1. Представяне, обсъждане и приемане на проекти за решения за възлагане на Сметната палата да извърши:
- одит на „Топлофикация София“ ЕАД за периода 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г., № 354-02-9, внесен от Мартин Димитров, Иван Костов, Кирчо Димитров и Ваньо Шарков на 24 януари 2013 г.;
- „Одит на дейността на „Топлофикация София“ ЕАД за периода 1 януари 2008 г. - 31 декември 2012 г., № 354-02-13, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 25 януари 2013 г.;
- „Одит на контрола, упражняван от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на дяловото разпределение на топлинна енергия за периода 1 януари 2011 г. - 30 април 2013 г.“, № 354-02-11, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на25 януари 2013 година.
2. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 11 януари 2013 г., върнат с Указ № 422 на Президента на Република България на 13 декември 2012 г. -- за второ гласуване.
3. Обсъждане и приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-83, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г. и № 354-01-5, внесен от Диан Червенкондев и група народни представители на 15 януари 2013 г. -- за второ гласуване.
4. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. -- за второ гласуване.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 6


На 31 януари 2013 година, (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на проекти за решения за възлагане на Сметната палата да извърши:
- одит на „Топлофикация София“ ЕАД за периода 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г., № 354-02-9, внесен от Мартин Димитров, Иван Костов, Кирчо Димитров и Ваньо Шарков на 24 януари 2013 г.;
- „Одит на дейността на „Топлофикация София“ ЕАД за периода 1 януари 2008 г. - 31 декември 2012 г., № 354-02-13, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 25 януари 2013 г.;
- „Одит на контрола, упражняван от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на дяловото разпределение на топлинна енергия за периода 1 януари 2011 г. - 30 април 2013 г.“, № 354-02-11, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на25 януари 2013 година.
2. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 11 януари 2013 г., върнат с Указ № 422 на Президента на Република България на 13 декември 2012 г. -- за второ гласуване.
3. Обсъждане и приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-83, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г. и № 354-01-5, внесен от Диан Червенкондев и група народни представители на 15 януари 2013 г. -- за второ гласуване.
4. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. -- за второ гласуване.
5. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги и гости! Имаме кворум, така че можем да започнем днешното заседание.
Колеги, предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на проекти за решения за възлагане на Сметната палата да извърши:
- одит на „Топлофикация София“ ЕАД за периода 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г., № 354-02-9, внесен от Мартин Димитров, Иван Костов, Кирчо Димитров и Ваньо Шарков на 24 януари 2013 г.;
- „Одит на дейността на „Топлофикация София“ ЕАД за периода 1 януари 2008 г. - 31 декември 2012 г., № 354-02-13, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 25 януари 2013 г.;
- „Одит на контрола, упражняван от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на дяловото разпределение на топлинна енергия за периода 1 януари 2011 г. - 30 април 2013 г.“, № 354-02-11, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на25 януари 2013 година.
2. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 11 януари 2013 г., върнат с Указ № 422 на Президента на Република България на 13 декември 2012 г. -- за второ гласуване.
3. Обсъждане и приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-83, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г. и № 354-01-5, внесен от Диан Червенкондев и група народни представители на 15 януари 2013 г. -- за второ гласуване.
4. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. -- за второ гласуване.
5. Разни.
Колеги, по този дневен ред имате ли предложения?
Господин Димитров, имате думата.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преди започването на заседанието дължа да кажа две думи, тъй като господин Червенкондев по средствата за масова информация си позволи манипулация на хората и не мога да я отмина.
Беше заявено, че вчерашното заседание е провалено заради отсъствието на депутатите от БСП и от ДПС. Държа да уточня, че комисията има 27 члена. В тази управляваща партия има мнозинство по правилник. Това е мнозинство е онова, което отговаря за кворума и за провеждането на комисията. Държа да обърна внимание и върху това, че в момента от тези 27 народни представители, които трябва да са тук от управляващата партия ГЕРБ има само 7 човека. Ние с присъствието си не мислим да прикриваме командировките на депутатите от управляващата партия. Да вземат мерки, да се върнат в страната и да се занимават с това, с което трябва да се занимават.
Съжалявам много, но беше груба манипулация. Не може 8 човека да допуснем, че сме искали да провалим заседанието. Не може 8 човека да провалят кворума от 27 човека. Така призивът ми е да се спрат с тези груби и грозни манипулации от членове на комисията и да провеждаме заседанията на комисията в една нормална атмосфера. Благодаря ви.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз призовавам всички колеги от всички партии да участват, за да върви спокойно и динамично работата на комисията.
Имаше предложен дневен ред, колеги.
Имате ли забележки по него. Нямате.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 16 , против – няма, въздържали се няма.
Единодушно се приема.
Господин Курумбашев, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Имам едно предложение. Все пак да бъдат изслушани тези ръководства, независимо от това колко вида одита ще бъдат направени. Това е много хубаво, че ще има одити, но искам да ги изслушаме тук в Парламентарната комисия. Става дума за ръководството на Топлофикация София ЕАД и на техният принципал, а това е Софийска голяма община, така че тук е добре да присъства кмета или упълномощен от него представител. Може да има и представители разбира се и на Общинския съвет, но заедно с принципала да дойдат тук, за да може да им бъдат зададени въпроси за това какво се случва в Топлофикация София ЕАД. Преди на дружеството му пречеше държавата, защото се управляваше от друга партия, сега да разберем като се управлява от държавата и общината и от една и съща партия, кое им пречи – Европейската комисия или нещо друго по-голямо.
Искаме да Ви помолим, господин председател, в дневният ред за следващото заседание да бъде включено изслушване на ръководството на Топлофикация София ЕАД и на принципала в лицето на Столична голяма община. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли обратно процедурно предложение. Не виждам.
Тогава ще поставя на гласуване предложението на господин Курумбашев, който предлага колеги на следващото заседание, вероятно като първа точка, да бъде изслушване на ръководството на Топлофикация София ЕАД, заедно с представители на принципала Софийска община по същите проблеми вероятно за които е и одита, сметките, управлението и т.н.
Който е „за“ това предложение за изслушване на Топлофикация София ЕАД, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се. Изслушването на Топлофикация София ЕАД ще бъде следващата седмица, заедно с представители на принципала Софийска община.
Колеги, преминаваме към точка първа.
Има две предложения за одит на Топлофикация София ЕАД.
Едното е внесено от народните представители Мартин Димитров, Иван Костов, Кирчо Димитров и Ваньо Шарков.
Аз ще ви го представя съвсем накратко, след това ще дам думата на колегите, които са внесли второто искане за одит на Топлофикация София ЕАД и те да го представят. След това ще има възможност да чуем ръководството на Сметната палата, представители на Топлофикация София ЕАД, вероятно и на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма по тази тема.
Без всякакво съмнение,уважаеми колеги, всеки един от вас, който има ангажименти в София е бил питан многократно за завишените сметки за парно. Проблемът е много сериозен, тъй като беше обявено едно средно увеличение от 21 %. Десетките сигнали, които получаваме показват увеличение над 50 %. Затова ние, въпросните народни представители, знаем правото на Парламента да възложим на Сметната палата до 5 одита на година извън тяхната регулярна програма и затова предлагаме одит за периода от 01 януари 2012 година до 31 декември 2012 година.
Защо само за този период? Защото колеги ако включим повече години одитът ще се забави, а обществената нужда, общественото търсене в момента е за по-бързи резултати и аз бих се обърнал и към колегите, които са направили алтернативното предложение периода да е по-къс. Аз ще гласувам и за тяхното предложение и ще го подкрепя. Да е по-къс, защото в противен случай одитът ще се забави , в по-кратки, разумни срокове да се направят анализи, които могат да послужат на тази комисия, както и на други заинтересовани правителствени и неправителствени организации затова какви са причините за тези изненадващо бих казал неприятно високи сметки за парно в София, какви са проблемите и най-важно как евентуално да бъдат решавани.
Ние предлагаме като срок на извършване на този одит 30 април 2013 година, а срок за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата 21 май 2013 година, като отправям въпрос към г-н Валери Димитров специално по това предложение за одит. Дали тези срокове малко поне могат да бъдат съкратени, така че тази комисия и Народното събрание дори още в по-кратки срокове да бъде информирано и да разполага с вашите анализи.
Кой ще представи искането за одит, внесено от Красимир Велчев и група народни представители?
Има ли тук от вносителите, уважаеми колеги, който да представи законопроекта?
Предлагам ви да чуем проф. Валери Димитров по двата одита, какво е вашето мнение, какви да бъдат сроковете на одитираният период и дали могат да бъдат съответно съкратени.
Заповядайте, проф.Димитров.
Проф. ВЕЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, разбира се принципът е, че ако е по-кратък одитирания период и срока за изпълнението на одитната задача ще бъде по-кратък, така разбира се ако ние проверяваме или одитираме само едногодишен период, приемете че срока е напълно достатъчен. Ако обаче периодът е по-дълъг, вече нещата стават по-сериозни и аз виждам, че тук група народни представители, начело с г-н Велчев, са предвидили одит от 2008 г. до 2012 година, където срокът е 6 месеца, дори мисля, че тези 6 месеца ще ни затруднят. Във всеки случай въпрос на преценка е какъв да бъде периода, в който Народното събрание ще ни възложи одита, но ако ни го възложи за по-дълъг период, просто молбата на ръководството на Сметната палата е да бъде сравнително по-дълъг периода за изпълнението на одитната задача, защото ние неизбежно ще трябва да проверяваме огромно количество документация. Въпрос на преценка е, но нека да се спази принципът кратък период за проверка – кратък период за одит, по-дълъг период за проверка – по-дълъг период за одит.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Професор Димитров, за да имат представа колегите народни представители, единият одит за колко време би могъл да се извърши от вас – за по-краткия период, и другият за колко време, за да добият представа в едната или в другата ситуация кога ще могат да разполагат с вашите резултати.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Зависи от видът одит, който извършваме. Тук при този одит на дейността на Топлофикация София ЕАД, както и вчера казах пред медиите, ние смятаме че по-скоро трябва да се фокусираме върху отношенията на Топлофикация София ЕАД с нейните клиенти, в договорните отношения, както и отношенията на Топлофикация София ЕАД с топлинните счетоводители, тъй като се получава един не особено приятен за потребителя триъгълник – от една страна е той, от друга страна е Топлофикация София ЕАД и от трета страна топлинните счетоводители. Договорни отношения, които са обременени разбира се със сериозна монополна власт от страна на Топлофикация София ЕАД.
Смятаме, че именно там трябва да падне фокусът на одита, но аз смятам, че три месеца е разумен срок за одит от 1 година, обаче ако ни се възложи за няколко години одит, мисля че между 6 и 8 месеца ще отнеме извършването на такъв одит.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Искам да ви обърна внимание, че по тази тема наши гости са също освен представителите на Сметната палата:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
г-н Димитър Куюмджиев;
от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране:
г-н Ивайло Александров и г-н Петър Петров;
от Топлофикация София ЕАД:
г-н Стоян Цветанов
Професор Грозданов, ще представите ли искането за одит от ваша страна.
Проф. БОРИС ГРОЗДАНОВ: Група народни представители от София правят предложение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на Топлофикация София ЕАД за един по-продължителен период от време. Нашето предложение е да обхване периодът от 01 януари 2008 година до 31 декември 2012 година.
Мотивите са свързани с обстоятелството, че при един по-продължителен период ще бъдат по-пълно обхванати факторите, които са влияли през този период за сметките, които са начислени на потребителите. Знаете, че всяка година през зимните месеци, в някои случаи и през летните нараства недоволството от получените сметки на потребителите и тъй като става въпрос за най-голямото търговско дружество, което има над 225 000 абонати, наложително е да се обхване един по-продължителен период, за да се обхванат факторите и да се разкрият съответните причини. Разбира се след като периодът е по-продължителен, това означава, чухте и от председателят на Сметната палата, че срока за извършване трябва да бъде по-продължителен. Ние предлагаме той да бъде 6 месеца, тъй като това ще даде възможност да се извърши по-качествен одит от Сметната палата.Разбира се досега вътрешен одит е извършван от вътрешните одитори, те са обхващали отделни години , но ние сме убедени, че най-качествен одит може да извърши Сметната палата, тя го е доказала досега.
Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад е до два месеца, така че мотивите за възлагане на одит са същите, които предполагам е изложил и председателя на комисията, но при нас самия период и сроковете са по-продължителни.
Господин Петър Димитров.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Грозданов, въпросът ми е съвсем практически. Вие прехвърляте обсъждането на резултатите в следващия Парламент. Молбата ми е да обясните как си го представяте.Същата бележка имам и към първото предложение. След 31 май т.г., ако се вярва на нашият премиер, а аз нямам основание да не му вярвам, този Парламент ще има 3 работни дни. Аз не виждам как в последните 3 работни дни, в това Народно събрание ние ще обсъждаме точно този проблем. Това е и въпросът ми към Сметната палата. Може ли да изнесем сроковете.Тези срокове просто са нереални.
Ако през м. април не е направено нищо, просто никой няма да се занимава с това нещо в навечерието на изборите. За да не вземам втори път думата, господин Грозданов, аз категорично подкрепям вашето предложение и ще ви кажа защо. Тъй като в края на 2008 година Министерският съвет отпусна 400 млн. лева за оздравяване на Топлофикация София ЕАД. Тези пари бяха апортирани в капиталът на Българския енергиен холдинг, той трябваше да ги инвестира в Топлофикация София ЕАД по схемата дълг – срещу собственост и сега няколко години Топлофикация София ЕАД нямаше да обслужва това задължение. Това не стана. По българските закони, аз затова съм радостен, че Сметната палата се занимава, тези пари трябваше да се върнат обратно в републиканския бюджет. Те не са използвани целево. По европейските закони тези пари ако не се върнат в републиканският бюджет, трябва да се върнат в двоен размер в бюджета на Европейския съюз. Въпросът е изключително важен и не можем да го прескачаме и аз с удивление слушам как директорът на Топлофикация София ЕАД на няколко пъти намеква, че те са в такова тежко състояние заради предишното управление. Това просто не е така. Срокът за изпълнение на това решение на Министерския съвет не е бил до парламентарните избори през 2009 година. този срок тече и до днес, тъй като парите са дадени и те трябва да бъдат върнати и да се използват целево. И тук в най-важният момент, вместо да го обсъждаме се чува, че четири години това правителство не пожела да се занимава с този въпрос, въпреки че имаше въпроси и от господин Иван Иванов в тази посока. Къде отидоха тези пари? Те бяха похарчени за текущи нужди на Българския енергиен холдинг, а те бяха за оздравяване на Топлофикация София ЕАД. Защо не беше оздравена Топлофикация София ЕАД?


От тази гледна точка е много важна намесата на Сметната палата, но аз мисля, че ако сметната палата стигне до правилният извод, а аз доколкото ги познавам, те ще стигнат и ще са принудени да информират Европейската комисия за тази неправомерна държавна помощ. Казвам ви го това във връзка с първото. Много е важно това, което казвате, но мисля че е късничко – или Сметната палата ще поеме ангажимент да го направи одита до м. април, или просто да задължаваме бъдещото Народно събрание, няма да звучи сериозно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш искаше думата, заповядайте.
Г-Н АРИФ АГУШ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам малко да разширя въпросът на господин Димитров и да го отправя към проф. Димитров. Какъв вид одит в случая може да направи Сметната палата, защото не се получават бюджетни средства към Топлофикация София ЕАД? Единствените бюджетни средства, които са получени към Топлофикация София ЕАД, това което каза г-н Петър Димитров – тези 400 млн.лева и може ли Сметната палата в случая да прави финансов одит на Топлофикация София ЕАД, и изобщо какъв вид одит може да направи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:
Нека г-н Валери Димитров отговори на този въпрос.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тъй като Топлофикация София ЕАД е еднолично акционерно дружество със сто процента участие на Столична община в капитала, ние можем да извършим одит на такива дружества. Това стана по силата на новият закон за Сметната палата, който е в действие от две години, дотогава нямахме това право. Могат да бъдат два вида, включително и комбинирани между тези два основни вида одити. Това е одит на съответствие при финансовото управление, където просто казвам се проверява за спазването на правилата, спазването на закона и на всички други правила, свързани с управлението на тези дружества. Можем да направим одит на изпълнението, т.е. да се види доколко има ефективност, ефикасност и икономичност управлението на дружеството. Разбира се въпросът е къде ще падне фокуса на одита, какво искаме да проверяваме. Вчера от изявлението на г-н Цветанов – ръководителя на Топлофикация София ЕАД останах с впечатлението, че той смята, че одитът ще бъде върху така да се каже качеството на финансовия мениджмънт, но това което интересува хората е, в края на краищата не толкова дали дружеството има натрупани задължения, какво е неговото финансово състояние, колкото до отношенията на това дружество и потребителите на тази услуга, която то предоставя на широк кръг граждани, доколкото знам над 400 000 души.
В този смисъл това, което ние ще проверим, може да се каже че е един комбиниран одит за спазване на правилата и за ефективност и ефикасност в отношенията между Столичната община и потребителите на тези услуги. Така смятаме ние. Разбира се Парламентът винаги може да промени одитната ни задача и да възложи в различна насока да бъдат одитите. Тук просто е въпрос на избор, т.е. какво ще се провери в дейността на Топлофикация София ЕАД. Ние можем да проверим всичко в дейността на това дружество. Въпросът е какво искаме да проверим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре. Други въпроси.
Господин Овчаров.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз искам да взема повод от това, което каза господин Димитров и от досегашната дискусия.Общо взето става ясно, че и вчерашното заседание на комисията, и днешното нямат идеята да решат нито краткосрочният проблем на столичани, т.е. високите сметки за миналия месец, нито дългосрочния проблем на Топлофикация София ЕАД, който може да бъде концентриран в два проблема. Единият е липсата на доверие на гражданите и съответно ниската събираемост и втория проблем е тотално изостаналия процес на реконструкция и модернизация на дружеството и главно на неговите мощности.
Това, което чуваме сега е доказателство и за двете неща. Просто управляващите чрез вчерашното и днешното заседание си правят един евтин пиар на гърба на столичани: дайте да видите колко сме загрижени за състоянието на Топлофикация София ЕАД и това, че сметките на столичани са силно завишени. Какво ще ги интересува столичани това,че в края на м.април или в началото на м.май Сметната палата ще ви даде един одит, след като топлофикационния сезон ще е свършил , Парламента ще си е приключил на практика мандата и ние тогава ще имаме одит. Какво ще ни каже този одит? Какво общо има това със сметките на парното, 50 % от които са увеличени с 21 %, 50 % са увеличени между 20% и 200 %? Така пише в един столичен седмичник от онзи ден. И вие сега ще ми правите одит, за да хвърлите малко прах в очите на столичани - вижте ни колко сме заинтересовани. С какво сте се заинтересовали? Ще ви направят одита през м.май и вие ще ни го сложите на масата. Какво ще пише в този одит? Това, че правителството на тройната коалиция е виновно за сметките през м.декември 2012 година.
Аз мога да ви го напиша още сега. Тези упражнения колко пъти трябва да ги играем по един и същи начин.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, вие какво предлагате. Ние предлагаме контрол и одит. Вие предлагате ли нещо, предлагате съзерцаване на сметките. Това е начинът за решаване на такива проблеми. Да видим къде е проблемът чрез един сериозен анализ. Досега Сметната палата никога не е влизала в Топлофикация София ЕАД, а да ви кажа честно аз нямам това доверие на вътрешните одитори и смятам с основание , на фона на това, което може да направи Сметната палата. Те също са получили високи сметки.
Аз господин Димитров ще Ви попитам за следното нещо. Ако все пак одитът е за една година, дали той може да бъде готов с всичките процедури на възражения и т.н. през м.април и да има втора част, която да обхваща по-голям период както предлага проф.Грозданов, която да е готова по-късно. Може ли такъв подход да бъде възприет.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Може разбира се, ако одитната задача обхваща един кратък период, едногодишен – 3 месеца е напълно разумен срок. Можем да приключим от момента на възлагането в 3-месечен период тази одитна задача и да представим доклада на Парламента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Става въпрос затова, проф. Димитров, одитът да има два компонента. За краткият период да е готов в 3-месечен срок, а за по-дългият период, който предлага проф. Грозданов да бъде друг.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това е така да се каже втора част. След това може да е един по-продължителен период, където по-обстойно да се изследва, но естествено е, че доклада ще бъде готов и ще бъде представен на новия състав на Парламента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Докладът да има два периода, с два различни срока за изготвяне.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това ще бъде друга одитна задача. Втора одитна задача за други периоди, с по-голям обем, с разширяване на обхвата й.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси.
Господин Петър Димитров.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Професор Димитров, въпросът ми е изцяло прагматичен. Проблемът в момента е, че сме 31 януари, т.е. вие сега дори да хвърлите целия потенциал на Сметната палата, не можете да докажете какво са показвали нито индивидуалните средства за отчитане, нито общите топломери.Сметката е много проста. Знаете, че от 01 януари цената падна. Без засичане сте направили едни сметки. Това означава, че сме накарали софиянци да платят повече по старите, по-високи цени през м.декември, а после при по-ниските цени ще им го приспаднем в края на годината. Това аз не знам как можете да го хванете, тъй като ги няма индивидуалните показания. Тук бях оплют, че през 2008 година позволих при новата, по-висока цена Топлофикация София ЕАД да я въведе без отчитане на показанията от 01 януари 2009 година, тъй като някой през м.декември може изобщо да не е потребявал по едната цена и обратното, да е потребявал само м.декември. Тогава новото ръководство ми обясни как съм вкарвал в дългове Топлофикация София ЕАД. Не, обратното, отчиташ и вкарваш новата цена, сега как я вкарваш. Някой може да не е в България и да се върне през м.март, вие обаче му начислявате по по-високите цени за разход на топлоенергията. Затова ви задавам прагматичният въпрос, да ми обясните как ще въведе справедливост в тази посока.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, ние не раздаваме справедливост. Това, което ние можем да констатирам, да оценим и да направим определено заключение и изводи доколко Топлофикация София ЕАД спазва нормативната уредба за ценообразуването в отношенията със своите клиенти. Спазва ли наистина правилата, които разбира се тя не ги създава тези правила, има Комисия за енергийно и водно регулиране, тъй като това е регулирана цена, която регулира и контролира цените, но Топлофикация София ЕАД спазва ли така да се каже правилата при ценообразуването и прилага ли ги във взаимоотношенията със своите индивидуални клиенти при тези договорни отношения, т.е. тя добросъвестна ли е към своите клиенти, защото в края на краищата това са все пак договорни отношения.
Аз мисля, че това е въпрос на една разумна преценка дали наистина е така или не, ние това можем да проверим, без сега да навлизаме в технологични подробности, защото все пак одиторите на Сметната палата, технолозите са ценовици, не са инженери. Тук има един прост казус, от гледна точка така да се каже на нормалните пазарни взаимоотношения. Имаш монополен доставчик на услуга, с регулирана цена и прилагането на този тип ценообразуване се контролира от държавен орган.
Въпросът е монополният доставчик на тази услуга спазва ли правилата, съвестен ли е към своите клиенти и каква е неговата договорна практика, какви са взаимоотношенията с топлинните счетоводители и каква е тяхната роля. Те добросъвестни ли са също така при тези договорни отношения, т.е. тези неща от гледна точка на доставчика на тази услуга, това е монополния доставчик Топлофикация София ЕАД. Мисля, че може да се дадат едни разумни отговори. Ние извършваме последващ контрол, ние не сме кооперативни администратори и представяме на Парламента нашите констатации и заключения. От тук нататък вече могат да се вземат мерки за подобряване на положението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на проф. Димитров.
Господин Аталай.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще се опитам да взема отношение и по предложението на ПП ГЕРБ, по-точно се оказа, че това е предложение на група народни представители само от София. Политиката на Топлофикация София ЕАД е така както се опитваме в момента да ангажираме една институция, тя е държавна политика. Професор Димитров, аз уважавам вашата работа и знам, че вашата комисия е една от сериозните комисии, но в момента вие ако се ангажирате с тази дейност, ще опровергаете моето твърдение, че сте сериозна комисия и ще се аргументирам защо.
Ще влезете в онази сфера, където се казва: „Ако искате една работа да не се свърши, създайте комисия” и в момента без да създадем комисия, ви приканваме да обясните на софиянци нещо, което е абсолютно ясно. Няма какво вие да установявате правилата в Топлофикация София ЕАД, защото те са записани в Закона за енергетиката, глава Топлофикация.
Аз се извинявам, че закъснях малко, но разбрах от г-н Агуш, че сте поканили за следващото заседание кмета на София и присъствието на директора на Топлофикация София ЕАД, за да може да изясним ние защо хората в София плащат за тази услуга, която не са получили.
Искам да ви кажа, че само преди по-малко от месец, присъствах на едно заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране, ръководена от господин Главчев. Тогава аз зададох въпросът какво е направено, за да се засичат точно на 01 януари всички онези топлинни търговски уреди, за да няма тези неразбирания на сметките на хората вече след 01 януари. Тогава от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и директора на Топлофикация София ЕАД ми обясниха, че няма защо да се притеснявам за доверието между Топлофикация София ЕАД и крайните клиенти, защото ние не сме разбирали и засичането е било вече факт и е направено от топлинните счетоводители. Вие няма какво да проверявате Топлофикация София ЕАД затова защото още законът от 2008 година, поради натиска на г-н Кърлев и всички други, които ни накараха да върнем топлинните счетоводители да бъдат подизпълнители на Топлофикация София ЕАД. Вие какво ще проверявате в Топлофикация София ЕАД, когато тези топлинни счетоводители, които бяха независими от Топлофикация София ЕАД ни накарахте да ги върнем и да ги направим зависими от нея и в момента директора на Топлофикация София ЕАД ,разбирайте от там нататък кмета на София са напълно отговорни и за незасичането на сметките и за всички тези безобразия, които се случват в момента. Вие каква работа имате там. Аз не мога да разбера, ако сега и в Топлофикация София ЕАД включим и Сметната палата, за да изградим един образ, където и без това всички, които са се допрели до Топлофикация София ЕАД бъдат оплюти да оплюят и вас, а виждам напирате да свършите тази работа, да не се окажете изведнъж в положението на господин Семерджиев, защото днес и той го няма. Затова колеги нека да впрягаме пред каруцата коня да започнем да търсим и да си задаваме въпросите какво направиха Топлофикация София ЕАД първо с отчитането на търговските уреди на 31 декември. Защо Топлофикация София ЕАД не търси отговорност от подизпълнителите си за всички онези недоразумения и безобразия, които са допуснати? Защо кметът на София не взема отношение, а прехвърляте топката на група народни представители от София, където би трябвало с една сила да бъдат включени и народните представители от всички други политически сили, ако толкова сте загрижени?
По-нататък редица други въпроси възникват. Софиянци не ги интересуват взаимоотношенията между топлинните счетоводители и редица други документи, софиянци ги интересува кой и защо допусна сметките им да са объркани. Вие ще излезете ли със становище и мнение точно да покажете кой е виновния и по какъв начин апартамент от 100 кв.метра в София през м.декември м.г. плаща с 200 лева повече от предшестващата година. Вие нямате такъв капацитет, вие нямате такива експерти. Затова колеги аз смятам, че това действие, което в момента се опитвате да вкарате в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм е отклоняване на вниманието от надутите сметки и от грешките, които са допуснати от Топлофикация София ЕАД, апропо от кмета на София до топлинните счетоводители. Ако не съм прав, чакам аргументирано да ме убедите. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Професор Грозданов, заповядайте.
Проф. БОРИС ГРОЗДАНОВ: Този въпрос е към мен, затова аз ще отговоря най-напред на колегата Димитров затова, че докладът който ще изготви Сметната палата ще го разглежда следващото Народно събрание. Аз мисля, че няма никакъв проблем това, че една дейност, която е свършена от това Народно събрание и е извършена съответния одит, информацията ще я получи следващото Народно събрание. Ние я подготвяме за потребителите, те да знаят как стоят нещата със сметките им, иначе по тази логика не би следвало примерно Министерския съвет да взема някои решения, защото те ще се отнасят до следващия Министерски съвет. Ако е на общинско ниво, Общинският съвет не следва да взема решения сега, в края на мандата, защото ще се изпълняват от следващия Общински съвет. Така че няма логика да се смущаваме от това.
Що се отнася до вторият въпрос, ние сме помислили и затова и правим две предложения. Едното е за 6-месечен период, с обхват от 01 януари 2008 година до 31 декември 2012 година, дори има индикации този период да се удължи и да започне от 01 януари 2007 година.
Второто предложение обхваща одит на контрола, упражняван от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на дяловото разпределение на топлинната енергия за периода 01 януари 2011 г. до 31 април 2013 година. Именно този доклад, който бъде изготвен и трябва да бъде внесен до 31 май т.г. ще даде съответната информация и за разликите, които се получават в сметките, за допуснати нарушения и за нивото на контрола, който упражнява Министерството на финансите в цялата тази верига. Даже има подготвено още едно решение, но няма да се разглежда от нашата комисия. Водеща ще бъде комисията, която сформирахме наскоро за контрол върху дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.Нейната дейност също ще бъде възложена за извършване на одит от Сметната палата. Не е обект на разглеждане в нашата комисия.
Срокът както виждате за вторият одит, той едновременно се извършва, одит на контрола, самият период е по-кратък, обхваща две поредни години, когато са обявявани сметките през зимните периоди и съответно срокът за извършване на одита е по-кратък , с краен срок 31 май. Така че до края на мандата на това Народна събрание ние такава информация ще получим от Сметната палата.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От изказвания на колеги аз се убедих, че в предложението което аз и колеги народни представители сме направили, срокът за извършване на одита е записан 30 април, ако може колеги да стане до 15 април, а срока за внасяне в Народното събрание, изготвянето на заключителния доклад на Сметната палата да бъде до 15 май. С 15 дни да го изместим напред, за да може в мандата на сегашното Народно събрание да имаме един сериозен анализ, по който да направим необходимите изводи. Иначе колеги, вижте, има огромно недоволство и хората искат контрол от нас на сметките в София и в други градове. Въпросът е какво правим. Ние предлагаме да бъде направен одит от Сметната палата. Други колеги предложиха да изслушаме Топлофикация София ЕАД и Софийска община. Добре, не приемам хора, които казват : „Има проблеми, но това решение не е най-доброто” и нищо не предлагат и отричат всичко, което е предложено. Ако не ви харесват тези предложения, направете други, кажете какво да направим.
Не смятам, че трябва да останем мълчаливи за този очевиден обществен проблем. Какви мерки можем да предприемем? Ако имате идеи за допълнителни мерки и тях ще предприемем, но някак си да се казва: „Не ни харесва този подход, но ние нищо не предлагаме” не честно според мен, това е моето лично мнение.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз се радвам, че направихте заключение господин председател, така че ще отговоря и на Вас. Ще върна малко лентата. Господин Грозданов, всеки Парламент си има своята политическа отговорност. Вие знаете, господин Валентин Николов когато беше в тази комисия, беше фактор, той ходеше с едни космически уреди, с които обясняваше как ще ловим крадците. След това той отиде в министерството, господин Червенкондев на три пъти поема ангажимента: „Ние до есента на 2012 година ще променим закона”, на три пъти персонално. Правиха се някакви срещи, някакви разговори и сега сме в същата кал, в която се намирахме и преди една година.
Понеже господин Димитров говори: „А какво предлагате”, видяхме днес и предложения в Закона за енергетиката. Първо шефа на ДКЕВР да се избира от Парламента с ¾ , за да не може всеки по политически причини да го назначава, да го уволнява, това не се прие. Бяхме предложили хората, които са си свалили радиаторите, изолирали са тръбите така, че по никакъв начин не ползват топло от входа си да бъдат освобождавани от плащане. Казаха: „Ние ще направим едно по-добро предложение”. Този Парламент има политическа отговорност и аз ще ви кажа трите неща, които тежат най-много на хората. Законодателят не реши проблемът за хората, които са си свалили радиаторите. Ние предложихме – сваляш радиаторите, изолираш тръбите и етажната собственост гарантира, че ти си го направил и тя те контролира.
Вторият проблем. В момента хората подозират, че те са окрадени. Кой ги е окрал? Едните подозират Топлофикация София ЕАД, другите подозират топлинните счетоводители. Не може Сметната палата да каже кой от двамата ги е окрал. Ще се окаже, че те са спазили всичко, няма как да се констатира нищо.
Третото, за което подсказа г-н Мартин Димитров – комшията краде. Той краде нагло, живее с отворен прозорец, че му е много топло и ние виждаме, че ни краде и нямаме никакви механизми. Какво направи законодателя?Нищо. Това е отговорност на този Парламент затова, че не са ги направили тези неща и ние ще го хвърлим в небитието на следващия Парламент и следващия Парламент 4 години ще обяснява, че управлението на ПП ГЕРБ е виновно. Това е удобна позиция, но тя не върши работа на хората, затова ви казвам проблемът е тук и ако ние ще обсъдим този доклад на 15 май дори, кой ще готви законодателни промени, дори да е възможно да се изготвят, те не могат да се направят в рамките на този Парламент.
Нека се прави тази проверка, това е добре, но аз предлагам да формираме комисия в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, която да подготви тези законодателни промени и тогава, когато обсъждаме другия доклад, ние да сме готови с тези промени за зала, иначе само си хвърляме прах в очите на хората, един и същи проблем до зъбобол се повтаря всяка година.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други народни представители. Господин Стоев.
Г-Н ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз искам да взема отношение по изказването на господин Петър Димитров. Преди малко господин Румен Овчаров спомена, че ако искаме да не се свърши работа е най-добре да се създаде комисия. Сега като чувам, че иска да се създаде комисия в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, за да решим проблема, аз си мисля, че дори и за следващото Народно събрание да остане, без да влиза в режим на обяснение колко е било правилно или лошо управлението на ПП ГЕРБ, може тогава действителност да се пипне проблема и за етажната собственост, да се види дали е законодателен проблема. Защо да бягаме от една проверка, след като досега никога не е извършван одит и проверка на Топлофикация София ЕАД. Нека да видим какво ще излезе като одит, може и в следващия Парламент от там да се инициира някаква законодателна инициатива и да се види в края на краищата какво трябва да се свърши, да се пипнат законите, за да бъде регулирана тази дейност.
Аз искам да приключим дебатът по тази тема и да гласуваме, господин председател.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви, господин Стоев.
Имаше едно разумно според мен предложение на колегата Петър Димитров да направим една такава работна група. Направихме много обсъждания по темата Топлофикация. Все пак това е предложение за резултати, за действия в посока решаване на проблемите. Тази работна група може да стигне до конкретни изводи, може и да не стигне, но задължително трябва да бъде направена и да пробваме още веднъж да изменим закона и да решим проблемите поне донякъде.
Господин Червенкондев искаше думата.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз напълно подкрепям създаването на една такава работна група, както препоръчва господин Петър Димитров. Наистина проблемите са изключително сериозни и за да бъдат решени качествено, в пълен обществен интерес, трябва да има и политически консенсус. Според мен едва ли е само в едната посока или в предложенията на конкретна политическа партия биха били най-правилни. В тази ситуация факт е, че преди толкова години нямаме цялостно и коректно решение на този проблем, свързан с дяловото разпределение, етажната собственост, общите части, наистина е добре да направим такъв дебат.
Ние се опитахме миналата година през м.юли да направим една такава кръгла маса. В интерес на истината се сблъскахме с фактът, че всяка една неправителствена организация, потребителска организация, излизаше със собствено конкретно мнение и всяко едно се различаваше между тях и ако няма политически консенсус между депутатите, които са членове на тази комисия в работната група да бъдат внесени някакви предложения, които да са справедливи и работещи, мисля че няма да се получи нищо друго, няма да се получи добър резултат. Затова подкрепям колегата Петър Димитров за създаването на една такава работна група, подкомисия, както искате я наречете. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам за да не се губи време още днес след заседанието да я формираме, 4 – 5 човека които да бъдат най-активните и вече който желае да включва към нея, за да не се губи време.
Господин Агуш поиска думата.
Г-Н АРИФ АГУШ: Благодаря Ви, господин председател.
Професор Грозданов, Вие имате ли сключен договор с Топлофикация София ЕАД като клиент. Нямате. Имате сключен договор с разпределителното дружество, счетоводното дружество за дялово разпределение и нищо повече.Топлофикация София ЕАД по съдебен път събира от вас парите, без да имате договор. Ето там е проблемът и като краен потребител на топлинна енергия нямате договор с Топлофикация София ЕАД. По какъв начин ще търсим сметка на Топлофикация София ЕАД. Тя или те е ограбила, или е надула сметките. В крайна сметка нищо.Можеш ли да отговориш на този въпрос, не можеш. Ето там е проблема. Няма какво да товарим Сметната палата, защото не е работа това на Сметната палата.
Проф. БОРИС ГРОЗДАНОВ: Има една огромна дейност и затова ние предлагаме да се извърши три вида одит, за да се обхванат всички процеси по веригата. Това, че нямаме договор с Топлофикация София ЕАД не означава, че те сме оставили това търговско дружество да прави каквото си иска. Просто Сметната палата ще провери до каква степен се спазват решенията, които ги взема, дали са законосъобразни, има ли някакви нарушения, които в крайна сметка се отразяват и на себестойността,и на цената, може да е фактор други да определят цената, но все пак се взема като информация. Така че не може да одитираме само тези институции, а да оставим Топлофикация София ЕАД без да видим какво става в нея. Цяла година в Кучкарника искахме да разберем какво става, а сега когато става въпрос за Топлофикация София ЕАД смятате, че е излишно.
Що се отнася до информацията,вече свързана със самите топлинни счетоводители, ние тази информация пак ще я получим, защото Сметната палата ще одитира и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и взаимоотношенията ни с топлинните счетоводители. Затова сме направили три предложения, за да обхванем цялата верига и контролът дори, който извършва ДКЕВР.
Мисля, че няма проблеми. Това може само да ни радва, да сме доволни от това, че се възлага на Сметната палата да извърши един комплексен одит на цялостната дейност, свързана с оказване на услугата на потребителите и затова и срокът е не да се претупа всичко за 1 – 2 месеца, а даваме необходимото технологично време на Сметната палата. Шест, дори и повече месеци са необходими, за да може да се извърши такъв одит.
Ние ще изслушаме три доклада. Единият доклад ще бъде от следващото Народно събрание, което със сигурност ще имате такава възможност да го чуете, а другите два ще бъдат още до 31 май т.г.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви, проф. Грозданов.
Господин Курумбашев поиска думата, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря ви, господин председател.
Аз исках да ви помоля да се концентрираме върху внесените предложения и неслучайно се повдигна тук въпросът затова каква трябва да е периодиката на проверката. Според мен вие с тази проверка, която възлагате за 5 години просто имате за цел тази проверка да отиде толкова далеч във времето, че проблема да се замотае.
Аз си спомням една аналогия със случаят, когато възникнаха едни особени отношения между държавата и ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас АД. Попитаха КЗК може ли да установи дали има монополно положение на пазара и си спомням тогавашният председател, а той е и сегашен на КЗК, който каза: „На нас ни трябва поне една година да разберем има ли монополно положение”. Дето се вика през тази година текат едни невидими преговори, докато се установява имаш ли монополно положение или не.
В момента имаме проблем, който е възникнал и който е съвсем конкретен, т.е. безобразните сметки през м.декември.Изискват се конкретни, ясни и другото нещо е скоростни действия и тези действия могат да бъдат само въз основа на един кратък одит, така както са предложили Мартин Димитров и група народни представители. Обхваща период от една година и може да бъде извършен даже не от 3 месеца, ако е възможно да запишем 60 или 75 дни, за да може въз основа на този доклад да се вземат конкретни, краткосрочни решения. Вие ако искате да проверявате исторически Топлофикация София ЕАД, може да направим одит още от създаването й, но това просто ще отнеме време. Въпросът е какво може да направим в краткосрочен план и това, което може да направим е да се възложи този кратък одит, иначе ние може да възложим одит на Сметната палата по отношение на това какво се случва с ценообразуването в ДКЕВР и Топлофикация София ЕАД, но това също ще отнеме време. Така че молбата ми е да се фокусираме и да подкрепим това първо предложение, което е точка първа от дневния ред.
Що се отнася до Кучкарника, може да питате г-н Мирослав Найденов затова. Аз съм бил общински съветник по това време, радвам се че тук има и други които са били общински съветници и трябва да знаете, че за Кучкарника по негово време сме плащали за тези кучета колкото за един мезонет в София, но това е друга история и не е свързана с Топлофикация София ЕАД.
Радвам се, че има и народни представители от ПП ГЕРБ София, които имат желание да разберат нещо повече за делата на общината, тъй като тя носи пълната отговорност за сегашната ситуация на Топлофикация София ЕАД.Беше изключителна борба тя да бъде общинска собственост. Резултатът е, че тя е 100 % общинска собственост и резултатът е, че тя докара нещата дотук и ние трябва да разберем защо са се случили тези неща в последните 12 месеца. Всякакъв опит за удължаване на периода започва да прилича на нещо друго – нека да се вземат някакви мерки, те да изглеждат като мерки, но да не доведат до конкретни резултати.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:
Господин Куюмджиев искаше думата. Заповядайте.
Г-Н ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам във връзка със спешността на проверката да заявя,че още до средата на м.януари в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” бяха получени 10 жалби за високи сметки. Ежевечерното наблюдаване на новините, коментарите, интервютата ни даде в дирекцията повод да помислим, че ще настъпи лавина от такива жалби и затова се самосезирахме. Подготвихме една заповед за проверка на Топлофикация София ЕАД във връзка с високите сметки.
Искам веднага да вметна, че жалби за високи сметки идват само за София. От провинцията няма такива жалби.Заповедта е подписана от министър Добрев, даден ни е 50-дневен срок, който тече и който е месец и половина. Резултатите от тази проверка във всички случаи ще дадат отговор на предположението на господин Петър Димитров, което е и наше подозрение, че Топлофикация София ЕАД неправомерно е заложила количества енергии повече от тези, които се получават по наредбата. Това ние като го установим и го предоставим на Сметната палата, пак ще е в полза на одита, който се възнамерява да се направи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Куюмджиев, настоявам да го предоставите и на комисията. Ние дори ще го разгледаме вероятно на отделно заседание.
Г-Н ДИМИТЪР КУЮМДЖЕВ: Резултатът може да се качи и на интернет сайта на министерството.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз се извинявам, че вземам няколко пъти думата, но имам няколко въпроса към господин Димитров.Защо се включвате вие в това действие? Кои сте и в състояние ли сте да направите така, че възстановите доверието между крайният потребител и Топлофикация София ЕАД? Вие се заемате с една много сериозна задача. Вие нямате експерти такива, каквито има Топлофикация София ЕАД. Дори в момента слушам господин Куюмджиев в Министерство на икономиката и енергетиката от дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” също нямат достатъчно данни, макар че досега те трябваше да излязат. Даже в момента, когато сте получили жалбите господин Куюмджиев, вие бяхте институцията която трябваше веднага да излезе и да обяви, че наистина Топлофикация София ЕАД е начела топлинна енергия, която не е подала към крайния потребител, ако искахте да възстановите доверието в крайния клиент и трябваше веднага да стопирате плащанията дори в един апартамент.
Колеги, ние като народни представители дълги години се мъчим да възстановим доверието на крайният клиент към Топлофикация София ЕАД. Топлофикация София ЕАД ежегодно не може да събира в рамките на около 200 млн.лева, ако греша ме поправете, поради тази причина, че директори, служители и редица чиновници не си вършат работата така, както би трябвало да бъде. Вие днес не обърнахте внимание на изказването на г-н Румен Овчаров. Защо няма инвестиции? Защо ние подаваме топлинна енергия до крайният потребител, когато на разклона между Дружба и Младост тръбите са открити и може да отидете да се греете колкото искатe? Дори и оранжерия може да си направите. Тези сметки плаща крайният клиент.
Вие, господин Димитров по какъв начин от Сметната палата ще установите това и ще възстановите доверието между крайният клиент и Топлофикация София ЕАД.
Вие, господин Димитров по какъв начин и защо ще въведете Сметната палата в нещо, което не е ваша работа. Не ми отговаряте на тези въпроси. А на тези въпроси трябваше днес тук да дойдат директорът на Топлофикация София ЕАД , кмета на София като принципал, като отговорник на това предприятие и да отговорят за безобразията от м.декември насам. Не ги обвинявам за всички онези неща, които се случват преди м.януари. Сигурно има хора, които трябва да отговорят и за онези неща, които стават. Затова дайте да се върнем. Оставете Сметната палата да не се занимава с това, което не й е работата. Дайте от министерството, през кметството до директора на Топлофикация София ЕАД да излязат пред обществеността , да поемат отговорността, за да се знае кой за какво отговаря в тази държава.
Господин Димитров, опасявам се, че ще бъде следващият, който няма да може да асимилирате защо ви уволняват като господин Семерджиев.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Председателят на Сметната палата е мандатна длъжност, така че уволнение няма да има.
Заповядайте, господин Димитров.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нека да обърнем поглед към Топлофикация София ЕАД. Искам само да кажа следното.Топлофикация София ЕАД поначало ние можем да проверим за всичко, тъй като то попада в обхвата на тези субекти, които ние можем да одитираме. Не е наша работа разбира се да възстановяваме доверието на клиентите на Топлофикация София ЕАД.
Въпросът е следния. Тук става дума наистина за подозрение, че има лоши практики в отношенията между Топлофикация София ЕАД и нейните клиенти и въпросът е спазен ли е закона, спазени ли са правилата и защо клиентите се чувстват ощетени. Спазени ли са правилата при определянето на размера на техните сметки. Разбира се ние няма да разглеждаме съвсем индивидуални случаи, ние ще видим поначало какъв е подхода на Топлофикация София ЕАД като доставчик на услуги към своите клиенти.


Господин Агуш постави интересният въпрос защо няма договори.Да сигурно може да има, може да няма договори, това подлежи на проверка. Въпросът е, че между Топлофикация София ЕАД като доставчик на така услуга и огромен брой граждани, семейства, домакинства в София и други потребители на такива услуги има определени отношения. В тези отношения въпросът е дали Топлофикация София ЕАД първо спазва законът и добрите практики, защото нека да го кажа, това което ние можем да кажем е доколко е нарушен закона и въобще какви са отношенията и какво може да се подобри в тази насока. Това можем да кажем ние.
Разбира се, ако става въпрос да се проверява какво е финансовото състояние на дружеството и как принципалът упражнява своето дялово участие, доколко дружеството е на печалба или на загуба, какви са причините затова, това вече е съвсем друг одит. Но в отношенията между Топлофикация София ЕАД и нейните потребители ние бихме могли да стигнем до определени констатации и изводи, разбира се става въпрос за добри или лоши управленски практики в отношенията между Топлофикация София ЕАД и клиентите. Това можем да кажем ние.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз благодаря на проф. Димитров. Преди това Иван Божилов искаше думата. Заповядайте.
Г-Н ИВАН БОЖИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Аз имам един въпрос. Тук чувам, че последната година явно е проблемът в Топлофикация София ЕАД и затова трябва да се направи одит само за последната година. Моят въпрос към господин Куюмджиев е само за последната година ли има жалби или в предходните не е имало жалби
Само да довърша. Необходимо ли е да има одит, след като има проблем за повече години. Народно събрание ще има и през следващите години и като има проблем, според мен е абсолютно необходимо да се направи един одит за по-дълъг период от време, да стане ясно какъв е проблема и дори от следващото Народно събрание да се вземе най-правилното решение, да се направят ако трябва законодателни промени, от следващото или сегашното Народно събрание и този проблем повече да не съществува.
Господин председател, темата вече е изчерпана и предлагам да преминем към следващата точка.
Г-Н ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: Обект на проверка ще бъдат само декемврийските сметки, защото лавината от жалби дойде именно за тези сметки, за предишния отоплителен сезон има отделни случаи. Големият бум от жалби е за декемврийските сметки.
Г-Н ОГНЯН ВИНАРОВ: Член съм на Консултативният съвет, представител на Търговско промишлената палата, защищаваща интересите на бизнеса.
Днес връчих късно на господин Димитров – председателят на Сметната палата и на принципала на Топлофикация София ЕАД официално предложение, което също ако вие го подкрепите, нищо че произлиза от нашите среди, които сме консуматори и ползватели, следва да бъде радост за всички клиенти.
Веднага, още от утре трябва да си изпълнят задължението, и това не е проверка за Сметната палата, а направо на Прокурора да бъдат дадени, защото в законът и в поднормативният акт – Наредба № 164 е записано: „При смяна на цената се прави засичане на уредите”, господин Димитров на 01 януари, и това го знаеха. Тук е прав господин Аталай, защото в комисията при господин Главчев, която наблюдава ДКЕВР беше шефът на Топлофикация София ЕАД и председателят на ДКЕВР, който си отиде и казаха, че на 01 януари ще се засекат уредите.Още утре трябва да се издаде заповед и ако не е искал да го изпълни, съответно от топлинните счетоводители, да си отива, защото сега е момента да се засече, а не да се разточи във времето и да се прелеят едните цени с другите. От 01 януари т.г. са новите цени и трябва да се направи. Що се отнася до разликата в цената, то и на министерството е известно, че разликата от м.декември 2011 г. и от м.декември 2012 г. е само 12 %. Намалението е със 7 %, значи остава пак 5 % по-висока цена. Що се отнася до печалбите на Топлофикация София ЕАД за 2011 година / и двата документа ги има и при вас/, тя получава 530 млн. лева приходи, а 400 млн. лева дължи на Булгаргаз ЕАД. За предишните години не са благоприятни нещата, изостанали са може би от предишни директори. Той затова и новият директор иска да се разточат нещата, да се замъглят.
Вторият момент. Хора се самоубиват, изпадат в трагични неща, това е факт. Едни си горят сметките тук на Топлофикация София ЕАД, други си горят сметките в Благоевград на Електроснабдяване.
Следващият момент. Веднага, още от утре трябва да се възложи на ДКЕВР, тук има представители, тъй като се намали цената на топлинната енергия на всички топлофикации и там спорих аз с г-н Семерджиев и други представители на бизнеса, синдикатите ги нямаше никакви да защитят гражданите и потребителите, че като се намалява едната цена, се намалява и другата. Те намалиха цената на електрическата енергия, заедно с цената на топлинната енергия, обаче на крайните потребители не я намалиха. Още веднага трябва да се намали цената на крайните потребители. Не трябва тези суми, тези пари да остават в печалба и НЕК и електроразпределителните дружества ни продават по старата, по-скъпа цена, а не по новата, по която те я изкупуват от топлофикациите и милионите печалби остават в тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Винаров, на следващата дискусия пак ще Ви поканим. Виждам, че имате какво да кажете.

Колеги, давам думата на господин Червенкондев и след това ще се ориентираме към гласуване.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Наистина колеги това което чухме и което искаме да направим е да видим от къде идва проблема. Проблемите са краткосрочни и дългосрочни.
Това, което чухме от господин Куюмджиев е, че за м.декември и м.януари са получени множество жалби за некоректни сметки или за завишени сметки, но ето в момента става въпрос единствено и само за Топлофикация София ЕАД. Доколкото разбрах няма жалби от вътрешността на страната и другите топлофикации. Така че ние трябва да видим какво се случва в страната и какво се случва в София и защо има проблем единствено и само в София и какви са добрите практики в рамките на страната, така че да няма жалби, доверието да се възстанови и топлофикациите да вървят.
За пореден път казвам, че подкрепям една такава инициатива на Комисията за икономическа политика, енергетика и туризъм и на господин Петър Димитров за създаването на работна група или подкомисия, която доста бързо да преразгледа различните варианти на добри практики и да направи законодателни промени в Закона за енергетика.
Мое лично мнение е да подкрепим и двете предложения за одит, тъй като фактът че Сметната палата ще установи нещо в края на годината, в краткосрочен период, той си има и своята предистория. Трябва да се види какво е състоянието в момента на Топлофикация София ЕАД и какви са трайно наследените проблеми от преди, говоря цялостно, като едни лоши практики, които са били в Топлофикация София ЕАД.
Затова предлагам колеги ако не възразявате, да преминем към гласуване, като предлагам в решението на колегите от ПП ГЕРБ, които са внесли, наистина да разширим периода от 2007 година.
Предложението ми е одитът да бъде за период от 2007 г. до 2013 г. Подкрепям и двете предложения за одит.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, кажете вашите предложения.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз предлагам одитът да бъде от 2006 година и ще ви кажа защо. До 2006 година средният процент на събираемост от Топлофикация София ЕАД се въртеше между 65 и 70 процента. След 2006 година той спада драстично. Да видим кои са причините през 2006 година да се случи това и кои са виновните за тази работа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам ви ако има съгласие да преминем в процедура по гласуване.
Първото предложение е за приемане на проекти за решения за възлагане на Сметната палата да извърши одит на Топлофикация София ЕАД за периода 01 януари 2012 г. до 31 декември 2012 година, внесено от Мартин Димитров, Иван Костов, Кирчо Димитрови Ваньо Шарков на 24 януари 2013 г. Аз тук в зала колеги направих предложение за редакция, ако това предложение се приема за одит, срокът за извършване на одита да е 15 април 2013 г., а не както е записано 30 април 2013 г.,чувайки аргументите на всички колеги в мандата на това Народно събрание да можем да осъдим, анализираме и съответно да приемем нашите решения а срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата да не е 31 май 2013 г., както е записано, а 15 май 2013 г.
Така че ако се подкрепя това предложение, заедно с тези две редакционни допълнения, да го подложа на гласуване.
Който е за това предложение, заедно с редакционните изменения, моля да гласува.
Гласували „за” – 17 , против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
Сега отиваме на предложението за одит на Топлофикация София ЕАД за периода 01 януари 2008 г. до 31 декември 2012 година внесено от Красимир Велчев и група народни представители на 25 януари 2013 година, като тук има две процедурни предложения.
На господин Червенкондев да бъде вместо 01 януари 2008 г. – м.януари 2007 г. и на господин Овчаров вместо 01 януари 2008 г. да бъде 01 януари 2006 г.
Затова ви предлагам първо да започне от това дали се приема като цяло одитът и ако се приема, ще гласуваме отделно периода.
Съгласни ли сте така да подходим.
Виждам, че няма несъгласие.Първо подлаган на гласуване дали този одит се приема по принцип.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 15 , против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване първото внесено предложение на колегата Червенкондев да бъде 01 януари 2007 г. вместо 01 януари 2008 г.
Тъй като е възможно и двете предложения да се подкрепят, ще подложа на гласуване предложението на колегата Румен Овчаров 01 януари 2006 година, вместо 01 януари 2008 година.
Който подкрепя това предложение одита да започва от 01 януари 2006 г. , моля да гласува.
Гласували „за” – 6 , против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Следващото предложение е на колегата Червенкондев периодът да е от 01 януари 2007 г.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 11 , против – няма, въздържали се – 6.
Този одит, заедно с това редакционно изменение, което трябва да бъде отразено в доклада се приема.
Третото предложение е за одит на контрола, упражняван от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на дяловото разпределение на топлинната енергия за периода 01 януари 2011 г. – 30 април 2013 г., внесено от Красимир Велчев и група народни представители на 25 януари 2013 г.
Тук не чух редакционни предложения.
Който е за този одит както е предложен , моля да гласува.
Гласували „за” – 14 , против – няма, въздържали се – 1.
Предложението се приема.
Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Благодаря на нашите гости за участието. Няма как дебатът по такава точка да не е емоционален, колеги.

По втора точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
г-жа Елена Пищовколева – директор на дирекция „Инвестиции, иновации и предприемачество” и г-н Илия Табаков – експерт в дирекция „Инвестиции, иновации и предприемачество”;
от Президентството:
г-жа Петя Тянкова – секретар по правните въпроси и г-н Росен Кожухаров – секретар по правните въпроси;
от Министерство на вътрешните работи:
г-н Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”;
от Министерство на правосъдието:
г-жа Катя Митева – директор на дирекция „Българско гражданство”;
от Министерство на културата:
г-жа Милда Паунова – директор на дирекция „Правна”;
от Министерство на финансите:
г-жа Маргарита Борисова – главен експерт в дирекция „Финанси на реалния сектор” и г-жа Лидия Атева- началник отдел в дирекция „Финанси на реалния сектор”;
от Съюз на филмовите дейци:
г-н Иво Драганов, г-н Георги Чолаков, г-н Анри Кулев Андреев и колеги;
от Национален съвет за кино:
г-жа Галина Тонева , г-жа Диана Андреева и колеги;
от Изпълнителна агенция „Национален филмов център”:
г-н Марин Марчевски и г-н Владко Андреев;
от Асоциация на телевизионните продуценти:
г-жа Мая Василева;
от Българска национална филмотека:
г-жа Антония Ковачева;
от КРИБ:
г-н Светослав Глосов и г-жа Соня Спасова.
Колеги, преминаваме към разглеждане на:
Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 11 януари 2013 г., върнат с Указ № 422 на Президента на Република България на 13 декември 2012 г. -- за второ гласуване.
Параграф 24.
Предложение на народния представител Петър Курумбашев.
Параграф 24 относно създаването на нова глава шеста „Особена разпоредба” с нов чл.27 да отпадне.
Предложение от н.п.Мартин Димитров:
Параграф 24 относно създаването на нова глава шеста „Особена разпоредба” с нов чл.27 да отпадне.
Предложение от народните представители Д.Петрова и К.Велчев за изменение на § 24, което предложение може да видите на стр.2 и стр.3.
Първият ми въпрос колеги към всички вас е при положение, че ветото на президента касаеше § 24 и неговото отпадане, сега има предложение за изменение, трябва да внимаваме дали това е в обхвата на закона и дали не излизаме от него.
Нека да чуем първо господин Курумбашев, който предлага отпадане на § 24.
Заповядайте, господин Курумбашев.
Г-Н ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Господин Димитров, ние с Вас без да сме говорили сме внесли едно и също предложение и то е да отпадне § 24. Всъщност това предложение изцяло отразява и волята на президента, който наложи вето и в тази част, тъй като нееднократно ние обяснявахме, че в този Закон за инвестициите просто не е мястото на записване на каквито и да е стимули в областта на филмовото изкуство, дори ако щете на изкуството изобщо.
Мястото на такива поправки е в Законът за филмовата индустрия.Легалният начин е тези поправки да влязат с мнение на Министерство на културата и да бъдат обсъждани, като водеща комисия да бъде Комисията по култура, медии гражданско общество, чиито председател е г-жа Петрова, която е тук и чиито член аз съм имал възможност да бъда 3 години и половина.
Опитът да се вкара „между капките” това предложение беше, за да се облагодетелстват конкретни инвеститори, които вече са представени в България и тя не беше поправка, която се стреми да получи повече инвестиции, а тя беше поправка, която се стремеше , а това е логиката на чуждестранните инвестиции, че колкото са по-големи, те трябва да бъдат стимулирани е валидна за всяка област на икономиката, но не и за изкуството. В изкуството е точно обратното. Ние имаме с голяма мъка 12 – 13 млн. лева за българското кино, за които героически се борим 4 години да не бъдат намалявани и сега тук с това предложение, което ще ви направи госпожа Петрова се отваря една вратичка, в която може примерно да се дадат 30, 40 и 50 млн.лева на чуждестранни продукции.
Искам също да ви обърна внимание на това, че две министерства, на първо място Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и на второ място и Министерство на културата смятат, че това предложение, което е внесено сега между първо и второ четене трябва да бъде отхвърлено и въпреки това, че имате волята на двама министри от вашето правителство продължавате да поддържате това предложение, което е наистина много впечатляващо. Това означава, че или поръчката е много сериозни или има някаква друга версия.
Логиката е, че тези поправки се правят в Законът за филмовата индустрия. Те нямат място в този законопроект. Това ви го казах и при обсъждането тук на второ четене в комисията, преди да се наложи ветото на президента. Това ви го казах и по време на обсъждане ветото на президента. Не може освен това да се създава втори център в българската култура, от която може да се получава финансова помощ, който е различен от НПЦ или от Министерство на културата. Не случайно може да видите в становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Самото Министерство на икономиката, енергетиката и туризма колеги казва: спецификата на материята, филмовата индустрия като част от сферата на културата, обуславя необходимостта тя да бъде регулирана със Закона на филмовата индустрия. Ако не можете да ме чуете мен, чуйте собственото си Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Не е възможно то да провежда каквато й да е политика, свързана с българската култура. Иначе аз ще ви предложа като Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм да запишем АЕЦ Козлодуй ще му бъде принципал Министерство на културата. Не може да има два центъра, от които се провежда българската национална филмова политика, той е само един и затова всичко минава през един закон.
Още нещо. Ето ви становището на министъра на културата:
По смисъла на предложените разпоредби министъра на културата не може да откаже решение за възстановяване на разходите.
Вие задължавате всеки един разход да бъде възстановен, и то не до 15 %, а казвате 15 %. Следователно практически всички инвестиционни проекти, които отговарят на формалните изисквания трябва да бъдат насърчавани. Ние ги нямаме тези пари от бюджета.Ние ги нямаме, обаче този който е инвестирал може да каже: вижте какво пише в закона – верифицирани разходи до 50 % се утвърждават, 15 на сто от тези 50 % платете ни ги. Дали ги имате в държавният бюджет, дали са в бюджета на Министерство на културата, дали са в бюджета на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, дали са в някакъв трети бюджет, нас не ни интересува. По закон вие сте длъжни да ни ги върнете. И от къде ги връщаме. Да не се окаже, че ние ще извадим като държава благодарение на този закон 30 млн. лв. или 40 млн.лева, за да стимулираме чуждестранно филмово изкуство, а за нашето не можем да извадим мъчително повече от 12 млн. лв. или 13 млн. лв. в продължение на 4 години.
Няколко пъти се опитвам да ви обясня, че всяка държава си стимулира собственото филмово изкуство, защото това е елемент от твоята национална политика, ако щете от твоята национална сигурност. Защото чрез киното, разберете че и държавите, които имат повече разбиране за себе си като държава провеждат и своята национална политика. Значи ние ще стимулираме другите да си правят национална политика през българския държавен бюджет.
Финалът на писмото, това е от г-н Вежди Рашидов: „Бих искал да отбележа, че като министър на културата не съм инициатор на законопроекта и както че не е искано становище на Министерство на културата по направените предложения”.
Това ви го казва самият министър на културата във вашето правителство. Прочетете си становищата на двамата ви министри от вашето правителство и помислете може ли да се подкрепи такова скандално предложение, което ще ви бъде представено след малко.
Един единствен път има, това което е предложил и господин Димитров, това което съм предложил и аз - да се отмени този § 24 и ако ще се приемат някакви стимули, те да стават по легалния път, през Закона за филмовата индустрия по установения ред и правилник на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да ви кажа, че тези текстове са най-малкото спорни, защото поне в предишният си вид говореха въобще за нематериални активи, представляващи права върху обекти на интелектуалната собственост, докато сега изведнъж стават само филми и се появява една нова глава, която касае само филми. Тук си говоря с нашите експерти, че е направо странно, по-нататък се появява текст, че инвеститор е продуцента.Между другото българската филмова индустрия с основание негодува, колеги, защото те смятат че външни продукции ще получат едва ли не по-добро третиране от българските, което също е проблем и мен лично ме притеснява и което е причина да съм предложил тази глава и тези текстове въобще да отпаднат. Такова е възприятието за тези предложения, уважаеми колеги.
Ще ви кажа нещо много простичко. До момента държавата не си изпълняваше дори парите по фонда, които трябва да отидат за българското кино, дори те не бяха плащани през годините. Това ми го казаха много хора. Държавата не е плащала това, което е обещавала, а изведнъж се оказва, че имате пари и че има предложение за разходи по други пера, така изглежда и така се възприема една такава поправка, което е допълнителна причина да не я одобрявам и да предлагам тя да отпадне, така че комисията ще вземе окончателното решение.
Госпожо Петрова, представете си Вие вашето предложение.
Г-ЖА ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, представям на вашето внимание изменението, което сме предложили с народния представител Красимир Велчев за § 24, като съответно съобразявайки мотивите на ветото, ние сме създали една нова глава VІ – Насърчаване на инвестиционни проекти за производство на филми.
Дълги години всъщност киното е получавало държавна помощ, т.е. имам предвид, че Законът за филмовата индустрия е факт от 2003 година и на практика той е в сила от 2004 година, т.е. Закона за филмовата индустрия, чл.17 дава възможност да се получава по определен ред помощ. В случаят това, на което аз бих искала да се спра е, че се търси начин да бъде насърчено българското кино чрез мерки, чрез втори стълб, а именно чрез даване възможност български и чуждестранни инвеститори да кандидатстват с инвестиционни проекти, в областта на киното, респективно при определени изпълнени условия, които са подробно разписани.
В тази връзка, правейки инвестиция в България, след като те извършат своята инвестиция, има една процедура, която разбира се състои във верифициране на допустими разходи по проекта, които са определени на 15 %. Ние не трябва да си затваряме очите, че правим нещо извънредно и различно от европейските държави, които са започнали този процес и са го изпълнили.
В момента Чехия, Сърбия, Хърватска и Румъния, а така също други държави от Европейския съюз и не само от Европейския съюз търсят стимули и търсят конкурентна среда за привличане на инвестиции. Тук смятам, че не трябва да влизаме само в обхват култура. Киното е част от сектор Култура. Не смятам, че ще се администрира от две различни места, тъй като Законът за филмовата индустрия е възложен за изпълнение на министъра на културата. По същият начин в предложените текстове на Законът за насърчаване на инвестициите е предложено администрирането да се извършва от Министерство на културата.


Бих искала да поясня, че Националният филмов център всъщност е администрация, която е към министъра на културата. Там има Национален съвет за кино. Там има председател, който се избира чрез конкурсно начало и се назначава от министъра на културата, т.е. мотивите за липсата на административен капацитет, може би в очакванията на Министерство на културата. Аз смятам, че има потенциал в Министерство на културата. Редно е Министерство на културата да бъде администраторът на този процес от една страна и от друга страна никой не създава излишен административен потенциал.
Ако законът бъде приет в този вид, разбира се съобразявайки и § 35, което е в края на направеното от нас с колегата Велчев предложение, т.е. прилагането на тази мярка, която се дава в чл.27 ще стане факт след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост в правилата в областта на държавните помощи. Мярката се прилага към инвестиционни проекти,чието изпълнение е започнало след датата на решението на Европейската комисия.
От една страна това, че тук се твърди, искате да бъдете въведени в заблуждение от колегата Курумбашев, че не са предвидени средства. Да, няма как да се предвидят по този ред. Да, предвидени са средства по Законът за филмовата индустрия, които съответно от 2004 година /аз имам данните и от 2000 година, мога да ги представя пред вас/, съотносими са съответните разходи от бюджета – Министерство на културата по отчет и съответно субсидии за филмово производство по отчет. Те се движат за 2000 г. – 3.11 %, през 2001 г. 2.7 %, говорим за кино и по Закона за филмово производство – 2002 г. – 4.3%; 2003 г. – 6.6 % и вече влизайки в Закона за филмовата индустрия започваме: за 2004 г. – 5.14 %; за 2005 г. – 6.44 %.
Мога, ако желаете да ви съобщя и останалите проценти,като съответно през 2009 година, годината в която встъпва в управление нашето правителство, когато бюджета на културата е намален с 18 млн.лева, изпълнението е с 2.1 % повече, т.е. 9.76 %; през 2010 г. – 8.64 %. Намаление с 15 млн.лева. През 2011 година имаме увеличение на бюджета в Министерство на културата. По отношение на Законът за филмовата индустрия имаме 7.79 %; през 2012 г. – 10.26 %, т.е. през 2012 година по Закона за филмовата индустрия, определен вид държавна помощ, която е гарантирана със закон е изпълнена в този процент съобразно предвидената по закон, предвидената по закон е била 16 600 000 лева. За 2013 г. при отреждане по закон 17 200 000 лева са предвидени 12 700 000 лева, като бюджета на Министерството на културата е завишен с много малка сума и е предвидено за 2013 година по Закона за филмовата индустрия 10.38 %.
Казвам това, защото тук ще се дават данни, ще се дават цифри и аз бях един от участниците в този процес. Бих искала да уточня, че чрез даването на възможност чрез стимули в Закона за насърчаване на инвестиционни проекти за производство на филми това е един втори стълб, една нова възможност и съответно в ал.4 общия годишен размер на средства за възстановяване на разходите по ал.2 от предложения ви законопроект се включват в бюджета на Министерство на културата, като се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.
Законът за държавния бюджет се приема от Народното събрание, там съответно на отделен ред следва да бъдат разписани средствата именно във връзка с този закон. В Законът за инвестициите в случай че са заделени такива средства с тях се завишава бюджета на Министерство на културата, респективно от там ще се администрират и затова верифицираните и допустими разходи ще бъдат за сметка на Министерство на културата.
Още малко по предложеният законопроект. В някои от становищата се твърди, че верифицирани и допустими разходи за проекта е тавтология от термини. Верифицираните, това са признатите допустими разходи и не смятам, че министъра на културата трябва да признава всеки разход, който му е представен.
Изрично в Преходни и заключителни разпоредби съответно е посочено какво представляват верифицираните допустими разходи. Има и вторични нормативни документи, които следва да бъдат изготвени и където следва да бъде разписан и определен съответния ред, там където е налице яснота.
Ако ми дадете възможност и по другите параграфи ще взема отношение по-късно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем официалното становище на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Подкрепяте ли или не подкрепяте това предложение.
Заповядайте, госпожо Пищовколева.
Г-ЖА ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА:
Благодаря, господин Димитров. Аз съвсем накратко бих искала да обърна внимание върху спецификата на инвестициите Производство и услуги, които се насърчават по реда на Закона за инвестициите и на филмовата индустрия като част от сферата на културата основно по отношение на критериите за одобряване на проектите и прилагането на насърчителните мерки във връзка с правилата за държавни помощи.
Проектите, които могат да бъдат сертифицирани и насърчавани по Закона за инвестициите задължително трябва да са свързани със създаването на ново предприятие или с разширяването на съществуващо такова, с въвеждането на промени в производствения процес.
Инвестиционните проекти, които се насърчават по реда на закона и правилника за прилагането му се одобряват въз основа на критерии и извършени инвестиции в дълготрайни активи, които са и приемливите разходи по проект.
Предприятията от създадено или разширено в резултат на насърчение инвестиционен проект, както и създадените нови постоянни работни места в него трябва да се поддържат най-малко 5 години.
Това, което искам да кажа е, че има съвсем различен режим на насърчаване на инвестициите по Закона за инвестициите и насърчаването на производството на филми като проекти и допустимите разходи. Поради това нашето предложение е, че в случай че законодателят прецени, че тези текстове трябва да бъдат включени в Закона за инвестициите, да се запази предложеното от Комисията по икономическа политика и прието на второ четене наименование на глава VІ Особени разпоредби. Тъй като с Правилникът за прилагане на Закона за инвестициите се урежда основната материя на закона – реда и условията за издаване на сертификат и прилагането на насърчителни мерки за тези инвестиции, включително прилагането на одобрената схема за държавна помощ по регламент (ЕО) № 800/2008, становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е, че правилата за прилагане на новите разпоредби за насърчаване на филмопроизводството следва да бъдат регламентирани в отделен подзаконов нормативен акт, в който да са описани условията и реда за одобряване на проекти, верифицирането на разходите и контрола и това да бъде съвместна наредба между Министерството на културата и Министерството на финансите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предлагам сега колегите и гостите да вземат отношение.
Г-ЖА МИЛДА ПАУНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, Министерство на културата не подкрепя предложението на народните представители Даниела Петрова и Красимир Велчев относно изменението на § 24 по следните съображения:
Първо действащата нормативна уредба, регулираща отношенията, свързани с филмопроизводството и държавното подпомагане на филмовата индустрия не съдържа правомощия на министъра на културата за насърчаване на инвестиционни проекти за производство на филми.
Предложението министърът на културата да е администратор на държавна помощ по реда на този законопроект не е съобразено както с отсъствието на административен капацитет, така и с финансов ресурс за възстановяване на верифицирани допустими разходи.
Второ. Български филми, които получават държавна помощ по Закона за филмовата индустрия няма да могат да се подпомагат финансово от държавата и на друго основание, така както е предвидено в предложените изменения и допълнения на ЗИД на Закона за насърчаване на инвестициите, което поставя в неравностойно положение всички български продуценти в областта на филмовата индустрия.
Трето. Намираме, че направените предложения изискват задължително и становище на Министерство на финансите, както и съответна финансова обосновка относно очаквания размер на средствата, които следва да се възстановяват по реда на проекта. Аргумент в тази посока е обстоятелството, че в Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 година, както и в бюджетната прогноза за периода 2013 г. – 2015 година такива средства не са предвидени по бюджета на Министерство на културата.
Четвърто. По смисъла на предложените разпоредби министъра на културата не може да откаже разрешение за възстановяване на разходите по художествени или други субективни критерии, следователно практически всички инвестиционни проекти, които отговарят на формалните изисквания трябва да бъдат насърчавани.
В заключение предложенията променят изцяло философията на Министерство на културата да помага равнопоставено български и чужди творци в областта на кинопроизводството.

Бих искала от името на министърът на културата да заявя, че той не е инициатор на законопроекта, както и че не е искано становището му по направените предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, разбрахте, Министерство на културата не подкрепя тези текстове.
Господин Овчаров, заповядайте.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз съвсем накратко ще изкажа мнението си. От госпожа Петрова разбрах следното. Тъй като няма средства, предвидени за „насърчаване” инвестициите по този закон,то средствата които са заделени от Министерство на културата за стимулиране на българското филмопроизводството, ще се изплащат средствата и на фирмата Х, която верифицира разходите си и 15 % от тези разходи ще бъдат изплатени от този фонд, който в момента съществува в Министерство на културата. Казвам го това, за да сме наясно с чисто финансовата страна на въпроса и да няма някой заблудил се, т.е. със средствата за българските филмопроизводители ние ще плащаме разходите на някой друг. Това е едно.
Второ. Смятам за абсолютно правилно становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Този текст и тези разходи нямат нищо общо с определението за инвестиции, инвеститори, стратегически инвеститори и т.н. Точно така както нямат нищо общо с инвестициите и със стратегическите инвеститори и по-нататъшните текстове за промяна в Закона за българското гражданство. Ако някой иска да си купува българско гражданство, и ние сме склонни да го продаваме, да му определим ценоразписа в Закона за българското гражданство, но да не го бутаме в Закона за инвестициите, защото тук кашата става вече пълна.
Като казвам всичко това, тъй като трябва да отида и на друга комисия, подкрепям предложението на господин Курумбашев и на господин Мартин Димитров и от там нататък съм против всички останали текстове, които объркват инвестициите с всякакви други неща, които нямат отношение към въпроса за инвестициите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, имате думата.
Г-Н СТОЯН ИВАНОВ: Аз не искам да повтарям колегите, не искам да повтарям становището на Министерство на културата, а така също и на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, само ще ви кажа, ще напомня на колегите, които се опитват да ни обясняват или да си обясняват колко е необходимо този тип стимулиране на инвестициите в кинопроизводството в България, понеже кинопроизводството цяло да донесе някакви грандиозни печалби за България, да ви кажа че ако ви е известно, на вас вероятно ви е известно, но някои хора не го знаят, тази фирма Ню Бояна например, собственост на Ню Имидж отчита загуба. Тя даже не плаща този данък от 10 %, а известно ви е нали, че също така не плаща и ДДС поради едни законови разпоредби, които са приети, няма лошо в това. Така или иначе достатъчно много данъчни облекчения са дадени.
Пак казвам, няма да повтарям аргументите на колегите. Господин Димитров, много моля да се запише за протокола, че аз подкрепям вашето предложение този текст да отпадне. Същото е предложението и на господин Курумбашев.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Курумбашев искаше думата. Заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Чух, че ви въвеждат в заблуждение, което е квалификация от наказателния кодекс. Аз съм впечатлен, където е записано който въвежда в заблуждение какво му се случва.
Аз искам да ви прочета вече, след като са ви въвели в заблуждение от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Министерство на културата, да ви прочета и становището на Министерство на финансите.
То е подписано от г-н Горанов, с който заедно с г-н Червенкондев имахме възможността да разговаряме.
„Считаме, че предложените промени водят до значителни допълнителни разходи по бюджета на Министерство на културата, които не са предвидени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 година, съответно и с приетите разходни тавани за периода 2013 – 2015 година…”
Има 3-годишна рамка, значи ги няма нито в тригодишната, нито в едногодишната рамка, в т.ч. и на Министерство на културата.
Защо се правят предложения, които не са предвидени нито в 3-годишната, нито в едногодишната рамка и да не е ясно от къде ще се вземат тези пари или по-точно е съвсем ясно на кои пари може да се посегне?
Това е становище на заместник министърът на финансите Владислав Горанов, който между другото и в този разговор, който имахме днес и с господин Червенкондев обясни,че се подготвя и ново съобщение на Европейската комисия относно държавната помощ затова да се ограничи да се финансират чуждестранни продукции.
Този същият инвеститор, заради който правим тази поправка, тук някой успя да ни раздаде и една таблица, като приватизира „Бояна” три години е на печалба и от 2009 година три години горкия работи на загуба, не внася нито един лев от данък печалба в българския държавен бюджет, а понеже не внася никакви пари, ние да му гласуваме сега и още 15 %, защото иначе ще вземе да си тръгне. Вижте какво внася за осигуровки – 570 000 лева. Като приватизира 195 000 лева сега през 2011 година и понеже внася все по-малко пари в българския държавен бюджет и понеже го закъсва, да му дадем и още пари от българския държавен бюджет, за да произвежда филми, които не са родно производство. Нахалството трябва да има някакви граници.


Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Курумбашев, Вие не казахте нищо за нашият разговор с проф. Стефан Данаилов. Професор Стефан Данаилов каза: „Защо не, това е един нов стълб за стимулиране на филмопроизводството, на българското, на чуждестранното”. Нима лъжа, господин Курумбашев.
Това беше мнението на уважаваният от всички нас проф. Стефан Данаилов. По това, което в момента се задава като въпрос, аз не видях отрицателно становище на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, както господин Курумбашев каза в своето изложение. Няма такова становище.
Г-ЖА ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Позволете само да допълня.
Това, което казах беше,че ако останат тези разпоредби в Закона за инвестициите, те да бъдат уредени в отделен подзаконов нормативен акт. Не в Правилника за прилагане на Закона за инвестициите, а в отделна наредба, това имах предвид.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В момента основните дебати, които водехме при предишното гласуване на аналогични текстове, когато бях аз вносител, ставаше въпрос че имаше минимален праг, който ограничава българските филмопроизводители. В момента да виждате такъв праг. Няма.
Бих цитирал чл.27 ал.1, т.1: „Чл.27 (1) 1. Инвеститорът е българско или чуждестранно лице;”. Къде е ограничението?
Нека да цитирам ал.4:
„Чл.27 (4) Общият годишен размер на средствата за възстановяване на разходите по ал.2, които се включват в бюджета на Министерството на културата , се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България”.
Да, но като няма нищо в момента, както каза господин Курумбашев отначало, че ще дойде някой със стотици милиони и ще източи държавния бюджет. Това дава ли достатъчно добър отговор кой е закон № 1, финансов закон № 1 за Република България. Мисля, че ви даде основателно обяснение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, заповядайте. След това ще дам думата на г-жа Андреева.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател.
Чухме становището на двамата министри на икономиката, енергетиката и туризма и на културата. Чухме също така становищата на председателят на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Аз бих искал да чуя и мнението на юристите от Народното събрание това ли точното, полагащо се място, в този закон ли е това което се предлага. Първото, което искам да чуя.
Второто. Какво е становището на „героя-спасител”, към него обърнахте ли се, имаме ли становище от министър председателя, за да не вземе да сгрешите?
Колеги, да не останете с лошо впечатление. Ние не сме против инвестициите, независимо в кой сектор са те. Така излиза, защото не знаете какво правите. Ако бяхте ги предложили точно навреме и по този начин, както би трябвало да бъдат, сега вие нямаше да бъдете в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм като председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, а да сте си свършили работата там, поне доколкото аз разбирам и днес нямаше да идват нови министри да ги объркваме тук, защото аз изведнъж помислих, че г-жа Павлова е там, защото в комисиите на Народното събрание присъствието на министрите е задължително, нищо че нашия председател в последно време изобщо не обръща внимание кой идва тук. Затова се чудим с кои хора говорим от министерствата.
Затова колеги, ако искате да сме сериозни и да имате уважение като народни представители към себе си и да не обиждаме филмовата индустрия, които искат наистина да докарат инвеститори, като народни представители, като управляващи, намерете точното място на закона, за да транспонирате и да въведете този текст, за да дойдат инвеститорите. Не ни карайте днес да нарушим и Правилникът за дейността на Народното събрание и Конституцията на Република България. Мен не ме интересува в какъв интерес е и защо вие искате да го нарушите това нещо, а още повече че в последно време имам чувството, че започнахте много сериозно да се обърквате, а не сме ние от опозицията да ви даваме тези съвети, от които виждам, че вие не се нуждаете, вие сте вече над всичко. Благодаря ви.
Нека да чуя отговорът от юристите на Народното събрание, за да вземем правилното решение и ние , иначе наистина ще изпаднем в заблуждение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров поиска думата от името на Народното събрание, вероятно за да обърне внимание на Вашето изказване. Заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз съм виден юрист, така че аз благодаря на г-жа Пищовколева, че тук ако този принцип беше залегнал в стимулирането на инвестициите, нямаше да възразя. Идва някой от Силициевата долина и прави инвестиция от 200 млн.евро в България и ние в законът казваме: „Нямаш проблем, за да дойдеш тук ние ще поемем 15 % от инвестицията”. Така прави „малката” държава Великобритания.
Това е прекрасен принцип, само че ние не го прилагаме спрямо другите инвеститори, т.е. той прави истинска инвестиция в този смисъл, в който казахте вие. Там не прилагаме такъв принцип. Там дума не става за такова нещо.Ние подпомагаме социални осигуровки, нещо друго, но това не го подкрепяме, откъде изскача този принцип.Той няма нищо общо и противоречи на философията на закона.
Аз казах миналият път, пак повтарям. Идва Брад Пит тук, защо да не го привлечем да си харчи милионите в България, и му казваме: „15 % от твоите разходи в България ние ще ти ги възстановим, вместо да ходиш по гръцките острови, ела тук”. Това е разход, който няма инвестиционен характер, той няма да се амортизира. Нещо повече. Ние не питаме той какви приходи ще има от този разход. Той може да е вложил 10 млн.лева и да получи 2 млрд.лева приходи. Ние там не участваме, тъй като той е чуждестранно лице. Той и печалбата няма да регистрира в България и ние не го искаме. Той не е българско юридическо лице. Ние му даваме парите и му казваме: „Ходи печели колкото можеш…”. Тя е абсурдна ситуация. Това е приказката за болен - здрав носи. Точно в този му вид – онзи, който печели милиарди от тази индустрия, ние ще му покрием и 15 % от разходите. Няма никакви критерии. Всяка инвестиция има срок на възвръщане,норма на печалба и т.н. Тук няма нищо. Това е еднократен разход. Ние ти даваме част от разхода и ти си заминаваш.
Има театрална индустрия. Аз не знам защо така не сте я забелязали. Не искате да се снимате с театрални дейци ли. Уредете го и този въпрос. Ние ако поканим един световноизвестен художник, защо да не вземем да му дадем пари и на него. Обратното. Ако той изложи картината си в Националната художествена галерия, ще тръгнат едни туристи към България, това действително може да се окаже инвестиция, а тук няма да тръгнат към България, те ще си го гледат в съответното кино или телевизионни канали. Възхитен съм от забраната, не съдържа порнография. Аз съм впечатлен, че еротиката все пак не сте я изключили, т.е. може да се работи в тази посока.
Връщам се към финансовият въпрос. Няма пари. Тук господин Червенкондев каза: „Няма пари. Той е дал 100 млн. лева, ние няма от къде да му дадем”. Нали ще изгребе това, което има, нали него ще го вземем. Аз не виждам тук преференция, да се каже: „Най-напред ще дадем на българските, ако остане нещо ще дадем на чуждите”. Не.
Пълен абсурд. Присъствал съм на какво не в българския Парламент, но в момента действително си мисля, че Алеко се върти в гроба. Няма такъв бисер, братя. Да дадем парите на някой затова, че се е охарчил в България.
Това е Парламентът на Република България. Не ни правете за смях не само на българите, а и по света. Ако вие все пак тръгнете да го гласувате, аз призовавам колегите от опозицията да напуснем, за да не гласуват за тази глупост.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Г-жа Диана Андреева поиска думата. Заповядайте, госпожо Андреева.
Г-ЖА ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на заседанието, категоричното становище на Националният съвет за кино, на Националният филмов център и на Министерство на културата, граждански и творчески организации последователно в последните два месеца и половина е против тази поправка, която нямате смелост да я вкарате в доклада по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, а работите абсолютно в разрез със Закона за нормативните актове, чл. 26, чл. 28, в който се изисква да има абсолютно представяне на финансова обосновка, каквато вие нямате и очевидно е, че искате да посегнете на парите за българското кино. Вие нямате абсолютно причини, които налагат тази поправка. Нямате цели. Вие не знаете какво искате да постигнете. Нямате една цифра, която да е посочена в публичното пространство, след като става въпрос за Закон за инвестициите и тук е целесъобразно, в полза на българската икономика. Каква добавена стойност очаквате от филмовата индустрия? Какъв ръст на заетост очаквате? Заедно с госпожа Йорданка Фандъкова за трета поредна година правим анализ на икономическия принос на цялата българска култура, в т.ч. и на филмовата индустрия. Именно тези данни сочат каква е добавената стойност на българската филмова индустрия, каква е заетостта, какви са нуждите от различни стимули и механизми, но те не са тези, които вие предлагате.
Уважаема госпожо Петрова, Вие сте срам и позор за българската култура.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Андреева, без квалификации.
Г-ЖА ДИАНА АНДРЕЕВА: Абсолютно сме несъгласни зад гърба на българската култура, абсолютно сме против опита на госпожа Петрова, абсолютно сме против от Националният съвет за кино, Националния филмов център и Министерство на културата да се въвежда тази поправка, която е в ущърб на българската култура.
Целият Европейски съюз провежда протекционистична политика по отношение на културата, освен българската държава, където уважаеми господин Червенкондев дори не си направихте труда да въведете таван. Няма такава разпоредба в Европейския съюз, която да не въвежда таван на средствата, които могат да се върнат по даден проект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, моля всички да спазваме добрия тон. На различно мнение сме, дори народните представители – едни искат текста да отпадне, други имат предложения, но да проведем дебата наистина с добър тон и с аргументи.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Госпожо Андреева, това ли е проблемът – горния праг ли.
Г-ЖА ДИАНА АНДРЕЕВА: Финансов ресурс нямате. Нямате обосновка, нямате цели, които искате да постигнете. Няма икономическа обосновка.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Кажете ми какво точно ви пречи тези същите текстове да се приложат за вас или за българските филмопроизводители. Кажете: „Ето, това е дискриминационно. Този текст. Ние не можем да се справим с него”. Кой точно? Конкуренцията ли ви уплаши или просто само ей така си говорите политически.
Г-ЖА ДИАНА АНДРЕЕВА: Господин Червенкондев, явно Вие не сте чели библията в рамките на Европейският съюз, която е за държавни помощи в областта на филмопроизводството, и това е аудио визуалното съобщение на Европейската комисия. Опитвате се да въведете текст, който е в разрез със съобщение,което ще влезе след месец-два. За България ще има наказателна процедура, защото вътре сте записали – придобиване на активи.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Каква е разликата, къде проблема, кажете конкретно, а не да говорите?
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, какво правим в момента? Въведете ред в комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, да свалим емоциите и да водим цивилизован разговор с аргументи.
Госпожо Андреева, имаше въпрос към Вас за евентуалната процедура от страна на Европейската комисия.
Г-ЖА ДИАНА АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, господин председател, но явно господин Червенкондев, когато задава въпроси няма търпение да чуе отговора. Вие ме прекъсвахте няколко пъти.
Ако желаете, ще отговоря. Започвам пак от Законът за нормативните актове. Къде е обосновката за икономическата добавена стойност в българската икономика, която се цели с това предложение?
Повтарям отново. Този текст, който е предложен е в разрез с аудио визуалното съобщение на Европейската комисия. В много от разпоредбите, особено по държавна помощ, която надхвърля допустимия процент за тези филми, вие не сложихте таван, господин Червенкондев. Вие не сложихте таван и ограничение.
Уважаеми господин председател, всеки ден сме получавали различни текстове, които ни бяха подхвърляни, без необходимата обосновка и няма как да не сме ядосани, защото това не е нормална европейска държава.

Никога българската култура не е поставяна в такъв безпрецедентен случай, в който председателят на комисията няма смелост да свика заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, да не зачита становищата на Министерство на културата. Не зачита Националният съвет за кино като орган и Националният филмов център. Това е безпрецедентен цинизъм, който се проявява в рамките на законодателната власт. Вие сами не уважавате канонът за изготвяне на нормативна уредба в страната. Разбира се, че има и условия в рамките на нотификацията, която ние сме направили в рамките на Националния филмов център за субсидията за българско кино и вие не може да употребите един лев от нея по тази схема.
Приеме ли се този текст в рамките на Народното събрание, българската филмова общност с Националният съвет за кино ще изиска от Европейската комисия наказателна процедура срещу страната.
Вчера българската наука лети за Брюксел, но утре ще лети българската култура да иска справедливост и европейски правила и практики в рамките на демократична държава, членка на Европейския съюз.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз ви предлагам да свалим емоциите, важни са аргументите.
Госпожо Андреева, казахте важни аргументи, но няма нужда толкова емоционално, защото така не се и чуват добре от всички колеги.
Нека да чуем господин Михайлов. Заповядайте.
Г-Н ЕВГЕНИ МИХАЙЛОВ: Уважаеми господа народни представители, уважаеми гости, благодаря че ми дадохте думата.
Аз съм тук като представител на Съюза на филмовите дейци, но също така в продължение на 9 години бях изпълнителен директор на Търговското дружество „Бояна филм” до момента на приватизация и се сблъсках с всички проблеми, които бяха свързани с това как да дойдат чужди продукции в България, как да се увеличи притока на чужди продукции.
Благодарение на тази дейност през тези 9 години и Ню Имидж дойдоха като клиенти в България, ЮФУ, НИМАР, Софилм и десетки други продукции, които дойдоха да ползват услуги в Бояна, но бяха докарани от български продуценти тук. Има такива, които правят връзка с продуцентите по света и всички те са обединени от това, че този текст, по този начин направен, е в ущърб на българската филмова индустрия.
Аз не мога наистина да разбера, господин Червенкондев, убедеността с която Вие и тук и по медиите се опитахте да обясните колко е добре това нещо, но наистина щеше да бъде добре да има финансова обосновка при тези 15 % - в срок до 3 години се случва това, в срок до 5 години се случва това, еди каква си ще е ползата за държавата.
Аз мога да ви кажа каква ще е ползата за държавата, защото направихме така заедно с българските кинематографисти, че в България от 5 продукции годишно да започнат да се снимат по 25-30 продукции годишно и да влизат много пари и то в ситуация, в която нямаше плосък данък, а имаше много по-висока данъчна ставка. В момента обаче има плосък данък, за разлика от много други държави, където има данъчно стимулиране, който е 10 % и когато в едни държави, където се облагат приходите с 30 или 40 % данък, имат 10, 15 или 20 % данък е едно, когато в страна в която има 10 % плосък данък се дават допълнителни данъчни облекчения е друго и ако се направи такова нещо, нека се направи наистина с един отделен закон.
Има добри примери. Има хърватски действащ закон за филмовата индустрия и за стимулиране. Има унгарски закон, действащ по прекрасен начин.
Това, че в момента се прави абсолютно през главата на Министерството на културата, на органът на Министерството на културата, който отговаря за киното Националния филмов център, през главата на всички, и напук на всички кинематографични общности, през главата на министъра на културата, който дава отрицателно становище и това че Комисията по културата, гражданското общество и медиите не го прави в отделно предложение, а се явява тук като вносител в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, без да има икономически обосновки, за мен наистина е много странно.
Аз съм този, който донесох тази справка. Тя е официална справка и може да се види от публичните финансови отчети на „Бояна филм”. Все още държавната „Бояна филм” през 2006 година реализира 840 000 лева печалба и плаща 590 000 лева осигуровки. След това частната „Ню Бояна” започва да върви на загуба и да плаща три пъти по-малко за осигуровки.
Господин Червенкондев пита какви са проблемите.
Единият проблем е наистина че няма таван.
Вторият проблем е, че вътре е записано, че такава помощ не се признава и няма да се връщат разходи на български филмови продукции, които са подпомогнати де факто. Пише така: „По реда на тази глава не се насърчават инвестиционни проекти, които са обект на подпомагане с помощ по смисъла на чл.101, § 1 от договора за функциониране”, т.е. филмовите продукции, които са подпомогнати от Националния филмов център, спечелили са конкурс и са получили 10,20,30, 50 или 70 % от бюджета на филма. Ако трябва да намерят останалите пари от частни източници, те няма да получат никакви облекчения и точно това правите, че по този начин се насърчават не българските филмови продукции, не това което се финансира чрез Закона за филмовата индустрия, а единствено и само частни проекти и единствено и само чуждестранни проекти. Това е абсолютно неравнопоставено за филмовия процес и наистина тези текстове, по този начин, ще предизвикат не само огромен скандал тук, те ще предизвикат огромен скандал в Европа и наистина ще станем за смях.
Аз не искам да стана за смях. Не искам и българското правителство да стане за смях. Не искам и българският Парламент да стане за смях. Не искам да бъдем потърпевши и да ни се лепне ново петно.
Затова просто молбата ми е и като човек, който се е занимавал с политика, и като ваш колега в 37-то Народно събрание, в което съм бил заместник председател в Комисията по култура и съм вносител на поправката, стимулираща финансирането на филмопроизводството в телевизията, и като член на Комисията по култура в 37-то Народно събрание никога не ми е минавало през акъла, че може по този начин да се погазят всички нормални аргументи, само и само защото излиза че някой на някого е обещал нещо. Затова ви моля, просто оттеглете този проект. Не предизвиквайте това напрежение и нека се внесе един нормален европейски проект. Първо да се мисли за Законът за филмовата индустрия, за създаване на фонд Българско кино и за създаване на възможности за стимулиране на всякакви продукции, включително и български продукции, финансирани от Националния филмов център. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря на господин Михайлов. Нека да чуем и другите гости, които искат думата.
Г-Н ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз съм от Съюза на филмовите дейци. Понеже говорим вече по конкретни текстове на закона, бих искал да отбележа само, че грубо казано това,за което се прави този закон, този за когото се прави този закон, е внесъл в българската държава за 5 години откакто е собственик 2 177 000 лева, което представлява 9.38 % от това, което е вкарал в българската икономиката. Това е по отношение на така наречената финансова обосновка за прихода на бюджета, т.е. прихода в бюджета ще е 6 %.
От там нататък по т.1 искам да отбележа само, че във всички страни бенефициентът на тази помощ е местно юридическо лице, за да не се избягва плащането на Данък добавена стойност, защото реално когато бенефициента е чуждестранно лице, той няма да плати ДДС , защото в момента това прави и „Бояна филм”. Изнася продуктът и толкоз.
Освен това как ще установите по т.2 дали има публични задължения чуждестранното лице бих искал да попитам, много странно. По ал.2 бих искал да кажа следното нещо. В германският филмов фонд, който се занимава точно с това и за 2009 година е имал бюджет от 60 млн.евро е определил следните условия, че най-малко 5 на сто трябва да има участие на германския продуцент и размера на отпусканата помощ е не повече от 4 млн.евро. Какво значи това като пари? Те с тези 60 млн.евро, които са определили (все пак това е Германия, ние нямаме такива пари) могат да подпомогнат 15 проекта, които отиват в Германия и наистина са големи, т.е. не се бяга от ДДС, защото когато има немски продуцент, той не може да избегне ДДС, а ние тук отваряме вратата както си искаме.
Освен това питам какво би се случило при един 100 милионен проект при 15 % верифицирани разходи и не повече от 50 %, това са 7.5 млн.лева. тези 7.5 млн.лева за два филма свършва субсидията за филмопроизводство, която вие отпускате и която в рамките на последните 5 години е с 36 % по-малко от това, което е предвидено по закон. Аз наистина не мога да разбера вносителите, които през 2010 година направиха същият неумел, нескопосан опит да елиминират чл.17 от Закона за филмовата индустрия, от което последваха редица неприятности.
Аз не мога да разбера защо по същият дърварски начин се прави това нещо.
Освен това в така наречените верифицирани разходи влиза думата активи. Аз питам вносителите знаят ли какво значат активи в една филмова продукция. За ме за производството на един филм може да ми се наложи да си постоя два павилиона. Наясно ли са те какво е това нещо, какви пари отиват. Само един специализиран актив ако го поръчам струва 200 000 евро. Те знаят ли какво значи активи във филмовата индустрия. Освен това какви активи ще купя аз от България. Никакви специализирани активи не мога да купя за филмовата индустрия, т.е. аз пак ще подпомагам чуждата индустрия.
Освен това накрая в Преходните разпоредби искам да задам още един въпрос. Хубаво, всичко е прекрасно.Комисията утвърждава тази подкрепа като държавна помощ и това се случва в средата на годината. Какво правим с бюджета?
Аз не искам да повтарям това, което казаха колегите по отношение на това как се приемат нормативни актове в българската държава. Може би тук е мястото, където уважението към закона би трябвало да е най-голямо, защото все пак когато има закон, който е описал реда как се случва това нещо, би трябвало процедурата по този закон да се спазва. Аз не знам къде е мястото, където се спазват законите.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Нека да чуем и другите гости. Заповядайте и вие госпожо, моля да се представите.
Г-ЖА ЕКАТЕРИНА МЕТОДИЕВА: Казвам се Екатерина Методиева и съм адвокат. Работя за редица български продуценти, включително и за Ню Имидж.
В тази връзка искам да започна със следното. Ню Бояна филм не е продуцентско дружество. Ню Бояна филм е сървис рентъл компания и това господин Евгени Михайлов много добре го знае, бидейки дълги години изпълнителен директор, така че финансовите отчети, които вие проверявате и цифрите, които тълкувате, те не са меродавни. Бояна филм работи с 10 дружества, през които се извършват продукциите, така че си проверете отчетите преди да давате тук цифри.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо, с удоволствие ще Ви чуем, нека да снижим нивото на емоциите, моля Ви. Кажете си аргументите, Вие сте адвокат, по-спокойно моля ви.


Г-ЖА ЕКТАТЕРИНА МЕТОДИЕВА: Вие гледате едно перо в публичния сектор. Това е печалбата в края на годината и дължимия корпоративен данък. Моля ви се, проверете всички дъщерни дружества на Бояна филм, за да установите какви публични задължения са имали, включително за осигуровки, включително за ДДС, защото едва ли има друго такова дружество, което да си плаща най-редовно всички задължения. Едва ли има друго такова дружество, което докарва тук продуценти от ранга на Уорнър Брадърс, които направиха втората част на Триста това лято и тук не говорим за културен сектор, тук говорим за икономика и насърчаване на по-големи доходи в българската икономика и да се възстанови една част от тези 15 %. Преди това и по финансов начин е доказано, че това ще генерира в държавната хазна минимум 35 % на сто единици. И това господин Хърсев може да ви го покаже. Говорим за две различни пера. Едното перо е за насърчаване на българските продуценти и това е съвсем различно перо, което насърчава чуждестранните продукции и да, те минават през българско дружество, защото българско дружество на местна територия им оказва услугата по продукция. Затова минават през българско дружество и това е така във Франция, това е така в другите държави, но явно българските продуценти наистина се страхуват от конкуренцията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Михайлов, заповядайте за кратка реплика.
Г-Н ЕВГЕНИ МИХАЙЛОВ: Аз не давам някакви цифри. Това е извадка от официалните финансови отчети. Понеже непрекъснато се говори , че Ню Имидж, Ню Бояна, най-голямата компания дава работа на най-много хора, виждате ли когато била държавна била в лошо състояние, искам да напомня, че когато Бояна филм беше държавна, беше абсолютно печелившо дружество в продължение на 9 години и беше приватизирана в момент, в който не дължеше нито един лев, нямаше нито един лев неизплатени сметки към бюджет, заплати, НОИ и т.н., абсолютно на чисто, с близо 1 млн.лева в банковите сметки. В този момент Бояна филм плащаше 570 000 лева годишно за осигуровки. Сега, когато се е инвестирало, когато има нови работници и т.н. плаща 194 000 лева за осигуровки годишно.
Понеже се каза, че Ню Бояна не е продуцент, Ню Бояна е и продуцент, независимо че е сървис компания, Ню Бояна е копродуцент на много от българските филми включително.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имам процедура.
Господин председател, поради липса на кворум, Ви предлагам да закриете заседанието и призовавам гостите да не се хабят пред този мини състав. Тогава, когато дойде пълният състав на комисията, легитимния състав, тогава да кажете аргументите, които са много силни.
Моментално проверете кворума и ако няма кворум закрийте заседанието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кворум колеги няма и ще закрия заседанието, но преди това искам за своя информация и за всички вас народни представители, да чуем Министерство на финансите по въпросите за държавната помощ. Нека да ги чуем.
Приемете, че е прекратено заседанието вече, но все пак бих желал да чуя тази информация. На който му е интересно, може да остане.
Г-ЖА МАРГАРИТА БОРИСОВА: Господин Димитров, надявам се да внеса малко успокоение в така разгорещените дебати, като изкажа няколко съображения по повод на така разписаната схема за държавна помощ. Бих искала да успокоя колегите, че тази схема е създадена на самостоятелно правно основание и по никакъв начин не възпрепятства прилагането на действащата в момента и нотифицирана схема за държавна помощ от страна на Европейската комисия,съгласно комюникето за аудио визуални произведения.

Действително с онези колеги, които изразиха притеснения по повод на интензитетът съм абсолютно съгласна. В така направеното предложение има проблем по отношение на определеният размер от 15 % за възстановяване на частта от верифицираните допустими разходи, но съгласно проекта на съобщение на Комисията за аудио визуални произведения, което предстои да бъде внесено, е налице ограничение по отношение на чуждестранните продуценти, като заради това нещо интензитетът трябва да бъде сведен до 10 %, така че изравнявайки и балансирайки всички участници в схемата – чуждестранни и европейски, в т.ч. национални. За да няма дискриминация този интензитет трябва да бъде сведен до 10 %.
В тази посока бих искала да ви обърна внимание на становището на Министерство на финансите, където е дадено това предложение. Действително в момента предложението ни удовлетворява дотолкова, доколкото е налице една предпазна клауза, че същото ще влезе в сила една след постановяване на решение на Европейската комисия за съвместимост. Отделно от това тази схема съдържа само едни базови постановки, а като много съществени елементи от тази схема предстоят да бъдат разписани в подзаконови нормативни актове.
На практика бих искала да успокоя колегите, че биха могли да действат съобразно правилата на Европейската комисия в областта на държавните помощи, биха могли да действат две паралелни схеми.
Въпросът за финансирането действително остава открит и аз напълно съм съгласна с това, което изчетохте като становище в тази част от Министерство на финансите. То е изпратено вчера до Комисията за културата, гражданското общество и медиите.
Единствено не бихме подкрепили разширяване на 100 % от разходите, защото съгласно проектът на съобщение на Комисията, трябва да се има предвид така нареченото действие на принципа за териториалност, разписан в това комюнике и той не може да бъде изместен и да бъде увеличен на 100 %.
Другият проблем. Колеги, действащата в момента схема, която е одобрена от Европейската комисия, в § 19 категорично забранява да се натрупва тази помощ с друга помощ, така че подобно нещо е казано в решение на Европейската комисия, § 19 от решението на комисията, поради което това нещо не е необходимо да бъде допълнително въвеждано в национален законов акт.
Благодаря.
Г-ЖА ИГЛИКА ТРИФОНОВА: Аз съм български кинорежисьор. Само искам да ви кажа едно изречение. Ние правим кино в България по законите на Европа, където киното е преди всичко изкуство. Киното не е индустрия, както е в САЩ.
Много ви моля да проумеете това и с възможно най-възпитания тон госпожо Даниела Петрова, опитайте се да послушате себе си и да постъпите човешки. Не се дръжте като по-добрият адвокат на Ню Имидж.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, заседанието беше вече закрито, така че просто Ви благодаря за участието днес.

(Закрито в 16.40 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Траянка Стоянова
(116 050 знака)