Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
27/11/2012
1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г. -- за второ четене.
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 46
На 27 ноември 2012 година, (вторник) от 13.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г. -- за второ четене.
2. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 13.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.
Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г. – за второ четене.
Става въпрос за редакционни бележки.
2. Разни.
Искам да обърна внимание на уважаемите колеги, народни представители, че на 28 ноември 2012 г. от 10.30 часа в зала „Запад”, ръководството на КИПЕТ ще проведе среща с проф. д-р инж. Манфред Фишедик, един от водещите съветници на политиката на енергийните въпроси в Германия. Моля Ви да има поне по един представител от всички парламентарни групи.
По така предложената програма имате ли допълнения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Елена Пищовколева – и.д. директор на Дирекция “Инвестиции, иновации и предприемачество”;
от Министерство на правосъдието -- Катя Матева – директор на Дирекция “Българско гражданство” и Даниела Белчина – държавен експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”.
Имате колеги раздаден доклад. Имате и едно писмо от Национален съвет за кино, по която тема съм убеден, че не сме специалисти, но аз ще ви помоля да отделим поне няколко минути за разговор по тази тема. Да започнем по доклада, който ви е раздаден на всички.
Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите
По заглавието няма промяна.
Отиваме на § 32.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 30.
В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон, министъра на културата и министъра на финансите издават наредбата по чл.27 ал.2.
Господин Червенкондев ще кажете ли съвсем накратко за какво става въпрос и след това и аз ще взема думата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми колеги, в § 30 все пак трябва в закона да дадем срок, в който съгласно текстовете в чл.27 ал.2, а именно тези текстове, които коментират възможността за преференции на тези лица, които инвестират в над 1 млн. и половина инвестиции в нематериални активи, представляващи права върху обекти на интелектуалната собственост по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права могат да се насърчават, ето тук е разковничето, могат да се насърчават, когато са свързани с извършването на квалифицирани разходи в размер на над 1 млн. и половина на територията на страната. Като в ал.2 е записано, че реда за прилагането на ал.1 се определя с наредба на министъра на културата и министъра на финансите. В тези случи не се прилагат разпоредбиет на глава ІІІ и глава ІV, а именно основните клаузи в Закона за насърчаване на инвестициите, за преференции във възстановяване в двугодишен срок на платените осигурителни разходи от тези инвеститори, които са със сертифицирани проекти и разходи.
Това което уточняваме, че все пак тази наредба трябва да се направи в шестмесечен срок. Защо министъра на финансите и минитъра на кулутрата. На финансите естествено, защото той трябва да определи все пак преференции, за какво насърчаване ще говорим. Защото в момента ние в Икономическата комисия мисля, че трудно може да определим точно какъв процент или какви да бъдат тези преференции. А министъра на културата трябва да помогне в тази наредба, да види все пак какви точно инвестиции, ако може да се каже така, в Закона за авторското право и сродните му права, следва да бъдат насърчавани? Какви културно-исторически или други ценности трябва да притежават като качества тези продукции, така че да бъдат насърчавани или съответно да се направи различна диференциация и различни размери. Затова сме сложили да бъде тази наредба съвместна и на двамата министри. Единият който дава, колко да дава, а другия за какво да се дават.
Според мен мисля, че съвсем справедливо това е била логиката на предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров ще ви дам думата, но преди това още едно уточнение. Въпросът ви е в точната посока, но с мен се свързаха от Националния съвет за кино. Аз им направих среща с господин Червенкондев. Проблемът е следния. В този закон и в редакциите, които Комисията предлага има много силни текстове и правилни текстове. Ако се направи определена инвестиция да се получава право на пребиваване е инструмент да докараме повече инвеститори в България. Една много кратка скоба ще отворя. Имахме посещение с господин Бойчев в Женева, където е Световната търговска организация. Нашият почетен консул на България, който е швейцарец в Женева, ясно подчерта, че той дори знае за тези предложения и смята, че те са много силен инструмент за вкарване на свежи средства в България.
Сега по конкретния текст колеги, филмови продукции над 1 млн. и половина ще бъдат обект на тази преференция. И тези хора от Националния съвет за кино ми казаха следното нещо. Аз си признавам пред вас, че не бях навътре в темата, както вероятно и повечето от вас. Над 1 млн. и половина всъщност са само някои продукции в България с основно чуждестранни филми и българските не попадат вътре. Тоест, ние гласуваме текст, който касае само чуждестранни продукции, госпожо Пищовколева, твърдят колегите. И по този начин насърчаваме само чуждестранните продукции. Ако този праг си остане 1 млн. половина, дори да има тази съвместна наредба между министъра на културата и министъра на финансите, те в тази рамка ще работят. И само големи компании, които снимат да речем холивудски или европейски филми ще могат да получават преференция. А хората, които правят българско кино остават извън закона. И това мен като ми го казаха се притесних. И питам и Министерство на икономиката, които имат може би повече задълбочени познания по тази тема, дали прага може да бъде свален и какво би станало, ако подходим по този начин и доколко може да бъде свален? Но преди това господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът ми беше съвсем формален. Някой да обясни, тъй като § 32, който променяме, пише, че министъра на икономиката издава наредба по чл.40 и чл.41. А тук изведнъж се оказа, че министъра на културата и финансите издават наредбата по чл.27, ал.2.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Пищовколева, ако желаете думата по темата, която повдигнах. Наистина е голямо безпокойството, че от този текст ще имат полза само големите чуждестранни продукции, а не и българските филми. Заповядайте.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Благодаря. Аз обръщам внимание, че това предложение внесено от народен представител не е предложение на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. И в същност тези въпроси са в компетентността на Министерство на културата и Министерство на финансите. Виждате, че така както са разписани разпоредбите, тези инвестиционни проекти няма да попадат във възможностите за издаване на сертификат по Закона за инвестициите и прилагане на насърчителните мерки по този закон, което е в правомощията на министъра на икономиката.
От гледна точка на това, да се насърчават и български и чужди продукции, това е и философията на Закона за инвестициите да има равни условия и за българските и за чуждите инвеститори. Смятам, че един по-нисък праг би бил подходящ, така че да се обхванат и българските производители на такива продукти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Черенкондев, след това господин Курумбашев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател. уважаеми колеги, все пак закона е за насърчаване на инвестициите. Той е по-специален закон и това не е закон, който е свързан с директното данъчно облагане или социално осигурителното право. Той е специален и следва да се прилага и за насърчаване на конкретни инвестиции, които са приоритетни за държавата или които са над даден праг. Не може в момента, според мен, ние да свалим прекомерно ниско прага, както и за насърчаване на инвестициите, ние сме определили кои са приоритетните за икономиката. Тези които са приоритетни проекти определени от Министерски съвет. Тези които са сертифицирани по клас А, клас Б или клас В. Това са все инвестиции над определен размер в български предприятия, в приоритетни проекти. Това са все по-големи инвеститори, които инвестират в страната.
Никъде в този закон няма и не бива да има диференциация или съответно различие за тези инвеститори, които са българи или тези, които са чуждестранни инвеститори. В момента, това което е определено като някакъв праг, ако е някакъв прекалено висок праг, българските продуценти или българските инвеститори във филмовата индустрия могат да се обединят и да направят по-големи продукции и съответно да влезнат в приоритетите или насърчаването по смисъла на този закон.
Освен това, все пак българските инвестиции и българските филмо-производители ползват и допълнителни преференции чрез фонда към Министерство на културата. Това е спрямо Закона за филмовата индустрия, където получават допълнителна държавна субсидия от Министерство на културата. Така че това е допълнително, нотифицирано е като държавна помощ. Това е нещо съвсем различно, което предлагаме с тези промени. Но ако считате, че е висок прага, предложете нещо. Да видим за какво става въпрос. Това е било моето предложение и моята идея.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Курумбашев, моля ви за максимална конкретика по тази тема. Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: В смисъл, другите могат да говорят и по-общо, а аз да бъда по-конкретен. Може би е някакъв шанс, че съм работил три години в Комисията по култура и от тази Комисия идвам във вашата Комисия. Искам да ви кажа че опита да се вкарат лобиски предложения в полза на ню имидж е много дълголетен. Той даже предхожда историята на това Народно събрание. И ние горе долу три години успешно стопирахме тези опити през Комисията за култура, където се бяха опитали даже през този закон, който споменах господин Червенкондев и където е мястото на тази поправка, то не е тук. Ако някой нещо иска да стимулира, това е Закона за филмовата индустрия. Но ние успяхме да стопираме три години тази поправка да не влезе. Тя обаче сега гледам, че се е шмугнала между първо и второ четене в този закон.
Ако тази поправка бъде приета в този вид, аз ще я нарека поправката ню имидж. Тъй като тя облагодетелства само един продуцент. И много правилно господин Червенкондев отбелязва, тя не прави разлика между български и чуждестранни, тъй като там е написано – тези които работят на територията на страната. Точно за това става дума. За чуждестранен продуцент, който работи на територията на страната. Няма български продуцент, който да работи с бюджет 1 млн. и половина. Това няма да облагодетелства нито една българска филмова продукция. Това ще облагодетелства само един чуждестранен продуцент. Тъй като вие знаете, че тези които снимат тук, примерно хонорара на Демиро е малко повече от 1 млн. и половина лева. И само такива актьори, които идват тук и такива продукции, които снимат тук ще бъдат облагодетелствани от тази поправка.
Питам ви малко ли печелят тези продукции и актьори като Роберт Демиро, че и българската държава допълнително да ги стимулира, специално да идват тук. Вместо, ако българската държава иска да измисли стимули, да го направи това за нашите филмови продуценти.
Предполагам, че господин Червенкондев се е запознал с декларацията на 12 организации от този сектор. Аз мога да ви кажа, че с мен се свързаха много филмови продуценти и всичките са впечатлени, как е успяла да влезе тази поправка. И единствената молба, която те имат в това писмо, което са ни написали е тя да бъде оттеглена. В момента е абсолютно безсмислено да рискуваме с вас, колко трябва да се свали този праг, тъй като някой би казал да го свалим от 1 млн. и половина, примерно на 500 000 или на 100 000 и т.н. Всеки би имал някакъв аргумент. Но от друга страна, безкрайното сваляне на прага ще излезе, че е безсмислено да се прави преференция за някакви безкрайно малки инвестиции. Но така както е написано, облагодетелства само един чуждестранен продуцент.
Второто, което работи на територията на страната. Второто нещо за което съм против, това да се оставя в ръцете на Министерство на културата. Те отдавна се опитват. Вие знаете, че член на борда на директорите на ню имидж беше заместник министър на културата. То беше не ачик ачик, ами отатък. Казва се Димитър Дерелиев. Те се опитват от много години да вкарат такава поправка. И сега влиза по този начин в този закон. Това не е грижа за българската филмова индустрия. Това е грижа за чуждестранните филми, които се снимат тук. Навсякъде в Европа се гласуват средства, за да се подкрепя националното филмово изкуство, а ние ще подкрепяме тези, които работят на един пазар от 300 млн. в САЩ и реално владеят целия филмов пазар. А филмовите индустрии в Европа се подкрепят, защото е доказано, че когато правиш филми на собствения си език, за да се издържат филмите, да ви го кажа като икономисти, трябва да го направите поне на територията от 60 млн. А 60 млн. имат такива като Англия, като Германия, като Турция. Ние с нашите 7 млн., какъвто и български филм да направим, трудно може да го продадем извън тази територия. Дори и напоследък, макар че има едни успешни опити за копродукции, както вие казвате господин Червенкондев, да се събират бюджети от различни страни и така да стават едни по, да ги наречем касови филми.
Но в случая с пари от българския държавен бюджет, вместо да стимулираме българската филмова индустрия, ще стимулираме една чуждестранна филмова индустрия, която си е много добре и без нас, между другото. Тези които снимат касови филми, те се оправят много добре и без нас.
И затова поправка изглежда като помощ за едни хора, които нямат нужда от това нещо. А за тези, които действително имат нужда от това нещо е хубаво тук да обърнем внимание на хората, които са от филмовата индустрия, че четвърта година те не си спазват елементарното обещание, което е написано в този чл.17 на Закона. В което се казва, че всяка година субсидията за българско филмово изкуство не трябва да е по-малка, отколкото предходната година. Директно започва да изглежда това като държавна помощ за богатите филмови индустрии, които посещават България, вместо да се стимулират български.
Така че моята молба към господин Червенкондев, вместо да се опитваме да сваляме прага. Защото ако го свалим безкрайно много надолу ще излезе, че искаме да стимулираме абсолютно всички по неясен начин. Да оттегли предложението си.
Другото нещо, което също прави впечатление, няма становище на Министерство на културата. Ако случайно някой го касае тази поправка, това е точно Министерство на културата, даже повече, отколкото Министерство на икономиката. Но може би е така, защото е предложение между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Като реплика само, господин Курумбашев. Все пак със Закона за насърчаване на инвестициите и основно съществените промени в този закон е ние да насърчим и заетостта, да насърчим и инвестициите в страната. Да не забравяме, че все пак този отрасъл и филмовата индустрия е един от отраслите и индустрията, която осигурява една сериозна заетост на работници, на статисти и т.н. в страната. Никъде не правим разлика между български и чуждестранни продукции.
Това което вие казахте като становище на Министерство на културата, не мога да се съглася, защото ние даваме на Министерство на културата възможността своето становище, своето виждане и своите разбирания да ги направи в наредба, която да определя по какъв начин справедливо и пропорционално да се стимулират тези инвеститори. Така че аз съм склонен да коментираме прага. Но ми се струва, че основната ни цел е да насърчаваме заетостта, а по този начин даваме някакъв шанс. Доколко и как в момента ние говорим за ощетяване на бюджет. Първо, тази поправка не е сработила. Второ, до какви точно размери се преценява от Министерство на финансите на база националния бюджет и средствата, които са определени за стимулиране на филмовото производство. Така че нищо друго не правим, освен да даваме някакъв шанс, да се стимулира заетостта и по-малките да се стремят да станат по-големи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят думата. Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Черевнкондев, като си говорим, да си говорим поне малко от малко сериозно. Според вас, българите са станали вече филмови артисти и ние чрез филмовата индустрия ще борим безработицата в България. Така ли трябва да разбирам предложението ви? Това просто не е сериозно. И в смисъла на това, което каза господин Мартин Димитров за по-голяма конкретика. да ги напишем направо проектите за които ще предоставим преференциите, продуцентите на които ще предоставим преференциите и ще бъдем максимално коректни. Така че да не си губим времето и нашето и на колегите, тъй като имаме и друга работа.
ДИАН ЧЕРЕНКОНДЕВ: Очакваме вашите предложения конкретно, господин Овчаров. Явно имате нещо предвид и господин Курумбашев. Дайте ги конкретно и ще ги отразим. Тук в тази протестна декларация явно има някакъв конкретен списък, да го запишем като отделни точки в този член съм съгласен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други колеги, които желаят думата? Аз ви предлагам минимума, който може да направим е да поискаме становище спешно от Министерство на културата. Нищо че е втора точка от дневния ред. Министерство на културата да прочетат, да видят. Напишете им спешно! Да го подпишем ръководството на Комисията. И още утре да е готово и по имейла да се изпрати на народните представители, като включително с въпроса, дали да бъде намален прага. Те да кажат. Редно е да има такова становище.
Има ли други колеги, които имат предложение по този въпрос.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само в тази връзка, господин председател, аз считам, че не бива да бавим приемането на този закон. Определен е дневния ред. Да поканим утре представители на Министерство на културата и в зала да си кажат своето становище. Съответно знаете, че последната дума е на пленарна зала, не на нашата Комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да бъдат изрично поканени и да са готови по този въпрос да представят становище.
Други колеги, които желаят думата?
Тогава нека да минем в процедура по гласуване.
Има предложена редакция на § 32, който става § 30.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Повтаряме гласуването.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Отиваме на § 34.
Предложение от н.п. Явор Нотев.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 32.
Това е доуточняващ текст. Която да е постъпила по сметка в българска лицензирана кредитна институция.
Понеже минаваме процедура по прегласуване на практика, господин Владимиров, предложението на колегата Нотев, желаете ли да го аргументирате? Не. Добре.
Тогава първо да дам думата за въпроси и изказвания, ако има. Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Явор Нотев, макар че ние сме го гласували, но редакцията ни принуждава да повторим процедурата.
Който е за това предложение, моля да гласува
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 14 народни представители.
Не се приема.
Отиваме на предложената редакция на § 32 по новата номерация.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се народен представител, господин Петър Димитров.
Отиваме колеги на страница 6.
Комисията предлага да се създаде нов § 34. Отново виждате маркиран текст, който е допълнение към досегашното гласуване. Ще ви го прочета.
Преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България, на основание чл.25, ал.1, т.6 или т.8 от Закона за чужденците в Република България и е вложило не по-малко от 1 млн. лева в капитала на българското търговско дружество, което изпълнява приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
По това предложеине, изказване, въпроси.
Господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Молбата ми е вложителите да обяснят този праг от 1 млн. лв. Как се е появил, какво представлява? Защо е тази вълшебна сума?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин Димитров. По принцип, господин Димитров това предложение, така както съм го внесъл като предложение между първо и второ четене, сумата от 1 млн. лв., така е било досега в т.6 на Закона. И все пак, за да се ползва преференцията и правото за по-бързо получаване на българско гражданство, трябва да определим някаква по-сериозна сума, която да е вложена от това лице в българско търговско дружество. И забележете, което изпълнява приоритетен инвестиционен проект. Тоест приоритетен инвестиционен проект голям проект над 25 – 50 и нагоре милиона.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз питам 1 млн., защо се е появил?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Навсякъде в другите редакции като критерии, за да се ползва преференция е 1 млн. лева, минимум.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които имат по тази редакция въпроси, изказвания, предложения, допълнения, съгласие, несъгласие? Няма.
Подлагам на гласуване предложената редакция на § 34.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се народен представител.
Господин Курумбашев не гласува.
Колеги, приехме предложените редакции. Утре е втора точка в зала. Моля, Министерство на културата да бъдат там и да отговарят на всички въпроси.
Още веднъж Ви напомням, че на 28 ноември 2012 г. от 10.30 часа в зала „Запад” ръководството на КИПЕТ и за всички народни представители, които имат интерес, ще се проведе среща с проф. д-р инж. Манфред Фишедик, един от водещите съветници на политиката по енергийните въпроси в Германия.
Закривам заседанието.
(Закрито в 13.40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(22 831 знака)
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 46
На 27 ноември 2012 година, (вторник) от 13.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г. -- за второ четене.
2. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 13.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.
Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г. – за второ четене.
Става въпрос за редакционни бележки.
2. Разни.
Искам да обърна внимание на уважаемите колеги, народни представители, че на 28 ноември 2012 г. от 10.30 часа в зала „Запад”, ръководството на КИПЕТ ще проведе среща с проф. д-р инж. Манфред Фишедик, един от водещите съветници на политиката на енергийните въпроси в Германия. Моля Ви да има поне по един представител от всички парламентарни групи.
По така предложената програма имате ли допълнения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Елена Пищовколева – и.д. директор на Дирекция “Инвестиции, иновации и предприемачество”;
от Министерство на правосъдието -- Катя Матева – директор на Дирекция “Българско гражданство” и Даниела Белчина – държавен експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”.
Имате колеги раздаден доклад. Имате и едно писмо от Национален съвет за кино, по която тема съм убеден, че не сме специалисти, но аз ще ви помоля да отделим поне няколко минути за разговор по тази тема. Да започнем по доклада, който ви е раздаден на всички.
Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите
По заглавието няма промяна.
Отиваме на § 32.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 30.
В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон, министъра на културата и министъра на финансите издават наредбата по чл.27 ал.2.
Господин Червенкондев ще кажете ли съвсем накратко за какво става въпрос и след това и аз ще взема думата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми колеги, в § 30 все пак трябва в закона да дадем срок, в който съгласно текстовете в чл.27 ал.2, а именно тези текстове, които коментират възможността за преференции на тези лица, които инвестират в над 1 млн. и половина инвестиции в нематериални активи, представляващи права върху обекти на интелектуалната собственост по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права могат да се насърчават, ето тук е разковничето, могат да се насърчават, когато са свързани с извършването на квалифицирани разходи в размер на над 1 млн. и половина на територията на страната. Като в ал.2 е записано, че реда за прилагането на ал.1 се определя с наредба на министъра на културата и министъра на финансите. В тези случи не се прилагат разпоредбиет на глава ІІІ и глава ІV, а именно основните клаузи в Закона за насърчаване на инвестициите, за преференции във възстановяване в двугодишен срок на платените осигурителни разходи от тези инвеститори, които са със сертифицирани проекти и разходи.
Това което уточняваме, че все пак тази наредба трябва да се направи в шестмесечен срок. Защо министъра на финансите и минитъра на кулутрата. На финансите естествено, защото той трябва да определи все пак преференции, за какво насърчаване ще говорим. Защото в момента ние в Икономическата комисия мисля, че трудно може да определим точно какъв процент или какви да бъдат тези преференции. А министъра на културата трябва да помогне в тази наредба, да види все пак какви точно инвестиции, ако може да се каже така, в Закона за авторското право и сродните му права, следва да бъдат насърчавани? Какви културно-исторически или други ценности трябва да притежават като качества тези продукции, така че да бъдат насърчавани или съответно да се направи различна диференциация и различни размери. Затова сме сложили да бъде тази наредба съвместна и на двамата министри. Единият който дава, колко да дава, а другия за какво да се дават.
Според мен мисля, че съвсем справедливо това е била логиката на предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров ще ви дам думата, но преди това още едно уточнение. Въпросът ви е в точната посока, но с мен се свързаха от Националния съвет за кино. Аз им направих среща с господин Червенкондев. Проблемът е следния. В този закон и в редакциите, които Комисията предлага има много силни текстове и правилни текстове. Ако се направи определена инвестиция да се получава право на пребиваване е инструмент да докараме повече инвеститори в България. Една много кратка скоба ще отворя. Имахме посещение с господин Бойчев в Женева, където е Световната търговска организация. Нашият почетен консул на България, който е швейцарец в Женева, ясно подчерта, че той дори знае за тези предложения и смята, че те са много силен инструмент за вкарване на свежи средства в България.
Сега по конкретния текст колеги, филмови продукции над 1 млн. и половина ще бъдат обект на тази преференция. И тези хора от Националния съвет за кино ми казаха следното нещо. Аз си признавам пред вас, че не бях навътре в темата, както вероятно и повечето от вас. Над 1 млн. и половина всъщност са само някои продукции в България с основно чуждестранни филми и българските не попадат вътре. Тоест, ние гласуваме текст, който касае само чуждестранни продукции, госпожо Пищовколева, твърдят колегите. И по този начин насърчаваме само чуждестранните продукции. Ако този праг си остане 1 млн. половина, дори да има тази съвместна наредба между министъра на културата и министъра на финансите, те в тази рамка ще работят. И само големи компании, които снимат да речем холивудски или европейски филми ще могат да получават преференция. А хората, които правят българско кино остават извън закона. И това мен като ми го казаха се притесних. И питам и Министерство на икономиката, които имат може би повече задълбочени познания по тази тема, дали прага може да бъде свален и какво би станало, ако подходим по този начин и доколко може да бъде свален? Но преди това господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът ми беше съвсем формален. Някой да обясни, тъй като § 32, който променяме, пише, че министъра на икономиката издава наредба по чл.40 и чл.41. А тук изведнъж се оказа, че министъра на културата и финансите издават наредбата по чл.27, ал.2.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Пищовколева, ако желаете думата по темата, която повдигнах. Наистина е голямо безпокойството, че от този текст ще имат полза само големите чуждестранни продукции, а не и българските филми. Заповядайте.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Благодаря. Аз обръщам внимание, че това предложение внесено от народен представител не е предложение на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. И в същност тези въпроси са в компетентността на Министерство на културата и Министерство на финансите. Виждате, че така както са разписани разпоредбите, тези инвестиционни проекти няма да попадат във възможностите за издаване на сертификат по Закона за инвестициите и прилагане на насърчителните мерки по този закон, което е в правомощията на министъра на икономиката.
От гледна точка на това, да се насърчават и български и чужди продукции, това е и философията на Закона за инвестициите да има равни условия и за българските и за чуждите инвеститори. Смятам, че един по-нисък праг би бил подходящ, така че да се обхванат и българските производители на такива продукти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Черенкондев, след това господин Курумбашев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател. уважаеми колеги, все пак закона е за насърчаване на инвестициите. Той е по-специален закон и това не е закон, който е свързан с директното данъчно облагане или социално осигурителното право. Той е специален и следва да се прилага и за насърчаване на конкретни инвестиции, които са приоритетни за държавата или които са над даден праг. Не може в момента, според мен, ние да свалим прекомерно ниско прага, както и за насърчаване на инвестициите, ние сме определили кои са приоритетните за икономиката. Тези които са приоритетни проекти определени от Министерски съвет. Тези които са сертифицирани по клас А, клас Б или клас В. Това са все инвестиции над определен размер в български предприятия, в приоритетни проекти. Това са все по-големи инвеститори, които инвестират в страната.
Никъде в този закон няма и не бива да има диференциация или съответно различие за тези инвеститори, които са българи или тези, които са чуждестранни инвеститори. В момента, това което е определено като някакъв праг, ако е някакъв прекалено висок праг, българските продуценти или българските инвеститори във филмовата индустрия могат да се обединят и да направят по-големи продукции и съответно да влезнат в приоритетите или насърчаването по смисъла на този закон.
Освен това, все пак българските инвестиции и българските филмо-производители ползват и допълнителни преференции чрез фонда към Министерство на културата. Това е спрямо Закона за филмовата индустрия, където получават допълнителна държавна субсидия от Министерство на културата. Така че това е допълнително, нотифицирано е като държавна помощ. Това е нещо съвсем различно, което предлагаме с тези промени. Но ако считате, че е висок прага, предложете нещо. Да видим за какво става въпрос. Това е било моето предложение и моята идея.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Курумбашев, моля ви за максимална конкретика по тази тема. Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: В смисъл, другите могат да говорят и по-общо, а аз да бъда по-конкретен. Може би е някакъв шанс, че съм работил три години в Комисията по култура и от тази Комисия идвам във вашата Комисия. Искам да ви кажа че опита да се вкарат лобиски предложения в полза на ню имидж е много дълголетен. Той даже предхожда историята на това Народно събрание. И ние горе долу три години успешно стопирахме тези опити през Комисията за култура, където се бяха опитали даже през този закон, който споменах господин Червенкондев и където е мястото на тази поправка, то не е тук. Ако някой нещо иска да стимулира, това е Закона за филмовата индустрия. Но ние успяхме да стопираме три години тази поправка да не влезе. Тя обаче сега гледам, че се е шмугнала между първо и второ четене в този закон.
Ако тази поправка бъде приета в този вид, аз ще я нарека поправката ню имидж. Тъй като тя облагодетелства само един продуцент. И много правилно господин Червенкондев отбелязва, тя не прави разлика между български и чуждестранни, тъй като там е написано – тези които работят на територията на страната. Точно за това става дума. За чуждестранен продуцент, който работи на територията на страната. Няма български продуцент, който да работи с бюджет 1 млн. и половина. Това няма да облагодетелства нито една българска филмова продукция. Това ще облагодетелства само един чуждестранен продуцент. Тъй като вие знаете, че тези които снимат тук, примерно хонорара на Демиро е малко повече от 1 млн. и половина лева. И само такива актьори, които идват тук и такива продукции, които снимат тук ще бъдат облагодетелствани от тази поправка.
Питам ви малко ли печелят тези продукции и актьори като Роберт Демиро, че и българската държава допълнително да ги стимулира, специално да идват тук. Вместо, ако българската държава иска да измисли стимули, да го направи това за нашите филмови продуценти.
Предполагам, че господин Червенкондев се е запознал с декларацията на 12 организации от този сектор. Аз мога да ви кажа, че с мен се свързаха много филмови продуценти и всичките са впечатлени, как е успяла да влезе тази поправка. И единствената молба, която те имат в това писмо, което са ни написали е тя да бъде оттеглена. В момента е абсолютно безсмислено да рискуваме с вас, колко трябва да се свали този праг, тъй като някой би казал да го свалим от 1 млн. и половина, примерно на 500 000 или на 100 000 и т.н. Всеки би имал някакъв аргумент. Но от друга страна, безкрайното сваляне на прага ще излезе, че е безсмислено да се прави преференция за някакви безкрайно малки инвестиции. Но така както е написано, облагодетелства само един чуждестранен продуцент.
Второто, което работи на територията на страната. Второто нещо за което съм против, това да се оставя в ръцете на Министерство на културата. Те отдавна се опитват. Вие знаете, че член на борда на директорите на ню имидж беше заместник министър на културата. То беше не ачик ачик, ами отатък. Казва се Димитър Дерелиев. Те се опитват от много години да вкарат такава поправка. И сега влиза по този начин в този закон. Това не е грижа за българската филмова индустрия. Това е грижа за чуждестранните филми, които се снимат тук. Навсякъде в Европа се гласуват средства, за да се подкрепя националното филмово изкуство, а ние ще подкрепяме тези, които работят на един пазар от 300 млн. в САЩ и реално владеят целия филмов пазар. А филмовите индустрии в Европа се подкрепят, защото е доказано, че когато правиш филми на собствения си език, за да се издържат филмите, да ви го кажа като икономисти, трябва да го направите поне на територията от 60 млн. А 60 млн. имат такива като Англия, като Германия, като Турция. Ние с нашите 7 млн., какъвто и български филм да направим, трудно може да го продадем извън тази територия. Дори и напоследък, макар че има едни успешни опити за копродукции, както вие казвате господин Червенкондев, да се събират бюджети от различни страни и така да стават едни по, да ги наречем касови филми.
Но в случая с пари от българския държавен бюджет, вместо да стимулираме българската филмова индустрия, ще стимулираме една чуждестранна филмова индустрия, която си е много добре и без нас, между другото. Тези които снимат касови филми, те се оправят много добре и без нас.
И затова поправка изглежда като помощ за едни хора, които нямат нужда от това нещо. А за тези, които действително имат нужда от това нещо е хубаво тук да обърнем внимание на хората, които са от филмовата индустрия, че четвърта година те не си спазват елементарното обещание, което е написано в този чл.17 на Закона. В което се казва, че всяка година субсидията за българско филмово изкуство не трябва да е по-малка, отколкото предходната година. Директно започва да изглежда това като държавна помощ за богатите филмови индустрии, които посещават България, вместо да се стимулират български.
Така че моята молба към господин Червенкондев, вместо да се опитваме да сваляме прага. Защото ако го свалим безкрайно много надолу ще излезе, че искаме да стимулираме абсолютно всички по неясен начин. Да оттегли предложението си.
Другото нещо, което също прави впечатление, няма становище на Министерство на културата. Ако случайно някой го касае тази поправка, това е точно Министерство на културата, даже повече, отколкото Министерство на икономиката. Но може би е така, защото е предложение между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Като реплика само, господин Курумбашев. Все пак със Закона за насърчаване на инвестициите и основно съществените промени в този закон е ние да насърчим и заетостта, да насърчим и инвестициите в страната. Да не забравяме, че все пак този отрасъл и филмовата индустрия е един от отраслите и индустрията, която осигурява една сериозна заетост на работници, на статисти и т.н. в страната. Никъде не правим разлика между български и чуждестранни продукции.
Това което вие казахте като становище на Министерство на културата, не мога да се съглася, защото ние даваме на Министерство на културата възможността своето становище, своето виждане и своите разбирания да ги направи в наредба, която да определя по какъв начин справедливо и пропорционално да се стимулират тези инвеститори. Така че аз съм склонен да коментираме прага. Но ми се струва, че основната ни цел е да насърчаваме заетостта, а по този начин даваме някакъв шанс. Доколко и как в момента ние говорим за ощетяване на бюджет. Първо, тази поправка не е сработила. Второ, до какви точно размери се преценява от Министерство на финансите на база националния бюджет и средствата, които са определени за стимулиране на филмовото производство. Така че нищо друго не правим, освен да даваме някакъв шанс, да се стимулира заетостта и по-малките да се стремят да станат по-големи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят думата. Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Черевнкондев, като си говорим, да си говорим поне малко от малко сериозно. Според вас, българите са станали вече филмови артисти и ние чрез филмовата индустрия ще борим безработицата в България. Така ли трябва да разбирам предложението ви? Това просто не е сериозно. И в смисъла на това, което каза господин Мартин Димитров за по-голяма конкретика. да ги напишем направо проектите за които ще предоставим преференциите, продуцентите на които ще предоставим преференциите и ще бъдем максимално коректни. Така че да не си губим времето и нашето и на колегите, тъй като имаме и друга работа.
ДИАН ЧЕРЕНКОНДЕВ: Очакваме вашите предложения конкретно, господин Овчаров. Явно имате нещо предвид и господин Курумбашев. Дайте ги конкретно и ще ги отразим. Тук в тази протестна декларация явно има някакъв конкретен списък, да го запишем като отделни точки в този член съм съгласен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други колеги, които желаят думата? Аз ви предлагам минимума, който може да направим е да поискаме становище спешно от Министерство на културата. Нищо че е втора точка от дневния ред. Министерство на културата да прочетат, да видят. Напишете им спешно! Да го подпишем ръководството на Комисията. И още утре да е готово и по имейла да се изпрати на народните представители, като включително с въпроса, дали да бъде намален прага. Те да кажат. Редно е да има такова становище.
Има ли други колеги, които имат предложение по този въпрос.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само в тази връзка, господин председател, аз считам, че не бива да бавим приемането на този закон. Определен е дневния ред. Да поканим утре представители на Министерство на културата и в зала да си кажат своето становище. Съответно знаете, че последната дума е на пленарна зала, не на нашата Комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да бъдат изрично поканени и да са готови по този въпрос да представят становище.
Други колеги, които желаят думата?
Тогава нека да минем в процедура по гласуване.
Има предложена редакция на § 32, който става § 30.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Повтаряме гласуването.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Отиваме на § 34.
Предложение от н.п. Явор Нотев.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 32.
Това е доуточняващ текст. Която да е постъпила по сметка в българска лицензирана кредитна институция.
Понеже минаваме процедура по прегласуване на практика, господин Владимиров, предложението на колегата Нотев, желаете ли да го аргументирате? Не. Добре.
Тогава първо да дам думата за въпроси и изказвания, ако има. Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Явор Нотев, макар че ние сме го гласували, но редакцията ни принуждава да повторим процедурата.
Който е за това предложение, моля да гласува
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 14 народни представители.
Не се приема.
Отиваме на предложената редакция на § 32 по новата номерация.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се народен представител, господин Петър Димитров.
Отиваме колеги на страница 6.
Комисията предлага да се създаде нов § 34. Отново виждате маркиран текст, който е допълнение към досегашното гласуване. Ще ви го прочета.
Преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България, на основание чл.25, ал.1, т.6 или т.8 от Закона за чужденците в Република България и е вложило не по-малко от 1 млн. лева в капитала на българското търговско дружество, което изпълнява приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
По това предложеине, изказване, въпроси.
Господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Молбата ми е вложителите да обяснят този праг от 1 млн. лв. Как се е появил, какво представлява? Защо е тази вълшебна сума?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин Димитров. По принцип, господин Димитров това предложение, така както съм го внесъл като предложение между първо и второ четене, сумата от 1 млн. лв., така е било досега в т.6 на Закона. И все пак, за да се ползва преференцията и правото за по-бързо получаване на българско гражданство, трябва да определим някаква по-сериозна сума, която да е вложена от това лице в българско търговско дружество. И забележете, което изпълнява приоритетен инвестиционен проект. Тоест приоритетен инвестиционен проект голям проект над 25 – 50 и нагоре милиона.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз питам 1 млн., защо се е появил?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Навсякъде в другите редакции като критерии, за да се ползва преференция е 1 млн. лева, минимум.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които имат по тази редакция въпроси, изказвания, предложения, допълнения, съгласие, несъгласие? Няма.
Подлагам на гласуване предложената редакция на § 34.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се народен представител.
Господин Курумбашев не гласува.
Колеги, приехме предложените редакции. Утре е втора точка в зала. Моля, Министерство на културата да бъдат там и да отговарят на всички въпроси.
Още веднъж Ви напомням, че на 28 ноември 2012 г. от 10.30 часа в зала „Запад” ръководството на КИПЕТ и за всички народни представители, които имат интерес, ще се проведе среща с проф. д-р инж. Манфред Фишедик, един от водещите съветници на политиката по енергийните въпроси в Германия.
Закривам заседанието.
(Закрито в 13.40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(22 831 знака)
