Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
10/12/2009
П Р О Т О К О Л
№ 14
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-34, внесен от народния представител Драгомир Стойнев и Михаил Миков.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 954-01-41, внесен от Яне Янев и група народни представители.
3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители.
4. Законопроект за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерски съвет на 25 ноември 2009 г.
5. Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на Европейския съюз Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск и Предложение за Решение на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск, № 902-00-20, внесена на 28 октомври 2009 г.
6. Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган; предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари, № 902-00-28, внесена на 11 ноември 2009 г.
/Дневният ред бе приет единодушно от присъстващите на заседанието народни представители.
Гласували 19: за – 19, против няма, въздържали се няма./
- / -
По точка 1
Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за местните данъци и такси, № 954-01-34, внесен от народния представител Драгомир Стойнев и Михаил Миков.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносители Драгомир Стойнев и Михаил Миков е внесен на 23 октомври 2009 г. Заседанието на Комисията по бюджет и финанси се проведе на 22 октомври 2009 г., на което беше разгледан внесеният преди това Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. По тази причина на заседанието на комисията не сме обсъждали текстовете, които се предлагат от народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков.
Народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков предлагат да се създаде следният текст на чл. 82 от Закона за местните данъци и такси:
„Чл. 82 /1/ Не се заплаща такса за:
1.децата, чиито родители са І или ІІ група инвалиди, децата на неизвестни родители, децата на загинали при производствени аварии и природни бедствия, децата на загинали в изпълнение на служебен дълг;
2.децата с тежки хронични заболявания, посочени в списък, утвърден от министъра на здравеопазването, настанени в санаториални /оздравителни/ детски заведения или групи;
3. третото и следващо деца на многодетните родители; последните плащат такса за първото дете в половин размер, а за второто – в четвърт размер.”
Народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков предлагат следната редакция на чл. 83:
„Чл. 83 /1/ Таксата се заплаща с 50 на сто намаление за сираци или за деца с един родител, за деца, чиито родители са редовни студенти.
/2/ Когато две деца от едно семейство са приети в едно или в различни детски заведения, таксата за второто дете се заплаща с 50 на сто намаление.”
Към предложението за промяна в чл. 82 и чл. 83 са приложени мотиви, които са ви раздадени.
На проведеното заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление на 29 октомври 2009 г. са обсъдени предложенията на народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков. В хода на разискванията народните представители са изразили становище, че предлаганите изменения и допълнения са намерили вече нормативно решение в действащия Закон за местните данъци и такси.
Изказалите се народни представители на заседанието на комисия са посочили, че приемането на предлаганите изменения и допълнения, ако се приемат, ще накърнят финансовата самостоятелност на общините и ще бъдат в разрез с процеса на финансовата им децентрализация. Изразено е било становище, че тези проблеми трябва да се решават от общинските съвети без държавна намеса.
Комисията по регионална политика и местно самоуправление е предложила внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков, да не бъде приет.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Държавата не бива да се крие зад гърба на една или друга община, затова че не искат да вземат мерки.
Предлагаме предложенията на Драгомир Стойнев и Михаил Миков да бъдат приети.
РЕПЛИКА: Трябва да се има предвид, че през последните години има ръст на раждаемостта в България.
ИВАН КОЛЕВ: Не е сигурно дали наистина има ръст на раждаемостта. Смятам, че, дори и да има ръст, предложенията, които обсъждаме, нямат нищо общо с ръста на раждаемостта.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не са ми известни данни, че през последните 2 – 3 години има увеличаване на раждаемостта.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Господин Миков и господин Стойнев предложиха да се намалят таксите. Обаче това касае местните бюджети на общините. Общинските съвети имат право да определят таксите и всякакви преференции, които касаят общините. Реално в защита на това не можем ние да влияем на общините при условие, че Националното сдружение на общините иска повече да не ги ограничаваме. Реално това е в противовес с политиката, която води ГЕРБ по отношение на общините. Даваме им свобода както за определяне на данъците, на ставките, примерно, от единица до 2,5 – 3, по същия начин да си правят своя политика по отношение на това, какви намаления и преференции ще дават. Става въпрос за инвалидите и за децата сираци. Предложението е ние законодателно да го наложим, но това не е редно, тъй като това всъщност е в приоритетите на общините. Не можем да ограничаваме общините, не можем да им казваме какви преференции да дават за децата.
Ако държавата се намеси и приеме облекчаване на плащането на данъци и такси на лицата, визирани в предложението на Драгомир Стойнев и Михаил Миков, ще трябва да даде пари на общините.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Който е съгласен с предложението на народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков за промяна в чл. 82 и чл. 83 от Закона за местните данъци и такси, моля да гласува. За предложението гласуват 4 души. Против? - 14 души. Въздържали се – 1. Предложението не се приема.
По точка 2
2. Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за данъците върху доходите на
физическите лица № 954-01-41, внесен от
Яне Янев и група народни представители
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Яне Янев и група народни представители, бе внесен по-късно, поради което не сме го обсъждали.
Проектът, който се предлага от господин Яне Янев, съдържа два параграфа. Първият параграф е за промяна на чл. 222, а вторият на чл. 223 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Предложението за промяна в чл. 223 беше оттеглено в пленарна зала, тъй като нещата са решени.
Ще помоля представителят на „Ред, законност и справедливост” да заяви дали оттегля това предложение или трябва да го подлагаме на гласуване.
ДАРИН МАТОВ: Ние приехме промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Нашето предложение беше за промяна на данъчната основа. То беше за 12 – 15 на сто.
Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Записваме в протокола, че оттегляте законопроекта.
По точка 3
Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за уреждане правата на граждани
с многогодишни жилищно-спестовни влогове,
№ 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни
представители
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, внесен от Яне Янев и група народни представители, се предвижда отпадане на условията, при които се предоставят при компенсацията по този закон. Същността на предложението е за отпадане на различните условия за кандидатстване за компенсации по този закон, както и отпадане на всички срокове за ползване на компенсациите.
За съжаление в предложението и мотивите към него не е изпълнено условието на чл. 66, ал. 2 от правилника за дейността на Народното събрание, което изисква в мотивите вносителят да дава становище по последиците, които ще породи изменението, включително и уреждане на финансовите въпроси от прилагането на предложението.
Нашата комисия не е водеща комисия по този законопроект. Необходимо е във водещата комисия да се обсъди финансовата част на предложението, което се прави.
Предлагам да отложим обсъждането на законопроекта. Да помолим вносителите да ни представят разчети в тази насока.
ДАРИН МАТОВ: Смятам, че разчетите не би трябвало да се представят от вносителите, а от Министерството на финансите. Не можем да измисляме цифри.
Законът за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове визира титулярите на около 315 000 влога. От тях вече са обезщетени около 90 000 души, други 45 000 доброволно са се отказали от компенсации, т.е. неоползотворени са 180 000 влога.
Законът в сегашния си вид, независимо от многобройните изменения и допълнения, има редица съществени слабости. Първо, той не третира равноправно всички вложители, второ, сериозно се отклонява от принципите на пазарната икономика, и трето, е тежко бюрократичен като процедура. Ние смятаме, че трябва да се направи нов списък от ДСК. В списъка трябва да бъде уточнено кои са правоимащите лица и какво обезщетение трябва да получат.
Досегашният член 2 от закона поставя много ограничения, а също така стеснява кръга на лицата, които имат право на компенсации за влоговете си. За да бъде едно лице, притежател на жилищно-спестовен влог, правоимащо, то трябва да отговаря на някои условия: да не притежава в страната или в чужбина жилищни имоти или вили, годни за постоянно целогодишно обитаване. При решаване на въпроса трябва да се има предвид и решението на Конституционния съд от 3 декември 2009 г., което решение обявява текстове за противоконституционни. Фактически се лишават от това право две трети от вложителите – около 120 000 титуляри. Със законопроекта се предвижда да се отмени досегашният член 2, от което ще следват и изменения в текстовете на чл. 4а, алинеи 2 и 3.
Трябва да се има предвид, че е отпаднал текстът на чл. 7, който е обявен за противоконституционен.
Другото наше предложение е притежателите на жилищно-спестовни влогове да могат да ги прехвърлят на роднини по права линия, а по съребрена – до трета степен включително. До 1990 г. нашите родители са внасяли пари в ДСК за получаване на лихвоточки и за придобиване на жилища по този ред. След 1990 г. се очаква тези хора да бъдат обезщетени и това продължава вече 20 години. Тогава средната сума на едно жилище е била около 10 000 лева. За съжаление тази сума след 1990 г. в резултат на паричните реформи и инфлацията е вече нищожна. С нея вече нищо не може да се купи. За съжаление тези хора и до днес не са обезщетени с нищо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам Министерството на финансите да направи финансовата обосновка на направените предложения.
Сред присъстващите на заседанието е и председателят на Сдружението на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Предлагам да не му даваме думата.
Предлагам да отложим обсъждането на законопроекта, внесен от Яне Янев и група народни представители.
РЕПЛИКА: Моля да се има предвид, че много хора с нетърпение чакат да им се реши този важен за тях проблем.
ДАРИН МАТОВ: Ще помоля заседанието на комисията да бъде в скоро време, по възможност преди нова година или това да стане на утрешното извънредно заседание на комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За да се направят промени в закона, те трябва да се обсъдят на първо и второ четене от пленарната зала. Чисто технологично, независимо от нашите извънредни заседания, не може така бързо да се реши проблемът.
ДАРИН МАТОВ: Срокът е удължен до 31 декември 2009 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, за тези, които могат да си подадат документи. Ако след нова година се приеме, че този срок отпада, нормално е за новите условия да има нов срок. Няма да има проблеми в това отношение, ако Народното събрание реши да приеме вашето предложение.
Предлагам да отложим обсъждането на внесения законопроект, по който да се изготви финансова обосновка.
Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува. За предложението гласуват 19 души. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма. Предложението се приема единодушно.
По точка 4
Законопроект за потребителския кредит,
№ 902-01-49, внесен от Министерския съвет
на 25 ноември 2009 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точка 4 се отлага поради отсъствието на вносителя, който да представи документа.
По точка 5 и 6
Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз
/2009 г./ - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на Европейския съюз Предложение за Регламент
на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и
за създаване на Европейски съвет за системен риск и Предложение за Решение на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската
централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск, № 902-00-20, внесена на 28 октомври 2009 г.
Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС –Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган; предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари, № 902-00-28, внесена на 11 ноември 2009 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля да бъде представена рамковата позиция на Министерския съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА /Началник отдел „Регулация на финансовите пазари”, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”в Министерството на финансите/: Моля да ми разрешите да представя и колегите, които са с мен. Нели Кордовска главен директор в управление „Банков надзор” в Българската народна банка, и Снежанка Колева – държавен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари” в Министерството на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да ви обърна внимание, че двете позиции са свързани. Това е реформа, която се провежда на европейско ниво и, която по една или друга причина, ще засегне и България или България ще трябва по определен начин да направи промени и да синхронизира банковия и не банковия финансов надзор.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Точка 5 и точка 6 от дневния ред са логически свързани. Те касаят един пакет законодателни изменения, които бяха предприети, внесени от Европейската комисия на 23 септември 2009 г. Те касаят обща реформа на надзорната рамка, организацията и структурата на финансовия надзор в Европейския съюз.
Позволете ми да изложа кратка предистория на проблема. В резултат на финансовата и икономическа криза са били констатирани в рамките на Европейския съюз редица слабости, свързани с еднаквото прилагане на европейското законодателство и сериозните затруднения, свързани с осъществяването на надзора във финансовата сфера. В резултат на това е било възложено сериозно проучване на група под председателството на Де Ла Розие – известният доклад на групата. Докладът прави много сериозен анализ и съответно идентифицира проблеми и прави предложения за изменение на финансовия надзор в Европейския съюз. В резултат на този доклад, който се появи в края на февруари и до септември подлежи на широко обсъждане на различни нива и формати, както и на публично обсъждане в целия Европейски съюз, в края на септември Европейската комисия конкретизира тези препоръки в няколко законодателни предложения.
Най-общо, както са разделени двете точки, първата група предложения е един регламент за създаване на европейски орган за макропруденциален надзор или за създаване на Европейски съвет за системен риск.
В този пакет е включено и едно решение на съвета, което по силата на Договора за Европейския съюз, се прехвърлят правомощия на Европейската централна банка за осъществяване на функции, които произтичат от създаването на този Европейски съвет за системен риск.
Вторият пакет, който е по точка 6, касае три регламента. С всеки един от тях се създава отделен европейски орган за финансов надзор в трите обособени области – в банковата сфера, в областта на ценните книжа и в областта на застраховането и пенсионно-осигурителните дружества. Тези три регламента всъщност създават рамката на Европейския надзор в областта на финансовите пазари.
Бих искала да ви представя по-конкретно тези два пакета с една юридическа уговорка, че става дума за нормативни актове с ранг на регламенти, които не подлежат на транспониране в националното законодателство, тъй като имат пряко действие. Всъщност не е необходимо тяхното изрично изменение на националното законодателство, за да бъдат възприети. Те не съдържат санкционни разпоредби и не създават инструментариуми, който налага, може би, някои мерки по привеждането на българското законодателство в съответствие с тези регламенти, но те са не толкова сериозни, както е при въвеждането на директивите.
По отношение на първата група – създаването на Европейския съвет за системен риск, ще се опитам най-общо да ви кажа кои са основните моменти. Вие разполагате с рамковата позиция и там много подробно е описано каква е структурата, функциите и идеята, каква е позицията на България и какви са позициите на другите държави-членки. Най-важното е, че аналог на такъв орган досега не е имало в Европейския съюз. Това е структура, която се създава като нова структура. Отчетено е, че Меморандумът за разбирателство, който беше подписан от министрите на финансите, от гуверньорите и от председателите на комисиите за финансов надзор, и е в сила от 1 юни 2008 г. и който няма правно-задължителен характер, не е породил онова действие, което се очаква. Неговата цел е била насочена към конкретни кризисни ситуации, към проблемни ситуации. Всъщност Европейският съюз се нуждае от един орган, който да осъществява анализ на по-високо ниво в рамките на целия Европейски съюз, съответно да прави въз основа на този анализ за макроикономическите показатели и оценката на риска, да произвежда съответните предупреждения. Въз основа на тях, ако се налага, да прави и препоръки за преодоляване на кризисни ситуации. Този съвет няма юридическа правосубектност. Той не е юридическо лице. Неговите решения нямат правно задължителна сила и акцентът пада върху аналитичната и предупредителна функция, която той ще играе.
Основна роля в този съвет ще играят централните банки, всички гуверньори на централните банки на държавите-членки са членове на Общото събрание на този съвет, в него участват също и представители от другите надзорни органи. Основната роля по аналитична, логистична и организационна подкрепа е възложена на Европейската централна банка, която въз основа на своя сериозен капацитет и възможности, е поела ангажимента именно чрез това решение, с което й се прехвърлят нови функции, да поеме тази задача за своя сметка, т.е. със собствен ресурс – не само експертен, но и финансов. Това означава, че създаването на този Съвет за системен риск няма да доведе до финансови ангажименти за отделните държави-членки.
В най-общи линии целта, която си поставя, е да осъществява надзор на макроравнище за ограничаване на системни рискове, ще осъществява оценка на тези рискове и адресати съответно на тези предупреждения, които ще произвежда съветът, ще бъде общността като цяло, както една или няколко държави, европейски или национални надзорни органи, Европейската комисия, когато е свързано с нарушаване на общностното законодателство. Във връзка с това Съветът по системен риск е абсолютно независим и подлежи на отчет пред Европейския парламент и съвета, като ще им представят доклади, поне веднъж годишно. Така се предвижда.
По принцип създаването на този съвет за системен риск среща много широка подкрепа от всички държави-членки. В рекордно кратки срокове всъщност е постигнато съгласие между държавите. Общият подход е приет от министрите на финансите още на 20 октомври т.г. Преди това е бил разглеждан в Работна група по финансови услуги. Държавите проявяват обща подкрепа и почти няма сериозни разногласия.
Единственият сериозен спор, който се проявява, беше по структурирането и участието в управителния комитет на съвета, балансирането на представителите, държавите в Еврозоната и извън Еврозоната. Тук позицията на България беше, че трябва да се увеличи броят на представителите на гуверньорите от 2 на 5, за да може да има по-широко представителство на държавите, включително и извън Еврозоната. Това беше подкрепено и от други държави, така че в окончателния вариант, който е приет като общ подход на ЕКОФИН, в момента фигурират петима представители-гуверньори, които пропорционално ще отразяват съотношението държави от Еврозоната и извън Еврозоната. Това съвпада и с позицията на България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как ще бъдат избрани или някакъв ротационен принцип се предвижда?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Те се избират от общото събрание, в което участват всички гуверньори на държавите-членки.
Другият проблем, който беше дискутиран, е вземането на решенията. По принцип беше предвидено решенията да се вземат с 2/3 от членовете на общото събрание. В процеса на дискусията голяма част от държавите предложиха тези решения за издаване на предупреждения и препоръки да се вземат с гласовете на 2/3 от членовете на общото събрание. България по принцип заяви, че би подкрепила позицията, че предупрежденията би трябвало да се вземат с обикновено мнозинство от членовете на общото събрание, а препоръките с 2/3, което впоследствие беше възприето, благодарение и на подкрепата на други държави, които изказаха същото мнение.
Не срещнахме подкрепа единствено по отношение на въпроса за оповестяването на решенията, свързани с издаването на предупреждения към отделни държави и институции. За съжаление огромното болшинство нямаха проблемите с това да бъдат публично оповестявани решенията кои държави касаят, кои институции с повече детайли и информация. Нашето мнение беше, че това е чувствителна информация и би следвало да не получава такава широка публичност. В крайна сметка остана, че решенията могат да бъдат оповестявани, макар и случай по случай, като се преценява всеки отделен случай дали би породил някои затруднения за отделната държава.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какви последствия имат тези предупреждения?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Те нямат правно задължителен характер. Не се предвиждат санкции.
Държавите считат, както и Европейската комисия, че това е един сериозен инструмент за въздействие върху държавите, беше оставен с тази идея – държавите да могат да знаят каква е ситуацията и в останалите държави-членки.
По принцип ние считаме, че по този регламент няма проблеми, които България да е изразила в позицията си и да не бъдат отразени. Ние подкрепихме общия подход. Очаква се в момента този пакет, свързан със създаването на Европейския съвет за системен риск, е възложено да продължат преговорите съвместно между съвета и парламента. В момента текат преговори с парламента. Очаква се във възможно най-кратък срок в началото на 2010 г. да бъдат финализирани и да бъдат приети още на първо четене. Сега са наред колегите от Европейския парламент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да ни запознаете и с другата точка. Ако има въпроси ще ви бъдат поставени по двете точки, а след това ще преминем към гласуване.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Следващата група регламенти е свързана със създаването на трите европейски органа за надзор, които всъщност образуват общата система на европейските надзорни органи, в която влизат и националните надзорни органи.
Понастоящем, за да направим връзка, тези три нови органа имат аналог за разлика от предишния Съвет за системен риск. В момента действат т.нар. комитети от трето ниво, които осъществяват експертна подкрепа на комисията при изготвяне на различни законодателни инициативи. Т.нар. комитети от трето ниво са в същите области – банкова, застраховане и ценни книжа. В момента те нямат тези правомощия, каквито им се придават с новите законодателни актове. От една страна, те нямат правосубектност, те не са самостоятелни юридически лица. Техните актове нямат правно-задължителна сила. Те издават само указания, технически наръчници, стандарти, които обаче имат само пожелателен характер. Направен е анализ и се констатира, че в Европейския съюз в системата за финансовия надзор се отбелязват сериозни различия между практиките на националните органи в отделните държави-членки, което води до сериозни затруднения при прилагането на общностното законодателство.
В рамките на две години се правят сериозни опити да се хармонизират тези надзорни практики, да се сближат националните надзорни практики и правила, по които работят. Поради невъзможността това да се постигне с неюридически средства, се стига до идеята за създаване на тези три нови надзорни органа, които ще бъдат самостоятелни юридически лица и ще издават правно-задължителни решения. Те ще бъдат правоприемници на съществуващите комитети понастоящем от трето ниво. Към всички функции, които те приемат като правоприемници, ще се добавят и нови функции, които са разписани в тези регламенти.
Новите органи ще могат да издават технически правила, прилагани на национално ниво в държавите-членки. Те ще имат задължителен характер. Когато тези правила са хармонизирани, досега те са прилагани по доста различен начин.
Всички тези органи, включително и националните надзорни органи, ще образуват една обща система на европейския финансов надзор.
Тези органи се създават със следните цели.
На първо място, те ще разработват проекти на технически стандарти в областите, посочени в съответното секторно законодателство. По този начин ще допринасят за създаване на единни стандарти. Те ще улесняват обмена на информация и постигане на съгласие между националните надзори, ще осигуряват еднаквото прилагане на общностното право, ще упражняват директни надзорни правомощия върху определени пан-европейски структури, каквито са например агенциите за кредитен рейтинг, ще играят координационна роля между националните надзорни органи и ще съдействат за решаване на конфликти или проблеми, възникнали между националните надзорни органи.
Революционната идея всъщност в тези три регламента, която породи най-сериозните дебати по време на заседанията на работната група по финансови услуги. Беше предвидена възможност в три случая тези органи да могат да издават задължителни решения към индивидуални финансови институции, което не беше споделено от болшинството държави-членки, включително и от България.
Първоначалната идея на доклада „Де Ла Розие”, а също и решенията на ЕКОФИН, бяха, че ежедневният надзор върху финансовите институции ще остане в правомощията на националните надзорни органи. Тези европейски органи няма да може да имат директен контакт и няма да имат право да издават решения към индивидуалните финансови институции.
В процеса на преговорите в две от хипотезите това отпадна, но за съжаление остана в една от хипотезите, която предвижда еднаквото прилагане на общностното законодателство – чл. 9. В тази област се предвижда Европейският надзорен орган, след като е изчерпал всички други възможности, след като е влязъл в контакт с националния надзорен орган, решението му не е било изпълнено, той има възможност да издаде задължително решения спрямо индивидуална финансова институция.
За да се постигне компромис и поради важността на всички тези проекти, България също прояви разбиране и се присъедини към компромисното предложение. България прие това да влезе в общия подход, което на 2 декември 2009 г. министрите на финансите приеха и одобриха обща позиция, с която в момента и този пакет е на ниво обсъждане в Европейския парламент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате ли въпроси? Няма въпроси.
Подлагам на гласуване точка 5 и точка 6.
По точка 5 предлагам да приемем следното РЕШЕНИЕ: Комисията подкрепя рамковата позиция на Министерския съвет така, както беше изложена от представителите на вносителя.
Който е съгласен с направеното предложение за решение, моля да гласува. За предложението гласуват 19 души. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма. Предложението се приема единодушно.
По точка 6 предлагам да приемем следното РЕШЕНИЕ: Комисията подкрепя рамковата позиция на Министерския съвет така, както беше изложена от представителите на вносителя.
Който е съгласен с предложението, моля да гласува. За предложението гласуват 19 души. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма. Предложението за подкрепа на рамковата позиция се приема единодушно.
Колеги, изчерпахме дневния ред. Благодаря ви.
Искам да ви напомня, че утре ще проведем извънредно заседание на комисията.
/Заседанието бе закрито в 15,55 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/М. Стоянова/
№ 14
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-34, внесен от народния представител Драгомир Стойнев и Михаил Миков.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 954-01-41, внесен от Яне Янев и група народни представители.
3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители.
4. Законопроект за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерски съвет на 25 ноември 2009 г.
5. Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на Европейския съюз Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск и Предложение за Решение на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск, № 902-00-20, внесена на 28 октомври 2009 г.
6. Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган; предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари, № 902-00-28, внесена на 11 ноември 2009 г.
/Дневният ред бе приет единодушно от присъстващите на заседанието народни представители.
Гласували 19: за – 19, против няма, въздържали се няма./
- / -
По точка 1
Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за местните данъци и такси, № 954-01-34, внесен от народния представител Драгомир Стойнев и Михаил Миков.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносители Драгомир Стойнев и Михаил Миков е внесен на 23 октомври 2009 г. Заседанието на Комисията по бюджет и финанси се проведе на 22 октомври 2009 г., на което беше разгледан внесеният преди това Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. По тази причина на заседанието на комисията не сме обсъждали текстовете, които се предлагат от народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков.
Народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков предлагат да се създаде следният текст на чл. 82 от Закона за местните данъци и такси:
„Чл. 82 /1/ Не се заплаща такса за:
1.децата, чиито родители са І или ІІ група инвалиди, децата на неизвестни родители, децата на загинали при производствени аварии и природни бедствия, децата на загинали в изпълнение на служебен дълг;
2.децата с тежки хронични заболявания, посочени в списък, утвърден от министъра на здравеопазването, настанени в санаториални /оздравителни/ детски заведения или групи;
3. третото и следващо деца на многодетните родители; последните плащат такса за първото дете в половин размер, а за второто – в четвърт размер.”
Народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков предлагат следната редакция на чл. 83:
„Чл. 83 /1/ Таксата се заплаща с 50 на сто намаление за сираци или за деца с един родител, за деца, чиито родители са редовни студенти.
/2/ Когато две деца от едно семейство са приети в едно или в различни детски заведения, таксата за второто дете се заплаща с 50 на сто намаление.”
Към предложението за промяна в чл. 82 и чл. 83 са приложени мотиви, които са ви раздадени.
На проведеното заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление на 29 октомври 2009 г. са обсъдени предложенията на народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков. В хода на разискванията народните представители са изразили становище, че предлаганите изменения и допълнения са намерили вече нормативно решение в действащия Закон за местните данъци и такси.
Изказалите се народни представители на заседанието на комисия са посочили, че приемането на предлаганите изменения и допълнения, ако се приемат, ще накърнят финансовата самостоятелност на общините и ще бъдат в разрез с процеса на финансовата им децентрализация. Изразено е било становище, че тези проблеми трябва да се решават от общинските съвети без държавна намеса.
Комисията по регионална политика и местно самоуправление е предложила внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков, да не бъде приет.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Държавата не бива да се крие зад гърба на една или друга община, затова че не искат да вземат мерки.
Предлагаме предложенията на Драгомир Стойнев и Михаил Миков да бъдат приети.
РЕПЛИКА: Трябва да се има предвид, че през последните години има ръст на раждаемостта в България.
ИВАН КОЛЕВ: Не е сигурно дали наистина има ръст на раждаемостта. Смятам, че, дори и да има ръст, предложенията, които обсъждаме, нямат нищо общо с ръста на раждаемостта.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не са ми известни данни, че през последните 2 – 3 години има увеличаване на раждаемостта.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Господин Миков и господин Стойнев предложиха да се намалят таксите. Обаче това касае местните бюджети на общините. Общинските съвети имат право да определят таксите и всякакви преференции, които касаят общините. Реално в защита на това не можем ние да влияем на общините при условие, че Националното сдружение на общините иска повече да не ги ограничаваме. Реално това е в противовес с политиката, която води ГЕРБ по отношение на общините. Даваме им свобода както за определяне на данъците, на ставките, примерно, от единица до 2,5 – 3, по същия начин да си правят своя политика по отношение на това, какви намаления и преференции ще дават. Става въпрос за инвалидите и за децата сираци. Предложението е ние законодателно да го наложим, но това не е редно, тъй като това всъщност е в приоритетите на общините. Не можем да ограничаваме общините, не можем да им казваме какви преференции да дават за децата.
Ако държавата се намеси и приеме облекчаване на плащането на данъци и такси на лицата, визирани в предложението на Драгомир Стойнев и Михаил Миков, ще трябва да даде пари на общините.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Който е съгласен с предложението на народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков за промяна в чл. 82 и чл. 83 от Закона за местните данъци и такси, моля да гласува. За предложението гласуват 4 души. Против? - 14 души. Въздържали се – 1. Предложението не се приема.
По точка 2
2. Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за данъците върху доходите на
физическите лица № 954-01-41, внесен от
Яне Янев и група народни представители
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Яне Янев и група народни представители, бе внесен по-късно, поради което не сме го обсъждали.
Проектът, който се предлага от господин Яне Янев, съдържа два параграфа. Първият параграф е за промяна на чл. 222, а вторият на чл. 223 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Предложението за промяна в чл. 223 беше оттеглено в пленарна зала, тъй като нещата са решени.
Ще помоля представителят на „Ред, законност и справедливост” да заяви дали оттегля това предложение или трябва да го подлагаме на гласуване.
ДАРИН МАТОВ: Ние приехме промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Нашето предложение беше за промяна на данъчната основа. То беше за 12 – 15 на сто.
Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Записваме в протокола, че оттегляте законопроекта.
По точка 3
Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за уреждане правата на граждани
с многогодишни жилищно-спестовни влогове,
№ 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни
представители
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, внесен от Яне Янев и група народни представители, се предвижда отпадане на условията, при които се предоставят при компенсацията по този закон. Същността на предложението е за отпадане на различните условия за кандидатстване за компенсации по този закон, както и отпадане на всички срокове за ползване на компенсациите.
За съжаление в предложението и мотивите към него не е изпълнено условието на чл. 66, ал. 2 от правилника за дейността на Народното събрание, което изисква в мотивите вносителят да дава становище по последиците, които ще породи изменението, включително и уреждане на финансовите въпроси от прилагането на предложението.
Нашата комисия не е водеща комисия по този законопроект. Необходимо е във водещата комисия да се обсъди финансовата част на предложението, което се прави.
Предлагам да отложим обсъждането на законопроекта. Да помолим вносителите да ни представят разчети в тази насока.
ДАРИН МАТОВ: Смятам, че разчетите не би трябвало да се представят от вносителите, а от Министерството на финансите. Не можем да измисляме цифри.
Законът за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове визира титулярите на около 315 000 влога. От тях вече са обезщетени около 90 000 души, други 45 000 доброволно са се отказали от компенсации, т.е. неоползотворени са 180 000 влога.
Законът в сегашния си вид, независимо от многобройните изменения и допълнения, има редица съществени слабости. Първо, той не третира равноправно всички вложители, второ, сериозно се отклонява от принципите на пазарната икономика, и трето, е тежко бюрократичен като процедура. Ние смятаме, че трябва да се направи нов списък от ДСК. В списъка трябва да бъде уточнено кои са правоимащите лица и какво обезщетение трябва да получат.
Досегашният член 2 от закона поставя много ограничения, а също така стеснява кръга на лицата, които имат право на компенсации за влоговете си. За да бъде едно лице, притежател на жилищно-спестовен влог, правоимащо, то трябва да отговаря на някои условия: да не притежава в страната или в чужбина жилищни имоти или вили, годни за постоянно целогодишно обитаване. При решаване на въпроса трябва да се има предвид и решението на Конституционния съд от 3 декември 2009 г., което решение обявява текстове за противоконституционни. Фактически се лишават от това право две трети от вложителите – около 120 000 титуляри. Със законопроекта се предвижда да се отмени досегашният член 2, от което ще следват и изменения в текстовете на чл. 4а, алинеи 2 и 3.
Трябва да се има предвид, че е отпаднал текстът на чл. 7, който е обявен за противоконституционен.
Другото наше предложение е притежателите на жилищно-спестовни влогове да могат да ги прехвърлят на роднини по права линия, а по съребрена – до трета степен включително. До 1990 г. нашите родители са внасяли пари в ДСК за получаване на лихвоточки и за придобиване на жилища по този ред. След 1990 г. се очаква тези хора да бъдат обезщетени и това продължава вече 20 години. Тогава средната сума на едно жилище е била около 10 000 лева. За съжаление тази сума след 1990 г. в резултат на паричните реформи и инфлацията е вече нищожна. С нея вече нищо не може да се купи. За съжаление тези хора и до днес не са обезщетени с нищо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам Министерството на финансите да направи финансовата обосновка на направените предложения.
Сред присъстващите на заседанието е и председателят на Сдружението на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Предлагам да не му даваме думата.
Предлагам да отложим обсъждането на законопроекта, внесен от Яне Янев и група народни представители.
РЕПЛИКА: Моля да се има предвид, че много хора с нетърпение чакат да им се реши този важен за тях проблем.
ДАРИН МАТОВ: Ще помоля заседанието на комисията да бъде в скоро време, по възможност преди нова година или това да стане на утрешното извънредно заседание на комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За да се направят промени в закона, те трябва да се обсъдят на първо и второ четене от пленарната зала. Чисто технологично, независимо от нашите извънредни заседания, не може така бързо да се реши проблемът.
ДАРИН МАТОВ: Срокът е удължен до 31 декември 2009 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, за тези, които могат да си подадат документи. Ако след нова година се приеме, че този срок отпада, нормално е за новите условия да има нов срок. Няма да има проблеми в това отношение, ако Народното събрание реши да приеме вашето предложение.
Предлагам да отложим обсъждането на внесения законопроект, по който да се изготви финансова обосновка.
Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува. За предложението гласуват 19 души. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма. Предложението се приема единодушно.
По точка 4
Законопроект за потребителския кредит,
№ 902-01-49, внесен от Министерския съвет
на 25 ноември 2009 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точка 4 се отлага поради отсъствието на вносителя, който да представи документа.
По точка 5 и 6
Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз
/2009 г./ - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на Европейския съюз Предложение за Регламент
на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и
за създаване на Европейски съвет за системен риск и Предложение за Решение на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската
централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск, № 902-00-20, внесена на 28 октомври 2009 г.
Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./ - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС –Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган; предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари, № 902-00-28, внесена на 11 ноември 2009 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля да бъде представена рамковата позиция на Министерския съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2009 г./.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА /Началник отдел „Регулация на финансовите пазари”, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”в Министерството на финансите/: Моля да ми разрешите да представя и колегите, които са с мен. Нели Кордовска главен директор в управление „Банков надзор” в Българската народна банка, и Снежанка Колева – държавен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари” в Министерството на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да ви обърна внимание, че двете позиции са свързани. Това е реформа, която се провежда на европейско ниво и, която по една или друга причина, ще засегне и България или България ще трябва по определен начин да направи промени и да синхронизира банковия и не банковия финансов надзор.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Точка 5 и точка 6 от дневния ред са логически свързани. Те касаят един пакет законодателни изменения, които бяха предприети, внесени от Европейската комисия на 23 септември 2009 г. Те касаят обща реформа на надзорната рамка, организацията и структурата на финансовия надзор в Европейския съюз.
Позволете ми да изложа кратка предистория на проблема. В резултат на финансовата и икономическа криза са били констатирани в рамките на Европейския съюз редица слабости, свързани с еднаквото прилагане на европейското законодателство и сериозните затруднения, свързани с осъществяването на надзора във финансовата сфера. В резултат на това е било възложено сериозно проучване на група под председателството на Де Ла Розие – известният доклад на групата. Докладът прави много сериозен анализ и съответно идентифицира проблеми и прави предложения за изменение на финансовия надзор в Европейския съюз. В резултат на този доклад, който се появи в края на февруари и до септември подлежи на широко обсъждане на различни нива и формати, както и на публично обсъждане в целия Европейски съюз, в края на септември Европейската комисия конкретизира тези препоръки в няколко законодателни предложения.
Най-общо, както са разделени двете точки, първата група предложения е един регламент за създаване на европейски орган за макропруденциален надзор или за създаване на Европейски съвет за системен риск.
В този пакет е включено и едно решение на съвета, което по силата на Договора за Европейския съюз, се прехвърлят правомощия на Европейската централна банка за осъществяване на функции, които произтичат от създаването на този Европейски съвет за системен риск.
Вторият пакет, който е по точка 6, касае три регламента. С всеки един от тях се създава отделен европейски орган за финансов надзор в трите обособени области – в банковата сфера, в областта на ценните книжа и в областта на застраховането и пенсионно-осигурителните дружества. Тези три регламента всъщност създават рамката на Европейския надзор в областта на финансовите пазари.
Бих искала да ви представя по-конкретно тези два пакета с една юридическа уговорка, че става дума за нормативни актове с ранг на регламенти, които не подлежат на транспониране в националното законодателство, тъй като имат пряко действие. Всъщност не е необходимо тяхното изрично изменение на националното законодателство, за да бъдат възприети. Те не съдържат санкционни разпоредби и не създават инструментариуми, който налага, може би, някои мерки по привеждането на българското законодателство в съответствие с тези регламенти, но те са не толкова сериозни, както е при въвеждането на директивите.
По отношение на първата група – създаването на Европейския съвет за системен риск, ще се опитам най-общо да ви кажа кои са основните моменти. Вие разполагате с рамковата позиция и там много подробно е описано каква е структурата, функциите и идеята, каква е позицията на България и какви са позициите на другите държави-членки. Най-важното е, че аналог на такъв орган досега не е имало в Европейския съюз. Това е структура, която се създава като нова структура. Отчетено е, че Меморандумът за разбирателство, който беше подписан от министрите на финансите, от гуверньорите и от председателите на комисиите за финансов надзор, и е в сила от 1 юни 2008 г. и който няма правно-задължителен характер, не е породил онова действие, което се очаква. Неговата цел е била насочена към конкретни кризисни ситуации, към проблемни ситуации. Всъщност Европейският съюз се нуждае от един орган, който да осъществява анализ на по-високо ниво в рамките на целия Европейски съюз, съответно да прави въз основа на този анализ за макроикономическите показатели и оценката на риска, да произвежда съответните предупреждения. Въз основа на тях, ако се налага, да прави и препоръки за преодоляване на кризисни ситуации. Този съвет няма юридическа правосубектност. Той не е юридическо лице. Неговите решения нямат правно задължителна сила и акцентът пада върху аналитичната и предупредителна функция, която той ще играе.
Основна роля в този съвет ще играят централните банки, всички гуверньори на централните банки на държавите-членки са членове на Общото събрание на този съвет, в него участват също и представители от другите надзорни органи. Основната роля по аналитична, логистична и организационна подкрепа е възложена на Европейската централна банка, която въз основа на своя сериозен капацитет и възможности, е поела ангажимента именно чрез това решение, с което й се прехвърлят нови функции, да поеме тази задача за своя сметка, т.е. със собствен ресурс – не само експертен, но и финансов. Това означава, че създаването на този Съвет за системен риск няма да доведе до финансови ангажименти за отделните държави-членки.
В най-общи линии целта, която си поставя, е да осъществява надзор на макроравнище за ограничаване на системни рискове, ще осъществява оценка на тези рискове и адресати съответно на тези предупреждения, които ще произвежда съветът, ще бъде общността като цяло, както една или няколко държави, европейски или национални надзорни органи, Европейската комисия, когато е свързано с нарушаване на общностното законодателство. Във връзка с това Съветът по системен риск е абсолютно независим и подлежи на отчет пред Европейския парламент и съвета, като ще им представят доклади, поне веднъж годишно. Така се предвижда.
По принцип създаването на този съвет за системен риск среща много широка подкрепа от всички държави-членки. В рекордно кратки срокове всъщност е постигнато съгласие между държавите. Общият подход е приет от министрите на финансите още на 20 октомври т.г. Преди това е бил разглеждан в Работна група по финансови услуги. Държавите проявяват обща подкрепа и почти няма сериозни разногласия.
Единственият сериозен спор, който се проявява, беше по структурирането и участието в управителния комитет на съвета, балансирането на представителите, държавите в Еврозоната и извън Еврозоната. Тук позицията на България беше, че трябва да се увеличи броят на представителите на гуверньорите от 2 на 5, за да може да има по-широко представителство на държавите, включително и извън Еврозоната. Това беше подкрепено и от други държави, така че в окончателния вариант, който е приет като общ подход на ЕКОФИН, в момента фигурират петима представители-гуверньори, които пропорционално ще отразяват съотношението държави от Еврозоната и извън Еврозоната. Това съвпада и с позицията на България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как ще бъдат избрани или някакъв ротационен принцип се предвижда?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Те се избират от общото събрание, в което участват всички гуверньори на държавите-членки.
Другият проблем, който беше дискутиран, е вземането на решенията. По принцип беше предвидено решенията да се вземат с 2/3 от членовете на общото събрание. В процеса на дискусията голяма част от държавите предложиха тези решения за издаване на предупреждения и препоръки да се вземат с гласовете на 2/3 от членовете на общото събрание. България по принцип заяви, че би подкрепила позицията, че предупрежденията би трябвало да се вземат с обикновено мнозинство от членовете на общото събрание, а препоръките с 2/3, което впоследствие беше възприето, благодарение и на подкрепата на други държави, които изказаха същото мнение.
Не срещнахме подкрепа единствено по отношение на въпроса за оповестяването на решенията, свързани с издаването на предупреждения към отделни държави и институции. За съжаление огромното болшинство нямаха проблемите с това да бъдат публично оповестявани решенията кои държави касаят, кои институции с повече детайли и информация. Нашето мнение беше, че това е чувствителна информация и би следвало да не получава такава широка публичност. В крайна сметка остана, че решенията могат да бъдат оповестявани, макар и случай по случай, като се преценява всеки отделен случай дали би породил някои затруднения за отделната държава.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какви последствия имат тези предупреждения?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Те нямат правно задължителен характер. Не се предвиждат санкции.
Държавите считат, както и Европейската комисия, че това е един сериозен инструмент за въздействие върху държавите, беше оставен с тази идея – държавите да могат да знаят каква е ситуацията и в останалите държави-членки.
По принцип ние считаме, че по този регламент няма проблеми, които България да е изразила в позицията си и да не бъдат отразени. Ние подкрепихме общия подход. Очаква се в момента този пакет, свързан със създаването на Европейския съвет за системен риск, е възложено да продължат преговорите съвместно между съвета и парламента. В момента текат преговори с парламента. Очаква се във възможно най-кратък срок в началото на 2010 г. да бъдат финализирани и да бъдат приети още на първо четене. Сега са наред колегите от Европейския парламент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да ни запознаете и с другата точка. Ако има въпроси ще ви бъдат поставени по двете точки, а след това ще преминем към гласуване.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Следващата група регламенти е свързана със създаването на трите европейски органа за надзор, които всъщност образуват общата система на европейските надзорни органи, в която влизат и националните надзорни органи.
Понастоящем, за да направим връзка, тези три нови органа имат аналог за разлика от предишния Съвет за системен риск. В момента действат т.нар. комитети от трето ниво, които осъществяват експертна подкрепа на комисията при изготвяне на различни законодателни инициативи. Т.нар. комитети от трето ниво са в същите области – банкова, застраховане и ценни книжа. В момента те нямат тези правомощия, каквито им се придават с новите законодателни актове. От една страна, те нямат правосубектност, те не са самостоятелни юридически лица. Техните актове нямат правно-задължителна сила. Те издават само указания, технически наръчници, стандарти, които обаче имат само пожелателен характер. Направен е анализ и се констатира, че в Европейския съюз в системата за финансовия надзор се отбелязват сериозни различия между практиките на националните органи в отделните държави-членки, което води до сериозни затруднения при прилагането на общностното законодателство.
В рамките на две години се правят сериозни опити да се хармонизират тези надзорни практики, да се сближат националните надзорни практики и правила, по които работят. Поради невъзможността това да се постигне с неюридически средства, се стига до идеята за създаване на тези три нови надзорни органа, които ще бъдат самостоятелни юридически лица и ще издават правно-задължителни решения. Те ще бъдат правоприемници на съществуващите комитети понастоящем от трето ниво. Към всички функции, които те приемат като правоприемници, ще се добавят и нови функции, които са разписани в тези регламенти.
Новите органи ще могат да издават технически правила, прилагани на национално ниво в държавите-членки. Те ще имат задължителен характер. Когато тези правила са хармонизирани, досега те са прилагани по доста различен начин.
Всички тези органи, включително и националните надзорни органи, ще образуват една обща система на европейския финансов надзор.
Тези органи се създават със следните цели.
На първо място, те ще разработват проекти на технически стандарти в областите, посочени в съответното секторно законодателство. По този начин ще допринасят за създаване на единни стандарти. Те ще улесняват обмена на информация и постигане на съгласие между националните надзори, ще осигуряват еднаквото прилагане на общностното право, ще упражняват директни надзорни правомощия върху определени пан-европейски структури, каквито са например агенциите за кредитен рейтинг, ще играят координационна роля между националните надзорни органи и ще съдействат за решаване на конфликти или проблеми, възникнали между националните надзорни органи.
Революционната идея всъщност в тези три регламента, която породи най-сериозните дебати по време на заседанията на работната група по финансови услуги. Беше предвидена възможност в три случая тези органи да могат да издават задължителни решения към индивидуални финансови институции, което не беше споделено от болшинството държави-членки, включително и от България.
Първоначалната идея на доклада „Де Ла Розие”, а също и решенията на ЕКОФИН, бяха, че ежедневният надзор върху финансовите институции ще остане в правомощията на националните надзорни органи. Тези европейски органи няма да може да имат директен контакт и няма да имат право да издават решения към индивидуалните финансови институции.
В процеса на преговорите в две от хипотезите това отпадна, но за съжаление остана в една от хипотезите, която предвижда еднаквото прилагане на общностното законодателство – чл. 9. В тази област се предвижда Европейският надзорен орган, след като е изчерпал всички други възможности, след като е влязъл в контакт с националния надзорен орган, решението му не е било изпълнено, той има възможност да издаде задължително решения спрямо индивидуална финансова институция.
За да се постигне компромис и поради важността на всички тези проекти, България също прояви разбиране и се присъедини към компромисното предложение. България прие това да влезе в общия подход, което на 2 декември 2009 г. министрите на финансите приеха и одобриха обща позиция, с която в момента и този пакет е на ниво обсъждане в Европейския парламент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате ли въпроси? Няма въпроси.
Подлагам на гласуване точка 5 и точка 6.
По точка 5 предлагам да приемем следното РЕШЕНИЕ: Комисията подкрепя рамковата позиция на Министерския съвет така, както беше изложена от представителите на вносителя.
Който е съгласен с направеното предложение за решение, моля да гласува. За предложението гласуват 19 души. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма. Предложението се приема единодушно.
По точка 6 предлагам да приемем следното РЕШЕНИЕ: Комисията подкрепя рамковата позиция на Министерския съвет така, както беше изложена от представителите на вносителя.
Който е съгласен с предложението, моля да гласува. За предложението гласуват 19 души. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма. Предложението за подкрепа на рамковата позиция се приема единодушно.
Колеги, изчерпахме дневния ред. Благодаря ви.
Искам да ви напомня, че утре ще проведем извънредно заседание на комисията.
/Заседанието бе закрито в 15,55 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/М. Стоянова/
2007
201
