П Р О Т О К О Л

№ 4

---

На 3 февруари 2011 г., /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси,
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14.40 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Имаме необходимия кворум. Предлагам днешното заседание да се проведе при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, № 054-01-102, внесен от Любен Татарски, Георги Икономов и Атанас Камбитов на 14.12.2010 г. – второ четене.
2. Законопроект за ограничаване на плащанията в брой № 002-01-79, внесен от Министерски съвет на 16.09.2010 г. – второ четене.
3. Отчет за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2008 г., № 902-03-13, внесен от Министерски съвет на 01.07.2009 г.
4. Отчет за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 002-03-10, внесен от Министерски съвет на 02.07.2010 г.
Имате ли предложения за допълнение към дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Гости са:
Владислав Горанов- зам. министър на финансите
Красимир Стефанов – изпълнителен директор на НАП

По точка първа
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, № 054-01-102, внесен от Любен Татарски, Георги Икономов и Атанас Камбитов на 14.12.2010 г. – второ четене.
Закон за изменениe и допълнение на Закона за общинските бюджети. Работната група подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
Който е за наименованието на закона, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 1. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителите за § 1 и предлага следната редакция на § 1.
Черният текст е всъщност промяната на работната група. Това е в резултат на предложението на Националното сдружение на общините, това уточнение.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Във връзка с това председателя на общинския съвет да дава предложения за общия бюджет на общината, единствено предварително само за бюджета и цялостната дейност на общински съвет, а не други предложение за което те се притесняваха, Сдружението на общините. Конкретизирано е. Аз имах и друга редакция, но тази е добра. По-широка е, в смисъл дейността на общинския съвет, което касае. Това да предлага и самия председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища по така предложения текст? Тук е изрично добавено, че като си свърши работата ще му се изплати възнаграждението.
Други коментари по § 2? Няма. Който е съгласен с текста на работната група, моля да гласува за.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Пет.
§ 2. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната реакция за § 2.
Тук по същия начин е добавено с допълнително изречение, че след като общинския съвет си свърши работата ще им се платят възнагражденията. Тава е добавката на § 2.
Имате ли други коментари? Няма.
Който е съгласен с текста на работната група, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Шест.
Приема се.
§ 3 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Шест.
§ 4.Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция на § 4. Тя също е по предложение на Националното сдружение.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Нашето предложение беше промените в общинския съвет през годината, актуализацията на общинския бюджет да става единствено по реда на чл.11 ал.9 и то само за собствените приходи и разходи. Водихме се от това, че взаимоотношенията между централния бюджет и общинските бюджети са подробно описани в Закона за държавния бюджет. Но възражението на общините беше, че като цяло бюджета на община е и със собствени приходи и от централния бюджет. И така направената редакция на чл.18 наистина е по-пълна. Като ал.2 изключва взаимоотношенията между общините и централния бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Които са уредени по Закона за държавния бюджет.
Други мнения? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 4 по редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
§ 5 по вносител с редакция на работната група.
Новото тук е ал.1 по предложение на кмета на общината, общинския съвет определя. И тук се добавя “по предложение на кмета”.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Това добавяне по предложение на кмета, иска да раздели изречението на две части. Именно, че кмета предлага първо второстепенните разпоредители. И второ, предлага и техните сметки. Аз така го разбирам това предложение. Получава се една повтаряемост и това не мога да си го обясня. Какво точно е имала предвид работната група.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То е същото каквото е било вашето предложение, но тук по предложение на кмета е било в края на изречението.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Има ли нужда да се повтаря. Може би трябва да го редактираме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В такъв случай да гласуваме редакцията на вносителя. Редакцията на вносителя е: “Общинският съвет определя второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и приема бюджетните им сметки заедно с общинския бюджет по предложение на кмета на общината.
Подлагам на гласуване текста на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Няма гласували “за”.
Против? Въздържали се? Шест.
Текстът на работната група не е приет.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Текстът е приет. С това и закона е приет.
Благодаря ви.

По втора точка
Преминаваме към втора точка. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за плащанията в брой.
Доклад относно второ гласуване на законопроект за ограничаване плащанията в брой № 002-01-79, внесен от Министерския съвет на 16.09.2010 г. приет на първо гласуване на 13 януари 2011 г.
Закон за ограничаване на плащанията.
Работната група подкрепя текста на вносителя за плащанията в брой. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува наименованието на закона.
Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Раздел първи.
Предмет и изключение от приложното поле. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Чл.1. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.1.
Изказвания? Няма.
Който е за чл.1, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Чл. 2. Законът не се прилага при.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Имате думата за изказвания.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Тук така разбирам, че тегленето и внасянето на първи брой в собствени платежни сметки, касае заплатата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам за заплатите да си сложим една отделна точка 6.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: И аз щях да предложа, защото и на мен не ми е ясно много това дали включва. Затова подкрепям вашето предложение да се допълни за заплатите, че не се отнася за тях.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На практика това са изключенията, които са описани тук. Теглене и внасяне в брой от собствените си сметки и юридическото от сметката на юридическото, физическото от неговите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Целта на този законопроект е да спре данъчните измами преди всичко с ДДС. Защо не го концентрираме върху фирмите и така да се каже търговските субекти, а ограничаваме и гражданите, които със сигурност не се занимават с данъчни измами в личните си разплащания.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не само за ДДС.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Аз искам само да уточня, че не става въпрос само за ограничение на измамите с ДДС. А това е една мярка, която е предлагана и в предишното Народно събрание и тя е във връзка с борба със сивата икономика. И най-вече ограничаване на черните пари в брой, които могат да се раздават под масата за заплати, които да доказват евентуални плащания по определени корпоративни сделки и ДДС, ако щете и за корупционни схеми.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте г-н Стефанов, но 15 000 или 20 000 лв., които ще се плащат под масата на някого си, корупционни схеми и т.н., те няма да бъдат от личните средства на който и да било български гражданин. Те ще бъдат от черните каси на някакви фирми. Ние на тези фирми ще им забраним да разплащат до 15 000. Защо ограничаваме и частното потребление по този начин? Кой точно данък ще преборим с това, че гражданите няма да могат да се разплащат с 15 000 лв., а ще могат с 14 900. Може ли да ми дадете един пример за такава данъчна измама, която ще реализира един гражданин с 15 000, а няма да реализира с 14 900.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Аз по-бих приел евентуално за диференциране между юридически лица и физически лица принципно. Но ние сме направили една справка, която може да ви кажем като данни за издадените фактури средно месечно и защо евентуално сме искали примерно границата от 5000 лв. по принцип ние сме искали. Вече друго е договорено за 15 000. Само ще давам данните от тук нататък. Тук става въпрос за издадени от физически и юридически лица. Фактури със стойност от 0 до 1000 лв. са 11 млн. на месец. Фактури със стойност от 1000 до 5000 лв. са 700 000 лв. на месец. И голямата първа рязка граница са фактури от 5000 до 10 000 лв., които са на 150 000 броя на месец. И фактури над 10 000 са 100000 на месец.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Във връзка с това да се дадат примери. Аз ще ви дам един пример. Ресторант, който не отчита оборота, съответно се харчи от физическото лице в последствие. Приходите на ресторанта, които са сивия сектор да кажем. Не само ресторант, но всички се харчат като физическо лице.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво значи се харчат?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Той може да закупува продукти като физическо лице, да зарежда ресторанта или да ги харчи за лични цели.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ти като го ограничаваш на 15 000, той вече няма да го прави. Какво му пречи да си ги купува до 14 000 и на другия ден пак за 14 000.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз обяснявам пример как се харчат пари.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз също смятам, че ако изключим от оборота физическите лица на практика няма да се постигне ефекта, защото оборота е активен между физически и юридически лица и обратно. Също смятам, че не е подходящо да има различна граница за физически и юридически лица, защото това ще усложни много закона и ще иска много тълкуване и при приложението му ще имат затруднения.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз съжалявам, че се включвам на средата на дебата, но взимам повод от думите на г-н Овчаров, че основната цел на закона е избягване на злоупотребите с данък добавена стойност. Който по дефиницията в учебниците, които пише доц. Орешарски са, че това е краен прехвърляем косвен данък, което предполага, че той като източник възниква от потреблението на тези, които ние искаме сега да освободим от оборот. Тоест, физическите лица са източника на малкия кеш, който искаме да ограничим. Проблемът не е толкова да пресечем това, което правят търговците, въпреки че големите злоупотреби с източване на ДДС са авансите, които те доказват формално с разплащане в огромни обеми в брой. Но така както се опитваме при търговията с горива на дребно да пресечем входа на левовите разплащания, които може да изпуснем от оборот и от там от отчетността и да съберем данъците. По същия начин стои въпроса въобще с физическите лица. Ние по-скоро обратното. Може да освободим този ангажимент за юридическите лица, ако хванем физическите лица. Защото източника на крайно потребление по отношение на акциз, данък добавена стойност е физическото лице. От там нататък са обороти. И ако хванем цялото крайно потребление и то е отчетено за целите на данък добавена стойност и акциз, то няма как да бъде изгубено. Защото на нас обикновено ни се губи крайния оборот. Междинните обороти дори да ги изпуснем, ако хванем крайния оборот, тогава данъка ще бъде събран.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други коментари по тази тема?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Общо взето се опитвате да донесете вода от девет кладенеца и сами схващате, че няма логика в това, което говорите. Ако целта на този данък е да избегнем данъчните измами, аз го приемам, но това е ограничаване на плащанията през фирмите. Ограничаването на частния оборот е допълнителна мярка, която има някаква цел, но тя съвсем не е тази, която се опитвате да ни обясните. Кои са тези плащания на граждани над 15 000 лв. Кой е този оборот, който ще ограничите по този начин? И кой още повече ще го хванете? В крайна сметка целта на данъка не е да ограничим оборота. Целта на данъка е да хванем данъчните измами и да ограничим данъчните измами. Аз поне така съм го разбрал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Данъчните измами не са само по ДДС.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не мога да схвана логиката особено за ограничаването на частното потребление. Ако е някаква тайна схема да намалим парите в обръщение по някакви причини, добре е да си обясняваме и да я казваме. Защото иначе няма голяма логика. Това за което говори г-н Стефанов сме го говорили много пъти и преди две години и преди три години и преди четири години. Но това да не могат да се реализират тези схеми за източване на ДДС. Това е основния смисъл. От там нататък другото са импровизации. За какво ви е да хващате паричния поток. Вие трябва да хванете данъците, които трябва да платят хората, а не да контролирате и да ограничавате паричния поток.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря г-жо председател. Аз го разбирам като точно изсветляване на паричните потоци. В смисъл доходи, които са нерегламентирани като размер, по този начин те се ограничават. В смисъл един какъвто и да било служител или доктор, който взема 50 000 лв. месечно, той след това с тези 50 000 лв., ако са нерегламентирани, той не може с кешови плащания да си купи разни неща. Така че по този начин се изсветляват неговите доходи.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Понеже дебата е важен и той вероятно ще бъде продължен и в пленарна зала още веднъж, държа да кажа, че при косвените данъци източника на данъка е крайното потребление. От там тръгва всичко. И тук едва ли има икономически дебат. И когато се установи крайното потребление, след него нагоре веригата не е важна. Защото никой, който си хванал, че дължи ДДС върху продажбите за крайно потребление хикс лева, можеш спокойно да не връщаш назад по веригата и да се интересуваш другите дали са го внесли, след като ти спокойно може да го събереш от него. И негов проблем е как той ще доставя стоката, която продава на крайно потребление на физическите лица. Затова отново повтарям чисто като теоретичен дебат и спор, не носим никакви кладенци и никакви води. Аргументите, които изтъкват всички противници на високия размер на ограничението за разплащане в брой могат да се използват точно срещу това, че предложения от Министерския съвет размер на 5000 лв. е по-разумен от този, който сме склонни да подкрепим роден в дебата в Народното събрание. Но когато се улови изцяло крайното потребление, каквито са и другите мерки подкрепени от правителството и от управляващото мнозинство свързани с търговията с горива, цигари и т.н., тогава темата с косвените прехвърляеми данъци и борбата с установяването на веригите изчезва, защото цялото крайно потребление е обложено.
В този смисъл аргументите са повече затова ограниченията да са по-силни и насочени към физическите лица крайни потребители, отколкото обратното физическите лица да не бъдат засегнати от подобни мерки.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Само нещо бих искал да добавя. Аз съм напълно съгласен с така направеното предложение, така изложеното от г-н Горанов, защото самия факт, че е вдигната сумата на 15 000 лв., тя освобождава добросъвестните платци. Отново тук атаката ще бъде към недобросъвестните. Така разбирам аз. Ако беше 5000 да. Тогава щеше да е някак си ограничение. Но самия факт, че е 15 000, аз мисля че тук основно идеята е наистина да се изкарат тези, така наречени черни обороти от икономиката.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Понеже г-н Овчаров искаше примери, могат ли физическите лица да пазаруват суми над 15 000, аз бих могла да дам няколко примера, които касаят физически лица. Примерно аз съм социално слаба, безработна. Получавам социални помощи и в един момент си купувам в брой кола над 15 000, примерно за 20 000. Ограничавайки плащането, аз трябва да докажа, че имам тези доходи над 15 000, за да си купя кола или да си купя примерно обзавеждане на кухня от някаква фирма. Трябва да докажа, че съм ги изкарала от някъде тези пари и са ми ги платили. Но плащайки по банков път, веднага съм уязвима, че тези пари имат някакъв друг източник. Не съм си продала кравите или сеното, или рентата. Или съм получила рента. Живея в Добруджа и съм получила рента 20 000 лв. и си купувам кола на следващия ден. Но това разплащане го правя по банков път. Говорим за физически лица, за приходи и за оборот на физически лица.Ограничавайки плащането до 15 000 има доста такива примери, които могат да се дадат за плащания от страна на физически лица за потреблението. И не само това. Хиляди са примерите.
АСЕН АГОВ: Благодаря г-жо председател. Аз ще се отделя от общия хор и ще кажа, че съм за мярката внесена от Министерския съвет. Мярката внесена от Министерския съвет и границата от 5000 лв. отговаря изцяло на статистиката, която е представена в подкрепа на това законодателство. Ако искаме наистина да прекратим сивата икономика, вие казахте колко г-н Стефанов са за 5000 фактурите?
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Този път ще кажа статистиката. От 0 до 1000 лв. са 11 млн. средно фактури на месец. От 1000 до 5000 са 700 000 бройки фактури на месец средно. От 5000 до 10 000 са 150 000 фактури и над 10 000 на стойност са 100 000 фактури.
АСЕН АГОВ: Общо взето смисъла на тази мярка е, ако може да се хване този оборот, който върви към 700 000. Помислете колеги. Аз не знам какви са били мотивите. Но ми се струват мотивите популистки.
ПРЕСД. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да гласуваме този параграф и ще минем на следващия и ще продължим дебата за 5000.
Ще предложа добавка в чл. 2 т. 6. Изплащане на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда.
Подлагам на гласуване предложената добавка на т. 6.
Който е за, нова т. 6, моля да гласува. Изключваме от приложното поле на закона плащането на възнаграждения по Кодекса на труда.
За – 20. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия чл. 2 по вносител с гласуваната допълнително т. 6.
Който е за, моля да гласува.
За - 17. Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Раздел ІІ. Ограничаване плащанията в брой.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Който е за, моля да гласува.
За – 17. Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Чл. 3. Предложение на н.п. Ваня Донева, Лили Боянова, Костадин Язов и Георги Икономов.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Диан Червенкондев, Лили Боянова и Ваня Донева за създаване на нова ал.3.
“За извършените от бюджетните предприятия плащания министърът на финансите може да определя и по-нисък размер от този по ал.1 и 2.”
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3 и предлага тази редакция, която я виждате.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз предлагам сумата да бъде 500 лв., тъй като най-големия брой фактури са до 1000 лв. По този начин ще обхванем целия оборот и всичко ще върви само през банковата система и всички престъпници ще ги хващаме направо, защото ще плащат през банковата система. Да направим всички плащания са само през банковата система. Тази презумпция, че всички които плащат над 5000 или над 15 000 лв. са престъпници, извинявайте, но за мен е абсолютно неприемливо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те не са престъпници.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тази логика, която ни изложи тук г-жа Боянова, след като някой е платил 15 000 лв., значи той е престъпник и ще го хванем чрез банката. Извинявайте, но презумпцията за невиновност не знам къде точно отива. Добре, 100 лв. е добра сума и тогава всички престъпници ще ги хванем от раз.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Господин Овчаров, това го има по белия свят, ограниченията на плащанията в брой. Не сме го измислили ние.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-н Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз имам предложение, ако не се възприеме това на г-н Овчаров, иначе горещо го подкрепям, но имам съмнение, че ще се възприеме и затова предлагам в предложението на г-жа Донева, Боянова, Язов и Икономов да се сложи 30 000 лв. Това е сумата, която по закона за пране на пари, над нея трябва да се доказва произхода, да се попълват декларации и т .н. и ще има хармонизация на вътрешното законодателство.
Благодаря.
ВАНЯ ДОНЕВА: Бих искала да кажа защо предложението е за 15 000 лв., а не е за 5000. Защото ние считаме, че 5000 лв. на този етап е една достатъчно ниска стойност. И 15 000 е съобразено с половината от максималната сумата от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Считаме, че при 5000 лв. търговския оборот ще бъде затруднен. И аз предлагам освен да коментираме сумата 5000, 15 000, 30 000 и т.н., да коментираме и това, като въпроса ми е към Красимир Стефанов, да коментираме по какъв начин ние ще определяме какъв е размера на стойността по договор. Знаем, че имаше период в който имаше ограничение от 5000 лв. в брой. Това което се каза, че се пускат фактури под тази стойност N на брой. И така се заобикаляше. И тогава беше наредба, не беше закон.
Въпросът ми е в случаите, че нямаме сключен договор, по кой начин ще се определя, за какъв период от време? Дали стойността на доставки примерно от един и същи доставчик, но без наличие на договор на една и съща стока, дали ще се събира тази стойност, за да се прецени дали се надвишава прага. Една от идеите наистина да е 15 000 лв. е точно тази, за да не се затрудни този търговски обмен на дребните търговци. Ако може по някакъв начин да се отговори на въпроса, ако нямам сключен договор, коя сума, когато имаме периодични доставки, по кой начин ще се определи сумата?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Би ли формулирала по-точно въпроса си.
ВАНЯ ДОНЕВА: И по вносител т. 2 и сега в чл. 3 т. 2 си остава текста. Не коментираме стойността. Представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна или надвишава 15 000 лв. Ако нямам договор и в крайна сметка регулярните ми доставки са на стойност над 15 000 лв. за кой период, без да имам разписан нарочен договор? За месец, за година, за кой период ще ми се определи, че е трябвало не в брой да плащам тези доставки, а е трябвало да ги плащам по банков път, заради това, че сума сумарно доставките излизат на стойност, 5000, 15 000, в момента да не коментираме сумата. Този въпрос стои и при 5000 лв. Беше проблем и тогава, когато прилагахме наредбата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Понеже е изтекъл срока за предложение между първо и второ гласуване, това можеше да бъде едно подобряване на законопроекта от гледна точка на народното представителство. Аз мога да ви кажа как разсъждавам аз. Въпреки че колегите от експертите са предложил вероятно някакви текстове. Несериозно е да се казва, че се издават указания, поне пред вас е несериозно, въпреки че този проблем може да бъде решен и по този начин. Два подхода са. Единият тези частични изпълнения за които няма хоризонт да са извън регулация, тотално извън регулация.
Странна е хипотезата, когато едни облигационни отношения са без договор. По принцип е странна като хипотеза. Особено когато те са много продължителни.
Другият краен вариант, т.е. другата крайност на това, което вие коментирате, всички тези които са без договор и достатъчно продължителни, независимо от размера да са задължително по банков път. Това са двата варианта на отговор на въпроса, който вие задавате.
Аз съм по склонен да мисля, че за тези отношения, които сами вие не можете да дефинирате какви са трябва държавата да бъде по-стриктна, тъй като ако някой иска да си ги уреди така, че излезе извън предмета и обхвата на закона той би могъл. Но това не е в аргумент за 15 000, което вие предлагате.
ВАНЯ ДОНЕВА: Аз казах, че аргумента за 15 000 е да не се утежнява търговския оборот. Мисля, че 5000 лв. е достатъчно ниска сума.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Уважаеми колеги, госпожо председател, аз искам да разгледам една друга хипотеза. Примерно миналата година от ефектите на кризата имахме случаи в които банките забавиха плащанията или ограничаваха плащанията. Не знам дали ви се е случвало, но с по един ден. Имаше играещ с вальорите, задържаха и се ограничаваха. Да кажем, че една банкова група, която оперира на нашия пазар има някаква по-сериозна ликвидна криза, плащанията през тази банка на физическите лица ще бъдат затруднени. Оборотите ще бъдат забавени. Това ще има своя икономически ефект. Това е една хипотеза в която може да се разсъждава.
ЛИЛИ БОЯНОВА: При тази конкуренция в банковата сфера, такива забавяния просто са много голяма рядкост и почти недопустими.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания по текста. Във връзка с ал. 3. За извършвани от бюджетните предприятия плащания министърът на финансите може да опредял по-нисък размер от този по ал.1 и ал.2. Под бюджетни предприятия се включват абсолютно всички държавни и общински предприятия на бюджетна издръжка, извън бюджетна и прочее издръжка.
Аз си задавам въпроса. Дали министъра на финансите може със заповед да определя на община хикс или игрек, друг размер на плащанията, освен този определен в закона.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е по презумпцията, че най-големите престъпници са бюджетните предприятия или общините. Това е пълен абсурд. Това са абсурдни неща. От началото на годината се занимаваме с поправки на закони, които ние самите сме поправяли преди нова година. Да престанем с това законодателстване тук на масата, с тези импровизации, да приемем това, което по някакъв начин е осмислено някъде, защото тук ако сещаме за свежи идеи, които на някой са му дошли снощи на ум, просто след една седмица пак ще започнем да ги поправяме. Извинявайте, но не е сериозно това. Приемаме сериозни закони, ограничаваме плащания.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Във връзка с направения коментар и консултациите, които направихме с Ваня Донева, ал.3 смятаме, че може да я оттеглим, за да не предизвиква хаос в системата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Чий хаос и за кого предизвиква хаос. Разплащанията на бюджетните предприятия са безплатни и се финансират. Министърът на финансите може да определя по-нисък размер от този по ал.1 и ал.2. Кое притеснява народното представителство от това ограниченията за бюджетните предприятия да бъдат по-ниски? Трябва ли да стимулираме скъпото банково обслужване за снабдяване с кеш на бюджетните предприятия? Трябва ли да стимулираме поддържането на огромни банкови и касови наличности на бюджетните предприятия. И къде е въобще проблема на бенифициентите, които имат взаимоотношения с бюджетните предприятия. Тук не съм съгласен с уважаемия г-н Овчаров, че ние преследваме някой като престъпник, затова че го караме да разплаща по банков път. Ние тук реализираме икономия за бюджета от гледна точка на банковото обслужване, като намаляваме необходимостта от поддържане на кеш в бюджетните предприятия.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Горанов, говорите неща, които много трудно може да докажете. Половината от печалбите на банковата система идват от такси. С това нещо какво ще стане с таксите. По-малко ли ще станат или повече. За кого се грижите? За печалбите на банките или за печалбите на фирмите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Бюджетните предприятия не заплащат такси на банките. Бюджетните предприятие ще заплащат по банков път по-нисък размер от 15 000. Това е ал.3. Бюджетните предприятия заплащат по общ договор от 2000 г., по цени изключително ниски по които никой друг не оперира с банковата система. Договорите са свързани с рамковото обслужване на всички търговски банки в България, които обслужват бюджетни сметки и са част от системата СЕБРА, която не е принос на сегашното управление и е много добра.
ПРЕДС МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че по скоро дебата трябва да го проведем в посока може ли министъра на финансите със заповед да разпореди на общините, на всички общински предприятия и на други подобни бюджетни предприятия сума различна от тази определена в закона? В тази посока е моя въпрос.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Трябва да ви кажа, че и понастоящем касовото изпълнение на бюджета се регламентира от министъра на финансите и управителя на БНБ. Това допълнение е за избягване на някаква колизия, че частната тема за кешовите разплащания е извън обхвата на по-широките по принцип правомощия, които има министъра на финансите и управителя на БНБ за организацията на касовото изпълнение на бюджета. И в това касово изпълнение на бюджета няма коментар за кой вид бюджет точно се отнася.
Конституционността или конституционно съобразността на подобна норма би могла да бъде оспорена, тогава когато министъра на финансите има право да не разреши едно плащане на един самостоятелен бюджет. Но тук няма такава тема. Тук се казва за формата на това плащане. И като изходим от обстоятелството, че всяко едно бюджетно предприятие има банкова сметка и въобще няма такова, което няма банкова сметка, опасенията на г-н Овчаров, че тук сме в колизия с Конституцията, според мен не стоят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съответното предприятие за банковата сметка на този, на когото бюджетното предприятие ще плати.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тук алинеята казва, че понякога министърът на финансите може да преценява, че 15 000 са висока сума за кешови разплащания на бюджетните предприятия и да я намали. И да каже, че бюджетните предприятия няма да плащат кеш над определена сума.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз се притеснявам в това, че ако аз съм клиент на общината по договор над 15 000 лв. или за 5000 лв., по този закон мога да ги получа и кеш. Обаче ако министъра определи 1000 лв., общината няма да ги плати, докато аз не си разкрия банкова сметка и т.н.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: И какво страшно има в това?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз говоря чисто правно. Това означава, че на мен като не бюджетно предприятие министъра на финансите ми налага нещо различно от това, което ми е казал закона. Това е моето притеснение. А не че сумата ще е различна.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз си поддържам предложението сумата да бъде 100 лв. Тогава ще обхванем целия оборот на всички. Млекото, хляба и останалото по банкова сметка.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз мисля, че трябва да уважим предложението на колежката, която си оттегли по ал.3. и мисля че по този начин приключваме. Те казаха, че го оттеглят.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Би било добре да чуем и мнение на БНБ, но не виждам представителство на БНБ тук. Доста голямо изключение е да дебатираме паричен оборот без БНБ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението на г-н Овчаров “сумата от 5000” да бъде заменена със “100 лв.”.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против -15. Въздържали се - Трима.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Орешарски. Сумата от 5000 да стане на 30 000.
Който е за, моля да гласува.
Гласували девет “за”.
Против? Против 11. Въздържал се? Един.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с предложението на Ваня Донева, Лили Боянова и Костадин Язов и Георги Икономов 5000 да се заменят с 15 000.
Който е за, моля да гласува. Текста на работната група, без алинея 3.
Гласували 11 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Шест.
Приема се чл.3 редакцията на работната група, без ал.3, която беше оттеглена.
Чл.4. Работната група подкрепя предложението на н.п. Диан Червенкондев, Лили Боянова и Ваня Донева и предлага следната редакция.
Имате ли въпроси и изказвания по текста на чл.4 в редакцията на работната група?
Изказвания и въпроси? Аз имам един въпрос.
Господин Червенкондев обяснето го.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря г-жо председател. Предложението, което правим с колегите е следното. Искайки да облекчим бюджетното обслужване и бюджетните плащания, които са дължими от граждани и от фирми посредством безкасов начин, задължаваме чрез министъра на финансите. Той ще направи наредба и указания, във всяка едно место, примерно данъчна служба или бюджетно предприятие, където трябва да се платят конкретни такси или държавни плащания да има възможност да се плати посредством банкова карта. Какво имаме предвид? Да има възможност задължително, да има специални апарати, да се облекчи най-вече и като такса, тъй като това ще бъде безплатно за платеца, а ще бъде платено от Министерство на финансите, съгласно договора.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Червенкондев имате ли икономическа обосновка колко ще струва това на централния бюджет?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Определено няма да е съществен разход, според мен. Конкретна сума не мога да кажа, но със сигурност, твърдя аз, че ще има невероятно добър ефект за всички, които плащат по този начин. Тоест за платците и за данъкоплатците.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не разбрах, имате ли икономическа обосновка, колко ще струва това?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Конкретна сума не мога да кажа, но конкретно мога да твърдя, че ще бъде много по-ниско, отколкото ще бъде ефекта за данъкоплатците.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря г-жо председател. Аз ако не се лъжа, избора на банка, която обслужва такива бюджетни предприятия и плащания, мисля че се осъществява по обществена поръчка. Възложителя може да даде критерии.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Мога ли да разясня г-жо председател няколко принципни постановки. В Закона за държавния бюджет от доста години насам пише, че банковото обслужване на бюджетните предприятия нейната сметка се урежда с договори между търговските банки и Министерство на финансите. Договорите са типови, рамкови с едни и същи условия за абсолютно всички търговски банки с лиценз на територията на страната. Това което се предлага от вносителите в случая е една стара идея. Ние не претендираме за авторство, а по скоро за желание да я осъществим. Тук виждам г-н Колев от Стопанската камара, чиято организация е една от поддържащи отдавна темата за допускане в оборот на различни възможности за разплащания на публични задължения и не само на публични задължения, а въобще на всякакви вземания от бюджетни предприятия свързани с публични задължения или други услуги, които те оказват. Необходимостта от законодателно уреждане на този процес е свързана с това, че в стандартния търговски оборот, когато банките предлагат подобна услуга, обикновено таксата, която те удържат е от тези към чиито сметки са закачени пост устройствата. Условно можем да приемем, че пост устройството е врата към банковата сметка на съответния търговец, като в случая тук трябва да гледаме бюджетните предприятия бенифициенти на определени плащания, като търговски оператори, които искат от обслужващите ги търговски банки задължително те да могат да предоставят тази услуга.
Необходимостта от законова регламентация е свързана с обстоятелството, че обикновено търговците заплащат определена такса, често свързана с материалния интерес. Тоест на база на процент от транзакцията, която минава през пост устройството и се заверява по сметката на самия търговски оператор и е свързана с транзакционните такси свързани с такси за авторизация и други, които се събират от обслужващите банки издатели на картите от вендорите на устройствата и от картовите оператори. Говорим за международните компании, Виза мастер карт и т.н. В случая концепцията заложена в този текст е, че държавата по аналог с централното разплащане на обслужването на единната сметка и сметките на бюджетните предприятия, което е практика от последните над 10 години в България, ще договори централно с търговските банки, които искат да обслужват бюджетни предприятия, сума разумна, която централния бюджет да заплаща в рамките на общия договор. Пак казвам по аналог на това, че и сега се заплащат всички транзакции, които бюджетните предприятия включени в единна сметка извършват. Като по този начин ще се създаде възможност, там където понастоящем е дадена възможност да се организира обслужване от банки и това често има висока такса, да се добави и възможността гражданите да заплащат с над 4 млн. регистрирани банкови карти от различен тип в страната. Като това не е нито за сметка на платциите, нито за сметка на получателите на плащанията.
В следващата седмица ще има конкретни разговори с Асоциацията на търговските банки, с които ще бъдат договорени конкретните параметри, но волята е да се предложи на гражданите възможността те да заплащат всякакви задължения за данъци, такси или услуги към бюджетните предприятия всички, без това да струва нещо като такса за задължените лица и за бюджетните предприятия, които са получатели на тези суми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз като физическо лице, когато отида да си платя данъка в данъчното мога да си го платя на инсталирания пост терминал и няма да ми удържат никаква такса за това плащане. Аз като юридическо лице, ако отида да си платя данъка върху печалбата в данъчното и имам карта на юридическото лице отново няма да платя такса, като си платя данъка. Освен в НАП, ако аз отида в общината да си платя данъка, същото важи и за там. Ако отида в общинско предприятие, ще плащам някаква такса за нещо, а може би синя зона или паркинг, тогава отново това общинско предприятие паркинги и гаражи, когато си плащам парко местото на юридическото лице за месеца трябва да има пост терминал и аз да отида с карта да си го платя без такса.
Ако обаче аз реша да не се редя на опашката в данъчното на пост терминала и да си го платя по банковата си сметка, ще платя три лева. Ако реша да си го платя по електронната си сметка ще платя примерно един лев.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ние не твърдим, че с тези изменения се решават всички форми и методи на плащане. Ние създаваме предпоставка за безплатно за платците плащане с 4 млн. регистрирани в страната банкови карти. Това е възможност. Не е задължение. Това което само трябва да прецизираме във вашия въпрос г-жо председател се свежда до определението бюджетно предприятие, което се съдържа в терминологията използвана в предложения нов чл. 4. Общинските предприятия, които не са бюджетни предприятия, не са в този режим. Не така както вие го представихте и разпоредбата на § 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството. В този смисъл, ако услугата погребение не се съдържа като услуга на бюджетно предприятие тя няма как да бъде платена с карта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Общинско предприятие траурни дейности.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Общинското предприятие траурни дейности, ако не е организирано да съставя и изпълнява бюджет, а е общинско предприятие търговско дружество. То не е и търговско дружество. То е общинско предприятие по специален закон, но то не е търговец и не е бюджетно предприятие и не се съдържа в определението на § 1 от допълнителната разпоредба на Закона за устройство на държавния бюджет и Закона за счетоводството от където е изведено. Там въобще не се засяга тази система.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Явно че тук също ще трябват допълнителни указания, защото всички икономически обособени лица прилагащи бюджет и бюджетни сметки, извън бюджетни сметки и фондове по смисъла на Закона за устройство на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, институции, задължително обществено, здравно и друго осигуряване, държавни висши училища, Българска академия на науките, Българска национална телевизия, Българско национално радио са в бюджетни предприятия.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Може ли още един аспект. Сигурно ще прозвучи тук много неудобно, разбира се. Нещо което беше ликвидирано през миналото управление, даже през по миналото управление или сигурно ще ме обвините в назадничавост. Тук имаше един виц. Колко начина има. То си има един класически начин и най-простичкия начин и вие се досещате с каса в брой на съответното място.
Искам да чуя дали някой си мисли или решително се бяга от това да се въведе старата добре изпитана класическа формула, където ще се ликвидират комисионни за банки, за три лева такса за пет лева касова бележка и такса за банката. Да се върне старата форма за много пари. Става въпрос за стотици милиони в НАП да си има гишетата. Както това е за общински данъци и такси, така е за събирането на общинските данъци и такси на каса. Продължават да се събират парите. Да не минава през банки. Оправданието, че не се начисляват банкови такси, да се плаща на гише в брой, както много хора го желаят. А ние трябва да откликваме на желанията все пак на хората. Тези пари които ти ги дават. Аз мисля, че в сравнение с това, което се събира, това е по-динамично, по-бързо, по-лесно във всички отношения по-практично е. Всеки отива на касата, на гишето както беше и си плаща парите там.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Шопов, ще ползвам вашите думи като аргумент против вашето становище не защото не сте по принцип прав. Вие дадохте пример с местни данъци и такси на Столична община. Мога да ви предложа да се опитате да си платите в Столична община местни данъци и такси в периода между 16.30 и 17.30 часа, когато службата по местни приходи продължава да работи. Тогава обаче, те не приемат кеш. Ще обясня защо. Защото между 16 и 17.30 часа инкасовите коли по които общината работи по договор обикалят дирекциите и събират кеша. Защото кеша си има много предимства като незабавна ликвидност, но си има много недостатъци като цена по обслужване. Именно по тази причина с годините, без да го отменя някой с отделен акт, практиката на откриване на инкасови точки за приемане на плащания в брой беше постепенно загърбена. Не случайно може би и търговските банки, които понастоящем предлагат тази услуга като изнесено работно място в точките, където бюджетни предприятия събират приходи събират вероятно такава цена. Първо заради между банковите транзакции, които понякога се налагат.
Второ, заради това, че поддържането и съхраняването на кеш е нещо скъпо. В този смисъл за нас е неоправдано скъпо и бюджетното предприятие няма да може по-евтино да организира това, което банките организират скъпо, срещу което всички сме против, от това ние да избегнем изцяло наличието на хартиените пари и да минем на електронни, което се предлага с този законопроект в тази му част. По принцип вероятно сте прав. Но по причина, че това е скъпо е отмряло. Скъпо е за всички.
Господин Шопов, ако ние назначим касиери, ако ние накупим коли за да организираме инкасова дейност в органите по приходите на НАП, със сигурност вероятно това би било по-скъпо от слагането на поставтомати, които освен другото ще бъдат така програмирани, че в момента в който едно лице заплаща с натискането на един бутон ще е ясно точно какво плаща. В авторизационната транзакция ще бъдат записани код на плащане и всички реквизити, за да може това автоматично да попадне в счетоводството на банката и да бъде попълнена необходимата информация за аналитичната отчетност на приходните сметки на Националната агенция по приходите и максимално бързо оперативната информация за постъпленията по Републиканския бюджет да бъде заверена по сметките на Националната агенция по приходите, респективно Министерство на финансите да знае какво се е случило в този ден с приходите на държавата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това което обяснихте прави нещата по-тревожни в друго отношение. По този начин се нарушава данъчната тайна. Защото всичките тези данни отиват в една частна институция, каквато е банката.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Платежното нареждане съдържа същите данни, тук си говорим неща извън дебата по същество. Няма да се попълва платежно нареждане, а автоматично ще се зареждат.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Такава е практиката гражданина да си плаща, защото сумите много често не се знаят от гражданина, който трябва да се издължи. Има и лихви, които трябва да се вземат предвид и да се начислят, става една въртележка по етажите. Ходене сверяване и проверяване, защото банката не го знаят. Това е допълнителен въпрос, допълнителен проблем и това още повече усложнява нещата. Защото сега това, което вие представяте означава, данните да се дадат на самата банка и да бъде открита и данъчната тайна.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Попълване на платежно нареждане или нареждане за директен дебит понастоящем съдържа всички тези реквизити. Това задължително се представя на обслужващата банка и е елемент на нормалния стопански оборот на обслужвана банкова сметка. Понятието банкова тайна в този оборот е въведено именно с идеята да се защитят тези данни на лицето. Но те не са тайни за банката и няма как да бъдат.
Това което искам да ви кажа в допълнение на това, което вие казвате, че когато се въведат постустройствата единствено те ще са нещото от банката, което ще присъства плюс евентуално едно безжично устройство за връзка с банката и нищо друго в банката няма да се намира в съответните офиси на бюджетните предприятия. Тук не говорим, че банкови служители ще бъдат в нея, тук не говорим, че ще има банкови офиси. Тук говорим за едно физическо устройство, което ще бъде оперирано от служители събиращи приходи, независимо какъв вид точно вземания за бюджета те събират.
Информацията, която в момента коментирах, че ще се предава по автоматичен път имах предвид, че няма да се губи време тя да бъде набирана върху пост устройството, за да се създава необходимата информация за отчетността на бюджетните предприятия. Ще бъде програмирана в самото пост устройство и когато примерно услугата заплащане на табели за регистрация на автомобил бъде натисната или заявена към пост устройството, всички данни че се заплаща табела за регистрация на автомобил, че тя струва толкова средства, че прихода от нея отива по сметка еди коя си, с която титуляр е Министерство на вътрешните работи и че номера на сметката е еди кой си, това няма да се попълва на ръка. На ръка ще бъде заявено само следното. Физическото лице хикс заплаща табела за регистрация на автомобил и тя струва еди колко си лева. След което физическото лице или държателя на карти ще трябва да въведе съответната авторизация, която да позволи сметката на лицето, която е закачена за картата да бъде задължена.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов, мисля че стана ясно.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз като потребител и народен избраник приветствам всякакъв начин да накараме хората безплатно да плащат и да извършват тези транзакции. Но искам да попитам следното. Икономическа обосновка направена ли е? Някакви разговори с банките направени ли са и колко ще струват? Доколкото разбирам тразакциите, сумата ще се плаща от Министерство на финансите. И предполагам, че де факто Министерство на финансите ще плаща стимулирането на опашки, доколкото разбирам за пост терминалите. Защо не плаща електронното банкиране тогава. Това е първия въпрос.
Вторият, да видим икономическа обосновка и ако са повече парите, предвидени ли са в бюджета.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Парите са предвидени в бюджета. Електронното банкиране предполага индивидуално разпореждане със сметката на лицето за каквото се сети. Ние ще заплащаме плащането към бюджета, а не електронното банкиране по принцип, който се сети, че иска да има електронно банкиране.
Общо взето не разбрах едно. Откъде изведохте тезата, че по този начин ще стимулираме опашките? Според вас заплащането на пост автомат по-бавно ли е от заплащането на каса в банков офис в Агенцията по вписване? Аз поемам дебата като поучителен за колегите журналисти, но много по-проста е темата, отколкото я поставяме.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Моят въпрос се препокри с въпроса на г-н Николов. Но предлагам този дебат да не го водим в Бюджетна комисия, тъй като на всички е ясно, че вървим към картови разплащания, без налични плащания и това ще бъде улеснение за хората, които си плащат сметките с карта, а не в брой. На всички ни е ясно, че плащането в брой бави и притеснява хората, които вече се стремят да плащат по безналичен картов път. Не виждам защо продължаваме, дали да плащаме в брой, дали да плащаме с карти. Ясно е, че плащането с карти за платеца ще бъде без пари. Бюджетът може би е решил, че може да поеме този разход, когато договорира тези плащания с банките. Министерство на финансите казва, че може да плати този разход. И предлагам да прекратим. Пост терминалите ги предлагат банките.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не мога да схвана логиката, ще платим пост терминали. Въпреки това ще накараме хората да ходят до офисите, където са тези пост терминали, а не искаме да поемем риска и отговорността да насърчим картовите разплащания през електронните разплащания. Тази логика , че видите ли държавата ще трябва да поеме таксите за всички електронни разплащания, според мен не е сериозна. Всяка банка има начин, по който може да ограничи кои разплащания ще бъдат поети от бюджета и кои няма да бъдат. Ако искаме да стимулираме безкасовите разплащания, то точно това трябва да направим. А не да слагаме едни пост терминали и да караме хората да ходят пак по приходните агенции и пак да се редят на другите опашки. Какъв е смисъла. По-добре да си стоиш в къщи и да си направиш разплащането. И ще стане много по-лесно и много по-бързо. И да стимулираме това, а не да стимулираме разходките.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Нали даваме възможност за плащане. Не е задължително.
ИВАН КОЛЕВ: Благодаря г-жо председател. Аз даже се учудвам, че толкова време продължи този дебат. При положение, че е толкова дълъг дневния ред. Господин Овчаров напипва тънки места, а досега доста време е пасивен. За мен категорично ще трябва да го подкрепим това предложение вносителите. Дава една възможност за хората при това безплатна за тях. По принцип бих подкрепил предложението на г-н Шопов, за съжаление то е трудно реализуемо на този етап, защото е също една възможност за данъкоплатците. За мен не виждам защо го водим този дебат и трябва да го приемем и да вървим напред.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз искам да започна с едно съгласие. Съгласявам се, че вървим към безкасови плащания. И да ви кажа един факт като повод за размисъл. През 2009 г. в половината европейски страни имаше сериозни дискаунти за плащане кеш. Сами помислете защо е така и дали трябва напълно да си затваряме вратата по законодателен начин при определени ситуации заплащания в кеш? Не бива по този едностранчив начин да регламентираме само една форма на плащане на простата логика за диверсификацията. Има ситуации в банковите системи на различни страни. Дано у нас да не се случва никога. Това може да ни изиграе много лоша шега. Идете в Гърция и ще видите, че ще платите с 10 на сто по-малко, ако платите кеш. Без да се притесняват и в пакета от мерки за фискална стабилизация и т.н. Споделям го като факт, върху който да помислим.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Този аргумент беше за предишния дебат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, предлагам да прекратим дебата. Мисля че това предложение на Министерство на финансите е сериозна крачка напред. Много пъти сме си говорили затова, че фирмите и гражданите плащат сериозни такси за плащания към бюджета. И това е една първа крачка. Надявам се да ни гарантирате, че е първа крачка и ще следват следващите крачки, които ще стимулират електронните банкови плащания.
Подлагам на гласуване текста. Който е за текста на чл.4 по редакцията на работната група, моля да гласува.
За - 13. Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
Продължавам с раздел ІІІ – Административно наказателни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ.
Който е за, моля да гласува. За - 17.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 4 и чл. 5 по вносител и допълнителната разпоредба и § 1 по вносител.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
За - 13. Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и § 2 също по вносител.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува. За - 12. Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Приема се.
Предложение на Диан Червенкондев, Лили Боянова, Ваня Донева за § 3.
Предложение, което работната група подкрепя. Работната група предлага да се създаде този нов § 3 със следната редакция.
Имате думата за изказвания.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз искам да попитам, тези банки кой ще ги избира и как ще ги избират? Аз искам да чуя как точно ще изберем банките? Как ще изберем пост терминалите? Кой ще ги купува тези пост терминали? Кой ще ги посочва за кои банки ще бъдат?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Понеже наистина ще има този дебат да го кажа. Пост терминали няма да се купуват от никой. Централният бюджет нищо няма да плаща. Комисионна 1 процент по вашата сметка няма да дойде.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Някой ще ги произведе.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще ги произведе. Търговските банки, които искат да обслужват сметки на бюджетни предприятия по едни и същи рамкови условия еднакви за всички търговски банки ще са длъжни да предлагат тази услуга, ако искат да обслужват сметки на бюджетни предприятия. Нито една търговска банка не е длъжна да обслужва сметки на бюджетни предприятия. Тя има право да го прави. Условията ще са еднакви за абсолютно всички. Разплащането ще е на транзакция. Няма да е на монтирано пост устройство. То ще е на единична транзакция и ще е определена конкретна сума по номинала. Не е обвързана с размера на транзакциите. Така както всъщност е между нормалните търговски оператори, които в момента ползват тази услуга от банката. Тоест, това е виждането на екипа на Министерство на финансите, като изходна позиция в разговора с търговките банки. Те няма да са длъжни да го правят. Но ако искат да обслужват сметки на бюджетни предприятия да бъдат така добри и да предложат тази услуга по цена договорена между нас и тях еднаква за всички търговски банки.
Всички търговски банки с лиценз в България са сключили договори понастоящем за банково обслужване. Като те са подписали рамков договор с рамкови цени от 2000 г. насам.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Какви ще бъдат правоотношенията на банките за пост терминалите, ако те се намират в сгради на държавни учреждения. Например в НАП-овете на различните области и градове. Има едни офиси твърде хубави, луксозни, направени от може би от държавното учреждение от държавата, които се държат от банките. И досега какви са правоотношенията с банките и какви ще бъдат за в бъдеще в това отношение?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Облигационни г-н Шопов. Но извън шегата. Констатацията, че офисите, които сега се намират повечето офиси на органите по приходите са изградени от органи по приходите. Най-вероятно в повечето случаи нашето наблюдение е такова, че не е вярно. Тоест тези офиси, където ги има са изградени от търговските банки. Това за което говорим, е че търговските банки ще предоставят и монтират за собствена сметка в бюджетните предприятия пост устройствата. Свързаността в 90 на сто от случаите, а и по-голям процент е безжична и се осъществява чрез протоколи на мобилните оператори. Но това са технически теми и те не са за нивото на нашата комисия.
Собствеността на тези устройства, така или иначе ще си остане на банките, а държавата ще заплаща на банките договорена услуга за разплащане на единична транзакция еднаква за всички търговски банки, без привилегия или дискриминация. Това което би притеснило търговските банки е изискването, че ако една търговка банка иска да обслужва бюджетно предприятие нашата позиция ще бъде, че тя задължително ще трябва да прилага и тази услуга. Тоест няма да питаме търговските банки, вие искате ли да предложите и тази услуга, а ще настояваме в рамковите договори между нас и тях задължително да бъде включено предлагането и на подобна услуга.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Горанов, има 32 банки в България. Тоест, 32 банки ако искат да си сложат пост терминали в Националната агенция по приходите, район Триадица, вие трябва да им купите пост терминали.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те ще си ги купят.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Те ще си ги купят, но вие ще си ги платите, защото разходите трябва да ги поемете. Освен това в общините ще се плащат общински такси, данъци и т.н. Там също ли ще сложим по един пост терминал от всяка една банка. Плюс има още ред бюджетни предприятия на които също се плащат такси. И там ще слагаме от всичките тези терминали. Извинявайте, но много по-простичко беше да намерите един програмен продукт, който да разграничи електронното банкиране, кое е по бюджетни сметки, кое не е и да стимулирате безкасовите разплащания точно по този начин, без да правим тази изключително според мен необоснована и безсмислена хамалогия. Не знам защо се хващаме с всичко това. Някой е произвел 50000 – 60000 пост терминала, които трябва да пробутаме на някой ли? Какво става?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това не е така. Продължавам да твърдя, че това е една допълнителна възможност, която трябва задължително да присъства в тези бюджетни организации или предприятия. Да има възможността да се плати с карта. И ще ви дам един пример. Голяма част от пенсионерите в страната получават пенсиите чрез карта. Но те г-н Овчаров нямат електронно банкиране и не могат да работят с компютър. И отивайки да си платят своя данък в примерно НАП, те отиват със своята си карта. Пенсията е вътре и си плащат данъка за своя имот. Това е една допълнителна възможност. Що се отнася до това, защо е необходимо да има 25 или 30 пост терминала. Това е необходимо в момента за конкретното държавно предприятие или учреждение или организация и се обслужва от една банка.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Нали клиентите са определящи.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Какво значение има с карта на чия банка вие ще си платите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: А парите за трансфер.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Държавата ще ги плати от едната банка в другата. Това е транзакционна такса. Тя ще се договори. Имаме го предвид.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние правим законодателство на масата, без да сме го написали както трябва. И след един месец ще го поправяме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво разбрах аз, за да обобщим. Държавата ще плати абсолютно всички такси и комисионни за междубанкови транзакции, за транзакция от банката към сметката на бюджетното предприятие. Клиентът който ще плаща с пост терминал и с карта няма да плаща нито стотинка за тази транзакция.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Така пише в текста на вносителя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Второто което не можах да разбера е наистина колко пост терминала ще има в един офис.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това ще го пишем в Конституцията за по-голяма правна сигурност. Имаме една банка, една сметка. Един пост ако е необходимо към една сметка може да се окачат и повече пост терминали. Въпрос на индивидуална договореност между обслужващите банки и бюджетните предприятия и на рамковите договори между Министерство на финансите и търговските банки договарящи обслужването.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това категорично е стъпка положителна към премахване на кешовите плащания. До тук всички се обединяваме и аз смятам, че тази положителна стъпка трябва да бъде подкрепена.
Подлагам на гласуване текста на § 3 по редакцията на работната група.
За- 14. Против? Няма. Въздържали се? Трима.
§ 3 по вносител. Предложение на Диан Червенкондев, Ваня Донева, Иван Иванов § 3 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението и предлага § 3 да се отхвърли.
Който е за предложението на работната група, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
§ 4 и § 5 по вносител, който за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законът е приет.
Благодаря.
Преминаваме към следващата точка.

По точка трета и четвърта
Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2008 г.
Давам думата на зам. министър Горанов да направи кратко експозе във връзка с отчета на изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2008 г и за 2009 г. и след това дебата да е общ.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря г-жо председател. Ще се опитам да бъда кратък. Основната цел на фискалната политика през 2008 г е поддържане на стабилна макроикономическа среда и гарантирана устойчивост на фискалната позиция. Целта заложена в законопроекта за държавния бюджет за 2008 г. е положително салдо в размер на 3 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт по консолидирания бюджет за 2008 г. и тя е постигната в противовес на растящия дефицит за този период на текущата сметка и значително по-неблагоприятното поведение на външно-икономическия дисбаланс спрямо заложеното в макрорамката.
Общият размер на разходите на консолидирано ниво, включително и допълнително одобрените от Министерския съвет и Народното събрание представлява почти сто процента, 99,8 на сто от годишните разчети за 2008 г. Въпреки спазването на общата бюджетна рамка в частта на приходите и разходите и постигането на фискалната цел би могло да се отбележи, че в контекста на настъпващата икономическа и финансова криза фискалната политика би могла да бъде по-консервативна и част от одобрените допълнителни разходи биха могли да бъдат спестени.
Постъпилите приходи и помощи по консолидираната фискална програма за 2008 г. са в размер на 27 млр. 313 млн., което представлява 4 процентни пункта преизпълнение спрямо годишните разчети. Данъчните приходи за годината възлизат на 22 млр. 166,9 млн. лв. Не данъчните приходи са 4 млр. 4.6 млн. и представляват относителен дял от 6 на сто от брутния вътрешен продукт. Помощите за същия период са в размер на 1,7 на сто от брутния вътрешен продукт или в номинал 1млр. 141,7 млн. лв., като основния източник са средствата от фондовете на Европейския съюз. Общият размер на приходите и помощите по консолидирания бюджет представляват 40,9 на сто от брутния вътрешен продукт при 44,1 на сто по програма и 42,6 от брутния вътрешен продукт за 2007 г.
За 2008 г. приходите от преките данъци са възлезли на 4 млр. 200 млн., което представлява 94,3 на сто от разчета за годината. Косвените данъци са изпълнени в размер на 11 млр. 757.9 млн., което е с 3,5 на сто под разчети за годината. Приходите от социално осигурителни и здравни вноски са превишили планирането за годината с 12,4 на сто и в абсолютна сума възлизат на 5 млр. 392,6 млн.
Групата местни данъци и такси и други данъци по ЗКПО са постъпили и отчетени 816,4 млн. лв. Приблизително 10% над разчета за годината. Не данъчните приходи са в размер, както казах 4.6 млн., което представлява преизпълнение с 28,6 на сто спрямо годишните разчети и 13,3 на сто номинален ръст спрямо 2007 г.
Постъпилите помощи, цитирах ги вече са 1 млр.141,7 млн., което е 60,1% от заложеното в разчетите за годината. Разходите по консолидираната фискална програма за 2008 г са възлезли на 25 млр. 323.4 млн., което представлява 99,8 на сто от годишния разчет. Те са 38% от брутния вътрешен продукт, като се забелязва една положителна тенденция за намалението им спрямо 39,1 на сто от брутния вътрешен продукт за 2007 г.
Лихвените плащания са с 12,4 на сто по-малко от планираните за 2008 г. и възлизат в размер на 585 млн. лв. като текущите нелихвени разходи са с 0,6 на сто преизпълнени спрямо разчета за годината и са в размер на 19 млр. 746.8 млн. лв. Капиталовите разходи, включително прираста на държавния резерв е в размер на 4 млр. 271,5 млн. като са 96,7 на сто от планираните за годината.
Голямо перо е и вноската на България в общия бюджет на Европейския съюз. Тя е в размер на 720.1 млн. лв., процент и половина от размера на брутния вътрешен продукт.
По функционален признак най-големия размер са отчетени разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи 32 на сто от всички разходи. Здравеопазването е с дял 11,5 на сто от разходите. Образованието е 11 на сто от разходите. Отбрана, сигурност и вътрешен ред, който включва Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и съдебната власт, 13,1 на сто от разходите по консолидираната фискална програма.
На касова основа положителното бюджетно салдо за 2008 г. е в размер на 1 млр. 989,8 млн. лв. и съответства на поставената цел за превишение на приходите над разходите в консолидираната фискална програма с 3% от брутния вътрешен продукт.
Отчетения към 31 декември 2008 г. резерв фискален е 8 млр. 394,9 млн. лв.
Благодаря г-жо председател. Това е най-кратко представяне на отчета на консолидираната фискална програма за 2008 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на г-н Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз имам едно предложение. Отчета както беше направен да се издаде в една луксозна книжка и да се раздаде по университетите да изучават студентите, а и не само студентите, а всички, които не са запознати с едно образцово изпълнение на заложения бюджет за 2008 г. Не знам дали обърнахте внимание. Обръщам се към колегите от мнозинството, които много се упражняваха в последната година и половина да говорят за лоша фискална политика през 2008 г. Обръщам внимание, за да не ви затормозявам с милиарди. Приходите са изпълнени на 100,04 %, а разходите, включително любимата ви тема за допълнителните разходи през декември. А разходите сумарно са изпълнени на 99,8%. Като разликата е 3% или приблизително 3, малко над 3, съвсем малко, с няколко милиона от брутния вътрешен продукт.
За това събиране имам само още една забележка. Господин Горанов си позволи една препоръка, че е можело и по-консервативна фискална политика. Винаги може по. Но не отива от представител на правителството, който прави дефицити над 3% да говори за по-консервативна фискална политика на правителство, което прави излишъци от 3 процента. Не е уместно. Когато правителството направи 1 лв. излишък, вече ще може по-свободно да говори за консервативна фискална политика.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Орешарски, аз ви подкрепям този бюджет да бъде издаден в книжка и да бъде разпространен сред висшите учебни заведения, защото той наистина е едно огледало на един голям икономически балон през 2008 г., който се спука и ни повлече по-нататък от 2009 и до днес.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Само че от този балон паричките още ги харчите. И те не са балон, а се реални пари, които стоят в банката и вие с тях плащате.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Бюджет 2008 е края на златните години на български преход във фискалната политика.
ВЛАДИМИР ГОРАНОВ: Аз наистина мога да подкрепя и да поздравя министър Орешарски, министър по това време, за огромните усилия да се предпази от натиска на тройната коалиция да изхарчи тези пари. Пропуснах и председателя на Бюджетната комисия по него време г-н Румен Овчаров.
АСЕН АГОВ: Трябва наистина да бъде поздравен г-н Орешарски, защото аз съм свидетел на цялата тази битка и си спомням много добре, какъв натиск имаше върху него. Чест му прави, че удържа натиска.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам да обърна внимание на нещо, което някак си се пропуска и някак си може би от много хора не се знае. В същата тази 2008 г. България изкупи обратно 300 млн. от външния си дълг. При това ги изкупи на цени под номинала. Това е причината, поради което и плащанията ни, лихвените плащания са значително по-ниски от предвижданите. И затова си мисля, че също трябва да го знаем, но това е нещо, което беше направено в много правилния момент, абсолютно без да се вдига никакъв шум, точно така, както трябва да се правят тези работи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на г-н Горанов да каже за отчета за 2009 г.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тук ще бъда по-кратък в уводната част и малко преди да премина към фактологията, която съдържа основно числа, ще кажа няколко думи като общ коментар.
Това което каза доц. Имамов е, че 2008 г. е била последната златна година за българската икономика. Дано да не е последната златна. Но действително между 2008 и 2009 г. изпаднахме в най-тежката част на цикъла с най-резкия и трудно предвидим спад. Това което може да бъде отправено като укор, не толкова към съставители на бюджета, тъй като не еднократно сме имали възможност да водим дебата, че в края на 2008 г. и прогнозите на европейската комисия не бяха реалистични или по скоро не бяха потвърдени във времето. Тъй като трудно беше да се прогнозира действителния размер на кризата, която предстои. Това което би могло да се отправи като упрек към изпълнителите на бюджета за 2009 г. в първото полугодие е липсата на пряка връзка между очаквания темп на постъпване на приходите и темпа на извършване на разходите през първото полугодие. Дебатът е воден многократно. Той е чувствителен политически. За радост 2009 г. премина. И наистина се надявам, следващите бюджетни години да бъдат по-добри от 2009 г.
Ще мина към номиналните изводи и резултати за изпълнението на бюджета за 2009 г. Защото винаги съм разчитал, че дебата в Бюджетната комисия е преди всичко професионален и рационален. Приходите и помощите при консолидираната фискална програма за 2009 г. са отчетени в размер на 25 млр. 40 млн., което е около 77 на сто, по-точно 76,9 на сто от годишните разчети. И представляват 37,8 на сто от брутния вътрешен продукт при 44,3 на сто по програма и 40,9 на сто за 2008 г.
Данъчните приходи за годината възлизат на 20 млр. 171,9 млн. или 30,4 на сто от брутния вътрешен продукт. Не данъчните приходи са 3 млр. 542,8 млн. лв. или 5,3 на сто от брутния вътрешен продукт. Помощите отчетени за същия период са 1 млр. 326,2 млн., два процента от брутния вътрешен продукт. Номиналният размер на неизпълнението на приходите спрямо разчета одобрен от народното събрание е малко над 7,5 млр.
За 2009 г. приходите от преки данъци възлизат на 3 млр. 813,5 млн., което е 77,1 на сто от разчетите за годината. Косвените данъци в размер на 10 млр. 398,6 млн., което е с пак горе долу около 25% за повечето показатели под планираното за годината.
Приходите от социално-осигурителни и здравно осигурителни вноски възлизат на 5 млр. 273,1 млн. лв. или 88,8 на сто от разчетите за годината. Местните приходи, в това число и другите данъци по ЗКПО са възлезли на 686,7 млн., което е 69,6 на сто от разчета за годината. Не данъчните приходи са в размер на 3 млр. 542,8 млн., което представлява 92,8 на сто от годишните разчети. Постъпилите помощи за годината са в размер на 1 млр.326,2 млн. и са приблизително 44% от разчета за 2009 г. Общият размер на разходите, включително вноската в бюджета на Европейския съюз е 25 млр. 666,9 млн., което е 84,5 на сто от годишния разчет. Разходите по консолидирания бюджет за 2009 г. представляват относително 38,6 на сто от отчетения размер на брутния вътрешен продукт. Лихвените плащания са 528 млн. или 81,8 на сто от планираните за годината. Като спрямо 2008 г. в подкрепа на думите на г-н Овчаров се отчита намаление от 64,3 млн. лв.
Разгледани по функционален признак най-голям относителен дял в разходите по консолидираната фискална програма са средствата отново за социално осигуряване подпомагане и грижи, като тук те бележат относителен ръст и достигат 36,5 на сто от общо разходите. Здравеопазването заема дял от 10,6 на сто, а образованието 11,4 от общо разходите.
Отбрана, сигурност и вътрешен ред губят част от своите позиции спрямо 2008 г. и възлизат в размер на 12 на сто от разходите по консолидираната фискална програма.
Резерва от наличност по всички бюджетни сметки на правителството в края на 2009 г. възлиза на 7,7 млр.
Според оценките в предварителната априлска нотификация дефицита на България за 2009 г. на начислена основа се оценява на 3,9 на сто от брутния вътрешен продукт по методологията на Евростат. Като впоследствие при прилагане на метода за оценка на времево изместените данъци, който е част от методиката на Евростат с октомврийската нотификация беше оценен дефицитът на начислена основа от 3,9 на сто и беше преоценен на 4,7 на сто от брутния вътрешен продукт, с което всъщност и България намери место в статистиката на Евростат. И това е показателя, който даде основание на Европейската комисия да предполага процедура за свръх дефицит за Република България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Горанов. Имате думата за изказвания. Председателят на Сметната палата, аз съжалявам, че го пропуснах. По повод на проверките, които Сметната палата прави на годишните отчети на бюджета.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря ви г-жо председател. Само няколко думи. По двата отчета ние имаме доклади, които са приети. Обикновено те се приемат в края на годината тъй като става въпрос, че ние правим одит на отчета за изпълнение на бюджета. И на тази основа приемаме доклад. И докладът съответно за 2008 и 2009 г. , ако не възразявате бих прочел само заключението от тези доклади, тъй като те са доста обширни.
Ще си позволя за доклада за 2008 г. да кажа. Отчетът е съставен и внесен в Народното събрание при спазване на изискванията на Закона за устройство на държавния бюджет. Изпълнението и отчитането на държавния бюджет е осъществено чрез централния бюджет и бюджетите на първостепенните разпоредители и бюджетни кредити в съответствие със Закона за държавния бюджет на Република Българи за 2008 и съгласно чл.4 от устройствения Закон за бюджета. Приходите, разходите, трансферите, излишъкът и финансирането на централния бюджет са отразени вярно и точно. Достоверно са отразени отчетите за изпълнение на бюджетите за 2008 г на държавните органи, министерствата и ведомствата, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, съдебната власт и Народното събрание в отчета за изпълнението на държавния бюджет.
От заверените от Сметната палат 42 годишни финансови отчета на министерства и ведомства, без държавни висши училища, автономни бюджети и общини 19 отчета, 45 на сто са заверени с резерви или без резерви с обръщане на внимание. Отчетите за касовото изпълнение на бюджетите като елемент на годишните финансови отчети на тези бюджети и като част от отчета на държавния бюджет са носители на риск относно тяхната пълна достоверност.
Отчетеното превишение на разходи и трансфери спрямо приетите за тях стойности със Закона за държавния бюджет за 2008 г. е следствие от извършените промени, бюджетните кредити на основание разпоредби на Закона за устройство на държавния бюджет. Бюджетните организации са осъществили плащания чрез увеличение на субсидии, които съгласно разпоредбите на годишния бюджетен закон за 2008 г. са разчетени по централния бюджет, като в резултат отчета за изпълнение на държавния бюджет е с различна структура спрямо приетата със закона. Средствата за осигурени от икономии, преструктуриране на разходи и от резерва за непредвидени и неотложни разходи по централния бюджет.
Изпълнението и отчитането на централния бюджет и съставянето на отчета за изпълнението на бюджета е осъществявано при прилагане на вътрешни правила и таблици за съответствие. Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити са подпомагани при касовото отчитане на бюджетите с многобройни указания.
Извършените контролни дейности при съставянето на отчета за изпълнение на държавния бюджет, осигуряват вярното консолидиране на отчетите за касовото изпълнение на съставените бюджети. Това е за 2008 г.
Ще си позволя съвсем накратко да ви запозная и със заключението по нашия доклад за отчета за 2009 г.
Отчетът е съставен и внесен в Народното събрание при спазване на изискванията на устройствения бюджетен закон. Изпълнението и отчитането на държавния бюджет е осъществено чрез централния бюджет и бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, в съответствие с годишния бюджетен закон за 2009 г. и съгласно чл.4 от устройствения бюджетен закон. Независимо от ограничителната разпоредба на чл.17 от годишния бюджетен закон за 2009 г., разходи по Републиканския бюджет отнасящи се за други възнаграждения и плащания на персоналните субсидии, капиталови трансфери, разходи по бюджети на държавни органи, министерства и ведомства, трансфери от централния бюджет за бюджетите на общините в държавното обществено осигуряване, съдебната власт, Българско национално радио, Национална телевизия и Националния фонд са отчетени в по-голям размер въз основа на корекции по реда на чл.34 от Устройствения бюджетен закон с източник, средства от централния бюджет.
Структурата на отчетените разходи по съставени бюджети е различна спрямо приетата със закона. Извършени са плащания от бюджетни организации, които съгласно годишния бюджетен закон са приети по централния бюджет и в последствие с нормативен акт са им предоставени. Отчетеното изпълнение на ведомствените административните разходи по програмите значително се различава от предвижданията и показва, че съставянето и отчитането на бюджета е ориентирано към резултати, така нареченото програмно бюджетиране не е приоритет на разпоредителите с бюджетни кредити. Тоест, това е проблем.
Отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република Българи за 2009 г. вярно и точно отразява информацията от годишните отчети за касовото изпълнение на централния бюджет, бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, съдебната власт и Народното събрание. Достоверно и пълно са отчетени бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините. Съотношението на общия брой на заверките без резерви и тези без резерви с обръщане на внимание, с резерви и отказ за заверка от отчетите на министерствата и ведомствата е съответно 27,5 към 72,5 на сто и по отчетите на общините 32,6 към 67,4 на сто. Това показва, че повечето разпоредители с бюджетни кредити се нуждаят от действия за подобряване на системите за отчетност, които да гарантират по-висока степен на увереност, че информацията от съответните отчети е достоверна.
Благодаря ви г-жо председател. Това са нашите кратки заключения по отчетите за изпълнение на бюджетите като част от нашия доклад.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата колеги за изказвания.
Господин Орешарски има думата.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. По отношение изпълнението на 2009 г. ние много сме дискутирали за миналото време. Господин Горанов тактично подмина възловите въпроси, които имат откровено повече политически оттенък, отколкото технически. Аз ще ви кажа само няколко неща. И сигурно в пленарна зала ще направим по-големи пледоарии. Вярно е, че 2009 г. беше шокова в глобален аспект. Страните членки масово загубиха част от приходите си, което доведе до огромни дефицити двуцифрени в редица страни, в това число и някои от които винаги даваме за пример. Например в Англия приключиха с 12 на сто дефицит, да не говорим за Гърция и за другите страни. В тези условия за първите шест месеца на годината нашата страна с реализирания малък излишък от 180 млн., категорично заемаше първо място в Европа, подчертавам. Това е период в който колегите от сега управляващото мнозинство посипаха най-много критика, за страна, която се намира по фискални си резултат на първо място в Европа. Вярно е, че приходите намаляваха като обща тенденция. Вярно е също, че разходите не са така еластични и не може да кажеш на лекаря: “Ще ти дам половината заплата, а другата ако събера приходите.” Съвсем обяснимо е това разминаване, което направи онези големи дефицити при старите страни членки.
А по отношение на усилията на правителството и отговорността му за първите шест месеца ще ви спомена няколко цифри. За 2009 г. разходите за първите шест месеца възлезнаха на 42% от планираните в бюджета. Както и да го гледаме 42 е по-малко от 50.
Разходите за капиталови разходи, също любима тема, възлезнаха на 34% за първите шест месеца на годината. И само още един факт, за да не ви отегчавам. Планираното увеличение на заплатите не е предизборно. Защото увеличение на заплатите винаги е имало в средата на годината от началото на 90-те години. Планираното 10 на сто увеличение не беше реализирано. Точно преди изборите не беше реализирано. Това струва ми се са достатъчни факти, за да обяснят голяма част от изкуствените критики към този период.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Някой друг иска ли думата?
ИВАН КОЛЕВ: Само една реплика, тъй като дебата за един бюджет е по скоро политически, отколкото експертен. Но все пак аз не смятам, че най-големия плюс на бюджет 2009 е, че капиталовите разходи са били 35%. Точно в период на криза, ако беше увеличила държавата своите капиталови разходи, смятам, че щеше да стимулира по някакъв начин икономиката.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Вие подкрепяте моята теза по същество. Аз казах, че за първата половина на годината 34 на сто са разплатени. Широката публика тогава чу, че мащабни инвестиции са правени, предизборно и т.н. Това са 34 на сто от общо планираните.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други които искат да вземат отношение?
Господин Горанов има думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Връщането година, година и половина назад едва ли ще обогати дебата. Но това, което каза министър Орешарски с неговите думи, може да бъде и софизъм. Защо? Защото тези 41 на сто или 42 на сто разходи трябва да бъдат съпоставени с общия размер на изпълнението на разходите. Тоест съпоставката, ако е с база 100 процента от разчета, тя трябва да бъде направена към действителното изпълнение на разчетите. Спрямо 100 процента от разчета тя е 42. Спрямо действителното изпълнение на разчета е малко над 50. И отново повтарям. Тенденциите бяха ясни. Аз разбирам, че най-малкото в министър Орешарски трябва да се търси вината за това изпълнение, тъй като бюджета на Министерство на финансите е една много малка част от консолидираната фискална програма. Бюджетът на другите ведомства беше изпълняван така, че не беше съобразен с темпа на постъпване на приходите и 7 млр. и половина от тях не дойдоха.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз не разбрах първото разграничение. 42 на сто от разрешението от Парламента по консолидираната фискална програма разходи. Сигурно можеше да са и по-ниски. Това обаче не подкрепя тезата за много разходи. Много разходи значи над 50%. То не е над. Няма как да е над. Защото е 42 от планираното. Какво значи реално. Това са различни неща. И аз с това започнах. Приходите са еластични и зависят от конюнктурата. Разходите не са така еластични. Въпреки това, ние не сме си позволили да разходваме дори това, което законодателя ни е разрешил. Приемайки, че на средата на годината трябва да се изразходват 50%. Грубо разбира се, закръгляйки. И се опитах да кажа, че ние не може да не плащаме заплати, защото нямаме приходи.
Защо следващите шест месеца новото правителство, “по-умно” от нас, естествено, не обърна ситуацията. Защо в 2010 г. осъзнавайки още по-добре лошата ситуация, ние сме били глупави. Не сме осъзнавали. Защо направихме голям дефицит? Най-сетне убедихте ли се, че разходи не се контролират чак толкова елементарно, колкото ви се струваше на първия месец във властта. А има много други фактори. На последно място са изборите, оставете ги изборите. Вие нямахте избори през 2010 г. и не овладяхте бюджета. Когато ви се свиха още малко приходите не свихте разходите, а отворихте свръх дефицит. Защо не свихте разходите? Аз знам защо. Но надявам се и вие да го знаете сега.
През 2009 г. вярно е, че неизпълнението е 7,5 млр. Към средата на годината, аз изоставах с 2,1 млр. Вие направете извода. Искам да потвърдите г-н Горанов тази цифра. Изостанахме от плана с 2 млр. 100 млн. и при буферите, които имаше в бюджета, които бяха около 4 млр. ситуацията въобще не беше драматична.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз симпатизирам на министър Орешарски. И винаги мога да му адвокатствам. За съжаление политическия цикъл раздели 2009 г. на две части. Доброто планиране предполагаше със същия упрек с който ние не сме уцелели 2010 г., някой да уцели по-добре 2009 г. Така или иначе тя е такава каквато е и ще си остане съмнението, че може да се търси основание, че тройната коалиция не поиска достатъчно да свие разходите и аз ще ви дам пример.
Министър Орешарски беше подготвил, нека той да го отрече, както аз няма да отрека, че той е изоставал само с 2 млр. 100 млн., един проект на постановление за ограничаване на разходите още през м. април. Той не видя бял свят. Този проект е факт. Той не видя бял свят. Не видя бял свят, защото на всеки беше ясно, че е много по-лесно да се ограничават разходите след избори, отколкото преди избори. За юли месец приключва с 564,3 млн. дефицит. Но това не е упрек към министър Орешарски. Той април месец беше подготвил проект за ограничаване на нелихвените разходи с 20%. Общата политическа оценка е, че нямаше воля за адекватно ограничаване на разходите в първото полугодие.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, така е. Имахме многобройни дебати и много изготвени варианти с колко и как да свием разходите, с които да бъдем още по-адекватни на свиващите се приходи и най-вече на неизвестността от бъдещето развитие. Защото към м. март, когато ставаше въпрос, ние все още имахме солиден излишък от януари. Този доклад беше внесен за разлика от разпространената информация, че не беше внесен. Това че някои от експертите в Министерство на финансите не го видяха в собствения си вид. А тези от вас, които ме познават по-добре знаят, че аз винаги преработвах важните доклади лично. И това че вашия доклад не е внесен, не значи, че доклад не е внесен. Внесен е на оперативно заседание, обсъждан е. Иначе как мислите, че не е индексирана работната заплата. Този факт, някой от вас дава ли си реална оценка да спрете актуализиране на заплатите. Актуализирането на пенсиите беше дебат за парламента. И този дебат, въпреки че аз настоявах да се проведе, не се проведе. Но склонен съм да си обясня бягството от парламента месец преди изборите за дебат по отношение на промяна на така нареченото швейцарско правило. Всичко което зависеше от правителството, не всичко, но повечето неща бяха направени. Също не адвокатствам на никого. В края на краищата трябва да има малко уважение към истината.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други желаещи да участват в изказванията?
АСЕН АГОВ: Прави ми впечатление, че страшно закъсняват тези отчети. Аз не случайно попитах кога е направен доклада за одита на отчета. Гледам отчета за 2008 г. и хубаво, че тук има съвременници и участници в тези събития, които ни разказват какво се е случило. Ако ги няма, ако не са избрани примерно, ако г-н Орешарски не беше избран, ние щяхме да се лишим и от тази интересна дискусия.
Този вид дебат и на базата на този дебат взимането на решения за одобряване или не одобряване на отчета, ми се вижда абсолютен формализъм по начина по който се организира.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така е г-н Агов. Аз имам и лична вина за това.
АСЕН АГОВ: Не ви упреквам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз знам, че имам и лична вина за това, макар че традицията, която съм заварила е такава подобна. И ние наистина този дебат, особено за 2008 г. много го забавихме. По принцип след м. септември на следващата година би трябвало да се приемат отчетите за предходната година.
АСЕН АГОВ: Така е за да сме на ясно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Проблемът е, че обикновено в цикъла след м. септември имаме страшно много други неща по бюджета. И отиваме в началото на следващата година, поне за 2009 г. Ще се постараем сега следващите седмици да разгледаме и другите отчети, с които сме изостанали и ви обещавам, че тази година ще влезнем в график, дори с извънредни заседания.
АСЕН АГОВ: Не упреквам никой, защото така е било откакто аз помня народното събрание.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Агов, аз си спомням на г-н Муравей Радев приемахме за четири последователни години отчетите за бюджета. Ако вие предложите наистина решение на този проблем, това ще бъде успех.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, приключваме.
Подлагам на гласуване приемане на отчета за изпълнение на държавния бюджет за 2008 г.
Който е за да приемем отчета, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване приемане отчета на бюджета за 2009 г.
Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Приключихме заседанието. Благодаря.

/Закрито в 16 часа и 50 минути/

Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 87 110 знака.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова /