П Р О Т О К О Л
№ 8

---

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

П Р О Т О К О Л
№ 8

На 30 март 2011 година от 14,30 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по бюджет и финанси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне и обсъждане на Националната програма за реформи (2011-2015 г.) в изпълнение на стратегия «Европа 2020».
2. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по:
- Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит;
- Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 за засилване на наблюдението върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики;
- Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия; Предложение за директива на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки; Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетно наблюдение в еврозоната;
- Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната, № 102-00-15/16.03.2011 г. - т. 33, 34, 35, 36, 37 и 38 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.)
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по проект за решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7/9.03.2011 г. - внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по:
Предложение за Директива относно използването на резервационни данни на пътниците за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпления, свързани с тероризъм, и на тежки престъпления, № 102-00-15/16.03.2011 г. т. 47 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.)
На заседанието присъстваха: Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, Марий Косев – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Мария Рангелова – началник сектор „Правни въпроси” в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” към Министерството на вътрешните работи.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Здравейте, колеги. Вече имаме наличния кворум и в двете постоянни комисии, така че предлагам да започнем днешното заседание.
Първо ще подложа на гласуване дневния ред, като една част от него е обща, а по другата ще продължим самостоятелно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Дневният ред е следният:
1. Представяне и обсъждане на Националната програма за реформи (2011-2015 г.) в изпълнение на стратегия «Европа 2020».
2. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по:
- Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит;
- Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 за засилване на наблюдението върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики;
- Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия; Предложение за директива на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки; Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетно наблюдение в еврозоната;
- Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната, № 102-00-15/16.03.2011 г. - т. 33, 34, 35, 36, 37 и 38 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.)
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по проект за решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7/9.03.2011 г. - внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по:
Предложение за Директива относно използването на резервационни данни на пътниците за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпления, свързани с тероризъм, и на тежки престъпления, № 102-00-15/16.03.2011 г. т. 47 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.)
Колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, които са съгласни с така предложения пълен дневен ред от 4 точки, моля да гласува „за”.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, предлагам за гласуване дневния ред с точки 1, 2 и 3 от Комисията по бюджет и финанси. Който е съгласен с тези точки от дневния ред, моля да гласува „за”.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно. Продължава заседанието на двете комисии. Давам думата на госпожа Моника Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Колеги, предлагам ви първите две точки да бъдат разгледани заедно. Презентацията, която е представена от госпожа Боряна Пенчева и нейния екип от Министерството на финансите, е обединила тези две точки. Те са и взаимно свързани.
Днешното заседание е естествено продължение на вчерашната дискусия, която беше проведена в Съвета за обществени консултации, която засягаше въпросите от Европейския Семестър до Акта за единния вътрешен пазар. Всъщност през тези два интензивни дни заместник-министър Боряна Пенчева участва активно, за което й благодаря.
Радвам се, че сред нас са и госпожа Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, младежта и науката и господин Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, тъй като съответно техните ресори са обвързани с това, което предстои да бъде разглеждано в Националната програма за реформи.
Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМ.МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря. Уважаеми дами – председатели на комисии, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се опитам съвсем накратко да представя каква е рамката - Европейският Семестър, изискванията, в условията на които ние подготвяме Националната програма за реформи, да ви разкажа какво всъщност е направено към момента. Ще се опитам да дам една обща рамка на новите законодателни инициативи на Европейската комисия – петте регламента и една директива, които определят една по-засилена рамка за наблюдение, контрол и изпълнение на бюджетните процедури.
Знаете, че за тази година за първи път се въвежда така наречения Европейски Семестър. Миналата седмица се проведе заседанието на правителствените и държавни ръководители на 27-те страни членки. В заключенията си Европейският съвет подчерта отново, че е необходимо да има един колективен отговор за излизане от кризата, за предприемане на съгласувани мерки за гарантиране на финансова стабилност и растеж, едновременно към
Един от основните инструменти на тази засилена координация е Европейският Семестър. В този Европейски Семестър първата половина на годината страните членки ще съгласуват своите бюджетни процедури и едва във втората половина на годината ще дефинират детайлно своите бюджетни рамки, за да може да има съгласуваност между европейските и националните приоритети.
Част от това съгласуване е съгласуване на конкретните макроикономически и структурни реформи, съгласуване на препоръките за коригиране на макроикономическите дисбаланси, така че да не се допуска страни да провеждат необоснована фискална политика на увеличаване на разходи, което би поставило под съмнение общите цели.
България в този процес участва активно. Ние сме поели ангажимент да изпратим основния документ, в който ще залегнат нашите национални приоритети в изпълнение на европейските цели
В момента в Брюксел се провежда работно заседание, където Европейската комисия е поканила всички страни да представят своите програми към 15 април, за да има време да се
Ние сме предложили изтегляне на цялата бюджетна процедура за формирането на бюджет 2012 с по-ранни срокове, именно за да гарантираме тази съгласуваност между Националната програма за реформи, ангажиментите, които са там, и нашата бюджетна процедура.
Как конкретно разработихме програмата. В средата на февруари Европейската комисия публикува един общ документ – Годишен преглед на растежа, който представлява идентифициране на онези направления, в които страните членки са поканени да предприемат действие, да приложат мерки, за да бъде достигнат максимален ефект. Този годишен преглед на растежа е в тясно съответствие с програмата „Европа 2020”, за да може да се
В документа Годишен преглед на растежа са предвидени 10 мерки в три конкретни области, а именно:
- осигуряване на макроикономическа стабилност като

- приоритизиране на структурните реформи с цел максимално бързо възстановяване на икономиката и намиране на нови двигатели на растежа.
Европа няма да бъде същата след тази криза, така че наистина задачата е да се намерят онези реформи, които биха дали най-бърз резултат.
В нашата Национална програма за реформи ние сме се ръководили от тези три области и от десетте мерки, които е препоръчала Европейската комисия. Така че водещо в нашата програма за реформи са онези мерки, които ще доведат до фискална консолидация, която е наш приоритет на икономическата политика, активно стимулиране на пазара на труда и наистина приоритизиране на реформите. Това в България се налага още
В същото време ние сме следвали наш национален подход. Европейската комисия покани страните членки на дискусия, където да бъдат обсъдени така наречените тесни места на икономиката. В тези дискусии ние изразихме нашата позиция. Едно от тесните места беше финансовият и банков сектор, развитието на финансовия и на банковия сектор. Ние изразихме нашето становище, че в момента банковият сектор в България е стабилен, нашите банки по показатели като капиталова адекватност и основни активи и други показатели се намират над изискванията на това, което в момента се обсъжда да се въвежда в Европа, а именно База
Така че ние защитихме тезата, подкрепени от Българската народна банка, че банковият сектор не е тясно място за растежа при нас.
Да, българският финансов пазар е все още недостатъчно развит, но той може да бъде разглеждан като фактор на растежа и
В същото време в България е в ход една обществена дискусия. Още в периода на правене на подготвителния вариант на Националната програма за реформи през ноември месец миналата година бяха идентифицирани четири основни направления, в които следва да бъдат насочени инвестициите, в които следва да бъдат насочени усилията на правителството, на бизнеса, на социално-
По-добра инфраструктура, която ние дефинираме като фактор на растежа и разглеждаме тази инфраструктура в нейната цялост, като транспортна, в това число пътна, железопътна, екологична инфраструктура, а също така и научна инфраструктура.
На следващо място като национален приоритет ние сме идентифицирали мерки за изграждане на конкурентоспособна младеж.
Друг наш приоритет е по-добра бизнес среда, като отчитаме, че това е един от основните фактори за растежа. Ние наистина разглеждаме бизнес средата като една съвкупност от нашата устойчива данъчна политика. Знаете, че от 1 януари България е страната с най-ниски данъци - корпоративен и подоходен данък за домакинствата и за бизнеса, и ние ще запазим това положение. Това е предпоставка като фактор на растежа и като по-добра бизнес среда.
Тук има една съвкупност от мерки за подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса, изграждане на електронно правителство и др., които ще подобрят
И като четвърти, но не последен по значение приоритет е повишаване на доверието в държавните институции, в това число съдействие за подобряване капацитета на съдебната система, за да може да се гарантира бързо и ефективно гарантиране на гражданите и бизнеса на достъп до правни услуги.
В самия процес Националната програма за реформи беше дискутирана и подготвена от една междуведомствена работна група от всички министерства – Група 31 към Съвета по европейски въпроси. Първият вариант, който беше изпратен през ноември миналата година, изпратен и съгласуван с комисията, беше публикуван на нашия уебсайт, а преди месец беше публикувана актуализирана версия, която ние предложихме за широко обществено обсъждане.
Получихме изключително задълбочено и компетентно становище от Социално-икономическия съвет с личното участие на проф. Дулевски. За съжаление от изследователските и неправителствени организации само Институтът за пазарна икономика представи писмено становище. Направен беше ревизиран вариант с отчитане на последните тенденции и препоръки на Европейската комисия на практиката в другите страни членки. Този вариант беше обсъден в понеделник със социално-икономическите партньори в Министерския съвет, където отново получихме изключително полезни конкретни предложения.
Бихме се радвали, ако вие също активно на базата на вашия професионален опит отправите препоръки към този документ.
Какво съдържа Националната програма за реформи:
Макроикономически сценарий до 2015 година. Тук бих искала да ви обърна внимание, че традиционно хоризонтът на планиране на Националната програма за реформи беше три години. Сега той е до 2015 година.
Дирекция „Икономически анализи и прогнози” към Министерството на финансите подготви една актуална прогноза. Това, което аз споменах и в понеделник, е, че прогнозата за икономически растеж за тази година е запазена – 3,6 процента от брутния вътрешен продукт. В следващите години имаме около 0,5 процента намаление на темповете на растеж - от 2012 година – съответно 4,1 и 4,4. Така че над 4 процента е годишният ръст на брутния вътрешен продукт до 2015 година.
Имаше веднага изказвания в понеделник: защо ревизирате макрорамката? Направили сме го в съответствие с последните пазарни тенденции. Това е практика, която е в Европа. Знаете, че в Европа има пролетни и есенни прогнози на Европейската комисия. Нашият екип положи огромни усилия да актуализира цялата информация и със съдействието на Националния статистически институт сме направили една актуална макрорамка, която ще послужи и за бюджетното планиране, което вече е стартирало.
Така че програмата съдържа макроикономически сценарий, политики и мерки за преодоляване на тесните места пред растежа, мерки, които са тематична координация, които ще доведат до постигане на основните цели на „Европа 2020” и в частност националните, българските цели по „Европа 2020”, както и хоризонтални методологически въпроси.
Специално внимание в програмата сме обърнали на приноса на структурните фондове, на Кохезионния фонд на Европейския съюз, предвид на това, че голяма част от мерките се реализират с помощта на седемте оперативни програми, както в сектора „Човешки ресурси и пазар на труда”, така и в инфраструктурата, които са водещи наши приоритети.
На следващия слайд виждате кои национални цели сме препотвърдили в програмата. Тези цели са представени на вашето внимание, така че аз няма да се спирам подробно. Но наистина целта е 76 процента заетост на населението до 2020 година, инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в размер на 1,5 процента от брутния вътрешен продукт, акцент на енергийната ефективност – повишаване на енергийната ефективност с 25 процента към 2020 година. И това още в тази Национална програма за реформи е изключително важен акцент, който се поставя.
Също така много съществени и важни мерки са предвидени за предотвратяване на преждевременното напускане на училище, както и за висшето образование.
Тук специално бих искала да отбележа, че за висшето образование сме търсили мерки, които ще задълбочат връзката между образованието и бизнеса и потребностите на икономиката.
Има възможност за преразглеждане на тези цели в средносрочен план, така че в случай, че ние успеем да постигнем едни добри темпове, бихме могли да ги преразгледаме. Ако срещнем трудности, които са обективни, би могло да бъде направена ревизия и надолу. Но идеята е да достигнем максимално бързо равнище още през 2015 година. И това е постижимо.
Къде се намират всъщност нашите цели. На следващите слайдове просто графично бихме искали да покажем - България е в синьо - къде се намират нашите цели спрямо тези, които са заложили другите страни в рамките на Европа 27.
По отношение на заетостта ние се намираме над средното ниво, като основен акцент сме сложили на намаляване на равнището на безработицата при младежите до 7 процента, за което ще бъдат положени специални усилия.
На следващия слайд виждате къде се намираме с целта за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Тук сме под средното ниво с 1,5 процента от брутния вътрешен продукт. Наистина би могло да се коментира, че сме под средното ниво на Европа 27.
Бих искала да обърна внимание, че ние нямаме достатъчно развита научна инфраструктура, нямаме достатъчно подготвени проекти и приложни разработки, които да абсорбират по-голям обем инвестиции в този сектор.
Именно затова в програмата са заложени мерки за подкрепа на научните изследвания и самото развитие на тази научна инфраструктура, като се предвиждат специално мерки за подкрепа на малките и средни предприятия да инвестират в иновации.
По отношение на зелените цели. Целта за дял от 16 процента за възобновяемите енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност е свързана както с мерки в областта на енергетиката, така и с мерки в областта на строителството и на транспорта. Това ще бъде подкрепено също така с действия по оперативната програма „Конкурентоспособност”.
По отношение на образованието наистина Министерството на образованието, младежта и науката е предвидило прости мерки на базата на опита, който имат другите страни членки за максимално ефективно достигане на тези цели, да бъде повишен броят на децата в предучилищна подготовка и намален броят на ранно напускащите училище. Особен акцент ще бъде поставен на ранно напускащите училище от малцинствата.
Имаме Национална стратегия за младежта и документ Национална програма за реформи, тясно обвързан с целите на Националната стратегия за младежта.
На следващия слайд сме показали къде се намираме по отношение на целта за увеличаване на броя на хората с висше образование на възраст между 30 и 34 години. Ние се намираме около средното ниво за Европа. Тук целта е била не да гоним брой хора, които имат висше образование, а акцентът на мерките в програмата да бъде върху качеството на това висше образование.
По отношение на броя на живеещите в бедност. Целта е с 260 000 души да бъде намалена тази група към 2020 година, като са предвидени мерки, в това число и с Програмата за човешки ресурси, за да бъде намален този брой на хора с целеви действия, в зависимост от възрастовите групи и конкретните условия, при които е идентифицирана тази бедност.
Тази програма ще бъде изпълнявана в условията на една засилена макроикономическа координация и наблюдение в Европа. Европейският съвет също така даде зелена светлина на тази нова правна рамка, на новите регламенти и директивата, като се очаква те да бъдат предложени от комисията и приети от Европейския парламент до юни тази година. Така че ние наистина ще имаме една нова рамка от регламенти, общ регламент за наблюдението и координацията на бюджетните икономически политики, специален регламент относно процедурата за прекомерен дефицит, регламент за бюджетно наблюдение в еврозоната, регламент за превенция и корекция на макроикономическите дисбаланси, както и регламент за коригиране и санкции при прекомерни макроикономически дисбаланси в Еврозоната.
Ще има и една директива относно изискванията на бюджетните рамки в държавите членки.
По отношение на превантивните мерки за гарантиране на изпълнението на целите на Пакта за стабилност и растеж. Наистина изискването, което беше дълго време нарушавано – да бъде поддържана една благоразумна фискална политика, сега ще бъде строго наблюдавано.
Поставено е изискване да има годишно приспособяване към средносрочната бюджетна цел от 0,5 процента от брутния вътрешен продукт, като за първи път вече се обвързва въпросът за дефицита с въпроса за дълга. И това изискване за намаляване на дефицита може да бъде по-високо, в случай че дългът е над 60 процента от брутния вътрешен продукт в съответствие с маастрихтските критерии.
Вие знаете, че миналото лято беше открита процедура за свръхдефицит спрямо България. Усилието, които ние сме положили, наистина е над тези 0,5 процента, които биха се изисквали по новия регламент. Ние имаме дефицит при изискване 3,8 процента. В края на 2010 година беше отчетено 3,6 процента. По последните изчисления той вероятно ще бъде още по-нисък. В момента на база на данните от Националния статистически институт колегите в Министерството на финансите правят окончателните изчисления и вероятно дефицитът като процент ще бъде по-нисък дори от тези 3,6 процента.
Така че ние успяхме да направим едни доста съществени усилия и закономерно на 13 януари, след което Европейската комисия препоръча, а на 15 февруари Съветът на финансовите министри ЕКОФИН взе решение, че не са необходими по-нататъшни действия във връзка с процедурата по свръх дефицит за България. Така че това сега ще бъде заложено в регламента.
Въвежда се разходно правило, че годишният растеж на разходите не следва да надвишава референтната средносрочна стойност на растежа на брутния вътрешен продукт. Тоест, да, могат да бъдат направени инвестиции, могат да бъдат направени разходи, но при положение, че е гарантирано съответствие с растежа на брутния вътрешен продукт.
По отношение на Регламент 14-67 за корективните мерки. Тук наистина отново се вижда, че динамиката на дълга ще бъде наблюдавана в еднаква степен с тази на дефицита. Въвежда се изискване, когато се прескочи 60-процентния праг, съобразно маастрихтските критерии, за намаляване на дълга, да бъдат предприети стъпки с една двадесета от разликата на дълга и тези 60 процента. Това изискване за намаляване на дълга ще бъде валидно дори дефицитът да е под референтната стойност от 3 процента.
По отношение на икономическото наблюдение и санкциите. Вече се въвеждат наистина конкретни финансови санкции. Имаше много сложна дискусия кои да са инструментите, как точно да бъдат определени така, че да отговарят на целите, да имат справедлив характер и да са действащи. В крайна сметка това, което е предложено, е да има лихвоносен депозит, който се превръща в безлихвен и накрая се отнема като санкция. Сега буквално на дискусията през последните седмици ресурсът, който е от такава една подобна санкция, ако тя бъде наложена, ще бъде насочен за гарантиране стабилността в европейски мащаб и ще бъде насочен към европейския стабилизационен механизъм.
За въвеждане на единна тактика, счетоводни стандарти и прогнозиране и планиране се въвеждат конкретни изисквания за бюджетните рамки, както и механизъм за ранно предупреждение, в случай, че се наблюдава отклонение от тези показатели. За този механизъм за ранно предупреждение на базата на един набор от показатели ще бъде следено икономическото развитие на отделните страни и в случай на потенциален дисбаланс ще бъдат информирани съответните страни, които излагат на риск функционирането на икономическия паричен съюз.
Тук имаше много сложна дискусия дали по едни и същи показатели да се наблюдава развитието на старите страни членки и на новите страни, които следва да са в позиция на догонващо развитие. И това, което усилията на преговарящите успяха да защитят, е, че показателите ще бъдат различни, ще се отчита ефектът на догонващо развитие за новите страни членки, в това число и за България. Ние дори бяхме изключително активни, предлагахме най-различни прагове, най-различни варианти, дори предлагахме да отпаднат някои показатели, предвид на това, че ние следва през следващите години да имаме съвсем други темпове.
По отношение на глобите вече ви информирах.
Бих искала да спра дотук. Ефектът е, че ще се постигне наистина единна практика и очакваме да има реални действия, да има една нова Европа.
В заключение на тази презентация – аз съжалявам, че отнех толкова време, но мисля, че това са много важни въпроси, които се считам за длъжна да ви докладвам, - бих искала да обърна вашето внимание на Пакта „Евро плюс”.
В заключенията на Европейския съвет от 24-25 март беше взето решение да се създаде този политически инструмент – Пакт „Евро плюс”, който представлява един ангажимент за провеждане на благоразумна фискална политика на страните, които са се присъединили. Това беше също една сложна дискусия. Тя започна като двустранни преговори. Богатите страни Германия и Франция започнаха преговори помежду си. Беше предложен така нареченият Пакт за конкурентоспособност, в който имаше формулировки, които бяха много твърдо ограничаващи данъчната свобода на страните, които евентуално биха се присъединили, имаше формулировки, които ограничават растежа на заплатите, дава се възможността на страната да прилага реално макроикономическо и фискално стимулиране на растежа.
Министерството на финансите и Българската народна банка изказаха своите съображения по този пакт. Ние настояхме още от самото начало да не се водят двустранни преговори между страните членки, а да се разгледа въпросът на ниво Европейска комисия, да се разгледа във формат Европа 27.
Така че в крайна сметка ние имаме един документ – Пакта „Евро плюс”, който е отворен, който беше подкрепен, към него се присъединиха 17-те държави от Еврозоната, в това число и България, и всъщност само четири държави – най-големите евроскептици, останаха извън този документ.
Защо се присъединихме към този документ. Защото неговите основни цели – виждате на този слайд четирите основни цели на Пакта „Евро плюс” – са и целите на правителството, това са целите и на нашите национални стратегически документи:
- увеличаване на конкурентоспособността;
- увеличаване на заетостта;
- устойчивост на публичните финанси;
- засилване на финансовата стабилност.
Тези четири цели се споделят от България. Това е основата на Пакта „Евро плюс” – че всички действия ще бъдат национално извършвани в условията на задълбочена координация, на ежегодно отчитане, за достигане на тези общи цели.
Считаме, че Пактът „Евро плюс” ще бъде допълнителен стимули за икономическите реформи в България, тъй като се акцентира именно върху политиката на свободна конкуренция и ограничаване на монополите, за повече иновации, за образование, наука, регулаторна рамка, реформи на пазара на труда, за пенсионна реформа.
Пенсионната реформа за България не е такава тема, каквато е във Франция, в Полша. Нашата реформа започна през 2000 година. През миналата година правителството предложи стъпки и със съдействието на парламента имаме една ясна схема как пенсионната реформа да не генерира дефицит в средносрочна перспектива за публичните разходи.
За по-добри фискални рамки и по-прозрачно управление на фискалния сектор – тази цел също се споделя от България.
Основната цел е, че ние ще продължим да отстояваме инструментите, които дават конкурентност на България, конкурентоспособност на нашата икономика, като благоприятна данъчна среда.
Ще продължим да устояваме необходимостта от един растеж на заплатите. Но това можем да го правим, бидейки членове на Пакта „Евро плюс”. И когато сме вътре, когато присъстваме в преговорите на най-ниското оперативно до най-високото политическо ниво, ние ще имаме възможност да защитим по-добре нашите програми и в крайна сметка да допринесем за общите цели – стабилност и растеж. Благодаря ви и съм на ваше разположение, ако имате въпроси, да се опитаме да предоставим отговор.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Пенчева. Това, което бих искала да отбележа, е, че по принцип в Европейския парламент на 19 април предстои гласуването на пакета от мерки, които госпожа Пенчева току-що представи, по които имахте предварително рамковата позиция на Министерския съвет и които, ако си спомняте, ние разглеждахме в рамките на комисията преди участието на междупарламентарната среща с ресорната комисия КРИС, която се проведе в Европарламента през миналата седмица, на която участвахме заедно с госпожа Менда Стоянова и с колеги от Комисията по икономическата политика.
Така че от гледна точка на експертността и забележки по отделните регламенти и директиви ние вече сме изразили становище в рамките и на дискусията. И това, което ни предстои, ще се възползваме да го направим в рамките на политическия диалог с Европейската комисия преди да бъде разглеждан на 19 април, като изпратим в рамките на политическия диалог позицията на парламента ни, която вие имате в доклада за днешното заседание, който ви е раздаден и, в който принципно подкрепяме съответните моменти, които госпожа Пенчева отбеляза, и изразяваме съответните резерви. Докладът ви е раздаден предварително, за да не губим ценно време, в което е по-добре да се зададат въпроси, преминаваме към дискусията.
Има заявки от господин Тошев, след това от господин Орешарски и господин Агов. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми гости! Аз първо искам да изкажа задоволството си от амбициозния дневен ред, който приехме за днешното съвместно заседание на двете комисии. Надявам се и по-нататък нашата работа да продължи в тази конкретика, която госпожа Пенчева започна.
Съжалявам искрено, че някои наши колеги от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в момента не присъстват. Защото може би на следващите заседания ще има въпроси защо не сме разгледали някои неща, които внасяме в залата или които правителството предприема като конкретни стъпки. Но това не е наш проблем, а на отсъстващите.
Госпожо Пенчева, Вие дадохте един изчерпателен отговор на първа точка – за Националната програма за реформи и връзката между нея и изследването за растежа на Европейския съюз. Това на практика е нещо ново, което страните членки за първи път предприемат и Европейската комисия прави като отговор на предизвикателствата пред икономиките и финансите на Европейския съюз и на държавите членки.
Европейският Семестър или първото полугодие, няма значение как ще го наречем, има амбицията да преобрази изцяло начините за икономическо и финансово управление на държавите членки и на самата Европейска комисия. За първи път толкова тясно се обсъждат конкретни национални програми в тези две много важни сфери и общата политика на Европейския съюз. Видяхме вече и отговора на България по десетте проблема, които са поставени в изследването на растежа на Европейския съюз.
Аз бих искал обаче да Ви помоля да конкретизирате малко повече връзката между Националната програма за реформи в контекста на Европейския съюз и конвергентните програми на Европейската комисия. Защото ние знаем, че в контекста на Европейския Семестър до края на месец април трябва да имаме национален отговор към Европейската комисия. Ако можете да ни дадете малко повече подробности в тази връзка.
Тук бих искал да подкрепя Вашето становище, че Пактът за еврото или „Евро плюс”, няма значение как ще го наричаме, като едно в следваща степен развитие на Пакта за конкурентоспособност, е един политически акт, той не е механизъм. Той фактически допълва механизмите на Европейския съюз за регулации в националните финансови и икономически сфери. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Тошев. Господин Орешарски, заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам няколко въпроса към госпожа Пенчева.
На първо място, каква ще бъде релацията между Пакта за стабилност и растеж и Пакта за еврото, доколкото няма пълно съвпадение на страните членки? Тоест има четири страни, които не са включени в Пакта за еврото. При това там е една от влиятелните страни.
Второ, какво е съотношението и релацията между Пакта за еврото и Стабилизационния фонд и начина, по който се изчисляват вноските в Стабилизационния фонд? Каква е българската позиция?
Изчисленията, които аз виждах в нета, може би са неточни, може би са предварителни – те правят България донор номер 1 като относителен дял на глава от населението. Това е естествено, разбира се, от гледна точка на нашите макроикономически показатели, но не звучат добре от всяка гледна точка.
На трето място, с това, с което съм запознат до този етап, на път е да се реализира старата германска мечта за уеднаквяване на корпоративната основа или основата за корпоративно облагане. Мисля, че в Пакта за еврото те ще постигнат успех, защото са силно подкрепяни от французите и досега ги възпираха англичаните. Сега англичаните ги няма и ще могат да прокарат корпоративната основа.
Моят въпрос е: докъде са стигнали изчисленията? Тоест германския модел ли ще възприемем или ще възприемем нов теоретичен модел, който сега се разработва? От гледна точка на опасността, която възниква, ние сами да си повишим ставката, без никой да ни принуждава, методиката да ни принуди. Аз разбирам, че част от отговорите на този етап могат да бъдат само предварителни.
И четвърто, има ли механизми да се гарантира реализация на критериите и правилата на Пакта за еврото? Ако те са такива като Пакта за стабилност и растеж, който е набор от благопожелания, системно нарушаван от водещите страни, значи няма страшно. Но ако този път се предприемат по-сериозни мерки, може би ще има страшно. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски. Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо председател. Искам първо да кажа няколко добри думи за добре систематизирания материал, който ни беше представен. Очевидно са хвърлени много усилия и много труд. Впечатляваща е макроикономическата част на Националната програма за реформи.
Ние внимателно анализирахме Националната програма и ще споделя нашето впечатление от нея. За нас по-скоро това е национална програма за целите на България. Тези цели многократно са цитирани, но много малко се говори за реформи. Казвам това, защото единствената реформа, която е засегната обстойно в Националната програма, е пенсионната реформа. Тя е разработена в детайли. Известна е впрочем на всички ни, защото нееднократно сме я обсъждали и общо взето тя предполага едно благоприятно развитие на събитията, с оглед на демографската криза и на дефицитите в осигурителните фондове.
Но с изключение на тази реформа ние не виждаме абсолютно никаква друга реформа. Затова ние смятаме, че това е Национална програма на целите, а не Национална програма на реформите.
Ще кажете – това е едно клише, което Синята коалиция използва, че няма реформи. Но ето Националната програма, която отива впрочем към 2015 година. Тоест тя ще засегне политиката и на следващото правителство, защото през 2013 година има избори в България. Тя на практика не предполага една приемственост, дългосрочна политика на реформи.
Спомням си, че само преди няколко заседания в същата тази зала с министъра по европейските въпроси – да го нарека за кратко така - обсъждахме няколко много важни момента. Не виждам нито следа в Националната програма за реформи от онова, което сме обсъждали тук. Например много състоятелната бележка на министъра, че при сегашното административно деление на България, при сегашната централизирана структура на властта няма как да бъде осъществено онова развитие на България, което й е необходимо, за да се постигнат целите, поставени в Националната програма за реформи и за развитие, защото аз бих я нарекъл по-скоро Програма за развитие, като не влагам нищо лошо в това.
От тази гледна точка ние смятаме, че програмата за реформи трябва да бъде върната и доработена, независимо от скъсените срокове, тоест след две седмици да бъде представена на първо четене в Брюксел. Вътре трябва да има ясни реформи. Ние не виждаме никаква такава политика. Има загатнати политики, има споменати специални усилия. Какви са тези специални усилия, не виждаме. И най-важното, в дългосрочен план не е ясно как няколко правителства до 2020 година ще постигнат тези цели, които са поставени в Националната програма, представена като Национална програма за реформи.
От тази гледна точка ние смятаме, че е благоразумно правителството да преразгледа този документ и да заложи наистина няколко ясни булета с реформи.
Например вие казвате: по-голямо доверие в държавните институции. Това по-голямо доверие се осъществява чрез една много ясна и задълбочена реформа в тях.
На регионалните и местните власти – по същия начин. Споменах преди малко по какъв път. А това също така не може да стане без много задълбочени и, бих казал, дълбоки законодателни и конституционни мерки, които да могат да развържат ръцете за развитието на регионите за европейско планиране в България, така, както впрочем разговаряхме с господин Дончев тук в тази зала. Нищо от това не присъства в Националната програма за реформи.
Честно казано, аз съм разочарован от това, че такова огромно усилие, в такава наистина обемна форма и в същото време сбито в един поносим размер от страници не посочва пътищата и средствата, по които да се решат тези въпроси. Наистина ние от Синята коалиция сме разочаровани. Очаквахме много повече от тази Национална програма за реформи, така, както тя беше обявена като намерение първоначално от министъра на финансите господин Симеон Дянков през октомври миналата година.
Няколко думи ще кажа за Пакта за стабилност. Нека да сумирам нашето разочарование и нашите критики. Налице са ясни цели – неясни политики за постигането им. Програма за реформи, в която няма реформи, с изключение на пенсионната реформа. И накрая – връщане на тази Програма за реформи за преработка, доработка и поставяне в ясни булети на онова, което трябва да бъде свършено от няколко правителства оттук нататък до 2020 година. Защото няма как да очакваме всяко следващо правителство да открива топлата вода, когато става въпрос за Програма 2020. Програмата 2020 трябва да съдържа последователна политика на всички български правителства оттук нататък.
Няколко думи за Пакта за еврото или Пакта „Евро плюс”. Искам да кажа, че ако правителството действа по този начин, може да превърне едни от най-големите европейски ентусиасти, сред които съм аз, в евроскептици. И аз започвам да ставам все по-голям евроскептик, гледайки онова, което се развива в Европейския съюз.
Извинете ме, но не мога да приема по никакъв начин присъединяване към толкова важен, солиден и ограничаващ суверенитета документ да става без съгласието на парламента, без съгласието на пленарната зала, без ясни консултации. И моят въпрос е: как така се стигна до това решение? Знаем какво становище изказа Централната банка БНБ, знаем мнението на редица финансови кръгове за това. И в крайна сметка се взима решение и ни се сервира преди няколко дни, че България се е присъединила към този пакт.
Швеция не е евроскептик. Шведите могат да не искат еврото и напоследък няма да го искат все повече, като виждаме какво става с еврото. Но те не са евроскептици, те са големи европейски ентусиасти. От тази гледна точка аз смятам, че решението е преждевременно.
Разбира се, въпросите, които зададе господин Орешарски, са напълно основателни и аз ще изслушам с внимание отговорите им.
Например нещо, което не се отнася към Вас, госпожо Пенчева, но Вие го докладвахте – терминът „благоразумна фискална политика”. Аз смятам, че българската фискална политика в момента е благоразумна. Но най-вероятно финансовият министър на Ангела Меркел не смята така. Той смята, че тя е подривна, той смята, че тя създава нелоялна конкуренция и прочие, и прочие. И оттам вече идва тежнението да се приеме най-вероятно германският модел за обща корпоративна основа. Смятам, че не може едно правителство, независимо кое е то, да се подписва под „благоразумна фискална политика”. Това е все едно да залагаме, че всички ще бъдем благоразумни и ще бъдем някакви финансови монахини, които ще изпълняват стриктно божията заповед в това отношение, като общо взето още не сме определили кой е Бог в цялата тази история.
И най-накрая ще кажа – няма никакъв риск от изолация. Има страни като Полша, която до завчера се колебаеше по този въпрос. Нито една от тези страни – нито Швеция, нито Унгария, нито Чехия, нито Обединеното кралство се боят от изолация в Европейския съюз. Напротив, те отстояват интересите си. Никакъв риск няма за България от изолация, няма никакъв риск, ако Българи, която е една от страните с най-разумна фискална политика, с най-разумна макроикономическа политика, каже „не” на нещо, което не е ясно какво ще бъде и което по всяка вероятност ще натовари българските данъкоплатци с ангажименти за гаранции по заеми и по помощи, които са абсолютно непосилни в сегашното състояние.
Съжалявам за дългото изложение. Но смятам, че присъединяването към Пакта за еврото е преждевременно, без достатъчно консултации на парламентарно равнище, взето без да се вземе предвид мнението на Централната банка или на финансовите кръгове и в крайна сметка водещо до необяснимо за мене решение. Оттук нататък ние няма да имаме избор като политика. Или ще трябва да се подчиняваме на този пакт, или ще трябва да излезем от него, което е много по-лошо, отколкото да влезем в него.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Преди да дам думата на господин Иванов като последен заявен въпрос, искам да направя уточнението, че тук разглеждаме Националната програма за реформи, която всъщност отчита националните цели, които са в контекста на европейските цели на Европа 2020”, съгласно националните условия и изходни позиции. А това, за което господин Дончев говореше, предстои да бъде изготвено и това е Националната програма за развитие към Съвета за развитие и се очаква, доколкото имам информация, до края на годината да бъде готова. Не съм сигурна за срока, може и да не е така. Въпросът е, че целта на Програмата за развитие е координацията на планирането и реализацията на мерките за икономическо и социално развитие на страната и там всъщност всичко ще бъде разглеждано в контекста на дебата за следващия програмен период – и административното деление, и възможностите за управление на евросредствата.
Това уточнение исках да направя. Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Пенчева, бих искал да задам въпрос, който се отнася за това доколко са съгласувани националните политики с кохезионните политики на Европейския съюз. Както каза госпожа Панайотова, към министъра миналата година бяха направени институционални промени, които целят по-добрата работа при усвояването и работата с Кохезионния фонд, от една страна.
От друга страна, към министър Дончев, доколкото аз съм запознат, е създадено централно координационно звено, към което има отдел, който спомага за осъществяването на приоритетните за държавата проекти, включвайки всички източници на финансиране.
В тази връзка моят въпрос е: каква е ролята, какъв е приносът на кохезионната политика за реализация на заложените

в програмата цели? Каква е обвързаността между програмата и кохезионната политика? Благодаря ви.
МОНИКА ПАНAЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли допълнителни въпроси? Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ: Аз ще бъда много кратък. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Чета в Рамковата позиция относно законодателните предложения на Европейската комисия по Пакта за стабилност и растеж, че нашата Рамкова позиция се разминава в два от проекторегламентите. Става въпрос за регламент относно превенция и корекция на макроикономическите дисбаланси, за което поне тук чета, че България не подкрепя този регламент.
В тази връзка става въпрос и по отношение на правилата за прилагане на глоби, когато една страна системно не успява да изпълни тези мерки, препоръчани от Съвета. Тук също рамковата позиция е, че се изразяват резерви.
Това показва според мене, че ние не се явяваме като „йесмени” в Европейската комисия и като страна – членка на Европейския съюз.
Искам само да допълня въпроса, с който завърши господин Агов – доколко ние ще бъдем чути? Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Матов. Мисля, че се акумулираха достатъчно въпроси. Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМ.МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря. Наистина бих искала да благодаря за оценките и препоръките, които бяха дадени, както и за въпросите, които бяха поставени.
По отношение на връзката на Националната програма за реформи с конвергентната програма и с годишния преглед на растежа бих искала изрично да подчертая и така частично бих реферирала към въпроса на господин Агов по отношение на реформите, че действително по отношение на трите приоритетни области ние сме взели точно онези реформи, които ще доведат до резултата. И в областта например на ефективността на публичните разходи, на фискалната дисциплина в програмата са описани пенсионната реформа, здравната реформа, рационализацията на цялата система на здравеопазването и образованието.
Тук отново ще реферирам към въпроса на господин Агов. Наистина става въпрос за два различни документа. Вие, господин Агов, вероятно имате предвид Националната програма за развитие. Това, за което днес се говори, е Националната програма за реформи, която е един документ, който е съставен точно по указанията на Европейската комисия, по установен къмплейт. Вътре са разписани реформи, които са в съответствие с Годишния преглед за растежа, в координация с конвергентната програма. Това, което Вие визирате, е друг документ, който е направен по наша национална инициатива и това е Националната програма за развитие. Нейният хоризонт е до 2020 година.
Двата документа имат кохерентност, те са свързани, тъй като водят до постигане на целите на „Европа 2020”. Само че вероятно документът, за който Вие говорите, е другият – Националната програма за развитие. Този документ предстои да бъде разработван. Той се прави наистина под ръководството на министър Дончев. Негови координатори са Централното координационно звено.
Когато този документ бъде направен, той ще даде рамката за приоритетите за бъдещата финансова перспектива за европейските фондове, които страната ни ще получава. Това, което ние правим в момента, е цялостният документ за развитие на националната икономика в съответствие с икономическата координация в европейски мащаб. Ако Вие визирате недостатъчното разписване на различни варианти, вероятно сте видял Националната програма за реформи в нейния първоначален вид от ноември миналата година.
Вчера и онзи ден ние получихме коментари, че частта, в която сме разписали здравната реформа, е необходимо да бъде детайлизирана допълнително, което е направено. Има ги и другите реформи. Тогава не знам за какво говорим. Но това е идеята. Има вътре и други реформи. А това са здравната реформа, реформата на образованието, мерки, които се предприемат на пазара на труда. Тези реформи бяха представени. Дори онзи ден те бяха и дискутирани, и критикувани от нашите социално-икономически партньори от бизнеса и от профсъюзите.
Така че тези реформи ги има. Предстои в следващите изключително кратки срокове те да бъдат детайлизирани.
Ако позволите, искам само да подчертая, че да, имаме връзка с конвергентната програма. В конвергентната програма, която се разработва за целите на Пакта за стабилност и растеж, те ще бъдат едновременно представени. Базират се на една и съща макроикономическа прогноза. В конвергентната програма има алтернативни сценарии за развитие и съответно мерки за преодоляване на проблемите от чисто фискална гледна точка. Но нека да продължа нататък.
Отново да се върнем на връзката между Пакта за стабилност и растеж и Пакта за еврото – този въпрос, който господин Орешарски постави. Пактът за еврото е един политически ангажимент, който в окончателния си вид няма конкретни стойности, няма конкретни ангажименти, които да предписват един определен начин за действие на държавата или поемане на финансови ангажименти
Пактът за „евро плюс” е нов инструмент за координация на политическо ниво. Европейският стабилизационен механизъм е финансов инструмент за гарантиране на стабилността и той също служи за постигане на тези цели, но това е съвършено различен финансов инструмент. След дълги дискусии, с цел да се гарантират 500 млрд. евро реален заемен капацитет, беше договорено Европейският стабилизационен механизъм да има 700 млрд. евро капитал. Това гарантира 500 млрд. плюс три пъти „А” кредитен рейтинг. В тези 700 млрд. евро 80 млрд. евро от капитала са така нареченият внесен капитал; 620 млрд. евро са при поискване.
В хода на дискусиите първоначално се предвиждаше внесеният капитал да се внесе на четири равни вноски. Впоследствие това беше променено, именно с цел да бъдат облекчени страните и беше стигнато до извода, че на пет равни вноски следва да бъде внесен внесеният капитал.
Когато стана въпрос как да се изчисли ключът и участието на страните членки в този капитал, бяха обсъждани различни подходи. Първоначалното предложение беше да се ползва ключът на Европейската централна банка, който е неизгоден за малки страни като България, с малко население. Това наистина щеше да доведе до някои от изчисленията, които се появиха в пресата.
Впоследствие обаче, включително с активното участие на българските представители, нашите участници в двете работни групи до последно поставяха позиции, като там се изискваше все пак да има едно общо съгласие, въпреки че България не участва в процеса на взимане на решение по Европейския стабилизационен механизъм. Решенията се взимат само от страните членки на Еврозоната. Но ние участвахме в дискусията с предложения.
В крайна сметка беше достигнато до компромисното предложение ключът за участие на страните членки да се изчислява на такава база - да има преференции за страните, които имат брутен вътрешен продукт под 75 процента от средния за Европейския съюз. За тези страни ключът е участието да се изчислява 75 процента на база брутен национален доход и само 25 процента е частта, която се изчислява върху ключа на Европейската централна банка. По този начин тежестта на населението в общия ключ на участие на България е 12,5 процента, а тежестта на брутния вътрешен продукт идва към 87,5 процента.
Когато изчислявахме какво би станало, ако евентуално всички страни – участнички на Еврозоната се присъединят в един бъдещ момент - тук нека да стане ясно, че ние не сме членка на Еврозоната, че не участваме в това и че евентуално след нашето присъединяване бихме могли да участваме, – нашето участие би било 0,43 процента. Това са нашите основни изчисления към днешна дата на механизма. Което означава, че от 80-те млрд. евро внесен капитал нашето участие трябва да бъде около 345-350 млн. евро и около 2,6 млрд. евро трябва да бъде капиталът при поискване. Тоест общата стойност би била към 3 млрд., а не към 7 млрд. Но това е предмет на допълнителни изчисления.
Тук бих искала също да спомена за това, което беше извоювано буквално в последната седмица, че е предвидено за страните, които имат под 75 процента от средния брутен вътрешен продукт на Европа, един 12-годишен преходен период. Така че условията са променени. И наистина, когато се присъединим, ние считаме, че това не биха били някакви непосилни вноски. Напротив, България е декларирала още в самото начало с подписването на договора, че ние подписваме договора с желанието да участваме в Еврозоната и имаме дерогация по чл. 136. Но това е и в приоритетните цели на правителството, и нееднократно е потвърждавано от всички политически сили, че това е нашата стратегическа цел. Така че колкото по-рано се присъединим към клуба на богатите, това ще бъде толкова по-добре.
По отношение на следващия въпрос – данъчната основа. Да, Вие сте съвършено прав, че в първия вариант на Пакта за конкурентоспособност, предложен от Германия, беше залегнала идеята за общата корпоративна данъчна основа. В момента, ако забелязвате, в документа Пакт „Евро плюс” се говори за данъчна координация, което е нещо съвсем различно.
Идеята за обща корпоративна данъчна основа е в документа на Европейската комисия, инициативата за единен пазар, където се предвижда това да бъде предмет на отделна директива. Но въвеждането на данъчна координация като понятия е съвсем различно от общата данъчна основа.
На въпроса дали това е германският модел или има нов теоретичен модел аз ще отговоря, че да, има нов теоретичен модел. Част от възраженията на Министерството на финансите бяха именно заради това, че съобразно новия теоретичен модел, който беше представен на експертно ниво, при изчисляване на данъчната основа на база на активи, на база на продажби, на участие, на заплащане потенциално това би носило рискове за намаляване на данъчните приходи в България, което евентуално по-нататък да се наложи да бъде компенсирано от бюджетна и фискална гледна точка с повишаване на ставката на данъците. Към днешна дата при поставяне на въпроса за данъчната координация въпросът за изравняване на данъчните ставки въобще не се дискутира.
Така че ние считаме, че една данъчна координация би имала своите положителни ефекти.
Тази директива, в този вид предложена, може да бъде транспонирана по различен начин. Ние можем да не се присъединим към директивата, въпреки че ще има данъчна координация. И такава данъчна координация би била един полезен инструмент за уеднаквяване на принципни счетоводни стандарти, за избягване на двойно данъчно облагане, за облекчение при изчисляването на тази база.
Административно сътрудничество и борба с измамите. Да, борба с данъчните измами има. Така че ние имаме нужда също от една данъчна координация, от едно данъчно сътрудничество. Това е в модела.
Другият въпрос, който беше поставен, е какъв е механизмът да се реализира Пактът „Евро плюс”, дали това няма да стане както Пакта за стабилност и растеж. Именно тези шест инициативи на комисията, които очакваме Европейският парламент да приеме до лятото, са гаранцията, че това вече няма да бъде пожелание.
Отново ще припомня, че Пактът „Евро плюс” е всъщност политически ангажимент. И нашето правителство нееднократно е декларирало, и лично премиерът в своето обръщение към парламента подчерта това, че да, ние ще провеждаме точно такава благоразумна политика, ние ще увеличаваме инвестициите, ще увеличаваме заплатите, но ще се съобразим с общата среда.
Аз тук бих искала да посоча отново, че България в момента е една от най-стабилните държави в Европа. И това не е защото ние казваме така. Това са просто статистики: на второ място по дълг, на пето място по дефицит. Маастрихтският критерий за дългосрочен лихвен процент в момента е на нива от май месец 2008 година, преди да се заговори въобще за кризата. Така че да, ние имаме стабилност.
Това, което премиерът декларира, е готовността това да продължи. И това, което считаме, че ще постигнем с Пакта „Евро плюс”, е другите страни да поемат същите ангажименти. В момента публичните финанси на България се държат много по-добре, отколкото в нашите съседни държави. Рисковете, които ние отчитаме в нашата макроикономическа прогноза, са външни рискове. Те идват отвън, идват точно от същата Европа, от Еврозоната, заради която се правят тези механизми.
Така че ние, присъединявайки се към този политически ангажимент, можем само да спечелим, тъй като ние сме за това да има една добра координация на икономическите политики и една справедливост и стабилност в обединена Европа.
По отношение на въпроса за съгласуването с целите на кохезионната политика, да, в момента след петия доклад за кохезионната политика ние залагаме същите цели и в програмата. По отношение на двата документа аз вече коментирах.
По отношение на самите оперативни програми, които са в момента, те са един от основните инструменти. Мерките, които са заложени в програмите, със спазване на принципа на допълняемост на националните и междунационалните европейските инвестиции са залегнали в Националната програма за реформи.
Централното координационно звено наистина има ангажимента на национално ниво да координира изпълнението на проектите и програмите на макрониво. В същото време като цели, като приоритети Министерството на финансите отговаря за бюджетното финансиране и за международните финансови институции. Така че в тази връзка ние работим съвместно като един екип.
По отношение на това, че не сме подкрепили регламента за макроикономическите дисбаланси. Да, тази позиция, която Вие цитирахте, е съвършено коректна. В хода на преговорите ние не ги подкрепихме, защото този набор от показатели се разглеждаше самоцелно. Той можеше, когато не се отчита ефектът на догонващото развитие, да нанесе щети.
Изведнъж се показва на страните членки, че ето, видите ли, тази страна има проблеми и може да донесе негативен ефект дори самото споменаване на някакъв показател, който е извън общия контекст.
Със съдействието на екипа в Министерството на финансите, с нашите добри отношения с новите страни членки, с помощта на Българската народна банка ние успяхме да постигнем промяна и в момента в предложението на комисията този скорборд се представя заедно с един икономически анализ. И това е гаранция, че нашите интереси ще бъдат защитени и отчетени. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Пенчева. Колеги, ако няма въпроси, предлагам да преминем към гласуване. Господин Имамов иска думата. Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Извинявайте, аз закъснях. Вие говорихте за въпроси, а не за коментари и за оценки на представения материал, затова аз ще си позволя да направя няколко коментара, а не да поставям въпроси.
Представеният ни документ, образно казано, е един опит за петгодишен, за един петилетен план за реформи и икономически растеж. Само че в този документ, аз съм съгласен с колегите, които се изказаха, реформите до известна степен липсват.
Ще започна с положителния елемент на предложения ни материал.
Положителният елемент на този материал е, че фокусът на всички предложения, които са направени, е икономическият растеж, тоест като една фундаментална цел на българската икономика. Бързам обаче да добавя, че фокусирайки основната проблематиката върху икономическия растеж, което е правилно като концепция и като стратегия, това е за сметка на един друг много важен фундаментален принцип, касаещ преди всичко документите на Европейския съюз, а това е именно принципът на кохезия и на конвергенция.
Аз мога да ви цитирам текстове, които влизат в явно противоречие с тези принципи, например говори се за устойчиви и конкурентоспособни градове. Докато принципите на кохезия и конвергенция категорично наблягат на развитие на районите и на премахване на всякаква диференциация между отделните райони. България е силно засегната от този принцип, защото нашите планови региони са, както е известно, на последно място в Европейския съюз по много важни социални и икономически показатели.
Според мене има съществено разминаване между дефинираните четири приоритета в първата част и дефинираните национални цели в края на материала. Ако ги сравните, ще видите съществени различия по отношение на това какво трябва да се прави. А според мене една такава национална програма трябва изцяло да бъде подчинена на целите, които си поставя Европа в Стратегия ”Европа 2020”. И тези цели, които са достатъчно конкретни в европейските документи, тоест посочени с числа ясно и точно, с конкретни параметри трябваше на национално равнище да бъдат конкретизирани. Тоест да се каже за България какво може да направи за този петгодишен период и как тези подцели се разполагат във времето през следващите години. Аз мисля, че това е простата и ясна цел на един такъв материал. Именно поради тази причина според мене виждам съществени различия.
Освен това, ако направите сравнение между Националната програма за реформи 2011 – 2015 година и други документи, които залагат на прогнози, също ще видите съществени различия. Например в програмата, която залага цели в конвергенцията, конвергентната програма до 2014 година, например, ако погледнете тригодишната средносрочна прогноза, там ще видите също показатели, които трябва да бъдат съгласувани с тази програма.
Аз си направих труда да направя подобни сравнения по отношение на втория раздел, свързан с перспективите за развитието на българската икономика и в частност на макроикономическите сценарии до 2015 година. И се вижда една обща тенденция към песимистично понижаване на основните показатели на икономическото развитие по отношение на предвидения икономически растеж с едни много по-ниски относителни прирасти на растежа за този период от тези, които са предвидени в конвергентната програма например и в средносрочната тригодишна прогноза.
Има съществени различия например в тенденциите за безработицата. Съгласно конвергентната програма през 2010 година безработицата трябваше да престане да нараства и трябваше да започне да се свива чувствително. А това не е така.
Има различия в тенденциите в инфлацията. Там е казано, че инфлацията ще намалява за един краткосрочен период. Ние сега виждаме, че това не е така. Тази прогноза не се сбъдва и не е тенденция на съвременното икономическо развитие.
Що се отнася до факторите за устойчив икономически растеж, Раздел трети и в частност точка 3.1, аз се питам защо започвате с финансовия сектор като един от основните фактори, който определя икономическия растеж. Ако сте имали предвид относителния дял на финансовия сектор и структурата на брутната добавена стойност, може би до известна степен това е оправдание.
Но аз ще ви посоча отново данните за 2010 година. Финансовият сектор има около 20,3 процента от брутната добавена стойност, обаче почти същите проценти имат търговия, туризъм, транспорт, съобщения и секторът „Добивна промишленост”. Ние в тези програми за реформи не виждаме нито едно изречение, насочено към тези сектори.
Що се отнася до Пакта „Евро плюс”, моето дълбоко убеждение е, че България има стратегически интереси да върви в тази посока. Защо има стратегически интереси? Защото България има валутен борд. България предстои да излезе от кризата, въпросът е кога точно ще стане това – дали утре или други ден. Но след излизането й от кризата, ако валутният борд остане, твърде вероятно е той да се превърне във воденичен камък на шията на българската икономика. Единственият начин да се отървем от този воденичен камък е да влезем в еврозоната.
Аз съм съгласен с твърденията, че пътят да влезем в Еврозоната е именно Пактът „Евро плюс”. Ние друг избор на този етап нямаме.
В същото време искам да добавя, че българското общество е с пълното си право да знае какви конкретни ангажименти поема България, влизайки в този пакт. Ние чухме някои отговори, които до голяма степен обаче не са достатъчно ясни и конкретизирани, особено за широката публика. Например за мене е изключително ясно да се знае страните, които не са членки на Еврозоната и не са въвели еврото, трябва ли да имат задължение изобщо за плащания до момента, в който се присъединят в Еврозоната. Ето, в тази посока трябва да бъде насочена защитата на националните интереси на България.
Аз мисля, че ще бъде изключително несправедливо, ако няма някакви гаранции за това, че ако България ще влезе в Еврозоната в близките една-две години, ние в никакъв случай да не поемаме ангажименти, които преди всичко са насочени към стари членки на Еврозоната и са нарушили правилата на своето членство. На всички ни е известно, че повечето страни от Еврозоната имат огромни дефицити, имат огромни дългове. Именно това е пряката причина за създаването на този пакт. След като ние имаме стабилни финанси, защо трябва да се натоварваме с допълнителни ангажименти, особено с финансови задължения, за да стабилизираме положението в други държави, които не са спазвали правилата за членството си в Еврозоната?
Така че мисля, че правителството е в свой дълг да даде ясна информация, пак повтарям, на широката публика, не само на нас какви задължения поема държавата ни с влизането в този пакт. А според мене целта е ясна и ние трябва да я подкрепим, именно въвеждането на еврото в страната, което ще ни реши много социално-икономически проблеми. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Имамов. Голям процент от Вашите коментари бяха под формата на въпроси, зададени от господин Агов, така че мисля, че изчерпателно беше отговорено.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване, защото ни предстои да обсъждаме енергийната стратегия, а след това и четвърта точка само с колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
По отношение на първа точка – Националната програма за реформи. Тя беше разпоредена от председателката по отделните ресорни комисии за сведение. В тази връзка с госпожа Стоянова инициирахме съвместното заседание на двете комисии днес и бяха поканени съответните ресорни председатели на комисии. Някои от тях присъстваха – това е господин Вълков, председател на Комисията по транспорта, както и госпожа Светлана Ангелова – заместник-председател на Комисията по икономическата политика.
Пропуснах в началото да приветствам и председателя на Съвета за обществени консултации господин Камен Колев, който също е сред нас.
Предстои ни да гласуваме доклада, който включва както становище на националния парламент по отношение на шестте мерки, така и по отношение на Рамковата позиция, която беше предоставена на нашето внимание от Министерския съвет. Хубавото е, че в момента тече дискусия във всички национални парламента в контекста на Лисабонския договор и днешното заседание потвърждава, че ние също сме част от тази обща дискусия. В рамките на политическия диалог ще изпратим становище, което отразява както отношението по шестте мерки, така и в контекста на новото икономическо управление, позицията ни за Единния вътрешен пазар, за „Европа на две скорости” и данъчната хармонизация – резервите, които имаме по тези проблеми.
Предлагам да преминем към гласуване на доклада. Първо ще гласува Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
От Комисията по бюджет и финанси който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, ние вече гласувахме. Обаче аз малко се притеснявам. Слушайки господин Имамов, се притесних, че някои неща не бяха достатъчно категорично изяснени. Моля госпожа Пенчева за две изречения. Пактът „Евро плюс” и стабилизационният механизъм са две различни неща. Присъединявайки се България към Пакта „Евро плюс” не означава, че се присъединява към стабилизационния механизъм. Присъединяването към стабилизационния механизъм на България преди влизането й в Еврозоната е възможно или не е възможно. И това присъединяване преди влизането й в Еврозоната или след влизането й в Еврозоната ще бъде в крайна сметка ратифицирано от парламента. Моля да потвърдите това, което казах.
ЗАМ.МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Съвършено точно, госпожо председател, направихте извода и обобщението. Това са два различни инструмента. Едното е политическа декларация за съгласуване на икономически политики, другото е финансов инструмент за гарантиране на стабилност на Еврозоната.
Съществува възможност ад хок в една конкретна операция да се присъединят и страни, които не са членки на Еврозоната след 2013 година, когато този механизъм ще заработи. Тогава, разбира се, отново ад хок трябва правителствено решение и одобрение на парламента, ратификация. Но за нашето присъединяване, това, за което ви говорих, и за ключа, за изчисления, за вноски, това е за момента, в който ние станем страна – членка на Еврозоната. Благодаря ви.
МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава за нас ще бъде задължително присъединяването. Затова коментираме условията на този стабилизационен механизъм, в чието договаряне участваме сега. Иначе ще бъде късно. Това е смисълът на разговора по стабилизационния механизъм.
Има ли други въпроси? Стана ли ясно?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това означава ли, че България няма да плаща, докато не стане член на Еврозоната?
МЕНДА СТОЯНОВА: Точно това означава. Благодаря ви. Мисля, че беше важно за всички да си изчистим този въпрос, за да не остават някакви съмнения.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Аз искам само да добавя, че докладът, който гласувахме, не третира нито Пакта „Евро плюс”, нито стабилизационния механизъм, така че това няма влияние върху гласуването.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЕНЕРГИЙНА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО 2020 Г., № 102-03-7/9.03.2011 Г. - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Имаме удоволствието сред нас да бъде господин Марий Косев – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Заедно с него очакваме да се присъединят:
госпожа Елисавета Михайлова, директор на дирекция „Енергийни политики, стратегия и проекти”
госпожа Нели Цветкова – началник отдел в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”.
Когато обсъждахме с госпожа Менда Стоянова в началото на заседанието, тъй като в момента вие имате становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, госпожа Стоянова предложи да излезем с общо становище, чието съдържание е това, което в момента ви е предоставено.
Заповядайте, господин Косев, да представите Енергийната стратегия.
ЗАМ.МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател, Уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя, надявам се набързо и накратко, да прочета нещо, което имам пред себе си, което мисля, че ще позволи по-бързо да преминем през текста.
Представям на вашето внимание одобрения с решение на Министерския съвет № 133 от 9 март 2011 година проект за Енергийната стратегия на Република България до 2020 година, разработена от екип на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Проведено е обществено обсъждане на проекта за Енергийна стратегия и съответните екологично оценка и оценка на съвместимостта. В резултат на общественото обсъждане от различни професионални неправителствени организации, енергийни компании и експерти бяха получени близо 200 конкретни предложения. Всички конструктивни предложения са включени в настоящия проект за Енергийна стратегия, а останалите са взети предвид при разработването на проектите на Закона за възобновяемата енергия и на изменението и допълнението на Закона за енергетиката.
Кои са основните моменти в новата Енергийна стратегия на страната.
Дефинирани са пет стратегически приоритета, а именно:
1. гарантиране на сигурността на доставките на енергия;
2. достигане на целите за дял на възобновяема енергия;
3. повишаване на енергийната ефективност;
4. развитие на независим регулиран конкурентен енергиен пазар;
5. политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди и защита на интересите на потребителите.
Енергийната сигурност е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Това е процес, който изисква значителни инвестиции и устойчива политика, насочена към намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, диверсификация на трасетата, диверсификация на доставчиците и на източниците на енергия.
Конкретно за периода до 2020 година българската политика е насочена към подобряване на енергийната сигурност и ще се развива в следните основни направления:
- активно участие в проектите по южния газов коридор;
- изграждане на междусистемните газови връзки със съседните страни;
- разширяване на капацитета за съхранение на природен газ и изграждане на ново хранилище;
- оптимално използване на местните енергийни източници и създаване на условия за доставки на втечнен и компресиран природен газ.
В борбата за опазване на околната среда и преодолява на климатичните промени Европейският съюз прие амбициозната програма, известна като цели 20-20-20, които са разпределени на национално ниво и ще бъдат постигнати чрез усилията на всички държави членки.
По отношение на възобновяемата енергия националната цел е 16 процента от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 година да бъде от възобновяеми енергийни източници. Националната цел ще бъде постигната чрез увеличаване на производството на крайното потребление на електрическа енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане и за потреблението на възобновяеми източници в транспорта.
Новият Закон за енергията от възобновяеми източници, който е внесен за разглеждане в Народното събрание, създава необходимите условия за устойчивото развитие на ВИ-секторите в България и достигане на изпълнение на националната цел.
По отношение на енергийната ефективност националните цели са амбициозни поради високата енергийна интензивност на националния брутен вътрешен продукт, с 89 процента по-висока от средната за Европейския съюз, измерена чрез брутното вътрешно потребление на енергия за единица брутен вътрешен продукт и при отчитане на паритета на покупателната способност.
България има амбицията да намали с 50 процента до 2020 година енергийната интензивност на националния брутен вътрешен продукт чрез мерки за насърчаване на енергоспестяването както при производството и транспортирането, така и при потреблението на енергия.
Националната енергийна политика се базира на принципа, че независим регулиран конкурентен енергиен пазар е най-ефективният и ефикасен път за постигане както на дългосрочна конкурентоспособност на икономиката, така и на приоритетите за енергийна сигурност и устойчиво развитие.
Нашето категорично убеждение е, че трите ключови стъпки към независимо регулиран и конкурентен енергиен пазар, а именно за прозрачно опериране и развитие на мрежите, за електроенергийна борса и за отделяне на преносните оператори са осъществими в рамките на настоящия правителствен мандат и са правилният път за създаване на доверие на българския бизнес и граждани в пазара на електрическа енергия.
Специално внимание Енергийната стратегия на България до 2020 година отделя на защитата на потребителите. Гарантирано е тяхното право на непрекъснат достъп до енергийни услуги. Укрепват се правомощията на регулаторни органи и се повишават изискванията към доставчиците на електроенергия и природен газ.
Това е, което исках да докладвам. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Косев. Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз имам един съвсем кратък въпрос по отношение на разгледаната стратегия.
Енергийните ресурси имат определящо значение за развитието на страните. Бих искал да Ви попитам в тази връзка доколко тази стратегия е в унисон с европейските насоки за развитие на отрасъл, тъй като тези ресурси трябва да бъдат, така да се каже, разглеждани като единна програма за развитие на страните членки. Тези проблеми трябва да бъдат решавани на европейско ниво. Трябва да има единна стратегия, европейска стратегия по отношение на енергийните ресурси.
В тази връзка Ви питам: каква е нашата позиция? Нашата стратегия доколко се вписва в европейските насоки за развитие?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, господин Косев.
ЗАМ.МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Благодаря, госпожо председател. Не съм сигурен дали ме питате за местните ресурси, тоест за въглищата на България.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: За всички енергийни ресурси, не само за тях.
ЗАМ.МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Позволете ми да тръгна малко по-отдалече. Моля кажете ми, ако не успея да отговоря на въпроса Ви.
Вие сте абсолютно прав. Очаква се държавите от Европейския съюз да имат единна стратегия. Но тази стратегия общо взето върви по линията на тези приоритети, които ние прочетохме. Тоест първите пет приоритета, които ние сме заложили, които аз прочетох, позволете ми съвсем накратко да ги повторя, а именно:
1. гарантиране на сигурността на доставките на енергия;
2. достигане на целите за дял на възобновяема енергия;
3. повишаване на енергийната ефективност;
4. развитие на независим регулиран конкурентен енергиен пазар;
5. политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди и защита на интересите на потребителите.
Това е всъщност онова, което се дефинира в европейските директиви и общата политика, която се синхронизира на ниво Европейски съюз.
Специално по отношение на енергийните ресурси в никакъв случай до този момент не е заложено някакво специфично ограничение или насърчаване в някаква конкретна посока. Това го твърдя като човек, който е присъствал на заседание на Съвета на министрите и на заместник-министрите. Всъщност няма някакво ограничение какъв да бъде миксът от суровините за всяка отделна страна.
В този смисъл отговорът на Вашия въпрос е, че всяка страна е по-скоро свободна да работи по микса на собствените си енергийни ресурси, стига това като цяло да се вписва в общата насока на тези пет основни компонента, които прочетох. Така че всъщност няма толкова твърди рамки, които да накарат да мислим в една или друга посока за някакъв конкретен ресурс.
В интерес на истината малко повече дебати има по отношение на ядрените ресурси, както можете да се досетите. Нещата не са съвсем изчистени на ниво Европейски съюз. Имам предвид, че повечето страни, образно казано, пасуват. Като по-активна страна естествено там е Франция. Останалите страни по-скоро изразяват мнения, които са свързани общо взето с поддръжката на чиста енергия, към която всъщност може да се причисли и този вид енергия.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря. Очудва ме отговорът Ви, но Ви благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви, колеги. Господин Косев, Вие сте запознат и със становището на комисията. Имате ли забележки по него?
Единственото, което сме направили като забележка, това е да се придвижи екшън планът, който вече да проследява реализирането на заложените цели и проследяване степента на заложените индикатори. Предполагам, че нямате забележки към становището. Заповядайте.
ЗАМ.МИНИСТЪР МАРИЙ КОСЕВ: Смятам, че това предложение е изключително уместно и го подкрепям. Само ще направя една вметка.
Предполагам, че народните представители тук са наясно, че един екшън план има по-малко дългосрочни цели и възможности, отколкото самата стратегия. Така че при разработката на един екшън план логично е да се предположи, че той ще има много по-тесен времеви обхват.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Косев.
Колеги, преминаваме към гласуване на становището по проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 година, № 102-03-7/9.03.2011 г., внесен от Министерския съвет. От колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Който от колегите от Комисията по бюджет и финанси е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Благодаря ви. Благодаря на колегите от Комисията по бюджет и финанси за тяхното участие на днешното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)