П Р О Т О К О Л

№ 10

---

На 13 май 2010 г., /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.00 часа /

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, на мен се пада не леката задача да замествам Менда Стоянова. Има необходимия кворум и откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам ви проект за гласуване на дневен ред на днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси, а именно:

Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г.
2. Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 002-01-30, внесен от Министерски съвет на 19.04.2010 г.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Да преминем към първа точка от дневния ред.
Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерски съвет.
По тази точка от Министерство на финансите присъстват Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика” и Венетка Тодорова – н-к отдел на Дирекция “Данъчна политика”.
От страна на Агенция “Митници” г-н Божидар Алексов – директор на Дирекция “ Акцизи”.
Имате думата да представите мотивите за законопроекта.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА – директор на Дирекция “Данъчна политика” – Министерство на финансите
Благодаря. Уважаеми дами и господа народни представители, основните предложения за промени в Закона за акцизите и данъчните складове са свързани с получено положително решение на Европейската комисия за съвместимост на данъчните облекчения под формата на нулеви ставки върху биогоривата, които се използват като моторно гориво и намалени ставки върху смесите със съдържание на биогориво между 4 и 5 обемни процента. Прилагане на нова схема за предоставяне на бандероли и подобряване на митническия контрол и ограничаване на сивия сектор. Във връзка с това са направени следните предложения.
Първото предложение е отмяна на нулева ставка за биодизел използван като гориво за отопление. Съгласно посоченото решение на Европейската комисия, нулевата ставка върху биодизела може да се прилага само за случаите в които чистия биодизел се използва като моторно гориво, а не като гориво за отопление.
Второто предложение допълване на определението за производство на акцизни стоки.
Третото предложение е отмяна на тримесечния срок за реализиране на пазара на стоки със стар бандерол, както и отмяна на възможността за възстановяване на акциз на стоки, които не са били реализирани на пазара в този тримесечен срок. Тези промени са следствие от приетия и прилаган нов механизъм за заявяване на бандеролите, на база на средно месечното количество на освободените за потребление акцизни стоки. В този смисъл отпада необходимостта от определяне на срокове за реализация в търговската мрежа на акцизните стоки, когато има промяна в акцизната ставка и смяна на образеца на бандерола.
И последното предложение е въвеждане на административно наказателни разпоредби за лицата, които се опитват да манипулират или да демонтират инсталираните от митническите органи технически устройства при осъществяване на контрола върху движението и използването на акцизни стоки с цел подобряване на митническия контрол и ограничаване на сивия сектор.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря ви г-жо Петкова. Във връзка с обсъждания законопроект са заявили желание за участие в заседанието представители от Българска петролна и газова асоциация. Има ли някой от тях тук? Няма.
Давам думата на народните представители да задават въпроси.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз имам един въпрос. Предвидената отмяна на срока за реализиране на лични акцизни стоки облепени с бандерол, закупени по отменената акцизна ставка, означава ли, че през цялата година може да се продават стоки със стари бандероли. Дайте повече информация по този въпрос.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ – Агенция “Митници”
На практика се коментира един съвсем различен механизъм за регулация и други по-различни мерки, които се предвиждат срещу презапасяването с цигари облепени със стария образец на бандерола. Механизма, който се въвежда, това е невъзможността за възстановяване на акциза за вече допуснати за потребление акцизни стоки. В така предложения вариант, да това означава, че могат да се реализират по старя образец бандероли до изчерпване на количествата.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Удовлетворява ли ви отговора г-н Имамов?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да.
Друг някой с въпроси?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: На мен не ми стана ясен отговора. Това означава ли, че на входа е контрола сега, когато продавате бандеролите?
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Рисково е, но в същото време имаме и открита процедура от Европейската комисия, за нарушаване на европейското законодателство във връзка с този тримесечен срок. И аргументите на Европейската комисия са, че този тримесечен срок за реализация на пазара не кореспондира с чл. 110 от договор за функциониране на Европейския съюз. Тоест не е спазен принципа за пропорционалност. Това означава, че този тримесечен срок не е недостатъчен. Той е много къс, имайки предвид търговския цикъл на цигарите и продаваемостта на някои марки цигари или някои видове тютюневи изделия например пурите, които се продават по дълго време и алкохолните напитки, високо алкохолните, например уискито, което също отлежава.
Освен това аргументите на Европейската комисия да няма лимитиращ срок за реализация на пазара в търговската мрежа на акцизни стоки със стар бандерол са:
- Тъй като акцизните стоки са освободени за потребление на определена дата;
- Спазен е момента на възникване на данъчното събитие;
- Платен е акциза, който е валиден към тази дата. Следователно ние ограничавайки реализацията в търговската мрежа нарушаваме чл. 9 във връзка с чл. 7 от директива 2008 118.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря г-жо Тодорова. Предлагам ви да дадем думата на представителите на Българската петролна и газова асоциация, ако имат някакво становище по предложения законопроект.
МАРИЯ ЙОРДАНОВА – Българска петролна и газова асоциация – организационен секретар
Внасяме днес в Народното събрание във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове няколко документа. Първият от тях е становището на Българската петролна и газова асоциация по Закона за акцизите и данъчните складове в така предлагания му изменен вид.
Вторият документ, който внасяме са предложенията на Българската петролна и газова асоциация за допълнение към Закона за акцизите и данъчните складове, които предложения не еднократно сме представяли пред компетентните държавни органи, като в този вариант, който представяме днес те са актуализирани и са съобразени с вариант на Министерски съвет, който е от м. април.
Третото предложение, което правим е във връзка с един вид антикризисна мярка, която се предлага във връзка с турските автопревозвачи и тя е за възстановяване на ДДС. Тя е финансово обоснована мярка и мисля, че би било редно да може да бъде включена в пакет антикризисни мерки с този пакет документи, които се приемат сега. Като считаме за изключително навременно приемането на изменение и допълнение в Закона за акцизите и данъчните складове да се случи именно сега, а не чак на есен. Защото проблемите пред бизнеса са изключително сериозни и бизнеса наистина иска да ангажира вниманието на най-компетентния държавен орган, а именно този на законодателната власт с проблемите, които стоят пред бранша, а те са изключително сериозни и са свързани с една много щекотлива тема, която е цената на горивата. Тоест, подкрепяме изцяло правителството в политиката му за антикризисни мерки, но считаме, че част от тях като предлагания § 7 са неприемливи за бизнеса. Ще раздадем на всеки един от вас копие от предложенията си, за да може на следващото заседание да се подготвим по тях.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря. Други въпроси? Няма.
Предлагам ви да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така предложения законопроект на Министерски съвет, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По точка втора
Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания внесен от Министерски съвет.
По втора точка законопроекта ще ни бъде представен от Марина Борисова – директор на Дирекция “Наука” в Министерство на образованието, младежта и науката.
МАРИНА БОРИСОВА: Този законопроект е необходимо да бъде изменен и допълнен. Законопроектът е приет 2003 г., когато България се подготвяше за присъединяването. Една голяма част от нещата вече трябваше да отпаднат, а други да се актуализират, за да може проекта да бъде един съвременен проект за научни изследвания. Като една част от промените са именно във връзка с изискванията на новото време и на нашата страна като страна членка. От друга страна една част от промените са в резултат на добрата практика, на промените, които са доказали, че трябва да бъдат по някакъв начин актуализирани и подредени.
Основното в промените е, че се въвежда правилото първо за външно, независимо, международно водещо и национално оценяване на конкурсните проекти и на дейността на научноизследователските институти, на университетите, както и на фонд “Научни изследвания” като орган, който финансира на конкурсни начала науката. И затова се предвижда издаването на Правилник, едновременно с това за оценка и на организациите и функционирането на системата за наблюдение на научноизследователската дейност в два основни компонента в този правилник. Единият компонент е наблюдение на научноизследователските организации и висшите училища, в тяхната научноизследователска дейност, а друга система за наблюдение това е вече дейността на фонд “Научни изследвания”, защото е инструмент за финансиране на науката.
Определят се условия за реда за подпомагане и стимулиране на внедряването на научните продукти, това което е сериозен повик на цялата ни икономика, науката да е свързана с бизнеса. Да търсим форми, методи, начини да приобщим и да дадем възможност да навлезе в бизнеса. Тук се предвиждат инструменти, както държавата която да подпомага връзката, така и отворено участие на бизнес схеми във фонд “Научни изследвания”, които естествено по-нататък ще бъдат разработени. Тук се дава пътя.
Едновременно с това се предвижда да се разшири функцията на регистъра за научна дейност, който до този момент беше към фонд “Научни изследвания”. Но ние считаме и в Закона се предвижда регистъра да премине под егидата на Министерство на образованието, защото в този регистър трябва да не е само дейността, а да бъде обхваната цялата система на науката в България на научните предложения, на академичния състав, на публикации, всичко което Министерство на образованието и науката вече е абонирано и има бази данни, научни платформи с които общува. И в тази връзка ние трябва да устроим нашия регистър, че той да отговаря на европейските изисквания.
Предвижда се друга възможност, да се делегират правата на министъра на образованието и науката, съгласно чл. 10 от Закона за администрацията да има право да предлага. Това право се дава по закон за администрацията, но така или иначе все пак се делегират тези права, понеже това е Закона на науката за създаване на експериментални центрове. Това също е във връзка с европейското развитие. Такива центрове са създадени. Има около 40 в Европейския съюз – в Германия, във Франция, два в Полша. Те са ситуирани или на място или възможността е за виртуално. Това е поглед в бъдещето. Но когато такова нещо се иска и би могло да стане, ние трябва да имаме готовност естествено всичко това си минава, както върви за внасяне на акт в Министерски съвет по цялата процедура. Например биобанкирането, Генбанката която има в Медицинска академия, където се съдържа страхотен материал. Където могат виртуално да установят контакт и да направят диагностика. Всичко това може да бъде разширено и не само към Медицински университет – Майчин дом, където е тази Генбанска. Това може да бъде вързано в една голяма структура. Предвиждат се такива центрове да бъдат интердисциплинарни, да бъдат мултифункционални, да се включи бизнеса. Да изискват много добре инфраструктура, за да се включим съвсем достойно и нормално в европейската научна мрежа. Защото както преди малко слушах в науката общо взето не й трябват акцизи. Науката си е интердисциплинарна и световна просто дори само с публикуването на резултатите от научните изследвания, с публикациите тя е международна. Именно в тази връзка се предвижда и подпомагане на научноизследователската дейност от държавата, от фонда, съфинансиране именно за навлизане в международната дейност, за усвояване на парите, които ние така или иначе плащаме и по седма рамкова програма, разработена е методика, разработени са структури, които подпомагат и се набляга за разширяване, за съфинансиране от българска страна, както са изискванията.
Ако имате някакви въпроси?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря ви г-жо Борисова. Имате ли някакви въпроси? Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Основателен е въпроса какво търси този законопроект в нашата комисия и отговорът трябва да бъде свързан с някакви финансови аспекти на проблема. Аз смятам, че е редно да чуем повече по отношение финансовите аспекти на този проблем. Това е първото.
Второ, няма становища на много важни национални институции, които се занимават с наука по отношение на законопроекта, да речем на БАН. Какво мислите по този въпрос? Какво е съотношението и кореспонденцията на този законопроект с предвижданите промени в Закона за БАН? В Приетия Закон за развитие на академичната общност, в предвижданите промени в Закона за висшето образование. Има ли някакво съответствие или разминаване. Аз виждам повече разминавания в това отношение. А съответствието е само по отношение на централизацията на финансирането и извършването на научните работи. Тук също ясно е показана тенденцията за извършване на централизация на научноизследователската работа в страната. По скоро на онази част, която се финансира от държавата. Преместването на регистъра, структурните промени които се предлагат във взаимоотношенията между Националния съвет за научни изследвания и фонда “Научни изследвания” и т.н. Аз смятам, че ние наистина трябва да чуем повече информация какво търси този законопроект в нашата комисия. Тоест да чуем повече информация за финансовия проблем касаещ закона.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря г-н Имамов. Госпожо Борисова моля.
МАРИНА БОРИСОВА: Финансовият проблем е много сериозен, много важен и винаги стои за науката. Но в Закона не е коментиран. Защото към момента това е финансирането. То е залегнало в бюджета. И тъй като промените на закона не изискват промяна на бюджета, даже съобразно изискванията в нашия закон няма и финансова обосновка по правилата. Всяка година фонда “Научни изследвания” е второстепенен разпоредител. Министерството си е първостепенен разпоредител, то си прави бюджета и залага. Ние тук по никакъв начин не променяме БАН. А по отношение въпроса за становищата на БАН и на другите институции, съгласно Закона за нормативните актове проектозакона преди да бъде изпратен за съгласуване на министерствата, съгласно чл. 31 ал. 1, той беше един месец на сайта. Бяха изпратени специални писма до всички заинтересовани дирекции, до всички които имат отношение. Бяха получени становища и тези становища са отразени в друга таблица. Те бяха и много полезни и много хубава работа свършихме. Но това сме го направили по нормативните актове и нормативните изисквания. За внасяне в Министерски съвет изискването е друго, което ние сме изпращали за съгласуване до всички министерства. И тях ги представяме тук. Иначе имахме становища. Даже имаше такъв момент по отношение една от допълнителните разпоредби за млади учени. Имахме забележка, че е сложено до 35 години. Ние го махнахме. От дирекцията по структурните фондове казаха, моля ви запазете по някакъв начин това, защото ни е основанието при нашата дейност в закона. Тогава ние веднага се съобразихме и сме направили промените, които са показани. Така че имаме становища.
По отношение във връзка със Закона. Така или иначе в закона се говори и се планира институционални мрежи, разширяване, обединение, това е връзката. И ние сме направили първата стъпка в обявените конкурси. Фонда също е направен, изграждат се консорциуми. Финансират се повече средства въз основа на които може да се купи по-добра апаратура. Едно от задължителните условия е да се изградят консорциуми. И наистина този повик се спазва и са изградени консорциуми между висши училища, научни организации най-малко три.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря. Други въпроси?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не мога да разбера защо този закон е в нашата комисия и ние какво общо имаме с него. И защо трябва да гласуваме нещо, което няма никакво отношение към Комисията по бюджет и финанси? Само защото г-жа Цачева поради някоя си причина е написала Комисия по бюджет и финанси. Аз не виждам логиката поради която трябва да се гласува този закон от тази комисия. Нека някой да ми обясни защо.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбирам вашите съображения. Други въпроси имате ли?
Който е за приемането на така предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Благодаря ви.
С това изчерпахме дневния ред на днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
ДАРИН МАТОВ: Само искам да вметна, че във връзка с чл. 26 ал. 5 от Правилника за организация дейността на Народното събрание сме внесли едно искане за изслушване на министър-председателя на Република България и зам. министър-председателя и министър на финансите г-н Дянков в Комисията по бюджет и финанси и във връзка с това, че срока е седем дневен, ние сме спазили изискването. Подали сме си съответно в канцеларията на Народното събрание това искане. Искаме да предприемете мерки във връзка с това, че срока е седем дневен да направите организацията по изслушването на министър-председателя и министъра на финансите. От утре започва да тече седем дневния срок и така е записано в Правилника, че ако е изтекъл седем дневния срок е на първото заседание след това. Така е упоменато.
Пожелавам ви приятен ден.
Закривам заседанието.

/Закрито в 15.30 часа/