Относно: Актуализирана позиция на Република България относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите „Бюджет за стратегията „Европа 2020”, т. 41 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), №202-00-41, внесена от Министерски съвет на 17.07.2012 г.

---

Д О К Л А Д

На заседание, проведено на 13 септември 2012 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа актуализирана позиция на Република България относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите „Бюджет за стратегията „Европа 2020”.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите: Боряна Пенчева – заместник-министър, Маринела Петрова – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика”, Ирен Русинова – началник на отдел „Бюджет на Европейския съюз” в същата дирекция.
Актуализираната позиция беше представена от г-жа Боряна Пенчева.

Новите моменти в така представената позиция са:

■ Изразена е Резервна позиция (в случай на решение за намаляване на общия размер на Многогодишната финансова рамка) с предложение как следва да стане намалението:
- чрез по-добро целево насочване на Кохезионната политика, така че да не се засегнат средствата за най-слабо развитите региони, а да се премахнат или ограничат средствата за преходни и богати региони;
- намалението на средствата за директни плащания да не засегне държавите с размер на директните плащания под средното ниво за ЕС;
- премахване на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията – България счита, че по време на събитие, предизвикано от глобализацията, държавите членки следва да предприемат действия и мерки на регионално ниво, с които да се превъзмогнат негативните ефекти преди да се обърнат за помощ към бюджета на ЕС.
■ не се подкрепя включването на текст в преговорната рамка по отношение на средствата, останали за плащане (RAL), тъй като RAL следва да се разглежда в рамките на годишната бюджетна процедура. RAL е резултат от функционирането на сегашната многогодишна финансова рамка и е важно да намери решение за ликвидиране на разликите максимално бързо, но не и за сметка на новата многогодишна финансова рамка.
■ По предложението за създаване на Специален резерв за кризи в селскостопанския сектор България застъпва позицията, че би искала да види какви конкретни правила се предвиждат за мобилизирането на средствата, тъй като има съмнения, че ще има забавяне при предоставянето на средствата при възникване на нужда в сравнение с действащия механизъм. България би подкрепила да не се поддържа инструмент за гъвкавост “Contingency margin” след 2013 г., тъй като има достатъчно други инструменти за гъвкавост и възможности за реакция при нужда.
■ Изразена е Резервна позиция (в случай на мнозинство в полза на решение за включване в многогодишната финансова рамка на двата големи проекта ИТЕР и ГМООС (ITER и GMES) и на Европейския фонд за развитие). България счита, че включването им не трябва да води до намаляване на средствата по многогодишната финансова рамка или това да не бъде за сметка на средствата за традиционните политики на ЕС (Кохезионна и Обща селскостопанска политика) по отношение на най-слабо развитите държави.
■ България не е склонна да приеме предложения от ЕК хоризонтален таван от 2,5% от БВП за помощта от Кохезионната политика, тъй като прилагането на еднакъв таван за всички държави членки, независимо от степента на тяхното развитие, противоречи на духа и целите на Кохезионната политика, заложени в договорите на ЕС. Като се има предвид действащата в момента диференцирана ставка считаме, че подходът следва да се запази и за следващия финансов период и трябва да се въведе диференциран таван за отделните категории региони в зависимост от БНД на глава от населението спрямо средния за ЕС27. В тази връзка България не подкрепя включването на икономическия растеж за даден период от време като критерий, тъй като той не е показателен за сравнителния просперитет на регионите, както и създаването на допълнителен таван за средствата (т.нар. “обратна предпазна мрежа”);
■ България подкрепя продължаването на програмата „Храна за нуждаещото се население” през следващия програмен период, тъй като мярката за разпределение на храни за най-нуждаещите се лица в Съюза е израз на европейската солидарност и е важен аспект на политиките на Съюза.
■ България подкрепя включването на конкретен текст в преговорната рамка по отношение на помощта от ЕС за извеждане от експлоатация на ядрени мощности.
■ България е скептично настроена към предложението за ограничаване на достъпа до средства заради макроикономически дисбаланси, но би подкрепила санкции в рамките на Пакта за стабилност и растеж. България подчертава, че докато Пактът за стабилност и растеж и процедурата по прекомерен дефицит са ясно установени и се прилагат успешно, приложението на процедурата по макроикономически дисбаланси все още не е добре установено и все още е необходимо нейното прецизиране, включително и по отношение на връзката между прилагането на дадена политика и коригирането на съществуващ макроикономически дисбаланс.

След представяне и обсъждане на актуализираната позиция се проведе гласуване, при което с 12 гласа „За”, с 3 гласа „Въздържали се” и без „Против” Комисията по бюджет и финанси подкрепи актуализираната позиция на Република България относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите „Бюджет за стратегията „Европа 2020”, т. 41 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-41, внесена от Министерски съвет на 17.07.2012 г.


София, 14 септември 2012 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


МЕНДА СТОЯНОВА