1. Обсъждане и приемане на общ проект на приетите на първо гласуване на 28 февруари 2013 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 12 октомври 2012 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г. и законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 354-01-26, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 27 февруари 2013 г. -- за второ гласуване.
2. Обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Министерски съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2012 г.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 14


На 6 март 2013 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на общ проект на приетите на първо гласуване на 28 февруари 2013 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 12 октомври 2012 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г. и законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 354-01-26, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 27 февруари 2013 г. -- за второ гласуване.
2. Обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Министерски съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2012 г.
3. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, така че можем да започнем днешното заседание.

Колеги, предлагам ви следната програма, при която предлагаме да протече днешното заседание на комисията:
1. Обсъждане и приемане на общ проект на приетите на първо гласуване на 28 февруари 2013 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 12 октомври 2012 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г. и законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 354-01-26, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 27 февруари 2013 г. -- за второ гласуване.
2. Обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Министерски съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2012 г.
3. Разни.
Уважаеми колеги, по така представената от мен програма имате ли допълнения, забележки?
Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували „за” - 18 , против – няма, въздържали се няма.
Единодушно се приема.

Колеги, по първа точка наши гости са:
От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
Видях госпожа Харитонова – заместник министър.
Г-н Емил Алексиев – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”
Г-жа Цвета Караилиева – гласен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”
От Комисия за защита на потребителите:
Г-н Веселин Златев – председател
и колеги
От Комисия за регулиране на съобщенията:
Г-Н Константин Тилев
Г-жа Мария Бончева
Г-жа Павлина Цинцова
От Сдружение на електронните комуникации:
Г-н Андрей Расийски – председател на Управителния съвет и колеги
От Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори:
Г-н Мехти Меликов и колеги
От Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори:
Г-жа Галя Маринова – изпълнителен директор и колеги
От Виваком:
Женя Момова – Лахтева
Това е списъкът с гостите.
Предлагам колеги да започнем с работата по законопроекта.
Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на
потребителите
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По наименованието желание за изказване няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Започваме с § 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, но предлага съдържанието му да се отрази на систематичното му място в новия § 3.
Желание за изказване. Няма.
Подлагам на гласуване предложението на работната група § 1 по вносител да стане част от § 3 както е написан като редакция.
Ако имате някакви съмнения можем да отидем на § 3.
Работната група предлага следната редакция на § 1:
§ 1. В чл.50, ал.3 в текста преди т.1 числата „ 54, 55 „ се заменят с „ 54, 54а, 55”.
Предлагам ви да подходим по следния начин: да гласуваме тази редакция, а след това заедно с § 3 да обсъдим и текста, който на практика става част от §3.
По предложената редакция по § 1 колеги желания за изказвания има ли.
Г-ЖА МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Аз съм изпълнителен директор на Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори. Ние сме тук основно във връзка с аргументация по предложения от вас § 4, но в § 1, в редакцията която ние получихме, §1 е толкова важен и неприемлив за нас, колкото и основното, за което идваме да говорим. Дали систематичното място на този текст е в § 1 или в § 3 е без значение. Смислово, логически и правно става дума за въвеждане на недопустими според нас ограничения във връзка с търговията от разстояние.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Георгиева, ще Ви прекъсна. Ние разбира се ще изслушаме всички ваши аргументи, както винаги правим в тази комисия, но в момента обсъждаме само редакцията, предложена за § 1. След това още обсъдим като му дойде времето подробно този въпрос. Вие ще вземете думата, всички други колеги, които желаят ще вземат думата и т.н.
Г-ЖА МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Принципно сме против приемането на този текст, независимо къде е мястото му.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще Ви дам думата за по-подробни аргументи от Ваша страна.
Колеги, по предложената редакция на § 1.
Желания за изказвания няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 2.
Има предложение от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов.
Предложението е оттеглено в работната група.
Господин Такоров потвърждава за протокола.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
§ 2. Създава се чл.54а:
„Чл. 54а. При сключването на договор от разстояние по телефона, договорът влиза в сила и потребителят се обвързва от предложението от деня, в който доставчикът е получил съгласието на потребителя в писмена форма или друг траен носител”.
По този текст госпожо Георгиева ако желаете думата, заповядайте.
Г-ЖА МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА: От гледна точка на спазване на европейските директиви Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори подкрепя този текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други желаещи за изказване.
Договорът става валиден след получаването на писмено съгласие или на друг траен носител, което означава или подпис на хартия или електронен подпис, колеги, аз така го разбирам този текст. „Друг траен носител” може ли да означава телефонен запис. Бих искал да попитам господин Алексиев, тъй като той би бил най-коректен в своя отговор.
Както е записано тук: „друг траен носител”, вие как го разбирате, господин Алексиев.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Това дава възможност информацията, която е предоставена да бъде съхранена и в един последващ момент да бъде възпроизведена.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво означава запис? Гласът на кой е не пише, това не е сериозно. Електронен подпис е нещо коренно различно.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Уважаеми господа народни представители, цитирам дефиницията на „траен носител”, както е регламентирана и дадена в Закона за защита на потребителите:
„Траен носител е всеки носител, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, който позволява лесното й използване в бъдеще за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информация и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация”.
Тази дефиниция коректно въвежда изискванията на директива за продажба от разстояние на финансови услуги, дефиниция която е взаимствана от европейското законодателство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, сигурно господин Алексиев като един прилежен и интелигентен човек ще намери европейско законодателство, няма съмнение в това. Въпросът е следния: да остане ли колеги текста „друг траен носител” или да пише: „в писмена форма или с електронен подпис”. Писмената форма включва електронния подпис.
Господин Петър Димитров прави формално и той такова предложение, на мен това ми изглежда също най-логично, ако целта ни е защита на потребителите и техните права, както разбира се и защита на компаниите, които в крайна сметка трябва да получат писменото съгласие на потребителя.
Г-ЖА МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Вероятно тук ще бъда подкрепена от представителите на Комисията за регулиране на съобщенията, че електронният подпис е нещо доста сложно. Не всеки потребител притежава нещо такова. За да бъде потвърдено и едната и другата страна трябва да притежават електронни подписи. Не може да се изисква от всеки потребител да има такъв. Трайният носител е дефиниция, която е въведена и правилно транспонирана от Европейската директива. Достатъчно гаранции има за възпроизвеждане на потребителя, без промяна в това, така че тази редакция, която е предложена нека да остане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нека да чуем всички аргументи.
Господин Алексиев, заповядайте.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Предлаганата редакция „въвеждането и използването на електронен подпис” би била ограничителна, тъй като широката дефиниция на „траен носител” включва електронна поща.
Електронната поща е нещо много по-широка и много по-лесно за потребителя. Ако въведем терминът „електронен подпис” това би имало ограничителен характер. Това ще ограничи разпоредбата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Алексиев, колегите народни представители, чувам и разговорите до мен, в момента се вълнуват от следния въпрос: ние сме сезирани от много граждани затова, че с тях са водени телефонни разговори и в резултат на тези телефонни разговори те не са давали съгласие за нови договори, но са се оказали с нови договори, чието разваляне би им коствало плащането на сериозни компенсации.
Като чета тук текста остава риска този режим да се запази и усещам, че колегите са със същото опасение.
При това положение, ако има такъв риск, да запишем тогава в края текста „… на потребителя, изразено в писмена форма”. Този текст „…друг траен носител” може да означава пак телефонен разговор и да запазим съществуващите проблеми.
Господин Тагарински поиска думата.
Г-Н МАРИО ТАГАРИНСКИ: Кой признава телефонен разговор без звукозапис? Това ми кажете. Как ще се подписва договор по телефона, след като има толкова много телефонни измами?Има куриерски служби, има си начин как да става това. По телефона можете да убеждавате клиента, да го информирате, но трябва да се подпише договор. Това можете да го видите и в търговското право и навсякъде. По телефон има само договорка. В българското законодателство и в Конституцията не фигурира такъв договор по телефона, по домофона и т.н.Подписва се и се признава в съда автентичния подпис, не печат, а подпис. Нека един юрист да ми каже кой ще признае разговор по телефона за доказателство. Не може да има директива, която да отмени българското законодателство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин Тилев.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Аз съм от Комисията за регулиране на съобщенията. Имате право господин председател и уважаеми членове на комисията да коментирате тази фраза, защото „траен носител” може да бъде и магнитния носител и това се прилагаше до този момент, следователно траен носител не разрешава казуса.
За другото, с което бих искал да ви подпомогна с експертно виждане е електронен подпис.Мобилните оператори под електронен подпис не разбират електронния подпис в смисъла на записаното в Закона за електронните съобщения, а използват така нареченото „таблетиране” или изписване на подписа върху таблет. Това е сканираща програма, която пренася подписа на потребителя в електронен вид, но това става лично с негова волеизява. В този смисъл операторите употребяват електронен подпис, но не и в другия в който говорим за пълния сертификат.
Това не е измама, а начин да се спести хартия.
В този смисъл аз бих подкрепил това да има електронен подпис, защото това пести хартия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тилев, ако текстът бъде следния: „доставчикът е получил съгласието на потребителя в писмена форма или с електронен подпис”, смятате ли че текста би бил добър.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Да, господин председател.
Г-Н СТОЯН ИВАНОВ: Господин председател, това добре, но това как тълкуват съответните оператори наличието на електронен подпис и как то е изтълкувано от българското законодателство са две различни неща, т.е. ако ще се сблъскаме със съдебната практика и тълкуването на закона.Ние би трябвало да уточним какво имаме предвид тогава в закона какво е „електронен подпис” или да се ограничим с подпис.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, подсказват ми от Правният отдел, че можем да запишем текст: „ в писмена форма или с електронен подпис, съгласно Закона за електронния подпис”.
Виждате, че се оформи една редакция. По тази редакция колеги допълнения, съгласие, несъгласие.
Предлагам ви редакция на § 2 в края на текста да се чете така: „е получил съгласието на потребителя в писмена форма или с електронен подпис, съгласно Закона за електронния подпис”.
Съгласни ли сте с този текст.
Предлагам тази редакция, като отпадат думите „или на друг траен носител”.
Имате думата, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, това предложение е направено, като е съобразено с европейската директива 2011/83/ЕС , която трябва да влезе в нашето законодателство, да бъде имплементирана до 13 декември т.г. Смятам, че единственият начин по който може да въздействаме при сключването на договор от разстояние, и то само по телефона, е да бъде или в писмена форма или на друг траен носител, както е записано тук. Ние можем да не го приемем в настоящият момент, но след няколко месеца ще се наложи да го приемем и да имаме друга редакция.
Аз взех думата, защото това ще се наложи, просто нямаме друга алтернатива според мен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Опасението колеги на н.п.Иван Вълков е, че европейската директива ни задължава до края на 2013 г. да приемем текст „и друг траен носител”.
Господин Алексиев, разполагате ли с конкретният текст на директивата, бихте ли ни го прочел.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Става въпрос за новата директива 2011/83/ЕС за правата на потребителите, която действително държавите членки имат задължение да я въведат в своето законодателство към 13 декември 2013 година.
Член 8, ал.6 гласи следното:
„При сключване на договор от разстояние по телефона, държавите членки могат да предвидят, че търговеца е длъжен да потвърди предложението до потребителя и че потребителят ще бъде обвързан от предложението, след като го е подписал и след като е изпратил писменото си съгласие.
Държавите членки могат също така да предвидят тези потвърждения да бъдат извършвани единствено на траен носител”.
В този смисъл възможно е редакцията на текста да спре до ”доставчикът е получил съгласието на потребителя в писмена форма”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Алексиев, ако редакцията спре дотам: „потвърждение в писмена форма” може ли България да бъде обвинена в нарушаване на директивата.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Отговорът е категорично „не”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам същото, т.е. господин Вълков, не би трябвало да сме обвинени, че нарушаваме директивата, защитавайки българските потребители и това е становището и на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Колеги, има предложение за редакция.
Текстът на § 2 накрая да се чете така: „получил съгласието на потребителя в писмена форма или с електронен подпис, съгласно Закона за електронния подпис”.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кой ще ни проверява електронния подпис? Опитваме се да предпазим някой от измама и изведнъж вкарваме: „ще се подпишеш ти на таблет и това ще бъде”. Те го сравняват ли с нещо, банка с мой подпис ли има. Дайте да не навлизаме в такъв казус.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров знае много добре, че съгласно Законът за електронния подпис има задължителни реквизити, че има проверимост на доставчика. Той е точно толкова сигурен, колкото и писмения подпис, дори в определени случаи може да бъде по-сигурен, макар че може да има и злоупотреби. Колеги, това е бъдещето.
Господин Алексиев, заповядайте.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря, господин председател.
Според нас добавянето на израза „или чрез електронен подпис” е излишно, би съставлявало ограничение и нарушение на изискването на директивата.
Електронен подпис не може да бъде асимилиран с друг траен носител. Траен носител е нещо, което е много по-широко от електронен подпис. Няма задължение нито за траен носител, нито за електронен подпис.
Достатъчно е потвърждението на потребителят да бъде направено в писмена форма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, виждате че се оформя съгласие текстът „писмена форма” включва в себе си хартиен и електронен носител.
Предложението е текстът да завършва с думите „в писмена форма” . Отпада текстът „или на друг траен носител”.
Подлагам на гласуване § 2 с това уточнение.
Който е за § 2 в този вид, моля да гласува.
Гласували „за” – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Отиваме колеги на предложение на н.п.Мартин Димитров.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 3:
§3. Създава се чл.62а:
„Чл.62а. (1) Срочен договор се продължава само с изрично писмено съгласие на потребителя относно условията за продължаването му. При липса на съгласие, след изтичане срока на договора, той се преобразува в безсрочен при същите условия. Потребителят има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойка за това.
(2) Нищожни са всички уговорки, които противоречат на ал.1”.
Тук в този текст се въплъщава и § 1 по вносител.
Заповядайте за становища, допълнения.


Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз съм съгласен с този текст, но не знам какво ще кажат онези, които не са клиенти – при същите условия. Дали са ти преференции за две години, ти не подписваш и ти го правят за цял живот. Записано е „при същите условия” както срочния договор. Ти за 2 години си получил преференция, ползвал си я, след това не подписваш и те са длъжни да ти продължат договора при същите условия. Аз съм съгласен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров, хубаво е че зададохте този въпрос. Аз разбирам, че самият оператор може да ти прекрати договора, ако поиска след неговото изтичане. Ако операторът прецени да не го прекрати, господин Димитров. Дори да не е записано изрично, то е ясно. Това е хипотеза, при която операторът прецени да не прекрати договора, който е изтекъл. Всеки изтекъл договор може да бъде прекратен от двете страни – от оператора , или от потребителя. Ако операторът реши да не го прекрати, тогава потребителят ползва услугата при същите условия.
Правилно ли чета ситуацията, господин Алексиев.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Прав сте, господин председател. Легитимни са опасенията на г-н Димитров, но бих искал да ги разсея, защото става въпрос за следното: ние имаме един срочен договор, който при тази хипотеза, която е дадена в разпоредбата, след изтичане на срока на договора се преобразува в безсрочен.
Безсрочният договор може да бъде прекратен много лесно и от двете страни по договора, с предизвестие както от потребителя, така и от другата страна, така че нямайте притеснения в това отношение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:
Правилно г-н Петър Димитров зададе въпросът, за да е ясно за какво става дума.
Други колеги желаят ли да вземат думата за изказване. Няма.
Подлагам на гласуване § 3, който повтаря в себе си § 1 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Работната група предлага да се създаде нов § 4.
§ 4. Създава се чл.62б:
Чл.62б. Когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорни условия се извършват с допълнителни писмени споразумения…”.
Тук работната група е предложила един текст, който трябва да обсъдим: „освен ако страните са се уговорили друго”.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз мисля, че това е текстът от чл.147, но тъй като систематичното му място беше намерено в чл.62б, мисля че това „освен ако страните са уговорили друго” трябва да отпадне поради простата причина, че досега във всеки един договор, който ти се поднася от кабелния оператор, накрая ще напише другото условие, че договора може да бъде продължаван по телефона. Това ще кореспондира и с текстът, който гласувахме в чл.54а.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има формално предложение текстът „освен ако страните са уговорили друго” да отпадне.
Преди да преминем към гласуване, нека да чуем и другите колеги.
Господин Иван Иванов желае да вземе думата.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз също пледирам да отпадне текста „освен ако страните са уговорили друго”. Ако страните са се договорили да не се правят допълнителни писмени споразумения какво излиза, че пада цялата логика на предложенията, които правим тук за защита на потребителите.
Затова предлагам текстът да се гласува в следния вид:
„Чл.62б. Когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорни условия се извършват с допълнителни писмени споразумения”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги или гости, които по тази тема желаят да вземат думата.
Г-Н СТОЯН ИВАНОВ: Господин председател, аз също смятам, че трябва да отпадне изразът „освен ако страните са уговорили друго”, защото това отваря много по-широко врата за евентуални злоупотреби, отколкото това за което преди малко говорихме - друг траен носител.
С добавянето на това допълнение към изречението наистина се обезсмисля целия ни труд досега.
Предлагам този текст да отпадне.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:
Колеги, предлагам § 4, предложен от работната група на гласуване с колекцията накрая текстът след запетайката „освен ако страните са уговорил друго” да отпадне.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 3.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в новия § 4.
Предлагам ви да отпадне § 3. Има съгласие и на колегата Такоров.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 4.
Предложение от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов.
Работната група подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в § 9.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в § 9.
Предлагам ви колеги да отхвърлим § 4 по вносител, тъй като е отразен на друго място.
Който е за отхвърлянето на § 4, моля да гласува.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Тук следва едно предложение на н.п. Иван Костов:
Създава се нов § 5:
„ §5. В чл.165 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София с регионални звена на територията на страната.
2. Алинея 2 се изменя така:
(2) Комисията за защита на потребителите се състои от петима членове, в т.ч. председател, които се избират от Народното събрание с право на отзоваване. От членовете на Комисията за защита на потребителите поне един е юрист и един икономист”.
Господин Иванов, ще защитите ли това предложение.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Да, разбира се няма никакъв проблем, защото нашата Парламентарна група беше излязла със становище, че е необходимо да бъдат избрани наново всички регулаторни и контролни органи в страната. Имат се предвид Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Комисията за регулиране на съобщенията.
В този именно контекст гласи допълнението, че всъщност тези промени трябва да бъдат направени от Народното събрание, нещо което и министър председателят в оставка Бойко Борисов заяви, че настоява Народното събрание да избира тези органи.
Аз не виждам аргумент, на който да се възрази за това предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:
Господин Андонов, заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ АНДОНОВ: Аз искам да попитам само юристите това допустимо ли е да стане.Ние всъщност на първо четене нямаме изменение на този закон.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми колеги, все пак в края на това Народно събрание да се правят такива структурни промени, в един такъв важен регулаторен орган, мисля че не бива и не следва да се прави. Това е органът, който контролира и защитава потребителите, включително и всички, които са проверявани от тях.
Ние имахме и предложение за промяна на начинът, по който се избира другия независим регулатор Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Може да се прецизират и останалите независими регулатори, но мисля, че не това Народно събрание трябва да го реши и не по този начин, не с тези текстове така както са записани от господин Костов.
Мисля, че не е редно да приемаме тези текстове сега.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:
Предлагам да влезем в процедура по гласуване.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Параграф 5.
Предложение от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов.
Предложението е оттеглено в работната група.
Господин Такоров дава знак, че това наистина е така.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразено на систематичното му място с новия § 5.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 6.
Предложение от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов.
Предложението е оттеглено в работната група.
Господин Такоров потвърждава.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
§ 5. В чл.206 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал.1.
2. Създава се ал.2:
„(2) На доставчик, който наруши разпоредбите на чл.54, ал.1 и 2 или на чл.54а, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3 000 лева”.
Господин Алексиев, господин Тилев, ако един човек бъде подведен и след невинен телефонен разговор, се окаже с договор, за който той не е давал съгласие и подаде жалба към Комисия за защита на потребителите и към Комисия за регулиране на съобщенията примерно, на оператора ще бъде наложена глоба между 1000 и 3000 лева. Това ли означава този текст.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Да, този текст точно това означава.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Да, но мисля че става въпрос за санкция, която може да бъде наложена единствено от Комисията за защита на потребителите съгласно този запис.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Санкциониращ орган е Комисията за защита на потребителите. Гражданинът подава жалба към комисията, тя проверява, вижда че няма писмено съгласие, че няма писмен договор и глобява оператора с глоба от 1000 до 3000 лева.



Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз чета и следващият § 6. В § 5 е написано: „се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева.
В § 6, още в ал.1, в аналогичен текст се казва: „се налага глоба и имуществена санкция”. Нека да запишем и в § 5 „ и имуществена санкция от 1000 до 3000 лева”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Глобата се налага на физическо лице, а имуществената санкция на юридическо лице. Предполага се, че в § 5 са само юридически лица.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, в чл.207, § 6 се казва: „Чл.207, (1) На лице, което възпрепятства правото на потребител…” . Очевидно е, че става въпрос за юридическо лице, а не за физическо лице.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам ви за да не губим време в дискусия, ако държите в § 5 да пише: „се налага глоба или имуществена санкция”.
Правя го формално това предложение, за да избегнем поне този дебат днес.
Господин Вълков, заповядайте.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Димитров, смята че е добре от Комисията за защита на потребителите да обяснят защо трябва да бъде записан и чл.54, ал.1 и 2 и чл.55, които не фигурираха първоначално в предложените изменения и допълнения към Закона за защита на потребителите, а се оказа че по време на разискванията на работната група по тези текстове няма конкретни санкции. Това е добре да бъде обяснено от Комисията за защита на потребителите. Към настоящият момент много трудно се налагат санкции по тези членове, а това е в ущърб на потребителите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Комисията за защита на потребителите, моля да отговорите на въпросът на колегата Вълков и да разкажете новият вид санкции, които въвеждаме кога ще бъдат налагани, от кога ще бъдат налагани и кой трябва да бъде сезиран.
Г-Н ХРИСТО ТРЕНДАФИЛОВ: Аз съм главен юрисконсулт на Комисията за защита на потребителите.
Уважаеми господин председател, господа народни представители, въвежда се санкция за чл.54, ал.1 и 2 . Този член касае потвърждаването на една писмена информация, която всеки потребител трябва да получи, когато има сключен договор от разстояние. Тя е конкретизирана в чл.52, но преди изпълнението на договора непосредствено тя трябва да бъде потвърдена тази информация в писмена форма. Ако не стане това нещо, ние искаме да може този, който я е предоставил тази информация да бъде санкциониран, понеже това ще дисциплинира търговците. Тази информация е много важна за потребителите, тъй като съдържа в себе си начина той да се откаже от договора от разстояние, както и общо взето голяма част от неговите права. Затова е важно да я има тази санкция в чл.54.
Що се отнася до чл.55 също е много важно тя да следва, тъй като тя дава правото потребителя в рамките на 7 работни дни да се откаже от получения договор от разстояние, без да дължи никакви неустойки, без да дава никакви обяснения. Това е едно от предимствата на този член до момента. Потребителят си е отправил изявлението до търговеца и има всички основания да му бъде прекратен договора, но търговеца не прекратява договора и не му връща парите. Тогава ние го санкционирахме досега по общият чл.228. Много често се случва, че тези санкции падат в съда, тъй като хипотезата е, че има права потребителя, а няма задължения за търговеца в тази ал.1 на чл.55. Затова ние искаме изрично да се предвиди, че когато се възпрепятства правото на потребителя да се откаже от договора, при положение че той е свършил всички свои задължения, направил е изявление към търговеца, за да може да прекрати безпрепятствено договора, като тази санкция ще дисциплинира търговците да уважават претенциите на потребителите, които са основателни.
Алинея 6 гласи, че в точно определен срок – 10 дни, той трябва да възстанови на потребителя всички суми, които му е взел. За да се завърши изяло работата в защита на потребителите в тази насока е необходимо да се създадат санкции за възпрепятстване правото за нарушение на ал.6 от чл.55.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има разум в тези думи, които чухте, защото съгласно римското право закон без санкция е неработещ .
Колеги, гости, по тези текстове желаете ли да вземете думата.
Господин Червенкондев, заповядайте.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин председател, напълно подкрепям представеното от Комисията за защита на потребителите. Наистина виждам проблемите и в други закони. Цялото ни законодателство да бъде ориентирано основно и към потребителите, за защитата на техните права. Затова всички тези текстове, които допълнително се вкарват, са само в тяхна полза и трябва всички, които доставят било то услуги, продукти и каквото и да било друго от разстояние или не, да спазват правата на потребителите и да съдействат при проверките на Комисията за защита на потребителите за събиране на информация, на данни и обстоятелства.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Трендафилов.
Г-Н ХРИСТО ТРЕНДАФИЛОВ: Във връзка с този член, в който се говори за глобата и имуществената санкция, искам само да кажа, че по смисъла на Закона за защита на потребителите може да е и физическо лице, така че е правилно да се включи глобата като административно наказание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов направи формално това предложение в § 5, ал.2 накрая на изречението да се запише „се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева”.
Колеги, предлагам ви да минем в процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване § 5, с допълнението преди думите „имуществена санкция” се добавя „глоба или”.
Който е за § 5 с тази редакция, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 6.
Параграф 6.
По него вече имаше дебат, но ако някой допълнително иска да вземе думата, може да го направи. Този параграф беше представен от колегата от Комисията за защита на потребителите много аргументирано, стегнато.
Желание за изказване няма.
Който е за § 6, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение от народния представител Мартин Димитров.
1. Създава се нов § 7.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 7.
„§ 7. Създава се чл.208а:
Чл.208а. За нарушение на разпоредбите на чл.62а или на чл.62б на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 5000 лева за всеки отделен случай”.
Желание за изказване.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Димитров, предлагам към санкциите да включим също и глоба.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Вълков фактически подкрепя предложението, което аз писмено съм направил малко по-горе, а именно: „на виновните лица се налага глоба в размер на 1000 лева” и след това да следва текста: „а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 5000 лева за всеки отделен случай”.
Аз правя това процедурно предложение за редакция на § 7.
Желания за изказвания не виждам.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приехме § 7 с редакцията.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция: „Заключителни разпоредби”.
Желание за изказване няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 7.
Параграф 7.
Предложение от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
§ 8. В Закона за радиото и телевизията ( …….) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.75 се създава ал.10:
„(10) Аудио-визуалните търговски съобщения и търговските съобщения в радио услуги не трябва да се излъчват със сила на звука, различна от силата на звука на останалата част от програмата”.
2. В чл.126, ал.1 думите „чл.75 ал.1 и ал.3 – 6 и ал.8” се изменят с „чл.75 ал.1, ал.3-6, ал.8 и ал.10”.
Господин Такоров, заповядайте.

Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Искам да направя едно допълнение в ал.3. Тъй като § 11 касае § 7 нека да го зачетете, тъй като има техническо време за въвеждането и ние предвиждаме § 7 да влезе в сила от 01 април 2013 година. Последният параграф е свързан точно с този, който в момента дискутираме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Комисията за регулиране на съобщенията да кажат дали 01 април е разумен срок за една такава промяна.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Искам да ви кажа, че асоциациите сложиха този срок, когато решиха да се саморегулират, така че нашите мнения с тях съвпадат. Те казаха, че от 01 април могат да въведат това изискване и да се саморегулират, така че ние в една посока работим.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Аз съм изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО).
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, действително законодателното предложение въвежда единствената промяна за сила на звука, което е субективно. Ние имахме възможност да говорим в рамките на участващите комисии за звука. Пиковото равнище на звука дори и в момента е изравнено. Разликата идва от друго, от нивата на гръмкост и с нейната динамика на звука , с цел да го направят по-силно звучащ.
Ще дам един пример. Ако в една музикална творба експресията се дължи на широтата на звуковата динамика, от тихия звук през среден до към високите нива на звука, то стесняването на този диапазон, смачкването на този диапазон, както става при рекламите, всъщност постига едно изкуствено усещане за по-висок звук.
Какво направи индустрията? Какъв беше нашия отговор? Рекламодателите, рекламните агенции и медиите се събраха и приеха единен стандарт за регулация на звука в рекламите. Той е много основен, разработен е на основата на препоръка на Европейският съвет по радиоразпръскване и въвежда отново нормализация на звуковите нива, базирана основно на гръмкостни нива, вместо на максималното ниво на сигнала, както беше до момента.
Досегашната нормализация на сигнала е базирана изцяло на измерването на максималното ниво на сигнала, водеше до така наречената „валвес лор”, всички стесняваха максимално динамиката на звука, горе под пика и на практика се създаваше едно изкуствено усещане за по-висок звук, без обаче пиковите нива на звука да са прехвърлени.
Нормализирането, което постигаме с единното споразумение на практика решава този проблем. Съответно искам да кажа, че предложението относно силата на звука, което бе отправено от народните представители Георгиев, Такоров и Мерджанов , именно на това Народно събрание и на инициативата на Съвета за електронни медии се дължи ускоряването на решаването на проблема за разликата между нивата на гръмкост между различните елементи на програмата и рекламните блокове.
Господин Такоров, имам молба към Вас и към Вашите колеги, които участват в обсъждането на обединения законопроект да дадем шанс на формата на саморегулация , получила изключително широка подкрепа, да покаже че е работеща и ако щете да еманципират допълнително цялата индустрия да разработи и въвежда активно стандарти и добри практики, за да не се налага законодателно решение на всеки отделен проблем.
Отправеното предложение на господин Такоров даде резултат преди дори да е претворено в закон. Ние считаме, че онова което е прието като единен стандарт и споразумение на цялата индустрия – рекламодатели,агенции и медии върши тази работа и затова ви моля да признаете положителните последици от вашата инициатива и да оставите приетите стандарти да докажат себе си, още повече, че предложението по чл.75, ал.10 би било неприложимо до голяма степен във връзка с чисто терминологичния спор – сила на звука в рекламите, която ние и в момента може да удостоверяваме, че е постигната, че е изравнена и разбира се по какъв начин тази сила на звука причинява дискомфорт. Моля да дадете предложение специално по отношение на звука в тази част, признавайки че индустрията макар и със закъснение действително е предвидила достатъчен механизъм, който да даде отговор на потребителския проблем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги първо да кажем Добре дошъл на господин Делян Добрев.
Господин Такоров, склонен ли сте да оттеглите предложението.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Не съм склонен, защото на практика техните решения имат пожелателен характер и никой не е в състояние да накара някой от телевизионните оператори той да ги изпълнява.
Господин Меликов, аз мисля че ние говорим едно и също – и вие искате това да стане и ние искаме. Вие сте икономист, аз съм инженер и съм учил по физика за сила на звук и децибел. На всички ни е ясно за какво става въпрос. Разберете, че това не е добре и за рекламодателите. Вие знаете, че има едно дистанционно и когато се включи рекламата той може да отиде на друга програма или изключва въобще звука да не го слуша, така че те не могат да достигнат и до хората. Много добре знаете за какво става въпрос. Решили сте да се саморегулирате, аз съм съгласен да има и регулация със законова форма. Вашето предложение има пожелателен характер.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Напълно подкрепям регулацията на силата на звука, това за което говори господин Такоров, само имам един въпрос. Все пак как ще се установяват нарушения върху това, който ще следи за тези нарушения – Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии или някой друг. Какви са санкциите, господин Такоров или господин Вълков? Кой ще установява тази сила на звука че е нещо различно?
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма подкрепя предложението на господата Георгиев, Такоров и Мерджанов. Господин Такоров, прав сте че в един момент можеш да превключиш телевизора, но има нещо друго. През последната година по едно и също време на която и телевизия да включиш, навсякъде се излъчват реклами. За мен е дразнещо по средата на едно предаване да започнат реклами с много по-висок звук, така че ние подкрепяме предложението и смятаме, че тази регулация е необходима, защото липсата й не може да бъде заменена от саморегулация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тилев, колегата попита на кого да се оплаче от тук нататък за неспазване на тази разпоредба. Как се установява и каква е санкцията? Заповядайте.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, в момента силата на звука е еднаква.Почти целият ми живот е минал в тази индустрия, мога да ви уверя че има в абсолютно всички разпространители на програма има така наречените лимитиращи устройства, пиковете са изравнени. Аз и на предната дискусия се опитах да заостря вниманието ви върху това, че сила на звука, господин Такоров е абсолютно прав, от гледна точка на децибели и всички останали компоненти които се съдържат, но сила на звука казвам ви го категорично, че в момента тя е изравнена, тъй като самите технически устройства не допускат рязко качване на пиковете на звука, поради простата причина че започват да гърмят излъчващите устройства, следователно в интерес на всички е да лимитират и да вкарват в една обща звукова пътечка сигнала, който подават.
Въпросът е в друго. Тук говорим за характеристики на звука. В начинът, по който е изготвен продукта, в него е вложена така наречената компресия. Това са няколко вида методи, които създават буквално агресиране на този звук. Той пак като сила е равен на останалите, но той е агресивен, т.е. ние се борим срещу агресията. Струва ми се обаче, че това нещо не може да бъде записано в Законът за електронните съобщения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тилев, това е Закона за радиото и телевизията.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Там обаче е трябвало да предвидим някакъв тип техническо съоръжаване и някакъв тип разпис, по който тези експерти от Съвета за електронни медии биха могли да оценят дали това е, или не е. Благодаря ви за вниманието.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, естествено че в Съвета за електронни медии могат да прослушат запис със съпоставяне, да съпоставят силата на звука на рекламата със силата на звука за основната част на приемане. Това няма никакъв проблем, защото СЕМ прави това, което е по съдържанието на други характеристики на дадено предаване.
Аз обаче имам следното предложение тук в текста. Като казваме, че не трябва да се излъчва сила на звука, различна от силата на звука на основната част от програмата, това е трудно осъществимо, да бъде абсолютно със същата сила на звука, а по-скоро не трябва да се излъчва сила на звука, по-голяма от силата на звука на останалата част от програмата. Това е за нас лимитът, от горе, а не отдолу.
Правя процедурно предложение и моля да го подложите на гласуване – по-голямо от силата на звука.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам да ми обясните. Стая. Телевизор. Устройство, което мери силата на звука. Като започнат да се излъчват рекламите, това устройство ще покаже, че децибелите са по-силни или по-слаби. Обяснете ми това.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Господин Такоров, един пример. Вземате един най-обикновен приемник в кола. Пускате го на определена мощност и той звучи по един начин. На него има копче на „лог вайс”, включвате го и изведнъж усещате агресиране на звука. Това е разликата.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Не ми отговорихте конкретно на въпроса.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Да се опитам да го кажа по-просто. Звукът, който се излъчва в момента в радио- и в телевизионните програми не може да бъде различен. Там има процес на калибриране на целия този продукт. Ако той е с резки пикове се отразява върху панорамата на излъчването. Тази панорама на излъчването съответно се отразява и в санкционен режим на така наречените пикове, които се получават при операторите, но това са технически характеристики. При радиата ние санкционираме за превишаване на девиацията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да повторим въпроса, който колегата Червенкондев повдигна. Ако един човек, гледайки рекламите в къщи реши, че те са с по-голяма сила на звука, в сравнение с останалата програма и реши да се оплаче се обръща към Съвета за електронни медии.Съветът за електронни медии вече трябва да направи проверка. Господин Тилев, ние не сме специална комисия по Закона за радиото и телевизията. Има ли текстове, които трябва да въведат необходимите санкции, ако тази разпоредба не се спазва, т.е. ние пишем тук един текст господин Такоров, за който няма санкция. Всъщност в т.2 има посочена санкция.
Господин Червенкондев, заповядайте.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз продължавам да питам. В момента ако един потребител, който и да било той, счете че му е писнало тези реклами да бъдат с по-висока стойност на звука, дефакто на кой трябва да се оплаче. Съветът за електронни медии как би проверил, ако това примерно се е случило вчера. Приемаме ли работещ текст, който е в интерес на потребителите или не.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: В момента Съветът за електронни медии не разполага с такива технически средства.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, като променим законът ще си закупят.
Г-Н СТОЯН ИВАНОВ: Тук рискуваме да повторим едни много дълги дебати , които се водеха в Комисията по култура, гражданско общество и медии. Там имаше внесено подобно предложение от колеги от ПП ГЕРБ. Там също ни беше надълго как това е невъзможно и аз за разлика от господин Такоров обаче вярвам в силата на саморегулацията и изключително много се радвам, че в резултат на тези дебати от АБРО приеха да започне тази саморегулация. Може би терминологията, която се използва тук в предложенията да не е съвършено точна за силата на звука, но ние тогава говорихме за това, че има европейска препоръка.
Ние бихме могли да запишем: нивата на гръмкост, съгласно препоръка на Европейската комисия. Това можем да го проверим в Правния отдел.Господин Такоров, в тази препоръка фигурират всички тези необходими условия, на които трябва да отговаря звука, така че да не си играем с терминология – нива на гръмкост, сила на звука, интензивност, агресивност, там всичко това е описано достатъчно ясно.
Това беше обсъдено в комисията и колегите от АБРО на базата именно на тази препоръка поеха ангажимент
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов предлага да преминем към процедура по гласуване.
Имаше едно единствено, конкретно предложение, направено от Иван Николаев Иванов, а именно в § 8, ал.10 текстът след „със сила на звука” , да се запише: „не по-висока от силата на звука на останалата част от програмата”.
Господин Петър Димитров желае да вземе думата.

Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз разбирам, че ще гласуваме за нещо, което няма никакво значение. Ако вместо „сила на звука” сложим „да се излъчва с компресия и агресия, не по-големи от компресията и агресията на основната” смятам, че ще бъде по-добре. Разбирам, че силата на звука не се променя и вие добре го казахте, значи приемаме един текст, който не означава нищо. Как това може да се промени, тъй като нещата са нетърпими и хората са скандализирани? Помогнете ни да сложим текст, който ще работи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ние днес решихме да изземем функциите и на още две-три комисии в Парламента и да свършим неща, които те за 5-6 години не са успели да направят, но аз уважавам вашето желание да свършим и тази работа.
Господин Тилев, отговорете на въпросът на колегата Петър Димитров.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: За мен най-обхващащото понятие би могло да бъде „характеристика на звука, не по-различна от основния програмен продукт”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, след като чухте дебатът кой какви предложения за редакции прави.
Господин Иванов държи ли си на неговото предложение.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз мога да си оттегля моето предложение, но след като дори за силата на звука се казва, че няма съответни технически устройства в момента в Съвета за електронни медии, аз питам за всички характеристики на звука, които са в честотен спектър и т.н. кой ще гарантира тази проверка. Според мен именно така правим текстът абсолютно неработещ.
Продължавам да твърдя и това, че силата на звука се измерва с големина, а не с височина. Самият звук може да бъде висок или нисък, но силата на звука е по-голяма или по-малка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Меликов, заповядайте.
Г-Н МЕТИН МЕЛИКОВ: Благодаря ви. Действително в резултат на тази инициатива, целият сектор се събра – рекламодатели, комуникационни агенции и медии. Много специалисти бяха въвлечени в разработването на този стандарт и допълнително споразумение, което ще го въведе. Онова, което измислихме е самите телевизии в момента инвестират в софтуера, който да замерва пиковите нива, според собствените им вътрешни нива. Всяка телевизия има технически изисквания към тези рекламни пикове и е в състояние да мери, и мери това което е в момента, ще инвестира в малко по-сериозен софтуер. Ние сме им дали някакъв прозорец колкото да могат да предвидят такива средства и да инвестират. Поне три характеристики на гръмкост трябва да има, малко е сложна и за мен тази материя. Притесняваме , че ако сега в този момент пренаписваме онова, което е предложено, рискуваме, да не допуснем някаква грешка, нещо което не можем да обсъдим сега с експертите.
Телевизиите поеха в рамките на саморегулацията точно тази инициатива, да замерват както замерват тези нива. Очакваме при сработване на тези правила да няма повече никакви оплаквания. Факт е, че такива оплаквания при радиото няма, защото при тази модулация те излизат от честотната лента и след това Комисията за регулиране на съобщенията ги съответно санкционира. При телевизията не е така.
Ако искате да завършим в акорд, ние можем да приемем предложението в този смисъл, с всички условности, разбира се. Да остане тази редакция, да не сложим някаква редакция, която след това ще бъде трудно изобщо да се въведе, да не объркаме цялата работа.
Искам само да допълня. Рекламодателите седнаха до нас, именно защото както каза министър Добрев, тази реклама не въздейства, хората превключват канала, значи това е лоша реклама.Те подкрепиха предложението, за да сме в акорд,защото ние действително гледаме в една посока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има едно конкретно предложение.
Господин Добрев, заповядайте.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако от секторът така или иначе са приели тази саморегулация и са съгласни да го правят, аз не виждам какво би попречило да има регулация, защото така или иначе те доброволно го правят. Ние не ги караме насила, вече са се съгласили доброволно да го правят, само че когато го имаме в закона, ние ще гарантираме, че след една година да решат да не го правят повече доброволно, а ще продължат да го правят, защото го има и в закона.
Имаме конкретен текст „характеристика на звука” , така че текстът може да бъде редактиран не със сила на звука, а със същата характеристика на звука като другите предавания. Въпрос на време е съответно Комисията за регулиране на съобщенията да си закупят необходимата апаратура, да следят и това, след като им е вменено със закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаше една конкретна редакция, предложена първо от Иван Н.Иванов.
В §8, ал.10 текстът да стане: „със сила на звука, по-голяма от силата на звука на останалата част от програмата”. Това е редакцията, която се предложи.
Това е предложената редакция на § 8.
Предлагам ви §8 с тази редакция.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 9
Параграф 9.
Тук има два варианта.
§ 9. В Закона за електронните съобщения се създава нов член 231.
„Чл.231.
Вариант І.
(1) При доставка на телевизионни програми от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, към договора се прилага списък с наименованията на телевизионните програми, включени в ценовия пакет”.
С една дума като човекът отива да си подписва договорът, към договора има списък с програмите
Вариант ІІ.
„(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са задължени да публикуват на страницата си в интернет, на видно място в търговските си обекти и по друг подходящ начин списък с наименованията на телевизионните програми, включени в ценовите пакети”.
Вариант ІІ е не като подписваш договора да ти дават списък с програмите, а трябва да ги има на интернет страницата на доставчика и там да можеш да ги видиш.
Следва ал.2.
„(2) Предприятията по ал.1 поддържат в писмен и електронен формат регистър на постъпилите от потребителите жалби, сигнали и предложения.
(3) При промени в списъка по ал.1 потребителят има право да прекрати договора, без да дължи обезщетение и/или неустойка, като отправи едномесечно писмено предизвестие в срок 14 календарни дни от оповестяване на промяната.
(4) Нищожни оса всички уговорки, които противоречат на ал.1 – 3.”
Колеги, казвайте кой от двата варианти да приемем.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ:
Аз съм за вариант І, тъй като потребители има навсякъде, всички от тях нямат достъп до интернет. Някъде където са по-малките населени места интернет няма.
Второ, не съм съгласен с промяната в ал.3, където е добавено: „в срок 14 дни от оповестяване на промяната”. През тези календарни дни ти може да си някъде в чужбина, да си някъде другаде, да не си разбрал.
Искам да кажа, че нашите проблеми не са когато се завишават програмите, проблемът е от основният пакет, по който е сключен договора ако се премахне някоя от програмите, тогава да има право потребителя в едномесечен с предизвестие да прекрати договора си. Това е целта на всичко това. В крайна сметка аз не искам да давам пример, но това е в основата на предложението, което сме направили.Затова оттеглихме ал.2 и ал.4 от първоначалния вариант, който пък беше много несправедлив спрямо кабелните оператори. Това го разбрахме в дискусиите, които водихме с тях и затова ги оттеглихме.
Г-ЖА МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Приветствам прередактирането на всички текстове, които касаят доставката на телевизионни програми. За представителите, които са членове на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори вариант І и вариант ІІ на ал.1 на предвидения за изпълняване чл.231 са изпълними.
Искам само да кажа, че повечето от кабелните оператори не действат при условия на индивидуални договори, а при общи условия, така че чисто логически вариант ІІ по-скоро изпълнява целите в смисъла на вложеното, на това което народните представители казват че влагат в идеята за афиширане наличието на ясен списък за телевизионните програми.Това задължение списъкът да стои на видно място във всеки от офисите на кабелните оператори и на интернет страницата са напълно изпълними.
Освен всичко друго всеки уважаващ себе си кабелен оператор, каквито са повечето от членовете на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори, поддържат отделен телевизионен канал, в който оповестяват честотата и мястото на съответната телевизионна програма. Служебен канал, в който тази информация върви за всеки потребител.
Също така не възразяваме за съществуването на ал.2. Такъв писмен и електронен регистър на жалбите е наложителен. Това изискване на много места в подзаконовите нормативни актове, които регулират нашата дейност съществува, така че освен повторяемостта на това изискване против него нямаме нищо.
По-скоро ни притеснява ал.3. Ако целта е единствено за намаляване броя на програмите, редакцията на ал.3 не изпълнява тази цел.Ще ви кажа защо. Защото тук става дума и вие сте казали „при промяна”, но имайте предвид че промяна в списъка на телевизионните програми най-вече е налице когато една телевизионна програма, без наше знание и участие например , се ребрандира, както Про БГ стана бТВ Синема. По този процес ние нямаме никакво влияние. Практически излиза, че заради формална промяна в списъка на една телевизионна програма и смяната й с друго име ние даваме право на потребителя да се откаже от договора. Друг е въпросът, че всеки безсрочен договор, може да бъде прекратен от потребителя без каквото и да било посочване на основание и към настоящия момент.
Друг е въпросът обаче, че кабелният оператор предоставя пакетни услуги на по-ниски цени и тогава да се даде същата възможност на потребителя не би било справедливо. Настоявам или за прередактиране на тази алинея или за нейното отпадане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Георги Андонов поиска думата.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз съм съгласен с това, което казахте, но вижте текста на вариант І и вариант ІІ, те двата не се борят един друг. Аз мисля, че може и двата текста да останат.
Г-Н ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми господин председател, колеги, аз искам да възразя изцяло на изказването на госпожа Георгиева по отношение на това, че когато се промени наименованието на дадена телевизия, това не дава предпоставка за разтрогване на договора. Аз това искам да попитам. Един кабелен оператор подписва един договор с един клиент и му изброява телевизиите, които той ще предостави на този клиент, тогава той не е сигурен и не е обвързан с договор с тези телевизии, с тези доставчици, така ли да го разбирам. В същото време вие продавате един продукт, за който вие нямате никакво отношение към този продукт. Всъщност аз продавам сирене, което аз не знам от къде ще намеря, от къде ще доставя и по какъв начин ще го доставя. Аз лично съм потърпевш от сега действащ оператор. Миналата година кабелният оператор премахна телевизия Дискавъри, преподписа по телефона без да разбера аз през м. август договора и аз сега не мога да се откажа от този кабелен оператор. Казаха, че таксата се е вдигнала. Защо тогава ме карате аз да плащам допълнително, при положение че вие нямате никакви договорни отношения с тази телевизия, която ми продавате допълнително като бонус.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги , много е хубаво такива неща да се случват на народни представители, за да вземат граждански позиции.
Господин Иванов поиска думата.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Тук стана въпрос кой от двата варианта на алинея 1 да бъде приет. Считам, че първият вариант е по-подходящ.
Едновременно с това в ал.3 категорично възразявам срещу тази добавка: „в срок 14 календарни дни от оповестяване на промяната”.Първо човек може да е отишъл някъде на курорт за 20 дни, изтекъл е срока от 14 дни, не иска да гледа тези една или повече програми, но е длъжен. Този срок категорично считам, че трябва да отпадне. Още повече съгласно гласуваният от нас текст на § 4 сме казали, че когато страните са сключили договор в писмена форма, изменение на договорни условия се извършва с допълнителни писмени споразумения. Понеже това за списъка на телевизионните програми е записано само като приложен списък, то ние практически тук правим известно отстъпление от общия текст и мога да го приема само в обема на ал.3. „(3) При промени в списъка по ал.1 потребителят има право да прекрати договора без да дължи обезщетение и/или неустойка, като отправи едномесечно писмено предизвестие”. Никой не е длъжен всеки ден да върти всички програми, за да види дали има нова програма или не или да минава на канала на кабелната телевизия, за да види дали има някаква промяна. В един момент той установява, че програма която го отвращава или по редица други причини не иска да се гледа от децата , е въведена в пакета и той да няма право да се откаже.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съм съгласен с колегата Иванов, но колеги искам да ви задам следния въпрос. Как разбирате ал.3, най-вече юристите? Дали ако операторът реши да добави програма, да му се появява нова телевизия, това отново е основание за прекратяване на договора за потребителите. Добавянето на нова програма, без отпадането на друга , не би трябвало да бъде основание за възможност за безсрочно прекратяване на договора. Искам да предложите редакция тук, в която да се разбират нещата именно по този начин.
Отново ще повторя за господин Иванов. Възможно е някой оператор добави програма, без да изважда съществуваща програма, тогава текста на ал.3 е отново промяна в списъка. Не би трябвало това да бъде основание за предсрочно прекратяване на договора, това се опитвам да ви кажа.
Господин Червенкондев поиска думата.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Можем да запишем: „При отпадане на програма от списъка от ал.1…”.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Комисията за регулиране на съобщенията подкрепя по принцип тези поправки, но смятаме че мястото на тези поправки не е в Закона за електронни съобщения, а в Закона за защита на потребителите.
Категорично в чл.2 на Закона за електронните съобщения е императивно изказано виждането, че не може да се взема никакво отношение към продукти и програми. Ако внесем тези поправки, би трябвало да изменим и чл.2 на Закона за електронните съобщения. Поправката спори със съществуващото положение в закона, и то императивно. В този смисъл моля за вашето внимание и тази поправка да бъде адресирана към Закона за защита на потребителите. По принцип ние подкрепяме това предложение.
Г-Н МЕТИН МЕЛИКОВ: Нашето изказване е изцяло в подкрепа на колегите от Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори. Ние говорим на свързани пазари на първо място. Един съответен пазар има отношение нагоре по веригата и надолу по веригата. Нашето общо послание е да не жертваме нормалното функциониране на пазара, т.е. отношенията между разпространители и телевизиите, с опит да се защити пазара надолу по веригата, пазара на дребно, при предоставяне на канали. За нас на второ място е задължително запазването на отворения характер на пазара. Това съпътства възможността и свободата да доставят услуги изобщо.
Аз се замислям за няколко опции от реалността, които може би добре ще тестват самия закон. Какво ще се случи, когато договорът с определена телевизия за разпространение изтече? Договорът е изтекъл, той е бил едногодишен и в един момент изтича.
Г-Н ГЕОРГИ АНДОНОВ: Аз зададох един въпрос. Как кабелният оператор подписва договор за предоставена услуга на дадена телевизия, без той да е сигурен, че това нещо ще съществува за този период?
Г-Н СТОЯН ИВАНОВ: Колега, договорът си има срокове. Както договорът с вашия кабелен оператор има срок, договора на която и да е кабелна телевизия също има срок.
Г-Н ГЕОРГИ АНДОНОВ: Кабелният оператор тогава ще даде точен срок на потребителя.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да спестим емоциите си по този важен въпрос. Господин Меликов, имате думата.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Според нас няма как тези срокове просто да се засекат. Аз съм против да се прави пряка аналогия с продукта, който предоставят кабелните телевизии, пакетирани телевизионни програми с продукти на индустриалното производство, които са с форма, цена и пр.продукти по характеристики. За нас излиза, че свободата на договарянето няма никакво значение именно защото при изтичане на договора с тази телевизия, кабелния оператор не може да прекрати, това оставя ако щете и много голяма възможност за извиване на ръцете на кабелния оператор за следващия договорен период. Ще напомня отново за пакетните услуги. Голяма част от договорите в областта на телекомуникациите са пакетни, имаме фор плей услуги и т.н., т.е свободното прекратяване на всяка услуга засяга множество пазари, а вие знаете че тази ценова оферта се изчислява според броя услуги, според срока, има една много сложна оценка. Какво това би струвало, за да може да се продаде тази услуга? Това нещо ще го ликвидираме като възможност буквално.
Страхуваме се също така, че е възможно недобросъвестно положение и ще ви дам конкретен пример. В предварително оповестеният текст нямаше добавката: „в срок 14 календарни дни от оповестяване на промяната”. Да кажем, че имаше опции тук тя да не присъства изобщо. Ако я няма, това означава че през м.януари малоазийската телевизия, която върви в нашия общ канал, в общия пакет е прекратена и това е възможност през м.юни ако някой реши, че има по-добра оферта на пазара да прекрати своя договор, само защото преди 6 месеца някаква програма е отпаднала от списъка.
Ако става въпрос за премиум пакети, филмово съдържание, програми за възрастни, които се избират целево и се плаща допълнително, очевидно при този случай смятам, че колегите ще се съгласят, че не е възможно изваждането от пакета, но общия пакет, който съдържа 70 – 80 програми, с най-различно договаряне, с различна срочност, ще доведе пазара до хаос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:
Има думата господин Червенкондев, след него г-н Доброслав Димитров, г-н Тилев.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Колега, нали се сещате, че примерно както каза г-н Георги Андонов, единствено заради Дискавъри не иска да бъде повече с вас. Потребителите трябва да имат права и когато правите пакети и поради една или друга причина някакви търговски условия са се променили с вашите доставчици или други телевизионни програми, трябва да давете възможност потребителите, които конкретно заради този ваш пакет или тази ваша услуга са се абонирали, съответно да имат право да се откажат. Те може и да не се откажат, това си е тяхно право, но ние трябва да им дадем правата.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Господин Червенкондев, аз съм съгласен, че това законодателно предложение има много конкретни примери зад себе си. Действително трябва да имат права потребителите, които се опитвате да защитите. Страхувам се, че защитата на тези права ще вкара другата част от пазара в много голям хаос. Трябва може би да се намери баланса в това. Нека да обмислим евентуално премиум пакетите, тези в които програмите са извън основния пакет евентуално да бъдат в ал.3. Ние просто рискуваме страхотен дисбаланс, опазвайки правата на потребителя да вкараме индустрията в хаос. Нека да обмислим премиум пакетите да минават по ал.3, но не и основния пакет.
Г-Н ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважавам желанието ви да защитите индустрията, това е разбира се ваша задача и се справяте добре, но това с което обрисувате тази апокалиптична картина ,в случая с пазара е абсурдна.
Ситуацията, при която вие искате потребителите да бъдат завързани за някой оператор за две години напред, независимо какво му се случва е абсурдна, тъй като аз ще ви дам редица примери. Вие тук коментирате за програмата Дискавъри, но например аз съм спортен фен и на мен ми трябва един канал от вашия общ пакет и вие ми го премахвате. Например аз следя американски футбол, има един канал който предава и вие го премахвате от пакета. От там нататък аз губя интерес от вашата услуга.
Абсурдността и за да не се повтарям с господин Червенкондев е точно това. Аз съм сключил договор с една компания, защото съм видял списъка с програмите и вие не може да теоритизирате кой канал на мен ми е важен, може да е един от тези 70, най-незначителния, може да съм фен на риболова. Мисълта ми е, че ние не може да размишляваме кой канал е важен и кой не е важен за крайния потребител. Потребителят е погледнал един списък с канали и е сключил един договор. Не мисля, че нещо апокалиптично ще се случи. Ако ние приемем, че в крайна сметка тези потребители са ваши завинаги, просто не е пазарен принцип. Пазара диктува нещата, хората гледат едни пазарни пакети, сравняват с 10 различни доставчици и избират един от тях. В един момент този доставчик променя нещо, пак ще си прегледат какви са условията, потребителите няма да отидат на луната. Те остават в България и си избират между тези доставчици, които предоставят тяхната програма. Всички тези опасения, че потребителят ще си тръгне са напразни, нищо няма да стане, просто това е пазара. Вие се съревновавате с пакети, хората решават, вземат информирано решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем господин Тилев, след това господин Андонов.
Господин Тилев, заповядайте.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, струва ми се че тук навлизаме в свръхрегулация.Този пазар е един от най-демократичните като се имат предвид отношенията между потребител и доставчик. Знаете много добре, че ако не си платите месечната такса сигнала ви се прекъсва и отивате на друг провайдер. Следователно в момента, в който извършите еднократно прекратяване на разплащането с този оператор, повече договор не съществува
Второ. Съревнованието и конкуренцията между провайдерите на подобен тип услуга е изключително. България е може би една от най-либерализираните страни в Европейския съюз в това отношение. Може би затова и интернет и тези услуги в България са едни от най-евтините в Европейския съюз. На мен лично ми се струва, че просто като че ли влизаме малко повече с гърдите напред, казвам ние, защото аз се чувствам като ваш помощник, малко повече в една материя, която сама е постигнала отношения, които са добри. Това е едното.
Второ. Ако все пак се стигне до някакво гласуване на тези поправки, моля ви обърнете внимание, че мястото им не е в Законът за електронни съобщения, чиито правомощия изрично са разписани в чл.2 и там имаме категоричната рестрикция да се занимава Комисията за регулиране на съобщенията с всякакъв тип програма и програмни продукти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, станаха ясни аргументите. Предложена е конкретна редакция от г-н Такоров да отпадне текста ”в срок 14 календарни дни от оповестяване на промяната”. Идеята да отпадне този срок беше спомената и от други народни представители.
Втората конкретна редакция, която беше предложена е в алинея 3 да пише следното: „при отпадане на програма от списъка по ал.1”.
Това са двете конкретни предложения. Други конкретни предложения има ли.
Заповядайте госпожо Иванова.
Г-ЖА АНЕТА ИВАНОВА: Аз съм заместник председател на Управителният съвет на Сдружението за електронни комуникации.
Искам да обърна внимание на народните представители, че тези програми обикновено, в едно 50 % от случаите, са обвързани в други пакети – пакети с интернет, пакети с телефония и когато се предвижда едно такова отпадане на договор без неустойка, смятаме че би трябвало тук да бъде включено едно такова изключение, че когато услугите се предоставят в пакет, не би трябвало отпадането на една програма да бъде основание за неустойка за прекратяване на договор без неустойка при ползване на интернет, фиксиран телефон и други неща. Още повече, че пакетните услуги обикновено са на много по-ниска цена, дават допълнителни устройства, допълнителни телефонни апарати и това са инвестиции за операторите.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само една реплика. Няма никакъв проблем, нека операторите да са коректни, да си спазват условията и задълженията още останат задължително и само за потребителя.Когато не плаща и не е коректен към вас, има достатъчно неустойки в договора, съответно се завеждат изпълнителни дела и си вземате съответните неустойки. Тези отстъпки, които в момента сте дали просто се заплащат в неограничена стойност и за да ги коментираме тези теми в комисията на Народното събрание, те са следствие на множество оплаквания от потребителите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Алексиев, моля ви за кратко изказване.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря, господин председател.
Просто искам да репликирам на току що казаното. Когато потребителят се възползва от правото си да прекрати договора въз основа на това, че телевизионните програми не са спазени така, както е бил поет ангажимента, пакета няма да бъде налице и разбира се потребителя ще бъде с пълното съзнание, че той ще губи преференцията по останалите програми от пакета, но е в правото си да се откаже.
Във връзка със срокът, посочен в ал.3. Действително срокът от 14 дни за прекратяване на договора от страна на потребителя е кратък. Когато говорим за 14-дневен срок ние имаме предвид, съгласно Закона за защита на потребителите, правото на отказ от договора, което не трябва да се смесва с прекратяване на договора тогава, когато виновно другата страна не е изпълнила свои ангажименти. Тук тази разпоредба има по-скоро характер на гражданско-правни санкции, с което ние напълно подкрепяме предложението на народния представител Румен Такоров за отпадане на израза „в срок 14 календарни дни от оповестяване на промяната”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, всички аргументи бяха казани.
Господин Добрев, заповядайте.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз разбирам, че това е сложен дебат. Чух аргументите на едната и на другата страна и ги разбирам, но може би вместо да се фиксират определен брой и вид на каналите да пише , че когато оператора промени списъка с каналите, потребителя има право без неустойки да се откаже от договора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Добрев, който мисли в същата посока, в която действаме и ние.
Минаваме в процедура по гласуване, колеги.
Има вариант І и вариант ІІ. Чуехте изказвания на повечето колеги за предимствата на вариант І. Аз се присъединявам към тях. Предлагам на гласуване първо вариант І. Ако той събере необходимите гласове, няма да гласуваме вариант ІІ.
Който е за вариант І на новия § 9, моля да гласува.
Единодушно се приема.
Против и въздържали се – няма.
Вариант ІІ отпадна.
В ал.3 в началото на изречението предлагам следната редакция: „(3) При отпадане на телевизионна програма от списъка по ал.1…..”
Накрая на ал.3 текстът „в срок 14 календарни дни от оповестяване на промяната” да отпадне.
Тези две редакции подлагам амблок на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Единодушно се приема.
Против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване § 9 с всички направени изменения.
Който е за, моля да гласува.
Единодушно се приема.
Против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 10.
Параграф 10.
По § 10 има ли желание за изказване.
Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз многократно съм заявявал моята позиция, че е абсолютно некоректно изведнъж в Преходни и заключителни разпоредби да се явяват текст от съвсем друг закон.
Основното тяло на законът ние го познаваме и изведнъж се явява ал.2, чл.43а.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата г-жа Ива Йорданова от Правния отдел на Парламента.
Г-ЖА ИВА ЙОРДАНОВА: Законът е абсолютно транспониращ във връзка с въвеждане на европейското законодателство, тъй като този параграф, тези текстове както ги виждате, сме ги сложили в новия Закон за туризма. Тъй като има опасение, че този текст може да не мине и да не се гласува, ние сме го сложили тук. Ако не се гласува на второ четене, тези текстове няма да могат да бъдат приети. Затова ние тук сме ги сложили като гаранция ако не минат, поне да останат в действащия текст на Закона за туризма.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз ще приема това, въпреки че е лоша практика, още повече че ние ще продължим да работим до сряда следващата седмица и Закона за туризма императивно няма да бъде гласуван.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:
Колегата е прав, че практиката е лоша, но с цел спазване на европейското право, поради закъсняване на работата на Парламента, се получава това.
Параграф 10.
Работната група предлага да се създаде § 10.
Желание за изказване няма.
Който е за, моля да гласува.
Единодушно се приема.
Против и въздържали се – няма.
Предложение от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде § 11.
Параграф 11.
Параграф 7 влиза в сила от 01 април 2013 година.
За прецизност вместо „§ 7” се записва „ § 8”.
Тук желание за изказвания няма.
Който е за, моля да гласува, като се чете: „ §8 влиза в сила”.
Единодушно се приема.
Против и въздържали се – няма.
Благодаря на колегите за работата по тази точка.

Преминаваме към точка втора - Обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Министерски съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2012 г.
Тук е господин Миков, вносител на решение. Той ми обеща, че ще покани неговите колеги от БСП този път.
Господин Миков, желаете ли отново да представите проекта на решение и да добавите някои аргументи.
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Колкото повече тече времето се оказа, че дневната и нощната двустъпални тарифи са необходими за потребителите. Понеже се интересувах от трагедията тази нощ, ще ви кажа че тези трите изгорелите деца са живеели във фургон, в който няма ток, т.е. токът става все по-недостъпен за някои категории граждани с особено ниски доходи. Затова в правомощията на правителството трябва да предоставим то да определи кои са базовите потребности, които на една различна от пазарната цена. Още един аргумент, който предишният път мисля че не споделих. Очевидно е, че системните напрежения, изразявам се максимално демократично в системата – в НЕК, в БЕК, в цялата тази система ще налагат и друго ограничение на цените само след един-два месеца, а може и след три-четири. Този механизъм, който навремето е договорен със Световна банка да поемат потребителите преминаването към пазарни условия сега отново се налага да се предлага в България.
Още два аргумента искам да добавя. Предишният път имахме едни спор на по-висок тон, за което се извинявам, господин председател. Член 86, ал.2 на Конституцията въвежда задължителност на Народното събрание за държавните органи, организациите и гражданите. Спомняте си, че предишният път имаше един кратък спор дали може с решение на Народното събрание да се решат въпроси, които иначе се уреждат на законово равнище. Ситуацията е извънредна, мерките са извънредни. Ние трябва да оставим на служебният кабинет и на ДКЕВР възможности да действат, нищо повече. След три месеца, когато има нова регистратура, тя може много внимателно ще навлезе в тези проблеми и може да търси вече и законови, по-трайни регулации.
Аз проверих периодът на една наказателна процедура, защото предишния път имаше и такива коментари, той е някъде година – година и половина. Ситуацията е извънредна, хората са на улиците. Именно заради тази ситуация, дори да започне такава процедура, има време следващото управление, Парламент, правителство да предприеме действия в съответствие, още повече както и предишният път самото определяне на цените, два пъти годишно е вече извън рамките на европейските регулации. Няма какво да добавя. Предишният път доста обстойно коментирах и хората, които не са били могат да се запознаят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Миков.
Аз исках да задам на господин Овчаров, ваш колега следният въпрос, че до 2006 г. има двукомпонентна цена. Това, което вие в момента го искате е съществували и господин Овчаров го е отменил. Той е премахнал базовият компонент с по-ниска цена, това го е направил лично той, а сега предлагате връщане на модел, който е работил преди. Исках да питам господин Овчаров защо ако този модел е добър, той лично го е отменил и съжалявам, че го няма днес. Сигурно има много сериозни мотиви, господин Миков. Той подписал ли е вашето решение
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ: Вие можете господин Овчаров да го питате по всякакъв начин – по телефона, в коридора на Народното събрание и в комисията, ако той дойде, но растежът на доходите в периода, в който е станала отмяната, спада на безработицата в този период, всички тези параметри са дали възможност да се изключи този подход на базови потребности със защитени непазарни цени. Това е обяснението, иначе енергетиците ще ви обяснят, че системно се затрудняват, ще има затруднения при изчисляването и т.н. Но това е функционирало в България. Функционирало е и то в период, в който се е минавало към пазарни цени, когато гражданите не са могли да поемат тогава цените.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев желае да вземе думата. Заповядайте.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Колеги, във връзка с решението, което е предложено от господин Миков и група народни представители от БСП, има няколко момента. Аз напълно подкрепям и виждам каква е ситуацията, в случая е затруднена, но виждате че на база протестите, на база всичко това което се случва в момента, исканията на протестиращите, се взеха на този етап адекватни мерки. Адекватни мерки, свързани с пълна проверка на сметките, с включване на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в проверките на енергоразпределителните предприятия, и не само те, Агенцията за държавна финансова инспекция, Прокуратурата дори се включи във всички тези проверки на енергоразпределителните предприятия. Освен това с вчерашна дата 05 март, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране излезе вследствие на законът, който всички ние в консенсус приехме миналата седмица, излязоха и с нови, по-ниски цени – около 7 %, които са в полза на всички.
В Законът за енергетиката мисля, че всеки един Министерски съвет , било той служебен или не, може да определя какво да се случва в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а Закона за енергетиката регулира какви права имат те.
Въпросите ми конкретно са по т.1 и по т.4 това, което предлага господин Миков и народни представители има ли анализ какъв ще бъде финансовия резултат на паричните потоци, защото в случай, че примерно един 3-месечен срок, който в момента не трябва да се плащат, или безсрочен, безлихвен, ще се отрази ли на взаимоотношенията потребител, енергоразпределително предприятие, производители на енергия, миньори, защото вчера видяхме, че имаше и други протести. Протести за заплати на миньорите. Хора, които имат тежък труд и които искат да им се запази тяхното възнаграждение и тяхната работа. Ако в момента това не се случи, т.е. потребителите не си плащат своите сметки към енергоразпределителните мероприятия, аз имам опасение, че ЕРП-та няма да платят на НЕК. НЕК няма да плати на мините и от там насетне миньорите ще останат без заплати. Това според мен трябва да се изследва като ефект. Освен това тази електрическа енергия, която да бъде за базови потребности. Колко да бъде тя – 50 - 100 киловата или нещо от този род. Колкото и да е определена нека да видим какъв ще бъде ефекта. С решението на Комисията за енергийно и водно регулиране от вчерашна дата намалихме със 7 – 8 % цената на електроенергията. Това, което предлагате в т.3 цените да бъдат на тази преференциална енергия, на тези които са от 31.06.2012 година първо нарушаваме независимостта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да определя цените съобразно техните методики и техните сметки. Тогава увеличихме цената на електроенергията с над 13 %. Вчерашното намаление е 7 – 8 %. Излиза, че разликата която допълнително ще дадем като преференция е около 5 – 6 % за тези 100 киловата. Мисля, че това ще се отрази върху една сметка в размер на 1.00 – 1.50 лева максимум за домакинство. Освен това по този начин, както и в предното заседание коментирахме, не изключваме хората с по-високи доходи, т.е. тези които могат да си позволят този 1.50 лева. На база държавният бюджет имаме и енергийни помощи, в които тези уязвими семейства, социално слаби потребители могат да получат и енергийни помощи за такива базови мощности за целия този отоплителен сезон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Миков първо да отговори, защото той е основният представител на вносителите.
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ: Господин Червенкондев, очевидно има нагласа да не се приема това решение.
Първо смятаме, че сме внесли решение, за да задължим и Министерски съвет, но очевидно и Министерски съвет вече не му остава много какво да направи, и най-вече служебния кабинет, както и съответно ДКЕВР. Ние не можем да налагаме, но можем като Народно събрание на основание чл.86, ал.2 да им посочим някакъв хоризонт, по който те да се движат.
Възниква въпросът след като казвате „намалихме цената на електроенергията”, не знам кой я намали, ПП ГЕРБ ли я намали, защо ги увеличихте с 13 % и сега ги намалихте с 8 %. Дълбоко сгрешен подход, който води до службите на НЕК, тук има представител.
Този метод, този подход на двустъпална тарифа, включително и базовите потребности, ние сме се въздържали да ги определим дали са 75 киловата, са били определени през 2002 година – 75 киловата и са определени след дълги разговори със Световна банка, когато се преминава към пазарно ориентиране и цени. Мога да ви прочета основанието на ДКЕВР. Има и основание в самият Закон за енергетиката.
Това основание е свързано с гарантиране защитата, живота и здравето на гражданите. Това е ал.2 на чл.2 от Закона за енергетиката. Производството, вноса, износа, преноса , разпределението и търговията с електрическа енергия. В момента поради ниските доходи, поради ситуацията в страната, поради безработицата е необходимо отново да има такъв тип решение, което е непазарно. Аз предишният път го обясних, сега пак ще го обясня. Предишният път експертите казаха, че това решение ще доведе включително до икономия на електроенергия. Да се опитат хората да се включат в тези по-ниски количества. Ще се опитат през нощта да ползват ток. Това са тези домакинства, които нямат достатъчно доходи. Който има достатъчно доходи няма да се интересува дали е под 75 киловата да се изменя електромера или отгоре. Аз не възразявам това да бъде по отношение на категория граждани. Електромерът е този, който ще покаже. Този , който има доходи ще го остави да се върти. Този, който няма обаче му даваш шанс да се съобрази с по-ниските равнища и не случайно ние сме предложили да се слезе на онова равнище 13 % от преди увеличението, което е непазарно. Само че в момента цените в България са непазарни и това трябва да го кажем на българските граждани и това напрежение да видим кога ще избие в системата, тя ще фалира. Аз съм убеден, че в момента цените са непазарни в България. След включването на зелената енергия особено напрежението вътре ескалира. Време е да се реши въпросът на хората, не е толкова трудно, а системните въпроси ще си ги решава правителството. Ние говорим за базов минимум, който в България функционира от 2006 година. Тогава хората не са излезли на улицата, защото са имали пари да поемат пазарните цени, сега нямат, има безработица, не е необходимо да ви обяснявам повече.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Миков, принуден съм след малко да поискам проверка на кворума, защото ДПС отсъстват изцяло, Атака ги няма, няма ги независимите народни представители. Вие, които би трябвало да сте най-заинтересовани от този законопроект, тук са госпожа Корнелия Нинова и господин Петър Димитров, но господин Овчаров и господин Курумбашев ги няма. Синята коалиция е сто процента тук. Виждам петима депутати от ГЕРБ. Това означава, че няма кворум.
Казвам Ви, че по такава важна тема няма кворум и не можем да влезем в гласуване.
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ: Като нямате кворум защо ми губите времето за втори път да идвам тук.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е защото господин Миков очаквам, че Вашите колеги от БСП ще дойдат.
Нека сега г-жа Корнелия Нинова да чуем.
Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Към господин Червенкондев имам следният въпрос. Един от аргументите Ви да не приемете нашите предложения за облекчаване в момента на по-бедните хора е, че държавата е предвидила и им изплаща енергийни помощи.
В тази връзка имам към Вас въпрос. Обсъжда ли се в ГЕРБ, приемано ли е в правителството решение, енергийните помощи, които ще се изплатят през м.ноември и м.декември 2013 година и които са предвидени в бюджет 2013 година да бъдат изтеглени сега. Това предложение, което ние направихме. Има ли решение тези пари да бъдат изплатени сега, когато е труден период за хората, а не през м.ноември и декември 2013 г.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: За отоплителният сезон 2012 – 2013 година парите са раздадени, т.е. за сегашния сезон 2012 г. На всички уязвими, социално слаби домакинства, които са си подали своето заявление са изплатени. Мисля, че бяха подадени допълнително над 300 000 молби и започнаха да се подават от 01 август 2012 година. тези пари са постъпили във всяко едно домакинство, които би следвало да покриват целия отоплителен сезон, на база такива базови мощности, които вие предлагате.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Миков.
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ: Аз пак се опитвам да обясня. Става въпрос за базови потребности за електроенергия, а съвсем друго са енергийните помощи. Енергийните помощи за социално слабите семейства са друго нещо, критериите бяха намалени, после се увеличи сумата, защото се влоши икономическото положение, особено през 2011 година. Проблемът е, че те са предвидени в бюджета за отоплителния период 2013 – 2014 година и тогава се изплащат. За този зимен период вече са изплатени миналата година зимата и хората излязоха на улиците, след като са им изплатени тези суми.
Госпожа Нинова Ви пита това. Имате ли предвид за тазгодишните 80 млн.лева да осъществите плащането сега, за да си покрият хората разходите тази зима. За другата зима ще се търсят други бюджетни приходи. Хората са на улицата.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По тази тема желаят ли колеги да отговорят.
Господин Червенкондев, заповядайте.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз пак казвам, че за 2012 - 2013 година са изплатени през месец ноември и месец декември. Това е от бюджет 2012 г. Тези енергийни помощи от социално слабите семейства са получени за целия отоплителен сезон 2012 – 2013 година.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да ви благодаря на всички и да поискам проверка на кворума, защото колеги има следния въпрос. Ако една тема е толкова важна, не може господин Овчаров и господин Курумбашев да ги няма. Не може ДПС да ги няма. Не може Атака да ги няма.
Искам проверка на кворума. В момента в залата присъстват 9 народни представители. Нямаме кворум и за съжаление не можем да вземем решение и не можем да гласуваме.
Благодаря на всички за работата днес. Успешен ден.
Колеги, това вероятно е последно заседание.
Искам да благодаря на всички за коректната работа и за усилията, които вложиха всички парламентарни групи и специални благодарности на нашите сътрудници.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.10 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Траянка Стоянова
(90 077 знака)