П Р О Т О К О Л

№ 32

---

На 30 ноември 2010 г., /вторник/ от 10.00 часа в зала “Запад” на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси,
Заседанието бе открито в 10.15 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 10.15 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме кворум. Откривам днешното извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам това заседание да премине при следния дневен ред.
1. Законопроект за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили, № 002-01-103, внесен от Министерски съвет на 18.11.2010 г. – второ четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-102, внесен от Министерски съвет на 15.11.2010 г. – второ четене.
Като трета точка имаме да прегласуваме от Закона за държавния бюджет, това което остана от миналата седмица и се уточнихме. Това ще бъде третата точка.
Гости на нашата комисия са:
Владислав Горанов - зам. министър на финансите
Колеги от Министерство на финансите
От Министерство на икономиката и енергетиката по Закона за местните данъци и такси.
От Националното сдружение има ли някой? Специално са поканени.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Законопроект за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили, № 002-01-103, внесен от Министерски съвет на 18.11.2010 г. – второ четене.
Моля някой да се обади на Националното сдружение. Има време до втора точка, ако желаят да дойдат, защото е хубаво да присъстват. Втора точка е важна за тях.
Доклад относно законопроект за възстановяване на надвесен акциз за употребявани автомобили, № 002-01-103, внесен от Министерски съвет на 18.11.2010 г., приет на първо гласуване на 23.11.2010 г. Проект – второ гласуване.
Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува наименованието на закона.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Чл.1, чл.2, чл.3, чл.4, чл.5, чл.6 по вносител.
Становища? Няма.
Който е за членове от първи до шести включително по вносител, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети единодушно.

Глава втора
ПРОЦЕДУРА ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Чл.7, чл.8, чл.9, чл.10 по вносител.
Становища? Няма.
Който е за членове от 7-ми до 10-ти по вносител, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава трета
ОБЖАЛВАНЕ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата.
Който е за наименованието на главата, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се наименованието.
Чл.11, чл.12, чл.13, чл.14 по вносител.
Становища? Няма.
Който е за членове от 11 до 14 включително по вносител, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 15. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.15.
Член 11 по вносител със заглавието.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Чл.12. Текст по вносител със заглавие – Съдържание на жалбата.
Който е съгласен с текста на чл.12 по вносител с наименование на члена – Съдържание на жалбата, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 13. Текст по вносител с наименование - Разглеждане на жалбата.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приемаме текста на чл.13 с текста по вносител и наименование разглеждане на жалбата.
Чл.14 с текст по вносителя с наименование – Произнасяне на компетентния орган
Чл.15. Обжалване по съдебен ред.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.15 и предлага следната редакция.
Обжалване по съдебен ред.
Чл.15 /1/ в
В случаите, когато решението по чл.8, ал.2 е потвърдено от директора на Агенция “Митници”, същото може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му по реда и сроковете определени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
/2/ При не произнасяне в срока по чл.14, ал.1, решението по чл.8, ал.2 може да се обжалва по реда на ал.1 в 30 дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
/3/ За неуредените случаи на съдебно обжалване се прилага Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Становища? Няма.
Който е за текста на работната група за чл.15, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Допълнителна разпоредба
Комисията подкрепя текста на вносителя с наименованието на подразделението.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е подкрепено.
§ 1 по вносител.
Който е за § 1 по вносител, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 1 е подкрепен.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Който е за, моля да гласува наименованието на подразделението.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е подкрепено.
§ 2 по текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е подкрепен.
Приложение 7 към чл.1 по вносител, към чл.7 ал.1.
Становища? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приложението е прието.
И с това доклада на Комисията на второ гласуване е приет.

Преминаваме към точка втора.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-102, внесен от Министерски съвет на 15.11.2010 г. Приет на първо гласуване на 23.11.2010 проект – второ гласуване.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
§ 1 по вносител.
Становища? Който е за § 1 по текста на вносителя, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
§ 1 се приема по вносител.
§ 2. Предложение на н.п. Михаил Миков.
§ 2 т.3 с която се изменя ал.7 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Михаил Миков.
Който е за, моля да гласува.
Двама “за”.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Текстът по вносител е подкрепен.
§ 3 по вносител.
Становища? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Текстът по вносител е приет.
§4. Предложение на н.п. Михаил Миков § 4 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Становища по предложението на Михаил Миков? Няма.
То е свързано и с предишното.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Михаил Миков § 4 да отпадне.
Който е за, моля да гласува.
Трима “за”.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 4 по вносител.
Който е за текста на вносителя за § 4, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Предложението е подкрепено по вносител.
§ 5. По вносител.
Становища? Няма.
Който е за § 5 по вносител, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 5 по вносител е приет.
§ 6. Предложение на н.п. Михаил Миков § 6 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Алиосман Имамов и Корман Исмаилов § 6 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Становища по § 6 и по предложенията на народните представители § 6 да отпадне. Това е минималния праг за облагане на данъчна оценка 1680.
Аз исках Националното сдружение да бъдат тук. За съжаление тях ги няма, но имаме становище на Националното сдружение, което ни изпратиха онзи ден по второто гласуване на законопроекта. В което подкрепят законопроекта и имат само бележки.
Ето го становището. Националното сдружение като цяло подкрепя предложенията и измененията на Закона за местните данъци и такси, които в значителна степен отчитат конкретните предложения на общините. За съжаление основните предложения за разширяване на собствената приходна база на общините в това число относно превръщането на част от Републиканския данък върху доходите на физическите лица в местен данък са отново отложени за решаване през следващата година. От това те са недоволни. По представения проект имаме следните конкретни бележки. И техните бележки са за по-нататък. Аз ще ви ги прочета, когато дойдем по съответните членове. По този § 6, а именно чл.10 ал.4 нямат бележка, защото това беше тяхно искане.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, аз мисля, че чисто от практическа гледна точка е нецелесъобразно да отпадне тази граница, защото е ясно, че много повече ще струват таксите за превод и т.н. на тези нищожни пари. Аз слушах онзи ден по радиото имаше на кметове изявления, които смятат, че това е абсолютно безсмислено упражнение. Като казват, че го поддържат като цяло тези общини, за колко в крайна сметка пари се касае ориентировъчно, за да знаем има ли смисъл въобще от това упражнение. Защото ако е за някакви минимални неща, то обслужването ще струва повече, отколкото самите приходи. Ние всички искаме да има повече приходи в общините. Но дали е въобще целесъобразно от чисто финансова гледна точка. Аз не съм убеден и ако има някаква информация, предполагам, че и колегите ще ги интересува.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние и миналия път говорихме по тази тема. По принцип, ако гледаме отгоре, тогава когато говорим за разходи и ползи. Погледнато макро, може би ще се компенсират приходите и разходите. Но тъй като става дума за 264 общини, голяма част от които малки общини, с нисък коефициент и от там ниска данъчна основа, в някои малки общини има много на брой имоти, които отпадат под тази граница и от които не се получава данък. Затова работната група прецени да приеме това предложение на общините, което основно идва от малките общини.
Колкото до такси местните данъци се внасят на каса в съответните данъчни служби на общините и там няма, така да се каже разходи за данъкоплатците, тъй като там такси не се вземат.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние преди две, три години този данък го разглеждахме точно в обратната посока. Същата тази данъчна администрация ни обясняваше че няма никакъв смисъл да се занимава с това упражнение, защото приходите по него, административното обслужване, административните разходи и т.н го правят абсолютно безсмислено. Сега изведнъж си променяме мнението, без да имаме една цялостна оценка в чисто финансов план какви ще са плюсовете и какви ще са минусите и една илюзорна представа, че видите ли малките общини ще получат някакви допълнителни приходи. Това според мен е илюзия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров вие сте прав. Администрацията, когато го събираше данъка правилно си обосноваваше собствените разходи по събирането на този данък с разходи ползи. Сега обаче когато го събират общините всяка община конкретно за себе си преценява какви са й ползите от този данък. И малките общини явно имат нужда от облагане на тези имоти. Така че това е положението.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Наистина мисля че се отива много на дребно. Много хора дори ще започват да премахват подобен тип постройки. Ще се стигне до случай, че за малки задължения няма да се плащат лихвите във времето и ще се трупат през годините. И ще трябва да плащаш повече лихви, отколкото ти е главницата. Това според мен ще породи недоволство повече, отколкото ефект и доверие в администрацията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, общините специално ги поканих да дойдат днес заради този член, ако трябва да бъдем откровени, главно заради този член. Знакът е написан. Всеки от вас да решава по собствената си съвест как да гласува.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Може би съм пропуснал. Какъв е финансовия ефект?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е изчислен финансовия ефект.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Как ще вземем решение тогава, когато не знаем какъв е финансовия ефект. Това е несериозно. Или някакви прогнози трябва да се направят каква ще е събираемостта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние поискахме от общините тази информация. Но те нито я дадоха, нито се появиха, което говори за тяхното отношение по въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Колегата Михаил Миков направи изчисления за Видин. 12 000 имота сметнете ги средно по 2,50 и ще видите какъв е ефекта за Видинска област, 11 общини. Ефектът ще бъде отрицателен, след като направите сметка на разходите за събирането на този данък.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз само искам да ви напомня, че това е един от малкото данъци с необлагаем минимум в държавата. И едва ли точно това трябва да е необлагаемия минимум, който да защитава обществения интерес. Има механизми за оповестяване размера на данъка, които не е задължително да са свързани с плащането на високи разходи за администрирането на данъка. Но ще ви дам пример с това, че има населени места в които има по две, три семейства, които живеят, в които има кметски наместник на който минималното възнаграждение е 300 лв. В края на краищата всички тези населени места искат да имат инфраструктура, искат да имат достъп до социална инфраструктура, обслужване административно. Трябва да съпоставим двете неща едно спрямо друго, когато взимаме такова решение. И ако аргумента преди години на Главна данъчна дирекция е било трудности в администрирането, сега общините всяка сама за себе си може да си направи сметката и да го администрира оптимално този данък. пак казвам има малки населени места, където поради спецификата на районите, имоти които са с предишни качества попадат в необлагаемия минимум. Преобладаващата част от тези имоти са в този минимум, което на практика лишава цели населени места от приходна база.
В случая, когато коментираме този необлагаем минимум трябва да си дадем сметка, чий интерес защитаваме. Дали интереса на местната общност, дали интереса на физическите лица собственици на тези имоти или интересите на администрацията, която щяла видите ли да изпитва затруднения при администрирането.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Отчитате ли, че ще има много дела срещу държавата, срещу администрацията? Защото хората са недоволни и не искат да го плащат това нещо. Ще се съпротивляват срещу тези дребни неща и ще има обжалвания. Говоря от личен опит. Това са постройки, които много често ще бъдат бутнати. И после ще се дължи данък и той ще обжалва. Ще каже: “Аз нямам такава постройка и не дължа нищо.”
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има си механизъм за това нещо. Ако няма постройка, той отива и си декларира, че няма постройка и т.н. Тук не става въпрос за това. Става въпрос за постройки с ниска данъчна оценка.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като аргументацията, която чувам е така да се каже обоснована от желанието на някои от общините по този начин да решават финансовите си проблеми, не е ли по-разумно да им дадем възможност на общините да го решават, но да имат право на избор. Тоест, ако общината преценява, че за нейната територия има смисъл да се събира този данък, тя да го събира. Ако тя преценява, че няма смисъл и е пълна безсмислица цялата тази работа тя да не го прави. В смисъл да заложим някакви граници. Госпожа Стоянова ми обяснява, че не можело от нула, тъй като по Конституция трябвало да се определи със закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е облекчение. Облекчението трябва ние да го определим.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Да го направим с някакви граници. Да кажем от 5 до 1600 лв., общината да преценява кое да се освобождава.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не може. Противоконституционно е. Може да определяме само диапазони на данъците. По отношение на облекченията трябва да се реши в закон.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Михаил Миков, на Алиосман Имамов и Корман Исмаилов § 6 да отпадне.
Който е за § 6 да отпадне, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Въздържали се? Пет.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 6.
Който е за предложението на вносителя за § 6, моля да гласува.
Против? Пет. Въздържали се? Един.
Приема се.
§ 7 по вносител, § 8 по вносител.
По § 7 и § 8 изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 и § 8 по вносител.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 8 и § 9 по вносител са приети.
§ 9. Предложение на н.п. Михаил Миков § 9 да отпадне. Това е отмяната на чл.17, с която юридическите лица декларираха имотите си. Сега правим обща декларация. Една декларация. Юридическите лица и физическите лица по един образец ще декларират имотите си и затова § 17 отпада.
Дори искам да кажа, че по този въпрос има положително становище. Подкрепяме изменението в декларация 14, в която се допълва и показател за отчетна стойност. Тя става обща за юридическите лица. Не е ясно регламентирано, ще има ли нови образци на декларации и от кого ще се утвърдят и в какъв срок.
Срок няма, но това трябва да стане до края на годината, защото в крайна сметка трябва да се подават нови декларации.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Михаил Миков, § 9 да отпадне.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Останалите. Въздържали се? Един.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 9 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Един. Въздържали се? Трима.
Предложението е прието.
§ 10 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 10 се приема по вносител.
§ 11. Предложение на н.п. Михаил Миков § 11 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната редакция. В чл. 22 думите “2,5 на хиляда се заменят с 4,5 на хиляда”.
Предлагам ви становището на Националното сдружение.
Предлагаме следната редакция на променения § 22. Този за когото говорим ал.1. Общинският съвет определя с наредба по чл.1 ал.2 размера на данъка в границите от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчна оценка недвижими имоти.
Размерите да са различни за различните райони. Иначе подкрепят този текст. Размерите може да са различни за различните райони, кметства, места в общината. Аз мисля, че това си е ясно и сега. Така че не смятам, че това ще реши някакъв проблем. Той си е решен проблема.
РУМЕН ОВЧАРОВ: За различните села в една община ще определим различни данъци.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Казвам какво са предложили те и обяснявам, че няма смисъл от това предложение, защото няма новина. А иначе подкрепят основния текст.
Има ли други становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Михаил Миков § 11 да отпадне.
Който е за моля да гласува.
Двама “за”.
Това е предложението на Михаил Миков да отпадне въобще увеличението на горната граница на диапазона. Това е неговото предложение, което предложение общините не подкрепят, тъй като на практика ние отидохме на това разширение на диапазона по тяхно искане.
Който подкрепя предложението на Михаил Миков § 11 да отпадне, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложението не се приема.
Процедура.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, струва ми се изключително порочна практиката да разглеждаме членове на народни представители, които не си правят труда дори да дойдат да ги защитят в Комисията. Не можем да разберем логиката и не може да има дебат по такива членове. Ще видим този дебат в залата, който ще отнеме доста време. Очевидно това се прави, искам да го кажа, за да се предизвика забавянето на приемането на законите в залата, което ще отнеме доста време. Очевидно това се прави, за да се предизвика забавянето на приемането на законите в залата. И затова аз рязко протестирам изобщо да се разглеждат текстове и да се подканят народните представители към изказвания, тогава когато самите вносители не си правят труда да дойдат в заседанието на тази комисия при гласуването на тези много важни закони. Това са данъчни закони свързани с бюджета на страната. Изобщо смятам в практиката на Комисията и предлагам изобщо да не ги подлагаме на обсъждане. Да ги подлагаме директно на гласуване и от там нататък да не се занимаваме повече с това.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Искам да уведомя колегите, че колегата Миков в момента има заседание на Правната комисия и че не нарочно не идва тук, както си мисли г-н Агов, а защото той и там е ангажиран. Как така да не се разглеждат сега. Това са нарушения на Правилника. Взимаме отношение други колеги. Случва се на човек да е ангажиран в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване § 11 по текста на вносителя или редакцията на работната група, която ви прочетох преди малко.
Който е за редакцията на работната група за § 11, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
§ 11 е приет.
§ 12, § 13, § 14, § 15, § 16 по вносител.
Становища? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
§ 17. Туристически данък.
Постъпило е предложение на н.п. Георги Икономов, Митко Захов, Любен Татарски, Величка Шопова и Делян Добрев.
Работната група подкрепя предложение по т.1 буква “в”. Подкрепя по принцип т.2 буква “б” относно ал.3 и не подкрепя предложението в останалата част, а именно: т.1 буква “а”, “б”, “г ” и “д” и т.2 букви “а” и “б” относно ал.2 букви “в”, “г”, “д” и “е”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 и предлага следната редакция на § 17, която е пред вас.
Господин Делян Добрев от името на вносителите.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това предложение е в няколко части. От една страна отпадат туристическите хижи, което виждам, че е подкрепено от комисията. От друга страна променят диапазона на данъка. Вместо от 20 ст. до 3 лв., от 50 ст. до 2 лв. Като 50 ст. е с оглед на това, че са отпаднали туристическите хижи, а 3 лв. според Министерство на икономиката е прекалено висок праг. Но това предложение не е подкрепено от Комисията. Аз смятах, да го оттегля, защото се оказва, че в момента в Бургас и във Варна има 2,50 лв. туристическа такса. Така че не подкрепата на предложението е добро решение. И в буква “б”, ал. 2, която също не е подкрепена е предложен като цяло нов подход за диференциране на заетостта на тези туристически обекти. Защото при предложението на вносителя, Министерство на финансите, подхода към всички категории туристически обекти е един и същи. Счита се, че те имат заетост от 30 % всеки един от тях. А истината е, че хотелите една и две звезди имат по-ниска заетост от 30%, а тези които са с четири и пет звезди имат по-висока заетост.
Това предложение не е подкрепено от Комисията. Аз не мисля, че е лошо предложение. Но от друга страна работната група е права, че тази диференциация в заетостта може да бъде постигната с определението на различна цена на този туристически данък. Примерно една звезда ще бъде 20 ст., вместо да бъде 1 лв., както ще бъде данъка за три звезди примерно или за четири звезди. Така че също съм склонен да оттегля предложението в тази част.
Благодаря за подкрепата за приемането на някои от предложенията, които са разумни. И оттеглям предложението в частта в която не са подкрепени от работната група.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Позволете ми да прочета и становището на Националното сдружение, за да го имате предвид.
Досегашният начин на определяне и събиране на туристическата такса има сериозни недостатъци. Необходима е промяна, която да отчита ниската събираемост на туристическата такса, както и невъзможността за ефективен контрол върху лицата, които събират и внасят таксата в местния бюджет.
Предложения механизъм за определяне на туристическия данък е усложнен. Това ще изисква допълнителен административен капацитет. Необходимо е между двете четения на проекта да се помисли за опростяване на механизма.
Това е становището на Националното сдружение Аз мисля, че вашето предложение още повече го усложнява механизма.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, така е, затова оттегляме този допълнителен диапазон в който общините също трябва да гласуват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние им изпратихме и това предложение за становище.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако бъде прието така, както ние сме го предложили, те първо ще трябва да решават каква да е заетостта, процента на заетост и после какъв да е данъка по категории. Така че това още повече би усложнило метода на оценката на данъка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Специално сме поканили заместник министър на икономиката Иво Маринов, защото касае до известна степен Министерство на икономиката и предложенията по този данък са съгласувани с тях. Да чуем тяхното становище.
ИВО МАРИНОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа, ние подкрепяме това, което каза г-н Добрев току що. Подкрепяме изваждането от обхвата на данъчното облагане на туристическите хижи, тъй като те са един вид социален туризъм. От тях знаем, че хората които работят в тях са в екстремални условия на висока надморска височина. Често липсва водоснабдяване, електроснабдяване и цените на които работят са много ниски. Така че има опасност, ако и те останат в този обхват размера на данъка около 50% да бъде съизмерим с цената на нощувката. Така че подкрепяме това предложение.
Също подкрепяме предложението да се работи на една твърда заетост от 30% за всички обекти останали, независимо от тяхната категория. Като тук естествено съответния общински съвет ще трябва да вземе решение какъв да бъде размера на данъка между 20 ст. и 3 лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз съм доволен от отпадането на туристическите хижи. И смятам, че това е правилно решение и правилно предложение. Но не мога да схвана позицията на Министерство на икономиката по отношение на 30%. В България според мен да не са 80, но поне 50% от хотелите са със сезонна заетост. Сезонна заетост, която в повечето случаи не надминава една трета от времето в една година. Така че ние на практика поставяме тези хотели на ръба на надвнасяне на данъчни задължения. Колко е ски сезона в България? Ще започне от 11 декември ли? Ще отиде министър да го открие. Значи, че до края на март месец, даже няма и една трета от годината.
За летния сезон може да се опитаме да го удължим малко, но това няма да бъде за всички хотели. Така че ми се струва, че тук според мен една такава позиция не е достатъчно нито икономически обоснована.
ИВО МАРИНОВ: Ако стъпим на данните от Националния статистически институт, те ни подават само местата за настаняване и средства за подслон, които имат над 10 легла. Обекти една и две звезди ги считат в една категория. За 2009 г. средната заетост в страната, която е отчетена на база резервирани нощувки и легла в експлоатация възлиза на около 25% за страната, за всички обекти. Така че считаме, че една заетост от около 30% е нормална. Още повече, че независимо от сезона, ако сметнем 52 седмици са в годината. Почивните дни плюс празниците, считаме, че тази 30 процентна заетост би могла да бъде достигната. Още повече чисто икономически, ако един обект не може да достигне 30% заетост, той би трябвало да затвори. Не може да издържи на разходите, които прави, за да може да съществува.
И тук даваме свободата на общинските съвети в този диапазон 20 ст. 3 лв., за да може да определи размера на данъка, според местоположението, категорията. Може да отчете и заетостта. Бих искал да кажа, че идеята е все пак и част от бизнеса хотелиерски, който е в сивия сектор да излезе на светло чрез този данък, чрез по-добрата отчетност. За 2009 г. общия размер на приходите от общинската такса е в размер на 13 млн. 407 000 лв., което ако го разделим на броя на леглата в експлоатация би трябвало да са фалирали всички. Това показва, че се крият от тази такса и това е другата идея той да бъде трансформиран в местен данък.
Ако бъде възприето предложението на Министерския съвет, приходите от туристическия данък биха възлезнали, ако сложим 1 лв. среден размер на данъка, който бъде приет съответно от общинските съвети, би възлязъл малко над 31 млн. лв. на територията на цялата страна, което мисля че е добре също.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз бих дала и още един аргумент малко по-различен от гледната точка на бизнеса. В крайна сметка досега таксата се ползваше именно за подпомагане на туризма и инфраструктурата от туризма. И сега в чл.61 “т” се предвиждат приходите от туристически данък да се изразходват по мероприятия по чл.10 ал.2 от туризма.
В крайна сметка, след като са построени тези хотели и общината е длъжна да осигури инфраструктурата за тези хотели в зависимост колко легла имат вътре, независимо от това колко ще бъдат запълняеми, мисля че е редно тези които са поели ангажимента да построят тези хотели, да ги оборудват с легла и т.н. трябва да платят нещо към общината, което да изгради инфраструктурата за построените от тях хотели и да води мероприятия по чл.10 ал.2 от туризма. И в този аспект също смятам, че трябва да има някаква долна граница.
А в онези случаи в които имаме драстично незаемане, особено в категория една и две звезди, общините имат механизъм, предвиден в закона, по който могат да го отчетат.
Други становища?
ИВО МАРИНОВ: Само да допълня. Ясно е, че данъка ще бъде плащан от потребителя. Тоест от туриста, за ползването на услугата настаняване, а не от хотелиера.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Данъкът ще бъде плащан от туриста, ако е бил в този хотел. Ако не е бил случайно по някаква причина в този хотел и ние не караме собственика да плати данъка, той ще трябва да го извади от джоба си. Така че този аргумент малко не е в тази посока.
Вие г-н заместник министър сам потвърдихте, че средната заетост на хотелите в страната е под 30%. Отчетена е 25% по статистика. Аз не казвам, че статистиката е най-меродавния източник на информация в България, но след като нямаме друг, очевидно ще трябва да стъпим на него. И след като е 25%, то би било интересно да се знае какъв е процента за хотелите една и две звезди и какъв е процента за хотелите три, четири и пет звезди. И тогава ако се погледне със сигурност ще се окаже, че заетостта в малките хотели е още по-малка. Механизмът е нещо, което може да заработи и може и да не заработи в зависимост от субективното решение на един или друг човек или група от хора.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние сме им дали право да се самоуправляват.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това, което бих искал да кажа е, че при една средно отчетена заетост от 25 налагането на минимален размер на данъка 30% си е директна санкция за бизнеса. И няма никаква логика по която това нещо с лека ръка бихме могли да го правим. Аз няма да го подкрепя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други становища? Няма.
Подлагам на гласуване текста на работната група, която подкрепя по принцип текста на вносителя, както и част от предложението на н.п. Георги Икономов, Митко Захов, Любен Татарски, Величка Шопова, Делян Добрев.
Който е за редакцията на работната група за § 17, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Двама.
Благодаря. Предложението е прието.
Предложение на н.п. Любен Татарски за нов параграф.
Работната група не подкрепя предложението на н.п. Любен Татарски. Заповядайте г-н Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Смисълът на това предложение, че всеки който замърсява трябва да плаща затова. Всеки който произвежда боклук трябва да плаща съответната такса. Представете си един наемател на едно общинско жилище, общината да му плаща такса смет. Не е редно, не е коректно. Който прави боклука, той да си плаща за него съответната такса. Затова сме предложил този текст за имотите държавна общинска собственост предоставени под наем, таксата се заплаща от наемателите, така както е записано в договора за наем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Татарски. Работната група, когато обсъждаше текста, тя не е против, това което вие сте записали. Напротив, това е съвсем нормално, но съгласно закона таксата в случая битови отпадъци, предполагам, че за нея става дума. Макар че не е записано, то е в чл.64 ал.1. по закон се плаща от собственика на имота. А когато собственика бил държава или община го отдава под наем, съгласно Закона за задълженията и договорите може в този наем да си калкулира каквото иска. Може да калкулира и други разходи, освен таксата битови отпадъци може да калкулира някакъв ток, каквито други неща предоставя. В този смисъл вашето предложение правилно, чисто юридически не е издържано.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Мога да допълня аргумент за неподкрепа от гледна точка на обстоятелството, че с този текст се дава предимство на един вид собственост пред друга, което има основание да се търси противоречие с основния закон. Ако общините имат проблеми със събираемостта при наемните си договори. Там трябва да бъдат повечето усилия, а не чрез закона, особено в частта в която собствеността на общината и държавата се дава преимущество пред другата собственост.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други становища? Ще го оттеглите ли г-н Татарски?
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Любен Татарски за нов параграф.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Няма “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Всички.
Благодаря. Предложението не е подкрепено.
§ 18 по вносител. § 19 по вносител, § 20, § 21 по вносител.
Становища? Няма.
Който е за параграфи 18 до 21-ви включително по вносител, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма против. Въздържали се? Двама.
Предложението е прието.
Работната група предлага да се създаде нов § 22. А именно: § 22. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т.34. В т.34 са нощувките, средствата за подслон и местата за настаняване по смисъл на Закона за туризма.
Имате ли становища по този текст? Който е за текста на работната група за новия параграф 22, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма против. Въздържали се? Двама.
Предложението е прието.
§ 22, който става § 23.
Който е за този параграф, моля да гласува.
Против? Няма против. Въздържали се? Двама.
Предложението е прието.
Предложение на н.п. Георги Икономов, Митко Захов, Любен Татарски, Величка Шопова, Делян Добрев за нов §.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Този текст е предложен от колежката Величка Шопова, но аз предлагам да отпадне. Като част от вносителите го оттеглям.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо председател, аз съм също един от вносителите и предлагам да не отпадне. При разпореждане с такива имоти няма как да се определи данъчната оценка на различните етапи от завършеност на строителството. Това е смисъла на предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Определя се по настоящия закон. Но вие искате да го раздробите.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Парадоксално е общината да плаща на себе си такса смет, както в момента е по закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук се предлага изменение на приложение 2, а не общината дали да плаща или не.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Георги Икономов, Митко Захов, Любен Татарски, Величка Шопова, Делян Добрев за нов §.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Няма “за”.
Против? Въздържали се?
Предложението не се приема.
§ 23 по вносител, който става § 24.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
§ 24 по вносител, който е отразен като § 22, поради което § 24 тук отпада. Ние горе дадохме определение за нощувки.
Гласуваме отпадането на § 24. Тъй като е намерил систематично място в § 22.
Който е за отпадането на § 24, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма против. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя наименованието на подразделението.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма против. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
§ 25. По вносител.
Имате ли становища по § 25. Няма.
Който е за, моля да гласува § 25 по вносител.
Благодаря.
Против? Няма против. Въздържали се? Няма.
§ 25 се приема.
§ 26. Постъпило е предложение на н.п. Георги Икономов, Митко Захов, Любен Татарски, Величка Шопова, Делян Добрев § 26 ал.2 да се промени.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо председател, оттеглям предложението по буква “а”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оказа се, че не можеш да го оттеглиш.
Работната група подкрепя предложението по буква “б”.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Всички вносители оттегляме точка “а”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В такъв случай остава предложението по т. “б” именно т.2 да отпадне, което работната група подкрепя.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26 и предлага следната редакция на § 26.
Имате я пред вас.
Който е за редакцията на работната група за § 26, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 26 по редакцията на работната група е приета.
§ 27 и § 28 по вносител. Становища? Няма.
Който е за § 28 и § 27 по вносител, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфите са подкрепени.
§ 29. Предложение на н.п. Георги Икономов, Митко Захов, Любен Татарски, Величка Шопова, Делян Добрев.
Работната група подкрепя предложението по т.1, 2, 3 и 4 буква “г” и т.5 и не подкрепя предложението по т.4 букви “а”, “б”, “в” и т.6.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тук в случая не бих оттеглил т.4 “а”, “б” и “в”, защото в момента принципа на регистрация в хотелите е такъв, че нощувките се регистрират или в момента в който туриста си тръгва, а ние предлагаме попълването на регистъра да стане в момента на пристигане на туриста. И в момента на пристигане да се отбележи в регистъра, кога е пристигнал и колко дни смята да остане туриста. По този начин ще затрудним укриването на нощувки, което се случва често. Така че аз не бих оттеглил този текст и предлагам комисията още веднъж да помисли за неговото приемане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим за т.4. Това е чл.49 ал.1, след думите “включително по гражданство на туриста” се добавя ново изречение, “В регистъра се вписва задължително датата на пристигане и датата на отпътуване на туриста.”
И ал.2 се изменя така. Регистърът следва да бъде заверен от кмета на общината или управомощено от него лице.
И точка “в”, ал.3. Информацията вписана в регистъра при настаняване на туриста.
Аз имам един въпрос. По принцип формата на този регистър одобрена ли е от Министерство на икономиката и туризма и има ли такава задължителна форма и указание за неговото водене.
ИВО МАРИНОВ: Съгласно сега действащия закон за туризма има изискване регистъра да съдържа дата на пристигане на туриста. Но за съжаление няма изискването да има графа чисто статистически нужди и графа отпътуване на туриста. И това е един от механизмите чрез които в момента се укриват нощувки. Защото се отбелязват примерно една или две нощувки, а туриста стои особено при почивките 5, 7 дни и повече. Така че считаме, че това предложение на вносителите е разумно. И тъй като законодателната програма на Министерски съвет Закона за туризма трябва да влезе най-късно през м.януари следващата година, мисля че едно такова изменение чрез преходни и заключителни разпоредби на Закона за данъци и такси в Закона за туризма няма да навреди, а напротив ще бъде от полза за по-добрата събираемост на туристическата такса и респективно туристическия данък след приемането.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Виждате ли подобни текстове в новия закон за туризма?
ИВО МАРИНОВ: Да. Това става изпреварващо в което няма нищо лошо.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако мога да добавя нещо. Новият Закон за туризма ще бъде приет евентуално март или април месец, когато е готов. Но през останалото време, ако не го гласуваме тук, ако го отхвърлим, ние няма да въведем тази нова практика, която е добра. Така че е по-добре да я въведем сега, за да може тя да действа в тези три месеца преди приемането на новия закон.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз все пак бих искал да ми обясните, как точно ще стане тази работа. В ал.1 казваме, че задължително се вписва датата на пристигане и датата на отпътуване. И искаме това задължително вписване да стане в момента на регистрацията, за да избегнем евентуални укривания на нощувки. Какво ще правим в случаите, които не са съвсем малко, тогава когато туриста си тръгне по-рано. Написал е, че ще стои пет дни, но стои два дни и си тръгва. В този случай броим му пет нощувки. Трябва да има механизъм по който регистъра може да бъде актуализиран на базата на реалните нощувки, а не на базата на предварително заявените. А такова нещо тук няма. Тоест като то регистрираш за пет нощувки от там нататък ти му отчиташ, че имал пет нощувки. А дали са пет, две или три.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Овчаров, ако запишем текст с който този брой на нощувките в последствие може да бъде променян, той ще бъде използван, за да продължи същия режим, който съществува и до момента. Туристът да нощува пет нощувки, а съответно да се сторнират трите и да останат две накрая. А тези случаи в които туристът евентуално би си тръгнал по-рано, предполагам, че не са повече от 1 – 2 процент. Така че ако направим изключение за тези 1, 2 или 3 процента, ние рискуваме да не променим нищо в режима и да продължи сторнирането на нощувките и намаляването им с цел укриване на данъци. Ако се окаже, че туриста ще остане повече от тези пет дни, примерно той се е записал за пет ни, но му харесва много и е решил да остане още три дни, тогава ще се направи нов запис на нов ред с датата на която той би трябвало да тръгне. Едва ли не той ще се настани втори път с допълнителните три дни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То е ясно. Въпросът е, че ако си тръгне по-рано има документи, които могат да докажат, че си е тръгнал по-рано и да се направи корекция в регистъра. Аз тук не виждам такава пречка.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако предвидим ред по който да се намалява броя на нощувките това би трябвало да се удостовери със съответните документи, фактура и касова бележка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Според мен трябваше да се запише, че се води регистър. По образец реда и начина се определя от Министерството. И там като се запише всичко, което му трябва Министерството, но това вероятно ще бъде въпрос на големия закон.
Господин Агов.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, това е вечния въпрос на хотелиерския бизнес в целия свят. Навсякъде съществува тази дилема на данъчните власти. Навсякъде в целия свят хотелиерите понякога са се опитвали да лъжат и затова е въведена системата, която се предлага от колегата Добрев. Когато решиш да си тръгнеш по-рано, но си заявил пет нощувки плащаш и за петте. За жалост е така. Това са непредвидени обстоятелства, които могат да те накарат да си тръгнеш. Навсякъде в света е точно така. Заявени пет нощувки се плащат пет нощувки. Ако решиш да си тръгнеш по-рано е за твоя сметка. Така е в европейските страни, така е в САЩ. Несправедливо е. Струва много пари. Човек може да има непредвидени обстоятелства, заради които трябва да си тръгне. Но в крайна сметка непредвидените обстоятелства, както каза колегата Добрев вероятно са около 1 %.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Агов и ние ходим по хотели в Европейския съюз и САЩ и това, което говорите съвсем не е така. Има си санкции за това, че си тръгваш, но те съвсем не са в размера на пълните нощувки и съвсем не са така, както вие го разказвате. Така че това допълнително облагане, защото в крайна сметка ще стигне до облагане е нещо, което е допълнителна санкция върху бизнеса. И причините за да го обсъждаме сега е защото не сме си направили труда да измислим наистина работещ механизъм как да бъде направено това. Има такъв. Не е толкова трудно да бъде измислен. Въпросът е, че сега със Закон искаме да направим нещо, което както каза и г-жа председателката, можеш да бъде оставено да бъде направено и по-внимателно обмислено в наредба, което да определи механизма по който ще се извърши това. Така че да се предпазим от тази възможност от данъчни измами и укриване на нощувки. Така сте преценили, така го предлагате. Аз мисля, че този текст не е добре обмислен и по скоро ще има негативен ефект, отколкото позитивен.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо председател, предложението по т.1, което е подкрепено от работната група след разговори с колегите, предлагам също да отпадне. В същност оттеглям го, защото апартаментните комплекси, въпреки че са голям проблем за данъчното облагане в страната, въвеждайки ги по този начин, ние дори не даваме определение какво е това апартаментни комплекси и може би предложението точно тук е малко необмислено, въпреки че трябва да съществува.
Господин Иво Маринов от Министерство на икономиката, аз предлагам да му дадете възможността да обясни, но те намират своето място в Закона за туризма, където подробно са разписани какво представляват и под какъв режим ще бъдат третирани.
ИВО МАРИНОВ: Уважаема г-жо председател, апартаментните комплекси в момента като категория средства за подслон не съществуват в правния мир. Тяхната регламентация ще бъде въведена с новия закон за туризма, така че тогава може да ги включим като данъчно задължени лица и по Закона за местните данъци и такси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По точка 6 някой ще каже ли нещо?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, оттегляме т.1 и т.6.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз щях да коментирам т.1 преди вносителите да я оттеглят, но ми прави впечатление, че измененията свързани с туристическия данък и закона за туризма сякаш са прибързани. Нямат готовност и смесваме темите малко. Мотивът за отпадането е те да не бъдат предмет на обхвата на Закона за местните данъци и такси, а предложението за промяна въобще няма никаква връзка със Закона за местните данъци и такси. Така или иначе ще дадем възможност на вносителите да обмислят какво точно искат да направят в закона за туризма и те самите ще инициират такива предложения. Не знам кое точно ги е мотивирало точно сега да ги правят, но т.1 е много по-сериозен дебат от едно предложение между първо и второ гласуване и то в друг закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Последно т.1 я оттегляте. Точка втора, която е подкрепена, защото туристическата такса се заменя с туристически данък. Точка 3 е подкрепена, защото пак туристическия данък се определя пак по реда на местните данъци и такси. Точка 4, която вие сега апелирате да бъде подкрепена цялата в частта на регистъра, датите и т.н.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Апелираме е малко силно казано, но предлагам да бъде преразгледана.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тя не е подкрепена, защото не е изчистена. Тук възникнаха много въпроси и аз не знам дали трябва така да остане.
Буква “г” на т.4 какво отменя в ал.4 на чл.49. Чл.49 ал.4 от Закона за туризма.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е по вносител.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Чл.49 ал.4 Лицата по ал.1 са длъжни да внесат приходите от туристическа такса в бюджетната сметка на общините до 15-то число на месеца следващ месеца през който е събрана.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точка 2, т.3, т.4 буква “г” и т.5 са подкрепени от работната група.
Който е съгласен с текста на работната група. Подлагам на гласуване неподкрепената част т.4 букви “а”, “б” и “в” и т.6.
Не я оттеглят. Искат регистъра да остане с онези дати. Тя е вързана с букви “а”, “б” и “в” на т.4. Те вървят заедно.
Който е за предложението на н.п. Георги Икономов, Митко Захов, Любен Татарски, Величка Шопова, Делян Добрев т.4 букви “а”, “б” и “в” и т.6 да бъдат подкрепени, моля да гласува за.
Двама “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Точка 4 букви “а”, “б” и “в” и т.6 не са подкрепени.
Точка 1 е оттеглена.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 29, който е принципно текста на вносителя и допълнен с подкрепените от работната група т.2, 3 и 4 буква “г” на предложението на народните представители. Точка 4 буква “г” и точка 5.
Това е текста, който е пред вас без точка 1.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
§ 30 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.

Точка трета от дневния ред.
Имаме да прегласуваме едни текстове от Закона за държавния бюджет от миналия път.
Уважаеми колеги, пред вас са отложените текстове на чл.1, на чл.5 и на § 4, § 15 и § 82.
Във връзка с нашето решение на Комисията от онзи ден за промяна в чл.5 искам още един път да ви прочета окончателната редакция на чл.5. Това беше прието от вас, предложение на народните представители, които предложиха бюджета на Комисията за финансов надзор да се увеличи в приходната си част с 4 млн.270,2 и съответно сумите да намерят място в разходите, които също се увеличават с 4 млн. 277,2, без да се променя трансфера от централния бюджет, субсидията от централния бюджет.
В предложението, което сега трябва да гласуваме окончателно, освен това изменение има една нова ал.3, с която записваме, че неизпълнението на приходите по бюджета на Комисията за финансов надзор се компенсира пропорционално с пропорционално намаление на разходите по показателите на ал.1 т.2. Тоест, дебата който онзи ден водихме беше, че ако те не си изпълнят приходите по една или друга причина, това не означава, че разходите ще им бъдат компенсирани с допълнителен трансфер. Тоест, те ще бъдат намалени пропорционално надолу.
Така че подлагам първо на гласуване чл.5 в тази окончателна редакция, която е пред вас.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това означава, че таксите, които събира Комисията за финансов надзор ще бъдат увеличени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Онзи ден председателят на Комисията по финансов надзор каза, че приходите от такси ще бъдат постигнати и без таксите да бъдат увеличени.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това как ще се получи. Очакваме следващата година един бурен бум на финансовите сделки, които се контролират и които се облагат.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Според доклада, който ни беше предоставен миналия път ние дебатирахме дълго тази тема, но според доклада на председателя на Комисията по финансов надзор за тази година към момента има преизпълнение на собствените приходи с 1 млн. 100 000. И се очаква до края на годината да се съберат глоби и т.н, да има 2 млн. преизпълнение на приходите без съществуваща тарифа, без увеличение на таксите на комисията. Така че неговото становище бе, че за догодина дори и без увеличение на тарифата Комисията ще събере тези приходи. В Комисията не е казано в комисия дали ще бъде променяна или не тарифата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не може да бъде казано или гласувано по определен начин. Този дебат го водихме много.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Така или иначе не сме разбрали какво точно ще се случи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Напротив, тези които гласуваха за си гласуваха за и в крайна сметка чл.5 беше подкрепен по предложението на народните представители. И сега ние гласуваме отново чл.5 във връзка с допълнението на ал.3, което не беше дискутирано онзи ден и вече в тази връзка ще гласуваме чл.1, защото трябва да променим и там цифрите.
Така че подлагам на гласуване чл.5 в окончателната редакция, която е пред вас. Който е за чл.5 по този начин, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се?
Чл.5 е приет.
Господин Агов заповядайте.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, тъй като има отложени текстове, аз предлагам да внесем и още един отложен текст. Онзи ден, когато обсъждахме въпроса за черквата в Свето преображение господне в гр. Свищов, възраженията бяха, че трябва да оставим нещата в ръцете на Синода. Аз се учудвам, че един толкова компетентен по бюджетно-финансовите въпроси наш заместник председател на Народното събрание като г-н Шопов не си е направил труда да направи справката, че парите за ремонт на църковни сгради с национално значение, а това е църковна сграда с национално значение, не са в рамките на субсидията за Българската православна църква, а са в рамките на субсидията на Дирекцията за вероизповеданията. Това е елементарна справка и винаги е било така. И пак казвам. Изразявам учудване, че толкова компетентен наш член на Комисията вкара цялата Комисия в заблуда. От тази гледна точка, аз предлагам да върнем този текст, защото няма как парите за реставрацията на пострадалата от природно бедствие черква Свето преображение господне по друг начин да пропуснат, освен да се увеличи субсидията на Дирекцията по вероизповеданията и разбира се, това да стане по предложението на н.п. Лъчезар Тошев. Тези 250 000 лв. от Светия синод да отидат в Дирекцията по вероизповеданията със съвсем ясна цел за реставрация на църквата Свето преображение господне.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Къде е г-н Тошев?
АСЕН АГОВ: Господин Тошев всеки момент ще дойде.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги нека само да ви припомня, ако трябва ще извадим и протокола. Ние имахме сериозен дебат и в крайна сметка стана ясно, че от Дирекцията по вероизповедания се прави ремонта на църковни сгради с национално значение. Това е факт.
Вторият факт, който тогава си изяснихме, че никъде няма определение що е то църковна сграда с национално значение и всеки влага различен смисъл в тази дума. А ние като законодатели не смятам, че можем да работим без определения, защото освен църквата в Свищов, която сигурно има национално значение има и много други църкви подобни на нея, които също сигурно имат национално значение. И тогава народните представители с по-дълъг стаж в това Народно събрание ни обясниха, че когато е възниквал този ред, в бюджета целта е била да се финансира ремонта на църкви извън България в този смисъл с национално значение извън територията на България.
Второто, което тогава си изяснихме, че в този ред ремонти от бюджета на Дирекция на вероизповеданията, за които са предвидени 300 000 лв., ние не знаем кой е поименни списък за ремонтите. И там може въпросната църква да бъде част от тези 300000. И дебата вървеше в тази посока, че не е работа на народното представителство, когато не знае нито що е национално значение, нито каква е разшифровката на тези 300 000 да записва един текст допълнително за 250 000. Но аз уважавам вашето предложение да подложим този текст на прегласуване. Така ли предлагате вие сега.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, преди да потвърдя това предложение искам само да кажа следното. Всички църкви в България, които носят историята на българската православна църква са от национално значение. Има списък в дирекцията по вероизповеданията. Господин Язов, ако искате да ме репликирате вземете думата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов имате думата.
АСЕН АГОВ: Всички църкви в България са от национално значение, защото те носят историята на Българската православна църква. Дирекцията по вероизповеданията ремонтира всички църкви. За тази година са предвидени 300 000 лв. за ремонт на църкви, като започнете от малката черква в с.Горна Кремена, Мездренско и се стигне до други големи черкви. От тази гледна точка аз смятам, че не можем ние да преценяваме коя черква е от национално значение, защото всички са от национално значение. Отгоре на всичко звучи абсурдно, само черквите в чужбина да са от национално значение, а тези които са в България да не са от национално значение. И това не е реплика към вас, а към онзи който го е изрекъл в предишното ни заседание.
Затова моето предложение е наистина да прегласуваме. Това разбира се носи само промени в приложение № 3 на чл.6 ал.7, субсидии за вероизповеданията регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията от 2011 г.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Като виждам тази, бих казал, тънка злост от какво беше предизвикана и аз не мога да разбера. Точно това изказване на г-н Агов имаше толкова много противоречия. Поне три противоречия видях. Противоречи си с това с което започна и с което свърши. Може би адресата на това отношение към мен е негативно, тъй като много добре познавам историята на настоящето, развитието на проблема. Той има други измерения. Да не ги започвам, защото ще навлезна в не финансови и не бюджетни подробности.
Аз ви уверявам и ви препоръчвам да не се хващате на тази въдица.
Благодаря ви.
АСЕН АГОВ: Измерението е пропукването на цялата черква. Пропукването на стенописи, които имат историческо значение. И никакво друго измерение няма на този въпрос. Няма и конспирация срещу г-н Павел Шопов, искам това да подчертая, за да завършим този цикъл на интересни разсъждения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважавам предложението на г-н Агов и ви предлагаме да прегласуване гласувания преди това от нас текст на приложение 3 към чл.6.
АСЕН АГОВ: Приложение № 3 на чл.6 ал.7 “субсидии за вероизповеданията регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията за 2011 г.” Това едно. В т.2. за Българската православна църква /в страната/ числото “1660,0”, става “1410,0”.
В т.7 за ремонт на църковни сгради с национално значение “числото 300,0”, става “550,0” . В текста на т.7 се добавят думите “от които 250 000 лв. за реставрацията на църквата Свето преображение господне в гр. Свищов.”
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на прегласуване текста на приложение 3 към чл.6, така както е по вносител.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували “за” един.
Против? Двама. Въздържали се? Останалите.
Текстът не е подкрепен.
Подлагам на гласуване чл.1, коригиран във връзка с промяната в чл.5.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ал.4 Постъпления от приватизация 450 млн. В това финансиране 450 млн. отчетено ли е, че част от тази сума трябва да отиде в сребърния фонд? Не си спомням 50% ли беше или 90%. 50% трябва да отиде в сребърния фонд. И ако е отчетено, къде това е отчетено в трансферната част на бюджета.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В съответствие с чл.11 сто процента от приходите от приватизация постъпват в сребърния фонд. Това е изменение от края на миналата година, когато закрихме фонда за покриване разходите за приватизация. Тогава беше 90, а сега вече е 100 %. Отчетено е, но няма как да го видите в законопроекта, тъй като сребърния фонд или фонда за гарантиране устойчивост на ДПС е ситуиран като част от фискалния резерв. Така пише и в самия закон за гарантирана устойчивост на държавната пенсионна система и в този смисъл трансфери между отделни сметки на централния бюджет няма как да бъдат представени в законопроекта за държавния бюджет. Със сигурност те са обособени в отделена сметка, отделно се управляват. Миналата седмица имаше и заседание на Управителния съвет на вече ситуирания управителен съвет на фонда. В смисъл такъв, от гледна точка на бюджетната методология, въпроса който поставяте има резон. Отговорът му е, всичките ако постъпят 450 млн. лв. от приватизация ще бъдат заверени по сметките на фонда, който се води като самостоятелно обособена част от централния бюджет. Така е и в съответствие със самия Закон за гарантирана устойчивост на държавната пенсионна система. Няма как да се представи трансфер в рамките на един бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване чл.1 окончателната му редакция изменена, съобразно приетия преди това чл.5.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Прима се.
Аз съм въздържала се по чл.5, но след като той е вече приет, не мога да не приема чл.1.
Следващият текст. Това се от преходните и заключителни § 4
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е изменение във връзка с чл.5.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване § 4 изменен, съгласно приетото изменени на чл.5. Който е за § 4 в тази редакция, която е пред вас, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Прима се.
Двата текста § 15 и § 82.
§ 15 окончателна редакция. Поетият дълг от общините от фонда за органите за местно самоуправление “Флаг” и поетия дълг от общините по линия кредитно споразумение за структурен програмен заем на България финансиран и т.н. не се включва в обхвата на разпоредбите на чл.12 от Закона за общински дълг.
Който е за този окончателен текст, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет единодушно. .
Подлагам на гласуване § 82.Само да припомня 25 на 15. 39 месеца. Като в 15 не влиза § 15.
Заповядайте г-н Михалевски.
ДИЧМО МИХАЛЕВСКИ: Имахме дискусии в предишното заседание по този повод. В петък аз поисках от колегите от Министерство на финансите да ни предоставят данни конкретно община по община за общинския дълг. Оказа се, че трябва да платим 2112 лв. за достъпа до информация, защото такава е действащата наредба и на Министерство на финансите, вследствие постановление прието от 2007 г. Но преди това по обобщени дни и числа искам да обърна внимание. Парламентарната група на Коалиция за България ще плати 2112 лв. за да получи тази информация.
Искам да обърна внимание върху следните анализ на обобщените данни, които все пак ги има в месечните бюлетини за държавния дълг. Аз взех няколко репера. Септември 2007, септември 2008, септември 2000, септември 2010г.
Първо, нарастването на задълженията на общините, те са обобщени – вътрешен, външен и гаранции, прави впечатление, че 77% от нарастването, устойчив процент е по външните задължения. Тоест, една четвърт са вътрешните задължения, които нарастват в последните три години, а външните нарастват с три четвърти. И това не е случайно. Това са главно поети ангажименти към европейската инвестиционна банка по изпълнение на инфраструктурни големи обекти свързани с инструмента ИСПА, с инструмента околна среда и т.н. Тоест, анализите които се правят и обосновката, че нарастват задълженията на общините, то има своето обяснение.
Първо, то нараства най вече в големите общини – София, Враца, Габрово, Пловдив, Варна и т.н. И тук ние трябва да си дадем сметка, че това нарастване е номинално като стойност, но ангажимента за обслужването му е разпределено в дългосрочни заеми към тези финансови институции и влияе несъществено върху разходите на тези общини, защото те имат голям процент местни приходи, които достигат 80 и повече процента. Обаче с решението което се предлага да намалим прага т т25 на 15, ние всъщност няма да затрудним тях, а ще ударим три четвърти от българските общини, чиито местни приходи и обща изравнителна субсидия са много по-малки и ние всъщност ги лишаваме от всякаква маневреност, още повече с уговорката, която и миналия път заявих пред вас, че в последната година на мандата масовият случай показва, че не минава през съответния общински съвет поемане на ново задължение дългосрочно още повече.
Така че аз искам да обърна внимание да си направим този анализ, защото де факто въвеждайки изискването, че видите ли ние пазим макроикономическата стабилност, а ще посоча, че последното нарастване между 2009 и 2010 г. е 234 млн. Само че това е номинален дълг, който се обслужва сигурно поне 10 години. Тоест, ефекта му върху дефицита е 3 стотни от процента. Не е 3 десети. И тук аргументите, че видите ли нас това ни е грижа, според мен са доста несъстоятелни, още повече на фона, че даваме разрешение на държавата да тегли 3,9 млр. нов дълг.
Така че моят апел е още веднъж да осмислим това дали ще има въобще някакъв ефект, освен разбира се, ефекта на силно затруднение на общините.
И искам да обърна внимание върху още един текст. Така както сте разписали това според мен е неприемливо, но вие сте го разписали ограничение след изтичане на 39 месеца от избирането съответно на общинския съвет и на кмета, ясно е какво се има предвид. Но както е разписан текста, аз мисля, че ще направите едно ограничение, особено на кметовете, които ще бъдат избрани втори мандат, въобще да поемат някакъв дълг. Защото не е ясно от кое избиране става дума. От първото, от последващото. И така ще се окаже, че кметове втори, трети мандат 39 месеца след първоначалното им избиране, те не могат да подпишат никакъв договор.
Аз говоря за кмета. За общинския съвет е ясно. Общинският съвет се избира всеки път. Но кмета може да бъде избран втори път.
Това е уточняващо обстоятелство, макар че аз не го приемам този текст.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз също имах предложение по тези текстове. Но от всичко, което се коментира искам да дам едно предложение със съответните аргументи. В чл.17а общинският съвет не може да приема решения, а кмета да сключва договори за поемане на дългосрочен общински дълг. Предлагам “а кмета да сключва договори” да отпадне, защото е възможно общинския съвет да е взел решение преди този период, да са проведени процедури, да са изготвени проекти, да сме отишли напред в процедурите и изведнъж да се окаже, че кмета не може вече до сключи договори. Да не говорим, че след изборите може да има друг кмет, друг общински съвет и този инвестиционен проект изобщо да не може да се реализира.
Освен това смятам, че ограничението да не важи за всички проекти, които са в рамките на европейските програми какво става, ако проекта е извън тези европейски програми. Приет е с решение на общински съвет, година, две преди края на мандата. Има съгласие, има допитване до населението. И ние сега казваме: Не може, защото не е включен в тези европейски програми.
Смятам, че ако отпадне точно тази част от изречението ще бъдат удовлетворени всички страни.
Благодаря.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Абсолютно подкрепям предложението за кмета да сключва договори да отпадне, още на комисия мисля, че го казахме предишния път. Апелирам “кмета да сключва договори” да отпадне.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз имам един въпрос точно по тази тема. Логиката на това предложение, доколкото я схващам е, да не може кмета накрая на мандата си, да задължава или да поема задължения от името на следващия кмет. Защото следващия кмет може да не е съгласен с това, което се прави или следващия общински съвет.
И тези девет месеца са сложени от тази гледна точка. Сега разбирам, че г-н Татарски предлага това ограничение да отпадне.
ПРЕД. МЕНДА СТОЯНОВА: Да отпадне само в частта общинския съвет да приема решения да остане. Възможно е да е взето решение и кмета да трябва да сключи договор в тези девет месеца.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В Закона за общинския дълг има един текст, който казва, че общините преди поемането на задължения, всъщност уведомяват Министерство на финансите, ако трябва там да се прецизира в този срок, да съгласуват с Министерство на финансите, ако има такива задължения. Ако смятаме, че контрола е недостатъчен.
Поемането на задължения се извършва с акт на общински съвет, не от кмета. Така че ако ние оставим текста в този вид, общинския съвет не може да прима решения, всъщност ние ограничаваме.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие също много добре знаете, че актовете на общинския съвет могат да предхождат окончателното сключване на договора с много дълъг период от време. И в този случай, може да стане така, че общинския съвет преди две години е взел решение за подкрепа на еди кой си проект, а кмета последните два месеца преди заминаването си поема този ангажимент и го прехвърля на следващия, да се оправя той.
ИВАН КОЛЕВ: Госпожо председател. Предложението е напълно резоннно, тъй като тези договори се поемат въз основа на решения на общинския съвет. Даже може да изпаднем в хипотезата, това което г-н Татарски обяснява кмета по закон да не може да изпълни решение на Общинския съвет, което трябва да изпълни по закон. Така че точно това е логиката, която г-н Овчаров каза. Възможно е тези дългове да са поети с решение на Общински съвет доста по-рано преди това, а кмета е длъжен да ги изпълни било то в края на мандата си. Това не е негово решение, което той взима било то в началото или в края на мандата. Това е решение на общинския съвет.
АСЕН АГОВ: Ако е била грешна политиката на предишния общинския съвет, той няма да бъде избран. Има инструменти с които могат да се преразгледат определени решения. Така е и с парламентите, така е и с правителствата.
Така че дали ще има приемственост или няма да има приемственост в политиката зависи от резултатите от изборите.
Според мен чл.17а и аз подкрепям предложението на г-н Татарски трябва да гласи така: Общинският съвет не може да приема решение за поемане на дългосрочен общински дълг след изтичането на 39 месеца от неговото избиране.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли изказвания по темата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Татарски за редакция на чл.17 а, това е т.2 от § 82, а именно да отпаднат думите “а кмета да сключва договори”.
Господин Татарски е тук и е вносител на предложението.
Подлагам на гласуване думите “а кмета да сключва договори”.
Който е за тези думи да отпаднат, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
Подлагам на гласуване окончателният текст на § 82. Ще го прочета.
В Закона за общинския дълг се правят следните изменения и допълнения.
1. В чл.12 /1/ думите “25 на сто” се заменят “с 15 на сто%.
2. Създава се чл.17а.
Чл.17а /1/ Общинският не може да приема решения за поемане на дългосрочен общински дълг след изтичането на 39 месеца от неговото избиране.
/2/ Разпоредбите на ал.1 не се прилагат за поетия общински дълг за който със закон е предвидено да не попада в обхвата на разпоредбите на чл.12.
/3/ В § 2 от Преходните и заключителни разпоредби се създава нова ал.3.
ал.3. Общините чиито годишен размер на плащанията по дълга поет до 31.12.2010 надвишава 15 на сто от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен / ”Последният заверен” трябва да отпадне / годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината, нямат право да поемат нов дълг до постигане на изискванията на чл.12 ал.1.
Който е за този окончателен текст, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
С това приключихме днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.

/Закрито в 12.00 часа/

Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 69 206 знака.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/