1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. -- за второ четене.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 48


На 13 декември 2012 година, (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. -- за второ четене.
2. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.20 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *


ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден колеги!
Добър ден и на уважаемите гости! Имаме кворум и може да започнем заседанието.

За днес Ви предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. – за второ четене.
2. Разни.
Колеги, по така предложения дневен ред имате ли предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.

Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Иво Маринов – заместник-министър, Мария Иванова – директор на Дирекция “Туристическа политика” и Зара Добрева – директор на Дирекция “Правна”;
от Българска асоциация на туристическите агенции -- Донка Соколова – председател на УС, Ивона Аврамова – член, Шаке Екмекчиян и Любен Стаев;
от Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация -- Благой Рагин – председател;
от Български съюз по балнеология и СПА туризъм -- Соня Спасова – главен секретар;
от Национален борд по туризъм -- Поли Карастоянова – изпълнителен директор ;
от Асоциация на българските туроператори и туристически агенти -- Ирена Георгиева – председател на УС, Димитър Попов и Мая Филипова – секретар;
от Съвет по туризъм – София -- Витан Иванов – председател;
от Съюз на собствениците – Слънчев бряг -- Елена Иванова – председател на УС;
от Национална асоциация за детски и младежки туризъм -- Гина Шоева – председател и Свидна Динева;
от Българска федерация по ски -- Георги Бобев;
от Пампорово АД -- Мариян Беляков – изпълнителен директор, София Цанкова – директор и колеги;
от Витоша ски АД -- Петър Петров;
от Бороспорт АД -- Недялка Сандалска и Иван Болярски;
от ЮЛЕН АД -- Боян Мариянов;
от Българско ски училище -- доц. Петър Янков – председател и колеги;
от Български туристически съюз -- Ивайло Рангелов;
от Национална гражданска коалиция “Природата за хората и регионите” -- Ваня Бижева и колеги;
от Сдружение Фрий София тур -- Бойко Благоев и колеги;
от Гражданска група “За Витоша” -- Любомир Костадинов;
от Съюза на архитектите -- Георги Бакалов – председател;
от Гражданска инициатива “България без дим” -- адв. Методи Байкушев и колеги.
Това е списъкът на гостите.
Колеги, наясно сте, че ще бъде направено предложение, което разбрах, че колегата Иван Божилов има готовност да го направи, за изменение на режима, който беше приет от 41-то Народно събрание по отношение на тютюнопушенето.
Има вариант за редакция, която в момента се размножава и моля да бъде раздадена първо на народните представители, а след това и на гостите. Така че всички да са запознати с предложението, което се прави. Подобен текст или същият текст, както разбирам, ще бъде гледан от Комисията по здравеопазване, днес от 15.00 часа. Затова е и огромният интерес от страна на гостите, тъй като знаете, че има и протест и контрапротест по тази тема. Има огромно обществено, бих казал, и напрежение и очакване.
Предлагам Ви да започнем с дебата. По време на този дебат ще видите и предложението, което колегата Иван Божилов ще направи официално. Но важното е да започнем с гостите.
Заповядайте господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз не знам, може би вие да имате някакви гениални способности, но в момента ни давате текст, който е две страници и половина и искате по него да се произнесем в рамките на следващия час. Това противоречи на всякаква елементарна и парламентарна логика. Поне 24 часа преди разглеждане на един въпрос, ние трябва да се запознаем с него. Още повече, че това са текстове по Закона за здравето. И за да може да съпоставим промените трябва да имаме пред нас и досега гласувания Закон за здравето. Не може по този начин да извивате ръцете на Комисията. Извън всичко това, аз не считам, че именно нашата Комисия е най-компетентната по въпроси свързани със здравето на българските граждани. Считам, че хвърляме петно върху Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм с днешното действие и това ще си проличи в следващите дни.
Моля, да не се правят разисквания и да се гласуват тези текстове, след като никой от Комисията, може би с изключение на господин Иван Божилов, аз поне не ги познавам. Как искате да се произнеса по тях?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, процедурно сте напълно прав. И хората които познават парламентарните традиции, аз това казах и на колегите, които предлагат това предложение, че чисто процедурно не може да се действа по този начин. Затова аз като председател, който не мога да определям и да налагам дневен ред на Комисията, след като видите предложението, защото не сте го видели още, ще поставя гласуване по допустимостта на едно такова предложение. Тоест, дали то въобще е допустимо за разглеждане. Това мога да направя аз господин Иванов. Вие знаете и председателят на Парламента, и председателят на комисиите води заседанията, прави предложения за гласуване, но сам не определя дневния ред, сам не прави предложения, затова са и колективни органи. Така че аз си знам много добре правомощията и знам много добре какво постановява Правилника. Вие формално сте прави. Но идеята ми беше да погледнете за какво става въпрос преди да поискам това гласуване.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, по този начин ние утре може да гледаме и Закон за лечебните заведения поради това, че част от туристите, които идват в България в един момент могат да имат нужда да посетят лечебно заведение. Всичко това е свързано с туризма. Но аз питам, ние ли сме компетентната комисия, която да се произнася по тези въпроси?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте колеги, мнението на господи Иван Иванов. И сами разбирате, че в него има основание, има и правота. Нека да чуем господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, в предложените предложения става въпрос за промени в Закона за туризма, господин Иванов, а не в Закона за здравето. И това което ще коментираме са чисто принципни неща и считам, че Закона за туризма е специализираният закон, който касае и определя условията, правилата за работа на хотелиери, ресторантьори, а съответно тютюнопушенето, начина по който то се организира или забранява, касае пряко ресторантьорите и хотелиерите.
Затова колеги, както каза и господин председателят, и в изминалите дни имаше среща с голяма част и представителна извадка на всички асоциации, които са в ресторантьорския и хотелиерския бизнес. Това е Закона за туризма, както вие всички знаете. А ние сме Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм. Тоест, икономическата политика е наш приоритет, господин Иванов, туризмът е наш приоритет. Именно на тази голяма кръгла маса, със съвсем открит дебат нека да поставим какви са проблемите. Нека да не казваме, че сме глухи, когато има проблем. Дойдоха асоциациите, неправителствените организации, голяма част от гражданите. Имаше и големи протести през изминалите седмици.
Нека в тази специализирана Комисия, когато разглеждаме специализирания закон да преценим доколко и как се прави. Ще чуем доводи за, доводи против. Естествено ние сме в конфликт с колегите от Комисията по здравеопазване. Това е напълно нормално. Обаче в тази Комисия ние трябва да знаем има ли проблем и доколко специализираната Комисия по икономика и туризъм може да каже да или не. А от там насетне основният и най-висш орган, това е пленарната зала на Народното събрание, ще се сблъскат всички интереси. Интересите в икономиката, туризма и в здравеопазването Както всеки един народен представител по съвест ще може да каже: Да, аз заставам за либерализация или не. Считаме, че това което сме направили е най-правилното и така трябва да бъде.
Тук уважаеми колеги, не вкарваме политика. Нека да вкараме икономика и здрав разум и етика. Нека всеки да си каже мнението и по съвест да гласува. Това е моето експозе и нека да минем към проблема.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По допустимостта ли желаете думата колеги?
Господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Господин председател, аз ви предлагам да подложите на гласуване допустимостта на тези текстове и то сега веднага. Няма нужда да се запознаваме детайлно с текстовете, защото въпросът е принципен, както го постави колегата Иванов. Тоест, той казва, че според него не би трябвало така да се гледа, а според други колеги и според мен има логика. Но поставете го на гласуване, а вече в самия дебат точка по точка и текст по текст ще обсъждаме същината на предложените текстове.
Сега в момента ви предлагам да поставите веднага на гласуване допустимостта на тези текстове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По процедурата ли, госпожо, желаете думата?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, аз искам да обърна внимание на факта, че ако сега този текст се разгледа и се подложи на гласуване, той фактически ще бъде приет на едно четене. Няма да има време да го гледат народните представители, да направят предложение, така че дебата в зала в някаква степен ще бъде предрешен. От моя гледна точка това не е добра практика. А проблемът е много важен и детайлите също са от значение. Не е само принципен въпроса. Принципно нещата се гледат на първо четене, а реално ние в момента отиваме на окончателни текстове. Вие отивате, защото аз не съм член на Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви госпожо.
По процедурата господин Андонов и господин Божилов заповядайте. Господин Андонов, първо.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Господин председател, аз мисля че от чисто правна гледна точка има проблем с този текст, защото аз не знам дали има такава практика, част от закон да се гледа в отделна Комисия. Има ли такава практика досега? Ние на първо четене не сме го гледали. Сега го гледаме на второ четене. Така ли?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Андонов, ако погледнете практиката от последните парламенти, всякакви чудесии са се случвали, но това не означава, че са били правилни. Тоест, мога от миналия парламент да ви извадя такива случаи, които бихте се учудили, че са възможни, но това не означава, че са били допустими.
Господин Божилов, заповядайте.
ИВАН БОЖИЛОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, аз подкрепям предложението на колегата Стоян Иванов. Нека сега да го гласуваме. Нека да започне един дебат, а вече дали ще бъдат приети предложенията, ние все още не знаем дали ще бъде прието нещо. Нека да направим дебата. До гледане в зала има достатъчно време, така че организации за и против, които са да вземат отношение. Мисля, че ние вече започнахме дебата. Нека да се гласува за допустимост и тогава да започнем правилния дебат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Един аргумент. Тук са две неща, които са коренно различни. Здравето е ценност. Икономическата комисия трябва да вземе отношение. Тук гледам какво заведение, какво обозначение и т.н. Тоест, по технологията на прилагането на ценността. С това предложение, което е в рамките на две страници се създава технология по която да бъде нарушен сега действащия закон. Има сега действащ закон, който е за тотална забрана в обществени заведения. Значи големия въпрос на който трябва да си отговорите освен като ценност, тъй като не сте подготвени, защото не сте лекари. Аз именно като такъв съм дошъл да се изкажа тук. Вие достатъчно ли сте подготвени за държавата, която е с най-големи заболявания канцерогенни в Европейския съюз, която е на второ место по заболявания на рак на белия дроб и ред други неща. Мога до утре да ви ги изброявам. От първо до трето место винаги сме отзад напред. Тоест, № 1 сме по заболявания канцерогенни и т.н. Тоест, вие да имате достатъчно сериозни аргументи някакви икономически, за да застанете в залата и да говорите. Не може по този начин да се обсъжда.
Това говорих и преди малко в пленарна зала. Говорих за последователността. Ние сме преди всичко народни представители, политически обществени лица, които защитаваме интересите на своите избиратели, но обществени интереси информирано. И затова трябва да направим информиран избор. Тук не сме санитарни инструктори, какво трябвало да бъде и т.н.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Михайлов, считате ли че това е идеята и на Синята коалиция, която представлявате и това отсреща не са вашите избиратели - малък и среден бизнес, които в момента казват, че има проблем и ние да не ги чуваме. Това ли искате да кажете? Ние правим дебат, кръгла маса пред обществото пред нашите, пред вашите, пред всички избиратели, пред хората. Да видим какъв е проблемът, а какво ще преценим и решим, това е народното представителство.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Дебат може, кръгла маса може, но не и гласуване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аргументите са ясни. Чухме аргументи и в едната и в другата посока. Има предложение за нов чл. 125 на практика.
ИВАН ИВАНОВ: Имаше за допустимост.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да за допустимост. Точно така. Подлагам на гласуване дали да допуснем и дали да разгледаме това предложение. Дали е допустимо?
Заповядайте господине.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин председателю, самото това ваше предложение нарушава Правилника, тоест, нарушава закона. Защото Правилникът не допуска между първо и второ четене вкарването по подобен начин на подобни текстове. И ние гласувайки го, всъщност нарушаваме закона. Законът вече е установен. Не може да се обсъжда подобна тематика. Тук може да коментираме, да слушаме, да дебатираме, да бъде кръгла маса, но не и по подобен начин. Тоест, вие в момента агитирате Комисията да наруши закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петров, съгласно Правилника на Парламента, между първо и второ четене не могат да бъдат правени изменения извън обхвата на закона. И затова идва логичният въпрос, кой преценява и чия е преценката, какъв е обхвата на закона. А преценката е винаги на самата Комисия или когато въпросът се представи пред пленарна зала, преценката е на пленарна зала. Единственото което мога да направя като председател на Комисията е, да поставя въпроса за допустимостта до гласуване. И колегите вече ще преценят, които са членове на Комисията само, дали този въпрос е допустим или не. Дали е в обхвата на закона или не е в обхвата на закона.
Сега Ви предлагам да преминем в процедура по гласуване. Тези колеги, които смятат, че предлаганите редакции и поправки са допустими, моля да гласуват за, а тези които смятат, че са недопустими да гласуват против и въздържали се. Само членовете на Комисията.
Който е „за” да разгледаме тези текстове, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Пет въздържали се.
Това означава, че решението и преценката на Икономическата комисия е тези текстове да бъдат разгледани по същество. Така че вече може да влезем в процедура по същество и предлагам първо господин Божилов да ги представи.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Колеги, нека първо да чуем какъв е проблема, какъв е неговия обхват, какъв е неговия размер и какво предлагат заинтересованите страни от сегмента туризъм.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Рагин заповядайте. Кажете съвсем конкретно какво е вашето предложение.
БЛАГОЙ РАГИН: Нашето предложение е да кажем, че имаме проблем и то много голям проблем. Тук са наши регионални представители от цялата страна. Но преди това искам да ви кажа, че аз като говорител на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация искам да заявя, че хотелите в България подкрепят тоталната забрана. Тук сме дошли да защитим малкия и среден сроден бизнес. Имам предвид ресторантите в страната – Велико Търново, Стара Загора има тотален спад. Много са притеснени. Това са наши 30 регионални структури, които алармираха, че оборота е паднал на 80 процента. Казаха ни, че 60 000 сънародници са отишли в Сърбия да посрещат Нова година, защото те ги подмамват – “Елате при нас, че се пуши на воля.” Гърците предлагат – “Елате, ние имаме закон за забрана, но не се отнася за българите.” И по този начин ние губим.
Отидохме в Министерство на здравето. Министърката беше много учтива. Изслуша ни и ни каза: “Идете при вашия ресорен министър Делян Добрев! Идете в Икономическото министерство, защото там е вашият проблем.” И ние за това сме при вас да чуете нашата болка. Ние сме подготвили с моите колеги данни, всичко онова, което ви интересува. Вие може да вземете всякакво решение. Нашата съдба е във вашите ръце, но ние ще си кажем тежката дума след шест месеца. Ние може да губим, може и да печелим, но сега молим за помощ да спасим икономиката. Само месец ноември икономиката, бюджета беше лишен от 57 млн. лева.
Лишихме нашите родители от добавки за пенсия, но ако продължи този спад, през месец март ще трябва да намалим и с 20 процента заплатите на държавните служители. Всеки от вас трябва да реши какво мисли. Не искаме да се политизира този проблем. Този проблем засяга всички, които сме в тази страна – леви, десни и т.н. Но ни дайте възможност, ако прецените, да дадем техническите данни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам господин Рагин, ако може с по-малко емоции, да дадете сухите факти как се развива вашият сегмент. Какъв наистина е спада. Данните, които имате.
БЛАГОЙ РАГИН: Веднага ги даваме, кратко и ясно.
АТАНАС ДИМИТРОВ (председател на Браншова асоциация на ресторантьорите – София, член на Управителния съвет на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация): Благодаря за честта, която ми се оказва. Бих ви помолил за малко търпение. Ще прочета, не защото не мога да говоря или да ораторствам, но искам да наблегна на абсолютно всичко, без да изпускам конкретиката и фактологията.
С голямо притеснение отбелязахме, че в общественото пространство тенденциозно и умишлено се налага отрицателно мнение. Петни се достойнството ни, но и се внушава, че собствениците на заведения в България изпълняват своята дейност и са водени единствено от личните си интереси, не спазват законите и нарушават интересите на потребителите. Вменява се, че собствениците на заведения подкрепят и одобряват тютюнопушенето. Ние не предлагаме нито продаваме цигари, пури и тютюневи изделия, което ни прави финансово независими от реализирането и обема на продажбите на тези продукти. Но 70 процента от нашите клиенти свързват консумацията на нашия продукт с употребата на тютюневи изделия свободно продавани в нашата страна.
Поставяйки ни в негостоприемната позиция да им забраним, те отвръщат с непосещаемост на нашите обекти, които спазват закона. Това ни поставя и пред не леката задача да носим отговорност за действията на трети лица. Забраната не отчита конкретните национални, климатични, културни особености и манталитет, включително големия процент от населението употребяващо тютюневи изделия.
Ние собствениците на кафенета, ресторанти, закусвални, барове, дискотеки, бистра и клубове не може да разберем, защо нашата държава с лека ръка гледа как ние губим инвестициите си, персонала си, правото си на труд, на практика живота си. Същата държава, която защити българските производители на ориенталски тютюни в Брюксел. Същата държава, която събира над 1 млрд. 800 млн. годишно от акциз на тютюневи изделия. Същата държава, която изплаща субсидии на производителите на тютюн.
Ясно и еднозначно заявяваме, че по никакъв начин ние не защитаваме употребата на тютюн и тютюневи изделия, но настояваме за равни права на пушачи и непушачи. Ние подкрепяме вашите усилия за въвеждане на правила гарантиращи здравословна жизнена среда на всички граждани на Република България, но категорично се обявяваме против тоталната забрана за пушене.
Уважаеми дами и господа, законът беше въведен с аргумент за премахване на вредата от пасивното тютюнопушене, но в тази зала някой би ли ми отговорил колко време прекарва човек през целия си живот съзнателен средно в заведение. Средно 5, 10, 15 минути, половин час, това не се отнася за всички категории обществени групи и може ли това да доведе до фатални последици за здравето на хората. Към момента не се оправдават очакванията за намаляване броя на пушачите. Няма категорични доказателства, че забраната за тютюнопушенето в заведенията влияе върху намаляване употребата на тютюневи изделия сред населението.
Резултатите от този закон са, само 4 процента от всички, които са отказали цигарите, декларират, че са се отказали поради забраната на тютюнопушене в заведения за обществено хранене. Сами преценете ефекта от този закон, който доведе до колапс нашия бранш. В същото време 16 процента от пушачите са ограничили посещенията в заведения, а 18 процента напълно са спрели да го правят. Следователно 34 процента по-малко клиенти. Като се отчете, че това обикновено са клиенти, които се задържат доста по-дълго по масите и поръчват доста повече от непушачите, следователно обявеното от ресторантьорите намаление с над 50 процента средно на оборотите си е повече от закономерно.
Постъплението от акциз за държавата се формира по следния начин: горива 47,6, а тютюневи изделия 44,6. В потвърждение на този факт е отчетеното от Агенция “Митници” 8 процентно увеличение на приходите от акциз от цигарите през първите три месеца след въвеждане тоталната забрана на тютюнопушенето на обществени места.
Според отчета на Министерство на финансите за изпълнение на консолидиран бюджет към юли 2012 г. приходите от акцизи от тютюневи изделия са в размер на 994,7 млн., което е със 73,9 млн. повече спрямо 2011 г. Проблемът за нашия бранш има две страни. Ние сме поставени в ситуация, която не е в наша компетентност. От нас се очаква да водим борба с тютюнопушенето. Няма стратегия на държавата за превенция чрез образователни, рекламни и други кампании и най-важното не се работи с подрастващите.
От друга страна на пълнолетни данъкоплатци е забранено да ползват напълно законна стока, като цигарите в заведенията. Това води до невъзможност ние да осигурим на заетите в този бранш право на труд. Не може да покриваме своите разходи, кредити, заплати, социални осигуровки, данъци и други необходими присъщи разходи. Резултатите от септември, октомври, ноември са опустошителни за бранша.
След закриване на летния сезон оборотите на голяма част от нашите обекти намаляха с 50 до 70 процента, а във вътрешността на страната до 90 процента. Резултатите от това са намаляване постъпленията към държавата под формата на данъци. Министър Дянков обобщи 220 млн. преки загуби за бюджета. Ние се питаме какъв оборот седи зад тези загуби и предполагаме, че това е приблизително милиард. А в същия момент Дянков обявява, че за онкоболни са необходими 250 млн. Вие сами направете равносметката. По експертни разчети икономическите ефекти от забраната ще се изразят в над 12 млн. по-малко приходи от осигуровки, 60 млн. по-малко приходи към бюджета от ДДС, 144 млн. по-малко приходи от данък печалба. Към момента за месец декември приходната част от бюджета е с 50 млн. на червено спрямо предвиденото. Голяма част се дължи от загубите към нашия бранш.
Към преките отрицателни ефекти за бюджета трябва да се добавят разходи за социални помощи, обезщетения за безработица, както и увеличените разходи за контрол. Косвените ефекти по отношение на социалната сигурност и бедността са неизчислими, а ефекта за пазара на труда са опустошителни не само за бранша, но и за цялата икономика.
По данни на статистическия институт, към нашия бранш са освободени вече 30 000 души, като част от неработещия персонал са вече в неплатен отпуск. Аз като представител на браншова асоциация на ресторантьорите – София ви уведомявам, че само за един район в София, район Люлин за 45 дни след застудяването са закрити 14 средно големи обекта от общо 45 за района. Това означава, че 30 процента от заведенията вече са фалирали. Съкратени са 185 човека от все още работещите заведения. Към тях прибавяме още 50 човека от вече фалиралите и останали без препитание само за 45 дни, 235 души, които имат задължения, издържат семейства и деца.
Същото се случва и в другите райони на столицата, която все пак разполага с по-многоброен платежоспособен пазар. Колегите, които са тук от провинцията могат да ви опишат какво се случва във вътрешността на страната. Картината е наистина апокалиптична. Ловешки окръг 32 обекта закрити, 63 обекта в селата и градовете. Съкратен персонал 770. В Търново малко по-голям резултат, 30 до 60 процента спад в оборота. Благоевград около 60. Русе - 50. Пловдив – 50. Стара Загора над 50. Хасково около 50.
В момента разполагаме и с декларации на дистрибутори на най-големите компании у нас. Ще ви ги предоставя допълнително, за да не ставам отегчителен.
Не бива да се допуска факта, че по линия на технологичните връзки стагнацията в нашия сектор ще се отрази пагубно и за другите сектори на икономиката като транспорт, производство и търговия с оборудване, храни, консумативи, реклама. Справки предоставени ни от най-големите производители и дистрибутори на безалкохолни напитки, бира, алкохол, кафе, хранителни продукти и други продукти съпътстващи нашия бранш отчитат, че общият спад при тях е от 27 до 34 процента. Наблюдават се тревожни размествания в топлия и студения пазар. Само преди три месеца топлият пазар, това са магазините, е имал 64 процента дял, спрямо 36 процента към студения пазар - заведенията. Сега пропорцията се измества 70 към 30.
Същевременно приходите от акциз на цигари по данни на митниците, както казах са се увеличили с 8 процента, което категорично доказва, че хората бойкотират тази забрана. Увеличава се тютюнопушенето в домашни условия. За коледните и новогодишните празници, вече споменахме са направени 60 000 резервации в съседна Сърбия, което е неутвърдена и неинтересна туристическа дестинация. Това е обратно от тенденцията преди изминалите години, когато потокът беше в обратна посока. Ако тези хора изхарчат средно по 100 лв. само за една нощ, нашият бранш ще загуби 6 млн. лв., а може сами да изчислите какви са загубите към бюджета.
Твърденията, че това е европейска практика са несъстоятелни. Официалната статистика на обществено-здраве и потребителя, относно приложимото законодателство на държавите-членки на Европейския съюз сочи, че само пет от тях - Ирландия, Обединеното кралство, Гърция, Испания, Унгария имат наложена стриктна забрана за пушене на тютюневи изделия в закрити обществени места. Три от тези страни Унгария, Гърция и Испания вече или не я спазват или вече са предприели стъпки за нейната отмяна, поради установени икономически и социални вреди. Либерализацията на първоначално въведената тотална забрана на тютюнопушенето въведе и Хърватска, след като оцени ефектите от забраната, само четири седмици след това, като икономически негативни. И в края на 2011 г. отмени тоталната забрана. В края на 2011 г. Холандия също смекчи режима, а министърът на здравеопазването, благосъстоянието и спорта Едит Схиптер заяви, че вярва в свободата на избора на пушачите и че правителството е отишло твърде далеч в налагането на правила сред пушачите.
В края на месец септември чрез референдум Швейцария също отхвърли такъв тип забрана. Браншовите организации на Хърватска, Швейцария и Австрия официално и безрезервно ни подкрепят в тази борба.
Не на последно място искаме да отбележим изключително повишаване на нивото на корупция и неравнопоставеност, господа, в нашия бизнес, вследствие на този закон. Единственият ефект на този закон е противопоставяне, разделяне и насаждане на омраза между хората. Той дава възможност да оцеляват само най-силните и големи заведения, а малките заведения обрича на гибел.
Дами и господа народни представители, от името на нашия бранш Ви моля да вземете спешни и изключителни мерки да помогнете за оцеляване на нашия сектор, който е изключително важен за икономиката на Република България.
Искам да подчертая, че правото да оцеляват най-силните и икономически стабилни заведения и ресторанти е неправилен. Защото те са много малка част от нашия сектор. В обществото се дава право да съществуват и различните и малките. Затова ви моля най-настоятелно да подкрепите това предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господине, ние ви слушахме внимателно. Въпросът е, вие искате връщането на старото положение.
АТАНАС ДИМИТРОВ: Ние искаме това, което се предлага в момента да бъде гласувано наистина по съвест и с изключително внимание от народните представители. Знам какво се предлага. Предлага се всъщност равноправие между нашите посетители. Предлага се да не ги разделяме на здрави и болни. Предлага се ние да осигурим места, зали или помещения за тютюнопушене. Предлага се ние да не ги отпъждаме от нашите заведения като неравнопоставени субекти и да ги изпъждаме в студените зимни дни навън на студа, защото те имат зависимост. Към всяка една зависимост трябва да се подхожда внимателно. Предлага се да няма такъв тип забрана, защото забраната кара хората да предизвикват в тях неприятни емоции на натиск и те отвръщат на това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Напълно ви разбрахме господине. Аргументите ви са ясни и чути.
Сега предлагам да чуем и другите асоциации. Моля ви за стегнат вид. Да не повтаряме аргументи. Ако има някакви допълнителни обстоятелства. Заповядайте.
ВИТАН ИВАНОВ (председател на Съвет по туризъм): Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми госпожи и господа депутати, това което ще предложа в момента не съм го коментирал с всички колеги срещу мен. В България има над 1 млн. категоризирани туристически обекти с над 12 стола. Така е по Закона и по наредбата. Имайте предвид, че само десет стола в едно заведение да се ползват от пушачи, това са 10 млн. стола. Това което не съм говорил с колегите е - 50 ст. на месец или лев на месец на стол за местата за пушене в заведенията. Правете сметка, говорим за 60 млн., така случайно дошли. Майките на вън стачкуват, защото имат 35 лв. детски. За да получат майките 50 лв., т.е. още 15 лв. трябват 12 млн. от бюджета. Средната цена е 50 лв. на ясла или на детска градина за България. Ето ги 12 млн., ето и за пенсиите на възрастните хора, ето и за онкоболните. В противен случай ние сме дискриминирани, т.е. пушачите. Някой ни казва как да живеем. Благодарим. Ето го социалният ефект.
Една голяма част от хората, които отиват на трудовата борса няма да отидат, защото там плаща пак държавата. Едни пари идват, но да бъде открита сметка във Финансово министерство ли, в Социалното ли, само за фонд майки и пенсионери и да не се харчат тези пари за друго.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: И за здраве.
ВИТАН ИВАНОВ: И за здраве, разбира се.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем и другите асоциации.
МЕТОДИ БАЙКУШЕВ (Гражданска инициатива “България без дим”): Искам да заявя нещо много ясно, че няма нито едно доказателство, което да обосновава, че спадът в оборотите, ако изобщо го има, се дължи на забраната за тютюнопушене. Защото тук започнахме с 90 процента, после станаха 50, после станаха 70. Не е ясно колко са. Благой Рагин каза 90, след това станаха между 50 и 70. Няма нито едно доказателство, че спадът в оборотите се дължи на забраната за тютюнопушенето. Не съществува такова.
По отношение на въпроса за оборотите, аз умолявам уважаемата Икономическа комисия да вземе единствените меродавни данни. Единствените меродавни данни са от Националната агенция по приходите. Там където се подават месечните отчети по ДДС. Там ние трябва да видим какви са приходите и какви са оборотите. (Ръкопляскания! Възгласи: “Подкрепяме. Подкрепяме.”) Като ги подкрепяте трябваше да ги представите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Само моля за търпимост към различното мнение. Нека да чуем всички.
МЕТОДИ БАЙКУШЕВ: Позволете ми да довърша. По данни на Института за анализи и оценка в туризма, увеличението на посещенията в България през тази година, спрямо 2011 г. е 5 процента. Оборотите в същото време в туризма нарастват с 15,4 процента в сравнение със същия период на 2011 г. За какво говорим? За какви данни? За данните, които вятъра им ги нашепва.
Говореше се за увеличение на събираемостта от акцизи. Като се сравниха данни до юли 2012 г. спрямо предходния период на 2011 г. има увеличение на събираемостта от акцизи. За никой не е тайна, че до съвсем скоро 40 процента от цигарите се продаваха без акцизно. Това че митниците не са заработили още не означава, че има спад и не означава, че има увеличение в потреблението на цигари. Напротив, законът работи само от шест месеца и ние трябва да му дадем шанс да покаже истинските си ефекти.
Накрая искам да споделя, че има множество научно-обосновани изследвания в много страни и в нито едно от тях не се констатира спад на потреблението в туристическия и в ресторантьорския бранш. Има хиляди такива изследвания във всички страни, в които е въведена тотална забрана.
И накрая искам да внеса подписка, електронна подписка, която събра само за десет дни 16 000 подписа. Това са много повече подписи за такъв кратък период, отколкото успяха да съберат БСП, докато се молеха по улиците на хората за АЕЦ “Белене”. Уважаеми господин председателю, ще Ви я предоставя на вашето внимание, защото това е съвсем истинска петиция. Може да се провери в статистиката от колко индивидуални IP адреса са направени подписите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, моля ви в дебата да бъдем толерантни към изказаното различно мнение.
Господин Байкушев, има следния въпрос, че на летния туризъм тази забрана може би не оказва толкова тежко въздействие, колкото върху зимния туризъм и състоянието на хотелите и ресторантите през зимата, особено когато е студено.
Разбира се, тъй като ние сме в началото на зимния сезон все още нямаме и не може да разполагаме с пълна статистика, камо ли от Националната агенция по приходите. Аз като човека, който е гласувал за тази забрана, искам да ви кажа честно, че съм особено притеснен, защото от моите срещи с бизнеса, единодушно бизнеса иска отмяна на забрана или голяма част от бизнеса иска отмяна на забраната с едни и същи аргументи, които се повтарят. Хората са ужасно притеснени от спада на оборотите, който се забелязва. Този спад може да се дължи и на други причини. На кризата, която се задълбочава.
Но обикаляйки страната и говорейки с различни хора, тези аргументи започват да се повтарят и аз за себе си започвам да добивам впечатлението, че тази забрана може да оказва и тежко въздействие върху състоянието на бизнеса в момента. Казвам ви го абсолютно откровено, макар че аз съм непушач. Семейството ми са непушачи. Сметнал съм, че една такава забрана има логика. Но толкова еднозначно хора, които няма как да се познават, да ми казват едни и същи аргументи в цялата страна, едно и също безпокойство в цялата страна. Започвам да се замислям, дали действително бизнесът няма да понесе толкова големи загуби, че ние от здравни съображения, които имат логика, които са ценност, да доведем до такава безработица и фалити на фирми, че идва логичния въпрос, дали си е заслужавало. За мен, да ви кажа честно възниква и друго нещо, дали не е по-редно да се направи информационна кампания, защото аз вярвам в личния избор господин Байкушев. Хората сами трябва да решават. Ти не можеш да го спреш да се трови. Той като няма да пуши там, ще пуши вкъщи, ще пуши на терасата, ще пуши на улицата. Пак ще пуши. Дали да не направим една здравна информационна кампания. Защото в тази тежка кризисна ситуация, може ли да си позволим фалитите на всички тези фирми. Ние сме икономическа комисия. И ще ви каже нещо абсолютно откровено. Аз влезнах за първи път в тежък дебат в къщи. Семейството ми е на мнение, че трябва да остане забраната, а аз съм на мнение, че трябва да спасим бизнеса. Казвам ви го откровено, за първи път ми се случва такова нещо.
Заповядайте за дуплика.
МЕТОДИ БАЙКУШЕВ: Благодаря Ви за тези аргументи.
Аз искам да ви попитам следното: за вас тайна ли е, че нашият бранш, специално туристическия и в областта на услугите от край време има доста сериозни проблеми. И то доста сериозни проблеми с качеството. Вие не смятате ли, че тези проблеми, тъй като твърде дълги години не бяха решавани, няма нищо по-нормално от това, когато наистина със страшна криза ги удари кризата, тези проблеми вече да започнат да удрят по техните глави.
Искам да ви кажа, че тук се цитираха данни от Националния статистически институт, че 30 000 души са загубили работата си в този бранш. Само че аз разполагам с данни от Националния статистически институт погледнати, току- що преди да дойда, от сайта им, където всъщност сумата е 10 000. В същото време в текстилния бранш са загубили работа 30 000 души. И там ли е поради забраната?
Още нещо искам да ви кажа. С 15 процента се е повишила средната заплата в техния бранш. Вие разбирате ли за какво става въпрос. Здравият предприемачески дух на тези, които стават се събужда. Те започват вече да се ориентират, че няма как да плащат по 300 – 400 лв. заплата на сервитьори и да предлагат качествена услуга. Това което те правят вече е, да повишат заплатите, да си оптимизират персонала и да започнат да работят по-качествено. Който не успява да се ориентира няма да оцелее. Това не е тайна за никого. Що за криворазбран социализъм да пазим хора, които не могат да правят бизнес.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз се отнасям с пълно уважение към вашите аргументи и моля всички да постъпят по този начин. Има ситуации в живота, когато хубаво е да е бяло и черно. Едната позиция да е моралната, другата да е неморалната. В случая нямаме такава ситуация. Затова нека да чуем всички мнения максимално толерантно.
Ще ви дам думата господин Стоев, но нека преди това да чуем всички асоциации, които са тук и искат да вземат думата. Има ли асоциации, които не са участвали в дебата?
Госпожо, заповядайте. Обръщам се към вас, дори да се почувствате засегната от някого, много принципно да подходите. Заповядайте.
ЕЛЕНА ИВАНОВА (председател на Съюза на собствениците–Слънчев бряг): Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, понеже току-що се изнесе една статистика за ръста в туризма през 2012 г. почувствах се длъжна да взема думата, защото ръстът в туризма за изминалия летен сезон се дължи благодарение на летните курорти. Тоест, благодарение на нас, на хотелите в летните курорти. Така че за какъвто и ръст да става въпрос, той не касае целия туризъм на България. Защото градските хотели отчитат спад. Така че за компетентните в бизнеса, а аз смятам, че ние сме такива, а не Института за анализ и оценки на господин Румен Драганов, защото ние сме от бранша, мога да кажа, че ръст има в летните хотели, където никой не е засегнат от забраната на тютюнопушенето. И аз съм тук не защото ние летните хотели имаме проблем, а защото ние действително подкрепяме ресторантьорите от страната. Те са хората, които отчитат спад, но те са част от общия туризъм на държавата ни.
Искам да споделя практика от други държави, които са изявени туристически дестинации - като например Австрия в Европа, като например Гърция или като например отделни щати в САЩ, които първи въведоха забраната. Например градове като Лас Вегас или като Маями, където повярвайте ми се пуши във всички заведения, а иначе в САЩ знаете, че забраната е пълна, тотална и никой не се върна назад.
Така че много моля да подходите с разбиране. Защото тези хора, които са дошли тук ресторантьорите, ако те отчитат този 7- процентен ръст за който вие говорите, те няма да бъдат тук с проблемите си. Много моля действително да гласувате по съвест. Проблемът е много голям.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем и другите асоциации, които са дошли днес тук. Важно е да чуем максимално добри аргументи, за да добие Комисията и членовете много добра представа какво е положението на бизнеса и дали с едно такова предложение, наистина ще помогнем.
ДИМИТЪР ПОПОВ (Асоциация на българските туроператори и туристически агенти): Проблемът е доста по-сложен, както каза колежката от Слънчев бряг и господин Рагин спомена в началото, че е разкрачен между хотелския бизнес и ресторантьорския бизнес, особено средните и малки заведения. От нашата Асоциация искам да изкажа едно мнение, което е много важно и касае основно международния туризъм. Защото това ни е основно, клиентите с които работим. Винаги трябва да отчитаме нагласата на туристите особено от страни от Европейския съюз и други пазари, както руския и гръцкия. Нагласата след като в целия Европейски съюз, без почти никакви изключения имат тотална забрана и тя се спазва е много трудно специално в нашия бизнес в хотелиерския да тръгваме назад и да отстъпваме точно в този смисъл. Не може да развиваме ние някакъв друг туризъм от типа на СПА, алтернативен, дори и ски и да очакваме, че ще дойдат семейства, а не чисто алкохолен туризъм и в същото време да връщаме назад, дали разрешаваме тютюнопушенето. Такъв автогол ще си вкараме, нямате си престава. До там са стигнали нещата поне в Европейския съюз, че връщане назад няма. Тук е въпросът вече какво правим със заведения питейни за хранене, в провинция и т.н., което нищо общо няма с международния туризъм.
Аз подкрепям колегата, който каза, като е толкова важно сложете една такса 50 ст. на стол и всеки да си решава. Говорим като експерти в туризма и това разискваме в момента. В никакъв случай, аз мисля че не трябва да се връщаме специално в големите хотелски комплекси и т.н., да не говорим за хотелски вериги. Това е политика на самата верига. (Шум в залата.)
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние Ви казахме, че подкрепяме забраната.
Думата има колегата от Асоциация на българските туроператори и туристически агенти
ДИМИТЪР ПОПОВ: Не съм съгласен, че за зимния туризъм сега ще има голям отрицателен ефект върху притока на туристи, примерно забраната на пушене в заведения. Това е абсурд, според мен.
АТАНАС ДИМИТРОВ: Много се изкривява обективната истина. Само пет страни имат такъв рестриктивен режим. И те са европейски. Говорим, за Испания, Унгария, Гърция, Обединеното кралство и Ирландия. Връщам се от Дъблин, но там няма кръчма, където да не се пуши. Обиколих 300 заведения за десет дни. Вие искате да направите закони, които да не се спазват.
Вашият бизнес е да продавате готов продукт. Вие продавате нашия продукт, продукта на колегите от курортите, готови пакети. На вас ви е безразлично дали ще изнасяте туристи от тук на вън или от вън на тук, Вашата печалба е гарантирана. Не се усмихвайте, защото знаете, че е така. Аз даже не знам в качеството си на какъв присъствате тук, ние сме заинтересованите – хотелиери, ресторантьори. Вие продавате. Вие сте продавачи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние искаме да чуем всяка една гледна точка. Затова в тази Комисия сме създали тази практика. И това не е първият мандат, да чуем всички мнения. Бъдете толерантни. Ние искаме да чуем всяка една гледна точка.
Моля Ви по-ниско ниво на емоциите и повече аргументи. Заповядайте.
СТОЙЧО ГАНАШЕВ (Председател на хотелиерите и ресторантьорите в Хасково): Благодаря господин председател.
Трябва да ви кажа, че изместваме проблема. Никой от нас не иска тотално да се разреши пушенето навсякъде. Нека да бъдем наясно, искаме равни права между пушачи и непушачи. Искаме разделяне, което по никакъв начин няма да наруши правата на непушачите. В подкрепа на това, за което говорихме преди малко, че проблемът е в тютюнопушенето, а не само икономическата криза, ще ви кажа следното.
Аз съм собственик на хотелски комплекс в Хасково и трябва да ви кажа, че лятото при мен работата беше най-добрата от пет, шест години насам. Резултатите бяха прекрасни. Но след 15 септември работата тотално намаля. Мисля, че това е един много сериозен показател. Надявам се, че не съм мениджиръл зле хотела си и ресторанта си, а проблемът е някакъв друг. И проблемът според мен е само в тютюнопушенето.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев има процедура. Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, аз предлагам да не превръщаме заседанието в дебат между браншовите организации. Всяка от организациите си казва аргументите кратко и ясно, а решението трябва да го вземем ние, защото така като гледам няма да остане време за дебат между народните представители. А вие имате достатъчно заведения и хотели и може да си проведете дебата там, помежду си имам предвид. Това е процедурно предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз приемам тази процедура и предполагам, че и другите колеги. Но ако някой не е вземал думата поне по веднъж и има нещо, което не е казано. Ако има асоциация, която не се е представила.
ЗЛАТКО ЗЛАТАНОВ (Председател на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите във Велинград): Искам да ви кажа, че аз вече не пуша от седем години. А пушех до трета кутия на ден. Разболявах се всяка година от пневмония. Водеха ме като диспансерен. И един ден моята лична лекарка ми каза така: “Искаш ли да живееш? Ако искаш да живееш трябва да спреш цигарите. Помисли си много добре! Твоето дробче е почти загинало.” Аз вече не пуша. И спрях да пуша, защото този доктор ме убеди, че не трябва да пуша. А никой не ми е забранявал.
Затова аз апелирам към всички онези, които искат да не се пуши, а това сме всички в тази зала, нека да направим така, че всички пари, които се отделят за здравеопазване, една част трябва да отива в агитация и пропаганда на хората още от детската градина, от детските ясли, още от училище, от гимназия и т.н. Не е нормално да забраняваме на хората. Имайте предвид, че България е туристическа дестинация. Няма как ние да правим дискриминация. Тоест, само при нас ще идват непушачи, а пушачите няма да идват при нас. Това не е нормално. Ние трябва да бъдем умни, трябва да бъдем мъдри.
Когато се обадиш по телефона в един гръцки хотел и питаш: “Извинявайте, пуши ли се във вашия хотел?” Отговарят: “Да, имаме забрана, но за вас не важи.” Какво означава това? Значи са гъвкави. Навсякъде тотална забрана. В техните бузуки даже продават цигари, продават и пури.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на вас и на останалите гости.
Предлагам сега дебата да го прехвърлим към народните представители. Моля да поканите в залата господин Иво Маринов, който ще приканя за едно по-категорично мнение в тази област. А не както чухме други представители на правителството да казват: “Парламента да се оправя.” Чакам господин Маринов тук да дойде и да каже той какво предлага.
Уважаеми колеги народни представители, ваша е думата. Господин Стоев поиска думата.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз декларирам, че нямам конфликт на интереси и не пуша. Нямам заведения и хотели. И сега за бюджета колко е било, дали 10 млн. или 50 млн. е загубата, дали работните места, които са загубени са 10 000 или 30 000 души, както хотелиерите казват 30 000 души, а господин Байкушев казва, че 10 000 души са освободени. Когато ние приемахме предишния закон и бяхме убедени, че забраната за пушене е правилна, ни се изтъкнаха доводи, че кръчмите ще бъдат напълнени от непушачи, защото досега са били дискриминирани. Аз затова искам да попитам: Не са ли вече непушачите с децата си в кръчмите? Защо се получава този дисбаланс, който сега ни се казва.
И искам да попитам господин Байкушев, тази подписка дали е правена в заведенията за обществено хранене и в ресторантите или е правена някъде из парковете. Както спомена той, БСП както са събирали подписка за Белене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоев пита господин Байкушев. Заповядайте господин Байкушев.
МЕТОДИ БАЙКУШЕВ: Работа на ресторантьорите е да ни доведат в техните заведения, а не е наша работа да ги храним.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предлагам да се върнем към народните представители.
Госпожа Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, дълбоко съм убедена, че отменяйки пълната забрана за пушене в закрити обществени места, ще направим една голяма крачка назад в нашия път към едно разумно и цивилизовано общество. И какви сигнали бихме излъчили към българските граждани - през 2009 г. отложена пълна забрана на тютюнопушенето, 2010 г. малко преди да влезе в сила, частична забрана с обособените места за пушене, 2012 г. от началото на юни, пълна забрана в закритите обществени места и шест месеца след това отново напълно непоследователно да вземем друго решение.
Възможно ли е при това положение нашето общество да се отнася сериозно към някакви следващи стъпки в тази посока, в посока да постигнем една околна среда без тютюнев дим. А тази цел е поставена от Световната здравна организация и България е ратифицирала рамковата конвенция за контрол на тютюна. Тоест, нашето общество си е поставило тази цел. И бихме ли могли ние когато даваме на българските граждани такива противоречиви сигнали, да направим след това някаква полезна стъпка в тази посока. Вместо да се вижда една ясна и последователна политика, те виждат едно брауново движение.
Аз ви предлагам тук да се вслушаме в категоричната и последователна позиция и на премиера, и на министъра на здравеопазването, и на финансовия министър. Моите основни тези в полза на запазване на сега действащия закон накратко са следните:
Първо, твърденията, че проблемите в ресторантьорския бизнес се дължат на забраната в тютюнопушенето са донякъде преувеличени. Поради краткия период не почиват на сериозен анализ и освен това не отчитат безспорни фактори, както вече се каза, като икономическата криза, повишаването на цената на електрическата енергия, на горивата, на хранителните продукти и т.н. И това не са мои думи. Това са думи на Института за анализи и оценка на туризма.
Беше вече споменато и не бива с лека ръка да се подминава това твърдение, че множество сериозни изследвания доказват, че в дългосрочен план, стриктната забрана не води до негативни икономически резултати.
Отново цитирам, заместник-председателя на Европейската комисия с ресор здравеопазване: “Стриктните закони за среда без тютюнев дим имат положителни здравни ефекти и са с неутрален ефект върху икономиката.”
Второто нещо, което искам да кажа, че според мен е необходимо да се изчака един разумен период и нещата постепенно ще си дойдат на място.
Има признаци, че нашето общество започна да приема промяната. Много собственици на заведения инвестираха и направиха летни градини, осигуриха по-добри условия за пушене навън. Предлагат електронни цигари. Много хора също си купиха електронни цигари. И аз мисля, че ако всички заведения са поставени в еднакви условия, ако има един силен и ефективен контрол и има ясна политическа воля за поддържане на забраната в дългосрочен план, нещата постепенно ще се наместят и българските граждани ще имат същото попадение, което имат и гражданите на останалите страни в които е приета тази стриктна забрана.
Третото нещо, което искам да кажа е, че даже и пълната забрана да има негативен икономически ефект, а предполагам, че това в някаква степен е така неизбежно, може ли да я противопоставим на положителните резултати върху здравето на хората? И като добавим това, че икономическите негативи се компенсират от намаляването на разходите за здравеопазването трябва да си отговорим ясно на въпроса трябва ли да вървим в тази посока? Ще ви припомня думите на господин Дянков, които бяха вече цитирани, че 250 млн. лева годишно отиват за лечение на болести предизвикани от практиките свързани с тютюнопушенето.
Последно искам да кажа, че предлаганият регламент не е решение на проблема и не защитава непушачите. Защото първо обособяването на помещения за пушачи и непушачи, за съжаление, определено казвам за съжаление не решава проблема.
Второ, връщането на тютюнопушенето в нощните заведения излага на голям риск техните посетители и най-вече много млади хора, които посещават тези заведения. Ние се грижим за здравето на нашите деца, а когато станат на 18 години, забравяме ли за това. Безразлично ли ни е, че ще отидат в клуба и дискотеката и ще бъдат подложени на една нощ никотинова атака.
И за да използвам думите тук на един от нашите гости, бих казала, че след шест месеца аз не знам какво ще кажат приятелите на моята дъщеря, които ми се обаждаха след въвеждането на пълната забрана и казваха: “Браво на вас, сега тук може да се диша.” Обаждаха се от заведенията. Сега не знам с какви очи ще ги погледнем, ако направим тази крачка назад.
По отношение на възможността в малките заведения да се избира, дали се пуши или не се пуши. Не е нужно да сме пророци, за да знаем как ще се реши въпроса. Естествено, че в почти всички ще се пуши. Това означава, че всичките им клиенти и пушачи и непушачи ще бъдат изложени на това вредно въздействие. И това ще наруши техните права.
На мен не ми се искаше да се връщам към въпроса за правата, за дискриминацията, но очевидно се налага, защото той беше поставен от гостите, които говориха преди мен.
Право ли е тютюнопушенето? Много колеги с досада ще отхвърлят това, което казвам, но то не бива да се подминава. Има решение на Върховния административен съд, което твърди, че пушенето не е субективно право, то е вредоносна практика. И всъщност неотменяемото конституционно право е да имаме една здравословна среда и да не поемаме рискове за здравето си.
Законът който ние приехме през юни, той не забранява на пушачите да пушат. Недейте да интерпретирате по този начин текстовете. Всеки има право на своя личен избор. Тук напълно подкрепям господина, който каза, че се е отказал благодарение на своя личен избор. Ние на никого не искаме да налагаме да спре да пуши. Въпреки че един такъв ефект от приетите мерки би бил желателен. Всъщност целта е да се защитят непушачите. Непушачите са дискриминирани в условие, когато се намират в среда с тютюнев дим.
И последно да ми позволите да кажа, защо според мен обособените помещения не бяха и няма да бъдат решение. За да не съм голословна ще цитирам насоките относно защитата от излагане на тютюнев дим, приети на Втората конференция на страните по рамковата конвенция на Световната здравна организация. Не съществува безопасно ниво на излагане на тютюнев дим. Понятия като прагова стойност на токсичност от вторичен тютюнев дим следва да бъдат отхвърлени. Подходите, които нямат за цел среда, която е сто процента без тютюнев дим, включително вентилацията, филтриране на въздуха и използване на определени зони за пушачи било с отделни вентилационни системи или не, нееднократно са се оказвали неефективни и съществуват убедителни, научни и други доказателства, че инженерните методи не защитават от излагане на тютюнев дим.
Практиката в България от прилагането на този регламент също го доказва. Вие знаете, че вратите неизбежно стояха отворени и няма как да бъде иначе. Въздухът се обменя. Вентилацията не винаги работи и не се спазват стриктно техническите изисквания към вентилацията. Сигурна съм, че има заведения за които това не е вярно по отношение на техническите изисквания. Но няма заведение в което да няма обмен на въздуха, точно поради това, че вратите са отворени и сервитьорите минават от едно място на друго и т.н. Освен това, за да запазим социалните си контакти, ние непушачите сме принудени да отидем в зоната за пушачи, защото както знаете, те са много по-малко склонни на компромис.
И последно да напомня, че в тези заведения и в зоните за пушачи има хора, чиито работни места са там и те ще бъдат изложени дълготрайно на ефекта на тютюневия дим.
Затова ви предлагам, тъй като не съм член на тази Комисия, да защитите авторитета на Народното събрание и най- вече да не допускате да се приемат решения, които са в ущърб на здравето и правата на българските граждани.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
На господин Маринов ще му дам думата, но преди това са се записали господин Бойчев и господин Иван Иванов за изказване. Господин Маринов, вие трябва да вземете ясна позиция по тази тема и веднага след това ще ви дам и на вас думата. Тъй като други представители на правителството казаха, Парламента да се оправя с тази тема, което някак си е малко странно.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател.
Аз искам да започна с това, че съм непушач. Според мен кога е добър един закон? Когато не е краен. Според мен със закона който приехме за тотална забрана за тютюнопушене, ние залитнахме в една крайна посока.
Аз няма да започна с икономическите аспекти, въпреки че съм член на Комисията по икономика, но ще започна с това, да дадем право на избор на всеки. Всеки да избира. Да има възможност да избира. Ако е непушач да влезе в заведение, говоря конкретно за заведенията, където не се пуши, а ако е пушач, да влезе в заведение където се пуши или в помещение, където се пуши.
Категорично посоката е да вървим към забрана на тютюнопушенето. Това е категорично. Но доводите които чух от браншовите организации, от представителите, според мен са много сериозни. Аз мисля, че сега е момента, когато в Закона за туризма може да направим разумни отстъпки, които да са гарантирани, че този закон с отстъпките които направим ще се спазват. И аз мисля, че санкциите, които са заложени в предложенията, това ще бъде гарантирано.
Аз не съм съгласен с колегата, който засегна акцента за ръст на туризма. Мога да ви кажа, че 2010 г. българският туризъм има около 15 – 16 процента ръст, когато не действаше тоталната забрана за тютюнопушене. Категорично искам да кажа, че ръстът не е от тоталната забрана за тютюнопушене. Защото аз съм представител на Бургаски регион и мога да ви кажа, че ръстът в туризма е постигнат по съвсем други начини. Лятото повечето са външни заведения, които не ги касае въобще забраната за тютюнопушенето. В това съм категоричен. Според мен дори може би трябва да работим в друга посока, но туристите които идват тук, един от аспектите е възможността може би е да запалят цигара. Чух много разумни доводи. Ние не може да не обърнем внимание на икономическия аспект на загубите, които касаят колегите в бранша и да не помислим действително в една посока, в която да се разреши на този етап говоря. Може би след пет, шест години и в бъдеще естествено ще вървим в посока на тоталната забрана на тютюнопушене. Но аз съм съгласен с колегата, който засегна това, че е пушил. Аз също съм пушил, но съм отказал цигарите преди повече от десет години. Тогава не е имало никаква забрана. Това е личен избор на всеки. Забраната остава - не се пуши в обществени сгради, не се пуши в училища, в детски градини, на детски площадки, на различни мероприятия. Тази забрана си остава. Но мисля, че сега е момента да направим един разумен толеранс, едно разумно решение в посока разрешаване за заведения на тютюнопушенето.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председателю.
Преди всичко когато се разглеждаше допустимостта на този въпрос, вие заявихте, че това е въпрос на воля на Комисията. Едновременно с това, господин председателю искам да ви съобщя, че има три постановки от Правилника на Народното събрание, които бяха нарушени.
На първо място, чл. 68, ал. 1, който гласи, че постоянните комисии обсъждат предложенията не по-рано от 24 часа и не по-късно от три седмици от получаването им от членовете на съответната комисия. Аз не знам в някаква специална ли скала измерваме това, че обсъждаме въпрос, който го получихме само преди час и половина тук.
Второто е чл. 73, където изрично е записано, че предложенията на народните представители при второ четене на закона, постъпват в предвидения срок, който е седемдневен. Но дори и когато е удължен, това е срока, който е даден. Днес постъпиха предложения извън всякакъв срок, господин председателю.
И на трето място и тук искам много внимателно да ме чуете, това е ал. 3 на чл. 73, когато председателят на водещата комисия може да изиска становище от съответния ресорен министър.
Господин председателю, в предложенията които ни представи господин Божилов има преходни и заключителни разпоредби касаещи Закона за здравето. Моят въпрос към вас е: поканихте ли министъра на здравеопазването или зам.-министър, който да даде становище по текстовете, които в момента обсъждаме? Защото ако не сте го направили, това директно е ваш груб пропуск. И аз като член на Комисията категорично протестирам.
По отношение на същността на въпроса.
На първо място, преди шест месеца аз съм гласувал за забраната, съгласно закона в сегашния му вид. Аз не виждам в рамките на шест месеца причина, поради която да направя сериозна крачка назад. Още повече, че има определена категория политици, които трябва да следват своите принципи от други политици, които са популисти. Твърдя, че в случая не мога по никакъв начин да променя своето становище.
На второ място, когато говорим за ценности. Аз разбирам, че ресторантьорският бизнес има определени искания, които ние разглеждаме. Нека подредим ценностите по върховенство. Върховната ценност в едно демократично общество, защото в тоталитарните не, но в демократичното общество е здравето и живота на хората. Аз не знам от колко десетилетия досега всички научни институции доказват вредата от тютюнопушенето. Защото ако не беше така, на бременните майки щяха да им дават специални цигари за по-добро развитие на плода. Знаят се всички забрани. Знае се при болни хора как категорично се забранява тютюнопушенето. Което означава, че вредата от тютюнопушенето е доказана многократно в света.
На следващо място, когато се говори за заведения. Аз предполагах, че промените са свързани само с нощните заведения, а сега виждам, че не е така. И ще ви дам един пример, който наистина може и да ви втрещи. Когато се говори за нощните заведения, относно посетителите, това е тяхна лична воля дали ще отидат в едно такова заведение или не. Аз ви питам, младите момчета и момичета, които са обслужващ персонал, които ще бъдат непрекъснато излагани на този тютюнев дим, не считате ли, че вие поемате отговорност за това, че те са подложени на риск? Някои от тях ще бъдат бъдещи майки.
И накрая, аз не съм погледнал всичките промени, защото това е наистина препускане през текстовете и ще видите, че ще бъдем вкарани в един много лош сценарий за тези, които ще го подкрепят. Но ви давам пример от преходните и заключителни разпоредби. Досега чл. 56, ал. 3 от Закона за здравето гласеше: по изключение се допуска тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения разположени в сградите на летището. И понеже току що беше казано от господин Бойчев, че в обществените сгради отново продължава да е забранено тютюнопушенето с промяна, която се прави в момента. Към летищата се добавят – автогари, морски, речни гари, приемни сгради на железопътни гари и на други места определени със закон. Отваря се вратата наистина за широка категория обществени сгради, тютюнопушенето да бъде разрешено на определени места, но разрешено.
Аз питам, това ли в крайна сметка ние ще гласуваме? Вие господин председателю, за това ли ще гласувате?
Завършвам само с две думи. Първо, искам народните представители, които до влизането си в Народното събрание са били собственици или съсобственици на хотели или ресторанти да декларират това. Защото това е своеобразен конфликт на интереси.
На второ място, искам единствено да кажа на господин Рагин, когото иначе уважавам, когато той заяви патетично: “Нашата съдба е във вашите ръце.” Аз питам, а здравето на българските граждани в чии ръце е? На Господ Бог вероятно, не в нашите ръце, а на Господа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов има реплика от господин Бойчев. Само с уточнението, че ние каквото и да направим, не можем да замени Господ Бог, господин Иванов. Тук сбъркахте в тази част специално на изказването. (Ръкопляскания!)
ИВАН ИВАНОВ: Ние се грижим за здравето в крайна сметка. Ако беше само в ръцете на Господ Бог нямаше да има Министерство на здравеопазването, господин председателю.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председателю.
Една реплика към колегата Иванов. Има становище на Българския лекарски съюз по повод пасивното пушене, където категорично казват, че няма доказателства, че то е вредно. Има го. Факт е.
ИВАН ИВАНОВ: Вие трябва да го покажете, за да приемем верността на вашето твърдение. Иначе аз мога да кажа, че има твърдение от Обама.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Изискайте го.
По повод разрешение за тютюнопушене в автогари и в ж.п. гари, там категорично сме конкретизирали, че трябва да се изгради помещение два на два, три на три. Има определени параметри за тези помещения. Само там може да се пуши, а не в цялото помещение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има втора реплика. Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Чисто процедурно господин Иванов, тъй като както и други колеги казаха, че не може да се правят такива предложения по време на заседание. Аз също ще ви цитирам чл. 73, ал. 4, т. 2, в която се казва, че може да се направят предложения на Комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива, по повод предложения на някои от нейните членове, направено по време на заседанието. Точно в този случай член на Комисията, който и да било той, може да направи конкретни предложения. И ако Комисията прецени и гласува с над 50 процента от кворума, казва да или не и влизат в доклада. Така че това е един дебат, който ние отваряме. В момента има присъстващи от всички страни, за да си кажат своето мнение. Това е действащият Правилник. Така че не правим нищо незаконно, нищо нередно. Това е водещият закон за конкретния отрасъл. Това е Закона за туризма. А освен това, това което вие казахте за преходни и заключителни разпоредби. Да, в основния доклад, който е по вносител Министерски съвет се правят такива предложения за промени в Закона за здравето.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Иванов, като дуплика.
ИВАН ИВАНОВ: Това което вие казахте, не отменя две ясни задължения - едното е, че 24 часа преди обсъждането чл. 86 може да го прочетете, ал. 1. Това може да бъде само като предложение на Комисията.
Второ, ние разглеждаме въпрос, който е пряко свързан със здравето и няма дори представител, не министър, не заместник-министър, а представител на Министерство на здравеопазването.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Курумбашев, имате процедурно предложение? Направете го веднага. Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря ви.
Аз искам да ви помоля, тъй като това абсолютно не отговаря на дефиницията, за това, че нещо което е внесено ad hoc е редакционно предложение. Това си е автентично предложение, което трябва да се внася между първо и второ четене. Аз го получавам сега. Отказвам да коментирам такова предложение получено в ефир, което е на две страници и което има само 48 изключения от правилото.
Затова искам да ви помоля процедурно да не дебатираме по този член, а да отложим дебата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Курумбашев, вие малко закъсняхте. Вече имаше такова предложение и беше гласувано.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да поискаме становище, тъй като чувам от двама български министри две коренно противоположни мнения. Нека да изпратим писмо, защото наистина засяга и двамата министри. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, който по-скоро подкрепя това предложение и министърът на здравеопазването, с който имах разговор в съвсем друга посока. Искам да имаме становище от тези две министерства. След като имаме становища от тези две министерства, които принадлежат на едно и също правителство, тогава ние да проведем нашия дебат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Курумбашев. В рамките на една процедура има право на няколко мнения.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Нормално е различните комисии да имат различни мнения, както и различните министри. Нормално е Комисията по здравеопазване да има едно мнение, а Комисията по икономика да има друго мнение.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Нормално е ние да имаме техните становища. Да имаме становищата на двамата министри.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И тук са прави колегите. Имаме обаче зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма. И аз призовавам господин Маринов за едно ясно становище, така че поне едното министерство да знаем какво смята по този въпрос.
Господин Маринов, подкрепяте ли тези текстове и смятате ли, че едно такова изменение е логично и трябва да бъде подкрепено? Заповядайте.
ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, гости и колеги, текста който е предложен във варианта, запазва тоталната забрана за тютюнопушенето, но въвежда изключения в заведения за хранене и развлечение при точно разписани параметри. В смисъл обособяване на помещение за пушачи и за непушачи. Изискване за брандирането на тези помещения със съответните надписи, които да оказват за вредата за здравето от тютюнопушенето и за изписването на тези предупреждения във всички рекламни материали, карт менюта, лист менюта и т.н. Също така доколкото виждам са представени на вниманието на народните представители разпоредби за едни значителни имуществени санкции спрямо ресторантьорите, които допускат тютюнопушене в помещенията, които са предназначени за непушачи.
Мисля, че също така е предвиден и по-добър механизъм за контрол върху заведенията, дали в тях се пуши или не чрез приобщаването в защита на потребителите към този процес.
Факт е също, че има проблем в сектора на ресторантьорството, от там и на хотелиерството и на съпътстващите индустрии. От гледна точка на това, че има особено във вътрешността на страната значителен спад на потребителите на ресторантьорски, а от там и на хотелиерски услуги.
Мисля, че ако се постигне едно единомислие от народните представители и се приемат тези или по-добри текстове след съответното обсъждане, това ще спомогне за преодоляването на спада в посещенията, които регистрират ресторантьорите, а от там и хотелиерите. (Ръкопляскания!)
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Наистина са излишни аплодисментите от гледна точка на това, че тук са важни фактите. Важно е взимането на решения, в които ние да сме убедени, че са най-добрите за българската икономика и за българската държава. Затова ви призовавам и към толерантност и към това да намалим нивото на емоциите.
Господин Матов иска думата. Моля за кратки, фактологични изказвания по същество. Заповядайте.
ДАРИН МАТОВ: Аз също, както моя колега Иванов следвам своите принципи. Гласувал съм против забраната за тютюнопушене. И бях един от най-върлите привърженици на това, наистина да остане стария режим, който беше до преди гласуването на забраната и то съвсем основателно. Понеже се намирам в Икономическата комисия ще говоря икономически.
Проблемите които споделих още тогава в пленарната зала, аз дадох една прогноза и се оказа, че съм бил много точен и прав. Фискът ще загуби около 250 млн. в годишен аспект от тази тотална забрана. Бизнесът ще загуби около 200 млн., пак в годишен аспект. Като предварително е загубил около 100 млн. с изграждане на тези преградни помещения, преградите и вентилационните системи.
Освен всичко друго, аз преповтарям това, което съм казал и тогава, че ми беше много интересно кой е официалният вносител на електронни цигари. Беше ми интересно, защото смятах, че той ще забогатее. Аз съм пушач и си купих преди две седмици електронна цигара, за да видя какво е това чудо. След четири пъти опъвания започна да ме боли гърлото. Освен това, че инвестирах 70 лв. в тази играчка. Много хора забогатяха от това.
Най-важното е уважаеми господа, да се върнем към това, което наистина казах и тогава. В една от страните в която има тотална забрана, преди да влезе забраната в България, защото най-тоталната е в България, тъй като забранихме и по стадионите да се пуши, освен всичко друго, което също смятам, че не е добрия вариант, това е Гърция. Както каза и колегата, аз също бях в Гърция и видях, че там в помещенията навсякъде не само чужденците, но и ние пушим.
Ако погледнем съвсем икономически, когато коментирахме въпроса за влизането на тази забрана, знаете ли какво се получи. Госпожа Меркел беше казала, ако някои искат да чуят нейното изказване по въпроса за въвеждане на забраната, защото в Германия няма такава пълна забрана, че в период на икономическа криза Германия не може да си позволи пълна и тотална забрана на тютюнопушенето, защото ще доведе до тези инфекции.
Освен това, искам да ви кажа и на колежката Михайлова, аз смятам, че тук не може да говорим за никакви конвенции, директиви и каквото и да било. Защото ако говорим за директиви, имаше една директива с която аз също не бях съгласен, когато ставаше въпрос за увеличаване на акциза на 1000 и къса. И тогава си казах становището, че това ще увеличи сивия сектор, но въпреки всичко се увеличи акциза върху 1000 къса цигари, което доведе до сивия сектор. В края на краищата за какви директиви говорим, когато ни се даваше възможност 2018 г. ние плавно и леко да вдигаме акциза на цигарите, а не да доведем до това, което се стигна сега. И затова аз не искам да държим на конвенции и каквото и да е по отношение на здравословната среда. Ако говорим за здравословна среда, първо трябва да отидем към намаляване отровните газове от леките автомобили и тогава вече да говорим за цигари и тютюневи изделия.
Още повече, пак ще кажа нещо, което казах и преди, че ще се даде възможност на проверяващите органи да се корумпират. И това е факт. Защото аз знам в моя избирателен район в Плевен, че беше създадена стройна организация, на която предварително се заплащаха някакви пари на проверителите. Когато тръгнат да ги проверяват, а това го правеха вечер след 17.00 часа, да се звънне по телефона или да се пусне SMS, срещу което те си плащат. Защо да правим такива неща? Когато може съвсем нормално в период на криза. Да всички казаха и аз съм на това становище, че се отива към забрана. Но това да го правим по-плавно и да не бием бизнеса, защото това е златната кокошка на приходната част на Републиканския бюджет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз благодаря на господин Дарин Матов.
Следва господин Светлин Танчев. Само да ви информирам, че се чух с министъра на здравеопазването и госпожа Десислава Атанасова ще дойде и ще ви запознае с нейната гледна точка. Така че народните представители, включително и господин Иван Иванов, преди да гласуват ще бъдат максимално информирани и ще могат да вземат предвид всеки един аргумент, казвам тук в залата. И решението съм убеден, че при това положение ще бъде много добре претеглено и премерено.
Господин Танчев, заповядайте.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви господин председател.
Много аргументи се изтъкнаха тук. Икономическите няма да ги обсъждам в детайли. Това което изнесоха браншовите организации, мисля че е коректно за България. Данните са подобни и в света, там където се въведени подобни забрани. Но искам да цитирам едно от последните и най-всеобхватни проучвания обхващащо над 70 000 жители на САЩ и Обединеното кралство. В продължение на 14 години изучаващо ефекта от акцизите и забранителните режими, публикувано от Лондон Скул ъф Икономикс, което показва, че тоталните забрани имат доста алармиращ ефект върху хората, които съжителстват с пушачи и то конкретно възрастовата група от 0 до 12 години, както и от 13 до 19 години, макар и малко по-малко засегнати. В проучването се вижда, че макар и забраните за пушачи за пушене на обществени места, като офиси, молове, кина, обществения транспорт, стадионите и т.н., да намаляват пасивното поглъщане на дим при непушачите, то ограничаването на пушенето в други като барове, кафенета, ресторанти води до промяна на времето, което хората прекарват у дома в сравнение с обществени места и в къщи и то средно с 57 минути в полза на у дома. Това го потвърждават донякъде и данните, които браншовите организации използваха.
Вследствие на което, концентрацията на никотин в кръвта на непушачите в отделните възрастови групи се е увеличила драстично. При възрастните непушачи промяната не е чак толкова драстична, защото често са придружени от пушачи на базата на приятелство например. Малките деца които не прекарват време в барове, дискотеки и кафета понасят негативния ефект от родители, които увеличават времето на пушене в къщи.
От друга страна проучването показва, че много по-ефективна мярка е вдигането на акцизите или цената на тютюневите изделия. То намалява статистически значимо пасивното пушене за всички възрастови групи, защото не променя мястото на пушене. В Америка с 1 долар вдигане на цената на цигарите, намалява концентрацията на никотин с 18 процента.
Следователно трябва да се прецизира пълната забрана и все пак да се оставят места на пушачите, където да имат възможност да пушат извън дома. Мисля, че ние предлагаме оптимално решение за това, като се направят определени места, отделни помещения за пушачи, примерно на квадратура или това, което браншовите организации предлагат.
Все пак всички осъзнаваме, че тютюнопушенето е вреден навик. Затова ние политиците трябва да формираме политики, които защитават всички засегнати, а не само които са най-гръмогласни и да заложим на обучение и формиране на правилно обществено мнение, което да осъзнае проблема и да намалим тютюнопушенето чрез други мерки, като например ценообразуване, акцизи, образование по темата и публични кампании. Или накратко казано, да намерим демократичен и социално-икономически адекватен и сдържан подход.
Сигурно има и други алтернативи и точно за това трябва правилно да се обмисли и самия закон. Но в крайна сметка чрез такива мерки хората осъзнават, че им се зачита мнението и се мисли за тях и повече ценят демокрацията и спазват законите. Вместо просто да хвърляме ограничения и то необмислени и да очакваме, че ще се спазват.
В заключение искам да ви призова, ако наистина искате да сме хуманни, то нека подкрепим и помогнем на пасивните непушачи в лицето на децата на пушачите, които са над 40 процента от населението на България и които също са засегнати и то значимо, както се вижда от проучванията. И нека надделеем мисленето и да не си правим експерименти по време на криза, със съдбата на толкова много хора от страна на бизнеса и от страна на хората като цяло.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители?
Ще ви помоля господин Божилов да представите и вашето предложение.
ИВАН БОЖИЛОВ: Аз от доста време исках думата, господин председател. Благодаря ви, че ми я дадохте.
Първо, искам да заявя, че аз лично имам конфликт на интереси и затова ще помоля някой от колегите, който прецени да направи процедура за входиране на тези предложения. Непушач съм. Както господин Иванов каза, преди това съм се занимавал с такъв бизнес. Казвам господин Иванов, което не ми дава право да взимам отношение в дебата. Няма да гласувам, за да не изтъкнат, че имам конфликт на интереси.
Аз лично подкрепям връщането на стария начин, както беше преди забраната, защото както казаха и други колеги, много аргументи се казаха, пълната забрана води и до корупция и до неспазване на закона. Мисля че и по медиите го показваха, по дискотеки, по заведения имаше снимки с цигари, с гръцки пепелници.
За мен е редно да се върне стария начин с обособените места за пушачи. Това е по-разумния начин. Самият аз съм непушач вече десет години. Пушил съм преди това. Както господин Бойчев каза, отказал съм ги много преди тоталната забрана. Така че човек, когато им желание да откаже цигарите ще ги откаже. Нека малкия и средния бизнес да не бъде съсипван чрез една такава забрана.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря колеги.
Ако някой наистина има конфликт на интереси по тази тема, което означава финансов интерес, да си каже. Това да си пушач или непушач, сами си давате сметка, не е въпрос на конфликт на интереси. Ако някой има финансов интерес по тази тема моля да декларира наистина.
Господин Стоев ли ще бъде формалният вносител на тези предложения?
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Да, господин председател.
Това е от Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите, господин Благой Рагин. Предложенията са към проект на Закона за туризма.
След чл. 124, стар чл. 127 се създава нов член 125 със следното съдържание: „Чл. 125, ал. 1. за заведенията за хранене и развлечение по чл. 124, стар 127.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Те са раздадени. Трябва да кажете, че формално вие сте вносител.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Да, формално аз съм вносител.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Те са раздадени и всички колеги могат да ги прочетат. Ако има въпроси по тях би трябвало колегите да се включат, ако нещо не е ясно и не се разбира. Обещал съм на госпожа здравния министър, жива и здрава да дойде на Комисия и жива и здрава да си тръгне. Така че ако някой не е съгласен с нея, аз съм поел отговорност и ви моля наистина за толерантно отношение.
Господин Цонев заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Тежка дилема имаме всички. Бих искал първо да кажа, че парламентарната група на Движението за права и свободи има решение, всеки да гласува по съвест. Сега тук мога да отворя една скоба и да кажа, че повечето от моите колеги са пушачи и вероятно ще подкрепят това отпадане. Правя това уточнение, защото ще говоря от свое име, а не от името на групата.
Първо, бих искал да кажа, че приемам всички аргументи на браншовите организации. Абсолютно се солидаризирам с достоверността. А процесът наистина е такъв. Той удря определена част от бизнеса. Няма как да е по друг начин. Всички ние ходим по заведения и виждаме, че буквално са празни заведенията. Това е сериозен аргумент за нас като икономисти, като народни представители. Кризата си е криза. Има още редица фактори, които определят това. Но аз ще се постарая да бъда достатъчно обективен. На мен не ми беше лесно да взема решение как аз ще гласува и съм взел думата, за да обясня това.
Приемам аргументите и дори не беше нужно да бъдат толкова обстоятелствени, защото едва ли има някой, който може да ги оспори. Няма как такава забрана да не доведе до спад в оборотите, а някъде дори до фалити и закриване на работни места, по-малко приходи и т.н. Това обаче е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е дали като общество, ще вървим към създаване на един модел на нетърпимост към този порок. Аз също мога да кажа пред вас, че съм бил 30 години пушач и от пет години не пуша. Не ми пречи цигареният дим. Мога да стоя и при колеги, които пушат. Нямам никакъв проблем в тази посока. Но на мен ми харесва и смятам, че е правилно да вървим в тази посока. За да не ви отегчавам с дълго изказване, защото всички аргументи бяха казани и всички аргументи са в правилната посока. Икономическите за бранша и тези, които колегите изтъкнаха в посока здравето, възпитанието на младото поколение и т.н. А и европейският модел, все пак за по-голямата част от Европа забраната важи и тя се спазва.
Ще отворя една скоба и така ще оповестя решението си. Аз съм бил много мандати депутат, винаги от туристически район или от Бургас, или от Варна и винаги съм защитавал интереса на туристическия бранш по много причини, не само защото са ме избирали, а защото прекрасно зная какво е значението му за икономиката на България. Даже ще отворя сега тази скоба не от нескромност, а за да бъда помилван от бранша, когато оповестя решението си. Ако в България има само една диференцирана ставка, преференциална за ДДС, тези които са доайените в бранша знаят, че тя се дължи на мое предложение и е отстоявана два мандата лично от мен. Разбира се, после моите колеги подеха това и го продължиха. Така че моля да ми бъде простено, но аз ще гласувам против, въпреки, че съзнавам икономическата логика на всичко, което говорите. Мисля, че страната трябва да върви в тази посока. Трябва да остане пълната забрана. Бизнесът ще намери начини да се справи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев спомена и намаляващи вината обстоятелства, които разбира се, всички трябва да вземете предвид колеги.
Други народни представители, които желаят думата? Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз имам един прост житейски въпрос към вносителите. Разбирам, че сме го докарали до там, че непушачите сме в конфликт на интереси. Значи и аз съм в конфликт на интереси. И понеже доста години си страдам от този конфликт, задавам въпрос на вносителите. Видяхме кадри по телевизията, как при съществуваща забрана се пуши. Видяхме как при съществуваща забрана пред сградата на Парламента с три изключения, никой друг депутат не пуши. Това означава, че се пуши някъде другаде.
Имам няколко мили колеги, които ти духат в лицето тютюневия дим, без дори да се извиняват. И като им направиш забележка в общи линии завършват нещата със скандал. Двама от тях спряха да ми духат в лицето, след като получиха инфаркт. Затова задавам простия въпрос, как вие ще ми гарантирате на мен непушача, че отивайки на такова публично място един нашенец няма да си свали обувките и да запали и да пуши до такава степен, че да може да се живее? Тоест, какъв е механизмът по който аз в Република България мога да получа защита като непушач? Ако има такъв механизъм в този закон, аз съм готов да го подкрепя заради бизнеса. Но ако няма такъв механизъм, простете ми, до кога ще го търпим това нещо. До там стигнахме, че господин Танчев, аз не повярвах на ушите си, обяснява ни как родителите да отидат в барове, за да не тровят собствените си деца. Онемях от такава логика.
Нямам възражения. Ето хвалената Германия има едно помещение, където горе долу са като осъдени. В полуприведена поза става пушенето, за да бъде по-унизително. Но никой не е дошъл да ми изпуска цигарен дим в лицето. В България това не се случва.
И аз ви задавам въпроси на господа хотелиерите, на вносителите, дайте ни гаранции. Ако ни дадете гаранции, аз ще подкрепя този закон. Но не съм първа младост, за да ни връщате в онези години, когато пушат като комини и са щастливи. Значи проблемът не е това, че той се трови, а проблемът е това, че той трови другите. Аз не желая да ме тровят. Искам закон, който ще ми гарантира, че няма да ме тровят. Дайте ми тези гаранции и аз ще ви подкрепя. Давате ли гаранции как да стане това нещо? Какво правим? Отиваме до варианта, дайте да изпратим пушачите по заведенията, за да не тровят семействата си. Страшно благородно. Просто е бисер откъдето и да го погледнете. Това е въпросът ми към вносителите.
Този закон с тези 10 000 и 20 000 повторно, как ми гарантира на мен, аз отивам в заведение или тук слизам долу в една от стаите на Парламента и откривам, че вътре с пуши. Не може да се диша. Какво правя аз непушача? На кой се обаждам? Обаждам се на заместник-министъра по туризма. Какъв е механизмът по който ние непушачите получаваме защита, в това число и в къщи.
Значи ако баща ми ме бие мога да се обадя и да поискам защита, но ако баща ми ме трови чрез цигарите, аз няма на кой да се обадя. Нямам защита. Може да ме трови колкото си иска. Да направим такива закони, които да защитават здравето на българите. Тъй като това после минава пак през бюджета, само че през бюджета на Здравната каса.
Тук се шегуваме с господин Цонев, на онова гробище, на което пишело – Министерство на здравеопазването ви предупреждаваше. Да не приемаме закон, на който ще пише – законът ви предупреждава. Искам действащи механизми за защита на непушачите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам колеги, да чуем сега министъра на здравеопазването, госпожа Атанасова. Като госпожо Атанасова, не се учудвате какъв дебат водим в момента. Ясно ви е какво предложение е направено. Вероятно подобно предложение е направено и в Здравната комисия. Само че ви моля във вашето изказване да имате предвид, че аргументите, с които ние обсъждаме това предложение е нашето безпокойство за намаляване на бизнес активността. Затова че има съобщения за фирми и хотели, ресторанти, които са пред фалити. Рискът за бизнеса е отправната точка на нашата Комисия. така че, ако по тази тема имате ваши аргументи, които да бъдат чути са важни за нас.
Заповядайте госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа представители на хотелиерския и ресторантьорския бизнес, представители на медии и на правителствени организации, преди да започна своето изказване ще кажа, че не знам по какъв ред е внесено това предложение. И не знам дали съществува ред, в който при второ разглеждане на един законопроект на заседание на Комисия е възможно да се появят три страници с предложения, които не са обсъждани на първо гласуване, за които не е поискано становище от нито едно от ресорните министерства. Надявам се, че това обяснение до влизането на Закона в пленарна зала ще го има не само пред мен, но и пред колегите народни представители и пред цялото ни общество.
По отношение на този законопроект на Закона за хазарта и тези текстове, които за първи път виждам в момента, сами разбирате, че аз в рамките на една минута, откакто съм тук, не мога да се произнеса. Но бих искала да кажа само няколко думи по отношение на законопроекта, който в момента Здравна комисия разглежда и аз присъствах на нейното заседание.
Позволила съм си от Комисията по здравеопазване да поканя на Икономическа комисия и доц. Галина Куртева, която е тук зад мен и която е национален консултант по онкология. Ако имате въпроси относно това, каква е вредата от тютюнопушенето, мисля че тя като най-добрия експерт в областта на онкологията ще може да ви отговори.
Накратко обсъждам законопроекта, който е внесен в Комисия по здравеопазване и тя е ресорната, която го разглежда. Тези текстове за първи път ги виждам господин Димитров и дами и господа народни представители, моля да ме извините, но не мога да ги коментирам. Ще кажа само няколко думи и тези няколко думи няма да бъдат по отношение на това, дали ресторантьорите и хотелиерите изпитват затруднение в този момент на световна икономическа криза. Дали техните обороти са намалели вследствие на въвеждането от 1 юни на забраната за тютюнопушене. Тъй като и в разговорите с тях съм чувала техните доводи и аргументи.
Само че аз освен затова какви щети носи отмяната на тази забрана за здравето на хората, за нищо друго не мога да говоря в тази зала. И вземам повод от думите на господин Петър Димитров, който говори преди малко за разходите на всички нас на данъкоплатците чрез нашите здравно-осигурителни вноски за социално-значимите заболявания. Разходите наистина са драстични и те се повишават всяка година. България за съжаление е на първите места в черната статистика по заболеваемост на онкологични заболявания, сърдечно-съдови заболявания и заболявания на белите дробове.
Мисля че и не веднъж съм казвала, че не може да слагаме на една плоскост икономическите загуби от загубите свързани със здравето на хората. Тоест моя коментар не може да бъде и не е по-различен от това, което в продължение на вече месеци след постъпването на законопроекта на колегите Гумнеров и Стоянов съм коментирала.
Благодаря ви господин председател. Това е коментара ми.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо Атанасова за бързото ви представяне пред нас.
Господин Червенкондев има процедурно предложение.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, наистина ние в момента разглеждаме предложения, които в предишните няколко дни изключително настоятелно бяха представени от една голяма част от българската икономика, от българските асоциации по хотелиерство и ресторантьорство, в които техните тревоги и опасения за верижни фалити за огромни загуби за българската икономика и за социалната заетост на голяма част от хората в страната, които са заети в хотелиерския и ресторантьорския бранш ни накара да направим този дебат и да разгледаме техните предложения. Да, защото Българската асоциация по ресторантьорство и хотелиерство е основно и свързаните с тях.
Господин Курумбашев много ви моля. Процедурата ще я чуете. Ще я направя когато му дойде времето. Процедурата ще я кажа накрая.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, моля да се изслушваме.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаема госпожо министър, ние в момента разглеждаме техните предложения, тъй като разглеждаме основния закон в туризма, това е Закона за туризма. Той касае и определя условията за съществуване и функциониране на субектите и обектите в ресторантьорството и хотелиерството. Но тъй като напълно сте права, че е редно да имаме становища, както и на Министерство на здравето и на Министерство на икономиката, моето процедурно предложение е да отложим гласуването за следващия вторник и в момента вие да се запознаете с какви текстове ни се предоставят от заинтересованите страни. Естествено това и в предишни мои изказвания в началото на заседанието казах. Нормално е да имаме конфликт между решенията и становищата на Комисията по икономика и Комисията по здравеопазване. В момента наистина Народното събрание трябва да реши кое най-доброто. Всички ние да гласуваме по съвест. Да търсим консенсус от всички политически партии, без значение. И всеки един от колегите, както от ГЕРБ, така може би и от БСП, ДПС и останалите парламентарно представени партии, да си кажат мнението, така както го чувстват, както го разбират. Няма нищо определено. Но нормално е да има дебат. И този дебат е точно в тази комисия, според мен, както и във вашата.
Така че колеги, правя процедурното предложение да отложим гласуването по тези текстове, след като получим становище от на Министерство на здравеопазване и естествено и във вторник, надявам се министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Делян Добрев също да е тук, така че да чуем и неговото мнение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Минаваме в процедура на гласуване, която предполага тези предложения да бъдат гледани на извънредно заседание примерно във вторник от 10.00 часа, тъй като ще има извънредно заседание от 13.00 часа.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много се извинявам, този въпрос не възниква за първи път и не еднократно. Аз в избирателния район на другия край на България имам мероприятие в 17.00 часа. В тези климатични условия ми обяснете как да стигна, за да дойда в 10.00 часа на заседание. Това е несериозно.
Освен това, много се извинявам. Преди повече от месец се събраха 15 посланици. Събраха се едни безкрайно засегнати бизнесмени по темата ВЕИ. Това е за нашата Комисия. Нашата Комисия не реагира. Събра се веднъж Комисията за контрол на ДКЕВР, изпотиха се представителите на ДКЕВР и повече не събрахме изобщо комисията.
Сега в Комисията по енергетика, икономика и туризъм обсъждаме промени в Закона за здравето. И с това започваме. Много се извинявам, ако това няма отношение към здравето да го изкараме от онзи закон. Нашата Комисия, която трябва да се занимава с друго не се занимава, а се занимаваме с промени в Закона за здравето. И спешно трябва да го направим преди нова година, за да не разстроим някой за нова година. Последната нова година без тютюнев дим. Така ли е? Прощални тържества да направим. Аз не виждам причина, поради която във вторник сутринта да правим заседание.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, на първото редовно заседание на Комисията, когато то се състои. Не може да искате във вторник в 10.00 часа, когато голяма част от нас са ангажирани. Аз имам пресконференция във вторник в 10.00 часа в Стара Загора. Откъде накъде в мое отсъствие. Това е важен въпрос. Вие самия го казахте, че е важен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам ви да гласуваме засега отлагането. А допълнително ще уточним кога ще направим заседание. Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги аз направих процедурно предложение. Бих искал да направя и под формата на реплика към господин Димитров, ако толкова са важни нещата, а те са важни, няма никаква инициатива за извънредни заседания на нашата Комисия, която да гледа енергетика, ВЕИ-та и т.н. Инициирайте такова предложеине. Да сте видели отказ от страна на ГЕРБ? Не, напротив ние представяме постоянно предложения за извънредни заседания, а не за отлагане на редовни. Ако искате извънредно на линия сме, независимо кога и къде.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам да отново да намалим тона на емоциите. Да бъдем по-прагматични. Има предложение гласуването по този текст да бъде отложено.
Който е за отлагане моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се процедурата по отлагане на това гласуване.
Колеги, при това положение само използвам присъствието на госпожа Атанасова и господин Маринов. Моля да се запознаете детайлно с тези предложения. И ако имате готовност за допълнения, въпроси, изменения за следващата седмица. Кажете господин Петров.
ПЕТРОВ: Надявам се, Комисията да съзнава, че вие току що гласувахте отлагане, но не приключване на точката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Продължаваме със Закона за туризма.
ПЕТРОВ: Продължаваме с дебатите. И в този смисъл аз искам да взема думата, за да изложа някои факти, които досега бяха неглижирани.
Уважаеми колеги, според мен тук се прави един и то засега успешно, нескопосан опит неудачите в ресторантьорския и хотелиерския бизнес да бъдат оправдани с пълната забрана за тютюнопушенето на обществени места. На вас ви се внушава, че техните проблеми, които са реални са резултат от пълната забрана, което е подигравка с вашата интелигентност. Не може да се приема за сериозно твърдението че 45 дни
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петров, отложихме този текст. Затова ви предлагам. Имаме други текстове по Закона за туризма, да се концентрираме и да поработим върху тях.
ПЕТРОВ: Господин Димитров. Имам да изложа факти, които са важни за вашето решение. Не може да се твърди, че 45 дни след въвеждане на забраната са фалирали еди колко си фирми. Това е гавра, не подигравка с вас, защото забраната беше въведена на 1 юни и 45 дни изтичат на 15 юли. И за 45 дни през лятото никой не се е завирал в заведенията да пуши, защото е пушил от вън. И фалитите, които са се случили, не са се случили по тази причина. Както не се е случил спада за който се говори по тази причина.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петров чухме ви. Само имайте предвид, имаме други текстове, които да обсъждаме. По тази тема вече ви чухме няколко пъти и ви благодаря за което. Минаваме нататък господин Петров, моля ви. Имаме и друга работа. от уважение към колегите. Дадох ви думата два пъти.
Господин Курумбашев има процедура.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Моята молба към вас е като председател на Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля ви за тиши4на в залата. Господин Курумбашев има думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз видях тук нов жанр въведен от господин Цонев. В смисъл гласуване с извинение. Имаше един руски виц – “Пия с отвращение”. Ако си го спомняте. Сетих се за него. Аз не знаех, че когато гласуваме предварително трябва да се извиняваме. Ще го имам предвид в бъдеще, особено ако нашето мнение не съвпада с мнението на мнозинството или на това, което е заръчано.
Искам да ви помоля господин председател да не насрочвате извънредно заседание, защото е не възможно да се работи с този маниер. Искам да ви дам пример, че аз днес имам насрочени три комисия. От 14.00 часа е нашата. От 14.30 е другата Комисията на която съм член, Комисията по околна среда и води и от 16.00 часа е Комисията по шистов газ. Плюс това в 14.00 часа аз не знам дали ще свърши заседанието, защото то може да продължи да 14.00, до 18.00 или до 20.00 часа и до 24.00 часа. Не знам какви топки ще прелетят в 14.00, в 15.00, в 16.00 часа във всичките тези комисии. Не е възможно да се работи по този начин. Имаме си редовни заседания. Нека да си вървим по редовните заседания. Искам да ви помоля, моля ви следвате редовните заседания на Комисията и всякакви спешни предложения, които влизат абсолютно криминално. През Закона за оръжията променяме Закона за ВЕИ-тата. През Закона за туризма променяме друго. През Закона за чуждите инвестиции променяме Закона за филмовото производство. Това законотворчество, аз не мога да разбера, вие като председател на Комисията как го толерирате. Освен че влизат по този начин, спешно трябва да излезнат. И вие казвате спешно. Да се съберем утре в 10.00 часа тогава. Да задължим министърката да ни представи становище утре до 10.00 часа.
Ако има такава заръка, че трябва да се приеме преди Коледа, кажете ни, че има заръка, че трябва да се приеме преди Коледа, ще се съберем на Бъдни вечер да го приемем. Сега вторник в 10.00 часа. Моля ви да не насрочвате извънредни заседания. Има си редовни заседания и нищо повече от това. Не е възможно да има човек три комисии насрочени и плюс това да не знае кога ще му завърши пленарния ден. И се съобразявайте с това като председател на Комисията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Курумбашев, само искам да кажа следното нещо. Има Правилник за работа на Народното събрание. и едно от нещата в Правилника е, че една трета от членовете могат да поискат насрочване на извънредно заседание и аз нямам инструмент това да не се случи. Иначе по отношение на спазването на правилата полагам големи усилия. И както си спомняте, до изменението в Закона за ВЕИ-тата, които се предвиждаха в нетипичен закон, направих всичко възможно да се спазят правилата. Това съм го правил всеки път, но аз съм човек, който води заседанието и тези решения се взимат с гласуване. Вие като много опитен парламентарист сте на ясно с това.
Сега ви предлагам колеги да продължим със Закона за туризма. Ако има процедура за насрочване на извънредно заседание, няма как да спра това.
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Искам процедурно предложение да направя и то е именно за насрочване на извънредно заседание, съгласно Правилника на 41 народно събрание. Тъй като когато има проблем, когато нашите избиратели, когато конкретния отрасъл, който е в обхвата на нашата Комисия и има проблем, ние не трябва само да бягаме от отговорност и да отлагаме конкретни текстове или заседания, а наистина да имаме чуваемост и да кажем да или не. По нашата съвест, по нашите разбирания и абсолютно в интересите на всички хора. Хората които са пушачи, хората които не са пушачи, тези хора, които са в бранша. Това е нашата логика. Не трябва да бягаме от отговорност, уважаеми колеги. Кажете да или не. Но не само да търсим процедурни хватки и да казваме, не сега днес няма да работим, а утре имаме ангажименти и т.н.
Затова колеги предлагам извънредно заседание следващия вторник от 10.30 часа да поведе Комисията по икономика, енергетика и туризъм, като продължи с текстовете по Закона за туризъм, така както е с този дневен ред. Ако има други предложения от колеги?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли обратно предложение? Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин председател. Предвид на това, че всеки от нас е поел ангажимент някакъв в избирателния си район и си е направил програмата, добре е извънредните заседания да ги обявяваме в началото на седмицата. Нямам нищо против да има извънредни заседания, но човек трябва да може да си настрои програмата. От четвъртък след обяд за вторник няма как да си пренастроим програмата. Това означава, че в залата ще бъдат само тези, които нямат ангажименти или които са в състояние да излъжат избирателите си, ако имат такива. Нека да се уважаваме и да си уважаваме ангажиментите и конституционните задължения. Затова да си проведем редовното заседание в сряда и ако трябва да насрочим извънредно заседание в четвъртък. Ако трябва още едно извънредно в петък. Това да стане по начин по който всички ще може да присъстваме.
До тук като погледнах има пет колеги, които имат ангажименти. Ако питаме колегите от ГЕРБ, те също вероятно са поели такива. Не от друга гледна точка, а от гледна точка на това да присъстваме всички.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Процедурните предложения се подлагат на гласуване. Преди това господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, има два начина за пътуване със служебни средства. Единия е с лека кола. Знаете как става планирането. Второто е със самолет. Със самолетен билет не можеш да го върнеш. Нека да ги правим нещата действително сериозно. В сряда имаме редовно заседание. След като вчера можехме да работим до 24.00 часа, аз не виждам каква е пречката? Какъв е проблема? Защото трябва да направим извънредно заседание във вторник преди обяд. Господин Червенкондев да обясни тази въпиеща необходимост, след като знаем, че в сряда имаме редовно заседание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Знаете предложенията се гласуват. Предложението на колегата Червенкондев е за извънредно заседание в 10.30 часа, с дневен ред – продължаване на гласуванията на второ четене по Закона за туризма.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Сега ви призовавам колеги да продължим да работим по Закона за туризма.
Чл.147. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.147, който става чл.140.
Желание за коментари, въпроси, изказвания?
Господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Искам отговор от вносителите, какво значи медикъли СПА на български в български закон?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Миналият път използвахме тази дискусия с използването на термини, които не звучат на български.
Заповядайте госпожо.
Д-р ТАТЯНА АНГЕЛОВА – експерт към Българския съюз по балнеология и СПА туризъм
При обсъждането на тези термини имахме много въпросителни. Но така или иначе това са термини приети в Европа. Ние сложихме българския термин балнеолечебен център в скоби медикъл СПА. В България има хотели, които са получили сертификат международен от Европейската СПА асоциация за медикъл СПА. Под някаква форма ние трябваше да го вкараме в една терминология, която е близка до нашата. И това ни накара да предложим до балнеолечебен център известен в нашата литература и в нашата практика, да сложим в скоби медикъл СПА. Защото тези два термина реално в българските условия се припокриват. И в тези два термина фактически се включва медицинската услуга и затова е формулиран по-нататък този текст така.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви много за отговора. Не разбрах на какъв език го превеждате. Вие току заявихте, че има български термин и го превеждате на какъв език?
ТАТЯНА АНГЕЛОВА: Не превеждаме термина, а слагаме скоба след балнеолечебен, за да се знае, че това са еквиваленти. Тъй като българин отишъл в един хотел, който има такъв сертификат, той трябва да знае къде отива. Тоест, балнеолечебен в скоби медикъл СПА, което е в цяла Западна Европа. Оставаме българския термин. Нямаше го. Решихме, че е редно да остане българския термин.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, други въпроси и изказвания? Заповядайте.
ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря ви господин председателю. Аз като филолог си позволявам да се намеся. Тъй като това е една транскрипция реално на чуждия термин, която влиза в българския с транскрибирано звучене. Единствено бих могла да препоръчам да се махне множественото число от думата медикъли. Да си остане медикъл СПА. Защото практически думата е чуждица. Тя е направо чужда дума транскрибирана на български. И няма нужда да има множествено число. По този начин една част от неудобството ще бъде ликвидирана и ще стане ясно, че това е просто приравнен термин.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има постъпило редакционно предложение от госпожа Георгиева. Да не се чете медикъли СПА, а да бъде медикъл СПА. Да питам вносителите от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма приемат ли тази редакция? Дали медикъл СПА за вас е безпролемно. Предложението не може да бъде от госпожа Георгиева. Аз го правя предложението. Дали го приемате. Предлагам колеги, ако не е проблем, да го приемете, за да продължим нататък.
ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: То е техническа грешка. Медикъл СПА е правилно. Медикъли е техническа грешка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По чл.147, който става чл.140 има ли желания за изказвания? Няма.
Тогава подлагам на гласуване предложената редакция, като в ал.1 думата “медикъли” да се редактира в “медикъл”.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Чл.140 беше приет с направената редакция.
Чл.148. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.148, който става чл.141.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.149.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.149, който става чл.142.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Знаете господин Маринов, че ако имате някакви въпроси или редакции веднага трябва да ни сигнализирате.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.150.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.150, който става чл.143.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава десета
Подаване на документи по електронен път.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава десета.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.151
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.151, който става чл.144.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава единадесета
Издаване на дубликати, удостоверения и сертификати
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава единадесета.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.152
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.152, който става чл.145.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава дванадесета
Екскурзоводи, планински водачи и ски инструктори
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава дванадесета.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, влизаме в серия от предложения, по които няма становище на работната група, тъй като трябва да се вземе политическо решение от страна на Икономическата комисия.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Във връзка с това, което казахте господин председател, аз предлагам процедурно да отложим гласуването по тези текстове, както и глава тринадесета, която е продължение на тези текстове и касае същата материя. Това не е много обемист материал и може да продължим нататък. Тъй като там трябва да се съгласува позиция и да се вземе от мнозинството конкретно решение. Така че може да продължим следващия път от тези текстове. Сега да продължим нататък от глава четиринадесета. Това е моето предложение процедурно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли колеги обратно процедурно предложение? Няма.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Има предложения и в следващите текстове. Не виждам какъв е проблема с тези предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Проблем няма. Те са оставени за решаване от страна на Икономическата комисия. Иначе проблем с предложения не може да има.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Значи трябва да се продължава.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има постъпило процедурно предложение от господин Йордан Цонев, гласуването и обсъждането по тези текстове, както и по глава тринадесета да бъде отложено.
Който е за отлагането на тези текстове, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Така че отложихме тези текстове и глава тринадесета.
При това положение отиваме на глава четиринадесета.
Плажове, видове, ползване и обезопасяване.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четиринадесета.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.167
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.167, който става чл.160.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.168.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.168, който става чл.161.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.169.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.169, който става чл.162.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.170.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.170, който става чл.163.
По предложената редакция желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.171
Работната група подкрепя текста на за чл.171, който става чл.164.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава петнадесета
Единна система за туристическа информация
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава петнадесета.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.172
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.172, който става чл.165.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.173.
Има предложение от н.п. Недялко Славов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.173, който става чл.166.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.174
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.174, който става чл.167.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.175
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.175, който става чл.178.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.175 става чл.168. има грешка в доклада.
Ще го прегласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Чл.176.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.176, който става чл.169.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.177, който става чл.170.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване по новата номерация чл.169 и чл.170.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Ако искате колеги, да спрем до тук.
Гласувахте извънредно заседание за вторник от 10.30 часа. Аз не участвах в гласуването, тъй като ме притесняваше кворума. Надявам се, след като е гласувано всички да бъдете тук във вторник, за да си свършим работата.
Благодаря за работата днес.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16 часа и 50 минути /