Д О К Л А Д

Относно: предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията COM (2011)169 oт 13 април 2011 г. по т. 7 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010), № 102-00-31, внесено от Министерския съвет на 01.06.2011 г.

---

На заседание, проведено на 8 юни 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа предложението за Директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията по т. 7 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010).
На заседанието присъстваха Боряна Пенчева - заместник-министър на финансите, г- жа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” и Мина Янкова – началник на отдел в същата дирекция в Министерство на финансите.
Предложението за директива беше представено от г-жа Боряна Пенчева.
Данъчното облагане върху потреблението на енергийните продукти и електроенергията на територията на Европейския съюз е уредено с Директива 2003/96/ЕО на Съвета. Преразглеждането на данъчното третиране на различните енергоносители е насочено към промяна в структурата на акциза. Целта на предложението за промяна на действащата директива е, от една страна да се подкрепи процеса на преминаване към ниско въглеродна и енергийно ефективна икономика (т.е. постигането на 20% намаление на CO2 емисии и потреблението на изкопаеми горива и до 20% от потреблението на енергия да е от възобновяеми източници до 2020 г.), а от друга страна да се преодолее изкривяването на вътрешния пазар чрез осигуряване на еднакво третиране на всички енергоносители.
Предвижда се, ако бъде приета, директивата да влезе в сила от 1 януари 2013 г.
Структурата на данъчните ставки се променя, като ставката ще се състои от два компонента:
- СО2 компонент
- енергиен компонент
Общата минимална ставка за всеки енергиен продукт ще представлява сбор от стойностите на двата компонента.
1. Данък обвързан с емисиите СО2 (СО2 компонент).
Данъкът обвързан с емисиите СО2 ще се основава на въглеродните емисии на енергийния продукт и се предвижда единна минимална ставка на данъка 20 евро/тон емисии СО2.
Тази минимална ставка за емисии на СО2 ще бъде въведена във всички сектори, които не са обхванати от Европейската схема за търговия с емисии (транспорт, домакинства, селско стопанство и малки и средни предприятия). Биогоривата, при условие, че отговорят на определени критерии за устойчиво развито производство няма да се облагат с СО2 компонента. Извън обхвата на СО2 компонента са всички сектори, които са обхванати от Европейската схема за търговия с емисии.
2. Данък на база енергийно съдържание на продуктите (енергиен компонент).
Енергийния компонент ще се основава на енергийното съдържание на продуктите, т.е. на действителната енергия, която продуктът генерира, изразена в гигаджаули (GJ). Минималната данъчна ставка ще бъде фиксирана на 9,6 евро/GJ за моторните горива и на 0,15 евро/GJ за горивата за отопление. Това ще е валидно за всички горива, използвани за транспорт и отопление.
Европейската комисия предлага минималните ставки да се актуализират на всеки три години в съответствие с промените в хармонизирания индекс на потребителските цени, без цените на енергията и непреработените храни, публикуван от Евростат.
При формулиране на разпоредбите в настоящото предложение за директива, предвиждащи данъчни намаления и пълни или частични освобождавания от данъци, Комисията подхожда рестриктивно т.е. те ще могат да се прилагат само в рамките на обичайното данъчно облагане на енергопотреблението (енергиен компонент).
Съгласно предложението постепенно ще бъде премахната възможността за освобождаване от облагане на природния и втечнения нефтен газ. Освен това на държавите-членки се отнема възможността да прилагат различно данъчно третиране на стопанското и нестопанско използване на газьола като гориво.
Едновременно с това, Комисията отчита, че държавите-членки следва да продължат да имат възможност за пълна гъвкавост при прилагане на пълни или частични освобождавания по социални или икономически съображения, в следствие на което ще се даде право на държавите-членки да освободят изцяло от данъчно облагане консумираната от домакинствата енергия за отопление, без значение какъв енергиен продукт се използва. Що се отнася до стопанския сектор предвидени са продължителни преходни периоди до 2023 г., които ще дадат време на промишлеността да се адаптира към новия фискален режим. В този смисъл ще отпадне възможността за освобождаване или данъчно намаление за биогоривата в средносрочен план.
По отношение на данъчното облагане, свързано с СО2 компонента е предвидено освобождаване единствено с цел да се избегне риска от изместване на въглеродни емисии. На държавите-членки ще бъде разрешено да прилагат по-благоприятно данъчно третиране, ако това може да бъде оправдано от екологични съображения. В този смисъл до 2020 г. държавите-членки ще трябва да предоставят данъчен кредит по обвързаното с емисиите на СО2 данъчно облагане.
Необходимо е да се отбележи, че България и още осем държави (Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Словакия) ще се възползват от удължен преходен период до 2020 г., през който те няма да облагат въз основа на СО2 елемент горивата при употребата им, в случаите посочени в чл. 8 и 9 от действащата директива.
Съгласно чл. 104 от ПОДНС, Министерският съвет внася в НС проектите за актове на институциите на ЕС, включени в Годишната работна програма, придружени от становище в триседмичен срок от получаването им.
Министерският съвет е внесъл предложението за Директива по т. 7 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2010) на 1 юни 2011 г., но не е внесена позиция на Министерския съвет.

Принцип на субсидиарност

Комисията по бюджет и финанси счита, че предложението е в рамките на компетентности, които са споделени за Съюза с държавите-членки. Поради това е приложим принципа на субсидиарност.
Член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че Съветът приема разпоредби за хармонизация на законодателството на данъчно облагане, в степента, в която такава хармонизация е необходима за да се осигури изграждането на вътрешния пазар. Упражняването от държавите-членки на техните компетентности в тази област е стриктно очертано и ограничено от мерките за хармонизация на националните законодателства, които са вече приети от Съвета.
В дадения случай изменението на Директива 2003/96/ЕО трябва да се разглежда в по-широкия контекст на дневния ред на ЕС в областта на енергетиката, свързан с промяна на климата.
Няколко са аспектите, които обуславят необходимостта да се търсят решения на ниво ЕС за постигане от държавите-членки на целите, заложени в предложението за директива:
Имайки предвид трансграничния ефект на горепосочените мерки, следва да се отбележи, че целите на предложението за директива могат да бъдат постигнати по-добре въз основа на акт, приет от Съюза. От изложеното по-горе следва да се отбележи, че цитираните мерки съответстват на принципа на субсидиарност, установен в чл. 5, параграф 3 от ДЕС. Целите на предложението могат да бъдат постигнати по-добре на равнище Европейски съюз поради обхвата на предвиденото действие и предвид факта, че мерките представляват изменение на съществуващите разпоредби.
Въпреки това, с оглед спецификата на данъчната политика на всяка държава-членка, преразглеждането на разпоредбите, отнасящи се до минималните данъчни ставки в приложенията към директивата е неоправдано на ниво на ЕС. Поставя се въпроса за ефективността на тази мярка с оглед целите на предложението и в контекста на финансова и икономическа криза. Ефектът от изравняването на минималните ставки на енергийните продукти е по-скоро неблагоприятен предвид значителното увеличение на цената на някои енергийни продукти. Поради това тази мярка би следвало да бъде приета по-близо до гражданите. Следователно, предлаганото изменение на минималните данъчни ставки поражда съмнение относно спазването принципа на субсидиарност.

Принцип на пропорционалност

Комисията по бюджет и финанси счита, че предложението за директива СОМ (2011)169 като цяло не противоречи на принципа на пропорционалност, определен в чл.5, параграф 4 от ДЕС. Въпреки това е необходимо да се изготви оценка доколко създадената административна и финансова тежест няма да надхвърли необходимото за постигане на целите на предложението.

След представяне и обсъждане на предложението за Директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията COM (2011)169 oт 13 април 2011 г. по т. 7 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010) членовете на Комисията по бюджет и финанси се обединиха около следното

становище:

Комисията по бюджет и финанси счита, че предложените изменения ще установят ясна правна рамка в ЕС чрез разширяването на обхвата на директива 2003/96/ЕО и включването в данъците върху енергийните продукти на компонент, свързан с емисиите на СО2.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя позицията България да е сред държавите-членки, които ще се възползват от удължен преходен период до 2020 г., през който те няма да облагат въз основа на СО2 елемент горивата при употребата им съгласно чл. 8 и 9 от действащата директива.
Комисията по бюджет и финанси счита, че като цяло предложението за директива съответства на принципа на субсидиарност, но разпоредбите, свързани с въвеждането на предложените минимални данъчни ставки пораждат съмнения за нарушаване на този принцип. По отношение на принципа на пропорционалност предложението за директива принципно не надхвърля необходимото за постигането на очертаните цели, но следва да се изготви допълнителна оценка за създадената административна и финансова тежест.
Предвид гореизложеното Комисията по бюджет и финанси подкрепя предложението за разширяване обхвата на директивата и включването в данъците върху енергийните продукти на компонент, свързан с емисиите на СО2 и не подкрепя измененията, свързани с въвеждане на предложените минимални данъчни ставки, както и предложението за актуализацията им на всеки три години, съобразно промените в хармонизирания индекс на потребителските цени.

Становището беше прието с 13 гласа „За”, 3 гласа „Въздържали се”, без „Против”.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


МЕНДА СТОЯНОВА