Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
01/10/2009
Протокол № 4
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
ПРОТОКОЛ
№ 4
На 1 октомври 2009 г. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Законопроект № 902-02-8 за ратифициране на Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие (с измененията, в сила към 16 февруари 1989 г.) заедно с неговото изменение, прието с Решение № 596 на Управителния съвет на банката от 30 януари 2009 г., внесен от Министерския съвет на 25 септември 2009 г.
2. Обсъждане на Законопроект № 902-02-7 за ратифициране на Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша, Португалската Република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция като донори и Европейската инвестиционна банка като управител, внесен от Министерския съвет 25 септември 2009 г.
3. Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, внесен от народния представител Менда Стоянова.
На заседанието присъстваха: Стефан Сотиров – и.д. на Дирекция „Външни финанси” в Министерството на финансите, Росица Димитрова – главен експерт в Дирекция „Външна политика” в Министерството на финансите, Десислава Лазарова – държавен експерт в Дирекция „Външна политика” в Министерството на финансите, Галина Костова – стажант-аташе от Дирекция „Европа 3” в Министерството на външните работи и председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добър ден!
В момента присъстват 16 души от Комисията по бюджет и финанси. Имаме кворум и предлагам да започнем заседанието.
Колеги, има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме за така предложения дневен ред.
Гласували 16: за – 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-02-8 ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА УЧРЕДИТЕЛНИЯ ДОГОВОР НА МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ (С ИЗМЕНЕНИЯТА, В СИЛА КЪМ 16 ФЕВРУАРИ 1989 Г.) ЗАЕДНО С НЕГОВОТО ИЗМЕНЕНИЕ, ПРИЕТО С РЕШЕНИЕ № 596 НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БАНКАТА ОТ 30 ЯНУАРИ 2009 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25 СЕПТЕМВРИ 2009 Г.
Давам думата на господин Сотиров да ни представи мотивите по законопроекта от името на вносителя.
СТЕФАН СОТИРОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, както вече беше подчертано от председателя на вашата комисия госпожа Менда Стоянова, предлагаме на вашето внимание Законопроект за ратифициране на Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие (с измененията, в сила към 16 февруари 1989 г.) заедно с неговото изменение, прието с Решение № 596 на Управителния съвет на банката от 30 януари т.г.
По принцип знаете, че във връзка с процесите, във връзка с явленията в световната финансова система и във връзка с решенията, които групата на 20-те взе за подобряване на международната финансова архитектура с оглед подобряване на финансовата стабилност за минимизиране на последиците от глобалната финансова криза в частност и Световната банка предприе определени мерки в тази посока, като една от тях са изменението, прието с Решени № 596 от 30 януари 2009 г. във връзка с равномерното увеличаване на гласовете на 186-те страни членки в Световната банка. По принцип всяка държава, която се присъединява, тоест говоря за България, която се присъедини 1990 г. към Световната банка, получава определен брой гласове, изчислени на база 250 гласа, които досега представляваха всички страни членки и съакционери на Световната банка.
Това изменение, което в момента е предложено на вашето внимание с бъдещата ратификация, е свързано с това, че отново се разпределят по 250 гласа, тоест всяка страна членка. Идеята е минимално да бъде увеличено значението на развиващите се страни и на страните в преход, основно страни от Азия и Латинска Америка – говоря за тези страни в преход. Така че при едно минимално увеличение на техните гласове от порядъка на близо 1,5% сегашното ниво във връзка с тези изменения от 30 януари достигат на равнището от 44%. Тоест има се предвид нарастване на относителния дял на гласа на една голяма общност не само в световната финансова система, но и в световната икономика с оглед получаване на по-равно третиране и с оглед при вземането на решения да се отчита и дела на тези страни както в акционерния капитал, така и в гласовете, които те имат при взимането на решения.
Обикновено, за да се вземе едно решение – говоря принципно, генерално, в рамките на Световната банка са необходими 85% от гласовете на страните и най-малко три пети от страните членки.
Във връзка с това предлагаме на Народното събрание съгласно чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България подписаният през 1990 г. Учредителен договор на Международната банка за възстановяване и развитие да бъде ратифициран от Народното събрание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, има ли желаещи да вземат отношение по този въпрос? Няма.
Има ли допълнителни въпроси? Няма.
Предлагам да гласуваме становище на Комисията по бюджет и финанси, с което да приемем за основателни мотивите на правителството и да предложим на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие, заедно с неговото изменение, прието с Решение № 596 на Управителния съвет на банката от 30 януари 2009 г.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 20: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-02-7 ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТ ИМЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РУМЪНИЯ, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ И КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ КАТО ДОНОРИ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА КАТО УПРАВИТЕЛ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 25 СЕПТЕМВРИ 2009 Г.
Давам думата на госпожа Галина Костова от Министерството на външните работи, за да ни представи законопроекта.
ГАЛИНА КОСТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, на 26 януари т.г. България се присъедини към Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд към Инвестиционния механизъм за съседните държави. Страни по това споразумение бяха Европейската комисия – от страна на Европейската общност, 13 държави членки, сред които и България, и Европейската инвестиционна банка, като мениджър.
Доверителният фонд е част от Инвестиционният механизъм за съседните държави, който съществува в рамките на инструмента за подпомагане на съседните държави, чиято основна цел е финансиране на целите на европейската политика за съседство. Решението за създаването на NIF – Инвестиционният механизъм за съседните държави, беше фиксирано през 2006 и 2007 г. в комуникации на Европейската комисия „Силна европейска политика за съседство” и „Засилване на европейската политика за съседство”. Това е резултат от проведени преговори между самата комисия и между държавите – партньори по европейската политика за съседство, когато е било установено всъщност, че е необходимо засилване на тази политика именно в нейния икономически аспект.
Пропуснах да спомена, че всъщност „Европейската политика за съседство” е фиксирана в няколко инициативи – едната е „Източно партньорство”, която беше стартирана през м. май т.г.; Инициативата за регионално сътрудничество „Черноморска синегрия и „Съюзът за Средиземноморието”.
Още през 2007 г. Европейската комисия обяви, че е готова да задели 700 млн. евро от бюджета на инструмента за подпомагане на съседните държави, които да бъдат предназначени за Инвестиционния механизъм за съседните държави, и прикани държавите членки всъщност да използват част от вноските, които планират за официална помощ за развитие, да бъдат реализирани всъщност в този механизъм.
Към това споразумение се присъединиха 13 държави членки, сред които и България. Основното е, че по-голямата част от тях са или в пряка географска близост или с източните съседи на Европейския съюз, или с южните, или имат пряк интерес от развитието на едно от тези измерения – източното или южното, на европейската политика за съседство.
Всъщност установен е един минимален праг за участие във въпросния Доверителен фонд, който е от 1 млн. евро. Може да се разпредели на три вноски в разстояние на три години, какъвто ангажимент всъщност е взела и Република България на първото стратегическо заседание на Борда, което е на 6 май 2008 г.
С оглед на гореизложеното могат да бъдат изведени три основни аргумента в полза на участието на България в Инвестиционния механизъм за съседните държави, които са следните:
Вноската в Доверителния фонд е едно допълнително участие на страната ни извън основния ни бюджетен принос в реализацията на европейската политика за съседство, която всъщност е и част от общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз, а България като член на Европейския съюз е поела ангажимента съответно да участва активно в реализацията на общата външна политика и политика за сигурност.
Също така освен развитието на европейската политика за съседство по този начин се финансират и реформи в страните – партньори, което е от интерес за страната ни, тъй като България е взела решение да насочи тези средства от 1 млн. евро за държавите от източното измерение на европейската политика за съседство, които са Молдова, Украйна и трите кавказки републики.
Вторият аргумент в полза на участието ни е, че е взето решение и се предвижда средствата от Инвестиционния механизъм за съседните държави също така да финансира и проекти по Инициативата за регионално сътрудничество „Черноморска синегрия”.
Както може би знаете, България е един от водещите участници в тази инициатива и сме поели ангажимента за развитие на сектор „Енергетика”.
Не на последно място тази вноска от 1 млн. евро ни дава възможността за упражняването на правото на глас в Изпълнителния комитет на Борда на Инвестиционния механизъм за съседните държави, който всъщност управлява борда в разстояние от три години.
В заключение бих искала да кажа, че е взето решение парите от 1 млн. евро да бъдат внесени на три равни вноски в попечителския фонд за три години и ще бъдат осигурени в рамките на предвидените средства в централния бюджет за официална помощ за развитие.
Благодаря ви за вниманието.
Ако имате въпроси, ще се радвам да ви отговоря.
ПРЕДС. МЕНА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси. Няма желаещи.
Предлагам Комисията по бюджет и финанси да излезе със становище, с което приема за основателни мотивите на правителството и да предложи на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция като донори и Европейската инвестиционна банка като управител.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 20: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви, госпожо Костова.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”.
Проектът за решение е внесен от народния представител Менда Стоянова.
С разпореждане на председателя на Народното събрание № 950-01-87 от 30 септември 2009 г. Проектът за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на Ннационална агенция „Пътна инфраструктура” е разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
Ще ви прочета мотивите, а след това – и Проекта за решение.
Последният извършен одит от Сметната палата на финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура” обхваща периода 1 януари 2006 г. – 31 декември 2006 г. В рамките на този одит, с който доклад се запознахме, са открити груби нарушения на процедурите по Закона за обществените поръчки, поради което одитният доклад и материалите към него са изпратени на главния прокурор на Република България за действие по компетентност.
Поради тази причина считаме, че агенцията продължава да бъде високорисков обект и според изискванията на закона. Нивото на риск се свързва и с огромния размер на средствата, изразходвани чрез процедурите за възлагане на обществени поръчки, както и честите смени в правния статут на агенцията. С предлагания одит ще се предостави на Народното събрание и обществеността обективна и достоверна информация относно управлението и дейността на агенцията.
Във връзка с тия мотиви предлагам Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на Национална агенция „Пътна инфраструктура”:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Закона на Сметната палата
РЕШИ:
Възлага на Сметната палата да извърши одит на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, както следва:
1. На финансовото управление на бюджета и имуществото за периода 1 януари 2008 г. до 30 юни 2009 г.
2. На процедурите по възлагане на обществените поръчки за периода 1 януари 2007 г. до 30 юни 2009 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад по т. 1 и 2 е 30 ноември 2009 г.”
Имате думата за становища и разисквания така, както и относно съдържанието на Проекта за решение.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Както е видно от доклада, който имаме за периода от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2006 г., самият одит на финансовото управление на бюджета и имуществото може да включва процедури по възлагане на обществените поръчки. Затова предлагам една корекция в решението – първа точка да стане:
„1. На финансовото управление на бюджета и имуществото за периода от 1 януари 2007 г. ...”.
Това е първата промяна – „от 1 януари 2007 г.”, а не „2008 г.”, защото, както виждаме, последния доклад, който имаме, е до края на 2006 г.
„... до 30 юни 2009 г., включително на процедурите по възлагане на обществените поръчки”.
В този случай т. 2 отпада.
Мисля, че така ще е по-ясно. Цялата проверка ще се съсредоточи в един одитен доклад вместо в два, а така или иначе по Закона за Сметната палата одитът на финансовото управление на бюджета и имуществото включва и одит на обществените поръчки. Предполагам, че докладът, който получим – всъщност това е въпрос, който искам да задам, докладът, който ще получим за този период – от началото на 2007 г. до 30 юни 2009 г., като раздели предполагам, че ще бъде същият като този, който имаме за периода 2006 г.?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Димитров, за да отговорите на въпроса.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Добрев е прав. Когато ние извършваме така наречените одити на финансово управление, които са всъщност одити за спазване на законността, там често поставяме ударението и върху обществените поръчки. Така че това ще бъде одит на финансовото управление с ударение или акцент върху процедурите по обществените поръчки. Разбира се, нашите одити на финансовото управление включват обикновено оценка на системите за финансово управление и контрол както и оценка на вътрешния одит в съответната проверявана организация. Разбира се, по мое мнение, те трябва да бъдат именно в тази връзка, свързана с обществените поръчки, чрез които се изразходва големия паричен ресурс, предоставен на тази агенция. В този смисъл моето лично мнение е, че действително ще бъдат проверени обществените поръчки за периода от 1 януари 2007 г. до средата на 2009 г., но ще бъдат дадени и оценки на системата за финансово управление и контрол, пак във връзка с обществените поръчки, доколко тя осигурява надеждно управление на този процес, каква е вътрешната организация, отговаря ли тя на изискванията на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и съответно дали вътрешния одит е надежден в този период. Дали той все пак е взел отношение към обществените поръчки.
Действително това, което предлага господин Добрев, мисля, че е добре и добре очертава целта, предмета и обхвата на одитната задача.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имам още един въпрос. В доклада за 2006 г. – „ІІ. Основни констатации и оценки от извършения одит”, ние виждаме, че по изпълнение на препоръките от предходни одити – предполагам одитите за 2005 г. или по-ранни години, от общо пет препоръки, които са дадени в предходните доклади, две не са изпълнени, две са изпълнени частично.
Имаме ли представа, защото този доклад е за 2006 г. само, какво се е случило от м. януари 2007 г. досега и дали тези две неизпълнени и две частично изпълнени препоръки са изпълнени на 100% към днешния ден?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, проф. Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Добрев зададе много уместен въпрос. Аз тук искам да дам малко по-подробна информация за този процес.
Напоследък за този период от 2006 г. и съответно полугодието на 2007 г. са извършени две одитни задачи. Първо е извършен одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Изпълнителна агенция „Пътища”, както се нарича тогава, и нейния правоприемник Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” за периода от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2006 г. Това е финансов одит. Освен това е извършен още един одит на дейността по експлоатацията и поддържането на републиканските пътища от съответната агенция за периода 1 януари 2006 г. до 30 юни 2007 г. Тоест тук става дума за период от година и половина. Вторият одит, нека обърна внимание на това, е така наречения одит на изпълнението. Тук става дума доколко е ефективна и ефикасна дейността на Агенцията по експлоатация и поддържане на републиканската пътна мрежа.
Какви са резултатите? Ние упражняваме така наречения последващ контрол или правим целеви проверки за изпълнението на нашите препоръки.
Какви са резултатите от тези целеви проверки? По одита на финансовото управление е била извършена целева проверка, която констатира, че има изпълнени препоръки и препоръки в процес на изпълнение. Не се констатират неизпълнени препоръки. Дадени са общо пет препоръки, като от тях две препоръки са изпълнени и по три са предприети действия за изпълнение като одитният екип е посочил, че при следващ одит трябва да се провери доколко е приключило изпълнението на тези препоръки.
Много по-неприятни са нещата по втория одит, където практически има пълно неизпълнение на препоръките. Става въпрос за експлоатацията и поддържането на републиканските пътища. Констатира се, че голяма част от препоръките не са изпълнени. В този случай Законът за Сметната палата и нашите правила предвиждат, че този доклад за неизпълнение на препоръките се изпраща на съответните органи за предприемане на действия. Докладът с Решение на Сметната палата от 9 април 2009 г. е изпратен на Министерския съвет за предприемане на действия, тъй като препоръките не са изпълнени. Докладът за неизпълнение на препоръките е изпратен и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство към Народното събрание и на Комисията по транспорт и съобщения.
От тази гледна точка това действително показва, че тази организация или институция, наречена агенция, е рисков обект, който заслужава да бъде проверяван по-често. Имаме просто неизпълнение на препоръки. В края на краищата нито от Министерския съвет сме получили обратна информация какви действия са предприети, нито от специализираните комисии в парламента сме уведомени за предприемането на определени действия. Разбира се, аз имам предвид, че м. април – мисля, че беше в края на мандата на предишния парламент и на предишното правителство. Това е ситуацията в момента.
Ако позволите, госпожо председател, само да посоча, че в информацията, която е представена на всеки народен представител, е посочено, че от тази година, всъщност от м. септември, Национална агенция „Пътна инфраструктура” с последното си име вече е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Дотогава е била второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на финансите. Бюджетът за 2008 г. сумарно е 334 млн. лв., като съответно разходите за тази година са били 390 млн. лв. Има и предоставени заеми от чужбина в размер на 50 млн. лв.
Още една информация, която също е важна в тази насока, защото финансовия отчет на агенцията за 2008 г. е заверен с резерви. Тук имате информация в тази справка, която съм ви предоставил, поради това, че заключението на одитния екип е, че пропуските и нарушенията са основание да се изрази становище, че годишния финансов отчет не дава вярна и честна представа за имущественото и финансовото състояние на агенцията и отчетът е заверен с резерви по същественост. Това е заключението на одитния екип.
Това е, което исках да кажа като информация. Разбира се, готов съм да отговарям и на въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Димитров, през 2008 г. доста време ваши инспектори престояваха в Пътния фонд, по спомени. Те 2006 г. ли проверяваха?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, тъй като повечето от препоръките ни са с по-дълготрайно действие, екипите, които са там, проверяваха доколко са изпълнени препоръките. Затова става въпрос. Правим целеви проверки, включително и на място, тъй като когато ние отправяме препоръки очакваме ръководителите на съответните институции да ни уведомят за предприетите действия. След това правим проверка на място.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Искам да добавя, че все пак те са инспектори, не историци.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Одитори по закона, не инспектори.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Доколкото разбирам, през 2008 г. вие сте проверявали дали са спазени препоръките. Не сте правили одит, а сте проверявали доколко препоръките, които сте дали, се изпълняват.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да. Нов одит не е правен.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Доколкото разбирам, за доклада на дейността по експлоатация и поддържане на републиканските пътища има изпратени доклади до Министерския съвет и комисии към Народното събрание. Какво е направено с констатациите от другия доклад, който е за одита на финансовото управление на бюджета? А може ли ние да получим докладите относно изпълнението или неизпълнението на препоръките в одитните доклади? Ние тук имаме самите доклади, но нямаме последващите проверки относно изпълнението на препоръките.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Разбира се, тези доклади са пред мен. За съжаление, не успях да ги размножа, но мога да Ви ги предоставя веднага. Това е специален доклад, който се подготвя от съответния ръководител на отделение, съответно – териториален директор. Той се подготвя след като бъде извършена целевата проверка и се проверят данните за изпълнение на препоръките. Този доклад се внася на заседание на Сметната палата и, ако препоръките са изпълнени, се приема за сведение. Ако препоръките са неизпълнени, тогава вече Сметната палата с решение ги изпраща в зависимост от подчинеността на съответния одитиран обект. В случая сме сметнали, че действително Пътната агенция е значим обект и затова сме изпратили резултатите от проверките за изпълнение на препоръките на двете специализирани комисии, за да вземат и те отношение по този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Мога ли да задам един уточняващ въпрос? Когато Вашите доклади са изпратени съответно до министерството или постоянните комисии, има ли в закона текстове, които ги задължават да ви върнат обратна информация или срокове за такава?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, има и те не се изпълняват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли срокове?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има. Мисля, че срокът е едномесечен. За съжаление, парламентарната практика и практиката на Министерския съвет е такава, че не ни отговарят на тези доклади. Казвам го съвсем откровено. Това е един не особено приятен факт, който заслужава да бъде обсъждан, но проблемът за тази информация и за вземането на отношение от страна както често на висши органи на изпълнителната власт, при парламента. Същият проблем имаме и с общинските съвети, когато става дума за неизпълнени препоръки от кметовете. Това просто се игнорира. Въпрос на добра воля е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря.
Бих искала да направя предложение – можем да включим допълнително в доклада и този факт, че всъщност нямаме обратна информация след като са сезирани съответно Министерския съвет и тези комисии, която е задължителна по закона. Това да бъде включено допълнително в доклада.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имаме одиторски доклад, в който са изразени резерви за период 1 октомври 2008 г. – 31 декември 2008 г. Кога е изготвен и представен одиторския доклад?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Този одиторски доклад е изготвен съобразно нашата практика. Знаете, първостепенните разпоредители с бюджетни средства, както и второстепенните, трябва да представят финансовите си отчети в края на м. март. Получават се обикновено до края на м. април и след това започва периода на заверките, който приключва м. юли. Всички заверки при нас приключват м. юли, преди м. август, преди началото на отпуските. Такъв е ритъмът на нашата работа. Месец юли трябва да приключим със заверките. Знаете, Сметната палата заверява финансовите отчети на първостепенните разпоредители с бюджетни средства и второстепенни разпоредители, които имат самостоятелни бюджети. Тук влизат и всички общини. Тоест над 300 одити и заверки правим годишно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Известно ли Ви е, дали са изпращани сигнали или самия одитен доклад, ако е имало съмнения за извършени престъпления на прокуратурата и има ли резултати?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нека да кажа всъщност какво се случи тогава. Наши одитни екипи бяха по двата одита, които бяха извършвани паралелно от два одитни екипа, от две отделения бяха в Пътния фонд тогава. Тогава се получи една статия във в. „Капитал”, която подробно описваше такива неприятни практики, незаконосъобразни практики в този Пътен фонд. Тогава беше сформиран един одитен екип, който направи целева проверка на място, тъй като одиторите бяха там. Направи целева проверка на място доколко са верни твърдения във в. „Капитал”. Тогава всъщност установихме нарушения в процедурите по обществените поръчки и невярно документиране. Доколкото си спомням, Законът за обществените поръчки изисква попълването на декларации за свързаност между възложителя и изпълнителя. Имаше подадени три неверни декларации и това е отразено в доклада. Докладът беше изпратен на прокуратурата. Но тогава, искам да обърна внимание, нашият закон по принцип забранява огласяването на каквито и да е обстоятелства и факти докато прокуратурата се произнесе. След това беше оповестено, че е образувано наказателно производство. Случаят вече получи широка гласност и по тази причина вече нашият доклад не е, така да се каже, таен. Той е публичен и е сложен на Интернет-страницата на Сметната палата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: По този повод ли имаше сигнал до прокуратурата?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, по този повод.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Само по един повод, по една причина, така да се каже, по един факт и не по останалата част? Целият доклад пратен ли е на прокуратурата?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Целият доклад е пратен на прокуратурата.
Това е, което ние безспорно установихме. Според Закона за Сметната палата, когато има данни за престъпление, данни – тоест достатъчно е да има едно основателно подозрение, че е налице престъпление, тогава колегията със свое решение изпраща одитния доклад и материалите към него на прокуратурата, както и постъпихме. Тоест ние безспорно установихме тези данни, които според нас бяха данни за извършено престъпление, и прокуратурата се съгласи с това нещо след като образува наказателно производство. Това направихме.
За друго, доколко могат да се направят други наказателно-правни квалификации, вече ние не сме наказателно правници. Нека да обърна внимание, че в споразумението ни с прокуратурата и от работните ни срещи с представителите на прокуратурата беше възприета една позиция. Те ни казаха: винаги, когато имате подозрение или съмнение, че нещо не е наред, изпращайте ни докладите. Ние ще взимаме отношение и евентуално ще образуваме наказателни производства. Имали сме случаи, нека да посоча това, изпращали сме доклади с данни за престъпление и сме получавали отказ. Тоест отказ от образуване на наказателно производство. Съвсем наскоро имахме такъв случай. Искам да обърна внимание колко е важно действително да не се огласява това, защото всъщност това засяга репутацията на ръководителя на организацията, където се проверява и където евентуално се установяват такива данни. Щом прокуратурата откаже да образува наказателно производство, естествено е, че всичко това трябва да остане в служебна тайна, за да не се накърнява репутацията на съответното лице.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Общо-взето тоя дебат, който се случва тук, отново показва, че имаме проблеми в Закона за Сметната палата и правилата, по които тя действа. Вероятно вече така се налага извода, че трябва да се предприемат мерки за промяна в тази посока. Но това не е елемент на днешното заседание.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, тук е един от слабите моменти във всичко и тези одити, защото одити се правят, но явно е, че остават вътре в одитиращите екипи или най-много в Сметната палата и оттам няма последици.
От това, което чух от тези доклади, тези одити, които са правени за две години, по повод един-единствен сигнал и едно производство, което и Вие самия може би не знаете как е завършило.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Още няма резултат.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Още по-тревожно е това, което Вие казвате, професоре, че едва ли не според Вас това е някаква държавна тайна и не бива да се огласява. Няма такова нещо! В България говорим за прозрачност. Ако има специално някаква разпоредба в Закона за Сметната палата, това е абсолютно неприемливо. Това не е класифицирана информация, която да се държи в тайна. Напротив, както във всички подобни случаи това е казус, по който има подозрение за извършено престъпление пар екселанс и по всички правила на НПК случая подлежи на проверка. Случаят трябва да отиде в прокуратурата, тя да се произнесе. Това не може да представлява каквато и да е тайна.
Вие казвате, че аргументът бил да не се срива репутацията на органа или на лицата. В такъв случай по отношение на длъжностно лице, на институция не трябва в правото да се повдига каквото и да е дознание или следствие по какъвто и да е повод. Това не може да бъде.
Ако в тази връзка има изрична разпоредба в Закона за Сметната палата, трябва да бъде също отново преразгледана. Това са неща, които трябва да бъдат максимално публични. Чест прави на в. „Капитал”. Може би ако в. „Капител” не е изнесъл тези данни по този начин и в този единствен случай нямаше да се стигне и да се отиде в прокуратурата и да се образува наказателно производство.
Когато възлагаме одита – не знам как да го направим и по какъв начин, но ние трябва да разпишем и това да се изискват данни за това какво е пратено до прокуратурата и за това има ли Сметната палата обратна информация от прокуратурата, защото тук се къса връзката и тук идва безсмислието на това, което се прави с тези одитни доклади, за това какво е предприето спрямо виновните лица във връзка с престъпление по Наказателния кодекс.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това, което казвате, е така по отношение на търсене на наказателна отговорност на тези лица, но не по-малко важно е съответно вземане на мерки, така че да се отстранят и да не се допускат в бъдеще, което отново е проблем.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Но най-силната ... е наказателна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И двете.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожо Стоянова, бих искал само да кажа, че това е текста на чл. 52, ал. 3 от Закона за Сметната палата, съгласно който Сметната палата не може да огласява данни в случаите по ал. 1, тоест когато одитният доклад и материалите към него са изпратени на прокуратурата, до приключване на наказателното производство. Забранено ни е да огласяваме каквито и да е данни до приключване. Така че в този смисъл ... (Шум и реплики.) Разбира се, аз казвам моето тълкуване като юрист. Тоест тук това е в защита на презумпцията за невиновност на съответните лица, за които се образува наказателно производство.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Имам едно предложение – при формирането на одитния екип да се вземе под внимание да се подберат хора от различните отделения на Сметната палата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това вече е практика при възлагането на одити от страна на Народното събрание.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: В парламента винаги това е практика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Матов. МАРИН МАТОВ: Понеже стана въпрос преди малко за препоръките и изпълнението на тия препоръки и кой е уведомяван за тия препоръки впоследствие, виждам, че в Доклада за резултатите за извършения одит в дейността по експлоатация и поддържането накрая пише, че има препоръки към министъра на регионалното развитие и благоустройството да предприеме действия за издаване на Наредба за определяне вида, обхвата, периодичността на работата и т.н. Всички го виждат. Да смятаме, ли че министъра на регионалното развитие и благоустройството е запознат с тия препоръки и му е връчено?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Разбира се. Категорично да!
МАРИН МАТОВ: И дотам стига?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: До там стига.
МАРИН МАТОВ: И повече никаква обратна информация няма?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Този проблем има само един начин за решаване. Кой е той? Промени в закона.
Има ли други желаещи да вземат отношение по темата?
Преди да ви предложа Проекта за решение във връзка с предложението на господин Делян Добрев искам само да спомена, че Проекта за решение, който е предложен за извършване на одит по т. 1 за финансовото управление на бюджета и имуществото е предложен за периода 1 януари 2008 г., а не 1 януари 2007 г., с оглед на това, че за 2007 г. Народното събрание е приело отчет за изпълнението на бюджета и влизаме отново да правим проверка на нещо, което вече дори и Народното събрание е проверило.
Предлагам да остане обхватът така, както беше записано в първоначалния Проект за решение.
Има ли възражения?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Може би само едно съображение. Госпожо Стоянова, единственото, което ме притеснява, е краткия срок.
Бих предложил, тъй като предполагам, че ще се сблъскаме с една огромна документална основа, много документи трябва да се проверят. Нека да кажа изрично: тук става въпрос и за одитен подход. Когато се прави одит на огромен брой данни, често одиторите правят селективен подбор – по определени критерии подбират какво да проверят. Прави се така да се каже представителна извадка. Тук обаче моето мнение, тъй като става дума за досиета за обществени поръчки, които не са проверявани две години, ако се смята, че трябва да се провери всичко, да се провери изцяло – всички досиета за обществените поръчки, какъвто смятам, че се очаква от нас, ако вие се съгласявате с това, това ще изисква доста повече време. Тоест този срок ще ни притесни и няма да можем да си свършим качествено работата. За да проверим тази огромна документация, смятам, че се нуждаем от малко повече време. Затова ще помоля срока да бъде същият, както беше за ПУДООС - предприятието и за Фонд „Земеделие”, тоест да бъдем готови до 31 януари 2010 г. Казвам, че ще се сблъскаме с огромна документация. Аз лично не смятам, че е подходящ селективен подбор на обществените поръчки. Трябва да се провери всичко.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Професор Димитров, предложете срок.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тридесет и първи януари, госпожо Стоянова, както при другите одити.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако няма възражения да ви прочета окончателно Проекта за решение:
„Възлага на Сметната палата да извърши одит на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, както следва:
1. На финансовото управление на бюджета и имуществото за периода 1 януари 2008 г. – 30 юни 2009 г.
2. На процедурите по възлагане на обществени поръчки за периода 1 януари 2007 г. – 30 юни 2009 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад е 31 януари 2010 г.”
Има ли съображения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 20: за – 20, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Колеги, преди да приключим, едно съобщение: Актуализираната програма за одитната дейност на Сметната палата за 2009 г. е представена в Комисията по бюджет и финанси. Намира се при секретарката на комисията и всеки, който желае, може да се запознае с нея, да получи копие или да направи справка на място при секретарката.
Колеги, благодаря на всички.
С това дневния ред е изчерпан.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова
Стенограф:
Мая Станкова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
ПРОТОКОЛ
№ 4
На 1 октомври 2009 г. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Законопроект № 902-02-8 за ратифициране на Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие (с измененията, в сила към 16 февруари 1989 г.) заедно с неговото изменение, прието с Решение № 596 на Управителния съвет на банката от 30 януари 2009 г., внесен от Министерския съвет на 25 септември 2009 г.
2. Обсъждане на Законопроект № 902-02-7 за ратифициране на Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша, Португалската Република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция като донори и Европейската инвестиционна банка като управител, внесен от Министерския съвет 25 септември 2009 г.
3. Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, внесен от народния представител Менда Стоянова.
На заседанието присъстваха: Стефан Сотиров – и.д. на Дирекция „Външни финанси” в Министерството на финансите, Росица Димитрова – главен експерт в Дирекция „Външна политика” в Министерството на финансите, Десислава Лазарова – държавен експерт в Дирекция „Външна политика” в Министерството на финансите, Галина Костова – стажант-аташе от Дирекция „Европа 3” в Министерството на външните работи и председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добър ден!
В момента присъстват 16 души от Комисията по бюджет и финанси. Имаме кворум и предлагам да започнем заседанието.
Колеги, има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме за така предложения дневен ред.
Гласували 16: за – 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-02-8 ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА УЧРЕДИТЕЛНИЯ ДОГОВОР НА МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ (С ИЗМЕНЕНИЯТА, В СИЛА КЪМ 16 ФЕВРУАРИ 1989 Г.) ЗАЕДНО С НЕГОВОТО ИЗМЕНЕНИЕ, ПРИЕТО С РЕШЕНИЕ № 596 НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БАНКАТА ОТ 30 ЯНУАРИ 2009 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25 СЕПТЕМВРИ 2009 Г.
Давам думата на господин Сотиров да ни представи мотивите по законопроекта от името на вносителя.
СТЕФАН СОТИРОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, както вече беше подчертано от председателя на вашата комисия госпожа Менда Стоянова, предлагаме на вашето внимание Законопроект за ратифициране на Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие (с измененията, в сила към 16 февруари 1989 г.) заедно с неговото изменение, прието с Решение № 596 на Управителния съвет на банката от 30 януари т.г.
По принцип знаете, че във връзка с процесите, във връзка с явленията в световната финансова система и във връзка с решенията, които групата на 20-те взе за подобряване на международната финансова архитектура с оглед подобряване на финансовата стабилност за минимизиране на последиците от глобалната финансова криза в частност и Световната банка предприе определени мерки в тази посока, като една от тях са изменението, прието с Решени № 596 от 30 януари 2009 г. във връзка с равномерното увеличаване на гласовете на 186-те страни членки в Световната банка. По принцип всяка държава, която се присъединява, тоест говоря за България, която се присъедини 1990 г. към Световната банка, получава определен брой гласове, изчислени на база 250 гласа, които досега представляваха всички страни членки и съакционери на Световната банка.
Това изменение, което в момента е предложено на вашето внимание с бъдещата ратификация, е свързано с това, че отново се разпределят по 250 гласа, тоест всяка страна членка. Идеята е минимално да бъде увеличено значението на развиващите се страни и на страните в преход, основно страни от Азия и Латинска Америка – говоря за тези страни в преход. Така че при едно минимално увеличение на техните гласове от порядъка на близо 1,5% сегашното ниво във връзка с тези изменения от 30 януари достигат на равнището от 44%. Тоест има се предвид нарастване на относителния дял на гласа на една голяма общност не само в световната финансова система, но и в световната икономика с оглед получаване на по-равно третиране и с оглед при вземането на решения да се отчита и дела на тези страни както в акционерния капитал, така и в гласовете, които те имат при взимането на решения.
Обикновено, за да се вземе едно решение – говоря принципно, генерално, в рамките на Световната банка са необходими 85% от гласовете на страните и най-малко три пети от страните членки.
Във връзка с това предлагаме на Народното събрание съгласно чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България подписаният през 1990 г. Учредителен договор на Международната банка за възстановяване и развитие да бъде ратифициран от Народното събрание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, има ли желаещи да вземат отношение по този въпрос? Няма.
Има ли допълнителни въпроси? Няма.
Предлагам да гласуваме становище на Комисията по бюджет и финанси, с което да приемем за основателни мотивите на правителството и да предложим на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие, заедно с неговото изменение, прието с Решение № 596 на Управителния съвет на банката от 30 януари 2009 г.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 20: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-02-7 ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТ ИМЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РУМЪНИЯ, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ И КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ КАТО ДОНОРИ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА КАТО УПРАВИТЕЛ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 25 СЕПТЕМВРИ 2009 Г.
Давам думата на госпожа Галина Костова от Министерството на външните работи, за да ни представи законопроекта.
ГАЛИНА КОСТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, на 26 януари т.г. България се присъедини към Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд към Инвестиционния механизъм за съседните държави. Страни по това споразумение бяха Европейската комисия – от страна на Европейската общност, 13 държави членки, сред които и България, и Европейската инвестиционна банка, като мениджър.
Доверителният фонд е част от Инвестиционният механизъм за съседните държави, който съществува в рамките на инструмента за подпомагане на съседните държави, чиято основна цел е финансиране на целите на европейската политика за съседство. Решението за създаването на NIF – Инвестиционният механизъм за съседните държави, беше фиксирано през 2006 и 2007 г. в комуникации на Европейската комисия „Силна европейска политика за съседство” и „Засилване на европейската политика за съседство”. Това е резултат от проведени преговори между самата комисия и между държавите – партньори по европейската политика за съседство, когато е било установено всъщност, че е необходимо засилване на тази политика именно в нейния икономически аспект.
Пропуснах да спомена, че всъщност „Европейската политика за съседство” е фиксирана в няколко инициативи – едната е „Източно партньорство”, която беше стартирана през м. май т.г.; Инициативата за регионално сътрудничество „Черноморска синегрия и „Съюзът за Средиземноморието”.
Още през 2007 г. Европейската комисия обяви, че е готова да задели 700 млн. евро от бюджета на инструмента за подпомагане на съседните държави, които да бъдат предназначени за Инвестиционния механизъм за съседните държави, и прикани държавите членки всъщност да използват част от вноските, които планират за официална помощ за развитие, да бъдат реализирани всъщност в този механизъм.
Към това споразумение се присъединиха 13 държави членки, сред които и България. Основното е, че по-голямата част от тях са или в пряка географска близост или с източните съседи на Европейския съюз, или с южните, или имат пряк интерес от развитието на едно от тези измерения – източното или южното, на европейската политика за съседство.
Всъщност установен е един минимален праг за участие във въпросния Доверителен фонд, който е от 1 млн. евро. Може да се разпредели на три вноски в разстояние на три години, какъвто ангажимент всъщност е взела и Република България на първото стратегическо заседание на Борда, което е на 6 май 2008 г.
С оглед на гореизложеното могат да бъдат изведени три основни аргумента в полза на участието на България в Инвестиционния механизъм за съседните държави, които са следните:
Вноската в Доверителния фонд е едно допълнително участие на страната ни извън основния ни бюджетен принос в реализацията на европейската политика за съседство, която всъщност е и част от общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз, а България като член на Европейския съюз е поела ангажимента съответно да участва активно в реализацията на общата външна политика и политика за сигурност.
Също така освен развитието на европейската политика за съседство по този начин се финансират и реформи в страните – партньори, което е от интерес за страната ни, тъй като България е взела решение да насочи тези средства от 1 млн. евро за държавите от източното измерение на европейската политика за съседство, които са Молдова, Украйна и трите кавказки републики.
Вторият аргумент в полза на участието ни е, че е взето решение и се предвижда средствата от Инвестиционния механизъм за съседните държави също така да финансира и проекти по Инициативата за регионално сътрудничество „Черноморска синегрия”.
Както може би знаете, България е един от водещите участници в тази инициатива и сме поели ангажимента за развитие на сектор „Енергетика”.
Не на последно място тази вноска от 1 млн. евро ни дава възможността за упражняването на правото на глас в Изпълнителния комитет на Борда на Инвестиционния механизъм за съседните държави, който всъщност управлява борда в разстояние от три години.
В заключение бих искала да кажа, че е взето решение парите от 1 млн. евро да бъдат внесени на три равни вноски в попечителския фонд за три години и ще бъдат осигурени в рамките на предвидените средства в централния бюджет за официална помощ за развитие.
Благодаря ви за вниманието.
Ако имате въпроси, ще се радвам да ви отговоря.
ПРЕДС. МЕНА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси. Няма желаещи.
Предлагам Комисията по бюджет и финанси да излезе със становище, с което приема за основателни мотивите на правителството и да предложи на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция като донори и Европейската инвестиционна банка като управител.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 20: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви, госпожо Костова.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”.
Проектът за решение е внесен от народния представител Менда Стоянова.
С разпореждане на председателя на Народното събрание № 950-01-87 от 30 септември 2009 г. Проектът за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на Ннационална агенция „Пътна инфраструктура” е разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
Ще ви прочета мотивите, а след това – и Проекта за решение.
Последният извършен одит от Сметната палата на финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура” обхваща периода 1 януари 2006 г. – 31 декември 2006 г. В рамките на този одит, с който доклад се запознахме, са открити груби нарушения на процедурите по Закона за обществените поръчки, поради което одитният доклад и материалите към него са изпратени на главния прокурор на Република България за действие по компетентност.
Поради тази причина считаме, че агенцията продължава да бъде високорисков обект и според изискванията на закона. Нивото на риск се свързва и с огромния размер на средствата, изразходвани чрез процедурите за възлагане на обществени поръчки, както и честите смени в правния статут на агенцията. С предлагания одит ще се предостави на Народното събрание и обществеността обективна и достоверна информация относно управлението и дейността на агенцията.
Във връзка с тия мотиви предлагам Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на Национална агенция „Пътна инфраструктура”:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Закона на Сметната палата
РЕШИ:
Възлага на Сметната палата да извърши одит на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, както следва:
1. На финансовото управление на бюджета и имуществото за периода 1 януари 2008 г. до 30 юни 2009 г.
2. На процедурите по възлагане на обществените поръчки за периода 1 януари 2007 г. до 30 юни 2009 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад по т. 1 и 2 е 30 ноември 2009 г.”
Имате думата за становища и разисквания така, както и относно съдържанието на Проекта за решение.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Както е видно от доклада, който имаме за периода от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2006 г., самият одит на финансовото управление на бюджета и имуществото може да включва процедури по възлагане на обществените поръчки. Затова предлагам една корекция в решението – първа точка да стане:
„1. На финансовото управление на бюджета и имуществото за периода от 1 януари 2007 г. ...”.
Това е първата промяна – „от 1 януари 2007 г.”, а не „2008 г.”, защото, както виждаме, последния доклад, който имаме, е до края на 2006 г.
„... до 30 юни 2009 г., включително на процедурите по възлагане на обществените поръчки”.
В този случай т. 2 отпада.
Мисля, че така ще е по-ясно. Цялата проверка ще се съсредоточи в един одитен доклад вместо в два, а така или иначе по Закона за Сметната палата одитът на финансовото управление на бюджета и имуществото включва и одит на обществените поръчки. Предполагам, че докладът, който получим – всъщност това е въпрос, който искам да задам, докладът, който ще получим за този период – от началото на 2007 г. до 30 юни 2009 г., като раздели предполагам, че ще бъде същият като този, който имаме за периода 2006 г.?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Димитров, за да отговорите на въпроса.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Добрев е прав. Когато ние извършваме така наречените одити на финансово управление, които са всъщност одити за спазване на законността, там често поставяме ударението и върху обществените поръчки. Така че това ще бъде одит на финансовото управление с ударение или акцент върху процедурите по обществените поръчки. Разбира се, нашите одити на финансовото управление включват обикновено оценка на системите за финансово управление и контрол както и оценка на вътрешния одит в съответната проверявана организация. Разбира се, по мое мнение, те трябва да бъдат именно в тази връзка, свързана с обществените поръчки, чрез които се изразходва големия паричен ресурс, предоставен на тази агенция. В този смисъл моето лично мнение е, че действително ще бъдат проверени обществените поръчки за периода от 1 януари 2007 г. до средата на 2009 г., но ще бъдат дадени и оценки на системата за финансово управление и контрол, пак във връзка с обществените поръчки, доколко тя осигурява надеждно управление на този процес, каква е вътрешната организация, отговаря ли тя на изискванията на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и съответно дали вътрешния одит е надежден в този период. Дали той все пак е взел отношение към обществените поръчки.
Действително това, което предлага господин Добрев, мисля, че е добре и добре очертава целта, предмета и обхвата на одитната задача.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имам още един въпрос. В доклада за 2006 г. – „ІІ. Основни констатации и оценки от извършения одит”, ние виждаме, че по изпълнение на препоръките от предходни одити – предполагам одитите за 2005 г. или по-ранни години, от общо пет препоръки, които са дадени в предходните доклади, две не са изпълнени, две са изпълнени частично.
Имаме ли представа, защото този доклад е за 2006 г. само, какво се е случило от м. януари 2007 г. досега и дали тези две неизпълнени и две частично изпълнени препоръки са изпълнени на 100% към днешния ден?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, проф. Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Добрев зададе много уместен въпрос. Аз тук искам да дам малко по-подробна информация за този процес.
Напоследък за този период от 2006 г. и съответно полугодието на 2007 г. са извършени две одитни задачи. Първо е извършен одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Изпълнителна агенция „Пътища”, както се нарича тогава, и нейния правоприемник Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” за периода от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2006 г. Това е финансов одит. Освен това е извършен още един одит на дейността по експлоатацията и поддържането на републиканските пътища от съответната агенция за периода 1 януари 2006 г. до 30 юни 2007 г. Тоест тук става дума за период от година и половина. Вторият одит, нека обърна внимание на това, е така наречения одит на изпълнението. Тук става дума доколко е ефективна и ефикасна дейността на Агенцията по експлоатация и поддържане на републиканската пътна мрежа.
Какви са резултатите? Ние упражняваме така наречения последващ контрол или правим целеви проверки за изпълнението на нашите препоръки.
Какви са резултатите от тези целеви проверки? По одита на финансовото управление е била извършена целева проверка, която констатира, че има изпълнени препоръки и препоръки в процес на изпълнение. Не се констатират неизпълнени препоръки. Дадени са общо пет препоръки, като от тях две препоръки са изпълнени и по три са предприети действия за изпълнение като одитният екип е посочил, че при следващ одит трябва да се провери доколко е приключило изпълнението на тези препоръки.
Много по-неприятни са нещата по втория одит, където практически има пълно неизпълнение на препоръките. Става въпрос за експлоатацията и поддържането на републиканските пътища. Констатира се, че голяма част от препоръките не са изпълнени. В този случай Законът за Сметната палата и нашите правила предвиждат, че този доклад за неизпълнение на препоръките се изпраща на съответните органи за предприемане на действия. Докладът с Решение на Сметната палата от 9 април 2009 г. е изпратен на Министерския съвет за предприемане на действия, тъй като препоръките не са изпълнени. Докладът за неизпълнение на препоръките е изпратен и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство към Народното събрание и на Комисията по транспорт и съобщения.
От тази гледна точка това действително показва, че тази организация или институция, наречена агенция, е рисков обект, който заслужава да бъде проверяван по-често. Имаме просто неизпълнение на препоръки. В края на краищата нито от Министерския съвет сме получили обратна информация какви действия са предприети, нито от специализираните комисии в парламента сме уведомени за предприемането на определени действия. Разбира се, аз имам предвид, че м. април – мисля, че беше в края на мандата на предишния парламент и на предишното правителство. Това е ситуацията в момента.
Ако позволите, госпожо председател, само да посоча, че в информацията, която е представена на всеки народен представител, е посочено, че от тази година, всъщност от м. септември, Национална агенция „Пътна инфраструктура” с последното си име вече е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Дотогава е била второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на финансите. Бюджетът за 2008 г. сумарно е 334 млн. лв., като съответно разходите за тази година са били 390 млн. лв. Има и предоставени заеми от чужбина в размер на 50 млн. лв.
Още една информация, която също е важна в тази насока, защото финансовия отчет на агенцията за 2008 г. е заверен с резерви. Тук имате информация в тази справка, която съм ви предоставил, поради това, че заключението на одитния екип е, че пропуските и нарушенията са основание да се изрази становище, че годишния финансов отчет не дава вярна и честна представа за имущественото и финансовото състояние на агенцията и отчетът е заверен с резерви по същественост. Това е заключението на одитния екип.
Това е, което исках да кажа като информация. Разбира се, готов съм да отговарям и на въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Димитров, през 2008 г. доста време ваши инспектори престояваха в Пътния фонд, по спомени. Те 2006 г. ли проверяваха?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, тъй като повечето от препоръките ни са с по-дълготрайно действие, екипите, които са там, проверяваха доколко са изпълнени препоръките. Затова става въпрос. Правим целеви проверки, включително и на място, тъй като когато ние отправяме препоръки очакваме ръководителите на съответните институции да ни уведомят за предприетите действия. След това правим проверка на място.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Искам да добавя, че все пак те са инспектори, не историци.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Одитори по закона, не инспектори.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Доколкото разбирам, през 2008 г. вие сте проверявали дали са спазени препоръките. Не сте правили одит, а сте проверявали доколко препоръките, които сте дали, се изпълняват.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да. Нов одит не е правен.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Доколкото разбирам, за доклада на дейността по експлоатация и поддържане на републиканските пътища има изпратени доклади до Министерския съвет и комисии към Народното събрание. Какво е направено с констатациите от другия доклад, който е за одита на финансовото управление на бюджета? А може ли ние да получим докладите относно изпълнението или неизпълнението на препоръките в одитните доклади? Ние тук имаме самите доклади, но нямаме последващите проверки относно изпълнението на препоръките.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Разбира се, тези доклади са пред мен. За съжаление, не успях да ги размножа, но мога да Ви ги предоставя веднага. Това е специален доклад, който се подготвя от съответния ръководител на отделение, съответно – териториален директор. Той се подготвя след като бъде извършена целевата проверка и се проверят данните за изпълнение на препоръките. Този доклад се внася на заседание на Сметната палата и, ако препоръките са изпълнени, се приема за сведение. Ако препоръките са неизпълнени, тогава вече Сметната палата с решение ги изпраща в зависимост от подчинеността на съответния одитиран обект. В случая сме сметнали, че действително Пътната агенция е значим обект и затова сме изпратили резултатите от проверките за изпълнение на препоръките на двете специализирани комисии, за да вземат и те отношение по този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Мога ли да задам един уточняващ въпрос? Когато Вашите доклади са изпратени съответно до министерството или постоянните комисии, има ли в закона текстове, които ги задължават да ви върнат обратна информация или срокове за такава?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, има и те не се изпълняват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли срокове?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има. Мисля, че срокът е едномесечен. За съжаление, парламентарната практика и практиката на Министерския съвет е такава, че не ни отговарят на тези доклади. Казвам го съвсем откровено. Това е един не особено приятен факт, който заслужава да бъде обсъждан, но проблемът за тази информация и за вземането на отношение от страна както често на висши органи на изпълнителната власт, при парламента. Същият проблем имаме и с общинските съвети, когато става дума за неизпълнени препоръки от кметовете. Това просто се игнорира. Въпрос на добра воля е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря.
Бих искала да направя предложение – можем да включим допълнително в доклада и този факт, че всъщност нямаме обратна информация след като са сезирани съответно Министерския съвет и тези комисии, която е задължителна по закона. Това да бъде включено допълнително в доклада.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имаме одиторски доклад, в който са изразени резерви за период 1 октомври 2008 г. – 31 декември 2008 г. Кога е изготвен и представен одиторския доклад?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Този одиторски доклад е изготвен съобразно нашата практика. Знаете, първостепенните разпоредители с бюджетни средства, както и второстепенните, трябва да представят финансовите си отчети в края на м. март. Получават се обикновено до края на м. април и след това започва периода на заверките, който приключва м. юли. Всички заверки при нас приключват м. юли, преди м. август, преди началото на отпуските. Такъв е ритъмът на нашата работа. Месец юли трябва да приключим със заверките. Знаете, Сметната палата заверява финансовите отчети на първостепенните разпоредители с бюджетни средства и второстепенни разпоредители, които имат самостоятелни бюджети. Тук влизат и всички общини. Тоест над 300 одити и заверки правим годишно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Известно ли Ви е, дали са изпращани сигнали или самия одитен доклад, ако е имало съмнения за извършени престъпления на прокуратурата и има ли резултати?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нека да кажа всъщност какво се случи тогава. Наши одитни екипи бяха по двата одита, които бяха извършвани паралелно от два одитни екипа, от две отделения бяха в Пътния фонд тогава. Тогава се получи една статия във в. „Капитал”, която подробно описваше такива неприятни практики, незаконосъобразни практики в този Пътен фонд. Тогава беше сформиран един одитен екип, който направи целева проверка на място, тъй като одиторите бяха там. Направи целева проверка на място доколко са верни твърдения във в. „Капитал”. Тогава всъщност установихме нарушения в процедурите по обществените поръчки и невярно документиране. Доколкото си спомням, Законът за обществените поръчки изисква попълването на декларации за свързаност между възложителя и изпълнителя. Имаше подадени три неверни декларации и това е отразено в доклада. Докладът беше изпратен на прокуратурата. Но тогава, искам да обърна внимание, нашият закон по принцип забранява огласяването на каквито и да е обстоятелства и факти докато прокуратурата се произнесе. След това беше оповестено, че е образувано наказателно производство. Случаят вече получи широка гласност и по тази причина вече нашият доклад не е, така да се каже, таен. Той е публичен и е сложен на Интернет-страницата на Сметната палата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: По този повод ли имаше сигнал до прокуратурата?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, по този повод.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Само по един повод, по една причина, така да се каже, по един факт и не по останалата част? Целият доклад пратен ли е на прокуратурата?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Целият доклад е пратен на прокуратурата.
Това е, което ние безспорно установихме. Според Закона за Сметната палата, когато има данни за престъпление, данни – тоест достатъчно е да има едно основателно подозрение, че е налице престъпление, тогава колегията със свое решение изпраща одитния доклад и материалите към него на прокуратурата, както и постъпихме. Тоест ние безспорно установихме тези данни, които според нас бяха данни за извършено престъпление, и прокуратурата се съгласи с това нещо след като образува наказателно производство. Това направихме.
За друго, доколко могат да се направят други наказателно-правни квалификации, вече ние не сме наказателно правници. Нека да обърна внимание, че в споразумението ни с прокуратурата и от работните ни срещи с представителите на прокуратурата беше възприета една позиция. Те ни казаха: винаги, когато имате подозрение или съмнение, че нещо не е наред, изпращайте ни докладите. Ние ще взимаме отношение и евентуално ще образуваме наказателни производства. Имали сме случаи, нека да посоча това, изпращали сме доклади с данни за престъпление и сме получавали отказ. Тоест отказ от образуване на наказателно производство. Съвсем наскоро имахме такъв случай. Искам да обърна внимание колко е важно действително да не се огласява това, защото всъщност това засяга репутацията на ръководителя на организацията, където се проверява и където евентуално се установяват такива данни. Щом прокуратурата откаже да образува наказателно производство, естествено е, че всичко това трябва да остане в служебна тайна, за да не се накърнява репутацията на съответното лице.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Общо-взето тоя дебат, който се случва тук, отново показва, че имаме проблеми в Закона за Сметната палата и правилата, по които тя действа. Вероятно вече така се налага извода, че трябва да се предприемат мерки за промяна в тази посока. Но това не е елемент на днешното заседание.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, тук е един от слабите моменти във всичко и тези одити, защото одити се правят, но явно е, че остават вътре в одитиращите екипи или най-много в Сметната палата и оттам няма последици.
От това, което чух от тези доклади, тези одити, които са правени за две години, по повод един-единствен сигнал и едно производство, което и Вие самия може би не знаете как е завършило.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Още няма резултат.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Още по-тревожно е това, което Вие казвате, професоре, че едва ли не според Вас това е някаква държавна тайна и не бива да се огласява. Няма такова нещо! В България говорим за прозрачност. Ако има специално някаква разпоредба в Закона за Сметната палата, това е абсолютно неприемливо. Това не е класифицирана информация, която да се държи в тайна. Напротив, както във всички подобни случаи това е казус, по който има подозрение за извършено престъпление пар екселанс и по всички правила на НПК случая подлежи на проверка. Случаят трябва да отиде в прокуратурата, тя да се произнесе. Това не може да представлява каквато и да е тайна.
Вие казвате, че аргументът бил да не се срива репутацията на органа или на лицата. В такъв случай по отношение на длъжностно лице, на институция не трябва в правото да се повдига каквото и да е дознание или следствие по какъвто и да е повод. Това не може да бъде.
Ако в тази връзка има изрична разпоредба в Закона за Сметната палата, трябва да бъде също отново преразгледана. Това са неща, които трябва да бъдат максимално публични. Чест прави на в. „Капитал”. Може би ако в. „Капител” не е изнесъл тези данни по този начин и в този единствен случай нямаше да се стигне и да се отиде в прокуратурата и да се образува наказателно производство.
Когато възлагаме одита – не знам как да го направим и по какъв начин, но ние трябва да разпишем и това да се изискват данни за това какво е пратено до прокуратурата и за това има ли Сметната палата обратна информация от прокуратурата, защото тук се къса връзката и тук идва безсмислието на това, което се прави с тези одитни доклади, за това какво е предприето спрямо виновните лица във връзка с престъпление по Наказателния кодекс.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това, което казвате, е така по отношение на търсене на наказателна отговорност на тези лица, но не по-малко важно е съответно вземане на мерки, така че да се отстранят и да не се допускат в бъдеще, което отново е проблем.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Но най-силната ... е наказателна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И двете.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожо Стоянова, бих искал само да кажа, че това е текста на чл. 52, ал. 3 от Закона за Сметната палата, съгласно който Сметната палата не може да огласява данни в случаите по ал. 1, тоест когато одитният доклад и материалите към него са изпратени на прокуратурата, до приключване на наказателното производство. Забранено ни е да огласяваме каквито и да е данни до приключване. Така че в този смисъл ... (Шум и реплики.) Разбира се, аз казвам моето тълкуване като юрист. Тоест тук това е в защита на презумпцията за невиновност на съответните лица, за които се образува наказателно производство.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Имам едно предложение – при формирането на одитния екип да се вземе под внимание да се подберат хора от различните отделения на Сметната палата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това вече е практика при възлагането на одити от страна на Народното събрание.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: В парламента винаги това е практика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Матов. МАРИН МАТОВ: Понеже стана въпрос преди малко за препоръките и изпълнението на тия препоръки и кой е уведомяван за тия препоръки впоследствие, виждам, че в Доклада за резултатите за извършения одит в дейността по експлоатация и поддържането накрая пише, че има препоръки към министъра на регионалното развитие и благоустройството да предприеме действия за издаване на Наредба за определяне вида, обхвата, периодичността на работата и т.н. Всички го виждат. Да смятаме, ли че министъра на регионалното развитие и благоустройството е запознат с тия препоръки и му е връчено?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Разбира се. Категорично да!
МАРИН МАТОВ: И дотам стига?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: До там стига.
МАРИН МАТОВ: И повече никаква обратна информация няма?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Този проблем има само един начин за решаване. Кой е той? Промени в закона.
Има ли други желаещи да вземат отношение по темата?
Преди да ви предложа Проекта за решение във връзка с предложението на господин Делян Добрев искам само да спомена, че Проекта за решение, който е предложен за извършване на одит по т. 1 за финансовото управление на бюджета и имуществото е предложен за периода 1 януари 2008 г., а не 1 януари 2007 г., с оглед на това, че за 2007 г. Народното събрание е приело отчет за изпълнението на бюджета и влизаме отново да правим проверка на нещо, което вече дори и Народното събрание е проверило.
Предлагам да остане обхватът така, както беше записано в първоначалния Проект за решение.
Има ли възражения?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Може би само едно съображение. Госпожо Стоянова, единственото, което ме притеснява, е краткия срок.
Бих предложил, тъй като предполагам, че ще се сблъскаме с една огромна документална основа, много документи трябва да се проверят. Нека да кажа изрично: тук става въпрос и за одитен подход. Когато се прави одит на огромен брой данни, често одиторите правят селективен подбор – по определени критерии подбират какво да проверят. Прави се така да се каже представителна извадка. Тук обаче моето мнение, тъй като става дума за досиета за обществени поръчки, които не са проверявани две години, ако се смята, че трябва да се провери всичко, да се провери изцяло – всички досиета за обществените поръчки, какъвто смятам, че се очаква от нас, ако вие се съгласявате с това, това ще изисква доста повече време. Тоест този срок ще ни притесни и няма да можем да си свършим качествено работата. За да проверим тази огромна документация, смятам, че се нуждаем от малко повече време. Затова ще помоля срока да бъде същият, както беше за ПУДООС - предприятието и за Фонд „Земеделие”, тоест да бъдем готови до 31 януари 2010 г. Казвам, че ще се сблъскаме с огромна документация. Аз лично не смятам, че е подходящ селективен подбор на обществените поръчки. Трябва да се провери всичко.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Професор Димитров, предложете срок.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тридесет и първи януари, госпожо Стоянова, както при другите одити.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако няма възражения да ви прочета окончателно Проекта за решение:
„Възлага на Сметната палата да извърши одит на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, както следва:
1. На финансовото управление на бюджета и имуществото за периода 1 януари 2008 г. – 30 юни 2009 г.
2. На процедурите по възлагане на обществени поръчки за периода 1 януари 2007 г. – 30 юни 2009 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад е 31 януари 2010 г.”
Има ли съображения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 20: за – 20, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Колеги, преди да приключим, едно съобщение: Актуализираната програма за одитната дейност на Сметната палата за 2009 г. е представена в Комисията по бюджет и финанси. Намира се при секретарката на комисията и всеки, който желае, може да се запознае с нея, да получи копие или да направи справка на място при секретарката.
Колеги, благодаря на всички.
С това дневния ред е изчерпан.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова
Стенограф:
Мая Станкова
2007
201
