1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-22, внесен, от Мартин Димитров и Диан Червенкондев на 25 февруари 2013 г. и на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-24, внесен от Георги Анастасов на 25 февруари 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 12


На 26 февруари 2013 година, (вторник) от 11.30 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-22, внесен, от Мартин Димитров и Диан Червенкондев на 25 февруари 2013 г. и на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-24, внесен от Георги Анастасов на 25 февруари 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 11.45 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Имаме кворум.

За днес Ви предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-22, внесен, от Мартин Димитров и Диан Червенкондев на 25 февруари 2013 г. и на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-24, внесен от Георги Анастасов на 25 февруари 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.
Колеги, по така предложения дневен ред имате ли предложения? Няма.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 14 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред се приема.
Ако искате, аз ще ви представя накратко законопроекта, който с колегата Червенкондев внесохме вчера. Както стана въпрос, имаше среща миналата седмица при президента Плевнелиев, на която обсъдихме най-спешните законодателни действия, които трябва да свърши Парламента, преди да бъде прекратен мандата. Беше поискано от 41-то Народно събрание даване на право на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да изменя цените на тока, тогава когато е необходимо и това да не става веднъж годишно.
След този разговор имахме продължителен диалог с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, които на практика изготвиха тези предложения заедно с други предложения, което обаче ние сметнахме, че трудно ще получим консенсус по тях. И в крайна сметка ви предлагаме текста, който е пред вас. Този текст ще даде възможност Държавната комисия по енергийно и водно регулиране още в следващите дни да потърси възможност за преразглеждане цената на тока. Разбира се, в посока намаление.
Аз от сега искам да ви предупредя колеги, че текста, с който даваме право на тази Комисия от тук нататък за по-чести изменения цената на тока, ще доведе и до това, тази Комисия да носи по-голяма отговорност. И е много важно какъв състав ще има тази Комисия от тук нататък. Колко сериозни, отговорни и компетентни хора ще бъдат там. Защото това право може да бъде използвано, както за намаляване цената на тока, така може да бъде използвано и за увеличаване цената на тока.
Затова, да Парламента дава повече права на Регулатора. Беше ни поискано. Това е нашето предложение, което сме направили с колегата Червенкондев за повече права на Регулатора. Въпросът е с тези права да не се злоупотреби и да бъдат използвани в полза на българското общество, а не за неадекватни действия, което ще зависи от новия състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Цялата Комисия колеги в момента е в оставка, което означава, че ако се стигне до служебно или програмно правителство, което и от двете, то ще може да смени целия или частично може да смени състава на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и ще бъде много важно, новия състав на тази Комисия да бъде от компетентни и адекватни хора, които да ползват тези права целесъобразно в полза на обществото.
Господин Червенкондев, желаете ли да добавите нещо по нашия законопроект? Ако, не господин Анастасов също вчера е внесъл законопроект, който ще има възможност да представи. Заповядайте господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Благодаря ви, аз и в мотивите, които съм внесъл съм заявил, че този законопроект е подготвен от експерти от Гражданско сдружение „Федерация на свободните граждани“. Тоест, това е една част от хората, които протестират. Това са специалисти, които в продължение на две години внасят тези предложения пред омбудсмана, пред Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и досега не е имало никаква чуваемост. Чуваемостта започна да добива някакви измерения в момента, в който хората се събраха и протестират срещу, няколко основни елемента вътре. Между другото аз ги подкрепям. Но пак подчертавам, че съм приносител на тях и нямам никакво намерение да правя каквито и да е активи за сметка на тези хора. Както съм го правил и със Сдружение “Живот за България”, когато ставаше въпрос за децата и майките, които загиваха в болниците. Както съм го правил със “Социална солидарност” с пенсионерите, когато обявих, че това е национално престъпление за повишаване на пенсионната възраст. И сега ще се върна към този проект за закон.
Основните елементи в него са няколко. В мотивите са изброени, няма да ви ги чета, вие всички ги имате, законовата основа на която почива нашето предложение. Тоест тяхното предложение.
На първо място, това е да не бъдат закрепостявани гражданите да ползват услугата Топлофикация и да плащат тези неимоверни огромни сметки, когато се изключват от парното. Това че Топлофикация не го е регламентирала и не е намерила начина до момента да го реши, не може някои хора да плащат 30, 40, а в някои жилищни кооперации до 50 процента. Между другото основния разработчик на темата се казва Стоян Грозданов. Така че това е първото.
На второ място, това е да се разреши и да се позволи индивидуалните договори, всеки гражданин да има право да сключва индивидуални договори с Топлофикация, а не само да има общи договори.
На трето място, да не се задължават само с топлинните счетоводители. Ако те решат да си изберат свой представител, с пълно единодушие, разбира се, живущите в съответния блок.
Да се отчитат общите части само когато има отоплителни радиатори или отоплителни тела в общите части. Тоест, в коридорите да има радиатори. Когато няма радиатори, това че се губела енергията, това е въпрос вече на доставчика на съответната услуга.
И най-важното тези измервателни уреди, аз се запознах с много от сметките. Трябва да ви кажа, че не видях нито една сметка, която да може да отговори по формулата, която е дадена. Няма нито една такава. Ако вие имате такава ще помоля, който има да ни я даде, за да сме сигурни, че все пак тази формула работи. Така както е дадена по сметката и ако седнете да замествате съответните числа ще видите, че крайния резултат не е равен на формулата. Затова трябва да има една мерна единица. Не твърдят хората, които са го разработвали, както и за не твърдя, че това е единствената мерна единица. Но трябва да бъде ясно, да има една мерна единица, която да знаем колко струва, за да може всеки български гражданин да може да смята какво прави. Защото ако по електромерите може да засечеш и да видиш колко киловатчаса имаш, по тези числа, които се появяват, това са едни цифрички и нищо повече.
Това е което исках да споделя с вас. И се надявам, че ще бъде одобрено, защото наистина това е един голям бич. Вярно, че е основно за софиянци, но в София знаем, че живее над една трета от населението на България.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще ви дам думата господин Петков, но преди това да представя гостите.
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма --Делян Добрев – министър /в оставка/ и Евгения Харитонова – заместник.министър /в оставка/;
Национална електрическа компания
Аглика Тодорова – юрист
ЕВН България
Калина Трифонова – член на УС
Енерго-Про ЕАД
Пламен Стефанов и колеги
ЧЕЗ България
Мария Йовчева – Панайотова
КНСБ
Николай Ненков и колеги
КРИБ
Константин Стаменов – председател на БИФЕК
Българска ветроенергийна асоциация
Себастиан Ньотликс – изпълнителен директор
Българска фотоволтаична асоциация
Николай Газдов и колеги
Българска стопанска камара
Кирил Желязков и колеги
Българска соларна асоциация
Малинка Николова
Българска асоциация за биомаса
Андрей Бъчваров
Адвокатска кантора “Пенков, Марков и партньори”
Адв. Николай Кискинов

Колеги, предлагам да чуем господин Делян Добрев по двата законопроекта и след това господин Петков.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин председател, това са текстове, които доколкото виждам са внесени вчера в Народното събрание. Ние не сме имали възможност да се запознаем с тях. Аз сега ги чета и съм стигнал до втора страница, а те са седем, осем страници. Няма как нито аз, нито колегите да дадем становище в този кратък срок.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, това е единия законопроект. По другия законопроект кажете.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е по законопроекта на господин Анастасов. Ако някой от колегите се е запознал и може да коментира, ще му дам думата.
По законопроекта, който е внесен от вас господин председател и от господин Червенкондев, ние подкрепяме предложените текстове. Те се подкрепят и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране със становище, което те са изпратили до нас.
Разбира се, тук искам да обърна внимание, че само тези текстове не са достатъчни, за да решат проблемите. Аз настоявам Народното събрание в оставащите дни или седмици, да довърши своята работа по приемане на останалите промени в Закона за енергетиката, защото не само трябва да имаме постоянен състав на ДКЕВР, избран колкото се може по-бързо с две трети мнозинство от Народното събрание, но също така между първо и второ четене трябва да приемем и допълнителни промени в законопроекта Една от най-важните промени е един текст, който касае разделянето на НЕК от ЕСО. Има го текста и е предложен, за да се случи фактическото разделяне на НЕК от ЕСО. Трябва да бъде приет този текст. Ако не бъде приет от това Народно събрание и чакаме три месеца, за да се сформира следващото Народно събрание и то да мине на две четения предложенията, ние ще загубим близо шест месеца.
Втората важна тема касае Набуко. Трябва да има промяна в Закона за приватизация, така че да позволим в Набуко интернешънъл да се включат с 50 процента акционерен дял консорциума Шах Дениз. Това отново трябва да стане с промяна в закона, която е много спешна.
На четвърто място, трябва да помислим и да регламентираме плащанията към ВЕИ централите за зелената надбавка. Според мен трябва да бъде променен метода на плащане, с което средствата от зелена надбавка да бъдат събирани в фонд. В този фонд, освен тези средства трябва да влезнат и 100 процента от квотите за въглероден диоксид, което трябва да стане с приключване на Закона за опазване на околната среда. Там сме предложили вече текстове. За да може от една страна, да се гарантират плащанията на ВЕИ производителите, без да се натоварва цената. И от друга страна, ако приходите от квоти от въглероден диоксид са достатъчно високи, дори да се търси начин, да се търси възможност за намаляване на надбавката за зелена енергия. Това ще реши проблеми на НЕК, които в момента плащат на производители на зелена енергия, без да имат достатъчно приходи от самата надбавка за зелена енергия.
Всички тези изброени от мен са най-спешните текстове, които трябва да бъдат приети. Затова аз приветствам политическата воля и консенсус, да се приеме вашето предложение на първо и второ четене утре в пленарна зала, след като бъде подкрепено от Икономическа комисия. Но също така настоявам, след като бъдат приети тези промени в пленарна зала, да се довърши работата по останалите промени в Закона за енергетиката и в Закона за опазване на околната среда.
Имаме получено и при вас и при нас предложения от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. От една страна тези предложения касаят заводските централи. Така наречените заводски централи. Като предложението на Регулатора е тези заводски централи да бъдат изключени от микса. Това е един проблем създаден преди години. Като заводските централи са отделени в отделни дружества. Регулаторът изкупува като високо ефективно производство сто процента от произведената енергия. В същото време заводите за които тези централи са построени си купуват електроенергията на свободен пазар на пет, шест пъти по-ниски цени. Това е проблем, който много трудно ще бъде разрешен, защото имаме задължения за изкупуване на високо ефективното комбинирано производство по европейски директиви, но трябва да се търси решение и по този въпрос.
Предложението на ДКЕВР е те да отпаднат от микса, което трябва да бъде преценено внимателно от страна на юристите, дали тази стъпка няма да ни вкара в наказателна процедура за неизпълнение на европейски директиви. Но трябва да се търси изход и от тази ситуация.
Третото предложение на Регулатора е за срок от една година, да се спрат плащанията към всички производители на зелена енергия. Тук производителите на зелена енергия предполагам ще вземат отношение по този въпрос. Но според мен създаването на този фонд, в който да влиза зелената надбавка заедно с квотите за въглероден диоксид, ще реши проблемите на сектора. Докато това замразяване и неплащане на зелена надбавка за срок от една година може да предизвика нови.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Добрев. Смятам, че всички ваши предложения са били обсъждани тук и преди и са важни и трябва да бъдат приети. Въпросът е следния. На срещата с президента Росен Плевнелиев беше казано на парламентарните групи, че Парламента ще бъде разпуснат или в петък, края на тази седмица или следващия понеделник.
Днес има Съвет по национална сигурност, на който ще видим, дали това са сроковете или са други сроковете. Но ако това са сроковете, господин Добрев трябва да слагаме на масата толкова консенсусни неща, че да не ни развалят кворума в тази Комисия, което сме виждали много пъти и съответно кворума в пленарна зала.
Тоест, от всички неща, които трябва да приемем, кое е реалистично да приемем? Затова се обръщам не само към вас, но и към членовете на Комисията. И това трябва да решим днес, ако не с консенсус, то с голямо съгласие.
Първо, тези неща реално може да успеем да приемем. Защото мен ме опасява колеги, господин Добрев следното нещо. Ако се опитаме да приемем всичките неща, да не се окаже, че няма да приемем нищо. Защото както се видя по определени теми, губим кворума в Комисията, забелязвате ли колеги? Има теми, по които като ги сложим на масата нямаме кворум и в тази комисия, а има опасност да няма кворум и в залата. Така че трябва да преценим заедно, кое може да приемем.
Господин Добрев поиска думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, аз разбирам това, което казвате и го подкрепям. Затова моето предложение е да гласувате в Комисия вашия законопроект с една единствена точка, с един единствен параграф. И утре в зала на две четения този законопроект, но в същото време още утре да се направи Комисия по икономика, енергетиката и туризъм и тя да разгледа останалите предложения, които да вървят с другия закон, който така или иначе е приет на първо четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, току що ме информираха от Правния отдел, който има информация от кабинета на госпожа Цецка Цачева, че вероятно другата седмица ще има заседания, макар че няма сигурност и няма изказване на президента Плевнелиев, който от един момент нататък ще взима това решение. Изцяло ще бъде в неговите правомощия.
Така че ако имаме и другата седмица възможност да проведем пленарно заседание няма смисъл утре да приемаме законопроекта на две четения и това е поискано от страна на кабинета на госпожа Цачева. Има логика. Тоест могат да бъдат огледани внимателно текстовете.
Колеги, трябва да бъдем много внимателни, ако към тези текстове ще добавяме други текстове, да сме сигурни, че ще има, ако не консенсус, то поне някаква форма на преобладаващо съгласие.
Господин Камен Петков първи поиска думата. Заповядайте.
КАМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам да обърна внимание на следното. Не започваме ли отзад напред, поради факта, че де факто имаме цялата Комисия на ДКЕВР в оставка. Председателката й, която излезна една магазинерка и премиера кой знае откъде я намери, сигурно от Женския пазар, на всяко едно питане за нейното професионално мнение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петков, извинявайте, без квалификации ви моля.
КАМЕН ПЕТКОВ: Добре. Съжалявам. На всяко едно питане, разбира ли от ценообразуване, тя отговаря: “Не, тепърва ще се запозная с материята.” Вие в момента искате да гласуваме това нещо, което аз естествено ще го подкрепя. Но в крайна сметка не е ли първо редно да се сменят членовете, тъй като те засвидетелстваха пълна некомпетентност като професионалисти и след това да им даваме в техните ръце, възможността да правят ценообразуване на тока. Тъй като аз не виждам там в момента кой ще направи обективно това ценообразуване.
И затова аз подкрепям министъра, че е редно първо да сменим членовете на ДКЕВР и след това да правим каквото и да било.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петков, не че няма резон във вашите думи. Проблемът е, че ако с разпускането на това Народно събрание, ако служебното правителство, което се очертава не получи исканите правомощия и никой не може да му ги даде до формирането на следващия Парламент. Нали разбирате. Трябва да видим кои са най-спешните действия, които трябва да предприеме.
КАМЕН ПЕТКОВ: Да поемем този държавнически отговорен риск. Да се опитаме да прокараме решението за смяна на членовете, тъй като наистина както се забелязва не се знае, седмица, две, три, може и месец. Да не бягаме от отговорност. Дайте двете неща да ги бутаме паралелно. Защо трябва в момента да гласуваме едното. Да изчакаме да видим какво ще стане. Президентът какво щял да каже днес и т.н. Сядаме, обсъждаме ги и караме двете неща паралелно.
Много е по-важно да сменим комисията с професионалисти, отколкото да вкараме този законопроект в ръцете на едни некомпетентни хора, които кой знае какво ще направят. Нагледахме се на некадърност. Дайте да започнем и да направим нещата държавнически и да не бягаме от отговорност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин Петков. Господин Добрев заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз исках само да уточня, че не исках да обърна реда на приемане на законопроектите. Нека този да се приеме утре на две четения. Защото наистина вашите предложения са най-спешните. Но тъй като има и други спешни предложения, моята молба е след като бъдат приети вашите най-спешни предложения, да продължи работата на Икономическата комисия и на Парламента, за да разгледа останалите належащи промени.
КАМЕН ПЕТКОВ: И още нещо искам да вметна, което тук ми подсказаха. Искането в новото ръководство на ДКЕВР е да има и гражданска квота. Нека да видим кой ще се излъчи от тази гражданска квота. Тъй като по закон имайте предвид, че всеки един член на Комисията в ДКЕВР минимум трябва три години да е заемал ръководна функция в енергетиката. Не може да се вкара там пак от плод и зеленчук, който хванем. И това е приоритет на нашата Комисия. Имайте го предвид. Нека това нещо днес да го гласуваме. Но нека утре на извънредна комисия, господин председател, вие имате това право, да вкараме за гласуване новите членове на ДКЕВР, поне да изслушаме кои ще бъдат новите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По отношение на другия законопроект за енергетиката, който е минал на първо четене и не е минал на второ през зала, колеги сме в следната хипотеза. Да, той не е минал и на първо през зала. Ако допуснем, че минава утре на първо четене през зала, минималния срок за предложения е три дни. След това трябва да мине през комисия, да мине на второ четене. След това трябва да се приемат процедурни правила за избор на членове на ДКЕВР. След това трябва да се проведе изслушване и след това трябва да ги избере Парламента.
Господин Петков вие сте напълно прав. Но как управляваме риска, ако се вземе решение някъде в тази процедура за разпускане на Българския парламент, тогава вижте какво се получава. Нито Парламента ще може да смени членовете на ДКЕВР, нито служебното правителство. И може сами да се вкараме в капан. Иначе принципно сте прав.
КАМЕН ПЕТКОВ: Дайте да заложим на гнилите ябълки сега. Аз ви предлага, вземете този риск. Може да се окаже, че наистина до три седмици ще останем на работа. дайте да рискуваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев. Господин Аталай поиска думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, аз все пак настоявам вашите предложения да бъдат гласувани, ако не днес, то утре в Народното събрание. А останалите промени, колкото време остане на събранието да бъдат максимално в съкратени срокове разгледани и евентуално приети. Наистина вашето предложение е най-спешното и следва утре да влезе в дневния ред на Народното събрание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви господин председател. Виждам, че протестиращите ви натискат и вие се опитвате по някакъв начин да разрешите въпроси, които не са разрешени през последните четири години. Защо ви казвам през последните четири години, в момента едва ли искам да се аргументирам. Защото когато казваха на господин Семерджиев, при всяко определяне цените на електроенергията да слуша премиера Бойко Борисов с колко да намали цената и с колко да повиши, без да се взимат под внимание всички технически и социални изисквания при определяне цената на тока, стигнахме до това положение.
Това което вие предлагате в момента господин председател, смятам, че ще създаде следващи недоразумения, с които явно следващото правителство би трябвало да се справи.
Имам много неща да казвам, но ще се въздържа, като ще ви предложа, тъй като вече минаваме всякакви нарушения на правилата на Народното събрание, да приемете и едно мое предложение, както искате така го възприемайте. Ако искате го вземете като предложение на Комисията. Но за да знаем как енергетиката би трябвало да има приемственост и да върви всичко така, както е било направено, за да върнем всичко нова, което се е случило през тези четири години пак в нормалното русло, ви предлагам следния текст да запишем в закона.
Чета ви колеги текста, за да чуете точно и ясно.
За защита интересите на потребителите към министъра на икономиката, енергетиката и туризма се създава Обществен съвет като консултативно звено за решаване проблеми от специалната компетентност на министъра определена в този закон.
В състава на Обществения съвет по ал.1 се включват представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, потребителски сдружения, научни съюзи, синдикални организации и юридически лица с нестопанска цел.
Ал.3. Общественият съвет по ал.1 се създава със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Ал.4. Със заповедта по ал.3 се определят въпросите, които Обществения съвет разглежда, както условията и реда за осъществяване на неговата дейност.
Колеги, този текст който ви го чета е текста от стария закон, който е приет на 14 ноември 2008 г. Цялата политика, която провежда през това време Министерство на икономиката и енергетиката, днес министъра е тук, да ни каже създал ли е със заповед? Имало ли е такъв обществен съвет? Участвали ли са всички тези научни съюзи. Защото възниква въпроса, ако е имало такъв обществен съвет, тогава от улицата хората участвали ли са в този съвет?
И следващия ми въпрос е. Защо ГЕРБ 2012 г. с изменение и допълнение на Закона на енергетиката, публикуван в Държавен вестник 54, отменя този текст.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, по това предложение на господин Аталай.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, аз нямам нищо против да има такъв текст в закона и да има такъв съвет. Такъв обаче никога не имало и никога не е работил. Не само с моя заповед, но и със заповед на предишни министри такъв констативен съвет не се е събирал. А едната от причините е това, че на цените на електроенергията и на топлоенергията и на газа, и на водата в България се определят от един независим орган, а не от министъра. В този смисъл в момента, в който е започнал да съществува независим орган ДКЕВР, този Консултативен съвет е изгубил своята цел. И може би за това никога не е бил създаван.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин министър, ако не бяхте взел отношение, може би щяхте да изглеждате по-убедителен. Господин министър, чисто и просто, бившата жена на господин Доган и сина на Христо Бисеров не определят политиката в енергетиката. Политиката в енергетиката я определяте вие. 2008 г. имаше Държавна комисия по енергийно и водно регулиране. И когато е приет този текст е приет въз основа на всички обследвания и виждания, че наистина министъра на икономиката и енергетиката трябваше да се възползва от всички тези институции, за да провежда политиката в енергетиката.
Когато става въпрос за ценообразуването и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ако искате върнете тази тема на дневен ред, аз имам също какво да казвам. Но, за да не политиканстваме, за да дадем възможност на всички политически сили днес да застанем пред всички онези, които са на улицата. Защото безработицата и ниските доходи ги докараха до това положение, приемете този член колкото се може по-бързо иначе няма да имате никакви аргументи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, предвид факта, че и двата законопроекта са за първо четене, бих ви предложил, ако единия от тях се приеме утре на две четения в зала или по скоро в четвъртък на две четения в зала, в рамките на парламентарния дебат да направите вашето предложение в пленарна зала, като го аргументирате по същия начин, както го направихте тук. Няма друга процедура на практика.
Други колеги, които желаят думата или гости?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател само за да приключа. След този текст колеги, трябва да стане ясно, министъра да излезе пред обществеността точно и ясно да каже, кой води политиката. И от 100 лв. платени разходи на хората за електроенергия, така наречените естествени монополи колко взимат и останалата част къде отива?
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, аз разбирам причината за вашите коментари. И смятах да не правя допълнителен коментар, освен ако не се бяхте намесил повторно.
Моята политика и политиката на Министерството в последната една година намалиха газа с 22 процента и сключиха договор с една от най-големите компании в света за проучване и добив на нефт и газ дълбоко в Черно море, което ще осигури енергийната независимост на България.
РАМАДАН АТАЛАЙ: За което аз ви поздравих.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вашето правителство направи един язовир за 1 млрд. лева.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз за газа ви поздравих. В момента темата е Закона за енергетиката и говорим за енергетиката. Ще ви моля господин министър да вземете отношение по този въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Всеки е ясно какво е вършил колеги. Няма смисъл тук да влизаме в политиканстване. Ясно е какво е правило всяко едно правителство. Имаме конкретни текстове. Да се върнем към тях.
Гостите или народните представители по конкретните текстове. Госпожа Трифонова. Заповядайте.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: За да следваме логиката на Закона за енергетиката и правомощията, които Комисията има ми се струва, че текста трябва малко да се изчисти и да се посочат изрично случаите, в които Комисията има право да взема служебно такова решение. Защото ако го оставим просто така, че Комисията служебно изменя утвърдените цени по време на ценовия период, може да се получи периодично, когато Комисията си пожелае да ги променя, без да имаме една сигурност и една стабилна рамка. Може в такъв случай въобще да не прилагаме и да нямаме необходимост от регулаторна рамка, от ценови периоди. В газа например ясно е указано, че при промяна на енергийните ресурси Комисита всеки три месеца прави преглед и разглежда заявленията на предприятията за цени. Може служебно да променят цените след това в топлофикационния сектор. Така че ми се струва нещо подобно при промяна на енергийните ресурси, при анализ и при лабораторен одит, Комисията служебно изменя цените. Само едно такова подобрение може да позволи на Комисията наистина да действа обективно, прозрачно и в същото време да имаме стабилна регулаторна рамка и среда.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председателю. Аз по принцип приемам направеното предложение, но веднага искам да отбележа нещо, което току що беше казано. Не може да се даде на Комисията една абсолютна възможност, когато пожелаят да променят цените на електрическата енергия.
Аз си спомням във втората половина на 1996 г., когато тогавашния министър Румен Овчаров, поради инфлационния период през 15 дни променяше цената на електроенергията. След това беше взето решение, да се определи ценовия период. Очевидно събитията налагат този ценови период да бъде съкратен, да не бъде едногодишен. Но съм дълбоко убеден, че ние не трябва да дадем друга възможност, освен да бъде определян на тримесечие, така както се определя цената на природния газ. Нещо за което настояваха топлофикационните дружества, които имат като енергиен източник именно природния газ. Това бих го подкрепил.
Но този текст позволява Комисията да злоупотреби с права, които й се дават далеч над сега регламентираните.
Аз питам, добре, ще бъде подменен състава на Комисията. Аз нямам гаранции, че назначения от президента министър-председател на служебното правителство ще назначи наистина качествени и компетентни хора с опит в енергетиката. Пак ще се появят някакви хора, които действително могат да злоупотребят по определен начин.
На второ място, трите случая при които се заявява, че ще бъде променяна цената на електрическата енергия завършват с едни обтекаеми текстове. Първо, при съобразяване с енергийния баланс как именно ще стане това съобразяване, за мен не е ясно. Това също дава възможност на Комисията субективно да прецени. Какво значи съобразяване?
Във втория текст. Като определя целевите стойности на технологичните разходи. Тези целеви стойности на средно европейските ли ще съответстват или на тези, които са например във Федерална република Германия. Това е много важно. Защото това ще означава всъщност, докъде ще трябва да се признават технологичните разходи.
И на трето място, когато изменя признатия размер на другите ценообразуващи елементи, при спазване на принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, това е толкова обтекаем текст.
Аз не знам дали някой от вас може да каже, какво значи баланс между интересите на енергийните предприятия и на клиентите. Особено в този момент, когато клиентите са на улицата. Как ще се удостовери, че наистина съществува такъв баланс.
Аз приемам и особено, ако се желае тези промени да влезнат не от 1 април, а от 1 мрат, специално в момента може с преходна и заключителна разпоредба, това да го уредим. Това ще бъде еднократно действие.
Но иначе не трябва да бъде по-малко от тримесечен срока, защото самите енергийни предприятия, а и всички потребители, особено в индустрията имат бизнес планове, на базата на който бизнес план, те са получили съответни кредити. В този бизнес план са калкулирани произвежданите от тях стоки или предоставените от тях услуги, в които цената на електрическата енергия е съобщена. И какво става? Те фактически няма да имат никаква стабилност, когато представят документите пред банката и банката може с пълно основание, да отхвърли подобни бизнес планове, ако поне не се отбележи, че на три месеца може да се прави тази промяна.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев поиска думата. Но най-малкото, което господин Иванов ще ви кажа е, че трябва да внесете тези предложения. Може да ги представите и в зала. Договорката каквато беше пред президента за право за изменяне на цената сме го внесли. Но чуйте следното нещо. Въпросът е една комисия, като е независим регулатор, доколко й даваме пълни права и доколко я ограничаваме? Тоест, това е философски въпрос. Доколко Парламента може да каже примерно и може да го каже. Четири пъти годишно, тоест на тримесечие или два пъти годишно изменяте цената. Този текст е дава право на Комисията, която изменя цената да я изменя, когато прецени наистина.
И тук важния въпрос е, какви права дава Парламента. Това е философски въпрос колеги, който ние трябва да решим заедно. Но ако на тази Комисия ще й даваме пълни правомощия, да й ги даваме.
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател. Аз се съгласявам с вашите разсъждения, които направихте. Наистина, досега цените, които са определяни се определят от Независимия регулатор по негова методика. Това би продължило по същия начин и ние им даваме правата. Забележете. Това са цените за регулирания пазар, господин Иванов. Като регулирания пазар останаха единствено и само в момента потребителите, които са домакинства или тези, които са присъединения на ниско напрежение. Не може да говорим за някакъв среден или голям бизнес, който от тук насетне, на база приетата либерализация на енергийния пазар, която трябва да бъде довършена чрез наредбите за търговия и продажба на енергия, която пак Независимия регулатор прави единствено и само, ще трябва да си направят договори с търговци или съответно да си имат някаква сигурност.
Това което със законопроекта сме направили е да имат тази възможност. На база Закона за енергетиката и на база досегашната работа на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, преди да се утвърдят каквито и да било цени, винаги е имало обществено обсъждане. В това обществено обсъждане участват потребителски организации, заинтересовани лица, производители, които в момента коментират и обсъждат нещата.
Рискът който се коментира доколко и как, новата Комисия или тази Комисия би определяла тези цени служебно при служебния случай, гаранция ще дава и следващия Парламент и тази наистина енергия, която се изля и по улиците от гражданските сдружения и гражданите на страната, че от тук насетне Държавния регулатор, който и да е той независим трябва да си върши коректно и точно работата, така че той да си остане независим, било то от правителството, било то от други заинтересовани лица и да защитава интереса на потребителите. Това ще бъде гаранцията.
И аз считам, че който и да е регулатор от тук насетне винаги ще си спомня какво се случваше януари, февруари месец през 2013 г.
Затова колеги, аз подкрепям предложенията, които вкарахме заедно с колегата Димитров. Дори предлагам да подкрепим предложението на господин Добрев, да приемем утре закона на първо и второ четене, както е приложен и доклад, ако естествено има консенсус в Комисията и консенсус в залата, с който тези промени да влезнат в сила още утре. И съответно да дадем правата на Независимия регулатор, на база неговите методики, на база неговите знания да определи нови цени на регулирания пазар.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Само във връзка с въпроса колеги които постави Иван Иванов, думата служебно означава, че Комисията може да се самосезира. Не означава че няма публично обсъждане. Думата служебно означава право на самосезиране.
И вторият важен въпрос. В ал.3 лично аз записах нещо, което е важно, което не го искаха от ДКЕВР, но което според нас с колегата Червенкондев трябва да бъде по този начин. В тези случаи Комисията може да приеме съкратени процедури и срокове. Тоест, пак ще има обществено обсъждане и не може да се избяга от общественото обсъждане. Да, може да е по-кратко, но то трябва да се случи. Така че господин Иванов, това са важни уточнения във връзка с вашите реплики.
Заповядайте господине.
НИКОЛАЙ КИСКИНОВ: Обръщам внимание на уважаемата Комисия, че приемането на един такъв текст, който дава възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране да променя разполагаемостта, по която производителите са задължен да продават на обществения доставчик по регулирани цени и ако това се прави по всяко време, по този начин производителите няма да имат абсолютно никаква сигурност за количествата енергия, която осигуряват за свободния пазар.
Ако приемете този текст, на практика поставяте в риск целия в момента либерализиран пазар на електрическа енергия от който се снабдява включително и индустрията. Трябва да има предвидимост, за да може да се осигурят количествата, които са извън тази разполагаемост, която се предлага по регулирани цени.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Явно адвокатската кантора не е разбрала достатъчно добре предложението, защото то касае единствено цената. Цената на електроенергията от две компоненти. Едната е разполагаемост, другата е цена на енергия. Тук не става въпрос за количеството на разполагаемост, което се определя и кои централи участват, което се определя със заповед на министъра.
НИКОЛАЙ КИСКИНОВ: Обръщам внимание, че това пише и количеството, поне в нашия проект.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Количество само на електрическата енергия. Количествата на разполагаемостта са със заповед на министъра.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ненков иска думата. Получили сте в писмен вид предложенията на КНСБ, сред които има изключително разумни. Въпросът е колко време ще работи още Българския парламент, за да може да работим по тях.
Заповядайте господин Ненков.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Да, благодаря ви. Напълно съзнаваме, че част от предложенията не изискват законодателна инициатива. Но рано или късно трябва да се реализират с ресурсите на изпълнителната власт. Съзнаваме, че е кратък срока за действие на Парламента, но споделяме мнението, че той трябва максимално да използва дните до които ще работи. Не е много ясно, дали ще е толкова къс срока, в който ще работи Парламента, така че има неща в Закона за енергетиката, които трябва да се докарат до края. Веднага се сещам за двата законопроекта, които бяха обсъждани на предишното заседание на Комисията, където имаше много хубави елементи. Една част от тях засягаше статута на ДКЕВР, т.е. избора от Парламента. Друга част засягаше ежегодния регулаторен одит от страна на ДКЕВР, преди да утвърждава цена.
Имаше текстове в единия проектозакон, които касаят така наречената, образно казано, гражданска квота. Така че аз призовавам нещата да се гледат заедно, както от тези двата проектозакона, така и този проектозакон, който сега се обсъжда.
Другото което е напълно споделяме мнението на министър Добрев, че трябва да се направят някои изменения, които да омекотят удара на добавките върху цената. В момента имаме три вида добавки – зелена, кафява и американска. Общо в сайта на НЕК може да видите, че в структурата на цената те заемат 11.71 процента.
Американската добавка не е предмет на Парламента. Там вече трябва да се водят търговски преговори. Но за зелената и кафявата трябва да се мисли. Особено зелената, която заема около 7.1 процента в цената. И там точно може би най-добрия вариант е да не се нарушават директиви, тъй като формално погледнато тази добавка трябва да фигурира в цената към крайния потребител. Може би трябва да се мисли точно в посока на този национален фонд, който се захранва от приходите от зелени емисии и от други места. И фактически ще се превърне в един своеобразен търговец със зелена енергия. Като целта е да се омекоти точно тази добавка, която е най-значимата в цената.
И още две изречения по отношение на микса. Тези промени, които в момента се предлагат, част от тях засягат точно промяната на структурата на микса и вкарването на евтин ток, с цел бързо намаление на цената. Може би това е най-бързия начин. Тук обаче трябва да се внимава за някои неща. Първото което е да не фалираме АЕЦ и да не се пуска сто процента в микса. Просто да се остави един задел, който те да реализират на свободния пазар. Защото има силна вероятност, той директно да отиде на загуби. Трябва да се прецени. Сега 60 процента влизат в микса, а 40 процента са за свободния пазар. Промяната на структурата трябва много прецизно да се промени.
Така наречените скъпо струващи централи, част от техния капаците ще се изкара от микса и те трябва да реализират енергията на свободния пазар. Всички знаем, че на вътрешния свободен пазар е много трудно това да стане, защото в момента капацитета на нашите мощности е много по-голям от реалното потребление. Те трябва да излезнат на външните пазари.
Това от което те се оплакват, че в момента такса пренос за износ на ток е много висока. Цитирам по памет, някъде 34 лв. и 20 и няколко стотинки. Разчетът е следния. Те казват следното. В момента на борсите, цената по която може да се реализира енергията е някъде между 80 и 100 лв. Ако паднат тези 34 лв., всъщност в самите централи влиза една сума, която няма да им позволи да функционират нормално. Така, че тук може би опираме до добавките. Ако се свалят добавките, те влизат в таксата за пренос, ако се свалят добавките, тогава ще остане някъде около 8 евро цената. И те казват, че биха могли да устоят на 7, 8 евро такса пренос.
И завършвам с това, което е най-лесно да се измени – Обществения съвет. Този съвет си го имаше до последните промени в проектозакона. Вярно, че не е функционирал, но си задаваме въпроса, защо да няма такъв. В момента към министъра на икономиката, доколкото знам има един съвет за развитие на индустрията. Но не е точно смисъла, предназначението на този съвет, както обществения съвет за който говорим. И връщаме стария запис. Мисля, че е чл.73 ал.2, този Обществен съвет. Връщаме стария запис. Влизат и граждански сдружения, влизат синдикати, работодатели и т.н., браншови организации и решаваме един от проблемите, които иска обществото.
Колегата иска да допълни.
АРИФ АГУШ: Беше чл.7а и точно така ще го предложим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте. Ако всички сега едновременно поискат думата, целта ще бъде да не се гласуват тези текстове. В 13.00 часа започва заседание на Парламента, което означава, че не може да има комисия.
БОЖИДАР МИТЕВ – КНСБ: Като цяло подкрепяме законопроекта на господата Димитров и Червенкондев. Да, притеснително е думата служебно. Ако ДКЕВР приеме решенията си в процедурата, която е при регулаторните периоди, без да изисква предложение от заинтересованите страни е просто да извършва достатъчно публично обсъждане с участие на Консултативния съвет, който е сформиран към Комисията. Трябва да има по-голяма гъвкавост и подкрепа на вашата идея.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще иска предложения, разбира се. Никой не им дава право да ни искат предложения.
БОЖИДАР МИТЕВ: Да, разбира се. И няколко думи по законопроекта, който господин Георги Анастасов е внесъл. За нас безспорно е липсата на пълнота в Закона за енергетиката в частта на топлофикация. Непълнотата е огромна. Поздравявам господин Анастасов и хората, които са написали този проект. Но според нас той не изчерпва в необходимата степен, не дава достатъчно възможности за решаването на проблемите. Има в една или друга степен едностранчив подход. А някои от идеите чисто технологично не са свързани. Така че с препоръка, да се преработи, доколко ще има време в този Парламент. Предлагам и участие на експерти, които може да предоставим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин Митев. Този разговор ще се води. Благодаря за вашето изказване.
Господин Анастасов има законопроект. Заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Две неща. Първо към Министерството, администрацията и министъра. Отзад в мотивите ясно е казано. Не е лошо да се запознаете наистина с директивите на Европейския съюз. Директивата на Съвета от 20 декември 85 година, прочетете, там ясно е казано, че трябва да има договори с потребители. Същото е казано в друг аспект с текста на директива 97-7 на Европейската общност. Същото нещо е казано. Прочетете го, вижте го. Казано е на страница първа. Ако вие като специалисти не сте на ясно, много жалко говори за това, как ние ще регулираме пазара за топлоенергия.
Съгласен съм със синдикатите, че може би трябва някои технически промени да се направят. Ще се направят сигурно. Въпросът е да има желание. И ще подкрепя Рамадан Аталай, защото това предложение сме го направили ние през 2008 г. Няма начин да не го подкрепим. Защото тогава с Иглика Иванова като български социал-демократи от Коалиция за България сме го направили и искахме да заработи. И ще кажа на господин министъра. Това че някой съвет не е работил господин министър, не означава, че вие не трябваше да го пуснете в действие или ваш предшественик. Защото ако някой е тръгнал да се дави, нали няма да тръгнете и вие да се давите.
С това приключих. И се надявам, че въпреки нещата, които се казаха, ще бъде приет.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Анастасов, аз първо съжалявам, че толкова опитен политик като вас, толкова късно внася този законопроект. Нямаме становища на Министерство на икономиката, на ДКЕВР и т.н. По темата Топлофикация тази Комисия направи три, четири ключови обсъждания. На дебата. канихме всички тополфикации от цялата страна. Темата е такава, че много добри намерения могат да се превърнат в много лоши резултати. Такава е темата.
Иначе има добри идеи във вашия законопроект. Но проблема е следния. Проблемът е, че в тези срокове без становища е доста рисковано да се приемат текстове. Трябваше много по-рано. Вие сте човек с огромен опит. Трябваше много по-рано да ги направите тези предложения.
Ние по тази тема, включително с вашите колеги от БСП от години дискутираме и предлагаме много малки стъпки наистина, но сме сигурни, че резултата от тях ще е положителен. Защото това което предлагате за индивидуален топломер. Моята информация, че такъв индивидуален топломер за един радиатор, но ако влезем в този дебат няма да проведем никакво гласуване днес. Така че нека прецените, колеги дали бихте се съгласили господин Анастасов да го отложим, докато получим становища и може да бъдем по-подготвени за този законопроект, който вие вчера сте го внесли буквално, ако сте съгласен.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Няма как да се съглася, защото аз не съм реалния вносител, а хората са вносители от съответните сдружения, а и е разглеждан в Сливен на тази среща. Така че няма как да се случи това събитие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте за кратко становище вие.
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: Искам да взема отношение във връзка с предложението на господин Анастасов. Хубаво е когато има един готов предварителен текст за обсъждане. Аз предлагам неговия създател, господин Стоян Градинаров, да заповяда след обяд в Министерството в кабинет 702 за обсъждане на въпросните текстове, защото те се позовават на много закони и директиви. Обаче още първия член е в противоречие и с цитираната директива 206-32, която е отменена с новата директива за енергийна ефективност, в пълно противоречие и със Закона за управление на етажната собственост. Нека да заповяда господин Грозданов. Ще извадим законите, ще извадим директивата и ще гледаме текстовете, които предлага. Съответстват ли? На кой член съответстват? Кое е приемливо, кое не е приемливо. Защото отново ще станем за смях с някое от предложенията. Да не говорим, че те са и абсурдни. Като например. “Случаен симпатяга избран от даден вход да прави разпределение.” Нали трябва да има компетенции този човек.
Това може да се прави само, ако разпределението се прави по идеални части.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви благодаря колеги. Този дебат може да отнеме цяла седмица.
Господин Цонев поиска думата.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Как може такива глупости да говорите, некомпетентни? Какво значи симпатяга. Събира се входа със сто процента съгласие и решават как дялово да си го разпределят. Това вас не ви касае. Вие ли ще ми кажете вкъщи на мен, как да си разпределям парите? Не ви ли е срам да говорите глупости пред толкова хора. Замълчете. Вие докарвате хората до улицата. Безобразие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев взима думата и минаваме на гласуване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин председател. наистина ще се опитаме да затворим дискусията. Ние ще подкрепим този законопроект за допълнение на Закона за енергетиката. Разбира се, с ясното съзнание, че това е само един опит да се решат поне най-наболелите проблеми.
Искам да кажа в заключение няколко думи и по повод на законопроекта на колегата Анастасов. Ние наистина изслушахме тук в продължение на три години и половина в тази Комисия изслушвахме и енергоразпределителните дружества, изслушвахме и други монополи. Изслушахме преди няколко седмици Топлофикация – София.
Искам да кажа на колегите, казах го и тогава, по повод на тези законопроекти и по повод на това, което се случва и във връзка с това, което в следващите седмици трябва да бъде поправено. Вземам пример от последния анализ, който ни направиха на структурата на цената на Топлофикация. Дълбокото ми убеждение е, че в микса от разходи не само на Топлофикация, но в момента говоря за Топлофикация София, съществуват толкова много компоненти, които потребителя не е длъжен да плаща. И които никога не биха влезнали в една пазарно-регулирана цена, защото няма как потребителя да плаща загуби. Потребителят не плаща никога загуби, когато една цена е пазарна. Ще кажете, че това е монополна цена и тя се определя от разходите. Това е ролята на Регулатора, да не позволява разходи, които влизат в цената и не биха влезнали, ако тя е пазарна, да влизат. Същото важи и за сметките за ток. Същото важи и за това, за което протестират хората. Това е един микс от разходи, които регулатора е определил и разрешил и един микс от разходи, които ние по някакъв начин тук със закони в последните три години и половина са били позволени да бъдат вкарани в сметките.
Затова направих тази бележка, защото има откъде да паднат цените, ако наистина регулаторите си свършат работата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има откъде да паднат цените. Затова е внесен и законопроект, който дава възможност да паднат цените. Господин Добрев, последна дума.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Цонев, по принцип съм съгласен с едно единствено изключение, че нищо не е направено в последните три години и половина, което да увеличи сметките от 1 юли миналата година. Тези 13 процента дойдоха от зелената надбавка, закона 2007 и 2008 г. и американските централи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин министър, няма да влизам в спор с вас, най-малкото от уважение към поста, който заемате и от уважение към тези, който ни слушат и гледат. Погледнете сметките за ток от 2007, 2008 и 2009 г. и сметките за ток сега и ще видите, че разликата не е само от зелената енергия, не е от инфлацията, а е в пъти повече. Не е 13 процента, не е 15 и не е 35 процента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, виждам, че има съгласие в залата да преминем към процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроект за допълнение на Закона за енергетиката внесен от Мартин Димитров и Диан Червенкондев на 25 февруари 2013 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Пълен консенсус.
Очевидно има резерви за намаляване цената на тока.
Преминаваме към законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-24, внесен от Георги Атанасов на 25 февруари 2013 г. – за първо гласуване.
Тук има предложение на господин Червенкондев за отлагане.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това е моето процедурно предложение, уважаеми колеги, с молба към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и техния експертен екип, да направят становище по този закон. Тук са доста предложения. Нека да видим кое е точно, кои директиви са валидни, кои не. Ако имаме възможност следващия ден, бихме го разгледали, ако имаме и становището.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение за отлагане. Иначе сериозни и добри предложения направени от колегата Анастасов. Ако се види колега, че има още време за работа Парламента, ще ги разгледаме категорично.
Който е за отлагане, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Един въздържал се.
Отложихме този законопроект.
Искам колеги, да ви информирам, че по отношение законопроекта внесен от Мартин Димитров и Диан Червенкондев, който ние гласувахме, предвид желанието да мине на две четения в четвъртък има внесен доклад за второ четене, който е само с правно-технически изменения, без нищо по същество. Искам от сега да сте информирани за него, за да бъде коректна процедурата в зала.
Благодаря за днешната работа.
Господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако искате действително да мине, предлагам думата служебно, напомням ви какво значи в главата на българина. Служебно се печели един мач, без да се играе. Тук служебно означава, без да питаме, без да разпитваме. Ще им променим цените и те трябва да танцуват. Да сложим вместо “служебно”, “има право да”, което е текст за закон. Но служебно не означава абсолютно нищо. Господин Иванов постави същия въпрос. Да го махнем от втория текст, за да може да го гласуваме тогава.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Направете предложение за отпадане в зала, господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не да отпадне. Искам да го сменим. Вместо “служебно”, “има право да”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, искам да ви помоля да гласуваме предложението за второ четене заедно с доклада, който ви беше раздаден. Като господин Петър Димитров и господин Иванов ще направят и допълнителни корекции.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров, нали имаме право в залата да предложим още? Защото тук в ал.1 би трябвало да бъде след това. Комисията има право да изменя утвърдените цени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако минем на едно четене нямаме право колеги.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Щом няма право за едно четене, това предложение да се гласува сега на господин Аталай, което го направи.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, ако ще мине по този начин има ред пропуски в текстовете. Аз мислех, че ще имаме възможност да уточним. Това което каза господин Петър Димитров, Комисията има право да изменя утвърдените цени по електрическа енергия по време на ценовия период, като трябва да допълним, “като спазва принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите”. Ако това не го запишем колеги, от там нататък създаваме нещо, което никой не може да си помисли, какво ще става по-нататък.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това го има господин Аталай в трета точка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Става въпрос за следното. Господин Аталай, макар че сте водени от добри намерения, във вашата процедура законопроекта може да не мине в мандата на 41 народно събрание. Това трябва да се прецени от колегите. Защото ако започнем да правим такива изменения, които не са правно-технически.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, правим изменения в това, което сте предложили.
Това което искаме е в продължение на господин Петър Димитров, още в ал.1 да има, така както има в ал.3, да се спазва принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. Нищо повече няма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение на господин Аталай, което на практика го разглеждам като предложение към доклада за второ четене.
Който е за предложението на господин Аталай, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 14.
Не се приема.
РАМАДАН АТАЛАЙ: За Обществения съвет тогава какво правим?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За Обществения съвет кажете господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз исках да кажа, че не възразяваме в точка първа също да се допълни думата, при спазване принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. Защото трета точка обхваща и първа и втора, по мое мнение. Но ако искате може специално да гласувате. За Консултативния съвет чл.7а, нямам против да бъде възстановен в закона. Разбира се, служебния министър, една от първите му задачи ще е да назначи такъв консултативен съвет.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, всички вие сте политици с огромни възможности, обаче вижте какво пише в Правилника на Парламента.
Член 70, ал.2. Народното събрание може да реши, по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само, ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта. Тоест, ние трябва да съзнаваме, че ако тези изменения решим да ги правим няма да е на две четения. И трябва да осъзнаем колеги, че може в мандата на Парламента, да не се приемат. И утре основателно журналисти, общество, медии могат да кажат, да не би тези допълнителни предложения да са направени, за да не се приеме точката.
Господин Цонев поиска думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам процедура господин председател, за да помогна в решаването на този казус. Ако в зала наистина се направят предложения, няма да може да го гледаме на две четения едно след друго на веднъж.
Обаче ние сме в хипотеза, в която гледаме закона на първо четене в Комисията и след това подготвяме доклад. В момента подготвяме доклад за второ четене, за да предложим това, което се случва.
В правомощията на Комисията е, когато няма предложение от народен представител, но Комисията одобрява предложеното от народния представител, да бъде като предложение на Комисията.
Моето процедурно предложение е предложението на Рамадан Аталай, тъй като се подкрепя от министъра, тъй като хората искат обществен съвет, тъй като го е имало преди в закона и е отпаднало, да бъде включено като предложение на Комисията. Да бъде гласувано сега за второ четене. И да бъде включено в доклада за второ четене в зала. И тогава няма да има обструкции в зала. И Правилника го разрешава това, което ви казвам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За този Обществен съвет господин Добрев една дума, да или не сте вие?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: При това положение може като предложение на Комисията с консенсус, да го допълним, забележете към доклада за второ четене.
Който е за това и за одобряване на целия доклад за второ четене с това предложение на господин Аталай, моля да гласува.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз също предложих да отпадне думата служебно. Не мисля, че е драма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има още едно предложение на господин Петър Димитров, да отпадне думата “служебно”. Тук господин Добрев съгласен ли сте или не?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И да се замени с “има право да”.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: “Има право да”, вместо “служебно” е приемливо предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре. Във вече приетия доклад за второ четене още едно изменение, думата “служебно” да бъде заменена с “има право да.”
Който е за, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, по целия доклад за второ четене с приетите изменения.
Който е „за“ моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, ако Президентът днес ни съобщи, че Парламента ще продължи да работи, може да не отиваме към тази процедура по изключение да бъде приет в четвъртък на две четения този законопроект. Ако разберем, че ще му бъде прекратен мандата, ще отидем на този вариант.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, аз се надявах в утрешния ден - сряда да мине на две четения законопроекта. И каквото и да е решението на Президента утре, според мен това трябва да стане утре на две четения, а не да го отлагаме с две, три седмици.
ПРЕДС. МАРИТН ДИМИТРОВ: Закривам заседанието.

(Закрито в 13.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(58 980 знака)