П Р О Т О К О Л

№ 25

---

На 28 октомври 2010 г., /четвъртък/ от 14.30 часа в зала «Изток» на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазването.

Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14.40 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, след проверка на кворума на четирите комисии установихме, че всяка от тях има кворум. Позволете ми да открия съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазването.
Заповядайте г-н Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо председател, аз приветствам всички народни представители и гости на това безпрецедентно стълпотворение на народни представители, комисии и бюджети на едно заседание. Не знам каква е целта на подобно мероприятие, но очевидно резултата ще бъде, че нито един от предложените бюджети няма да бъде разгледан, така както би следвало да бъде разгледан. Някои от тях няма и как да бъдат разгледани, защото те още не са готови и не са внесени в истинския им вид в Народното събрание.
Предлагам, така както и вчера обсъдихме в Комисията по икономическа политика, енергетиката и туризъм да бъде разделено днешното заседание. Да бъде проведено така, както се провежда досега. Така че в едно заседание да се обсъдят икономическите, макроикономическите параметри, финансовата политика, т.е да бъде проведено отделно заседание на Комисията по бюджет и финанси, икономическа политика, енергетика и туризъм и отделно заседание да обсъди проблемите на социалната политика и на здравеопазването. Така както винаги досега се е правило. Още повече, че през тази година хаос особено с последните два бюджета, не че първия не е функция на тях, но с последните два бюджета продължава и в момента. И предлагам, моето предложение да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Овчаров. Уважаеми г-н Овчаров, наистина такова съвместно заседание се прави за първи път. Но съгласно изискванията на Закона за бюджетите на Здравната каса и бюджета на социалното осигуряване, те се разглеждат едновременно със Закона за държавния бюджет. В тази връзка имахме критики отправени от вас предходни бюджети, така че нашето съвместно заседание е именно с цел да изясним проблемите по всеки един от бюджетите, така че те наистина да могат да се разгледат едновременно, тъй като много добре знаете, че те са свързани. А колкото до това, че няма да могат да бъдат обсъдени спокойно, смятам, че всеки който желае думата ще я получи и ще има възможност да се изкаже. Така че подлагам на гласуване за Бюджетна комисия процедурното предложение на г-н Румен Овчаров за разделяне на днешното съвместно заседание.
Който е за това процедурно предложение от Бюджетна комисия, моля да гласува.
Гласували 4 “за”
Против? 16 против .
Въздържали се? Трима въздържали се.
Предложението на г-н Овчаров се отхвърля.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване на вниманието на Комисията по здравеопазване процедурното предложение на г-н Овчаров за разделяне на разискванията и разглеждане на бюджетите на две отделни заседания.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров, вие като член на Бюджетната комисия правите предложение във връзка със съвместното заседание на Бюджетната комисия?
РУМЕН ОВЧАРОВ: На всички.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Моля, който е за предложението на г-н Овчаров от Комисията по здравеопазване, да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Против 10.
Въздържали се? Няма въздържали се.
Предложението не се приема.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: От Комисията по труда и социална политика, който е за предложението на г-н Овчаров, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Против 8.
Въздържали се? Един въздържал се.
Предложението не се приема.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля, колегите от Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм, който подкрепя направеното предложение от г-н Овчаров, да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Против 10.
Въздържали се? Един въздържал се.
Предложението не се приема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Процедура ли имате г-жо Манолова? Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема г-жо председателстваща заседанието на четирите комисии, моят въпрос към вас е как следва да процедираме при разглеждането на трите бюджета едновременно, след като всяка една от комисиите, които присъстват в тази зала има различни ангажименти. Всички имат за ангажимент да разгледат Републиканския бюджет, но всяка една в контекста на предмета на своята дейност. Аз например като член на Социалната комисия очаквам тук да се разгледа по-специално бюджета на Министерство на труда и социалната политика, което е и стандартната практика. Освен това Комисията по икономика и енергетика естествено няма за ангажимент да разглежда бюджета на Националната здравно-осигурителна каса и на бюджета на държавното обществено осигуряване. Социалната комисия е с приоритет този бюджет, но не и бюджета на Националната здравно- осигурителна каса. А Комисията по бюджет и финанси и трите законопроекта, но с различен акцент. Как мислите да построите днешното заседание, така че всеки един от членовете на всяка една от тези четири комисии пълноценно да може да участва в дебат, който касае различен предмет. И в крайна сметка, каква ще бъде ефективността от това сборище?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли процедура г-жо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА: Как мислите да дадете възможност на всеки един от присъстващите да се включи в обсъждането.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заседанието не е започнало. Не сме гласували дневния ред. Имате възможност само за процедура, но такава от вас не беше отправена. Всички ще имат възможност да се изкажат и да вземат отношение в онази част на бюджетите, които касаят неговата комисия. На никой няма да бъде отказана такава възможност или да му бъде ограничена тази възможност.
Благодаря.

Предлагам на Комисията по бюджет и финанси дневния ред за днешното заседание.

Д н е в е н р е д

Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. – първо гласуване.
Представяне и обсъждане на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г., № 002-01-95, внесен от Министерски съвет на 21.10.2010 г. – първо гласуване
Представяне и обсъждане на законопроект за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса за 2011 г., № 002-01-96, внесен от Министерски съвет на 22.10.2010 г. – първо гласуване
Предложения за допълнения в дневния ред? Няма.
Който е съгласен от Бюджетна комисия така предложения дневен ред, моля да гласува за. Гласували 17 за.
Против? Няма.
Въздържали се? Въздържали се 6.
Дневният ред е приет. Благодаря.

ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Към колегите от Комисията по здравеопазване. Предлагам следния проект на дневен ред.
1.Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г. № 002-01-83 внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2010 г. първо гласуване.
2.Законопроект за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса за 2011 г. № 002-01-96 внесен от Министерски съвет на 22 октомври 2010 г. – първо гласуване.
Моля, който е за, да гласува.
Десет гласа “за”.
Против? Няма.
Въздържали се? Шест въздържали се.
Предложението за дневен ред е прието.

ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Дневен ред на Комисията по труда и социална политика.
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г. № 002-01-83 внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. № 002-01-95 внесен от Министерски съвет на 21 октомври 2010 г.
3. Разни.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 4.
Предложението за дневен ред е прието.

МАРТИН ДИМИТРОВ: Към колегите от Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм с предложение за дневен ред като единствена точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г. внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2010 г. за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се дневния ред.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, преминаваме по дневния ред на заседанието.
Гости на нашето съвместно заседание са:
Министъра на финансите – г-н Симеон Дянков.
Министъра на икономиката енергетиката и туризма г-н Трайчо Трайков
Министъра на труда и социалната политика г-н Тотю Младенов
Министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов
Директора на Националната здравно-осигурителна каса госпожа Нели Нешева.
НОИ – г-жа Христина Митрева
При нас е председателят на Българска народна банка г-н Иван Искров
Господин Стоян Мавродиев
Зам. министър Владислав Горанов
Г-н Иван Колев – Висш съдебен съвет
Националното сдружение на общините и изпълнителен директор г-жа Чавдарова, както и много други гости на нашето заседание.
Давам думата на министъра на финансите за представяне на законопроекта за бюджета на Република България за 2011 г.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги,
Представям на вашето внимание за обсъждане проекта на закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г. През следващата година правителството се ангажира да провежда дисциплинирана бюджетна политика. Фокусът ни отново е върху контрола на разходите и размера на бюджетния дефицит и свързаните с това структурни реформи. Рамката на бюджет 2011 г. е изготвена при очаквания за икономически ръст от 0,7% още през настоящата година и прогнозен ръст от 3,6% през 2011 г. Очакваме основен двигател на икономическата активност през следващата година да бъде външния сектор. Освен прогнозите за умерен растеж на износа очакваме и възстановяване на потреблението на домакинствата, което отбелязва съществен спад в края на 2009 и началото на 2010 г.
Основната фискална цел, която правителството си поставя с бюджета за следващата година е връщането на бюджетния дефицит в 3 процентовата рамка на пакта за стабилност на Европейския съюз. С бюджет 2011 г. планираният дефицит по консолидираната фискална програма е в размер на 1 млр. 963 млн. лв. или 2,5% от прогнозирания брутен вътрешен продукт. Така заложената фискална цел предвижда да бъде постигната при по-добро изпълнение на приходите, повлияна от икономическото възстановяване и стегнатата политика по отношение на разходите.
През 2011 г. планираните приходи по консолидираната фискална програма се предвижда да бъдат 33,5% от брутния вътрешен продукт. Сравнено с 2010 г. делът на приходите в реалното преразпределение през бюджета ще бъде ограничен с 0,8% от брутния вътрешен продукт.
В проектобюджет 2011 г. правителството запазва данъчните ставки при преките данъци, които са на най-ниското ниво в страните от Европейския съюз. В съответствие със задълженията ни за постигане на минималните европейски нива продължаваме процеса на последователно прехвърляне на тежестта към косвените данъци чрез промяна на някои акцизни ставки от началото на следващата година. Не намаляваме заплати. данъчното бреме върху домакинствата и бизнеса е най-ниското в целия Европейски съюз. А според последния доклад на международните анализатори от Кейпи ем джи Българи е и сред десетте страни с най-ниска данъчна тежест върху домакинствата в целия свят.
Предизвикателство пред нас остава повишаването на събираемостта на данъците чрез мерки от страна на приходните администрации. През 2011 г. планираме публичните разходи да бъдат свити до 35,5% от брутния вътрешен продукт, с което намаляваме преразпределителната роля на държавата и оставаме повече свободен ресурс в бизнеса и хората. Това е най-ниското преразпределително ниво от началото на преходния период в България и е израз на волята на правителството да предприеме мерки за фискална консолидация, които водят до позитивно въздействие върху растежа и плавно намаляване на консолидираните разходи.
При финансовото осигуряване на бюджетните системи за 2011 г. социалния сектор остава с най-голям дял в общите разходи и достига 36,1 % от тях или 12,6% от брутния вътрешен продукт. Осигурени са и средствата за провеждане на политика по намаляване на безработицата, съхраняване и поддържане на работната сила. С разпоредба в законопроекта за държавния бюджет за 2011 г. предлагаме засилване на контрола при поемането на ангажименти за разходи. Така Министерския съвет ще може да определя и актуализира лимити за държавните органи, министерствата и ведомствата за сключване на договори. В допълнение е предложено да бъдат утвърдени допустими максимални размери на задълженията към доставчици на разпоредителите с бюджетни кредити към края на 2011 г. и така да се намалят рисковете от влошаване на бюджетното салдо.
Правителството твърдо отстоява позицията за запазване на валутния борд в страната съпроводено от усилия за стриктно спазване на мастрихтските критерии. Тези цели предопределят нарастващото значение на емисионната политика, като един от основните инструменти за управление на държавния дълг и за подкрепа на провежданата фискална политика.
Дълговата политика и през следващата година ще бъде с основен акцент върху развитие на местни пазар на ДЦК. Политиката по управление на държавния дълг е насочена към осигуряване на необходимите източници за финансиране на държавния бюджет и рефинансиране на дълга в обръщение, при минимална възможна цена и оптимална степен на риск.
В резултат на проведените дискусии със социалните партньори правителството взе решение за увеличаване на осигурителните вноски за фонд “Пенсии” с 1,8 % през 2011 г. При положение, че предложеното се подкрепи и от народните представители то ще намери отражение в Закона за държавния бюджет за 2011 г. между първо и второ гласуване на законопроекта. В намаление на трансферите от Републиканския бюджет към държавното обществено осигуряване, както и в увеличение на разходите за здравеопазване. Мярката е неутрална по отношение дефицита по консолидираната фискална програма, като в същото време ще доведе до подобряване на салдото по Републиканския бюджет.
Уважаеми дами и господа народни представители, бюджет 2011 г. е бюджет на стабилността. Правителството потвърждава поетите ангажименти за стабилност на публичните финанси на държавата. Запазваме размера на преките данъци и така осигуряваме най-ниското ниво на натоварване на домакинствата и бизнеса в целия Европейски съюз. Не намаляваме заплати и пенсии. Свеждаме преразпределителната роля на държавата до 35,5% от брутния вътрешен продукт. Най-ниското ниво в преходния период на Република България.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н министър. Давам думата на г-жа Нели Нешева да ни представи бюджета на Здравната каса. Процедура ли искате?
МАЯ МАНОЛОВА: Едновременно ли ще обсъждаме трите бюджета?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не виждам нищо лошо в това, защото те са взаимосвързани. Нека да направят представяния колегите и след това ще имате думата кой по който бюджет има интереси.
МАЯ МАНОЛОВА: Това не е сериозно като подход. Дневният ред на НЗОК не касае социалната комисия и не касае Комисията по икономика и енергетика. Каква е логиката членовете на Комисията по енергетика да слушат бюджета на НЗОК? А примерно ние от Социалната комисия да не можем да си изкажем по бюджета в частта, която касае Министерство на социалната политика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви г-жо Манолова. Госпожо Нешева имате думата.
НЕЛИ НЕШЕВА: Благодаря. Проектът на бюджет на Националната здравно-осигурителна каса за 2011 г. е съставен в съответствие с възможностите на бюджетната макрорамка в условията на финансова и икономическа криза. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси да се запази постигнатото равнище на здравно-осигурителни услуги в страната и проектът е изготвен при следните допускания.
В частта на приходите при допускане на здравно-осигурителна вноска в размер 8 на сто при население в общата статистика 7,6 млн. души, реално внасящи здравно-осигурителните вноски през последните години около 6,6 млн. души или здравно неосигурени лица са около 1 млн. души. Внасянето на вноска от работодателя осигурител и работник осигурен за 2011 г. в съотношение 60:40 минимален размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица за 2011 г. 420 лв. За лицата до 18 годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно до завършване на средното образование осигурителната вноска е 4 на сто от минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица.
За не данъчни приходи от доходи и собственост, глоби, санкции и наказателни лихви и други не данъчни приходи, прогнозата е изготвена на база средно годишния темп на събираемост за предходните бюджетни периоди. Получените трансфери от Министерство на здравеопазването за финансиране на разходите за акушерска помощ по чл.82 ал.1 т.2 от Закона за здравето и за заплащане на сумите по чл.37 ал.5 от Закона за здравното осигуряване.
В частта за разходите бюджетът е съставен при увеличаване на разходите за здравно-осигурителни плащания спрямо закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. за извънболнична медицинска помощ, дентална помощ и болнична медицинска помощ. Предвижда се и увеличение на бюджета на здравно-осигурителни плащания за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни, за специални медицински цели във връзка с поет ангажимент за разплащане на лекарствени продукти за редки заболявания, имуносупресори за пациенти след трансплантация и хормоноподдържаща терапия за пациенти със злокачествени заболявания.
Отделните видове здравно-осигурителни плащания са изчислени при сегашните стойности на медицинските услуги и дентални дейности. Следва да се отбележи, че съгласно изискванията на Закона за здравното осигуряване, обема и цените на медицинските дейности се договарят в обхвата на НРД. През 2011 г. се предвиждат средства за трансфер към Министерство на здравеопазването за заплащане на дейности по диагностика и лечение на злокачествени заболявания и на болни с бъбречна недостатъчност, на диализно лечение, включително осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, както и други медицински дейности, които през 2010 г. са финансирани чрез бюджета на Министерство на здравеопазването и чрез делегираните от държавата дейности през бюджета на общините. Дейностите ще се заплащат по ред и методика определени от министъра на здравеопазването. Лекарствените продукти и медицинските изделия ще се осигуряват по досегашния ред.
Увеличава се нивото на административните разходи и разходите за придобиване на нефинансови активи. Увеличава се 7,3 на сто за издръжка на административни дейности и се дължи на предвиждания на финансов ресурс за провеждане на обучителни програми за повишаване на административния капацитет на служителите от системата на НЗОК и договорните партньори. Увеличаването на параграфа се дължи и на предвидени средства в инвестиционната програма на НЗОК за придобиване на нефинансови активи необходими за развитие на пациентско здравно досие, усъвършенстване на системата за електронно отчитане на медицинска помощ за купуване на класификационна система и внедряване на диагностично свързани групи по етапно от края на 2011 г., като механизъм за финансиране на лечебните заведения за болнична помощ.
Резервът за непредвидени и неотложни разходи ще бъде в размер на 10 на сто от здравно-осигурителните приходи след приемане на промени в закона за здравното осигуряване.
Трансфер към Националната агенция за приходи по чл.24 т.6 от ЗЗО представлява такса за обслужване събирането на здравно-осигурителни вноски от националните агенции за приходите.
Очакванията през 2011 г. е бюджетът на Националната здравно осигурителна каса да бъде с балансирано бюджетно салдо. Проектът за закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2011 е съобразен със становището на министъра на здравеопазването във връзка с чл.19 ал.7 т.3 от Закона за здравното осигуряване с изх. № 09-00121 от 20.10.2010 г. и решение на Надзорния съвет на НЗОК също от 20.10.2010 г.
Рисковете за бюджет през 2011 г. при тези параметри са в следните направления.
Неизпълнение на приходната част събираемостта на здравно-осигурителните вноски се влияе от социално-икономическите фактори като равнище на безработица, среден размер на осигурителния доход за наетите по трудови правоотношения, тенденция за броя на здравно-неосигурените лица.
Неуточнен е все още плана за необходимите промени в системата на здравеопазване към момента и невъзможност за финансова оценка на необходимите стъпки, динамично променящата се нормативна база и невъзможност за оценка към момента как тя ще се отрази на договорния процес и на бъдещия брой договорни партньори за болнична и извън болнична медицинска помощ. Тези рискове се имат предвид.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря д-р Нешева.
Госпожа Христина Митрева имате думата.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря. Уважаеми госпожи и господа председатели на комисиите, уважаеми народни представители, заложените политики в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. са: увеличава се размера на вноската за фонд “Пенсии” за държавното обществено осигуряване с 1,8 на сто от 1 януари 2011 г. Това води до ефекта в приходите 373 млн. повече приходи. Вноската за фонд “Гарантирани вземания” на работниците и служителите става нулева за периода 2011 – 2013 г., тоест от 0,1 на нула за 2011 г. Ефектът е 12 млн. лв. по-малко в приходите.
Договарят се осигурителни прагове по икономически дейности, основни квалификационни групи професии. Увеличението на минималните осигурителни прагове е с 5,6 на сто спрямо 2010 г. Това води до допълнителен ефект 110 млн лв. в приходите. Въвежда се диференциран минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2009 г. в размери съответно 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв. по скала определена в чл.8 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г., а за земеделските производители и тютюнопроизводители 240 лв.
Участието на държавата с трансфер във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване възлиза на 2 млр. 480 млн. лв. в 2011 г., като в тези трансфери са включени и за самоосигуряващите се лица. В областта на разходите са заложени следните политики:
Удължава се с още една година въведения с антикризисните мерки нов режим на изплащане на паричните обезщетени за временна неработоспособност. Първите три дни от настъпване на неработоспособността се изплащат за сметка на осигурителя в размер на 70 на сто, а от четвъртия ден на държавното обществено осигуряване.
Намалява се срока на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност след прекратяване на осигуряването от 75 на 30 дни. Отменя се максималния размер на обезщетението за безработица вече като трайна уредба, защото беше записано като преходна. Отменя се максималния размер на обезщетението за безработица и се изчислява на база 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на дохода и настъпване на риска.
Общият ефект от прилагането на тези мерки в Закона за държавното обществено осигуряване е както казах в частта на краткосрочните обезщетения върху разходната част е намаление на разходите с 15 млн. и половина. Трябва само да кажа, че специално в обезщетенията за безработица има нарастване с около 29% спрямо 2010 г. Но това не се дължи на по-големия брой безработни лица. Те ще са около 111 000 с право на обезщетение, а на много по-високия размер на паричното обезщетение за безработица. Вече е с около 40% по-висок след 1 юли, след като падна тавана.
Като краен резултат дефицита на държавното обществено осигуряване за 2011 г. е 1 млр. 390 млн. лв., а за 2010 г. този дефицит е 2 млр. 61 млн. лв. Тоест има намаление с около 600 млн. лв.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Давам думата на г-н Трайков да представи бюджета на Министерство на икономиката.
ТРАЙКО ТРАЙКОВ: Благодаря. Уважаеми госпожи и господин председатели на комисии, уважаеми дами и господа народни представители,
Политиките на Министерството са три: Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособно, устойчиво развитие на туризма и ефективно външно икономическо сътрудничество и устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие. Те се основават на принципите споменати и в наименованията им, което кореспондира със стратегическите цели на националния план за развитие, правителствената програма, програмата за по-добро регулиране 2010 – 2013 г. и средносрочната фискална рамка. Ще бъдат изпълнявани с помощта на редица мерки, кореспондиращи с повишаването на потенциала за икономически растеж, подобряване на експортния потенциал, устойчиво развитие на туризма и създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика.
Важни аспекти на политиките на Министерството ще бъдат повишаване на конкурентоспособността на икономиката, формиране назначим сектор на конкурентоспособни малки и средни предприятия, стимулиране на инвестиционната активност и ускорен ръст на износа. Включително създаване на благоприятна бизнес среда и насърчаване на инвестициите в технологични и иновативни производства. Развитие на публично-частното партньорство. Стимулиране на конкуренцията при запазване на обществения интерес. Изграждане на икономика на знанието както и ефективно развитие на енергийния сектор.
Развитието на енергетиката ще бъде съобразено с постановките одобрени на европейско ниво и представляващи пакет от интегрирани мерки за създаване по същество на нова обща, енергийна политика за Европа насочена към преориентиране на икономиката към ефективно използване на енергии от ниско въглеродни източници. Развитието на сектора на туризма ще цели утвърждаването му като ключов за икономиката на страната отрасъл, който да допринесе значително за подобряването на състоянието на платежния баланс и ръста на БВП.
Мисията на Министерството включва още устойчиво целогодишно развитие на туризма чрез реализиране на действителен ангажимент за развитие на туристическия продукт, повишаване на неговото качество и конкурентоспособност, както и диверсификация на националния туристически продукт и активизиране развитието на специализираните видове туризъм. Министерството разработва и провежда държавната политика за защита на потребителите и за надзор на пазара, анализира развитието на политиката за защита на потребителите на европейско ниво, разработва съответстващи мерки за защита на потребителите и координира изпълнението им при провеждане на секторните политики на национално ниво.
Основните параметри по бюджета на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за 2011 г. са заложени както следва:
Приходи от 156 млн. 355 700 лв.
Разходи от 82 млн. 771 200 лв.
Приходите и доходи от собственост са в размер на 87 млн. 935 000 лв., В това число основна част от тях в размер на 80 млн. 444000 лв. се предвижда да постъпя по реда на наредбите за реда за установяване събиране, разходване и контрол на средствата и за размера на дължимите вноски във фонд извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и фонд “Радиоактивни отпадъци”.
Приходите от държавни такси са предвидени в размер на 11 млн. 992 100 лв., които се събират по тарифа за таксите, които се събират от Българския институт по метеорология, тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор. Тарифа за таксите, които се събират от ПВ, тарифа за таксите, които се събират по Закона за туризма, тарифата за таксите, които се събират за системата на МИЕТ по Закона за държавните такси и други.
Приходите от глоби, санкции и наказателни лихви по Закона за защита на потребителите, Закона за туризма, Закона за стоковите борси и тържищата, Закона за техническите изисквания към продуктите, Закона за измерванията, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели и други са заложени в размер на 3 млн. 900 000 лв. Заложените по проекта на бюджет други неданъчни приходи са размер на 36 000 лв. Приходите от концесии са заложени в размер на 52 млн. 492 600 лв.
Разходи. 82 млн. 771 000 лв. обезпечават дейността на Централното управление на Министерството и на 12-те второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. От тях ведомствени разходи са 60 млн. 444 000 и административни разходи 22 млн. 327000 лв. Към ведомствените разходи са включват планираните средства за заплати и възнаграждения на персонала в размер на 25 млн. 794 000 лв., приспадащите се осигурителни вноски към тях 6 млн. 530 000 лв., разходите за издръжка в размер на 26 млн. 187000 лв. Разходите за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности в размер на 1 млн. 378 000. и капиталовите разходи в размер на 555 000 лв.
Към администрираните разходи се включват планираните субсидии за нефинансови предприятия за фонд “Извеждане от експлоатация” на ядрени съоръжения и фонд “Радиоактивни отпадъци” в размер на 16 млн. 126 000 лв. Субсидиите за организации с нестопанска цел, сдруженията на потребителите в размер на 70 000 лв. и капиталовите трансфери за фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” и фонд “Радиоактивни отпадъци” в размер на 3 млн. 631 000 лв.
Ще ги спомена и по политики. По политика устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност е 31 млн. 946 000 лв. Към политиката е дефинирана стратегическа цел повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар. Политиката ще се изпълнява чрез изпълнение на следните оперативни цели и програми.
Проекти финансирани по оперативна програма конкурентоспособност на обща стойност 134 млн. 330 000 лв. В централния бюджет са предвидени и допълнително 5 млн. за субсидии за националния иновационен фонд.
Бюджетът по политика, устойчиво развитие на туризма, ефективно външно-икономическо сътрудничество е в размер на 17 млн. 131 000 лв. Към политиката имаме дефинирани две стратегически цели - Подобряване на експортния потенциал и устойчиво развитие на туризма.
Проектите финансирани по оперативна програма конкурентоспособност към тази политика са на обща стойност 7 млн. лв. за 2011 г. и в централния бюджет допълнително са предвидени 5 млн. лв. за национална туристическа реклама.
По третата политика, устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие тук размера е 23 млн. 841 000 лв. Стратегическата цел към политиката е създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика. Предвидените средства за разходи по държавни инвестиционни заеми са с краен бенифициент търговско дружество, които се администрират по бюджета на МИЕТ са в размер на 4 млн. 420 000 лв. Предвидени са 10 млн. лв. в централния бюджет за преминаване на блок І и ІІ на АЕЦ “Козлодуй”, като съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци към Държавно предприятие радиоактивни отпадъци.
В изпълнението на политиката са ангажирани Дирекция от специализираната администрация на Министерството и Агенция по енергийна ефективност. И бюджета по програма администрация в размер на 9 млн. 853 000 лв. Тук са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на програмите за постигането на стратегическите цели на министерството, тъй като дейностите обслужват предоставянето на услугите формиращи програмите във всички области на политиките. Разходите за тях са изведени в самостоятелна програма администрация. С бюджета за 2011 г. продължава изпълнението на политиката на правителството на европейското развитие нае България. За преодоляването на последиците от глобалната финансово икономическа криза и възстановяване на българската икономика. Стремежът ни е при формиране на бюджет 2011 г. да постигнем максимална ефективност в изпълнение на поставените стратегически цели в условията на сложна фискална среда и рестриктивен бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Трайков. Господин Младенов заповядайте. Процедура ли имате. Заповядайте г-н Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Много се извинявам, но в дневния ред, който ние всички тук преди малко гласувахме във всяка една от комисиите, в нито една от комисиите в дневния ред няма включен бюджет на което и да било министерство. Няма такава точка в нито един дневен ред. Процедурата ми е така или иначе гласувахме дневен ред, трите бюджета са достатъчно сериозни. Хаосът с тези бюджети е достатъчно голям, за да се опитвате сега съвсем да смачкате дебата като ни карате да слушаме още половин или един час бюджета на министерството.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Смятам, че е изключително важно да чуем бюджета на Министерство на здравеопазването, защото има трансфери към него. Той е част от държавния бюджет.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Важно е да чуем и бюджета на Министерство на културата, на образованието, всичко е изключително важно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На културата няма да го слушаме, защото няма отношение към трите бюджета. Нямаме Комисия по културата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма такива точки в дневния ред, затова ви моля да не ни занимавате с тях. Да си обсъждаме трите бюджета. Това е напълно достатъчно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви г-н Овчаров. Господин Младенов имате думата.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря. Уважаеми дами и господа депутати, уважаеми г-н вицепремиер, аз съвсем накратко ще кажа какъв е бюджета, който предвиждаме за Министерство на труда и социалната политика, защото той е важен.
На първо място, съгласно решението от 2011 до 2013 г. за този период Министерство на труда е определен разходен таван от 951 млн. 270 000 лв. Разходният таван е калкулиран на базата за 2010 г. от 798 млн. 820 000 лв., като към него са добавени и отпуснатите чрез актуализирането на закона за държавния бюджет на Република България 10 млн. за активна политика на пазара на труда и 142 млн. лв. за социално подпомагане и 450 000 за финансиране на обществените трапезарии.
По отделните пера. Размерите на семейните помощи за лица и средномесечния доход за достъпа до семейни помощи се предвижда, размерите на семейни помощи и дохода за достъпа до семейни да се запазят непроменени през целия период от 2011 до 2013 г. както следва.
Средномесечен доход на член от семейството за достъп до семейни помощи 350 лв. Размер на еднократната помощ при бременност 100 лв. Размер на еднократната помощ при раждане 250 лв. за първо дете, 600 лв. за второ дете, 200 лв. за трето и за всяко следващо дете. Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания над 50 на сто от навършването на 2 годишна възраст 100 лв. Размер на еднократната помощ за отглеждане на близнаци до навършване на 1 година 1200 лв на дете. Размер на еднократната помощ за отглеждане на дете до навършването на една година от майката студентка, учаща в редовна форма на обучение 2880 лв. Размер на месечната помощ при отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст 35 лв. за дете. И размер на месечна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания до 18 годишна възраст, ако учи до 20 годишна възраст до 68 лв.
Описаните административни разходи по политики, предвиждат общо 7 политики и 17 програми. Политика в областта на заетостта, политика в областта на трудовите отношения, политика в областта на социалното подпомагане, политика в областта на социалното включване, политика в областта на демографското развитие и ранните възможности. Политика в областта на жизнения стандарт и доходите, политика в областта на трудовата миграция и програма администрация.
Политиката в областта на заетостта. Политиката в областта на заетостта се изпълнява от Министерство на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта, българо-германските центрове за професионално обучение и квалификация, Центъра за развитие на човешките ресурси.
През 2011 г. за реализацията на тези политики и мерки на пазара на труда финансирани със средства от държавния бюджет са предвидени 73 млн. лв., с 8 млн. лв. повече спрямо тази година. От тях за програми и мерки за субсидирана заетост и за квалификация на безработни лица и на заети лица ще бъдат отделени 70 млн. С 10 млн. повече спрямо 2010 г. Проект красива България – 3 млн. лв. Тези средства ще позволят в заетостта да бъдат включени малко над 26000 лица, а в обучение над 1000 лица.
В резултат броя на регистрираните безработни лица ще се задържи на нивото от 326 000 души, което е с 96 000 безработни лица по-малко в сравнение с планираните за 2010 г. Очаква се основния ефект от политиката по заетостта да се появи благодарение на операцията - Оперативна програма човешки ресурси, където през 2011 г. по 4 приоритетни оси или общо 27 операции е планирано да бъдат усвоени 242 млн. 305 000 лв.
Политика в областта на социалното подпомагане. Политиката се изпълнява от Министерство на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Фонд “Социално подпомагане” и Държавната агенция за закрила на детето.
През 2011 г. по тази политика под формата на административни разходи ще бъдат усвоени средства в размер на 144 млн. 874 000 лв. с 18 млн. 279 000 лв. повече спрямо тази година. Увеличението се формира по две направления.
Първо направление са средствата за изплащане на месечни еднократни и целеви помощи по Закона за социалното подпомагане. Там от 38 млн. лв. през тази година, през 2011 г. ще бъдат насочени 53 млн. 989 000 лв.
Второто направление са средствата от фонд “Социално подпомагане” за финансиране проекти за разкриване на обществени трапезарии от заложени в бюджета за тази година 339 000 лв. От Централния бюджет бяха отпуснати допълнително 450 000 лв. А през следващата година средствата се увеличават с 2 млн. лв. до 2 млн. 789 000 лв.
Средствата за предоставяне на целеви помощи за отопление остават непроменени от 87 млн. 417 000 лв.
Политика в областта на социалното включване. Тази политика е нова за бюджета на Министерство на труда и социалната политика и до 2010 г. тя не присъства в програмния формат на бюджета на нашето министерство. Тя се изпълнява главно от Министерство на труда и социалната политика, Агенцията по социално подпомагане. По политиката се отчита изпълнението на проект - Социално включване, финансиран със заем от Световната банка.
За 2011 г. по политиката са предвидени 486 млн. лв. под формата на административни разходи. От тях 478 млн. са за семейни помощи. Ръст около 31,2 процента спрямо тази година. И 7 млн. 630000 лв. за парични помощи за деца в риск. Ключовите резултати от изпълнението на политиката са: Осигуряване на еднократни помощи при раждане на 80 000 майки при 72 000 майки през тази година. Осигуряване месечни помощи за отглеждане на дете до 18 годишна възраст, а ако учи до 20 годишна възраст за 878000 деца средно на месец при 870 000 през тази година. Осигурени целеви помощи за ученици за 45 000 първокласници при същия брой през тази година.
Управление на проект социално включване финансиран със заем от Световната банка. Предоставяне парични помощи за 4600 случая за деца в риск по Закона за закрила на детето.
В допълнение по проекта - Социално включване през следващата година се очаква да бъдат усвоени 7 млн. 648 000 лв.
Политиката в областта на демографското развитие и ранните възможности. Политиката в областта на доходите и жизненото равнище, Политика в областта на трудовата миграция и в администрацията.
Искам само да добавя няколко неща, които са важни към политиката в областта на социалното подпомагане, която казах. Ключовите резултати от изпълнението на тази политика през следващата година са: Осигуряване месечни и социални помощи за 57 400 лица и семейства средно на месец при 45 000, които бяха за тази година.
Осигуряване на целеви помощи за отопление за 350 000 лица и семейства за отопление, които са същите през тази година. Запазване размера на финансовите средства за финансиране на проекти от Фонд “Социално подпомагане”. Ускоряване процеса за деинституционализацията на грижата за деца и модернизиране на сектора за социални услуги в общността.
Уважаема г-жо председател, дами и г-да народни представители, ние смятаме, че с така програмирания бюджет на Министерство на труда и социалната политика за следващата година ще изпълним съответните цели, които сме заложили.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Младенов.
Доктор Константинов заповядайте.
СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема г-жо председател, дами и господа народни представители, ще ви прочета частта от бюджета касаеща Министерство на здравеопазването с уговорката, че това е проекта, който е внесен и с нерадостното много чувство, тъй като числата, които са тук ще претърпят известни корекции на второ четене, поради причината трансферите от касата. Иначе аз бих се чувствал много комфортно с 910 млн. лв., които може би някой ще сметне, че ще се получат и българите ще получат много по-качествено здравеопазване. Но трябва да съблюдаваме възможностите на държавата. С тази уговорка ще ви прочета този текст.
С проекта за бюджета на Министерство на здравеопазването за 2011 г. са разчетени разходи в размер на 570 млн. 94 600 лв. за финансиране на програмите, функциите и дейностите осъществявани чрез бюджета на Министерство на здравеопазването в областта на опазване и контрол на общественото здраве, в областта на диагностиката и лечението и в областта на лекарствата и медицинските изделия. В условията на икономическа криза и фискални ограничения, Министерство на здравеопазването запазва разходите по проектобюджета на равнището на 2010 г., с което следва да се гарантира реализирането на следните дейности.
Дейности свързани с централизирана доставка на скъпо струващи лекарствени продукти извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и по национални здравни програми свързани с лечението и профилактиката на социално значими заболявания осъществявани от бюджетните структури към Министерство на здравеопазването дейности в областта на опазване и контрола на общественото здраве, стационарната психиатрична помощ, спешната помощ, диагностицирането и преработката на кръв и кръвни продукти. Осигуряване на медико-социални грижи за деца в неравностойно положение от 0 до 3 години. Специализиран медицински транспорт, организационно и финансово подпомагане на български граждани с репродуктивни проблеми, трансплантации в чужбина, лечение на деца в чужбина и други. Субсидиране на част от дейностите на преобразуваните в търговски дружества лечебни заведения за болнична помощ, които по закон са определени като държавна отговорност. Предвидените за тази цел средства са 80 млн.
Осигуряване на средства за обучението на специализанти на места финансирани от държавата по наредба № 34 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. С проекта на бюджет за 2011 г. чрез бюджета на Министерство на здравеопазването са предвидени средства в размер на 17,5 млн. лв. трансфер към НЗОК за финансиране на дейности във връзка с чл.82 ал.1 от Закона за здравето, чл.37 ал.5 от Закона за здравното осигуряване.
Благодаря ви. Както казах, това вероятно ще претърпи промени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги давам думата на г-н Иван Колев, Висш съдебен съвет и след това ще имате думата за изказвания.
ИВАН КОЛЕВ: Благодаря г-жо председател. Уважаеми дами и г-да народни представители, във връзка със становището на Министерския съвет по проекта на бюджет на съдебната власт за 2011 г. Висшият съдебен съвет изразява следните съображения.
По приходната част на проекта на бюджет на съдебната власт за 2011 г. Висшия съдебен съвет няма възражения. Предложение на ВСС 105 млн. 500 000, становище на Министерския съвет 105 млн. 500 000 лв.
По разходната част предложение на Висшия съдебен съвет 483 млн. 429000. Становище на Министерски съвет 387 705 000. Разлика 95 млн. 724 000 лв. По предложението на Висшия съдебен съвет в общата сума на разходите за 2011 г. са предвидени средства за дейностите произтичащи от нормативни актове пряко свързани с характера и динамиката на съдебния процес. Другата част са текущи разходи свързани с издръжката и промените в тяхното равнище във връзка с ръста на цените на основни услуги и общия индекс на инфлация. В становището на Министерския съвет предвидените разходи за 2011 г. са в същия размер, както по бюджета за 2010 г., не е заложен ръст. Очакваното изпълнение на разходите за 2010 г. ще бъде с около 10 млн. лв. повече от утвърдените средства със Закона за държавния бюджет за 2010 г. Тази разликата ще се финансира от очакваното в същия размер преизпълнение на приходите.
За 2011 г. не може да се гарантира преизпълнение на приходите за осигуряване на допълнителен източник за разходите над определените с проекта на Закон за държавния бюджет за 2011 г. Несериозно е при изготвянето на бюджета на съдебната власт да се разчита на бъдещи несигурни действия.
Заплати. Предложение на ВСС 286 млн. 548 000. Становище на Министерски съвет 263 млн. 372 000 лв. Разлика 23 млн. 176 000 лв. Последните няколко дни ръстът на съдебните производства не беше осигурен с аналогичен ръст на съдебните кадри, вследствие на недостатъчен размер на средства по бюджета на съдебната власт, което води до задържане ръст на числеността на съдебни кадри. В резултат на това се предвижда назначаване на свободната щатна численост 946 бройки, в това число 519 магистрати, 427 служители през следващата година, както и назначаване на 28 нови щатни бройки за което са необходими 22,6 млн. лв.
Други възнаграждения. Предложение на ВСС 31 млн. 969000 лв. Становище на Министерски съвет 20 млн. лв. Разлика 11 млн. 969 000 лв. Съдебната система ще изпадне в невъзможност да изплаща средства за служебни защитници. Обезщетенията при пенсиониране или напускане на магистрати и служители с дългогодишен стаж в съдебната система. За 2010 г. тези разходи ще бъдат покрити от очакваното преизпълнение на приходите, тъй като не бяха утвърдени в бюджета за 2010 г.
Средствата за изплащане на обезщетения при пенсиониране или напускане на магистрати и служители с дългогодишен стаж в съдебната система за 2011 г. са в размер на 8 млн. 300 000 лв. Общо за 343 щатни бройки, в това число 73 магистрати и 270 служители.
Осигуровки предложение на ВСС 71 млн. 704 000 лв. Становище на Министерския съвет 61 млн. лв. Разлика 10 млн. 704000 лв. Средствата за осигуровки възлизат на 25% от средствата за работна заплата. Заради това тук няма да взимаме становище.
Издръжка. Предложение на Висшия съдебен съвет 67 млн. 243 000 лв. Становище на Министерския съвет 40 млн. 247 000 лв. Разлика 26 млн. 996 000 лв. В бюджета за 2010 г. не са утвърдени средства за възнаграждения на вещи лица, които ще бъдат покрити от очакваното преизпълнение на приходите. Поради тази причина възниква реална опасност през 2011 г. съдебната система да няма възможност да изплаща тези средства, които са предвидени в размер на 5 млн. лв.
В предложения от Министерския съвет бюджет на съдебната власт за 2011 г. не са предвидени средства за осигуряване на дейността по подготовка и предоставяне на удостоверения по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър. Предвидените средства по проект на Висшия съдебен съвет са в размер на 3 млн. лв. Не са предвидени средства по изпълнителни листове по закона за отговорността на държавата и общините са вреди. Именно за тези разходи са предвидени средства в размер на 2 млн. и 800 000 по данни на прокуратурата на Република България за дължими обезщетения. Съществува реална необходимост от средства за текущ ремонт на съдебните сгради, където не може да не се отчита обстоятелството, че има непрекъснат поток от граждани и други лица, включително и недобросъвестни действия, което не е характерно за повечето бюджетни учреждения.
Предвидени са средства в размер на 4 млн. 491 000 лв. от които 1 млн. лв са предназначени само за прокуратурата на Република България.
Капиталови разходи. Предложение на Висшия съдебен съвет 25 млн. 325 000 лв. Становище на Министерския съвет 2 млн. 450 000 лв. Разлика 22 млн. 875 000 лв. Последните три години утвърждаваните средства за капиталови разходи са крайно недостатъчни и са извършвани минимални такива. В органите на съдебната власт техниката е морално и физически остаряла с ниски технически параметри, което затруднява работата с наличните информационни системи. В предложения от Министерския съвет бюджет на съдебната власт за 2011 г. не са предвидени средства и няма да могат да се осъществят следните основни задачи. Преместване на състава на Софийски районен съд в сградата на бул. “Цар Борис ІІІ”. Разходите предвидени в проекта на Висшия съдебен съвет са 10 млн. лв. Предвидените средства са за капиталови разходи и обхващат цялостно обзавеждане и оборудване на сградата за протичане на нормален работен процес на магистратите и съдебните служители, които ще се помещават в сградата.
Изграждането на единната информационна система за противодействие на престъпността и включването на органите на съдебната власт. Това е предвидено в Закона за съдебната власт. Предвидените средства по проекта на Висшия съдебен съвет са в размер на 5 млн. 200 000 лв. Съгласно предвижданите промени в Закона за съдебната власт възникват нови дейности за съдебната система, като провеждането на конкурс за назначаване на държавни съдия изпълнители и съдии по вписването и създаването на специализирани съдилища. Предвижда се изплащане на допълнителни възнаграждения на съдиите и прокурорите наставници на младшите магистрати, както и поемането на разходите за такса смет и данък на съдебните сгради от бюджета на съдебната власт. Всички тези разходи за новите дейности и поемането на нови задължения, не са финансови обезпечени в становището за бюджет на съдебната власт за 2011 г. на Министерския съвет.
Предложения от Министерския съвет бюджет на съдебната власт за 2011 г. не е разписан в разпоредбата на ал.5 към чл.2 предложна от Висшия съдебен съвет, с която се регламентира използването на преходния остатък по бюджета на съдебната власт.
Преди влизането в ЗЕБРА, чрез които се управляват и контролират лимитите и плащанията на включените в системата разпоредители от Министерство на финансите, преходния остатък е изразходван по решение на Висшия съдебен съвет. След включването на бюджета на съдебната власт в ЗЕБРА през 2005 г. , въпреки многобройните искания и заявки от страна на ВСС Министерство на финансите не включва исканите суми като лимит по ЗЕБРА. По този начин сумата на преходния остатък се акумулира в размер на 62 млн. 891 582 лв. за последните пет години.
Конституционният съд тълкувайки разпоредбата на чл.117 ал.3 от Конституцията на Република България със свое решение № 18 от 1993 г. категорично е приел, че бюджета на съдебната власт е самостоятелен. Органите на изпълнителната власт, Министерски съвет, Министерство на финансите не упражняват компетентност в процеса на съставяне изпълнение и отчитане на бюджета.
Разбирам, че тежкото положение в което се намира страната и всички се стремим да постигнем някакъв разумен компромис при образуването на бюджета, но с този бюджет с който 10 млн. лв. ни се намалява държавната субсидия за сметка на собствените приходи, които се увеличават, смятаме, че съдебната система няма да може да се справи със задачите, които стоят пред нея и непрекъснатите процеси на реформиране за които се говори.
Този остатък, ако ни бъде дадена възможност за преходния остатък да боравим с него, смятам, че няма нужда от увеличаване тогава на бюджета на съдебната власт, но това е само доброто намерение на вас г-жи и г-да народни представители.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви г-н Колев.
Уважаеми народни представители откривам дебатите. Имате думата.
Д-р ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви г-жо председател. Уважаеми дами и господа председатели на комисии, г-да министри, дами и господа народ представители, преди да започнем сериозното обсъждане, аз имам един въпрос уточняващ, особено за функция здравеопазване в общата консолидирана рамка. Защото гледам, че тук пише по документите, които са ми предоставили 2 млр. 992 млн. общо функция здравеопазване. Ще потвърди ли някой? Искам някой да каже, колко са парите за здравеопазване общо – каса, МНЗ, ведомствени болници, общини. Тук са дадени цифри 2 млр. 992 млн. Толкава ли са г-да министри? Като събера току що представения бюджет на касата 2 млр. 633 и 570 млн. на здравеопазването излизат 3 млр. 203 млн. Коя цифра е вярна?
СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Това което аз като здравен министър искам да разчитам и имаме уверението на финансовия министър са 3 млр. 5 млн. лв. Ако вие помогнете да го убедим за още добре. Това е което имаме.
Д-р ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Колега, аз съм на ваша страна, но цифрите, които тук се дават в три различни документа са различни. И затова искам да знам какво ще обсъждаме. 2 млр. 992 млн. , 3 млр. 5 или 3 млр. 205 млн., както излиза като съберете бюджета на касата плюс вашия бюджет, който представихте 570 млн. и 2 млр. 633 излиза точно 3 млр. 203 млн. Висят 384 млн. трябва някъде да намерят укритие. Къде? Колеги, не сте готови да ми отговорите.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Общата сума е 3 млр. 5 млн. лв., както каза министър Константинов.
Д-р ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Господин министър проектобюджета на касата е 2 млр. 633. като 570 млн. е бюджета, който представихте на здравеопазването Съберете ги стават 3 млр. 203 млн. Тук има болници, които са военна, правителствена. За общините къде са? Те трябва да се намерят още във фискалната рамка на държавния бюджет, който е фонд “Здравеопазване”. Която е казано, че е 2 млн. 992 млн. Разминават ви се цифрите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли кой да отговори на въпроса.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Разликата е ведомствените болници, които са към съответните бюджети по министерства Това е разликата от 3 млр. 5 до това, което вие казвате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз още в самото началото казах, че това заседание е абсурдно поне по две причини. Първата причина е сборището, което сме формирали тук, както като количество, така и като качество. Опитът да се обсъждат три абсолютно отделни бюджета плюс още три на министерства от четири комисии наведнъж, при това в положение в което нито един от трите внесени бюджета не е окончателно изяснен и хаоса около трансферите от единия бюджет към другия на никой не са му ясни, включително и на министъра на финансите е нещо, което само по себе си, предполага, че днешното заседание ще бъде просто така, дойдохме да се видим, да си поприказваме и управляващите да си гласуват бюджета. И то наведнъж всичко.
Въпреки това, въпреки неяснотите, въпреки хаоса г-н Дянков такъв хаос досега в Република България не се е случвал с бюджетите.
Първият ми въпрос към вас е следния. Вие за тази година предвиждате ръст на брутни вътрешен продукт 0,7 %. Не знам дали сте си правили сметката да видите, какво е състоянието на крайното потребление за полугодието в страната, вътрешното, какво е състоянието на инвестиционното потребление. Ако не сте ще ви кажа, че и двете намаляват за полугодието Едното с 6,9, а другото с 7,2 процента. Ако за полугодието има някакъв ръст второто тримесечие и ако се намалява общо като цяло темпа на намаляване на брутния вътрешен продукт то е за сметка на износа. Някой във вашето министерство направи ли си труда да сметне с колко трябва да се увеличи износа до края на годината, за да се получи предвидения от вас ръст на брутния вътрешен продукт. Защото ръст на вътрешното потребление няма откъде да дойде. Тъй като съм сигурен че не сте го изчислили, аз ще ви кажа колко е. 21 млр. износ за полугодие. Господин Трайков стои до вас нека да ви каже колко е за първото полугодие износа.
Ако използваме същата логика за следващата година 3,6% ръст означава, че за следващата година износа на България трябва да достигне 45 млр. лв. Такива ръстове на износа дори Китай не е постигал. Вие наистина ли си мислите, че това е възможно да се случи. Тук преди малко се похвалите с изключително ниската преразпределителна роля на бюджета. Тя намалява над 42 % до 35,5%. Бих ви помолил да си направите труда и да ми кажете една държава в Европейския съюз или в целия свят, включително и САЩ, която в условия на криза намалява преразпределението си през бюджета.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Великобритания е такава държава, Швеция е такава държава. има доста такива държави.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Нищо подобно. Вземете си справката от ЕВРОСТАТ, ако вие я нямате аз ще ви я дам сега веднага да видите, че нищо подобно от това, което казвате не е вярно. И Великобритания си увеличава дела на държавата и САЩ. Нямаше как да спасят банките си, без да го увеличат този дял.
Третият въпрос. Вие предвиждате брутен вътрешен продукт в края на следващата година 77 млр. 2008 г. брутния вътрешен продукт беше, ако не ме лъже паметта 69 млр. Бихте ли ми обяснили коя е причината при този ръст на брутния вътрешен продукт приходите в бюджета да намалеят с 2,7 млр. в сравнение с 2008 г. при този почти 10 млр. ръст на брутния вътрешен продукт.
Един от основните приоритети, който заложихте, когато станахте министър беше борбата със сивата икономика, борбата с корупцията, борбата с контрабандата, увеличаването на приходите 2 млр. още 700 от Кейбъл левърриджър с агенциите. Къде са тези неща? Може Би индекса на Трансперънси съвсем не е случаен. Това са ми въпросите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Овчаров. Моля други колеги, които желаят да се изкажат или да зададат въпроси. Господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Уважаеми колеги, г-н вицепремиер, г-да министри, уважаеми гости,
Аз бих искал да насоча вниманието към един по-частен проблем, но не по-малко важен. Дълговата политика на Министерство на финансите от втората половина на тази година и заявените намерения за по-активна дългова политика през следващата година. И това е нормално при очертаващата се потребност дефицита да се финансира дългово, след като поизчерпват възможностите на фискалния резерв, този въпрос ще стане актуален и той стана вече. Може би за първи път от 1996 г. насам. 1996 г. беше последната за която финансирахме бюджета през дългови инструменти.
Ще направя един междинен извод, личи си, че сме позагубили капацитет, защото първите действия на Министерство на финансите не бяха най-добрите. В тази връзка имам няколко въпроса, като г-жо председател си запазвам правото, ако ми разрешите, разбира се, за коментари след това. Имам няколко въпроса. На първо място, вие г-н вицепремиер споменахте, че следващата година ще наблегнете на вътрешния пазар като потенциален източник за емитиране на дългови инструменти, за емитиране на дълговете. Кои са факторите, какъв анализ направихте, за да стигнете до извода, че точно вътрешния пазар дава по-големи възможности от външните пазари да финансирате бюджета си. Тук ще отворя една скоба. Не ви ли смущава, че така наречения ефект на изтласкването може да доведе до още по-забавено възстановяване на българската икономика? През ограничените възможности за развитие на кредитна дейност, разбира се. А днес считаме, че един от проблемите по-бавните реакции на банките при кредитиране, не искам да се впускам в този коментар. Той е обясним, той е глобален този въпрос. И правителствата се стремят да насърчат банките да кредитират и вече отчитат като голяма грешка, поне водещите икономики, масираната емисия на правителствени дългове, която може да ни изиграе много лоша шега в следващите няколко години. Това е единия ми въпрос.
И вторият въпрос смятате ли да продължавате да емитирате 15 годишни облигации с които да финансирате текущите дефицити в следващите няколко години. Ако смятате да го правите би следвало да обясните защо избирате скъпите инструменти, вместо по-евтините и по-краткосрочните? Към какъв портфейлен бенчмарк се стремите или ориентир се стремите по отношение на срочната структура на портфейла на правителство? Ако вашите експерти ви предлагат да формирате крива на доходност, това може да се приеме, но то може да се направи със значително по-ограничена по обем емисия, която ще бъде малко по-евтина, а не с огромни обеми и дългогодишни облигации, които са възможно най-скъпите на вътрешния пазар. И които ако направите една съпоставка ще видите колко е бундесбонда, бундовете. Ще видите колко са българските облигации и ще видите една доста голяма разлика в базисни точки, която трудно може да бъде обяснена. Това са въпросите ми на този етап.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря г-жо председател, уважаеми колеги, гости, аз също ще започна с един въпрос и след това съвсем накратко ще се опитам да направя една най-обобщаваща оценка на проекта.
Господин министър, въпросът на д-р Желев беше основателен, защото в документа, който постъпи в Народното събрание за функция здравеопазване плюс резерв е записано 2 млр. 992 млн. лв. Във връзка с това могат да бъдат зададени и други подобни въпроси за много от числата в проекта, който получихме в Парламента. Моят въпрос е, каква беше идеята изобщо близо месец по-рано да се внесе бюджета в Народното събрание? Изобщо смятате ли, че това беше добра идея след всичките тези неясноти по отношение дори на основни параметри в този документ, които ще бъдат съвършено различни след второто четене и ние сме сигурни в това.
По отношение на бюджета, ние сме на ясно че ситуацията е изключително трудна. Естествено това създава условия за грешки при съставянето на подобен бюджет в една сложна и трудна ситуация. Но ние не бихме го подкрепили поради следните три, четири причини.
На първо място, колегите бяха пределно ясни, прекалено оптимистични са макропрогнозите. Прогнозата за 77 млр. брутен вътрешен продукт е раздута, значително е раздута. Икономическият растеж е надценен 3,6 процента. Нещо повече, смятам, че основната концепция в този бюджет за растежа също е сбъркан. Защото се залагат по-големи темпове на излизане от рецесията, отколкото на влизане. Това е абсурдно да се случи. Няма как попадайки в дупка да излезеш по-бързо от падането в тази дупка. Това няма да стане. Темповете, които са заложени тук са точно такива. И какво би могло да се случи. Всички относителни показатели представени в процент, ако не се сбъдне тази 77 милиардна прогноза на брутния вътрешен продукт също ще претърпят неблагоприятни трансформации. Например дефицита няма да е вече 2,5 процента, защото брутния вътрешен продукт няма да е 77 млр. Той участва в знаменателите на всички тези показатели. При равни други условия ние ще претърпим негативни, неочаквани и нежелани резултати по отношение дефицита, по отношение на преразпределението през бюджета. Всички тези показатели ще бъдат променени, когато получим данните в края на годината.
На следващо място ние забелязваме ясна липса на дефинирани приоритети в този бюджет. Вие сам казахте и това много ясно се вижда, че основната цел е фискална. Тоест, да се влезе в ограниченията по отношение на дефицита. Само че ние бихме могли да покажем много причини, които заплашват евентуално възможността да паднем под 3 процента. Това е невъзможността за която говори г-н Овчаров да се изпълнят приходите. Това е чисто формалната възможност за надутите макроикономически показатели. Разбира се, могат да бъдат посочени и други причини.
На следващо място, този бюджет трябваше да бъде бюджет на възстановяването на икономиката. Пропуснат е този шанс. Трябваше да има програмни бюджети, които да покриват ясно дефинирани концепции за реформи, особено в здравната система. От това щеше да спечели изключително много бюджет 2011.
И на следващо място, г-н министър, смятаме, че в този бюджет колкото и рисков да е липсват буфери за евентуални непредвидени външни шокове. Дори дефицита не е буфер, защото разликата между 2,5 % и 3 %, този половин процент може да бъде изяден много бързо и дефицита да скочи над 3 процента. Поради неочаквани развития на ситуацията в така наречения външен сектор, за който изключително много разчитате за икономическия растеж през следващата година. Вие знаете, че прогнозите както в света, така и в Европа не са така оптимистични, както бяха преди няколко месеца.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИРОВ: Добър ден на всички от мен! Колеги, това което лично мен доста ме притеснява, а вярвам и доста сериозни икономисти в България е нещо, което премиера каза преди няколко дни, че едно семейство, когато няма пари не си ремонтира кухнята. Ние сме в друга ситуация. Едно семейство на което трайно, трета година подред не му стигат парите. И тогава то трябва да направи промени, така че да започнат да му стигат. Иначе влиза в хронични дефицити.
И това което най-много ме притеснява е, къде отидоха реформите. Разходите за издръжка се увеличават и там не виждам сериозни действия във времена, в които Великобритания например обяви решителни действия за оптимизиране на администрацията, ние като че ли се отказахме от тези идеи, което е много обезпокоително. Този въпрос не искам да бъде дори толкова към финансовия министър, колкото да бъде към премиера. Там трябва да бъде отнесен. Ние ще го отнеме, но това е най-важния въпрос. Очертава се трета година на дефицит, който може да бъде над 3 процента. И ако не се върнем към реформите въпросното семейство не само, че няма да има нова кухня, както каза премиера или както обсъждаше премиера, но то ще бъде в пореден дефицит и цялото домакинство ще започне да страда. Това е проблема връщайки се към конкретната метафора и към конкретния пример, който беше използван.
Конкретният ми въпрос към министъра на финансите е какъв е буфера в бюджета? Тъй като слушам много хора да казват за едни огромни буфери, които не знам къде ги виждат, не знам как ги разбират и не знам как ги смятат. Буферът в този бюджет е относително малък. И това трябва да се знае. Това трябва да се знае от сега, защото усещам предварително, че има мераци за допълнителни разходи извън тези, които са разписани до момента в бюджета. Ще видите ще дойдат местни и президентски избори и натиска ще бъде огромен. Затова от сега трябва да е ясно какъв е буфера. Той не е особено голям. Той е няколко стотин милиона лева, примерно между 200 и 300 млн. лева и това трябва да бъде потвърдено сега от министъра на финансите, за да няма мераци за нещо, колосално различно от тук нататък. Само че ако това е вярно и ако растежа догодина бъде по-малък от очаквания, което за съжаление потенциално може да се случи. Това ще означава, че дефицита догодина може да е над 3 процента и тогава забележете можем да попаднем в процедура на свръх дефицит или тя да продължи по скоро, която вече е започната от Европейската комисия и да бъдем глобени, което ще бъде много лош знак за всички европейски партньори А за да сме сигурни, че те ще го чуят този знак в момента тече и процедура по идеи за национализация, които са извън днешния контекст, но които са достатъчно смущаващи, уважаеми колеги, за имиджа на България пред Европейския съюз.
Вторият ми конкретен въпрос към министъра на финансите извън буфера, който той трябва да каже какъв е. Всички да знаят какъв е и да нямат претенции отвъд него по никакъв начин е идеята за фискален борд. Всичко това, което се случва в България, комбинацията от спрени за съжаление реформи в много сфери от нарастващ дефицит налага да приеме една идея, която се реализира в Германия, която е на път да се реализира в Естония и вече дава първите добри резултати, включително по посока намаление на лихвените проценти при които държавата може да имитира дълг. Ние сме внесли конкретен законопроект от името на Синята коалиция и се надяваме да получим подкрепата персонално на министъра на финансите. Но разбира се и на много колеги, които са трезво мислещи и загрижени за България от всички възможни политически сили.
Имам трети въпрос към министъра на финансите. Притесняват ме идеи, до него е и министъра на икономиката за финансиране на енергийни проекти, то не било от бюджета, а било от държавни фирми, включително от Българския енергиен холдинг. По този начин, да заобикаля се директното финансиране от бюджета, обаче това е отново е държавен дълг под някаква форма. И рано или късно ще бъде пренесен като такъв. Тоест, тази тенденция трябва да бъде много внимателно следена, тъй като предстоят окончателните решения по проекта Белене, а разбирам по Южен поток, а включително и по Бургас – Александропулис. Така че този въпрос е пряко свързан с бюджета и трябва да бъде решаван.
И последното нещо, което питам са приходи от приватизация. Тази година това е едно от перата в бюджета, които са най-далеч от изпълнение, с десетки пъти прогнозата се разминава с реалността. Догодина картината е опасно да бъде подобна. И ако тези приходи не бъдат изпълнени, а това означава, че няма да постъпят свежи пари във фискалния резерв и натиска върху бюджета ще стане още по-голям. Така че по тези няколко линии, уважаеми колеги, уважаеми представи4ли на Министерски съвет, ние от Синята коалиция виждаме сериозни рискове, които ако не бъдат правилно управлявани догодина ще бъде една много трудна година за всички нас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на министъра на финансите да отговори, защото се натрупаха въпроси и след това ще продължим.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря г-жо председател, ще отговарям по ред на въпросите, започвайки от въпросите на г-н Овчаров. Дали прогнозите ни за тази година около 0,7 % растеж, за следващата година 3,6% са твърди оптимистични. Това са прогнозите на база на макроикономически модел, с който се работи в Министерство на финансите. Те не са измислени цифри. Това е анализа, който се прави от нашите експерти. Това са същите експерти, които са работили и при г-н Орешарски и при г-н Милен Велчев и т.н. Аз имам основание да вярвам на този анализ. Защото Международния валутен фонд беше тук преди месец и за тази година каза, че ще бъде около 0,4 процента растежа. Европейската банка за възстановяване и развитие вчера обяви последните си данни. Те казаха между 0,2 и 0,5 процента за тази година става въпрос. Така че техните прогнози за края на тази година съвпадат с нашите.
За следващата година ние казваме 3,6 %, Международен валутен фонд казва около 2,5 %. От вчерашните прогнози на последната прогноза на Европейската банка за възстановяване и развитие те казват около 2,1%. Да, там има някаква разлика, но е нормално за световни институции, международни институции, които не са запознати колкото нашите анализатори със спецификата на българската икономика и българските финанси да са по-консервативни. И в същност световния опит го показва във времето. Ако видите историческите данни, че Международния валутен фонд винаги е по-консервативен, отколкото почти всички държави, които сами правят техните разчети. Така че аз имам всички основания да вярвам на моите анализатори и да смятам, че техните прогнози са направени добре. Там няма някаква намеса или от моя страна или от страна на моя политически кабинет или на правителството, което е различно. Да ви припомня на последния бюджет, който вие приехте в тройната коалиция за 2009 г., когато в голям разрез с каквото казаха международните финансови институции, вие бяхте казали, че растежа ще бъде 4,5 % за 2009 г. Плюс 4,5 %, това вие казахте под натиск, предполагам ваш политически от тези експерти. Какво стана? Стана минус 5%. С 10% вие г-н Овчаров, вие г-н Орешарски, вие г-н Димитров сгрешихте. С 10% сгрешихте. Така че мисля, че вие сте най-малко хората, които може да говорите за добра прогноза за икономическото развитие на България.
Относно дълговата политика на България за 2010 – 2011 г. Да, за 2010 г. ние се ориентирахме към вътрешния пазар. Понеже нашите анализи показах, че там има свръх ликвидност и че тази ликвидност може да се използва. Досега това се оказва, че е вярно, защото търсенето спрямо предлагането на ДЦК-тата е средно шест, седем път по-високо на последните ни емисии. Относно това, дали възнамеряваме да продължаваме с 15 годишни емисии, отговора е не. Имаме още една такава емисия за началото на м. ноември. Смятам, че след тази емисия на която ще влезем в това, което сме обявили като емисия, това ще съберем. Смятам, че по този начин кривата ни на доходността ще има достатъчно развитие, така че за в бъдеще да не се налага да имаме този тип по-дългосрочни кредити и както вие казахте правилно г-н Орешарски, да фокусираме за краткосрочни нужди да има и краткосрочни падежи.
Преценихме, че и седем годишна, когато беше последната ни емисия и 10 годишна и 15 годишна са необходими, за да следваме кривата на доходност, а и за диверсификация на нашето порт фолио.
Към г-н Имамов имаше един, бих казал, принципен въпрос. Защо по-рано вкарахме бюджета за тази година. Аз първо искам да отговоря принципно на този въпрос. Защото България е една от малкото държави, които внасят бюджета си толкова късно в годината. И без да имаше криза, аз като финансов министър искам до края на мандата, ние да влезем в рамките на средното за Европа внасяне на бюджета в Парламента. Това е някъде дори преди лятото. Повечето държави от Европейския съюз вече знаят параметрите на бюджета и започват разговори и дискусии по бюджета си в средата на годината, а не както ние в самия край на третото тримесечие. Така че и като средносрочна финансова политика, аз смятам да се опитваме да изтеглим разговорите по бюджета по-рано в годината. Това прав сте е особено трудно да се направи по време на криза, защото тогава, както вие правилно казахте, сигурността на балансите и нашите знания всъщност се променят често месец по месец от гледна точка на това, че конюнктурата идва в България и в Европейския съюз се променя. Но за мен това е правилния принцип и е редно да се започне някога. И по-добре е сага, отколкото никога. И затова ние започнахме тази политика. И пак казвам, аз искам в годините тази политика да се следва, за да издърпаме бюджета си и да започва той много по-рано, отколкото е било в миналото. Това съм убеден дава сигурност на всички в държавата, както на държавната администрация, така и на бизнеса. Признавам, тази година е особено трудно това да се направи, но мисля, че това е добро начало.
Относно политиките по време на криза, разбира се, е по-трудно да се определят, особено с големи цифрови изменения, но смятам, че все пак се виждат две големи политики и две неща, с които този бюджет е много по-различен от предишни бюджети.
Първото е, всички пари за здравеопазване за първи път отиват за здравеопазване. Това не е било в близкото минало. Затова този огромен финансов ресурс, който за 2011 г. го има в здравеопазването, това преди никога не го е имало. Това е политика. И това е правилната политика.
В инфраструктурата, като имаме предвид парите заделени от националния бюджет и които са главно за съфинансиране на европейски проекти и самите пари от Европейския съюз и парите, които използваме от европейската инвестиционна банка за първи път също в България има толкова пари в сектора инфраструктура. Това е главно за инфраструктура на пътища, магистрали, както знаете се строят много, но от средата на тази година и особено следващата година правителството ще използва и заемите, които в същност, това е благодарение на предишното правителство, едно от добрите неща, които предишното правителство направи, това са заемите от Европейската инвестиционна банка, от Световната банка за развитие на първостепенни и второстепенни пътища из цялата страна. Тези заеми ние също ще ги използваме много активно следващата година, по-активно от тази и от миналата година. Така че да имаме не само магистрали, а да имаме и по-добри първостепенни и второстепенни пътища. Така че бих казал, това е втория ни голям приоритет. Както каза министър Младенов има и повече пари в сектора социални услуги. Разбира се, отчасти това е заради кризата и нуждата, а и нашето желание на правителство да се борим с безработицата. Смятам, че досега това е станало много успешно. Вече осми месец безработицата в България пада. И сега е над един процентен пункт по-малка от нейния пик във февруари т.г. Така че смятам, че политиките са достатъчно добре определени с повече пари в бъдещето. Ще има възможност те да имат и по-добро финансово изражение.
Господин Мартин Димитров зададе много въпроси. Първият въпрос беше за реформите. Да го перифразирам кога е добро време да се правят реформи. Моят отговор е, че всяко време е добро време за правене на реформи. И когато има пари е хубаво да се правят реформи и особено когато няма достатъчно пари е още по-добро време да се правят реформи, защото точно тогава се вижда къде са големите проблеми в една държава, в една институция, дори и в бизнеса. Латиноамериканците имат една поговорка, аз съм я казвал от време на време, че се познава като падне водата, в смисъл като идва отлива в морето се вижда кой плува без гащи. По време на криза е точно така. Има по-малко пари и внезапно се вижда къде кои институции не са достатъчно реформирани и къде не е работи добре системата. И съответно къде ни трябва някаква реформа. От тази гледна точка моето мнение е, че време за реформа е винаги и сега и когато България вече е излезнала напълно от кризата.
Следващият въпрос беше за буфери. Какви са буферите в бюджет 2011 г. Отговорът тук е кратък. Приходите са консервативни. В номинал те всъщност са същите като приходите за тази година, като са изчистени някои еднократни ефекти. Това е главно, че тази година ни се наложи да връщаме от Агенция “Митници” над 300 млн. лв. акцизи, които бяха от 2007 – 2008 и 2009 г. Предишното правителство ни завеща между всички други трудности и тази трудност ние да изплащаме акцизи. Това е около изгарянето на цигари, които обаче, те макар че уж гориха цигари ни оставиха на нас ние да се разплащаме с производителите и вносителите на цигари. Така че тази година в бюджета от приходната си част в Агенция “Митници” трябваше да разплатим над 300 млн. лв., един вид, за да покрием борчовете на предишното правителство.
В няколко други пера в различни министерства примерно МРРБ е добър пример за това. Също тази година усилено покривахме борчове, така че разходната част в случая беше по-голяма отколкото реалното харчене тази година. Като изчистим тези еднократни ефекти, ние сме направили така приходите, че те в номинал са същите като приходите за тази година. Така че растежа, който анализаторите са предвидил от 3,6 %, с други думи не се отразява на развитието на приходите. Този растеж може да доведе и до допълнителни приходи. Идеята за фискален борд веднъж вече сме я обсъждали с вас. Аз я подкрепям. И подкрепям по скоро идеята, която е основа на тази теза за стабилно предвидима и консервативна фискална политика. Това помогнало на България в последните години много. Това между другото е и успех на моя предшественик г-н Орешарски. Като има някои хубави неща е хубаво да се казват. И в тежко положение на социалистическо правителство, той успя да пази, доколкото е възможно една добра консервативна политика и аз наистина му благодаря за това. Казах доколкото е възможно предвид огромните харчове. Този тип стабилна фискална политика е особено важна, когато в миналото, надявам се да не се случва в бъдеще, когато бяха на власт Луканов, Жан Виденов, Станишев. Криза, криза, криза, икономическа криза. Така че това трябва да се направи, за да не може такива хора и партии, които само харчат, когато те идват на власт, да има все пак някаква дисциплина.
Финансиране на енергийните проекти, знаете моята теза, пак ще я повторя, че от централния бюджет аз не искам да излизат пари за проекти, които икономически не са обосновани. Ако има частни инвеститори, които смятат, че тези проекти са добре обосновани, особено ако тези частни инвеститори идват от Западна Европа или от развитите страни, те да си ги финансират.
И последната тема, темата за приватизация. Това е тема и на моя колега Трайчо Трайчев. Наистина тази година приходите от приватизация са с много по-малко, отколкото бяха предвидени. По това има ред причини. Основната причина е, че в няколкото важни сектора в които имаше възможност за приватизация, това примерно са миноритарните дялове на електроразпределителните дружества се оказа, че първо трябва да се направят проверки от различни органи на властта, за да се види какво е правено с времето, за да започнем от някаква чиста основа. Аз лично бих искал да видя повече приватизация и тази година и следващата година, за да ни се налага по-малко взимане на външен дълг. И се надявам, че следващата година така разписаните показатели ще могат да бъдат изпълнени. И аз като вас съм привърженик, колкото може по-малко външен дълг да се взима и да може в рамките на нашите приходи, в рамките на това, което може ние самите да направим да се разпростират и нашите разходи.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНИОВА: Давам думата на г-н Овчаров само нещо да уточни.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Трайков и аз правя грешки, но поне името го произнесох правилно, имам предвид г-н Дянков. Господин Дянков, не знам нарочно ли се правите, че не чувате какво ви питаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров, само напомнете въпросите, които смятате, че не са получили отговор.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Стоянова, аз не съм от детската градина и мога да формулирам достатъчно прецизно изреченията си, за да не ме прекъсвате непрекъснато. Аз ви попитах какви са ви подходите, какви са ви намеренията с които ще увеличите износа на България от 22 млр. през миналата година до 45 млр. през следващата, за да реализирате този растеж. Вие ми обяснявате колко добре сте прогнозирали, защото сте слушали Международния валутен фонд. Ние също го слушахме г-н Дянков 2008 г. и по същото време на 2008 г. този фонд ни даваше ръст на брутния вътрешен продукт от 4 % за 2009 г. Тук ме коригира г-н Цонев 4,2. Така че ние за разлика от вас не му вярвахме толкова много, затова заложихме едни буфери там, които вие сега в бюджета не залагате. Не можах да разбера какво и по какъв начин ще повишите износа. На какво друго разчитате от елементите на брутния вътрешен продукт, за да се получи този растеж. И това не чух. Не разбрах коя е причината за намаляване на приходите с 2,7 млр. от 38,1% до 30,7% от брутния вътрешен продукт между 2008 и 2011 г. Не с 300 млн., а 2 млр.700 млн.
Що се отнася до преразпределението през бюджета. Преди малко си позволихте да кажете неща, които не са верни. Сега ви чета числата. 2008 – 2009 г., годините в които и Великобритания и Швеция и Финландия, активно се борят с кризата. Преразпределението през държавата към брутния вътрешен продукт във Финландия се увеличава от 49,3 на 56.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Говорим за следващата година. Вие това казахте г-н Овчаров. Може би вие да си припомните какво говорихте. Както знаете за тази година ние също увеличихме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, не влизайте в диалог. Нека да се изслушваме. Господин Овчаров ще ви помоля по-кратко.
РУМЕН ОВЧАРОВ: В първите седем години се учи да не се прекъсват говорещите. Още повече малко по-възрастните. Много ви моля да се държим поне прилично. Швеция 51,5 и 54,9. Юнайтед киндъм – 47,4 – 51,6.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпросът г-н Овчаров, няма да ни излагате сега данни. Вие се изказахте вече.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Нали сме на Комисия на която може да задаваме въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но не едни и същи по няколко пъти. Тук има 5, 6 заявили се още.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие сама го направихте по този начин г-жо председател. Затова много ви моля да не ме прекъсвате повече. Господин Дянков, що се отнася до въпроса с прогнозите, мисля че вие сте човека, който най-малко може да говори за прогнози. Ние излезнахме по вашите прогнози от кризата още през м. април. И по Димитровден за последен път. Така че ако някой е имал съмнение, кой е плувал без гащи, то поне по отношение на прогнозите е ясно кой е. Така че благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Орешарски няма да е второ изказване като на г-н Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Нямаме ли право да се изказваме?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, може по няколко пъти.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател.
Уважаеми г-н Дянков. Вие година и половина спекулирате с цифри. В политиката често се ползва софистика, но не с цифрите. Затова си направих труда да ви извадя есенните прогнози на Европейската комисия през 2008, какъв икономически растеж предвиждат те за България. Сега ще ви ги дам. И много ви моля или да ме опровергаете, като видите числото или да оповестите числото публично. Точно 4,5.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Орешарски, 2011 е темата за бюджета. Госпожа Мая Манолова има думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Моят въпрос се отнася до проектобюджета на Националната здравно осигурителна каса като правя предварителна уговорка, че няма да коментирам числа, които в сферата на здравеопазването стана ясно, че са предпоследни, че са прогнозни, че са ориентировъчни. Само ще коментирам изявлението, че те са повече в сравнение с тези през 2010 г. Всъщност ще може да си отговорим на този въпрос едва като видим окончателните цифри, като сметнем последните актуализации на бюджета на касата, като едната от тях е заложена, колкото и абсурдно да е това в самия бюджет за 2011 г. Само ще кажа, че е видно, че парите за болнична помощ през следващата година ще бъдат с 60 млн. по-малко от парите за 2010 г., което се получава като се сметне и актуализацията, която е заложена в този бюджет. Всъщност чест прави на вносителите на бюджета на Националната здравно осигурителна каса за следващата година, че те са единствените, които откровено си казват в мотивите на този законопрект, че нито знаят как ще се развиват процесите в здравеопазването, нито имат идея как ще ги управляват, като само ще ви прочета две изречения. Сред рисковете за бюджета те съобщават – Неизпълнение на приходната част, не уточенен все още план за необходимите промени в системата и невъзможност за финансова оценка на необходимите стъпки, както и динамично променяща се нормативна база и невъзможност за оценка към момента как тя ще се отрази на договорния процес върху здравеопазването. Тоест как ще плува здравеопазването в условията на криза е ясно от мотивите на вносителите.
Но аз тук искам да задам един конкретен въпрос и той касае българските граждани, които добросъвестно са си плащали здравните осигурителни вноски през последните години. Това е въпроса къде отиват парите от резерва на Националната здравно-осигурителна каса? Къде отива този 1 260 000 лв. преди няколко месеца обявени от г-н финансовия министър, които по наша прогноза към края на тази година трябва да бъдат около 1млр. 500 млн. лв. Защото първоначалното впечатление от прегледа на цифрите на всичките бюджети, които са ни представени, че просто тези пари изчезват в неизвестна посока и поне е необходимо да се каже на гражданите дали се национализират парите им от здравни вноски събрани до този момент или и за напред системата на здравно-осигурителната каса ще може да разчита на тях. Само припомням, че тази година се направиха две актуализации на бюджета на касата и парите бяха взети именно от този резерв. Всъщност втората актуализация се съдържа в бюджета за 2011 г., което само по себе си е нечувана правна и нормативна техника с бюджет за следващата година да актуализираш настоящия бюджет. Може би управляващите са решили да си спестят дебата. Откъде се взеха тези 130 млн., които премиера даваше по 65 млн. на траншове през последните седмици. Чу се, че те са от някакви икономии в данъци ли, в митници ли, не се разбра точно. Но от тук става ясно, че те са си от здравните вноски на българските граждани, по-точно от този резерв, който съществуваше към Националната здравно-осигурителна каса.
Въпросът е, ако се национализират тези пари, ако отиват някъде в общия бюджет, другата година, след като е видно, че се очаква неизпълнение на приходната част, откъде ще бъде компенсиран този най-важен сектор, който при това се оказва, че е и приоритета на управляващите. Като моите съмнения, които са и съмнения на авторите на този бюджет за изпълнението на приходите се вижда с просто око от една абсолютно проста сметка, като се сметне прогнозния брой на българските граждани, 7,6 млн. души, като се сметне 1 млн., които според управляващите не плащат, 6,6 млн. така е сметната приходната част, но премиера обясни преди няколко месеца, че в същност броя на неосигурените, 1 млр.. 900 млн., които сметнати по минимална работна заплата правят минус 240 млн. в приходната част.
Ще задам само още два въпроса. Единият касае трансферите, които ще прави през следващата година Националната здравно-осигурителна каса към Министерство на здравеопазването и с които би следвало неговите пари да станат 910 млн. Тук се оказа, че нещо в сметката не е така. Дано финансовия министър ме опровергае. Но искам да кажа, че този трансфер направен по този начин, заложен по този начин абсолютно противоречи на принципите на здравното осигуряване, на Закона за здравното осигуряване, на правата на здравно осигурените лица и е под въпрос изобщо доколко атакуването на един такъв текст ще издържи.
Оставям настрана факта, че не е коректно към българските граждани, които добросъвестно си плащат здравно-осигурителните вноски да поемат ангажимента на държавата да плаща спешната помощ, психиатричната помощ, диализата, онкоболните изобщо дейности, които са ангажимент на държавата. Оказва се всъщност, че здравно-осигурените ще плащат за здравно неосигурените за едни дейности, които са си ангажимент на българската държава по закон.
Един друг въпрос, тук въпреки, че не бяха представени като гости, нито синдикатите, нито съсловните организации, нито Лекарския съюз. Част от тях стоят от вън, защото няма как да влезнат вътре и да слушат този дебат. Няма къде да седнат. Но предполагам, че тях ги интересува не по-малко от останалите един въпрос, който е заложен в този бюджет и който касае националния рамков договор. Имаше много критики към предишното управление, че си е позволило, поради не сключване на договор с Лекарски съюз да продължи действието на договора от 2006, през 2007, през 2008 г. Само че тогава такава възможност беше заложена в самия национален рамков договор. Сега такава възможност в национален рамков договор 2010 не съществува. Той е с фиксиран едногодишен срок. И понеже явно опасението е сериозно, че лекарите няма да се съгласят още веднъж да бъдат излъгани или на тези условия в този проектобюджет, тук представете си се залага, че със закон се продължава действието на един договор. Абсолютно абсурдно от правна и от всякаква друга гледна точка. При това забележете. Продължава се действието със закон на част от текстовете на националния рамков договор, а в другата част по-интересната, която касае плащането на медицинските дейности, закона пренаписва договора. Разбирате ли колко е абсурдно това и че няма как според мен нито една съсловна организация да се съгласи на подобни условия, които не са в интерес както на нейните членове, така и на българските граждани.
Очаквам вашия отговор на поставения от мен въпрос, защото наистина всеки го интересува какво ще стане с този резерв от 1 млр. 500 млн. предполагам вече левове на българските граждани. Но примерно, ако те окончателно излизат от сферата на националната здравно-осигурителна каса, да го кажем ясно, да се сбогуваме с тях и опозицията да спре да повтаря вече този рефрен, къде са парите на касата, къде са парите от резерва. Да се знае, че тези пари просто изчезват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Манолова. Д-р Джафер заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря ви г-жо председател, уважаеми г-н Дянков, казахте преди малко, че се гордеете с това, че сте внесли закона за бюджета на държавата и на касата, разбира се, един месец по-рано. Аз ви питам. И какво от това? Питам ви защото не знам дали си давате сметка, в каква нелепа ситуация вие днес поставихте министъра на здравеопазването и директора на Здравно-осигурителната каса, те днес да не могат да отговорят с каква точно сума ще разполагате. Не знам дали си давате сметка в каква нелепа ситуация поставяте народните представители, които не знаят точно какво коментират, включително от управляващата партия, защото това се случва наистина за първи път.
Харесаха ми вашите закачки с предишни правителства и предишни министри на финансите. Определено не ми хареса закачката за задните части и части от бельото и ще ви кажа защо. Има поне три сериозни причини опозицията да не подкрепи бюджета на Здравната каса. Ще ви кажа основните. Подмолната втора актуализация, която правите в рамките на 2010 г. за бюджета на касата. Три пъти променяхте параметрите на бюджета на касата. За втори път правите актуализация и то през преходните и заключителни наредби на текстове на бюджета за 2011 г. От там всъщност с това узаконявате онези два пъти по 65 млн. извадени един път от левия ръкав на премиера, втори път от десния му ръкав в рамките на 130 млн. Моля ви заявете, че ги вземате от големия резерв на БНБ, защото няма откъде да ги вземете. Не идват от акцизи. Ако е така ме опровергайте.
Втората основна причина да не се подкрепи този бюджет – трансфера от 340 млн., който правите за онкоболни и хемодиализа. Абсолютно законно нерегламентиран трансфер, който е образно казано в обратна посока. На нас ни е ясно, че се прави трансфер и например в законово уредени от бюджета на Министерство на здравеопазването и събранието е гласувало за това. Например, за не осигурените жени за акушерска помощ. Вие сте новатор в това отношение.
Третата причина, балансирано бюджетно салдо. За бюджетарите е ясно, че едно бюджетно салдо е балансирано при определени формални причини, когато приходите са равни на разходите. Вие сте предприели абсолютна еквилибристика. Молим за малко повече уважение към сумите, към парите на българските данъкоплатци осигурени.
Какво значи това привидно, кухо балансиране на бюджетно салдо, като вземете 340 млн. един път и го давате на бюджета на Министерство на здравеопазването. Втори път със 100 млн., които ще се с8берат през 2011 г. Вие ще платите неразплатени, непокрити разходи за 2010 г.
Искам да опровергая нещо, което казахте. Повече пари за здравеопазване. Дори при неясните цифри ще ви кажа следното. Вие говорите, вземаме по-високата сума 3 млр. 5 млн. За тази година с втората актуализация, която предприемате сега, с ниския бюджет 570 млн. на Министерство на здравеопазването и с едни 59 млн., които д-р Константинов обеща вчера за спешна помощ, за непокрити разходи. Няма значение 45. Вие имате един бюджет досега, 3 млр. 331 млн. За какви повече пари за здравеопазване говорите. Много ви моля, разубедете аудиторията, че знаете какво правите.
Защото извода е следния. Парите не са повече. Тежестта ще се поеме от здравно осигурените лица, чийто брой неизвестно защо, въпреки вашите далновидни решения се увеличава непрекъснато. В момента по неофициални данни те са около 2млн. абсолютен рекорд. По закон здравно-осигурителните вноски покриват разходи по обхвата на здравното осигуряване осъществявано от НЗОК чрез пакет покриван от Здравната каса. Това което правите в момента е, че разширявате пакета. По какъв договор.? Защо пренебрегвате рамковия договор вече подписан. Важен документ. Най-важния договор в държавата. Разширявате пакета, прехвърляте дейности от Министерство на здравеопазването към касата, обаче вземате пари 340 млн. и ги давате на Министерство на здравеопазването. Обяснете логиката на вашите действия, защото действително иначе оставаме с впечатление, че няма ясна философия на това, което ще се случи в здравеопазването и това е признато в рисковете, които вие самите сте описали в мотивите. Друг е въпроса, че не е ясно въобще за какви суми, за какви пари говорим и за какви разплащания следващата година.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин министър, по повод на морала, който започнахте да ни четете, аз си признавам, че ако вие имахте основания, мен действително щеше да ме е срам. Тъй като най-добрия, най-лекия вариант беше да дойдете тук като победители. Да кажете: “Ние настигнахме и изпреварихме тройната коалиция по резултати. Тези резултати са на масата, те са вложени вътре в бюджета. И от тази гледна точка, ние сме по-добрите.” Това е нормалния път.
Господин Дянков, по кой от параметрите вие сте по-добри от хулената тройна коалиция? Вие през тази година живяхте благодарение на бюджетния излишък, фискалния резерв, който беше натрупан от миналото управление. И сега идвате в Парламента и вместо да кажете на народните представители: “Свърши кризата. И през следващата година вече няма да има недостатък на пари.” Вие идвате с кредити. Вие идвате с обещания да вземете пари назаем не само от нас, а да вземете от децата ни, за 2 млр. 400 млн. И това обещавате да го правите не само тази година. Вие сте разписали макрорамката и обещавате да го правите докато сте на власт в България. Аз не мога да изкарам сметката и затова исках действително да ви попитам: Как се получава това нещо? През 2008 г., която ви е целевата и която трябва да надхвърлите, нямате други варианти, брутният вътрешен продукт 69 млр. 300 млн. събрани 26 млр. 400 млн. През вашата фантастична 2011 г. брутния вътрешен продукт 77 млр. 100 млн. са събрани пари 23 млр. 700 млн. И ви задавам въпроса, тук сме все грамотни хора в тази област. Данъците не са паднали. Някои от данъците и акцизите ги увеличавате. Тоест приходите от там трябва да се качат. Вие залагате ръст от 3,6 процента. Вие залагате инфлация от 3,7%. Обяснете ми как намаляват приходите.
Изводът е толкова страшен, че това, което казва Трансперанзи, в общи линии изглежда като музика в сравнение с това, което четем в този бюджет. Тоест, при същите условия и дори малко утежнени условия ви ще съберете по-малко пари. И вие се хвалите с това, че не можете или не искате да събирате пари. И тогава възниква въпроса: Къде отиват тези пари? И се хвалите с това, че ще взимате заеми. Обещавате на деца, на внуци, че следващите 15 години ние трябва да плащаме вашите заеми, които взимате, докато другото правителство погасяваше външния дълг. С какво се хвалите. Вие обещахте на нацията за 3 години да достигнем средноевропейски доходи. Какво ни предлагате в този бюджет? Хладилник? Като прибавите инфлацията, хората и да не искат ще обедняват. Това е макрорамката и това е бюджета с който идвате при нас. И при тази ситуация, аз си мисля, че ако някой трябва да е с наведена глава, това не е опиозицията и не е миналото. Това е настоящето и за съжаление бъдещето което ни готви.
Имаше един стар социалистически лозунг: «С твърди стъпки ще достигнем и ще надминем капитализма». И там по този повод мъдрия ни народ роди виц: «Недейте да ги минаваме, че отзад ще се видят голите ни части.» Благодаря ви за вица. Вие действително ни връщате във времето на социализма. Сложете един успех на масата, не слагайте само голотии и тогава аз ще ви ръкопляскам искрено. Но вие слагате само бедност, само страх в хората, само несигурност в хората.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОBA: Благодаря г-н Димитров за краткото и точно изказване по бюджет 2011. Други желаещи.
Господин Дарин Матов.
ДАРИН МАТОВ: Уважаеми колеги, уважаеми г-да министри, уважаеми гости, както разбрахме бюджет 2011 е шаблон на бюджет 2010 с разликата от 2,5% бюджетен дефицит. Аз имам чувството, ако трябва да влезем в темата на разговора от преждеговорившите, че г-н Дянков отново е поставил розовите очила по отношение на приходната част на бюджет 2011 и особено това много силно засяга най вече ДДС, акцизи, корпоративен данък и т.н. И в тази връзка г-н Дянков искам да попитам: С каква събираемост е разчетена приходната част на бюджет 2011 в проценти след като, аз доколкото знам, в бюджета беше разчетено с 91 % събираемост.
Благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви г-жо председател, уважаеми г-да министри, д-р Нешева, г-жа Караиванова, колеги, аз искам да кажа няколко думи за бюджета на държавното обществено осигуряване. Не само защото той е един от малките бюджети, но независимо от това, че е малък, той е с изключително важно значение. В същност парите, които са предвидени в него представляват повече от една трета от разходите на бюджета. Аз искам да започна с няколко добри думи за начина по който традиционно вече всяка година Националния осигурителен институт представя бюджета на Държавното обществено осигуряване. Всичките процедури и правила, които са спазени при неговото внасяне, но не мога да не отбележа факта, че Надзорния съвет на Националния осигурителен институт е отхвърлил проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, който е разгледал. Нямам информация дали онзи проект се различава от този, който е в Народното събрание, но информацията, която имаме, че Надзорния съвет и Националния осигурителен институт не е приел предложения вариант на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване.
На следващо място, искам с няколко думи да аргументирам причините, поради които нашата парламентарна група няма да подкрепи предложения законопроект. Идеята на този бюджет, на тази фискална програма е да повиши социалната защита на българските граждани. Но според нас вместо да се случи това, се случва точно обратното. Вече в продължение на две години липсва осъвременяване на размера на пенсиите. Няма никаква политика по доходите. Аргументът, че не се намаляват пенсиите не е състоятелен, защото инфлацията сама за себе си намалява разполагаемия доход на българските граждани, на българските пенсионери.
На следващо място, искам да се върна г-н министър на финансите, вие обичате да се връщате назад във времето и точно затова искам да се върнем назад във времето, може би с десетина години назад. В условия на тежка икономическа криза имаше едно правителство, което годишно два пъти Мартин Димитров ми подсказва на ОДС, два пъти годишно си осъвременяваше размера на пенсиите поне с равнището на инфлацията. Разбирам, че в условия на криза е трудно да се пристъпи към осъвременяване на пенсиите по златно швейцарско правило, нещо което няма как да се случи, ясно е за всички, но поне трябва да се компенсира инфлацията, в условия на криза да кажем, на част от инфлацията, защото не може в един бюджет да се предлагат само мерки, които замразяват доходи и социални плащания и обезщетения, без да има поне една позитивна мярка. Позитивната мярка, за която ще стане въпрос след малко е единствена в този бюджет.
На следващо място, нашата парламентарна група въпреки, че има различни мнения по този въпрос, категорично като либерална формация не подкрепя увеличаването на осигурителните вноски и минималните осигурителни прагове с 5,6 %. Защото в условия на криза, според нас това не е антикризисна, а е прокризисна мярка. Пак повтарям, има различни мнения не само в нашата парламентарна група. Но това е общата позиция на нашата парламентарна група и ние сме задължени да я обявим.
Следващо нещо, което искам да отбележа. Увеличаването на периода от който се изчисляват обезщетенията за бременност и раждане и безработица. Уважаеми колеги, аз приветствам мотивите с които се пристъпва към тази мярка. Но не мога да се съглася, че с такива мерки, знаете за какво става въпрос, период от който се изчисляват обезщетенията за бременност и раждане от 12 месеца сега се увеличава сега, на 18 месеца, както за безработица съответно от 9 на 18 месеца. Не мога да се съглася, че с аргумента тези, които злоупотребяват трябва да бъдат наказани и да кажем и тези, които не злоупотребяват. Отделете тези, които злоупотребяват от тези, които не злоупотребяват, защото в противен случай се създават условия за намаляване на разполагаемия доход на тези, които коректно се осигуряват върху реалните осигурителни доходи.
На следващо място, запазването на режима на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Нали това беше антикризисна мярка. Нали се отнасяше само до края на тази година. Това създава условия работодателите да прибягнат до други мерки, за да могат да компенсират този разход. Очевидно е, че тази мярка, според мен, а и според приходите в Националния осигурителен институт, вече изигра своята роля и според мен е съвсем неестествено да продължи да действа и през следващата година.
Искам да кажа няколко думи и по отношение на приходите.
Уважаеми г-да министри, г-н Младенов, вие няколко пъти съвършено правилно казахте, че българския бизнес дължи около 700 млн. на осигурителната система. С лихвите стават някъде от 1 млр. 100 млн. Къде са тези пари предвидени в приходната част на бюджета. Или една малка част от тях. Аз ви казвам, знам, че една голяма част от тях са в рубриката несъбираеми вземания. Но вижте какво казва 114 в приходите на бюджета. “Главница по ревизионни актове за начет в приход на държавното обществено осигуряване на НАП 10 млн. 10 млн. очаквате като приходи от тези задължения в размер на 700 млн. “ Поне да са 200 млн., 300 млн. Пак повтарям аз знам, че има обективни причини, поради които една голяма част от тези пари са в рубриката несъбираеми вземания. Така или иначе при всички положения трябва да има поне една по-сериозна цифра в приходите на бюджета на държавното обществено осигуряване. Иначе приветстваме идеята за намаляването на трансфера или на така наречения дефицит от 2 млр. на 1 млр. 400 млн., което разбира се е и в резултат на, според мен, а и не само според мен, на оптимистичните очаквания, че увеличаването на осигурителната вноска с 1,8% ще доведе до увеличаване на приходите с 372 млн.
Още нещо. По отношение на разходите. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, който е публикуван актуализирания вариант в държавен вестник, разходите за пенсии са 7 млр. 135 млн. За 2011 г. вие предвиждате разходи 7 млр. 78 млн., което означава, с 56 млн. по-малко. В същия момент в мотивите на внесения законопроект на бюджета за държавното обществено осигуряване вие твърдите, че става въпрос за 46 млн. повече разходи за пенсии. Все пак става въпрос за една разлика от около 100 млн. и не е излишно да дискутираме откъде идва тази разлика.
На следващо място, няколко думи, с което завършвам, за фондовете на държавното обществено осигуряване. Фонд “Общи заболявания и майчинство”. Дефицитът на този фонд, знаете, че има фондова организация на общественото осигуряване. Дефицитът по бюджета за 2010 г. на този фонд е 190 млн. За следващата година вие предвиждате дефицит от минус 80 млн. Единствените параметри, които се променят са увеличаване на периода от който се изчислява обезщетението за бременност и майчинство, а тук разликата е някъде около 110 млн. Не знам откъде идва намаляването на тези, нито броя на родилките ще бъде по-малко или повече. Да се надяваме, че ще бъдат повече родилките през следващата година. Но тези 110 млн. дефицит според мен са изключително притеснителни.
И последното нещо, с което завършвам, фонд “Безработица”. Уважаеми колеги, много често народните представители са обвинявани за това, че приемат увеличаване на разходната част на бюджета без срещу тях да стоят приходи. Ето един класически пример, макар и с добри намерения. Всеки от нас, надявам се, приветства тази антикризисна мярка, за отпадането на тавана на обезщетенията за безработица, респективно за увеличаването на минималното обезщетение, което от 6 лв. става на 7,20 лв. очевидно, че това е добра мярка. Но срещу тази добра мярка няма заложени приходи. Това увеличава дефицита с 57 млн.
Уважаеми колеги, кога сме откровени. Когато обвиняваме за нещо, което е направено от народните представители и тогава, когато Министерския съвет и тези, които се занимаваха с антикризисните мерки обвиняват народните представители. Така че трябва да бъдем коректни, когато се изразяваме по тези въпроси.
Действително последното нещо, с което завършвам е може би е мой пропуск, но не виждам никъде във всички бюджети на държавното обществено осигуряване досега е имало разходи за профилактика, рехабилитация и отдих. Тази година такава мярка не се предвижда. Ако не се предвижда или ако аз не ги виждам, ще ви моля да отговорите, защото това е една изключително работеща, позитивна мярка, която възстановява физическите и психическите сили на работещите в България и намалява съответно обезщетенията за безработица. Има изследвания на Националния осигурителен институт в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Младенов нека да отговори.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми д-р Адемов, аз ще започна от края, от където вие започнахте. Има ги тези средства предвидени в профилактика, рехабилитация и отдих и за следващата година, както и за тази година. Аз обаче на нещо искам да ви обърна внимание. Вие си противоречите в едно нещо, което казахте преди малко. Вие казахте, че не подкрепяте увеличаването на осигурителната вноска и в същото време казвате, защо не увеличим вноската за фонд “Безработица”.
По всичките въпроси искам да ви уверя, които поставихте и по които имахте съмнение, че има несъгласие между работодатели, синдикати, в Надзорен съвет и от държавата, по всичките тези въпроси и за осигурителната вноска и за минималните осигурителни прагове, и за обезщетенията за майчинство и за безработица има постигнат много труден компромис между синдикати, работодатели и правителството в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Що се отнася до това, че действително с проекта за бюджет за държавното обществено осигуряване за следващата година с всичките тези политики, които са разписани в приходната и в разходната част, действително ние намаляваме дефицита във фонд “Пенсии” с над 600 млн. лв.
Аз ще помоля за конкретните неща съвсем накратко подуправителя на НОИ, ако може да допълни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-жа Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря ви г-жо председателстващ. Уважаеми дами и господа председатели на комисии, уважаеми дами и господа народни представители, министри, уважаеми гости,
Благодаря д-р Адемов за добрата оценка на Националния осигурителен институт и за експертите, които работят в него. Аз искам да ви уверя, че и занапред ние ще изпълняваме и ще управляваме бюджета на Държавното обществено осигуряване със същия професионализъм и отговорност. Както винаги вашите въпроси са много конкретни и много точни.
Да, така е. Правилно сте видели, че разходите за пенсии се намаляват, но не бива да забравяме, че Националния осигурителен институт заедно със законодателните инициативи, които са част от антикризисните мерки на правителството и промените, които направихме в наредбите, подзаконовите нормативни актове и тези, които предстоят сега в кодекса за социално осигуряване, ние намаляваме разходите за инвалидни пенсии. Много от хората заради мерките, които възприехме отлагат своето пенсиониране. Така че ще имаме по-малко хора, които ще се пенсионират и от там се намаляват и разходите за пенсии.
По отношение на дефицита във Фонд “Общо заболяване и майчинство”, когато се възприе мярката за изплащане на високото обезщетение, грубо казано, 410 дни, вие знаете че имаше така наречения бейби бум. Сега обаче част от тези хора, които получават високия размер на обезщетение излизат вече в получаване на обезщетение за отглеждане на дете, което знаете, че е в размера на минималната работна заплата. От там намаляват разходите във фонд “Общо заболяване и майчинство”.
Също така разходите намаляват и заради мерките, които възприехме при прекратяване на трудовото правоотношение от фондовете на държавно обществено осигуряване не се изплаща 75 дни обезщетение за временна неработоспособност, а само 30 дни. Това е също част от антикризисните мерки на правителството.
Също така затягаме режима и заедно с Министерство на вътрешните работи, Националната агенция по приходите и Националния осигурителен институт и прокуратурата, ние работим и осъществяваме превантивен контрол срещу злоупотребите с временната неработоспособност. От там също намаляват разходите за временна неработоспособност.
По отношение на увеличаване на режима за преценка на правото за изчисляване за определяне на обезщетението за общо заболяване и майчинство и временна неработоспособност на 18 месеца, вие мислите че част от хората, които са изпълнителни, които се осигуряват на висока база ще пострадат. Не мисля, че е така. Ще кажа защо.
Всички знаем, че периода се изчислява сумарно, а не непосредствено преди жената да излезе в този риск бременност и раждане. Така че тези, които са се осигурявали винаги, редовно на възнаграждението, което е реално също ще получат своето обезщетение. Наистина се констатираха доста случаи в които жената научавайки, че ще ползва обезщетение за бременност и раждане веднага започва да се осигурява на висока база, без реално да са изплатени заплати. но тези хора, които през целия си период са се осигурявали няма да пострадат.
По отношение на разходите за профилактика, рехабилитация и отдих, да наистина това е една чудесна програма. Тази година също са предвидени пари 15 млн. Те са записани на отделе4 ред. Има ги и към мотивите на законопроекта, така че хората ще се възползват от възможността да ползват програмата по профилактика, рехабилитация и отдих.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Стойнев заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви г-жо председател, уважаеми г-да министри, уважаеми гости, уважаеми колеги,
Господин Дянков, аз лично приветствам вашето намерение да започнете да внасяте в бюджета преди лятото или след лятото, точно не ви разбрах. Хубаво е това намерение, но е хубаво човек да си знае и възможностите. Виждаме, че в рамките на 20 дни, откакто е внесен този законопроект и законопроект за държавното обществено осигуряване цари пълен хаос в момента. Мога да ви кажа, че в бюджета е написано: Размерите на осигурителните вноски остават непроменени спрямо 2010 г. за целия тригодишен период от 2011 г до 2013 г. В същото време всички ние говорим, всички ние знаем и очакваме едно увеличаване на осигурителните вноски с 1,8 пункта. Вие г-н министър не знаете утре какво ще стане, защото според днешните ви изявления г-н Дянков вие говорите, че вече стажа и възрастта ще се вдига от догодина. Нека наистина да се задълбочите, тук е и министъра на социалната политика и да кажете наистина каква е реалната ситуация, за да знаем реално какво става. Защото в продължение на една година цари пълен хаос.
Господин Младенов, с удоволствие гледах бюджета на Министерство на труда и социалната политика. За мен лично това е много добре познат бюджет, тъй като това е същия бюджет, който ни гласувахме за актуализацията за 2010 г.
Аз имам няколко в въпроса. Относно приходите. Прави ми впечатление, че приходите от глоби, санкции, наказателни лихви остават непроменени в размер на 8 млн. лв. Голяма част от тези приходи идват от проверките на Изпълнителна агенция, Главна инспекция по труда. Господин Младенов, това означава ли, че и през следващата година вие няма да правите достатъчно проверки?. Още повече, че вие широко прокламирате борбата със сивата икономика на всички фондове. Още повече, че за шестмесечието сте изпълнили едва 25 % от тези приходи. И въпросът ми тук е къде отиват тези пари? Това е много важно. Къде отиват тези пари?
Второ, относно разходите. Ведомствените разходи. Непроменени спрямо 2010 г. Административните разходи, тук г-н Младенов искам да ви поздравя затова, че направихте уточнение, че фактически те са същите спрямо актуализацията на бюджета за 2010 г., тъй като някой каза, че това е плюс. Политиката по заетостта. Абсолютно същата, каквато е 2010 г. Политиката в областта на трудовите отношения. Също толкова, колкото 2010 г. Политиката в областта на интеграция на хора с увреждания. Колеги, никаква промяна.
Разбира се, г-н министър, няма как да очаквате подкрепа за този бюджет, още повече, че всички социални плащания, всички семейни помощи, интеграционни добавки, които вие така подробно прочетохте, няма да бъдат променени вече 30 месеца. Това означава една натрупана инфлация от 10 процента. Някой ще каже следващата година ще има ли някакво желание за промяна.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Младенов.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: По първия въпрос. промените в Кодекса за социално осигуряване ще бъдат внесени в Парламента следващата седмица и те няма да засегнат бюджета за държавното обществено осигуряване, който гледаме в момента за 2011 г.
Вторият въпрос, защо приходите на Главна инспекция по труда за следващата година са 8 млн., същите както за тази година, които предвиждаме. Искам да ви уверя г-н Стойнев, че актовете са два пъти повече спрямо 2009 г. Сумите по тези актове са също над два пъти повече. Събираемостта не зависи от Главна инспекция по труда, първо. И второ, при съдебните дела има един забавен процес, в който постъпват тези суми. И затова е изчислена тази сметка.
По третия въпрос, за безработицата. 8 млн. лв. повече се предвиждат за активни мерки на пазара на труда. Плюс над 240 млн. лв. по оперативната програма човешки ресурси. За активни мерки на пазара на труда обучение, квалификация и преквалификация на заети и на безработни лица.
И защо смятаме, че този бюджет има подобрение спрямо миналата година и в областта на отделните политики. Осигуряването на месечни и социални помощи на 57 400 лица и семейства средно на месец при 45 000 лица и семейства през 2010 г., заради икономическата криза, заради лекото покачване на хората, които имат нужда от това. И отделно мерките, които предприехме още от тази година от 1 май тази година, за да накараме хората, които получават социални помощи да полагат обществено полезен труд 14 дни в месеца по четири часа. Искам да ви кажа, че дават съответните резултати. Има вече хора, които са отпаднали от регистрацията, защото не желаят да полагат обществено полезен труд. И тази мярка ще продължи да работи и през следващата година.
Благодаря.
АСЕН АГОВ: Не очаквайте от мен г-жо председател, да се присъединя към паникьорския дух на изказванията тук. Двамата министри г-н Дянков и г-н Трайков ходят всеки месец на Екофин, нали така? Това е Европейския съвет на министрите на икономиката и на финансите. И отлично знаят, че предстои тежък мониторинг за стабилността на бюджетните дефицити. Онзи ден когато се извърши парламентарния контрол над белгийското председателство в Брюксел, г-н Барозо – председател на Европейската комисия добави още един щрих към това, че програмата за развитие 20-20 ще включва също, това е за целия Европейски съюз, мониторинг на реформите. Тоест, трите области, които ще бъдат най-засегнати – социалната област, т.е. пенсионното осигуряване и изобщо пенсионната реформа, реформата в здравеопазването и реформата в администрацията. И моят въпрос е следния. След като ние от Синята коалиция не намираме, че този бюджет съдържа онези шпори за реформите, които са необходими на страната, как ние ще вместим своята политика, защото въпроса е политически, не е в числата толкова. Как ние ще вместим, въпроса ми е към господата Дянков и Трайков, своите реформи в рамките на Програма 20 – 20 така, че да имаме и стабилност на бюджетните прогнози до 2013 и следващия програмен период след 2013 г. Това е ключов въпрос. Защото няма как и отгоре на всичко мониторинга означава и санкции. Санкциите означават намалени приходи по европейските фондове. Следователно каква е подготовката, ние да посрещнем това ново предизвикателство, което неминуемо ще се случи след фиаското с Гърция и ръба на фиаското до което беше достигнато в Испания и в Ирландия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря г-жо председател Аз бих посъветвал малко опозицията да намали адреналина с който се е заредила нощес. И да влезем наистина по-конструктивно в бюджет, който обсъждаме 2011 г. Не знам дали сте се залъгали от съществуващите камери. Тук не правим реклама на предишното правителство и всичките успехи, които то постигна и резултата, който то постигна на изборите. Затова искам да обърна внимание, че по-добрия вариант е да гледаме бюджет 2011.
Във връзка с вашите изказвания, доколкото разбирам и обобщавам, вие искате навсякъде, както и г-жа Манолова, не я виждам, не знам защо. Явно тя искаше да си зададе въпроса, без да разбере отговорите. Не иска да има трансфер от Здравно-осигурителната каса към Министерство на здравеопазването. Тоест трябва да се облекчи бюджета на Министерство на здравеопазването. Макар че аз не виждам много логиката, защото онкоболните и хората на хемодиализа нима не са здравно осигурени? По закон в България всички трябва да са здравно осигурени. И в кой закон пише, че те трябва да са, освен в наредбата, говоря за закон, че трябва да се покрият от Министерство на здравеопазването? Не знам такъв закон. Виждам, че искат да се увеличат съответно бюджета за разходите в социалната сфера. Плюс това има съмнение от г-н Румен Овчаров за растежа.
Доколкото разбирам от всичко това нещо трябва да се увеличат разходите, но има съмнение във връзка с растежа, т.е. възстановяването на икономиката и в един момент стигаме до въпроса на г-н Димитров, че не искал нашите деца да плащат дефицита, който се образува. Да, но от всички ваши искания и съответно закъсняване на реформата в пенсионна възраст, според мен, ако вие бяхте на власт дефицита трябваше да надхвърли 10 %. Мисълта ми е и въпроса ми е към министъра на финансите има ли страна от Европейския съюз за следващата година, която няма да завърши на дефицит? Това ми е първия въпрос.
И вторият въпрос. господин министър, ако изпълните всички искания за увеличаване на разходите в отделните сфери, как бихте изпълнили именно искането на г-н Димитров нашите деца да не плащат. Може би Съветския съюз ще плати тези разлики. Не знам точно.
Благодаря.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря ви г-жо председател на Комисията по бюджет и финанси. Тъй като имаше един въпрос на колегата Николов, да му дам съвет все пак, под формата на реплика. Да прочете Закона за здравното осигуряване, да отговори на част от въпросите, които зададе и да си даде сметка всъщност какво представлява Националната здравно-осигурителна каса и що за организация е тя. Дали е бюджетна или е формирана под друг ред. И мисля, че тогава няма да задавате подобен въпрос. Как ще вземете пари от един обществен фонд, за да финансирате с тях работата на Министерство на здравеопазването, което вече се финансира по бюджетен ред.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров за четвърти път.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Първо, не е за четвърти, а е за трети. Второ, имам право да се изкажа по всяка точка от дневния ред, а ние имаме три точки от дневния ред и то поне по два пъти. Нали така е господин Димитров.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сте член на две комисии по един път от Комисия.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ви казах, правите това шоу именно поради тази причина, да не давате думата на народните представители да си кажат мнението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Някой да не е получил думата от народните представители, а вие я взимате три пъти.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Чакам 15 минути.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има други преди вас.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Дянков, през тази година на депозит в Българската банка за развитие бяха приведени, не знам точно колко, но беше казано до 660 млн., ако не ме лъже паметта, на депозит. Този депозит, доколкото знам е едногодишен. Как и по какъв начин ще бъде така да се каже, върнат депозита във фискалния резерв, при положение, че на всички е ясно, че банката харчи тези пари, защото се разплаща за неразплатените от вашето правителство договори към бизнеса от миналата година. Тези 660 млн. лв. съвсем не са всичко, което държавата дължи на бизнеса. И по какъв начин това разплащане ще бъде отразено в разходната част на бюджета. Защото това, което говори г-н Агов, тук е изключително сериозно. Оттук нататък от следващата година санкциите на Европейската комисия по отношение на бюджетните дефицити вече ще бъдат почти автоматически. Може и да не са чак толкова автоматически. Но така или иначе ще има такива. Ние за тази година го скрихме този дефицит. Защото това е разход. Как ще го скрием за догодина? Дали от резерва, дали от бюджета, то все едно е разход.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания от народни представители?
Давам думата на Националното сдружение на общините. Заповядайте.
ЗЛАТКО ЖИВКОВ: Благодаря г-жо Стоянова. Уважаеми г-жи и г-да председатели на комисии, дами и господа народни представители, уважаеми г-да министри. С риск да разваля хубавата дискусия и полемика ще си позволя няколко минути да говоря за бюджетите на общините.
Националното сдружение в България е най-голямата неправителствена организация 264 общини. Ние следвахме всички законови процедури, в това число протокола за разногласие в Министерство на финансите с министър Дянков. Годишната среща в Албена и разбира се, комисиите. Искам да благодаря на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, която подкрепи нашите искания.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда съвсем кратък, имайки предвид времето и възможностите да се изкажат и други хора, за да кажа, че бюджетите на общините в момента изпитват огромна трудност, още по-голяма ще бъде тя в бюджет 2011 г. В Закона за изменение и допълнение общините от лятото на тази година са със 100 млн. по-малко. Вследствие на което имаме доста проблеми в представяне на публичните услуги. Поради тази причина, тук не представям мое мнение, а на колегите ми от всички 264 общини. Благодаря за разбирането на Министерство на регионалното развитие, на финансите, на комисиите през които минахме досега в парламента. Обръщам се към представителите и депутати на четирите комисии за подкрепа на това, което ще кажа след малко.
Нашите предложения в тази тежка ситуация и критична са в четири посоки. Известно е, че повече от две трети от публичните услуги в Република България се представят от общините. Един от най-големите проблеми в момента е проблема с административния капацитет на общините, защото стандартите, които имаме в момента са върнати на база закона за изменение и допълнение. И ние се надяваме, че ще получим подкрепа за увеличаване на тези стандарти с поне 6 процента, за да може да покрием половината от парите, които не ни стигат по този показател. Смятаме, че имаме подобни основания, тъй като служителите в министерства и ведомства са върнали на стартовата база 2010 г. , а много се надявам, че с този ход, който предприемате, ние наистина ще можем да си вършим услугите по-нормално в 2011 г.
Обръщам внимание на една малка подробност, че следващата година е изборна и 4161 кметове на кметства и общини ще трябва да бъдат обезщетени. Така че това е една функция, която в никакъв случай няма да се запази в този вид. А те са длъжни точно една година по-късно да бъдат обезщетени. Ние се надяваме и така сме подредили нашите искания в тази част.
Второто ни искане е за общинската пътна мрежа. Уважаеми дами и господа народни представители, 23 000 км. 65% от цялата пътна мрежа в България, която вие всички много добре познавате е калната и разбита общинска пътна мрежа. В една значителна част ние няма да може да осигурим здравни, образователни и други услуги в закрити учебни заведения и други, точно поради състоянието на тази мрежа. И тъй като и сега непрекъснато това нещо го правите. Обръщам се към всички. Следващата година многократно по други причини ще го правим всички, ние смятаме, че тези 7 млн., които искаме е една съвсем малка корекция на фона на сумите и цифрите, които се шептят тук.
Третото ни искане е свързано със зимно поддържане. Не знам дали знаете, аз съм убеден, че знаете. Над 80% от средствата за зимно поддържане вече приключиха. И има проблеми за ноември и декември. Аз днес на прохода Петрохан на 28 октомври имах проблеми и през октомври, защото имаше обърнати автобуси. Областното пътно управление – Софийска област не беше готово. А тези 6 млн., които искаме, смятаме че са един съвсем малък ресурс, който може да ни помогне, имайки предвид, че от тази година има ново ноу хау. Това е чистенето на републиканските пътища в рамките на населените места и градовете от общините, което допълнително ще затрудни нашата работа. Ние имаме споразумителни протоколи. Уведомихме министър Плевнелиев. Той се съгласи с това. Това ще затрудни в значителна степен работата ни.
И четвъртия показател, с което приключвам. Това е състоянието на капиталните вложения. Искаме увеличение с още 23 млн. Разбираме, че основната част е поета от оперативните програми на Европейския съюз, но има много проекти за отчуждение и други, които са ни необходими, за да могат тези вложения да бъдат наистина в едно по-добро ниво.
Уважаеми г-да министри, уважаеми дами и господа народни представители, надяваме се, че ще подкрепите този пакет от около 50 млн., тъй като исканията бяха за над 300. Отново искам да кажа. Това са най-необходимите неща, с които ние трябва да работим през 2011 г. Благодарим за подкрепата на народните представители в комисиите, които вече ни подкрепиха. Искрено се надяваме, че ще подкрепите нашите очаквания за бюджет 2011.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте г-н Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря уважаеми дами и господа. Благодаря за възможността да синтезирам накратко позицията на най-голямата обществена и синдикална организация, която представлявам КНСБ.
Няколко съвсем кратки макроикономически съображения в подкрепа на вече изказани тези от депутати от ляво и от дясно.
Всички сме съгласни, че рисковете пред бюджета са както в приходната, така и в разходната част. Според нас обаче подценяването и по скоро липсата на мерки, които да стимулират допълнително приходи би трябвало в по-голяма степен да бъдат адресирани и в много по-голям акцент да бъде сложен. Какво точно имаме предвид? Няма как да разчитаме, че икономиката и тук подкрепям тези, които вече бяха споменати, икономиката ще излезе от рецесията стъпвайки върху един много тесен сегмент на износа. Всичките които познават българската индустрия, българската икономика в детайли знаят какво казвам. Няма как за кратко време да подобрим в такава степен нейната конкурентоспособност, че тя да стигне до такава динамика, че да може наистина да извлече цялата държава от кризата.
Казано по друг начин, рисковете и най вече основния риск, който не виждаме в доклада към бюджета, не са толкова и единствено само свързани с демографския проблем, непосредствено за следващата година. В дългосрочен план естествено, че това е най-големия ни проблем,. Но демографския проблем е 2020, 2025 г., а не 2011 г. Тогава е най-силен. В 2011 г. всъщност рисковете пред бюджета са свързани с невъзможността да бъде стимулирано потреблението. И ако не намерим механизми, с които да бъде наистина адекватно стимулирано.. то както и инвестиционното забележете, инвестициите на самия бюджет са на доста ниско равнище, така и индивидуалното, разбирайте политиката по доходите. В това число всеки може да се сети, че става дума и за минималната работна заплата, но не единствено. Говорим за по-едри политики. Всъщност, ако това не бъде намерено в бюджетната и въобще в макроикономическата политика на кабинета, ние няма да видим бюджета изпълнен в необходимата степен и естествено рисковете пред дефицита за който говорят всички тук ще бъдат доста големи.
Дали и колко всъщност се оценяват мерките, които се предлагат тук и от кабинета мисля, че трябва да бъдат още веднъж коментирани. Ще апелирам към всички вас или по скоро към членовете на двете комисии и икономическата и бюджетната да преразгледате отношението си към мерките, които предложи НАП. Те са подкрепени от социалните партньори и според нас могат да стимулират допълнително събираемостта в доста добра посока, за следващата година и за напред. Мисля че разбират всички колеги за какво става дума.
В тази връзка ще припомня, че социалните партнъори постигнаха съгласие и премиера подкрепи лично той и правителството като такова, да бъде криминализирано укриването на неплащането на осигурителни вноски. За нас е неразбираемо защо в парламента този консенсус не беше съобразен. И в измененията на Наказателния кодекс това не беше отразено. Консенсус, отново казвам, трудно постигнат между синдикати, работодатели и правителството. Нещо, което може допълнително да стимулира събираемостта, за вноските за които всички си говорим тук, че трудно се събират, г-н Адемов и всички останали.
На следващо място, уважаеми дами и господа, ние смятаме, че заклинанията само да говорим за реформи трябва да бъдат подкрепени с конкретни измерения. Ние винаги сме подкрепяли реформи, които водят до подобряване на услугата. Тоест до подобряване на това, което гражданина трябва и следва да получи. Реформи обаче, които искат да отнемат права на гражданите и на работниците няма как да бъдат подкрепяни. И не мисля, че това е европейското разбиране за реформи. Казано простичко, в антикризисния пакет, който между впрочем не намери решение и утвърждаване в Народното събрание. Тук правителството трябва да бъде критикувано в прав текст. Тъй като в него имаше и има много добри мерки към бизнеса и към домакинствата. В същите тези антикризисни мерки да ги наречем имаше съвсем ясни намерения и предложения за реформи в администрацията. Електронното правителство за което тук всички говорихме до момента не намира по никакъв начин реализация. И много други такива могат да бъдат направени, които не отнемат права на хората, а подобряват услугата естествено и разходите за тях.
За пенсионната реформа няколко думи. Няма как да не кажа в този момент. Очевидно е, че и апела ми е към всички вас, крехкия консенсус, който беше постигнат вчера, след няколко часови разговори за пореден път между работодатели, синдикати, пенсионни фондове и правителство, нашият апел е, ако утре той бъде подкрепен в НСТС, окончателно да бъде подкрепен и от Народното събрание. Както по отношение на конкретно категорийните работници и спора, който се разрази през последните дни, така и по отношение на цялостната пенсионна реформа, която и сега в следващата година ще има отражение върху бюджета, най-вероятно ще има и следващите години независимо кой ще управлява държавата със сигурност трябва да се съобразява с постигнатия консенсус. Или поне в някаква степен трябва да се съобразява.
Затова нашия апел от нашата организация от името на двата синдиката мога да кажа дори, по този въпрос конкретно е, народните представители от всички парламентарни групи да подкрепят този консенсус, който ще бъде пред вас, както каза министър Младенов в следващата седмица има пряко отношение както към бюджета на ДОО така и към Републиканския бюджет през тази и през следващите години и по отношение естествено на това, което говори г-н Агов в дългосрочен план по отношение на публичните финанси въобще.
И последното, което искам да кажа е, че в нашата организация ние продължаваме да мислим че подкрепата на доходите, дори в условията на криза, тук не говорим за увеличение на бюджетни заплати, но говорим за подкрепа като политика на доходите, което да стимулира потреблението, нещо което правят повечето от държавите членки. Ще припомня още веднъж 13 държави членки на Европейския съюз увеличиха минималната си работна заплата в условията на криза 2008 и 2009 като антикризисна мярка, а не като прокризисна мярка и стари членки и нови членки. Апелът ми е да помислим още веднъж дали в следващата година 240 лв. стигат да платим най-нискоквалифицирания труд.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Д-р Ставракиев заповядайте.
ГЕОРГИ СТАВРАКИЕВ: Благодаря г-жо председател. Аз мисля, че като съсловна организация трябва да чуете нашето становище, защото ситуацията е доста сериозна с предлагания бюджет на Националната здравно осигурителна каса. Не искам да коментирам ситуацията, която се получи по отношение общия размер на финансовите средства. Лично аз не очаквах, че ще присъствам или мога да присъствам на такава подобна ситуация на такова високо ниво. Да не може да се кажат какви ще бъдат публичните финансови средства в сектор здравеопазване за догодина.
Конкретно по бюджета за Националната здравно осигурителна каса. Като цяло се вижда, че има увеличена приходна и разходна част. Хубаво е, че е заложено, ако има преизпълнение на приходите, че ще отидат за здравно-осигурителни плащания. Но не виждаме какъв механизъм е заложен, ако има неизпълнение на приходите как ще бъде компенсиран съответния оформен дефицит. Това досега ставаше с механизъм и ползване на така наречените свободни средства, както се наричаше големия резерв на касата. За нас не е ясно, с този бюджет как на практика ще се разполага с големия бюджет на касата, който се очаква да надхвърли над 1 млр. 200 млн. лв. в края на годината.
От друга страна закона залага в рамките на разходите, които формално са равни на приходите, трансфер от 340 млн. Върху това мисля да не се спирам, защото вече беше коментирано. Нашето становище е абсолютно крайно негативно в опитите да бъдат трансферирани средства на здравно осигурени към Министерството на здравеопазването, което по закон е длъжно да осигурява със здравна помощ и неосигурени лица. Това е абсолютно демотивиращ фактор, който по никакъв начин няма да увеличи броя на здравно осигурените, а ще увеличи некоректните платци.
Важно е да се каже, че реалното увеличение на практика е 55 млн., тъй като след последната актуализация, която с § 10 на този проект се прави с бюджета за тази година на касата, на практика общите средства на Националната каса за тази година са вече в размер на 2 млр. 139 млн. А реалните разходи за догодина, които се предвиждат с този проект са 2 млр. 194 млн. Тоест тези реални 55 млн. като увеличение, като извадим от тях 47 млн., които отиват за лекарства и 4 – 5 млн. за нефинансови активи увеличаване издръжката, на практика увеличаване бюджета на Националната здравно осигурителна каса няма предвидено. И нека повече да не се злоупотребява с подобни понятия, че бюджета бил увеличен.
Реалното увеличение де факто отива за плащания на стари задължения, които се очакват в бюджета на министерството да бъдат от порядъка на 125 млн. и около 100 млн. в бюджета на касата. Тоест 225 млн. директно заминават за стари задължения и плащания.
Трансферът от 340 млн., казахме няма да го коментираме повече, мисля че това е ясно, абсолютен нон сенс. Много е важно да се каже, че ние сме абсолютно против този начин на практическо увеличаване и разширяване на основния пакет. Ние очаквахме дори корекция в обратна посока. Имайки предвид крайното недофинансиране на системата от години. И с изненада разбираме, че на практика става увеличаване и разширяване на този пакет, без да бъде финансово подсигурен. Всичко това в крайна сметка трябва да е ясно на всички и на пациентите най вече, че ще доведе до драстично недофинансиране още по-голямо и за съжаление ще се наложат регламентирани и нерегламентирани доплащания и процента на тези доплащания ще бъде увеличен. Тенденцията ще бъде към увеличаване на тези доплащания. Затова ние искаме ясно да бъде разписан механизма, ако ще бъде въведен механизъм на официално доплащане, ние желаем това да става по ясно разписани правила.
Този бюджет не може да осигури и минимално увеличаване на цените. Бих искал да напомня, че към миналата година имаше некомпенсирана инфлация от 27 % към момента на практика има 30% некомпенсирани и над 30% инфлация по отношение на цените. Аз не мисля, че тук някой в залата ще се съгласи, че един преглед при специалист е нормално в европейска страна 2011 г. да бъде предвидено да струва 7 евро. За сведение, защото мисля, че много от вас са на ясно с тези цени. Ние категорично няма да се съгласим да разговаряме по бюджет, който на практика не дава никаква възможност за корекция и за компенсиране поне на инфлацията до момента, тъй като 2005 г. напомням, че ние нямаме практическа корекция на цените.
Така че в крайна сметка този бюджет се явява бюджет на статуквото и не предполага никакви реформи, които би трябвало да започнат с рязко увеличаване на средствата с доболничната помощ. Липсва и ограничаване на средствата от оперативния резерв, които не е ясно как ще бъдат използвани. Което предполага възможности за нерегламентирано използване не само за здравно осигурителни плащания за медицински и дентални дейности. Това значи че може безконтролно да се увеличават разходите по различни пера по усмотрение на надзорния съвет.
Накрая ще завърша без да навлизам в подробности по коментара на скъсаното от нас споразумение с правителството. Но ще напомня, че поетия ангажимент за промяна в регулацията на медицинските дейности и плащанията на тези дейности на практика по никакъв начин не се изпълнява с предложения бюджет, защото явно досегашната регулация е много удобна. И напротив с § 11 чрез промени в Закона за здравното осигуряване на практика се елиминира договорното начало и лично аз съм много изненадан, че след като нашия бивш зам. председател д-р Константинов става министър, в негово присъствие аз ще бъда свидетел на практическото закриване на преговорите и то законово се предвижда да бъде елиминирана каквато и да е възможност за договаряне на цени, обеми и изобщо за водене и подписване на рамков договор.
В заключение. Предлаганите средства за здравеопазването в размер на 3,9%. Имаме предвид общия ресурс, който очакваме да бъде уточнен е срам за страна членка на Европейския съюз. Поради тотално неизпълнените ангажименти от страна на правителството, Български лекарски съюз не може да подкрепи такъв бюджет. Същият като финансова рамка и заложени едностранни регулативни механизми тотално обезсмисля националния рамков договор и преговорите по него. В крайна сметка този бюджет е опасен за всички граждани и най вече за българските пациенти. Не трябва да забравяме, че потенциални пациенти сме всички ние, но при здравословен проблем не всички можем да отидем да ни лекуват зад океана. Може малко по-добре, но на 10 – 20 пъти по-високи цени.
Последно бих задал въпрос. Към настоящия момент по отношение на дължимите 13 млн., които бяха предвидени в бюджета за компенсация на разликата в потребителската такса към настоящия момент все още не са изплатени. И доколкото виждаме в проекта за следващата година е предвидено те да бъдат изплатени догодина. Това ли са наистина намеренията на Министерството и на Националната здравно-осигурителна каса.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Д-р Шарков имате думата.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми председатели на постоянни работни комисии на 41-во народно събрание, уважаеми дами и г-да народни представители, уважаеми г-н вицепремиер, уважаеми г-да министри, гости,
Българският зъболекарски съюз винаги се е отличавал с това, че е използвал даването на думата, за да каже няколко прагматични неща. И първото от нещата, които искам да кажа е, че аз съм доволен за първи път бюджет се вкарва рано, за да може да се обсъжда, а не да се вкарва в последния момент и да не може да се разговаря по него, защото това е първо обсъждане на бюджета на държавата за 2011 г.
Второ, искам да кажа, че много от нещата бяха току що казани от представителите на Българския лекарски съюз. Аз ще говоря за денталната медицина, задължителното здравно осигуряване, което винаги стои в сянка. а е основно направление в медицината и не е медицинска специалност.
Уважаеми дами и господа, от 1999 г. насам няколко правителства денталната медицина няма качествен скок. Ако се направи една кратка статистика на пакетите, които се предлагат на населението ще видите, че те стоят едни и същи. И причините са ясни.
Второ, искам да кажа, че когато говорим за дентална медицина никой или почти никой от тези, които не се занимават пряко и не са в бели престилки не разбира, че в цената в която Националната здравно осигурителна каса плаща за дейност е скрито лекарството. И всичко останало, което представлява 70 % от стойността. Тоест вие лесно може да сметнете при 30 лв. пломба даваме 70% е лекарство. Ние не пращаме пациента да си купи лекарството от аптеката и да се върне при нас, за да го излекуваме, а ние го влагаме. И това много рядко се взима предвид. А в бюджета се вижда, че има поредно нарастване и то с 55 млн. на лекарствата.
Още нещо наблюдавам. Медико-диагностичните дейности, които са параклиника т.е. подпомагащи клиничните дисциплини бележат ръст, а ръста при денталната медицина е в рамките на 3,3%.
В началото на здравното осигуряване денталната медицина имаше дял от 9,4 % от общия бюджет на здравно осигурителните плащания 9,5. В момента ние сме стигнали до 4,76 %. Може би за вас е безинтересно. Имате доста зъболекари, но искам да ви кажа, че 98% от българското население страда от заболявания на зъби, венци и уста. И аз съм приготвил за всички народни представители, за всички министри, независимо от ресора им, един каталог със снимки, който ще им бъде връчен, тъй като в момента 21 000 деца от Република България се преглеждат от финансираната програма на Министерство на здравеопазването за профилактика.
Госпожа Стоянова, надявам се, че съм се изказал по същество. И искам тук да кажа, че Българския зъболекарски съюз е отворен за диалог и ще продължи диалога относно бюджетирането на денталната помощ в задължителното здравно осигуряване.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Някой иска ли думата?
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря г-жо председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители, от името на Българския фармацевтичен съюз бихме искали да заявим нашата позиция която смятам, че за много от вас е ясна. Фармацевтите са тези, които към днешна дата правят цялото лекарство снабдяване.
Ние сме притеснени от факта, че тук, може би е много добра идеята, която имате и тя корелира може би с идеята за административна реформа. Вие предвиждате увеличаване на разходите за здравно-осигурителните плащания, но поне ние не виждаме конкретно вътрешно разпределение на тези средства. Какво имам предвид?
Позитивния лекарствен списък се състои от четири приложения. В момента касата работи по приложение 1, изключително добре и активно. Ние фармацевтите се опитваме да направим всичко възможно тези лекарства, които са в приложение 1 да достигнат до българските пациенти. Този трансфер, който вие се опитвате да направите в момента касае приложение 2 и 3. А това гарантира ли разходите, които са по приложение 1. Защото ние смятаме, че в един момент това ще стане за сметка точно на лекарствата по приложение 1. Моля да ми отговорите на този конкретен въпрос, защото тук се говори много, но конкретика не чухме.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Константинов, вие искахте думата.
СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Малко да разсея апокалиптичните сценарии, които тук се обрисуваха напоследък. За какво говорим. Колко са парите? Да, има разминаване, защото явно моята предшественичка е внесла един бюджет и той е стигнал до вас. След това имахме разговори и те бяха продиктувани точно от това споразумение с Лекарския съюз. Там се искаше парите от здравни вноски да отиват за здраве. Колко са здравните вноски? Ако ги гледаме технически те са 1 млр. 600 млн. тези които се дават от хората. Има една част, която държавата трябва да доплати за хората, които осигурява. Сметнете ги и тях и става 2600. Сметнете бюджета, който се каза. Аз го казах 3 млр. 5 млн. вицепремиерът каза 3 млр. 5 млн., министър-председателят също го е казал 3 млр. 5 млн. Явно това е сумата, която правителството цели да даде за здравеопазване. Разбира се, вие сте хората, които ще го дискутирате. Има пръв, второ четене и т.н. Казах, нямам нищо против да бъдат и повече средствата като министър на здравеопазването, но това са реалните възможности на държавата към момента.
По отношение на дефицита каза д-р Ставракев. Какво ще се случи, ако не се изпълни бюджета, ако няма осигуровки. То е така в цялата държава. Какво се случва? Намаляват се нещата. Откъде могат да се вземат? Къде е резерва? Какво се прави с касата, когато не й стигат парите? Същото Народно събрание взима решение и актуализира бюджета. Има инструменти. В това няма никакво съмнение как може да се решат нещата. Аз и докато бях в Лекарския съюз и сега се чувствам крайно неловко да говоря с милиони и с милиарди, особено в присъствието на много сериозни икономисти и от ляво и от дясно. Абсолютна салата се направи от числа и плашещи прогнози, какво ще се случи и как ще се случи. Колко бил недостатък, колко излишък. Но ще кажа само едно нещо. Тази година имаме плащания за 13 месеца. Следващата ще имаме за 12. Само това дава едно преимущество. А бюджета с всичките увеличения не знам как го докараха до 3 млр. 300 млн. или 3 млр. 500 млн. Но аз с такива числа не разполагам. Не съм ги срещал. И ми е много интересно как се решават.
По отношение на рамковия договор и това, че чувам заплаха, че няма да се участва в него. Напротив, аз не бламирам процеса, а настойчиво призовавам всички страни да се включат, тъй като в рамковия договор ние трябва да направим съществени реформи. И реформите са не само в получаването на повече средства. В същност това не е реформа да искаш повече средства. Това е някакво искане. И щях да разбера колегите, като до вчера бях зам. председател, ако бяха казали: Искаме конкретно увеличаване на някакъв преглед или нещо друго, а не просто така на бюджета.
Какво имам предвид? За първична помощ в бюджета на касата, да не взимам тук функциите на д-р Нешева, но 11% е увеличението. Там има да правим сериозни реформи, за да осигурим хората с 24 часови грижи, както е записано. В специализираната помощ имаме 7 % увеличение. Болничната помощ, да разбира се, на пръв поглед сумата е еднаква като сега. Но забравяте ли, че имаме 260 млн. лв., които са резерв, който касата без решение на Народното събрание може да преразпредели.
Така че драматизъм няма. Ако ме питате, дали са достатъчно парите? Ще кажа това, което казах и преди няколко месеца: Не, не са достатъчно. Но къде живеем? Ние живеем в България. Това са нашите възможности и абсолютно неуместно е да се сравняваме с Германия и с Франция, колко получавали колегите там. Ясно е, че получават пъти и ще получават и за в бъдеще години наред, независимо кой ни управлява. Така че това са несериозни неща. Ако може нещо конструктивно да направим.
Що се касае за трансферите, аз да ви кажа, като министър на здравеопазването ме интересува глобалната сума. И като шеф на едно министерство трябва да имам в него някаква свобода. Трансфери и т.н., да може да се дискутира политически колко е коректно и т.н. Но всичко е въпрос в крайна сметка на политика. Дали е законно? Кой решава законите? Народното събрание. Всички тук присъстващи може да си вземете каквито си искате решения, само Конституцията не може да промените. Останалото вече са по скоро теоретични дебати, но не забравяйте, че се намираме в година на криза.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, мисля че чухме всички гледни точки, всички изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Давам думата първо на г-н Мартин Димитров да гласуват икономическата комисия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля колегите от Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Поставям на гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 година, със становище на Министерски съвет внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2010 г. за първо четене.
Който е за, моля да гласува, само Икономическата комисия.
Гласували 12 “за”.
Против? Против 4. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приет е на първо четене.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията по здравеопазване. Подлагам на първо гласуване законопроект на държавния бюджет на Република България за 2011 г. със становище на Министерски съвет № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2010 г.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Против 5. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Втора точка от дневния ред. Подлагам на гласуване законопроекта за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2011 г. № 002-01-96, внесен от Министерски съвет на 22 октомври 2010 г.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Против 5. Въздържали се? Няма.
РЕПЛИКА: Надявам се, че сте преброили гласа на колегата Стоилов, който ви предупреди предварително, че е против и по двата законопроекта.
АСЕН АГОВ: Някой ми каза, уведомява се публично председателя на Комисията, че някой ще гласува по еди какъв си начин и по уважителни причини напуска заседанието на Комисията. Този глас против не трябва да се брои.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Агов, господин Стоилов е уведомил експертите към Комисията. Неговата уважителна причина е, че участва в заседание на Комисията по правни въпроси, така че ще му зачета гласа против.
Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет. Благодаря.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията по труда и социална политика. Подлагам на гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г. № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2010 г. със становище на Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Против 5.
Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. № 002-01-95, внесен от Министерски съвет на 21.10.2010 г., който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Против 5.
Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Бюджетна комисия. Подлагам на гласуване законопроекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2011 г. № 002-01-95 внесен от Министерски съвет.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Против 6. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
МЛАДЕНОВ: Искам да допълня нещо. Има три приложения към бюджета за държавното обществено осигуряване и те са неразделна част от него и те трябва да се гласуват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те са част от държавния бюджет и ние ги гласуваме заедно с него. Няма проблеми г-н Младенов.
Подлагам на гласуване законопроекта за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2011 г. № 002-01-96 внесен от Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Шест против.
Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, тъй като не получих отговор на въпроса, който зададох, но няма да настоявам за този отговор, но се надявам да го получа в пленарната зала.
Искам да обясня отрицателния вот на членовете на Комисията от Синята коалиция. За разлика от всички изказвания направени досега, с изключение на това на г-н Мартин Димитров, ние се тревожим не толкова от макрорамката на бюджета, не толкова от числата. Защото нашите оценки показват, че този бюджет има тенденция да бъде изпълнен. Нас обаче ни тревожи друго. Тревожи ни това, че в него не личат числата, особено в бюджетите на ДОО и на НЗОК, не личат числата за реформите, които гарантират реформите. И от тази гледна точка аз свързвам моя въпрос към министъра на финансите и министъра на икономиката с тези бюджети и с тези числа. Ако ние не направим тези реформи, ако не се пристъпи рязко към извършването на онова, което е необходимо на България, ние ще останем на опашката на Европейския съюз. И с това обяснявам отрицателния вот на Синята коалиция. Искаме реформи, които да изправят бюджета на крака.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване законопроекта за бюджет на държавния бюджет. Ще гласуваме четири точки.
Първа точка. Подлагам на гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл.1 и чл.2.
Който е за, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Против 13.
Въздържали се? Въздържали се 4.
Законопроектът с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл.1 и чл.2 е отхвърлен.
По законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2011 г. с включен проект на Комисията за финансов надзор по чл.1 и чл.5, който е за, моля да гласува.
Няма “за”.
Против? Против 13.
Въздържали се? Въздържали се 6.
Законопроектът за държавния бюджет с включен проект на Комисията за финансов надзор по чл.1 и чл.5 е отхвърлен.
Подлагам на гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. с включени проекти на Висшия съдебен съвет и на Комисията за финансов надзор по чл.1, чл.2 и чл.5 съставени от Висшия съдебен съвет и Комисията от финансов надзор, който е за, моля да гласува.
Няма “за”.
Против? Против 14.
Въздържали се? Въздържали се 5.
Законопроектът не е приет.
Четвърта точка. По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. със становище на Министерски съвет по чл.1, чл.2 и чл.5.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Против 4.
Въздържали се? Въздържали се двама.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България със становище на Министерски съвет чл.1, чл.2 и чл.5 е приет.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.

/Закрито в 18.00 часа/