Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
02/02/2012
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 2 февруари 2012 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
/ Начало 15.05 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и
предлагам да премине при следния дневен ред.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерски съвет на 30.12.2011 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерски съвет на 13.01.2012 година.
3. Актуализирана позиция на Република България относно съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите “Бюджет за стратегията “Европа 2020”, т. 41 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011 г./, № 202-00-2, внесена от Министерски съвет на 19.01.2012 г.
4. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерски съвет на 13.01.2012 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Представяне и обсъждане на ЗИД на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерски съвет на 30.12.2011 г.
Гости са:
Свилен Нейков – министър
Горяна Тодева – съветник по правни въпроси
Панайотка Панайотова – експерт от Дирекция “Инвестиционна политика и управление на собствеността”
Заповядайте министър Нейков.
СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, основните цели на предложения проект са оптимизирани и прецизирани на правната регламентация на обществените отношения свързани с физическото възпитание и спорта в Република България и нейното актуализиране наложено от съвременните социално-икономически условия и тенденциите в развитието на системата на физическо възпитание и спорт в страната.
Очакваните резултати от прилагането на законопроекта са създаването на благоприятни условия за насърчаване и развитие на системата на физическото възпитание и спорта като отрасъл с все по-нарастваща роля в сферата на икономиката, което изисква разработване и прилагане на нова и актуална концепция от страна на държавата, относно бъдещето му развитие и създаването на благоприятни условия за неговото ефективно функциониране.
Постигането на посочените резултати предполага наличието на добре поддържана и оборудвана спортна база. За наличието на която се изисква осигуряване на значителен финансов ресурс. Към настоящия момент значителна част от съществуващите спортни обекти и съоръжения са собственост на държавата и общините. А в съвременните икономически условия и множеството ангажименти на държавата и общински институции към населението, затрудняват осигуряването на достатъчно публични средства за привеждането на голяма част от спортните бази в съответствие със съвременните нужди и условия за ползване на желаещите да практикуват и развиват спорта.
В тази връзка със законопроекта се регламентират облекчени условия и ред за спортните организации осъществяващи обществено полезна спортна дейност при предоставянето им за ползване по предназначение на спортните обекти и съоръжения, обекти за социален туризъм, държавна и общинска собственост.
Предоставя се възможност последните да се ползват както чрез отдаването им под наем пряко или чрез конкурс, така и чрез учредяване на срочно ограничено вещно право на ползване върху тях срещу финансово обезпечена инвестиционна програма за поддръжка, развитие и модернизация на съответния спортен обект или съоръжение от страна на ползвателя.
Същевременно собствеността на държавата и общините е защитена и гарантирана в достатъчна степен посредством изпълнението на множество законови условия, в това число изискване за регистрационни и лицензионни режими от страна на субектите желаещи да ползват държавните или общински спортни обекти.
Прецизира се и се допълва законовата уредба свързана с дейността на Антидопинговия център, като се регламентира неговия статут и основни функции. Прецизират се основни понятия и термини свързани с контрола и борбата срещу използването на допинг в спорта. Промяната е съобразена с програмата на правителството на европейско развитие на България 2009 – 2013 г. и цели създаване на сигурна правна гаранция за изпълнението на поетите от Република България ангажименти, с подписаните от нея и ратифицирани със закони – Конвенция срещу употребата на допинг на Съвета на Европа, допълнителния протокол към нея, Международна конвенция за борба с употребата на допинг в спорта.
Създават се нови разпоредби касаещи регламентацията на учебните планове и спортната подготовка на ученици в спортните училища. Като се въвеждат училищни учебни планове на спортните училища, да се съгласуват от министъра на физическото възпитание и спорта преди утвърждаването им от министъра на образованието, младежта и науката.
Въвежда се по-голяма продължителност на учебния час по спортна подготовка в спортните училища. А именно часовете по учебния предмет спортна подготовка, да се провеждат в два слети учебни часа с обща продължителност 90 минути. Като след тях се осигурява достатъчно време за отдих и възстановяване. Това се обуславя от основните фактори определящи продължителността на тренировъчното натоварване, а именно: етапа на подготовка, възрастта на състезателите и целите свързани с развиване на определени качества – овладяване на умения и навици по съответния спорт.
Предлага законова възможност за изразходване на бюджетните средства на Министерство на физическото възпитание и спорта и за застраховане на спортистите, в случай на настъпване на събития причиняващи увреждане на тяхното здраве - телесна цялост или смърт в процеса на спортно-състезателните подготовки и участие в олимпийски игри, световни и европейски първенства. Това се налага от факта, че спортния травматизъм е основния рисков фактор за не постигане на поставените цели за призови класирания на спортисти при участието им в олимпийските световни и европейски първенства.
Със създаването на подходящ нормативен механизъм държавата ще има възможност да предприема адекватни мерки за бързото възстановяване на спортистите от националните отбори и да сведе до минимум риска от евентуално не постигане на зададените спортни цели на престижни международни състезания.
Необходимите средства за финансирането на предвидените в предложения нормативен акт дейности, ще се осигуряват в рамките на определените средства по бюджета на Министерство на физическото възпитание и спорта за съответната година.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по този законопроект.
Господин Радославов заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, уважаеми господин министър, аз мисля че българското общество и Парламента включително, институциите са длъжници на масовия, бих казал аматьорски спорт, включително и на тези наши високо класни спортисти, които ни представят на олимпийски, световни, европейски и всякакви форуми. Беше време когато България беше една от световните спортни сили. Аз съм бил по това време в националния отбор по фехтовка като републикански шампиони и с тъга си спомням това време, когато имаше по-добри възможности и за ученическия спорт и за всякакъв вид спорт, включително и като прибавим и наборната служба двете години в казармата, така че аз приветствам този законопроект. Благодаря на министъра, че го внася. Ще го подкрепя. И би трябвало колкото може, независимо, че държавата е в криза, тя ще си бъде в криза вероятно не една година, но ние да го подкрепим този закон и каквото може да правим за развитието на физическото възпитание, особено след училищната младеж. Защото това увлечение по наркоманията, цигарите и алкохола, едно от най-ефективните средства за борба с това е именно активния спорт. И мисля че това е една крачка в този дух, така че благодаря за уважението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Радославов. Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, аз присъствах на обсъждането на този законопроект в Комисията по образование и наука, младежта и спорта. Във връзка с това там съм задавал моите въпроси, касаещи не финансовата част на този законопроект.
Имам бележките на няколко министерства по отношение законопроекта. Например Министерство на правосъдието по отношение на българския спортен арбитраж. Поставя се под съмнение неговата конституционна съобразност. Няма да оспорвам този въпрос, защото ние сме го обсъждали в друга комисия. Но имайки предвид характера на нашата Комисия, отново ще повдигна въпроса за финансирането на така наречения Антидопингов център. Във връзка с финансирането на този център, тук се предвижда той да бъде второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Много интересни бележки има Министерство на финансите. Моят въпрос към министъра, какви са намеренията ви по отношение на финансирането на този център? Какви собствени приходи може да реализира и какво е вашето мнение за бележките на Министерство на финансите по отношение на неговата дейност и задължението да събира такси?
Благодаря ви.
СВИЛЕН НЕЙКОВ: Относно Антидопинговия център, това е един център, който е във връзка със Световната антидопингова агенция и без него много трудно нашите състезатели в бъдеще ще могат да участват на престижни състезания. В момента допинг лабораторията е закрита и работи само комисията. Като се надяваме да покрием изискванията на Световната антидопингова агенция, за да може да кредитираме нашата лаборатория и да не плащаме толкова висока цена на допинг пробите, които в момента се обработват извън страната, било в Атина, било в Барселона или в Кьолн.
Това че ние ще имаме Антидопингов център ще помогне на страната ни, за да изчистим предимно детския спорт или юношеския спорт от допинг. Тоест превенция за борба срещу допинг, което в последно време се забелязва драстично. Защото последните състезания на които присъства антидопинговата комисия главоломно напускат състезанието. Деца до 16 години напускат състезанието, защото нещата стават все по-страшни.
Така че имаме пълна необходимост от една страна да проверяваме медикаментите, които влизат в България и се употребяват от наши спортисти във връзка с това, че повечето от тях са гаражни производства. Внасят се субстанции от вън. Разпечатват се официални пратки на чужди фирми и се злоупотребява.
На следващо место, изследването което ни струва много скъпо на вън. И на последващо место, в зависимост от това, какво Световната антидопингова агенция ни предоставя от международни състезание за обработка на информация на данни на дадено състезание, ние ще можем да комулираме средства, които ще могат да се използват в посока антидопинговия център. Тоест, тези 250 евро, които в момента плащаме за обработката на една проба ще може да ги вземем, ние като консумативите са на стойност някъде около 50 – 60. Така че разликата в обработката на тази проба ще може да бъде актив за Антидопинговия център, за да може да провеждаме нашата програма.
Освен всичко това, ние сме декларирали пред Световната антидопингова агенция, че имаме програма, която е свързана - образователна, възпитателна, която се изразява в плакати, фишове, рекламни материали и лекции във всички училища, най вече в спортните, които в бъдеще така или иначе ще минат към нас.
Така че значението и изискванията на Световната антидопингова агенция към нашия център са много високи. И аз се надявам, че с оборудването на Антидопинговия център в бъдеще, ние ще успеем да се докажем отново като нация, такава която е на световно ниво по отношение на спорта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Моят въпрос е свързан с обектите, които са за социален туризъм. Каква е логиката само на спортни клубове или техни членове, лицензирани спортни организации, поне така пише в § 25, да могат да се отдават и обектите за социален туризъм.
ПАНАЙОТКА ПАНАЙОТОВА: Аз ще отговоря, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, ако погледнете по-внимателно текста, господин Овчаров, ще видите, че се отдават съобразно предназначението и съобразно основния предмет на дейност, с който са регистрирани към съответния съд. Тоест, няма как един спортен клуб, който няма предмет на дейност да извършва туристически услуги, да наеме социален обект. Това ще бъдат само тези юридически лица с нестопанска цел, които са регистрирани като туристически дружества. Спортните клубове и федерации ще могат да наемат само обекти с точно предназначение, съобразно предмета им на дейност.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тук пише така: Спортни обекти, съоръжения и обекти за социален туризъм, частна държавна общинска собственост могат да се отдават под наем за срок до 10 години само на спортни организации по чл.10 ал.2 и на спортни клубове.
СВИЛЕН НЕЙКОВ: Става въпрос за по-големи спортни обекти и съоръжения, в които наистина си заслужват да привлечем инвеститори. Защото както и досега действащия закон, ние нямаме възможност да дадем такива по-големи спортни обекти срещу инвестиционна политика. И когато това нещо не се случи, тези обекти започват да страдат, защото няма грижи към тях. Само се използват. Няма реновации и модернизиране и те започват да приличат на нещо съвсем различно. И тук идеята е да може такива, които са по-крупни обекти или съоръжения да могат да се предоставят на хора, които имат възможност да инвестират. Защото държавата няма достатъчно средства.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз намеренията ги разбирам. Въпросът е че така както е написано, това нещо не става ясно. Тук на практика всички обекти, които са на социален туризъм и хижите в това число, ще ги даваме под наем сам на спортни дружества. Което за мен е доста чудна теза.
ГОРЯНА ТОДЕВА: В действащия Закон за физическото възпитание и спорта в допълнителните разпоредби има дефиниции що е то търговско дружество, що е обект за социален туризъм и какво представляват спортни обекти и съоръжения. И затова в нашето предложение е разписано, “чиято основна дейност съответства на предназначението на имота и на лицензираните спортни организации или на спортни клубове”. Тоест, те трябва да си извървели пътя на регистрация и на лицензиране по смисъла на нашия закон и да са придобили съответно значение, дали ще бъдат спортен клуб или спортна организация по смисъла на чл. 11 от нашия закон или ще бъдат туристическо дружество.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Те трябва да бъдат лицензирани от нас. Туристическият съюз ще стане нещо като филиал към вас. Така ли?
ГОРЯНА ТОДЕВА: Те не са филиал. Те са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридически лица с нестопанска цел. Те са частни субекти.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз искам да разбера за какво точно става дума. Дали става дума само за възможности за развитие на спортни обекти със съдействието на частни инвестиции или на практика отваряме една врата за доста други дейности, които не малко са се извършвали през последните 20 години. Така както сте го написали става дума и за втората част. Защото един спортен клуб не виждам каква му е логиката да наеме хижа “Георги Бенковски” в Стара планина, освен да направи някаква си база там за някакви други цели. Никакъв спорт няма да се развива.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Идеята е да развиват социален туризъм и предназначението на обектите не може да бъде променяно по смисъла на нашия закон, както и по ЗУТ.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма да бъде провалено предназначението на обекта. То пак ще се нарича хижа.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Това е предвидил законодателя. Така го е разписал през 2008 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли някой, който иска официално да вземе думата? Няма.
В такъв случай приключваме по тази точка и подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
Благодаря господин министър.
Преминаваме към точка втора - Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерски съвет на 13.01.2012 година.
Ивелина Василева – зам. министър на Министерство на околната среда и водите, вие ли ще ни представите законопроекта?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание представям законопроекта за ратифициране на споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд и за финансиране и изпълнение.
През м.август 2010 г. Министерство на околната среда и водите се обърна към Световната банка с искане за подпомагане на институционалното развитие и укрепване на Националния доверителен екофонд, във връзка с изпълнение на новите му функции в рамките на Националната схема за зелени инвестиции, които се възлагат съгласно чл. 142 “а” до “з” на Закона за опазване на околната среда. След изпълнение на поредица отстъпки за кандидатстване и одобрение Световната банка одобри безвъзмездно финансиране в размер на 103 000 щатски долара за период от 30 месеца със съответен нефинансов принос от страната на Националния доверителен екофонд в размер на 20 000 долара за труда на екипа на Националния доверителен екофонд, офис пространство и оборудване, зали за обучение и транспортни разходи, за обучението по процедурите на Световната банка, за възлагане на поръчки.
Подкрепата на Националния доверителен екофонд в областта на стратегическото планиране и укрепването на техническия управленски капацитет ще допринесе за това, фонда да изпълни своите изисквания в новата си роля като отговорна институция за проектите в озеленяването в рамките на националната схема за зелени инвестиции. Както и в бъдеще да увеличи привличането на финансиране за проекти в околната среда от европейски и други международни институции.
Няколко са основните мерки, които се финансират в рамките на проекта на Световната банка. Те включват изработване на стратегии и план за действие във връзка с новите функции на Националния доверителен екофонд. Възстановяване и разширяване на контактите и връзките на Националния доверителен екофонд в партньорските мрежи. Укрепване на публичната идентичност чрез провеждане на годишни публични събития и дефиниране на корпоративна идентичност на националната схема за зелени инвестиции. Създаване на електронни формуляри за кандидатстване и обучение на екипа на Националния доверителен екофонд, в сферата на схемите за зелени инвестиции. Изискванията за финансиране от Европейския съюз и други международни договори, както и процедурите на Световната банка.
Това е накратко представянето на проекта на Закона за ратификация. Съвсем в общи линии казано. Безвъзмездно финансиране с цел укрепване на административния капацитет осигурено от Световната банка.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожо Василева. Колеги, имате думата за въпроси. Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване. Който е за подкрепа на законопроекта, моля да гласува.
Благодаря. Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По точка трета
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Може да продължим с точка трета. Дойде госпожа Боряна Пенчева – заместник-финансовия министър. Тя ще ни представи тази точка.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да представя накратко актуализирана позиция на Република България относно съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета за “Бюджета за стратегията Европа 2020”. Както знаете през есента на 2011 г. Европейската комисия публикува нов пакет допълнителни законодателни актове във връзка със следващата финансова перспектива. А именно на 6 октомври беше приет един пакет законодателни мерки, които очертават рамката на кохезионната политика. На 12 октомври беше публикуван пакета, който очертава селскостопанската политика, законодателните предложения отнасящи се до реформата на общата селскостопанска политика. На 9 ноември беше публикуван втори пакет от документи, които се отнасят до реформата на система за собствените ресурси на Европейския съюз. Бяха публикувани други предложения касаещи промени в областта на правосъдието и вътрешен ред, изследванията и иновациите, проекти за регламенти за новия механизъм за свързаност на Европа и програмата “Хоризонт 2020”.
По тези проекти бяха провеждани дискусии и бяха одобрени от Съвет по европейски въпроси /СЕВ/ проекти на рамкови позиции. По време на полското председателство бяха представени допълнителни документи, в резултат на което нашата позиция не се отличава принципно от това, което вече ви беше представено. Но настъпиха някои промени и аз тук бих искала да акцентирам вашето внимание само на промените.
Фактически по отношение на актуализиране на позициите в частта средства за подкрепа за извеждане от експлоатация на спрени ядрени мощности в АЕЦ “Козлодуй”. Сумата за България е представена като 185 млн. евро в предложението на Европейската комисия от 24 ноември.
Реалните нужди на България, според наши изчисления са около 450 млн. евро. В този смисъл ние разчитайки на солидарността на страните членки ще представяме нашата позиция за повече средства по този инструмент, като се отчитат реално нуждите на държавите членки.
Друга промяна е позицията относно реформата на втория стълб на общата селскостопанска политика. България ще изрази обоснована позиция, според която Комисията ще представи конкретните критерии и показатели за измерване на количествените цели за прилагане на политиката на развитие на селските райони. Ние подкрепяме включването на Фонда за развитие на селските райони в обща стратегическа рамка с другите фондове, което е такъв момент, че е важно да има единно планиране. Но в същото време ние сме против обвързването на съдържанието и структурата на програмите за развитие на селските райони с предварителни условия. Това което се случва всъщност със структурните фондове.
Подкрепяме също така идеята на Европейската комисия за гъвкавост между първи и втори стълб.
По отношение на текста на рамковата позиция, който касае политиката за сближаване и растеж, по отношение на кохезионната политика. Основното тук е, че ние продължаваме да подкрепяме и да считаме, че това е една от основните ни политики.
Бихме подкрепили включването на така наречената нова категория райони в преход, като бихме подкрепили включването на такива райони само, ако това не доведе до намаляване на средствата за старите кохезионни държави.
И другият основен момента за който бих искала да ви информирам, че ние продължаваме да считаме, че предложението на Европейската комисия за ограничаване тавана на помощите на кохезионната политика до 2,5% брутния вътрешен продукт е неприемливо за нас. И продължаваме да изразяваме нашата позиция, в същност искаме да бъде увеличен за най-слабо развитите райони, каквато е и България.
Така че ние тук, въпреки съпротивата, която срещаме на всички нива, ще продължим да отстояваме тази позиция, именно на това основание, че това е инструмент за солидарност, че България има нужда от догонващо развитие, че ние като страна с много нисък брутен вътрешен продукт на човек от населението, следва да получаваме по съществена подкрепа.
По отношение на механизма за свързване на Европа Connecting Europe facility. По принцип ние сме изразили и продължаваме да изразяваме нашата подкрепа към този инструмент, като не подкрепяме прехвърлянето на средства от Кохезионния фонд. Предложението е да бъдат прехвърлени 10 млр. евро от Кохезионния фонд към инструмента за свързаност. Ние бихме искали, българската страна да получи повече яснота по конкретните текстове. Отново подчертавам, че ние подкрепяме инструмента като такъв. Въпроса е за източниците на неговото финансиране.
По отношение на рамковата позиция за осигуряване на по-голяма гъвкавост на инструментите вътре и извън многогодишната финансова рамка, считаме че фондове като Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и големите проекти Международен термоядрен експериментален реактор /ITER/ и Глобален мониторинг за околната среда и безопасността /GMES/, следва да бъдат извън предложената многогодишна финансова рамка. Това са еднократни целеви действия на комисията. Ние считаме, че те не би следвало да бъдат в общата рамка, тъй като това би могло потенциално да доведе до преразпределение на средствата.
В актуализацията има и актуализация на позициите по частта опростяване на предоставянето на средства по бюджета и по-конкретно обединяването на Програма “Прогрес” с други механизми, както и поставянето на по-голям акцент върху предимствата на идеята за създаване на стратегическа рамка по Програма “Хоризонт 2020”, което е в сферата на образованието. Така че като цяло това са основните моменти, които всъщност се промениха след излизането на регламентите през есента.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря ви заместник-министър Пенчева.
Колеги имате думата за въпроси. Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо заместник-министър, вероятно не съм разбрал, но ще повторя въпроса ви. Вие споменахте, че тавана на помощите по Кохезионния фонд е процент от брутния вътрешен продукт. Така ли е? Ако това е така, според мен показателя е съвършено несправедлив по отношение на слабо развитите страни. Даже този показател, според мен закрепостява тези страни и ги блокира по отношение на кохезията и конвергенцията. Защото на всички е ясно, че брутния вътрешен продукт е в силна корелация със степента на развитие на държавите. Слабите държави, които се нуждаят от най-голяма конвергенция трябва да имат по-висока помощ и обратно.
Силните държави, които произвеждат огромен брутен вътрешен продукт са с един и същи процент и получават абсолютна помощ много по-голяма от слабите държави. Що за кохезия е това?
Ако наистина вие виждате проблем в това нещо, в тази актуализирана позиция трябва да се формулира някакво становище по отношение на самия критерий за определяне тавана на тези помощи.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз бих искала да се съглася с общата логика на изказването. За съжаление, вие знаете, че кризата пред която се намира Европа доведе до общи ограничения в логиката на планиране на европейския бюджет. Наистина беше намален така да се каже, размера. В това число на средствата за тези политики. Ние сме изразили, аз точно това подчертах, че ние сме изразили нашето мнение, да ние приветстваме една по-фокусирана политика, при която с по-малко средства да се търси по-голям резултат. Но в същото време не бихме могли да приемем точно това и затова нашето предложение, нашата позиция е, че изразяваме несъгласие с този таван за най-слабо развитите страни.
Благодаря.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Пенчева, това което говори господин Имамов е нещо съвсем различно. Не е въпроса в тавана за най-слабо развитите страни, въпроса е в критерия. Въпросът е в целта, която си поставя този Кохезионен фонд. Каква му е целта? Сега 2,5 процента от брутния вътрешен продукт за Германия и Франция. Ние тях какво ще ги правим? Ще им даваме възможност да бягат още по-напред. Нали въпроса е точно за по-слабо развитите държави да има някакъв по-голям процент или някакъв критерий, който да стимулира тях. Така че позицията на българската държава трябва да бъде формулирана в тази посока. За това говори господин Имамов. А не да кажем, че ние не сме съгласни с тавана за най-слабо развитие. Кои са най-слабо развитие? Да видим кой е критерия за най-слабо развитите. Ние сме със сигурност най-слабо развитите. Като казваме най-слабо развитите имаме предвид само България или и Румъния и Словакия, и не знам още кой.
Според мен Министерство на финансите трябва да изготви наше предложеине за такъв критерий. И да кажем, ние предлагаме тавана на Кохезионния фонд да бъде не 2,5 процента от брутния вътрешен продукт, а да кажем някаква стъпаловидно намаляваща процента, която за тези държави е 1 процент, за тези е 2 процента, за тези е 3 процента, за такива като нас е 4 процента или 5. Но нещо такова трябва да предложим. В крайна сметка това е.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз доколкото разбрах единственото е, че няма конкретни показатели. Иначе сме изразили мнение, че не сме съгласни.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Точно такава позиция сме изразили. И тя не е формализирана като конкретен процент. Нашето предложение е страни, които са с най-ниския брутен вътрешен продукт или под 50 процента, да бъде запазена за тях съществуващата в момента в тази финансова перспектива, съществуващия размер от 4 процента от брутния вътрешен продукт. Това е позицията ни.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други въпроси колеги? Разбрахме, че има изразено мнение по въпроса. Ако нямате други въпроси, предлагам на гласуване предложената ни актуализирана позиция представена от заместник министър Пенчева.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Благодаря на заместник министър Пенчева.
По четвърта точка
Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерски съвет на 13.01.2012 г.
Заповядайте.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря господин председател. Уважаеми дами и господа, по основните направления бих искал да ви информирам. По отношение на икономическо управление и наблюдение, както знаете тази година, така наречения годишен преглед за растежа за 2012 г. беше публикуван по-рано, което постави началото на европейския семестър по-рано. Това е вече втория европейски семестър. Ние ще се съобразим с графика, в който 27-те държави следва да представят своите документи. Също така ние отчитаме ключовото значение на новоприетите шест законодателни акта за осъществяване на необходимата макроикономическа и фискална стабилност и се ангажираме с тяхното стриктно прилагане.
Вече е разработен график, който е одобрен от Министерския съвет така, че Националната програма за реформи, която е нашия национален документ, в съответствие с европейски семестър, да бъде изготвена и приета до средата на м. април.
По отношение на самите политики, отчитаме че сме изразявали позицията и ще изразим позицията, че по отношение на макроикономическите условности за получаване на средства от европейските фондове за кохезионна политика, бихме приели обвързването на тези макроикономически условности само с пакта за стабилност и растеж и съответно с процедурата по свръх дефицит, но не и с процедурата за прекомерни дисбаланси. Тази нашата позиция ще я отстояваме в хода на бъдещата дискусия.
Подкрепяме участието на България във Фискалния съюз. И както знаете вече имаме една реална стъпка на 30-ти на Европейския съвет. Ние декларирахме нашето желание, съобразно мандата, който Народното събрание предостави, да се присъединим към договора за фискална стабилност, именно в частта за фискалната стабилност. Така че в тази посока ще бъдат концентрирани нашите усилия в следващия период.
По отношение на Стратегия “Европа 2020”, ние приветстваме акцента на програмата на трите председателства върху изпълнение на Стратегия “Европа 2020” като предпоставка за гарантиране на растеж и заетост. Отново на Европейския съвет, което е знаково, сега на 30-ти беше поставен акцент не само върху финансовата и бюджетната стабилност върху договора за фискалния пакт и върху заетостта и растежа. Ние приветстваме и това, че бяха поставени, не просто се говореше за заетост и за растеж, а бяха поставени конкретни акценти по отношение на заетостта. Това е именно младежката заетост по отношение на растежа, подкрепата на малките и средни предприятия, като гръбнака на европейската икономика. Това за България е точно така. Не просто подкрепа на малките и средни предприятия, а именно акцент в подобряване достъпа на финансиране на малките и средни предприятия.
Така че ние ще продължим да изпълняваме нашите ангажименти за повишаване на конкурентоспособността, осигуряване на растеж и заетост и стимулираща растежа фискална консолидация. Това ще бъде отразено в националната програма за реформи.
По отношение на финансови пазари и услуги, през 2012 ще участваме активно в предстоящите преговори за изменение на регулаторната рамка, относно пазарите на финансови инструменти. Знаете, че през последната година се изгради наистина, буквално една нова архитектура на тази регулаторна рамка. Ние участвахме в този процес. Сега отново сме декларирали нашето желание да участваме активно. Предстои наистина дискусия, която има относно пазарите на финансовите инструменти, в която ще участваме отстоявайки нашите национални интереси. И знаете, че ние сме една страна с финансова устойчивост, но с неразвит финансов пазар, което ни поставя в известна специфика спрямо другите.
По отношение на данъчната политика, ще продължим да отстояваме нашата позиция, да не подкрепяме въвеждането на обща консолидирана корпоративна данъчна основа.
По отношение на директивите на Съвета за обща система за данък върху финансовите транзакции сме изразили нашата основна позиция, за не въвеждане на данък върху финансовите транзакции, освен ако такъв не бъде въведен на глобално ниво. Наистина участваме в дискусията по търсене на нов, по реформа на модела на собствените ресурси на Европейския съюз.
По отношение на директивата относно правната рамка за облагане на енергийни продукти и електроенергията. Ние сме ви запознавали и ще продължим да отстояваме нашата позиция, че подкрепяме модернизиране на структурата на данъка върху тези енергийни продукти. Като данък състоящ се от две части. Данъчно облагане обвързано с емисиите на СО2 на въглероден двуокис и обичайното данъчно облагане, което се основава на енергийното съдържание на енергийния продукт.
Подкрепяйки новата структура на данъка, като знак за нашата подкрепа на тази политика на екология, на модернизация, ние в същото време ще продължим да изразяваме нашето становище срещу конкретните ставки.
И може би най-тежката дискусия, в която ще участваме това е многогодишната финансова рамка. Знаете, че ние сме ви запознали и това донякъде реферира и към предишната точка от днешното ви заседание. Подкрепяме предложението на Комисията за седем годишна рамка, която да бъде фокусирана. Считаме, че е реалистично обема на ресурса, предвид на новите предизвикателства. От една страна нарасналите предизвикателства, от друга страна необходимостта от фискална консолидация, както на национално, така и на европейско ниво. Ще продължим да изразяваме че ключовите ни политики за следващата финансова перспектива са кохезионната и селскостопанската.
Подчертаваме нарастващата необходимост за инвестиране в инфраструктура във всичките й форми - транспортна, екологична, иновативна и информационна. Ще участваме в дизайна на конкретните правила за изпълнение, мониторинг и контрол на фондовете с поделено управление, каквито са структурните. Като целта е да бъде изместен фокуса на контрола върху ефекта, а не върху процеса. Да бъде опростена системата на контрола. Да не се прави контрол заради самия контрол, а да се търси контрол и върху резултата.
Аз няма да влизам в детайли по отношение на отделните политики, тъй като това реферира към предишната информация, която ви представих.
По отношение на митници, другата тема в която ние участваме активно. Република България ще продължи да подкрепя усилията за постигане на окончателен резултат през 2012 г. в международните преговори по протокола за незаконната търговия с тютюн и тютюневи изделия, към рамковата конвенция на Световната здравна организация за тютюна.
Страната ни заедно с други държави членки ще продължи инициативата на унгарското и полското председателство, относно развитие на митническо сътрудничество със страните на източните граници на Европейския съюз – Хърватска, Сърбия, Русия и Украйна.
В областта на законодателството и свързания с него процес на изграждане на АЙТИ системи ще продължим да даваме приноса си за модернизиране на законодателството и правилата за прилагане на модернизирани и митнически кодекс. Ще продължим да участваме в дейностите по защита на правата на интелектуалната собственост. Като ще участваме в обсъжданията за изменение на регламент 13-83 от 2003 г., относно трансграничния контрол на стоки, за които се подозира, че нарушават права на интелектуална собственост. И ще продължим да участваме и да подкрепяме усилията за контрол на прекурсорите на наркотични вещества и сключване на международни споразумения в тази област, включително и с Русия.
Това беше в общи линии това, което ще работим.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря госпожо заместник министър.
Колеги, имате ли въпроси? Заповядайте господин Агов.
АСЕН АГОВ: Госпожо заместник-министър, вие бяхте сега на Съвета. Видях ви по телевизията, зад гърба на министър-председателя. Приемам всичко онова, което казвате, но вие помогнахте ли на министър-председателя да не подписва заключителната декларация? Тъй като там се изказва намерение за хармонизация на данъчното законодателство и на данъците.
Така както докладвахте, аз приемам всички тези аргументи, но защо министър-председателя, подписвайки тази декларация във ваше присъствие там и при възраженията на шведския министър-председател, се стига до съгласие на практика, намерение да се извърши данъчна хармонизация. Ние не сме давали мандат за такъв документ, когато обсъждахме много сериозно миналия петък преговорите по фискалния контакт. Това е въпроса ми. По скоро учудване от една такава позиция.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Нека да бъда съвсем конкретна. Действително аз участвах в експертния екип, който консултираше премиера и нека да бъдем съвсем коректни. Първо, че говорим за текст на декларацията. Аз за съжаление имам в себе си английската версия. Говорим за декларация. Не говорим за договор. И нека да цитирам абсолютно точно текста. Да бъде търсен прогрес в структурната дискусия на координацията на данъчната политика и предотвратяването на лоши практики в контекста на пакта „Евро +” , където се говори именно за координация на данъчната политика. В пакта „Евро +” тази тема е дори малко по-детайлно представена. Отново говорим само за координация, за едно административно сътрудничество за размяна на добри практики. Като тук е поставен акцент на избягване на лошите практики. България. от самото начало е декларирала своето желание да сътрудничи, да се бори с трансграничното укриване на данъци, с лошите практики. Това е нещо, което по никакъв начин не визира уеднаквяване на данъци, нарушение на националния суверенитет по отношение определяне политиката на преките данъчни.
Наистина се касае за координация, при това с фокус върху избягване на данъчни измами и едно по-добро сътрудничество, обмяна на добри практики за борба с укриване на данъци. Тъй като това е проблем, който беше сигнализиран на работните групи, особено в Италия. Сега бяха разкрити случаи на данъчни измами, където при деклариране на годишен доход от 20000 евро се установява, че декларатора притежава самолети и яхти на стойност милиони, които са декларирани и са регистрирани на негово име. Така че това е нещо, което трансграничното сътрудничество в рамките на Съюза и с други страни на данъчните администрации, следват да бъде задълбочено сътрудничеството между данъчните органи и предотвратяването на укриването на данъци, следва да бъде една изключително важна дейност сега в този период на криза. Но не е ставало въпрос нито на експертно ниво по отношение на дискусията на този документ, нито в самата декларация. Вижте го текста, не е ставало въпрос за каквото и да било уеднаквяване или по някакъв начин нарушаване на националната отговорност по отношение на определянето на данъчната политика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли аз да задам един уточняващ въпрос. Каква е силата на това изявление? Това нормативен акт ли е от който произтичат права и задължения. И кой е нормативния акт, от който произтичат права и задължения?
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Това е политическа декларация на държавните и правителствените ръководители, които заявяват своята политическа воля да работят в тази посока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой е акта от който биха произтекли права и задължения за нас?
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Нека да припомня, че на това заседание не беше приет такъв документи. Беше съгласуван окончателния текст на договора, който е публикуван на 31 януари. Този договор предстои да бъде подписан, съобразно мандата, който Народното събрание даде на нашия министър-председател. Предстои да бъде подписан на 1 март, след което се влиза в режим на ратификация и договорът ще бъде представен за ратифициране от нашия Парламента. Едва тогава той би придобил правна сила и би имал обвързваща правна сила за България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Агов искате да допълните въпроса си.
АСЕН АГОВ: Имам един риторичен въпрос. Не ви ли смущава факта, че толкова дълго ми обяснявахте едно изречение от декларацията? И че то се нуждае от толкова дълго обяснение.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Мен ме смути въпроса и затова прецених, че може би наистина е хубаво да ви запозная с детайлите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се извинявам, но не можах да схвана логиката на обяснението на госпожа Пенчева. Ние се отказахме от глава ІV, където има толкова общи фрази и има само един намек, че евентуално при необходимост ще се координира икономическата политика. И се отказахме от целия този раздел, защото видите ли имаше опасност да координираме данъчната политика. а
А сега директно се прима текст, в който се казва, че ще координираме данъчната политика. Това е политическа декларация. Не ми обяснявайте, че политическите декларации нямат в политиката никакъв смисъл. Имат и то много сериозен смисъл. И ще видите как ние от тук нататък ще обясняваме под път и над път, за какво точно става дума. Аз не съм толкова против цялата тази работа. Очевидно не само ние, но и вие сте, тъй като правителството го е направило вече.
Искам да припомня госпожо председател, че ние вече седем, осем месеца имаме едно не явно съгласие, да изслушаме шефа на Агенция “Митници”, сега вече може да го кажем, за големите успехи в събирането на акцизите и другите постъпления в Агенцията, за които четем всеки ден. Не е ли вече време, след като ни обещахте, че това ще стане юни, после юли, после август да го направим сега в началото на годината, за да има възможност господин Танов да ни представи големите резултати, които е постигнал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Много благодаря за предложението. Ще поканя господин Танов още на следващото заседание, ако той има възможност, ако не на по следващото.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: И ние бяхме за ІV глава, но струва ми се, че ще бъдем много ясни в интерпретацията на това, което е подписал нашия премиер в Брюксел, ако отговори на въпроса. Дали ниските данъци се включват в така наречените лоши практики? Това е основния въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпросът беше риторичен.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Дали шведския министър-председател не е разбрал за какво става въпрос, когато е подписвал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Поставям на гласуване, следвайки дневния ред на Европейската комисия през 2012 г. Комисията по бюджет и финанси предлага на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, да включи проекта на Годишна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2012 г. следните законодателни и не законодателни актове, по които Народното събрание и респективно Комисията по бюджет и финанси ще осъществява наблюдение и контрол.
Първо, годишно изследване на растежа за 2013 г.
Второ, публични финанси в икономическия и паричен съюз 2012 г.
Трето, защита на инвеститорите, изменение на директива за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа по отношение на депозитарните функции, политиката на възнаграждение на мениджърите и административните санкции.
Четвърто, хазарт по интернет на вътрешния пазар.
Пето, добро управление в областта на данъчните острови.
Шесто, премахване на двойното данъчно облагане на трансгранични плащания на дивиденти за портфейлни инвеститори.
Седмо, данъчно облагане на автомобили.
Осмо, бърз механизъм за реагиране на измами с ДДС.
Това сме подбрали от цялата програма, която има отношение към нашата Комисия.
Който е съгласен това да гласуваме, като предложение за включване в програмата, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
С това изчерпахме дневния ред и приключихме днешната комисия.
Благодаря.
/ Закрито в 16 часа и 05 минути/
Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 45 647 знака
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М. Стоянова/
№ 4
На 2 февруари 2012 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
/ Начало 15.05 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и
предлагам да премине при следния дневен ред.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерски съвет на 30.12.2011 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерски съвет на 13.01.2012 година.
3. Актуализирана позиция на Република България относно съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите “Бюджет за стратегията “Европа 2020”, т. 41 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011 г./, № 202-00-2, внесена от Министерски съвет на 19.01.2012 г.
4. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерски съвет на 13.01.2012 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Представяне и обсъждане на ЗИД на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерски съвет на 30.12.2011 г.
Гости са:
Свилен Нейков – министър
Горяна Тодева – съветник по правни въпроси
Панайотка Панайотова – експерт от Дирекция “Инвестиционна политика и управление на собствеността”
Заповядайте министър Нейков.
СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, основните цели на предложения проект са оптимизирани и прецизирани на правната регламентация на обществените отношения свързани с физическото възпитание и спорта в Република България и нейното актуализиране наложено от съвременните социално-икономически условия и тенденциите в развитието на системата на физическо възпитание и спорт в страната.
Очакваните резултати от прилагането на законопроекта са създаването на благоприятни условия за насърчаване и развитие на системата на физическото възпитание и спорта като отрасъл с все по-нарастваща роля в сферата на икономиката, което изисква разработване и прилагане на нова и актуална концепция от страна на държавата, относно бъдещето му развитие и създаването на благоприятни условия за неговото ефективно функциониране.
Постигането на посочените резултати предполага наличието на добре поддържана и оборудвана спортна база. За наличието на която се изисква осигуряване на значителен финансов ресурс. Към настоящия момент значителна част от съществуващите спортни обекти и съоръжения са собственост на държавата и общините. А в съвременните икономически условия и множеството ангажименти на държавата и общински институции към населението, затрудняват осигуряването на достатъчно публични средства за привеждането на голяма част от спортните бази в съответствие със съвременните нужди и условия за ползване на желаещите да практикуват и развиват спорта.
В тази връзка със законопроекта се регламентират облекчени условия и ред за спортните организации осъществяващи обществено полезна спортна дейност при предоставянето им за ползване по предназначение на спортните обекти и съоръжения, обекти за социален туризъм, държавна и общинска собственост.
Предоставя се възможност последните да се ползват както чрез отдаването им под наем пряко или чрез конкурс, така и чрез учредяване на срочно ограничено вещно право на ползване върху тях срещу финансово обезпечена инвестиционна програма за поддръжка, развитие и модернизация на съответния спортен обект или съоръжение от страна на ползвателя.
Същевременно собствеността на държавата и общините е защитена и гарантирана в достатъчна степен посредством изпълнението на множество законови условия, в това число изискване за регистрационни и лицензионни режими от страна на субектите желаещи да ползват държавните или общински спортни обекти.
Прецизира се и се допълва законовата уредба свързана с дейността на Антидопинговия център, като се регламентира неговия статут и основни функции. Прецизират се основни понятия и термини свързани с контрола и борбата срещу използването на допинг в спорта. Промяната е съобразена с програмата на правителството на европейско развитие на България 2009 – 2013 г. и цели създаване на сигурна правна гаранция за изпълнението на поетите от Република България ангажименти, с подписаните от нея и ратифицирани със закони – Конвенция срещу употребата на допинг на Съвета на Европа, допълнителния протокол към нея, Международна конвенция за борба с употребата на допинг в спорта.
Създават се нови разпоредби касаещи регламентацията на учебните планове и спортната подготовка на ученици в спортните училища. Като се въвеждат училищни учебни планове на спортните училища, да се съгласуват от министъра на физическото възпитание и спорта преди утвърждаването им от министъра на образованието, младежта и науката.
Въвежда се по-голяма продължителност на учебния час по спортна подготовка в спортните училища. А именно часовете по учебния предмет спортна подготовка, да се провеждат в два слети учебни часа с обща продължителност 90 минути. Като след тях се осигурява достатъчно време за отдих и възстановяване. Това се обуславя от основните фактори определящи продължителността на тренировъчното натоварване, а именно: етапа на подготовка, възрастта на състезателите и целите свързани с развиване на определени качества – овладяване на умения и навици по съответния спорт.
Предлага законова възможност за изразходване на бюджетните средства на Министерство на физическото възпитание и спорта и за застраховане на спортистите, в случай на настъпване на събития причиняващи увреждане на тяхното здраве - телесна цялост или смърт в процеса на спортно-състезателните подготовки и участие в олимпийски игри, световни и европейски първенства. Това се налага от факта, че спортния травматизъм е основния рисков фактор за не постигане на поставените цели за призови класирания на спортисти при участието им в олимпийските световни и европейски първенства.
Със създаването на подходящ нормативен механизъм държавата ще има възможност да предприема адекватни мерки за бързото възстановяване на спортистите от националните отбори и да сведе до минимум риска от евентуално не постигане на зададените спортни цели на престижни международни състезания.
Необходимите средства за финансирането на предвидените в предложения нормативен акт дейности, ще се осигуряват в рамките на определените средства по бюджета на Министерство на физическото възпитание и спорта за съответната година.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по този законопроект.
Господин Радославов заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, уважаеми господин министър, аз мисля че българското общество и Парламента включително, институциите са длъжници на масовия, бих казал аматьорски спорт, включително и на тези наши високо класни спортисти, които ни представят на олимпийски, световни, европейски и всякакви форуми. Беше време когато България беше една от световните спортни сили. Аз съм бил по това време в националния отбор по фехтовка като републикански шампиони и с тъга си спомням това време, когато имаше по-добри възможности и за ученическия спорт и за всякакъв вид спорт, включително и като прибавим и наборната служба двете години в казармата, така че аз приветствам този законопроект. Благодаря на министъра, че го внася. Ще го подкрепя. И би трябвало колкото може, независимо, че държавата е в криза, тя ще си бъде в криза вероятно не една година, но ние да го подкрепим този закон и каквото може да правим за развитието на физическото възпитание, особено след училищната младеж. Защото това увлечение по наркоманията, цигарите и алкохола, едно от най-ефективните средства за борба с това е именно активния спорт. И мисля че това е една крачка в този дух, така че благодаря за уважението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Радославов. Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, аз присъствах на обсъждането на този законопроект в Комисията по образование и наука, младежта и спорта. Във връзка с това там съм задавал моите въпроси, касаещи не финансовата част на този законопроект.
Имам бележките на няколко министерства по отношение законопроекта. Например Министерство на правосъдието по отношение на българския спортен арбитраж. Поставя се под съмнение неговата конституционна съобразност. Няма да оспорвам този въпрос, защото ние сме го обсъждали в друга комисия. Но имайки предвид характера на нашата Комисия, отново ще повдигна въпроса за финансирането на така наречения Антидопингов център. Във връзка с финансирането на този център, тук се предвижда той да бъде второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Много интересни бележки има Министерство на финансите. Моят въпрос към министъра, какви са намеренията ви по отношение на финансирането на този център? Какви собствени приходи може да реализира и какво е вашето мнение за бележките на Министерство на финансите по отношение на неговата дейност и задължението да събира такси?
Благодаря ви.
СВИЛЕН НЕЙКОВ: Относно Антидопинговия център, това е един център, който е във връзка със Световната антидопингова агенция и без него много трудно нашите състезатели в бъдеще ще могат да участват на престижни състезания. В момента допинг лабораторията е закрита и работи само комисията. Като се надяваме да покрием изискванията на Световната антидопингова агенция, за да може да кредитираме нашата лаборатория и да не плащаме толкова висока цена на допинг пробите, които в момента се обработват извън страната, било в Атина, било в Барселона или в Кьолн.
Това че ние ще имаме Антидопингов център ще помогне на страната ни, за да изчистим предимно детския спорт или юношеския спорт от допинг. Тоест превенция за борба срещу допинг, което в последно време се забелязва драстично. Защото последните състезания на които присъства антидопинговата комисия главоломно напускат състезанието. Деца до 16 години напускат състезанието, защото нещата стават все по-страшни.
Така че имаме пълна необходимост от една страна да проверяваме медикаментите, които влизат в България и се употребяват от наши спортисти във връзка с това, че повечето от тях са гаражни производства. Внасят се субстанции от вън. Разпечатват се официални пратки на чужди фирми и се злоупотребява.
На следващо место, изследването което ни струва много скъпо на вън. И на последващо место, в зависимост от това, какво Световната антидопингова агенция ни предоставя от международни състезание за обработка на информация на данни на дадено състезание, ние ще можем да комулираме средства, които ще могат да се използват в посока антидопинговия център. Тоест, тези 250 евро, които в момента плащаме за обработката на една проба ще може да ги вземем, ние като консумативите са на стойност някъде около 50 – 60. Така че разликата в обработката на тази проба ще може да бъде актив за Антидопинговия център, за да може да провеждаме нашата програма.
Освен всичко това, ние сме декларирали пред Световната антидопингова агенция, че имаме програма, която е свързана - образователна, възпитателна, която се изразява в плакати, фишове, рекламни материали и лекции във всички училища, най вече в спортните, които в бъдеще така или иначе ще минат към нас.
Така че значението и изискванията на Световната антидопингова агенция към нашия център са много високи. И аз се надявам, че с оборудването на Антидопинговия център в бъдеще, ние ще успеем да се докажем отново като нация, такава която е на световно ниво по отношение на спорта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Моят въпрос е свързан с обектите, които са за социален туризъм. Каква е логиката само на спортни клубове или техни членове, лицензирани спортни организации, поне така пише в § 25, да могат да се отдават и обектите за социален туризъм.
ПАНАЙОТКА ПАНАЙОТОВА: Аз ще отговоря, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, ако погледнете по-внимателно текста, господин Овчаров, ще видите, че се отдават съобразно предназначението и съобразно основния предмет на дейност, с който са регистрирани към съответния съд. Тоест, няма как един спортен клуб, който няма предмет на дейност да извършва туристически услуги, да наеме социален обект. Това ще бъдат само тези юридически лица с нестопанска цел, които са регистрирани като туристически дружества. Спортните клубове и федерации ще могат да наемат само обекти с точно предназначение, съобразно предмета им на дейност.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тук пише така: Спортни обекти, съоръжения и обекти за социален туризъм, частна държавна общинска собственост могат да се отдават под наем за срок до 10 години само на спортни организации по чл.10 ал.2 и на спортни клубове.
СВИЛЕН НЕЙКОВ: Става въпрос за по-големи спортни обекти и съоръжения, в които наистина си заслужват да привлечем инвеститори. Защото както и досега действащия закон, ние нямаме възможност да дадем такива по-големи спортни обекти срещу инвестиционна политика. И когато това нещо не се случи, тези обекти започват да страдат, защото няма грижи към тях. Само се използват. Няма реновации и модернизиране и те започват да приличат на нещо съвсем различно. И тук идеята е да може такива, които са по-крупни обекти или съоръжения да могат да се предоставят на хора, които имат възможност да инвестират. Защото държавата няма достатъчно средства.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз намеренията ги разбирам. Въпросът е че така както е написано, това нещо не става ясно. Тук на практика всички обекти, които са на социален туризъм и хижите в това число, ще ги даваме под наем сам на спортни дружества. Което за мен е доста чудна теза.
ГОРЯНА ТОДЕВА: В действащия Закон за физическото възпитание и спорта в допълнителните разпоредби има дефиниции що е то търговско дружество, що е обект за социален туризъм и какво представляват спортни обекти и съоръжения. И затова в нашето предложение е разписано, “чиято основна дейност съответства на предназначението на имота и на лицензираните спортни организации или на спортни клубове”. Тоест, те трябва да си извървели пътя на регистрация и на лицензиране по смисъла на нашия закон и да са придобили съответно значение, дали ще бъдат спортен клуб или спортна организация по смисъла на чл. 11 от нашия закон или ще бъдат туристическо дружество.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Те трябва да бъдат лицензирани от нас. Туристическият съюз ще стане нещо като филиал към вас. Така ли?
ГОРЯНА ТОДЕВА: Те не са филиал. Те са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридически лица с нестопанска цел. Те са частни субекти.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз искам да разбера за какво точно става дума. Дали става дума само за възможности за развитие на спортни обекти със съдействието на частни инвестиции или на практика отваряме една врата за доста други дейности, които не малко са се извършвали през последните 20 години. Така както сте го написали става дума и за втората част. Защото един спортен клуб не виждам каква му е логиката да наеме хижа “Георги Бенковски” в Стара планина, освен да направи някаква си база там за някакви други цели. Никакъв спорт няма да се развива.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Идеята е да развиват социален туризъм и предназначението на обектите не може да бъде променяно по смисъла на нашия закон, както и по ЗУТ.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма да бъде провалено предназначението на обекта. То пак ще се нарича хижа.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Това е предвидил законодателя. Така го е разписал през 2008 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли някой, който иска официално да вземе думата? Няма.
В такъв случай приключваме по тази точка и подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
Благодаря господин министър.
Преминаваме към точка втора - Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерски съвет на 13.01.2012 година.
Ивелина Василева – зам. министър на Министерство на околната среда и водите, вие ли ще ни представите законопроекта?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание представям законопроекта за ратифициране на споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд и за финансиране и изпълнение.
През м.август 2010 г. Министерство на околната среда и водите се обърна към Световната банка с искане за подпомагане на институционалното развитие и укрепване на Националния доверителен екофонд, във връзка с изпълнение на новите му функции в рамките на Националната схема за зелени инвестиции, които се възлагат съгласно чл. 142 “а” до “з” на Закона за опазване на околната среда. След изпълнение на поредица отстъпки за кандидатстване и одобрение Световната банка одобри безвъзмездно финансиране в размер на 103 000 щатски долара за период от 30 месеца със съответен нефинансов принос от страната на Националния доверителен екофонд в размер на 20 000 долара за труда на екипа на Националния доверителен екофонд, офис пространство и оборудване, зали за обучение и транспортни разходи, за обучението по процедурите на Световната банка, за възлагане на поръчки.
Подкрепата на Националния доверителен екофонд в областта на стратегическото планиране и укрепването на техническия управленски капацитет ще допринесе за това, фонда да изпълни своите изисквания в новата си роля като отговорна институция за проектите в озеленяването в рамките на националната схема за зелени инвестиции. Както и в бъдеще да увеличи привличането на финансиране за проекти в околната среда от европейски и други международни институции.
Няколко са основните мерки, които се финансират в рамките на проекта на Световната банка. Те включват изработване на стратегии и план за действие във връзка с новите функции на Националния доверителен екофонд. Възстановяване и разширяване на контактите и връзките на Националния доверителен екофонд в партньорските мрежи. Укрепване на публичната идентичност чрез провеждане на годишни публични събития и дефиниране на корпоративна идентичност на националната схема за зелени инвестиции. Създаване на електронни формуляри за кандидатстване и обучение на екипа на Националния доверителен екофонд, в сферата на схемите за зелени инвестиции. Изискванията за финансиране от Европейския съюз и други международни договори, както и процедурите на Световната банка.
Това е накратко представянето на проекта на Закона за ратификация. Съвсем в общи линии казано. Безвъзмездно финансиране с цел укрепване на административния капацитет осигурено от Световната банка.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожо Василева. Колеги, имате думата за въпроси. Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване. Който е за подкрепа на законопроекта, моля да гласува.
Благодаря. Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По точка трета
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Може да продължим с точка трета. Дойде госпожа Боряна Пенчева – заместник-финансовия министър. Тя ще ни представи тази точка.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да представя накратко актуализирана позиция на Република България относно съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета за “Бюджета за стратегията Европа 2020”. Както знаете през есента на 2011 г. Европейската комисия публикува нов пакет допълнителни законодателни актове във връзка със следващата финансова перспектива. А именно на 6 октомври беше приет един пакет законодателни мерки, които очертават рамката на кохезионната политика. На 12 октомври беше публикуван пакета, който очертава селскостопанската политика, законодателните предложения отнасящи се до реформата на общата селскостопанска политика. На 9 ноември беше публикуван втори пакет от документи, които се отнасят до реформата на система за собствените ресурси на Европейския съюз. Бяха публикувани други предложения касаещи промени в областта на правосъдието и вътрешен ред, изследванията и иновациите, проекти за регламенти за новия механизъм за свързаност на Европа и програмата “Хоризонт 2020”.
По тези проекти бяха провеждани дискусии и бяха одобрени от Съвет по европейски въпроси /СЕВ/ проекти на рамкови позиции. По време на полското председателство бяха представени допълнителни документи, в резултат на което нашата позиция не се отличава принципно от това, което вече ви беше представено. Но настъпиха някои промени и аз тук бих искала да акцентирам вашето внимание само на промените.
Фактически по отношение на актуализиране на позициите в частта средства за подкрепа за извеждане от експлоатация на спрени ядрени мощности в АЕЦ “Козлодуй”. Сумата за България е представена като 185 млн. евро в предложението на Европейската комисия от 24 ноември.
Реалните нужди на България, според наши изчисления са около 450 млн. евро. В този смисъл ние разчитайки на солидарността на страните членки ще представяме нашата позиция за повече средства по този инструмент, като се отчитат реално нуждите на държавите членки.
Друга промяна е позицията относно реформата на втория стълб на общата селскостопанска политика. България ще изрази обоснована позиция, според която Комисията ще представи конкретните критерии и показатели за измерване на количествените цели за прилагане на политиката на развитие на селските райони. Ние подкрепяме включването на Фонда за развитие на селските райони в обща стратегическа рамка с другите фондове, което е такъв момент, че е важно да има единно планиране. Но в същото време ние сме против обвързването на съдържанието и структурата на програмите за развитие на селските райони с предварителни условия. Това което се случва всъщност със структурните фондове.
Подкрепяме също така идеята на Европейската комисия за гъвкавост между първи и втори стълб.
По отношение на текста на рамковата позиция, който касае политиката за сближаване и растеж, по отношение на кохезионната политика. Основното тук е, че ние продължаваме да подкрепяме и да считаме, че това е една от основните ни политики.
Бихме подкрепили включването на така наречената нова категория райони в преход, като бихме подкрепили включването на такива райони само, ако това не доведе до намаляване на средствата за старите кохезионни държави.
И другият основен момента за който бих искала да ви информирам, че ние продължаваме да считаме, че предложението на Европейската комисия за ограничаване тавана на помощите на кохезионната политика до 2,5% брутния вътрешен продукт е неприемливо за нас. И продължаваме да изразяваме нашата позиция, в същност искаме да бъде увеличен за най-слабо развитите райони, каквато е и България.
Така че ние тук, въпреки съпротивата, която срещаме на всички нива, ще продължим да отстояваме тази позиция, именно на това основание, че това е инструмент за солидарност, че България има нужда от догонващо развитие, че ние като страна с много нисък брутен вътрешен продукт на човек от населението, следва да получаваме по съществена подкрепа.
По отношение на механизма за свързване на Европа Connecting Europe facility. По принцип ние сме изразили и продължаваме да изразяваме нашата подкрепа към този инструмент, като не подкрепяме прехвърлянето на средства от Кохезионния фонд. Предложението е да бъдат прехвърлени 10 млр. евро от Кохезионния фонд към инструмента за свързаност. Ние бихме искали, българската страна да получи повече яснота по конкретните текстове. Отново подчертавам, че ние подкрепяме инструмента като такъв. Въпроса е за източниците на неговото финансиране.
По отношение на рамковата позиция за осигуряване на по-голяма гъвкавост на инструментите вътре и извън многогодишната финансова рамка, считаме че фондове като Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и големите проекти Международен термоядрен експериментален реактор /ITER/ и Глобален мониторинг за околната среда и безопасността /GMES/, следва да бъдат извън предложената многогодишна финансова рамка. Това са еднократни целеви действия на комисията. Ние считаме, че те не би следвало да бъдат в общата рамка, тъй като това би могло потенциално да доведе до преразпределение на средствата.
В актуализацията има и актуализация на позициите по частта опростяване на предоставянето на средства по бюджета и по-конкретно обединяването на Програма “Прогрес” с други механизми, както и поставянето на по-голям акцент върху предимствата на идеята за създаване на стратегическа рамка по Програма “Хоризонт 2020”, което е в сферата на образованието. Така че като цяло това са основните моменти, които всъщност се промениха след излизането на регламентите през есента.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря ви заместник-министър Пенчева.
Колеги имате думата за въпроси. Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо заместник-министър, вероятно не съм разбрал, но ще повторя въпроса ви. Вие споменахте, че тавана на помощите по Кохезионния фонд е процент от брутния вътрешен продукт. Така ли е? Ако това е така, според мен показателя е съвършено несправедлив по отношение на слабо развитите страни. Даже този показател, според мен закрепостява тези страни и ги блокира по отношение на кохезията и конвергенцията. Защото на всички е ясно, че брутния вътрешен продукт е в силна корелация със степента на развитие на държавите. Слабите държави, които се нуждаят от най-голяма конвергенция трябва да имат по-висока помощ и обратно.
Силните държави, които произвеждат огромен брутен вътрешен продукт са с един и същи процент и получават абсолютна помощ много по-голяма от слабите държави. Що за кохезия е това?
Ако наистина вие виждате проблем в това нещо, в тази актуализирана позиция трябва да се формулира някакво становище по отношение на самия критерий за определяне тавана на тези помощи.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз бих искала да се съглася с общата логика на изказването. За съжаление, вие знаете, че кризата пред която се намира Европа доведе до общи ограничения в логиката на планиране на европейския бюджет. Наистина беше намален така да се каже, размера. В това число на средствата за тези политики. Ние сме изразили, аз точно това подчертах, че ние сме изразили нашето мнение, да ние приветстваме една по-фокусирана политика, при която с по-малко средства да се търси по-голям резултат. Но в същото време не бихме могли да приемем точно това и затова нашето предложение, нашата позиция е, че изразяваме несъгласие с този таван за най-слабо развитите страни.
Благодаря.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Пенчева, това което говори господин Имамов е нещо съвсем различно. Не е въпроса в тавана за най-слабо развитите страни, въпроса е в критерия. Въпросът е в целта, която си поставя този Кохезионен фонд. Каква му е целта? Сега 2,5 процента от брутния вътрешен продукт за Германия и Франция. Ние тях какво ще ги правим? Ще им даваме възможност да бягат още по-напред. Нали въпроса е точно за по-слабо развитите държави да има някакъв по-голям процент или някакъв критерий, който да стимулира тях. Така че позицията на българската държава трябва да бъде формулирана в тази посока. За това говори господин Имамов. А не да кажем, че ние не сме съгласни с тавана за най-слабо развитие. Кои са най-слабо развитие? Да видим кой е критерия за най-слабо развитите. Ние сме със сигурност най-слабо развитите. Като казваме най-слабо развитите имаме предвид само България или и Румъния и Словакия, и не знам още кой.
Според мен Министерство на финансите трябва да изготви наше предложеине за такъв критерий. И да кажем, ние предлагаме тавана на Кохезионния фонд да бъде не 2,5 процента от брутния вътрешен продукт, а да кажем някаква стъпаловидно намаляваща процента, която за тези държави е 1 процент, за тези е 2 процента, за тези е 3 процента, за такива като нас е 4 процента или 5. Но нещо такова трябва да предложим. В крайна сметка това е.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз доколкото разбрах единственото е, че няма конкретни показатели. Иначе сме изразили мнение, че не сме съгласни.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Точно такава позиция сме изразили. И тя не е формализирана като конкретен процент. Нашето предложение е страни, които са с най-ниския брутен вътрешен продукт или под 50 процента, да бъде запазена за тях съществуващата в момента в тази финансова перспектива, съществуващия размер от 4 процента от брутния вътрешен продукт. Това е позицията ни.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други въпроси колеги? Разбрахме, че има изразено мнение по въпроса. Ако нямате други въпроси, предлагам на гласуване предложената ни актуализирана позиция представена от заместник министър Пенчева.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Благодаря на заместник министър Пенчева.
По четвърта точка
Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерски съвет на 13.01.2012 г.
Заповядайте.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря господин председател. Уважаеми дами и господа, по основните направления бих искал да ви информирам. По отношение на икономическо управление и наблюдение, както знаете тази година, така наречения годишен преглед за растежа за 2012 г. беше публикуван по-рано, което постави началото на европейския семестър по-рано. Това е вече втория европейски семестър. Ние ще се съобразим с графика, в който 27-те държави следва да представят своите документи. Също така ние отчитаме ключовото значение на новоприетите шест законодателни акта за осъществяване на необходимата макроикономическа и фискална стабилност и се ангажираме с тяхното стриктно прилагане.
Вече е разработен график, който е одобрен от Министерския съвет така, че Националната програма за реформи, която е нашия национален документ, в съответствие с европейски семестър, да бъде изготвена и приета до средата на м. април.
По отношение на самите политики, отчитаме че сме изразявали позицията и ще изразим позицията, че по отношение на макроикономическите условности за получаване на средства от европейските фондове за кохезионна политика, бихме приели обвързването на тези макроикономически условности само с пакта за стабилност и растеж и съответно с процедурата по свръх дефицит, но не и с процедурата за прекомерни дисбаланси. Тази нашата позиция ще я отстояваме в хода на бъдещата дискусия.
Подкрепяме участието на България във Фискалния съюз. И както знаете вече имаме една реална стъпка на 30-ти на Европейския съвет. Ние декларирахме нашето желание, съобразно мандата, който Народното събрание предостави, да се присъединим към договора за фискална стабилност, именно в частта за фискалната стабилност. Така че в тази посока ще бъдат концентрирани нашите усилия в следващия период.
По отношение на Стратегия “Европа 2020”, ние приветстваме акцента на програмата на трите председателства върху изпълнение на Стратегия “Европа 2020” като предпоставка за гарантиране на растеж и заетост. Отново на Европейския съвет, което е знаково, сега на 30-ти беше поставен акцент не само върху финансовата и бюджетната стабилност върху договора за фискалния пакт и върху заетостта и растежа. Ние приветстваме и това, че бяха поставени, не просто се говореше за заетост и за растеж, а бяха поставени конкретни акценти по отношение на заетостта. Това е именно младежката заетост по отношение на растежа, подкрепата на малките и средни предприятия, като гръбнака на европейската икономика. Това за България е точно така. Не просто подкрепа на малките и средни предприятия, а именно акцент в подобряване достъпа на финансиране на малките и средни предприятия.
Така че ние ще продължим да изпълняваме нашите ангажименти за повишаване на конкурентоспособността, осигуряване на растеж и заетост и стимулираща растежа фискална консолидация. Това ще бъде отразено в националната програма за реформи.
По отношение на финансови пазари и услуги, през 2012 ще участваме активно в предстоящите преговори за изменение на регулаторната рамка, относно пазарите на финансови инструменти. Знаете, че през последната година се изгради наистина, буквално една нова архитектура на тази регулаторна рамка. Ние участвахме в този процес. Сега отново сме декларирали нашето желание да участваме активно. Предстои наистина дискусия, която има относно пазарите на финансовите инструменти, в която ще участваме отстоявайки нашите национални интереси. И знаете, че ние сме една страна с финансова устойчивост, но с неразвит финансов пазар, което ни поставя в известна специфика спрямо другите.
По отношение на данъчната политика, ще продължим да отстояваме нашата позиция, да не подкрепяме въвеждането на обща консолидирана корпоративна данъчна основа.
По отношение на директивите на Съвета за обща система за данък върху финансовите транзакции сме изразили нашата основна позиция, за не въвеждане на данък върху финансовите транзакции, освен ако такъв не бъде въведен на глобално ниво. Наистина участваме в дискусията по търсене на нов, по реформа на модела на собствените ресурси на Европейския съюз.
По отношение на директивата относно правната рамка за облагане на енергийни продукти и електроенергията. Ние сме ви запознавали и ще продължим да отстояваме нашата позиция, че подкрепяме модернизиране на структурата на данъка върху тези енергийни продукти. Като данък състоящ се от две части. Данъчно облагане обвързано с емисиите на СО2 на въглероден двуокис и обичайното данъчно облагане, което се основава на енергийното съдържание на енергийния продукт.
Подкрепяйки новата структура на данъка, като знак за нашата подкрепа на тази политика на екология, на модернизация, ние в същото време ще продължим да изразяваме нашето становище срещу конкретните ставки.
И може би най-тежката дискусия, в която ще участваме това е многогодишната финансова рамка. Знаете, че ние сме ви запознали и това донякъде реферира и към предишната точка от днешното ви заседание. Подкрепяме предложението на Комисията за седем годишна рамка, която да бъде фокусирана. Считаме, че е реалистично обема на ресурса, предвид на новите предизвикателства. От една страна нарасналите предизвикателства, от друга страна необходимостта от фискална консолидация, както на национално, така и на европейско ниво. Ще продължим да изразяваме че ключовите ни политики за следващата финансова перспектива са кохезионната и селскостопанската.
Подчертаваме нарастващата необходимост за инвестиране в инфраструктура във всичките й форми - транспортна, екологична, иновативна и информационна. Ще участваме в дизайна на конкретните правила за изпълнение, мониторинг и контрол на фондовете с поделено управление, каквито са структурните. Като целта е да бъде изместен фокуса на контрола върху ефекта, а не върху процеса. Да бъде опростена системата на контрола. Да не се прави контрол заради самия контрол, а да се търси контрол и върху резултата.
Аз няма да влизам в детайли по отношение на отделните политики, тъй като това реферира към предишната информация, която ви представих.
По отношение на митници, другата тема в която ние участваме активно. Република България ще продължи да подкрепя усилията за постигане на окончателен резултат през 2012 г. в международните преговори по протокола за незаконната търговия с тютюн и тютюневи изделия, към рамковата конвенция на Световната здравна организация за тютюна.
Страната ни заедно с други държави членки ще продължи инициативата на унгарското и полското председателство, относно развитие на митническо сътрудничество със страните на източните граници на Европейския съюз – Хърватска, Сърбия, Русия и Украйна.
В областта на законодателството и свързания с него процес на изграждане на АЙТИ системи ще продължим да даваме приноса си за модернизиране на законодателството и правилата за прилагане на модернизирани и митнически кодекс. Ще продължим да участваме в дейностите по защита на правата на интелектуалната собственост. Като ще участваме в обсъжданията за изменение на регламент 13-83 от 2003 г., относно трансграничния контрол на стоки, за които се подозира, че нарушават права на интелектуална собственост. И ще продължим да участваме и да подкрепяме усилията за контрол на прекурсорите на наркотични вещества и сключване на международни споразумения в тази област, включително и с Русия.
Това беше в общи линии това, което ще работим.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря госпожо заместник министър.
Колеги, имате ли въпроси? Заповядайте господин Агов.
АСЕН АГОВ: Госпожо заместник-министър, вие бяхте сега на Съвета. Видях ви по телевизията, зад гърба на министър-председателя. Приемам всичко онова, което казвате, но вие помогнахте ли на министър-председателя да не подписва заключителната декларация? Тъй като там се изказва намерение за хармонизация на данъчното законодателство и на данъците.
Така както докладвахте, аз приемам всички тези аргументи, но защо министър-председателя, подписвайки тази декларация във ваше присъствие там и при възраженията на шведския министър-председател, се стига до съгласие на практика, намерение да се извърши данъчна хармонизация. Ние не сме давали мандат за такъв документ, когато обсъждахме много сериозно миналия петък преговорите по фискалния контакт. Това е въпроса ми. По скоро учудване от една такава позиция.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Нека да бъда съвсем конкретна. Действително аз участвах в експертния екип, който консултираше премиера и нека да бъдем съвсем коректни. Първо, че говорим за текст на декларацията. Аз за съжаление имам в себе си английската версия. Говорим за декларация. Не говорим за договор. И нека да цитирам абсолютно точно текста. Да бъде търсен прогрес в структурната дискусия на координацията на данъчната политика и предотвратяването на лоши практики в контекста на пакта „Евро +” , където се говори именно за координация на данъчната политика. В пакта „Евро +” тази тема е дори малко по-детайлно представена. Отново говорим само за координация, за едно административно сътрудничество за размяна на добри практики. Като тук е поставен акцент на избягване на лошите практики. България. от самото начало е декларирала своето желание да сътрудничи, да се бори с трансграничното укриване на данъци, с лошите практики. Това е нещо, което по никакъв начин не визира уеднаквяване на данъци, нарушение на националния суверенитет по отношение определяне политиката на преките данъчни.
Наистина се касае за координация, при това с фокус върху избягване на данъчни измами и едно по-добро сътрудничество, обмяна на добри практики за борба с укриване на данъци. Тъй като това е проблем, който беше сигнализиран на работните групи, особено в Италия. Сега бяха разкрити случаи на данъчни измами, където при деклариране на годишен доход от 20000 евро се установява, че декларатора притежава самолети и яхти на стойност милиони, които са декларирани и са регистрирани на негово име. Така че това е нещо, което трансграничното сътрудничество в рамките на Съюза и с други страни на данъчните администрации, следват да бъде задълбочено сътрудничеството между данъчните органи и предотвратяването на укриването на данъци, следва да бъде една изключително важна дейност сега в този период на криза. Но не е ставало въпрос нито на експертно ниво по отношение на дискусията на този документ, нито в самата декларация. Вижте го текста, не е ставало въпрос за каквото и да било уеднаквяване или по някакъв начин нарушаване на националната отговорност по отношение на определянето на данъчната политика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли аз да задам един уточняващ въпрос. Каква е силата на това изявление? Това нормативен акт ли е от който произтичат права и задължения. И кой е нормативния акт, от който произтичат права и задължения?
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Това е политическа декларация на държавните и правителствените ръководители, които заявяват своята политическа воля да работят в тази посока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой е акта от който биха произтекли права и задължения за нас?
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Нека да припомня, че на това заседание не беше приет такъв документи. Беше съгласуван окончателния текст на договора, който е публикуван на 31 януари. Този договор предстои да бъде подписан, съобразно мандата, който Народното събрание даде на нашия министър-председател. Предстои да бъде подписан на 1 март, след което се влиза в режим на ратификация и договорът ще бъде представен за ратифициране от нашия Парламента. Едва тогава той би придобил правна сила и би имал обвързваща правна сила за България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Агов искате да допълните въпроса си.
АСЕН АГОВ: Имам един риторичен въпрос. Не ви ли смущава факта, че толкова дълго ми обяснявахте едно изречение от декларацията? И че то се нуждае от толкова дълго обяснение.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Мен ме смути въпроса и затова прецених, че може би наистина е хубаво да ви запозная с детайлите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се извинявам, но не можах да схвана логиката на обяснението на госпожа Пенчева. Ние се отказахме от глава ІV, където има толкова общи фрази и има само един намек, че евентуално при необходимост ще се координира икономическата политика. И се отказахме от целия този раздел, защото видите ли имаше опасност да координираме данъчната политика. а
А сега директно се прима текст, в който се казва, че ще координираме данъчната политика. Това е политическа декларация. Не ми обяснявайте, че политическите декларации нямат в политиката никакъв смисъл. Имат и то много сериозен смисъл. И ще видите как ние от тук нататък ще обясняваме под път и над път, за какво точно става дума. Аз не съм толкова против цялата тази работа. Очевидно не само ние, но и вие сте, тъй като правителството го е направило вече.
Искам да припомня госпожо председател, че ние вече седем, осем месеца имаме едно не явно съгласие, да изслушаме шефа на Агенция “Митници”, сега вече може да го кажем, за големите успехи в събирането на акцизите и другите постъпления в Агенцията, за които четем всеки ден. Не е ли вече време, след като ни обещахте, че това ще стане юни, после юли, после август да го направим сега в началото на годината, за да има възможност господин Танов да ни представи големите резултати, които е постигнал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Много благодаря за предложението. Ще поканя господин Танов още на следващото заседание, ако той има възможност, ако не на по следващото.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: И ние бяхме за ІV глава, но струва ми се, че ще бъдем много ясни в интерпретацията на това, което е подписал нашия премиер в Брюксел, ако отговори на въпроса. Дали ниските данъци се включват в така наречените лоши практики? Това е основния въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпросът беше риторичен.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Дали шведския министър-председател не е разбрал за какво става въпрос, когато е подписвал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Поставям на гласуване, следвайки дневния ред на Европейската комисия през 2012 г. Комисията по бюджет и финанси предлага на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, да включи проекта на Годишна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2012 г. следните законодателни и не законодателни актове, по които Народното събрание и респективно Комисията по бюджет и финанси ще осъществява наблюдение и контрол.
Първо, годишно изследване на растежа за 2013 г.
Второ, публични финанси в икономическия и паричен съюз 2012 г.
Трето, защита на инвеститорите, изменение на директива за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа по отношение на депозитарните функции, политиката на възнаграждение на мениджърите и административните санкции.
Четвърто, хазарт по интернет на вътрешния пазар.
Пето, добро управление в областта на данъчните острови.
Шесто, премахване на двойното данъчно облагане на трансгранични плащания на дивиденти за портфейлни инвеститори.
Седмо, данъчно облагане на автомобили.
Осмо, бърз механизъм за реагиране на измами с ДДС.
Това сме подбрали от цялата програма, която има отношение към нашата Комисия.
Който е съгласен това да гласуваме, като предложение за включване в програмата, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
С това изчерпахме дневния ред и приключихме днешната комисия.
Благодаря.
/ Закрито в 16 часа и 05 минути/
Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 45 647 знака
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М. Стоянова/
2007
201
