П Р О Т О К О Л

№ 13

---

На 10 юни 2010 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала “Изток” на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14.40 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум от присъстващите колеги от Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, така че позволете ми да открия днешното традиционно съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси с Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. На днешното заседание имаме една единствена точка в дневния ред.
Д н е в е н р е д
Представяне и обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г.
Ако от колегите от двете комисии имат предложения за изменение и допълнение на дневния ред моля. Няма.
Подлагам на гласуване предложения и прочетен от мен дневен ред.
Моля първо Комисията по бюджет и финанси да гласува “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Моля, колегите от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред с пълно мнозинство.
Преди да преминем по точка първа искам да ви представя нашите гости.
Поканили сме на заседанието:
Симеон Дянков – вицепремиер и министър на финансите
Владислав Горанов – зам. министър на финансите
Добрин Пинджуров – директор на Дирекция “Бюджет”
Светла Костова – директор на Дирекция “Държавно съкровище”
Владимир Петров – директор на Дирекция “Държавни разходи”
Ваня Вачева – държавен експерт в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”
Десислава Георгиева – н-к на отдел в Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”
Дамян Стайков – и.д. н-к на отдел в Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”
От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Иво Маринов – заместник-министър
Владимир Туджаров – главен секретар
Емилия Янева – директор на Дирекция “Финанси и управление на собствеността”
Елена Карапунова – н-к на отдел в дирекция “Финанси и управление на собствеността”
Красимир Попов – зам. министър на Министерство на труда и социалната политика
Христина Митрева – управител на НОИ
Весела Караиванова – подуправител на НОИ
Антоанета Ганчева – гл. актюер на НОИ
Д-р Нели Нешева – директор на НЗОК
Гинка Чавдарова – изпъл. Директор на “Национално сдружение на общините”
Валери Апосторов – член на УС, представлява проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата. Валери Димитров отсъства от страната
КНСБ – Лиляна Вълчева
КТ “Подкрепа” – Мика Зайкова
Ако съм пропуснала някой гост, моля да бъда извинена.
Всички вие ще имате възможност да вземете думата и отношение, ако желаете.
Преминаваме по точка първа от дневния ред:
Представяне и обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерски съвет на 4 юни 2010 г.
За представяне на законопроекта давам думата на вносителите. От страна на вносителите г-н Дянков заповядайте.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря г-жо председател. Уважаема г-жо председател на Комисията по бюджет и финанси, уважаеми г-н председател на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги,
Бюджет 2010 г. бе разработен при отчитане на предизвикателствата пред публичните финанси на фона на кризисната икономическа среда и продължаващата несигурност за развитието на световната икономика. Още миналия декември предвидихме, че може да се наложи промяна на заложените бюджетни параметри в резултат на редица фактори. Затова заложихме актуализация на бюджета през м. юни. Надявахме се на подобрения във фискалната перспектива. Това не се случи, а влошената ситуация в Гърция и в някои други страни в Европа внася допълнителна несигурност.
Основните цели на фискалната политика се запазват, както бяха и в нашите дискусии миналия ноември и декември, като са взети предвид някои фактори с цел балансиране влиянието и тежестта от кризата. Изготвените оценки за изпълнението на консолидираните параметри по приходите за 2010 г. на годишна база очертават неизпълнение в общ размер на около 2 млр. лева или 2,9 процента от прогнозирания брутен вътрешен продукт. Един от основните мотиви за предложената актуализация е свързан със забавяне на вътрешното търсене, въпреки ревизираните прогнози за ръст на икономиката с около 1 процент, което е по-оптимистичен сценарий от заложения в макрорамката към бюджет 2010 г. Този икономически ръст обаче е следствие основно на повишения принос на нетния износ за растежа на брутни вътрешен продукт.
От друга страна се наблюдава промяна в структурите на брутния вътрешен продукт, поради преструктуриране на икономиката и ориентирането й към растеж основан на износ, вследствие на което се очаква по-песимистично развитие на приходите, очакваните по-ниски от планираните приходи от косвени данъци с около 1 млр. 700 млн. лв. Спадът при вноса се отразява в намаление на постъпленията на ДДС от внос, а плавното увеличение на износа води до постепенно нарастване на декларирания за възстановяване данъчен кредит от износителите. Добрите темпове на икономически растеж в периода преди кризата бяха неизменно свързани със задълбочаване на огромната диспропорция във външно-търговското салдо. И съответно със значителни дефицити по текущата сметка. Например за 2007 г. 26,8 процента от брутния вътрешен продукт, 24 процента от брутния вътрешен продукт за 2008 г. Този модел на растеж разшири базата при косвеното облагане. В периода 2007 – 2008 г. приходите от косвени данъци отбелязаха ежегоден двуцифрен ръст, който бе задвижван от ръста на вноса и вътрешното потребление.
Икономическата криза от 2008 – 2009 г., а и тази година коренно промени движещите механизми на икономиката и българската икономика постепенно се ориентира към растеж базиран на износ, който подобрява външните дисбаланси. С настоящата актуализация на бюджета данъчно-осигурителната политика не се променя. Запазват се данъчните ставки и осигуровки с цел избягване допълнително натоварване на бизнеса и домакинствата и също с цел стимулиране на инвестиционната активност и потреблението. В същото време се очертава допълнителен натиск върху разходите, като най-съществен е този дължащ се на възникналите необезпечени задължения от предходни години, които не са били разчетени и за 2009 г. Предвидения ресурс за тази цел е в размер на около 660 млн. лв. Други допълнителни разходи предвидени с изменението на Закона за бюджета за 2010 г. са предназначени за финансиране на инфраструктурни обекти с национално значение – магистрали, пътни възли и т.н. около 180 млн. лв., премиране на тютюнопроизводителите 116 млн. лв. За допълнителни дейности по социално подпомагане в изпълнение на договорените с Националния съвет за тристранно сътрудничество мерки 142 млн. лв. и допълнителни субсидии за Национална компания „Железопътна инфраструктура” в размер на 45 млн. лв. Направените промени са обвързани с предприетите мерки за оптимизиране и реформиране на бюджетните структури, като фискалния ефект е в размер на 900 млн. лв. Мерките са насочени към ограничаване на нелихвените разходи на държавни органи, министерства и ведомства с до 20 процента при прилагане на диференциран подход, като са запазени без промяна разходите по бюджетите на Министерство на отбраната, на вътрешните работи, на труда и социалната политика, Конституционния съд и Националната служба за охрана. А разходите по бюджетите на Министерство на правосъдието, културата, външните работи, икономиката, енергетиката и туризма, транспорта и информационните технологии и съобщенията, Министерство на околната среда и водите, Министерство на финансите и Сметната палата са ограничени с по-малко от 20 процента.
Със законопроекта се гарантира спазване на социалните отговорности на държавата към най-уязвимите групи от обществото. Независимо, че социалните плащания формират основната част от разходите по консолидирания бюджет не се предвижда те да бъдат ограничени. А напротив, предвидено е да бъдат осигурени допълнителни средства за покриване на очерталия се недостиг за изплащане на социални помощи в бюджета. По този начин тежестта и мерките за ограничаване на разходи няма да удари социалната сфера.
Освен това е предвидено запазване на индивидуалните размери на работните заплати на заетите в бюджетния сектор и равнището на пенсиите. Предвидено е също намаление на трансферите към общините с 15 процента на годишна база при запазване на разходите във функциите образование, социално подпомагане и грижи, отбрана и сигурност, както и за екологични обекти.
Друга мярка е ограничението на субсидията от Републиканския бюджет за политическите партии с 15 процента. Предвижда се осигуряване на допълнителни разходи по бюджета на НЗОК в размер на 220 млн. лв. за сметка на средства от преходния остатък, което няма да се отрази върху държавния бюджет, а следва да се осъществи промяна на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г.
В резултат на горното се променя фискалната позиция, като оценките са за влошаване на салдото по Републиканския бюджет с 2 млр. 164 600 000 лв. и 3,2 процента от прогнозирания брутен вътрешен продукт спрямо разчетите по Закона за държавния бюджет за 2010 г. При променената фискална рамка с разчетите по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 г. се прогнозира дефицит на касова основа по консолидираната фискална рамка в размер на 4,8 процента по прогнозирания брутен вътрешен продукт. На начислена основа по европейската методология се предвижда дефицит от 3,8 процента. Като превантивна мярка на източници за финансиране на предвидените мерки, освен средства от фискалния резерв сме заложили и опцията за допълнително емитиране на държавни ценни книжа през годината в размер до 2 млр. лв. Тук като забележка през декември бяхме заложили 1 млр. 200 000 млн. лв.
Предложения за промени са направени съответно и в лимитите за държавния дълг, като максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2010 г. е увеличен от 2,7 млр. лв. на 3,5 млр. лв.
Дами и господа, в обобщение. Първо, в предложената ревизия на бюджет се запазва нивото на преките и косвени данъци. Второ, с 800 млн. лв. повишаваме разходите за социални помощи и подкрепа на икономиката за сметка на намалена държавна администрация и нейната издръжка. Трето, в резултат на промените, които предлагаме днес, очакваме в края на годината икономиката да отбележи растеж от 1 процент, а дефицита да бъде до 4,8 процента на касова основа и 3,8 процента на начислена основа. Това са трите основни стълба към които ще адаптираме фискалната рамка към кризата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н министър. От Министерство на икономиката г-н Туджаров заповядайте.
ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Уважаеми г-да председатели на комисии, уважаеми г-да народни представители, уважаеми колеги,
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма извърши оценка на реалните възможности до които могат да се редуцират разходите до края на бюджетната година по отделни ведомства в структурата на министерството. Спазен е разумния принцип на оптимизиране разходната част по отделните бюджети, базирайки се на диференциран подход, отчитайки спецификата на отговорностите и регламентираните функции и задачи свързани с дейността на отделните звена. Взети са предвид дейностите, които не могат да бъдат отложени във времето и е необходимо да се извършват, за да функционира централната администрация на Министерството и тази на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на икономиката, енергетиката и туризма - намалението в абсолютни размери и последиците от него за централната администрация и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра. В изготвено след прецизен анализ за преструктуриране на разходната част по бюджета на Министерството предложение с 10 процента е общо в размер на 9 млн. 196 795 лв., от които 6 млн. 852 000 лв. се покрива от Централно управление на Министерството, а останалите до 9 млн. 196 000 лв. са за сметка на второстепенните разпоредители. Намалението е осъществено за сметка частично на разходи за заплати, икономии от заплати, осигуровки и бонуси. Намаление на издръжката с 2 млн. 436 506 лв. Субсидия за не финансови предприятия 5 млн. лв. Членския внос 42 000 лв. и капиталови разходи общо в размер на 1 млн. 84 000 лв. Това е най-общо казано.
ПРЕД. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, предлагам първо да чуем гостите, които така или иначе са в бюджета, НОИ и НЗОК и тогава да ви дам думата за обсъждане.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Уважаеми председатели на комисиите, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости,
Взаимоотношенията на бюджета на държавното обществено осигуряване с държавния бюджет са в частта на трансферите и за субсидията за покриване недостига на средства, т.е. на дефицита. От антикризисните мерки, ефекта който се очаква в бюджета на Държавното обществено осигуряване е 148 млн. В същност, това е отлагането на добавката за старост на хората над 75 години. Добавка която трябваше от 1 юли да влезе в сила. Другото е увеличението на вдовишката добавка от 20 на 25 процента. Третото е поемането на първите три дни болнични за сметка на работодателя. Ефектът от тези мерки от средата на годината до края е 148 млн. лв. Но тъй като се очаква да има неизпълнение на приходите с около 192 млн. лв. на база на отчета към м. април, де факто може към края на годината да има един недостиг от средства допълнителен, от около 50 млн. лв. Пак казвам това е на база на м. април, така че мисля, че може да се променят цифрите. Но така или иначе в частта на разходите няма да има превишение на разходите, там където Националния осигурителен институт може да контролира разходите. Това е което мога да кажа към момента.
Благодаря ви.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Уважаеми председатели на комисии, г-н министър, уважаеми народни представители,
С направените промени в Закона за бюджета на Сметната палата искам да декларирам, че намалението на бюджета на Сметната палата няма да се отрази на дейността на Сметната палата. В момента ние сме в процес на оптимизиране на своите разходи, така че да може в пълен обем Сметната палата да обезпечи цялостно одитната си програма и с този бюджет ние ще се справим, така както сте го заложили.
Благодаря.
ПРЕД. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи да вземат отношение? Госпожа Чавдарова заповядайте.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Благодаря. Уважаеми дами и господа, аз съм тук, за да изразя пред вас надеждата на българските общини, че ще бъде намерен един по-смекчен подход при намаляването на трансферите за общините. Българските общини може би са една от институциите, които първи чрез собствените си приходи и чрез намаляването на собствените ни приходи от средата на миналата година до сега вече с 300 млн. лв. усетихме въздействието на кризата много преди да бъде посегнато на държавните ни трансфери. Така че ние сме на ясно за необходимостта от поредно свиване и търсене на поредни оптимизации. Още повече го правим чрез нашите антикризисни програми. Това което ние предлагаме. Извършихме много подробни разчети, които само преди ден представихме резултатите на вицепремиера Дянков в присъствието на председателя на Бюджетната комисия. Разчети за поносимостта и затова да се приложи един по-гъвкав подход обвързан с характера на услугата и възможността поне минимално равнище на тази услуга да бъде гарантирано. Срещнахме известно разбиране. Така че нашето предложение, ние сме готови между двете четения, ако вие създадете такава възможност и излъчите представители в работна група да представим тези наши разчети, тези наши предложения и да бъдат внимателно анализирани. Може би трите посоки по които търсим, едните са безспорни. Свиването на трансферите за общинската администрация, там няма издръжка както при министерствата само за възнаграждения. Те трябва да бъдат изчистени от изборните лица, тъй като по общини те са с много голямо различие като относителен дял. Като ви е известно, изборните лица имат друг мандат и не подлежат на съкращаване.
Другото е при изравнителната субсидия да бъдат групирани поне на две групи общините. Едната по-бедните общини, които изцяло разчитат на местните си дейности, повече от една трета на тези приходи от изравнителна субсидия, за да се постигне тази поносимост на услугите, за която говорих. При тях свиването да е по-малко. И втората група да бъде в предвидените размери. Разбира се, същото се касае за здравните кабинети, един по-диференциран подход към трансферите, не по групи общини, а по видове услуги там. Но всичко това ние подробно със съответните разчети ще го представим в работата между двете четения.
И последното за което бих желала да ви призова. Ние вече предоставихме писмено варианти на законодателни мерки. Тоест, конкретни малки промени и в самия текст на законопроекта и в някои свързани с него други законопроекти, които ще дадат една по-голяма гъвкавост на общините да управляват намаления си ресурс и с него най-неотложните разходи и приоритети на местно ниво да посрещат. Наистина се надяваме на подкрепа и в двете части.
Благодаря.
ПРЕД. МЕНДА СТОЯНОВА: Други от гостите желаят ли да вземат отношение?
МИКА ЗАЙКОВА: Уважаеми председатели на комисии, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги,
Държа да отбележа, че ние много упорито и продължително работихме заедно с г-н Дянков по антикризисните мерки и разчитахме, че това което все пак успяхме да направим ще се отрази по-благоприятно на бюджета. Естествено, разбирам консервативния подход на разработчиците на бюджета, защото отражението на това, което ние разработихме като антикризисни мерки е много бегло отразено в приходната част на бюджета.
Искам да споделя с вас някои наши съображения. Първо, мисля че корекцията на бюджета би спечелила повече, ако беше направена една стабилна аналитична част и бяха изследвани всички елементи на брутния вътрешен продукт, какво се случва с добавената стойност, производството, с потреблението, също така с елементите от макрорамката. И тогава вие бихте били убедени, че наистина такава корекция е необходима.
Разбира се, защото вие знаете, че много от елементите имат много важно значение. Всички сме на ясно, че чуждите инвестиции не само, че не идват, но и си отиват. Така че колкото и да е малък дефицита в текущата сметка трудно бихме могли да го преодолеем без наличие на преки чужди инвестиции. Но не затова е думата. Обръщам се към вас, защото мисля, че в период на криза в България не трябва да има свещени крави. Извинявайте за грубия израз. Но не може след като цял народ се е впрегнал и всички ние, дори и синдикатите се съгласихме на изключително рестриктивни мерки по отношение на численост, на заплащане. Не може в рамките на това нещо и в рамките на тези усилия да има институции, които да бъдат недосегаеми. Разбира се, вие като народни представители не може да коригирате бюджета на съдебната система, но чрез вас и чрез журналистите, които са тук се обръщам към магистратите, че и те трябва да вземат участие в общите усилия да преодолеем кризата. Това се отнася и за бюджета на Народното събрание. Това се отнася и за бюджета на Министерство на вътрешните работи. Разбирам, че това министерство е важно, но също така разбирам, че на глава от населението ние имаме най-много полицаи или хора служители в Министерство на вътрешните работи. Разберете, уважаваме тяхната дейност и адмирираме това, което правят. Но в рамките на общите усилия, мисля че и те трябва да дадат своя принос.
Има неща, които нас ни безпокоят в рамките на разходната част на бюджета. И това е, че едните са равни, а другите са по-равни. Разбира се, че всички министерства, както и колегите тук казаха, полагат усилия да се намалят разходите, но не можем да си обясним следното нещо. Знаете, че от тази криза може да излезем само, ако ние подобрим структурата на нашия износ, ако въведем високи технологии, ако науката бъде впрегната в общите усилия за ново качество на брутния вътрешен продукт. И точно там, поне от това, което на нас ни беше представено по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество виждаме, че най-големите рестрикции в разходите са в БАН, във висшето образование, в направления, които биха могли да генерират нов подход и иновации. И затова призоваваме като гледате подробно бюджета, все пак обърнете внимание и на тези неща.
Бюджетът е стегнат. Надяваме се, че дефицита ще бъде далеч по-нисък г-н Дянков. И затова вече има признаци, разбира се. Но ако бяхте направили хубава аналитична част нямаше аз да ви казвам, че може би ръста на износа се дължи на котировките на долара, а не на нещо качествено ново. Тогава щяхте да убедите и мен и народните представители. Така че мисля, че вие имате какво да поработите на този бюджет. И пак ви призовавам, хайде тази година да няма свещени крави.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други от гостите, които желаят да вземат отношение?
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Добър ден! Уважаема г-жо председател, г-н председател г-жи и г-да народни представители, г-н министър, гости и колеги,
Аз представлявам синдикат “Висше образование и наука” в КНСБ и в продължение на казаното от г-жа Зайкова искам само да кажа, че не можем да приемем този дискриминационен подход в отрасъл образование, за средното образование да има приоритет и той е запазен, а за висшето образование това да не се отнася. В крайна сметка, не знам дали внимателно сте погледнали г-н Дянков, че в бюджета с тази рестриктивна мярка в момента ние сме на база в норматив 780 лв. Базов норматив, който е свързан с всички професионални направления, с коефициенти и по броя на студентите те формират една субсидия за издръжка на обучението в която са заплатите, осигуровките, СБКО, текущите разходи. До 90 процента приемаме и може да се справим с това, показват нашите анализи. Тоест ние приемаме постановление 76. Но това което ще се случи, ако днес решите и ако Народното събрание приеме и тази втора рестриктивна мярка до 80 процента на тази субсидия, ние няма да се справим. Тук става въпрос само за 26 млн. лв. 288 млн. са средствата за издръжка на обучение. Говоря не за целия бюджет на висшите училища, а само в частта субсидия в издръжка на обучението. Тези 288 млн. вече са намалени с постановление 76 с 28 млн. лв. Достигнали са до 260 млн. За 26 млн. нима бюджета на държавата ще се оправи. Аз вярвам в това, защото само вчера с решение на Министерски съвет се отдадоха преференции на т. 8 и т. 9 от антикризисните мерки. Визирам облагането с данъци на хазарта, застраховането и т.н. Значи има малък резерв в държавата. Моля, нека този резерв да се отнася и до държавните висши училища. Разчитаме на здравия разум, че тези 26 млн. няма да се отразят пагубно. Този писмен документ, това становище е представено на комисията. Ако трябва ще го представим и на вас г-н Дянков.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи от гостите да вземат отношение? Няма.
Колеги, имате думата. Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, уважаеми г-н министър, уважаеми гости,
Взимам думата най-напред, защото ще задавам въпроси. Според мен тези въпроси са важни и ще ми позволите всички тук да изясним нашите позиции по отношение на намеренията на авторите, вносителите на законопроекта в парламента.
Уважаеми г-н министър, първият ми въпрос, който смятам, че е най-важен е следния. На какво разчитате, за да се реализира прогнозирания от вас растеж на годишна база от 1 процент на брутния вътрешен продукт – на инвестиции, на потребление, на публични разходи или на салдото по търговски баланс? Мисля, че това е фундаменталния въпрос. Вие току що казахте, че потреблението е свито. Инвестициите са на нула и под нулата. Какви са вашите оценки за останалите два елемента формиращи брутния вътрешен продукт?
Вторият ми въпрос, предвиденото намаление на приходите с близо 2 млр. лева всъщност представлява узаконяване на негативната тенденция в началото на годината досега. Предвиждате ли мерки, които да обърнат тази негативна тенденция, а не просто да я съхранят до края на годината.
Третият ми въпрос. Увеличението с 1 млр. 143 млн. лв. на резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта му за структурни реформи е без прецедент в досегашната история на бюджетирането в условията на преход. Това е факт. Защо в проекта за актуализиран бюджет не са предвидени конкретни текстове за начина на изразходване на тези средства? Обясненията по този въпрос и мотивите са просто едно обещание.
Четвърто, какви са вашите аргументи да не се пипат разходите на някои министерства, а на други намалението да бъде под 20 процента и това е въпроса, който беше повдигнат от г-жа Чавдарова.
Пето, защо не предложите диференциран подход за намаляване на разходите и при общините. Критериите, които използвате при министерствата, ако изобщо има такива критерии да ги приложите и по общините. Увеличавате бремето на икономически силните общини и намалявате бремето на слабите общини и по-бедните в страната.
Шесто, можете ли да опровергаете обстоятелството, че увеличаването на таксите за обучение като компенсация на орязаните трансфери за ВУЗ е акт на прехвърляне на тежестта на кризата от държавата към обикновените граждани на Републиката.
Седмо, промените в бюджетните параметри засягащи държавния дълг, означават ли, че вие до края на годината планирате да увеличите държавния дълг на Република България?
Осмия последен въпрос, който няма такава фискална значимост, но има изключително важно значение за принципите, които са използвани при промените в бюджета е следния. Защо субсидията на Българската православна църква в страната е намалена с 6 процента, а субсидията на мюсюлманското изповедание е намалено с 55 процента. Питам ви г-н министър, на кой държавник му хрумна тази гениална идея да създава напрежение между двете най-големи религиозни общности в страната за една шепа дребни пари? Става дума за някакви хиляди.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Имамов. Предлагам още едно, две изказвания и тогава да обобщите отговорите на въпросите.
Давам думата на г-н Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря г-жо Стоянова, г-н Дянков, гости, колеги,
Надявам се това да е началото на дебата, а не неговия край. И препоръчвам лично на министър Дянков и на г-н Горанов, неговия заместник-министър следното нещо. Когато се обърне финансово колата ще бъдете обвинени, че сте виновни вие. И за да не стигнем до там, което ще бъде лошо за цяла България, сега трябва да вземем мерки. В момента какво се получава. Идват много хора при вас и казват: “Дайте да изхарчим 200 – 300 млн. за определени дейности.” и тези неща се приемат. Накрая обаче ще излезе, че финансовото министерство е виновно. Затова ние ще гласуваме само на първо четене за актуализация на бюджета. Защото трябва да има актуализация. Между първо и второ четене призовавам всички разумни хора в България много сериозно да погледнем на проблемите. Няколко от най-важните конкретни предложения.
Нека да направим един сериозен независим анализ на всички разходи, включително административните. Защото каква е тенденцията. Дефицит 2009 г., дефицит 2010 г. и при това ниво на разходите сигурен дефицит 2011 г. С какво ще го финансираме? Отиваме към задълбочаваща се криза, колеги. Затова всички излишни разходи сега трябва да бъдат орязани. Най-добрите европейски примери, страни като Германия, цяла Източна Европа всички режат разходи. Или тези, които успяха да се измъкнат от най-лошото развитие отрязаха своите разходи. Затова нека да има един обективен преглед, в който не може да останат настрани Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, не може да има недосегаеми. Няма недосегаеми. Всички трябва да попаднат в този анализ. И ако те са прави, че там няма място за рязане на разходи, това ще го покаже анализа. Иначе нещата отиват в една посока, в която не трябва да отиват. Не можем да увеличаваме разходната част на бюджета в най-тежката криза, тогава когато всички намаляват своите разходи.
Така че се обръщам към всички разумни хора да свършим тази работа докрай смело. Не ви съветвам да носите отговорност за неща, които вие не сте предлагали. В крайна сметка отговорността е лична.
На следващо място. Тези 1 млр. 229 млн. които са неотложни и непредвидени разходи да ги обвържем с реформи. Тоест, ако няма реформи, ако няма здравна реформа, ако няма пенсионна реформа тези пари да не се харчат. Да е ясно. Защото както стоят в момента, ще стане следното нещо. Разбира се Министерски съвет има предложения за разходи, за запушване на дупки и няма да може да ги спрете. Парламента може да бъде гаранта, че тези пари ще отидат за реформи. Иначе и вас ще ви притискат постоянно за тук харчене, там харчене и няма да му се види края, уверявам ви. Няма да сполучим. Затова Парламента може да бъде гарант, да запишем ясно, че тези пари за какво се харчат конкретно. И ако я няма реформата, тук е вашата роля. И ние ще ви подкрепим, ако го направите. Да кажете: “Няма ли реформа, няма да дадем тези пари и няма да бъдат похарчени.”
Ние от “Синята коалиция” дори подкрепяме идеята да се запише на начислена основа, т.е. по европейската методология в бюджета за 2011 г. дефицита да бъде до 3 процента, за да е ясно докъде може да се стигне. Иначе натиска за допълнително харчене, който и в момента се вижда ще се увеличава.
Няма сериозен анализ защо се отпускат да речем 116 млн. за тютюнопроизводители. Няма такъв анализ. Мога да задам следния въпрос, на който нито един честен човек не може да отговори в България. Защо се намаляват парите за диагностика лечение и лекарства, а се увеличават за тютюнопроизводители? Никой честен човек, било той икономист или какъвто и да било на този въпрос не може да отговори. Няма как парите за лечение да ги намалим, а да дадем 116 млн. за тютюнопроизводители. И това казва следното нещо: “Тези хора са ми по-важни от всички останали.” Няма такъв подход и не трябва да има такъв подход. Тези пари са в пъти повече от парите, които даваме в България за наука например.
Стана дума за общините. Съвсем накратко искам да ви кажа, че Аржентина, която е във валутен борд и имаше много тежки проблеми, заради дефицита и в общините, в НОИ, в здравната система. Както има диференциран подход към министерствата, който аз не го одобрявам, но поне общините да ги разделим на големи и малки, поне на тези две групи. Защото съвсем различна е ситуацията. Големи и малки, за да не допускаме там да има все по-големи дългове, все повече проблеми, които се прехвърлят върху главата на правителството и главата на парламента.
Нека да не се делим по всички тези проблеми на най-много управляващи, средно управляващи и малки опозиционери и големи опозиционери. Това са проблеми на България. В момента наистина сме на кръстопът. Трябва да си спасим нашата държава да не изпаднем в тежка криза.
Склонен съм да го внеса аз, без подпис на министъра на финансите. Да има един регистър на договорите. Да няма договори за които да се окаже, че не се знае кой какво е подписал. Може да се направи над определена сума. Да има поне един регистър на всички нови договори, за да не се окаже, че не е известно за какво става въпрос. Ако е много лошо предложението и няма желаещи да го внесат, аз ще го внеса. Готов съм да го направя това нещо.
Ние с всички вас ще продължим да обсъждаме тази тема. Накрая искам да завърша с това, което започнах. Ако допуснем голям дефицит и 2011 г. тогава няма да има свежи пари от фискалния резерв. Ние препоръчваме и сега да не се харчи. Много скъпо ще може да изведем дълг и облигации и нещата ще тръгнат твърдо надолу. Затова всичко, което правим в момента, всяка наша мярка, всяка наша реформа трябва да бъде насочена 2011 г. да има балансиран бюджет или минимален дефицит, колеги. Иначе нещата отиват в лоша посока.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Димитров. Друг колега за изказване. Заповядайте г-н Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз имам един въпрос и ще направя кратки коментари на Закона за актуализация на бюджета. От преамбюла на г-н министъра, може би аз не съм разбрал добре, чух, че дефицита на начислена основа се очаква да бъде 3,8. Така ли е или дефицита, както е записано в мотивите по националните средства е 3,8, тъй като моите предварителни сметки показват, че дефицита на начислена основа трябва да бъде малко под три или поне да опира в 3 при данните, които са изнесени в мотивите. Това е въпроса.
Бих искал да кажа няколко коментара върху предложения ни законопроект. Опитах се много внимателно да чета мотивите. Слушах също и съображенията на шефовете на приходни агенции, които наскоро дадоха пресконференция. Лично на мен ми се струва, че не бяха убедителни нито “приходниците” в Министерство на финансите, нито разходниците, ако мога да използвам този жаргон. Като обща характеристика, без да влизам в детайли, вижте какво ни се предлага.
Спадащи приходи от 2 млр., вероятно могат да бъдат и повече .Надявам се да не бъдат повече от 2 млр. Само до април са 1 млр. и половина. От тук нататък трябва да има много сериозна работа на приходните агенции, за да прекъснат тенденцията или да я смекчат значимо. В замяна на това, като в замяна го разбирайте иронично, в замяна на това се увеличават разходите. Като резултат се оформя разрастващ дефицит и не е обяснено, как така не се сменят фискалните политики, когато в действащия закон ключовата цел на фискалната политика е балансиран бюджет, изключвайки европейските фондове. И сега от този балансиран бюджет минаваме на дефицит гравитиращ около Мастрихтския критерий или даже с риск да бъдем над него. Това ако не е промяна на целите, аз не знам тогава какво значи промяна на целите на фискалната политика. В резултат се намалява фискалния резерв близко до санитарния му минимум и оставя откритите въпроси, които вече бяха зададени. Дали живота ще продължи само до края на тази година. Ако вярваме на календара на маите, ни предстоят още две години след тази, поне две години някъде декември 2012 г. ще трябва да зануляваме сметки.
И на последно място загатнато е, че ще емитираме нов дълг. Не коментирам предпоставките, мотиви, целесъобразността, коментирам само тенденциите. За първи път в последните 12 години се обръща тенденцията. Досега три български правителства намаляваха дълга. Сега започваме обратно. Движим се обратно на всичките фискални характеристики. По-ниски приходи в обръщение, повече разходи, далеч над 40 на сто спрямо неприятната тройна коалиция, която харчеше много, но се събираше в 40 на сто. Вече забравихме това число и сме далеч над 40 на сто. Разтваряме дефицити, които заплашват окончателно да излезем извън всякакви нормални места в класациите по отношение на фискално дисциплинирани страни. Фискалният резерв практически го няма, ако изключим целевите средства в него - сребърен фонд, Козлодуй фонда и т.н. и започнем да увеличаваме дълга. Кое от тези пет характеристики е хубаво като тенденция, за да мога да се мотивирам и аз да подкрепя бюджета или актуализацията. Напротив, притеснен съм от тези тенденции.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Друг колега? Господин Дянков ще се опитате ли да отговорите на въпросите? Заповядайте.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Преди да отговоря на конкретните въпроси искам да кажа няколко общи коментара. Първо, ако беше само България в състояние на актуализация на бюджет тази година можем доста повече да разсъждаваме, защо това е необходимо сега. Какви са мотивите, дали има грешки и т.н. Но само в последния месец осем държави от Европейския съюз са актуализирали бюджета – Испания, Германия, Италия, Гърция. В Румъния в момента върви актуализация, Люксембург, Финландия и Португалия, само в последния месец. А от началото на годината 13 държави в Европейския съюз са актуализирали, по друг начин ревизирали бюджета. Това го казвам, за да подчертая, че кризата в Европа за разлика може би от Азия и Америка, където до голяма степен икономиките вече са излезнали от икономическата криза все още продължава. Някои от неприятните изненади, които започнаха с Гърция и се прехвърлиха върху някои други държави правят това не само по-дълбока криза, а и по-несигурна криза от тук нататък кога ще излезе Европа като цяло от икономическата криза. Това че в България в момента се говори за актуализация на бюджета не е изключение в Европейския съюз. Напротив мнозинството от държавите в Европейския съюз вървят по този процес или вече са го извървели. Следващата седмица например това ще се прави във Великобритания.
От гледна точка на коментарите и на г-н Имамов и на г-н Мартин Димитров. Да, на мен като финансов министър, на моя екип ни е нужно съдействие от вас парламентаристите, от всички групи парламентарни. И ни е нужно съдействие. На мен ми е нужно съдействие от две гледни точки поне. В хода на нашите разговори и днес и в следващите няколко дни, където вие виждате, че има възможност за повече рязане на разходи, за по-големи спестявания от сегашни разходи. Аз бих искал вашето съдействие това да го видим заедно и ако може да го направим, защото съм съгласен с всички вас. Ситуацията в Европа е обезпокоителна и за разлика от другите региони по света, продължава да е обезпокоителна и може да стане и още по-обезпокоителна тази година, може би дори началото на следващата година. От тази гледна точка всички спестявания, които може да направим в бюджет 2010 г. ще ни помогнат и за тази година, но както каза г-н Димитров и за следващата година. Вашето съдействие от тази гледна точка е много важно за нас.
Втората тема е темата пари за реформи. Да, в проектобюджета са предложени на вашето внимание над 1 млр. финансов ресурс за реформи. Аз също съм привърженик на идеята тези пари да се свържат с реформи и да се дават когато виждаме, че има успешни реформи, когато те вървят. И съответно да не се дават или да се дават по-малко пари, когато реформата по една ли друга причина не върви. Защото ако не направим реформите тази година от една страна ще ни бъде много трудно следващата 2011 г. От друга страна, може би по-важно Българя няма да излезе от тази криза като една по-модерна икономика, където вече се преориентира към повече производство, вместо повече потребление. А това е нашата задача, как не само да излезем бързо от кризата, а като излезем от кризата България да има една модерна икономика основана на повече производство, по-малко консумация. И това производство да е за вътрешния пазар и за износ. От тази гледна точка аз поне съм също привърженик на идеята в бюджет 2011 г. да влезе задължение по европейската методология и да се стремим да се задължим да имаме дефицит под 3 процента. Да влезнем в мастрихтските критерии. Това е важно за стабилността на икономиката.
Само да завърша тази по-обща част. Днес излезе едно социологическо проучване поръчано от парламента, доколкото разбирам, в което имаше за мен, може би двете най-интересни цифри - 77 процента от проучваните казват, че приветстват това, че в тази актуализация на бюджета има съкращаване на разходи в държавната администрация и че биха искали да видят повече съкращаване на разходите в държавната администрация. Над трима от всичките 4 българи 77 процента казват, че това е добро и трябва още повече. От друга страна 75 процента от всичките допълнителни разходи, които се залагат в този проект, 75 процента казват, че по време на криза все пак е добре да се инвестира в инфраструктурни проекти. Знаете, че ние предвиждаме 180 млн. Защото това помага за развитието на икономиката. Явно от тази гледна точка и ние и вие, а и българите може би правят разлика между някои нови разходи, като например за инфраструктури, те подкрепят мнозинството. Така изглежда, за други може би по-малко. И това наистина си заслужва ние да разсъждаме и днес и в следващите няколко дни.
По конкретно върху някои от въпросите. На какво е заложен ръста на българската икономика тази година от 1 процент. Това се прави от Агенцията за икономически анализ. Заложено е на два основни фактора. Първо, повишаване на износа. Вече седми месец българския износ се повишава. Това е тенденция в целия регион. България не е изключение. Второ, от гледна точка на повече харчове, повече работа по големи инфраструктурни проекти. Това е главна автомагистрала Тракия. Знаете, че от вчера вече се строи там. А също и някои други по-големи инфраструктурни проекти - Люлин, Марица и т.н. , които с години са вървели по-бавно или изобщо не се вървели. Това са двете основни структури.
Износът сам по себе си разбира се, ако е достатъчно голям там растежа, може да повлияе върху цялото производство. И по-рано днес, може би сте видели, излезнаха данни за м. април, които показват, че за първи път от 17 месеца индекса на промишленото производство е на плюс. Той е на нула реално – 0,2 процента. Но е първият плюс от 17 месеца насам. Значи износа не само, че расте, а той вече дърпа зад себе си и цялото промишлено производство. Пак казвам, за първи път от 17 месеца. Да, в част от този износ, както каза г-жа Зайкова, част от това се влияе от увеличаването на цените на някои материали, полезни изкопаеми, руди и т .н. Част от това е долара. Но все пак е хубаво да се знае, че износа в България вече над половин година върви добре. Това е което е заложено в износа.
Вторият въпрос на г-н Имамов – какви са мерките, за да се обърне приходната част. Знаете, че там от самото начало на мен ми беше ясно, че ако няма рязка промяна по време на криза, а всъщност и преди да започне кризата реално, но това не е станало тогава, в организацията на приходните ни агенции и в начина по който има борба с контрабандата от една страна и въобще нелегалната търговия от друга страна, трудно може да се справим. Между другото приходите от 27 страни в Европейския съюз за първото тримесечие са спаднали спрямо прогнозите им в 25. Така че България тук не е пак изключение в това, че нашата приходна част за първото тримесечие е по-слаба от прогнозите ни. Това е повсеместно в целия Европейския съюз. Но разбира се, може да се прави много от тази гледна точка. Смятам, че ние правим доста и разбира се може да се прави още. И може да се прави още много и от гледна точка на конкретни оперативни резултат, борба с контрабандата. Знаете, че и митници и МВР и Агенция НАП в последните няколко месеца за мен доста успешно се справят с контрабандата на акцизни стоки. Може още много да се направи. Но като видите данните на България на фона на някои от страните около нас, всъщност ставате малко по-големи оптимисти. Да, прав сте, има още много там какво да се направи, за да може приходната ни част да е по-добра и не само тази година, а и в бъдеще.
Третият ви въпрос беше кризата и за парите за реформи един вид над 1 млр. 250 млн. лв. Донякъде той е свързан с въпроса на г-н Мартин Димитров. Да, ще бъде хубаво и според мен да има повече конкретика точно за какво се дават пари и тези пари за какви реформи. Аз съм привърженик на това и това може действително да стане в нашата работа.
Четвъртият въпрос беше за диференцирания подход при министерствата. Това става на база на доста анализ. Над три седмици се правеше такъв анализ в Съвета за административна реформа. Може би и до някаква степен след това, разбира се на консенсус в кабинета в самото правителство. Разбира се, в парламента и това е хубаво да стане, може би да се стигне до различен консенсус или въобще до различно решение, като се прегледат министерство по министерство, агенция по агенция и се реши дали да има свещени крави или да няма свещени крави. Така че това, което ние тук показваме като диференциран подход, пак казвам е на фона на два фактора. Единият анализа, който се направи в Съвета за административен реформа, който беше представен в Министерски съвет от мен. И след това консенсуса, който бе постигнат в самото правителство.
Петият въпрос – може ли подобен диференциран подход да се използва и при общините. Това беше коментар на г-н Мартин Димитров. Отговорът е да. Всъщност в последната седмица до 10 дни ние работим с общините. Те са ни представили такъв анализ за диференциран подход. Това стана след като ние бяхме вече внесли при вас в парламента закона за бюджета. Но този анализ е доста напреднал. И аз съм убеден, че в следващите няколко дни или седмица между първо и второ четене този анализ ще послужи и на вас и на нас, за да видим как от тази гледна точка може да запазим най-уязвимите общини или по скоро хората в най-уязвимите общини.
Шести въпрос - таксите за обучение. Този въпрос може би след това малко трябва да ми го обясните. Таксите са обучение в държавните университети са пряко свързани с това, което те получават. Така че като получават по-малка издръжка от правителството, всъщност таксите също падат пропорционално. Така че може би не съм напълно разбрал въпроса, дали има някакво изместване.
Седмият въпрос, който беше и въпрос на г-н Орешарски - държавния дълг дали като увеличаваме параметрите. Искам да кажа, че това е просто увеличение. Още в Закона за бюджета, който вие приехте декември месец миналата година беше заложено евентуално увеличаване с 1 млр. и 200 млн. лв. Тук просто увеличаваме сумата от 1 млр. 200 000 на 2 млр. Моето мнение е, че това не е необходимо. Повече взимане на дълг за тази година не е необходимо. Ние можем без това да се справим с бюджет за 2010 г.
Предвид обаче несигурността, която в момента е обхванала целия Европейски съюз и още по-важно някои от нашите съседки е хубаво това да го имаме като застраховка. И поне моето мнение е, че тази застраховка е добра по време на криза. Ако се наложи е хубаво да може да прибегнем до нея. Тук искам да коментирам и върху това, което каза г-н Орешарски. Досега и при нашето правителство външния дълг на България е падал. Ние го следихме на 15,3. В момента външния дълг спрямо брутния вътрешен продукт е на 14,5 процента, така че е паднал доста бързо, особено по време на криза. И на мен ми се иска да го запазим. В момента е втория най-нисък в целия Европейския съюз. Само Естония е преди нас. В началото на мандата си бяхме трети. Така че сме изпреварили една държава, а именно Люксембург мисля. И на мен ми се иска, разбира се, това добро място на България, което осигурява не само сега да сме добре и в бъдеще да сме добре. България да не се налага да вдига данъци.
Разликата между годините, когато вие бяхте на власт и сега е, че когато вие бяхте на власт световната икономика средно растеше с 6,3 процента. България всъщност тогава растеше по-ниско от средното за световната икономика. Сега сме във време на криза. И е нормално всички страни не само България, а ако им се наложи да прибягват до външен дълг. Аз искрено се надявам, че това няма да е необходимо. Но е хубаво да имаме тази застраховка.
И последният въпрос г-н Имамов не мога да отговоря. В момента нямам тези конкретни данни. Това беше за православната църква. Но ви обещавам до утре сутрин да мога да ви отговоря.
Имаше и няколко други коментари. Минавам на г-н Мартин Димитров, накратко, защото сме ги обхванали. Разходите дали можем? Да, можем според мен и както казах ни е необходимо вашето съдействие в парламента да видим и в някои други области, дали може да има по-голямо редуциране, по-голяма оптимизация. Аз лично като финансов министър ще се радвам, ако това можем заедно да го постигнем. И като гласуваме на второ четене този бюджет за 2010 г. разходите да са по-малко отколкото са сега предвидените разходи.
Вторият ви въпрос беше, дали е справедливо парите за тютюнопроизводителите да се увеличават или по скоро да се дават тези пари. Докато примерно за някои здравни услуги те да се намаляват и примерно за образование и наука те да се намаляват. Както обясних, решението, защото това което ви представям е като проект е решение, беше на базата на два фактора. Единият е анализ, който беше направен от моето министерство главно, но и от Съвета за административна реформа. Този анализ влезе в правителството и на базата на консенсус се стигна до това решение, което представяме пред вас. А както казах, парламента е в същност мястото, където народа един вид ви е гласувал доверие да решите какво е най-доброто решение за България. И се надявам, че там може да има някаква еволюция по различните въпроси, които днес си говорим.
Общините вече казах в последните десетина дни г-жа Чавдарова може да потвърди, работим доста конструктивно с тях и се надявам, че ще успеем в следващите няколко дни да достигнем до диференциран подход.
Господин Орешарски, голяма част от това което каза е наистина така. Трябва да се стремим да ограничаваме разходите. Трябва да се борим повече за по-добри приходи. Винаги, не само в криза, но особено в криза. Всеки лев ни е важен. И разбира се, ще е хубаво, ако успеем да минем през кризата без да си увеличаваме дълга. Пак казвам, обаче това е застраховка. От началото на тази седмица до днес, понеделник, вторник и сряда четири държави излезнаха и емитираха дълг, включително големи държави като Германия. Така че от тази гледна точка всички се презастраховат и е хубаво и ние да имаме тази възможност.
Ние се презастраховаме и това да го кажа, макар че може би вече е остаряло като коментар. Ако тройната коалиция си беше платила за строителите, ако си беше платила за всички тези други неща, които досега излизат и ние трябва да ги плащаме, ние щяхме да бъдем в много по-добро положение сега. Така че нека да не забравяме, че това което до тук сме стигнали не е само на това правителство. Много от нещата, 660 млн., които ние разплащаме по стари договори това са вашите договори. Това са договорите, кои вие сте подписвали и ние сега плащаме.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Дянков. Уточняващи въпроси, ако имате.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми г-н министър, попитах ви за дефицита на начислена основа и не получих отговор, поне очаквания към този момент.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Да, извинявам се, забравих. На начислена основа е това, което казах е така. Наистина 3,8 процента. Това е консервативно изчисление, но аз вече съм научил, особено в тази несигурност, която владее Европа по-добре да сме консервативни сега. Това което казах 3,8 е така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин министър, вие сами разбирате, че това което се случи през говоренето на комисар Оли Рен и говорителя на Европейската комисия по икономическите и по валутните въпроси рязко удря по имиджа на България. Веднага се е отразило върху надбавката за кредитен риск и в тази ситуация е нормално българското правителство да реагира. Това е най-важното, което трябва да се случи. И в тази връзка аз очаквах, че още във вашето експозе вие ще започнете с тази реакция, тъй като тя е изключително важна. Аз ще повторя все пак нещата, с надеждата, че вие ще отговорите категорично и ще спрете нагнетяването на напрежението около обстановката в България. Първото обвинение е, че нашето правителство информира със закъснение за размера на ревизията в бюджета за тази година и директно се каза: “Това нарушава европейските договори.” Това е изключително сериозно обвинение към България, на което вие трябва да отговорите.
Второто което се отправя е защо България е ревизирала планирания си бюджет за 2010 г., като от балансиран бюджет до бюджетен дефицит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, темата е проект за изменение на Закона за бюджета.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е реакцията по промените в Закона за бюджета. Ако смятате, че това няма значение за България, аз мога да не говоря изобщо. В момента това ще се отрази върху кредитите на всички българи, върху кредитите на фирмите. И ако българското правителство няма реакция. При това Европейската комисия поставя въпроса за коригирането на бюджета. Тя не го поставя по някакъв абстрактен въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, коментирате вестникарски изявления и искате на това заседание да дискутираме неща, които нямат официален характер.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Изявленията на говорителя на Европейската комисия по икономическите и валутни въпроси. Ако той е вестникар, то това за мен ще бъде изкривено. Съсредоточавам се върху темата. Да ми обясните как при оптимистичен икономически сценарий от минус 2 брутния вътрешен продукт ще скочи на плюс едно и вие отивате към песимистични резултати. На каква основа при този сменящ се сценарий вие намалявате приходите? Много интересно увеличавате разходите на държавата и увеличавате бюджетния дефицит. Обяснете го как се получава това нещо. И в тази връзка всички колеги поставиха въпроса, как стигате до тези неща? Няма го анализа. Вие в доклада, който прочетохте днес, освен това, че сте го дали в писмен вид, повторите числата от предложенията. Вие не дадохте обосновка, защо отивате към тези числа. И в тази връзка може би това е продукт от закриването на Агенцията за икономически анализи и прогнози. Аз не знам кой стои в основата на анализите и прогнозите за този бюджет?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Г-н Димитров не сте слушали досега въпросите, нито отговорите и продължавате да се отклонявате от темата. Много моля по темата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако темата не е корекцията на бюджета и как сте получили тази корекция, може би ще ми обясните каква е темата. Вие влизате в парламента с ревизия на бюджета. И аз ви питам, защо правите тази ревизия и къде е обосновката на тази ревизия? Това е въпроса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Г-н Дянков заповядайте.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Г-н Димитров, аз ви благодаря всъщност, че поставихте въпроса за Европейската комисия. И отговора е следния. Има две части отговора. Първо, вчера вечерта аз имах обстоен разговор с Оли Рен, за да изясни точно какво има предвид Европейската комисия и той каза следното: “ Първо нямаме никакво съмнение, че данните които Националния статистически институт на България е дал са верни.” Това го потвърждава между другото. Рано тази сутрин имаше говорителя на Евростат е казал същото. Може да го поверите по медиите. “Няма никакви съмнения, че Националния статистически институт на Българя е дал правилно данните за 2009 г. и съответно ревизията върху 2009 г.” От тази гледна точка мисията, визитата за която спомена г-н Оли Рен е рутинна. Тя трябваше да стане още на 1 март. Нямаше тогава възможност от тяхна страна това да стане, защото знаете, че това беше първия месец на по-бурната гръцка криза. След това имаше възможност през м. май. Също не стана. Но ще стане. И той просто обявяваше от тази гледна точка, че такава мисия ще съществува.
Ако видите коментарите от тази сутрин на главния говорител на Агенцията “Евростат” ще видите, че те потвърждават тази тема. От тази гледна точка притеснения няма и не трябва да има.
Втората тема, за която вие загатнахте и действително комисаря Оли Рен попита: “Кога и защо все още няма нотификация за актуализация на бюджет 2010 г.” Аз обясних, че това е така, защото тя все още не е минала през Парламента, но нотификация се прави само след като вече параметрите са ясни и са минали през парламента. Иначе ще излезе, че самото правителство без да се съветва и да има решение на Парламента може да каже на Европейската комисия какво ще стане, а вие надявам се, сте съгласни, че все пак парламента е тази институция, която прави това решение. От тази гледна точка имахме дълъг разговор кога това може да стане.
От гледна точка на есенната прогноза на Европейската комисия за всички държави в Европейски съюз, на тях ще им е най-удобно, ако това стане до 22 юни. И молбата на комисаря беше: “Можете ли да ни изпратите данни до 22 юни?” Аз казах: “Едва ли, защото ние до тогава все още няма да сме минали на второ четене, окончателно четене на ревизията, на актуализацията на бюджет 2010 г. но може да ви дадем някои предварителни данни, които ние между другото вече на два пъти сме пращали.” И миналата и по миналата седмица някои от основните аспекти на това, което се подготвяше в правителството вече са споделени с тях. И от тази гледна точка няма някакво притеснение, нито от тяхна страна, нито от наша страна, а рутинна визита за проверка на нотификацията, която ние вече сме дали през м. април за данните за 2009 г. и искаме молба за нотификация за промяната, която ние сега обсъждаме, която може формално да стане, само след като актуализацията на бюджета е приета. От тази гледна точка за мен е по-важно да си вършим работата, а не постоянно да се изказваме по българските медии от тази гледна точка, дали това е проблем или не е проблем. Виждате, че още от тази сутрин пазарите се успокоиха и нашия външен риск започна да пада. Така че аз съм убеден. И в същност вие не сте прав в това, като казвате, че от един коментар веднага поскъпват кредитите и на бизнеса и на домакинствата. Този който знае финанси, особено външни финанси, знае че те поскъпват, ако има промяна в кредитния рейтинг. Понеже това го няма все още, по-добре да сме спокойни, да работим по актуализацията на бюджета. И да се стремим наистина към повече орязване на разходи, към по-добър бюджет. От тази гледна точка мисля, че това беше добра информация и полезен въпрос.
Вторият ви въпрос, защо при увеличаване на прогнозата за икономически растеж до 1 процента, защо при това от една страна се забелязва намаляване на приходите. Отговорът там за икономистите е много лесен. Защото както казах и прочетох всъщност, че до 2008 г. българската икономика и по скоро приходната част на бюджета е зависела много от вноса и ние сме имали рекордни дисбаланси от тази гледна точка – 27 % - 2007 г., 24% дефицит – 2008 г. Това вече го няма. Нашите прогнози са за дефицит някъде около 5 % по външно-търговския баланс, много по-малки от миналото. Това означава по-малко внос, по-малко ДДС от внос и акцизи. Повече износ, а повече износ ние връщаме ДДС. И това е простата сметка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Дянков. Други желаещи за изказвания, въпроси и становища.
Заповядайте г-н Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми г-н министър, уважаеми колеги, аз ще продължа част от нещата, които вече бяха казани от колегите тук. Честно казано не можах да схвана защо правим тази актуализация. Вас очевидно не ви притесняват намалените приходи. Защото не предвиждате никакви мерки за тяхното увеличаване. Вас очевидно не ви притесняват увеличените разходи, защото не само че ние ги намалявате, но ги увеличавате. Не ви притеснява също така и разрастващия се дефицит. Защото и него не намалявате и не предприемате мерки за него, а напротив увеличавате го.
Искам само да отворя една скоба. Обяснението, което давате за износа съвсем не може да генерира този спад на приходите, ако си направите едно дребно сравнение на износа преди, първите три месеца на миналата година и първите три месеца на тази година. Ще видите, че там тези ръстове са около 5 процента и те съвсем не могат да генерират такъв спад на приходите. Така че от тази гледна точка за не мога да схвана, защо правим актуализация на бюджета. Вие ли предлагате и промяна във философията. Философията, която заложихте в бюджет 2010 беше балансиран бюджет, ограничаване на разходите. Сега очевидно, че тази философия не се реализира. Но вие не я променяте. Защо, каква е целта поради която правим актуализацията.
Искам да ви помоля и още нещо. Имам усещането, че вашите икономически и финансови разбирания се разминават тежко с финансовите разбирания на някои от ключовите фигури в Министерския съвет. Именно поради тази причина България се плъзга по линията на увеличаващи се разходи, харчене на пари, които не се заработват, покриване на текущи разходи, със средства от резерва. Нещо което може да бъде изключително фатално в началото на следващата година.
Според мен вие самия сте заинтересован. Защото отново повтарям, имам разбирането, че се стремите да направите максимално доброто за финансите на страната. Заинтересован сте примерно тези 1 млр. 229 млн. да бъдат точно разписани. Защото г-н Дянков те ще ви бъдат изхарчени и ще ви бъде разпоредено да ги изхарчите, така както ви бяха разпоредени голяма част от харчовете досега, колкото и вие да се съпротивлявате. А за съжаление резерва не е безкраен. Затова аз останах с усещането, че единствената задача на тази актуализация е да легитимира цялостното изхарчване на държавния резерв. Да завери 1 млр. 230 млн. за харчене по прякото указание на министър-председателя, отново ще го повторя, за правене на евтин PR на гърба на цялата държава. Нещо което за мен ще бъде изключително опасно.
Да питате народните представители да ви кажат какво точно да отрежете от разходите граничи някъде на границата на наивността и глупостта. Там където между другото се намира и другото твърдение. Да се опитваме да правим финансова бюджетна политика на базата на социологически проучвания. Няма как да се случи това. Тежки непопулярни мерки и решения да бъдат социологически подкрепени от голяма част от българското население. Предполагам вие го разбирате не по-зле от всеки един от нас.
Що се отнася до застраховките, според мен няма по-добра застраховка от резерва. Другият вариант, да изхарчим резерва и след това да се застраховаме, като вземаме заеми, сам разбирате, че ще ни излезе много по-скъпо. Ако не можем да си направим сметката с точност до плюс минус 1 млр., според мен сме си сбъркали служебното положение.
Що се отнася до поредното приказване за 660 млн. наши договори. Те нито са наши, нито са на коалицията, те са договори, които са подписвани от българското правителство. Ако вие си бяхте направили труда да ги разплатите в края на миналата година, много от нещата през тази година щяха да изглеждат по коренно различен начин.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания и становища.
ДАРИН МАТОВ: Уважаеми г-н вицепремиер, уважаеми колеги, аз също искам да акцентирам върху две неща. Досега достатъчно се говореше върху приходната и разходната част на бюджета и то във връзка с настоящата актуализация, която се предлага. Аз искам да акцентирам върху две неща, г-н вицепремиер. Върху намаляването на фискалния резерв. Второ, върху увеличаване на външния ни дълг. Имам определени притеснения по отношение на увеличение на външния ни дълг. Искам само да акцентирам върху това, че ако погледнем структурата на външния дълг на Република България към края на м. март 2010 г., то държавния дълг поне, ако ми е точна информацията в номинален размер, възлиза на 4 млр. 851 млн. евро, от които 1 млр. и половина е вътрешния дълг, а 3 млр. 350 млн. е външния ни дълг. Сега ние ще увеличим външния дълг с още 500 млн., за евро говорим, а знаем, че ако погледнем срока на изплащането на външния дълг, структурата е следната: От една до пет години са 49,07 % от външния ни дълг. Ако ние продължаваме със стопяването на фискалния резерв, който според мен е паднал дори под санитарния минимум, какво ще правим следващата година. Защото до края на годината аз все си мисля, че можем да отидем на втора актуализация на бюджета. Така че как го виждате вие в тази посока.
Искам да кажа, че още в началото “Ред, законност и справедливост” казваше, че не може да се постигне това изпълнение примерно от ДДС, където беше заложено 6,8 млр., а се знае, това, че не се реанимира бизнеса, а напротив се дължат средства, много ясно, че няма да има тези постъпления от ДДС. Вижда се, че са заложени постъпления от Данък добавена стойност с 1 млр. надолу или 940 млн. В същото време си мисля, че беше надценена приходната част на бюджета в корпоративния данък. Тук е заложено 1 млр. 300 млн. Вие много добре знаете, че пари се събираха в хазната от данъци до края на май. От тук нататък, не само че няма да влезнат, но и трябва да се възстановяват на фирмите, защото голяма част от фирмите, които плащат корпоративен данък и то данък такъв, който е авансов в следващата година, те във всички случаи тези фирми, в 2009 г., която са отчели в 2010 г. са с много по-лоши показатели от предходната година, което не означава, че се възстановяват пари от бюджета. Тоест няма да има изпълнение по отношение на корпоративния данък и затова аз мисля, че може да се отиде към втора актуализация. Няма да продължавам нататък. Бих казал, че според мен правителството се подава на определен натиск на това да реже разходи. Аз мисля, че трябва да се реже, защото когато влезнем на свръх дефицит, тогава вече наистина ще ни бъде разпореждано какво да правим, а не да разчитаме на действия от страна на правителството и натиск от страна на българския народ.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други за изказване има ли? Ако няма други, г-н Дянков да обобщите.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз се радвам, че г-н Овчаров е привърженик на моята теза, че пари само се дават срещу реформа. От тази гледна точка разчитам на неговото съдействие в следващите няколко дни точно така да стане. Благодаря ви за подкрепата.
Относно какво се прави за българския бизнес. Най-важното което се прави за българския бизнес по време на криза е, че не се вдигат нито преки, нито косвени данъци. С това не могат да се похвалят голяма час от страните в Европейския съюз и не може да се похвали нито една от страните, които са около нас, нашите съседи. Това е много важно, защото в средно срочен и особено дългосрочен аспект, България като излезе от кризата ще бъде още по-голямо място за още по-големи инвестиции, не само от големите европейски страни, а и от фирмите на някои наши съседи. Това за мен е много важно, ние да успеем да го удържим и тази година и следващата година.
Другото което правим е, че ние сме стигнали до нива на ДДС, които са по-ниски от гледна точка на не върнатото все още ДСС, които са по-ниски от нивата през последните няколко години. Всъщност от 2005 г. досега не е имало нива на ДДС, в момента около 210 млн. лв. дължимо ДДС. Такива нива не е имало нито 2007, нито 2008, нито 2009 г. Ние това сме успели да го направим. Това е свеж финансов ресурс, нов финансов ресурс, който влиза във фирмите. И разбира се, системата за разплащане чрез Българската банска за развитие, която някои хора казват, че закъсня. За мен тя дойде точно на време, защото ние искаме да дадем парите, които са дължими на българския бизнес, но да сме сигурни, че това е направено по законов път. А за да се следват законите, а те винаги трябва да се следват, трябва да се прав анализ, а ние точно това направихме.
От гледна точка на фискалния резерв и външния дълг, да аз съм привърженик на идеята, колко по-малко е възможно ние да прибягваме към външен дълг, към емисии и т.н. И ще се старя като финансов министър това да стане. В момента не сме на минимума възможен във фискалния ни резерв. Фискалният ни резерв в момента е 6 млр. 600 млн. малко повече. Така че имаме още доста възможности от тази гледна точка. Разбира се, по време на криза не е само темата какви са ти приходите и разходите, а откъде могат да излезнат някои неприятни за съжаление по време на криза изненади, а дано да има и приятни изненади. И от тази гледна точка за мен поне фискалния резерв е бели пари за черни дни. Затова са го събирали предишни правителства. Ние събирахме и държахме доколкото можем. И там темата е не само това да направим, а как да си използваме финансовия ресурс, който го имаме и да придаваме към него, както се спомена тук чрез приватизация. Тази година, следващата година, концесии и т.н., за да може България да е най-стабилната фискална държава в целия регион. В момента ние сме при всичките ни теми, при всичките ни проблеми, разговори, които имаме сега, България в момента е най-стабилната фискална държава в нашия регион. И аз съм убеден, че ще останем такава.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Дянков.
Колеги, обявявам край на дебата.
Преминаваме към гласуване по отделно двете комисии.
Комисията по бюджет и финанси, моля който е за подкрепа на законопроекта на първо гласуване, да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Един.
Законопроектът на първо гласуване се подкрепя от Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте г-н Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги икономисти, членове на Икономическата комисия, поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република Българи за 2010 г. внесен от Министерския съвет, който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”
Против? Шест против. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря колеги.
Закривам днешното заседание.

/Закрито в 16 часа и 10 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


/ Менда Стоянова/


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:


/ Мартин Димитров/