П Р О Т О К О Л

№ 32

---

На 1 декември 2011 г., /четвъртък/ от 14.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І” № 1, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14.45 часа /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да премине при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за бюджет на държавно обществено осигуряване за 2012 г., № 102-01-73, внесен от Министерски съвет на 02.11.2011 г. – второ четене.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджт на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г. – второ четене.
Имате ли предложения? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Представяне и обсъждане на законопроект за бюджет на държавно обществено осигуряване за 2012 г., № 102-01-73, внесен от Министерски съвет на 02.11.2011 г. – второ четене.
Докладът който сме приготвили е пред вас.
Закон за бюджета на държавно обществено осигуряване за 2012 година.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
Чл.1. Предложение на н.п. Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев, което работната група не подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя по чл.1.
Ще ни представи ли някой предложението н н.п. Емилия Масларова.
Няма. В такъв случай подлагам на гласуване предложението на н.п. Емилия Масларова и група н.п., което работната група не подкрепя.
Който е за това предложениЕ, моля да гласува.
Гласува 1 “за”.
Който е против, моля да гласува.
Въздържали се? Четири.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл.1 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря. Против? Двама против.
Въздържали се? Двама въздържали се.
Текстът е приет.
Чл.2. предложение на н.п. Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя. Ще го представи ли някой?
МАЯ МАНОЛОВА: Ясно е каква е логиката на колегите. Увеличават се приходите за сметка на увеличението на 2700 на минималния осигурителен праг, което има своята логика. До 1 май, когато се предвижда минималната работна заплата да е в размер на 270 лв. Това са десет минимални работни заплати,, считано от 1 май това да стане върху максимален осигурителен доход в размер на 2900, включително с увеличаване на вноската по фонда за осигуряване на безработните. Така че това е предложението на колегите Масларова, Стойнев и Богданова по чл.1.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев, което работната група не подкрепя.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 1 “за”.
Благодаря. Въздържали се? Четири въздържали се?
Против? Останалите.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл.2.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря. Против? Четири против.
Въздържали се? Един въздържали се.
Текстът се приема.
Чл.3, чл.4, чл.5 по вносител.
Изказвания има ли? Няма.
Който е за чл.3, чл.4 и чл.5 по вносител, моля да гласува за.
Благодаря. Против? Трима против.
Въздържали се? Един въздържал се.
Текстове са приети.
Чл.6. Предложение на н.п. Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев.
Ще го коментираме ли? То е ясно. Вдига приходите и увеличава разходите.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 1 “за”.
Против? Останалите. Въздържали се? Четири въздържали се.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл.6 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Четири против. Въздържали се? Един въздържал се.
Чл.6 по вносител е приет.
Чл.7 по вносител.
Благодаря.
Против? Четири против. Въздържали се? Един въздържал се.
Чл.7 по вносител е приет.
Чл.8. Предложение на н.п. Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев.
Това е което го казахте на практика, увеличение на максималния осигурителен доход.
МАЯ МАНОЛОВА: Според мен по тези текстове, както и по предишните ни предложения би следвало да се чуе и другото мнение. Нормално е и при ръста на минималната работна заплата, след като така беше формиран максималния осигурителен доход да бъдат направени съответните корекции. Още повече, че основния проблем с държавното обществено осигуряване е дефицитната дупка в бюджета. Ако по някакъв начин ще се увеличават приходите, това е едно от резонните предложения, както и предложението с вдигане с 1,2 процентни пункта на вноската за пенсии, с един процент за фонд “Безработица”. Би следвало да чуем някакви аргументи защо не приемате предложението на колегите Масларова, Стойнев и Богданова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли желание от народните представители да се изкажат по въпроса? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Масларова, Богданова, Стойнев по чл.8. Който е за, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Останалите. Въздържали се? Един въздържал се.
Текстът не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл.8.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Четири против. Въздържали се? Един въздържал се.
Текстът се приема. Благодаря.
Чл. 9 Предложение на н.п. Красимир Велчев.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя по чл.9 и предлага окончателната редакция, която е пред вас за увеличаване на минималната пенсия от 136 на 145 от 1 юни 2012 г.
Изказвания?
МАЯ МАНОЛОВА: Смешно е това увеличение от 9 лв. на минималната пенсия. Още повече предвид и преговорите в момента, които се водят евентуално за осигуряване на допълнителни приходи. Нормалното би било минималната пенсия да се увеличи по-чувствително. Тези 9 лв. наистина са смешни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожо Манолова. Наистина би трябвало да се увеличи по-чувствително, ако имахме такава възможност. Както ви е известно няма преговори. Така че приемайки това ще търсим резерви в приходната част, за да изпълним този ангажимент.
Който е за окончателната редакция на чл.10, моля да гласува.
Против? Един. Въздържали се? Трима.
Благодаря. Приема се.
Чл.10 по вносител, който е за, моля да гласува.
Против? Четири. Въздържал се? Един.
Приема се.
Чл.11. Предложение на н.п. Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Хасан Адемов, Алиосман Имамов и Лютви Местан.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Цветан Костов и Кирчо Димитров, което работната група не подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Предложение на н.п. Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев.
От 1 януари до 30 април 270 лв. от 1 май 290 лв.
Обезщетение за отглеждане на малко дете. След изтичане на 415 дни. За това става дума.
Предложението на господин Имамов. Вие ще го защитавате ли господин Имамов. То е подобно.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако ми разрешите сам едно, две изречения. Мисля, че тук става дума за паричните обезщетение за отглеждане на дете между една и две години. Тези парични обезщетения винаги са следвали минималната работна заплата. Без това изрично имплицитно бе записано текстовете, след като сега увеличаваме минималната работна заплата, редно е и тези обезщетения да бъдат увеличени от 240 на 270 лв. Това е нашия аргумент.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо председател. Вашите предложения са почти идентични. С тази разлика, че ние предлагаме 240 да се замени с 264. Наистина се вдигна минималната работна заплата. Тя не се обвързва вече с тези обезщетения.
Защо се спираме на 264. Защото считаме, че през последните три години имаме едно натрупване на инфлация около 10 процента и затова считаме, че 264 е по-удачно да бъде.
Благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА: Логиката е ясна. С ръста на минималната работна заплата предлагаме да бъде променено и това обезщетение. Още повече, ако наистина управляващите са искрени и в желаните си да стимулират и раждаемостта и младите семейства. В крайна сметка става дума за 48 000 майки средно годишно. Така че общия размер на това увеличение не е непосилна цифра за бюджета на държавното обществено осигуряване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други изказвания? За първи път тази година със съгласието и на социалните партньори всички плащания, най-често социални, които бяха вързани с минималната работна заплата се отвързаха от нея, за да се даде възможност минималната работна заплата да расте по други критерии. Лично аз смятам, че е правилно това да не е свързано с минималната работна заплата, тъй като работната заплата по принцип функция на производителността на труда, а не някаква сума, която някой по някакъв начин определя. Поне такава е логиката. И в този смисъл не бива да продължаваме да правим връзка между тези социални плащания и минималната работна заплата като аргумент за това. Друг е въпроса, ако имате други аргументи и желаете примерно да аргументирате сумата на тези социални плащания да бъде различна от 240 лв.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз донякъде ще се съглася с вашето изложение, но да приемем тогава нашето предложение с натрупване на инфлацията и да я вдигнем с 10 процента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Много е хубаво предложението ви и много други доходи и плащания също може би по тази логика трябва да се индексират с тази инфлация. Но трябва да има източник за това.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Все пак имаме и демографски фактор. Знаем как застарява населението и мисля, че трябва да стимулираме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че България е една от страните в Европа, които наистина имат много сериозна политика в областта на майчинството. Няма друга страна, която да плаща заплатата на майката в нейния размер за 415 дни. Плюс това доплащане за което говорим. Така че мисля, че България е направила доста по темата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това не означава, че отвързаните плащания не трябва да растат в същото време. Вярно е, че минималната работна трябва да расте, но тези плащания, които досега са били обвързани и сега сте ги отвързали, не означава, че непрекъснато трябва да падат или трябва да остават на едно и също равнище. Което в същото време означава, че общите доходи, в които се включват и тези обезщетения в номиналния размер намаляват. Така че не е необходимо тук да посочваме минималната работна заплата, а да има някакво съотношение в нарастването на тези плащания. Това е логиката на нашите предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, това означава допълнителни разходи, които означава допълнителни приходи. Съобразно чл.1 на бюджета приходите от здравно-осигурителни вноски са прогнозирани в определен размер. И съответно имаме и трансфера за покриване на дефицита, отделно от трансфера за фонд “Пенсии. Така че едно такова увеличение означава първо увеличаване на трансфера от Републиканския бюджет за сметка на данъци.
Който е за предложението на н.п. Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Въздържали се? Останалите. Против? Двама.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Хасан Адемов, Алиосман Имамов и Лютви Местан.
Който е за моля да гласува.
Гласували пет “за”.
Въздържали се? Останалите. Против? Двама.
Предложението не се приема.
Предложението на н.п. Цветан Костов и Кирчо Димитров.
Който е за, моля да гласува.
Гласували четири “за”.
Въздържали се? Останалите. Против? Двама.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл.11.
Който е за, моля да гласува.
Гласували осем“за”.
Въздържали се? Няма. Против?
Предложението се приема.
Чл.12, чл.13, чл.14, чл.15, чл.16 наименованието на Разпоредбата преходни и заключителни, § 1, § 2 и § 3 от Преходните и заключителни разпоредби по вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване членове от 12 до 16, наименованието на разпоредбата и параграфи 1,2 и 3 от преходната разпоредба.
Който е за, моля да гласува.
Въздържали се? Един. Против? Пет против.
Разпоредбите са приети.
§ 4. Предложение на н.п. Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев.
За 2012 г. не се прилага § 6 от Преходните и заключителните разпоредби. Ще ни го представи ли някой?
Предложение на н.п. Хасан Адемов, Алиосман Имамов и Лютви Местан.
Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предлагам госпожо председател двата варианта, които ние предлагаме да бъдат гласувани отделно. Това е логиката на предложението. Вариант 1 съдържа предложение за запазване на швейцарското правило при актуализация на пенсиите. Вариант 2 съдържа предложение за актуализация на пенсиите с индекса на инфлацията. Вие предлагате по-нататък подобен текст. Доколкото аз разбрах, текста съвпада почти с нашите предложения, с едно изключениe, че там се предвиждат условия при които тази индексация да влезе от 2013 г. Така че моля да подложите на гласуване двата варианта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Наистина по-нататък, ние предлагаме подобен текст, който да има индексация с инфлацията, а не с швейцарското правило от 2013 г. За 2012 г. всъщност гласувахме повишаването на минималната пенсия. Това са възможностите, според нашите разчети на бюджета на 2012 г.
МАЯ МАНОЛОВА: Това което представи пред вас, колегата Имамов, недопустимо е да не бъдат поне индексирани пенсиите, предвид инфлацията и като цяло ръста на цените и поскъпването на живота. Така че би следвало да бъде заложено, ако не увеличение, то поне индексиране, с оглед съхраняване живота на пенсионерите. Така че с лека ръка отхвърлянето на тези предложения не е редно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Манолова, те няма да бъдат отхвърлени с лека. Ние сме правили разчети за това. Затова ще ги отхвърлим, защото разчетите не се връзват с финансовите възможности. И сме възприели подхода, който преди малко казах за увеличаване само на минималната пенсия с 9 лева.
МАЯ МАНОЛОВА: Хората, които получават пенсии в размер над минималната също трябва да просъществуват някак си в условията на криза.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Всички трябва да просъществуват в условията на криза и най вече да просъществува бизнеса, благодарение на който има и пенсии.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Въздържали се?
Предложението не се приема.
Предложение на н.п. Хасан Адемов, Алиосман Имамов и Лютви Местан.
Подлагам на гласуване вариант 1.
Гласували 7 “за”.
Против? Осем против Въздържали се? Останалите.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване вариант 2.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4.
Гласували 12 “за”.
Против? Девет против. Въздържали се? Въздържали се няма.
Текстът на вносителя се приема.
§ 5. По вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Против шест. Въздържали се? Един въздържал се.
Параграф 5 се приема.
§ 6. Имаме три предложения. Едното е на н.п. Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев, което работната група не подкрепя.
Другото е на н.п. Красимир Велчев и група народни представители.
Третото, което работната група подкрепя е на н.п. Хасан Адемов, Алиосман Имамов и Лютви Местан.
Предложение на н.п. Муса Палев отделно.
И предложение на н.п. Цветан Костов и Кирчо Димитров.
Колеги, разглеждаме ги поред.
Предложението на н.п. Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Това са законовите разпоредби от КСО, които осигуряват по-голям приход в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Става дума за увеличаване на вноската за фонд “Пенсии” с 1,2 процентни пункта. Увеличаване на вноската за фонд “Безработица” с 1 процент, което ще осигури повече приходи в бюджета на ДОО. Също така тук е и предложението за намаляване периода за който се изчислява размера на получаваното майчинство, а именно от 24 на 12 месеца, което считаме, че е една по-адекватна и справедлива мярка. Както за бизнеса, така и за майчинство.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагате увеличение на вноските. В най-общи линии това. В условия на криза вдигаме тежестта на вноските.
Предложение на н.п. Хасан Адемов, Алиосман Имамов и Лютви Местан.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: В § 6 да отпаднат точките 10, 11, 12, 13 и 15, които се отнасят до увеличение на срока за които се изчисляват обезщетения. Тези предложения, уважаеми колеги, които се правят в законопроекта при всички положения гарантират, че тези обезщетения ще бъдат по- малки в следващите периоди, но в никакъв случай няма да бъдат по-големи. Те слагат ограничения и лимит. Не могат да растат повече. Защото увеличавайки периода за изчисляване на тези обезщетения, ние увеличаваме риска отделния човек да попадне в зона, където е бил или безработен или с много по-ниски показатели, които му гарантират по-ниски обезщетения. Тези предложения имат за цел да се спестят допълнителни разходи и пари в системата.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Предложение на н.п. Муса Палев. Някой ще представи ли предложението?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предложението е да се увеличи периода на давност по отношение на вземания от 3 на 5 години. Това е предложението на колегата Муса Палев. Пак в посока на увеличаване на приходите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Главчев заповядайте.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, позволете ми да представя предложението на Красимир Велчев и група народни представители. Освен това, което имате пред себе си и което работната група подкрепя на основание чл.73 ал.4 т.2 от Правилника за организация дейността на Народното събрание ви предлагам следните промени по предложението, което е предложено на вашето внимание.
Първоначалното предложение, имаме предложено увеличение на възрастта за пенсиониране с една година, считано от 1 януари 2012 г. и след това от 1 януари 2015 г. с четири месеца до достигане на 65 годишна възраст за мъжа и 63 години на жени. Това което е като редакция на това предложение, предлагаме от 1 януари 2012 г. да бъде увеличавана всяка една година с по четири месеца възрастта до достигане на 65 години за мъже и 63 за жени.
Аналогично е предложението за стъпката, която се предлага и когато лицата нямат необходимия осигурителен стаж. Тоест да не бъде с една година от 1 януари 2012 г., а с по четири месеца следващите три години.
Всъщност това е редакцията, която предлагаме и е различното от това, което имаме предложено на вашето внимание от Велчев и група народни представители.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Освен това има още едно предложение за промяна в т.26 буква “б” от законопроекта на Министерски съвет.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предлага се да изглежда така. Точка бб ал.4 се изменя така: На учителите, които имат изискуемия по ал.1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл.68 ал.1 се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по чл.68 ал.1 и 2, но не по-късно от навършване на възрастта по чл.68 ал.3 след изпълнение на условията по чл.68 ал.1 и 2 или навършване на възрастта по чл.68 ал.3. Пенсията се изплаща за сметка на фонд “Пенсии”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е обвързано с предишното предложение, тъй като изплащането на пенсиите от Учителския фонд е обвързано с навършването на възрастта по чл.68 ал.1 и ал.3 и затова трябва да приемем ние тази корекция във връзка със вдигането на другата възраст. Тя е по скоро следствие.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, аз няма да коментирам начина по който се прави това предложение, по време на заседанието на Бюджетна комисия, защото това е по-малкия проблем. По-сериозния проблем е, че вие би трябвало да си давате сметка, че правите едно абсолютно противоконституционно предложение. За справка конституционно решение от 1997 г., което казва, че: “Резки движения които касаят сериозни обществени отношения не могат да се правят по този начин.” Реформа на реформата, която вчера с многохилядния митинг на синдикатите се видя по какъв начин се приема от българските граждани, без каквито и да било разчети и без каквото и да било финансово измерение.
В крайна сметка какво представлява това предложение. Дали е продукт на преговорите със синдикатите и с техни представители? Дали е продукт на някаква друга договорка от някакви неясни политически субекти? Но вие сте длъжни да информирате Бюджетната комисия, която ще го гласува по какъв начин се е стигнало до това предложение. Кой стои зад него? И най-малкото, както отива на тази комисия, какви са финансовите разчети.
Защото извинявайте, но до вчера вие твърдяхте, че единствената възможност е с вдигане на стажа за пенсиониране с една година, сега се оказва, че сметката излиза и само с четири месеца. Може би ако има последващ митинг пред парламента ще паднете с увеличение в рамките на два месеца, на месец. Тук решенията се сменят два пъти дневно. И поне имаме правото да знаем, кой стои зад това предложение, каква е неговата подкрепа сред социалните партньори? Колко български граждани ще засегне и какви са неговите финансови измерения?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние от “Атака” се обявяваме категорично против това изменение. Заявявали сме го много пъти. Този въпрос дори не е финансово бюджетен или трудово правен или пенсионен. Той е един мега политически въпрос, бих го нарекъл. И се отнася в съвсем други сфери. Но понеже комисията разглежда въпроса, тук изказваме това свое становище. Има други начини. Казвали сме и друг път и ги излагаме подробно, да се запълни дупката в бюджета в осигурителните отношения.
Така че ние ще направим друго в пленарна зала. Ще направим предложение в пленарна зала, заявявам го за намаляване на възрастта с една година от тази, която в момента съществува. Защо да не стане това, след като беше направено това предложение от страна на управляващите за увеличаване на пенсионната възраст с една година беше нарушен един консенсус, който само до преди една година и половина беше извоюван и до който се достигна.
Ние сме абсолютно несъгласни и с компромисното предложение за четири месеца, които се предлагат в момента. Защото няма никаква гаранция, че догодина при подобно обсъждане отново няма да рецидивира намерението на управляващите за отново вдигане.
Така че очаквайте в пленарна зала предложение от “Атака”, което е допустимо, тъй като се касае до числа. То минава в графата на редакционните, без да сме го внасяли официално тук като предложение пред Комисията и за второ четене. Това е възможно според Правилника на Народното събрание за намаляване на пенсионната възраст по отношение на тази, която в момента е фиксирана и която е в сила с една година.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Михалевски поиска думата, след него господин Цонев.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря госпожо председател. Уважаеми колеги, аз се надявам, че все пак вносителите ще отговорят на нашите въпроси, защото най-малкото е коректно такива важни решения, които ще вземем и касаят всички български граждани да бъдат отминавани с мълчание.
Първият въпрос към вас е, независимо какъв е размера на увеличението на възрастта, защото аз не съм сигурен, че това е последното решение. Но ви питам вас и надявам се и представители на изпълнителната власт, защо когато взимате това решение не го съпроводихте с мерки, които да компенсират и смекчат условията на хората, които ще бъдат засегнати от него. И визирам обстоятелството, че голяма част от българските граждани, които са в пред пенсионна възраст в момента, особено тези, които са без работа или има риск да загубят работата си при снижаващата икономическа активност, не просто ще бъде удължен срока в който те могат да се пенсионират, а ще се влошат условията при които те ще се пенсионират, което разбира се като последствие е много тежко за тях.
Второ, искам аргументи от вас да чуя. Вие сигурни ли сте в това, което в момента предлагате, че ще има консенсус. Защото моята информация от 14.45 часа е, че двата синдиката са се радикализирали и говорят вече за национална стачка. При това положение, след като само вчерашния протест ви накара да промените условията си, една национална стачка до какво може да доведе. И аз не го казвам от гледна точка на някаква фриволност, а защото в крайна сметка тези решения наистина са изключително важни за стабилитета на държавата.
И ви моля да ми обясните, след като само преди няколко дни вие наистина твърдяхте, че решението е единствено и безалтернативно с едногодишното вдигане на възрастта, как сега и с какви аргументи, посочете числа, ще може бюджета да издържи при новата формула, която ни предлагате. Защото иначе излиза, че ние преговаряме, но не взимаме далновидни политически решения, а си играем на някакво впечатление, което се опитваме да създадем в обществото, което е изключително опасно в днешните условия. И то наистина може да има много неприятни последици. И моята молба е да ни отговорите на тези въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо председател. Аз имам един по-общ въпрос във връзка с този член и с тази тема. Понеже видях, че тук е и министъра, а може би по-важното заместник министъра на финансите. Бихте ли ми отговорили какъв е фискалния ефект от тази широко прокламирана мярка, като ще ми простите, ако съм сбъркал, но може би даже и да ме коригирате. Обществото и наблюдаващите, експертите остават с впечатление, че това е много важна част от пенсионната реформа. Едва ли не най-важната. Толкова е важна, че трябва да я изтеглим сега. Толкова е важна, че дори сме готови да понесем протести, обвинения в това, че е нарушен диалога и т.н. Аз бих приел една такава мярка, защото дълбокото ми убеждение като специалист съвпада с вашето убеждение на управляващите. Има нужда от реформи в пенсионната система. Такъв огромен дефицит не може да бъде поддържан по този начин. И че не само и не най вече управляващите от ГЕРБ носят вина за състоянието на пенсионната система. Разбира се, че в тази система има хронични дефицити. Има демографски проблеми и т.н.
Моят въпрос е какъв е фискалния ефект, та скочихме на тази мярка с цената на всичко и с цената дори на масови протести и разбунване на духовете. Прощавайте, всички останаха с убеждението, че това е пенсионната реформа, която не може да не направим. Да ви кажа моето мнение, че това въобще не е реформа.
Първо, даже не е първа малка крачка. И затова питам, какъв е фискалния ефект. Аз разбира се, съм го сметнал. Въпросът ми е риторичен. И по тази причина смятам, че не е. Но нека да чуем специалистите. Да кажем господин Горанов и министъра може би имат точни изчисления. Защото ако фискалния ефект е 20 – 30 млн. лв. следващите една, две, три години, според мен не си струваше да вдигаме хората на крака. Ние имаме хронични дефицити от няколко милиарда там.
И ако питате специалисти за първа крачка, която дори можеше да се направи пак с цената на недоволство, но щеше да бъде истинска крачка. Има други мерки, с които може би щяхме да постигнем консенсус или поне да се опитаме да ги направим.
Моето твърдение е и затова задавам въпроса си, че това не е никаква мярка. Тази крачка не си струва усилията, скандалите, недоволството и не решава никакъв фискален проблем в областта на осигуряването и на пенсионната система.
Благодаря ви.
Надавам се да имате изчисления. Ако нямате аз имам някакви, но не бих искал аз да съм инстанцията, която ги дава.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря госпожо председател. Аз наистина няма да изземам функциите на експертите. Няма да влезна в конкретиката. Аз по скоро искам да разясня дълбоката реформа за която вие казвате, защо се е случила и получила.
Първо, искам да кажа, че увеличаването на възрастта за пенсиониране е приета на тристранния съвет. Там са се съгласили работодатели, синдикати и правителство. Единственото което правим ние е де факто изтегляне и ускоряване на това нещо. Разбира се, това няма да е единственото, което ще бъде предприето като мярка. Защото е ясно, за да намалим дефицита трябва да намалим разходите и да увеличим приходите. Тоест тези мерки ще касаят и ще целят именно това.
Защо точно сега. Първо, искам да кажа, че това не е прието така изненадващо в групата. Знаете, че бюджета се внася от Министерски съвет. Знаете, че имаше свикана тристранна среща, където премиера беше занесъл именно тези предложения да бъдат обсъдени. Но така или иначе този съвет се разпадна. Това ни провокира ние да внесем, без да бъде обсъдено в тристранката, да внесем тези предложения. И след като видяхме реакцията на хората, преминахме в диалогов режим. Вчера много до късно преговаряхме със синдикатите. Мога да кажа, че цяла вечер експертите са работили. И сутринта ниу оповестихме нашето решение. Защото политическа партия ГЕРБ носи отговорността за управлението на страната и носи отговорността за това, евентуално какво може да се случи в Европа и ние трябва да сме подготвени. Поради тази причина сме изтеглили именно сега увеличаването на пенсионната възраст, като смекчихме първоначалния вариант. Тоест не с една година още от 2012 г., а 2012 – 4 месеца, 2013 – четири месеца и т.н. До достигане съответно на 65 години за мъжете и 63 години за жените. Ефектите де факто, заедно с тези три мерки очакваме да бъдат за 2020 г. от 6 млр. лв.
Така че аз ви разказах хронологически нещата. Казах ви, че ние си носим отговорността и твърдо заставяме зад тези предложения, които надявам се да подкрепите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Петков заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря ви госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ще се опитам да дам конкретно фискалните ефекти от въвеждането на тази мярка, увеличаването на пенсионната възраст. Наистина резултатите са по-значими в средносрочен и дългосрочен аспект, но конкретно с числата на база на разчетите, които сме направили в Националния осигурителен институт.
Нашите разчети са, че увеличаването на възрастта с четири месеца от следващата година ще засегне общо трите категории лица, за които се предлагат. Като тук включваме и увеличаването на изискуемия стажа за лицата по чл.69 от 25 на 27 години, както знаете. Ще засегне около 10 500 лица, които при сегашния режим ще могат да упражнят права на пенсиониране следващата година. Но увеличаването на един от параметрите няма да им позволи това. Стойностното изражение на този ефект като по-малко разходи за пенсии и повече приходи от оставането на тези лица го оценяваме на около 30 млн. за следващата година. А за следващите години акумулирания ефект от плавното увеличаване на възрастта от трите категории лица го оценяваме за 2017 г. акумулиран ефект около 300 млн. лв. и тази мярка за 2020 г. 666 млн.
Числото което господин Николов спомена е в същност ефекта от другите мерки, които се предлагат за стабилизиране финансово на пенсионната система, а именно промяна във формулата на индексиране на вече отпуснатите пенсии и отпадане съответно увеличаването на дела на една година стаж в пенсионната формула за вече отпуснати пенсии. И той се оценява за 2020 г. на около 6 млр., но при определени допускания. Както добре знаете по отношение на темпа на инфлация прогнозите на които можем да стъпим със сигурност са по скоро кратко и средносрочни в един по-дългосрочен аспект се променя на фиксирано ниво на инфлация и на база на тези допускания правим и тези оценки.
По отношение на промяната в параметъра възраст смятаме, че сме до голяма степен точни в тези оценки.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо председател. Много съм удовлетворен от отговора, който ми дадохте. Може би само колегата Николов не разбра какво искам да кажа. Заради него и за останалите колеги ще поясня. Без да изразявам мнението на парламентарната група на ДПС, нито на моята партия, а в качеството ми на специалист експерт, на човек, който се занимава дълги години с бюджетиране, финансиране и икономика. Казах, че аз разбирам и стоя на страната на такава реформа господин Николов. Моите изчисления бяха 22 млн. приблизително. Вашите са около 30 млн. Приемам вашите. Защо беше нужно да стресираме 10 000 души, чийто планове са от 1 януари да се пенсионират. След като тази крачка безусловно е необходима, но всички страни които я правят, дават възможност на хората, които ще попаднат под ударите на тази реформа да планират бъдещето си, дори ако щете да се подготвят психически. Никоя страна не го прави така, ноември за 1 януари. Това е нещо срещу което не изразявам протест, а ви се чудя. Повярвайте ми. Защото не мога да си обясня как може да накараме хора, които вече и психически и в плановете си имат това да се пенсионират от 1 януари. Поне да беше след две години. какво щяхме да загубим, 20 - 25 млн. тази година и 40 млн. догодина.
Извинявате на фона на 3 – 4 млр. дефицит това не е решение на проблема. Иначе аз лично като икономист подкрепям такава мярка и такава реформа. Особено ако тя е дадена в пълнотата си, ако е дадена в график, в перспектива и във всичките й стъпки. Нямаше никаква нужда да стресираме обществото с това нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи? Заповядайте госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Всъщност получихме отговор на една част от въпросите, които касаят финансовото измерение на това предложение. Макар че аз подлагам на съмнение една част от тези разчети. Безспорно ще се направи икономия, ще се спестят средства за разходи. Но приходите са според мен пресилени. Защото при това ниво на безработицата в България така или иначе тези места биха били заети от други категории работници. Така че за някакво увеличаване на приходите, според мен трудно може да се говори.
Но тук по-интересно е друго. Тъй като отдавана наблюдаваме играта в ГЕРБ на доброто и лошото ченге. Също така е интересна историята в развитието на социалния диалог от вчера след протестите. Не получихме отговор на въпроса кой стои зад това предложение? Дали зад него стои финансовия министър Дянков, дали това предложение е прието от синдикатите. И какво ще последва, ако Бюджетната комисия гласува за него. Не получихме отговор на този въпрос. Ясно е, че даже в случая нямаме подписи на депутати от ГЕРБ. Едно устно информиране за взето решение някъде от някакви експерти. Но какво е неговото обективиране. Всъщност кой стои зад това предложение господин Николов? Тъй като вие се явявате говорител на някого, но ние не разбрахме на кого.
На последното предложение за увеличаване с по четири месеца през следващите години над пенсионната възраст. Кой стои зад него? Дали премиера Борисов, дали вицепремиера Дянков? Социалните партньори какво мисля,т Стоят ли зад него. Какво ще предприемат, ако вие сега го гласувате? Някаква светлина по скритата част на преговорите.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз ви благодаря, защото вие изброихте всички, без социалните партньори, които стоят зад него. Благодаря ви. Няма смисъл да ги повтарям. Социалните партньори бяха подкрепили една част. Говоря единия синдикат за две трети от предложението. Другият не беше подкрепил това предложение. Но няма смисъл да говоря от тяхно име. Искам да кажа, че всички, които изброихте стоят зад това предложение.
Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Колегата Николов спомена, че стремежа е все пак да се увеличат приходите. Аз не можах да разбера, защо не се приеха нашите предложения. Това което преди малко се отхвърли, 12 на 9 гласа. Където беше предложението за увеличаване на вноските, както ние предлагаме. Защото те целят значително повече приходи от осигурителната система. Такива аргументи не чух. Ясно е, че трябва да се осигурят приходите. Единият път е увеличаване на възрастта и се каза 30 млн. Нашите изчисления мисля, че водят до много по-значителни приходи, ако се приемат. И не е ли разумно да се обмисли още веднъж. Има време и след това заседание да се види, може би не в този размер, може би в по-малък размер, ако се увеличат тези вноски, дали няма да се помогне по-осезаемо и да се реши по-комплексно този недостиг на средства. Това предлагам. Да се помисли. Може да не е с такъв размер. Но съм сигурен, че това също би помогнало.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Радославов. Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, аз вярвам на разчетите, които бяха съобщени тук по отношение на ефекта от тази реформа. Защото съм сигурен, че там са хората, които най-добре знаят как да правят подобни разчети. И дори да има някаква грешка, тя е в рамките на пренебрежимите размери. Но според мен има един друг въпрос.
Всичко като ефект, което се очаква от тези мерки е на гърба на пенсионерите в България. Това е основния проблем. Ако допуснем, че съвкупността от пенсионери до 2020 г. получава определен доход под формата на пенсии, вие в момента ни казвате, че с тази промяна този определен доход от пенсии ще бъде намален с 666 млн. лв. Това е смисъла на тази промяна. Казвате на пенсионера: “Ако се запази сегашната система ще получите еди какви си пари в бъдеще, всяка година последователно”. Но увеличавайки възрастта, вашите пари при всички положения ще бъдат орязани, защото вие ще бъдете задължен да направите допълнителни вноски като работещ. “Освен това няма да ви дадем възможност да получавате допълнително пенсия, защото ще ви ограничи възможността да се пенсионирате по-рано”.
Ние трябва да си признаем ясно и категорично, че промените и ефекта, които се очакват от предлаганите от вас промени са на гърба на българския пенсионер при условие на криза първо. И при условия на това, че българските пенсии знаете са най-ниските в Европейския съюз. Това тревожи най-много хората, които излезнаха на улиците. Защото по този начин се орязват техните общи съвкупни доходи като бъдещи пенсионери. И с това, което вие очаквате да получите е именно на гърба на това, което тях ги очаква в бъдеще. Това трябва да го признаем категорично. Тази система генерира ефекти не по отношение на усъвършенстване на приходите, а по отношение на най-лесното – рязане на разходи на гърба на пенсионерите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А сега действащата система господин Имамов генерира ефекти на повишаващи се дефицити в системата на пенсии. Те са дефицити от модела. И те ще продължават да растат тези дефицити точно поради модела, който вие приехте и вие предлагате. А господин Радославов, да вдигаме в услови на криза данъчното бреме, защото това е също вид данъчно бреме, означава не да стимулираме бизнеса, а да го караме да отива в сивия сектор. Означава неща, които не са добри за България. България трябва да мисли как да стимулира работните места, бизнеса, генерирането на повече приходи, не чрез повишаване на данъчната тежест и то точно в момент на криза. Няма страна в света и в Европа, която да си вдига данъците по време на криза. А това, че тези данъци да са достатъчно ниски и това също е ваша заслуга.
Благодаря.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Има съвсем друг подход. Всички грешите това да разделяте, да социализирате, да разпределяте нищетата, бедността, малкото пари, които са налични и са за пенсии. Никой не говори как тези пари могат да се увеличат. А те могат да бъдат увеличени.
Вие гледате на парите общо взето като на константна величина и правите какви ли не еквилибристики с възрастта и други трикове, за да разпределите тези пари. Създайте работещ, действащ, печелещ държавен пенсионен фонд, в който да влизат повече пари. Има начини за това. Никой не мисли как да бъдат събрани такива активи в този Държавен пенсионен фонд, както е в нормалните страни и да работят. Защото Софийска вода до преди няколко месеца работеше за английските пенсионерите. И тук вината е на всички управляващи до този момент. Защото една Софийска вода беше продадена за 600 млн. паунда, не евро. И тези пари уголемяваха пенсиите на пенсионерите в Англия. И защото има държавни активи, които могат да влезнат в този фонд и да акумулират пари. Да бъдат вкарани и такива предприятия, такива фирми в този пенсионен фонд, както е в нормалните страни. Обикновено това са електроразпределителните дружества, естествените монополи, които да генерират там печалба за пенсионерите. А тук гледате на всичко като на пари, които се събират от задължените пенсионно лица и пари, които се дават от бюджета или такива, които идват от приватизация, които все повече и повече намаляват. Това е порочен, грешен, неолиберален модел и подход, който до никъде няма да ни доведе.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, мисля че дискусията беше достатъчно изчерпателна. Предлагам да преминем към гласуване. Започваме с гласуването на предложението на н.п. Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев.
Искат вдигане на вноските. Подлагам на гласуване.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували трима “ за”.
Въздържали се? Четири въздържали се. Против? Против 15.
Не се приема.
Предложението на н.п. Хасан Адемов, Алиосман Имамов и Лютви Местан.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13.
Не се приема.
Предложение на н.п. Муса Палев.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Против 13. Въздържали се? Въздържали се двама.
Предложението не се приема.
Предложени на н.п. Костов и Димитров. Заповядайте.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо председател. Нашето предложение съвпада с предложението на господин Имамов. Ние също предлагаме в § 6 да отпадне т.13. Това е срокът върху който се изчислява обезщетението за бременност. Аз искам да попита кое налага втора поредна година, да се увеличава този срок на изчисляване. Коя е причината да се увеличава втора поредна година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Подлагам на гласуване предложението на Костов и Димитров.
Който е за, моля да гласува.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По-пълно обвързване на осигурителния принос с правата които черпят от системата осигурените лица.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 9 “ за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13.
Не се приема.
Предложението на н.п. Красимир Велчев и група народни представители.
Ще го подложа на гласуване по точки.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Става въпрос, че ал.1, иска да каже колегата Агов е до 65 годишна възраст, а ал.3 стига до 67.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението, което направи господин Главчев. А именно предложение по т.2. Вие го имате раздадено.
Подлагам на гласуване предложението по т.2.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Седем против. . Въздържали се? Двама.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението по т.5, параграф 4 ал.1 от Преходните разпоредби.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “ за”.
Против? Седем против.. Въздържали се? Въздържали се двама.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението за промяна в т.26 буква “бб” от законопроекта, които предлагат промени в § 5 ал.4 от Преходните и заключителни на КСО.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “ за”.
Против? Седем против.. Въздържали се? Въздържали се двама.
Приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 6, която я имате всички.
Който е за окончателната редакция на § 6, моля да гласува.
Гласували 13 “ за”.
Против? Десет против. Въздържали се? Въздържали се няма.
Окончателната редакция на § 6 е приета.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може ли процедурно предложение госпожо председател? Може ли да броят сътрудниците ви. Защото смятам, че председателя не бива да слиза до нивото на квестор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Параграф 7 предложение на Йордан Бакалов, § 7 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на Дъбов, Костадинов, Петров, Костов § 7 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо председател. Това е предложение на колегата Бакалов. Касае основно ДАНС. Въпросът който той задава, кое наложи да се намалят средствата на ДАНС? И също така тук некоректно е записано. Защо се намаляват годините от 20 на 15 брутни месечни възнаграждения и 75 процента. След изчисляването се получава, че няма да бъдат 15, а ще станат 11. Ако може някакво разяснение по този въпрос към вносителите. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Многократно имахме възможност в дебата по бюджетната процедура да обясним, че според нас някои категории служители в държавата са с твърде големи привилегии спрямо останалите заети в бюджетната сфера. В случая първата част на предложенията, с които се променя Закона за ДАНС са свързани с уеднаквяване на минималните размери на възнагражденията получавани в МВР и тези в системата на ДАНС. Тук по скоро се коригира една диспропорция формирана с първоначалното приемане на закона за ДАНС, която създава първо от една страна напрежение между отделните правоохранителни органи. От друга страна демотивира служителите в системата на МВР, които изпълняват същите функции в голяма степен със служителите в Държавната агенция за национална сигурност.
Що се касае промяната в чл. 117 ал.1 имахме възможност многократно да коментираме, че според нас няма справедливост един учител да се пенсионира без да получава подобни допълнителни възнаграждения, а един офицер от ДАНС, един държавен служител работещ по Закона за ДАНС да ползва толкова съществени привилегии. Многократно имахме възможност да водим този дебат. Това е пакета от мерки, който изравнява донякъде стимулите и привилегиите в бюджетната сфера.
Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Поредната неолиберална мярка придружена с безумни изказвания Не се притеснявам да ги квалифицирам така. Опит за противопоставяне на групи служители, служащи, държавни служители едни на други. Твърде елементарно и плитко, без да е домислено и нещо което нарушава сложили се традиции, десетилетия дори от самото начало от съществуването на Третата българска държава. Съотношение и пропорции, които в момента някой иска да наруши. Някой който привнася идеи от вън и не ги съобразява и не е на ясно с основни начала в устройството на държавните институции и съотношенията между тях. Така че ние няма да подкрепим тази мярка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз също така не мога да приема мотивите на заместник министъра, защото трябва поне да видите Федералното бюро за разследване в САЩ. Горе долу по този модел се направи ДАНС. Същата работа като за учителите, ако в САЩ се плаща за пенсии. Недейте да елементализирате труда на тези хора от този сорт на сигурността, защото дори и живота им е застрашен понякога, при някои мисии. Така че защо трябва да бъдат различни тези пенсионирания. Това не е измислено от днес. Ясно е, че има традиции, защото се знае и практиката е доказала че е така. Не напразно и в армията е така. Защото тези хора днес от този гарнизон, утре от другия гарнизон, самият характер на работата е доказано толкова десетилетия, че си заслужава по-високи обезщетения. Така че аз не приемам подобни елементарни сравнения, че трябва да се уравни всичко като характер на ангажименти към държавата. Защото това де факто също е едно средство с цел да се обездържави тази държава. Както смело вървим горе долу ще ликвидираме всичките институции, които крепят държавата на практика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Дъбов, Петров, Костов § 7 да отпадне.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Против 15. Въздържали се? Един.
Предложението не се приема.
Предложение на Йордан Бакалов. То е същото, моля да го гласуваме.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували шест “за”.
Против? Против 14. Въздържали се? Един.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Предложението на вносителя е прието.
§ 8 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Предложението е прието.
§ 9. Също е по вносител.
Против? Въздържали се?
Предложението се приема.
Предложение на Красимир Велчев и група народни представители за нов § 9а.
Работната група подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 9 а.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Удължаваме срока на начина на изплащане на болничните. Първите три дни са за сметка на работодателя. Нататък е за сметка на Националния осигурителен институт.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Не беше ли това антикризисна мярка със строго фиксиран срок на дейност на прилагане. И не беше ли заявено, че това наистина е една временна мярка, която ще се изчерпи до края на 2011 г.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Точно защото е антикризисна и затова искаме да продължи действието й. Не знаете ли, че цяла Европа е пред криза.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз се обърквам от противоречивите сигнали. Нещата бяха обвързани с конкретни срокове. Това е мярка, която пряко удря бизнеса. След като го натоварва с допълнителни плащания. И в контекста на цели разговор, на целия дебат и вашето заявено намерение да стимулирате икономиката тази мярка малко виси извън пространството, извън общата логика на законодателни решения, които приемате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи да се изкажат по темата?
Подлагам на гласуване § 10.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Параграф 10 е приет.
§ 10, § 11 и § 12, които стават съответно параграфи 11,12 и 13 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Параграфите са приети.
Заповядайте господин Агов.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители, току що приключихме едно упражнение с неясен резултат. Защото госпожо председател, увеличаваме възрастта за пенсиониране, без да си даваме сметка, че расте безработицата в страната и намалява заетостта. И аз се питам, отново какъв е фискалния ефект от това, което гласуваме. Защото увеличат ли се безработните, поради увеличението на възрастта, неминуемо това ще се случи, плащанията за обезщетения на безработни ще нараснат. И ще изядат цялата тази икономия. Този въпрос никой не си го зададе тук в тази зала, когато имахме прения по тези въпроси.
Затова госпожо председател ние гласувахме против, защото с това не се решава нито един проблем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Преминаваме към приложенията. Приложение 1 към чл.8 ал.1 т.1.
По това приложение имаме предложени на н.п. Костов, Димитров, Бакалов и т.н.
Господин Димитров в какво се състои промяната, която предлагате?
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо председател. Уважаеми колеги, става въпрос за минималния осигурителен доход, по основни икономически дейности, квалификационни групи, професии през 2012 г. Всички знаем, че през 2010 г. се вдигна този осигурителен доход с 4,85 в сравнение с 2009 г. През 2011 г. отново се вдигна с около 5,30%, през 2012 г. отново се вдига. Притесненията на бизнес секторите бяха, че това няма да доведе до увеличаване на приходите в бюджета по отношение на осигуровките. Напротив, това ще доведе до намаляване на приходите. Защо? Защото ще се увеличат работниците, които няма да плащат тези осигурителни вноски. Нещо, повече ще се увеличи безработицата или голяма част от тях ще минат в сивия сектор.
Недоумявам също така, защо в един стратегически отрасъл като туризма се налага да се вдигнат толкова много тези минимални осигурителни прагове с близо 13 процента. При положение, че през последните две години се забелязват най-големи нарушения именно в този сектор туризъм. Тоест там се сключват договори на половин работен ден. И дали с тази мярка няма да се случи така, че отново ще бъдат засегнати именно секторите, които понасят най-тежко кризата за сметка на тези сектори, които имат просперитет по време на кризата. Тук мога да уточня. Става въпрос за електроразпределителните дружества, където осигуряват работниците, независимо от тези минимални прагове.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин министър заповядайте.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на минималните осигурителни прагове в общо 85 минимални осигурителни прага, в 50 от тях синдикатите и работодателите договориха нарастване на минималните осигурителни прагове с близо 7 процента. Това е договаряне на браншово ниво по икономически дейности между синдикати и работодатели. Те така са преценили на база на икономическото състояние в бранша в отделните предприятия и те са взели това решение.
По отношение на останалите 35 икономически дейности, на практика ние сме ги увеличи с това, което е предвидено като ръст на осигурителния доход за следващата година 4,5 на сто. Исках да поясня.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Аз благодаря за отговора. Нямаше и въпрос, но за пояснението. Да, аз напълно съм съгласен, че това са договорки между синдикати и работодателски организации. Но ние много добре знаем как стават тези договаряния. Събират се синдикатите с работодателските организации. Приемат някакви становища и предлагат. Но къде е тук ролята на държавата? Дали отново няма да се увеличи тази безработица. Знаем много добре, че само според данни на Национален статистически институт за първите пет месеца на 2011 г. имаме увеличение с 320 000 на тези които не плащат осигуровки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на н.п. Костов, Димитров и група народни представители за промяна на текста на приложение 1 към чл.8 от ал.1 т.1.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря. Против? Въздържали се?
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за приложение 1 към чл.8.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря. Против? Въздържали се?
Текстът е приет.
Приложение 2 към чл.13 и Приложение 3 към чл.16 ал.3 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря. Против? Трима. Въздържали се? Четири.
Текстовете са приети.
С това приехме на второ гласуване законопроекта за Държавно обществено осигуряване.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджт на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г. – второ четене.
Обявявам почивка.
/След почивката/
/ Начало 16 часа и 25 минути /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Закон
За държавния бюджет на Република България за 2012 г. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за наименованието на закона, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 1. Предложение на н.п. Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Иван Н. Иванов, Ваньо Шарков и Михаил Михайлов
Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нашето предложени уважаеми колеги е за намаляване на капиталовите разходи със 100 млн., от които 70 млн. лева за Държавен фонд земеделие допълнителни субсидии за тютюнопроизводителите и 30 млн. лв. за БАН.
Ако ми позволите от името на господин Ариф Агуш. Те са дали обяснение, 10 млн. лв. намаление на средствата. По структурни реформи, допълнителни фискални мерки има допълнително предложение за болниците в отдалечени и рискови райони.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, същността на моето предложение се изразява в това, субсидията на Българската академия на науките да бъде увеличена в частта си от Министерство на образованието, младежта и науката от 54 на 59 млн. Мотивите за това предложение са общоизвестни. Ще ги изразя с едно изречение, че това е един екзистенц минимум, който предпазва Българската академия на науките от ликвидация.
Повод за внасянето на този законопроект на това мое предложение беше ангажимента, който прие новоизбрания президент на Република България, че веднага субсидията на Българската академия на науките ще бъде увеличена с 5 млн. лв. Отражение на това увеличение съм направил подробно къде намира отражение в съответните следващи параграфи. Отражение ще бъде в съответните членове, като предлагам промяната да се извърши за сметка на субсидията на Министерство на образованието, младежта и науката посочена в чл.6 ал.1 т.11 колона 5, където следва да бъде увеличена с 5 млн. лв.
Може да бъде за сметка на източниците от страна на издръжката на централния бюджет по отношение на текущите разходи.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Това предложение в контекста на това, което изрази колегата Терзийски, но става въпрос като цяло за Министерство на образованието, младежта, науката и спорта. И това което сме дали като цифри е на базата на това, което даваме като предложение да се отнеме от Министерство на вътрешните работи. Това е по същество предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядай.
МАЯ МАНОЛОВА: Искам да помоля, тъй като успоредно тече заседание на Правната комисия да обоснова нашето предложение с д-р Желев и с Янаки Стоилов. И да обясня каква е концепцията за промени в бюджета, който касае здравеопазване. Тук колегите ще обосноват Димчо Михалевски и господин Горов затова от какви източници променяме приходната част. Тоест, как и защо увеличаваме приходите. Но 250 млн. от увеличението на приходите предлагаме да отидат в сектора здравеопазване. Конкретно това предложение което правим, може би звучи странно, защото е единственото предложение за намаляване на цифри, които касаят бюджета на Министерство на здравеопазването. Но истинският смисъл е, че предлагаме да бъде премахнат трансфера от 100 млн. лв. от Националната здравно осигурителна каса към Министерство на здравеопазването с мотиви, които подробно обосновахме и в зала. А именно, че считаме за недопустимо със здравно осигурителни вноски на здравно осигурените, с парите на хората за здраве да бъдат плащани дейности, които са държавен ангажимент по Конституция, включително спешната помощ, включително лечението на някои заболявания, които са извън обхвата на здравното осигуряване.
Искам да ви обърна внимание, че редица текстове и на бюджета на здравната каса и на този бюджет противоречат на други закони, какъвто е случая със Закона за здравното осигуряване. Защото там ясно е разписано какво се включва в пакета от дейности, които се покриват със здравни вноски. С този трансфер на практика се нарушават тези текстове от други закони. Затова предлагаме тези 100 млн. да си останат в Здравната каса. Като предлагаме те да отидат за болнична помощ, за лекарства, за профилактика, за джипита и прочее.
Тук предлагаме в това предложение да се намали бюджета на Министерство на здравеопазването със 100 млн. лв., а в същото време следващото предложение по чл.6 е да се увеличат бюджетните трансфери с 250 млн. лв., които имат и своята обосновка в разходната част, а именно в приложение 2, като предлагаме те да отидат в перото политики в областта на диагностиката и на лечението. И от тези 250 млн. лв., 100 млн. компенсират премахнатия трансфер от Здравната каса. С останалите 150 млн., 10 млн. за общински болници. Тук подкрепяме и предложението на колегите от ДПС, за да бъде даден шанс на болниците в отдалечените райони да съществуват, а други 140 млн. да отидат за спешна помощ. нещо което е проблем № 1 в момента в здравеопазването в България. Това са парите, които са необходими на министър Стефан Константинов, за да реформира адекватно спешната помощ. Това е логиката на всички наши предложения и няма да се повтарям, от тук до края.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кирчо Димитров има думата.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо председател. Аз се извинявам, че се забавих и сега вече включих за какво става въпрос. Ние както в приходната, така и в разходната част имаме предложение на бюджета. В приходната част предлагаме тя да се увеличи със 150 млн. лв. и най вече в частта за акцизи. Става въпрос за една по-добра събираемост на акцизите. Акцизите от цигари най вече.
Ако се подобри ефективността на работата на Министерство на вътрешните работи, а също така и на Агенция митници, ние мислим, че резонно може да се увеличат приходите със 150 млн. лв. а всички много добре знаем как се продават цигари без бандероли по пазарите. Така че е въпрос на една по-добра организация и на желание от страна на управляващите наистина да се увеличат приходите от гледна точка на акцизите за цигари.
Съответно предлагаме тези 150 млн. приходи в приходната част, една част от тях 5 млн. да отидат за увеличаване бюджета на БАН. Не е необходимо всяка година да режем БАН. Ние по този начин ги излагаме на фалит или на закриване. Ако това е идеята, нека да стане някой от управляващите и да каже: “Взели сме решение да го закриваме”. И да поемате тежката отговорност.
Също така предлагаме една част от тези средства да отидат за Държавен фонд земеделие. Като 70 млн. да останат тези които са за подпомагане. Акциза за безакцизното гориво. И допълнително 80 млн. предлагаме да отидат за това допълнително съфинансиране на субсидията, която е за единица площ. Ако евентуално тези наши предложения после имаме и други, не се приемат, съответно тези 150 млн. да отидат за намаляване на бюджетното салдо. Тоест от 1,30 да се намали с тези 150 млн.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На Лъчезар Тошев предложението.
КИРЧО ДИМИТРОВ: На колегата Тошев това е същото, 5 млн. да се предоставят средства на БАН.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на н.п. Яне Янев, Даниела Петрова, то е подкрепено може да не го представяте. Предложението на н.п. Огнян Стоичков и Станилов. Заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Предложението на колегите Стоичков и Станилов касае отново Българската академия на науките и в точка 2 Министерство на образованието, младежта и науката.
Колегите държат да има в повече в размер на 5 млн. за тези две институции. Политическа партия “Атака” миналата година направи и бе прието предложението за увеличение на бюджета на Българската академия на науките. Сега ме учудва това, защо тази година няма желание от ваша страна това да се случи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз мисля, че колегата Аталай ясно е записал за какво става дума. Той иска пари от Оперативния резерв частта му за овладяване преодоляване на последиците от бедствия в размер на 40 млн. лв. да бъдат пренасочени за финансиране на изследвания и прилагане на мерки за енергийно спестяване по Закона за енергийната ефективност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Предложението на Сергей Станишев, Димчо Михалевски. Това включва ли се в това, което представи госпожа Манолова. Това е на стр.8. Ще го представите ли?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Тук само искам да коригирам числата. Второто число не е сменено 19 664 435,8 трябва да се чете 19 млр. 535 953,4. Това е предложение за увеличаване на разходите с 950 млн. Като съответстващите промени в разходите, текущи разходи, резерви за непредвидени и неотложни касаят предложението ни което по-нататък е обосновано за 450 млн. разплащания и задължения на консолидираното централно правителство и на местното правителство. И 500 млн. за предоставяне от Българската банка за развитие от гледна точка облекчаване достъпа до кредитиране на малки и средни предприятия, което ще се влоши след взимане на мерките, които са наложени от Европейската централна банка на всички европейски банки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Следващото предложение Румен Овчаров, Пламен Орешарски и Корнелия Нинова.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Уважаеми колеги, нашето предложение в общи линии е увеличаване на приходите в Републиканския бюджет, като правим два вида предложения. Едното е в данъчните приходи на данък добавена стойност, акцизи, и приходите от корпоративен данък.
Анализите които направихме е видно, че към днешна дата в Републиканския бюджет се събират съотнесено към брутния вътрешен продукт много малка част от приходите, около 18,1 процента. За разлика от предходни години, когато е стигало до 23,7 процента от брутния вътрешен продукт. И от тази гледна точка смятаме, че има резерви при положение, че се подобри събираемостта и в ДДС и в акцизите, разбира се и в корпоративния данък. Знаем, че наистина имаме огромна степен на ръст на сивата икономика и на контрабандата. И от тази гледна точка нашата твърда убеденост е, че има резерви именно в тези три данъка с повече работа и с по-голяма събираемост да се повишат приходите в бюджета.
Даваме си сметка обаче, че дори да се приемат тези предложения и да се тръгне в посока на по-голяма събираемост едва ли ще има воля за кой знае какъв ръст. Дори да се стигне до 20 процента събираемост на тези данъци в Републиканския бюджет, пак сумите няма да са големи. И като компромисен вариант. Тук искам много точно и много ясно да бъда разбран, като компромисен вариант предлагаме увеличение на дефицита от 1,35 процента на 2%, което е някъде около 500 млн. И от тази гледна точка смятам, че няма да е кой знае колко проблемно за страната, ако се вдигне в такива размери дефицита.
Това са най-общо предложенията ни за промяна в приходната част и те разбира се са свързани и в последващите предложения, които колегите направиха и Мая Манолова и Димчо Михалевски. Това е най-общо нашето предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Предложение на Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Валентина Богданова.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин Стойнев заяви, че ще си защитава предложението в зала. Така че аз ще представя Валентина Богданова, Стефан Данаилов и група народни представители.
Предложението на г-жа Богданова е свързано с увеличение на разходите с 30 млн., касаещо Българската академия на науките. Освен тези 5 млн., които колегите изразиха и които по-нататък за разписани, че трябва да бъдат от бюджета на Министерство на образованието, младежта и науката също така допълнително още 25 млн. като субсидия от Централния бюджет продиктувано от разговори, които са проведени с БАН.
Следващото предложение е на Стефан Данаилов, Корумбашев и Кутев е свързано с увеличаване на разходите за Българско национално радио и разпространение и създаване на национални регионални програми. Посочени са източниците.
Следващото предложение е на група народни представители започвайки със Сергей Станишев е свързано с общо увеличение на разходите със 175 млн. касаещо българските общини. Те са свързани в две групи. Едната е общо 52 млн. за структуриране на инструмент за подпомагане на общини с обективен структурен дефицит от 12 млн. лв.
И второ, за преодоляване последствията от вече наложени финансови корекции по проекта съфинансиране от европейските фондове в размер на 40 млн. Само ще спомена, че към днешна дата тези финансови корекции наложени на българските общини са над 54 млн. лв. Останалата група от средства от 123 млн. лв., касаят искане, консултиране с Националното сдружение на общините. Министерство на финансите са достатъчно добре запознати с тях. Свързани са с финансиране на вече изменения стандарт от Министерството на земеделието и храните за по-добро качество на хранене на децата в детските градини, яслите, учебните заведения и социалните заведения 17 млн. За обезпечаване действия на общините за превенция на рискови фактори, негативни явления и насърчаване извън класните форми 7,2 млн. За държавна подкрепа на нарастващите разходи в детските градини, без това да влияе на увеличаване на таксите със 7 млн. Преодоляване значителното изоставане ресурсната обезпеченост на социалните услуги 16 млн. Едно нещо, което беше поето като ангажимент от финансовия министър на първо четене, че ще се разгледа възможността за компенсация на разходи, които в момента лягат върху българските общини 20 млн. лв. за компенсация на общински служители, които напускат.
В общи линии това е плюс още има инструменти свързани, които по-нататък ще ги видим, за покриване на невъзстановими разходи при изпълнение на европейските проекти. А знаете, че един от основните акценти на правителството, което беше заявено на първо четене на законът беше, че рязкото увеличаване на европейските средства, без да им достатъчно инструменти, според мен това е невъзможно.
И още два инструмента свързани с общинската пътна мрежа. Това е по това предложение, което касае българските общини.
Следващото предложение е на Пенко Атанасов, Михалевски, Панчев и Божинов и е свързано с увеличаване разходите с 230 млн. Това са разходите, които бяха поети като ангажимент до преди два месеца за субсидиите за земеделските производители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Останаха подкрепените предложения на Даниела Петрова. Това е във връзка с БТА. Ние приехме Закона за БТА и тук на отделен ред субсидия на БТА.
Другото предложение на Менда Стоянова. То има корекционен характер. Тук се променят суми, приходите от разходите в БНБ са отразени в раздел други неданъчни, а следва да бъдат включени в приходи и доходи от собственост. Това е, така да се каже редакционно.
Още едно предложение на Менда Стоянова и Галина Банковска за БАН с 5 млн. лв. допълнително за сметка на централния бюджет, а не на Министерство на образованието. В същност в централния в частта на бюджета на Министерство на образованието.
Имате ли още изказвания или да преминем към гласуване на предложенията.
Преминаваме към гласуване по чл.1. Предложението на Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Иван Н. Иванов, Ваньо Шарков и Михаил Михайлов.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Предложението не е подкрепено.
Предложението на Алиосман Имамов, Лютви Местан и Хасан Адемов.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Предложението не е подкрепено.
Предложение на Ариф Агуш и Нигяр Сахлим. Това е за общинските болници.
Който е за, моля да гласува.
Против? Един. Въздържали се?
Предложението не е подкрепено.
Предложението на Лъчезар Тошев. То е за БАН, но той иска повече пари за БАН. Иска 5 млн. Източникът е Министерство на образованието. Ние по принцип го приемаме, но с друг източник. Работната група по принцип го приема.
Ние като го приемаме по принцип не го гласуваме. На Терзийски е същото.
По принцип приемаме 5 млн. за БАН.
Следващото предложение на н.п. Яне Янев, Бисерка Петрова. Те искат повече пари з БАН.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Няма за.
Против? Няма. Въздържали се? Всички.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на Даниела Петрова е подкрепено. Станилов, Стоичков по принцип се подкрепя. Предложението на Рамадан Аталай, последиците от аварии.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Сергей Станишев и Димчо Михалевски.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Предложението не е подкрепено.
Следващото предложение е за увеличаване на приходите и дефицита.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложението не е подкрепено.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тъй като навсякъде госпожо председател, аз гласувам против предложенията за увеличаване на приходите и на дефицита, искам да кажа, че аз смятам, че основен недостатък на този бюджет е несъобразената с икономическата ситуация приходна част. И мисля, че планираните приходи не могат да бъдат изпълнени. И прогнозирам, че няма да бъдат изпълнени. Затова гласувам против всякакви ограничения за увеличаване, според мен на и без това нереално високите планирани приходи. За дефицита няма смисъл да коментирам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние затова и не го коментирахме.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: По принцип на господин Цонев е донякъде вярна тезата. Ако приемем, че няма никакви мерки, които да стимулират икономическата среда, само тогава това твърдение е вярно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Приходите имат ръст в резултат на стимулиране на икономическата среда, която е предвидена.
Гласуваме предложението на Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Валентина Богданова.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Валентина Богданова. Тя иска 30 млн. за БАН. Частично я подкрепяме.
Който е за предложението на Валентина Богданова за 30 млн. за БАН, моля да гласува. Всички предложения за увеличаване на разходите постъпили от народните представители на Коалиция за България имат източник приходите, допълнителните приходи и дефицита. Това ви обръщам внимание, когато гласувате разходите да знаете за кои приходи става дума.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Стефан Данаилов, Петър Корумбашев, Антон Кутев.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложението не е подкрепено.
Предложението на н.п. Сергей Станишев, Димчо Михалевски. Това са парите за общините, за които говорихте.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложението не е подкрепено.
Следващото предложение на Пенко Атанасов 230 млн. на земеделските производители. По скоро на зърнопроизводителите може би.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Евгени Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов – трансфера от 100 млн. Тази тема е от миналата година. Това е остатъка от трансфера. Миналата година трансфера беше значително по-голям. Тази година дейностите се поеха от Здравната каса.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложението не е подкрепено.
Последното предложение на Мартин Димитров и Кирчо Димитров. Това е за Държавен фонд земеделие. 70 млн. акциз за горивата и 80 млн. плащане на единица площ. 80 млн. за зърнопроизводители. За единица площ те ги взимат основно. Ако е за животновъди трябва да е на глава. И 70 млн. акциза на горивата не са в разходите, а в намаление на приходите на акциза, така че не става.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Говорим за тези 150 млн., които ние предложихме в приходната част от акцизи. Увеличаване приходната част. От тях ние предлагаме 70 млн., да от акциза на цигарите, то се подразбира.
Госпожо председател, само да поясня. Предлагаме да се запазят тези 70 млн. за облекчаване акциза на горивото на земеделските производители плюс 80 млн. допълнително за зърнопроизводителите. Тоест, не 240, а предлагаме да бъдат 80 плюс 70 да станат 150.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само искам да поясня, че акциза на горивата трябва да дойде нотификацията за него.
Второ, ще бъде по различен начин, а не по този който вие сте го направили, защото няма да бъдат като разходи, а ще бъдат като намаление на приходите. Така че не става.
РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, това което исках да добавя относно предложенията, които са направени за зърнопроизводителите или за зърнарите, както казвате, това са национални доплащания и касаят на единица площ. На единица площ не получават пари само зърнарите. Това че 80 процента от площите в страната са зърнени култури, това е нормално и е в цяла Европа, не само в България. Дори във Франция 85 процента от територията е засята със зърнени култури. И в крайна сметка това не е подпомагане за зърнарите, а на единица площ. И знаете много добре, от Държавен фонд “Земеделие” могат да ви предоставят официална справка. Тя беше представена в Комисията по земеделие, касае 92 300 земеделски производители. Не касае само зърнарите. Това е което мога да отбележа. Надявах се, че гласуването ще бъде по съвест. Но това което виждам не е точно така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господине, само да ви кажа. За да има допълнително разходи трябва да има източник. Източниците могат да бъдат два. Приходи, надути, дефицит, което означава да вземем заем, за да увеличим разходите, независимо за кого. Или да планираме приходи, които никой не знае дали е възможно да дойдат. Има и по-лоши сценарии.
И третият, реалистичния вариант е да получите увеличение за сметка на други разходи. Това са вариантите. Понеже ние много пъти сме го коментирали в нашата комисия, тези размествания така да се каже по бюджета, затова ви изглежда доста лековато нашето гласуване.
РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Лековато ми изглеждаше обръщението ви зърнарите. Само исках да поясня пак, че то е подпомагане на единица площ. То не е за зърнарите. Явно такова е отношението на Политическа партия “ГЕРБ” към сектор земеделие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така ли мислите. След 1 млр. 260 млн. подпомагане за сектор земеделие, смятате, че това 260 млн. повече от 2011 г., смятате, че това е отношението на Политическа партия “ГЕРБ”.
РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Във финансовата рамка, която господин Дянков, вицепремиера разписа бяха коректно записани цифрите. До тази финансова рамка се стигна след шест месеца дебати. Мисля, че на всички беше ясно, защо бе подписана на 28 септември, 24 дни преди изборите и два дни след това той си оттегли подписа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма да коментираме господин Дянков. Ние сме бюджетари тук и работим с цифри.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Какво се промени от 28 септември досега, за да се промени рамката? И тогава не е ли направена сметка за дефицит и за възможности. Какво се промени? Всички може да отговорим. Минаха изборите. Това се промени. Лъжата беше предизборна, класическа предизборна лъжа.
Колкото до другите нужди за земеделието, които се отпускат, цели сектори трябва да отбележим и ние от Атака ще направим всичко възможно, за следващия бюджет те да си търсят своето. Става въпрос за розопроизводители. Тук става въпрос за гъбопроизводители. Тук става въпрос за производителите все още мъждука има някакво производство на копринена буба в България. И още няколко такива дяла, които изглеждат малко екзотично, за които абсолютно нищо не се дава до този момент.
Така че тук са доволни от тези доплащания единствено от ДПС. Те си взимат техните 72 млн. за тютюнопроизводителите. И не искаме да противопоставяме различните браншове и различните отрасли. Но тук се касае до тежка криза и проблем, който ще тежи на управляващите. И ние заявяваме, че ще оказваме пълна подкрепа на всички браншове от земеделието, които претендират и търсят правата си.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Диан Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви госпожо председател. Уважаеми господин Христов, наистина от м.септември досега много неща се промениха не само в Българи, но и в Европа. Наистина вие видяхте излезнаха последни актуализирани от черни и все по-черни прогнози на Европейската комисия, относно развитието за цялата еврозона. В момента едва ли не може да е последната десетдневка, както се казва не от представители на Политически партии в България, а от уважавани представители и Европейската банка, на Европейска комисия., видни европейски политици. Които казват: “Да може и да нямаме евро.” Това е факт.
Наистина от м.септември, когато са коментирани някакви макрорамки всичките тези параметри трябва да бъдат прецизирани още веднъж и да бъдем много предпазливи с тези приходи. Както каза и председателката на Комисията, всеки един лев разход трябва да има срещу него лев приход или заем, т.е. дефицит.
Наистина с цялото ни уважение към сектора, с цялото ни уважение и към всички останали сектори и здравеопазване и социалните виждате непопулярни мерки, които сме принудени, а не от факта, че се чудим кой да излъжем. Не е така. Наистина сме принудени за тези мерки да ги приемем.
РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Когато се подписва двустранно споразумение между две страни, в случая изпълнителната власт, а от другата страна представителите на отделните браншови организации, хората които обработват земята и хората, които им я дават да се обработва, считаме за некоректно едностранно да се променят параметрите на това споразумение. Винаги сме проявявали разбиране и към бюджета и към дефицита на господин Дянков. Защото знаете, че 2010 г. се съгласихме националните доплащания да бъдат отложени с една година за 2011 г. Съответно тези плащания в момента са за 2011 г. и тогава го казахме на господин Дянков и се съгласихме, че те ще бъдат отложени за бюджет 2012 г. Но е нормално да се променя, когато се седне на масата на преговорите. Едностранно променяне на параметрите не е нормално при положение, че няма такава клауза в споразумението. Защото по същата логика, тези 16 браншови организации можеха да излезнат след това и да кажат: “Ние не сме съгласни на 500 млн., а искаме 800 млн.” Не мисля че е коректно едностранно да се променя.
Ако бяхме предварително преди да се внесе бюджета, макара и 24 часа преди това. Ако господин Дянков беше казал: “Има проблеми. Сигналите са лоши. Трябва да се намали рамката. Да седнем и да го направим пак двустранно.” Срещу това нямаше никой да възрази. Това е проблема.
Благодаря.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Каквото и да говорим, става въпрос за това, че това споразумение беше едно бутафорно действие от страна на правителството. За 25 дни едва ли са се променили толкова драстично икономическите показатели. Друг е въпроса, че тези хора си направиха плановете за засаждането и именно на базата на това споразумение, което имаха с министъра на финансите. И те са си направили разчетите за следващата година именно на тази база. И бяха излъгани по един изключително драстичен и грозен начин. Така че това е като едно заключение.
РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Една земеделска новина, ако разрешите. Не мога да кажа точно, че е новина, но какъв е факта. Както вървят в момента природо-климатичните условия, вероятно тази година около 3 млн. декара рапица и около 3 млн. декара пшеница ще пропаднат, поради засушаването. В момента това, което виждате по полето и правят колегите, разорават рапица. Това е направено 40 лв. разход на декар в момента. От 3 млн. декара, 120 млн. в момента имаме загуба само от там. И сега са същите тенденции и за 3 млн. декара пшеница. Това е картината в момента в земеделието.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да приключим разискванията по тази тема и да подложим на гласуване предложението на н.п. Мартин Димитров и Кирчо Димитров.
Източника са допълнителните приходи.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложението не е подкрепено.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 1.
Който е за окончателната редакция на чл.1, моля да гласува.
Против? Десет против. Въздържали се? Няма.
Член 1 е приет.
Минаваме на чл.2. Няма предложение. Член 2 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Приема се.
Член 3.
Предложение на н.п. Яне Янев, Бисерка Петкова, Георги Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Тук същността на предложената промяна се изразява в това да се намали бюджета на Народното събрание с 5 млн. лв. като съответно това намираме отражение по пера, както са изброени в направеното предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Подлагам на гласуване чл.3 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Чл.3 е приет.
Чл.4 и чл.5 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Чл.4 и чл.5 са приети.
Чл.6. Тук има повече предложения.
Започваме по реда. Предложение на н.п. Мартин Димитров, Кирчо Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо председател. Уважаеми колеги, предложението ми е свързано с намаляване средствата на Министерския съвет с 500 000. Намаляването ще касае най вече областните управи. Тоест ние предлагаме да се намали с 1 броя на заместник областните управители и средствата, които се икономисват от работните заплати да се предоставят на нестопанските организации, за да може да се изработват проекти и да могат да се печелят парите по европейските фондове.
Също имаме предложение. Предлагаме да се намалят средствата от три комисии. Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита на конкуренцията и Комисия за регулиране на съобщенията и тези 10 млн. да се предоставят на Българското национално радио, на което беше намален бюджета с 10 млн. Знаем, че в момента Българското национално радио е с най-големия рейтинг и не е необходимо да му режем бюджета.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Захари Георгиев има едно предложение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Предложението на Захари Георгиев е за компенсирана промяна в рамките на определените разходи, за сметка на Министерство на вътрешните работи 20 млн. се предоставят на финансите за Националния компенсационен жилищен фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Предложение на н. п. Лютви Местан и Йордан Цонев. Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Предложението е за преструктуриране на разходи. Тук е мястото да кажа, че другия недостатък на бюджета според нас е, че разходите не са приоритетно и не са насочени, не са направени в посока приоритети и антикризисни мерки. Конкретното предложение е 30 млн. от бюджета на Министерство на вътрешните работи да бъдат насочени към БАН. На пръв поглед едно популистко предложение. Ние обаче не бихме си позволили да направим такова предложение и аз ще се постарая да ви обясня логиката на това предложение.
Първо, смятаме, че в контекста на новия европейски бюджет мога да ви цитирам точно думи от доклада на Барозо от този бюджет. Знаете, че в плана Барозо, крайната цел е средствата за наука да станат 3 процента от брутния вътрешен продукт на страните. А за сведение 3 процента от нашия брутен вътрешен продукт е над 2 млр. Разбира се, това е с хоризонт 2020 г. Но така или иначе трябва да се започне.
И веднага бих казал на тези, които ще възразят начело може би с вицепремиера Дянков, че БАН е една нереформирана система. Вероятно е така. Аз лично мисля, че е така. Но смятам, че тук е мястото да бъде изпробван един по различен модел. И тъй като в предложението това не може да бъде направено. Аз го правя устно и ще го направя и в зала. Може би ако господин Горанов не го чуе тук, ще го чуе в зала. Защото е добре да го предаде на финансовия министър. Не е лошо това да бъде един програмен бюджет с тези 30 млн. към БАН, да не отиват за издръжка, за парно, заплати и т.н. А правителството най-после да формулира някакви точни цели и някаква научна програма, която да финансира и по която, както се казва, да се види дали БАН, както твърди ръководството и членовете и учените там, че работят и могат да работят. Такава програма може да бъде във връзка именно с плана Барозо 20-20 и възможностите на България за адаптация към този план, към новите финансови инструменти, към нишите към целите които се поставят.
Аз само ще спомена констатацията в доклада на Барозо, че забележете, Европа изостава технологично в патентите и в иновациите от САЩ, Япония в пъти. И затова като основна антикризисна мярка в плана Барозо 20-20 е именно това. Развитие и стимулиране на науката, технологиите и иновациите. И там са предвидени драстични увеличения на разходите. Аз мисля че трябва да направим една първа малка крачка. Излишно е да ви казвам, защо искаме от МВР. Когато беше дебата по вота на недоверие, казахме достатъчно факти, че по ниво на разходите за отбрана, в това число и за МВР сме на едно от първите места в Европа и не би било редно да е така. Нямаме никакво основание да смятаме, че трябва да има такава структура на разходите нашия бюджет.
И затова смятаме, че една такава първа стъпка има своята логика в няколко посоки.
Първо, по-ефективно преструктуриране на разходите в бюджета, с оглед кризата.
Второ, стъпка в посока Европа 20-20 плана и новият финансов план на Европейския съюз след 2014 г.
Трето, да видим дали бавна и реформирана система и дали може да изпълни поръчка на българското правителство в тази посока.
Четвърто, още една стъпка към програмни бюджети там където ги няма. Затова ви моля вероятно няма да го приемете сега, но ви моля да погледнете с достатъчна сериозност на това предложение. То няма в себе си съдържанието да увеличаваме безпринципно и без смисъл разходите на нереформирани системи. Точно обратното, да се опитаме да ги стимулираме към реформа, към производство на научен продукт, от който страната има крещяща нужда в момента.
По тази причина ви моля наистина да погледнете нестандартно на това предложение. Затова се постарах толкова дълго да го обоснова и обясня.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядай.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, аз напълно споделям това предложение, мотивите на колегата Цонев, защото имам основание. Работил съм повече от 30 години в приложната наука и мисля, че точно това е начина, за да може да стимулираме БАН да усвоява повече средства и от европейските програми. Защото няма как да стане без пари тези институти изведнъж гениални произведения да създадат, предпоставки, които биха открили друго финансиране. И това е много разумно. И доколкото си спомням и министър Дянков го оповести официално, че е склонен да се увеличат поначало средствата за науката и за образованието за сметка на сигурността. Имаше предвид МВР и отбраната. Така че това е действително сериозно предложение и не нарушава общия баланс. И е много разумно, ако искаме да се развиваме като нормална държава.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Следващото предложение на Димитър Дъбов, Камен Константинов и Иван Костов. Това е за ДАНС.
Народният представител Лъчезар Тошев.
Следващото предложение е на Георги Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаема госпожо председател. Това е техническо отражение на това, което принципно вече приехме. В чл.6 ал.2 приложение № 1, така или иначе сумата от 54 млн.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е приложение, а не в чл.6. Това трябва да го гледаме в приложението и ние там ще гласуваме приложението с всички гласувани поправки. Няма да го гласуваме тук.
Предложение на н.п. Огнян Стоичков и Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Става въпрос за направеното предложение за БАН и за Министерство на образованието. Мисля, че е ясно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на н. п. Красимир Ципов.
Следващо предложение на Румен Петков, Корнелия Нинова, Атанас Мерджанов, Кирил Добрев.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Предложението е свързано с увеличаване с 5 млн. разходите за Държавната агенция за национална сигурност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е същото за ДАНС.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: В предложението, което правя в чл.6 ал.1 се предлага корекция на бюджета на Министерство на вътрешните работи в полза на изброените по точки, като предлагам да бъдат гласувани точка по точка, защото евентуално биха могли някои от тях да бъдат приети. Става въпрос за стр.20 и стр.21. Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието, младежта и науката, Министерство на културата, Министерство на транспорта, Министерство на земеделието, Комисия за защита от дискриминация. Много са точките. Предлагам да ги гласувате точка по точка.
Същността на предложението, така както е представено, намалява се със 100 млн. бюджета на Министерство на вътрешните работи за сметка на изброените подточки. В зависимост от точките, които приемете корекцията на Министерство на вътрешните работи ще бъде различна.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да гласуваме дали намаляваме на Министерство на вътрешните работи и да знаем за другите точки.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Вие за да гласувате намаляване трябва да знаете с колко ги намалявате. Първата точка е Министерство на външните работи, където се увеличава от 106 на 110.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да започнем от Министерство на вътрешните работи. Това ваше предложение обвързано ли е, всички разходи, които предлагате обвързани ли са с намалението на разходите на Министерство на вътрешните работи като числа.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Изброените разходи са обвързани с намалението на Министерство на вътрешните работи. Аз затова предлагам да се гласуват точка по точка, за да може след това да се коригира промяната. Примерно да не е 100 млн., а да бъде 20 млн. Това което се намалява в бюджета на Министерство на вътрешните работи. Ние сме предложили кои следва да получат повече.
Започваме с Министерство на вътрешните работи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой е за да намалим със 100 млн. Министерство на вътрешните работи.
Няма за.
Не гласуваме намаление на Министерство на вътрешните работи. И от там нататък не гласуваме разходите по него.
Предложение на н.п. Иван Иванов.
Кой ще го представи?
КИРЧО ДИМИТРОВ: Госпожо председател, за предложението на господин Иван Иванов това са средства за увеличаване на бюджета на ДАНС. Мотивите са ясни. Вече бяха изложени. Ако трябва нещо да допълня мога да кажа, че с орязания бюджет на ДАНС и с отнетите им привилегии по отношение на социалните осигуровки за последните два дни има 150 молби за напускане.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, може ли процедурно. Ние сме в процедура на представяне и отиване на предложение и изведнъж минахме в процедура по гласуване. Нека да си представи всеки предложенията и после едно по едно си ги гласуваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на н.п. Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова.
Кой ще го представи? Те ще си го представят в зала.
Предложение на н.п. Анна Янева, Корнелия Нинова, Петър Димитров и Румен Овчаров.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това е предложение за увеличаване разходите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за програмата за привличане и насърчаване на инвестиции, тъй като в бюджета са разписани само 2 млн., които са явно недостатъчни, за да се изпълнява програма за подпомагане на големите инвеститори.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на н.п. Валентина Богданова.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това предложение е свързано в няколко части. Първата точка отразява предложението за намаляване разходите на Министерство на образованието с онези 5 млн., които са за сметка на БАН.
Втората точка е 30 млн. увеличение на БАН, което беше преди малко дадено.
Трета точка, отразява едно последващо предложение по-нататък за увеличаване общо с 55 млн. на политиката за развитие на научния потенциал. Като около 32 млн. от тях са за субсидия 10% от подпомагане държавните висши училища. И останалите са за програмата научни изследвания към Министерство на образованието.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на н.п. Стефан Данаилов, Петър Корумбашев и Антон Кутев.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това е предложение за увеличаване на субсидията за Министерство на културата с 8 млн. за филмово изкуство. Да може да има пари да отразят трилогията – Синдикатите срещу ГЕРБ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на н.п. Евгени Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това са тези 150 млн., за които Мая Манолова преди малко говори за спешната помощ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на н.п.Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Мартин Димитров, Кирчо Димитров. Това е за областните управи намаление на сумите на Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Захари Георгиев.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Лютви Местан и Йордан Цонев.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Димитър Дъбов, Камен Константинов и Иван Костов.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Трансферите от държавния бюджет към ДАНС.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Лъчезар Тошев.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Огнян Стоичков и Станислав Станилов.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Втората част на предложението е приложение 1, което по принцип се приема. но първата му част е различна.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Госпожо председател. Като процедурно предложение отново предлагам да бъдат гласувани точка по точка и точките в които се предлага увеличаване на разходите и съответно точката, в която се намаляват приходите по отношение на Министерство на вътрешните работи.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В ал.1. ред 5 Министерство на външните работи числото в колона. Имате го пред вас текста.
Нека да започнем първо с процедурата, която предложихте. Дали сте съгласни ред по ред да се гласуват текстовете.
Подлагам на гласуване, който е съгласен да се гласуват ред по ред текстовете, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Пет въздържал се.
Не се приема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване цялото предложение.
Който е за, моля да гласува.
Няма гласували “за”.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Иван Иванов.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Красимир Ципов.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Всички.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Румен Петков, Корнелия Нинова, Атанас Мерджанов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Валентина Богданова.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Анна Янева, Корнелия Нинова, Петър Димитров и Румен Овчаров.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Валентина Богданова.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Стефан Данаилов, Петър Корумбашев и Антон Кутев.
Който е за, моля да гласува.
Седем “за”.
Против? Няма. Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Няма. Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Окончателна редакция на чл.6.
Който е за окончателната редакция на чл.6, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Приема се.
Чл.7 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Член 7 по вносител се приема.
Чл.8. Предложение на н.п. Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков и Михаил Михайлов.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Това са тези 1 млн. 300 000, които ние предлагаме да се предоставят на Българското национално радио.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Обикновено тук колеги са следствие от чл.1, чл.2 и чл.6.
Кирчо Димитров имате още едно предложение.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Това са тези 500 000, които предлагахме да се намалят от областните управи и да се предоставят на тези организации с нестопанска цел.
Предложение на н.п. Антон Кутев и Михаил Миков.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Увеличават се с 2 млн. разходите, които са предвидени от 10 млн. 460 на 12 млн. и второто съществено изменение е, че разписват начин по който на конкурентен принцип да се разпределят тези субсидии, а не по списък и поименно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, подлагам на гласуване предложение по чл.8 на Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 8.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.9. Подлагам на гласуване предложението на н.п. Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков за 500 000.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Антон Кутев и Михаил Миков.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 9.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Приема се окончателната редакция.
Искате да кажете нещо по чл.9. Заповядайте.
КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА - Добър вечер уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, от Български дарителски форум съм. Организация, която представлява големите фондации, компании и дарители в България, които независимо разпределят средства за граждански организации. Ние бяхме отправили писмо до председателите на парламентарните групи, в което алармираме, че предложението от Министерство на финансите и от Министерския съвет, което току що гласувахте практически променя субсидирането за граждански организации. Оставя само директните субсидии за организации, а премахва точката, с която до миналата година се разпределяха средства на проектен принцип.
Във време на криза и когато няма пари и се правят резки рязания на бюджета и се търси ефективност, да се разпределят средства чрез директни субсидии, без да има ясни критерии за това. Без да има ясни критерии за меренето на ефекта за тези организации, да се премахва проектния принцип от гледна точка на дарителите, от гледна точка на фондациите, които финансират проекти е напълно нелогично. Още повече, че закона предполага да се финансират организации в обществена полза. Девет от тези 28 организации, които току що гласувахте не са регистрирани в обществена полза. Сред тях са Рилската света обител, която изобщо не е организация по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Сред тях е Национален институт по стандартизация и още седем организации, които не са регистрирани и не се отчитат пред Централния регистър към Министерство на правосъдието. Обръщаме внимание на това, защото това което гласувахте всъщност е харчене на пари без ефект. А променяте механизмите и няма да може да бъдат финансирани организации по ясни правила и критерии.
И освен всичко останало, вие току що увеличихте субсидията за тези организации с почти 2 млн. Защото миналата година субсидията за тези организации е била около 8 млн. Тоест, средствата, които се дават просто така по списък с две нови вкарани организации, без да има публични правила и критерии, всъщност току що го приехте.
Нашето предложение, което беше внесено от депутатите Михаил Миков и Антон Кутев беше именно да може да се запази принципа на финансиране на проектен принцип, дори и да се намалят субсидиите от вече вписаните организации в списъка.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ТЕОДОРА ЗАХАРИЕВА – председател на Български пациентски форум
Благодаря госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, надявах се да взема думата преди гласуването на този член. Но мисля, че нещата могат да бъдат поправени. По Закона за здравето на национално представителните организации по чл.86 б са ни вменени седем участия в комисии относно здравната тематика и седем препоръчителни. За разлика от много организации, които искат увеличаване на бюджетите. А според нас едно преразпределенията по Приложение 4 съответно както говорихме със заместник министър Горанов, националните пациентски организации признати от Министерство на здравеопазването във връзка със закона могат да намерят своето финансиране към това приложение. А не да казват, че защитаваме корпоративни интереси. Плюс това проф. Ана Мария Борисова специално издаде една заповед и ни задължи да поддържаме 28 области в страната. Съгласете се, че това са разходи, които трудно могат да се набавят. Щ се радваме, ако предложите едно преразпределение в държавния бюджет.
Благодаря ви.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Искам да внеса малко яснота по принцип за финансирането на юридически лица с нестопанска цел. За мен е изненада твърдението, че за девет от организациите, а и нямаше да е лошо тук да е министър Младенов, за да го коментира. Но за мен е изненада, че за девет от организациите се твърди, че липсва регистрация в Централния регистър за юридическите лица с нестопанска цел към Министерство на правосъдието. Не мога да твърдя нито едното, нито другото. Но юридическите лица с нестопанска цел регистрирани в обществена полза, за които в специален закон е предвидено, че се подпомагат и финансово, могат да бъдат включвани за субсидиране от държавния бюджет. Преразказвам по смисъл чл.4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Последният сериозен преглед на приложението се състоя в 2003 г. когато от него отпаднаха доста организации, за които комулативното изискване на Закона за юридическите лица с нестопанска цел не беше изпълнено.
Претендираме, че в момента в приложението са включени организации на и за хора с увреждания. Признати по надлежния ред от Министерски съвет за национални представителни организации на и за хора с увреждания. Странно, че се повдига темата за Рилската света обител. Но аз по скоро бих искал да коментирам, че зад всяка една от тези организации има решение на правителството на база на изискванията в Закона за интеграцията на хората с увреждания и Правилника за неговото прилагане, че те отговарят на критериите в Закона за интеграция на хора с увреждания да бъдат национално представителни организации на и за хора с увреждания.
По отношение на това, което говори госпожа Захариева. Ние имахме възможност да разменим няколко думи и преди това. За мен водещо решение по казуса трябва да бъде изработено в Здравната комисия с промяна в Закона за здравето и създаването на завършен механизъм с логическа последователност за критерии за представителност, отчетност и контрол на пациентските организации. И там в него да се включи и това, че държавата може финансово да подпомага тези организации.
Апелът на госпожа Захариева към нас, не знам дали въобще има процедурни възможности от гледна точка на Правилника, тъй като подобно предложение не е входирано е да изменяме сега с този законопроект закона за здравето, в който да санираме липсата на изрична законова разпоредба, която да дава възможност за субсидиране на пациентските организации.
Според мен обаче не съществува пречка, ако се прояви воля в Здравната комисия и се инициира това комплексно уреждане на темата за финансиране на пациентските организации. Когато това е факт, Министерство на финансите да направи необходимото за осигуряване на някакъв ресурс за финансиране на тези организации, които по механизма разписан в Закона за здравето бъдат приети за национално представителни пациентски организации.
Що се отнася до механизма за финансиране на юридически лица с нестопанска цел, за които липсва изрично основание да бъдат финансирани, смятам че съществуват достатъчно възможности в действащите оперативни програми, юридически лица с нестопанска цел, които искат по някакъв начин да подпомогнат обществото, да кандидатстват и да получат такова финансиране. Този инструмент, който фигурираше от 2003 до 2011 г. не даде това за което в момента си говорим, прозрачността. Не даде гарантираните резултати, тъй като през годините нито се изгради необходимия капацитет в Министерство на правосъдието, нито проектите които бяха подавани отговаряха на целите. Тъй като в самия закон целите са дефинирани твърде общо.
Сегашното предложение на народните представители не е иновация. То повтаря действащи текст от 2011 г. Но за 2011 г. по този механизъм са спечелили по памет три организации. Едната се отказа и възстанови парите си за общата стойност от 150 000 лв.
По наше мнение, особено в контекста на необходимостта от усвояване на европейските средства, усилията на не правителствените организации трябва да бъдат насочени към ресурса, който дават те. Да се смята, че ще развием гражданското общество с 500 000, 700 000 или милион, първо това не е целта на тази част от закона за държавния бюджет. Второ, видя се, че от 2003 до 2011 г. някой от вас, ако ми каже един успуешен проект финансиран по механизма на чл.9 с постигната цел и резултати, съм готов да водя този дебат с него.
По наше мнение ефекта не се постига. Изградените механизми за отчетност и контрол заложени в моделите за управление на отделните оперативни програми са този инструмент, който дава гаранция, че не правителствените организации, когато са изпълнители на някои услуги в обществен интерес постигат целите на тези проекти и дават резултати. Примери могат да се дадат и по оперативна програма - Административен капацитет и по оперативна програма - Развитие на човешките ресурси. А там има оси по които има десетки милиони за не правителствени организации.
Благодаря ви.
ТЕОДОРА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Горанов, ефект и от субсидиите няма. Знаете, че от 2003 г. насам много повече средства са отпуснати от субсидии, защото Министерство на финансите следи единствено усвояването на средствата т.е. фактурите. Ефектът от работата на тези организации, които са в списъка също не се проследяват. Със сигурност мога да ви цитирам над 30 проекта, които са свършили чудесна работа чрез конкурсния механизъм. Само че тук аз затова подчертах, че говоря от името на тези организации, които те самите финансират, а не търсят финансиране. Защото при всички положения, знаете всички вие тук, че когато средствата се отпускат с цел и с критерии, когато има цел, а не се отпускат просто така със сигурност те имат много по-голям ефект.
И последния ми коментар е, че една четвърт от организациите, които понастоящем са в списъка не са на хора и за хора с увреждания. Нито Рилската света обител, нито Съюза на народните читалища, нито Национален дарителски фонд “13 века България”, нито Българска асоциация за рекреация, интеграция и спорт и останалите не са такива организации. Те са в списъка по някакви неясни критерии. Въпросът е защо.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Да не влизаме в диалог. Обясних ви, че за всяка една конкретна организация има мотив. Ако имате някакви съмнения, че за някоя от организациите не е за хора с увреждания и не са изпълнени критериите, адресирайте го към Националния съвет за интеграция на хора с увреждания, който е към министъра на труда и социалната политика. За всяка една от тези организации има решение на правителството за определянето и за национално представителна организация на и за хора с увреждания.
Що се касае тези, които цитирахте, ще ви дам пример в Закона за фонд “13 века”. Има специални норми, които уреждат този въпрос. Те не са аналог с Организацията на хора с увреждания. В Закона за вероизповеданията има норми, които дават такава възможност да бъде посочена тук Рилската света обител. Последната организация, която цитирахте за нея също има решение на Правителството. Ако вие оспорвате, че то е взето незаконосъобразно, моля насочете вашите коментари към министъра на труда и социалната политика. Той е вносител на тези решения в правителството. Той е преценил, че критериите в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания са изпълнени. И е предложено на правителството на базата на този анализ съответната организация да бъде определена като национално представителна организация на и за хора с увреждания.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Горанов.
КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА: По същата логика, ако Министерство на правосъдието, т.е. създаде се една организация на разведените хора, те също могат да са хора с увреждания. Не искам да ме разбирате погрешно. И може Министерство на правосъдието да ги предложи за субсидиране.
Благодаря .
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За да не остана неразбран, аз не говоря за някаква логика, а за действащи норми. Закона за интеграция на хора с увреждания и Правилник за неговото прилагане. Хората с увреждания, медицински известно е и вие госпожо Захариева най-добре го знаете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Продължаваме колеги.
АЛИОСАН ИМАМОВ: Аз мисля, че обстоятелството, че девет организации не са регистрирани по съответния ред е притеснително.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това ще го проверим.
АЛИОСАН ИМАМОВ: Моят въпрос е друга година имало ли е такъв прецедент? Девет организации не се регистрират.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ако ни представят официална информация от регистъра ще имаме тема за разговор. Но едно твърдение, че девет организации за които има решение на правителството, че са най за хора с увреждания, да се слага на масата, че те не са вписани в регистъра. Пак подчертавам, за някои от тези организации посочени в Приложението няма задължение да бъдат вписани в този регистър. И давам пример с Фонд “13 века България”. Давам пример с Българския червен кръст. Там основанията, които дават възможност да бъдат включени тук са различни от основанията свързани с организациите на и за хора с увреждания. Ако за организации най за хора с увреждания има подобни обстоятелства, да това действително би било притеснително. По какъв начин Министерски съвет е определил, че те трябва да бъдат национално представителни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Продължаваме с чл.10. Предложение на н.п. Мартин Димитров и Кирчо Димитров. Това е за читалищата. Това са свързаните текстове.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Да свързаните текстове са.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мая Манолова – област Кюстендил, Румен Петков за област Плевен. Димчо Михалевски – Смолян, Видин.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Тук имаме още едно предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сергей Станишев, Димчо Михалевски. Това е по общини.
Мартин Димитров и Кирчо Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Това е за общините. Предлагаме да се увеличи с 70 млн. средствата за общините за капиталови разходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И после как ще ги разпределим по общини? Като увеличим общата сума какво ще ги правим тези?
КИРЧО ДИМИТРОВ: Това допълнително може да стане. Ние да им ги дадем. А това е вече работа на Министерство на финансите да ги разпредели.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали приемаме бюджета, как ще ги разпредели Министерство на финансите?
Подлагам на гласуване първото предложение на н.п. Мартин Димитров и Кирчо Димитров.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържли се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Мая Манолова за област Кюстендил.
КИРИЛ КАЛФИН: Аз конкретно за Община Рила искам да взема отношение, тъй като се оказва, че това е единствения град в България, където няма водомери за питейната вода. Там се изчислява на не знам каква точно методика. Квадратурата на парцела, живущите в парцела и т.н. И всичко това е заради липсата на пречиствателна станция за питейната вода. Като тази пречиствателна станция ще обслужва Рила, Кочериново, Бобошево. Това са три града. Започната е такава пречиствателна станция. Употребени са 103 000 лв. или 113 000 лв. и не е довършена.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това ще ни го обясниш в зала.
Който е за област Кюстендил, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
За област Плевен.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Област Смолян.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Гласувал “за” един.
Против? Въздържали се? Четири.
Не се приема.
Община Видин.
Който е за, моля да гласува.
Един “за”.
Против? Въздържали се? Двама.
Не се приема.
Благоевград
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Не се приема.
Това е на Сергей Станишев и Димчо Михалевски, което го отхвърлихме.
Който е за, моля да гласува.
Един “за”.
Против? Въздържали се? Двама.
Не се приема.
За капиталовите разходи на общините на н.п. Мартин Димитров и Кирчо Димитров.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл.10.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Чл.11. Предложение на н.п. Мартин Димитров и Кирчо Димитров.
Това е да се отрази в приложение 6. Ние не го подкрепихме там.
Който е за, моля да гласува.
Трима “за”.
Против? Въздържали се? Трима.
Не се приема.
Подлагам на гласуване чл.11 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.12, чл.13, чл.14, чл.15, чл.16, чл.17, чл.18
Преходни и заключителни като наименование
§ 1, § 2, § 3 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Пет. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приемат се.
§ 4. Има две предложения в § 4. Едното е предложение на Иван Вълков и Станислав Иванов, което се подкрепя от работната група.
Предложение на Сергей Станишев и Димчо Михалевски, Корнелия Нинова и Анна Янева, което не се подкрепя от работната група.
Подлагам на гласуване предложението на Сергей Станишев и Димчо Михалевски.
Предложение на Сергей Станишев и Димчо Михалевски,
Който е за, моля да гласува.
Трима “за”.
Против? Въздържали се? Няма.
Не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 4.
Който е за, моля да гласува.
Трима “за”.
Против? Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 5, § 6, § 7, § 8, § 9
Който е за, моля да гласува.
Против? Пет против. Въздържали се? Няма.
Приети са параграфите.
§ 10 Има предложение на н.п. Алиосман Имамов
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е помощ при раждане на живо дете ал.5. Ние предлагаме за всяко дете да се плаща по 500 лв., а не диференцирано плащане, така както е предвидено в текста. Смятаме, че този текст, който определя на първо дете 250 лв., на второ 600 и на трето и на всяко следващо по 200 лв. е дискриминационно по отношение на броя на децата. Нашето предложение е за всяко дете, независимо от поредността да се плаща 500 лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложението на н.п. Драгомир Стойнев и Емилия Масларова.
Подлагам предложението на н.п. Алиосман Имамов, Лютви Местан и Хасан Адемов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова.
Който е за, моля да гласува.
Гласували един “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 10 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Пет против. Въздържали се? Няма.
Параграф 10 се приема.
§ 11 и § 12 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Четири против. Въздържали се? Няма.
Параграфи 11 и 12 се приемат.
§ 13. Предложение на н.п. Мартин Димитров, Кирчо Димитров
Има предложение и на Лъчезар Тошев.
Всичките са по параграф 13, където е размера на новия държавен дълг.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Госпожо председател, предлагаме да не бъде 4,2 млр., а да бъде 1,8 млр. Новият държавен дълг. Не можаха да ни обяснят за какво ще се използват тези 4,2 млр. Имаше позиция от наша страна, че най-вероятно ще се използват за АЕЦ “Белене”. Казаха, че няма да бъдат и едва ли не се явяват нещо като буфер.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако господин Горанов сега ви обясни за какво са, вие ще си го оттеглите ли? Няма.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, може ли да взема думата. Въпросът е достатъчно сериозен. Аз държа господин Горанов да обясни, защото въпросът е важен и е повод за много спекулации. Една от тези спекулации е, че ще бъде използван за някакви грандиозни инфраструктурни проекти.
Друга спекулация е, че се очаква по-голям дефицит и с това нещо да се покрие. Има и обща спекулация. Ние сме посочили числото 1,8, защото това са необходимите средства за покриване на плащанията по прочутата Велчева сделка за смяната на дълга. 832 млн. евро и с разходите сме сложили 1,8 млн. Ето това е числото – 1,8 млн. Наистина аз моля господин Горанов да разсее тези спекулации, защото те ще продължат да витаят в пространството и създават политически проблем.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще се опитам да го обясня достатъчно стегнато, така че да няма спекулации. Въпреки че аз имах дълъг разговор с господин Иван Костов, на който се опитах да го обясня, но така или иначе не успях да разсея съмненията, че се крие някаква спекулация в тези числа.
АСЕН АГОВ: Той не е споделил за този ваш разговор. Явно, е че това са си ваши отношения.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Първо, тръгваме от общата постановка, за какво се харчат парите. Не трябва да се търси в частта дълг, а в частта разходи или частта придобиване. Тоест, ако тръгнем на хипотеза, че с такива пари биха се строили някакви сериозни инвестиционни проекти, то тях трябва да ги търсим в разходната част на същия този бюджет.
Ако говорим, че всъщност вие предлагате с този нов дълг да бъдат финансирани само евентуалните падежи в началото на 2013 година, следва да дадете отговор на въпроса с какво ще се финансира дефицита за 2012 г. В контекста на заявеното желание размера на фискалния резерв да остава непроменен и вие едва ли сте против това. Тоест тук може да бъдете укорени в една логическа непоследователност на всички предложения, но не това всъщност е важно. Това ще е вероятно един по наукообразен дебат в зала.
Искам да ви представя как правителството е стигнало до предложението, че в следващата година и това число забележете е максималния, то е горната граница, горния лимит, който не бива и не следва да бъде надхвърлян, без дискреция на Народното събрание, нов държавен дълг през 2012 г. В него в частта външно финансиране е включена потенциална емисия на външни пазари в размер на милиард евро. В него е включен и заема от Световната банка за реформата в Български държавни железници в размер на 312,1 млн. лева.
По този начин общо разчетеното външно финансиране е 2 млр. 270 млн. В частта вътрешно финансиране се планират 1 млр. 220 млн. емисии на държавни ценни книжа на вътрешен пазар, които основно ще се използват за финансиране на дефицита през следващата година, така че фискалния резерв да остане непроменен между 31 декември 2011 и 31 декември 2012 г.
Защото представете си го. Всички финансиращи операции, ако приемем, че резерва няма да се променя трябва да подсигуряват един път финансирането на дефицита. И втори път погашенията в началото на 2013 г., тъй като за десет дни няма как да се вземе нов дълг през 2013 г. и държавните инвестиционни заеми, които финансират много проекти в пътната инфраструктура, околна среда и т.н.
В същата сума е включено и превъртане на вътрешен дълг. Това са операции, които се извършват постоянно на пазара на държавни ценни книжа.
Общият размер на максималния възможен и допустим от закона нов лимит за дълг в следващата година е 4 млр. 188,76. Правителството е предложило закръгление. Ако смятате, че тези 12 млн. са проблем, те биха могли да бъдат прецизирани и да бъде записано с точност.
Частта държавни гаранции. В частта държавни гаранции са включени евентуална гаранция за заем от Световната банка за Национална компания железопътна инфраструктура в размер на 136 млн. Включени са 80,5 млн. лв., по Закона за кредитиране на студентите и докторантите. Това е схемата за студентското кредитиране. Тя също е с държавни гаранции. Заемите които взимат студентите през банките.
Гаранционни депозити от Европейската инвестиционна банка във връзка с инфраструктурни проекти 80 млн. 297,4 е лимита. Предложено е 300 млн. за нови гаранции.
По отношение на максималния размер на дълга, взимайки теоретичното салдо от края на 2011 г. и максималния възможен нов размер от 4,2 млр. ще получите и числото, което е предложено за прогнозен дълг към 31 декември 2012 г. , предложено като 15,3 млр.
Тоест прогнозен дълг към края на 2011 г. 11,6 млр. добавяме максималния възможен нов дълг през 2012 г. от 4,2 млр. Прогнозен, максимален възможен дълг на Република България към края на 2012 г. 15,3 млр. лв. Това е логиката на числата.
Очаква се в края на 2012 г. при тези хипотези да достигне 18,7 на сто от брутния вътрешен продукт при цялостно оемане на нови лимит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В края на 2012 г. - 18,7. В началото на 2013 г. ще бъде по-малко. Имаме падеж януари. Не бива да спекулираме с тази цифра. Тя е на 31-ви, но на 15 януари ще е друга.
АСЕН АГОВ: На 1 януари си длъжен да платиш. Един уточняващ въпрос. Имате ли данни за изпълнението на бюджета и какво е числото на дълга сега за 2011 г. или нямате още данни?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Казах ви каква прогноза е правена, когато е изработван Закона за бюджета.
АСЕН АГОВ: За прогнозата знам каква е. Въпросът е дали имате данни.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Прогнозата е към 31 декември дълга да достигне 11,6 млр. към 31 декември т.г. Постоянно обаче се правят в зависимост от пазара различни операции в една и в друга посока с цел оптимизиране на портфейла и постигане на максимално добра матуритетна структура и премийна структура. Където ни е изгодно да отложим или да продадем дълг. Имаше примерно миналата седмица обратно изкупуване на държавни ценни книжа с обем около 30 млн. Когато ни е изгодно правим реализация на нови държавни ценни книжа, съобразявайки се с пазара.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Много изчерпателно. Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Мартин Димитров, Кирчо Димитров за намаляване на дълга.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Четири.
Не се приема.
Предложението на н.п. Лъчезар Тошев.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Четири.
Не се приема.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване по вносител § 13.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 14. Предложение на н.п. Иван Костов. Същата логика предполагам, която обяснихме.
Който е за, моля да гласува.
Двама “за”.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Предложение на н.п. Лъчезар Тошев. То е същото с друга цифра.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста по вносител на § 14.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Приема се.
§ 15, § 16, § 17, § 18, § 19, § 20, § 21, § 22.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Един.
§ 23. Предложение на Даниела Петрова. Добавя телеграфната агенция, която гласувахме.
Предлагам да гласуваме редакцията на работната група, която подкрепя предложението на Даниела Петрова.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Прието е.
§ 24.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Приет е.
§ 25. Предложение на Даниела Петрова. Подкрепено е.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 25.
Който е за, моля да гласува.
Против? Двама. Въздържали се? Трима.
Приет е.
§ 26, § 27, § 28, § 29, § 30
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Прието е.
§ 31. Предложение на н.п. Ваня Донева и група народни представители.
Подкрепено е от работната група.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 31.
Който е за, моля да гласува.
Против? Четири. Въздържали се? Няма.
Прието е.
§ 32, § 33, § 34, § 35, § 36 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Четири. Въздържали се? Няма.
Прието е.
§ 36. Предложение за нов § 36а. Парите които сега са записани поотделно за общините.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Предлагането на Фонда за финансови корекции.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те са част от онази голямата цифра, която не гласувахме и тук вадим само фонда.
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване § 36 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Пет. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
§ 37, § 38, § 39.
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Двама.
Приема се.
§ 40. Това е нещо ново, в смисъл различно от това, което сме гласували досега.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това е предложение, което е като стимул към общините, които по-добре управляват разходите си. А смятам, че този подход и в момента Европейския съюз го прилага. Да му дадем право, когато имат неразплатени разходи и имат спестени разходи от държавно делегираните дейности да могат да ги разпределят по свое решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма ли опасност да оберат образованието?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Когато са си приключили годината и имат спестявания.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има остатъци по делегираните бюджети на образованието. И вместо да си останат за следващата година, да си ги съберат и нещо да си свършат, те ще им ги вземат. Няма ли такъв вариант?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Те могат да бъдат функция на по-добър контрол и на по-добро управление. И когато те са стимулирани да го направят по този начин, виждате има ред причини по които казахме, че имат неразплатени разходи общините. Имат финансови корекции и прочее.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това няма ли да попречи на стимула на бюджетните организации, които са на делегирани бюджети да си управляват правилно средствата, за да може с преходни остатъци да си решават някакви следващи проекти? След като в някакъв момент на 31-ви някой може да им ги прибере и да ги пренасочи за нещо друго.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Те ги преразпределят до 20 процента специално за образование. Останалите са във функция на директорите, което е друга голяма тема, дали директорите трябва да ги разпределят, а не някой друг орган. Това е друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така или иначе си оставят в тяхната функция.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Тук не говорим само за образование.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Там са основно делегираните.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Дори сега в момента Министерство на образованието е приело нови стандарти да изравни някои несправедливости именно в тези държано делегирани дейности. Аз смятам, че това е стимул за добро управление на общините.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз смятам, че това е дестимул за добро управление на делегирани бюджети.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не могат да им ги вземат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как няма да им ги вземат. Ще ги преразпределят за други неща.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Те силово не могат да направят икономията. Вече е въпрос на разбирателство.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението за което говорихме до преди малко.
Който е за, моля да гласува.
Един “за”.
Против? Въздържали се? Един.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 40 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се.
Приема се.
§ 41, § 42, § 43, § 44, § 45, § 46.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се. Няма.
Приемат се.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: § 47. Предложение на н.п. Сергей Станишев, Димчо Михалевски
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това е още един пример. То е предложение на цялото Сдружение на общините. Защо? Защото има много случаи, когато държавно делегираните дейности в училищата се оказва, че базата въпреки не малките суми, които се дават, дори и някои разходи от текущата издръжка не са платени, но са платени не малки и високи допълнителни материални стимулирания на работещите в съответната образователна институция. И по тази причина се предлага да се предвиди този екзистенц-минимум от 15 процента, който да си гарантира текущите разходи на съответната институция и подържане на материалната база, което за съжаление не се наблюдава навсякъде. Тоест, остава се на добрата воля на директора да реши как ще разпредели тези средства. Според мен това е изключително разумно. За да може да не се оказваме в ситуацията, която след няколко години материалната база, за която бяха хвърлени не малко средства през последните години не е в добро състояние.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря ви господин Михалевски.
Който е за предложението, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Против 8. Въздържали се? Няма.
§ 48 има предложение на н.п. Лъчезар Тошев. Има ли кой да го представи? Няма.
Преди това да гласуваме § 47 по вносител. Който е за текста предложен от вносител, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Един.
Връщаме се на § 48 и предложението на н.п. Лъчезар Тошев.
Който е за това предложение, моля да гласува. Няма.
Против? Въздържали се? Няма.
Да гласуваме текста по вносител за § 48.
Който е за, моля да гласува.
Против? Един. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 49, § 50, § 51, § 52, § 53, § 54, § 55, § 56, § 57.
Който е за така предложените текстове по вносител до § 57 включително, моля да гласува.
Против? Четири. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 58 Имаме предложение на н.п. Ариф Агуш и Нигяр Сахлим. Ще го представи ли някой предложението?
Това са предложения, които ги разглеждахме в началото.
Който е за предложението на Ариф Агуш и Нигяр Сахлим, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се.
Не се приема.
Предложение на н.п. Евгений Желев, Мая Манолова и Димчо Михалевски.
Който е за предложението, моля да гласува.
Трима “за”.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложението на н.п. Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев
Който е за, моля да гласува.
Четири “за”.
Против? Въздържали се? Няма.
Не се приема.
Сега да гласуваме текста по вносител за § 58
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 59, § 60 и § 61 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Двама. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По § 62 има предложение на н.п. Доброслав Димитров, Моника Панайотова и цялата комисия.
Кой ще ни представи предложението? Заповядайте.
ДИМИТРОВ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, бих искал да отбележа, предложението е направено от цялата комисия по външна политика, без изключение от принадлежност към партии и т.н. Мисля че си струва да се отбележи. Това е рядко явление. Важно е да се каже, че стъпва на вече съществуващ текст, който е за Министерство на външните работи относно техните имоти. За какво всъщност става въпрос. Става въпрос за това, да се даде възможност на Министерство на отбраната, когато се освобождава от ненужна техника, военно въоръжение, тези средства да надвишават рамката, която в момента им е давана в бюджета. Да подобряват съществуващата си техника. С други думи, освобождава се такава, която не е необходима. И тези средства целево да остават за военна техника отново.
Аз лично смятам, че това е изключително логично като действие. Предвид намаления бюджет на Министерство на отбраната, въпреки направените реформи, мисля, че си струва да бъде подчертано, това поне дава някакъв теоретичен шанс Министерство на отбраната да си помогне. Тъй като, пак повтарям, че трябва да се надхвърли рамката, която им е дадена, за да разполагат с тези средства.
И последно, но не и по важност. Това по никакъв начин не нарушава това, което планирате. Ние не искаме пари и не искаме да се увеличава по някакъв начин разхода на държавата, а просто да се даде един стимул да бъде преизпълнен плана на Министерство на отбраната и да си помогне, въпреки тежкото положение. Собствени приходи целево, каквото се освобождава за това да се дава.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря господин Димитров.
Заповядайте господин Агов.
АСЕН АГОВ: Тук се е подписала цяла една комисия, която осъществява контрола над отбраната и външните работи. Случаят очевидно е по-специален. И не може да го отминем с лека ръка.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз не искам да го отмина.
АСЕН АГОВ: Това показахте преди малко, когато искахте веднага да го гласуваме. Аз казвам следното нещо.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има техническа грешка, че не се приема. Подкрепя се предложението.
АСЕН АГОВ: Това променя наистина нещата.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря господин Агов. Имате ли други съображения?
АСЕН АГОВ: Оттеглям си всички съображения. Но такава техническа грешка поставя човек в много неудобно положение.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Съжалявам за техническата грешка.
Подлагам на гласуване предложението и окончателния текст за § 62.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се. Очевидно сме се съобразили с мнението на цялата комисия.
§ 63, § 64, § 65, § 66, § 67, § 68, § 69, § 70, § 71, § 72, и § 73. Те са по вносител.
Подлагам на гласуване от § 63 до § 73 включително, които се подкрепят от работната група.
Който е за така предложените текстове, моля да гласува.
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на н.п. Даниела Петрова за нов § 73а, което е подкрепено от работната група.
Който е за създаването на такъв нов § 73а, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на н.п. Ваня Донева и Менда Стоянова за създаване на § 73б, който се подкрепя от работната група.
Който е за създаването на § 73б, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Предложение на н.п. Ваня Донева, Менда Стоянова, Петко Петков и Диана Йорданова за създаване на нов § 73в подкрепени от работната група.
ВАНЯ ДОНЕВА: Ако ми позволите господин заместник председател. Аз искам да направя едно предложение на основание чл.73 ал.4 т.2 от Правилника за организацията дейността на Народното събрание. Предлагам в ал.3 след думите регламент ЕО № 1974 от 2006 да се сложи точка. И текста “и при условие, че е налице съответното одобрение от Европейската комисия” да се заличи, тъй като той е включен в ал.7. Това разрешение е включено там.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е редакционно предложение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз искам малко да внесат яснота вносителите, защо се прави това, първо. И второ, какъв е риска да не се получи одобрение от Европейската комисия.
ВАНЯ ДОНЕВА: Аз мога да отговоря на първата част на въпроса. Тъй като нашата страна има ангажимент, съгласно регламент ЕО 1974 – 2006 за създаване на Национален гаранционен фонд. И в изпълнение на този ангажимент е направено предложението.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте господин заместник министър.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Михалевски въпроса ви е резонен, тъй като това е отдавна коментирана тема от необходимостта от създаването на този гаранционен фонд. С него се помага, тъй като съществува правна възможност по европейските регламенти такъв фонд да бъде създаден. С него се помага да не бъдат загубени средства по оперативната програма. Вие това очаквате да чуете, развитие на селските райони.
Предвидения механизъм е разписан. Няма да го коментирам в технически детайли. Предвидено е финансовия блок по регламента да бъде създаден в гаранционния фонд към Българската банка за развитие. Като цяло това е една добра инициатива. Имаме уверението на комисаря по земеделие Чоуш, че ще бъде разрешено. Но на комисията й трябва малко време, за да вземе окончателно решение за размера, който ще ни позволи да прелокираме в този фонд.
В текстовете е предвидена максималната възможност от 480 млн. лв., колкото са максималните възможни загуби, максималния възможен декамитмънт анализиран от разплащателната агенция към Държавен фонд земеделие. Много е възможно за част от средствата Европейската комисия да ни даде разрешение. Тъй като примерно за част от мерките те нямат такъв прецедент. Но имаме уверението, че със сигурност за по-голяма част от средствата ще бъде разрешено прелокирането им към този гаранционен фонд.
Това което ние трябва да направим, за да изпълним регламентите, че в рамките на тази година ние трябва да трансферираме средствата, за да може да отчетем създаването на схемата.
Догодина, обещали са не по-късно от края на януар,и да кажат в какъв размер и докъде приемат създаването на този фонд. Не случайно е записано, че реалното стартиране на схемите, т.е. че гаранционния фонд към Българската банка за развитие ще започне да издава гаранции, тогава когато ние имаме положителното решение на Европейската комисия. Но ние нямаме възможност да чакаме до тогава, тъй като ако не го създадем до края на тази година автоматично по регламент влизаме в декамитмънт. Вие много добре познавате тази тема.
Това което цитира госпожа Донева е така. Ние по тези регламенти имаме правна възможност да ги създадем.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Точно така е. Не е задължение. Имаме правото да създадем схема за субсидиране на лихвите. Обаче искам да ви обърна внимание на няколко факта, с които трябва да сме на ясно.
Първо, аз се съмнявам, че гаранциите на комисаря са достатъчни, защото в регламента пише, че когато държавата иска да релокира средства, които са заплашени от декамитмънт. Може да го извърши до 30 септември на съответната година, в която са застрашени тези средства. Средствата, които ние трябваше да усвоим до края на тази година са 1 млр. 273. Към шестмесечието, забележете, ние сме усвоили, казвам шестмесечие, тъй като за съжаление от Националния фонд където е информацията е публична всеки месец и аз това нещо бях помолил колегите от земеделието да го направят, но не искат. Към шестмесечието ние сме усвоили 704 млн. евро. Тоест с 568 млн. евро под рисковата граница. Дано да усвоят повече. Аз лично се съмнявам. Дори мисля, че и тази сума дори да ни я одобрят, пак ще загубим средства. Но тук според мен има първия риск.
Вторият, тези средства отиват забележете, за субсидиране на лихви, което означава, че срещу тях трябва да застанат инвестиционни проекти на фермери. Аз смятам, че огромната част от бенифициентите по тази програма не са готови първо като мислене. Второ, като възможности да отговорят дори и на облекчени условия за даване на кредит. Тоест, тези пари могат да отидат там и да не свършат работа. пак казвам, дано да не ги загубим. Но имайте предвид, че следващата година има нови 506 млн. евро и тъй като темпа на влизане на нови договори, забележете за шестмесечието е 34 млн. евро, което е 1,04 процента. А разплащането към шестмесечието е 2,65 процента. Рискът следващата година да сме в същото състояние е 100 процентов.
И аз искам да обърна внимание. Да, това ще го направим. Дано да спасим парите. Макар че според мен шанса не е 100 процентов. Но имаме огромен проблем, да започнем да губим стотици милиони евра вече. И то защото, според мен нещо там куца много здраво в ритъма, в който трябва да се изпълняват проектите.
Ще завърша само с това, че от миналата година април месец маса мерки по общините престояват пари по 50 процентови аванси, които към момента не са тръгнали да се работи с тях. И стоят по сметките на общините. Така че тук риска е огромен. И според мен ние трябва това да си го кажем и не да вадим някакви политически аргументи. Защото това де факто в тази кризисна ситуация на ресурси просто е недопустимо.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря господин Михалевски. Чухте доста обстоятелствени обяснения и съображения по текста.
ВАНЯ ДОНЕВА: Тук ми обърнаха внимание. Само позоваването допълнително. В ал.7 позоваването по ал.3 да отпадне. При положение, че предлагам да отпадне като текст. В ал. 7 позоваването на ал.3 да отпадне.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И в ал.7 отпада текста, който пише по ал.3. И по-нататък продължава.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Менда Стоянова, Ваня Донева, Петко Петков и Диана Йорданова за нов § 73в с така направените редакции в ал.3 и ал.7. Единия от вносителите е госпожа Донева.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 73г. Това е предложение постъпило от н.п. Галина Банковска, Капка Чалъкова, Стефани Михайлова и Ирен Соколова.
Има ли някой, който да представи предложението? То се подкрепя от работната група.
Който е за така предложения нов § 73г, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на н.п. Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова и Анна Янева за създаване на нов § 73д.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това е по разплащанията.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Който е за създаването на такъв § 73д, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложение на н.п. Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Михаил Миков и т.н. за създаване на § 73е.
Работната група не подкрепя това предложение.
Който е за предложението представено от н.п. Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Михаил Миков и т.н. за създаване на § 73е.
Двама “за”.
Против? Въздържали се? Няма.
Предложение на н.п. Меглена Плугчиева и Пламен Орешарски за създаване на нов § 73ж.
Работната група не подкрепя предложението.
Заповядайте господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това предложение е направено от Пламен Орешарски и Меглена Плугчиева е в унисон с предложението миналата година на бюджета. Девет месеца преди края на мандата на общините да не могат да имитират нов общински дълг. И тъй като на въпрос, който е зададен в рамките на парламентарния контрол, финансовия министър е отговорил на господин Орешарски, че ще направи същата схема за девет месеца преди края на настоящия мандат, да не се имитира дълг, предложението на Орешарски и Плугчиева е от 1 октомври 2012 г. държавата да не поема нов дълг до края на мандата.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Който е за така направеното предложение от н.п. Меглена Плугчиева и Пламен Орешарски за създаване на нов § 73ж, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Въздържали се. Няма.
Предложение на н.п. Иван Вълков, Станислав Иванов, Емануела Спасова и Валентин Микев за създаване на нов § 73д, след като не приехме досега останалите.
Работната група подкрепя предложението.
Който е за така направеното предложение за нов параграф, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Двама.
Приема се.
§ 74, § 75, § 76, § 77, § 78, § 79, § 80, § 81 по вносител.
Който е за така направените предложения по вносител до § 81 включително, моля да гласува.
Против? Двама. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 82. Имаме предложение на н.п. Галина Банковска, Капка Чалъкова, Стефани Михайлова и Ирена Соколова.
Работната група подкрепя предложението.
Който е за така направеното предложение, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Това предложение е във връзка с предложението за нов § 73г. Така че нека да гласуваме § 82 в редакцията, която ни предлага работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
§ 83. Предложение на н.п. Лъчезар Тошев за заличаването на § 83.
Заповядайте господин Агов.
АСЕН АГОВ: Имам едно съображение във връзка с предишната ни размяна с господин Горанов. Ето повод за действията и предложенията на господин Тошев със същите тези спекулации. Той предлага да се отнеме правото да се отпускат държавни гаранции. Това се дължи на липсата на информация. Вие ме информирахте господин Горанов сега точно сума по сума, за какво става дума и за какви гаранции. Но подозренията на Тошев, който е един от най-големите антибеленисти в България продължават да стоят. И аз предлагам следното нещо. За да отпаднат всичките тези подозрения и да се избегнат излишните шумове, защото те създават далеч по-голямо замърсяване на политическата атмосфера, отколкото си представяме. Защото отново създават несигурност. Ще има ли Белене, няма ли да има Белене и цялата тази история.
Затова аз предлагам господин Горанов, когато се докладва този текст и въобще текста за дълга да участвате в дебата и тази разбивка по суми да бъде казана. Това е моето предложение. Защото иначе ще продължим да се въртим в този омагьосан кръг. Не знам дали приемате такова предложение? Аз не подкрепям предложението на Тошев.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Как ще се развие дебата в зала не зависи от мен. Но така или иначе би могла и председателката и всеки би могъл да представи на народните представители информацията, така че да е ясно, че няма спекулации. Още повече, че по Закона за държавния дълг вие знаете, че има специални процедури за отпускане на държавните гаранции и те отново минават през суверена Народното събрание. Така че антибеленистите нямат основание за подозрение тук.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Антибеленистите могат да бъдат спокойни от изявленията на господин заместник финансовия министър и на финансовия министър и на премиера по тази тема.
Подлагам на гласуване предложение на н.п. Лъчезар Тошев.
Който го подкрепя, моля да гласува за.
Гласувал 1 “за”.
Против? Въздържали се? Няма.
Не се приема.
Да гласуваме текста по вносител за § 83.
Който е за текста по вносител за § 83, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 84, § 85, § 86, § 87, § 88, § 89 по вносител.
Който е за така предложените текстове по вносител от § 84 до § 89 включително, моля да гласува за.
Против? Четири. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 90. Има предложение на н.п. Валентина Богданова и Корнелия Нинова.
Работната група не го подкрепя.
Заповядайте господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Това според мен е много важно предложение, за да не прехвърляме тежестта върху студентите. Защото увеличаването от една втора себестойността на обучението на две трети, според мен е изключително несправедливо и недалновидно, ако залагаме на младото поколение. И според мен тук наистина трябва да помислим дали това е добре. Изкушаващо е да се дадат повече приходи през този канал на държавните висши училища, но в крайна сметка това да е върху гърба на студентите и техните семейства, разбира се.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Който е за предложение на н.п. Валентина Богданова и Корнелия Нинова.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се?
Не се приема.
Който е за текста предложен по вносител за § 90, моля да гласува.
Против? Четири. Въздържали се? Няма.
§ 91. Има предложение на н.п. Иван Вълков, Станислав Иванов, Емануела Спасова и Петър Петров.
Който е за така направеното предложение, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
§ 91. Трябва да гласуваме окончателната редакция на § 91, включваща подкрепеното предложение на народните представители.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 92 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
Приема се.
Предложени на н.п. Петър Корумбашев за нов § 92а.
Работната група подкрепя предложението и ви предлага окончателна редакция за създаването на нов § 92а.
Който е за, моля да гласува.
Против? Двама. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 93 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 94 с предложение на н.п. Ваня Донева. Текстът на § 73з да влезе в сила от 15 декември 2011 г.
Предлагам ви окончателна редакция на § 94. а именно: Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г. с изключение на § 73в, който влиза в сила от 15 декември 2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Имаме малко приложения.
Приложение 1 към чл.6 ал.2.
Има предложение, което ние всъщност приехме в досегашния текст. Затова ви подлагам на гласуване окончателната редакция на Приложение 1 към чл.6 ал.2.
Който е за, моля да гласува. Това са 5 млн. на БАН.
Против? Въздържали се? Няма.
Приложението е подкрепено.
Приложение 2 към чл.6, ал.3.
Тук имаме предложение на н.п. Менда Стоянова, което е прието. Предлагам ви да гласуваме окончателната редакция на Приложение 2 към чл.6, ал.3.
Който е за, моля да гласува.
Против? Четирима против. Въздържали се? Няма.
Приложението е прието.
Приложение 3 към чл.6, ал.7.
Тук имаме предложение на н.п. Алиосман Имамов, Лютви Метна и Хасан Адемов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Там има едни 300 000 лв. за ремонт на църковни сгради с национално значение. Ние сме предложили тези 300 000 лв. да бъдат използвани за всички религиозни сгради с национално значение, ако това е необходимо.
В България има религиозни сгради с национално значение, които принадлежат на други религии. Тук също има такава потребност.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Тези 300 000 са предимно за тези обекти, които са културни паметници по Закона за културните паметници. В Закона за вероизповеданията изрично е споменато, че за тях трябва да се дава от тази субсидия, която се дава на Министерски съвет на Дирекция вероизповедания, за да може ежегодно да се предоставят средства. Това са Рилски манастир.
ВЛАДИМИР ГОРАНОВ: Господин Имамов, това което казвате има смисъл. И според мен сгради с национално значение, независимо на кои вероизповедания трябва да се даде възможност. Така че вашата редакция има някакъв резон за ремонт на религиозни сгради с национално значение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Работната група подкрепя предложението и ви предлагам да гласуваме окончателната редакция на Приложение 3 към чл.6, ал.7.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Един против. Въздържали се? Няма.
Приложението е прието.
Приложение 4 към чл.9 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Един против. Въздържали се? Няма.
Прието е.
Приложение 5.
Имаме предложение на н.п. Алиосман Имамов, Лютви Местан и Хасан Адемов, което е подкрепено от работната група, поради което ви предлагам да гласуваме окончателния текст на Приложение 5 към чл.10, ал.1.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прието е.
Приложение 6 към чл.11 ал.2 по вносител.
Приложение 7 към чл.17 ал.1 по вносител.
Приложение 8 към § 28 по вносител
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Последните текстове са приети единодушно, с което и Закона на второ четене.
Благодаря
Закривам заседанието.

/Закрито в 19 часа и 25 минути/


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М. Стоянова/