Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
15/04/2010
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 15 април 2010 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 15.05 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам ви на вниманието дневния ред.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 054-01-16, внесен от Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов, внесен на 10.03.2010 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-17, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 10.03.2010 г.
3. Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-19, внесен от Яне Янев и група народни представители на 17.03.2010 г.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, № 054-01-31, внесен от Ваня Донева, Лили Боянова и Светлана Найденова на 01.04.2010 г.
5. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Заемното споразумение “Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-14, внесен от Министерски съвет на 06.04.2010 г.
На нашето заседание, за да ни подпомогнат работата по така представения ви дневен ред сме поканили шефа на НОИ, г-жа Христина Митрева и г-н Йосиф Милошев – директор в Дирекция на НОИ.
Представител от Министерство на труда и социалната политика - г-н Емил Мирославов – директор в Дирекция “Трудово право и условия на труд”
По точка 4 при нас е: г-жа Людмила Петкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” в МФ и Даниела Влъчкова – н-к отдел в МФ
По точка 5 тук са от Министерство на регионалното развитие и благоустройство: г-н Георги Прегьов – зам. Министър и
Любомир Полимиров – директор Дирекция “Инвестиционни дейности” във “Външни финанси”
Имате ли предложения или мнения по така предложения дневен ред?
МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като първите три законопроекта третират един и същи проблем, макар да са ползвани различни правни техники, предлагам да ги разгледаме заедно с цел да спестим време на Комисията. Възможно е и четвъртия, но той е промяна в друг закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, предлагам да гласуваме така предложения дневен ред, а обсъждането след това ще стане, както решим общо.
Който е съгласен с така предложените пет точки от дневния ред, моля да гласува за.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Имате ли становища по предложението на г-жа Манолова първите три законопроекта да ги обсъждаме едновременно. Има ли други становища? Няма.
Приемаме така направеното предложение. Да ви дадем думата поотделно на вносителите за съвсем кратко представяне по реда, по който приехме дневния ред. Кирчо Димитров заповядайте.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Колеги, нашето предложение е свързано преди всичко с промяна и създаването на нова алинея в чл.4, която касае, че не се прилагат в случаите, когато срещу положен труд не е уговорено получаването на възнаграждението. Става въпрос преди всичко за задължително осигурените за общо осигуряване и майчинство и инвалидност, поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука, професионална болест, безработица и други. В т.7 е казано, че изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, както и синдикати и ликвидатори. Става въпрос за двойното облагане с осигуровки, където беше допуснат някакъв проблем по отношение на спуснатото нареждане от страна на управителя на НАП. От тази гледна точка ние предлагаме, както ви казах, всичко да става срещу уговорено и получено възнаграждение. Тоест там където няма договорено такова възнаграждение да не се счита за допълнително осигуряване. Имам предвид, примерно ако един бръснар като едноличен търговец е самоосигуряващ се. Примерно минават данъчните и казват: Вие тук подстригвате, така че трябва още веднъж да ви обложим. От тази гледна точка ние предлагаме такава промяна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мотивите мисля, че са ясни. Промяната на практика, която предлагате е да се създаде нова ал.4 в чл.4, в която да се каже, че не се прилага осигуряване, когато срещу положения труд не е уговорено получаването на възнаграждение. Като в ал.1 т.7 в тази група попадат изпълнителите по договори за управление. Но вие към тях добавяте по ал.3 т.2, където са собствениците еднолични търговци, съдружниците в търговски дружества. Разширявате кръга.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Трябва да има положен труд и да има предвидено задължение и да има дължими осигуровки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преди да започнем разискванията да чуем за втория законопроект.
Заповядайте г-жо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, и трите предложения са продиктувани от един проблем, който създаде едно задължително указание на директора на НАП, а именно въвеждането на задължение за двойно социално осигуряване на самоосигуряващи се лица, които работят като такива в дружества в които са съдружници. Като те според това указание бяха принудени да се осигуряват, както върху минималния доход като самоосигуряващи се лица от 420 лв., но и като управители на тези дружества. Минимумите са някъде от порядъка на 800 – 900 лв. за всеки различен вид дейност, което на практика увеличи четири пъти данъчните задължения. В същност задълженията за осигуряване на тези групи лица. Това касае дребния и средния бизнес. Тук не би ми се искало да развивам и чисто политическата теза, че това е една практика на управляващите да хвърлят тежестта на кризата върху дребния и средни бизнес, защото практически така се получава. С предложените законопроекти чрез различни правни техники и аз и колегите от РЗС и от Синята коалиция се опитваме да намерим точното решение, което да не даде възможност на приходната администрация по такъв начин да тълкува задълженията на средния и на дребния бизнес.
Фактът, че седмица след това в резултат на широки протести и недоволства от хората, които са засегнати от това тълкуване беше отменено указанието с друго такова, което го обръща на 180 градуса не дава никакви гаранции, че някой следващ данъчен шеф или някое следващо лице, което има възможност да прави подобни задължителни указания няма да въведе отново със задна дата, както между другото го беше направил и шефа на НАП, такова задължение за българските граждани.
И четвъртият законопроект има същия предмет на дейност, само че чрез една промяна в НАП. Да въведе една съгласувателна процедура при издаването на такива задължителни указания. Аз лично считам, че чистия вариант е в конкретния случай изрично да се разпише, че в случаите в които не е уговорено задължение, не е уговорено заплащане за лица, които имат договори по управление и контрол и те извършват дейност като самоосигуряващи се лица, да не се осигуряват върху по-високата сума. Мисля, че от правна гледна точка е ясно, не създава двусмислици и не включва в кръга на неосигурените лица нови категории такива. Така че се надявам това предложение да бъде подкрепено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По третата точка Дарин Митов.
ДАРИН МИТОВ: Благодаря г-жо председател, уважаеми колеги, разбрахме, че мотивите и промените в Кодекса за социалното осигуряване наистина са едни и същи и на вносителите преди мен. Наистина и при нас става въпрос първо за двойното социално осигуряване един път по договор за управление и втори път като самоосигуряващо се лице. Госпожа Манолова каза преди мен с колко пъти става увеличаването на това. И за да не подлежи всичко това на тълкувание, ние предлагаме конкретно промени в чл.6 ал.2. Ще го прочета: “чл.6. Размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на Държавно обществено осигуряване, както следва:” и ал.2 “Доходът върху който се дължат осигурителните вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или не начислените /Това искаме да отпадне/ и други доходи по трудова дейност, със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят и т.н.” Това е нашето предложение да отпадне “и неначислените”.
Имаме едно предложение в същия член на т.15. “Всички осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване на лицата по чл.4 ал.1 т.т.2,3 и 4 в това число държавни служители, съдии и прокурори” и накрая прочитам: “да бъдат за сметка на държавния бюджет”, както е било досега.
И другото в чл.7 ал.3 Става въпрос за една думичка. “Осигурителните вноски за Държавно обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите се внасят едновременно с плащането на дължимото възнаграждение или на част от него.”
И ал.3 казва: “Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени” искаме да отпадне “или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал.1 и ал.2 до края на месеца следващ месеца през който е положен труда.” Предполагам разбрахте, че става въпрос наистина за част от изречението в текста на чл.6 ал.2 “или неначислените.” В чл.7 ал.3 “или не са начислени” и т.15 “Всички осигурени вноски на Държавното обществено осигуряване за държавните служители да бъде за сметка на държавния бюджет.” Това са трите наши предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преди да открия разискванията искам да ви уведомя, че сме изискали и сме получили становища от Министерство на труда и социалната политика, от НОИ. Имаме и становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество, който със свой протокол от 18 март е взел отношение по тези три законопроекта, както и становище от Конфедерацията на независимите синдикати в България. Макар че тя участва вероятно в Съвета за тристранно сътрудничество. Има самостоятелно становище по въпроса. Всички тези становища със съответните аргументи не подкрепят предложените законопроекти.
Искам да дам думата на гостите, които сме поканили. Да чуем тяхното становище. Госпожа Митрева ще ви помоля да се изкажете в два аспекта, тъй като трите законопроекта са общи само в едната част, в частта която е внесена от г-н Яне Янев, втората част също да вземете отношение.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря ви уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители,
Причината да бъдат внесени тези три законопроекта, които в 50 – 60 процента от предложенията се покриват само предложението от г-н Яне Янев и група народни представители има доста по-разширени предложения. Наистина беше указание на НАП, което се издаде за съжаление без да бъде съгласувано с Националния осигурителен институт. И още в деня в който излезе указанието ние реагирахме, Националния осигурителен институт реагира, че това указание не е коректно и че ще създаде много проблеми. И видяхте, че една седмица след това беше издадено подобрено указание, което вече правилно третираше въпроса с неначислените възнаграждения, дължимостта на вноските и това, че никога не се допускало двойно осигуряване. Тоест едни и същи лица да бъдат двойно осигурявани.
Текстът така както е записан и действащ в Кодекса за социално осигуряване е от 2000 г. и досега никога не е създавал такъв проблем. Проблемът дойде от промяната в Кодекса на труда, която се направи със Закона за бюджета за 2010 г. Този закон беше приет на 12 декември и тогава всъщност се въведе дължимост на осигурителните вноски и върху неначислените възнаграждения, считано от 1 януари 2010 г.
Мотивите за да се приемат тези текстове бяха, че в много случаи осигурителите разработваха счетоводната си политика, като не начисляваха всеки месец възнаграждение, а извършваха това на определени периоди, поради което не се внасяха ритмично осигурителни вноски. Но това е едната страна. Другата страна е, че всъщност лицата губиха права и ние не можехме да изчисляваме паричните обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане, когато не се внесени осигурителни вноски. Поради тази причина имайки презумпцията, че неначисляването на осигурителните вноски не значи недължимост на осигурителни вноски, а че това е една счетоводна техника, затова от Националната агенция по приходите съвместно с Националния осигурителен институт и Надзорния съвет на Националния осигурителен институт беше допълнен чл.6 ал.2 и чл.6 ал.3 с което се въведе дължимост на осигурителните вноски. И от тук вече възникна проблема с указанието, което произтече след като НАП не така ясно третираха какво значи осигуряване на самоосигуряващите се лица, което е уредено в чл.4 ал.3.
Собствениците на търговски дружества, съдружниците в търговски дружества и едноличните търговци са самоосигуряващи се лица съгласно чл.5 ал.2 от Кодекса за социално осигуряване и на основание чл.4 ал.3 т.2. Съгласно тази уредба те дължат осигурителни вноски изцяло за своя сметка, авансово върху избран осигурителен доход определен със Закона за бюджета, който за 2010 г. е 420 лв. За тези лица разпоредбите за неначислени възнаграждения могат да се прилагат само, ако те са сключили договор със съответното дружество или по друг начин в писмена форма и са определили възнаграждение за дейността си, като управителите на дружества. Само когато има определени възнаграждения за дейността си като управители и съдружници в дружества. Тяхното първо качество е на самоосигуряващи се лица и естествено е, че те като такива внасят осигурителните вноски. Така че няма двойно осигуряване.
Затова нашето становище е, че не може при всяко неправилно указание да се дописва закона и то Кодекс, който от 2000 г. тази норма не е създавала никакъв прецедент. Защото неначислените само се включват допълнително към чл. 6.
Независимо от изложеното, ние сме съгласни, ако Комисията приеме, че са необходими законодателни промени предлагаме да се създаде следния текст: В чл. 4 ал. 1 т. 7 се създава изречение второ. “Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговските дружества, които едновременно са собственици и съдружници в същите дружества подлежат на осигуряване само, ако имат определено възнаграждение. Но смятаме, че това не е необходимо, защото ние не приемаме тези становища, тези предложения на депутатите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз исках да попитам, тук правим изключение в случая, когато те са и управляващи. Но ако той е съдружник и е самоосигуряващо се лице и осъществява друга дейност в дружеството си, за която отново не му е определено възнаграждение.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Нищо не плаща.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И него ли трябва да допишем към този текст?
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Само ако получават възнаграждения. Точно за това ние сме против да се дописва закона.
По отношение на това да се създаде нова алинея 15 в чл. 6, която регламентира осигуряването за сметка на държавния бюджет, съответно на бюджета на съдебната власт на лицата по чл. 4 ал. 1 точки от 1 до 4 също е ненужно. В сега действащия текст на чл. 6 ал. 5 от КСО изрично е посочено, че тези лица се осигуряват за сметка на държавния бюджет, съответно за бюджета на съдебната власт. Аналогични текстове съществуват в Закона за МВР, Закона за отбраната, Закона за ДАНС и всички други нормативни актове, регламентиращи Закона за държавния служител и всички други нормативни актове регламентиращи осигуряването на държавните служители, съдии и съдебни служители. Внасянето на лични осигурителни вноски от изброените лица е въпрос на предстоящо обсъждане, но нищо не е променено. Така че ние имаме действащ текст в чл. 6 ал. 5 и новия текст ще повтори същата уредба, която не е отменена. Тук изрично е казано, че тези лица се осигуряват на сметка на държавния бюджет. Предстоящите обсъждания не отменят действащ текст. Така че не е необходимо да се създава нова ал. 15, която ще повтори ал. 5. Вижте действащия текст.
ДАРИН МАТОВ: Да, разбрах, но може би духа на текста е това да не подлежи на тълкувание и затова искахме да влезе тази ал. 15, за да не подлежи на тълкувание. Защото когато разглеждаме и чл. 6 и чл. 7 в нашето предложение, наистина това подлежеше на тълкувание. И във връзка с това, което казахте преди малко искам да ви попитам. Аз например съм съдружник в ООД. В същото време не съм управител. Управител на фирмата са двама. Единият е управител, аз съм съдружник и в същото време имам трудов договор към фирмата в която аз съм съдружник. Върху кое трябва да изплащам осигуровки? Не стана ясно преди малко.
ХРИСТИНА МИТЕРВА: По трудов договор се осигурявате на основание на трудовия договор. Това е вашето основание. Тук говорим за хипотезата за самоосигуряващи се лица и когато те са в качеството на управители и съдружници. И тогава само те ако имат сключен договор и с този договор е определено възнаграждение, само тогава. Това е разликата. И няма тълкуватели. Защото в КСО е казано: “Осигуряване се дължи само върху доход, който е уговорен.”
КИРЧО ДИМИТРОВ: Не знам дали не е по-добре да подкрепим вашето предложение, което направихте за тази промяна, което трябваше да допълним в ал. 1 т. 7. Мисля, че това е много разумно като предложение, наистина, за да не се допуска това тълкуване на КСО.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Не е необходимо дописване на закона. Нещата са ясни. Не може от всяко не добро указание, ние да променяме законите и да ги дописваме. Точно затова е и следващият законопроект, който ще бъде внесен.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря ви г-жо председател, уважаема г-жо председател, уважаеми народни представители,
Като казахте в началото нашето министерство е дало отрицателно становище и по трите законопроекта по съображения, които накратко ще изложа пред вас. Вярно е, че може би повода за законопроектите е указанието на НАП, което аз няма сега пред вас да го разглеждам правилно или неправилно и т.н. Но в никакъв случай те не третират един и същи въпрос по един и същи начин. Защото предложението, което е направено по първия законопроект засяга не само т. 7 на ал. 1, но засяга и т. 4 ал. 3 т. 2, където няма уговорено възнаграждение. Там се говори за едноличен търговец. Моля кажете ми кой едноличен търговец има уговорено възнаграждение? При това положение, ако се приеме това изменение на тази алинея т. 2, това означава не знам колко хиляди души да бъдат освободени от задължението да бъдат осигурени. Спомням си подобно обсъждане в Комисията по труда, когато един народен представител каза: “Вече си осигурихме 500 000 – 600 000 електорат”. Този законопроект освобождава хората от осигуряване. Но в никакъв случай целта не бива да е такава на общественото осигуряване.
Думата внесени, начислени или неначислени, което вие атакувате, г-жа Митрева каза, че през декември месец беше прието едва ли не единодушно с приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Може би увлечени от стремежа си да съберат повече вноски нашите колеги от НАП, направиха едно неправилно и много силно тълкуване. Така или иначе тази дума е необходима. Тук не се касае за някакви виртуални възнаграждения, което знаете ли някой път някой би начислил. Това са възнаграждения, които са изработени, но чисто и просто по технически начин ги няма.
Бих искал да взема по тази ал. 15 на чл. 6 отношение. Ал. 5, която аз ще си позволя да прочета пред вас е следната: “Осигурителни вноски на лицата по чл. 4, а те са: държавните служители, съдии, прокурори, следователи, държавни, съдебни изпълнители, съдии, съдебни служители, членове на Висшия съдебен съвет, инспекторите на инспектората, военнослужещи по закона за отбраната, държавните служители по Закона на Министерство на вътрешните работи, по Закона за изпълнение на наказанията и т.н.”, /казва ал. 5 на чл. 6/ се дължат върху получените или начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход / Тук са определени размерите./ и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт.” Категорично, ясно и въобще не може да доведе до никакво погрешно тълкуване, освен ако някой не иска насила да направи такова. Но досега мисля, че такъв случай няма.
Съвсем друго е отношението към законопроекта на г-жа Мая Манолова. Там няма такива отрицателни последици, но ние считаме, че то не е необходимо, защото нейните заключения се вадят от останалите текстове, които са в Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за изказвани и становища. Госпожа Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря г-жо председател, колеги, искам да кажа мнението си в подкрепа на казаното от г-жа Митрева и от г-н Мирославов от Министерство на труда и социалната политика и да кажа, че проблема не е в Кодекса за социално осигуряване, защото пак ще повторя, че думата неначислени и колегата Матов съм сигурна, че го знае, не означава недължими. Неначислени възнаграждения са тези, които са дължими по силата на договор, но не са намерили своя счетоводен израз в регистрите. Проблемът е точно в указанието на НАП. И защо смятам, използвайки какво е съдържанието на думата неначислени. Искам да подсетя колегите, че първото четене на промяната в КСО беше на 18 ноември миналата година. Второто приемане беше на 3 декември. КСО промяната се публикува на 15 декември. До 25 февруари, когато излезе указанието на НАП нямаше никаква суматоха, нямаше никакво брожение, защото всички и съдружници и счетоводители много добре са на ясно какво означава неначислени. Проблемът е от интерпретацията на изпълнителния директор на НАП. Той няма право да тълкува закона. В момента се получи някакво недоразумение да го нарека, че той с това указание промени духа на закона.
Не мисля, че за в бъдеще, за да се избегне едно такова тълкувание и една такава промяна на духа на закона, това избягване може да се постигне с конкретна промяна в КСО. Утре, вдруги ден ще издаде изпълнителния директор указание, което е по Закона за корпоративно подоходно облагане или други данъчни закони. Не можем ние да вървим след него и да обясняваме на хората какво се иска да се каже в закона. Затова считам, че трябва да се реши проблема кардинално. Но затова ще говоря като му дойде времето.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други мнения и становища? Няма. Преди да подложа на гласуване искам и аз да израз своето становище. Изключително неприятно е, че занимаваме няколко комисии, нашата, Правна, Социална и т.н., вероятно и пленарна зала ще занимаваме, затова да поправяме едни некоректни, некомпетентни указания за единно прилагане, издадени от един чиновник. Защото изпълнителния директор на НАП е държавен служител, чиновник. Абсолютно съм съгласна с г-жа Донева, че не може след всяко указание ние да правим промяна в законите, за да го разясняваме и накрая да объркваме съвсем логиката и смисъла на съответните закони. И в тази посока, аз смятам, че правилният път не е да променяме текстовете на КСО, защото те са ясни. Правилният път е да не даваме възможност на чиновниците да променят духа и смисъла на законите, които ние сме приели. И в тази връзка по т.4 ще има една по-широка дискусия.
Има ли други, които искат да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване т. 1. Това е законопроекта № 054-01-16 внесен от Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов.
Който е за този законопроект, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Против 12. Въздържали се? Трима въздържали се.
Не се приема.
Точка 2 – законопроект № 054-01-17, внесен от Мая Манолова и група народни представители.
Който е за този законопроект, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Против 12. Въздържали се? Трима въздържали се.
Не се приема.
Точка 3 – законопроект № 054-01-19, внесен от Яне Янев и група народни представители, който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Против 12. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Не се приема.
По точка четвърта
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите 054-01-31, внесен от Ваня Донева, Лили Боянова и Светлана Найденова.
Давам думата на вносителите да представят законопроекта.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря г-жо председател, колеги, промяната, която предлагаме аз и моите колеги се отнася до създаване на една нова ал. 5 в чл. 10 на Закона за Националната агенция за приходите, с която се предлага една съгласувателна процедура на указанията на изпълнителния директор на НАП, съответно с министъра на финансите, когато се отнася до данъчно законодателство и с управителя на НОИ или с директора на НЗОК, когато става въпрос за осигурително законодателство.
Вече стана дума г-жа Манолова каза, че предишните три и за нашия законопроект повода е указанието на НАП. Какво искам да споделя с вас. Смятаме, че това е кардиналното решение на въпроса, да не се допуска тълкуване, изместване или промяна на духа на закона от, както каза, г-жа Стоянова, чиновници, в случая от изпълнителния директор на НАП. Мислим, че това е по-радикално решение на този проблем. Вчера законопроекта беше разгледан в Правната комисия. Ще споделя с вас какви бяха съображенията на колегите, да не подкрепят, а да се въздържат от подкрепа на този текст. Това е точно предлаганата съгласувателна процедура. Колегите, които са юристи изказаха мнение, че не бива да се прилага този механизъм. Въпреки, че ние като вносители гледаме на този процес на съгласуване не като на процедура, която се отнася до някакъв разрешителен режим, а по скоро като контролна процедура. Бяхме разбрани от г-н Казак. Той понеже е работил в администрация, подкрепи нашата идея, че слагане на една такава контрола би било разумен начин, за да се предотврати едно по-нататъшно тълкуване, погрешно представяне на законодателството.
Имайки предвид съображенията на колегите юристи, след като ние с колегите вносители коментирахме, сме склонни по скоро дебата сега да протече, за да отпадне тази думичка съгласуване в нашия текст. И сме склонни дебата, който сега бихме искали да се проведе, да бъде в посока тази, че промяната да бъде в чл. 10 ал. 1
т. 4, която сега гласи, че изпълнителния директор на НАП издава указания, които са задължителни за органите по приходите. Дали не е по-разумно, предлагам натам да насочим мисленето си, изпълнителният директор на НАП да дава предложения за такива указания. Повтарям, не за тълкуване, а за унифицирано прилагане от органите на приходите на контролните процедури. Става въпрос за вярно и точно прилагане еднакво от всички служители на Агенцията на законодателството. Дали не е по-разумно по предложение на изпълнителния директор указанията да бъдат издавани от министъра на финансите в чиито задължения е провеждането на данъчната политика, подпомагана от Дирекция “Данъчна политика” към Министерство на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища? Заповядайте г-н Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз мисля, че дебата по предишните три точки дава ясен отговор, какво трябва да гласуваме като комисия. Аз си мисля, че това, което като добро желание от колегите вносители, очевидно така или иначе, то априори е като задължение на всеки един да дава указания по принцип за технологиите. И в случая без да го вменяваме като изрично задължение на този шеф на НАП, той така или иначе си прави такива указания. И си мисля, че пак ще е излишно да утежняваме закона с такива текстове, тъй като доколкото разбирам от един такъв инцидент едва ли не всички се опиваме да направим така, че да подсигурим самия закон да няма някакво повторение или рецидив на подобна практика. Аз мисля, че трябва да оценим положително на нашите колеги тази загриженост. Но едва ли е уместно да приемем такива текстове. Следвайки логиката на предишните три точки ми се струва, че не е нужно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядате г-жо Митрева.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря ви г-жо председател, уважаеми народни представители, всъщност този проект, който е внесен от Ваня Донева и група народни представители касае съгласувателна процедура само в частта на осигурителното законодателство – социално или здравно, когато освен вноските, които се събират от Националната агенция по приходите и по които тя има компетенции, все пак се касае и за права. Защото зад осигурителните вноски стоят права на осигурените лица. И в случая това, което се получи. По някакъв начин се нарушаваха правата и затова имаше притеснение, че може да има двойно осигуряване.
Идеята за съгласуването е, защото все пак компетентни органи по прилагане на осигурителното законодателство и органа, където се правят методологията и се дават указания за осигурителни вноски, осигурителни права са в Националния осигурителен институт. Разбира се, че ние имаме споразумение и с Националната агенция по приходите и със Здравната каса. Но понякога именно поради това, че се бърза да се дадат указания, когато някаква нова уредба е влезнала в сила се получават такива неща. Предложението е да се минава на едно съгласуване. Защото аз и Красимир Стефанов подписахме нови споразумения с което и контролните функции се засилват и съвместни проверки, защото сега Закона за Агенцията по приходите не позволяваше съвместни проверки, но това е споразумение. Но когато е записано в Закона всички се сменяме, всички сме временни, но текстовете в закона могат да останат. И не е достатъчно само добрите намерения и взаимоотношения. Но понякога е необходимо това да бъде облечено в нормативна уредба. Решението е ваше, но аз мисля, че един текст, в който се вменява правото не на становища, а на съгласуване, когато се касае и за права няма да навреди. Напротив ще подобри и правната техника и практиката.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Митрева. Господин Орешарски заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз считам, че не е добро това предложение, поради следните причини. Логиката на изграждането на НАП беше да се направи един силен изпълнителен орган, който не зависи пряко от политиките. Политиките не в смисъл тук, които правим в тази зала, а данъчните политики. Затова данъчната политика остана като методологическо звено в Министерство на финансите. И логиката би следвало да бъде, да не се смесва политиката с изпълнението.
Въпросът е дали искаме да имаме силен изпълнителен орган, който не се съобразява в прекия смисъл на думата с мотиви от политически характер. Пак подчертавам политически в какъв смисъл го използвам като данъчна политика, а не като обща политика. Или отново ще се върнем в кавички казано, към ГУДА, който го имахме доскоро, до преди няколко години, когато министъра на финансите издаваше всичко. Тук не засягам по странични въпроси. Дали трябва да го натоварваме министъра на финансите с отговорности по цялата тази материя с изпълнението.
И не на последно място вече като употребя думата политика, ще я използвам в общо функционалния смисъл на думата. Дали трябва при изпълнението на данъците да има и намеса на политически орган, какъвто е министъра на финансите. Той винаги се гледа и от тази гледна точка. Ако видим добрите външни практики ще видим, че навсякъде стремежа е да се направи силен изпълнителен орган, който не зависи пряко от министерство на финансите, от данъчната политика и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласна съм с част от това, което казвате, макар че това не е силен орган. Той е в Министерство на финансите и НАП е в Министерство на финансите и е подчинен на министъра на финансите. Той осъществява ръководството на НАП, така че той не е независим. Като го изведем на ниво да го избира Парламента може да го направим независим. Но тук сте прав, че не бива данъчната политика да се меси в изпълнението й. За съжаление обаче напоследък забелязваме, че става обратно. Чрез указание за единно прилагане на Закона се променя данъчната политика. Къде да намерим баланса между тези двете неща. Не искаме да се меси министъра на финансите. Тоест, той да не се меси като данъчна политика в изпълнението. А тези от изпълнението с указание за единно прилагане могат да променят данъчната политика на министъра на финансите. И затова идеята беше да си останат правомощията на изпълнителния директор на НАП да си издават указания за единното прилагане, защото те така се наричат, на закона от органите. Но да е получил становища за тези указания дали отговарят на осигурителната, здравната или данъчната политика от съответно органите по НОИ, Здравна каса. Това е била идеята.
Въпреки всичко, ние малко размислихме днес във връзка с дебата, който се състоя в Правна Комисия. Аз моля г-жа Манолова, която е тук, да чуем и техните аргументи. Аз не знам съгласуване, становище. Днес дори се изказаха от някои юристи мнения в тази посока в която г-жа Донева говори, защо тогава да дава становище министъра, респективно през Дирекция “Данъчна политика”, а не ги издава тези указания той. Това от една страна засилва ролята на министъра и тук може да включим политическия елемент, който вие споменахте в крайна сметка. Един чиновник не може да прехвърля тежестта на кризата чрез едно указание. Защото в крайна сметка, ако това го подпише министъра тогава няма да кажем чиновника, тогава може да кажем, че има политическа воля за такова нещо. И може да му се търси политическа отговорност за такова нещо. Докато Краси Стефанов можем само да го накажем по Кодекса на труда. Дебатът е по-различен и на мен ми се иска да го проведем наистина. Защото това указание е повода, но то не е единствено. Указанията на НАП касаят, може би това е единствената институция в България, която се докосва до всички граждани и бизнес. И нейните указания касаят всички граждани и бизнес. И затова ви моля наистина да помислите сериозно и да стигнем до някакво разумно решение. Не е казано че сега трябва да вземем решение. Може да го отложим за другия четвъртък, да го премислим, но нека да поговорим наистина разумно за това тук.
Госпожо Манолова, аз наистина ви моля да разкажете за правните аргументи на комисията.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще, започна с това, че наистина това не е единствени случай, за да го пренебрегнем и да го оставим без внимание. Защото има и други две спорни указания на шефа на НАП. Едното което касае така наречените приятелски заеми, които ние приехме със Закона за държавния бюджет. Според мен спорове ще възникват и по начина по който се тълкуват преференциите за младите семейства при ползване на ипотечни кредити. Тук без да изнервям обстановката ще припомня и спорното писмо на шефа на НЗОК, с което той задължи шефовете на РЗОК да допишат закона, като включат критерии, които не фигурираха в Закона за здравното осигуряване. И което в крайна сметка показва, че наистина чиновниците независимо на какви нива са, тук ще ме извинят присъстващите, защото ние ги охулихме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не сме ги охулили. Всеки носи своята отговорност съобразно компетенциите си.
МАЯ МАНОЛОВА: Да дописват законите. Затова и аз не виждам в чисто практически смисъл с какво ще се подобри ситуацията, ако дадем възможност и още някой да се произнася в едни подобни случаи. Тъй като вече практиката показа, че шефа на НЗОК също си тълкува произволно закона. Тук проблема е в това, какъв е характера на самото указание. За съжаление то не е нормативен акт, за да може да подлежи на съдебен контрол. И тук искам да кажа, че съда е този в тези случаи, който казва, дали точно се тълкува, респективно прилага закона.
В същност указанието си е един вътрешноведомствен акт, който има за цел да осигури еднаквото прилагане на закона в една администрация. И дали се прилага еднакво закона, в крайна сметка ще прецени не министъра на финансите, не шефа на някоя друга институция, а ще прецени съда. За съжаление така както по принцип е даден статута на тези указания, те не подлежат на съдебен контрол, не подлежи на съдебен контрол и писмото на шефа на НЗОК до РЗОК, а в същност това, което могат да обжалват хората, чиито права са накърнени е в случаите в които те бъдат обложени неправилно. Тоест всеки може да се защитава поединично и това в крайна сметка ще ги натовари със съдебни разноски и да вкара в тази процедура.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има и детайли, които го правят индивидуален.
МАЯ МАНОЛОВА: Според мен и според повечето от колегите от Правната комисия решението трябва да се търси чрез промени в Административно процесуалния кодекс, където изрично да разпишем процедури за съдебен контрол, които да касаят тези указания, за да не наслагваме тук допълнителен кръг лица, които евентуално биха участвали в такава съгласувателна процедура. Защото дали се е разписал още министъра на финансите или шефа на НОИ или шефа на НЗОК, това не прави едно неправилно указание правилно, колко още лица ще се навържат по веригата. Тук става дума за един закон, за някакъв законов текст, който е приет от Народното събрание, който има ясен и точен смисъл. Трябва да се прилага еднакво и тук колко хора ще го тълкуват, няма никакво значение. В крайна сметка той е правилен или неправилен. А според нас в Правната комисия даже тук персоналната отговорност за един неправилно тълкуващ един акт администратор или чиновник се размива в колективна безотговорност, ако по веригата се включат още пет души, които дадат своя принос в крайна сметка в едно възможно неправилно тълкуване.
Още повече, че това което каза тук, коректно г-жа Донева е че съгласувателните процедури имат своя смисъл тогава, когато се приемат нормативни актове. Защото всяко едно ведомство отчита тези интереси, тези обществени отношения, които са в сферата на неговото регулиране и така се допълва и се търси едно най-добро законово решение. Но тук вече такова решение има. Става дума за прилагането на закона. А дали закона се прилага точно, в крайна сметка казва съда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сте абсолютно права, че в крайна сметка го казва съда. Но той го казва по индивидуални случаи. Тук не говорим затова. Говорим все пак началника, отговорния министър на Националната агенция за приходите, а защо не и на митници примерно. Защото там не сме имали случаи, но то е същото, да няма механизъм по който да контролира правилно ли спазват законите неговите подведомствени агенции.
МАЯ МАНОЛОВА: Точно това е идеята. Евентуално тези указания да подлежат на съдебен контрол.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е друга тема. Това дали ще подлежат на съдебен контрол, дали това ще го променим в АПК, това касае повече данъкоплатците. А министъра е длъжен да си контролира звената и да отговаря затова те да работят правилно. Защото, кой ще плаща после разноските по всичките тези дела, ако те попадат в съда.
МАЯ МАНОЛОВА: Тук става дума за едно дело, да може да се атакува такъв акт.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз много добре разбирам за какво говорите. Но това е друга тема. Ние може пак да си я развием. В АПК да има такава възможност. Но аз не смятам, че едното изключва другото. Защо съда ще може да контролира указанията на изпълнителния директор на НАП, а министъра дори не знае за тях. Научава след като те се публикуват. Той няма законов механизъм да знае.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Наистина ли някой мисли, че министъра няма механизъм чрез който може да задължи шефа на НАП или на което и да било друго административно звено, което е под негово ръководство да му докладва, да го информира и т.н. Нека да не се правим по-наивни отколкото сме. Аз разбирам, че тук трябва да бъде Краси Стефанов виновен за всичко и министър Дянков да няма никакво отношение към цялата работа, което може би е и така в крайна сметка. Но това е друга тема. Все пак ми се струва, че отиваме прекалено много напред в опитите за законодателно регулиране на административната дейност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тя е законодателно регламентирана вече. За това става дума.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има достатъчно добре отработени управленски механизми, добре работеща администрация, механизми за контрол в тази администрация на взаимодействие. Има си правилници на работа на министерствата, в които тези взаимоотношения също са уредени. А защо като пишем, че трябва да се съгласуват, записваме само за Националната агенция по приходите, че трябва да си съгласува актовете. Да разпишем тогава, всички други агенции да си съгласуват актовете с другите ведомства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако е имало подобни случаи. Може би трябва да ги прегледаме и да ги разпишем.
РУМЕН ОВЧАРОВ: да пишем за КАТ, че примерно трябва да си съгласува указанията с шофьорите или с не знам кой си. Тази работа ще я докараме до абсурд, ако тръгнем по този начин. Не само с министъра, тук става дума и за другите засегнати ведомства. С всички граждани искаме едва ли не да ги съгласуваме актовете на Агенцията по приходите. Според мен това е абсурд. Ако министъра иска да си осъществява такъв контрол, той може да го осъществява. Абсолютно нищо не му пречи. Има някаква логика, но тя трябва да се прецизира много внимателно, дали трябва тези вътрешноведомствени, те са даже не вътрешноведомствени, а вътрешно подведомствени актове, по някакъв начин да бъдат съгласувани с други вътрешни подведомства. И този механизъм е прекалено сложен, за да може да го вкарваме в един такъв текст. Не може от един случай или от два случая да правим кардинални заключения за цялата административна система на България и да се опитваме да вкараме регулиране в една част от нея. Може би не съм достатъчно ясен, но ми се струва, че тук няма да има никаква полза от това, което правим. Случаят е почти същия като този, който разглеждахме преди малко. Опитваме се да направим от един инцидент закон.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Нека уважаеми колеги, да има повече свобода. Ако администрацията е по-прозрачна и има много различни институции, механизми, заинтересовани страни, които реагират и могат да бъдат сигнализирани – Парламент, медии и т.н. Когато тук се коват законите, администрацията, служителите могат да прочетат някои стенограми и протоколи, какво се залага в тези текстове, когато правят съответните тълкувания. Медиите реагират и фирми реагират, и служители от администрацията реагират. Министъра който е шапката, негови съветници. Има естествени механизми зависимости, които регламентират тези неща. Повечето регламенти създават повече усложнения и объркване.
ВАНЯ ДОНЕВА: Реплика към г-н Исмаилов. Това което ние предлагаме е контролен механизъм. Не мога да се съглася, че контрола ограничава някакви действия. Предложението е вярно, че повода е конкретен. Госпожа Манолова и други колеги казаха, че вече не е толкова конкретен, че е само по този текст, само по това указание. Мнението ни като вносители е това, че в същност една такава контрола намалява възможностите за грешки не по тълкуване, а по прилагане на законодателството. Мисля, че по никакъв начин не се ограничава свободата, когато въвеждаш контролни механизми. И е хубаво това да бъде разписано и да бъде разписано в закона. Защото в момента текста в закона е точно този. Изпълнителният директор на НАП издава указания, които са задължителни за органите по приходите. След като този текст съществува в закона, ние сме длъжни в закона да разпишем по кой начин ще се осъществи контрола или да изменим, че не изпълнителния директор издава указанията, а друго лице.
ПРЕДС. МЕНДА СТОНОВА: Нещо повече, малко по надолу в закона има текст, който казва, че министъра на финансите и той може да издава. Това е ал. 5.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Колеги, мисля че всеки който има опит и е работил дълго време в министерство и е заемал ръководни длъжности му е ясно, че има вътрешна нормативна база, която всяко едно министерство, особено Министерство на финансите, което е едно от ключовите министерства в тази държава, и винаги е било такова, независимо дали е било Народна република България, Царство България или Република България. Ние тръгваме едва ли не да регламентираме закона на контрола, контрольор на контрольора кой да бъде. Това противоречи на духа на законодателството. Затова се създават тези подзаконови нормативни актове, които ги има. Особено в Министерство на финансите съм сигурен, че ги има.
И някак си ми се струва, че трябва да осъзнаем, че ние не може така да тръгнем едва ли не да се опитваме с една такава грешна презумпция в закона да допрецизираме всичко, че едва ли не да не се получават някакви инциденти. То не е защото инцидента се е получил. Аз ако съм бил на мястото на шефа на НАП, след като има затруднения по приходната част, човекът е притискан 100 процента и без да го притискат, съзнанието му като шеф е да осигури колкото се може повече приходи и в този момент е направил това, за да осигури повече приходи. Не го е направил, за да нарушава закона и да създава проблеми. Направил го е най-добросъвестно от името на интересите на държавата. Човекът е изхождал така. Без да съм му адвокат, без да го познавам лично, но мисля, че е го е направил в името на държавата, за да събере повече пари. Ние от този случай да направим така по закона, според ме е едностранчиво. Това го каза и колегата Овчаров. Не може за всеки случай да бутаме отделни текстове, за да не се случи след еди какво си време. Мисля, че не е в духа на законодателство и на подзаконовите нормативни актове. Както ние бяхме Национален институт по опаковане. И съм бил директор там 8 години. Такива правилници си бяха сериозни документи, които трябваше да ги спазваме. Това беше научно-производствено обединение и има 5000 работници, поделения. Така че всяка една институция на различно ниво си има такива актове, които в крайна сметка трябва да се съобразяват с по-висшестоящите нормативни актове. Мисля, че отиваме в друга крайност.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ние коментираме в момента взаимоотношенията НАП - Министерство на финансите регламентирани в закон. Има още два типа взаимоотношения, които са още по-опасни. НАП, НЗОК и НОИ. Там вече може да изникне институционален конфликт на интереси. Докато в Министерство на финансите няма такава опасност. Гледат в една посока. Там е още по-опасно да регламентираме такава обвързаност на актовете, защото може да стане взаимно блокиране на отделни актове.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Аз съм съгласна с всички доводи, които бяха казани в посока, че не трябва да се конкретизира законодателството. Но практиката какво показва. Не само сега, а ако се върнем в годините назад и НАП и шефа на Здравната каса издават едни инструкции, указания, които хората ползват надолу по места. И тези указания са проблем. Проблем са не от сега. Проблем са от много години и ще бъдат проблем. Въпросът е как могат да се решат наистина. Конкретизирайки усложняваме закона, конкретизираме го с една отделна точка с която задължаваме хората издаващи такива указания да ги съгласуват. Аз смятам, че няма нищо лошо в това. По този начин ние ще защитим точно интереса на по-долните нива, на хората, на заинтересованите, на хората по места, които са длъжни да плащат. Този ефект трябва също да го погледнем от всички страни, защото потърпевши са хората. Шефа на НАП прави такова указание, за да събере приходи в хазната. Но кой е потърпевш? Хората от малкия бизнес, хората които плащат.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мисля, че това преди всичко е юридически проблем. Според мен НАП не прави данъчна политика. Данъчната политика я определя министъра като политическо лице. НАП е механизъм. Той е машина за изпълнение на данъчната политика. Ние не бива да ограничаваме първо, правомощията на министъра в рамките на министерството да съгласува както намери той за добре. Да регулира отношенията между различните административни структури. Да контролира и да носи отговорност за това. Така че мисля, че по-важна е тази хоризонтална съгласуваност. Защото в рамките на министерството министъра трябва да има достатъчно степени на свобода, да решава по какъв начин да се съгласуват действията на различните звена. Той носи отговорност. Това е част от данъчната политика.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като се опитваме да правим инцидентно законодателство на базата на един инцидент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е инцидент. Нали се разбрахме, че се оказа, че е практика.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е инцидент. Ние в момента правим закон за инцидент. Питам се какво би станало, ако тази наредба съществуваше в закона по начина по който вие предлагате сега. Указанието щеше да бъде издадена от министъра на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако беше съгласувано с НОИ, МТСП и т.н.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Преди това щеше да бъде изпратено за съгласуване в НОИ, НЗОК. Защо само там? Според мен има и ред структури, където трябва да го изпратим. Включително и ДАНС. Има и други агенции, които харчат пари в тази държава, не е само Националната здравно осигурителна каса. Така че си мисля, че даже и да съществуваше тази наредба, тя нямаше да ни даде абсолютно никаква полза. Само, че щеше да пренесе отговорността върху политическата фигура министъра на финансите. Едва ли това е целта на предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има и такава цел. Искаме да носи политическа отговорност. Когато носи такава, той ще мисли какво подписва.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не искам да защитавам никой. Но поразсъждавайте малко от тази гледна точка. Има Национална агенция по приходите, която е натоварена със сериозни функции и със сериозна отговорност. Не можете да лишите шефа на тази Агенция от правото сам да формулира начина по който си изпълняват служителите му задълженията си. Няма как някакви други агенции да дават становища по този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние не го лишаваме от това право. Контролът не е лишаване от право.
СТОЯН ОВЧАРОВ: Ако искате да преразгледаме целия закон. Да си направим Агенцията както беше едно време, някакъв отдел в министерството. И тогава всичко ще бъде на место.
Проф. ГРОЗДАНОВ: Колеги, аз мисля, че ние в случая омаловажаваме дейността на Министерството на финансите. Към това министерство има дирекция “Данъчна политика”. Тази дирекция се занимава с методологична дейност. А указанията са част от методологията. И затова ние трябва да направим така, че да си оставим функциите на Националната агенция по приходите то да изготвя тези становища, но в крайна сметка министъра на финансите е този, който трябва да ръководи тази данъчна политика. И в неговата компетентност и то му приляга, той да прави съгласуването с Националната здравно осигурителна каса, с НОИ, а не изпълнителния директор на НАП. Иначе ние намаляваме функциите, изземваме функциите на Дирекция “Данъчна политика”. Тогава за какво ни е тази дирекция? Би следвало да закрием дирекцията и да оставим НАП да си провежда данъчната политика, а министъра на финансите да разбира от директора за какво става въпрос. Това в по предходните периоди беше абсолютно недопустимо. Съответно Главно управление данъци, както го наричахме по-рано, да пуска някакви указания и то без знанието на министъра. Нещо повече зам. министър беше шеф на това направление и фактически той го ръководеше. Така, че ние от създаването на министерството си имаме Дирекция “Данъчна политика” и тази дирекция трябва да си изпълнява функциите, да си дава методологията. И затова ми се струва, че колегата Орешарски прекалено много функции е предоставил на изпълнителния директор на НАП и без съгласуване със самия министър да се пускат указания. Това изобщо не трябва да се допуска.
Ще трябва да променим механизма. Има и съответно предложение, поне за съгласуваност, без парафа на министъра на финансите да не може да се въвежда процедура, която променя законодателство. Така е г-н Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте професоре, ви разказвате неща, които са от преди 20 години. Агенцията по приходите не е отдел. Агенцията по приходите е специално формирование, което е специално създадено. А вие наистина ли си мислите, че Стефанов сам е написал това указание, без да е питал министъра на финансите. Наистина ли го мислите това нещо?
Проф. ГРОЗДАНОВ: Да.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: До вчера бях началник отдел “Данъчна методология” в НАП и в същност отговарях за всичките тези указания, които се издават. Искам да ви кажа, че указания са се издавали в НАП, не когато някой си реши. Анализирало се е когато е имало проблем. Всички запитвания от фирми, които са по конкретен проблем са анализирани и указанията са се писали, като целта е била максимално да се обхванат всички зададени въпроси. Може да се е получило някога на практика, всъщност тълкуването, т.е. да се излезе малко с по-широко тълкуване на закона. Но идеята е била всъщност да се обхванат всички възможни варианти, които гражданите и бизнеса са поставяли като проблеми.
Второто, което искам да кажа, че всички указания, които са се издавали от НАП са се съгласували с Дирекция “Данъчна политика”. За конкретното указание, което се коментира за осигуровките, не мога да твърдя, тъй като има отделен отдел “Осигурителна методология”, но специално за указанията, които са третирали данъчното законодателство е съгласувано с Дирекция “Данъчна политика”. Така, че това дори да не го е имало като законов текст, то на практика всъщност се е правило за съгласуване на самите указания. И в същност аз донякъде подкрепям това предложение за съгласуване. Или примерно от НАП да се изготвят предложения за указания, а всъщност или да се издават от министъра на финансите или да се съгласуват с министъра на финансите, защото на практика години наред това се е правило, нищо че не е било записано в закон. Просто са се преглеждали проектоуказанията, коментирали са се и след това са се издавали.
МИЛОШЕВ: За хоризонталната съгласуваност е необходимо в случая например с НОИ, защото срещу тези вноски се дават осигурителни права. Евентуалното включване на тези лица в осигуровка, които бяха цитирани в даденото указание, за тях стават дължими осигурителните вноски. И независимо те дали са ги внесли или не са ги внесли, те ще имат право на болнични. Това време ще им се зачете за стаж. Съответно се създава задължение за плащане. Така, че не толкова механично дали ще се внесат вноските или няма да се внесат вноските, това води до обратни задължения за бюджета на държавното обществено осигуряване да извърши определени плащания на тези лица, които ще бъдат вкарани в осигуровка въз основа на указанието на НАП. Така, че при всяко положение трябва да има съгласуваност, поне външноинституционалната съгласуваност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища? Няма. Колеги, предлагам, да не гласуваме точката и да я отложим за следващото заседание на комисията. Като до тогава продължим още малко с консултациите с юристи и други и тогава да вземем решението. Както и вие да имате възможност още един път да помислите дали изобщо да приемаме подобно изменение, дали да приемем изменението в този вид, в който г-жа Донева го предлага сега. Дали ще е съгласуване, дали ще е становище. Това ще го изчистим. Или направо да възложим на министъра на финансите да издава тези указания, като разширим правомощията му не само за НАП, а и за митницата примерно. Ако има текстове в закона за митниците, които трябва да се поверят. Тук говорим за закони, в които има текстове даващи права. Когато няма такива текстове няма какво да променяме. Затова предлагам да го отложим за другия четвъртък, като ви помоля да поработите по тази тема.
Съгласни сте с това да го отложим. Съгласни сте. Благодаря.
По точка пета
Обсъждане на законопроект за ратифициране на Заемното споразумение “Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 002-02-14, внесен от Министерски съвет на 06.04.2010 г.
Законопроекта ще ни представи г-н Георги Прегьов.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Благодаря г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, става дума за споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие, известна още като Световната банка. Това споразумение има за цел да реализира три компонента. Най-главния от тях е доизграждането на три водоснабдителни язовира. Вторият компонент е създаването на генерални планове. Така наречените мастер планове за техническата инфраструктура и по специално ВиК мрежите в населените места.
И третият компонент е техническа помощ. Аз се надявам, че всички вие разбирате важността и значението на този проект, на целите на този проект. А именно подобряване водоснабдяването на населението на Република България и в частност териториите за които този специално проект е предназначен. Така че тези компоненти, които са предвидени за реализиране наистина пряко ще повлияят за подобряването на този вид услуга на населението, която е както казах от съществено значение, жизнено важна. И аз лично от името на Министерство на регионалното развитие се надявам, че вие ще подкрепите законопроекта за одобряване на това взаимно споразумение. и с това ще допринесем за изграждането на по-добра и по-модерна техническа инфраструктура.
На вашия въпрос. Става въпрос за доизграждането на три язовира. Това са “Луда Яна”, който ще водоснабдява региона на гр. Панагюрище. “Нейковци” за водоснабдяване на Трявна, “Пловдивци” за водоснабдяване на градовете Мадан и Рудозем, както и средства за реконструкция на язовир “Студена”, който участва във водоснабдяването на гр. Перник.
Предполагам, че сте запознати с размера на заема. Той е 80 млн. евро е заема от Световната банка и националното съфинансиране е в порядъка на 20 млн. евро.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси. Заповядайте г-н Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз имам въпрос за компонента техническа помощ какво включва? Ще си позволя повече коментари, ако могат да бъдат в помощ на колегите, че в миналото този заем предлагаше доста голяма компонента техническа помощ, което забави неговото изпълнение, тъй като говорихме със Световната банка да минимализираме така наречените консултантски.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Техническата помощ е дефинирана в компонент 1 на обща стойност 5,12 млн. евро. И обхваща техническа помощ за подготовка на проекти и тръжни документи. Извършен е строителен надзор, одити и консултантски услуги свързани с изпълнението на проекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Пет процента ли е?
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Да пет процента. Зависи към коя база го отнасяте. Ако го отнесете към 100 млн. са 5 процента, ако го отнесете към 75 млн. са малко повече.
Международна банка за възстановяване и развитие позната още като Световната банка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма.
Моля да гласуваме. Който е за да подкрепим този законопроект, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Изчерпахме дневния ред. Благодаря ви до другата седмица.
Закривам заседанието.
/Закрито в 16.30 часа /
№ 7
На 15 април 2010 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 15.05 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам ви на вниманието дневния ред.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 054-01-16, внесен от Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов, внесен на 10.03.2010 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-17, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 10.03.2010 г.
3. Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-19, внесен от Яне Янев и група народни представители на 17.03.2010 г.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, № 054-01-31, внесен от Ваня Донева, Лили Боянова и Светлана Найденова на 01.04.2010 г.
5. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Заемното споразумение “Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-14, внесен от Министерски съвет на 06.04.2010 г.
На нашето заседание, за да ни подпомогнат работата по така представения ви дневен ред сме поканили шефа на НОИ, г-жа Христина Митрева и г-н Йосиф Милошев – директор в Дирекция на НОИ.
Представител от Министерство на труда и социалната политика - г-н Емил Мирославов – директор в Дирекция “Трудово право и условия на труд”
По точка 4 при нас е: г-жа Людмила Петкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” в МФ и Даниела Влъчкова – н-к отдел в МФ
По точка 5 тук са от Министерство на регионалното развитие и благоустройство: г-н Георги Прегьов – зам. Министър и
Любомир Полимиров – директор Дирекция “Инвестиционни дейности” във “Външни финанси”
Имате ли предложения или мнения по така предложения дневен ред?
МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като първите три законопроекта третират един и същи проблем, макар да са ползвани различни правни техники, предлагам да ги разгледаме заедно с цел да спестим време на Комисията. Възможно е и четвъртия, но той е промяна в друг закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, предлагам да гласуваме така предложения дневен ред, а обсъждането след това ще стане, както решим общо.
Който е съгласен с така предложените пет точки от дневния ред, моля да гласува за.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Имате ли становища по предложението на г-жа Манолова първите три законопроекта да ги обсъждаме едновременно. Има ли други становища? Няма.
Приемаме така направеното предложение. Да ви дадем думата поотделно на вносителите за съвсем кратко представяне по реда, по който приехме дневния ред. Кирчо Димитров заповядайте.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Колеги, нашето предложение е свързано преди всичко с промяна и създаването на нова алинея в чл.4, която касае, че не се прилагат в случаите, когато срещу положен труд не е уговорено получаването на възнаграждението. Става въпрос преди всичко за задължително осигурените за общо осигуряване и майчинство и инвалидност, поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука, професионална болест, безработица и други. В т.7 е казано, че изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, както и синдикати и ликвидатори. Става въпрос за двойното облагане с осигуровки, където беше допуснат някакъв проблем по отношение на спуснатото нареждане от страна на управителя на НАП. От тази гледна точка ние предлагаме, както ви казах, всичко да става срещу уговорено и получено възнаграждение. Тоест там където няма договорено такова възнаграждение да не се счита за допълнително осигуряване. Имам предвид, примерно ако един бръснар като едноличен търговец е самоосигуряващ се. Примерно минават данъчните и казват: Вие тук подстригвате, така че трябва още веднъж да ви обложим. От тази гледна точка ние предлагаме такава промяна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мотивите мисля, че са ясни. Промяната на практика, която предлагате е да се създаде нова ал.4 в чл.4, в която да се каже, че не се прилага осигуряване, когато срещу положения труд не е уговорено получаването на възнаграждение. Като в ал.1 т.7 в тази група попадат изпълнителите по договори за управление. Но вие към тях добавяте по ал.3 т.2, където са собствениците еднолични търговци, съдружниците в търговски дружества. Разширявате кръга.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Трябва да има положен труд и да има предвидено задължение и да има дължими осигуровки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преди да започнем разискванията да чуем за втория законопроект.
Заповядайте г-жо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, и трите предложения са продиктувани от един проблем, който създаде едно задължително указание на директора на НАП, а именно въвеждането на задължение за двойно социално осигуряване на самоосигуряващи се лица, които работят като такива в дружества в които са съдружници. Като те според това указание бяха принудени да се осигуряват, както върху минималния доход като самоосигуряващи се лица от 420 лв., но и като управители на тези дружества. Минимумите са някъде от порядъка на 800 – 900 лв. за всеки различен вид дейност, което на практика увеличи четири пъти данъчните задължения. В същност задълженията за осигуряване на тези групи лица. Това касае дребния и средния бизнес. Тук не би ми се искало да развивам и чисто политическата теза, че това е една практика на управляващите да хвърлят тежестта на кризата върху дребния и средни бизнес, защото практически така се получава. С предложените законопроекти чрез различни правни техники и аз и колегите от РЗС и от Синята коалиция се опитваме да намерим точното решение, което да не даде възможност на приходната администрация по такъв начин да тълкува задълженията на средния и на дребния бизнес.
Фактът, че седмица след това в резултат на широки протести и недоволства от хората, които са засегнати от това тълкуване беше отменено указанието с друго такова, което го обръща на 180 градуса не дава никакви гаранции, че някой следващ данъчен шеф или някое следващо лице, което има възможност да прави подобни задължителни указания няма да въведе отново със задна дата, както между другото го беше направил и шефа на НАП, такова задължение за българските граждани.
И четвъртият законопроект има същия предмет на дейност, само че чрез една промяна в НАП. Да въведе една съгласувателна процедура при издаването на такива задължителни указания. Аз лично считам, че чистия вариант е в конкретния случай изрично да се разпише, че в случаите в които не е уговорено задължение, не е уговорено заплащане за лица, които имат договори по управление и контрол и те извършват дейност като самоосигуряващи се лица, да не се осигуряват върху по-високата сума. Мисля, че от правна гледна точка е ясно, не създава двусмислици и не включва в кръга на неосигурените лица нови категории такива. Така че се надявам това предложение да бъде подкрепено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По третата точка Дарин Митов.
ДАРИН МИТОВ: Благодаря г-жо председател, уважаеми колеги, разбрахме, че мотивите и промените в Кодекса за социалното осигуряване наистина са едни и същи и на вносителите преди мен. Наистина и при нас става въпрос първо за двойното социално осигуряване един път по договор за управление и втори път като самоосигуряващо се лице. Госпожа Манолова каза преди мен с колко пъти става увеличаването на това. И за да не подлежи всичко това на тълкувание, ние предлагаме конкретно промени в чл.6 ал.2. Ще го прочета: “чл.6. Размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на Държавно обществено осигуряване, както следва:” и ал.2 “Доходът върху който се дължат осигурителните вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или не начислените /Това искаме да отпадне/ и други доходи по трудова дейност, със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят и т.н.” Това е нашето предложение да отпадне “и неначислените”.
Имаме едно предложение в същия член на т.15. “Всички осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване на лицата по чл.4 ал.1 т.т.2,3 и 4 в това число държавни служители, съдии и прокурори” и накрая прочитам: “да бъдат за сметка на държавния бюджет”, както е било досега.
И другото в чл.7 ал.3 Става въпрос за една думичка. “Осигурителните вноски за Държавно обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите се внасят едновременно с плащането на дължимото възнаграждение или на част от него.”
И ал.3 казва: “Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени” искаме да отпадне “или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал.1 и ал.2 до края на месеца следващ месеца през който е положен труда.” Предполагам разбрахте, че става въпрос наистина за част от изречението в текста на чл.6 ал.2 “или неначислените.” В чл.7 ал.3 “или не са начислени” и т.15 “Всички осигурени вноски на Държавното обществено осигуряване за държавните служители да бъде за сметка на държавния бюджет.” Това са трите наши предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преди да открия разискванията искам да ви уведомя, че сме изискали и сме получили становища от Министерство на труда и социалната политика, от НОИ. Имаме и становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество, който със свой протокол от 18 март е взел отношение по тези три законопроекта, както и становище от Конфедерацията на независимите синдикати в България. Макар че тя участва вероятно в Съвета за тристранно сътрудничество. Има самостоятелно становище по въпроса. Всички тези становища със съответните аргументи не подкрепят предложените законопроекти.
Искам да дам думата на гостите, които сме поканили. Да чуем тяхното становище. Госпожа Митрева ще ви помоля да се изкажете в два аспекта, тъй като трите законопроекта са общи само в едната част, в частта която е внесена от г-н Яне Янев, втората част също да вземете отношение.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря ви уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители,
Причината да бъдат внесени тези три законопроекта, които в 50 – 60 процента от предложенията се покриват само предложението от г-н Яне Янев и група народни представители има доста по-разширени предложения. Наистина беше указание на НАП, което се издаде за съжаление без да бъде съгласувано с Националния осигурителен институт. И още в деня в който излезе указанието ние реагирахме, Националния осигурителен институт реагира, че това указание не е коректно и че ще създаде много проблеми. И видяхте, че една седмица след това беше издадено подобрено указание, което вече правилно третираше въпроса с неначислените възнаграждения, дължимостта на вноските и това, че никога не се допускало двойно осигуряване. Тоест едни и същи лица да бъдат двойно осигурявани.
Текстът така както е записан и действащ в Кодекса за социално осигуряване е от 2000 г. и досега никога не е създавал такъв проблем. Проблемът дойде от промяната в Кодекса на труда, която се направи със Закона за бюджета за 2010 г. Този закон беше приет на 12 декември и тогава всъщност се въведе дължимост на осигурителните вноски и върху неначислените възнаграждения, считано от 1 януари 2010 г.
Мотивите за да се приемат тези текстове бяха, че в много случаи осигурителите разработваха счетоводната си политика, като не начисляваха всеки месец възнаграждение, а извършваха това на определени периоди, поради което не се внасяха ритмично осигурителни вноски. Но това е едната страна. Другата страна е, че всъщност лицата губиха права и ние не можехме да изчисляваме паричните обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане, когато не се внесени осигурителни вноски. Поради тази причина имайки презумпцията, че неначисляването на осигурителните вноски не значи недължимост на осигурителни вноски, а че това е една счетоводна техника, затова от Националната агенция по приходите съвместно с Националния осигурителен институт и Надзорния съвет на Националния осигурителен институт беше допълнен чл.6 ал.2 и чл.6 ал.3 с което се въведе дължимост на осигурителните вноски. И от тук вече възникна проблема с указанието, което произтече след като НАП не така ясно третираха какво значи осигуряване на самоосигуряващите се лица, което е уредено в чл.4 ал.3.
Собствениците на търговски дружества, съдружниците в търговски дружества и едноличните търговци са самоосигуряващи се лица съгласно чл.5 ал.2 от Кодекса за социално осигуряване и на основание чл.4 ал.3 т.2. Съгласно тази уредба те дължат осигурителни вноски изцяло за своя сметка, авансово върху избран осигурителен доход определен със Закона за бюджета, който за 2010 г. е 420 лв. За тези лица разпоредбите за неначислени възнаграждения могат да се прилагат само, ако те са сключили договор със съответното дружество или по друг начин в писмена форма и са определили възнаграждение за дейността си, като управителите на дружества. Само когато има определени възнаграждения за дейността си като управители и съдружници в дружества. Тяхното първо качество е на самоосигуряващи се лица и естествено е, че те като такива внасят осигурителните вноски. Така че няма двойно осигуряване.
Затова нашето становище е, че не може при всяко неправилно указание да се дописва закона и то Кодекс, който от 2000 г. тази норма не е създавала никакъв прецедент. Защото неначислените само се включват допълнително към чл. 6.
Независимо от изложеното, ние сме съгласни, ако Комисията приеме, че са необходими законодателни промени предлагаме да се създаде следния текст: В чл. 4 ал. 1 т. 7 се създава изречение второ. “Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговските дружества, които едновременно са собственици и съдружници в същите дружества подлежат на осигуряване само, ако имат определено възнаграждение. Но смятаме, че това не е необходимо, защото ние не приемаме тези становища, тези предложения на депутатите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз исках да попитам, тук правим изключение в случая, когато те са и управляващи. Но ако той е съдружник и е самоосигуряващо се лице и осъществява друга дейност в дружеството си, за която отново не му е определено възнаграждение.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Нищо не плаща.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И него ли трябва да допишем към този текст?
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Само ако получават възнаграждения. Точно за това ние сме против да се дописва закона.
По отношение на това да се създаде нова алинея 15 в чл. 6, която регламентира осигуряването за сметка на държавния бюджет, съответно на бюджета на съдебната власт на лицата по чл. 4 ал. 1 точки от 1 до 4 също е ненужно. В сега действащия текст на чл. 6 ал. 5 от КСО изрично е посочено, че тези лица се осигуряват за сметка на държавния бюджет, съответно за бюджета на съдебната власт. Аналогични текстове съществуват в Закона за МВР, Закона за отбраната, Закона за ДАНС и всички други нормативни актове, регламентиращи Закона за държавния служител и всички други нормативни актове регламентиращи осигуряването на държавните служители, съдии и съдебни служители. Внасянето на лични осигурителни вноски от изброените лица е въпрос на предстоящо обсъждане, но нищо не е променено. Така че ние имаме действащ текст в чл. 6 ал. 5 и новия текст ще повтори същата уредба, която не е отменена. Тук изрично е казано, че тези лица се осигуряват на сметка на държавния бюджет. Предстоящите обсъждания не отменят действащ текст. Така че не е необходимо да се създава нова ал. 15, която ще повтори ал. 5. Вижте действащия текст.
ДАРИН МАТОВ: Да, разбрах, но може би духа на текста е това да не подлежи на тълкувание и затова искахме да влезе тази ал. 15, за да не подлежи на тълкувание. Защото когато разглеждаме и чл. 6 и чл. 7 в нашето предложение, наистина това подлежеше на тълкувание. И във връзка с това, което казахте преди малко искам да ви попитам. Аз например съм съдружник в ООД. В същото време не съм управител. Управител на фирмата са двама. Единият е управител, аз съм съдружник и в същото време имам трудов договор към фирмата в която аз съм съдружник. Върху кое трябва да изплащам осигуровки? Не стана ясно преди малко.
ХРИСТИНА МИТЕРВА: По трудов договор се осигурявате на основание на трудовия договор. Това е вашето основание. Тук говорим за хипотезата за самоосигуряващи се лица и когато те са в качеството на управители и съдружници. И тогава само те ако имат сключен договор и с този договор е определено възнаграждение, само тогава. Това е разликата. И няма тълкуватели. Защото в КСО е казано: “Осигуряване се дължи само върху доход, който е уговорен.”
КИРЧО ДИМИТРОВ: Не знам дали не е по-добре да подкрепим вашето предложение, което направихте за тази промяна, което трябваше да допълним в ал. 1 т. 7. Мисля, че това е много разумно като предложение, наистина, за да не се допуска това тълкуване на КСО.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Не е необходимо дописване на закона. Нещата са ясни. Не може от всяко не добро указание, ние да променяме законите и да ги дописваме. Точно затова е и следващият законопроект, който ще бъде внесен.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря ви г-жо председател, уважаема г-жо председател, уважаеми народни представители,
Като казахте в началото нашето министерство е дало отрицателно становище и по трите законопроекта по съображения, които накратко ще изложа пред вас. Вярно е, че може би повода за законопроектите е указанието на НАП, което аз няма сега пред вас да го разглеждам правилно или неправилно и т.н. Но в никакъв случай те не третират един и същи въпрос по един и същи начин. Защото предложението, което е направено по първия законопроект засяга не само т. 7 на ал. 1, но засяга и т. 4 ал. 3 т. 2, където няма уговорено възнаграждение. Там се говори за едноличен търговец. Моля кажете ми кой едноличен търговец има уговорено възнаграждение? При това положение, ако се приеме това изменение на тази алинея т. 2, това означава не знам колко хиляди души да бъдат освободени от задължението да бъдат осигурени. Спомням си подобно обсъждане в Комисията по труда, когато един народен представител каза: “Вече си осигурихме 500 000 – 600 000 електорат”. Този законопроект освобождава хората от осигуряване. Но в никакъв случай целта не бива да е такава на общественото осигуряване.
Думата внесени, начислени или неначислени, което вие атакувате, г-жа Митрева каза, че през декември месец беше прието едва ли не единодушно с приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Може би увлечени от стремежа си да съберат повече вноски нашите колеги от НАП, направиха едно неправилно и много силно тълкуване. Така или иначе тази дума е необходима. Тук не се касае за някакви виртуални възнаграждения, което знаете ли някой път някой би начислил. Това са възнаграждения, които са изработени, но чисто и просто по технически начин ги няма.
Бих искал да взема по тази ал. 15 на чл. 6 отношение. Ал. 5, която аз ще си позволя да прочета пред вас е следната: “Осигурителни вноски на лицата по чл. 4, а те са: държавните служители, съдии, прокурори, следователи, държавни, съдебни изпълнители, съдии, съдебни служители, членове на Висшия съдебен съвет, инспекторите на инспектората, военнослужещи по закона за отбраната, държавните служители по Закона на Министерство на вътрешните работи, по Закона за изпълнение на наказанията и т.н.”, /казва ал. 5 на чл. 6/ се дължат върху получените или начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход / Тук са определени размерите./ и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт.” Категорично, ясно и въобще не може да доведе до никакво погрешно тълкуване, освен ако някой не иска насила да направи такова. Но досега мисля, че такъв случай няма.
Съвсем друго е отношението към законопроекта на г-жа Мая Манолова. Там няма такива отрицателни последици, но ние считаме, че то не е необходимо, защото нейните заключения се вадят от останалите текстове, които са в Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за изказвани и становища. Госпожа Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря г-жо председател, колеги, искам да кажа мнението си в подкрепа на казаното от г-жа Митрева и от г-н Мирославов от Министерство на труда и социалната политика и да кажа, че проблема не е в Кодекса за социално осигуряване, защото пак ще повторя, че думата неначислени и колегата Матов съм сигурна, че го знае, не означава недължими. Неначислени възнаграждения са тези, които са дължими по силата на договор, но не са намерили своя счетоводен израз в регистрите. Проблемът е точно в указанието на НАП. И защо смятам, използвайки какво е съдържанието на думата неначислени. Искам да подсетя колегите, че първото четене на промяната в КСО беше на 18 ноември миналата година. Второто приемане беше на 3 декември. КСО промяната се публикува на 15 декември. До 25 февруари, когато излезе указанието на НАП нямаше никаква суматоха, нямаше никакво брожение, защото всички и съдружници и счетоводители много добре са на ясно какво означава неначислени. Проблемът е от интерпретацията на изпълнителния директор на НАП. Той няма право да тълкува закона. В момента се получи някакво недоразумение да го нарека, че той с това указание промени духа на закона.
Не мисля, че за в бъдеще, за да се избегне едно такова тълкувание и една такава промяна на духа на закона, това избягване може да се постигне с конкретна промяна в КСО. Утре, вдруги ден ще издаде изпълнителния директор указание, което е по Закона за корпоративно подоходно облагане или други данъчни закони. Не можем ние да вървим след него и да обясняваме на хората какво се иска да се каже в закона. Затова считам, че трябва да се реши проблема кардинално. Но затова ще говоря като му дойде времето.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други мнения и становища? Няма. Преди да подложа на гласуване искам и аз да израз своето становище. Изключително неприятно е, че занимаваме няколко комисии, нашата, Правна, Социална и т.н., вероятно и пленарна зала ще занимаваме, затова да поправяме едни некоректни, некомпетентни указания за единно прилагане, издадени от един чиновник. Защото изпълнителния директор на НАП е държавен служител, чиновник. Абсолютно съм съгласна с г-жа Донева, че не може след всяко указание ние да правим промяна в законите, за да го разясняваме и накрая да объркваме съвсем логиката и смисъла на съответните закони. И в тази посока, аз смятам, че правилният път не е да променяме текстовете на КСО, защото те са ясни. Правилният път е да не даваме възможност на чиновниците да променят духа и смисъла на законите, които ние сме приели. И в тази връзка по т.4 ще има една по-широка дискусия.
Има ли други, които искат да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване т. 1. Това е законопроекта № 054-01-16 внесен от Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов.
Който е за този законопроект, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Против 12. Въздържали се? Трима въздържали се.
Не се приема.
Точка 2 – законопроект № 054-01-17, внесен от Мая Манолова и група народни представители.
Който е за този законопроект, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Против 12. Въздържали се? Трима въздържали се.
Не се приема.
Точка 3 – законопроект № 054-01-19, внесен от Яне Янев и група народни представители, който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Против 12. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Не се приема.
По точка четвърта
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите 054-01-31, внесен от Ваня Донева, Лили Боянова и Светлана Найденова.
Давам думата на вносителите да представят законопроекта.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря г-жо председател, колеги, промяната, която предлагаме аз и моите колеги се отнася до създаване на една нова ал. 5 в чл. 10 на Закона за Националната агенция за приходите, с която се предлага една съгласувателна процедура на указанията на изпълнителния директор на НАП, съответно с министъра на финансите, когато се отнася до данъчно законодателство и с управителя на НОИ или с директора на НЗОК, когато става въпрос за осигурително законодателство.
Вече стана дума г-жа Манолова каза, че предишните три и за нашия законопроект повода е указанието на НАП. Какво искам да споделя с вас. Смятаме, че това е кардиналното решение на въпроса, да не се допуска тълкуване, изместване или промяна на духа на закона от, както каза, г-жа Стоянова, чиновници, в случая от изпълнителния директор на НАП. Мислим, че това е по-радикално решение на този проблем. Вчера законопроекта беше разгледан в Правната комисия. Ще споделя с вас какви бяха съображенията на колегите, да не подкрепят, а да се въздържат от подкрепа на този текст. Това е точно предлаганата съгласувателна процедура. Колегите, които са юристи изказаха мнение, че не бива да се прилага този механизъм. Въпреки, че ние като вносители гледаме на този процес на съгласуване не като на процедура, която се отнася до някакъв разрешителен режим, а по скоро като контролна процедура. Бяхме разбрани от г-н Казак. Той понеже е работил в администрация, подкрепи нашата идея, че слагане на една такава контрола би било разумен начин, за да се предотврати едно по-нататъшно тълкуване, погрешно представяне на законодателството.
Имайки предвид съображенията на колегите юристи, след като ние с колегите вносители коментирахме, сме склонни по скоро дебата сега да протече, за да отпадне тази думичка съгласуване в нашия текст. И сме склонни дебата, който сега бихме искали да се проведе, да бъде в посока тази, че промяната да бъде в чл. 10 ал. 1
т. 4, която сега гласи, че изпълнителния директор на НАП издава указания, които са задължителни за органите по приходите. Дали не е по-разумно, предлагам натам да насочим мисленето си, изпълнителният директор на НАП да дава предложения за такива указания. Повтарям, не за тълкуване, а за унифицирано прилагане от органите на приходите на контролните процедури. Става въпрос за вярно и точно прилагане еднакво от всички служители на Агенцията на законодателството. Дали не е по-разумно по предложение на изпълнителния директор указанията да бъдат издавани от министъра на финансите в чиито задължения е провеждането на данъчната политика, подпомагана от Дирекция “Данъчна политика” към Министерство на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища? Заповядайте г-н Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз мисля, че дебата по предишните три точки дава ясен отговор, какво трябва да гласуваме като комисия. Аз си мисля, че това, което като добро желание от колегите вносители, очевидно така или иначе, то априори е като задължение на всеки един да дава указания по принцип за технологиите. И в случая без да го вменяваме като изрично задължение на този шеф на НАП, той така или иначе си прави такива указания. И си мисля, че пак ще е излишно да утежняваме закона с такива текстове, тъй като доколкото разбирам от един такъв инцидент едва ли не всички се опиваме да направим така, че да подсигурим самия закон да няма някакво повторение или рецидив на подобна практика. Аз мисля, че трябва да оценим положително на нашите колеги тази загриженост. Но едва ли е уместно да приемем такива текстове. Следвайки логиката на предишните три точки ми се струва, че не е нужно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядате г-жо Митрева.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря ви г-жо председател, уважаеми народни представители, всъщност този проект, който е внесен от Ваня Донева и група народни представители касае съгласувателна процедура само в частта на осигурителното законодателство – социално или здравно, когато освен вноските, които се събират от Националната агенция по приходите и по които тя има компетенции, все пак се касае и за права. Защото зад осигурителните вноски стоят права на осигурените лица. И в случая това, което се получи. По някакъв начин се нарушаваха правата и затова имаше притеснение, че може да има двойно осигуряване.
Идеята за съгласуването е, защото все пак компетентни органи по прилагане на осигурителното законодателство и органа, където се правят методологията и се дават указания за осигурителни вноски, осигурителни права са в Националния осигурителен институт. Разбира се, че ние имаме споразумение и с Националната агенция по приходите и със Здравната каса. Но понякога именно поради това, че се бърза да се дадат указания, когато някаква нова уредба е влезнала в сила се получават такива неща. Предложението е да се минава на едно съгласуване. Защото аз и Красимир Стефанов подписахме нови споразумения с което и контролните функции се засилват и съвместни проверки, защото сега Закона за Агенцията по приходите не позволяваше съвместни проверки, но това е споразумение. Но когато е записано в Закона всички се сменяме, всички сме временни, но текстовете в закона могат да останат. И не е достатъчно само добрите намерения и взаимоотношения. Но понякога е необходимо това да бъде облечено в нормативна уредба. Решението е ваше, но аз мисля, че един текст, в който се вменява правото не на становища, а на съгласуване, когато се касае и за права няма да навреди. Напротив ще подобри и правната техника и практиката.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Митрева. Господин Орешарски заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз считам, че не е добро това предложение, поради следните причини. Логиката на изграждането на НАП беше да се направи един силен изпълнителен орган, който не зависи пряко от политиките. Политиките не в смисъл тук, които правим в тази зала, а данъчните политики. Затова данъчната политика остана като методологическо звено в Министерство на финансите. И логиката би следвало да бъде, да не се смесва политиката с изпълнението.
Въпросът е дали искаме да имаме силен изпълнителен орган, който не се съобразява в прекия смисъл на думата с мотиви от политически характер. Пак подчертавам политически в какъв смисъл го използвам като данъчна политика, а не като обща политика. Или отново ще се върнем в кавички казано, към ГУДА, който го имахме доскоро, до преди няколко години, когато министъра на финансите издаваше всичко. Тук не засягам по странични въпроси. Дали трябва да го натоварваме министъра на финансите с отговорности по цялата тази материя с изпълнението.
И не на последно място вече като употребя думата политика, ще я използвам в общо функционалния смисъл на думата. Дали трябва при изпълнението на данъците да има и намеса на политически орган, какъвто е министъра на финансите. Той винаги се гледа и от тази гледна точка. Ако видим добрите външни практики ще видим, че навсякъде стремежа е да се направи силен изпълнителен орган, който не зависи пряко от министерство на финансите, от данъчната политика и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласна съм с част от това, което казвате, макар че това не е силен орган. Той е в Министерство на финансите и НАП е в Министерство на финансите и е подчинен на министъра на финансите. Той осъществява ръководството на НАП, така че той не е независим. Като го изведем на ниво да го избира Парламента може да го направим независим. Но тук сте прав, че не бива данъчната политика да се меси в изпълнението й. За съжаление обаче напоследък забелязваме, че става обратно. Чрез указание за единно прилагане на Закона се променя данъчната политика. Къде да намерим баланса между тези двете неща. Не искаме да се меси министъра на финансите. Тоест, той да не се меси като данъчна политика в изпълнението. А тези от изпълнението с указание за единно прилагане могат да променят данъчната политика на министъра на финансите. И затова идеята беше да си останат правомощията на изпълнителния директор на НАП да си издават указания за единното прилагане, защото те така се наричат, на закона от органите. Но да е получил становища за тези указания дали отговарят на осигурителната, здравната или данъчната политика от съответно органите по НОИ, Здравна каса. Това е била идеята.
Въпреки всичко, ние малко размислихме днес във връзка с дебата, който се състоя в Правна Комисия. Аз моля г-жа Манолова, която е тук, да чуем и техните аргументи. Аз не знам съгласуване, становище. Днес дори се изказаха от някои юристи мнения в тази посока в която г-жа Донева говори, защо тогава да дава становище министъра, респективно през Дирекция “Данъчна политика”, а не ги издава тези указания той. Това от една страна засилва ролята на министъра и тук може да включим политическия елемент, който вие споменахте в крайна сметка. Един чиновник не може да прехвърля тежестта на кризата чрез едно указание. Защото в крайна сметка, ако това го подпише министъра тогава няма да кажем чиновника, тогава може да кажем, че има политическа воля за такова нещо. И може да му се търси политическа отговорност за такова нещо. Докато Краси Стефанов можем само да го накажем по Кодекса на труда. Дебатът е по-различен и на мен ми се иска да го проведем наистина. Защото това указание е повода, но то не е единствено. Указанията на НАП касаят, може би това е единствената институция в България, която се докосва до всички граждани и бизнес. И нейните указания касаят всички граждани и бизнес. И затова ви моля наистина да помислите сериозно и да стигнем до някакво разумно решение. Не е казано че сега трябва да вземем решение. Може да го отложим за другия четвъртък, да го премислим, но нека да поговорим наистина разумно за това тук.
Госпожо Манолова, аз наистина ви моля да разкажете за правните аргументи на комисията.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще, започна с това, че наистина това не е единствени случай, за да го пренебрегнем и да го оставим без внимание. Защото има и други две спорни указания на шефа на НАП. Едното което касае така наречените приятелски заеми, които ние приехме със Закона за държавния бюджет. Според мен спорове ще възникват и по начина по който се тълкуват преференциите за младите семейства при ползване на ипотечни кредити. Тук без да изнервям обстановката ще припомня и спорното писмо на шефа на НЗОК, с което той задължи шефовете на РЗОК да допишат закона, като включат критерии, които не фигурираха в Закона за здравното осигуряване. И което в крайна сметка показва, че наистина чиновниците независимо на какви нива са, тук ще ме извинят присъстващите, защото ние ги охулихме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не сме ги охулили. Всеки носи своята отговорност съобразно компетенциите си.
МАЯ МАНОЛОВА: Да дописват законите. Затова и аз не виждам в чисто практически смисъл с какво ще се подобри ситуацията, ако дадем възможност и още някой да се произнася в едни подобни случаи. Тъй като вече практиката показа, че шефа на НЗОК също си тълкува произволно закона. Тук проблема е в това, какъв е характера на самото указание. За съжаление то не е нормативен акт, за да може да подлежи на съдебен контрол. И тук искам да кажа, че съда е този в тези случаи, който казва, дали точно се тълкува, респективно прилага закона.
В същност указанието си е един вътрешноведомствен акт, който има за цел да осигури еднаквото прилагане на закона в една администрация. И дали се прилага еднакво закона, в крайна сметка ще прецени не министъра на финансите, не шефа на някоя друга институция, а ще прецени съда. За съжаление така както по принцип е даден статута на тези указания, те не подлежат на съдебен контрол, не подлежи на съдебен контрол и писмото на шефа на НЗОК до РЗОК, а в същност това, което могат да обжалват хората, чиито права са накърнени е в случаите в които те бъдат обложени неправилно. Тоест всеки може да се защитава поединично и това в крайна сметка ще ги натовари със съдебни разноски и да вкара в тази процедура.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има и детайли, които го правят индивидуален.
МАЯ МАНОЛОВА: Според мен и според повечето от колегите от Правната комисия решението трябва да се търси чрез промени в Административно процесуалния кодекс, където изрично да разпишем процедури за съдебен контрол, които да касаят тези указания, за да не наслагваме тук допълнителен кръг лица, които евентуално биха участвали в такава съгласувателна процедура. Защото дали се е разписал още министъра на финансите или шефа на НОИ или шефа на НЗОК, това не прави едно неправилно указание правилно, колко още лица ще се навържат по веригата. Тук става дума за един закон, за някакъв законов текст, който е приет от Народното събрание, който има ясен и точен смисъл. Трябва да се прилага еднакво и тук колко хора ще го тълкуват, няма никакво значение. В крайна сметка той е правилен или неправилен. А според нас в Правната комисия даже тук персоналната отговорност за един неправилно тълкуващ един акт администратор или чиновник се размива в колективна безотговорност, ако по веригата се включат още пет души, които дадат своя принос в крайна сметка в едно възможно неправилно тълкуване.
Още повече, че това което каза тук, коректно г-жа Донева е че съгласувателните процедури имат своя смисъл тогава, когато се приемат нормативни актове. Защото всяко едно ведомство отчита тези интереси, тези обществени отношения, които са в сферата на неговото регулиране и така се допълва и се търси едно най-добро законово решение. Но тук вече такова решение има. Става дума за прилагането на закона. А дали закона се прилага точно, в крайна сметка казва съда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сте абсолютно права, че в крайна сметка го казва съда. Но той го казва по индивидуални случаи. Тук не говорим затова. Говорим все пак началника, отговорния министър на Националната агенция за приходите, а защо не и на митници примерно. Защото там не сме имали случаи, но то е същото, да няма механизъм по който да контролира правилно ли спазват законите неговите подведомствени агенции.
МАЯ МАНОЛОВА: Точно това е идеята. Евентуално тези указания да подлежат на съдебен контрол.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е друга тема. Това дали ще подлежат на съдебен контрол, дали това ще го променим в АПК, това касае повече данъкоплатците. А министъра е длъжен да си контролира звената и да отговаря затова те да работят правилно. Защото, кой ще плаща после разноските по всичките тези дела, ако те попадат в съда.
МАЯ МАНОЛОВА: Тук става дума за едно дело, да може да се атакува такъв акт.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз много добре разбирам за какво говорите. Но това е друга тема. Ние може пак да си я развием. В АПК да има такава възможност. Но аз не смятам, че едното изключва другото. Защо съда ще може да контролира указанията на изпълнителния директор на НАП, а министъра дори не знае за тях. Научава след като те се публикуват. Той няма законов механизъм да знае.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Наистина ли някой мисли, че министъра няма механизъм чрез който може да задължи шефа на НАП или на което и да било друго административно звено, което е под негово ръководство да му докладва, да го информира и т.н. Нека да не се правим по-наивни отколкото сме. Аз разбирам, че тук трябва да бъде Краси Стефанов виновен за всичко и министър Дянков да няма никакво отношение към цялата работа, което може би е и така в крайна сметка. Но това е друга тема. Все пак ми се струва, че отиваме прекалено много напред в опитите за законодателно регулиране на административната дейност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тя е законодателно регламентирана вече. За това става дума.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има достатъчно добре отработени управленски механизми, добре работеща администрация, механизми за контрол в тази администрация на взаимодействие. Има си правилници на работа на министерствата, в които тези взаимоотношения също са уредени. А защо като пишем, че трябва да се съгласуват, записваме само за Националната агенция по приходите, че трябва да си съгласува актовете. Да разпишем тогава, всички други агенции да си съгласуват актовете с другите ведомства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако е имало подобни случаи. Може би трябва да ги прегледаме и да ги разпишем.
РУМЕН ОВЧАРОВ: да пишем за КАТ, че примерно трябва да си съгласува указанията с шофьорите или с не знам кой си. Тази работа ще я докараме до абсурд, ако тръгнем по този начин. Не само с министъра, тук става дума и за другите засегнати ведомства. С всички граждани искаме едва ли не да ги съгласуваме актовете на Агенцията по приходите. Според мен това е абсурд. Ако министъра иска да си осъществява такъв контрол, той може да го осъществява. Абсолютно нищо не му пречи. Има някаква логика, но тя трябва да се прецизира много внимателно, дали трябва тези вътрешноведомствени, те са даже не вътрешноведомствени, а вътрешно подведомствени актове, по някакъв начин да бъдат съгласувани с други вътрешни подведомства. И този механизъм е прекалено сложен, за да може да го вкарваме в един такъв текст. Не може от един случай или от два случая да правим кардинални заключения за цялата административна система на България и да се опитваме да вкараме регулиране в една част от нея. Може би не съм достатъчно ясен, но ми се струва, че тук няма да има никаква полза от това, което правим. Случаят е почти същия като този, който разглеждахме преди малко. Опитваме се да направим от един инцидент закон.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Нека уважаеми колеги, да има повече свобода. Ако администрацията е по-прозрачна и има много различни институции, механизми, заинтересовани страни, които реагират и могат да бъдат сигнализирани – Парламент, медии и т.н. Когато тук се коват законите, администрацията, служителите могат да прочетат някои стенограми и протоколи, какво се залага в тези текстове, когато правят съответните тълкувания. Медиите реагират и фирми реагират, и служители от администрацията реагират. Министъра който е шапката, негови съветници. Има естествени механизми зависимости, които регламентират тези неща. Повечето регламенти създават повече усложнения и объркване.
ВАНЯ ДОНЕВА: Реплика към г-н Исмаилов. Това което ние предлагаме е контролен механизъм. Не мога да се съглася, че контрола ограничава някакви действия. Предложението е вярно, че повода е конкретен. Госпожа Манолова и други колеги казаха, че вече не е толкова конкретен, че е само по този текст, само по това указание. Мнението ни като вносители е това, че в същност една такава контрола намалява възможностите за грешки не по тълкуване, а по прилагане на законодателството. Мисля, че по никакъв начин не се ограничава свободата, когато въвеждаш контролни механизми. И е хубаво това да бъде разписано и да бъде разписано в закона. Защото в момента текста в закона е точно този. Изпълнителният директор на НАП издава указания, които са задължителни за органите по приходите. След като този текст съществува в закона, ние сме длъжни в закона да разпишем по кой начин ще се осъществи контрола или да изменим, че не изпълнителния директор издава указанията, а друго лице.
ПРЕДС. МЕНДА СТОНОВА: Нещо повече, малко по надолу в закона има текст, който казва, че министъра на финансите и той може да издава. Това е ал. 5.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Колеги, мисля че всеки който има опит и е работил дълго време в министерство и е заемал ръководни длъжности му е ясно, че има вътрешна нормативна база, която всяко едно министерство, особено Министерство на финансите, което е едно от ключовите министерства в тази държава, и винаги е било такова, независимо дали е било Народна република България, Царство България или Република България. Ние тръгваме едва ли не да регламентираме закона на контрола, контрольор на контрольора кой да бъде. Това противоречи на духа на законодателството. Затова се създават тези подзаконови нормативни актове, които ги има. Особено в Министерство на финансите съм сигурен, че ги има.
И някак си ми се струва, че трябва да осъзнаем, че ние не може така да тръгнем едва ли не да се опитваме с една такава грешна презумпция в закона да допрецизираме всичко, че едва ли не да не се получават някакви инциденти. То не е защото инцидента се е получил. Аз ако съм бил на мястото на шефа на НАП, след като има затруднения по приходната част, човекът е притискан 100 процента и без да го притискат, съзнанието му като шеф е да осигури колкото се може повече приходи и в този момент е направил това, за да осигури повече приходи. Не го е направил, за да нарушава закона и да създава проблеми. Направил го е най-добросъвестно от името на интересите на държавата. Човекът е изхождал така. Без да съм му адвокат, без да го познавам лично, но мисля, че е го е направил в името на държавата, за да събере повече пари. Ние от този случай да направим така по закона, според ме е едностранчиво. Това го каза и колегата Овчаров. Не може за всеки случай да бутаме отделни текстове, за да не се случи след еди какво си време. Мисля, че не е в духа на законодателство и на подзаконовите нормативни актове. Както ние бяхме Национален институт по опаковане. И съм бил директор там 8 години. Такива правилници си бяха сериозни документи, които трябваше да ги спазваме. Това беше научно-производствено обединение и има 5000 работници, поделения. Така че всяка една институция на различно ниво си има такива актове, които в крайна сметка трябва да се съобразяват с по-висшестоящите нормативни актове. Мисля, че отиваме в друга крайност.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ние коментираме в момента взаимоотношенията НАП - Министерство на финансите регламентирани в закон. Има още два типа взаимоотношения, които са още по-опасни. НАП, НЗОК и НОИ. Там вече може да изникне институционален конфликт на интереси. Докато в Министерство на финансите няма такава опасност. Гледат в една посока. Там е още по-опасно да регламентираме такава обвързаност на актовете, защото може да стане взаимно блокиране на отделни актове.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Аз съм съгласна с всички доводи, които бяха казани в посока, че не трябва да се конкретизира законодателството. Но практиката какво показва. Не само сега, а ако се върнем в годините назад и НАП и шефа на Здравната каса издават едни инструкции, указания, които хората ползват надолу по места. И тези указания са проблем. Проблем са не от сега. Проблем са от много години и ще бъдат проблем. Въпросът е как могат да се решат наистина. Конкретизирайки усложняваме закона, конкретизираме го с една отделна точка с която задължаваме хората издаващи такива указания да ги съгласуват. Аз смятам, че няма нищо лошо в това. По този начин ние ще защитим точно интереса на по-долните нива, на хората, на заинтересованите, на хората по места, които са длъжни да плащат. Този ефект трябва също да го погледнем от всички страни, защото потърпевши са хората. Шефа на НАП прави такова указание, за да събере приходи в хазната. Но кой е потърпевш? Хората от малкия бизнес, хората които плащат.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мисля, че това преди всичко е юридически проблем. Според мен НАП не прави данъчна политика. Данъчната политика я определя министъра като политическо лице. НАП е механизъм. Той е машина за изпълнение на данъчната политика. Ние не бива да ограничаваме първо, правомощията на министъра в рамките на министерството да съгласува както намери той за добре. Да регулира отношенията между различните административни структури. Да контролира и да носи отговорност за това. Така че мисля, че по-важна е тази хоризонтална съгласуваност. Защото в рамките на министерството министъра трябва да има достатъчно степени на свобода, да решава по какъв начин да се съгласуват действията на различните звена. Той носи отговорност. Това е част от данъчната политика.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като се опитваме да правим инцидентно законодателство на базата на един инцидент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е инцидент. Нали се разбрахме, че се оказа, че е практика.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е инцидент. Ние в момента правим закон за инцидент. Питам се какво би станало, ако тази наредба съществуваше в закона по начина по който вие предлагате сега. Указанието щеше да бъде издадена от министъра на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако беше съгласувано с НОИ, МТСП и т.н.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Преди това щеше да бъде изпратено за съгласуване в НОИ, НЗОК. Защо само там? Според мен има и ред структури, където трябва да го изпратим. Включително и ДАНС. Има и други агенции, които харчат пари в тази държава, не е само Националната здравно осигурителна каса. Така че си мисля, че даже и да съществуваше тази наредба, тя нямаше да ни даде абсолютно никаква полза. Само, че щеше да пренесе отговорността върху политическата фигура министъра на финансите. Едва ли това е целта на предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има и такава цел. Искаме да носи политическа отговорност. Когато носи такава, той ще мисли какво подписва.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не искам да защитавам никой. Но поразсъждавайте малко от тази гледна точка. Има Национална агенция по приходите, която е натоварена със сериозни функции и със сериозна отговорност. Не можете да лишите шефа на тази Агенция от правото сам да формулира начина по който си изпълняват служителите му задълженията си. Няма как някакви други агенции да дават становища по този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние не го лишаваме от това право. Контролът не е лишаване от право.
СТОЯН ОВЧАРОВ: Ако искате да преразгледаме целия закон. Да си направим Агенцията както беше едно време, някакъв отдел в министерството. И тогава всичко ще бъде на место.
Проф. ГРОЗДАНОВ: Колеги, аз мисля, че ние в случая омаловажаваме дейността на Министерството на финансите. Към това министерство има дирекция “Данъчна политика”. Тази дирекция се занимава с методологична дейност. А указанията са част от методологията. И затова ние трябва да направим така, че да си оставим функциите на Националната агенция по приходите то да изготвя тези становища, но в крайна сметка министъра на финансите е този, който трябва да ръководи тази данъчна политика. И в неговата компетентност и то му приляга, той да прави съгласуването с Националната здравно осигурителна каса, с НОИ, а не изпълнителния директор на НАП. Иначе ние намаляваме функциите, изземваме функциите на Дирекция “Данъчна политика”. Тогава за какво ни е тази дирекция? Би следвало да закрием дирекцията и да оставим НАП да си провежда данъчната политика, а министъра на финансите да разбира от директора за какво става въпрос. Това в по предходните периоди беше абсолютно недопустимо. Съответно Главно управление данъци, както го наричахме по-рано, да пуска някакви указания и то без знанието на министъра. Нещо повече зам. министър беше шеф на това направление и фактически той го ръководеше. Така, че ние от създаването на министерството си имаме Дирекция “Данъчна политика” и тази дирекция трябва да си изпълнява функциите, да си дава методологията. И затова ми се струва, че колегата Орешарски прекалено много функции е предоставил на изпълнителния директор на НАП и без съгласуване със самия министър да се пускат указания. Това изобщо не трябва да се допуска.
Ще трябва да променим механизма. Има и съответно предложение, поне за съгласуваност, без парафа на министъра на финансите да не може да се въвежда процедура, която променя законодателство. Така е г-н Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте професоре, ви разказвате неща, които са от преди 20 години. Агенцията по приходите не е отдел. Агенцията по приходите е специално формирование, което е специално създадено. А вие наистина ли си мислите, че Стефанов сам е написал това указание, без да е питал министъра на финансите. Наистина ли го мислите това нещо?
Проф. ГРОЗДАНОВ: Да.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: До вчера бях началник отдел “Данъчна методология” в НАП и в същност отговарях за всичките тези указания, които се издават. Искам да ви кажа, че указания са се издавали в НАП, не когато някой си реши. Анализирало се е когато е имало проблем. Всички запитвания от фирми, които са по конкретен проблем са анализирани и указанията са се писали, като целта е била максимално да се обхванат всички зададени въпроси. Може да се е получило някога на практика, всъщност тълкуването, т.е. да се излезе малко с по-широко тълкуване на закона. Но идеята е била всъщност да се обхванат всички възможни варианти, които гражданите и бизнеса са поставяли като проблеми.
Второто, което искам да кажа, че всички указания, които са се издавали от НАП са се съгласували с Дирекция “Данъчна политика”. За конкретното указание, което се коментира за осигуровките, не мога да твърдя, тъй като има отделен отдел “Осигурителна методология”, но специално за указанията, които са третирали данъчното законодателство е съгласувано с Дирекция “Данъчна политика”. Така, че това дори да не го е имало като законов текст, то на практика всъщност се е правило за съгласуване на самите указания. И в същност аз донякъде подкрепям това предложение за съгласуване. Или примерно от НАП да се изготвят предложения за указания, а всъщност или да се издават от министъра на финансите или да се съгласуват с министъра на финансите, защото на практика години наред това се е правило, нищо че не е било записано в закон. Просто са се преглеждали проектоуказанията, коментирали са се и след това са се издавали.
МИЛОШЕВ: За хоризонталната съгласуваност е необходимо в случая например с НОИ, защото срещу тези вноски се дават осигурителни права. Евентуалното включване на тези лица в осигуровка, които бяха цитирани в даденото указание, за тях стават дължими осигурителните вноски. И независимо те дали са ги внесли или не са ги внесли, те ще имат право на болнични. Това време ще им се зачете за стаж. Съответно се създава задължение за плащане. Така, че не толкова механично дали ще се внесат вноските или няма да се внесат вноските, това води до обратни задължения за бюджета на държавното обществено осигуряване да извърши определени плащания на тези лица, които ще бъдат вкарани в осигуровка въз основа на указанието на НАП. Така, че при всяко положение трябва да има съгласуваност, поне външноинституционалната съгласуваност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища? Няма. Колеги, предлагам, да не гласуваме точката и да я отложим за следващото заседание на комисията. Като до тогава продължим още малко с консултациите с юристи и други и тогава да вземем решението. Както и вие да имате възможност още един път да помислите дали изобщо да приемаме подобно изменение, дали да приемем изменението в този вид, в който г-жа Донева го предлага сега. Дали ще е съгласуване, дали ще е становище. Това ще го изчистим. Или направо да възложим на министъра на финансите да издава тези указания, като разширим правомощията му не само за НАП, а и за митницата примерно. Ако има текстове в закона за митниците, които трябва да се поверят. Тук говорим за закони, в които има текстове даващи права. Когато няма такива текстове няма какво да променяме. Затова предлагам да го отложим за другия четвъртък, като ви помоля да поработите по тази тема.
Съгласни сте с това да го отложим. Съгласни сте. Благодаря.
По точка пета
Обсъждане на законопроект за ратифициране на Заемното споразумение “Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 002-02-14, внесен от Министерски съвет на 06.04.2010 г.
Законопроекта ще ни представи г-н Георги Прегьов.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Благодаря г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, става дума за споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие, известна още като Световната банка. Това споразумение има за цел да реализира три компонента. Най-главния от тях е доизграждането на три водоснабдителни язовира. Вторият компонент е създаването на генерални планове. Така наречените мастер планове за техническата инфраструктура и по специално ВиК мрежите в населените места.
И третият компонент е техническа помощ. Аз се надявам, че всички вие разбирате важността и значението на този проект, на целите на този проект. А именно подобряване водоснабдяването на населението на Република България и в частност териториите за които този специално проект е предназначен. Така че тези компоненти, които са предвидени за реализиране наистина пряко ще повлияят за подобряването на този вид услуга на населението, която е както казах от съществено значение, жизнено важна. И аз лично от името на Министерство на регионалното развитие се надявам, че вие ще подкрепите законопроекта за одобряване на това взаимно споразумение. и с това ще допринесем за изграждането на по-добра и по-модерна техническа инфраструктура.
На вашия въпрос. Става въпрос за доизграждането на три язовира. Това са “Луда Яна”, който ще водоснабдява региона на гр. Панагюрище. “Нейковци” за водоснабдяване на Трявна, “Пловдивци” за водоснабдяване на градовете Мадан и Рудозем, както и средства за реконструкция на язовир “Студена”, който участва във водоснабдяването на гр. Перник.
Предполагам, че сте запознати с размера на заема. Той е 80 млн. евро е заема от Световната банка и националното съфинансиране е в порядъка на 20 млн. евро.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси. Заповядайте г-н Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз имам въпрос за компонента техническа помощ какво включва? Ще си позволя повече коментари, ако могат да бъдат в помощ на колегите, че в миналото този заем предлагаше доста голяма компонента техническа помощ, което забави неговото изпълнение, тъй като говорихме със Световната банка да минимализираме така наречените консултантски.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Техническата помощ е дефинирана в компонент 1 на обща стойност 5,12 млн. евро. И обхваща техническа помощ за подготовка на проекти и тръжни документи. Извършен е строителен надзор, одити и консултантски услуги свързани с изпълнението на проекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Пет процента ли е?
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Да пет процента. Зависи към коя база го отнасяте. Ако го отнесете към 100 млн. са 5 процента, ако го отнесете към 75 млн. са малко повече.
Международна банка за възстановяване и развитие позната още като Световната банка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма.
Моля да гласуваме. Който е за да подкрепим този законопроект, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Изчерпахме дневния ред. Благодаря ви до другата седмица.
Закривам заседанието.
/Закрито в 16.30 часа /
2007
201
