П Р О Т О К О Л

№ 8

---

На 22 април 2010 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.05 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам ви на вниманието дневния ред. Всички имате дневния ред, но аз ще ви помоля да направим разместване по точките. И затова ще предложа на вашето внимание да гласуваме следния дневен ред.

Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Обсъждане законопроект за ратифициране на Спогодба между Република България и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и отклоненrе от облагане с данъци на доходите и имуществото, № 002-02-13, внесен от Министерски съвет на 06.04.2010 г.
2. Обсъждане законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, № 054-01-31, внесен от Ваня Донева, Лили Боянова и Светлана Найденова на 01.04.2010 г. /Това е точката от миналата седмица./
3. Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физически лица, № 002-01-25, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г.
4. Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-24, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г.
5. Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-26, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г.
6. Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 002-01-29, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г.
7. Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 002-01-20, внесен от Министерски съвет.
Имате ли предложения, съображения за промяна в дневния ред? Няма. Подлагам на гласуване така предложения от мен дневен ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
На нашето заседание сме поканили да присъстват от страна на вносителите:
Министерство на финансите
Владислав Горанов – зам. министър
Людмила Петкова – директор на Дирекция «Данъчна политика»
Даниела Влъчкова – началник отдел в Дирекция «Данъчна политика»
Венетка Тодорова – началник отдел в Дирекция «Данъчна политика»
Лидия Атева - началник отдел в Дирекция «Данъчна политика»
Поканили сме и колегите от Националната агенция за приходите
Красимир Стефанов – изпълнителен директор
Искра Славчева – директор Дирекция «Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане»
Росен Иванов - директор Диреция «Данъчна методология»
Йосиф Милошев – н-к отдел «Правен» в НОИ
Министерство на околната среда и водите като вносител на законопоректа по Закона за опазване на околната среда и водите г-жа Ваня Григорова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция околна среда и води
Камен Илиев – директор Дирекция «Международна дейност»
Боряна Каменова – н-к отдел «Европейски политики по изменение на климата»
Имаме и гости от:
Българска стопанска камара, Агенцията на застрахователите и Националното сдружение на общините.

Започваме по точка първа
Обсъждане законопроект за ратифициране на Спогодба между Република България и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, № 002-02-13, внесен от Министерски съвет на 06.04.2010 г.
С тази спогодба ще ни запознае г-жа Искра Славчева – директор Дирекция “Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане” в НАП.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, предлаганата на вашето внимание ратификация касае подписаната нова спогодба между България и Германия за избягване на двойното данъчно облагане. Тя бе подписана на 25 януари т.г. Сключването на нова спогодба между България и Германия произтича от факта, че старата спогодба, действаща към настоящия момент представлява един твърде остарял механизъм в областта на международното двойно данъчно облагане. Като имаме предвид факта, че тя е сключвана при условия без данъчни закони. Подписана е през 1987 г. и в нея съществуваха определени непълноти, които пречеха и препятстваха в определен смисъл коректното прилагане на данъчните законодателства и на двете държави. И в този смисъл тя не бе един ефективен инструмент за избягване на проблемите в областта на международното двойно данъчно облагане. А известно е голямото значение на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Те са един от основните фактори за структуриране на икономическото, инвестиционното, културното и всяко друго сътрудничество между двете държави. В този смисъл те са един от стимулите за свободното движение на хора, стоки и капитали в международен аспект.
Новата спогодба, която е на вашето внимание съдържа определени защитни механизми, които старата не съдържа, които освен елиминиране на двойното данъчно облагане имат цел да препятстват отклоненията от данъчното облагане. Същевременно по отношение на България са предвидени доста полезни и доста ефективни клаузи за данъчни ставки, които представляват една балансирана система от гледна точка на икономическото съпоставяне на интересите на двете държави. Така например предвидени са данъчни ставки за всички доходи, които подлежат на облагане с данък при източника – дивидентите, лихвите, авторските, лицензионните възнаграждения.
Важно е да се отбележи, че в много обширен и обстоен аспект е дефинирана и клаузата за обмен на информация между двете държави. Изрично е предвидено, че двете държави ще си обменят и банкова информация. Същевременно тази спогодба съдържа и една съвсем нова клауза, която за първи път включваме в данъчна спогодба, а това е именно клаузата за сътрудничество по събиране на данъчни вземания на двете държави. В този смисъл считаме, че тя е много добра и ще бъде една ефективна спогодба, която определено е съобразена с актуалните данъчни законодателства на двете държави. И в този смисъл ще бъде един доста добър и ефективен инструмент за гарантиране отношенията на двете държави в областта на двойното данъчно облагане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Славчева. Имате думата за въпроси към вносителя. Становища? Няма.
Да преминем към гласуване на първа точка.
Законопроект за ратифициране на спогодбата между Република България и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка втора.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, № 054-01-31, внесен от Ваня Донева, Лили Боянова и Светлана Найденова.
На миналото заседание ние обсъждахме и решихме да направим допълнителни консултации с Правна комисия, с Министерство на финансите, Държавно юрисконсулство и с Правния отдел на Народното събрание. И днес да подложим на гласуване предложеното от трите народни представителки.
Моля г-жа Лили Боянова да ни каже две думи по въпроса преди да преминем към гласуване.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря г-жо председател. Аз няма да се спирам пак за това за или против законопроекта. Искам само да зачета едно становище от Министерство на финансите и по точно.
“Съгласно чл.33 т.1 от устройствения Правилник на Министерство на финансите една от основните функции на Дирекция “Данъчна политика” е да извършва анализ и оценка на българското данъчно законодателство. Унифицирано прилагане и предотвратяване на некоректни практики в областта на прилагането и контрола.” Не само Министерството на финансите, както каза г-жа Стоянова, законопроекта беше съгласуван и с Държавното юрисконсулство, с Правния отдел, с Правната комисия. Бяха взети бележките на Правната комисия и текста, който ние искаме отново да внесем в Комисия. Изглежда по следния начин. Ще го прочета, защото не знам всички колеги дали разполагат с текста и по-точно с неговото изменение.
“В чл.10 се създава нова ал. 5. Указанията по ал.1 т.4 се издават от изпълнителния директор след получаване на становище от министъра на финансите по въпроси на данъчното законодателство, по въпроси на осигурителното законодателство, от министъра на труда и социалната политика или министъра на здравеопазването.” В този вид внасяме текста в комисията за гласуване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Миналият път доста коментирахме. Ако имате въпроси? Заповядайте г-н Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Схващам, че ние възлагаме на министъра на финансите да контролира собствената си подконтролна агенция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние записваме в закона досегашното правомощие на изпълнителния директор. Ще се изпълнява от него след като е получил становище от министъра на финансите за частта на данъчното законодателство и на министъра на труда и социалната политика и здравеопазването в частта на осигурителното законодателство.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Стоянова, според мен това е пълен абсурд. Ние да възлагаме на министъра да контролира звена и администрации, за които той отговаря и на които както чухме по правилник, който той е подписал и създал, той сам си е възложил чрез дирекцията “Данъчна политика” този контрол. Гласувайте си го като искате, но това според мен е нещо, което е абсолютно несъвместимо с този механизъм на работа и с идеята за създаването на Националната агенция по приходите, като самостоятелно звено, самостоятелна администрация. До известна степен независима от останалите администрации.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров, ние го водихме този дебат миналия път, но ще си позволя едно изречение точно защото Националната агенция по приходите има самостоятелност по отношение на контрола и прилагането на данъчното законодателство. Точно затова и думичката, не е съгласувано е становище на министъра, дотолкова, доколкото указанията на изпълнителния директор на НАП по единното прилагане на законодателството, това са неговите указания, отговаря на данъчната политика, която се прави от министъра на финансите, от министъра на труда и социалната политика в частта на осигуровките и министъра на здравеопазването в частта на здравните осигуровки.
Други становища? Няма. Който е съгласен да подкрепим предложения законопроект във вида в който г-жа Боянова го предложи, моля да гласува за - 13.
Против? Шест против. Въздържали се? Няма.
Законопроектът се приема.
Преминаваме към точка трета.
Обсъждане на законопроект за допълнение и изменение на Закона за данъците върху доходите на физически лица, № 002-01-25, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г.
Давам думата на вносителите да ни представят законопоректа.
Господин Горанов вие ли ще вземете думата?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, предложили сме изменения в повечето материални данъчни закони във връзка с мерките, които правителството одобри след съгласуване със социалните партньори за подобряване на приходната част на бюджета в случая, в който представяме изменение в данъчните закони. Точката която в момента обсъждаме, един от предложените законопроекти, а именно изменение в Закона за данъка върху доходите на физическите лица. С него се предвижда въвеждане на окончателен данък върху доходите от парични и предметни печалби получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за харазрта, както и други игри, при които печалбата се определя на случаен принцип. Окончателният данък се удържа от организатора на играта, състезанието или конкурса, когато организатора е местно лице или от физически лица получатели на доходите от парични печалби, когато организатора е чуждестранно лице и когато печалбата е предметна. Тук разчетите са за положителен ефект, разбира се в зависимост от влизането в сила на законопроекта, някъде около 40 млн. допълнително в приходната част на бюджета до края на 2010 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Горанов. Колеги имате думата за въпроси и становища. Заповядайте г-н Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Как разчетохте ефекта като това са случайни събития.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители, как изчисляваме ефекта. По данни естествено, анализ който има при нас. В момента има действащи 20 казина за жива игра, 900 игрални зали и 35 бинга. По годишните декларации и с данните с които разполагаме в НАП годишно в България се изплащат около милиард и половина печалби. И съответно при 10 процентна ставка. Даже нашата оценка е малко по-голяма, но при годишна ставка общо очакваме годишен ефект от порядъка на 148 млн. - 149 млн. лв.
Нашите оценки до края на годината, ако се въведат от 1 юли 2010 г. са приблизително от порядъка на 74 млн. лв., но да приемем, че евентуално в първоначалния старт на тази разпоредба евентуално ще има някакъв отлив от залагане, както се твърди от Асоциацията на хазарта. По този начин изчислена приблизителната оценка до края на годината е от порядъка на около 40 млн. лв.
Нещо повече, ние считаме, че в момента даже ще помогнем на организаторите на подобни игри в България, тъй като за първи път въвеждаме задължението получателите на печалби от организатори на хазартни игри в чужбина да имат задължението да си го декларират. Нещо повече, вчера имахме среща на Извънредния консултативен съвет към Националната агенция за приходите на която присъстваха и Асоциацията на хазарта и Асоциацията на банките в България и се обмисля механизъм по който ние да получаваме данни от Асоциацията на банките за изплатените залагания и изплатените обратно печалби на физическите лица в България.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз мисля, че тези очаквания са доста оптимистични, защото хазарта не е само казина и бинга. Има и други предприятия, върху които тези мерки ще имат негативен ефект. Отчитате 40 млн. положителен ефект, но дали отчитате негативния ефект, който ще има специално върху едно предприятие като Държавната парично предметна лотария. Където ситуацията наистина е доста трудна. Въпросът ми е взели ли сте становища от тях? Примерно когато основните участници в тези игри са предимно хора от третата възраст, хора с по-скромни доходи. Заради кризата участието дори и намалява. Така е и в бингата и в казината. Имах разговор преди по-малко от месец в Добрич със съдържател на казина. Каза, че почти нещата са спрели.
Що касае лотарията. Примерно един човек печели апартамент или печели кола, или печели друга предметна награда като хладилник, телевизор. Как ще се случи това с плащането на тези проценти върху тази предметна награда или дали това допълнително няма да демотивира. В само в лотарията има около, доколкото знам 1200 – 1300 предимно пенсионери, пласьори са това, които си докарват допълнителни доходи. Наистина мисля, че там ще има известен негативен ефект. Как бихте коментирали.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: В интерес на истината нямаме данни за изплатените предметни награди от лотарията, но имаме данни за спортния тотализатор за 2009 г., където е в размер на 55 млн. лв. При всички положения изплатените награди от лотарията са по-малко, а ние говорим за годишен размер от порядъка на 1 млр. и половина изплатени печалби.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако може да ни обясните при предметните награди какъв ще е механизма на удържане на данък и внасяне като механизъм, както и данъчната основа.
ДАНИЕЛА ВЛЪЧКОВА: Предвидения в законопректа механизъм е удържане от организатора на хазартната игра. Данъка се удържа при източника. Той няма да се отрази ни приходите на самия организатор, но ще се отрази на печалбата, която се изплаща на лицето. Предметните награди в момента, така както е предвидено, самото лице в края на годината само да си внесе данъка. Тъй като в противен случай ние винаги сме имали проблеми при облагане при източника на предметните награди. Това нещо би могло да бъде променено по-нататък в закона. Но искам да ви обясня къде е проблема. Проблемът е в това, че давайки предметната награда трябва да кажеш на лицето. Примерно ако е 500 лв. да кажеш на лицето: «Дай ми 50 лв., за да ти внеса данъка.» Не звучи добре. Може би трябва да се помисли малко повече за по-удачен механизъм или не знам доколко е възможно да се дължи от самия организатор, въпреки че ще нарушим принципа на данъка, който е по доходен.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Наистина премислете и се консултирайте с държавната лотария, защото това наистина е много стара държавна институция и организация. Мисля че това може да доведе до наистина унищожаването на държавната лотария. Примерно лотарията купува много предметни награди от най-различен тип. От топки като започнете, чадъри, дребн неща, но хората играят за тях. Това е допълнително потребление. Харчат се пари от предприятието. Ще спре купуването на тези стоки от търговците. И това го има като известен негативен ефект. Вижте колко пари лотарията харчи и т.н. Оценете и тези негативни ефекти, ми е съвета.
РУМЕН ОВЧАРОВ: А променяме ли механизма на облагане на самите организатори на игри? Той преминава ли на облагане на базата на приходи или ще остане на базата на печалба.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Като му дойде времето в корпоративния закон.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние трябва да знаме какво правим. Не може на парче да гледаме. Променяме ли го?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не се променя.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз честно да ви кажа съм малко скептично настроен затова, как точно ще го контролирате изпълнението на този данък при положение, че самите организатори няма да имат интерес в цялата тази работа. Вие оставяте всичко при тях. За какво един организатор ще трябва да декларира, че някой си е спечелил нещо. И този някой после да отиде да си плати данъка върху това.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ще си позволя една препоръка, понеже става дума за Държавната лотария, а тя носи приходи на държавата. Може да обмислите вариант да освободите предметните награди от подобен данък.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако това което чух от главния данъчен шеф кореспондира изобщо по някакъв начин с практиката и с възможността да се случи, аз ще предложа между първо и второ четене ставката да е двойна. Да се съберат двойно повече пари. Трябва никога да не се влизал в казино, никога по телевизията да не си гледал, за да може да си представиш как може да бъде определена от един организатор печалбата на който и да било клиент в едно казино. Точно така Шопов. Работил съм на младини като крупие и знам за какво става въпрос. И човек трябва да си използва житейския опит в полза там, където в момента работи. И аз искам добрите намерения да бъдат облечени с възможности, с реалности и т.н. Тъй като имаме доста богат опит и на тази маса и в тази комисия. И знам за какво става въпрос. В последните 12 години може би има два, три закона, които да са писани без мое участие и материални и процесуални. Има хора, които ще го потвърдят. Така ли е?
При положение, ако мога да се изразя така, с езика на тотото, който е популярен и на лотарията, тегленията са през минута, минута и половина. Вие си мислите, че за пет, шест часа игра някой може да установи каква е печалбата на един играч и след това да му удържи. Ако сериозно го мислите това, аз пак ви казвам, аз съм за двойно облагане на печалбите. Организатора, както казахте, нищо не губи. Клиентът и той нищо не губи, защото като съм спечелил 1000 лв., спечелил съм 800. Ще ми удържат 20 процента. Пак съм доволен. Но това е толкова невъзможно. Аз съм убеден, че ще го приемете. Това изказване го направих, не за да ви откажа, не за да се направя на експерт, а за да имам основание да ви питам догодина по това време.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Цонев. Аз разбирам, че вие не сте против облагането на печалбите от хазартни игри, но считате, че няма механизъм.
ДАРИН МАТОВ: Аз може би ще направя едно продължение на г-н Цонев, но ще започна от там, че всички знаем, че в операторите на хазартни игри при тях данъка, корпоративния, който отиде на 15 процента, поради факта, че се облагат хазартните игри само приходите. Вече при 15 процента данък, отива на 75 процента реален данък при операторите на хазартни игри. Това е нещо, което няма да даде възможност на операторите на хазартни игри да отпускат по-големи печалби или да дават по-нисък коефициент, когато става въпрос за брокерите. В същото време като говорим и за тези 10 процента, аз мисля, че след като влезнаха тези 15 процента корпоративен данък при операторите на хазартни игри, мисля че доста се ограничи дейността на тези оператори. И аз си мисля, че прекалено оптимистично звучат тези 40 млн., които вие очаквате да влезнат като приходи в бюджета и то до края на годината, въпреки че аз чух и малко по-висока цифра от вас. Това е моето становище. Аз лично съм против това.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Наистина поставиха се доста интересни въпроси относно администрирането и то на предметните награди. Интерсно какво е становището на администрацията? Как ще го направи това нещо. Моят въпрос е свързан и с практиката в другите страни. Това как е решено, ако може малко повече информация да получим. Считам, че и на много други места се облагат тези награди. Облагат се приходите от игрите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз разбирам, че вие знаете, че в същност гледаме тези промени като една от антикризисните мерки договорена на тристранния съвет. В този аспект всички, които се изказаха не са против тази мярка да бъде приета като антикризисна, но голяма част от вас се съмняват от очаквания от нея ефект в този размер в който е изчислен, поради механизма на облагането на този вид данък. Правилно ли обобщавам или ако някой е против това мое обобщение?
Ако няма други становища, предлагам да преминем към гласуване предложения законопорект на първо гласуване. Ще вземете ли думата, желаете ли да отговорите, ако има проучване. Ще вземете ли отношение? Имате ли готовност в момента или нямате такава готовност? Нямате.
Тогава подлагам на гласуване. Който е за внесения от Министерски съвет законопроект, моля да гласува.
Против? Четири против. Въздържали се? Четири.
Законопроектът се приема.
Преминаваме към следваща точка.
По точка четвърта
Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-24, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г.
По този законопроект имаме гости.
Г-н Орлин Пенев е тук – председател на Агенцията на застрахователите.
Г-н Константин Велев – член на Управителния съвет
Г-жа Антоанета Димоларова – член на Управителния съвет
Г-н Асен Христов – председател на Надзорния съвет на Еврохолд България
Г-жа Цветанка Крумова – член на Управителния съвет на Асоциация на българските застрахователи.
Г-н Горанов ще ни представите ли законопроекта?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В хода на дебатите в рамките на консултациите със социалните партньори се предложи връщане към един предходен модел на облагане с алтернативен данък, корпоративен върху застрахователните премии. Предлага се данъчната основа да е получените застрахователни и презастрахователни и други премии намалени с брутния размер на отстъпените презастрахователни премии, върнатите презастрахователни премии и приходите от всички други дейности, включително и тези, които нямат пряка връзка със застрахователната дейност.
Не знам дали всички си спомнят, че когато действаше подобен данък в предходни години ставката тогава беше 7 процента за общо застраховане и 2 процента за животозастраховане. На консултациите с партньорите се предложи въвеждането на подобна мярка, но редукцията на ставките е на половина, спрямо съществуващото в предходни години облагане. И в този смисъл са предложенията. С оглед очакванията ни за развитие на икономиката до края на 2010 г. и в следващата година, така също и с оглед осигуряване на един стабилен кешов поток в приходната част на бюджета са предложени и промени в коефициента определящ месечните авансови вноски по Закона за корпоративно подоходно облагане. Същият е определен в годишния Закон за държавния бюджет, в който се предлага и промяна. Предложено е коефициента да бъде увеличен с 10 процента и да стане от 1 на 1,1.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате думата за въпроси и становища. Може и от гостите, ако имате желание.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз малко трудно схващам логиката по кой критерий е избран точно сектора на застраховането, като образно казано, такъв който трябва да бъде наказан от всички останали сектори на българската икономика или на българската финансова система. Неговата печалба ли е много голяма за последната година? Има ли някакви изключителни ръстове в премиите, които се получават. Коя е причината да нарочим точно застраховането. Защо не банковата система примерно? Коя е логиката поради която тристранния съвет се е спрял точно на застраховането? Аз лично малко трудно я схващам тази логика сега поне в момента.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Логиката, както каза и г-н Горанов, просто се връща един механзъм, който действа до 2004 г. и анализа на данните, които ги има в Националната агенция за приходите показва, че след въвеждането на сега действащия механизъм на облагане на застрахователите, данъците към хазната, особено в последните години доста са намаляли. И само ще дам пример. Общите застрахователни и презастраховетрни премии в размер на 2 млр. 528 млн. малко под 6 млн. корпоративен данък платен от всичките 39 застрахователни компании.
2003 г. са 24 млн., 2004 г. са 34 млн. и от 2005 г. – 8 млн., 2006 г. – 15 млн., 2007 г. – 21 млн. , 2008 – 10 млн., 2009 г. – 5700000.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател първо благодаря за възможността да говоря, без да съм член на тази комисия. Надявам се залата да ми гласува доверие, тъй като ще бъда предложен за член на тази комисия. Застрахователите са институционални инвеститори. Посягайки по този начин, създавайки недоверие, ние на практика казваме: «Вие криете данъци.» точно това казваме, нали така? Простичко и ясно. Или криете приходи, които да не бъдат облагани. При институционалния инвеститори, това са институции. Защото са институционални? Защото това са институци на доверието, както са банките. Ние в момента на практика подкопаваме доверието в една институционална, ако приемем този закон, разбира се, към една институция, равностойна на банките. И с това разрушаваме сериозно доверието в цялата финансова система на страната. Това е политически въпрос. И в никакъв случай не е антикризисна мярка. Защото дългосрочната перспектива, от това което ще се случи сега, ако се случи, разбира се, е отново да тласнем част от застрахователния бизнес в сивия сектор. И вместо да намираме алтернативни данъци и да събираме, да търсим алтернативно застраховане. Нещо, с което отдавна сме се разделили. Забравили сме го сякаш, че съществува такова нещо.
От политическа гледна точка смятам и не го подлагам на обсъждане. Просто изразявам нашето мнение, ние ще бъдем категорично против връщането към такова облагане. Доверието в застрахователния бизнес е много силно в България. Хората избягват да се застраховат или да търсят сигурност на своите инвестиции, на своите имоти, на своето имущество по друг начин. Ето затова ние от Синята коалиция няма да подкрепим тази мярка, защото тя не е антикризисна.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, редно е да кажа и нашите съображения и мотиви за гласуването, което правихме досега и което ще продължава от тук нататък. Понеже става дума за антикризисни мерки, нашето разбиране за такива мерки е свързано с това, че те първо трябва да стимуилрат икономическата активност. И второ, трябва да бъдат насочени към ограничаване на публичните разходи. Извън тези два критерия, особено критериите свързани с увеличаване на данъците, а косвено насочени към увеличаване на приходната част, ние смятаме че нямат антикризисно действие и затова няма да ги подкрепим. Това са нашите общи съображения, които използваме когато гласуваме по тези законопроекти и това ще бъде поведените ни за следващите законопроекти, които се предлагат.
Във връзка с това аз имам едно питане. Предвижда ли се, актуализация на бюджета, защото тези промени, които сега гласуваме имат пряка връзка с този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Г-н Горанов понеже този въпрос е по скоро към вас.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Промените имат пряко отношение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Позволявам си да добавя нещо, към нашата позиция, която така добре беше оформена от г-н Имамов. Ние смятаме по повод антикризисните мерки, това е и във връзка с обобщението, което правите, коректно. Дали одобряваме гласуането, дали одобряваме една или друга антикризисна мярка. Позицията на Движението за права и свободи изразявана в последните месеци в медиите и в Парламента и сега е неизменно една и съща. Ние смятаме, че бюджет който предвижда разходването на 42,5 процента от брутния вътрешен продукт заедно с европейската вноска, без нея мисля, че е 41 или 42 е прокризисен по простата причина, че се стреми да изземе такова количество ресурс от населението и бизнеса и това е прокризисна мярка.
В годината в която днес чухме обвинение, че тройната коалиция харчела най-много 2008 г., в смисъл, че това е страхотно харчене, този процент който е критерия е малко над 38. Мисля че е 38,2. Нашата позиция на Движението за права и свободи, тук нека да отворя една скоба. Зададохме такъв въпрос на финансовя министър в залата и той отговори, че така правят всички европейски страни в условията на криза. Искам да кажа, че това не е така. В условията на криза те харчат, но за сметка на дефицита. И в Германия е така, и в Италия, и в Испания и във Франция и във Великобритания, да не говоря за другите страни, където дефицита е огромен. Тъй като ние ще гласуваме против, ние мотивираме своето гласуване против. Тези антикризсни мерки облечени в това законодателство, целящи да повишат приходите, т.е. да изземат от бизнеса и от населението още пари, за нас не са антикризисни, но са прокризисни. И затова питаме и за бюджета, не само във връзка с данъчните закони. Защото ние смятаме, че разходите трябва да бъдат не повече от 39 процента, трябва да бъдат съкратени и ние казахме, че ще гласуваме такава промяна, ако бъде внесена като кризисна мярка, като най-важната кризисна мярка, намаляване на разходите на това ниво. А не стремеж да се увеличат приходите, за да се достигне до равнището предвидено в бюджета. И затова питаме дали ще има актуализация във връзка с тези промени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще помоля г-н Горанов накратко и да се върнем към застрахователите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По първия въпрос на г-н Имамов. Ако се налагаше актуализация на приходната част на бюджета нямаше да се налага приемането на тези закони. Тоест, целта на приемането на подобни мерки е да гарантират изпълнението на разчетите, така както са включени в Закона за държавния бюджет. В този смисъл безспорно в един момент, макар че ваши са думите, че за два месеца не трябва да се търси повод за актуализация. Тоест, нито един бюджет не е актуализиран на база изпълнение от два месеца. Няма да се размине на изпълнителната власт да не си прекрои финансови план. Но това засега се изчаква, за да се види всъщност действителната тенденция. Тъй като едва ли ще е най-целесъобразно на всеки два месеца да се влиза в парламента и да се хаби енергия за нови оценки и нови разчети и прекрояване на показателите по консолидираната фискална програма. Вероятно подобни преоценки на показателите ще бъдат извършени във второто полугодие, след като се видят реалните тенденции. Въпросът ви е резонен в контекста на съществуващите норми в Закона за устройство на държавния бюджет, но вероятно приемате и моята хипотеза, че тези мерки са насочени към изпълнение на съществуващите разчети в Закона за държавния бюджет.
Коментарът който бих могъл да направя към думите на г-н Цонев, категорично се предприемат мерки и в намаляване на разходната част, но това с което не съм съгласен е, че всъщност разходния таван надминава 40 на сто от брутния вътрешен продукт. Оценките за брутния вътрешен продукт с които работим, са че той в 2010 г. ще бъде малко над 68 млр. последните оценки с които работим са 68 млр. 061 млн. въпреки че има някои оценки, които са с няколко десетки милиона по-високи от номиналния размер на очаквания брутен продукт, който ви споменах. При тези оценки, ако съпоставим разчета на разходите по консолидираната фискална програма коригиран с мерките вече възприети от правителството. Общият размер на разходите спрямо брутния вътрешен продукт ще бъде под 37 на сто. В този смисъл една политика, която е за задържане на размера на публичните разходи под 40 на сто ще бъде приложена и през 2010 г.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз смятам, че това което каза г-н Горанов е много коректно и много точно. И такъв тип политика ще бъде подкрепена от нас. Но това което цитирах аз е записано в Закона за държавния бюджет вече приет. Това е още едно основание, ако трябва да бъде коригиран, наистина да има такава корекция и там да бъдат гледани тези неща в пакет и т.н. Няма го пред мен Закона за бюджета, но аз цитирах ред от Закона за бюджета. Така че ако има корекция на брутния вътрешен продукт, нормално е в условията на криза да има такава корекция. Никой не може да бъде точен в прогнозата си. Тук се солидализирам с вас. Но такава корекция най-вероятно ще има.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Динамиката на кризата провокира всички икономисти да се упражняват какви са оценките. Към август месец с който работехме, когато внасяхме законопроекта за държавния бюджет оценките на Българска народна банка, на Агенцията за икономически анализи и прогнози само след няколко месеца бяха прекроени така, че се разминаха с една година. В период на криза е много трудно да се дават надеждни оценки. И именно това ни кара да не бързаме февруари или март да прекрояваме наново цялата сметка. Няма да се размине без това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на председателя на Управителния съвет на Агенцията на застрахователите. Господин Пенев заповядайте.
ОРЛИН ПЕНЕВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, съвсем накратко бих искал да изложа мотивите, които имаме против прилагането на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Основното е, че подобна практика в страните от Европейския съюз не съществува. Прилагат се само косвени данъци и парафискални такси. Това първо. Второ, въвеждането на данък върху застрахователните премии ще доведе до прекомерна данъчна тежест върху застрахователните дружества и до влошаване на и без това лошите им финансови резултати в края на тази година. Поставя от друга страна в неравностойно положение застрахователните дружества спрямо останалите стопански субекти на пазара на финансовите услуги.
Основният ефект от прилагането на такъв данък ще бъде оскъпяването на финансовите услуги, на застрахователите и по този начин те ще станат неконкурентно способни по отношеине на услугите предоставени от банковите и пенсионно осигурителни институции.
Налице е сериозен отлив в последните 15 месеца от застрахователните услуги в страната. Имаме спад миналата година среден за страната с 6 процента, който продължава да се задълбочава в началото на тази година. От друга страна считаме, че ще се предизвика отлив на инвеститора от пазара на застрахователни услуги и прехвърляне на бизнеса в други държави или така наречената данъчна миграция. Като цяло ще се отрази негативно на имиджа на страната като бизнес среда, поради самата непредвидимост на данъчното законодателство, което се сменя твърде често.
Аз бих искал да подчертая, че застрахователните компании ще бъдат поставени в неравностойно положение от останалите стопански субекти на финансовия пазар и това донякъде противоречи и на чл. 19 ал. 2 от Конституцията на България, който казва: «Всички стопански субекти гарантират на всички граждани еднакви правни условия за стопанска дейност.
От друга страна самите застрахователни предприятия са задължени да формират резерви по Кодекса за застраховането и да инвестират в определени активи. Получава се противоречие от страна на законодателя, веднъж който регулира инвестициите и резервите, а от друга страна иска да ги обложи.
С приложените промени се приравнавя дейността на застрахователните дружества с дейността на хазартния бизнес, което няма логично обяснение, тъй като хазартния бизнес е на алтернативен данък, по простата причина, че от едната страна застрахователите изпълняват и социални функции, имайки предвид основно застраховката гражданска отговорност.
Получава се и двойно данъчно облагане по така предложения закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Така нареченото налагане на данък върху данък, което противоречи според нас на доста европейски директиви към настоящия момент. Липсват и убедителни аргументи в самото предложение за самата ставка на данъка.
Друго което бих могъл да подчертая, че плащането на тези данъци може да доведе до декапитализация на застрахователното дружество, което според регулацията на икономически финансов надзор ще наложи самите инвестиори да наливат капитал в застрахователните дружества отново.
Не искам да коментирам отделно параграфите на Закона за изменение и допълнение на корпоративното подоходно облагане и Закона за местните данъци и такси, където може да се стигне до правни абсурди, както са записани. Това е съвсем накратко, което бих могъл да кажа. Ако искате нямаме нищо против, може да коментираме всеки един член по така предложения закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
АСЕН ХРИСТОВ: Един пояснителен въпрос. Да коментирате аргумента ви данък въху данъка. Да го поясните по-добре.
ОРЛИН ПЕНЕВ: Ще ви дам най-простия пример и може би г-н Христов ще ви каже. Най-простия пример, застрахователите в момента издават удостоверение за застрахователна стойност при прехвърляне при покупко-продажба на автомобили. Върху който всеки застраховател начислява такса, която е с ДДС. В Закона е записано че ние трябва да плащаме корпоративен данък въху всички други приходи. Това е част от прихода. Тоест, ние ще плащаме върху прихода от ДДС, допълнителен корпоративен данък.
АСЕН ХРИСТОВ: Нека да уточним. Аз ще дам няколко конкретни примера. Първо искам само да кажа на г-н Горанов във връзка с това, че каза, че преди години са се получавали повече данъци в бюджета и после са намаляли. 2004 г. нека да обърнем внимание върху следното. Резервите на всички застрахователи са били 500 млн. В момента резервите са, ако там е г-н Атанасов от Комисията, може и да ме поправи, но мисля, че са над 1 млр. 200 млн. лв. Това означава 700 млн. лв. повече резерви на застрахователите. Какво означава това от счетоводна гледна точка вие ще ме разберете. Означава, че 700 млн. лв. ние сме направили повече разход. Как искате за три години да платим данък върху печалбата, като в същото време именно поради директивите на Европейския съюз ние заделяме резерви, които са разход. Ние няма как да платим данък печалба, като 700 млн. Ако работехме по старите условия, каквито бяха г-н Горанов 2004 г., върху тези 700 млн. досега щяхме да платим 70 млн. поне. Ето ви ги 20 млн. на година. Тези пари обаче са останали в България и работят тук.
Само ще се спра на няколко абсурда какво има опасност да приемем. Защото това са абсурди. Казахме застрахователите. Вие казахте, че ще обложите всички приходи, освен тези, които са от премии. Всички застрахователи са регистрирани по ДДС. Те имат приходи от премии, приходи от издаване на удостоверения, приходи от обслужване на външни компании, западни компании, които тук ги обслужваме и обслужваме техните щети. На тези вторите приходи ние начисляваме ДДС. Това означава, че като издаваме едно удостоверение за кола, взимам 10 лв. и 2 лв. ДДС общо 12 лв. Сега вие искате да обложим тези 12 лв. с новите 3,5 процент. Тоест, вие има опасност да обложите и тези 2 лв. с 3,5 процента още един данък. И става данък върху данък.
Искам да ви обърна внимание, че специално тук нашите юристи са извадили част от директивите на Европейския съюз. «Страна която приеме данък върху данък, подлежи на санкция.» Санкциите може да стигнат и 20 млн. лв. Искате да глобим България. Няма такова нещо данък върху данък.
Второ, никой не обръща внимание какво ДДС вкарваме. Но застрахователите си връщат от ДДС като данъчен кредит само процент, който е равен на процента на техните приходи, които те имат с ДДС. Тъй като болшинството ни приходи 99 процента са от застрахователни премии, а само 1 процент с ДДС, ние си връщаме не повече като данъчен кредит 1 процент от ДДС. Но сега като обложите застрахователните премии с 3,5 вие променяте това съотношение. Като промените това съотношение ние трябва да сравняваме ДДС кредита с някакъв нов данък. Влиза в правен абсурд. Много ви моля, това са правни абсурди.
Следващото нещо, застраховаталят има едно нещо, което е казано, регрес. Ние плащаме щета 100 лв. на даден човек по каско и след това тези 100 лв. ги взимаме от застрахователя, който е застраховал виновния по гражданска. Това вие искате да го обложите с данък оборот. Пак 3,5 процента. Значи аз съм платил 100 лв., а от там ще си вземат 97,5 лв. Излиза, че вие ще ни облагате дори разходите.
Още един въпрос. Господин Горанов важно е. Застрахователните приходи от инвестиции. Голяма част от нашите акитви са инвестирани на борсата. Там акциите се менят всеки месец или всеки ден. За тримесечие има специална наредба по която ние, когато заделяме резервите г-н Атанасов е там и ще ви каже, ние оценяваме колко е стойността на акциите. Ако акциите в които сме инвестирали това тримесечие са 150 лв., а следващото тримесечие 180 лв., върху тези 30 лв. ние ще платим 3,5 процента. Но след два месеца те могат да паднат. Ние не плащаме нищо. След още два месеца пак могат да се качат. Пак плащаме. Излиза, че това е просто източване на застрахователната компания.
Нещо друго. Нарушаваме незнам колко разпоредби на България за двойно данъчно облагане. Дружеството което ръководя има друга застрахователна компания Евроинс – Румъния, Евроинс – България. Евроинс – Румъния презастрахова при нас. Там ние плащаме един данък. Тук ще плащаме втори данък върху приходите, които идват от презастрахователна дейност. Двойно го облагаме. По същия начин има 350 компании, които работят на българския пазар и са регистрирани и те сега ще трябва да бъдат обложени тук и втори път в техните европейски страни с данък печалба. Отново двойно облагане.
Искам да ви кажа, че тук ще се стигне до това, че почти всички западни посланци ще скочат. Това е несериозно. Ще ни обложите. Ние имаме приходи от лихви. Излиза, че ние сме единствения сектор обложен върху 3,5 процента върху приходите от лихви. Давам ви пример за абсурди.
Този данък, който беше 2004 г. България не беше в Европейския съюз. След него вашите колеги в министерствата по техни предложения, погледнете като го отмениха, промениха 17 закона. Смятате ли сега,че само с това приемане в този закон, вие ще приемете такива абсурди, че след това ще дадете възможност и политически да ви атакуват и по всякакъв друг повод.
И най-накрая един прост въпрос. Има директива на Европейския съюз, която се цитираше на тристранката, с която се казва, че застраховането трябва да бъде облагано с косвени данъци. Ако данъка, когато го сложим върху премиите е косвен, то данъка върху инвестициите или върху данъка, който ще плащаме ние върху лихвите ще става пряк. Този данък, който го облагате косвен ли е, пряк ли е? Дори ние да не го направим, българските компании – Дженерали, Алианс те ще отидат и ще го атакуват в Люксембург. Искате ли България да бъде съдена там?
Това което ще ви помоля е следното. Министерския съвет да си оттегли предложението. Не поставяйте колегите си тук в състояние да гласуват нещо, което има и политически отенък. Това което се каним да направим е страшно. Това са ми мотивите.
И във връзка с това, малко отклонение, може и да разведря атмосферата. Искам да ви кажа да прочетете в историята, 1928 – 1929 г. в Америка е въведен данък солидарност. Какво означава той. В България има 2 млн. работещи. При този данък всеки от работещите, всеки ден заделя някаква част. Да речем тук може да е 50 ст. или 1 лв. на ден, едно билетче от градския транспорт. 250 работни дни по 2 млн. работещи са 500 млн. бюджет. Не случайно е наречен данък солидарност. Отменен е 1931 г. Тук може да го приемем същото. Много е бързо. Не е популярно. Но ако народа стои в момента, така както казваме зад това, че всички трябва да поемат тежестта от кризата, тя трябва да се поеме именно от работещите. Да го направим това. 2 млн. по 1 лев на ден са 500 млн.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Това е извън темата на нашия законопроект.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Каква част от приходите на застрахователните дружества са така наречените други приходи, освен премиите? Какъв процент са премиите, какъв процент са другите приходи? И за какви суми говорим? Грубо разбира се, ако може точно да ни кажете добре.
ЦВЕТАНКА КРУМОВА: Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо председател, аз искам да уточня въпроса не толкова от гледна точка на сумите, от гледна точка на понятията, които са записани в предложената данъчна основа. Какво означава приходи от други дейности в застраховането. Трябва ясно да се разбере, че съгласно чл. 9 ал. 3 от Кодекса за застраховането и така е било във всички закони, които уреждат застраховането досега, на застрахователите им е забранено да извършват всякаква друга търговска дейност. Ние нямаме право по закон да извършваме никаква друга търговска дейност. За какво става въпрос когато говорим за приходи от други дейности в застраховането.
Бих искала да насоча вниманието към това, че ние в момента разглеждаме един наистина вече остарял данъчен модел, който показа доста недостатъци във времето когато действаше.
Повод на тогавашния чл.11 от отменения закон за корпоративното подоходно облагане имаше повече може би от 10 – 12 дела в съда по повод на данъчни ревизионни актове. Те показаха неяснотата на текста, който в момента е възпроизведен 1 към 1 в настоящия проект. Този текст е неясен, неточен и предизвика наистина много проблеми при тълкуването. Може да се направи справка, че всичките дела от този характер приключиха в полза на застрахователите на данъчните субекти и може би може да се провери и колко лихви са били платени по тях от държавта за тези застрахователи, окито са си внесли данъка по данъчно ревизионния акт.
Но да се върна на други приходи от други дейности. На нас ни е забранено да извършваме всякаква друга търговска дейност. За какво става въпрос тогава. Да, ако застрахователя извършва някаква търговска дейност в нарушение на Кодекса на застраховането и това би могло да бъде установено единствено с акт на компетентния орган, това е Комисия за финансов надзор, да тогава би могъл да бъде облаган по този ред. Но какви са тези други дейности, които ние може да извършваме. В момента законосъобразно има само две такива. Едната е споменатото вече издаване на удостоверения, което Закона за местните данъци и такси ни задължава да правим. И другото е, второто и третото изречение на чл. 9 ал. 3 от Кодекса за застраховането, съгласно който уреждането на претенции за сметка на чуждестранни застрахователи, когато застрахователя не поема застрахователен риск, но получава възнаграждение, не се явява друга търговска дейност, тя се счита за застрахователна дейност, но не е застраховане, защото ние там нямаме застрахователна премия. Нека да стане ясно, че ние не извършваме никакви други дейности освен застраховане и презастраховане.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Да ни ориентирате все пак за какви суми става въпрос.
АСЕН ХРИСТОВ: Господин Овчаров, става дума за застрахователен приод между 1 и 2 процента за всеки застраховател по тези две дейности. Но приходите от регресии, става въпрос, че застрахователите имат приходи от регресии между 10 и 15 и 20 процента от дейността. А там така както е описано в закона ние ще дадем 100 лв. и ще получим 97 от другия застраховател. Защо? Къде има в света облагане на разходната част? Най-важното са опасните правни абсурди, които ще създадем с другите закони.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Целта на Комисията е да си изясним нещата и да си формираме становището.
ЕМИЛ АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, колеги, тъй като възникнаха няколко въпроса на които аз мисля, че на база на това, че днес практически се публикува информацията за застрахователния пазар и я имам пред себе си. Това което искам да кажа във връзка с изказването на г-н Асен Христов, че в момента брутните технически резерви заделени от дружествата по общо застраховане са близо 1 млр. 300 млн., а за дружествата по животозастраховане са 505 млн. В тази връзка, тъй като резервите са нещо, което е специфично за застрахователния бизнес, бих искал да изтъкна факта, че действително тук се съдържа едно вътрешно присъщо, но съвсем обективно противоречие, че примерно аз съвсем откровено мога да си призная, че една от нашите основни цели е да накараме застрахователите да заделят повече резерви, тъй като това са средствата, които в крайна сметка отиват за изплащане на обезщетения на потребителите на застрахователни услуги. И освен като наша първостепенна цел да поддържаме и да се стремим по всякакъв начин да се грижим за финансовата стабилност на бранша, на отделните застрахователни компании, другата ни цел е да защитаваме интересите на потребителите именно в този аспект, тъй като в ред други аспеки ние нямаме компетентност. В това отношение какво означават тези цифри.
В сравнение с миналата година те са се повишили със 7,4 процента по отношение на общото застраховане и с 10,7 процента по отношение на животозастраховането. Това означава, че това са средства, които са отишли в разход на застрахователните компании, на застрахователния бранш.
Другото нещо, което искам да кажа е във връзка с питането на г-н Овчаров. Приходите, които ние сме смятали и които са от други дейности извън тези, които са в така наречения технически отчет за 2009 г. са в размер на близо 105 млн. Тук обаче говорим само за общо застраховане. Приходите от инвестиции и други приходи. Тези приходи би трябвало по новия проектозакон да бъдат обложени. Тези приходи са в резултат на дейността по инвестиране на резервите и на собствените средства на застрахователите и в същност играят много важна роля за тяхната финансова стабилност.
Още един момент, който искам да изтъкна е презастрахователната дейност. На практика миналата година на българския пазар се появи първия и единствен професионален презастраховател. Той дойде на българския пазар по всяка вероятност, тук има представители, те ще кажат дали е така, но по всяка вероятност заради благоприятното данъчно третиране. Преди този инвеститор беше в Кипър. Там обемите вече са изключително сериозни и говорим за някъде около 1 млр. 350 млн. Или по отношение на целия застрахователен сектор този играч на пазара заема едно изключително важно място. И тази година, ако се отчете данъка, който поне аз мога да кажа, че на база на информацията, която ние получаваме въз основа на наредбите и на счетоводните отчети, че според мен печалбата, която «Джи Пи Презастраховане» ЕАД трябва да плати е някъде около 30 – 35 млн.
АСЕН ХРИСТОВ: Бих искал да уточня, че данъка вече е платен. И аз лично се учудих на данните, които от Националната агенция по приходите бяха изнесени като данъци събрани от държавата от страна на застрахователния бранш за 2009 г. Защото само «Джи Пи Презастраховане» ЕАД, позволявам си това да го кажа, тъй като аз съм един от представляващи «Джи Пи Презастраховане» ЕАД, това е презастрахователната компания на група Дженерали, която беше установена в България преди година и половина. 2009 г. е първата година, в която компанията реално осъществяваше своята дейност. 2008 г. беше така да се каже, подготвителна година. А за 2009 г., както г-н Атанасов правилно отбеляза, тъй като това са данните, които те събират, прихода на тази компаня е 1 млр. 350 млн. лв., а печалбата е над 300 млн. лв. и данъка, който е платен на държавата е около 31 млн. лв. казвам го грубо. Затова тази цифра от 5 млн. е меко казано изненадваща.
Бих искал също така да кажа, че вече е внесена и авансовата вноска, първата за тази година в размер на 10 млн. лв.
ЕМИЛ АТАНАСОВ: За 2009 г., които ще се плащат през 2010 г. не сме съобщавали данни, а съобщихме за 2008 г. през 2009 г. Ние знаем колко вие сте платили като компания, но нека да изкараме вашия платен данък и вашата печалба и ако може от КТМ да кажат за останалите 39 компании колко е печалбата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз също бих помолила, ако имате данни да коментирате цифрите изнесени от изпълнителния директор на НАП за 2 млр. приходи и 6 млн. данък печалба за 2009 г.
ЕМИЛ АТАНАСОВ: Това което искам да уточня е, че приходите вероятно включват освен общо животозастраховане и презастраховането, за което споменахме, че за първи път има цяла финансова година през 2009 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тези 2 млр. не включват тези 1 млр. и половина на Дженерали. Нали така? Не включва оборота и данъка не включва. Затова искам да коментирате оборота през 2009 г. на останалите, не на този голям презастраховател и съотношението към данък върху печалбата. Може ли някой да ми обясни има ли обективни причини да пада така данъка върху печалбата при положение, че растат оборотите.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ: Аз ще кажа това, което е от гледна точка на Комисята за финансов надзор. Получаваме като информация и предполагаме, че колегите ще кажат в различните компании. По отношение на цифрите. Общо застраховане, брутни, начислени премии 1 млр. 459 млн. По отношение на животозастраховане, 222 млн. Ако ги съберем тези две цифри се получава 1 млр. 670 000. Затова аз казвам, че ако цифрата е над 2 млр. очевидно би трябвало да включва и нещо друго.
По отношение на резервите, както вече казах има увеличение на резервите с 10 процента при единия сектор и със 7 и нещо., което означава, че това автоматично отива в разхода.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Презастрахователят длъжен ли е да прави тези резерви, които трябва да правят другите застрахотавателни дружества.
ЕМИЛ АТАНАСОВ: Застрахователите правят така наречените застрахователни резерви. Презастрахователя прави презастрахователни резерви.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Може да си направим извода от една компания, която сме да твърдя, че е за пример, колко плащат те и останалите 39 застрахователя колко плащат при едни и същи условия.
ЕМИЛ АТАНАСОВ: Не би било коректно да се съпоставят, тъй като тази презастрахователна компания фактически нейния бизнес идва от нейните клонове, от групата на Дженерали и на практика тя е дошла тук, отново казвам, не знам дали г-н Велев ще потвърди, тя е дошла, заради благоприятното данъчно третиране. И ако то отпадне аз не мога да кажа какво ще се случи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОАВ: Това е ясно. Ние искахме цифрите да се коментират, които изнесе г-н Стефанов, които изключват презастрахователя.
ЕМИЛ АТАНАСОВ: По отношение на данъка който плащат. Компаниите, които са на загуба, естествено, че не плащат данък, тъй като застрахователния сектор в момента е в доста тежко положение по отношение на финансовия резултат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е за 2009 г. И за предходните години нещата изглеждат по подобен начин, затова да коментирате.
ЕМИЛ АТАНАСОВ: Това е въпрос, който мисля че г-н Агов много точно го постави. И той вече касае други институции. Тоест, Комисията за финансов надзор не заверява одитните отчети на изготвящите счетоводните отчети. Само виждаме какви са крайните резултати.
Друго нещо, което бих могъл да кажа е, че във връзка с тази промяна, която е направила в предишен период от 2004 г. в нормативната уредба, относителния дял на презастраховането през 2001 – 2004 г. се движи някъде между 32 и 43 процента. А след 2004 г. последователно намалява и от 26 процента отива на 14 процента. Тоест, тук се оказва, че при по-благоприятното данъчно третиране съответно по-малко се използват презастрахователни форми. Дали това ще продължи да бъде така също е един въпрос.
Това което е най-важното, което аз бих желал да кажа е, че цифрите винаги могат да бъдат предоставени. В средствата за масова информация се появи на няколко места идея да бъде обсъдено от застрахователите, от вносителите и от Комисията за финансов надзор. И това което аз мисля, че е много съществен проблем, че в крайна сметка никой от нас не е направил цялостен анализ на въздействието. Всеки от нас има частична информация. Огледал е едни или други страни, които биха могли да въздействат. Тук г-н Христов каза, предполагам че имаше предвид тези участници на пазара, които по линия на свобода на предоставени услуги и установили се на българския пазар, но е твърде вероятно, тъй като те няма да бъдат подложен на този данък. Зависи това дали е пряк или косвен данък. Също чисто методологически това не е напълно ясно и има различни тълкувания. Що се отнася до директивата, тя казва, че особено тази нейна версия, при която в момента действат други директиви. Да не забравяме, че застрахователната директива, която е платежоспособност не е влезнала още в сила. В момента има две други директиви, които на практика текстовете от тях са почти изцяло внедрени в новата директива. Тя ще започне да действа края на 2012 и началото на 2013 г. и там се казва, че подлежи сектора. И в двете сегашни директиви се казва, изключитлено и в животозастраховането и в общото застраховане, докато в новата директива се казва, че подлежи единствено на косвени. Тоест има методологически ред, въпроси, които действително трябва да се огледат много внимателно и да се преценят както в краткосрочен, така и в дългосрочен план как ще въздействат на пазара.
От гледна точка на Комисията за финансов надзор това, което нас ни вълнува е финансовата стабилност на сектора и това е нашата основна цел и стремеж.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Колеги, аз имам един въпрос към г-н Христов. Участваха ли застрахователните и презастрахователните дружества или Асоциацията на застрахователите в тези преговори, които се водеха при тристранката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Там имаше работодатели. Те бяха ли от страната на работодателите?
КИРЧО ДИМИТРОВ: Защото данните, които изнасят тук, аз останах с впечатление, че са изненада за финасовото министерство. Ние знаем, че от политическите партии дори и тези представени в парламента също не бяха поканени. Това е единия ми въпрос.
И вторият ми въпрос, възможно ли е тези резерви да бъдат изнесени на вън, тъй като знаем, че голяма част от тези застрахователни дружества, майките им са регистрирани в други държави.
АСЕН ХРИСТОВ: Ще ви отоворя много кратко. Аз обичам да давам примери. Колегата каза тук, че 2003 г. презастраховането е било в размер на 40 процента. Това означава, че 40 процента от приходите, които сме взимали сме ги изнасяли извън България. В момента е паднало на 14. И в същото време резервите се увуеличават. Това означава, че тези близо 30 процента, 29 са останали в България. Това са тези 700 млн. лв. вложени в банки, в ДЦК, в акции на борсата. Те работят за България. За застрахователя това означава разлика. Това означава загуба. Чисто счетоводно. И затова не сме платили данък печалба. Но тя остава в България.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Тя е изкуствена загуба, която загуба след това я приспадате в следващите години. Тези пари, които в момента при вас се водят чисто счетоводна загуба, те са си реални пари, които вие, както казахте ви носят някаква доходност.
АСЕН ХРИСТОВ: Вие искате да обложите и тази доходност. Вие искате да обложите и тези пари. Това са застрахователни резерви. Тези резерви ние не можем да си ги сложим в джоба. Те могат да бъдат инвестирани единствено в ДЦК, акции на борсата, депозити. Искате в момента да увеличим разходите. Да увелиим презастрахователния дял, което означава ние да продадем ДЦК. Представете си, че всички застрахователни дружества, точно това е отговора на втория въпрос, всички те започнат да презастраховат повече при техните майки, за да спестят тези 3,5 процента. Прекрасно. Това означава да изнесем извън България 700 млн., да продадем ДЦК-тата и яхтите на борсата. Борсата няма да я има утре.
Аз не случайно ви обърнах внимание преди малко. Оставате индиректните неща, които сега се разкриват за икономиката. Ние не мислим само за фискалната част. Ние наистина трябва да мислим и за икономиката. А на тази икономика й трябват пари и ние трябва да ги извадим. За да може да влезнат 10, 15, 20 млн. в бюджета, вие искате да извадим 700 млн. на вън.
И нещо друго за директивата, искам специално да обърна внимание. С този данък България ще реши директива 138/ 2009 относно, започването и упражняването на застрахователния и презастрахователния дял, което има за цел да предотврати съществуващите различия в законодателството, които водят до изкривяване на конкуренцията в областта на предоставени застрахователни услуги § 87.
Следващият параграаф. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз. След приемането на така директива през периода за въвеждането й 2012 г. в националното законодателство всяка държава членка трябва да се въздържа от приемането на нормативни актове, които могат да компрометират постигането на целите на директивата. Неизпълнението може да доведе до санкции за България. И отново казах, ако проверите санкците могат да бъдат над 20 млн. лв. и да достигнат тези, които бяха за заменките. Аз съвсем сериозно казвам. Единственото нещо, не поставяйте колегите си тук в ситуация да гласуват пратийно или не. Моля Министерския съвет да отегли предложението си. Защото ако съм на мястото на опозицията, аз ще гласувам за приемане на това, за да мога след това да поставя правителството и всичко останало в смешно положение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли народни представители, които искат да вземат думата преди да дам думата на представителя на презастрахователя.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може би по-добре беше да няма коментари и аз да се въздържа. Но очевидно е необходимо да направя още веднъж това обобщение. Идеята да използваме икономическия бум и да намалим данъците на ниво под офшорните зони беше точно тази. Вие я виждате реализирана сега в лицето на една презастрахователна компания.
Обръщам се към Красимир Стефанов и към останалите колеги от приходната администрация, на чиято страна съм бил винаги в политическата си кариера. Сумарният ефект ще бъде по-слаб, колеги. Сумарният фискален, данъчен ефект ще бъде по-слаб. За да не разводнявам, няма никакъв смисъл да го аргументирам. Ако една компания, която е дошла тук заради това данъчно облагане и събира приходи от цяла Европа и плаща данъци тук, на нашия фиск, а не на италианския, не на кипърския, това е частен пример. Има още много такива примери. И ние ако я принудим да отиде другаде, за тези 20 млн., които ще ги вземете колко ще загубите?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви г-н Цонев предлагам да прекратим разискванията. Мисля че на всички ни се изясни, че има много проблеми в този законопроект. Освен това аз си позволявам да ви прочета част от решението на правителството за одобряване мерките за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция. В т. 9, която касае промяна на начина на облагане на застрахователните премии в съответствие с чл.157 от директива 2009 138 от 25 ноември 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета. След провеждане на консултации между Министерство на финансите и Комисията за финансов надзор и Асоциацията на българските застрахователи. За мен е очевидно, че тези консултации не са проведени. Освен това мисля, че не си изяснихме докрай дали наистина тези промени съответстват на директивата или несъответстват. Затова предлагам да вземем решение по тази точка. Да продължим дебата и да отложим гласуването за следващата седмица. Като междувременно искам да помоля финансовото министерство да свика работна група с така посочените тук страни, на която да покани представители на Бюджетната комисия и да може следващия четвъртък да коментираме по-ясно и точно проблема.
Който е съгласен с това мое предложение, моля да гласува.
Против? Няма. Въздърали се? Няма.
Приема се. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тъй като в момента видяхме, че в Закона за промените в корпоративното облагане има какво да се коментира и го отложихме току за следващата седмица, аз бих помолил и предложил и ако се гласува да отложим и да направим едно прегласуване на първата точка. Това е Закона да данъка върху облагане на физическите лица, да получим малко повече информация от страна на Министерство на финансите по начина по който смята да администрира събирането на данъчните приходи най- вече от предметните награди и малко повече информация да получим за практиката в останалите европейски страни. И да го прегласуваме това нещо за следващия четвъртък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже отворих решението на правителството и в предишната точка 8, която касае въвеждането на окончателен данък въху доходите от парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, както и от други игри при които печалбата се определя на случаен принцип, министъра на финансите след обстоен анализ и становище от Комисия по хазарта, Асоциация на операторите в хазартните игри да предложи решение на Министерски съвет.
Имаме ли техните становища?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Има постъпили писмени становище. Разбира се, те са в смисъла в който коментарите бяха направени днес. Но консултации по начина по който е формулирано в това, което четете. Това което всъщност не е решението, а табличка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То е част от решението.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Официалният акт на Министерския съвет изглежда по друг начни и е коректно това, което коментирате, че среща обсъждане не се е състояла.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, предлагам на гласуване и по тази точка. Ако има съгласие да оставим окончателното гласуване. Предлагам да гласуваме да отменим гласуването по предходната точка, а именно точката за законопроекта за допълнение и изменение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица № 002-01-25 и да го отложим за следващия четвъртък. Като отново да помоля Министерство на финансите да организира такава работна група, съобразно записа в решението на Министерски съвет.
Който е съгласен с това, което ви предложих, моля да гласува
Против Няма. Въздържали се? Трима въздържали се?
Приема се.
Преминаваме към следващата точка пета.
Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-26, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г.
Господин Горанов, моля ви да представите от името на правителството.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Законодателната инициатива на Министерския съвет е непосредствена. Тя се изразява чрез отделни индивидуални актове. В смисъл такъв, че всички законопроекти, които са внесени са приети с решение на правителството. В този смисъл те са приети в съответствие с конституционно установения ред и предложени на събранието. И това решение, което виждате то не променя волята на Министерски съвет за тяхното внасяне.
Поредният законопроект като група от мерки, който е представен на вашето внимание е законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местни данъци и такси. Прословутия многократно коментиран данък «лукс» с който се предвижда увеличаване размера на данъка върух жилищните имоти с данъчна оценка над 300 000 лв. и данъка въху леките автомобили със застрахователна стойност над 70 000 лв. Увеличава се трикратно данъка върху ветроходните и моторни яхти, самолетите и вертолетите във случаите, когато не се използват за стопански цели. Това са основно предложенията за изменение и допълнение в Закона за местните данъци и такси, с което се предлага въвеждането на увеличени размери на облагане на луксозно имущество.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата. Заповядайте г-жо Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Аз искам да коментирам § 3 в който се сменява едно задължително застраховане имуществено на автомобилите, които са с действителна стойност над 70 000. Искам да поясня тук, че действителната стойност не е равна на застрахователната. В същото време в § 4 ал.5 застрахователите се задължават да подават справка за застраховките, които са направли, имуществени на автомобилите. И по този начин ще се получи едно разминаване. Не всички автомобили над 70 000 лв. действителна стойност имат застраховки. И застрахователите ще подават справка за част от автомобилите. Получава се една некоректност и несправедливост спрямо застрахованите и незастрахованите. Това не е базата по която да се определя този данък лукс. Смятам, че може да се направи корекция на този параграф, не само на единия, но и на другия. И данък лукс да се определя на база примерно една декларация, която собствениците на автомобили, които имат действителна стойност над 70 000 да декларират, че имат такива автомобили над 70 000 действителна стойност и вече по установената практика от застрахователите да се изисква удостоверение за действителна стойност.
По този начин ще спестим на част от хората, които притежават автомобили, които са с действителна стойност над 70000 лв. няма да ги принуждаваме да сключват задължителна застраховка, която реално се казва каско, а не имуществена в практиката. Няма равнопоставеност между тези които си сключват застраховки и тези, които не си сключват. Базата не е нормална по която се определя данък лукс.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Този закон може да влезе в сила най-рано от 1 януари 2011 г., поради решение на Конституционния съд по тази тема. Решението на Конституционния съд е от 1996 г. по дело № 9 и въпросът, който е отправен към Конституционния съд е точно този. Може ли нормите на данъчните закони да засягат периоди по текущата година през която са влезнали в сила или се прилагат през следващата финансова година. И съм си подчертал само две изречения.
Нормите с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди времето за които те се отнасят. Това важи и за годишните данъци, какъвто е данъка върху сградите.
Така че искам да предупредя многоуважаемите колеги от Финансовото министерство и от приходната администрация, ако този закон бъде гласуван, той ще бъде съответно атакуван в Конституционния съд и бъдете сигурни, че ще падне, ако не влезе в сила от 1 януари 2011 г. Но тогава не изпълнява целите на антикризисната програма според вашите мотиви.
Надявам се да изпълни показанията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Вашата забележка може да я обсъдим между първо и второ четене, тъй като касае конкретен текст от закона.
АСЕН АГОВ: Според мен въпроса е политически. И разбира се, аз бях забравил за това решение на Конституционния съд. То беше по повод паниката на едно правителство от това, че не може да си събере фиска. Това правителство беше на Жан Виденов. Горе долу се случи по същото време на годината. 21 май 1996 г. много добре си спомням това. И отделяйки се от спомените искам да кажа, че прави невъзможно прилагането на този закон защо. Защото до 1 януари 2011 г. всички ще си регистрират всичко онова, което подлежи на обагане в съседни, близки и по-далени страни от Европейския съюз. Това ще бъдат всички автомобили. Това ще бъдат всички яхти. Това ще бъдат всички онези принадлежности с които искаме да помогнем на фиска. Тоест няма да бъде постигната целта, която е поставена с този закон.
На второ място, аз мисля, че по въпроса за жилищата, защото това се отнася за местните данъци. Няма да взимам там думата. Ще кажа, че най-лесния начин да се заобиколи това е пак през преригстрацията на имотите. И най-важното, ще напълни хазните на на една, две, максимум три общини, т.е. София, Варна и Несебър и от там нататък всичко останало ще остане на сегашното си положине. Така че от политическа гледна точка, Синята коалиция е приятел на това правителство. От политическа гледна точка ние смятаме, че това вреди на сегашното правителство. Това води до непредвидими политически последици. Аз ви предупреждавам затова точно като приятел. И затова ние няма да го подкрепим за да дадем сигнал на всички, че това наистина разклаща устоите на един политически избор, който беше направен само преди девет месеца.
Моят призив е към всички, нека да помислим какъв ще бъде финансовия ефект, най вече какъв ще бъде политическия ефект и едва тогава да гласуваме.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Най-напред искам да кажа, че не попадам в тази група. Това което ще кажа няма никакво отношение към това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нямате конфликт на интереси.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да. За логиката на това предложение. Този текст е пробив на плоския данък в местните данъци. Това е смисъла на този текст от чисто данъчна позиция. Защо ние ще облагаме с повече хора, които имат имущество на определена стойност, а в същото време не облагаме тези, които получават парични доходи огромни за определен период от време? Който и да е Доган, г-н Агов, той от банките имаше много пари от едно време. Защо не го правим?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища и въпроси?
ЕМИЛ АТАНАСОВ: Във връзка с § 3 предложената ал. 9, тя действително въвежда едно задължително застраховане по отношение, може да се каже, на застраховката каско. Доколкото поне на мен ми е известно няма пречка затова от гледна точка на европейските директиви, просто има специфичен режим по който това може да бъде направено, само като едно такова уточнение.
ЦВЕТАНКА КРУМОВА: Не по целесъобразността на проекта, а по скоро по техническите възможности за влизането в сила на една такава законова разпоредба. По конкретно § 4 – създаването на нов чл. 57 А ал. 5, в който застрахователите ще бъдат задължени да предоставят справка за сключените от тях договори и по специално да предоставят информация за действителната стойност. Какво представлява действителната стойност.
Съгласно закона, това е пазарната цена на някакво имущество към определен момент. Тази действителна стойност първо не винаги кореспондира със застрахователната сума, т.е. с това, което е записано в застрахователния договор, защото той може да бъде сключен по възстановителна стойност или по договорена стойност.
На второ място, действителната стойност се мени във всеки един момент, защото тя представлява една осреднена пазарна цена. Тоест, стойостта срещу която може да си купи същото имущество, от същия вид и качество. Така че тя би могла да бъде валидна само към определен момент. Тя служи за критерий. Първо, при сключване на договора, когато той е базиран на действителна стойност, критерий за определяне на застрахователната сума.
И второ, когато им възникне застрахователно събитие, за да се съпостави с размера на обезщетението тъй като то трябва да бъде съответно на действителната стойност, когато договора го предвижда.
На второ място, искам да спомена, че застрахователите нямат информация за действителна стойност в своите инфромационни ситеми. Няма и как да я имат, по простата причина, че тя се мени. Ако един автомобил го купите за 70 500 лв. днес, той вече излизайки от магазина, вие не можете да го продадете за толкова. Той вече струва 69 500 примерно. Така че това са проблеми, които са свързани с изпълнението на тези текстове.
Считам, че тези текстове трябва да бъдат също обсъдени с Асоциацията на застрахователите, за да се намерят чисто практически решения на поставените проблеми.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ: Само още едно допълнение към това, което г-жа Крумова каза и което също трябва да имаме предвид по отношение на тези текстове на закона. Няма единна методика на застрахователите по която се определя дори и така наречената действителна стойност към момента на сключване на застраховката. Тоест, в една компания действа, тъй като това са методики приети от всяка една от компаниите, това е по доброволна застраховка каско, поради което в една компания оценката на автомобила в определен момент е една. А за същия този автомобил в друга компания оценката може да бъде различна в зависимост от методиката, която прилага другата компания. Използва се различна база за тази методология. Едни ползват така наречените най-възприетите на пазара, примерно швакета. Други ползват други ценници. Някои ползват вътрешни разработени от тях методики. Тоест едно и също имущество при различните застрахователи може да има различна действителна стойност към съответния момент. И съответно по различен начин различните застрахователи и обезценяват това имущество, когато става дума да се определи действителна стойност към някакъв по следващ момент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Между първо и второ четене ще ви поканим специално на работна група, за да уточним текстовете.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Искам да ви кажа какво си мисля, че правим тук. Вървим по един категоричен начин към 22 процента ДДС. И ако тук се намират аргументи да се обоснове едно или друго неплащане, разбира се, от толкова мощни лобита, че аргументиет се зачитат. То когато се тръгне към 22 процента ДДС, тук ще има други аргументи. И тези депутати които правят аргументите за тези увеличения ще правят тогава със същия апломб ще надават глас, да не се увеличава хляба на бедните хорица.
Така че тук не става въпрос за наукоподобни финансово икономически аргументи, за правата на разни компании, които дошли в България и видите ли ще ни извадят от батака. Да се избере точно начина по който да се съберат едни пари. И затова минаха два, три месеца в преговори, разговори с работодатели. Сутрин по екраните обучавах за това. В един момент се каза, че това са 60-те мерки. И сега ние какво правим тук. Дайте да ги ревизираме и да търсим други начини. И понеже други начини няма, завършвам с това, с което започнах, ще вървим с 22 процента ДДС.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако няма други въроси и становища, предлагам да преминем към гласуване. Първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Който е за, моля да гласува.
Против? Един против. Въздържалои се? Пет въздържалаи се.
Законопроектът се прие на първо гласуване.
Преминамаме към следаща точка.

По точка шеста
Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 002-01-29, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г.
Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Госпожо председател това е още една от мерките обсъдена в тристранния диалог, която има за цел тежестта на ограниченията в разходите да бъде понесена пропорционално между всички разходни елементи на консолидираната фискална програма. Обединиха се всички страни в диалога и за първи път може би Министерски съвет предлага изменение в Закона за политическите партии. Често този законопроект е бил предмет на законодателна инициатива на народното представителство. С оглед необходимостта от търсене на мерки в разходната част предлагаме редуциране с 15 на сто на средствата за политическите партии през 2010 г.
Така както е съставен законопроекта, той предвижда мярката да бъде приложена за 2010 г. без да се променя процента от минималната работна заплата, който се отчислява, който се следва на политическите пратии за всеки действителен глас получен на последните избори. В този смисъл е и нормата на предложените изменения в преходните и заключителни разпоредби, а не в основната част на закона. Предвидено е 15 процентното намаление да доведе до ефект около 7,5 млн. по-малко разходи, респективно субсидии за политическите партии през 2010 г.
АСЕН АГОВ: Няма да изненадам никого, като кажа, че субсидиите за политическите партии бяха приети с много дебати, но главната им цел беше да се избегне корупцията при финансирането на политическите партии и да не се приемат пари от сивия сектор за тяхната дейност. И това е една мярка, която е много широко прилагана в цяла Европа. Аз съм голям привърженик на тази мярка, защото наистина бяха ограничени практиките на това да бъдат чрез сивия сектор финансирани твърде съмнителни интереси през дейността на политическите партии. Без да съм противник на тези 15 процента и след като става въпрос за 7 млн. и половина, аз имам друго предложение. Тъй като това е решавано в тристранната комисия, не виждам част от участниците в тази тристранна комисия да искат същите ограничения за себе си. Тоест, сградите на профсъюзите, сградите на работодателските организации, всичко онова, което им е предоставено безвъзмездно, моля да бъдат облагани с наем по свободни пазарни цени.
Също така смятам, че трябва да бъдат премахнати колите на зам. министрите и на председатели на комисии на Народното събрание. Също така да се ограничат транспортните разходи. Това ще бъде направено като предложение. Сигурен съм, че ако взимаме наемите от сградите на профсъюзите, които в момента се отдават под наем. Идете в централата на КНСБ и вижте колко от офисите на най-различни компании са вътре в тази сграда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов, тези предложения може да ги направим допълнително.
АСЕН АГОВ: Като участват в тристранната комисия от всичките тези предложения в допълнителните разпоредби ще внесем всичко това и аз ви го казвам най-сериозно, на второ четене. Тогава ще се съкратят не 7 млн. и половина, а 70 млн., ако говорим за такива разходи. Така че от тази гледна точка подкрепяйки това 15 процентово ограничение, ние ще направим на второ четене предложение за ограничаване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще включим в доклада вашето предложение, за да може на второ четене да имате възможност.
Предлагам да гласуваме. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест.
Преминаваме към следващата точка
По точка седма
Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 002-01-20, внесен от Министерски съвет.
Кой ще ни представи законопроекта?
КАМЕН ИЛИЕВ – Министерство на околната среда
Уважаеми дами и господа народни представители, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда най-общо казано, въвежда в националното ни законодателство една директива на Съвета и Парламента, относно включването на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Това е директива по която срещу страната ни има вече стартирана процедура по нарушение, наказателна процедура за невъвеждане в срок на изискванията на европейското законодателство от м. март. Така че това е един законопроект, който за нас е приоритетен с цел прекратяване на наказателната процедура срещу страната ни.
Другата съществена част от законопроекта е създаване на правната рамка за установяване на така наречената национална схема за зелени инвестиции. Националната схема за зелени инвестиции представлява начина по който страната ни ще се възползва от гъвкавите мехнизми от протокола от Киото. Ще може да продава така наречените предписани емисионни единици на евентуални страни купувачи. Предписаните емисионни единици са така наречените спестени емисии, които има страната ни.
Законопроектът урежда процедурата по сключване на договори, процеса на набиране на евентуални купувачи и начина на разходване на средствата от продажбата на предписани емсионни единици. Това е съвсем накратко и най-общо казано, основната част от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Становища, коментари, въпроси. Аз имам въпрос, ако позволите. Така както са описани начина по който ще се получават и изразходват средствата от продажба на предписани емисионни единици в тази част на закона, на практика тази търговия или конкретното решение за продажбата ще се взема от Министерски съвет по предложение на тримата министри, които ще водят преговори. И след като се извърши продажбата, сумите от тази продажба ще бъдат приведени в извънбюджетна сметка на Министерство на финансите. От която извънбюджетна сметка би трябвало тези суми да се инвестират от държавата в зелени проекти, каквото е изискването по протокола на Киото.
Вземането на решения в какви проекти ще бъдат инвестирани тези суми, тук не е ясно формулирано. Казано е, че на практика този доверителен екофонд, който съществува и в момента, съгласно Закона за околната среда и който по сега действащия член за този доверителен екофонд събира източници на постъпленията си тук от изброени източници. Ние сега искаме да добавим и източника от продажба на предписани емисионни единици. Излиза, че решението за това къде ще бъдат вложени тези пари ще се вземе от доверителния екофонд, съобразно одобрени от него проекти по програми са изписани разни зелени програми.
Аз си мислех, че е хубаво тези пари, след като са записани в антикризисните мерки, като мярка в подкерпа на фискалната позиция на бюджета да бъдат използвани именно за някои от разходите на бюджета. Примерно разходите за съфинансиране от страна на общини или други публични институции, кандидатстващи да речем по зелени проекти на околна среда. И по този начин те наистина ще подкрепят фискалната позиция.
В самият закон не е изяснено това. В хода на проучването стана ясно, че някои от страните, които купуват такива емисии поставят условия конкретни включително в договорите за изразходване на тези пари от тази търговия. Разбира се, това дали ще има условия или не е въпрос на договор със съответния потенциален купувач и въпрос на други условия от договора – цени, количества и т.н. Това го разбирам. Чрез системата на Националния доверителен екофонд на практита ние ще гарантираме на този купувач, че условията, които той евентуално поставя в договора за покупка ще бъдат изпълнени точно съобразно този договор, ако той е поставил такива условия.
Стана ясно обаче, че има купувачи, които поставят условия, има купувачи, които не поставят условия или поставят най-общи условия. Тоест имаме различни възможности. И в тази връзка конкретните случаи ще се решават при конкретните преговори. Затова си мисля, че е хубаво между първо и второ четене да подготвим известни допълнения към текстовете в тази част, които да гарантират, че тогава когато купувача не е поставил конкретни условия за инвестиции в определени проекти, в определени сектори, в определени видове дейности, решението за това къде да бъдат инвестирани да не се взема от доверителния фонд, напротив решението да се взема, ако трябва от тримата министри, ако трябва от Министерски съвет. Това трябва да го обсъдим.
Така че тогава, когато нямаме условия по договора тези пари да бъдат използвани за подкрепа на съфинансирането по екологични програми.
Има ли други мнения, въпроси, становища, както и вашето становище, ако това разбира се е възможно да ни го кажете. Казвам го това, за да може да го запишем в протокола, евентуално, ако сте съгласни с това мое мнение. Така че имаме възможност, както г-н Агов, който познава много добре правилника, да имаме основание между първо и второ четене да внесем определени предложения.
ВЪПРОС: Каква сума очакваме?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Допълнителен въпрос г-н Добрев и след това, ако имате възможност и желаете може да отговорите.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
Моят въпрос е в същата насока. Дали тези средства, които ние получим ще могат да се използват за финансиране по този поименен списък например, където са екологични обекти и където ние всяка година даваме определена сума за капиталови разходи, защото в крайна сметка това са екологични проекти. Например разширяване на депа и т.н. Знаете го списъка. Това е реално част от бюджета на Министерството и би ни спестило допълнителен разход.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако имате възможност да ни отговорите?
БОРЯНА КАМЕНОВА от Дирекция политики по изменение на климата.
Дискутирахме вчера в Министерството вашата идея и сме съгласни с нея. Нашите колеги работят в момента по формулирането на подходящи текстове. Така че това ще бъде съобразено, вашите аргументи ще бъдат взети предвид.
По отношение на сумата, в момента зависи колко ще успеем да продадем. Около 50 млн. е може би реалистично квоти. По около 10 евро. Това е най-оптимистичния вариант. Зависи от конкретните договорености с купувачите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Пазарът е динамичен. Трудно е да се прогнозира.
ИМАМОВ: В допълнение на отговора. Кога може да стане тази продажба, ще има ли изобщо антикризисен ефект.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Продажбата може да стане релано след приемането на закона от Народното събрание.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колко е динамичен този пазар? Има ли търсене и предлагане. И различни държави купуват ли, продават ли?
БОРЯНА КАМЕНОВА: Има търсене и предлагане, но тази цена е горе долу стабилна през последната една година. Горе долу около тази цена.
Продажбата реално би могла да се извърши след като се приеме законовото основание за извършване на тази продажба.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имало ли е пречка досега да не е приета такава промяна в закона? Защо това нещо досега не е направено? Имало ли е някаква пречка, която да е налагала забавянето.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Не е била инициирана.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има в крайна сметка периоди. Това е периода до 2012 г. Така че ние не можем на първата година да тръгнем да продаваме нещо.
БОРЯНА КАМЕНОВА: По протокол от Киото си има срокове в които могат да се извършват такива продажби. Така че и това трябва да се има предвид.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища и въпроси? Няма.
Тогава подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение Закона за околната среда.
Ако сте съгласни с това допълнение, което аз направих, моля да гласувате.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание и ви благодаря за участието.

/Закрито в 17,15 часа/