П Р О Т О К О Л

№ 6

---

На 10 март 2011 г., /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.15 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.15 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започне днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам заседанието да премине при следния дневния ред.

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1.Законопроект за предоставяне на помощ за оздравяване на “Холдинг Български държавни железници” ЕАД, № 102-01-10, внесен от Министерски съвет на 11.02.2011 г.
2. ЗИД на Закона за хазарта, № 154-01-23, внесен от ИВО ДИМОВ и група народни представители на 24.02.2011 г.
3. Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 102-02-5, внесен от Министерски съвет на 02.03.2011 г.
4. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерство на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерство на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерство на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството на Одитен орган по изпълнението на Съвместната оперативна програма “Черноморски басейн 2007-2013 г.”, № 102-02-6, внесен от Министерския съвет на 02.03.2011 г.
5. Проект на ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите, № 154-01-17, внесен от н.п. Ваньо Шарков и група народни представители на 16.02.2011 г.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура /ЮНЕСКО/ относно създаването в София на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО /Категория 2/, № 102-02-4, внесен от Министерския съвет на 11.02.2011 г.
7. Определението на Конституционния съд от 03.02.2011 г. с приложено искане на 56 народни представители от 41-то НС, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д.№22/2010 г. за установяване противоконституционността на § 83 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. /обн., ДВ, бр.99 от 17 декември 2010 г./ , с който се изменя чл.17 от Закона за филмовата индустрия / обн.р ДВ, бр.105 от 2003 г.; изм.бр. 99 от 2010 г.
8. Други /Определението на Конституционния съд от 17.02.2011 г. с приложено искането на 54 народни представители от 42-ото НС, с което НС е конституирано като страна по к.д. № 1/2011 г. за установяване противоконституционността на чл.12, чл.13, чл.14, чл.20, чл.46, чл.47, чл.50, чл.60 от Закона за сметната палата /Обн. ДВ, бр.98/2010/ и § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, както и противоконституционността на целия Закон за Сметната палата.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към т.1 - Законопроект за предоставяне на помощ за оздравяване на “Холдинг Български държавни железници” ЕАД, № 102-01-10, внесен от Министерски съвет на 11.02.2011 г.
По точка първа при нас е:
Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Камен Кичев – зам. министър
Владислав Горанов- зам. министър от Министерство на финансите
Мария Веселинова – началник отдел в Дирекция “Финанси на реалния сектор” в Министерство на финансите
Кой ще ни представи законопроекта? Господин министър заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Благодаря ви. Законът който сме представили на вашето внимание е за предоставяне на помощ за оздравяване на „Холдинг Български държавни железници”. Самият проектозакон предвижда да бъдат предоставени на Българската банка за развитие заем, който да бъде целево предоставен на Български държавни железници, като мостово финансиране във връзка с преструктурирането и предстоящия заем за който се готвим от Световната банка. Очаква се, тъй като вече имаме подписан меморандум със Световната банка по основните параметри на заема, който очакваме. Очаква се окончателното решение да бъде взето на 17 май т.г. за отпускането на заем за преструктуриране на Български железници. Този заем се очаква да бъде на три транша от по 80 млн. евро. Като първия транш се очаква при одобрения на Съвета от 17 май, към края на м. май да бъде факт. Тези 140 млн. лв. са най-неотложните нужди за разплащане на просрочени главници и лихви по кредитите, които БДЖ има, както и стари дългове по доставчици и най-неотложни ремонти, които трябва да бъдат направени.
Със средствата от заема от Световна банка тези 140 млн. лв. ще бъдат приспаднати от този заем. Така че бюджета не се задължава с допълнителни пари извън заема от Световна банка. Има нотификация, одобрение от Европейската комисия за тази държавна помощ. Той е получен още в края на 2010 г. Така че необходимите стъпки са направени за това нещо. Но за да могат да бъдат отпуснати тези средства съответно трябва Народното събрание да приеме един такъв закон.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви г-н министър. Само един уточняващ въпрос. Нотификацията, която ние имаме, тя е по отношение на заем от 140 млн., а за капитализацията ще искаме допълнително нотификация.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Ние очакваме втора нотификация. Това е първата за мостовото финансиране за тези средства. А за цялостния заем от Световна банка имаме още една нотификация, която е върху същия план за преструктуриране и финансово оздравяване на Български държавни железници, който очакваме до м.май да бъде факт. Но тази нотификация обхваща този заем, който в момента разглеждаме от 140 млн. лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тази нотификация, която очакваме тя ще включи цялата сума по преструктурирането от 459 млн. и т.н.?
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Да цялостна, като държа да отбележа, че и тази и следващата нотификация са върху един и същи документ върху плана за преструктуриране на Български държавни железници, което ми дава основание да смятаме, че не би трябвало да има никакъв проблем по одобрението на цялостната помощ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов заповядайте.
АСЕН АГОВ: Обикновено при тези заеми, г-н министър документацията е придружена с международен план за преструктурирането. Искам да ви запитам, брожението, което предизвиква този план сред железничарите прилича на класически индустриален конфликт. Бихте ли потвърдили колко души се очаква да отпаднат и какви са мотивите за това. Аз съм съгласен, че трябва да се преструктурира. Световната банка е одобрила плана заедно с предвидените преструктурирания на персонала да го наречем. Тоест, одобрено ли е всичко това от Световната банка?
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Това което сме поели като ангажимент пред Световната банка е постигането на една по-висока производителност на железниците като цяло. По-високата производителност включва в себе си, разбира се, по-добра производителност на всяка една дейност, включително и на тази на работната сила. Планът за преструктуриране включва един много голям пакет от мерки, който предвижда бюджетиране и оптимизиране на всяка една дейност, която се извършва в българските железници. Ангажимента, който касае работната сила в българските железници е намаляване на разходите за работни заплати и въобще за работната сила с 30% за един дълъг период от време, който включва периода от 2009 г. до 2014 г. Голяма част от този ангажимент вече е изпълнен 2009 – 2010 г. От тук нататък за периода от 2011 до 2014 г. включително, имаме ангажимент да намалим работната ръка в двете дружества общо с около 20%. Тоест, това е остатъка, който не е изпълнен. Намаляването на числеността означава запазване на възнагражденията. Тоест, запазване на размера на работните заплати в двете дружества и запазване на техните социални придобивки. Същевременно в този четири годишен период това нещо е разсрочено средно около 5% годишно намаление на персонала. Което ще даде една по-голяма производителност, тъй като разбира се, производителността зависи в много голяма степен от обема работа, който българските железници имат. Най вече приоритетно намалението на персонала ще се случва чрез пенсиониране на тези, които са навършили пенсионна възраст и не назначаване на тяхно място на външни служители.
Предвидили сме програми за повишаване на квалификацията и за преквалификацията на служителите, които работят вътре в железниците, така че когато се пенсионират служители да има подготвени хора от служителите на железниците, които да заемат техните места и да извършват тази дейност. Също така механизъм, който ще използваме приоритетно е естественото текучество. На всеки напуснал да не бъдат назначавани външни хора и по този начин да намалява числения състав на железниците. Също така сме предвидили и така нареченото аутсорстване на определени дейности, които генерират сериозна загуба на БДЖ. Тези дейности са колетната дейност, почистването. В Националната компания на железопътната инфраструктура това е дезинфекцията.Тоест, това ще бъдат дейности, които ще бъдат аутсорствани във външни фирми, но със съответния ангажимент на служителите, т.е. служителите, които сега се занимават. Това ще бъде възложено на външни фирми. Но тази дейност на този етап със смесени предприятия, които да бъдат извън числеността на българските железници, като ангажимент тези служители да преминат, да бъдат преназначени в тези външни фирми. Същото се отнася и за охраната на БДЖ. Тоест хора, които в момента работят в БДЖ да могат утре да бъдат ангажирани с охраната на БДЖ. Така че най-общо тези 20%, които все още не са изпълнени за този четири годишен период обхващат общо в двете компании около 5700 души. Общо казвам за двете компании, което е средно около 5% годишно намаление на числения състав.
АСЕН АГОВ: Има един коефициент. Аз не съм експерт, но има един коефициент, който е показател за трудоемкостта или използването на работна сила. Колко души на километър се пада при преструктурирането? Както с енергоемкостта в българската индустрия, така и в железниците знам, че твърде много хора работят и покриват 1 километър, ако перифразирам този коефициент. Какъв резултат очаквате да постигнете в резултат на преструктурирането?
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: В резултат на това преструктуриране се очаква да се оптимизират всички дейности и да се повиши производителността на компанията като цяло. Защото в момента вие споменахте този коефициент за колко хора са ангажирани, отнесено към дължината на мрежата. В момента ние сме около 4 човека грубо казано на километър. Докато средните европейски нива са около 2 и половина човека на километър. Тоест при нас производителността е много по-ниска. За да говорим за производителност, първо искам да кажа, че българските железници са на последно място по производителност в Европа. Така че това незавидно място трябва да го напуснем решително.
Това което е важно, да отчетем е, че нивото на механизация и автоматизация на българските железници е твърде ниско. Много сериозна технологична изостаналост имаме на българските железници и част от заема от Световна банка е именно за модернизация и за автоматизация. Така че в следващите години голяма част от редуцирането на персонала, което ще направим, т.е. съкращения, които реално предвиждаме ще бъдат свързани с модернизацията. А именно при инвестиции предвиждаме закупуването на специализирани машини, които да поддържат железния път. Съответно хората, които са заети в момента с ръчната работа, те ще бъдат освободени.
Също така предвиждаме автоматизиране на железопътните прелези. Разбира се, не на всички, тъй като такива ресурси няма. Но имаме програма за автоматизация на железопътни прелези при съответната инвестиция и ще бъдат освобождавани и съответни кантонери. Така че въпросът разбира се е комплексен и го решаваме не само с чисто механично намаляване, а и с инвестиции и част от заема от Световна банка, а именно за инвестиции от механизация и в модернизация на тези процеси, които изискват много ръчен труд.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние всяка година ли ще приемаме такива закони за БДЖ?
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Аз не знам друг път да сте приемали такъв закон.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тази година ще бъде първата и следващата година при всеки един транш ще приемаме по още един закон.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Този закон е единствения. Той е само за мостовото финансиране до отпускането на заем от Световната банка. Няма да има необходимост от приемането на други такива закони.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И сега няма никаква необходимост от чл.2 в този закон. Защото увеличаването на капитала не е нещо, което трябва да минава през пленарна зала. Защо за тази година го пишем в закон, а за догодина и по догодина няма да го пишем в закон? Каква точно ще бъде разликата?
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Вие г-н Овчаров сте категорично прав, че капитализацията на едно търговско дружество с преобладаващо държавно участие не изисква санкция на Народното събрание. То е в прерогативите на този, който упражнява правата на държавата, т.е. Министерския съвет. В частния случай обаче говорим за временната финансова помощ, не говорим за капитализацията. Именно временната финансова помощ на едно държавно предприятие, което е търговец, не е уредено в хипотезите на закона за устройство на държавния бюджет и в годишния закон за държавния бюджет. Това не дава възможност на Министерския съвет сам да реши да предостави средства в бюджета като такава помощ на един търговец, без излишна санкция на парламента. Това е становището около което се обединиха всички специалисти по бюджетната материя, че липсва самостоятелно основание на едно търговско дружество да се дава временна финансова помощ от бюджета, без излишна санкция на ниво закон.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е чл.1. Чл.2 е абсолютно излишен. Но така сте решили, приемайте си го.
Вторият ми въпрос е, защо се получава така, че Европейската комисия е одобрила част от програмата, а другата част от програмата ще чакаме допълнително да бъде одобрявана, при положение, че е внесен един общ план за преструктуриране на Български държавни железници.
КАМЕН КИЧЕВ: Това е така. Ние подходихме с две различни нотификации. Една малка част и една голяма част. Идеята беше, за да успеем да постигнем тези резултати. Обикновено една нотификация за такава голяма сума отнема около година. Ние нямаме това време и не разполагаме с това време. И за да постигнем малката нотификация, ние влезнахме в така наречената бърза линия за нотификация, процедура, в която за да успеем да я направим в рамките на петте месеца, в които я направихме беше необходимо и сумата да бъде по-малка. Но като цяло първата нотификация, която е направена за малкия размер за 258 млн. лв. е една част от голямата сума и е на базата на същия този план за преструктуриране.
Режимът на нотификация е различен и ние не може да си позволим това фактически фалирало дружество да не му осигурим тази нотификация и посредством нотификация да получим тези средства от Министерство на финансите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво ще стане, ако не получим втората нотификация?
КАМЕН КИЧЕВ: Няма такъв вариант.
РУМЕН ОВЧАРОВ: За България има всичките варианти от Европейската комисия. Повярвайте ми.
Третият ми въпрос е колко са приходите на Български държавни железници за миналата година?
КАМЕН КИЧЕВ: Мога след малко да попитам и точно да ви кажа.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не случайно питам, защото в последната страница на материала, който сте ни предоставили, задълженията на БДЖ към 30 юни, които няма да бъдат разплатени, ще бъдат 106 млн. Това е само към банките. Да не говорим за други кредитори, които сигурно също са достатъчно много. Освен това пише, че към края на годината ще останат непокрити 248 млн. лв. Тези 248 млн. допълнително към тези 106 ли са? Ако са допълнително стават 350 млн. непокрити задължения към средата на годината. С какво приходите това дружество ще ги покрие от тук нататък. И в крайна сметка още от сега ли сме на ясно, че ние на практика вземаме едни заеми, които ще бъдат изцяло плащани от държавата, а не от дружеството.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Тези 106 млн. лв., които цитирате са вноските, които ще бъдат покрити с тези 140 млн. лв.
РУМЕН ОВЧАРОВ: В такъв случай ще останат още 248 млн., които няма да бъдат покрити.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Те са за по-дългия период, т.е. обхващат заем от Световна банка, който ще бъде предоставен след одобрението през м. май. С тези средства ние ще покрием това, което до тук се генерира като просрочени задължения. Те са в този преходен период точно толкова, колкото е посочено тук, 106 млн. А що се отнася до паричните потоци, техния пълен анализ заедно с това какви ресурси отиват по различните нужди се съдържа в плана за преструктуриране. Аз мисля, че той е раздаден. Ако вие не разполагате с него, аз мога да ви го предоставя веднага.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не разполагаме.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Това е един доста обемен документ, който е предоставен и в Европейската комисия и на Световна банка. Това е плана за преструктуриране на чиято основа се дава това разрешение.
РУМЕН ОВЧАРОВ: На малко по-предишната страница пише, че Европейската комисия ще даде решение и в решението се поставя изискването заема да бъде със срок шест месеца.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Това е за малката нотификация именно за този закон за предоставянето на това мостово финансиране. Тази нотификация има валидност шест месеца за предоставянето на тази помощ, която днес разглеждаме. Следващата нотификация ще има друг срок на валидност.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Заемът да бъде със срок шест месеца. Тоест след шест месеца заема да се върне. След шест месеца към средата на юни тези 140 млн. ще ги върнем.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Точно така. Това е мостово финансиране, докато дойдат другите средства.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Господин министър, вие споменахте, че с парите от това финансиране ще бъдат закупени технически средства за подобряване на пътя и съоръжения, които касаят безопасността. В какъв срок би могло да стане това? Година, две, шест месеца?
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: В момента се подготвя документацията, която е за предстоящ конкурс. Тези машини за да се произведат, тъй като няма такива машини налични, които могат да бъдат доставени, обозримия срок е около две години. Тоест, когато те бъдат предоставени, тогава ще имаме възможност да се освободим от този ръчен труд. Но най-важното е, че тези машини ще функционират най вече върху модернизираните участъци за които в момента тече модернизацията. Те ще работят там. Тоест, в следващите две години, когато текат модернизациите ще бъдат произведени и машините и тогава ще може да бъде реализирано това.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Още един допълнителен въпрос. Държавно предприятие за транспортно строителство и възстановяване не разполага ли с такива машини?
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Не.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Госпожо председател, аз имам един въпрос към министъра. Предвижда ли се нещо в този план за преструктуриране по отношение приватизацията и тези ненужни дълготрайни материални активи. Знаем, че в БДЖ има много ненужни такива. И какво предвиждате?
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Категорично се предвижда що се отнася до дълготрайните материални активи, които са на практика неоперативни активи.Всичко което не е ипотекирано и не е заложено към банките като обезпечение се подготвя за продажба. Става въпрос за вагони, които са годни за вагони и такъв конкурс, мисля че и в момента тече. Що се отнася до тези, които са негодни, те се връщат на скрап. Сградният фонд всичкия за съжаление е ипотекиран. Почти всички локомотиви, вагони, мотриси, почивни станции всичко е ипотекирано и е залог към банките. Релсите не са на БДЖ. Те са публична държавна собственост. Това е станало за последните осем години като нивото на задлъжнялост се повишава три пъти през последните три години.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Аз искам само да допълня нещо. Мен повече ме интересуваше този сграден фонд, става въпрос тези ж.п. гари. Има ли някаква възможност, както летищата да се отдават на концесия. Знаем, че сега предстои отдаването и на Пловдивското летище. Дали няма такава възможност тези гари да бъдат отдадени на концесия? По този начин да се гарантира по-добро стопанисване на този сграден фонд.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Да, има възможност да се дадат на концесия. Това което представлява интерес за потенциалния инвеститор и разбира се, в големите градове, ние сме стартирали подготовката на такива концесии за София, централна гара, Подуяне, за Пловдив, Варна и Бургас. Но срещаме сериозни затруднения с актовете за собственост. И това ни възпрепятства бързо да ги пуснем на концесия, защото когато са разделени БДЖ и НКЖ, т.е. когато БДЖ се разделя на превозвачи и на стопани на инфраструктурата, тези въпроси са собственост и те не са изчистени. За съжаление концесия може да се пусне само с изрядни документи за собственост. Това ни бави най-много, за да ги пуснем на концесия. Ако разбира се, по други гари има интерес сме готови да подготвим такава концесия. Може да стане това нещо.
Вие попитахте за приватизация, тъй като и такъв въпрос разбира се е основателен. Обсъждаме със Световната банка една възможна и потенциална приватизация на товарните превози. Но предстои да подготвим такъв един анализ, доколко това в момента е целесъобразно и доколко може да бъде рентабилно, тъй като в момента товарните превози също генерират загуба. И тяхното финансово стабилизиране и тази реформа, която правим в момента, амбицията ни е до година, а може би и по-кратко време, те да бъдат вече на печалба. Така че кога е правилния момент за продажба, кое е най-изгодно за държавата, тепърва правим анализ как би могло да се случи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Господин Цветков, аз искам да задам въпроса, министъра на финансите сега трябва да извади 140 млн. и да ги даде на Българската банка за развитие, за да ги получите вие като заем. С оглед на това, че на предварителното съгласуване финансите не са съгласували тази сума, имате ли съгласие и ще получим ли такова от финансите за новата сума от 140 млн.? Нямам протокола от заседанието на Министерски съвет. Министърът на финансите е присъствал и е гласувал за, независимо, че преди това е подписал писмо за друга сума.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Категорично да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други въпроси? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за предоставяне на помощ за оздравяване на холдинг Български държавни железници.
Който е за, моля да гласува.
За – 16.
Против? Трима против. Въздържали се? Двама.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви колеги. Благодаря на г-н министъра.

Преминаваме към точка втора - ЗИД на Закона за хазарта, № 154-01-23, внесен от ИВО ДИМОВ и група народни представители на 24.02.2011 г.
По този законопроект сме поканили от Министерство на финансите.
Владислав Горанов – зам. министър
Иван Еничаров – н-к отдел в дирекция “Държавно юрисконсулство” в Министерство на финансите.
Господин Иво Димов ще ни представи законопроекта. Заповядайте.
ИВО ДИМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми г-н зам. министър, надявам се, че сте се запознали с това, което аз и колегите ми предлагаме. То е Държавно предприятие “Държавна парично-предметна лотария” да се преобразува чрез вливане в Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” при условията на универсално правоприемство. В мотивите ясно и точно е изразено защо и какво целим. Аз съвсем накратко ще кажа някои основни акцента. Като от една страна държавната предметно-парична лотария през последните години, като че ли не може да се справи с бързия ход на съвременния пазар. Навлезнаха нови и много по-интересни игри за потребителите, които не са предмет на лиценз на лотарията. Тя не притежава собствена разпространителска мрежа, което води до изразходване на големи средства за комисионни за разпространители. Като до приватизацията на банка ДСК значителна част от тиражите на Държавната парично-предметна лотария се осъществяваха чрез клоновата мрежа на банката, на базата на комисионен договор. Но в последствие тази практика се оказа нерентабилна и беше преустановена.
Сериозен факт е, че последните няколко годишни финансови отчета показват, че има определена нерентабилност на дейността, не справяне със задълженията както към бюджета, така и към договорните задължения. Това разбира се, се дължи не само на лошото управление, но съществена причина е и слабата конкурентоспособност. От друга страна българския спортен тотализатор се наложи като водещ държавен хазартен оператор в преобладаващата част от хазартните игри, допустими разбира се за осъществяване от държавата. Българският спортен тотализатор разполага с добре изградена собствена приемателна мрежа от около 1200 пункта на територията на цялата страна. И това го прави необвързан със заплащането на наеми за ползване на необходимите за неговата основна дейност помещения. В развитието си през последните години показа добра рентабилност и успешно се справи с предизвикателството на пазара. И не на последно място, Българският спортен тотализатор притежава необходимото разрешение от Комисията по хазарта за продажба на лотарийни билети, което му дава възможност веднага да започне да извършва тази дейност.
Взаимодействието осъществявано през годините между двете държавни предприятия показва, че занапред държавата следва да концентрира тази дейност в един хазартен оператор, като това ще доведе до по-добра координация на хазартните игри. Намаляване на преките разходи за издръжка на дейността и повишаване на печалбата от основната дейност на държавния хазартен оператор. Като същевременно се осъществява и една от мерките заложени в приетия от Министерски съвет план за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация. Ние предлагаме в двумесечен срок от влизане в сила на този закон, Министерския съвет да приеме нов устройствен правилник на Държавно предприятие “Български спортен тотализатор”. Това да стане след предложение на министъра на физическото възпитание и спорта. Като се надяваме реалните резултати от предложеното преструктуриране да бъдат постигнати през второто полугодие на 2011 г. Това е съвсем накратко.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз имам няколко въпроса. Първо искам да попитам, има ли представители на ръководството на Държавната лотария, освен принципала в лицето на зам. министъра?
Първият въпрос, защо Министерския съвет и Министерство на финансите не е вносител, а група народни представители?
ИВО ДИМОВ: Ние нямаме състезание кой ще бъде първи. Мисля че в случая имаме пълното право да го направим ние групата народни представители.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Запознати ли сте с историята на Държавната парично предметна лотария и с каква цел е било създадено предприятието и как е функционирало?
ИВО ДИМОВ: Уважаеми колеги, аз предлагам, за да не изпадаме в диалог, да си зададете въпросите и после аз да ви отговоря като цяло.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Въпросите ми са блиц и само да и не може да отговаряте.
ИВО ДИМОВ: Не, не съм запознат.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Да, благодаря. Колеги, това е едно от най-старите държавни предприятия в страната. То е създадено изцяло и основно със социални функции. И така е работило и така се е развивало. Някои от аргументите, които представихте на мен ми се иска да ги подкрепите с цифри. Казахте последните няколко години не добри показатели. Бихте ли дали информация за приходите в последните три, четири години.
ИВО ДИМОВ: Приходи 2008 – 2009 г. от продажба на лотарийни продукти по номинал в размер на 6 млн. 514 000 лв. От които 1 млн. 937 000 лв. от продажба на традиционната лотария и 4 млн.577 000 лв. от моментни лотарийни игри. Общият размер на приходите от дейността е 6 млн. 567 000 лв., като разходите са 6 млн. 475 000 лв. Тоест печалбата в случая е 92 000 лв. Според Закона за корпоративно подоходно облагане данъка е 781000 лв. Тоест балансовата загуба на предприятието е в размер на 689 000 лв. за 2008 г.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Колко са отчисленията за култура, образование?
ИВО ДИМОВ: Според Правилника на Държавната парично предметна лотария за 2008 г. 11% върху реализираните приходи от продажба на лотарийни билети. Вие сами разбирате, че при тези финансови показатели тези 11% е абсурд по всякакъв начин да бъдат изплатени. За 2009 г. е 8%.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Тезата ми е друга. Държавната лотария не може да бъде сравнявана 1 към 1 с тотото и с другите частни оператори. Точно това ми е тезата. Но до тук да приключим. Казахте, слаба конкурентоспособност в сектор, който е предимно частен. Тоест стигам до извода, че държавния хазартен оператор не може да се конкурира добре с частните такива. Тук някъде има проблем. Държавен хазарт, който да е губещ, разбирате. Предприятието е било прекъснало дейността си по времето на Втората световна война и малко след това. Със сигурност е претърпяло и много по-трудни и по-тежки периоди. Притеснява ме, че с едни аргументи за оптимизация и координация се закрива едно предприятие, което в европейски и в международен план има много добър авторитет в асоциациите в които е член. Закрива се една дейност, която има други странични ефекти. Това което казахте по отношение на това, което е свързано със социалната дейност, знаете ли колко пласьори се изхранват малко или повече покрай дейността на лотарията?
ИВО ДИМОВ: Нямам представа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не знам за какво спорим. Държавната лотария може да има прекрасен имидж в света. Но факта е, че тя е на загуба.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Не е на загуба. Не може да бъде разглеждана като едно чисто търговско предприятие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тя като дейност няма да бъде закрита. Това е и смисъла на законопроекта. Дейността да остане и в крайна сметка да се осъществява при по-малко разходи като остане същата дейност, оптимизация.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз задавам въпроси при които колегите си създават мнение и получаваме някакви отговори от колегите. За мен аргументите са слаби за закриване на едно такова държавно предприятие. По скоро става въпрос за не доброто му управление. Или за проблеми в законовата рамка, която му пречи да бъде конкурентоспособно на пазара. Това е моето усещане.
Искам да ви кажа, че тъй като не знаете и за пласьорите, мисля че около 2008 – 2009 г. около 1500 души пласьори, като пак казвам, това са предимно пенсионери възрастни хора, които си докарват допълнителен доход покрай продажбата на пари. Така че това са други странични ефекти, които са сигурно вторични и третични.
И приключвам с последния въпрос. В чл.9, който предлагате, държавата може да организира само лотарийни, тото и лото игри и залагане върху резултати от спортни състезания. Защо предлагате думичката само?
ИВО ДИМОВ: Какви според вас трябва да са игрите. Други освен лотарийни, тото и лото игри?
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Явно предполагам, че добре познавате пазара на хазартни игри. Думичката само, според мен стои като ограничение. Тоест, според мен други оператори могат да предлагат освен тези и други, а държавните само тези.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е досегашния текст на чл.9 на Закона за хазарта, където държавата се е ограничила именно само до организирането на тези игри. И затова са го записали.
ДАРИН МАТОВ: Колега, само да ви кажа, че освен всички тези игри, затова се акцентира само върху тези игри, защото освен това има и така наречените игри гемо, които са примерно игрите с топки на евро шанс и други. Но това нещо не би могло да се реализира в рамките на тотализатора, защото знаете, че те нямат специализирани обекти. И напротив, точно с вливането, което се предвижда, наистина ще има една оптимизация. И второ, че може да се даде възможност и за нещо такова. Но аз мисля, че един тото пункт не може да предвижда игри гемо. Това е ненормално и невъзможно.
Не се явявам в момента в защита на колегата като вносител, а по принцип затова, че адмирирам това, което предлага и да оспоря това, което казвате, защото вие много добре знаете, че 50% от постъпленията от лотарията се разпределят във вид на печалби. Останалите 50% знаете какво е разпределението като процентно съотношение. И не знам дали знаете, че примерно спортния тотализатор и най вече досега лотарията имат една от най-големите издръжки. И ако направите едно сравнение между един частен оператор на хазартни игри, да видите колко му е издръжката на него и колко му е данък печалба или корпоративен данък и това, което е в държавните спортни игри с тотализатора и лотарията, ще видите каква голяма е разликата в полза на частника. Като управление може и да не е, но де факто средствата, които се изразходват за лотарията са изключително големи и наистина ще се оптимизира този състав. И няма смисъл от това, което се казва да съществува като самостоятелна организация и занапред държавната лотария.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Защо се ограничава полето на действие на работа на държавата в сферата на хазарта, т.е. това за мен води до извода, до размишлението, че може би се остава по-голямо поле за частните оператори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че в момента правиш едни връзки, внушения, които не са верни.
ИВО ДИМОВ: Лицензиите на хазартните оператори включително и на Българския спортен тотализатор се издават от Комисията по хазарта. Когато един лицензиран оператор има възможност да извършва различни видове хазартни игри, тогава му се дава. И когато кандидатства му се дава необходимия лиценз. Колегата преди малко ви каза, че Българския спортен тотализатор има възможност в момента да развива тото, лотарийни и лото игри. Това са му възможностите. Ако той има друга възможност ще го направи.
ИВАН ЕНИЧАРОВ: Понеже виждам, че става спор за тази дума само, пояснението е следното. Държавата се ограничава до тези видове хазартни игри, защото те са свързани с така наречената пасивна каса. За разлика от частните хазартни оператори, които работят с коефициенти. Тоест, с така наречената активна каса. Независимо колко пари са събрани, за да се направят залаганията, резултата от сбъдването на съответното събитие гарантира получаването на съответния залог, умножен по съответния коефициент. Това на практика означава, че ако се въведе такава активна каса и в държавния хазартен оператор, съществува реална опасност той да фалира. Частникът управлява активите си по начина по който гарантира получаването на печалбата. Ако не даде печалбата в съответния срок, Държавната комисия по хазарта може да му отнеме лиценза и да го лиши от права за организиране. Това е основната причина за това ограничение.
Понеже казахте, че Държавната парично-предметна лотария е с традиции, само искам да кажа, че Държавната парично-предметна лотария никога в България не е имала конкурент по отношение на частен хазартен оператор. Няма частна лотария. Има лото игри, има тото игри, има бинго, кено, казина, игрални зали, но никога не е имало лотария.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Говорите за пряк конкурент. Може би сте прав, но аз не говоря само за игрите със залагания. Има и други игри, които са без залагания залози. Има игри хазарт със SMS.
ИВАН ЕНИЧАРОВ: Тук навлизаме в една тема за така наречените нерегламентирани хазартни игри, които не са получили лиценз от Държавната комисия по хазарта, които продължават да се осъществяват под формата на благотворителни или някакви други мероприятия. Но те не се водят типични хазартни игри и нямат лиценз за такава дейност. Затова сега много се говори и за черното тото и за нелицензирани хазартни оператори, които на практика осъществяват дейност, без да плащат данък на държавата. И там вече нещата отиват към друга регламентация.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, аз искам думата само, за да подкрепя колегите. Ние от Синята коалиция ще подкрепим този законопроект, защото сме установили, че е целесъобразно това. За нас е много важно, разбира се да се запази характера на обществено полезната дейност на лотарията. Тоест, да се запише част от печалбата, без да се фиксират проценти да отиват за подпомагане на културата. Ако проследим щатските държавните лотарии в целия свят, те се предприемат с определена цел. Дали ще е за култура, дали ще е за изграждане на олимпийско селище или за други цели няма никакво значение. Лотарията има такава цел.
Абсолютно вярно е и това, че мрежата на спортния тотализатор трябва да бъде използвана, за да се разпространяват билетите на държавната лотария. Сега разпространението на билетите има абсолютно случаен характер. Ходят едни хора по ресторантите и сладкарниците и кафенетата и предлагат билетчета. Това а амбулантна търговия. Нека да се запазят пощите, но във всички случаи тото пунктовете са една много добре разпространена мрежа. Дано си стъпи на краката лотарията с тази мярка и да може да изпълнява обществено полезните си функции, така както са заложени в нейния правилник.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз няма да го подкрепя този законопроект, защото той на практика предвижда закриване на държавната лотария в България. Това ще бъде реалния резултат от цялото това действие. Не съм против. Може би е целесъобразно да се закрие и да няма нужда от нея. Но за съжаление в мотивите и в обясненията, които чух такъв анализ и разсъждения на тази тема няма и не са правени. Поради тази причина нещо, което изглежда целесъобразно може да се окаже от гледна точка на малко по-дълга перспектива, не чак толкова целесъобразно. Не знам точно колегите какви анализи са ползвали. С кого са проследили тенденциите в световната практика. За съжаление тези неща в мотивите, които са ни предоставени ги няма. Само на базата на негативен резултат за една или за две години да закрием държавната лотария, да може и така да го направим. Но въпросът е, че става дума за нещо, което има някаква традиция, което съществува, което има значително по-големи активи, отколкото са загубите му. И от тази гледна точка не мисля за много целесъобразно точно по-този начин да го решаваме този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да прекратим дебатите и да преминем към гласуване.
Който е за внесения законопроект, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Шест.
Благодаря. Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка трета от дневния ред.
Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 102-02-5, внесен от Министерски съвет на 02.03.2011 г.
Ще го представи г-н Стефан Сотиров – н-к отдел в дирекция “Международни финансови институции и сътрудничество”.
СТЕФАН СОТИРОВ: Благодаря ви г-жо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, на вашето внимание е представен законопроект за изменение чрез размяна на писма, на споразумения между Република България и Конфедерация Швейцария за предоставяне на финансова помощ от 60 млн. швейцарски франка, подписано през 1992 г. Като досега са усвоени 52 млн. швейцарски франка и остава последната порция от тази финансова помощ от порядъка на около 8 млн. Но за да може тази порция да бъде усвоена са необходими две условия. Едното условие е изменение на споразумението чрез ратификация. А другото условие е да бъде разрешен спора, който съществува между изпълнителя на проекта и бенифициента на проекта Пловдивска община, по отношение на строителството на съоръжението за изгаряне на биологични отпадъци в Пловдив. Това е което предлагаме на вашето внимание.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 102-02-5, внесен от Министерски съвет на 02.03.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 20.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка четвърта - Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерство на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерство на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерство на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството и на Одитен орган по изпълнението на Съвместната оперативна програма “Черноморски басейн 2007-2013 г.”, № 102-02-6, внесен от Министерския съвет на 02.03.2011 г.
Кирил Гератлиев – директор Главна дирекция “Управление на териториалното сътрудничество” ще ни го представи.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Благодаря г-жо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, Меморандума за разбирателство по оперативната програма “Черноморски басейн” бе подготвена през 2010 г. и подписан от българска страна на 22 октомври. Към настоящия момент програмата продължава своето изпълнение с налични 10 държави, а именно три държави членки на Европейския съюз – България, Румъния и Гърция. Именно те са страните по този меморандум. Както и една държава кандидат, а именно Турция и шест държави партньорки – Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Русия, Украйна.
Общият бюджет на програмата към момента е 18 млн. 863 000 евро. Като по първата покана, която приключи и вече бяха избрани 19 проекта са одобрени проекти на стойност 8 млн. 138 000 евро. От всичките тези 19 проекта България е имала участие в 17 от тях. Като от тези 17 българските водещи партньори са общо 7. Поради именно ангажимента за държавния бюджет на обща стойност 750 000 евро или 10% от размера на българското участие, въпросния меморандум се нуждае от ратификация от Парламента.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси. Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерство на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерство на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерство на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството и на Одитен орган по изпълнението на Съвместната оперативна програма “Черноморски басейн 2007-2013 г.”, № 102-02-6, внесен от Министерския съвет на 02.03.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 20.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към пета точка - Проект за ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите, № 154-01-17, внесен от н.п. Ваньо Шарков и група народни представители на 16.02.2011 г.
Ще ни го представи г-н Кирчо Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви г-жо председател. Предложението касае Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Идеята е да се създаде един нов член. тоест, да се създаде един център фонд за превенция, лечение, рехабилитация и ресоциализация на лица със зависимост. Знаете, че лечението на тези лица, които са зависими към наркотичните средства е част от борбата с трафика на наркотици. Така че това е едно много важно предложение.
Също така идеята е организацията на този фонд да бъде предложена от министъра на здравеопазването и да бъде одобрена от Министерския съвет.
Друго нещо което се предлага е тези глоби, които се налагат по този закон да бъдат привеждани не в държавния бюджет, а да бъдат привеждани в този център. Целта е да се гарантира една по-добра организация, едно по-сигурно финансиране. Също така да има и гаранция от страна на родителите, че наистина грижите по отношение на тези хора, които ще бъдат лекувани в тези центрове ще бъдат наистина по-добри. Искам да добавя, че това предложение е прието в Здравната комисия и предложението е да влезе в сила от януари 2012 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, има ли някой, който иска да вземе отношение по законопроекта? Тогава аз да вземе отношение.
Разполагаме с две становища на Министерство на здравеопазването и на Министерство на финансите, които не подкрепят законопроекта. Лично аз също няма да подкрепя законопроекта. На първо място, поради принципна причина. По този начин и по този подход за създаване на фондове, в които да постъпват целево различни видове бюджетни средства, дали от глоби, дали от санкции, дали от нещо друго, смятам че отваряме отново една врата на Пандора, която беше затворена преди десетина години в България. А именно, всички бюджетни приходи да се ползват по направления, съгласно Закона за държавния бюджет, а не да имат целеви характер. Защото в противен случай означава, че всеки един бюджетен приход, включително и от различните видове данъци, ние може да си организираме по някакъв фонд и да си го разпределяме в този фонд и той да има целеви характер. Смятам, че това като политика е неправилно и не бива да предприемаме стъпки в тази посока.
На второ място, този фонд съгласно това предложение ще формира приходите си само от глоби санкции, които никой не може да каже колко са. И въобще ще стигнат ли за дейността на този фонд. Явно няма да стигнат, но тук не е казано какви други източници на формиране на приходите на този фонд ще има.
На трето място, самия фонд е с изключително неясен статут. Тези две изречения в закона въобще не създават основа по която може да се организира един такъв фонд. Друг е въпроса, че организирайки го по този начин, това означава, да отделим част от средствата за административни разходи най-общо казано, заплати и разни други съпътстващи неща. Тоест да ги усвоим по друга посока.
На трето място, в момента три министерства събират глоби по този закон. По никакъв начин това не е отразено в предложението на законопроекта. Тоест, по какъв начин тези министерства, ако приемем законопроекта и създадем този фонд ще привеждат тези глоби. По какъв начин ще се отчитат. Тоест, за мен има две причини. Основната е фундаментална, бюджетна причина. И втората е, че тези текстове няма да имат практическо приложение и няма да свършат практическа работа.
Заповядайте г-н Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Що се касае до организацията на събиране на тези така наречени глоби или санкции, както и да ги наречем. Ние предлагаме това нещо да бъде изготвено от министъра на здравеопазването и предложено на Министерския съвет. Така че тази организация мисля, че има време да се създаде. И не е мотив, за да не бъде създаден такъв център.
Що се касае по отношение на това дали ще са целеви средства и къде те трябва да постъпят, може би тук имате някакво основание. Но тук може да вземем примера по отношение Закона за закрила на детето. Там знаем много добре, че глобите и санкциите се привеждат във фонда за закрила на детето. Така че има прецедент и не е нещо ново, което сега ще се създава.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Прав сте. Но всеки прецедент, ако стъпим на него ще се върнем на 2000 година, когато се наложи да бъдат закрити множество извънбюджетни сметки и фондове, тъй като всичко беше целево разпределено по тези извънбюджетни сметки и фондове и едва оставаше нещо за държавния бюджет. Това е в кръга на шегата.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Мисля че това е едно много добро предложение и знаете, че борбата с наркоманията е по-сложен процес и наистина трябва да бъде подпомаган, за да може да бъдат по-ефективни действията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други становища?
Господин Агов заповядайте.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, хващам се за шегата ви за закритите извънбюджетни сметки през 2000 г. Извънбюджетни сметки бих ги анализирал нещата така. Много добре си спомням това закриване. То беше напълно оправдано. Тук става въпрос за една хуманна дейност, която е оставена на самотек в България. Няма централизирана ясна грижа на обществото затова, да се помага на тези хора да преодолеят своите слабости, така да го наречем. От тази гледна точка, аз мисля, че не трябва с лека ръка да се позоваваме шеговито на извънбюджетните сметки от 2000 г. и закриването им, а да помислим много сериозно, ако е необходимо да се извърши подобрение в законопроекта. Но във всички случаи да търсим решение на този въпрос. Аз настоявам да бъдем по-внимателни и особено г-н Орешарски настоявам да бъде по-внимателен, защото е хубаво да се чуваме когато говорим. Решението на въпроса минава през самостоятелен фонд. Аз разбира се, бих дал и лошия пример с фонда за трансплантации, който не се управлява добре. Но лошият прецедент не трябва да изключва възможността да създадем нещо, което да функционира добре, поучавайки се от уроците си.
В момента се извършва много голяма спекула с лечението или третирането на хората, които имат зависимост от наркотици. Частни фондации с неясни цели понякога се превръщат на практика в едни спекуланти и спекулират със страданията на хората. От тази гледна точка, аз мисля че предложението е много добро. И това че три министерства събират глобите е един недостатък на държавната система. А спокойно би могло да се регулира и това. И само едно министерство да събира глобите и да заделя една част за създаването на този фонд. В крайна сметка не са необходими чак толкова много пари. Отгоре на всичко, тези пари не са предвидени в бюджета на Министерство на здравеопазването. Единственото място, което има целеви средства за лечение на наркомани, това е психиатричния център недалеч от тук за наркоманите и той получава държавна субсидия. Но той е абсолютно недостатъчен за справянето с тези неща. И ако се борим с контрабандата на наркотици и разпространението им в България, би трябвало да се борим и срещу това хората, които са станали жертва на тази контрабанда да им се помогне да преодолеят всичко това, а не да употребяват нови наркотици и да стимулират контрабандата по този начин. Въпросът е много по-сериозен отколкото го виждаме на пръв поглед.
И затова настоявам г-жо председател, ако не сме готови днес да гласуваме, да го гледаме още веднъж. Да помислим много сериозно да го приемем на първо четене и ако имаме сериозни възражения, да търсим решение на второ четене. Но да не отхвърляме с лека ръка един опит да се помогне на страданието на хората.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов, аз не отричам в никакъв случай важността на проблема и това, че се търси начин да се подобри работата в тази посока. Така че този законопроект бихме могли да го разглеждаме в две посоки. От една страна като една структурна промяна, която евентуално ще доведе до подобряване дейността в тази област, която в момента е в прерогативите на Министерство на здравеопазването и финансирането на тази дейност. Затова в Здравната комисия вероятно вие сте получили подкрепа и аз се надявам, че между първо и второ четене, ако тази подкрепа се реализира, там ще се появят текстове, които много сериозно ще решават въпроса на структурата на самия фонд, неговото място в Министерство на здравеопазването и т.н.
Аз като председател на бюджетната комисия възразявам целево да се насочват средства от глоби. Ако се формира такъв фонд нека той да бъде по подобие на другите фондове и центрове, където от бюджета на Министерство на здравеопазването или от централния бюджет се планират средства, които да постъпват, а не директно средства от приходи, в случая глоби, които така или иначе няма да стигнат за работата на този център.
От гледна точка на финансовата страна на въпроса, аз лично съм против. От гледна точка на административната страна на въпроса може би между първо и второ четене ще постигнете по-добри текстове в тази посока със Здравната комисия и разбира се, със Здравното министерство.
Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат? Ние сме втора комисия. Не сме водеща комисия. Други мотиви, други изказвания.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ние ще се въздържим по този законопроект. Вие мисля, че достатъчно ясно споделихте основния принцип по отношение на финансирането на подобни дейности. Явно, че никой не е против да се търси решение на този хуманен проблем. Но ще посоча само един класически пример. Всяка година в България умират около 1000 души от пътно-транспортни произшествия и около 10 000 са ранени. Това не е по-малък хуманен проблем. Но борбата на съответните органи да създадат специален фонд досега, не се е реализирал с успехи, именно по тези причини. Така че мисля, че може много примери да бъдат дадени в това отношение. Но мисля че основния принцип по отношение на бюджетното решение на проблема трябва да бъде спазен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване законопроекта на Ваньо Шарков.
Който е за, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 19.
Едно малко разместване, защото по следващата точка заместник министър Чобанов е в друга комисия и ще дойде след малко.
Да преминем към точка седма - Определението на Конституционния съд от 03.02.2011 г. с приложено искане на 56 народни представители от 41-то НС, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д.№22/2010 г. за установяване противоконституционността на § 83 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. /обн., ДВ, бр.99 от 17 декември 2010 г./ , с който се изменя чл.17 от Закона за филмовата индустрия / обн.р ДВ, бр.105 от 2003 г.; изм.бр. 99 от 2010 г.
На всички вас ви е раздадено становището. Аз първо ще ви помоля, тъй като съгласно нашия правилник Народното събрание може да даде становище, може и да не даде становище. Затова ще ви помоля да подложим на гласуване това Народното събрание да даде своето становище, така както е конституирано като страна от Конституционния съд.
Който е съгласен да разгледаме становището, моля да гласува.
За – 22.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Лично аз смятам, че след като сме конституирани като страна трябва да дадем становище. В този смисъл ми обърнаха внимание, че трябва да гласуваме това.
Становището, което е подготвено го имате всички. Така че ако има изказвания по него, моля заповядайте.
Мотивите може да са основателни или не, но не и от гледна точка на конституцията. А ние даваме становище точно по противоконституционност.
Има ли някой, който иска да вземе някакво отношение по това становище?
АСЕН АГОВ: Ще го изразим с гласуване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, ще го изразим с гласуване.
Подлагам на гласуване проектостановището, което е предложено по конституционно дело № 22/2010 г. който е за това становище, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Шест.

По точка осма
Следващото становище, също е по определение на Конституционния съд.
Определение на Конституционния съд от 17.02.2011 г. с приложено искането на 54 народни представители от 42-ото НС, с което НС е конституирано като страна по к.д. № 1/2011 г. за установяване противоконституционността на чл.12, чл.13, чл.14, чл.20, чл.46, чл.47, чл.50, чл.60 от Закона за сметната палата /Обн. ДВ, бр.98/2010/ и § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, както и противоконституционността на целия Закон за Сметната палата.
Моля, който е съгласен да разгледаме и гласуваме становището, моля да гласува.
За 21.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има ли някой, който желае да вземе отношение по становището, което всички вие имате? Няма.
Подлагам на гласуване становището. Който е за този проект на становище, моля да гласува.
За – 13.
Против? Шест. Въздържали се? Двама.
Приема се.

По точка шеста
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура /ЮНЕСКО/ относно създаването в София на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО /Категория 2/, № 102-02-4, внесен от Министерския съвет на 11.02.2011 г.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, аз имам процедура. Очевидно е, че става въпрос за нещо, което е изключително положително и не виждам да предизвика каквито и да било въпросителни. Също така очевидно е, че това ще се кофинансира от българското правителство и от ЮНЕСКО. Не виждам защо трябва да има някакви възражения. Затова предлагам да преминем директно към гласуване. И ако колегите не възразяват, да подложите на гласуване този меморандум.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние не сме и водеща комисия. В такъв случай, благодаря ви г-н Агов за предложението.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това не е възможно да се случи. Има си вносител на законопроекта. Той трябва да го представи. Как така ще гласуваме, без да го има вносителя и ще си приемаме някакви становища. Къде в Правилника на бюджетната комисия пише, че без вносител може да се приемат законопроекти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако искате, аз мога да ви представя мотивите на вносителя, за да спазим процедурата. Колеги, ще ви прочета мотивите към проекта на закона.
Българската държава е приемник на богато културно-историческо наследство. Регистрираните недвижими паметници на културата в България са над 40 000, а в държавните и общински музеи се съхраняват повече от 5 млн. движими културни ценности. Страната ни има заслужено самочувствие, че разполага както с изключителното богатство от съхранени през вековете жизнени елементи на нематериалното културно наследство, така и с научен потенциал за тяхното документиране, съхранение, изучаване и популяризиране на съвременно равнище. Специално място е отредено на вече световно признати за шедьоври на ЮНЕСКО бистришките баби и нестинарите от с. Българе. Положените огромни усилия и постигнати успехи от страна на България в областта на опазването на нематериалното културно наследство се оценяват с достойнство от международната общност. С оглед на развитието на този потенциал на национално и регионално ниво, на 34-та сесия на генералната конференция на ЮНЕСКО проведена на 16 октомври до 3 ноември 2007 г. в Париж, България декларира своята готовност на територията на страната ни да се изгради регионален център за опазване на нематериалното културно наследство. Създаването в София на регионален център, категория 2 под егидата на ЮНЕСКО получи единодушна подкрепа на държавите от Югоизточна Европа на срещата на министрите на културата в Букурещ през 2008 г.
Имайки предвид изложеното, правителството на Република България прие на 20 декември 2007 г. решение 48, с което се задължаваха Министерство на културата съвместно с Министерство на външните работи и Българската академия на науките да предприемат необходимите стъпки за изграждане на регионален център под егидата на ЮНЕСКО. През май 2009 г. в Софийски градски съд бе регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел сдружение, регионален център по опазване на нематериалното културно наследство. Центърът е вписан като обект на финансиране в два закона. Закона за културното наследство и Закона за държавния бюджет за 2010 г.
През октомври 2009 г. с резолюция приета от 35-тата сесия на генералната конференция на ЮНЕСКО, регионалния център е одобрен като център от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО.
На 25 октомври 2010 г. в Париж бе подписано споразумение между правителството на Република България и ЮНЕСКО, относно създаването в София на регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа. Основните цели на регионалния център са да популяризира конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство и да допринася за нейното практическо приложение в Югоизточна Европа, да насърчава сътрудничеството в областта на нематериалното културно наследство и да осъществява инициативи за опазване и популяризиране на нематериалното културно наследство на страните от региона.
В споразумението подробно е регламентирана системата на управление на регионалния център, която включва общо събрание, управителен съвет и секретариат. Предвижда се регионалния център да бъде самостоятелен юридически субект с идеална цел, независим от ЮНЕСКО. Целево финансиран от държавния бюджет. Ангажимента на правителството на Република България е да осигури всички ресурси, финансови или не парични, необходими за администрирането и правилното функциониране на центъра, които трябва да бъдат не по-малко от равностойността на 200 000 евро годишно. От своя страна ЮНЕСКО ще осигурява съдействие под формата на техническа помощ за програмни дейности на центъра.
Чл.16 от Споразумението предвижда влизането му в сила от датата на която последната страна е уведомила с нота другата страна, че са спазени всички изисквания в съответствие с националното законодателство и вътрешните правила на ЮНЕСКО.
Споразумението има първоначален срок на действие шест години и се счита за подновено, освен ако не бъде прекратено от която и да е от страните на основание на чл.18 от споразумението.
Това са мотивите. Господин Чобанов ако имате нещо да допълните? Няма.
Предлагам да си зададете въпросите към зам. министър Чобанов във връзка с този център, ако имате такива. Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура /ЮНЕСКО/ относно създаването в София на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО /Категория 2/, № 102-02-4, внесен от Министерския съвет на 11.02.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 24.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря.
С това изчерпахме дневния ред на днешното заседание.
Закривам заседанието.

/Закрито в 17 часа и 40 минути/

Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 61 858 знака




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/