П Р О Т О К О Л

№ 1

---

На 13 януари 2011 г., /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси,

Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.05 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам първото заседание на Комисията по бюджет и финанси за новата 2011 г. Всички ние да си пожелаем да сме много здрави, ние и нашите семейства, нашите приятели през новата година. Да имаме успехи. Да имаме добрина. Да имаме спокойствие и обич около себе си. И да си пожелаем ползотворна и спокойна работа на нашата Комисия.
Имаме необходимия кворум. Днешната комисия ви предлагам да протече при следния дневен.

Д н е в е н р е д:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование / CEEPUS ІІІ/, № 002-02-56, внесен от Министерски съвет на 30.12.2010 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на закона за данъка върху добавената стойност, № 054-01-98, внесен от Мартин Димитров на 07.12.2010 г. и ЗИД на Закона за данък върху добавена стойност, № 154-01-3, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 12.01.2011 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-80 внесен от Министерски съвет на 16.09.2010 г. – второ четене.
4. Представяне и обсъждане на решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесен от Министерски съвет на 10.12.2010 г.
Има ли предложения за допълнение и изменение на дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, искам да ви информирам от името на група народни представители, че сме внесли предложение до председателя на Комисията, на следващото заседание на Комисията да бъде изслушан генерал Ваньо Танов за резултатите от мерките и борбата срещу контрабандата на цигари за последните 18 месеца. Искам да ви информирам, че сме го внесли официално в деловодството и се надявам, че нашето предложение ще бъде уважено. Още повече в цялата говорилня около ситуацията да имаме ясна представа за какво става дума по отношение на тази контрабанда. Наистина ли е 40%, наистина ли е 15% и какви са реалните мерки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Продължаваме по дневния ред. Наши гости по първа точка са:
Госпожа Петя Евтимова - заместник министър на образованието, младежта и науката.
Анита Димитрова – експерт от Министерството
Те ще ни представят законопроекта. Заповядайте.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Благодаря г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Това е дългосрочна програма за между университетски обмен, чиято основна цел е да стимулира академичната мобилност и развитието на сътрудничеството между университетите от Централна, Източна и Югоизточна Европа. Бих искала да кажа, че България е сред инициаторите на тази инициатива, която се заражда още 1993 г. и това е трета поредна програма, трета фаза на споразумението за между университетски обмен. Предварителните две споразумения са минали по същия ред с ратификация. Характерното е с оглед спецификата на работата на вашата комисия, че няма членски внос от страна на държавата за присъединяване към програмата. Единствените ангажименти, които страната има при студентски обмен да осигурява стипендия в размер на 135 лв. на чуждестранните студенти.
Програмата изисква ратификация на две правни основания. Едното е това, че изрично в нея се предвижда да бъде ратифицирана от националните парламенти. А другото е, че в нея се предвижда съдебен арбитраж. Това е накратко по програмата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други колеги? Няма въпроси, няма изказвания. В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование / CEEPUS ІІІ/, № 002-02-56, внесен от Министерски съвет на 30.12.2010 г.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет. Благодаря ви.

Преминаваме към точка втора.
Точка втора - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на закона за данъка върху добавената стойност, № 054-01-98, внесен от Мартин Димитров на 07.12.2010 г. и ЗИД на Закона за данък върху добавена стойност, № 154-01-3, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 12.01.2011 г.
Двата законопроекта, тъй като се отнасят за един и същи закон ще ги гледаме заедно, макар че те касаят различни членове от Закона за данъка върху добавената стойност. Първият законопроект на г-н Мартин Димитров от 8 декември предвижда изменение, иска § 1 в Закона, т.е. той предлага една преходна разпоредба, в която се казва, че в § 35 от Преходните и заключителни разпоредби, думата “април” се заменя с думата “октомври”. Това е ставката за ДДС, която сме коментирали миналата година и която влиза в сила от 1 април. Господин Мартин Димитров предлага да влезе в сила от 1 октомври.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Аз мога само да допълня нещо. Идеята на г-н Мартин Димитров да влезе тази ставка след изтичане на туристическия сезон. Има се предвид, че сме в криза и да се платят по-малко данъци. Това е основната идея на г-н Мартин Димитров.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Дали това се отнася и за намалената ставка за неорганизираните пътувания, че трябва да влезе със закъснение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така както е предложен означава, че се запазва режима от 2010 г. на 7% за организираните пътувания и 20% за неорганизираните. Не до 1 април, а до 1 октомври.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Аз бих отговорил на г-н Главчев. Дори и така да се запази, не е толкова фатално, при положение, че над 85% са организираните туристи, а неорганизираните са много малко, така че не виждам да е фатално.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания има ли? Няма. Тогава аз ще направя едно изказване по процедура. Ние и друг път сме говорили, че съгласно закона за устройство на държавния бюджет промени в данъците и всички елементи на данъчната уредба след срока на определяне на данъчните приходи не трябва да предвижда да влизат по-рано в сила от изменението на действащия или влизането в сила на Закона за държавния бюджет за съответната година, което на процедурна основа означава, че ние приехме Закона за държавния бюджет. Даже ние го приехме преди това предложение, което е направено на 8 декември. И затова аз лично няма да подкрепя това предложение, включително и на процедурна причина.
Други изказвания по този законопроект? Няма.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на закона за данъка върху добавената стойност, № 054-01-98, внесен от Мартин Димитров на 07.12.2010 г.
Който е за този законопроект, моля да гласува.
Гласували 3-ма “за”.
Против? Девет против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Законопроектът не е приет.

Преминаваме към следващия законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавена стойност, № 154-01-3, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 12.01.2011 г.
Уважаеми колеги, този законопроект ние внесохме с две точки по Закона за данъка върху добавената стойност и още шест в Преходни и заключителни разпоредби, касаещи промени и в други закони. Законопроектът го внесохме по писмено искане на Министерство на финансите и измененията във всички закони с изключение на § 1, касаят редакционни пропуски, които са направени в хода на приемането на законите в края на миналата година. Така че аз ще помоля представителите на Министерство на финансите накратко да ни кажат какви са тези изменения, които искаме да направим.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, действително след обнародване на пакета изменени данъчни закони, установихме необходимостта от прецизиране на някои норми, но главния мотив за предложение на изменение в Закона за данък добавена стойност е свързан със засилване на усилията за предотвратяване на възможностите и избягването на плащането на акциз при търговията с горива. В същност най-интересната, мога да кажа ангажираща комисията поправка е свързана със задълженията за собствениците на бензиностанции да монтират нивомерни системи, които да предават информация към органите по приходите за нивата на горивата в резервоарите в бензиностанциите.
Идеята е да бъде затворен процеса между напускането на горивата на данъчния склад, попадането им в резервоарите на бензиностанциите и в последствие отчитането на продажбите на дребно през самите бензино-колонки, като целия този информационен процес от една страна, напускането на горивата на данъчния склад е контролирано от Агенция “Митници” по реда на Наредба 3 и издадена на основание на Закона за акциза и данъчните складове. Попадането на горивата в съответните търговски обекти и в последствие на пускането им на дребно със свързването на бензино-колонките с информационната система на НАП ще затвори поне като принцип цялото движение на акцизни стоки, горива на територията на Република България, като по този начин ще се даде възможност за един много прецизен анализ на риска от злоупотреби или опити за злоупотреби с горива при продажби на дребно. Продажбите на дребно на горива са най-рисковата част за избягване заплащане на акциз и данък добавена стойност от целия процес на търговия с горива. Нашето разбиране е, че по този начин с не големи инвестиции от по-големите вериги бензиностанции притежават монтирани нивомерни системи от различен тип. С не големи инвестиции държавата ще успее да гарантира в голяма степен злоупотребата или опита за злоупотреба за неплащане на данък добавена стойност най вече и на акциз ще бъде преодоляна със затваряне на информационните потоци във връзка с физическото движение на акцизните стоки горива.
Предложили сме и други изменения в Закона за данъка добавена стойност, Закона за данъка върху доходите на физическите лица, Закона за корпоративно подоходно облагане, като предложенията за изменение на чл. 118 във връзка с това, което ви говорих досега, течните горива, предложена е и промяна на т. 37 от допълнителните разпоредби на Закона за данък добавена стойност във връзка със съмнения на Европейската комисия за нарушение на европейското законодателство по отношение на прилагането на разпоредбите за специалния ред за облагане на туристическите услуги. От наша страна съгласие за несъответствие по отношение констатацията, че режима на маржа трябва да бъде прилаган не само когато доставчик е туристически агент или тур оператор, но и когато въпросния доставчик не се полза официално от такъв статут.
Промяна е предложена и по отношение на възстановяването на надвнесен акциз, като се дава възможност да се обжалва решението на началника на компетентната митници за прекратяване на производството пред директора на Агенция “Митници”. Предложили сме и промяна на Закона за данък върху доходите на физически лица, с оглед опростяване процедура за събиране и внасяне на данък върху лихвите по заеми придобити от членове на кооперации. В корпоративното подоходно облагане промяната е свързана с данъчно облекчение представляваща държавна помощ за земеделски производители по чл.189 б. При нотифицирането на тази държавна помощ е констатирано, че има въпроси относно възможността за допускане на двойно ползване на една и съща помощ. Имаше дебат дали да бъде променена наредбата, която регламентира това право в Министерство на земеделието и храните. Решихме в края на краищата, че е по-добре да бъде променен Закона за корпоративно подоходно облагане.
По отношение на Закона за акцизите и данъчните складове отмяната на разпоредбите регламентиращи използването на хартиен придружителен административен документ е във връзка с готовността на всички държави членки, потвърдената готовност да използват електронната система, считано от 1 януари 2011 г. Промяната в чл. 24 на същия закон е във връзка със синхронизиране на законодателството с директива 2003-96 ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г., относно данъчното облагане на енергийните продукти. Промяната в чл. 32 на същия закон има уточняващ характер, като в код по комбинирана номенклатура 2-07-20-00 се включва денаторирания етилов алкохол. Тоест биоетанола трябва да бъде денатуриран, което не е предвидено засега в Правилника за прилагане Закона за акциза и данъчните складове, където липсва метод за специално денаториране.
Предложена е и промяна в чл.93. В случаите на използване на система за автоматично маркиране, контрола на процеса е обезпечен чрез одобряването на тази система, като е уточнено в чл.107 в Правилника за прилагане Закона за акцизите и данъчните складове и не е необходимо присъствието на митнически служител.
Предложили сме и редакционна промяна в Закона за местните данъци и такси с по-голяма яснота относно реда по който се обжалват актовете свързани с обезпечаването и събирането на местните данъци и такси.
Благодаря ви г-жо председател. Благодаря ви и за разбирането да припознаете тези изменения като ваша инициатива, за да може процедурата и тяхното приемане да бъде ускорено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги имате думата за въпроси и изказвания.
Аз искам само да коментирам § 10, защото според мен той трябва да се промени. За § 8 какво последно решихте.
РОСЕН ИВАНОВ: Имаме нужда от още малко време за анализ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре. За мен няма текстове в този законопроект, които да налагат да влизат със стара дата от 1 януари 2011 г. Така че § 10 ще го променим между първо и второ четене, защото той не е наложителен, за да влизаме в нарушение.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Може би госпожо председател единствено по отношение на опасенията на Комисията, че по т. 37 от допълнителните разпоредби на Закона за данък добавена стойност опасенията на Комисията, че облагането на маржа по начина по който сега съществува в Закона за данък добавена стойност противоречи на директивата може да се обмисли дали не е целесъобразно да се антидатира.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма причина, защото ние разширяваме обхвата. Досега са ползвали по-малко, а сега ще ползват повече. Какъв е проблема, че сме нарушили директивата, но я поправяме не от 1-ви, а от 20-ти да речем. Аз не виждам такава причина, която да изисква такова нарушение. Това е моята забележка.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз имам един въпрос. Предлаганите промени в този законопроект оказват ли влияние и ефект върху вече приетия Закона за бюджета за 2011 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не оказват.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Силно се надявам, че ще гарантират приходната му част мерките свързани с по-добрия контрол върху акцизните стоки и в частност горивата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подобряват контрола, но не касаят елементи от данъчната уредба, които влияят директно върху размера на данъчните приходи, директно при изчислението на данъчните приходи, върху планирания размер на приходите.
Други изказвания? Заповядайте г-н Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Очевидно, че ни се налага да поправяме неща, които когато са приемани законите не са обмислени достатъчно внимателно. За съжаление и сега не виждам готовност и цялостно изчистване на всички проблеми, които съществуват. Очевидно, че или между първо и второ четене или отделно след месец ще поправяме поправките.
Параграф 1 от Закона за данъка върху добавената стойност. Точно какво си представяме, че ще направим. Сега ще сложим още едни уреди, този път на резервоарите. Какви точно уреди ще сложите? Чисто технически се опитвам да си го представя. Ще сложите нивомери. Не са дебитомери, а са нивомери, тъй като ще контролират наличните количества горива. Тоест това ще бъдат нивомери. Не знам някой от вас дали е имал възможност и дали има представа колко лесно се манипулират показанията точно на нивомери и колко елементарно става това. Занимаваме се с натоварване и правене на неща заради самото правене, без да сме на ясно с техния реален ефект. Най-простия механичен принцип на който работят нивомерите са едни поплаваци. Тези поплаваци, не знам дали трябва да ви обяснявам на вас колко лесно могат да бъдат задържани в едно положение и вие да си мислите, че контролирате не знам какво си.
Има разбира се и други системи, но струват доста по-скъпо. Казвам го, защото не за първи път приемаме неща, за които се чудим защо сме ги приели. Както ставаше за дизеловите горива едно време оцветените и т.н. И тук имам усещането, че правим нещо, което някой се е сетил. Ние ще ги контролираме тук, но те ще ни излъжат иначе и сега да ги хванем от другата страна. Няма да ги хванете. Ще сложи още една тръба на резервоара, ще си подпре нивомера, ще манипулира показанията и пак ще си прави каквото иска. Не че не трябва да се направи, но го казвам, защото тези неща трябва да се обмислят достатъчно внимателно и да се правят така, че не след 10 или 15 дни да започваме да ги променяме или да ги донаждаме с още нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания колеги? Заповядайте г-н Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря г-жо председател. Бях провокиран от думите на Владислав Горанов, че тази мярка за бензиностанциите при продажбата на горива на дребно, там е най-голямата опасност от укриване на данъци. Аз приветствам тази мярка. Наистина проблема с облагането на горивата е много съществен. Много по-съществен отколкото алкохола и всички останали акцизни стоки, цигари и т.н. предвид обемите и стойността на тези обеми. Но доколкото аз имам опит и следя тези процеси, според мен по-голямата опасност е реекспорта, който на всичкото отгоре през миналата година драстично се е увеличил. Реекспорта на горива не на дребно, а на едро и не в страната реекспорт. Мога да кажа и цифри, защото бях впечатлен от увеличаването на реекспорта, но няма да го направя, защото съм убеден, че финансовото министерство следят от близо процеса. Разбира се, ние имаме всички основания да смятаме, че реекспорта на петролни продукти от България на вън има своето основание, тъй като тук се преработват в няколко рафинерии с много ниски производителни разходи, поради модерните технологии. Но извън иронията, която в случая намирам за уместна, позволявам си да го кажа е добре да не смятате, че основния риск е в продажбата на дребно. Но пак казвам, това мое твърдение по никакъв начин не искам да оспоря правилността на вашето решение за бензиностанциите.
Исках само да направя тази вметка и ако вие искате да отговорите на ясно ли сте с процеса, следите ли го. Прави ли ви впечатление огромния ръст на реекспорт на петролни продукти за 2010 г. , който се вписва чудесно и в порасналия ни износ.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Един въпрос, чисто технически, ако може да ми се отговори. Първо, знае ли се каква ще е цената, която трябва да се вложи от фирмите примерно за една цистерна. Второ, интересува ме следното нещо. Понеже обема, т.е. ако се слага нивомер, той ще следи обема, а обема зависи много от температурата на околната среда, съответно плътността, тоест, трябва да се намесва и човешки фактор който да залага тези параметри. Наистина ли само технически ще може да ги следим или пак ще зависи много от субективния фактор който ще залага съответните параметри, за да може да се следи.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Госпожо председател, нашите проучвани показват, че за бензиностанция с четири резервоара, системата Видерут от най-разпространената система подобна нивомерна за монтаж с четири резервоара бензиностанция, изисква влагането на около 10 000 евро. Разбира се, ако обекта е с повече резервоари, би изисквало монтирането на още уреди и влагането на още средства. Но трябва да се има предвид, че големите търговски обекти от веригите, те отдавна са снабдени с подобна нивомерна система, която подава информация към софтуер и служи за контрол на самите големи вериги бензиностанции.
Необходимост би имало от допълнителни инвестиции при най-малките обекти, където според нас са и най-големите рискове от злоупотреба с горива. Безспорно, особено при бензините се наблюдава промяна на плътността. Не случайно от години насам преди закона боравеше с понятието тонове, отдавна борави с понятието само литри. Трябва обаче да се има предвид, че системите Видерут отчитат и температурата и би могло чисто статистически да се наблюдава процеса на изменение. Още повече, бензиноколонката приблизително между нея и цистерната, в която се съхранява горивото преди продажбата работят свързани и измененията в температурата между съда в който се съхранява горивото и бензиноколонката е пренебрежим. Тоест, би могло да се счита, че първо от една страна инвестицията е относително малка за общата инвестиция, която се прави за поддръжка на такъв търговски обект.
Второ, че може би 90 процента от бензиностанциите в България държани от големите търговски вериги занимаващи се с този бизнес, отдавна са снабдени с подобни нивомерни системи, които обаче предават информация към офисите и сърварите на големите компании, а не към Националната агенция по приходите.
Тоест, ние говорим за на много места съществуващата вече техническа възможност и необходимост информацията, която се събира на търговските обекти за нивата разполагаеми към определен момент на горива в търговския обект, да бъде предавана и към Националната агенция по приходите. Нали не смятаме, че е удачно от която и да е гледна точка да толерираме най-малкото от съображения за сигурност, липсата на подобни нивомери в търговските обекти. Необходимостта физическия обем на гориво в един търговски обект в резервоара му да бъде проверяван по някакъв начин чрез отварянето на този резервоар и други способи, които не са автоматизирани. Това от една страна поставя под съмнение качеството на горивата, които се продават в търговската мрежа и възможността за манипулирането им. От друга страна далеч са онези години, в които във ведомството на съответното АПК, бензиностанция, някой бърка с клечката, пример, който шегувайки се давахме по повод на тези нивомери. Тоест ние тук по-скоро трябва да гледаме на това, не като на нов процес на монтиране на нова техника в търговските обекти, а по скоро на събиране на съществуваща информация и предаването й към контролните органи, за да може да се прецизира анализа и да се намали потенциалния риск от злоупотреби.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, несъмнено тези мерки са крайно необходими, за да се сложи ред в тази търговия. В същото време обаче моите наблюдения показват, че няма ясна връзка между данните на влизащия и импортирания в България суров петрол, производството на горива, които отиват и в крайна сметка дали количеството суров петрол внесен отговаря на количествата горива, които сега вече с тази система сега ще може да се установи. С количеството горива, които се продават по бензиностанциите. Защото едната причина е реекспорт.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Реекспорта е експорт след преработка.
АСЕН АГОВ: За мен, ако не се обвърже входа на суровия петрол със числото на продажбите на горива в България и да се води наистина ясна сметка, колко суров петрол влиза, колко горива се произвеждат, колко горива се продават и колко се изнасят. Според мен, много ясен баланс може да бъде направен. Защото има достатъчно подозрения в обществото, че част от необлагаемото гориво, което се разпространява в страната се дължи именно на тези разлики между количеството внесен суров петрол и в крайна сметка количеството произведено гориво.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Сигурно има нужда от тези мерки. Сигурно има нужда от засилване на контрола, особено на малките бензиностанции. Аз обаче си мисля че този ентусиазъм с който се хвърлихме и обявихме тези малки 200 или 300 бензиностанции за основния виновник за неплатените акцизи, за неплатеното ДДС едва ли е много правилно. Според мен истината е доста по-различна. Но това също може би няма да навреди. Но ме мъчи един такъв въпрос. Целия този ентусиазъм и по връзките с Националната агенция по приходите и по допълнителните разходи, които сега точно тези малки фирми ще трябва да направят, 10 000 евро г-н Горанов не са толкова малък разход за една фирма, която има една или две бензиностанции, които имат не оборота на Шел на изхода на Ботевградско шосе. И в този смисъл не си ли задавате въпроса, че по този начин и с тези мерки, ние на практика окончателно разчистваме терена на няколкото големи дистрибутори на петролни продукти в страната. На практика унищожавайки съвсем целенасочено и умишлено този така наречен дребен или малък бизнес, който се занимава все още с горива. 10 000 евро непланиран разход, които вие сега и то в условията на криза стоварвате на главата на една фирма. Тук не виждам какъв е срока, в който трябва да ги направят тези неща, не ми е ясен срока в който трябва да бъдат монтирани тези нивомери. Ако определим в Наредбата до март или април, значи смятайте, че половината от тези бензиностанции, които и сега вече не работят няма и да отворят повече.
Струва ми се, че цялата тази акция може да има и такъв прочит и се надявам, че сте мислили и по този вариант.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, аз доколкото долавям тук колегите, които досега се изказаха, не е ли по-ефективно, по-евтино за държавата, директно да контролира вноса на горивата и общото произведено количество да кажем от Нефтохим – Бургас и по този начин, вместо да се стига до всяка една бензиностанция, да се инсталира там за 10 000 евро. Както вие казвате, че те си ги имат, да ги ползва и НАП. Фирмена ако мога да кажа информация, няма ли да е по-бързо, по-ефективно и по-евтино да се контролира производителя директно, а не да се обикаля всяка една бензиностанция, както имахте идея, едва ли не всеки търговски обект включително зарзаватчийницата, там където аз живея, ако купи човек една връзка магданоз, като чукне на касовия апарат да влезе в НАП. Мисълта ми е от чисто практическа гледна точка, аз споделям и на колегата Цонев и на други колеги, които индиректно зададоха този въпрос. Аз си мисля, че това би било много по-рационално за държавата да хване реалните производства, включително и експорта, там който го произвежда и там да има строгия контрол. А не сега да се хвърлят толкова усилия да се глобява и да се затварят бензиностанции. На мен ми се струва, че това е излишно упражнение. Аз така разсъждавам, без да съм в детайли запознат, което финансовия заместник министър би могъл да ни разясни. Но имам чувството, че не само аз така разсъждавам, тук не е въпрос до партийни пристрастия. Просто си го говорим като хора с нормален разсъдък.
Аз си мисля, че вероятно има по-ефективни способи да се засили този контрол в интерес на държавните интереси, отколкото да тръгнем по всеки търговски обект да го принуждаваме и да го санкционираме затова, че не е директно свързан с НАП. Мисля си, че сигурно това би било по-добър вариант и се надявам от тази дискусия добронамерена, която тук има в комисията, може би да произлезнат някакви такива ваши действия.
Благодаря.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин заместник министър, тъй като този въпрос не е нов, аз си спомням, че преди две, три години, четири пет години, когато и аз бях министър, от тази Асоциация на големите дистрибутори предлагаха те самите да заплатят на малките бензиностанции монтирането на този род прибори за онлайн контрол. Отказаха ли се те от това свое предложение? Поддържат ли го още?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам въпрос г-жо Стоянова. Въпросът ми е свързан не толкова с това да си изясня как ще гласувам. Аз ще подкрепя законопроекта. Искам да използваме този законопроект по отношение на събирането на акцизи и данъци от горивата, за да подобрим нещата, тъй като там нещата определено не са добри от години. Не от това правителство, но така са от много години. И тук ще споделя част от историята на проблема. Ние продължаваме да събираме акциза при производителя. Когато се поставяше въпроса акциза да започне да се събира при бензиностанциите потребителя го плаща и бензиностанциите при продавача да го внася, тогава се поставяше въпроса, че няма онлайн система. Ако ме питате защо поставям въпроса, това е друга тема, по-дълга и по-сложна. Ще ви отговоря. Но по-добрия вариант и европейската практика е, ако има онлайн система, каквато сега въвеждате и пак казвам адмирирам, защото дълги години не можахме, три кабинета не можахме да го направим, а трябваше. Мислите ли да промените системата на събирането? Държите ли да ви кажа защо смятам, че е по-добра тази, отколкото при единствения производител. Ако държите ще ви кажа. Но мисля, да си го спестя. Знаете защо. Един жокер ще ви дам. На колко дни се събира акциза и т.н.
Въпросът ми е конкретен. След въвеждане на онлайн системата ще преминем ли към събиране на акциза от там от където трябва да го събираме? Защото представете си, ако производителите бяха няколко.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще започна отзад напред в опит да изчерпя всички въпроси. Господин Цонев, може би сте прав. За съжаление обаче, общото законодателство така е регламентирало процеса и режима на акциза и данъчните складове, тяхното функциониране, че всъщност това, което предлагате, независимо дали имаме система такава каквато се опитваме да установим или не, така или иначе не може да променим местото на събиране на акциза. Те се движат в режим отложено плащане на акциз до освобождаване за крайно потребление от данъчните складове. В този смисъл, ако общата европейска политика в това отношение не се промени, ние няма да може да ревизираме момента в който се събира акциза. Това е общ коментар.
По отношение на въпросите на г-н Овчаров. Да, вероятно това е удар върху тези дребни собственици на една или две бензиностанции. Но трябва първо да се има предвид, че системата която цитирах е най-скъпата възможно. Има по-евтини системи, които могат да се използват. Примерно има сертифицирана система Петровента, която е някъде около 7000 – 8000 евро. А има и системи от по-нисък клас с разбира се, по-малки функционални възможности, които биха могли за същите характеристики за около четири цистерни и един търговски обект да струват около 4000 евро. Това са данните с които ние разполагаме.
Трябва да се има предвид, когато се прави тази преценка, че в края на краищата все пак говорим за търговска дейност. Не говорим за производство и от гледна точка на икономиката няма риск да унищожим един традиционен поминък. Обществения интерес надделява към обстоятелството, че един такъв търговски обект само акцизните стоки, които той съхранява в тези резервоари, ако приемем, че има няколко вида гориво са десетки хиляди левове, тъй като знаем на 1000 литра колко е акциза по действащите ставки. Тоест, риска според мен е да притесним някои от тези търговци е приемлив. Тоест има законодателната целесъобразност за едно подобно решение.
Що се отнася до дебата, дали наблюдаваме процеса на реекспорт, аз съм имал възможност няколко разговора да водя с едни от най-големите вносители на петрол, в същност най-големите. Няма да ви разказвам наблюденията им по отношение на ситуацията на петролния пазар в Европа и излишъците от горива, които се наблюдават в момента в цяла Европа. Но по скоро трябва да разграничим наистина процеса на производство и на освобождаване за крайно потребление от процеса на производство и изнасяне на горива.
Едната тема е свързана с данък добавена стойност и контрола върху самите рафинерии и рандемана, примерно, който рафинерията докарва при вкарването на определено количество суров петрол от определен тип и вида горива и количеството горива с определените качества, които тя изкарва за съответния период. Като по този начин ние ще успеем да преценим, че съответната рафинерия не прави опит за укриване данък добавена стойност с фиктивен износ или по друг начин. И процеса на движение на горива на територията на Република България, който е затворен между, в единия случай рафинерията, в другия случай вноса, който е без акциз, тъй като имаме свободно движение в рамките на Европейския съюз под режим отложено плащане. Регистрирането му в данъчния склад и вече в последствие плащането на акциза от лицензирания складодържател при освобождаване за крайно потребление.
Тоест, първата тема, която вие поставяте, да тя е интересна. Ние предвиждаме законодателни мерки. Има работна група в Министерския съвет, създадена със заповед на премиера, която да работи за лицензирането на производителите, търговците и съхранителите на горива от петролен произход. В това число ще засегнем, разбира се, темата с биогоривата, което допълнително ще подобри контрола върху този процес. Но конкретната днешна тема с нивомерите върху съдовете я свързваме по скоро с онзи процес, когато вече имаме в данъчния склад установени количества горива без платен акциз, освободени в последствие с платен акциз и затваряне на обемите до пистолета на бензиностанцията. Един анализ на ниво държава, дали всичкия освободен за потребление с платен акциз от данъчния склад бензин е напуснал за определен период бензиностанциите и е продаден за крайно потребление.
Вероятно, поне така аз си го представям, със свързването на фискалните устройства на бензиностанциите с НАП, което вече е направено, до голяма степен ще решим проблема с плащането на данък добавена стойност.
Втората мярка, която сега прилагаме ще намали до минимум риска от другото публично вземане, което се съдържа в литър гориво – акциза. И по този начин ще успеем да затворим и двете теми. Защото свързването само на фискалните устройства ще даде възможност по някакъв начин в резервоарите на тези бензиностанции да попада гориво или нещо близко до горивото. Тъй като знаем, че съществуват много регламентирани производители на горива. Нещо което да прилича на гориво ще попадне в резервоара на бензиностанцията. Да, когато тя е свързана с НАП, данъка добавена стойност ще бъде събран. Но акциза върху това гориво няма да може да бъде взет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавена стойност, № 154-01-3, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 12.01.2011 г.
Който е за подкрепа на законопроекта, моля да гласува.
За - 18. Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Законопроектът е подкрепен.
Благодаря ви.

Преминаваме към точка трета. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-80 внесен от Министерски съвет на 16.09.2010 г. – второ четене.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
§ 1. Предложение на н.п. Менда Стоянова, Иван Колев, Костадин Язов и Ваня Донева § 1 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да отпадне.
Изказвания? Няма.
Който е за § 1 да отпадне, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 1 отпада.
Предложение на н.п. Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов параграф със следната редакция. Това е параграфа касаещ достъпа до кредитното досие на данъчния субект. Имахме дебати по този параграф. Между първо и второ четене текста е прецизиран заедно с Асоциацията на банките. Имаме представител тук. Искате ли да вземете отношение? Това е текста, който е съгласуван с тях. Така че ако имате други въпроси или предложения?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря ви г-жо председател. Аз понеже може би съм пропуснал обсъждането на работната група, ако колегата Червенкондев, естествено Министерство на финансите и останалите колеги, бих искал в изречение първо, след “съдържащи банкова тайна”, документите да бъде упоменато какво е банкова тайна. Или ако стане тежък текста, просто препратка към Закона за кредитните институции чл. 62.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Банкова тайна е много добре разписана в Закона за кредитните институции. Там е абсолютно определението и няма смисъл от други закони да се прехвърлят определения, които ги има.
Има ли друго становище по този въпрос?
РОСЕН ИВАНОВ: Ние досега в Данъчно осигурителния процесуален кодекс използваме понятието банкова тайна. Никога не е имало спор, че това е банковата тайна по смисъла на Закона за кредитните институции.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване окончателния вариант на § 1 на практика новия параграф 1.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали е? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 2. Предложение на н.п. Юлияна Колева § 2 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Госпожа Колева не е тук, но ми поръча да кажа, че поддържа предложението си § 2 да отпадне.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли колегите от Министерство на финансите да ми кажат какво ще свършат за 60 дни, а няма да могат да го свършат за 6 дни. Защо не могат да направят тази проверка и защо не им стигат 6-те дни, които са в досегашния текст? Трябва да се влезе в базата данни и да се види за какво става дума. Защо е необходимо 60 дни да задържаме този процес. Говорим за бизнес, говорим за условия за бизнес. Аз разбирам ако бяха някакви архиви, които са прошнуровани, прономеровани и да се отварят една по една книгите. Какъв е проблема? Имаш фирма. Виждаш какви са ситуациите по отношение на данъците. Дори 6 дни са много. А ние ги записваме 60 дни. Какво ще проверявате 60 дни. Разследване ли ще правите?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой ще отговори как е точно механизма.
РОСЕН ИВАНОВ: Не е въпроса само да се направи анализ. Трябва да се предприемат някакви мерки. Да се наложат обезпечения. Да се започне ревизия. Да се подаде молба за обявяване в несъстоятелност и всякакви други неща, които за седем дни не е възможно това да се направи. Анализът е едно, а действията са нещо друго.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Шестдесетте дни са ви за какво?
РОСЕН ИВАНОВ: За всичко. Тези 60 дни включват абсолютно всякакви действия, които НАП би могла да предприеме. Анализът е първата, може би най-важната стъпка. Друг е въпроса, че аз донякъде бих поспорил с вас дали 7 дни са достатъчни за качествен анализ, но това е друга тема. Освен анализа, който може би е най-важната и първата стъпка, след това следват други действия. Това е налагане евентуално на предварителни мерки. Издаване на заповед за ревизия примерно или подаване на молба за обявяване на фирмата в несъстоятелност или подобни неща, които за седем дни няма как да станат.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, че влизам в такъв режим, но вие презюмирате, че всички, които ще правят някакви прехвърляния са хора, които трябва да бъдат по някакъв начин или обявявани в несъстоятелност или имат задължения и т.н. Тоест, за да контролираме част от тези, които са нередовни, ние ще накажем всички, които са редовни да чакат по два месеца, по два месеца и половина, за съответното уведомление от Националната агенция по приходите. Не е ли по-коректно да има един срок. Не е ли по-коректно да се даде 6 дневен срок в който НАП да каже има проблем или няма проблем. И ако няма проблем, този който няма проблем да отиде и да си извърши сделката. А този който има проблем да си чака тези 60 дни, за да се направят всички тези действия, за които вие говорите.
РОСЕН ИВАНОВ: Тук има нюанси г-н Овчаров. Първо, няма да даваме примери колко лоши примери за прехвърлителни сделки или разпореждане с юридически лица са в основата на всички лоши практики по злоупотреби с публични вземания, прехвърляне на данъчно задължени юридически лица на хора, на които е ясно, че няма какво да им събереш, най-опростенчески казано. Крайният срок е 60 дни.
Първо, ако приходната администрация успее по-бързо да установи и да издаде удостоверението, тя ще го направи преди 60-тия ден.
Второ, нито една сериозна прехвърлителна сделка или сделка по преобразуване на юридическо лице не става за 6 дни. Най-малкото нормалната бизнес логика изисква, когато се прави сериозна прехвърлителна сделка да има един предварителен правен, имуществен и какъв ли не анализ, за да може да се гарантира този, който купува или този, който заличава или този в чиято собственост ще премине юридическото лице да си гарантира собствения интерес от една такава сделка. Аз смятам, че може би за някои 60 дни ще се сторят много, но една сериозна бизнес комбинация свързана с дружество с голям капитал и много активи, по никакъв начин не става за по-малко от няколко месеца. И в случая 60-те дни са много по-малко, отколкото срока, който се използва при нормални действия за една сериозна бизнес сделка. Всеки друг случай, отиваме в многобройните примери, когато за 100 лв. се получават прехвърлителни сделки на данъчно задължени с милиони юридически лица и веригите за събиране на данък добавена стойност и други публични вземания се прекъсват.
Прост пример от края на миналата година беше с яхтени пристанища има много други примери, които биха могли да се дадат. Това което обясни г-н Иванов е, че в същност тези 60 дни първо са максимално възможния срок. И второ, те съдържат в себе си всички действия, които трябва да бъдат предприети по ДОПК, за да може държавата да гарантира защитата на своя интерес.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Във връзка с изказването на г-н Горанов искам да направя едно предложение. Да се направи корекция в текста и да се запише в края на текста, “за уведомяването до 60 дневен срок от постъпване на уведомлението”. По този начин ще бъдем по-точни.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз си държа на предложението.
ИВАН КОЛЕВ: Може ли да помислим пак въз основа на предложението на г-н Овчаров, да разделим на два етапа. Първият етап да съдържа анализ. Той да е в някакъв кратък срок. И всички коректни, било 7, 10, 15 или 20 дни, примерно някакъв срок, след този анализ те да тръгват по зелената писта. А всички, които си имат каквито и да било проблеми, те да тръгнат вече да си продължат по другите процедури, които споменахте. Не че не вярваме на администрацията, но това развързване на 60 дневен срок и освен това винаги знаем, че на 59-тия ден дават от администрацията по правило. Така че това е притеснително. Говоря само за коректните. Не там където има проблеми.
ПРЕДС МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сте прав за едни такива сделки, които са описани тук в този чл. 77. Трябва да ви кажа, че е в интерес и на купувача да е сигурен, че нещата са чисти. Ако трябва да бъдем откровени, тези сделки, които са описани тук не се правят нито за 7, нито за 10 дни. Това са сделки, които самия Търговски закон като процедура изисква по-дълъг период от време. Така че не смятам, че ще се наруши кой знае колко търговския оборот. А бързите сделки, те са по прехвърляне на дялове, които тук ги няма.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И досега имаше срок. Седем дневен срок. Колко сделки от тези така наречени мръсни прехвърляния на имущество и на фирми, спряхме чрез този срок? Нищо не сме спрели. За седем дни не може да проверите дали фирмата е задължена към държавата.
ИВАН КОЛЕВ: Господин Овчаров, ако очаквате, че фирмата е дошла и си е декларирала чинно задълженията, много се лъжете. Задълженията са скрити някъде дълбоко в балансите, отчетите и всички други неща на фирмата. Ако очаквате, че става дума за фирма, която е дошла и е подала декларация и е казала на НАП – “Аз ви дължа 1 млн., но ще се прехвърлям.” Няма такъв случай. Фирмата с декларацията всичко е наред. Тя дължи 200 лв. Платила си е и всичко е перфектно. Но човек като се зарови в отчета, в баланса, в дневници във всякакви други информации, някои от които са налични в НАП, а други не са налични в НАП. Тук зависи вече много от конкретния случай. Някой път се налага да се отиде на място. Някой път се налага да се направи инвентаризация, някой път се налага да се отиде в офиса на фирмата и т.н.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Става дума за вземания на държавата. Държавните вземания се установяват по един достатъчно добре подреден начин за всяка една фирма. И тя е длъжна в определени периоди от време да го прави задължително. Значи след като го е направила за края на миналата година, очевидно не е толкова сложно да влезете в регистъра на НАП и да видите тази фирма има ли задължения към държавата или няма, а не да ровите по дневниците дали има задължения към някоя друга фирма.
ИВАН КОЛЕВ: Отново казвам, че става дума за скрити задължения, които не се виждат на пръв поглед от декларацията от отчета. Ако говорим за фирма, която в декларацията й пише, че дължи 1 млн. лв. и тръгва да се прехвърля, тогава не ни трябват 7 дни, тогава ни трябват два часа. Няма никакъв проблем. Но не са такива случаите. Случаите са такива, че в декларацията пише, че фирмата дължи 100 лв. и си ги е платила. Но ако се разрови наистина както трябва, ще се окаже, че не дължи 100 лв., а дължи 1 млн., но това не се вижда на пръв поглед. Няма изпълнително основание. Не може да бъде спряна толкова лесно сделката. Именно за това са необходими тези 60 дни.
РОСЕН ИВАНОВ: Представете си г-н Овчаров, извинявам се, че влизаме в диалогов режим, че на първо число на календарен месец след като предходния данъчен период по данък добавена стойност приключва и срока за деклариране е средата на месеца, за сделка, която се извършва нормално за предходния период се дължи много данък добавена стойност да внася. В същият момент това юридическо лице изведнъж стане собственик на физическо лице, на което няма нищо какво да му вземеш. В този момент за една седмица НАП не успява да установи, че това лице дължи 5 млн. данък добавена стойност. На 14-то число се декларира, че то дължи 5 млн. лв., но няма от кой да ги вземеш. На 14-то число се подава редовна, легална декларация, от която се оказва, че за предходния данъчен период лицето трябва да внесе 5 млн. данък добавена стойност.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е механизъм и много добре знаете, че този механизъм много лесно може да бъде избягван. Цялата тази ситуация, която ми разказахте. Като дойде при вас фирмата, тя ще е декларирала всички това, за което говорим, за да поиска прехвърлянето. И няма да има никакъв проблем.
РОСЕН ИВАНОВ: Няма такова задължение. Срокът за деклариране по ДДС знаете какъв е.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Срокът е нормален.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз имам въпрос към Росен Иванов. Колко време е необходимо за анализ?
РОСЕН ИВАНОВ: За съжаление, г-н Орешарски това зависи много от конкретния случай.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Казваш два месеца за всичко. Само за анализ колко е необходимо, за да разделим на две периодите.
РОСЕН ИВАНОВ: Зависи от конкретния случай. Примерно ако фирмата си е подала нормално отчети и декларации и в тях има пълна информация, сигурно анализа може да стане бързо. Но има случаи в които те не са подадени. Информацията не е налична. Тогава вече се изисква много повече време за анализ. Тогава започва да се набира информация от други лица и т.н. Така че случаите са различни. А що се отнася до това ваше предложение, аз не си го представям как ще стане. Какъв ще е този акт с който обявяваме едните фирми за благонадеждни и другите за неблагонадеждни. Тези които са обявени за неблагонадеждни ще могат ли да го обжалват, няма ли да могат. Няма такава процедура. Каква е тази процедура, в която ние нека да помислим чисто юридически. Може да изглежда много логично на добрите фирми да им дадем удостоверението в петдневен срок, а на лошите да им кажем: На вас няма да ви дадем, вие сте лоши и започваме нещо друго да правим срещу вас. Това значи че трябва да измислим някакъв акт. Какъв ще е този акт? Как ще се обжалва? Как ще се защитава фирмата срещу него и прочее. Няма как да стане това нещо. Тук се дава един максимален срок. Аз съм съгласен с поправката, която се предложи. Тя наистина по-сериозно насочва вниманието, че може да се издаде удостоверението не на 60-тия ден, а на шестия например. И второ фирмата знае, че на 60-ти ден си получава удостоверението. Добра лоша, каквато и да е на 60-тия ден тя трябва да си получи удостоверението. От там нататък проблем на НАП е, ако има нещо да казва по тази сделка да го каже, да се опита да спре сделката, да наложи мерки и т.н. Това което вие предлагате няма как да се случи чисто юридически.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може би в една констатация, може би в защита на това предложение или по скоро да го разберем. Аз съм участвал в правенето и на ДПК и на ДОПК. Винаги сме налагали един принцип, всички процедури с оглед на тези, които са недобросъвестни и с оглед на изключенията, а не с оглед на общите. Така и не намерихме през годините друг подход. Може би от тази гледна точка аз лично ще подкрепя текста, като приемам аргументите, които излагат колегите, Овчаров и другите. Но такъв е бил винаги подхода. Да се заключат изключенията и покрай изключенията горят всички. Защото така и не намерихме начин през годините да направим процесуално законодателство данъчно в което да има зелена писта и червена писта. Ако разбирате за какво говоря.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз имам алтернативно предложение. Да запишем до един месец. Ако НАП установи, че има скрити задължения, то очевидно ще даде отказ и ще тръгне тогава да си ги реализира извън всякакви срокове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: НАП не дава индулгенции или отказ. Той само може в този срок да роди изпълнително основание, което да предяви. Той не може да спре с отказ сделката. Удостоверение, че е уведомен НАП.
РОСЕН ИВАНОВ: Удостоверението е, че НАП е уведомена. Нищо повече.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: НАП трябва да роди изпълнително основание в някакъв срок преди вписването в търговския регистър да е факт. Това е смисъла.
РОСЕН ИВАНОВ: Това което предлага г-н Орешарски, всъщност НАП да мотивира отказа да издаде удостоверение с някакви подозрения на НАП, че може би има нещо нередно. Няма как да стане това нещо. След два месеца това си е проблем на НАП. Или успява да произведе нещо с което примерно да се обезпечи или да спре сделката или нещо подобно или не успява. Като не успее, риска си е за НАП.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване първо предложението на Юлияна Колева § 2 да отпадне. Който е за това предложение § 2 да отпадне по вносител, моля да гласува.
Гласували 3-ма “за”.
Против? Против 15. Въздържали се? Двама.
Предложението на Юлияна Колева не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с поправката до 60 дневен срок. “За приходите издава на търговеца удостоверение за уведомление в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението.”
Който е за този окончателен текст, моля да гласува.
За - 15. Против? Трима против. Въздържали се? Двама.
Предложението е прието.
§ 3. Работната група подкрепя текста на вносителя.
§ 4 подкрепя текста на вносителя.
Подлагам на гласуване § 3 и § 4 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
РЕПЛИКА: Само кратък въпрос по предишната точка. В този 60 дневен срок кога ще отиде човека и как ще си го получи това удостоверение. Ще получи от НАП уведомление, че е готово ли? Как ще стане, ако е готово на шестия ден.
РОСЕН ИВАНОВ: Както получава всички други удостоверения. В момента има срокове за издаване на удостоверения, които са примерно седем дневни, 14 дневни най-различни. Ако е готово на третия ден му се обаждат и той отива и си го взима. НАП издава годишно над 1 млн. и половина удостоверения, какви ли не. Така че това не е нещо по-различно от останалите удостоверения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Работната група предлага да се създаде нов параграф. В чл.114 ал.1 да се създаде изречение второ. “Когато заповедта за възлагане на ревизия и връчена по реда на чл.140 ал.2 срока за извършване на ревизията започва да тече от датата на получаване на уведомлението за извършеното връчване от компетентния орган на друга държава членска на Европейския съюз.”Имате ли нужда от обяснение?
Подлагам текста за нов параграф на гласуване. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
§ 5. Предложение на н.п. Менда Стоянова, Иван Колев, Костадин Язов и Ваня Донева.
Работната група подкрепя предложението за т. 8 и не подкрепя предложението за т.9.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция. На практика имаме редакция в т.8, а т.9 отпада. Ние оттегляме в неподкрепената част и подлагам на гласуване окончателния текст на § 5.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет. § 6 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Това е предложение на Диан Червенкондев за нов параграф. Този текст нито пречи, нито помага.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да, нито пречи, нито помага. Моето предложение е да уточни конкретно и точно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Доколкото си спомням, Росен Иванов каза, че това и в момента е така и няма нужда от тази нова алинея, но тъй като има случаи, в които на практика не се прилага и след като и в момента е така, не виждам причина да не се приеме този текст.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Точно така. Поддържам си предложението. Нека да се гласува.
РЕПЛИКА: Аз не го разбирам предложението. И в момента в закона пише така. Това че някой някъде не го е спазил, каквото и да запишем в закона, ако някой е решил да не го спази няма да го спази.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако този текст и в момента е така, само че се изважда по тълкувателен път така, не пречи да бъде приет.
РЕПЛИКА: Мисля че в ал.5 е записано. Не се спазва от много структури на НАП.
РОСЕН ИВАНОВ: Винаги когато се приемат подобни изменения, които всъщност не водят до никаква промяна се пита в задачата, какво пише в закона преди това. Законосъобразни ли са били тези действия на НАП с които той е правил някакви глупости. Или какво става в бъдеще, какво става в миналото. Подобни изменения, според мен са донякъде и опасни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: От една страна сте прав, а от друга страна, когато възникне проблем, както стана миналия път трябва да се решава проблема с предложение от опозицията за промяна в Закона.
Поставям въпроса така. Ако този текст не пречи, т.е. той в момента е действал, имаме ли пречка да го приемем? Нямаме.
Подлагам на гласуване предложението на Диан Червенкондев за нов параграф.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
§ 7. Предложение на н.п. Менда Стоянова, Иван Колев, Костадин Язов и Ваня Донева.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7.
Имате ли изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува окончателния текст на § 7.
Благодаря.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема.
Работната група предлага да се създаде нов § в чл.143 л, да се създаде ал.6. Информацията по ал.1 може да бъде използвана и в наказателно производство от лица и органи, които са компетентни да разглеждат въпроси свързани с наказателни преследвания, със съгласието на компетентния орган, изпратил информацията при условията при които е дадено това съгласие.
Имате ли изказвания? Няма.
Който е за този нов параграф, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
§ 8. Предложение на н.п. Менда Стоянова, Иван Колев, Костадин Язов и Ваня Донева.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8.
Имате ли изказвания по този параграф? Няма.
Който е за § 8 в окончателния вид по редакцията на работната група, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 8 е приет.
§ 9. Предложение на н.п. Менда Стоянова, Иван Колев, Костадин Язов и Ваня Донева § 9 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да се отхвърли.
Гласуваме предложението за отхвърляне на § 9.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 9 е отхвърлен.
§ 10 по вносител, § 11, § 12, § 13, § 14 по вносител.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфи от 10 до 14 включително са приети.
Предложение на работната група за нов параграф.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде този нов параграф със следната редакция.
Изказвания? Няма.
Който е за редакцията на работната група за новия параграф, моля да гласува за.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Новият параграф е приет.
§ 15 по вносител. Заключителната разпоредба също по вносител.
Който е за § 15 и наименованието на заключителни разпоредби, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 15 и наименованието на заключителни разпоредби са приети.
§ 16. Предложение на н.п. Юлиана Колева. Тя ме упълномощи да кажа, че оттегля предложението си за отпадане на § 16.
Имаме предложение на Юлиана Колева за отпадане на § 16. Имаме предложение на Диан Червенкондев за отпадане на § 16.
Има и предложение на Юлиана Колева § 16 да се измени.
Ние § 16 ще го отхвърлим въобще. Не приемаме да се измени. Юлияна Колева оттегля изменението си, което е направила, а приемаме отпадането на § 16.
Подлагам на гласуване предложението на Юлиана Колева и Диан Червенкондев за отпадане на § 16, което работната група подкрепя.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 16 отпада.
Предложението на Юлиана Колева § 16 да се измени, тя го оттегля.
§ 17 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 18. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на § 18. На практика предлагаме § 15 т.1 да влезе в сила от 1 януари със задна дата. Трябва да го приемем и ще ви обясня защо. Защото става дума за промяна в директива от 1 януари. Няма страшно, ако ние го променим от 20-ти, но правим автоматичен обмен със страните от Европа на тази информация касаеща директивата. И ако това изменение от 40 на 25 не влезе в сила от 1 януари, ние не може да направим коректно този обмен. И затова в този случай трябва да влезе в сила от 1 януари.
Който е за редакцията на работната група за § 18, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
ДОПК на второ четене е приет.



По точка четвърта
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, продължаваме по дневния ред.

Представяне и обсъждане на решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесен от Министерски съвет на 10.12.2010 г.
Господин Румен Миланов – секретар на работната група изработила проекта за стратегия към Министерски съвет ще ни представи стратегията.
РУМЕН МИЛАНОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители ще се опитам съвсем схематично да представя новите моменти в предложения проект. Процедурно какво се направи. И от тук вече евентуалните механизми, ако тя бъде приета.
Първо, работната група безспорно е формирана със заповед на министър-председателя, но кое е по-значимото. В проекта за стратегия са отразени постиженията, които досега са и в концепция за национална сигурност и двата проекта 2005 – 2008 година, както и проектите и самите стратегии на редица страни, които са от Европейския съюз. Какво е същественото, че са очертани националните интереси. Те са жизнено важни и други съществени интереси. Средата за сигурност условно се разделя на външна и вътрешна. Оценката е, че е определяща вътрешната среда за сигурност. Външната среда за сигурност, в крайна сметка сме в колективната отбрана с Европейския съюз и НАТО, която се формира. Вече на базата на средата за сигурност рисковете са формирани и приоритетите. Това е един нов момент, когато се разработваха секторните политики. Новият момент е това, че се постави в центъра на тежестта на стратегията и гражданина и връзката гражданин – общество – държава, както безспорно държава - общество и гражданин. Не трябва да ги разделяме. Но поставяйки гражданина в центъра на тежестта на стратегията за национална сигурност, тя вече придоби други измерения и други компоненти. И по тази причина работната група реши да разширим понятието традиционното разбиране за национална сигурност, което е свързано със силовите ведомства най-общо казано в жаргон. Затова се вкараха компонентите на финансовата, икономическата, социалната сигурност, енергийната сигурност и екологичната или това е връзката фактически човек – природа.
Когато ги маркирам тези въпроси и поставените тук политики и насоки, за действия с които да се повиши състоянието на националната сигурност трябва да ви кажа, че това беше много труден момент. Той беше съпроводен, особено в областта на финанси и икономика в много консултации с Министерство на финансите, с Министерство на икономиката, с БНБ, със Сметната палата, с хора от Световната банка, за да намерим най-оптималното решение. И по тази причина тези политики са маркирани.
Много важен е механизма, ако тя бъде приета. Механизма за управление на стратегията. И на базата вече на секторните стратегии тук се активира работата на Съвета за сигурност при Министерския съвет, включително и областните съвети за сигурност. Тоест да има една по-добра система за координация, като много е важно с тази координация да се постигне оптимална връзка между интереси и ресурси и възможностите с които разполагаме.
По отношение на процедурата тя беше разработена още през юни. Направи се едно много широко публично обсъждане в академичната общност, неправителствените организации. Тук беше много полезен и Центъра за изследване на демокрацията. На 17 септември тя беше представена в Консултативния съвет по Национална сигурност при президента на Републиката. Взе се решение да се направят консултации с парламентарно представените групи в Народното събрание. Такива се проведоха с БСП, с ДПС, с администрацията на президента. Всички бележки са отразени. Три пъти е гледана в Съвета за сигурност. Беше приета от Министерски съвет и представена за обсъждане в Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви г-н Миланов.
Колеги, въпроси?
АСЕН АГОВ: Тъй като това е Комисия по бюджет и финанси, бихте ли рамкирали г-н Миланов какви са параметрите на секторната политика за финансова сигурност?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря ви г-жо председател. Във връзка с правилото, че националната сигурност е състоянието на държавата, малко по отношение на финансовата политика към останалите, защото Вие ги рамкирахте, доколкото разбрах в отделни сектори са разработени. Само общо за връзките между отделните сектори чрез финансирането.
РУМЕН МИЛАНОВ: Най-напред за връзките. Сетих се за едно изказване на Иван Искров като управител. Когато с него обсъждахме тези въпроси, той каза: “Да знаеш, че има две министерства на националната сигурност много важни. Това са финансите и БНБ.” Дори вчера казах, че е метафора. Господин Цонев каза: “Това не е метафора. То е така.”
Да се върна отново към въпроса. Важният и съществен момент, ако мога да кажа, че и ние имаме някакъв финансов ресурс, който е за сектора за сигурност. И ако ние успеем да видим факторите, които оказват най-съществено влияние и от там вече да насочим финансирането към тези фактори, които ще ни дадат най-добрия ефект за сигурност. Примерно. Може да не купуваме пет вертолета. Може да инвестираме някаква сума хикс в други дейности, като виждаме, че има по-голям ефект. Тук е възела за синергичното отношение на различните компоненти към сигурността, безспорно минали през финансите. Без пари нищо не става. Ето това е идеята и философията за ролята и мястото един път на финансите.
Второто, стабилността на финансовата система. И тук е една тънка граница между системата за финансов контрол, който се упражнява върху цялата банкова система, която функционира и всички други институции и системата за сигурност на тази система. Много тънък е момента. И без да казвам, че сме го уцелили по най-оптималния начин, но това е една нова материя за нас, мисля че и за държавата и затова някъде, ако имаме малки отклонения би било ценно, те да бъдат коригирани. Тъй като това е една първа стъпка в тази посока.
Кои са основните моменти, кои са базовите моменти във финансовата система. Безспорно на този етап функционирането като среда за сигурност, това ни е валутния борд. Това е разбираемо.
Второто нещо, което е вече ориентацията в бъдещето към еврозоната. Кога и как това ще бъде, това е въпрос на секторна политика. Но това са бих казал въздействията от вън върху системата.
Кое е важно вътре в политиката? В политиката да има един системен контрол и във финансовите институции, когато има опасност от тяхната нестабилност, да може държавата със своите инструменти да отреагира своевременно, за да има стабилност. Имаме ли финансова стабилност, мисля че в тази комисия излишно да говоря повече.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване решение за приемане на стратегия за национална сигурност на Република България № 00203 18, внесен от Министерски съвет на 10 декември 2010 г.
Който е за подкрепа приемането на тази стратегия, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Бюджетна комисия подкрепя решение за такава стратегия.
Благодаря ви.
С това приключихме днешното заседание.
Закривам заседанието.
/Закрито в 17.00 часа/


Стенограф: Силвия Михайлова



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова/