Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
07/07/2010
П Р О Т О К О Л
№ 17
На 07 юли 2010 г. от 15.00 часа (сряда) в зала “Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 , се проведе извънредно съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазване.
Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от г-жа Менда Стоянова - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме кворум за Комисията по бюджет и финанси и за Комисията по здравеопазване. Предлагам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси да премине при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2010 г., № 002–01–57, внесен от Министерски съвет на 28.06.2010 г.
По тази точка ще бъдем в съвместно заседание с комисията по здравеопазване.
2. Разглеждане проект за допълнителен доклад относно § 6, т. 15 от внесения за разглеждане в Пленарна зала доклад по ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2010 г.
Имате ли колеги от Комисията по бюджет и финанси други становища, предложения и мнения по дневния ред ? Няма.
Който е съгласен с така предложения от мен дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” - 20 , против – няма, въздържали се – няма.
Приема се дневния ред.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Добър ден и от мен. Както разбрахте ще проведем съвместно заседание. Като представител на Комисията по здравеопазване – зам. председател искам да ви предложа дневния ред, който е от една точка:
1. Разглеждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2010 г., № 002-01-57, внесен от Министерски съвет на 28.06.2010 г. – за първо гласуване.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували „за” - 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред се приема.
ПРЕДС.МЕНДА СТОЯНОВА: На мен като дама ми предоставиха аз да водя днешното съвместно заседание.
По точка първа от дневния ред при нас имаме скъпи гости – министър Анна-Мария Борисова, зам.министър Владислав Горанов, г-жа Нели Нешева – председател на Националната здравноосигурителна каса, както и колеги от Министерство на финансите и Националната здравноосигурителна каса.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА – Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 002-01-57, внесен от Министерски съвет на 28.06.2010 г.
От името на вносителите кой ще представи законопроекта? Господин Горанов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Представяме на вашето внимание проектозакона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., който предвижда осигуряването или даването на възможност в рамките на общите параметри на консолидираната фискална програма за 2010 г. да се предвиди възможност в разходната част на бюджета на Здравноосигурителната каса да бъдат заложени допълнително 220 млн. лева разходи, с които да бъдат решени част от въпросите, които стоят пред солидарния здравноосигурителен фонд. Мога в детайли да представя мотивите, но вероятно народните представители са запознати с тях. Многократно през последните месеци се повдигаше въпросът за достатъчността на средствата в солидарния здравноосигурителен фонд, за това аз няма да навлизам в тази полемика. Мога накратко да ви представя какво точно е предвидено да бъде осигурено допълнително или по-скоро да бъде разчетено допълнително в разходната част на бюджета на Здравноосигурителната каса. С актуализацията се предлага годишният план за болнична помощ да бъде увеличен със 178 млн.лева. В същата част е предвидено и разходите по чл. 37 , ал. 5, т.е. за заплащане на Джипитата да бъдат осигурени допълнително с 13 млн. лева, което представлява около 3 200 000 лева на тримесечие. Към 31 май т.г. по наредбата са платени средства в размер на приблизително 3 200 000 лева за последното тримесечие на 2009 г. Предлага се и определено увеличение на постъпленията в Здравноосигурителната каса. За част от тях – 40 млн. лева се предвижда да бъдат осигурени чрез допълнителни приходи от здравноосигурителни вноски и 13 млн. лева да постъпят като трансфер от Министерство на здравеопазването за финансирането на доплащането на общопрактикуващите лекари.
За лекарства за домашно лечение в разходната част са предвидени допълнително 27 млн. лева, за здравноосигурителни плащания за болнична помощ както цитирах 178 млн. лева.
В съответствие с разпоредбите на Закона за здравното осигуряване е предвидено увеличаване на резерва с 2 млн. лева, което кореспондира на увеличението на оценките за постъпления от приходи от здравноосигурителни вноски. Оценката на Министерският съвет е , че до голяма степен по този начин най-неотложните проблеми за финансирането на здравната система по отношение ангажиментите на Здравноосигурителната каса ще бъдат поети.
Следва да се има предвид, че разчетът вероятно може да бъде реализиран от гледна точка на участниците в здравната система като недостатъчен, но той е съобразен по някакъв начин и с общите разчети на дефицита, който консервираната фискална програма може да си позволи.
Надяваме се най-неотложните проблеми в солидарния фонд да бъдат решени чрез предложената актуализация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Горанов. От вносителите желае ли някой думата? Колеги, имате думата за изказвания.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да започна с това, че нашата Парламентарна група ще подкрепи предложеният бюджет, което не означава, че ние нямаме бележки към това, което се предлага. Искам да кажа, че това е единственият бюджет, в който се предвижда увеличаване на приходите на фона на намалението на приходите в актуализирания вариант на държавния бюджет с 2 млрд. лева, тук се предлага увеличение на приходите с 40 млн. лева. Говорим за приходи от здравноосигурителни вноски. Въпросът, който произтича от това увеличение е как решихте, че трябва с 40 млн. лева трябва да се увеличат приходите, а не примерно с 20 млн. лева или примерно със 100 млн. лева. Казвам всичко това, защото когато гледаме един такъв сериозен акт, като актуализация на бюджета на Здравноосигурителната каса, трябваше с тази актуализация ние задължително да разгледаме и отчета на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. Разбрахме сутринта от председателката на Парламента, че този бюджет е внесен, въпреки че в Закона за здравното осигуряване срока за внасянето на този бюджет е 30 юни 2009 г. Защо според мен трябваше да гледаме заедно тези бюджети – отчета на бюджета и актуализацията? Защото има пряка връзка между отчета за 2009 г. и този вариант, който се предлага сега като актуализация. Ако разполагахме с този отчет щяхме да имаме отговор на въпросът защо с 40 млн. лева се увеличават приходите от здравноосигурителни вноски и с това увеличение с 40 млн. лева на практика и с трансфера от Министерство на здравеопазването стигаме приблизително до 1 млрд. 664 млн. лева, които са приходи за 2009 г.
Според нас най-големите проблеми на този актуализиран вариант на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е, че остават регулативните стандарти и делегираните бюджети, които са най-големият проблем не само според мен, но и според всички изпълнители на медицинска помощ. Според съсловните организации това е най-големият проблем, който съществува в момента.
На следващо място философията на реформата, която започнаха колегите от ГЕРБ – управляващото мнозинство, правителството е философия за намаляване, включително и Здравноосигурителната каса говори на тази тема, за намаляване на хоспитализацията, т.е. за намаляване на болничното лечение.
В този бюджет за съжаление, както и във варианта бюджет на касата за 2010 г. няма увеличение с нито един лев на парите за специализирана помощ например. Ако логиката на реформата е вместо да се лекуват в болници, болните да се лекуват в доболничната помощ, то тази логика трябва да бъде подкрепена със съответния бюджетен ресурс. За съжаление това не го виждаме в приходната част на бюджета.
На следващо място при всички положения, когато говорим за актуализираният вариант, няма начин да не споменем парите за лекарства. Сега се предлага увеличението с 27 млн. лева. Надяваме се, че всички тези сметки са направени добре и тези 347 млн. лева, които аз ги смятам тук, като прибавя 27 млн. лева към 320 млн.лева, които ги има в бюджета, ще бъдат достатъчни, за да могат да бъдат осигурени всички български граждани, които имат нужда от тези лекарства.
Не на последно място тези 220 млн. лева, които влизат в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, трябва да припомним, че Синята коалиция сключи един Меморандум с финансовия министър и с министъра на здравеопазването тогава, че тези пари макар и повече ще влязат в системата, при положение че приходите надвишават разходите. Това не се случва, но все пак в условия на тежката криза е похвално, че се намират тези пари 220 млн. лева. Все пак това не са малко пари, едва ли ще бъдат достатъчно, но това е нещото, което трябва да го отбележим.
Последното с което завършвам. Според нас няма логика в това, въпреки че не е свързано с този бюджет, да се дават 220 млн.лева на Здравната каса, предимно пари за болнична помощ, и от друга страна да се отнемат 160 млн.лева в актуализираният вариант, с предложенията на колегите са по-малко – около 100 млн.лева е намалението, т.е. с едната ръка даваме 220 млн.лева, с другата ръка и предимно забележете за сметка на профилактични програми се отнемат пари. Аз пак се връщам на логиката на реформата. Ако искаме хората да не се лекуват предимно в болниците, трябва да наблегнем и на профилактичните програми, трябва да наблегнем и на доболничната помощ. Това са бележките, които си позволявам да ги кажа, с надеждата, че евентуално бихме могли да разсъждаваме между двете четения и да намерим по-добри решения, ако сметнете че е необходимо, в смисъла в който коментирах досега. Благодаря.
ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Ние от Коалиция за България предложихме преди известно време актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса с 450 млн. лева, като смятахме, че това е необходимата сума, за да работи системата без съществени сътресения. Всъщност това е разликата от бюджета за 2009 – 2010 година, специално за Националната здравноосигурителна каса. Така или иначе той не мина и не се прие.
Сега се предлагат тези 220 млн. лева за запълване „дупката” в бюджета на касата, която естествено оказва твърде неблагоприятно влияние върху здравеопазването като цяло, особено в болничния сектор.
Аз всъщност винаги съм казвал, че е редно и като министър, и сега мога да го заявя пак, да се опитаме да правим политика на здравеопазването, а не да се опитваме да правим политика от здравеопазването. В този смисъл колкото и недостатъчно да ни се струва това увеличение, все пак е факт че приемате една част от нашите тези, че реформа без пари няма как да стане. Ние държахме да не се пипа бюджета на касата, да остане на нива 2009 г., да не се намалява бюджета на Министерство на здравеопазването, защото в противен случай биха се получили неблагоприятни ситуации във второстепенният разпоредител с бюджетни кредити, които са спешността, психиатричната помощ, медико-социална дейност, хемодиализата, няма да ги изброявам, вие добре ги знаете. Това предстои утре да го гледаме, но все пак тези 220 млн. лева са някаква стъпка според мен в положителна посока, така че с уговорката между двете четения да търсим вариант евентуално за увеличаване средствата на касата до 350 млн. лева, ние ще подкрепим на първо четене този законопроект.
Още веднъж ако се опитаме всички заедно да правим политика на здравеопазването, то тогава ще имаме успех, защото виждате, че супресията и най-вече икономическия натиск върху системата не води до положителен ефект. Това няма как да се нарича реформа. За да направиш една реформа, една промяна преди всичко трябва да я подковеш законодателно, да я обясниш добре и да я осигуриш финансово. Доста разбъркахме, или разбъркахте последователността на действията, но така или иначе явно е необходимо да обединим усилията, за да дадем шанс на системата. Благодаря ви.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Наистина ние казахме в началото на годината и по-скоро в края на миналата година, че парите които заделяме за здравеопазване ще се стремим да бъдат на нивата, които са за 2009 г. и ги приехме с условието, че в средата на годината ние ще направим преглед на това как се развива системата, най-вече болничната помощ и тогава ще преценим дали се налага актуализиране на бюджета или не и затова в началото на тази година ние бяхме заложили по-малко пари в разходната част на Националната здравноосигурителна каса, най-вече в частта за болнична помощ. Знаете, че те са 705 млн. лева.
Що се отнася за извънболничната помощ, за личните лекари и за специалистите в извънболничната помощ, ние запазихме нивата такива, каквито са за 2009 г., въпреки че с идването на брутния продукт на страната с над 10 млрд. лева и без да повтарям някои неща, които са добре известни, че бюджета за 2010 г. е пряко свързан с бюджета на 2009 г., който пък е правен през 2008 г. при друга икономическа ситуация и при друга визия на управляващите тогава, ние с ясното съзнание подходихме към този бюджет, че той трябва да бъде рестриктивен не спрямо българските пациенти, а рестриктивен спрямо изпълнителите най-вече на болнична помощ, там където ние знаем, че има резерви, които трябва да бъдат оползотворени в условията на икономическа криза. Няма как всички да стягат и да свиват коланите, а здравеопазването да продължава да живее както се казва по старому. Наистина там има какво още да правим, защото ние се забавихме с няколко месеца по отношение на реформата най-вече в болничната помощ и това, което казва д-р Адемов че ние трябва да наблегнем на профилактиката на извънболнична помощ, за да ограничим приема в болницата е абсолютно вярно и там както казах ние не сме намалили средствата въобще, т.е. фамилните лекари разполагат с достатъчно средства, за да извършват необходимите профилактични програми, за които са сключили договор с Националната здравноосигурителна каса.
Големият проблем все още си остават болниците, в които приемът на пациенти е неконтролируем, защото той нараства на годишна база с над 100 000 души всяка година и е очевидно, че там има сериозен проблем, който надявам се в скоро време, след приемането на Закона за лечебните заведения, ще отпушим и реформата която дълго време я коментираме, но ние не само я коментираме, но и работим. Министерство на здравеопазването има изготвена програма първо за приемане на националната здравна карта, а впоследствие и преструктуриране на лечебните заведения за болнична помощ, като до голяма степен ние ще определим изпълнителите на качествената и достъпна болнична помощ не само в аспекта като медицинска част, но и в нейната икономическа логика, т.е. там където парите ще се харчат икономически най-ефективно. За това даваме сега за второто полугодие 220 млн. лева на Националната здравноосигурителна каса допълнително и с много малка разлика ние се доближаваме до касовото изпълнение на бюджета на НЗОК за 2009 г., което пак повтарям в условията на икономическа стагнация не може да бъде подминато с лека ръка и да се каже, че не се прави нищо за здравеопазването. Със сигурност има какво да се желае още.
Аз ще подкрепя тази актуализация на бюджета с надеждата, че Министерство на здравеопазването, с наша помощ, както каза и д-р Желев, ние съвместно ще подкрепим трудните решения, които трябва да бъдат взети в следващите няколко месеца, така че без да пречим на българските граждани да имат достъп до болнична помощ, да им осигурим адекватна болнична помощ и в същото време да пестим и финансовия ресурс, който се оказа че е ограничен. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз мисля, че ние трябва да приветстваме това увеличение от 220 млн.лева, което се предлага, защото в тази тежка ситуация очевидно е, че се мисли за здравеопазването и на всички ни е ясно, че без преструктуриране просто няма как тази система да стане фиктивна. Така си беше и в предишният мандат. Това си е една „дупка без дъно, каца” и съвсем нормално е всички да приветстваме едно решително преструктуриране, за което безспорно ще има нужда от съответни ресурси, но така или иначе мисля, че трябва да подкрепим това, което се предлага и сме готови да помагаме да станат реформите по-бързо, в интерес на българските граждани и то е явно, че над 400 болници за България са прекомерно много и че трябва да се преструктурират една част от тях в хосписи и т.н., да не се повтаряме, но това е все пак един добър знак и аз мисля, че трябва да го подкрепим.
ПЛАМЕН ЖЕЛЕВ: Само една реплика, ако ми разрешите г-жо председател. Много се говори за здравеопазването, че е „каца без дъно”. Не, това е една голяма каца, но малко вода наливаме в нея, това е проблема.
АЛ. РАДОСЛАВОВ: Аз като инженер може и да не съм много точен, но мисля, че има нещо общо и близко в констатациите. Благодаря.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз имам един чисто бюджетен въпрос от позициите на макропоказателите към заместник министъра на финансите. Утре ние ще гласуваме близо 1 млрд. 200 млн. лева, които ще бъдат взети от фискалния резерв. Сега подготвяме още 167 млн. лева. В актуализираният вариант вие записвате минималната граница на този фискален резерв от 4,5 млрд. лева. Направили ли сте разчети за сумарният ефект на всички тези разходи върху фискалния резерв и как всичко това ще се отрази до края на годината при съществуващата негативна тенденция по отношение на приходите. Имате ли такава информация? Благодаря.
АСЕН АГОВ: Искам да изразя мнението на Синята коалиция, която е категорично в подкрепа на бюджета, който в момента разглеждаме, но започвам да се притеснявам дали вземаме правилно решение, като виждам кои също го подкрепят и от тази гледна точка започвам да се съмнявам дали вървим в правилна посока. Дано моите съмнения и подозрения бъдат опровергани с прилагането на този бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Желае ли някой друг да отправи въпроси или да изкаже становище? Господин Горанов, заповядайте да отговорите на поставените въпроси.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Доцент Имамов, искам да Ви уверя, че винаги в разчетите, които прави Министерство на финансите се включват всички състави на консолидираната програма. В този смисъл оценката за минималният размер на фискалния резерв включва всички рискове за неговата употреба. Аз мисля, че 2010 г. ще приключи с далеч по-висок размер от тези 4,5 млрд. лева, заложени като минимален размер. Извън Вашият въпрос, без да го приемате по някакъв начин иронично, намирам за много конструктивно отношението на Здравната комисия към работата на Бюджетната комисия и дори в полза на реформата би било правилно по някакъв начин да мислим за промяна на Парламентарния правилник и евентуално обединяване на повече такива проблемни секторни комисии към Бюджетната комисия, където темите могат да бъдат разглеждани доста надпартийно и консенсусно, особено когато става въпрос за пари, защото очевидно когато имаме тежки социални дебати, пречупени през фискалната импликация, тогава разговора е далеч по-обективен. Това разбира се по никакъв начин не бива да го приемате като някаква оценка за работата на едната или другата комисия, но хубаво е, че такъв тежък социален въпрос се разглежда трезво и благодаря за подкрепата на всички парламентарно представени партии.
НИГЯР ДЖАФЕР: Въпреки опитът ми да се въздържа, госпожо председател, заместник министър Горанов няма да ви спестя част от моите размисли. Вие няколко пъти споделихте, че Националната здравноосигурителна каса е солидарен фонд. Да, така е. Радвам се, че сте удовлетворен от този консенсус, който постигнахме сега, но трябва да Ви кажа, че ние няма да ви спестим другите проблеми на системата, които ще възникнат от тук нататък. Независимо колко ще се увеличи фискалният резерв, Вие няма как да дадете отговор на въпроса какво от тук нататък ще се случва, дори с тази актуализация на бюджета, защото в момента при средномесечен разход за лекарства до 31 май , от 30 млн. месечно, ако се разпредели правилно през следващите месеци остатъка от бюджета, за лекарства ще отиват 24 млн. лева, а дори с актуализацията ще имате само около 20 млн. лева. Ето тук са пациентските организации, на които Вие трябва да дадете отговор от къде ще намерите разликата и ние също ще Ви зададем тези въпроси и Вие го знаете. Въпреки това, което беше отбелязано, че това е единственият бюджет може би в държавата, в който приходите се увеличават, не е ясно какво ще се случи от тук нататък. Има обяснение за това защо приходите са повече в първите месеци на годината от здравноосигурителни вноски. Дано да продължи тенденцията и ние всички желаем това, но наистина има сериозни въпроси, на които Вие трябва да дадете отговор като управляващи. Не знам защо господин Агов смята, че трябва да бъде притеснен от нашата подкрепа. Ние обаче бихме подкрепили дори и вашите 360 млн. лева, които ви обещаха от онзи меморандум. Да, много фриволно тук се играе с едни милиони. Един път бяха 300 млн. лева, след това станаха 360 млн. лева, след това се заговори за недостиг от 460 млн. лева. нека да имаме по-голямо уважение към цифрите, към фактите и основно към пациентите и лекарите в тази страна. Това е основният проблем.
АСЕН АГОВ: Аз казах това нещо, защото тази реформа четири години и преди това още четири години беше затлачена и от тази гледна точка, аз съм свидетел на всичко това как тази реформа не се осъществяваше и сега всички разбира се качват на влака на критиката срещу реформата и от тази гледна точка аз съм наистина смутен от тази подкрепа. Изведнъж вие получавате просветление, че трябва да се извърши реформата, трябва да се осигури финансово и изведнъж изграждаме един консенсус. Осем години вие не свършихте тази работа. Ето за това казвам тези думи и го приемете с повече чувство за хумор.
НИГЯР ДЖАФЕР: Ние всъщност сме много раздвоени в оценката си за подкрепата на Синята коалиция специално за здравната реформа. Нека да поясня, че реформата през последната една година започва няколко пъти. Не знам коя точно реформа започваме сега. Аз се притеснявам от толкова честото начало на реформата през тази година, но когато приемахме едни други промени, касаещи намалението на бюджета на Министерство на здравеопазването при актуализацията на бюджета, вашият представител Ваньо Шарков изказа аргументи, че не би трябвало да подкрепите тази актуализация, а вие я подкрепяте. Със същите аргументи ние казахме, че при това намаление на парите за лекарства, при това намаление на парите на Министерство на здравеопазването по профилактични програми, със същите аргументи няма как да подкрепим, т.е. важна е подкрепата да е принципна, в края на краищата. Ние пък не разбираме какво вие точно подкрепяте, защото на този етап са само намерения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да приключим тази част от дискусията, която излезе от конкретните цифри. Има ли последно други желаещи за изказвания?
ДАРИН МАТОВ: Аз ще бъде много кратък. Позицията на Ред, законност и справедливост е, че не може да се инвестират средства в един нереформиран сектор и ако тук в лицето на заместник министър Горанов бъде потвърдено, че тези 220 млн. лева, които се предвиждат като допълнителни разходи ще бъдат част от тази реформа, която чакаме вече толкова години от здравеопазването, аз бих казал „да” и бих гласувал „за”, но не съм убеден, че тези пари ще бъдат достатъчни за тази желана от нас толкова години реформа. Ще бъде просто закърпване или както каза колегата Радославов, че това ще бъдат едни пари, които ще се изсипат и ще потънат в бездънна яма.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: В Българският лекарски съюз сме реалисти и се научихме да гледаме общо взето точно цифрите, за това ще направя една корекция. Господин Цеков, миналогодишната разходна част на бюджета е с разчет 10 месеца. Знаете, че последните два месеца не се платиха навреме, платиха се от тазгодишният бюджет, така че тазгодишният бюджет е с разчет 13 месеца, ако трябва да сме коректни и парите, които сега явно ще бъдат гласувани, ще стигнат не повече от средата на октомври и с това искам да са наясно всички по отношение плащанията в здравната система.
Явно през месец октомври, ако сега наистина не се гласуват може би между 120 и 150 млн. лева, които са нужни до края на годината, това ще трябва да се прави през м. септември – м. октомври, да има нова актуализация на бюджета.
Що се касае до реформата, естествено че реформата е крайно необходима и задължителна, но тя не може да стартира преди 1 януари догодина. По никакъв начин, каквото и да се прави, не може да бъде в рамките на тази година, така че тя просто трябва да се гарантира като дейност и като плащане и не мога да приема, че здравеопазването е „яма без дъно” в държава в която от почти цяла Европа и по-голямата част от света няма по-ниско заплащане, по-малко средства вложени в тази система. При 20 лева обществени средства на човек за здравеопазване да се говори за „яма без дъно” е несериозно и освен това реформа със здравни вноски не се прави, прави се с пари от данъци, така че парите от Здравна каса няма как да бъдат използвани за реформа. Реформата ще се проведе. В лицето на министъра мисля, че имаме сериозен човек, който вече задвижи реформата и тя е в ход и смятам, че наистина от началото на следващата година тя ще стартира – ще намалим болниците, ще намалим леглата, но ако свалим разходите, а не ги качим поне по препоръката на министър Дянков от миналата година м.октомври между 30 и 60 процента, рязко ще влошим качеството на медицинската помощ в страната, а мисля, че в тази зала са хората, които трябва да имат грижа точно за това. Благодаря ви.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Уважаеми доктор Райчинов, бихте ли ми обяснили, като човек лаик защо в една Белгия държавни и частни общински болници са 60, защо в една Австрия са 70, като по население даже ни превишават, а при нас са 417 , ако се не лъжа? Аз за това образно казах, че здравеопазването е каца без дъно и се извинявам за вероятно грубият израз, но на всички ни е ясно. Във всяка една болница има толкова стопански разходи, които се заплащат, независимо дали работи ефективно или не и това струва неимоверно много пари за една държава като България и аз съм дълбоко убеден, че действително сме длъжници всички ние на българският народ, защото преди 5 години болниците бяха 300, а сега станаха 417. Просто аз не мога да си обясня, че това нещо е рационално и че е нужно на българския народ, на българската държава и в този вид да продължават нещата.
Аз съм дълбоко убеден, че трябва да се прави смело преструктуриране и ще го подкрепя. Благодаря.
ВЛАДИМИР ТОМОВ: Аз съм председател на Конфедерацията за защита на здравето. В качеството си на председател на най-голямата национално представена пациентска организация в България, заявявам категорично че не сме съгласни с актуализацията в част Здравноосигурителни плащания за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни. Обезпокоени сме от рамките, от разпределение на обществения финансов ресурс в предстоящият за обсъждане и приемане на актуализиран бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
Силно сме разтревожени от орязването на средствата за домашно лечение. Коментираните размери на тези средства по никакъв начин не кореспондират с широко огласената политика на правителството, фокусирана върху най-важната обществена сфера здравеопазването.
Безспорно икономическата и финансова криза, която обхвана света и трудното положение, в което бе поставен бюджетът през настоящата година налага ограничения. До този момент гражданите, представлявани от неправителствените организации подкрепят доста от трудните и категорични решения, които правителството взе в търсене и осигуряване на повече обществен финансов ресурс. Редно е обаче цената на ограничителните мерки да не бъде платена само и единствено от отделни граждани, чиито условия за живот не са по-малко ограничени от тези на държавата като цяло.
Докато все още държавният бюджет е дискутиран, предлагаме и настояваме да се гласува бюджет, който да е основан на реалните потребности на страдащите, които към 30.04.2010 г. са 116 076 495 лева, т.е. необходимите средства до края на тази година за лекарства за домашно лечение са 40 млн.лева, а не предвидените 27 млн.лева.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Истината е, че бях раздвоен по отношение на това как да гласувам за този законопроект, тъй като Коалиция за България имаше едно предложение, което включваше доста по-голямо увеличение на парите и допреди малко бях твърдо убеден след изказванията на колегите и консенсуса, който е в тази зала, че ще подкрепя това предложение, но след изказването на д-р Райчинов ми се струва, че трябва да получим един отговор, преди да тръгнем на подкрепа. Ако наистина финансирането ще бъде достатъчно единствено и само до средата на м. октомври и след това ще се налага нова актуализация или срив в системата, мисля че трябва да получим някакъв отговор от компетентните органи, които са в момента тук – Министерство на здравеопазването, Здравната каса и Министерство на финансите какво се предвижда и как ще бъде финансирана системата на здравеопазването от м. октомври нататък, защото това са според мен едни от тежките месеци за здравеопазването, когато разходите се качват доста драстично, както е във всяка една друга система. Въпросът ми е как го виждате това финансиране, какво се случва тогава? Това е фактически мотивът ми. Благодаря.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ:Аз още веднъж искам да благодаря за подкрепата и общо взето на въпросите към отговорните за управлението оперативно на системата по здравеопазване, без да е най-присъщо за техничарите от Министерство на финансите, бих дал следният отговор: Висше благородство спокойно да направиш това, за което би ти ръкопляскал целия свят, е да го направиш тайно. Ние не спираме реформата, независимо от това, че тя не се признава на глас от всички, но в края на краищата считаме, че резултатът от действията, които сме предприели ще дадат възможност системата да продължи да съществува.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания има ли? Няма. Благодаря на всички, които взеха участие в дискусията.
Подлагам на гласуване законопроектът поотделно.
Първо ще гласува Комисията по бюджет и финанси.
Подлагам на първо гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 002-01-57, внесен от Министерски съвет на 28.06.2010 г.
Моля, който е за внесения от Министерски съвет законопроект, да гласува.
Гласували „за” – 18, против - няма, въздържали се – 1.
Приема се.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Предлагам на Комисията по здравеопазване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 002-01-57, внесен от Министерски съвет на 28.06.2010 година.
Моля, който е за внесения от Министерски съвет законопроект, да гласува.
Гласували „за” – 12, против - 1, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря на всички за участието.
Закривам съвместното заседание. Моля колегите от Комисията по бюджет и финанси да останат в залата. Имаме да разгледаме още една точка.
Предложението, което искам да направя се отнася до един допълнителен доклад по доклада относно проекта за закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България, който ние в комисията гледахме на второ четене. Става дума за § 6, т. 15 в окончателната редакция на комисията. На стр. 4 е моето предложение. Тъй като продължиха разговорите с Националното сдружение на общините по Закона за държавния бюджет, те продължават и сега, имам предложение да направим допълнение към този параграф 6, а именно:
§ 56 се изменя така - до тук както е моето предложение на стр. 4 и да добавим алинея 4, в която да запишем:
„(4) За проекти от висока социална значимост Министерския съвет по предложение на министъра на управлението на средствата на Европейския съюз може да финансира проектите на сто процента”.
Идеята на тази алинея 4 е, тъй като съгласно ал. 5 на § 56 ние казваме, че съфинансиране от страна на общините ще има само за общински инфраструктурни проекти, а другите проекти, които не са инфраструктурни и не генерират ползи, няма да имат съфинансиране, поема се изцяло от бюджета, всъщност от средствата по съответната програма, но се оказа че има и такива инфраструктурни проекти, които не са атрактивни за общините, които не биха въобще намерили общини, които да кандидатстват по тях при условие на съфинансиране. Тази алинея 4, която ви предлагам ще даде възможност точно за такива проекти да се вземе решение да не се изисква съфинансиране от общините.
Има ли някой, който иска да вземе отношение по това, което предлагам – просто да добавим една алинея 4?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Кой ще определя атрактивността и социалната значимост на тези проекти?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Прав сте, че няма ясни критерии в закона, но тук писахме – по предложение на министъра за управление на средствата на Европейския съюз. В крайна сметка Министерски съвет ще взема решение и тук става дума именно за цели проекти, а не за единични проекти.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз искам само да допълня, че конкретно се визира една от схемите за деинституционализация, която е към Оперативна програма регионално развитие. Тя е за домове за деца, лишени от родителски грижи, където се очаква, че няма да има достатъчно висок интерес от общините, ако те трябва да дадат 5 % от средствата, да е свързана основно с програма Деинституционализация, където ще финансираме общините на сто процента, при условие че те кандидатстват с проекти за изграждане на такива домове за деца, лишени от родителски грижи.
Тя е програма, която не се казва за домове за деца, лишени от родителски грижи, а се казва Деинституционализация, защото може да е за възрастни с психични разстройства
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие се притеснявате, но ако изброим конкретните програми, можем да пропуснем някоя от тях. Аз мисля, че текстът е положителен за общините и не бива да се притесняваме от това, че Министерският съвет ще злоупотреби с правомощията си да освобождава от съфинансиране на такива проекти. В това ли направление са Вашите притеснения?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, при тези общи формулировки, без достатъчна конкретизация, съвсем ясно е, че някой ще определя общините и обектите. Става въпрос за ново строителство, което може да е извършено където и да било в тези 265 общини, така че и за самата грантова схема като цяло, а не за определени целеви обекти, които ще бъдат финансирани или за определени общини.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така е и аз за това съм по-спокойна, че тук не става дума за конкретни проекти, а става дума за проекти по съответната оперативна програма. Ако мислите, че можем да го подобрим малко текста в тази посока, ще го направим.
ЮЛИЯНА НИКОЛОВА: Аз съм секретар на Съвета за управление на средствата от Европейския съюз. Притесненията са относно този текст. Така както е предложен от комисията, той е добър за общините. Притесненията на управляващите органи са за това, че те мислят че има проекти. Това не са проекти, а цели приоритетни оси, цели покани за набиране на проекти, които не биха създали атракция за общините и да искат да инвестират в това. Едно от нещата, което ще излезе тази година е със сигурност деинституционализацията, но могат да се появят и други приоритетни оси, които са за здравната инфраструктура на общинско ниво. Могат да се появят някакви други, които по-добре би било за самата държава да даде тези 15 % съфинансиране, за да изчака 5 % да получи от общините.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може ли вместо проекти, да бъде записано приоритетни оси в това предложение, за да е съвсем ясно това предложение?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук става дума за проекти от висока социална значимост. Не е възможно в оперативна програма |Министерски съвет да посочи тази или онази община. Смисълът, който е сложен в това предложение е за цял обхват от проекти. Съжалявам, че тук не присъстват представители на БСП, които са предложили предишната схема, но тази схема за деинституционализация върви от много години и най-после ще се реализира в първата й част, която ще се финансира от социалния фонд, след това се прехвърля в такива, които се финансират от регионалния фонд и не бихме могли сега да конкретизираме.
Тук може би притеснението е, че под думата проекти се разбират конкретни проекти на конкретни бенифициенти.
Има ли друга дума, която би могла да я замести и да няма такива притеснения. Ние бихме могли да кажем „конкретни схеми”, но се вкарва един жаргон, който е от жаргона на оперативните програми и който няма легални дефиниции в законодателството и би следвало след това да кажем какво е това схеми . Все пак трябва да имате малко доверие на Министерски съвет че няма да злоупотреби.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това означава да гласуваме този текст на доверие към министъра, който ще определя кое е приоритетно и кое е атрактивно. Този текст трябва да се конкретизира, това е нашето мнение.
ПРЕДС.МЕНДА СТОЯНОВА: Ние говорим за социална значимост. Какви са вашите искания?
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Исках само да споделя, че опасенията които бяха изразени преди малко от г-н Имамов, аз не ги споделям именно от юридическа гледна точка предвид това, че една правна норма когато се изработва, тя не се изработва за конкретен казус и за конкретен случай. Правната норма се прави за рамка като цяло, в която следва да се обхванат множество единични случаи, а не се прави само за единични случаи, така че от тази гледна точка изцяло подкрепям това предложение, което Вие прочетохте и не съм съгласна с изложените съображения на г-н Имамов.
АСЕН АГОВ: Смятам, че недоверието или недоверчивостта на г-н Имамов е основателна от гледна точка на тяхната практика от предишното управление. Искам само да кажа, че не всички са такива.
Второто нещо, което искам да отбележа и вече съвсем сериозно е, че по приоритетните оси и по оперативните програми има стройно изградена система за контрол и най-важното има достатъчно широко гарантирано представителство на всички – на общини, на министерства и пр., което не позволява министерски произвол. В никакъв случай не можем да говорим тук за опасения за произвол, тъй като нивата са няколко и аз искам да разсея опасенията на г-н Имамов. Няма как господин Имамов да се остави само на дискрецията на един министър, пък бил той и Джевдет Чакъров, да решава всички тези въпроси. Има достатъчно много нива – има министър по европейските въпроси, има министър председател като краен арбитър, има Сдружение на общините има Управление Ръководство на оперативните програми. Всички тези нива трябва да бъдат изминати или проходени, за да може да се одобри един проект и ако някъде възникне съмнение, че този проект не е достатъчно атрактивен или социално значим, съвсем естествено е там да се намерят отговорите на въпросите на всички тези нива. Следователно, госпожо председател, аз настоявам текста да остане такъв. Аз съм съгласен с колежката, че не се прави един закон интуито персоне или интуито казус, а се прави обобщаващ закон и това е случая, в който се намираме сега. От тази гледна точка моето настояване е да подложите на гласуване текстът такъв, какъвто е.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз не знам колегите от Синята коалиция от къде знаят кои практики са положителни, но това е една друга тема. Нямате основание да имате положителни практики. Колкото до това дали трябва да се промени текстът, аз мисля, че трябва да намерим някаква възможност за конкретизация, тъй като е безспорно, че общата рамка определя някакви правила, но изключително субективна ще бъде оценката, когато тя се дава единствено и само в ръцете на един министър да определя кой обект е атрактивен, който проект е значим и кой не е. За това става дума и ако трябва да бъдем още по-конкретни да не се окаже в един момент, че само в общините, където има кметове от ГЕРБ са атрактивните обекти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз обясних, че не става дума за общини и за конкретни бенифициенти, а става дума за цяла програма, по която кандидатства който иска и който има интерес.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Всички ли общини ще бъдат одобрени тогава.
ПРЕДС.МЕНДА СТОЯНОВА: Да, ще бъдат одобрени общините, които кандидатстват по съответната програма.
ЮЛИЯНА НИКОЛОВА: Дами и господа народни представители, имайте предвид, че другите страни-членки са с много повече опит от нас и това колко да бъде съфинансирането е оставено в ръцете на управляващите органи, т.е. на много по-ниско ниво, дори не на ниво министър решават кои схеми по колко процента да имат съфинансиране. Ние сега дискутираме тези 5 % на ниво Министерски съвет да се взема колективно и отговорно решение по предложение на министъра за управление на средствата, защото той участва във всички управителни комитети на наблюдение и в комитетите на наблюдение по програма по програма, по ос по ос могат да бъдат направени предложения. Решението е във ваши ръце, този текст може и да отпадне. Ако се получи така, че не можем да обявим някоя схема, няма да я обявяваме, ще искаме съфинансиране от всички. Във всяка една страна, в съседна Румъния, това е оставено в ръцете на управляващите органи, които са дирекции в министерства.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тук не става дума за това колко да бъде съфинансирането, тук става дума за участието на държавата в процеса на съфинансирането, за това не съм съгласен с вашите аргументи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Държавата участва задължително с определен процент и този съществуващ текст на закона казва, че от тези задължителни 15 % - 5 % ги плаща държавата като публично, като национално съфинансиране, а държавния бюджет покрива 10 %.
Ние това което искаме да направим и това, което ви предлагаме е държавата да си покрива 15 % за съфинансиране на проекти от изключително социално значение.
Колеги, подлагам на гласуване окончателната редакция на § 56, ал.1, както следва:
„§56 (1) Средствата в размер до 95 на сто от предвиденото в оперативните програми публично финансиране на общински инфраструктурни проекти, изпълнявани чрез Европейския фонд за регионално развитие или кохезионния фонд на Европейския съюз са предвидени в рамките на планираното финансиране на съответните оперативни програми.
(2) Изискванията по ал.1 се прилагат на ниво проект.
(3) Изискванията по ал.1 не се прилагат за проекти, генериращи приходи по смисъла на чл.55 от Регламента на Съвета ЕО 1083/2006 от 11 юли 2006 г. относно определението на общите разпоредби на ЕФРР на Европейския социален фонд и КФ и за отмяна на Регламент ЕО 1260/1999.
(4) За проекти с висока социална значимост Министерския съвет по предложение на министъра по управлението на средствата от Европейския съюз може да финансира проектите до 100 %.”
Който е съгласен с така предложената окончателна редакция на § 56, моля да гласува.
Гласували „за” – 18, против – няма 5.
Приема се.
Благодаря ви. Ще има допълнителен доклад в този смисъл.
Закривам заседанието.
СТЕНОГРАФ:
/Траянка Стоянова/
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова /
ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:
/Д-Р ПЛАМЕН ЦЕКОВ/
№ 17
На 07 юли 2010 г. от 15.00 часа (сряда) в зала “Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 , се проведе извънредно съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазване.
Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от г-жа Менда Стоянова - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме кворум за Комисията по бюджет и финанси и за Комисията по здравеопазване. Предлагам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси да премине при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2010 г., № 002–01–57, внесен от Министерски съвет на 28.06.2010 г.
По тази точка ще бъдем в съвместно заседание с комисията по здравеопазване.
2. Разглеждане проект за допълнителен доклад относно § 6, т. 15 от внесения за разглеждане в Пленарна зала доклад по ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2010 г.
Имате ли колеги от Комисията по бюджет и финанси други становища, предложения и мнения по дневния ред ? Няма.
Който е съгласен с така предложения от мен дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” - 20 , против – няма, въздържали се – няма.
Приема се дневния ред.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Добър ден и от мен. Както разбрахте ще проведем съвместно заседание. Като представител на Комисията по здравеопазване – зам. председател искам да ви предложа дневния ред, който е от една точка:
1. Разглеждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2010 г., № 002-01-57, внесен от Министерски съвет на 28.06.2010 г. – за първо гласуване.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували „за” - 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред се приема.
ПРЕДС.МЕНДА СТОЯНОВА: На мен като дама ми предоставиха аз да водя днешното съвместно заседание.
По точка първа от дневния ред при нас имаме скъпи гости – министър Анна-Мария Борисова, зам.министър Владислав Горанов, г-жа Нели Нешева – председател на Националната здравноосигурителна каса, както и колеги от Министерство на финансите и Националната здравноосигурителна каса.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА – Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 002-01-57, внесен от Министерски съвет на 28.06.2010 г.
От името на вносителите кой ще представи законопроекта? Господин Горанов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Представяме на вашето внимание проектозакона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., който предвижда осигуряването или даването на възможност в рамките на общите параметри на консолидираната фискална програма за 2010 г. да се предвиди възможност в разходната част на бюджета на Здравноосигурителната каса да бъдат заложени допълнително 220 млн. лева разходи, с които да бъдат решени част от въпросите, които стоят пред солидарния здравноосигурителен фонд. Мога в детайли да представя мотивите, но вероятно народните представители са запознати с тях. Многократно през последните месеци се повдигаше въпросът за достатъчността на средствата в солидарния здравноосигурителен фонд, за това аз няма да навлизам в тази полемика. Мога накратко да ви представя какво точно е предвидено да бъде осигурено допълнително или по-скоро да бъде разчетено допълнително в разходната част на бюджета на Здравноосигурителната каса. С актуализацията се предлага годишният план за болнична помощ да бъде увеличен със 178 млн.лева. В същата част е предвидено и разходите по чл. 37 , ал. 5, т.е. за заплащане на Джипитата да бъдат осигурени допълнително с 13 млн. лева, което представлява около 3 200 000 лева на тримесечие. Към 31 май т.г. по наредбата са платени средства в размер на приблизително 3 200 000 лева за последното тримесечие на 2009 г. Предлага се и определено увеличение на постъпленията в Здравноосигурителната каса. За част от тях – 40 млн. лева се предвижда да бъдат осигурени чрез допълнителни приходи от здравноосигурителни вноски и 13 млн. лева да постъпят като трансфер от Министерство на здравеопазването за финансирането на доплащането на общопрактикуващите лекари.
За лекарства за домашно лечение в разходната част са предвидени допълнително 27 млн. лева, за здравноосигурителни плащания за болнична помощ както цитирах 178 млн. лева.
В съответствие с разпоредбите на Закона за здравното осигуряване е предвидено увеличаване на резерва с 2 млн. лева, което кореспондира на увеличението на оценките за постъпления от приходи от здравноосигурителни вноски. Оценката на Министерският съвет е , че до голяма степен по този начин най-неотложните проблеми за финансирането на здравната система по отношение ангажиментите на Здравноосигурителната каса ще бъдат поети.
Следва да се има предвид, че разчетът вероятно може да бъде реализиран от гледна точка на участниците в здравната система като недостатъчен, но той е съобразен по някакъв начин и с общите разчети на дефицита, който консервираната фискална програма може да си позволи.
Надяваме се най-неотложните проблеми в солидарния фонд да бъдат решени чрез предложената актуализация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Горанов. От вносителите желае ли някой думата? Колеги, имате думата за изказвания.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да започна с това, че нашата Парламентарна група ще подкрепи предложеният бюджет, което не означава, че ние нямаме бележки към това, което се предлага. Искам да кажа, че това е единственият бюджет, в който се предвижда увеличаване на приходите на фона на намалението на приходите в актуализирания вариант на държавния бюджет с 2 млрд. лева, тук се предлага увеличение на приходите с 40 млн. лева. Говорим за приходи от здравноосигурителни вноски. Въпросът, който произтича от това увеличение е как решихте, че трябва с 40 млн. лева трябва да се увеличат приходите, а не примерно с 20 млн. лева или примерно със 100 млн. лева. Казвам всичко това, защото когато гледаме един такъв сериозен акт, като актуализация на бюджета на Здравноосигурителната каса, трябваше с тази актуализация ние задължително да разгледаме и отчета на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. Разбрахме сутринта от председателката на Парламента, че този бюджет е внесен, въпреки че в Закона за здравното осигуряване срока за внасянето на този бюджет е 30 юни 2009 г. Защо според мен трябваше да гледаме заедно тези бюджети – отчета на бюджета и актуализацията? Защото има пряка връзка между отчета за 2009 г. и този вариант, който се предлага сега като актуализация. Ако разполагахме с този отчет щяхме да имаме отговор на въпросът защо с 40 млн. лева се увеличават приходите от здравноосигурителни вноски и с това увеличение с 40 млн. лева на практика и с трансфера от Министерство на здравеопазването стигаме приблизително до 1 млрд. 664 млн. лева, които са приходи за 2009 г.
Според нас най-големите проблеми на този актуализиран вариант на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е, че остават регулативните стандарти и делегираните бюджети, които са най-големият проблем не само според мен, но и според всички изпълнители на медицинска помощ. Според съсловните организации това е най-големият проблем, който съществува в момента.
На следващо място философията на реформата, която започнаха колегите от ГЕРБ – управляващото мнозинство, правителството е философия за намаляване, включително и Здравноосигурителната каса говори на тази тема, за намаляване на хоспитализацията, т.е. за намаляване на болничното лечение.
В този бюджет за съжаление, както и във варианта бюджет на касата за 2010 г. няма увеличение с нито един лев на парите за специализирана помощ например. Ако логиката на реформата е вместо да се лекуват в болници, болните да се лекуват в доболничната помощ, то тази логика трябва да бъде подкрепена със съответния бюджетен ресурс. За съжаление това не го виждаме в приходната част на бюджета.
На следващо място при всички положения, когато говорим за актуализираният вариант, няма начин да не споменем парите за лекарства. Сега се предлага увеличението с 27 млн. лева. Надяваме се, че всички тези сметки са направени добре и тези 347 млн. лева, които аз ги смятам тук, като прибавя 27 млн. лева към 320 млн.лева, които ги има в бюджета, ще бъдат достатъчни, за да могат да бъдат осигурени всички български граждани, които имат нужда от тези лекарства.
Не на последно място тези 220 млн. лева, които влизат в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, трябва да припомним, че Синята коалиция сключи един Меморандум с финансовия министър и с министъра на здравеопазването тогава, че тези пари макар и повече ще влязат в системата, при положение че приходите надвишават разходите. Това не се случва, но все пак в условия на тежката криза е похвално, че се намират тези пари 220 млн. лева. Все пак това не са малко пари, едва ли ще бъдат достатъчно, но това е нещото, което трябва да го отбележим.
Последното с което завършвам. Според нас няма логика в това, въпреки че не е свързано с този бюджет, да се дават 220 млн.лева на Здравната каса, предимно пари за болнична помощ, и от друга страна да се отнемат 160 млн.лева в актуализираният вариант, с предложенията на колегите са по-малко – около 100 млн.лева е намалението, т.е. с едната ръка даваме 220 млн.лева, с другата ръка и предимно забележете за сметка на профилактични програми се отнемат пари. Аз пак се връщам на логиката на реформата. Ако искаме хората да не се лекуват предимно в болниците, трябва да наблегнем и на профилактичните програми, трябва да наблегнем и на доболничната помощ. Това са бележките, които си позволявам да ги кажа, с надеждата, че евентуално бихме могли да разсъждаваме между двете четения и да намерим по-добри решения, ако сметнете че е необходимо, в смисъла в който коментирах досега. Благодаря.
ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Ние от Коалиция за България предложихме преди известно време актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса с 450 млн. лева, като смятахме, че това е необходимата сума, за да работи системата без съществени сътресения. Всъщност това е разликата от бюджета за 2009 – 2010 година, специално за Националната здравноосигурителна каса. Така или иначе той не мина и не се прие.
Сега се предлагат тези 220 млн. лева за запълване „дупката” в бюджета на касата, която естествено оказва твърде неблагоприятно влияние върху здравеопазването като цяло, особено в болничния сектор.
Аз всъщност винаги съм казвал, че е редно и като министър, и сега мога да го заявя пак, да се опитаме да правим политика на здравеопазването, а не да се опитваме да правим политика от здравеопазването. В този смисъл колкото и недостатъчно да ни се струва това увеличение, все пак е факт че приемате една част от нашите тези, че реформа без пари няма как да стане. Ние държахме да не се пипа бюджета на касата, да остане на нива 2009 г., да не се намалява бюджета на Министерство на здравеопазването, защото в противен случай биха се получили неблагоприятни ситуации във второстепенният разпоредител с бюджетни кредити, които са спешността, психиатричната помощ, медико-социална дейност, хемодиализата, няма да ги изброявам, вие добре ги знаете. Това предстои утре да го гледаме, но все пак тези 220 млн. лева са някаква стъпка според мен в положителна посока, така че с уговорката между двете четения да търсим вариант евентуално за увеличаване средствата на касата до 350 млн. лева, ние ще подкрепим на първо четене този законопроект.
Още веднъж ако се опитаме всички заедно да правим политика на здравеопазването, то тогава ще имаме успех, защото виждате, че супресията и най-вече икономическия натиск върху системата не води до положителен ефект. Това няма как да се нарича реформа. За да направиш една реформа, една промяна преди всичко трябва да я подковеш законодателно, да я обясниш добре и да я осигуриш финансово. Доста разбъркахме, или разбъркахте последователността на действията, но така или иначе явно е необходимо да обединим усилията, за да дадем шанс на системата. Благодаря ви.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Наистина ние казахме в началото на годината и по-скоро в края на миналата година, че парите които заделяме за здравеопазване ще се стремим да бъдат на нивата, които са за 2009 г. и ги приехме с условието, че в средата на годината ние ще направим преглед на това как се развива системата, най-вече болничната помощ и тогава ще преценим дали се налага актуализиране на бюджета или не и затова в началото на тази година ние бяхме заложили по-малко пари в разходната част на Националната здравноосигурителна каса, най-вече в частта за болнична помощ. Знаете, че те са 705 млн. лева.
Що се отнася за извънболничната помощ, за личните лекари и за специалистите в извънболничната помощ, ние запазихме нивата такива, каквито са за 2009 г., въпреки че с идването на брутния продукт на страната с над 10 млрд. лева и без да повтарям някои неща, които са добре известни, че бюджета за 2010 г. е пряко свързан с бюджета на 2009 г., който пък е правен през 2008 г. при друга икономическа ситуация и при друга визия на управляващите тогава, ние с ясното съзнание подходихме към този бюджет, че той трябва да бъде рестриктивен не спрямо българските пациенти, а рестриктивен спрямо изпълнителите най-вече на болнична помощ, там където ние знаем, че има резерви, които трябва да бъдат оползотворени в условията на икономическа криза. Няма как всички да стягат и да свиват коланите, а здравеопазването да продължава да живее както се казва по старому. Наистина там има какво още да правим, защото ние се забавихме с няколко месеца по отношение на реформата най-вече в болничната помощ и това, което казва д-р Адемов че ние трябва да наблегнем на профилактиката на извънболнична помощ, за да ограничим приема в болницата е абсолютно вярно и там както казах ние не сме намалили средствата въобще, т.е. фамилните лекари разполагат с достатъчно средства, за да извършват необходимите профилактични програми, за които са сключили договор с Националната здравноосигурителна каса.
Големият проблем все още си остават болниците, в които приемът на пациенти е неконтролируем, защото той нараства на годишна база с над 100 000 души всяка година и е очевидно, че там има сериозен проблем, който надявам се в скоро време, след приемането на Закона за лечебните заведения, ще отпушим и реформата която дълго време я коментираме, но ние не само я коментираме, но и работим. Министерство на здравеопазването има изготвена програма първо за приемане на националната здравна карта, а впоследствие и преструктуриране на лечебните заведения за болнична помощ, като до голяма степен ние ще определим изпълнителите на качествената и достъпна болнична помощ не само в аспекта като медицинска част, но и в нейната икономическа логика, т.е. там където парите ще се харчат икономически най-ефективно. За това даваме сега за второто полугодие 220 млн. лева на Националната здравноосигурителна каса допълнително и с много малка разлика ние се доближаваме до касовото изпълнение на бюджета на НЗОК за 2009 г., което пак повтарям в условията на икономическа стагнация не може да бъде подминато с лека ръка и да се каже, че не се прави нищо за здравеопазването. Със сигурност има какво да се желае още.
Аз ще подкрепя тази актуализация на бюджета с надеждата, че Министерство на здравеопазването, с наша помощ, както каза и д-р Желев, ние съвместно ще подкрепим трудните решения, които трябва да бъдат взети в следващите няколко месеца, така че без да пречим на българските граждани да имат достъп до болнична помощ, да им осигурим адекватна болнична помощ и в същото време да пестим и финансовия ресурс, който се оказа че е ограничен. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз мисля, че ние трябва да приветстваме това увеличение от 220 млн.лева, което се предлага, защото в тази тежка ситуация очевидно е, че се мисли за здравеопазването и на всички ни е ясно, че без преструктуриране просто няма как тази система да стане фиктивна. Така си беше и в предишният мандат. Това си е една „дупка без дъно, каца” и съвсем нормално е всички да приветстваме едно решително преструктуриране, за което безспорно ще има нужда от съответни ресурси, но така или иначе мисля, че трябва да подкрепим това, което се предлага и сме готови да помагаме да станат реформите по-бързо, в интерес на българските граждани и то е явно, че над 400 болници за България са прекомерно много и че трябва да се преструктурират една част от тях в хосписи и т.н., да не се повтаряме, но това е все пак един добър знак и аз мисля, че трябва да го подкрепим.
ПЛАМЕН ЖЕЛЕВ: Само една реплика, ако ми разрешите г-жо председател. Много се говори за здравеопазването, че е „каца без дъно”. Не, това е една голяма каца, но малко вода наливаме в нея, това е проблема.
АЛ. РАДОСЛАВОВ: Аз като инженер може и да не съм много точен, но мисля, че има нещо общо и близко в констатациите. Благодаря.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз имам един чисто бюджетен въпрос от позициите на макропоказателите към заместник министъра на финансите. Утре ние ще гласуваме близо 1 млрд. 200 млн. лева, които ще бъдат взети от фискалния резерв. Сега подготвяме още 167 млн. лева. В актуализираният вариант вие записвате минималната граница на този фискален резерв от 4,5 млрд. лева. Направили ли сте разчети за сумарният ефект на всички тези разходи върху фискалния резерв и как всичко това ще се отрази до края на годината при съществуващата негативна тенденция по отношение на приходите. Имате ли такава информация? Благодаря.
АСЕН АГОВ: Искам да изразя мнението на Синята коалиция, която е категорично в подкрепа на бюджета, който в момента разглеждаме, но започвам да се притеснявам дали вземаме правилно решение, като виждам кои също го подкрепят и от тази гледна точка започвам да се съмнявам дали вървим в правилна посока. Дано моите съмнения и подозрения бъдат опровергани с прилагането на този бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Желае ли някой друг да отправи въпроси или да изкаже становище? Господин Горанов, заповядайте да отговорите на поставените въпроси.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Доцент Имамов, искам да Ви уверя, че винаги в разчетите, които прави Министерство на финансите се включват всички състави на консолидираната програма. В този смисъл оценката за минималният размер на фискалния резерв включва всички рискове за неговата употреба. Аз мисля, че 2010 г. ще приключи с далеч по-висок размер от тези 4,5 млрд. лева, заложени като минимален размер. Извън Вашият въпрос, без да го приемате по някакъв начин иронично, намирам за много конструктивно отношението на Здравната комисия към работата на Бюджетната комисия и дори в полза на реформата би било правилно по някакъв начин да мислим за промяна на Парламентарния правилник и евентуално обединяване на повече такива проблемни секторни комисии към Бюджетната комисия, където темите могат да бъдат разглеждани доста надпартийно и консенсусно, особено когато става въпрос за пари, защото очевидно когато имаме тежки социални дебати, пречупени през фискалната импликация, тогава разговора е далеч по-обективен. Това разбира се по никакъв начин не бива да го приемате като някаква оценка за работата на едната или другата комисия, но хубаво е, че такъв тежък социален въпрос се разглежда трезво и благодаря за подкрепата на всички парламентарно представени партии.
НИГЯР ДЖАФЕР: Въпреки опитът ми да се въздържа, госпожо председател, заместник министър Горанов няма да ви спестя част от моите размисли. Вие няколко пъти споделихте, че Националната здравноосигурителна каса е солидарен фонд. Да, така е. Радвам се, че сте удовлетворен от този консенсус, който постигнахме сега, но трябва да Ви кажа, че ние няма да ви спестим другите проблеми на системата, които ще възникнат от тук нататък. Независимо колко ще се увеличи фискалният резерв, Вие няма как да дадете отговор на въпроса какво от тук нататък ще се случва, дори с тази актуализация на бюджета, защото в момента при средномесечен разход за лекарства до 31 май , от 30 млн. месечно, ако се разпредели правилно през следващите месеци остатъка от бюджета, за лекарства ще отиват 24 млн. лева, а дори с актуализацията ще имате само около 20 млн. лева. Ето тук са пациентските организации, на които Вие трябва да дадете отговор от къде ще намерите разликата и ние също ще Ви зададем тези въпроси и Вие го знаете. Въпреки това, което беше отбелязано, че това е единственият бюджет може би в държавата, в който приходите се увеличават, не е ясно какво ще се случи от тук нататък. Има обяснение за това защо приходите са повече в първите месеци на годината от здравноосигурителни вноски. Дано да продължи тенденцията и ние всички желаем това, но наистина има сериозни въпроси, на които Вие трябва да дадете отговор като управляващи. Не знам защо господин Агов смята, че трябва да бъде притеснен от нашата подкрепа. Ние обаче бихме подкрепили дори и вашите 360 млн. лева, които ви обещаха от онзи меморандум. Да, много фриволно тук се играе с едни милиони. Един път бяха 300 млн. лева, след това станаха 360 млн. лева, след това се заговори за недостиг от 460 млн. лева. нека да имаме по-голямо уважение към цифрите, към фактите и основно към пациентите и лекарите в тази страна. Това е основният проблем.
АСЕН АГОВ: Аз казах това нещо, защото тази реформа четири години и преди това още четири години беше затлачена и от тази гледна точка, аз съм свидетел на всичко това как тази реформа не се осъществяваше и сега всички разбира се качват на влака на критиката срещу реформата и от тази гледна точка аз съм наистина смутен от тази подкрепа. Изведнъж вие получавате просветление, че трябва да се извърши реформата, трябва да се осигури финансово и изведнъж изграждаме един консенсус. Осем години вие не свършихте тази работа. Ето за това казвам тези думи и го приемете с повече чувство за хумор.
НИГЯР ДЖАФЕР: Ние всъщност сме много раздвоени в оценката си за подкрепата на Синята коалиция специално за здравната реформа. Нека да поясня, че реформата през последната една година започва няколко пъти. Не знам коя точно реформа започваме сега. Аз се притеснявам от толкова честото начало на реформата през тази година, но когато приемахме едни други промени, касаещи намалението на бюджета на Министерство на здравеопазването при актуализацията на бюджета, вашият представител Ваньо Шарков изказа аргументи, че не би трябвало да подкрепите тази актуализация, а вие я подкрепяте. Със същите аргументи ние казахме, че при това намаление на парите за лекарства, при това намаление на парите на Министерство на здравеопазването по профилактични програми, със същите аргументи няма как да подкрепим, т.е. важна е подкрепата да е принципна, в края на краищата. Ние пък не разбираме какво вие точно подкрепяте, защото на този етап са само намерения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да приключим тази част от дискусията, която излезе от конкретните цифри. Има ли последно други желаещи за изказвания?
ДАРИН МАТОВ: Аз ще бъде много кратък. Позицията на Ред, законност и справедливост е, че не може да се инвестират средства в един нереформиран сектор и ако тук в лицето на заместник министър Горанов бъде потвърдено, че тези 220 млн. лева, които се предвиждат като допълнителни разходи ще бъдат част от тази реформа, която чакаме вече толкова години от здравеопазването, аз бих казал „да” и бих гласувал „за”, но не съм убеден, че тези пари ще бъдат достатъчни за тази желана от нас толкова години реформа. Ще бъде просто закърпване или както каза колегата Радославов, че това ще бъдат едни пари, които ще се изсипат и ще потънат в бездънна яма.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: В Българският лекарски съюз сме реалисти и се научихме да гледаме общо взето точно цифрите, за това ще направя една корекция. Господин Цеков, миналогодишната разходна част на бюджета е с разчет 10 месеца. Знаете, че последните два месеца не се платиха навреме, платиха се от тазгодишният бюджет, така че тазгодишният бюджет е с разчет 13 месеца, ако трябва да сме коректни и парите, които сега явно ще бъдат гласувани, ще стигнат не повече от средата на октомври и с това искам да са наясно всички по отношение плащанията в здравната система.
Явно през месец октомври, ако сега наистина не се гласуват може би между 120 и 150 млн. лева, които са нужни до края на годината, това ще трябва да се прави през м. септември – м. октомври, да има нова актуализация на бюджета.
Що се касае до реформата, естествено че реформата е крайно необходима и задължителна, но тя не може да стартира преди 1 януари догодина. По никакъв начин, каквото и да се прави, не може да бъде в рамките на тази година, така че тя просто трябва да се гарантира като дейност и като плащане и не мога да приема, че здравеопазването е „яма без дъно” в държава в която от почти цяла Европа и по-голямата част от света няма по-ниско заплащане, по-малко средства вложени в тази система. При 20 лева обществени средства на човек за здравеопазване да се говори за „яма без дъно” е несериозно и освен това реформа със здравни вноски не се прави, прави се с пари от данъци, така че парите от Здравна каса няма как да бъдат използвани за реформа. Реформата ще се проведе. В лицето на министъра мисля, че имаме сериозен човек, който вече задвижи реформата и тя е в ход и смятам, че наистина от началото на следващата година тя ще стартира – ще намалим болниците, ще намалим леглата, но ако свалим разходите, а не ги качим поне по препоръката на министър Дянков от миналата година м.октомври между 30 и 60 процента, рязко ще влошим качеството на медицинската помощ в страната, а мисля, че в тази зала са хората, които трябва да имат грижа точно за това. Благодаря ви.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Уважаеми доктор Райчинов, бихте ли ми обяснили, като човек лаик защо в една Белгия държавни и частни общински болници са 60, защо в една Австрия са 70, като по население даже ни превишават, а при нас са 417 , ако се не лъжа? Аз за това образно казах, че здравеопазването е каца без дъно и се извинявам за вероятно грубият израз, но на всички ни е ясно. Във всяка една болница има толкова стопански разходи, които се заплащат, независимо дали работи ефективно или не и това струва неимоверно много пари за една държава като България и аз съм дълбоко убеден, че действително сме длъжници всички ние на българският народ, защото преди 5 години болниците бяха 300, а сега станаха 417. Просто аз не мога да си обясня, че това нещо е рационално и че е нужно на българския народ, на българската държава и в този вид да продължават нещата.
Аз съм дълбоко убеден, че трябва да се прави смело преструктуриране и ще го подкрепя. Благодаря.
ВЛАДИМИР ТОМОВ: Аз съм председател на Конфедерацията за защита на здравето. В качеството си на председател на най-голямата национално представена пациентска организация в България, заявявам категорично че не сме съгласни с актуализацията в част Здравноосигурителни плащания за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни. Обезпокоени сме от рамките, от разпределение на обществения финансов ресурс в предстоящият за обсъждане и приемане на актуализиран бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
Силно сме разтревожени от орязването на средствата за домашно лечение. Коментираните размери на тези средства по никакъв начин не кореспондират с широко огласената политика на правителството, фокусирана върху най-важната обществена сфера здравеопазването.
Безспорно икономическата и финансова криза, която обхвана света и трудното положение, в което бе поставен бюджетът през настоящата година налага ограничения. До този момент гражданите, представлявани от неправителствените организации подкрепят доста от трудните и категорични решения, които правителството взе в търсене и осигуряване на повече обществен финансов ресурс. Редно е обаче цената на ограничителните мерки да не бъде платена само и единствено от отделни граждани, чиито условия за живот не са по-малко ограничени от тези на държавата като цяло.
Докато все още държавният бюджет е дискутиран, предлагаме и настояваме да се гласува бюджет, който да е основан на реалните потребности на страдащите, които към 30.04.2010 г. са 116 076 495 лева, т.е. необходимите средства до края на тази година за лекарства за домашно лечение са 40 млн.лева, а не предвидените 27 млн.лева.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Истината е, че бях раздвоен по отношение на това как да гласувам за този законопроект, тъй като Коалиция за България имаше едно предложение, което включваше доста по-голямо увеличение на парите и допреди малко бях твърдо убеден след изказванията на колегите и консенсуса, който е в тази зала, че ще подкрепя това предложение, но след изказването на д-р Райчинов ми се струва, че трябва да получим един отговор, преди да тръгнем на подкрепа. Ако наистина финансирането ще бъде достатъчно единствено и само до средата на м. октомври и след това ще се налага нова актуализация или срив в системата, мисля че трябва да получим някакъв отговор от компетентните органи, които са в момента тук – Министерство на здравеопазването, Здравната каса и Министерство на финансите какво се предвижда и как ще бъде финансирана системата на здравеопазването от м. октомври нататък, защото това са според мен едни от тежките месеци за здравеопазването, когато разходите се качват доста драстично, както е във всяка една друга система. Въпросът ми е как го виждате това финансиране, какво се случва тогава? Това е фактически мотивът ми. Благодаря.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ:Аз още веднъж искам да благодаря за подкрепата и общо взето на въпросите към отговорните за управлението оперативно на системата по здравеопазване, без да е най-присъщо за техничарите от Министерство на финансите, бих дал следният отговор: Висше благородство спокойно да направиш това, за което би ти ръкопляскал целия свят, е да го направиш тайно. Ние не спираме реформата, независимо от това, че тя не се признава на глас от всички, но в края на краищата считаме, че резултатът от действията, които сме предприели ще дадат възможност системата да продължи да съществува.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания има ли? Няма. Благодаря на всички, които взеха участие в дискусията.
Подлагам на гласуване законопроектът поотделно.
Първо ще гласува Комисията по бюджет и финанси.
Подлагам на първо гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 002-01-57, внесен от Министерски съвет на 28.06.2010 г.
Моля, който е за внесения от Министерски съвет законопроект, да гласува.
Гласували „за” – 18, против - няма, въздържали се – 1.
Приема се.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Предлагам на Комисията по здравеопазване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 002-01-57, внесен от Министерски съвет на 28.06.2010 година.
Моля, който е за внесения от Министерски съвет законопроект, да гласува.
Гласували „за” – 12, против - 1, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря на всички за участието.
Закривам съвместното заседание. Моля колегите от Комисията по бюджет и финанси да останат в залата. Имаме да разгледаме още една точка.
Предложението, което искам да направя се отнася до един допълнителен доклад по доклада относно проекта за закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България, който ние в комисията гледахме на второ четене. Става дума за § 6, т. 15 в окончателната редакция на комисията. На стр. 4 е моето предложение. Тъй като продължиха разговорите с Националното сдружение на общините по Закона за държавния бюджет, те продължават и сега, имам предложение да направим допълнение към този параграф 6, а именно:
§ 56 се изменя така - до тук както е моето предложение на стр. 4 и да добавим алинея 4, в която да запишем:
„(4) За проекти от висока социална значимост Министерския съвет по предложение на министъра на управлението на средствата на Европейския съюз може да финансира проектите на сто процента”.
Идеята на тази алинея 4 е, тъй като съгласно ал. 5 на § 56 ние казваме, че съфинансиране от страна на общините ще има само за общински инфраструктурни проекти, а другите проекти, които не са инфраструктурни и не генерират ползи, няма да имат съфинансиране, поема се изцяло от бюджета, всъщност от средствата по съответната програма, но се оказа че има и такива инфраструктурни проекти, които не са атрактивни за общините, които не биха въобще намерили общини, които да кандидатстват по тях при условие на съфинансиране. Тази алинея 4, която ви предлагам ще даде възможност точно за такива проекти да се вземе решение да не се изисква съфинансиране от общините.
Има ли някой, който иска да вземе отношение по това, което предлагам – просто да добавим една алинея 4?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Кой ще определя атрактивността и социалната значимост на тези проекти?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Прав сте, че няма ясни критерии в закона, но тук писахме – по предложение на министъра за управление на средствата на Европейския съюз. В крайна сметка Министерски съвет ще взема решение и тук става дума именно за цели проекти, а не за единични проекти.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз искам само да допълня, че конкретно се визира една от схемите за деинституционализация, която е към Оперативна програма регионално развитие. Тя е за домове за деца, лишени от родителски грижи, където се очаква, че няма да има достатъчно висок интерес от общините, ако те трябва да дадат 5 % от средствата, да е свързана основно с програма Деинституционализация, където ще финансираме общините на сто процента, при условие че те кандидатстват с проекти за изграждане на такива домове за деца, лишени от родителски грижи.
Тя е програма, която не се казва за домове за деца, лишени от родителски грижи, а се казва Деинституционализация, защото може да е за възрастни с психични разстройства
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие се притеснявате, но ако изброим конкретните програми, можем да пропуснем някоя от тях. Аз мисля, че текстът е положителен за общините и не бива да се притесняваме от това, че Министерският съвет ще злоупотреби с правомощията си да освобождава от съфинансиране на такива проекти. В това ли направление са Вашите притеснения?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, при тези общи формулировки, без достатъчна конкретизация, съвсем ясно е, че някой ще определя общините и обектите. Става въпрос за ново строителство, което може да е извършено където и да било в тези 265 общини, така че и за самата грантова схема като цяло, а не за определени целеви обекти, които ще бъдат финансирани или за определени общини.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така е и аз за това съм по-спокойна, че тук не става дума за конкретни проекти, а става дума за проекти по съответната оперативна програма. Ако мислите, че можем да го подобрим малко текста в тази посока, ще го направим.
ЮЛИЯНА НИКОЛОВА: Аз съм секретар на Съвета за управление на средствата от Европейския съюз. Притесненията са относно този текст. Така както е предложен от комисията, той е добър за общините. Притесненията на управляващите органи са за това, че те мислят че има проекти. Това не са проекти, а цели приоритетни оси, цели покани за набиране на проекти, които не биха създали атракция за общините и да искат да инвестират в това. Едно от нещата, което ще излезе тази година е със сигурност деинституционализацията, но могат да се появят и други приоритетни оси, които са за здравната инфраструктура на общинско ниво. Могат да се появят някакви други, които по-добре би било за самата държава да даде тези 15 % съфинансиране, за да изчака 5 % да получи от общините.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може ли вместо проекти, да бъде записано приоритетни оси в това предложение, за да е съвсем ясно това предложение?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук става дума за проекти от висока социална значимост. Не е възможно в оперативна програма |Министерски съвет да посочи тази или онази община. Смисълът, който е сложен в това предложение е за цял обхват от проекти. Съжалявам, че тук не присъстват представители на БСП, които са предложили предишната схема, но тази схема за деинституционализация върви от много години и най-после ще се реализира в първата й част, която ще се финансира от социалния фонд, след това се прехвърля в такива, които се финансират от регионалния фонд и не бихме могли сега да конкретизираме.
Тук може би притеснението е, че под думата проекти се разбират конкретни проекти на конкретни бенифициенти.
Има ли друга дума, която би могла да я замести и да няма такива притеснения. Ние бихме могли да кажем „конкретни схеми”, но се вкарва един жаргон, който е от жаргона на оперативните програми и който няма легални дефиниции в законодателството и би следвало след това да кажем какво е това схеми . Все пак трябва да имате малко доверие на Министерски съвет че няма да злоупотреби.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това означава да гласуваме този текст на доверие към министъра, който ще определя кое е приоритетно и кое е атрактивно. Този текст трябва да се конкретизира, това е нашето мнение.
ПРЕДС.МЕНДА СТОЯНОВА: Ние говорим за социална значимост. Какви са вашите искания?
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Исках само да споделя, че опасенията които бяха изразени преди малко от г-н Имамов, аз не ги споделям именно от юридическа гледна точка предвид това, че една правна норма когато се изработва, тя не се изработва за конкретен казус и за конкретен случай. Правната норма се прави за рамка като цяло, в която следва да се обхванат множество единични случаи, а не се прави само за единични случаи, така че от тази гледна точка изцяло подкрепям това предложение, което Вие прочетохте и не съм съгласна с изложените съображения на г-н Имамов.
АСЕН АГОВ: Смятам, че недоверието или недоверчивостта на г-н Имамов е основателна от гледна точка на тяхната практика от предишното управление. Искам само да кажа, че не всички са такива.
Второто нещо, което искам да отбележа и вече съвсем сериозно е, че по приоритетните оси и по оперативните програми има стройно изградена система за контрол и най-важното има достатъчно широко гарантирано представителство на всички – на общини, на министерства и пр., което не позволява министерски произвол. В никакъв случай не можем да говорим тук за опасения за произвол, тъй като нивата са няколко и аз искам да разсея опасенията на г-н Имамов. Няма как господин Имамов да се остави само на дискрецията на един министър, пък бил той и Джевдет Чакъров, да решава всички тези въпроси. Има достатъчно много нива – има министър по европейските въпроси, има министър председател като краен арбитър, има Сдружение на общините има Управление Ръководство на оперативните програми. Всички тези нива трябва да бъдат изминати или проходени, за да може да се одобри един проект и ако някъде възникне съмнение, че този проект не е достатъчно атрактивен или социално значим, съвсем естествено е там да се намерят отговорите на въпросите на всички тези нива. Следователно, госпожо председател, аз настоявам текста да остане такъв. Аз съм съгласен с колежката, че не се прави един закон интуито персоне или интуито казус, а се прави обобщаващ закон и това е случая, в който се намираме сега. От тази гледна точка моето настояване е да подложите на гласуване текстът такъв, какъвто е.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз не знам колегите от Синята коалиция от къде знаят кои практики са положителни, но това е една друга тема. Нямате основание да имате положителни практики. Колкото до това дали трябва да се промени текстът, аз мисля, че трябва да намерим някаква възможност за конкретизация, тъй като е безспорно, че общата рамка определя някакви правила, но изключително субективна ще бъде оценката, когато тя се дава единствено и само в ръцете на един министър да определя кой обект е атрактивен, който проект е значим и кой не е. За това става дума и ако трябва да бъдем още по-конкретни да не се окаже в един момент, че само в общините, където има кметове от ГЕРБ са атрактивните обекти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз обясних, че не става дума за общини и за конкретни бенифициенти, а става дума за цяла програма, по която кандидатства който иска и който има интерес.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Всички ли общини ще бъдат одобрени тогава.
ПРЕДС.МЕНДА СТОЯНОВА: Да, ще бъдат одобрени общините, които кандидатстват по съответната програма.
ЮЛИЯНА НИКОЛОВА: Дами и господа народни представители, имайте предвид, че другите страни-членки са с много повече опит от нас и това колко да бъде съфинансирането е оставено в ръцете на управляващите органи, т.е. на много по-ниско ниво, дори не на ниво министър решават кои схеми по колко процента да имат съфинансиране. Ние сега дискутираме тези 5 % на ниво Министерски съвет да се взема колективно и отговорно решение по предложение на министъра за управление на средствата, защото той участва във всички управителни комитети на наблюдение и в комитетите на наблюдение по програма по програма, по ос по ос могат да бъдат направени предложения. Решението е във ваши ръце, този текст може и да отпадне. Ако се получи така, че не можем да обявим някоя схема, няма да я обявяваме, ще искаме съфинансиране от всички. Във всяка една страна, в съседна Румъния, това е оставено в ръцете на управляващите органи, които са дирекции в министерства.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тук не става дума за това колко да бъде съфинансирането, тук става дума за участието на държавата в процеса на съфинансирането, за това не съм съгласен с вашите аргументи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Държавата участва задължително с определен процент и този съществуващ текст на закона казва, че от тези задължителни 15 % - 5 % ги плаща държавата като публично, като национално съфинансиране, а държавния бюджет покрива 10 %.
Ние това което искаме да направим и това, което ви предлагаме е държавата да си покрива 15 % за съфинансиране на проекти от изключително социално значение.
Колеги, подлагам на гласуване окончателната редакция на § 56, ал.1, както следва:
„§56 (1) Средствата в размер до 95 на сто от предвиденото в оперативните програми публично финансиране на общински инфраструктурни проекти, изпълнявани чрез Европейския фонд за регионално развитие или кохезионния фонд на Европейския съюз са предвидени в рамките на планираното финансиране на съответните оперативни програми.
(2) Изискванията по ал.1 се прилагат на ниво проект.
(3) Изискванията по ал.1 не се прилагат за проекти, генериращи приходи по смисъла на чл.55 от Регламента на Съвета ЕО 1083/2006 от 11 юли 2006 г. относно определението на общите разпоредби на ЕФРР на Европейския социален фонд и КФ и за отмяна на Регламент ЕО 1260/1999.
(4) За проекти с висока социална значимост Министерския съвет по предложение на министъра по управлението на средствата от Европейския съюз може да финансира проектите до 100 %.”
Който е съгласен с така предложената окончателна редакция на § 56, моля да гласува.
Гласували „за” – 18, против – няма 5.
Приема се.
Благодаря ви. Ще има допълнителен доклад в този смисъл.
Закривам заседанието.
СТЕНОГРАФ:
/Траянка Стоянова/
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова /
ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:
/Д-Р ПЛАМЕН ЦЕКОВ/
2007
201
