П Р О Т О К О Л

№ 9

---

На 29 април 2010 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.15 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.15 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Всички вие получихте проекта на дневния ред. За съжаление три от четирите точки ще се наложи да отложим и сега ще ви кажа защо.
Първа и втора точка бяха: Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Единият внесен от Министерски съвет, другия внесен от Мартин Димитров и група народни представители. По искане на г-н Димитров да отложим разглеждането на внесения от него законопроект, тъй като се изчаква още едно експертно становище, което той чрез нас поиска. И тъй като и двата законопроекта касаят един и същи закон е редно да вървят заедно в пакет. Затова няма да ги предложа в дневния ред за окончателното гласуване и ще ги отложим за следващото заседание пак двата законопроекта.
Четвърта точка, която сме предложили е: Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, 002-01-30, внесен от Министерски съвет.
По молба на колегите от просветата нямат възможност да изпратят необходимото ниво експерти, за да ни представят закона. Също няма да го включваме в дневния ред, защото няма как да го гледаме. И в крайна сметка днес ще ви предложа да гласуваме дневен ред от една точка, а именно:

Д н е в е н р е д:

Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 054-01-35, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители на 21.04.2010 г.
Имате ли становища или предложения по така изнесеното от мен? Няма.
Който е съгласен с дневния ред от една точка, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.
Колегите, които поканихме по точките, извинявам се.
Преди да започнем по точката, господин Овчаров иска да каже нещо.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо председател, поставям този въпрос според мен за пети или шести път от м. август миналата година. Става дума за информацията по изпълнението на бюджета, за информацията по връщането на ДДС, за информацията по неразплатените задължения към бизнеса. Става дума за мярка, която е записана в антикризисните мерки на правителство и която вече девети месец не се реализира. Сега сме края на м. април, ако някой може да каже какво е изпълнението за м. март, това би било много добре. Но за съжаление няма такава официална информация. Всеки от нас, разбира се, ползва някакви канали. Може да извадим нещо, но не е сериозно за държава, която е член на Европейския съюз, да се опитва да анализира състоянието на икономиката като си крие информация. Единствен министър Дянков ни съобщава от време на време, че тук сега ще направим балансиран бюджет за април месец. Ние можехме да се сетим, че ще стане балансиран бюджета за април като имаме предвид, че април месец данъчните приходи са най-добри и банката си внася вноските във финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров, в резултат на предишното обсъждане на този въпрос съм написала официално писмо до Министерство на финансите с тези искания. Получихме отговор, че ще получаваме информацията тогава, когато е готова преди публикуването и в сайта на Министерство на финансите. За съжаление днес е 29 април и не сме я получили. Моя грешка е, че не съм поискала предварително защо не сме я получили.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо председател, Министерство на финансите, повярвайте на моя опит и на опита на министъра на финансите, достатъчно точна е информацията към 17-то число на всеки месец за предишния месец. От там нататък разликата, която може да се получи е в няколко стотин хиляди, което въобще не е съществено от гледна точка на този макроикономически анализ за който говорим.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Само да добавя по този въпрос. Ако отпред има една уговорка, че данните са предварителни може в края на всеки работен ден да се получава такава информация. Разбира се, има корекции след това, но както спомена и г-н Овчаров, за целите на макроикономическия анализ плюс минус 5 млн. не са съществени на фона на милиарди.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Преминаваме по дневния ред.
Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор.
Господин Мавродиев ще помоля вие да ни представите законопроекта.
Понеже г-н Овчаров бързо поиска думата и аз не успях да представя гостите по тази точка. Вие ги познавате. Трябва ли да ги представям? Не. Тогава продължаваме.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря г-жо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще се опитам максимално стегнато и синтезирано да ви запозная с мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор. Вие всички имате пълния текст от мотивите и съответно проектозакона. Затова няма да ви отегчавам с много дълго представяне.
Комисията за финансов надзор е създадена на 1 март 2003 г. със Закона за Комисията за финансов надзор. Тя е специализиран държавен орган, независим от изпълнителната власт за регулиране и контрол на финансовата система и съсредоточава надзорни функции в три сектора – ценни книжа, застраховане и осигуряване.
Обединението обхваща само не банковия сектор. Банковият надзор е в задълженията на Българска народна банка. В предлаганите промени основното, което ние водим е необходимостта от съществено ревизиране на настоящата регулаторна политика и подобрение в дейността на Комисията за финансов надзор. В условията на глобална финансова криза, повишени рискове за финансовите пазари от така наречения трансграничен, верижен ефект и силен спад на доверието във финансови институции, представлява потенциална опасност за стабилността на системата и за защита правата и интересите на гражданите. Това е отразено в комплексната инициатива на Европейския съюз от 2009 г. за преструктуриране и засилване на капацитета и компетентността на финансовия надзор, за да може да се води успешна надзорна политика в рамките на Съюза. Поради това, според нас трябва да бъдат преосмислени, както съществуващото неформално разделение между трите сектора, така и разбира се, да помогнем за още по-добрата координация между банковия и не банковия финансов сектор, с което не искам да отварям скоба да кажа, че координацията между КФН и БНБ е лоша. По скоро, че би могло, разбира се, да се работи в посока на още по-добро взаимодействие.
Според предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор следва да създадем предпоставки законодателни и регулаторни, за да гарантираме един сериозен, компетентен финансов надзор и стабилен и прозрачен пазар.
По отношение състава, функциите и правомощията на КФН, първата група изменения е свързана точно с тази тема. Те касаят структурата и функциите на Комисията за финансов надзор. Със законопроекта предвиждаме Комисията да се състои от петима членове. Мандатът да бъде петгодишен и това отразява философията на решение № 870 на Министерски съвет от 10 ноември 2009 г. за оптимизиране състава и мандата на независимите регулаторни органи. Това е продиктувано от необходимост от намаляване на разходите, облекчаване на държавния бюджет в условията на икономическа криза, както и по отношение на законовите функции, правомощия и практиката на Комисията до момента.
Понастоящем Комисията има председател и трима заместник председатели, които ръководят трите управления – инвестиционна дейност, застраховане и осигуряване и други трима членове без портфейл, като последните нямат специфични ресори и отговорности, а единствено заместват заместник председателите и разглеждат жалби срещу техни актове.
Имайки предвид мащабите на регулиране към момента не банков финансов пазар подобна раздута структура е проява на необснована разточителност, според нас вносителите на законопроекта. И нормалното функциониране на надзора смятаме, че може успешно да се извърши и от по-малък брой членове на КФН, в случая предлагаме петима членове. Поради тези мотиви, ние предлагаме запазване на сегашните ресори, както на зам. председателите, така и функциите на председателя да бъдат запазени. Като намаляването на състава основно цели да премахнем раздутия брой членове без конкретни ресори.
Същевременно на четвърти член на Комисията се възлагат нови конкретни функции в две изключително важни направления. Първото направление – ефективна и действена защита на интересите на потребителите на финансови услуги. И подпомагане дейността на Комисията е втората, във връзка с анализа на състоянието, тенденциите и стабилността на финансовите пазари и идентифицирането и управлението на системните рискове.
А тези предложения, които ви изброих, отразяват препоръките на доклада на Ларозие от 2009 г. към Европейската комисия, относно структурата на финансовия надзор на европейско и национално ниво.
Запазваме механизма в законопроекта на конституиране на комисията посредством избор от Народното събрание, за да се избегне в бъдеще възможността за предсрочна подмяна или за вакуум в надзора, както това беше направено в миналото в края на предишния кабинет на мандата му в редица регулаторни органи. Ние предлагаме избора на нови членове да се осъществява не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандатите на действащите членове на Комисията.
В Преходните и заключителни разпоредби на закона предвиждаме Народното събрание да избере нов състав на Комисията с пет годишен мандат със срок от две седмици от влизане на закона в сила. По отношение на защитата на интересите на инвеститорите застрахованите и осигурените лица, ние предлагаме цял пакет от мерки и от предложения, които вие имате в текста. С част от тези предложения предвижда четвъртия член на Комисията да има конкретни функции, по отношение на жалби на граждани и организации срещу действия или бездействия на поднадзорните лица, като същите ще се разглеждат координирано с ресорния зам. председател и при констатирани некоректни практики или неблагоприятни тенденции и рискове ще може да бъдат предлагани конкретни мерки, а не само да се отчита брой на получените жалби. Тоест, ще дадем сериозна възможност за аналитична дейност и за превантивни и последващи мерки по отношение на предотвратяване и решаване на проблеми, с които се сблъскват потребителите на финансови услуги.
Друга важна част е, че с тази глава ние ще направим по-голяма прозрачност на пазара по отношение на собствеността на поднадзорните лица. Това мисля, че е изключително важно. Тъй като защитата на обществения интерес предполага финансовите институции управляващи значителни обществени средства, да бъдат прозрачни в много по-голяма степен по отношение на собствеността и управлението. С измененията в законите в областта на финансовите пазари редица европейски държави, като изискване на европейското законодателство бяха въведени изисквания по отношение на оценка на репутацията на лицата, които придобиват значително участие във финансови институции. По този начин при бъдещи придобивания ще може да бъдат проверявани поднадзорните лица.
В момента съществуват множество участници пазарни във финансовия сектор, които управляват чужди активи и по отношение на които де факто не е възможно идентифициране, кои са крайните действителни собственици. Липсата на такава обществено достъпна информация, според нас създава потенциални рискове и по този начин не дава достатъчна информация на потребителите на подобни услуги на гражданите, да изберат институция на която да доверят управление на своите средства.
Поради изложеното до тук в Преходните и заключителни разпоредби на закона ние предлагаме в тримесечен срок от влизане в сила на този законопроект за изменение на закона за КФН, заварените поднадзорни лица да предоставят на комисията информация относно действителните собственици, а Комисията от своя страна да направи тази информация публично достъпна. Комисията ще има възможност да наложи съществуващите и в момента в съответните нормативни актове принудителни мерки спрямо поднадзорните лица, които откажат или не предоставят такава информация в срок.
По отношение на всички нови лицензионни производства с изменение на секторните закони, като Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публично предлагане на ценни книжа, Закона за здравното осигуряване, Кодекса за застраховане и Кодекса за социално осигуряване се въвежда изискване към лицата, които желаят да получат лиценз да разкрият действителните собственици на онези техни акционери, които притежават квалифицирано участие от 10 процента или над 10 процента от правата на глас в общото събрание. С оглед на защита на обществения интерес и недопускане на нестабилност във финансовата система, ние предвиждаме възможността Комисията да откаже издаване на лиценз, ако не могат да бъдат идентифицирани тези действителни собственици на акционерите притежаващи квалифицирано участие. Предложените промени всъщност следват аналогията на предвидените правомощия на БНБ и изискванията към заявителите, които са записани в Закона за кредитните институции и Наредба № 2 на БНБ за лицензите, одобренията и разрешенията издавани от Българската народна банка по Закона за кредитните институции. И също така по аналогия следват правомощията на Управление банков надзор на БНБ и са в съответствие с директива 2007 44 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5.09.2007 г.
Според нас тези изменения съответстват изцяло на европейските регулации и основният акцент е почтеността и професионалната компетентност на пазарните участници, да бъдат акцент по отношение на това да бъдат защитени потребителите на финансови услуги.
Във връзка с координацията и сътрудничеството между регулаторните органи ние следваме препоръки отново на Европейската комисия от доклада Ларосие, с цел да се осъществи превенция на бъдещи финансови кризи и това би следвало да бъде основен приоритет. Поради това измененията в този предложен от нас законопроект, подчертава се значението на меморандумите за сътрудничество, каквито и съществуват в момента и целта е да имат още по-действен характер.
Аналогично с цел подобряване ефективността на надзора предвиждаме също така засилване на координацията между Комисията за финансов надзор и други органи и институции, като ДАНС, Комисия за защита на конкуренцията, МВР и чужди финансови и регулаторни органи. Важна част от този законопроект е Съвета за финансова стабилност. С този законопроект се предлага промяна на статута и функциите на Консултативния съвет по финансова стабилност, като предложените изменения въвеждат Съвета като един постоянен действащ орган и разширяват значително функциите и целите на съвета. Като по този начин се осъществява в по-голяма степен регулярен обмен на информация и има за цел да координира политиката по осигуряване на устойчиво развитие на икономиката и финансовата система на страната.
Постоянни членове на Съвета ще бъдат министъра на финансите, управителят на Българската народна банка и председателят на Комисията по финансов надзор. Като по покана на Съвета в работата на същия могат да участват съответните подуправители на БНБ, членове на КФН, министри, председателите на парламентарните комисии по бюджет и финанси и икономическа политика, синдикати, работодатели, както и други държавни органи, които имат отношение към финансовата система и икономиката на страната.
Въз основа на данните и анализите на трите институции Съвета следва да извършва регулярна оценка, както на състоянието на финансовата система и икономиката на страната, така и на системните искове и тенденциите по отношение на регионалните и международните пазари. Като крайната цел, разбира се е една. Поддържане на финансова стабилност и устойчиво икономическо развитие и съответно мерки, политики в този контекст.
Още една от темите, които са заложени в законопроекта е по отношение на тарифите на Комисията за финансова надзор. Със законопроекта предвиждаме изменения относно тарифата за таксите събирани от КФН. Към момента размера на таксите се определя в приложение към Закона и всяка една промяна на таксите до момента беше свързана с необходимост от промяна в Закона. По аналогия с други регулаторни органи, ние предлагаме първоначалните и годишните такси, които ще се заплащат от контролираните лица, да се регламентират в тарифа на Министерски съвет приета по предложение на Комисията.
Също така в законопроекта са заложени текстове, които са свързани с агенциите за кредитен рейтинг. Предлагаме изменение в този закон, с който ние определяме Комисията за финансов надзор и нейния зам. председател ръководещ Управление “Надзор на инвестиционната дейност”, за компетентни органи по прилагането на регламент ЕО № 10 60 от 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. по отношение на агенциите за кредитен рейтинг. Посоченият нормативен акт европейски е с пряко приложение по отношение на българското законодателство и следователно не трябва да бъде въвеждан специфично в него. Като България има единствено задължение да посочи компетентния орган, който ще го прилага, като са предвидени съответните административни санкции в случай на нарушение на Закона за публично предлагане на ценни книжа. И с този текст ние в същност въвеждаме този компетентен орган в лицето на КФН. Мисля, че това са основните и важни текстове в закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Мавродиев. Колеги, имате думата за изказвания и становища.
И з к а з в а н и я
ДАРИН МАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз искам да обърна внимание върху критериите по избор на членовете на Комисията и най-вече да акцентирам върху чл. 4, а именно нашето предложение е ал. 1 да бъде изменена така: “Членовете на Комисията могат да бъдат само български граждани с висше икономическо или юридическо образование, с минимална образователна квалификационна степен магистър, които притежават добра професионална репутация, подходящ професионален опит и с трудов и /или / служебен стаж по специалността не по-малко от пет години в сферата на правото, икономиката или финансите през последните 10 години.”
Искам да дам мотиви за предложението, което правя в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Матов, ние сме на първо четене на закона, по принцип по неговата философия. А по конкретните текстове ще има възможност между първо и второ четене да внесете каквито прецените предложения. Кажете в общи линии кое подкрепяте и кое смятате, че трябва да претърпи известна промяна между първо и второ четене. А не ни четете директно текстове, защото не сме на заседание на второ четене.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Става въпрос за текста на чл. 4.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие смятате, че трябва да настъпят корекции по отношение на квалификационните изисквания към членовете на КФН. Ще го запишем в протокола и в доклада.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Според мен завишени са необосновано изискванията към лицата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А конкретното ви предложение ще го гледаме.
Господин Орешарски заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз няма да подкрепя законопроекта, защото вносителите не ме убедиха, че има някакви други, освен политически предпоставки да се подмени състава на Комисията и тук ще внеса едно уточнение. Господин Мавродиев, в последните десетина години, а мисля и преди това, но за последните десетина години съм сигурен, не е имало случай, когато предсрочно да се прекратява мандат на независима комисия. Не само в последните четири, а в последните десетина години.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз също няма да подкрепя този законопроект, защото смятам, че основната цел на законопроекта са професионалните промени. Всички опити да се даде и да се представи аргументация за необходимостта за други промени, според мен са твърди общи повърхностни, буквално изсмукани от пръстите. Някои от тях даже влизат в противоречие с логиката на самото предложение. Например не е ясно, как са оценили авторитета на институцията. Досега това е един от аргументите. Обвиняват Комисията, че липсва анализ за уроците от финансовата криза. Друг е въпроса до каква степен България е имала досега финансова криза и каква е ролята на тези институции по отношение финансовата криза.
Цитира се доклада на Ларосие, който се отнася за финансовата криза в Европейския съюз. Това е съвършено различен проблем, който няма пряко отношение към предложението за персонални и структурни промени в Комисията.
Искам да напомня, че когато ние наливахме основите на извънбанковия финансов надзор през 2003 г., тук някои от почитаемите гости участваха активно в този процес. Ние имахме предвид две неща.
Първо, абсолютна политическа независимост на този орган.
Второ, да има застъпване на мандатите и да не става така, че всяко правителство когато си пожелае да сменя членовете на този изключително важен орган.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз съжалявам, че вчера ми се наложи да направя едно изказване пред Икономическата комисия, което днес от уважение към Бюджетна комисия ще повторя в по-голямата си част. Но смятам, че това заради което няма да подкрепя законопроекта трябва да го чуем всички. Защото мисля, че не става въпрос само за един законопроект.
Основното нещо с което съм несъгласен това са мотивите, поради които е внесен този законопроект. И то голяма част от тези мотиви. Те освен, че са неверни, аз ще ви кажа кои точно и защо смятам, че са неверни. Така или иначе ще стигнат до ушите на чуждестранните, на местните инвеститори и не смятам, че допринасят за доброто име на финансовата стабилност в България, на финансовия сектор и на сектора, който регулира този орган.
Ако ми позволите ще започна отзад напред със Съвета по финансова стабилност. Там са доста сериозни измененията, които се предлагат. Предлага се този Съвет да стане постоянно действащ орган. Тук няма да коментирам много обезпокоителния факт, че ако се реализират тези предложения категорично ще бъде накърнена самостоятелността на взимането на решения на такива централни и важни институции като БНБ, като самата комисия за финансов надзор, а и не само на тези органи. Това ще оставя да го направи гуверньора на банката, който е тук с екипа си и смятам, че тяхното мнение ще бъде меродавно за вас и за нас като комисия, чийто състав освен политически има и експертни функции.
Искам да ви кажа, че не са верни констатациите, че този Съвет не е работил във варианта в който съществува до този момент, особено в периода за който е обвиняван. Периода в който започва кризата в САЩ, в Европа и първите симптоми на кризата в България. Това е есента на 2008 г. трябва да ви кажа, че този орган заседаваше почти всяка седмица. И от тук присъстващите пет човека могат да засвидетелстват това мое твърдение. Защото органа заседаваше в сградата на БНБ и гуверньор тогава беше пак г-н Искров. Присъстваха министъра на финансите, тогавашния г-н Орешарски, тогавашния председател на бюджетната комисия г-н Овчаров и аз като председател на Икономическата комисия. Присъстваха разбира се и подуправителите на БНБ, присъстваха и други хора, в това число и от Комисията за финансов надзор. Правили сме заседания с участие на Асоциацията на търговските банки. Няколко заседания, поне четири, пет. Участвали са и други важни органи. Обсъждали сме изключително важни теми. Като резервите, като провизиите, действието на кризата на вън, тук, като трансферите от банките към банките майки и т.н. Нито едно от тези заседания не сме си позволявали да стане достояние на широката публика и на медиите. По причина, която всички вие тук като хора, които се занимавате с финанси, разбирате ме не по зле от мен. Може би поради този факт вносителите не знаят, че този орган е работил при това ефективно. Ефективно, защото в България нямаше финансова криза. Не е имало финансова криза. И сега показателите на българските банки, голяма част от тях са по-добри от тези на европейските им партньори, при това големите европейски партньори. И сега резервите ни позволяват да гледаме спокойно на нарастващия темп на лошите и преструктурираните кредити. Изобщо регулациите в този сектор в България, не само благодарение на валутния борд, а и на политиката на няколко правителства последователно и на няколко ръководства на Централната банка може да каже, че посрещаме спокойно тези предизвикателства на кризата.
Аз смятам, че и за в бъдеще този орган, както и да функционира той, а той трябва да продължи да бъде консултативен, не бива да бъде достояние на широката общественост, неговите заседания и темите, които обсъжда, защото много е деликатна тази тема. Вие знаете, че една лоша интерпретация на обсъждана тема може да породи явления, които да предизвикат не криза, а катастрофа. Представете си в разгара, тогава когато в света фалираха банките с три А кредитен рейтинг, представете си, че ние бяхме казали, че заседаваме и обсъждаме провизиите или резервите на банките. Можеше да наредим хората на опашка пред тях.
Така че казвам всички тези неща не воден от желанието за показна или празна опозиционна критика, а от уважение към това, че ние сме Комисия, която трябва да бъде обективна и нашите констатации и изводи дори съдържащи се само в едни мотиви към законопроект не бива да бъдат толкова фриволни. Защото тези мотиви, освен нас ще ги прочетат и други хора. И ще си помислят, че може би има нещо такова.
Уважавам правото на всяко мнозинство да прави промени, в който и да е орган. Друг е въпроса, че като политик ще ви кажа, че наистина три кабинета не са го правили. И че всяка промяна в мандатите на независим орган, след това ще бъде последвана от същата реакция. Уверявам ви, при следващото мнозинство, когато и да се случи то, отговора ще бъде същия към вас. Ще има промяна на това, което сега правите. Вие виждате, че след като един кабинет не го направи, след него следващия също не го направи. Така че стабилността на тези органи зависи от това, дали ние политиците гледаме на тях по този начин или оставяме у тях експертността, мандатността и всичко онова, което затвърждава реномето им на независими органи.
И още една дума в тази посока. Всички грехове в които обвинявате Комисията за финансов надзор, ако те са верни са грехове на предния мандат. Този мандат на комисията функционира не във времето за което вие говорите тук в мотивите. Така че и тук има разминаване. Така че трябва, някак си, ако тези неща тук са верни, да уволним Апостол Апостолов и хората, които работиха в предишния мандат, защото към този мандат какви забележки да имаме.
Още един аргумент ще ви дам и спирам да говоря, защото мисля, че ме разбрахте какво искам да кажа. Комисията по финансов надзор наистина работи експертно и с отговорност към кризата. Аз свидетелствам пред вас, че в разгара на борсовата криза, когато всичко на Нюйоркската, на Токийската, на Лондонската, на всички борси беше ужасна катастрофа, аз получавах не ежеседмични, а буквално ежедневни информации от тях какво се случва. Правили сме заседания и с тях. Разбира се, зачитайки независимостта на този орган и отчитайки факта, че никой не бива да се намесва в тази търговия, ако искаме тя да бъде пазарна. Все пак сме правили срещи в сградата на самата Комисия, с председателя, с подпредседателите на отделните направления и дори с институционални инвеститори на борсата. Даже съм получавал справки, кои чуждестранни крупни инвеститори продават пакетите си и се оттеглят и влияят върху цените, за да видим на какво се дължи срива. Може ли да бъде спрян, овладян, разбира се с пазарни средства, а не с наливане на бюджетни средства или с някаква друга намеса, която е противозаконна не само от българското законодателство, но и по европейското.
Така че уверявам ви, хората си изпълняваха задълженията до толкова доколкото в условията на така криза може изобщо нещо да се направи.
Благодаря ви.
ИВАН КОЛЕВ: Аз искам да направя една реплика, защото отново чуваме от бивши управляващи, че нямало криза в България в един или в друг сектор. Господин Цонев каза, че нямало криза в банковия сектор. Аз твърдя, че няма криза и правя отметка на думите на г-н Мавродиев в пленарна зала, нямаше такава криза, каквато имаше в останалия свят нормален, защото е по-консервативна и по-изостанала банковата система в България от една страна. От друга страна след като тръгна тази световна финансова криза, българските банки принудиха силово българския бизнес да повиши лихвите по тогавашните кредити, които ползваше. И което доведе до икономическата криза в България. тоест, това беше фактор за икономическата криза.
Що се отнася до Комисията по финансов надзор, г-н Цонев много правилно отбеляза. Те просто са давали справки. Те бяха свидетели на всичко, което се случваше в държавата и в подопечните им дружества и надзорни, за които отговарят. Просто бяха свидетели и регистратори на едни събития, без въобще да повлияят по какъвто и да било начин на всички тези процеси.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, г-н гуверньор на Българската народна банка, г-н председател, членове на Комисията за финансов надзор, колеги, аз мисля че се гордея, че нашата комисия е една от може би най-балансираните. В нейната работа допринася и подхода на председателя, за което благодаря. Мисля, че не може с революционен план, както като че ли сме обхванати тук мнозинството в този парламент, във всяка една сфера и на предишното и на досегашното управление, да се подхожда по един и същи начин и да се отрича едва ли не тотално каквото е направено в предходните управления и едва ли не да сменяме всички като кадри и светлото бъдеще започва от днес. Това е особено опасно явление, според мен, в тази област, която разглеждаме. И мисля, че няма здравомислещ човек в България, който да не отчита, че поне в областта на финансите и на банковото дело, включително и касаещо работата на Комисията за финансов надзор, може би това е от най-стабилните сфери на Република България и може би едно от най-добрите постижения за тези 20 години преход към парламентарна република, демократична при това. Така че аз споделям тревогата, която тук се чувства от досега говорилите е, че с много лека ръка, като че ли се слага една негативна оценка на досегашната работа и на Комисията по финансов надзор.
Не трябва да забравяме, че в крайна сметка всички тези институции, точно през тези години на преход се формираха и всяка една от тях се развиваше с всичките си плюсове и минуси. Понеже сега бях в другата комисия за защита от дискриминация и там едно ново начало от пет години. Трябва да дадем дължимото на хората, които са работили в Комисията по финансов надзор и работят сега. Така че аз не споделям тези мотиви и ми се струва, че са крайни за тази дейност, както досега се отчита и тези промени, които се предлагат. Има един такъв конкретен въпрос към предложителите за промените. Защо се предлага едно лице да не може да бъде член на Комисията повече от два последователни мандата. А във всяка една сфера се търси приемственост и тази една специфична дейност, не е ли полезно за работа на тази комисия да има приемственост и защо трябва да се сменят едва ли не всичките членове на Комисията, независимо кой ще управлява. На мен ми се струва, че е съвсем нормално да има право човек на втори мандат, ако се прецени, че е бил полезен и ще бъде полезен за този следващ мандат. Да го заложим в закона не виждам смисъл от това. Защото всяко едно управляващо мнозинство, както се предлага и при намаление на годините на пет и да не е това каскадно, което беше досега приключване на мандатите. Автоматично който дойде да управлява, той ще има право да сменя членовете на Комисията. Защо трябва да ограничаваме правото. Все едно да кажем, че няма право човек да бъде два мандата народен представител. Това ми се струва, абсолютно изкуствено. И мисля, че би трябвало да се промени това нещо при второ четене, даже малко дискриминационно звучи.
Това което тук виждам е нещо положително, че се слагат някакви срокове при изтичане на мандат, на член на Комисията да има срокове кога да се избере нов член. Защото и за мен се пропуснаха на миналия мандат срокове, когато бяха изтекли и можеха да бъдат по своевременно подмени членове на Комисията. Така че по принцип пледирам като Комисия да си гледаме сериозно работата и не с лека ръка да дамгосваме работата на Комисията за финансов надзор. Безспорно, сигурно се налагат промени в закона. Но да не се подхлъзваме по тази инерция, която като че ли върви. Отричаме досега на всички органи дейността. Не им приемаме докладите, за да ги сменим. Струва ми се, специално за финансите неприемливо.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не зная дали има изобщо смисъл да говорим по експертната част на законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че Комисията е затова.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тя е затова, но дали сме на ясно, че тази експертна част първо е много безсмислена и изсмукана от пръстите. И второ няма абсолютно никакво значение. Тя трябва да създаде някаква видимост на чисто политически действия. Това първо.
Второ, комисията Ларосие няма абсолютно нищо общо с България и с работата на Българската комисия за финансов надзор. Тя имаше за цел да анализира причините за глобалната финансова криза и за това какво се е случвало в Европа и как от тук нататък да се минимизират ефектите от подобни кризи. България в нея въобще не е спомената. Така че ако ползваме Комисията Ларосие като аргумент, той трябва да не бъде ползван като аргумент в обратната посока. Това че България добре се е защитила от кризата. Дали поради голямата изостаналост на България и на българските банки, които 90 процента са филиали на световните банки. Не знам как точно нашите филиали се оказаха най-изостанали или поради добрата работа на Централната банката, като основен регулаторен орган на банковата система, своевременните намеси или поради действията на Комисията за финансов надзор. Не съм склонен да смятам, че Комисията е действала абсолютно правилно. И тук и г-н Цонев ще си спомни, че имахме случаи когато от парламентарни комисии сме разглеждали действията или по скоро бездействията на тази Комисия при определени публични продажби на ценни книжа. Но това беше един, така да се каже от актовете.
Така че няма как да ползваме Комисията Ларосие като аргумент.
Вторият аргумент е, че видите ли ще продължим да работим по-тясно с ДАНС. Много ви моля, оставете ДАНС да си върши работата. ДАНС каквото можа да надроби от гледна точка на влошаване на инвестиционния климат в България вече го направи. След приказките на министър-председателя как ще национализира ЕРП, изпращането на ДАНС в клиентските офиси на ЕРП, на едно от ЕРП направи страхотен имидж на България. Ефектите от този имидж може да го водите в преките чуждестранни инвестиции на страната за януари и февруари. Те са 28 млн., като през февруари за първи път са с негативен знак. За първи път от може би 12 години насам, 28 млн. при положение, че миналата година за първите два месеца са били 555 млн. Не гонете инвеститорите, защото друг ресурс в България в момента няма.
Говорим си за регистратори на събития. Защо КФН не е направила не знам какво си? През септември и октомври, ако отворите стенограмите от заседанията на Парламента, Иван Костов държеше почти всяка седмица речи затова, как държавата трябва да спаси фондовите пазари в България. Защото те се сриват. И че са големи загубите на инвеститорите и т.н. Защо не ги спаси Иван Костов девет месеца откакто управлява? Ние какво ще правим? Отново ще връщаме държавата като основен регулатор на всички процеси в България ли? Или ще оставим независимите регулаторни органи да работят?
Уважаеми дами и господа, този филм сме го гледали. Гледаме го един и същи филм от 1991 г. насам, когато Филип Димитров спечели с малко, но завинаги и започна да сменя всичко. Няколко месеца по-късно получи едни “Боянски ливади”, а още няколко месеца по-късно един депесарски шут и забрави какво точно се е случило. Иван Костов 1997 г. започна същото. Само че и той тогава си беше направил вече някакъв извод. Когато определяше управителните органи на БНБ, той поиска хора и от опозицията. Същото се отнасяше и за ДСК, за Агенцията за приватизация. Искам само да ви помоля да разберете едно нещо. Светът не започва от вас. Една държава е държава тогава, когато има работещи и институции. И в тези институции има приемственост. Приемственост на законите в страната. Тези закони ще продължат да действат и след като вие си отидете. Вие няма да управлявате вечно. Даже се страхувам, че ще управлявате доста по-кратко отколкото си мислите. Но това е друга тема. А институциите, надзора той трябва да продължи да съществува, независимо от това, кой управлява.
Казвам го всичко това, защото както се казва, гледали сме го този филм, ще го изгледаме още няколко месеца или още няколко години. Въпросът е, че от всичко това ще страда държавата и в крайна сметка всички ние.
Няма да подкрепя разбира се закона.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: В крайна сметка бих искал да коментирам най-общо, някои от нещата казани преди малко от различни колеги. Чухме някои доста разумни идеи, както от г-н Йордан Цонев по отношение на начин на функциониране на Консултативния съвет за финансова стабилност. Чухме разбира се добри идеи от г-н Матов по отношение на текстове в закона. И разбира се, тези неща ще бъдат взети под внимание. Нормално е да ги обсъдим между първо и второ четене, тъй като всички тук сме хора загрижени за икономическата и финансова стабилност. И затова се правят разумни промени в подобни важни закони.
Разбира се, обаче не мога да се съглася с много от нещата, които каза г-н Овчаров, защото ако прилагахте точно този подход разумен, г-н Овчаров в предишното управление, защо той не беше приложен по отношение на избора на членове в КФН и в другите независими регулаторни органи. Всички знаем, че мандата както на предишния председател, така и на някои от заместниците беше просрочен с година, две на различни ресори и те не бяха избирани нови хора за тези ресори.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това не е предварително прекратен.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Това е също нарушение на идеята за мандатност, г-н Овчаров. Идеята за мандатност е точно това, когато изтече един мандат да бъде избран нов човек, за да се разминават мандатите и да няма застъпване в избора на нови членове. Така че това е едно ясно нарушение на закона също, направено с цел заобикаляне на закона. По този начин изкуствено увеличавахте мандати на действащи членове на комисиите и на регулаторните органи, не само в КФН. И в крайна сметка накрая пакетно си избрахте хора малко преди края на предишното Народно събрание. Аз също не бих се съгласил с подобна логика, защото тя със сигурност не е демократична и не е направена с разум за финансовата система, а е направена с оглед на партизански назначения в 12 без пет. Така че мисля, че е хубаво и това да се има предвид, когато говорим и да бъдем принципни.
Благодаря.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ще подкрепим направените промени, но искам да направя някакъв коментар на предходните изказания. От изказването на г-н Овчаров останах с впечатление, че ние закриваме финансовия надзор. Той така и завърши своето изказване. Не е така. Основното което правим е наистина да се съобразим с доклада Ларосие, в смисъл който е направил анализ на причините довели до световната финансова криза и в Европейския съюз и каква превенция може да има и да направим. С тези промени които ние в момента предлагаме, ние се стремим точно към това. Да направим една превенция и да не чакаме примерно колата да се обърне и тогава да започнем да коментираме, че сме изпаднали във финансова криза, а наистина да имаме един много по-задълбочен контрол. Това което предлагаме за изискванията и да се покаже собствеността на всички поднадзорни лица в момента, които съществуват също считам, че е нещо, което всички участници във финансовия пазар го изискват и това трябва да се знае.
Основните критики във всички изказвания, които чухме досега беше основно за състава на Комисията. Абсолютно нищо друго от предложенията, които сме направили, тъй като и аз съм един от вносителите, не беше оборен. Тоест, Съвета за финансова стабилност нима няма да работи в момента или това, което ние сме предложили ще бъде нещо лошо ли? Напротив, считам, че по този начин Съвета за финансова стабилност ще работи по-добре. От изказванията чухме, че буквално няма да работи или обиждаме Съвета за финансова стабилност.
В доклада за дейността за 2008 г., както знаем в Народното събрание не бе приет от депутатите, тъй като той наистина беше изключително обемист, както се изказа колегата, само една статистика, без конкретен анализ за състоянието на пазара, за мерки, за подобряването на неговото състояние. Така че считаме, че по този начин и с тези промени, наистина финансовия надзор и Комисията за финансов надзор би заработила по-добре и наистина бихме имали една добра превенция към бъдещи финансови кризи, а не към такива каквито в момента няма.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като някои хора спекулират с това, което казах преди малко, искам да ви припомня, че нито 1995 г., когато Българската социалистическа партия управляваше, участваше във властта, нито 2005 г. е прекратен предсрочно мандата на който и да било регулаторен орган. Така че г-н Мавродиев, това за което вие говорите не е негатив. Защото в Комисията за финансов надзор нямаше нито един представител на БСП, в същност имаше един професор Милчо Стоименов. Въпреки това, ние не се съблазнихме от мисълта да съкратим срока на комисията. Сигурно можехме. Както и за останалите регулаторни органи. Защото сме приели и смятам, че това е важното. Институциите в България трябва да работят, независимо от това кой политик, така да се каже печели изборите. Трябва да започнем да имаме тази институционална памет. Защото институциите, администрацията, това е носителя на държавността в една държава, а не партиите, не политиците, които се сменят днес или утре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че на всички е ясно. Няма смисъл да се въртим около това тук. В залата ще имаме възможност да го развиваме.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз искам да обърна вниманието на всички колеги към едно изречение само на стр. 2 от мотивите. Предвижда се Комисията да се състои от петима членове, а мандата да бъде пет години. Предложението е в изпълнение на решение № 870 на Министерския съвет от 10 ноември 2009 г. за оптимизиране състава и мандата на независимите регулаторни органи.
Колеги, за какво става въпрос? Решение на Министерски съвет, независими регулаторни органи. Тези две думи не могат да стоят в едно изречение. И от тази гледна точка имам усещането, че вносителите се превръщат в нещатни служители на Министерски съвет. Това лежи в проблема на всички други действия, които произтичат, касаещи други независими органи, които произтичат от това решение. Това наистина и в международен аспект и в международните институции има своя отзвук и той не е положителен към България и към управляващите.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми г-н гуверньор, уважаеми гости, благодаря за предоставената възможност. Явно започнаха изказванията по същество по текстовете на закона. Предлагам там да взема най-вече отношение. Тъй като сте бюджетна комисия, ако ми отделите две минути мога да ви разкажа какво се случи и как се справихме с бюджета си и какво направихме тази година с бюджета на Комисията за финансов надзор, който както добре знаем, беше доста намален, както и на много други държавни институции. При нас се наблюдаваше една непропорционалност. Това е по темата, защото засяга в някаква степен възможността за работа и точно това е по темата. Защото бюджета и от разполагаемите средства зависи възможността как работи една институция до голяма степен.
Само искам да кажа, че миналата година след всички съкращения на бюджета, ние приключихме с 500 000 лв. и с преизпълнени приходи над 33 процента от заложените над 900 000 лв. Тази година бюджета ни беше намален спрямо фактическото изпълнение за 2009 г. с около 30 процента. Както бюджета за заплати, така и всички останали разходи. Което разбира се, беше едно доста голямо намаление, но ние успяхме да се справим и с това, намалявайки наема си с 30 процента. Както знаете, ние продължаваме да бъдем в частна сграда. Плащаме наем вече 630 000, а не 900 000, намалявайки всички останали разходи между 20 и 30 процента, намалявайки персонала с 20 процента. Важно е, защото 230 човека говорим за преструктуриране, намаляване, оптимизация и от 230 на 190. В смисъл полагат се усилия. Не да онаследим една структура и да кажем добре, независимо какъв ни е бюджета, ние ще правим просрочия и ще живеем с този персонал. Напротив, ние го намаляваме. Така че полагаме усилия във всички направления.
Конкретно по законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В тази връзка как ще оцените положението за таксите, т.е. увеличаване на собственото финансиране.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Аз не съм видял как ще изглежда съответно тарифата. Но е възможно някои такси и глоби най-вече да бъдат вдигнати, предимно глоби. Такси също може да се помисли, тъй като по отношение на глобите сме получавали писма и от европейските надзорни институции, че глобите ни са ниски и създаваме едва ли не дъмпинг по отношение на глобите. Така че там наистина би могло да се помисли за увеличаване на тези глоби. Така че като приеме тарифата следващата комисия, ще видим как ще изглежда и какви ще са таксите и глобите там.
Иначе по отношение на самия законопроект, подкрепям на първо място запазването на самостоятелността на институцията след всичко, което се изговори в последно време за преструктуриране и т.н. и сливане на институции. Хубаво е, че се оцени, че институцията има своето място и тя се запазва.
По отношение Съвета за финансова стабилност, така както е разписан като функции, смятам, че вече мястото му не е в Закона за комисия за финансов надзор, тъй като наистина му се дадоха доста широки правомощия, които засягат цялостната икономическа политика на България, засягат влизането в ERM-ІІ и в еврозоната. Тоест, смятам, че наистина се разширяват значително неговите функции и не му е мястото вече в закона за Комисията. Тоест може да бъде помислено как и в какъв акт да бъде регулиран.
По отношение на функциите, които се дават на другия член на Комисията, както те от трима стават на един, там поне в момента в закона аз не мога да намеря какъв е механизма за заместване на този друг член на Комисията. Тоест, той пише, че ще замества зам. председателите, ще се заместват по между си, но не става ясно кой ще замества другия член, като той отсъства от работа и във връзка със специфичните му функции да разглежда жалби, да се произнася по тях. Даже има един текст, който смятам, че трябва да се прецизира самостоятелно да разглежда жалби. Тоест, това самостоятелно включва ли да се произнася по тях или той отново ще ги докладва пред цялата комисия. Тук нали трябва да се прецизира този текст от гледна точка на неговите функции.
От гледна точка на действителен собственик и на тези нови разпоредби, които се въвеждат, също те трябва да бъдат прецизирани и наистина, така както е написан закона, създава се едно впечатление за еднократност на този акт. Тоест, те еднократно обявяват кои са действителните собственици. От там нататък обаче какви са санкциите, ако действителните собственици, които еднократно са обявени имаме подозрение относно тяхното финансово състояние, прозрачност и т.н. Като че ли такива санкции не са предвидени и тази еднократност ще доведе до публичност и до еднократно обявяване. Но от там нататък не е ясно какво се случва, ако наистина се открие нещо нередно. От друга страна действителен собственик, възникна известен спор, откъде идва понятието, най-вероятно от „beneficial owner”/действителен собственик/. Но въпреки всичко трябва да бъде изяснено и може да му се даде определение. И все пак да помислим за онези случаи, когато по-важни са носителите на правата. Тоест независимо кой е собственика на акции някой друг упражнява влиянието и правата. И дали не е той по-важен и неговата финансова прозрачност или самия собственик.
Освен това по отношение на изискванията към членовете и служителите на Комисия за финансов надзор. Тук са дадени доста сериозни изисквания, които засягат роднини до четвърто коляно и т.н. Тоест, това прилича на Закона за конфликт на интересите, който не сме сигурни дали успешно работи. Може би трябва да се погледнат тези изисквания и да се види какви точно ограничения предполагат и колко ще могат да бъдат спазени тези ограничения, за да може все пак някой да изпълнява тези функции. Така че идеята е да се погледнат и те. Общо взето е това, което имам към самия закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Чобанов, благодаря ви. Вие сте представили своето становище.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Писмено не съм го представил, но ще го представя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще помоля между първо и второ четене да ни предложите вашите конкретни идеи и предложения, които касаят същината на закона.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Да, благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Искров вие ли ще вземете думата?
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря ви уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, аз първо искам да благодаря на председателя на Комисията, че ни изпрати за становище законопроекта за Комисията за финансов надзор, както и че ме покани да присъствам тук заедно с подуправителя на БНБ, ресорен за надзора върху банковата система. Тъй като на пръв прочит човек може да си каже какво ли правят те тук, тъй като се обсъжда Комисията за финансов надзор. Но така или иначе ние сме сродни институции и има голямо значение за нас как ще работи Комисията за финансов надзор, тъй като са доста преплетени взаимоотношенията във финансовия сектор. А в някои части от закона директно се влияе върху работата на Централната банка. По-точно по дискутирания вече чл. 31 за така наречения Съвет за финансова стабилност.
Госпожо председател, предварително искам да кажа, че бих желал да имам достатъчно време, в рамките на 10 минути да изложа нашето становище. Но ще се изкажа по общите въпроси, по философията на тези наши забележки. И няма да ви занимавам с конкретни предложения по членове и алинеи. Такива ще бъдат представени, ако желаете от наши експерти, когато направите работната група и ако ни поканите да участваме в нея по законопроекта между първо и второ четене.
Преди всичко искам да кажа, че БНБ няма за мандат и ние не считаме за нормално и за целесъобразно Централната банка да се изказва по толкова болезнени въпроси, които на практика са поставени в самото начало на законопроекта, относно целесъобразността на закона и най-вече в тази част, която говори за неговото устройство и кой може да бъде в него и т.н. Очевидно това е политическа преценка на колегите, които са направили тези предложения. И затова ми позволете да не ги коментирам.
Това което ще коментирам като управител на БНБ и казвам, това е становището на Централната банка, тъй като при нас не се взимат еднолични решения, а винаги обсъждаме нещата в дълбочина. Считам, че има две забележки, които трябва да се кажат по закона. Най-общо казано, едната забележка е формална. Тя касае законосъобразността на законопроекта г-жо председател. И тук искам да обърна внимание, че ако се променя чл. 31, касаещ Консултативния съвет за финансова стабилност, както се предлага да бъде доста по-разширен като функции. Тук доста оратори говориха преди мен. И да се превърне в постоянно действащ съвет за финансова стабилност, по принцип законопроекта трябва да бъде изпратен за консултация на Европейската централна банка. Тъй като всичко, което касае дейността на национални централни банки, ние сме единствената федеративна организация в Европейския съюз, така наречената европейска система от централни банки, Европейския съюз е възложил спазването на законността в Съюза по отношение на банките, го е възложил на Европейската централна банка и тя извършва тази своя дейност, съответно информира комисията, ако счита, че са нарушени мандатите и целите на централните банки в 27-те страни членки, когато се произнася по този вид законодателство. Така че независимо дали законопроекта е на Министерски съвет, на народен представител, в случая на няколко народни представителя, дали е изработен от някакъв друг орган, винаги се иска така наречения “opinion” или становище на Европейската централна банка и това би забавило някъде от порядъка на около месец работата по законопроекта.
Ако се реши, че трябва да се изменя чл. 31, а не отпаднат тези промени, които са предложени, тогава опираме до забележките, които бих желал да споделя, които са по съществото на изменението. Напълно споделяме казаното от г-н Чобанов и от членовете на Комисията, които заеха тази позиция, че Съвета за финансова стабилност в този си вид в който е предложен със законопроекта, на практика променя цялата философия на този Консултативен съвет, който беше въведен със законопроекта от 2002 г., който влезе в сила от 2003 г.
Силно се разширяват функциите, които на практика надхвърлят европейската практика и ред решения на ECOFIN, ред решения на други органи. В това число и меморандума за предотвратяване на кризи подписан между нас централните банкери, управителите на централни банки от 28-те, финансовите министри тогава беше г-н Орешарски и председателите на независимите надзорни органи, там където има такива. Тогава това беше г-н Апостолов.
Бих желал да споделя няколко забележки, че наистина не е работа на Централната банка, а вероятно и на Комисията за финансов надзор, а вероятно и на министъра на финансите сам по себе си, а по скоро на правителството, на вас като законодатели да се грижите за устойчивото развитие на икономиката. А това е доста интересно като предложение, което е внесено във функциите на Съвета за финансова стабилност. Нещо повече, искам да обърна внимание и тук има колеги народни представители, които са присъствали, включително, когато са ни критикували не точно в тази зала, Централната банка, че възпрепятстваме икономическия растеж. Може да се окаже, ситуация при която Централната банка наистина, с оглед на запазване на финансовата стабилност и на другите функции възложени в закона е против икономическия растеж, по начина по който го разбират политиците. В случая в Съвета за финансова стабилност това е финансовия министър и неговия екип. Говорим по принцип, а ние сме имали също такива случаи.
Спомнете си критиките през всичките тези години, когато Централната банка налагаше ред ограничения на търговските банки и изискваше, налагаше много по-строги регулации и заради които ни критикуваха, къде явно, къде по-неявно, че ограничаваме растежа, че растежа видите ли, може да бъде 8, 10 процента, ако не са нашите мерки. Така че това само по себе си поражда един вътрешен конфликт между нас като Централна банка и правителството представено от министъра на финансите. Казвам, това важи не само за БНБ и за нашия министър на финансите, а по принцип това са мандатите на Централните банки и на правителствата по цял свят. Винаги едно правителство се ръководи преди всичко от политическия цикъл. Не случайно повечето надзорни органи, в това число и нашите надзорни органи в страната са обикновено с по-дълги мандати и обикновено не съвпадат, за да може да няма съвпадане между интересите на съответното правителство, което и да е то и по-дългосрочните интереси на страната по отношение регулиране на финансовата стабилност.
Достатъчно е да напомня много известно изказване на госпожа Тачър, когато не искаше да даде независимост на Английската централна банка и тогава тя имаше едно доста интересно изказване и каза: “Как аз ще се явявам на избори и ще печеля гласоподаватели, а някои друг ще определя лихвените проценти в страната?” Наложи се да бъде наложено на UK по линия на Европейския съюз и от 1997 г. тяхната Централна банка също е напълно независима от правителството. Така че мисля, че това нещо е много важно и трябва да бъде отчетено.
Друго нещо, което е много озадачаващо и моля да получи разбиране от вносителите и да се вземе предвид между първо и второ четене, ако се прецени, че ще се чака становището на ЕЦБ и ще се променя Консултативния съвет по финансова стабилност, това е второто, абсолютно нерелевантно в случая изискване, Съвета по финансова стабилност да се занимава с политиката по приемане на еврото. Това е много странно изискване, тъй като Съвета за финансова стабилност има съвсем различни функции и аз ще предоставя в рамките на работната група информация за функциите на този тип съвети или комисии или работни групи, за да видите как е в останалите 26 страни. Никъде няма такива функции, а най-малкото няма, защото противоречи на европейското законодателство.
Искам да ви кажа, че преговори, политики и всичко свързано с приемане на еврото са много ясно и категорично разписани в европейското законодателство. И няма нищо общо Съвета за финансова стабилност с този тип проблеми. Включително се знае кой къде заседава, в колко часа, в коя зала в Брюксел или еди къде си, когато се взимат такива решения.
Единствените отговорни лица, това са правителството в лицето на министъра на финансите, разбира се, в някои случаи на премиера и управителя на Националната централна банка, в някои случаи зам. председателя или подуправителя, който е член на икономическия и финансов съвет на Европейския съюз.
Третото много важно по същество, мисля че тук някой го засегна, мисля че г-н Цонев, но е много важно. Това е кой има право да участва в работата на този тип органи и публичността. На практика, това което се предлага, уважаеми колеги и г-н Мавродиев, това превръща Консултативния съвет за финансова стабилност, извинявате така ще се изкажа, добронамерена критика правя, в някакъв пенкелер съвет или някакъв съвет за икономически растеж или някакъв съвет в който идват и д-р Тренчев и други, за да дават съвети какво да правим с финансовата стабилност. Остава да впишем само и националния омбуцман на Републиката и някои други и на практика изчерпваме всичките обществени организации. Да, вярно че е казано, могат по покана. Но самото могат по покана, означава, че утре г-н Аврамов, може да каже: “Имате вече 10 заседания. Веднъж не сте ни поканили. Поканете ни. Ние имаме право да знаем какво се случва в този съвет.” Така че според мен, това задължително трябва да отпадне. Още повече когато става въпрос за конфиденциалност.
И с това ще приключа забележките на Централната банка и съответно няма да се съглася с част от мотивите на законопроекта и на един от колегите преждеговоривши, едва ли не че нищо не е правено в този Консултативен съвет за финансова стабилност, тъй като най-вероятно, аз знам как се пишат законопроекти. Имам 33 законопроекта, като народен представител 1991 – 1992 – 1993 г. и зная, че се пишат от експерти. Политически се дават насоките от колеги, които ги внасят. Най-вероятно експерт или експерти, които са писали са видели, че няма протоколи за тези срещи. Тук е бившия председател на Съвета, г-н Орешарски като финансов министър. Той може да каже защо нямаме формални заседания. А то е защото беше изключително чувствителен периода по отношение на изтичане на информация. Но искам да поправя казаното от г-н Цонев. Ние сме заседавали някой път два пъти седмично. И за да не правим впечатление на широката общественост, никога не сме го правили в Парламента или в Министерство на финансите. Обикновено заседанията ставаха при мен в зала 108 на Управителния съвет.
Кой, ако не ние, тук не искам да изтъквам предимства, но искам да задам този риторичен въпрос, към абзац 1 на стр. 5 от мотивите. Кой, ако не ние осигури тази финансова стабилност? Тя падна от небето ли? Госпожа Меркел ли осигури тази финансова стабилност, г-н Обама? Осигурихме я всички ние, които сме участвали, разбира се, сега има вече смяна на екипа на Финансовото министерство. Ние почти не сме работили с г-н Чобанов, тогава беше г-н Апостолов и неговия екип. Има смяна на екипа в КФН. Но много неща се свършиха. Друг е въпроса, че най-вероятно, предполагам поради липсата на протоколи, на формални документи не е отразено.
Искам да ви кажа, че имаше изключително тежки периоди, особено след октомври 2007 г., в средата на 2008 г. и особено след фалита на Лимън Брадърс през септември 2008 г. Горе долу към края на първо тримесечие, някъде март, април 2009 г. , за да спят спокойно милиони хора в тази страна, някой друг не е спал. И аз мога да го кажа с гордост. И това не е заради неразвитост на българската банкова система. Напротив, българската банкова система не е по-малко развита от банковите системи на другите страни, най-малкото защото 85 процента от нея е притежание на водещи световни банки. Защото българската банкова система, аз не коментирам колегите от Комисията за финансов надзор е подложена на изключително стриктен надзор вече в порядъка на много години, дори преди да бъда аз управител. Тези неща не се дължат на доброто име на някаква банка, която е представена в България.
Искам да ви кажа, че в резултат на работата на Консултативния съвет по финансова стабилност много бързо бяха идентифицирани много рискове и тук някой път може г-н Орешарски, ако искате в неформален порядък да ви разкажа, много случаи. Но аз мога да ви кажа примерно, че имаше определена нагласа в спекулантите в Лондон да формират експозиции в лева и да се опитват да атакуват борда в края на 2008 г. Нещо което не го позволихме. Спомняте си, че банки с три А, най-висок рейтинг, които плащат по пасивите си 2 процента се опитаха в България да пласират облигации на 10 – 10,5, с което да създадат нови бенч маркове и да вдигнат умишлено лихвите и съответно да пласират този ресурс на хеч фондове в Лондон най вече и да се опитат да ни правят проблеми. При което незабавно се събирахме, реагирахме, включително занимавахме комисаря по валутните въпроси, г-н Алуния и не го допуснахме.
Трябва ли да споменавам примерно решението за изкупуване на част от българския дълг, което беше извършено без шумене, извинявам се за израза, но счупи зъбите на много спекуланти. Те продаваха, правеха къси продажби с български дълг с цел да направят паника и да свалят съответно цените, откъдето да скочи доходността и бяха започнали да притесняват големите инвеститори в лицето на пенсионните фондове и на другите инвеститори.
Така че молбата ми е такава. Винаги ще има критика към работата на този или на онзи. Никой няма да бъде нито вечен, нито е безгрешен, но нека все пак да се има предвид това нещо, когато се обсъжда закона.
И ако ми позволите г-жо председател, да направя две предложения принципни в качеството ми на вносител на законопроекта на Комисията за финансов надзор за 2002 г. Имам две принципни предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Искров, ще ги получим тези принципни предложения и ще ги вземем предвид в работната група, в която вероятно ще участват и ваши експерти.
Позволете ми към вас да отправя две неща само. Едното е една забележка относно публичността, която казахте, че ще се случи в работата на този финансов съвет. И досега съществуваше такъв текст, но сега са изброени някои профсъюзи и прочее. И това не е пречело те да не бъдат канени тогава когато не е необходимо да слушат за какво става дума. Така че в този аспект ние може да коригираме текста, ако това ви притеснява, но то не е нов текст. Не е нещо различно. И досега съществуваше подобен текст. Там пише “и други институции.”
Аз бих искала да ви попитам нещо друго. Ако този Съвет няма така да се каже, формално водене на протоколи, формално отчитане на неговата работа, макар че тази формалност може да не е публична, но все пак неговата дейност по определен начин да бъде формализирана, защо тогава той съществува като такъв в един закон. Той или е институционализиран в закона и по някакъв начин трябва да има формално отчитане на неговата дейност или тогава няма нужда да бъде в закон формиран този съвет. Тогава той може да действа на базата на, така да се каже споразумение между тези институции, които трябва да осъществяват такива консултации по между си. Така че това е моя въпрос. Защото съществувайки в закон, за мен е нормално да има документация за работата на този съвет, която може да бъде и секретна, ако това се прецени. Не е нужно да бъде публична. В този аспект искам да чуя вашето мнение.
ИВАН ИСКРОВ: Действително това е концептуален въпрос. Искам да ви кажа, че от 27 страни в Европейския съюз, в САЩ такъв консултативен съвет няма, няма и такива консултации, тъй като много често се дават за пример САЩ. Единствено в шест държави, в това число и България има законова регламентация на този тип органи. Дали ще ги наречете консултативен съвет по финансова стабилност или някаква координационна група и т.н. и аз ще ви запозная между първо и второ четене с конкретните решения в 26-те извън България. Ние 2003 г. го решихме по този начин, тъй като тогава това беше един модерен закон. Но ако вие решите може и да отпадне чл. 31. Само че искам да ви кажа, че наистина той се води, той има правила за организация работата на Консултативния съвет. Те са пред мен. Водени са протоколи. Има решения, които дори са много важни. С решение на Консултативния съвет одобрихме пред вас организацията на дейността на постоянната национална група по финансова стабилност. Разписани са всичките общи положения, състав, информация, съхранение и т.н. Не ме разбирайте погрешно. Разбира се, че когато трябва и когато има формални заседания и вероятно това е основателната критика на закона, вероятно това сте имали предвид, тогава се водят такива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние сме имали предвид да го запишем в закона, тъй като на практика не може да се види по друг начин и закона не предвижда нищо повече от това, освен да се изработи правилник и да се водят протоколи и всичко това не е нужно, разбира се, да го даваме на профсъюзите.
ИВАН ИСКРОВ: Има го това и в сега действащите решения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така че в този аспект не виждам противоречия, но текстовете ще ги прецизираме и ще ги изчистим.
Благодаря. Някой друг иска ли се изкаже? Ако няма, само ще ми позволите да обобщя за протокола, ако нямате против.
След всичките тези изказвания аз бих формулирала няколко неща. Първото е по отношение на това, че между първо и второ четене следва да се прецизират редица текстове, касаещи квалификационните изисквания или въобще изискванията към членовете на комисията.
Второто, което бих могла да формулирам от всичките изказвания, това е по отношение на мандатността на комисията. Може би ние трябва да помислим между първо и второ четене, дали не трябва да се възстанови принципа на мандатност на комисията. Тоест, това което беше ликвидирано, чрез закъснелите назначения, сега да го върнем в новата комисия.
И третото, това е проблема с чл. 31 или този Консултативен съвет, който специално между първо и второ четене ще формираме широка работна група Ще изискаме преди това становището от всички институции, които биха ни помогнали със своите становища.
Първо, за да видим необходимо ли е и ако е необходимо, да го направим съгласуването с Европейската банка.
Второ, да изчистим текстовете така, че наистина това да е един работещ орган, без да пречи или да застрашава в случая работата на банката. Смисълът на това, което сме искали да включим в тези текстове е, да използваме потенциала на тези два независими органа, Комисията за финансов надзор и банката именно за консултиране и решаване на проблеми, които касаят състоянието на икономиката и финансите на страната. Това е била целта на тези разписани текстове. А в никакъв случай не е била цел да ограничава независимостта на банката или да създава проблеми във връзка с тази независимост, респективно на КФН.
Така че, аз смятам, че това е добро, но ако в начина по който е формулирано съществуват съмнения, че по един или друг начин ще нарушим един или друг закон, между първо и второ четене ние всички заедно това ще го изчистим. За мен това е важен закон и ще направим широка работна група от хора, които разбират тази специфична материя, тъй като тя наистина е специфична и смятам, че ще стигнем до добрите текстове.
Ако някой иска да ме допълни, защото това е целта която формулирах. Ако някой иска да ме допълни или съм изпуснала нещо от всичките изказвания, моля.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря ви г-жо председател. Вие изброихте основните теми по които се получи дебат, с което аз напълно се присъединявам към казаното от вас, както по отношение на прецизиране, на изчистване на тези свръх текстове по отношение на изискванията към членовете, по отношение стъпаловидността на мандата напълно се присъединявам към вас и към казаното от преждеговорещите г-н Искров и други колеги. По отношение на чл. 31 също. Също г-н Радославов направи едно доста разумно тълкувание по отношение на тук заложения в проекта текст за ограничение с два мандата, което мисля, че също би могло да бъде обсъдено, да бъде дискутирано, защото и г-н Искров също каза, че такова ограничение няма по отношение на БНБ и на други регулаторни органи. Тоест, може да го обсъдим и това като тема. Мисля че е разумно.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Последно питане, преди да гласуваме? Няма.
Гласуваме на първо гласуване принципно за подкрепа на законопроекта.
Който е за, моля да гласува.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря. Закривам заседанието.

/Закрито в 16 часа и 45 минути/