Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
14/12/2011
П Р О Т О К О Л
№ 33
На 14 декември /сряда/ 2011 г. от 14.30 часа в зала „Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.45 часа и беше ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
/Начало 14.45 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми гости и членове на комисията, имаме кворум. Предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да премине при следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Грузия от друга страна, № 102-02-29, внесен от Министерски съвет на 02.12.2011 г. – първо четене
2. Приемане на законопроект за ратифициране на измененията на чл. 1 и чл. 18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие, № 102-02-27, внесен от Министерски съвет на 17.11.201 г. – второ гласуване.
3. Разглеждане Указ № 253 на президента на Република България, постъпил на 12.12.2011 г. за връщане на ново обсъждане на Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване за 2012 г. приет от Народното събрание на 8 декември 2011 г. и мотивите към указа
4. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 102-01-59, внесен от Министерски съвет на 31.08.2011 – второ четене
5. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България във връзка с Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011 г./, № 102-00-60, внесена от Министерски съвет на 26.10.2011 г. и
6. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България във връзка с Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на директива 2002/87/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат, по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011г./ , № 102-00-60, внесена от Министерски съвет на 26.10.2011 г.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа:
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заместник-министър Камен Кичев, заповядайте!
КАМЕН КИЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, днес съм тук, за да представя пред вас за ратифициране със закон на Споразумение на общо авиационно пространство между Европейския съюз, неговите държави членки, от една страна, и държавата Грузия, от друга страна.
Имаме мандат от Европейския съюз за ратифициране на това споразумение. Това е споразумение между държавите-членки на Европейския съюз по отношение на тяхното небесно пространство и държавата Грузия. Това споразумение по никакъв начин не пречи, има предимство пред двустранното споразумение, което наскоро бе ратифицирано от парламента, спомага. Идеята на споразумението е либерализиране на пазара. Оттук нататък държавата Грузия се задължава да прилага по отношение на авиационни услуги всички регламенти на Европейския съюз и да транспонира всички директиви, свързани с авиацията и въобще авиационния транспорт.
Осем държави към момента са ратифицирали това споразумение. Аз смятам, че е много правилно и ние като държава членка да ратифицираме това споразумение.
Тук съм длъжен да ви информирам, че при последното посещение на госпожица Вера Кобалия – министър на икономиката, инфраструктурата и туризма на Грузия ни информира официално, че държавата по писмо, което те са изпратили към България, вече няма да се казва Грузия, а ще се казва Джорджия и че всички грузинци са джорджианци. Имаме много добри отношение по отношение на авиацията между двете страни. Ако има превозвач от грузинска или българска страна, който желае да оперира, двете администрации са готови веднага да предоставят необходимите разрешения. Интересът е икономически. На този етап, за съжаление, няма превозвач, който икономически да може да обоснове тази връзка.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и становища. Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз мисля, че трябва да подкрепим това споразумение, още повече, че имахме преди известно време двустранно споразумение между България и Грузия, така че това е една още по-значима крачка и е в интерес и на двете страни. Така че предлагам да го подкрепим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси и изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Грузия, от друга страна, № 102-02-29, внесен от Министерски съвет на 2.12.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 17.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен.
Благодаря, заместник-министър Кичев.
Точка втора: Приемане на законопроект за ратифициране на изменението на чл. 1 и 18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие, № 102-02-27, внесен от Министерски съвет на 17.11.2011 г., второ четене.
Закон за ратифициране на изменението на чл. 1 и чл. 18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е за наименованието на закона, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували: „за” – 17.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
Чл. 1 и чл. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 1 и 2 на законопроекта. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за” – 17.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Членове 1 и 2 по вносител са приети и с това – и законопроектът на второ гласуване.
Благодаря.
Преминаваме към точка трета: Разглеждане Указ № 253 на президента на Република България, постъпил на 12.12.2011 г. за връщане на ново обсъждане на Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване за 2012 г. приет от Народното събрание на 8 декември 2011 г. и мотивите към указа.
Уважаеми колеги, има ли някой, който да няма екземпляр от Указа на президента с мотивите? Имате го, на всички е раздаден, така че няма да чета мотивите на президента. Преминаваме направо към обсъждане на указа. Имате думата за изказвания по темата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Искам да ви кажа, че ние ще изложим официално позицията си в пленарна зала на Коалиция за България. Тук искам само да обърна внимание на колегите, че даже в документите и решенията на Европейския съюз от март тази година тяхното виждане и разбиране е, че възрастта за пенсиониране трябва да бъде съобразена със средната продължителност на живота. Това е, което според нас като Коалиция за България е едно от съществените разминавания в предложения проект, който беше гласуван в Народното събрание, защото смятаме, че България в това отношение – да не давам примери тук и от колектива на Народното събрание – отиде си на 60 години тази симпатична жена, с която всеки ден пиехме кафе. Просто трябва да ни е ясно, че България и в тази криза пада все повече тази средна продължителност на живота и ние едва ли не се опитваме да сме първенци навсякъде. Не може да се сравняваме нито с Великобритания, нито с Германия, да не говорим за Франция, в която се води битка за две години – от 60 на 62 години да стане, а ние с лека ръка го приемаме, като че ли това е единственото правилно решение.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само искам да кажа, госпожо председател, че ние ще се произнесем в пленарна зала по-подробно в подкрепа на ветото на президента. Засега мога да кажа само, че това вето е основателно и дава възможност на управляващите и на парламента да се поправи една очевидна политическа грешка. Ние не се надяваме на някаква кардинална промяна в резултатите от предстоящото гласуване, но се надяваме на едно по-дълбоко осмисляне на аргументите и мотивите на президента по време на обсъждането и гласуването на този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи да вземат отношение по темата? Няма. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Предлагам да гласуваме становище за повторно приемане на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 година, приет от Народното събрание на 8 декември 2011 г. Който е за да се приеме становището за повторно приемане на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, моля да гласува, нашето становище да се приеме повторно законът.
Гласували „за” – 17.
Против? Четири. Въздържали се? Няма.
Бюджетната комисия приема повторно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.
Благодаря.
Точка четвърта: Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 102-01-59, внесен от Министерски съвет на 31.08.2011 – второ четене.
Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 17.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
§ 1, § 2, § 3 и § 4. Работната група подкрепя текста на вносителя за параграфи от 1 до 4 включително. Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 13.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 5. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5.
§ 5. В член 37 се правят следните изменения и допълнения.
(1) В ал. 3, изречение първо думите „обнародва в Държавен вестник” се заменят с: „обявява в Търговския регистър”.
(2) В ал. 4 след думите „Европейската комисия” се добавя: ИЕБО.
Който е за окончателната редакция на § 5, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 13.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 6, § 7, § 8 и § 9. Работната група подкрепя текста на вносителя за параграфи от 6 до 9 включително. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 10. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10. Имате я пред вас на доклада, да не я чета. Техническа корекция от Правния отдел. Който е за редакцията на § 10 на работната група, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 11 по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 12. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
Изказвания? Няма.
Който е за предложената от работната група редакция на § 12, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 13. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Аз си го оттеглям. Така че гласуваме § 13 по вносител.
Който е за по вносител за § 13, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 14, § 15, § 16, § 17, § 18 и § 19 по вносител. Който е за параграфи от 14 до 19 по вносител, моля да гласува за.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 20. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20 – редакционни промени са, виждате ги пред вас с тъмния шрифт. Който е за редакцията на работната група на § 20, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 21, § 22, § 23, § 24, § 25, § 26, § 27, § 28, § 19, § 30 и § 31 по вносител. Който е за параграфи от 21 до 31 включително по вносител, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 32. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32:
Изказвания?
Който е за редакцията на работната група за § 32, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Предложение на народния председател Менда Стоянова за създаване на нови параграфи 32а до 32д. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя да се създадат нови параграфи от 33 до 37 със средната редакция. Редакцията е пред вас. Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 33, който става § 38 по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 34, който става § 39 с редакция на работната група. Който е за редакцията на § 34, който става § 39, по работна група, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 35, който става § 40, с редакция на работната група. Който е за окончателния текст на новия параграф 40, моля да гласува за.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 36. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 41. Който е за редакцията на комисията за новия параграф 41, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Заключителни разпоредби. Гласуваме наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби”. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 37 с редакция на работната група. Гласуваме окончателната редакция на § 37, който става § 42. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Предложение на народния председател Менда Стоянова за нов параграф 37а. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов параграф 43 с редакцията, която е пред вас. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 38 по вносител, който става § 44. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Колеги, извинявам се, но се връщаме на параграф 13. Там имаше мое предложение, което аз оттеглих и гласувахме текста по вносител, но всъщност има редакционна корекция на работната група. Затова ще помоля да прегласуваме § 13 в редакцията на работната група, която подкрепя текста на вносителя.
Който е за редакцията на работната група за § 13, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
С това законопроектът е приет.
Благодаря.
Точка пета: Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България във връзка с Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011 г./, № 102-00-60, внесена от Министерски съвет на 26.10.2011 г. и
Точка шеста: Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България във връзка с Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на директива 2002/87/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат, по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011г./ , № 102-00-60, внесена от Министерски съвет на 26.10.2011 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли кой да ни представи рамковата позиция? Боряна Пенчева беше тук. В другата зала ли е? От нейния екип Снежана Колева къде е? Даниела Бобева ще ни го представи.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Уважаеми госпожи и господа, бих искала накратко да представя рамковата позиция по една от най-важните директиви за дейността на финансовия сектор и най-вече на банковия сектор. Важността на тази директива се подчертава и от решенията на Европейския съвет, взети на 9 декември, с което беше взето решение за една по-експедитивна работа по приключване и постигане на съгласие в рамките на Съвета по тази директива.
В интерес на истината, от всичките директиви, които бяха инициирани във връзка с преодоляване на последиците от глобалната финансова криза, това е директивата, която в най-силна степен би оказала влияние върху българския финансов, в частност банков, сектор. Ето защо още на най-ранен етап беше подготвена рамкова позиция, в която бяха фиксирани едни от най-важните проблеми, които предложението на Европейската комисия поставя пред нас.
Два са основните проблеми, в които се концентрира позицията.
Първият въпрос е по отношение избрания инструмент за въвеждане на тази регулация. Знаете, че досега CRD директивата е регламентирана като директива, а не като регламент, но сега се предлага изискванията й да влязат в сила в рамките на два инструмента: и директива, и регламент. Оттук възникна един от големите спорове във връзка с тази директива: това е минимална или максимална хармонизация. Знаете, че максималната хармонизация означава нито по-добри, нито по-лоши условия, тоест, ние нямаме дискреция да определяме правилата, а те могат да бъдат фиксирани само на европейско ниво. Това породи доста съмнения у нас за това, дали бихме могли да въвеждаме по-консервативни правила по отношение на капиталовите изисквания. Вие знаете, че това беше един от основните фактори за това, нашият банков сектор да оцелее в кризата. Ето защо въпросът за максималната хармонизация, както е поставен и в рамковата позиция, ние отстояваме във всички работни групи, комитети, в рамките на Съвета ЕКОФИН, навсякъде, където се обсъжда тази директива, тъй като, както казахте, е много активен диалогът по тази директива.
Нашият основен проблем е не толкова в инструмента, който е избран – дали да бъде регламент или директива, а дотолкова, доколкото ние искаме минимална хармонизация, тоест, да може да определяме по-консервативни правила в зависимост от конкретната ситуация във финансовия сектор в България.
Другият проблем, който визира новата регулация, се отнася също за ликвидността. По тези въпроси също имаме сериозни резерви, които отстояваме в рамките на работните групи и комитетите към Съвета.
В общи линии, след като беше направено първоначалното предложение на комисията, текат оживени дебати. Трябва да кажа, че държавите-членки са доста разделени във вижданията си по тези два основни въпроса, които посочих, като за различните държави по различен начин стои важността по отношение на ликвидността и по отношение на капиталовите изисквания и в рамките на дебатите ние се опитваме да постигнем максимално нашите интереси по отношение на капиталовите изисквания. Може би за някои допълнения към рамковата позиция – колегата, ако позволите, госпожо председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбира се. Желаете ли да допълните? Бих Ви помолила да ни кажете за тази ликвидна подгрупа.
АТАНАС ИВАНОВ: Идеята на ликвидната подгрупа е ликвидността на цяла банкова група или част от нея да се държи на едно място, което за страна като нашата, където доминират чужди банкови групи, български субсидиар означава ликвидността на цялата група да е някъде навън и всъщност ако има ликвидни проблеми в банковата група, тази особена ликвидност да помага за тяхното разрешаване. Но при криза тя вероятно няма да е достатъчна, ще бъде извън контрола на българските органи и реално нашия пазар като цяло, не само отделна банка, може да остане и без ликвидност.
Иначе за минималната хармонизация, която е много важен проблем за нас - основното е, че тя по принцип обикновено върви с идеята за регламент поради директната му приложимост, - е, че имайки абсолютно еднакви правила, просто проблемите в различните страни от Евросъюза не са еднакви и това се демонстрира в момента, а правилото трябва да е абсолютно еднакво. И това – при наличие на различни счетоводни стандарти, различни цели на макроикономическата политика на различните държави се иска правилата да бъдат абсолютно еднакви. Примерно, ние сме във валутен борд и използваме като Българска народна банка промяна или поддържаме някакво надзорно третиране като инструмент за квази парична политика също. Така че на нас ни се предлага да сменим модел, който работи в момента и който ни спаси, както и преди сме го обсъждали в различни комисии в парламента от необходимост да гарантираме банков дълг, да правим държавна рекапитализация на банки с някакъв проект, който все още не работи и е не ясно до каква степен ще работи еднакво за интереса на всички държави-членки. Нас ни интересува България повече от другите, разбира се. Затова предпочитаме да запазим нещо сигурно, работещо,отколкото в максимална степен да определяме нов модел, който все още е някакъв малък експеримент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Аз ще си позволя да кажа следното. Четох внимателно. Някои неща пораждат у мен въпроси. Ако може, да ми помогнете да отговоря на тях. Не мога да разбера каква е целта на тази директива – регламент. Целта явно е да подобри финансовата стабилност, да стабилизира банковата система. Едновременно с това не разбирам като сложиш максимална горна граница 8, примерно, на капиталовата адекватност, как ще го постигнеш това нещо, което означава намаляване на капиталовата адекватност за онези страни като България, които имат по-висока в момента, примерно. Както и това правило за обособената подгрупа, което Вие обяснихте и което при всички случаи може да навреди на някои държави-членки в зависимост от това, какви клонове на какви банки се намират на тяхна територия. Не мога да схвана идеята им.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Основната идея на директивата е да въведе база 3 всъщност и на регламента, изобщо този пакет. Ние сме съгласни с това и считаме, че база 3 трябва да се въведе. Големят ни спор с комисията и с някои държави-членки е за това, че база 3 не означава максимална хармонизация и фиксирани нива, а минимални, над които вече да се надгражда. Между другото, новосъздаденият, вече на една година, Европейски съвет за системен риск изпрати официално писмо, в което подкрепяше аргументите, изложени от България и още няколко държави за това, че е необходима минимална хармонизация, а не максимална хармонизация. Но аргументите на комисията и на някои държави-членки са, че това е единственият начин да се постигнат целите на единния пазар. Между другото, повечето от регулациите, които сега текат и са в процеса да бъдат приключени, се аргументират с тази причина и по-скоро конкретните ефекти в отделните страни не се гледат, а се гледа макро как ще стоят нещата и дали като цяло там, където има системен риск, ще бъдат оправени проблемите.
В този смисъл, дебатът не е приключил. Ако питате какъв е шансът ние да защитим минимална хармонизация, поне лично мое мнение отстоявам, шансовете ни са минимални, тъй като повечето страни се концентрират върху проблема с ликвидността и там има по-голямо съгласие, докато по отношение на капиталовите изисквания като че ли по-малко страни – заедно с нас са Обединеното кралство, Швеция и още няколко страни, които считат това за фундаментален въпрос и не отстъпват от позициите си. Но като цяло навсякъде върви аргументът: за да защитим единния пазар, за да може свободно да се придвижват инвестиции в този сектор, да се движат капиталите свободно. Това е най-общият момент.
АТАНАС ИВАНОВ: Ако мога да допълня? За съжаление, в България 12% са капиталова адекватност, Естония – с 10% и всъщност сме единствените.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колко държави са над 8%?
АТАНАС ИВАНОВ: И двете. Всъщност база 3 определено повишава капиталовите изисквания в Европейския съюз, като се изключат България и Естония и много трудно на нашите колеги в комисията да разберат, че всъщност това, което те наричат увеличаване на капиталовите изисквания и което многократно сме го казвали, за нас е намаляване. Просто отсреща срещаме едно неразбиране, меко казано. По-скоро е учудване, стъписване какво трябва да имаме в момента, за да може новата по-консервативна рамка за нас да е в посока либерализация. Това наистина е много сериозен политически проблем. В момента както е предложен текстът, всъщност е: Европейската комисия има някаква подобна функция временно да завишава надзорните и капиталовите изисквания, но, първо, тя е силно политизиран орган, второ, процедурата е доста тромава. Затова ние искаме и за тази кауза мисля, че ще намерим достатъчно съюзници, да може чрез система за бърза реакция да завишаваме капиталовите изисквания по възникване на проблема.
В същото време, ако четете пресата, а и не само от нея, ще забележите, че Швеция си повиши капиталовите изисквания в момента като временна мярка, Австрия, има препоръки от Европейския банков орган в Лондон капитал от първи ред да бъде 9% в най-големите европейски банки за след няколко месеца, в смисъл, период за постигане на новите цели, и в същото време се приема законодателен акт, който казва, че капиталовите изисквания трябва да са много по-ниски, което за нас е неразбираемо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какви са шансовете ни да се преборим за неприемането на тая концепция за ликвидната подгрупа, защото вързани и двете неща, могат сериозно да ни навредят, да не кажа, че второто може да ни навреди повече и от първото.
АТАНАС ИВАНОВ: Имаме добри шансове. Понеже има доста страни, които имат същия проблем, тук е цяла Източна Европа почти, както и някои страни от Западна Европа, тъй като едно от условията за създаване на ликвидна подгрупа, примерно, е дъщерните дружества да гарантират задълженията на банката майка, което е много странно и много възмущава юристите не само в България.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Това е реакция на французите всъщност и в рамките на този алианс като че ли има по-голямо съгласие; шансовете да се преборим с комисията са по-големи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси, становища? Ако нямате, да ви предложа становището на Комисията по бюджет и финанси, което да обсъдим и евентуално да гласуваме:
Комисията по бюджет и финанси подкрепя позицията, внесена от Министерски съвет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на директива 2002/87/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
В условията на финансова и икономическа криза в Европа считаме, че така предложената от Европейската комисия законодателна рамка въвежда абсолютни изисквания към банковата система в Европейския съюз, която възпрепятства държавите-членки да въвеждат по-строги изисквания в своето законодателство, тоест, комисията предлага хармонизация на максимално ниво от 8%. Прекалено ниското ниво на капиталова адекватност за банковите институции може да има сериозни последици във финансите на страната и икономиката ни като цяло. Наред с това, предложената концепция за ликвидна подгрупа, както и предложеното рисково трасиране на тясно свързани валути, каквито представлява и еврото, също биха довели до намаляване на финансовата стабилност на страната ни. Ето защо застъпваме становище, че държавите-членки в рамките на своя суверенитет трябва да имат възможността и правото да предприемат мерки на национално ниво, които те считат за оправдани, за да гарантират финансовата и икономическата стабилност на страната си.
Предложената от Европейската комисия пълна хармонизация на различни части от предложението няма да доведе до постигане на целта за финансова стабилност в Европейския съюз. В този смисъл считаме, че целта на предложението постигане на финансова стабилност в Европа ще се постигне, ако основните капиталови изисквания представляват минимални изисквания, тоест, както е договорено в споразумението – база 3.
С оглед на гореизложеното, комисията приема, че предложението не съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност, поради което не подкрепя приемането на така предложения пакет от законодателни мерки, с които се регламентира правната рамка на дейността на кредитните институции, изискванията за надзора върху тях и инвестиционните посредници.
Има ли някой, който има различно становище от това, или искате да допълните нещо?
Подлагам на гласуване становището, което ви представих преди малко. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 17.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прието е единодушно.
Благодаря ви.
Всъщност с това предложение ние гласувахме и предложението по точка шеста.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
Утре няма да имаме комисия и другата седмица, надявам се, пак няма да имаме.
Благодаря ви.
/Закрито в 15.25 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М.Стоянова/
№ 33
На 14 декември /сряда/ 2011 г. от 14.30 часа в зала „Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.45 часа и беше ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
/Начало 14.45 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми гости и членове на комисията, имаме кворум. Предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да премине при следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Грузия от друга страна, № 102-02-29, внесен от Министерски съвет на 02.12.2011 г. – първо четене
2. Приемане на законопроект за ратифициране на измененията на чл. 1 и чл. 18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие, № 102-02-27, внесен от Министерски съвет на 17.11.201 г. – второ гласуване.
3. Разглеждане Указ № 253 на президента на Република България, постъпил на 12.12.2011 г. за връщане на ново обсъждане на Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване за 2012 г. приет от Народното събрание на 8 декември 2011 г. и мотивите към указа
4. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 102-01-59, внесен от Министерски съвет на 31.08.2011 – второ четене
5. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България във връзка с Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011 г./, № 102-00-60, внесена от Министерски съвет на 26.10.2011 г. и
6. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България във връзка с Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на директива 2002/87/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат, по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011г./ , № 102-00-60, внесена от Министерски съвет на 26.10.2011 г.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 17.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа:
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заместник-министър Камен Кичев, заповядайте!
КАМЕН КИЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, днес съм тук, за да представя пред вас за ратифициране със закон на Споразумение на общо авиационно пространство между Европейския съюз, неговите държави членки, от една страна, и държавата Грузия, от друга страна.
Имаме мандат от Европейския съюз за ратифициране на това споразумение. Това е споразумение между държавите-членки на Европейския съюз по отношение на тяхното небесно пространство и държавата Грузия. Това споразумение по никакъв начин не пречи, има предимство пред двустранното споразумение, което наскоро бе ратифицирано от парламента, спомага. Идеята на споразумението е либерализиране на пазара. Оттук нататък държавата Грузия се задължава да прилага по отношение на авиационни услуги всички регламенти на Европейския съюз и да транспонира всички директиви, свързани с авиацията и въобще авиационния транспорт.
Осем държави към момента са ратифицирали това споразумение. Аз смятам, че е много правилно и ние като държава членка да ратифицираме това споразумение.
Тук съм длъжен да ви информирам, че при последното посещение на госпожица Вера Кобалия – министър на икономиката, инфраструктурата и туризма на Грузия ни информира официално, че държавата по писмо, което те са изпратили към България, вече няма да се казва Грузия, а ще се казва Джорджия и че всички грузинци са джорджианци. Имаме много добри отношение по отношение на авиацията между двете страни. Ако има превозвач от грузинска или българска страна, който желае да оперира, двете администрации са готови веднага да предоставят необходимите разрешения. Интересът е икономически. На този етап, за съжаление, няма превозвач, който икономически да може да обоснове тази връзка.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и становища. Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз мисля, че трябва да подкрепим това споразумение, още повече, че имахме преди известно време двустранно споразумение между България и Грузия, така че това е една още по-значима крачка и е в интерес и на двете страни. Така че предлагам да го подкрепим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси и изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Грузия, от друга страна, № 102-02-29, внесен от Министерски съвет на 2.12.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 17.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен.
Благодаря, заместник-министър Кичев.
Точка втора: Приемане на законопроект за ратифициране на изменението на чл. 1 и 18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие, № 102-02-27, внесен от Министерски съвет на 17.11.2011 г., второ четене.
Закон за ратифициране на изменението на чл. 1 и чл. 18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е за наименованието на закона, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували: „за” – 17.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
Чл. 1 и чл. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 1 и 2 на законопроекта. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за” – 17.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Членове 1 и 2 по вносител са приети и с това – и законопроектът на второ гласуване.
Благодаря.
Преминаваме към точка трета: Разглеждане Указ № 253 на президента на Република България, постъпил на 12.12.2011 г. за връщане на ново обсъждане на Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване за 2012 г. приет от Народното събрание на 8 декември 2011 г. и мотивите към указа.
Уважаеми колеги, има ли някой, който да няма екземпляр от Указа на президента с мотивите? Имате го, на всички е раздаден, така че няма да чета мотивите на президента. Преминаваме направо към обсъждане на указа. Имате думата за изказвания по темата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Искам да ви кажа, че ние ще изложим официално позицията си в пленарна зала на Коалиция за България. Тук искам само да обърна внимание на колегите, че даже в документите и решенията на Европейския съюз от март тази година тяхното виждане и разбиране е, че възрастта за пенсиониране трябва да бъде съобразена със средната продължителност на живота. Това е, което според нас като Коалиция за България е едно от съществените разминавания в предложения проект, който беше гласуван в Народното събрание, защото смятаме, че България в това отношение – да не давам примери тук и от колектива на Народното събрание – отиде си на 60 години тази симпатична жена, с която всеки ден пиехме кафе. Просто трябва да ни е ясно, че България и в тази криза пада все повече тази средна продължителност на живота и ние едва ли не се опитваме да сме първенци навсякъде. Не може да се сравняваме нито с Великобритания, нито с Германия, да не говорим за Франция, в която се води битка за две години – от 60 на 62 години да стане, а ние с лека ръка го приемаме, като че ли това е единственото правилно решение.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само искам да кажа, госпожо председател, че ние ще се произнесем в пленарна зала по-подробно в подкрепа на ветото на президента. Засега мога да кажа само, че това вето е основателно и дава възможност на управляващите и на парламента да се поправи една очевидна политическа грешка. Ние не се надяваме на някаква кардинална промяна в резултатите от предстоящото гласуване, но се надяваме на едно по-дълбоко осмисляне на аргументите и мотивите на президента по време на обсъждането и гласуването на този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи да вземат отношение по темата? Няма. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Предлагам да гласуваме становище за повторно приемане на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 година, приет от Народното събрание на 8 декември 2011 г. Който е за да се приеме становището за повторно приемане на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, моля да гласува, нашето становище да се приеме повторно законът.
Гласували „за” – 17.
Против? Четири. Въздържали се? Няма.
Бюджетната комисия приема повторно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.
Благодаря.
Точка четвърта: Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 102-01-59, внесен от Министерски съвет на 31.08.2011 – второ четене.
Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 17.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
§ 1, § 2, § 3 и § 4. Работната група подкрепя текста на вносителя за параграфи от 1 до 4 включително. Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 13.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 5. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5.
§ 5. В член 37 се правят следните изменения и допълнения.
(1) В ал. 3, изречение първо думите „обнародва в Държавен вестник” се заменят с: „обявява в Търговския регистър”.
(2) В ал. 4 след думите „Европейската комисия” се добавя: ИЕБО.
Който е за окончателната редакция на § 5, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували „за” – 13.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 6, § 7, § 8 и § 9. Работната група подкрепя текста на вносителя за параграфи от 6 до 9 включително. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 10. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10. Имате я пред вас на доклада, да не я чета. Техническа корекция от Правния отдел. Който е за редакцията на § 10 на работната група, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 11 по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 12. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
Изказвания? Няма.
Който е за предложената от работната група редакция на § 12, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 13. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Аз си го оттеглям. Така че гласуваме § 13 по вносител.
Който е за по вносител за § 13, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 14, § 15, § 16, § 17, § 18 и § 19 по вносител. Който е за параграфи от 14 до 19 по вносител, моля да гласува за.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 20. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20 – редакционни промени са, виждате ги пред вас с тъмния шрифт. Който е за редакцията на работната група на § 20, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 21, § 22, § 23, § 24, § 25, § 26, § 27, § 28, § 19, § 30 и § 31 по вносител. Който е за параграфи от 21 до 31 включително по вносител, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 32. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32:
Изказвания?
Който е за редакцията на работната група за § 32, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Предложение на народния председател Менда Стоянова за създаване на нови параграфи 32а до 32д. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя да се създадат нови параграфи от 33 до 37 със средната редакция. Редакцията е пред вас. Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 33, който става § 38 по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 34, който става § 39 с редакция на работната група. Който е за редакцията на § 34, който става § 39, по работна група, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 35, който става § 40, с редакция на работната група. Който е за окончателния текст на новия параграф 40, моля да гласува за.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 36. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 41. Който е за редакцията на комисията за новия параграф 41, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Заключителни разпоредби. Гласуваме наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби”. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 37 с редакция на работната група. Гласуваме окончателната редакция на § 37, който става § 42. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Предложение на народния председател Менда Стоянова за нов параграф 37а. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов параграф 43 с редакцията, която е пред вас. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
§ 38 по вносител, който става § 44. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Колеги, извинявам се, но се връщаме на параграф 13. Там имаше мое предложение, което аз оттеглих и гласувахме текста по вносител, но всъщност има редакционна корекция на работната група. Затова ще помоля да прегласуваме § 13 в редакцията на работната група, която подкрепя текста на вносителя.
Който е за редакцията на работната група за § 13, моля да гласува.
Гласували „за” – 13.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
С това законопроектът е приет.
Благодаря.
Точка пета: Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България във връзка с Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011 г./, № 102-00-60, внесена от Министерски съвет на 26.10.2011 г. и
Точка шеста: Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България във връзка с Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на директива 2002/87/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат, по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011г./ , № 102-00-60, внесена от Министерски съвет на 26.10.2011 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли кой да ни представи рамковата позиция? Боряна Пенчева беше тук. В другата зала ли е? От нейния екип Снежана Колева къде е? Даниела Бобева ще ни го представи.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Уважаеми госпожи и господа, бих искала накратко да представя рамковата позиция по една от най-важните директиви за дейността на финансовия сектор и най-вече на банковия сектор. Важността на тази директива се подчертава и от решенията на Европейския съвет, взети на 9 декември, с което беше взето решение за една по-експедитивна работа по приключване и постигане на съгласие в рамките на Съвета по тази директива.
В интерес на истината, от всичките директиви, които бяха инициирани във връзка с преодоляване на последиците от глобалната финансова криза, това е директивата, която в най-силна степен би оказала влияние върху българския финансов, в частност банков, сектор. Ето защо още на най-ранен етап беше подготвена рамкова позиция, в която бяха фиксирани едни от най-важните проблеми, които предложението на Европейската комисия поставя пред нас.
Два са основните проблеми, в които се концентрира позицията.
Първият въпрос е по отношение избрания инструмент за въвеждане на тази регулация. Знаете, че досега CRD директивата е регламентирана като директива, а не като регламент, но сега се предлага изискванията й да влязат в сила в рамките на два инструмента: и директива, и регламент. Оттук възникна един от големите спорове във връзка с тази директива: това е минимална или максимална хармонизация. Знаете, че максималната хармонизация означава нито по-добри, нито по-лоши условия, тоест, ние нямаме дискреция да определяме правилата, а те могат да бъдат фиксирани само на европейско ниво. Това породи доста съмнения у нас за това, дали бихме могли да въвеждаме по-консервативни правила по отношение на капиталовите изисквания. Вие знаете, че това беше един от основните фактори за това, нашият банков сектор да оцелее в кризата. Ето защо въпросът за максималната хармонизация, както е поставен и в рамковата позиция, ние отстояваме във всички работни групи, комитети, в рамките на Съвета ЕКОФИН, навсякъде, където се обсъжда тази директива, тъй като, както казахте, е много активен диалогът по тази директива.
Нашият основен проблем е не толкова в инструмента, който е избран – дали да бъде регламент или директива, а дотолкова, доколкото ние искаме минимална хармонизация, тоест, да може да определяме по-консервативни правила в зависимост от конкретната ситуация във финансовия сектор в България.
Другият проблем, който визира новата регулация, се отнася също за ликвидността. По тези въпроси също имаме сериозни резерви, които отстояваме в рамките на работните групи и комитетите към Съвета.
В общи линии, след като беше направено първоначалното предложение на комисията, текат оживени дебати. Трябва да кажа, че държавите-членки са доста разделени във вижданията си по тези два основни въпроса, които посочих, като за различните държави по различен начин стои важността по отношение на ликвидността и по отношение на капиталовите изисквания и в рамките на дебатите ние се опитваме да постигнем максимално нашите интереси по отношение на капиталовите изисквания. Може би за някои допълнения към рамковата позиция – колегата, ако позволите, госпожо председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбира се. Желаете ли да допълните? Бих Ви помолила да ни кажете за тази ликвидна подгрупа.
АТАНАС ИВАНОВ: Идеята на ликвидната подгрупа е ликвидността на цяла банкова група или част от нея да се държи на едно място, което за страна като нашата, където доминират чужди банкови групи, български субсидиар означава ликвидността на цялата група да е някъде навън и всъщност ако има ликвидни проблеми в банковата група, тази особена ликвидност да помага за тяхното разрешаване. Но при криза тя вероятно няма да е достатъчна, ще бъде извън контрола на българските органи и реално нашия пазар като цяло, не само отделна банка, може да остане и без ликвидност.
Иначе за минималната хармонизация, която е много важен проблем за нас - основното е, че тя по принцип обикновено върви с идеята за регламент поради директната му приложимост, - е, че имайки абсолютно еднакви правила, просто проблемите в различните страни от Евросъюза не са еднакви и това се демонстрира в момента, а правилото трябва да е абсолютно еднакво. И това – при наличие на различни счетоводни стандарти, различни цели на макроикономическата политика на различните държави се иска правилата да бъдат абсолютно еднакви. Примерно, ние сме във валутен борд и използваме като Българска народна банка промяна или поддържаме някакво надзорно третиране като инструмент за квази парична политика също. Така че на нас ни се предлага да сменим модел, който работи в момента и който ни спаси, както и преди сме го обсъждали в различни комисии в парламента от необходимост да гарантираме банков дълг, да правим държавна рекапитализация на банки с някакъв проект, който все още не работи и е не ясно до каква степен ще работи еднакво за интереса на всички държави-членки. Нас ни интересува България повече от другите, разбира се. Затова предпочитаме да запазим нещо сигурно, работещо,отколкото в максимална степен да определяме нов модел, който все още е някакъв малък експеримент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Аз ще си позволя да кажа следното. Четох внимателно. Някои неща пораждат у мен въпроси. Ако може, да ми помогнете да отговоря на тях. Не мога да разбера каква е целта на тази директива – регламент. Целта явно е да подобри финансовата стабилност, да стабилизира банковата система. Едновременно с това не разбирам като сложиш максимална горна граница 8, примерно, на капиталовата адекватност, как ще го постигнеш това нещо, което означава намаляване на капиталовата адекватност за онези страни като България, които имат по-висока в момента, примерно. Както и това правило за обособената подгрупа, което Вие обяснихте и което при всички случаи може да навреди на някои държави-членки в зависимост от това, какви клонове на какви банки се намират на тяхна територия. Не мога да схвана идеята им.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Основната идея на директивата е да въведе база 3 всъщност и на регламента, изобщо този пакет. Ние сме съгласни с това и считаме, че база 3 трябва да се въведе. Големят ни спор с комисията и с някои държави-членки е за това, че база 3 не означава максимална хармонизация и фиксирани нива, а минимални, над които вече да се надгражда. Между другото, новосъздаденият, вече на една година, Европейски съвет за системен риск изпрати официално писмо, в което подкрепяше аргументите, изложени от България и още няколко държави за това, че е необходима минимална хармонизация, а не максимална хармонизация. Но аргументите на комисията и на някои държави-членки са, че това е единственият начин да се постигнат целите на единния пазар. Между другото, повечето от регулациите, които сега текат и са в процеса да бъдат приключени, се аргументират с тази причина и по-скоро конкретните ефекти в отделните страни не се гледат, а се гледа макро как ще стоят нещата и дали като цяло там, където има системен риск, ще бъдат оправени проблемите.
В този смисъл, дебатът не е приключил. Ако питате какъв е шансът ние да защитим минимална хармонизация, поне лично мое мнение отстоявам, шансовете ни са минимални, тъй като повечето страни се концентрират върху проблема с ликвидността и там има по-голямо съгласие, докато по отношение на капиталовите изисквания като че ли по-малко страни – заедно с нас са Обединеното кралство, Швеция и още няколко страни, които считат това за фундаментален въпрос и не отстъпват от позициите си. Но като цяло навсякъде върви аргументът: за да защитим единния пазар, за да може свободно да се придвижват инвестиции в този сектор, да се движат капиталите свободно. Това е най-общият момент.
АТАНАС ИВАНОВ: Ако мога да допълня? За съжаление, в България 12% са капиталова адекватност, Естония – с 10% и всъщност сме единствените.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колко държави са над 8%?
АТАНАС ИВАНОВ: И двете. Всъщност база 3 определено повишава капиталовите изисквания в Европейския съюз, като се изключат България и Естония и много трудно на нашите колеги в комисията да разберат, че всъщност това, което те наричат увеличаване на капиталовите изисквания и което многократно сме го казвали, за нас е намаляване. Просто отсреща срещаме едно неразбиране, меко казано. По-скоро е учудване, стъписване какво трябва да имаме в момента, за да може новата по-консервативна рамка за нас да е в посока либерализация. Това наистина е много сериозен политически проблем. В момента както е предложен текстът, всъщност е: Европейската комисия има някаква подобна функция временно да завишава надзорните и капиталовите изисквания, но, първо, тя е силно политизиран орган, второ, процедурата е доста тромава. Затова ние искаме и за тази кауза мисля, че ще намерим достатъчно съюзници, да може чрез система за бърза реакция да завишаваме капиталовите изисквания по възникване на проблема.
В същото време, ако четете пресата, а и не само от нея, ще забележите, че Швеция си повиши капиталовите изисквания в момента като временна мярка, Австрия, има препоръки от Европейския банков орган в Лондон капитал от първи ред да бъде 9% в най-големите европейски банки за след няколко месеца, в смисъл, период за постигане на новите цели, и в същото време се приема законодателен акт, който казва, че капиталовите изисквания трябва да са много по-ниски, което за нас е неразбираемо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какви са шансовете ни да се преборим за неприемането на тая концепция за ликвидната подгрупа, защото вързани и двете неща, могат сериозно да ни навредят, да не кажа, че второто може да ни навреди повече и от първото.
АТАНАС ИВАНОВ: Имаме добри шансове. Понеже има доста страни, които имат същия проблем, тук е цяла Източна Европа почти, както и някои страни от Западна Европа, тъй като едно от условията за създаване на ликвидна подгрупа, примерно, е дъщерните дружества да гарантират задълженията на банката майка, което е много странно и много възмущава юристите не само в България.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Това е реакция на французите всъщност и в рамките на този алианс като че ли има по-голямо съгласие; шансовете да се преборим с комисията са по-големи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси, становища? Ако нямате, да ви предложа становището на Комисията по бюджет и финанси, което да обсъдим и евентуално да гласуваме:
Комисията по бюджет и финанси подкрепя позицията, внесена от Министерски съвет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на директива 2002/87/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
В условията на финансова и икономическа криза в Европа считаме, че така предложената от Европейската комисия законодателна рамка въвежда абсолютни изисквания към банковата система в Европейския съюз, която възпрепятства държавите-членки да въвеждат по-строги изисквания в своето законодателство, тоест, комисията предлага хармонизация на максимално ниво от 8%. Прекалено ниското ниво на капиталова адекватност за банковите институции може да има сериозни последици във финансите на страната и икономиката ни като цяло. Наред с това, предложената концепция за ликвидна подгрупа, както и предложеното рисково трасиране на тясно свързани валути, каквито представлява и еврото, също биха довели до намаляване на финансовата стабилност на страната ни. Ето защо застъпваме становище, че държавите-членки в рамките на своя суверенитет трябва да имат възможността и правото да предприемат мерки на национално ниво, които те считат за оправдани, за да гарантират финансовата и икономическата стабилност на страната си.
Предложената от Европейската комисия пълна хармонизация на различни части от предложението няма да доведе до постигане на целта за финансова стабилност в Европейския съюз. В този смисъл считаме, че целта на предложението постигане на финансова стабилност в Европа ще се постигне, ако основните капиталови изисквания представляват минимални изисквания, тоест, както е договорено в споразумението – база 3.
С оглед на гореизложеното, комисията приема, че предложението не съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност, поради което не подкрепя приемането на така предложения пакет от законодателни мерки, с които се регламентира правната рамка на дейността на кредитните институции, изискванията за надзора върху тях и инвестиционните посредници.
Има ли някой, който има различно становище от това, или искате да допълните нещо?
Подлагам на гласуване становището, което ви представих преди малко. Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 17.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прието е единодушно.
Благодаря ви.
Всъщност с това предложение ние гласувахме и предложението по точка шеста.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
Утре няма да имаме комисия и другата седмица, надявам се, пак няма да имаме.
Благодаря ви.
/Закрито в 15.25 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М.Стоянова/
2007
201
