КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
П Р О Т О К О Л
№ 16
На 16 юни 2011 г., /четвъртък/ от 14.30 часа в зала “Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 14.30 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение “Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 102-02-12, внесен от Министерски съвет на 02.06.2011 г.
2. Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение “Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 102-02-14, внесен от Министерски съвет на 10.06.2011 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото телевизията, № 154-01-55, внесен от Таня Димитрова и група народни представители на 08.06.2011 г.
Има ли допълнения или предложения за промяна в дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По точка първа и по точка втора при нас е зам. министър Георги Прегьов - Министерство на регионалното развитие и благоустройство
Николина Николова – член на Управителния съвет на Агенцията пътна инфраструктура
Стела Попниколова – директор на дирекция “Управление на проекти с кредитни средства”
Женя Динкова – директор на дирекция “Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерство на финансите
Десислава Лазарова – държавен експерт в дирекция “Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерство на финансите
Господин Прегьов заповядайте. Вие ли ще ни представите законопроекта за Изменението на Заемното споразумение “Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Благодаря г-жо председател. Дами и господа народни представители, аз не бих искал да отнемам от времето ви, тъй като предложението за този законопроект е доста тривиално. Надявам се, че всички сте прочел накратко мотивите. Те наистина са кратки, съдържателни и надявам се, че са ви убедили, че е необходимо да бъде подкрепена тази промяна в Заемното споразумение. Целта на тази промяна е ние да съумеем да реализираме целите заложени в споразумението в кратки срокове, бързо и ефективно. Наистина с началото на прилагане на това споразумение се сблъскахме с някои непредвидени неща, които за съжаление се наложи да бъдат коригирани в това Заемното споразумение. Постарали сме се тези корекции да бъдат съвсем минимални. Трябва да подчертая, разбира се, че не се променят финансовите параметри на споразумението. Тоест, заема остава същия. Всъщност става дума за реалокация на средства между отделните компоненти в споразумението А компонентите са три. Първият компонент е изработване на регионални генерални планове за обособените територии на В и К асоциациите.
Вторият компонент е доизграждане на три язовира, които са започнали да бъдат изграждани преди повече от 20 години.
Третият компонент е техническа помощ за осъществяването на първите два компонента. Така че всъщност не правим нещо кой знае какво съществено, а уточняваме целите в компонентите и това съответно налага реалокиране на средства между компонентите.
Ако разбира се, желаете да ви запознаем по-детайлно с мотивите, това ще го направим веднага.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Въпроси?
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Тази реалокация е посочена в мотивите. Всъщност намаляваме средствата необходими за компонента за изработване на регионалните генерални планове. И част от тези средства се насочват в компонент подпомагане на изпълнението на Заемното споразумение, за да може да се осъществи ефективен контрол и да се разработят тези генерални планове в съответствие с изискванията на закона и директивите на Европейския съюз.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това като декларация звучи добре, но кои точно, намалявате ли броя на градовете, чиито генерални планове ще се правят. Парите за какви цели се пренасочват. Защото така общо да се каже за изграждане на язовирите, поради коя причина се налага увеличаване на парите?
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Единственото, което правим е, че уточняваме обхвата на регионалните генерални планове. И те в момента са в обхват, който е дефиниран в закона. Правим синхронизация на изискванията на дейностите по взаимното споразумение с изискванията на Закона за водите. В Закона за водите ясно са дефинирани съдържанието на регионалните генерални планове, което от своя страна предизвика ревизия на обхвата на тези регионални генерални планове, т.е. намаляване на дейностите по тях и съответно икономия на средства.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Нали 2010 г. вече го ратифицирахме като споразумение. И през този период тук за няколко месеца се промениха тези генерални планове. Смени се концепцията за генералните планове. И това вече налага промяната на проекта или има нещо друго променено.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Няма нищо друго променено. Това е което ви казвам в момента. В първоначалния вид на Заемното споразумение предвиждането за обхвата на генералните планове беше разширен. Там имаше предвиждания например за осъществяване на хидравличен модел за целите на регионалните планове, което практически не е възможно да се случи, тъй като един такъв хидравличен модел изисква твърде много време и стабилност на данните, които се получават за него от една страна. От друга страна такъв хидравличен модел трябва да се разработва в етапа на инвестиционното проектиране и по скоро в пред проектните проучвания. Тоест, ако операторът или собственикът желае да направи реконструкция на която и да е В и К мрежа, той би могъл чрез хидравличен модел да си уточни заданието за проектиране, съответно да си разработи инвестиционния проект въз основа на този хидравличен модел. Но изработването на самия хидравличен модел отнема твърде много време и съответно изисква отделен вид компетенции. И пак повтарям, той не е компонент и не е част от регионалното планиране. Регионалното планиране е от по-висш порядък. Тези съображения ни накараха да преосмислим и съвместно с банката да преразгледаме обхвата и съдържанието на мастер плановете, които ще се разработват за обособените територии на В и К. Това намаление в обхвата на дейностите разбира се, води до намаление съответно и на финансирането. Това е причината за намаление на средствата предвидени за изработването на генералните регионални планове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. Аз имам един въпрос може би не съм разбрал добре. Казахте, че средствата за мастер плановете се намаляват, а се увеличават средствата за подготовка или нещо от този род. Да го преведем увеличават ли се консултантските за сметка на инвестиционния компонент или не? Консултантските по скоро бих искал да разбера, защото този заем има предистория.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: С намалението, което се реализира от компонента мастер планове се увеличават другите два компонента, техническата помощ и строежа на самите язовири.
Преди предложеното изменение компонента за строителството на язовирите Луда Яна, Пловдив, Синейковци и съответно реконструкцията на язовир “Студена” е била 60 млн. евро. Сега тя става 61 млн. 616 700 евро. За компонент 1 сумата от 4 млн. 93 500 евро се увеличава на 6 млн. 220 800 евро. Компонент 1 техническата помощ е свързан с изпълнението на цялото споразумение. Тоест, това включва съответно проектантските и супервайзерските договори за самите язовири. За да не направим съответния извод, че нали сме намалили компонента на финансиране на мастер плановете, но сме увеличили финансирането на техническата помощ пак за тези мастер планове. Не само за язовирите и за всичко и по двата компонента се увеличават съответно стойностите. Затова разбира се има много причини. Мога много да ви разказвам защо се налага това увеличение.
Например предвижданията на компонента за техническа помощ за строителството на язовирите, предвиждаше да се до проектира. Тоест да се актуализира само проекта за довършване на язовирите. Само че се оказва, че този проект е с изтекла давност. На всичкото отгоре устройственото планиране за него не е адекватно или изобщо го няма. С други думи първо трябва да се направи устройственото планиране и след това трябва да се подготви инвестиционен проект, който да обследва състоянието на строежа в момента, какво точно представлява това нещо, което стои там. Какви ще са мероприятията, такива че да доведат до сигурното и дългосрочно експлоатиране на съоръжението. На първо място разбира се безопасно. Така че това променя обхвата на дейностите на проектанта. Тоест, на консултанта, който трябваше да извърши с две думи до проектиране, а сега му се налага да извърши други дейности. Той трябва да оцени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз от всичките обяснения разбрах две неща. Преди по-малко от една година не сме знаели, че хидравличните модели са нещо, което е изключително тежко, което много силно ще затрудни правенето на генералните планове. Сега го разбрахме и затова решихме да намалим средствата, които даваме за правене на тези генерални планове, като хидравличните модели очевидно ще ги правим на по-късен етап. В генералните планове сега ще правим всичките проекти за водоснабдяване и канализация без тези хидравлични модели. Не знам до каква степен тези планове ще бъдат актуални. Надявам се вие да сте по-сведущ от мен и да можете да кажете: “Да, те ще бъдат актуални и без хидравличните модели.”
Второто което разбрах е, че тъй като ще намалим парите за първата част генерални планове, ще прехвърлим тези пари във втората част за изграждането на язовирите. Но не като изграждане на язовири, а като техническа помощ. Нещо което г-н Орешарски много добре знае, че дълго време беше основния препъни камък за тези проекти още преди години. Желанието на определени компании да ползват тази техническа помощ, която не срещаше разбиране поне в онези години. Да си увеличат комисионните, така да го кажем, по-директно да прозвучи.
Сега на практика едни пари, които са били 4 млн. изведнъж стават 6 млн., т.е. с почти 50% увеличаваме техническата помощ. Вие се опитвате да ни обясните, че това се прави, защото се променя обема на проектирането, тъй като старите проекти на язовирите са вече не актуални и то по скоро са не актуални не като технически съоръжения, а дотолкова доколкото не се вписват в общото устройство на териториите. Добре и двете. Значи онези хора, когато са ги проектирали някога са били некомпетентни, а сега ще ги направим наново и ще бъдат много по-добри.
Аз си позволявам да ви кажа, че хидростроителството в последните години в България няма новини. Всичко което се прави и се изгражда в момента е проектирано не през последните две или три години. То е проектирано в по-голямата си част преди последните 15 – 20 години. Актуализациите които се правят съвсем не са от такъв мащаб, че да налагат цялостно препроектиране. Но това е ваш проблем, не е мой. Но аз лично не бих подкрепил една такава промяна, защото не виждам същността и основанията за нея.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Сигурно е трудно в този спешен порядък в който се опитвам да го направя да обясня точно, макар и на популярен език защо се налага да направим тези реалокации. Не бих искал наистина да навлизам в много детайлни технически обяснения, защо е погрешно да считаме, че хидравличното моделиране трябва да бъде част от генералните планове. Единственото, което ще си позволя все пак да направя като уточнение е, че дефиницията на тези регионални генерални планове, които имаме намерение да оставим в това Заемно споразумение в настоящия обхват съвпада с дефинициите на Закона за водите. Предишната задача включваше и други планове, такива каквито са например на агломерации, но те трябва да бъдат разработени след като бъдат приети регионалните генерални планове въз основа на тях. Още повече, че само още една забележка по съдържанието на регионалните генерални планове, това са наистина генерални планове. Те само дефинират необходимостта от определени инвестиционни мероприятия, така че да се отговори на изискванията на европейските директиви, на действащото законодателство и на предвижданията за развитие на определена територия. Но те всъщност не представляват пряко инвестиционно намерение. Това е програма. Това се предвиждания. Хоризонта на тези планове е 25 – 30 години. Въпреки че в тези планове се съдържа компонента за краткосрочни, средносрочни дългосрочни инвестиции, те сами по себе си не представляват компонент на инвестиционното проектиране. Каквото обаче е хидравличното моделиране и то само когато се наложи. Тъй като то не се налага навсякъде.
Така че в този смисъл ние считаме, че коригирането на обхвата на този компонент е достатъчно технически обоснован. Също така достатъчно законово обоснован и затова сме предложил такава корекция.
Много дълго бих могъл да говоря защо тези проекти, по които е започнало изграждането на тези язовири не са актуални. Само ще спомена едно много съществено нещо. Инвестиционния проект, който не е реализиран в срок от пет години, знаете че губи правното си действие. Той трябва да бъде актуализиран. На всичкото отгоре има промени в нормите за проектиране на тези съоръжения, най-малко нормите за натоварване, сеизмично натоварване и т.н. Всичките тези неща трябва да бъдат отчетени, но не само това. По-важното е, че ние на място имаме нещо, което е изградено и нещо, което съществува. Това нещо трябва да бъде оценено по един надежден начин, така че проектните решения, които ще бъдат направени въз основа на тази оценка да гарантират безопасността, дълготрайността и стабилното използване на съоръженията, които има намерение да довърши.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на т.1 - Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение “Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се?
Приема се.
Преминаваме към точка втора –
Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение “Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 102-02-14, внесен от Министерски съвет на 10.06.2011 г.
Господин Прегьов заповядайте.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Благодаря госпожо председател. Дами и господа народни представители, предлагам г-жа Николова да ви запознае с мотивите към този проект на закон.
НИКОЛИНА НИКОЛОВА: Благодаря г-жо председател. Добър ден дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще ви запозная с мотивите за изменение на Заемното споразумение “Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Заемното споразумение е подписно на 19.09.2007 г. със срок на действие до 2011 г. Като основните компоненти важни за модернизирането на пътната инфраструктура и залегнали в този проект са компонент 1, рехабилитация и частична реконструкция на около 450 км. от републиканската пътна мрежа обособени в 9 лота. Изграждане на институционален капацитет и доставка на оборудване на Централния институт по пътни технологии и компонент № 3, дейности свързани с безопасност и организация на движението.
Основните изменения и основно искаме изменение на Заемното споразумение в срока му на действие, увеличаване с 24 месеца до 30 юни 2013 г., както и в обхвата на компонентите. Намаляване в обхвата на компонент № 1. Отпадане на три лота. Лот 5, 6 и 7 във връзка със закъснение изпълнение на дейностите на тези проекти, както и в отговор на фискалната политика, която правителството води. Увеличаване на обхвата на компонент № 2 институционално развитие, отново с оглед приоритетите на правителството за усвояване на средствата от Европейския съюз са прибавени две нови дейности. Консултантски услуги свързани с подготовка на проекти за следващия програмен период по оперативна програма транспорт и оперативна програма регионално развитие. Обхвата на компонента № 3 остава непроменен.
Стойността на проекта на заемната част от 90 млн. евро остава същата, като се намалява националното съфинансиране. От 144 млн. евро обща стойност, проекта става на 105 млн. 623 000 евро обща стойност. Това е съвсем накратко и съм на разположение да отговоря на всички допълнителни въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси?
РУМЕН ОВЧАРОВ: На стр. 2 компонент 1 се казва, че се намалява обхвата и размера поради закъснение в програмата за изпълнение. С какво се закъснява и поради какви причини?
НИКОЛИНА НИКОЛОВА: Закъснява се с избора на строителен надзор. Няма сключени договори за строителен надзор по лот 5, 6 и 7.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Лот 5, 6 и 7 за какво?
НИКОЛИНА НИКОЛОВА: Лот 6 е североизточен регион, път 1-7 Шумен – Преслав. Лот 5 централен южен регион. Това е път 1 – 6 Пирдоп - Карлово. Път 3 Чирпан – Зетьово. Лот 7 – югозападен регион. Това е път 2 Перник – Стрезимировци. Като искам да добавя, че лот 5 и лот 7 са включени в етап 3 на оперативна програма регионално развитие и ще стартира тяхната подготовка в края на тази година. А лот 6 в момента се обсъждат варианти за финансирането му от други източници. Факта да отпаднат от компонента № 1 е, както обясних, липсата на проведени процедури за строителен надзор и дори и да се проведат до края на тази година ще закъснее тяхното изпълнение за срока на Заемното споразумение. И това налага тяхното отпадане.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Миналата година мисля, че беше някъде есента или началото на есента, една ваша колежка от Министерство на регионалното развитие много бодро ни обясняваме тук, мисля че в тази комисия, как е спряно изпълнението на част от тези пътища, финансирани по линията на Световната банка, защото ще се търси финансиране по линията на европейските фондове. Аз тъй като пътувам по подбалканския път, виждам, че работите са започнали от месец и половина два по пътя, който миналата година беше спряно. И все пак искам да знам коя беше причината, поради която миналата година спряхме работа. Стигнахме до закъснение по определени обекти и сега вече с една година по-късно искаме удължаване на срокове, за да изпълним работата, която очевидно може би не по всички лотове, но по част от лотовете бихме могли да свършим по предварително определените срокове.
НИКОЛИНА НИКОЛОВА: По лот 4 – югозападен регион, който предполагам вие визирате в момента се работи по него, подбалканския. Лот 5, лот 6 и лот 7, които отпадат. Както ви обясних лот 5 и лот 7, те са включени в третия етап.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Защо беше спряна работата миналата година.
НИКОЛИНА НИКОЛОВА: Финансови ограничения.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз това искам да разбера. Да разберем, че изграждането и усвояването на тези средства беше поради недостатъчно финансиране от страна на държавния бюджет.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Аз само малко ще се намеся, въпреки че колежките сигурно ще ме поправят някъде, ако сбъркам. Тази релация не е съвсем тъждествена. Защото закъснението, което е натрупано при договарянето на тези лотове е направено далеч преди ограничението в лимитите за разходване на средствата по този заем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване на точка втора - Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение “Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 102-02-14, внесен от Министерски съвет на 10.06.2011 г.
Който е за изменението на Заемното споразумение, моля да гласува.
Гласували 16 “за”
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Благодаря на представителите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на Агенция пътна инфраструктура и МФ.
Преминаваме към точка трета –
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото телевизията, № 154-01-55, внесен от Таня Димитрова и група народни представители на 08.06.2011 г.
Няма ги вносителите. Поканихме ги.
АСЕН АГОВ: Възразявам категорично да разглеждаме законопроект, без да са вносителите в залата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме ли такава забрана в Правилника?
АСЕН АГОВ: Нямаме такава забрана, но въпрос на практика е. Няма как политическите мотиви за гледането на един закон да не бъдат изложени тук, защото ние взимаме политическо решение. Не взимаме решение без счетоводители. И от тази гледна точка възразявам категорично и предлагам точката да отпадне от дневния ред.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов, аз съм съгласна с вас, но тъй като ние все пак не сме водеща комисия и в частта на съпътстваща комисия би трябвало да ни интересува само доколко това влияе на държавния бюджет плюс или минус. Затова ми се струва, че по-ограничена е частта в която ние трябва да се произнасяме и може да го направим и без Таня Димитрова да ни обясни какво е искала с този законопроект. След като има мотиви към него и всички може да видим кои точно текстове се променят.
АСЕН АГОВ: Аз правя процедура и да се подложи на гласуване тази процедура.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не би следвало с лека ръка да свеждаме интереса на Комисията по бюджет и финанси само до това влияе ли върху бюджета или не влияе върху бюджета. Все пак става дума за една от държавните институции, която е първостепенен разпоредител с бюджетни средства и ние би трябвало да се интересуваме и от нейното преструктуриране и от всички мерки, визия за това как ще се развива тази институция. Някой трябва да ни каже.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов направи процедура за отлагане на точката.
Който е съгласен с г-н Агов да отложим точката, моля да гласува за.
Гласували 11 “за”.
Отлагаме точката.
АСЕН АГОВ: Благодаря за доверието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Закривам заседанието.
/Закрито в 15 часа 05 минути/
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/