П Р О Т О К О Л

№ 12

---

На 27 май 2010 г., /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.00 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум, затова предлагам да започне днешното заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Ще ви предложа дневния ред за обсъждане и гласуване.

Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 002-01-35, внесен от Министерски съвет на 11.05.2010 г.
2. Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за Независимия финансов одит, № 002-01-41, внесен от Министерски съвет на 19.05.2010 г.
3. Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 002-01-42, внесен от Министерски съвет на 19.05.2010 г.
По този дневен ред имате дума за предложения или други становища. Няма.
Който е съгласен с така предложения от мен дневен ред, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
За днешното заседание за този дневен ред сме поканили и при нас присъстват:
Лиляна Драгиева – и.д. директор на Дирекция “Главен инспекторат” в Министерски съвет
Рада Паунова – юрист в Министерски съвет
От Министерство на финансите
Стефан Белчев – директор на Дирекция “Вътрешен одит”;
Петрана Павлова – директор на Дирекция “Вътрешен контрол”;
Десислава Хаджидимитрова – държавен експерт – Дирекция “Вътрешен контрол”
От ИДЕС - Христо Мавродиев – зам. председател по международната и законодателната дейност и член на УС
От Комисия за публичен надзор на регистрираните одитори
Николай Чаталбашев – председател
Освен това на нашето заседание присъстват г-жа Николинка Ганчева, г-жа Султана Българенска и г-н Любомир Василев – експерт счетоводители.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Днес трябваше да обсъждаме и днес трябваше да участват в заседанието премиера и вицепремиера.
ПРЕДС.МЕНДА СТОЯНОВА: Не получихте ли отговор?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз получих един отговор, който трябва да ви кажа, че за мен е унизителен и аз не мога да си представя, че председателя на Комисията по бюджет и финанси определя дневния ред на Комисията по бюджет и финанси в зависимост от измислени становища на други комисии. Комисиите в Народното събрание са равнопоставени. И ако ние нямаме право да се сезираме по някакъв въпрос, не виждам как друга комисия от парламента може да се сезира по въпрос, който касае нашата комисия.
Второ, г-жо Стоянова, няма как да ги скриете. И министър-председателя и вицепремиера.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Дянков ще дойде когато се обсъжда бюджета и ще може да му зададете всички въпроси. В нашия случай говорим за прилагане на чл. 26 ал.5, която не може да бъде приложена по начина по който е искано с това писмо.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Как точно г-жа Фидосова след 20 години парламентарен живот в България се сети, че тя не може да бъде приложена.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Става дума за Правна комисия, не за г-жа Фидосова. Освен това има и друга правна техника чл. 99 парламентарен контрол, комисии и т.н.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ви четох становището. Има чл. 26 ал. 2, ако сте си направили труда да го прочетете, който казва, че Парламентарната комисия дава становището си за ефектите и за резултатите в изпълнение на законите и решенията си. Освен ако смятате, че Закона за държавния бюджет не е закон в България. И досега ние изпълняваме нещо друго, а не Закона за държавния бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ал. 2 е във връзка с ал. 1. Да го оставим за т. 4 други и да го разискваме колкото искате по същество.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Както искате го разисквайте. Ако искате не го разисквайте въобще, но това е отново прецедент. Не е имало случаи до момента по искане на 8 или на една трета от народните представители да не е било уважавано от комисията, включитлено и Комисията по вътрешна сигурност, която онзи ден изслуша Ваньо Танов. Там не действаше ли умозаключението на г-жа Фидосова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията по вътрешна сигурност изслуша г-н Ваньо Танов по реда на чл. 99 раздел Парламентарен контрол.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Нищо подобно. Точно по същия ред, по който ние искахме да изслушаме вицепремиера Дянков.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че трябва да прекратим този раговор и г-н Овчаров, ако искате да го водим да го оставим за т. 4.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам да завърша. После вие си правете каквото искате, защото очевидно сте решили, че колкото по-малко се говори по едни неща, толкова повече те представат да бъдат проблем. Няма как да избягате от проблема с бюджета. Може въобще да закрием Комисията по бюджет и финанси. И г-жа Фидосова да ни дава становища по всички въпроси, както г-н Джеров в началото на прехода. Като няма пари, няма пари. И вместо да се опитаме да търсим решение, вие се опитвате да затворите устата на Комисията. Добре, продължавайте да го правите. Утре може да закрием и парламентарния контрол в Народното събрание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Овчаров. Продължаваме по дневния ред.
Давам думата за представяне на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Кой ще го представи? Госпожа Павлова заповядайте.
ПЕТРАНА ПАВЛОВА: Добър ден уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, този законопроект за промяна на закона за финансово управление и контрол в публичния сектор е изготвен в резултат на работата на междуведомствена работна гурпа. И в него е предвидено да се въведат административно наказателни разпоредби основно с цел налагане на санкции на ръководителите на организациите, които не изпълняват изискванията на закона за годишно докладване на състоянието на финансовото управление и контрол в организациите, които ръководят.
Практиката показва, че ежегодно около 10 процента такива ръководители не изпълняват законовите си задължения, което пречи да се направи преценка за постигане на целите в тези организации за ефективността на работата на администрацията като цяло. Тъй като тези оценки служат за изготвянето на консолидиран годишен доклад за състоянието на финансовото управление и контрол в публичния сектор, който се представя на Министерски съвет за приемане и в последствие на Сметната палата и Народното събрание.
В този законопроект се предвижда отмяна на чл. 19 от досега действащия закон, който регламентира създаването и част на функциите на Консултативния съвет за финансово управление и контрол към министъра на финансите. Имаше създаден такъв консултативен съвет и за съжаление считаме, че работата му не е достатъчно ефективна. В същото време Закона за вътрешния одит в публичния сектор допуска създаването на одитни комитети, които донякъде припокриват функциите на този консултативен съвет. Това са предложенията свързани с промяна на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате думата за въпроси и изказвания.
ВАНЯ ДОНЕВА: Считам, че предложените промени са необходими и достатъчни. Защо считам така, макар и да изглеждат на пръв поглед козметични. Считам, че са достатъчни, защото закона разписан по този начин звучи малко христоматийно. Той включва определения, дефиниции на понятия, които до 2006 г. не бяха известни сред управленските кадри в публичния сектор. Но този закон няма какво повече да се пипа. Този закон е необходим на този етап, въпреки че звучи така академично. Защото след проверки по инициатива на Европейската комисия през 2002 – 2004 г. проверки извъшрени от Сигма се установи, наистина че няма разбиране от ръководителите в публичния сектор за управленската отговорност. Така че считам, че на този етап този закон върши работа. Няма нужда от други по-сериозни корекции по него. Единствено беше необходимо това, което вносителя предлага да се определят срокове за докладване, за получаване на информация от страна на министъра на финансите и да се включи такъв административно наказателен състав, за да може наистина тази информация да се получава и да може министъра на финансите да упражнява своите задължения по осъществяване на системно наблюдение за това как функционират системите за финансово управление и контрол. Считам, че това което е предложено напълно съответства на необходимостите към момента.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Най-напред искам да кажа моите уважения към нашите гости, но поне един зам.-министър на финансите трябваше тук да присъства при обсъждането на тези законопроекти, защото липсата на зам. министър поне, не казвам министър, все пак не са толкова важни от гледна точка на ранга на министъра, въпреки че това е спорен въпрос. Трябваше да присъства един зам.-министър по тези неща. Защото очевидно е, че трите законопроекта са важни и имат отношение към вътрешния контрол. На всички ни е ясно, че контрола в рамките на изпълнителната власт е проблематичен и там трябва да се направят известни промени. Но тук действително възникват някои въпроси. Например по този законопроект, който ми изглежда най-повърхностен, директно казано. Другите съдържат по-сериозни промени.
Какво пречи на министъра на финансите да нареди на ръководителя на съответното звено за който харчи публични средства първостепенен разпоредител до 31 януари, както е изискването на закона, той да му предостави необходимата информация. Моля обяснете ни кое налага това, което сега искаме да гласуваме? Какво пречи да го санкционира министъра на финансите? Да каже: «Вие господине получавате пари от бюджета, съгласно закона до 31 март до края на първото тримесечие и трябва да ни предоставите необходимата информация за това как харчите държавните пари. Вие не сте предоставили тази информация. Аз ви санкционирам. Дори ще ви уволня, ако е необходимо.
ПЕТРАНА ПАВЛОВА: Ще се опитам да отговоря на този въпрос. Тук не се касае за ръководители на организации, които са подчинени по принцип на министъра на финансите, а говорим за министри и кметове на общини, които спрямо министъра на финансите не са в никаква подчиненост и те имат управленска отговорност по силата на този закон и наистина в закона са регламентирани срокове за докладване. На практика обаче наистина те не изпълняват тези свои задължения. И по силата на това, че не са предвидвени административно наказателни разпоредби не е възможно на тези ръководители на организации да се налагат глоби. С оглед обаче да засилим управленската отговорност ние искаме да въведем такива административно наказателни разпоредби и при неизпълнение на задължения за докладване да могат да се налагат.
Считаме че това наистина ще доведе до докладване от всички организации. Ще има възпитателен ефект, убедена съм в това. И затова е такова нашето предложение. Да, наистина предложените промени са чисто козметични, може би съвсем малко на брой, но това е проблема който сме отчели по прилагане на този закон. От друга страна, конкретните текстове от закона как се прилагат в съответните организации, разбира се, се проверяват и те се проверяват от звената за вътрешен одит, които са регламентирани в другия закон за вътрешния одит в публичния сектор. И в случай, че се установи неприлагане, разбира се звената за вътрешен одит дават препоръки и т.н.
От трета страна, контрол по прилагане на закона за финансово управление и контрол се извършва и от Сметната палата при изпълнение на одитите свързани с финансовото управление и контрол. Надявам се да съм успяла да отговоря на въпроса.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз имам два въпроса. Първият за отсъствието на зам. министър. Не е въпроса само чисто от гледна точка на статута на този или онзи чиновник да присъства тук. Вносител на тези законопроекти е Министерския съвет. Представители на Министерския съвет са министрите или съответно техните зам.-министри. Нито един чиновник от което и да било министерство не може да представлява съответния министър. И това според мен е достатъчно ясно за всички.
Второто е във връзка с конкретния законопроект. Аз нещо не мога да схвана. За всяко ли задължение, което възниква за администрацията по който и да било законопроект, ние ще пишем отделно административни наказателни разпоредби за предоставяне на информация, за провеждане на еди какво си, за изпълнение. При положение, че има Закон за администрацията, в който закон за администрацията са предвидени съответните мерки и санкции за всеки държавен служител, който не изпълнява възложените му със закон или със заповед задължения. Някак си не мога да възприема тази теза, че за всеки отделен законопроект, ние ще пишем отделни административни разпоредби при положение, че има Закон за администрацията, който е валиден за всички държавни служители, за всички членове на администрацията. Може би ще има някакъв възпитателен ефект всичко това, но това е доказателство затова, че някои административни ръководители не могат да си свършат работата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Овчаров. Ще дам отново думата на г-жа Павлова, макар че тя мисля, че го изясни при предходния въпрос, че става дума за министри и за кметове. Това са хората, които евентуално не изпълняват този закон.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И чиновници на Министерство на финансите ще наказват министри.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те ще констатират нарушенията с акт за нарушения.
ПЕТРАНА ПАВЛОВА: Ако мога да отговоря пак, мисля че не е точно Закона за администрацията в който се предвидени санкциите, а Закона за държавната финансова инспекция. Тъй като понастоящем се извършват проверки по отношение на спазване на цялото законодателство свързано с бюджетната отчетна и финансова дисциплина само и единствено по сигнали, за да се наложат общи глоби, за нарушения на общ текст от какъвто и да било нормативен акт трябва ние да изпратим сигнала на АДФИ, да глобят конкретния разпоредител за конкретното неизпълнение на текст в закона. Това е възможно, разбира се. Но тъй като ние сме тези, които установяваме пропуските е много по-бързо и много по-лесно да се случи в самото Министерство на финансите. Това било е една от презумпциите за това предложение.
От друга страна, мисля че възможността за съставяне на актове за административно нарушение основно произтича от конкретните текстове в специфичните закони за нарушение на специфични текстове в тези закони. И това също е било един от мотивите ни за това предложение. Иначе е възможно да се случи, но не е достатъчно ефективно.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз очаквам както са тръгнали нещата да има наказание затова, че не е отдал някой чест на министъра на финансите. Натам върви работата. Това надминава всичките ми представи за една демократична държава. Какво означава това Министерство на финансите да си върши всичко само и да наказват и другите министри, защото виждате ли трябвало да се мине през еди каква си инстанция, за да се получи евентуално някакво наказание. Ако всеки тръгне по тази линия, всяко едно министерство ще стане феодал едва ли не и ще има всичките правомощия и ние да го упълномощим законово и едва ли не всеки да стане пълновластен господар в сферата в която отговаря като министър. На лошо върви държавата по този начин. Не го приемам това като съвременна европейски тип държава. Този тип предложение, което се предлага, аз лично ще гласувам против от съображение на една цивилизована държава, която смятам, че България вече е.
ДАРИН МАТОВ: Аз разбирам от това, че Закона за финансово управление и контрол на публичния сектор, става въпрос за козметични промени. Но по скоро аз си направих труда да го отчета така и според мен това представлява едно есе. Там има една дефиниция на понятие. Това засегна и колежката преди малко. По скоро ми се струва, че в този закон няма уреждане на обществени отношения и още повече виждаме, че тук става въпрос за дублиране на функции, които са в други закони. И трябва ли всяка една корекция, която се налага или нещо, което трябва по принцип да се наложи да бъде обличано в закон. Така че аз се върнах назад във времето и установих, че по времето на НДСВ такъв закон е бил създаден съвместно с холандски експерти и в момента според мен отлежава някъде в чекмеджетата на някое министерство. И аз по скоро смятам, че според мен закона след като не урежда обществени отношения, аз поне така го виждам, по скоро не би трябвало и да съществува като такъв.
ЛИЛЯНА ДРАГИЕВА: Добър ден госпожо председател, госпожи и господа народни представители, ние ще изразим от Дирекция „Главен инспекторат” експертно мнение и становище. Тъй като законопроекта по официален ред е съгласуван с администрацията на Министерския съвет. Ние работим и сме създадени Дирекция “Главен инспекторат” със Закона за администрацията. С въпросният законопроект § 30 от Преходните и заключителни разпоредби се предлага и промяна в Закона за администрацията. Молим ви това да не се допуска.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В този законопроект.
ЛИЛЯНА ДРАГИЕВА: По Закона за одита на вътрешния сектор. Моля да ме извините. Тогава ще се изкажа. Заблудих се, че е за одита в публичния сектор.
РЕПЛИКА: Кой ще плаща глобата кмета или общината, министъра или министерството?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Глобата е лична. Тя е персонална. Други мнения?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз мисля, че промените имат дисциплиниращ финансов ефект и не мога да разбера тук противопоставянето на тези промени. И в крайна сметка говорим за по-добра финансова дисциплина и за по-добър контрол върху ръководителите, които разполагат с публични средства. Няма нищо лошо в по-стриктния и по-добрия контрол. Аз смятам, че всички трябва да подкрепим промените.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други мнения? Няма. Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрола в публичния сектор, внесен от Министерски съвет на 11.05.2010 г.
Който подкрепя промените в закона, моля да гласува за.
Против? Двама Въздържали се? Четирима.
Приема се.
Преминаваме към т. 2.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Независимия финансов одит, № 002-01-41, внесен от Министерски съвет на 19.05.2010 г.
Кой ще ни представи законопроекта? Заповядайте г-н Белчев.
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Благодаря ви г-жо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми накратко да представя предложените промени в Закона за изменение и допълнение на закон за независимия финансов одит. Тези промени бяха във връзка със сформирана междуведомствена работна група под ръководството на министъра на финансите и с конкретни предложения за промяна на пакет от закони свързани с финансовия контролен механизъм, един от които е Закон за независимия финансов одит.
Основно предложенията, които предлагаме на гласуване са свързани с предложения на Института на дипломираните експерт счетоводители и Комисията за публичен надзор над регистрираните експерт счетоводители. Основната част на предложените изменения и допълнения са свързани с редакционни и корекционни промени свързани с едно по-точно транспониране с изискванията на директива 2006 43 и с облекчаване и подобряване работата и взаимодействието между Комисията за публичен надзор и ИДЕС. Също така заличава се функция на одитния комитет, тъй като след като общото събрание на едно дружество с обществени интереси е избрало одитор по предложение на одитния комитет, няма основание одитора отново да утвърждава одитния комитет. Също така предлагаме и конкретни текстове за заличаване, които на практика преповтарят международните одитни стандарти относно съдържанието на одиторския доклад. Предвиждаме съществено редуциране на възнагражденията на членовете на Комисията за публичен надзор от 90 процента от заплатата на председателя на 50 процента, като в това число отчитаме оптимизиране на разходите на Комисията. Предлагаме уточнение на термините инспектор, проверки, експерт, контрольор и опит в областта на независимия финансов одит.
Не на последно място предлагаме също така Комисията за публичен надзор да бъде компетентния орган, какъвто досега не съществува на практика по смисъла на директивата, който да осъществява задачите по чл. 33 и чл. 35 от тази директива. Предлаганите промени не предполагат необходимост от допълнителен бюджетен ресурс за настоящата и за следващите години.
ПРЕД. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Белчев. Имате думата за изказвания. Мисля че тук има доста гости по темата. Моля да си кажат мнението.
НИКОЛАЙ ЧАТАЛБАШЕВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа, народни представители, предложенията които се съдържат в закона основно са излезнали като инициатива на Комисията на Института на дипломираните експерт счетоводители. Нашите съображения бяха транспонирането да бъде по-точно директива 206 043 на Европейския съюз. И другите предложения, които имахме са свързани с това, че съгласно сега действащия закон, Комисията е задължена да участва във всички проверки, което на практика е невъзможно практически да се осъществи, имайки предвид административния капацитет и финансовите възможности на Комисията. Затова има предложение това да отпадне и Комисията да съсредоточи своите усилия върху контрола на качеството на одитите, които се извършват на предприятия извършили дейност от обществен интерес.
На второ място в закона беше предвидено едно разделяне на разходите по контрола на качеството, като всеки месец тези разходи се изравняват с ИДЕС, който практически не заработи и е много трудно осъществимо и новото предложение всяка институция да си поема своите разходи при участието на своите хора при тази система за контрол на качеството.
И другия момент, който съществува като предложение е свързан с кръга на предприятията, които се оценяват като предприятия от обществен интерес. Съгласно директивата там са регламентирани основните предприятия, като е дадена възможност на всяка държава сама да прецени доколко да разширява този кръг. Считаме, че прекалено много е разширен и така е и от впечатленията ни от срещите с нашите колеги от Германия, от Франция, от Англия. И затова ние предлагаме известно ограничаване на кръга от предприятия от обществен интерес.
ХРИСТО МАВРОДИЕВ: Благодаря г-жо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, първото нещо което искам да кажа е да изкажа своята благодарност към колегите от Министерство на финансите, които са подготвили този законопроект, защото може би 90 процента и повече от тези предложения, които са направили са приети. И ние смятаме, че те са разумни и би трябвало да се подкрепят, защото наистина има едно преекспониране на директивата, която е в директива 43 от 2006 г. В тази връзка искам да добавя и няколко предложения, които не са взети предвид и ние смятаме, че са важни и те трябва да бъдат отчетени.
Първото нещо, това е едно предложение за отмяна на ал. 3 в чл. 9, който касае възнаграждението и методиките за определяне на часовете и съответно технологията на самата проверка. Конкретният довод за това предложение да бъде направено от нас, което беше подкрепено от комисията и също от Министерство на финансите, но по-късно в Министерския съвет е направено предложение доколкото знам от министъра на икономиката. Става въпрос затова, че възнаграждението на одиторите е поставено на така наречената пазарна основа в ал. 1 и ал. 2 на закона. Докато ал. 3 определя конкретно часовете и съответно конкретна технология как това нещо да бъде направено. Тоест, методиките отчитат конкретния характер на стопанската дейност на одитираното предприятие. Считаме, че тези текстове не са необходими в закона и те могат да бъдат и те вече са направени чрез вътрешни документи на ИДЕС, които се одобряват съответно от Комисията. Това е първото нещо.
Следващото нещо е едно предложение, което смятаме, че противоречи на самия текст на закона. Това е в чл. 35 ал. 2 и съответно точка седем и в сегашната т. 2 има един текст, който казва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой член?
ХРИСТО МАВРОДИЕВ: Чл. 35 “д”. При предходната минала промяна, която беше направена се стигна до такива куриози. Но чл. 35 “д” ал. 2 в т. 2 е добавено след думите “утвърждава” да се добави “и при необходимост коригира”. Ако се върнете към самия текст горе в чл. 35 пише: “Комисията носи отговорност за надзора на”. Ако ще прави надзора, ако ще коригира всичко тогава няма никакъв смисъл от надзор. И тази грешка ще се дублира, ако това нещо се приеме с текста, който беше приет миналия път в закона. Това е пак в чл. 35 ал. 2 само, че в т. 7, ако проверите ще видите “при необходимост също коригира”. Това са тези правила за провеждането на изпити и всички останали неща, което на практика означава, че самата комисия всичко може да го прави. Миналият път когато давахме своите доводи пред тази промяна в закона 2008г. не бяха приети. Това е едното.
И следващото нещо, което е също важно, което подкрепяме за съкращаване на броя на предприятия от публичен интерес. Става въпрос затова, че в тази си част директивата е драстично преекспонирана. Ние предлагаме това нещо да бъде направено само на базата на директивата. Не случайно е казано това нещо в самата директива, че всички държави могат да го направят. Но в нашия случай това, което ние сме направили там са заложени водоснабдителните. Разбира се, при това положение сега се изваждат така наречените телекомуникационни предприятия. Нима те са по-важни да кажем от някои други предприятия. Ако тръгнем по този критерий на важност значи всички трябва да бъдат едва ли не от публичен интерес. Това преекспониране на директивата смятаме, че най-малко това ще спести ресурс на държавата. Определено го казваме.
Следващото нещо, което смятаме, че би трябвало също да фигурира, това е при проверките, които ще се извършват от Комисията на предприятията от обществен интерес. В така предложения вариант е записано, че само комисията ще ги извършва. А професионалната организация или това, което е дадено там текста “може да участват”, което означава, че може и да не участват. Тоест, тези които са компетентни в самите проверки ще бъдат изключени. Без да подценявам, разбира се, компетентността на самата комисия. Това бяха основните бележки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това са бележки, които ние ще разгледаме между първо и второ четене. Ще бъде добре, ако ни ги предоставите мотивирано писмено.
НИКОЛИНА ГАНЧЕВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми народни представители, аз съм обикновен регистриран одитор. Аз съм с диплома № 210. Мога да поздравя комисията, че почти всичко, което ние от регистрираните одитори постъпи е прието. Ние с Института, въпреки че ще прозвучи лошо, но спорим във връзка с това, че методиката се предлага от Института да бъде отменена. Господин Овчаров знае в предходната бюджетна комисия какви дебати се водиха във връзка с приемането на тази методика. Ние сме още в началото. И когато ходим на срещи с наши колеги по света се чувстваме много неудобно във връзка с това, че счетоводната отчетност и одиторската работа, одиторските услуги бъдат критикувани. Мисля, че Комисията е взела предвид доклада, който беше представен, бюлетина на комисията за надзор върху регистрираните одитори и там има, че одиторската работа в България е предоставена на големите фирми, които обслужват някои интереси и вие много добре ги знаете. И те фактически от 7900 поне дотолкова знам, че одитираме в България, а в регистъра съществуват 1 млн. 500 000 фирми, 40 процента и повече се одитират от тези големи да ги наречем 10 одиторски фирми, които одитират България. Другите са от 560 човека в България одитират и виждате колко се пада дяла на одиторите. Защо? Защото големите одиторски фирми се представят пред бизнеса, че ние имаме методика. Нас ни проверяват вътрешни одитори, т.е. от техните фирми. Направи се „ПрайсуотърхаусКупърс България” и „Делойт и туш” т.н.
До момент г-н Мавродиев казва, че имаме разработена някаква методика. Тя миналата година се разработи затова, че влезна в закона. Нали бюджетната комисия прие и Народното събрание. Но тя не влезна в сила и не се знае какво ще излезе от нея. Ние регистрираните одитори защото представляваме тук трима, но сме повече, искаме такава методика да има. Защо искаме такава методика? Защото тази методика позволява ефективен контрол. Дали ще е вътрешен, дали ще е партньорска проверка и най вече от Комисията надзор, но тази комисия позволява ефективен контрол върху изпълненията на одиторските процедури. Защото ако няма методика, аз мога като регистриран одитор и професионалист като дойдат да ме проверяват да кажа. Защото има един запис в одиторските стандрати, “по преценка на одитора”. Значи аз проверявам. Казвам с три одиторски процедури извърших одита. И никой надзор не може да ми каже, защото това аз смятам. Аз нямам разработена методика, която трябва да я спазвам.
Въпреки че ще прозвучи, може би да не повярвате, но ние регистрираните одитори искаме да сме на ниво каквото е признато в света. Ние нямаме такова признание. Защо? Защото никой който е бизнесмен не може да ме осъди мен, защото аз винаги мога да се защитя. Защото аз казвам три процедури въз основа на тези три процедури аз си издавам одиторското мнение. Затова тази методика е необходима. В Етичния кодекс, който е международно приет и ние одиторите сме приели това да прилагаме Етичния кодекс, който е международно признат и там пише: “Фактически ниска цена и висока цена не са гаранция за качество.” Тоест трябва да има база са сравнение Ние не искаме вие да ни определяте възнаграждението Но надзора който е, системата, вътрешната контролна система и външната от надзора и който и да е бизнесмен, той може вече да сравнява. Може да иска от мен като регистриран одитор да носи отговорност. Засега без методика всичко това, което е писано в закона се проваля. Защото не може да се прояви. И като се вземе един адвокат не може никакви санкции да се наложат. И затова приветстваме, че вие отново подкрепяте да има такава методика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да задам само един въпрос. В закона от 2008 г. има изискване да има такава методика.
НИКОЛИНА ГАНЧЕВА: Но тя влиза в сила от 2010 г., защото беше приета в 2009 г. влиза за одит 2009 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но няма такава методика.
НИКОЛИНА ГАНЧЕВА: Има приета и сега влиза в сила да може да се проконтролира тази методика. Института на дипломираните счетоводители предлага тази методика да отпадне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие противопоставяте вашето мнение на неговото мнение да отпадне ал. 3.
НИКОЛИНА ГАНЧЕВА: Да. На кое още искаме да обърнем внимание. 2008 г. също имаше, че в директивата пише, че трябва да 6 години да се проверяваме. Имаше много дискусии и приехме, тъй като знаем състоянието на държавата какво е, да бъде контрола в по-малки граници. Тоест четири години. Сега института предлага 6 години да се проверяват такива като мен регистрирани одитори, които нямат публични дружества. Мен тази година като ме проверят 2009 г. или 2010 и ми дадат добра оценка, в 2016 г. аз знам, че ще ме проверяват. Аз пет години мога да си карам по някакъв друг начин и след това оценката ми ще бъде друга. Защо го казвам това? Защото аз съм първият председател на контрола върху качеството в Института на дипломираните одитори. Вторият мандат бях заместник-председател. Знам колко беше трудно на вътрешно-контролната система. Фактически срещали сме се с г-н Чаталбашев. Знам колко е трудно и на инспекторите. И ако оставим контрола да бъде на шест години, значи ние основните изисквани за качеството няма да изпълним. Защото създаваме голям диапазон от време, когато одиторската ни услуга няма да бъде проведена. Още нещо, което беше прието в миналия закон и сега искат да се отмени. Във връзка с това, което казаха за тези публични дружества. Ние недоумяваме обикновените регистрирани одитори как няма да е от обществен интерес водоснабдителните предприятия, канализационните предприятия, където знаете, че станаха скандали и бяха писани в международната преса. И тези предприятия, които не вярвам толкова големи да са, защото ние Института може да даде колко предприятия имат баланс в стойност 84 млн., нетни приходи 97,500, средна численост на персонала 250 човека. Сега предложението е тези предприятия да не бъдат под контрола на надзорната комисия. Разбирам г-н Чаталбашев, че има затруднение в кадрите. Но той е подготвил кадри. Мисля, че и Министерство на финансите ще преразгледа бюджета на Комисията, защото мисля, че надзора е ефективен и може донесе повече приходи, ако фактически надзорната комисия си изпълнява задълженията. Там когато те проверява едно око отгоре, а не колегата ти фактически ще завериш един реален отчет. Един реален отчет носи задължения към бюджета. И ако вече по-нататък данъчната служба вземе този одитиран отчет и види, че имаш 2 млн. заверен отчет задължение към държавата, мисля че не е необходимо толкова да рови в бумагите, защото колегата, ако е пропуснал нещо, той има административни санкции. Нека тогава данъчните тези 2 млн. да търсят и да ги приберат. А не както ставаше досега. Фактически заверени задължения до 5 – 6 и 10 млн. задължения от такива предприятия. По-нататък се продаваха за 1 или 10 000 лева и държавата нищо не приемаше. Но тези са предприятията, които носят приходи на държавата. Ние одиторите знаем какво проверяваме, какво има в тези баланси и откъде държавата може да види вземанията, които трябва да си ги съберем. И затова бихме искали да вземете нашето предложение, тези предприятия да не отпадат от надзора на комисията и след това вече разчетите, които могат да се направят мисля, че може да се направи нещо какво ще донесе този надзор на държавата. Защото това са големи предприятия.
На вътрешно-контролната система колкото и да е ефективна, тук се цитира какво иска директивата. Аз преди 10 дни се върнах от Брюксел. Участвам в една международна асоциация от 55 страни, такива като мен одитори и ни бяха четени какво се очаква от нас одиторите. За в бъдеще ще се иска ние да отговаряме и да инструктираме предприятията как да съхраняват информацията. Тоест за охраната на информацията, връзките на информацията къде да се съхранява. Това се възлага на надзора. И там представителите на Европейската комисия и международния одит беше изпратил представители да ни четат лекции. Те казаха, че от нас одиторите ще се иска все повече и повече. А ние от окото на надзора големите предприятия искаме да ги елиминираме и да останат в нашата вътрешна система. Това са ни бележките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви г-жо Ганчева.
НИКОЛАЙ ЧАТАЛБАШЕВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа, аз не приемам възражението, което г-н Мавродиев изказа, че в закона е записано, че те могат да участват и в сегашния закон така е записано. Редакцията е по-добра, но това не променя нищо с тази промяна.
Относно коригирането на системата на контрол за качеството. Трябва да ви кажа, че за малко да провалим през миналата година дейността по контрол на качеството, тъй като ние като комисия не искахме да приемем това, което ни се предложи от ИДЕС. И се стигна до там, че въпроса беше или да го приемем както те ни го предлагат и да не правим проверки. И ние го приехме с резерви. Но всички останали документи, които утвърждаваме имаме такъв член в закона ни дава право да коригираме. И е нормално когато органа утвърждава някакъв документ, когато прецени да направи някакви корекции в него. Само за тази система за контрол на качеството досега, ние като Комисия ние нямахме право да коригираме. Можехме само да утвърждаваме. Може да я връщаме. Те ни я дават, ние я връщаме докато стане. Затова мисля, че възражението е неоснователно и аз не съм съгласен и мисля, че трябва да си остане така, както е записано в проектозакона. Ние като комисия подкрепяме така както е внесен проекта в закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси от тази интересна за нас дискусия между ИДЕС и надзора.
ХРИСТО МАВРОДИЕВ: Ние не сме против методиките и съзнаваме и искаме да ги има. Въпросът е, че не са в закон. Никъде в Европейския съюз в закон ги няма.
Това не е официалното мнение на ИДЕС. ИДЕС има специална процедура и ако някой се различава от мнението си, свиква общото събрание. Сваля този управителен съвет и налага мнението си. Това го направихме преди 6 – 7 години, когато искаше да се разцепи института и гилдията подкрепи цялото това предложение. Сега в момента то е само от една част от гилдията, която по-голямата част не подкрепя. И за съжаление с други похвати е успяла да стигне до тази промяна. Първоначално това беше подкрепено и от комисията и от ИДЕС. А по отношение на предприятието от обществен интерес, ако се увеличи броя дори сега да се намали, това означава обществен ресурс, който сега в момента даже комисията изпитва страшен недостиг и няма да успее да направи всички проверки, които трябва да бъдат направени. А колко до контрола върху качеството, той винаги е съществувал и преди комисията и след комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля че си изяснихме. Между първо и второ четене ще ги дискутираме текстовете.
Има ли други въпроси, мнения, становища?
Подлагам на гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит № 002-01-41, внесен от Министерски съвет на 19.05.2010 г.
Който подкрепя така внесения законопроект, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Законопроектът е подкрепен.
Преминаваме на точка трета.
Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 002-01-42, внесен от Министерски съвет на 19.05.2010 г.
Кой ще ни представи законопроекта. Госпожа Павлова.
ПЕТРАНА ПАВЛОВА: Уважаеми народни представители, този законопроект също е резултат от работата на същата междуведомствена работна група извършила анализ на законодателството в областта на финансово контролния механизъм и е резултат преди всичко от дадените препоръки в доклада на Сигма, за извършената външна проверка на вътрешния контрол в публичния сектор в България.
Основните промени, които са отразени в този законопроект са свързани първо с отпадането на възможността вътрешния одит в публичния сектор да се извършва само от един вътрешен одитор. По принцип вътрешния одит е екипна дейност и извършването от един вътрешен одитор не дава възможност да се прилагат голяма част от текстовете в закона и в същото време и стандартите, които прилагащите се в България стандарти са изцяло в съответствие на международните стандарти за вътрешен одит.
В резултат на практиката свързана с прилагане на Закона за вътрешния одит в публичния сектор до момента се установи, че голяма част от малките общини се затрудняват да наемат вътрешни одитори, квалифицирани, такива каквито закона изисква. В тази връзка е направено предложение за намаляване на изискванията за задължително изграждане на звеното. Задължения за изграждане на звено да имат само общините с бюджет над 10 млн. лв. За останалите общини съществува възможност за създаване на звено с предоставено писмено становище за необходимост до министъра на финансите. Ако такова звено не бъде изградено общините и другите малки организации разполагат и с друга възможност, да наемат вътрешни одитори по силата на граждански договори като към тези лица също са предвидени специфични изисквания.
Законопроектът предлага разширяване на обхвата на дейността на звената за вътрешен одит, като в дейността да бъдат включени търговските дружества със 100 процента държавно и общинско участие в капитала към съответните организации и в същото време специфични търговски дружества, лечебни заведения, които управляват огромен обем публични средства.
Законопроектът предвижда за вътрешни одитори и одитори в одитния орган да могат да бъдат назначавани и лица, които освен сертификата за вътрешен одитор в публичния сектор издаван от министъра на финансите могат да притежават и сертификат, сертифициран вътрешен одитор и сертифициран вътрешен одитор в публичния сектор издадени от Института на вътрешните одитори. Тоест, признаваме и международно признатите сертификати.
Законопроектът предлага да се въведе такса за явяването на изпит за придобиване на сертификат “вътрешен одитор в публичния сектор” в резултат на факта, че до момента в общи линии на всяка една изпитна сесия има около 500 кандидата и има седем проведени такива, изцяло за сметка на бюджета на Министерство на финансите. Сертифицирани са 1060 одитори, а за съжаление в публичния сектор работят едва 500 от тях. Тоест има интерес към придобиването на сертификат от лица извън публичния сектор, като те се явяват абсолютно безплатно на изпита. Затова, с оглед възстановяване на част от разходите по организиране и провеждане на изпита се предлага да се въведе такса.
Накратко по отношение на дейността по вътрешен одит това са предложените промени. Останалите чисто технически промени в закона изискват съответствие с международните стандарти за вътрешен одит.
В преходните и заключителни разпоредби на този законопроект се предвижда изменение на Закона за администрацията във връзка с оптимизиране дейността на инспекторатите. Това предложение е внесено от Министерство на финансите във връзка с дадената от Сигма препоръка към България и българската администрация като цяло. В резултат на този външен преглед е установено, че в инспекторатите е предвидена функция за оценка ефективността на администрацията, което е една от основните функции на вътрешния одит и е дадена препоръка към Министерство на финансите да се инициира такава промяна. Тя е инициирана в тези преходни и заключителни разпоредби.
Също в преходните и заключителните разпоредби е предвидена промяна на Закона за митниците и Закона за националната агенция по приходите, с оглед обединяване на инспекторатите към тези второстепенни разпоредители към министъра на финансите и вливането им в инспектората към министъра на финансите. Това е основно което предвижда законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за въпроси и становища.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не можах да разбера, защо закривате инспекторатите към митниците и към НАП?
ПЕТРАНА ПАВЛОВА: Предвижда се обединението им с инспектората на Министерство на финансите. Тоест инспектората на Министерство на финансите да може да проверява служителите във второстепенните. В съответствие със Закона за администрацията това е възможно, с оглед оптимизиране на функциите и оптимизиране на състава. Най вече съкращаване на разходите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Основната цел на реформата в приходните агенции беше създаване на самостоятелни приходни агенции. Включително Агенция митници, включително Национална агенция по приходите. Сега ръководителя на тази агенция, която и да било от тях, ако иска да провери което и да е свое звено как си върши работата трябва да иска на министъра на финансите да му изпрати одит не знам къде си.
ПЕТРАНА ПАВЛОВА: Ако мога да уточня, звената за вътрешен одит не се закриват.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз питам за инспекторатите. Ако този ръководител на това звено иска да изпрати инспекция някъде, как работят неговите служители, той трябва да го изпрати обратно през министъра на финансите. Това според мен противоречи на цялата логика на реформата в приходите в тези агенции.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да ни кажете по Закона за администрацията какви са точно функциите на инспекторатите, за да го вържем с този въпрос.
ЛИЛЯНА ДРАГИЕВА: Инспекторатите в системата на централната изпълнителна власт са създадени след 2000 г. по препоръка на Европейската комисия в предприсъединителният период. Те са изградени само към министрите и към министър-председателя. Целта им е да осъществяват контрол при изграждането на адекватни административни структури, които трябва да подпомогнат министъра или министър-председателя, за да се провежда по еднакъв начин дългосрочна стратегия политика и прилагане на законодателството. В местната власт няма такива инспекторати. С някои от промените в Закона за администрацията се забрани изграждането на такива инспекторати и към държавните агенции към второстепенните разпоредители. Инспекторатите останаха именно само към министрите, защото съответстват на функцията на централните органи на изпълнителната власт, колегиалния орган Министерския съвет. Ние не покриваме цяла България, цялата структура на България, а работим само в шапката. Пак повтарям, при формирането на единната държавна политика. Аз не знам от коя година е препоръката на Сигма, но предполагам, че е по-стара, защото в последния доклад за напредъка на Европейската комисия от 2009 г. има препоръка, тези инспекторати да работят по единна методология.
Министър-председателя на Република България внесе пред Народното събрание законопроект, който беше приет от Народното събрание за промяна на Закона за администрацията в държавен вестник от 24 март т.г. Последната промяна е факт. И с тази промяна е задължен главния инспекторат към министър-председателя да изработи единна методология за оценка на ефективността и ефикасността от работата на администрацията, пак повтарям в централната изпълнителна власт. Министър-председател трябва да утвърди тази методология. Това е в чл. 46 а. Закона за администрацията е основния общ закон за създаването и функционирането на администрацията. Правото урежда трайно обществените отношения. Не може един закон променян само преди един месец да се изменя с преходни и заключителни разпоредби на друг закон, какъвто е закона за одита в публичния сектор. Не е правена оценка. Не е взето становището на главния инспекторат и на инспекторатите. Ние в никакъв случай не дублираме нашите правомощия и функции с вътрешните одитори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Четейки текста специално за оценката на ефективността и в единия и в другия закон текстовете са почти еднакви.
ЛИЛЯНА ДРАГИЕВА: Българският език повтаря думата ефикасност в почти всички закони.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В този случай изглежда, че тази функция се дублира от две звена.
ЛИЛЯНА ДРАГИЕВА: Колежката, която представи, каза че промяната е след оценка на финансово контролния механизъм. Административните инспекторати не се занимават с финансов одит. Ние сме извън тази система на трите закона – Одита в публичния сектор, финансовото управление и контрол. И освен това пак повтарям, тази промяна е инициирана след наблюдаването на работата на инспекторатите. А инспекторатите са натоварени със законови функции, както от закона за разкриване и предотвратяване вече на конфликт на интереси, така и с Административно процесуалния кодекс.
Колежката ми напомня да ви кажа, че министъра на правосъдието г-жа Маргарита Попова вече е отчела изпълнението на тази промяна в закона за администрацията. Това резюме, което ще оставя е резюме за постигнатия напредък на България по изпълнението на специфичните показатели в областта на съдебната реформа, борбата срещу корупцията и организираната престъпност март 2010 г. Целта на тази обща методология е да не допускаме бездействие на администрацията, лоши процедури, отсъствие на публичност, на прозрачност, на върховенството на закона, недопускане на самодейност в администрацията. Това правим ние.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Драгиева, имам към вас следната молба. Моля от двата текста на Закона за вътрешния одит и на администрацията този текст, който на пръв поглед се дублира, ако не в момента по-късно, да ни направите ясно разграничени на това какво се включва в този текст по Закона за администрацията. Тоест като задължение на инспекторатите и какво се включва по Закона за вътрешния одит като задължение на финансовите одитори, за да ни убедите, че наистина нямаме една и съща дейност, която дублира две звена. И тогава може би ще вземем правилното решение.
Други въпроси?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Закона който разглеждаме е Закон за изменение и допълнение Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Поради коя логика се занимаваме с инспекторатите в този закон?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заради дублиране на функции. Заради това се занимаваме. Ние в момента искаме да си изясним имаме ли дублиране или нямаме.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако имаме дублиране някой би трябвало да го каже, че се дублират тези и тези функции и поради тази и тази причина правим тези и тези промени. Това нещо го няма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е казано. Има го в мотивите.
ЛИЛЯНА ДРАГИЕВА: То е казано, но звучи голословно, недоказано, немотивирано и необосновано.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че това което предложих е най-разумния вариант и всички да сме на ясно за какво става дума и да вземем едно правилно решение.
Госпожа Донева има думата.
ВАНЯ ДОНЕВА: Аз ще обявя, ако някой счита, че трябва да обявя, че съм одитор. Не мисля че имам конфликт на интереси. Но ако някой смята, че имам такъв нека да счита, че съм го обявила. Понеже съм вътрешен одитор сертифициран. В момента не упражнявам тази дейност.
Имам няколко предложения за допълнения и някои несъгласия с предложенията за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит, които ще маркирам. Ще се радвам, ако се осъществят дебати. Между първо и второ четене, тогава ще се направят необходимите предложения за конкретни текстове.
Първо, искам да попитам има ли пречка и считам, че би трябвало да бъде разписано в закона, че вътрешния одит осъществява дейността си в съответствие с международни стандарти за професионални практики по вътрешен одит. Мисля, че няма проблем, още повече, че в регламент 1605 Съвета на Европейския съюз изрично е посочил, че вътрешният одит извършва дейността си в съответствие с тези стандарти. Сега в момента имаме приети национални стандарти с Постановление на Министерския съвет, които преписват международните. Не искам да говоря за авторски права. Искам да предложа дейността на вътрешния одит да бъде в съответствие с международните. Питането ми е има ли проблем?
Какъв е проблема и има ли такъв – звеното за вътрешен одит да бъде ситуирано в администрацията ясно по стандарт. И то трябва да е достатъчно високо в йерархията и да бъде директно подчинено на ръководителя на организацията с цел гарантиране на независимост, за която ще говоря по-нататък. Но има ли проблем да бъде ситуирана като дирекция. Ще обясня защо. Защото се получи 2006 г., когато ставаше реформата във финансовия контрол и тогава влезна пакет от закони регламентиращи националната контролна система и се получи така, че в отделни администрации звеното като родово понятие се възприе по различен начин, създадоха се отдели и сектори, дирекции. Като специална дейност и като дейност уредена в специален закон, тогава указанията бяха, че не трябва да се подхожда по начина по който се подхожда с обща и специализирана администрация, да се търси численост, за да се формират директори отдели и сектори. Но се получи парадокса, че ръководителя на вътрешния одит, вътрешни одитори, които консултират и които оценяват дейността и ефективността на различни структури или на процеси и дейности вземат възнаграждения далеч по-ниски от тези служители, чиято дейност е обект на проверка. Това ми е може би втория въпрос, който бих искала да дебатираме.
Приветствам идеята, че отпада задължението за изграждане на дейност по вътрешен одит в малки общини и това, че не може вътрешния одит да се осъществява от един одитор. Няма да изпадам в подробности. Одитната дейност е екипна, затова абсолютно е невъзможно един одитор да извършва тази дейност.
Предложения от моя страна. Във връзка с независимостта. В стандартите за вътрешен одит е разписано, че организационната независимост всъщност се гарантира от различните нива на докладване - функционално и административно докладване. Текстът който е в сега действащи закон и се казва, че докладването, мисля че беше чл. 16. “Докладването на ръководителя на организацията гарантира функционалната независимост.” Това не е така. Във връзка с гарантиране на независимостта предлагам в общините да бъде ясно разписано в закона, че има задължение за създаване на одитни комитети. Това вече е въпрос на дебати. Предложението ми е в тези одитни комитети, те да бъдат към общинските съвети. Говоря специално за общините, защото там имаме разделение на надзора от управлението. Имаме кмет, имаме общински съвет. Затова там е удачно и мисля, че момента е подходящ да бъдат създадени такива комитети към общински съвет, които да бъдат с представители на общинския съвет и на външни лица. Тук изразявам несъгласие с предложението от вносителя в одитните комитети да бъде добавена думичката “служители”, защото може да се изпадне в парадокса, че служителите в одитния комитет може да бъдат обект на проверка на одит. Дейността им може да бъде в обхвата на вътрешния одит. И ще се получи един парадокс, че всъщност ще се докладва на лицата, чиято дейност всъщност е проверявана. Затова предложението ми е да се помисли за задължително създаване на такива комитети към общините.
По въпроса за министерствата, би могло да се помисли за създаването на такъв одитен комитет на ниво Министерски съвет. Като освен функциите, които са разписани в международните стандартите за вътрешен одит за функционално докладване, с какво да се занимава одитния комитет. Да се иска съгласието за освобождаването и назначаването на одиторите, на ръководителите на вътрешните одити. В момента съществува текста, че освобождаването и назначаването става със съгласие на министъра на финансите. Мисля че е по-разумно одитните комитети, те ще имат пряка представа за работата на ръководителя и на звеното по вътрешен одит и те са по-близко до звеното. И мисля, че по-разумно е одитния комитет да дава това съгласие или несъгласие, за да се гарантира в друга посока независимостта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За мен това не са козметични промени.
ВАНЯ ДОНЕВА: Назначаването на самите одитори да става със съгласието на ръководителя на вътрешния одит. Бих искала да се дебатира около това.
И последно чл. 27 предложението на вносителя за промени в чл. 27 да се създаде нова ал. 2 – “Ръководителят на вътрешния одит в общината представя стратегически годишен план за дейността по вътрешен одит със съгласуване на общинския съвет.” Не съм съгласна. Това трябва да се случва при положение, че приемаме да има одитни комитети, в одитния комитет, а не в общинския съвет.
Не се предлага редакция на чл. 30. Става въпрос в случаите за идентифициране на индикатора за измама, от вътрешните одитори. Те са длъжни да докладват незабавно на ръководителя на вътрешния одит, който трябва да уведоми незабавно ръководителя на организацията. И ако ръководителя на организацията не предприеме действия за уведомяване на компетентните органи, тогава ръководителя на вътрешния одит е длъжен той да предприеме тези действия.
Бих искала тук да се посочи срок за реакция. Защото така както е текста в момента, не става ясно ръководителя на организацията в кой момент трябва да запознае компетентните органи. И той винаги може да казва: “Да, това ще се случи.” Да се определи един седемдневен срок за докладване, за уведомяване на компетентните органи. Ако ръководителят на организацията на спази този седемдневен срок, тогава вътрешния одитор да сезира компетентните органи.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Във връзка с предлаганото изискване за общините за бюджет по-голям от 10 млн. лв., очевидно ще има съкращения на щатове и уволнения в отделни общини. Моят кратък въпрос е имате ли информация колко общини ще бъдат засегнати от това предложение?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има информация. Правен е такъв анализ. Госпожа Павлова може да даде информация. На практика те не са назначени, поради липса на капацитет. В тези малки общини изобщо не могат да си назначат одитори, защото такива няма. И в този смисъл ги освобождаваме сега от това задължение, което не могат да го изпълнят. Това е проблема. Мислихме за някакви други варианти към няколко общини да се обединят с един, но къде. Към областния ли? Няма да са независими. Няма съкращения, защото няма назначени. Нека да си кажем истината. Вие като опозиция каквото искате си приказвайте в зала. Те са целеви. Те са делегирани. И те не са да ги ползвате за нещо друго.
ПЕТРАНА ПАВЛОВА: Към настоящия момент основен проблем е не толкова в това, че има празни щатове, колкото едва ли не кметовете нарушават закона затова, че не изпълняват неговите задължителни изисквания да назначават одитори. Така че с тази промяна ние не им казваме няма да изграждате звена, а по скоро им даваме възможност по тяхно желание да имат такива. Но задължение да имат такива кметовете. Също има такъв предвиден ред за разрешение и министъра на финансите не е отказвал. Но има такива общини в които наистина не могат да намерят одитори. А от друга страна задължаваме само кметовете на общини над 10 млн. да имат задължително звена. Има такава възможност. И ако имат назначение и ако са оценили работата им няма никакъв проблем да ги запазят.
ДАРИН МАТОВ: В подкрепа на колежката Донева във връзка с тези одитни комитети и това което се коментира. Става въпрос за одитните комитети в общините. И аз бих дал едно такова предложение. Примерно в общинските съвети да се създадат одитни комитети от 3 до 5 члена, от които един или двама да бъдат общински съветници. Ето това е решението. А другите да бъдат независим експерти във вътрешния одит – финансово управление, контрола, външен одит и управление на риска. И възнаграждение ще получават само независимите, разбира се, което възнаграждение ще се определя от общинския съвет съвсем нормално. И заседанията във връзка с това, че се плаща на заседание да бъдат три, четири пъти годишно и по този начин няма да се ангажира финансов ресурс за издръжка на този комитет. Така че това е едно много добро предложение. Аз се присъединявам към колежката Донева.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ви помоля между първо и второ четене да си подготвите текстовете и ще направим работна група, за да се изчистят нещата.
ЛИЛЯНА ДРАГИЕВА: Моля да кажа едно изречение, понеже съм юрист от общинската кариера. Общинският съвет е от пряко избрани от населението общински съветници, които формират органа на местното самоуправление. Те не могат да бъдат контролиращи в администрацията. Защото закона за местното самоуправление казва, че ако някой се ориентира към общинската администрация се прекратяват пълномощията му на общински съветник. Докато вътрешното одитиране е към органа на изпълнителната власт, към кмета. И тази симбиоза е невъзможна. Общински съветници да формират одитен комитет. Те по силата на своите правомощия по Закона за местното самоуправление и местната администрация упражняват контрол върху изпълнението на бюджета. Но това го прави кмета и назначената от него общинска администрация. Ще влезем в голямо нарушение на друг закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това ще го обсъдим на работната група.
Има ли друго по този закон? Няма.
Подлагам на гласуване в подкрепа на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание.
/Закрито в 16 часа и 25 минути/