П Р О Т О К О Л

№ 2

---

На 25 януари 2012 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект на международен договор за стабилност, координация и управления в Икономическия и валутен съюз и представяне, обсъждане и приемане на становище по проект на решение относно участието на Република България в Договора за стабилност, координация и управления в Икономическия и валутен съюз, № 254-02-14/24.01.2012 г., внесен от Моника Панайотова, Менда Стоянова и Доброслав Димитров – съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и отбрана.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 254-01-4/17.02.1012 г. за отнемане на незаконно придобитото имущество – внесен от Красимир Велчев и група народни представители – съвместно с Комисията по бюджет и финанси.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 254-01-5/18.01.2012 г. за гражданската конфискация – внесен от Христо Бисеров и група народни представители – съвместно с Комисията по бюджет и финанси.

В заседанието взеха участие: вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков, Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Николай Младенов – министър на външните работи, Константин Димитров – заместник-министър на външните работи, Деница Вълкова – заместник-министър на правосъдието, Велина Тодорова – заместник-министър на правосъдието.

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и от Доброслав Димитров – председател на Комисията по външна политика и отбрана.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми дами и господа министри и заместник-министри! Имаме наличния кворум и в трите комисии, така че предлагам да започнем днешното заседание при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект на международен договор за стабилност, координация и управления в Икономическия и валутен съюз и представяне, обсъждане и приемане на становище по проект на решение относно участието на Република България в Договора за стабилност, координация и управления в Икономическия и валутен съюз, № 254-02-14/24.01.2012 г., внесен от Моника Панайотова, Менда Стоянова и Доброслав Димитров – съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и отбрана.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 254-01-4/17.02.1012 г. за отнемане на незаконно придобитото имущество – внесен от Красимир Велчев и група народни представители – съвместно с Комисията по бюджет и финанси.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 254-01-5/18.01.2012 г. за гражданската конфискация – внесен от Христо Бисеров и група народни представители – съвместно с Комисията по бюджет и финанси.
Колеги, правя следното уточнение – от първа до трета точка е идентично предложението за дневен ред на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, както и на Комисията по бюджет и финанси. За Комисията по външна политика и отбрана се касае единствено точка първа.
Поотделно поставям на гласуване дневния ред.
Който от страна на Комисията по бюджет и финанси е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
От страна на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове който е съгласен, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
От страна на Комисията по външна политика и отбрана който е съгласен, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА МЕЖДУНАРОДЕН ДОГОВОР ЗА СТАБИЛНОСТ, КООРДИНАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЯ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ И ВАЛУТЕН СЪЮЗ И ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ДОГОВОРА ЗА СТАБИЛНОСТ, КООРДИНАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЯ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ И ВАЛУТЕН СЪЮЗ, № 254-02-14/24.01.2012 Г., ВНЕСЕН ОТ МОНИКА ПАНАЙОТОВА, МЕНДА СТОЯНОВА И ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ – СЪВМЕСТНО С КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ И КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ОТБРАНА.
Преминаваме първо към представяне на проекта за решение, внесен от народните представители Моника Панайотова, Менда Стоянова и Доброслав Димитров. След това ще дам думата на министър Младенов, очакваме също така и вицепремиерът Симеон Дянков да пристигне всеки момент, за да вземат отношение както по проекта за решение, така и да ни дадат максимално реновирана информация относно процеса по договаряне.
Заповядайте, господин Димитров, от името на вносителите да представите проекта за решение.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, дами и господа! Представеното решение, което днес разглеждаме, сте го видели всички и няма да го прочитам. Бих искал да мотивирам причината, поради която смятаме, че трябва да го вземем и трябва България да се присъедини към това споразумение.
В момента се намираме в един исторически момент, и то не само за Европейския съюз, а и за България като страна. Европейският съюз е имал свои исторически моменти, в които са взимани стратегически и важни решения, но България не е имала възможност да участва в тях. След това се е налагало България да изпълнява тези решения, които са били взимани без нейното присъствие.
В случая има възможност в един труден момент за Европейския съюз, когато се взима решение каква ще бъде съдбата и въобще бъдещото на финансовата система, България да участва като равноправен член и да формира това мнение, така че да отговаря на националните интереси на страната ни.
По-интересното е другото – че България всъщност е много по-подготвена да участва в един такъв пакт от повечето европейски държави. И това е благодарение на последователната политика на последните четири правителства на страната ни. През последните 15 години България реално води тази политика, за която в момента се говори в този документ. Ние можем да се присъединим, без да се налага да правим някакви кардинални промени в своята политика или допълнителни жертви, които държавата ни да направи.
Аз смятам, че това е уникална възможност да се проявим като водеща държава и да се възползваме от трудностите, които вече сме изстрадали като държава, като нация. Участвайки и приемайки в този момент в това споразумение, това ще бъде в интерес на страната. Това не е политика на ляво или на дясно, на различни политически виждания. Тя трябва да бъде взета като решение на Народното събрание като представител на цялата нация.
Аз се надявам, колеги, да се обединим около едно такова нещо, тъй като едно такова решение не касае само едно правителство, то касае много следващи правителства.
С това бих искал да приключа, тъй като сме доста хора и смятам, че ще има много мнения и коментари. Иска ми се да проведем една конструктивна дискусия, в която националният интерес да бъде водещ. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Сега ще дам думата на министър Младенов. Очакваме всеки момент да дойде и господин Дянков, за да може да ни даде информация за срещата на финансовите министри. Заповядайте, господин Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа председатели, уважаеми народни представители! Както каза господин Димитров, след присъединяването на България към Европейския съюз това е първият реален сблъсък на страната ни с решения, от които зависи бъдещето развитие на Съюза и мястото на страната ни в него, решения, които ще имат глобални последствия за България, за Европа, а и въобще за отношението ни към ключови въпроси, свързани с финансовото управление на бюджетите. Днес сме представени пред може би първото подобно решение от наистина важен исторически характер не само за страната ни, а и за Европа.
Дълговата криза в Европейския съюз продължава. Тя не е приключена, не е решена. Тя не произлезе от България. Нейната причина не е в новите страни – членки на Европейския съюз. И нямат никакво основание тези, които твърдят, че разширяването на Европейския съюз по една или по друга причина е подкопало стабилността на Еврозоната или функционирането на европейските институции. Напротив. Днес виждаме, че страните, които се присъединиха през последните години към Европейския съюз, се намират в голямата си степен в по-стабилно финансово положение. В тези страни, включително и в България, перспективата за икономически ръст е по-обещаваща, отколкото в много други страни от Европа. Постоянният ръст на производителността на труда е важен фактор в това отношение и развитието на по-гъвкави икономики, каквито имаме ние в момента с новите страни – членки на Европейския съюз, е едно от решителните наши предимства.
В тази връзка Република България е сред страните, които в най-голяма степен могат да бъдат посочени като пример не само по време на настоящото правителство, а и въобще от 1989-1997 година насам, като страна, която спазва финансовата си стабилност, поддържа добра политика в областта на данъците и създава условия, с които страната ни бързо да навакса или постепенно да наваксва онова забавяне, онова изоставане, което имаме спрямо развитието на Европейския съюз като цяло.
Още веднъж искам да повторя, че изоставането на българската икономика, ниските доходи в страната ни и това положение, в което се намираме – да трябва да догонваме нашите приятели и съюзници в Европа, не се дължи на избора на българския народ. То се дължи на факта, че в продължение на 50 години нашата страна беше отклонена от естествения си път на развитие, българската икономика беше подложена на правила, които не са доказали своята устойчивост и в крайна сметка това наваксване, което трябва да извършим през последните 20 години, е трудно, но не е нерешимо. Това го показват и много от нашите приятели от новите страни членки, които вървят, както нашата страна, напред.
През последните месеци спешно се пристъпи към договарянето на Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз. Този договор или както в медиите и в общественото пространство беше наречен Фискален пакт, цели да постигне две важни неща: първо, да създаде условия финансовата дисциплина във всички страни – членки на Европейския съюз, да се спазва в максимална степен, да се ограничи животът отвъд чергата, ако мога така да се изразя , на всяка една страна, да не харчим повече, отколкото печелим и да управляваме средствата си по начин, по който е отговорно както към настоящото, така и към бъдещите поколения.
Втората задача е да се въведат механизми, с които да се подобри координацията на икономическите политики в страните – членки на Европейския съюз, основно в страните от Еврозоната.
Философската цел, ако мога така да се изразя, на договора е да отправи ясно и категорично послание към финансовите пазари, към света, че в Европа спазването на фискалните правила е приоритет номер едно, че то ще бъде не само въпрос на политическо решение, а въпрос на законодателно решение, че ще подлежи на съдебен контрол, че ще създаде условия, в които това, което се случи през последните години на Европа, да не се случва отново – тази дългова криза, в която Европейският съюз се намира в момента.
Постигането на тази цел изисква в най-голяма степен решения от страните – членки на Еврозоната, не от страните, които са извън Еврозоната. Но като част от един общ Европейски съюз ние имаме отговорността да защитаваме тези механизми и тези принципи, които помагат на базата на принципа на солидарността на всички нас да се справяме с трудностите, пред които сме изправени.
В рамките на преговорите, които се водиха на експертно равнище до вчерашния ден по този пакт, бяха проведени няколко кръга, като междувременно текстът, по който работим, се промени няколко пъти. На 19 януари бе разпространен най-новият, ревизиран вариант на текста, който следва да послужи като основа за обсъждане в българското Народно събрание и съответно за решение от страна на Република България дали страната ни да се присъедини или не и ако се присъедини, по какъв начин, към Договора.
Това не е официален превод на български, разпространен от ръководството на комисиите до уважаемите народни представители.
Стремежът на всички страни в Европейския съюз е в най-кратко време да може да се постигне съгласие по текста, така че на 30 януари по време на заседанието на Европейския съвет да се вземе политическото решение за подписване на този договор, като той бъде подписан на 1 март тази година или по-рано и съответно започне процедурата по националните ратификации, която се изисква, както е заложена и в Договора, за да влезе в сила.
В рамките на дискусиите през последните седмици - искам да отбележа, че те се водеха на експертно равнище във всички страни членки – преди да започнат тези дискусии, в последното решение на Европейския съвет се подчертава това, че страните членки на ЕС, които не са част от Еврозоната, ще предприемат консултации с националните си парламенти, преди да вземат решение за подписването на този договор. Такава страна е и България.
Искам да отбележа, че решението да се запише такъв текст по отношение на страните – нечленки на Еврозоната, се дължи в най-голяма степен на три страни – на Швеция, на Чехия и на Република България. Българският министър-председател беше един от първите, който поиска консултации с националния парламент, преди да се вземе решение дали страната ни да участва или не в този нов договор.
В рамките на последните седмици на няколко заседания на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, на няколко срещи с председателя на Народното събрание различните варианти на Договора бяха обсъдени и представени, включително и от моя милост, на закрити заседания. От 19 януари вече разполагаме с последния вариант, върху който остават няколко открити въпроси, които мисля, че трябва да имаме предвид оттук нататък в дискусията си.
Основните елементи обаче на отстояваната от България позиция в хода на преговорите до този момент са удовлетворени и са отразени в проекта, който беше разпространен за момента.
Искам да отбележа 9 изисквания, ако мога така да ги нарека, които ние имахме и които са заложени в крайна сметка под една или друга форма в текста.
На първо място, инкорпорирано възможно най-скоро въвеждане на този договор в съответствие с разпоредбите на останалото европейско законодателство. За Република България това е ключов въпрос, тъй като Лисабонският договор дава гаранции за страни като България, които не са ентусиазирани привърженици на идеята за данъчна хармонизация в Европейския съюз, че решения за данъчна хармонизация на непреките данъци не могат да бъдат взети без постигането на стопроцентово съгласие със страните членки. Непреките. Преките са национален приоритет отвсякъде. Но хармонизацията на непреките не може да стане без всички страни членки да се съгласят. Затова ние настоявахме Договорът да бъде в съответствие с Лисабон, което е постигнато.
Осигурено е и пълно съответствие на разпоредбите в новия договор с договорите на Европейския съюз и европейското право. Осигурено е и съответствие между процедурите за изпълнение на набелязаните в Договора мерки и съответните процедури, предвидени в договорите на Европейския съюз.
Повтарям, ако искате схематично, тези въпроси. Но е важно да знаем, че не само политическите цели, залегнали в Договора от Лисабон, процедурите, залегнали в Договора от Лисабон, и постиженията на европейското право до момента са гарантирани в рамките на настоящия текст.
Съхранена е и ролята на съществуващите европейски институции, което не беше така в началото. В първите драфтове, с които започнахме да работим, Европейската комисия не присъстваше, да не говорим за Европейския парламент, които сега имат своята роля.
Тук е мястото също така да отбележа, че са отбелязани категорично и приоритетите на националните парламенти, които според националното законодателство на всички страни членки не могат да бъдат нарушени с текстове в този договор.
Осигурена е ясна концептуална правна и институционална рамка на вземане на решения в рамките на този договор.
Също така ключов въпрос за България беше разрешен, тъй като нашата страна настояваше, ако се създават механизми на срещи на еврогрупата, срещи на върха на Еврозоната и на страните, които подписват този договор, да могат да участват в тези срещи и страните, които не са част от Еврозоната в момента, за да имаме гаранцията, че няма да се създаде втори механизъм, в който да се взимат решения, които да могат да повлияят на останалата част на Европейския съюз, без ние да сме участвали в тяхното вземане на решения. В много голяма степен това също е постигнато.
На следващо място, искам да отбележа, че има ясни гаранции, въведени в Договора, че няма да има нарушения на правото на Европейския съюз и на функционирането на единния пазар, който е ключов за развитието на нашата икономика като страна.
Предотвратено е и включването на разпоредби, които биха накърнили правото ни да следваме самостоятелна данъчна политика оттук нататък, както и досега, също ключов фактор в процеса на вземане на решения за Република България.
Присъединяването ни към Договора няма да доведе също така и допълнителни финансови задължения за страната ни. Тези въпроси са приключени към момента в последния драфт, който е обсъден и в рамките на Съвета на финансовите министри на Европейския съюз.
За България е целесъобразно оттук нататък, както някои от другите страни – членки на Европейския съюз, да взема сега своето решение каква политика ще следва по отношение подписването или не на този договор. Самият договор създава различни механизми, с които тези уважаеми народни представители, които бяха на последното заседание, трябва вече да са запознати.
За страните, които не са част от Еврозоната, има различни опции как да се включат или не в този договор. Това е много важен момент, който е добре всички да отбележим. Страните, които не са част от Еврозоната, каквато е Република България, могат да приемат целия договор, да приложат веднага или отложено главата, свързана с фискалните правила, могат да приложат отложено от определена дата или от датата на присъединяване към Еврозоната тази част от Договора, която е свързана с икономическата координация.
Това са избори, които ние трябва да направим, за да вземем нашето решение по какъв начин оттук нататък да вървим напред.
През последните дни се проведоха и първите политически разговори на ниво финансови министри, на които голяма част от откритите въпроси бяха приключени. Остават пет въпроса, които не са приключени и които ще бъдат обсъдени на заседанието на правителствените и държавни ръководители на Европейския съвет на 30 т. м. в Брюксел. Ще отбележа какви са тези пет открити въпроса и съответно какво уточнение имат те към България.
Първият открит въпрос е по чл. 7 в предложения текст – ангажиментът на страните по Договора да подкрепят предложения или препоръки на Европейската комисия за държави – членки на Еврозоната, за които Европейската комисия счита, че са в нарушение само на критерия за дефицит в рамките на процедурата по прекомерен дефицит. Реално това означава, ако се приеме, че страните – членки на Еврозоната, са длъжни да подкрепят предложения на Европейската комисия, тогава, когато има такова, по отношение на нарушения само върху критерия дефицит в рамките на процедурата за прекомерен дефицит. България като страна по принцип подкрепя включването на дълговия критерий като основание за наказателна процедура в Европейския съюз. Този въпрос обаче остава открит и трябва да бъде решен на 30 януари.
Втори въпрос – по отношение на чл. 8. Съдът на Европейския съюз проверява транспонирането на правилото за балансиран бюджет на национално ниво. Съдът може да наложи санкция в размер до 0,1 процент от брутния вътрешен продукт, в случай, че страна по договора не е предприела необходимите мерки, за да изпълни решението. Този въпрос – дали да остане или не в окончателния текст, остава открит. Правната служба на Европейския съюз е предложила изготвянето на отделен документ, който да разяснява условията, най-общо казано, в които санкции могат да бъдат приложени, и съответствието на тази разпоредба с правото на Европейския съюз. Въпросът остава открит. Някои държави, каквато е например Дания, имат специфични национални законодателни проблеми с приемането на този текст. Иначе по принципа за санкции е постигнато съгласие.
България подкрепя налагането на финансови санкции от страна на Съда на Европейския съюз при спазване на съответната съвместима с европейските договори процедура, която ние се надяваме, че и от Правната служба ще бъде разяснена до заседанието на 30 януари. Така че този въпрос също остава открит – дали Съдът на Европейския съюз да проверява транспонирането на правилото за балансиран бюджет и дали да има право да налага санкции до 0,1 процент от брутния вътрешен продукт.
Трети въпрос – дали да има експлицитна референция в Договора към Пакта Европлюс. В настоящия текст, който имате пред вас, единствената референция към Европлюс остава в преамбюла на документа. Този въпрос е все още за потвърждаване от Европейския съвет, но в голяма степен се предполага ,че може би няма да бъде променен.
Четвъртият въпрос е форматът на срещите на върха на Еврозоната, за които споменах преди малко. Той също трябва да бъде обсъден от Европейския съюз. България и други държави извън Еврозоната настояват за статут на активен наблюдател на срещите на върха в Еврозоната. Въпросът тук е не толкова дали държавите, които не са част от Еврозоната, участват или не, а каква роля да има реално председателят на Европейския парламент като представител на Европейския парламент.
В крайна сметка тук има доста категорични становища не само от България, но и от други страни членки, че по отношение на тези страни, които не са част от Еврозоната, но имат правния ангажимент в един момент да се присъединят към нея, каквато е България и каквито не са Дания и Великобритания например, тъй като те са с различен статут, в максимално степен е необходимо участието ни на тези срещи.
Петият въпрос, който остава открит, е колко държави – членки от Еврозоната трябва да ратифицират договора, за да влезе той в сила. Европейската правна мисъл тук достига своите апогеи. В предложението е заложено разбирането, че ако 12 страни от Еврозоната ратифицират договора, той влиза в сила. За някои другите две тези са, че всички, които са го подписали, трябва да са го ратифицирали, или поне всички, които са в Еврозоната, трябва да са го ратифицирали, защото за тях той в цялост създава ангажименти.
Идеята да се предложи този по-малък вариант е, за да може той по-бързо да влезе в сила и съответно посланието към пазарите да бъде по-ясно и по-категорично. Този въпрос също остава да се обсъди на Европейски съвет.
Основният извод, който може да се направи, е, че тези пет въпроса, по които България е изразила ясни позиции в съответствие с други страни – членки на Европейския съюз, не подменят основния въпрос, на който ние трябва да си отговорим. И това е дали искаме да приложим Договора в неговата цялост в България, от коя дата и т.н.
Приключвайки, искам да отбележа много ясно и категорично една опасност за Република България и това е опасността от неподписване на този договор. Опасността от неподписване на този договор произтича от факта, че когато нашата страна приключи своите действия, за да стане част от Еврозоната, тя ще трябва да се присъедини категорично към него. Тогава той става част от общите изисквания. Ако ние сега не се присъединим към този договор, трябва да изискваме отделно санкцията на страни – част от Еврозоната и на страни – не част от Еврозоната, които пък са го подписали. В такъв случай в перспектива може би не за нас като политици в момента, а може би за следващото поколение политици в следващи мандати на Народното събрание издигаме една допълнителна бариера пред нашето членство в Еврозоната.
Затова искам всички да сме наясно, когато обсъждаме как да подходим с този договор, дали ние искаме сега да кажем: не, ние няма да бъдем част от тази система въобще, при положение, че частта за финансовата стабилност изпълняваме сто процента, най-общо казано; дали ние ще се съгласим да създадем един друг механизъм, който в перспектива може да ни попречи или ще влезем в този договор с решение, което ще бъде отговорно спрямо нашата собствена финансова политика и оставащо ни икономическата свобода да разполагаме със своята собствена икономическа политика по начин, който е най-добър, за да наваксаме икономическото си развитие.
В този дух искам да изразя подкрепата на правителството за проекта, внесен от народните представители , за решение на Народното събрание, което ясно да казва ,че България се присъединява към Договора, прилагайки след ратификация съответно първата част от него или главата, свързана с фискалните правила, и отлагайки прилагането на втората част до момента, в който ние станем част от Еврозоната, когато той ще бъде задължителен за нас. Благодаря.
Искам само да поясня. Фискалната част е глава трета, глава четвърта е частта за икономическата координация.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, министър Младенов. Сега ще дам думата на вицепремиера и министър на финансите господин Дянков. (Неразбираема реплика на Румен Овчаров)
Аз предлагам, господин Овчаров, да внесем допълнителна информация относно откритите въпроси, а след това да отворим дискусията за въпроси от ваша страна и да продължим диалога.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като той неминуемо ще говори по тази тема, все пак защо се присъединяваме към глава трета, а не се присъединяваме към глава четвърта?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Нека първо да дадем думата, господин Овчаров, на вицепремиера. Заповядайте, господин Дянков.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Панайотова, извинявайте. Ние имаме раздадено решение.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Овчаров, ще минем към проекта на решение. Нека първо да дадем яснота относно последната среща и вече конкретно ще минем към самото решение. Заповядайте, министър Дянков.
ВИЦЕПРЕМИЕР СИМЕОН ДЯНКОВ: Министър Младенов вече обобщи развитията досега. Понеже вчера и миналия ден бях на ЕКОФИН, така че последните развития са оттам. Просто искам да добавя няколко коментара.
Първо, утре вечер президентството ни е обещало да имаме следващия проект на договора, който ще се обсъжда, върху който пак всички страни членки имаме възможност да направим последни коментари, и на базата на този проектодоговор вече ще е срещата на главите на правителствата на 30 януари.
Основните промени са в тези пет точки, които министър Младенов спомена. Все още има някои разлики. Аз ще си позволя до голяма степен неформално да обобщя какво според мене по тези пет въпроса се очаква в следващия проект.
Преди да стигна дотам, искам само да спомена, че утрешният проектодоговор ще бъде седмият под ред, в смисъл, вече сме виждали шест различни проектодоговора, някои с по-големи промени, някои – с по-малки промени. След четвъртия проектодоговор ние излязохме от Министерството на финансите с писмо към всички министри извън Еврозоната, което по решение на господин Юнкер, председател на Еврозоната, е разпространено сред всички страни – членки на Еврозоната. Така че всъщност всички знаеха за нашата позиция.
Просто ще припомня коментарите оттогава, за да може да е ясна еволюцията на нашето мислене досега.
Тогава имахме проблеми основно по глава четвърта и по глава пета. Глава четвърта е за икономическата координация, интеграция и т.н., глава пета е за това кой как участва в управлението. Тогавашната глава четвърта имаше текст, който водеше към данъчна хармонизация. Така че ние настояхме това въобще да отпадне. Също имаше текст, който насочваше към Пакта Европлюс, който също ние настоявахме да отпадне изцяло.
В сегашния проектодоговор, този, който финансовите министри обсъждахме в последните два дни, тези два текста са отпаднали. Няма нито референция към Пакта Европлюс в глава четвърта, нито по някакъв начин има референция към каквото и да било, свързано с преките данъци.
И в глава пета за управление, на тогавашния етап нямаше въобще споменаване как страните извън Еврозоната биха могли да участват в тези съвети. Сега съществува вече такъв текст, който казва, че те ще бъдат канени на всички такива съвети. Но ние настояваме за още една стъпка - да е ясно, че ние сме активни наблюдатели и този текст да се включи в следващия вариант. Всъщност това е единственото ,което ние досега сме искали да стане в различните проектодоговори, от които все още не сме напълно удовлетворени.
Министър Младенов спомена няколкото оставащи теми. Това е една от тях. Аз накратко ще спомена какво според мене е вероятно да видим в самия край на утрешния ден.
По чл. 7 – дали да има тази автоматична процедура, санкция само ако държавата превиши дефицита, както е записано в момента, или също симетрично трябва да е и за дълга. Нашата позиция е същата като на Германия, Швеция, Холандия, Финландия, а именно, че трябва да има пълна симетричност и към тези, които нарушават дълга, да има автоматични наказания. Там групата, която не е въодушевена от такава промяна, се води от Франция, Испания, Белгия, Португалия, Малта. Това са държавите, които казват: така са се разбрали главите на 9 декември 2011 година и затова, макар че принципно сме съгласни, по-добре да не променяме тяхната воля. А съответно нашата позиция е, че тяхната воля е въпрос на еволюция. Така че както нашата воля се е променила, така бихме могли да предложим и промяна оттам.
Аз лично съм скептичен, че такава промяна ще има, виждайки различията в Съвета. Но ние си отстояваме тази позиция.
По темата с Европейския съд. По-скоро темата е юридическа. Наистина имаше доста коментари по какъв начин точно .Съдът може да изпълнява тази функция. И, както каза министър Младенов, решението беше юридическата служба към Комисията да изготви такова мнение.
По глава девета, където в момента статуквото, така да се каже, сегашният проектодоговор вече включва нашето предложение – да няма референция към Пакта Европлюс. Има само три държави, които по някакъв начин настояват това да стане – това са Франция, Белгия и Малта. Там поне разговорите в последните два дни ми дават основание да смятам, че текстът ще остане такъв, какъвто е сега, в смисъл, няма да има връзка с Пакта Европлюс. Ние многократно сме обяснявали защо това е вредно и за България, и за голяма част от другите държави. Смятаме ,че там ще имаме успех.
Четвъртата тема вече я споменах – изрично да се запише, че държавите извън Еврозоната, които подписват този договор, ще имат статута на активен наблюдател. Тук е важно да се каже, че нито една държава не изрази противоречия с тази идея, в смисъл, няма държава, която твърди обратното. Въпросът е вече да се приеме текст, който да удовлетворява всички.
Така че накратко това според нас са последните коментари. Очакваме с нетърпение късно утре вечер този проектодоговор. Ако това е така, тогава на разговорите ни в петък ще имаме възможност всички да коментираме. Ще спра дотук.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, министър Дянков. Колеги, сега ви предлагам да зададете въпроси, ако имате такива, генерирани на база на това представяне, и след това да преминем конкретно към решенията и различните предложения, които има по тях.
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз честно си признавам, че не можах да разбера какво точно обсъждаме в момента. Господин Младенов ни обясни, че ние се присъединяваме към глава трета и не се присъединяваме към глава четвърта и т.н. Решението, което ни е раздадено, е точно в този смисъл.
Господин вицепремиерът в началото, когато зададох въпроса, попита кой е казал това. В крайна сметка не е зле преди да дойдем тук и да започнем да разсъждаваме, да знаем върху какво разсъждаваме – върху целия договор, върху част от договора и защо се присъединяваме към едното, защо не се присъединяваме към другото, при положение, че всички наши бележки, така да се каже, както аз разбирам, са отразени и е прието изцяло българското становище.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател. Господа министри, колеги! Аз имам въпрос по глава четвърта и то към преговарящите, които са работили експертно. Може би ако господа министрите не са участвали в експертните разговори, въпросът ми е към госпожа Пенчева. Зад общите фрази и формулировки, които звучат благопожелателно, какви политики и инструменти са обсъждани? Защото ако не са обсъждани такива, аз съм много скептик, че този договор въобще ще заработи. Но това е мое мнение. Просто бих искал да чуя дали навлизаме в по-голяма конкретика или европейските лидери са написали четвъртата глава малко като камуфлаж.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Уважаема госпожо председател, обръщам се към министрите, които са тук, и към председателите на другите комисии. Виждам, че събирането на три комисии на едно заседание означава някаква спешност, бързане. Моят въпрос е какво налага това бързане, тази, даже бих казал, истеричност във взимането на това решение, което ни предлагате. Това – едно.
Второ, защо това проекторешение се внася от трима народни представители, а не идва от Министерския съвет?
Третият ми въпрос е защо нямаше реално консултации с политическите сили, нещо, което правителството е взело като свое решение или постановление, не знам точно? Тук беше споменато от господин Младенов, само че реални, истински консултации с политическите сили не бяха проведени. Нямаше обществен дебат за този договор, нямаше и запознаване от страна на Европейския съвет. Моето лично мнение е, че представители на Европейския съвет трябваше да дойдат в България, както и всяка страна, която канят, и да разяснят най-подробно на среща с парламентарно представените политически партии. Така се прави. Другото е някак си неуважение – гласувайте бързо в нашето Народно събрание и елате да рапортувате, че сте го приели.
Това е неуважително. Тук Народното събрание не е някаква машинка за гласуване, още повече на нещо,което е проект. Господин Дянков сам каза ,че утре вечер се очаква нов проект – шести или седми под ред, а може би и осмият ще дойде. Значи тук се призовават народните представители да подкрепят нещо, което още не е изчистено като текст. Какво ще влезе в него утре в следващия проект, не е ясно. Тогава какво решение да вземат тук уважаемите членове на три комисии, ако очакваме утре нов проект, който може би ще вкара нови текстове? Може би ще вкара текстове с изискване на финансов ангажимент на страните членки.
Тук вие подчертавате, че ние няма да плащаме нищо. Но ако излезе нов текст утре вечерта спешно и много тържествено и се каже ,че мнението се е променило, тогава какво ще стане? – Ново събрание на трите комисии и корекция на вчерашното решение. Малко звучи несериозно.
Аз пледирам към присъстващите - министър-председателят би трябвало да е тук, защото най-вече е негова отговорността, той ще бъде на 30 януари на срещата на високо равнище. Негова е отговорността да представи решението на българския парламент и на българското правителство.
Затова моята препоръка е към уважаемите членове на трите комисии, събрани днес по спешност – да се приеме само първата точка от проекторешението, което ни предлагат многоуважаемата госпожица Панайотова и нейните колеги, която всъщност одобрява участието на България в преговорите. Защото, съгласете се, колеги, това са преговори, които ние не знаем до какъв
Не разбирам и не одобрявам това бързане, това ускорено желание непременно да бъдем съгласни с нещо, което още не ни е ясно. Имаме лошия прецедент отпреди за такова решение, което одобри преформирането на външния дълг на България при правителството на НДСВ. Сега по признание на финансовия министър това нанесло огромни, може би милиардни щети.
Имахме лошия прецедент за затварянето на глави в Договора с Европейския съюз, където много бързо се съгласихме да затворим реакторите на АЕЦ –Козлодуй и т.н. Прибързаните решения не водят до добри държавни решения.
Така че моята препоръка е да приемем само точка 1, България да участва в преговорите и след това да прецени отново и отново как точно и по какъв начин да се присъединим. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Сидеров. Господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател. Само предварително като забележка, че по никой начин не можем да считаме, че към днешна дата е изпълнено това изискване за консултации с Народното събрание. Имаше два случая на повече или по-малко информативно запознаване с едни или други варианти, но консултации в същинския смисъл не се състояха.
Въпросът ми към финансовия министър или може би към неговата заместничка е да разтълкуват предпоследния абзац в преамбюла, който се отнася до създаването на европейския механизъм за стабилност. Казва се, че страните подчертават важността на Договора за създаване на този механизъм и се изтъква, че предоставянето на помощ в рамките на нови програми по европейския механизъм за стабилност ще бъде зависимо, считано от 1 март 2013 година, от ратификация на настоящия договор от съответната договаряща се страна.
Има ли тук или няма задължение за финансови ангажименти за приноси в механизмите?
ВИЦЕПРЕМИЕР СИМЕОН ДЯНКОВ: Отговорът е кратък – няма.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Има ли генерирани въпроси? Госпожо Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа министри и заместник-министри! В продължение на въпроса на господин Овчаров, на който очакваме да получим ясен и категоричен отговор от финансовия министър. Бих си позволила да задам въпрос към Вас, господин Дянков. Защото и миналия път на срещата с господин Младенов на практика разглеждахме политическото звучене на този финансов пакт и значимостта му за България. И още веднъж и днес прозвуча, че ще бъде крайно неблагоприятно, ако България не се присъедини сега и това ще има повече политическа значимост за страната при обсъждане след време на евентуално кандидатстване от наша страна.
Въпросът ми е от страна на Министерството на финансите да чуем какъв е финансовият прочит при присъединяване към Пакта, как това ще се отрази на България в икономически и социален план? Това представлява интерес за обществото ни – какви последици ще носи този пакт, повече положителни, повече опит ли ще имаме, ще имаме ли наистина предимства или това ще носи някакъв вид директни или индиректни задължения?
И особено е важна четвъртата глава, която говори за икономически растеж, за увеличаване броя на работните места и т.н.
Кажете – преведено на български и за българските условия какво ще носи това във финансов, икономически и социален план?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Господа министри, аз имам два въпроса. Единият е свързан с текстовете, които българският парламент досега разглеждаше, свързан с българския вариант за фискален пакт. Каква ще бъде съдбата на тези текстове? Имам предвид онази част от тях, които са вече част от Закона за устройство на държавния бюджет и онази част, за която имаше специална комисия, свързани с промяна на Конституцията на Република България. Много от тези текстове не съществуват, меко казано, като задължение в европейския вариант за фискален пакт. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Имамов. Ако няма други въпроси, предлагам да дам думата на господин Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Първо, искам да отговоря на въпроса на господин Овчаров. Няма абсолютно никакво противоречие в казаното между двамата ни. Страната се присъединява към целия договор, прилагайки една част от него – глава трета, след ратификация от българския парламент. А главата, свързана с координация и конвергенция на икономическата политика, задължителна за страните – членки на Еврозоната – след присъединяване към Еврозоната. Това е опция, която съществува в договора, мисля в чл. 14. Глава пета се отнася за управлението на Еврозоната, към нея тъй или иначе нямаме отношение, защото не сме част от нея. Така че няма противоречие. Въпросът е в иновативния правен механизъм, по който е направен договорът. Но, както казах в началото, това е част от постиженията на европейската правна мисъл.
По отношение на въпроса на господин Орешарски за глава четвърта ще отговоря съвсем накратко и ще помоля колегите от Министерството на финансите да вземат по-подробно отношение.
Глава четвърта надгражда над така наречения сикспакт или шестте директиви, свързани с икономическата координация в Европейския съюз. Това е идеята на глава четвърта. Тя се базира на заложената в Лисабонския договор възможност за засилено сътрудничество, като позволява на тези страни, които я приложат в рамките на Еврозоната, да започнат ускорено сътрудничество по координация на своите икономически политики. Това е принципът, който е заложен в нея.
По отношение на България това се отнася по различен начин.
По отношение на въпросите на господин Сидеров. Както казах в началото, виждането е този договор да се подпише в най-кратко време, за да може да влезе в сила колкото се може по-скоро, за да има ясно послание към финансовите пазари и да се овладее дълговата криза в момента.
Не съм съгласен с това, което казахте, че нямаше консултации с политическите сили. На заседанията на комисията изрично при закрити врата, за да можем да бъдем максимално откровени, сме дискутирали поне два пъти, ако не се лъжа, през последните две или три седмици всички въпроси, свързани с договора, като подробно съм отговарял на въпросите на депутати, които са били там.
Европейският съвет няма как да дойде в София, защото ние сме част от Европейския съюз. Европейският съвет е форматът на правителствените и държавните ръководители. Следващото му заседание е на 30 януари в Брюксел.
На въпроса на господин Пирински по отношение на предпоследния текст в преамбюла. Няма, както каза и министър Дянков, последствие за финансово участие от него за България по няколко причини. Първо, не сме страна по Договора за Европейския механизъм.
Второ, този текст е въведен, за да създаде допълнителен стимул на страните, които са в трудност в Еврозоната, да го подпишат, за да могат да получат съответното финансиране. То няма правни последствия за нашата страна. Разбира се, то би имало един ден, когато станем част от Еврозоната.
По отношение на въпроса на госпожа Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз чакам отговор от Министерството на финансите, а не от Вас.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Младенов. Заповядайте, господин Дянков.
ВИЦЕПРЕМИЕР СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря и аз.
Министър Младенов обясни какво се има предвид с присъединяване, че всъщност тук няма някакво разногласие. Присъединяваме се, но по глава първа, втора и трета реално се присъединяваме веднага – това е предложението, а по глава четвърта – когато влезем в Еврозоната.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: А ако се разпадне Еврозоната, министър Дянков, каквито сериозни прогнози има?
ВИЦЕПРЕИМЕР СИМЕОН ДЯНКОВ: Ако се разпадне Еврозоната, тогава не би трябвало да имаме никакви задължения по глава четвърта, защото тя е от влизането на България в Еврозоната. Аз поне така го разбирам.
Също знаете и предполагам затова питате, че моето мнение – и това е изразено от Министерството на финансите – е, че в първите четири варианта на глава четвърта имаше доста текстове, които директно или индиректно реферираха към обща данъчна политика, данъчна хармонизация и т.н. И на този етап, който е вече преди две седмици – времето бързо лети по този проектодоговор, - ние изразихме мнение от Министерството на финансите, че ако тези части от глава четвърта останат в тогавашния си вариант, ние смятаме, че то е неприемливо за Министерството на финансите. Оттогава обаче, както казах, всички наши предложения на 100 процента в глава четвърта бяха приети и вече няма референции нито към Пакта Европлюс, нито изречението за обща данъчна политика, обща икономическа и данъчна политика, данъчна хармонизация и т.н. Вече всичко това отпадна. Следователно общата идея е за присъединяване, но в различни времена.
До какво ще доведе това за България. Определено този проектодоговор засега не води до някакви данъчни промени, казахме го ясно, но не води и до някакви бюджетни тежести. По никакъв начин. Няма текст в момента в проектодоговора, който да води или сега, или във времето, или след встъпването ни в Еврозоната, до бюджетни тежести, извън тези, които всички държави, които вече са в Еврозоната, по други договорености имат. Така че този договор не води до някакви допълнителни бюджетни тежести за България.
До какво той води. По глава трета знаете нашето мнение. И това правителство, и предишни правителства са водили разумна бюджетна и данъчна политика. Според мене е важно ние да влезем сред първите държави. Защото това определено ще донесе дивиденти за България. И то вече носи такива дивиденти за България. Примерът е дискусията в последните две-три седмици относно намаляване на съфинансирането или кофинансирането по някои европейски програми. Защото тази дискусия почва винаги с темата „България сред отличниците в бюджетната дисциплина в Европейския съюз”. Следователно ние искаме също стимули за държави като България, а не само да се стимулират лошите ученици. Така че там дивиденти не само че ще има в бъдеще, а вече ние виждаме такива дивиденти.
Що се отнася и до въпроса на госпожа Плугчивеа ,и до въпроса на господин Орешарски – как виждаме глава четвърта и реално какво точно стои зад глава четвърта, наистина тази глава претърпя доста голяма еволюция точно поради тази причина – че първоначално в проектодоговора не беше много ясно тази глава точно към какво ново се стреми, извън Лисабонския договор и предишни договорености. Един вид приема се предишната база, но има ли нещо допълнително, не беше казано. Явно имаше опит, както казах, да се добави и данъчна хармонизация. Този опит отпадна. Така че за мене това е опит, не знам доколко той е пълен все още със съдържание ,да се работи активно по общото икономическо развитие в Европейския съюз.
По този повод господин Марио Монти, който е и финансов министър и беше последните два дни в ЕКОФИН, изрази мнение, което до голяма степен е и наше мнение, предполагам и вие натам, господин Орешарски, се насочвате, че по-скоро заглавието на този проектодоговор би трябвало да е фискален или финансов компакт и че сегашното заглавие звучи твърде гръмко за това, което този проектодоговор дава, извън глава трета. Че реално глава трета е това, което е ново, това, от което Европа се нуждае. Неговото предложение, което всъщност срещна доста голямо разбиране по време на Съвета, е да се фокусираме и да кажем това, което е – че по-голяма икономическа интеграция и по-добро управление в Европейския съюз са нужни и всички трябва да работим. Това се осъзнава. Но да мислим как това да стане с някакви по-конкретни заложени текстове. Сегашните текстове, както каза и министър Младенов, са опит в допълнителен текст да се надгради над Лисабонския договор. За мене поне все още не е явно с какво допълнително съдържание те допринасят в развитието на икономическата координация в Европа.
По темата за Закона за устройство на държавния бюджет и Конституцията. Текстовете в Закона за устройство на държавния бюджет, както знаете, вече са приети, те са вече в действие. За мене нямаме никакви причини да се връщаме към тях. Те дават една по-строга финансова дисциплина. Голяма част от нас или всички знаем защо на България й е необходима такава по-строга финансова дисциплина исторически. Така че за мене там не са нужни каквито и да било промени.
В така наречения Пакт за финансова стабилност промяната в Конституцията дали текстовете, които вече съществуват, се нуждаят от някакви промени. Именно затова забавихме там процеса ,за да видим окончателния вариант на този проектодоговор и дали се нуждаем, на базата на този проектодоговор, от някакви допълнителни промени. Това може да се каже, надявам се, до седмица след като видим окончателния му вариант.
Има срок от една година, след като, ако и когато се подпише този договор, да могат всички страни, подписали този договор, да влязат в изпълнение и да направят необходимите промени.
Така че там поне моето мнение е, че е хубаво да се изчака, за да не приемаме неща, които след това по някакъв начин трябва да се променят.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, министър Дянков. Сега нека да започнем с предложенията за решението. Заповядайте за последен уточняващ въпрос, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Господин Дянков, първо, поздравление за Вас и за екипа Ви за това, че сте успели тези опасни моменти в глава четвърта, опасни за България или подводни камъни, да бъдат изчистени.
При това положение възниква логичният въпрос: защо след като тази глава вече съдържа текст – цитирам точно чл. 9 „За тази цел договарящите се страни предприемат необходими действия и мерки, целящи насърчаване конкурентоспособността, повишаване заетостта, допринасящи допълнително за устойчивост на публичните финанси”, ние бягаме сега от влизането в действие на глава четвърта? Значи ли, че трябва задължително да сме влезли в Еврозоната? Или ако няма такова задължение, защо не приемаме тези благоприятни за нас, стимулиращи възможности за растеж и работни места?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Заповядайте, господин Дянков.
ВИЦЕПРЕМИЕР СИМЕОН ДЯНКОВ: Моето мнение е, че тук трябва да сме по-внимателни точно по причината, която досега обсъждахме – че текстовете звучат добре. Те обаче съществуват вече и в Лисабонския договор, и в други договорености. Нищо не налага на България да влиза веднага в изпълнение на тази глава, поне според мене. Важната глава за всички е глава трета.
Следователно може би е добре да имаме това допълнително време ,за да може всички, които са работили по този договор и имат тази обща идея, която и ние имаме, за по-добра икономическа интеграция в Европа, да си изясним точно какво това означава, точно какви са реалните стъпки. Това поне е моето мнение. Разбира се, съм открит, така да се каже, и за Вашето мнение, и за други мнения.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Младенов, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател. Искам да подкрепя министър Дянков в това, което той каза, и да обърна внимание на народните представители, че трябва особено в ситуации, в които излизаме извън рамките на европейското право, както беше в началото на преговорите с този договор, вече сме в рамките на европейското право, да бъдем изключително внимателни по отношение на създаването на механизми, които ще позволят част от страните членки на Европейския съюз да приемат решения, които да бъдат задължителни за всички.
Това е принципен въпрос, към който ние като държава трябва да бъдем много чувствителни. Не само ние, много други страни са в нашето положение.
По отношение на глава четвърта, да, текстовете са общи, но те са и по тази причина хлъзгави. Не е добре като държава да се ангажираме с неща, които могат в перспектива да се окажат тежест за нас, при положение, че нямаме изрична нужда да го правим. Ако имаше някаква изрична нужда да го правим, ако утре ставаме член на Еврозоната, този въпрос нямаше да седи пред нас.
Затова правителството е възприело този внимателен подход, който се позволява на базата на чл. 14, т. 5 от настоящия договор. Той е предвиден не само по отношение на България, а по отношение на останалите страни членки.
Както казах и в началото, за нас ключов момент във всички тези разговори е да не се ограничават възможностите на българската държава сега или в перспектива да осъществява икономическа политика, която да наваксва това, което имаме, нужда от икономически ръст и развитие, за да достигнем поне до средните равнища на Европейския съюз. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, министър Младенов. Колеги, предлагам да преминем към проекта за решение, който е раздаден на вашето внимание, относно участието на Република България в Договора за стабилност, координация и управление в икономически и валутен съюз.
Има заявка от господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви. Първо, ние разбираме механизма, по който са водени преговорите, и сме съгласни с това България, приемайки договора вече в окончателния му вариант, да приложи първа, втора и трета глава. Втора е важна, защото там е важната връзка с механизмите на Договора за функциониране на Европейския съюз.
В този смисъл страната наистина трябва да приложи втори и трети раздел, тъй като подкрепяме Фискалния пакт. Това, от една страна.
Второ, правилно е България да не приема в момента и да се възползва от възможностите в чл. 1, ал. 2 и чл. 14, ал. 5, да направи така ,че глава четвърта и пета да влязат в действие, след като страната приеме еврото. Това е правилна политика. И това частично, с малка корекция се постига в предложението, което се прави в проекта за решение в т. 2.1 и т. 2.2 Това е съдържание ,което ние приемаме.
Има обаче неща, които нас ни смущават във връзка със сегашния текст на глава четвърта и искаме веднага да го кажем. Това е записът, при който в чл. 11, ако не се лъжа, той не е никак общ, а е доста конкретен, е казано, че договарящите страни гарантират, че предварително ще обсъждат и когато уместно ще координират помежду си всички големи реформи на икономическата политика, които планират да предприемат.
Това изискване, дори когато България приеме Договора, не трябва да го приема, за да си гарантира възможност наистина да прави големи реформи на икономическата си политика, без да е необходимо задължително те да бъдат одобрявани, координирани или обсъждани с други страни. Разбира се, ако засягат Пакта за фискална стабилност – да. Но ако не го засягат, примерно, ако България иска да направи реформа в пенсионната система, която не засяга по никакъв начин бюджетния дефицит, какво задължение ще се предяви към нея?
В този смисъл тези текстове трябва да бъдат редуцирани.
Второ, ние не приемаме дори в този вид сега глава пета и подкрепяме казаното от министър Младенов, че България трябва да настоява да й бъде гарантирано участието като наблюдател в Еуросуммит - аз не знам как са го превели това, но както и да са го превели, разбираме за какво става въпрос, - но с право на глас, когато се обсъждат и вземат решения, отнасящи се пряко или косвено до нашата страна.
В противен случай може да се случи така ,че създаденият инструмент за вземане на решение може да засяга нашата страна и по силата на записите, които впрочем са неприемливо формулирани. Например страните извън Еврозоната ги канят, за да ги информират за решенията. Тоест те дори не наблюдават процеса на вземане на решения, не участват в редовните заседания, един път в годината при необходимост ги канят, за да им сведат решения. Това не е правилният механизъм.
Ако ние се присъединим, макар да не прилагаме тази глава, би трябвало страната да има това наблюдение. Защото в противен случай наистина ще се взимат решения, които няма да бъдат с наше участие.
И сега, по отношение на формата. Формата е объркана според нас, тъй като правителството в своето решение 964 иска одобряване на проект на международно споразумение за засилен икономически съюз като основа за водене на преговори. Всъщност аз не видях такова споразумение. Виждам пред себе си договор за стабилност, координация и управление на икономическия и валутен съюз, който при това не е окончателен.
В този смисъл ние се притесняваме от възможността Народното събрание да одобри договор, който фактически няма окончателен текст. Това поставя в неудобно и неприемливо положение според нас българското Народно събрание, да не използвам по-силна дума.
Поради това ние предлагаме в един свой проект за решение да дадем мандат на правителството на Република България да води преговори за присъединяване към Договора за стабилност, координация и управление в икономическия валутен съюз при следните условия. Това е фактически съдържанието, за което Народното събрание може да заяви такава воля, при положение, че има неокончателен вариант на договора.
След като приемаме тези точки 2.1 и 2.2, ние предлагаме да се запишат тези неща, които фактически представляват мандат, при следните условия:
Първо, подкрепа за въвеждане на строги фискални правила – това, което Вие тук декларирахте – в националните правни системи на държавите членки чрез задължителни норми с постоянен характер – това е правилно. Искаме да се запише, да се настоява и да се изисква.
Второ, подкрепа за суверенитета на националните правителства да извършват необходимите за страната икономически реформи в съответствие с европейските договори. Ние не искаме извън, но в съответствие с европейските договори. Свободата да се правят реформи трябва да остане за българското правителство и това да бъде условие за преговори за отпадане или омекотяване на тази част, която цитирах. – чл. 11 на договора.
И още един път изрично да се запише ,че участието в договора да не води до финансови задължения за Република България и ангажименти за хармонизиране на данъчната й политика с договарящите се страни по този договор.
Заедно с това предложение за гарантиране на участието като наблюдател с право на глас, считаме ,че това напълно оформя решение тип мандат за правителството за водене на преговори и парафиране на такъв договор.
Защо предлагаме това. Защото процедурата така или иначе ще завърши в Народното събрание с ратификация. В този смисъл окончателният договор все едно ще бъде подкрепен от Народното събрание. Тази подкрепа ще дойде тогава, когато практически договорът бъде окончателен и бъде подписан. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Костов. Господин Младенов иска да направи едно уточнение.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Само едно уточнение, за да бъдем максимално коректни в това, което казваме. България се присъединява и се обвързва с всички или част от разпоредбите на дял 3 и дял 4 на договора. Дял 1 и дял 2 са съответствията с европейското законодателство. Те не са обект на това да изберем дали се присъединяваме или не към тях. Дял 3 поражда фискалните ангажименти на държавата, дял 4 поражда ангажиментите по отношение на координацията на икономическата политика. Глава 3 е тази глава, към която ние избираме да се присъединим. Затова нека да бъдем коректни на базата на чл. 14, т. 5 от дял 6 на договора. Това е опцията, която седи пред вас.
Глави 1 и 2 не са обект на присъединяване или не. това са главите, които описват връзката между този договор и европейското законодателство. Те тъй или иначе са задължителни, към тях не можем да избираме да се присъединяваме или не. тоест там не стои такъв въпрос.
ИВАН КОСТОВ: Ако това е опцията, да. Но този договор се прилага и тълкува от договарящите страни в съответствие с европейските договори. Тоест ако не се каже изрично ,че това е в сила, тогава всички спорни въпроси по фискалния пакт някак си остават встрани. И Вие казвате ,че автоматично сме се присъединили. Но така се подразбира. Трябва все пак да се види внимателно. Но не се присъединяваме към глава 4, а само към глава 3.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Пак повтарям, опциите, които Договорът предлага, фиксирани в чл. 14, т. 5, са към страните, които не са част от Еврозоната, да изберат дали да прилагат глава 3 и глава 4 едновременно, да приложат глава 3 сега, а глава 4 по-късно – опцията, която ние в случая предлагаме да се избере, или да не подписва.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Младенов. Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Три много кратки коментара.
Първо, ако наистина бяха провеждани консултации, нямаше днес да импровизираме в последния момент текста на това проекторешение. Защото трябваше да има наистина консултации, преди господин Дянков на 16 януари да отправи своето писмо, в което вече заяви, че България е против или няма да се присъедини към глава четвърта. Това очевидно беше негово решение, за което Народното събрание въобще не беше консултирано.
Второ. Говорейки за опцията – глава трета и глава четвърта, доколкото разбирам аргументацията да не се присъединяваме към глава четвърта е, тъй като тя се отнася до страните от Еврозоната и налага редица ограничения на автономната икономическа политика на страната, независимо че в последния текст отпадна изразът „обща икономическа политика”.
Както каза и господин Дянков, и в дискусията в ЕКОФИН ясно е било отчетено, че този договор е дебалансиран. Той акцентира върху фискалната стабилност и почти маркира необходимостта от мерки за икономическия растеж.
Текстовете, които в глава четвърта будят съмнение и тревоги, включително и у господин Костов, че ни ограничават възможностите, според мене са пресилени. Защото и сега тези ограничения вече съществуват в резултат на шестте нормативни акта, които бяха приети в Европейския съюз, по които ние сме задължени нашите национални програми за реформи да ги консултираме с комисията, да отчитаме техните бележки и да ги отразяваме в нашето законодателство и икономическа политика. Така че тук нищо драматично ново не се вкарва.
Но, присъединявайки се към глава четвърта, тук аз бих поставил въпроса не може ли да отпадне последният ред на чл. 9, защото той обвързва всички тези мерки за координация и конвергенция във всички области, които са от значение за доброто функциониране на Еврозоната. Защо само за доброто функциониране на Еврозоната, а не на Европейския съюз? И защо не поставим въпроса: след като въвеждаме тези строги правила, дайте да разшифроваме тези наистина мъгливи, както каза господин Орешарски, но явно в последния момент добавени текстове, в много по-работещи ангажименти, които именно да бъдат в полза на така нареченото догонващо развитие?
Ние възприемаме една затворена, в известна смисъл снишаваща се позиция, колкото можем по-малко да се ангажираме с нещо, което не ни е докрай ясно, вместо да видим, че трябва да има нова цялостна концепция и политика за насърчаване на икономическия растеж и ние да не бъдем също така активни в тази област, както сме активни в налагането на достатъчно ясени фискални правила.
И последно, що се отнася до европейския механизъм за стабилност. Както и сам господин Младенов подсказа, ние трябва да гледаме малко по-далече от носа си и ако наистина имаме намерение да се присъединяваме към Еврозоната, да сме наясно, че има финансови индикации. Защото отговорът „няма финансови индикации” означава, че ние се отказваме от членство в Еврозоната.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Пирински. Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: По принцип подкрепям този проект за решение, който са дали колегите Менда Стоянова и Вие, госпожо председател. Но преди това искам да направя една бележка спрямо колегите.
Все пак би следвало да се знае, че това е проект за договор и предстоят солидни дискусии, в които България е само една от страните. И ние не можем по никакъв повод да повлияем на този процес, в който тепърва ще се уточнят детайлите.
А що се касае до самия проект за решение, първо, по отношение на преамбюла има много текстове, които са излишни и преповтарят текстове от договора. Няма смисъл да се натоварва преамбюлът с текстове като този от втория абзац или други след него и да се преповтарят едни и същи текстове. Защото все пак трябва да бъде достатъчно прецизиран целият текст, тъй като той ще представя лицето на държавата.
Освен това не може Народното събрание в парламентарна република да се позовава на решение на Министерския съвет. Може да е на основание на Конституцията на Република България, но не може да бъде във връзка с решение а Министерския съвет. Няма как да стане това. Съгласувайте го с Правната дирекция на Народното събрание.
Освен това в самото решение в т. 2, където се казва, че подкрепя присъединяването на Република България към Договора за стабилност, координация и управление на Икономическия и валутен съюз при следните условия, не може да се каже в т. 2.1 „прилагане от страна на република България” – пожелателни текстове, после пак „прилагане на Договора”. Би следвало да стане: „Република България да приложи разпоредбите на глава трета от Договора след ратификация от Народното събрание”.
И т. 2 да стане: „Република България ще приложи Договора в неговата цялост след присъединяване...” и т. н. До края на текста. За да може и граматически, и фактически решението да бъде издържано. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Янев. Други колеги имат ли предложения, забележки? Ако не, да започнем да коментираме по самите предложения и да гласуваме. Заповядайте, господин Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател. Първо, ще започна с въпросите на господин Пирински, като изразя несъгласие с неговото становище, че парламентът не е бил консултиран или че писмото на министър Дянков от миналата седмица е било некоординирано с някого. Писмото на министър Дянков отразява позицията на правителството, както и това, което министър-председателят каза в пленарната зала в отговор на Ваш въпрос миналия петък.
Второ, по отношение на фиксирането на чл. 9 и частта за доброто функциониране на Еврозоната, тази референция, която направихте.
Искам да припомня, че Европейският валутен съюз е един от стълбовете, върху които се основава икономическата конвергенция на Европа. Този стълб не е вече междудържавен. Той е изнесен от ръцете на държавите. Затова имаме еврото.
Вторият стълб – координацията на икономическите политики, е все още междудържавен въпрос. Затова тук не може да пишат друго, освен функционирането на Еврозоната. Тук не може да се разпростре юридически отвъд тези два стълба, които съществуват в европейското право и в Лисабонския договор. Защото, пак повтарям, координацията на икономическите политики е един от стълбовете на Европейския валутен съюз и той е все още междудържавен. Това е юридическото обяснение.
По третия въпрос. България не може да има или да няма намерение за присъединяване към Еврозоната. България има юридически ангажимент да се присъедини към Еврозоната. Той съществува. Това министър Дянков каза в началото – България, присъединявайки се към този договор или към Еврозоната в бъдеще, няма да поеме други ангажименти, освен тези ,които съществуват за страните – част от Еврозоната. Това е реалното състояние, в което се намираме. Ако в бъдеще ние не отговаряме на критериите и т.н., не се присъединяваме, това е един въпрос. Отговаряме на критериите, реализираме правния си ангажимент да се присъединим към Еврозоната и поемаме всички ангажименти, свързани с това.
На въпросите на господин Янев. Те са изключително важни и искам да обърна внимание специално на един от тях – защо е дълъг преамбюлът на решението на народните представители.
Мисля, че народните представители са постъпили изключително правилно, фиксирайки толкова много конкретни параметри ,които в голяма степен преповтарят Договора. Защото когато министър-председателят отиде на Европейски съвет, за него, за правителството и за България е важен не само текстът на решението, а основанието ,на което това решение се взема, базирането му и обвързването му с договорите на Европейския съюз. Затова може би някои от тях изглеждат подробни или бюрократично написани, но това е най-правилната форма, за да има защита българската страна в дискусията. И мисля, че това е много разумен подход, възприет от вносителите на решението.
Мисля ,че другите бележки са редакционни.
ИВАН КОСТОВ: Може ли да ми позволите една реплика към министъра, защото е важна?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Вие казахте: всички ангажименти, които в момента имат страните от Еврозоната. Само че ние, когато сме подписали Договора за присъединяване, нямаше ангажименти страните – членки на Еврозоната да участват в различни форми за финансово подпомагане на страните за решаване проблемите с техния външен дълг. Тези инструменти бяха създадени, след като ние подписахме нашия договор. В този смисъл има изключителна важност за господин министър как употребява сегашно и минало време. Ако Вие казвате: всички ангажименти, които са имали страните по време на подписване на нашия договор – това е едно. Ако кажете: които сега имат – казвате съвсем друго.
На практика трябва да изясним този въпрос според мене, защото той е от съществено значение. Сега страните – членки на Еврозоната имат ангажименти да създават фондове, за да се подпомагат за решаване на проблеми с външния дълг.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Костов. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател. Господин Костов, в бъдеще България няма да се присъедини към миналото. Тя ще се присъедини към Еврозоната такава, каквато е тя към датата, към която се присъединява, базирайки се на ангажиментите, които са поети в нашия договор, базирайки се на Еврозоната, такава, каквато тя изглежда тогава, когато ние отговорим на критериите и станем част от нея.
Разбира се, фиксирането на ангажимента ни за присъединяване в Договора е основано на определени постижения на европейското право към датата, когато този договор е подписан. Но оттогава светът се промени, Еврозоната мръдна напред. Европейският съюз, към който България се присъединява, не е Европейският съюз, който е от Лисабонският договор. Когато един ден нашите наследници водят този разговор тук, ще го водят към датата, каквато съществува тогава с европейското право, каквото то е тогава. Ние ще сме участвали в неговото изработване, ще сме част от Европейския съюз, но не можем да се присъединим към нещо, което отдавна е отминало. Аз мисля , че или отказвате да разберете това, което говорим, или правите някакво политическо изказване, което не е свързано с реалността. Неведнъж и министър-председателят, и правителството заявиха, че България не е част от механизма за спасяване на еврото, от това не следват финансови ангажименти за държавата. Когато ние станем част от Еврозоната, тогава ще трябва да станем част и от механизма.
Ако искате да говорим за нещо неопределено в бъдещето, да го говорим в бъдещето, но не сега, когато такива решения не са пред нас.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Младенов. Мисля ,че бяхте изключително изчерпателни, колеги. Всички имате проекта за решение пред вас. Сега ще се концентрираме на база направените предложения от народните представители.
Господин Лаков, по самото решение ли имате предложение?
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Искам само да припомня предложението процедурно да подложим на гласуване Вашето предложение да отпадне от т. 2 точки 2.1 и 2.2.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Добре, ще го подложим след това на гласуване. Колеги, моля внимателно да проследите това, което аз акумулирах като предложение към този момент. Успоредно съм се съобразила и с правнотехническите промени, които са предложени от отдел „Европейско право” към парламента.
По отношение на това, което господин Янев отбеляза, че не трябва да се отбелязва решението на Министерския съвет № 964 от 30 декември имаше спор в самата Правна дирекция. Конституционалистите надделяха и затова го оставихме. Така че към този момент общото мнение е, че това е в рамките на допустимото.
Чета:
„РЕШИ:
1. Одобрява участието на Република България в преговорите по договаряне на проект на Договор за стабилност, координация и управление в икономически и паричен съюз”. Тук има правнотехническа грешка за „паричен”, а не „валутен”.
2. Подкрепя включването на Република България в Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз при следните условия”. Тоест замества се „присъединяване” с „включване”, тъй като се присъединяваш след нещо ,което е сключено. Това е чисто правнотехническа поправка.
Оттук следват:
2.1. Република България да приложи разпоредбите на дял ІІІ от Договора след ратификация от Народното събрание.
2.2. Участието в Договора от Република България да не води до финансови задължения и ангажименти за хармонизиране на данъчните й политики с договарящите се държави.
2.3 Република България ще прилага Договора в неговата цялост от датата на присъединяването към Еврозоната и отпадането на дерогацията по чл. 5 от акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори.”
АСЕН АГОВ: Помислете още малко над въпроса за мандата за преговори. Дали да напишем онова, което е записано в прочетения от Вас вариант, госпожо председател – „Одобрява участието на Република България в преговорите” или „Дава мандат на правителството на Република България да води преговори за Договора ..” и т.н.? Да го заменим с „даване на мандат”. Защото някой го каза тук – нямаме окончателния договор. Има разлика.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Аз Ви разбирам, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Но да подкрепяме включването в нещо, за което нямаме окончателен вариант, разберете ,не е състоятелно. За Народното събрание това не е добре. Има решение – прецедент - през 1997 година е даден мандат за преговори. Мандатът за преговори е нещо, което е абсолютно класическо в Народното събрание.
ИВАН КОСТОВ: Или „Дава съгласие да води преговори”.
АСЕН АГОВ: „Дава съгласие” – добре. Съгласен съм.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: На нас като политически лица ни звучи много рационално, но тук юристите ми казват, че е невъзможно, тъй като по Конституция нямаме право да даваме мандат. От тази гледна точка това е максимално изчистената форма за одобряване на участието, тази принципна подкрепа.
АСЕН АГОВ: „Дава съгласие” е точната форма, а не „одобрява”.
ИВАН КОСТОВ: Министърът преди малко каза, че като се присъединим към Еврозоната, се появява голям финансов ангажимент на страната. На практика по силата на Конституцията, за да се подпише такъв договор, трябва да се вземе предварително съгласие от Народното събрание. Това е чл. 88 или чл. 89 от Конституцията. Защото има скрито поемаме на ангажимент.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Да не заблуждавате обществеността. Няма скрито поемане на ангажименти с този договор. Недейте да лъжете, че този договор поема ангажименти по отношение на Еврозоната.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, нормално е, напрежението нараства, но е излишно.
ИВАН КОСТОВ: Това беше съвсем непредизвикано, защото е действително така, както той го каза - в момента, в който България се присъедини към еврото, еврото се е променило, Еврозоната е създала своите механизми за стабилизация или за подкрепа на изостаналите страни. Ние ще приемем това, което е. Щом е така – казваме ние, не лъжем нищо, става въпрос действително за поемане на ангажимент от такова естество.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Позволете ми да прекратим дискусията, защото мисля, че има единомислие върху предложението Ви. Това, към което мисля, че всички се консолидираме, е да се замени „одобрява участието” с „дава съгласие за участие”.
АСЕН АГОВ: Излишно вдигнахме тона.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Няма нужда, защото мисля, че достигнахме до едно взаимно приемливо решение.
АСЕН АГОВ: Аз няма да участвам в размяната на повишен тон. Искам само да кажа следното. Ние предложихме още следните две точки. Помислете върху това, което докладвахме, защото водим дебати. Предлагаме участието в Договора да не води до финансови задължения и да се каже: „Гарантиране на участието на Република България като наблюдател в Еуросуммит – как ще го кажем, е друг въпрос – с право на глас при взимането на решения, които пряко я засягат”.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Нека да се придържаме все пак към сегашния вариант.
ИВАН КОСТОВ: Министър Младенов каза, че това е един от петте открити въпроса.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Точно така, той е открит и не може ние да даваме окончателно предложение за него, след като все още е открит.
Имайте предвид, колеги, че последната ни дума ще е по време на ратификацията на Договора.
АСЕН АГОВ: Добре, оттегляме предложението.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов, за разбирането. Колеги, има ли необходимост отново да прочета предложението? Мисля, че се консолидирахме около него.
В такъв случай, с всички направени редакционни поправки, около които мисля, че се обединяваме, подлагам на гласуване становище по проект на решение относно участието на Република България в Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз, № 254-02-14 от 24.01.2012 година, внесен от Моника Панайотова, Менда Стоянова и Доброслав Димитров.
Колеги, който е съгласен, нека да гласува.
Първо, от страна на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 6.
От страна на Комисията по външна политика и отбрана. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 3.
От страна на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, който е съгласен, нека да гласува:
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Колеги, много ви благодаря за конструктивната работа по точка първа.

Продължаваме заседанието с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 254-01-4/17.02.1012 Г. ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО – ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – СЪВМЕСТНО С КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Деница Вълкова – заместник-министър
Велина Тодорова – заместник-министър
От страна на вносителите давам думата на господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Всички предполагам сте се запознали с мотивите към законопроекта. Той доста се коментира, освен всичко друго, и в общественото пространство, така че аз ще маркирам най-основното и каква е била логиката за внасяне на този законопроект сега.
Както повечето законопроекти, те са предназначени да регулират обществени отношения по начин, по който да се удовлетворят обществени очаквания. Горе-долу цялостният проект е насочен натам.
Предишният Закон за незаконното отнемане на имущество от престъпна дейност по една или друга причина не можа да свърши това, за което беше предназначен, имам предвид закона, който действа от 2005 година. Виждаме, че и самата комисия във вида си, в който е била и както е действала по този закон, не е отговорила с дейността си на обществените очаквания. Знаете всички процеси през последните години. Тоест едва ли има някой от вас, който да не е на мнение, че обществото очаква някаква справедливост по отношение на тези, за които е доказано, че са придобили имущество от незаконен източник.
Тоест това е основата и разликата, която е в този законопроект. Тук нямаме понятие „престъпна дейност”, няма нужда от влязла в сила присъда. Тук се отделят гражданският процес от наказателния процес и се отделя имуществото от лицето. Не е необходимо да има влязла в сила присъда, а е достатъчно лицето, към което се насочи комисията във вида, в който ще бъде съставена, да не може да докаже законен източник за придобитото имущество. Тоест отделя се гражданският от наказателния процес.
Освен всичко друго, доказателствата, които ще бъдат представени от комисията, няма да се използват в наказателен процес и в административнонаказателен процес. Това е в общи линии.
Предлага се и едно ретроактивно действие на това, което ще бъде доказвано от комисията. Комисията трябва да предостави много солидни доказателства, когато има нужда от обезпечителни мерки. Само че знаете, че в момента обезпечителните мерки се забавят, докато влезе в сила присъда. Това е един процес, през който голяма част от това, което трябва да бъде обезпечено, вече го няма. Тоест в тази посока са предложенията, които са в закона, обезпечителните мерки да бъдат по-лесно налагани, отново повтарям, без да има влязла в сила наказателна присъда.
Предлага се и промяна в комисията, тоест нов състав на комисията. Предлагам за председател министър-председателя, заместник-председател и членове, които се предлагат от парламента.
В общи линии това е философията, която следва законът. Нека да ви напомня само, че това е законопроект, който ще се гледа на първо четене. Тоест между първо и второ четене са възможни фини настройки по този закон, както обикновено се случва. В резултат на дебата всичко, което е в посока подобряване на законопроекта, за което ще бъдат представени съответните доводи от всеки един народен представител, сме отворени да го разглеждаме и дискутираме, каквато е практиката и в трите комисии, надявам се.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви сърдечно, господин Главчев. Фини настройки извън препоръките, които са от Венецианската комисия.
Колеги, заповядайте, ако имате предложения, коментари, въпроси към вносителите или по становището, което предварително ви беше раздадено. Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз не съм член на комисиите. Без да правя строго процедурно предложение, ви предлагам да обсъдим двата законопроекта и след това да проведем гласуване. Защото така предпоставяте очевиден резултат. Лесно е да политизираме и да партизираме темата, включително и гласуването.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Не е такава целта. Така ни е фиксиран дневният ред, но нямам нищо против да обединим двете точки, така че заповядайте и Вие да представите Вашия законопроект.
Разглеждаме едновременно и трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 254-01-5/18.01.2012 Г. ЗА ГРАЖДАНСКАТА КОНФИСКАЦИЯ – ВНЕСЕН ОТ ХРИСТО БИСЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – СЪВМЕСТНО С КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, направих това предложение с оглед на идеята още на първо четене да не вкарваме непременно закона точно в една посока и в едни релси. Защото ако бъдем честни, трябва да направим един извод, а именно, че българската държава се провали в опита да прилага така наречения досега модел на гражданска конфискация. При това цели 10 години тези усилия не даваха никакъв резултат.
Отбелязвам това и на фона на обстоятелството, че такива усилия бяха прилагани при различни парламентарни мнозинства, в рамките на различни правителства, различни партии бяха ангажирани с упражняването от всички спектри. И е време да си зададем въпроса дали на нас ни е необходим един по-рационален подход.
Този законопроект, който ние предлагаме, именно тика нещата в тази посока – да намерим институционалния начин. Ние можем да спорим много върху принципите на гражданската конфискация изобщо. Защото внушението, че гражданската конфискация е институт, който се прилага в континенталното право на Европа, не е вярно. Това е внушение. Това е нещо, което е характерно за страните от общностното право. Това са Съединените щати, Великобритания, Британската общност. Но не искам там да водим спор.
Затова ви предлагам да не спорим по тази точка, а да видим кои са механизмите, които ще дадат реално действащи процедури. Защото ще вземем ли една справка колко пари изхарчи за 10 години тази комисия, независимо как и кой я ръководеше, и колко пари влязоха в хазната? Ще получим ли тази справка?
Аз казвам следното. В българското право, в българските институции има традиционно изградени вече механизми. Не десетилетия, столетия работят. Данъчната администрация в България е една от най-успешните администрации, които съществуват в българската държава. Да, така е. И това е била констатация, която никой не е оспорвал през тези десетилетия.
Тук законът ни предлага това – да легнем върху правни принципи, които са изградени не с десетилетия, а със столетия, бих казал – администрации, съдебни практики. Юристите много добре ме разбират за какво става въпрос. Когато има съдебни практики с десетилетия, е ясно как ще вървят процедурите.
Затова да не спорим върху детайлите и да не казваме, че този подход е в дисонанс с мнението на Венецианската комисия. Това е вярно. Венецианската комисия не ни налага специализиран орган. Няма такова внушение. Европейското право не ни налага такъв подход. Дайте да стъпим върху традиционно изградените неща, за да получим действащ закон. Защото ако се затворим в досегашната рамка, аз съм дълбоко убеден, че няма да направим нужната крачка.
Аз не очаквам, че вносителите на законопроекта на този етап биха се оттеглили. Призовавам ви да приемем двата законопроекта, да оставим отворени двете опции и да намерим решение. Защото истината е, че има и междинни решения. Тази комисия с тези териториални единици – всъщност само там, където има апелативни съдилища – никога не може да има този капацитет, който има данъчната администрация. Възможни са и междинни решения.
Затова ви призовавам да приемем и двата законопроекта и да дадем възможност, още повече, че тук не са водещите комисии, да направим един законопроект, който да даде реални резултати, такива, каквито преди 10 години някои мислеха, че ще се постигнат със стария законопроект. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров. Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Безспорно е за всички, че сме пред най-скандалния законопроект в това Народно събрание, аз мисля, че от доста Народни събрания насам. Дебатът тепърва предстои. Той ще бъде изключително ожесточен. Аз ви обещавам, че ние от „Атака” ще разкриваме непрекъснато неща и ще направим всичко възможно да го разобличим.
Тук ще поправя Христо Бисеров, че опитът за гражданските конфискации бил се провалил в последните 20 години. Такъв опит се провали и преди това. Тук по-старите юристи, които сме прилагали законите, си спомняме Глава трета от Закона за собствеността на гражданите, която също тогава, господин Бисеров, се провали с гръм и трясък и не доведе до нищо.
Ние от „Атака” го казахме и при първото разглеждане на законопроекта – причините за въвеждането на този проект са твърде прозаични, опит да се покаже пред обществото една закъсняла обществена справедливост, която се прави опит да се въздаде, но няма да бъде въздадена; опит да се демонстрира пред европейските партньори същото, някаква законност и проява на решителност и политическа воля; опит пак от страна на управляващите за политическа репресия. Защото това ще се превърне в закон за политическа репресия. В това можете да бъдете абсолютно сигурни. Като имам предвид начин, в който ние се съмняваме, е създадена чрезвичайната комисия, по начина, по който тя беше структурирана по места, по който рекултирана с кадри, за мене няма съмнение, че ще бъде така.
По този начин, каквото и да се прави, няма да бъде раздадена обществена справедливост, която се намира другаде. Чрез този закон се опитвате да въздадете обществена справедливост в последиците, в отзвуците, в крайния резултат – някакво имущество, за което ще твърдите, че не е законно придобито, а не в онова, което се прояви през последните 20 години по принцип и което беше узаконено със закон, така наречената приватизация, която беше кон за кокошка. Всички знаете цифрите – около 30 млрд. лв. приватизирани държавни активи и получените нищожни суми, които още има да бъдат получавани и да бъдат издължавани от държавната хазна. Но това не се случва. Всички знаете, че поне 600 млн. лв. са ликвидни, изискуеми, но несъбираеми. А за това никой нищо не прави.
Ако продължим в този ред на мисли, ще си говорим за предприятия, които струваха милиарди, а бяха раздадени и харизани за десетки милиони или за милиони, за телевизии, които бяха дадени за 100 хил. долара преди десет години и в момента струват 400-500 млн. евро. Всички знаем за коя национална телевизия говорим.
Така че всичко това, което се готви, ще бъде поредната голяма лъжа на прехода, ще се въздава обществена справедливост, ще се действа с желязна ръка в противоречие с всякакви принципи и норми с обърната доказателствена тежест, с механизми и по процедури, които предполагат репресия – друго не може да бъде. Сегашният закон, който се внася от управляващите, няма да бъде по-различен от този, против който се обявиха голяма част от самите управляващи от ГЕРБ.
Засега е ясно – поръчката е направена, да се действа с желязна ръка и да се стигне до едно, бих казал, осъдително решение по отношение дори на определени хора, които дори подозирам, че са вече набелязани.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Шопов. Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ: Уважаеми колеги, на първо четене и по двата законопроекта би следвало да се говори от принципна гледна точка и да се приемат текстовете в тяхното разширително тълкувание, така че да може комисията да има представа по макрорамката на самия законопроект.
Виждам, че се изразиха две пристрастни мнения. И аз смея да твърдя, че като човек, който познава тази материя, тъй като съм бил председател на комисията, при която се е отчитала Комисията „Кушлев”, искам да се борави с фактология, част от която ще изложа и от парламентарната трибуна.
Само искам да припомня на господин Бисеров, че през 2009 г., когато управляваше тройната коалиция с мандата на ДПС, Комисията ”Кушлев” е отнела имущество за около 500 хил. лв. Това е в доклада за 2010 г., който Вие, господин Бисеров, притежавате.
Ако трябва да цитирам и да направя съпоставка въз основа на това, което Вие казахте, през 2011 г. комисията е отнела имущество за повече от 9 млн. лв., а бюджетът й е по-малко от 5 млн. лв. И като казвате, че няма капацитет на територията на апелативните съдилища, Ви припомням, че по мое предложение бюджетът на комисията вече е увеличен и комисията ще има възможност да привлече и нови експерти, за да може да се справи с отговорностите, които биха могли да й се възложат с новия закон.
Още една цифра ще ви дам. За 2012 г. за по-малко от един месец комисията е отнела имущество за повече от 2,5 млн. лв. За по-малко от един месец. Ако така работи, с тези темпове, макар и при стария закон, наистина резултатите ще бъдат изключително добри за фиска на държавата.
Като цяло законът, който предлагат колегата Главчев и група народни представители, има нужда от корекции, особено между първо и второ четене. Много от текстовете би следвало да се прецизират. Аз категорично обаче не съм съгласен с невъзможността комисията да се самосезира и изцяло дейността й да бъде съобразена с действията на прокуратурата. Това отново ще върже ръцете на комисията за това, което се надяват и нашите партньори от Европейската комисия да се случи у нас.
Затова, колега, прецизирайте, помислете върху тези текстове, особено по възможността комисията да се самосезира.
Аз смятам, че това е нещо, което е изключително нормално, предвид на това, че тази комисия познава добре тази практика, има достатъчно натрупан опит през годините и може да прецени по един или друг казус дали да предприеме съответните действия чрез самосезиране.
Това е съвсем накратко, което исках да кажа. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Янев. Господин Радев, заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ: Колеги, аз ще призова да не политизираме излишно, да погледнем двата проекта, защото и двата проекта са доста балансирани, в тях има подходящи идеи, намерен е балансът между репресията и защитата на гражданските права на всички участници в това производство.
Бих казал, че в проекта, внесен от Красимир Велчев и група народни представители, е намерен балансът. Няма смисъл тук да говорим за репресии от страна на комисията, защото през изминалите 7 години, откакто функционира комисията, ние нямаме нито едно фактическо обстоятелство, което да навежда на изводи, че тази комисия се използва по какъвто и да е начин за политическа репресия спрямо някого.
В законопроекта, който колегите от ГЕРБ са внесли, има всички гаранции това да не се случи, именно със строго формалния начин за сезиране, със строго формалните изисквания, с всичко това, което ще се случва по реда на общото законодателство. Приложим е Гражданскопроцесуалният кодекс, триинстанционно производство, включително пред Върховния касационен съд.
Така че налице са всички предпоставки всички засегнати от това производство да могат да защитят законните си права, но така, че и общественият интерес също да може ефективно да бъде защитен и да бъдат дадени достатъчно ефективни инструменти, не да се протака едно производство в продължение на 10 години, а да може бързо и ефективно да се достигне до някакъв резултат, който да е в обществена полза.
Въпросът как се използва капацитетът или на съществуващата комисия, или както е в проекта на господин Бисеров – на органите на данъчната администрация, вече е въпрос по същество. Така или иначе до момента действа моделът със съществуващата комисия. В първия законопроект той ще бъде леко изменен, няма да има структури във всички седалища на окръжните съдилища, ще се направят по седалищата на апелативните съдилища, ще се оптимизира структурата. Надявам се, че ще се увеличи значително и бюджетът на комисията, за да може да си позволи качествени експерти. Защото с този принцип, който е залегнал в първия законопроект, делата ще са повече, ще има нужда от повече експертен потенциал, защото няма да се изчаква влизане в сила на наказателните производства, в реално време ще се движат процедурите за отнемане по реда на гражданската конфискация.
Така че аз призовавам на първо четене да се подкрепи законопроектът. Да, между първо и второ четене има много за доизчистване по конкретните процедури. Но всичките тези поправки са възможни и са в духа на закона и могат да се случат между първо и второ четене.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Радев. Имате предвид първия законопроект?
ЕМИЛ РАДЕВ: Да.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Това е важно уточнение. Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да взема отношение по законопроекта на господин Бисеров и то в частта на това да се приложат функциите на данъчната администрация. Аз като бивш данъчен служител много благодаря на господин Бисеров за оценката за това, че наистина данъчната администрация е една от най-модерните и добре работещи администрации в България. Но поради тази причина ние не можем да я натоварваме с други контролни функции, защото в един момент тя ще стане неработеща и неефективна.
Така че смятам, че в случая не трябва да натоварваме данъчната администрация с подобни функции. Целта на този закон е друга.
Има случаи, когато прокуратурата е повдигнала обвинение по всичките текстове от Наказателния кодекс, защото там има членове от Наказателния кодекс, за които прокуратурата се сезира от данъчната администрация, именно за недекларирани или укрити доходи. Тя ще се съсредоточи наистина върху значимите дела, значимите случаи, в които има голямо разминаване и това разминаване трябва да бъде именно обект на Комисията „Коларов”, а не обект на данъчно облагане от данъчната администрация – това, което тя прави в момента.
Така че моето становище е, че тук не е удачно да прехвърляме тази работа на данъчната администрация. Комисията да си разгърне капацитета.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, благодаря Ви. И в двете комисии Синята коалиция ще се въздържи по чисто технологични съображения. Не смятам, че с колегата Димитров сме достатъчно компетентни да обсъдим всички онези варианти, които предвижда този законопроект. Затова ще изчакаме становището на Правната комисия и дебатите в Правната комисия, за да можем да се произнесем като парламентарна група по този законопроект.
Искам да кажа, че за мене е напълно нормално Правната комисия да бъде с водещо мнение. Във всеки случай подчертавам за протокола – ние ще се въздържим по този законопроект и ще изразим своето становище в залата, след като чуем становището на Правната комисия.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов, за това уточнение. Имате ли други въпроси? – Не виждам.
Давам думата на вносителите. Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин председател. Предлагам да гласуваме първо нашия законопроект. Усилията ми са да постигнем приемане и на двата законопроекта, а не приемане на единия и отхвърляне на другия.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Ще гласуваме „въздържали се”, господин Бисеров, по Вашия законопроект.
Колеги, ако нямате повече въпроси, подлагам на гласуване законопроект № 254-01-5/18.01.2012 г. за гражданската конфискация, внесен от Христо Бисеров и група народни представители.
От страна на Комисията по бюджет и финанси който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 2, против 1, въздържали се 16.
Не се приема.
От страна на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 15.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване законопроект № 254-01-4/17.01.2012 г. за отнемане на незаконно придобито имущество, внесен от Красимир Велчев и група народни представители.
От Комисията по бюджет и финанси който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: 14, против 1, въздържали се 4.
Приема се.
От страна на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове който е съгласен, нека да гласува.
За 11, против 1, въздържали се 4.
Законопроектът се подкрепя.
С това изчерпихме днешния дневен ред. Желая на всички ви хубав следобед и благодаря за конструктивно проведеното заседание.
Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Моника Панайотова)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


(Менда Стоянова)




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И
ОТБРАНА:


(Доброслав Димитров)


119803