ПРОТОКОЛ
№ 15

---

1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 902-01-55, внесен от Министерски съвет на 10 декември 2009 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Откривам днешното извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси. За днешното заседание предлагам една единствена точка от дневния ред: Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. № 902-01-55, внесен от Министерски съвет на 10 декември 2009 г.
От страна на вносителя присъстват: г-н Владислав Горанов, заместник-министър на финансите, г-н Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи”, г-н Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет” и г-жа Светлана Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище”.
Има ли други предложения, допълнения и мнения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува!
За? Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет единодушно.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: С разпореждане на председателя на Народното събрание № 950/01 176 от 10.12.2009 г. и на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1, т. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, е разпределен Законопроект за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. № 902-01-55, внесен от Министерски съвет на 10.12.2009 г.
Всички имате законопроекта. Имате и решението на Министерски съвет като вносител. Имате и мотивите по законопроекта. Давам думата на г-н Горанов от името на вносителя да ни представи законопроекта. След това ще имате думата за въпроси и становища.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, мотивите да внесем подобен законопроект са свързани с необходимостта да посочим конкретен показател в Закона за бюджета за 2009 г., с който се очаква салдото по Консолидираната фискална програма да завърши.
Изпълнението в мандата на правителството на ГЕРБ на Консолидираната фискална програма беше очертано от редица предизвикателства. Въпреки че българската икономика продължава да бъде повлияна изцяло от свито вътрешно и външно търсене основно на български износ, през 2009 г. се очаква потреблението да спадне със 7,4 на сто в реално изражение и свиването на инвестициите да се запази на 28,3, както бяха предварителните прогнози. Износът на стоки, въпреки че се възстановяват най-ниските стойности, регистрирани от началото на годината, е далеч от нивата, наблюдавани през предходните години.
От друга страна, еластичността на вноса спрямо търсенето се оказва асиметрично. С излизането на повече данни се установява, че свиването на вътрешното търсене се отразява в по-голяма степен от очакваното върху намалението на вноса.
Положителните ефекти от това са: по-бързо подобряване на търговския баланс – 13,1% спрямо 16% в предходни прогнози, съответно дефицита по текущата сметка, която води до по-малка зависимост от чуждестранни финансови потоци. През юли, август и септември текущата сметка на страната беше положителна, което не се е наблюдавало от месец юли на 2005 г.
Свитото вътрешно търсене и спадът на международните цени водят до по-ниска инфлация. Очаква се хармонизираната инфлация в края на годината да бъде 1,8%, а средногодишната – 2,5%.
В началото на годината безработицата се запази на сравнително ниско ниво и като реакция на предприемачите се забави с няколко месеца и в момента сме свидетели на ускорено увеличаване на показатели на годишна база.я
За съжаление, поради влошената икономическа среда, безработицата се очаква да продължи да нараства и през следващите месеци. Затова на първо място правителството прие за своя основна задача да намали социалната цена на кризата.
Противодействието на ефектите от спада на икономическата активност същевременно ще бъде извършвано много внимателно, за да не се допусне повторение на икономическия модел, характер преди кризата, който да доведе до прегряване и повишаване на рисковете в икономиката вследствие на натрупване на дисбаланси. Ето защо се акцентира върху мерките за повишаване на конкурентоспособността и потенциала за износ като основни двигатели на българското икономическо развитие.
Постигането на такъв качествено различен модел на икономическия растеж би допринесло съществено и за по-бърза номинална и реална конвергенция и оттам ще се подпомогне и ще се ускори процесът по приемане на еврото.
Отчетените негативни тенденции в приходите още от началото на годината очертаха на годишна база значително неизпълнение, което превишава до голяма степен заложените в Закона за бюджета за 2009 г. буфери.
При заложени в бюджета за 2009 г. приходи в размер на 32,5 милиарда, се очаква тяхното изпълнение да бъде 25 милиарда, или неизпълнение на приходната част на Консолидираната фискална програма със 7,5 милиарда лева.
Оценките на неизпълнение на приходите и съответно произтичащото от това влошаване на баланса към края на юли показаха, че на годишна база се очаква недостиг до постигането на балансирана бюджетна позиция около 2,5 милиарда. Тоест в момента, в който сегашното правителство пое управлението на публичните финанси, пред нас стоеше едно предизвикателство от бюджетен дефицит от приблизително 4 на сто от брутния вътрешен продукт. Този дисбаланс щеше да представлява безспорно свръх дефицит, съгласно Пакта за стабилност и растеж на Европейската общност.
Драстичното влошаване на макроикономическите параметри спрямо заложените в разчетите към бюджетния закон и влошените икономически тенденции се проявиха в очерталите се диспропорции в бюджетното изпълнение за 2009 г., а именно, ръст на разходите с 23,8 на сто спрямо седемте месеца на предходната година при свиване на приходите с около 10,3 на сто спрямо същия период на 2008 г.
Естествен резултат е отчетеният дефицит поради относително небалансирана фискална политика и липса на активни действия за стабилизиране на позиции и компенсиране на изоставането в приходите.
Ако изключим резултата за януари, когато бюджетът е на излишък, основно поради ДДС за месец декември 2008 г. и аванс по оперативните програми от Европейския съюз, които постъпват, бюджетното салдо за последните шест месеца от мандата на предходното правителство, тоест за периода от февруари до края на юли, е променено или се е влошило с около 1,3 млрд. лева.
Поетите ангажименти за разходи и сключени договори от предходното правителство допълнително утежниха ситуацията и ограничиха възможностите за оптимизиране и приоретизиране на разходи и създадоха предпоставки за натрупване на просрочени задължения. В резултат на това и с оглед осъзнаване на важната задача за избягване криза в публичните финанси, още в самото начало на мандата бяха предприети активни мерки за стабилизиране на бюджетната позиция. Едно от първите постановления, които новото правителство прие, беше свързано с ограничаване на нелихвените разходи по републиканския бюджет допълнително с 1156 млн. лева. Разбира се, това ограничаване не можеше да покрие в достатъчна степен очаквания към този момент дисбаланс от над 2,5 милиарда и в допълнение бяха предприети значителни мерки за подобряване на бюджетното изпълнение, основно в приходната част.
Приеха се активни мерки за събиране на несъбрани дивиденти от страна на държавни предприятия, търговски дружества с преобладаващо държавно участие, а така също и държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
С няколко думи ще ви представя разликата между отделните съставни бюджети на Консолидираната фискална програма, като бюджетни салда и показатели, от начина, по който бяха разчетени и предложени като програма за 2009 г. и очаквано изпълнение – такова, каквото наблюдаваме в последните дни на същата година.
Измененията в приходната част, цитирах - при 32 556 милиона приходи в консолидирания бюджет, които са разчетени в Програмата за 2009 г., се очаква да постъпят 25,6 млрд, или неизпълнение от 7 550 милиона в приходната част на Консолидираната фискална програма.
В разходната част разчетът е 30,4 млрд. на разход по програма, очакваното изпълнение е 25,5 милиарда, или с 4,856 млрд. по-малко, 4900 милиона приблизително по-малко разходи ще бъдат извършени. Независимо от това, изменението в баланса на Консолидирания бюджет е не излишък от близо 2,2 млрд. лева, а приблизителен дефицит от 498 (или малко под 500 милиона) дефицит.
По съставни бюджети най-голям отрицателен ефект върху общото салдо оказва изменението в салдото на общините, които вместо разчетен излишък от 738 милиона, ще приключат с приблизително 1,050 милиона влошаване, или недостигът ще бъде от 310 милиона, тоест, не излишък от 738 милиона, а дефицит от 310 милиона, или, общо влошаване на Консолидирания фискален бюджет от 1048 милиона.
Друг съществен съставен на Консолидираната фискална програма бюджет, който ще бъде със значително влошени параметри, това е Консолидираният бюджет на извънбюджетните сметки и фондове. Тоест извънбюджетните сметки и фондове ще приключат не с излишък от 484 милиона, а
с излишък само от 96 милиона, или, от изпълнението на извънбюджетните сметки и фондове влошаването на салдото е
с приблизително 390 милиона лева.
Значителен по обем недостиг и сериозна тежест за републиканския бюджет е изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване, който общият недостиг, на който ще възлезе спрямо предварителните разчети, е на около 700 милиона лева, тоест републиканският бюджет ще трябва да предостави допълнително 700 милиона лева, за да може да покрие баланса на държавното обществено осигуряване.
Националната здравноосигурителна каса влошава баланса си с 401 милиона, като се очаква тя да приключи с балансирано бюджетно салдо, вместо с предварително разчетения излишък.
Всички тези данни, които ви цитирам, показват, че с усилия от последните месеци на фискалното управление и със значителни по обем спестявания успяваме да постигнем баланс за последните месеци на годината и фактически управлението за месеците август, септември, октомври ноември и декември като цяло ще бъде балансирано и ще приключим с дефицита, постигнат на консолидирана основа, с който правителството на ГЕРБ пое управлението.
Това е едно значително усилие, но е необходимо, за да можем да докажем на нашите европейски партньори, че имаме отговорна позиция към публичните финанси и няма да допуснем кризата да влоши допълнително нашето представяне да се наложи да разчитаме на външна помощ. По този начин до голяма степен ние ще постигнем едно от най-добрите фискални изпълнения в рамките на страните членки на Европейския съюз и ще може да убедим нашите европейски партньори, че биха могли да ни имат доверие и да ни допуснат в Европейския валутен механизъм, като стъпка към въвеждане на еврото.
В същия законопроект е предвидена и отмяната на един член в Закона за гражданското въздухоплаване, който отдавна е изпълнил своята роля, на практика не се прилага и е един мъртъв текст, който да помогне за по-доброто управление на държавните предприятия.
Предлагам на комисията да подкрепи внесения от нас законопроект, тъй като той е свързан с възможността успешно да приключим Закона за държавния бюджет за 2009 г. при спазване на нормативно установените цели.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Горанов.
Колеги, имате думата за въпроси и становища. Господин Колев, заповядайтe!
ИВАН КОЛЕВ: Госпожо председател, исках да взема бележка от срещата, на която присъствах преди заседанието на комисията с депутати от Бундестага и с удоволствие искам да уведомя комисията и Министерството на финансите, че бяхме похвалени от Германия, от германски депутати за това, че България изпълнява критериите от Маастрихт, а по време на кризата Германия не успя да ги изпълнява. Така че имаме добри думи от германските депутати.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господа депутати! Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Аз бих искал да задам един малко по-страничен въпрос, тъй като се появи информация, че Министерството на финансите предприема мерки за събирания на допълнителни приходи от държавни предприятия. Може ли да ни дадете повече информация под каква форма и за коя година – за тази година ли, или за следващата? Или може би е неправилно цитирана информацията?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов, ще отговорите ли на въпроса?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Коментарът, който мога да дам – той, безспорно, не се съдържа в днешните материали - е, че с постановление на Министерски съвет, прието на заседанието в сряда, беше изменено постановлението, с което се предвижда не само търговските дружества с преобладаващо държавно участие, а и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3, които отговарят на определени икономически и финансови показатели по баланса си, да направят вноска от резерви и печалба за годините 2009 и предходните. Тоест тук не говорим за авансова вноска от печалби за следващи години или за показатели, които очакваме да се реализират в следващите години. Това мога да отговоря на господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не разбрах израза „от резерви”.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Резерви – формирани от държавните предприятия по законодателството, по което те действат, резерви – законови и задължителни, които са надминали определени показатели, с които те биха могли да осъществяват нормално своята дейност, резерви, които са над необходимите за осъществяване на дейността на самите предприятия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Становища? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване проекта за Закон за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България, едновременно за трите параграф на закона.
Който е за приемането на този проект на закон, моля да гласува! Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се – 2.
Законопроектът е подкрепен от комисията.
Благодаря.
Поради изчерпване на дневния ред, обявявам край на днешното извънредно заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/М. Стоянова /