1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. -- за второ четене. (продължение)
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 202-01-76, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82, внесен от Министерски съвет на 27 ноември 2012 г. -- за първо четене.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 2


На 16 януари 2013 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. -- за второ четене. (продължение)
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 202-01-76, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82, внесен от Министерски съвет на 27 ноември 2012 г. -- за първо четене.
4. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.20 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Първо, Честит рожден ден на двама колеги, които днес празнуват - госпожа Корнелия Нинова и господин Стоян Гюзелев. Да са живи и здрави. И господин Грозданов има рожден ден. За вас не знаех. Днес е някакъв вид празник на Комисията, след като трима души имат рожден ден.

Колеги, предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. -- за второ четене. (продължение)
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 202-01-76, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82, внесен от Министерски съвет на 27 ноември 2012 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Колеги, по тази програма имате ли предложение? Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател!
Уважаеми колеги, във връзка с постъпил законопроект за промяна на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол и във връзка с внесен допълнителен ЗИД от този законопроект. И все пак имаме и актуална тема, за която трябва да се решават проблеми в едно голямо българско предприятие. Съответно предлагам да вкараме като точка първа, разглеждане на тези законопроекти за изменението и допълнението на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет и другия законопроект, внесен от мен и група народни представители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съвсем съдържателно е.
Преди минути получавам предложението за промени. Като примерно пише, в раздел VІ Министерство на културата - т. 12 се отменя. Точно като в онзи виц в психиатрията, как си разказват вицове. Ако искате да го обсъждаме, дайте ни текста на Закона. Това просто не е сериозно. Или ни го давайте предходния ден, но сега да си говорим т. 12, много се извинявам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, преди да дам думата на господин Червенкондев. Законопроектът е изпратен вчера в 18.59 часа. Няма 24 часа, както е по Правилника за работа на Парламента. Аз ще ви предложа, ако има съгласие в Комисията, да направим утре едно извънредно заседание, тъй като темата не търпи отлагане.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, все пак този законопроект, който цитира господин Димитров е раздаден от преди месеци, мисля че е вкаран в Комисията на 12 декември. От близо месец е този законопроект. Мисля, че е достатъчно отлежал и са минали всички законови срокове, съгласно Правилника на Народното събрание. И в момента с нашия законопроект, тъй като трябва да разглеждаме и двата, да го разгледаме на настоящето заседание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, през последните месеци имахме доста деликатни ситуации с Правилника, продължавам с предложението да направим утре допълнително заседание. Но знаете, че всички тези въпроси се решават с гласуване.
Господин Курумбашев, поиска думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз исках да ви подкрепя господин Димитров, но молбата ми е да го отложим като точка за следващото редовно заседание, защото аз съм член на Комисия, която утре заседава с още две комисии по прочутите черноморски промени. И там се събират три комисии. Аз не знам какво ще успеем да обсъдим, но очевидно необходимо е да сме там. И няма да мога да присъствам на двете заседания. И всички колеги съм сигурен, че имат заседания утре на комисиите. Изглежда по логично да го прехвърлим като точка в следващата сряда и ще се реши този въпрос.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Колеги, напълно съм съгласен с господин Курумбашев и останалите колеги. Наистина са ангажирани за утрешния ден. Затова предлагам на днешното заседание да разгледаме закона, тъй като всички сме се събрали. В момента имаме изключително наболял проблем. Този проблем е ВМЗ “Сопот”. В момента наши гости дошли на нашето заседание са министъра на икономиката, енергетиката и туризма, изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Нека да не отлагаме притесненията и да си играем със съдбите на толкова много хора. Считам, че всички законови срокове, съгласно правилника са спазени. Нека да подложим на гласуване и да разгледаме днес тези законопроекти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има колеги процедурно предложение на колегата Червенкондев за нова точка първа, като останалите се преномерират.
Който е „за“ това предложение, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Уважаеми колеги, при това положение работим с по-различен дневен ред.

По първа точка наши гости са:
Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма и Емил Караниколов – директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол
Господин Добрев, вие ли ще представите двата законопроекта? Или може би вие този на правителството плюс ситуацията във ВМЗ “Сопот”. На господин Червенкондев като вносител ще му дам думата за другия законопроект.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, аз мога да представя и двата законопроекта. Ще започна с този, който е внесен от Министерския съвет. Той е внесен първи и затова ще започна с него.
Предлага се изменение в Закона за приватизация, което предвижда изключване на две търговски дружества - Национална агенция „Музика“ ЕООД и „Международен панаир – Пловдив“ от списъка дружества, които не могат да се приватизират по приложение 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Мотивите са следните: За първото дружество „Музика“ ЕООД е констатирана трайна негативна тенденция на драстично намаляване на приходите на Националната агенция „Музика“ ЕООД. Дружеството реализира приходи само от наем.
С представената през юни 2011 г. оздравителна програма от дружеството, което по своя характер съдържа анализ на състоянието и очакваните резултати, не се предлагат конкретни мерки за увеличаване на приходите, за погасяване на натрупаните задължения и събиране на вземанията. Балансовата стойност на Национална агенция „Музика“ ЕООД - 207 000 лв., от които 110 000 лева - земя и сграда - собственост на дружеството.
Предвид установената безперспективност на осъществяваната от дружеството дейност намираме за целесъобразно изключването му от забранителния списък с оглед започване на процедура по приватизация. До тук е предложение на министъра на културата. Защото това е дружество, на което принципал е министърът на културата.
Второто дружество е „Международен панаир – Пловдив“. Знаете, че акционерното участие на държавата е под 50 на сто в капитала и към момента е в размер на 27 млн. 921 785 акции, или точно 49,63 на сто от капитала. Поради това държавата не може да участва пълноценно в управлението на дружеството и през последните години не получава дивидент.
С отпадане на дружеството от списъка по приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 се създава възможност Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да предложи за продажба акциите, които държавата притежава на такъв сегмент от регулативния пазар на финансови инструменти на „Българска фондова борса – София“ АД, че „Международен панаир – Пловдив“ да стане публично дружество. Това обстоятелство би създало по-голяма прозрачност в управлението му и би подобрило контрола върху дейността му от страна на Комисията за финансов надзор.
Не на последно място листването на едно такова дружество на Българска фондова борса ще създаде и допълнителна ликвидност на борсата. Българската борса, която страда основно от това, ще има положителен ефект и върху Българска фондова борса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По втория законопроект, господин Добрев. Няколко думи за положението с ВМЗ “Сопот”. Дали има възможност за голям инвеститор да се появи, който да вдигне предприятието на крака.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ситуацията във „ВМЗ“ - Сопот е тежка от повече от десет години, може би от 12, 14 години. Последните години в които дружеството е било на печалба е 1997 – 1998 г. и тя е така наречената куха печалба. От това, че има курсови разлики, които са довели до тази печалба във всичките тези последни 10 – 15 години. Затова моля ви да не политизираме този въпрос, защото мисля че за всички е ясно, че отговорност за състоянието на ВМЗ носят всички досегашни, включително и сегашното правителство, три, четири правителства назад.
Ситуацията в момента е такава, че се намираме след провалена процедура за приватизация. Знаете, че това правителство прие стратегия още в началото на мандата за приватизация на дружеството със стратегия за приватизация, която бе обсъждана и приета от Народното събрание. Причината да има стратегия за приватизация, преди да се приватизира дружеството е това, че то е в приложение две на стратегическите предприятия в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Стратегията я приехме още 2010 г., ако не се лъжа. Процедурата по самата приватизация със стратегия е много тромава. Предприятието е с особен статут. Изисква се проверка на ДАНС. Затова ние въпреки всички наши усилия да ускорим процеса от лятото, той продължи доста дълго време. Този процес приключи в понеделник, след като се разбра, че единственият допуснат кандидат за подаване на оферта е единственият одобрен, съгласно стратегията. Защото имаше трима кандидати, които закупиха документите, но двама от кандидатите не отговаряха точно на условията на стратегията. Останалият кандидат подаде оферта. Като към офертата имаше приложена банкова гаранция, вместо да има банков депозит, което е изискване от страна на Агенцията по приватизацията. Формално офертата не отговаря на изискванията на стратегията и процедурите на Агенцията по приватизация и процедурата бе прекратена.
Дружеството е в много тежко финансово състояние натрупано през годините. Има закъснения с изплащането на заплатите и огромни затруднения в плащането им, огромни задължения. Включително искове в съда за обявяване на „ВМЗ“ Сопот в несъстоятелност. Обявяването на „ВМЗ“ Сопот в несъстоятелност е възможно най-лошия изход от тази ситуация, защото във ВМЗ в момента работят малко над 3000 души. Ние ще направим всичко възможно, да не бъде обявено в несъстоятелност дружеството. Но трайното решаване на въпроса минава отново през приватизация.
Колкото по-бързо се случи тази приватизация, толкова по-добре. Ако това дружество остане в списъка Приложение 2 към Закона за приватизация и следприватизационен контрол, това означава, че отново трябва да гласува Народното събрание стратегия. Такива стратегии обикновено отнемат 6 – 8 месеца. Имайки предвид, че има избори. Ще има различен състав на Народното събрание, различно разпределение на местата в следващия парламент. Тази стратегия, нейното одобряване може да отнеме 12 месеца, с което да се забави безвъзвратно приватизацията и през което време никой не може да даде гаранция, че дружеството наистина няма да изпадне в несъстоятелност.
Това което се предлага с втория законопроект, внесен от името на народни представители е нещо, което коментирахме през последните няколко дни и нещо, което получи единодушната подкрепа на срещата вчера между мен и изпълнителния директор на Агенцията по приватизация и синдикатите, които единодушно подкрепиха и ръководството на синдикатите и представителите на синдикатите от „ВМЗ“ Сопот, приватизация на дружеството без стратегия, с цел тя да бъде извършена колкото се може по-скоро. Да не стане след година и половина.
Предложението на народните представители е да отпадне т. 12 от списъка приложение № 2, което ще означава, че Агенцията по приватизация ще определи критериите, на които трябва да отговарят кандидатите и ще стартира процедурата, без да чака одобрение на стратегия за приватизация. Критериите ще бъдат определени от Надзорния съвет на Агенцията по приватизация. И тук искам съвсем ясно да заявя, че знаете след промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол членове на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация са номинираните и избраните от всяка парламентарно представена група. Така че в Надзорния съвет има представители на всички парламентарно представени политически партии.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Добрев.
Господин Караниколов желае думата. Заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви господин председател. Дами и господа народни представители, уважаеми гости, искам точно и ясно да кажа нещо и мисля, че ще ме разберете изключително правилно.
Стратегията за приватизация, която беше приета 2011 г. е изключително работеща и правилна. Тя беше постигната в един диалог между вас, синдикатите, Агенцията и принципала. Ние нямаме притеснение да работим по нея и тя по никакъв начин не е провалила процедурата за приватизация.
Какво обаче ни кара да искаме отпадането на задължението да се приема стратегия за ВМЗ? Именно това, че наистина бързаме предвид на тежкото финансово състояние на дружеството.
Както министърът спомена, за да бъде приета нова стратегия трябва да има първо обсъждане между експерти, синдикати и внасяне в Министерския съвет, решение на Министерския съвет, последващо дебат в Народното събрание за приемане на нова стратегия. Вариант да продължим по старата стратегия, аз приемам. Но тогава единствено в процедурата ще може да влезе същият този участник, който беше и в тази процедура и няма да променим нищо.
Бързаме от гледна точка на това, че Закона за приватизация и след приватизационен контрол, както и Търговския закон дава възможност, при обявена от съда процедура на несъстоятелност, но още при не приет списък на кредиторите, Агенцията да поиска за срок от четири месеца спиране на процедурата за несъстоятелност. В този срок, ако се реализира приватизационната процедура, несъстоятелността се прекратява. Ако разбира се, в този срок не бъде приключен с приватизационна процедура, тя продължава.
Към момента, ако влезем за развитие на нова стратегия, която като социални елементи би трябвало да се запази, защото това беше като диалог, ще изгубим това време и може в един момент да не успеем да изпреварим времето и да бъде обявена несъстоятелност, без да им юридически способ тя да бъде спряна под някаква форма.
Разговаряхме със синдикатите. Искам да ви кажа защо за мен стратегията, която беше приета от Народното събрание е изключително ценен и важен документ.
Първо, тя е закон. Второ, въз основа на ангажиментите, които бяха поети в стратегията са подготвени по следващите процедури за БДЖ “Товарни превози”, където знаете, че Надзорния съвет на Агенцията одобри социалните елементи почти едно към едно, които са в стратегията и синдикатите ги приеха. Това същото ще се случи и в тази процедура. Ние няма да приватизираме като съкращаваме хора. Напротив, към момента на откриване на процедурата, какъвто е текста и в стратегията, ще има текст, който ще е внесен в Надзорния съвет, да не се съкращават и офертата да отговаря на броя на откриване на хората към момента на подаване на офертата. Тоест, единствено искаме изваждане на дружеството от стратегическия списък, за да имаме правен способ, ако това дружество тръгне към фалит, да се опитаме да го спрем.
Веднага ще отговоря на един друг въпрос. На всички ни е ясно, че дружеството е в тежко финансово състояние, да кажем декапитализирано. Въпреки това за него имаше интерес. И аз считам, че то може да работи и може да се развие. Въпросът е да не допускаме несъстоятелност.
• Първо, ако влезем в процедура на несъстоятелност, никой търговец от другата страна няма да иска да допише договор с ВМЗ “Сопот”. Защото това ще е несигурно за него. Ако влезем в процедура на несъстоятелност или някакъв оздравителен режим през несъстоятелност, това директно означава губене на пазарен дял на ВМЗ на пазара. Вакуум в този сектор на пазара няма да остане. Веднага той ще бъде взет от друга фирма. Дано да е българска, но това може да е от чуждестранна фирма.
• От тази гледна точка ви моля наистина да разберете. Проблем със стратегията няма. Тя ще бъде заложена и в бъдещата процедура. Ако тръгнем на вариант същата стратегия да остане и да започнем нова процедура, няма да дойде никой по-различен. Ако тръгнем на вариант за приемане на нова стратегия, това означава да изгубим време и да нямаме възможност да излезем от ситуация на несъстоятелност.
• Благодаря ви.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Караниколов. Колеги народни представители по тази тема заповядайте за въпроси, изказвания.
• Господин Петър Димитров.
• ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин министър, малко парадоксална е ситуацията, в която заявяваме, че държавата не може да се справи с управлението. Затова търсим частен собственик, който ще се справи. Частният собственик или трябва да направи нещо радикално или ако той може да го управлява със същата численост на персонала и със същия предмет, значи държавата е некадърна да го управлява. При тази ситуация на мен ми се иска, все пак да направите някаква оценка за работата на мениджърския екип на ВМЗ “Сопот”. Той беше сменен с последното управление. Тук знам, че са виновни предходните правителства. При предходното правителство нямаше стачки и нямаше неизплатени заплати. Дори имаше увеличение на заплатите. Нещо се е случило и какво е това нещо, което се е случило?
• Нямам възражение, ако ни бяхте раздали справка за състоянието на дружеството за последните 15 години да ползваме тези данни. Такава справка не ни е дадена.
• Господин Караниколов, ако все пак потенциалния купувач каже, че няма да го купи без да съкрати, какво правите? Вие заявихте, че тези социални ангажименти ще останат. Дали има стратегия, дали няма стратегия, вие ще му кажете: “Запазваш работните места”. Той казва: “Не желая да го купувам.” Какво правите тогава? Не бързам да ми отговаряте.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
• ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря ви за въпроса. Изрично споменах, че критериите по процедурата ще бъдат внесени в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Както стана с БДЖ, те ще бъдат гласувани. Изрично текст във всяка документация, че те не подлежат на предоговаряне. Подаване на оферта с искане за предоговаряне на тези текстове е недопустимо и тя няма да бъде разгледана.
• ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако ви разбирам правилно, ако не иска купувача да го вземе без да съкращава, няма да има приватизация и отивате към ликвидация.
• ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: В никакъв случай приватизация на всяка цена. Това не е самоцел. Важното е наистина да ангажираме и да изпълним целите дори и на стратегията, която още един път казвам е хубава и е работеща. Да, разбира се, щеше да е още по-добре, ако беше някое дружество, което е печелившо. Но за жалост ВМЗ не е такова. Агенцията има добър диалог със синдикатите. И с тях ще предложим. Докато нямаме с тях разбирателство, Агенцията няма да излезе с процедура. А това какво ще се случи, все пак до откриване на такава процедура има време. Мисля, че и самите синдикати и работниците разбират, че трябва да има реформи. Това не е свързано винаги с драстични съкращения или с някакви съкращения. Има оптимизиране на работа и различни други варианти.
• Благодаря ви.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Караниколов, исках да ви попитам вас и господин Добрев. При тази ситуация изхода е един и той е сериозен инвеститор, който да е стратегически инвеститор, да намери пазар и да развие производство. Аз не виждам друго решение. И се съмнявам, че държавата в своето управление точно с такова предприятие може да се справи. Това показва и ситуацията, особено в кризата. Въпросът е има ли интерес? Комисията ще вземе днес решение. Има ли интерес от голям стратегически инвеститор сериозен, който да дойде и да развива това предприятие, според вас?
• ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса. Лично мое мнение е, не искам да ангажирам някой, че голям международен инвеститор не би дошъл, без да има българско участие, без български партньор. Състоянието на дружеството е такова, че някой, ако не познава местния пазар и ситуацията, не би влезнал никога. Но е много важно да помислим нещо друго. Искаме ли чуждестранен инвеститор за ВМЗ “Сопот”? Защото български инвеститори има. Те не са по-лоши. Чуждестранния инвеститор не знам какъв интерес ще има да развива българската икономиката. Той може да изнесе предприятието в чужбина. Знаете както сме в топ 10 на производството с оръжейния бизнес, съответно да излезем от там. Ще започнат дела, без да споменавам другите оръжейни дружества в България имат лицензи за тези оръжия, за тези боеприпаси и може да има по-неприятни моменти. Към момент има интерес от български инвеститори и той беше заявен с купуването на документация и с опита им, да участват в процедурата, но те не отговаряха на изискванията на стратегията.
• Да, веднага ще ви отговоря, стратегически инвеститори ние ще търсим, но не може да казваме дали да е български или чуждестранен, голям или малък. Важното е да е инвеститор, който да приема ангажиментите и ще има бизнес план и профила, за да може да завърти колелото във ВМЗ “Сопот”.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители по тази тема? Господин Агуш заповядайте.
• АРИФ АГУШ: Благодаря ви господин председател. Аз искам един такъв въпрос да задам. Правен ли е някакъв анализ на ВМЗ “Сопот” по отношение на технологичната обособеност на предприятието. Тя на съвременно ниво ли е? Конкурентоспособна ли е? В крайна сметка технологията определя и числеността. И вие днес, ако нямате един такъв анализ не може да кажете, тази численост ще се сви до толкова или ще се разшири до толкова и т.н. И изобщо конкурентоспособен ли е този завод на международния пазар или не. Или това са останки от миналото.
• Господин Караниколов има желание да отговори на този въпрос.
• ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Заводът е бил изключително модерен. Може би един от най-модерните през 1990 година. За жалост той не произвежда натовска продукция, но това не означава, че няма търсене на такава продукция. Другото неприятно е, че през годините предвид на финансовите задължения и това, че се плащат заплати, задължения, лихвите, които са натрупани, не са правени инвестиции в дружеството. Но всеки един нов инвеститор, който влезе, най-важното е, че там работниците са квалифицирани и те могат по-бързо от всеки друг да преминават от една дейност на друга, което е свързано с военно-промишления комплекс. Към момента дружеството няма инвестиции и нямат средства за инвестиции, които да подновят материалната база.
• Благодаря ви.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев заповядайте.
• ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имаше към мен въпрос от страна на господин Петър Димитров. Господин Димитров моята оценка е, че всички мениджърски екипи и не само в последните 15 години, а в последните 20 и няколко години, като изключим печалбите 1997 – 1998 г. се проваля управлението на дружеството. През всяка една от тези години приходите са били по-малки от разходите. И дружеството е било на загуба. 2008 г. - 20 млн. разлика между приходите и разходите. Разходите са 20 млн. повече от приходите. 2009 г. – 9 млн. 2010 г. – 7 млн. 2011 г. – 12 млн. 2012 г. за изминалата година до края на м.септември – 6 млн. разлика между приходите и разходите. Така че всички мениджърски екипи през последните 23 години са се проваляли.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров.
• ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз не знам действително доколко в тази комисия и в този състав да го обсъждаме, но там имаше някои неуредени въпроси с руснаците. Тоест, какво продаваме ясно ли е. И да не би проблемите за липсата на инвеститор да идват от там.
• Преценете, ако смятате, че може да отговорите отговаряйте, ако не ще го прескочим.
• ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имаше трима кандидати и при тази стратегия, която никак не бе лека за кандидатите, считаме, че с нова процедура ще има поне трима кандидати и процедурата ще бъде успешна. Знаете в България има частни заводи, които работят много добре и голяма част от тях проявяват интерес към ВМЗ “Сопот”.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители. Госпожа Нинова искаше думата.
• КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Въпреки, че министър Добрев отговори частично на въпроса, който бих задала. Да разбираме ли, че ако Парламента приеме да се извади ВМЗ от забранителния списък прекратявате всички разговори и процедури по досега провежданата стратегия. Започвате всичко отначало по съвсем нови правила, правилата на Агенцията за приватизация, които нямат нищо общо с досегашната стратегия. Тоест отпадат всичките условия за сигурност, проверка на ДАНС. Всичко което според мен е абсолютно задължителн,о когато се отнася до ВПК - военно промишлен комплекс. Тръгвате на една приватизация, като на едно обикновено търговско дружество по правилата на Агенцията. И започвате нова процедура с нови оферти и търсене на нови кандидати.
• Тоест, всичко обявено от представителите на правителството досега, че е договорено с кандидат купувача спира до тук и се започва от начало. Това ми е единия въпрос.
• Вторият ми се струва малко нелогично, господин Караниколов да влизате в противоречие с министър-председателя Борисов. Ще загубите тази битка и това противоречие. Той категорично заяви, че там има нужда от драстични съкращения на персонала. И сигурно ще го направи и ще провежда такава политика. Вашите твърдения, че ще се запазят хората някак си влиза в противоречие с другото и наистина мисля, че ще загубите в тази битка.
• И последното, то е по скоро коментар, отколкото въпрос. Моля ви колеги, когато говорим за ВМЗ “Сопот” да не говорим за вътрешен пазар и че ВМЗ “Сопот” не е сериозен играч на вътрешния пазар. Министър Добрев знае. ВМЗ “Сопот” не играе на вътрешния пазар за съжаление Министерство на отбраната не му осигури поръчки, не му осигури утилазация. Така че за вътрешен пазар и че чужди инвеститор не идвал, защото не познавал вътрешния пазар, това не е професионално и не е сериозно. ВМЗ “Сопот” изнася продукцията си. Може би чрез други търговски български фирми лицензирани за износ на оръжия, стоки, технологии с двойна употреба, но той самия, а и тези български фирми, които купуват от ВМЗ “Сопот” не продават и един болт на българския пазар. Така че аргумента ви за вътрешния пазар не е сериозен и не е професионален.
• Благодаря ви.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
• ДЕЛЯН ДОБРЕВ: След като Агенцията по приватизация прецени и реши, че офертата не отговаря на изискванията, от този момент нататък не се водят преговори с когото и да било по тази стратегия. Това не означава, че процеса на приватизация ще бъде по-различен от процеса, пътя който извървяхме при опита за тази приватизация, отново ще има проверка в ДАНС. Това е най-малкото изискване заради сектора, в който е това дружество. Отново ще има изискване за определени социални ангажименти и затова господин Караниколов каза, че ще има изискване и задължение към работещите в завода. Тези критерии ще бъдат определени, одобрени в своеобразна стратегия. Ще бъде одобрено от Надзорния съвет на Агенция по приватизация, за да не губим от 8 до 12 месеца приемане на такава стратегия от Народното събрание.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители за изказване?
• Господин Димитров заповядайте.
• ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря господин председател. Само една кратка реплика, понеже се спомена от Министерство на отбраната и държа да направя едно пояснение, че Министерство на отбраната не е осигурило поръчки на предприятието. Нека на всички да е ясно, че това няма как да се случи. Всичко се случва се през обществени поръчки, независимо дали собственика е държавен или частен, Министерство на отбраната не може да възложи на едно или друго предприятие извън процедурата за избиране на такава. Това предприятие трябва да се бори наравно с останалите и за съжаление явно не се е справило.
• Благодаря ви.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам колеги да не влизаме в този спор, защото мога да ви дам обратни примери, които не са добри за съжаление.
• Предлагам ви да преминем към процедура на гласуване. Виждам, че желанието за въпроси и изказвания се изчерпа от страна на народните представители.
• Подлагам на гласуване за първо четене на законопроект за изменение на Закона за приватизация и след приватизационен контрол, внесен от Министерския съвет на 12.12.2012 г.
• Който е за, моля да гласува.
• Гласували 14 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се трима народни представители.
• Приема се.
• А сега подлагам на гласуване следващият законопроект, който обсъждахме днес.
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и след приватизационен контрол, внесен от Диан Червенкондев и група народни представители на 15.01.2013 г.
• Който е за, моля да гласува.
• Гласували 13 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се пет народни представители.
• Приема се.
• Благодаря на нашите гости.
• Предлагам колеги да преминем към следващата точка.
• Господин Добрев заповядайте.
• ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз, че се съгласихте да разгледате и приехте законопроектите на първо четене. Искам само да ви помоля отново във възможно най-кратки срокове да разгледате и в зала и на второ четене тези законопроекти, защото процедурата по приватизация може да започне едва след като закона излезе от Народното събрание и бъде обнародван в Държавен вестник.
• Благодаря ви.
• Аз благодаря на нашите гости по първа точка.
• Минаваме към втора точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. – за второ четене. /Продължение/
• Наши гости са:
• Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
• Иво Маринов – заместник-министър
• Мария Иванова – директор на Дирекция “Туристическа политика”
• Зара Добрева – директор на Дирекция “Правна”
• Както и много гости, които съм представял вече няколко пъти. Вече се познаваме добре и ви предлагам с цел оперативност да продължим нататък.
• НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Господин председател, може ли една процедура преди това.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин Славов.
• НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Благодаря ви господин председател. уважаеми колеги, преди да преминем към разглеждането на отложените и спорните текстове от законопроекта, правя процедурно предложение да се върнем за обсъждане на чл.161 ал.2 и ал.3 от Закона и чл.166. Тъй като има предложение за редакционни промени и промени по същество, така че моля да подложите предложението ми на гласуване.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, вие знаете, че имаше сериозен дебат на няколко пъти за ролята на кметовете по отношение безопасността и обществения ред, включително и на ски пистите. Господин Славов ме информира предварително, че ще направи предложение отново за малко по-различна роля на кметовете по отношение на тези два въпроса. Те не са раздадени на всички народни представители и трябва вие господин Славов да ги представите.
• НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Благодаря. Уважаеми колеги, на предходните заседания на Комисията ние приехме чл.161, който става чл.154 в Закона за туризма, с което дадохме правомощия на кметовете със своя заповед те да приемат Правилник за обществения ред и безопасността на територията на ски пистите. Предложението, което ще направя е следното.
• За ал.2. Кметът на съответната община или съвместно кметовете на съответните общини, на чиято територия е планинския курорт, със заповед определя правила за осигуряване и спазване на обществения ред на ски пистите част от съответния курорт и осигуряват условия за спазването.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Славов, за да се ориентират колегите народни представители. Говорите за чл.161, който става чл.154, за да може да стане ясно какво предлагате. И по конкретно, сега това е в ал.2. Без текст е трудно.
• Заповядайте господин Червенкондев.
• НЕДЯЛКО СЛАВОВ:: Колеги, аз съвсем накратко ще обясня, тъй като предложението е редакционно господин Аталай. Става въпрос за следното. Ние приехме кметовете да приемат правилник за обществения ред и безопасност на територията на ски пистите. Моето предложение е кметовете да приемат правилник за обществения ред. Това което им е вменено по Закона за местното самоуправление и местната администрация. Безопасността на ски пистите да бъде изведено като правомощие в наредба, която се приема от Министерския съвет. Като има няколко сериозни мотива за това. Никой не оспорва аргументите на кметовете да осигуряват обществен ред на обществени територии, каквито са ски пистите. Но считам, че за безопасността трябва да има някакви общи стандарти, които би следвало с наредба на Министерския съвет, те да бъдат сведени за изпълнение до съответните курорти. Това е промяната.
• И в тази връзка е промяната на чл.166, където ние приехме, че Министерски съвет приема наредба за обезопасяване и информационна обезпеченост на ски пистите. Добавяме: “както и за определяне на правилата за безопасност на територията на ски пистите и ски зоните и за правомощията на ски патрулите”.
• Искам да кажа господин Димитров, че по същество ние запазваме философията за която народните представители държахме. В смисъл кметовете да имат правомощия по спазването на обществения ред и тези промени се приемат консенсусно от бранша, което те могат да потвърдят тук на заседание. Така че мисля, че тези предложения са безплодни.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, за да се ориентирате, тъй като текста не е пред вас. Безопасността, както беше гласуван текста досега, беше отговорност на кметовете. Сега вече ще бъде отговорност с наредба на Министерския съвет. В ръцете на кметовете остава обществени ред. Това е предложението на господин Славов. Сега е редно да чуем господин Маринов какво мисли по това предложение. За да има за безопасност едни и същи изисквания за всички ски писти. Каквото приеме като наредбата Министерския съвет, едни и същи изисквания за цялата страна, унифицирано.
• Заповядайте господин Маринов.
• ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаем дами и господа народни представители, колеги, наистина имаше обсъждане на текстовете, за които господин Славов говори и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма също подкрепя така направените предложения. Има и конкретни текстове, които са предложени. Господин Славов ги има. Ние също сме ги разгледали и ги подкрепяме.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов подкрепя предложението. Народни представители които искат думата за въпрос, изказване, съгласие, несъгласие. Колеги заповядайте. Нашите гости също.
• ПЕТЪР ЯНКОВ: Господин председател от името на Сдружението на ски учителите искам да изкажа подкрепа за тези предложения, тъй като ние и на предишното заседание казахме, че тези стандарти трябва да бъдат единни. И това е най-добрия вариант. Министерският съвет да изготви тези наредби, за да бъдат еднакви за всичките курорти. Така че подкрепяме предложението.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли някой, който не подкрепя. Някой който има възражение от народните представители или от гостите? Няма.
• Току що ви бяха раздадени редакционните текстове, именно предложенията за прегласуване.
• Ако няма възражения ви предлагам да минем към процедура по гласуване.
• Господин Аталай заповядайте.
• РАМАДАН АТАЛАЙ: Нямам отношение по втора алинея. Сигурно щом и представителя на правителството я подкрепя, явно сте се разбрали кой и по какъв начин ще разпределя средствата от държавния бюджет за опазване на обществения ред. След като всички сте съгласни нямаме никакви претенции. Нали за това става въпрос, да не са средствата от общината за опазване на обществения ред, а общо от държавния бюджет. Нямам нищо против. Да не кажете че не сме разбрали, за какво става въпрос.
• Аз и преди поставих въпроса за предотвратяване ползването на ски пистата и едновременно за ски шейни, пешеходци и други, както и за излитане и кацане на планеристи и т.н. Как да предотвратим, като едновременно няма да ползваме пешеходците и шейните по ски пистите. Там само скиорите ли ще се пързалят. Ако съм си свалил ските и се придвижа от една точка на друга като пешеходец, санкцията до 3000 лв. ще ми вземете ли? Нещо ми се струва, че в стремежа си да направите някакъв закон само в услуга на едната страна ще сгрешите, колеги. Погледнете общо и вярвам, че тогава ще решите въпроса. Няма нищо лошо по ски пистите да се движат пешеходци. Няма нищо лошо по ски пистите след 16.00 часа да се карат магарета. Защото предишния път имахте предвид, че тези хора, които имат пари, защо са си купили шейни. Не знам Бойко Борисов дали няма шейна и дали няма да си кара. Така че тези текстове малко да ги прецизирате колеги.
• Благодаря.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов има конкретен въпрос за ползването на ски пистите от пешеходци, шейни, впрегатни животни, доколкото разбрах от господин Аталай и за други цели. Кажете какво смятате по този въпрос?
• ИВО МАРИНОВ: Аз мисля, че господин Аталай има предвид изказването във връзка с отложения за гласуване чл.157, където се казва какви дейности могат да бъдат извършени на територията на ски зоната. Така или иначе ние трябва да се върнем и да се гласува чл.157, където са описани какви дейности и какви услуги могат да се извършват на територията на ски зоната. Това ще бъде предмет на наредбата, която ще бъде приета от Министерския съвет. Там ще бъдат регламентирани точно от колко до колко могат да навлизат верижни машини за поддръжка и подготовка на пистите и ред други дейности. Има и международни стандарти в тази област, които трябва да бъдат инкорпорирани в самата наредба.
• ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Други мнения колеги по предложените текстове.
• РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз не разбраха. Най-малкото което очаквах като хора, които са писали да кажат отпада за пешеходци и други. Едновременно да не ползвате ските и шейните.
• ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Те си казаха мнението от гледна точка на това, че поддържат, но не са предложили нищо друго.
• РАМАДАН АТАЛАЙ: Смешни ставаме.
• ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Аталай и моето мнение, ако ми позволите да си го кажа, пешеходци по време на активния туристически сезон и то ски сезон, мисля че води до сериозни рискове за здравето, както на скиорите, така и на пешеходците. Има си пешеходни зони. Има си пешеходни пътеки. Гората и планината е огромна. Пистите за съжаление са малко в България. Нека да ги оставим по време на активния туристически зимен сезон да бъде за скиорите сноубордисти и упражняващите зимни спортове.
• ИВАН БОЛЯРСКИ – Бороспорт АД
• Аз мисля, че въпроса се решава със съпоставянето на понятията ски писта и ски зона. Да, на ски пистата няма какво да прави пешеходеца. На ски зоната има какво да прави. Ски зоната освен ски писти, включва и други територии. Естествено никой пешеходец, който трябва да премине няма да бъде глобен и санкциониран. Но вие знаете, че има и други територии на които е ограничено движение на пешеходци и т.н. Примерно на автомагистрала също не може да се движи пешеходец. Но ако слезете, за да си обслужите автомобила, никой няма да ви глоби затова.
• Благодаря ви.
• ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря. Мисля, че разяснението беше изключително полезно.
• РАМАДАН АТАЛАЙ: Не съм удовлетворен. Може ли тогава колегата да ми обясни, какво включва и други. Пишем закон.
• ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Колеги, ако няма някакви други предложения да преминем в процедура на гласуване.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Прегласуване на чл.154, който по вносител е чл.161. Чухте предложенията на господин Славов, които бяха подкрепени от господин Маринов.
• Който е за тези предложения, моля да гласува.
• Гласували 15 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приемат се.
• Отиваме на чл.166 по вносител, който става чл.159 по новата номерация. Тук отново имаше предложение на господин Славов, което той ви прочете.
• Желание за изказвания няма. Всичко беше казано. Виждате пред вас предложената редакция.
• Който е за, моля да гласува.
• Гласували 16 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Тези текстове са приети.
• Колеги, сега отиваме на отложените текстове.
• Има и трето за прегласуване колеги.
• В чл.179 виждате накрая на този лист, който ви беше раздаден ал.1 т.4 по вносител чл.186 да се измени така.
• Точка 4. За спазване правилата по чл.154 ал.2. Това е изменение в същия смисъл. Третата промяна е тази.
• Тук желание за изказване? Няма.
• Който е за, моля да гласува.
• Гласували 15 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• Отиваме на основния доклад колеги, на който пише отгоре отложени текстове. Чл.164 предложение на госпожа Цвета Георгиева.
• Работната група не подкрепя предложението.
• Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.164, който става чл.157.
• Сега разбирам, че господин Славов отново вероятно е предложил допълнителна редакция на този чл.157, която ни е раздадена. Или това е господин Маринов през господин Славов. На листчето е текста, който Министерството дава след искането на последното заседание на Комисията за чл.157.
• Така че колеги, имате основен доклад. Имате едно листче, на което опише отложени текстове за гласуване, което всъщност е редакцията, която господин Маринов и колегите предлагат от Министерството за чл.157.
• Господин Маринов на вас ви давам думата да обосновете необходимостта от тази редакция. Заповядайте.
• ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, след проведената дискусия на предишното заседание, която доведе до отлагане гласуването на чл.157 и с цел по-голяма яснота и прецизност направихме това предложение към народните представители. Като разликата между доклада и това предложение е, че първа точка от доклада, ползване на въжени линии е качена горе в ал.1. А тук в ал.2 “ски пистата” се заменя със “ски зона”.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов тези глоби идват от някъде другаде в този текст.
• ИВО МАРИНОВ: Това е в административно наказателните разпоредби. Там също имаше дискусия на миналото заседание, че размера на санкциите беше голям до 3000 лв. Имаше предложение те да бъдат редуцирани и да ги разделим за физически и за юридически лица. И затова предложението е те да бъдат в такъв размер. И също имаше предложение от предишното заседание, да се даде определение на това какво е ски зона. Така че също сме предложили такъв текст.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Напомнят ми експертите господин Маринов, миналия път дебатирахме за повторност на санкцията. Тоест при повторно нарушение. А тук не виждам такъв текст. Нарочно ли не сте оставили при повторно нарушение каква санкцията? Имате ли някакви мотиви или просто е пропуснато? Нека едно по едно да караме нещата. Сега сме на чл.157 ал.1. В допълнителният текст, който ви е раздаден. Гледайте само т.1. Това е окончателната редакция на чл.157, ал.1, която господин Маринов е дал, но трябва депутат да внесе за гласуване. Аз го правя. Аз ви предлагам тази редакция. Има по-добро подреждане и изложение на текста.
• Желание за изказване от страна на народните представители? Няма.
• Тогава да преминем в процедура по гласуване.
• Първо трябва да гласуваме предложението на госпожа Цвета Георгиева, което не е подкрепено от Комисията, което е от основния доклад. Съжалявам, че госпожа Георгиева я няма да си защити текста. Но който е за нейното предложение, моля да гласува.
• Гласували “за” няма.
• Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15 народни представители.
• Не се приема.
• След това ви предлагам на гласуване чл.157 по новата номерация, както ви е представен в допълнителния доклад. Като формален вносител съм аз. Чухте, че това е предложение на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
• Който е за това предложение, моля да гласува.
• Гласували 15 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• Връщаме се колеги към основния доклад. Отиваме на глава 17 – Административно наказателни разпоредби.
• Заглавието сме го приели.
• Предложение от н.п. Недялко Славов и група народни представители. Работната група подкрепя предложението по принцип.
• Работната група предлага да се създаде нов чл.228.
• Господин Маринов заповядайте.
• ИВО МАРИНОВ: Ние сме съгласни с текста, който е предложила работната група, а именно че имуществената санкция при повторност да бъде в двоен размер. И също така в предложения от работната група чл.228 ал.1, с оглед прегласуваните текстове би следвало думата “правилника”, да се замени с “правилата”. И да бъде по чл.154, а не по чл.161.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За да се ориентират народните представители от допълнително раздадения доклад. Сумите на глобите остават по листчето. От 100 до 300 лева за физически лица. Както се разбрахме да не е голяма разликата, за да няма корупция между минималната и максималната стойност. И от 500 до 1000 за юридически лица. Като добавим и ал.2, която е в основния доклад. При повторно нарушение по ал.1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридически лица имуществена санкция в двоен размер. Тоест, това са санкциите, които са в допълнителния доклад, а взимаме ал.2 от основния за двоен размер при повторно нарушение.
• Има ли желание за изказване. Господин Иванов.
• СТОЯН ИВАНОВ: Господин председател, това чудесно, но текста не ми се струва много перфектен. Какво означава това, “на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци”. Мисля, че трябва да бъде редакционно “на виновните лица и едноличните търговци и т.н. имуществена санкция в двоен размер”. Глоба и имуществена санкция, затова сте го сложили. Тогава трябва да бъде: “глоба в двоен размер, а на едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция в двоен размер”, за да бъде ясен текста. Ако сложим само глоба и запетая след това, не означава глоба в двоен размер. Това искам да бъде ясно.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам ви, ако няма желание други колеги да вземат думата.
• Колеги, предлагам на гласуване текста от допълнителния доклад за ал.1, а за ал.2 така както е в основния доклад с редакцията на господин Иванов. Да бъде съответно “имуществена санкция в двоен размер”.
• Който е за това предложение, моля да гласува.
• Гласували 14 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• Отиваме на допълнителни разпоредби.
• Господин Маринов.
• ИВО МАРИНОВ: Господин председател, трябва да променим текста, аз го казах преди малко, както е в предложението на работната група чл.228, ал.1 вместо “правилник”, да сложим “правилата”.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В допълнителния доклад, господин Маринов е правилата. В допълнителния доклад, който е раздаден са правилата, така че няма проблем тук. Допълнителна разпоредба § 1. Отиваме на стр.15. Има предложение от н.п. Цвета Георгиева. За съжаление госпожа Георгиева не е тук, за да го защити. Има предложение от н.п. Недялко Славов и група народни представители. Предложението по буква “а” е оттеглено.
• Работната група подкрепя предложението в останалата му част.
• Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
• Искам да ви обърна внимание, че накрая точка 89 “ски зона” имахме съгласие на Комисията, че искаме дефиниция от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, както ние е дадена в допълнителния доклад. Ще ви я прочета.
• “Ски зона е планинска територия с определени граници, която обхваща ски писти с различна сложност и предназначение. Връзките между тях, трасета и въжени линии за превоз на хора.”
• Имахме съгласие да не се прави на коляно такава дефиниция, а да бъде изработена и предложена от Министерство на икономиката. Формално аз съм вносител на този текст, като т.89 в окончателната редакция.
• Желание за изказване или въпрос? Заповядайте госпожо.
• СИЙКА КАЦАРОВА – зам.-председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм
• Благодаря господин председател. Аз искам да взема отношение по точки 43, 44, 45, 46, всъщност всички допълнителни разпоредби касаещи балнео СПА и уелнес услугите. Като вносители на предложения към Комисията и към Министерство на икономиката искаме да поставим въпроса за нашите предложения. Имахме възможност да говорим с госпожа Иванова и мисля, че нямаме различия по темата с господин Маринов.
• Точка 43. Остава както са предложили Министерството. “Центърът е лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения.” Тук оттегляме нашето предложение за промяна.
• Точка 45. СПА центъра е самостоятелен или изграден към место за настаняване център, намиращ се в градска или курортна среда, в който се прилагат разнообразни процедури, програми и ритуали включващи използването на вода минерална, изворна и други разрешени от закона и/или лечебна кал и/или морска вода и/или други естествени природни фактори чрез прилагането на класически и нетрадиционни терапевтични методи за въздействие, целящи антистрес, релакс и психо-физическо възстановяване, както и насочени към красотата на човешкото тяло.
• Центърът разполага със специализирани оборудвани кабинети, зали и помещения.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Едно изречение искате да се добави, че “Центъра разполага със специализирани зали и помещения”. А каква е целта?
• СИЙКА КАЦАРОВА: Да отпадне минималното изискване за оборудване. Това може да влезе в допълнителната наредба, която ще коментираме тепърва с колегите. Искаме да отпаден “В СПА зоната има минимум вътрешен и/или”. Отпада “В СПА зоната има минимум вътрешен и/или външен басейн и/или СПА капсула. Бюти зоната има максимум два кабинета.” Тези детайли отпадат, а остава “Центъра разполага със специализирано оборудвани кабинети, зали и помещения.”
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вашето безпокойство е, че тези изисквания са прекалено завишени ли? Защото трябва да си обясним логиката на предложението.
• СИЙКА КАЦАРОВА: Не ограничаващи са, както са дадени. А ние като членове на Европейската СПА асоциация, а тази година сме и домакини на конгрес, смятаме, че не трябва да слагаме в закона тези детайли, а те ще бъдат предмет на Наредбата, която ще коментираме след това.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, госпожа Кацарова казва следното нещо. Ако бюти зоната има минимум един кабинет, а не два, на практика няма да бъде СПА център. Затова модифицира дефиницията. Господин Маринов, вие какво смятате. Пример ви дадох колеги по това предложение.
• ИВО МАРИНОВ: Ние подкрепяме предложението, което беше направено от госпожа Кацарова, тъй като детайлите касаещи изграждането, оборудването на самите СПА центрове ще бъдат предмет на специалната наредба, която е предвидена в закона. И самите СПА центрове също ще подлежат на категоризация. Тоест, ще издават сертификати. И в самата наредба ще бъдат подробно разписани всички изисквания, за да може всеки един СПА център да получи сертификат и да има съответната категория. Така че външен, вътрешен басейн примерно ще бъде необходим за СПА центровете с по-висока категория.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз намирам това предложение за разумно, защото може да се окаже, че по дефиницията, която сега действа в закона, някой СПА центрове няма да са СПА центрове. То е в полза на по-големите хотели, както е написано в момента. А ние би трябвало да мислим първо за малкия, знаете основен регулаторен принцип в целия Европейския съюз. Така е. Големите играчи винаги се оправят. Ние като законодатели трябва винаги да мислим за по-малките, които не могат да се справят.
• Така че има предложение. Госпожо Кацарова, бихте ли го повторили само изречението.
• СИЙКА КАЦАРОВА: Центърът разполага със специализирано оборудвани кабинети, зали и помещения.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други изказвания колеги? Господин Червенкондев.
• ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Към господин Маринов и към госпожа Кацарова. Все пак, да не се появят на всяко ъгълче СПА центрове, които да имат някакви помещения. Една, две канцеларии с едно бюро. От СПА до СПА да си има разлика.
• Съгласен съм с вас. Ако считате, че е толкова ограничително. Но според мен по този начин става прекалено разширително. И това наистина е много отговорно господин Маринов. Ако вие поемете ангажимент, че в наредбата тези СПА центрове ще бъдат истински СПА центрове, а не просто с табели, не съм съгласен.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов да чуем първо.
• ИВО МАРИНОВ: В сега действащия Закон за туризма няма никакви изисквания за балнео СПА и уелнес услугите. Нито към оборудването на помещенията, квалификацията на персонала и т.н. Това беше причината, когато се разработваше закона да предвидим специална наредба за СПА уелнес услугите и също така сертификация на тези центрове, които ще предоставят такива услуги. Европейската практика също показва, че не трябва да има такива ограничителни условия, които да са в закона, а те ще бъдат в специална наредба, която ще бъде разработена и ще бъде приета от Министерския съвет. Така че аз не се опасявам. В момента наистина има на много места СПА центрове, на които само името им е такова.
• ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Трябва да мислим и за потребителя, за защита на потребителя.
• ИВО МАРИНОВ: Да гарантираме качеството на предоставените услуги и защита правата на потребителя. Това ще бъде в наредбата.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това ще бъде в наредбата казва господин Маринов.
• СИЙКА КАЦАРОВА: Само да кажа, че това е нашата кауза. Ние се борим България да не се превърне в СПА дестинация. Съгласяваме се с това. Говорили сме много пъти със зам.-министъра и с екипа му. Но така заложен текста създава ограничение. Защо да няма руска баня, а да има турска. Защото това е предмет на наредбата според нас.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
• ПЕТЪР ЯНКОВ: Ние имаме само едно предложение. По т.11 професионални туристически сдружения. Това е в допълнителни разпоредби § 1, т.11 професионално туристическо сдружение. Искам да кажа, че в това отношение ние подкрепяме предложението на господин Недялко Славов, в края да се добави “и на юридически лица създадени за предоставяне на допълнителни туристически услуги”.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Славов го е оттеглил предложението. Какви са мотивите?
• ПЕТЪР ЯНКОВ: Мотивите за това са, че в Закона се прие, че ски учителите специално могат да практикуват само в организирани училища. При това положение, ако не правим това допълнение, не може да бъде направено професионално сдружение на ски учителите, тъй като те чрез тези училища, чрез юридически лица не могат да се сдружат.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо не като физически лица? Какъв е проблема? Там са юридическо лице, а като физически лица си правят друго сдружение.
• ПЕТЪР ЯНКОВ: Досегашната практика не само у нас е, че се сдружават институциите, училищата, които представляват учителите на базата на брой учители вътре в тях.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
• ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател. Защо трябва да има ограничение, дали да бъдат само физически лица, а някои еднолични търговци, които в момента упражняват своята професионална дейност като ски училища, които са юридически лица, да се сдружават.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов, вие какво мислите.
• ИВО МАРИНОВ: Аз мисля, че предложението, което направи господин Янков е разумно.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме формален вносител на това предложение господин Червенкондев.
• Колеги, продължаваме нататък по тези текстове. Проблемът е колеги, че и в началото на закона има същия казус. Ние трябва сега, ако тук го гласуваме да прегласуваме и на друго място в закона. Само за понятието туристическо сдружение става въпрос.
• Колеги, ако има проблем, аз предлагам формалния вносител господин Червенкондев се ангажира в зала да внася редакция, ако има проблем. Да се разберем в доклада да бъде отразена тази промяна, ако е необходимо.
• СИЙКА КАЦАРОВА: Минаваме на т.46. СПА услуги са услуги изискващи използването на вода – минерална, изворна, както и други разрешени от закона, както и лечебна кал и/или морска вода и/или други естествени природни фактори за класически и нетрадиционни терапевтични методи на въздействие, целящи възстановяване на психоемоционалното и физическото здраве, както и насочени към красотата на човешкото тяло. СПА услугите се изпълняват от, тук искаме да добавим “от не медицински и/или медицински персонал със специализирало в съответната област получило в акредитирано висше училище образование.
• Предложението ни е за добавяне на “медицински и/или не медицински”. Тук визираме кинезитерапевтите не влизат в момента по разпоредбата на здравето към медицинския персонал, т.е. да не създаваме ограничение.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов, това предложение изглежда логично. Защо да не допускаме в СПА центровете медицински персонал.
• ИВО МАРИНОВ: Както е предложението на работната група от не медицински персонал. Не виждаме, ако някой СПА център си наеме медицински персонал какъв ще е проблема. Подкрепяме го.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това изречение, защо да не отпадне тогава? Защото може медицински и не медицински персонал.
• СИЙКА КАЦАРОВА: Защото трябва да има качествени кадри.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо, още предложение ли ще правите? Накрая ще напишем нов закон.
• СИЙКА КАЦАРОВА: Ние сме го внесли. Те са думи. Към Икономическата комисия с писмо още в началото и към Министерството.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това предложение съм съгласен, аз да му бъда формален вносител. Имате ли други предложения?
• СИЙКА КАЦАРОВА: Изчистване редакционно. Нищо повече.
• Точка 47 Уелнес центърът е самостоятелен или изграден към място за настаняване център, намиращ се в градска или курортна среда, в който използването на вода или естествени природни фактори не е задължително. В центъра се предлагат разнообразни. И предлагаме да отпадне “рекреативни и козметични-разкрасяващи процедури и т.н., като отпада до “благосъстояние на личността”.
• А предлагаме да се добави “в центъра се предлагат разнообразни процедури на класическата и нетрадиционната медицина, целящи възстановяването на психо-емоционалното и физическо здраве на човека”.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо, това при следващото приемане на закона. Тук вече има по същество изменения. Не е редакционно.
• Имате ли други предложения?
• СИЙКА КАЦАРОВА: Не е издържано.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, разбирам, но си има процедури.
• Колеги, народни представители, вие имате думата по всички тези предложения.
• Не виждам желание за изказване. Госпожо Боянова заповядайте.
• ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря господин председател. аз искам да изкажа мнение против направеното предложение в т.45. В СПА зоната има минимум: вътрешен и/или външен басейн.
• Нека да си остане така, както е записано, а не така както беше казано от госпожата. Защото иначе се губи смисъла на СПА.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Боянова, господин Маринов уточни, че ще има специална наредба с много подробни изисквания. И при това положение няма логика в закона да записваме такъв текст.
• ЛИЛИ БОЯНОВА: В такъв случай по-добре да се запише, съгласно наредба, а не да се упоменават кабинети и т.н. Нека госпожата пак да го прочете, но там никъде не пишеше за СПА.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Гласуването ще реши този въпрос. Господин Славов заповядайте.
• НЕДЯЛКО СЛАВОВ: И аз имам господин председател един коментар. Става въпрос за т.46. за последното изречение от точката.
• СПА услугите се изпълняват от немедицински, ако приемем и/или медицински персонал със специализирано в съответната област образование получено в акредитирано висше училище. Излиза, че среднисти не могат да работят в СПА центровете. Поне аз така разбирам формулировката на този член. Така че може би “акредитирано училище” да остане, а “висше” да отпаден.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов предложението на господин Славов е логично. Акредитирано училище.
• ДИАН ЧЕРВЕНКОНЕДВ: Учебно заведение.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народните представители имате ли други предложения? Няма.
• Предлагам ви да преминем в процедура по гласуване.
• Първо се връщам към предложенията на н.п. внесени между първо и второ четене на стр.15.
• Има предложение на госпожа Цвета Георгиева. Съжалявам, че госпожа Георгиева отново не е тук да си го защити.
• Който е за това предложение, моля да гласува.
• Гласували “за” няма.
• Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 14 народни представители.
• Не се приема.
• Предложение от н.п. Недялко Славов. По буква “а” е оттеглено.
• Който е за предложението на господин Славов, моля да гласува
• Гласували 14 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• Гласувахме предложението в цялост.
• Сега отиваме на предложената редакция. И ще гласуваме допълнително предложените редакции едно по едно.
• Приехме тази на господин Славов.
• Отиваме на т.45. Има предложение последното изречение на т.45. “В СПА зоната има минимум: вътрешен и/или външен басейн или спа капсула, а бюти зоната има минимум 2 кабинета с хидромасажни процедури, турска баня или парна баня, сауна или инфрачервена кабинета, зала за релакс.” Да отпадне и да бъде заменено с “Центърът разполага със специализирано оборудвани зони и кабинети.”
• Кой е за тази редакция. За отпадане на последното изречение и замяна с друго изречение.
• Виждам, че съм само аз и няма да бъде прието. Това предложение за редакция отпада.
• Продължаваме нататък.
• Точка 46. Имаше две предложения. Да бъде добавен “медицински персонал” и да отпадне “висше училище”. Да остане “персонала”. Да отпадне “висше” и да остане “училище”.
• Господин Маринов, моля ви да обърнете внимание. Да остане само “персонал” и да остане “акредитирано учебно заведение” накрая. Приемате ли така.
• ИВО МАРИНОВ: Единственото което ме притеснява, не съм специалист в сферата на образованието, дали акредитацията. върви само с висшите учебни заведения. Това ме притеснява. Или да запишем специализирано учебно заведение.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Специализирано учебно заведение как ви звучи колеги?
• ИВО МАРИНОВ: Мисля, че е по-добре.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Славов.
• НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Аз предлага изречението да добие следния вид: СПА услугите се изпълняват от немедицински и/или медицински персонал със специализирано в съответната област образование.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Само персонал, без да говорим медицински и немидицински. “Със специализирано в съответната област образование.”
• Който е за тази редакция на т.46, моля да гласува.
• Гласували 14 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• Има предложение за т.89, както ни е раздадена в допълнителния доклад, какво е ски зона. Аз правя това предложение.
• Който е за, моля да гласува.
• Гласували 14 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• Подлагам на гласуване § 1 с всички направени изменения.
• Имаше едно предложение, което ни беше дадено и ни беше обърнато внимание, за пътуването на деца. Аз се обърнах към нашите юристи. Аз говорих с нашите юристи и ще ви кажа защо не се приема. Защото сегашния текст е в светлата част от денонощието. Цитирам по памет. А вие искате да въведем часове. За част от тези часове за определени дни и месеци са тъмни и се променя смисъла на закона. Защитете го. Ако искате заповядайте.
• РЕПЛИКА: Във връзка със светлата част на денонощието в чл.89 е записано, че светлата част за денонощието за нашия закон важи съгласно Националната метеорологична служба. Съгласно нея в месеците ноември, декември, януари, февруари и март залеза на слънцето го дават между 17.00 и 17.30 часа. Няма логика, когато правим екскурзии за деца, това да бъде мярката, тъй като децата учат и втора смяна. Училищните автобуси се движат и в 19.00 и в 20.00 часа. Това създава изключително голямо напрежение в обслужването на групата и в момента има страшно напрежение и отлив и никой не иска да прави екскурзии. Нито директорите се съгласяват да правят екскурзии, нито транспортьори и туроператорите.
• Тук под деца се разбира от детската градина до 12 клас. Вече ние имаме идея Асоциацията да направи предложение към новата наредба и да направим вторична диференциация. За по-малките деца периода да е друг, за по-големите друг. Но в този вариант, това просто убива този вид туризъм. Не знам на каква основа се изключва това. Мисля, че сме прекалено крайни, когато искаме да проявим грижата си за децата. Прекалено сме крайни с този текст.
• Проверили сме европейската практика. В нито един закон няма маркирано такова нещо.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли народни представители, които искат да направят това предложение? Няма.
• По други текстове. Госпожо Боянова.
• ЛИЛИ БОЯНОВА: Тъй като направихме редакция на т.46, моля да подложите на гласуване, да се направят редакции и в другите точки, защото получено в акредитирано висше училище фигурира като текст в 48, в 50. Така че моля да бъде гласувано моето предложение. Да се направи редакция на всички текстове, където фигурира текста, получено във акредитирано висше училище, което всъщност го гласувахме в т.46 и отпадна. Да се синхронизират текстовете.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предлагам, където касае висше образование е прав господин Тагарински, трябва да бъде акредитирано. За всички останали, които не касае висше образование, да бъде специализирано образование, както говорихме. Нека да го гласуваме по принцип. Така че да бъдат нанесени корекциите. Гласуваме по принцип, ако са необходими такива изменения.
• Гласували 14 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• Подлагам целия първи параграф на гласуване, колеги с всички изменения, които направихме.
• Който е за, моля да гласува.
• Гласували 14 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• С това изчерпихме Закона за туризма. Приехме го на второ четене.
Следващата точка колеги е: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 202-01-76, внесен от Министерски съвет на 22 ноември 2012 г. – за първо четене
• Гости са:
• Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
• Десислава Георгиева – началник на отдел в Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”
• Елиза Дилова – експерт в Дирекция “Техническа хармонизация и политика на потребителите”
• Заповядайте. Моля ви за кратко по същество представяне на законопроекта.
• Заповядайте госпожо, думата е ваша.
• ДЕСИСЛАВА ГЕОРИГЕВА: Благодаря господин председател. Представения законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги е разработен в съответствие с коментари и препоръки на Европейската комисия, свързани с необходимостта от осигуряване на по-точно и пълно прилагане на разпоредбите на директива 2006 за услугите на вътрешния пазар.
• С предложените в поректозакона промени, посочените от Европейската комисия несъответствия с директивата са отстранени. Прецизирани са и са допълнени някои текстове, с оглед избягване на неясноти и различни тълкувания.
• Освен предложените редакционни промени, отново във връзка с препоръки на Комисията са предложени промени в два други закона - Закона за камара на строителите и Закона за камара на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Промените и в двата закона са свързани с временното и еднократно предоставяне на услуги и разписване на текстове в тези закони във връзка с това, което е едно от основните изисквания на директивата за услугите.
• Благодаря.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря. Ясно и кратко представяне.
• Има ли желание за въпроси, изказвания? Няма.
• Преминаваме в процедура по гласуване.
Който е за приемане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 202-01-76, внесен от Министерски съвет на 22 ноември 2012 г. – за първо четене, моля да гласува.
• Гласували 14 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
Благодаря на гостите.
Колеги, предлагам да спрем до тук нашата работа.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 15 часа и 50 минути /
•
•