Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
26/01/2012
П Р О Т О К О Л
№ 3
На 26 януари 2012 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.15 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
/ Начало 15.15 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния дневен ред.
Първата точка бяхме предвидили обсъждане на физическото възпитание и спорта. Но няма да ви предложа да я гледаме, защото от Министерство на спорта няма кой да дойде.
Д н е в е н р е д:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерски съвет на 06.01.2012 г.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2010 г. № 150-06-140, внесен от Цецка Цачева на 27.06.2011 г.
3. Представяне и обсъждане проект за решение по отчета за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 102-00-42, внесен от Министерски съвет на 04.07.2011 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.
Преминаваме към точка първа - Представяне и обсъждане на законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерски съвет на 06.01.2012 г.
Заповядайте заместник-министър Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, представям на вашето внимание новия закон за виното и спиртните напитки. Предлаганият проект отменя досега действащия закон. Целта на новия законопроект е да се въведат измененията на европейското право, след реформата в областта на сектор вино, които се случиха в последните шест, седем години.
Проектът на нов закон за виното и спиртните напитки регулира цялата материя, която в момента беше регламентирана с голям брой различни подзаконови нормативни актове. Целта на закона е да се повиши конкурентоспособността на сектора за връщане на старите пазари, създаване на лозаро-винарски режим почиващ на ясни, прости и ефикасни правила. Продължаване на практиката, да се предоставят права на презасаждане, когато производителите поемат ангажимент да изкоренят еднакви по размер площи засадени.
И не на последно място, използване на референтни методи на изотопен анализ, който да улесни интерпретирането на резултатите от анализите. Новият закон въвежда забрана за копажиране на вино с произход от трета държава, с вино произведено съответно от европейската общност. Както и копажирането между вина с произход от трети държави. Също така на територията на общността следва да не се позволява превръщането във вино или добавянето към вино на някои видове гроздова мъст, гроздов сок, прясно грозде с произход от трети държави. Както вече споменах, важно място отделяме на референтните методи за изотопен анализ.
Предвидените санкции в административно наказателни разпоредби са съобразени изцяло с възможностите на производителите. Все пак да се постигне превъзпитание, превенция, а от друга страна да се постигне и добра събираемост. Също така и защита на потребителите.
За целите на българските производители и потребители съобразно наложени добри традиционни практики, този закон установява специфични определения и изисквания за ракия, мастика, както и дестилатите за тяхното производство. Разписани са правила за производство на спиртни напитки с географско указание. Също така е намален броя на дневниците и другата документация, която производителите водят и в която трябва да вписват различни данни за автентичност, произход, категории и т.н.
Включени са текстове регулиращи вноса и износа на спиртни напитки в трети страни, което считаме че в още по-голяма степен защитава българските ни и съответно чуждестранните потребители.
Проектът на нов закон за виното и спиртните напитки е съгласуван по надлежния ред. Също така бяха проведени и няколко обществени дискусии, включително с представители на Народното събрание, специално Комисията по земеделие и гори и Националната лозаро-винарска камера, които също са участвали в изготвянето на проекта за нов закон.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
АСЕН АГОВ: Аз не мога да разбера какво отношение има това към Комисията по бюджет и финанси? Защото всичките тези аргументи, които чух се отнасят преди всичко за производството на вино. Ние приветстваме тези мерки, които се въвеждат. Но не мога да разбера, как това се съотнася към нашата работа и точно какво становище ще дадем ние. Може ли някой да каже, ако не да пристъпваме към взимане на становище и да решим въпроса.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Госпожо председател и аз имам един въпрос. Толкова ли много са промените в този законопроект, че се налага изцяло нов закон да правим? Изненадан съм да ви кажа честно.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. По отношение на последния зададен въпрос. Действително когато работната група от представители от всички заинтересовани ведомства се събра, промените които всъщност са наложени от промени в европейското законодателство в повечето случаи се оказаха, че са над 60% от текстовете в закона. Именно това ни принуди да преминем към разработване на нов закон.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз искам да питам, по скоро за качеството на технологиите ли става дума и географските райони или има отношение във връзка с измерване на дебита на произведения алкохол примерно в този закон?
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Законът обхваща абсолютно цялата материя по лозарство, гроздопроизводство, винопроизводство и търговия. Що се отнася до алкохолния градус в напитките има референтни методи в лабораторния анализ, където може да се определи точно количеството алкохол. Тук в случая не сме ги коригирали, защото няма смисъл. Тук приемаме европейското право, което е наложено в този сектор. Така че рестрикция по отношение на някакви показатели за алкохолно съдържание нямаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз също изразявам известно учудване какво търси този закон в нашата Комисия. Затова ще ме извините, ако в нашите въпроси има елементи на това, че не познаваме добре закона. Бихте ли ни казали има ли промяна в режима на регулация на домашно производство на вино и алкохолни напитки в новия ви закон в сравнение със стария?
КРАСИМИР КОЕВ: Текстовете на стария закон, който и към момента действа до приемането на новия и в новия е записано изрично, че до един тон грозде за домашно производство всяко домакинство може да си произведе вино и съответно ракия. Там не сме пипали абсолютно нищо, така че по никакъв начин нямаме рестрикция. Рестрикциите, както в стария, така и в новия закон, но сега пътищата за достигане до наказания са скъсени е по отношение на предлагането на пазара на това вино, което се произвежда в домашни условия и няма право човек, който го е правил в домашни условия и не регистриран, да го предлага на пазара. Спиртните напитки като регулаторен орган е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Госпожа Гергана Царева е тук. По отношение на дебитомери и акцизно законодателство Министерство на финансите.
По отношение главата спиртни напитки в закона, общо взето няма драстични промени. Може би тук представител на Министерство на икономиката ще внесе някакво пояснение, ако ви е необходимо. Но няма фундаментална промяна, която да обърне нещата наопаки.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Още един въпрос. Става въпрос по отношение тези санкции и наказания за некачествената ракия най вече говорим, за спиртните напитки. Дали се предвиждат някакви промени и какви са санкциите там? Защото непрекъснато се натъкваме на някакви проблеми. Последният път бе с киселото мляко, с другите колбаси. Да не би да няма никаква промяна там и гледаме някакъв нов закон, който няма да доведе до нищо съществено.
КРАСИМИР КОЕВ: Уверявам ви, че празнотите в стария закон не казвам, че са били умишлени, а те във времето са показали, че пречат на администрацията да си върши добре работата, както и на законните винопроизводители или производителите на спиртни напитки да работят спокойно, защото постоянно са под натиск на нерегламентираното производство и като цени и като производство.
Що се касае до санкциите, те и в сега действащия закон са доста високи, с цел да има дисциплиниращ ефект. Механизмите за по-бързо стигане до санкцията, без да има вратички в закона, за да може да я наложим и в съда, това ако се обжалва от нарушителя да не падне, т.е. администрацията да си събере средствата, това сме прецизирали, но госпожа Гергана Царева може би ще ви внесе малко повече яснота, понеже тя е отговорна за спиртния сектор в страната.
ГЕРГАНА ЦАРЕВА: Директор на Дирекция “Регистриране, лицензиране и контрол” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Спиртната част от закона, тя пропорционално е доста по-малка от винената. Имаме един чисто технологичен закон, да отговоря на някои от предишните въпроси пред себе си. Като технология спиртните напитки основно ракията, мога да ви уверя, че изглеждат добре. Чисто технологично тази индустрия в момента няма проблеми. Това което сме направили в спиртната част, изчистени са стари разпоредби, преномерирани са текстовете, така че логиката на закона в момента е много по-добра, отколкото изглеждаше преди това.
Въведен е изцяло регламент 110 от 2008 г. на Европейския съюз, като сме сложили и цялата национална регламентация на ракиите, включително с географските указания. Глобите са високи, както каза господин Коев. Ще се постараем да ги налагаме и да ги събираме. Както се полага и единственото, което може да кажем е да пожелаем успех на спиртния сектор. Не им е лесно.
КРАСИМИР КОЕВ: Господин Овчаров, аз само на лозарския и винарския сектор налагам санкциите. Госпожа Царева отговаря за спиртния сектор. Съответно там с Комисия за защита на потребителите тя работи с помощни колелета.
Аз имам извадка на санкциите, които са били наложени през годините от моята Агенция. Мога да ви ги прочета. Може би това има отношение към Бюджетна комисия за 2009 г. – 330 500, за 2010 г. – 167 000 и за 2011 г. – 198 000 лева.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Може ли да ми кажете най-голямата санкция?
КРАСИМИР КОЕВ: Тя е 30 000 лв. потвърдена от съда и събрана от Национална агенция приходи.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Не съм чел закона, но доколкото схващам, целта е, ако мога така да се изразя, да се намалят до минимум евентуални търговци на произведено вино, както разбирам повече върху него се акцентира, извън тези които са лицензирани и стоят на пазара, съгласно всички изисквания на законите.
Аз мисля, че миналата година стана дума от министър Найденов, че както в Европейския съюз ще се даде възможност за директна продажба на производители на зеленчуци примерно на други продукти в ограничени количества да продават директно, без да минават през търговски организации. Това не се ли предвижда и в сферата на винопроизводството? Защото тук като гледам, предполагам, че всички мъже обичат да пият хубаво вино. И трябва да ви кажа, че аз съм от тези хора, които когато говорим за това не е с дълбока трайност, но което е за директна консумация, честно казано много пъти домашно произведено вино е по-качествено, говоря има приемливи цени до към 3 – 4 лева литъра, отколкото са другите висококачествени, но цените им са между 10 и 12 лева примерно.
Като имаме предвид, че за съжаление в близките години няма да се променят нещата на добро, общо взето доходите на българина са ниски като цяло и няма тенденция за много скоростно покачване. И да иска човек да пие по-качествено понякога вино, може би няма да има финансови възможности. Така че, ако с този закон се въвеждат още по-драконовски мерки спрямо подобен род производители. На пръв поглед това е от гледна точка на фиска, от гледна точка на данъчна политика правилно. Но от гледна точка на реалностите в живота, както е поставен българина, едва ли от хуманна гледна точка е най-правилното. И си мисля, че би трябвало да има някаква вратичка, доколкото казахте вие за един тон грозде. Те може да го произвеждат, но не и да го продават. Въпросът ми е следния.
След като има такава опция да се продава от производителя директно на пазара до определени количества за други видове хранителни стоки, защо да няма такава опция и да не може да продават това, което са произвели от един тон грозде. Защо да няма по принцип такава законова възможност и съответно на тези хора, ако им се даде законова възможност, да си плащат някакъв данък. Вие като им забраните по принцип да го продават, те ще си го подават в сивия сектор и пак ще си продават една част, без да ги хване някой. Защото няма да го продават на видно място, но от човек на човек пак ще си го продават. Не е ли по-добре, по-малко данък ще вземете от такива производители търговци данък, но ако го регламентираме, по-добре да влезне нещо в хазната и от тях. Хубаво, глоби, глоби, но да ви кажа тази държава само глоби стана. Хората от дребния и средния бизнес се оплакват. Прекалено голяма взискателност. Аз живея в един богат квартал Оборище, вече 15 магазини затвориха кепенци за най-различни стоки. Очевидно, че този натиск, който се оказва, защото освен данъчните ги посещават кои ли не.
Един пример. Онзи ден в магазин за мебели. Имате ли документ за запрашаемост. Вътре е много хубаво помещение за осветяемост и за всяко нещо глоба. И хората по-добре парите в банката, за да им тече някаква лихва. Искам да кажа, че този закон, според мен притиска друг сектор от хора, които се опитват да съществуват чрез някакви малки продажби и малко нелегални един вид дейности. Ако ние го забраним тотално, пак ще увеличим сивия сектор и в тази област.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Може ли една реплика. Господин Радославов няма как един литър вино да струва колкото един литър прясно мляко. Казвате: “Да поевтинее виното от частния производител, защото сега е много скъпо, 4 – 5 лева”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли други въпроси и коментари по този закон? В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта за виното и спиртните напитки.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви.
КРАСИМИР КОЕВ: Само една реплика на господин Радославов. Ние се опитваме да контролираме тези, които произвеждат в домашни условия 50 – 60 тона, които са такива нелегални винпроми. А не дядо Ставри на село, който си прави един тон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По втора точка от дневния ред: Представяне и обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2010 г. № 150-06-140 внесен от Цецка Цачева на 27.06.2011 г.
Кой ще докладва по тази точка?
БОЙКА ЦОНКОВА: Благодаря госпожо председател. Уважаема госпожо председател на Бюджетна комисия, господин председател на подкомисията по отчетност на публичния сектор, уважаеми народни представители, дами и господа, ще се опитам в краткото си изложение да ви представя отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2010 г., внесен от председателя на Народното събрание за обсъждане и становище от подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси на 28 юни 2011 г. С чл. 3 ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. на Народното събрание бяха определени приходи в размер на 3 млн. лв., разходи в размер на 53 млн. лв. и субсидии от централния бюджет в размер на 50 млн. лв.
Относителният дял на утвърдените със закона разходи по бюджета са както следва: 39,1 на сто за заплати на народните представители и на служителите от Народно събрание и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към него. 44,2 на сто за издръжка, 5,9 на сто за капиталови разходи, 5,8 на сто за осигурителни вноски от работодатели, 3,5 на сто за други възнаграждения и плащани на персонала, 0,9 на сто за резерв за непредвидени и неотложни разходи и 0,5 на сто за разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности.
Със Закона за държавния бюджет на Република България бяха утвърдени разходи по функционални области, както следва. Функционална област представителен и ефективен парламент, включително и резерва за неотложни и непредвидени разходи 29 млн. 444, 4 хил. лв.
Функционална област осигуряващи дейности 22 млн. 553,7 хил. лв. Функционална област съпътстваща дейност, тук е включен икономическия и социалния съвет 1 млн. 1 хил. 900 лв.
Всичко 53 млн. лв.
Така разпределените разходи бяха разпределени по съответните програми, като в програмата нормативно определени разходи, съгласно ПДНС, тук са включени в основната си част разходите, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание формиращи задължението за предоставяне на такива за народните представители и обезпечаване на законодателния процес или 18,732,5 хил. лв.
Програма втора – законодателна дейност, парламентарен контрол и конституиране 5361,7 хил. лв.
Програма – връзки с избирателите и народно представителство – 1828,4 хил. лв. Парламентарна дипломация 3521,8 хил. лв.
Втората функционална област осигуряващи дейности, включва програма административно обслужване 11 397,6 лв.
Програма 6 – материално техническо обезпечаване и социално-битово обслужване 11 156,1 хил. лв.
Последната функционална област съпътстваща дейност, където са разчетени средствата за икономически и социален съвет 1001,9 хил. лв.
Както знаем, съгласно чл.62 ал.2 от Конституцията ни Народното събрание има самостоятелен бюджет и председателя на Народното събрание разпределя бюджета по пълната бюджетна класификация, като утвърждава бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към Народното събрание.
Така определените и прочетени със Закона за държавния бюджет приходи и разходи по бюджета на Народното събрание са разпределени по бюджета на първостепенния ни разпоредител, които включват разходи за обслужване на законодателния процес, резерв за неотложни и непредвидени разходи по бюджета на икономическия и социалния съвет, както и приходите и разходите по второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Като за редакция Държавен вестник, в приходната част са определени 1715,6 хил. лв. разходи - 1441,9 хил. лв. Националният център за изучаване на общественото мнение приходи 224,5 хил. лв. разходи 531,5 хил. лв. Лечебно възстановителна база на Народното събрание – Велинград приходи – 460,3 хил. лв. 1124, 2 хил. лв. издателска дейност приходи – 122 хил. лв. и разходи 1246,2 хил. лв.
Хранителен комплекс приходи – 477,6 хил. лв. разходи – 737,8 хил. лв. и регионалния секретариат за Югоизточна Европа са определени само разходи в размер на 177,9 хил. лв.
По натурални показатели за 2010 г. са определени щатни бройки и съответно годишни щатни бройки 910, в това число за приравнени към трудовите правоотношения за 240 народни представители, 528 щатни бройки служители. Като те са разпределени по второстепенните разпоредители. Подробности са посочени в доклада. Ще посоча за Народно събрание без второстепенните са определени 378 щатни бройки.
По служебни правоотношения, отново за Народно събрание без второстепенните 118 щатни бройки.
В хода на изпълнение на бюджет 2010 бяха извършени следните промени по бюджета на Народно събрание в увеличение. 431,3 хил. лв. , които бяха отпуснати във връзка с необходимостта от финансово обезпечаване на Дирекция “Информация и анализ”. 949,7 хил. лв. за обезпечаване на разплащания по договори, 22 000 лв. по ПМС 36 свързани с изграждане на комплексната автоматизирана система за управление при извънредно временно положение или положение на война. Това е с ПМС 36. 15, 5 хил. лв., които са във връзка с програмите по време на заетост. Или в общ размер 1418, 50 хил. лв.
В намаление по бюджета бяха предоставени 14,2 хил. лв. във връзка с § 44 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет. Във връзка с договор с Националния исторически музей за организирана експозиция реликви на българската държавност и 623,4 хил. лв. във връзка с прилагането на чл. 3 ал. 4 от Закона за държавния бюджет за 2010 г. Конкретно това са възстановяване на бюджета на част от планираните в по-голям размер средства за възнаграждение на народни представители, спрямо данните на Националния статистически институт.
Пояснявам накратко, това е задължение на закона, в случай, че са планирани по бюджет по-големи средства от тези, които се представят от статистиката, Народното събрание има задължение да възстанови тези суми към държавния бюджет.
Тук е мястото да поясня, че във връзка с решение на Народното събрание за замразяване на възнагражденията тази сума беше в такъв размер.
В резултат на тези корекции утвърдените разходи със Закона за държавния бюджет на Република България беше увеличен общо със 780,9 хил. лв. и към 31 декември размера по бюджета е 53 780,9 хил. лв.
Към 31 декември 2010 г. председателят на Народното събрание е утвърдил 19 вътрешно компенсирани корекции по бюджета на Народното събрание, които не смятам за необходимо в такива подробности да докладвам. Но те са в рамките на утвърдения ни бюджет.
Това върху което искам да акцентирам, че изпълнението на бюджет 2010 беше съобразено с условията на криза и предприемането на мерки към приоритизиране и максимално ограничаване на бюджетните разходи. Оптимизиране структурата на администрацията и пренасочване реализацията и на ресурсоемки обекти за бъдещи финансови периоди. Такъв обект беше ремонта на Лечебно-възстановителна база Велинград. Доставката на дигитална офсетова машина за издателска дейност и други.
Част от реализираната икономия по бюджета е в резултат по проведени 2010 г. конкурси по Закона за обществените поръчки, но по обективни причини не приключили през финансовата 2010 г. Визирам обжалвания пред КЗК и другите органи, съгласно Закона за обществените поръчки.
Към 31 декември Народното събрание отчита приходи в размер на 2,177,5 хил. лв. Отчетеното изпълнение е 72,58 на сто спрямо плана на 2010 г. Една от основните причини за неизпълнението, подчертавали сме го и в други отчети, това е неизпълнението от страна на Редакция “Държавен вестник” във връзка с промените, които сме цитирали. Това е в намаляване обема на заявения абонамент, предвид безплатната страница на Държавен вестник.
По отношение на изпълнението на бюджетните разходи и по показатели, изпълнението е следното. Икономически и социален съвет е реализирал икономии от 531,3 хил. лв. ЕНЦИОМ 61,7 000. База Велинград 193,1 хил. Държавен вестник в размер на 471,9 хил., които са съобразени с нереализирането на приходи.
Хранителен комплекс 104,8 хил., издателска дейност 441,1 хил. лв.
За заплати и възнаграждения през 2010 г. са отчетени 18 млн. 159,8 хил. лв. Реализираната икономия е в резултат за възнагражденията на народните представители от удържани суми от възнаграждения за отсъствия от пленарна зала 205,3 хил. лв. В резултат на отсъствия поради временна нетрудоспособност, неплатен отпуск и други възнагражденията на служителите незаети щатни бройки през 2010 г. за текуща издръжка Народното събрание е изразходвало 13 млн. 508 000 лв., което 57,1 на сто от планираните средства по уточнения бюджет.
Капиталовите ни разходи сме ги изпълнили в размер на 28,4 на сто от планираните средства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам горе долу да отидем към последната таблица.
БОЙКА ЦОНКОВА: При извършване на одит на Сметната палата по отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание е изразено следното становище. При извършване на одита са събрани достатъчно доказателства въз основа на които е постигната разумна увереност, че отчета не съдържа съществени грешки и нередности. Отчетените финансови и стопански операции, както и формата, съдържанието и представянето на отчета са в съответствие с нормативните изисквания.
Съгласно разпоредбите на Закона за държавния бюджет одитния доклад и одитното становище за заверката на годишния финансов отчет са публикувани на сайта на Народното събрание.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси и коментари.
Заповядайте господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми главен секретар, колеги, аз искам да запитам следното. Кога най-после, ако трябва ние като Комисия да вземем някакво решение, този автопарк, тези коли вече са в много лошо състояние. Миналото Народно събрание, тогавашното ръководство също така си спести вероятно някои критики от страна на журналистическото братство, че много пари се харчат за народните представители и не се подмени нищо. Сега вървим горе долу така, мандата го преполовихме и пак нищо. От гаража една част от колите се махнаха и ги бракуваха, но все по-често аварират автомобили. Питам от тези икономии от глоби, примерно глобяват ни за отсъствия от пленарни заседания, не може ли от нашите икономии действително да се закупят автомобили. Както върви накрая пеш ще ходят народните представители. Паркинга го махнаха. Аз си спомням, че имаше синя лампа. Кой ли не сини лампи носи, а ние не може.
Старите пропуски, които ни ги даваха за личните автомобили бяха същите както са на служебните автомобили на Народното събрание. Тоест, където и да спрете в провинцията, отивате на среща, навсякъде с уважение ви предоставят там да си паркирате. Предишното ръководство на Народното събрание направи пропуск, който важи само за двата паркинга. Аз му казвам на колегата Пирински: За какво ми е този пропуск, като аз с картата на народен представител, ще ме пуснат за тези два паркинга.
А има много случаи, предполагам и при вас, където не може човек да паркира. Отива до кмет, едва ли не като нищо си там и не можеш да паркираш. Става въпроса за колите и за пропуските. Предлагам конкретно да вземем някакво решение и да апелираме към ръководството на Народното събрание, тук е и главния секретар, стига толкова сме правили мили очи на тези журналисти, че каквото и да правим, те пак ще говорят срещу нас. Нека да осигуряваме народното представителство да може да работи качествено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако е свързан с колите и паркингите, тогава.
Господин Славчов заповядайте.
ИВАН СЛАВЧОВ: Госпожо председател, уважаеми господа народни представители, по въпроса за автомобилния парк в 2012, 2013 и 2014 г. има заложени средства за закупуване на 25 нови автомобили. Така че за тази година предстои стартиране на поръчка. Ако няма обжалвания някъде до средата на годината предстои да бъде взето решение. Аз смятам, че е нормално да се излъчи контактна група от всички парламентарни групи представители, които да вземат това решение. Какви да бъдат автомобилите, какъв клас. Но според мен автомобилите трябва да отговарят на нивото на институцията, което има, както във всички нормални държави.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какви са условията на поръчката. Най-ниска цена ли ще бъде?
ИВАН СЛАВЧОВ: Тепърва предстои, след като се вземе решение какъв клас автомобили да бъдат и вече да се заложат и самите условия, така че да бъдат закупени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По отношение на паркинга и на пропуските.
ИВАН СЛАВЧОВ: По отношение на паркинга това, което е към момента, споразумението, което е сключено 2006 г. е действащото и в момента. Няма никаква промяна. Единствената промяна е по отношение на загражденията на паркинга. Площта като площ е същата запазена. Преди да махнат оградите, разчертаха 101 паркоместа, колкото са били и преди това. И на практика Столична община си е взела загражденията, които са нейна собственост и всичко друго е в същия вид, в който е било. Като хората от Паркинги и гаражи стоят техни дежурни, да не допускат други хора да паркират, а само народни представители. И тяхната молба е всеки народен представител, който спира на паркинга задължително пропуска, който има да го постави на предното стъкло, за да не се създава напрежение.
По отношение на пропуските, дали можете с тях да спирате в цялата страна, мисля че трябва да направите съответните инициативи, за да имаме ние правно основание да издадем пропуск. Към настоящия момент, това което е издадено, така както е разписано в Правилника. Имате право на безплатен транспорт с общински и държавен транспорт, речен транспорт. Знаете там как са регламентирани нещата. Така че има възможност, ако решите, ние да издадем и съответните пропуски.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Това е много радостно и изразявам личното си удовлетворение. Толкова години тук, за първи път се чува, че се планира да се купят нови автомобили, което е добре. Това е една добра вест. Аз съм готов да бъда един от тези народни представители да инициираме промяна в тези пропуски и да станат едни нормални пропуски, за да може, както казва главния секретар зависи от нас. Пропуски ще си сложим на колите. За да го направим това официално до ръководството на Народното събрание да се променят тези пропуски.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Радославов.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря госпожо председател. Аз искам да повдигна въпроса за застраховките на народните представители. Миналата година проучих, че всички сме застраховани само срещу риска смърт. Има ли направена процедура? Има ли нормална застраховка? Смърт само от злополука. Това не е нормално, тъй като застраховките трябва да покриват и други рискове. Временна загуба на трудоспособност, трайна загуба. Досега обаче по традиция се е покривал само риска смърт. Не е редно народните представители да нямат нормална застраховка.
ИВАН СЛАВЧОВ: Темата вече е в историята. Още миналата година реализирахме с новата поръчка за всички рискове да са застраховани.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря. Преборихме се за едно добро нещо за народните представители.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз имам един такъв въпрос. Гледам, че реализираме икономия около 16 млн. Тази икономия от 16 млн., така и не можах да разбера какво стана с новата зала, с преместването на Народното събрание в тази сграда и с всичките тези неща, които касаят нормалното функциониране на народните представители. Примерно, кога ще има цветни принтери в това Народно събрание и ще могат ли да се правят нормални копия на цветни документи, а не да се редим на опашки и да се чудим по какъв начин да се уреждаме за разпечатването на един документ. Има ред, чисто капиталови неща, които би трябвало да се решават в Народното събрание и за които се говори и се премятат дълго време. Кога и как тези въпроси ще бъдат решени. Защото не знам дали има народен представител, а и не само народен представител, включително администрацията, която да не смята, че е много по-добре, много по-удобно Народното събрание да заседава в тази сграда. И за всички да бъде много по-добре. Защо не се прави това и коя е причината за цялата тази работа?
Вторият ми въпрос е свързан с тези бази и разходи. Така сте го направили отчета, че аз не можах да разбера колко са били планираните примерно разходи за редакцията на Държавен вестник и те надхвърлени ли са или не са. Колко са били планираните разходи за НЦИОМ, за Велинград, за издателска дейност, хранителен комплекс и т.н. Това което отчитаме повече ли е или по-малко от това, което е преди. Защото тук е сравнено с приходите. С приходите какво да сравняваме. Те не са предприятия от които ще търсим печалба, за да правим това сравнение.
ИВАН СЛАВЧОВ: Да започнем с първия въпрос за пленарна зала. Работи се вече една година по този въпрос. Стартира първата част идеен проект. В краят на годината приключи. Има класиране. Има обявен победител. В момента тече процедура по обжалване, т.е. срока за обжалване. След което предстои в рамките на следващия месец да стартира следващия етап – работен проект и остойностяване на пленарна зала. В момента всички предложения, които са на кандидатите архитекти и архитектски организации са заложени в Съюза на архитектите до 2 февруари. След което ще бъдат изложени в Клуба на народния представител. Някъде есента очакваме да приключи самата процедура, вторият етап, тоест техническия етап. И евентуално до края на годината да стартира специална обществена поръчка, тъй като знаете, че това е пленарна зала. Има закрити заседания и трябва да мине по реда на специалните поръчки.
За 2012 г. има заложени 1 млн. и половина в бюджета на Народното събрание. За следващите две години има заложени по 5 милиона. Тоест 11,5 милиона в тригодишната рамка са заложени за пленарна зала. Идеята е до края на 2013 г. да приключи с ремонта. Знаете че има срокове. Може да няма обжалване, може да има обжалване. Когато има обжалване трябва да изчакаме всички спорове.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Този конкурс, който провеждате нов ли е или продължение на онзи конкурс, който е от господин Пирински.
ИВАН СЛАВЧОВ: Онзи конкурс от предишното Народно събрание, единственото нещо, което остана по него е да изплатим 100 000 лв. награди. Ние сме ги изплатили. Планирано е да се направи зала във вътрешния двор, което по оценка на експерти или трябва да се развали крилото откъм двореца или другия вариант, да се блокира центъра за една година и половина, за да може да се поставят огромни кранове, които всичко да пускат отгоре. Като стойността ще варира между 120 млн. и 160 млн., което е недопустимо в условията на криза. И затова беше взето това решение. Тук говорим за зала, която ще стане в рамките на 12 – 15 млн. лева. Това е зала София. Преустройство на залата за пленарна зала.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, но следващото Народно събрание ще започне пак отначало. Това е вече четвъртият вариант на тези зали и за тези преустройства, които аз в качеството си на народен представител наблюдавам. И Герджиков прави едни конкурси. След Герджиков Пирински прави конкурси. Сега вие правите конкурси. И като гледам тайминга на конкурса, точно като ще трябва да се строи ще свърши мандата, ще дойде новото Народно събрание и там ще започнем пак отначало.
ИВАН СЛАВЧОВ: По отношение на следващия въпрос за принтери и компютърна техника. През 2008 г. има подписано тригодишно споразумение, което изтече ноември месец 2011 г. Там бяха заложени компютри и техника, която е с много висок клас, който на нас на практика не ни е необходим. И е на цена от порядъка на 3200 – 3300 лева. По тази причина през тези години, докато изтече споразумението сме закупували минимални количества, така че да поддържаме техниката. Но не можехме да излезем от споразумението и да обявяваме нови поръчки през тази година. Предстои да бъдат обявени и закупена съответната техника.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, аз вероятно няма да звуча никак оригинално, но продължавам да повтарям темата за едно много голямо перо, което се изразходва в Парламента. Това е перото за хартия. Огромните количества хартия, които се въртят, превъртат, за да се печатат едни материали, които остават по масите. Вчера ако ви направи впечатление при тройното заседание на комисиите, по масите остана хартия по масите около три топа, която беше изхвърлена. Ние сме говорил и друг път на тази тема. Аз не се вманиачавам. Но смятам, че софтуера е вече толкова евтин за включването на всички ни. От ГЕРБ проявиха инициатива и имат своите таблети.
Трябва да се помисли много сериозно за оборудването и документооборота по законопроекти. Всяка сутрин ни раздават от документацията и остават по банките документи. Вижте как изглежда залата като си тръгнем след всяко заседание. Разхвърляни по земята, по парапетите на климатичната инсталация, навсякъде разхвърляна хартия, която си отива така.
Освен, че има чисто финансов ефект, премахването на хартията като употреба има и чисто екологичен ефект. И това не е също някаква зелена мания, която аз проявявам, а това наистина са цели гори, които унищожаваме всеки дневно с тази хартия.
Друго нещо, отново го казвам е счетоводството на Народното събрание отчетите и прочее има вече достатъчно счетоводен софтуер и ако ние не електронизираме работата си, спокойно може да правим своите отчети. Всеки се отчита с командировки всяка седмица, всеки пътува от депутатите. Всичко това може да бъде свършено на нашите лаптопи или на нашите таблети. И всичко това би трябвало да бъде направено. Сигурен съм, че цялата тази дейност може да се рационализира по един чудесен начин.
От тази гледна точка, ние сме говорил с вас господин главен секретар на тази тема и аз искам да попитам още нещо. Изплащането на възнагражденията. Знам, че по-голямата част от възнагражденията над 50 процента се изплащат по безкасов път. Отново за докарването на средствата, вие ще кажете колко пари харчим за охрана, за да може парите да бъдат докарани в касата на Народното събрание, за да могат хората да си ги получават там. Всичките тези средства могат да бъдат спестени и да бъдат похарчени за наистина подобряване на услугите за народните представители, за да могат да вършат пряко своята дейност.
Аз искам господин главен секретар, понеже това е отчета на бюджета на Народното събрание, да ни кажете има ли напредък в тази посока по тема, която аз повдигам на всеки отчет на Народното събрание.
ИВАН СЛАВЧОВ: По отношение на първия въпрос, Единственото което пречи в момента да не преминем на електронен носител е факта, че няма удобства в пленарна зала. Тоест, банките не позволяват да се разположат на тях лаптопи или други устройства, с които вие да можете да работите. Миналата година знаете беше реализиран 2010 г. проект пулпат с нов интернет портал. През 2011 г. с наши усилия на служителите от администрацията всеки законопроект, който идва има входящ номер. Към него се прикрепват всички доклади. Говоря за доклади на комисии, които са ги качили на страницата. Защото има такива, които не са качени. Така че в хронологичен ред цялата документация, по всеки един внесен законопроект до окончателния текст, който е приет и вече е закон, ги има качени на страницата. И на пленарно заседание излиза това, което го има качено от комисиите. Ако някъде няма, тогава не можем. Но към това нещо може да пристъпим в момента, в който има възможност да се ползват тези устройства в зала, т.е. в новата зала.
Ако някои от вас не желаят към момента да ползват на хартиен носител, няма никакъв проблем. Ние ще намалим бройката пропорционално. Знаете до м. септември 2010 г. във всички чекмеджета се слагаше Държавен вестник. В момента в който пуснат по едно писмо до парламентарните групи се оказа, че има потребност от седем броя. Така че 233 бяха спрени веднага да се печатат и да се изхвърлят в коша за боклук. Така че по първата тема ние имаме готовност, в момента в който вие ни кажете да ползвате тази информация, с уговорката че молбата е всички комисии да си качат докладите. Така че да ги добавим и тях към останалите документи, които са към всяка една преписка.
По отношение на работните заплати. Това което е в моите компетенции и мога да го направя съм го направил. Всички служители получават своите заплати по банков път. Петдесет процента от народните представители не ги получават. Така са преценили. Това е ваше право. Тези които желаят, изпратили сме писма до всички групи, които са пожелали да получават в посочена от тях банка, на посочена от тях сметка ги получават. Единствено това са хората.
По отношение на заплащане. Нямаме заплащане. Имаше един момент, в който БНБ искаха да прехвърлят, сумите да се теглят от монетния двор. Ние тогава със съдействието на МВР, нашите хора бяха придружавани заедно със сумите, така че ние на практика не сме изразходвали никакви средства. Но това беше за един много кратък период от време. В момента няма такъв проблем.
По отношение на останалите документи и това, което имате идея от миналата година, отчетните документи, там се прилагат фактури, там се прилагат и други документи. И към този етап не съм убеден, че напълно може да го вземем като решение и да го направим това нещо, защото това е индивидуален отчет за командировка на всеки един от вас.
АСЕН АГОВ: Има електронни фактури вече.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, благодаря ви.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател. Аз мисля, че е крайно време след като говорим за промени в Правилника, които да доведат до това да се уреди въпроса за паркирането и въобще правата на народните представители, да решим въпроса и за безкасовото плащане и да залегнат тези неща в Правилника. Тези които са против, нека да гласуват в Народното събрание, против такава промяна в Правилника. Но въпреки всичко, спестяването на средства чрез безкасовото плащане, превеждането на командировъчните по безкасов път, всичко това ще доведе до сериозно рационализиране и спестяване на средства на Народното събрание. И ако решим на базата на този отчет на Народното събрание да направим промени в Правилника, смятам че това нещо е крайно необходимо да се извърши. Живеем в ХХІ век, който е век на комуникациите и електрониката.
Другото нещо, което е с молби, господин главен секретар няма да стане работата. Ние трябва да си решим въпроса за управлението на Народното събрание сами народните представители. Колкото и да молите групите, вие нямате онази институционална тежест, не вас лично, а като институция нямате възможност да влияете върху групите. Затова трябва наистина тези неща да се решат чрез Правилника.
И ако не възразявате, госпожо председател, нека да направим със съгласието, разбира се на председателя на Народното събрание, на Председателския съвет да се направи работна група, която да изработи всички тези промени в Правилника, да се постигне едно общо съгласие и в крайна сметка да рационализираме, да облекчим работата на администрацията и собствената си работа.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз лично не споделям това виждане на колегата Агов и не искам да ми налага някой как ще си получава заплатата и как ще си отчитам командировъчното, защото щяло да се спестят не знам колко много пари. Това са неща, едва ли това е най-сериозното перо, та едва ли не икономии от него. Както каза главния секретар, който не желае да получава на хартиен носител оповестява се в групите и се казва. Господин Агов си ги получава по електронен път, а господин Кирчо Димитров примерно по хартиен носител и толкова. Ние уж вървим към демократизиране на това общество. Това че мнозинството да налага едва ли не на малцинството своето мнение, аз съм против това. Не желая господин Агов да ми налага неговото мнение. Защото тези банки 500 млн. само от такси минимум печелят на година. Като всичко прокарваме по този път, ние пълним джобовете на банките. И се чудим после защо световната финансова олигархия, създава финансови кризи. С този диктат на банките се и краде. Има много случаи при които може да ми изчезнат част от парите. Има много случаи на спекула и знаете много добре, че се теглят пари от чужди банкови сметки. Не искам да ми се налагат мнения.
АСЕН АГОВ: Има демократичен път. Ще гласуваме промените. Който е против да гласува против.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Колев.
ИВАН КОЛЕВ: Един по сериозен тон. За хартията поставям голям акцент на този въпрос. С господин Агов сме сподвижници и всеки път се настройваме един друг на всяко заседание. Аз съм убеден, че във всички тези години има една инерция на целия процес по отпечатване, по раздаване на материали и всичко останало. Дори имам предложение, ако сметнете за разумно обратното. Не някой да декларира, че иска на електронен носител. А да се пуснат декларации от самите парламентарни групи, които искат да му се отпечатва. И съм убеден, че тези хора ще бъдат много по-малко. Драстично ще бъде намален целия процес с едно елементарно действие. Ако искате направете обратното, че иска само електронно. Всеки да има право на избор. Но да се мине на едно сито и тази инерция ще бъде прекратена и определено ще има някакъв ефект.
ИВАН СЛАВЧОВ: Едно 40 процента от количествата, които са харчени за две години се намалили като количество и като тонер и като хартия. Това което през годините върви. За всички материали и от издателска дейност се иска съгласието на всяка от групите колко са необходимите документи, които трябва да бъдат пуснати. Това е пуснато.
По отношение на втория въпрос. Няма проблем да се пусне и да знаем поименно за всяка парламентарна група кои искат и колко броя искат. И само толкова да отпечатваме. Това за нас е идеален вариант. Колкото по-малко хартия харчим, толкова по-добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да приключим дискусията, макар че това са важни неща за нашата работа.
Предлагам да гласуваме решение за приемане на отчета на бюджета на Народното събрание за 2010 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се отчета.
Минаваме към следващата точка
Представяне и обсъждане на проект за решение за отчета за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 102-00-42, внесен от Министерски съвет на 04.07.2011 г.
Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, за много години, да сте здрави през новата година вие и вашите семейства.
Първите няколко месеца на 2010 година преминаха под знака на сериозния натиск върху бюджетната позиция свързана от една страна с по-ниските отклонения и приходи, от друга страна с натиск върху разходите за осигуряване на разплащане за задължения, които не бяха заложени в годишните разчети за 2010 г. Произтичащите промени в структурата на икономиката и ориентирането им към растеж основан повече на експорта, отколкото до промяна тенденциите спрямо допусканите в края на 2009 г. са заложени в бюджетната рамка за 2010 г. Променени тенденции в приходите и разходите от възникнали в края на 2009 г. задължения наложиха ревизия на фискалните за 2010 г. Въз основа на актуализираните оценки за 2010 г. правителството внесе в Народното събрание проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета. За 2010 г. на 8 юли 2010 г. Народното събрание прие актуализиран Закон за бюджета за 2010 г. Заложената цел в актуализираната фискална програма за годината бе дефицит на касова основа да не надвиши 4,8 процента от БВП, съответно да не превиши 3,8 на сто от брутния вътрешен продукт.
Бюджетното салдо за 2010 г. приключи отрицателно в размер на 2 млр. 822 млн., което е 4 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт, като отчетения дефицит на касова основа е значително по-ниско от разчетения спрямо изменения закон 4,8 на сто от БВП. На начислена основа по методологията на европейската система от сметки 95 първоначално прогнозата беше, че дефицита на сектор държавно управление не следва да надхвърли 3,8 на сто на БВП с последната нотификация, отчетено подобрение и всъщност 2010 г. по методологията на европейската система от сметки приключва с отрицателно бюджетно салдо в размер на 3,1 на сто от брутния вътрешен продукт за същата година.
Изпълнението на приходите и помощите по Републиканския бюджет спрямо разчетите към актуализирания закон е 100,5 на сто, а по консолидирания бюджет е 97,5 на сто. Общият разход за годината по Републиканския бюджет се изпълни в размер на 89,2 на сто спрямо актуализираните разчети, а по консолидирания бюджет 95,8 на сто. Дефицита на касова основа го споменах. От 4,8 по актуализиран разчет на 4 на сто. Фискалният резерв е 6 млр. 011 при минимален допустим размер 4,5 милиарда за същия период. Размерът на дефицита за сектор държавно управление по последната октомврийска нотификация е 3,1 на сто от БВП при разчет по актуализирана прогноза 3,8 на сто.
Бюджетната позиция съответства на препоръките на съвет на Европейския съюз във връзка с процедурата за наличие на прекомерен дефицит на България в частта им за 2010 г. Постигнатото фискално подобрение през 2010 г. е решително усилие към прекратяване на процедурата за наличие на прекомерен дефицит, което се очаква да стане след одобряването на данните за дефицита и дълга за 2011 г. през м. април на 2012 г.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за изказвания и въпроси.
Заповядайте господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, тук чета едни данни. Имам въпрос за дефицита към 2009 г., а колко е крайния вариант. Тук чета 600 и нещо отгоре. За кеша говорим. Актуализацията през декември 2009 г. мисля, че бяхме записали 500. Може и да бъркам. Затова направих уговорката, че искам да попитам, за да имам аргумент какво ще стане с новите фискални правила, ако не се изпълнят. Ще стане точно това, което стана 2009 г. Нищо не стана.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на проекта за решение за приемане отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2010 г.
Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири въздържали се.
Приема се.
Благодаря ви, с това приключихме днешното заседание.
Заривам заседанието.
/Закрито в 16 часа и 15 минути /
Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 48 802 знака
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/
№ 3
На 26 януари 2012 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.15 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
/ Начало 15.15 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния дневен ред.
Първата точка бяхме предвидили обсъждане на физическото възпитание и спорта. Но няма да ви предложа да я гледаме, защото от Министерство на спорта няма кой да дойде.
Д н е в е н р е д:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерски съвет на 06.01.2012 г.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2010 г. № 150-06-140, внесен от Цецка Цачева на 27.06.2011 г.
3. Представяне и обсъждане проект за решение по отчета за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 102-00-42, внесен от Министерски съвет на 04.07.2011 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.
Преминаваме към точка първа - Представяне и обсъждане на законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерски съвет на 06.01.2012 г.
Заповядайте заместник-министър Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, представям на вашето внимание новия закон за виното и спиртните напитки. Предлаганият проект отменя досега действащия закон. Целта на новия законопроект е да се въведат измененията на европейското право, след реформата в областта на сектор вино, които се случиха в последните шест, седем години.
Проектът на нов закон за виното и спиртните напитки регулира цялата материя, която в момента беше регламентирана с голям брой различни подзаконови нормативни актове. Целта на закона е да се повиши конкурентоспособността на сектора за връщане на старите пазари, създаване на лозаро-винарски режим почиващ на ясни, прости и ефикасни правила. Продължаване на практиката, да се предоставят права на презасаждане, когато производителите поемат ангажимент да изкоренят еднакви по размер площи засадени.
И не на последно място, използване на референтни методи на изотопен анализ, който да улесни интерпретирането на резултатите от анализите. Новият закон въвежда забрана за копажиране на вино с произход от трета държава, с вино произведено съответно от европейската общност. Както и копажирането между вина с произход от трети държави. Също така на територията на общността следва да не се позволява превръщането във вино или добавянето към вино на някои видове гроздова мъст, гроздов сок, прясно грозде с произход от трети държави. Както вече споменах, важно място отделяме на референтните методи за изотопен анализ.
Предвидените санкции в административно наказателни разпоредби са съобразени изцяло с възможностите на производителите. Все пак да се постигне превъзпитание, превенция, а от друга страна да се постигне и добра събираемост. Също така и защита на потребителите.
За целите на българските производители и потребители съобразно наложени добри традиционни практики, този закон установява специфични определения и изисквания за ракия, мастика, както и дестилатите за тяхното производство. Разписани са правила за производство на спиртни напитки с географско указание. Също така е намален броя на дневниците и другата документация, която производителите водят и в която трябва да вписват различни данни за автентичност, произход, категории и т.н.
Включени са текстове регулиращи вноса и износа на спиртни напитки в трети страни, което считаме че в още по-голяма степен защитава българските ни и съответно чуждестранните потребители.
Проектът на нов закон за виното и спиртните напитки е съгласуван по надлежния ред. Също така бяха проведени и няколко обществени дискусии, включително с представители на Народното събрание, специално Комисията по земеделие и гори и Националната лозаро-винарска камера, които също са участвали в изготвянето на проекта за нов закон.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
АСЕН АГОВ: Аз не мога да разбера какво отношение има това към Комисията по бюджет и финанси? Защото всичките тези аргументи, които чух се отнасят преди всичко за производството на вино. Ние приветстваме тези мерки, които се въвеждат. Но не мога да разбера, как това се съотнася към нашата работа и точно какво становище ще дадем ние. Може ли някой да каже, ако не да пристъпваме към взимане на становище и да решим въпроса.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Госпожо председател и аз имам един въпрос. Толкова ли много са промените в този законопроект, че се налага изцяло нов закон да правим? Изненадан съм да ви кажа честно.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. По отношение на последния зададен въпрос. Действително когато работната група от представители от всички заинтересовани ведомства се събра, промените които всъщност са наложени от промени в европейското законодателство в повечето случаи се оказаха, че са над 60% от текстовете в закона. Именно това ни принуди да преминем към разработване на нов закон.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз искам да питам, по скоро за качеството на технологиите ли става дума и географските райони или има отношение във връзка с измерване на дебита на произведения алкохол примерно в този закон?
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Законът обхваща абсолютно цялата материя по лозарство, гроздопроизводство, винопроизводство и търговия. Що се отнася до алкохолния градус в напитките има референтни методи в лабораторния анализ, където може да се определи точно количеството алкохол. Тук в случая не сме ги коригирали, защото няма смисъл. Тук приемаме европейското право, което е наложено в този сектор. Така че рестрикция по отношение на някакви показатели за алкохолно съдържание нямаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз също изразявам известно учудване какво търси този закон в нашата Комисия. Затова ще ме извините, ако в нашите въпроси има елементи на това, че не познаваме добре закона. Бихте ли ни казали има ли промяна в режима на регулация на домашно производство на вино и алкохолни напитки в новия ви закон в сравнение със стария?
КРАСИМИР КОЕВ: Текстовете на стария закон, който и към момента действа до приемането на новия и в новия е записано изрично, че до един тон грозде за домашно производство всяко домакинство може да си произведе вино и съответно ракия. Там не сме пипали абсолютно нищо, така че по никакъв начин нямаме рестрикция. Рестрикциите, както в стария, така и в новия закон, но сега пътищата за достигане до наказания са скъсени е по отношение на предлагането на пазара на това вино, което се произвежда в домашни условия и няма право човек, който го е правил в домашни условия и не регистриран, да го предлага на пазара. Спиртните напитки като регулаторен орган е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Госпожа Гергана Царева е тук. По отношение на дебитомери и акцизно законодателство Министерство на финансите.
По отношение главата спиртни напитки в закона, общо взето няма драстични промени. Може би тук представител на Министерство на икономиката ще внесе някакво пояснение, ако ви е необходимо. Но няма фундаментална промяна, която да обърне нещата наопаки.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Още един въпрос. Става въпрос по отношение тези санкции и наказания за некачествената ракия най вече говорим, за спиртните напитки. Дали се предвиждат някакви промени и какви са санкциите там? Защото непрекъснато се натъкваме на някакви проблеми. Последният път бе с киселото мляко, с другите колбаси. Да не би да няма никаква промяна там и гледаме някакъв нов закон, който няма да доведе до нищо съществено.
КРАСИМИР КОЕВ: Уверявам ви, че празнотите в стария закон не казвам, че са били умишлени, а те във времето са показали, че пречат на администрацията да си върши добре работата, както и на законните винопроизводители или производителите на спиртни напитки да работят спокойно, защото постоянно са под натиск на нерегламентираното производство и като цени и като производство.
Що се касае до санкциите, те и в сега действащия закон са доста високи, с цел да има дисциплиниращ ефект. Механизмите за по-бързо стигане до санкцията, без да има вратички в закона, за да може да я наложим и в съда, това ако се обжалва от нарушителя да не падне, т.е. администрацията да си събере средствата, това сме прецизирали, но госпожа Гергана Царева може би ще ви внесе малко повече яснота, понеже тя е отговорна за спиртния сектор в страната.
ГЕРГАНА ЦАРЕВА: Директор на Дирекция “Регистриране, лицензиране и контрол” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Спиртната част от закона, тя пропорционално е доста по-малка от винената. Имаме един чисто технологичен закон, да отговоря на някои от предишните въпроси пред себе си. Като технология спиртните напитки основно ракията, мога да ви уверя, че изглеждат добре. Чисто технологично тази индустрия в момента няма проблеми. Това което сме направили в спиртната част, изчистени са стари разпоредби, преномерирани са текстовете, така че логиката на закона в момента е много по-добра, отколкото изглеждаше преди това.
Въведен е изцяло регламент 110 от 2008 г. на Европейския съюз, като сме сложили и цялата национална регламентация на ракиите, включително с географските указания. Глобите са високи, както каза господин Коев. Ще се постараем да ги налагаме и да ги събираме. Както се полага и единственото, което може да кажем е да пожелаем успех на спиртния сектор. Не им е лесно.
КРАСИМИР КОЕВ: Господин Овчаров, аз само на лозарския и винарския сектор налагам санкциите. Госпожа Царева отговаря за спиртния сектор. Съответно там с Комисия за защита на потребителите тя работи с помощни колелета.
Аз имам извадка на санкциите, които са били наложени през годините от моята Агенция. Мога да ви ги прочета. Може би това има отношение към Бюджетна комисия за 2009 г. – 330 500, за 2010 г. – 167 000 и за 2011 г. – 198 000 лева.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Може ли да ми кажете най-голямата санкция?
КРАСИМИР КОЕВ: Тя е 30 000 лв. потвърдена от съда и събрана от Национална агенция приходи.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Не съм чел закона, но доколкото схващам, целта е, ако мога така да се изразя, да се намалят до минимум евентуални търговци на произведено вино, както разбирам повече върху него се акцентира, извън тези които са лицензирани и стоят на пазара, съгласно всички изисквания на законите.
Аз мисля, че миналата година стана дума от министър Найденов, че както в Европейския съюз ще се даде възможност за директна продажба на производители на зеленчуци примерно на други продукти в ограничени количества да продават директно, без да минават през търговски организации. Това не се ли предвижда и в сферата на винопроизводството? Защото тук като гледам, предполагам, че всички мъже обичат да пият хубаво вино. И трябва да ви кажа, че аз съм от тези хора, които когато говорим за това не е с дълбока трайност, но което е за директна консумация, честно казано много пъти домашно произведено вино е по-качествено, говоря има приемливи цени до към 3 – 4 лева литъра, отколкото са другите висококачествени, но цените им са между 10 и 12 лева примерно.
Като имаме предвид, че за съжаление в близките години няма да се променят нещата на добро, общо взето доходите на българина са ниски като цяло и няма тенденция за много скоростно покачване. И да иска човек да пие по-качествено понякога вино, може би няма да има финансови възможности. Така че, ако с този закон се въвеждат още по-драконовски мерки спрямо подобен род производители. На пръв поглед това е от гледна точка на фиска, от гледна точка на данъчна политика правилно. Но от гледна точка на реалностите в живота, както е поставен българина, едва ли от хуманна гледна точка е най-правилното. И си мисля, че би трябвало да има някаква вратичка, доколкото казахте вие за един тон грозде. Те може да го произвеждат, но не и да го продават. Въпросът ми е следния.
След като има такава опция да се продава от производителя директно на пазара до определени количества за други видове хранителни стоки, защо да няма такава опция и да не може да продават това, което са произвели от един тон грозде. Защо да няма по принцип такава законова възможност и съответно на тези хора, ако им се даде законова възможност, да си плащат някакъв данък. Вие като им забраните по принцип да го продават, те ще си го подават в сивия сектор и пак ще си продават една част, без да ги хване някой. Защото няма да го продават на видно място, но от човек на човек пак ще си го продават. Не е ли по-добре, по-малко данък ще вземете от такива производители търговци данък, но ако го регламентираме, по-добре да влезне нещо в хазната и от тях. Хубаво, глоби, глоби, но да ви кажа тази държава само глоби стана. Хората от дребния и средния бизнес се оплакват. Прекалено голяма взискателност. Аз живея в един богат квартал Оборище, вече 15 магазини затвориха кепенци за най-различни стоки. Очевидно, че този натиск, който се оказва, защото освен данъчните ги посещават кои ли не.
Един пример. Онзи ден в магазин за мебели. Имате ли документ за запрашаемост. Вътре е много хубаво помещение за осветяемост и за всяко нещо глоба. И хората по-добре парите в банката, за да им тече някаква лихва. Искам да кажа, че този закон, според мен притиска друг сектор от хора, които се опитват да съществуват чрез някакви малки продажби и малко нелегални един вид дейности. Ако ние го забраним тотално, пак ще увеличим сивия сектор и в тази област.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Може ли една реплика. Господин Радославов няма как един литър вино да струва колкото един литър прясно мляко. Казвате: “Да поевтинее виното от частния производител, защото сега е много скъпо, 4 – 5 лева”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли други въпроси и коментари по този закон? В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта за виното и спиртните напитки.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви.
КРАСИМИР КОЕВ: Само една реплика на господин Радославов. Ние се опитваме да контролираме тези, които произвеждат в домашни условия 50 – 60 тона, които са такива нелегални винпроми. А не дядо Ставри на село, който си прави един тон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По втора точка от дневния ред: Представяне и обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2010 г. № 150-06-140 внесен от Цецка Цачева на 27.06.2011 г.
Кой ще докладва по тази точка?
БОЙКА ЦОНКОВА: Благодаря госпожо председател. Уважаема госпожо председател на Бюджетна комисия, господин председател на подкомисията по отчетност на публичния сектор, уважаеми народни представители, дами и господа, ще се опитам в краткото си изложение да ви представя отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2010 г., внесен от председателя на Народното събрание за обсъждане и становище от подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси на 28 юни 2011 г. С чл. 3 ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. на Народното събрание бяха определени приходи в размер на 3 млн. лв., разходи в размер на 53 млн. лв. и субсидии от централния бюджет в размер на 50 млн. лв.
Относителният дял на утвърдените със закона разходи по бюджета са както следва: 39,1 на сто за заплати на народните представители и на служителите от Народно събрание и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към него. 44,2 на сто за издръжка, 5,9 на сто за капиталови разходи, 5,8 на сто за осигурителни вноски от работодатели, 3,5 на сто за други възнаграждения и плащани на персонала, 0,9 на сто за резерв за непредвидени и неотложни разходи и 0,5 на сто за разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности.
Със Закона за държавния бюджет на Република България бяха утвърдени разходи по функционални области, както следва. Функционална област представителен и ефективен парламент, включително и резерва за неотложни и непредвидени разходи 29 млн. 444, 4 хил. лв.
Функционална област осигуряващи дейности 22 млн. 553,7 хил. лв. Функционална област съпътстваща дейност, тук е включен икономическия и социалния съвет 1 млн. 1 хил. 900 лв.
Всичко 53 млн. лв.
Така разпределените разходи бяха разпределени по съответните програми, като в програмата нормативно определени разходи, съгласно ПДНС, тук са включени в основната си част разходите, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание формиращи задължението за предоставяне на такива за народните представители и обезпечаване на законодателния процес или 18,732,5 хил. лв.
Програма втора – законодателна дейност, парламентарен контрол и конституиране 5361,7 хил. лв.
Програма – връзки с избирателите и народно представителство – 1828,4 хил. лв. Парламентарна дипломация 3521,8 хил. лв.
Втората функционална област осигуряващи дейности, включва програма административно обслужване 11 397,6 лв.
Програма 6 – материално техническо обезпечаване и социално-битово обслужване 11 156,1 хил. лв.
Последната функционална област съпътстваща дейност, където са разчетени средствата за икономически и социален съвет 1001,9 хил. лв.
Както знаем, съгласно чл.62 ал.2 от Конституцията ни Народното събрание има самостоятелен бюджет и председателя на Народното събрание разпределя бюджета по пълната бюджетна класификация, като утвърждава бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към Народното събрание.
Така определените и прочетени със Закона за държавния бюджет приходи и разходи по бюджета на Народното събрание са разпределени по бюджета на първостепенния ни разпоредител, които включват разходи за обслужване на законодателния процес, резерв за неотложни и непредвидени разходи по бюджета на икономическия и социалния съвет, както и приходите и разходите по второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Като за редакция Държавен вестник, в приходната част са определени 1715,6 хил. лв. разходи - 1441,9 хил. лв. Националният център за изучаване на общественото мнение приходи 224,5 хил. лв. разходи 531,5 хил. лв. Лечебно възстановителна база на Народното събрание – Велинград приходи – 460,3 хил. лв. 1124, 2 хил. лв. издателска дейност приходи – 122 хил. лв. и разходи 1246,2 хил. лв.
Хранителен комплекс приходи – 477,6 хил. лв. разходи – 737,8 хил. лв. и регионалния секретариат за Югоизточна Европа са определени само разходи в размер на 177,9 хил. лв.
По натурални показатели за 2010 г. са определени щатни бройки и съответно годишни щатни бройки 910, в това число за приравнени към трудовите правоотношения за 240 народни представители, 528 щатни бройки служители. Като те са разпределени по второстепенните разпоредители. Подробности са посочени в доклада. Ще посоча за Народно събрание без второстепенните са определени 378 щатни бройки.
По служебни правоотношения, отново за Народно събрание без второстепенните 118 щатни бройки.
В хода на изпълнение на бюджет 2010 бяха извършени следните промени по бюджета на Народно събрание в увеличение. 431,3 хил. лв. , които бяха отпуснати във връзка с необходимостта от финансово обезпечаване на Дирекция “Информация и анализ”. 949,7 хил. лв. за обезпечаване на разплащания по договори, 22 000 лв. по ПМС 36 свързани с изграждане на комплексната автоматизирана система за управление при извънредно временно положение или положение на война. Това е с ПМС 36. 15, 5 хил. лв., които са във връзка с програмите по време на заетост. Или в общ размер 1418, 50 хил. лв.
В намаление по бюджета бяха предоставени 14,2 хил. лв. във връзка с § 44 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет. Във връзка с договор с Националния исторически музей за организирана експозиция реликви на българската държавност и 623,4 хил. лв. във връзка с прилагането на чл. 3 ал. 4 от Закона за държавния бюджет за 2010 г. Конкретно това са възстановяване на бюджета на част от планираните в по-голям размер средства за възнаграждение на народни представители, спрямо данните на Националния статистически институт.
Пояснявам накратко, това е задължение на закона, в случай, че са планирани по бюджет по-големи средства от тези, които се представят от статистиката, Народното събрание има задължение да възстанови тези суми към държавния бюджет.
Тук е мястото да поясня, че във връзка с решение на Народното събрание за замразяване на възнагражденията тази сума беше в такъв размер.
В резултат на тези корекции утвърдените разходи със Закона за държавния бюджет на Република България беше увеличен общо със 780,9 хил. лв. и към 31 декември размера по бюджета е 53 780,9 хил. лв.
Към 31 декември 2010 г. председателят на Народното събрание е утвърдил 19 вътрешно компенсирани корекции по бюджета на Народното събрание, които не смятам за необходимо в такива подробности да докладвам. Но те са в рамките на утвърдения ни бюджет.
Това върху което искам да акцентирам, че изпълнението на бюджет 2010 беше съобразено с условията на криза и предприемането на мерки към приоритизиране и максимално ограничаване на бюджетните разходи. Оптимизиране структурата на администрацията и пренасочване реализацията и на ресурсоемки обекти за бъдещи финансови периоди. Такъв обект беше ремонта на Лечебно-възстановителна база Велинград. Доставката на дигитална офсетова машина за издателска дейност и други.
Част от реализираната икономия по бюджета е в резултат по проведени 2010 г. конкурси по Закона за обществените поръчки, но по обективни причини не приключили през финансовата 2010 г. Визирам обжалвания пред КЗК и другите органи, съгласно Закона за обществените поръчки.
Към 31 декември Народното събрание отчита приходи в размер на 2,177,5 хил. лв. Отчетеното изпълнение е 72,58 на сто спрямо плана на 2010 г. Една от основните причини за неизпълнението, подчертавали сме го и в други отчети, това е неизпълнението от страна на Редакция “Държавен вестник” във връзка с промените, които сме цитирали. Това е в намаляване обема на заявения абонамент, предвид безплатната страница на Държавен вестник.
По отношение на изпълнението на бюджетните разходи и по показатели, изпълнението е следното. Икономически и социален съвет е реализирал икономии от 531,3 хил. лв. ЕНЦИОМ 61,7 000. База Велинград 193,1 хил. Държавен вестник в размер на 471,9 хил., които са съобразени с нереализирането на приходи.
Хранителен комплекс 104,8 хил., издателска дейност 441,1 хил. лв.
За заплати и възнаграждения през 2010 г. са отчетени 18 млн. 159,8 хил. лв. Реализираната икономия е в резултат за възнагражденията на народните представители от удържани суми от възнаграждения за отсъствия от пленарна зала 205,3 хил. лв. В резултат на отсъствия поради временна нетрудоспособност, неплатен отпуск и други възнагражденията на служителите незаети щатни бройки през 2010 г. за текуща издръжка Народното събрание е изразходвало 13 млн. 508 000 лв., което 57,1 на сто от планираните средства по уточнения бюджет.
Капиталовите ни разходи сме ги изпълнили в размер на 28,4 на сто от планираните средства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам горе долу да отидем към последната таблица.
БОЙКА ЦОНКОВА: При извършване на одит на Сметната палата по отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание е изразено следното становище. При извършване на одита са събрани достатъчно доказателства въз основа на които е постигната разумна увереност, че отчета не съдържа съществени грешки и нередности. Отчетените финансови и стопански операции, както и формата, съдържанието и представянето на отчета са в съответствие с нормативните изисквания.
Съгласно разпоредбите на Закона за държавния бюджет одитния доклад и одитното становище за заверката на годишния финансов отчет са публикувани на сайта на Народното събрание.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси и коментари.
Заповядайте господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми главен секретар, колеги, аз искам да запитам следното. Кога най-после, ако трябва ние като Комисия да вземем някакво решение, този автопарк, тези коли вече са в много лошо състояние. Миналото Народно събрание, тогавашното ръководство също така си спести вероятно някои критики от страна на журналистическото братство, че много пари се харчат за народните представители и не се подмени нищо. Сега вървим горе долу така, мандата го преполовихме и пак нищо. От гаража една част от колите се махнаха и ги бракуваха, но все по-често аварират автомобили. Питам от тези икономии от глоби, примерно глобяват ни за отсъствия от пленарни заседания, не може ли от нашите икономии действително да се закупят автомобили. Както върви накрая пеш ще ходят народните представители. Паркинга го махнаха. Аз си спомням, че имаше синя лампа. Кой ли не сини лампи носи, а ние не може.
Старите пропуски, които ни ги даваха за личните автомобили бяха същите както са на служебните автомобили на Народното събрание. Тоест, където и да спрете в провинцията, отивате на среща, навсякъде с уважение ви предоставят там да си паркирате. Предишното ръководство на Народното събрание направи пропуск, който важи само за двата паркинга. Аз му казвам на колегата Пирински: За какво ми е този пропуск, като аз с картата на народен представител, ще ме пуснат за тези два паркинга.
А има много случаи, предполагам и при вас, където не може човек да паркира. Отива до кмет, едва ли не като нищо си там и не можеш да паркираш. Става въпроса за колите и за пропуските. Предлагам конкретно да вземем някакво решение и да апелираме към ръководството на Народното събрание, тук е и главния секретар, стига толкова сме правили мили очи на тези журналисти, че каквото и да правим, те пак ще говорят срещу нас. Нека да осигуряваме народното представителство да може да работи качествено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако е свързан с колите и паркингите, тогава.
Господин Славчов заповядайте.
ИВАН СЛАВЧОВ: Госпожо председател, уважаеми господа народни представители, по въпроса за автомобилния парк в 2012, 2013 и 2014 г. има заложени средства за закупуване на 25 нови автомобили. Така че за тази година предстои стартиране на поръчка. Ако няма обжалвания някъде до средата на годината предстои да бъде взето решение. Аз смятам, че е нормално да се излъчи контактна група от всички парламентарни групи представители, които да вземат това решение. Какви да бъдат автомобилите, какъв клас. Но според мен автомобилите трябва да отговарят на нивото на институцията, което има, както във всички нормални държави.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какви са условията на поръчката. Най-ниска цена ли ще бъде?
ИВАН СЛАВЧОВ: Тепърва предстои, след като се вземе решение какъв клас автомобили да бъдат и вече да се заложат и самите условия, така че да бъдат закупени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По отношение на паркинга и на пропуските.
ИВАН СЛАВЧОВ: По отношение на паркинга това, което е към момента, споразумението, което е сключено 2006 г. е действащото и в момента. Няма никаква промяна. Единствената промяна е по отношение на загражденията на паркинга. Площта като площ е същата запазена. Преди да махнат оградите, разчертаха 101 паркоместа, колкото са били и преди това. И на практика Столична община си е взела загражденията, които са нейна собственост и всичко друго е в същия вид, в който е било. Като хората от Паркинги и гаражи стоят техни дежурни, да не допускат други хора да паркират, а само народни представители. И тяхната молба е всеки народен представител, който спира на паркинга задължително пропуска, който има да го постави на предното стъкло, за да не се създава напрежение.
По отношение на пропуските, дали можете с тях да спирате в цялата страна, мисля че трябва да направите съответните инициативи, за да имаме ние правно основание да издадем пропуск. Към настоящия момент, това което е издадено, така както е разписано в Правилника. Имате право на безплатен транспорт с общински и държавен транспорт, речен транспорт. Знаете там как са регламентирани нещата. Така че има възможност, ако решите, ние да издадем и съответните пропуски.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Това е много радостно и изразявам личното си удовлетворение. Толкова години тук, за първи път се чува, че се планира да се купят нови автомобили, което е добре. Това е една добра вест. Аз съм готов да бъда един от тези народни представители да инициираме промяна в тези пропуски и да станат едни нормални пропуски, за да може, както казва главния секретар зависи от нас. Пропуски ще си сложим на колите. За да го направим това официално до ръководството на Народното събрание да се променят тези пропуски.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Радославов.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря госпожо председател. Аз искам да повдигна въпроса за застраховките на народните представители. Миналата година проучих, че всички сме застраховани само срещу риска смърт. Има ли направена процедура? Има ли нормална застраховка? Смърт само от злополука. Това не е нормално, тъй като застраховките трябва да покриват и други рискове. Временна загуба на трудоспособност, трайна загуба. Досега обаче по традиция се е покривал само риска смърт. Не е редно народните представители да нямат нормална застраховка.
ИВАН СЛАВЧОВ: Темата вече е в историята. Още миналата година реализирахме с новата поръчка за всички рискове да са застраховани.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря. Преборихме се за едно добро нещо за народните представители.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз имам един такъв въпрос. Гледам, че реализираме икономия около 16 млн. Тази икономия от 16 млн., така и не можах да разбера какво стана с новата зала, с преместването на Народното събрание в тази сграда и с всичките тези неща, които касаят нормалното функциониране на народните представители. Примерно, кога ще има цветни принтери в това Народно събрание и ще могат ли да се правят нормални копия на цветни документи, а не да се редим на опашки и да се чудим по какъв начин да се уреждаме за разпечатването на един документ. Има ред, чисто капиталови неща, които би трябвало да се решават в Народното събрание и за които се говори и се премятат дълго време. Кога и как тези въпроси ще бъдат решени. Защото не знам дали има народен представител, а и не само народен представител, включително администрацията, която да не смята, че е много по-добре, много по-удобно Народното събрание да заседава в тази сграда. И за всички да бъде много по-добре. Защо не се прави това и коя е причината за цялата тази работа?
Вторият ми въпрос е свързан с тези бази и разходи. Така сте го направили отчета, че аз не можах да разбера колко са били планираните примерно разходи за редакцията на Държавен вестник и те надхвърлени ли са или не са. Колко са били планираните разходи за НЦИОМ, за Велинград, за издателска дейност, хранителен комплекс и т.н. Това което отчитаме повече ли е или по-малко от това, което е преди. Защото тук е сравнено с приходите. С приходите какво да сравняваме. Те не са предприятия от които ще търсим печалба, за да правим това сравнение.
ИВАН СЛАВЧОВ: Да започнем с първия въпрос за пленарна зала. Работи се вече една година по този въпрос. Стартира първата част идеен проект. В краят на годината приключи. Има класиране. Има обявен победител. В момента тече процедура по обжалване, т.е. срока за обжалване. След което предстои в рамките на следващия месец да стартира следващия етап – работен проект и остойностяване на пленарна зала. В момента всички предложения, които са на кандидатите архитекти и архитектски организации са заложени в Съюза на архитектите до 2 февруари. След което ще бъдат изложени в Клуба на народния представител. Някъде есента очакваме да приключи самата процедура, вторият етап, тоест техническия етап. И евентуално до края на годината да стартира специална обществена поръчка, тъй като знаете, че това е пленарна зала. Има закрити заседания и трябва да мине по реда на специалните поръчки.
За 2012 г. има заложени 1 млн. и половина в бюджета на Народното събрание. За следващите две години има заложени по 5 милиона. Тоест 11,5 милиона в тригодишната рамка са заложени за пленарна зала. Идеята е до края на 2013 г. да приключи с ремонта. Знаете че има срокове. Може да няма обжалване, може да има обжалване. Когато има обжалване трябва да изчакаме всички спорове.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Този конкурс, който провеждате нов ли е или продължение на онзи конкурс, който е от господин Пирински.
ИВАН СЛАВЧОВ: Онзи конкурс от предишното Народно събрание, единственото нещо, което остана по него е да изплатим 100 000 лв. награди. Ние сме ги изплатили. Планирано е да се направи зала във вътрешния двор, което по оценка на експерти или трябва да се развали крилото откъм двореца или другия вариант, да се блокира центъра за една година и половина, за да може да се поставят огромни кранове, които всичко да пускат отгоре. Като стойността ще варира между 120 млн. и 160 млн., което е недопустимо в условията на криза. И затова беше взето това решение. Тук говорим за зала, която ще стане в рамките на 12 – 15 млн. лева. Това е зала София. Преустройство на залата за пленарна зала.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, но следващото Народно събрание ще започне пак отначало. Това е вече четвъртият вариант на тези зали и за тези преустройства, които аз в качеството си на народен представител наблюдавам. И Герджиков прави едни конкурси. След Герджиков Пирински прави конкурси. Сега вие правите конкурси. И като гледам тайминга на конкурса, точно като ще трябва да се строи ще свърши мандата, ще дойде новото Народно събрание и там ще започнем пак отначало.
ИВАН СЛАВЧОВ: По отношение на следващия въпрос за принтери и компютърна техника. През 2008 г. има подписано тригодишно споразумение, което изтече ноември месец 2011 г. Там бяха заложени компютри и техника, която е с много висок клас, който на нас на практика не ни е необходим. И е на цена от порядъка на 3200 – 3300 лева. По тази причина през тези години, докато изтече споразумението сме закупували минимални количества, така че да поддържаме техниката. Но не можехме да излезем от споразумението и да обявяваме нови поръчки през тази година. Предстои да бъдат обявени и закупена съответната техника.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, аз вероятно няма да звуча никак оригинално, но продължавам да повтарям темата за едно много голямо перо, което се изразходва в Парламента. Това е перото за хартия. Огромните количества хартия, които се въртят, превъртат, за да се печатат едни материали, които остават по масите. Вчера ако ви направи впечатление при тройното заседание на комисиите, по масите остана хартия по масите около три топа, която беше изхвърлена. Ние сме говорил и друг път на тази тема. Аз не се вманиачавам. Но смятам, че софтуера е вече толкова евтин за включването на всички ни. От ГЕРБ проявиха инициатива и имат своите таблети.
Трябва да се помисли много сериозно за оборудването и документооборота по законопроекти. Всяка сутрин ни раздават от документацията и остават по банките документи. Вижте как изглежда залата като си тръгнем след всяко заседание. Разхвърляни по земята, по парапетите на климатичната инсталация, навсякъде разхвърляна хартия, която си отива така.
Освен, че има чисто финансов ефект, премахването на хартията като употреба има и чисто екологичен ефект. И това не е също някаква зелена мания, която аз проявявам, а това наистина са цели гори, които унищожаваме всеки дневно с тази хартия.
Друго нещо, отново го казвам е счетоводството на Народното събрание отчетите и прочее има вече достатъчно счетоводен софтуер и ако ние не електронизираме работата си, спокойно може да правим своите отчети. Всеки се отчита с командировки всяка седмица, всеки пътува от депутатите. Всичко това може да бъде свършено на нашите лаптопи или на нашите таблети. И всичко това би трябвало да бъде направено. Сигурен съм, че цялата тази дейност може да се рационализира по един чудесен начин.
От тази гледна точка, ние сме говорил с вас господин главен секретар на тази тема и аз искам да попитам още нещо. Изплащането на възнагражденията. Знам, че по-голямата част от възнагражденията над 50 процента се изплащат по безкасов път. Отново за докарването на средствата, вие ще кажете колко пари харчим за охрана, за да може парите да бъдат докарани в касата на Народното събрание, за да могат хората да си ги получават там. Всичките тези средства могат да бъдат спестени и да бъдат похарчени за наистина подобряване на услугите за народните представители, за да могат да вършат пряко своята дейност.
Аз искам господин главен секретар, понеже това е отчета на бюджета на Народното събрание, да ни кажете има ли напредък в тази посока по тема, която аз повдигам на всеки отчет на Народното събрание.
ИВАН СЛАВЧОВ: По отношение на първия въпрос, Единственото което пречи в момента да не преминем на електронен носител е факта, че няма удобства в пленарна зала. Тоест, банките не позволяват да се разположат на тях лаптопи или други устройства, с които вие да можете да работите. Миналата година знаете беше реализиран 2010 г. проект пулпат с нов интернет портал. През 2011 г. с наши усилия на служителите от администрацията всеки законопроект, който идва има входящ номер. Към него се прикрепват всички доклади. Говоря за доклади на комисии, които са ги качили на страницата. Защото има такива, които не са качени. Така че в хронологичен ред цялата документация, по всеки един внесен законопроект до окончателния текст, който е приет и вече е закон, ги има качени на страницата. И на пленарно заседание излиза това, което го има качено от комисиите. Ако някъде няма, тогава не можем. Но към това нещо може да пристъпим в момента, в който има възможност да се ползват тези устройства в зала, т.е. в новата зала.
Ако някои от вас не желаят към момента да ползват на хартиен носител, няма никакъв проблем. Ние ще намалим бройката пропорционално. Знаете до м. септември 2010 г. във всички чекмеджета се слагаше Държавен вестник. В момента в който пуснат по едно писмо до парламентарните групи се оказа, че има потребност от седем броя. Така че 233 бяха спрени веднага да се печатат и да се изхвърлят в коша за боклук. Така че по първата тема ние имаме готовност, в момента в който вие ни кажете да ползвате тази информация, с уговорката че молбата е всички комисии да си качат докладите. Така че да ги добавим и тях към останалите документи, които са към всяка една преписка.
По отношение на работните заплати. Това което е в моите компетенции и мога да го направя съм го направил. Всички служители получават своите заплати по банков път. Петдесет процента от народните представители не ги получават. Така са преценили. Това е ваше право. Тези които желаят, изпратили сме писма до всички групи, които са пожелали да получават в посочена от тях банка, на посочена от тях сметка ги получават. Единствено това са хората.
По отношение на заплащане. Нямаме заплащане. Имаше един момент, в който БНБ искаха да прехвърлят, сумите да се теглят от монетния двор. Ние тогава със съдействието на МВР, нашите хора бяха придружавани заедно със сумите, така че ние на практика не сме изразходвали никакви средства. Но това беше за един много кратък период от време. В момента няма такъв проблем.
По отношение на останалите документи и това, което имате идея от миналата година, отчетните документи, там се прилагат фактури, там се прилагат и други документи. И към този етап не съм убеден, че напълно може да го вземем като решение и да го направим това нещо, защото това е индивидуален отчет за командировка на всеки един от вас.
АСЕН АГОВ: Има електронни фактури вече.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, благодаря ви.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател. Аз мисля, че е крайно време след като говорим за промени в Правилника, които да доведат до това да се уреди въпроса за паркирането и въобще правата на народните представители, да решим въпроса и за безкасовото плащане и да залегнат тези неща в Правилника. Тези които са против, нека да гласуват в Народното събрание, против такава промяна в Правилника. Но въпреки всичко, спестяването на средства чрез безкасовото плащане, превеждането на командировъчните по безкасов път, всичко това ще доведе до сериозно рационализиране и спестяване на средства на Народното събрание. И ако решим на базата на този отчет на Народното събрание да направим промени в Правилника, смятам че това нещо е крайно необходимо да се извърши. Живеем в ХХІ век, който е век на комуникациите и електрониката.
Другото нещо, което е с молби, господин главен секретар няма да стане работата. Ние трябва да си решим въпроса за управлението на Народното събрание сами народните представители. Колкото и да молите групите, вие нямате онази институционална тежест, не вас лично, а като институция нямате възможност да влияете върху групите. Затова трябва наистина тези неща да се решат чрез Правилника.
И ако не възразявате, госпожо председател, нека да направим със съгласието, разбира се на председателя на Народното събрание, на Председателския съвет да се направи работна група, която да изработи всички тези промени в Правилника, да се постигне едно общо съгласие и в крайна сметка да рационализираме, да облекчим работата на администрацията и собствената си работа.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз лично не споделям това виждане на колегата Агов и не искам да ми налага някой как ще си получава заплатата и как ще си отчитам командировъчното, защото щяло да се спестят не знам колко много пари. Това са неща, едва ли това е най-сериозното перо, та едва ли не икономии от него. Както каза главния секретар, който не желае да получава на хартиен носител оповестява се в групите и се казва. Господин Агов си ги получава по електронен път, а господин Кирчо Димитров примерно по хартиен носител и толкова. Ние уж вървим към демократизиране на това общество. Това че мнозинството да налага едва ли не на малцинството своето мнение, аз съм против това. Не желая господин Агов да ми налага неговото мнение. Защото тези банки 500 млн. само от такси минимум печелят на година. Като всичко прокарваме по този път, ние пълним джобовете на банките. И се чудим после защо световната финансова олигархия, създава финансови кризи. С този диктат на банките се и краде. Има много случаи при които може да ми изчезнат част от парите. Има много случаи на спекула и знаете много добре, че се теглят пари от чужди банкови сметки. Не искам да ми се налагат мнения.
АСЕН АГОВ: Има демократичен път. Ще гласуваме промените. Който е против да гласува против.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Колев.
ИВАН КОЛЕВ: Един по сериозен тон. За хартията поставям голям акцент на този въпрос. С господин Агов сме сподвижници и всеки път се настройваме един друг на всяко заседание. Аз съм убеден, че във всички тези години има една инерция на целия процес по отпечатване, по раздаване на материали и всичко останало. Дори имам предложение, ако сметнете за разумно обратното. Не някой да декларира, че иска на електронен носител. А да се пуснат декларации от самите парламентарни групи, които искат да му се отпечатва. И съм убеден, че тези хора ще бъдат много по-малко. Драстично ще бъде намален целия процес с едно елементарно действие. Ако искате направете обратното, че иска само електронно. Всеки да има право на избор. Но да се мине на едно сито и тази инерция ще бъде прекратена и определено ще има някакъв ефект.
ИВАН СЛАВЧОВ: Едно 40 процента от количествата, които са харчени за две години се намалили като количество и като тонер и като хартия. Това което през годините върви. За всички материали и от издателска дейност се иска съгласието на всяка от групите колко са необходимите документи, които трябва да бъдат пуснати. Това е пуснато.
По отношение на втория въпрос. Няма проблем да се пусне и да знаем поименно за всяка парламентарна група кои искат и колко броя искат. И само толкова да отпечатваме. Това за нас е идеален вариант. Колкото по-малко хартия харчим, толкова по-добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да приключим дискусията, макар че това са важни неща за нашата работа.
Предлагам да гласуваме решение за приемане на отчета на бюджета на Народното събрание за 2010 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се отчета.
Минаваме към следващата точка
Представяне и обсъждане на проект за решение за отчета за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 102-00-42, внесен от Министерски съвет на 04.07.2011 г.
Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, за много години, да сте здрави през новата година вие и вашите семейства.
Първите няколко месеца на 2010 година преминаха под знака на сериозния натиск върху бюджетната позиция свързана от една страна с по-ниските отклонения и приходи, от друга страна с натиск върху разходите за осигуряване на разплащане за задължения, които не бяха заложени в годишните разчети за 2010 г. Произтичащите промени в структурата на икономиката и ориентирането им към растеж основан повече на експорта, отколкото до промяна тенденциите спрямо допусканите в края на 2009 г. са заложени в бюджетната рамка за 2010 г. Променени тенденции в приходите и разходите от възникнали в края на 2009 г. задължения наложиха ревизия на фискалните за 2010 г. Въз основа на актуализираните оценки за 2010 г. правителството внесе в Народното събрание проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета. За 2010 г. на 8 юли 2010 г. Народното събрание прие актуализиран Закон за бюджета за 2010 г. Заложената цел в актуализираната фискална програма за годината бе дефицит на касова основа да не надвиши 4,8 процента от БВП, съответно да не превиши 3,8 на сто от брутния вътрешен продукт.
Бюджетното салдо за 2010 г. приключи отрицателно в размер на 2 млр. 822 млн., което е 4 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт, като отчетения дефицит на касова основа е значително по-ниско от разчетения спрямо изменения закон 4,8 на сто от БВП. На начислена основа по методологията на европейската система от сметки 95 първоначално прогнозата беше, че дефицита на сектор държавно управление не следва да надхвърли 3,8 на сто на БВП с последната нотификация, отчетено подобрение и всъщност 2010 г. по методологията на европейската система от сметки приключва с отрицателно бюджетно салдо в размер на 3,1 на сто от брутния вътрешен продукт за същата година.
Изпълнението на приходите и помощите по Републиканския бюджет спрямо разчетите към актуализирания закон е 100,5 на сто, а по консолидирания бюджет е 97,5 на сто. Общият разход за годината по Републиканския бюджет се изпълни в размер на 89,2 на сто спрямо актуализираните разчети, а по консолидирания бюджет 95,8 на сто. Дефицита на касова основа го споменах. От 4,8 по актуализиран разчет на 4 на сто. Фискалният резерв е 6 млр. 011 при минимален допустим размер 4,5 милиарда за същия период. Размерът на дефицита за сектор държавно управление по последната октомврийска нотификация е 3,1 на сто от БВП при разчет по актуализирана прогноза 3,8 на сто.
Бюджетната позиция съответства на препоръките на съвет на Европейския съюз във връзка с процедурата за наличие на прекомерен дефицит на България в частта им за 2010 г. Постигнатото фискално подобрение през 2010 г. е решително усилие към прекратяване на процедурата за наличие на прекомерен дефицит, което се очаква да стане след одобряването на данните за дефицита и дълга за 2011 г. през м. април на 2012 г.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за изказвания и въпроси.
Заповядайте господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, тук чета едни данни. Имам въпрос за дефицита към 2009 г., а колко е крайния вариант. Тук чета 600 и нещо отгоре. За кеша говорим. Актуализацията през декември 2009 г. мисля, че бяхме записали 500. Може и да бъркам. Затова направих уговорката, че искам да попитам, за да имам аргумент какво ще стане с новите фискални правила, ако не се изпълнят. Ще стане точно това, което стана 2009 г. Нищо не стана.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на проекта за решение за приемане отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2010 г.
Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четири въздържали се.
Приема се.
Благодаря ви, с това приключихме днешното заседание.
Заривам заседанието.
/Закрито в 16 часа и 15 минути /
Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 48 802 знака
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/
2007
201
