П Р О Т О К О Л

№ 3

---

На 25 февруари 2010 г., /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 142 пл. “Княз Александър І ” се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по опазване на околната среда
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Одитен доклад № 0000000809 и доклад за резултатите от извършения одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ за периода от 01.01.2005 г. до 30.09.2009 г. в изпълнение на решение на НС, прието на основание чл.37, ал.1 от Закона за Сметната палата.
2. Обсъждане на Одитен доклад № 0000000709 и доклад за резултатите от извършения одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на ДФ “Земеделие” за периода от 01.01.2008 г. до 30.06.2009 г. в изпълнение на решение на НС, прието на основание чл.37, ал.1 от Закона за Сметната палата.
3. Законопроект за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 002-02-6, внесен от Министерски съвет на 12.02.2010 г.
4. Други.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.00 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добре дошли на съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по опазване на околната среда. По точка първа заседанието ще бъде съвместно.
Обсъждане на Одитен доклад № 0000000809 и доклад за резултатите от извършения одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ за периода от 01.01.2005 г. до 30.09.2009 г. в изпълнение на решение на НС, прието на основание чл.37, ал.1 от Закона за Сметната палата.
Преди да ви представя гостите, които сме поканили на нашето заседание, позволете ми да приветствам новия член на Комисията по бюджет и финанси, г-н Димитър Горов, който е от Коалиция за България и попълва квотата на мястото на г-н Евгени Узунов. Добре дошъл!
По точка първа от дневния ред сме поканили от Сметната палата да присъстват:
Проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата
Членове на Сметната палата – г-жа Борица Грънчарова, г-н Валери Апостолов, както и одитори.
Освен това на нашето заседание присъства и г-жа Евдокия Манева – зам . министър на околната среда и водите.
Г-жа Галина Симеонова – директор на предприятието по управление на дейностите по опазване на околната среда
Г-жа Емилия Стоянова – бивш директор на същото предприятие, тъй като одитирания период касае всъщност нейния управленски период.
Ако нямате допълнение към тази първа съвместна точка от дневния ред, да я подложим на гласуване. Който е за по този начин да премине нашето съвместно заседание, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря ви.
Госпожа Михайлова искате ли да кажете две думи преди да започнем?
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря ви г-жо Стоянова. Дами и господа, искам само да пожелая успех на съвместното заседание. Това е наше първо съвместно заседание на двете постоянни парламентарни комисии. Предполагам, че ще имаме поводи и за други съвместни заседания. Постоянната комисия по околната среда и водите вече започна своето заседание с приемането на годишната програма за участие във взимането на решения ПО Европейския съюз. За нас това е всъщност следващата точка от днешния ни дневен ред.
Искам само да докладвам, че имаме кворум от присъстващи членове на Постоянната комисия по околната среда и водите. Мисля че ще може да имаме едно плодотворно съвместно заседание.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви г-жо Михайлова. Предлагам да започнем като дадем думата на проф. Димитров да направи кратко експозе на доклада. Предполагам, че всички имате екземпляр от него и сте успели да се запознаете, така че ще имате възможност после за въпроси и становища. Заповядайте г-н Димитров.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Дами и господа народни представители, както знаете на основание на специално решение на Народното събрание, Сметната палата извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/, който одит обхвана периода от 1 януари 2005 г. до 30 септември 2009 г., един доста дълъг период. Това е пръв одит на Сметната палата, тъй като съгласно нашия закон, само с решение на Народното събрание може Сметната палата да извършва одит на държавно предприятие.
Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда ПУДООС е юридическо лице създадено, съгласно чл.60 от Закона за опазване на околната среда със седалище София, като държавно предприятие по чл.62 ал.3 от Търговския закон. То обаче не е търговско дружество. Не формира и не разпределя печалба. Като основен предмет на дейност и реализация на екологични проекти и дейности в изпълнение на национални общински стратегии и програми в областта на околната среда. ПУДООС води отчетност на касови на начислена основа по реда Предвиден за бюджетните предприятия. Казвам това, защото искам да обърна внимание на уважаемите госпожи и господа народни представители, че става дума за един много особен правен субект с двойнствен правен режим, включително и счетоводен режим. Органи за управление на ПУДООС са управителния съвет и изпълнителния директор, председателя на управителния съвет и министъра на околната среда и водите. За одитирания период съответно председатели на управителния съвет са били Долорес Арсенова за периода от 01.01.2005 г. до 15.06.2005 г. Джевдет Чакъров за периода от 16.08.2005 г. до 24.07.2009 г. и Нона Караджова от 27.07.2009 г. Изпълнителен директор за целия одитиран период е Емилия Стоянова, като съгласно чл.6 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор ръководството на ПУДООС в лицето на неговия председател и изпълнителен директор и съответно членове на управителния съвет носят управленската отговорност.
ПУДООС е правоприемник на правата и задълженията по всички договори на националния фонд за опазване на околната среда. Извършеният одит обхвана анализ и оценка на нормативното осигуряване на дейността на ПУДООС, планирането, изпълнението, контрола и отчитането на приходите по бюджета на предприятието, планирането и одобряването на инвестиционните проекти и дейности в областта на околната среда, които безвъзмездно се финансират от ПУДООС. Изпълнение, контрол и отчитане на инвестиционните проекти и дейността в областта на околната среда, безвъзмездно финансирани със средства от ПУДООС, дейностите по възлагане на обществени поръчки в общини определени в одитна извадка. В обхвата на одита частично са включени за анализ и оценки планирани изпълнения и контрол и отчитане на административните разходи и разходите за дейността по управление и експлоатация на инсинератора. Специално оборудване за третиране на медицински отпадъци. Отпуснатите безлихвени заеми по отношение на тяхното събиране и отчитане.
Целите на одита са да се оцени законосъобразността на управлението на средствата на ПУДООС по отношение на дейностите по финансиране на екологични проекти и възлагане на обществени поръчки от общините, чийто проекти са финансирани от ПУДООС и да се оценят управленските решения във връзка с организация, планиране, управление, отчитане и контрол на бюджетните средства, както и на дейностите свързани с финансиране на екологични проекти и имуществото на ПУДООС.
Какви са основните изводи от одита на Сметната палата. Преди всичко дейността на ПУДООС като държавно предприятие по Търговския закон, което обаче не формира и не разпределя печалба и води отчетността си по реда предвиден за бюджетните предприятия не е достатъчно регламентирана в действащото законодателство. Липсва обвързаност между част от разпоредбите на Закона за опазване на околната среда със специалните закони в областта на околната среда за реда и начина на разходване на средствата постъпващи в ПУДООС. В част от специалните закони в областта на околната среда не е изрично предвидено глобите и имуществените санкции да постъпват в предприятието.
Правилникът за устройство и дейност на ПУДООС не е актуализиран и приведен в съответствие със Закона за опазване на околната среда и специалните закони в областта на околната среда, съответно в областта на законодателството по отношение на управление и отчитане на публичните средства. С него не са уредени изчерпателно организацията на работата на управителния съвет на ПУДООС по отношение вида и формата на документите, които се предоставят на членовете преди заседание на управителния съвет. Оценява се като негативна практика гласуването на проектите да се осъществява общо, без за всеки от тях да се приема отделно решение. С други думи това е практика на пакетно гласуване на голям брой проекти.
През одитирания период Управителния съвет провежда заседанията си в нарушение на определената в правилника периодичност, като са проведени по-малко на брой заседания от определения минимум от четири заседания годишно. Освен редовни заседания Управителният съвет взима решения в така наречения оперативен порядък при което решенията са взимани неприсъствено, без да се провежда заседание, обсъждане и гласуване. Такъв ред за решения не е предвиден в Правилника.
Утвърдените от Управителния съвет и оповестени критерии, изисквания и документи за кандидатстване пред ПУДООС за финансиране на екологични проекти не са обвързани с част от изискванията на европейското законодателство и поетите международни ангажименти на Република България, както и с всички действащи национални стратегии и програми в областта на опазването на околната среда.
Във вътрешните актове на ПУДООС свързани с организацията на дейността на предприятието не са предвидени необходимите правила и процедури за наблюдение и контрол при поемането на нови ангажименти по договори за финансиране, съобразно постъпленията по сметката и предстоящите плащания. В резултат на това поетите ангажименти по сключени договори към края на първото полугодие на 2009 г. превишават свободния финансов ресурс със 152 млн. лв. и ПУДООС изпитва затруднения при текущото разплащане на изпълнението на изпълнените и отчетени работи по сключените договори.
Въз основа на специалните закони в областта на околната среда в ПУДООС постъпват много и различни по вид приходи, от такси, глоби, имуществени санкции, лихви и неустойки. Преобладаващата част от които се администрират от други органи като Агенция “Митници”, регионалните инспекции по околна среда, басеиновите дирекции и дирекциите на националните паркове към Министерство на околната среда и водите. В резултат на това ПУДООС не е в състояние да упражнява ефективен контрол за тяхната събираемост. Като резултат несъбраните такси, глоби и имуществени санкции допълнително ограничават възможностите за финансиране дейността на предприятието.
В ПУДОС не се създадена организация и не е въведен ред за целево разходване на постъпващите приходи при планирането и фактическото разходване на средствата. В резултат на това част от събраните по Закона за управление на отпадъците, Закона за чистота на атмосферния въздух и други закони и такси не са използвани за финансиране на екологични проекти в съответната област. Част от средствата за разходвани за финансиране на административни разходи на предприятието, за което няма предвиден източник в устройствения за предприятието закон, Закона за опазване на околната среда.
Анализът на данните за одобряване и реализиране на инвестиционните екологични проекти безвъзмездно финансирани и попаднали в одитната извадка от ПУДООС показва следното. Системно не са спазвани оповестените критерии и изисквания и документ за кандидатстване пред ПУДООС за финансиране на проекти. В резултат на което е допуснато финансиране на неприоритетни проекти или проекти, които не отговарят на утвърдените от Управителния съвет изисквания за лимитиране на финансираните проекти, относителна капиталоемкост или други критерии и показатели. Такива са например проектите за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в гр. Копривщица, предвидена за изграждане до 2014 г., не до 2010 г. Проектите за изграждане на канализацията на селата Чупрене, община Чупрене, с. Три водици, община Стамболийски, с. Паничерево, община Гурково, с. Мъглен Община Айтос, с. Дамяница – Община Сандански, с. Крумово и с. Белащица – Община Родопи, с. Мъдрево – Община Кубрат, с.Сърница и с. Боян Ботево – Община Минерални бани и с. Манолич – Община Сунгурларе. Част от които с населени места под 2000 жители, за които изобщо не се предвижда канализация и пречиствателни станции. При изискване относителна капиталоемкост за населените места до 1000 души, да е не повече от 300 лв. на човек, с. Равадиново – Община Созопол и с. Страшимирово – Община Белослав са финансирани проекти свързани с реконструкция или изграждане на водопроводна мрежа при относителна капиталоемкост 1854 лв. на човек и съответно 1248 лв. на човек или между 4 и 6 пъти по-високо от допустимата стойност по този показател.
При утвърден лимит от 300 000 лв. за финансиране на проекти за изграждане на малки водоснабдителни съоръжения или системи, за шест от финансираните обекти за реконструкция на съществуваща водопроводна мрежа, стойността на проектите надвишава между 3 и 7 пъти размера на утвърдения лимит. Проектите с най-висока стойност на сключените договори са: За водоснабдяване на група села Рибново, община Гърмен, където стойността на проекта е 2 082 000 лв. Реконструкция на водопроводната мрежа за част от кварталите на гр. Карлово, където стойността на проекта е близо 1 800 000 лв. Всички проекти попаднали в одитната извадка не отговарят най-малко на едно от изискванията и критериите или документите за кандидатстване пред ПУДООС. Като най-често срещаните нарушения са свързани с не представяне на необходимите разрешителни за ползване на воден обект или заустване, становища на регионалните инспекции по околна среда и водите, басеиновите дирекции за приоритетност, проект на договора и становище от дружествата, които ще експлоатират съоръженията.
Анализът на изпълнението на договорите за финансиране показа, че същите не са обвързани с екологичния ефект на финансираните проекти, доколкото повечето проекти са финансирани частично от предприятието. В резултат от проверените 68 договора с 32 общини за финансиране във връзка с реализацията на 47 проекта са изпълнени изцяло 26 проекта или 55 на сто. Като за пет обекта е издадено разрешение за ползване от органите на ДНСК, за четири обекта са съставени констативни протоколи за приемане на извършените работи по договорите за финансиране за доставки за машини и съоръжения или извършване на дейности по почистване на речните корита. За 17 обекта са изпълнени предвидените строително-монтажни работи и е издаден констативен акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа. Останалите 21 проекта или 45 на сто са частично изпълнени по които са отчетени строително-монтажни работи с акт образец 19 и към 30 септември 2009 г. обектите не са завършени. Обектът с най-дълъг срок неизпълнение и изграждане на депо за твърди битови отпадъци гр. Ловеч 7 години, който към 30 септември е завършен изцяло, като три от четирите подобекти са приети с констативен акт.
Един от най-скъпо струващите обекти финансирани с участието на ПУДООС, това е пречиствателна станция за отпадни води Созопол за 39 млн. лв. от които ПУДООС е финансирал 8 млн. и половина. И отвеждащ колектор за битови отпадъчни води за курортен комплекс св. Константин и Елена за 18 млн. лв. от които ПУДООС е финансирал повече от 3 млн. и половина. Тези обекти все още са в процес на изграждане.
Като цяло може да се направи заключението, че през одитирания период управленските решения на управителния съвет са вземани при липсата на вътрешни правила и процедури за организация на неговата дейност. Основната дейност на ПУДООС за финансиране на екологични проекти и дейности е осъществявана при недостатъчно актуализирани и неразработени подзаконови и вътрешни актове за финансиране на проекти. Утвърдените от управителния съвет критерии, изисквания и документи за кандидатстване пред ПУДООС за финансиране на екологични проекти системно не са спазвани, като са одобрявани и финансирани проекти несъответстващи на тези изисквания и необвързани с международните ангажименти на Република България. Това като цяло води до недобри практики при планиране, управление и контрол и отчитане на публичните средства съобразно техния целеви характер.
Дами и господа народни представители, това беше съвсем накратко едно резюме от одитния доклад, както доклада на одиторите, така и доклада за резултатите от одита са на ваше разположение Аз и моите колеги, членовете на колегията, както и ръководителките на одитния екип сме тук и сме готови да отговаряме на вашите въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имате думата.
ЛИЛИ БОЯНОВА: От целия доклад с който се запознахме се вижда, че нарушенията са изключително много и въпросите предполагам, че ще бъдат изключително много. Мен ме притеснява факта, че е допуснато финансиране на проекти, които са извън основния предмет на дейността на предприятието. Как може да се обясни това?
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това е като констатация и извод в самия одитен доклад. Това е както поради липса на правила, така и поради неспазване на правилата. И ако мога да обобщя лоши практики в рамките на лоши правила. Това е причината.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тези констатации не са неочаквани. Те бяха в периода когато се готвеше искането за този одит. Бяха коментирани в пленарна зала, предвид на онова, което народни представители от различни региони имахме като информация. И бяха задавани като парламентарни въпроси. Излизаха и по медиите. Докладът е факт, което само по себе си е много голям успех на работата на 41-то народно събрание. Моят въпрос е затова, какво от тук нататък? Дали ще се задоволим с тези констатации, които са твърде печални или ще има ефект и резултат. Така че стъпка номер 1 беше да се излезе с този одит. А стъпка номер 2 е да има резултат от него. Затова въпросите ми са, на кои институции са изпратени одитните доклади? Предоставени ли са изключително щедро на медиите? И как виждате вие нормативно, защото сигурно сте на ясно по какви направления, разбира се на прима виста може да се отговори, търсене на наказателна отговорност на определени хора. Но и това не е достатъчно.
По някакъв начин в компетенциите ви ли е или вие считате ли, че можете да изпратите, да препоръчате, да поискате от определени институции да започнат да събират тези суми. Или да развалят сделки за договори, които до този момент не са изпълнени на съответното правно основание. Това са моите въпроси. От тук нататък какви ще бъдат последиците? Друг е въпроса дали за политическата отговорност на виновните лица, която ние като политици ще си търсим.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Шопов, аз само да кажа няколко думи и след това предполагам, че г-жа Манева в качеството й на зам.- министър ще отговори на други въпроси, пряко свързани с въпросите, които вие поставихте.
Докладът е предоставен на институциите, които имат отношение към него. Разбира се, включително и на парламента е изпратен, на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по околна среда. Разбира се, тук изключително важно е не добрите или направо да го кажем, лошите управленски практики да бъдат преодолени. Да се подобри управлението на тези огромни по размер публични средства, то да бъде направено по-ефективно и по-ефикасно. Затова ние сме дали голям брой препоръки, които сега ще бъдат изпълнявани от сегашното ръководство на предприятието. Така разбира се, доклада е предоставен на медиите, но само без тези части. Тъй като ние установихме, че има данни за престъпление. Тези части не бяха предоставени на медиите. Тъй като Закона за Сметната палата забранява да се оповестяват и да се коментират данни, които са за престъпления, така че медиите знаят това, което всъщност не е изпратено на прокуратурата. А аз не бих могъл да коментирам тези данни тук публично. Съответно докладът е изпратен на прокуратурата. Мисля че са уведомени всички засегнати лица.
Аз смятам, че е много важно сегашното ръководство на предприятието да предприеме действия, тъй като смея да твърдя, че това е една доста точна диагноза за състоянието на управленските практики в ПУДООС. И от тук нататък вече, наистина трябва да се предприемат действия за по-добър публичен мениджмънт. Защото въпросът е в това, наистина как да се управлява не само законосъобразно, но ефективно и ефикасно този огромен паричен ресурс на който разчитат толкова много хора в България.
Също така естествено е, че процеса на управление на ПУДООС се следи от Европейския съюз. Това е нормално. Аз мисля с това да приключа.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз първо искам да благодаря на парламента, затова че възложи и на Сметната палата една проверка, която да ни подкрепи в усилията да сложим ред в работата на ПУДООС. Докладът на Сметната палата е изключително обективен с много констатации, които ни дават основание да вземем мерки за сериозна промяна. А както на нормативната база, която регламентира работата на ПУДООС, така и отстраняване на утвърдените през последните години лоши практики. Това е едната страна на въпроса, с която ние по-лесно ще се справим.
За съжаление наследството е такова, че ние от порядъка на две години няма да може да използваме този инструмент за подпомагане на политиката в областта на околната среда, защото смисъла на тази структура е точно това да прави, да подпомага реализацията на политика базирана на ясни приоритети. Парите са се разпилявали за малки обекти, абсолютно ненужни, които в момента не действат. Голяма част от констатациите на Сметната палат потвърдиха това, което ние бяхме констатирали вече. Проверките продължават, защото изникват все нови и нови проблеми. Като започнете от провеждането на търговете и стигнете до всички подробности свързани със сметната стойност на обектите, начина на осъществяване, начина на контрола по изпълнението на обектите. Там има едни изключително големи пропуски, които аз не мога да си обясня. Защото не мога да допусна, че тотално е липсвал професионализъм.
Нещо което е едно голямо затруднение за нас в момента. През 2009 г. чухте като констатация в доклада на Сметната палата, че първото тримесечие е имало сключени договори за 152 млн. лв., без да има налични пари, нито лимит за подобни суми. Независимо от това на 15 май са били сключени нови договори за 161 млн. лв. Практически, ако бяхме оставили всички тези договори да действат, а вие знаете, че ние направихме съобщение, че още през август ние спряхме договори за 130 млн. абсолютно не нужни договори, ние щяхме да бъдем в още по-тежка ситуация в момента. В момента имаме 338 договора, малки канализации, водоснабдителни обекти, етапи от тях. Обектите са били раздробявани на малки етапи, за да заобикалят законите за обществени поръчки. В момента в началото на годината ние имаме актувани работи по тези обекти за 54 млн. Очакваме още по тези, които вече са актувани да постъпят актове за още 36 млн. а лимитът за тази година на ПУДООС е 46 млн. Може да си представите в какво положение сме в момента.
Така че това безотговорно управление ще има дълготрайни последици, част от които ние каквото и да правим не можем да преодолеем. Тези малки обекти са били финансирани, вместо да се насочват средствата към обектите за които имаме задължения. Вие знаете, че в средата на миналата година, ние трябваше да приключим с изграждането на депата за битови отпадъци. Досега 23 депа изобщо не са започнати да се изграждат, а шест депа са с изчерпан капацитет и там не е правено нищо през последните години.
Освен това са се строили и ненужни канализации при положение, че 71 града над 10 000 жители не са имали пречиствателни станции и там не са насочвани никакви пари. През тези години са финансирани само пет пречиствателни станции и три депа за отпадъци. Това е картината, която наследяваме. Така че какво от тук нататък. Има и неща които може да направим, има и неща, които са изцяло извън нашите възможности. Негативите ще продължават да се чувстват поне три години от сега нататък.
Благодаря ви.
РЕПЛИКА: Един съвет, не плащайте, нека водят дела срещу вас.
ВАНЯ ДОНЕВА: Искам да кажа, че констатациите в доклада са скандални и потресаващи. Според мен се е управлявало предприятието по начин по който да се покаже, как не трябва да се управлява. За мен беше затруднение да разбера кое от дейността е в рамките на закона и е целесъобразно. Действията на управление понякога са дори абсурдни. Започвайки от това, че няма регламент. Водейки след себе си факта, че счетоводната отчетност е нито риба, нито рак. Предприятието е водило две счетоводства и като бюджетно предприятие по единна бюджетна класификация, и като търговско предприятие. Минавайки през това, че в резултат на липсващи контроли, не само неефективни контролни механизми, а липсващи се е достигнало до положение финансиране за 400 000 екю в левова равностойност 680 920 лв. да бъде осчетоводено като 400 000 лв.
Минавайки през това, че в оперативен порядък се е допуснало без да има такъв регламент, без да има такъв ред в правилника, в оперативен порядък в 6 броя заседания да бъдат приети проекти за финансиране 248 на брой. Като сами разбирате този оперативен порядък предполага не присъствено вземане на решения, без обсъждане. Не става ясно по кой начин каква възможност е имало Управителния съвет да се запознае с проектите. Като минем през това, че системно не са спазвани изискванията за финансиране на проекти. Като преминем през това, цитирам: “Поради липса на активна процесуална легитимация много от исковете са отменени от съда, поради това, че трябва ищец да бъде ПУДООС, а в същност е Министерство на околната среда и водите. Не знам има ли нещо, което да е било наистина в рамките на закона. Аз имам един въпрос към г-жа Грънчарова, която е ръководител на отделението, като преди това само искам да благодаря на екипа извършил одита. Мисля, че обхвата е достатъчно широк. Засегнати са наистина най-рисковите области. Мисля, че констатациите са подкрепени с достатъчно и относими доказателства. Препоръките ви наистина колеги са адекватни. Изпълними са. Приветствам една такава работа на екипа.
Въпросът ми към г-жа Грънчарова е, бихте ли казали по одитно доказателство № 23, ако разполагате с него. Става въпрос затова, че при извършена проверка се установява, че са издадени от Управителния съвет решения, част от отпуснатите на общини безлихвени заеми да са трансформирани в безвъзмездна помощ, без в правилника да е регламентирана такава възможност.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, г-н проф. Димитров, аз мисля че всички народни представители от двете комисии ще се обединим около едно такова становище, че одитния екип си е свършил много съвестно работата. Мисля че трябва да ги поздравим за добрата им работа и проф. Димитров като лидер и отговарящ за Сметната палата и целия екип. Тъй като очевидно е направена една дисекция на работата на ПУДООС. И тук доколкото внимателно слушах изводите и препоръките, очевидно че се налага някаква доработка в нормативната база по която да работи предприятието в настоящото и близкото бъдеще. Защото при не добре прецизирана нормативна база се създават потенциални възможности за нарушение, дали съзнателно или несъзнателно е отделен въпрос. Но очевидно е, че в това отношение и самото Министерство на околната среда, а и ние като парламентарни комисии, вероятно бихме били полезни в това отношение.
Друго което ми направи впечатление, че действително са сключени договори на суми далеч надхвърлящи лимитите, които са били предоставени. Въпросът ми е разчита ли се на допълнително финансиране от новия бюджет от оперативни програми или се е проявила една склонност за задоволяване максимално едва ли не на всички ищци, които са имали предложение до ПУДООС, без да се очевидно градират, ако мога да кажа проектите и нуждите и тези, които са приоритетни по силата на закона. Ако е за малко превишение, човек може да го приема. Но при толкова големи превишения на нещо трябва да се е разчитало. И вашето убеждение и вашето впечатление какво е? Това ми прави впечатление. Ако имате в това отношение някакво заключение, ако не вероятно ще трябва да изчакаме Министерството на околната среда, то може би ще бъде в състояние да даде някакъв отговор. И това трябва да бъде като една препоръка. В това отношение може би стоящата инстанция да бъде по-стриктна в текущия контрол по принцип на такава стопанска дейност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Радославов към кого е отправен вашия въпрос, тъй като тук е и бившия директор на предприятието и може би към него или към одитния екип, към кого да се обърнем?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Пред нас официално е Сметната палата, ние разглеждаме нейния одит и зам.- министъра е тук на околната среда. Аз мисля че към тях отправям въпроса. Ако някой смята, че би бил полезен в отговор друг, може да се включи.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Ние констатираме този хроничен недостиг на средства. Ако ПУДООС беше действително едно предприятие, което държи на търговското си качество би правил много по-добро управление на ликвидността си, така да се каже, на средствата които са му необходими, за да се изплаща. Да извършва разплащане по сключените договори и да действа като наистина една добре управлявана финасираща и кредитираща институция. Но в случая струва ми се, че това е просто трайно лошо управленска практика. Аз не мога да кажа на какво се е разчитало. Това може би по-добре могат да кажат хората, които са управлявали в този период предприятието.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз ще кажа няколко думи. Първо ще напомня каква е практиката. Всяка година Министерство на финансите утвърждава план сметката на предприятието. Като ясно казва какви суми се очаква да събере предприятието от различните приходоизточници и какви суми може да разходва. Всеки който си е имал работа с Министерство на финансите знае, че не може така на своя глава да увеличава разходите, каквото реши.
На 15 май месец преди изтичане на мандата на правителството са сключени договори за 161 млн. при положение, че към това време ресурса на предприятието е бил изчерпан. За нищо освен за груба безотговорност и съзнателно сключване на тези договори. При това искам ясно да кажа, че тези нарушения не могат да се отнасят към изпълнителския персонал. Това е отговорност на политическото ръководство на Министерство на околната среда и лично на министъра, който е ръководил този фонд. Той е и председател на Управителния съвет. Той предлага решенията в Управителния съвет. И в никакъв случай не трябва да се заблуждаваме, че това е ставало под нечий друг натиск.
Благодаря.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Използвам възможността да задам един конкретен въпрос към г-н министъра, който на 30.06.2006 г. с протокол № 2 е разрешил финансирането на обект, без решение на Управителния съвет. Как може да се обясни факта, че разрешава финансиране, без решение на Управителния съвет? Въпрос към г-н Чакъров.
Тук в доклада е записано, че с подписване на договора и споразумение поема ангажимент за финансиране на дейности със средства на ПУДООС, без решение на Управителния съвет с протокол № 2 от 30.06.2006 г. В последствие е взето решение по изключение с което са отпуснати 1 674 088 лв. Това е извършване на строително монтажни работи на обект авариен ремонт на главен водопровод етернит F 546 деривация Камчия до водоеми Несебър.
ЧАВДАР ЧАКЪРОВ: Аз бих отговорил много обстойно. Както проф. Димитров посочи няколко от проекти са вече предадени на прокуратурата на компетентните органи. Аз пледирам те наистина да бъдат проверени. И бих искал да кажа това, което завих още веднъж по време на дебатите, които имахме в пленарна зала септември месец при възлагане на одита, че аз пледирам те да бъдат проверени и още веднъж подчертавам категорично, че нямам никакви притеснения всичко това да бъде поверено.
За конкретния обект за строителството на водопровода, бих искал да задам риторично въпрос, кой не би се ангажирал със строителството на този водопровод, като предходната година всеки един може да провери 2005 г. какъв воден режим е имало в Несебър. И финансирането на този авариен, спешен водопровод от Камчия до водоемите на Несебър се извършва с финансирането от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От ПУДООС с посочената сума и с приноси на общината. Би ли следвало ние да поставим под риск туристическия сезон, а за нас като еколози какво би означавало да няма вода в Несебър в Слънчев бряг през летния период. За което има и санкция и на правителството. Има и кореспонденция, която добре е да бъде проследена, да бъде видяна точно по какъв начин по какъв механизъм е взето това решение. И в края на краищата дали е реализиран обекта, дали има злоупотреба със средства. Това за мен е много важно. Аз категорично казвам, че на база на извършените съответни разклащания са на база извършени работи и реализиран водопровод. Тук има народни представители от този регион и въобще всички ние, ако се изправим пред една кауза лятото, да речем няма вода в Златни пясъци, няма ли да осигурим средства за един такъв авариен водопровод. Затова става въпрос.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Господин Чакъров, не съм доволна от вашия отговор, тъй като въпроса ми беше защо не сте свикали спешно Управителния съвет и да вземете такова решение, а не защо сте го взели.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Моят въпрос е какъв е ресурса похарчен за тези програми? Колко от обектите може би към Министерство на околната среда не са сухи. Тоест имам предвид, завършват в пречиствателни станции. Не се изливат в горните течения на реките и не замърсяват реките. И това дали са обекти, които може да ги квалифицираме като заровени пари в земята. За каква стойност става въпрос. Малко яснота за това. И като трети въпрос е колко от обектите са чисто водопроводни и те приоритет ли са на оперативната програма околна среда?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Към мен е въпроса. За тези години над 700 млн. лв. са били похарчени за по-голямата част, както вече казах, за малки обекти. Съгласно правилата за работата на ПУДООС по изключение и то това е някак си допълнително привнесено като възможност се финансират малки водопроводни обекти с лимит за стойността на линеен метър. По принцип Министерство на околната среда не отговаря за водоснабдителните обекти и не би трябвало да финансира такива обекти. Така че една трета от ресурса на ПУДООС е изразходвана за водоснабдявания, които ако погледнем чисто социално наистина този проблем трябва да се решава, но затова си има отговорно министерство. Включително и случая за Камчия. Ако това е аварийна ситуация се решава в правителството случая и се намират пари, не е нужно да се взимат от ПУДООС или поне трябва да има санкция на правителството да се отклони една такава голяма сума за нещо, за което по принцип тази структура не отговаря и не би трябвало да изразходва пари.
Основната част, над 70 процента от канализациите са недействащи. В смисъл, не завършват с пречиствателно съоръжение. Не са пуснати в експлоатация или ако са пуснати в експлоатация заустват в дере, с което предизвикват точково замърсяване. Тоест не решават никакъв екологичен проблем. Това е най-трагичното, че тези пари се изразходвани за по същество не нужни обекти, като в същото време ние сме заплашени от санкции затова, че не сме изпълнили задълженията за депата. Знаете, че в момента ние правим отговори по стартирала наказателна процедура за това, че не сме изпълнили задължението си. Следващата година изтича срока за пречиствателните станции и там положението е още по-трагично. Защото няма как за две години да построим 71 пречиствателни станции. Това е равносметката, изключително печална за съжаление.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Един допълнителен въпрос, ако може. Относно фирмите изпълнителки има колко фирми са сертифицирани по ИСО 14001 опазване на околна среда. Дали сте си правили труда да ги поверите? И като втори въпрос, на какво основание са се оценявали проектите, на база укрупнени показатели по идейни проекти или на база технически проекти остойностени по подробна количествена сметка?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не сме правили някаква обща оценка какви са фирмите, които са изпълнявали обектите. Има различни сигнали. Ние проверяваме всеки сигнал отделно, тъй като има сигнали, че обществени поръчки са се изпълнявали от свързани, съзнателно създадени фирми, за да се спечели от една определена фирма поръчката. Но тук формално има оправдание, защото търговете се провеждат в общините. Каква е била съгласуваността с министерството на този етап не може да се докаже.
Има всякакви случаи. Има взимани решения без да има документация. Имало е само молба. Има и изрядни проекти с подробна проектосметна документация. Друг е въпроса, че има доста стряскащи суми за линеен метър. Там варират примерно от 80 до 3000, 7000, 10 000 и 13 000 има. Такава оценка предварително не се е правила и не е имало някакъв строг подбор или задължаване на фирмите да преразгледат документацията си и остойностяване с разумни цени, защото ние знаем, че всеки месец Министерството на регионалното развитие публикува средни цени за видове строителни работи и това е можело да бъде като ориентир за цените на тези обекти и тогава не би имало такива огромна ножица в цените на едни и други обекти, понякога с идентични условия.
Ние правихме сравнение на обекти, които са в равнини села и обекти, които са в планински, защото естествено е, че да се сравнява обект в планински условия и в равнинни условия ще се появи разлика. Но тези разлики съществуват и при еднотипни по характер обекти. Това също прави впечатление и ние продължаваме да поверяваме и анализираме тези проекти при получаване на фактурите за изплащане на извършени работи. Всичко това се проверява най-внимателно и голяма част от сумите се намаляват, когато констатираме нарушение.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз искам да задам няколко въпроса към г-жа Манева във връзка с предложения ни одитен доклад. Като преди това искам да си позволя да направя един коментар, затова че в одитния доклад аз доста внимателно търсих, може би не съм видяла. Ако съм сбъркала, моля за извинение. Но никъде не видях данни за това, за проверявания период, колко проекта са били разгледани от предприятието, колко от тях са били финансирани? Като общи данни, какъв е ефекта от използването на предприятието като инструмент за финансиране на дейности по управление на околната среда? Защото това предприятие функционира с такава задача по Закона за опазване на околната среда. И на каква база е направена извадката от която се правят изводите за дейността на предприятието? Когато ние нямаме общите данни, ние може да коментираме, разбира се, за проекти, които са за населени места под 2000 жители или под еди колко си жители. Но ние нямаме базата, за да кажем за всички години през които е действало предприятието, как е работило то. Колко проекти за какви видове населени места, ако търсим по такава категория са били финансирани. Колко от тях са били завършени и на каква база е направена тази извадка. Казвам, че си позволявам да направя този коментар, тъй като за мен тази информация липсва в доклада, за да бъде пълна картината. Това е първото, което исках да кажа.
И второто за което се обръщам специално към г-жа Манева, намирам за изключително уместни препоръките, особено първата група от препоръки на Сметната палата, касаещи законодателната база. И това че законодателството предполага, примерно една от констатациите, които проф. Димитров направи, невъзможност да се упражнява контрол върху приходите на предприятието от самото предприятие или от Министерството на околната среда и водите. Това предполага промени в редица закони действащите в момента и те са изброени в препоръките. Оценявам това и питам Министерство на околната среда и водите, кога има намерение да предприеме такива стъпки? Защото това е и част от работата ни в Народното събрание. В каква посока? И имате ли вече готовност и на базата на този доклад и направените препоръки от него за такава промяна в поредица от нормативни документи, които регламентират работата както на предприятието – Закона за опазване на околната среда, така и на отчислението на приходи към това предприятие, за да може да бъде гарантирано, че предприятието ще получава предвидените приходи и след това ще може да ги изразходва по надлежен ред. Това е първият ми въпрос.
И вторият ми въпрос, ние в Комисията по околната среда и водите на няколко пъти сме коментирали и сме обсъждали дейността на предприятието и категорията на проектите. Искам да попитам, Министерството на околната среда и водите след като беше публикуван и списък на сайта на Министерството за извършени проверки за изпълнение на проекти финансирани от предприятието и там имаше констатации. Някои от нас сме се запознали с този списък. Считате ли, че направените проверки, препоръките от този доклад и вашето виждане, като ръководство на Министерството, биха могли да бъдат основа за едно ясно регламентиране на това какъв тип проекти ще се финансират чрез предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда при положение, че България вече разполага и с други ресурси за финансиране на проекти. Когато предприятието започва да работи, ние нямаме достъп до структурните фондове. Ние не разполагаме с възможностите за оперативна програма околна среда в сегашния й вид и с бъдещата оперативна програма в следващия планов период. Предвиждате ли ясно да се разграничи, кои са приоритетите на предприятието и не е ли възможно точно чрез това предприятие да бъдат финансирани така наречените не приоритетни по нашите ангажименти към Европейския съюз проекти, които обаче да гарантират добро качество на живот на български граждани, които имат щастието или нещастието да живеят в малки населени места. Това са моите въпроси.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз си запазвам правото да взема отношение още веднъж по проблема, ако се наложи. Ще започна с това, че този одитен доклад е наистина направен професионално. Даже бих казал малко над професионално. Имам предвид всичките одити, които през последните 10 години съм чел. Всички одити, с г-н Димитров сме работили заедно по тези неща и с които съм се запознал. Има сериозни препоръки по отношение на законодателството, по отношение на управление на това звено. Естествено съвсем нормално, това е в неговите задължения, да изпрати тези материали на съответните органи и ако има престъпление те да преценят и да предприемат съответните мерки. Ние подкрепяме този подход. Той наистина е професионален.
Имам три въпроса, които в известна степен са допълнение на току що чутите въпроси. Първият ми въпрос. Понеже срока е доста голям от 1 януари 2005 до 30.09.2009 г. и в него влизат трима министри – Долорес Арсенова, Джевдет Чакъров и Нона Караджова. Въпросът ми е има ли становища на тези министри и ако има, уважаема госпожо председател, защо не са предоставени на членовете на комисиите, които сега обсъждат този въпрос? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос. Очевидно е, че в този голям срок, става дума за един огромен обем от договори. Те са хиляди, сигурно. Колко са точно договорите към които вие адресирате вашите изводи към Сметната палата.? Каква е извадката? Колко договори сте включили в извадката? Как сте формирали извадката? Случайна ли е или неслучайна. Ако извадката е неслучайна, какъв критерий сте използвали за подбора на обекта? Това е вторият ми въпрос.
Третият ми въпрос, г-н Димитров спомена израза неприоритетни обекти. Бих желал да чуя г-н Димитров какъв критерий използвате да класифицирате обектите на приоритетни и неприоритетни, защото израза, че едните са нужни, а другите са ненужни определено не ни удовлетворява. Защото става дума за хора, независимо от това дали живеят на село или град или малък град и т.н. Кажете ни какъв критерий използвате за такава класификация?
Що се отнася до това дали сумите са стряскащи, нека да оставим на съответните органи да преценят, до каква степен тези суми са стряскащи и съответно, ако наистина са стряскащи, някои хора да си понесат отговорността. Мисля че си губим времето да внушаваме на обществеността неща, които не са наша задача и не са в нашите компетенции.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Стана доста интересен дебата. Ние може би в дебата го превръщаме. Ставаше въпрос тук за одиторския доклад и за тази извадка. Аз мисля, че си има стандарти, които одиторите ползват за тази извадка и се придържат. Но мисълта ми е друга. Вие прекалено прехвалихте този доклад. Аз обаче не съм на същото мнение. Имам малко по-различно становище. И ще ви отговоря защо. Използвам случая да ви кажа, че много неща в одиторския доклад ще станат ясни, когато те се съпоставят с одиторските доклади, когато тези доклади бъдат извършени по места по така наречените бенефициенти на договорите или извършващите фирми, а това ще стане може би след време. Тъй като задачата на Сметната палата не беше такава. И моят въпрос като допълнение към проф. Димитров е, ще направи ли съответната съпоставка, когато се извършат одиторските доклади в съответните общини, бенефициенти по тези договори с констатациите, които тук са извършени и изпълнени в момента в одиторския доклад. Това е по-важно. От там ще излезнат много неща, които в момента ние тук ги коментираме волно или неволно.
РЕПЛИКА: Аз имам предвид, колегата като спомена думичката стандарт имам и едно друго питане. Сметната палата към какви стандарти са се придържали, особено председателя, когато не беше приет отчета на Сметната палата от Народното събрание? Това за което става въпрос във връзка с това, което каза проф. Имамов, че такива отчети през последните 10 години не са чели и не са представени. Добавка към края.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не сме гледали в Парламента отчет на Сметната палата, който да не е бил приеман.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Само да кажа по повод на първия въпрос. Искам да обърна внимание за вида на този одит. Това е одит на финансовото управление или както се казва на наш професионален език, това е одит за съответствие, т.е. за спазване на законови и други правила. Тоест, ние нямаме за задача да оценяваме, г-жо Михайлова ефективността и ефикасността на ПУДООС, така да се каже като инструмент за финансиране на определени проекти. Това би било задача на одит на изпълнението. Това би могло да бъде следваща одитна задача. Но на нас ни беше възложен одит на финансовото управление при който ние се ограничихме, така да се каже, най-просто казано, до това дали са спазвани правилата, без да навлизаме в проверки и оценки за ефективност и ефикасност в този смисъл. Доколко ПУДООС е ефективен инструмент за прокарване на определена държавна политика, този въпрос ние не сме го изследвали от тази гледна точка през призмата на одит на изпълнението.
Нека да кажа по повод на становището от страна на засегнатите лица, които носят съответно управленската отговорност. Бил е уведомен г-н Чакъров на който беше дадена възможност да представи своето становище по одитния доклад. Г-н Чакъров заяви в Сметната палата, че доклада който според Закона за Сметната палата при връчването на одитния доклад, актуалния ръководител на одитирания обект трябва да предостави, да уведоми за връчването на доклада предишни ръководители и съответно да се даде възможност процедурно съответния ръководител да изрази своето становище за да защити своите интереси. Той каза, че доклада не му е връчван и съответно ние му дадохме възможност да представи свое становище, тъй като бяхме изключително, образно казано, притиснати от сроковете. Трябваше да представим доклада в края на януари. Съответно срокът беше доста кратък в който той можа да представи своето становище. Но той представи становище, което може да бъде част от досието към одитния доклад.
Разбира се, тук искам да обърна внимание. Това е един от проблемите на самия Закон за Сметната палата, тъй като той има една доста несъвършена процедура по уведомяването на предишни ръководители. Предстои това да бъде подобрено. Ние това, което правим е да уведомяваме по възможност, да правим повече от това, което закона казва. На нашия сайт ние оповестяваме, че доклади са връчени. И съответно призоваваме всички бивши ръководители да може на нашата интернет страница да могат да изразят да представят совите становища, като казвам, че доклада трябваше да им бъде предоставен, ако искат да изразят такова становище. Много бивши ръководители са се възползвали от тази възможност. Г-н Чакъров също се възползва, макар че истината изисква да кажем, че той разполагаше с много кратък период от време да изрази своето становище. И от тази гледна точка той действително беше затруднен. Но ние имахме дебати с него и с негови сътрудници, които обсъждахме констатациите и изводите в съответно връчения доклад.
Мисля че г-жа Стоянова като изпълнителен директор има възможност да представи своето становище. От г-жа Арсенова, като бивш ръководител на Министерството не е представено становище. Това е по повод на уведомяване на засегнатите лица през действително дългия управленски период при който доста лица са се сменяли при ръководството на предприятието.
Що се отнася до нашата извадка. Тъй като г-н Имамов задава много професионален въпрос. Такава му е специалността. Как е била формирана нашата извадка. Нека да дам думата на моята колежка г-жа Грънчарова, която подробно ще каже какъв е броя на съответните проекти и договори, които ние сме включили в нашата извадка с цел да осигурим достатъчно представителност на констатациите, изводите и оценките съдържащи се в доклада.
Кои обекти са приоритетни? В нашия доклад се казва, че тези обекти са неприоритетни с оглед на това, че не съответства на международно поети ангажименти на България свързани с околната среда. Въпросът е следния. Значителен ресурс се насочва към малки населени места, но този ресурс се насочва към малки населени места с малко на брой жители. Докато в същото време по-големи населени места с повече жители остават без такова финансиране. Въпросът е, че самият управителен съвет на предприятието не е формулирал така да се каже, пълни, точни и ясни критерии за взимането на решения, съответно за подбор, за селекция на проектите и дори когато са били взимани такива решения не са спазвани правилата в тези изисквания, които е приел управителния съвет и то системно не са спазвани.
Що се отнася до проверката на бенефициентите, общините които са получавали финансиране от ПУДООС, действително ние сме проверявали, направили сме една представителна извадка, и сме я проверили, като едно допълнение към доклада. Как общините чрез обществени поръчки са изразходвали тези средства. Тоест, целево ли са изразходвали тези средства. Там също има доста проблеми. Но това е за яснота, за пълнота на картината. Разбира се, когато правим одити на общини, ние наистина ще съпоставим нашите констатации и изводи в този доклад, заедно с констатациите и изводите отнасящи се до конкретна община като бенифициер по тези проекти. Бих помолил госпожа Грънчарова да каже за извадката.
БОРИЦА ГРЪНЧАРОВА: Извадката е формирана на база оценка на риска по критерии въз основа на които в нея попадат договори с общини получили най-голямо по стойност финансиране от ПУДООС, с най-много финансирани проекти и с най-висока стойност на усвоени средства от отпуснатото по договорите финансиране. От общо 1145 договора са гледани 68 договора. Тоест, това е 6 процента. По отношение на стойността от 507 млн. са гледани 63 млн. или това е 12 процентна извадка. По разрези по отношение на договори свързани с изграждане на пречиствателни станции от 31 договора са гледани четири договора. Извадката е 13 процента. Като в стойностно изражение, това е от 23 млн. и са гледани 10 млн.
По отношение на съоръжения регулиращи отока от 5 договора са гледани два договора – 40 процентна извадка. Като в стойностно изражение от 2 700 000 са гледани 2 063 000. За колектори и канализации от 578 договора са гледани 31 договора. В стойностно изражение това е от 31 млн. са гледан приблизително 30 млн. От малки водоснабдителни обекти от 384 договора са гледани 18 договора. В стойностно изражение това са 118 млн. Гледани са 10 млн. от тях.
Искам само да кажа, че за периода в който ние имахме да извършим одита беше двумесечен. Екипът е работил почти денонощно, за да може да се направи анализ на тези договори. Гледано е всяко едно досие, за да се направи извадка. Това са 32 общини.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Няколко въпроса имаше към мен. Първият въпрос беше свързан с нормативната база. Аз още в самото начало казах, че първото което правим и в това отношение има много добри препоръки в доклада. Подготвяме усъвършенстване на цялата нормативна база, включително разбира се и на някои закони. Но по отношение на приходната част се налага не толкова промяна на закони, колкото усъвършенстване на кореспонденцията с институциите, които отговарят за събирането на тези приходи. Така че подобряваме комуникацията и с митниците и с Министерство на финансите и с Министерство на регионалното развитие. Там сигурно вече знаете, че един голям процент от несъбраните такси за водоползване са именно ВиК-тата. Дължимата сума е 33 млн. лв. Така че предприемаме съответните мерки. Едно от най-важните неща, които предприехме, всичко което взима като решение Управителния съвет незабавно се качва на страниците на Министерството в най-голяма подробност. Ще подчертая, че в продължение на три години в миналия Парламент беше битката да бъдат публични решенията на Управителния съвет на предприятието. Едва в края на мандата на предишното правителство беше взето това решение Сега за нас това е приоритет – работата на Управителния съвет да бъде абсолютно достъпна за обществен контрол, абсолютно публична.
По отношение на списъците на проверяваните обекти, които ние публикуваме, продължаваме проверките. И навсякъде, където имаме основания да търсим по-професионален контрол предоставяме на компетентните органи съответните данни.
По отношение на приоритетите това е една тема с която според мен се спекулира. Когато ние сме станали членове на Европейския съюз сме приели конкретни ангажименти. Конкретни ангажименти, които стават задължения за всяко едно правителство, което и да е то. Много ясно са записани сроковете, в които ние трябва да изградим както депа, така и пречиствателни станции и не зная защо трябва някъде специално още веднъж да бъде записано нещо друго за приоритетите. Но ние все пак, понеже питате кои са ни приоритетите на заседание още в края на миналата година утвърдихме съвсем категорично приоритетите. Още веднъж казахме, че това са пречиствателни станции над съответните инфраструктурни обекти към пречиствателните станции за населени места над 10 000 жители и 23 не изградени депа за отпадъци.
Ресурсът за който вие говорите, че ние получаваме от Европейския съюз и от други програми е абсолютно недостатъчен, за да покрие потребностите в тази сфера, за да изпълним задълженията си. Що се отнася до качеството на живот трябва да подчертая, че за населените места под 2000 жители няма даже в Европейския съюз, в напреднали страни изисквания за изграждане на канализации. Има модерни локални решения и никой не прави канализации. Ние сме пръскали пари, включително за населени места с 69 жители, в които сме изграждали канализация. Има наистина странни примери в този списък, затова аз съм съгласна, че трябва качество на живот да се осигурява за всички. Но когато една страна има ограничен ресурс, тя наистина трябва да спазва своите приоритети, както в едно семейство. Не се купува лъскава кола преди да си задоволил най-насъщните си потребности. Още повече от екологична гледна точка, когато ние проверяваме какви цели от екологична гледна точка постигаме, мощните замърсители са големите градове. Там трябва наистина да се вземат мерки, за да бъдат чисти реките ни и отпадъците да се третират безопасно.
В случаите в които са раздавани пари за канализации в малки населени места, понеже не са правили пречиствателни станции, там никакво качество на живот не е постигано. Нещо повече, там са постигани мощни точкови замърсявания, вместо да се реши екологичния проблем. Така че много ясно могат да се дефинират приоритетите стига за това да има желание.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По повод казаното от г-жа Манева и от сътрудничката на г-н Димитров за крайните фирми, които са изпълнители на тези проекти, които вие сте проверявали крайните. Не само общините като бенефициенти, но крайните фирми. По този повод имам един съвсем конкретен въпрос към Сметната палата. Понеже Сметната палата събира данни за спонсорите на политическите партии. Те са в Сметната палата. Всяка партия е длъжна да си декларира своите спонсори, както за изборите, така и за своята дейност в Сметната палата. Вие разполагате с тази база данни, която не е в Министерството на околната среда и водите. Аз правих даже питане към г-жа Караджова и получих такъв отговор. Затова ви питам, вие може ли да направите справка, дали из между тези фирми, които са крайните изпълнители има такива, които попадат в списъка на спонсори на политически партии и на кои? Това е много важен въпрос.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Тошев, нека да бъда ясен. Ние сме направили представителна извадка, проверили сме процедури по Закона за обществените поръчки при които общини, които са получили средства от ПУДООС са сключвали договори за обществени поръчки, съответно за изпълнението на определени инфраструктурни проекти свързани с финансирането от предприятието. Но не сме си поставяли задача да правим това, още повече, че сега списъка на спонсорите на партиите, вие знаете, че когато става дума за годишния доклад на Сметната палата, той е публичен този списък, но не сме правили тази съпоставка. Списъкът е публичен. Има го на нашата страница. Предстои да излезе и одитния доклад на Сметната палата за финансирането на политическите партии във връзка с избирателните кампании за национален и европейски парламент. Най-късно до един месец този доклад ще бъде оповестен. Там също ще има списъци на спонсори и тогава ще могат да се направят по-определени заключения. Но там нещата са публични.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз благодаря за коректния отговор, който даде проф. Димитров – председателя на Сметната палата, относно времевата рамка и възможността, която аз имах да представя становище, т.е. възраженията по одитния доклад, който днес тук се представи и се обсъжда съвместно с двете комисии. Бих искал да ви кажа, че одитния доклад ми беше връчен на 27 януари между 10 и 11 часа. Трябва да видя точно преписката. И времето с което разполагах да представя, моите бележки, възражения като председател на Управителния съвет за посочения период беше до 17 часа 42 минути. Даже няколко минути деловодството изчака, за да я предам, след като заседанието на управителното тяло на Сметната палата беше следващия ден. Така ли е проф. Димитров?
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Така е.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Представено е. За съжаление никъде не виждам отразени позиции. Аз преди малко казах, наистина пледирам всичко да бъде проверено. Тук е проф. Имамов, който също пледира всичко това да бъде проверено. Наистина нека да се провери и на ниво изпълнители. Нека да се проверят всички процедури, които са реализирани от страна на бенефициентите, получателите на средствата от страна на общините.
Мога да взема отношение в много аспекти, но ще си позволя след като съм взел думата г-жо председател. Искам категорично да кажа, че одита отхвърля редица упреци и обвинения, които бяха повдигнати по време на дебатите, когато се възлагаше този одит за финансовото управление на ПУДООС.
Второ, видното е, че няма никъде двойно финансиране на екологични обекти. Одитът доказа и показа, мога да посоча, че всички разплащания са извършени на база на отчета на дейност и след констативни протоколи от страна както на надзора, който е назначаван от общините, така и от представители на Министерство на околната среда и водите, т.е. на ПУДООС. Освен това никъде не е ползвана консултантска помощ, така както беше повдигнато като упрек по време на дебатите в пленарна зала. Основното, което исках да кажа, че наистина имахме много кратко време да представим становището. Няма да влизам в конкретности. Но новия министър на околната среда и водите, който е председател в момента, същевременно го казвам и към изпълнителния директор, не беше ми предоставена своевременно, защото ако имах достатъчно време много по-обстойно щях да представя бележки и възражения по одита. А по отношение на препоръките, голяма част от препоръките аз също приветствам и наистина законодателството трябва да бъде приведено и да бъде адекватно на това, което трябва да се постига като цели и възможности. Така че такива одити до голяма степен са необходими и полезни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние също си правим изводи за това какви промени трябва да има в Закона за Сметната палата, за да се гарантира да няма подобни пропуски за в бъдеще.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: От доклада прави впечатление огромния дисонанс на стойността на строително монтажните работи в различните региони на страната. Въпросът ми към проф. Димитров е неговото становище, неговото виждане, как този проблем да бъде преодолян и да предпазим естествено и бъдещите участници в този процес от евентуални грешки. Къде вижда той проблема, за да бъде отстранен. В някои европейски държави този въпрос е решен с регулация, с определени цени. Във Франция например за обществени поръчки има различни решения. Вие как го виждате като орган, който контролира тази дейност и по ПУДООС и в общините. Този проблем пак тук се набива и в този доклад.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нека пак да обърна внимание, че не са достатъчно пълни и точни критериите за подбор на проектите. Естествено това дава отражение и върху териториалната концентрация на одобрени проекти и съответно и на не одобрени проекти. Неравномерното разпределение в края на краищата е резултат и донякъде от този фактор. Липсата на добри критерии, които и да са спазвани.
Що се отнася до ценообразуването, мисля че тук вече навлизаме в материята на Закона за обществените поръчки. Ние също контролираме спазването на Закона за обществените поръчки, но аз смятам, че този закон е в процес на непрекъснати промени. Сега пак предстоят там промени. Мисля, че може да се направи много по-добра уредба на Закона за обществените поръчки, за да стане едно по-добро ценообразуване. Тогава сигурно ще бъдат преодолени такива ценови разриви. На едно място нещо да струва три или четири пъти по-скъпо или по-евтино съответно от други региони на страната. Но мисля, че едва ли може тук да коментирам този въпрос.
ФАНИ ХРИСТОВА: Само две думи искам да кажа след като г-н Чакъров каза како е видно от доклада. Аз да кажа какво е видно за мен от този доклад. За мен е видно, че парите наистина са похарчени за две години напред. И това е факт. От доклада също така е видно, че надзора който е извършван практически се равнява на липсата на контрол. И за мен е видно, че много милиони са заровени в земята. Знам, че нашето правителство и ръководството на МОСВ анулира възможните договори, които можеха да бъдат анулирани и прави всичко възможно да се справи с тази наследена ситуация. Не знам какъв е бил критерия за вземане на решения за финансиране на така наречените, някой от преждеговорившите беше казал, за подбора на обектите и за така наречените приоритетни проекти. Но такива факти, че такива проекти като Рибново, Малък извор, Боня Ботево, Дръндар, какъв е бил критерия г-жо Манева, към вас ми е въпроса. Имате ли информация за взимане на решения за финансиране на тези проекти? Как така на куп са се вземали решенията и когато са на куп гласувани няколко проекта, доколкото си спомням в началото на доклада, все пак е трябвало по някакъв начин да бъде определен приоритетно някой от тези проекти да спечели. Това не ми стана ясно.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Както вече каза проф. Димитров, няма черно на бяло написани критерии за приоритети. Очевидно са били съвършено субективни. Аз предполагам, че волята на министъра е имала голямо значение, защото все пак това е председателя на Управителния съвет. Няма следи от това по някакъв обективен начин да се определяни приоритетите.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Прави впечатление в доклада, че за целия одитиран период изпълнителен директор е Емилия Стоянова. През целия този одитен период е един и същи изпълнителен директор. Много бих искал, ако разрешите естествено, да изслушаме нейното мнение по доклада. Дали тя го приема или не като цяло. И много ми интересно, по какъв начина наистина са вземани тези решения, особено в това ноу хау в оперативен порядък от страна на Управителния съвет. Как реално е ставало това нещо.
ЕМИЛИЯ СТОЯНОВА: Разбира се, че съм разгледала много подробно доклада, който е изготвен от одита на Сметната палата. Аз трябва да ви кажа, че през цялото време на проверка на предприятието, колегите са тук, могат да потвърдят, непрекъснато съм била с тях и съм работила заедно с тях за извършване на проверката и за съставяне на констативните протоколи и за изготвяне на доклади. Разбира се, не само аз, целия екип на предприятието работеше заедно с колегите. Представихме цялата информация и бяхме непрекъснато на тяхно разположение, за да може наистина в краткия срок да се разгледа и оцени една огромна по обем информация. Тук в доклада беше подчертано, че са били разгледани 1145 договора. Но трябва да кажа, че молбите които бяха разгледани, цялата преписка 1856 са молби само за одитиралия период, а от предходни години от 2003 г. още 1000, може да си представите какъв обем информация.
Освен това искам да ви информирам всички тук, че предприятието не е нова организация от 2003 г., както и проф. Димитров подчерта. И както е записано в ПМС 319 с което е оповестено създаването на предприятието със Закона за околната среда. То е правоприемник на Националния фонд за опазване на околната среда, който функционира от 1993 г. И цялата тази информация и на националния фонд и на предприятието за опазване на околната среда се съхранява и СЕ поддържа база данни за всички преписки и договори, които са финансирани от предприятието, които са изпълнени и отчетени. Абсолютно за всеки един лев е тази информация достъпна и всеки от вас може да се запознае с нея.
Освен това трябва да подчертая, аз така съм научена още като експерт в Националния фонд, че целия финансов ресурс трябва да отива за финансиране на инвестиционните обекти и за дейността на самото министерство като контролен орган и орган осъществяващ мониторинг на околната среда. И финансовия ресурс, който сме отделяли за административни разходи е минимален. Тоест искам да кажа, че предприятието работи с един минимален експертен екип. И този екип от неговото създаване непрекъснато с много усърдие с много усилия е обучавал всички кметове на общини, редувайки се в различните мандати и еколозите на общините, за да ги научим да си подготвят документите за кандидатстване за финансиране от предприятието, да си изготвят работните проекти, да си вземат разрешителните. И мисля, че този опит който те натрупаха с нас им беше много от полза за кандидатстване за финансиране по оперативните програми.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Не това ми беше въпроса. По принцип приемате ли доклада и вашите съображения?
ЕМИЛИЯ СТОЯНОВА: Приемам доклада и всички препоръки, които са написани в него и констатациите и заедно с помощта на колегите от Сметната палата започнахме изпълнение на препоръките още при самия одит. Така че една голяма част от препоръките вече са изпълнени. Точно за решенията в оперативен порядък на 14 декември беше проведено заседание на Управителния съвет и на това заседание регламентирахме вземането на решения.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Досега как е било?
ЕМИЛИЯ СТОЯНОВА: Досега беше с доклад в който са описани всички проекти, които трябва да бъдат финансирани с експозе. Подписани от експертите и от членовете на Управителния съвет.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тоест, при вас идваше само един списък или съответно при всички членове на Управителния съвет, в който са описани 10, 20 или 30 проекта и се пише наименованието на проекта и сумата и селото. Това ли е?
ЕМИЛИЯ СТОЯНОВА: Предмета, целите на проекта, наименованието на проекта, етапа на изпълнение, населеното място и сумата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Колко страници беше един такъв доклад, който се поднасяше в Управителния съвет?
ЕМИЛИЯ СТОЯНОВА: В зависимост от обектите, които трябва да бъдат разгледани. Може да е малък. Различни случаи имаме.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ще питаме и Сметната палата, по простата причина, че наистина се разпределят и за одобряване проекти с огромни суми и за огромни пари става въпрос. Ако са давани само в няколко изречения доклади, по какъв начин компетентно може да се вземе такова решение. Искам да ви попитам, имаше ли еднолични решения от страна на министрите за финансиране на проекти?
ЕМИЛИЯ СТОЯНОВА: Всички решения са вземани от всички членове на Управителния съвет.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Доколкото разбрах, колежката Боянова каза, че има такъв пример в Несебър. Все пак мисля, че тук в момента министъра си е превишил изцяло правата и компетенциите.
ЕМИЛИЯ СТОЯНОВА: Не мога да отговоря на този въпрос.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: Аз искам само едно нещо да напомня. И г-жа Стоянова може да вземе отношение като е била изпълнителен директор. Мисля че трябваше да се предостави на всички народни представители Правилник за устройство и дейността на предприятието за управление на дейността по опазване на околната среда. Повечето колеги трябваше да се запознаем с Правилника и от там да си преценим какви решения са взимани, как са изпълнявани и по какъв надлежен ред са били предоставяни материалите на Управителния съвет и от там нататък контрола по отдели. Мисля че в констатациите на Сметната палата не са упоменати в самата структура на предприятието от дирекциите какво отношение са взимали по проектите.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Всичко което касае работата на ПУДООС е на страниците на Министерството. Може да го погледнете и да го прочетете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, да се ориентираме към приключване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Искам да кажа няколко думи за приоритетите. Дълбоко невярно е, според мен, твърдението, че за Европа малките населени места, изобщо малките общности не са приоритет. Това е изключително вредна теза и за България, защото все едно да кажете, че България като малка държава не е приоритет за Европейския съюз. Питам тогава, къде отива идеята за кохезия и конвергенция. Основните фундаментални идеи на Европа, които са насочени към сближаване на отделните общности. България произвежда 0,23 процента от брутния вътрешен продукт на Европа. Вероятно не знаете, но петте икономически района на България водят класацията по най-неразвитите райони в Европа. Това означава, че Европа ако приложи този принцип за приоритетите тези райони ще останат с векове най-бедни и най-изостанали. Така че приоритетите според мен са въпрос на политика. И затова се носи политическа отговорност. Това е моето становище.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Имамов, тази програма не е социална програма. Тя е програма, която е свързана с опазване на околната среда. Затова се харчат и средствата. А приоритетите в опазването на околната среда са там където ще се получи най-голям резултат. Най-голям резултат не се получава при инвестирането в канализации, които струват милиони за население с 40 – 50 човека в дадени села, без да има пречиствателна станция. Това го обясни министърката. Това е не е социална програма. Това е програма за опазване на околната среда. Мисля че всички сме съгласни с това. И риска трябва да се оценява от тази гледна точка, как опазва околната среда или как не го опазва, а не как повишава качеството на живот на хората.
Аз искам да задам два въпроса към Емилия Стоянова. Единият въпрос е защо през одитирания период ние виждаме тук една констатация на Сметната палата, на проведените заседания от Управителния съвет не са разглеждани всички постъпили молби заявления, а само тези, които предварително са определени от министъра на околната среда и водите.
И вторият ми въпрос е свързан с инвестиции в пречиствателни станции за отпадни води. Тук има констатация отново на Сметната палата, която казва, че в 75 на сто от проверените договори не са спазени част от изискванията за изготвяне на молба заявление. От страна на общините няма приложими документи и т.н. И в същото време 75 процента от тези не отговарят на вашите критерии и в същото време са финансирани.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Тъй като аз считам, че въпроса по скоро е към мен. Може би след това г-жа Стоянова ще допълни. Наистина има такъв за мен упрек и аз не го приемам като констатация, затова защото няма одитни доказателства и следи, затова министъра еднолично самостоятелно да е взимал решения, кои проекти да се гледат и кои да бъдат разглеждани на заседанието на Управителния съвет на ПУДООС. Така че не приемам тази бележка и забележка. Бих искал само леко да отворя скоба и да кажа. По отношение на ВиК инфраструктурата за нашата страна и г-н Пейчев много добре знае, че са необходими над 7 – 8 милиарда евро. Аз задавам въпроса да съберем целия ресурс, който е наличен в момента в оперативна програма околна среда, първи приоритет, ресурса на ПУДООС. Да видим годишно колко пречиствателни станции бихме могли да изграждаме. А в същото време там където е инвестирано в малките населени места, а тук категорично заявявам пред всички присъстващи на това заседание, че не са финансирани само малко населени места. Нека всеки един да погледне списъка на обектите, които са финансирани за одитирания период. И наистина беше наш пропуск и това го отчитам и казвам тук съвсем коректно, че не сме качвали всичко на страниците на Министерството. Признавам го това нещо, че е било наша слабост. Това за което дълго време сме спорили. За да е видно къде кои обекти по какъв начин за финансирани.
В контекста на изказването на еврокомисар Самецки и това, което професор Имамов посочи в контекста на кохезията, това означава тези региони изцяло да бъдат обезлюдени, да няма никакво качество и стандарт на живот. Аз не приемам една такава позиция. И в пленарна зала казах и днес ще ви кажа на управляващите, че трябва да има балансиран подход. А що се отнася до това, правото е ваше в момента, дали да финансирането изключително и само в населените места, където наистина има поети ангажименти. Но освен ресурса, който е в оперативна програма и околна среда в ПУДООС, там трябва да се разгъне публично частното партньорство и това е основния начин и изход по който ние може да реализираме тези цели. В това отношение ние като коалиционно правителство не успяхме да реализираме сериозен прогрес. В условията на мнозинството, което имате аз ви пожелавам и наистина би било добре това да бъде реализирано, за да се изпълнят ангажиментите и да се изгради съответната необходима инфраструктура.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Моето изказване беше свързано с казаното от г-н Имамов. Ако наистина това е политика за малките населени места, това което разбрахме от г-жа Манева, че около 80 процента от изградените канализации не действат, т.е. те свършват в нищото или така наречените заровени пари в земята. Питам от останалите 30, които се предполага, че работят колко са завършени със сградни отклонения в малките населени места? Тоест, колко хора са си позволили да се вържат към канализацията?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Десет процента, проверихме. Аз смятам, че изобщо не трябва да се коментира този въпрос, защото има ясни доказателства за това, че наистина парите са харчени абсолютно ненужно. Те просто са заровени в земята. Голяма част от сумите значително надвишават стойността на проектите и аз мисля, че тук е неудобно министър Чакъров да дава съвети кой какво трябва да направи, защото не сте свършили много неща, г-н Чакъров, които сте били длъжен да направите. Включително и качването на страницата. Ние качихме всички проекти. Така че всеки може да види за какви проекти става дума. Пет пречиствателни станции и три депа за отпадъци. Всичко останало е канализация в малки населени места.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, отклоняваме се от същината на нашия дебат, относно финансовото управление на предприятието. Именно това, че не е имало правила гарантиращи добро финансово управление е проблема. Защото ако имаше правила, те щяха да кажат кои обекти да бъдат избирани и тогава нямаше да водим този дебат малки, големи, екологични, социални и т.н. Така че одита е именно за финансовото управление и затова всяко едно учреждение, предприятие в случая работещо с публични средства трябва да изгради вътрешна система, която да гарантира не само законосъобразното, а ефективното изразходване на тези публични средства. И точно това тук го няма.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Господин Чакъров, господин Имамов ние не гледаме доклада на Сметната палата по целесъобразност, което се опитвате да ни вмените, а по законосъобразност. И са констатирани достатъчно нарушения. И това, което се опитвате да вмените на цялата зала, че едва ли не само вие мислите за малките населени места. Точно този доклад показва как едни пари са налети някъде и в малките населени места не се е подобрило качеството на живот на тези хора. Така че това, което казаха всички мои колеги, няма смисъл да го повтарям. Дадени са определени документи на прокуратурата. Надявам се наистина да приключим с този казус, с крайните решения вече на прокуратурата.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Когато бъдат пренебрегвани малките населени места, аз един друг поглед искам да направя. Проблемът не е политически, той е и технически. Техническия проблем е свързан с финансирането на тези неща. Защото за едни са определени малко пари, но в тези малки населени места можеше да се свършат пет пъти повече работа, отколкото за тези пари, които са вложени в момента. Това е идеята. Така че нека да не го политизираме този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да приключим дебата по този доклад. Благодаря на всички участници.

По точка втора от дневния ред
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, предлагам да продължим по дневния ред.
Обсъждане на Одитен доклад № 0000000709 и доклад за резултатите от извършения одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на ДФ “Земеделие” за периода от 01.01.2008 г. до 30.06.2009 г. в изпълнение на решение на НС, прието на основание чл.37, ал.1 от Закона за Сметната палата.
Поканили сме изпълнителния директор на фонд “Земеделие” г-жа Калина Илиева.
Тук е и началник на сектор в отдел “Вътрешен одит” – Красимир Димитров.
Зам. министър Преслав Борисов си е тръгнал.
СВИЛЕНА СИМЕОНОВА: Член съм на Сметната палата и г-н Костов също член на Сметната палата. Ние сме по същия принцип по който колегите, които бяха тук. И този одит беше извършен по ваше решение, Държавен фонд “Земеделие” в одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на фонда. Но въпреки това, поради разговори, които се проведоха с народни представители разширихме до известна степен обхвата на одита. Защото такава беше всъщност вашата воля да обхванем Държавен фонд “Земеделие” в качеството му на Агенция “САПАРД”, доколкото в одитирания период са изпълнявани функции на Агенция “САПАРД”, само плащания, разбира се, текат по тази функция. И също Държавен фонд “Земеделие” в качеството му на разплащателна агенция за прилагане на общата селскостопанска политика и общата политика по рибарство на Европейския съюз.
Така че условно одита се раздели на две части. Едната част е финансово управление на бюджета свързана с изпълнението на общата селскостопанска политика, общата политика по рибарство и специалната предприсъединителна програма САПАРД. А втората част на одита обхвана финансовото управление на бюджета и имуществото за изпълнение на административно стопанските дейности на самия Държавен фонд “Земеделие”.
Основните изводи, които направи екипа, ръководителите на екипа са тук, одиторите са следните.
Първо, програмата за развитие на селските райони. Картината сигурно ви е известна и без това. Но сега и доказана чрез доказателствата към одитния доклад. Усвояемостта е изключително ниска и тревожна – 8,71 процента от бюджета за 2008 – 2009 г. по оперативната програма за развитие на сектор рибарство, а са усвоени едва 0,20 процента от средствата. Този нисък относителен дял на усвоените средства е резултат от неподходящи, непоследователни управленски решения на ръководството на фонда и управляващия орган на програмата за развитие на селските райони. Това е Дирекцията “Развитие на селските райони” в самото Министерство на земеделието и храните.
Проверени са и някои от мерките. Това са мярка 121 за модернизиране на селските стопанства. И другата мярка е 112 създаване на стопанства на млади фермери. Установи се, че към 30 юни 2009 г. , който е крайния момент от извършване на проверката и от одитирания период. От всички постъпили проекти по мярка 121 не са сключени договори по 872 проекта. Това е 44 процента от общия брой на постъпилите за одитирания период заявления. Това означава, че те просто са стояли някъде вътре в администрацията и не са били обработвани и придвижвани в крайна сметка финализирани и подписани.
По мярка 112 създаване на стопанства на млади фермери не са сключени договори по 3971 проекта, което е 76 процента от общия брой на постъпилите за одитирания период заявления.
Госпожа Илиева сигурно след малко ще ви информира от този момент юни 2009 г. досега има изключително развитие и напредък по тези дейности.
Един друг проблем, който се установи при прилагането на схемите за плащане на площ. Това са директните плащания на площ. Проблемът е с наддекларирането на площи допустими за подпомагане по определените критерии. Като общата недопустима площ установена при проверките е 7,85 процента от площта на проверените заявления. Това се дължи повече на информационните системи, които прилагат самия Държавен фонд “Земеделие” и съответно Министерството на земеделието и храните.
Други проблемни области са самите информационни кампании, които популяризират възможностите и критериите за подпомагане. Тези кампании одитния екип установи, че не са били ефективни.
Други проблемни области са прилагането на контролни дейности, документирането и комуникацията между някои отдели вътре във фонд Земеделие”.
По другата тема функциите на Агенция “САПАРД” се установи, че не са прилагани процедурните правила за замразяване и съответно спиране на финансирането при установяване на съмнения за нередности. Като например свързаност между лицата до произнасянето на компетентния орган. Системата за финансово управление и контрол на Агенция “САПАРД” не гарантира в този период, че дейностите са изпълнени законосъобразно и риска от изплащане на финансова помощ на нередовни поради свързаност кандидати, не е достатъчно минимизиран.
За другата сфера на дейността на Държавен фонд “Земеделие” бяха установени многобройни случаи на нарушение на Закона за обществените поръчки и тяхното възлагане. Сметната палата въз основа на тези основни констатации даде 24 препоръки на настоящия изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”. Те бяха представени и обсъдени с министъра на земеделието и храните. Освен това на главния прокурор на Република България бяха изпратени някои констатации от одитния доклад за които Сметната палата счита, че има данни за престъпления.
Освен прокуратурата, доклада беше изпратен и връчен, както казах на министъра. А също така изпратен на Европейската Сметна палата и на Европейската комисия в частта, която се отнася до европейски средства. А също беше изпратен на министъра на финансите, на Агенцията за обществени поръчки и на Агенцията за държавна финансова инспекция в частта в която те са компетентни да предприемат действия за санкциониране на нарушенията по закона за обществените поръчки. Мисля че накратко най-важните неща съобщих и сме готови да отговорим на въпросите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров ще добавите ли нещо?
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожа Симеонова беше доста изчерпателна. Искам само да обърна внимание на това, че тук ние проверихме трите роли, които има фонда за фонд “Земеделие” и като Агенция “САПАРАД” и като разплащателна агенция и като юридическо лице с определени административни стопански разходи.
Искам да обърна внимание на един нерешен проблем. Говорихме с г-жа Илиева. С оглед на огромния бюджетен ресурс, който се изразходва през фонд “Земеделие” стои открит въпроса за заверките на годишния финансов отчет. Това е нерешен въпрос, който се надяваме да бъде решен в близко бъдеще. В момента няма самостоятелна заверка на годишния финансов отчет, тъй като всъщност отчетността на фонда се интегрира в годишния финансов отчет на Министерството и има една обща заверка, така да се каже на двете институции, което според нас не е много добра практика при огромния ресурс, който минава през фонд “Земеделие”.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Пред нас е одитния доклад на Сметната палата. Предстои ни да разгледаме одитния доклад на Сметната палата за държавен фонд “Земеделие”, който обхваща периода 1.01.2008 г. и 30.06.2009 г. Казвам това и го подчертавам, защото на практика този период съвпадна с последната година и половина в работата на предишното правителство и отчетения период свършва точно преди парламентарните избори. Казвам това не случайно, защото акцента в моето изказване по обсъждането на този доклад ще мине и през тази посока.
Какъв е смисъла от съществуването на Държавен фонд “Земеделие”? Да подпомага българското земеделие. Вътре работят 1500 човека. За отчетния период ресурса заедно със САПАРД е 1 млр. 500 млн. и годишните му разходи са 74 млн. Всички бяхме с надеждата, че това ще бъде реалната банка на българското земеделие. Докладът господин Димитров и предишния път на обсъждането ви казах, че е добър и дава отговор, който българското общество търсеше. На изборите миналата година то даде оценка за Държавен фонд “Земеделие”, но ние сега виждаме конкретните параметри. Тук са икономисти, финансисти, хора които работят в земеделието. Какво ни смущава? Ниската успеваемост. За 2008 – 2009 г. цифрата е потресаваща – 8,7 по програма за развитие на селски райони и 2 десети от процента за рибарството. Не случайно ви казах броя на работещите вътре. Има дебалансирани служби и сектори. Не познавам детайлно вътре нещата. Но както един проект струва като разход 18 ст. за директни плащания на площ, така и един проект по 121 струва 1400 – 1500 лв. Ние правим този анализ, защото тази система трудно се преустройва, за да може новия директор на фонда да я преустройва с очакванията на българското земеделие и на българското общество.
Препоръките най-накрая са към 25. Те насочват какво не е свършено. Но искам да ви кажа, свидетели сме на фрапиращо разминаване в очакванията от тази институция, която би следвало да изравнява нашето земеделие с европейското. А какво виждаме. Две мерки са събирали заявления по 121 и 112 и предизборно са наливали пари в рекламни агенции в телевизии и това ще ви кажа по-нататък. И в същото време не са сключвали договори със самите бенефициенти – земеделските производители. За 11 мерки са събирали заявление, отчитали са ги пред медиите, за да излъжат обществото преждеуправляващите, но ефект за земеделието няма. За мен хората, които са управлявали и отговорностите, които трябва да понесат са несъизмерими с щетите, които нанесоха в българското земеделие, защото за година и половина, според мен не може пропуснатото да се навакса.
Сроковете, от подаване на заявление до обработка в областна разплащателна агенция, до обработка в Централно управление, до получаването на средствата от земеделския производител ориенталски срокове. Не спазване на сроковете, които са зададени като норматив. Пълно безобразие. Аз влагам повече емоция. Но в следващите дни земеделските производители ще разберат кой е виновника за това изоставане. И смятам, че нещата трябва да си ги казваме едно към едно, да ги коментираме с повече енергия, защото тези които остават да работят във фонда трябва ясно да си отговорят, че не са там заради самата служба, а са там за да обслужват българския земеделски производител 1500 човека.
През цялото време стана дума и в доклада дори и в по-съкратен вид и прочитайки го детайлно, виждаме систематични грешки, които според мен не са от незнание, защото това е система, която контролира поток от пари и контролира проекти в българското земеделие. В същото време е нарушен Закона за устройство на територията, Закона за счетоводството, Закона за малки обществени поръчки, Закона за обществените поръчки. Няма една система, където нещо да е наред. Вътрешният контрол е безобразен. Цитирам: “Системата за финансово управление и контрол не гарантира, че дейностите се изпълняват законосъобразно.”
Госпожо председател, аз няма да имам въпроси към г-н Димитров. Похвално е, че новия изпълнителен директор предизвика тази проверка, този одит, за да види българското общество как може една система с огромен ресурс да не си върши работата. Смятам, че сезирайки съответните органи вероятно този път нещата ще се изведат и ще се посочат лицата, които са виновни, защото за мен не е достатъчно тримата директори и хикс на брой зам. директори и съответните по-малки началници, които са били в системата, но като цяло системата не работи. В една от препоръките се казва: “Повишаване на професионалната квалификация на експертите отговорни за прилагането на схемите и мерките.”
Бих искал да ви съобщя и няколко цифри, които ще шокират може би представителите на медиите. И нещата които са извършвани дори на ниско експертно ниво касаят, не бих казал липса на компетентност, бих казал преминат е предела на критичната допустимост в тази система.
Става дума за рекламните кампании, които фонда е извършвал за посочения период. И да ви кажа, че бившето ръководство на фонда, използвайки ресурса, който има в рекламно направление е решил така: Българска национална телевизия 64 000 лв. за реклама по съответните програми. Българско национално радио – 77 000. Това са двете медии, които имат най-голяма плътност и те опират във всички райони, селца, ферми. Точно от бенефициентите на тези средства. В същото време с една телевизия е сключен договор за 10 300 лв. с ДДС и дни по-късно анекс за 156000 лв.
С друга частна телевизия е сключен договор за 306 000 лв. с ДДС. РТВ за 306 000 лв. като първоначално е договорено да се изплати цялата стойност, после се сещат нещо и правят анекс за да го изплатят с 50 процентов аванс.
По договор с България кабел са изплатени 50 на сто, с кабелните оператори 360 000 лв. Забележете първи частен канал АД НТВ договор на стойност 1 200 000 дори към момента на одита не е представен оригиналния договор. Няма ги програмните схеми и дори към момента на одита. Това е безобразие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гюзелев, ние сме се запознали с доклада.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Аз разбирам, но тези цифри трябваше да се чуят от всички, защото ако на ПУДООС се опитвахме и говорихме и през цялото време виждахме, че се опитват да ни дават някакви отговори, които може би имаха стойност като словесно изречение, но нямаха морална стойност и съдържание, затова ги казвам тези неща, защото смятам, че тежката задача, която има новия изпълнителен директор на фонда тръгва от добрия анализ, цифрите говорят и съм убеден, че и след другите коментари привеждането в ред на тази система, а от там и директната помощ към българското земеделие с финансирани проекти, с проекти изпълнявани в срок ще бъде реалност. Това което всички искат.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз ще задам моите въпроси без излишни приказки. Въпреки че съм малко предизвикан от това, което чухме преди малко, защото е твърде емоционално. Преди всичко трябва да уточним, че този одит е възложен от Народното събрание, а не от изпълнителния директор. Изпълнителният директор от тук нататък ще има огромната задача не да се рови в одити, а да докаже, че има умения и знания да управлява тази сложна и огромна структура и трябва да го направи. Защото ако не го направи след три или четири години пак ще бъдем тук, но в различни позиции и ще обсъждаме подобни проблеми. Целта на този одит е да подобрим системата. И ако не си вземе поука, особено тези които ще управляват системата от тук нататък, всичко друго е излишно.
Имам два въпроса. Първият въпрос. Вие изискахте ли от ответните страни становище по вашия доклад, така както изисква законодателството. В какви срокове? Имате ли тези становища? Към досиетата приложени ли са? И госпожо председател, вие преди не ми отговорихте на въпроса, ако имате такива становища, защо не са раздадени на членовете на Комисията? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос, как от хилядите проекти подбрахте онези, които сте проверявали? По какъв начин сте го направили това? Какво сте направили предварително? Как сте формирали извадката? И данни разбира се за извадката. Колко общо проекти сте проверявали? Какъв процент е извадката от всичките проекти в абсолютни числа и по отношение на различните показатели от гледна точка на риска.
Проф . ВЛЕРИ ДИМИТРОВ: През одитирания период отчетност няма на ръководството на фонд “Земеделие”. Трима души са били – г-н Тадаръков, г-н Кънчев и г-жа Яхова. Няма становище от нито един от тези бивши ръководители на фонд “Земеделие”. Само има становище от сегашното ръководство на фонд “Земеделие”. Тук разбира се, ние правим максимално възможното, за да оповестим връчването на доклада и да дадем възможност. Но нито един от тримата посочени не е изразил свое становище, което да вземем предвид преди крайното одобряване на доклада.
Това е по този въпрос. По другия въпрос, нека да дам думата на г-жа Симеонова, която да посочи принципите на които сме изградили своята извадка, с оглед тя да бъде достатъчно представителна и цифрите свързани с подбраната извадка.
СВИЛЕНА СИМЕОНОВА: Господин Имамов, аз отново искам да подчертая, че срока, който получихме от Народното събрание беше изключително кратък. В рамките на три месеца се извърши одита. И въпреки това одиторите професионално смятам, че приложиха стандартите за формиране на извадките. Те са отразени в доклада, но ще ви дам няколко примера. Например по европейските средства бяха извършени 260 проверки по различни мерки и схеми, включително 185 проверки, които се правиха на място на самите терени, които са финансирани от Програма “САПАРД” и съответно по директните плащания на площ. Тези проверки бяха извършени от одитори на териториалните поделения на Сметната палата. Попълниха съответно чек листове, които бяха изготвени от централния екип. И със съдействието и участието на експерти от Държавен фонд “Земеделие”, в същност от Техническия инспекторат, които имат техническите средства и всички останали необходими средства, за да се измерва там на място земята. За това съдействие искам да благодаря на ръководството на фонда и на всички експерти, които участваха в тези проверки. И ще ви дам някои примери. Например по директните плащания на площ бяха проверени плащанията по 103 заявления, което прави около 1 млн. лева.
По програмата за развитие на селските райони 77 проекта за 30 млн. лв., в сектор вино, - 10 проекта за 3 млн. лв. по Програма “САПАРД” 22 проекта за 10 млн. лв. Като във всеки от тези отделни направления, извадките се правеха в зависимост от принципите за финансиране. Например по програмата за развитие на селските райони бяха извадени достатъчно представителни големи по размер. Критерият беше размера на проектите. В други сектори, като например сектор вино, тъй като там сумите са еднакви. В 112 това са младите фермери, там са еднакви сумите, затова бяха извадени на случаен принцип съответния брой проекти.
По обществените поръчки в този период са проведени 46 процедури по възлагане на обществени поръчки. От тях 34 са по реда на закона, а 12 са по реда на Наредбата за малките поръчки. И проверката обхвана 20 от тези процедури, което е много над стандартите за извадка при одитиране. Само ще ви дам пример, че Европейската сметна палата, когато прави тук в България проверки базира своите изводи от 3 до 5 проекта и прави достатъчно представителни изводи, които ектраполира върху цялото.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Според доклада на Сметната палата причините за неспазване на сроковете и неизпълнение на задачите на фонда са комплексни и се набляга точно на недостатъчно подготвения административен капацитет, недостатъчния брой на главните експерти и т.н. Всичко е свързано с достатъчно добре обучен квалифициран персонал, който да работи в държавен фонд “Земеделие”.
Въпросът ми е следния. Държавен фонд “Земеделие” и сега разполага с експерти. Смята ли г-жа Илиева, че с тези експерти ще се подобри работата и не е ли необходимо да се назначат нови експерти, които да подобрят работата на фонда. Много е важна квалификацията на хората, които работят. Оказва се, че резултатите са такива каквито са в доклада.
КАЛИНА ИЛИЕВА: Първо бих искала да използвам възможността още веднъж да благодаря изрично на Бюджетна комисия, както и на председателя на Народното събрание за бързата реакция на нашето писмо, с което през м. август миналата година ние изрично изискахме този одит. Така че тук държа да подчертая, че инициативата идва от нас, предвид направеното първо събрание на Управителния съвет, в което се установиха липси от 6 млн. в план сметката на Фонд “Земеделие”.
Благодаря, че ни подпомогнахте в работата ни. И също на колегите от Сметната палата, които за изключително кратки срокове провериха голям обем от проекти. И във втората си част обхванаха финансовото управление и контрола във фонд “Земеделие”.
Аз напълно приемам констатациите и те до голяма степен потвърждават това, което ние вече знаехме и бяхме констатирали и до известна степен много от тях в процеса на работа вече са отстранени. Тук бих искала да представя основните насоки.
Първо, тръгвам по същия ред, както представителите на Сметната палата по програмата за развитие на селските райони. Както казаха колегите са констатирани към дата на одитирания период за две години – 2008 – 2009 г. - 8,7 процента договориране в проектите. Към днешна дата за шест месеца вече този процент е 20, като договорени са 1 млр. 200 млн. лв., а изплатените средства са малко над 800 млн. лв.
По следващите две мерки, които споменаха колегите 112 и 121. Цифрите, които те посочиха за одитирания период не обработени по 112 – 3971 проекта към края на м. декември тези проекти бяха обработени, финализирани. Съответно около 80 процента от тях получиха одобрение и бяха сключени договори. Останалите бяха отхвърлени поради несъответствие с критериите за финансиране. Така че ето от тук тази голяма цифра и брой проекти вече е отработена.
По следващата мярка 121, където колегите са констатирали 871 необработени проекта, също към края на 2009 г. проектите допустими за финансиране бяха обработени, като към днешна дата има 200 проекта, които се обработват, но по тях са констатирани несъответствия и знаете, че получихме писмо от Европейската комисия, като там се извършват допълнителни проверки и се въвеждат нови контролни процедури, с оглед да бъде отговорено на констатациите на генерална дирекция “Земеделие” в Брюксел.
Що се касае до административния капацитет, още през м. септември инициирахме и беше прието с Постановление на Министерски съвет 200 души допълнителни, които са извънщатни бройки и изцяло ще им се заплаща по линия на техническа помощ. Тоест, това са средства, които са предвидени по програмата за развитие на селските райони и няма да натоварят с допълнителен щат държавната администрация. За тези хора текат конкурси, като са разработени изрично компютърни тестове и езикови тестове. Като всеки един от служителите трябва да издържи. В тях са засегнати части от европейското законодателство и от устройствения правилник на Държавен фонд “Земеделие”.
Допълнително за скоростното обработване на проектите помогна и децентрализацията, която предприехме по две от мерките – 112 и 141 и мисля, че резултатите и цифрите показват какво е констатирано. Тук един от поставените проблеми на г-н Гюзелев, бих искала да обърна внимание, че касае стойността на обработка на такъв един инвестиционен проект и стойността за заявленията за подпомагане. Тук що се касае до лошата комуникация между отделите, която констатира Сметната палата, ние чрез промени в устройствения правилник уредихме тези въпроси, като създадохме нов отдел “Координация и контрол” и в допълнение отдел “ИСАК”. Отварям една скоба. Директните плащания на площ, обработката на едно заявление е право на ползване. То се извършва в много кратки срокове за периода на кампанията и е чисто електронизирано чрез системата “Исак” като само 5 процента извадка от тези заявления се проверява на място.
В сравнение с това нещо инвестиционните проекти, които се финансират по програмата за развитие на селските райони са разделени на два етапа. Договориране и изпълнение. Регламентът за европейски фонд “Развитие на селските райони” има много по-големи изисквани към проверките. Тоест тук експертите са длъжни. Първо да извършат проверка на място преди самия проект, преди одобрение на инвестицията. След това има определен период в който се предоставят документите. В следващата една или две години съответния бенефициент има срок в който да извърши инвестицията, след което втората част от контролната процедура наново съвсем отделен отдел, това е задължително изискване по сегрегацията на функциите, нов отдел във фонда трябва да провери изплащането на този проект. Тоест тук няма как да се търси съпоставимост между цената, която би струвало обработката на един такъв инвестиционен проект и едно заявление за плащане по директните плащания, където от друг фонд идват средствата, от европейския фонд за гарантиране на земеделието и там са други системите за контрол и т.н. Така че тук в тази насока не че не приемам констатациите на одиторите, но просто обяснявам откъде идва тази несъпоставимост.
По втората точка ИСАК. Над деклариранията на площите са установени от съпоставката, която се прави в Разплащателна агенция с данните, които предоставя Министерството и за подобряване на този процес заедно с колегите от Министерство на земеделието и храните, ние разработихме нови наредби две, които са в сила за тазгодишната кампания. Първото и най-важно е, че ще се зачертава директно в системата ИСАК, което до голяма степен ще ограничи тези над декларирания, които са засечени. И второто нещо, което сме предприели с цел ограничаване на над деклариранията това е една нова наредба за допустимост на площите. Тъй като най-много над декларирания се забелязват поради мери, пасища и ливади, които са силно охрастени, но в същото време попадат в натура 2000 и тези храсти няма как да бъдат изчистени от земеделските стопани. А едновременно с това техните стада наистина ползват мерите и пасищата и те са допустими за финансиране в този смисъл, биха били допустими. Поради тази причина ние заедно с Генерална дирекция “Земеделие” в Брюксел и италиански колеги, тъй като те са имали този проблем, разработихме наредба за допустимост, кои храсти биха могли поради това че са в натура 2000 да бъдат допустими и по този начин значително ще падне процента на над декларираните площи.
Във втората част на доклада за финансовото управление и контрол, също бих искала да кажа какво сме предприели. С промяната в устройствения правилник, а и тук ще отговоря на вашия въпрос. Ние създадохме първо длъжност финансов директор. Второ, в териториалните структури на фонда по места се създаде длъжност териториален директор и длъжност във фонда директор отговорен за териториалните структурни единици, който има за цел първо да обедини цялата тази разпокъсана система в страната. И от друга страна да набележи основните проблеми, потребности, включително и липса на административен капацитет, като същевременно с това се извършват и проверки, разбира се за нарушения, конфликт на интереси и т.н., които ние от самото начало извършваме в пълна публичност. Медиите са информирани за конкретни нарушения. Като ние няма да търсим безпринципни уволнения, а само когато наистина са констатирани нарушения или неправомерни действия, злоупотреба със служебно положение или чисто административни нарушения и несъответствия, нашите звена извършват проверка и ние имаме много освободени хора, включително подадени сигнали до компетентните органи.
По някои от констатациите на Сметната палата в частта в която доклада е представен на прокуратурата, ние още преди неговото излизане през м. септември сме констатирали тези нарушения и сме информирали прокуратурата в частта, която г-н Гюзелев каза, касаеща обществените поръчки. Дори вече имаме обратна информация за образувани досъдебни производства.
В допълнение за също подобрение на финансовата дисциплина и контрол сме разработили и с моя заповед са създадени длъжност финансов контрольор на териториалните звена, които да могат да извършат предварителния финансово контрол. А също мога да кажа, че за първа година се установи след наша проверка, че досега в Министерство на финансите никога не е представян доклада за финансовото управление и контрол, съгласно изискванията на Закона за финансово управление и контрол, който също тази година в срок за първи път ние представихме.
Друг важен момент и с това приключвам, че сектор “Обществени поръчки” с промяна в устройствения правилник е изваден и е прехвърлен като сектор в отдел “Правен”, което е изключително важно, тъй като преди това той се е намирал в отдел “Административно-стопанско обслужване” и по този начин един вид заинтересования отдел, вътре в него експерти са правили обществените поръчки. Докато сега всеки отдел казва с годишно планиране какви са потребностите. Съответна експертна работна група от заинтересованите сектори изготвя заданието и тогава чак се предава на Обществения отдел, Правен, сектор “Обществени поръчки”, където да стартира подготовката за изготвяне на тръжната документация.
Считам, че с тези стъпки, които сме предприели и с действията, включително и към днешна дата вече сме изпълнили част от констатациите на колегите. Но разбира се, в регламентираните срокове, ние подробно имаме план за действие, който сме изготвили конкретни стъпки и той ще бъде представен за съответно последваща проверка от тях.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Илиева и да си пожелаем догодина да има резултати в резултат на тези мерки, повече пари усвоени.
Има ли други въпроси или становища?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, уважаеми представители на Сметната палта и най-вече тук на фонд “Земеделие”, приятна изненада, една енергична млада жена. Преди няколко години, когато престоеше въобще влизането на България в Европейския съюз, какво голямо участие беше на народното представителство, за да може да отговорим на всички тези изисквания, за да ни приемат от 1 януари 2007 г. Имаше хора с опит, които казваха, че ахилесовата пета на управлението, говоря предишното управление, че именно е усвояемостта по европейските фондове. На много хора им се струваше, че морето е до колене, като казвам това няма предвид само политици, имам предвид и голяма част от държавната администрация. Тези години показват, че проблемите са много сериозни от най-различно естество. Едното е от управленски знания и умения на самия ръководен кадър, независимо тук разглеждаме фонд “Земеделие”, но горе долу нещата и при ПУДООС и във всички сфери го имат това. И съм сигурен, че ще излезнат подобни аналогични, ако не в такава степен или в малка и по-голяма степен изводи и на Сметната палата, а и на нас. Административният капацитет е очевидно невероятно важен фактор. А от друга страна самите бенефициенти, многобройните хора на които също им трябват знания как да си попълнят проектите и предложенията, за да бъде финансирано.
Искам да ви обърна внимание, има едно изследване, че първите две години от тези които преди нас са станали членове на Европейския съюз, една Чехия която беше най-организираната държава, говоря от бившия социалистически лагер, като администрация, като управление са усвоили някъде около 20 процента за първата година. Това е най-.високата усвояемост от европейските фондове. И тогава аз лично съм обръщал внимание като сме говорили на тази тема. Познавам горе долу в професионален план възможностите на чешката икономика и до голяма степен на водещите им личности и кадри и при нас какво се получава. При нас се получава в зависимост от това кой ръководи дадено министерство, от каква политическа партия, като че ли и в администрацията и в управленските нива и т.н. обикновено са хора, които симпатизират или по една или друга причина лансират. При нас по принцип е нарушен, според мен, този подход за който говорим да се оценяват кадрите на база на техните професионални качества, а не на политическите им пристрастия или симпатии. И това е ахилесова пета на български преход, защото ние сме свидетели за тези 20 години как периодично се подменят кадри, даже и когато някой път са доказали, че са квалифицирани. Докато дойдат с новото управление, докато се научат на някои неща, времето минава. А никой не ни чака, защото това са изисквания на европейските институции.
Така, че аз лично се радвам затова, което чувам, за краткото време което е направено тук в управленски план, не говоря фонд “Земеделие” и явно се вижда, че на пръв поглед 1500 души на мен ми се виждат много голям капацитет се оказва, че се е наложило още 200 души да бъдат привлечени, за да може за кратко време да се свърши много работа в която има изоставане. Така че аз си мисля, че тези няколко години вероятно може би не в такава степен, но пак щеше да бъде загубено време. Не загубено в абсолютния смисъл, защото има вече кадри и в администрацията, има и повишаване знанията и смятам, че при една по-висша управленска култура, която се демонстрира тук от новия шеф на фонда, аз си мисля, че сигурно резултатите ще бъдат по-добри. И в този смисъл благодаря и на Сметната палата, защото тя помага в този процес на развитието на българското държавно управление и усвояване на тези средства. Защото в тази криза това е най-сигурното финансиране. Виждате, че проблемите са много сериозни. Ако ние сме в състояние като управление да усвояваме повече от тези средства ще има и допълнителни средства извън бюджетните, които са планирани за 2010 г. И това е големия смисъл и задача, която и ние се опитваме като народни представители да помагаме. Така че искам да поздравя и Сметната палата и фонд “Земеделие” в лицето на новия ръководител. И се надявам, че с общи усилия в името на България и българските интереси, независимо дали сме народни представители от управляващите или от опозицията, всички сме длъжни първо да работим първо за каузата на България и да помагаме. Така че благодаря. Удовлетворен съм от това, което се изнася.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси и становища? Да благодарим на колегите от Сметната палата. Да благодарим на ръководството на фонд “Земеделие”.
Колеги, ние имаме още две точки.
По точка трета
Законопроект за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 002-02-6, внесен от Министерски съвет на 12.02.2010 г.
При нас е г-жа Росица Михайлова – държавен експерт в Дирекция “Външни финанси и международно сътрудничество” в Министерство на финансите, която ще ни представи съвсем накратко какво представлява този законопроект.
РОСИЦА МИХАЙЛОВА: Ще се опитам да бъда съвсем кратка. Това споразумение е между Република България и Конфедерация Швейцария за оказване на безвъзмездна финансова помощ. Датира от 1992 г. В рамките на 60 млн. швейцарски франка Швейцария е подпомогнала нашата икономика, като са завършени напълно осем проекта. Над 52 млн. швейцарски франка вече са усвоени. Завършени са окончателно. Това са области в околна среда, здравеопазване, енергетика. Като най-значителната сума естествено е в енергетика и това е подпомагане на ВЕЦ-ове, рехабилитация и модернизация.
Фактически това споразумение трябваше да приключи до 1 януари 2007 г. с присъединяването на България към Европейския съюз. Но поради действащ проект на който беше сменена концепцията в рамките на подготовката увеличен. Става дума за съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци в гр. Пловдив. Трябваше да бъде удължен срока. Бяха хвърлени доста усилия и трябваше да бъде приключен. Поради тази причина това споразумение се продължава. То е продължавано вече девет пъти. Съгласно чл.10 от това споразумение, това фактически е последното, да се надяваме продължение, за да бъде окончателно завършен проекта, който е много значим за цяла Южна България.
Законопроектът който се внася за ратификация е на основание на чл.85 ал.3 от Конституцията на Република България и е единствено и само за окончателното приключване на проект съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да гласуваме, за да може да довършим проекта.
Имате ли въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване. Нашето решение е да предложим на Народното събрание да ратифицира.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви г-жо Михайлова.

По точка четвърта

Във връзка с определение на Конституционния съд от 26.01.2010 г. относно искането на 59 народни представители от 41-то народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по Конституционно дело 1 от 2010 г. за установяване противоконституционност на чл.2 ал.5, чл.17 § 26 и 27 ал.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Имаме разпределение за изготвяне и приемане на становище във връзка с това определение, което Народното събрание също е конституирано като страна.
Имате становището. Беше изпратено по имейла на всички.
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се. Благодаря ви.
Закривам заседанието.

/Закрито в 18.00 часа/