ДОКЛАД

по законопроект № 102-01-42 за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция
внесен от Министерски съвет на 13 юни 2011 година

---

На заседание, проведено на 23 юни 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция.

На заседанието присъстваха:
Владислав Горанов –заместник-министър на финансите;
Теменужка Петкова– директор на Държавната финансова инспекция;
Евдокия Косева – директор на дирекция „Правна” в Държавната финансова инспекция;
Венцислав Георгиев – директор на дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност” в Държавната финансова инспекция;
Бойко Костов –председател на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България.
Законопроектът беше представен от Владислав Горанов –заместник-министър на финансите.

Предложеният законопроект има за цел засилване последващия контрол по спазване на законодателството в областта на обществените поръчки и подобряване взаимодействието и сътрудничеството между контролните органи в тази област.
Предлаганите промени са в съответствие с констатациите и препоръките в четвъртия годишен доклад от юли 2010 г. за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия (ЕК) в постигането на специфични цели в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Инспекционната дейност на АДФИ не е планова. Финансовите инспекции се извършват основно по инициатива на външни за агенцията лица и органи, които определят и предметния обхват на инспекциите (молби, жалби, сигнали и искания на държавни органи, физически и юридически лица, по постановления на прокуратурата, по искания на Агенцията по обществени поръчки, Сметната палата и други). По този начин при определянето на обектите на контрол не се извършва анализ на рискови фактори за определяне на най-нуждаещия се от контрол обект.
От анализа на данните от отчетните доклади на АДФИ за 2008, 2009 и 2010 г., посочени в мотивите към законопроекта могат да се направят следните изводи:
- Има тенденция на увеличаване броя на подадените молби, жалби, сигнали и искания, подлежащи на проверки чрез финансови инспекции и. същевременно увеличаване на непроверените от тях, което е предпоставка за неустановяване, съответно непрекратяване, на нарушения и престъпления, свързани с управлението на публичните ресурси, и невъзможност за търсене на съответната отговорност.
-Значителен дял от посочените в сигналите нарушения се потвърждават при извършените финансови инспекции.
-Увеличава се броя и стойността на процедури за възлагане на обществени поръчки, при които са установени нарушения.
-Процентът на проверяваните от органите на АДФИ процедури за възлагане на обществени поръчки през отделните години е твърде нисък - от 10 до 14 на сто от общия брой на проведените процедури. За да бъде представителна извадката, следва да бъдат проверявани ежегодно проведени обществени поръчки от поне 25 на сто от възложителите. Това ще доведе до съответно увеличаване броя на финансовите инспекции, тъй като АДФИ ще продължава да осъществява и инспекционната си дейност по сигнали, постановления на прокуратурата, по информация от Сметната палата, Агенцията по обществени поръчки и др. Това от своя страна налага поетапно увеличаване броя на финансовите инспектори, както и осигуряване на допълнителни финансови средства за издръжката им.
-Невъзможността на органите на АДФИ по своя инициатива да определят подлежащите на финансови инспекции възложители на обществени поръчки и предмета на проверките на базата на анализ на информация за дейността им по възлагане и изпълнение на обществени поръчки и оценка на рискови фактори, е пречка за насочване на контрола към „най-рисковите” възложители.
Резултатите от инспекционната дейност на АДФИ показват, от една страна, че областта на обществените поръчки е изключително рискова, а от друга, че наложеният през 2006 г. модел на последващ контрол, осъществяван от органите на АДФИ, не е достатъчно ефективен.
Изложеното по-горе обосновава необходимостта от смяна на модела на последващ контрол в областта на обществените поръчки чрез въвеждането на системен контрол на базата на оценка на риска.
Във връзка с това са и основните текстове, предложени в законопроекта, които регламентират:
- функцията по планиране на последващите финансови инспекции на дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки;
- функцията по събиране и анализиране на информация, - правомощията на органите на агенцията във връзка с новите функции;
- източниците за осигуряване на необходимата информация за възложителите на обществени поръчки;
- взаимодействието с другите контролни органи в областта на обществените поръчки.
В законопроекта са предложени и изменения и допълнения на отделни норми във връзка с прецизирането на срокове или привеждането им в съответствие с характера на уредените в тях обществени отношения.
С приемането на предлаганите промени за въвеждане на планов подход при извършване на финансови инспекции от АДФИ в областта на обществените поръчки, както и с увеличаването на капацитета на агенцията, ще се осигури на органите на АДФИ правна възможност за:
- извършване на проверки на значими структуроопределящи обекти, за които се разходва значителен финансов ресурс и по отношение на които е налице голям обществен интерес;
- минимализиране на риска от разходване на значителен обем обществени средства, без да бъдат проведени нормативно установените процедури от страна на секторните възложители;
- превенция и намаляване на риска от безконтролно разходване на публичните финанси;
- повишаване на постъпленията в бюджета от наложени глоби и имуществени санкции за установените административни нарушения.

Реализирането на промените, предвидени в законопроекта, ще окаже въздействие върху държавния бюджет, като ще се осигурят допълнителни постъпления в бюджета от наложени глоби и имуществени санкции за установените административни нарушения в областта на обществените поръчки. Необходимите средства по бюджета на АДФИ за допълнителен персонал следва да бъдат осигурени със Закона за държавния бюджет на Република България по бюджетите за съответните години.

Бяха зададени няколко конкретни въпроса от народни представители, на които заместник-министърът на финансите Владислав Горанов отговори изчерпателно.

След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „За"- 12 народни представители, „Против" – няма, Въздържали се" -5.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция .


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


МЕНДА СТОЯНОВА