ПРОТОКОЛ
№ 11

---

На 12.11.2009 г. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 902-01-30, внесен от Министерски съвет на 19.10.2009 г. – второ четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г. – второ четене.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г. – второ четене.

На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите: заместник-министър на финансите Владислав Горанов, Пенка Драгнева – директор на дирекция „Данъчна политика”, Даниела Влъчкова – държавен експерт в дирекция „Данъчна политика”, Даниела Терзиева – главен експерт в дирекция „Данъчна политика”, Мая Николова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика”; от Национална агенция по приходите: Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчна политика”, Петър Цветков – главен юрисконсулт, дирекция „Разследване на особени случаи в Националната агенция за приходите, Васил Панов – директор на дирекция „Данъчно…” – Националната агенция за приходите, Петкова – главен експерт – дирекция „Данъчна политика” и Даниела Влъчкова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика в Министерството на финансите.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. За?
Гласували 16: за – 16, против няма, въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
- / -
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е съгласен с наименованието на закона, моля да гласува за! Благодаря.
Против? Въздържали се? Няма.
Гласували: 16. За – 16, против няма, въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

§ 1. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„ § 1. „В чл. 4, ал. 3, накрая се поставя запетая и се добавя: „а в производствата по обезпечение на данъчни задължения – на публични изпълнители”.
Който е съгласен с така предложения текст от работната група, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се няма.
Гласували – 16, за - 16, против няма, въздържали се няма.
Приема се единодушно.

§ 2. Тук имаме предложение, постъпило от н.п. Алиосман Имамов § 2 да отпадне. Работната група не подкрепя предложението на народния представител.
Имаме второ предложение – на н.п. Георги Анастасов § 2 да отпадне, тоест то е същото като предишното. Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя предложението за текста на вносителя за § 2.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, става дума за предложената промяна по чл. 10, ал. 4, съгласно която се намалява долният праг за облагане на недвижимите имоти, което ще разшири обхвата на данъкоплатците и по този начин ще увеличи значително данъчната тежест, особено на данъкоплатците от селските райони, включително и земеделските производители, защото тук се включват и сгради, които имат много по-ниска данъчна стойност.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Каква е причината, поради която намаляваме този праг, и то точно в този период, и то значително при положение, че ние съвсем скоро го увеличихме прага – мисля, че преди година и половина или преди две години.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Предложеното увеличение е в резултат на настояване от Националното сдружение на общините за включване в обхвата на облагане на повече имоти. Имаше аргумент, който се предлагаше от противници на подобна мярка, че това ще оскъпи значително администрирането на този вид приход, тъй като данъкът върху такава малка данъчна оценка е от порядъка на лев, два, три. Така или иначе обаче се оказва, че уведомленията, които получават собствениците на подобни имоти така или иначе се изготвят и стигат до тях заради такса смет, така че и този аргумент не надделява. В края на краищата, с оглед на баланса на интересите между централната и местна власт ние се съгласихме с това предложение, предложено всъщност от Националното сдружение на общините.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това същото сдружение преди една година говореше точно обратното. Има ли някой тук от това сдружение?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли някой от сдружението на общините? Вие можете ли да вземете отношение по този въпрос? Говорим за необлагаемия минимум на имотите. В досегашния вариант на закона за имоти с данъчна оценка под 2520 лева не се плаща данък. Предложението на Националното сдружение на общините е тази сума 2520 да се замени с 1680, тоест да се разшири обхватът и имоти над 1680 да бъдат обект на облагане. Имате ли отношение по този въпрос? Аз ще кажа две думи.
Пред мен има една справка, която помолих да направят и ще ви цитирам два примера. За имоти с данъчна оценка близка до 2520 лв. се плаща данък между 10 и 20 стотинки, а цената на съобщението, което се изпраща до всяко данъчно задължено лице, е 45 стотинки. Например, за община Смолян, където са разположени 87 населени места, повечето са в категория осма и има 37400 броя имоти с данъчни оценки до 2520 лв., тоест повече от 1/3 от собствениците на недвижими имоти не плащат данък. Става дума за малки населени места, където стойността на тези имоти е ниска. Така че наистина е неефективно да се пращат съобщения за 45 стотинки, а да се взима по-нисък данък или да не се плаща такъв. В този смисъл смятам, че предложението на Националното сдружение на общините е насочено преди всичко към подкрепа на малките общини и на малките населени места.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Как точно ще подкрепим общините – като ги накараме да плащат по-скъпи съобщения?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, като накараме да плащат тези, които получават съобщения и да плащат данък, който поне е равен на въпросните съобщения.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Тук идеята на малките общини е именно за да може те да получат някакви допълнителни приходи чрез облагането на тези по-евтини сгради, така да кажа, защото досега границата беше 2600 и нещо. Точно тук беше идеята на председателката на общините Дора Янкова – точно това им бяха мотивите, за да може малките общини също да получат повече приходи чрез облагането на по-ниските стойности на тези сгради, които са с по-ниска стойност. Така че мисля, че това предложение е разумно.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Или аз нещо не разбирам, или вие не ми казвате нещо както трябва. Току що госпожа председателката каза, че данъкът, който се плаща за имоти с оценка 2500 лева, е 20 стотинки, а съобщението, което ще пратим за този данък, е 40 стотинки. Какво точно ще спечели общината, като ще изпрати повече за съобщението, отколкото данъка, който ще получи?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз споменах, ние така или иначе сме казали, че за такса смет изпращаме тези съобщения, тоест ние няма тепърва да започнем да ги изпращаме.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Едно съобщение освен пощенската услуга, има и напечатване и т.н.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ние ги пращаме заради такса смет. Ще добавим още един ред в сметката, в който ще кажем „платете и малко данък”. Трябва да се има предвид, че в тези рядко населени места с голяма отдалеченост между отделните населени места същевременно има твърде много претенции за развитие на местна инфраструктура. Всъщност трябва да се търси баланс между това, че ти живееш на място, където искаш да имаш прекрасен път, ВиК, електроснабдяване, а същевременно аз не знам и не мога да заявя отговорно, че специално в Смолянския регион, откъдето се цитира, че е председателят на Националното сдружение на общините, там за 1/3 от имотите не се плаща данък, тъй като са под този праг, но имам основание да мисля, че голяма част от тези имоти, ако тръгнат да се реализират на пазарна цена, едва ли биха се продали на цената, която е в момента фигурира като данъчна оценка.
Така или иначе обаче има аргумент в посока на това, че за тези 40 или 50 стотинки или въобще за отношението към имота като задължение да плащаш някакъв данък няма нищо лошо в това, което предлага Националното сдружение на общините – разширяване на базата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Горанов, имате ли оценка за очакваните приходи от тази промяна в милиони? Моят кратък коментар е следният. Мотивите, които Вие изтъкнахте, могат да бъдат обобщени така: да решим проблемите на малките населени места на гърба на малките данъкоплатци.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Моят въпрос е аналогичен. Уважаеми колеги, ако вие мислите, че с този данък ще решите инфраструктурните проекти и т.н. на малките общини и въобще каквото и да е, което трябва да се направи там по тези селца, това е илюзия. Вижда се от който и да е, и от некомпетентния човек, който не може да смята, че това не може да стане на практика. Трябва да се търсят някакви други източници евентуално, за да се решат тези неща. Иначе тук ще станем за резил, че всичките хора тук едва ли не не можем да смятаме – от стотинки да се смята, че се акумулират средства – това ще доведе само до едни брожения на тези бедни хора по тези затънтени малки села, което мисля, че не бива да се прави.
Второ, ако някъде някой купува такъв имот – да предположим, човек състоятелен, който решава да си купи вила или такъв имот – той при всички положения прави такива подобрения, че цената няма да е 2680 на данъчната оценка, а ще стане сигурно десетки хиляди. Тоест не е този начинът да се акумулират средства. По-скоро трябва да помислите за някакъв друг вариант. Струва ми се, че това е решение, от което на практика няма да има никаква полза като приходоносно средство.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да ограничим изказванията до едно или две. Заповядайте, г-н Овчаров!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това, че ще решим проблемите на малките общини с тези данъци просто не е аргумент. Ако е вярно това, че тези имоти в Смолянска област са 37000 и ако сметнем, че всеки един от тези имоти ще бъде обложен с 20 стотинки данък, за цялата област ще се получат около 700 лв., които като ги разделим на 7-8 общини, на всяка община ще се получат около стотина лева. С тези стотина лева не знам кои проблеми точно ще реши съответната община.
Вторият въпрос, който ми се струва не по-маловажен, е, че не е добър знак ежегодното сменяне на критериите, които засягат все пак доста широк кръг от хора. дали са 37000 в тази област, дали са 5000 в Пазарджишка или са 50 000 – в Пловдивска, е втори въпрос. Въпросът е, че от гледна точка на фиска това е мероприятие, което е абсолютно изпразнено от смисъл. От гледна точка на администрирането на услугата това е нещо, което неминуемо ще доведе до затруднения, независимо дали това ще бъде един ред, ще бъдат два реда, или ще бъде нова бележка. Така или иначе, това ще изисква труд по свършването на тази работа.
Затова аз мисля, че без да имаме достатъчно добра аргументация няма смисъл да се занимаваме с подобно законодателство. Нищо не ни носи то. Няма никаква логика в това, едната година да го направим, и то пак по искане на общините и сега да го махаме, без да са ни ясни поне аргументите, поради които го правим.
КИРИЛ КАЛФИН: Приходите може действително и да са малко от този начин на събиране, но нали знаете поговорката- капка по капка вир прави, така че ние трябва отвсякъде да събираме, за да можем да напълним този вир.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Основното, което искам да ви припомня, е, че обсъждаме Закон за местни данъци и такси и около 99% от предложенията са направени от Националното сдружение на общините. Тоест пред нас стои възможността или да отхвърлим техните предложения, или да ги приемем. Ако искате, може да изпаднем в ново изчисление колко струва едно съобщение и т.н., но основният въпрос е дали приемаме или не предложенията на Националното сдружение на общините.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че се изясни тази тема. Предлагам да преминем към гласуване. Гласуваме предложението на н.п. господин Имамов § 2 да отпадне. Който е за това предложение - § 2 да отпадне - моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували - 19. За – 4, против - 15, въздържали се няма.
Предложението се отхвърля.
Гласуваме предложението на н.п. Георги Анастасов пара 2 да отпадне. По същество то е същото и няма смисъл да го гласуваме. Резултатите от гласуването важат и за това предложение.
Гласували - 19. За – 4, против - 15, въздържали се няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 2. Който е за предложението на вносителя за § 2, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Гласували - 19. За – 16, против - 3, въздържали се няма.
Предложението се приема.

§ 3. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
В чл. 17, ал. 2 се изменя така:
„(2) За жилищните и нежилищните имоти, върху които имат право на собственост, съответно им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията по дават декларации по реда и в сроковете по чл. 14”.
Има ли съображения по този текст? Няма. Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 19. За – 17, против 2, въздържали се няма.
Предложението се приема.

§ 4. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 19 се създава ал. 4:
„(4) Алинея 3, изречение първо не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване.”
Съображения по текста? Няма. Който е съгласен с така предложената редакция на текста на § 4, моля да гласува. За?
Гласували - 19. За - 17, против 2, въздържали се няма.
Текстът се приема.

§ 5. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5. Съображения по това? Няма. Който е съгласен с текста на § 5, моля да гласува. За? Против? Въздържали се? Няма.
Гласували - 19. За - 17, против 1, въздържали се 1.
Текстът на § 5 се приема.

§ 6. Предложение на н.п. г-н Имамов. Работната група подкрепя предложението на г-н Имамов.
Има предложение на н.п. Георги Анастасов § 6 да отпадне. Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 22 думите „от 0,5 до 2 на хиляда” се заменят с „от 0,3 до 2,5 на хиляда”.
Съображения по текста?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на работната група, че са подкрепили предложението. Основното в него е, че се намалява долната граница и се дава възможност на общини, които имат собствени приходи, да предложат по-ниски данъци и такси.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Абсолютно подкрепям мотивите на господин Имамов и предлагам долната граница да бъде 0,1.
ИВАН КОЛЕВ: Това е стъпка в посока децентрализация – предишния път, да има само горна граница. Така че ще подкрепим действително намаляването на долната граница в стъпка децентрализация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други съображения? Обявявам гласуване. Първо, подлагам на гласуване предложението на н.п. Георги Анастасов § 6 да отпадне. Който е за предложението на Георги Анастасов § 6 да отпадне, моля да гласува.
Гласували - 19. За - 2, против 1, въздържали се 16.
Предложението се отхвърля.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Димитър Главчев долната граница от 0,3 да падне на 0,1.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Главчев има ли икономическа аргументация?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Който е съгласен с предложението на н.п. Главчев, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 19. За - 17, против няма, въздържали се 2.
В такъв случай остана да гласуваме окончателната редакция на текста, която ще ви зачета:
„§ 6. В чл. 22 думите „от 0,5 до 2 на хиляда” се заменят с „от 0,1 до 2,5 на хиляда”. Който е съгласен с тази редакция на текста на § 6, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 19. За - 18, против няма, въздържали 1.

Предложение на н.п. Менда Стоянова за нов параграф. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов §7 със следната редакция:
„В чл. 24, ал. 1, т. 14 се отменя.” Става въпрос за преференцията на селскостопанските сгради на земеделски производители. Има ли съображения по това предложение? Има ли нужда от обяснения по това предложение? Става дума за освободени от данък сгради на селскостопански постройки на земеделските производители – да ги обложим с данък, защото иначе ще плащаме глоби на Европейската комисия. Подписали сте договора и сте заявили, че до края на 2009 г. ще отпадне.
Има ли коментари по този текст? Няма.
Предлагам да гласуваме. Който е за - с текста на § 7, който ви изчетох, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували - 19. За - 15, против 2, въздържали се 2.
§ 7 се приема в тази редакция.

Предложение на н.п. Георги Анастасов – старият § 7 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението на народния представител за отпадане на ал. 4 и не го подкрепя в останалата част.
Работната група подкрепя текста на вносителя за ал. 3, а не го подкрепя за ал. 4 и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.”
„2. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.”
Съображения по текстовете?
Това не е нов данък. Това е изясняване на облагането на придобиване на имущество, тъй като по давност също се придобива имущество, както и по другите начини на придобиване – просто изясняване.
Има ли други съображения? Няма.
Предлагам да гласуваме първо предложението на н.п. Георги Анастасов, което работната група не подкрепя в останалата част, освен ал. 4.
Който е за предложението на н.п. Георги Анастасов за подкрепяне на неприетата част, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 16. За - 3, против 12, въздържали се няма.

Подлагам на гласуване окончателния текст, който работната група е предложила. Който е за текста, който ви изчетох преди малко за параграфа, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 19. За - 17, против 1, въздържали се 1.
Параграфът се подкрепя.

§ 8. Работната група подкрепя текста на вносителя по принцип по точка 1 и не го подкрепя по точка 2 и предлага следната редакция на § 8, който става § 9.
„§ 9. В чл. 46, л. 1, накрая се поставя запетая и се добавя „а при придобиване по давност - към момента на издаване акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване”.
Имате ли съображения по текста? Няма.
Който е съгласен с текста в редакцията на работната група, който ви изчетох преди малко, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 19. За - 17, против няма, въздържали се 2.
Текстът се приема.

§ 9. Има предложение на н.п. г-н Имамов § 9, т. 2 да се измени:
Работната група подкрепя предложението на г-н Имамов. Работната група подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10.
„§ 9. В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „буква „б” се заменят с „т. 1”.
2. В ал. 2 думите „от 1,3 до 2,6 на сто” се заменят с „от 1 до 3 на сто”.
Съображения по текста?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За да бъда последователен, ще предложа пак 0,1 долна граница – до 3.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз ви съветвам, г-н Главчев, да не го правите.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Защо?
Това е решение на общинския съвет. Нали децентрализираме общините.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други съображения по текста?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Имамов, защо увеличаваме горната граница?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако община София реши да отиде на минус, на 0,1, това ще бъде много добре за данъкоплатците, но трябва да се направи сметка колко ще загуби бюджетът на Софийска община.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Мисля, че отговорни хора работят в общинските съвети във всяка една община, не само за София.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания по темата? Няма. Тогава подлагам на гласуване предложението на г-н Алиосман Имамов. Работната група подкрепи това предложение. Който е за това предложение моля да гласува.
Гласували - 14. За - 1, против 3, въздържали се 10.
Предложението се отхвърля.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Главчев долната граница от 1 да стане 0,1. Който е за предложението на г-н Главчев, моля да гласува.
Гласували - 19. За - 17, против няма, въздържали се 2.
Единодушно се приема.
В такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на § 9, който става § 10, със следния текст:
„9. В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „буква „б” се заменят с „т. 1”.
2. В ал. 2 думите „от 1,3 до 2,6 на сто” се заменят с „от 0,1 до 3 на сто.”
Който е съгласен с тази редакция на текста, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 18. За - 16, против 1, въздържали се 1.
Текстът се приема.

§ 10. работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
„В чл. 49, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя: „а в случаите по чл. 44, ал. 3 – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване”.
Това е аналогично на другото, което гласувахме.
Има ли съображения? Няма.
Който е съгласен с така предложения текст от работната група, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 19. За - 17, против няма, въздържали се 2.
Текстът се приема единодушно.

§ 11. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Съображения по текста? Няма.
Подлагам го на гласуване. За?
Против? Въздържали се?
ДАНИЕЛА ВЛЪЧКОВА: В § 11 с тази редакция и с отмяната на чл. 60, ал. 5 вече няма откраднати и унищожени превозни средства като термин. Наш пропуск е, че не сме отразили тази промяна и в чл. 54 на закона, където в ал. 3 и ал. 4 се среща също „откраднати и унищожени превозни средства”. Ние вече ползваме не само като термин, а и като разделна линия „превозни средства с прекратена регистрация”. Ако е възможно, да предложим някаква редакция, ако процедурно е възможно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Щом трябва, ще го направим, защото това е в интерес на по-добрия закон. Имате ли редакция, която да предложите? Да го отложим и до края на заседанието да го гледаме.
ДАНИЕЛА ВЛЪЧКОВА: Той е за нов параграф.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нищо че е за нов параграф.
ДАНИЕЛА ВЛЪЧКОВА: Нашето предложение е в чл. 54, ал. 3 второто изречение да отпадне, а в чл. 54, ал. 4 пак второто изречение да се промени „при прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документи от компетентен орган”. Имам редакция, но не е написана.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уточнете си редакцията и ще я предложите, като приключим закона. В края на закона ще се върнем и ще го гласуваме. Нали нямаме нищо против това, за да продължим нататък?
Гласуваме текста на § 11, който става § 12. Тук нямате съображения, нали? Който е за текста на § 11, който става § 12, моля да гласува. Трябва да преномерираме параграфите.
Гласували - 16. За - 16, против няма, въздържали се няма.
Текстът се приема.

§ 12.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вече има няколко параграфа по вносител. Предлагам да ги гласуваме заедно. Такава е практиката досега.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, съобразявам се с Вашето процедурно предложение и предлагам ако няма съображения по параграфи 12, 13, 14, 15 и 16 – има ли съображения? Няма. – да гласуваме.
Гласували - 19. За - 19, против няма, въздържали се няма.
Параграфи 12, 13, 14, 15 и 16 се приемат.

§ 17. има предложение от н.п. Менда Стоянова – § 17, т. 2 относно допълнителната разпоредба на закона да се измени така:
„т. 2 и т. 4 о 18 се отменят”.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя предложението на вносителя по точка 1, а го подкрепя по т. 2 и предлага следната редакция на § 17, който става § 18:
„§ 1 от Допълнителните разпоредби, т. 4 и 18 се отменят”.
Има ли желаещи да се изкажат по текста?
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Менда Стоянова. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 19. За - 18, против няма, въздържали се 1.
Предложението се подкрепя.

Подлагам на гласуване окончателния текст на § 17, който става 18 – така, както ви го прочетох. Който е съгласен, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 19. За - 17, против няма, въздържали се 2.
Текстът се приема.

Преходни и заключителни разпоредби. Работната група подкрепя създаването на Преходни и заключителни разпоредби. Който е съгласен с това, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се? Няма.
Гласували - 19. За - 19, против няма, въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.

В Преходните и заключителни разпоредби има предложение от н.п. Емил Димитров за нов § 18. Работната група не подкрепя предложението. Съображения по текста?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Мотиви за предложението. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, текстът касае процента на отчисленията от концесионните такси в полза на общините. Дотук текстът гласеше „до 30%”. Тук няколко пъти коментираме децентрализацията. Изхождам от това, че, общо взето, като правило тези общини са в планински райони, където собствените приходи на общините са ниски и правя сравнение с отчислението, което се прави примерно от концесиите върху плажовете.
От концесиите върху плажовете отчислението за общините е 50%, като би трябвало да имаме предвид, че плажовете носят освен 50-те процента, и косвени ползи на общините, като по-голяма заетост на хотели, приходи заведения и т.н., а тук става въпрос за това, че на територията на тези общини се разрушава трайно природната среда около тях. Общо взето, при тази дейност трайно се замърсяват и унищожават реки и всичко това се понася от населението на тези общини.
Ще ви кажа за какъв размер става дума. Направих си труда да проверя. Не коментирам защо е така и дали трябва да бъде така, но от всички концесии, касаещи природни богатства мед, злато, сребро, олово, уран и т.н. в бюджета постъпват 38 млн. лв. Тук става въпрос за 7,5 млн. лв. смятам, че е справедливо тези общини да получат 50% от концесионното възнаграждение. Иначе ще търсят начин да ги получават по друг начин от Министерството на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за изказвания и становища по въпроса. Когато обсъждахме текста, работната група реши да не подкрепи това предложение, защото смятахме, че систематичното му място не е тук. Това е една промяна на Закона за подземните богатства. Този закон по принцип не се гледа в нашата комисия. той е в друга комисия и ние не сме запознати в детайли с него и не знаем дали кореспондира изцяло с останалите текстове на закона и дали приемайки този текст, не бихме влезли в противоречие с други текстове на този закон. Това беше и причината работната група да заеме становището да не го подкрепя и да препоръча да се направи изменение в този закон.
Има ли други становища по въпроса?
КИРЧО ДИМИТРОВ: Заместник-министър искаше думата; тъкмо щях да попитам какво е тяхното мнение по принцип?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще вземете ли думата, г-н Горанов?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това касае само процента на отчислението, не противоречи.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не бива да се забравя, че дневният ред на събранието е Законопроект на държавния бюджет за следващата година, в който приходите от концесионни такси в съотношението, в което по действащия Закон за подземните богатства се разпределят между местните и републиканския бюджет, е съгласно действащия закон. Тоест едно подобно решение от страна на комисията, което безспорно би било по-скоро законодателна целесъобразност, тъй като мотивите как да се преразпределят средства от концесии между общини и републиканския бюджет могат да бъдат различни, ще наруши плана за приходи по републиканския бюджет.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Бих се съгласил с господин Горанов; по принцип той е прав. Ако вие приемете, можем да го направим с дата от 1 януари 2011 г., тоест дотогава ще има достатъчно време в бюджета за следващата година да бъде отразено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава остава съображението на работната група. По-добре е, щом ще е от 2011 г., да го гледаме където му е систематичното място.
Има ли други съображения по текста?
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Емил Димитров за този нов § 18. моля, който е за това предложение да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували - 19. За няма, против няма, въздържали се 19.

§ 18. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19. Изказвания по текста?
Подлагам на гласуване § 18, който става § 19. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 19. За - 19, против няма, въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.

§ 19. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20:
„За притежаваните нежилищни имоти и за нежилищните имоти, върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по чл. 14 в срок до 30 юни 2010 г.”
Съображения по текста? Тогава го подлагам на гласуване. Който е съгласен с окончателния текст на работната група, който ви прочетох, моля да гласува. За?
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Гласували - 19. За - 19, против няма, въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.

§ 20. „Законът влиза от в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 5, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.”
Съображения по текста? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Гласували - 19. За - 19, против няма, въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.

Връщаме се на нов § 12. После ще се наложи преномериране на параграфите. Текстът, който ни предлагате, е: „В чл. 54 се правят следните изменения:
„В ал. 3 изречение второ се отменя.”
„В ал. 4 изречение второ се изменя така: „При прекратяване на регистрацията на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган”.
Бяха обяснени мотивите за това. Имате ли други съображения по текста? Няма.
Който е за така предложения текст на § 12, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували - 19. За - 17, против няма, въздържали се 2.
Текстът се приема. Ще направим преномерация на параграфите до края.
С това приехме на практика на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Благодаря ви.

Предлагам една малка промяна – първо да разгледаме Закона за ДДС и после - Закона за физическите лица. Имаме технически проблем и затова ви моля за тази промяна. Имате ли против да направим тази промяна? Не.

Точка 2 е:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.

Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. За?
Има ли против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 14, против няма, въздържали се няма.
Всички единодушно подкрепят. Благодаря.

§ 1. Работната група подкрепя текста на вносителя
Работната група подкрепя текста на вносителя. Всъщност можем да се съобразим с процедурното предложение на г-н Имамов и да гласуваме § 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9. За тези девет параграфа работната група подкрепя текста на вносителя. Имаме ли съображения по тези параграфи? Няма.
Който е съгласен да гласуваме текстовете на вносителя от § 1 до § 9 включително, моля да гласува за.
Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 14, против няма, въздържали се няма.
Приехме текстовете.

§ 10. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната окончателна редакция:
„В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 7 думата „доставката” се заменя с „всяка от доставките”, а думата „предоставяната” се заменя с „получаваната”.
Т. 2. Създава се ал. 8. „При доставки по чл. 25, ал. 5 данъчната основа се определя пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставките.”
Изказвания по текста? Няма. Който е съгласен с редакцията на работната група, моля да гласува за. Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът се приема.

§ 11. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11. Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 11, който работната група подкрепя. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 14, против няма, въздържали се 1.

§ 12. Има постъпило предложение от – така, както е предложен от вносителя заедно с предложението на н.п. Петър Димитров, предлагам текстът на § 12 – да отложим гласуването му за вторник в почивката. Защо? В понеделник беше направена среща с Висшия адвокатски съвет, където се изразиха основателни доводи за възможността този текст за отпадане на освобождаването на процесуалното представителство за физически лица да отпадне и в жест на добра воля се даде един срок да подготвят своите мотиви писмено, които комисията да разгледа и да прецени достатъчно стабилни ли са тези доводи, за да не приемем предлаганата отмяна и ако преценим, че тези доводи ни дават гаранция, че биха издържали в Европейския съд и България няма да понесе санкции при евентуално неприемане на тези доводи, да приемем тяхното становище или не.
Така или иначе, предлагам да гласуваме отлагането на глас8уването на второ четене на текста на § 12 за вторник. Има ли съображения, различни от това, което казах? Няма.
Който е съгласен да отложим гласуването, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се?
Гласували - 17. За - 17, против няма, въздържали се няма.
Отлагаме текста.
Във вторник ще гледаме Закона за държавния бюджет, това гласуване ще е в почивката, отсега ви казвам. Ще ви уведомим – може би ще бъде в огледалната зала, ще видим.

§ 13. Работната група подкрепя текста на вносителя. Има ли съображения по този текст? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува. За? Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът се подкрепя.

§ 14. Предложение на н.п. Менда Стоянова за нов параграф 14. Работната група подкрепя предложението по принцип и предлага да създадем нов § 14 със следната редакция:
„В чл. 58, ал. 1, т. 12 се правят следните изменения и допълнения:
Буква „а” се изменя така: „Внасят се стоки на обща стойност не повече от 30 лева.
Създава се нова буква „б”. Получават малки пратки на стоки с нетърговски характер, изпратени от трета страна или територия от физическо лице на друго физическо лице в страната, без последното да е заплащало за тях на обща стойност до левовата равностойност на 45 евро.”
Има ли съображения по текста? Няма.
Който е съгласен с текста на работната група, който ви прочетох, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 17. За - 14, против няма, въздържали се 3.
Текстът се приема.

§ 14. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15. Има ли съображения по текста? Няма.
„За” приемането на този параграф?
Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 14, против няма, въздържали се 0.

§ 15. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя на § 15, който става § 16 със следната редакция:
„В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 1 след думата „облекло” се добавя „и лични предпазни средства”, а думата предоставяно” се заменя с „предоставяни”.
2. В ал. 4 след думата „на основание” се добавя „чл. 97” и се поставя запетая.
Изказвания по текста? Няма.
Който е съгласен с така предложената редакция на работната група, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 14, против няма, въздържали се няма.

§ 16 и § 17. Работната група подкрепя текста на вносителя - § 16, който става § 17 и § 17, който става § 18. Изказвания? Няма.
Който е съгласен с двата параграфа с текстовете на вносителя, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 15. За - 14, против няма, въздържали се 1.

§ 18. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 19, със следната редакция:
„В чл. 82, ал. 2 се изменя така:
„(2). Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:
1. доставка на природен газ чрез тръбопроводи а пренос или на електрическа енергия – когато получателят е регистрирано по този закон лице;
2. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка.
3. доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.”
Изказвания по текста? Няма. Който е съгласен с редакцията на работната група, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 15. За - 14, против няма, въздържали се 1.

§ 19. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.. Подлагам на гласуване. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 14, против няма, въздържали се няма.
Подкрепя се.

§ 20 - предложение на н.п. Мартин Димитров и Мариана Даракчиева. Работната група подкрепя предложението по точки 1, 2 и 3 и не го подкрепя в останалата част, тоест, относно създаване на нови точки 5 и 6.
Предложение на н.п. Менда Стоянова. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 21 със следната редакция:
„§ 21. В чл. 92 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думата „три” се заменя с „два”.
б) в т. 4 числото „45” се заменя с „30”.
в) в т. 5 думата „трите” се заменя с „двата” и думата „три” се заменя с „два”.
г) в т. 6 думата „три” се заменя с „два”.
2. В ал. 2 думата „трите” се заменя с „двата”.
3. Ал. 3 се изменя така:
„(3) Независимо от ал. 1, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка. За целите на изречение първо на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на следните услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка: транспорт на стоки в рамките на Общността и оказвани във връзка с този транспорт спедиторски, куриерски и пощенски услуги, различни от услугите по чл. 49; транспортна обработка на стоки; услуги във връзка с транспорта, оказвани от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, както и услугите по оценка, експертиза и работа върху движими вещи.”
4. Алинея 10 се изменя така:
5. „(10) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт), в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.
Имате думата за изказвания по текста!
РОСЕН ИВАНОВ: Без да се аргументираме, само ще кажа, че това намаляване на срока на приспадане от 3 на 2 месеца ще доведе до удвояване на ежемесечните искания за реално възстановяване на данъка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, приехме за сведение Вашето становище. Ако не притискаме НАП, няма да се справим.
Има ли други изказвания по текста?
КИРЧО ДИМИТРОВ: Исках да кажа към колегата, че това все пак е една много добра антикризисна мярка. Така че това се приветства от бизнеса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други съображения, или минаваме към гласуване? Подлагам на гласуване предложението на Мартин Димитров и Мариана Даракчиева в частта, която е неподкрепена от работната група, а именно, относно създаването на нови точки 5 и 6. Който е за подкрепа на предложението на н.п. Мартин Димитров за нови точки 5 и 6 (които работната група не подкрепя), моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 4, против 9, въздържали се 1.
Предложението не се приема.

За редакцията на работната група, която ви изчетох, окончателно, моля, който е за редакцията на § 20, който става § 21, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 17. За - 16, против няма, въздържали се 1.
Приема се редакцията на § 20, който става § 21.

§ 21. Работната група подкрепя текста на вносителя. § 21, (който става § 22). Изказвания по текста? Няма.
Който е за подкрепяне на текста, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 13, против няма, въздържали се 1.
Текстът се приема.

§ 22. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя по § 22, който става § 23, със следната редакция:
„§ 23. Създава се чл. 97а:
„Чл. 97а. (1) Задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя”. Това е заглавието.
Чл. 97а (2) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лица по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
(2) На регистрация по закона подлежи всякоданъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
(3) Данъчно задължено лице, регистрирано на основание на ал. 1, се счита за регистрирано и по ал. 2, и обратно.
(4) За лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
(5) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникват основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.”
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на работната група, който току що изчетох. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 13, против няма, въздържали се 1.
Приема се.

§ 23, 24 – предлагам ги на обсъждане заедно. Работната група подкрепя текстовете. Има ли становища по тези два параграфа?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имам становище по § 23, със създаването на нова ал. 5, ако имате пред себе си законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще го прочета: „В случай, че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението по ал. 1 (това е заявлението за регистрация) задължително заявява такъв адрес. При промяна на електронния адрес лицето в тридневен срок уведомява приходната администрация, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тоест ние задължаваме данъчно регистрираните лица да си заявят имейл адреса, задължаваме ги. Общо взето, идеята е да има административно облекчение за данъчните субекти, а не утежнение. Нека да им дадем възможност за такъв адрес, а не да ги задължим, още повече че в Закона за акциза и данъчните складове има идеи и продавачите на цигари да се регистрират задължително по ДДС, тоест ще ги задължим и тях да заявяват задължителен имейл адрес. Някак си така да променим текста, че да има възможност за облекчение, а не да ги задължим да имат имейл адрес. Ако следите текста, мога да ви предложа някакъв вариант.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли становища по този въпрос?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Като си декларирал, те ще имат задължение да те уведомяват и по имейла.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека вносителите да аргументират защо искаме да въведем задължителен имейл адрес. На практика какво ще се постигне от това? Ще се облекчи връчването ли? Какво ще се постигне?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, така ще стане.
РОСЕН ИВАНОВ: В момента лицата имат възможност да заявят имейл адрес .Ако идеята е да им се остави само опция, няма нужда изобщо да се променя законът( те и в момента могат да заявят винаги такъв, когато желаят. Идеята е, че тъй като регистрираните по ДДС лица носят все пак по-съществена и по-сериозна отговорност към държавата във връзка с този данък, идеята е да се улесни комуникацията между агенцията и тези лица, тоест, както лицата да могат да бъдат улеснени с изпращане на документи към администрацията, така и администрацията да има възможност да из изпраща съобщения на така посочения имейл адрес.
Как и кога се считат за получени подобни съобщения е уредено в ДОПК, тоест самият получател трябва да е потвърдил определен начин, че е получил съответното съобщение. Ако не потвърди, не се счита за връчено. Не виждаме някакви съществени проблеми. Имейл адресите вече са разпространени, безплатно е, не изискват пари, не изискват нищо. Тук става дума за регистрирани по ДДС лица. Не всеки данъкоплатец, а регистрирано по ДДС лице.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие използвате този метод за комуникация?
РОСЕН ИВАНОВ: Разбира се.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не използвате метода по чл. 32?
РОСЕН ИВАНОВ: По чл. 32 е комбинация от всички методи. По чл. 32 е за всички възможни връчвания. – и по интернет, по пощата, плюс две посещения.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз не съм сигурен, че така се получава в практиката.
РОСЕН ИВАНОВ: Напротив, точно така се получава. Чл. 32 от ДОПК задължава да използва имейл адрес лицето, да му прати писмо с обратна разписка и да го посети два пъти на адреса и да публикува в интернет отделно съобщение. Така че няма опасност, ако това е притеснението Ви, че този метод ще бъде използван, за да се заобикаля чл. 32, според мен това не е възможно. Ако искате, направете справка в ДОПК кога се считат за получени съобщенията, изпратени по имейла. Получателят трябва да потвърди. Вие може да изпратите и хиляда съобщения, но ако той не потвърди… Това лице в крайна сметка трябва да изготви за покупки,за а продажби, да ги преведе в електронен вид на НАП и т.н., след като е регистрирано по ДДС. Имейл адресът ли ще го затрудни?
КИРЧО ДИМИТРОВ: Аз също имам притеснение – при промяна на електронния адрес лицето в тридневен срок уведомява. Не може ли да е малко по-дълъг този срок? Тридневен срок е много кратък.
РОСЕН ИВАНОВ: Кажете какъв срок да бъда.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Поне седем или четиринадесет. С тридневен срок ние започваме да ги обременяваме непрекъснато.
РОСЕН ИВАНОВ: Нека да е 7-дневен срок, тъй като това е обичайният срок.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Мисля, че е по-удачен вариант.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Споделям опасенията на г-н Главчев поради следните причини. Проблемът не е в имейла. Проблемът е, че в много от българските села нямат интернет връзка. Ако наистина имате намерение – имам предвид, като управляващи – да регистрирате всички продавачи на цигари по ДДС, това означава, че продавач в едно малко село на будката и лавката трябва да има връзка с интернет, компютър и т.н. Това на този етап е трудно да се реализира.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Мисля, че притеснението за малките села е неоснователно, защото ако тези фирми, продаващи цигари, са регистрирани по ДДС, те в 99% сигурност имат счетоводители, които най-вероятно са в града, не в самото село, защото всеки месец трябва да подават данъчна декларация по ДДС до 14-о число, така че съм сигурен, че те всички ще дават електронния адрес на счетоводителите за комуникация с Агенцията по приходите. В 21-и век сме и имаме стратегия за електронно правителство. Аз подкрепям тази идея.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Да принудим точно тези търговци по малките села и т.н., тъй като те въобще си продават контрабанда цигари, за да не отиват да бъдат регистрирани по ДДС и т.н. само заради тези цигари.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това ще го говорим при Закона за акциза.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: На практика така ще стане, то е ясно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания по темата? Няма. Подлагам текста на вносителя, който работната група подкрепя. С изменението тридневният срок да стане седемдневен срок – който е за, моля да гласува!
Против? Няма. Въздържали се?
Гласували - 19. За - 12, против1, въздържали се 6.

§ 24. Има ли изказвания по § 24? Няма.
Който е съгласен с § 24 с така предложения текст на вносителя, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували - 15. За - 14, против няма, въздържали се 1.

§ 25. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя на § 25, който става § 26 със следната редакция.
„§ 26. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 5”:
„5. при дерегистрация по чл. 176 и последваща регистрация на лицето в рамките на един данъчен период.”
2. В ал. 4 думата „трите” се заменя с „двата”.
Изказвания по текста? Няма.
Който е съгласен с текста на работната група, който ви прочетох, моля да гласува. За.
Против, въздържали се?
Гласували - 18. За - 15, против няма, въздържали се 3.

§ 26, 27 и 28. Трите параграфа – работната група подкрепя текста на вносителя за параграфите 26, който става 27, 27 – който става 28 и 28 – който става 20.
Изказвания по текста? Който е съгласен с редакцията на тези три параграфа, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? 1.
Гласували - 18. За - 17, против няма, въздържали се 1.

Предложение на н.п. Мартин Димитров и н.п. Мариана Даракчиева – § 29, т. 1 се изменя така:
„Създава се нова ал. 2:
„(2) Фискалните устройства за фирми с над половин милион лева годишен оборот задължително да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се уреждат с наредбата по чл. 4, която се съгласува с Българския институт по метрология и Държавната агенция за метрология и технически надзор.”
Работната група се подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
МАРИАНА ДАРАКЧИЕВА: Мотивите, които наложиха това наше предложение с г-н Димитров, бяха да не натоварваме малкия бизнес и затова да сложим една граница – годишно да имат оборот половин милион, които да се слагат допълнителните фискални апарати.
ИВАН КОЛЕВ: Искам да попитам НАП действително не може ли да се помисли за някакъв минимален годишен оборот все пак?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В § 56, ал. 2 министърът на финансите определя срока, в който лицата, задължени да използват фискални устройства, следва да приведат дейността си по осъществяване на дистанционната връзка. Там този срок е доста голям. Така че именно в рамките на този срок ще може поетапно да се въвежда дистанционната връзка и да се започне от най-големите към най-малките.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Ние така и не разбрахме кои групи търговци ще купуват касови апарати, кои – няма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По текста на вносителя всички, които са регистрирани по ДДС.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Ще купят тези апарати.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ги купуват обаче поетапно, във времето.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: В подкрепа на тезата на вносителя бих искал да кажа, че имайки време да обмислим това задължително въвеждане във връзка с НАП и коментирайки по районите си за това, искам да ви кажа, че е ненужна тази граница за изкуствено отделяне на малък и голям бизнес. Бизнесът е нормален. Нормалният бизнес подкрепя тази идея. Против тази идея и слагане на някакви критерии за малък, пълзящ и друг бизнес са тези, които са нередовни и сега. Така че нормалният бизнес в България подкрепя тази идея на вносителя. Коментирал съм я в района на Бургас.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз не знам с кои толкова сте говорили и сте убеден, че и малкият бизнес е съгласен. Аз пазарувам тук, на „Алеко Константинов” в зарзаватчийски магазин, където казват: „Само това остава, да тръгнем да имаме връзка с НАП директно”. Така че искам да ви кажа, че това е много странно. Във връзка с това, което запита колегата Колев, може би трябва да има някаква връзка, но не чак дотам, да не е директна връзка с НАП. Това на практика е голяма крайност. С такива малки обороти да ги караме сега да правят допълнителни разходи. Струва ми се, че това е просто залитане. Аз съм за това, да има някаква граница – по-малка ли ще е, но не може всичките, кой каквото продава, директно в НАП да отива информацията. На практика ще стане такова чудо! Надали има друга държава, която така да го е направила.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да дадем думата на НАП, ако имат допълнителни данни, които да ни дадат за размисъл.
ВАСИЛ ПАНОВ: Директор съм на дирекция „данъчно-осигурителен контрол” в Националната агенция за приходите. Първо, това, което трябва да въведат търговците по принцип няма да ги ангажира с абсолютно нищо, освен да закупят едно устройство, което е около 100-150 лева, което се прикачва към фискалния апарат, който и в момента те имат, а най-малките и по закон няма основание да въвеждат такива касови апарати. Устройството е малко по-голямо от цигарена кутия. От него автоматично се предава информацията към Националната агенция за приходите. Тоест той няма абсолютно никакъв ангажимент към това нещо.
По отношение на облекчение и т.н., всички въвеждани облекчения и изключвания от общото правило обикновено води до злоупотреби. Ще ви кажа само, че тази граница от 500 хиляди лева – това прави към 1300-1400 лева оборот на дена, ако работи през цялата година, което е доста голям оборот. Ние имаме основни проблеми с тези, които са примерно около 150-200 лева обороти, които са близки до задължителната регистрация по ДДС, а не се регистрират. Както ви каза г-жа Стоянова, ние имаме готовност съответно по наредбата поетапно наистина да се въведе това задължение към нашите клиенти, за да може да не се стовари веднага върху бизнеса, още повече че повечето от фискалните устройства и тези, които в момента излизат, го имат това нещо вградено в техните апарати. Така че няма абсолютно никакъв проблем по отношение на данъкоплатците.
По отношение на това, за което се изказа господинът, наистина, от лоялните фирми имаме абсолютна подкрепа за тази промяна, която готвим. Има я тази връзка с фискалните устройства. Това го видяхме в Сърбия преди три-четири години. Хората са го направили още от 2007 г. и в момента се проучва да се прави в Гърция и в Италия, тоест там, където наистина основният бизнес се развива в малки търговски обекти и има големи плащания в брой.
Не зная дали сте наясно, но проблемът е доста голям. В момента колегите, които осъществяват този контрол в търговските обекти и особено в морските райони има разлики, когато присъства данъчният инспектор в търговския обект в до сто пъти разлика между отчитаните обороти, когато има данъчен инспектор в обекта и когато няма. Основният проблем е, както всички може би сте забелязали, е, че вече се дават касови бележки почти навсякъде, но за съжаление в края на работния ден касовите апарати се манипулират, трият се оборотите, а тези устройства, които смятаме да въведем, са точно в противодействие на това нещо. Сами разбирате, че 2000 г., когато се въвеждаха касовите апарати, бяха 800-850 човека, които се занимаваха с този контрол; сега в най-добрия случай ще бъдат около 200-250. Тези хора трябва да ги заместим с технически възможности, за да може този контрол да е ефективен.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз говоря сериозно, понеже имам конкретен обект – магазин за зеленчуци и плодове. Те се оплакват, че като ходят да пазаруват от борсата в Илиенци, никой почти не им издава там фактури от тези които продават на едро. Аз даже поех ангажимент да ви помоля, защото обикалят и ги следят, да кажем, в зарзаватчийниците какво правят. Те казват, че автоматично са на загуба, защото никой не ни предоставя фактура от тези, които продават на борсата. Обърнете внимание там да има данъчен инспектор на самата борса и търговците на едро да бъдат също следени. Както се казва, те въртят толкова много пари с голям оборот, и те да бъдат задължени също, не само крайният търговец.
ВАСИЛ ПАНОВ: Това ще е вторичният ефект, който ще удари в големите търговци, защото и те ще имат такова устройство. Ще дам пример – там, където са въведени такива устройства, примерно, в една търговска база за търговия на едно, когато една седмица стоят данъчни инспектори вътре в базата и когато се види нормалният оборот на тази база, вече в последствие чрез тези устройства ежедневно може да се следи дали оборотът е този, какъвто е бил когато са били там колегите, или е спаднал. Но ако отидете в търговските бази, там ще чуете пък обратното: „Те не ни искат фактури.” Така че това ще е един вторичен ефект и върху търговците на едно, даже и до производителите.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Бих искал да се изкажа напълно в подкрепа на тези текстове за въвеждане на фискалните апарати във всички обекти, защото това е сериозна стъпка в борба със сивата икономика – първичен, вторичен ефект. Мисля, че едва ли ще затрудни някои от тези малки данъкоплатци за 150 лв., а те се разхождат с по два-три джиесема. Един джиесем е поне 300 лв. Така че предлагам на комисията да подкрепи това предложение.
ВАСИЛ ПАНОВ: Само едно уточнение, защото два-три пъти чух тук, че се казва да се въведат касови апарати. Касови апарати има. Само трябва да се въведе едно устройство. Аз даже го имам снимано на телефона, когато бяхме в Сърбия да ги видим. Това е едно устройство, не по-голямо от цигарена кутия, с антенка, вътре има карта, която предава информацията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли касови апарати в момента, които имат вградени такива устройства, или всички трябва да се правят допълнително?
ВАСИЛ ПАНОВ: Миналата седмица имахме среща с производителите на касови апарати. От момента действащите апарати около 60-70% имат възможност с промяна в софтуера, който е безплатен, могат да ги приведат в такъв вид, но устройството трябва да се купи.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Освен Сърбия, има ли други държави в Европейския съюз, които имат такава връзка?
ВАСИЛ ПАНОВ: В региона Сърби, Босна и Херцеговина, мисля, че и в Албания, Гърция са в напреднал стадий да ги въведат. В Италия – също. За съжаление, в 90% се плаща в брой.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че изяснихме темата.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Мартин Димитров и Мариана Даракчиева, което работната група не подкрепя. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 18. За - 4, против - 11, въздържали се – 3.
Предложението се отхвърля.

Подлагам на гласуване текста на вносителя. Който е съгласен с текста на вносителя, да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 18. За - 13, против 2, въздържали се 3.
Текстът се приема.

§ 30, 31. Двата параграфа можем да дискутираме едновременно, тъй като и по двата работната група подкрепя текста на вносителя. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване § 30, който става § 31 и § 31, който става 32. Който е съгласен, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 18. За - 18, против няма, въздържали се няма.

§ 32. има предложение на н.п. Менда Стоянова. В чл. 133 се създават ал. 6 и 7. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 33 със следната редакция:
„В чл. 133 се създават ал. 6 и 7.
(6) Когато лице по ал. 1 и 2 е установено в друга държава членка или в трета срана, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията се извършва по общия ред. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като в тези случаи ал. 4 не се прилага.
(7) Органът по приходите може да регистрира по реда на чл. 102 и лице, което отговаря на условията на ал. 1 и 2, включително когато е подало в срок заявление за регистрация, но не е определило акредитиран представител.”
Становища по текста? Няма.
Който е съгласен с тази редакция на § 32, който става § 33, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 13, против няма, въздържали се 1.
Текстът се подкрепя.

§ 33. Имаме предложение на н.п. Менда Стоянова. Аз го оттеглям.
Остава предложението на работната група, която подкрепя текста на вносителя, § 33, който става § 34. Становища? Няма.
Който е за текста по вносител, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували - 18. За - 18, против няма, въздържали се няма.
Текстът се приема.

Предложение на н.п. Менда Стоянова за нов § 35.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 35 със следната редакция:
„В чл. 135, ал. 3 накрая се добавя: „освен в случаите по чл. 133, ал. 6.”
Съображения по текста? Няма. Който е съгласен, моля да гласува за.
Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът се приема.

§ 34, 35, 36, 37 и 38. Работната група подкрепя текстовете на изброените от мен параграфи. Има ли становища по тях? Няма. Подлагам на гласуване § 34, който става § 36, § 35, който става § 37, § 36, който става § 38, § 37, който става § 39 и § 38, който става § 40.
Който е съгласен, моля да гласува. За?
Против? Няма. Въздържали се няма.
Гласували - 14. За - 14, против няма, въздържали се няма.
Текстовете се приемат единодушно.

§ 39. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39, който става § 41 със следната редакция:
§ 41. В чл. 175, ал. 2, думите „чл. 118, ал. 3” се заменят с „чл. 118, ал.4”.
Становища? Няма. Моля, който е съгласен, да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът се приема единодушно.

§ 40. Предложение на н.п. Мартин Димитров и Мариана Даракчиева – § 40 да се отмени.
Работната група подкрепя предложението за отпадане на т. 1 и т. 2 от § 40 и не го подкрепя в останалата част относно т. 3 и 4.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 40, който става § 42, със следната редакция:
§ 42. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 думите „данъчни задължения” се заменят с „публични задължения, събирани от националната агенция за приходите”.
3. Създава се т. 5 (точка 2 е):
„5. не посочи новия си електронен адрес за кореспонденция, за период не по-дълъг от три месеца от промяната на декларирания”.
Имате думата за изказвания по този параграф. Това е във връзка с дерегистрацията. Работната група е приела предложението на н.п. Мартин Димитров и Мариана Даракчиева да отпадне т. 3 и 4. Ако някой иска да зададе конкретен въпрос? Г-н Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Един уточняващ въпрос. Точка 5 означава ли, че ако някой не посочи новия си електронен адрес три месеца след като го е сменил, ние ще предприемем някаква дерегистрация спрямо него?
РОСЕН ИВАНОВ: Точно това означава, че можем да предприемем такава мярка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Иначе се обезсмисля текстът на въвеждане на задължение на електронен адрес.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: А ние как ще разберем, че той си е сменил адреса?
РОСЕН ИВАНОВ: Това е сложен въпрос, но - ако разполагаме с такива доказателства. Не е достатъчно, че писмата се връщат може би. В момента трудно мога да отговоря изчерпателно на подобен въпрос. Но считам, че биха могли да се съберат такива доказателства, особено ако провайдърът е български.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отношение има Националната агенция за приходите – ако се събере такова доказателство, е добре.
РОСЕН ИВАНОВ: Тук става въпрос само за уведомяване за нов адрес за кореспонденция, но текстовете са така конструирани, че ако едно лице още при самата си регистрация не посочи адрес за кореспонденция, въпреки това то може да бъде регистрирано, тъй като е възможно да се злоупотребява. Недобросъвестните лица злоупотребяват с това, което им е дадено и ако някой не иска да бъде регистриран по ДДС, може нарочно да не посочва електронен адрес. Въпреки това, ако погледнете редакцията на чл. 101, ще се убедите, че въпреки че не посочва електронен адрес, Националната агенция за приходите има право да го регистрира, ако вижда, че той умишлено се опитва да избяга от регистрация. Така че според мен не би трябвало да бъде само задължение за нов адрес, а въобще – не изпълнява задължението си да посочи адрес, без значение дали е нов или пръв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласна съм.
РОСЕН ИВАНОВ: Тоест редакцията би трябвало да бъде – не посочи електронен адрес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: „Новия си” да отпадне.
РОСЕН ИВАНОВ: „не посочи електронен адрес за кореспонденция за период по-дълъг от 3 месеца от възникване на задължението за уведомяване”, тоест възникнало е задължение и повече от три месеца той не посочва създаването на електронен адрес за кореспонденция и повече от 3 месеца не уведомява Националната агенция за приходите за това, а не да е само нов. Би могъл да бъде и пръв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз бих могла да ви зачета евентуално редакция на този текст: „не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от 3 месеца от промяната на декларирания”.
РОСЕН ИВАНОВ: „…от възникване на задължението за уведомяване”, според нас е коректният текст. Или нека да бъде „уведомяване” или „заявяване”, ако искате да е правно-технически докрай издържано. „… от възникване на задължение за уведомяване”, тоест той си е създал имейл адрес и за него започва да тече срок да уведоми Националната агенция за приходите. Ако той не спази 7-дневния срок, и то не само не го спази, но и го прехвърли с пет или колкото пъти се получава, Националната агенция за приходите да има право да го регистрира.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища?
ЛИЛИ БОЯНОВА: Вие казахте, че можете да го регистрирате без да има електронен адрес?
РОСЕН ИВАНОВ: Да.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Това означава, че той 3 месеца може да не си направи такъв електронен адрес и после ще го дерегистрирате, след като минат тези 3 месеца.
РОСЕН ИВАНОВ: Имайте предвид, че това са разпоредби, които всичките са в оперативна самостоятелност, тоест трябва да се направи много внимателна преценка какво точно прави това лице. За нас то става рисково, тъй като очевидно не си изпълнява задълженията по закона. Въпросът е в каква насока е рисково. Дали е лице, което не иска да се регистрира по ДДС, за да не начислява ДДС за продажбите си, или е някоя от другите групи рискови лица, които се опитват евентуално незаконосъобразно да получават възстановяване на данък и т.н. Но тъй като е отложен един параграф от закона, ако искате – ако считате, че е необходимо, да се отложи и този параграф, за да се формулира коректно тази т. 5. Както прецените. Макар че за мен тази редакция, която току що г-жа Стоянова прочете, считам, че общо взето е коректна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: „… не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от 3 месеца от възникване на задължението за уведомяване”.
ЛИЛИ БОЯНОВА: И при промяна ще бъде същият срок.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
Има ли други мнения по въпроса?
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Мартин Димитров и Мариана Даракчиева. Който е за неподкрепената от комисията част на предложението на Мартин Димитров и Мариана Даракчиева, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 13. За - 3, против 10, въздържали се няма.
Текстът се отхвърля.

Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 40, който става § 42, а именно:
„В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 думите „данъчни задължения” се заменят с „публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите”.
2. Създава се т. 5:
„5. не посочи електронен адрес за кореспонденция за период по-дълъг от 3 месеца от възникване на задължението за уведомяване”.
Който е съгласен с тази редакция на текста, моля да гласува за.
Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 11, против 2, въздържали се 1.
Текстът се приема.

§ 41. Работната група подкрепя текста на вносителя. Съображения? Няма. Който е съгласен с текста по вносител, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 12. За - 12, против няма, въздържали се няма.
Приема се.

§ 42. Предложение на н.п. Мартин Димитров и Мариана Даракчиева – § 42 се отменя. Вносителят предлага в чл. 177, ал. 6 и 7 да се отменят. Вносителят предлага ал. 6 и 7 на чл. 177 да се отменят. Предложението на н.п. Мартин Димитров и Мариана Даракчиева е да отпадне § 42, т.е. ал. 6 и 7 на чл. 177 да останат. Това е солидарната отговорност – напомням ви за какво говорим. На работната група имаше много дискусии по текста и работната група така или иначе не достигна до решение по този въпрос. Затова моля за изказвания и съображения, защото ще гласуваме това тук, както и да се съсредоточите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз имам някои съображения в полза на предложението на вносителя, разбира се. Искам да кажем на глас коректно и конкретно всъщност какво ни притеснява в отпадането на ал. 6 и 7 и в какво обвиняваме Националната агенция за приходите в момента, в който се притесняваме от това отпадане и от какво кого предпазваме. Нали преди малко с аргумент да облекчим бизнеса намалихме от 3 на 2 месеца срокът в чл. 92 от 45 на 30 дни, с което, както колегата Иванов от Националната агенция за приходите, ви съобщихме, че презумираме увеличение с близо 2 пъти броя на лицата в рамките на месец, които ще претендират за възстановяване на данъчен кредит. В какво всъщност упрекваме нашия орган по приходите, който следващата година трябва да гарантира сигурността на фиска? В момента, в който преценим за и против и разберем дали се доверяваме на нашата приходна администрация, можем да вземем едно или друго решение. Не бива да подхождаме с презумпцията за вина, но сме свидетели, че практиката показва много големи злоупотреби в това отношение. Ако всъщност преценим къде е репресията, която би могла да бъде оказана от органа по приходите, надминава интереса на държавата, може да вземем едно или друго решение.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Този въпрос не се поставя за първи път. И в миналото Народно събрание беше дискутиран. Този въпрос не е толкова въпрос на тази комисия, бих казал и на данъчното министерство. Тук се касае до основни начала в правото, защото солидарната отговорност е институция в правото, която е толкова обстойна, толкова сложна и дебрите й там са толкова неизбродими, че от целесъобразност какво се иска на данъчното министерство и на фиска ние този въпрос не можем да го преценим с онази прецизност, с която могат да го преценят юристи, а не е нужно да си кой знае колко голям юрист, за да си наясно, че не можеш така да хвърляш отговорността с цел целесъобразност. Или в случая приемаме, че целесъобразността има приоритет и на базата на целесъобразност и защита на държавен интерес приемаме да я въведем, или спазваме основни начала на правото, които не могат по никакъв начин да бъдат оправдани, да не бъдат пренебрегнати и не я въвеждаме. Това е дилемата.
Днес в пленарна зала имаше аналог, да направим едно сравнение - когато се касаеше за земите, които са собственост на граждани, които не ги обработват. Въпросът беше пак за целесъобразност и пренебрегване на основни начала на правото на собственост. Възприе се едно решение, което беше от целесъобразност. Ако решим да действаме по целесъобразност и в защита на фиска, да действаме така. Така че това е дилемата и няма защо да се заблуждаваме, че постъпваме юридически, конституционно и законово. Ако този въпрос бъде отнесен до Конституционния съд, за мен въпросът как ще се произнесе той е безспорен, тъй като този въпрос не е особено политически, той е, така да се каже, един от домашните въпроси, както ги наричам, въпросите, които имат стопанско значение.Той не е политически въпрос. Там не се съмнявам в юридическата преценка в каква насока ще бъде.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вярно е, че този проблем се обсъжда многократно. Аз имам следния въпрос към министерството. Имате ли информация за това, че сегадействащият режим създава условия за източване, за корупционни практики? С какво е по-лош сегашният режим?
РОСЕН ИВАНОВ: Преди да отговоря на въпроса на г-н Имамов, ако може да взема отношение по това, което каза г-н Шопов. Чл. 177 в момента точно се отклонява от основните начала на правото. Когато е налице солидарна отговорност, принципът е, че кредиторът може да търси когото избере от солидарните длъжници. Това е принципът. В момента чл. 177 се е отклонил от този принцип. Ние казваме: нищо че имате, да кажем, от 15 лица във веригата три, които са недобросъвестни и носят солидарна отговорност, няма да ходите при което решите от тези три, а ще отидете непременно при първия получател. Така че всъщност това, което се случва с чл. 177 в момента е, че той се отклонява от нормалния стандарт при солидарната отговорност. Този въпрос беше много дълбоко дискутиран и в Правната комисия. В крайна сметка, Правната комисия, знаейки, че не подкрепи текста, обаче тя не го подкрепи с правни аргументи, тя няма правни аргументи, нейният аргумент отново беше същият: ние нямаме доверие в администрацията, има опасност от злоупотреби от страна на администрацията – нещо, което господин заместник-министърът много правилно ви каза. Трябва да решим имаме ли доверие в администрацията или не. Това всъщност е въпросът. Въпросът в случая не е толкова правен.
По отношение на въпроса на г-н Имамов – да, тази поредност определено създава пречки, тъй като за да се избегне солидарната отговорност, просто е достатъчно след първия т.нар. бушон по веригата да се постави още един бушон и докато администрацията се занимава с два бушони, някъде там някой друг взима парите и изчезва.
Всъщност откакто България е член на Европейския съюз и откакто сме длъжни да прилагаме Директива 112 - сегашната, бившата Шеста, солидарната отговорност е единствената възможност за последващ контрол, когато е извършена данъчна измама. Казвам „за последващ контрол”, тоест когато измамата вече се е случила, единствената възможност по някакъв начин да се търсят парите е този. Друг начин няма, за съжаление. Държавите в Европейския съюз, в които действа подобна солидарна отговорност - аз поне не съм виждал да има подобна поредност, държавите, за които аз знам, а може би има и други, ще помоля колегите да ми подскажат, ако това е така – държавите, за които аз знам, че има подобна отговорност, са: Великобритания, Германия, Холандия, Словакия, доколкото си спомням. Там подобни поредности няма. Там е казано: всеки, който е бил недобросъвестен по веригата от доставки и е знаел, че данъкът няма да бъде внесен, отговаря солидарно и държавата се обръща към този от недобросъвестните лица, което намери за добре. В този смисъл, между другото, е и практиката на Съда на Европейските общности.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Който има пари по-точно, а не който намери за добре, тоест от който могат да се вземат парите.
РОСЕН ИВАНОВ: Когато солидарният кредитор си избира срещу кой длъжник да тръгне, естествено, той ще си избере този, от когото е най-лесно да събере – тук спор няма и не може да има. Проблемът не е правен. Проблемът е имаме ли доверие в администрацията или нямаме и второ – предпазваме ли добросъвестните и за чия сметка. За сметка на един недобросъвестен предпазваме други недобросъвестни. Има и по-лошия случай – тъй като прекият получател е напълно възможно да е добросъвестен, възможно е да не отговаря. Но за сметка на един добросъвестен тогава ние предпазваме стоящите по-натам по веригата недобросъвестни. В крайна сметка, решението е ваше, но наистина въпросът, който трябва да си създадем коректно, е имаме ли доверие на администрацията или нямаме. Само за статистика, за трите години в които е действала сегашната разпоредба, тя е била приложена в 22 случая, което, между другото, е изключително малко. Това не е случайно, че е била приложена само в 22 случая. Самата разпоредба е много тежък фактически състав, много е трудна за доказване, много е трудна за прилагане. А самата поредност създава още повече трудности. За три години – 22 случая.
Това на практика е единствената възможност в момента за последващ контрол, който да се опита да противодейства на измамите с ДДС.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Една реплика: като казвам, че въпросът е юридически, това е така, защото солидарност се въвежда и използва в много лимитирани, строго ограничени случаи. Това са големи изключения. Единият вид – когато солидарността е доброволна. Тя се е поела по силата на съгласието на страните, участващи в правоотношението. Другият случай е отговорност, която касае наказателна отговорност при вина, която вина е доказана по способите и според правилата на наказателното право. Сега това би било принос – едно разширяване на отговорността, което може да доведе до виновни без вина. Твърдението, че е за установяване на недобросъвестност, е врата в полето: вървете да установявате, да доказвате тази вина или невина. Това са много трудни и много относителни неща.
Така че въпросът тук наистина е юридически и в Правната комисия неслучайно не е възприета идеята. Аз съм сигурен, че твърде единодушно е станало това не по съображенията, които вие твърдите, а затова, защото се касае, че тук има противоречия с основни начала на правото и на Конституцията и правовия ред.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тази солидарна отговорност, за която ние говорим, практически за да се осъществи, лицата, спрямо които тя евентуално ще бъде насочена, трябва да отговарят много стриктно на условията на ал. 2 и ал. 3, които са много изчерпателно изброени тук и които се доказват доста трудно и с доста солидни доказателства. Така че не е просто „търсим солидарна отговорност”, а лицето, към което евентуално администрацията ще насочи своето искане, трябва да отговаря на всичките тези условия. Тук въпросът е дали да тръгне от първия, да доказва, че той отговаря на тия условия и той като не отговаря - после към втория или третия, или направо да се насочи към този, който наистина отговаря на тия условия и към който може да се насочи.
Бих помолила г-жа Миткова да ни запознае със становището на Правната комисия по този текст.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Правната комисия действително излезе със становище, че предложението на вносителите за § 42 следва да отпадне, тоест ал. 6 и 7 да не се отменят, имайки предвид и правните доводи, за които каза преди малко г-н Шопов – те също са споделени и аз няма да ги повтарям. Естествено, имаше и допълнителни доводи в следната насока, че прекалено се разширяват правомощията на администрацията и реално даваме възможност на органа по свой собствен избор да насочи към конкретно лице.
Естествено, възникнаха въпроси и от типа на как се установява, че едно лице е недобросъвестно, за да насочим към него именно изпълнението, а не към предишното, например. Всички тези въпроси породиха основателни съмнения до каква степен отмяната на тези алинеи може да бъде приложена на практика чисто.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Една последна реакция на изпълнителната власт по този повод в този формат. Правните аргументи вероятно могат много да теоретизират. Аз искам само да ви дам един аргумент от теорията на този данък, който да се съотнесе към теорията за солидарността. Доц. Имамов вероятно ще ме подкрепи, че ДДС е краен, прехвърляем, косвен данък. Именно докато се прехвърля за да стигне до този, който трябва да го плати, много хора по веригата носят отговорност тази добавена стойност и допълнителните начисления, които се правят, докато се добавя стойност, по веригата всеки носи отговорност тя да бъде предавана на следващия, за да може в края на краищата да бъде внесена в бюджета. Ето тук е солидарността на всички, които участват в този процес и всеки един от тях би могъл да открадне това, което не е негово. Това – по темата за солидарността, защото не било предмет на правото солидарната отговорност, тоест нарушавали сме някакви основни конституционни или други принципи. Но когато става въпрос за постъпването на един данък по веригата отговорност носят много лица, те могат да бъдат безброй, то именно те всичките солидарно са отговорни за това, което последният ще плати, защото данъкът се плаща последно от лицата, те са отговорни да са внесли тая част, която е трябвало да внесат, своята част. Всеки е длъжен да е внесъл своята част. Ако един по веригата не си е внесъл своята част, данъкът не е постъпил. Това са аргументи по философията на данъка.
Що се касае до правни аргументи, аз не знам всъщност със запазването на ал. 6 и 7 какво постигаме. Ние презумираме, че е виновен само най-близкият до нас. Ние не презумираме, че може по-виновен да е през един, през двама, през трима и това го правим с правни аргументи. Сега самата солидарност е заложена в действащия член 177. Ние просто не допускаме в органите на Националната агенция за приходите да предполагат или да знаят, да имат достатъчна увереност, че не прекият, с който участваме в доставката, е недобросъвестен, а той може да е и с имущество, което далеч не отговаря на сделката или на дължимия данък и срещу него точно задължително трябва да направим претенцията си. Не знам дали правният аргумент е достатъчно силен и точно коя част от правото нарушаваме тук, давайки възможност на органа по приходите да насочи изпълнението срещу този, който се е предполагало, че е имал най-голяма възможност да внесе дължимия данък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Горанов. Аз мисля, че наистина аргументите са дотолкова, доколкото имаме ли доверие в администрацията. Всички ние имаме много години досег с администрацията и смятам, че няма никой тук, който да няма досег с администрацията, има отношение по този въпрос. Фактът, че администрацията, преди да насочи към солидарния длъжник, трябва да докаже по ал. 2 и 3 това, че той е знаел и че наистина участва в тази измама, е добро средство за гаранция, че не може към доставчик, който не е участвал в измамата, да се насочат вземанията. От друга страна, в текста е казано, че се доказват тези данни чрез ревизия по 117 и 120, където знаете, че тръгвайки на тая ревизия, включително има и предварително обезпечение и т.н. Самата солидарна отговорност е заложена в самия чл. 177. Ние в момента не дискутираме да я махнем или не; ние дискутираме дали да започнем от първия или да започнем от този, за който има най-много данни, че е знаел и е участник в измамата. Така че не е толкова голяма дилемата.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: От мълчанието разбирам, че ние се колебаем и намираме и в двете страни нещо вярно. Предишния път г-н Иванов каза предишния път колко случая касае миналият отчетен период. Споменахте 22, колко са изведени докрай, защитени от администрацията, за да видим в реално измерение за колко случая би следвало да се съотнася това в следващата година, ако можем да направим тази аналогия.
РОСЕН ИВАНОВ: За съжаление, не мога да ви дам подобни данни. От тези 22 случая мисля, че около половината са отменени още на административно ниво, тоест, на вътрешноадминистративното обжалване, а останалите са в съда. В момента все още нямаме окончателни съдебни решения по тези случаи. Така че за съдебна практика, за съжаление, не мога да ви дам никакви данни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Никак не е обнадеждаващо това, което казвате – половината ако са отменени на административно ниво.
РОСЕН ИВАНОВ: Според нас това е доста нормално при този сложен фактически състав.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво се е случило с предварителното обезпечение на всичките тези длъжници, на които след това са им отменени?
РОСЕН ИВАНОВ: Освободено е, естествено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: След колко месеца?
РОСЕН ИВАНОВ: Това не мога да ви кажа. Това са доста специфични данни. Това, което сме се постарали да направим като администрация, е, че е издала доста сериозно указание по прилагането на чл. 177, който цели именно да не дава възможност на органите да си правят някакви свободни преценки. Това е бил стремежът.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Това, което казахте във връзка с указанията, г-н Иванов, действително има такива указания. Въпросът е, че те не са законни, те са указания, първо.
Второ, ако може да ми отговорите по какъв начин Вие решавате като органът, който прилага този член, кое лице по веригата е недобросъвестното?
РОСЕН ИВАНОВ: Зависи от данните, с които разполагаме. Когато един прокурор повдига обвинение, въз основа на какви данни повдига обвинение или решава срещу кого да започне производството? Въз основа на данните, с които разполага. Не може преди да започне производството ние вече да знаем какво всъщност е станало. Няма как да стане това нещо. Това важи за всяко едно производство, не само за данъчното производство.
В крайна сметка за нас основният въпрос е дали се има доверие в администрацията или не. Ако няма доверие в администрацията, няма просто какво да дискутираме оттук нататък. Но това важи не само за администрацията на НАП; това важи за всяка една администрация.
Във всеки един момент, в който се гласува в какъвто и да е закон, като се започне от Наказателния кодекс и се стигне до административно-наказателни разпоредби на който и да е административен закон, във всеки момент, в който се гласува някаква санкция или се даде власт на администрация нещо да направи за съжаление винаги е възможно някой в тази администрация – като се започне от администрациите, които прилагат Наказателния кодекс и се свърши с тези, които прилагат обикновените административни закони – винаги е възможно някой в такава администрация да злоупотреби, няма какво да се лъжем. Възможно е някой неоснователно да ни обвини в убийство, възможно е някой да ни сложи една хубава глоба за каране. За съжаление, е така. Възможно е някой полицай да ни отнеме книжката неоснователно поради една или друга причина и т.н. Това, за съжаление, е възможно. Но, пак казвам, въпросът е имаме ли доверие в администрация, искаме ли да има солидарна отговорност или да я има, но да я има в нейния същински вид, а не така орязана.
В момента на европейско ниво се обсъжда дали солидарната отговорност в момента е опция. По директива тя е опция, тоест държавата членка избира дали да въведе подобна солидарна отговорност за ДДС лицата или не. В момента в Европейската комисия тече много сериозен дебат дали това да стане задължително. Тогава наистина щем, не щем, ще трябва да решим проблема. Но лошото е, че подобни дебати в рамките на Европейския съюз никога не са никак лесни и те отнемат дълго време.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Всичко това, което казахте, господин Иванов, е много хубаво, но ако изключим субективния фактор, той се проявява особено в малките общини, където хората се познават, фирмите се познават, знае се кой е данъчният и кой може да бъде засегнат от тези неща. Ако всичко се управлява от компютри, тогава няма никакъв проблем да има солидарна отговорност. Но особено в малките региони субективният фактор е налице и той влияе. Знаете колко фирми има непроверени години наред. Аз мога да ви дам пример за нашия регион. Определени фирми се проверяват, другите не се проверяват. Защо? Защото е налице субективният фактор.
ИВАН КОЛЕВ: Ако говорим за добросъвестни и недобросъвестни данъкоплатци, в такъв случай веднъж, гледайки предишния закон, коментирахме тук ли е мястото за разглеждане на тези точки. Аз питам: ако данъчната администрация има съмнение за някои фирми, че са недобросъвестни, тук ли е конкретно мястото този текст да тръгне срещу тях, или дали да не помислим за промени в Наказателния кодекс и т.н., където да завишим санкциите за такива недобросъвестни фирми, а не тук по този начин да излагаме всяка една фирма в някаква потенциална опасност администрацията да тръгне срещу нея.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Иванов, имате ли статистическа извадка или нещо подобно в колко случая във вашите производства бихте се възползвали от тази поправка в досегашната Ви практика? Казахте само 33 случая за предишните няколко години. В случая ако я нямаше тази поправка, считате, че щяхте да се възползвате повече - така ли да го разбера? Ако имате такава информация, съответно наказателни и други органи биха се занимавали.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че трябва да се ориентираме към приключване на този дебат. Стана ни ясно.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Понятията добросъвестност и недобросъвестност – така, както са употребени и както ги въвеждате, това е пак някакъв принос. Те са заимствани от едни законови легални понятия в Закона за собствеността, където за добросъвестен се говори за владелец – и толкова. И това е въпрос на голяма правна теория, сигурно 200-годишна от времето на Наполеоновия кодекс досега и там понятията добросъвестен и недобросъвестен са изяснени.
Иначе по отношение на понятията за финансовото право и в случая в тази закон, те са един празен звук и нищо друго, защото те нищо не говорят, те нищо не значат. Така че кой е добросъвестен и кой – недобросъвестен, още по силата и в закона и по отношение на закона се губи смисълът да бъдат дискутирани и да бъдат разглеждани. Какво значи добросъвестен и недобросъвестен платец на ДДС. Няма такова нещо и във финансовото право като понятие, в правната теория те не се разглеждат като такива изобщо. Те не са напълнени с конкретно съдържание, за да може после по преценка на един финансов орган или на съда, ако щете, при казус, отнесен до съда, да бъдат изяснение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, предлагам да гласуваме. Първо, подлагам на гласуване предложението на Мартин Димитров и Мариана Даракчиева § 42 да се отмени, тоест да останат тестовете на ал. 6 и ал. 7 така, както е в момента. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували - 18. За – 12, против няма, въздържали се 6.
Подлагам на гласуване предложението на вносител – чл. 177, ал. 6 и 7 да се отменят. Тоест, да отпаднат. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 15. За – 3, против 6, въздържали се 6.
Приема се предложението на н.п. Мартин Димитров и Мариана Даракчиева § 42 да отпадне.

Преминаваме към § 43, който предвижда изменение в чл. 285. Господин Главчев, заповядайте!
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Преди това имам предложение, което касае чл. 180, ал. 3. „При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данък в период, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция в размер на 24 на сто от данъка, но не по-малко от 250 лв. Това е ако някой е пропуснал да си начисли ДДС в периода, в който е трябвало да го начисли.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво предлагате тук, господин Главчев?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предлагам периодът да бъде три месеца, даже два – всъщност два месеца, за да бъде в рамките на процедурата по възстановяване. В практиката има случаи – пак отиваме на добросъвестни и недобросъвестни, но има добросъвестни данъчни субекти, които пропускат, стават грешки, в този месец забравят да включат някоя фактура, просто да може в рамките на процедурата по приспадане, която приехме да е два месеца, да могат да изправят тази грешка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По принцип да коментираме, после ще уточним редакцията на текста.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нали усещате как започвате да мерите с двоен аршин в зависимост от това, от коя страна разсъждавате. Само че половината членове на бюджетната комисия трябва да станат членове и на социалната комисия, за да може дебатът да е равностоен, защото там дебатът е с какво плащаме пенсиите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не ги плащаме и не трябва да ги плащаме с глоби.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Плащаме ги с ДДС.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че не беше коректно, съжалявам, защото става дума за това, че лицата в крайна сметка са си декларирали сами, просто са закъснели, дали да им се даде шанс за още един месец.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Те добросъвестни ли са, или не са добросъвестни?
РОСЕН ИВАНОВ: Дали не са декларирали, защото някой е отишъл при получателя и е видял, че го няма данъка и той претендира евентуално за чл. 177. Нека да помислим и за този въпрос. Преди малко казахте, че няма как да определим кой е добросъвестен и недобросъвестен и администрацията при всичките данни, с които разполага, няма как да се справи. Но вие в момента решихте, че няма проблем, след като на втория месец той начислява данъка, той е добросъвестен, само че не е така, за съжаление. Как решихме, че е добросъвестен?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предполагам, че вие сте решили, че е добросъвестен, като сме определили санкция 25% размер от другата санкция.
РОСЕН ИВАНОВ: Когато е в следващият месец е в края на месеца, възможно е да станат грешки, за точното определяне на данъчното събитие имаме 5-дневен срок за издаване на фактура и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И грешката струва 25 на сто от данъка.
РОСЕН ИВАНОВ: Грешката струва 25 на сто, обаче на втория месец отново да приеме, че е чисто техническа грешка, а имаме добросъвестно поведение, вече изглежда малко прекалено.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тогава да махнем санкцията за първия месец, 25-те процента, а ако следващия месец се декларира, да няма санкция от 25%.
РОСЕН ИВАНОВ: Данъкът трябва да се декларира в месеца, в който е данъчното събитие, а не следващия.
ВЪПРОС: Нали говорим за техническа грешка?
РОСЕН ИВАНОВ: Ние говорим, че ако се случи следващия месец, законът допуска, че е възможно. Защо да не го накажем? Иначе ще бъде само техническа грешка.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз съм представител на опозицията, но в случая подкрепям становището на представителите на Министерството на финансите, защото основната задача на тази комисия е да пази фискалния интерес. От тази гледна точка г-н Горанов е прав.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други становища?
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Главчев. Който е съгласен с предложението на г-н Главчев, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували - 16. За - 5, против 5, въздържали се 6.
Не се приема.

§ 43, 44, 45 и 46. Има ли изказвания по тези параграфи? Ако няма, предлагам текстовете на изброените от мен параграфи да бъдат гласувани по текст на вносител. Който е съгласен, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 12, против няма, въздържали се 2 .
Текстовете се приемат.

§ 47. има предложение на н.п. Мартин Димитров и Мариана Даракчиева, § 47, т 2, буква „б” се заличава. Работната група подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на н.п. Менда Стоянова –
„В § 47, т. 2 буква „д” се създава т 63:”
„63. Трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ” – това е определението на „трета страна”. Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя на § 47, който става § 49, в следната редакция:
„§ 49: В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така:
„Допълнителни разпоредби”.
2. В § 1:
а) в т 11 се създава изречение второ:
„Не се счита за установено на територията на страната чуждестранно лице,което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката”;
б) точка 18 се изменя така:
„18. „Лек автомобил” е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
в) точка 49 се изменя така:
„Превозните средства по чл. 23 са моторните или немоторни, както и други оборудвани устройства, проектирани да транспортират стоки или хора от едно място на друго, които могат да бъдат дърпани, теглени, бутани от превозни средства, които обикновено са проектирани и са годни да бъдат използвани за транспортиране на стоки или хора. Превозните средства са и:
а) ремаркета, полуремаркета или сухопътни вагони;
б) моторни и немоторни наземни превозни средства, като мотоциклети, велосипеди, велосипеди на три колела, каравани, с изключение на каравани, които са неподвижно застопорени за земята;
в) самоходни и несамоходни плавателни съдове;
г) моторни и безмоторни въздухоплавателни средства;
д) превозни средства, проектирани за транспортиране на болни или ранени лица;
е) земеделски трактори и друга самоходна земеделска и горска техника;
ж) военни превозни средства, които не са бойни и превозни средства за целите на разузнаването или гражданската отбрана;
з) механично и електронно придвижвани инвалидни колички.
Контейнерите не са превозно средство по смисъла на чл. 23”;
г) точка 50 се отменя;
д) създават се т 61, 62 и 63:
„81. „Кетъринг услуги” са съвкупност от характеристики и действия, в които преобладават главно услугите и в които доставката на храна и/или напитки е само един компонент. Преобладаващите главно услуги са същите като ресторантьорските услуги, но доставката е осъществена извън помещенията на доставчика.62. „Ресторантьорски услуги” са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране.
Не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:
а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и подобни);
б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за в къщи от ресторанти;
в) доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга.”
„63. „Трета страна, с която страната ни има правни и нструменти за взаимопомощ” е трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ ЕИО на Съвета от 15 март 1976 г. за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност.”
„3. Създава се § 1а:П”§ 1а. Този закон въвежда разпоредбите на:Р1. Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставката на услуги.И2. Директива 2008/117/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 за изменение на Директива 2006/112/ ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, с цел борба с данъчни измами, свързани с вътеобщностите сделки.”
Има ли изказвания по текста?
ИВАН КОЛЕВ: В този бюджет очевидно е труден кризисен бюджет и не се предвижда ползване на данъчен кредит за леките автомобили. Имаме ли представа колко е данъкът, който се събира от продажба на леки автомобили годишно и в бъдеще дали може да бъде направена такава постъпка - за лек автомобил, който се ползва за фирмени нужди, да се ползва данъчен кредит, тъй като той се ползва реално за дейност и дори луксозният автомобил на управителя на фирмата, независимо от вида му, е автомобил, който се ползва реално за фирмена дейност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това въпрос към Министерството на финансите ли е? Има ли други становища и въпроси?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имам един въпрос за завареното положение на тези автомобили. В Преходните и заключителни разпоредби може би вие ще прецените къде е мястото, как да уредим какво се случва с тези автомобили, на които се изменя сега режимът.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Искам да попитам Министерството на финансите за т.нар. товарни автомобили, които в момента се произвеждат или се регистрират от производителя, които по своята същност не са товарни, а просто така са формулирани в техните талони. Те са малки автомобили, които се броят за товарни. Не е ли по-добре да се направи разграничение автомобилите, които са също така фабрично, само с 1+1, тоест с две места или съответно ако имат товароподемност над 500 килограма? Сега в момента и Опел, и Рено, и всички останали фирми започват да правят малки автомобили, които излизат от производителя не леки, а товарни и всъщност ползват данъчен кредит, а аналогични автомобили, които са от други марки съответно не ползват данъчен кредит.
Има малки автомобили, които се броят за товарни. Кое му е товарното например на Шкода Румсър?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Шкода Румсър е товарна по талон, така ли?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ако тази кола идва като товарна, от производителя, едва ли ние можем да кажем на производителя „Твоята кола, която си произвел, не е товарна”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Когато се регистрира в КАТ, там се регистрира като за превоз на пътници или товарна.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Но въпросът е, че документите от вносителя, ако производителят е казал, че е товарна, тя си е товарна. Ние не можем да кажем на производителя или на клиента „Твоята кола не е товарна, защото ние така преценихме”. Относно притеснението за техно теста, тези, които допълнително им се махат седалките, ние това ограничение вече го въведохме тук, нямаме право на трайно вградени допълнително техническо оборудване и т.н.
ЛИЛИ БОЯНОВА: В КАТ една и съща кола може да се регистрира и като товарна, и като лека. Просто е един и същи модел, възможно е това. Като я регистрира като товарна, ползва данъчен кредит; като я регистрира като лека, не ползва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли мнение по въпроса?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нашето мнение е по принцип. Вие знаете, че това винаги е било дебат и в момента дебатът, който провеждате…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние оставаме на текста, който е в момента в закона и търсим неговото подобряване.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз тръгнах от принципния въпрос, който беше зададен от народния представител имаме ли данни и какво мислим по принцип за това, някога въобще да не се разглежда този въпрос, тоест въобще да се дава право на данъчен кредит за всички автомобили в патримониума на фирмата, независимо дали са джиповете на шефа или не са джиповете на шефа. Не исках да давам повод за коментари в този смисъл, но така или иначе трябва да предпазим фиска от възможността да се смесва личният комфорт и обслужването на семейството или на близки на собствениците на фирми с извършването на бизнес, който добавя стойност в продукция. Ето това е философският въпрос в спора дали едно превозно средство се използва за целите на предприятието, добавя стойност и следва разходът за него да участва в тази добавена стойност, респ. да има право за покупката да имаме данъчен кредит или не.
Оттук нататък тръгват всякакви разсъждения, които могат да граничат с инженерни разсъждения. Като му сложим на един автомобил, който по принцип е само с две седалки и отзад един кош дали става товарен, и веднага можем да го ползваме или например дали на един Май Бах ако отзад му махнем всички седалки, можем да го използваме за превоз на зърно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Определено можем.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Можем. Защо ако разрежем отзад един Май Бах, да не можем да го ползваме за каране на зърно на село? Друг е въпросът дали това е икономически обосновано. Общо взето, до това свеждаме дебата винаги в този данъчен закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Според мен по-скоро е хубаво ако имате мнение, да ни кажете бихме ли могли да подобрим този текст точно в контекста, в който Вие говорите, господин Горанов, тоест да ограничим възможността да се ползва данъчен кредит за автомобили, които се ползват за лични нужди или нужди на семейството?
РОСЕН ИВАНОВ: И в момента в действащия закон го има това ограничение. Ако искате, Вие можете да си купите КАМАЗ, но ако го ползвате за нуждите на семейството, нямате право на данъчен кредит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже е пътнически може би.
РОСЕН ИВАНОВ: Няма значене дали е товарен, пътнически или какъвто ще да е. Един автомобил, който отговаря на съответните изисквания за данъчен кредит, въпреки това Вие нямате право на данъчен кредит, ако го използвате за лични нужди. Това просто няма какво да се коментира.
Тук въпросът е, че има автомобили, които на теория биха могли да се използват за бизнес нужди, но въпреки това се отказва правото на данъчен кредит, тъй като техните технически характеристики са такива, че предполагат сами по себе си използване за лични нужди. За това става въпрос. Тук сме доста ограничени, тъй като Директива 112 е така написана, че не ни дава много възможности за избор и общо взето това, което сме заварили към 1 януари 2007 г., това трябва да поддържаме или да се отказваме от него, но не и да добавяме нови видове автомобили или нови ограничения за броя на местата и т.н.
Това, поради което главно поисках думата – основателна е забележката за преходен режим, тъй като с изискването броят на седалките да са монтирани от производителя, а не да са по някакъв начин сложени допълнително тук на място или нещо подобно, ще завари някои договори, които са започнали да се изпълняват и по които има вече издадени фактури, най-вече лизингови договори, които не са приключили към 1 януари, така че действително в тази връзка е необходим преходен режим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще го подготвим във вторник и ще го гласуваме заедно с адвокатите.
РОСЕН ИВАНОВ: Тъй като отложихте текста за адвокатите, ще помолим за възможност заедно с текста за адвокатите да предложим някакъв преходен режим в тази връзка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре.
Други въпроси, мнения? Няма.
Подлагам текста на § 47 на гласуване. Който е съгласен с така изчетения текст от мен, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 14. За - 12, против няма, въздържали се – 2.
Приема се единодушно.

Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 15. За - 15, против няма, въздържали се няма .
Текстът се приема.

§ 48. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 50 със следната редакция:
„Дванадесетмесечният срок по чл. 72 се прилага за данъка за възстановяване, отнасящ се за данъчните периоди след 1 януари 2010 г.”
(2) Правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало до 1 януари 2010 г., което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването на което не са изтекли трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право, може да се упражни в някой от дванадесетте данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.”
Становища по текста? Няма.
Който е съгласен с предложената от работната група редакция, моля да гласува. За?
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Гласували - 14. За - 14, против няма, въздържали се няма.
Приема се единодушно.

§ 49. работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 49, който става § 51 със следната редакция:
„§ 51. (1) „Когато е получено авансово плащане до 31 декември 2009 г., включително за доставка на стока или услуга, за която с този закон е променено данъчното третиране по отношение на размера на ставката, мястото на изпълнение на доставката, приравняване на доставката на облагаема по чл. 69, ал. 2 и за която данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.”
Алинея 2 - за доставките на услуги по процесуално представителство - това не трябва да го гласуваме.
РОСЕН ИВАНОВ: Този текст трябва да остане, тъй като независимо дали приемете служебната защита или не, ще има услуги по процесуално представителство, които са извън съдебната защита и за тях е необходим преходен параграф при всички положения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: „(2) „За доставките на услуги по процесуално представителство, в което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства, когато са доставки с периодично или поетапно изпълнение, се прилага данъчният режим към датата на съответното данъчно събитие, определено по реда на чл. 25, ал. 4. „
Аз мисля, че има връзка, или бъркаме?
РОСЕН ИВАНОВ: Доколкото разбрах, въпросът е отложен изцяло, така че има връзка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава ви предлагам да отложим приемането на § 51 за вторник заедно с параграфа за адвокатските услуги. Който е съгласен да отложим гласуването, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 16. За - 16, против няма, въздържали се няма .
Единодушно се приема.

§ 50. Работната група подкрепя теста на вносителя за § 50, който става § 52. Работната група предлага да се създадат нови параграфи 53, 54 и 55. Всъщност ние трябва да гласуваме първо текста на § 50, който става § 52. който е съгласен с текста по вносител, моля да гласува! За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 16. За - 16, против няма, въздържали се няма..
Приема се единодушно.

Чета предложението за новите параграфи 53, 54 и 55.
§ 53. „Двумесечният срок по чл. 92 се прилага за данък за възстановяване, отнася се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г. „
§ 54. „Данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, но е регистрирано на основание чл. 133, може да подаде заявление за дерегистрация по избор по чл. 108, независимо от облагаемия си оборот за последните дванадесет последователни месеца преди текущия, когато през същия период лицето е извършило само доставки, за които след 31 декември 2009 г. данъкът е изискуем от получателя по доставката по чл. 82.”
§ 55. „Регистрираните към датата на влизане в сила на този закон лица са длъжни да посочат електронен адрес за кореспонденция по чл. 101, ал. 5 в тримесечен срок от влизането му в сила.”
Имате ли становища по тези текстове? Който е съгласен с текстовете на новосъздадените параграфи 53, 54 и 55, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 16. За - 16, против няма, въздържали се няма.
Приема се единодушно.

§ 51. Има предложение на н.п. Мартин Димитров и Мариана Даракчиева. Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 51, който става § 56 със следната редакция:
§ 51. (1) В шестмесечен срок от влизане в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него.
(2) Министърът на финансите определя срок, в който лицата, задължени да използват фискални устройства, следва да приведат дейността си по осъществяване на дистанционната връзка в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1. Министърът може да определи различен срок за определени групи лица, който не може да бъде по-кратък от шест месеца и по-дълъг от две години от влизането в сила на наредбата по ал. 1.”
Становища по въпроса? Предложението на Мартин Димитров и Мариана Даракчиева предвиждаха вместо в шестмесечен срок, скъсяване на сроковете, тоест министърът да издаде наредбата в едномесечен срок.
Тъй като отхвърлихме това предложение (за 500-те хиляди), няма смисъл от това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Мартин Димитров и Мариана Даракчиева. Който е за това предложение, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували - 16. За - 2, против 0, въздържали се 14.
Предложението се отхвърля.

Подлагам на гласуване предложението на вносителя в редакцията на работната група, която ви прочетох. Който е за текста на § 56,, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували - 16. За - 14, против няма, въздържали се 2 .
Текстът се приема.

§ 52. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 57. Който е съгласен с този текст, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували - 16. За - 16, против няма, въздържали се няма .
Приехме закона на второ четене, с два параграфа, които отложихме за вторник в почивката.


Преминаваме към точка 3:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е съгласен, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували – 16. За – 16. против – няма, въздържали се – няма.
Приемаме наименованието на закона.

§ 1. Постъпило е предложение от н.п. Георги Анастасов § 1, т. 1 относно буква а. Работната група не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от н.п. Огнян Стоичков. Работната група не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от н.п. Диан Червенкондев и Делян Добрев. Работната група не подкрепя предложението. Оттеглил ли го е?
Предложение от н.п. Менда Стоянова – § 1. Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя на § 1 със следната редакция (прочетете я, за да не я чета аз).
Има ли становища, въпроси, мнения? Няма.

Подлагам на гласуване, първо, предложението на н.п. Георги Анастасов, което работната група не подкрепя. Кой е за това предложение? Няма.
Против? Въздържали се?
Гласували – 16. За – 2. против – 12, въздържали се – 2.
Отхвърля се.

Подлагам на гласуване предложението на н.п. Огнян Стоичков, което работната група не подкрепя. Кой е за това предложение?
Гласували – 16. За – 2. против – 12, въздържали се – 2.
Предложението е отхвърлено.
Предложението на н.п. Менда Стоянова. То е прието по принцип, така че гласуваме текста на вносителя с редакцията, която всички имате пред себе си и която работната група е подкрепила. Който е съгласен с редакцията на § 1, моля да гласува. За?
Против?
Гласували – 15. За – 14. против – няма, въздържали се – 1.
Текстът на § 1 се приема.

§ 2. Постъпило е предложение на н.п. Огнян Стоичков. Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя предложението текста на вносителя за § 2. Мнения, становища? Подлагам на гласуване предложението на н.п. Огнян Стоичков, което работната група не подкрепя. Кой е за?
Гласували – 16. За – 2. против – 14, въздържали се – няма.
Предложението се отхвърля.

Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от работната група. Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували – 16. За – 16. против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.

§ 3. Постъпило е предложение на н.п. Георги Анастасов § 3 да отпадне. Работната група не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от н.п. Алиосман Имамов § 3 да се измени. Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Мнения, становища?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, предложението ми е свързано с отпадане на едно от условията за ползване на тази преференция, а именно, т. 2, чл. 22а, което изисква 35-годишна възраст от датата на сключения договор по ипотечния кредит. Така ще се даде по-голяма възможност за ползване на тази преференция. Освен това аз смятам, че това е една мярка, която ще има много силен положителен ефект по отношение излизането на страната от рецесията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Имамов. Други становища? Няма. Продължаваме по процедурата.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Георги Анастасов. Който е за предложението на н.п. Георги Анастасов, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували – 16. За – няма. против – 13, въздържали се – 3.
Предложението се отхвърля.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Алиосман Имамов. Който е съгласен с предложението на н.п. Алиосман Имамов, моля да гласува.
Гласували – 15. За – 1. против – 9, въздържали се – 5.
Предложението се отхвърля.
Подлагам на гласуване текста на вносител, който работната група подкрепя. Който е за текста на вносител, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували – 16. За – 13. против – 1, въздържали се – 2.
Текстът е приет.

§ 4. Има предложение, постъпило от н.п. Георги Анастасов. Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносител за § 4. Мнения, становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Георги Анастасов. Който е за подкрепа на предложението на н.п. Георги Анастасов, моля да гласува.
Гласували – 16. За – няма. против – 16, въздържали се – няма.
Предложението се отхвърля.

Подлагам на гласуване предложението по вносител, което работната група подкрепя. Който е съгласен, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували – 16. За – 16. против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.

§ 5. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Моля, който е за, да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували – 16. За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.

Постъпило е предложение на н.п. Даниела Петрова за нов § 5а:
„§ 5а. „В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2.
„(2) Годишната данъчна основа за доходите, придобити като морско лице, е 10 на сто от определената по ал. 1 годишна данъчна основа.”
Няма становище на работната група. Предложението е постъпило между първо и второ четене. Имате думата за становища и изказвания. Ясно ли е за какво става дума? Заповядайте, госпожо Петрова!
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, всички предложения, които съм поставила на вашето внимание, могат да се мотивират по следния начин. Касае се за секторна политика, а именно, морския отрасъл. Това е морската политика на Република България. Предложенията, които са на вашето внимание, се вписват в изпълнението на заявения от политическа партия ГЕРБ приоритет за развитието на морския транспорт. В тази връзка считаме, че към настоящия момент пред българското общество, респ. пред данъчната политика съществуват следните проблеми, тоест следната опасност. Към настоящия момент се наблюдава спад в броя на кадрите, упражняващи морска професия и имащи качеството на морско лице, така, както се предлага на вашето внимание. В този смисъл бих искала да предложа на вашето внимание измененията и допълненията, които предвиждат редуцирането на ставката върху доходите на моряците, които са получени за полагането на труд като членове на екипажа на морски кораб с действието на СТОР. През последните десетилетия се наблюдава отлив от морската професия в световен мащаб. Това е една тенденция, която и при нас води до намаление и отлив на морски кадри.
Само за сравнение ще посоча за ваша справка, че 2004 г. лицата, упражняващи морски труд в командния състав, респ. в помощния състав на кораб са били 5000. Към настоящия момент те са намалели на 1800. Така че към настоящия момент следва да отбележим, че морската политика има принос към брутния вътрешен продукт с 1 – 1,5% именно като приход, а данъците, които се удържат, сега ще остойностим прихода, приходът е в порядъка на 250 млн. евро годишно. Данъците, които се събират, са в порядъка на 1800 000 лева. Така че облекчението, което се предлага, е да се придържаме към европейските практики.
За сравнение бих могла да посоча, че компаниите, които наемат кораби, предпочитат да изберат флаг на държавата, който им дава удобство за фискално облагане. Примерите, които ще дам за страните в Европейския съюз, са следните. Към настоящия момент в Малта и Кипър е нулева ставка за облагане както с данъци, така и със здравни и социални осигуровки. Гърция за 2007 г. е намалила данъчните ставки от 6,3% съответно за офицерски и помощен персонал при данъчно облагане съответно на 1,5% и 1%. Като държава членка на Европейския съюз и като морска държава страната ни не може да не отрича належащата необходимо от предприемането на сериозни мерки в подкрепа на морския транспорт. Нещо повече, това е отрасъл, който е мобилен и който се развива при силна конкуренция. Тоест към настоящия момент мога да ви уведомя, че съвсем доскоро корабите, които плаваха под български флаг бяха 40 на брой. Към настоящия момент те са вече 23. Тенденцията е към рефлагиране, тоест оттегляне на бизнеса и от корабособственици и корабопритежатели. Знаете, че съобразно флага на знамето се прилага и данъчното облагане, тоест ако ние към настоящия момент не приемем за разумно намаляване на данъчната ставка, ние всъщност няма да загубим толкова от самото данъчно облагане като приход, а по-скоро ще загубим от цялостното данъчно облагане на този вид бизнес, ще лишим държавата от така създадената морска политика, която действително всички правителства до този момент са подкрепяли и са сключвали споразумение, че ще извършат тези промени, но никой до настоящия момент не е постъпил по този начин, като е намалил данъчните ставки.
Практиката на другите държави членки на Европейския съюз показва, че подходящият начин за въвеждането на данъчни и други облекчения от фискален характер всъщност води до по-висок приход и по-висок резултат като страничен ефект, отколкото неизползвайки пакета от мерки. Към настоящия момент на вашето внимание се предлага само намаляване на данъчна основа, а не се предлага целият пакет, именно, освобождаване от социално и здравно осигуряване, тъй като това касае други закони.
Значимостта на морския транспорт за икономиката на Европейския съюз е отчетена и на общностно ниво с приемането от Европейската комисия на насоки за общността на държавните помощи в областта на морския транспорт съответно с официален вестник С013/17.01.2004 г., стр. 3-12.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Петрова, аз предлагам, тъй като горе-долу ни се изясниха мотивите, да преминем към въпроси. Колеги, имате думата за въпроси и становища по темата. Искам само да попитам изчислено ли е какъв ще е ефектът за бюджета от тази мярка?
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Като цифри не е изчисляван ефектът, но аз вече съобщих всъщност какви са сумите – 1800 000 е това, което се събира и влиза към фиска в лева. От тези средства ние бихме се лишили, но не само от тях, защото рефлагирането, изтеглянето на бизнеса, тоест преминавайки на българските екипажи да плават под удобен флаг, те съответно ще бъдат освободени от данъци или респективно ще бъдат облагани от по-ниски данъци, съобразно флага на знамето, тоест данъчното законодателство на съответната държава, под чийто флаг е корабът.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи и в единия, и в другия случай 1800 000 няма да влязат в бюджета, така ли да го разбирам?
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Очакванията са, че не само ще запазим тези 1800 човека да плават под български флаг, но и евентуално България по-скоро да привлече корабособственици и корабопритежатели да преместят, да рефлагират свои кораби.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние понеже сме бюджетна комисия, говорим за влиянието върху бюджета.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Именно с рефлагирането, тоест със смяна на Закона на знамето те ще се ориентират, ще станат данъчно облагаеми лица по българското законодателство, тоест да привлечем повече данъкоплатци – това е целта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Г-н Горанов искаше думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Има аргументи и в двете посоки. Безспорно фискалните измерения – преките са негативни, косвените биха могли да бъдат положителни. Всички моряци – така ще ги наричаме общо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По закона е морски лица.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз ще ги наричам „моряци” за яснотата на комисията. Около 7000-8000 долара получава един капитан на кораб. Досега такива данъци, повярвайте ми, с изключение на тези, които са от БМФ, не са плащани, тоест такива данъци не се плащат. Реалната загуба, която се цитира, е изчислена на това, което плащат българските корабособственици, плаващи с български флаг. Това е факт. Факт е и това, че няма гаранция, че намалявайки данъчната ставка до 1%, другите положителни ползи, които не са пряко фискални, тоест връщането на голяма част от средствата, с които разполагат тези български граждани безспорно, връщането в българската държава, защото те понастоящем ги държат извън България, за да избегнат облагането, по някакъв начин ще е свързан с един немалък ресурс.
Позицията на Министерството на финансите е, че ако прецените за целесъобразно, имайки предвид обстоятелството, че лично аз съм информиран, че това е ангажимент в предизборната кампания на ГЕРБ, бихме предложили, ако счетете за целесъобразно за приемане на подобен режим на облагане на морските лица той да има временен характер, примерно, за три години, в които да може да се прецени ефективността на цялата мярка, ако в този период се докаже ефективността на тази мярка, той да бъде продължен, отменен или преразгледан.
Безспорно, готвейки се за днешното заседание, успях да се запозная с практиката на някои европейски държави. Прави впечатление, че дори неморски държави, т.е. държави, които нямат излаз на море, са предвидили някои облекчения, с оглед поддържането на флаг. Но пак казвам, има аргументи и в двете посоки, тъй като винаги косвените ефекти, които се очакват от подобни мерки, свързани с намаляването облагането за определена категория лица, не могат да бъдат достатъчно надеждно измерени. Това бих могъл да предложа като тема за размисъл на депутатите, ако приемем, че подобна мярка има своята законодателна целесъобразност, да сложим някой срок, през който тя да действа, в който срок да се прецени целесъобразността на мотивите, които вносителят предлага.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Горанов. Аз също мислех да Ви попитам и да възложим на Министерството на финансите евентуално, ако този текст се приеме, да прави наблюдение върху тези морски лица, за да можем още следващата година да получим реални данни за това, какъв е бил ефектът от една такава мярка, ако сега на пленарно заседание включително се приеме тази мярка. Можете ли да предложите такъв ангажимент и да искаме от Вас подробна информация по този въпрос?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ние може да се ангажираме да дадем данни от действието на тази норма, тоест данните, които ние събираме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но трябва да имате и допълнителен анализ.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Трябва да имаме допълнителен анализ за косвените ефекти за влизане на допълнителен ресурс, който понастоящем не е влизал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз затова поставям въпроса сега, за да може да имате възможност да се организирате да съберете подобни данни и да ни дадете информация, ако все пак се приеме тази мярка.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В тази връзка, в която досега се коментираше, мисля, че ефектът, за който говорите, ще се появи още първата година. Вие предлагате това като антикризисна мярка, доколкото разбрах. Антикризисната мярка би трябвало да се прояви в рамките на кризата. Освен това казвате, че ще се увеличи броят на морските лица, които ще бъдат облагани с доход физически лица, значи те би трябвало да са по трудов договор, доколкото разбирам. Трудовите договори би трябвало да се регистрират, така че още от първия месец на следващата година би трябвало да започне да се вижда дали има ефект от тази мярка. Тоест по отношение на тригодишният период, който предложи господин заместник-министърът – аз казвам да е една година, ако се задейства тази преференция. Мисля, че в рамките на една година в периода на кризата ще се види дали се проявява или не.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Може ли една забележка, която не е по същество за или против. Тя е как за тези три години за този срок ще се облекат нещата в правна дрешка, тъй като никога в един закон не се казва, че този закон или разпоредба ще действа една година, шест месеца, три години, десет години. Няма такова нещо. Прави се, ако се прави. Другото е въпрос на уговорка пред медиите - да видим как ще действа две-три години.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има такива текстове, които са залагали срокове.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не може да се заложи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има такава практика.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Моето предложение за три години идва оттам, че ефектите наистина ще са косвени. Това, което чух като мотиви на вносителя, то не е свързано с регистрация на трудовите договори и ще ви кажа защо. Тези 40 000 български моряци, от които много малка част са регистрирани с трудови договори, защото действат по българското законодателство, аз не очаквам – дай Боже, но аз не очаквам, примерно още догодина префлагиране и връщане на флаг от малтийски или от либерийски или от друг флаг, който е бил български и се е префлагирал, не очаквам от догодина изведнъж всички кораби да станат бяло-зелено-червено и да дойдат да си регистрират трудовите договори – това, за което вие говорите.
По-скоро аз разсъждавам върху мотивите на вносителя дали тези 40 000 български моряци - които са българи и които искат да живеят на територията на България и вероятно прекарват голяма част от отпуска си, който по Кодекса за търговско мореплаване ползват на територията на Република България, защото са си български граждани - очаквам този ресурс, който те са апатрирали в момента, за да избегнат данъчно облагане по националното законодателство и каквато и да е репресия в законовия смисъл на думата. Аз няма да видя и да очаквам да видя регистрирани трудови договори на тези 40 000 българи моряци, защото аз предполагам, че за една година корабособствениците, ползвайки тази мярка, няма да се върнат към българския флаг.
Ако има някакъв аргумент в предложението на вносителя, то е в това, че има достатъчно основание да се смята, че българският флаг в сравнение примерно с малтийския или с други европейски флагове относително не е атрактивен дотолкова, доколкото наистина по отношение на облагане и по отношение на осигуряване пакета, който могат да изготвят българските корабособственици, е съпоставимо различен, ще го кажа, за да не взимам страна, с този, който може една традиционна морска държава например да предложи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Горанов. Аз обаче искам да п оставя един въпрос, чийто отговор не зная и се надявам експертите на министерството или НАП да ми помогнат. Знам, че освен това, че моряците са по общия ред на облагане досега с останалите по трудов договор, имат обаче различия по размера на командировъчните по Наредбата за командировките в страната и чужбина. Може ли да ни информирате какви са тези различия и не трябва ли да има някаква съпоставимост между преференциите, които даваме и какво се случва там, просто да ни информирате какво се случва с командировъчните, за да можем да коментираме и този въпрос в пакет с облагането.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това са хипотези, защото Вие не сте приели още нищо, но да кажем, според мен – това си говорихме и с колегите преди заседанието – ние бихме могли да направим следното. Знаете, че понастоящем имаше няколко дела, част от които вече са във Върховния административен съд, едното излезе от полза на държавата – за един данъчнооблагателен акт, решен в полза на държавата. Има още два, които в момента са във ВАС. Има дълъг спор между това, дали морякът на кораба е на работата си или той е в командировка. Оттам идва и опита на плаващите под български флаг да облекчат облагането, считайки, че те са под формата на командировка. Знаем, че командировъчните не се облагат. Това, което евентуално ще предприемем, ако се стигне до такова законодателно решение, е, че ще си преразгледаме въобще наредбата за командировките и въобще там ще премахнем съществуващите размери на командировъчните.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз просто искам да ни информирате за тези размери, ако има готовност, разбира се.
ДАНИЕЛА ВЛЪЧКОВА: Смущаващото в наредбата и към момента е, че са разделени по длъжности. Очевидно не се касае за командироване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защото едната длъжност взима повече от другата, така ли да го разбирам?
РЕПЛИКА: Да, така е.
ДАНИЕЛА ВЛЪЧКОВА: Освен това колегите при извършваните ревизии установяват, че осигуряването и облагането с данък се извършва върху минимума, който е за страната и останалите суми то възнаграждението се дават под формата на командировъчни. Говорим за тези, които подлежат на облагане в България, които имат български работодател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже тук ни запознаха с практиката в европейските държави и другите държави, как стоят нещата там с командировъчните? Има ли такава опция в тези държави, с които има намален данък общ доход? Имате ли информация, госпожо Петрова?
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Този въпрос не съм го проучвала, но мога да дам допълнителна информация.
ДАНИЕЛА ВЛЪЧКОВА: Доколкото на нас ни е известно, няма такива, включително и по българския закон в наредбата, която е към Кодекса за търговското корабоплаване, която урежда трудовите правоотношения на моряците, там е записано, че работата се извършва на борда на кораба и се изисква наименованието на борда на кораба да се впише в трудовия договор. Очевидно мястото на работа е на самия борд и не би следвало да се полагат командировъчни за времето на пребиваване на борда на кораба.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Плащат ли си храната на кораба?
ДАНИЕЛА ВЛЪЧКОВА: Не. Нито спането. Евентуално командировъчни би могло да има, когато се налага престой в някое от пристанищата. Но това е една допълнителна тема, която дава по-добър поглед върху нещата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други колеги, които искат да изразят становище по темата? Няма. Тогава подлагам на гласуване предложението на н.п. Даниела Петрова за нов § 5а.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Даниела Петрова за нов § 5а. Разбрахте съдържанието на параграфа. Който е за това предложение, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували – 15. За – 12. против – няма., въздържали се – 3.
Предложението на н.п. Даниела Петрова се приема.

В тази връзка ви предлагам вариант за § 6.
„В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения.
1. Досегашният текст става ал. 1;
2. създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Годишната данъчна основа по ал. 1на самоосигуряващите се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т 26, буква „и” (където е определението за морско лице от допълнителните разпоредби) се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.”
„Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„Годишната данъчна основа на доходите, придобити като морско лице, е 10 на сто от определената по ал. 1 годишна данъчна основа.”
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували – 16. За – 13. против – няма, въздържали се – 3.
Текстът се приема.

Предложение на н.п. Менда Стоянова за нов параграф. Работната група подкрепя предложението за нов § 7 със следната редакция:
„§ 7. В чл. 26, ал. 2, т 3 се отменя.”
Въпроси и становища по това? Знаете ли за какво става дума? Отменя се преференцията на земеделските производители. Досега земеделските производители не плащаха данък, сега им отнемаме тази преференция.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували – 13. За – 13. против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема.

Работната група предлага да се създаде нов § 8 със следната редакция:
„В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
Създава се т. 1 – нова, със следното съдържание:
1. с 60 на сто за доходите от дейността на физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители за производство на непреработени продукти от селското стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.
2. Досегашните точки 1 и 2 остават, съответно, точка 2 – 3 и в точка 2, буква „а” се изменя така:
„а) доходите от дейността на всички лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, включително от продажба на произведена декоративна растителност, от горско стопанство, включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове, от ловно стопанство и от рибно стопанство.”
Има ли становища по текста? Който е съгласен с така предложената редакция на текста на нов параграф 8, моля да гласува за.
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 14. против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.

§ 6. работната група подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9 (тук ще има преномерация.) и § 7. По двата параграфа работната група подкрепя текста на вносителя и преномерира параграфите. Има ли становища по двата параграфа? Няма. Подлагам текста на гласуване. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 14. против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете на двата параграфа се приемат.

Предложение на н.п. Даниела Петрова за нов § 7а. То е във връзка с предходното предложение. Тук става дума за авансовия данък. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 11. против – няма, въздържали се – 3.
Текстът се приема.

Работната група предлага да се създаде нов § 11.
„В чл. 42, ал. 2 в края на изречение първо се добавя „или за задължително осигуряване в чужбина” и се създава изречение второ „Месечната данъчна основа на самоосигуряващите се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т 26, буква „и” – (това са въпросните морски лица) от Допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.”
ДАНИЕЛА ВЛЪЧКОВА: Тук ни трябва нов параграф, защото трябва да се обедини с предложението на Даниела Петрова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, по принцип подлагам и двете на гласуване, а след това ще направим обединяване, нали така?
Който е съгласен с този текст, който току що ви изчетох за този § 11, с уговорката, че предходният параграф, който гласувахме – 7а и този – 11, ще бъдат обединени в един. Моля да гласувате. За? Благодаря.
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 14. против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.

§ 8. Работната група подкрепя текста на вносителя, като § 8 става § 12 (или според преномерирането). Има ли становища по текста? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 14. против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.

Работната група предлага да се създаде нов § 13 със следната редакция:
§ 13. „В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „годишна данъчна основа” се добавят думите „по чл. 25, ал. 1”.
2. В ал. 3 след думите „по чл. 25” се добавя „ал. 1”.
3. Създава се ал. 8:
„(8) При определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък, по реда на предходните алинеи, не се включват доходите от трудови правоотношения по § 1, т 26, буква „и” от Допълнителните разпоредби.”
Има ли въпроси и становища? Няма. Който е съгласен с така предложената редакция на чл. 49, моля да гласува за.
Въздържали се? Против?
Гласували – 14. За – 14. против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.

§ 9. Има предложение на н.п. Менда Стоянова. Работната група подкрепя предложението и предлага по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 14. Имате пред вас § 14. Има ли нужда да го чета? Не. Има ли въпроси и становища по него?
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Във връзка с § 9 бих искала – може ми систематичното място е по-нататък, но понеже сега ще се обсъжда, да направя едно предложение да се създаде един нов § 21, който да гласи, че разпоредбата на чл. 50, ал. 11 т 5 се прилага за паричните заеми, предоставени и получени след 1 януари 2010 г. Мотивът ми за това е следният.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тест да не се започва със салдо, това ли имате предвид?
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Да не се връща „преходни данъчни години”. Така е записано. Това означава, че се връщаме в непосочен период назад. Според мен това ще създаде затруднения при прилагането на тази разпоредба. Не следва, още повече в момент, в който гражданите не са знаели какво се изисква от тях и не са имали задължение да помнят или записват или включително си водят личен регистър за това какви заеми са давали, в един момент те да изпаднат в положение, че са подали декларация с невярно съдържание реално. Така ще се получи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Миткова. Това ще е след това за преходния параграф, така че предлагам там отново да вземете думата по този въпрос.
Има ли други становища по този параграф? Това е за заемите – 5000 лв. Ако няма, моля, който е съгласен с така предложения текст на § 14 да гласува за.
Против? Въздържали се ?
Гласували – 14. За – 12. против – няма, въздържали се – 2.
Текстът се приема.

§ 10. Работната група подкрепя текста на вносителя. Има ли въпроси и становища по текста? Моля, който е съгласен с текста, да гласува за.
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 13. против – няма, въздържали се – 1.
Текстът се приема.

§ 11. Има предложение от н.п. Менда Стоянова. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя на § 11. Текстът на § 11 представлява изменения в чл. 52, които са пред вас. Имате ли становища и въпроси по този текст? Няма. Който е съгласен с така предложената редакция на текста на § 16, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 14. против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.

§ 12, 13, 14, 15 и 16.
Работната група подкрепя текста на вносителя за тези параграфи, които, разбира се, се преномерират. Има ли въпроси и становища? Не. Който е съгласен, моля да гласува за всичките тези посочени параграфи. За?
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 14. против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се приемат.

§ 17. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17 със следната редакция:
„Създава се чл. 80а.”
Това е редакционно – за физическо лице, за глобата и имуществената санкция) Виждате текста. Имаме ли становища и въпроси по него? Не. Който е съгласен, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 14. против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема в редакцията на работната група.

§ 18. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18. Има ли мнения, становища по въпроса? Няма. Моля, който е съгласен с така предложения текст по вносител на § 18, да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 14. против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.

§ 19. Предложение на н.п. Даниела Петрова.
„Създават се т. 52, 53 и 54.”
По § 19 има предложение на вносителя в т 26 да се създаде буква „и”:
„и) Правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, са съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, както и да се създадат точки 52 и 53, което е определение на основно трудово правоотношение и определение на годишен отчет за дейността.”
Предложението на н.п. Даниела Петрова в точки 52 и 53 е същото, но има допълнителна т. 54, където се дава определение на това, що е то морско лице, във връзка с предходното нейно предложение. Тъй като тези два текста на § 19 трябва да се обединят, предлагам да ги гласуваме поотделно – първо да гласуваме предложението на вносителя по § 19. Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували – 12. За – 13. против – няма, въздържали се – 1.
Текстът се прима.

Да гласуваме предложението на н.п. Даниела Петрова. Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Двата текста ще ги обединим.

ДАРИН МАТОВ: Една забележка имам. Предложението на н.п. Даниела Петрова в т 53 е „годишен отчет за дейността”, а не годишен финансов отчет за дейността”. Няма да бъде съобразено с § 19 по-горе.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, ще ги обединим по вносител.
ДАРИН МАТОВ: Още миналата седмица аз имах предложение по отношение на това, че годишен отчет, финансов отчет за дейността. Ако беше прието това в § 10 – едноличните търговци с годишната си данъчна декларация да представят и годишен отчет за дейността, щях да направя и друго предложение тук, но вече го приехме, така че оставам само с тая забележка.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя наименованието на Преходните и заключителните разпоредби. Моля, който е за, да гласува. Благодаря.
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 14. против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието се приема.

§ 20. Работната група подкрепя текста на вносителя по § 20. Изказвания и становища? Няма. Който е съгласен с така предложения текст на вносителя на § 20, моля да гласува за. Благодаря.
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.

§ 21. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 25, със следната редакция:
§ 25. „Чл. 51 се прилага и по отношение на годишния отчет за дейността за 2009 г. Годишни финанси отчети за 20009 г. и одиторски доклади към тях не се подават в Националната агенция за приходите.”
Становища и възражения? Господин Матов?
ДАРИН МАТОВ: След като в предходните параграфи имах забележка, и тук смятам, че може би специално за одиторските доклади би трябвало да не се касае втората част от параграфа, че не се подават в Националната агенция по приходите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Идеята е да се подават одиторски доклади, така ли?
ДАРИН МАТОВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава трябваше да променим и онзи текст отпред.
ДАРИН МАТОВ: Аз пропуснах това, а трябваше оттам да започна, че може би наистина трябва да има одиторски доклади по простата причина, че единственото място, откъдето НАП може да извади информация за това какво представлява една годишна данъчна декларация, в която има само едни цифри, е Агенцията по вписвания. Тоест те трябва да се обръщат към Агенцията по вписвания, да изваждат оттам съответната информация. Разбира се, че тази бумащина се съкращава до известна степен с това, че не се подават годишни финансови отчети, а се подава годишен отчет за дейността, и то съгласно чл. 20, ал. 4, обаче от Закона за статистиката. Точно тук беше спорът с господата от НАП, който имахме още на миналата работна среща, но ако трябва и ако е възможно да се върнем назад и да коригираме и това, че одиторските доклади би трябвало да се подават. Това е моето предложение. Те все пак дават някаква разбивка за това, какво представлява съответният счетоводен отчет и те кореспондират с годишния финансов отчет, а не справката за годишния отчет за дейността, която е статистическа справка.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз подкрепям колегата, защото ако не се подават, за какво да имаме одиторски доклади тогава?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те се подават в Агенцията по вписванията.
РОСЕН ИВАНОВ: За какво ще плащаме тогава на одиторите?
ДАРИН МАТОВ: Съвсем реален е неговият въпрос, защото ако в Търговския регистър към месец декември към края на годината, на 2009 г. съответна фирма не е регистрирана в Търговския регистър и не подаде годишен финансов отчет и одиторски доклад, тогава питаме откъде ще се разбере тази фирма дали подлежи на одит или не. Тя не се регистрира просто в Търговския регистър към 31 декември 2009 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В данъчната декларация имаше отметка.
ДАРИН МАТОВ: Добре, но не се регистрира, просто не се регистрира в Търговския регистър – тогава какво става?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: 2009 година наистина увисва. До 2010 г. е срокът за регистриране в Търговския регистър. Матов казва, че одиторският доклад само трябва да бъде, или въобще целият финансов отчет и одиторският доклад трябва да вървят в комплект. Или и двете да са в НАП, или нито едното, нито другото. Безсмислено е само одиторският доклад да бъде.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Главчев, излиза, че ако в посока на Вашите разсъждения с г-н Матов ние трябва само да променим § 25, тоест само за 2009 г., освен годишния отчет за дейността да изискаме и одиторските доклади, а след това няма.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Точно така, да влиза в сила за 2010 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По отношение на одиторските доклади?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Въобще, и за финансовия отчет.
РОСЕН ИВАНОВ: Не бива да забравяме идеята на Търговския регистър, който е публичен. Той затова е публичен регистър, защото там каквото е публикувано, не трябва да се иска от никой друг. Всеки, който и ска да види нещо, влиза в публичния регистър и го вижда.а даже в момента на нас Агенцията по вписванията например ни отказва да ни заверява документи, които са налични в този публичен регистър. Казва: Никой не може да иска от вас такова нещо.
Що се отнася до одиторския доклад за 2009 г., да, действително има компании, които все още не са се пререгистрирали в Търговския регистър, но в момента, в който се пререгистрират през 2010 г., те са длъжни да си публикуват годишните финансови отчети и одиторските доклади с три години назад, тоест ще публикуват и доклада си, и отчета за 2009 г. Тези от тях, които не се регистрират, те би трябвало да бъдат ликвидирани. Законът го предвижда да бъдат ликвидирани. Така че не виждаме смисъл от подобно упражнение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други становища и въпроси?
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на работната група така, както ви го прочетох. Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 12. против – 2, въздържали се – няма.
Предложението се приема.

Предложение на н.п. Даниела Петрова в Преходните и заключителни разпоредби да се създаде нов параграф във връзка с авансовия данък на доходите, начислени след 31.12.2009 г. за предходни… на морските лица.
Имате текста. Който е съгласен с този текст, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 11. против – няма, въздържали се – 3.
Текстът се приема.

Предложение от н.п. Менда Стоянова за нов параграф в Преходните и заключителни разпоредби, който работната група подкрепя, със следната редакция. Имате редакцията на § 26. Тук може би сега е мястото на госпожа Миткова за нейното изказване. В тази връзка тя каква редакция предлага?
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Редакцията, която предлагам, е в следния вид. Създава се нов параграф. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т 5 се прилага за паричните заеми, предоставени, получени след 1 януари 2010 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Идеята на този текст, която се предлага от вносителя Менда Стоянова, е в декларациите за 2009 г., които ще бъдат подадени през 2010 г., да се декларират освен получените, дадени и предоставени заеми, и салдото на 1 януари 2009 г., тоест каквото е останало невърнато от заеми, получени или дадени през предходни години. Това е логично, защото в противен случай ние не можем да сложим начало. Ако не тръгнем със салдо по счетоводителски, ням как да продължим с оборотите нататък, докато, да кажем, юристите може би не разбират от салдо и обороти.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Сега дори и да го направим в този вид, в който е направено предложението, остава въпросът по какъв начин с това ние ще избегнем тази опасност, че в момента, в който ние задължим хората да декларират, те ще си спомнят всичко онова, което са направили назад.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да си спомнят само какво имат да дават и какво имат да получават на 1 януари 2009 г. само това трябва да си спомнят.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Пак към 2009 г. те трябва да си спомнят какво са имали да дават и какво им е останало?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, какво няма да дават и какво им е останало да дават или е останало да получават за 2009 г.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Само за 2009 г.?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, какво има да получават на 1 януари и какво имат да дават на някой друг. Става въпрос за 2009 г. Декларират в декларациите, които ще подават през 2010 г.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако закон влиза в сила на 1 януари 2010 г., защото това е следващият параграф, значи ние със стара дата им вменяваме за 2009 г. задължения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не им вменяваме; това просто го вкарваме в декларацията. Какъв е проблемът?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз мисля, че се обезсмисля логиката ако приемем това предложение. Тоест всеки, който има недекларирани доходи, които е вложил, може винаги да каже, че ги е взел назаем, ако е преди 2009 г.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Аз съм съгласна с логиката,в включително и с мотивите на вносителя, но въпросът е, че, да кажем, от 1100 случая 100 са проблемните и заради тези 100 останалите 1000, като това са включително и обикновени хора, които са на село, вземат включително и децата им изпращат от чужбина, което също си е реално заем, влиза в тази хипотеза. Тях какво ги правим в случая?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ще ги накараме да си спомнят, след като заемодателят си спомня, че му е дал над 5000 лева, а той не си спомня, предполагам, че ще си спомни.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Това вече е съвсем отделен въпрос. Ако едното лице отиде и каже, че е дало, а другото отиде и каже „Аз не съм взел”, при положение, че нямаме документ, ние отново изпадаме в същия казус – имаме дума срещу дума, а нямаме ни какъв документ и отново по никакъв начин не понасяме наказание. Реално какъв е смисълът да подаваме това нещо под формата на декларация тази информация?
От 1 януари 2010 г. да започне да действа тази мярка, тоест ние пак даваме шанс, тя ще действа оттук нататък и ще се прилага, но въпросът е, че ще избегнем трудностите при прилагането й. Няма да може да се приложи именно от тази гледна точка, че има дума срещу дума на едно физическо лице. Без документ така или иначе няма как да стане. Ако се приеме от 1 януари 2010 г., който иска да е чист към фиска, подготвя си я.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали пак остава старото – независимо дали е на 1 януари 2010 г., пак ще трябва да дадат на 1 януари салдото. Без салдо не може. Сега въпросът е: спорим за салдото или спорим за това, дали включваме 2009 или започваме от 2010 г.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Не говорим за салдото. Да започне да действа от 1 януари, хората да знаят, че те оттук нататък това нещо трябва да го декларират.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ние говорим за салдо. Той декларира през 2010 г., може да ги е взел 1901. Това няма значение. Ние говорим за салдо. Няма значение дали е 2009 или 2010. Ние говорим за салдо. Тоест, става въпрос за заемите, които ще се вземат след 2010 г. говорите. За мен това няма смисъл въобще да го пишем тогава, губи се цялата логика.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: не се губи, защото тази мярка ще продължи да действа занапред, тоест това, което се е правило досега, ще се прекрати да се прави.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз мисля, че икономиката става все по-явна, така че мисля, че тази мярка занапред няма да е толкова важна. Важното е досега какво се е случило, според мен.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Не може оттук нататък да накарате хората да го декларират това нещо назад.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Те не декларират назад, те декларират сега.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Моля народните представители да прочетат предложението на вносителя и след това да възобновят, ако преценят, дебата по „предходните”. Вносителят е предложил непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и предходни данъчни години. Ето го въпроса за салдото. Не се коментира колко предходни – оттук до 1901 г. и непогасените – това е салдото. Ако вие оспорвате мярката по принцип и преценявате, че дотук някой няма да си спомня, аз веднага ще се пошегувам с вас и ще изведа аналог с декларациите за пред Сметната палата, а тях как попълнихте, уважаеми госпожи и господа народни представители? Там има същите изисквания – аналог и сумата. Ако някой има притеснение, че не знае колко пари има и да взима и да дава и не може да го декларира публично, това не може да е проблем на фиска. Нали разбирате какво се опитваме да избегнем?
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Ако следваме същата логика на изказване, трябва ли проблема на фиска да го правим проблем на гражданите?
РЕПЛИКА: Те съвпадат.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Тогава може ли да ми отговорите на въпроса колко такива случая са известни?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ако вие не разполагате с документ или с някакво надеждно основание да докажете липсата или наличие на това задължение, със същата сила Вие няма нужда да го декларирате. Вие изтъквате някакъв юридически аргумент дума срещу дума. Безспорно, в съда нито тази декларация, че Вие сте го написали, нито онзи, който го е написал, че ви го дължи, нито Вие, която сте написала, че имате да го взимате, не е аргумент.
Но ако Вие имате документ и не го декларирате,тогава вече фискът ще има претенции към Вас. Тук идеята е да се избегне именно изфабрикуването впоследствие на фиктивни договори между физически лица, с които се оправдават, перат или доказват доходи. Ако Вие нямате документ, защото не си спомняте или не си спомняте, че имате документ, не го декларирайте и никой няма да Ви преследва за нещо, което не знаете и не сте могли да знаете. А ако го знаете или трябва да го знаете, декларирайте го.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Добре, да се предвиди в текста, че се говори само за документи, защото в този казус влизат всички.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Прави впечатление, че юристите се опитвате малко да моделирате данъчната практика по начин, по който с някакви аргументи по целесъобразност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата, колеги.
ДЕЛЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз съм съгласен с вносителите. Поради простата причина, че трудно се забравя, когато реално имаш да взимаш или да даваш суми над 5000 лв. Така че не е въпросът дали имам да ги взимам или съм ги дал като кредит преди година или две. Знам, че имам да ги взимам. Така че това е необходимо само да декларирам, че имам да взимам тези пари над 5000 лв. както и съответно този, който има да дава. Не е казано точно дали преди двадесет години или преди десет години. Така че трябва да се декларират. Трудно се забравя, че човек има да взима или да дава такива суми, според мен.
КИРИЛ КАЛФИН: Явно целта на законодателя или по-скоро на вносителя на проектозакона е да могат да се пресекат евентуални доказателства пред съд, когато се стигне, а именно, доказване на имущество и т.н. как са придобити. Това е целта и ние затова трябва да го подкрепим това становище. Това е един частен писмен документ. Той може и на лист хартия да бъде. Не е необходимо да има нотариална заверка. Може и да няма заверка. Но като няма, той не може да го докаже пред съда, когато твърди,че си е купил за 100 000 нещо, а пък няма доказателствата за това.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Точно това исках и аз да кажа, колега
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може ли само един уточняващ въпрос? За 2009 г. ще ги декларираме в 2010 г., нали така? Първия път, когато ще ги декларираме, е април 2010 г. за 2009 г.?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така. Ясно ли е? Има ли някой, на който не му е ясно? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 26 в редакцията на работната група, която е пред вас. Моля, който е съгласен с текста, да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 11. против – няма, въздържали се – 3.
Текстът се приема.
Трябваше да подложа на гласуване първо предложението на Даниела Миткова. Предложението на Даниела Миткова. Ще го формулирате ли пак, или няма нужда, госпожо Миткова?
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Мисля, че няма защо; просто да почне да действа от 1 януари 2010 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Който е съгласен с предложението на г-жа Миткова, моля да гласува. За?
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 3. против – няма, въздържали се – 11.
Предложението се отхвърля.
Последен параграф – Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г. работната група подкрепя текста на вносителя. Има ли други становища и предложения? За?
Против? Въздържали се?
Гласували – 14. За – 14. против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.
С това приключихме днешното заседание.

/Закрито – 19.20 ч./

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/М. Стоянова/
Стенограф:
Силвия Михайлова