П Р О Т О К О Л

№ 27

---

На 9 ноември 2011 г. /сряда/ от 16.00 часа в зала “Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 16.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
/ Начало 16.05 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, има наличие на кворум, поради което може да открием заседанието.
Предлагам дневен ред на Комисията по бюджет и финанси.

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 между Република България и Кралство Норвегия, № 102-02-23, внесен от Минитерски съвет на 19.09.2011 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, № 102-02-22, внесен от Министерски съвет на 19.09.2011 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 102-01-64, внесен от Министерски съвет на 18.10.2011 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 102-01-68, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
5. Представяне и обсъждане на законопроект на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 102-01-67, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
6. Представяне и обсъждане на законопроект на Закона за акцизите и данъчните складове, № 102-01-69, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
7. Представяне и обсъждане на законопроект на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-75, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители
и Законопроект, 102-01-66, внесен от Министерски съвет

Имате ли допълнения по дневни ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет единодушно.
По точки първа и втора при нас е Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, който предлагам едновременно да ни представи Меморандума и по точка първа и по точка втора и след това, ако има въпроси и разисквания.
Заповядайте господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, на първо място благодаря за възможността да представя двете точки в пакет. Те са функционално логически и исторически свързани. И за да не бъде представянето съвсем протоколно, позволете ми да ви информирам за тези, които не са в течение, че въпреки че не са членове на Европейски съюз, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, в голяма степен са интегрирани в Общия пазар и в други европейски инициативи и по тази причина предоставят финансова помощ на редица от новите държави членки.
България вече имаше възможност да участва частично в изпълнението на един програмен период, който приключи с бих казал, с добри резултати. Средната усвояемост на средствата до момента, ресурсите около 40 млн. беше около 70 процента.
Към края на миналата година стартираха преговорите за следващия програмен период. Приключиха в рамките на средата на тази година. За мен са изключително добри времеви параметри. Меморандумите за разбирателство по финансовия механизъм на европейското икономическо пространство и норвежкия финансов механизъм за периода 2009 – 2014 г. бяха подписани официално на 17 юни т.г. с решение № 704 и 705 от 19 септември т.г., Министерски съвет одобри проектите на закони за ратифициране на двата меморандума.
Общата сума, която ще бъде получена по двата финансови механизма е в размер на 128,6 млн. евро, от които 78,6 млн. евро по финансовия механизъм на европейското икономическо пространство и 48 млн. евро по норвежкия финансов механизъм. Информирам ви, че по финансовия механизъм на европейското икономическо пространство ще бъдат финансирани осем програми, а именно интегрирано управление на морските и вътрешни води, биоразнообразие, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, фонд за не правителствени организации и деца и младежи в риск, инициативи за обществено здраве, която също ще бъде финансирана от норвежкия финансов механизъм, както и консервации и възобновяване на културно и природно наследство и стимулиране на разнообразието в културата и изкуствата, както специален фонд стипендии.
По норвежкия финансов механизъм ще бъдат финансирани седем програми. Иновации за зелена индустрия, глобален фонд за достойни условия на труд и тристранен диалог. Изграждане на капацитети и институционално сътрудничество с норвежки публични институции и борба с домашното насилие. Взаимодействие в рамките на Шенген. Няма да ги чета всичките. Считам, че до голяма степен в рамките на проведените преговори, където ние трябваше да избираме от списък с предефинирани области и успяхме да намерим оптимума между изискването на държавите донори и националния интерес.
Също така до голяма степен считам, че успяхме на база договорените програмни области да осигурим финансиране за сфери, които по една или по друга причина оставаха нефинансирани от седемте оперативни програми и програма за развитие на селските райони. Тоест успяхме да насочим финансирането в сфери, където нуждите са най-големи.
Няколко думи за институционалната рамка. На централно ниво двата финансови механизма ще се управляват от национално координационно звено, което е част от моята администрация в Министерски съвет. Сартифициращ орган ще бъде Дирекция “Национален фонд” в Министерство на финансите и одитен орган, Изпълнителна агенция одит на средствата от Европейския съюз. Виждате, че до голяма степен системата се базира на същите структури, които отговарят за европейското финансиране, което е добре. По този начин се препятстват всякакви възможности за така нареченото двойно финансиране или за директно покриване на дейности.
Също определени са общо осем програмни оператора на национално ниво. Това са Министерство на околната среда и водите, Министерство на икономиката, Министерство на младежта и науката, Министерство на здравеопазването, Регионално министерство, МВР, Министерство на културата и Министерство на правосъдието.
Две от програмите ще се управляват от норвежката държавна компания, иновация – Норвегия, която участваше в изпълнението на този програмен период. А фонда за не правителствени организации ще се управлява от оператор, определен от офиса на финансовия механизъм на европейското икономическо пространство вследствие конкурентна, конкурсна процедура.
Информирам ви, че по всички програми вече е стартирало разработването на конкретни проекти, като крайния срок за представянето на офиса на финансовия механизъм на европейското икономическо пространство в Брюксел е края на февруари 2012 г. Очаква се програмите да бъдат одобрени до юни 2012 г., когато да започне реалното им изпълнение.
Осигурено е необходимото национално съфинансиране за всички проекти. Мисля че това е достатъчно. Готов съм да отговоря, ако имате въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата. Въпроси и изказвания по двете точки? Няма.
В такъв случай минаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 между Република България и Кралство Норвегия, № 102-02-23, внесен от Минитерски съвет на 19.09.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет единодушно.
По точка втора
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, № 102-02-22, внесен от Министерски съвет на 19.09.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
И този законопроект е приет единодушно.
Благодаря.
Преминаваме към точка трета
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 102-01-64, внесен от Министерски съвет на 18.10.2011 г.
Господин Стефан Белчев – директор на Дирекция “Вътрешен одит” в Министерство на финансите ще ни представи законопроекта.
Господин Владислав Горанов е на Правна комисия и всеки момент ще дойде.
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми накратко да ви запозная с основните положения в Закона за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.
В проектът е заложен нов механизъм при който в търговски дружества и държавни предприятия от сектор “Държавно управление”, министъра на финансите ще може да въвежда функцията на превантивен финансов контрол. Това ще е една от основните части от мерките в Пакта за финансова стабилност, които касаят засилване на финансово контролните функции. И като практически ефект същия е насочен към подобряване на законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на търговските дружества с държавно участие и държавните предприятия. Квесторът е физическо лице, което ще се назначава със заповед от министъра на финансите за определен период от време. И неговия контрол за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност ще се осъществява преди поемане на задължение и извършване на разходи.
При извършването на превантивния финансов контрол, финансовият квестор ще има право на свободен достъп до служебните помещения, до ръководството, персонала и всички активи на организацията, в която се осъществява неговата дейност.
За периода за установяване на превантивен финансов контрол, финансовия квестор ще изготвя ежемесечен доклад до министъра на финансите, който ще съдържа информация относно извършени от него проверки, дадени мнения за разходите и поетите задължения, включително и тези с отрицателно мнение. Случаите в които е поето задължение или е извършен разход, въпреки отрицателното мнение на квестора, както и констатираните проблеми и причините, които ги пораждат.
В законопроекта са дефинирани и условията, на които трябва да отговарят финансовите квестори, като същите няма да имат правомощията на управителните или контролните органи в съответната организация. Средствата за техните възнаграждения ще бъдат осигурявани от бюджета на Министерство на финансите.
С приемането на промените в Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, с които се въвежда превантивния финансов контрол, считаме че ще се повиши прозрачността на бюджетното планиране и отчитане, както и ще се допринесе за намаляването на рисковете от значително увеличаване на бюджетния дефицит. Като същото това е в изпълнение на част от отправените към Република България от страна на Европейския съвет препоръки по отношение на националната програма за реформи 2011 – 2015 г. и мнение на Съвета относно конвергентната програма 2011 – 2014 г.
Във връзка с реформите в публичната администрация и с цел оптимизиране на публичните разходи и след преоценка относно необходимостта от надзорен орган, който да подпомага и осигурява независимостта на Изпълнителна агенция одит на средствата от Европейския съюз, в заключителните разпоредби на законопроекта се предлага отпадането на чл.46 а от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, който касае задължителното изискване за наличие на такъв одитен комитет към Агенцията. Тук са взети предвид, както факта, че липсва изирично изискване от страна на Европейската комисия за неговото функциониране, така и резултатите от дейността на Агенцията, укрепения административен капацитет и наложилата се репутация за обективен, независим и професионален одитен опит.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и становища по представения законопроект. Заповядайте г-н Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Или аз нещо не разбирам или поне от това, което е написано на мен не ми става ясно. Ние съвсем скоро увеличихме пълномощията и функциите на Държавната финансова инспекция. Преди няколко години създадохме механизма на вътрешните одитори. Сега въвеждаме някаква нова институция, финансов контрол, който ще се изпълнява от квестор. Този квестор ще се назначава от министъра на финансите. Този квестор един ли ще бъде или ще бъде администрацията. Тя във всяко държавно предприятие ли ще съществува тази институция или ще бъде инцидентно правена.
Освен това превантивния контрол е контрол за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност. Значи ли това, че този финансов квестор ще изпълнява ролята на своево рода съд, след като ще проверява за законосъобразност? Значи ли че той ще бъде своево рода втори изпълнителен директор, при положение, че ще има функции даже и на втори подпис. Тук пише втори. Може да е трети. Даже и трети да е. Каква е тази институция, която я въвеждаме? Освен това министъра на финансите означава ли, че от тук нататък поема, така да се каже контрол върху всички държавни предприятия, независимо, че те си имат принципали. Които принципали в болшинството от случаите не са свързани с Министерство на финансите.
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: На първият въпрос, бих искал да кажа, че това ще е крайна мярка, т.е. това няма да е масово във всяко едно търговско предприятие или дружество да бъдат назначавани такива квестори. Тоест, думата назначаване дори не е много правилна, защото те ще са на граждански договори от Министерство на финансите за определен период от време – шест месеца, година и т.н. Тоест, това няма да е някаква професия, да се налага като нов модел, както вие го казахте. Това ще е крайна мярка.
Освен това аз поясних и в мотивите, това няма да изземва контрола на управителните органи и съвети и ще бъде един независим поглед на нещата, които се случват в това предприятие. Пак повтарям, предприятието трябва да попада в сектор държавно управление. Тоест, тук има една специфика. Една от основните идеи е Министерство на финансите да получава информация за реални финансови резултати ежемесечно, а не в някакъв период или в края на годината, както се е случвало досега и когато вече е било прекалено късно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Госпожа Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря госпожо председател. Аз искам да уточня само нещо, което може би господин Белчев не можа да даде отговор, относно това дали има разлика между предложението за финансови квестори и за задълженията, които са от Държавната финансова инспекция. Има огромна разлика. Защото финансовата инспекция извършва последващ контрол. Задачите които са разписани в закона са за последващ контрол, за установяване на вреди, за осъществяване на административно-наказателна отговорност и ред други. Но основното е, че те извършват наистина последващ контрол, а тук става дума за една система за превантивен финансов контрол, която е различна и от предварителния. Тук това, че ще се проверява и ще се контролира законосъобразност не е изключение. По никакъв начин не означава, че ще бъде някакъв съд. За законосъобразност проверява вътрешния одит. Но там е под друга форма, по друг начин. Оценка на риска се прави при вътрешен одит, въпреки че се проверяват относно законосъобразност всички процеси, които са обект на проверка.
Така че не виждам нещо, което да предполага някакви заключения крайни. Мисля, че това е една допълваща контролна дейност от орган, който е извън управлението на държавните предприятия, които са посочени като обект на законопроекта. Просто е едно допълнително уточнение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря госпожо председател. Аз започвам с първото изречение на мотивите, където е казано, че този законопроект е свързан с целите на пакта за финансова стабилност. По-нататък се говори, че има пряко отношение към дефицита на държавата. Това означава ли, че държавните предприятия, да ги наречем така най-общо, имат огромна роля за регулирането на дефицита на Републиканския бюджет? Защото такива са внушенията.
На следващо място, какво пречи на финансовите държавни инспектори да извършват и превантивен контрол. Тоест, тук няма ли смесване на функции. Освен това ние променихме закона, като има дадохме такава възможност да правят планове, проверки и т.н.
На следващо място, колко ще бъдат тези финансови квестори в страната и до каква степен ще се обремени допълнително бюджета с издръжки, заплати и т.н. по отношение на функциите на тези персонални контрольори.
На мен ми се струва, че предложенията тук имат косвено, не пряко отношение, с цел да се създаде нещо като финансова полиция, която да бъде подчинена пряко на министъра на финансите, които да бъдат изпращани по него избор в държавните предприятия и да събират информация, такава каквато той им нареди. Аз очаквам някакви отговори на тези въпроси.
НИКОЛА ПАВЛОВ: По първия въпрос. Законопроектът е ограничен само до тези предприятия, които съгласно методологията на Европейския съюз, на Евростат се разглеждат като предприятия на сектора държавно управление. Тоест, своево рода, все едно че са бюджетни предприятия. Евростат разглежда по определени критерии, съгласно неговата методология и икономически критерии и не се интересува от правната, от юридическата форма на дадени предприятия и организации, а гледа тяхната икономическа същност и реалност.
И в тази връзка някои не финансови предприятия попадат в сектора държавно управление. Тоест своево рода са като бюджетни предприятия по тази методология.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли да ни кажете няколко такива?
НИКОЛА ПАВЛОВ: Веднага ви казвам. Това е ФЛАГ и НКЖ. НКЖ се включи в нотификацията, когато правихме за 2009 г., поради 50 процентното правило на Евростат за собствени приходи. Тоест, предприятие, което е контролирано от държавата и неговите собствени приходи са под 50 на сто, а остатъка се допълва от субсидията. Това предприятие се разглежда по същество като не пазарен субект и влиза в сметките на правителството. И тогава нотификацията Евростат като правихме се наложи да се включи НКЖ, тъй като неговите резултати през годините отбелязват една трайна тенденция на спад на относителния дял на собствените приходи за финансирането на оперативните разходи. Загубите които генерират тези предприятия директно рефлектират дефицит в сметките на правителството и от там участват в измерването на дефицита, съгласно маастрихтските критерии.
По отношение на ФЛАГ, там критерия на Евростат е друг. Това е предприятие, което обслужва само бюджетния сектор. Тоест дава заеми на общините. И по същество, то също влиза там.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Имамов имате ли допълващи въпроси? Няма.
Други въпроси?
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Относно бройката за квесторите, аз в момента не мога да дам точно такава бройка. Има финансова обосновка, която е приложена принципно към самия законопроект. Мисля, че съгласно нея за една година не може да си позволим повече от пет физически лица. Това, ще е в дружествата с най-лошо финансово състояние, които попадат в сектора държавно управление.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, ние нали вървим уж в посока да опростяваме тази държавна администрация, да намаляваме тези разходи, а то кажи речи се надпреварват от различните министерства да ни предлагат увеличаване по един или по друг начин на подобен род чиновници. И аз имам тук нещо като допълнителен въпрос на колегата Имамов, който казва, едва ли не финансова полиция. Остава да попитаме тогава, ще имат ли право на специални разузнавателни средства, след като ще бъдат специални над органите, които контролират финансите. Специални пратеници едва ли не, за да стигне до същината на въпроса и каква ще е корелацията между тях и тези управителни органи, които по същината на днешното управление се занимават с финансовите въпроси на тези обекти, ако мога така да кажа, предприятия. Като че ли закона на Мърфи се мултиплицира тук и от ден на ден става все по-сложно, комисии какво ли не, квестори. Докъде ще стигнем в края на краищата? Трябва да си дадем един отговор. Уж искаме да съкращаваме тези разходи, а ние постоянно ги увеличаваме.
Министърът на финансите си работи по неговите ресори, министъра на вътрешните работи той съответно с неговия ресор. И всеки един като тръгне по тази линия набъбва всичко. И в края на краищата държавата не виждам да е процъфтяла от тези прекалено много органи, които ще контролират, ще следят, ще поверяват контрола, на контрола и т.н. Това за мен е абсолютно не нужно.
Искам да ми отговорят, какви правомощия ще имат извън тези, които след като ще проверяват толкова щателно и едва ли не, ще имат чрезвичайни правомощия. Все едно, че е крайно време. Както Дзерджински е проверявал всичко през главата на всички други. И едва ли не тук си ги представям като някакви такива с чрезвичайни правомощия.
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Правомощията на квесторите са регулирани в закона и не би трябвало да излизат от законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Там такива правомощия, каквито ги описвате няма.
Господин Цонев имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо председател. Правомощията са описани в закона, в чл.20 в, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.20 б, ал.1. Като основното правомощие на квестора в чл.20 в, ал.1 е да подписва заедно с ръководителя на предприятието и лицето, което изготвя счетоводните записвания, т.е. счетоводителя. Това е трети подпис, за да бъдат извършени определен тип разходи. Кои разходи и кое е полето на тези разходи, връщаме се на чл.20 а ал.1, министъра на финансите определя това поле. Тоест, в закона е казано, че министъра на финансите изпраща един човек в предприятие, което него го интересува и казва на този човек със заповед, кое поле от всички разходи трябва да следи и без неговия подпис съответния ръководител не е ръководител и съответния счетоводител не е счетоводител. Те не могат да извършат този разход. В това число разхода е и обществената поръчка, която по този начин ще бъде контролирана и от министъра на финансите. Тоест, тук става въпрос за контрол на министъра на финансите, в които предприятия той прецени и полето на разходите, които той прецени. Нека да ги назоваваме нещата с истинските им имена, защото за един специалист не е нужно повече от пет минути, за да разбере каква е целта и тя е описана тук.
Смятам, че можете да намерите други начини, министъра на финансите да контролира назначени от други ръководители на ведомства ръководства на държавни предприятия, освен този, със специална глава, в специален законопроект и т.н. Защото следващия законопроект ще е да се назначи квестор на квесторите. Защото такава е логиката на този законопроект.
Има назначено ръководство, което е назначено от съответния принципал. То е отговорно пред принципала и пред закона за разходите, които извършва. То се контролира от съответните органи по съответния закон, държавен финансов контрол и т.н., НАП. И сега се въвежда един квестор на тези ръководства, които са назначени от Министерски съвет, от някой от ораните на Министерски съвет, министерствата. Така сте решили. Министъра на финансите да каже в прав текст мотивите. Нямам доверие на назначените ръководства от моите колеги, които са принципали на съответните държавни предприятия и структури. Защото тук да си играем на заблуждения няма никакъв смисъл. Законопроектът е много ясен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Цонев. Господин Кирчо Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо председател. Аз доколкото слушах колегата в началото, става въпрос за един превантивен финансов контрол и този квестор ще предостави някакъв доклад на министъра на финансите. След това влиза Държавна финансова инспекция и тя прави някакъв доклад. Кой доклад ще се вземе под внимание от министъра на финансите? Този на квестора или този на Държавната финансова инспекция, ако има някакво разминаване, дано да няма разминаване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-н Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако мога само да уточня, че това са два различни типа контрол. Единият си е превантивен, другият е последващ. Така че няма как да се съвпаднат и по време, а може и никога да не се случи това.
Що се отнася до въпроса на г-н Цонев, искам само да поясня, че в чл.20 ясно се казва, че разходите или задълженията могат да се поемат и без съгласието или подписа на този квестор. Тоест, пак повтарям, той не изземва или не дублира функциите, било на борд на директорите, било на управителен съвет. Третият подпис не значи изземване на управленски функции.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, бихте ли ни казали в коя европейска държава е въведен този Институт на финансовия квестор, за да видим чий опит се опитваме да използваме в България?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз лично нямам информация да е ползван досега, но това не значи, че ние трябва да дублираме.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е наше откритие.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Наша запазена марка.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не искам да откривам топлата вода, но този закон е абсурден. На 22-та година от демокрацията да връщаме едноличното управление на един министър на икономиката в страната и то на държавните предприятия, според мен е драстично разминаване с принципите на пазарната икономика. Ние или държавната собственост ще се опитваме да я правим равнопоставена и ще дадем възможност на тези предприятия да бъдат управлявани като самостоятелни стопански субекти, точно такива каквито са и частните предприятия или ще я върнем в чисто административното управление на тези предприятия. Може да се усмихвате на г-н Радославов, но в онези години преди 10 ноември 1989 г. имаше така наречените институти на пълномощниците. Пълномощници на Министерски съвет, пълномощниците на ЦК на Българската комунистическа партия, които бяха изпращани в определени предприятия точно с такива функции. Имаш си директори, които така да се каже, слушаха какво им казваха пълномощниците. Но тогава нямаше бордове на директорите. Нямаше надзорни съвети. За какво са ни тези надзорни съвети, за какво са ни тези бордове на директорите, за какво са ни тези изпълнителни директори от друга страна? Кой кого контролира и ние кого сега ще контролираме с квесторите.
Ако трябва да се предостави на министър Дянков някаква специална функция на супер мениджър на държавната собственост в България, не знам как ще го кръстим. Супер генерален директор ли ще е, какъв ще е. То не е супервайзер, защото по този закон си е с чисто управленски функции. Те ще си гледат ефикасност, икономичност и т.н. Някакъв суприм ще бъде там, който ще командва държавната икономика. Извинявайте, но смятам този законопроект за абсурден. Да се прави специален закон, за да се даде възможност на министъра на финансите да има информация за това, какво се случва в държавните предприятия е изключително несериозно. Той или не е осъзнал ресурса, който има досега в ръцете си, защото той може да получава тази информация. Едва ли ще има министър, който ще му откаже един от членовете на борда на директорите или на надзорния съвет да бъде представител на Министерство на финансите А това е практика, която винаги е съществувала, особено в ключови държавни предприятия, за да въвеждаме някаква специална институция със специалния пълномощия. И то някой трябва да каже и защо го правим. Защото не можем да се оправим с НКЖ. Няма да се оправите и с квестори с НКЖ, гарантирам ви го сто процента.
Не е въпроса само до НКЖ, защото тук колегата ми разказва за Евростат. Но никъде не пише Евростат. Системата на превантивен финансов контрол се установява със заповед на министъра на финансите. И тази заповед не е ограничена от нищо.
Така че според мен правилното решение е този законопроект да бъде изтеглен и да не ни занимавате с него, особено сега в този напрегнат момент, когато ще трябва да се приемат и бюджети и бюджетни закони и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Овчаров. Господин Исмаилов иска думата.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Уважаеми колеги, аз очаквах колегите от БСП да са щастливи от този закон, защото за мен това значи повече държава в държавата. Което за мен значи по-голяма държава и по-тромава държава, държавна машина. Говорим за предварителен контрол, за текущ контрол, за последващ контрол. Кой ще работи с всичките тези контроли, как ще работи, дали ще се случат някакви обороти и дейности, оставам на самите тези ръководства да отчитат и после резултатите. Според мен си усложняваме живота още повече.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други желаещи за изказвания?
Позволете ми аз да кажа две думи. Колеги, изказаха се много крайни мнения във връзка с този законопроект. Смятам, че това е абсолютно излишно в условията на финансова криза, която се вихри наоколо, когато България трябва да пази своята финансова стабилност. Мисля че не виждам нищо лошо да има допълнителен, превантивен контрол в тези така наречени предприятия от държавния сектор, държавно управление, които влияят пряко върху дефицита на начислена основа по Евростат. Не виждам нищо лошо в това министъра на финансите текущо да знае какво се случва там. И текущо да може да реагира на време, ако там нещата вървят не по правилата и не както трябва и не в интерес на общата финансова политика и общата финансова рамка на държавата.
Така че мисля, че това бяха крайни изказвания. Смятам, че този институт ще изиграе своята роля за определен период от време. Едва ли като приключи кризата ще имаме нужда от подобен контрол. Затова ви призовавам да гласувате в подкрепа на този законопроект.
Подлагам го на гласуване.
Който е за законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 102-01-64, внесен от Министерски съвет на 18.10.2011 г., моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Осем против. Въздържали се? Няма.
Закона е подкрепен. Благодаря ви.
Преминаваме към следващата точка четвърта.
Законопроект на Закона за данъците върху доходите на физически лица, № 102-01-68, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
Ще ни го представи г-жа Людмила Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще представя основните промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Законопроектът е изготвен с цел усъвършенстване на данъчното законодателство. Поясняване на неясноти при прилагането на закона. Попълване на съществуващи пропуски и актуализиране на терминологията. Както и за намаляване на административната тежест на данъчно задължените лица. Направени са следните предложения за промяна.
Освобождаване от задължения да подават данъчни декларации лицата, които през годината са придобили доходи само от трудови правоотношения и не дължат допълнително данък или няма да ползват данъчни облекчения.
Втората промяна е създават се по-ясни правила за случаите и сроковете, в които работодателя е задължен да издава служебни бележки за доходи от трудови правоотношения, като се предвижда и санкция до 250 лв. за некоректните работодатели.
Следващата промяна е свързана с реда за облагане на доходи от наем на имущество в режим етажна собственост с форма на управление, общо събрание на собствениците, когато платци на доходите са предприятия и самоосигуряващи се лица. Тези доходи, съгласно действащото законодателство са облагаеми. Но сегашният режим на облагане създава значителни пречки, както за наемателите, така и за наемодателите. Предложено е облагане с окончателен данък при платеца на дохода, при наемателя, с което значително ще се облекчи режима на деклариране и внасяне на данъка за този вид доходи. Платецът няма да има задължението да издава служебни бележки, сметки за изплатени суми, каквито са ангажиментите му, съгласно действащото законодателство. А физическите лица получатели на дохода няма да имат задължението да декларират този доход в годишната си данъчна декларация. Платецът на дохода ще удържа дължимия данък от наема, след което ще го привежда в бюджета.
Облекчава се и механизма за определяне на годишния данък чрез въвеждане на правилото за данъчното задължение да се закръглява към всеки кръгъл лев. Целта, предложението е да се намалят разходите, както на данъчно задължените лица, така и на администрацията за обслужване на минимални суми за внасяне или възстановяване. По данни на Националната агенция за приходите за 2010 г. 114 000 декларации са с минимални суми за внасяне или възстановяване от порядъка на около 20 ст. Като общия размер е под 3000 лв. За тези суми съответно лицето, ако трябва да довнесе трябва да плати 3 лв. такса за банков превод, а съответно администрацията, за да ги възстанови трябва да направи проверка.
Въвеждане на задължително деклариране на доходи от разпореждане с финансови инструменти, които са необлагаеми, но в годишен размер над 5000 лв. Тази мярка е насочена към ограничаване злоупотребите със сделки с финансови инструменти, с цел отклонение от данъчно облагане чрез неоснователно използване на този вид необлагаеми доходи като аргумент за доказване на имуществено състояние, произход на средства. В декларацията ще се посочва общия размер. Няма да се посочва по отделни финансови инструменти, а ще се посочва общия размер.
Предлага отстъпката в размер 5 на сто от дължимия данък при по-ранно внасяне на дължимия по декларацията данък до 10 февруари на следващата година или при подаване на декларация по електронен път да се ползват само, ако авансовия данък е внесен в срок. По този начин се премахва едно несъвършенство на закона, предоставящо възможност на лицата, да се ползват от права, въпреки противоправното си поведение свързано с ненавременното внасяне на дължимия авансов данък. Тоест, лица които не са спазили закона, примерно те ползват отстъпка върху по-голям размер от тези лица, които са внасяли авансов данък и съответно изравнителната вноска е по-малка. Те ползват отстъпка върху по-малкия размер.
Предлага се субсидиите полагащи се на физическите лица регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително като еднолични търговци за производство на непреработена растителна и животинска продукция, които е трябвало да бъдат получени през 2009 г. или предходни години, но не по вина на лицата са получени през 2011 г. или следващите години, да се считат за необлагаем доход. По този начин се създава едно аналогично данъчно третиране идентично на действащото през 2010 г. До 2009 г. тези доходи бяха необлагаеми. За субсидиите, които са получени през 2010 и следващите, те трябва да бъдат третирани по аналогичен начин. Тоест да се считат като необлагаеми доходи.
Останалата част от предложенията за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица са с редакционен характер и са насочени към по-голяма яснота и коректност при прилагането на закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожо Петкова. Колеги, имате думата. Всичко в полза на данъкоплатците.
Заповядайте господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, изразявам своето несъгласие с предложения § 8, относно необходимостта да се декларират доходи от разпореждане с финансови инструменти, за което говори представителя на вносителя, по следните няколко причини.
Първо, продължаваме да усложняваме и без това изключително сложната за попълване декларация. Вече трябва да се наема човек, дори и ние експертите трябва да си наемаме експерт, който да ни я попълва. Ако смятате, че това е в полза на данъкоплатците, аз съм категорично несъгласен с тази теза.
Целта която си поставя вносителя, да се предотвратят злоупотребите, както се изразиха, с такива операции и средства и използването им като оправдание за доходи, имущества и т.н. е абсолютно невъзможно да бъде постигната по този начин. Категорично невъзможно е. И тук ако има хора, които някога са участвали на този пазар, знаят много добре, че точно обратния ефект ще се получи. Ще си попълват в декларациите тези, които искат да злоупотребят и ще си легализират по този начин доходите. Няма как да ме хванете мен, примерно, ако използвам по електронен път покупко-продажба на акции, какъвто достъп има всеки, който би пожелал. И аз днес мога да направя N броя транзакции по този начин. И да реализирам хикс на брой печалби или загуби в зависимост от тренда. Абсолютно невъзможно е това нещо да бъде проконтролирано. Тоест, ако аз реша в края на годината да си декларирам едни 200 000 ще уведомя данъчната администрация чрез декларацията си, че имам основание да притежавам къща за 200 000.
Това е нагледен пример за пътя към Ада, постлан с добри намерения. Няма да се получи по този начин. Напротив ще накараме стотици и хиляди хора, да не кажа и десетки хиляди, които участват все още на този пазар да започнат да пишат безсмислени неща. Защото в тези декларации вече и през миналата година и преди това, продължаваме да вкарваме доходи, които са необлагаеми. Декларация за облагане доходите на физическите лица, непрекъснато всяка година я обременяваме с нови и нови доходи, които са необлагаеми. Ефектът е никакъв. Ако можеше да се получи ефект, аз бих бил съгласен. Уверявам ви, ефекта ще бъде обратен. Тези мошеници, които искат да си узаконят и които НАП проверява като доходите от хазарта. Да бъдат декларирани доходи получени от хазарт. Това е директна покана. Използвайте хазарта, за да си узаконявате доходите. Имаше и такава идея. Това не работи. Разберете. Категорично съм против това. Ако искате направете го, но не казвайте, че е за доброто на данъкоплатците.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Доходите са необлагаеми. Те само се обявяват.
Госпожа Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бих искала във връзка с коментара на г-н Цонев да кажа, че в декларацията ще има само един ред, в който ще се посочва общия размер над 5000 лв. по аналог с декларирането на заемите, което беше въведено миналата година. И бих искала да кажа, че тези необлагаеми доходи от финансови инструменти са много малка част. Огромна част от финансовите инструменти са облагаеми и те се декларират в декларацията по ЗДФЛ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно това твърдях, което каза колежката. Тя потвърди тезата. Точно един ред. Миналата година друг ред с други доходи, които са необлагаеми. Следващата година друг ред, които са необлагаеми. Освен това ще бъде посочена само една сума, с която ще доказва този, който иска да докаже, че има някакви пари и откъде ги е доказал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Който може да ги докаже.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, аз съм търгувал с акции. Колкото искам толкова ще напиша и нищо не може да докажете. И това е навсякъде по света. Не го правете това в декларацията. Абсолютно безсмислено е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Искам да добавя след изказването на г-н Цонев, че ние ще подкрепим закона, заради останалите текстове. А що се отнася до този текст ще подкрепим всякакви предложения за промяна по тоз текст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други изказвания?
РУМЕН ОВЧАРОВ: С този закон правим още една промяна, с която наемодатели, очевидно става дума за жилища, наемодатели, които от тук нататък те няма да бъдат задължени да декларират доходите си от наеми. Тук така пише: Платецът на дохода няма да има задължение да издава служебни бележки и сметки за изплатени суми. От тук нататък това ще правят само физическите лица получатели на дохода. Обяснете го.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Искам да го обясня Това се отнася само за доходи от наем в режим етажна собственост. С досега действащия режим, наемателя трябва да издава служебни бележки на всички собственици и сметки за изплатени суми, а собствениците трябва да декларират този доход в годишната си декларация. Режимът който се предлага е облагане с окончателен данък. Примерно при 100 лв. наем, наемателя удържа 10 процента данък, превежда го в бюджета и 90 примерно единици доход, той се предоставя на собствениците и се счита този доход за обложен, без задължение да декларират. Защото има и възрастни хора, които имат проблем със самото деклариране на дребни суми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Всички промени са в полза на данъкоплатците. Има ли други желаещи за изказвания?
Ако няма, подлагам на гласуване законопроекта за допълнение и изменение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица № 102-01-68, който е за, моля да гласува.
Благодаря. Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Законопроектът е приет.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, с уточнението нашата група гласува за, но с уточнение, че ще направим предложение на второ четене.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То е на първо четене по принцип.
Преминаваме към точка пета
Представяне и обсъждане на законопроект на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 102-01-67, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
Господин Горанов, след Правната комисия заповядайте да ни представите законопроекта за ДОПК.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Правната комисия винаги е уважавала позициите на правителството. Идвам удовлетворен от нейната работа.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители. Следващият законопроект е промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С него се предвижда изменение на глава VІІ А, която регулира осъществяването на административно сътрудничество между държавите членки на Европейския съюз в областта на събирането на вземания от данъци, такси транспониращи директива 55-2008 ЕО. Новата директива 2010-24 ЕС на Съвета от 16 март, относно взаимната помощ при събиране на вземания свързани с данъци, такси и други мерки. Отменя цитираната от мен директива, като нейните разпоредби следва да бъдат въведени в националното законодателство до края на тази година.
Настоящият проект на ДОПК има основно тази цел. Взаимната помощ се изразява в правото на запитваща държава членка за случаите и при условия определени в директивата да отправи искане за информация, уведомяване, събиране и обезпечаване на вземания, както и задължението на запитаната държава да извърши всички необходими действия свързани с осъществяването на взаимната помощ.
Акцентите към които са насочени измененията са разширяване обхвата на взаимната помощ, разширяване обхвата на лицата по отношение на които ще се извършва комуникация между държавите членки. Това са всички физически и юридически лица, както и всички форми на правни сдружения установени на територията на общността. Предоставят се по-широки възможности за събиране и обезпечаване на вземания чрез подаване на искане за взаимна помощ с друга държава членка, дори и средствата за събиране вземанията на запитващата държава да не са напълно изчерпани.
Предлага се приеме на един инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитана държава членка и единен формуляр стандартен за информация, уведомяване, събиране на вземания и обезпечителни мерки.
Уреден е обмена на информация, без предварително искане при възстановяване на данъци. Дава се възможност длъжностни лица от запитващата държава членка да присъстват, да подпомагат извършването на действия в административните и съдебните производства в запитана държава членка.
Въвежда се задължения всички искани и документи да се изпращат по електронен път от компетентните органи на държави членки в електронен формат и чрез електронна мрежа, при наличието на точни правила, относно езиковия режим и документите.
Възстановяване е предвидено за сметка на длъжника на разноските свързани със събиране на вземането.
Създава се режим на обжалване на действията на запитани и запитващия орган в процеса на събиране на вземанията и регламентация по отношение на давностните срокове. Решен е и въпроса с режима за защита на информацията обменяна в рамките на взаимната помощ.
При транспонирането на директивата е избран подход, съгласно който разпоредбите са въведени съобразно правомощия и задълженията на националните компетентни органи, в зависимост те дали са запитващ или запитан орган. Целта на възприетия подход и правилата за взаимна помощ да бъдат ясно и недвусмислено дефинирани за правоприлагащите органи, както и да се елиминира риска с разпоредби от българското законодателство и да се въвеждат задължения за компетентни органи от други държави членки.
Още веднъж да обобщя. Основната цел на предложените изменения в законопроекта са транспонирането на директивата за взаимна помощ между държавите членки по отношение на събирането и по отношение на изпълнението на публични вземания.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за въпроси изказвания. Няма. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Който е за законопроекта за изменение и допълнение на ДОПК № 102-01-67, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка шеста.
Представяне и обсъждане на законопроект на Закона за акцизите и данъчните складове, № 102-01-69, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове цели няколко неща.
Първо и най-съществено като изменение е ангажимента за поетапно въвеждане или повишаване на акцизни ставки върху горивата до достигане на минимални нива за облагане в Европейския съюз. Въвеждане на изискванията на директива 92-83 на ЕО на Съвета за хармонизиране структурата на акцизите на алкохола и алкохолните напитки и усъвършенстване на данъчното законодателство и прецизиране на разпоредбите, с оглед по-доброто им прилагане.
Първата тема, предложено е, както миналата година коментирахме и тази година, следващата стъпка в увеличение на акцизните ставки на газьола и керосина използвани като моторно гориво. Знаете, че с договора за присъединяване, Република България е договорила до края на 2013 г. да въведе минималните акцизни ставки, действащи в общността, които са 330 евро за 1000 литра за газьол. Имахме възможност миналата година да коментираме, че предлагаме на части по 15 лв. на година да увеличаваме акциза, така че той да стане 645 лв. на 1000 литра минималната ставка. За 2012 г. стъпката, която предлагаме е от 615 на 630 лв. за 1000 литра по отношение на газьола и керосина използвани като моторно гориво.
Нов момент е въвеждането на акциз за природния газ използван като моторно гориво и гориво за отопление. Държавите членки, които са се възползвали от 10 годишния срок да не въвеждат облагане на природния газ са длъжни след изтичането на този десетгодишен срок по директива 2003-96 от ЕО, да въведат минимални ставки за облагането на природния газ като моторно гориво и като гориво за отопление.
На 1 октомври 2013 г. ще изтече 10 годишния срок от който България се е възползвала и ние ще бъдем задължени да въведем от тази дата минималните ставки. Минималните ставки за природен газ като моторно гориво са в лева 5,10 лв. за гигаджаул. Природният газ е използван като гориво за отопление 60 ст. на гигаджаул.
Водени от позицията, че минималните ставки, така както коментирахме по отношение на газьола, трябва да бъдат въвеждани поетапно, за да не натежат при еднократното им въвеждане в рамките на 2013 г., ние предлагаме след задълбочен дебат една първа минимална стъпка, която да влезе в сила и то не от началото на бюджетната година, за да не се прилага в началото на отоплителни сезон. Предлагаме въвеждане на акциз върху природния газ, използван като моторно гориво и гориво за отопление.
Няма да предложим акцизна ставка за природния газ използван за битови нужди. Минималната ставка е достатъчно ниска. Там ще предложим въвеждането й от 2013 г.
За 2012 г. предлагаме акцизна ставка за природен газ използван като моторно гориво 85 ст. на един гигаджаул. Акцизна ставка за природен газ използван като гориво за отопление 10 ст. за един гигаджаул. И нулева ставка има възможност да коментирам. Запазването на нулева ставка за природния газ, тогава когато е използван за битови нужди по смисъла на закона за енергетиката.
Хармонизирането, транспонирането изцяло на директива 92-83 ЕО е свързано с възможността, независими малки пивоварни, опериращи на територията на друга държава членка да могат да се възползват от правото да въвеждат, да внасят на територията на Република България бира с преференциалната акцизна ставка, така както това в момента се отнася за независими малки пивоварни ситуирани в Република България. Това е препоръка на Европейската комисия, която твърди, че по този начин дискриминираме малките пивоварни, независимите малки пивоварни намиращи се в другите държави членки на общността.
Предложено е и включване на енергийни продукти с код 38-11 в обхвата на режим отложено плащане на акциз. Това са добавки за подобряване вискозитета, антикоризионни добавки и други подобни, предназначени за прибавяне към моторните горива.
С оглед хармонизиране на законодателството са предложени нови редакции на определенията за митнически режим с отложено плащане или митническо направление и режим внасяне на акцизни стоки. Нашето законодателство досега беше 100 процента хармонизирано с регламент 29-13-92. Имаме нова директива 118-2008, която изисква промяна и пълно привеждане на понятията използвани в сегашния наш закон с понятията въведени в директивата.
Една бих я нарекъл техническа промяна свързана с обмяната на чл.40 в от Закона за виното и спиртните напитки. Промяна която според нас, отдавна е трябвало да бъде направена, но стигаме и до нея. Отменяме този член от Закона за виното и спиртните напитки, тъй като правомощия на НАП по отношение на администрирането на акцизите отдавна не съществуват. А режима за контрол е изцяло уреден от Закона за акцизите и данъчните складове и е в правомощията на Агенция митници.
Това са промените госпожо председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви г-н Горанов за изчерпателното представяне. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. От гостите, ако някой иска думата?
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ – председател на Петролната и газова асоциация
Бих искал да кажа, че Петролната и газова асоциация подкрепя ставките, които се предлагат за газьол и природен газ за гориво. Имаме няколко конкретни предложения за изменение извън тези, които се коментират, които мисля, че са както в интерес на фиска, така и в интерес на бизнеса. Но тъй като до този момент по технически причини не успяхме да ги обсъдим с колегите от митниците и финансите, бих предложил може би първо да ги коментираме с колегите от изпълнителната власт, за да не ви занимавам сега с конкретни текстове. Те са свързани основно с обезпеченията за стоки освободени за потребление, с премахване на обезпеченията за запасите по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, които твърде много тежат на задължените лица с бункероването на горива. Може би по-добрия вариант е, ако ни задължите с колегите от Министерство на финансите и Митниците да обсъдим, тези предложения. След което те да ги докладват, тези които считат за целесъобразно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Практиката е след приемане на законопроектите на първо четене има работна група, в която вие също може да участвате. Вашите предложения са тук при нас. В работната група участват и експерти от изпълнителната власт, така че ще ги обсъдим там и ще вземем решение.
Господин Цонев заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам един въпрос към въпросната Асоциация. Вие сте съгласни да бъде въведен акциз?
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Да, подкрепяме изцяло.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Това е за колегите от ГЕРБ, които не знаят малко история в тази Комисия. Това е същото, както преди години браншовата организация на производителите на бира непрекъснато идваха в тази комисия и искаха да им въведем акциз върху бирата. Те нямаха. И ние тук се учудвахме, как някой може да иска да му сложат акциз върху продукцията, която ще се оскъпи. Очевидно в тези браншове акциза е много модерен и много доходен.
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Да поясня. Петролната и газова асоциация обединява най-големите търговци, 80 процента от търговците на дребно с течни горива с газ, пропан, бутан и търговци с природен газ. Поради това, че в Асоциацията членуват търговци на конкурентни горива, принципа който възприемаме е, че би следвало горивата равно да се облагат с тежести базирано на техния енергиен еквивалент. Изоставането на някои от горивата създава стимули за това гориво, което струва ми се, че в този момент вече не са подходящи. Това е логиката да поддържаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Имамов, искате ли думата?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, във връзка с намалената акцизна ставка за бира произвеждана от малки пивоварни. Въпросът ми е следния. Има ли в Европейския съюз някаква хармонизирана дефиниция на малки производители, т.е. на независима малка пивоварна. Понеже чухме, че това е препоръка на Европейския съюз, а не задължение за хармонизиране. Има ли в други държави подобно освобождаване или намаление на акциза по отношение на бирата произведена в малки пивоварни?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров иска да отговори.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин професоре, позабравил си, че това го направихме в предишния Парламент за България, когато ти беше заместник председател на тази Комисия. Ние използвахме, така да се каже, шанса който имахме в Европа и използвахме европейска директива, за да го направим в България.
ДАРИН МАТОВ: Една забележка. Господин Цонев предполагам знаете, че в момента има акциз на бирата и това е 0,75 евро цента на хектолитър градус плато, ако трябва да бъдем по-точни. Искам да акцентирам върху това, което е записано в този пасаж на мотивите. Става въпрос, че законопроекта създава възможност за прилагане на намален акциз за ставка на бира, която се въвежда на територията на страната от независими малки пивоварни е регистрирана на територията на друга държава членка. Може би тук е разковничето.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колега, разбира се, че знам, че има акциз на бира. След дълго лобиране успяха да го направят. Това исках да кажа. Даже знам кога и как. В тази комисия аз имам доста дълга история.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Последно питане? Няма. Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 102-01-69, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г. Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
Преминаваме към следващата точка седем.
Тук имаме два законопроекта.
Единият е законопроект на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерски съвет № 102-01-66.
И другият е законопроект на н.п. Ваньо Шарков № 154-01-75
Кой ще ни представи законопроекта на г-н Шарков? Господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо председател. Нашето предложение е за промяна в чл.66, т.е. да се създаде една нова алинея 3.
Данъчната ставка е в размер 9 на сто за следните доставки: Доставки на лекарствени продукти, които са предназначени за лечение на профилактика при заболявания у хора или прилагат с цел възстановяване, коригиране или променяне на физиологичните функции на човека. Както и на медицинските изделия по списък на Закона за медицинските изделия. Доставките за учебници и учебни помагала.
Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г.
Мотивите ни да предложим тази промяна и намаляване ставката по ДДС от 20 на 9 процента са свързани преди всичко с това. Знаете, че се намираме в една тежка икономическа криза. И основните потребители на лекарства, знаете, това са възрастните хора. За съжаление през последните години именно техните пенсии не бяха променени. Тоест, дори не бяха индексирани спрямо инфлацията. Основната цел на нашето предложение, наистина тези лекарства да поевтинеят, за да може да се облекчи състоянието на възрастните хора. А също така и повече средства да останат в лечебните заведения, които да се използват по-ефективно. А също с нарастване на разходите на семействата, ние предлагаме да се намалят и цените на учебниците. Тоест предлагаме и там ставката от 20 процента да бъде намалена на 9 процента.
Най-важното което е, че не влизаме в противоречие с Европейския съюз, тоест, директивите на Европейския съюз. Директива № 6 на Европейската комисия разрешава всяка една страна членка на Европейски съюз да има право да се възползва, да определя за определен вид стоки намалено ДДС. По тази причина мога да кажа, че например цените на лекарствата в Белгия са с 6 процента ДДС, в Чехия с 9, в Естония с 9. Някъде са и нулеви ставки. Така че мисля, че е резонно нашето предложение. Пак повтарям, мисля че в период на тежка икономическа криза наистина е най-добре и е правилно да помислим в посока за намаляване на ДДС на лекарствата. Защото тенденцията, която се наблюдава е, голяма част от хората да се отказват от лекарствата, поради това, че нямат възможност да ги плащат. И това е една лоша тенденция, която в бъдещо време ще даде тежки последици за нацията на България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов, ще ни представите ли законопроекта на Министерски съвет.
ВЛАДИМИР ГОРАНОВ: Благодаря за тази възможност госпожо председател.
И тук както при другите законодателни инициативи на правителството, основният водещ мотив е бил свързан с хармонизиране на нашето данъчно законодателство. Това е първи аспект.
Вторият аспект е отстраняване на констатирани несъответствия на нашия закон с европейското законодателство, констатирани от страна на Европейската комисия и открити процедури по инфриджмънт срещу Република България.
Третият аспект, разбира се някои промени усъвършенстващи законодателството в резултат на практическото прилагане констатирани като необходимост.
С проекта се предлага да отпадне разпоредбата на чл.27 ал.1 т.2 и т. 3, съгласно текста на действащата разпоредба данъчна основа на доставка на урегулирани поземлени имоти и нови сгради не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или нейната себестойност, което е в противоречие с предвиденото в чл. 73 от директива 2006 – 112- ЕО.
Изменя се и предложено изменение на данъчната основа между свързани лица. Промяната по същество се изразява в ограничаване на случаите при които данъчната основа на доставката между свързани лица е пазарната цена, съобразно хипотезите предвидени в чл.80 от цитираната от мен директива.
Във връзка с несъответствие на Закона за ДДС констатирано от Европейската комисия с директива 112-2006 се предлага промяна на разпоредбата на чл.66 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност. Промяната предвижда намалената ставка за туризма да се прилага при настаняване предоставено в хотел, средства за подслон, место за настаняване и туристическа хижа, а не както е досега, при настаняване от хотелиер. По този начин приложното поле на намалената ставка се разширява и потребителите на услугата се поставят в еднакво данъчно положение.
С цел постигане съответствието с правото на Европейския съюз се предлага и изменение в разпоредбите определящи обхвата на специалния режим на облагане на маржа. Облагане на марж ще се допуска само между туроператор и краен потребител. Облагане на разликата е българската дума. Приемам забележката г-н Овчаров.
В тази връзка е прецизирано и е въведено този режим да може да се ползва само когато получател е краен потребител.
Във връзка с установена практика на Съда на Европейския съюз, по конкретно решение по дело С-203-2010 г. се предлага изменение свързано с правото на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки втора употреба, извън произведенията на изкуството акционерски или антикварни предмети. Съгласно действащата разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит, на данъчно задължен дилър платен при вноса на стока се отлага до момента на последващата доставка. С промяната на правото на данъчен кредит може да се упражни по общия ред.
Предложени са, както казах и промени от практиката наложени и промени, които намаляват административната тежест за данъчно задължените лица.
Уреждат се задълженията за лицата ползващи фискални устройства да съхраняват документи издадени от и във връзка с тези устройства.
Предвидено е, с оглед по-добра отчетност и контрол дължимия данък по продажби в случаите на публична продан, да се привеждат по банковата сметка на компетентна териториална дирекция на НАП, в която съдебния изпълнител или заложния кредитор е регистриран по Данъка за добавената стойност.
По този начин се постига уеднаквяване в една териториална дирекция да постъпва дължимия данък от продажбата и подаденото уведомление за извършената публична продан.
Предвидено е за освободена доставка да се счита учредяването или прехвърлянето на правото на строеж до момента на издаване на разрешение за строеж.
Предложено е физическите лица управляващи независима икономическа дейност да останат регистрирани по ДДС за целия период на упражняваната дейност от момента на заличаване на търговската им регистрация, без да преминават през процедура по дерегистрация, съответно облагане на лични активи и нова регистрация.
Въведено е задължение всички регистрирани по закона лица, които имат повече от пет записа в регистрите си, задължително да подават справка декларация по Закона за данък добавена стойност и регистрите само по електронен път.
Благодаря ви госпожо председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И аз благодаря. Колеги, имате думата за изказвания по двата законопроекта. По законопроекта на г-н Ваньо Шарков сме се изказвали нееднократно. И затова няма желание за изказвания.
По другият законопроект на Министерския съвет.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Мисля че трябва да бъдем адмирирани за устойчивост на данъчното законодателство, нещо което ще наложим като практика от тук занапред. И само промени налагани от европейското законодателство ще влияят върху данъчното законодателство.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, има ли желание някой от народните представители за изказване? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване законопроекта № 154-01-75 внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
Който е за този законопроект, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Против 13. Въздържали се? Двама.
Не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта на Министерски съвет № 102-01-66. Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Против няма. Въздържали се? Пет.
Приема се.
С това изчерпахме днешния дневен ред.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 17 часа и 30 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М. Стоянова/