Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
15/11/2011
П Р ОТ О К О Л
№ 29
На 15 ноември 2011 година /вторник / от 11.00 часа в зала „Запад” в сградата на пл. „Народно събрание” се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 11.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
/Начало 11.00 часа/
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, има кворум и предлагам да започнем днешното заседание на комисията. Предложението ми за дневен ред е следното:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон – второ четене.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 154-01-63, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 16.06.2011 год. и ЗИД на Закона за кредитните институции, № 102-01-59, внесен от Министерски съвет на 31.08.2011 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 09.11.2011 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерски съвет на 13.09.2011 г.
Имате ли предложения за допълнение или изменение на дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет единодушно.
Започваме обсъждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон – второ четене.
По тази точка при нас е г-жа Боряна Пенчева - заместник министър на финансите, г-жа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” и експерти от Министерство на финансите, Агенция Митници, които са на разположение.
Раздаден ви е докладът за второ четене, за да може да следите текстовете.
Закон за изменение и допълнение на Валутния закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за наименованието на закона, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието на закона е прието.
Колеги, знаете че на първо четене имахме доста забележки по отношение на закона и си дадохме обещание, че ще направим съответните корекции между първо и второ четене и всички тези корекции са отразени в доклада, който го има. Предложенията са от н.п.Менда Стоянова по реда на чл.73, ал.4, т.2 от Правилника, така че няма да го повтарям всеки път, когато четем тези предложения.
§1. Това е окончателната редакция при нас. Предложение, което предлагам комисията да обсъди и приеме, със следната окончателна редакция на § 1. Аз всъщност няма да чета текстът, той е пред вас.
Имате ли въпроси по текста? Няма.
Който е съгласен с предложената редакция на § 1, моля да гласува за.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 1 е приет.
§2. Виждате окончателната редакция на § 2. Това е всъщност изменение на чл.6 по отношение предграничните преводи и плащания.
Имате ли въпроси и становища по § 2? Няма.
Който е съгласен с предложената редакция на § 2, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 2 е приет в окончателната редакция.
§ 3. Виждате окончателната редакция на § 3.
Промяната касае статистиката на платежният баланс.
Имате ли въпроси и предложения по § 3? Няма.
Който е съгласен с предложената редакция на § 3, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 3 е приет.
§ 4. Виждате окончателната редакция на § 4.
Очаквам въпроси и предложения по него. Няма.
Който е съгласен с така предложената окончателна редакция на § 4, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 4 е приет единодушно.
§ 5 е по вносител.
Който е съгласен с текста на § 5 по вносител, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 5 по вносител е приет.
§ 6. Отново има предложение на н.п.Менда Стоянова и окончателна редакция на § 6, която е пред вас.
Изказвания по § 6. Няма.
Който е съгласен с окончателната редакция на § 6, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 6 е приет.
§ 7. Отново с корекция по предложение на н.п. Менда Стоянова.
§ 7 – обмен на информация.
Въпроси, изказвания. Няма.
Който е съгласен с окончателната редакция на § 7, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 7 е приет.
§ 8. Въпроси по окончателната редакция на § 8. Няма.
Който е съгласен с окончателната редакция на § 8, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 8 е приет.
§ 9. Изказвания по § 9. Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 9.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 9 е приет.
§ 10. Изказвания по окончателния вариант на § 10. Няма.
Който е съгласен с окончателната редакция на § 10, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 10 е приет.
§ 11 и § 12 по вносител.
Подлагам на гласуване § 11 и § 12 по вносител.
Който е за, моля да гласува .
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Текста на § 11 и § 12 е приет.
§ 13. Окончателната редакция е след предложението на н.п.Менда Стоянова е пред вас. Въпроси и изказвания по него. Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 13.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 13 е приет.
§ 14. Ново предложение за създаването на § 14а и съответно предложение за създаване на § 14а, а именно за създаване на членове 14б, 14в и 14 г.
Имате ли изказвания и въпроси по § 14? Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 14.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 14 е приет.
Разглеждаме новият § 14а.
Имате ли изказвания и въпроси по новия § 14а? Няма.
Който е за § 14а, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 14а е приет.
Предложение за редакция на § 15.
Виждате окончателната редакция. Изказвания по окончателната редакция на § 15. Няма.
Който е за окончателната редакция на § 15, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 15 е приет.
§ 16. Предложения по § 16 и окончателна редакция на § 16, която е пред вас.
Който е за окончателната редакция на § 16, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 16 е приет в неговата окончателна редакция.
§ 17. Предложение за редакция на § 17.
Който е за окончателната редакция на § 17, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 17 е приет.
§ 18. Предложение за редакция на § 18.
Изказвания по окончателната редакция на § 18. Няма.
Който е за окончателната редакция на § 18, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 18 е приет.
§ 19 по вносител.
Който е за § 19, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 19 по вносител е приет.
§ 20. Предложение по § 20.
Изказвания по окончателната редакция на § 20. Няма.
Който е съгласен с тази окончателната редакция на § 20, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 20 е приет в окончателната му редакция.
§ 21. Предложение за редакция на § 21.
Имате думата за изказвания по окончателната редакция на § 21. Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 21.
Който е за , моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 21 е приет.
Предложение за заглавие на подраздерелението – Преходни и заключителни разпоредби.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението Преходни и заключителни разпоредби.
Който е за , моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието е прието.
Предложение за създаване на нови параграфи - §21а и § 21б.
Изказвания. Няма.
Подлагам на гласуване § 21а от Преходните и заключителни разпоредби.
Който е за , моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване § 21б от Преходните и заключителни разпоредби.
Който е за , моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 21б е приет.
§ 22. Окончателната редакция на § 22 след предложените промени е пред вас.
Имате ли изказвания или въпроси по нея? Няма.
Подлагам на гласуване § 22 в окончателната му редакция.
Който е за , моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на § 22 в окончателната му редакция е приет.
§ 23.Предложение за отхвърляне на § 23.
Становища. Няма.
Подлагам на гласуване предложението за отхвърляне на § 23.
Който е за , моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 23 е отхвърлен.
Предложение за нов § 23а, последната разпоредба.
Който е за , моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 23 а , последна разпоредба е приет, с което и закона на второ четене е приет. Благодаря ви.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 154-01-63, внесен от Волен Сидеров и група народни представители и ЗИД на Закона за кредитните институции, № 102-01-59, внесен от Министерски съвет.
Госпожа Боряна Пенчева ще ни представи законопроектът на Министерски съвет, след това ще видим кой ще представи другия законопроект.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да ви представя законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерски съвет на 31 август т.г.
Целта на този законопроект е да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на директива 2010/78 на Европейския парламент и на Съвета, с което всъщност се създава новата европейска архитектура на управление на банковия сектор и на банковото регулиране в Европа. Създават се правомощията на европейският надзорен орган, европейският банков орган, европейският орган за застраховане и професионално и пенсионно осигуряване и европейският орган за ценни книжа и пазари. Тези правомощия на тези надзорни органи се транспонират в частта относно банките, платежните системи и финансовите конгломерати, които определят именно тази институционална рамка.
Веднага бих искала да подчертая, че пълна хармонизация с посочените директиви ще бъде постигната с изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, който утре всъщност ще бъде представен на Министерски съвет. Като цяло директивата въвежда необходимите промени, за да могат новите надзорни европейски органи да функционират ефективно.
Основният момент е, че съгласно регламентите тези три нови органа имат възможността, имат правото да издават решения с правно обвързващ характер спрямо компетентните органи в отделните държави членки, с цел именно гарантиране на спазването на европейското законодателство, а също така и имат правомощия при решаване на спорове между компетентните органи при възникване на кризисни ситуации на европейско ниво.
Предвидена е също така възможност Българската народна банка, която е нашия национален регулатор, да сезира европейския банков орган по въпроси, които са свързани с надзора върху банкови групи и финансови холдинги, които осъществяват дейност едновременно в няколко страни членки и когато не може да бъде постигнато споразумение между съответните национални надзорни органи на страните, в които действат тези групи или холдинги.
Структурната реформа в европейската надзорна рамка също предвижда създаването на Европейски съвет за системен риск и съвместен комитет на европейските надзорни органи, поради което са включени и разпоредби, които да гарантират сътрудничество между Съвета за системен риск и Комитета за надзорните органи и отделните национални и надзорни органи. Предвидена е възможност за обмяна на информация, включително и задължение на БНБ да предоставя цялата необходима информация за изпълнение на новите правомощия на европейския банков орган.
В съответствие с изискванията на една мярка, която е пряко продиктувана от сегашната финансова криза, в съответствие с изискванията на директива 2010/76 като алтернативна надзорна мярка и когато това се налага с оглед поддържането на достатъчно собствен капитал, в проекта се регламентира и правото на БНБ да изисква от банките да ограничават размера на променливите възнаграждения, а това е именно размера на онези бонуси, тантиеми и други допълнителни плащания на лицата, които работят в банките, особено когато става въпрос именно за проблеми или банки с по-ниска степен на ликвидност или на капиталова адекватност.
Предвидени са също така и промени в административно-наказателните разпоредби на законът, като са въведени диференцирани санкции на банките. Има разделени санкции по отношение на банките и другите юридически лица, които са различни от банки и фактически предлагаме едно увеличение на размерите на някои от санкциите, с цел повишаване на тяхната ефективност.
Предлагат се също така с този проект и изменения в Законът за допълнителния надзор на финансовите конгломерати и в Законът за платежните услуги и платежните системи, които също се налагат във връзка с тази нова архитектура на европейските надзорни органи.
Това е в общи линии представянето. Аз бих призовала да подкрепите този законопроект на правителството, тъй като наистина става въпрос за транспониране на европейска директива и това е важно да бъде направено бързо, предвид на това че тези органи са вече действащи и предвид на финансовата криза, която в момента наблюдаваме. Благодаря.
Срокът за въвеждане е до края на годината, така че ние наистина имаме и такъв чисто институционален ангажимент. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси и становища по този законопроект.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
В такъв случай да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 102-01-59, внесен от Министерски съвет на 31.08.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроекта е приет.
Законопроектът № 154-01-63, внесен от Волен Сидеров има ли кой да го представи? Няма кой да го представи.
Има ли някой, който иска да вземе отношение по този законопроект? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване този законопроект, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Който е за този законопроект, моля да гласува.
Гласували „за” – няма, против – 16, въздържали се – 1.
Законопроекта е отхвърлен.
Преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред - Представяне и обсъждане на законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 09.11.2011 г.
Законопроектът е внесен от н.п. Даниела Петрова и група народни представители. Госпожа Петрова ще ни представи законопроектът накратко. Заповядайте, госпожо Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, на вашето внимание е представен проект на Закон за Българска телеграфна агенция. Законопроектът за Българска телеграфна агенция се предлага за разглеждане и приемане във връзка с изпълнение на §6 от Преходните и заключителни разпоредби на основния закон Конституцията. Това е последният конституционен закон, който следва да уреди съответно създаването на законодателна уредба за устройство, дейност и управление на Българска телеграфна агенция.
Със законопроектът се взема едно решение за изпълнение на основният закон, а именно 17 години Българска телеграфна агенция е упражнявала своята дейност и управление въз основа на статут. Едно от изискванията на европейска директива е да има законодателна уредба, така че към настоящият момент потребността от този закон вече е належаща.
Българска телеграфна агенция се предвижда да бъде юридическо лице на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. В законопроектът се определя избора на Генерален директор, принципите при които ще функционира Българска телеграфна агенция, изискванията и правомощията на Генералния директор. Също така мандатът, отчетността, избора се осъществява от Народното събрание и съответно Българска телеграфна агенция отчита своята дейност и финанси пред Народното събрание, като едновременно с това одита, който следва да се извърши по отношение на дейността на Българска телеграфна агенция се осъществява от Сметната палата. По отношение на имуществото и финансиране на дейността на Българска телеграфна агенция в законопроекта се предвижда имуществото на БТА да се състои от: право на собственост, ограничени вещни права върху недвижими имоти и движими вещи, неимуществени права, участие в други юридически лица, както и други права и задължения.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроектът се предлага предоставянето на недвижимите имоти и движими вещи държавна собственост, стопанисвани и управлявани до настоящия момент от Българска телеграфна агенция, след влизането на закона в сила да се предоставят на БТА. Също така се предвижда държавната субсидия на агенцията, която се предоставя, да се включи в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Народното събрание прави предложение след влизането на законопроектът в сила в 3-месечен срок за избор на Генерален директор. До избор на нов Генерален директор съответно правомощията се осъществяват от заемащия длъжността.
Благодаря за вашето внимание. Ако имате въпроси съм на разположение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Петрова. Колеги, имате ли въпроси по този законопроект?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имам няколко въпроса, госпожо председател. Първо по кой закон действа и функционира в момента тази институция? Как се финансира досега тази институция? Третият ми въпрос е има ли становище ръководството на БТА за този законопроект и какво е то.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов ще Ви отговори на първите два въпроса, а госпожа Петрова на третия.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Госпожо председател, господин Имамов, Българската телеграфна агенция функционира на основата на временен статут, приет от Народното събрание, ако не ме лъже паметта през 1994 година. Във временният статут са уредени взаимоотношенията на Българската телеграфна агенция с държавата като юридическо лице, което осигурява държавата като независим информационен институт.
През годините от тогава ежегодно, в републиканският бюджет са разчитани средства, които са предоставени на Българската телеграфна агенция за изпълнение на нейните функции, възложени й с временния статут.
Отдавна сме коментирали, че този неизяснен статут на вид на юридическото лице, защото на практика не беше ясно какъв точно вид от познатите ни в съвременната правна българска доктрина като юридическо лице съществува БТА. То беше юридическо лице, непрекратявало дейността си и функциониращо на база на някакъв временен статут, без да се казва дали е юридическо лице с нестопанска цел, дали е търговско дружество, дали е държавно предприятие, т.е. то беше специфично образувание, съществуващо по силата на този временен статут, без да може някой да отговори какъв вид лице е то.
Голямата тема с БТА излезе с изтичането на трите години от влизането на България в Европейския съюз, трите години които бяха преходни на съществуваща държавна помощ, определени в приложение към договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз.
В договорът има едно приложение, в което беше даден срок , чрез което съществуващи държавни помощи можеха да бъдат предоставени в променен вид. Този 3-годишен срок изтече в 2011 година и не случайно в Законът за държавния бюджет за 2011 година предоставянето на субсидии за БТА е под условие след нотификация от Европейския съюз за допустимост на помощта по действащите в договора за функциониране на Европейския съюз норми, чл.87 и чл.88 от договора. Това породи отново дебат за статутът на Българската телеграфна агенция и взаимоотношенията й с държавата и предложения от народните представители законопроект е съвместно експертно усилие не само на Народното събрание, но в него се включиха и представители на Българската телеграфна агенция и експерти от Министерство на финансите.
Избран беше този подход, тъй като се счита, че този институт не трябва да се свързва със законодателна инициатива на правителството, тъй като се приема, че тази материя трябва да бъде предмет на регулация изцяло като инициатива на Народното събрание, но без да даваме отговор на последния въпрос, през цялото време колегите от БТА бяха в комуникация по повод на законопроекта, дори в деня преди внасянето му имаше обща среща.
Според нас възможните решения бяха дали да бъде държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, на което да му се възлагат специфични държавни функции, но това не решаваше отново въпроса с държавните помощи и необходимостта от тяхната регламентация.
Затова за най-прецизно и окончателно уреждане на статута за нас се стори удачна формата на бюджетно предприятие, което съставя, изпълнява и отчита самостоятелен бюджет, като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
В този дух е и цялостната архитектура на предложеният законопроект. Пак казвам, ако беше избрана друга правно организационна форма нямаше да се реши най-важният въпрос, който изисква доста сложна методика, доста сложна процедура по нотификация на Европейската комисия. В момента текат на ниво Европа обследвания за недопустима държавна помощ според две от най-големите европейски агенции – на агенция Франс Прес и на Агенция Асошиейтед Прес , на Немската информационна агенция също, така че точно в този момент, невралгичен за този пазар, ние избрахме според нас удачното решение за съществуването на този институт. Надявам се да съм помогнал. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Горанов. Мисля, че дадохте отговор и на третия въпрос, че становището на БТА е всъщност участието й в експертната група.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз бих искала да изразя благодарността си на експертите и на цялата работна група, защото без съвместните усилия нямаше да се получат тези консенсусни текстове. Действително през цялото време в работната група работихме заедно с представители на БТА, Министерство на финансите, тъй като съответно финансовата част беше най-добре огледана във връзка с предложените текстове от експертите на Министерство на финансите, а така да се каже материалното право трябваше да бъде написано от експертите от правните референти и съответно самите цели на закона да бъдат представени от БТА. Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Има ли други въпроси и становища по този законопроект?
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз малко трудно схващам защо народни представители внасят един своеобразен устройствен закон за едно такова дружество, а не го внася Министерски съвет, което би било съвсем естествено и имам няколко въпроса.
В чл.3, ал.1 е казано, че БТА определя самостоятелно и в съответствие с интересите на обществото и на държавата информационната си дейност. Ами ако тези интереси в някои случаи не съвпадат какво точно ще се случи, както и се е случвало досега. Малко по-нататък в дейността се казва, че БТА отразява актове и обръщения на председателите на парламентарно представените политически партии и коалиции, а с непарламентарно представените какво правим. Политическа партия ГЕРБ преди един мандат не беше парламентарно представена партия. Това значи ли, че подобни, изключително влиятелни формирования няма да бъдат отразявани от БТА.
По-нататък за изискванията към Генералния директор. Той може да бъде специалист по всичко, важното е да има придобито висше образование магистър. Може да е магистър по ветеринарна техника, може да е магистър по селско стопанство, по космически технологии, по спорт, няма никакво значение какъв магистър, но той става шеф на Българска телеграфна агенция.
Следващото изискване е да има професионален стаж, само че в областта на средствата за масова информация. Професионален стаж, но колко – един месец, една година, пет години, десет години.
Това са ми въпросите.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Колеги ще започна по обратен ред. Първо бихме искали да кажем, че към заемането на длъжността Генерален директор на БТА са поставени изключително високи критерии и изисквания, тук не е произволно избрано лице, което може да упражнява тази дейност, придобивайки само образователно квалификационна степен магистър, тъй като изискването за тази степен е възможност да се покаже една по-висока образователна степен. Тук както виждате не искаме най-високата степен доктор, или съответно друга научна степен. За да има професионален стаж в областта на средствата за масова информация, именно така е избрана формулировката, тъй като масова информация е по-широкото понятие, което съответно е придобило гражданственост. Не може да е лице, което не познава материята, т.е. няма професионален стаж. Друг е въпросът да правим ограниченията колко години да бъде този професионален стаж. Смятам, че отговаряйки на всички останали критерии, професионалният стаж се явява също така една добра преграда, едно сито при подбора на лицата, които могат да бъдат избирани за Генерален директор на БТА.
По отношение на другите въпроси. Изчерпателно са изброени организациите и отразяването на дейността на БТА, като тук са посочени кои актове и обръщения следва да бъдат цитирани и съответно отразявани. Това е в чл.5 от дейността на БТА.
Имаше действително обсъждане по поставеният въпрос от Вас и всички се обединиха именно към това изправяне на текстовете, защото тогава бихме изпаднали в ситуация и на агенциите, и на други организации да бъдат отразявани информации и средства, които те искат. Тук няма някаква рестрикция, тук преценката е действително парламентарно представените партии и техните обръщения да бъдат отразявани.
По отношение на чл.3, където имате опасения. Аз не виждам никаква драма и неяснота. Изключително коректно е разписан текстът, че Българска телеграфна агенция определя самостоятелно и в съответствие с интересите на обществото и на държавата, в съответствие с Конституцията на Република България и с този закон съдържанието на информационната си дейност, като носи отговорност за нея.
Българска телеграфна агенция има определена автономност и независимост и вмесването в политиката и в работата на Българска телеграфна агенция и се следва да спазва този текст, разписан в закона при извършване на дейност и управление.
Благодаря за вашето внимание.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз нещо не можах да разбера. Според Вас изисквания от характера на: има придобито висше образование с образователна и квалификационна степен магистър е едно изключително тясно сито, през което никой не може да премине, за да изпълни тези изисквания.
Да има професионален стаж в областта на средствата за масова информация. Това също е едно изключително ограничаващо според вас условие. Като гледам всички тук на тази маса ставаме за шефове на БТА. Да не говоря за колегите журналисти, които стоят оттатък. Те са направо готови за шефове на БТА. Нищо лошо няма, само да не говорим за сито, а да кажем: широко отворена врата, което позволява да си посочим едно предварително избрано лице, което може да бъде с произволна квалификация и трудов стаж, но просто да се хареса на управляващите и те да го сложат за шеф на БТА.
Продължавам въпросът си по отношение на чл.5. Казваме, че ще разпространява и съхранява в страната в образ текст за политически, икономически, обществени, културни, научни, спортни събития в страната и чужбина и после изреждаме институциите, които ще бъдат отразявани. Като ще отразяваме тези институции, питам се примерно профсъюзите ще ги отразяваме ли, работодателите ще ги отразяваме ли, Българския футболен съюз ще го отразяваме ли, треньорите на футболните отбори ще ги отразяваме ли, като ще отразяваме спортните събития. Разбирате ли, просто е абсурдно това изреждане. Хем ще отразявате животът такъв, какъвто е, хем сте написали тук 15 институции, които ще отразявате. То не става хем едното хем другото – или ще бъдете някаква официална държавна институция, която ще транслира какво е казал президента или министър председателя, или ще бъде агенция, която ще отразява наистина живота, тогава това изреждане е просто безсмислено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има думата представител на БТА.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Аз съм заместник генерален директор по информационната политика на БТА.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, конкретно за това, по което пряко повдигна въпрос господин Овчаров мога да кажа, че едно подробно изреждане на институции, които ще бъдат отразявани и са отразявани, говори по-скоро за приоритети, а не за намерения да свием дейността само в една точка и в един фокус. Естествено винаги всички онези структури обществени, неправителствени, творчески и т.н. са намирали и ще намират място задължително в нашите емисии, иначе ние ставаме пощенска кутия на междуинституционално ниво, което никоя агенция не желае, не може и не е в своята дейност, така че аз в този контекст не виждам така разписаните институции като ограничения, а просто като един наистина заявен ангажимент, че ще пазим тяхното право за пълно, точно, ясно и цялостно отразяване на тяхната дейност, доколкото това са основни институции на държавата, от които зависи всичко.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук мисля, че се говори за актове и обръщения на институции, а не въобще за тяхната дейност. Това са официални техни документи.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Да, това е точно така, това са документи, които биха предавани едно към едно задължително, за да няма недоразумения и да се точни, ясни и обективни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА : Господин Горанов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Двата основни акцента, които по целесъобразност коментира господин Овчаров могат да бъдат разгледани по следния начин. Единият е свързан с това какво е предложено задължително да отразява БТА не е иновация в правния ни живот, то намира място във временния статут, където обаче е записано малко по-императивно.
„Председателя на Народното събрание, президента на Републиката, министър председателя и специално упълномощени от тях лица , както и политическите партии и коалиции, представени в Народното събрание имат право да поискат от БТА незабавно разпространяване на официални материали чрез нейните информационни канали за страната и чужбина”.
С различна стилистика, но в същия смисъл е и нормата, която в момента се коментира от законопроекта.
От друга страна това, което е заложено във философията на закона кои са задължителните неща, заради които държавата плаща е едната тема, а всичко друго, както е записано още в началото на закона, агенцията определя самостоятелно, в съответствие с интересите на обществото и на държавата и в съответствие с Конституцията. Що се касае до назначаването на Генералният директор и на изискванията към него, имаме последователна практика, като изключим финансовите институции, където когато се избира от Народното събрание, се разчита, че суверена Народното събрание е този, който най-добре може да прецени по целесъобразност кой да ръководи една такава институция.
В противен случай ограничения, които Народното събрание само си слага на себе си често се оказват нонсенс и биват преодолявани от същото това Народно събрание. Не случайно правата и задълженията на събранието са уредени малко по-нагоре в Конституцията. Дори да запишем нещо тук, което на едно мнозинство впоследствие не би му харесало, то същото мнозинство би могло да пререши всичко.
В този смисъл, както по отношение на Националният осигурителен институт, на Националната здравноосигурителна каса не е залегнало законодателят да дава съвсем тясната рамка, тъй като това са избирани от Парламента и носещи отговорност пред него органи, така че може и такъв поглед да се направи на тезите на господин Овчаров.
Ние, хората участвали в писането му не претендираме за съвършеност, няма съвършен закон. Между първо и второ гласуване всички разумни предложения биха могли да намерят място.
Комисията по бюджет и финанси решава една голяма тема за един отдавна нерешен въпрос със статут на едно държавно учреждение, което досега не беше ясно как точно функционира и изчиства темата с финансирането му и с функционирането му като консумиращо бюджет. В този смисъл мисля, че постъпката е правилна и такова решение трябва да има. От там нататък разбира се, ако някъде се прецени по целесъобразност, че може да се поправят текстове, затова има две гласувания. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Много продължителен и съдържателен дебат за една съпътстваща комисия, каквато е Комисията по бюджет и финанси по този закон се разгоря. Ако имате още въпроси в частта по финансирането на БТА заповядайте, ако нямате да преминем към гласуване.
Има ли въпроси? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се - 5.
Законопроекта е подкрепен. Благодаря ви.
Преминаваме към ТОЧКА ЧЕТВЪРТА от дневния ред - Представяне и обсъждане на законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерски съвет на 13.09.2011 г.
Кой ще ни представи законопроекта?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Предлагам да представи законопроектът г-жа Даниела Драгнева – началник на кабинета на министъра на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Драгнева, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА: Целта на предлаганият законопроект е да се създаде правна рамка на публично частното партньорство в съответствие с европейското разбиране и практика, включително и със законодателната практика на някои държави членки на Европейския съюз, която да запълни констатирана към момента празнота в нашето законодателство.
Към момента подобни отношение се уреждат в Закона за обществените поръчки и в Закона за концесиите. Законът за обществените поръчки обаче не съдържа правила за възлагане на комплексни обществени поръчки, които да съчетаят строителството на обекти с последващото тяхно управление, поддържане или предоставяне на услуга от обществен интерес. Освен това максималната продължителност на договорите по Закона за обществените поръчки е 5 години. Също така не се съдържат и правила за прилагане на институционализирано публично частно партньорство, което така или иначе е придобило гражданственост.
От друга страна Законът за концесиите се ограничава до случаите, при които се сключват договори за концесия за строителство и концесия за услуга тогава, когато възнаграждението на частния партньор се състои в получаване на приходи от потребителите на услугата. Извън действащата регулация по тези два закона остават случаите, в които обектите на техническата и социалната инфраструктура не осигуряват преки приходи от ползвателите на услугата.
С тази цел е представен на вашето внимание проектът на Закон за публично частното партньорство. Една от основните цели на законът освен това е да осигури публичност, прозрачност, конкуренция и липса на дискриминация в процедурата при определяне на частния партньор на публичния субект, което досега остава извън правна регулация.
Основните моменти на законопроектът са следните:
На първо място се дефинира понятието публично частно партньорство. Очертават се основните сфери на неговото приложение като транспорт, здравеопазване, социална инфраструктура, образование, спорт, култура и други дейности. Посочени са и са регулирани формите, в които това публично частно партньорство би могло да се реализира чрез концесия за строителство или услуга, едната форма и другата нова форма е партньорския договор, който ще се сключва за публично частно партньорство, при което частния партньор не получава приходи от потребителите на дейността от обществен интерес или от трети лица или тогава, когато се налага постигането на социална цена на предоставената услуга.
За да се обезпечи изпълнението на законовите задължения на публичният сектор за осигуряване на качествени и адекватни услуги от обществен интерес законът предвижда при партньорските договори възможност за предоставяне на финансова подкрепа от страна на публичния партньор. Финансовата подкрепа се дава при определени условия, които са посочени в закона. Освен това може да се изразява в различни форми, като заеми, гаранции и предоставяне на вещни права върху имоти. Финансовата подкрепа се дава само в случаите, в които договорите за публично частно партньорство не генерират приходи за частния партньор от потребителите на услугата или при които е необходимо постигане на социално приемлива цена на услугата от обществен интерес. Важно място в законът имат разпоредбите, които дават възможност финансовата подкрепа да се предоставя и със средства от фондовете на Европейския съюз.
Институционализира се както казах и по-рано публично частното партньорство, като е предвидена възможност след като се определи по процедурата на Закона за обществените поръчки частния партньор, да се възложи изпълнението на услуга от обществен интерес на търговско дружество, в което дялове имат публичния орган и частния партньор.
На национално ниво планирането на проектите за публично частно партньорство се предвижда да стане чрез изготвяне на Национална програма за публично частно партньорство и план за действие. На местно ниво това са общинските планове за развитие, които се приемат от общинските съвети.
Регламентирано е също така, че при изпълнение на договорът за публично частно партньорство във всеки момент от съществуването на правоотношенията трябва да е налице икономически баланс на договора, който представлява равновесие между ползите за страните и разпределението на рисковете между тях, състоянието в което е съществувал този баланс към момента на сключване на договора. Естествено има и механизми, които осигуряват постигането на този баланс в течение на изпълнението на договора.
Във връзка с новият законопроект са предложени и съответни изменения и допълнения в Закона за концесиите, които са направени с цел да се хармонизира уредбата по повод публично частното партньорство.
Очакваните резултати от прилагането на законът са: създаване на реални условия и предпоставки за привличане на експертизата на частния сектор в области, които традиционно са в сферата на отговорност на публичната власт. С това ще се осигури използване на частните ресурси, знания, умения и опит в полза на обществения интерес, като крайната цел е да се предоставят по-качествени услуги от обществен интерес при конкуренция, равнопоставеност, недискриминация и прозрачност на условията, при условията при които става това.
Това бяха основните моменти. Ако имате въпроси ще отговоря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Драгнева. Колеги. Госпожа Донева има думата.
ВАНЯ ДОНЕВА: Госпожо председател, ще си призная че при пръв прочит на законопроектът малко се пообърках. Наложи ми се да потърся допълнителна информация, за да направя разлика между обществена поръчка и концесия от една страна и публично частно партньорство. Съвсем простичко ще кажа до какъв извод достигнах, не знам колко съм права. Разликите са в плащанията - при обществена поръчка публичния партньор плаща на частния, не знам дали правилно съм разбрала, при концесия крайния потребител плаща на частния партньор, а тук при публично частно партньорство говорим за едно смесено финансиране. Вярно ли съм достигнала до този извод, когато и през публичният партньор и през крайният потребител става финансиране на частния. Въпросът ми е по кой начин частният партньор си възстановява средствата и ще задам един конкретен пример. Примерно поддържане и експлоатация на улично осветление. Ако общината реши да сключи такъв договор, би трябвало да сключи, ако е по ПЧП и по кой начин частния партньор ще възстанови средствата. Аналогичен пример, зависи кое ще е по-интересно като отговор, ако общината реши дружество да извършва кетърингова услуга, услуга по социален патронаж, в смисъл да приготвя храната за социален патронаж или за обществени трапезарии, по кой ред ще бъде сключен договора. Какъв ще бъде договора? Каква е разликата между договор за концесия и партньорския договор? Благодаря.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Аз съм съветник в Дирекция „Стратегическо развитие и координация” на Министерски съвет. Действително разликата между партньорският договор, новият вид договор, който се въвежда със законопроекта и концесията е в това от къде идват приходите на частния партньор. При концесията приходите са от потребителите на услугата от обществен интерес, която при всички случаи се предоставя от самия концесионер или частен партньор.
При партньорският договор законопроекта използва понятието „дейност от обществен интерес”, което е по-широко от самата услуга от обществен интерес и дейността от обществен интерес във всички случаи включва една или повече от дейностите по финансиране, строителство, след това управление и поддържане на обект на инфраструктурата, казано най-общо, като при партньорския договор частния партньор или сам извършва услугата от обществен интерес, която е крайния резултат от дейността или осигурява нейното извършване от трето лице. Това е разликата между обществената поръчка, където имаме договор за строителство, възложителя възлага, строителя изпълнява, плаща, плаща се и приключва. При един партньорски договор ние даваме да се финансира, да се построи и след това да се експлоатира, примерно една болница. Партньорският договор би могъл да бъде в две форми. Частният партньор или след това да поддържа цялата сграда и цялото оборудване, което е доставил и монтирал вътре в болницата и тогава казваме, че той осигурява извършването на дейността от обществен интерес или частния партньор да извършва и медицинските услуги, т.е. той да наема медицинския персонал, за да извършва и самата услуга.
Приходите при партньорският договор идват чрез плащания от страна на публичния партньор, не от потребителите, а от публичния партньор или от трети лица. С примерът с болницата – от Здравната каса. Докато при концесията, както Вие самата казахте, приходите идват от потребителите на услугата. Затова концесията, както е посочено и в мотивите на законопроектът е основно приложима за така наречените самофинансиращи се обекти, при които ползвателите на обекта на инфраструктурата заплащат за услугата, затова че ползват този обект примерно, както са действащите концесии за летища, за пристанища, евентуално магистрали и т.н., докато партньорския договор е приложим за другите обекти, при които потребителите не заплащат пряко услугите, които се предоставят чрез съответната инфраструктура.
ВАНЯ ДОНЕВА: Аз бях посочила два конкретни примера и бих искала да ми кажете за тях. При улично осветление да ми кажете по кой начин ще стане възстановяването на средствата на частния партньор, ако той е изградил, поставил е ново осветление и поддържа това осветление.
МАРИАНА СЛАВКОВА: От общината. В този случай ще е налице така наречената със законопроектът финансова подкрепа под формата на плащания от страна на публичния партньор .Частният партньор ще изгради съоръженията и системите, след това ще ги поддържа. Във всеки един момент той ще отговаря за тяхната наличност при условията на договора, примерно в тъмната част на денонощието и т.н. и плащанията ще съчетават както възстановяване на разходите по изграждането, така и съответни суми за поддържането в наличност на така изградените съоръжения, разбира се при условията на договора и на финансово-икономическите показатели, които са определени с анализите.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Аз имам един конкретен въпрос във връзка с разговорът, който се проведе. Означава ли това, че една община, ако има сключен партньорски договор само с едно лице, всичко ще минава през този партньорски договор и по този договор ще се получават дивиденти за извършване на други услуги. Може ли по някакъв начин да се получи ситуация, така че общината да има само един партньорски договор за тези дейности, защото вие споменахте, че партньорския договор може да посредничи на другите подизпълнители. Възможно ли е да се получи такава ситуация, защото аз ако съм кмет примерно, бих сключила само с един партньорски договор за всички видове дейности.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Доколкото разбирам Вие искате да попитате за един обект или за един партньор.
ЛИЛИ БОЯНОВА: За всички обекти един партньорски договор.
Възможно ли е да се случи такава ситуация?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Не би следвало да може, защото законът е дефинирал дейност от обществен интерес и са изброени различните видове обекти. Няма как кметът да каже: обект ще бъдат всички имоти на територията на общината. Това би било твърде превратно четене на закона, още повече че така както са разписани правилата за провеждане на процедурата и за съдържанието на партньорския договор там трябва да има обект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По принцип частният партньор ще бъде избиран по правилата на Закона за обществените поръчки, т.е. там ще бъде дефинирано конкретно в крайна сметка за какво го избираш, не би могло за всички.
Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз виждам в този закон една много положителна цел, че държавата прави опит да привлече частни инвестиции за обществени услуги и дейности. Но тук има един основен, според мен фундаментален въпрос и аз ще го задам. Как са защитени интересите на публичния партньор от подобни договори и сделки? Кои са основните опорни пунктове в този законопроект, който гарантира, че ще бъдат защитени интересите на публичния партньор – община, държава и т.н.? Благодаря.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Законопроектът точно с оглед защита на обществения интерес, а от там и интереса на публичния партньор е сериозно акцентирал на дейностите по планиране, финансиране и публичност на публично частните партньорства, като интереса на публичния партньор на първо място би трябвало да бъде определен и защитен с финансово-икономическите анализи, които трябва да се извършат, за да се стартира една процедура за сключване на партньорски договор и въобще на договор за ПЧП, в т.ч. концесионен.
Националната програма за публично частното партньорство и планът за действие също са едни от инструментите, които гарантират интересите на публичния партньор. Друго нещо много важно, което според нас е наболял проблем в обществото, са придобилите гражданственост форми на публично частното партньорство, които особено на местно ниво много се практикуват – за създаване на смесени дружества, при които общините предоставят извършването на определени дейности на тези дружества. В голяма част от общините с тези дружества се сключват по неясни правила и ред, в повечето случаи далеч от каквато и да било публичност и прозрачност и обикновено първия по време и пръв по право с него се сключва договора.
Със законопроектът са дадени ясни правила. Първо частният партньор се избира чрез състезателна процедура при партньорските договори по реда на Закона за обществените поръчки. Освен това ясно е определено още при откриване на процедурата кои са задължителните елементи на споразумението между публичния и частния партньор за създаване на смесеното дружество, които трябва да бъдат дефинирани и по време на действие на партньорския договор пък правото на блокираща квота, което законопроекта предвижда да бъде притежавано от публичния партньор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, други въпроси?
Ако няма повече въпроси по темата да преминем към гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроекта е подкрепен. Благодаря ви.
С това приключихме заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова/
№ 29
На 15 ноември 2011 година /вторник / от 11.00 часа в зала „Запад” в сградата на пл. „Народно събрание” се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 11.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
/Начало 11.00 часа/
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, има кворум и предлагам да започнем днешното заседание на комисията. Предложението ми за дневен ред е следното:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон – второ четене.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 154-01-63, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 16.06.2011 год. и ЗИД на Закона за кредитните институции, № 102-01-59, внесен от Министерски съвет на 31.08.2011 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 09.11.2011 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерски съвет на 13.09.2011 г.
Имате ли предложения за допълнение или изменение на дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет единодушно.
Започваме обсъждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон – второ четене.
По тази точка при нас е г-жа Боряна Пенчева - заместник министър на финансите, г-жа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” и експерти от Министерство на финансите, Агенция Митници, които са на разположение.
Раздаден ви е докладът за второ четене, за да може да следите текстовете.
Закон за изменение и допълнение на Валутния закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за наименованието на закона, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието на закона е прието.
Колеги, знаете че на първо четене имахме доста забележки по отношение на закона и си дадохме обещание, че ще направим съответните корекции между първо и второ четене и всички тези корекции са отразени в доклада, който го има. Предложенията са от н.п.Менда Стоянова по реда на чл.73, ал.4, т.2 от Правилника, така че няма да го повтарям всеки път, когато четем тези предложения.
§1. Това е окончателната редакция при нас. Предложение, което предлагам комисията да обсъди и приеме, със следната окончателна редакция на § 1. Аз всъщност няма да чета текстът, той е пред вас.
Имате ли въпроси по текста? Няма.
Който е съгласен с предложената редакция на § 1, моля да гласува за.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 1 е приет.
§2. Виждате окончателната редакция на § 2. Това е всъщност изменение на чл.6 по отношение предграничните преводи и плащания.
Имате ли въпроси и становища по § 2? Няма.
Който е съгласен с предложената редакция на § 2, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 2 е приет в окончателната редакция.
§ 3. Виждате окончателната редакция на § 3.
Промяната касае статистиката на платежният баланс.
Имате ли въпроси и предложения по § 3? Няма.
Който е съгласен с предложената редакция на § 3, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 3 е приет.
§ 4. Виждате окончателната редакция на § 4.
Очаквам въпроси и предложения по него. Няма.
Който е съгласен с така предложената окончателна редакция на § 4, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 4 е приет единодушно.
§ 5 е по вносител.
Който е съгласен с текста на § 5 по вносител, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 5 по вносител е приет.
§ 6. Отново има предложение на н.п.Менда Стоянова и окончателна редакция на § 6, която е пред вас.
Изказвания по § 6. Няма.
Който е съгласен с окончателната редакция на § 6, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 6 е приет.
§ 7. Отново с корекция по предложение на н.п. Менда Стоянова.
§ 7 – обмен на информация.
Въпроси, изказвания. Няма.
Който е съгласен с окончателната редакция на § 7, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 7 е приет.
§ 8. Въпроси по окончателната редакция на § 8. Няма.
Който е съгласен с окончателната редакция на § 8, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 8 е приет.
§ 9. Изказвания по § 9. Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 9.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 9 е приет.
§ 10. Изказвания по окончателния вариант на § 10. Няма.
Който е съгласен с окончателната редакция на § 10, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 10 е приет.
§ 11 и § 12 по вносител.
Подлагам на гласуване § 11 и § 12 по вносител.
Който е за, моля да гласува .
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Текста на § 11 и § 12 е приет.
§ 13. Окончателната редакция е след предложението на н.п.Менда Стоянова е пред вас. Въпроси и изказвания по него. Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 13.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 13 е приет.
§ 14. Ново предложение за създаването на § 14а и съответно предложение за създаване на § 14а, а именно за създаване на членове 14б, 14в и 14 г.
Имате ли изказвания и въпроси по § 14? Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 14.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 14 е приет.
Разглеждаме новият § 14а.
Имате ли изказвания и въпроси по новия § 14а? Няма.
Който е за § 14а, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 14а е приет.
Предложение за редакция на § 15.
Виждате окончателната редакция. Изказвания по окончателната редакция на § 15. Няма.
Който е за окончателната редакция на § 15, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 15 е приет.
§ 16. Предложения по § 16 и окончателна редакция на § 16, която е пред вас.
Който е за окончателната редакция на § 16, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 16 е приет в неговата окончателна редакция.
§ 17. Предложение за редакция на § 17.
Който е за окончателната редакция на § 17, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 17 е приет.
§ 18. Предложение за редакция на § 18.
Изказвания по окончателната редакция на § 18. Няма.
Който е за окончателната редакция на § 18, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 18 е приет.
§ 19 по вносител.
Който е за § 19, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 19 по вносител е приет.
§ 20. Предложение по § 20.
Изказвания по окончателната редакция на § 20. Няма.
Който е съгласен с тази окончателната редакция на § 20, моля да гласува за.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 20 е приет в окончателната му редакция.
§ 21. Предложение за редакция на § 21.
Имате думата за изказвания по окончателната редакция на § 21. Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 21.
Който е за , моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 21 е приет.
Предложение за заглавие на подраздерелението – Преходни и заключителни разпоредби.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението Преходни и заключителни разпоредби.
Който е за , моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието е прието.
Предложение за създаване на нови параграфи - §21а и § 21б.
Изказвания. Няма.
Подлагам на гласуване § 21а от Преходните и заключителни разпоредби.
Който е за , моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване § 21б от Преходните и заключителни разпоредби.
Който е за , моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 21б е приет.
§ 22. Окончателната редакция на § 22 след предложените промени е пред вас.
Имате ли изказвания или въпроси по нея? Няма.
Подлагам на гласуване § 22 в окончателната му редакция.
Който е за , моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на § 22 в окончателната му редакция е приет.
§ 23.Предложение за отхвърляне на § 23.
Становища. Няма.
Подлагам на гласуване предложението за отхвърляне на § 23.
Който е за , моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 23 е отхвърлен.
Предложение за нов § 23а, последната разпоредба.
Който е за , моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
§ 23 а , последна разпоредба е приет, с което и закона на второ четене е приет. Благодаря ви.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 154-01-63, внесен от Волен Сидеров и група народни представители и ЗИД на Закона за кредитните институции, № 102-01-59, внесен от Министерски съвет.
Госпожа Боряна Пенчева ще ни представи законопроектът на Министерски съвет, след това ще видим кой ще представи другия законопроект.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да ви представя законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерски съвет на 31 август т.г.
Целта на този законопроект е да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на директива 2010/78 на Европейския парламент и на Съвета, с което всъщност се създава новата европейска архитектура на управление на банковия сектор и на банковото регулиране в Европа. Създават се правомощията на европейският надзорен орган, европейският банков орган, европейският орган за застраховане и професионално и пенсионно осигуряване и европейският орган за ценни книжа и пазари. Тези правомощия на тези надзорни органи се транспонират в частта относно банките, платежните системи и финансовите конгломерати, които определят именно тази институционална рамка.
Веднага бих искала да подчертая, че пълна хармонизация с посочените директиви ще бъде постигната с изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, който утре всъщност ще бъде представен на Министерски съвет. Като цяло директивата въвежда необходимите промени, за да могат новите надзорни европейски органи да функционират ефективно.
Основният момент е, че съгласно регламентите тези три нови органа имат възможността, имат правото да издават решения с правно обвързващ характер спрямо компетентните органи в отделните държави членки, с цел именно гарантиране на спазването на европейското законодателство, а също така и имат правомощия при решаване на спорове между компетентните органи при възникване на кризисни ситуации на европейско ниво.
Предвидена е също така възможност Българската народна банка, която е нашия национален регулатор, да сезира европейския банков орган по въпроси, които са свързани с надзора върху банкови групи и финансови холдинги, които осъществяват дейност едновременно в няколко страни членки и когато не може да бъде постигнато споразумение между съответните национални надзорни органи на страните, в които действат тези групи или холдинги.
Структурната реформа в европейската надзорна рамка също предвижда създаването на Европейски съвет за системен риск и съвместен комитет на европейските надзорни органи, поради което са включени и разпоредби, които да гарантират сътрудничество между Съвета за системен риск и Комитета за надзорните органи и отделните национални и надзорни органи. Предвидена е възможност за обмяна на информация, включително и задължение на БНБ да предоставя цялата необходима информация за изпълнение на новите правомощия на европейския банков орган.
В съответствие с изискванията на една мярка, която е пряко продиктувана от сегашната финансова криза, в съответствие с изискванията на директива 2010/76 като алтернативна надзорна мярка и когато това се налага с оглед поддържането на достатъчно собствен капитал, в проекта се регламентира и правото на БНБ да изисква от банките да ограничават размера на променливите възнаграждения, а това е именно размера на онези бонуси, тантиеми и други допълнителни плащания на лицата, които работят в банките, особено когато става въпрос именно за проблеми или банки с по-ниска степен на ликвидност или на капиталова адекватност.
Предвидени са също така и промени в административно-наказателните разпоредби на законът, като са въведени диференцирани санкции на банките. Има разделени санкции по отношение на банките и другите юридически лица, които са различни от банки и фактически предлагаме едно увеличение на размерите на някои от санкциите, с цел повишаване на тяхната ефективност.
Предлагат се също така с този проект и изменения в Законът за допълнителния надзор на финансовите конгломерати и в Законът за платежните услуги и платежните системи, които също се налагат във връзка с тази нова архитектура на европейските надзорни органи.
Това е в общи линии представянето. Аз бих призовала да подкрепите този законопроект на правителството, тъй като наистина става въпрос за транспониране на европейска директива и това е важно да бъде направено бързо, предвид на това че тези органи са вече действащи и предвид на финансовата криза, която в момента наблюдаваме. Благодаря.
Срокът за въвеждане е до края на годината, така че ние наистина имаме и такъв чисто институционален ангажимент. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси и становища по този законопроект.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
В такъв случай да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 102-01-59, внесен от Министерски съвет на 31.08.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроекта е приет.
Законопроектът № 154-01-63, внесен от Волен Сидеров има ли кой да го представи? Няма кой да го представи.
Има ли някой, който иска да вземе отношение по този законопроект? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване този законопроект, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Който е за този законопроект, моля да гласува.
Гласували „за” – няма, против – 16, въздържали се – 1.
Законопроекта е отхвърлен.
Преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред - Представяне и обсъждане на законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 09.11.2011 г.
Законопроектът е внесен от н.п. Даниела Петрова и група народни представители. Госпожа Петрова ще ни представи законопроектът накратко. Заповядайте, госпожо Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, на вашето внимание е представен проект на Закон за Българска телеграфна агенция. Законопроектът за Българска телеграфна агенция се предлага за разглеждане и приемане във връзка с изпълнение на §6 от Преходните и заключителни разпоредби на основния закон Конституцията. Това е последният конституционен закон, който следва да уреди съответно създаването на законодателна уредба за устройство, дейност и управление на Българска телеграфна агенция.
Със законопроектът се взема едно решение за изпълнение на основният закон, а именно 17 години Българска телеграфна агенция е упражнявала своята дейност и управление въз основа на статут. Едно от изискванията на европейска директива е да има законодателна уредба, така че към настоящият момент потребността от този закон вече е належаща.
Българска телеграфна агенция се предвижда да бъде юридическо лице на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. В законопроектът се определя избора на Генерален директор, принципите при които ще функционира Българска телеграфна агенция, изискванията и правомощията на Генералния директор. Също така мандатът, отчетността, избора се осъществява от Народното събрание и съответно Българска телеграфна агенция отчита своята дейност и финанси пред Народното събрание, като едновременно с това одита, който следва да се извърши по отношение на дейността на Българска телеграфна агенция се осъществява от Сметната палата. По отношение на имуществото и финансиране на дейността на Българска телеграфна агенция в законопроекта се предвижда имуществото на БТА да се състои от: право на собственост, ограничени вещни права върху недвижими имоти и движими вещи, неимуществени права, участие в други юридически лица, както и други права и задължения.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроектът се предлага предоставянето на недвижимите имоти и движими вещи държавна собственост, стопанисвани и управлявани до настоящия момент от Българска телеграфна агенция, след влизането на закона в сила да се предоставят на БТА. Също така се предвижда държавната субсидия на агенцията, която се предоставя, да се включи в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Народното събрание прави предложение след влизането на законопроектът в сила в 3-месечен срок за избор на Генерален директор. До избор на нов Генерален директор съответно правомощията се осъществяват от заемащия длъжността.
Благодаря за вашето внимание. Ако имате въпроси съм на разположение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Петрова. Колеги, имате ли въпроси по този законопроект?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имам няколко въпроса, госпожо председател. Първо по кой закон действа и функционира в момента тази институция? Как се финансира досега тази институция? Третият ми въпрос е има ли становище ръководството на БТА за този законопроект и какво е то.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов ще Ви отговори на първите два въпроса, а госпожа Петрова на третия.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Госпожо председател, господин Имамов, Българската телеграфна агенция функционира на основата на временен статут, приет от Народното събрание, ако не ме лъже паметта през 1994 година. Във временният статут са уредени взаимоотношенията на Българската телеграфна агенция с държавата като юридическо лице, което осигурява държавата като независим информационен институт.
През годините от тогава ежегодно, в републиканският бюджет са разчитани средства, които са предоставени на Българската телеграфна агенция за изпълнение на нейните функции, възложени й с временния статут.
Отдавна сме коментирали, че този неизяснен статут на вид на юридическото лице, защото на практика не беше ясно какъв точно вид от познатите ни в съвременната правна българска доктрина като юридическо лице съществува БТА. То беше юридическо лице, непрекратявало дейността си и функциониращо на база на някакъв временен статут, без да се казва дали е юридическо лице с нестопанска цел, дали е търговско дружество, дали е държавно предприятие, т.е. то беше специфично образувание, съществуващо по силата на този временен статут, без да може някой да отговори какъв вид лице е то.
Голямата тема с БТА излезе с изтичането на трите години от влизането на България в Европейския съюз, трите години които бяха преходни на съществуваща държавна помощ, определени в приложение към договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз.
В договорът има едно приложение, в което беше даден срок , чрез което съществуващи държавни помощи можеха да бъдат предоставени в променен вид. Този 3-годишен срок изтече в 2011 година и не случайно в Законът за държавния бюджет за 2011 година предоставянето на субсидии за БТА е под условие след нотификация от Европейския съюз за допустимост на помощта по действащите в договора за функциониране на Европейския съюз норми, чл.87 и чл.88 от договора. Това породи отново дебат за статутът на Българската телеграфна агенция и взаимоотношенията й с държавата и предложения от народните представители законопроект е съвместно експертно усилие не само на Народното събрание, но в него се включиха и представители на Българската телеграфна агенция и експерти от Министерство на финансите.
Избран беше този подход, тъй като се счита, че този институт не трябва да се свързва със законодателна инициатива на правителството, тъй като се приема, че тази материя трябва да бъде предмет на регулация изцяло като инициатива на Народното събрание, но без да даваме отговор на последния въпрос, през цялото време колегите от БТА бяха в комуникация по повод на законопроекта, дори в деня преди внасянето му имаше обща среща.
Според нас възможните решения бяха дали да бъде държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, на което да му се възлагат специфични държавни функции, но това не решаваше отново въпроса с държавните помощи и необходимостта от тяхната регламентация.
Затова за най-прецизно и окончателно уреждане на статута за нас се стори удачна формата на бюджетно предприятие, което съставя, изпълнява и отчита самостоятелен бюджет, като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
В този дух е и цялостната архитектура на предложеният законопроект. Пак казвам, ако беше избрана друга правно организационна форма нямаше да се реши най-важният въпрос, който изисква доста сложна методика, доста сложна процедура по нотификация на Европейската комисия. В момента текат на ниво Европа обследвания за недопустима държавна помощ според две от най-големите европейски агенции – на агенция Франс Прес и на Агенция Асошиейтед Прес , на Немската информационна агенция също, така че точно в този момент, невралгичен за този пазар, ние избрахме според нас удачното решение за съществуването на този институт. Надявам се да съм помогнал. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Горанов. Мисля, че дадохте отговор и на третия въпрос, че становището на БТА е всъщност участието й в експертната група.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз бих искала да изразя благодарността си на експертите и на цялата работна група, защото без съвместните усилия нямаше да се получат тези консенсусни текстове. Действително през цялото време в работната група работихме заедно с представители на БТА, Министерство на финансите, тъй като съответно финансовата част беше най-добре огледана във връзка с предложените текстове от експертите на Министерство на финансите, а така да се каже материалното право трябваше да бъде написано от експертите от правните референти и съответно самите цели на закона да бъдат представени от БТА. Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Има ли други въпроси и становища по този законопроект?
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз малко трудно схващам защо народни представители внасят един своеобразен устройствен закон за едно такова дружество, а не го внася Министерски съвет, което би било съвсем естествено и имам няколко въпроса.
В чл.3, ал.1 е казано, че БТА определя самостоятелно и в съответствие с интересите на обществото и на държавата информационната си дейност. Ами ако тези интереси в някои случаи не съвпадат какво точно ще се случи, както и се е случвало досега. Малко по-нататък в дейността се казва, че БТА отразява актове и обръщения на председателите на парламентарно представените политически партии и коалиции, а с непарламентарно представените какво правим. Политическа партия ГЕРБ преди един мандат не беше парламентарно представена партия. Това значи ли, че подобни, изключително влиятелни формирования няма да бъдат отразявани от БТА.
По-нататък за изискванията към Генералния директор. Той може да бъде специалист по всичко, важното е да има придобито висше образование магистър. Може да е магистър по ветеринарна техника, може да е магистър по селско стопанство, по космически технологии, по спорт, няма никакво значение какъв магистър, но той става шеф на Българска телеграфна агенция.
Следващото изискване е да има професионален стаж, само че в областта на средствата за масова информация. Професионален стаж, но колко – един месец, една година, пет години, десет години.
Това са ми въпросите.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Колеги ще започна по обратен ред. Първо бихме искали да кажем, че към заемането на длъжността Генерален директор на БТА са поставени изключително високи критерии и изисквания, тук не е произволно избрано лице, което може да упражнява тази дейност, придобивайки само образователно квалификационна степен магистър, тъй като изискването за тази степен е възможност да се покаже една по-висока образователна степен. Тук както виждате не искаме най-високата степен доктор, или съответно друга научна степен. За да има професионален стаж в областта на средствата за масова информация, именно така е избрана формулировката, тъй като масова информация е по-широкото понятие, което съответно е придобило гражданственост. Не може да е лице, което не познава материята, т.е. няма професионален стаж. Друг е въпросът да правим ограниченията колко години да бъде този професионален стаж. Смятам, че отговаряйки на всички останали критерии, професионалният стаж се явява също така една добра преграда, едно сито при подбора на лицата, които могат да бъдат избирани за Генерален директор на БТА.
По отношение на другите въпроси. Изчерпателно са изброени организациите и отразяването на дейността на БТА, като тук са посочени кои актове и обръщения следва да бъдат цитирани и съответно отразявани. Това е в чл.5 от дейността на БТА.
Имаше действително обсъждане по поставеният въпрос от Вас и всички се обединиха именно към това изправяне на текстовете, защото тогава бихме изпаднали в ситуация и на агенциите, и на други организации да бъдат отразявани информации и средства, които те искат. Тук няма някаква рестрикция, тук преценката е действително парламентарно представените партии и техните обръщения да бъдат отразявани.
По отношение на чл.3, където имате опасения. Аз не виждам никаква драма и неяснота. Изключително коректно е разписан текстът, че Българска телеграфна агенция определя самостоятелно и в съответствие с интересите на обществото и на държавата, в съответствие с Конституцията на Република България и с този закон съдържанието на информационната си дейност, като носи отговорност за нея.
Българска телеграфна агенция има определена автономност и независимост и вмесването в политиката и в работата на Българска телеграфна агенция и се следва да спазва този текст, разписан в закона при извършване на дейност и управление.
Благодаря за вашето внимание.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз нещо не можах да разбера. Според Вас изисквания от характера на: има придобито висше образование с образователна и квалификационна степен магистър е едно изключително тясно сито, през което никой не може да премине, за да изпълни тези изисквания.
Да има професионален стаж в областта на средствата за масова информация. Това също е едно изключително ограничаващо според вас условие. Като гледам всички тук на тази маса ставаме за шефове на БТА. Да не говоря за колегите журналисти, които стоят оттатък. Те са направо готови за шефове на БТА. Нищо лошо няма, само да не говорим за сито, а да кажем: широко отворена врата, което позволява да си посочим едно предварително избрано лице, което може да бъде с произволна квалификация и трудов стаж, но просто да се хареса на управляващите и те да го сложат за шеф на БТА.
Продължавам въпросът си по отношение на чл.5. Казваме, че ще разпространява и съхранява в страната в образ текст за политически, икономически, обществени, културни, научни, спортни събития в страната и чужбина и после изреждаме институциите, които ще бъдат отразявани. Като ще отразяваме тези институции, питам се примерно профсъюзите ще ги отразяваме ли, работодателите ще ги отразяваме ли, Българския футболен съюз ще го отразяваме ли, треньорите на футболните отбори ще ги отразяваме ли, като ще отразяваме спортните събития. Разбирате ли, просто е абсурдно това изреждане. Хем ще отразявате животът такъв, какъвто е, хем сте написали тук 15 институции, които ще отразявате. То не става хем едното хем другото – или ще бъдете някаква официална държавна институция, която ще транслира какво е казал президента или министър председателя, или ще бъде агенция, която ще отразява наистина живота, тогава това изреждане е просто безсмислено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има думата представител на БТА.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Аз съм заместник генерален директор по информационната политика на БТА.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, конкретно за това, по което пряко повдигна въпрос господин Овчаров мога да кажа, че едно подробно изреждане на институции, които ще бъдат отразявани и са отразявани, говори по-скоро за приоритети, а не за намерения да свием дейността само в една точка и в един фокус. Естествено винаги всички онези структури обществени, неправителствени, творчески и т.н. са намирали и ще намират място задължително в нашите емисии, иначе ние ставаме пощенска кутия на междуинституционално ниво, което никоя агенция не желае, не може и не е в своята дейност, така че аз в този контекст не виждам така разписаните институции като ограничения, а просто като един наистина заявен ангажимент, че ще пазим тяхното право за пълно, точно, ясно и цялостно отразяване на тяхната дейност, доколкото това са основни институции на държавата, от които зависи всичко.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук мисля, че се говори за актове и обръщения на институции, а не въобще за тяхната дейност. Това са официални техни документи.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Да, това е точно така, това са документи, които биха предавани едно към едно задължително, за да няма недоразумения и да се точни, ясни и обективни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА : Господин Горанов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Двата основни акцента, които по целесъобразност коментира господин Овчаров могат да бъдат разгледани по следния начин. Единият е свързан с това какво е предложено задължително да отразява БТА не е иновация в правния ни живот, то намира място във временния статут, където обаче е записано малко по-императивно.
„Председателя на Народното събрание, президента на Републиката, министър председателя и специално упълномощени от тях лица , както и политическите партии и коалиции, представени в Народното събрание имат право да поискат от БТА незабавно разпространяване на официални материали чрез нейните информационни канали за страната и чужбина”.
С различна стилистика, но в същия смисъл е и нормата, която в момента се коментира от законопроекта.
От друга страна това, което е заложено във философията на закона кои са задължителните неща, заради които държавата плаща е едната тема, а всичко друго, както е записано още в началото на закона, агенцията определя самостоятелно, в съответствие с интересите на обществото и на държавата и в съответствие с Конституцията. Що се касае до назначаването на Генералният директор и на изискванията към него, имаме последователна практика, като изключим финансовите институции, където когато се избира от Народното събрание, се разчита, че суверена Народното събрание е този, който най-добре може да прецени по целесъобразност кой да ръководи една такава институция.
В противен случай ограничения, които Народното събрание само си слага на себе си често се оказват нонсенс и биват преодолявани от същото това Народно събрание. Не случайно правата и задълженията на събранието са уредени малко по-нагоре в Конституцията. Дори да запишем нещо тук, което на едно мнозинство впоследствие не би му харесало, то същото мнозинство би могло да пререши всичко.
В този смисъл, както по отношение на Националният осигурителен институт, на Националната здравноосигурителна каса не е залегнало законодателят да дава съвсем тясната рамка, тъй като това са избирани от Парламента и носещи отговорност пред него органи, така че може и такъв поглед да се направи на тезите на господин Овчаров.
Ние, хората участвали в писането му не претендираме за съвършеност, няма съвършен закон. Между първо и второ гласуване всички разумни предложения биха могли да намерят място.
Комисията по бюджет и финанси решава една голяма тема за един отдавна нерешен въпрос със статут на едно държавно учреждение, което досега не беше ясно как точно функционира и изчиства темата с финансирането му и с функционирането му като консумиращо бюджет. В този смисъл мисля, че постъпката е правилна и такова решение трябва да има. От там нататък разбира се, ако някъде се прецени по целесъобразност, че може да се поправят текстове, затова има две гласувания. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Много продължителен и съдържателен дебат за една съпътстваща комисия, каквато е Комисията по бюджет и финанси по този закон се разгоря. Ако имате още въпроси в частта по финансирането на БТА заповядайте, ако нямате да преминем към гласуване.
Има ли въпроси? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се - 5.
Законопроекта е подкрепен. Благодаря ви.
Преминаваме към ТОЧКА ЧЕТВЪРТА от дневния ред - Представяне и обсъждане на законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерски съвет на 13.09.2011 г.
Кой ще ни представи законопроекта?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Предлагам да представи законопроектът г-жа Даниела Драгнева – началник на кабинета на министъра на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Драгнева, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА: Целта на предлаганият законопроект е да се създаде правна рамка на публично частното партньорство в съответствие с европейското разбиране и практика, включително и със законодателната практика на някои държави членки на Европейския съюз, която да запълни констатирана към момента празнота в нашето законодателство.
Към момента подобни отношение се уреждат в Закона за обществените поръчки и в Закона за концесиите. Законът за обществените поръчки обаче не съдържа правила за възлагане на комплексни обществени поръчки, които да съчетаят строителството на обекти с последващото тяхно управление, поддържане или предоставяне на услуга от обществен интерес. Освен това максималната продължителност на договорите по Закона за обществените поръчки е 5 години. Също така не се съдържат и правила за прилагане на институционализирано публично частно партньорство, което така или иначе е придобило гражданственост.
От друга страна Законът за концесиите се ограничава до случаите, при които се сключват договори за концесия за строителство и концесия за услуга тогава, когато възнаграждението на частния партньор се състои в получаване на приходи от потребителите на услугата. Извън действащата регулация по тези два закона остават случаите, в които обектите на техническата и социалната инфраструктура не осигуряват преки приходи от ползвателите на услугата.
С тази цел е представен на вашето внимание проектът на Закон за публично частното партньорство. Една от основните цели на законът освен това е да осигури публичност, прозрачност, конкуренция и липса на дискриминация в процедурата при определяне на частния партньор на публичния субект, което досега остава извън правна регулация.
Основните моменти на законопроектът са следните:
На първо място се дефинира понятието публично частно партньорство. Очертават се основните сфери на неговото приложение като транспорт, здравеопазване, социална инфраструктура, образование, спорт, култура и други дейности. Посочени са и са регулирани формите, в които това публично частно партньорство би могло да се реализира чрез концесия за строителство или услуга, едната форма и другата нова форма е партньорския договор, който ще се сключва за публично частно партньорство, при което частния партньор не получава приходи от потребителите на дейността от обществен интерес или от трети лица или тогава, когато се налага постигането на социална цена на предоставената услуга.
За да се обезпечи изпълнението на законовите задължения на публичният сектор за осигуряване на качествени и адекватни услуги от обществен интерес законът предвижда при партньорските договори възможност за предоставяне на финансова подкрепа от страна на публичния партньор. Финансовата подкрепа се дава при определени условия, които са посочени в закона. Освен това може да се изразява в различни форми, като заеми, гаранции и предоставяне на вещни права върху имоти. Финансовата подкрепа се дава само в случаите, в които договорите за публично частно партньорство не генерират приходи за частния партньор от потребителите на услугата или при които е необходимо постигане на социално приемлива цена на услугата от обществен интерес. Важно място в законът имат разпоредбите, които дават възможност финансовата подкрепа да се предоставя и със средства от фондовете на Европейския съюз.
Институционализира се както казах и по-рано публично частното партньорство, като е предвидена възможност след като се определи по процедурата на Закона за обществените поръчки частния партньор, да се възложи изпълнението на услуга от обществен интерес на търговско дружество, в което дялове имат публичния орган и частния партньор.
На национално ниво планирането на проектите за публично частно партньорство се предвижда да стане чрез изготвяне на Национална програма за публично частно партньорство и план за действие. На местно ниво това са общинските планове за развитие, които се приемат от общинските съвети.
Регламентирано е също така, че при изпълнение на договорът за публично частно партньорство във всеки момент от съществуването на правоотношенията трябва да е налице икономически баланс на договора, който представлява равновесие между ползите за страните и разпределението на рисковете между тях, състоянието в което е съществувал този баланс към момента на сключване на договора. Естествено има и механизми, които осигуряват постигането на този баланс в течение на изпълнението на договора.
Във връзка с новият законопроект са предложени и съответни изменения и допълнения в Закона за концесиите, които са направени с цел да се хармонизира уредбата по повод публично частното партньорство.
Очакваните резултати от прилагането на законът са: създаване на реални условия и предпоставки за привличане на експертизата на частния сектор в области, които традиционно са в сферата на отговорност на публичната власт. С това ще се осигури използване на частните ресурси, знания, умения и опит в полза на обществения интерес, като крайната цел е да се предоставят по-качествени услуги от обществен интерес при конкуренция, равнопоставеност, недискриминация и прозрачност на условията, при условията при които става това.
Това бяха основните моменти. Ако имате въпроси ще отговоря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Драгнева. Колеги. Госпожа Донева има думата.
ВАНЯ ДОНЕВА: Госпожо председател, ще си призная че при пръв прочит на законопроектът малко се пообърках. Наложи ми се да потърся допълнителна информация, за да направя разлика между обществена поръчка и концесия от една страна и публично частно партньорство. Съвсем простичко ще кажа до какъв извод достигнах, не знам колко съм права. Разликите са в плащанията - при обществена поръчка публичния партньор плаща на частния, не знам дали правилно съм разбрала, при концесия крайния потребител плаща на частния партньор, а тук при публично частно партньорство говорим за едно смесено финансиране. Вярно ли съм достигнала до този извод, когато и през публичният партньор и през крайният потребител става финансиране на частния. Въпросът ми е по кой начин частният партньор си възстановява средствата и ще задам един конкретен пример. Примерно поддържане и експлоатация на улично осветление. Ако общината реши да сключи такъв договор, би трябвало да сключи, ако е по ПЧП и по кой начин частния партньор ще възстанови средствата. Аналогичен пример, зависи кое ще е по-интересно като отговор, ако общината реши дружество да извършва кетърингова услуга, услуга по социален патронаж, в смисъл да приготвя храната за социален патронаж или за обществени трапезарии, по кой ред ще бъде сключен договора. Какъв ще бъде договора? Каква е разликата между договор за концесия и партньорския договор? Благодаря.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Аз съм съветник в Дирекция „Стратегическо развитие и координация” на Министерски съвет. Действително разликата между партньорският договор, новият вид договор, който се въвежда със законопроекта и концесията е в това от къде идват приходите на частния партньор. При концесията приходите са от потребителите на услугата от обществен интерес, която при всички случаи се предоставя от самия концесионер или частен партньор.
При партньорският договор законопроекта използва понятието „дейност от обществен интерес”, което е по-широко от самата услуга от обществен интерес и дейността от обществен интерес във всички случаи включва една или повече от дейностите по финансиране, строителство, след това управление и поддържане на обект на инфраструктурата, казано най-общо, като при партньорския договор частния партньор или сам извършва услугата от обществен интерес, която е крайния резултат от дейността или осигурява нейното извършване от трето лице. Това е разликата между обществената поръчка, където имаме договор за строителство, възложителя възлага, строителя изпълнява, плаща, плаща се и приключва. При един партньорски договор ние даваме да се финансира, да се построи и след това да се експлоатира, примерно една болница. Партньорският договор би могъл да бъде в две форми. Частният партньор или след това да поддържа цялата сграда и цялото оборудване, което е доставил и монтирал вътре в болницата и тогава казваме, че той осигурява извършването на дейността от обществен интерес или частния партньор да извършва и медицинските услуги, т.е. той да наема медицинския персонал, за да извършва и самата услуга.
Приходите при партньорският договор идват чрез плащания от страна на публичния партньор, не от потребителите, а от публичния партньор или от трети лица. С примерът с болницата – от Здравната каса. Докато при концесията, както Вие самата казахте, приходите идват от потребителите на услугата. Затова концесията, както е посочено и в мотивите на законопроектът е основно приложима за така наречените самофинансиращи се обекти, при които ползвателите на обекта на инфраструктурата заплащат за услугата, затова че ползват този обект примерно, както са действащите концесии за летища, за пристанища, евентуално магистрали и т.н., докато партньорския договор е приложим за другите обекти, при които потребителите не заплащат пряко услугите, които се предоставят чрез съответната инфраструктура.
ВАНЯ ДОНЕВА: Аз бях посочила два конкретни примера и бих искала да ми кажете за тях. При улично осветление да ми кажете по кой начин ще стане възстановяването на средствата на частния партньор, ако той е изградил, поставил е ново осветление и поддържа това осветление.
МАРИАНА СЛАВКОВА: От общината. В този случай ще е налице така наречената със законопроектът финансова подкрепа под формата на плащания от страна на публичния партньор .Частният партньор ще изгради съоръженията и системите, след това ще ги поддържа. Във всеки един момент той ще отговаря за тяхната наличност при условията на договора, примерно в тъмната част на денонощието и т.н. и плащанията ще съчетават както възстановяване на разходите по изграждането, така и съответни суми за поддържането в наличност на така изградените съоръжения, разбира се при условията на договора и на финансово-икономическите показатели, които са определени с анализите.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Аз имам един конкретен въпрос във връзка с разговорът, който се проведе. Означава ли това, че една община, ако има сключен партньорски договор само с едно лице, всичко ще минава през този партньорски договор и по този договор ще се получават дивиденти за извършване на други услуги. Може ли по някакъв начин да се получи ситуация, така че общината да има само един партньорски договор за тези дейности, защото вие споменахте, че партньорския договор може да посредничи на другите подизпълнители. Възможно ли е да се получи такава ситуация, защото аз ако съм кмет примерно, бих сключила само с един партньорски договор за всички видове дейности.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Доколкото разбирам Вие искате да попитате за един обект или за един партньор.
ЛИЛИ БОЯНОВА: За всички обекти един партньорски договор.
Възможно ли е да се случи такава ситуация?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Не би следвало да може, защото законът е дефинирал дейност от обществен интерес и са изброени различните видове обекти. Няма как кметът да каже: обект ще бъдат всички имоти на територията на общината. Това би било твърде превратно четене на закона, още повече че така както са разписани правилата за провеждане на процедурата и за съдържанието на партньорския договор там трябва да има обект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По принцип частният партньор ще бъде избиран по правилата на Закона за обществените поръчки, т.е. там ще бъде дефинирано конкретно в крайна сметка за какво го избираш, не би могло за всички.
Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз виждам в този закон една много положителна цел, че държавата прави опит да привлече частни инвестиции за обществени услуги и дейности. Но тук има един основен, според мен фундаментален въпрос и аз ще го задам. Как са защитени интересите на публичния партньор от подобни договори и сделки? Кои са основните опорни пунктове в този законопроект, който гарантира, че ще бъдат защитени интересите на публичния партньор – община, държава и т.н.? Благодаря.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Законопроектът точно с оглед защита на обществения интерес, а от там и интереса на публичния партньор е сериозно акцентирал на дейностите по планиране, финансиране и публичност на публично частните партньорства, като интереса на публичния партньор на първо място би трябвало да бъде определен и защитен с финансово-икономическите анализи, които трябва да се извършат, за да се стартира една процедура за сключване на партньорски договор и въобще на договор за ПЧП, в т.ч. концесионен.
Националната програма за публично частното партньорство и планът за действие също са едни от инструментите, които гарантират интересите на публичния партньор. Друго нещо много важно, което според нас е наболял проблем в обществото, са придобилите гражданственост форми на публично частното партньорство, които особено на местно ниво много се практикуват – за създаване на смесени дружества, при които общините предоставят извършването на определени дейности на тези дружества. В голяма част от общините с тези дружества се сключват по неясни правила и ред, в повечето случаи далеч от каквато и да било публичност и прозрачност и обикновено първия по време и пръв по право с него се сключва договора.
Със законопроектът са дадени ясни правила. Първо частният партньор се избира чрез състезателна процедура при партньорските договори по реда на Закона за обществените поръчки. Освен това ясно е определено още при откриване на процедурата кои са задължителните елементи на споразумението между публичния и частния партньор за създаване на смесеното дружество, които трябва да бъдат дефинирани и по време на действие на партньорския договор пък правото на блокираща квота, което законопроекта предвижда да бъде притежавано от публичния партньор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, други въпроси?
Ако няма повече въпроси по темата да преминем към гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроекта е подкрепен. Благодаря ви.
С това приключихме заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова/
2007
201
