ПРОТОКОЛ

№ 4

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесен от Министерски съвет на 05.02.2010 г.
Списък на присъстващите народни представители се прилага.
***
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме кворум, поради което откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. За днешното заседание имаме предложение само от една точка от дневния ред, именно: Обсъждане на Годишната програма за участието на Република България в процес на вземане на решения на Европейския съюз, внесена от Министерският съвет на 5 февруари 2010 г., № 002-007.
Имате ли някакви съображения или допълнения към този дневен ред? Нямате. Който е съгласен с него, моля да гласува. За? Благодаря. Против? Няма. Въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Във връзка с тази точка от дневния ред сме поканили представители на Министерството на финансите и на Българската народна банка. Ресорният заместник-министър на финансите г-жа Емилия Михайлова е в командировка в чужбина, поради което не може да присъства, но затова имаме внушително присъствие от експерти, които ще ни помогнат да се ориентираме в Годишната програма в частта й по бюджет и финанси. Така че тук на наше разположение са: г-жа Маринела Петрова – директор на дирекция „Европейски въпроси и политики” в Министерството на финансите; г-н Войнов – началник на отдел „ЕКОФИН и координационни въпроси”, Дирекция „Европейски въпроси и политики” в Министерството на финансите; Цветанка Михайлова – началник на отдел „Регулация на финансовите пазари” в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” на Министерството на финансите; Венетка Тодорова – началник на отдел „Фискална интеграция”, дирекция „Данъчна политика” на Министерството на финансите; Гинка Конярска – началник на отдел, дирекция „Международни отношения”, Агенция „Митници”; Цветелина Петрова – главен експерт, „Бюджет на европейските средства”, дирекция „Европейски въпроси и политики”; от БНБ: Даниела Бобева – директор на „Международни отношения”.
В изпълнение на чл. 103, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Министерският съвет внесе в парламента на 5 февруари приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения по въпросите на Европейския съюз, 2010 г.
Именно на основание на правилника всички комисии следва да разгледат годишната програма и да дадат своите предложения за проекти на актове на институциите на Европейския съюз, по които е необходимо Народното събрание да осъществи наблюдение и контрол през 2010 г.
На вас предварително ви беше раздаден един съвсем първоначален проект на доклад, за да се ориентираме в онези части от годишната програма, които касаят нашата комисия. Това са именно: икономическите и финансовите въпроси, бюджетните въпроси на Европейския съюз, данъчната и митническата политики.
Искам да дам думата на г-жа Маринела Петрова, директор на дирекция „Европейски въпроси и политики” в Министерството на финансите за да ни запознае с Годишната програма в частта й на бюджет и финанси.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
В частта, която касае комисията, в която присъстваме в момента, годишната програма включва позицията на България по няколко основни теми, както Вие споменахте, госпожо Председател.
В първата част, която касае координиране на икономическата политика, е изразена позицията на Република България и на Министерството на финансите като водещо в тази област, относно спазване на критериите и на рамката на Пакта за стабилност и растеж. Тук проявяваме една последователност в икономическата политика в продължение на няколко правителства вече, като поддържаме стриктната фискална дисциплина и строгото спазване на правилата на пакта за стабилност и растеж като фактор за макроикономическа стабилност, устойчивост на икономиката и създаване на благоприятни условия за изход от икономическата криза и за по-нататъшен икономически растеж.
По-конкретно, тук визираме прегледа на конвергентните и стабилизационните програми на държавите членки, като в настоящата актуализация на конвергентната програма България отново показва своята подкрепа за спазването на строгите фискални правила в Пакта за стабилност и растеж и придържането към балансиран бюджета в средносрочен план.
Тук в тази тема включваме също и Стратегията за изход от мерките в подкрепа на финансовия и реалния сектори. Като обща платформа, смятаме, че следва да се спазват приетите принципи за координация на икономическите политики в рамките на Европейския съюз, така че да се постигат синергиите от мерките на национално ниво, да се максимизират ефектите на общоевропейско ниво и да се избягват вторични неблагоприятни ефекти от мерките, които се прилагат в една икономика върху останалите държави от Европейския съюз.
Напоследък отново Европейската комисия и Европейският съвет предстои да разгледа проект на Заключение относно Стратегията за изход, в които заключения е заложена една последователност на мерките за изход от фискалната експанзия, като на челно място се постави като най-приоритетен способ за изход от мерки в подкрепа на секторни политики, след това са мерките в подкрепа на финансовия сектор и най-накрая – мерките в подкрепа на пазара на труда.
Нашата позиция по отношение на секторната подкрепа е, че това наистина следва максимално бързо да се прекрати, разбира се, в рамките на съществуващите възможности на държавите членки.
За мерките в подкрепа на финансовия сектор считаме - може би представителя на БНБ ще взема думата, но като обща позиция считаме, че изходът от тази подкрепя следва да стане по естествен път с отпадане на пазарната необходимост от това.
За пазара на труда смятаме, че това действително са мерки, които следва да имат малко по-дългосрочен характер и те да се разглеждат на по-късен етап.
Следващата тема която е от компетентност на Министерството на финансите в годишната програма, това е Прегледът на финансовите пазари и услуги и по-конкретно, създаването на регулаторна рамка, която да отрази новите реалности вследствие на световната икономическа и финансова криза. В тази област ние приветстваме създаването на регулаторна рамка за трансгранично управление на кризи в банковия сектор, така че тя да може да се адаптира и приложи на местно ниво и в отделните държави членки.
Подкрепяме и създаването на Европейски съвет за системен риск и Европейска система за финансов надзор, които са насочени към усъвършенстване на европейската надзорна рамка и са част от усилията за възстановяване на доверието във финансовите пазари. Също така смятаме, че усъвършенстването на надзорната рамка в Европейския съюз е от особен интерес за България, тъй като ние бихме имали полза от тези трансгранични ефекти и от общото подобряване на климата във финансовия сектор.
Също така за нас е от голямо значение да се преодолеят проявилите се по време на финансовата криза слабости в регулирането на финансовите услуги и считаме, че е необходимо да се осигурят равни условия за операторите на финансовите пазари и услуги.
Смятаме също така, че е редно да се приложат мерки за осигуряване на глобална стабилност и конкурентоспособност на пазарите. Тоест темата за финансовите пазари, надзора и регулациите в този сектор по принцип се разглежда в рамките на Европейския съюз и в глобален аспект, като България се придържа към едно сравнително унифицирано отношение и подход както към вътрешноевропейски план, така и в глобален аспект.
Друга тема, която също е от компетентност на Министерството на финансите, са международните аспекти във връзка с финансовата икономическа криза. Още от миналата година беше предприето едно такова съвместно усилие от страна на всички държави членки за изграждане на единна позиция на Европейския съюз пред основните международни организации и съюзи като Г-20, МВФ, Световната банка и т.н. Идеята беше страни като България, които са извън обхвата на тези формирования, да имат адекватно представителство в лицето на Европейския съюз и Европейската комисия и затова по-големите държави членки дадоха възможност за вътрешен дебат в рамките на Европейския съюз и уточняване на единна позиция на Европейския съюз в тези формати.
Една от темите, които се дискутираха тук и по които беше изградена единна позиция, това беше за Споразумението в Копенхаген, която продължава, разбира се, и през 2010 г. Ние приветстваме тази инициатива, разбира се, защото имаме полза от нея. Това ни дава възможност да имаме глас на световната сцена.
По отношение на реформата в управлението на Международния валутен фонд считаме, че МВФ следва да остане основаваща се на квотите организация и че разпределението на квотите трябва да отразява, както и в момента относителната тежест на държавите членки на Фонда в световната икономика.
Във връзка със средносрочния преглед на външния мандат на Европейската инвестиционна банка, който също следва да се осъществи през 2010 г., България счита, че финансовите операции на Банката трябва да подкрепят външната политика на Европейския съюз включително специфичните регионални цели. Ние подкрепяме идеята и принципа за допълняемост на финансирането, така че да няма дублиране и двойно финансиране по линия на бюджета на Европейския съюз, други международни финансови институции и Европейската инвестиционна банка. И също така позицията на България за неподкрепа на промяната в хоризонта на гаранцията и заложените индикативни тавани по региони, които също фигурират в пространството като евентуални предложения.
Също така приветстваме напредъка и насоките за развитие на Борда за финансова стабилност, в контекста на настоящите регулаторни действия на Г-20 и Европейския съюз и сме в подкрепа на усилията за създаване на неформален координационен механизъм в рамките на Европейския съюз по отношение на сътрудничеството с Борда за финансова стабилност.
Има една тема, която не е включена в тази част от годишната програма. Това са дискусиите и преговорите с Международния борд за счетоводни стандарти. Там България всъщност не играе много значима роля в дебата, но подкрепяме максимално бързото постигане на споразумение с международния борд, така че да отрази основните с аспекти от позицията на Европейския съюз, представени основно от Франция.
Следващата тема е Лисабонска стратегия за растеж и заетост за периода след 2010 г. Тъй като тази годишна програма е правена в края на миналата година, всъщност заглавието би следвало да се промени леко и да бъде „Европа 2020”. Вчера Европейската комисия публикува своята Комуникация, в която конкретизира вижданията си за развитието на икономиката на Европа до 2020 г. на базата на Лисабонската стратегия от 2000 г. Там са определени три основни области на развитие, т.н. смарт гроут интелект – умен растеж, зелен растеж и включващ растеж. Всъщност те отразяват основните три приоритета пред Европа. Единият приоритет е за изграждане на икономика, основана на знанието – нещо което фигурираше и в предходната стратегия. Другият, малко по-нов момент е включване на зелената икономика като приоритет. Третият също е част от старата стратегия, който всъщност акцентира върху социалните аспекти на растежа и начина, по който той да бъде по-равномерно разпределен между отделните социални групи и региони в Европейския съюз.
Новата комуникация разглежда и новите аспекти на управление и отчитане на новата стратегия, така че да се засили сътрудничеството между държавите членки. По принцип правителството публикува една национална позиция, която беше представена пред Европейската комисия и пред останалите държави членки, в която изразяваме подкрепа за новите предложения. Разбира се основният акцент от нашата позиция беше върху това, че ние считаме, че фокусът наистина трябва да бъде върху растежа и заетостта, като включващият растеж следва да отразява и принципите на кохезионната политика, не само разпределение на растежа между различните социални групи, но и в териториален аспект да се разглежда този включващ растеж.
По отношение на управлението на стратегията, ние подкрепяме запазването на годишното отчитане на стратегията, както и досега. При нас това ставаше както и в другите държави членки чрез националните програми за реформи.
В подкрепа сме и на разширяване на участниците в програмирането, ако може така да се нарече, в посока на региони и неправителствени организации.
Бюджетът на Европейския съюз. През 2010 г. той се състоя в няколко важни дебата. Единият от тях е за средносрочния преглед на бюджета Европейския съюз, приемане на бюджета за 2011 г. и отново дебат относно многогодишната финансова перспектива.
По принцип ние сме в подкрепа на принципа – България е изразила готовността си да участва активно в работата и дискусиите по прегледа на бюджета. Подкрепяме идеята и намерението бюджетът да следва по-скоро политиките и приоритетите от Стратегията „Европа 2020”. Разбира се, за нас е много важно да акцентираме върху ролята на кохезионната политика, тъй като има тенденции като размер, като значение, като тежест в общия бюджет, тя да отслабва за сметка на финансирането на иновативни политики, политики за конкурентоспособност, енергетика и зелени проекти. Затова ние се присъединяваме към групата на новите държави от Европейския съюз, които настояват кохезионната политика да запази тежестта си в рамките на общия бюджет.
В областта на данъчната политика има няколко основни теми които касаят третирането на пощенските услуги и по-конкретно – данъка върху добавената стойност за пощенските услуги. Ние подкрепяме тази инициатива, за да се намери общо решение на въпросите, свързани с ДДС-третирането, но не смятаме, че сега действащото третиране на тези услуги е проблематично.
Втората подтема е за борбата с данъчните измами. Тук отново сме в подкрепа на разработване на цялостна Стратегия за борба с данъчните измами на европейско ниво и за усъвършенстване на данъчните системи в рамките на Съюза за качествено противодействие на осъществяваните схеми на данъчни измами в ЕС. Считаме, че това е заложено и в правителствената програма на България.
Подкрепяме също така и въвеждането на временни и незадължителни мерки по прилагане на механизма за самоначисляване по отношение на търговията със сертификати за права на емисии на парникови газове.
Следващата подтема в частта данъчна политика е за преработване на регламента за административно сътрудничество в областта на ДДС. Тук отново подкрепяме преработването на този регламент в посока създаване на правна основа за бърз обмен на информация и разширяване на обхвата на обменяната информация чрез т.нар. система VIES, тъй като по този начин допускаме и се надяваме, че това ще спомогне за бързото разкриване на измамите с ДДС.
По отношение на данъчното облагане на енергийните продукти, подкрепяме усилията на председателствата за преразглеждане на директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и считаме, че използването на данъчни инструменти за намаляване на емисиите на въглероден двуокис чрез въвеждане на количествата на емисиите на въглероден двуокис като елемент от данъчната основа за облагането на горивата с акциз ще спомогне както за обновяване на автомобилния парк на страната, така и за намаляване на емисиите, което от своя страна ще подобри параметрите на околната среда.
В областта на митниците подкрепяме усилията на председателствата на Съвета да бъдат постигнати резултати в международните преговори по Протокола към Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна относно незаконната търговия с тютюневи изделия.
Активно ще участваме и подкрепяме дейностите, свързани с преговорите на двустранно и международно равнище по взаимно признаване на търговски програми.
България ще се включи също активно в областта на защита на правата на интелектуалната собственост и борбата с фалшифицирането на стоки, като подкрепяме проекта за изменение на сега действащия регламент 1383/2003 г. на Съвета относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост. Тази промяна би довела до модернизиране и хармонизиране на процедурата, намаляване на разходите и засилване на правоприлагането.
Също ще подкрепим и започналите в рамките на 2010 г. преговори за споразумение с Русия в областта на контрола на прекурсорите на наркотични вещества.
Един от основните приоритети, разбира се, за работа на митническата администрация, е изпълнението и влизането в сила на разпоредбите на Модернизирания митнически кодекс на Европейския съюз, както усилията са насочени към приключването на работата по Правилника за неговото прилагане. Основната цел на новия регламент на кодекса е опростяването на митническото законодателство и на административните процедури от гледна точка както на работата на митническите органи, така и на икономическите оператори. Основният акцент тук всъщност е въвеждането на безкнижна среда в митниците и търговията, което ще позволи установяване на електронна среда и ще създаде правен инструмент за въвеждане на оперативно съвместими и достъпни автоматизирани митнически системи, както и на съгласувани процедури и услуги.
Благодаря. Това е накратко.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси. Или преди това да дадем думата на представителя на Банката?
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители,
От термините, които Маринела Петрова използва, повечето бяха „приветстваме” и „подкрепяме”, но бих искала да подчертая, че има доста въпроси от поставените в програмата, по които ние, българската страна изразяваме несъгласие. В тази връзка искам да дам малко конкретика по основните въпроси, които Маринела Петрова засегна.
Първо, БНБ трябва да подчертае, че участва в координационния механизъм, така че позициите по всеки проект на акт на Европейския съюз ние съгласуваме и работим заедно, но в интерес на истината, през последните четири-пет години аз не си спомням случай, по който да сме били на различни мнения по отношение на европейските правни актове.
Друга тенденция, която забелязвам, е, че от „приветстваме” и „подкрепяме” все по-добре осъзнаваме интересите си и все по-категорично заставаме на позициите, които най-добре обслужват интересите на нашата страна, в частност финансовия сектор. В тази връзка бих искала да кажа, че през тази година 2010 очакваме най-малко пет изключително важни събития. Едното събитие са редовните конвергентни доклади на Европейската комисия, на Европейската централна банка. Както знаете, те се подготвят веднъж на две години и отчитат прогреса на държавите, които не са приели еврото, по отношение на икономическата конвергенция, както и в правната конвергенция.
Преди две години беше първият доклад, от първите доклади на Европейската комисия ЕЦБ, в които беше оценен прогресът на България. Сега очакваме новите доклади, които ще излязат май-юни и предполагам, че в тази комисия и в парламента те ще получат достатъчно активен отзвук.
Другите важни въпроси за нас, особено като държава, чийто финансов сектор до голяма степен е либерализиран, отворен, това са въпросите, свързани с 4-те регламента, които въвеждат новата надзорна рамка. Ние, наистина, подкрепяме създаването на Съвета за системен риск.
Подкрепяме също така и създаването на трите специализирани европейски надзорни органи в трите области - банков сектор, застраховане и ценни книжа, но вътре в рамките на тези регламенти ние водим една изключително сериозна дискусия на всички равнища както към Съвета - работни групи, комитети, ЕКОФИН, така и в Европейския парламент. Мисля че в понеделник и вторник ще се гледат в две комисии четирите регламента в Европейския парламент. Главното отношение на представителството в тези органи, както и по отношение на това как се взимат решенията - разбира се, за една малка държава като нас особено що се отнася до т.нар. препоръки, които ще издават тези органи, са изключително важни и чувствителни и начинът, по който ще се взимат решенията, включително насочени към отделни институции - са от изключителна важност за страната. Така че в тази връзка се формират различни групи държавни блокиращи малцинства и т.н., в които ние защитаваме нашите интереси. Така че тези четири регламента ще поставят наистина съвсем нова основа за наблюдението на системните рискове, но в същото време ще имат определено влияние върху надзора в национален аспект, поради което са особено важни за нас и ние участваме активно в дискусиите.
Предстои, както ви е известно, Директивата за гарантиране на депозитите трябваше през декември да излезе докладът на Европейската комисия пред Европейския парламент. Спомняте си, че тази директива беше приета доста набързо, защото повечето държави членки си вдигнаха съвсем хаотично минималния гарантиран депозит, което създаде възможност за изтичане на депозит от една държава в друга. Това породи много сериозни проблеми. Но тъй като нямаше съгласие тогава, когато беше приета директивата, този доклад, който трябваше да излезе сега в края на декември, трябваше да прецени дали да се увеличава от 50 000 евро на 100 000 евро минимално гарантираният депозит, или той да бъде фиксиран като максимален, тоест нито повече, нито по-малко. За нас това е също от изключителна важност както от регионална гледна точка, така и от гледна точка средния размер на депозитите. Очакваме в следващия месец този доклад да излезе. Имаме индикации какво казва този доклад, предварително по работни групи вече е дискутиран. В този смисъл очакваме в рамките на тази година да се разшири дебатът и да имаме евентуално промени в тази директива преди края на годината. Много вероятно е по отношение на гарантирания депозит Европейският съюз да възприеме една много кратка процедура за хармонизиране, включително до края на тази година, така че ние трябва да имаме готовност за изменение в нашия Закон за гарантиране на влогове на населението.
Предстоят промени също в няколко директиви, които се обсъждат. Там също има много чувствителни въпроси за нас по отношение на капиталовата адекватност, по отношение на изискванията за кредитирането в чуждестранна валута и много други много чувствителни, в частност за нашия банков пазар въпроси, по които очакваме през тази година да .се взимат решения. Така че изключително интензивна ще бъде програмата за тази година. За разлика от предходните години, програмата, която е на ваше разположение, е доста по-обща и скрива голяма част от реалната работа, която тече. Във всеки един момент предложенията на комисията се изменят, произнасят се различните групи в съвета, тоест работи се изключително интензивно.
Второто, което трябва да подчертая е, че за разлика от предходните години имаме доста различия в становището, поради което и този доклад за гарантиране на депозитите се отлага, и много други въпроси се отлагат поради netfost от позициите на държавите членки, едни гъвкави мнозинства, които се формират непрекъснато. Но като цяло дебатът е между така наречените хоум хост кънтрийз – между страните, от които по произход и там, където оперират съответните финансови институции и т.нар. бърбън шеринг – кой ще плаща сметките. Много са сериозни нещата и дебатите са сериозни.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате думата за въпроси и становища.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Председател,
Аз мога в началото да изразя удовлетворение от две неща от този материал.
Първо, че се подчертава важността на кохезионната политика, която ние трябва да защитаваме, защото вероятно знаете, че България е сред групата на слабо развитите страни и тази политика е насочена към подобряване и най-вече към сближаване на нашето състояние към средноевропейското.
На второ място, искам да обърна внимание на факта, че тази година излизат тези конвергентни доклади, от които ще стане ясно, и то категорично, дали България е готова за Еврозоната. Това е много важно. Надявам се тези доклади да спрат спекулациите по тази тема, че зависи и от политически фактори и т.н. Ако някой проявява интерес, може да види ясно и конкретно как се изчисляват отделните показатели по отношение на всяка страна дали тя трябва да влезе в преддверието на Еврозоната и до каква степен отговаря на съответните изисквания.
Като цяло обаче смятам, че този материал е остарял. Беше споменато – той беше подготвен в края на миналата година. В него липсват детайли, свързани с изпълнение на Стратегията Европа 2020. Мисля, че би могло да се добавят много въпроси, които са актуални и които оттук нататък ще бъдат на вниманието и на Европа, и на страната ни като цяло. Ще дам няколко примера.
Предвидено е тази стратегия 1,2% от брутния вътрешен продукт на всяка страна да бъде заделен за стимулиране на потреблението. Какво е отношението на България към този въпрос? И добавя 1,5% от европейския брутен вътрешен продукт за тази цел.
На следващо място, в тази стратегия е предвидено диференцирано ДДС за екологични продукти. Какво е отношението на нашата страна към това предложение?
На следващо място, тази стратегия е предвидила 3% от брутния вътрешен продукт за научноизследователска дейност. Какво е отношението на България по този проблем?
Всички тези въпроси трябва да намерят място в този доклад, според мен. Моята лична препоръка е да се отнасяме с изключителна важност към него. Аз не казвам, че досега сме се отнасяли по-сериозно към този документ. Според мен, поради неосъзнаването на неговата изключителна значимост за България, защото този документ защитава националните интереси в Европейския съюз. Така че моето категорично становище, като заключение, е, че материалът се нуждае от по-детайлна и по-сериозна актуализация.
Благодаря.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви,господин Имамов.
Тъй като в крайна сметка ние въз основа на този материал като комисия би трябвало да изберем върху кои аспекти ще осъществяваме наблюдение и контрол през 2010 г.,, Вие сте се запознали с предложенията в осемте точки, които сме направили но във връзка с това, което Вие казвате, може би трябва да допълним някои от тях. Имате ли готовност да формулираме нещо в момента? Тези точки в никакъв случай не включват това, което Вие говорите защото това го няма в материала.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате точка първа.
ПРЕДС: МЕНДА СТОЯНОВА: Точка първа е общо, бихме могли по нея да дефинираме някои по-подробни.
Ако няма други становища, аз предлагам да погледнете внимателно предложението на последната страница от проекта на доклад от 1 до 8 точка имате ли забележки по тях, а на този етап евентуално да гласуваме това, като си оставим възможност за актуализация – такава вероятно имаме, след като допълнително поговорим с експертите.
Има ли някакви становища по тези точки? Имате ли въпроси по тях? Искате ли да добавим нещо? Тогава го подлагам на гласуване, тоест да включим като предложение за наблюдение и контрол от страна на Комисията по бюджет и финанси тези осем точки, които няма да чета сега, защото всички ги имате пред вас. За? Против? Въздържали се?
За – 17 гласа, против – няма, въздържали се – 2.
Благодаря. Благодаря на всички. Няма друго, освен ако вие нямате нещо като въпроси.
Следващата комисия ще е съвместна с комисиите по транспорта и регионалната комисия. Ще гледаме доклада на Сметната палата за Агенция „Пътна инфраструктура”, така че може да се запознаете, за да е ползотворна работата ни.
Благодаря. Благодаря и на гостите.