П Р О Т О К О Л

№ 20

---

На 7 юли 2011 г., /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І” № 1 ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14.40 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да премине при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 154-01-64, внесен от Миглена Плугчиева на 21.06.2011 г. – първо гласуване.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерски съвет на 31.05.2011 г. – първо гласуване.
3. Представяне и обсъждане на проект за решение за одобряване проект на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерски съвет на 27.06.2011 г.
Имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Наши гости са:
Валентина Симеонова – зам. министър на труда и социалната политика
Нина Мутафова – главен експерт в дирекция “Социално включване”
Госпожа Плугчиева, вносител на законопроекта е тук и ще ни го представи накратко. Заповядайте г-жо Плугчиева.
МИГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря ви г-жо председател, уважаеми колеги, госпожо зам. министър,
Аз ще се постарая съвсем накратко да ви представя мотивите, с които правя предложение за едно малко допълнение в Закона за семейните помощи за деца. Всъщност става дума в текста на чл.8 ал.1 към думата “студентки” да бъде добавена и думата “докторантки”.
Какво ме води до това предложение. Бързам да кажа, че това предложение се породи чисто от живота, от практиката. В моята приемна в Русе идваха няколко докторантки, които споделиха, че за съжаление са изолирани и дискриминирани и не им се заплаща съответно помощ за отглеждане на дете до една година. И се оказва, че има една неравнопоставеност между докторантките и редовните студентки в момента. И съответно докторантките имат възможност да получават, за съжаление само еднократна помощ месечна от 100 лв., при условие, че дохода на член от семейството не надвишава 350 лв. А редовните студентки получават еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година в размер на 12 минимални работни заплати или сумата от 2880 лв. Замисълът на това предложение е, че за съжаление, въпреки че има решение на Конституционния съд и това решение на Конституционния съд за съжаление не се спазва или не е известно в структурите на Министерство на труда и социалната политика. Нещо повече след това постъпиха сигнали от други места в страната от Варна, от София и се оказва, че през 2010 г. в доклада на омбудсмана са отразени тези случаи, когато докторантки са били дискриминирани и не им е заплатена такава помощ, макар че има дадени указания от Министерство на труда и социалната политика. И за да се премахне тази неравнопоставеност, това е целта с едно малко допълнение в закона, да се реши този въпрос и да не се разчита само на решението на Конституционния съд или на съответно последвалите указания от Министерство на труда и социалната политика. Направената финансова справка по случая показва, че в момента в България има 1059 жени докторантки и съответно става дума за една нищожна част от млади жени, на които би трябвало да приравним статута към този на редовните студентки, за да не бъдат наистина в категорията на дискриминираните.
Искам да благодаря на трите министерства г-жо председател, които изпратиха своите становища. Министерство на труда и социалната политика де факто подкрепя предложението по принцип, но смята, че създадените указания от Министерството, това е достатъчно, за да бъде спазвана и прилагана практиката и да бъдат удовлетворявани очакванията на майките докторантки и те да получават същата тази еднократна помощ. За съжаление обаче практиката показва, че въпреки тези указания на места това не се спазва и затова смятам, че тази нагласа на Министерството или тази позицията на Министерство на труда и социалната политика не е достатъчна като указание и затова една такава поправка или допълнение ще бъдат наистина изключително подходящи и разумни.
За съжаление позицията на Министерство на финансите, да не кажа най-меко казано, че е нелогична, защото след като са получили финансовата справка, която им изпратих, те са направили едно пресмятане 1059 жени по 2880 лв. и стига до една сериозна сума и казват, че това ще срази бюджета на Министерство на образованието. В крайна сметка, ако вървим по логиката на Министерство на финансите, това означава, че всички тези жени 1059 се очаква в едната година да бъдат всички бременни, всички да родят в една година и по този начин да се налага да им бъде платена тази помощ. За съжаление тази логика ми се струва, най-меко казано, странна, да не използвам друга дума.
В същото време за редовните студентки, които справката показва от Министерство на образованието, че са 103 000. Ако прилагаме логиката на Министерство на финансите, значи за тези 103 000 трябва да има предвидено по бюджет необходимата еднократна помощ, че ще забременеят и ще родят в една година и трябва да ги има парите. А в крайна сметка финансите са предвидили такава помощ да бъде по бюджет само за 2000 майки. Значи ли това, че 2001-та ще бъде отрязана, защото нямала късмета да попадне в бройката до 2000. Съжалявам този подход ми се струва не само смешен, нелогичен и е абсолютно неиздържан.
Завършвам с позицията на Министерство на образованието и науката, което приветства и подкрепя предложението и смята, че наистина с това предложение се изчиства законовата уредба. Второ, няма да има нужда специални указания. Трето, финансово това е един пренебрежимо малък финансов ресурс, който и сега е достатъчен в бюджета на Министерство на образованието и няма нужда от допълнителен такъв. И последно си позволявам да добавя един аргумент и да апелирам към всички колеги тук в момента, че става дума за насърчаване по този начин на раждаемостта, една сериозна и полезна тема за България и за демографската ни структура. И в същото време става дума за насърчаване на младите жени, които влизат в науката. И знаем, че всички ние като институция сме се ангажирали, а смятам, че и правителството на ГЕРБ, да толерираме и да подпомагаме особено младите хора влизащи в науката, още повече жени.
Затова уважаеми колеги, поставям на вашето внимание и предлагам наистина тази изключително дребна, но важна поправка или допълнение в Закона за семейните помощи за деца, да бъде подкрепена. Смятам, че това ще бъде един добър сигнал от Парламента към българското общество и особено към младите хора и то специално към тези избрали пътя на научното поприще.
Благодаря ви за вниманието. Очаквам, ако има въпроси към мен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо Плугчиева. Госпожа Симеонова.
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Благодаря ви г-жо председател. Уважаема г-жо Плугчиева, госпожи и господа народни представители,
Именно в контекста на това, което г-жа Плугчива каза за това, че има много стимулиращи, насърчаващи раждането на деца мерки в българското законодателство и българската социална практика, ние въпреки кризата не сме си позволили да нарушим нито едно от тези плащания. Затова на база на тълкувателното решение на Конституционния съд, ние направихме изрични методически указания до всички дирекции, да си изпълняват това решение. А това решение в контекста на приравняването на статута на докторантките към статута на майки студентките, по смисъла на техните социални права. Така че ние на този етап плащаме тази помощ и на докторантките. Ако има нарушение, то те са административни нарушения и тези дирекции подлежат на санкции.
Това е първият аргумент, поради който ние не подкрепяме този законопроект.
Вторият ни аргумент е свързан с това, че ние в момента подготвяме един съвършено нов закон за детето. Закон който се подготвя с участието на над 30 не правителствени организации. Включени в него са и организации на различни родителски организации. В част от този нов законопроект за детето има една специална глава, която е за семейни помощи, подпомагане на детето и семейството, в контекста на цялостната политика за детето. Така че в рамките на два месеца вие ще получите един съвършено нов законопроект, в който ще има описана и нова част свързана със семейните помощи. Според нас не е логично сега да се прави една промяна в закон, който след два месеца ние ще предложим на вашето внимание да стане част от новия модерен закон за детето.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Госпожа Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря ви г-жо председател. Уважаеми колеги, въпросът ми е към г-жа Симеонова. Тя каза, че в момента се плаща на майките докторантки. Има ли случай в който да не е платено на майка докторантка?
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: При нас такива жалби няма постъпили. Аз ще помоля г-жа Плугчиева, ако народните представители имат такива жалби да ни ги предоставят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-жо Плугчиева.
МИГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Разбира се, аз на тази база стигнах до това предложение. Иначе признавам си, че аз съм минала тази възраст на раждане и докторската си дисертация съм защитила също доста отдавна. Така че няма конфликт на интереси, както подсказва г-н Орешарски. Искам и в единия и в другия случай да кажа, че това беше продиктувано от тези случаи от практиката и от живия живот. Иначе аз нямаше как да знам. Признавам си аз не съм специалиста в тази материя. И затова на тази база стигам до това предложение. Аз вчера в Комисията по социална политика обещах на г-н Младенов да му изпратя тези случаи. Но самия факт, че те са няколко случая и поради факта, че им е отказано, те стигат до съдебни дела и съда се произнася. И аз мога да ви кажа. През 2009, през 2010 г. и на базата на съдебните решения де факто след това им се изплаща. А има жалби изпратени и до омбудсмана и в доклада на омбудсмана за 2010 г. са описани тези всички случаи. Така че разбирате, че явно указанията, които министерството е дало, в които аз нямам съмнение, явно или не стигат до край или наистина не се спазват. И поради тази причина си позволявам да направя това предложение и по този начин с една дума да се изчисти това недоразумение или опасността от неприлагане на указанията.
Едно последно изречение. На това, че предлагате нов закон за детето, прекрасно. Но аз си мисля, че като имам предвид ситуацията, в която сме в момента в парламента, значи този закон не по-рано от края на годината ще влезе, ако в най-добрия случай влезе в пленарна зала и стигне до гласуване, това означава, че още поне половин година или повече от половин година, тези случаи де факто ще останат извън полезрението. Тъй като има вече гласност по темата, ми се струва, че ще бъде един изключително лош сигнал към обществото, че когато може да се реагира адекватно и то без да се пипа бюджета на Министерството депутатите не проявяват желание да се реши един въпрос, който има социална и всякаква стойност. Така че моят апел и моето предложение е наистина да се подкрепи това малко допълнение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Симеонова.
ВЕЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Аз само бих могла да кажа, че наистина, ако има конкретни жалби, ние веднага бихме отговорили на тях, защото за нас няма тема. Ние изплащаме на докторантите.
И другото, което още веднъж ще кажа, не знам дали е разумно два пъти да се разглеждат едни и същи неща. Защото така или иначе ние планираме до края на м.септември новия закон на детето, в който част ще бъде семейното подпомагане, да бъде внесен в Народното събрание за разглеждане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви г-жо председател. Едва ли има някой тук, който не би насърчавал раждаемостта. Знаем проблемите на демографския фактор. Аз искам да попитам, освен докторант има и специализанти. Трябва ли и тях да добавим. Ако трябва и тях да добавим? Така че не знам дали трябва да се бъркаме в нещата. Доколкото знам има и закон за висшето образование. Там също са указани нещата. Мисля, че е разумно предложението, ако наистина има жалби да се препращат жалбите и наистина да се разглеждат. Това е моето лично мнение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря г-жо председател. От заместник министърката, аз всъщност разбрах, че казуса дори не засяга финансова обосновка. Тъй като те така или иначе се изплащат, тук става въпрос за юридическа възможност за различно тълкуване при различни университети, каквито вероятно има такива случаи. Аз не съм се занимавал с този въпрос. Но бих препоръчал в такъв случай, ако е само юридическата страна, тя се изчиства най-лесно чрез поправката в закона. Вместо да се решава с указания, които винаги имат по-ниска стойност от един закон. Ако например юриста от университета хикс се колебае как да се чете закона, той разбира се, ще чете закона, а не указанието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Даниела Миткова заповядай.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, въпреки че сме Бюджетна комисия, понеже се повдигна въпроса от юридическа страна, ако позволите само две думи по този въпрос да кажа. Един закон на практика регулира едни обществени отношения в някакви определени граници и норми, без това да обхваща всички възможни казуси и хипотези. След като има и то доколкото разбирам от самия вносител г-жа Плугчиева, съдебни решения, които са абсолютно еднозначни по този въпрос. След като практиката на Министерство на труда и социалната политика е именно насочена и отново в тази насока, това изменение е нецелесъобразно и няма нужда от него към настоящия момент. И естествено всеки от нас, когато формира решението си как да гласува по този законопроект, имайки предвид и това, че се работи по новия закон, както каза г-жа Симеонова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други колеги? Няма. В такъв случай преминаваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 154-01-64, внесен от Миглена Плугчиева на 21.06.2011 г. – първо гласуване.
Който е за подкрепа на този законопроект, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13.
Законопроектът не е подкрепен от Бюджетна комисия.
Благодаря.
По втора точка
Преминаваме към точка втора - Представяне и обсъждане на законопроект за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерски съвет на 31.05.2011 г. – първо гласуване.
По този законопроект при нас са:
Маргарита Попова – министър на правосъдието
Жанет Петрова – заместник министър на правосъдието
Николай Желев - член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност
Тежката “артилерия” по законопроекта е тук.
Госпожа Попова, вие ли ще ни представите накратко законопроекта?
МАРГАРИТА ПОПОВА: Благодаря госпожо председател. Веднага да влезна с репликата, която подадохте, че тежката “артилерия” на законопроекта е тук. Може би е така, но дължа да кажа, че българската тежка артилерия е тук, а тежката артилерия на закона и на изработването на закона представлява една много широка работна група, в която участваха всички държавни институции, които имат отношение и в момента по сега действащия закон за отнемане на имущество от престъпна дейност. Като към нас в продължение на година и половина много ангажирано, с професионално внимание и с чувство за висока отговорност по въпроса за сътрудничеството между българските власти и чуждестранните ни партньори се присъединиха експерти от Съвета на Европа, с които работихме, за да стигнем до този вариант на закона, за който Комисията за демокрация чрез право е известна като Комисия Венеция, каза неколкократно в няколко свои междинни становища и в своето окончателно становище от средата на м.юни, че законопроекта е от естество чрез спазени във висока степен доказателствени стандарти и може да защити правата на гражданите от неоснователно вмешателство или от накърняване евентуално на техни основни права, какво в случая би се явило евентуално правото на собственост. От мирното упражняване правото на собственост, както ние юристите казваме.
Така че със спокойствие и убеденост, че е изработен с голямо професионално внимание един законопроект се явяваме пред вас, за да кажем, че от този законопроект държавата има нужда. Има нужда, защото ние в продължение на пет години прилагаме и берем плодовете на един законопроект за отнемане на имущество придобито от конкретно извършени престъпления или от престъпна дейност, който законопроект не даде желаните резултати. Този законопроект се обсъжда от времената на пред присъединяването на България към Европейския съюз и ние като национални власти, не еднократно сме признавали, че е необходим на държавата ни различен инструмент, за да може да противодействаме ефективно на корупцията и на организираната престъпност, които генерират имущество и имотни облаги в големи размери, включително и трансгранично. А това е проблема на който трябва да се противодейства, защото престъпното имущество генерирано от извършване на престъпления или от административни нарушения увеличава икономическата мощ на притежателите, което от своя страна отново и многократно генерира престъпност.
За да може да пресечем източниците на престъпност и на корупция като част от престъпната дейност в по-широк план трябва да се намери инструмент, с който да може наистина ефективно да се противодейства на този проблем, който не е само проблем на България, но всъщност заради този проблем се налага да работим усилено и много по-добре, отколкото до момента, за да може нашите усилия да получат признание, както вътре в рамките на нашата държава и да се усети от гражданите, така и на вън от нашите партньори.
Какво беше необходимо, за да направим инструмента за отнемане на имущество по-ефективен. Вие знаете, че досега действа закон, който отнема имущество след влязла в сила присъда, в резултат на проведено дълго време наказателно преследване. Установи се, че този инструмент категорично не дава резултати в България по различни причини. Установи се също, че там където е в действие гражданската конфискация за отнемане на имущество, т.е. когато процедурите са гражданско производство, доказателствените стандарти лежат на друга плоскост, разбира се, със защита правата на гражданите, резултата за отнемане на престъпно и необяснимо богатство е значително по друг, отколкото когато се отнема в резултат на наказателно производство и чакане на присъда да влезе в сила.
Представител на Комисията е тук. Аз не знам доколко той по същество би желал днес да засегне тези въпроси. Но няма никакво съмнение, че там където действа гражданската конфискация, разбира се и с отнемане съчетано в успореден план и с наказателното производство, резултатите са впечатляващи. Затова ние заложихме на промяна на модела, който не е хрумване от есента на 2009 г. , а който е наболял проблем от много години преди това и особено в европейския контекст след влизането на България в Европейския съюз. Когато за съжаление в пред присъединителния договор се постави клауза, че България става член на Европейския съюз, но с действието на един неправилно наричан мониторинг, механизъм за сътрудничество и оценка. Тоест, с признати от националните власти и в съгласие с Европейската комисия, признати дефицити в две области - вътрешни работи и правосъдие.
Когато отгърнете механизма за сътрудничество и оценка, вие ще видите, че в областта вътрешни работи се третира преди всичко темата за противодействие на корупцията и на организираната престъпност и особено на проблема с решаване на корупцията, чиито нива според изследвания на Центъра за изследване на демокрацията, на други не правителствени организации и според изследвания, които отчитат този проблем в европейски и в световен мащаб, нивата са застрашителни. България нямаше как да не отговори на тези въпроси за противодействие най вече на корупцията и на организираната престъпност, след като така или иначе ние като националния власти сме признали този дефицит и имаме националната отговорност да работим с подходящи инструменти за решаването на проблема.
Затова още в края на 2009 г. аз обявих, че един от приоритетите на правителството, който е така или иначе противодействието на корупцията и на организираната престъпност заедно с дефицитите, които са били констатирани и признати в областта на съдебните реформи ще бъде един нов инструмент за отнемане, в центъра на който ще залегне гражданската конфискация. Тоест ние няма да имаме нищо общо с наказателното производство. Гражданската конфискация ще протича по правилата на гражданския процес, отделно от наказателното производство, за което не е никак необходимо, да се чака да влиза наказателна присъда в сила. Защото там където влезе наказателна присъда в сила за определен вид престъпление, там и сега в Наказателния кодекс е написано, че държавата би могла задължително или по преценка, да разпореди конфискация на части или на цялото имущество. Отделно от това в наказателното производство съществува и инструмент наречен отнемане на имущество, свързано с конкретно извършено престъпление, където става дума за нещо друго. Става дума за отнемане в полза на държавата на средствата за извършване на престъплението и облагите, които е получило конкретно лице в резултат на конкретно извършено престъпление, което се постановява като институт в наказателното право отделно от наказанието конфискация, което е изписано и съществува в Наказателния кодекс.
Кои са важните неща в законопроекта на които ние сме обърнали внимание. Разбира се, това е първо приложното поле на закона. Това беше и основния въпрос по който работихме много задълбочено с Венецианската комисия в един много продължителен период от време. Която работа мисля че даде добри резултати. Приложното поле на закона е възможност да се отнеме имущество, което е придобито от престъпна дейност. Това е едната насока. Втората насока е възможност за отнемане на имущество генерирано като имотна облага в резултат на извършени административни нарушения.
Какво е важно да се знае, когато говорим за отнемане на имущество придобито от извършена престъпна дейност. Тук е важно да се чуят в тази зала гаранциите, на които ние залагаме и които трябва да дадат увереност на всеки гражданин, че върху техните права и изконни интереси не може да се посегне толкова лесно. Въпреки че няма да чакаме да влиза присъда в сила и не се интересуваме от развоя на наказателното производство, Комисията ще открива проверка и ще открива производство за изследване на несъответствие в имуществото само и единствено, ако срещу проверяваното лице бъде повдигнато от Прокуратурата обвинение, ако дадения гражданин, проверявания бъде привлечен като обвиняем и то по един каталог от престъпления, който е изброен в законопроекта в чл.19. И това са тежки престъпления, които са от естество да генерират имотна облага. Тоест, Комисията вече наричана „Коларов” /Комисията по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /не може да започне никаква проверка, ако преди това прокуратурата не е събрала доказателства, за да стигне до извода, че срещу проверяваното лице или срещу група лица, ако са организирана престъпна група не бъдат повдигнати обвинения за трафик на хора примерно, за тежки изнасилвания, за длъжностни престъпления, за наркотици, тероризъм, престъпления срещу държавата и още редица други, които са изрично изброени в каталог. Това е една наистина много сериозна гаранция, за да не се проверява имуществото на всеки гражданин по усмотрение на Комисията, а само след като единствената институция в държавата и под слънцето на този свят е оторизирана с правомощие да стигне до заключение, че конкретно лице води криминален начин на живот, затова има достатъчно доказателства и този човек трябва да бъде привлечен като обвиняем. Това е първия изключително сериозен индикатор, за да може комисията изобщо да пристъпи към стартиране на производство за проверка на съответствието между придобитите имущества и направените разходи и то в рамките на самото лице и членовете на неговото семейство.
Трябва да ви кажа, че такава гаранция не съществува в другите законопроекти, които са основани на базата на гражданската конфискация. Няма да видите в някои държави, които прилагат гражданската конфискация изискване преди това прокуратурата да повдига обвинение и след това Комисията да тръгва и да проверява. Нищо подобно. Там където има ефект от работата на подобни комисии, те някъде са бюра, другаде са комисии. На трето място самата прокуратура извършва тези неща, но без да се занимава с повдигане на обвинение. Само когато има депозиран сигнал, включително и анонимни сигнали. Разбира се ние тук забравихме да говорим за анонимни сигнали, защото все още мисленето и манталитета са такива. Някак си не може да прескочим тези неща, с които трябва да се съобразяваме. Съответните бюра в държавите започват проверка и констатират ли необяснимо богатство, примерно в Ирландия е над 13 000 евро, колеги, имуществото се прибира. И никой не чака да бъде привлечен даден гражданин като обвиняем и след това да започва Комисията проверка, да изследва имущество и т.н.
Освен това тези бюра и тези комисии в белите държави, където ефекта от борбата срещу корупцията и организираната престъпност действително е на ниво, има право да държи запорирано такова имущество от порядъка между 5 и 7 години. И там никой не поставя въпроса за засягане на граждански права, а хората разсъждават по съвсем различен начин. За да може свободно да си упражняваш правата трябва да ти бъде гарантирана свободата. Какво значи да е гарантирана свободата на един гражданин. Това значи да бъде гарантиран и обществения интерес заедно с личния интерес и заради това хората са приели едни механизми, едни формули, едни институти с които да бъде гарантиран и лични интерес и реда в обществото, да бъде гарантиран и обществения интерес така, че подобни законопроекти, освен да имат ефект от прилагането им, да имат и огромен превантивен ефект. Призна се и от Венецианската комисия, че нашия законопроект във всички случаи би имал значителен превантивен ефект, въпреки че гаранциите, които ние сме дали в него, с оглед особеностите на нашето обществено развитие в момента, имаме предвид преходния период, който започна преди 20 години, особеностите на този преходен период, невъзможността винаги по най-справедливия най-точния начин да бъдат преценени под финансовите потоци. Отделянето на чистия от нечистия финансов поток. Всичко това е взето предвид, след като е комуникирано с финансисти, с икономисти, с политолози, с юристи. И затова ние направихме много по-високи гаранции от гаранциите, които имат държавите. От които в крайна сметка ние сме се учили, за да построим законопроекта и да отдадем вниманието на изработването на такива доказателствени стандарти и такива гаранции за защита на човешките права, че те да не будят съмнение. Освен ако закона не бъде прилаган такъв какъвто е неговия дух. А това зависи и от хората, които работят в Комисията за отнемане на имущество и разбира се от хората в съда, които ще прилагат закона.
Колеги, когато се говори за защита на човешки права и за гаранциите за защита на тези права, стандартите най-важните са два и те са глобални.
Първият стандарт е разбира се, всеки да има право на защита и това е гарантирано в закона. И следващият глобален основен стандарт е съд да отсъжда. Искам тук да кажа на всички, защото се изписаха страхотни небивалици по пресата, какви ли не неща от които човек можеше да се почувства много зле и сериозно да се притесни. Тези гаранции са спазени и искам да кажа, че Комисията за отнемане на имущество, тя е Комисия за отнемане на имущество, но тя не отнема имущество. Тя не запорира имущество сама по собствено желание. Комисията това прави чрез задълбочени финансови анализи в рамките на определена от нея проверка, след като се образува производството и изготвя искане до съд за налагане на обезпечения. Съдът решава дали ще наложи обезпечения. Това разбира се не е задължително. Така сме го изписали. Ако прецени, че производството може да се развива безпрепятствено и спокойно, без да се налагат възбрани и запори, съдът решава. Тогава Комисията би могла да работи и без налагане на запор. Съдът решава какво, колко и дали изобщо ще отнеме имущество, ако то се прецени, че е в резултат на воден криминален начин на живот или от административно нарушение. Така че Комисията няма правомощия нито да запорира, нито да възбранява, нито да отнема имущество, а трябва да се разсеят всякакви съмнения и да се забравят неща, които се изписаха с чисто пропагандни цели естествено.
Второто направление на закона, което е важно и за което само няколко думи искам да кажа, това е възможността да бъде отнето имущество, пак от съд, в резултат на извършени административни нарушения. Тук гаранциите са няколко.
Първо, административното нарушение трябва да бъде от естество да генерира облага за някого. То не може да бъде всяко административно нарушение и затова, като пресечеш улицата на червено никой няма нищо да ти отнеме, защото това нарушение не е от естество да ти отнемат облага. Такива небивалици имаше в публичното пространство. Първо, естеството на административното нарушение трябва да е да може да генерира облага.
Второ, не всички административни нарушения, които така или иначе генерират облага може да се наложи да стартира производство за отнемане на имущество. Това е предвидено в нашия законопроект да бъдат само онези административни нарушения, които са констатирани, за които е установено, те са констатирани с влязъл в сила административен акт и за които единствено в специалния закон, по специалната материя не е предвидено отнемане. Ако там в специалния закон е предвидено, че се отнема облагата в резултат на това нарушение, тогава Комисията Коларов /по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/ нито действа, няма никакви правомощия. Тя не може да действа. Защото след като специалния закон налага отнемане, основно право в правото е, основен постулат е, че за едно и също нещо две наказания или два пъти наказания не може да се налагат. Така че за всеки средно статистически юрист в държавата и навсякъде в Европа е ясно, че след като в специалния закон такава възможност и такова задължение на съда е предвидено и е списано, никакви други процедури не могат да ангажират вниманието на каквито и да е органи, за да се налага повторно и да се води производство и въобще да се опитва някой да поверява, за да бъде отнето имущество. Това са важните според мен насоки дискутирани дълго време в обществото сред професионалната общност. За мен беше удоволствие, освен задължение да споделя с вас, за да се разсеят всякакви съмнения затова, че Закон е толкова страшен, че някак си имаме вътрешна съпротива, кой знае какви други съображения, за да не го подкрепим.
В резултат на съвсем човешкия и най-простичкия диалог между хората, бих искала да кажа и да повторя пак, че който е в мир със себе си, който живее законосъобразно, който получава облаги и имоти, които не дължи. Защото стар принцип е в правото, че не основателно придобитото трябва да се върне. Подлежи на връщане. Това го пише откакто свят светува. И това е правната доктрина и това са правните правила и няма кой да се страхува от закона. Ще се страхува от закона този, който не може да обясни богатството си с житейска вероятност, достоверно и обосновано. И ще трябва да бъде така добър да го върне. Защото такъв е живота. Когато получиш нещо, което не ти се дължи е по-добре да го върнеше. Закъснението за връщането води понякога до връщане с лихви.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-жо министър. Колеги, имате думата за изказвания по текстовете на закона. Господин Валентин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: От всичко казано до тук разбирам, че субективния фактор е сведен до минимум. Тоест, ако има политическо послание някой да фалира или да бъде наказан по този начин, това е избегнато. Така ли да го разбирам?
МАРГАРИТА ПОПОВА: Господин Николов, много би ни се искало да има 100 процента такава гаранция. Но аз бих могла да попитам, при прилагането на кой закон ние не бихме могли да зададем същия въпрос. Нима когато се води наказателно производство срещу някого не може да се злоупотреби и да се повдигне обвинение неоснователно? Или да бъде оправдан, въпреки всички доказателства в папката?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Проблемът тук е, че само по подозрение може да се изземе имущество. Това е. Иначе по другите неща трябва да има решение на съда.
МАРГАРИТА ПОПОВА: Веднага отговарям, за да разсея това съмнение Не става дума за никакво подозрение. Става дума за сигнали, става дума за повдигнато обвинение за тежко престъпление, става дума за сигнал от прокуратурата към Комисията и става дума за обективен финансов анализ от страна на служителите в Комисията, които доказват значително несъответствие между доходи и приходи на проверявания и членовете на неговото семейство. Нещо, което и сега прави Комисията. Като това значително несъответствие за разлика от ирландците, които при несъответствие над 13 000 долара си прибират цялото имущество, при нас колега прага е почти 100 000 лв., 96 000 лв. А при административните нарушения облагата трябва да е над 150 000 лв.
Когато дискутирахме с Европейската комисия и с Венецианската комисия тези прагове над 100 000 и над 150 000 лв., трябва да ви кажа и в становището на Комисията го има, вероятно ще го получим като забележка и в Европейската комисия. Те бяха шокирани и попитаха: “Как така в една бедна България 100 000 лв. и 150 000 лв. са малко пари?” И казват: “Ние не можем да го разберем това. Във Финландия 13 000 евро са много пари. Какво значи тук несъответствие над 100 000 лв. Това е огромна сума и вие опрощавате прага до 100 000 лв., защото се отнема нещо, което е над 100 000. Това което е под 100 000, ако се констатира такова несъответствие, Комисията нещо не пипа. Това е праг от 100 000 лв., който не се пипа въобще. Ако ти можеш да ги докажеш в рамките на тези 100 000 лв., никой нищо не пипа. Можеш да имаш несъответствие 50 000, 60 000, 70 000, 80 000, 90 000, 95 000 лв., Комисията няма да ти пипне една стотинка.
Какво започва над, мен не ме интересува.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това с над трябва да го коментираме, защото вървят едновременно двете неща.
МАРГАРИТА ПОПОВА: Не съвсем. Те имат желание да работят и да събират престъпно имущество от много време. И искаха те да бъдат компетентния орган, но не се покриват компетенциите им. Покриват се до едно място. Ние затова сме изписали специална глава, която всъщност много се приветства и от Комисията и от Венецианската комисия за сътрудничество между институциите в държавата. Всички, които са ангажирани с проверките на имуществото на гражданите, с начините на придобиването, с дължимото към държавата, когато нещо не е наред, трябва да има компетентно, професионално и много тясно сътрудничество НАП, митници, данъчни, гранична полиция, прокуратура, когато повдигат обвинения административните органи, Комисията, всички трябва да си сътрудничат. Така че да може Комисията да изготви съответните документи и да отиде пред съда със съответна искова молба. Преди това с искане за запор или за възбрана, за да получи правосъдие и съответното разрешение от съда. Така че аз нямам нищо против. Защо не, ако е било решено преди пет години НАП да ги върши тези неща, нека да ги върши който иска. Ако иска да ги върши Прокуратура. Който иска да ги върши. Но тава е формулата за ефективно противодействие срещу корупцията. Но така или иначе ние преди пет години сме го създали този орган. Някак ни се видя деструктивно да закриваме и да премахваме органи, да възлагаме други задачи на други институции, каквито те до момента нямат. Така че сега е Комисията наред. Не сме я измислили ние. Оставили сме тази комисия да работи така както досега.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз исках да продължа по по-различен въпрос по тази тема. Извършвайки данъчна ревизия на физическо или на юридическо лице НАП констатира много често несъответствие между доходи и имущества, точно по този начин е формулирано. И на базата на анализа, който прави и на тази разлика налага съответния данък върху това, косвен и пряк. Това означава, че ако това несъответствие е над 150 000 лв., ако е административно нарушение Но по принцип тук 100 000 лв. ли е границата от престъпна дейност, това означава, че в този момент всеки един от тези случаи над 100 000 лв. констатирани от НАП отива в Комисията и може едновременно с данъците да се отнеме и въпросното имущество. Това ли се получава?
МАРГАРИТА ПОПОВА: Аз обясних в началото, че какъвто и сигнал да отиде от НАП в Комисията, те не могат да започнат да работят по никакъв начин и никой не им дава право в закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма повдигнато нарушение, защото това е укриване на доходи. Така че веднага може да бъде повдигнато обвинение. Няма проблем. Тук говорим за приключила ревизия. Да не се дублират нещата. Плащаш си данъците и след това ти отнемат и имуществото, защото това имущество е от престъпна дейност или от административно нарушение. Защото влиза и в административно тук. Може примерно някакви фактури с невярно съдържание, кой знае още какви работи на основата на които НАП прави констатации. На мен това не ми е ясно.
ЖАНЕТ ПЕТРОВА: Няма такава опасност. Предвидено е в закона взаимодействие между Комисията и данъчните органи безспорно. Познавам производството за което говорите. То и сега съществува. Уредено е в данъчно осигурителния процесуален кодекс. Но то приключва със събирането на данъка. Наистина нещата са сходни. Но не са същите. За да избегнем именно подобно противоречие, ние сме формулирали в допълнителните разпоредби що е то облага от престъпна дейност. За да се приеме, че става дума за престъпна дейност трябва да се изключи възможността облагата да се дължи на друг вид дейност. Тоест, ако се дължи на административно нарушение, безспорно ще бъде извършено отнемане на облагата. Ако става дума за административно нарушение то не би следвало да се преследва облагата по този закон.
Ако обаче става дума за престъпление се задейства процедурата по този закон. Защото този закон изрично изброява случаите при които Комисията започва да действа. И това е една от гаранциите затова, че няма да се действа на случаен принцип и няма да се действа при условията на произвол. Данъка се събира, но предмета на отнемане по този закон е съвсем различен. Ако държавата е събрала данък, естествено, че не може същия предмет да се отнеме по този закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо да не може? Едното си е предмет, другото си е данък.
МАРГАРИТА ПОПОВА: Защото в единия случай става дума за престъпление, а в другия случай, за който може би вие говорите, става дума за административно нарушение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Винаги има престъпление при всички ревизии.
ЖАНЕТ ПЕТРОВА: Когато има престъпление, то по този закон ще се провери имуществото на лицето. А какво правят данъчните органи? Те на базата на това несъответствие определят един данък. Тоест, те казват, че държавата не си е събрала това, което е трябвало да събере през предишната година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защото лицето е укрило приходи. Има и нарушение, има и престъпление.
МАРГАРИТА ПОПОВА: В този закон се изследва несъответствието. И на практика пак казвам, несъответствието между приходи и доходи за определен период.
ИВАН КОЛЕВ: Имам такъв въпрос. Коментира се престъпление. Какво значи престъпление? Това значи влезнала в сила присъда или повдигнато обвинение? Повдигнато обвинение нищо не значи.
ЖАНЕТ ПЕТРОВА: Не пише такова нещо в закона. Както ви обясни министър Попова, за да има реални резултати в борбата с престъпността, в случая с този закон се визира не битовата, както ще забележите, а икономическата престъпност. Държавата трябва да има адекватни мерки на две писти. Едната е пистата на наказателното преследване на лицето. Там има конкретно деяние за което лицето получава наказание лишаване от свобода. Същевременно от икономическата престъпност се генерират облаги. И това е смисъла на нейното съществуване. Ако в наказателното производство се поставя въпроса за осъждането на лицето за конкретно деяние, никой не поставя въпроса какво са получили в резултат на тази престъпна дейност. Ако е въпрос за конкретното деяние предмета на престъплението се отнема по наказателно правен ред. Ако някой погледне имуществото на това лице срещу което има повдигнато обвинение, преглеждайки това имущество установи, че не всичко в това имущество е наред и че това имущество не може да се придобие със средствата, които са заявени и декларирани, тогава вече държавата си поставя въпроса, какъв начин на живот е водило това лице. Повдигнатото обвинение е средството да се насочите към определени лица. Защото този закон не е за целия български народ. Този закон е за лица, които имат повдигнато обвинение. Този закон е за лица свързани с други лица с повдигнато обвинение за определен тип престъпления. Този закон е за лица, които в резултат на административни нарушения генерират облага. Имуществото на последните няма да бъде проверявано. Тоест ние сме потърсили аналог и със сега действащото законодателство, което предвижда в някои закони, отнемане на това, което облагате от вашето административно нарушение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз пак искам конкретно да попитам за последен път. Може да се започне производство по този закон, ако има повдигнато обвинение по 255 – 256 от НК. Чл.255 от НК казва, който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери като: Първо, не подаде декларация. Второ, подаде грешна декларация и т.н. Ние тук имаме престъпление при всички случаи. Влизат данъчните в едно юридическо лице и правят ревизия на едно физическо лице. Установяват несъответствие между доходи и имущество над 100 000 лв. Подават сигнал до Прокуратурата по чл. 255 и чл. 256 евентуално. Прокуратурата от своя страна повдига обвинение. Данъчните си взимат данъка, отиват в Комисията. Комисията започва отново производство, прибират и имуществото. Това ли е казуса.
ЖАНЕТ ПЕТРОВА: Не е точно така. Този въпрос може да се постави по отношение на данъчните нарушения и данъчните престъпления. Има дълъг списък. В този случай не се отнема имуществото така просто виждам, че имате два апартамента, една вила и аз отивам и ги вземам. Комисията прави анализ на имущественото ви състояние и на икономическата ви дейност в продължение на един период от време. За някои от имотите, които са придобити Комисията безспорно ще установи, че вие имате пари да ги купите. За други обаче имоти, да кажем имате една вила на стойност 500 000 лв. Вие имате доходи, които позволяват да купите имот за 300 000, но за 200 000, което е разликата между стойността на вилата и това, което са вашите доходи, вие нямате обяснение. Тоест, Комисията това отнема. Не ви отнема имуществото, а отнема това, което е резултат на несъответствието. А именно тук е разликата.
В крайна сметка, ако държавата е събрала данък върху същата тази стойност, то никой съд няма да отнеме нещо, вече отнето в полза на държавата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Десет процента от него е отнето.
ЖАНЕТ ПЕТРОВА: Нали има определен данък и той подлежи на събиране.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имуществото не е отнето, отнет е само данъка върху него.
ЖАНЕТ ПЕТРОВА: Съдът приспада сумата. Няма проблем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това означава, че всички над 100 000 лв. данъчни ревизии отиват в Комисията. Кой иска думата? Заповядайте г-н Желев.
НИКОЛАЙ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, малко от кухнята. Защото и сега се процедира сега. При големи данъчни престъпления прокуратурата завежда дело. Започва работа Комисията. Данъчните са наложили съответните административни глоби. Тези глоби се приспадат. Те се слагат към разходите му. Той трябва да доказва разходи, за да може да намали разликата между приходи и доходи. Но пак остава една огромна сума, която вече е недоказуема. Даже имаме случаи, човек който е влезнал по някакъв начин в полезрението на Темида, адвокатът веднага го съветва. Ти отиваш при Комисията Кушлев. Той моментално иска данъчна ревизия, защото по този начин му се легализират доходи. С един административен акт, т.е. административно нарушение и съответстващ акт му се легализират доходи и ние вече ги признаваме за доходи. След като той ги обявява чрез ревизионни акт те са обявени в декларацията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: по сега действащия закон само по повдигнато обвинение или по влязла в сила присъда. Говоря за настоящия закон. Говоря по закона, който действа в момента. Трябва да има присъда.
НИКОЛАЙ ЖЕЛЕВ: В момента действащия закон и сегашния, когато има повдигнато обвинение Комисията започва работа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По действащия закон, само по повдигнато обвинение.
НИКОЛАЙ ЖЕЛЕВ: Отнемането на имущество ще стане чак след влизане в сила осъдителна присъда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За престъплението.
НИКОЛАЙ ЖЕЛЕВ: Да, за престъплението.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Госпожо председател, госпожо министър, уважаеми колеги. Имам два въпроса. Понеже не съм юрист бих искал отговорите да бъдат в по-разбираема форма, а не да се цитират членове.
Първо, закона обхваща 15 години назад, когато законодателната рамка беше друга. Аз представлявам Бургаска област и имаме казус с от 12 000 до 15 000 граждани, които работят като моряци, капитани на търговски и товарни кораби. От три години и наши момичета и момчета работят по пасажерски кораби над 6 месеца. Техните възнаграждения не се съмнявайте са от 3000 до 20 000 евро на месец. Предвид годините назад, тези хора получаваха пари на карти и понеже не беше уредено облагането им тук. Чувстваха се ощетени на тези големи заплати, такива бяха нещата. Не бяха санкционирани за тези големи доходи. Тези хора имат големи вили, къщи, бизнес. Ако един недобросъвестен съсед или завистлив съсед напише един донос и се подпише, смятайте, че нещата ще изглеждат в тази посока. Понеже не е бил регламентиран тогава този произход. Защото закон със задна сила, но това е друга тема. Тоест това ще стои и ще очакваме реакция от тези високо платени хора, които през годините българската държава не съумя с друг процент на облагане да вкара този огромен ресурс в България. Това е реален факт.
Вторият въпрос е периода, който обхваща годините назад, всеки през годините или е продавал имот или земя или е купувал в личен план. Питам аз какви са тези оценители, които ще могат да кажат преди 13 години един декар земеделска земя край морето, която тогава се продаваше за 600 лв., която с течение на времето, разширение на пупувете чрез активност на гражданите към днешна дата се продава 100 евро на квадрат, питам какви ще са тези извънземни, перфектни оценители, които ще съотнесат доходите тогава към цената тогава. Не ми е ясно. И аз ви моля на тези два въпроса да ми отговорите.
ЖАНЕТ ПЕТРОВА: Току що обяснихме, че този закон не е за целия български народ. Нима целият български народ от момента на влизането в сила на закона ще се окаже с повдигнати обвинения. Първо този закон започва да действа от момента на влизането му в сила. По този закон Комисията започва да действа в първия случай в момента в който получи съобщение от прокуратурата, че на едно лице е повдигнато обвинение. Става дума за лица, които след влизането в сила на закона ще се окажат с повдигнати обвинения. От този момент започва да действа закона. Първата група лица, това не е целия български народ.
Втората група лица, сламения човек, ние юристите така му казваме сламен човек, позната фигура. Придобивате вие, но по нотариалния акт се явявам аз. Все едно имуществото е мое. Но не е мое, а е ваше. Това също е често срещана практика в закона. Тези лица трябва да докаже Комисията, че те имат връзка с лица, на които е повдигнато обвинение.
Втората група лица, това ли е целия български народ. Третата група лица, най-широката към която всички са много чувствителни. Лицата, които извършват административни нарушения. Пак няма да попадне целия български народ. Законът започва да действа от сега нататък. Започва да играе и превантивния ефект. Ако не искате някой да ви вземе облагата, просто спазвайте правовия ред. Защото нито една Конституция не дава възможност, не охранява собственост, която е придобита от престъпления и от нарушения. Този закон е субсидиарен. Така казваме юристите. Тоест прилага се тогава, когато не действат други закони. Давам пример със Закона за митниците.
В Закона за митниците е изрично уредено, че стоките, които се контрабандират се отнемат в полза на държавата. Ето ви един пример, когато специален закон предвижда, че това което е облага от едно административно нарушение, защото митническата контрабанда може да бъде и престъпление и административно нарушение, Стоките които се опитвате да прехвърлите през границата резултат на нарушени ли са? В резултат на нарушение Законът предвижда отнемане. Ако има административно нарушение, което генерира облага, това ще подлежи на отнемане по този закон, ако специалния закон не го предвижда. Това ли е целия български народ? Да приемем, че стоките са преминали границата. Продавате контрабандни стоки в един магазин. Правите печалба от стоки за които не е платен акциз. Примерно това облага ли е в резултат на административно нарушение? Облага е. Следва ли да я запазите за себе си. Законодателят тук е казал, че като хванем такова лице ще му сложим една глоба 1000 лв. Да, но какво става с печалбата? Има ли той право на тези суми, които е генерирал продавайки контрабандни стоки. Това е административно нарушение Това е облага. За тази трета най-чувствителна група лица, никой не ви проверява имуществото, не ви изследва приходи и доходи. Тази процедура се задейства, когато вашето административно нарушение или нарушението на друго лице свързано с вас е доказано с влезнал в сила административен акт. Минало е през съд. Доказано е, че това лице е извършило административно нарушение. Какво остава? Комисията остава да прибере облагата от това доказано нарушение. Какво сложно има тук? И това ли е българския народ?
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Въпросът за целия български народ беше на колегата Радославов. Аз ви питах и очаквах конкретни отговори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, има ли други изказвания.
НИКОЛАЙ ЖЕЛЕВ: Въпросът беше много конкретен. Това интересува останалата част от българския народ, които г-жа Петрова не спомена. Има такива хора. Около 90% от хората работят на вън. Но КСО съществува откакто съществува България. Всеки е длъжен да се осигурява на определена сума. Второто, закона за подоходното облагане на физическите лица, когато си дойде и ако докаже с документи, че е работил в държава в която имаме съглашение за избягване на двойно данъчно облагане и носи документ. Това Комисията го взима предвид. Но когато е работил без трудов договор, не е обявил тези доходи и не е донесъл това. Съжалявам много. Нека да бъдем дисциплинирани. Това е превантивната част на закона, която целим. Да научим българския народ да си плаща данъците дори и когато работи в чужбина. Имаме много такива случаи. И сега имаме такива случаи. Човекът казва: “Работил съм в Италия.” И носи някакъв хвърчащ лист от някакъв написан, че е работил. Нямаме нищо напротив. Но да си е извикал консула, да се е подписал пред него, да е сложил печата и ние го признаваме това за ваш доход. Това беше обяснението.
МАРГАРИТА ПОПОВА: Само да допълня. Тези хора, които са работили на вън. Те са работили за себе си, за семействата си, донасяли са пари. Те никога няма да попаднат в обсега на действие на Комисията, освен ако на тях не им бъдат повдигнати тези тежки обвинения или ако държавата по друг начин не констатира с влезнал в сила административен акт, някакво административно нарушение, тяхно нарушение или на друг от което те да са генерирали облага. Те никога няма да станат обект на Комисията. Никой няма да търси хората, които са работили в Испания, в Италия и са донасяли пари. Дори най-фантастично да си ги представим нещата, всеки в гражданския процес може да доказва това, което е придобил години назад и в случая от влизането в сила на закона занапред, с всякакви доказателства - с бележки, със свидетелски показания. И всичко се взема предвид като годно доказателство тогава, когато ти нямаш друг начин да ги докажеш. Това че те не са си плащали данъци или, че не са се осигурявали, това не е повод на Комисията да отнеме, да им изследва несъответствие на имуществото. А като няма влезнал в сила административен акт, Комисията няма как да действа. Трябва да има само влезнал в сила административен акт. Това е.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Благодаря г-жо министър.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Калфин.
КИРИЛ КАЛФИН: Аз от това, което чух досега останах с убеждението, безспорно това е един много важен, много тежък законопроект, важен за нашето общество. Но ми се струва, че текстовете не са прецизирани и не са конкретизирани. При това положение не смятам, че може да се постигне резултата, който се цели. Говори се за престъпна дейност. Какво значи престъпна дейност. Коя дейност е престъпна? Повдигнато обвинение. Ако това обвинение бъде прекратено от прокуратурата, какво се случва? Комисията какво прави тогава. И защо тя е работила през това време, когато имаме едно повдигнато обвинение. А престъпление, кога е това престъпление. Тогава когато имаме акт, който го констатира и казва, да. Има престъпление, но с присъда или с наказателно постановление, което е влезнало в сила. Говорим за актове. Тези актове се конкретизират в наказателните постановления. Така че много неща не са ясни в този законопроект. И аз мисля, че те първо трябва със самите норми, които са правило за поведение, тези правила за поведение да бъдат изяснени, да бъдат уредени точно, конкретно и ясно и тогава да се тръгне вече към приемането на този законопроект. В този вид аз лично не бих подкрепил такъв законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, уважаеми представители, госпожо министър. Аз също имам подобно съждение и мисля, че в този вид аз категорично няма да го подкрепя. Защото разбирам голямото желание на Министерство на правосъдието и на Комисията да въведат правила, които да пресекат престъпната дейност и превантивно и съответно тези престъпници да получат заслуженото. Обаче заради 1000 човека или 2000, така както давате обясненията и от дискусията, която се води, аз оставам с убеждението, че почти всеки който е над 100 000 лв. може с големи перипетии да си доказва имотите от къде как ги има и от къде какви доходи е получил. Не трябва да забравяме, че тези 20 години, особено първите 10 години от прехода, благодарение на тази огромна трансформация от държавните предприятия на частния бизнес, голяма част от българските граждани, които работиха при частните фирми фактически много работиха и без договори. Кой декларирал, кой не декларирал, така че има един период в който хората трудно могат да си докажат доходите реално. Обикновено ги водеха на минимална заплата. Дори и сега се борим с какви ли не средства, за да се осветли заплатата.
Така че за този период явно е, че няма как да имат документи хората за реалните си доходи, даже които са заработили в страната. Да не говорим за 700 000 – 800 000 икономически емигранти, които даже аз съм чел от нашата статистика и от други данни, че около 2 млр. се вкарват пари в страната от тези емигранти. Тези пари сигурно не се декларират всичките по такъв начин, че да могат хората да докажат, че тези пари са на техни близки, които примерно са ги изпратили тук. И ще стана едва ли не потенциално всеки български гражданин или половината български граждани потенциално да се доказват, че не са престъпници. Да не говорим, че онзи ден гледахме едни предложения по Валутния закон, където е същата работа. До 10 000 лв. или евро ли беше, може избирателно да трябва да доказва някой, защо ги има в джоба си 1000 лв. откъде ги има. След като в Европейския съюз до 25 000 евро не се декларират въобще като се минава от една страна в друга. Ние се опитваме да въвеждаме някакви норми. Едва ли не във всяко едно отношение до такава степен вече сме престъпници българите, че трябва от всякъде да се оправдава човек и да доказва от къде какво има. Вече става прекалено голям този натиск. При тази икономическа криза, при тази разширяваща се безработица дайте сега и това да наложим на хората и да започнат доносите, както едно време при Тодор Живков имаше един такъв закон по анонимен донос доход се формира. Имаше го и това. По анонимен донос да си доказваш доходите. Сега го правим в един друг цивилизован вид. Против това съм в този вид да се приема закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой иска реплика?
ИВАН КОЛЕВ: Трябва ли заради кризата да сме солидарни с имуществото на престъпниците?
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви г-жо председател. Обещавам да бъда по-кратък. Доста нашироко го разглеждаме закона. Аз лично няма да подкрепя този законопроект. Въпреки че отчитам добронамереността в този законопроект. Надявам се, че наистина намеренията са добри. Пред мен е тук един доклад за първо гласуване от Правната комисия. Четейки го виждам, че вашите колеги от Върховния касационен съд, Върховна касационна прокуратура, Върховния административен съд, Висшия адвокатски съвет, всички изказват становище, че наистина закона не е добър и трябва доста да се поработи върху този закон, за да могат доста неща да се подобрят. Тоест те изказват становище, че в този вид закона не трябва да се приема. Така че това е моето мнение и затова и аз ще гласувам против.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Миткова.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря ви госпожо председател, г-жо министър, г-жо заместник министър,
Действително това, което казва г-н Димитров е така, но водеща Комисия е вътрешната комисия, да обърна внимание. Исках да взема думата провокирана от това, което всеки един на тази маса преди малко каза. Дадоха се множество примери. Могат да бъдат дадени още наистина много примери, но мисля че се дадоха конкретни и ясни разяснения кога точно влиза в действие този закон. Като ще ви помоля, защото ние не сме водеща комисия, тук законопроекта се приема по принцип. Всеки един от нас като народен представител и когато си на вън, както казва г-н Радославов, хората в квартала и когато разговаряме с тях, всеки един казва: “Как е по-хубаво на Запад. Как искам да отида там. Как там има ред. Как там има дисциплина. Как там има това, как там има онова.” Но когато става дума правилата, които са на Запад ние да ги прилагаме в България, всеки един от нас дава заден ход. Действително това е за нас нещо ново.
Истината е, че трябва да започнем да прилагаме тези правила, за да може малко по малко, стъпка по стъпка да станем това, което на Запад. Дадоха ви се примери, че такъв тип закон и то с доста по-строги правила се прилага в чужбина. И пак ще се върна на това, което казах в началото. Предвид факта, че не сме водеща комисия, Комисията по вътрешен ред и сигурност има ангажимента да коригира текстовете между първо и второ четене съвместно с Министерство на правосъдието, за да може този закон наистина да стане работещ и да се прилага без да има притеснение от различен характер.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли някой друг, който иска да вземе думата. Заповядайте г-н Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, аз се извинявам, защото закъснях и ако моя въпрос някой го е задал искам да бъда извинен. Моят въпрос е следния. Защо този закон се обсъжда от Бюджетната комисия? Коя е причината? Аз не съм юрист и не смея да влезна дълбоко в тази материя, но все пак когато съм бил студент и са ме учили по право са ми втълпили в главата някои фундаментални принципи, които аз не ги виждам тук. Всеки е невинен до доказване на противното и редица други такива фундаментални тези, които ни говориха, че са били от времето на римската империя и т.н. Какво става тук? Държавата трябвало да си прибере загубите от една глоба, затова че вие сте допуснали някаква случайна или не случайна грешка в данъчната си декларация. Глобяват ви и вие моментално попадате в групата на хората, които се разследват за конфискация на имущество придобито от престъпна дейност. Кой ни дава право да предпоставяме тази полза? Предварително, че държавата трябва да си прибере имота и къщата на някой си, който е направил грешка в данъчната си декларация. Кой ще докаже тези ползи за държавата, какъв обем, какъв размер са? Как ще стане това?
Но все пак искам да знам, защо Бюджетната комисия се занимава с този въпрос? Чисто юридически касаещи преди всичко друга материя?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Имамов. Вие подадохте реплика към моето изказване, така че няма да давам думата за отговор на този въпрос. Мисля, че досега по същество много сериозно дискутирахме този закон и то в посока на това, кой ще бъде обект на този закон. По какви правила ще бъдат подбирани, така да се каже, клиентите на Комисията по ИППД.
Аз искам да взема отношение и в тази част, която г-н Имамов посочи, защо той е в Бюджетната комисия и какви са нещата, които касаят точно материята на Бюджетната комисия. Затова аз искам да ви кажа, че аз ще подкрепя този законопроект по принцип, защото смятам, че наистина такъв закон в България трябва да има – Закон за гражданска конфискация. Едновременно с това смятам, че сериозната дискусия по същество, която дори и в Бюджетна комисия се провежда трябва да се вземе предвид. И наистина между първо и второ четене текстовете да се прецизират така, че да дадат максимална гаранция, че няма да има пострадали от този закон, без това да е в резултат на тяхна престъпна дейност, а не на някаква друга дейност.
Искам да се запишат няколко бележки по този законопроект, които не са точно по това същество, което досега говорехме.
На първо място тук ще се прави финансов анализ от комисията, който финансов анализ ще трябва да каже какви са сумите установяващи несъответствията между доходите и придобитото имущество. В закона не е казано точно как се прави този финансов анализ. Подобен финансов анализ прави НАП, когато определя данъци от укрити доходи и приходи. И аз се притеснявам, че подхода може да бъде различен, когато се прави от две институции. Така че може би наистина не е лошо да се помисли или да се гарантира, че подхода е един и същи и той да е ясен на всички какъв е подхода, на всички предварително. Това е начина по който се установяват. Така както е ясен начина по който НАП установява това нещо. Качен е на сайта на НАП и това всеки може да прочете как се случва това нещо. Или точно тази част от производството на Комисията може да се изпрати на НАП да я свърши тази работа и да върне резултата в Комисията. Това е въпрос на едно такова решение.
Второто, което искам да кажа е, че има сериозни пропуски в уреждането на материята по управлението, опазването и реализацията на запорираното и впоследствие отнето имущество. Смятам, че текстовете са добри, но трябва да се доработят много сериозно. Защото пак ще кажа НАП, но НАП наистина има много сериозен опит в това, как да запорира, как да управлява и как да реализира имущество. И тези текстове трябва да се доработят в тази посока, за да се гарантира, че първо в крайна сметка ще се отнеме имущество, което може да се реализира и ще донесе на държавата допълнителен доход. И не е имущество, което държавата не може да дари, както тук е предвидено, че може да ги дари на различни хуманитарни организации и т.н. или то докато дойде времето да го дари вече е загубило своята стойност.
Другото което смятам, че не е правилно и съм категорично против създаването на този фонд отнето имущество, придобито по престъпен начин. Стига с тези фондове. В Бюджетна комисия не еднократно съм отхвърляли създаването на подобни нови фондове, в които се правят отчисления от един или друг вид. В случая ще постъпват сумите от реализираното имущество. И те ще се разпределят по определен начин. Не е работа на закона да казва, толкова на социалното министерство, толкова на някой друг. Има си бюджет. Сумите трябва да си постъпят в бюджета. Има си приоритети, които ние приемаме, приемайки Закона за държавния бюджет и от там тези суми да се харчат. Какви са тези фондове? Какво е това нещо? Многократно сме говорили, че трябва да престанем с този начин на управление на средствата. И аз категорично смятам, че между първо и второ четене всички текстове по отношение на фонда трябва да отпаднат.
Изразявам категоричното си не съгласие по няколко текста от Преходните и заключителните разпоредби. Параграфи 13 и 14, които предвиждат да се увеличи срока за съхранение на документи от юридическите и физическите лица, от сегашните срокове предвидени в ДОПК и да станат 15 – 20 години. Вие самата казахте, че контингента, който ще бъде клиент на Комисията по ИППД не е толкова голям. Защо трябва всички български фирми да бъдат задължени да инвестират, а и не е ясно точно как ще инвестират и как ще съхраняват тези документи 15 – 20 години. Защото би могло да послужи на някого. А когато дойде времето да послужи може да се окаже, че той е в състояние въобще да не може да послужи, защото се съхранява на хартия и кой знае при какви условия.
Категорично смятам, че това не е оправдано и няма съпоставимост между целта и тези средства.
И последно, макар че има още много други бележки, които между първо и второ четене ние ще си ги направим писмено. За мен е много странно предложението за промяна на чл.7 от Закона за публичното имущество на лицата заемащи различни държавни длъжности § 12 от закона. И бих помолила да ми обясните каква е целта на това изменение. Става дума за изменение в което случаите на не подаване на декларация от лицата публични личности, те са чл.2 от Закона, както и когато е съставено заключение за несъответствие и когато стойността на имуществото явно надвишава декларираните доходи, председателят на Сметната палата уведомява директора на НАП. Това и в момента е така. Който сбърка в декларацията го викат в НАП. А сега освен НАП трябва да уведоми ДАНС и Върховна касационна прокуратура, която веднага да започне да извършва проверка на тези лица. Тоест по презумпция за мен това е необяснимо какво е мястото му и връзката му със закона за отнемане на имущество придобито по престъпен начин.
Колеги, има ли други изказвания? Няма.
Искам да се запише в протокола, че Комисията по бюджет и финанси иска нейни представители да бъдат включени в работната група между първо и второ четене. Ние ще направим нашите предложения както е по закон и те няма да бъдат малко, но сега не могат да бъдат всичките коментирани. Искаме да участваме сериозно в работната група по този закон.
Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Който е за подкрепа на законопроекта по принцип на първо гласуване, моля да гласува за.
Гласували 11 “за”.
Против? Трима против. Въздържали се? Един.
Законопроектът е приет по принцип.
Благодаря.
Благодаря г-жо Попова.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка трета точка.
Представяне и обсъждане на проект за решение за одобряване проект на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерски съвет на 27.06.2011 г.
При нас е г-жа Вуцова – директор на дирекция “Наука” в Министерство на образованието, младежта и науката.
За съжаление нямаме заместник министър на образованието. Ако прецените може да отложим точката. Но мисля, че и да имаме заместник министър на образованието г-жа Вуцова ще бъде човека, който ще ни го представи и която в подробности познава тази стратегия. Така че ако нямате против, предлагам да разгледаме точката.
ДАРИН МАТОВ: Да отложим точката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има процедурно предложение да отложим точката. Подлагам процедурното предложение на г-н Дарин Матов за отлагане на точката.
Който е за, моля да гласува.
Приема се. Отлагаме точката.
Закривам заседанието.
/Закрито в 16 часа и 10 минути/



Стенограф: Силвия Михайлова


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/