П Р О Т О К О Л

№ 26

---

На 3 ноември 2011 г. /четвъртък/ от 14.00 часа в зала „Изток” на Народното събрание, пл. “Народно събрание” № 2 се проведе кръгла маса.

Кръглата маса бе открита в 14.00 часа и ръководена от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.

/ Начало 14.00 часа /
ОТКРИВАНЕ:
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми дами и господа, много съм развълнувана и бих искала да ви поздравя с добре дошли на нашата кръгла маса. Искам да ви благодаря, че уважихте тази наша покана за участие в днешния форум на една интересна тема явно за всички, а именно “Практиката на Съда на Европейския съюз в помощ на българското финансово законодателство.”
Европейското законодателство вече отдавна е транспонирано в българското данъчно право. Ние го прилагаме вече пет години. Много законови и подзаконови нормативни актове са приети, но за съжаление трябва да си признаем, че все още имаме проблеми, породени преди всичко от това, че те в не пълна степен отразяват и гарантират принципите, заложени в европейското законодателство, принципите, заложени в договора за създаването на Европейския съюз.
Днес при нас е съдия Арабаджиев, нашият български съдия в Съда в Люксембург. Всъщност г-н Арабаджиев е съинициатор на този форум. Аз искам да му изкажа специална благодарност, както за подкрепата и съдействието за организацията, така и за осигуряването на днешните лектори, които ние ще имаме удоволствието да чуем.
При нас е г-жа Цецка Цачева – председателя на Народното събрание, която ще открие днешната кръгла маса с приветствие към вас.
Заповядайте госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Арабаджиев, госпожо Стоянова, като съорганизатори на тази кръгла маса ви приветствам с изключително навременната дискусия, която убедена съм след малко ще имаме в тази зала. Това е така, защото Европейският съюз е основан върху правото и се опира на принципите на закона. Както спомена госпожа Стоянова, два са основните моменти за всяка държава членка присъединила се към европейската общност. От една страна, това е въвеждане на европейското законодателство в актовете на вътрешното национално право. И другата, това е точното прилагане на веднъж транспонираните вече европейски норми. Първият процес по въвеждането на европейското общностно право в общи линии при нас приключи към момента на подписване на договора за присъединяване на България към Европейския съюз, но това е един динамичен процес, който не е константен във времето, продължава и днес с редица промени, които ние извършваме в редица нормативни актове. Така че в тази първа част по отношение на въвеждане на общностното право като цяло бихме могли да кажем, че процесът най-общо казано е овладян.
По скоро на мен ми се струва и тук бих искала да изкажа свое лично мнение, че трудностите ни идват основно при прилагането на тези норми, което прилагане вече се осъществява в съдебната система на всяка държава членка на Европейския съюз. Затова е толкова важно да се направи и да се проведе тази съвместна кръгла маса, за да се чуят мненията на представителите на Съда на ЕС в Люксембург, така и на представителите на съдебната система в България.
Изключително навременна, повтарям, е инициативата за тази кръгла маса, тъй като известно ви е от началото на тази седмица в Народното събрание са поставени за разглеждане на различни етапи, първо през постоянните комисии, след това в пленарна зала Закона за бюджета на Република България за 2012 г. и свързаните с него промени в данъчните закони. Като голяма част от промените на тези данъчни закони са предизвикани, именно от тези проблеми, с които се сблъскват първо прилагащите органи, съда, а това естествено рефлектира и върху бизнеса, върху гражданите. Като в крайна сметка се получава това, за което спомена госпожа Стоянова - разминаване с основните цели на Договора за функционирането на Европейския съюз, с основните принципи и свободи, имплицитно съдържащи се в него.
Затова аз очаквам тук една професионална, експертна дискусия. Тъй като темата е достатъчно конкретна, разбира се, няма как след като тя се провежда в сградата на Народното събрание тук да не стане дума и за политики. Но от този разговор между вас, от една страна, представители на Парламента, на законодателната институция, на съдилищата, които като правоприлагащи органи имат отношение към тази тема и разбира се от представители на Европейския съд, да направим така, че да има практични, конкретни резултати от тази кръгла маса. Повтарям, тя не е самоцел, а по скоро за мен тя трябва да доведе до получаване на отговор на онези въпроси, които убедена съм всеки един от вас, с оглед правомощията, които има и в структурата, в която работи няма как да не се е сблъсквал, защото всяко нещо, което се прилага, което се работи и тогава когато то е сравнително за първи път, в първите години поражда проблеми. Ние имаме зад гърба си по-малко от пет години членство в Европейския съюз.
Така че желая успех на вашата кръгла маса. Очаквам с интерес дискусията, преди това лекциите. На всички да си пожелаем по-добро законодателство. По-добро прилагане на правните данъчни норми в Съда, което разбира се ще бъде в интерес на субектите, на фирмите и в крайна сметка на гражданите, които имат отношение към тези норми. Още веднъж успех на Кръглата маса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожо Цачева.
Колеги, всички ние, които сме се събрали тук около тази кръгла маса сме колеги, защото участваме в единен процес по създаването, по изпълнението и по прилагането на българското законодателство в областта на данъчното право. Вярвам, че целта на всички и на всеки един от нас е едно по-добро, по-качествено нормативно регулиране, което да отговаря на изискванията на европейското законодателство.
През четирите години на пълноправното членство на Република България в Европейския съюз все повече се засилва и в България, значението и ролята на Съда на Европейския съюз в българския правен живот. Това става главно чрез процедурата по чл.267 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Но позволете ми да дам думата на съдия Арабаджиев, който ще ни представи именно ролята на Съдът на Европейския съюз в привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз.
Заповядайте г-н Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Благодаря ви госпожа Стоянова.
Уважаема госпожа Цачева, уважаема госпожа Стоянова, драги колеги, от свое име и от името на колегите, които ще представя след малко, искам да изразя чувството на висока чест и на отговорност, с която приехме да участваме в организацията и провеждането на тази кръгла маса. Това не са обикновени думи на вежливост, а израз на едно чувство за отговорност, което особено хората, които работим в европейски институции, изпитваме към институциите в нашата страна и към колегите в нашата страна за чувството на задължение, което имаме да спомагаме за запознаването, за утвърждаването и за прилагането на ценностите и нормите на правото на Европейския съюз.
Ето защо в двойното качество, което имам тук като съдия в Съда на Европейския съюз и председател на Управителния съвет на Българската асоциация по Европейско право, по-голямата част от чийто състав всъщност е тук. Искам да кажа, че в наше лице можете да имате един постоянен партньор по обмяна на информация и по сътрудничество в областите, които ни събират и в които може да бъдем полезни едни на други.
Искам да кажа, за да представя още един гост на тази конференция г-н Жан Филип Кристиен, който е бивш референдер от този кабинет. Той ще се представи и като такъв. Искам да добавя един детайл от неговата професионална биография, че за известен период от време, той работи в политическия кабинет на г-жа Кристин Лагарт, в качеството й на министър на индустрията, финансите и бюджета, която в момента е управляващ директор на Международния валутен фонд. Така че неговия опит в тази област включва и този период в който той е работил във френското министерство.
Преди да приключа с тези уводни думи и да пристъпя към уводното си изложение, искам да обърна внимание на госпожа Цачева и на госпожа Стоянова, че онзи ден бяха поканени на едно мероприятие на Българската асоциация в европейско право, където тя представи списание "Европейски правен преглед", свое издание, на което мероприятие беше рядко съчетание, с всичката ми скромност го казвам на добро настроение, на чувство за интелектуално и естетическо удовлетворение. И в този смисъл трябва да се чувствате като пропуснали нещо много хубаво.
Аз използвам този повод, за да подаря нашия първи брой на г-жа Цачева. И надявам се, че и чрез това издание на Асоциацията ще може да сътрудничим.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: След малко ще подаря един брой и на госпожа Стоянова. Доколкото разбрах, тя вече има.
Сега с няколко думи да въведа темата, която е ролята на Съда в областта за която говорим. Нека най-напред да видим какви са компетентностите на Европейския съюз въобще в тази област. Защото както е известно, по силата на принципа на предоставената компетентност установена в чл.5 § 1 от Договора за Европейския съюз, Съюза действа единствено в границите на компетентност, които държавите членки са му предоставили с договорите. Всяка компетентност, която не е предоставена на Съюза с договорите принадлежи на държавите членки.
Във фискалната материя договорите не възлагат изрична компетентност на Съюза, освен това, което се отнася, съгласно чл.113 от Договора за функциониране на Европейския съюз към хармонизиране на законодателствата относно данъците върху оборота, акцизите и другите форми на косвено данъчно облагане. На основата на тази разпоредба, която предвижда специална законодателна процедура, като изисква единодушие на Съвета плюс консултации с Европейския парламент и с Икономическия и социален комитет са приети редица актове на вторичното право с цел да се хармонизира системата на не прякото данъчно облагане, особено що се отнася до данъка върху до бавената стойност, акцизите и набирането на капитал. Достатъчно е в това отношение да дам като пример, известната на всички директива 2006/112 предшестващата я шеста директива, относно общата система на данъка върху добавената стойност, за което най-често ще говорим днес.
Що се отнася до системата на прякото данъчно облагане, тя не е предмет на изрично предоставяне на компетентност на Съюза. Ето защо прякото данъчно облагане се отнася по принцип към компетентността на държавите членки. Независимо от тази уговорка обаче, сегашния член 115 от Договора за функциониране на Европейския съюз предишен чл. 94 от Договора за европейска общност, съставлява валидна юридическа база за приемането с единодушие от Съвета по предложение на Комисията и след консултации с Европейския парламент и Икономическия и социален комитет на директиви в областта на преките данъци.
Такива са например директива 2003/123 на Съвета от 2 декември 2003 г. за изменение на директива 90/435 на Съвета от 23 юли 1990 г. относно общата система на данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки. Директива 90/434 на Съвета от 23 юли 1990 г., относно общата система за данъчно облагане приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки.
Директива 2003/48 на Съвета от 3 юни 2003 г. относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания.
Съгласно една често използвана като мантра до скоро в съдебните решения формула, макар и системата на прякото данъчно облагане да принадлежи към компетентността на държавите членки те трябва да упражняват тази компетентност, като зачитат правото на Европейския съюз. Вече споменах една формулировка на Съда на Европейския съюз, какво е мястото и ролята на съда в тази област? Съгласно чл.19 ал.1, второ изречение от Договора за Европейския съюз, Съдът осигурява спазване правото при тълкуването и прилагането на доходите. Съдът е компетентен да определи какво е правото. В известен смисъл Съда има монопол в тази своя функция. И основната му роля е да осигурява единното безпротиворечиво, последователно тълкуване и прилагане на правото на Европейския съюз от всички институции и институциите на държавите членки.
В § 3 на чл.19 от Договора за Европейския съюз е предвидено, че Съдът се поизнася по искове подадени от държава членка, от институция или от физическо или юридическо лице и с преюдициални заключения по искане на националните юрисдикции, относно тълкуването на правото на Съюза или относно действителността на актове, приети от институциите.
Сред правомощията на Съда, фигурира това, което спомена госпожа Стоянова преди малко, предвидено в чл.258 от договора за функциониране на Европейския съюз. А именно да се произнася по искания на Комисията с цел установяване, подчертавам установяване, че дадена държава членка не е изпълнила задължение, което произтича от Договорите.
В основата на тази процедура са две други разпоредби на Договора. Тази на чл.4 § 3 в договора за Европейски съюз, в която е утвърден принципа на лоялното сътрудничество, съответно на ал.2 и ал.3 от тази разпоредба, според които държавите членки предприемат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Държавите членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха моли да застрашат постигането на целите на Съюза.
Другата разпоредба, която е в основата на правомощието на Съда на Европейския съюз за която говорим е чл.17 от договора за Европейския съюз, според който Комисията допринася за общия интерес на Съюза и предприема подходящи инициативи в тази насока. Тя следи за прилагането на Договорите и на мерките, приети от институциите по силата на тези Договори. Тя съблюдава прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда на Европейския съюз.
Така стигаме до чл.258 от договора за функциониране на Европейския съюз, респективно до производството по изпълнение на задължения произтичащи от правото, по констатиране на изпълнение на задължения произтичащи от правото на Европейския съюз. Това производство не е замислено като наказателна процедура. Едва по силата на договора от Маастрихт чл.260 от Договора за функциониране на Европейския съюз, предишния член 228 от договора за Европейска общност има сегашната си редакция, която предвижда Съда да наложи заплащането на еднократно платима сума или на периодична имуществена санкция, ако установи, че съответната държава не се е съобразила с негово решение.
Ето защо си струва да напомним, че предназначението на тази процедура има няколко аспекта. На първо място и преди всичко процедурата цели да осигури, че държавите членки се съобразяват, че държавите членки изпълняват своите задължения произтичащи от Договорите.
На второ място, това е една процедура за разрешаване на спорове между Комисията и държавите членки по въпроси на правото на Европейския съюз. Става дума за досъдебната фаза на производство, когато това е по скоро дипломатическо средство за приятелско уреждане на спора.
На трето място, в случаите в които спора наистина достигне до Съда на Европейския съюз, процедурата служи не само за изкарване на светло на определени нарушения допуснати от дадена държава членка, но изясняване на дадения въпрос в полза на всички държави членки.
Не бива да се пренебрегва и функцията й да бъде канал при процедурата за комуникация на оплаквания от страна на граждани и юридически лица.
На практика без да се официализира и институционализира участието на граждани и физически и юридически лица, но голяма част от исканията, които Комисията отправя до Съда на Европейския съюз за констатиране нарушения от дадена държава членка имат в основата си в началото оплаквания на правни субекти. Обективният характер на процедурата произтича и от обстоятелството, че Съда на Европейския съюз се ограничава в това да изследва дали е осъществено, дали съществува на практика твърденото от Комисията нарушение, без да се занимава с това какви са мотивите на Комисията да предяви искането.
С други думи политическите мотиви не са релевантни за Съда. Както той се е произнасял в контекста на баланса между институциите, установено от Договора, Съдът не е компетентен да преценява какви цели се преследват чрез иск, предявен по реда на чл.258. Ролята му е да реши дали една държава членка е изпълнила или не е изпълнила въпросното задължение. Искът срещу една държава членка за неизпълнение на задължението й, предявяването на който е въпрос изцяло предоставен на усмотрението на Комисията има обективен характер.
Какво означава израза една държава членка не е изпълнила произтичащо от настоящия договор задължение. Формулировката която се съдържа в чл.258 е прекалено обща, за да може от нея да се извлече съдържанието на неизпълнението на произтичащо от Договора задължение. Тоест да се формулира един общ състав на нарушението. Ето защо някои примери могат да имат отделни видове нарушения, които могат да съставляват предмет на нарушението, съответно по дела разглеждани от Съда. Например неадекватно приложение на правото на Европейския съюз. Примерно могат да бъдат директивите, т.е. тяхното транспониране, независимо от това, че съгласно чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз, начина и формата на изпълнение на директиви са въпроси, които всяка държава членка може да реши сама. Това не означава, че Съда на Европейския съюз не може да контролира адекватността на избрания от съответната държава членка метод.
Нека да ви дам няколко примера точно в областта за която говорим. Решение от 12 февруари 2009 г. по дело Комисия срещу Полша, тук аз съм докладчик, с което е прието, че като е пропуснала да приведе в своята система за данъчно облагане на електроенергията, по отношение на момента, в който данъка върху електроенергията става изискуем с чл.21 § 5 от директива 2003/96 на Съвета от 27 октомври 2003 г., относно преструктурирането на правната рамка за общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, Република Полша не е изпълнила задълженията си, които произтичат от тази директива.
С едно скорошно решение от 28 юли т.г. по дело Европейската комисия срещу Унгария, Съда приема, че като задължава данъчно задължените лица, чиято данъчна декларация разкрива наличие на надвзет данък по смисъла на чл. 183 от директива 206/112 за даден данъчен период, да прехвърлят тази разлика изцяло или отчасти към следващия данъчен период, ако не са платили изцяло съответната престация на своя доставчик и поради обстоятелството, че преди това задължение някои данъчно задължени лица, чиято данъчна декларация систематично разкрива наличието на надвзети данъци са принудени да прехвърлят повече от две неща за разлика към следващ данъчен период, Република Унгария не е изпълнила задължението си по тази директива. Както ще видим след малко, това е същата проблематика по едно от българските дела по едно решение, постановено по преюдициално запитване на българска юрисдикция.
С решение от 20 октомври т.г. по дело Европейската комисия/Федерална република Германия, Съдът приема, че като е предвидила, че дивидентите разпределяни от дружества установени в други държави членки, в случаите, когато не е достигнат прага на участие на дружество майка в капитала на дъщерното му дружество, предвидено в чл.3 § 1 буква “а” от директива 90/435 относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки и че те подлежат на по-тежко от икономическа гледна точка, данъчно облагане, отколкото дивидентите, разпределяне на дружества, които са със седалище на нейната територия, Федералната република не е изпълнила задълженията си по чл.56 от Договора за европейска общност, сегашен чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз, свободно движение на капитали.
С три решения от 4 март 2010 г. по дела Европейската комисия срещу Френската република, срещу Австрия и срещу Ирландия, Съда приема, че съответната държава членка, като е приела и е оставила в сила система на минимални цени, за продажба на дребно на цигарите пуснати в употреба в тези държави, както и забрана за продажба на тютюневи изделия на промоционални цени, въпросната държава членка не е изпълнила задълженията си по чл.9 § 1 от директива 95/59 относно данъците, различни от данъка върху оборота, с които се облага потреблението на тютюневи изделия.
Каква е обикновено защитата на държавите членки в тези производства или каква не може да бъде? Държавата членка не може да пледира например, че даден законодателен акт не е приет, защото парламента е бил разпуснат. Имало е парламентарна криза или не е съставено новото правителство, особено във федерални държави като Белгия много често се прави като възражения. Още повече когато на няколко равнища трябва да се приеме. В това отношение общото правило е, че държавата членка не може да се позовава на разпоредби, практики или обстоятелства съществуващи в собствената й правна система, за да оправдае това, че не се е съобразила със задължения и срокове установени в общностни директиви.
Интересно е възражението основано на довода, че акта върху който е основано искането за изпълнение е незаконен. От юриспруденцията на Съда следва, че държавата членка може да пледира незаконност на регламент, но не е управомощена да поддържа, че една директива или решение, на което тя е адресат е незаконна, когато е обвинена в нарушаването на такава мярка и срока за оспорването й е изтекъл. Обратно, това би поставило под съмнение стабилността на установената в договора система от средства за правна защита и би накърнило принципа за правна сигурност.
Безуспешен е и довода, че и други държави членки са също в нарушение. Както Съда е изтъквал нееднократно, съгласно порядъка създаден от договорите, изпълнението и приложението на правото на Европейския съюз от държави членки не може да бъде постановено в зависимост от условията за реципрочност. Какви са последиците от съдебното решение и от това, че държавата членка не е предприела необходимите мерки, с оглед изпълнението на решението на Съда.
Решението е, както вече казах, чисто декларативно. С него се уважава или отхвърля искането. Задължението на държавата членка произтичащо от чл.260 § 1 да предприеме необходимите мерки, с оглед изпълнението на решението на Съда, включва забрана, ако мога така да кажа, със силата на закон, срещу приложението на националната правна норма, която е била оспорена и за която е прието, че е несъвместима с правото на ЕС и задълженията са да се вземат мерки с цел пълното приложение на правото на Европейския съюз. Става дума за задължение, адресати на което са всички власти на съответната държава членка. Законодателната и изпълнителната власт трябва да приведат в съответствие с правото на Европейския съюз националната правна норма, за която е прието, че му противоречи. А съдилищата са длъжни да не прилагат такава правна норма.
Какво е положението на правните субекти – физически и юридически лица. Само по себе си като такова, решението с което се приема, че съответната държава членка е нарушила задълженията си не предоставя права на правните субекти. Те не могат да разчитат директно на такова решение пред националните съдилища, а само на разпоредбите от правото на Европейския съюз, за които е прието, че са нарушени. В случай, че правния субект се позовава на правна норма, което няма директен ефект, но за която е установено, че е нарушена от държавата членка, националния съд, в качеството си на орган на тази държава трябва да осигури, в изпълнение на своите функции, съобразяване с решението, като приложи националното право по начин, който е съвместим със задълженията, които произтичат за държавите членки от това решение.
Разбира се, констатацията, че не е изпълнено задължение произтичащо от правото на Европейския съюз може потенциално да послужи като основание за отговорност от страна на засегнатата държава, отговорност за вреди.
Както е известно до този момент пред Съда на Европейския съюз няма висящи дела, предявени срещу Република България от Европейската комисия, на основание чл.258 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както в сферата в областта за която говорим. За сметка на това, другото правомощие на Съда, на което искам да се спра, това по чл.267, което вие споменахте г-жа Стоянова, досега е използвано от българските съдилища за един период по-малко от пет години 31 пъти. И по-голяма част от делата, от исканията са точно най-общо във фискалната сфера. Тук включвам и делата по Митническия кодекс, където се иска тълкуване на тарифната класификация на дадени стоки.
Може най-общо да се каже, без да съм в състояние в момента да съобщя конкретни статистически данни, че делата от тази материя, която аз наричам за удобство, фискална материя и включвам всички категории, видове данъчно облагане и видове компетентност на съда, представляват една голяма част от делата, които този съд гледа. И искам да ви кажа, че готвейки се за това пътуване този път, се опитах само от последната седмица да взема дела, които са в тази материя. И това са от последната седмица дела на Съда произнесени в тази област. Не по повод на България, но въобще. Тук говоря за пет, шест дела произнесени от миналата седмица. Това както казах, до голяма степен се отнася за българските съдилища, като в това отношение освен Върховния административен съд – София, прави впечатление, че доста дела идват от Административния съд – Варна. Едно обстоятелство, което може би подлежи на отделен анализ, който аз лично не съм осъществил. Не мога да съобщя какви са причините за това. Има ли някакъв структурен проблем в това отношение?
Няколко думи колеги за решенията на Съда на Европейския съюз по повод отправеното до него преюдициално запитване. Тоест това, което наричаме преюдициални заключения. Това е компетентността на съда по чл.267, според който Съда на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално по тълкуването на договорите и по валидността и тълкуването на актовете на институциите, когато такъв въпрос е повдигнат пред юрисдикция в държава членка и тя счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение по конкретното дело. За целта тя може да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Както вече казах, всички български дела пред Съда на Европейския съюз са на това основание, в упражнение на тази процедура.
А от приключилите с решение или определение общо 14 дела, пет дела попадат в категорията, която разглеждаме днес, като сред тях се отличават решенията по дело С – 203/10 Ауто Николови, С-107/10 ЕНЕЛ – Марица – изток 3 и С-2/09 – Калинчев, които ще коментираме отделно.
Както е прието да се казва, преюдициалното производство е изградено върху идеята за сътрудничество между националните съдилища и Съда на Европейския съюз. И аз в тези думи на вежливост в началото пропуснах да направя една забележка, че обикновено е прието Съда да общува със съдебните институции в съответната държава членка. Тук българското Народно събрание прави един доста добър прецедент. Скъсяваме връзката, скъсяваме контакта и правим байпас направо между Съда на Европейския съюз и националния законодател. За да може да не е опосредстван контакта.
Така или иначе не може да се каже, обикновено в това отношение също се използват някакви такива фигури риторични от типа – Перлата в короната, и т.н., за да се опише и да се подчертае важността на процедурата по преюдициалните запитвания. Защото чрез нея Съда на Европейския съюз в най-голяма степен и най-ефективно изпълнява своите функции да казва какво е правото. Да следи за това, правото на Европейския съюз да бъде еднакво и без противоречиво тълкувано и прилагано от националните съдебни институции.
Може да се каже, че именно в контекста на тази компетентност на Съда на Европейския съюз той е артикулирал и отстоял най-важните концепции, които са в основата на характера на европейската интеграция и на това образование Европейски съюз, които са автономния характер на правопорядъка на Европейския съюз и предимството на правото на Съюза, спрямо националното право на държавите членки.
Прието е да се казва, както вече казах, че това е сътрудничество, това е диалог между съдии. В този смисъл трябва да е ясно, това е много елементарно и е известно, но искам да го подчертая, че отношенията между Съда на Европейския съюз и националните съдилища в рамките на тази процедура не са отношения на йерархия и дистанционност. Това че едно дело е отишло в Люксембург, не значи, че то е обжалвано. Независимо, че ние и не само ние, трябва да ви кажа имаме желание, ако може и до Люксембург и до Страсбург да отиде всяко дело и аз може би ще мога да дам примери, че дори и в тази област вече има такива случаи. Даже ето аз съм вече пета година съдия и продължават да ме питат мои познати и колеги, как може да се стине до там. Как може тяхното дело да отиде до там.
Въпреки че преюдициалното заключение е предназначено да подпомогне запитващата юрисдикция в тълкуването и приложението на правото на Европейския съюз при решаването на конкретен правен спор, действието му не е ограничено по отношение на тази юрисдикция и този спор. Преюдициалното заключение има задължителна сила по отношение на националната юрисдикция, която е отправила запитването, но неговата сила е и за всички съдилища и други държавни органи, не само на държавата, от която е отправено преюдициалното запитване, но и на останалите държави членки. И аз ако не се лъжа, Веселина малко по-късно ще сподели реакция на българския законодател по делото Екотрейд, което е поставено по преюдициално запитване от друга държава членка.
Това положение е отразено и в чл.633 от Българския граждански процесуален кодекс.
Особено важен пример за действието на решенията по преюдициални запитвания, не само по отношение на запитващия юрисдикция, не само с решаването на настоящия пред нея спор, представлява решението от 3 март 2011 г. по дело С -203/10 Ауто Николови, по което Съда на Европейския съюз е приел, че чл.320 § 1, ал.1 и § 2 от директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вътрешна разпоредба, която предвижда да се отложи до момента на последващата доставка към която е приложим общия режим за ДДС правото на данъчно задължения дилър да приспадне в съответствие с този режим ДДС платен при вноса на стоки, които не са произведения на изкуството или колекционерски или антикварни предмети, както и че чл.314, това е особено важно и чл.320 § 1, ал.1 и § 2 от директива 206/112, който позволява правен субект да се позовава на тях пред национална юрисдикция, за да не приложи евентуалната несъвместимост с тази разпоредба, национална правна норма са достатъчно ясни и прецизни и позволяват това пряко позоваване.
С решение от м.юни тази година, запитващата юрисдикция, която е състав на Върховния административен съд е приложила това тълкуване и е приела, че в частта в която органа по приходите прилагайки националните разпоредби чл.143 и чл.151 от Закона за ДДС е отказал да признае правото на данъчен кредит на ревизирания за внесени от него самия, употребявани части на леки автомобили в периода в който ДДС за този внос е платен е материално незаконосъобразен. Така се е изразил съда, че отказа е материално незаконен, тъй като към процесния случай не е приложим режима за облагане на маржа на печалбата, чийто обхват е определен с разпоредба на чл.314 от директивата, както е и неприложимо към случая и правилото за отложено приспадане на ДДС при вноса на стоки визирани в чл.320 § 1, ал.1 и § 2 от директивата.
С решение от 12 май по дело С-107 ЕНЕЛ – Марица – изток 3, където е тълкуван чл.183 от директива 2006/112 е използвана същата формула. Мисля, че за това решение ще говорим отделно и аз няма да го възпроизвеждам, че чл.183 – 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която и т.н.
Решенията по преюдициалните запитвания без да имат за предмет за разлика от другото производство установяване на съответствието на национална правна норма с правото на Европейския съюз, косвено се произнасят по този въпрос. Затова и формулировката използвана от Съда на Европейския съюз обикновено е тази, противопоставяне или не допуска национална правна норма. Този израз се противопоставя на или не допуска правна норма е пряко послание към правоприлагащия орган, към запитващия съд, който му дава право да не приложи правната норма, която според Съда на Европейския съюз не е в съответствие с правото на Европейския съюз. Разбира се, това трябва да е ясно това право на националния съд по принцип, не е нужно да се обърне до Съда на Европейския съюз, за да получи това разрешение. Когато се е обърнал и когато го е получил, очевидно и той самия ще има повече кураж. Както показва практиката и на редица държави и то с много опит. Например германските съдилища колеги са най-познаващите правото на Европейския съюз, в най-голяма степен сезиращи Съда на Европейския съюз с преюдициални запитвания. Много често надграждат над едно искане. Когато се е произнесъл Съда в Люксембург по даден въпрос, те с последващи искания търсят неговото прецизиране, ако щете искат да предизвикат отклонение от вече възприета линия от Съда в Люксембург и т.н. Но този механизъм на косвен контрол върху съответствието на националното право с правото на Европейския съюз не непременно изисква да е отправено такова искане.
Аз ще спомена още едно решение, където българския законодател също пряко е реагирал на решението на Съда по делото, регионална митническа дирекция – Пловдив срещу Петър Димитров Калинчев. Това е решение от 3 юни 2010 година, според което чл.110 ал.1 от Договора за функциониране на Европейския съюз не допуска диференциран режим на акциза, прилаган от държава членка към автомобилите при обстоятелства като тези в настоящия случай, тъй като този режим обременява по различен начин употребяваните превозни средства, внесени от друга държава членка и употребяваните превозни средства, които вече са регистрирани на територията на тази държава, които са били внесени на нейна територия като нови превозни средства.
Само ще спомена, че още към момента на постановяването на това решение, м.юни 2010 г. вече са били отменени чл.34, 30 и 40 от Закона за акцизите и данъчните складове. А след постановяването на това решение българския законодател е приел специален закон за възстановяване на акциза върху употребявани автомобили. То е с по-дълго име и аз имам една, две бележки по този закон. Но доколкото сме се организирали за него ще се говори изрично, така че нека да не объркваме нещата.
Ако мога да си позволя да добавя още две процедури. Едната повече се родее с производството по установяване на нарушения. И тя е свързана с държавните помощи. Процедурата по държавните помощи е една често срещана хипотеза, държавните помощи да се указват под формата на данъчни облекчения. И аз в момента имам едно много сложно решение, дело Комисията срещу Франция по повод на една счетоводна хватка. Съжалявам, че използвам този не съвсем елегантен израз, осъществена чрез закон, който има финансови последици, по силата на който ЕDF, Електрисите дьо франс, това е тяхното НЕК. Чрез тези счетоводни операции на практика е бил освободен от плащане на корпоративния данък върху едни провизии, които са набрани по счетоводния баланс. Но тук съвсем схематично споменавам това. Както знаете, съгласно чл.107 от Договора за финансиране на Европейския съюз, позволява една дерогация от 258 и дава право на Комисията да се обърне към Съда, когато една държава членка не е изпълнила решение на Комисията, с което дадена държавна помощ се счита за несъвместима с вътрешния пазар и държавата членка не е оттеглила или променила мярката. В смисъл не е обикновено осъществила възстановяване на държавната помощ.
И една друга хипотеза, която може да се прояви в материята за която говорим, за целите на която ще разкажа фактите по едно дело С-118/08, Transportes Urbanos. С решение от 6 октомври дело Комисия/Испания Съда по същество е постановил, това е производство по 258, че предвидените в закон, еди кой си испански закон, ограничения на приспадане на ДДС са несъвместими с чл. 17 § 2 и 5, както и с чл.19 от шестата директива. Transportes Urbanos, дружеството, което в съответствие с посочения закон е извършило самоначислявания за финансовите години 1999 и 2000 г. не е упражнило правото си да поиска корекция на тези самоначисления в приложение на общия данъчен закон. В същност това право, безспорно е било погасено по давност към момента на произнасянето на посочването на решението на Съда по делото Комисия/Испания.
Тогава дружеството е подало иск на общо основание за отговорност срещу испанската държава в рамките на който е поддържало, че е претърпяло вреда в размер на 1 млн. 228 336 евро в резултат от нарушението от страна на испанския законодател на шестата директива, установено от съда от посоченото решение. Тази сума съответства на платения ДДС, недължимо събран от испанската данъчна администрация през споменатите финансови години, както и на възстановяването, което това дружество е можело да поиска за същите тези финансови години. По-нататък делото се развива с оглед на една друга проблематика, която не непременно ни засяга, въпреки че става дума за приложението на принципите за ефективност и равностойност, които са условия при които държавата членка може да упражнява правото си на процесуална автономия. Но искам да добавя и с това да завърша, че тук се добави и една друга процедура, по която ощетените правни субекти могат на общо основание да търсят вреди от неправилно приложение на правото на Европейския съюз.
Да дам възможност дискусията да продължи по същество.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря на съдия Арабаджиев. За мен беше много интересна неговата лекция. Надявам се, че за всички вас е било така. И всеки един от нас в качеството си на изпълнителен орган, в качеството си на законодателен орган или на съдебен орган разбира колко е важно да знаем и да прилагаме практиката на Съда на Европейския съюз. Аз бих казала, че това трябва да го акцентираме преди всичко не само към съдебната система и съдебната власт, която отправя тези запитвания и ползва техните заключения, но и към изпълнителната власт, която трябва да изпълнява тези задължителни за всички държави членки преюдициални заключения на съда, а така и на законодателната власт, която анализирайки решенията трябва да прецени дали правната норма не се нуждае от прецизиране, така че в пълна степен да отразява европейското право и в пълна степен да гарантира, че това право ще бъде приложено и към българския данъкоплатец, най-общо казано.
Договорът за функциониране на Европейския съюз съдържа няколко основни принципа. И единият от тях, много важен е принципът на забрана за дискриминация по отношение на свободното движение на стоки и услуги, работници, предприятия, капитали между държавите членки и принципът на неутралитет на държавните помощи. Всички ние разбираме, че тези принципи в значителна степен имат последици върху данъчния суверенитет на съответните държави. Разбира се, това трябва да го осъзнаем и трябва да го използваме и прилагаме в своята дейност.
Сега ще дам думата на г-н Жан Филип Кристиен, който е бил референдер в кабинета на съдия Арабаджиев. А след това става правен съветник в кабинета на бившия френски финансов министър Кристин Лагард, понастоящем председател на Международния валутен фонд. А сега е референдер в кабинета на председателя на Общия съд г-н Марк Йегер. Той ще ни представи практиката на Съда на Европейския съюз в областта на прякото облагане и ще очертае рамката, в която националният законодател може да действа в тази област.
Заповядайте г-н Кристиен.
ЖАН ФИЛИП КРИСТИЕН: Госпожо председател, дами и господа, за мен е голяма чест, затова че съм тук сред вас и то в двойно качество. Първо, в качеството си на приятел на България, а това се разбира от само себе си, защото съм имал честта да бъда част от първия български кабинет в Съда на ЕС и съм работил под ръководството на съдия Александър Арабаджиев. Но също така за мен е чест като специалист по данъчно право, тъй като съм работил като административен съдия, като референдер и освен това съм работил и в политическата сфера, както беше казано. Освен това съм преподавател в Университета в Нанси.
Както знаете Европейският съюз има само косвена компетенция по отношение на прякото данъчно облагане. Тази материя е свързана разбира се, с компетенциите, които са запазени изрично за държавите членки, в смисъл това, че данъците са наистина едно изключително право, изключителна дейност от компетенциите на държавата.
Това че признаваме компетенцията и правомощията на държавите членки, не означава, че държавите членки са изцяло свободни в упражняването на тази компетенция. И именно в този смисъл, проф. Ленартс говори за направляване на националното законодателство, свързано с прякото данъчно облагане от страна на Европейския съюз.
И по-точно искам да кажа, че Съда в рамките на своята съдебна практика посочва в какво по-точно в тази толкова деликатна област, защото е свързана, разбира се, много тясно със суверенитета на държавата. По какъв начин някои правила на Европейския съюз трябва да бъдат спазвани от националните законодатели. Има два вида производство или процедури, които дават възможност на Съда на Европейския съюз да решава потенциалните конфликти или спорове между националните законодателства и правото на Съюза. Първо процедурата за установяване на неизпълнение на задължения. Господин Арабаджиев говори за това, но искам да кажа, че днес няма нито едно такова решение срещу България. Преюдициалното запитване след това, както вече беше казано Съда на Европейския съюз не е компетентен да оценява валидността на националната разпоредба като такава. Но решението, отговора на преюдициалното запитване дава възможност на Съда на ЕС да помогне на националния съд за решаване на въпроса. На практика по този начин се осигурява еднообразно или единно тълкуване на европейското право и в този смисъл Съда може да се произнесе не само съобразно договора, но и съобразно валидността и тълкуването на актовете на европейските институции. Става дума за производното право като директивите, които са около 2000 и регламентите, които са горе долу около 9000.
Нека да видим какви са решенията сега по искане на българските правораздавателни органи или съдилища и трябва да установим, че българските съдилища вече са свикнали с механизма на преюдициалното запитване, тъй като първото решение, което беше взето по искане на административния съд София – град е от 30 ноември 2009 г. Това е делото Кадзоев по спешната процедура. Това е въпрос, свързан с временното задържане на гражданин от трета държава. Друго дело, където става дума за непряко данъчно облагане, за косвено данъчно облагане е делото Калинчев. Решение от 3 юни 2010 г. Става дума за акциз при внос на автомобил втора употреба. Има и други въпроси свързани с косвеното данъчно облагане, решението Ауто Николови, ЕНЕЛ Марица 3 от 3 март и 12 май 2011 г. за ДДС. Но към днешна дата ние нямаме решение на Съда, което да е свързано с прякото данъчно облагане и да е свързано с България. в момента в съда има три висящи дела. Две от тях са свързани с ДДС. Няма да се спирам на тях, защото те нямат отношение към днешната ни цел и темата. Но третото дело е свързано с това, дали България има основание да забрани на представител на дружество да напусне националната територия, поради поради това, че не са покрити публичните задължения породени от данъчни дългове на заинтересованото лице. Става дума за делото С-434/10 Аладжов. Като въпросът е зададен също така от Административния съд – София град.
Въпреки че в случая данъчните задължения са свързани с ДДС и митнически права, тук правната проблематика би била абсолютно същата, ако тези задължения бяха свързани с данъка върху приходите или корпоративни данък.
В това дело генералният адвокат г-н Пабло Менгози представи своите заключения на 6 септември т.г. И така за да обобщя делото, спора се отнася до това да се разбере, дали една дадена държава може да изтъкне като мотив за нарушаване на принципа на свободното движение на своите собствени граждани мотива за обществения ред, който се конкретизира във факта, че съответните граждани не са платили дължимите данъци. Българското право, ако греша, моля да ме поправите, българското право признава най-напред и преди всичко принципа на свободното движение. Защото чл.23 § 2 от българския Закон за личните документи предвижда правото на всеки български гражданин да напуска държавата със своята лична карта и да се върне обратно в страната пак със същата лична карта.
Чл.23 § 3 от същия този закон предвижда това право да бъде ограничавано по някои причини свързани с обществения ред.
Чл.75 § 5 от този закон предвижда, че съществува такъв мотив по фискални причини, като се прави препратка към Данъчно осигурителния процесуален кодекс.
Този кодекс предвижда възможността да се забрани напускането на страната при дълг, който надвишава 5000 лв. Така че въпросът, който стои пред Съда е дали това законодателство, спазва член 27 § 1 и § 2, на директива 2004/38 ЕО, която предвижда правото да се ограничи свободата на придвижване на гражданин на Съюза или член на неговото семейство, поради причини свързани с обществения ред. Обаче при условие, че взетите мерки най-напред спазват принципа на пропорционалност.
На второ място, подобни ограничения трябва да са основани изключително на личното поведение на въпросното лице.
И на трето място, трябва да е налице реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някои от основните интереси на обществото, с изключение на икономически цели.
Генералният адвокат счете, че може да се приеме, че преследваните цели от Република България не са изключително икономически и даде едно много интересно тълкуване, определение на целта на данъка. Има някои интересни пасажи в неговите заключения. Господин Менгоци казва, че с погасяването на своите публични задължения всеки данъкоплатец осъзнава принадлежността си към определена общност, спрямо която по този начин проявява своята солидарност. Това е устойчивостта на присъщите на държавата функции и на основите на обществената солидарност заедно с желанието за съвместно съществуване на дадена общност. Тоест генералния адвокат приема, че има цели и интереси, които стоят над икономическите.
Но от друга страна, като се има предвид сравнително ниския размер на тази сума по отношение на висшите интереси на държавата и от другата страна на много алтернативни начини за събиране различни от забраната за напускане на територията генералния адвокат казва, че тази мярка е непропорционална. Това дело в момента е на етап разискване от Съда. Но обикновено заключенията на генералния адвокат се взимат предвид.
Този последен пример позволява да се види, че проблемите свързани с преките данъци вече са на лице и на съда може да се разчита, за да помогне на държавата, така да се каже, да дозира своята законодателна дейност в зависимост от ангажиментите в рамките на Съюза. Тоест трябва без колебание да се прибягва до този преюдициален механизъм, който е замислен, както каза г-н Арабаджиев, като диалог между съдията от Съда на ЕС и националните съдии.
И ако мога да използвам този израз ваш, който използвате тук. “Ако искаш да ядеш ябълки трябва да разтърсиш ябълковото дърво.”
Прякото облагане е чувствителна област, както видяхме току що, защото съдията на Европейския съюз трябва да се произнесе по дейности, които са присъщи на държавата. Но той не е цензур. Той идва да подскаже, той само тълкува правото и казва на държавите: “Ето за какво сте поели ангажимент.” Да видим в какво се състоят въпросните ангажименти.
Въпреки липсата или недостатъчната хармонизация в дадената област, разбирането за пряко облагане в правото на Съюза преминава през санкция под контрола на Съда на Европейския съюз по отношение на свободите на движение, които обвързват държавите членки.
Стана дума за принципа на неутралност при държавните помощи. Но тук става дума за тема, която е достатъчно широка и няма да я засегна тук. Ще се концентрирам на свободите на движение.
Правото на Съюза създава забрани. То е задължение да не се прави нещо. И се основава на една отрицателна интеграция. Тази отрицателна интеграция се корени в практиката на съда и според съда дискириминациите и пречките за свободното движение са забранени, което ограничава, разбира се, упражняването на суверенитета във фискалната област от страна на държавите членки, но без да я поставят под въпрос. Нека да подчертаем този момент.
За да се върнем към традиционната формулировка от съдебната практика 20 май 2010 делото Вюненбург. Държавите членки са тези, които трябва да определят границите на своя данъчен суверенитет или едностранно, чрез приемането на вътрешни разпоредби или двустранно, като приема данъчни спогодби. Например в областта на избягване на двойно данъчно облагане. Като правото на Съюза изобщо не поставя под въпрос това разпределение на компетентността. Чрез свободата на движение, правната практика дава доста отговори в тази област. Това не е свойствено на фискалната област, където подобно направляване се открива например в здравеопазването, в социалната подкрепа, мореплаването. Как трябва да четем това. Да се избягва дискриминация и пречки.
Предимството на правото на Съюза налага равно третиране във фискалната област. Това изискване се проявява чрез два принципа. Когато въпрос, който се урежда в правото на Съюза не може да бъде предмет на отделно фискално третиране по отношение на конкретна вътрешна ситуация, то това право не допуска дискриминации основаващи се на националност при влизането на територията на държавата членка. И този принцип на национално третиране забранява скритата дискриминация, която чрез прилагането на други критерии за разграничение стига де факто до същия резултат, както и дискриминация, която пряко се основава на признак националност. Забрана на дискириминация при влизане, както и на пречки пред свободата на движение при излизане от държавата членка.
Трябва да се подчертае, че данъчната система на държавите членки може да се разглежда в контекста на всяка една от свободите на движение. Нека да започнем с принципа на свободно движение на работниците, чл.45 ДФЕС. В едно дело, което доведе до решението Шумахер 14 февруари 1995 г. Белгийски гражданин е осъществявал дейност срещу трудово възнаграждение в Германия, като в същото време продължава да живее в Белгия. Неговите заплати в Германия са били обект на удръжки от страна на работодателя и той е бил лишен, поради местоживеенето си и прилагането в негова поза на разпоредбите на германското право, предвиждащо годишно намаление на удръжките му.
По този повод съда установява, че работниците граждани на държава членка трябва да се ползват на територията на друга държава членка от същите данъчни предимства като националните работници, при условие, както ще видим, че от там идват основните им доходи. Така държавите членки трябва да се въздържат от всякаква дискриминация била тя явна или скрита на основа националност, която би могла да обезсърчи граждани на Съюза или юридическо лице установено в една от държавите членки да упражнява своята дейност в друга държава членка.
Например в делото Вильок от 11 август 1995 г. беше решено, че правото на Съюза не допуска национална разпоредба, която въпреки че позволява да се приспадне от облагаемия доход печалбата на предприятието, които се отделят за пенсионно осигуряване, изключва тази възможност за чуждестранните лица въпреки, че те получават в тази държава целия или почти целия размер на своите доходи.
Съдът напомня, че държавите членки, разбира се, са свободни да определят приложното поле на собственото си данъчно законодателство, на основата на критерия на обичайно пребиваване. Обаче те трябва да следят прилагането на този критерий да не стигне на практика до понасяне на дискриминационно третиране от страна на гражданите на Съюза, които са решили да упражняват стопанска дейност на собствената си територия, като продължават да пребивават в държавата си по произход.
Решението по делото Сафир от 28 април 1998 илюстрира материята, която е предмет на чл.56 от ДФЕС. След като националното законодателство може да разубеди хората не желаещи да подпишат договор за застраховка живот, да получат застраховка живот в друга държава членка, но може също да създаде пречки за доставчик на услуга да упражнява наистина тази свобода на шведска територия и затова беше решено, че това е несъвместимо с чл.49, ЕО, сега чл.56 ДФЕС.
Що се отнася до застраховките, делото Сафир беше потвърдено при едно дело за неизпълнение на задължение заведено срещу Дания. Нека да взема пример от практиката, която е доста богата. Решението по делото Ленц 15 юли 2004 г., става дума за една немска гражданка, която живее в Австрия, но е облагана с данък в Австрия за всичките си доходи, която и да е държавата, включително и за доходите от дивиденти изплащани от акционерни дружества установени в Германия.
Според австрийското данъчно законодателство, данъчните облекчения, които се състоят в намалена данъчна ставка се предоставят изключително за приходи от капитали с австрийски произход. Що се отнася до приходите с германски произход на г-жа Ленц са били обложени с прогресивно данъчно облагане на приходите. Това законодателство не насърчава австрийските данъкоплатци да инвестират в дружества установени в други държави членки. И са пречка за тези дружества за набиране на капитали в Австрия. Тоест счете се, че този отказ на същите данъчни облекчения, които се дават спрямо капитали от местен произход или от друг произход е несъвместимо със свободното движение на капитали.
И накрая принципът на направляване на прякото данъчно облагане от страна на първичното право може да се приложи чрез прилагането на чл.21 от ДФЕС. Така хора, които са упражнявали изцяло професионалната си дейност на държава членка, на която са граждани и са се ползвали от правото си на пребиваване в друга държава членка, след излизането си в пенсия, без да имат намерение да осъществяват дейност срещу трудово възнаграждение не могат да се позовават на свободното движение на работници, защото вече не са работници. Но въпреки това, тези лица могат да получат по силата на чл.21 ДФЕС същото данъчно третиране като местните граждани, които са в същото положение. Така решението по делото Турпейн от 9 ноември 2006 г. пенсионерка пребиваваща в Испания, след като е работила във Финландия успява да се възползва от статута на граждани на Съюза срещу своята държава по произход, чието законодателство я подлага на по-неблагоприятен режим на частично облагане, за да се ползва от същия режим на облагане на пенсиите, като този на който тя би била подложена, ако не беше напуснала Финландия.
Ето принципите свързани със статута на граждани на Съюза, статут който има призванието да бъде основния статут на гражданите на държавите членки, според съда на Европейския съюз и е гаранция на еднакво юридическо третиране при прилагането на свободното движение имат призванието да се прилагат и в данъчната област. Те се противопоставят на едно национално законодателство, според което данъка върху доходите отнасящ се до пенсията на един не живеещ в страната е по-висок от този на живеещите там, при положение обаче че данъкоплатеца извлича изцяло или почти изцяло приходите си от пенсията.
Съпоставимост на положението на пребиваващи и на лица, без статут на постоянно пребиваващи. Става дума за физически лица. По принцип различното данъчно облагане на данъкоплатеца според това, дали той е обичайно пребиваващ или не се допуска. И това трябва да се припомни. Дискриминацията може да се изразява само в прилагането на различни правила за сравними ситуации или в прилагането на едно и също правило в различни ситуации.
В областта на прякото облагане, както вече е установено в постоянната практика на Съда, ситуацията на пребиваващите и не пребиваващите в една държава по правило, ще видим, че има и изключения, но по принцип не е съпоставимо.
Вярно е, че получаваните приходи на територията на една държава от един не пребиваващ в нея, най-често съставлява само част от общия му доход, който е централизиран там, където е неговото местожителство. Освен това контрибутивния капацитет на едно физическо лице, който се извлича от отчитането на цялостните му приходи от неговото лично семейно положение се оценява по-лесно там където се съсредоточават личните му и имуществени интереси, което обикновено отговаря на неговото обичайно местожителство.
Накратко, принципа на данъчно третиране работи само, когато пребиваващите и не пребиваващите са поставени в съпоставимо положение по отношение на съответните данъчни правила. И ако съпоставим тези две положения, то критерият е източника на доходите.
Накратко, положението на един непребиваващ е сравнимо с това на един пребиваващ, когато първия не получава значителни приходи в страната на неговото местоживеене и извлича основните си облагаеми ресурси от дейност, която се извършва в държавата, където работи. Дискриминацията ще се състои евентуално в това, че личното и семейно положение на пребиваващия не се отчита нито в държавата на местоживеене, нито в държавата по месторабота.
Принципът остава този на отчитането на индивидуалното и семейното положение от държавата по местоживеене на данъкоплатеца. Като тя облага данъкоплатеца върху целия му доход. Но по изключение задължението да се вземе предвид лично и семейно положение на данъкоплатеца е за сметка на държавата на източника на дохода, ако данъкоплатеца получава основната част от облагаемите доходи на нейна територия.
И тук ще се позова на решение по делото от 18 юли 2007 г., в което съда реши, че отказа да се вземе предвид от страна на данъчната администрация на държава членка на отрицателните приходи от наем на недвижимо имущество, отнасящи се до недвижимо имущество намиращо се в друга държава членка, представляват дискриминация забранена от чл.39 ЕО, сега член 49, ДФЕС.
В случая става дума за следното. Става дума за двойката Лейк Бринк, съпрузи, които работели в Люксембург, но живели в Германия. И за разликата от лицата работещи и живеещи в Люксембург, за разлика от тях те не разполагали с правото по Люксембургското законодателство да искат да се вземат предвид загубите на доходите от наем свързана с тяхната недвижима собственост намираща се в Германия при определянето на ставката на данъчно облагане в Люксембург. Това законодателство е било преценено като противоречащо на правото на Съюза. Тъй като съпрузите Лейк Бринк получавали изцяло доходите си не в държавата по местоживеене, а в държавата по месторабота Люксембург. И ето защо за Люксембург, те действително са били в положение съпоставимо с това на местните граждани.
Има и други критерии за съпоставимост. Не е само източника на доходите. Нека да цитираме решението по делото Конижн от 6 юли 2006 г., в което съдът изключва съответствието с чл.43 ЕО, сега чл.49 ДФЕС, изключва разпоредбите на германския закон относно подоходния данък. Тези разпоредби са изключвали възможността да се приспаднат някои разходи. Примерно разходи за консултации на данъчен съветник за данъкоплатци, които са частично подложени на данъчно облагане.
Германското фискално право е станало толкова сложно, че немското законодателство предвижда приспадането на разходите по консултации с данъчен специалист. И немското законодателство не простира ползването на това право към хората, които са частично данъчно обложени. Тоест онези граждани, които нямат нито постоянен, нито настоящ адрес в Германия и които се облагат единствено според доходите получени в Германия. Тоест, частично данъчно облагане. Съдът припомни решението си по делото Герице и припомни, че при разноските свързани с лице, което е частично данъчно обложено, но има дейност в друга държава членка, това частично обложено лице трябва да се третира по същия начин, както и лицето, което е изцяло данъчно обложено. И това е изключение на принципа, който споменах. В някои обстоятелства чуждите лица трябва да се третират като местни лица. Така е и за корпоративния данък. Различните свободи на движение направляват тази материя. Капиталовите дружества могат да се позовават на разпоредбите за свободно движение на капитали, особено при разпределение на дивиденти.
Освен това при прилагане на свобода на установяване от дружествата със създаването на филиали, клонове и агенции в друга държава членка, не могат да се подлагат на фискални мерки, които са рестриктивни и несъвместими с договорите. Нека да цитирам тук случая с Денкавит – Франция. На 14 декември 2006 г. излезе решението на съда.
Според френските данъчни разпоредби от онзи период, дружество майка може да се ползва почти от освобождаване от данъци. Ако това дружество не е установено от дадената държава, то дивидентите се облагат още при източника. Съдът прецени, че това различно третиране на облагането на дивидентите в зависимост от седалището на дружеството майка може да направи само по-непривлекателно упражняването на свободата на установяване. И ето защо, под въздействието на подобни данъчни разпоредби може да се стигне до отказ от придобиване или създаване или поддържане на дъщерна фирма в дадена държава членка. Тоест, тук това ограничение противоречи на свободата на установяването.
Друг въпрос, който се поставя е за фискално третиране на лихви изплатени в Обединеното кралство за фондове заети от друга фирма. Става въпрос за Кейт Бъри за делото от 12 септември 2006 г. Схематично, много кратко казано, по силата на британското законодателство и при спазване на някои изключения печалбата не разпределена, така нареченото чуждестранно контролирано дружество са включени в облагаемата данъчна основа на британското дружество майка, когато държавата в която е установено дъщерното дружество облага тези печалби с чувствително по-ниски данъци от британския процент на облагане на печалба. Тоест, вижте какъв е механизма. Имало е връщане към националното право и националния механизъм на облагане при положение че се вижда, че има риск от избягване на данъци чрез създаването на дъщерни дружества.
Съдът прецени, че включването на печалбите на дъщерните дружества, така третирано противоречи на правото на ЕС. Но остава аргумента на британските власти и това се отнася за една важна точка на днешния дебат, а именно аргументите, които могат да се изтъкнат от националните органи, британските органи са се позовавали на борба срещу данъчните измами. И съдът се занима с това дали този аргумент е обоснован. Тоест, както във всяка друга материя, данъчните ограничения могат да се обосноват. Защото, както напомня съда има наложителни причини свързани с висши интереси, обаче при положение, че става дума за адекватност на принципа на пропорционалност и да не се надвишава нужното за постигането на поставените цели. Такъв е случая е и с позоваването на борбата срещу данъчните измами. Според постоянната практика, това е важна причина, която може да доведе до рестрикция. Но трябва да има пропорционалност.
В делото Кадбъри швепс, Съда прецени, че британското законодателство налага рестрикция, но може да се прилага само при чисто изкуствени схеми, които целят да се избегне плащането на данъци. При налагането на подобна мярка трябва да бъде отстранена, ако се окаже на основата на проверими обективни факти, че въпреки оптимизацията на плащането на данъците, което е законна цел, в дадената държава се упражнява наистина дадена дейност.
Съдът реши, че всеки случай трябва да се реши отделно и не може да има презумпция за данъчни измами. Същият е случая с друго дело, за което ще спомена и за което после ще стане дума, ако желаете. Това е делото Елиза от 11 октомври 2007 г. свързано с Франция. Не защото е свързано с Франция не се разпростирам сега по този въпрос. Необходимостта да се запази единния характер на данъчното законодателство може да доведе до рестрикции н свободата на движението.
7 декември 2007 г. в делото Манинен ставаше дума за данъчен кредит за акционери на местно дружество, но не предоставено на не местни дружества. И законодателството във Финландия всъщност достига до двойно данъчно облагане на печалбата, като отпуска на акционерите в рамките на приходите им от дивиденти данъчен кредит изчислен на основата на ставката на данъка вече изплатен от дружеството. В крайна сметка се достига до освобождаване от данъци, но този механизъм се прилага само за дивиденти на местните дружества. И господин Манинен, който е бил данъчно задължен има основни данъчни задължения във Финландия с акции в шведско дружество се е обърнал към съда. В същност първо към национална юрисдикция, която задава преюдициално запитване и г-н Манинен печели делото пред съда. Защото съда решава, че процесното законодателство не може да се приеме при положение, че съществуват по-малко рестриктивни мерки.
Както се опитах да кажа през различните примери може още и още да говорим по тази тема, която става все по-важна в практиката на съда. Съдът само признава необходимостта да се спазва националната компетентност при прякото данъчно облагане. Но изисква от държавите членки при прилагането на тяхната компетентност да се съобразяват с това, което съда има за задача да зачита, т.е. големите свободи на движение. Затова считам, че в дадения случай, както е утвърдено, както казвате вие “И вълкът сит и агнето цяло.”
В тази правна практика на съда няма повод за безпокойство. Съдът не се стреми да си присвои компетентност, за която признава, че не е негова. А признава, че е на държавите членки. Тоест, въпроса, който може да си поставяме дали 27-те държави членки ще желаят някой ден заедно да упражняват своята компетентност във фискалната област, но това е вече съвсем друг въпрос, който ще бъде предмет на друг дебат.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря за вашата лекция.
Уважаеми колеги, напреднахме с времето.
Давам думата на г-жа Донка Чакърова – съдия във Върховния административен съд, за да представи практиката на Върховния административен съд по данъчни дела в светлината на изискванията на правото на Европейския съюз.
АРАБАДЖИЕВ: Госпожа Чакърова е съдия докладчик по делото, по което е отправено преюдициалното запитване Калинчев.
ДОНКА ЧАКЪРОВА: Добър ден! Моята презентация забелязах, че някои от вас вече я разглеждаха в очакване или с нетърпение или с любопитство. Надявам се, че всъщност сега няма да съм ви скучна, когато ще я представя.
Наистина напреднахме много във времето, както и в много медии е известно, съдът не си обяснява решенията, а си пише мотивите. Може би и в моя случай така ще се окаже. Като съм се подготвила предварително с много цифри. Нашата материя е такава. Аз в последните пет години съвсем тясно се занимавам само с данъчни и митнически въпроси. Поради тази специализация се налага да се занимавам и с европейско право и с практиката на Съда на Европейския съюз. Като в същност днешната тема е: “Практиката на Съда на Европейския съюз в помощ на българското финансово законодателство”. Но както вече чухме и от двамата лектори, които говориха преди мен, засега единствения повод по който се е произнасял за български казуси е в диалог с българските национални съдилища. Тоест, за мен съм определила като необходимост да ви представя гледната точка национална юрисдикция, като участник в този диалог на взаимодействие. И те са истината по правното приложение на българското и европейското право.
Обикновено се произнася нашия Върховен и Административен съд в ситуация на национална юрисдикция, чиито актове не подлежат на обжалване. Но вече знаете, че и много от административните съдилища също в тази област, независимо че постановяват актове, които не са последна инстанция, също са много активни.
Аз се надявам в края на това, което ще направя като изложение в много малкото време, което остана, за да спазя графика, да се запознаете с типичните случаи в които нашия съд се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз, защото не винаги това е много видно от решенията, които четете или тези, които са станали публични. Защото информацията относно казусите, по които Върховния административен съд вече е отправил преюдиционни запитвания и техния ефект върху българското финансово законодателство е много по-публичен и много по-лесно достъпен за абсолютно цялата аудитория.
Първата точка, която ми се струва, че ще бъде по-любопитна е случаите в които съда не е отправил питания. И ако ни остане време се надявам, че ще придобиете повече впечатление от това как на практика се стига до отправяне на тези запитвания. Знаем, че теоретично това е правомощие и задължение на националния съд. Но самата процедура по която национални съд стига до формулиране на въпросите, също поне между колегите постоянно обсъждаме и дискутираме.
Когато например един решаващ състав стигне до такъв проблем, че му се налага да тълкува националната норма, която в нашата област и в данъчното и в митническото законодателство, да не кажа силната дума, че 100 процента са транспонирани, но почти приблизително в много редки случаи в отделни хипотези има ситуации в които би могло да се стигне до колебание, обикновено започваме да търсим, дали вече има практика по която е постановена по сходен проблем, за да се позоваваме на нея. Защото това е едно от основанията, както всички знаете, националната юрисдикция, дори и когато постановява акт с не обжалваем ефект да не отправи преюдиционно запитване, а да се позове на вече съществуващата практика.
Възможно е обаче да установим, че проблема, който имаме не е тълкуван от съда в Люксембург, а е тълкуван от друг национален съд и това също е ситуация в която се поставя въпроса, доколко в този случай трябва да се съобразим с предходното вече тълкуване, ако ни се струва, че то отговаря и на нашата вътрешна идея за тълкуване или да направим друго тълкуване или да постъпим по друг начин.
Изброявам опорните точки по които следват следващите примери, които ще ви представя.
Друга ситуация в която не е установена практика, но приема, че е способен сам да изтълкува европейското право и да го приложи. Тоест, доктрината на ясната правна норма, която особено когато се разсъждава и за директния ефект на някои правила е напълно допустима възможност. Спестява се период от доста време. А ще видите и в няколкото примера, които ще спомена, когато става въпрос за проблем с лихви, времето е съществен елемент от целия спор.
Двете неща, които най-много ни вълнуват колегите в нашите две отделения, които се занимават с тези проблеми, тъй като вече има много отправени преюдиционни запитвани от различни юрисдикции, Варненския административен съд не само Софийския, а и други отделни състав на Върховния административен съд, но няма постановени все още решения. В тези ситуации какво е най-правилното решение за действие?
Това за което говори и съдия Арабаджиев, националната юрисдикция отправя преюдиционно запитване.
Следващите няколко примера, които съм ви написала мога да ви конкретизирам кои са случаите. Когато Съдът на Върховния административен съд, когато не съм цитирала решението и съответно делото от коя институция са винаги съм имала предвид Върховния административен съд. И винаги съм имала предвид, че Върховния административен съд не е отправил запитване, поради наличието на решение на Съда на Европейския съюз по идентичен въпрос. Независимо, че някои от участниците в съдебното производство е правил подобно искане.
В първите две решения, решението и определението, които съм посочила от 2009 г. Съдът, Върховния административен съд се е позовал на дело С-161 от 2006 г. относно действието на регламент за антидъмпингово законодателство спрямо лицата и с оглед във времето, от гледна точка на публикуването му на съответния национален език, в случая на български. И доколко този регламент е бил задължителен и е следвало да бъде приложен и да се ползва съответно от лицата в новоприетата държава членка.
В спора който е повторен многократно, поради това, че един и същи носител е извършвал много отделни вносове на едни и същи стоки Съдът, Върховния административен съд е отказал да отправи преюдиционно запитване в случая с определението от 26 май 2009 г. с изрично съдебно определение, постановено в закрито съдебно заседание, с много подробни мотиви защо не го прави. А в решението по същество е казал не е необходимо отправяне на запитване. Установила съм абсолютно идентичен случай, макар от чешката юрисдикция. И отговора на въпросите, които се поставят като основни проблеми се намират там в това решение по дело С-161 от 2006 г. Това са два примера за различен краен резултат. По дело 911 от 2009 г. също е постановено съдебно решение в същия краен смисъл. Но преди това е постановено изрично определение с което отказва. С оглед на това, че не подлежи на обжалване, а просто внася яснота между страните как ще постъпи съда като краен резултат.
Третият пример, който съм ви дала е всъщност отказ с изричен диспозитив за поставяне на въпрос, поради наличието на идентичен спор. Става въпрос за позоваване на дело С-84 от 2009 г. за тълкуването на разпоредбата 138 от директива 2006-112 и съответно на българския текст от ЗДС – 168, относно вота на автомобили и дължимостта на ДДС от българското данъчно задължено лице и възможностите за ползване на данъчен кредит. Не се задълбавам точно в конкретните проблеми, а се опитвам да дам схемата и идеята как, в какви ситуации Върховния административен съд си е позволил да не зачете исканията на страните, за което той не е длъжен, разбира се да прави. Но по какъв начин е процедирал, за да откаже и какво е направил.
Това са няколко примера в които страните не са отправяли искания за преюдициални запитвания. Но при решаване на спора по същество, решаващия състав на Върховния административен съд е установил наличието на практика на Съда на Европейския съюз и всъщност с помощта на тълкуването, което е дадено от Съда е решил своите казуси по много по-лесен начин. Ако желаете мога да спомена кои са точно решенията.
Първото българско решение 41-02 от 2009 г. позоваването на решение С-263 от 2006 г., митнически казус и процесуалните възможности на митническата администрация да извърши промяна на митническата стойност само въз основа на данни за предхождаща продажба. Абсолютно идентичен случай по факти, които са се случили между други лица, други субекти на други националности. Но като конструкция на правния казус съвпада.
Обичайно е това и специално за митническите казуси е да има много близко сходство до фактите. Именно за това най-голям от тези случаи националния съд си позволява да приеме, че е налице възможност за пряко позоваване, независимо, че тълкуването, което дава Съда в Люксембург на правните норми, с оглед фактите по конкретно главно производство и независимо, че те са различни като времеви и субективен характер, ако е налице такава близост по сходство считам, че правилно националния съд може да се позове на тази сходна, макар и неидентична практика. Както е направил в това решение.
Следващите няколко примера може би да се спра на това, което е посочено като трето решение 10-721 от 18 юли 2001 г. Но то не е единствено.
Страшно много са делата в които Върховния административен съд се позовава на решението по две свързани дела 75 и 76 от 2007 г. Така че, тъй като следващия докладчик ще говори ги прескачам.
В практиката на данъчните състави на Върховния административен съд, аз поне установих само едно единствено определение постановено и то в открито съдебно заседание съвсем скоро. С което е отказано искане на една от страните да бъде отправено преюдициално запитване, именно позовавайки се на доктрината на ясната правна норма. като съдът е казал, че за него няма никакво съмнение как трябва да бъдат тълкувани, най-общо казано всички правила на директивата по ДДС. И остана да постанови как точно ще тълкува правото в решението си по същество.
Другите определения, които съм ви посочила са с друг шрифт. Това е защото са определения на Върховния административен съд в реализация на тази доктрина, за ясната правна норма, но в областта на други дялове на правото не данъци и митници. И затова си позволявам просто да ги спомена за честта на Върховния административен съд. Но няма да занимавам тази специализирана аудитория с тях. Съжалявам, но открих друга практика на нашето отделение. Сигурно е възможно да ги има. И затова си позволявам да ви занимавам точно по този начин с наши актове, които независимо, че са публикувани и са много лесно достъпни от нашата страница. И вие може да ги прочетете, ако събудят някакъв интерес във вас, фактите, които аз ви споменавам. Все пак е трудно да бъдат търсени и случайно човек да попадне на тях, ако не полага по-голямо усилие и не е вътре в съда. Лесни и елементарни примери и затова съм намерила само едно решение, което да споделя с вас и други две определения на други състави, не на първо или осмо отделение. Когато съда отказва да отправи питане, пак по искане на страните, просто защото питането, което са поискали страните е да им бъде зададено е неотносимо към естеството на спора.
Чести са случаите в които в момента страни участници в производството искат да бъдат зададени въпроси, които са свързани с процеса за доказване, но не и по тълкуване на правото. И общо взето идентични са отговорите и постановяването на нашия съд, че процеса по доказване и какви са доказателствените възможности и кои са необходимите доказателства е процес на национална преценка на националния съд.
С оглед спецификата на материята в която аз работя и темата за която сме се събрали, много чести са случаите в които не се налага въобще да стигнем до поставяне на проблема с приложението на европейското право. Защото фактите, които са се осъществили и които са предмет на административната фаза на производството са настъпили преди 1 януари 2007 г. Мислих теоретично доколко е възможно такива факти да имат последици и след 1 януари 2007 г., освен лихвите за които отделно ще говорим. И не можах да намеря пример или да се сетя за ситуация, в която да е възможно да се позовем на практиката на Съда на Европейски съюз или на други правила, които да се отнасят към фактически състави настъпили и осъществени преди 1 януари 2007 г. в нашата област на данъчно облагане или митническо законодателство.
И в тази ситуация, като се вземе предвид, че нашето законодателство и преди тази сакрална дата беше в много голяма степен хармонизирано, би могла да се използва практиката само в духа на закона и колебания относно тълкуването на националната ни норма, да се използва смисъла, който е вложен от европейския законодател. Но само този смисъл, но не и да се прибягва до института на преюдициалното запитване.
В същност това е слайда, който съм посветила на въпроса с лихвите и решението по дело С-107 от 2010 г. в ЕНЕЛ, за което предполагам цялата аудитория е запозната. Питането от Административен съд София град по административно дело 140 – 2009 г., при което на 15 февруари 2010 г. е отправено това питане и е получен отговор, както всички знаете тази година на 12 май.
За наша гордост или съжаление или не знам как да се изразя, но Върховния административен съд още на 22 декември 2009 година е достигнал до същия извод, до който на 12 май 2011 г. сме получили отговор. И още декември 2009 г. състав на Върховния административен съд е постановил същото тълкуване на разпоредбите на чл.183 от директива 2006-112 и съответно тълкуване на чл.92 ал.8 и ал.10 в съответните редакции за същите периода за които е бил проблема и по дело 140 от 2009 г. на Административния съд София – град, което продължава да очаква краен съдебен акт.
Друг състав на Върховни административен съд по дело 58 - 81 от 2009 г. е преценил, че е по-разумно да се позове на вече извършеното тълкуване от декември 2009 г. на Върховния административен съд и е постановил също решение.
Тоест не може да се каже, че нашата практика е била изолирана и е случайна. Крайният резултат съвпада с тълкуването, което е получено. Наистина действително е възможно това да не се беше точно така случило във времето. В настоящия момент пак са налице много идентични казуси, в които наистина съществува опасност да не се случи така и да не се развият нещата по този благоприятен за националната юрисдикция и за нейната чест краен резултат.
По доста от делата по които са направени преюдициални запитвания от Варненския административен съд се касае и се иска тълкуване на правни норми по които поне от поглед от страни, без човек да е запознат с детайли със самото дело, поради това, че то се намира в първо инстанционния съд се намира сходство и проблем по прилагането на нашата национална норма. Какви са проблемите и защо те са възникнали вече е въпрос на законодателна уредба. Но очевидно е, че е налице при формулирането на съответната разпоредба в български закон различие от тази, която се съдържа в директивата по ДДС. И затова питанията, които са отправени за тълкуването на разпоредбата на чл.80 от директивата и съответно как правилно да се приложи чл.27 ал.3 от нашия ЗДС се налага да бъде проведено в един и същи смисъл от многото казуси, които в момента възникват.
И затова Върховния административен съд в няколко свои дела прецени и постанови спиране на съдебното производство до приключване на делата пред съда в Люксембург. Друг е въпроса, че петчленен състав отмени някои от тях. И този въпрос в момента стои висящ и доста проблематичен.
За разлика от ситуацията в която пред Върховния административен съд бяха едновременно висящи 150 дела с Аурубис – България и митническата администрация. Отправено беше едно преюдиционално запитване. Получи се отговор и всички останали 149 дела бяха възобновени и се изчака в нашата национална юрисдикция отговора, за да могат в момента делата да се приключат по един същи начин. Но страните Аурубис – България и митническата администрация явно прецениха, че и за процесуална икономия и за еднакъв край на спора за тях е по-благоприятно да се изчака един отговор, а не да се отправят 150 запитвания. Но различните страни по делата със споровете за пазарните цени на свързаните лица, а и зависимата икономическа дейност, колегите, които са от данъчната администрация знаят, че това също са казуси, които се заформят като идентични и вече има правно запитване, но няма постановяване на решение и не се надяваме в скоро време да се получи. Ще ви кажа номерата. Те са няколко, като включително и в Административния съд във Варна две от питанията са поне според мен идентични. А едното е нюанс като ситуация. Има образувани дела, но те са от 2011 г. по някакъв друг процесуален способ да ги изчакаме освен чрез спиране, поне ние не сме установили.
Аз вече споменах, когато изброявах случаите в които сме оставили без уважение искане за поставяне на преюдициални запитвания как и по какъв начин съда се произнася. В едните случаи това става с определения от открито съдебно заседание, когато обикновено става въпрос за периоди преди 1 януари 2007 г. и в случая с доктрината за ясна правна норма, когато се е позовал. В повечето случаи в закрито съдебно заседание с подробни мотиви или няколко случая с изричен диспозитив в съдебното решение заедно с диспозитива по същество за решаване на главния съдебен спор или само в мотивите на съдебното решение, което е най-масовия случай.
Във Върховния административен съд в момента има по пет дела отправени преюдициални запитвания. До вчера не знаех за шестото, по което знаех, че само страните са уведомени за това, че ще се отправя питане. В два от случаите исканията са по почин на страните. Това е делото Калинчев - Аурубис. В другите три случая по почин и по инициатива на съда. И респективно в зависимост от това по чия инициатива е започнала, така да се каже процедурата по която в краен резултат се е достигнало до преюдициално запитване Съда е процедирал и по различен начин.
Поради това, че по делото Калинчев и по делата на Аурубис тези искания страните са отправили и пред първоинстанционните съдилища и този проблем там е бил разискван с подробни становища от двете страни. Исканията са възпроизведени в касационните жалби и в отговорите към тях. Съдът е преценил, че не е необходимо допълнително да получава още становища от страните и направо е постановил определения в които е формулирал той въпросите, които е считал, че са необходими. Като естествено е използвал и аргументацията и формулировката на страните, които са ги поставили.
В другите случаи обаче, когато съда по своя инициатива е преценил, че е необходимо да бъде направено тълкуване и то от Съда на Европейския съюз има различни схеми на действия. В едната ситуация Съдът отменя хода по същество, когато всъщност му е възникнал този проблем за приложението на правото и е уведомил страните за своите намерения, включително и с аргументите за това, което иска да направи и с приблизителна формулировка на въпросите, които ще постави. След изслушване на страните в открито заседание и размяна на становища е формулирал своите искания с определения. Така че това са двете възможности.
Само в един единствен случай съда служебно по своя инициатива, без да е изслушал становището на страните сам, след постановен ход по същество е отменил, спрял производството и е формулирал сам въпросите.
Следващите няколко слайда мисля, че няма практически смисъл да ги прожектираме, защото вие ги имате пред вас. Това са всички питания по които са образувани дела. Защото ви споменах, че в момента от 27 октомври 2011 г. по административно дело 8747 от 2010 г. вече е постановено определение, с което са поставени въпроси пет на брой. По повод тълкуване на чл.63, 65 и 73 от директива 2006 – 112 и по него съвсем обективно няма образувано дело.
Така че следващите слайдове, които вие имате пред вас в папката съм си позволила да опиша петте дела и правните последици, поне както аз съм ги забелязала от приключване на тези казуси, включително и Аурубис, за който ви говорих и който ми се струва, че имаше най-голям ефект в юриспруденцията и за правилното решаване на 150 на брой висящи съдебни спора, като един единствен краен резултат и без противоречива практика. А делото Калинчев може би имаше най-голям ефект спрямо други органи извън съдебната система и доведе до законодателни промени още преди постановяване на решението на Съда на Европейския съюз само с факта на отправяне на запитването и това, че българското правителство като участник в процедурата е стигнал до съответните изводи по време на изготвяне на становищата си.
Ако желаете с някои от конкретните дела по които съм дала и библиографията и връзки със самите искания, самите публикации, самите мотиви на решенията, с удоволствие бих отговаряла. Ако прецените, че сега е удобно, ако прецените след като изслушаме и последния лектор по време на дискусията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имате ли въпроси сега. Аз предлагам да чуем и последния лектор и след това ще може да дискутираме по тези теми, включително и по конкретни въпроси.
Благодаря на г-жа Чакърова за презентацията. Много благодаря, че ни я предостави и ще може да я ползваме след това.
Накрая бих искала да дам думата на г-жа Веселина Петкова, адвокат в Адвокатска кантора Делчев и партньори, която ще изложи виждане за съответствието, респективно несъответствието на българския Закон за ДДС с практиката на Съда на Европейския съюз, което всъщност и да провокира дискусията по проблема за правилното транспониране на правото на Европейския съюз в данъчните закони в България.
Заповядайте госпожо Петкова.
ВЕСЕЛИНА ПЕТКОВА: Благодаря ви. На мен се падна честта да говоря за данъка върху добавената стойност. Данъкът върху добавената стойност по дефиниция е неутрален данък, но всъщност поражда доста полюсни настроения и сред данъчно задължените лица и сред приходната администрация. Отношението към него изобщо не е неутрално. След присъединяването на България към Европейския съюз, българският закон на ДДС транспонира напълно Шеста директива и последвалата я директива 2006/112/ЕО, която за кратко ще наричам ДДС Директивата. И от 2007 г. насам нашият български закон е претърпял редица изменения, част от тях и вследствие на практиката на Съда на Европейския съюз. Но както беше констатирано, все още редица текстове поставят въпроси относно тяхното тълкуване или се нуждаят от прецизиране.
В моето изложение днес аз ще се опитам да обхвана вече извършените промени в закона вследствие на практика на съда. Непосредствено предстоящите такива и с оглед на вече одобрения от Министерски съвет законопроект за изменение и допълнение на закона за ДДС, който ако бъде приет от Народното събрание ще влезе в сила от 1 януари 2012 г.
И накрая ще се спра на необходимостта от бъдещи промени, които в голямата си част са продиктувани от вече отправени преюдициални запитвания, най вече от Варненския административен съд, за които също се спомена.
Ще започна с вече извършените промени в закона. Ще спомена, че част от тях са продиктувани и от писма на Европейската комисия за несъответствие на разпоредбите на българския закон с разпоредбите на правото на Европейския съюз. Тази промяна, която засяга абсолютно всички данъчнозадължени лица в този смисъл е отпадането на задължението за подписване на фактурите и упоменаване в тях името на техния съставител.
Най-горещото развитие в това отношение е съвсем скоро отправеното мотивирано становище от Европейската комисия към България и за несъответствие на разпоредбите на ДОПК относно двойно по-дългия срок за ревизии при вътреобщностни сделки между български лица и лица от други държави членки, вследствие на което вероятно също ще се стигне до някаква законодателна промяна.
Ако трябва да говорим за промените в закона за ДДС вследствие на практика на Съда на Европейския съюз, безспорно най-често споменаваното, най-важно решение, това е решението по делото Екотрейд, за което вече се спомена няколко пъти.
Само за да ви въведа в ситуацията. В делото Екотрейд става въпрос за спор между италианското дружество Екотрейд и италианската данъчна администрация във връзка с получаване на стоки от друга държава членка. При това вътреобщностно придобиване, Екотрейд е било длъжно да си самоначисли данъка чрез, така наречения механизъм на обратно начисляване на ДДС и да отрази този данък, както в дневника си за покупки, с което да ползва данъчен кредит, така и в дневника си за продажби. Екотрейд обаче не е спазило тази формалност и е отразило операцията само в дневника за покупки, но без право на данъчен кредит. Въпреки, че на практика се е стигнало до същия краен ефект, италианската данъчна администрация е преценила, че Екотрейд е нарушл изискванията за упражняване на правото на данъчен кредит и затова служебно е начислил ДДС задължения на Екотрейд. Но поради изтичане на преклузивния срок за ползване на данъчен кредит, то не е позволило на дружеството да ползва данъчен кредит.
Екотрейд е поискало отправяне на преюдициално запитване до съда. И в своето решение съда е заключил, че този срок и въобще всички тези формалности не би трябвало да са пречка за упражняване на правото на данъчен кредит от Екотрейд, ако всички съществени изисквания за упражняване на това право са налице. И в този смисъл не може да се санкционира неспазването само на формални изисквания с лишаване от право на данъчен кредит.
Освен това много добре са формулирани и обосновани принципа на ефективността и принципа на еквивалентността. Като принципа на ефективността гласи, че държавите членки наистина имат право да установяват преклузивни срокове за упражняване на правото на данъчен кредит. Но тези преклузивни срокове не бива да са с такъв характер, че да правят упражняването на това право прекомерно трудно или невъзможно.
Именно във връзка с решенията по делото Екотрейд е изменен и въведен един изцяло нов текст, 173а в Закона за данъка върху добавената стойност, в случаите в които българските данъчно задължени лица получават стоки или услуги от други държави членки.
След промяната в този текст се облекчават изключително много условията за упражняване на данъчен кредит от тези данъчно задължени лица, като те имат право да упражнят право на данъчен кредит независимо, че може да не са спазени формалните изисквания. Като например да не разполагат с фактура, която да отговаря на всички реквизити по закона. Или да не са издали протокол, с който да си самоначислят данък или дори да не са спазили преклузивния срок за упражняване на правото на данъчен кредит.
Освен това санкцията за неначисляване в срок на данък при случаите на обратно начисляване е намалена драстично. Общата санкция по Закона за неначисляване на данък в срок е изключително висока. Тя е 100 процента от неначисления в срок данък, което само по себе си също поражда въпрос дали тази санкция е пропорционална на извършеното нарушение. Като специално в случаите на неначисляване в срок на данък при обратното начисляване, санкцията е едва 5 процента от неначисления в срок данък, което е значително по-поносимо и пропорционална санкция.
Още едно следствие от решенията по делото Екотрейд е и общото увеличаване за абсолютно всички данъчнозадължени лица, на срока за упражняване на право на данъчен кредит от три на 12 месеца, което също е едно изключително облекчение за бизнеса.
Освен тези чисто законодателни последствия от решенията по делото Екотрейд, както беше споменато, това е може би и най-често цитираното и споменавано решение и в решенията на българските съдилища, които се позовават на мотивите на Европейския съд. Позовават се на принципите, формулирани в това дело. Така че то е от изключително голяма практическа стойност и за българското правораздаване.
Само мимоходом ще спомена, че вследствие на решения на Съда на Европейския съюз и по едно друго дело, това е делото С-174/06 - концесиите са включени сред облагаемите доставки. Тъй като това са много специфични доставки, които касаят най-вече доставки на държавата, няма да се спирам подробно на това дело.
Сега ще обърна внимание на непосредствено предстоящите промени в Закона за ДДС. И първата такава промяна, подготвена вече, е продиктувана именно от решението на съда по българското дело Ауто Николови в следствие на преюдициалното запитване отправено от Върховния административен съд. Именно във връзка с произнасянето на съда по това дело се стигна и до подготвен текст в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ДДС, който евентуално ще влезе в сила в началото на следващата година. Вследствие на това решение вече изрично е записано, че данъчно задължените лица, които внасят подобни стоки като автомобилните части втора употреба, ще имат възможност да упражняват правото си на данъчен кредит още в периода, когато е осъществен вноса при общите условия на закона, а не чак при последващата доставка на същите тези употребявани части, както беше по досегашната правна уредба.
Ще се спра и на последиците на делото ЕНЕЛ, за което също вече стана въпрос. Само ще поясня за какво се отнася това дело. Според българския закон за ДДС, ако за дадено данъчно задължено лице възникне право на данъчен кредит, то може да бъде упражнено в следващите два данъчни периода, до началото на 2010 г. срокът беше три данъчни периода, след което данъчната администрация разполага с 30-дневен срок, до скоро 45 дневен срок за възстановяване на данъка.
Когато обаче започне ревизия на лицето, за да бъде установено дали са налице всички основания за възстановяване на данъка, срока за възстановяване на ДДС, автоматично се продължава до срока на завършване на ревизията с ревизионен акт, така че по време на цялата ревизия, което често отнема доста месеци, лицето е лишено и от право да иска лихва за този невъзстановен в срок данък. Така се стига до ситуацията, в която, ако ревизията протече съвсем успешно за лицето и вследствие на ревизионния акт на него му бъде възстановен напълно данъчния кредит, то няма право на лихва за целия този период.
Парадоксално, но ако ревизионният акт не е в полза на лицето и то го обжалва и вследствие на решението актът бъде отменен, всъщност тогава лицето има право на лихва още от изтичането на 30 дневния срок за възстановяване.
В такава връзка е отправено преюдициалното запитване по делото ЕНЕЛ до съда. И в своето решение Съдът на Европейския съюз потвърждава няколко важни факта.
Първо, потвърждава, че установеното в закона задължение за пренасяне на данъчния кредит до следващите два периода е напълно в съответствие с общностното право. Един 45 или съответно 30 дневен срок е също допустим и нормален. И данъчните органи на съответната държава имат правото да упражнят и ревизионен контрол, за да проверят декларираните от лицето данни.
В същото време Съдът достига до изводите, че през целия този период лицето е лишено от финансовия ресурс на полагащия им се за възстановяване данък. Освен това е лишен от правото на лихва върху този невъзстановен данък. И е поставено в една ситуация на несигурност, кога точно ще започне ревизията, колко време ще продължи тя. Кога точно ще може да разполага със своите средства и каква лихва ще получи за този период.
Тъй като това решение е доста ясно, както установихме има вече и друга подобна практика на Върховния административен съд и то предхождащата е донякъде странно, че в същност няма предложена законодателна изрична промяна. Тоест в законопроекта, който е подготвен не е въведена изрична такава промяна. Разбира се, тъй като тези решения са задължителни за всички административни органи и съдилища може да се надяваме, че лицата ще имат право на лихва за тези периоди. Но ми се струва, че за да се избегнат излишни спорове, да се стига до излишни дела може би е добре тази промяна да се закрепи изрично и законодателно.
В следващия случай сделките между свързани лица, за който всъщност говори и съдия Чакърова, законодателят е действал изпреварващо и всъщност тук е налице една обратна ситуация от делото ЕНЕЛ. Ако при делото ЕНЕЛ има изрично решение на Съда на Европейския съюз, но все още не е налице изрична законодателна промяна, то в случая със сделките между свързани лица все още няма изрични решения на Съда по отправените преюдициални запитвания, но вече има предложения за законодателна промяна. И тук законодателят е действал съвсем изпреварващо. За да поясня за какви сделки става въпрос, това са сделки най-често в практиката с недвижими имоти между свързани лица. Според Закона за данъка върху добавената стойност в тези случаи задължително данъчната основа на сделката е равна на пазарната цена.
Съгласно текстовете на ДДС директивата, такова задължение и задължително обвързване на данъчната основа с пазарната цена е допустимо само в случаи, когато може да се стигне до отклоняване от данъчно облагане. Например, ако за получателя не е налице право на данъчен кредит или за доставчика не е налице право на данъчен кредит, а тази доставка е освободена. Именно в тази връзка са отправени няколко преюдициални запитвания от Варненския административен съд. Единият случай това е дело С -621/10 Болкан енд сии пропъртис и се касае за покупко-продажба на имот, при който данъчната основа е по-висока от пазарната цена с около 1 евро на квадратен метър, съгласно оценка от лицензирани оценители.
В друго дело С-298/11, Добруджанска петролна компания се касае за сделка между свързани лица, при която данъчната основа е по-ниска от пазарната цена.
Има и още едно отправено преюдициално запитване по делото Провадия инвест, за което не успях да открия номер. То е същото. При него отново се касае за сделка, при която данъчната основа е по-ниска от пазарната цена. Въпреки че все още изчакваме решението на съда по тези казуси, законодателят или по-скоро засега Министерски съвет е одобрил законопроект за изменение и допълнение, съгласно който още от 1 януари 2012 г. ще бъдат транспонирани напълно текстовете на директивата тоест данъчната основна ще бъде равна на пазарната цена. И освен това е предвиден и преходен срок и обратно действие на тези разпоредби за заварените случаи за все още висящите административни и съдебни производства, което може би ще облекчи съда във всички тези в момента поставени в застой дела, по които се чака решение, тъй като законодателят изрично е предвидил, че тази нова норма ще се прилага и за висящите дела.
Това беше в сферата на непосредствено подготвеното и предвидимото. Сега се пренасяме към необходимостта от бъдещи промени. Като тук ще се опитам за засегна няколко въпроса, които предизвикват изключителна полемика между данъчно задължените лица и органите по приходите по време на ревизии, в които безспорно българския закон се нуждае от промяна или просто от по-добро тълкуване.
Ще започна с един въпрос по който всъщност българските съдилища са отказали да отправят преюдициално запитване. Става въпрос за упражняването на право на данъчен кредит за стоки и за услуги, придобити преди датата на ДДС регистрацията. Това е особено щекотлив въпрос за лицата, които започват своята икономическа дейност. Закупуват стоки и услуги и след своята регистрация, разбира се, се опитват да възстановят вече платения данък.
Българският закон поставя редица условия за това. Закупените стоки трябва да са активи за счетоводното законодателство. Приспадането на данъчен кредит за услуги е почти невъзможно по поставените условия. Активите трябва да са налични към ДДС регистрацията. И най-важното, лицето трябва да състави регистрационен опис на всички активи и да го подаде в НАП в един много кратък седем дневен срок. Ако то не направи това, правото на данъчен кредит изобщо не възниква и не може да бъде упражнено.
Административен съд - София град и Върховният административен съд всъщност са отказали да отправят преюдициално запитване по един такъв поставен въпрос, тъй като ДДС директивата не съдържа изрични разпоредби относно правото на данъчен кредит за стоки и услуги, придобити преди датата на ДДС регистрация. А затова и двете съдилища са се позовали на това, че това е един специфичен институт за българското национално право, който няма аналог в правото на Европейския съюз и са се позовали също така и на решението по делото Екотрейд, в което се посочва, че българското законодателство има право да предвижда преклузивни срокове за упражняване на правото на данъчен кредит.
Тъй като обаче Съдът на Европейски съюз се е произнесъл по едно доста сходно дело, делото Нидера. Това по скоро ми говори, че този текст въпреки всичко има нужда от тълкуване и от прецизиране. В делото Нидера се касае за данъчно задължено лице, което е закупило зърно в Литва. Продало е същото това зърно. Изнесло го е от Литва. Като към момента и на двете сделки лицето не е било регистрирано по ДДС в Литва. След като се е извършила продажбата, за да може лицето да упражни право на данъчен кредит за закупеното зърно, то се е регистрирало по ДДС, но данъчният кредит му е отказан от литовската администрация, тъй като само регистрирани лица имат право да упражнят това право.
След отправеното преюдициално запитване до съда, Съдът е стигнал до извода, че ако всички съществени изисквания за упражняването на право на данъчен кредит са налице, то липсата на регистрация, особено когато тя е извършена в разумен срок след това е формалност, която не може да бъде пречка за упражняване на правото на данъчен кредит. Тъй като съдът е счел, че дори ДДС регистрацията е формално изискване за упражняването на правото на данъчен кредит, ми се струва, че с още по-голяма сила е изготвянето и подаването на един регистрационен опис и то в седемдневен срок би следвало също да се счита само за формалност. Затова разбира се изчакваме в бъдеще да видим как ще се развият нещата.
Един друг въпрос, който отново касае данъчния кредит. Както виждате непрекъснато всички дела, всички спорни въпроси и решения се въртят около правото на данъчен кредит и това е естествено, тъй като това е основният механизъм, по който се гарантира принципа на неутралност на данъка за данъчно задължените лица. В конкретния случай се касае за корекцията на ползван данъчен кредит. Когато едно лице закупи стоки или услуги, за които упражни право на пълен данъчен кредит, но впоследствие ги използва за освободени доставки или стоките бъдат унищожени, липсват или са бракувани, тогава съгласно българското законодателство, данъчния кредит трябва да бъде коригиран и то в посока намаление понякога до нула.
В същото време ДДС директивата предвижда малко по-различни разпоредби. Според нея когато има промяна в някои от факторите, които са важни за определяне на правото на данъчен кредит, съответно трябва да се извърши и корекция. Като тази корекция може да бъде както в намаление, така и в увеличение на ползвания данъчен кредит. В българския закон липсва засега механизъм, по който ако лицето изначално не е упражнило право на данъчен кредит, но впоследствие да речем използва стоките или услугите за облагаеми доставки, то да може да упражни това право на по-късен етап или да направи някаква корекция.
Освен това, съгласно ДДС директивата, държавите членки чрез дерогация могат да решат да не изискват извършването на корекция при унищожаването, при погиването на стоки или при кражба. За кражбата е направено изключение и все пак корекция може да се изисква.
Варненският административен съд и тук е много активен. Отправил е също няколко преюдициални запитвания. В едно от делата С-243/11, ТЕЦ – Хасково се касае за унищожаване на производствени сгради с цел същите да бъдат изградени нови, заместващи производствени сгради и те да се използват за облагаеми доставки. А в един друг случай по съвсем скорошно преюдициално запитване от 24 октомври 2011 г. са установени липса на стоки, поради кражба. И в двата случая от данъчнозадълженото лице е изискано да направи корекция на ползвания данъчен кредит. И с оглед очакваното решение на Съда на Европейския съюз по тези преюдициални запитвания ще видим как ще бъде променено евентуално българското законодателство в съответствие с тълкуването на съда на разпоредбите на ДДС директивата.
В самия край на моето изложение ще разгледаме и няколко преюдициални запитвания също на Варненския административен съд, които може би няма да доведат до законодателни изменения, но ще доведат може би до промяна по скоро в ревизионната и в съдебната практика, тъй като те касаят не несъответствие на българското законодателство, а по скоро трудности и различия в тълкуването.
В два от случаите, става въпрос за преюдициални запитвания относно този въпрос, който засегнах и преди малко, невъзможността за упражняване на право на данъчен кредит за такива стоки, които ще се използват в бъдещите доставки на лицата.
В дело С-153/11, Клуб ООД се касае за дружество, което е закупило недвижим имот, който дружеството твърди, че ще използва за офис. Тъй като сградата, в която се намира офиса все още не е въведна в експлоатация, дружеството не извършва никакви доставки с този обект. В другия случай, по дело Насет мениджмънт, С-118/11 се касае за данъчен кредит за превозно средство, което към момента на извършване на ревизията също не е било използвано за облагаеми доставки. При тези два случая на данъчно задължените лица е отказано право на данъчен кредит, тъй като според органите по приходите тези стоки, за които ще се използва данъчния кредит трябва вече да се използват за облагаемите доставки на лицата. А в случаите когато се касае за някакво бъдещо използване, правото не може да бъде упражнено.
Тъй като Съдът на Европейския съюз вече има практика по подобни казуси ще спомена делата Ромпелман, Инсу кабъл фриса. Той е заключавал не веднъж, че още първият инвестиционен разход, който е извършен от лицето във връзка с неговата дейност го прави данъчно задължено лице извършващо независима икономическа дейност, и още за първия такъв разход, ако съществуват, разбира се и обективни фактори или декларации от лицето, че то ще ги използва за облагаеми доставки, на лицето трябва да бъде позволено да упражни правото на данъчен кредит.
В тази връзка предполагам, че решението и тълкуването на съда по тези две запитвания ще е в същия дух.
Последното преюдициално запитване С-285/11 Боник ЕООД, касае тълкуване на много спорните понятия липса на реална доставка, неправомерно начислен данък и последиците от не откриване на предходен доставчик на адреса му за регистрация. За всички данъчно задължени лица това е един много наболял въпрос, тъй като много често при ревизии се извършва насрещна проверка на предходни доставчици. Ако те не бъдат открити на регистрирания им адрес приходната администрация много често заключава, че липсва реална доставка и данъкът като неправомерно начислен се отказва за ползване на данъчен кредит на получателя по доставката.
В тази връзка е помолен Съда на Европейския съюз да разтълкува понятието, липса на реална доставка. Дали той е еквивалентен на отклонение от данъчно облагане и какви са последствията, ако предходния доставчик не бъде открит на регистрирания адрес. Тъй като това касае изключително силно данъчно задължените лица и е донякъде налице приложима практика и по делото Телеус, относно добросъвестността на купувача и не отговорността му в тези случаи за някакви вреди, които може да е допринесъл доставчика. Ще очакваме със силен интерес тълкуването на съда и предполагам, че това ще промени също силно ревизионната и съдебната практика и в тази област.
Накрая ще завърша с едно друго определение за данъка върху добавената стойност, което ми се стори интересно. Но на една подобна конференция един лектор на шега отбеляза, че за него съкращението на данъка върху добавената стойност, всъщност означава един много привлекателен данък, и се надявам, че след всички тези решения, промени, прецизирания ДДС наистина ще се превърне в един привлекателен, не в отрицателната му комутация данък, а в основния смисъл на данък, който е напълно неутрален за данъчно задължените лица и чиято тежест се понася единствено от крайния потребител.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожо Петкова. Уважаеми колеги, с това приключихме презентациите, които бяхме предвидили. Малко сме просрочили времето, но се надявам, че ви беше интересно. Мисля, че тези презентации са породили много въпроси у вас, мнения. Така че откривам дискусията и ви приканвам да вземете отношение, да поставите своите въпроси или да изразите своето мнение.
Д и с к у с и я
ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Представлявам Висшия адвокатски съвет.
Уважаема госпожо Стоянова, уважаеми съдия Арабаджиев, на първо място искам да ви поздравя за идеята, която реализирахте днес да се правят тези кръгли маси и да се обсъждат тези изключително актуални, според нас въпроси. В този смисъл, освен, че ви поздравявам, ви моля да не спирате с реализацията на подобни мероприятия, тъй като аз съм убедена, че всички присъстващи днес ще си тръгнем по-знаещи.
Задължително бих искала да ви поздравя и за още нещо. За първи път на такъв форум, на който се обсъждат проблеми пряко свързани с данъчното законодателството имат достойно представяне адвокатурата и то от цялата страна, за което искам специално да поздравя организаторите, защото не е тайна, порочна е практиката, че повечето пъти тези обсъждания се състоят между данъчна администрация и митническа и съдии и нас ни няма никъде. Уверявам ви, ние имаме също какво да дадем по тези въпроси.
Нещата, които искам да споделя съвсем накратко, за да имат време и колегите да кажат. На първо място, не знам защо така продължавайки шегата на колегата, ще кажа, че в България малко, като че ли ми се струва по-актуално наименованието на ДДС познато в средновековието, именно като данъка на плача. Това го казвам, защото искам да препоръчам. Аз отлично зная, че колегите от данъчната администрация и от данъчна политика в Министерство на финансите анализират много подробно всички решения, които излизат. Моята препоръка обаче е да видим повече предложения в самите законопроекти за изменение на данъчните закони и то не само онези, които са в полза на повишаване на събираемостта или рестрикциите, а онези които касаят и българския данъчен субект. В крайна сметка той пълни този бюджет.
Вторият въпрос, на който искам също да обърна внимание, защото като адвокат и като представител на Висшия адвокатски съвет не мога да го премълча. Това са проблемите на защитата в случаите, в които съдилищата формулират и отправят преюдициални запитвания по своя инициатива, а не по инициатива на адвокатите. Това, което като апел ще го направя, защото тук виждам представители на всички съдилища, които гледат данъчни дела е, че не само адвокатът трябва да познава процедурния правилник на съда, а и съдията. И ще кажа защо. Защото има вече случаи, в които съдът отправя преюдициално запитване, без дори да знаят страните за това. За щастие има само един такъв случай.
Има случаи, в които съдът в противоречие на изискванията на процедурния правилник на Европейския съд не дава яснота за фактите, които той приема за безспорно установени по делото. А както е известно, Европейският съд е съд на правото, което право се дава въз основа на безспорни от фактическа страна факти по делото. Това препятства защитата да може да формулира допълнително въпроси или да се противопостави на част от въпросите. Това не е изключение и не са изключение случаите, в които съдът впоследствие се оказва, че е повдигнал като спорни въпроси, които не са спорни, и най-малкото злепоставя България в производството пред Европейския съд, което на мен ми се струва, че е наложително да бъде избегнато.
Благодаря ви още веднъж за поканата и ви предавам специалните поздравления и благодарности на адвокат Доковска.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР КОРНЕЗОВ – Съда на Европейския съюз
Благодаря изключително много на организаторите за тази изключително навременна и струва ми се доста полезна и експертна кръгла маса.
Аз бих искал да формулирам съвсем накратко два коментара. Единият от тях е насочен към законодателя в областта на данъчното право и спазването на правото на Европейския съюз. Другият е по-скоро въпрос към правоприлагащите органи, по скоро съдилищата в България. защото ми се стори, че някои от обстоятелствата, на които наблегна съдия Чакърова са изключително важни и интересни.
На първо място, много пъти вече се спомена за делото Калинчев. Това е мисля, че второто преюдициално запитване въобще отправено от български съд, в случая от Върховния административен съд, в който Съда на Европейски съюз стигна до извода, че е налице данъчна дискриминация. Следователно противоречие с чл.110 от договора за функциониране на Европейския съюз във връзка с облагането с акциз на употребявани автомобили в България.
Един от важните въпроси, който се поставя въобще в правото на Европейския съюз и въобще по отношение на възстановяване на данъците, които държавата е събрала в противоречие с правото на Европейския съюз е реда, по който тези данъци трябва да бъдат възстановени. В конкретния случай Народното събрание е приело специален закон, който има за цел да изпълни решението на съда, това е Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили. Това е един доста добър пример за сравнително бърза реакция от страна на националния законодател, с цел изпълнение на решението на съда. Изпълнението на решенията на съда, това е ясно за всички нас, че те са задължителни и подлежат на незабавно изпълнение, независимо в рамките на какво производство са произнесени. Оставям на страна въпроса дали възстановяването на платени данъци, преки или не преки, без значение, в противоречие с правото на Европейския съюз следва да бъде уреждано в нарочен закон, както в случая, който се прилага единствено и само в хипотезата на акциза за употребявани автомобили. И по скоро да се мисли за цялостно уреждане на проблема. Това е въпрос на законодателна политика. И аз лично винаги съм бил по скоро привърженик на цялостно уреждане на въпроса, вместо разрояване на националното законодателство.
Това, което е интересно е, че от една страна, разбира се, пак повтарям реакцията на Българския парламент е била доста навременна и това е похвално.
От друга страна обаче зачитайки се в закона, ми се струва, че за съжаление този закон не е спазил в крайна сметка решението на Съда на Европейския съюз. Защо? Защото, съгласно този закон и по-конкретно чл.3, подлежи на възстановяване така наречения надвнесен акциз и чл.3 съдържа определение на това, какво е надвнесен акциз в конкретната хипотеза. Цитирам законовата разпоредба. Надвнесен акциз е разликата между внесения акциз за употребяван автомобил и размера на акциза за нов автомобил със същата мощност на двигателя. Тоест, сравняваме употребяван автомобил с нов автомобил.
В решението на съда по делото Калинчев обаче, не става дума за такава данъчна дискириминация, тъй като тези две стоки нов и стар автомобил със същата мощност не са сравняеми. Изрично съда е подчертал в т.33 от решението, кои два продукта, кои два автомобила са сравняеми. От една страна, това е употребявания автомобил, който е внесен в България. например един петгодишен автомобил с еди какъв си навъртян километраж. И от друга страна е същия този автомобил със същата възраст, със същия километраж, който е внесен в България като нов преди пет години. И следователно трябва да сравняваме акциза от една страна, остатъчни акциз на внесения като нов, но вече остарял в България автомобил и акциза на употребявания автомобил.
Не знам дали обясних ясно разликата. Разликата е голяма, тъй като в крайна сметка надвнесени акциз, който следва да бъде възстановяван по делото Калинчев е в същност с по-голям размер от този, който позволява българския закон, който именно е приет, за да бъде изпълнено решението на съда.
Вторият въпрос, който искам да засегна. Той отново е във връзка с възстановяването на данъци събрани в противоречие с правото на Европейския съюз. Както казах един от основните принцип на правото на Европейския съюз в тази област е задължението на държавите членки да възстановят данъците, които са събрали в противоречие с това право. Този принцип е неписан, но той произтича от принципа за предимството на правото на Европейския съюз. С този принцип се срещат доста трудности в практиката при прилагането му, що се отнася до не преките данъци. За тях говорихме доста в областта на ДДС най вече и акцизите. Защо Защото в много държави членки съществува практика по силата на която държавите членки отказват да възстановят не пряк данък, който е начислен в противоречие с правото на Европейския съюз с основанието и това е изключително интересен въпрос за който мисля, че както законодателя, така и правоприлагащите органи трябва да помислят сериозно, с основанието че възстановяването на този данък, на данъчно задълженото лице би довело до неоснователно обогатяване. Защо? Очевидно защото при не преките данъци, данъчната тежест се понася в крайна сметка, както всички знаем от крайния потребител.
Следователно в много държави членки е възприета теорията по която съда се произнася. След малко ще кажа как. Възприета е теорията, че ако се възстанови ДДС или акциз на данъчно задълженото лице, то неоснователно се обогатява. Тъй като в крайна сметка, данъчната тежест очевидно е понесена не от него, а от крайния потребител. А няма как в практиката да възстановим данъка на крайния потребител. Въпросът е как да се съотнесат тези два основни принципа на правото като цяло.
Много интересно в това отношение е делото Комисия срещу Италия С-129-00, в което именно италианското законодателство и по-конкретно съдебната практика на италианския Върховен съд стига именно до тази теория. Той отказва да възстановява ДДС на данъчно задължените лица, тъй като това води до неоснователно обогатяване. Съда на Европейския съюз и в последващата си практика, но и в това дело, ясно подчертава, че по принцип държавите членки в действителност могат да откажат да възстановят този данък, ако това би довело до неоснователно обогатяване. Значи това е правилото.
Въпреки това, това право е подчинено на две изключително строги, важни условия, които правят практическото му приложение доста трудно.
Първото условие е, че държавите членки не могат да поставят презумпция, че във всички хипотези данъчната тежест от не прекия данък се понася от крайния потребител. Такава презумпция противоречи на правото на Европейски съюз. Защо? Защото съда стига до извода и това е един интересен икономически анализ, съда казва, че е възможно да има хипотези и такива хипотези има доста в практиката, в които данъчно задълженото лице в крайна сметка не отразява ДДС или акциза в крайната цена, а в същност свива маржа на печалбата си, за да може крайната цена да остане същата и той да запази конкурентното си предимство на пазара.
Следователно в тези хипотези такава презумпция не може да има и въобще такава презумпция не съответства на правото на Европейския съюз.
Второто строго условие на което е подчинено това позоваване на не основателното обогатяване е въпроса с доказателствената тежест, кой трябва да докаже, че данъчно задълженото лице се е или не се е обогатило неоснователно, в случая на такъв косвен данък.
Категорична е позицията на Съда на Европейския съюз, че в този случай данъчната тежест тежи на държавата членка. Тоест на Агенцията по приходите или на съответния компетентен данъчен орган.
Така че по този въпрос, аз отправям въпрос към всички вас. Незная дали има практика вече в България. Не зная дали българския законодател е обмислил този въпрос, тъй като този въпрос ни се наложи да има сериозни последствия, дори за приходите в бюджета, като такива.
И на последно място, един чисто процесуален въпрос. Съдия Чакърова каза, че в някои случаи, когато се отказва отправяне на преюдициално запитване, специално Върховния административен съд, не зная дали другите съдилища постъпват по същия начин, това става или с нарочно определение, а в други хипотези това става със самото съдебно решение по съществото на спора.
Знаем, че определенията за отправяне, както и за отказ за отправяне на преюдициално запитване не подлежат на обжалване, според действащото българско законодателство и по-конкретно ГПК, в крайна сметка според мен няма практическа разлика дали ще бъде с едното или с другото. Но ми е интересно защо ВАС е избрал в едната ситуация да бъде с отделен акт, а в останалите случаи с решение по същество, ако този въпрос въобще е дискутиран.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Корнезов.
ВЕСЕЛИНА ПЕТКОВА: Специално за едно от делата, по които е постановено много дълго и много подробно определение с което е отказано да бъде отправено преюдиционно запитване мога веднага да отговоря, защо съдията-докладчик предпочете този начин на действие. Поредица митнически дела, един и същи проблем поставен пред първоинстанционния съд. Това беше така да се каже нещо като пилотно. Уведомяване на всички последващи състави, страни и дела какво има намерение да направи Върховния административен съд и отказът най-подробно беше мотивиран с това определение.
Впоследствие се оказа, че две, три дела са били решени преди това пак в същия смисъл, но това беше идеята. Този, който е изтеглил най-малкия номер дело, това което е първо, са идентични поредица последващи дела да аргументира най-подробно, защо няма да отправя запитване. Това беше за действието на регламента във времето, с оглед превода му на български. За последващ не мога да отговоря, защо съответните състави са предприели един от двата подхода. Наистина крайният резултат е абсолютно идентичен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи да вземат отношение? Адвокат Екимджиев.
ЕКИМДЖИЕВ: Вземам повод от въпросите поставени от г-н Корнезов, тъй като ние представлявахме г-н Калинчев пред Съда на Европейския съд и също имаме доста резерви към приетия уж въз основа на това решение на Европейски съд в Люксембург, Закон за възстановяване на неправомерно надвзетия акциз.
Бих искал да поставя на вниманието на аудиторията въпроса за начина на определяне на лихвите, които се начислят върху неправомерно надвзетия акциз, така както той е дефиниран и както лихвите са дефинирани в чл.3, ако не се лъжа от закона. За съжаление в противоречие с правната логика се налага практика да се възстановяват лихви от момента на влизане в сила на Закона за възстановяване на акцизите при очевидността, че увреждането е настъпило значително по-рано, когато този акциз е бил незаконно надвзет. Тоест, тук като че ли има нужда от установяване на една обратна практика, както в органите на приходната администрация, така и вероятно това ще бъде интересен въпрос за административните съдилища, които ние вече сме сезирали с някои подобни казуси. Поставям въпроса, тъй като така или иначе се обсъжда делото Калинчев. А след връщането на г-н Арабаджиев ще имаме въпроси и към него.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи да вземат отношение?
Аз бих искала да кажа няколко думи като изказващ се. В малко по различен аспект искам да ви кажа моето мнение. За мен днешната кръгла маса е добър повод всеки от присъстващите да премисли за себе си и за институцията, която представлява, по какъв начин трябва да ускори прилагането в своята дейност на практиката на Съда на Европейския съюз и в крайна сметка и на европейското право. И трите власти, които се докосвате и които тук присъстват и съдебната и изпълнителната, и законодателната власт имат отношение към това. Но аз бих искала да поставя въпроса от гледна точка на създаване на организация във всяка една от трите власти. Така че на органите в тези власти, редовите органи да бъде улеснен достъпа до тази практика класифицирана по определен начин или възможност някой да им предостави по темата какви решения, какви практики има досега съда., така че по-лесно да прилагат това право.
Аз мисля, че в нито една от трите власти, които присъстваме тук няма създадена такава организация. Тук не говоря само за обучение. Обучението е едната страна, а организация, която ежедневно да може да подпомага хората вземащи решения в едната или в другата власт, да прилагат и да вземат решение, което отговаря на практиката на Европейския съд и на европейското законодателство. Мисля, че бихме могли да вземем повод от днешната кръгла и ръководителите на тези институции да помислят в тази посока.
СТОЯН МАРКОВ - заместник изпълнителен директор на НАП
От името на НАП също искам да благодаря на домакините за това, че ни поканихте на тези презентации, на обсъжданията. Ние сме една от тези три власти – изпълнителната, която по презумпция почти винаги е в най-неблагоприятната позиция. Но не е винаги, разбира се така.
Това което искам да кажа, че ние много пряко следим практиката на Европейския съд и се разпространява такова познание за тази практика из нашите структури. Може би след малко Росен Иванов ще каже малко по-точно как това се прави. А също така, това което каза г-жа Стоянова. НАП винаги е участвал с предложения за промяна в данъчно законодателство и т.н., когато знае, че има определени несъответствия с европейското право по данъчните закони, разбира се, заедно с данъчна политика. Дори и сега в предстоящите изменения и предложения също има такива елементи.
Това което предизвика дискусии в нашите редове, може би беше доколко има необходимост от тези промени, които бяха посочени в последната презентация и доколко някои от тях вече частично са факт. Едва ли тук е форума да се навлиза в такива подробности. Но може би, ако колегите от данъчната методология преценят могат да споделят нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Марков. Господин Иванов заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ – НАП
Именно във връзка с организацията, която вие споменахте г-жо Стоянова, бих се опитал да споделя опита, който НАП има в тази област. Съвместно с колегите от Министерство на финансите в средите на НАП е разпространен и ежегодно се актуализира наръчник с практиката на Съда на европейската общност. В последното му издание, доколкото си спомням са обобщени. Там не са посочени всички подробности на решенията, но всички решения на съда до март месец 2011 г. са взети предвид при съставянето на този наръчник, който е разпространен до всички служители на Националната агенция за приходите и отделно вече се правят посочените от вас обучения и т.н. Съдът например може би нямат интернет система. Нямам представа. Или всеки съд има собствена интернет система. не мога да кажа. Но примерно в НАП, понеже интернет е единен за цялата администрация е сравнително лесно да се поддържат подобни продукти. Ние се стараем да го правим. Доколко е успешно оценките ще ги дават външните институции, разбира се. Полагаме всички усилия.
Благодаря.
ВЪПРОС: Вие взимате решенията от сайта на съда ли?
РОСЕН ИВАНОВ: Точно така от сайта на съда. Ние го следим периодично. Проследяваме новите решения кои от тях са интересни за нас и кои не и т.н. Това нещо е в електронен вид. С кратко описание резюме на решението. Съотносимост към българските ДДС проблеми и т.н.
Понеже бяха споменати някои предложения ЗА съобразяване на българския закон с практиката на съда, че понякога администрацията не реагира на решения, които са в полза на данъкоплатците и т.н. Сигурно тези упреци донякъде са верни, но само два примера ще спомена.
По отношение делото ЕНЕЛ, аз мисля, че българския закон беше съобразен с това дело още преди да бъде постановено решението на Съда на Европейската общност. И беше променен чл.92 ал.10 от Закона за данъка върху добавената стойност, мисля че около една година преди решението. Така че тук няма нужда да се правят някакви допълнителни действия.
И само още един пример. Прословутото дело Екотрейд. НАП тогава беше институцията, която първа реагира на това решение и веднага подготви законопроект и го изпрати в Министерство на финансите, за да може българските данъкоплатци да се възползват именно от това дело Екотрейд, от което в последствие хиляди български данъкоплатци се възползваха и упражниха своето право на данъчен кредит. Така че това са два елементарни примера за това, че полагаме усилия наистина да правим нещата така както трябва.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Аз също смятам, че този Закона за възстановяване на акциза на употребяваните автомобили беше много навременен и може би това, че няма срок прилагането му е недостатък. Но то реши проблема на много хора, които дори не знаеха, че има проблем. Не смятам, че трябва да продължим да раждаме казуси от този закон и във времето те да се мултиплицират.
Адвокат БОНЧЕВА – Адвокатско дружество Бончева и Черничерска
Аз имам два въпроса към съдия Чакърова и съдия Арабаджиев. Първият въпрос е свързан с един проблем с който се сблъскваме често и той е свързан с това, че много често съда мотивира своите откази да отправи преюдициални запитвания с една бланкетна декларация. Имам предвид и Върховния административен съд и регионалните административни съдилища. С една бланкетна декларация, че съществува практика, че казуса е ясен и по тази причина няма да отправи преюдициално запитване. С оглед задължителността за мотивиране на тези определения на съда, било то в мотивите на решението или в нарочно определение. Смятате ли, че една такава декларация отговаря на изискването за мотивираност на отказа.
И вторият ми въпрос е свързан с това, допустимо ли е да се отправи искане за преюдициално запитване в случаите, когато се иска тълкуване, на начина по който се прилагат принципите за данъчния неутралитет и принципите за пропорционалност, които не винаги са свързани с конкретна разпоредба, закрепена в директива. В крайна сметка те биват нарушавани от практика на националните власти, която налага върху данъчно задълженото лице прекомерна тежест за доказване, която от гледна точка на тези принцип изглежда на практика непоносима и невъзможна за доказване.
По специално имам предвид точно случаите в които на данъчно задължените лица се оказва, че те трябва да издирят свои предходни доставчици, които са сменили адреса си. Трябва да изискват трудови договори и какви ли не други договори за това дали техния доставчик има материална и кадрова обезпеченост, въпреки че това по същество са въпроси свързани с доказването. Но те реално ограничават възможността за провеждане на една адекватна защита, съобразена с тези два принципа за които споменах.
Благодаря ви.
ДОНКА ЧАКЪРОВА: Мисля, че на първия въпрос преди малко по повод въпроса на г-н Корнезов ви дадох отговор. Всъщност бих могла само да допълня. Тъй като право и задължение на институция, юрисдикция, която е последна инстанция, чийто акт не подлежи на обжалване, само тогава е задължена юрисдикцията да отправи питане. Но това е право и правомощие на юрисдикцията да го направи. Не считам, че съда е длъжен винаги, когато някоя от страните поиска той да отправи такова питане. И в никакъв случай не може да се приеме, че съда когато се аргументира, че на решаващата юрисдикция е ясна правната норма и на него му е известна съдебна практика на съда в Люксембург, той да реши, как да го каже по най-ясен начин. Подробно мотивиране със съдебен акт, който вие да можете да атакувате по инстанционен контрол. Изрично тези актове не подлежат на обжалване, както отказите, така и при спиране и отправено питане.
И в този смисъл, когато това е направено с мотивирано определение и с изричен акт, било в открито, било в закрито заседание, в същност съдът е действал така, за да може да уведоми страните, да ги информира за неговото намерение да откаже искането им и да им даде възможност, ако желаят да поставят допълнителни аргументи или допълнителни въпроси, които считат, че трябва да бъдат изяснени. Но ако това го направи с решението си по съществото на спора и реши главния спор, с който е сезиран с тълкуване, в което той има право да направи, особено ако се позове на съществуващата практика, не мисля че това представлява някакво нарушение от страна на националната юрисдикция, независимо дали е действал като първа или като последна инстанция.
А по втория въпрос, мисля че също го засегнах в изложението си. Доста чести са случаите в които се правят искания за тълкуване, но не на правото, а на доказателствените средства и доказателствените възможности, както вие се изразихте на страната или на практиката, която една от страните в процеса твърди, че е порочна на другата страна за установяване на необходими задължителни доказателства.
Разбирайки въпроса, допустимо ли е такова искане. Да, вие може да искате и съда ще прецени във всеки един конкретен случай дали това се налага. Но специално за реалните доставки как те се доказват, мисля, че има вече доста постановени определения и решения на Върховния административен съд, че начина на установяване на тези факти и допустимите и необходими доказателства за установяване на тези факти са въпрос по фактологията, въпрос на фактите и то е в правомощията на националната юрисдикция. Не става въпрос за спор по право. Мисля, че и адвокат Райчинова го каза. Националната юрисдикция трябва да отправи питане, в което да представи фактическа обстановка, която ще приеме за установена в съдебното си решение. И не може да бъдат поставени хипотетични въпроси или въпроси по доказване и процедура.
ЕКИМДЖИЕВ: Очевидно се изгубихме някъде в превода. Въпросът ни беше. Имаме поне седем, осем решения на Върховния административен съд, в които се казва, че няма да удовлетворим искането ви за преюдициално запитване, защото считаме, че приложимата норма е ясна. Без да се сочи коя норма, без да се обяснява защо е ясна, без да се сочат решения. Имаме едно решение, в което мълчаливо ни отхвърлят искането. Това се получава в много решения в практиката на Върховния административен съд. Отказва се мълчаливо и от регионални съдилища. И в една своя статия г-н Корнезов беше отбелязал също противоправното нежелание на националните съдилища да отправят преюдициални запитвания. Това ми е обяснение към въпроса, който колежката Бончева зададе. Надявам се на по-точен и конкретен отговор.
Използвам повода да задам въпроса и към представителите на НАП, макар че той е малко граничен. Как възприехте във вашата практика, интерпретирахте двете решения на Европейския съд по правата на човека, по делото Булвест и по делото Център за подпомагане на бизнеса – Русе?
Благодаря ви.
АРАБАДЖИЕВ: Аз ще добавя още един нюанс към първия въпрос. Въпреки че той засяга повече взаимоотношенията между съдилищата и страните по делото, преди всичко данъчно задължените лица. Като добавя един нюанс, който вчера ми беше поставен като въпрос на една лекция в Национални институт за правосъдие. Следва ли когато съда, след като е обявил делото за решаване и в срока за произнасяне прецени, че са налице основания и че е необходимо да се възобнови производството по делото, да бъдат призовани страните и в тяхно присъствие да се обяви това намерение. Аз лично отговорих, че следва, мисля че това е правилния подход, правилния начин по който трябва да постъпи съда. Понеже г-н Екимджиев до голяма степен като човек, който работи със съда в Страсбург познава и този тип проблематика или този аспект на тази проблематика, ще го свържа с общия въпрос затова, какъв е характера на актовете с които съда прави или не прави преюдициално запитване. Този въпрос се поставя и по текста на чл.6 от европейските документи за правата на човека. Има едно скоростно решение на този съд, където приема, че няма нарушения на чл.6, затова, че съда не е мотивирал отказа да направи такова искане.
Тук е важен и националния контекст. Вие знаете, че някои държави членки имат национални уредби, които предвиждат възможност за обжалване на искането, на определението с което се прави или не се прави такова искане. Общо взето от позицията на Съда на Европейския съюз е, че това е въпрос на национална правна уредба, но като че ли, имам предвид решението по унгарското дело Картезио. Като че ли предпочитанието, и аз клоня към тази гледна точка, че дотолкова доколкото това е диалог между решаващия съд и Съда на Европейския съюз, не бива в този диалог да се вмесят и трите лица, било това и друга съдебна инстанция.
Аз лично считам за по-правилен подхода, при който този акт не подлежи на обжалване. Дотолкова, доколкото обаче съдебните актове трябва да бъдат мотивирани и това е изискване само по себе си. И е изискване, както би се изразил нашия съд от публичен ред. И затова се следи дори и служебно дали даден акт административен или съдебен е мотивиран. И че липсата на мотивация е само по себе си, това е по принцип. Аз лично мисля, че иманентно за същността на съдебната дейност, тя да се произнася публично и открито. Затова и заседанията са публични, затова и актовете се мотивират. В този смисъл, аз лично бих казал, че следва съдилищата да мотивират тези актове, колкото и да не са длъжни да го правят.
Има системи, например английската, където на практика съдията остава на страните да формулират въпросите и на практика искането се прави в много силен, много интензивен диалог с тях. При нас не е точно така. При нас може би,нНе мога да кажа тук какво следва от изложението на Донка Чакърова. Дали повече служебното начало или реакцията на исканията, може би това не беше казано като извод. Но лично аз мисля, че актовете трябва да се мотивират. И че това, макар и да остава режим на отношения между националните съдилища и Съда на Европейския съюз, все пак е част от съдебната дейност, част от решаването на делото. И в този смисъл това трябва да бъде подчинено на общите изисквания на които трябва да отговарят съдебните актове.
Що се отнася до другия въпрос поставен от колежката за допустимостта на дадено искане, аз мисля, че това трябва да се реши. Фактическият му контекст, правния му контекст на въпроса, който вие поставяте. Става дума по скоро за противоречие на административни практики с общи принципи на правото на Европейския съюз. Общите принципи на правото на Европейски съюз са част от правото. Те са изведени и формулирани от съда и са част от първичното право на Съюза. Така че несъответствие с тях може да се поддържа, да се пледира. Друг е въпроса какво несъответствие с тях ще се поддържа. И тогава вече е въпрос на формулировка, на искане.Тогава ще влезнат в употреба общите принципи, затова дали искането не е монтирано, дали не е изкуствено, дали не е абстрактна формулировката, дали не покрива една нереална ситуация, въпреки че точно обратното говорим, че ситуацията е много реална. Така ви отговарям на тази фаза от прима виста на този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ЙОРДАНКА ВЕЛИНОВА: Благодаря за предоставената възможност г-жо Стоянова да участваме в този форум. Аз съм от Българска стопанска камара. Занимавам се с данъчна и бюджетна политика. Много интересни неща бяха казани тук. Много казуси бяха поставени. Но при нас знаете, че като организация на работодателите много често се поставят на нашето внимание различни казуси. Един такъв казус беше поставен тази година. Един от тях ще споделя, в който има различно тълкувание на две държави по ДДС – директивата. Касае се за вътреобщностна доставка, която е от България към европейска страна. И тази стока в края на краищата е обложена два пъти в България и в съответната страна за която е изнесена. Какво става в този случай? Имате двойно облагане на една и съща стока при вътреобщностна доставка и при ясен текст и категоричен за облагането. И по специално как съда би погледнал на такъв казус?
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви за споделяне на този казус, но не знам дали би могъл да получи отговор по начина по който е формулиран най-общо.
Други желаещи? Има ли още желаещи да вземат думата? Ако няма да се ориентираме към приключване на днешната среща.
Позволете ми да ви благодаря за участието. Да ви благодаря за дискусията. Да благодаря на лекторите специално за интересните презентации.
И накрая да ви поканя на един скромен коктейл в Клуба на народния представител тук в Народното събрание, където в неформална обстановка може да продължим да разговаряме по между си.
Благодаря.
Закривам кръглата маса.

/Закрита в 17 часа и 20 минути/