П Р О Т О К О Л

№ 29

---

На 18 ноември 2010 г., /сряда/ от 15.00 часа в зала «Изток» на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси,
Заседанието бе открито в 16.30 часа /поради по-късното приключване на пленарното заседание/ и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 16.30 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме кворум. Започваме днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред.
1. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между министъра на регионалното развитие и благоустройството от името на правителството на Република България и министъра на местното самоуправление от името на правителството на Република Македония, относно изпълнение на ИПП Програмата за трансгранично сътрудничество със ССI номер 2007 СВ16IPО007, № 002-02-44, внесен от Министерски съвет на 02.11.2010 г.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството и правителството на Република Турция, представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ, № 002-02-42, внесен от Министерски съвет на 28.10.2010 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-102 внесен от Министерски съвет на 15.11.2010 г. и ЗИД на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-91, внесен от Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов на 12.11.2010 г. – първо четене
4. Законопроект за ограничаване плащанията в брой, № 002-01-79, внесен от Министерски съвет на 16.09.2010 г. – първо четене.
Ако имаме време може да разгледаме и законопроекта за възстановяване внесения акциз за употребявани автомобили 002-01-130, внесен от Министерски съвет на 18.11.2010 г.
Предложения за дневния ред, допълнения има ли? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува за.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.

По т.1 и т.2 при нас е г-н Кирил Гератлиев – гл. директор на Главна дирекция “Управление на териториално сътрудничество” в Министерство на регионалното развитие и благоустройство.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Благодаря ви г-жо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, взимам отношение по първа и втора точка от дневния ред. Тези две програми наистина заслужават малко повече време, но аз обещах да се събера в рамките на 30 секунди и ще бъда максимално бърз и експедитивен в информацията, която имам пред себе си.
Програмата за трансгранично сътрудничество България – Македония е одобрена на 14 декември 2007 г. и съгласно изискванията на инструмента за предприсъединителна помощ по който се финансира сме задължени да подпишем този меморандум. Меморандумът беше подписан от страна на министъра на регионалното развитие на 31 август 2010 г. и съгласно чл.85, ал.1 т.4 и т. 5 от Конституцията подлежи на ратификация. Общият бюджет на въпросната програма е в размер на 14 млн. 277 000 евро, от които нашия ангажимент като страна участничка в програмата е в размер на 1 млн. 70 000 евро.
Основните неща, които регламентира меморандума са да определи наистина основните отговорности на участниците в тази програма. От страна на МРРБ, това е управляващата дирекция, управление на териториалното сътрудничество на програмата. Сартифициращ орган е нашата дирекция Национален фонд в Министерство на финансите. Одитиращ орган е нашата изпълнителна агенция одит на средствата от Европейския съюз.
Национален партниращ орган в лицето на Министерството на местното самоуправление в Република Македония изпълнява функциите като основен партньор на нашата дирекция. С това по тази точка приключих. Готов съм да отговоря на ваши въпроси, ако имате такива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на меморандума за разбирателство между министъра на регионалното развитие и благоустройството от името на правителството на Република България и министъра на местното самоуправление от името на правителството на Република Македония относно изпълнение на програмата за трансгранично сътрудничество № 2007 СВ16IPО007, № 002-02-44, внесен от Министерски съвет на 02.11.2010 г.
Който е за ратифицирането на законопроекта, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен.

По втора точка заповядайте г-н Гератлиев.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Благодаря ви. Програмата за трансгранично сътрудничество по инструмента за пред присъединителна помощ с Република Турция одобрена на 20 декември 2007 г. общия бюджет на програмата е в размер на 21 млн. 748 000 евро. От които конкретния ангажимент на България е в размер на 1 млн. 631 000 евро. Национален партниращ орган по тази програма е генералния секретариат по въпросите на Европейския съюз в Република Турция в Анкара, а другите основни функции се изпълняват от нашата дирекция в Министерство на регионалното развитие като управляващ орган. Като сертифициращ орган отново е дирекцията Национален фонд в Министерство на финансите и одитиращ орган е отново нашата изпълнителна агенция одит на средствата от Европейския съюз. Меморандумът за разбирателство от страна на нашия министър беше подписан на 11 октомври 2010 г. и съгласно същия член от Конституцията подлежи на ратификация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси и становища? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството и правителството на Република Турция, представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ, № 002-02-42, внесен от Министерски съвет на 28.10.2010 г.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 16 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен.
Благодаря г-н Гератлиев.

Преминаваме към точка трета.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-102 внесен от Министерски съвет на 15.11.2010 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-91, внесен от Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов на 12.11.2010 г. – първо четене
Господин Горов заповядайте да представите законопроекта.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Уважаема г-жо председател, колеги, предложението и смисъла на текста, който ви предлагаме за разглеждане е свързан с това да се облекчат таксите. Една част от тях да бъдат освободени от местните данъци и такси. Говорим за детските градини и лицата в различните групи. Тъй като по Конституция отглеждането на децата е задължение на родителите, разбира се, но се подпомага от държавата. И в тази връзка нашето предложение е за децата, чийто родители са лица с трайни увреждания, деца на загинали при производствени аварии и природни бедствия, децата на загиналите в изпълнение на служебния дълг, деца с тежки хронични заболявания посочени в списък утвърден от министъра на здравеопазването настанени в домове за медико-социални грижи. И деца на многодетните родители. Последните плащат такса за първото дете в половин размер, а за второто в четвърт размер, да не се заплащат таксите.
Същевременно в чл.83 предлагаме промени. Таксата се заплаща с 50 на сто намаление за сираци или за деца с един родител, за деца, чиито родители са редовни студенти или за деца на които и двамата родители са безработни последователно в една година. Същевременно когато две от децата от едно семейство са приети в едно или в различни детски заведения таксата за второто дете се заплаща на 50 на сто намаление.
Разбирате, че тук става въпрос за една социална ангажираност на държавата, която гарантира на деца в неравностойно положение и на родители, които имат затруднение в момента заплащането на таксите в детските градини и в яслите да се ангажира държавата със заплащане на тези такси. И от тази гледна точка да има възможност от една страна да подпомогнат родителите и от друга страна да има възможност те да си търсят работа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Горов. Имате думата за изказвания.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Един въпрос. По време на тяхното управление имало ли е такова предложение от тяхна страна? Тогава знам, че имаше пари и тогава може би са предложили такъв вариант.
ДИМИТЪР ГОРОВ: В общи линии това е малко несериозно като отношение, тъй като първо не съм бил в предишното правителство и в предишния парламент. Второ, това няма никакъв смисъл и никаква ангажираност към този законопроект, който предлагаме сега в момента. И такъв начин на обсъждане на една такава сериозна тема е меко казано несериозно. Става за деца, става въпрос за родители в неравностойно положение, които са спрямо останалите родители или с други такива предложения, които не си заслужава дори да ги повтарям следващият път. Мисля, че тук би трябвало да има интелигентни хора, които са разбрали за какво става дума.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз само попитах дали сте проучили да видите дали е имало такова предложение. Какви са били мотивите и т.н.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз имам един въпрос. Бих искал да попитам колегата изчислявал ли е фискалния ефект, което би намерило отражение, както към местните бюджети, така и към националния.
ДИМИТЪР ГОРОВ: В интерес на истината не съм го смятал в конкретни цифри, но мисля че в случая не би трябвало да е водещо финансовото изражение в тази ситуация, тъй като тук става въпрос за нещо, което не е съизмеримо в пари. Става въпрос за деца, става въпрос за съдби. Така че от тази гледна точка смятам, че държавата може да се ангажира. Не са чак толкова много хората в такова положение. И има възможност да се направят такива размествания.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Аз една реплика имам към господин Горов. Вие казвате, че не е съизмеримо във финансова гледна точка. Все пак сме Бюджетна комисия. Нас ни интересува финансовия резултат от всичките тези действия. Така че не е сериозно да давате такъв отговор.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Може би към Министерството, ако имат някакви данни какви са възможностите и какви биха били, защото при тях е цялата информация. Съжалявам, че по този начин отговарям.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Все пак предложението е ваше. Изяснете го.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Министерството едва ли има готовност за такива изчисления. Други становища?
Заповядайте г-жо Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря. Аз имам въпрос към вносителите. Смятате ли да предложите отмяна на чл.8 ал.6 от Закона за местните данъци и такси. Защото там е посочено, че общинският съвет е този, който в наредба решава кои категории граждани да бъдат изцяло или частично освободени от такси. Ако остане този член и се приемат вашите предложения, мисля че двата текста се блъскат. Смятате ли да обмените възможността общинския съвет да преценява кои категории граждани да се освободят.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Общинският съвет взима решения, които не са съизмерими със закон. Ако в закон определим, че тези групи хора, тези групи деца са освободени от такси, общинският съвет няма решение, което да може да преотреди, да промени и т.н. Решенията на общинския съвет са друг тип нормативен акт. Законът е над всичките тези актове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища? Няма. Тогава да кажа две думи, ако ми позволите. Миналата година беше внесено същото предложение и го обсъждахме в Бюджетната комисия и го отхвърлихме. Тази година пак се внася. Искам да ви припомня, че ние продължаваме да говорим и да водим политика за продължаващата финансова децентрализация и самостоятелност на общините. А местните данъци и местните такси най вече са основния приходоизточник за собствените приходи и все повече правата и отговорностите за тяхното определяне и събиране трябва да е и е на общините. И това 100 процента важи за местните такси. Дори има едни преференции, които са останали в различни видове такси. Които нееднократно Националното сдружение на общините поставяше да бъдат премахнати в закона и да бъде дадена възможност на всяка община да преценява. Защото във всеки един момент в който ние като законодатели даваме преференции за сметка на общински приходи, това означава, че ограничаваме тяхното право на политика. А като правим подобни неща трябва да ги компенсираме. Като ги задължаваме, така да се каже да получават по-малко приходи,, трябва да ги компенсираме. И в тази посока аз не смятам, че е подходящо. Още повече, че не само че не е забранено. Всеки един общински съвет, съобразно конкретната ситуация има право да реши кои групи да получат определена преференция и за освобождаване и кои са тези групи, които той и те като община могат да дотират, така да се каже.
В тази връзка аз няма да гласувам за вашето предложение.
Благодаря.
Други становища? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-91 внесен от Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов на 12.11.2010 г. – първо четене
Който е за да подкрепим този законопроект, моля да гласува.
Гласували “за” 4. Благодаря.
Против? Против 11. Въздържали се? Един.
Законопроектът не е подкрепен.

По следващия законопроект на Министерски съвет наши гости са:
Владислав Горанов - зам. министър
Красимир Стефанов – НАП
Колеги от Министерство на финансите и НАП.
Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря ви г-жо председател. Госпожи и господа народни представители, ще представя на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси внесен от Министерския съвет. Основните мотиви за това предложение са свързани от една страна с разширяване правомощията на общините с цел повишаване събираемостта на местните данъци и такси за постигане на по-голяма финансова устойчивост и самостоятелност. Усъвършенстване на нормативните разпоредби с цел улесняване на данъкоплатците и общинската администрация при практическото прилагане на закона. Тези са двата основни мотива. Те са изготвени на база на пакет от предложения на Националното сдружение на общините в Република България. Съгласувани са разбира се и с останалите министерства и най вече Министерство на икономиката, енергетиката и туризма в частта на промяна на режима на облагане на настаняванията чрез замяна на съществуващата курортна такса с нов туристически данък.
Новият туристически данък ще облага нощувките в средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи. Данъчно задължени лица по него се предлага да бъдат предлагащи нощувки в тези места. Данъкът ще се посочва на отделно място с документи за данъчно задълженото лице. Неговият размер ще се определя от 20 ст. до 3 лв. за всяка нощувка, в зависимост от категорията на средствата за подслон и местата за настаняване и туристическите хижи, като това решение ще се взима от общинския съвет на територията на съответната община отчитайки спецификата на района и спецификата на развитие на туристическия бизнес за съответния район.
Предвидено е минималния размер на данъка за една календарна година, който не може да бъде по-малък от данъка, който би бил дължим при 30 на сто от заетост на съответния обект. Тоест, авансово през годината ще бъде внасян данъка на база на отчетения брой нощувки и в следващата година се извършва изравняване. Като в случай, че внесения през годината данък е по-малко от 30 на сто от максималния възможен капацитет на съответното место за настаняване ще се довнася до достигането на 30 на сто пълна заетост за съответния обект в срок до 1 март на следващата година. Този нов данък ще доведе до по-ефективно събиране на приходите в бюджета. Тъй като последните години от прилагането на курортната такса показаха едни изкривявания в събираемостта, които даваха резултат за настаняване в някои категории места за настаняване от порядъка на под 6 процента на годишна база. Това очевидно навежда на мисълта, че има опит за избягване плащането на тази такса. Вследствие от което и покриване на обороти за данък добавена стойност и избягване на плащания на корпоративни данъци.
Отново искам да кажа, че в този вид законопроекта е съгласуван с разглежданите в Народното събрание изменения в Закона за туризма и цялостната концепция за развитие на този сектор в следващите години. И е консенсусно възприет като модел между отделните представители на правителството, в частност Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Предложено е и промяна на горната граница в диапазона на данъчната ставка за данък върху недвижими имоти, като тя се увеличава от 2,5 промила на 4,5 промила. Като тук отново се дава възможност общинските съвети да проявяват по-голяма гъвкавост и по-голяма маневреност в зависимост от спецификата на съответното населено място да правят местна данъчна политика и по този начин да реализират по-голям капацитет за формиране на собствена политика.
Има изменения свързани с патентно облагане като лицата подлежащи на патентно облагане, които извършват до три патентни дейности ще дължат данък само с най-висок размер от тези дейности. Забелязва се в последните години в случай на подаване на информация за извършване на повече от една патентна дейност с цел единствено използване на облекчения за плащане на по-малък по размер процентен данък. Направени са промени свързани с увеличаване на минималния и максималния размер на имуществените санкции с юридически лица при недеклариране на недвижими имоти, като минималния размер се увеличава от 100 на 500, а максималния от 1000 на 3000 лв. С допълнение на чл.264 ал.2 от данъчно осигурителния процесуален кодекс се въвежда допълнително условие при прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство. Понастоящем текста на разпоредбата не дава възможност за постигане на заложената в него цел по отношение на събирането на местни данъци. Предложението е за тези задължения да се представя документ удостоверяващ, че прехвърлителя действително е заплатил дължимия местен данък за автомобила към момента на прехвърлителната сделка.
Уеднаквяват се процедури по които се администрират местните данъци и местните такси, като установяването, обезпечаването и събирането на местните такси ще се извършва по реда на данъчно осигурителния процесуален кодекс.
Има изменение и по отношение на сроковете за плащане на годишните данъци и такси, тъй като се предвижда те да бъдат на две равни вноски. Първата вноска от 1 март до 30 юни, втора до 30 октомври. Като традиционно се прави отстъпка в размер на 5 на сто. С цел улесняване на данъкоплатците и юридическите лица, в случай на деклариране на притежаваните от тях недвижими имоти е предложено да отпадне изискването на подаване на отделна декларация за нежилищни от декларацията за жилищни. Предвижда във всички случаи декларирани имот да се извършва с подаването на една декларация в която се посочват необходимите допълнителни данни за определяне на данъчната основа.
Даден е срок от 31 януари 2011 г. общинските съвети да определят нови размери на данък върху недвижимите имоти и нов размер на таксата за битови отпадъци. Като в случай, че те не бъдат определени се запазва действащия към 31 декември 2010 г. В същия срок общинския съвет трябва да определи размера на туристическия данък. Във връзка с туристическия данък лицата предоставящи услуги за настаняване в средства за подслон и места за настаняване в срок от 12 месеца от влизането в сила на този закон, следва да представят декларация с информация за броя на леглата в средства за подслон или място за настаняване пред категоризиращия орган определен по Закона за туризма. Като същите данни се вписват в Националния туристически регистър в срок до 31 март. Нашите разбирания са, че с предложените изменения в законопроекта се дава възможност на общините или на общностите, където има желание за водене на по-гъвкава местна данъчна политика, тя да бъде реализирана. Дава се възможност за по-добра събираемост и повече компетенции на местните приходи и администрации. Същевременно се решава един важен за туристическия сектор като цяло въпрос свързан със събирането на целево облагане на нощувките, с оглед гарантиране изграждането на по-добра туристическа инфраструктура на съответните територии.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Горанов. Колеги, за съжаление тук не присъстват от Националното сдружение на общините. Но аз искам да ви кажа, че всъщност законопроекта изцяло е изграден върху тяхната концепция, която са ни предоставили и техните искания. Така че нищо в този законопроект не се различава от това, което те са поискали и са подкрепили като Национално сдружение.
Имате думата за изказвания. Имаме представител на Българската търговско-промишлена палата. Той току що депозира тяхното становище. Ако желае може да вземе думата. Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: По представения законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси имаме три бележки. Първата е по отношение на промяната на горната граница на данъчна ставка, предложението за промяна за недвижимите имоти от 3,5 промила на 4,5, което ние категорично не подкрепяме, тъй като подобна мярка не е съгласувана между социалните партньори и държавата. И не е включена в пакета от антикризисни мерки, който беше съгласуван с държавата и претворен в решение № 180 на Министерски съвет. Според нас предлаганото завишение, което се извършва само в рамките на една година след като беше извършена промяна и завишаване на основата по която се изчисляват недвижимите имоти чрез използването на данъчни оценки.
На следващо място, ние не приемаме трансформацията и въвеждането на новия местен туристически данък, който според нас няма да гарантира по-висока събираемост. Също така ние смятаме, че превръщането на туристическата такса в данък е недостатък като техника, тъй като при плащането на такса това се свързва с получаването на някаква насрещна престация. Тоест услуга, изграждане на инфраструктура в общината и прочее. Докато при данъка няма такъв насрещен характер или задължение за такава насрещна престация.
Също така считаме за недостатък и пропуск в предложения законопроект запазването на начина на определянето на такса за битови отпадъци. Тъй като съгласно, пак цитирания от мен пакет от мерки, съгласувани с държавата, специално мярка 34, следваше да се въведе като единствена база за определяне на таксата за битови отпадъци, количеството на генерираните отпадъци. Което в случая не е спазено, този ангажимент от страна на държавата. Като този начин, който е запазен за определянето на таксата на битови отпадъци продължава всъщност тази такса да има характера на данък, а не на такса битови отпадъци, която натоварва както гражданите, така и предприемачество с финансови задължения, несъизмерими с получаваната насрещна услуга.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Аз ще си позволя да кажа три неща по вашите три възражения, за да информирам колегите.
На първо място, аз не смятам, че разширяването на диапазона в който общините могат да определят промила на данъчната ставка за недвижимите имоти е повишаване на данъка или задължително означава повишаване на данъка. Ние нееднократно сме коментирали, че това е стъпка по стъпка даване на все повече възможности на общините да правят по-гъвкава политика. Така че в този смисъл не смятам, че това би трябвало да се тълкува от вас по този начин по който го тълкувате.
По отношение на туристическия данък, категорично туристическия данък трябва да бъде данък, а не такса, защото по своя характер досегашната туристическа такса не е такса. Таксата се определя като цена на услуга, която се предоставя от съответната община. Нещо повече, в Закона за местните данъци и такси е казано, че местните такси се определят въз основа на необходимите материално технически административни разходи по предоставяне на услугата. До момента нито една община не е изготвила и едва ли има община, която би могла да изготви калкулация на себестойността на услугата по туристическата такса, която тя предоставя. Така че размера на таксите, които досега са определяни, по скоро са определяни в нарушение с изискванията на този закон. Така че по своя характер туристическата такса всъщност е данък и нейното място е именно в раздела на данъците. Друг е въпроса, че аз не виждам особена разлика в начина на определянето. Досега тя се определяше именно на брой преминал турист. Сега също в законопроекта е предвидено да се определя на брой преминал турист. Има само допълнението, че има една долна граница в която трябва де се вместят, така да се каже туристическите обекти, а именно една средна запълняемост от 30 процента. Така че в този аспект, също ми се струва, че вашите аргументи не са съвсем издържани.
Колкото до третата точка, аз категорично ви подкрепям, но аз мисля, че представител на Българската търговско промишлена палата участваше в работните групи с Националното сдружение. Тези работни групи не можах да родят никакъв смислен, практически приложим начин за определяне на таксата на база на количеството битови отпадъци, така че той да бъде приложим за всички общини. Поради тази причина не беше направено такова предложение, но аз искам да ви припомня, че в настоящия Закон за местните данъци и такси размера на таксата битови отпадъци задължително се определя от общините на база на количеството на тези отпадъци. А данъчната оценка като възможна база за определянето е само в случаите, че не може да бъде определен размера в количество. Освен това, аз също смятам, че едва ли е възможно в закон да се фиксира начина за различните общини по който да се определя размера на количеството битови отпадъци.
Ако вие имате конкретно предложение, моля ви предоставете го. Конкретно, не общи фрази, а точно как в различните видове случаи, в които граждани и фирми, така да се каже, потребяват тази услуга. За съжаление, вие също не сте предоставили такова нещо досега, нито родихте нещо подобно в работната група.
Колеги, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, по отношение на таксите за битови отпадъци. Има такива данни за средно на глава от населението годишно, като отпадъци да кажем от битов характер, от опаковки и т.н. има такива данни по принцип за всяка една държава и това е мерилото за ниво на развитие и цивилизованост на тази държава. Тоест, ако има реално добро желание, а то го няма вече не знам колко години, много години го няма това желание от страна на държавата и топката се прехвърля едва ли над всички. Казваме, че е справедливо според, услугата. Тоест, според количество боклук да се плаща тази такса. И понеже никой нищо не казва конкретно, най-лесно е на база на данъчната оценка на имота. Това не е само за гражданите, но и за фирмите е така. И справедливо и гражданите и фирмите, а и самата вие казвате, че не е редно да бъде така, но видите ли сега, Търговската палата не дава нищо конкретно. Сдружението на общините и те не дават как да се изчислява. И понеже не се дава си върви по същия порочен кръг, нищо че пише в Закона на тази база. Но на практика не става. Значи трябва нещо тази държава да направи така, че най-после да влезе този справедлив принцип. Защото е много ясно, че в един голям апартамент, ако живее една баба или дядо, а на друго място може в две стаи да са шест човека, реално боклука е повече.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Радославов, ако имате нещо конкретно заповядайте. Всички членове на нашата комисия бяха поканени да участват в работните групи и да родим нещо конкретно. Иначе другото решение е още една година да оставим общините и след това да им забраним друг начин на определяне на таксата, освен на база количество битови отпадъци и всяка община съобразно своята специфика да го определи. Това е другия начин.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Защо трябва още една година. Миналата година говорихме това. Пак имаше нещо такова, когато се качваха промилите и пак същото беше. Конкретното е, че не съм съгласен от 2,5 на 4,5 да се вдига.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Едното няма общо с другото. Това е за данък, а другото е за таксата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз говоря по принцип. Крайно време е в тази държава да каже: Общините да си извършват задълженията. И само по този начин да бъде, количеството отпадъци. И другото за което говоря, за тези промили. Нищо че става въпрос за друг текст. Въпросът е, че прехвърляме топката на общините едва ли не да увеличават данъците. Казваме: Ние няма да увеличаваме данъците до еди коя си година, но на общините ще им дадем възможност те да ги увеличават. На практика пак ще има увеличение на данъците.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, промените които се предлагат са важни и касаят приходите на общините. Аз само ще кажа мнение, че липсата на становище на Националното сдружение на общините, извинявайте че не вярвам на това което вие казахте.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да го предоставя писмено тяхната концепция на вас.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не ни дава възможност да сме на ясно какво мислите по този въпрос. Наред с това, чухме представители на бизнеса и те изразяват несъгласие с направените предложения. Тези обстоятелства ни притесняват до известна степен, че нещата не са съгласувани. Защо се съмнявам в това, което казахте. Защото си спомням че ръководителката на Националното сдружение на общините, г-жа Янкова заяви приблизително следното: “Ето ви кокошката, вие си я скубете.” Аз не мисля, че това, което току що ви казах, означава, че приемаме направените предложения в този законопроект. Очевидно, целта е да се търсят начини за допълнителни местни приходи, но дали това, което се предлага няма да затрудни общините в този процес. Защото увеличаването на промилите до 4,5 на всички е ясно, ще обслужва само общини, които ще имат възможности да увеличават този източник на средства. Това няма да засегне много общини, които няма да имат тази възможност.
Ако вие държите на всяка цена общините да получат повече пари, защо не повишите долната граница, която е задължителна. Тя ще донесе със сигурност допълнителни доходи на общините. Аз ще се въздържа от гласуване.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми г-н Имамов, утре лично ще ви предоставя концепцията на общините, за да може да се уверите в това, което казах, че наистина няма нито един текст в този закон, който да не е съгласуван или подкрепен от тях.
Други становища?
РУМЕН ОВЧАРОВ: И вчера на Икономическа комисия стана дума, какъв е смисъла от въвеждането на този туристически данък за туристическите хижи, какво ще съберете от него?
Реплика: Има го и сега като такса г-н Овчаров, възпроизвели сме го. Може да се дебатира дали специално за хижите трябва да отпадне, но го има като туристическа такса. Понастоящем съществува като курортна такса и за хижите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Курортна такса е едно, а хижа съвсем друго. Тя не е курорт. Тя е някъде горе в планината. Каква курортна такса ще събирате?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз имам само един въпрос. Как ще се прилага този данък за който говорите накрая. Ще има ли списък в кои общини се събира и в кои не, с конкретни размери. Обяснете малко по-прагматичния механизъм.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това което е предвидил закона е и нашето разбиране, че той ще се събира на база на нощувките и практически си го представяме и така се формулират нормите по следния начин. До 15-то число на всеки месец хотелиерите, собствениците на местата за настаняване ще представят информация и ще внасят данък в местните бюджети по определените от общинския съвет ставки, които могат да бъдат пропорционални. Тоест да не отчитат категорията на местото за настаняване, а могат и да го отчитат, но всичко това между 20-те стотинки и трите лева. Като до 15-то число всеки месец за предходния те ще отчитат фактически извършените от тях настанявания. Новият момент и разликата между курортната такса и данъка е, че с новите предложения до 31 март на следващата година ще се извърши това довнасяне за което говорих, ако през годината е внесен данък върху по-малко от 30 на сто от максималния възможен капацитет. Как се определя максимално възможния капацитет? Декларираното от страна на местото за настаняване леглова база по пълния капацитет за съответния период, който най-просто прагматично би звучал така: 50 легла по 365 дни в годината правят определен максимален брой нощувки, възможни за реализиране в съответното место за настаняване. Върху 30 процента от това произведение умножено по ставката определена от общински съвет варираща между 20-те стотинки и 3 лева ще трябва да бъде направено довнасяне, независимо дали според хотелиера действително са отчетени и действително са извършени тези настанявания през годината.
Презумпцията има своята икономическа логика в обстоятелството, че трудно може да се докаже, спазвайки действащото законодателство, че место за настаняване би могло да съществува и да оперира, без да постигне над 40 на сто пълняемост в рамките на съответната година. Ние не сме си позволили да пренасяме буквално статистиката и теорията в законопроекта. Дали сме 30 процента като база. Като считаме, че тук се намира оптималното сечение между това да не претоварим реалния, легален бизнес, който понастоящем отчита доста по-високи стойности на настаняванията. И това да накараме част от тези места за настаняване да излезнат на светло. Като покажат освен самия данък върху настаняването, покажат и свързаните с това допълнителни приходи, респективно, внесат допълнителните публични вземания, които се дължат в резултат на тяхната стопанска дейност.
Трябва да ви уведомя, че на обсъжданията на Националния съвет на тристранно сътрудничество се чуха различни по посока становища на представителите на работодателските организации. И аз се радвам, че тук присъства г-жа Румяна Георгиева, която би могла да каже една позиция може би различна, може би същата, но на друга работодателска организация и без да изземва по никакъв начин вашето право г-жо председател. Предлагам да чуем и още една работодателска организация, за да сме с убеждението, че сме чули по-голямата част от бизнеса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Желаете ли госпожо?
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Да. Съжалявам за закъснението. Пропуснала съм дебата, така че може да се окаже, че се повтарям в някои случаи. Изменението на Закона за местните данъци и такси сме го разглеждали както на Комисия, така и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. И в частта, която се отнася до данъка, досегашната такса за туризъм. Ние сме изказали нашето виждане. И то се свежда до едно. При нас членуват голяма част от големите компании в туристическия сектор. И те изразиха една подкрепа в този вид на промяна на законодателството и начина по който се формира. Като основно тяхното виждане и разбиране беше, това което чух от г-н Горанов, че те виждат в този данък възможност за изсветляване на икономиката и възможност за реални дейности, които да се облагат. Дори някои разчети водят в светлия сектор и може да се окаже и спадане на данъка, а именно защото ще се използват наистина реално местата, които се ползват.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Имам към вас въпрос. Вие представлявате по-крупните, ако може така да се каже фирми. И всичките вие, които сте по-крупни, обикновено си договаряте със съответни агенции и си осигурявате при всички положения поне 30 и над 30% заетост на легловата база и на услугите. Вие фактически по този начин индиректно атакувате конкуренцията вашата, на по-дребните, ако мога да кажа хотелиери и възможности, които не могат да се съревновават с вас и нямат вашите възможности. Фактически чрез закона, как няма да го приветствате, след като той служи на вас да се справите с конкуренцията си в този бизнес. Имам предвид хотелиери с по-малки възможности и т.н. Така че г-жо председател и колеги, за мен не може да бъде довод, ние едва ли щом едрите хотелиери са съгласни да го приемем. Ясно че е конфликт на интереси. Той е очеваден между едрите, средните и дребните хотелиери.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища? Господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз само искам да подновя въпроса на господин Овчаров и да го доразвия. Същата ли методика, която предложихте сега ще бъде предложена и ще бъде наложена върху хижите? Защото ако е същата, това ще е страшен удар върху тях.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В изготвянето на законопроекта сме търсили максимален аналог със съществуващия механизъм и модел на облагане на настаняванията. Ако се счете за целесъобразно, ваше право е да предложите по отношение на хижите нещо друго. Но ние сме възпроизвели максимално близко съществуващия модел на облагане на настаняванията. Не случайно има и толкова ниска долна граница на настаняванията. Ако в една хижа в момента настаняването е 10 лв., то би станало 10,20 лв., ако допуснем, че там сега не се е събирало нищо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Механизмът е същия г-н Горов, както и сега. Те всеки месец внасят. Той не е различен механизъм.
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря г-жо председател. Аз съм съгласен с основната идея на предлагания данък върху туризма. Само бих искал да задам един въпрос относно този механизъм. Как ще се прилага и изчислява и какво реално означава за сезонните хотели? Тези които наистина работят само три месеца в годината.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Отново повтарям, че не би могло да съществува предприятие, което да работи с по-малко от 40% от капацитета си и да спазва принципите на действащо предприятие. Не знам хотел в България, който да работи само три месеца. Но ако вашето виждане е такова, може да го дебатираме за кой хотел точно става въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме ли още дабати по темата местни данъци и такси?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Понеже дебата ще се води между първо и второ гласуване по повод на тези 30 процента. Бих допълнил само, че ако съберете съботите и неделите на 52 седмици са 100 дни. Като сложите официалните празници ще докарате 30%. Само от там можете да имате презумпция, че има потенциал за пълняемост на места за настаняване. Вие презумирате, че хотелите съществуват с 10 или 20 процента настаняване. Но ако приемем, че вашата теза е вярна, то би могло общинския съвет да отчете тази сезонност и да определи такава такса, която да е на 50 процента отчитайки 6 месечно ползване на съответното место за настаняване или една трета от нормалната, отчитайки 4 месечното настаняване или една четвърт, за да отчете тримесечното настаняване. Това е въпрос на нормална преценка на местните власти. Затова пак казвам. Ако се определи 20 ст., това е 15 пъти по-ниско от максималната възможна стойност и ще отчита, че хотела работи 20 дни в годината.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам само да добавя, че когато го дискутирахме в Националното сдружение на общините, първоначалното предложение беше да се плаща такса данъка на легло при една пълняемост средно годишна, която общинския съвет да определя в определени граници съобразно конкретната ситуация и анализ. След това се премина на този вариант, който също дава възможност общинският съвет чрез определената цена на единица, да вземе предвид различна пълняемост от 30 %. Така че всичко е въпрос на сметки и на решения от съответния общински съвет.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз сега забелязвам, че чл.10 ал.4 се предлага да се отмени. И ако не ме лъже паметта, това беше нещо като необлагаем минимум за имотите, 1600 лв. ли беше? Въпросът ми е, едно време го въвеждахме, защото правихме едно сравнение, че размера на данъка е толкова нисък, че надхвърля разходите по събирането с цялата условност на термина разходи по събирането. Един или два лева е. Мисля, че само изпращането на съобщението до съответния собственик може би струва толкова или повече. Това сега се отменя. Означава, че ще се събира данък, така го разбирам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, това означава. Това също е искане на Националното сдружение, основно от малките общини, където се оказа, че има много на брой такива имоти. Техните данъчни оценки са толкова ниски, не защото имотите са непременно керпични, а защото зоната в която се намирате е такава, че данъчната им оценка е по-ниска. Колкото до разходите по събирането, те могат да бъдат оптимизирани. Вие знаете, че не е задължително непременно да се изпраща съобщение по пощата. В малките общини това може да се случва и по друг начин, който да бъде значително по-евтин.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Госпожо председател, малките общини винаги са протестирали.
Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Орешарски повдигна един много важен въпрос, кой и в чия полза взема решение в Националното сдружение на общините по отношение на малки и големи, защото е имало и други случаи при които решенията се вземат в полза на големите и за сметка на малките. Това е един от случаите. Моят въпрос е следния. Тези 30 процента ще важат ли за онези хотели, които примерно не работят през цялата година. Разглеждайки го по аналогия на минималните осигурителни прагове. Няма значение колко получаваш, но трябва да платиш точно определена сума. Има ли отношение към това. Защото много от хотелите наистина през зимния сезон затварят. Те имат много разходи. И както вие казахте, ако до 40 процента няма пълняемост те преценяват ефекта и затварят, изобщо не работят.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Първо г-н Имамов ние го започнахме този дебат с г-н Червенкондев. Наистина общинските съвети могат да отчетат тази специфика. Но има и нещо допълнително. Едно предприятие, когато реши да преустанови дейността си, то има съответните действия, които може да предприеме. В частния случай за хотелиерите те биха могли да не се категоризират при което автоматично отпада ангажимента им за заплащане на курортна такса, защото те престават да бъдат такова место за настаняване. Тоест, има механизъм първо от една страна да се отчете спецификата на региона, на съответния курорт и спрямо него да бъде приложен такъв размер на данъка, че той да не увреди имущественото състояние на съответния стопански субект.
Второ, той сам има възможност да избегне плащането на този данък в рамките на закона, когато прецени, че не иска да осъществява подобна стопанска дейност за определен период от време.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли друго по темата? Няма.
Тогава преминаваме към гласуване на точка трета от нашата програма. А именно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-102 внесен от Министерски съвет на 15.11.2010 г.
Който е за подкрепата на този законопроект, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Трима против. Въздържали се? Трима.
Подкрепя се.

Преминаваме към точка четвърта.
Законопроект за ограничаване на плащанията в брой, № 002-01-79, внесен от Министерски съвет на 16.09.2010 г. – първо четене.
При нас е г-н Димитър Костов, подуправител на БНБ, тъй като този законопроект има отношение и към БНБ.
Г-жа Нина Стоянова – главен юрисконсулт в БНБ.
Получихме и становище от Европейската централна банка във връзка с този законопроект.
Становището на Европейската централна банка потвърждава, че целите на законопроекта за справяне с недостига на национални приходи, особено във време, когато държавите членки се призовават да въведат необходимите мерки за фискална консолидация, ограничаване на сивата икономика и прилагане на по-строги мерки срещу изпирането на пари, съобразени със ситуацията в България се квалифицират като обществени ползи, които имат по-голямо значение от въздействието на ограничаване плащанията в брой, съгласно законопроекта. Поради това ЕЦБ счита, че ограничаването на плащанията в брой с левови банкноти и монети и пропорционално на преследваните цели.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В допълнение на прочетеното от вас е важно да се отбележи, че банката намира и, че е в съответствие с правото на Съюза и по-специално със съображение 19 от регламент 974 98 по отношение на ограниченията на плащанията в банкноти и монети наложени от държавите членки.
Предложения законопроект и друг законопроект на Министерския съвет отново предмет на разглеждане вече в Народното събрание и измененията в Данъчно осигурителния процесуален кодекс са част от пакет законодателни мерки, които са съгласувани със социалните партньори и имат за цел борба срещу неформалната икономика. Разплащанията в брой на големи суми не е тайна, че представляват съществен риск по отношение на укриването на данъци и осигурителни вноски и риск за съществуването на нормална конкурентна среда между стопанските субекти, изпирането на пари и финансирането на незаконни дейности.
Все по-голяма част от модерна Европа възприема мерки за ограничаване разплащанията в брой. Разбира се, по-голяма част от тези мерки не са пряко свързани със законови норми. Но нашето разбиране е, че стопанския оборот в България по отношение точно на разплащанията в брой следва да бъде регулиран в голяма степен. С предложения законопроект се уреждат ограничения при разплащанията в брой на територията на страната и той предвижда няколко изключения от ограничението свързани с теглене и внасяне на пари в брой, от и в собствени платежни сметки на съпрузи, на роднини по права линия и на недееспособни лица, сделките с чуждестранна валута по занятия и определени операции извършвани от Българската народна банка и търговските банки.
Съгласно законопроекта, плащанията на територията на страната за суми над 5000 задължително ще трябва да се извършват по безкасов път. Неспазването на ограниченията предвидени в него е обвързано с административни санкции, които ще се налагат от Националната агенция по приходите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Във връзка със същия е предложена промяна в Кодекса на труда, съгласно която трудовите възнаграждения задължително следва да се изплащат безкасово посочени от работника или служителя по платежна сметка, с изключение на случаите когато същия живее или работи в населено място, в което няма достатъчно платежни услуги.
Веднага правя уговорката, че самият Министерски съвет води доста съществен дебат дали тук случая не се преминава един праг на ограничение, който би могъл по някакъв начин да затрудни лицата полагащи труд до получаване на техните възнаграждения. Тук сме готови да водим конструктивен диалог с комисията и с парламента по отношение на това ограничение. Ако се счете, че то ще създаде значителни затруднения е место в което би могло да се търси възможност за отстъпление.
Във връзка със законопроекта са предвидени и промени, които ние намираме за технически във валутния закон и в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Общо взето това е предмета и обхвата на закона.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви г-н Горанов. Да чуем и становището на БНБ. Заповядайте г-н Костов.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Де факто Българската народна банка е част от европейската система на централните банки, така че не може да изразяваме друго становище освен казаното. Наистина това е вярното становище, което може да вземем като емисионна институция. Де факто това ограничаване на наличните плащания може да се приеме и в нормите на Европейския съюз, с уговорката, че всъщност ние не се произнасяме по това тези цели, които са дефинирани, доколко и как се постигат.
На някои технически детайли бих искал да привлека вниманието ви, на които може би трябва да се обърне внимание. В чл.2 по отношение на изключенията е дефинирана само опцията, когато БНБ е страна по снабдяването с налични пари или по изтеглянето на налични пари от обръщение. Де факто търговските банки на много места си разменят налични пари по между си, поради това, че е по-ефективно. БНБ реално чрез дружеството за касови услуги има на четири или на пет места място, където може да доставя наличности на едро. Но на много места примерно едната банка обслужва енергото да речем или от този род, където постъпват много пари. Клон на другата банка обслужва пенсионното. Те по между си, си разменят пари, а ги няма тук в изключенията. И може да създаде недоразумения. Може би трябва да се поработи още малко по прецизирането на плащанията. Защото този термин превод всъщност го няма в Закона за платежните услуги. Необходимо е да се използва съществуваща терминология, за да се минимизират потенциални спорове след това между органите, които прилагат санкциите по този закон и другите, които трябва да го спазят.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Костов. Надявам се, че ще се включите между първо и второ четене за прецизиране на текстовете като становище.
Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз разбира се, че ще подкрепя законопроекта на Министерски съвет. Само че съм склонен да задълбоча дебата, който се е провел на заседанията на Министерски съвет относно плащанията на трудовите възнаграждения по Кодекса на труда. И то не само да го задълбочим, а да достигнем докрай като ви призовавам между първо и второ четене да отхвърлим това предложение.
Другото към което имам резерви е размера на предложената сума за плащанията. 5000 лв. ми се струва доста ниска сума. В тази посока ми се иска, ако имате готовност да представите какви са резултатите от действието на Наредбата на БНБ от 1992 г. до 2002 г., мисля, че имаше подобна наредба, която беше със същия размер 5000. Доста са се изменили условията. Може да дебатираме и размера на предложената сума.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря госпожо председател. Аз няма да подкрепя законопроекта. Искам да кажа само с няколко думи. Считам, че той ще затрудни стопанския оборот. Освен това, ние ще бъдем първата страна в Европа, която въвежда такава забрана. Казвам второто не защото това е аргумент. Ако е разумна мярка, в това число първата страна може да бъде похвално. Считам обаче, че не е такъв казуса. А по скоро, че този законопроект ще доведе до смущение в цялото монетарно обръщение.
И тъй като имаше въпрос, аз ще си позволя да дам наблюдение за действието на Наредбата на БНБ. Всъщност, тя практически не действаше. Аз не знам, тук г-н Костов може да ме поправи, аз не знам нито един случай в който някой орган, който и да е той да е прилагал санкция за извършено по-голямо разплащане в кеш. Това беше мъртва наредба.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Част от нещата се казаха. Аз искам да попитам откъде го измислихте това магическо число 5000 ? С какво точно го обосновахте. Защо 5000, защо не 15 000, защо не 30 000. Това е единия въпрос.
Вторият, на какви данъчни приходи разчитаме от това, че въвеждаме това ограничение.
И третият, тъй като непрекъснато се твърди, че в Европейския съюз има, а сега ни се чете и становище на Европейска централна банка. Доколкото знам Франция и Румъния са въвели някакви ограничения. Но тези ограничения същите като нашите ли са? В какви размери са и какво обхващат? Защото, без да повтарям това, което каза г-н Орешарски, но това ми се вижда едно абсолютно измислено ограничение.
Второто, което бих искал да кажа, извинявайте, но по последни данни половината от печалбата на банковата система идва от такси. Ние нашата банкова система какво искаме да я направим? Едни таксо събирачи, които просто събират пари за някакъв вид услуги. С този закон и особено, ако прехвърлим и плащанията, заплати и пенсии чрез банковата система, сигурно и 70 и 80 %, а нищо чудно и между първо и второ четене някой да предложи и пенсиите да се изплащат. Ние така както сме тръгнали ще направим през банките и те да се изплащат, а не чрез пощите. Нямам нищо против, но трябва да има логика в цялата тази работа. Банковата система в България не е система, която живее от събирането на такси. Нейната основна задача е да кредитира. За съжаление точно тази нейна основна задача напоследък е доста силно отслабена.
И искам да попитам г-н Стефанов, тъй като знам, че това предложение е тяхно. 5000 ли са границата над която започват незаконните преводи в България или незаконния бизнес в България или сивата икономика в България. 5000 лв. е една сума, която не представлява особено голяма трудност за един нормално среден гражданин на страната, да не говорим за хора, които оперират с незаконни средства. Наистина ли мислите, че с това ще ограничим незаконните трансфери. Тези които плащат с куфари, те пак ще продължат да плащат с куфари, независимо че има закон. Кое точно ще бъде икономическото действие, което ще ограничим с този законопроект, освен че ще затрудним хората и ще ги караме да препускат по банките и да теглят и да внасят и да се занимават с една купчина работи.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, аз мисля че това е поредния проектозакон, който нарушава драстично правата на човека. Какво е това, всяка една заплата да минава задължително през банките. То е пределно ясно, че човек и сега като отиде да тегли даже и да има такава карта, винаги се плаща някаква такса и автоматично се начисляват. По този начин това е един допълнителен данък върху хората. Да си вземеш заплатата или част от нея ще трябва да плащаш такса на банката. Това е допълнителен данък на практика.
Да кажеш юридически лица с по-крупни суми да вървят по банков път. Но човек да отиде да си вземе заплатата, както има хора с по 300 лв. заплата и да ходи той и да му взимат от тази заплата като такса от банките. Това е абсолютно крещящо нарушение на правата на човека. И аз се чудя как може да се правят такива предложения. И действително с основание в Министерския съвет е имало дебати по този въпрос. Разбирате ли накъде отиваме? Такова чудо действително е драстично. Ще започнат да ни замерят с камъни, като видят народен представител. Какво ли не измислихме за борба с тази престъпност. Това са глупости. Тези които оперират с милионите и си продължават да си оперират в сивата икономика, ние товарим обикновените хора. Всяка една заплата да ходиш ти до банката и да си вземеш от нея нещо. Това е срамота. Казвам ви го честно. Господин Главчев много деликатно се изрази. Аз го казвам директно. Мен ме е срам като член на тази комисия, че мога да обсъждам такъв въпрос. Искрено го казвам и е срамота за вносителите тук, които се чудят откъде да си намерят пари да пълнят държавния бюджет. Това не е начина колеги. Вие ще отвратите хората тотално от всичко и навсякъде ще ни дамгосат като народни представители, независимо от коя политическа сила сме, че сме приели подобни текстове. И наемите 10 процента наемателя да си внася. Те са поредица от такива несъстоятелни решения. Не го ли разбирате, вие особено като управляващи. Аз съм балансиран човек, но такова възмутително нещо не мога да го приема.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря г-жо председател. Определено България има нужда от ограничаване на плащанията в брой. Това е безспорен факт. Големият проблем е в конкретните параметри на това, което се предлага. Наистина, според мен 5000 лв., което е 2500 евро, изисква да имаме допълнителна информация какъв е европейския опит. Има ли някакви лимити, ограничения в европейските изисквания. И изобщо какъв е европейския опит по този въпрос. Конкретно по този лимит от 5000 лв.
Уважаеми колеги, представете си в повечето населени места в България няма банкомати. Няма клонове на банките, защото те имат специални изисквания, когато вземат решения дали да открит клон в град еди кой си 5000 жители или в село еди кое си с 1000 жители. За да може да оперира със собствените си пари в село еди кое си с 1000 жители, трябва да търси най-близкия банков клон. И това ще определи даже неговото предпочитание към банката. Защото еди кой си околийски или общински център има клон само на еди коя си банка. Той няма даже избор на банка чрез която да оперира със собствените си пари. Аз мисля, че трябва да се даде ясен отговор какъв да бъде този лимит. Така че да не затруднява собствениците на финансови средства и да не ограничава възможностите им да избират банка и да оперират със собствените си средства.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Имамов, според мен България има нужда не от ограничаване на плащанията в брой, а от стимулиране и увеличаване на банковите разплащания. Но това трябва да стане не чрез административни мерки и санкции, а чрез създаване на реални условия за това за което вие говорите от банковата система. Така че на гражданите да им бъде по-удобно и по-лесно да се разплащат. А не непрекъснато да плащат за всяка услуга някакви измислени такси. Това е процеса. Ние отново се опитваме да решим един проблем, който навсякъде на Запад е решен точно откъм позитивната страна, а ние се опитваме да го решаваме от негативната, налагайки санкции и ограничения. Колко пъти трябва да го правим това упражнение, за да разберем, че няма да стане, особено в България.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не случайно още в анонса, независимо, че естествено, че няма как внесен законопроект на първо гласуване от който и да е представител на правителството, да бъде оттеглена част от него, анонсирахме, че сме склонни точно в тази част, която беше предмет на сериозен дебат получаването на различните възнаграждения да ревизираме позицията на правителството като вносител на законопроекта. Но искам да припомня на г-н Радославов нещо, за да не изпитва неудобство. По времето на правителството на тройната коалиция в Агенцията за социално подпомагане по отношение на семейните помощи за деца са въведени задълженията те да бъдат получавани по дебитна карта. Спирам с този дебат.
Логиката на въвеждането на 5000 може да бъде обсъждана много или малко, дали 5000, дали 3000, дали 15 000. Трябва да се има предвид, че тук говорим за крайно потребление за тези 5000. Дори на мен ми се струват много 5000 лв. Защото за 5000 лв. може да се купят като крайно потребление от търговска верига доста сериозни неща. Дори и автомобил, подсказва г-н Стефанов.
Първо, в наредбата която действаше до 2001 г. или до 2002 г. в тази наредба административно наказателните разпоредби бяха доста по-малки.
Второ, тук косвения ефект, който ще се получи е свързан с нещо много по-сериозно, което на пръв поглед не се оценява. В момента в дейността на НАП се забелязват много случаи в които документално се доказват операции и сделки позовавайки се на огромни разплащания в брой, които документално се доказват с разходни касови и приходни касови ордери. И се очаква, че ние ще възстановяваме примерно или ще отчитаме операции по данък добавена стойност на база на едни операции документирани с лист хартия, според които милиони левове са се движили в куфарчета.
Дори да допуснем, че тези операции са били действителни, този законопроект предвижда доста сериозни санкции по отношение на този, който твърди такава операция. И тогава ще се замислят малко, дали ще твърдят при една ревизия от страна на НАП по данък добавена стойност, съществуването на подобна операция при която аванс за определена сделка е платен с 3 млн. в кеш. Аз ще кажа тогава като представител на НАП: Добре, вие сте извършили тази сделка. Аз ще ви призная действителността на тази сделка. Но ако сте нарушили този закон 50% от тези средства, ако обичате дайте ги на държавата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Говорите за милиони, а не за 5000.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Кажете ми колко искате да носите в джоба си, за да се чувствате комфортно и да бъдете защитени от крайно потребление? Колко хиляди трябва да има един български гражданин според вас в джоба си, за да може да се чувства спокоен, че може да извърши една възприета нормална сделка в обществото. Като примерно ежедневно пазаруване или пазаруване на елементарно оборудване, за да може да водим дебата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: А това отнася ли се и за чуждия гражданин?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това се отнася за всички сделки.
РУМЕН ОВЧАРОВ: На територията на страната.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Така е.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, един турист идва в България, носи си пари кеш, за да си купи стока над 5000 лв. и ще го накараш да си внесе парите в банката и да плати от там.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря г-жо председател. Аз като цяло подкрепям мотивите, които господин Горанов изнесе. Напълно съм съгласен, че трябва да има такъв закон за ограничаване плащанията в брой, защото аз съм убеден и съм сигурен, че българската икономика е най-касовата икономика спрямо брутния вътрешен продукт в целия свят или спрямо нормалните страни. Също бих се съгласил и вие би следвало да се съгласите, че във всички нормални страни всички заплати и пенсии и каквото и да било са получават, ако щете с чекове, по пощата или по банков път. Не мога да се съглася, ако в този закон или било то в наредби на БНБ няма някаква ясна и стриктна регламентация за банковите такси. Не бива и не следва да се утежняват в момента финансово получателите на работни заплати. Защото толерансите между касовите операции, които се правят в банкоматите са много големи от 0 до 2 лв. и нагоре. Каква е разликата? Откъде идват тези разлики? Не бива това нещо да бъде като ограничение. Но това че всички работници в нормалните страни си получават парите по банков път, получават си ги с чекове, това е факт. Така или иначе се налага да отидат в някой клон на банка или друг кешов оператор, който да ги осребри. Това на този етап не трябва да струва непредвидено много пари. Защото примерно утре може да бъдат увеличени още повече тези такси и това наистина да регламентира негативно върху целия смисъл на този закон.
А това което коментираме 5000 лв. дали са много или малко е въпрос на дебат между първо и второ четене. Все пак 10 000 лева е ограничението им, където се декларират по Закона за мерките за изпиране на пари. Дали може да приемем 10 000 лв. защото с 5000 лв., както каза и г-н Горанов, почти всичко може да се купи в нашата търговска мрежа. И пак твърдя, че българската икономика е с най-големи кешови разплащания спрямо всички нормални страни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Червенкондев. Друг някой иска ли думата? В такъв случай преди да приключим искам да се обърна към представителите на НАП преди всичко. Ще ви помоля да ни предоставите допълнителни данни във връзка с това как се случват тези неща в други европейски страни. Както и по-добра аргументация за размера на сумата от 5000 лв.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз имах въпрос за тези 5000 лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли готовност да отговорите? Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря г-жо председател. Само за информация във Франция правят 3000 евро. Заплатите във Франция се сещате, че са десет пъти по-големи от България. В Люксембург, доколкото си спомням беше 1300 и 1500 евро. Цените са по-високи и заплатите са много по-високи. Един французин, който получава средна работна заплата е над 2000 евро Там правят разплащания в брой 3000 евро. В България средната работна заплата да речем е 600 лв. Кажете колко да бъде? Нямаме нищо против. Това по този въпрос.
Понеже непрекъснато се говори за банки. Този закон не изисква непременно да се ползват банкови транзакции. Да се ползват услугите на банките. Ще могат да се ползват услугите на всички оператори, които имат право да работят по Закона за платежните услуги. И тава далеч не са само банките. Вече има много малки оператори на платежни услуги, които са много гъвкави. Дават много ниски такси. Не знам дали сте запознати, че дори и в банките, когато говорим за банките, тегленето на пари от собствени банкови сметки никакви такси не се искат за това нещо. Теглене на пари от собствени на банката автомати. Има праг от 1000 лв. Не сме специалисти по възможността на това, може ли да ограничаваме таксите. Тук се разчита на това, че самия пазар е достатъчно наситен, както с банки, така и с други оператори на платежни услуги. Нещо което не може да се каже за 2002 г., тъй като непрекъснато се даваше примера със старата наредба на БНБ. Да, но тогава нито имаше толкова банкомати, нито имаше толкова развита банкова система, нито имаше толкова развити други доставчици на платежни услуги. Сега пазара е доста по-различен. Поне така мислим ние.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявайте г-н Иванов. Само да попитам. Понеже говорихте за други доставчици на платежни услуги, това е в частта на превода на трудовите възнаграждения.
РОСЕН ИВАНОВ: На всичко. Може би г-н Костов от БНБ е прав. Може би трябва някакво прецизиране. Но навсякъде се говори за използване на платежни сметки, а не на банкови сметки и не на такива неща. Никой не е искал да насочи парите в банките. Въпросът е да става по безкасов път, без значение вида на оператора.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля в най-кратък срок да ни предоставите информация за европейските страни или за страните членки на Европейския съюз, къде има такива ограничения за разплащанията в брой. Това което споменахте, но нека да бъде в подробна справка, както и за размера на тези ограничения.
Приключихме дебата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Все пак какви приходи очакваме от това в Националната агенция.
РОСЕН ИВАНОВ: Не сме разчитали г-н Овчаров приходи. Ние считаме, че с тези мерки ще си гарантираме приходната част на бюджета за следващата година. Нещо, което вие многократно оспорвате. Тоест, този законопроект гарантира изпълнението на Закона за държавния бюджет.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Нямате количествени измерения. Той просто е един от гарантите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Стефанов.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Господин Овчаров ние в момента не може да изчислим колко приходи очакваме, но искам да кажа, че тази мярка значително ще подобри възможността самата Агенция за приходи да се бори срещу сивата икономика и срещу измамите. И само ще дам един пример. В момента Националната агенция за приходи влиза в една фирма и ще ви кажа фрапиращ случай. Вижда 70 млн. на каса. И в момента няма никаква законова възможност да направи каквото и да е по тази констатация. Това което ви каза и г-н Горанов. Разплащане в брой от 5 млн., аванс срещу което либералния закон по ДДС и цялото либерално законодателство в България и това, че той може да покаже приходен ордер, че е платил 5 млн. аванс. Ние си връщаме ДДС, дори и да се опитаме по някакъв начин да не го върнем след това на следващия инстанции нещата се обръщат в полза. Директно мога да го кажа, че някой който е платил 5 млн. някакъв аванс в България, 95% е измама. Така че ние в момента не целим да кажем някакви финансови изражения на това, което очакваме на тази разпоредба. Това е една разпоредба с която ние считаме, че ще извадим значителен процент от черния оборот в България, който се използва за данъчни измами, а и не само за данъчни измами, но и за корупционни прояви.
Така че ние считаме, че това е една мярка с която ние сериозно ще може да противодействаме на сивата икономика.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Стефанов, аз разбирам вашите намерения да се преборите със сивата икономика. И бих ги приел, ако държавата беше коректен платец. Ако държавата се беше разплатила към бизнеса, ако беше връщала ДДС, когато му е реда. А вие сега по този начин, с тази наредба ще унищожите и тази възможност, която бизнеса сега ползва, използвайки кешовите разплащания не през банков път. Като ги вкараме всичките в банките, тогава и този елементарен бизнес, който се върти и той ще приключи. И то една от големите причини за това е държавата, защото тя не си е платила към този бизнес. Като плати държавата, тогава вече може да си говорим за всичките тези неща. Докато не го свърши това няма как да искаме от бизнеса да прави нещо, което държавата не прави.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Аз мога да взема отношение за упрека, че държавата не си възстановява ДДС. В момента невъзстановеното ДДС е 200 млн. лева. Това е най-ниския праг от 2003 г. насам при двойно увеличение на базата на фирмите регистрирани по ДДС.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Приключихме ли дебата?
Да обобщя. Обединяваме се около това, че между първо и второ четене вероятно ще отпадне плащането на заплатите по банков път, така да го нарека. И продължаваме да търсим аргументи за размера на прага за плащания в брой.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Един против. Въздържали се? Един.
Законопроектът е подкрепен.

Преминаваме към пета точка.
Законопроект за възстановяване на внесения акциз за употребявани автомобили 002-01-103, внесен от Министерски съвет на 18.11.2010 г.
Господин Горанов, ако може кратко да ни представите законопроекта.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Законопроекта идва да реши натрупани проблеми от 2007 до 2009 г., когато със Закона за акцизите и данъчните складове се предвиждаше събиране на акциз върху употребяваните автомобили. Той е изготвен в изпълнение на решение S 2-09 от 3 юни 2010 г. по запитване на Върховния административен съд на Република България относно облагането с акциз на употребявани автомобили. В него съда стига до заключението, че облагането на тези стоки с акциз не противоречи на правото на общността, обаче счита, че съществуването на несъвместимост на някои разпоредби на закона с договора за функциониране на частта, надвишаване на преките или косвени данъци върху подобни стоки идващи от други държави членки.
В резултат на това е налице по-неблагоприятно облагане на внесените стоки от това на местните стоки, което само по себе си има дискриминиращо действие.
Водеше се дебат дали този законопроект да бъде самостоятелен или да намери место в Закона за акциза и данъчните складове. Практиката на други държави членки, които са имали подобни проблеми е, че е решаван със специален закон. Примера на Полша. Законопроектът предвижда акциза да се възстановява на лицата, които са посочени като получатели в митническата декларация и данъчно задължените лица в декларацията. В този смисъл последващите промени в собствеността на автомобила не се отразяват върху правото на възстановяване. Да, но легалното определение на понятието на внесен акциз са целите на този законопроект. Това е разликата между внесения акциз за употребяван автомобил и размера на акциза за нов автомобил със същата мощност на двигателя. На практика това означава, че ще се възстановява надвнесен акциз за употребявани автомобили с мощност на двигателя, превишаваща 120 киловата по системата ДИН.
Регламентира се процедурата по възстановяване, като възстановяване на акциза ще се извършва въз основа на подадено писмено искане от лицето до компетентната митница, където е внесен акциза, т.е. оформен е вноса. И искането може да се подава в шестмесечен срок от влизане в сила на закона. Към искането се изисква да се приложи митническа декларация или акцизна декларация оригинално или заверено копие или копие от платежен документ доказващ внасянето на акциза. Надвнесения акциз ще се възстановява с решение на началника на компетентната митница. В случай, че лицето има задължения към Агенция “Митници” тези задължения ще бъдат прихванати от надвнесения акциз и разликата, ако има такава, ще бъде възстановена на лицето.
Подлежащия на възстановяване акциз ще се възстановява заедно със законната лихва в тридневен срок от влизането в сила решението за възстановяване по посочена от лицето банкова сметка.
В закона е предвидена отделна разпоредба регламентираща възстановяване на данък добавена стойност във връзка с възстановяването на акциза.
Това е най-общо съдържанието на предложения законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов, явно този законопроект се ползва с изключителен интерес. Но това е важен законопроект, който трябва да бъде приет преди Закона за държавния бюджет, защото касае именно данъци. А той касае и конкретно хората, които са надвнесли този акциз.
Изказвания няма. Имате ли становища?
Аз по протокола не мога да го подложа на гласуване, защото нямаме кворум.
ИВАН КОЛЕВ: Като присъствах на Икономическа комисия, там цитираха Правилника от зала, който казва, че кворума се формира от записаните на самото заседание и половината, които са се записали в началото на заседанието формират кворум. Така че по тази логика, аз мисля, че има кворум в момента в комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Аз искам да стане ясно, че ако ние не приемем този законопроект преди Закона за държавния бюджет, което както виждате може да се случи, означава, че този законопроект не може да влезе в сила от 2011 г. и трябва да чакаме или актуализация на бюджета или ще влезе в сила от 2012 г.
ИВАН КОЛЕВ: Има дългогодишна парламентарна практика при която с писмо се заявява гласуване. Примерно колега, който е записан като кворум.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Такова нещо не съм виждала в Правилника.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
От тук нататък го консултираме с Правния отдел, дали наистина това е достатъчен кворум от записалите се.
Закривам заседанието.
/Закрито в 18 часа и 05 минути/

Стенограф: Силвия Михайлова