П Р О Т О К О Л

№ 9

---

На 5 ноември 2009 г., /четвъртък/ от 14.30 часа в зала “Изток” на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси съвместно с Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
2. Законопроект за бюджета на държавно обществено осигуряване за 2010 г.
3. Законопроект за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2010 г.

Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
/Начало 14.30 часа/

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добре дошли на съвместната Комисия по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
Приветствам ви! Радвам се че има такова голямо присъствие на днешното заседание. Имаме кворум, така че откривам заседанието.
Колеги, имате ли съображения по предложения ви дневен ред? Няма. Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Обявеният дневен ред е приет.
По точка първа от дневния ред ще имаме съвместно разглеждане и обсъждане с Комисията по икономическа политика. Предоставям думата на министъра на финансите, господин Симеон Дянков да представи законопроекта за държавния бюджет.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми колеги бюджетът за 2010 г. бе разработен в трудни за страната ни икономически условия и необичайна за световната икономика несигурност. Кризата изправи правителствата по целия свят пред серозни предизвикателства, принуждавайки ги да преориентират публичните си финанси за осигуряване на фискална устойчивост в средно срочен план. Като същевременно ги позиционират в готовност да извлекат максимални ползи от възстановяването на икономиката в световен мащаб.
Залегналите в проектозакона бюджетни параметри са съобразени с целите на фискалната ни политика, с приоритетите, както и с наскоро одобрените антикризисни мерки на правителството на европейско развитие на България. Като основна мярка за постигне устойчивост на макроикономическата система правителството се ангажира с поддържане на балансиран национален бюджет, в който не са включени средствата от европейските фондове и програми. Балансираният бюджет е в подкрепа на усилията за възстановяване на икономиката, като доказателство, че държавните разходи са под контрол и е ясен сигнал за стабилността на публичните финанси. Поддържането на валутен борд, благоразумна фискална политика и стабилна банкова система създават най-адекватните условия за възстановяване на икономиката и са важни аргументи в преговорите ни за присъединяване към механизма ERM и въвеждането на еврото във възможно най-кратки срокове.
Разработването на бюджета за 2010 г. изискваше спешното вземане на трудни решения от изпълнителната власт за преструктуриране на разходите между отделни сектори, с оглед изпълнението на поставената фискална цел. В резултат на по-късното проявление на негативните ефекти от кризата в България, прогнозите за развитие на националната икономика през 2010 г. са за икономически спад от 2 процента в реално изражение, като през 2011 г. се очаква да започне възстановяване на положителното развитие на икономиката. Данъчно осигурителната политика има за цел запазване стабилността на икономиката в условията на икономическа криза и е ориентирана към стимулиране на бизнеса и инвестиционната активност. За 2010 г. правителството предвижда запазване на данъчните ставки при преките данъци, увеличаване на косвените данъци по отношение на някои акцизни ставки, както и намаляване на общата осигурителна тежест с два процентни пункта, като най-добър стимули за запазване работните места в условията на икономическа рецесия.
Планираните приходи по консолидираната фискална програма за 2010 г. са в размер на 26 млр. 400 млн. лв., които са с около 435 млн. лв. повече от очакваното изпълнение за 2009 г.
Колеги това беше един проектобюджет, който беше много труден за съставяне от гледна точка на по-малките очаквани приходи в държавния бюджет и трудните решения между различни сектори и секторни политики, които правителството трябваше да вземе. И си спомняте, че по време на заседанието на Министерския съвет премиера отиде и на крачка да поиска поименно гласуване от всички министри на проектобюджета, за да е ясно къде има поддръжка и къде няма поддръжка. И се радвам да ви напомня, че проектобюджет 2010 г. беше единодушно приет от Министерски съвет. И се надявам че заедно с дебатите, които ни предстоят ние заедно може да работим в следващите няколко дни и седмици. Този проектобюджет да се приеме, което ще е ясен сигнал и към българския народ и към европейските ни партньори,че България за следващата година ще има най-стабилната фискална политика от всички страни в Европейския съюз.
Благодаря
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Дянков.
Колеги, да чуем и представителите на другите две институции, които имат самостоятелни бюджети. От съдебната власт господин Колев.
ИВАН КОЛЕВ: Уважаеми дами и господа, проектът на Висшия съдебен съвет е за бюджета за 2010 г. По приходите на сумите е 75 млн., по разходите 540 млн., по трансферите 465 млн. Раздаден е проектобюджета, няма да ви отегчавам с цифрите. Аз искам да посоча, че сме запознати с проекта на Министерския съвет. Искам само да кажа че за тази година, съобразявайки се с кризата, която съществува се опитахме да се вместим в рамките на нашия бюджет, поради което спряхме всички назначения. Не бяха усвоени средствата за капиталови разходи за тази година. Не са спазени законовите изисквания за индексиране на заплатите. Знаете, че заплатите на младшите съдии и младшите прокурори са определени в Закона за съдебната власт като две средни заплати в бюджетната сфера. Ние досега не сме изпълнили тези законови изисквания умишлено, за да може да се вместим в рамките на този бюджет с който разполагаме.
Бюджетът който ни се предлага от Министерския съвет с 50 млн. лв. по-малко от бюджета, който беше за 2009 г. за съдебната власт. При този бюджет, който ни се предлага, ние смятаме че няма да може да назначаваме младши съдии и прокурори с което ще нарушим Закона за съдебната власт. Няма да може да обявим конкурси за първоначално назначаване на магистрати в съдебната система. Няма да може да усвоим втора година вече капиталови разходи. Няма да може да изградим единната информационна система за противодействие на престъпността,тъй като знаете, че тя е възложена също на съдебната власт. Няма да може да изпълним задължението по § 4 от Търговския закон,тъй като трябва да се разплащаме с информационно обслужване във връзка с издаването на удостоверения за пререгистрация на фирмите.
Искам от друга страна да кажа, че ние сме благодарни на ръководството на Министерство на финансите, тъй като провеждахме разговори по предварителното структуриране на бюджета и те разбраха нашите нужди. Постигнахме някакво споразумение с тях. Но поне тези 50 млн. трябва да ни бъдат отпуснати, за да може да имаме това ниво, което беше за 2009 г. Ако и това не може да стане, все пак разбираме тежкото положение в което се намира страната.
Другото ни искане сме го обсъждали с Министерство на финансите. Предполагам, че те ще потвърдят, че са склонни да бъде приета на чл.2 ал.2, така както е предложено от Висши съдебен съвет, проектът на Висшия съдебен свет. Така както е предложен целия чл.2 от Висшия съдебен съвет по алинеи. Смятам, че там поне няма да имаме някакви възражения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: От името на Народното събрание господин Славчов заповядате.
ИВАН СЛАВЧОВ: Уважаеми дами и господа, за трета поредна година Народното събрание разработва самостоятелен бюджет. Бюджетът се разработва по функционални области и програми. При разработването на бюджета сме се съобразили с новата икономическа среда, както сме спазили всички указания на Министерски съвет и на Министерство на финансите, относно разработване на основните бюджетни показатели.
Съгласно Закона за устройството на държавния бюджет е спазена бюджетната процедура по съставянето и съгласуването на бюджета на Народното събрание с Министерство на финансите. Както е посочено в чл.3 от проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., ние планираме приходната част да е в размер на 3 млн. , разходната част в размер на 53 млн. от които 50 млн. трансфер. Знаете, че през 2009 г. от 1 септември в Народното събрание беше извършена оптимизация, преструктуриране на администрацията на Народното събрание, което не позволи да намалим средствата, които са през 2010 г. в сравнение с 2009 г. за заплати и възнаграждения в размер на 3 млн. 200 000, както и осигурителните вноски, които са за сметка на работодателя с 1 млн. и половина. Също така сме ограничили до минимум капиталовите разходи. Тоест намалени са с 3 млн. 100 000. Планирали сме най-необходимото, което да позволи нормалното функциониране на Народното събрание.
В сравнение с 2009 г. с Постановление 196 ние освободихме 5 млн. 620 000 лв. и съгласно чл.17 имаме 5 млн. 856000 лв. така че това, което планираме за 2010 г. не надхвърля очакваното изпълнение за 2009 г., което е намалено с 12 млн., тоест от 65 на 53 млн. и 600 000. С така подготвения проект на бюджет, проекта е съпоставим с отчета за изпълнение през 2008 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви господин Славчов. Славчов. От името на вносителите някой от министрите желае ли да вземе думата? Министър Нанев желаете ли да вземете думат? Не.
Гостите които присъстват също имат възможност да вземат думата, ако желаят. Господин Искров има думата.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря ви госпожо председател, уважаеми господин Димитров, уважаеми дами и господа народни представители, уважаем дами и господа министри, гости,
Аз преди всичко искам да благодаря за поканата отправена към Централната банка от председателите. По традиция, когато се разглежда проектозакона за бюджета на държавата за съответната година да бъдат канени и външни организации, не правителствени организации, за да се чуе тяхното мнение, в това число и Централната банка. По традиция знаем, че винаги тук е интересно най вече какво считаме ние по отношение на макро рамката. И това е нещо, което ще споделя днес пред вас.
Това което направихме, че в Централната банка много внимателно се запознахме с проектобюджета за 2010 г., но по традиция никога не се спираме и сега няма да се спираме на отделните политики и тяхното финансиране, тъй като това си е в предмета на дейност на правителството. Това е във финансовия план на правителството и не е в предмета на дейност на Централната банка. Ще взема отношение само по въпросите, които касаят пряко дейността на БНБ или които имат взаимна споделена отговорност между нас и правителството, най-вече Министерство на финансите. И разбира се, по традиция ще остана до края на дискусията, за да може да отговарям на въпроси, които са от обща компетентност с Министерство на финансите и изцяло в компетентност на Централната банка, за да може да подпомогнем народните представители при взимане на тяхното окончателно решение.
На първо място, искам да подчертая, че цялото ръководство на Централната банка приветства усилията на Министерство на финансите да балансира бюджета за 2010 г., независимо от изключително тежката ситуация в света, в Европа в частност и разбира се, в България. Както сподели и вицепремиера и финансов министър господин Дянков, ние вероятно ще бъдем една от малкото държави, която ще бъде с балансиран бюджет. И това не е защото други държави не могат, а не искат да балансират бюджетите си, но защото голяма част от държавите в Европейския съюз на практика не могат да ги балансират. Една значителна част от тях вече ще попаднат в тези специални процедури по пакта за стабилност и растеж на Европейската комисия и ще претърпят съответните санкции поради големите дефицити, които допуснаха да се случат.
Приветстваме тези усилия на Министерство на финансите, защото според нас и това не е нещо ново, винаги го подчертаваме, предварително условие за успеха на която и да е правителствена политика е поддържането на макроикономическата стабилност и доверието в публичните финанси, разбира се, доверието в българската банкова система. Важно е доверието в българската икономика да продължи, тъй като многократно сме говорили, че ние като малка отворена икономика сме много чувствителни и много зависими от доверието на международните инвеститори и на техните капитали. Това се вижда от макроикономическите данни за всичките тези години на растеж, тъй като винаги по традиция спестяванията в нашата икономика са били ниски. Те са играли между 10 и 15 процента. И винаги за добро или за лошо сме разчитали на допълване на тези ниски спестявания в нашата икономика със спестяванията на други народи. А затова най-важното условие е доверието.
Това което също може да кажем е, че у нас не бе изпуснат контрола върху публичните финанси, което е очевидно. Бюджетът най-вероятно ще приключи на много малък дефицит или балансиран, аз нямам последните данни. Разбира се, тук са представителите на Министерство на финансите. Това което е в прекия ни предмет на дейност, банковата система функционира нормално, остана стабилна и добре капитализирана. Няма да се спирам на подробностите. Мога да дам достатъчно информация стига да представлява интерес за уважаемите народни представители.
Депозитите на българските граждани в банковата система продължават да нарастват, което също е признание за устойчивостта в условията на глобална криза. Това което не е изненадващо в резултат на тази балансирана фискална политика е, че продължава да има приток на чуждестранни инвестиции в икономиката, който е доста спаднал в сравнение с предходните години и може би на 50 процента ще бъде в рамките на годината. Но чуждестранните инвестиции са по-високи, отколкото бяха нашите предварителни оценки. Ние очаквахме да имаме чуждестранни инвестиции към брутен вътрешен продукт не повече от 30 процента, но се оказва, че вероятно ще имаме някъде от порядъка на 50 процента в сравнение с предходни години.
Това което също искам да подчертая е важно за растежа и за бюджетни приходи и за всичко, че независимо от ограничените условия и до днес българските фирми продължиха да имат макар и ограничен, но все пак достъп при сравнително благоприятни условия до международните финансови пазари.
По самата макрорамка какви са очакванията ни за 2010 г. веднага искам да кажа, тъй като много често предходни години и това е една от причините да ни каните тук са се появявали спекулации, кой е прав, правителството или Централната банка. Ние нямаме такъв спор. Това го подчертавам, както и в предходните години. Имаме два сценария. Единият който е базисния сценарий е по-позитивен от сценария на Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерство на финансите. Другият, който е нашия по-негативен сценарий, почти напълно се покрива със сценария заложен в проектобюджета за 2010 г.
Очакванията ни за 2010 г., както знаете, макрорамката на бюджета за 2010 г. предвижда отрицателен икономически растеж от 2 процента, средно годишна инфлация от 2,2 процента. При този допускан на практика консолидиран бюджет е балансиран, ако се изключат разходите по финансиране в рамките, мисля че беше 0,7 процента по европейски програми. Самият държавен бюджет е напълно балансиран.
Както и в предходни години, пак подчертавам, базисния сценарий на БНБ за растежа на българската икономика през 2010 г. се различава от този на правителството. Нашите експерти очакват темпа на реален икономически растеж през 2010 г. да остане близък до нула, включително и малко положителен може би от порядъка на нула до 0,5 процента.
Прогнозата за инфлацията не се различава от тази на Министерство на финансите. Тя е около 2 процента. Очакваме равнището на безработица да продължи да нараства и през 2010 г., защото фирмите ще се стремят да повишават производителността на труда и конкурентоспособността си, главно чрез влияние на някои фактори на производство и най вече оптимизиране на персонала.
По същата причина очакваме темпа на нарастване на средната номинална работна заплата да продължи да се забавя. Както вече споменах притока на преки чуждестранни инвестиции към България очакваме да е от порядъка на 10 процента от брутния вътрешен продукт. Тук също не се различаваме в прогнозата си с правителството.
Кредитният растеж у нас ще започне бавно да нараства, без да достига високите стойности от 2008 г. В същност ние не очакваме в близките години въобще връщане на кредитирането до размерите, които ни бяха познат от предходните години. Особено през последните няколко месеца имаме едно значително успокояване на международните финансови пазари, което дава отражение и у нас. Банките са достатъчно ликвидни. Виждате че това се вижда от изключително ниския между банков процент по еднодневни операции между банките, измерен чрез така наречения ЛЕОНИЯ. Това са предпоставки, както за стабилизиране на лихвите, включително леко намаляване на отпуснати кредити и депозити през последния месец, месец и половина, така и търсене на добри проекти, които да бъдат кредитирани в бъдеще.
Това което се случи и което очакваме да продължи е, че се промени структурата на икономическия растеж. Ако преди години разчитахме главно на търсенето, на вътрешното търсене за инвестиции и потребителско търсене, то виждаме че и през двете тримесечия първо и второ тримесечие на 2009 г. вече тези фактори с отрицателен принос към растежа, те.е. намаляват растежа и за първи път имаме положителен принос на външно-търговската дейност, на износа на страната към брутния вътрешен продукт.
Това което искаме да кажем е, че износът ще бъде важен фактор за растежа. Докато вътрешното търсене ще има по-малък принос. И тези допускания са една от причините да имаме тези различия по макрорамката между Агенцията за икономически анализи и прогнози и нас – Централната банка.
Ние залагаме в основния си сценарий, че износа ще започне да се възстановява заедно с подобрението в международната конюнктура, нещо което вече виждаме. Все още искам да подчертая пред вас, прекалено рано е да се говори за тенденция, но виждаме, че продажбите на промишлеността за износ, на места се стабилизираха и като че ли удариха дъното и започнаха да растат.
Не така стоят нещата по отношение на вътрешния пазар. Все още продажбите намаляват, а в някои сектори е още по-тежко, като строителство например и недвижими имоти. Затова ние също като колегите от Министерство на финансите очакваме драстично свиване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс да продължи и през целия период на 3 годишната прогноза 2009 – 2011. Като прогнозата, която е заложена в бюджета за 2010 г. очакваме дефицита да е от порядъка на 9,2 процента от брутния вътрешен продукт. Това са много важни показатели. Ако успеят да се постигнат, тъй като знаете, че устойчивостта на страната има пряко отношение в оценките на инвестиционни банки, на международни инвеститори, когато правят анализ на риска за съответната страна. Доста се подобри риска на страната през последните няколко месеца и в момента България има риск от порядъка, който имаше Унгария, която е по-добре от Естония, от Румъния. Винаги сме били заедно с Румъния. Надяваме се при балансиран бюджет да продължи и рисковата премия да ни откроява все повече от другите страни, които излезнаха на дефицити.
Имаме разработен по-негативен сценарий. Няма да се спирам толкова подробно на него, тъй като при него сме почти на показателите, които са на Министерство на финансите. При него залагаме по-бавно възстановяване на основните ни партньори в Европейския съюз и главно в еврозоната, откъдето и по-бавно възстановяване на външното търсене и възможен по-голям спад на износа на стоки и услуги. И в този случай, както казах нашия по рисков сценарий е да бъде растежа пак отрицателен от порядъка на минус 2 процента. В такъв случай безработицата се очаква да се покачи повече. Като ние не сме толкова песимистични, колкото чуваме дискусиите в медиите. Нашата оценка е между 9 и 10 процента.
Тук искам да обърна внимание на една методическа особеност. Обикновено когато говорят колегите от социално министерство или от Агенцията по заетостта, те излагат цифрите такива, каквито са заявени в бюрата по труда или както се наричат, в Агенцията по заетостта. Докато макроикономическите анализи на Централната банка се опират на европейската методика, в която се прави социологическо изследване на база на отговорилите положително, кои са безработни или заети. Това е главното различие.
И накрая, уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димитров, искам да напомня че БНБ също е голям данъкоплатец. Знаете, че ние след като формирате своите резерви внасяме превишението на приходите над разходите изцяло в държавния бюджет. И тази година също сме подпомогнали в значителна степен балансирането на бюджета, тъй като през м. април внесохме 401 млн. лв. в приход на държавния бюджет. Още около 60 – 70 млн. досега сме изплатил по депозитни сметки на различни бюджетни организации.
Считаме, че заложената вноска в бюджет 2010 ще можем да изпълним, тъй като към днешна дата се очертава, че може да изпълним вноската от 300 млн. Разбира се, трябва да бъдем предпазливи, тъй като знаете, че при повишаване на лихвените проценти в световен мащаб има обратна връзка между доход и цена. Веднага се получават отрицателни курсови разлики от преоценка на портфейлите на Централната банка. Но до края на годината не очакваме, поне такива са анонсите и от Федералния резерв на САЩ и от Европейската централна банка. Не очакваме да се вдигнат лихвите с което и не очакваме да спадне нашия приход в резултат на отрицателни преоценки. И считаме в ръководството на Централната банка, че заложения от Министерство на финансите приход от 300 млн. бихме могли да го изпълним.
Както казах, ако има въпроси, както и към министър Дянков и към мен аз съм готов да отговарям.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Приканвам от вносителите, ако има желаещи да вземат отношение.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, най-напред бих искала да споделя нашето мнение, че в дебата в консултиране на проектобюджета една част от нашите предложения на Сдружението на българските общини бяха отразени в този бюджет, който сега е на масата на народните представители.
Бих искала да споделя нашите принципни предложения по проектобюджета в частта му за общините. Искам да анонсирам пред вас една наша тревога, че негативните резултати от свиването на публичните ресурси в условията на криза са прехвърлени в по-голяма степен към общинските бюджети. Това е част от протокола, който сме депозирали за разногласие с Министерство на финансите. И смятаме, че по-голямата част от тежестите на услугите, които ние всекидневно представяме в публичния сектор на гражданите ще бъде нарушена. Какво преди всичко искам да споделя в три акцента. За нас най-голямото безпокойство е, че ние не получаваме разширение на собствената приходна база и при ударите, които понасяме от икономическата криза фактически говорим за замразяване в този бюджет на стандартите на делегираните държавни дейности. Това ще затрудни в голяма степен изпълнението на дейностите, които ние изпълняваме. Ще продължим между първо и второ четене и до приемането на самия бюджет да дискутираме и да предлагаме на вас народните представители нашето предложение, което мисля, че е рационално, да се направи една първа стъпка към данъка за доходите на физическите лица, на който общия му размер е 10 процента. Два процента да се трансформира в местен данък. И в същност да се спази чл.41 ал.3 от Конституцията за граници и народното представителство да реши от 1,8 до 2 процента да даде този диапазон за решение на общинските съвети. Какво ще означава това?
Ние ще успеем да преодолеем големия структурен дефицит, който по наша прогноза и на експертите от анализа на общинските бюджети отива към 400 млн. лв. И отчитайки това, че когато е правена прогнозата за сегашния бюджет, там има една нереално завишена прогноза от около 300 млн., която е на база продажби и отчитайки кризата, ние реално имаме спад продажби. И по този начин смятаме, че ще имаме възможност да покрием част от работата по общинска пътна мрежа, по улично осветление, по местни разходи. Тук безспорно възможностите да поемем част от съфинансирането за европейските проекти, отчуждителни процедури и всичко онова, което е от компетенциите на самите общини. На този етап сме склонни, ако това се приеме да се откажем от предложението си за въвеждане на нови местни данъци, като се съобразим с поетия ангажимент на българското правителство за не увеличаване на данъчните тежести върху българските граждани.
Второ, което искам да споделя в днешната дискусия за народните представители и за министрите са нашите големи притеснения, че през 2010 г. ние ще бъдем принудени доброволно да се отказваме от европейски проекти при наличие на свеж ресурс. В § 58 е записана за първи път възможността ние да поемаме до 5 процента от собствените приходи. При резкия спад на нашите приходи това по наше усмотрение е около 95 млн., което трябва да дойде от българските общини от техните приходи. Ако това е само 5 процента и ако ние трябва да спазим всички отчуждителни процедури и подготовка, процента отива много нагоре. В протокола за разногласия ние предлагаме, че до 2 процента бихме могли да поемем. И естествено всичко това, което съпровожда пакета от подготовката на тези проекти. Затова мисля, че в дебата между първо и второ четене ще има необходимост в отделните комисии специализирани, в това число и по местно самоуправление по европейска интеграция, да се изясни общинското съфинансиране до каква степен от европейска инвестиционна банка може да дойде. Кои са приоритетните мерки на оперативните програми и как може правителството чрез Републикански бюджет да ни подкрепи. Това са неща, които за нас са открити и са с голяма тревога. Отчитайки това, че местните власти са по средата на своя мандат, нашето притеснение и желание също е да бъдем с партньори заедно с правителството, да усвояваме повече от средствата по Европейския съюз, но този нюанс на тревога искам много ясно да го споделя с вас народните представители.
Предлагаме някои малки стъпки, които биха могли да бъдат променени. При намаляването и свиването на капиталовата субсидия, което е нормално. Защото ние също трябва да споделим отговорностите по време на кризата. Ние бихме искали да се погледне на планинските общини и по скоро на зимното поддържане. Много нереалистично и досега с натрупване е този проблем и бихме искали едно малко увеличение 3 млн. и половина.
По отношение на общински пътища едно малко увеличение 5 млн. за изграждане преди всичко на основен ремонт на пътищата. По отношение на това, че през миналата година ние успяхме да въведем общински стандарт в общинска администрация 45 млн. за нас е прекалено голямо намаление и нашето предложение е то да бъде поне 25 млн. намаление. И някои неща, които мисля, че не изискват допълнителни средства, биха могли да се мръднат в решенията на самият проектобюджет. Логично е трансферите, които получаваме, когато говорим за обща субсидия за делегираните държавни дейности, за нас най-силните тримесечия, когато имаме отопление, отоплителен сезон това е първо и четвърто тримесечие. В същност нас ни притесняват трансферите 30, 25, 20, 25, а ние искаме това да бъде така. Да остане 30, 25, 20, 25 като предложение и да се промени предложението за 20 процента, 25, 35, 30, както е във философията на бюджета.
По отношение капиталовите разходи, за нас най-силните са второ и трето тримесечие, когато е строителния сезон. Затова предлагаме разпределение 20, 25, 30, 25, вместо предложението 20,25,25,30, което за нас е притеснително. И мисля, че си струва, но това и в образователната комисия ще го споделим, за промяна на философията по отношение на формулата и средствата за училищата. В бюджета има средства и за големите и за малките, и за средните. Така създадените отношения наливат в големите училища. Средните си улавят сметките, за малките ние общините трябва да вадим собствен ресурс да дофинансираме. Това би могло да се постигне в дискусията между комисиите, които са специализирани, но то не се изисква като финансов ресурс.
И накрая искам да споделя това че, ние искаме да споделим пред вас, че в самия бюджет липсва досегашен работещ механизъм за подкрепа на общините в обективен структурен дефицит. В дискусията в комитета на регионите в нашите партньори в европейските страни, силно в бюджетите е заложена подкрепа на малките общини. Според нас е редно, този финансов инструмент да остане и за следващата година. И като организация на общините, като цяло искам да споделя с народните представители, че ние ще поемем своя дял и отговорности за разработване на балансирани реалистични бюджети. Даваме си сметка, че и при нас ще предстоят тежки дебати в общинските съвети, но ще търсим решение за ефективно управление и намаляване на ресурсите.
Искам да споделя с народните представители, че ще се ползваме от нашата инициатива да поканим на една обща работна среща народните представители, ръководствата на парламентарните групи с конкретно разработени предложения, които ще ви предложим за промяна между първо и второ четене.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожо Янкова. Други желаещи от името на НОЙ. Госпожа Митрева заповядате.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Уважаеми председатели на двете комисии, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости,
По отношение на бюджета на държавното обществено осигуряване и взаимоотношението с държавния бюджет искам да кажа, че от една страна са взети предвид макроикономическите показатели с които са разработени двата бюджета. Напълно съгласувани са. И в частта на трансферите и на субсидията също параметрите са съгласувани с Министерство на финансите. За 2010 година трансфера от държавата се увеличава, т.е. субсидията за покриване недостига във фонд “Пенсии” се увеличава на 2 млр. 62 млн. лв., което се дължи от една страна на намалението на осигурителната вноска с 2 процентни пункта и от друга страна на целогодишното действие на увеличението на пенсиите от 2009 г. Но по-късно ще представим и бюджета на държавното обществено осигуряване. Затова няма да се спирам по-подробно.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ – Комисия за финансов надзор: Става дума за първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, който работи по две програми, програмният бюджет също. Става въпрос за не банковия финансов сектор и за публичен надзор над регистрираните одитори. На 4 септември внасяхме бюджета в Министерство на финансите. На 13 октомври проведохме срещите. Съгласувахме всичките си действия и бюджета беше внесен в Министерски съвет. Може би е станала грешка, тъй като следващия ден ние получихме решение на Министерския съвет 825, в което съгласуваните разходни тавани бяха потвърдени. На следващият ден пристигна ново писмо със същия номер, с който ме помолиха да подменим решението. И решението ни е намаление с около 3 млн.
Разбирам трудностите и още в началото Комисията за финансов надзор от м.май, от когато започна новия състав, успяхме да реализираме действия, които доведоха до спестяване на разходи в размер на 2 млн. 80 000 лв. Увеличихме значително събираемостта и реално погледнато ще преизпълним не данъчните приходи с още около 960 000 лв. Тоест ще намалим почти с 1 млн. трансфера от централния бюджет по посока на Комисията за финансов надзор.
Едновременно с това бяха предприети редица действия и двете комисии утвърждавайки своя авторитет вече с разширена европейска комисия участват и са организатори на проекти, тунинг проекти по които бинефициенти ще бъдат Черна гора. Там сме съвместно с Българска народна банка и Босна и Херцеговина. Започнахме и тунинга проекта с Италия. В същото време това, което бих искал да споделя, че само членството ни, което е планирано в рамките на не голяма сума, членския внос, който имаме да внасяме, посочен е в размер на 155 000 лв. Реалните разходи за членския внос на двете комисии са в размер на 655 000 лв. Намалихме краткосрочните командировки в чужбина и достигнахме до 190000 лв., но участваме в два комитета на второ ниво и два комитета на трето ниво, работейки паралелно с европейската комисия. Аз няма да говоря за платежоспособност, няма да говоря за това, че настъпиха редица съвременни структурни промени и изисквания в регулациите в рамките на европейската комисия. Само ще си позволя да споделя една единствена цифра, че разходите за издръжка, които са ни планирани са в размер на 1 млн. 733 000 лв. за двете комисии. Моля да се има предвид, че 907 000 лв. са ни разходите за наем за сградата. Като имате предвид, че разходите за 2009 г. ще ви спомена само някои от тях. Разходите ни за вътрешни командировки са 15 000 лв., разходите ни за телефони са 40 000 лв. Няма откъде да се минимизират повече разходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Желев, разбирам колко е сложен проблема, но ако може по-кратко и да не е в такива детайли.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Искам да помоля госпожо председател, ако имаме възможност да проведем среща и да продискутираме отново нещата, дотолкова доколкото е нарушен чл.28 ал.3 от Комисията за финансов надзор и от Министерски съвет едностранно е внесено в Народното събрание за бюджета. Разбира се, отнасяме се добронамерено и благодаря за вниманието и търпението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване.? Заповядайте господин Димитров.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо председател, дами и господа народни представители,
Съкратените разходи по държавния бюджет и разбира се, съкратените приходи, изобщо недостига на средства, който в момента изпитваме и ще изпитваме в обозрим период от време, според мен поставят с голяма острота въпроса за ефективността на публичния мениджмънт, така да се каже, на мениджмънта на публичните разходи. Аз лично смятам, че това е все пак шанс. Наистина да се подобри качеството на публичния мениджмънт, да се подобри качеството на публичните услуги за сметка на публичните средства и разходите да станат по-ефективни и по-ефикасни.
Тъй като ние специално правим одити на изпълнението при които проверяваме и оценяваме доколко са ефективни и ефикасни дейностите и съответно разходите, които са свързани с определени публични дейности, можем да кажем, че напоследък, разбира се, има сериозни постижения в отделни области на публичния сектор. Забелязва се тенденция към по-ефективно и по-ефикасно изразходване на публичните средства, но това съвсем не е достатъчно.
Искам да обърна внимание, че тук трябва да падне ударението в близките години, т.е. с по-малко средства да се постигат по-високи резултати. Защото ние сме го констатирали в нашата практика. Много често законосъобразните разходи прикриват огромни по размер неефективни публични инвестиции, неефективни публични разходи. Тоест, грубо казано пари изтичат в пясъка, без никакъв резултат или със съвсем минимален резултат. На този проблем, който като че ли често остава в страни от вниманието на обществото трябва да се постави ударение. Що се отнася до нашия бюджет, до бюджета на Сметната палата, той е сериозно съкратен, но мога да кажа, че ние нямаме никакво намерение да понижаваме качеството на нашата дейност, т.е. продукта, който осигуряваме на обществото, нашите одитни доклади ще бъдат с достатъчно високо качество. Това е което аз исках да кажа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Още един път приканвам гостите, кой желае да се изкаже. Синдикатите нямат ли желание да се изкажат. В такъв случай считам, че повече желаещи за изказвания от гостите няма.
Откривам дискусията. Народните представители имат думата. Моля за становища, въпроси, мнения.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз ще наруша тази неловка тишина. Ще започна с първото изказване от страна на Икономическата комисия. Първото което прави впечатление в законопроекта внесен от Министерски съвет е, че буферите в сравнение с предишни години са по-малки. Има 270 млн. лв. резерв. Но ако се надяваме, че спада на брутния вътрешен продукт ще бъде по-малък догодина, може би резерва е малко по-голям. Да се надяваме, че е така. Защото и оценките на Международния валутен фонд и на други международни институции показват по-малък спад или по-малко очакване за спад. И е нормално да има известен консерватизъм в предвижданията на Министерство на финансите. За мен е най-важното реформите да започнат от този бюджет, а не да свършват с него. Имаше количествени намаления на разходите. Те предизвикват реакции от много ведомства и организации. И това недоволство е нормално.
Специално към господин Дянков. Господин Дянков, много е важно от тук нататък, след приемането на бюджета, той ще бъде приет, да започне една много внимателна преценка за ефективността на разходите по отделните програми. И това знам, че капацитет в Министерство на финансите в момента няма за тази работа, но вие трябва да го създадете. И от тук нататък не просто да намалявате разходи количествено, а да има методология и по нея всички проекти, чиято ефективност не отговаря на изискванията да бъдат спрени и да бъде казано. Тези проекти не се реализират защото ефекта не е постигнат, качеството не е достатъчно голямо. Тоест, надявам се това да е последен път в който режем разходи количествено. Аз знам, че ситуацията е такава. Нормално е да бъде направено. А и практиката от последните години е била точно такава. Но това което може да направим като голяма промяна от тук нататък, което изисква специално звено във вашето министерство, специален екип, който трябва да бъде създаден, според мен трябва да бъдем търпеливи. Поне шест месеца трябват, за да се свърши тази работа и това ще покаже качествената промяна от тук нататък.
Много е важно да се подчертае, че този бюджет е балансиран в условия на криза. Това е успех. Дефицитът, който го има е заради европейското финансиране. Това трябва категорично да бъде казано, да бъде разбрано, за да не се говори нито в България, нито в чужбина за дефицитен бюджет. Такъв няма на практика. Дефицитът идва заради разходване на европейски фондове, които са останали от предишната година. И е било фактически работа на предишното правителство. Така че никой да не говори за дефицитен бюджет. Това е много важен въпрос. Ако говорим за по-нисък политически риск, за подобряване на кредитния рейтинг на България, факта че бюджета е балансиран е много силен инструмент за влияние.
И аз призовавам и вас господин Дянков и всички министри и целия Министерски съвет, по време на изпълнението на бюджета, ако може да си остане балансиран до края на годината, ще бъде изключителен успех и ще получите нашата твърда подкрепа за изпълнението на тази цел.
Другият въпрос, който е много важен и който продължава въпроса за ефективността, който беше засегнат и от господин Валери Димитров и то съвсем на място е този, който дава парите, господин Дянков, трябва да настоява за реформи. И от вас аз съм го чувал и досега, но трябва да звучи още по-мащабно. Където има реформи, където те се случват трябва да има и финансиране. Трябва да има и повече пари. Това трябва да бъде принципна работа на правителството и то трябва да тръгне като инициатива от вас.
Ако в началото на първата година едно правителство не започне мащабните реформи практиката показва, че по-късно става все по-трудно. Тъй като знаете в крайна сметка всичко е въпрос на политика. Като наближат избори, политиците мислят повече за избори и по-малко за реформи. Така че сега е момента да бъде натиснат педала до край и да видим в здравеопазването какво правим. Там е най-тежко положението. Най-голяма нужда има от конкуренция и ефективност и спиране на порочните практики. Образованието също. Така че сега е момента и вие като министър, тъй като ще разпределяте бюджета по етапно всеки месец, да има този натиск.
Другото, което прави впечатление е, че се разчита на по-добра събираемост в приходната част. В разходната част макар и да са направени ограничения още има резерв. И това се вижда от общото преразпределение през бюджета. Този резерв го има. Пак ще се върна към това, което казах в началото. Да бъде направен по-качествен, не по количество, може да бъде направено в рамките на календарната година. Аз мисля, че никой няма да ви се разсърди на Министерство на финансите, ако в рамките на годината се види, че някои проекти са неефективни и бъдат спрени или ограничени, а други които се вижда, че са по-успешни и носят повече добавена стойност за обществото бъдат насърчени и към тях бъдат прехвърлени повече средства. Това според мен е също много важен акцент на работа през следващата година.
Много е важно, това което се убедихме като общ проект за намаляване сроковете за връщането на ДДС, това е част от бюджета все пак, да се случи за 2010 г. Аз чух и вашето допълнително предложение за тези фирми, които нямат проблеми с ревизии, дори да има още по-кратки срокове, то заслужава да бъде обмислено. Но е много важно още от 2010 г. да съкрати поне с 45 дни общия срок за връщане на ДДС. Това ще има много важен антикризисен ефект за развитие на българската икономика.
Ако нашето предложение за увеличение данъка върху хазарта бъде приет, а виждам, че има такава воля в Парламента, ще има поне още 60 – 70 млн. лв. в бюджета, които са допълнителен буфер и които могат да бъдат използвани за 2010 г. Ние ще подкрепим бюджета. Говоря в случая политически, СДС и Синята коалиция, но очакваме още реформи. За нас те предстоят.
АРИФ АГУШ – 22-ри избирателен район – Смолян
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър на финансите. Аз се интересувам от следния въпрос, което съществува и в протокола за разногласие между Сдружението на общините и Министерство на финансите относно ДДС по оперативна програма за развитие на селските региони. И не виждам решението да е отразено по някакъв начин в бюджета. Ако остане този въпрос така, понеже една община има индикативен бюджет от порядъка на 13 млн. евро и същевременно има бюджет от 4, 5 млн. непосилно е на никоя от тези общини за които се отнася програмата да може да плати това ДДС – данъка добавена стойност. Това неминуемо ще доведе до блокиране на цялата програма. Въпреки че има одобрени проекти, те просто няма как да бъдат изпълнени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи? Ако няма други желаещи закривам дискусията. В такъв случай може да преминем към гласуване на внесения проект за Закон за държавния бюджет, тъй като заседанието е съвместно, гласуването ще проведем поотделно двете комисии.
Господин Димитров нека Комисията по икономическа политика бъде първа. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо Стоянова. Колеги, предлагам както всяка година да проведем две отделни гласувания. Първото да бъде на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт, със становище на Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува. Само членовете на Икономическата комисия да гласуват.
Гласували 13 “за”.
Против? Четири против. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Подлагам също така на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт съставен от Висшия съдебен съвет. Макар и вече да сме приели единия вариант, другият е редно да бъде поставен на гласуване, както винаги сме правили.
Който е за, моля да гласува.
Гласували един “за”.
Всички останали колеги въздържали се - 18.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колегите от Бюджетната комисия.
Първо предлагам да гласуваме проекта на Закона за държавния бюджет с предложението на Висшия съдебен съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 17.
Подлагам на гласуване проекта на Министерския съвет за Закона за държавния бюджет за 2010 г. със становището на Министерския съвет за бюджета на Висшия съдебен съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Няма.
С това приключихме т.1 от нашия дневен ред, както и съвместното заседание с Икономическата комисия.
Моля, колегите от Бюджетна комисия да останем, за да продължим по точка втора и трета от дневния ред. Гостите които желаят могат да останат, освен официално поканените да участват в дискусията по точка втора и трета от дневния ред.

По втора точка от дневния ред

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Продължаваме заседанието на Бюджетната комисия. По точка втора – разисквания и на първо гласуване проектобюджета на Националния осигурителен институт.
Кой ще представи проектобюджета от нашите гости? Госпожа Митрева заповядайте.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители и гости,
Проектът на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2010 г. е разработен в изпълнение на решенията и указанията на Министерския съвет и Министерство на финансите за три годишната бюджетна прогноза и за бюджета за 2010 г., като са съобразени и основните макроикономически параметри. Предложените в проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. приходи и разходи се основават и на конкретни социално осигурителни показатели, както и на разпоредбите на действащото законодателство. Всички тези параметри са съгласувани с Министерство на финансите.
Основните параметри за 2010 г. по бюджета на държавното обществено осигуряване са намаление на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” с 2 процентни пункта при което осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата родени преди 1 януари 1960 г. става 16 на сто, а за лицата родени след 1 януари 1960 г. 11 на сто. Държавата участва в осигуряването чрез трансфер във фонд “Пенсии” в размер на 12 на сто от вноската за фонд “Пенсии”. Запазва се размера на осигурителната вноска за задължителното допълнително пенсионно осигуряване 5 на сто, като се прилага съотношението 2,8 на сто за сметка на работодателя и 2,2 на сто за сметка на осигурените лица. Запазват се размерите на осигурителните вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” и фонд “Безработица”, съответно 3,5 на сто и 1 на сто. При съотношение работодател – осигурено лице 60:40.
Средно годишния брой осигурени лица е 2 млн. 872 000 приблизително. Средно годишния брой пенсионери 2 млн. 183 000. Средно годишния брой безработни лица с право на обезщетение 127000. Увеличава се минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, знаете 2009 г. е 260 лв., за 2010 г. стават 420 лв., а на земеделските производители минималния осигурителен доход става 240 лв.
Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до две годишна възраст се запазва на 240 лв. Имаме увеличаване на максималния размер на обезщетението за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” от 660 на 720 лв. през 2010 г. В проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. е предвидено от 1 юли увеличаване на вдовишката добавката по чл.84 от Кодекса за социално осигуряване от 20 на 25 на сто, както и въвеждане на добавка към пенсиите на пенсионерите навършили 75 годишна възраст. Тази добавка ще бъде диференцирана съгласно размера на получаваните пенсии и добавки към тях. Добавката е от 50 до 20 лв. диференцирана в зависимост от размера на тези пенсии.
За 2010 г. осъвременяването по чл.100 за КСО не е предвидено, но е възможно индексиране на пенсиите за същата година по ред и начин определен от Министерския съвет, съобразно изпълнението на консолидираната фискална програма и най вече на приходната част на държавния бюджет. Максималният размер на получаваната една или повече пенсии се запазва в размер на 700 лв. месечно, като е предложено разпоредбата на § 6 от Кодекса за социално осигуряване, с която се предвиждаше да падне тавана върху новоотпуснатите пенсии, този срок да бъде удължен до 2011 г. включително. Тоест и върху новоотпуснатите пенсии ще има таван.
Договорени са и по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и квалификационни групи професии, като средното увеличение е 4,85 на сто в сравнение с 2009 г. Очакваните допълнителни приходи в резултат на тези по-високи минимални прагове е около 100 млн. лв. Както казах за 2010 г. трансферите от Републиканския бюджет са в размер на 4 млр. 828 млн. лв. В тези трансфери са включени средствата от Републиканския бюджет за фонд “Пенсии” в размер на 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица. Това е участието на държавата в размер на 2 млр. 303 млн. лв. Трансфер от Републиканския бюджет за пенсиите несвързани с трудова дейност, знаете, че има такъв фонд към държавното обществено осигуряване. Този трансфер е 462 млн. лв. и трансфер за покриване на недостига от средства в размер на 2 млр. 62 млн. лв. Най-голям относителен дял в разходите са разходите за пенсии, които са около 85 на сто от всички разходи и за пенсии са предвидени 7 млр. 135 млн. лв. за 2010 г. Със законопроекта на бюджет за държавното обществено осигуряване се предлагат и някои промени в Кодекса за социално осигуряване, които целят повишаване на събираемостта, засилване на контрола върху осигурителите и осигурените лица, както и на някои допълнителни санкции за неспазване на осигурителните задължения. Тук е управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт, ако имате въпроси или преценявате и те могат да вземат отношение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви госпожо Митрева. Давам думата за изказвания, становища, въпроси.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря ви госпожо председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин управител, аз съм изпълнителен секретар на Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Ние имаме официално становище утвърдено от ръководните органи на Конфедерацията, което силно се надявам да е стигнало до комисията и до отделните депутати, които работят в нея. Но все пак ще се възползвам от присъствието си днес, за да кажа няколко думи по това становище.
За жалост, Конфедерацията на независимите синдикати в България не подкрепя в този му вид бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година, нито като философия на изграждане на бюджета, нито като отделни параметри на бюджета. Защо като философия? Защото за пореден път с намалението на осигурителната вноска и с някои други решения, които касаят възлагането на несвойствени по наша преценка за осигурителната система задачи. Системата се задълбочава като дестабилизация. Тя тихом мълком и без публичен дебат продължава да се национализира. Шестдесет процента от правата на хората зависят от състоянието и възможностите на държавния бюджет, от волята и познанията на политиците в тази област. Беше вече споменато при 8 млр. 300 млн. разходи почти 5 млр. трябва да постъпят от държавния бюджет. Замразяването на всички престации на равнището от тази година също няма как да даде възможност на Конфедерацията да подкрепи този подход, защото ние считаме, че в условията на криза при липсата на възможности за постъпления от износ и от други приходо-източници е много важно да се положат усилия за запазване платежоспособността на българското население, защото както правилно се изразява един от моите ръководители няма нито китайски хляб, нито китайско сирене на пазара.
Ясно е, че огромната част от бинефициентите на системата, а именно пенсионерите харчат своите пенсии преди всичко за стоки за бита и за да си плащат разходите за осветление и отопление.
Искам само да привлека вашето внимание върху съответствието между сумата, която бюджета губи от поредното намаление на осигурителната вноска и порядъка на разхода, който трябваше да направи този бюджет, за да проведе осъвременяването на пенсиите от 1 юли. И за едната и за другата цел трябват около 400 млн. само, че държавата през следващата година ще пожертва тези 400 млн. без каквито и да било доказателства за конкурентоспособността на българския бизнес. Много се съмнявам, че с 1,1 процента толкова колкото е разхода на работодателя за тези 2 процента облекченията за работодателя могат да бъдат направени такива икономии, които да се превърнат в запазени или нови работни места. Просто не мога да си представя какъв фонд “Работна заплата” трябва да има едно предприятие, за да може с 1 процент да се получи този ефект, който е желателен от страна на вносителите на бюджета. Много трудно бихме могли всички ние и вие да обясним на бенифициентите на системата, ситуацията при която през цялата 2010 г. те няма да имат възможност да осъвременят пенсиите си, а очакваните параметри за средния осигурителен доход в системата и инфлация през годината няма да дадат възможност да се прилага така нареченото швейцарско правило през 2011 г., което подлага на риск размера на пенсиите за две поредни години.
Две думи ще кажа по новите мерки, които са предвидени и които са включени и като законодателни промени и като разходни параметри отново чрез пари от държавния бюджет, а именно така наречената вдовишка добавка и най вече добавката към пенсиите на пенсионерите над 75 години. Ние приемаме, че правителството правилно се е насочило към тези две целеви групи, като групи които имат нужда от специална подкрепа и специално внимание в тежката 2010 г. Само че не споделяме, че това подпомагане и тази подкрепа трябва да бъде направена именно през пенсионната система. Това ще противопостави групите пенсионери. Няма да даде възможност за достатъчно добра преценка за истинският статус на хората, които ще получат тази добавка. Вече смятам, че и в министерстват постъпват жалби от пенсионери по този въпрос и ми се струва, че би било правилно, ако се използва промеждутъка между първо второ четене, тези мерки да се проведат по начина по който това се прави през системата на социалното подпомагане и така средствата ще бъдат наистина оползотворени точно по конкретните техни направления.
Съжалявам, че в първия бюджет, който новата власт обсъжда и ще приеме за следващата година, ние не можем да окажем своята подкрепа. Но това не е защото не сме добронамерени или имаме някакви други претенции, а защото съгласете се, че при параметрите които ни предлагате няма как това да стане. Особено тревожна е ситуацията с фонд “Безработица”. Вие знаете, всички фондове на държавното обществено осигуряване са на дефицит. Особено тревожна е ситуацията с фонд “Безработица”. Безпрецедентно е това, което се случва с размерите на обезщетенията. Максимума на обезщетението е на равнище на минимална работна заплата. Не случайно България е една от малкото страни, които не покриват изискванията на 102-ра конвенция, която беше ратифицирана през миналата година. Но между впрочем България е ратифицирала още отдавна през 2000 година Европейската социална харта, нейния чл.12, ал.2 и по силата на този свой ангажимент тя е длъжна да покрива поне тези параметри. Тоест поне този минимум, който е гарантиран в 102-ра конвенция.
Длъжна съм да споделя, че Конфедерацията вече е започнала процедурата по колективен иск във връзка с неспазването на ангажимента по чл.12 ал.2 и затова горещо бих помолила, ако е възможно да се преоценят параметрите, които визират фонд “Безработица” и най вече обезщетенията като размери. Основният текст от закона, а именно 60 процента от възнаграждението върху което са платени осигурителните вноски би трябвало да може да работи. А в същност с този максимум, който е определен в закона, това не е за първи път. Това е една практика от последните няколко правителства, няма да може да бъдат защитени правата на хората. Дефицитен е фонда. Много е опасно това. Защото едва ли безработицата ще бъде на равнището на 11,4, толкова колкото е заложено по макропараметрите. Тя е средно годишна. Благодаря ви за вниманието. Ще се опитаме да подпомогнем вашата работа, ако проявявате интерес към наши инициативи и текстове, които биха могли да подобрят ситуацията в този бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания, въпроси, становище, включително и колеги народни представители. След като няма желаещи за изказвания, закривам дискусията. Обявявам гласуване на проекта, който ни беше представен за бюджет на Националния осигурителен институт за 2010 г.
Който е съгласен с така предложения проект, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Прима се.
С това приключихме точка втора.
Преди да преминем към точка трета, поради това че в момента се провеждат заседания на доста постоянни комисии, чакаме всеки момент да дойде представителя на Здравната каса, за да ни представи бюджета.
Предлагаме да направим 10 минути почивка, за да приключим с дневния ред днес.
/ След почивката/
По точка трета от дневния ред
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме кворум. Преминаваме към точка трета от дневния ред.
Давам думата на госпожа Жени Начева да ни представи проекта за бюджет на Здравната каса за 2010 г.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Моля първо да бъдем извинени за закъснението. Ще представя съвсем накратко структурата на проектозакона на бюджета на касата и след това ще се опитам да отговоря и на вашите въпроси.
Проект 2010 г. на Закона на бюджета на НЗОК.
Предвидени са следните промени в самостоятелния бюджет на Здравната каса.
2 млр. 519 002 млн. приходи и трансфери. Приходите са в размер на 2 млр. 514,007 млн. лв. от които 1 млр. 560 млн. лв. са приходи от здравно осигурителни вноски. 941, 1 млн. лв. са трансфери за здравно осигуряване и 13,6 млн. лв. са неданъчни приходи.
Прогнозния брой на населението на базата на което са правени разчетите в приходната част са 6,6 млн. души. Средствата са определени при допускане за 8 процента равнище на здравно осигурителната вноска и съотношение на заплащане от страна на работодателя и здравно осигуреното лице 60:40.
Предвидените разходи и трансфери са в размер на 1 млр. 689,4 млн. лв. общият размер на разходите по функция здравеопазване за 2010 г. са 2 млр. 647,1 млн. лв от които 63,7 на сто от разходите са за сметка на бюджета на НЗОК или 1 млр. 686,3 млн. лв.
За здравно осигурителни плащания са заделени 1 млр. 511,9 млн. лв. като средствата са разпределени за първична извън болнична помощ 157 млн. лв., специализирана медицинска помощ 154 млн. лв., дентална помощ 91 млн. лв., медико-диагностични дейности 61 млн. лв., лекарства 320 млн. лв. и болнична медицинска помощ 708,9 млн. лв. и здравно-осигурителни плащания във връзка с европейски регламенти в размер на 20 млн. лв.
Разходите на касата могат да бъдат увеличавани със средства от оперативния резерв в размер на 125 млн. лв.
Предвижда се в текстовете на проектобюджета възможност Народното събрание по предложение на Министерски съвет да утвърди допълнителни бюджетни кредити, с които Управителният съвет на Националната здравно осигурителна каса да увеличи цените на медицинските и дентални дейности считано от 1 юли за сметка на намаление на планираното положително бюджетно салдо по Закона за бюджета на НЗОК.
Чрез Закона за бюджета на касата се предлагат и промени в Закона за здравното осигуряване, които гарантират изпълнението на Закона за бюджета, а именно промяна размера на процента, който се заделя от здравно осигурителните приходи от 10 на 5 на сто. И се въвеждат също така чрез предложение за промяна в Закона за здравното осигуряване нови изисквания за сключване на договори с лечебно заведение за болнична медицинска помощ, като се изисква лекарите, които ще работят по клиничните пътеки, средството чрез което ние заплащаме на изпълнителите на болнична медицинска помощ, да са ангажирани на пълен работен ден. Най-съществената промяна в структурата на Закона за бюджета на касата през 2010 г. е, че чрез финансирането на болничната медицинска помощ стремежът ще бъде да се реализира реформа в болничната медицинска помощ, като се прецизират критериите за заплащане на лечебните заведения за болнична помощ. Като механизмите са заложени в чл.4 от проекта на Закон за бюджета на НЗОК и критериите за сключване на договори с лечебни заведения за болнична помощ, като се запазва равнището на разходите в областта на извън болничната медицинска помощ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за въпроси, становища, включително гостите.
Д-р СТАВРАКЕВ – зам. председател на Българския лекарски съюз: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин вицепремиер, господа министри, госпожи и господа,
Ще ви представя становището на Български лекарски съюз относно законопроекта за бюджета на Националната здравно осигурителна каса. Следва да се отбележи, че в законопроекта не е отбелязана историята на придвижването на проекта, съгласно Закона за здравно осигуряване. Проектобюджетът е внесен от управителния съвет на Националната здравно осигурителна каса в събранието на представителите, като е приет във вид различен от предложения от Управителния съвет. В последствие внесен от министър на здравеопазването и приет в Министерски съвет във вид различен от приетия на събранието на представителите. Промените в проектобюджета са основно в намаляване на разходната му част и увеличение на приходната, водещо до увеличаване в огромни размери на излишъка. Добре е да се поиска справка за тези промени.
По приходите и трансферите. Прави впечатление увеличението на приходната част, което очевидно се дължи на увеличението на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Поради това са леко увеличени приходите от здравно-осигурителни вноски спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2009 г. с 15 млн. лв., а има значително увеличаване на трансферите за здравно-осигурителни вноски от Републиканския бюджет, които са обвързани с минималния осигурителен доход деца, студенти и т.н. с 203 млн. лв. спрямо Закона за бюджета за 2009 г. и с 277 млн. спрямо очакваното изпълнение.
Добре е с мотивите да се представи подробна разбивка на очакваните приходи по категории здравно осигурени лица, особено за тези осигурявани от бюджета брой лица и очакван среден осигурителен доход. В мотивите се твърди, че се очаква около 6,6 млн. задължително здравно осигурени лица. Липсва ясен анализ на характеристиките на гражданите с прекъснати здравно осигурителни права. Освен това отново се залагат около 1 млн. здравно неосигурени. Тоест никакъв ефект от предвижданите дисциплиниращи мерки.
По разходите и трансферите. Законът залага същите стойности за разходите за здравно-осигурителни плащания за първична извън болнична медицинска помощ, което изключва всякаква промяна в обемите и обхвата на дейностите, предполага продължаващо недофинансиране и намаляване на броя на общо практикуващите лекари, особено в някои региони, където вече има явен недостиг и липса на желаещи. Няма никаква гаранция за пълно усвояване на средствата за разлика от миналата година.
Законът залага същите стойности за разходите за здравно осигурителни плащания за медико диагностични дейности, което изключва добрите намерения за разширяване на профилактиката и достъп до нови високо ефективни изследвания. Освен това закона залага същите стойности за разходите за здравно-осигурителни плащания за дентална помощ, но практически има намаление, тъй като 9,1 млн. лв.се заделят за зъботехническа помощ за сметка на денталните дейности. За зъботехнически дейности реално досега не са заделяни средства, поради рестриктивния бюджет за самите дентални дейности и високото ниво на доплащане, което очевидно ще се увеличи при това намаление.
Интересно е, че с подготвения законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравно осигуряване,зъботехническата помощ се заличава от обхвата на задължителното осигуряване от 2010 г., а в Закона за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса за 2010 г. за пръв път са предвидени средства за нея.
Заложените средства за специализирана извън болнична медицинска помощ са с 800 000 по-малко. Въпреки че числото изглежда незначително, това са реално около 50 000 първични консултативни прегледа. Освен това точно тук, вероятно ще се прояви огромен обективен недостиг, тъй като при планираната редукция на хоспитализациите, която очевидно ще се прави административно по типа на делегираните бюджети, заболеваемостта няма да намалее, а ще натовари допълнително извън болничната помощ, отчасти първичната, повече медико-диагностичната дейност предвид повишаване необходимост от амбулаторни изследвания и най-много специализирана извън болнична медицинска помощ. Над две трети от хоспитализациите са на хронично болни. Повече от ясно е, че това са основно тежко болните, диспансеризирани при специалист около 800 000 души, които в момента имат достъп до такъв един, два пъти годишно и поради това декомпенсират и развиват усложнения. Както и че всяко ранно открито при профилактичен преглед заболяване иска консултация, допълнителни изследвания или диспансеризация при специалист.
Така че, без рязко увеличаване на средствата за специализирана извън болнична медицинска помощ, особено за пряко наблюдение на тези хронично болни, ефект върху хоспитализациите няма да има. В цените за дейностите по специализирана извън болнична медицинска помощ не може да се заложи никакво увеличение, при все това, че миналата година и националната каса призна, че реалните цени са с 50 процента по-високи. В момента Националната здравно осигурителна каса плаща за първичен преглед 14 лв. и 50 ст., а пазарната цена на кешовите прегледи е около 30 лв.
Средствата за лекарства са намалени от 330 на 320 млн. при положение, че с новия лекарствен списък същите ще са не по-малко от 420 млн. лв. Въпреки че пряко не засяга чисто медицинските дейности, това ще има директен ефект върху тях. В законите за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса от 2003 до 2008 г. фигурираше забрана средства от оперативни резерв и от икономии от други здравно-осигурителни плащания, да се прехвърлят за лекарства. Това условие фигурира от 2003 г. вследствие постоянния преразход за лекарства в предишните години когато Управителният съвет насочваше преизпълнението на бюджета, оперативния резерв и неусвоените плащания за медицински дейности само за лекарства. Но отпадна с тазгодишния закон за бюджета, няма го и в проекта за 2010 г. При тези явно недостатъчни средства Националната здравно осигурителна каса вероятно ще насочи целия оперативен резерв за лекарства, което изключва възможността да се насочват допълнителни средства за медицински дейности.
Най-драстично е положението в болничната помощ. Предвидени са 709 млн. лв. при очаквано изпълнение за 2009 г. от 1 млр. 71 млн. лв. или намаление с 362 млн. лв. При това поради изброените по-горе причини, средствата от резерва не могат да се очакват. Тук възникват някои много сериозни въпроси към вносителя и най-вече към министъра на здравеопазването. Намалението е с 66 процента. С този бюджет, ако изобщо не се вдигнат цените редукцията на хоспитализациите ще бъде с 660 000 по-малко при средна цена от 550 лв. за клинична пътека. Това ли е според министъра броя на фалшивите или така наречени ненужни хоспитализации. Колко конкретно са те в болниците, където работеше той до преди няколко месеца. Ако това число е вярно?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Министърът го няма, а ви задавате въпроси към него.
Д-р СТАВРАКЕВ: Разбирам, но това е официалното становище.
ПРЕДС. СТОЯНОВА: Вие нали ще ни го депозирате.
Д-р СТАВРАКЕВ: Би трябвало да сте го получили официално и депозирано. Аз го прочитам, за да бъде чуто. Всеобщо е признанието, че огромната част от клиничните пътеки са недофинансирани, средно с 30 – 40 процента. Признато е и от здравния и от финансовия министър. Как ще се увеличат тогава цените. Защото министър Нанев твърди, че с този бюджет щели да се увеличат цените на пътеките и да се намалят хоспитализациите. Ако увеличим цените с 30 процента, то с този бюджет трябва да намалим хоспитализациите не с 660 000, а с 950000. Как ще намалим хоспитализациите, ясен отговор няма. Той е загатнат в текстовата част на закона. В чл.4 е предвидено болниците да получават делегирани бюджети. Тоест, твърд лимит за хоспитализациите, без да се държи сметка за избора на болния, прокламиран в Закона за здравното осигуряване. При изчерпан бюджет не е ясно какво става. Медицински туризъм за търсене на болница с неизчерпан лимит или трупане на болни до 5-то – 10-то число на месеца и бездействие след това. Явление вече позабравено, но изпитано през 2001 и 2002 г. при лабораториите на които се раздаваха тогава лимити по квоти. Или листите на чакащите неясно по какви критерии, претоварване на спешните портали или всеки да се оправя както може. Най-вече като се заплаща, тогава няма проблеми да бъде хоспитализиран когато и където си поиска.
Вторият подход е отново подновената порочна практика със Закона за бюджета на касата в § 9 да се променя Закона за здравното осигуряване, като се изисква специалист на основен трудов договор за сключване на договор с Националната здравно осигурителна каса. Вероятно това е простия механизъм да се закрият 80 болници или повече, за които говори министър Нанев. Само че говорихме не за закриване, а за преструктуриране в болниците за долекуване и продължително лечение. Финансиране за такива дейности обаче в този бюджет няма. Така че никой няма да се преструктурира, за да остане без финансиране. Но без договори с Националната здравно осигурителна каса може да останат цели областни болници, поради отсъствие на някои специалности на основен договор. С текста за делегираните бюджети отново грубо се нарушава Закона за здравно осигуряване, тъй като представлява лимитиране на обеми не при възлагането, а при крайния изпълнител на дейностите, разпределяне на квоти между болнични заведения.
В този проектобюджет тази порочна практика продължава. Подобни действия практически нарушават и правото на пациента за свободен избор на пациента, а както всяко разпределително действие са предпоставки за корупция. Това си е чисто административно бюджетиране с финансиране на структури, а не регулация и управление на риска характерен за здравното осигуряване, което лесно би могло да се осъществи с похватите, които Българския лекарски съюз предлага при наличие на реално финансиране. Не случайно напоследък бившата директорка на Националната здравно-осигурителна каса говори, че й трябвали пари за нови болници, а не за хоспитализации.
Касата започна да финансира от много структури, а не дейности. И това се стимулира и генерира законодателно. При натрупаните дългове при сегашния бюджет, колко ще станат те при редукцията му с още 362 млн. лв.? Къде е причината за дълговете? Всички директори са некадърни и крадливи, което би трябвало да е проблем на принципала, т.е. министерството и общините или че пътеките са недофинансирани, както признават всички.
Отново с промяна в Закона за здравното осигуряване е намален оперативния резерв на Националната здравно-осигурителна каса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ставракев, ние не обсъждаме Закона за здравното осигуряване. Аз много се извинявам. С огромно уважение към институцията, която представлявате. Моля по-кратко и то в рамките на нашия предмет.
Д-р СТАВРАКЕВ: Засягаме тези промени защото, както чухте от изложението на госпожа Начева, чрез Закона за бюджета на националната каса се правят на практика промени в Закона за здравно осигуряване. И ние затова сме длъжни да вземе становище по тези предложения. Ще се постарая да съкратя изложението.
Най-скандалното в този бюджет е огромния излишък от 830 млн. лв., който на практика трябва да бъде блокиран и неизползван на практика за здравно-осигурителни плащания. Така че и без това наличния ресурс в така наречения голям резерв, който към момента е 620 млн. лв. на практика с тези допълнителни 830 млн. лв. ще стане 1,4 млр. лв.
Няма да го коментираме Закона за здравното осигуряване, макар че това е основен проблем в бюджета. Тъй като в момент в който има икономическа криза, вместо да се използват вече наличните в големия резерв, на практика се предлага този резерв да бъде увеличен за сметка на липса на плащане за здравно-осигурителни дейности. Тъй като от години се говори във връзка с този увеличен натрупан резерв, че тези пари на практика ще се ползват като бели пари за черни дни, абсолютно неразбираема е логиката точно в тези черни дни на практика ние да нямаме достъп до този резерв, а напротив от повече събраните приходи още по-голяма сума на практика ще увеличи този резерв, който няма да бъде достъпен за здравно-осигурителни плащания.
И тук отново се връщаме за рефрен за не реформираната система, за която са били виновни докторите, затова няма да се дават пари. Първо до болничната помощ отдавна е реформирана и то много повече от доста други сфери. Но повече пари не й се дават. Въпреки че наистина не е реформирана достатъчно, леглата в болничната помощ бяха съкратени повече от два пъти и се намират на средно европейско ниво. Същото е положението с лекарите, а при сестрите сме вече на значим дефицит. И ако нещо трябва да се реформира това е проблем и задача на политиците, а не на лекарите.
Реформи се подсигуряват финансово. В случая преди преструктуриране е необходимо да се подсигури и финансиране на дейностите за до лекуване и продължително лечение, реално финансиране на останалите пътеки и работеща обективна здравна карта. Такива неща в този бюджет няма.
От дължимите за идната година 941 млн. лв. здравни вноски на категориите лица осигурявани от Републиканският бюджет, държавата ще си прибере обратно 830 млн. лв. В такъв случай държавата ще прати реално около 110 млн. лв. за контингент от над 4 млн. души, включващ пенсионери, деца, студенти и т.н. Средно по около 2 лв. на човек месечно, а останалите са виртуални.
ДИЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ставракев, извинявайте че ви прекъсвам, но аз мисля, че на всички колеги им стана ясно, вашето становище. Не мисля, че то обогатява по някакъв начин дискусията, която ние водим. Благодаря ви за изложението и ако може все пак да ни спестите и на нас малко време.
Д-р СТАВРАКЕВ: Добре, приключвам. Длъжен съм да отбележа още няколко важни неща и наистина приключвам. Едно от тях е наличието на регулативните стандарти, които Върховния административен съд отмени на няколко пъти, както и липсата на предвидени средства за компенсация на освободените лица от потребителска такса. Считаме, че предложения проектобюджет е неприемлив, вреден и опасен за българското здравеопазване и за здравето на българските граждани.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Колеги, имате ли въпроси и изказвания или да дам на госпожа Начева, ако желае нещо да отговори по множеството проблеми, които бяха повдигнати от д-р Ставракев.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Д-р Ставракев обобщи може би от дискусията от която идвам, от здравна комисия. Аз му благодаря, че чрез Закона за бюджета на касата, той се опитва да обобщи цялата политика в сферата на здравеопазването от гледна точка на Български лекарски съюз, но мога да направя следните коментари. Приходната част на Закона за бюджета е съобразена с параметрите и трансферите предвидени в целия консолидиран държавен бюджет. Касата както отбелязах, средствата, които разпределя касата са тези, които обществото може да си позволи да събере от здравно осигурителни вноски. Така че ангажимента на касата е по най-справедливия и ефективен начин да разпредели средствата, които могат да бъдат събрани като здравно-осигурителни приходи.
В хода на изпълнение на бюджета на касата са предвидени механизми за промяна в положителна посока, съобразно тенденциите в развитието на икономиката. Проблемите, които д-р Ставракев очерта на секторно ниво в направленията на здравно осигурителните плащания по един или друг начин се решават в рамките на общата функция на средствата за здравеопазване, която е 2,6 млр. лв. и с определени законодателни промени в Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствата, които гарантират механизми за преструктуриране и разпределение на средствата, така че да не се стигне до дефицит в системата. Тоест финансово бюджета на касата е съобразен с намеренията за развитието на политиката в сектора и са гарантирани необходимите механизми за запазване на финансовата стабилност в условия на икономическа криза.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви госпожо Начева. Господин Радославов заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, представители на заинтересованите страни, ако мога така да се обърна към всички във връзка с този проект за бюджет на Националната здравно осигурителна каса. Искам да припомня някои неща от 40-то народно събрание. Увеличението тогава с 2 процента на вноската беше направено с оглед подсигуряване възможностите й за подпомагане на работата и активната намеса на частните здравно осигурителни фондове. И така се прецени, че може би те ще влезнат реално в действие през 2010 г. И понеже това не се случи през 2009 г. се сформира този резерв, доколкото си спомням беше по 400 млн. за един процент. Някъде се предвиждаше 800 млн., които да станат като резерв. Не беше предвидено първоначално да бъдат като резерв, а се получи този резерв. Защото се забави поначало развитието на системата с включването на частните здравно осигурителни фондове.
Това което на мен ми прави впечатление тук, че пак се формира един приличен, ако мога да кажа резерв в бюджета за 2010 г. Аз съм поставил този въпрос принципно и на предишното Народно събрание. Болниците така набъбнаха вече над 400. Бяха някъде около 300, може би за предишния мандат. И най-често сме си дискутирали, че за една малка държава в която населението й все повече намалява, за съжаление, а се получава такъв ръст на болници. Министър Гайдарски твърдеше, че в Белгия със същото население са 60 болници, включително частни и държавни. Явно е, че трябва да се ускори тази реформа за която си говорим ние. И че колкото повече реципиенти, колкото повече болници, толкова повече вероятно ще има нужда държавата да влага допълнително средства от бюджета. Според мен разковничето в една такава криза, която е обективна. Тя е световна финансова икономическа криза, че може би трябва да се ускори този процес. И ако чрез бюджета едно от тези средства в една естествена среда да оцелеят тези, които биха се издържали и финансово като болници и колективи, разбира се, мениджмънт включително удачен, това може би като замисъл донякъде да има някакво основание. Но на мен ми се струва, че прехвърлят тежестта върху самите граждани. Защото на практика с това намалено, както се изтъкна тук и от представител на Български лекарски съюз, финансиране, ще направи на практика така, че хората ще трябва да си доплащат. Няма да има друг начин. И тук голямата отговорност на нас като народни представители е да помислим и за това. Защото ясно е, че ще се увеличава безработицата, ще има все повече хора, които няма да имат налични средства, за да си доплащат, а болестите няма да намаляват като цяло. Така че ми се струва, че може би тази разходна част е разумно да бъде увеличена.
ПРЕДС. СТОЯНОВА: За сметка на какво?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Тук нали се предвижда по-голяма приходна част, разходната е по-малка. Да се намали тази положителна разлика, която се планира. Тоест да се увеличи разходната част. По този начин вероятно и претенциите на Лекарския съюз до известна степен ще бъдат задоволени. Защото без да съм лекар и да имам точна информация, но звучат доста достоверно една част от мотивите, въпреки че всеки си защитава своите интереси, но има основание в тази тревога, която се изразява. Така че да се помисли дали не би могло да намалим от тази планирана допълнителна подсигуряваща сума като резерв и да се увеличи разходната част на бюджета. Това ми е предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви господин Радославов. Други колеги, които искат да вземат отношение? Във вашето изказване ми направи впечатление, но съдържа известно противоречие. Сам казвате, че тези 400 болници са страшно много. И ако ние не ги намалим, дали по естествен и до известна степен административен натиск. Пак ще изпратим едни при в пясъците. А без да се получи качеството на услугата, за която хората имат нужда. Защото не е въпроса да има количество, а да няма качество.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Само да доизясня. Аз мисля, че трябва да вървят двата процеса успоредно. Да се ускори тази реформа като се преструктурират част от болниците. Всички са на такова мнение, че има нужда от хосписи или за по-продължително лечение. Тоест, трябва да се направи по-бързо тази реформа. Защото ние колкото и да говорим, болниците се увеличават без да реформираме системата като цяло. И на практика се получава така, че колкото и да се наливат допълнително сумите, ефекта не е толкова положителен. Затова моето предложение е от една страна да се види специално за 2010 г., да се намали планирания резерв, който се формира специално за 2010 г. сама за себе си имам предвид и да се ускори точно този процес. Да се прецени, включително и с участието на гилдията, кои болнични заведения трябва да бъдат преструктурирани. Няма какво да чакаме. Трябва да започне този процес, защото колкото повече се отлага проблемите се трупат. Това ми е предложението.
Д-р СТАВРАКЕВ: Бих само повторил липсата на възможност за преструктуриране, това което каза уважаемия народен представител и липсата реално на изработени пътеки за долекуване и рехабилитация, които биха били все пак една финансова основа и мотивация даваща възможност за реалното преструктуриране. Лично аз не искам да се бъркам във вашите икономически анализи и прогнози, но без реална икономическа мотивация и подсигуряване на реформата съм убеден, че това не може да се случи и в годините това се доказа.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Исках само да отговоря до известна степен, че два са механизмите по които се работи. Чрез Закона за бюджета и правилата, които касата съвместно със съсловните организации изработва. Ние се надяваме да прецизираме критериите за сключване на договори с лечебни заведения за оказване на болнична медицинска помощ. Досега знаете, че нямаше такива, което предпостави сключването на договори и финансирането от касата не за дейност, а за структури. Тоест, ако се прецизират изискванията за сключване на договори с лечебни заведения на база на медицински стандарти по които сега се работи съвместно и със съсловните организации, на изисквания към присъствието на лекари специалисти и апаратура, по естествен начин ще се прецизира правото на всяка болница да работи по определена клинична пътека, което ще подобри обслужването на пациентите по съответните медицински дейности.
Заедно с това, но това е функция на Министерството, доколкото знам това се прави, се преработва и прецизира основния пакет дейности на базата на който ние заплащаме. И предполагам, че това е успореден процес със сключването на договори на касата и медицинските стандарти, да се включат и дейности за продължително лечение и долекуване, които да станат част от основния пакет и да могат болниците, съответните легла, които не са подходящи за остри случаи да бъдат използвани за долекуване и продължително лечение. Но това може да стане, когато преценим какви са тенденциите в изпълнението на приходната част. Защото през тази година имаме наистина неизпълнение на приходната част и прогнозния размер на планирания излишък по Закон за бюджета няма да се изпълни с приблизително 50 на сто. Така че отново подчертавам, че има текстове в Закона за бюджета, които позволяват да се анализира размера на приходната част и да се предложат съответни промени ако това се налага, заедно с мерките за прецизиране на критериите за работа с изпълнителите на медицинска помощ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища или въпроси? Няма. В такъв случай закривам дискусията. Подлагам на гласуване проекта за Закон за бюджет на здравната каса за 2010 г.
Който е съгласен на първо гласуване с така предложения проект, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четири въздържали се.
Благодаря ви. С това изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието

/Закрито в 17.00 часа/

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ М. Стоянова/

СТЕНОГРАФ:
/С. Михайлова/