ДНЕВЕН РЕД:
1.Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 902-01-32 внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г., № 954-01-12 внесен от н.п. Мартин Димитров и гр. народни представители на 27.08.2009 г., № 954-01-6 внесен от н.п. Ваньо Шарков и гр. народни представители на 26.08.2009 г. – първо четене.
2.Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г. и № 954-01-16 внесен от н.п. Мартин Димитров и гр. народни представители на 02.09.2009 г. – първо четене.
3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 902-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г. – първо четене

---

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точка 1 е: Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 902-01-32 внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г., № 954-01-12 внесен от н.п. Мартин Димитров и гр. народни представители на 27.08.2009 г., № 954-01-6 внесен от н.п. Ваньо Шарков и гр. народни представители на 26.08.2009 г. – първо четене. Точка 2 е: Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г. и № 954-01-16 внесен от н.п. Мартин Димитров и гр. народни представители на 02.09.2009 г. – първо четене. Точка 3 е: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 902-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г. – първо четене.
По точка първа на нашето заседание сме поканили и присъстват: от Министерството на финансите – г-н Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, г-жа Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика” (в момента) я няма, г-жа Даниела Терзиева (и нея я няма в момента) – главен експерт, дирекция „Данъчна политика” на Министерството на финансите, г-жа Даниела Влъчкова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика в Министерството на финансите,
От НАП: г-н Стоян Марков – заместник изпълнителен директор на НАП, г-н Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология в НАП” и г-н Петър Цанков – главен юрисконсулт, дирекция „Разследване на особени случаи в НАП.
Който има предложения за изменения по дневния ред, допълнения, моля имате думата! Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Благодаря. Приема се с пълно единодушие.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към точка първа от дневния ред – законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Ще започнем със законопроекта на народния представител Ваньо Шарков по поредността на входирането на законопроектите – за диференцирана ставка на ДДС за лечение, профилактика, учебници. Г-н Ваньо Шарков не е в залата.
Г-жа Даракчиева, Вие ли ще представите законопроекта? Заповядайте!
МАРИАНА ДАРАКЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, § 1. „В чл. 66 се създава нова алинея 3.
„Ал. 3. Данъчната ставка е в размер 7 на сто за следните доставки:
1. доставки на лекарствени продукти, които са предназначени за лечение или профилактика при заболявания у хора, или се прилага с цел възстановяване, коригиране или променяне на физиологични функции на човека чрез фармакологично, метаболитно или имунологично действие, или се използват за диагностициране както на медицинските изделия, по смисъла на Закона за медицинските изделия.
2. Доставки на учебници и учебни помагала.”
§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г.
„МОТИВИ
Законопроектът предвижда намаление на ДДС върху лекарствените продукти, което респективно ще намали значително тяхната цена и по този начин ще бъдат облекчени българските граждани, нуждаещи се от лечение. Със заключителната разпоредба предлагаме това да стане от 1 януари 2010 г., което дава възможното време за преминаване към предлаганата от нас промяна. В същото време лечебните заведения за болнична помощ, които калкулират значителна част от общите си разходи за лекарства, ще получат възможност за подобряване на финансовото си състояние. Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса са институциите, които разходват публични средства за покупка на лекарствени продукти и медицински изделия и с тази промяна в закона биха получили реална възможност за намаляване на бюджетните разходи или пренасочването им към финансиране на лечебните заведения за болнична помощ.”
В Директива № 6 на Европейската комисия в раздел ІІ, чл. 98, е дадено правото на всяка държава членка на Европейския съюз да прилага една или две намалени ставки за доставка на стоки или услуги от категории, предвидени в приложение № 3, където попадат фармацевтичните продукти и в този смисъл предложеният законопроект не влиза в противоречие с европейското законодателство.
В повечето страни членки на Европейския съюз се прилага значително по-ниска ставка от сега действащата в България, като например в Англия и Швеция е дори под 1%. Според Министерството на финансите годишните приходи от ДДС върху лекарствените средства е 150-160 млн. лв. и представлява едва 0,4% от общите приходи от ДДС. Намалението им със 120 млн. лв. не би се отразило съществено върху приходната част на бюджета, но би позволило на лечебните заведения да работят при по-добро финансиране, както и би облекчило българските граждани при закупуване на лекарствените продукти.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Даракчиева.
Откриваме обсъждането по този законопроект. Моля, имате думата за становища, изказвания.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да бъдат представени всички закони по ДДС, да бъдат обсъждани заедно. То е логично, защото един по един някак си се губи повече време, по-сложно е и представете си един човек, който иска да говори по четирите, да говори по всеки законопроект един по един… Практиката тук е била такава.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говорите за Закона за ДДС и внесените три законопроекта по него?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре. Има ли някой, който е против това предложение? Няма. Продължаваме.
Следващият законопроект е на г-н Мартин Димитров и група народни представители. Моля, заповядайте да представите законопроекта.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, България се намира в криза и една от най-разумните антикризисни мерки са кратките срокове за връщане на ДДС. Това беше позиция на Синята коалиция, позиция на ГЕРБ в изборната кампания. Ясно е, че винаги отговорът на такива предложения е, че административният капацитет е ограничен, трудно може да се осъществи. Аз винаги срещам с разбиране подобни аргументи. Те са важни. Но затова направихме тази Национална агенция по приходите, дадохме много пари за софтуер. В един момент трябва да приемем по-кратки срокове за връщане на ДДС. Това ще даде живец и сила на българската икономика. Това, което сме предложили, е ДДС да подлежи на връщане до 10 дни от изтичането на срока за подаване на справката декларация. Това в момента е режимът за износителите, сегашният режим на сегашния Закон за ДДС на практика, защото я няма процедурата по приспадане. Има малка разлика на практика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колко е разликата от сегашния режим?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разликата основно е, че махаме процедурата по приспадане, която в момента я има. В момента има три месеца за приспадане на ДДС, тоест три месеца приспада. Подобен режим в момента има за всички износители.
Искам да ви обърна внимание на следния факт. Има писмо на Европейската комисия, от което ще представя копие на Министерството на финансите. Вероятно те го имат. В него е казано ясно, че наличието на три периода за приспадане на ДДС на практика противоречи на европейското право. Трябва да има един такъв период. Написано е черно на бяло. Написаното остава, а казаното може да се забрави. Ще ви прочета няколко пасажа от това писмо.
„Прехвърлянето на данъка за възстановяване за три данъчни периода противоречи на практика на директивата.” Няма да разказвам целия текст. Според писмото на комисията правото на възстановяване на ДДС трябва да възниква най-късно след края на първия данъчен период, тоест след края на първия месец. Тези процедури – те са на Европейската комисия – при тях важи следното нещо: Когато е направена такава забележа, ще вземем мерки и ще бъдем глобени в един момент. Ще има глоба. Тоест, ясно е казано, че три периода на приспадане на ДДС противоречи на европейското право. Простичко, ясно, категорично казано: противоречи. Не може да има три периода на приспадане. А това писмо е пратено на 22 юли 2009 г. Тук имаме представители на НАП. Те трябва да кажат какви действия са предприели във връзка с подаването на такова писмо.
Тук в самия законопроект днес от Министерски съвет трябва да отбележа, че е предвидена лихва за забава, тоест, има реципрочност. Предложението от Министерски съвет е лихвата за забава да важи и от страна на държавата, когато държавата забавя връщането на ДДС, да има начислена лихва. Това е добре да го има и в двата законопроекта. Тоест тук нямаме проблем. Къде обаче имаме проблем?
В момента за да има по-кратка процедура по връщане на ДДС, има едно единствено предвидено обезпечение. Това е банковата гаранция. Тоест, казано простичко, трябва да дадеш кеш, пари, за да имаш банкова гаранция да си върнеш по-рано парите. Няма логика да не важат всички обезпечения, които са предвидени в Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Няма логика, няма разумна причина.
Ако законопроектът, който ние сме внесли, не бъде приет, няма как между първо и второ четене само тази разпоредба да бъде вмъкната в законопроекта на Министерски съвет, защото според Правилника за работа на Парламента е извън обхвата на предвидените промени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, много Ви моля, съсредоточете се върху Вашите мотиви, защото после ще имаме време за обсъждане на тези неща.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, благодаря Ви, госпожо Стоянова. Ето, това са трите най-важни неща: кратките срокове за връщане на ДДС, където, повтарям, има писмо на Европейската комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ясно ни е, ние сме чели Вашия проект.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Второто нещо е разширяването на обхвата на обезпечението. Третото нещо са лихвите, които ги има в законопроекта на Министерски съвет.
Благодаря, госпожо Стоянова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Съгласно приетото благодарение на господин Димитров предложение, предлагам по третия законопроект – на Министерски съвет, господин Горанов, Вие ли ще го представите? Заповядайте!
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви днешния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. В него са предложени няколко групи промени. Първата голяма група промени е свързана с продължаващата хармонизация на националното законодателство с изисквания и директиви и решения на Европейския съюз. Втората голяма част са промени, свързани с мерки с борба със сивата икономика.
По първата част промените относно мястото на изпълнение на доставките на услуги са във връзка с Директива 2008/8 на ЕО на Съвета, като мястото на доставката на услуги ще зависи от статута на клиента, данъчно задължено и данъчно незадължено лице. Също така в съответствие с изискванията на директивата са въведени разпоредби във връзка със задължителна регистрация и дерегистрация на лица, доставящи или получаващи услуги, преходни разпоредби относно направени авансови плащания и други правно-технически промени, промени в закона, съобразени с решения на Съвета на Европейската общност, свързани с увеличаване на срока за приспадане на данъчния кредит от 3-месечен на 12-месечен и промени в съответствие с Директива 2006/112. Те са във връзка с писма на Европейската комисия за несъответствие на текстове в Закона за данъка върху добавената стойност с директивата, която цитирах.
Едната промяна е изключване от обхвата на освободените доставки доставка на услуга процесуално представителство, осъществяващо правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни и административни и арбитражни производства.
Другата промяна е свързана с несъответствие на закона с директивата за прилагането на нулева ставка, свързана с международен транспорт, да се отнася само за плавателни средства в открито министерството оре и за въздухоплавателни средства, използвани от традиционен оператори, извършващ предимно международни рейсове, както и отмяна на задължителния реквизит във фактурата, име и фамилия на съставителя.
Следващата голяма група мерки, както казах в началото, е във връзка с неформалната икономика, с въвеждане на фискалните устройства, с Националната агенция за приходите. При регистрация на данъчно задължени лица по закона се декларира електронен адрес за кореспонденция с приходната администрация. Предложението е насочено към ограничаване на възможностите за удължаване на производството по Закона за данък върху добавената стойност относно лицата с цел спестяване време и средства за администрацията, без да се ограничават правата на коректните задължени лица. Органите по приходите ще могат също да отказват или да прекратяват регистрацията по закона на лица, които и мат публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите. Досега мярката се прилагаше само по отношение на данъчни задължения. С направеното предложение органът по приходите ще може да отказва или да прекратява регистрация при неспазване на задължението за внасяне на задължителни осигурителни вноски.
Предложено е приходната администрация да може да отказва регистрация или прекратяване на регистрация при особени случаи. Новата редакция няма да дава възможност на лицата умишлено да се поставят извън обхвата на Закона за данък върху добавената стойност и на практика да извършват облагаеми доставки, без да начисляват данък за тях.
Отменена е поредността на лицата, от които следва да се търси отговорност за данъка по облагаема доставка, с което се цели тази отговорност да има характер на солидарна и да може да се реализира по отношение на което и да е лице по избор от кредитора, в случая фиска.
Променено е определението за лек автомобил, като е предложено да не възниква право на данъчен кредит за лек автомобил за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача е не повече от 8, като правото на данъчния кредит за лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари или лек автомобил, които имат трайно определено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице, се запазва. Изменението цели да се постигне съответствие на определението в закона и категориите превозни средства в Закона за движение по пътищата и избягване заобикалянето на Закона за данък върху добавената стойност, получаване на данъчен кредит от недобросъвестни лица. Това е и мнението, което Министерският съвет поддържа като теза в резултат на действията на Министерството на вътрешните работи.
Благодаря Ви, госпожо председател. Вероятно в общия коментар ще имаме възможност да кажем и позицията на Министерството на финансите по законопроектите, внесени от народните представители.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбира се. Благодаря Ви, господин Горанов.
Откривам дебата и по трите законопроекта. Моля, имате думата за изказвания и становища и по трите законопроекта.
РЕПЛИКА: Предлагам Министерството на финансите да каже становището си по другите два законопроекта, преди да започне дискусията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Разбира се, Министерството на финансите има позиция по законопроектите. Може би не в реда, в който бяха представени, ще започна с предложението със законопроекта с вносител д-р Ваньо Шарков и група народни представители относно данъчната ставка за някои видове доставки, предложения диференциран размер. Няма да изненадам никого, че Министерството на финансите не подкрепя подобна политика. Многократно, и в лично качество, и като представител на Министерството на финансите съм имал възможност да изразя принципната позиция, че този вид данък следва да бъде неутрален по отношение на отделните сектори на икономиката. По същата логика и със същите аргументи, с които се предлага намалението на данъка за тези отрасли, които се цитират в предложението, биха могли да се намерят аргументи за цялата икономика, за всички нейни отделни отрасли. В този момент дебатът ще се превърне от параметричен в дебат по отношение на възможностите на фиска и ролята на данъка върху добавената стойност в цялостното балансиране на бюджета.
Не мога да се съглася, че цитираната сума като оценка – над 120 милиона е незначителна за бюджета. Скоро предстои Министерският съвет да внесе в Народното събрание в сроковете, определени в Закона за устройството на държавния бюджет, Законопроекта за държавния бюджет за 2010 г. Тогава народните представители ще могат да се запознаят, че фискалната позиция не позволява почти никакви параметрични промени в данъчното законодателство, водещи до допълнително разбалансиране. Но принципната позиция на Министерството на финансите е, че данъкът върху добавената стойност не следва да третира преференциално едни или други сектори. В този смисъл не можем да подкрепим подобни промени.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Предлагам да продължим нататък с разискванията. Колеги, имате думата за становища.
ДАРИН МАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще започна с коментара по реда на коментара, който започнахме. Първо ще започна с промяната в законопроекта на група народни представители и г-н Ваньо Шарков. Аз лично смятам, че това предложение е изключително социално насочено. Да, наистина, така е. Но поне, доколкото знам, в Германия в момента има такъв опит, че има диференцирана ставка върху ДДС за определени групи стоки. Да, обаче директивата на Европейския съюз и специално в Германия се отива към уеднаквяването на ставката на ДДС, така че може би в близките една или две години и в Германия ще се отиде към уеднаквяване на тази ставка. Аз лично смятам, че ако имаме диференцирана ставка върху това, което се предлага – от 20 на 7 %, ще има една неравнопоставеност на стопанските субекти или на отделните отрасли в нашето стопанство. Тоест, тази неравнопоставеност е заложена и като директива в Европейския съюз, че трябва да има единна ставка.
Другото нещо, което ме кара да мисля, че не трябва да поддържам това предложение за промяна, е, че сумата от около 120 милиона, които ще влязат, ще бъдат по-малко като приход в републиканския бюджет - в период на криза мисля, че е изключително голяма. Това не бива да се забравя – че точно на този етап ние не трябва да подхождаме по този начин при положение, че търсим балансиран бюджет, търсим, както се казва, да закърпим този чувал, наречен републикански бюджет. Тоест по този въпрос по този законопроект аз ще гласувам против.
По точка 2 – законопроекта, внесен от г-н Мартин Димитров мисля, че това, което предлага той и група народни представители, е доста логично. Смятам, че бизнесът се нуждае от това. Смятам, че това наистина е една сериозна мярка, която може да помогне на бизнеса. Затова аз ще гласувам „за”.
По предложението на Министерски съвет за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност смятам, че всички тези промени, които се предлагат, първо – мисля, че и заместник-министър Горанов започна с това и аз се солидаризирам, че това са промени, които наистина целят хармонизация на нашето законодателство с европейското такова. След като ние сме в Европа и сме се запътили да бъден там, това означава, че ние трябва да се съобразяваме и да хармонизираме нашето законодателство с европейското.
Аз смятам, че тук основно се коментира въпросът основните правила по чл. 21, ал. 2 и 3 за мястото на изпълнение при доставка на услуги, защото всички знаем, че сега доставката на услуги е била при доставчика, а новото място за изпълнение ще зависи от статута на клиента. Това е наистина много добро предложение и особено с въвеждането на понятието услуга по краткосрочно отдаване под наем на превозни средства, а до този момент по този въпрос имаше законова празнота и този регламент наистина е много добър и би помогнал, като конкретизира, разбира се, мястото на доставка.
Тук има и две важни промени, които държа да коментирам. Става въпрос за промяна на обхвата на освободените доставки, като от освободените доставки е извадено процесуалното представителство – също едно изключително добро решение. Това също беше пропаст в този закон към настоящия момент.
Другото нещо е отпадането на един от задължителните реквизити във фактурите, нещо съвсем елементарно – име и фамилия на съставителя. Да, знаем, че и в това отношение също сме хармонизирани с Европейския съюз и това беше досега доста излишно.
Другата съществена промяна, която също искам да коментирам, е за промяна на в срока за упражняване на правото за приспадане на данъчния кредит.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да бъдем по-кратки, ако е възможно, или да гласуваме регламент? Как да решим?
ДАРИН МАТОВ: Понеже не бяхме заложили в правилника време на изказване, аз реших да се възползвам от този пропуск в правилника.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Ви, по-стегнато1
ДАРИН МАТОВ: Тогава ще отида накрая. Смятам, че като цяло промяната е във връзка с прецизиране на текстовете. Това е изключително положително, защото наистина имаше пропуски в този закон и това прецизиране запълва тези пропуски. Декларирам, че по закона за изменение и допълнение, внесен от Министерският съвет, също ще гласувам „за”.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ще бъда максимално стегнат и бърз.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Ще зададете ли въпрос?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, един кратък коментар по трите закона. Аз представих единия, но имам бележки и по трите и ще взема веднъж думата, много накратко. Какво казва писмото от дирекция „Данъчна политика”на Европейската комисия към българското правителство?
„Правото на възстановяване възниква най-късно след приключването на първия период на прехвърляне. Срокът от три месеца и половина, два месеца по 45 дни изглежда прекалено дълъг, предвид продължителността на данъчния период и предвид срока, който се прилага за лицата, на които данъкът се възстановява незабавно. Такова положение изглежда нарушава изискването за разумен срок и принципа на неутралност.”
На това писмо от Европейската комисия ако има отговор, моля да ни го предоставите – официално питане към Министерството на финансите.
Ние настояваме, колеги, за съкращаване на сроковете за връщане на ДДС. Бихме приели позиция това да не стане веднага, ако няма възможност и да стане по-късно. Такова нещо бихме приели.
За автомобилите има решение на Европейския съд, поне пет такива, но аз ще ви кажа само едно, за да бъда кратък. То е от 17 май 2007 г. То казва така – за да спестим време, ще кажа много простичко: ограниченията в Закона за ДДС не могат да се увеличават – за които не се прилага данъчен кредит, а могат само да се стесняват. Аз разбирам проблема на Министерството на финансите, даже знам, че това предложение не е тяхно, тоест, не 5 +1, а 8+1 да бъдат автомобилите, които ползват данъчен кредит. Обаче европейското право не позволява тази мярка. Вижте поне четири решения на Европейския съд сега, за да не би после някой да се намери в неловка ситуация. Моля ви се, запознайте се внимателно!
По-нататък - солидарната отговорност. Вие разширявате обхвата. Ние какво казахме? Солидарната отговорност по една верига беше следното нещо. Ако един не може да бъде хванат, да бъдат хванати тези, които са най-близко до него. Сега промяната казва следното нещо: ще хванем този, който решим по веригата, който ни падне. Това в миналия парламент не мина, няма логика да мине сега. Изглежда безпринципно. Този, който е най-близко, е най-виновен. Ако може да хванем някого, който където и да е по една верига – може да има десетки, стотици хора – това е доста опасно и безпринципно. Моят съвет е да не го правите.
Има нещо друго – пише, че който не отговори – за да бъда кратък, перифразирам на два имейла, по данни от данъчната администрация може да му се отнеме регистрацията. Малко пресилено ми изглежда, колеги. Разбирам мотивите ви. Това е § 40. Да му отнемаме регистрацията за неотговаряне на два имейла – опасна работа. Моят съвет е, ако слушате съвети, това да не го правите.
Връзка на всички касови апарати с НАП. Доколкото знам, само Сърбия го е направила това нещо. Софтуерът е разработен в България за тази работа и вие вероятно го знаете. Аз се чудя доколко ще е ефективно. Разбирам вашите мотиви. Аз също съм го мислил това предложение. Знам плюсовете и минусите. Колко ще струва, трябва да знаем най-малкото като бюджетна комисия, колко ще струва, кога смятате да го правите това нещо, кога да влезе в сила, защото се споменава наредба в закона. Трябва да кажете и обхвата. Това за цялата икономика ли ще бъде, за всички търговци ли ще бъде, или, както е примерно, за бензиностанции има някои изключения. Дали ще бъде за всички?
Накрая, завършвам – намаляването на сроковете за връщане на ДДС е голям въпрос. Така че ако нямате готовност в момента да вземем конкретни мерки, поне кажете за някакво успокоение, че работите в тази насока и след време ще имате предложения.
Благодаря.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Въпроси?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз имам въпрос към господин Марков. НАП кога направи капацитет, за да обработва цялата тази информация, която ще идва от всички касови апарати в републиката? Аз знам, че доскоро нямаше такъв капацитет. Може би в последните няколко месеца и да е направило капацитет.
Бих искал също да кажа, че солидарната отговорност в този й вид, в който се предлага сега, е връщане към 2000 г., мисля, че до към 2001 г .съществуваше – не даде добри резултат. Често беше използвана или поне данъчната администрация беше упреквана – не зная във всеки конкретен случай, кога с основание, кога не – че проявява субективна изборност. Впрочем, много малко казуси имаше и тогава, ако не се лъжа, госпожо председател. От последните две години няма нито един случай, аз го зная също, но това, което сега се предлага, ми се струва, че е доста неприемливо от гледна точка на прекалено широки възможности за злоупотреби най-вече от страна на „Данъчна администрация”.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Към Министерството на финансите, в допълнение към въпроса на г-н Орешарски. Имате ли идеи какъв ще бъде обхватът на тези връзки директно с НАП? Например, кръчмата в с. Герман, апаратът й ще бъде ли свързан с НАП и какви ще бъдат връзките с тези касови апарати?
РУМЕН ОВЧАРОВ: По отношение на тези връзки с касовите апарати не е ли добре някак си да си поставим по-ограничени, но по-постижими цели и да кажем, че в следващата година ще свържем бензиностанциите и някои от бързооборотните стоки, за които може да има съмнение за злоупотреби, за акцизи и т.н. и в някакъв следващ етап да правим всичко останало? Така, както е написано тук, това очевидно е доказателство, че нищо нямате намерение да свършите, защото то просто няма как да стане.
Вторият въпрос е свързан с обхвата на освободените доставки, от който изключваме процесуалното представителство. Искам все пак да ви припомня, че това процесуално представителство беше изключено само за случаите, когато защитата на определени лица беше дължима от държавата или трябваше да бъде осигурена от държавата, а не общо за всяко процесуално представителство. И съвсем не е случаят, в който всички адвокати ще бъдат силно засегнати от цялата тази работа. Голямата санкция по отношение на Адвокатската колегия беше направена преди това, но сега на практика ще лишим част от хората, които нямат възможност, и финансова възможност, да плащат за това представителство, а ние ще ги натоварим с допълнителни плащания върху него.
Третият ми въпрос е свързан с нулевата ставка с международен транспорт. Това, което сте написали, означава ли, че ще затворим фри шоповете на летищата и на морските гари и пристанищата? Струва ми се, че доста сериозно преиграваме със затварянето на безмитната търговия на българска територия. Преди година и половина по едно абсолютно измислено настояване затворихме българските фри шопове на сухопътните граници със страни извън Европейския съюз, където въобще нямахме никакво такова задължение да го правим. След това на границата ни с Турция възникнаха огромни молове на турски безмитни търговци и огромни средства вместо да идват в България, сега спокойно отиват там. Не намалиха нито контрабандата с едното - нито контрабандата с цигарите, нито контрабандата с алкохола. Затова си мисля, че това решение е доста прибързано и доста измислено, ако наистина смятаме да затваряме и безмитните магазини по летищата и по пристанищата.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Ще отговорите ли, или ще съберем всички въпроси и тогава ще отговаряте? Други изказвания?
И аз ще направя своето изказване, като на първо място ще започна със законопроекта на д-р Ваньо Шарков и категорично ще кажа, че не съм съгласна с предложението, което е направено в него. Смятам, че трябва да бъде отхвърлено, тъй като изцяло противоречи на политиката на Република България от самото въвеждане на данък добавена стойност до момента. Тази политика до този момент е доказала своята правилност. Диференцираните ставки, които съществуват в много европейски държави, не са довели до този ефект, до който ние си мислим или вносителите на законопроекта си мислят, че ще доведат предлаганите от тях диференцирани ставки. Напротив, довели са до проблеми, до отпушване на една лавина от искания за всякакви други стоки и услуги, които също са важни – било за икономиката, било за социално слабите, било за нещо друго.
Смятам, че много по-правилен би бил подходът да се запази в България единната ставка по ДДС и във времето да се търсят възможности за нейното намаляване. Надявам се това да стане тогава, когато бюджетът ни има възможност, когато икономиката ни има възможност за това и това ще бъде справедливото решение. Тогава държавата няма да се намесва по този начин и да регулира икономиката и бизнесите. Така че аз категорично ще гласувам против този законопроект.
По от на законопроекта на господин Мартин Димитров, той много точно очерта трите неща, които се съдържат в членовете, които са записани. Наистина, едното от тях, което касае лихви за срока, в който се извършва ревизията, е намерило своето място в законопроекта на Министерски съвет и смятам, че по този начин тази част е удовлетворена.
Втората част – почвам отзад напред, – която касае възможните обезпечения, които едно лице може да предостави, за да му бъде възстановен данъчният кредит преди края на ревизията, той предлага едно разширени, което може би ние внимателно можем да обмислим и след като получим и становището, подкрепено с данни от страна на Министерството на финансите и НАП, може би между първо и второ четене можем да решим и нещо различно от това, което е в момента в закона.
Но с третото му предложение за скъсяване на срока за възстановяване на ДДС, подчертавам, на 10 дни след подаване на справките-декларации, смятам, че това е едно абсолютно невъзможно предложение, дори от физическа гледна точка - да бъдат приети, обработени декларациите, да бъдат вкарани в съответните масиви и засечени през програмата на НАП. Така че смятам, че в тази си част, пак подчертавам, за 10 дни, просто по-скоро има популистки характер, отколкото реално изпълнима теза.
Наистина, трябва да призная, че съм изненадана от писмото, което господин Мартин Димитров представи. Аз мисля, че Министерството на финансите ще вземе отношение по него как стоят нещата там във връзка с това писмо на Европейската комисия, но по принцип съкращаването на сроковете за възстановяване на ДДС като възможна мярка е правилно, но ние много добре трябва да търсим и да намерим баланса между това, администрацията да може да извърши своите проверки, преди да възстанови. В противен случай е възможно просто да отворим една голяма, широка порта в бюджета за изтичане и теглене на ДДС, което ще бъде изключително „полезно” в настоящата ситуация относно приходната част на бюджета.
Така че аз лично няма да подкрепя законопроекта на господин Мартин Димитров, макар че съм сигурна, че частично той ще намери своето отражение в окончателния вариант на Закона за ДДС, който ние ще приемем.
Благодаря.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това, което казвате за улесняването на третирането на стопанските субекти и държавата е изключително вярно, но ми се ще да помислите дали не открехваме вратата за нещо, което може да стане страшно. Не виждам защо държавата ще трябва да плаща лихви само на тези, които не са си получили своевременно ДДС. Държавата не изпълнява своевременно и ред други свои задължени и по стопански договори по ред други неща. Не съм в ролята на управляващ, но ми се ще и Министерството на финансите да помислят дали това не е малко опасно в тази ситуация.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Кое е опасно?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Като се направи един прецедент, след това вече исканията могат да вървят почти лавинообразно. Къде точно ще се спре, не е много ясно.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров, то и сега в текстовете на закона е предвидена възможност, задължение тогава, когато държавата не изпълнява своите задължения, да плаща лихва. Единствено това не важеше за срока на ревизията при възстановяване на ДДС и точно това всъщност се отстранява, така че Вашето изказване не е на място.
Други изказвания и въпроси?
КИРИЛ КАЛФИН: Аз също мисля да подкрепя изказването от Ваша страна за възстановяването на ДДС в 10-дневен срок. Смятам, че това е един срок, който е изключително кратък, а е необходимо технологично време, в което трябва да се направят насрещни проверки, да се проверят книжа, документи и т.н. Представете си, че през това време ние възстановим нещо недължимо. Как след това ще върнем това, което сме възстановили, недължимото? Тогава какъв е редът? Би трябвало да поканим лицето да възстанови това, което сме му дали в повече, да кажем, или пък неправилно. Ако той се съгласи, добре, но ако не се съгласи, тогава отиваме вече към тромавата съдебна система за принудително събиране. Представете си колко време ще трябва да се събира наново тази сума, която е неправомерно дадена или пък е недължимо платена. Смятам, че по този начин ще се увреди държавният интерес, а целта е да има един баланс между държавен, частен и обществен интерес. Благодаря ви.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други изказвания, въпроси?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие имате ли Ваши предложения за по-кратки срокове за връщане на ДДС като председател, като ГЕРБ?
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Да, в 7-дневен срок след приемане на законопроекта, първо четене. Искате ли да Ви кажа по кой член на правилника е?
Други предложения? Изказвания?
ИВАН КОЛЕВ: Аз бих искал да коментирам този прословут срок от 10 дни. Да, това е някакъв жест към работодателите, само че той не е коректен, тъй като, от една страна имаме коректни работодатели, които плащат ДДС. Естествено, за тях е по-добре срокът да е минимален, за да могат да ползват ДДС, но от друга страна имаме злонамерени лица, които злоупотребяват с това нещо. За държавата трябва да има нормален срок, в който да извърши необходимите проверки и да възстанови ДДС.
Що се отнася до работодателите, при тях има хипотеза, при която срещу обезпечение - коментирахме увеличаване на обезпечаващите мерки - те могат да възстановят ДДС дори в по-кратък срок от тези 10 дена, така че смятам, че сме коректни към работодателите в конкретния случай.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Щом няма други, вносителите да отговорят на въпросите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не съм сигурен, че ще успея да спазя реда на постъпване на въпросите и коментарите. На някои от тях ще отговоря аз, на други – колегите от Националната агенция за приходите, която всъщност освен като радетел за някои от промените, е и този държавен орган, който ще трябва да ги изпълнява на практика. Исках само да кажа на господин Овчаров, че според мен нулевата ставка, за която той говори, е несъотносима към безмитната търговия. Тук говорим само за кетеринга. Имаше една процедура на инфрийчмънт, касаеща корабите по Дунав и всъщност промяната, която се предлага, е само в този смисъл. Предлагам да дадем думата на колегите от Националната агенция за приходите, които да коментират въпросите за свързването на фискалните устройства, г-жа Елкова да отговори за процесуалното представителство. Следва да се има предвид, само за яснота, че съществува Закон за правната помощ и че тази мярка не е пряко отнесена към достъпа до правосъдие и до защита на лицата, тъй като на тези лица, които нямат възможност, и сега държавата поема процесуалното представителство, господин Овчаров.
ДАНИЕЛА ЕЛКОВА: местно процесуалното представителство – не зная дали помните, господин Овчаров, че първият проект на закон, който прие предишното Народното събрание, правните услуги бяха в пълен обхват, включително и процесуалното представителство като вид правна услуга, когато те изобщо станаха облагаеми на територията на нашата държава при присъединяването. След това бяха изключени в резултат на разграничение, направено от юристите, като един специален вид правни услуги, свързани с право на защита, конституционни права и т.н. Но в крайна сметка, като и тогава Министерството на финансите никак не бяхме убедени, че те трябва да бъдат изключени, но така или иначе това беше решението. След това година по-късно последва процедура по нарушение на европейското законодателство и без да ни бъде оставен никакъв избор, се налага да ги включим като облагаеми правни услуги, както са и всички останали.
Иначе относно това, дали ще се утежни с 20% ДДС и хонорарите по съответните явявания пред съда, които всъщност са процесуалното представителство – да, ще се начислява ДДС върху тях, но това не е въпрос на избор, който имаме.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Елкова. От НАП господин Иванов ли ще вземе думата?
РОСЕН ИВАНОВ: Тъй като се натрупаха доста въпроси, ще се постарая да бъда кратък, тъй като ми се струва, че по-сериозният дебат вероятно ще се състои при второто четене на законопроектите. Сега ми се струва, че може би ще се рискува твърде много време, ако вляза по всеки един въпрос в прекалено големи детайли.
Що се отнася до инфрийчмънта от Европейската комисия по отношение на периода за приспадане, България към настоящия момент е изпратила писмо, доколкото аз поне съм запознат, изпратила е обратно писмо на Европейската комисия, че не е съгласна с нейното твърдение, че е нарушена директивата. Не бива да забравяме, че в крайна сметка комисията не е органът, който решава кой нарушава и кой не директивата. Тя има право наистина до отправи определени упреци към държави членки, но това съвсем не значи, че задължително комисията е права. В конкретния случай България счита, че комисията неоснователно е отправила упрек за неспазване на директивата.
Що се отнася до приспадането и премахването изобщо на периода за приспадане, за нас това не е логично поради няколко причини. Най-напред би следвало да се посочи, че става дума за лица, които търгуват на вътрешния пазар. Те по начало, особено в дългосрочен план, би трябвало изобщо да не се приспада – казвам, по начало и по принцип. Естествено, че има изключителни случаи. В това отношение според нас трябва да се обърне особено внимание на предложенията, които прави Министерският съвет за много по-сериозна гъвкавост на компаниите. Увеличава се срокът, в който може да се приспадне правото на данъчния кредит от 4 на 13 месеца. Това позволява на фирмите много по-гъвкаво да си разпределят ресурсите и да преценяват кога да включват фактури, да искат данъчен кредит по-бързо, по-бавно и т.н. Така че според нас на тези неща също трябва да се обърне по-сериозно внимание и да се гледа цялостният баланс.
Последно, по темата за сроковете за възстановяване на ДДС и процедурите за приспадане. Аз съм си направил труда да извадя цялата история за сроковете за възстановяване на ДДС, откакто има ДДС в България. Просто България се люшка от едната крайност в другата крайност за тези 14-15 години, да кажем, откогато е въведен този данък в България. За тези 15 години България се е люшкала от 30-дневен срок за всички лица в началото, без значение кой е износител, кой не е износител и т.н. ДДС е възстановявано в 30-дневен срок на всеки който подаде справка-декларация със сума за приспадане. Резултатите буквално са плачевни и кражбите на ДДС са в ужасяващи размери. Впоследствие лека-полека този срок е удължаван, за да стигне в крайна сметка до процедура за приспадане на 6 данъчни периода плюс 45-дневен срок, след който се възстановява данъкът.
По едно време процедурата за приспадане е удължена до 9 данъчни периода, преди да се стигне до възстановяване на данъка върху добавената стойност. Впоследствие се видяло очевидно, че това е твърде много в ущърб на бизнеса и е започнало наново съкращаване на процедурата, за да се стигне до сегашната процедура от 3-месечно приспадане. Така че в този смисъл от двете крайности, в които се е люшкал режимът, в момента сме, грубо казано, в златната среда, бих казал аз.
Що се отнася до едно сравнение на България с другите държави членки, България отново е в златната среда. Общо взето, срокът варира от 30 до 90 дни. Във Франция, например, срокът за възстановяване е 90 дни. В Ирландия изобщо няма срок в който администрацията е длъжна да възстанови данъка. В Испания и Германия, например, данъкът се възстановява веднъж годишно, с изключение на износителите. Така че тук България се намира някъде по средата – нито в държавите, които най-бързо възстановяват, нито в държавите, които най-бавно възстановяват. Така че просто балансът тук е много труден. Държавата дълго време не е могла да го намери и може би съществува опасност той отново да бъде нарушен.
По отношение на лихвата мисля, че вече беше уточнено, че Министерският съвет е направил същото предложение, така че има пълен паритет между бизнеса и държавата.
По от на обезпеченията, тук също трябва да се подхожда много внимателно, според мен, защото не е едно и също когато се налагат обезпечителни мерки във връзка с установени вече задължения, които подлежат на плащания, които държавата трябва да събира и обезпечение, срещу което държавата възстановява веднага и незабавно пари. Според нас това са просто две доста различни неща. Тук ще влезем в едни безкрайни спорове за оценката на тези обезпечения, за ликвидността на тези обезпечения, без да коментирам, че когато се предоставят някакви активи, тяхната цена се мени. Дори само, ако щете, да вземем пример за една сграда, която е струвала еди колко си пари преди половин година и струва, примерно, с 30% по-малко сега и ако държавата преди половин година е върнала пари срещу тази сграда, сега държавата няма да може да събере тези пари, защото сградата струва по-малко. Дори да приемем, че оценките са били верни. Така че тук също трябва да се подхожда изключително внимателно.
За солидарната отговорност не зная защо в общественото пространство продължава да битува мнението, че солидарната отговорност във вида, който има днес, е това, което съществуваше преди 2000 г. Там изобщо не ставаше дума за солидарна отговорност; ставаше дума за съвсем различни неща. Самият факт, че две години след въвеждането на разпоредбата и тогава, когато изобщо беше въведена разпоредбата, се чуха много опасения за това как държавата ще се нахвърли върху бизнеса едва ли не, администрацията ще прави каквото си иска. Както виждате, няма такива оплаквания. Всъщност солидарната отговорност – такава, каквато съществува в момента, е толкова сложен фактически състав, че е много трудно да се прилага. Случаите на прилагане са доста малко. Не че няма такива, но са много малко. В момента не бива да забравяме, че откакто България е държава членка на Европейския съюз, всъщност солидарната отговорност е единственият възможен механизъм за последващ контрол, когато е извършена ДДС измама от класическия тип липсващ търговец. Друга такава възможност за последващ контрол няма. Това е единствената възможност, която е допустима, съгласно директива 112 и съгласно практиката на Съда на Европейските общности.
Тъй като тук се чуха такива реплики, ще припомня само, че когато Министерството на финансите и правителството предлагаха въвеждането на такава солидарна отговорност, там поредности нямаше. Поредността беше въведена в парламента. Обаче резултатите от въвеждането на тази поредност хич не са добри. Аз предлагам обаче този дебат да го оставим във второто четене, да не навлизаме в него.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
РОСЕН ИВАНОВ: Така че ние ще се опитаме с числа и достатъчно добри аргументи да защитим предложението, което е направило правителството.
Последно, за касовите апарати, мисля, че тук става дума донякъде може би даже за неразбиране. Да, има идея всички касови апарати да имат възможност за дистанционна връзка с НАП, но далеч няма идея едва ли не НАП да следи и да отчита всяка продажба, която се извършва във всички търговски обекти. Няма такова нещо. Пише, че всеки касов апарат трябва да има потенциалната възможност и да осигурява връзка с НАП, но това съвсем не значи, че НАП ще взима всяка продажба от всеки касов апарат и ще я отчита. Идеята на тази дистанционна връзка е да замени – не изцяло, разбира се, но донякъде да подпомогне – предполагам, че сте запознати достатъчно добре, че в пресата излязоха много информации за т.нар. пряко наблюдение на търговските обекти, което се извършва от Националната агенция за приходите, където веднага в момента, в който застанат постоянно наши колеги в даден търговски обект и следят какво се случва, оборотите скачат от 10 пъти нагоре, от 10 до 100 пъти дори.
Идеята е тази дистанционна връзка да подпомогне този процес, а не да следим всяка една продажба. Далеч няма такава идея да се следи всяка една продажба. По-скоро ще се следи оборотът на определен период от време, ще се избират поръчкови обекти, на които по-често ще се следи оборотът. На други обекти, които са по-малко рискови, по-рядко ще се следи оборотът. Но примерно дори само да приемем, че на един обект засичаме оборота веднъж на две седмици, това означава, че след като веднъж е засечен оборотът за тези две седмици, той повече не може да бъде манипулиран. Тоест, ако лицето манипулира фискалното устройство, това веднага ще се разбере. Така че няма идея за следене на всяка една продажба едва ли не, няма такова нещо.
Що се отнася до възможностите на информационната система, мисля че г-н Марков може да даде по-сериозни разяснения по въпроса. Благодаря.
СТОЯН МАРКОВ: Имаше един въпрос от господин Орешарски, по отношение на техническите възможности за реализирането на тази идея. Искам само да внеса някои разяснения около техническите възможности. Първо, ага вече разполага с доста съвременен софтуер за обработка на бази данни, модерен и базиран на Оракъл. Така че ние може да го използваме и за реализирането на тази идея.
В допълнение на вече изграденото в агенцията, към края на годината в ага ще бъде изграден и един електронен архив, към който има допълнително закупен хардуер, а също така и система за четене на данни – архивирани и класифицирани по лица. Така че част от тези инвестиции също могат да бъдат използвани при реализирането на тази идея.
Що се отнася до други възможности, свързани с разработка евентуално на приложение за четене на тези данни или за наблюдение – както текущо,така и във фазата на проверка или ревизия на една фирма, ние ще пристъпим, разбира се, към разработка на такива приложения, стига да бъде приета от парламента тази разпоредба за фискалните устройства, дистанционната връзка, тъй като сега не бихме започнали да разработваме нещо, което не е ясно дали ще има изискване за него. Освен това има достатъчно дълъг период от около година и половина от гласуването на тази разпоредба, в който има достатъчно време за постигане на технически възможности. Благодаря.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Марков. Други изказвания и въпроси?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не разбрах, ако може да ми обясните как наличието на дистанционна връзка ще повлияе върху това, търговецът да отчита оборота или да не го отчита? То става с чукане, а не с електроника.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, става въпрос за следното нещо. Ще казвате ли милиони касови апарати да бъдат сменени, за да имат възможност за дистанционна връзка? Отговорете ми ясно за това, за да знаем какво правим. Или това ще бъде само за някои сектори на икономиката? Кажете ни го ясно, за да знаем какво правите всъщност?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Още едно допълнение към този въпрос. Ще сложите ли по една камера, за да видите дали чукат хората онлайн, или не чукат онлайн?
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че по-сериозно трябва да се подхожда към тези разпоредби, а не така с иронични въпроси, господин Овчаров.
РОСЕН ИВАНОВ: Струва ми се, че донякъде този дебат предстои на второто четене, но няколко д уми да се кажат. Неотчитането на продажби става най-често по два начина. Единият начин, естествено, е изобщо да не използвам касовия апарат, но другият начин е много усилено да използвам касовия апарат и на края на деня или на края на седмицата просто да го изманипулирам и да изчезнат вътре въведените данни.
Ако някой е решил изобщо да не използва касов апарат, нищо не може да го накара да го използва, освен ако, естествено, там не се появи служител на НАП, който да наложи съответните глоби. Така че дистанционната връзка, естествено, не може да накара някого насила да използва касовия апарат.
От друга страна обаче ако това лице знае, че във всеки един момент може да му бъдат издърпани данните към момента какво се случва там, лицето знае ли дали в момента там или пред магазина има служител на НАП или по някаква друга причина има някой на около? Не знае. Така че, според нас, това ще има много сериозен психологически ефект, първо. Второ, което може би е по-важното, няма да позволява манипулирането на оборотите, веднъж въведени в касовия апарат, защото това, което забелязвам като опит в последните няколко години е, че повечето лица вече използват касовите си апарати, а след това манипулират данните. Това е по отношение на това, как ще ги накараме да използват касовите си апарати. Няма да е лесно, естествено. В момента повечето хора използват касовите си апарати, а след това манипулират данните, което вече няма да може да се случва, ако има такава дистанционна връзка.
Що се отнася до цената, тук въпросът вече е много технически. За съжаление, аз трудно бих могъл да отговоря, но производителите на касови апарати, тъй като г-н Димитров спомена, че в Сърбия има такава система, в Сърбия пазарът, доколкото знам, 80% се държи от български компании. Така че тези касови апарати са налице. А дали сега действащите в България модели могат да правят това нещо директно и ли с някакво малко устройство, което се вгражда към тях, за съжаление, в момента не мога да отговоря. Но аз се надявам, че част от тях поне могат. Тези от тях, които са по-стари и са на десет години, очевидно едва ли ще могат, но по-новите може би ще могат. За да може да се случи това нещо, в крайна сметка, за да се хвърлят усилия за всичките тези технически изисквания и прочее, ние трябва да имаме поне някаква елементарна сигурност, че ще има такова изискване. Иначе се харчат пари без да е ясно защо се харчат.
С тази Наредба за касовите апарати министърът на финансите определя кой е длъжен да използва касов апарат. Според нас всеки, който е длъжен да използва, трябва да използва такъв, който дава възможност за дистанционна връзка.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Предлагам повече да не отделяме време на дистанционната връзка и касовите апарати. Мисля, че предложението на Министерски съвет е много добро. То би подобрило контрола и би го издигнало на малко по-високо ниво от сегашния контрол, както и би създало възможност тази сфера на директния контрол да бъде елиминирана от сферата на рисковите контроли. Така че смятам, че предложението е правилно. В крайна сметка, нека да дадем възможност на НАП да го реализира, а след това ние имаме права да контролираме как и какъв е резултатът, който ще се постигне от Националната агенция за това.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Няколко реплики по отношение на касовите апарати. Аз мисля, че предложението на Министерски съвет е добро с оглед засилване на контрола. Аз съм радетел даже на още по-голям контрол и бих ви подсказал една идея в дългосрочен план. Не смятам, че има нещо лошо да бъдат задължени търговците да си закупят касови апарати за тяхна сметка, след като искат да извършват стопанска дейност и бизнес в страната. Не виждам нищо лошо в това. Оттук нататък мисля, че трябва да ма даже база данни, която да съхранява всяка една транзакция, така че вие да имате това на сървъра и да можете във всеки един момент да проверите извършваните транзакции от страна на търговците. По отношение на връзката задължително трябва да има непрекъсната връзка с НАП. Лично аз съм привърженик на тези три неща, и при това кумулативно. В крайна сметка цената на правене на бизнес е свързана и с изрядността към държавата и към фиска.
Още един коментар по отношение на законопроекта на г-н Шарков. По отношение на ДДС за намалената ставка за лекарствени продукти аз мисля, че това е доста популистко предложение, много неефективно. Защо не тогава всички останали сектори да поискат подобни редуцирани ставки по ДДС? Лично за мен ефектът ще бъде съмнителен и само стимулиращ сивия сектор и данъчните измами. Така че лично аз мисля, че това не трябва да бъде подкрепяно.
По отношение на срока за ДДС лично аз мисля, че 10-дневният срок на този етап наистина е нереалистичен, но може би в по-дългосрочен план може да се обсъди наистина намаляване на срока за възстановяване на ДДС примерно на 45 дни плюс някакъв период по отношение на допълнителен толеранс към администрацията. Но това, разбира се, в дългосрочен план, ако вие прецените, че имате капацитета да се справите с подобен срок.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Мавродиев. Предлагам да прекратим разискванията. Някой против да ги прекратим? Няма.
Предлагам да гласуваме законопроектите така, както са съобразно тяхното внасяне.
Първо, подлагам на гласуване Законопроекта, внесен от н.п. Ваньо Шарков и група народни представители.
Моля, който е за подкрепата на този законопроект, да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се?
Гласували: 22. За - 3 гласа, против – 14, въздържали се – 5.
Съобразно резултатите от гласуването, комисията не подкрепя законопроекта на Ваньо Шарков.
Този законопроект е разглеждан още в две комисии и те също не го подкрепиха – Здравната комисия и Комисията по европейските въпроси.

Подлагам на гласуване законопроекта на господин Мартин Димитров в този вид, в който той го е предложил. Който е за този законопроект, моля да гласува.
Гласували: 22. За - 3 гласа, против – 5, въздържали се – 14.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласно резултатите, Комисията по бюджет и финанси не подкрепя законопроекта, внесен от г-н Мартин Димитров и група народни представители.

Подлагам на гласуване законопроекта на Министерски съвет. Който е за, моля да гласува.
Гласували: 23. За – 15, против – 1, въздържали се – 6 гласа.
Законопроектът се подкрепя от Комисията по бюджет и финанси.





ПО ТОЧКА ВТОРА:
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Точка 2 е: Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица - законопроектът, внесен от Министерския съвет и законопроектът, внесен от н.п. Мартин Димитров и група народни представители на първо четене. По реда на постъпването давам думата на вносителя на законопроекта господин Димитров да го представи.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Чл. 46 (3) се изменя, както следва:
„Чл. 46 (3). Ставката на данъка е едно на сто за доходите по чл. 38, ал. 1.”
Чл. 48 (2) се изменя, както следва:
„Чл. 48 (2). Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28 (2) се умножи по данъчна ставка 10 на 100.”
Сега ще представя и мотивите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако ги четете така, както са…
КИРЧО ДИМИТРОВ: Те не са дълги, бихме могли да ги прочетем, наистина.
Нивата на данъчните ставки са изключително важен елемент при провеждането на адекватна макроикономическа политика, насочена към генериране на устойчив икономически растеж и увеличаване на инвестициите. От нивата на ставките до голяма степен зависи и интензитетът на предприемаческата активност и те оказват силно влияние върху инвестиционните решения както на местния бизнес, така и на потенциалните чуждестранни инвеститори в българската икономика. Факт е, че емпиричните анализи във всички държави показват, че намаляването на данъчната тежест за фирмите води до ускорен икономически растеж, породен от увеличената инвестиционна активност. В този контекст може да се твърди, че част от една успешна данъчна политика, насочена към постигане на устойчив растеж, би следвало да е максималното редуциране на данъка върху дивидентите, чиято ставка в момента е 5% до 1 %. Редуцирането на данъка върху дивидентите би изиграло решаваща роля и за развитието на капиталовия пазар в България и би повишило привлекателността на инвестирането във факти, пренасочвайки средствата към български компании, котирани на борсата ни. Още повече, през последните години се забелязва тенденция все повече публични дружества, които са листвани на борсата, да провеждат устойчива дивидентна политика.
Чуждестранните институционални инвеститори също биха предпочели да инвестират в акции на дружества, опериращи в държави с ниска данъчна тежест, включително където има облагане на дивидентите. Факт е, че към момента голяма част от акциите на компании, регистрирани в Българската фондова борса, са собственост на международни инвеститори. Факт е, че и на български публични дружества активно инвестират десетки хиляди граждани на Република България, като голяма част от тези акции са именно в дружества, разпределящи дивиденти. Стотици хиляди имат акции от времето на масовата приватизация, като голяма част от тези акции са на дружества, които също разпределят дивидент.
Чрез премахването данъка върху дивидентите се цели държавата да изземва по-малка част от доходите на инвеститори в акции, правейки по същото време капиталовия пазар на страната по-атрактивен. Няма логика в това правителство да приема стратегии за развитието на капиталовия пазар, а в същото време да запазва данъка върху дивидентите.
Другият важен момент в настоящия законопроект е този за намаляване облагането на едноличните търговци в Република България. Към момента ставката е 15%, като предложението е тя да бъде редуцирана до 10, изравнявайки по този начин данъчната тежест за едноличните търговци, от една страна с тези на търговските дружества, работниците и служителите, от друга.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Съгласно това, което приехме при първа точка, давам думата на вносителите на законопроекта от Министерски съвет да изложат мотивите. Заповядайте, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, предложените от Министерски съвет промени в Закона за данъка върху доходите на физическите лица са в няколко направления. С част от тях се цели установеното през годината противоречие между разпоредби на българското данъчно законодателство с правото на Европейския съюз да бъде премахнато а с други се цели визиране на разпоредбите на закона относно облагането на доходите на физическите лица с оглед постигане на равнопоставеност при облагането с данъци във връзка с осъществяване на ефективен контрол от органите по приходите.
В конкретика нещата звучат по следния начин. Чуждестранните физически лица от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство имат право за преизчисляване на удържания данък при източника по начина за определяне на данъка върху доходите на местни физически лица. По този начин правим опит в националното законодателство да решим въпроси, свързани със стартирали наказателни процедури срещу Република България.
Във връзка с необходимостта от наличието на предварителна информация при извършването на контролни действия от Националната агенция за приходите, се въвежда задължение за деклариране на заеми на физически лица в общ годишен размер над 5 000 лв., с изключение на кредита от кредитни институции. Мярката е в изпълнение на т. 33 от мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показатели за напредък в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност за периода септември – декември 2009 г., одобрен от Министерския съвет.
Предвиждаме премахване на изискването за подаване в Националната агенция за приходите на годишния финансов отчет. Вместо него предприятията на физическите лица, търговците подават в Националната агенция за приходите годишен отчет за дейността, което е всъщност формулярът на Националния статистически институт.
Правоотношенията със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерно дружество … и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, се дефинират и като трудови правоотношения за целите на данъчното облагане, тъй като досега се наблюдаваха редица опити за заобикаляне внасянето на този данък.
Въвеждат се условия за притежаване на имот повече от три години, за да е необлагаем доходът от продажбата му. Цели се отделяне на инцидентните сделки от търговските и сключените с намерения избягване плащането на данъците.
Увеличава се основата за облагане на дохода от продажба на дялове и акции, придобити с направена непарична вноска, апорт, като за част от случаите е предвидено от продажната цена да се приспадне документално доказаната цена за придобиване на имущество, предмет на непарична вноска в търговско дружество.
Отменя се данъчното облекчение за млади семейства в частта приспадане на лихви по ипотечни кредити, считано от 1 януари 2010 г.
По предложение на Министерството на здравеопазването в кръга данъчни облекчения за дарения са добавени Центърът „Фонд за асистирана репродукция” и Центърът „Фонд за трансплантации”.
Предложени са и промени относно декларирането и внасянето на данъци за постигане на по-голяма яснота на разпоредбите и за по-лесно администриране на приходите. В тази връзка е и предложеният ред за подаване на справка за изплатени доходи на физическите лица в случай на прекратяване с ликвидация или обявяване в несъстоятелност на предприятията.
Това са в общи линии основните предложения, които Министерският съвет внася.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Горанов. Колеги, имате думата за изказвания и становища по двата законопроекта.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Да уточня само нещо, за да изпреваря може би въпросите. Става въпрос за редуцирането от данъка върху дивидентите от 5 на 1%. Какво сме имали предвид?
Тук сме имали предвид тези дружества, които са 69 на брой, става въпрос за акционерни дружества със специална инвестиционна цел. Може би тук трябва да запозная колегите за тези дружества. Знаете, че тези дружества изплащат минимум 90% от облагаемата печалба под формата на дивидент, а са освободени от данък печалба на корпоративно ниво. Ние сме имали предвид точно това, тъй като те са освободени от данък печалба на корпоративно ниво, запазваме 1%. Да, така е, наистина. Мога да го прочета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно обратното, трябва да увеличим данък дивидента по тая логика, а не да го намалим, след като не плащат и данък печалба.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Те са само 69 на брой. Мотивите ни са изцяло съобразени с нашата предизборна програма, която знаете, че е съгласувана с бизнеса. и ние сме поели голям ангажимент към бизнеса.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Да не бъркате законопроекта.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Не, нищо не бъркам. Ако нещо не съм ясен, готов съм да ви отговоря.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като това с въвеждането на този срок го правим вече няколко пъти – едната година го въвеждаме, а другата година го отменяме – става въпрос за тригодишния срок за недвижимите имоти, може ли някой от Министерството на финансите да ни каже какво точно губи бюджетът за миналата година от това, че срокът е бил една година и какво ще спечели сега. Преди една година аргументът беше много усилия за контрол, много усилия за администрация, а всъщност ефектът е нулев и затова дайте да си въведем тригодишния срок. Сега правите обратното.
Вторият въпрос. По същия начин стои въпросът с тези апортни вноски, непаричните вноски в търговските дружества и с тяхната оценка. По какъв начин ще се оценява тази оценка и по какъв начин ще се плаща предмет за имущество, доходите от продажбата и замяната – става дума при продажба на акции и дивиденти от дружества, в които някой е участвал с непарична вноска. Тук ще започнем да правим едни супер сложни оценки колко е струвала тази непарична вноска в момента, която е внесена. Тази оценка коя е – данъчната ли е, пазарната ли е? Добре е това да се изясни, защото ми се струва, че тук отново ще влезем в една казуистика, от която полза за фиска няма да има, а само влизаме в излишни разправии.
Третото, според мен, точно със същата стойност ще бъде и въпросът с тези член-кооператори и съдружници с повече от 5%. Тук е добре да се каже все пак каква ще бъде ползата за фиска от това мероприятие, какво точно ще спечелим и дали няма разходите да са повече от приходите, защото аз не мисля, че тук са стотици хиляди хора, не знам колко, но във всеки случай не толкова много.
Не ми е ясна и причината, поради която отменяме данъчното облекчение за млади семейства, и то точно сега, когато кризата, така да се каже, е чувствителна и засяга преди всичко точно тези хора и техните доходи. Тук пише, че има някакви преписки в Комисията за защита на дискриминацията. Какво от това, че има преписки в Комисията за защита от дискриминации? Какво значи преписка в тая комисия? Тя какво – по-важна е от закона ли, или по-стойностна от закона, по-високо ниво нормативен акт ли е преписката, или не е?
Имало също така непрецизни разпоредби. Като има непрецизни разпоредби, дайте да ги прецизираме. Но сега точно в условията на криза, която засяга младите семейства, ние се отказваме от нещо, което въведохме преди една година. Знаете много добре, че в Съединените щати бяха направени специални законови разпоредби, за да се облекчат точно тези, които имат проблеми, които имат проблеми с плащането на ипотечните си кредити, в Унгария бяха въведени два типа облекчения за подобни разплащания, а ние премахваме единственото облекчение, което въведохме, и точно във времето, когато кризата е най-тежка. В крайна сметка може да кажете каква ще бъде ползата за фиска, като го премахнем това, защото ми се струва, че чак такава голяма загуба за фиска няма от това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров. Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Най-напред един въпрос към Министерството на финансите. Тук се предвиждат много интензивни връзки и обмен на информация със статистиката. Това съобразено ли е със Закона за статистиката, защото това е изключително деликатна материя по отношение най-вече на опазване на тайната за отделните субекти, които дават информация там?
Понеже съм взел думата, аз също искам да изразя подкрепа на това, което каза господин Овчаров по отношение на данъчните облекчения за млади семейства. Това е една от възможностите да се подпомогнат тези семейства в условията на криза и аз не знам защо тук има известно противоречие. От една страна се говори, че няма желаещи да ползват това увеличение, от друга страна се казва, че има много преписки в Комисията по дискриминация на хора, които не отговарят на тези условия главно по отношение на възрастта. Кое е вярно? Има ли желаещи? Каква е оценката за резултата за бюджета, или няма желаещи? Например, защо не се удължи срокът? Просто да се махне думичката „млади”. Какво ще се получи?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Имамов. Други въпроси или становища? Господин Горанов, ще отговорите ли на въпросите и след това да продължим пак разискванията?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз моля, госпожо председател, да дадем възможност и на Министерския съвет да коментира законопроекта, внесен от народните представители по отношение на изменението в Закона за данъка върху доходите на физическите лица и след това да минем в режим отговор на въпроси. Може първо да минем в режим на отговор на коментари по внесения от Министерския съвет законопроект, след това да коментираме първия законопроект. Както предпочитате вие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По двата законопроекта заедно.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тогава искам да направя няколко коментара по предложението. Освен че имат фискални измерения, те пораждат един друг принципен въпрос точно в периода на криза, в която се намираме, докъде и докога може да използваме прякото облагане с аргумента, че повишаваме привлекателността на българската икономика като място за инвестиране. Преките данъци в България са максимално ниски. Безспорно, винаги те могат да бъдат намалени или сведени до нула, но трябва да се държи сметка за фискалните измерения на подобни предложения, особено съпоставяйки нивата на преките данъчни ставки в България с тези на другите страни членки в Европейския съюз.
Трудно ми е да направя пряка връзка между стимула за борсата и за активността на търгуване на инструменти на фондовата борса с размера на данъка върху дивидента. Безспорно, няма пряка връзка между това, как се облагат отделните видове доходи и начина, по който те възникват. В този смисъл аргументът, че по този начин аз стимулирам търговията на борсата, за мен лично не е най-съществен и не може да издържи може би при един по-сериозен специализиран дебат.
Според оценката на Министерството на финансите, загубата от тази мярка се оценява на около 76 милиона, 56 милиона от които са от акционери от дружества на физически лица, включително и еднолични търговци и 20 милиона от юридически лица.
Що се касае до едноличните търговци, този дебат е много стар. Той може да бъде воден с различна степен на успеваемост за едната или другата страна за или против, но трябва да съзнаваме, че ние говорим за облагане на два различни субекта, когато сравняваме облагането по Закона за корпоративното подоходно облагане и облагането по Закона за данъка върху доходите на физическите лица за едноличните търговци. Този дебат със сигурност се е състоял в тази комисия многократно и няма да изненадам никого, ако кажа, че ние ще бъдем против, защото освен фискално измерение, тук разделяме облагането в зависимост от правно-организационната форма. Няма аргумент, с който един доход, добит с правно-организационна форма, капиталово дружество например, да бъде обложен първо с 10% данък печалба и впоследствие дивидентът да бъде допълнително обложен с 5%, когато говорим за едноличните търговци, където имуществото на търговеца не е разделено от имуществото на физическото лице по принцип, че там неговият доход трябва да бъде обложен само с 10%. За пореден път, защото съм сигурен, че този дебат се е състоял в комисията, Министерството на финансите продължава да счита, че не бива да се прави подобна промяна и че облагането на едноличните търговци трябва да остане в размера на 15 на сто, за да може да не се създава изкуствено предимство на тази форма на осъществяване на търговска дейност пред другата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Горанов. Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Имам една реплика. От началото на откриването на комисията говорим постоянно за криза и за фискалния резерв. Дали не считате, че по този начин ние не правим никакъв реверанс към бизнеса и по този начин затваряме допълнително икономиката? Тоест ние не стимулираме икономиката с наличието на свободен паричен ресурс. Какво имам предвид? Работещите се облагат с 10% плосък данък. Така ви разбрах, правилно – а едноличните търговци – 10 + 5 – 15. Идеята каква е? Идеята е ако може повече трудещи се да откриват фирми и по този начин да се включват активно в икономиката на страната. Това имах предвид. Ако вие имате предвид нещо друго?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Други изказвания? Заповядайте, господин Колев.
ИВАН КОЛЕВ: От това, което господин Горанов обясни, точно данъкът е придобиване на собственост. Тоест в момента ние правим жест към всички, които искат да откриват фирми с капиталово дружество. Така че това улеснява всеки, който може да тръгне да улеснява бизнеса. Но тук говорим вече за придобиване на лична собственост, че когато едно капиталово дружество придобие собственост, то плаща 10% данък печалба. След това, за да се придобие от физическото лице, се плаща още 5% върху дивидента. Тоест, примерно един собственик на капиталово дружество ако иска да добие лично имущество, ще трябва да плати 15%. Тогава ще се създаде дисбаланс между едноличния търговец и капиталовото дружество.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Колев. Да приключим с изказванията.
Първо, искам да кажа две думи по законопроекта, внесен от господин Мартин Димитров в двете му части. Аз лично ще гласувам против този законопроект по следните причини.
На първо място, категорично не съм съгласна с предложението за намаляване на ставката на дивидента от 5 на 1 %, първо, защото това в никакъв случай точно в условията на криза няма да стимулира реинвестирането на печалбата на фирмата в нейната дейност. В случая ако намалим дивидента, ние ще стимулираме реинвестирането на получения от физическото лице доход в дейността на друга фирма, която се листва на борсата чрез акции, според Вашите мотиви. Смятам, че точно във времето на криза на фирмите са много нужни оборотните им средства като такива, а не да насърчаваме съдружниците и акционерите да изискват от фирмите да разпределят печалбата, доколкото я има и тя да бъде използвана за потребление, а не за развитие на дейността на фирмата. Това е друг аргумент, отделно от аргументите, които господин Горанов представи, с които аз съм абсолютно съгласна.
По отношение на едноличните търговци наистина дебатът е много стар и мисля, че в момента точно с тази ставка 15 има равнопоставеност между стопанските субекти, именно, юридическите лица, които осъществяват стопанска дейност и едноличните търговци, когато съдружниците получат дивидента си от дохода. Но аз искам да се спра по-скоро на Вашия допълнителен аргумент, че едноличните търговци като физически лица трябва да бъдат приравнени към другите трудещи се. Да, но другите, трудещите се, се облагат с 10% данък, но едноличните търговци имат право преди това да приспаднат много, много разходи за тази своя дейност и едва тогава да формират дохода, върху който се изчислява данъкът. Така че ако ние въведем това Ваше предложение, ще постигнем по-голяма неравнопоставеност от тази, която в момента има. В момента има равнопоставеност.
По отношение на законопроекта на Министерски съвет, аз категорично ще подкрепя законопроекта, защото, първо, в него няма никакви драстични промени спрямо основния Закон за данъците върху доходите на физическите лица.
Колкото по отношение на разпоредбата на съдружници и акционери, притежаващи повече от 5% дял в дружеството и дохода, който те получават от това дружество да бъде приравнен по отношение на данъчното облагане към трудовите доходи, смятам, че това отдавна трябваше да се случи. Всички ние знаем, че когато един съдружник получава не дивидент, а доходи за положения си личен труд в дружеството, той не прави никакви разходи за този свой личен труд, тъй като те се покриват от дружеството, но по досегашния режим той имаше право да ползва 25% нормативно признати разходи, което си беше форма на данъчно облекчение. Аз определено смятам, че при един толкова нисък данък 10% - не знам другаде в света има ли такъв данък, посоката е да задържим тази ниска ставка, ние трябва да изчистим възможно най-голям кръг от данъчните облекчения, които този закон предлага, защото логиката е тая: сваляме ставката за да има равнопоставеност спрямо всички субекти, а не хем сваляме ставката, хем даваме облекчения на съдружници 25%, на инвеститори, на семейства при определени изисквания и т.н. Така че в този аспект аз ще подкрепя на първо четене законопроекта на Министерския съвет. Благодаря.
Сега в качеството на председател моля ако има ще изказвания или становища? Ако няма, господин Горанов, ще отговорите ли на въпросите, които зададе господин Овчаров, или някой друг от екипа на министерството ще отговори?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. На някои от въпросите ще отговоря аз, на някои от въпросите ще дам думата на колегите. Моето разбиране по отношение на апорта: първо, ясно е как ще се извърши оценката; второ, досега е съществувала правна възможност чрез апортиране и впоследствие прехвърляне на цяло предприятие да се избягва внасянето на огромни по размер данъци. Пример: един лек автомобил, да кажем, с висока стойност, апортиран в едно търговско дружество, в което изцяло е създадено само с тази цел, впоследствие прехвърляне на цялото търговско дружество на друго лице. Предмет на сделката всъщност все едно е права и задължения и фактически отношения по чл. 15 на Търговския закон. Зад това нещо се крие покупко-продажба на лек автомобил. Това се цели да се избегне с подобна промяна, предложена от Министерския съвет. Ние ще се опитаме да дадем между първо и второ гласуване информация на комисията по отношение на ефекта за фиска за тригодишния срок за прехвърляне.
По отношение на младите семейства има преписка в Комисията за защита от дискриминация. Ефектът от това право ще бъде оценен тогава, когато ще се ползват от него, а те ще се ползват, когато извършат преобразуване с годишното деклариране на данъка. Тогава ще може да е ясно. Дотогава всичко са хипотези. Около 70 милиона са оценките, които може да направим при определени допускания за подобни сделки с недвижими имоти и евентуално лихвите, които се плащат при сегашните размери на търговските лихви, които действат.
Следва да се има предвид и това, което каза председателката, че всъщност облекчението за семействата беше премахнато именно с аргумента за оплоскостяване на това пряко облагане и тогава ставката беше значително намалена. По принцип съществува и дебатът по отношение на това, коя е възрастта на младите. Именно тук са аргументите за сериозни дебати винаги между отделни заинтересувани от тая мярка семейства. Наличието на спор в комисията, безспорно, не е аргумент, който може да предложи едно или друго законодателно решение, но ако Комисията за защита от дискриминацията реши, че това е дискриминация все пак, то със същите основания и Конституционният съд може да намери веднага аргументи в чл. 6 на Конституцията със същите аргументи, с които това го е направила и комисията.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не ги е намерила?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Комисията има основание да смята, независимо от становищата на различни страни, че ще намери.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров получи отговор.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Абсолютно. Няма да подкрепя закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други становища, мнения? Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само един въпрос относно предложението за въвеждане на минимален срок на притежаване на имота. Имам предвид тези имоти, които в момента са придобити с банкови кредити и вследствие на тази финансова криза голяма част от тях преди да изтече този тригодишен срок се обявяват на пазара поради простата причина, че кредитополучателите изпадат в неплатежоспособност и са длъжни сами да продадат имота си, за да не им го продава съдия-изпълнителят или съответно банката. Това нещо ще утежни изцяло тяхното положение, защото веднъж са изпаднали в неплатежоспособност и втори път при намалената цена на имота те ще са длъжни да го продадат и ще трябва да заплатят и данък за това нещо.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ако пазарът показва, че те трябва да платят данък, те ще платят, но на мен ми се струва, че те ще загубят от тази сделка сега, така че няма да има дължим данък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така. Данъкът не е върху дохода, а е върху разликата. Има ли други становища, мнения? Имаше още въпроси. Кой ще отговори? Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря. Господин Имамов ще види същото предложение и в Закона за корпоративното подоходно облагане. Тук идеята е малко по-различна. Първо, веднага казвам, че запазването на правилото, което е много важно правило, че статистическа информация не може да се ползва за други цели, освен за статистически, продължава да важи или, грубо казано, подобна информация органите на Националната агенция за приходите няма да могат да използват в производствата, които извършват. Така че това правило се запазва. Целта на целия този режим, който, между другото, е съгласуван с Националния статистически институт, е да се облекчи представянето на годишните финансови отчети от компаниите в няколко администрации. Към момента финансовите отчети се подават в Националната агенция за приходите. Отделно статистическият отчет се подава в статистиката. Отделно финансовият отчет се публикува в Търговския регистър и т.н. Идеята на тази промяна е да се облекчат компаниите, които да подават само един-единствен отчет – статистическия, да го подават чрез Националната агенция за приходите, но на практика до статистиката, статистиката след това да даде информацията, която Националната агенция за приходите има право да обработва и, пак повтарям, запазва се правилото, че статистическа информация не може да се използва за целите на производствата на Националната агенция за приходите. Това правило не е промяна. Между другото, то е в един регламент на комисия, доколкото си спомням. Така че България и да иска, не може да прави подобно нещо.
Идеята е изцяло наистина да се облекчат компаниите. Това е идеята. Благодаря.
В случая е за едноличните търговци, а в ЗКП – предложението за юридическите лица.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Иванов. Други въпроси и становища? Няма.
Приключваме точка 2. Подлагаме на гласуване, първо, законопроекта, внесен от господин Мартин Димитров.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: 19. За – 3, против – 10 гласа. Въздържали се – 6.
Комисията по бюджет и финанси не подкрепя законопроекта на народния представител Мартин Димитров.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от Министерския съвет. Който е за, моля да гласува.
Гласували: 19. За – 15, против – 0, въздържали се – 4.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя законопроекта на Министерски съвет.
Приключихме с точка 2.


ПО ТОЧКА ТРЕТА:
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точка 3 е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Тук имаме само един законопроект – той е на Министерски съвет, внесен на 19.10.2009 г. Моля вносителите да представят законопроекта. Господин Горанов, заповядайте!
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Това е третият законопроект от всички, които сме внесли.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Г-жа Чавдарова от Националното сдружение на общините, заповядайте да участвате в дебата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Общините, макар и не в пълнота, са били в основата на предложенията на правителството по отношение на измененията в Закона за местните данъци и такси. Съвсем накратко ще се опитам да представя основните предложения. Дава се възможност за определяне на по-високи размери на данъка върху недвижимите имоти. Горната граница от 2/1000 става 2,5/1000. При придобиване на имущество горната граница от 2,6 се предлага да стане на 3 на сто. Намален е прагът за необлагане на имотите, тоест освободените от облагане с местен данък върху недвижимите имоти от 2520 лв. – на 1680. За определяне на данъчната основа за недвижимите имоти на предприятията, която в действащия закон отчетната стойност, се предлага тя да бъде по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, определена по реда на закона. Предложено е създаването и придобиването да се облагат недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и превозните средства, включени в активите на предприятие, което се прехвърля или преобразува без преобразуване чрез промяна на правната форма. Преди малко се опитах да дам аналогичен пример с апортирането на лек автомобил в предприятие и прехвърлянето на цялото предприятие. Предлага се облагане с данък и придобитите по давност недвижими имоти, които досега не бяха изрично посочени като подлежащи на облагане при другите безвъзмездно придобити имоти. Предлага се подобно на данъка върху недвижимите имоти таксата за битовите отпадъци да се дължи от концесионера, когато имат отдадена концесия и от собственика на сградата също, когато върху поземлени имоти – държавна или общинска собственост, са построени сгради на други лица.
На служителите на общинската администрация се предоставят права освен на органи по приходите, и правомощия за налагане на обезпечителни мерки, тоест, част от правомощията на публичните изпълнители на Националната агенция за приходите.
За прецизност, при прилагане е предложена нова разпоредба за данък върху превозните средства, на които е прекратена регистрацията за движение. Уточнено е, че данък по закона не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията.
По отношение на патентния данък е предложено избягване на двойно заплащане на патентен данък, приоритетен за период, за който вече е платено от прехвърлителя при прехвърляне на предприятие, едноличен търговец и продължаване на патентната дейност от приобретателя.
Направени са технически корекции в разпоредбите и отстраняване на пропуски, както и такива, произтичащи от правоприлагането в рамките на 2009 г.
Безспорно, има и други предложения от страна на Националното сдружение на общините. На този етап Министерският съвет е преценил, че това са предложенията, които Министерски съвет би могъл да подкрепи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Горанов. Тук освен госпожа Чавдарова е и господин Бранков от Българска стопанска камара, които също имат предложения и аз ще ги помоля в хода на дебата те да вземат отношение по техните допълнителни предложения, които не са намерили място в законопроекта на Министерски съвет, така че да можем да ги имаме предвид между първо и второ четене.
Давам думата за изказвания и въпроси.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Защо предложенията са само в посока на увеличаване по отношение на недвижимите имоти, а не се предлага намаляване? Нека на този въпрос да намерим отговор. Много ще зададат въпроси, имайки предвид голямата диференциация по отношение на техните възможности...
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Имамов. Ще ми позволите преди госпожа Чавдарова само да ви запозная с една статистика. Към момента промилите за определяне на размера на данъка върху недвижимите имоти за жилищни имоти на граждани, който всъщност е най-масовият данък, е от 0,5 промила до 2 промила. Само седем са общините в България, които ползват минималната ставка от 0,5 промила. Най-много са общините: 176, които ползват ставка от 1,1 промила до 1,9, тоест те не са на максималния възможен към момента размер; и 44 са общините, които са ползвали максималния, горната граница, която настоящият закон позволява – именно, 2 промила. В този контекст се съдържа може би и отговорът на въпросът защо диапазонът, който се предвижда да се разшири, в който диапазон общините могат да определят конкретния размер на промилите, е само в горната граница, а не и в долната граница. Госпожа Чавдарова, имате ли да добавите нещо2
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за предоставената възможност. Искам да започна с това, че ние сме удовлетворени, първо, от абсолютно прясната си договореност с правителството да започнем работа по истински нов Закон за местните данъци и такси. Явно в тази къс период кой знае какви големи промени от действащия закон трудно могат да се очакват. Идеята ни е до средата на следващата година наистина да ви предложим един по-съвременно уреден и позволяващ на България като член на Европейския съюз да разполага с едно по-добро законодателство.
Що се касае до направените предложения и промени, които се предлагат, разбира се, че голямата част категорично потвърждават наши предложения, извървели цялата ни вътрешна процедура на съгласуване и консолидиране на общините около тях, потвърждавам току що изнесените факти от председателя на комисията, като данните как се групират общините по данъчните ставки, ние разполагаме с персоналната информация и сме може би единствената организация в страната, която точно следи тези данъчни ставки и ги предоставя на абсолютно доброволна основа и на Нотариалната камара, за да им помагаме и в тяхната дейност, а, разбира се, облекчаваме и нашите виждания.
Бих желала да кажа, че общините искаме да имаме повече свобода за по-гъвкава политика, за облекчение, за освобождение и т.н. Искаме, но явно това ще бъде предмет на другия закон.
Две са нещата, които са по-съществени, които предложихме. Не говоря за по-дребните неща. Наистина, колегите се постараха да ги отразят. Преди това обаче и по въпроса за по-високите данъчни ставки. Аз мисля, че в публичния дебат ние поехме повече ние да обясняваме по медиите неудобните отговори на тези неудобни въпроси. Не може да се очаква, че масово ще се отиде към тези или тези, които са към най-масовата средна група, ще се приплъзнат към по-високи; по-скоро имаме нужда наистина от разширяване на диапазона, защото знаете, че при нас данъчната основа за недвижимите имоти не е пазарна и не е близка по механизма си на определяне до пазарна оценка. Тя по-скоро знаете, че включва географски конструктивни и други неща, които карат общините чрез ставките да коригират деформациите си в данъчната база. Това също, естествено, ще бъде въпрос на новия закон, на по-друг начин на уреждане на данъчната база.
Две от големите ни предложения - вие всички сте запознати, предполагам, с нашите предложения – в деня на диалога не намериха отговор, за съжаление, които са много силно очаквани. Едното е най-силно очакване. Това беше през 2010 година ако може да се направи една минимална крачка за току що обсъждания от вас данък върху доходите на физическите и юридическите лица, може би 2% от тези 10% се трансформират в местен данък. Дори ние при последната си среща с господин Дянков казахме, че няма и да претендираме за някакъв широк диапазон там да се даде на местната власт, от 1,8 до 2 да е ставката, тоест с много тесен диапазон, за да не загуби фискът изобщо потенциален приход.
В същото време изразихме нашата готовност за да не затрудним балансирането на националния бюджет, да се намалят държавни трансфери, тоест ресурсът, който се е централизирал, да се намалят така, че собствените приходи на общините обаче чрез този нов вид местен данък да имат малко по-голяма стабилност, защото вие всички знаете, че ние загубихме и се очертава да загубим до края на годината по вече от 250 милиона потенциални приходи спрямо 2008 г. от данъка върху сделките или така наречения „върху недвижимите имоти”, тоест другия ни основен данък.
Разбира се, бихме били много благодарни тук, знам, че това не е добър подход за депутати да го правят, но бихме били много благодарни, ако между двете четения стесните прекалено широкия диапазон за освобождаване от нашите местни данъци. Бяхме предложили един доста умерен подход да се свие малко този диапазон или да се препрати към общинските съвети, които биха могли да освободят, тоест да се даде като „може”, а не задължително, че всички се освобождават. Но за съжаление на този етап тук не бяхме посрещнати. Това предложение не беше разбрано и основното е, че това е освобождаване и де факто товари о станалите данъкоплатци. Те плащат за тези, които са освободени с така прекалено широк кръг диапазон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Чавдарова, за да може да влезем в процедурата, за която Вие говорите евентуално, между първо и второ четене, ще Ви помоля да оставите писмено Вашите предложения, които току що най-общо формулирахте. Благодаря.
Други? Господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, госпожо Стоянова. Ясно е за всички ни, че е голямо изкушението на всички управляващи да събират данъци от недвижимите имоти. Това се наблюдава в годините като една непрекъсната ескалация на повишаването на парите, които влизат в държавния бюджет не от друго, а именно от недвижими имоти. Недвижимите имоти не са само диви зайци, те са на място, вкарани са в компютрите като факт. Прави се новата програма съобразно новата разценка и новата тарифа и това е добре, разбира се, за фиска, но стигаме вече до едно критично ниво на твърде големи и неоправдани данъци, които се събират от недвижимите имоти. България е класическа страна на собственици, имам предвид на собственици на недвижимости и ако погледнем статистиките спрямо другите европейски страни, за щастие, едно от нещата, които са голямо предимство на нас, българите, е, че това е така в България.
Тук няма да се впускам с аргументи дълбинно какво постигаме, от какво се предпазваме и какво значи за близкото и по-далечно бъдеще този факт. Някои, разбира се, искат да го променят, т.нар. либералстващи, но това е също друга тема. Хубаво е, че това е една консервативна материя и тези правоотношения трудно се променят.
За мен опасното тук с раздвижването на данъците по отношение на недвижимите имоти е в друга връзка. С таксата смет, която също с вдигането на данъчната основа – тук искам да отворя една скоба: много голям и дискутируем е въпросът за това, данъчните ставки и оценки върху недвижимите имоти, върху които се определя налогът, в каква връзка е, доколко трябва да се доближат до пазарната стойност или не, това е много голям въпрос. Много пъти сме го дискутирали. Моето становище е, че данъчната ставка е нещо съвсем различно от това, което е пазарната оценка на имотите. При социализма те бяха три оценки, сега са две. Затова може да стане дума надълго и нашироко и в пленарна зала. Но много е страшно, че на много места данъчните оценки – такива, каквито са те и както се вдигат – водят, бих казал до неоправдани размери и това беше постоянна тенденция през предишното управление, по отношение на таксата смет. Тук се спомена за таксата смет по отношение на жилищните имоти. Там не е толкова драматично. По-драматично е таксата смет по отношение на производствените сгради, офиси, магазини, особено в големите градове. Тук става въпрос за свобода, която беше дадена и преди малко се даде една много точна статистика колко общини къде се движат в диапазона, който им се предоставя – се тълкува в полза, първо, на общината, която се опитва да събере тези такси, които после отиват в – наричам ги, първо, с основание и съвсем без притеснение, боклукчийските мафии по страната.
Така че моето предложение ще бъде да намалим тази горна граница, която в момента е много голяма в момента като толеранс – от 0,5 горната граница трябва да се свали. Например, град Пловдив – тук някой може да ме обвини в конфликт на интереси но всички ние имаме конфликт на интереси по отношение на това, че сме данъкоплатци на недвижимостите, които притежаваме и аз мисля, че нито един от нас тук няма, който да не плаща данък сгради и такса смет – се е стигнало до уродливия факт таксата смет да бъде по отношение на нежилищните обекти по-голям, отколкото, забележете, самия данък. Проверете го и ще видите, че е така.
Правната природа на таксата смет е не данък, а такса. За това трябва да накараме да се замислим и да произтекат някои последици. Дълго време тук срещах стена от не от неразбиране, а грубо пренебрежение по тези много важни проблеми и въпроси. Обществеността се вълнува, правят се преписки и те стигат до административния съд, къде с успех, къде с неуспех – и аз се надявам, че това ще бъде за първи път управлението в България, което ще доведе до някои корекции да не се стига до хипертрофия и до противоречия в тези правоотношения.
Има и нещо друго, още един аспект. Тъй като не се касае до данък, който да се заплаща от собствениците на сградите, а се касае до такса, тоест това е услуга, която се ползва от някого, а този някой много често се назначава от собственика, и това е наемателят на недвижимите имоти, тази такса ще следва нормативно да бъде закрепена. Разбирам, че на представителите на общините и в общините това няма да бъде особено приятно, но това е правната същност на института и на проблема да се плаща от наемателя и той трябва да бъде нормативно задължен да плаща тази такса. Това трябва да бъде закрепено по съответния законов начин.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, моето изказване е аналогично на колегата Шопов. Аз мисля, на всички ни е ясно, че общините имат затруднения с обезпечаване на нужните финанси. На тези предложения, които се правят за увеличаване на горната граница, значи да прехвърлим тежестта точно върху българските граждани и аз мисля, че надали в такава криза, в която сме, точно този подход трябва да се търси.
Вие казахте, дадохте едни данни, примерно, 176 общини са от 1,1 до 1,9. Ако по-голямата част от тези общини са, да кажем, до 1,5 промила, има резерви досегашната горна граница общинските съвети да си решават и аз не виждам защо да се качва тази граница от 2 промила на 2,5. Това ще бъде много тежък обществен резонанс и даже от политическа гледна точка не би било редно да се подкрепя това нещо, защото твърде директно ще си падне върху плещите на българските граждани.
За такса смет тук много пъти се дискутираше, пък и сред обществеността, че не е редно таксата смет да се определя върху стойността на имота, защото не е важна стойността на имота, а е важно колко хора живеят в този имот, защото сметта се произвежда от живеещите, а не зависи от размера на жилището, примерно, колко е стойността на жилището. Крайно време е точно в този план да се направят тези промени – говоря за такса смет. Това би трябвало да бъде на друга база и тогава ще бъде много по-справедливо и може би някъде ще се увеличат и доходите, както се казва, получените средства на тази такса смет.
Така че аз лично не мога да подкрепя увеличаването на тази граница от 2 на 2,5 промила.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Радославов. Господин Колев?
ИВАН КОЛЕВ: Аз бих изразил точно обратното мнение и на господин Шопов, и на господин Радославов. Според мен стъпка за децентрализация е в абсолютно правилна посока. Тук въобще не говорим за повишаване на данъка за гражданите в никакъв случай. Тук говорим аз една по-голяма ножица, която общинските съвети ще имат право да решават на местно ниво. Тези същите общински съвети ще си решават за своите граждани. Така че просто развързваме малко общините. Беше много точно цитирано от госпожа Стоянова защо пипаме горната граница, а не долната. Просто долната не е ефективна в момента, тя не се използва. Затова с повишаването на горната граница даваме възможност на някои общини при решение на техните общински съвети по-добре да вземат решения.
Искам да направя една вметка, мисля, че беше на госпожа Чавдарова от Националното сдружение на общините - коментирахте Закона за данъка върху доходите на физическите лица, споменахте за диспропорция между 1,8 – 2 да се дадат на общините. Ясен е стремежът на общините да събира този данък, част от данъка да отива директно в общинските бюджети, но не е ясен подходът, в който може да има някаква разлика, в който ще се взима това решение от общинските съвети. Тоест, това е държавна политика какъв да бъде данъкът върху доходите на физическите лица, така че тук няма как според мен общините да определят някаква разлика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Господин Бранков от Българската стопанска камара, заповядайте!
БРАНКОВ: Господин председател, аргументите на Стопанската камара в случая по промените в Закона за местните данъци и такси са само и изключително по един-единствен въпрос. По останалите данъчни закони, които обсъждате днес, ние сме представили становище в Националния съвет за тристранно сътрудничество и се надяваме, че то е сведено до вашето внимание. Позволявам си да кажа: омръзнали сме на част от вас, които бяхте в предишния парламент и вероятно и в по-предишните състави, позицията, която сме представили, всъщност се надявам, отделна позиция само по въпроса за такса битови отпадъци, също е на ваше разположение. Позволете ми съвсем кратко няколко аспекта на този въпрос, някои от които ми се струва, че са нови. На първо място, позицията, която сме диксутирали с колегите от Националното сдружение на общините, с експерти от Министерството на финансите в предишния мандат на предишното правителство, смятам, че няма да срещне обратно становище това, че няма нито една страна членка на Европейския съюз, в която режимът за определяне на таксите за определяне на таксите, свързани с битовите отпадъци, да не е свързана с количеството – количеството генерирани отпадъци и количеството третирани отпадъци. В нашата позиция ние на една страница сме обобщили целия европейски опит, цитирали сме представително проучване, макар и малко старо като година, от което става ясно че навсякъде връзката е – къде пряка, къде непряка, но винаги с количеството генерирани и третирани битови отпадъци.
На следващо място, известният принцип замърсителят плаща, е регламентиран в европейското законодателство и българския Закон за околната среда, известния принцип замърсителят плаща също изисква и в този случай съответните разходи да бъдат поети именно от лицата, генериращи съответните отпадъци.
Ако позволите, ние имаме страшно много деформации в практиката която имаме. Това е практика, между другото, наследена, ако не бъркам, от преди 20 години. Имаме диференциация на ставките за бизнеса и за населението, нещо, което отново откъсва таксата и свързаните разходи по предоставяне на услугата от нейната реална основа. Не на последно място, твърдим – нашите правни експерти поне са убедени в това и имат своите аргументи, че начинът, по който масово се определя основата, именно, Законът за местните данъци и такси, чл. 60, ал. 2 дава това право на общинските съвети именно те да определят не просто ставките в някакъв диапазон, но и основата и реда за определяне на основата на такса битови отпадъци – нещо, което пряко противоречи на Конституцията, мога да ви цитирам. Това е чл. 141, ал. 4 на Конституцията, който всъщност регламентира реда, именно, определянето на реда и основата на таксите, на държавните и местните такси, да бъде определен със закон. Тоест, в случая общинските съвети имат своя прерогатив в определяне на съответните ставки, но не и в реда и в основата. Именно, само да припомня за тези от вас, които може би нямат и закона пред себе си – чл. 67 от закона, ал. 1 дава общия принцип, че таксите се определят на база количество генерирани отпадъци, след което ал. 2 казва „когато количеството не може да бъде определено, общинските съвети приемат друга основа, която преценяват за подходяща”.
Ще припомня само на всички вас, че съоръженията за третиране на отпадъци, които се финансират и по оперативна програма „Околна среда”, дефинитивно няма как това да бъде друго – се налага да бъде определяно това количество да бъде измервано нещо повече. Така че просто тази хипотеза, която е въведена допълнително с ал. 2, подчертавам, 2003 г., действително противоречи не само на Конституцията, но създава и изключително много деформации. Имаме случаи и виещ е видите в становището, че от 4-5 лева такса битови отпадъци на зает член от персонална дадена фирма до 1000 – 2000 – 3000 лева и доколкото се сетите нагоре. Ако това не са деформации, които трябва да бъдат преодолени, аз смятам, че трябва да спра дотук с тези аргументи, като пак казвам, че те са известни на много от вас .разбира се, подкрепяме необходимостта от децентрализация, финансова децентрализация. Убедени сме, че без реформа на местните данъци и такси – силно се надяваме, че това ще стане следващата година – няма как да се продължи по-нататък.
Благодаря Ви за предоставената възможност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Бранков. Други желаещи да се изкажат? Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Ние от Синята коалиция ще подкрепим тези промени в законопроекта, защото считаме, че той наистина е обоснован и се върви към тази децентрализация на общините, за които така много Националното сдружение на общините радеят. Така че подкрепяме законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Господин Марков!
ДАРИН МАТОВ: Понеже се изказах първи още по точка първа, не можах да развия теза, защото имах и против някои от предложенията като законопроекти, се реших последен. Излезе, че съм съгласен абсолютно или отричам абсолютно това, което разгледахме като точка първа. Затова сега искам да се изкажа, без да ме прекъсвате, ще бъда много кратък. Наистина, по принцип трябваше да направя това предисловие.
Наистина, аз смятам също, че от името на Ред, законност и справедливост ще подкрепя това предложение, този проект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, защото наистина той е добър. Той е добър, чу се и това от г-жа Чавдарова и най-вече в тази си част, защото дава възможност реално на общините да увеличат приходите си в местните бюджети. Това – първо.
Всичко останало – да, наистина, има добър замисъл, но може би предложението, което аз лично ще направя между първо и второ четене, ще подкрепя тези предложения, които госпожа Чавдарова спомена съвсем в началото и наистина предполагам, че тогава ще имаме възможност за един по-сериозен дебат върху тези предложения. Наистина, ако искаме единната централизация на общините, трябва да отиваме в тая посока.
Ще кажа само две думи по отношение на таксата смет. Господин Шопов спомена преди малко, че има проблеми в събирането на таксата смет, особено за нежилищните имоти. Да, наистина, това е изключителен проблем, особено, представете си, за едно предприятие, което се намира извън регулация и не се обслужва, а всички знаем, че таксата смет се дели на три – на сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на сметището и поддържане на пътя. Какво се получава в един момент, когато това предприятие или фирма не се обслужва? Тогава той бива притискан от органите да заплаща поне другите две услуги, въпреки че той не ги ползва. Така че тук също предстои един сериозен дебат.
Аз също ще подкрепя предложението за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Марков. Други желаещи? Позволете ми все пак господин Матов да не е последен, две думи и за мен.
Първо, провокираме това, че вие ще направите предложение между първо и второ четене по отношение на предложението на госпожа Чавдарова за данък общо доход, като част от него се дефинира като местен; иначе няма място в този закон. Аз обаче категорично смятам, че това не е правилно и въобще не е нужно да се прави. Не може данъкът върху общия доход да бъде местен данък, още по-малко някаква част от него да бъде местен данък и въобще няма място в този закон. Ако тук може да се говори за нещо, то би намерило място в други закони. Става дума за някакви разпределяеми данъци така, както бяха преди години, което явно вас не ви устройва.
По отношение на таксата смет искам да кажа, че абсолютно съм съгласна по принцип с изказванията и на господин Шопов, и на господин Матов, и на господин Бранков, защото наистина там проблемът е много голям и категорично трябва да се върви на това, че таксата в крайна сметка е цена за услуга и тя трябва да се плаща в зависимост от обема на ползваната услуга, а не на някаква величина, като стойност на имота, данъчна оценка или нещо друго. Но за да може това да стане задължение за общините, защото с явно пожелание те няма да променят, по-лесно е да върви таксата смет с данъка върху недвижимите имоти и като определяне, и като събиране, и като администриране и това явно трябва да намери категорично място в закона, но аз мисля, че това не е в този закон. Може би в новия закон, за който говори г-жа Чавдарова и аз много се надявам, че ние наистина догодина, след лятната ваканция ще имаме възможност да приемем такъв закон. Това изисква една подготовка от страна на общините да администрират по нов на чин таксата смет.
Тук искам да кажа обаче и нещо друго. За разлика от данъка върху недвижимите имоти и диапазона, за който говорихте и това, което спомена господин Радославов, че няма да подкрепи това вдигане на горната граница, специално за такса смет ние нямаме граници в закона. Там изцяло е предоставено на общините да определят промилите или процентите кой както реши. Тук именно се получава едно страхотно изкривяване, това, че те определят различни, и то с пъти различни промили за сметта на физически лица и за сметта на предприятия, юридически лица. Ако ние имаме възможност да го направим, чисто процедурно и трябва много внимателно да го обсъдим, като тук, естествено, ще помогнат и Националното сдружение на общините, и Министерството на финансите – може би между първо и второ четене трябва да търсим решение на този въпрос да ограничим, независимо от свободата, която искаме да продължаваме да даваме на общините, да ограничим възможността те да изкривяват точно прехвърлянето на тежестта на таксата върху сметта от физическите лица към стопанските субекти в пъти.
Благодаря ви. Ако няма други изказвания?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз няма да скрия, че съм леко разочарован, че не откривам никаква част от данък общ доход като местен данък. Мисля, че ГЕРБ много активно насърчаваше 50 на сто от данъка да се прехвърли на общините, особено един кмет, уважаваният от всички нася сега настоящ премиер. Затова очаквах да го видя в този закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не му е мястото в този закон, господин Орешарски. Аз мисля, че го обясних много точно и мисля, че точно вие не трябва да правите подобна реплика, която би могла да доведе до мисъл за некомпетентност, което се надявам, че въобще никой няма да помисли.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Това е един от вариантите. Един вариант е да се обяви 50 на сто за местен данък. Другият вариант е държавата да връща отнетите от данъците средства на общините. Такъв беше изразът.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Други изказвания и становища? Няма.
Предлагам гласуване. Който е за Законопроекта на Министерски съвет за местните данъци и такси, моля да гласува.
Гласували: 20. За - 16, против – 1, въздържали се – 3.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя внесения от Министерски съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Приключихме дневния ред. Другата седмица ще гледаме на първо четене Законът за акцизите и Законът за корпоративното подоходно облагане, така че моля да се подготвите.
/Закрито – 17.37 ч./


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/М. Стоянова/

Стенограф:


Файлът съдържа 111 350 знаци.