Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
24/11/2011
П Р О Т О К О Л
№ 30
На 24 ноември 2011 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
/ Начало 15.05 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроекта за ратифициране договора за лиценз между Австралийския съюз, представляван от Департамента по здравеопазване и застаряване и Република България, представлявана от Министерство на здравеопазването.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроекта за ратифициране на измененията по чл. 1 и чл. 18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие.
3. Обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор – второ четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българския червен кръст – първо четене.
Има ли допълнения към дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 20, против няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред.
Тъй като в т. 1 се съдържат данни от поверителен характер, ще ви помоля да гласуваме заседанието по т. 1 да бъде закрито и в залата да присъстват само депутатите, стенографа и секретаря на комисията, които имат право на достъп.
Който е съгласен заседанието по т. 1 да бъде закрито, моля да гласува.
За – 20, против няма, въздържали се –няма.
Приема се.
/Следва закрито заседание по точка първа/
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
По точка втора, кой ще ни представи законопроекта за ратифициране на измененията на чл.1 и чл.18 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие, № 102-02-27, внесен от Министерски съвет на 17.11.2011 г.
Госпожа Динкова заповядайте.
ЖЕНЯ ДИНКОВА: Благодаря госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагаме на вашето внимание проекта на Закон за ратифициране на изменение на чл.1 и чл.18 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие. Банката е създадена през 1990 г. с цел да съдейства за икономическия прогрес на страните от Централна и Източна Европа, като спомогне икономиките им да станат по-конкурентоспособни в международен аспект и им съдейства при тяхното възстановяване и развитие. От 2004 г. мандата на Банката е разширен и за Монголия.
Във връзка с историческите събития, които се осъществяват в държавите от Северна Африка и Близкия изток и намерението на Банката да насърчи и подпомогне прехода към демократични промени на страните от този регион, на 30 септември 2011 г. Съвета на управителите на Европейската банка за възстановяване и развитие прие две решения за изменение на чл.1 и чл.18 от Споразумението за създаване на Банката.
С решение № 137 се изменя чл.1 от Споразумението и се цели разширяване на географския обхват на мандата на Банката с региона на южното и източното Средиземноморие. Важно е да се отбележи, че това разширение няма да изисква допълнителни капиталови вноски на страните акционери в Банката. И няма да накърни договорения обхват на операциите на Банката в съществуващите към момента 29 страни получателки, каквато е и България към момента.
С решение № 138 се изменя чл.18 от Споразумението, което ще позволи Банката да използва специални фондове за операции в потенциални страни получателки. Това решение ще позволи на Банката да започне да оперира и да финансира проекти в бъдещите страни получателки от разширения регион на дейност колкото може по-скоро. Към момента молби за получаване на статут на страните получателки са подали Египет, Тунис, Мароко и Йордания.
В съответствие с чл.56 от Споразумението за създаване на Банката, предложените от Съвета на управителите изменения на Устава следва да бъдат одобрени в страните съакционери на банката, каквато е Република България, в съответствие с вътрешните законови изисквания за сключване, изменение и допълнение на международни споразумения.
С решение 831 от 17 ноември 2011 г. Министерския съвет одобри измененията на чл.1 и чл.18 от Споразумението за Европейската банка за възстановяване и развитие и предлага на Народното събрание на Република България на основание чл.85 ал.3 от Конституцията да ратифицира със закон тези изменения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Благодаря г-жо Динкова.
Колеги, имате думата за въпроси. Няма въпроси.
В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на изменението на чл.1 и чл.18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие, № 102-02-27, внесен от Министерски съвет на 17.11.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен. Благодаря ви.
Преминаваме към точка трета.
Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, № 102-01-64, внесен от Министерски съвет на 18.10.2011 г. – второ четене.
Господин Стефан Белчев – директор Дирекция “Вътрешен одит” на Министерство на финансите
Николай Павлов – държавен експерт в дирекция “Държавно съкровище” в Министерство на финансите
Закон за изменение и допълнение на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
§ 1 има предложения на н.п. Красимир Минчев и на н.п. Ивайло Тошев.
Красимир Минчев предлага § 1, чл.20ж, ал.1 т.4. След думите “в областта на”, да се добави “правото”. За какво става дума. Това е чл.20ж. Това са условията на които трябва да отговарят физическите лица, за да бъдат финансови квестори. Като т.3 казва, че трябва да притежават висше образование с образователно квалификационна степен магистър в областта на икономиката, правото, публичната администрация или еквивалентна специалност. А т.4 казва, че да притежава най-малко седем години професионален опит в областта на финансовото управление, финансовия контрол, одита и счетоводството.
Предложението е да се добави “и правото”. Той може да има юридическо образование, но трябва да разбира от финансов контрол, одит и счетоводство, а не от наказателно право например.
Второто предложение е на Ивайло Тошев, който предлага в член 20д. Това е при извършване на превантивен финансов контрол, финансовия квестор има право на достъп в т.1, 2 и 3 да се добавят думите “неговата дейност”. На свободен достъп до служебните помещения ръководството, персонала и всички активи на организацията във връзка с осъществяването на неговата дейност. Вместо “неговата дейност” да се замени “установеното със заповедта на министъра по чл.20б ал.1”.
Тоест да е по-ясен обхвата на неговата дейност, която е фиксирана в заповедта. Това е уточняващо.
Предлага нова алинея 2.
Финансовият квестор носи отговорността по предходната алинея при дадено положително мнение от негова страна във връзка с осъществяването на установеното със заповедта на министъра по чл.20б ал.1. Тоест, този финансов квестор се опитва да има някаква отговорност, ако е дал положително становище и вероятно произтекат някакви, не знам какво. Малко не ясно ми се струва като текст. Каква е отговорността? На какво основание се търси тази отговорност и при какви обстоятелства се търси тази отговорност и от кого се търси? Трябва да се търси от министъра, който го е изпратил.
Това са двете предложения.
Аз правя едно предложение по реда на чл.73 ал.4 т.2 от Правилника за редакция на наименованието. Създава се глава четвърта “а” – превантивен финансов контрол. Предлагам да стане, “създава се глава четвърта “а” с чл.20а до 20к”. Това е правна корекция.
РУМЕН ОВЧАРОВ: А каква отговорност ще се носи при отрицателно становище?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е казано въобще.
РУМЕН ОВЧАРОВ: При положително добре. Ще я носи заедно със съответния ръководител. Ако съответния ръководител или ръководството е предложило нещо, а той е дал отрицателно становище?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не пречи на ръководството да се съобрази или да не се съобрази с неговото становище.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може да се съобрази, защото той е дал отрицателно, за да не си разваля отношенията, образно казано с министъра. И дава отрицателно становище и ръководството се отказва от изпълнението. Вследствие на това настъпва еди какво си. Тогава каква отговорност носи квестора?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Абсолютно резонен е въпроса и аз смятам, че тук не бива да се свързва отговорността на квестора с управленската отговорност на ръководството на дружеството. Дружеството си носи управленската отговорност. То си има права и задължения да взема определени решения. А квестора е лице изпратено да прецени превантивно дали решението, което ще се вземе, преди да се вземе. Няма ги вносителите.
Господин Белчев искате ли нещо да добавите?
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Бих искал само да споделя, че в чл.20и изрично е споменато, че извършването на превантивния финансов контрол по тази глава не освобождава ръководителя на организацията от неговите отговорности. Тоест, пак повтарям, че не бива да се смесва това, което прави квестора с отговорността било на борд на директорите, на изпълнителен директор, надзорен съвет и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Има ли други становища?
РАДОСЛАВ РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, уважаеми дами и господа, аз и при първо четене и сега съм абсолютно убеден, че това е ненужен статут на тези финансови квестори. Достатъчно ясно си казах мнението, че ми напомнят отживелици от така нареченото тоталитарно управление. Чрезвичайните тук пълномощници на финансови министър, които от една страна имат отговорност в управлението, включително и надзорния съвет, там където има. В големите предприятия има и надзорен съвет. Значи и тяхната отговорност също си остава. Обаче това е лицето, което един вид ще преценява целесъобразността на едни евентуални действия на тези органи, които са овластени. И тук пак едно разделение. И тези въпроси и реплики, включително и на колегата Овчаров. Явно се говори тук, че има едно смесване на една класическа субординация в отговорности и управление на едно дружество.
Аз съм бил осем години изпълнителен директор на ЕАД, на сто процента държавна собственост. Дружеството има ясна цел система и няма нужда от никакви финансови квестори. Може Министерство на финансите да си има представител в надзорния съвет. Този човек може да върши тази работа. Ние сега на надзорника правим още един надзорник. Уж съкращаваме тази администрация, намаляваме разходите, а се чудим как да усложняваме всичко и си нямаме доверие даже на хората, които сме назначили. Защото всяко едно управление си сменя изпълнителния директор. По всичките тези текстове съм против по принцип. Така че ме бройте за един глас против.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: Извинявам се госпожо председател, но въпреки че не сме на първо четене, предизвикани сме като представители на опозиционни партии да взема отношение, че от това нещо, което днес ще гласуваме изобщо нямаме нужда, Защото имайки предвид, че държавата им прекалено големи възможности за контролира държавните си предприятия или там където участва като съдружник с публично частния или частния сектор, тук става въпрос, че може да се мине на варианта да се засегнат други държавни институции. Тоест, едва ли не им намаляваме работата на държавен финансов контрол примерно. Когато тези финансови квестори, какво ще контролират, когато нито носят отговорност за своите мнения. Може да предизвикат или възпрепятстват мениджмънта на дадено предприятие с техните решения или поведение. Интересен е факта, че не са на трудово правоотношение, а са на граждански договор.
Когато управляващите или Министерски съвет си назначават тези ръководители на тези предприятия, де факто човека финансов квестор е нещо излишно или по принцип чрез министъра ще му се възлагат някакви определени задачи да следи даденото търговско дружество. Това е отделен въпрос. Защото в условия на конкуренция и гъвкавост и криза по принцип, да не се получи така, че тези хора или фирми, или дружества, които ще се ангажират с финансов квестор да възпрепятстват управлението на тези предприятия с цел интерес на тяхната конкуренция.
Благодаря ви.
ДАРИН МАТОВ: Аз ще направя едно обратно становище на преждеговорившите колеги. Искам да отговоря нещо на тях и какво е моето обратно становище. Вицепремиерът и министър на финансите е човека, който отговаря за цялата финансова дисциплина, включително на тези предприятия, които са с държавна и общинска собственост. Съвсем нормално е да има човек, който да упражнява този така наречен, да го кажем превантивен контрол. Защото се извършват три вида контрол. Знаете, превантивния е това на този квестор, а текущия контрол се извършва от одитните комитети, които макар вече и намалели съществуват в тези предприятия и последващия контрол от финансовите инспекции. Това е нещо съвсем нормално.
Аз мисля, че назначавайки ги, както каза колегата на граждански договори, това е по-добрия вариант, вместо да се увеличава администрацията на трудови договори. Само че аз ще си кажа становището по отношение на това становище, което е във връзка със седемгодишния опит в областта на правото, че не е достатъчен и наистина това е вярно. Това е така. Мисля, че там трябва да се залага на способностите на квестора, които са изключително в сферата на икономиката и одита.
Благодаря за вниманието.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: При положение, че лицата са на граждански договор, те могат да предизвикат проблеми в управлението на дадените дружества. Но отговорност, когато е на трудов договор е съвсем друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колега, имахте възможност между първо и второ четене да направите предложение и да кажете да не е на граждански, да е на трудов. Да има тук предложение, което да коментираме.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: Ние изобщо не подкрепяме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря госпожо председател. Уважаеми колеги, първо искам да декларирам евентуален конфликт на интереси по предложението на г-н Красимир Минчев. Това няма да го гласувам. Няма да участвам в гласуването.
И само едно кратко становище по предложението на г-н Ивайло Тошев.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма да участваме и по другите текстове, тогава по тази логика и няма кой да го гласува въобще този закон.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Има закон и аз го заявявам.
Относно финансовия квестор и неговата отговорност смятам, че е лице, което би следвало и отговаря, извършва контрол за законосъобразност, ефективност, ефикасност, икономичност. Това е лицето, което извършва контрола. Не може да остава без контрол и да не носи никаква отговорност за това. Това е била предполагам идеята на колегата, представяйки това предложение. Ако пред вас не е изчистено редакционно може да бъде направено като предложение на Комисията изчистен текст за второ четене за залата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаш ли предложение, което да може сега да гласуваме.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Ако приемем това, което каза господин Овчаров, какво да правим с отрицателното мнение. Просто при дадено мнение. Във всеки един случай, когато има някакви последици, които са отрицателни за дружеството, смятам, че въпросния квестор също трябва да носи някаква отговорност. На практика той е лицето, което извършва контрола. Лицето извършващо контрола е безконтролно и безотговорно. Аз лично ще гласувам за това предложение.
Благодаря.
ВАНЯ ДОНЕВА: Органът по управление може да се съгласи, а може и да на се съгласи с това мнение. Затова той си носи тази управленска отговорност. Когато не се съгласи, ако греша, г-н Белчев ще ме коригирате. Това аз разбирам. Дава си мнението, отрицателно, положително. Управленският орган или се съобразява или не се съобразява. Той си носи за това отговорността. Не може да носиш отговорност за мнението си. Ти не предизвикваш с мнението си някакви управленски действия. И дори да е отрицателно мнението в доклада, който трябва да представя този квестор до министъра на финансите, той само дава отчет за това, че е изразил това мнение и ръководството съответно не се е съгласило. Всякакви коментари, да не си разваля отношенията. Погледнато да не си разваляме отношенията нищо да не правим. Не мога да се съглася, че това са някакви основателни аргументи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-н Белчев.
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Само искам да добавя, че в този граждански договор, ако така може да го наречем също ще има обвързващи клаузи и всъщност министъра на финансите би могъл да търси отговорност за непрофесионално мнение или непрофесионално действие от страна на този хипотетичен квестор. Така че не може да кажем, че това лице ще действа безотговорно.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: При това положение тогава предлагам в чл.20 буква “б”, ал.1, да се отбележи така: “Който ще извършва вида и обема, задълженията и отговорността на финансовия квестор.”
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да го направим. “Системата за превантивен финансов контрол се установява със заповед на министъра на финансите, в която се определят: Финансовият квестор който ще го извършва, видът, обемът на задълженията и разходите, които ще обхваща, срокът на действие, както и отговорността и други въпроси по извършването му.”
ВАНЯ ДОНЕВА: Дали да бъде в заповедта отговорността или в ал.4 на чл.20ж в договора. Дали да бъде отговорността разписана в договора, който сключва или в заповедта? Защото мисля, че са различни.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз не съм юрист, но си мисля, че неговата отговорност се изчерпва точно с нещата, които той гледа. Гледа вид, обем на задълженията, разходите. Това му е неговата отговорност. Той това нещо, ако не си го изпълнява както трябва за срока за който е назначен, той си носи вече негативите на това нещо. Каква допълнителна отговорност може да се носи?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук не става въпрос за отговорност за мненията. Отговорността, която той трябва да носи трябва да бъде през министъра на финансите. Той е на граждански договор. Има договор, има и заповед. В един от тези два документа трябва да е отбелязана и неговата отговорност за действията, които му се възлагат. Аз съм съгласна тук с колежката. Въпросът е дали това да бъде в заповедта. Тоест, да го запишем, че трябва да бъде едно от нещата в заповедта, или едно от нещата в договора. Което е в кой член?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз мисля, че този закон дава правомощия на министъра на финансите да възлага на този човек и му гласува доверие с този закон, защото гласувайки да, това значи, че му гласува доверие. Значи от там нататък, за длъжностната му характеристика или за гражданския договор му пише всички неща. Така или иначе му гласуваме доверие. Какво трябва да добавяме и да прецизираме нещата. След като му гласуваме доверие, значи каквото направи министъра на финансите, това ще бъде.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Може ли един въпрос. В чл.20б, ал.3 се казва, че системата на превантивен финансов контрол не изключва упражняването на предварителен контрол и прилагането на системата на двойния подпис в организациите по чл.20а. Този двоен подпис, ако е въведен като организация на работата или съответно за извършване на разходите и както е записано, че единия подпис е на финансовия квестор, ако той не го положи, поради една или друга причина примерно, принципно или не.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такова нещо.
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Договор може да мине и само с подпис на главен счетоводител и подпис на изпълнителен директор. Точно това е двойния подпис, който и досега си работи. Тоест, подписа на този финансов квестор не може да спре едно плащане или сключване на договор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпреки всичко си мисля, че не е лошо да запишем в закона, че трябва да има отговорност, но може би наистина е по-добре тя да е в договора, а не в заповедта.
ДАНИЕЛА МИТЕВА: Само искам да попитам, на практика първо образ на всичко така, както го гледам тук, това е заповедта. Там се разписват задълженията, там се разписва вида и обема на работата. Всичко това се пренася след това в договора. Нали така. Значи първообраза на всичко е в заповедта. При това положение слагаме в заповедта и от там нататък, той ще си го пренесе и в договора.
ВАНЯ ДОНЕВА: За какъв вид отговорност говорим? Преди малко г-н Белчев каза, че отговорността е относно това, дали спазва, да извършва върху този вид и обем, който е в заповедта или управленска отговорност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво значи управленска отговорност?
ВАНЯ ДОНЕВА: Аз оставам с впечатление, че вносителя на това искане говори, че няма отговорност относно осъществяването.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вносителят е искал друго, който не е тук, за да му обясним, че не е така.
ВАНЯ ДОНЕВА: Това искам да се чуе сега. Да стане ясно, че говорим за друга отговорност, а не за управленска.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим за отговорността на квестор към този, който го е назначил.
ВАНЯ ДОНЕВА: Това е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И ти смяташ, че е по-правилно това да се запише в заповедта.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: След като е първообраз и се пренася от там нататък в договора, а самата отговорност, която квестора ще носи, самия министър на финансите ще определи. Естествено не говорим за управленска отговорност, защото той не измества управленските органи на дружествата, но все пак би трябвало при евентуални отрицателни последици, които биха повлияли, съобразявайки се органите на дружеството с това негово решение, той да носи някакви последствия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава подлагам на гласуване.
Първо подлагам на гласуване § 1 в частта заглавие, с предложението, което направих, а именно. Създава се глава четвърта “а” с чл.20а до 20к.
Който е за направеното предложение от мен, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Трябва ли да гласуваме окончателна редакция? Не.
Второто предложение беше в чл.20б.
След думата “срокът на действие,” и добавяме “отговорността”.
Който е за, да добавим “отговорността” след “срокът на действие,” в чл.20б ал.1, моля да гласува.
Гласували
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Окончателната редакция на ал.1 става: Система за превантивен финансов контрол се установява със заповед на министъра на финансите, в която се определя финансови квестор, който ще го извършва, видът и обемът на задълженията и разходите, които ще обхваща, срокът на действие, отговорността и други въпроси по извършването.
Следващото е по предложението на Красимир Минчев. Това е в чл. 20 ж, ал. 1 т. 4, да се добави “в областта на правото”.
Който е за, моля да гласува това предложение.
Няма за.
Против? Останалите. Въздържали се? Пет въздържали се.
Текстът на предложението на г-н Минчев не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Ивайло Тошев.
В чл. 20д, т. 1 думите “неговата дейност” се заменят с “установеното в заповедта на министъра по чл.20б, ал.1.”
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Точка 2 в чл.20д, т.2 думите “неговата дейност” се заменят с “установеното в заповедта на министъра по чл.20 б, ал.1.”
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Трето, в чл.20д, т.3, думите “неговата дейност” се заменят с “установеното в заповедта на министъра по чл.20б, ал.1.”
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема.
Подлагам на гласуване ал.2.
Който е за, моля да гласува.
Няма за.
Против? Останалите. Въздържали се? Трима.
Ал.2 не се приема.
Параграф 2 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Параграф 2 е приет.
Параграф 3. Предлагам редакционна поправка на § 3.
Ще ви дам окончателната редакция на т.9. Вие я сравнете с това, което имаме като предложение на вносител.
Сектор държавно управление съгласно методологията на ЕСА-95 по предложение А от регламента ЕО 22-23-96 на Съвета от 25 юни 1996 г., относно европейската система от национални и регионални сметки в общността.
И тук слагаме едни скоби и добавяме: “ОВL 310/1 от 30 ноември от 1996 г.
Това е окончателната редакция.
Който е съгласен с тази окончателна редакция, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Трима Въздържали се? Няма.
Текстът на § 3 в окончателната редакция се приема.
Заключителни разпоредби.
По вносител и § 4 и § 5 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
С това законопроектът е приет на второ четене.
Благодаря.
Преминаване към точка четвърта.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, 102-01-74, внесен от Министерски съвет на 08.11.2011 г. – първо четене.
Който ще ни представи законопроекта?
Господин Цветков.
ТОДОР ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, с предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българския червен кръст се цели обществените отношения свързани с дейността планинско спасяване да се поставят на стабилна нормативна основа, като се създаде ясна регламентация и организация на планинското спасяване. Предвидено е с оглед осигуряване сигурността на населението и на многобройните туристи в трудно достъпни райони и планини, дейността да се осъществява от планинска спасителна служба, която се предлага да бъде регистрирана като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност и с регламентирани основните функции на службата, видовете спасителни дейности и местата за осъществяването им.
Планинската спасителна служба е член на международната организация Асоциация по планинско спасяване от 30 години. Но и към настоящия момент, България чрез службата е член имам предвид, но към настоящия момент България като член на тази асоциация чрез службата и на Европейския съюз на практика няма подробна, ясна, нормативна регламентация на тази дейност.
Част от промените в закона свързани с новосъздадената глава първа са направени при съгласуване и вземане предвид предложенията на Българския червен кръст и са насочени към ясно дефиниране подпомагащата роля на Българския червен кръст за обществените институции в хуманитарната област.
Предложени са и промени в административно наказателните разпоредби на действащия законопроект, които са свързани с актуализиране, т.е. в посока на увеличаване на административните наказания глоби. Като целта е да имат възпираща функция по отношение на евентуалните извършители.
Предложени са разбира се и промени в други закони, които произтичат от този законопроект и предвидения статут и функции на Планинската спасителна служба.
Пред вас е законопроекта и мотивите, които са към него.
В общи линии е кратък законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря ви г-н Цветков. Имате думата за въпроси, уважаеми колеги.
ДАРИН МАТОВ: Нямам законопроекта пред мен. Какво се случва с имотите, които ще бъдат прехвърлени на Планинската служба? Тези имоти, които ще бъдат прехвърлени на Планинската служба всички ли са държавни имоти? Има ли ги описани тук?
ТОДОР ЦВЕТКОВ: Доколкото ми е известно не са държавни имотите на БЧК, поради което имаме постигната договореност с Българския червен кръст за доброволно уреждане на отношенията свързани с разделяне дейността на Българския червен кръст от една страна и Планинската спасителна служба от друга страна. И списъка който е приложение към законопроекта, той е резултат от съвместните усилия на двете страни във връзка с уреждането на отношенията и започване работата на Планинската контролно спасителна служба.
КРАСИМИР ГИГОВ: По отношение на законопроекта ние имаме определени бележки, както и в обосновката на законопроекта. Но основните проблеми са по отношение на имотите. Аз благодаря за поставения въпрос.
Тези имоти, част от тях са на Българския червен кръст с нотариални актове, 11 на брой. А се прехвърлят по закона 25 имота в които са включени държавни общински, които са с неизяснена собственост. И това е един от основните проблеми. При написването на проектозакона не беше съгласуван с нас в това отношение. Но именно тази връзка като основен проблем, един от основните проблеми на 22-ри преди три дни с Планинска спасителна служба направихме общо събиране ръководството на Българския червен кръст и на Планинската спасителна служба и беше подписан протокол. В него Планинската спасителна служба заявява, че няма претенции към имотите на Българския червен кръст. Тези които са 11 имота с нотариален акт на Българския червен кръст. Не би могло да има някаква претенция чисто законово.
Този протокол аз мога да го оставя при вас. Ние сме пуснали нашето становище до вашата комисия. Писали сме, че националното ръководство на Българския червен кръст, редакцията на § 7 ал.2 и ал. 3 са изключително двусмислени. Не става ясно дали предоставените за ползване имоти става чрез закона по силата на тази разпоредба или се предоставя по решение на БЧК.
Именно в тази връзка Планинската спасителна служба няма претенции към имотите на Българския червен кръст, които той притежава с нотариален акт, а ние нямаме претенции за всички останали имоти, за които нямаме нотариален акт да минат за използване към Планинска спасителна служба.
ДАРИН МАТОВ: Да смятаме ли, че ал. 3, която завършва с това, за което страните сключват споразумение, че се е изпълнило това споразумение, което вие сте направили.
КРАСИМИР ГИГОВ: Ние сме направили в момента това споразумение.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Ако позволите да допълня. В писмото което спомена доц. Гигов, включително до Бюджетната комисия, ние сме представили своите виждания за нова формулировка на § 7 ал.2 и ал.3. ако ми позволите да прочета.
Предлагаме ал.2 да звучи по следния начин. “Държавните недвижими имоти или части от тях, съгласно приложението, които се ползват от планинската спасителна служба, включително от нейните отряди и от Дирекция “Планинска спасителна служба” към Българския червен кръст, продължават да се ползват от тях. Това са именно тези имоти, за които Българския червен кръст няма нотариални актове. Те във времето са предоставяни на Планинската спасителна служба. За някои въобще няма и документи. Това е истината за тях.
Параграф 7 ал. 3. При учредяване на сдружението по § 6, Българския червен кръст по негово решение, предоставя за ползване на Сдружението собствени недвижими имоти или части от тях от посочените в приложението, за което страните сключват споразумение.
И на срещите в Министерство на финансите, които имахме когато обсъждахме закона, във всичките дискусии с представителите на Планинската спасителна служба, ние многократно сме заявили, ръководството на Българския червен кръст, че имаме намерение и в бъдеще да подкрепяме планинската спасителна служба и няма по никакъв начин да се пречи на тяхната работа. С това искам да кажа, че и собствените имоти на Българския червен кръст, там където са необходими за дейността на Планинската спасителна служба ще продължат да се ползват от тях. Но искаме това да стане по един законосъобразен начин и съгласно нашия Устав. Трябва да стане по решение на Българския червен кръст, за което да се сключи конкретно споразумение. Това е нашето предложение.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ако разрешите още едно допълнение. За да се избегне последната сянка на двусмислие, в текста на ал. 3 да се върне отново термина, който е отпаднал от тази редакция, която е пред вас, “може”. Защото по този начин може да се тълкува, че с акта на държавата се нарежда на Червения кръст. Терминът “предоставя” не кореспондира с автономията на един частно правен субект. Воля за това има както ни увери нашия заместник генерален директор, нека да се върне текста “БЧК по неговото решение предоставя за ползване”. Говоря за собствените имоти. За държавните е ясно. Ал. 3. Както и по отношение на движимите вещи, както е останал този параграф. Няма логика по отношение на движимите вещи, които знаем, че са с още по-голяма защита, да го няма този текст “може”.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря. Има ли някой друг да вземе отношение? Няма. Всички тези въпроси, които повдигнахте, както знаете Бюджетната комисия работи винаги в условията на диалог, т.е. между първо и второ четене съвместно с Министерство на финансите, Българския червен кръст, Министерство на здравеопазването ще бъдат взети предвид. Водеща там е Правната комисия. Готови сме да предоставим и от наша страна работна група, която да участва при изчистването на текстовете, така че всичко това което казвате ще бъде взето предвид.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: В законопроекта за изменение на Закона за Българския червен кръст е предвидена и една промяна в Закона за бюджета, която е естествена и субсидията, която се предвижда за Българския червен кръст за 2012 г. е разделена на субсидия за Планинската спасителна служба и субсидия за Българския червен кръст. Давайки си сметка за икономическата ситуация в страната, с известно неудобство поставяме този въпрос. Но все пак ако има някаква, макар и минимална възможност, бихме помолили субсидията за планинска спасителна служба да бъде завишена в някаква степен. Защото това ще бъде едно новосформирано юридическо лице. Българския червен кръст ще продължи да ги подкрепя. Но за да се създадат, те нямат никакъв административен, логистичен, никакъв апарат, който ще трябва тепърва да се изгражда, освен пряката им планинска спасителна дейност. Затова апелираме, ако е възможно и доколкото е възможно малко да се завиши тяхната субсидия.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: На вас ви е известен пътя, за да се случи това нещо. Трябва да има предложение от народен представител. Засега до утре е удължен срока. Така че ако има такова предложение ще бъде разгледано в Бюджетна комисия. Благодаря ви.
ДАРИН МАТОВ: Вие предполагам знаете, че в нашата Комисия, когато се дава такова предложение трябва да се каже какъв е източника. Като не може да намерим източника става много сложно.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Това предложение, което е направено в законопроекта съответства на сумата, която съществува в Закона за бюджета, която беше определена за Българския червен кръст да бъде 3 млн. 100 000. В момента 2012 г. приемат същите параметри в частта на организациите с нестопанска цел, включително и за Българския червен кръст и съвсем логично е това разпределение, т.е. балансирано разпределение, което е направено. Така че да се създадат условия Планинската спасителна служба да осъществява своята дейност в рамките на този ресурс.
Всяко друго предложение, което се направи, вие разбира се, като народни представители имате право на това, както много коректно казахте, трябва да има и съответния източник на тези средства. Ние в момента, когато подготвяхме законопроекта не можахме да намерим такъв източник, за да се направи допълнително увеличение на бюджета. Това го казвам, с оглед народните представители, когато правят своите предложения да имат предвид. Ние ще направим всичко възможно да няма сътресения. Ние сме отчели всички възможности, които има и затова сме предложили това разпределение, което мисля, че е коректно и балансирано.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря ви г-н Петров. Това не означава, че някой народен представител няма да направи предложение, въпреки че съдбата на такива предложения без източник общо взето е ясна.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Но това е право на народния представител да го направи, ако прецени.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли други въпроси?
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Уважаеми г-н председател, госпожи и господа народни представители, позволете ми да представя становището на министъра на здравеопазването по този законопроект в частта, в която тя касае системата на здравеопазването.
Предлага се в дейностите, които ще се осъществяват от Българския червен кръст, да се даде право на тази организация да създава професионални колежи и центрове за професионални обучения, които да подготвят така наречените пара медици. Министерство на здравеопазването изцяло подкрепя тази идея и счита, че има необходимост от провеждането на такова обучение.
Имаме някои редакционни предложения по самия текст на новата т.9 на чл.4. Които за съжаление не бяха съобразени в рамките на съгласувателната процедура преди внасянето на законопроекта в Народното събрание. Затова тук искам да изложа пред вас. Що се отнася за частта, в която предвижда министъра на здравеопазването да утвърждава държавни образователни изисквания, програми за обучения и държавен план прием за пара медиците.
Искам да обърна внимание на народните представители, че съгласно действащата нормативна уредба и по-специално Закона за професионалното образование и обучение и Закона за народната просвета, утвърждаването на държавните образователни изисквания за придобиване на професионална квалификация по дадена професия са от изключителната компетентност на министъра на образованието, младежта и науката. Министърът на здравеопазването може само да участва и да съгласува тези държавни образователни изисквания.
Същото се отнася и за държавния план прием. Искаме да обърнем внимание на това, че министъра на образованието и науката утвърждава и рамкови програми въз основа на които обучаващите институции утвърждават конкретните учебни програми. И също считаме, че това не може да бъде възложено като правомощие на министъра на здравеопазването. Министърът може само да участва в разработването на тези рамкови програми, съответно да ги съгласува.
Не може също така и министъра на здравеопазването, извън неговата компетентност да утвърждава правилници на тези професионални колежи, правилници за устройството и дейността и на тези центрове за професионално образование и обучение.
Обръщам ви внимание на тези неща, защото считам, че това е важен въпрос. Предлагаме в новосъздадената точка 9, ако е възможно да се сведе до това, че Българския червен кръст създава центрове за професионално обучение и професионални колежи за обучение на пара медицински специалисти по реда на Закона за професионалното образование и обучение. Това считаме, че е достатъчно като редакция на тази точка 9. Вече в съответния Закон за професионалното образование и обучение са разписани конкретните правомощия и компетентности на министъра свързани с държавните образователни изисквания, програмите за обучение, план приема и всички други въпроси, които касаят организацията на това обучение.
Считаме също така, че е необходимо да се извърши промяна в самия закон за професионалното образование и обучение, дотолкова доколкото в него трябва да се включи, в кръга на институциите, които имат право да провеждат такова професионално обучение Българския червен кръст и в кръга на лицата, които имат право да откриват такива центрове. По конкретно става въпрос за разпоредбите на чл.9 ал.2 и чл.22 ал.3 от този закон. За да има синхрон между Закона за Български червен кръст и Закона за професионалното образование и обучение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз ви благодаря г-жа Василева. Всичко което казах и преди на представителите на Българския червен кръст се отнася и за вас. Вашите предложения ще бъдат разгледани във водещата Комисия, която в случая е Здравната комисия. Тя работи в същите условия на диалог, които казах и за Бюджетна комисия.
Имате ли някакви други въпроси колеги? Няма.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, 102-01-74, внесен от Министерски съвет на 08.11.2011 г. – първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви.
Закривам работата на Комисията, поради изчерпване на дневния ред.
/Закрито в 16 часа и 20 минути/
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М. Стоянова/
№ 30
На 24 ноември 2011 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
/ Начало 15.05 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроекта за ратифициране договора за лиценз между Австралийския съюз, представляван от Департамента по здравеопазване и застаряване и Република България, представлявана от Министерство на здравеопазването.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроекта за ратифициране на измененията по чл. 1 и чл. 18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие.
3. Обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор – второ четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българския червен кръст – първо четене.
Има ли допълнения към дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 20, против няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред.
Тъй като в т. 1 се съдържат данни от поверителен характер, ще ви помоля да гласуваме заседанието по т. 1 да бъде закрито и в залата да присъстват само депутатите, стенографа и секретаря на комисията, които имат право на достъп.
Който е съгласен заседанието по т. 1 да бъде закрито, моля да гласува.
За – 20, против няма, въздържали се –няма.
Приема се.
/Следва закрито заседание по точка първа/
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
По точка втора, кой ще ни представи законопроекта за ратифициране на измененията на чл.1 и чл.18 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие, № 102-02-27, внесен от Министерски съвет на 17.11.2011 г.
Госпожа Динкова заповядайте.
ЖЕНЯ ДИНКОВА: Благодаря госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагаме на вашето внимание проекта на Закон за ратифициране на изменение на чл.1 и чл.18 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие. Банката е създадена през 1990 г. с цел да съдейства за икономическия прогрес на страните от Централна и Източна Европа, като спомогне икономиките им да станат по-конкурентоспособни в международен аспект и им съдейства при тяхното възстановяване и развитие. От 2004 г. мандата на Банката е разширен и за Монголия.
Във връзка с историческите събития, които се осъществяват в държавите от Северна Африка и Близкия изток и намерението на Банката да насърчи и подпомогне прехода към демократични промени на страните от този регион, на 30 септември 2011 г. Съвета на управителите на Европейската банка за възстановяване и развитие прие две решения за изменение на чл.1 и чл.18 от Споразумението за създаване на Банката.
С решение № 137 се изменя чл.1 от Споразумението и се цели разширяване на географския обхват на мандата на Банката с региона на южното и източното Средиземноморие. Важно е да се отбележи, че това разширение няма да изисква допълнителни капиталови вноски на страните акционери в Банката. И няма да накърни договорения обхват на операциите на Банката в съществуващите към момента 29 страни получателки, каквато е и България към момента.
С решение № 138 се изменя чл.18 от Споразумението, което ще позволи Банката да използва специални фондове за операции в потенциални страни получателки. Това решение ще позволи на Банката да започне да оперира и да финансира проекти в бъдещите страни получателки от разширения регион на дейност колкото може по-скоро. Към момента молби за получаване на статут на страните получателки са подали Египет, Тунис, Мароко и Йордания.
В съответствие с чл.56 от Споразумението за създаване на Банката, предложените от Съвета на управителите изменения на Устава следва да бъдат одобрени в страните съакционери на банката, каквато е Република България, в съответствие с вътрешните законови изисквания за сключване, изменение и допълнение на международни споразумения.
С решение 831 от 17 ноември 2011 г. Министерския съвет одобри измененията на чл.1 и чл.18 от Споразумението за Европейската банка за възстановяване и развитие и предлага на Народното събрание на Република България на основание чл.85 ал.3 от Конституцията да ратифицира със закон тези изменения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Благодаря г-жо Динкова.
Колеги, имате думата за въпроси. Няма въпроси.
В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на изменението на чл.1 и чл.18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие, № 102-02-27, внесен от Министерски съвет на 17.11.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен. Благодаря ви.
Преминаваме към точка трета.
Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, № 102-01-64, внесен от Министерски съвет на 18.10.2011 г. – второ четене.
Господин Стефан Белчев – директор Дирекция “Вътрешен одит” на Министерство на финансите
Николай Павлов – държавен експерт в дирекция “Държавно съкровище” в Министерство на финансите
Закон за изменение и допълнение на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
§ 1 има предложения на н.п. Красимир Минчев и на н.п. Ивайло Тошев.
Красимир Минчев предлага § 1, чл.20ж, ал.1 т.4. След думите “в областта на”, да се добави “правото”. За какво става дума. Това е чл.20ж. Това са условията на които трябва да отговарят физическите лица, за да бъдат финансови квестори. Като т.3 казва, че трябва да притежават висше образование с образователно квалификационна степен магистър в областта на икономиката, правото, публичната администрация или еквивалентна специалност. А т.4 казва, че да притежава най-малко седем години професионален опит в областта на финансовото управление, финансовия контрол, одита и счетоводството.
Предложението е да се добави “и правото”. Той може да има юридическо образование, но трябва да разбира от финансов контрол, одит и счетоводство, а не от наказателно право например.
Второто предложение е на Ивайло Тошев, който предлага в член 20д. Това е при извършване на превантивен финансов контрол, финансовия квестор има право на достъп в т.1, 2 и 3 да се добавят думите “неговата дейност”. На свободен достъп до служебните помещения ръководството, персонала и всички активи на организацията във връзка с осъществяването на неговата дейност. Вместо “неговата дейност” да се замени “установеното със заповедта на министъра по чл.20б ал.1”.
Тоест да е по-ясен обхвата на неговата дейност, която е фиксирана в заповедта. Това е уточняващо.
Предлага нова алинея 2.
Финансовият квестор носи отговорността по предходната алинея при дадено положително мнение от негова страна във връзка с осъществяването на установеното със заповедта на министъра по чл.20б ал.1. Тоест, този финансов квестор се опитва да има някаква отговорност, ако е дал положително становище и вероятно произтекат някакви, не знам какво. Малко не ясно ми се струва като текст. Каква е отговорността? На какво основание се търси тази отговорност и при какви обстоятелства се търси тази отговорност и от кого се търси? Трябва да се търси от министъра, който го е изпратил.
Това са двете предложения.
Аз правя едно предложение по реда на чл.73 ал.4 т.2 от Правилника за редакция на наименованието. Създава се глава четвърта “а” – превантивен финансов контрол. Предлагам да стане, “създава се глава четвърта “а” с чл.20а до 20к”. Това е правна корекция.
РУМЕН ОВЧАРОВ: А каква отговорност ще се носи при отрицателно становище?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е казано въобще.
РУМЕН ОВЧАРОВ: При положително добре. Ще я носи заедно със съответния ръководител. Ако съответния ръководител или ръководството е предложило нещо, а той е дал отрицателно становище?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не пречи на ръководството да се съобрази или да не се съобрази с неговото становище.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може да се съобрази, защото той е дал отрицателно, за да не си разваля отношенията, образно казано с министъра. И дава отрицателно становище и ръководството се отказва от изпълнението. Вследствие на това настъпва еди какво си. Тогава каква отговорност носи квестора?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Абсолютно резонен е въпроса и аз смятам, че тук не бива да се свързва отговорността на квестора с управленската отговорност на ръководството на дружеството. Дружеството си носи управленската отговорност. То си има права и задължения да взема определени решения. А квестора е лице изпратено да прецени превантивно дали решението, което ще се вземе, преди да се вземе. Няма ги вносителите.
Господин Белчев искате ли нещо да добавите?
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Бих искал само да споделя, че в чл.20и изрично е споменато, че извършването на превантивния финансов контрол по тази глава не освобождава ръководителя на организацията от неговите отговорности. Тоест, пак повтарям, че не бива да се смесва това, което прави квестора с отговорността било на борд на директорите, на изпълнителен директор, надзорен съвет и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Има ли други становища?
РАДОСЛАВ РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, уважаеми дами и господа, аз и при първо четене и сега съм абсолютно убеден, че това е ненужен статут на тези финансови квестори. Достатъчно ясно си казах мнението, че ми напомнят отживелици от така нареченото тоталитарно управление. Чрезвичайните тук пълномощници на финансови министър, които от една страна имат отговорност в управлението, включително и надзорния съвет, там където има. В големите предприятия има и надзорен съвет. Значи и тяхната отговорност също си остава. Обаче това е лицето, което един вид ще преценява целесъобразността на едни евентуални действия на тези органи, които са овластени. И тук пак едно разделение. И тези въпроси и реплики, включително и на колегата Овчаров. Явно се говори тук, че има едно смесване на една класическа субординация в отговорности и управление на едно дружество.
Аз съм бил осем години изпълнителен директор на ЕАД, на сто процента държавна собственост. Дружеството има ясна цел система и няма нужда от никакви финансови квестори. Може Министерство на финансите да си има представител в надзорния съвет. Този човек може да върши тази работа. Ние сега на надзорника правим още един надзорник. Уж съкращаваме тази администрация, намаляваме разходите, а се чудим как да усложняваме всичко и си нямаме доверие даже на хората, които сме назначили. Защото всяко едно управление си сменя изпълнителния директор. По всичките тези текстове съм против по принцип. Така че ме бройте за един глас против.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: Извинявам се госпожо председател, но въпреки че не сме на първо четене, предизвикани сме като представители на опозиционни партии да взема отношение, че от това нещо, което днес ще гласуваме изобщо нямаме нужда, Защото имайки предвид, че държавата им прекалено големи възможности за контролира държавните си предприятия или там където участва като съдружник с публично частния или частния сектор, тук става въпрос, че може да се мине на варианта да се засегнат други държавни институции. Тоест, едва ли не им намаляваме работата на държавен финансов контрол примерно. Когато тези финансови квестори, какво ще контролират, когато нито носят отговорност за своите мнения. Може да предизвикат или възпрепятстват мениджмънта на дадено предприятие с техните решения или поведение. Интересен е факта, че не са на трудово правоотношение, а са на граждански договор.
Когато управляващите или Министерски съвет си назначават тези ръководители на тези предприятия, де факто човека финансов квестор е нещо излишно или по принцип чрез министъра ще му се възлагат някакви определени задачи да следи даденото търговско дружество. Това е отделен въпрос. Защото в условия на конкуренция и гъвкавост и криза по принцип, да не се получи така, че тези хора или фирми, или дружества, които ще се ангажират с финансов квестор да възпрепятстват управлението на тези предприятия с цел интерес на тяхната конкуренция.
Благодаря ви.
ДАРИН МАТОВ: Аз ще направя едно обратно становище на преждеговорившите колеги. Искам да отговоря нещо на тях и какво е моето обратно становище. Вицепремиерът и министър на финансите е човека, който отговаря за цялата финансова дисциплина, включително на тези предприятия, които са с държавна и общинска собственост. Съвсем нормално е да има човек, който да упражнява този така наречен, да го кажем превантивен контрол. Защото се извършват три вида контрол. Знаете, превантивния е това на този квестор, а текущия контрол се извършва от одитните комитети, които макар вече и намалели съществуват в тези предприятия и последващия контрол от финансовите инспекции. Това е нещо съвсем нормално.
Аз мисля, че назначавайки ги, както каза колегата на граждански договори, това е по-добрия вариант, вместо да се увеличава администрацията на трудови договори. Само че аз ще си кажа становището по отношение на това становище, което е във връзка със седемгодишния опит в областта на правото, че не е достатъчен и наистина това е вярно. Това е така. Мисля, че там трябва да се залага на способностите на квестора, които са изключително в сферата на икономиката и одита.
Благодаря за вниманието.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: При положение, че лицата са на граждански договор, те могат да предизвикат проблеми в управлението на дадените дружества. Но отговорност, когато е на трудов договор е съвсем друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колега, имахте възможност между първо и второ четене да направите предложение и да кажете да не е на граждански, да е на трудов. Да има тук предложение, което да коментираме.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: Ние изобщо не подкрепяме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря госпожо председател. Уважаеми колеги, първо искам да декларирам евентуален конфликт на интереси по предложението на г-н Красимир Минчев. Това няма да го гласувам. Няма да участвам в гласуването.
И само едно кратко становище по предложението на г-н Ивайло Тошев.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма да участваме и по другите текстове, тогава по тази логика и няма кой да го гласува въобще този закон.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Има закон и аз го заявявам.
Относно финансовия квестор и неговата отговорност смятам, че е лице, което би следвало и отговаря, извършва контрол за законосъобразност, ефективност, ефикасност, икономичност. Това е лицето, което извършва контрола. Не може да остава без контрол и да не носи никаква отговорност за това. Това е била предполагам идеята на колегата, представяйки това предложение. Ако пред вас не е изчистено редакционно може да бъде направено като предложение на Комисията изчистен текст за второ четене за залата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаш ли предложение, което да може сега да гласуваме.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Ако приемем това, което каза господин Овчаров, какво да правим с отрицателното мнение. Просто при дадено мнение. Във всеки един случай, когато има някакви последици, които са отрицателни за дружеството, смятам, че въпросния квестор също трябва да носи някаква отговорност. На практика той е лицето, което извършва контрола. Лицето извършващо контрола е безконтролно и безотговорно. Аз лично ще гласувам за това предложение.
Благодаря.
ВАНЯ ДОНЕВА: Органът по управление може да се съгласи, а може и да на се съгласи с това мнение. Затова той си носи тази управленска отговорност. Когато не се съгласи, ако греша, г-н Белчев ще ме коригирате. Това аз разбирам. Дава си мнението, отрицателно, положително. Управленският орган или се съобразява или не се съобразява. Той си носи за това отговорността. Не може да носиш отговорност за мнението си. Ти не предизвикваш с мнението си някакви управленски действия. И дори да е отрицателно мнението в доклада, който трябва да представя този квестор до министъра на финансите, той само дава отчет за това, че е изразил това мнение и ръководството съответно не се е съгласило. Всякакви коментари, да не си разваля отношенията. Погледнато да не си разваляме отношенията нищо да не правим. Не мога да се съглася, че това са някакви основателни аргументи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте г-н Белчев.
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Само искам да добавя, че в този граждански договор, ако така може да го наречем също ще има обвързващи клаузи и всъщност министъра на финансите би могъл да търси отговорност за непрофесионално мнение или непрофесионално действие от страна на този хипотетичен квестор. Така че не може да кажем, че това лице ще действа безотговорно.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: При това положение тогава предлагам в чл.20 буква “б”, ал.1, да се отбележи така: “Който ще извършва вида и обема, задълженията и отговорността на финансовия квестор.”
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да го направим. “Системата за превантивен финансов контрол се установява със заповед на министъра на финансите, в която се определят: Финансовият квестор който ще го извършва, видът, обемът на задълженията и разходите, които ще обхваща, срокът на действие, както и отговорността и други въпроси по извършването му.”
ВАНЯ ДОНЕВА: Дали да бъде в заповедта отговорността или в ал.4 на чл.20ж в договора. Дали да бъде отговорността разписана в договора, който сключва или в заповедта? Защото мисля, че са различни.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз не съм юрист, но си мисля, че неговата отговорност се изчерпва точно с нещата, които той гледа. Гледа вид, обем на задълженията, разходите. Това му е неговата отговорност. Той това нещо, ако не си го изпълнява както трябва за срока за който е назначен, той си носи вече негативите на това нещо. Каква допълнителна отговорност може да се носи?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук не става въпрос за отговорност за мненията. Отговорността, която той трябва да носи трябва да бъде през министъра на финансите. Той е на граждански договор. Има договор, има и заповед. В един от тези два документа трябва да е отбелязана и неговата отговорност за действията, които му се възлагат. Аз съм съгласна тук с колежката. Въпросът е дали това да бъде в заповедта. Тоест, да го запишем, че трябва да бъде едно от нещата в заповедта, или едно от нещата в договора. Което е в кой член?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз мисля, че този закон дава правомощия на министъра на финансите да възлага на този човек и му гласува доверие с този закон, защото гласувайки да, това значи, че му гласува доверие. Значи от там нататък, за длъжностната му характеристика или за гражданския договор му пише всички неща. Така или иначе му гласуваме доверие. Какво трябва да добавяме и да прецизираме нещата. След като му гласуваме доверие, значи каквото направи министъра на финансите, това ще бъде.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Може ли един въпрос. В чл.20б, ал.3 се казва, че системата на превантивен финансов контрол не изключва упражняването на предварителен контрол и прилагането на системата на двойния подпис в организациите по чл.20а. Този двоен подпис, ако е въведен като организация на работата или съответно за извършване на разходите и както е записано, че единия подпис е на финансовия квестор, ако той не го положи, поради една или друга причина примерно, принципно или не.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такова нещо.
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Договор може да мине и само с подпис на главен счетоводител и подпис на изпълнителен директор. Точно това е двойния подпис, който и досега си работи. Тоест, подписа на този финансов квестор не може да спре едно плащане или сключване на договор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпреки всичко си мисля, че не е лошо да запишем в закона, че трябва да има отговорност, но може би наистина е по-добре тя да е в договора, а не в заповедта.
ДАНИЕЛА МИТЕВА: Само искам да попитам, на практика първо образ на всичко така, както го гледам тук, това е заповедта. Там се разписват задълженията, там се разписва вида и обема на работата. Всичко това се пренася след това в договора. Нали така. Значи първообраза на всичко е в заповедта. При това положение слагаме в заповедта и от там нататък, той ще си го пренесе и в договора.
ВАНЯ ДОНЕВА: За какъв вид отговорност говорим? Преди малко г-н Белчев каза, че отговорността е относно това, дали спазва, да извършва върху този вид и обем, който е в заповедта или управленска отговорност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво значи управленска отговорност?
ВАНЯ ДОНЕВА: Аз оставам с впечатление, че вносителя на това искане говори, че няма отговорност относно осъществяването.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вносителят е искал друго, който не е тук, за да му обясним, че не е така.
ВАНЯ ДОНЕВА: Това искам да се чуе сега. Да стане ясно, че говорим за друга отговорност, а не за управленска.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим за отговорността на квестор към този, който го е назначил.
ВАНЯ ДОНЕВА: Това е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И ти смяташ, че е по-правилно това да се запише в заповедта.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: След като е първообраз и се пренася от там нататък в договора, а самата отговорност, която квестора ще носи, самия министър на финансите ще определи. Естествено не говорим за управленска отговорност, защото той не измества управленските органи на дружествата, но все пак би трябвало при евентуални отрицателни последици, които биха повлияли, съобразявайки се органите на дружеството с това негово решение, той да носи някакви последствия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава подлагам на гласуване.
Първо подлагам на гласуване § 1 в частта заглавие, с предложението, което направих, а именно. Създава се глава четвърта “а” с чл.20а до 20к.
Който е за направеното предложение от мен, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Трябва ли да гласуваме окончателна редакция? Не.
Второто предложение беше в чл.20б.
След думата “срокът на действие,” и добавяме “отговорността”.
Който е за, да добавим “отговорността” след “срокът на действие,” в чл.20б ал.1, моля да гласува.
Гласували
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Окончателната редакция на ал.1 става: Система за превантивен финансов контрол се установява със заповед на министъра на финансите, в която се определя финансови квестор, който ще го извършва, видът и обемът на задълженията и разходите, които ще обхваща, срокът на действие, отговорността и други въпроси по извършването.
Следващото е по предложението на Красимир Минчев. Това е в чл. 20 ж, ал. 1 т. 4, да се добави “в областта на правото”.
Който е за, моля да гласува това предложение.
Няма за.
Против? Останалите. Въздържали се? Пет въздържали се.
Текстът на предложението на г-н Минчев не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Ивайло Тошев.
В чл. 20д, т. 1 думите “неговата дейност” се заменят с “установеното в заповедта на министъра по чл.20б, ал.1.”
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Точка 2 в чл.20д, т.2 думите “неговата дейност” се заменят с “установеното в заповедта на министъра по чл.20 б, ал.1.”
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Трето, в чл.20д, т.3, думите “неговата дейност” се заменят с “установеното в заповедта на министъра по чл.20б, ал.1.”
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Текстът се приема.
Подлагам на гласуване ал.2.
Който е за, моля да гласува.
Няма за.
Против? Останалите. Въздържали се? Трима.
Ал.2 не се приема.
Параграф 2 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Параграф 2 е приет.
Параграф 3. Предлагам редакционна поправка на § 3.
Ще ви дам окончателната редакция на т.9. Вие я сравнете с това, което имаме като предложение на вносител.
Сектор държавно управление съгласно методологията на ЕСА-95 по предложение А от регламента ЕО 22-23-96 на Съвета от 25 юни 1996 г., относно европейската система от национални и регионални сметки в общността.
И тук слагаме едни скоби и добавяме: “ОВL 310/1 от 30 ноември от 1996 г.
Това е окончателната редакция.
Който е съгласен с тази окончателна редакция, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Трима Въздържали се? Няма.
Текстът на § 3 в окончателната редакция се приема.
Заключителни разпоредби.
По вносител и § 4 и § 5 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
С това законопроектът е приет на второ четене.
Благодаря.
Преминаване към точка четвърта.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, 102-01-74, внесен от Министерски съвет на 08.11.2011 г. – първо четене.
Който ще ни представи законопроекта?
Господин Цветков.
ТОДОР ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, с предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българския червен кръст се цели обществените отношения свързани с дейността планинско спасяване да се поставят на стабилна нормативна основа, като се създаде ясна регламентация и организация на планинското спасяване. Предвидено е с оглед осигуряване сигурността на населението и на многобройните туристи в трудно достъпни райони и планини, дейността да се осъществява от планинска спасителна служба, която се предлага да бъде регистрирана като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност и с регламентирани основните функции на службата, видовете спасителни дейности и местата за осъществяването им.
Планинската спасителна служба е член на международната организация Асоциация по планинско спасяване от 30 години. Но и към настоящия момент, България чрез службата е член имам предвид, но към настоящия момент България като член на тази асоциация чрез службата и на Европейския съюз на практика няма подробна, ясна, нормативна регламентация на тази дейност.
Част от промените в закона свързани с новосъздадената глава първа са направени при съгласуване и вземане предвид предложенията на Българския червен кръст и са насочени към ясно дефиниране подпомагащата роля на Българския червен кръст за обществените институции в хуманитарната област.
Предложени са и промени в административно наказателните разпоредби на действащия законопроект, които са свързани с актуализиране, т.е. в посока на увеличаване на административните наказания глоби. Като целта е да имат възпираща функция по отношение на евентуалните извършители.
Предложени са разбира се и промени в други закони, които произтичат от този законопроект и предвидения статут и функции на Планинската спасителна служба.
Пред вас е законопроекта и мотивите, които са към него.
В общи линии е кратък законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря ви г-н Цветков. Имате думата за въпроси, уважаеми колеги.
ДАРИН МАТОВ: Нямам законопроекта пред мен. Какво се случва с имотите, които ще бъдат прехвърлени на Планинската служба? Тези имоти, които ще бъдат прехвърлени на Планинската служба всички ли са държавни имоти? Има ли ги описани тук?
ТОДОР ЦВЕТКОВ: Доколкото ми е известно не са държавни имотите на БЧК, поради което имаме постигната договореност с Българския червен кръст за доброволно уреждане на отношенията свързани с разделяне дейността на Българския червен кръст от една страна и Планинската спасителна служба от друга страна. И списъка който е приложение към законопроекта, той е резултат от съвместните усилия на двете страни във връзка с уреждането на отношенията и започване работата на Планинската контролно спасителна служба.
КРАСИМИР ГИГОВ: По отношение на законопроекта ние имаме определени бележки, както и в обосновката на законопроекта. Но основните проблеми са по отношение на имотите. Аз благодаря за поставения въпрос.
Тези имоти, част от тях са на Българския червен кръст с нотариални актове, 11 на брой. А се прехвърлят по закона 25 имота в които са включени държавни общински, които са с неизяснена собственост. И това е един от основните проблеми. При написването на проектозакона не беше съгласуван с нас в това отношение. Но именно тази връзка като основен проблем, един от основните проблеми на 22-ри преди три дни с Планинска спасителна служба направихме общо събиране ръководството на Българския червен кръст и на Планинската спасителна служба и беше подписан протокол. В него Планинската спасителна служба заявява, че няма претенции към имотите на Българския червен кръст. Тези които са 11 имота с нотариален акт на Българския червен кръст. Не би могло да има някаква претенция чисто законово.
Този протокол аз мога да го оставя при вас. Ние сме пуснали нашето становище до вашата комисия. Писали сме, че националното ръководство на Българския червен кръст, редакцията на § 7 ал.2 и ал. 3 са изключително двусмислени. Не става ясно дали предоставените за ползване имоти става чрез закона по силата на тази разпоредба или се предоставя по решение на БЧК.
Именно в тази връзка Планинската спасителна служба няма претенции към имотите на Българския червен кръст, които той притежава с нотариален акт, а ние нямаме претенции за всички останали имоти, за които нямаме нотариален акт да минат за използване към Планинска спасителна служба.
ДАРИН МАТОВ: Да смятаме ли, че ал. 3, която завършва с това, за което страните сключват споразумение, че се е изпълнило това споразумение, което вие сте направили.
КРАСИМИР ГИГОВ: Ние сме направили в момента това споразумение.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Ако позволите да допълня. В писмото което спомена доц. Гигов, включително до Бюджетната комисия, ние сме представили своите виждания за нова формулировка на § 7 ал.2 и ал.3. ако ми позволите да прочета.
Предлагаме ал.2 да звучи по следния начин. “Държавните недвижими имоти или части от тях, съгласно приложението, които се ползват от планинската спасителна служба, включително от нейните отряди и от Дирекция “Планинска спасителна служба” към Българския червен кръст, продължават да се ползват от тях. Това са именно тези имоти, за които Българския червен кръст няма нотариални актове. Те във времето са предоставяни на Планинската спасителна служба. За някои въобще няма и документи. Това е истината за тях.
Параграф 7 ал. 3. При учредяване на сдружението по § 6, Българския червен кръст по негово решение, предоставя за ползване на Сдружението собствени недвижими имоти или части от тях от посочените в приложението, за което страните сключват споразумение.
И на срещите в Министерство на финансите, които имахме когато обсъждахме закона, във всичките дискусии с представителите на Планинската спасителна служба, ние многократно сме заявили, ръководството на Българския червен кръст, че имаме намерение и в бъдеще да подкрепяме планинската спасителна служба и няма по никакъв начин да се пречи на тяхната работа. С това искам да кажа, че и собствените имоти на Българския червен кръст, там където са необходими за дейността на Планинската спасителна служба ще продължат да се ползват от тях. Но искаме това да стане по един законосъобразен начин и съгласно нашия Устав. Трябва да стане по решение на Българския червен кръст, за което да се сключи конкретно споразумение. Това е нашето предложение.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ако разрешите още едно допълнение. За да се избегне последната сянка на двусмислие, в текста на ал. 3 да се върне отново термина, който е отпаднал от тази редакция, която е пред вас, “може”. Защото по този начин може да се тълкува, че с акта на държавата се нарежда на Червения кръст. Терминът “предоставя” не кореспондира с автономията на един частно правен субект. Воля за това има както ни увери нашия заместник генерален директор, нека да се върне текста “БЧК по неговото решение предоставя за ползване”. Говоря за собствените имоти. За държавните е ясно. Ал. 3. Както и по отношение на движимите вещи, както е останал този параграф. Няма логика по отношение на движимите вещи, които знаем, че са с още по-голяма защита, да го няма този текст “може”.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря. Има ли някой друг да вземе отношение? Няма. Всички тези въпроси, които повдигнахте, както знаете Бюджетната комисия работи винаги в условията на диалог, т.е. между първо и второ четене съвместно с Министерство на финансите, Българския червен кръст, Министерство на здравеопазването ще бъдат взети предвид. Водеща там е Правната комисия. Готови сме да предоставим и от наша страна работна група, която да участва при изчистването на текстовете, така че всичко това което казвате ще бъде взето предвид.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: В законопроекта за изменение на Закона за Българския червен кръст е предвидена и една промяна в Закона за бюджета, която е естествена и субсидията, която се предвижда за Българския червен кръст за 2012 г. е разделена на субсидия за Планинската спасителна служба и субсидия за Българския червен кръст. Давайки си сметка за икономическата ситуация в страната, с известно неудобство поставяме този въпрос. Но все пак ако има някаква, макар и минимална възможност, бихме помолили субсидията за планинска спасителна служба да бъде завишена в някаква степен. Защото това ще бъде едно новосформирано юридическо лице. Българския червен кръст ще продължи да ги подкрепя. Но за да се създадат, те нямат никакъв административен, логистичен, никакъв апарат, който ще трябва тепърва да се изгражда, освен пряката им планинска спасителна дейност. Затова апелираме, ако е възможно и доколкото е възможно малко да се завиши тяхната субсидия.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: На вас ви е известен пътя, за да се случи това нещо. Трябва да има предложение от народен представител. Засега до утре е удължен срока. Така че ако има такова предложение ще бъде разгледано в Бюджетна комисия. Благодаря ви.
ДАРИН МАТОВ: Вие предполагам знаете, че в нашата Комисия, когато се дава такова предложение трябва да се каже какъв е източника. Като не може да намерим източника става много сложно.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Това предложение, което е направено в законопроекта съответства на сумата, която съществува в Закона за бюджета, която беше определена за Българския червен кръст да бъде 3 млн. 100 000. В момента 2012 г. приемат същите параметри в частта на организациите с нестопанска цел, включително и за Българския червен кръст и съвсем логично е това разпределение, т.е. балансирано разпределение, което е направено. Така че да се създадат условия Планинската спасителна служба да осъществява своята дейност в рамките на този ресурс.
Всяко друго предложение, което се направи, вие разбира се, като народни представители имате право на това, както много коректно казахте, трябва да има и съответния източник на тези средства. Ние в момента, когато подготвяхме законопроекта не можахме да намерим такъв източник, за да се направи допълнително увеличение на бюджета. Това го казвам, с оглед народните представители, когато правят своите предложения да имат предвид. Ние ще направим всичко възможно да няма сътресения. Ние сме отчели всички възможности, които има и затова сме предложили това разпределение, което мисля, че е коректно и балансирано.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря ви г-н Петров. Това не означава, че някой народен представител няма да направи предложение, въпреки че съдбата на такива предложения без източник общо взето е ясна.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Но това е право на народния представител да го направи, ако прецени.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли други въпроси?
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Уважаеми г-н председател, госпожи и господа народни представители, позволете ми да представя становището на министъра на здравеопазването по този законопроект в частта, в която тя касае системата на здравеопазването.
Предлага се в дейностите, които ще се осъществяват от Българския червен кръст, да се даде право на тази организация да създава професионални колежи и центрове за професионални обучения, които да подготвят така наречените пара медици. Министерство на здравеопазването изцяло подкрепя тази идея и счита, че има необходимост от провеждането на такова обучение.
Имаме някои редакционни предложения по самия текст на новата т.9 на чл.4. Които за съжаление не бяха съобразени в рамките на съгласувателната процедура преди внасянето на законопроекта в Народното събрание. Затова тук искам да изложа пред вас. Що се отнася за частта, в която предвижда министъра на здравеопазването да утвърждава държавни образователни изисквания, програми за обучения и държавен план прием за пара медиците.
Искам да обърна внимание на народните представители, че съгласно действащата нормативна уредба и по-специално Закона за професионалното образование и обучение и Закона за народната просвета, утвърждаването на държавните образователни изисквания за придобиване на професионална квалификация по дадена професия са от изключителната компетентност на министъра на образованието, младежта и науката. Министърът на здравеопазването може само да участва и да съгласува тези държавни образователни изисквания.
Същото се отнася и за държавния план прием. Искаме да обърнем внимание на това, че министъра на образованието и науката утвърждава и рамкови програми въз основа на които обучаващите институции утвърждават конкретните учебни програми. И също считаме, че това не може да бъде възложено като правомощие на министъра на здравеопазването. Министърът може само да участва в разработването на тези рамкови програми, съответно да ги съгласува.
Не може също така и министъра на здравеопазването, извън неговата компетентност да утвърждава правилници на тези професионални колежи, правилници за устройството и дейността и на тези центрове за професионално образование и обучение.
Обръщам ви внимание на тези неща, защото считам, че това е важен въпрос. Предлагаме в новосъздадената точка 9, ако е възможно да се сведе до това, че Българския червен кръст създава центрове за професионално обучение и професионални колежи за обучение на пара медицински специалисти по реда на Закона за професионалното образование и обучение. Това считаме, че е достатъчно като редакция на тази точка 9. Вече в съответния Закон за професионалното образование и обучение са разписани конкретните правомощия и компетентности на министъра свързани с държавните образователни изисквания, програмите за обучение, план приема и всички други въпроси, които касаят организацията на това обучение.
Считаме също така, че е необходимо да се извърши промяна в самия закон за професионалното образование и обучение, дотолкова доколкото в него трябва да се включи, в кръга на институциите, които имат право да провеждат такова професионално обучение Българския червен кръст и в кръга на лицата, които имат право да откриват такива центрове. По конкретно става въпрос за разпоредбите на чл.9 ал.2 и чл.22 ал.3 от този закон. За да има синхрон между Закона за Български червен кръст и Закона за професионалното образование и обучение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз ви благодаря г-жа Василева. Всичко което казах и преди на представителите на Българския червен кръст се отнася и за вас. Вашите предложения ще бъдат разгледани във водещата Комисия, която в случая е Здравната комисия. Тя работи в същите условия на диалог, които казах и за Бюджетна комисия.
Имате ли някакви други въпроси колеги? Няма.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, 102-01-74, внесен от Министерски съвет на 08.11.2011 г. – първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви.
Закривам работата на Комисията, поради изчерпване на дневния ред.
/Закрито в 16 часа и 20 минути/
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М. Стоянова/
2007
201
