П Р О Т О К О Л

№ 21

---

На 9 септември 2010 г., /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси,
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.05 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам първото заседание на Комисията по бюджет и финанси за новия парламентарен сезон. Имаме необходимия кворум. Предлагам ви днешното заседание на комисията да се проведе при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д

1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 002-02-28, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
2. Изслушване прогнозите за изпълнението на приходната част на бюджета за 2010 г. от ръководителите на Министерство на финансите, Националната агенция на приходите и Агенция “Митници”.
Който има допълнения или въпроси към дневния ред, моля.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Гости на нашето заседание са:
Владислав Горанов – зам.-министър на Финансите.
Очакваме и министъра на Финансите.
Тук са колегите от дирекция „Държавно съкровище” , дирекция „Данъчна политика”, дирекция „Бюджет” и дирекция „Държавни разходи”, колегите от Националната агенция на приходите с изпълнителния директор Красимир Стефанов и неговия екип, директора на Агенция „Митници” г-н Ваньо Танов и неговия екип.
По точка първа г-жа Искра Славчева – директор на Дирекция “Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане” ще ни запознае със спогодбата.
Заповядайте г-жо Славчева.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-жи и г-да народни представители, на вниманието ви е предложение за ратификация на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане с държавата Бахрейн. По същество Бахрейн е една от държавите от Персийския залив към които интереса все повече се засилва, тъй като заедно с Катар, Оман, Обединените арабски емирства все повече се оформят като важен търговски и финансов център.
По същество спогодбата не представлява нещо по-различно от останалите спогодби за избягване на двойно данъчно облагане, които България сключва, следвайки модела на организацията за икономическо сътрудничество и развитие. И в този смисъл тя създава механизма за регулиране на данъчната тежест по отношение на инвеститорите, местните лица на двете държави, които съответно реализират дейности в едната и в другата държава. Основна цел на Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане това е да бъде елиминирана двойната данъчна тежест. Тоест, по този начин спогодбите създават един механизъм на свободно движение на капитали, тъй като без значение е къде ще бъдат инвестирани и къде ще осъществяват дейностите, данъчната тежест по същество ще бъде такава, каквато лицето ще понесе в собствената си държава. Това е основния механизъм и основната цел на спогодбите.
Нещо по-особено във връзка със спогодбата, която искам само да маркирам, това е че в спогодбата не съществува термина лихви. Тъй като Бахрейн не искаше да използва този термин, вместо термина лихви е използван термина вземане за дълг. По съдържание това е едно и също. Но термина лихви не звучеше добре за Бахрейн и настояваха да бъде заменен с термина вземане за дълг. Това е разпоредбата на чл. 11 от Спогодбата.
Ако имате въпроси готова съм да отговоря на тях.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте колеги.
АСЕН АГОВ: За точността на процедурата, предполагам, че и всички останали страни от Европейския съюз имат подобни спогодби. Така ли е?
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Всички държави от Европейския съюз с Бахрейн имате предвид? Много държави имат спогодби с Бахрейн.
АСЕН АГОВ: Колко много.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: В момента не съм в състояние да ви дам тази информация, защото те се увеличават непрекъснато.
АСЕН АГОВ: Но мнозинството бихте казали, че имат такава спогодба.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: С Бахрейн е важна спогодба, тъй като съществува възможност за обмен на банкова информация. Оформиха се като голям финансов център. Това е един от съществените моменти, които спогодбата включва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма. В такъв случай подлагам на гласуване т.1. Приемаме законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 002-02-28, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма. Точката е приета.
Преминаваме към точка втора.
По точка втора
Господин Горанов вие ли ще започнете и след това да дадем думата на шефовете на агенции.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Съвсем кратък увод, след което ще помоля по поредност първо да дадем думата на генерал Танов, тъй като в 16.00 часа има ангажимент в друга парламентарна комисия. След това и на г-н Красимир Стефанов. Най-общо основните параметри по изпълнението на приходите към август и изготвените прогнози до края на годината показват, че разчетите в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 актуализиран са изпълними и вече са налице първите положителни сигнали за стабилизиране на постъпленията от данъците, най вече при косвените. Като данъчните приходи на консолидирано ниво за месеците юли и август на месечна база са по-високи от приходите за юли - август 2009 г., макар и с не голям номинален ръст. Това са първите месеци с ръст на данъчните приходи на месечна база от началото на годината.
Прогнозите за оставащите месеци на 2010 г. потвърждават тенденцията на стабилизиране на приходите от косвените данъци, които са основните данъчни постъпления. Изпълнението на данъчните приходи кореспондира на подобряването при редица индикатори състоянието на икономиката и започналото възстановяване в секторите на промишлеността и селското стопанство през второто тримесечието на 2010 г. От друга страна приходните администрации продължават активната си работа за повишаване на събираемостта. По-късно ще чуете от ръководителите на двете администрации по отношение на конкретни мерки за засилване на контрола при търговията с акцизни стоки, борба с контрабандния внос, противодействието на опитите за данъчни нарушения и измами.
В годишния план прогнозите сочат, че данъчните приходи по Републиканския бюджет се очертава да бъдат много близки до заложените в Закона за изменение и допълнение в същност до актуализирания закон за държавния бюджет за 2010 г. Около 99,6 на сто от годишния разчет показват анализите с които напоследък разполагаме. Като се очаква частично или определено преизпълнение на приходите от данък добавена стойност, което да компенсира определено неизпълнение на постъпленията от акцизи. Вероятно ще ви запознаят по-късно колегите с конкретните данни.
Промените в Кодекса за социално осигуряване водят до свиване на разходите по бюджета за 2010, което от своя страна до голяма степен ще неутрализира по-ниските от планираните приходи от осигурителните вноски по бюджета на Държавното обществено осигуряване. Общо взето основния извод, който се налага е, че актуализираната, консолидирана фискална програма и актуализирания Закона за държавния бюджет за 2010 г. в приходите е изпълним и салдото утвърдено от Народното събрание няма да бъде нарушено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, предлагам да дадем думата на шефовете на приходните агенции и тогава за въпроси. Господин Танов заповядайте.
ВАНЬО ТАНОВ: Опитали сме се да направим една кратка презентация. Виждате на екран таблицата, която показва годишния план по отношение на приходите и по отношение на ДДС, акциз и мита. Показва и какво е изпълнението от януари до август и процентно спрямо годишния план.
По отношение на ДДС плана е 2 млр. 600 млн. До момента е 1 млр. 830 млн. събрано, което прави 70 процента от изпълнението, по отношение на акцизите е 3 млр. 900. Събрани са 2 млр. 151, което е 56 процента. По отношение на митата 92 млн. Събрани са 77, което представлява 84 процента от годишния план.
Тук е показано по месеци изпълнението на ДДС от внос на стоки през 2009 и периода януари – август 2010 г. От тази графика е видно, че без февруари месец имаме устойчиво и непрекъснато нарастване на приходите от ДДС. Под графиката в табличен вид са показани в стойностно измерение числата по месеци в 2009 и в 2010 г. От тази таблица е ясно, че без м. февруари тези приходи устойчиво нарастват и са стабилни.
По отношение на ДДС бих казал няколко думи. Нашата прогноза до края на годината е, че в сравнение с предходната година ние ще имаме минимум 416 млн. в повече, което представлява ръст 17,5 процента по отношение на ДДС и ще имаме минимално преизпълнение на плана с 200 млн. или това е 7,5 процента. И това е гарантирания минимум. От този минимум аз смятам, че ние надолу не можем да слезем. А има възможности за увеличаване до известна степен в порядъка от 30 до 50 млн. допълнително да бъде преизпълнението около 250 млн. Каква е тенденцията през годината и какво се очаква до края на тази година.
По отношение на четирите вида стоки – горива и то суров петрол говорим, стомана, руди и въглища, потреблението все още във всеки месец е по-ниско. Няма отбелязан ръст на вноса на тези суровини. Но борсовата цена на тези суровини расте. Резерв има по отношение на въглищата. Тъй като през предходните години анализа показва, че в рамките на два месеца са задоволявали с необходимите количества въглища. Тъй като сега явно имат недостиг на оборотни средства правят го плавно, по месечно. Така че до края на годината може да се очакват по-сериозни постъпления по отношение на ДДС от вноса на въглища.
По отношение на суровия петрол се очаква в ноември и в декември месец, тъй като ще има увеличение на ставката на акциза по отношение на горивата, да се увеличи вноса на суров петрол и по този начин да се увеличат и приходите от ДДС по суров петрол. Това което няма да претърпи сигурно увеличение по отношение на рудите и стоманите, там се вижда, че месечно фирмите закупуват толкова, колкото са имали налични средства. В смисъл такъв, че ако те разполагат с определен оборотен капитал, това важи основно за рудата и се повдигне цената, те купуват по-малки количества, но на същата стойност. Явно това са им възможностите. От всичко това аз съм убеден, че по отношение на изпълнението на приходите от ДДС няма никакъв риск, а има тенденция за повишаване на тези резултати.
На следващата таблица са показани приходите от акцизи по водещи групи. За нас водещите са цигари, горива и алкохол. Тютюните в различните години формират от порядъка от 48 до 56 процента от приходите. Горивата се движат в този порядък 46 – 48 процента. И по отношение на алкохолите 2 процента от приходите са от твърдия алкохол и 2 процента от пивото и около 0,9 процента има други приходи по отношение на акциза. Така че тези три групи са важни и структуроопределящи за приходната част по отношение на акцизите.
В тази таблица също е показано по месеци какви са били приходите през 2009 г. и какви са по месеци в 2010 г. Когато говорим по отношение на цигарите се вижда, че особено в първите два месеца след влизане в сила на увеличението на цигарите, тъй като януари вноските от акциз са за предходната година. Тоест всички цигари, които до 31 декември е трябвало да бъдат освободени от данъчните складове по старата цена на акциза е внесен до 15 януари. Де факто приходите от новата цена на цигарите започват от април месец или края на март. Тъй като знаете, че имаше три месеца гратисен период, през който три месеца се продаваха цигарите на старите цени. Тук от тази таблица е ясно, че започва постепенно стабилизиране на пазара на цигарите при един рязък спад. За мен този спад е обясним по много причини и е ясен. Винаги във всички страни, включително и в България при увеличението в 2005 г., в 2006 г. физическите обеми са спаднали от 21 на 14 млр. къса. Това е обяснимо. След което в следващите години има стабилизиране на пазара и след това покачване на по-високи нива.
В случая границата е още по-рязка, тъй като увеличението на акциза по отношение на цигарите беше около 46 процента. Натиска в първите месеци беше огромен. Мисля че със създадената организация все по-успешно ние се справяме по отношение на контрабандния внос на цигари и това, което влиза във функциите и задачите на Агенция “Митници”. Нашите приоритети са заложени в закона и те са по външни граници. За разлика от останалите видове акцизни стоки, където ние може да вземем мерки и те зависят изцяло от мерките, които се провеждат в нашата страна. По отношение на цигарите обаче това не е така. Цигарите са изключително рисков продукт, тъй като в цял свят стойността на цигарите се движи от 20 до 25 евро цента. Това е стойността на цигарите, тъй като тютюн, хартия, филтър, всичко това са борсови цени. И всичко останало е акциз и ДДС. И тази огромна разлика прави тази стока изключително привлекателна и печеливша дейност по отношение на контрабандата.
Другото неблагоприятно положение, положението на България. Тя е заградена от страни членки на Европейския съюз. Тоест имаме вътрешни граници. И нашите усилия зависят през тези вътрешни граници от усилията на съседните страни. Примерно на Румъния, Гърция да спрат от техните външни граници примерно контрабандния внос на цигари. Нашите усилия могат да бъдат ефективни по отношение на черноморската граница и по отношение на границите ни с Турция, Сърбия и Македония. Това което успяхме във февруари месец беше закупена и е единствената система, която може да извършва сканиране. Тази система в момента е разположена на територията на Варна, но обслужва Варна и Бургас. И ние там даваме висока степен на гаранция, че контрабандния внос на цигари по отношение на източната ни граница не може да бъде осъществявано. Основният риск е през турската граница, Македония и Сърбия. Една важна тенденция в първите месеци април, май и юни основно контрабандата беше предимно с цигари, които са фалшиви, с изключително лошо качество. Тези цигари, техния черен пазарен дял, така да се каже, намалява. И атаката в момента е от цигари от съседните страни, основно Украйна и Молдова, тъй като цената при тях поради ниския акциз е три или четири пъти по-малка от цената при нас. Това естествено създава пазар и стремеж за реализиране на печалби в тези, които искат да осъществяват тази дейност.
Доста мерки са предприети. Има сключени споразумения с почти всички страни, дори не са членки на Европейския съюз. Много добри са в момента контактите с Турция по обмен на информация. Предстоят съвместно с митниците на Турция, Гърция и България спиране и установен вече сериозен канал. Така че аз очаквам до края на годината минимум тези показатели да се задържат и увеличаване на приходите по отношение на акциз от тютюна.
И на последно място бих искал да отбележа, че това е касовото изпълнение по отношение на акциза от цигарите. В края на краищата през този период ние върнахме задължения, които бяха от 2008 – 2009 за унищожените количества цигари и общо досега сме възстановили стари задължения на 170 млн. по отношение на цигарите. Изплатихме и възстановяването на акциз по отношение на последното увеличение 2009 срещу 2010 г., което е от порядъка на 60 млн. В момента дължим на една единствена фирма, тъй като тя не успя да се вмести в график и да унищожи цигарите 6 млн. Тоест Агенция “Митници” е възстановила и това е извън тези приходи около 200 млн., което прави картината не толкова трагична, колкото в повечето случаи се опитват да се представят нещата, че едва ли не контрабандата в страната е добила размери, които са неконтролируеми. Защото ако прибавим тези 200 млн. ще видим, че ще се доближим до приходите, които са от предходни години.
По отношение на горивата в табличен вид също виждате по месеци, мерките които предприехме и това, което беше направено с промените в Закона за акцизите и данъчните складове, включително и изготвянето на правилник и Наредба № 3, която беше утвърдена от министъра на финансите. Всичко това даде сериозни възможности за ограничаване на сивия сектор и изваждане на светло. Защото по официална статистика, потреблението на горива намалява. А в момента по данни на Националния статистически институт това е около 7,5 процента. И въпреки това постъпленията от акциз са в рамките на 0,9 процента по-малко в сравнение с миналата година. Тук искам да отбележа, само това, че от 1 януари влезе в сила, че от 3 до 5 процента от горивата може да бъдат смесени с биогорива, които де факто 3 процента отпада акциз, на 100 единици 3 отпада. Би трябвало само в това отношение спада да е с 3 процента.
Така че минималният спад би трябвало да бъде над 10 процента. И аз мисля, че тези законодателни промени и мерките, които предприехме, знаете оцветяване на горива, джипиез системи, измервателни уреди всичко това доведе до това да няма този срив по отношение на горивата. И аз съм убеден, че въпреки намаленото потребление проблеми по отношение на горивата няма да има с приходите. По отношение на алкохола, там приходите са нараснали многократно, почти три пъти. От септември миналата година с моя заповед беше въведено във всички данъчни складове в които се произвежда алкохол ежедневно по време на производството присъства митнически служител. Бандеролите се дават от митническия служител. Записва се номера на бандерола, който започва производството и когато свърши производствения процес се записва последния номер на бандерола. Създават се протоколи и на базата на тези протоколи, ние изискваме до 15-то число на другия месец да бъде платен акциза. Във всички месеци се вижда, че на базата на тези мерки, тъй като в закона е прието, че всеки следващ месец може да си поръчваш до 15 процента повече от това, което е средно месечно заявено, се вижда че следвайки тези месеци, плавно е нараствал прихода от акциз по отношение на алкохола. За сравнение в същия период на миналата година, ако основни водещи фирми примерно са плащали по 600 – 700 000 акциз по отношение на алкохола. В момента примерно на една от фирмите в предишния месец вноската е 7 млн. Има няколко фирми в които има още резерв да излезнат на светло.
И в това отношение, тъй като днес се атакува Наредба № 3 в съда, ако на тази наредба не бъде спряно нейното действие, тъй като от края на септември трябва да влезнат по закон и всички данъчни складове трябва да имат измервателни уреди на вход и на изход. Тази информация да се предава в Агенция “Митници”. Изготвени са първи и втори модул. Предстои да бъде изготвен и трети модул, който да прави автоматичен анализ на данните, които постъпват от данъчните складове. Тази Наредба ще даде гаранция за допълнително увеличаване на приходите и аз съм убеден, че в края на годината въпреки срива, който беше в първите няколко месеца, годишния план по отношение на приходи, акцизи, ДДС и мита ще бъде изпълнен. По отношение на митата има вече митници, които са изпълнили и годишния план. Там няма абсолютно никакъв риск. Това което е задължение към Европейския съюз, така да се каже вече е издължено, процента който дължим и то на годишна база.
Крайният резултат и то най-песимистичния е евентуално при настъпване на някакви негативни последици и аз смятам, че негативни могат да постъпят само при условие, че бъде спряна тази наредба, защото ще даде нова надежда на сивия сектор, че може да победи държавата. При всички други обстоятелства няма никакъв риск за изпълнението на приходната част за 2010 г.
Ако имате някакви въпроси ще отговоря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Танов. Може би въпроси към г-н Танов и после да чуем за останалите данъчни и неданъчни приходи.
Госпожа Боянова заповядайте.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Господин Танов, вие споменахте, че с цел намаляване контрабандата на цигари е закупена сканираща система, която осъществява контрол на източната граница. Планирате ли закупуването на други такива сканиращи системи, които да осигурят контрола на границите с държавите от Евросъюза.
ВАНЬО ТАНОВ: Водят се преговори и те са на завършващ етап със Световната банка за закупуване на стационарни скенери, които да бъдат монтирани на пристанище Варна и Бургас, защото това е мобилна установка и да бъде освободена тази установка и разположена на южната ни граница. Вчера мисля, че протече последния завършващ етап. Очакваме съгласието на Световната банка, след което ще бъде проведена тръжна процедура за закупуване, като сме предвидили една мощна мобилна установка, също за южната граница. И тези две установки за източната ни граница. Това са Варна и Бургас.
Това което успях при посещението в Китай е разговори с китайския бизнес, които са готови да инвестират. Господин министър Дянков ще има посещение на 15-ти в Китай. Ще се договарят параметри. Тъй като те бяха готови да предоставят и да оборудват всичките ни граници, но срещу таксата от проверката на контейнерите. Ние като държава членка на Европейския съюз нямаме право да извършваме 100 процентов контрол. В Европейският съюз принципа за разлика от законодателството на САЩ е анализ на риска и физическия контрол да не надвишава от 3 до 10 процента. Така че от таксите тази техника не може да бъде изплатена. Евентуално може да се разговоря в рамките на 8 – 10 месеца да оборудваме нашите граници и да търсим изплащане чрез годишни вноски, ако това успее г-н Дянков да договори с китайските бизнесмени ще бъде също положително да решим въпросите и по отношение на контрабандата с цигари. Днес също има писмо от Молдова, защото тя е една от важните страни. И след посещението на г-н Дянков имаше писмо какви са количествата за държавни цигари. Там също се вижда един сериозен напредък по отношение спирането на контрабандата от Македония към Румъния. Проблем все още стои Украйна – Румъния. Проблем стои сръбска и македонска граница. Не разполагаме с никакви технически средства. По тези две граници обаче освен официален през контролно-пропускателните пунктове имаме зелена граница, която е тежка. И през която граница също се осъществява контрабандния внос на цигари. В определени райони на страната в северозападна България даже това се превърна в поминък на част от населението. Така че има още много какво да се направи по отношение на цигарите. Но аз съм убеден след едно стабилизиране, че и по отношение на цигарите, особено в следващата година този кризисен период, който така или иначе винаги се случва при това увеличение вече е преминал и ние може да очакваме стабилни приходи в 2011 г. и предвидими.
НИКОЛОВ: Благодаря г-н Танов. Няколко пъти на морето ми се случи да ми предлагат цигари без бандерол. Аз съм непушач. Имам предвид „Виктори” и още едни цигари, произвеждани от Булгартабак, което поражда в мен съмнение, че или има фиктивен износ или има големи кражби от завода Булгартабак. Ако има фиктивен износ, това означава, че има замесени митнически служители. Имате ли някакви такива данни?
ВАНЬО ТАНОВ: Това което казах, че предстои провеждането на една съвместна операция между турските, гръцките и българските митници до голяма степен отговаря на този въпрос. Фиктивен износ няма в истинския смисъл. Фиктивен е дотолкова, доколкото цигарите се изнасят физически, но с цел да се върнат обратно. Отговорността не е на Булгартабак, тъй като тя в края на краищата произвежда дадена продукция и търси възможности да я реализира. Но фирмите износители ги изнасят с тази цел. Ние вече имаме данни за едногодишен период. Установили сме автомобилите с които са изнасяни тези цигари и след това сме установили и как са внесени по какви начини и между това което е установено има установени и върнати обратно „Виктори” от пристанището в Турция. Така че цигарите, които попадат на българския пазар и са българска марка са цигари, които са изнесени за Африка, Далечния изток и които по документи са изнесени за там, но не са напускал пристанището на Мерсим и са се връщали обратно. Такъв беше случая и с цигарите, които бяха задържани във Варна. Това бяха изнесени цигари с ТИР към Турция и върнати с контейнер от пристанището, като вид китайски стоки и бяха разтоварени. Благодарение на информацията, която имахме тези цигари бяха задържани. Има какво да се направи.
Това което може би трябва е съвместно да се положат усилия, защото това излиза извън нашите възможности, тъй като митническите служители нямат полицейски правомощия, не могат да изземват цигари, не могат да образуват дознание е съвместно със структурите на МВР да се положат по-големи усилия по отношение разпространението вътре в страната, тъй като това е криминално деяние.
АСЕН АГОВ: Чух в изказването, встъпителните думи на зам. министър Горанов, че плана за акцизите няма да бъде изпълнен със събирането на акцизите. В общото преизпълнение от 3,2 процента, как се отразява този фактор или аз може би не съм разбрал правилно?
ВАНЬО ТАНОВ: Това което видяхте на таблицата най-песимистичния вариант е неизпълнение около 150 млн. по отношение на акцизите. Но по отношение на ДДС и по отношение на мита има със сигурност около 300 млн. преизпълнение, което де факто ще компенсира тези 150 млн. Въпреки че с определени условности тази цифра може да бъде много по-малка, зависи от определени обстоятелства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси има ли? Заповядайте г-н Дянков.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Понеже тази сутрин гледах последните данни за износ и внос, което донякъде е свързано с постъпления от ДДС. Искам да кажа, че за първите седем месеца на тази година, за първи път имаме не само тенденция за увеличаване на износа спрямо вноса, а спрямо трети страни, страни извън Европейския съюз. За първи път от 2003 г. българския износ е по-голям от българския внос. В смисъл сме стигнали не само съкращения на големия дефицит, който имахме по външната сметка досега, а спрямо трети страни наблюдаваме и тенденция в която българските фирми вече изнасят повече, отколкото като страна внасяме., което е добра тенденция за запазване и увеличаване в перспектива на заетостта. Но както няколко пъти сме дискутирали с вас, поне в първоначалния си вид, този ефект е връщаме повече ДДС, а не събираме толкова ДДС. Разбира се чрез другите данъци се надяваме, че в рамките на следващите няколко месеца, ние ще успеем и хазната да усети това. Но все пак е радващ факт, че България изнася вече тази година за първи път от 8 години повече спрямо трети страни. Това е главно рязко увеличение на българския износ в Близкия изток. Но също имаме голямо увеличение на българския износ в Азия и имаме голямо увеличение в някои от латиноамериканските страни. В смисъл не фокусиран в определени сектори и в определени държави, а се забелязва поне едно десетина сектора, в които българските фирми започват да са по-конкурентоспособни спрямо икономиките извън Европа. В Европа също се забелязва голям растеж на износа. А вноса в последните два, три месеца също бележи положителен резултат. Но все още там имаме отрицателно салдо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н министър. Имате въпрос. Заповядайте г-н Костов.
ИВАН КОСТОВ: Господин Танов, вие направихте една песимистична прогноза за приходите на митници по време на обсъжданията за бюджета преди приемането на актуализирания бюджет. Заявихте, че ще има едно значително не изпълнение Сега от доклада ви се разбира, че вие сте направили много усилия и сте преодолели една значителна част от тези опасения. В момента вие заставате зад тезата, че ще съберете почти без промяна митните сборове, имам предвид данък добавена стойност, акциза и митата, така както са записани в актуализирания бюджет. Правилно ли съм разбрал. Заявявате ли го това с цялата отговорност на представител на Държавна агенция Митници”, защото това е много важно обстоятелство. Подразбирам че сте предприели много мерки, за да наваксате това изоставане. Но трябва да застанете съвсем ясно зад думите си.
ВАНЬО ТАНОВ: Аз категорично заставам по отношение и затова съм посочил най-песимистичния вариант по отношение на ДДС. Аз съм убеден, че приходите ще бъдат над 200 млн. в повече. Убеден съм, че ще имаме около 130 – 140 процента изпълнение по отношение на митата. За мен стои рисков въпроса за около 150 млн. по отношение на акцизите. Аз и Агенцията ще направим всичко възможно да стопим с всякакви възможни средства тези 150 млн. и да се доближим до изпълнение на акцизите. Все пак там зависим от определени цени, които са борсови и то по отношение на суровия петрол, които аз съм взел средни данни, които не могат да ни изненадат и да ни поднесат някаква неприятна изненада. Но тя може да бъде в положителна посока. Така че този месец очакваме по-сериозни постъпления по отношение на акциза. Това което се случи в предходния месец в Гърция с около 10 дни затваряне на бензиностанциите доведе до увеличаване потреблението в България. Това са случайни фактори. Но потреблението, което беше увеличено в предходния месец то ще излезе сега като платен акциз в м.септември. Нямаме задължение към фирмите, което е също обнадеждаващо. Това което досега винаги в годините е висяла Агенцията към фирмите от порядъка на 50 – 60 млн. по отношение на горивата. Това е стопено. Ние във всяка данъчна декларация от септември месец нататък на 15-то число, каквото е декларирало като акциз и каквото е декларирало като възстановяване, ние го възстановяваме. Това ми дава увереност, че ще достигнем близко до показателите, които са по отношение на акциз, ако не се случат някакви чрезвичайни събития. И се надявам, че няма да бъде отменена наредба № 3, която може да доведе до много сериозен спад и връщане обратно. Защото при това намалено потребление е ясно, че тези пари са извадени от сивия сектор, които не са плащани досега. Те не се дължат на нищо останало, тъй като до този момент все пак потреблението до август месец не е надвишило потреблението в сравнение с миналата година. И затова аз отново заявявам на народните представители, че няма риск за изпълнението на приходните на годишния план за приходите на Агенция “Митници”.
АСЕН АГОВ: Един въпрос под линия. Вие няколко пъти споменавате Наредба № 3. Но аз се допитах до колегите и не всички знаят, какво е това Наредба № 3. Най-важното кой я оспорва тази наредба № 3. Затова много ви моля г-н Танов да ни обясните за какво става дума и кой жалва в съда Наредбата?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз бих допълнила, делото което се гледа днес, да ни обясните за какво точно се отнася и кога евентуално окончателно ще се гледа по същество обжалването на текстовете в наредбата?
ВАНЬО ТАНОВ: Наредба № 3 е много важна, тъй като Закона за акцизите и данъчните складове, там казва, че трябва да има измервателни уреди. И старият закон за акцизите и данъчните складове го казва. Само че препраща, че този въпрос по отношение на измервателните уреди се урежда с Наредба. И досега от тази гледна точка каквито и актове, каквото и да бъде съставено, те не могат да издържат в съда, тъй като е липсвала наредба за тези измервателни уреди. На 29 март след утвърждаването на тази наредба ние имаме сериозно оръжие за битка със сивия сектор. А по същество тази наредба регламентира два важни момента. Единият момент е, че информацията от момента когато говорим примерно за производство на алкохол, от момента на излизане от дестилационната кула, ние засичаме какво количество спирт е излезнал. Дали ще го трансформира във водка, дали в ракия. Сборът от тези продукти, ако видим излезналото количество спирт, той дължи данък и акциз върху това, което е излезнало. От тук нататък отпада всякаква необходимост да гоним камиони, да търсим фалшиви бандероли, тъй като той вече заплатил акциза на цялото количество се обезсмислят всички останали операции по веригата. Освен това е направена на принципа на черната кутия. Достатъчно точки са избрани, за да не може да бъде манипулирана информацията.
И третото нещо е, че ние не искаме през техния софтуерен продукт, а искаме информацията директно от измервателните уреди да влиза в Агенция “Митници”. По този начин ние ще можем в създадения Национален център за анализ на риска, той съществува и ще може в рамките на 24 часа, ние да отреагираме, ако видим, че в някой данъчен склад се опитват да извършват действия, които са извън закона за акциза и данъчните складове. Защото всичко останало е да констатираме след една година последиците от средствата, които са източени от държавата. След което да има съдебни процеси две или три години и тези средства да не могат да влизат в държавния бюджет. И точно това се атакува в наредбата. Предоставянето на информацията директно в Агенция “Митници”. Атакува се от газовата асоциация. Там са доста фирми, мисля че около пет или шест са подписали това искане и са атакува от алкохолния бранш.
Искам да кажа, че от 397 данъчни склада, само 18 не са подали документи в Агенция “Митници”. Четири вече са получили лиценз и са изпълнили условията по Наредбата и по Закона и 270 работят в момента. Предстои внедряването на тази система. Тоест в момента 18 фирми се мъчат да решат въпроса в обратна светлина и е ясно, че тези фирми за мен са в сивия сектор и се стремят да не изплатят това, което дължат на държавата. В таблицата се вижда по отношение на горивата и на алкохолния бизнес как те плавно всеки месец повишаваха приходите, защото щеше да се получи огромна и рязка граница с влизането на Наредбата. Има фирми, които за мен са плащали 10 процента от дължимото на държавата. Останалото 90 процента е отивало извън държавата.
АСЕН АГОВ: Господин Танов, аз имам една молба, госпожо председател, списъка на тези 18 фирми. Искаме списъка, който да бъде публичен. И да е ясно кой атакува. Господин Танов няма проблем с това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предполагам, че списъка е в съда.
ВАНЬО ТАНОВ: Тези три фирми са публикувани в държавен вестник, които жалват наредбата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танов, аз искам да отговорите и на моето допълнение на въпроса. Какво в момента се решава във Върховния съд? Самата наредба или допълнително искане за спиране изпълнението на Наредбата до решаването й по същество.
ВАНЬО ТАНОВ: И двата въпроса са поставени в едно съдебно заседание. Като първото искане е да бъде спряна Наредбата. И второто е определени текстове. Аз се притеснявам от спирането на Наредбата. Затова заявих преди малко, че ако тя бъде спряна по отношение на алкохолния бранш. В момента се прибира реколтата. При липсата на такава Наредба и недействаща и липсата на измервателни уреди ще бъде произведена продукцията, изкарана извън данъчните складове. След което те ще спечелят два или три месеца безконтролни и ние няма как да очакваме в следващата година сериозно и планирано увеличение на приходите. И едва ли не пак ще трябва да водим с тях пазарлъци. “Дайте сега пари, а след това ще видим какво ще правим.” Това за мен е недопустимо.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Тази наредба всъщност е трябвало да бъде написана още 2007 г., защото от тогава е Закона за акцизите, който всъщност регламентира, че е нужна такава наредба, за да може самия закона да се изпълнява. Още при министър Орешарски, Министерство на финансите е работило активно по тази наредба, но по една или друга причина в предишното Народно събрание и въобще в разговорите около тази наредба не се е стигнало до консенсус. Това е първия път преди около шест месеца, където ние написахме такава наредба. Тя влиза в действие в края на м. септември.
ВАНЬО ТАНОВ: Тя влезе в действие в края на м. април, Парламента прие гратисен период от три месеца за внедряване на това оборудване. И тези три месеца важат за всички фирми, които имат изготвен протокол и от Агенция “Митници” са определени точките, от които ние искаме да получаваме информация. Този срок за различните фирми до края на м.септември изтича.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Затова всъщност в този месец протичат дебатите. Има съпротива. Защото до края на т.м. всички фирми в горива, в алкохол трябва вече да влезнат в тези теми.
В Министерство на финансите сме имали поне 15 разговора на които и аз съм участвал с представителите на горивата, с представителите на тютюневия бизнес, на алкохола и т.н., където тези теми разбира се са се говорили. Говорили са се между нас, митниците и т.н. Първият основен коментар на бизнеса във всичките тези срещи беше, че ще бъде непосилно скъпо това да стане за тях. В смисъл, че внедряването на такива датчици един вид или измерватели по техните първоначални данни струваше около 200000 евро на един датчик. Оказа се, може би г-н Танов може да опише, че сумата е много по-минимална. И в същност е нищожна в сравнение с обемите с които се работи. С други думи темата, че това е непосилно за бизнеса се оказа, че не е истинска тема.
ВАНЬО ТАНОВ: Софтуера за първи и втори модул е разработен от Агенция “Митници” и той се предоставя на фирмите. Има персонален компютър, който се монтира и от всяка една точка информацията се подава към този компютър. Една точка пренасянето на информацията към персоналния компютър струва около 3000 лв. За най-големите фирми, за които са определени, примерно от порядъка на 10 точки от които ние искаме информацията е около 30 000 лв. Има фирми, които имат по три точки. Така че в порядъка на 10 000 – 12 000 им струва. Това което те говорят за измервателни уреди, те са били длъжни да ги имат и при стария закон. И най-важното е, че при стария закон са им подписани разрешения и са издадени лицензии. Ние сме ги преснимали, представили в съда, че те отговарят и имат тези измервателни уреди. На база на това са им дадени разрешенията и лицензиите. И сега не би трябвало да говорят въобще за липса на измервателни уреди. Би трябвало да има остава това, което изискваме. Ние предоставяме софтуер и го вкарваме в компютъра, който те трябва да си закупят.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз имам конкретно предложение по този проблем. Да прецени ръководството на Агенция “Митници” на Министерство на финансите, кои от текстовете от Наредбата могат да бъдат вкарани в закона? Защото някои от тези текстове могат да бъдат директно вкарани в корпуса на закона. Между впрочем това е една тема от поне 10 – 15 години в Бюджетна комисия. Да кажа за новото ръководство на Министерството на финансите, че тук това е една от битките. Винаги при всички мнозинства членовете на Бюджетната комисия са се опитвали да минимизират онези моменти, които се определят с Наредби по много причини. Една от причините е тази, която сега имате пред вас като проблем. И винаги съответните администрации, а даже и съответните министри предпочитат полето на подзаконовите нормативни актове да бъде максимално голямо. Аз ви предлагам г-жо председател и на Министерството да прецените кои текстове могат да бъдат директно вкарани в закона. Тогава няма да могат да бъдат обжалвани по този ред и няма да имате този проблем. И мисля, че никой от колегите няма да откаже от Бюджетна комисия да гласуваме такива текстове. Толкова повече, че предстои процедура по приемане на данъчни закони преди бюджетната процедура, така че възползвайте се от тази протегната ръка.
Благодаря.
ДАРИН МАТОВ: Като продължение на думите на г-н Цонев. Ние когато коментирахме Закона за акцизите и данъчните складове точно това коментирахме, дали да се вкарат повече текстове в закона или да останат като подзаконов нормативен акт и мисля, че тогава коментирахме този въпрос. И наистина аз също призовавам това да се използват някои от текстовете в подзаконовия нормативен акт да влезнат в закона. Аз също се присъединявам към тази идея.
Благодаря ви.
ВАНЬО ТАНОВ: Аз също приветствам тази тема. Ние ще я преразгледаме. Но там където се касае за описание на измервателни уреди, те няма как да бъдат в закона. Има определени неща, които могат да бъдат вкарани, но те са свързани с проценти и т.н.
АСЕН АГОВ: Самата процедура може да бъде вкарана в закона.
ВАНЬО ТАНОВ: Това е много силен момент и трябва да се възползваме от него.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз подкрепям това предложение. Тук има едно съмнение за технически параметри. Може да се посочат само основни параметри, които са най-съществени в закона. Не е нужно да се описват всички апаратури и подробности. Така че зависи от вашата активност в случая. Доколкото виждам всички сме готови да го подкрепим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако внесете подобно нещо ще има гласуване с консенсус.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Моето предложение е малко по друго. Молбата ми е следващия път или когато правим такива изслушвания да имаме текущата информация към настоящия момент. Защото сега сме малко в неравнопоставено положение. Ние гледаме анализите и данните за м. юли. Вие ни докладвате резултатите към м. август. И всичко което сме имали като въпроси, изведнъж всичко увисва във въздуха. Защото ще изпаднем в ситуацията на незнаещите и питащите, а вие в положението на знаещите и отговарящите, което най-малкото не е много коректно, когато обсъждаме такива сериозни въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Днес е дата 9-ти. В крайна сметка в август официално излиза тези дни. А към юли имаме информация. Но ще помоля тези таблички, които презентирахте, аз ще имам ангажимента да ги предоставя на Бюджетната комисия.
Други въпроси към г-н Танов и може да го освободим за другата комисия, ако няма повече въпроси и да преминем към НАП.
ВАНЬО ТАНОВ: Аз поемам ангажимент да изпратим към всяка от парламентарните групи и презентацията и всички таблици по отношение на основни видове стоки, горива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танов благодаря ви за участието, за изчерпателните отговори.
Давам думата на г-н Красимир Стефанов.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, ние сме ви подготвили една презентация, която след това ще ви я изпратим по електронен път. Тя ще ви бъде представена от г-н Трифон Павков, който е директор на Дирекция “Анализи и прогнози” в Централно управление на Националната агенция за приходи. И след това сме готови да отговаряме на вашите въпроси. Давам думата на г-н Павков.
ТРИФОН ПАВКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да бъда кратък. Първо съдържанието на презентацията. Ще започна с това как бе изменен плана за приходите на Агенцията с последните актуализации на закона за държавния бюджет. След това ще премина данък по данък, приход по приход да обясня какви са рисковете в сравнение с миналата година, какви са нашите прогнози за изпълнението към края на годината.
Първо, както ви казах плана за приходите. До преди един месец плана за Националната агенция за приходите беше 13 млр. близо. Ще казвам числата, ако не се виждат добре.
Старият план беше 13 млр. 81 млн. лв. Какво бе намалено. Планът ни за ДДС, нетните приходи от ДДС, намалението е с 940 млн. В корпоративния данък има намаление с 272 млн. с близо 12 млн. намаление в данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове. Къде имаме увеличение? Увеличение има в данъците върху доходите на физическите лица. Има при Здравна каса. От Здравна каса все още не сме получили. Трябва да мине надзорен съвет при тях, за да получим какъв е точно плана, но разговорите ми с колегите са, че това ще е може би увеличението 40 млн. Тоест общия ефект е намаление на плана ни за тази година 2010 г. с над 1 млр. 144 млн. лв. и новият план ще бъде близо 12 млр. Тоест 11, 938 млн. лв. Може би ви прави впечатление, че за Държавно обществено осигуряване няма промяна на плана за приходите. Сега ще ви дам последните наистина много пресни данни към края на август месец. Към 31 август съвсем информативно какви са нетните приходи по сметките на териториалните дирекции на Агенцията. Към 31 август общите приходи са 7 млр. 596 млн. лв. В сравнение с миналата година по-малък е отчета с 1 млр. 78 млн. Това са 12,4 процента спад. Като причините за това нещо ще ги обясня, когато коментирам данък по данък. Като за републикански бюджет приходите намаляват с 926 млн. или 17 процента. А приходите за задължителните осигурителни вноски, не здравните, това са и социалните и здравните осигурителни вноски събирани от НАП, намаляват със 153 млн. лв., което е близо 5 процента.
Как върви към момента с изпълнението на новия актуализиран план. Към края на август сме го изпълнили на 63,6 процента. А само за сравнение, това го няма на слайда. Миналата година е било 64,7 процента към края на август като дял от изпълнението към края на годината. Тоест наистина в момента си вървим горе долу с темповете, каквито са били миналата година.
Същите данни за Републикански бюджет и за задължителни осигурителни вноски. При Републиканския бюджет изпълнението ни към края на август е 64,3 процента, на годишния план е това. И на задължителните осигурителни вноски изпълнението е близо 63 процента.
Тази графика, това са месечни данни за нетните приходи в НАП, всичките данъци и осигуровки. След малко ще видите такива графики за всички видове данъци. Този слайд е нарочно поставен, за да ви обясня какво включва той. Червената линия това е горната линия. Изпълнението 2009 г. месец по месец без натрупване е това. Синята линия е изпълнението 2010 г. като за август месеца са отчетени данни, а от септември, октомври, ноември и декември сините са всъщност нашето очаквано изпълнение до края на годината. Казах, че тази графика ще има по отделните видове приход.
Първият вид приход, данък върху добавената стойност отново отчетните стойности. Размерът на нетните приходи към края на август месец е 1 млр. 793 млн. лв. Спрямо същия период на предходната година спада е 26 процента или 634 млн. лв. Каква е нашата прогноза към днешна дата. Естествено с редица допускания ще изкоментираме допусканията. А очакваното изпълнение за цялата 2010 г. е нетните приходи по сметките на НАП да са 3 млр. 377 млн. лв., което представлява намаление на приходите спрямо предходната година от 663 млн. И очаквано изпълнение на вече актуализирания план с 3,6 процента преизпълнение, което е близо 117 млн. над поставената цел.
Следват малко данни, които постъпиха като запитване. Ще ги цитирам, за да добиете представа за мащабите. Ефективно внесения данък върху добавената стойност към края на август е 5,1 млр. лв. Като спрямо същия период на предходната година намалението е с 8,2 процента. Възстановеният данък, който ефективно излиза с платежни нареждания към фирмите към края на август месец е 3,4 млр. Спрямо същия период на предходната година има увеличение на възстановения ДДС със 177 млн. или 5,6 процента.
В сравнение на декларирания и ефективно внесения данък по справки декларации по ЗДС, какъв е декларирания. Към края на м.август декларираният е 5,2 млр. лв. Спрямо същия период на предходната година има намаление с близо 470 млн. Внесеният по тези същите справки декларации също към този период е 5 млр. Виждате, че близо 96 процента от всичко декларирано е постъпило по сметките на НАП.
Следващата информация е отново от справките декларации, декларираният за възстановяване на ДДС е 2,9 млр., като спрямо същия период на предходната година има отчитано намаление с 3,9 процента. Тук интересното е, че ако сравните намалението от декларирания за внасяне, което виждате 8,2 процента намаление и декларирания за възстановяване с 3,9 процента само намаление тоест, разликата между тези два темпа, всъщност отразява ръстът на износа. В момента в който има ръст на износа по последни данни доколкото ги гледах е 30 процента за първите седем месеца предварителни данни на Националната статистика. Това автоматично означава, че ние възстановяваме ефективно фирмите износители на ДДС.
Друга любопитна информация е декларираната облагаема основа по ДДС към 31 август е 102 млр. лв. Това всъщност е оборота в икономиката. Забележете спрямо същия период на предходната година има намаление с 8,5 млр. лв. тоест 7,7 процента. На следващият слайд е сложена графика, която показва данни за три години 2008 – 2009 и 2010 г. А това са оборотите в икономиката, облагаемите обороти. Данните са от справките декларации по ЗДС, които знаете, че са месечни. Виждате 2008 г., която е най-отгоре. След това е жълтата графика, която е 2009 г. и 2010 г. е най-отдолу. Единствено през данъчен период м. март, което виждате като април, това е единствения период в който през тази година отчетохме повече оборот в икономиката, отколкото предходната година. Всички други месеци са с по-малки обороти. Виждате, че в последните месеци разликата с предходната година вече намалява. Сравнете го с първата януари и февруари.
Причините за спада в нетните приходи от ДДС, отново сравнявам едни и същи периоди. До края на август тази година към края на август миналата година, спада е с 634 млн. лв. Първата причина е ускореното възстановяване на ДДС за стари периоди. Ще видите след малко има отделен слайт за тази тема. Постигнали сме най-ниското ниво от няколко години насам на невъзстановен данъчен кредит. Тоест, така нареченото задържано ДДС, което се разследва за измами.
Втората причина е похарчения излишък през декември 2008 г. Ще го видите на графика след малко също, което автоматично показва висок пик през януари 2009 г., когато постъпват декларациите с оборота от декември 2008 г. И още един ефект увеличаването на акцизните ставки всъщност доведе до презапасяване на търговците с акцизни стоки. Тоест, това измести приходи от ДДС, които ние по принцип щяхме да получим януари, февруари т.г. бяха изместени и постъпиха по нашите сметки миналата година основно декември месец.
Следващият слайд, както ви обещах е така нареченото НДК или невъзстановения данъчен кредит средно на едно регистрирано по ДДС лице. Вие виждате, че от 2,5 хил. лв., което е пика миналата година, в момента сме на 1000 лв. Тоест грубо 200 000 са горе долу регистрираните по ЗДДС лица. Тоест около 200 млн. е тази сума.
Последният слайд за ДДС, това е изпълнението. Виждате първо пика 2009 г. горе в ляво. Това е януари 2009, когато са постъпили справките декларации за данъчен период декември 2008 г., похарчен излишък тогава. Виждате 700 млн. ДДС постъпиха по сметките ни. Мисля че няма друг месец с толкова приходи.
Виждате пика през декември 2009 г., една от причините ви обясних за изтеглянето на акцизните стоки, презапасяването. При какви допускания са направени данните за последните четири месеца. Допусканията са износа да не расте повече отколкото вече показва като стойности. Потреблението да запази също горе долу нивата. Последните които гледах са към 6 процента спад на вътрешното потребление. Това беше за ДДС.
Преминаваме за корпоративния данък. Относно отчетните данни към края на август месец 959 млн. лв. са събрани от корпоративен данък. Спрямо същия период на предходната година намалението е с 27 процента или 360 млн. лв. Каква е прогнозата до края на годината? Очакваме 1 млр. 264 млн. лв. Като това ще представлява намаление от 354 млн. лв. и към момента очакваме на актуализирания план неизпълнение с близо 37,4 процента. Причините за спада в приходите от корпоративния данък. Намалението в декларираната облагаема печалба с близо 35 процента. Намалението на приходите от годишния, което автоматично води до намаление на приходите в годишни данъчни декларации с 190 млн. лв., което е 27 процента. Авансовите вноски продължават да падат с 24,3 процента. Тук знаете, че има промяна в коефициента по който се изчисляват авансовите вноски. Ако се игнорира този ефект спада на авансовите вноски е 18,7 процента.
Също има доста фирми, които са надвнесли корпоративен данък и съответно имаме ръст от възстановения корпоративен данък с 11 млн., което е 15,2 процента. Тук също са сложени данните, които бяха поискани за сравнение между какво е декларирано през декларации и какво е постъпило по сметките. Декларираното за внасяне е 593 млн., а внесения е 515 млн., където е 87 процента горе долу като съотношение, което като цяло си има своето обяснение.
Последният слайд за корпоративния данък, това е отново графиката. Като цяло очакваме едни и същи постъпления до края на годината. Прогнозата е да няма повече намаление на авансовите вноски. Тоест, при това допускане е направена нашата прогноза. Ако има още фирми, които си намаляват от сега нататък с големи суми авансовите вноски, то това автоматично ще доведе до несбъдване на нашата прогноза.
Данък върху доходите на физическите лица, отново отчетните данни 1 млр. 334 млн. лв. са събрани към края на август месец, което е почти същата стойност като миналата година, само 17 млн. по-малко е събрано от миналата година. Какво очакваме до края на годината 1 млр. 990 млн. лв. Като намалението, което очакваме всъщност е 40 млн. само. Изпълнението което очакваме на вече актуализирания план е 15 млн. неизпълнение, което тук е 0,7 процента. Основното допускане при което е направен този план е м. декември да има 25 процента 13-та заплата в икономиката. При това допускане е направена нашата прогноза. Миналата година въпреки кризата беше малко повече от тези 25 процента. Да го кажем тук по-песимистично, но 25 процента тази година това е нашата прогноза.
И последният слайд е за данъците върху доходите на физическите лица с един единствен коментар. Ноември месец миналата година виждате, че има леко отместване. Това са еднократни приходи от актове, които постъпиха точно ноември миналата година. И затова има такова разминаваме между прогнозата ни за ноември тази година и данните за ноември миналата година.
Следващият приход е осигурителните вноски, държавно обществено осигуряване. Отчета към август 1 млр. 800 млн. Намалението е с близо 12 процента или 242 млн. Очакваното неизпълнение е с 2,7 милиарда да постъпят общо за годината. Намалението което ще отчетем към края на годината при това допускане е 226 млн. и изпълнение на плана, това не е актуализиран план. Тук нямаме актуализация на плана. То е 226 млн. под целта или 7,6 процента.
Какви са причините за спада в приходите по които отчитаме. Първият е ставката от 2 процентни пункта, която падна от началото на тази година. Това автоматично води до нетен ефект от 313 млн. близо по-ниски приходи. Част от този спад се компенсира от договорените минимални осигурителни прагове, от които грубо очакваме от около 108 млн. за годишна база да постъпят в повече.
Това което води до неизпълнение на заложения план е, че при разработването на плана се очакваше да има горе долу същата заетост каквато миналата година, но по наши данни от персоналния регистър има спад 280 000 бройки средно месечно на осигурените лица. Планът го няма в допусканията при които е разработен плана за държавно обществено осигуряване. Тоест директно имаме 11,7 процента по ниска база върху, която да събираме приходите.
Графиката за Държавното обществено осигуряване, при нея няма друго специфично. Отново сме заложили по-близки ръстове за 13-та заплата, както и при данъка за доходите на физически лица.
За здравната каса събраните приходи са към края на август са 916 млн. При тях отчитаме ръст спрямо предходната година към момента от близо 10 процента. Какво очакваме до края на годината. Очакваме 1 млр. 386 млн., лв. което е 94 млн. ръст спрямо предходната година. И тук отново в зависимост от това, какви точно са допусканията за 13-та заплата играе, дали ще сме малко под или малко над целта. При нашите допускания за размерите на 13-та заплата или новогодишни премии 20 млн. лв. очакваме да сме под новия план.
За здравна каса графиката, при нея няма нещо интересно за коментар. И най-накрая като обобщение на цялата презентация на един слайд е сложено цялото очаквано изпълнение на НАП. Тоест очакваме приходите да бъдат 11 938 млн. лв., което всъщност да съвпадне като обща сума, не по данъци, а като обща сума да съвпадне с общата сума, която е актуализирания план на НАП. При разбира се, случване на всички допускания, които изброих до момента.
Тази сума по пак изброените причини ще бъде по-ниска от сумата събрана от миналата година с близо 11 процента. Като обобщение са сложени и приходите по които очакваме макар и малко неизпълнение Това са данък върху доходите на физическите лица, корпоративен данък и здравна каса. Единственото по-голямо неизпълнение което очакваме при държавното обществено осигуряване, където нямаше актуализация на плана. Там където ще очакваме изпълнение и преизпълнение на плана и което ще компенсира всъщност неизпълненията в другите приходи са данък върху добавената стойност, ДЗП, което е допълнителното задължително пенсионно осигуряване или втория стълб. То е извън държавния бюджет. За да видите, че сме все пак актуални. Очаква се, четворно изпълнение на приходите на дивидент за държавата, т.е. в нашето очакване сме включили и 40 млн. за ЧЕЗ, които очакваме да влезнат до края на годината. Надяваме се да влезнат до края на годината. Ако не влезнат догодина отново ще имаме неслучване на нашите допускания.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Стефанов, ще допълните ли нещо? Колеги, имате думата за въпроси.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз имам въпрос върху ДДС. Но преди това бих помолил да върнете слайда на възстановения ДДС за двата периода. За да се обоснова въпроса. От коментарите до момента останах с впечатление, че има два фактора, които силно влияят върху изпълнение на ДДС плана. Единият фактор е износа. Беше цитирана цифра около 30 процента ръст на износа при който се дължи ДДС и се възстановява. И вторият фактор е по ускорено, в сравнение с предишни периоди възстановяване на ДДС в по ускорени срокове. Това би следвало да води до много по-голяма сума възстановен ДДС за първите осем месеца на годината спрямо първите осем месеца на миналата година, когато тези два фактора очевидно не са действали. Цифрата не се потвърждава обаче. Възстановения ДДС за първите осем месеца е, ако ми позволите израза, с бакалско закръгляне, приблизително колкото за първите осем месеца на миналата година. Тогава тези два фактора очевидно имат или силно смекчено действие или не действат. Ако не ме лъже паметта беше 150 млн. някъде. На фона на общата сума 150 млн. не е съществено отклонение. Така че бих желал да чуя този коментар.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: По отношение на приходите на ДДС безспорно завишените стойности на износа влияят върху възстановяването на ДДС. Това е безспорно. Безспорно е ускореното възстановяване на ДДС от 700 млн. на 200 млн. от края на миналата година към момента, също е безспорен факт. Нещо повече, това което трябва да се има предвид, че това което се отчита в митници като постъпления от ДДС, всички на тази маса знаят, че съответно Националната агенция за приходите го възстановява. ДДС казахме по време на презентацията, че има 7,7 процента намаление на вътрешното потребление, което директно влияе и върху постъпленията от ДДС. И въпреки всички тези фактори, които са негативни за Националната агенция за приходите, ние даваме че ДДС ще бъде преизпълнено и това не е без усилията на НАП. Най вече бих казал, че това е във връзка с пресичане на ДДС злоупотребите, които всички знаят, че само за последните шест месеца са вече над 1 млр. лева. Така че тези фактори безспорно влияят. Въпрос на математика е, ако може да сметнеш г-н Павков за какво става въпрос.
ТРИФОН ПАВКОВ: Тези данни, които посочих тук са наистина реално кеш пари с платежни възстановявания. Но това за което говорите г-н Орешарски може да плучи ефект и с по-малко като краен резултат за месеца на дадена фирма, която сега изнася малко повече, тя да внесе по-малко. Така че аз това число няма да го включа тук. Тя няма да внесе толкова, колкото би внесла при други условия. Това което тук цитирам са реално пари кеш излезнали от бюджета.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Говорим за касова база, а не за начислена база.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСНКИ: А вие за миналата година също на касова база сте изчислили, защото иначе не би било коректно. Ако е така подчертаването на касова база губи смисъла.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз искам г-жо председател да обърна внимание, тъй като говорим за данък добавена стойност и за факторите, които влияят за намаляване на приходите. Безспорно е, че увеличения износ влияе в тази посока. Но на мен ми се струва, тъй като не чух нито една дума по този фактор, основния удар върху българската икономика и основния удар и върху бюджетните приходи в частност от ДДС е преките чуждестранни инвестиции. При положение, че преките чуждестранни инвестиции имат такова намаление. Вие знаете, че една голяма част от тях носят директно ДДС. И това беше една от грешките на прогнозирането на бюджета миналата година и затова се наложи корекция. Разликата между прогнозното ниво на преките чуждестранни инвестиции и фактически реализираното. По една много проста сметка, това е по-малко от 1 млр. при това в евро ДДС. Ако разбира се, бъдем по-коректни и по-прецизни, ние ще трябва да коригираме тази цифра, но не повече от да кажем 60 процента. Също тази тенденция, говоря тези неща не като критика, а професионално и като анализ. Защото доколкото знам бюджетната процедура е в много напреднал стадий. И ако пак видим тези приходи планирани при положение, че тази тенденция ще се запази за следващата година. Тенденцията за износа категорично ще се запази. Аз за първи път чух от устата на министъра на финансите и съм много доволен да го чуя, че в краткосрочен план тази добра тенденция за увеличаване на износа всъщност е лоша за приходната част. Това трябва да се планира. Не казвам, че това е лошо за икономиката. Напротив, много е добро. Но трябва да се планира нивото на чуждите инвестиции. Защото директно е ДДС. Миналата година последното тримесечие беше ясно, че има траен тренд за увеличение на износа. Не беше отчетен, когато се планираха приходите. Същото важи и за чуждите инвестиции.
Би било добре г-н министър, ако тази година в планирането не се допусне тази грешка, защото никой няма полза от нереалистични планове. На тяхна база нереалистични разходи. Всички ние тук знаем на какво е подложен един министър на финансите от другите министри, когато става въпрос за разходи. Така че е добре всички тези фактори, за които говорим да бъдат отчетени. Да бъдат отчетени и при това, което слушаме сега като прогнози, обещания и поемане на ангажимент. Аз мисля, че ако се запази този темп на преки чужди инвестиции трудно ще се достигне нивото на ДДС за което говорим. Дано да съм лош пророк. Не го искам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате предвид нивото на ДДС, което се прогнозира за 2011 г.
ИВАН КОСТОВ: Аз искам да обърна внимание на невинно прозвучалия въпроса на г-н Орешарски, но той фокусира върху слабост на прогнозата за това как ще вървят нещата до края на годината. Ще се опитам аз да кажа как чета това като проблем. Вие ако и мен не ме разберете ще бъде трудно да се обясни. Ако е вярно, че е възстановяван данък добавена стойност в много по-значителни размери, отколкото 2009 г. и ако е вярно, че има скок на износа, което е предизвикало възстановяване, т.е. деклариране за възстановяване на данък добавена стойност, тогава погледнете сега своята собствена таблица. Вие ще видите, че намалението, което имате за данък добавена стойност е 8,2 процента. Докато намалението за деклариране и за възстановяване е 3,9. Би трябвало, ако сте прави, тези 3,9 да са повече от 8,2 процента. Тоест, вие имате едно изпреварващо възстановяване. Тук не се вижда. Аз мисля, че господин Орешарски ви пита точно това. Ако иска и той да вземе отношение. Ако не можете да отговорите на този въпрос това е слабост на цялата прогноза.
ТРИФОН ПАВКОВ: Мисля че за едно и също нещо говорим. Мисля че ви отговорих на въпроса. Това което е изложено като стойности са стойностите от резултатите на фирмите регистрирани по ДДС за даден период. Тоест, ако една фирма, която от миналата година е била износител, но е била на приносна вноска, тази година пак е износител. Но този износ тази година е малко повече от миналата година и пак има вноска, то това няма да доведе до някакво изменение на показателя, който е включен в тази таблица, ДДС за възстановяване.
ИВАН КОСТОВ: Не може да обясните явление на големите числа с частен случай.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Има обяснение извън тези фактори за които говорим. Господин Орешарски много добре знае, че края на 2008 г. за държавното ДДС също беше от порядъка на 660 млн. Само че към август месец на 2009 г. нивото на невъзстановения ДДС не беше 200 млн., а беше 500 млн., говоря грубо. Имаме данни и може да ги дадем. Тоест само тук колко милиона се губят? 300 млн. само тук в сегашните приходи. Излишъкът като прибавим, намалението на потреблението като прибавим, увеличения износ като прибавим. Като прибавим и тази разлика от 660 млн., сега тази година беше 700 млн, горе долу е едно и също. Само че ускореното възстановяване на ДДС г-н Орешарски, вие много добре знаете, че никога не е било от 2005 г. насам на нива 200 млн. лв. и никога не е паднало на нива под 450 млн. лв. Така че това за което вие казахте това е обяснението.
ИВАН КОСТОВ: Би трябвало декларирания за възстановяване да е много по-висок отколкото това, което давате. Трябва не да имате намаление, а да имате увеличение на възстановяването.
ИВАН ПЕЙЧИНОВ: В момента съпоставяме декларирано от декларациите в момента колко е спада и го съпоставяме с касовото изпълнение, където има възстановяване, което не е отчетено в декларациите. Това което г-н Павков искаше да каже, че в декларациите по ДДС, крайният резултат за ДДС е резултат на величина от сделките, които са внасяне за ДДС и респективно за възстановяване. И в една фирма както има за внасяне и в определени периоди за възстановяване, в зависимост от това, каква величина преобладава тя може да не излезе в декларации за възстановяване, но фактически това да намали приходите.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Това което трябва да се има предвид, няколко пъти го казах, че това което виждате в Агенция “Митници” като внос автоматично в Националната агенция за приходи или се приспада или се възстановява директно. Точно това обяснява и колегата. Дали ще приспадна и вместо да внеса 1 млн. ще внеса 200 000 или ще ги върна директно в бюджета, това рефлектира директно върху изпълнението на приходите на НАП. Така че няма как да сравняваме това в момента за което говорим. Ако трябва да гледаме като цяло изпълнението на приходните администрации, ние трябва да го гледаме общо.
ИВАН КОСТОВ: Да не задълбаваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Много е специфично, но мисля че колегите са прави. Просто е въпрос на техника.
АСЕН АГОВ: Най-вероятно г-н Стефанов, ръководството на Министерство на финансите и на НАП са забелязали, едно интересно несъответствие. Здравните вноски се увеличават, а намаляват вноските по осигуряване, тези на НОИ. Презумпцията е, че едни и същи лица би трябвало да се осигуряват здравно и да се осигуряват пенсионно. Което идва да покаже, че една част от хората явно са повече тези, които се осигуряват здравно, според приходите, защото приходите са добри. Това беше докладвано, явно са някак си повече. Според мен една част от хората, които не се осигуряват социално са в сивия сектор. И въобще каква политика може да има тук, за да се изравнят тези числа. Тоест да има баланс между едните и другите вноски.
РАДОСЛАВОВ: Аз мисля, че не се взима под внимание това, че беше намалена вноската от 8 на 6 процента. Според мен това е в основата на това намаление по-рязко на приходите от осигурителните вноски за сметка на здравните. То е от най-голямо значение.
ИВАН ПЕЙЧИНОВ: Причината за това разминаване като се поставят приходите между ДОО и приходите за здравно осигуряване са първо, че фонд “Пенсии” намалихме с 2 процента. И там реално имаме спад на приходите. а при здравна каса вноската през цялото време е 8 процента през 2010 г. Но през януари месец постъпват осигуровки, които са по доходи от декември месец, които са на 6 процента. Това е било миналата година и заради това отчитаме този ръст тази година. Тоест миналата година януари месец са били значително по-ниски приходите. защото когато се промени ставката от 6 на 8 процента, януарските приходи през 2009 г. бяха по-ниски. Това е една част от ръста, който се отчита при здравната каса. Другата част е значителното установяване на здравни права, където постъпиха доста пари тази година спрямо предходната година. За тази година са еднократни приходи спрямо миналата година. Знаете тази година се промени, че за три години назад трябва да са платили вноските. Преди беше по-кратък срока и това фактически вдигна доста сумите, които са за възстановяване на правата.
РОСЕН ИВАНОВ: Само да допълня. Първо няма пълно съвпадение на кръга лица, които подлежат на задължително осигуряване за пенсия и тези, които подлежат на задължително здравно осигуряване. Всички много добре го знаете предполагам. Всички сте задължени да се осигуряват здравно, включително непълнолетните деца, пенсионерите и т.н. без значение, че вноската е за сметка на държавния бюджет, на безработните лица и лица, които нямат никакви доходи в крайна сметка трябва да внасят тези минимални 16,70, за да имат здравно осигурителни права. Голяма част от тези лица е възможно да не дължат вноски за ДОО, поради това че нямат доходи, не работят, не упражняват трудова дейност и прочее.
И един много съществен фактор, който според нас изигра роля за по-добрата събираемост на здравните осигуровки, освен самото увеличаване на периода, през който трябва да се поддържат осигуровки, за да не се загуби здравен статус. Това е улесненото изпълнение срещу лицата, които не изпълняват своите задължения към държавата. Въведе се нова декларация, която позволява ново по-ускорено провеждане на изпълнение срещу лица, които не изпълняват своите задължения за здравни осигуровки. Това също играе положителна роля и резултатите се виждат от изпълнението.
Благодаря.
ИВАН КОЛЕВ: Имам два въпроса. Първият ми въпрос е няколко пъти споменах така наречената 13-та заплата, къде точно се раздава, в кои сектори – държавен, частен. Къде се намира тази 13-та заплата.
И вторият ми въпрос. Напоследък сме свидетели на определени данъчни акции, които са добре популяризирани в медиите. Доколко е волята на НАП те да продължат целогодишно. И доколко е волята на НАП, специално за летните сектори. Знаем много години досега всички акции се извършват в края на сезона, когато всичко вече е приключило. Имаме ли нагласа, същите тези проверки, същата тази усърдност да започне примерно май месец.
ВЪПРОС: Само допълващ въпрос към г-н Колев. Аз исках да питам, дали има информация вече в цифрово изражение, резултата от акциите, които се проведоха по морето. Да знаем дали има някакъв ефект от тях. И второ, дали има информация, колко от общините си раздадоха 13-та заплата за 2009 г.?
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Според нашите анализи 13-та заплата главно се раздава в частния сектор, специално за общините може да направим такава справка с регистрите, с които разполагаме да ви бъде предоставена допълнителна информация.
По отношение на волята на НАП затова да се бори с данъчните измами като цяло, тя е видна и е реална. Преди малко споменах, пресечени злоупотреби с ДДС за по-малко от шест месеца за над 1 млр. лв. Има един ефект, който дезорганизира така наречената ДДС мафия. И по един или друг начин те не могат да точат от бюджета директно или да свиват така наречените реални вноски на реалните фирми.
По отношение на летните акциии. За нас не е важно да стоим шест месеца на морето и да харчим пари на данъкоплатеца. За нас е важно един месец като застанем там и засечем, че определени фирми или определени обекти укриват реално обороти, то е достатъчно основание за нас да направим така нареченото облагане по особени случаи или облагане по аналог. Тоест, ние определяме основата такава каквато ние смятаме, че реално е била. Затова тази година бяха концентрирани проверки само за един месец и то основните проверки бяха върху 20 от най-оборотните заведения по морето за които се знае, че правят оборот от порядъка над 20 000 лв. на вечер, за да има смисъл високо квалифицирани кадри като инспекторите от НАП да стоят там и да засекат оборот.
В резултат на това нещо тези 20 заведения сме засекли вече над 4 млн., така наречения сенчест оборот, който ще има директно изражение за този месец върху ДДС, защото аз съм го дал на звеното за борба с данъчните измами да ги наблюдават в момента, да не би стопят тази вноска с кухите фирми, които са ни добре известни.
Истинското цифрово изражение ще бъде след като бъдат възложени тези ревизии по аналог и след като бъдат върнати за годините назад и начислени съответните данъци и лихви. Така че към момента общото изражение на това, което вие попитахте няма как да го дадем, но със сигурност ще бъде в десетки милиони левове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Стефанов, вие не правите за първи път такива акции. Всяка година се правят подобни акции, така че имате представа от предходни години какъв е ефекта.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Не е точно така. Предишните години се правиха едни проверки по морето, да не кажа разпилени. Тръгваха данъчните инспектори и от сергийка на сергийка, от заведение на заведение и съставяха актове за нарушения затова, че някой не е издал касова бележка. Голяма работа като не е издал касова бележка и са му съставили акт за нарушение от 200 лв. Сега подходът е съвсем друг. Ние не пуснахме нашите инспектори да ходят на всяка сергийка, а ги концентрирахме в големите увеселителни заведения, където знаем, че наистина се укриват, както се вижда милиони левове оборот. Съответно да ги обложим, съответно да бъдат предадени на прокуратурата. Имахме среща с главния прокурор. Да си понесат цялата санкция и да бъдат популяризирани и това е един вид превантивен контрол.
Аз снощи се прибрах късно от среща на върха на приходните администрации и темата беше точно това – мерки с които да бъде стопявана данъчната грешка. Тоест потенциално това, което може да влезе в хазната и това, което влиза и никой не разчита на ефективни ревизионни действия, защото това е най-скъпата част. Напротив там се разчита на насърчаването на доброволното плащане. Разяснителни кампании, анализи в сектори в браншове и т.н. И една много малка част подобни проверки и ревизии, които да бъдат докарани докрай и добре популяризирани и да послужат като превенция за останалите.
ИВАН КОСТОВ: Първо, аз искам да благодаря и на двете администрации за добрия начин по който беше разработена и поднесена информацията. Особено тези по-нагледни и подходящи за изложение средства. Аз няма да задам въпрос към г-н Красимир Стефанов от типа на този, който зададох на г-н Ваньо Танов, защото ще оценя по-интелигентния и по-открит начин по който беше поднесена прогнозата на Националната агенция за приходите, без заричания и вричания. Казахте при какви допускания, какво може да се очаква.
За да се допълни цялата картина г-жо председател искам да благодаря на колектива от Националната агенция за приходи. Но искам да проявя интерес и да гарантираните, че следващия път ще изслушаме как върви събирането на приходите от местните данъци и такси, тоест, общинските бюджети. Ако е възможно да се направи някаква приблизителна оценка. И да чуем Националната здравно осигурителна каса, евентуално министъра на здравеопазването и прогнозата на самия Национално осигурителен институт. Защото се вижда, че там е голямата дупка от несъбрани приходи. Тук няма да питаме защо не е актуализиран този бюджет и т.н. Защо е допуснато това. Но това е друг въпрос. Да зададем тези въпроси там и да попитаме най-важното нещо. надявам се и министъра на финансите да бъде. Има ли възможности бюджета да покрие тези извънредни дефицити, ако те се проявят така както се очакват.
И много важния въпрос към който се надявам Комисията да прояви интерес. Може би на съвместно заседание, позволявам си тук да направя едно предложение като не съм сигурен как ще реагирате, но едно съвместно заседание с Комисията по здравеопазване да се чуе каква ще бъде съдбата и какво е реалното състояние на неразплатените средства към доставчиците на болниците, които по текуща информация излиза, че са около 360 млн. Една част от тях просрочени, една част отиват към държавата, една част отиват към общините от тези задължения? Каква ще е съдбата? Как ще се отчетат в края на годината тези просрочени и неизпълнени или изобщо поръчани, но неразплатени доставки. Това ще създаде цялостната картина и се надявам, че ще погледнете сериозно на тези предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще си позволя все пак да попитам, понеже най-обезпокояващо от тази информация беше очакваното неизпълнение на вноските за общественото осигуряване около 220 млн. лв. Правили ли сте анализ и какви са резервите там до края на годината тази цифра от 220 млн. лв. да бъде стопена. И каква е разликата между декларираните осигурителни вноски и внесените такива. Тоест има ли сериозно неплащане на тези вноски, които доброволно са декларирани? Но по една или друга причина не са внасяни и каква е там разликата?
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Това което аз мога да кажа, че това е една много динамична величина. Не се забелязва някакво сериозно просрочие на някаква главница, която да не се събира. Това което се декларира обикновено от фирмите, дори с известно закъснение поради липса на финансови средства, тези суми се събират.
А по отношение на това какви са резервите. Аз лично съм възложил. В момента има национално съвещание в сградата на НАП е възложено на новия ресор събиране. Наистина да се насочат особено вниманието върху осигурителните вноски, да се правят съответните засечки между отделните декларации 1, 6 и т.н. , където едни подават уведомление за трудови договори, другите декларират заплати и т.н. И там където има разминаване на база на тази информация нашите колеги да си насочат вниманието. Уверявам ви г-жо председател, че Националната агенция за приходи полага неимоверни усилия затова да си събере приходите в условията в които се намираме в момента. И цифрите го показват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Другите колеги имате ли въпроси?
АСЕН АГОВ: Аз искам да се присъединя към оценката за впечатляващото представяне на НАП и на Агенция “Митници”, макар и с по друг маниер. Благодаря ви за всичко това, което представихте тук.
Господин Горанов, аз не знам защо г-н Костов реши да поставя въпроса другаде, но аз се интересувам от гледна точка на бюджетната прогноза. Тези 360 млн. са проблем. Несъмнено са проблем, защото това са задължения. Като сложим и пенсионните задължения, как виждате вие в крайна сметка бюджетната прогноза. Ще я оставим ли в рамките на дефицита, който е заложен от 3,6 или е необходимо да се скача нагоре, надолу. Въобще как го виждате това нещо.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Разбирам вашия въпрос по отношение на 2010 г., тъй като ангажиментите ни за свиване, който сме поели и е намерил место в нашите прогнози е за 2011 г. за допълнително ограничаване на дефицита. Това което цитирахте вие 3,6 всъщност това, което сме коментирали с Европейската комисия е на начислена основа оценка за 3,8. На касова основа изпълнението с което се прие актуализираната консолидирана фискална програма беше за минус 4,8 или около 1 процент разлика между касовата и начислената основа. Всички оценки в приходната част дават основание да мислим, че няма да се налага, аз го казах в анонса, дават основание да се смята, че няма нито едно от двете числа, които цитирахме 3,8 и 4,8 ще бъдат постигнати като критерий. Засега такива са оценките. Виждате, че колегите в двете приходните агенции дават резултатите си близки до актуализираната прогноза с някои вътрешни компенсирани изменения в отделни показатели.
Що касае бюджета на държавното обществено осигуряване още на етапа на актуализация на консолидираната фискална програма в частност на Закона за държавния бюджет ние разполагахме с тези оценки и в същност те не са новина за нас. Само че мерките в разходната част с измененията в Кодекса за социално осигуряване правят нетния дефицит, ако мога така да го кажа, някъде около 40 – 50 млн., а не тези 220, които се чуват. Тоест ние имаме неизпълнение на приходите в определен размер. Имаме и не малък по размер икономия в разхода свързана с промяната в областта на изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, поради общо заболяване. Говорим за дните през които това е ангажимент на работодателя или с които се изплащат в намален размер. Знаете за отлагане на някои мерки свързани с индивидуалните пенсии. Всичко това е намерило место като оценка и като анализ още в актуализираните оценки, които внесохме в измененията в Закона за държавния бюджет. В този смисъл мога да смятам, че заложените като разчет оценки за консолидиран дефицит, консолидиран резултат на касова основа от около минус 4 и 8 на сто и консолидираните оценки на начислена основа от около дефицит в порядъка на 3,8 на сто, все още са реалистични т.е прогнозите сами се потвърждават и могат да бъдат постигнати без определени рискове.
ИВАН КОЛЕВ: Вчера мисля, че по медиите излезе една информация за инициатива на НАП за две нови законодателни промени, които съответно не са влезнали още в Комисия и не са факт. Това са за разплащанията в брой над определена сума и заплащане на заплатите само по банков път. В тази връзка това естествено цели директно удар по така наречената сива икономика. Съвсем грубо имате ли някакви очаквания какво би довело това специално за вноските по данъчно осигуряване. Съвсем грубо по параметри, над 5 над 10 над 100 млн. имаме ли някакви очаквания в това отношение.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз в момента с цифри няма да се ангажирам. Това което предложи НАП е един пакет от мерки за ограничаване на сивата икономика. Като се започне най вече от разплащанията в брой да бъдат ограничени, както и разплащанията на заплатите само по банков път. Между другото пак ще си позволя да кажа, че двудневната среща на Г 27 на приходните администрации на върха се оказа, че България е едно изключение от целия Европейски съюз по отношение на това, че няма праг над който фирмите да се разплащат само по банков път и заплатите да се изплащат само по безкасов път. Всички сме на ясно и сме ходили по другите държави. Ако някъде извадиш повече от 500 евро, всички служби ще “скочат” и ще имаш големи проблеми.
Другото което сме предложил е достъп до банковата информация. Пак на тази среща установих, че България е единствената държава в Европейския съюз в която приходната агенция няма достъп до банковите сметки на Дружествата и на физическите лица, които контролира. А ние говорим за достъп до кредитните досиета. Даже нещо повече ще ви кажа, че половината от страните имат директен достъп до банковите сметки на дружества и на лицата и най вече за физическите лица. Поне 10 от държавите в Европейския съюз попълват предварително данъчната ви декларация и ви я изпращат по електронен път, тъй като имат достъп до всички възможни регистри, включително и до банковите сметки. И тъй като е регламентирано, че нямаш право да получаваш суми в кеш т.е. с една доза на сигурност над 90 процента прогнозират, попълват декларацията и ви и я изпращат. И вие имате само право да допълвате, а нямате право да намалявате. Така че по отношение на осигурителните вноски за които вие говорите, по-важната според нас промяна в законодателството, което предлагаме е да има възможност да правим ревизии по аналог. Тоест, когато влезем в една фирма и установим, че фирмата изплаща суми под масата, ние може да направим така, че да обложим разликата по данък общ доход. Но в момента няма законодателна възможност да обложим разликата за осигурителните вноски. Така че към момента аз няма да се ангажирам с цифри, но със сигурност когато ограничим кеша и имаме достатъчно механизми за контрол, със сигурност според мен сивия сектор в тази област ще бъде изсветлен над 50 процента.
ИВАН КОЛЕВ: Само искам да допълня, облагане по аналог, защото исках преди това да задам този въпрос. Има ли досега съдебна практика в това отношение, извършват ли се такива действия?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Няма законодателна възможност в момента, така че няма как да има съдебна практика. Когато бъде въведена тогава ще видим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На практика за облагането по аналог на данъци.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз знам че ще има изкушения вероятно и по другите теми, но всички тези пакети от законодателни изменения предстоят да бъдат внесени от страна на правителството. Това за което говорим даже е прието на заседанието вчера. Така че съвсем скоро в същия формат ще имаме възможност да коментираме детайлите на тези законодателни промени и да допълваме с нюанси, ако това е необходимо, разбира се в хода на парламентарната процедура.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други въпроси? Няма.
Още един път ми позволете да благодаря на г-н Стефанов и на екипа му, на г-н Горанов. И предполагам, че като приключи деветмесечието ще ги поканим отново за да ни направят подобна презентация и да отговорят на нашите въпроси. а дотогава сигурно ще се виждаме по данъчните закони.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 17.10 часа /