Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
22/02/2012
П Р О Т О К О Л
№ 5
На 22 февруари 2012 г. /сряда/ от 14.35 часа в зала „Изток” на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.35 часа и беше ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
/Начало 14.35 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да протече при следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на годишния доклад на Европейската сметна палата от Надежда Сандолова - член на Европейската сметна палата.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост - Б”),
№ 202-02-4, внесен от Министерски свет на 03.02.2012 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансов надзор, № 102-01-77, внесен от Министерски съвет на 21.11.2011 г. – второ четене.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бяхме предвидили и точка 4 - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 254-01-13, внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Даниела Миткова на 14.02.2012 г. Поради това обаче, че не можахме да получим становището на Министерството на правосъдието и Министерството на финансите, няма да ви предложа тази точка да влезе в днешния дневен ред.
Има ли предложения за допълнение или изменение в дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложените три точки, моля да гласува за.
Гласуване: 17 за, против няма, въздържали се няма.
По точка първа: Представяне на годишния доклад на Европейската сметна палата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По точка първа сме поканили гости от Българската Сметна палата, професор Валери Димитров, Цветан Цветков – заместник-председател на Сметната палата. Тук са госпожа Теменужка Петкова – директор на Агенция „Държавна финансова инспекция”, госпожа Милена Павлова – Изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки, както и представител на дирекция „Одит на средства от Европейския съюз”. Това са все контролни органи, които имат отношение към контрола на усвояването и изпълнението на програмите и средствата на Европейския съюз. По точка първа давам думата на госпожа Сандолова да направи кратко представяне на основните моменти от този годишен доклад и специално да ви обърне внимание на ключови въпроси от него. Заповядайте, госпожо Сандолова!
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Добър ден на всички колеги! Уважаема госпожа Стоянова, уважаеми членове на Българския парламент, гости, аз съм много благодарна за интереса, който и от професионалните среди се оказва днес на това поредно представяне на Доклада на Европейската сметна палата за финансовата 2010 година изразходването на европейските средства не само в България, но и във всички други държави членки, което се прави всяка една година. Колеги, можете да намерите този доклад на сайтовете на Европейската сметна палата, както и на някои други отворени сайтове на Европейския съюз. Той е 240 и няколко страници. Има доста подробности, изпълнен е с доста фактология. Аз ще се опитам да се спра само на най-важните, най-основните неща, с които, разбира се, и да предам на вас няколко послания.
Това, което най-общо мога да кажа, е, че тази година, както знаете, в одита това е съвсем типично за одиторите, най-добрата новина от одитора е, че няма новина кой знае каква. Така че, аз ви предлагам да започнем с някои от изводите глава по глава от Доклада на Европейската сметна палата. Вие ще видите, че първите данни, които са, това са приходите за 2010 година, които са на обща стойност 128 милиарда евра. Приходите, виждате – различните приходни пера в това изпълнение имат специална глава. Европейската сметна палата проверява приходната част. Нейното изпълнение, събирането, изчисляването и коректното фактически събиране на приходната част.
Виждате, че данните показват приходи от собствени ресурси – 71%, които приходи от собствени ресурси, особено от GNI, представляват основната част на приходната част. Това, което е интересно за одита и би могло да бъде интересно за одиторите от професионална гледна точка е, че всички тези изчисления както за дължимата част, която се базира на ДДС, така и за дължимата част, която се базира на GNI, много важно фактически условие е верността на данните, които се подават от самите държави-членки. Знаете проблема с Гърция, който настъпи преди три-четири години, когато се оказа, че тези данни именно, които държавите-членки подават, са ненадеждни, но за съжаление, ако погледнете нашия доклад, ще видите, че Европейската сметна палата прави едно лимитиране на одита си, като изрично подчертава, че ние одитираме, даваме гаранция и формираме становища по отношение на събирането и вноските в европейския бюджет, без обаче да гарантираме верността на данните, които се подават от държавите-членки. Знаете в това отношение стъпките, които се направиха на европейско ниво. Те бяха, че се дадоха доста сериозни нови правомощия на ЕВРОСТАТ и ЕВРОСТАТ вече проверява на място всички държави-членки как те изчисляват, как въвеждат международните стандарти за статистика и доколко тези данни наистина са надеждни.
Какво мога да кажа тук още? Второто интересно е, че тази година при директното изчисляване на вноските, които се базират на ДДС и на GNI има доста изключения, има някои корекции, например, т.нар. корекция на Обединеното Кралство която се прави. Това са корекции, които са договорени до 2013 г. и те са в сила. Тази година Сметната палата установи грешки в изчислението на корекциите на Обединеното Кралство в размер на 189 милиона евра, като комисията счете за необходимо това нещо да се компенсира от бюджет 2010 г., тези пари да бъдат внесени и да бъдат информирани абсолютно всички държави-членки за тази грешка, която е техническа грешка при изчисляването на корекцията на Обединеното Кралство.
Другият интересен момент тук е, че дължимите суми понякога са недостатъчно със сигурност се разглеждат отделните случаи и има доста случаи, които по ДДС има открити дела, има неща, които трябва да бъдат затворени като случаи, така че непрекъснато се наблюдават т.нар. резерви. Има случаи в различните държави, които са недоказани вземания по ДДС или висящи дела по ДДС. Така че периодът за приключване на окончателните данни е четири години. Тези четири години фактически се изчакват, за да може процесът вече да бъде абсолютно сигурен и всички тези резерви да бъдат приключени. Мога да кажа с удоволствие, че за 2010 година България има само две резерви, в смисъл, само два случая, които са висящи по отношение на оспорване на плащане на ДДС, като имате предвид, че във всички държави-членки тези резерви са 152. Това е един динамичен процес, който е процес на практиката и тази година имаше нови 67 случаи, но те в рамките на четирите години обикновено се затварят. По отношение на тези данни мога да кажа, че България е на едно добро равнище.
На следващия слайд ще ви покажа един друг разрез на приходната част от собствени ресурси по държави-членки, която също може да представлява интерес за вас. Дадена е корекцията на Обединеното кралство, намаление и други корекции, които са в сила за Нидерландия и за Швеция и т.н., ресурса по ДДС и традиционните собствени ресурси. Фактически по държави-членки може да видите кои са всъщност шампионите по донорите, както ги наричат те, на европейския бюджет. Естествено, това са Германия и Франция. Може да го видите в данни. Не знам дали са много ясни цифрите, малко са ситни. След това идва Италия и в крана сметка, този голям дял, който виждате, че всъщност представлява ресурс, която е върху GDI.
Следващите данни, които биха могли да представляват интерес за вас, това е разходната част на европейския бюджет. Виждате разпределението на разходната част: административни разходи 8%, външна помощ и развитие и разширяване – 5%, изследване и други вътрешни политики – 7%. Мога да кажа, че в сравнение с миналогодишното разпределение изследванията и други вътрешни политики, особено това, което е за фундаментални изследвания и за практическо внедряване на изследванията тази година, 2010 г. се създадоха нови агенции, специални за управление на изследванията и въобще политиката е към увеличаване на тези инвестиции в иновациите, иновации, които фактически да бъдат основата за създаване на заетост.
Сближаване и енергетика – 33%. Виждате как делът на земеделието, ако наблюдавате в годините самите цифри, делът на земеделието и природните ресурси, вярно, с много малко, но се намалява. Преди три години той варираше от 54-55%. Сега вече той е под 50% - 47%. Интересна е следващата рамка какво ще бъде разпределението по политики, тъй като то ще бъде пряко засегнато при всички случаи от кризисните моменти и от необходимостта да се създадат условия за конкурентоспособност и за развитие.
В следващата таблица ще видите по държави-членки плащанията извършени за 2010 г. за държави-членки. Това е доста интересно, колеги, защото може да видите от коя част на финансовата рамка коя държава всъщност какви средства усвоява. Зелената част е опазване и управление на природните ресурси. Земеделието е вътре. Виждате как една Франция усвоява доста пари за земеделието – нещо, което е доста атрактивно. Германия също усвоява. Италия също усвоява земеделски пари.
Това, което може също да ви заинтригува, това е последната графа в червено, която е администрация. Виждате приходите по администрация как фактически се фокусират в Белгия и в Люксембург, там, където съществува администрацията на Европейския съюз. Така че тази картина също е една интересна картина, можете да я видите в доклада и много изводи могат да се направят от нея както за ползването на европейските средства, така и за индивидуалните политики на отделните държави към каква част и към какви възможности, предоставени от европейския бюджет те са се насочили.
В следващата таблица ще видите едни данни, които са направени в доклада по глави на финансовата рамка усвоените средства за България, които са сравнени с 2009 г. Виждате едно нарастване в конкурентоспособност и сближаване от 54%. В земеделието може би най-голям ръст е направен. Граничен контрол, трансгранични проблеми, тероризъм и т.н., организирана престъпност, имаме 32% ръст. В другите - програмите по пред присъединяване знаете, че програмите така или иначе приключват вече, въпреки че ще говорим за два от проектите. Административните разходи също са намалени, така че може да се каже, че самото усвояване по глави бележи един ръст от 26 и 28%.
Колеги, предлагам на вниманието ви и едно изчисление на нетното финансиране, тъй като в отделните години в крайна сметка нашият принос към европейския бюджет се определя от разпоредбите и представлява една резултативна величина, за 2009 г. ние фактически сме изплатили към европейския бюджет 389,6 милиона, което представлява 0,4% от европейския бюджет като такъв. Усвоили сме 967,3 млн. евро, или 0,9%. През 2010 г. имаме изплатени 352,6 млн. евро, така че имаме намаляване на нашия дял към европейския бюджет и той вече е 0,3%, а усвоените са 1221,5 млн. евро, което е точно 1% като усвоени от бюджета. Нетното финансиране от Европейския съюз фактически е увеличено с 50,4%.
Ключовите послания в доклада, който можете да намерите в интернет също, говорят, знаете, че ние всяка година ние даваме т.нар. декларация за достоверност на отчетите на Европейския съюз, като отчетите на Съюзя за 2010 г. дават вярна представа за финансовото състояние за резултатите от операциите и паричните потоци за годината. Това е чисто финансов одит и становище за финансовото изпълнение на бюджета.
Плащанията обаче, колегите, които са от одитните институции, знаят, че в крайна сметка там, където се намират грешки, това е най-вече не в счетоводното отчитане на документацията, колкото в законосъобразността на операциите. Плащанията, свързани с тези отчети, са засегнати от съществени грешки, като вероятният процент на грешки е 3,7 общо от бюджета на Европейския съюз. Малко или повече? Това е обикновено въпросът на всички журналисти. За да може да се разбере дали това е малко или е много, трябва да се каже, че това, което Европейската сметна палата отчита като грешки, не означа кражби, не означава престъпления. Това означава отклонения от прилагането на европейското законодателство, които отклонения в някои случаи могат да бъдат и технически, които отклонения могат да бъдат и доста по-сериозни. Така че, съществува една класация на видовете грешки.
Като цяло системите за контрол са частично ефективни при гарантиране редовността на плащанията.
Втората основна цел въобще на одита на Европейската сметна палата, тъй като знаете, че при споделеното управление на средства голяма част от отговорността пада върху държавите-членки, при споделеното управление е много важно качеството на изграждане на контролните системи в държавите-членки. Затова и втората голяма тежест на годишните доклади пада върху проверката на контролните системи.
Резултатите от тестовете на операциите за 2010 г. – аз мисля, че тази таблица ще бъде много интересна на колегите, които се занимават с одит и които знаят как нормални техники на изчисление и на статистика се прилагат в техниките на одит. Това са по глави или по отделни части, „Земеделие и природни ресурси”, „Сближаване, енергетика и транспорт”, „Външна помощ, развитие и разширяване”, „Изследване и други вътрешни политики” и т.н. Това са отделни глави на доклада на Европейската сметна палата, тъй като, колеги, когато се прави на базата на статистическа извадка проверката, то трябва популацията, на базата на която се прави извадката, да бъде хомогенна. В различните политики начинът на управление и на предоставяне на средствата е твърде специфичен и твърде различен, за да може да се направи една единна извадка. Затова ние разделяме отделни глави там, където има сходна проблематика, там, където имаме сходен модел на управление на средствата и затова вие ще видите двата основни показателя, с които ние си служим, за да направим изводите в доклада на Сметната палата.
Това е честотата на грешките. Тук вероятно ще има въпроси от одиторите и това е вероятният процент грешки, на базата на извадковия принцип. Виждате, че няма пряка зависимост между честотата на грешките и вероятния процент грешки по простата причина, че много от проектите, които се проверяват на една и съща транзакция, която имаме в извадката, намираме по няколко грешки. Примерно, проверява се един проект. В този проект се проверява не само транзакцията, като изрядна и законосъобразна; проверяват се договорите, проверяват се всички тръжни процедури и т.н. и в доста случаи на една транзакции може да се получат от една, две, даже до пет грешки понякога в различните сфери на законосъобразност.
Виждате обаче един много висок процент на Сближаване, енергетика и транспорт. Той е доста по-висок и с доста голям ръст от миналата година, защото в „Сближаване, енергетика и транспорт” колеги, са повечето от проектите, които са свързани със строителството, с големи обекти, а там, при споделеното управление рисковете са доста големи, особено, ще видите след малко, при тръжните процедури.
„Земеделие и природни ресурси” е една от, бих казала, болните теми в моето представяне пред парламента през предходните години. Знаете, че през 2008-2009 г. бяхме силно критикувани по отношение на системите ИСАК, бяхме силно критикувани по отношение на преките плащания. В „Земеделие и природни ресурси” имаме 56,8 млрд. евро. Системите за контрол, общо за държавите-членки са частично ефективни.
Тук искам да вметна нещо за журналистите непременно. Имаше специални сигнали до Европейската сметна палата от български журналисти, не зная кои и няма да подчертавам това, но в смисъл, само България ли се проверява. Не се проверява само България. Всяка една година в извадката попадат около 20-23 държави, където се проверяват и системите за контрол, проверяват се и преките плащания , проверяват се и плащания по екологии и по различни други политики. Така че, всяка една година извадката е не само случайна, но всяка една година извадката обхваща около десетина държави, така че е нормално да попада и България.
Какво е специалното за България тази година ще ви кажа след малко. Просто ние бяхме обект заедно с Гърция и с Румъния, на базата на това, че и 2008, и 2009 година ние получихме малко негативни оценки, бих казала, за разходването на средствата в селското стопанство и за изграждането на системите на ИСАК. Затова се направи така контрол, специализиран контрол за изпълнение на препоръките на Европейската сметна палата и вие ще видите резултатите от него.
Преки плащания, виждате, касаят земята по СЕП, които са 4,460 млрд., което е 11%. Знаете, че единното плащане на парцел е внедрено фактически в десетте нови държави. Само 11% от целите плащания по земеделие фактически вървят по тази система на единно плащане на парцел. Областта на развитие на селските райони е особено силно предразположена към грешки. Колеги, това е цялостен извод въобще за политиките и инструментите, които тази политика изработва. Това, което мога да кажа, е, че за 2010 г. развитието на селските райони, финансирането е доста намаляло като изпълнение, с цял 1,160 млрд. Причината за това нещо е финансовото състояние в много от държавите, които не могат да осигурят средства за съфинансиране на проектите за развитие на селските райони.
От тестваните плащания 37% са засегнати от грешки в земеделието. Виждате, това е 2,3 вероятностен процент на грешки, който бих казала, че варира от прага на същественост. Прагът на същественост в одита е 2%. Миналата година беше на 1,9 общо за държавите-членки, сега е леко покачен на 2,3, но бих казала, че тази година извадката най-вече се съсредоточи върху ползването на средствата от крайните бенефициенти, където рисковете да има незаконосъобразни плащания или отклонения от самите правила е доста по-голям.
Що се касае до България конкретно, това, което общата извадка за България показа тази година, бих казала, че може би е най-доброто, което ние сме имали досега. Защо? Защото са констатирани няколко неща. Констатиран е проблем в актуализацията на системата за парцели, който проблем ние го знаем от миналите години. Какво представлява това нещо? Ако тук има колеги, които са от Разплащателната агенция, те знаят. Колеги, много често дори при заснемането, което е направено,се получава едно отклонение или наслагване на парцелите. Това отклонение е допустимо по европейските регламенти от 1 метър изместване на самите парцели. Какво се оказва? Оказва се, че фактически в извадката ние имаме няколко случая, в които отклонението е 1,50 м. или 1,60 м. и това нещо се отчита като грешка.
Измерванията на място също са проверени. В 13 от 43 случая в България, където са минали контролни органи на Фонд „Земеделие” се оказва, че е имало такива измествания над допустимите измествания на парцелите. Това считам, че е нещо, което ще бъде взето предвид. Знае се, работено е по него и според мен е технически преодолимо.
Другото, което е като забележка, то не е забележка, а е това, което е намерено в извадката, са фактически разрешени плащания при липса на първична документация за собственост върху парцелите или документация за рентиране на земята, което знаете, че фактически е отклонение по законосъобразност, тъй като плащането се легализира в момента, когато се докаже собственикът или ползвателят с първичната документация. Това също е проблем, който трябва да бъде изчистен изцяло.
Следващата глава, която ще предложа на вниманието ви, е „Сближаване, енергетика и транспорт”. Колеги, знаете, че ние ползваме доста средства по тези линии. Тук се намира Фондът за регионално развитие, тук се намира Социалният фонд и Кохезионният фонд. Виждате основните проблеми, които са, най-вече в енергетиката и транспорта. Одитът е обхванал 243 междинни окончателни плащания по 229 проекти. За тази глава искам да кажа, колеги, че България не е спомената в тази глава, но тя ще бъде изключително интересна за хората, които професионално се занимават с цялата проблематика на държавните поръчки и на законосъобразността на държавните поръчки и на тяхното възлагане.
Какво мога да кажа? Мога да кажа, че в тази глава на европейския доклад е направен един изключително добър анализ на това, какви са проблемите по отношение на възлагането на държавни поръчки. Ще видите проблеми, които се срещат и в България и ще видите предложения за тяхното преодоляване, които са много интересни. Стига се дотам, че Европейската палата прави констатация за т.нар. недопустими проекти като такива. Какво означава това? Че е имало финансиране по определени държави, което финансиране е финансирало проекти, които са недопустими за финансиране в смисъл – давам пример веднага. Проект, по който след въвеждането му в действие се очаква да има приходи и за три-четири години тези приходи покриват инвестицията в няколко пъти. Това не е проект, който подлежи на финансиране от Европа дори на 75, дори на по-малко от 75% кофинансиране. Така че тази глава ще бъде много интересна за колегите, които се занимават с държавните поръчки. Имаше изключително големи дебати по отношение на промени на финансовия регламент в областта на държавните поръчки. Мога да кажа, че сега във връзка с кризата, във връзка с някои мерки, които трябва да се вземат за подкрепа на единния пазар, за подкрепа на политиката, която да подпомага малките и средни предприятия, имаше дори предложение, което още не е влязло в сила, като критерий при държавните поръчки, особено финансирани с европейски средства да се заявяват подизпълнители, които са малки и средни предприятия, което е една интересна идея, бих казала, за хората, които професионално се занимават с това.
Така или иначе, това, което мога да кажа, е, че в извадките които имаме, това, което се вижда и за България, и за много други страни, бих казал, от новата десетка, основен проблем е - и искам непременно да подчертая това – е състоянието на документацията. Знаете, че при поръчките няма друга следа за одитора, няма друга следа за контрола, освен документацията, която се създава. От една страна, нейното качество, от втора страна, колеги, има проекти, които са по две-три години, а има проекти, които две, три правителства правят. Не може да няма тази приемственост в архивирането, не може да няма приемственост в тази памет на държавата. Административната документация е паметта на една държава. Няма с какво друго да защитим законосъобразността пред който и да попита за това, дали наши власти или някой отвън, освен една перфектна документация, която да се архивира по перфектен начин. това е, което бих казала като основно послание, защото философията на поръчките е едно, като условие за състезателност, всеки един, който не е избран, може да се оплаче през съда или да има някаква претенция. Обаче това, което ще види контролният орган, това, което ще остане в държавата като условия, които са създадени за състезателност, това вече е съвсем друг въпрос. Мога да кажа, че тук са посочвани грешки. Има даже грешки в България, разгледани са няколко обекта, които са, че не навреме в „Държавен вестник” е обявена поръчката или ненавреме, с три-четири дена е закъсняло информирането на другите участници в търговете за това кой е спечелил. Всичко това може би и за мен понякога ми се е струвало твърде детайлно, струвало ми се е малко твърде административно, но мога да кажа, че това се изисква. Това се изисква, за да бъде гаранция за това, че държавата или органът, който е пуснал тази поръчка, е създал всички условия за равнопоставеност на членовете, които са участници в тази поръчка.
В следващите глави от доклада ще видите „Външна помощ, развитие и разширяване”. Това е нещо, в което нашият комисионер госпожа Кристалина Георгиева участва. Това са нейните разходи. Една част хуманитарната помощ идва тук. Чисто одиторските проблеми и на хуманитарните помощи, и на ЮРЪПЕЙД и т.н. най-вече са в междинните плащания. Във веригата на управление на тези средства обикновено се включват много NGO-та. Тези NGO са трудни за контрол. Системите, които се контролират, са много трудни за изграждане и затова по принцип рисковете в тези плащания са много големи.
„Изследвания и други вътрешни политики” – това, за което преди малко говорих, е един от новите приоритети. Това са изследванията – както фундаментални изследвания, така и приложни изследвания през 2010 г. бяха създадени съвършено нови две агенции, които да управляват тези средства. При междинните и окончателни плащания по Шеста и Седма рамкова програма е една от най-високите степени на грешки, които са намирани по простата причина, че самото управление е много дълго като процес. Дава се на Разплащателната агенция, оттам, примерно, се дава на някакъв университет или, да кажем, на БАН, на някакъв институт, който се занимава. Оттам се разпределя по проекти, оттам се разпределя на крайни бенефициенти и накрая в тази пет-шест-седемстепенна понякога верига нещата са твърде рискови, така че може да се каже, че процентът на грешки по Шеста и Седма рамкова програма, които се занимават с инвестиции в иновациите, е доста голям.
„Административните разходи” на Европейския съюз. виждате, те са около 9,3 млрд. евро. В момента има доста сериозни дебати за намаляване на тези разходи, за намаляване на институциите, за намаляване на този тип разходи. Грешки и слабости трудно се намират тук. Има, разбира се, забележки по отношение отново на поръчки за възлагане – такива, каквито навсякъде можете да срещнете, в почти всички области.
Това, което накрая бих искала да обобщя за тазгодишния доклад на Европейската сметна палата, колеги, е следното. Тенденцията във всички държави-членки е следната. Тъй като самото управление на европейските средства представлява една верига от авансови плащания, междинни плащания, плащания към агенциите, плащания и разпределение на средства към крайните бенефициенти, главният извод, който се налага, и той не е за първа година, но тази година вече е много сериозно се виждат разликите, е, че най-големите рискове, най-голямата честота на грешките е в крайните бенефициенти. Затова и Лисабонското крити, и новите изменения сега на финансовия регламент и т.н. ще насочат усилията не само към контролните системи, - защото много от гласовете казват, че прекалено контролирана е цялата тази работа, контрольорите са едва ли не повече, отколкото изпълнителите – вижданията ще се насочат към опростяване на управлението и виждането е Европейската сметна палата почти изцяло да проверява плащания към крайни бенефициенти. Мога да кажа, че догодина тези равнища на грешки, ако нашите извадки се насочат само към крайните бенефициенти, непременно ще бъдат увеличени и това ще се дължи именно на насочване именно към най-рисковите сфери за законосъобразност и целесъобразност на разходите.
Това е, което можах, най-основно, да споделя върху тези 420 и няколко страници. Ако имате някакви въпроси и госпожа Стоянова има малко време още, ще се опитам да ви отговоря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате възможност за въпроси. Господин Агов, заповядайте!
АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Сандолова, за чудесното изложение. Аз съм също член на Комисията по европейските въпроси и контрол на фондовете. Установяваме също така, че е прекалено сложно управлението. То бави процеса, бави крайното разплащане и на практика числата за крайното разплащане се отлагат с години и това не дава реална представа за текущия разход и текущите постъпления. Отчитаме едни числа, които се оказва, че се отнасят – част от тях за настоящето, тоест сключените договори, а разплащанията се отнасят за две години напред. Това създава, общо взето, една обърканост и ако човек не положи особени усилия, за да срещне всички числа, така че да добие пълна картина, обикновено се стига до отчаяние от някои от реципиентите и се отказват да осъществяват проекта.
Направи ми впечатление това, което казвате вие, че Европейската сметна палата ще поема оттук нататък в рамките на едно опростяване контрола над средствата, в смисъл, как се харчат средствата, управлението, дали се спазват правилата и прочее – всичко о нова, което Вие така добре обяснихте. Капацитетът на Сметната палата на Европа толкова голям ли е? Ние усещаме тук липса на достатъчно капацитет. Каква ще е ролята на националните сметни палати и ще има ли сътрудничество с тях, защото те могат да представляват чисто човешки административен ресурс, за да може да се свърши тази работа и какво ще стане с нашите одитни органи? Тоест, каква ще бъде симбиозата между дейностите на всичко това, защото, съгласете се, в момента всичките тези степени и нива на контрол, одити и прочее толкова усложняват процеса, че ние, които се занимаваме всяка седмица с тези въпроси, се задъхваме от информацията, която ни затрупва и наистина е необходимо допълнително време, за да смелиш всичко това.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: За сложното управление абсолютно сте прав: изключителен пъзел са всички политики и всички линии, които имат различен – ние го наричаме МОТ на управление, в смисъл, различен път на утвърждаване, легитимизация на разхода и т.н. Това затруднява и одита, естествено, но просто мога да кажа това: ние не участваме в политиката, но многократно Европейската сметна палата е давала доста сериозни препоръки за опростяване на правилата, и то опростяване на правилата не на контрола, защото ние спазваме международните одитни стандарти за публичен одит. Ние не можем нито да опростим, нито да усложним одита. Въпросът е да се опростят правилата на управление и опрощавайки се правилата на управление, тогава вече всичко ще бъде по-ясно.
На Вашия въпрос за натрупването на авансите и за това, кое е авансово плащане и за това, което се отчита в годишния бюджет сте абсолютно прав и Ви препоръчвам да отворите Годишния доклад на Сметната палата на стр. 31. Там ще видите една графика за развитие и натрупване на неизползваните бюджетни кредити по отношение на Структурните фондове например, която ножица е изключително разтворена тази година и поради който факт ние в Европейската сметна палата специално взехме решение да се фокусираме върху този проблем, защото неусвояването на предвидени бюджетни кредити обърква сметката. Бюджета ние го затваряме към края на годината. Да не говорим за целите рамки – рамката е предвидила някакъв кредит, след това проектът е предвидил друг, след това затварянето на самия проект, изчистването на всички тези суми – и доста сложен става процесът. Аз искам да кажа даже, че понякога ми става интересно да гледам как в пресата се цитират цифри, цифри, цифри и хората спорят коя цифра е вярна. В крайна сметка аз сядам, проверявам, защото ми става интересно и излиза, че всяка цифра е вярна сама по себе си, но тази цифра отразява различни неща, различен момент, включва или не включва бюджетни кредити, използвани или неизползвани средства и всичко това прави едно затъмнение на картината и в крайна сметка не помага за даване на информация, но това е управлението на бюджета, тъй като имаме доста проекти, които са многогодшни проекти и те би трябвало да предвиждат някакви кредити за съответните следващи години. Но въпросът е и те в доста бързо време да се приключват, да се затварят и да се вижда кое е разходвано и кое не.
Вторият Ви въпрос е много интересен, аз благодаря за него наистина, защото господин Валери Димитров е тук, за който аз много се радвам да кажа, както и за неговите двама нови сътрудници, които за мене са стари колеги: много добре работим с Българската сметна палата. Бих казала и следното: на европейско равнище съществува една нова тенденция, която ние от миналата година развиваме, именно, това, което вие казвате: да се направи малко по-ефективен контролът, а не на всяко едно равнище да се развива контрол. Направихме няколко проекта, в които например в Холандия тази година и в Чехия това, което попада в извадката, го проверява местната сметна палата – говоря за сметната палата на държавата членка. Хармонизацията на механизмите, които ние използваме, ни дава правото да се позовем на т.нар. одиторска работа отвън, на други одитори. Мисля, че това е бъдещето, защото особено сега, както Европейският парламент изисква непрекъснато и непрекъснато да казваме точно каква е ситуацията във всяка една държава членка, а не толкова в Комисията, мисля, че тази помощ от страни и тази симбиоза, бих казала, с националните сметни палати - повечето от които, както и нашата Сметна палата, отдавна са възприели международните стандарти за одит - няма никакъв проблем в обективността на резултатите, които ще се получат, започнали сме този процес, работи много добре с Българската сметна палата, както и с другите сметни палати членки. Това е пътят, за което вие попитахте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Сандолова, Вие казахте, че се предвижда едно опростяване на правилата за работа на Европейската сметна палата. Предвижда ли се по принцип оптимизация на цялостното управление, бих казал, на Европейския съюз, защото тези над 9 милиарда, доколкото разбирам, разходи в тая насока, при тая гигантска конкуренция, както е със Съединените щати, Китай, да не говорим за Бразилия, самият Европейски съюз, според моето скромно мнение, има прекалено тежка администрация, която и тук виждаме даже в този план на работа на Европейската сметна палата, както Вие самата казвате, че това на всяко ниво този контрол надали е най-целесъобразното и кой знае какви ефекти от такъв тип подробен контрол – няма кой знае колко полза. Аз си мисля, че вероятно би трябвало да има такова разбиране за цялостна оптимизация за управлението. Говори ли се, обсъждат ли се такива въпроси? Какво е Вашето мнение?
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Благодаря за въпроса, господин Радославов. Аз споменах, първо, че от три години върви процесът на политическо равнище. Разбира се, аз не мога да давам нито гаранции, нито да коментирам това, но ние даваме становища по отделни изменения на законодателството. От три години върви много сериозна тенденция и много сериозен процес да се опростяват правилата, което обаче винаги е нож с две остриета. От една страна, то създава по-ефективно използване на средствата, но от друга страна отваря и една врата за доста повече грешки, ако можем така да кажем.
Европейската сметна палата сама по себе си не може да си о прости правилата. Ние сме възприели и прилагаме международните стандарти за одит, както и Българската сметна палата. Можем да опростим взаимоотношенията си с националните сметни палати. Можем взаимно да се подпомагаме, можем взаимно да се подкрепяме, да работим в една посока и да бъде по-ефективни, като изградим една цялостна система за контрол в Европейския съюз. Но това, което мога да кажа по отношение на новия – има едно предложение за изменение и допълнение на Финансовия регламент – те целят опростяване. То е вече на равнище одобрение в различните институции на Европейския съюз. кога и как ще влезе в сила аз не мога да кажа нищо, аз съм одитор, на мен ми е забранено да говоря за политика. Но това е наистина пътят, естествено, имайки се предвид как ще се управляват всички рискове, които ще се породят от това опростяване. Ако минем към най-простата схема, дайте да се дадат парите на всяка една държава – има и такива различни политически виждания, но това са пък невъзможни неща. Така че според мен, първо, трябва да се види сега как ще се развие Съюзът нататък и след това, считам, че наистина опростяването е на дневен ред.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Имамов?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо Сандолова, презентацията, която видяхме е наистина полезна, най-вече от гледна точка на това, че дава възможност да получим една ясна представа за структурата на приходите и разходите на Европейския съюз. В тази презентация Вие направихте един сравнителен анализ на усвояването на европейските фондове между 2010 и 2009 г. Разбира се, тези данни няма начин да не се интерпретират политически, въпреки че Вие казахте, че не можете да говорите по тези въпроси, но очевидно тази информация се нуждае от някаква по-ясна конкретизация. Моят въпрос е: каква дефиниция Вие използвате за усвоени европейски средства – договорирани, частично, авансово платени, или окончателно разплатени средства?
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Благодаря за въпроса. Данните се съдържат в Доклада на Сметната палата. Това са разходи, отчетени по бюджета за 2010 г., платени средства, окончателно, Вие така ги наричате, разходи, платени, получени, усвоени, ако искате, и отчетени счетоводно в рамките на бюджет 2010 г. Можете да намерите тези данни, тези таблички, които аз съм ви дала, се намират на последните страници от доклада. Страниците са от 241 до 245 страници на доклада, даже може да вземете и страница 246 – ще намерите тези таблички, които аз ви показах. Те са официална информация на Европейската сметна палата, която е по бюджетни данни изпълнение на бюджета за 2010 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, има ли други въпроси? Няма други въпроси. В такъв случай, позволете ми от мое име и от ваше име да благодарим на госпожа Сандолова за презентацията, да й благодаря за това, че стана традиция вече трета поредна година тя да ни е гост и да ни запознава с констатациите от годишния одитен доклад на Европейската сметна палата. Да й пожелаем ползотворна работа!
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Благодаря много за интереса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние преминаваме към
По точка втора: Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост - Б”), № 202-02-4, внесен от Министерски свет на 03.02.2012 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Женя Димкова, Вие ли ще ни представите законопроекта?
ЖЕНЯ ДИМКОВА: Предлагам да го представи госпожа Евелина Василева, която е бенефициент на заема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте!
ЕВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, много накратко ще ви представя и ще акцентирам на основните положения на законопроекта, който е внесен за одобрение.
Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейска инвестиционна банка, наречен „България проект Дунав мост” – Дунав мост и изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и пак Европейската инвестиционна банка, наречен „България проект Дунав мост Б”, тоест, два Финансови договора са подписани съответно на 14 ноември 2001 г. от заместник министър-председателя и министър на финансите и съответно на 17 ноември 2011 г. пак от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, въз основа на решението по точка 4 от Протокол № 42 от заседание на Министерски съвет, което беше проведено на 2 ноември 2011 година.
Основно целта, която се цели да бъде постигната с приемането на този предложен законопроект, който ще въведе в сила Изменение № 1 и съответно Изменение 2, съгласно изискванията на нашето национално законодателство, е да осигури финансиране на този проект „Дунав мост 2”, който е проект с национално значение и приоритет на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Наред с осигуряване на финансиране за завършване на проекта, което се очаква да се случи в края на 2012 г., се цели да се постигнат и някои други цели, а именно, с това изменение се дава необходимото писмено съгласие на Европейска инвестиционна банка половината от активите на моста да бъдат прехвърлени в собственост на румънската страна, като по този начин се избягва рискът от искане от страна на банката за предсрочно погасяване на заемите или на финансови глоби за неизпълнение на някои договорни условия. Както знаем, съгласно споразумението, подписано между България и Румъния, половината от активите на моста след завършването му се прехвърлят на румънска страна.
Също така с удължаване на финансовите договори ще се осигури и съответно финансиране по финансов меморандум по Кохезионен фонд 11/64, бивша програма ИСПА, чиято валидност беше удължена с Решение на Европейската комисия до края на месец декември 2011 година. Също така осигурявайки това финансиране, осигуряване на наличните средства по двата заема ще се даде възможност да се завърши мостът и да не се търсят други финансови източници примерно от държавния бюджет или от други източници.
Измененията, които са одобрени и подписани от Европейската инвестиционна банка, съответно и от наша страна, предвиждат компресиране, погасяването на бъдещите траншове по заемите, тъй като Европейската банка е поставила условие за запазване на крайните срокове за изплащане на заемите.
С двата финансови договора се предоставя кредит от 70 милиона евро за съфинансиране на проектирането и строителството на новия мост. Общата стойност на изтеглените към момента средства от финансирането възлиза на 29 500 000 евро или 42% от договорените два кредита. Към момента са сключени и се изпълняват всички договори за проектиране, строителство и надзор на мостовото съоръжение, както и за осигуряването на строителния надзор на прилежащата инфраструктура, която свързва бъдещия мост с републиканската пътна и железопътна мрежа на нашата страна и на румънската страна. Общата стойност на сключените и изпълняващите се договори към момента, както казах, е
191 721 216 евро като изплатени към момента към изпълнителите по договори по проекта са в размер на 155 164 337 евро.
Настоящите разчети предвиждат да бъдат усвоени и двата заема за финансиране на съществена част от строителните работи на новия мост и на прилежащата му българска инфраструктура и това да се случи до края на 2012 г., в рамките на който срок ще бъдат усвоени и наличните средства по финансовия меморандум, сключен с Европейската комисия.
Съвсем накратко, мисля, че предишния път, са представени причините, които са наложили удължаването на тези два финансови договора. Това е, от една страна, усложнената и продължителна подготвителна фаза на проекта, при което срокът на договора за проектиране и строителство на моста още с неговото сключване надхвърля сроковете на договорите за заем. От друга страна, закъснението на самите графици за строителство, дължащо се на различни причини, но най-вече поради липсата на нарочна регулация на строителството, специално в граничните райони.
Допълнителна причина за забавянето на усвояването на заемните средства също така беше и необходимостта от приоритетно изразходване на средствата от другите финансови източници, а именно, от финансовия меморандум по програмата ИСПА, тъй като към миналата година ние не знаехме, че ще имаме удължение на финансовия меморандум, който беше отпуснат до края на 2012 г., към момента.
С удължаването на срока на финансовите договори ще се избегне, както казах, необходимостта от търсене на алтернативни източници, ще се отстрани рискът от намаляване темпа на строителните работи или на спиране дори на такива и ще се осигури възможност да се завърши мостът в рамките на наличното финансиране по заема с Европейската инвестиционна банка и финансовия меморандум. Също така своевременното въвеждане на моста в експлоатация ще допринесе за оживяване на икономиката и за генериране на бъдещи приходи от експлоатацията на мостовото съоръжение.
Благодаря Ви. На разположение сме за въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви за изчерпателното представяне. Колеги, има ли въпроси? Няма. В такъв случай ще подложа на гласуване. Който е за подкрепа на Законопроекта за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Инвестиционната банка и Изменение № 1 към финансовия договор между Република България и Инвестиционната банка № 202-02-4, внесен от Министерски съвет на 3 февруари 2012 г., моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: 17 за, против няма, въздържали се няма.
Законът е приет.
По точка трета: Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансов надзор, № 102-01-77, внесен от Министерски съвет на 21.11.2011 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Между първо и второ четене не са постъпили никакви предложения по текстовете, така че ще започнем гласуването.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор”. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е за наименованието на закона, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: 17 за, против няма, въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Който е за § 1 до § 7 включително, както и наименованието на Заключителните разпоредби по вносител.
Който е за § 1 до § 7 включително, включително и наименованието на Заключителните разпоредби по вносител, моля да гласува.
Гласуване: 17 за, против няма, въздържали се няма.
Текстовете са подкрепени.
В § 8, по реда на чл. 73, ал. 4, т 1 правя предложение в комисията за редакционни поправки относно номерацията на текстовете, тъй като има изменени в нея. Виждате пред вас в доклада предложението ми. Има ли изказвания по него? Няма. В такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на § 8, която няма да изчитам и е при вас. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 17 за, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
С това е приет и законопроектът на второ четене.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
/Закрито – в 15.45 ч./
Файлът съдържа 45 719 знака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М.Стоянова/
Стенограф:
№ 5
На 22 февруари 2012 г. /сряда/ от 14.35 часа в зала „Изток” на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.35 часа и беше ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
/Начало 14.35 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам днешното заседание да протече при следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на годишния доклад на Европейската сметна палата от Надежда Сандолова - член на Европейската сметна палата.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост - Б”),
№ 202-02-4, внесен от Министерски свет на 03.02.2012 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансов надзор, № 102-01-77, внесен от Министерски съвет на 21.11.2011 г. – второ четене.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бяхме предвидили и точка 4 - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 254-01-13, внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Даниела Миткова на 14.02.2012 г. Поради това обаче, че не можахме да получим становището на Министерството на правосъдието и Министерството на финансите, няма да ви предложа тази точка да влезе в днешния дневен ред.
Има ли предложения за допълнение или изменение в дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложените три точки, моля да гласува за.
Гласуване: 17 за, против няма, въздържали се няма.
По точка първа: Представяне на годишния доклад на Европейската сметна палата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По точка първа сме поканили гости от Българската Сметна палата, професор Валери Димитров, Цветан Цветков – заместник-председател на Сметната палата. Тук са госпожа Теменужка Петкова – директор на Агенция „Държавна финансова инспекция”, госпожа Милена Павлова – Изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки, както и представител на дирекция „Одит на средства от Европейския съюз”. Това са все контролни органи, които имат отношение към контрола на усвояването и изпълнението на програмите и средствата на Европейския съюз. По точка първа давам думата на госпожа Сандолова да направи кратко представяне на основните моменти от този годишен доклад и специално да ви обърне внимание на ключови въпроси от него. Заповядайте, госпожо Сандолова!
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Добър ден на всички колеги! Уважаема госпожа Стоянова, уважаеми членове на Българския парламент, гости, аз съм много благодарна за интереса, който и от професионалните среди се оказва днес на това поредно представяне на Доклада на Европейската сметна палата за финансовата 2010 година изразходването на европейските средства не само в България, но и във всички други държави членки, което се прави всяка една година. Колеги, можете да намерите този доклад на сайтовете на Европейската сметна палата, както и на някои други отворени сайтове на Европейския съюз. Той е 240 и няколко страници. Има доста подробности, изпълнен е с доста фактология. Аз ще се опитам да се спра само на най-важните, най-основните неща, с които, разбира се, и да предам на вас няколко послания.
Това, което най-общо мога да кажа, е, че тази година, както знаете, в одита това е съвсем типично за одиторите, най-добрата новина от одитора е, че няма новина кой знае каква. Така че, аз ви предлагам да започнем с някои от изводите глава по глава от Доклада на Европейската сметна палата. Вие ще видите, че първите данни, които са, това са приходите за 2010 година, които са на обща стойност 128 милиарда евра. Приходите, виждате – различните приходни пера в това изпълнение имат специална глава. Европейската сметна палата проверява приходната част. Нейното изпълнение, събирането, изчисляването и коректното фактически събиране на приходната част.
Виждате, че данните показват приходи от собствени ресурси – 71%, които приходи от собствени ресурси, особено от GNI, представляват основната част на приходната част. Това, което е интересно за одита и би могло да бъде интересно за одиторите от професионална гледна точка е, че всички тези изчисления както за дължимата част, която се базира на ДДС, така и за дължимата част, която се базира на GNI, много важно фактически условие е верността на данните, които се подават от самите държави-членки. Знаете проблема с Гърция, който настъпи преди три-четири години, когато се оказа, че тези данни именно, които държавите-членки подават, са ненадеждни, но за съжаление, ако погледнете нашия доклад, ще видите, че Европейската сметна палата прави едно лимитиране на одита си, като изрично подчертава, че ние одитираме, даваме гаранция и формираме становища по отношение на събирането и вноските в европейския бюджет, без обаче да гарантираме верността на данните, които се подават от държавите-членки. Знаете в това отношение стъпките, които се направиха на европейско ниво. Те бяха, че се дадоха доста сериозни нови правомощия на ЕВРОСТАТ и ЕВРОСТАТ вече проверява на място всички държави-членки как те изчисляват, как въвеждат международните стандарти за статистика и доколко тези данни наистина са надеждни.
Какво мога да кажа тук още? Второто интересно е, че тази година при директното изчисляване на вноските, които се базират на ДДС и на GNI има доста изключения, има някои корекции, например, т.нар. корекция на Обединеното Кралство която се прави. Това са корекции, които са договорени до 2013 г. и те са в сила. Тази година Сметната палата установи грешки в изчислението на корекциите на Обединеното Кралство в размер на 189 милиона евра, като комисията счете за необходимо това нещо да се компенсира от бюджет 2010 г., тези пари да бъдат внесени и да бъдат информирани абсолютно всички държави-членки за тази грешка, която е техническа грешка при изчисляването на корекцията на Обединеното Кралство.
Другият интересен момент тук е, че дължимите суми понякога са недостатъчно със сигурност се разглеждат отделните случаи и има доста случаи, които по ДДС има открити дела, има неща, които трябва да бъдат затворени като случаи, така че непрекъснато се наблюдават т.нар. резерви. Има случаи в различните държави, които са недоказани вземания по ДДС или висящи дела по ДДС. Така че периодът за приключване на окончателните данни е четири години. Тези четири години фактически се изчакват, за да може процесът вече да бъде абсолютно сигурен и всички тези резерви да бъдат приключени. Мога да кажа с удоволствие, че за 2010 година България има само две резерви, в смисъл, само два случая, които са висящи по отношение на оспорване на плащане на ДДС, като имате предвид, че във всички държави-членки тези резерви са 152. Това е един динамичен процес, който е процес на практиката и тази година имаше нови 67 случаи, но те в рамките на четирите години обикновено се затварят. По отношение на тези данни мога да кажа, че България е на едно добро равнище.
На следващия слайд ще ви покажа един друг разрез на приходната част от собствени ресурси по държави-членки, която също може да представлява интерес за вас. Дадена е корекцията на Обединеното кралство, намаление и други корекции, които са в сила за Нидерландия и за Швеция и т.н., ресурса по ДДС и традиционните собствени ресурси. Фактически по държави-членки може да видите кои са всъщност шампионите по донорите, както ги наричат те, на европейския бюджет. Естествено, това са Германия и Франция. Може да го видите в данни. Не знам дали са много ясни цифрите, малко са ситни. След това идва Италия и в крана сметка, този голям дял, който виждате, че всъщност представлява ресурс, която е върху GDI.
Следващите данни, които биха могли да представляват интерес за вас, това е разходната част на европейския бюджет. Виждате разпределението на разходната част: административни разходи 8%, външна помощ и развитие и разширяване – 5%, изследване и други вътрешни политики – 7%. Мога да кажа, че в сравнение с миналогодишното разпределение изследванията и други вътрешни политики, особено това, което е за фундаментални изследвания и за практическо внедряване на изследванията тази година, 2010 г. се създадоха нови агенции, специални за управление на изследванията и въобще политиката е към увеличаване на тези инвестиции в иновациите, иновации, които фактически да бъдат основата за създаване на заетост.
Сближаване и енергетика – 33%. Виждате как делът на земеделието, ако наблюдавате в годините самите цифри, делът на земеделието и природните ресурси, вярно, с много малко, но се намалява. Преди три години той варираше от 54-55%. Сега вече той е под 50% - 47%. Интересна е следващата рамка какво ще бъде разпределението по политики, тъй като то ще бъде пряко засегнато при всички случаи от кризисните моменти и от необходимостта да се създадат условия за конкурентоспособност и за развитие.
В следващата таблица ще видите по държави-членки плащанията извършени за 2010 г. за държави-членки. Това е доста интересно, колеги, защото може да видите от коя част на финансовата рамка коя държава всъщност какви средства усвоява. Зелената част е опазване и управление на природните ресурси. Земеделието е вътре. Виждате как една Франция усвоява доста пари за земеделието – нещо, което е доста атрактивно. Германия също усвоява. Италия също усвоява земеделски пари.
Това, което може също да ви заинтригува, това е последната графа в червено, която е администрация. Виждате приходите по администрация как фактически се фокусират в Белгия и в Люксембург, там, където съществува администрацията на Европейския съюз. Така че тази картина също е една интересна картина, можете да я видите в доклада и много изводи могат да се направят от нея както за ползването на европейските средства, така и за индивидуалните политики на отделните държави към каква част и към какви възможности, предоставени от европейския бюджет те са се насочили.
В следващата таблица ще видите едни данни, които са направени в доклада по глави на финансовата рамка усвоените средства за България, които са сравнени с 2009 г. Виждате едно нарастване в конкурентоспособност и сближаване от 54%. В земеделието може би най-голям ръст е направен. Граничен контрол, трансгранични проблеми, тероризъм и т.н., организирана престъпност, имаме 32% ръст. В другите - програмите по пред присъединяване знаете, че програмите така или иначе приключват вече, въпреки че ще говорим за два от проектите. Административните разходи също са намалени, така че може да се каже, че самото усвояване по глави бележи един ръст от 26 и 28%.
Колеги, предлагам на вниманието ви и едно изчисление на нетното финансиране, тъй като в отделните години в крайна сметка нашият принос към европейския бюджет се определя от разпоредбите и представлява една резултативна величина, за 2009 г. ние фактически сме изплатили към европейския бюджет 389,6 милиона, което представлява 0,4% от европейския бюджет като такъв. Усвоили сме 967,3 млн. евро, или 0,9%. През 2010 г. имаме изплатени 352,6 млн. евро, така че имаме намаляване на нашия дял към европейския бюджет и той вече е 0,3%, а усвоените са 1221,5 млн. евро, което е точно 1% като усвоени от бюджета. Нетното финансиране от Европейския съюз фактически е увеличено с 50,4%.
Ключовите послания в доклада, който можете да намерите в интернет също, говорят, знаете, че ние всяка година ние даваме т.нар. декларация за достоверност на отчетите на Европейския съюз, като отчетите на Съюзя за 2010 г. дават вярна представа за финансовото състояние за резултатите от операциите и паричните потоци за годината. Това е чисто финансов одит и становище за финансовото изпълнение на бюджета.
Плащанията обаче, колегите, които са от одитните институции, знаят, че в крайна сметка там, където се намират грешки, това е най-вече не в счетоводното отчитане на документацията, колкото в законосъобразността на операциите. Плащанията, свързани с тези отчети, са засегнати от съществени грешки, като вероятният процент на грешки е 3,7 общо от бюджета на Европейския съюз. Малко или повече? Това е обикновено въпросът на всички журналисти. За да може да се разбере дали това е малко или е много, трябва да се каже, че това, което Европейската сметна палата отчита като грешки, не означа кражби, не означава престъпления. Това означава отклонения от прилагането на европейското законодателство, които отклонения в някои случаи могат да бъдат и технически, които отклонения могат да бъдат и доста по-сериозни. Така че, съществува една класация на видовете грешки.
Като цяло системите за контрол са частично ефективни при гарантиране редовността на плащанията.
Втората основна цел въобще на одита на Европейската сметна палата, тъй като знаете, че при споделеното управление на средства голяма част от отговорността пада върху държавите-членки, при споделеното управление е много важно качеството на изграждане на контролните системи в държавите-членки. Затова и втората голяма тежест на годишните доклади пада върху проверката на контролните системи.
Резултатите от тестовете на операциите за 2010 г. – аз мисля, че тази таблица ще бъде много интересна на колегите, които се занимават с одит и които знаят как нормални техники на изчисление и на статистика се прилагат в техниките на одит. Това са по глави или по отделни части, „Земеделие и природни ресурси”, „Сближаване, енергетика и транспорт”, „Външна помощ, развитие и разширяване”, „Изследване и други вътрешни политики” и т.н. Това са отделни глави на доклада на Европейската сметна палата, тъй като, колеги, когато се прави на базата на статистическа извадка проверката, то трябва популацията, на базата на която се прави извадката, да бъде хомогенна. В различните политики начинът на управление и на предоставяне на средствата е твърде специфичен и твърде различен, за да може да се направи една единна извадка. Затова ние разделяме отделни глави там, където има сходна проблематика, там, където имаме сходен модел на управление на средствата и затова вие ще видите двата основни показателя, с които ние си служим, за да направим изводите в доклада на Сметната палата.
Това е честотата на грешките. Тук вероятно ще има въпроси от одиторите и това е вероятният процент грешки, на базата на извадковия принцип. Виждате, че няма пряка зависимост между честотата на грешките и вероятния процент грешки по простата причина, че много от проектите, които се проверяват на една и съща транзакция, която имаме в извадката, намираме по няколко грешки. Примерно, проверява се един проект. В този проект се проверява не само транзакцията, като изрядна и законосъобразна; проверяват се договорите, проверяват се всички тръжни процедури и т.н. и в доста случаи на една транзакции може да се получат от една, две, даже до пет грешки понякога в различните сфери на законосъобразност.
Виждате обаче един много висок процент на Сближаване, енергетика и транспорт. Той е доста по-висок и с доста голям ръст от миналата година, защото в „Сближаване, енергетика и транспорт” колеги, са повечето от проектите, които са свързани със строителството, с големи обекти, а там, при споделеното управление рисковете са доста големи, особено, ще видите след малко, при тръжните процедури.
„Земеделие и природни ресурси” е една от, бих казала, болните теми в моето представяне пред парламента през предходните години. Знаете, че през 2008-2009 г. бяхме силно критикувани по отношение на системите ИСАК, бяхме силно критикувани по отношение на преките плащания. В „Земеделие и природни ресурси” имаме 56,8 млрд. евро. Системите за контрол, общо за държавите-членки са частично ефективни.
Тук искам да вметна нещо за журналистите непременно. Имаше специални сигнали до Европейската сметна палата от български журналисти, не зная кои и няма да подчертавам това, но в смисъл, само България ли се проверява. Не се проверява само България. Всяка една година в извадката попадат около 20-23 държави, където се проверяват и системите за контрол, проверяват се и преките плащания , проверяват се и плащания по екологии и по различни други политики. Така че, всяка една година извадката е не само случайна, но всяка една година извадката обхваща около десетина държави, така че е нормално да попада и България.
Какво е специалното за България тази година ще ви кажа след малко. Просто ние бяхме обект заедно с Гърция и с Румъния, на базата на това, че и 2008, и 2009 година ние получихме малко негативни оценки, бих казала, за разходването на средствата в селското стопанство и за изграждането на системите на ИСАК. Затова се направи така контрол, специализиран контрол за изпълнение на препоръките на Европейската сметна палата и вие ще видите резултатите от него.
Преки плащания, виждате, касаят земята по СЕП, които са 4,460 млрд., което е 11%. Знаете, че единното плащане на парцел е внедрено фактически в десетте нови държави. Само 11% от целите плащания по земеделие фактически вървят по тази система на единно плащане на парцел. Областта на развитие на селските райони е особено силно предразположена към грешки. Колеги, това е цялостен извод въобще за политиките и инструментите, които тази политика изработва. Това, което мога да кажа, е, че за 2010 г. развитието на селските райони, финансирането е доста намаляло като изпълнение, с цял 1,160 млрд. Причината за това нещо е финансовото състояние в много от държавите, които не могат да осигурят средства за съфинансиране на проектите за развитие на селските райони.
От тестваните плащания 37% са засегнати от грешки в земеделието. Виждате, това е 2,3 вероятностен процент на грешки, който бих казала, че варира от прага на същественост. Прагът на същественост в одита е 2%. Миналата година беше на 1,9 общо за държавите-членки, сега е леко покачен на 2,3, но бих казала, че тази година извадката най-вече се съсредоточи върху ползването на средствата от крайните бенефициенти, където рисковете да има незаконосъобразни плащания или отклонения от самите правила е доста по-голям.
Що се касае до България конкретно, това, което общата извадка за България показа тази година, бих казала, че може би е най-доброто, което ние сме имали досега. Защо? Защото са констатирани няколко неща. Констатиран е проблем в актуализацията на системата за парцели, който проблем ние го знаем от миналите години. Какво представлява това нещо? Ако тук има колеги, които са от Разплащателната агенция, те знаят. Колеги, много често дори при заснемането, което е направено,се получава едно отклонение или наслагване на парцелите. Това отклонение е допустимо по европейските регламенти от 1 метър изместване на самите парцели. Какво се оказва? Оказва се, че фактически в извадката ние имаме няколко случая, в които отклонението е 1,50 м. или 1,60 м. и това нещо се отчита като грешка.
Измерванията на място също са проверени. В 13 от 43 случая в България, където са минали контролни органи на Фонд „Земеделие” се оказва, че е имало такива измествания над допустимите измествания на парцелите. Това считам, че е нещо, което ще бъде взето предвид. Знае се, работено е по него и според мен е технически преодолимо.
Другото, което е като забележка, то не е забележка, а е това, което е намерено в извадката, са фактически разрешени плащания при липса на първична документация за собственост върху парцелите или документация за рентиране на земята, което знаете, че фактически е отклонение по законосъобразност, тъй като плащането се легализира в момента, когато се докаже собственикът или ползвателят с първичната документация. Това също е проблем, който трябва да бъде изчистен изцяло.
Следващата глава, която ще предложа на вниманието ви, е „Сближаване, енергетика и транспорт”. Колеги, знаете, че ние ползваме доста средства по тези линии. Тук се намира Фондът за регионално развитие, тук се намира Социалният фонд и Кохезионният фонд. Виждате основните проблеми, които са, най-вече в енергетиката и транспорта. Одитът е обхванал 243 междинни окончателни плащания по 229 проекти. За тази глава искам да кажа, колеги, че България не е спомената в тази глава, но тя ще бъде изключително интересна за хората, които професионално се занимават с цялата проблематика на държавните поръчки и на законосъобразността на държавните поръчки и на тяхното възлагане.
Какво мога да кажа? Мога да кажа, че в тази глава на европейския доклад е направен един изключително добър анализ на това, какви са проблемите по отношение на възлагането на държавни поръчки. Ще видите проблеми, които се срещат и в България и ще видите предложения за тяхното преодоляване, които са много интересни. Стига се дотам, че Европейската палата прави констатация за т.нар. недопустими проекти като такива. Какво означава това? Че е имало финансиране по определени държави, което финансиране е финансирало проекти, които са недопустими за финансиране в смисъл – давам пример веднага. Проект, по който след въвеждането му в действие се очаква да има приходи и за три-четири години тези приходи покриват инвестицията в няколко пъти. Това не е проект, който подлежи на финансиране от Европа дори на 75, дори на по-малко от 75% кофинансиране. Така че тази глава ще бъде много интересна за колегите, които се занимават с държавните поръчки. Имаше изключително големи дебати по отношение на промени на финансовия регламент в областта на държавните поръчки. Мога да кажа, че сега във връзка с кризата, във връзка с някои мерки, които трябва да се вземат за подкрепа на единния пазар, за подкрепа на политиката, която да подпомага малките и средни предприятия, имаше дори предложение, което още не е влязло в сила, като критерий при държавните поръчки, особено финансирани с европейски средства да се заявяват подизпълнители, които са малки и средни предприятия, което е една интересна идея, бих казала, за хората, които професионално се занимават с това.
Така или иначе, това, което мога да кажа, е, че в извадките които имаме, това, което се вижда и за България, и за много други страни, бих казал, от новата десетка, основен проблем е - и искам непременно да подчертая това – е състоянието на документацията. Знаете, че при поръчките няма друга следа за одитора, няма друга следа за контрола, освен документацията, която се създава. От една страна, нейното качество, от втора страна, колеги, има проекти, които са по две-три години, а има проекти, които две, три правителства правят. Не може да няма тази приемственост в архивирането, не може да няма приемственост в тази памет на държавата. Административната документация е паметта на една държава. Няма с какво друго да защитим законосъобразността пред който и да попита за това, дали наши власти или някой отвън, освен една перфектна документация, която да се архивира по перфектен начин. това е, което бих казала като основно послание, защото философията на поръчките е едно, като условие за състезателност, всеки един, който не е избран, може да се оплаче през съда или да има някаква претенция. Обаче това, което ще види контролният орган, това, което ще остане в държавата като условия, които са създадени за състезателност, това вече е съвсем друг въпрос. Мога да кажа, че тук са посочвани грешки. Има даже грешки в България, разгледани са няколко обекта, които са, че не навреме в „Държавен вестник” е обявена поръчката или ненавреме, с три-четири дена е закъсняло информирането на другите участници в търговете за това кой е спечелил. Всичко това може би и за мен понякога ми се е струвало твърде детайлно, струвало ми се е малко твърде административно, но мога да кажа, че това се изисква. Това се изисква, за да бъде гаранция за това, че държавата или органът, който е пуснал тази поръчка, е създал всички условия за равнопоставеност на членовете, които са участници в тази поръчка.
В следващите глави от доклада ще видите „Външна помощ, развитие и разширяване”. Това е нещо, в което нашият комисионер госпожа Кристалина Георгиева участва. Това са нейните разходи. Една част хуманитарната помощ идва тук. Чисто одиторските проблеми и на хуманитарните помощи, и на ЮРЪПЕЙД и т.н. най-вече са в междинните плащания. Във веригата на управление на тези средства обикновено се включват много NGO-та. Тези NGO са трудни за контрол. Системите, които се контролират, са много трудни за изграждане и затова по принцип рисковете в тези плащания са много големи.
„Изследвания и други вътрешни политики” – това, за което преди малко говорих, е един от новите приоритети. Това са изследванията – както фундаментални изследвания, така и приложни изследвания през 2010 г. бяха създадени съвършено нови две агенции, които да управляват тези средства. При междинните и окончателни плащания по Шеста и Седма рамкова програма е една от най-високите степени на грешки, които са намирани по простата причина, че самото управление е много дълго като процес. Дава се на Разплащателната агенция, оттам, примерно, се дава на някакъв университет или, да кажем, на БАН, на някакъв институт, който се занимава. Оттам се разпределя по проекти, оттам се разпределя на крайни бенефициенти и накрая в тази пет-шест-седемстепенна понякога верига нещата са твърде рискови, така че може да се каже, че процентът на грешки по Шеста и Седма рамкова програма, които се занимават с инвестиции в иновациите, е доста голям.
„Административните разходи” на Европейския съюз. виждате, те са около 9,3 млрд. евро. В момента има доста сериозни дебати за намаляване на тези разходи, за намаляване на институциите, за намаляване на този тип разходи. Грешки и слабости трудно се намират тук. Има, разбира се, забележки по отношение отново на поръчки за възлагане – такива, каквито навсякъде можете да срещнете, в почти всички области.
Това, което накрая бих искала да обобщя за тазгодишния доклад на Европейската сметна палата, колеги, е следното. Тенденцията във всички държави-членки е следната. Тъй като самото управление на европейските средства представлява една верига от авансови плащания, междинни плащания, плащания към агенциите, плащания и разпределение на средства към крайните бенефициенти, главният извод, който се налага, и той не е за първа година, но тази година вече е много сериозно се виждат разликите, е, че най-големите рискове, най-голямата честота на грешките е в крайните бенефициенти. Затова и Лисабонското крити, и новите изменения сега на финансовия регламент и т.н. ще насочат усилията не само към контролните системи, - защото много от гласовете казват, че прекалено контролирана е цялата тази работа, контрольорите са едва ли не повече, отколкото изпълнителите – вижданията ще се насочат към опростяване на управлението и виждането е Европейската сметна палата почти изцяло да проверява плащания към крайни бенефициенти. Мога да кажа, че догодина тези равнища на грешки, ако нашите извадки се насочат само към крайните бенефициенти, непременно ще бъдат увеличени и това ще се дължи именно на насочване именно към най-рисковите сфери за законосъобразност и целесъобразност на разходите.
Това е, което можах, най-основно, да споделя върху тези 420 и няколко страници. Ако имате някакви въпроси и госпожа Стоянова има малко време още, ще се опитам да ви отговоря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате възможност за въпроси. Господин Агов, заповядайте!
АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Сандолова, за чудесното изложение. Аз съм също член на Комисията по европейските въпроси и контрол на фондовете. Установяваме също така, че е прекалено сложно управлението. То бави процеса, бави крайното разплащане и на практика числата за крайното разплащане се отлагат с години и това не дава реална представа за текущия разход и текущите постъпления. Отчитаме едни числа, които се оказва, че се отнасят – част от тях за настоящето, тоест сключените договори, а разплащанията се отнасят за две години напред. Това създава, общо взето, една обърканост и ако човек не положи особени усилия, за да срещне всички числа, така че да добие пълна картина, обикновено се стига до отчаяние от някои от реципиентите и се отказват да осъществяват проекта.
Направи ми впечатление това, което казвате вие, че Европейската сметна палата ще поема оттук нататък в рамките на едно опростяване контрола над средствата, в смисъл, как се харчат средствата, управлението, дали се спазват правилата и прочее – всичко о нова, което Вие така добре обяснихте. Капацитетът на Сметната палата на Европа толкова голям ли е? Ние усещаме тук липса на достатъчно капацитет. Каква ще е ролята на националните сметни палати и ще има ли сътрудничество с тях, защото те могат да представляват чисто човешки административен ресурс, за да може да се свърши тази работа и какво ще стане с нашите одитни органи? Тоест, каква ще бъде симбиозата между дейностите на всичко това, защото, съгласете се, в момента всичките тези степени и нива на контрол, одити и прочее толкова усложняват процеса, че ние, които се занимаваме всяка седмица с тези въпроси, се задъхваме от информацията, която ни затрупва и наистина е необходимо допълнително време, за да смелиш всичко това.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: За сложното управление абсолютно сте прав: изключителен пъзел са всички политики и всички линии, които имат различен – ние го наричаме МОТ на управление, в смисъл, различен път на утвърждаване, легитимизация на разхода и т.н. Това затруднява и одита, естествено, но просто мога да кажа това: ние не участваме в политиката, но многократно Европейската сметна палата е давала доста сериозни препоръки за опростяване на правилата, и то опростяване на правилата не на контрола, защото ние спазваме международните одитни стандарти за публичен одит. Ние не можем нито да опростим, нито да усложним одита. Въпросът е да се опростят правилата на управление и опрощавайки се правилата на управление, тогава вече всичко ще бъде по-ясно.
На Вашия въпрос за натрупването на авансите и за това, кое е авансово плащане и за това, което се отчита в годишния бюджет сте абсолютно прав и Ви препоръчвам да отворите Годишния доклад на Сметната палата на стр. 31. Там ще видите една графика за развитие и натрупване на неизползваните бюджетни кредити по отношение на Структурните фондове например, която ножица е изключително разтворена тази година и поради който факт ние в Европейската сметна палата специално взехме решение да се фокусираме върху този проблем, защото неусвояването на предвидени бюджетни кредити обърква сметката. Бюджета ние го затваряме към края на годината. Да не говорим за целите рамки – рамката е предвидила някакъв кредит, след това проектът е предвидил друг, след това затварянето на самия проект, изчистването на всички тези суми – и доста сложен става процесът. Аз искам да кажа даже, че понякога ми става интересно да гледам как в пресата се цитират цифри, цифри, цифри и хората спорят коя цифра е вярна. В крайна сметка аз сядам, проверявам, защото ми става интересно и излиза, че всяка цифра е вярна сама по себе си, но тази цифра отразява различни неща, различен момент, включва или не включва бюджетни кредити, използвани или неизползвани средства и всичко това прави едно затъмнение на картината и в крайна сметка не помага за даване на информация, но това е управлението на бюджета, тъй като имаме доста проекти, които са многогодшни проекти и те би трябвало да предвиждат някакви кредити за съответните следващи години. Но въпросът е и те в доста бързо време да се приключват, да се затварят и да се вижда кое е разходвано и кое не.
Вторият Ви въпрос е много интересен, аз благодаря за него наистина, защото господин Валери Димитров е тук, за който аз много се радвам да кажа, както и за неговите двама нови сътрудници, които за мене са стари колеги: много добре работим с Българската сметна палата. Бих казала и следното: на европейско равнище съществува една нова тенденция, която ние от миналата година развиваме, именно, това, което вие казвате: да се направи малко по-ефективен контролът, а не на всяко едно равнище да се развива контрол. Направихме няколко проекта, в които например в Холандия тази година и в Чехия това, което попада в извадката, го проверява местната сметна палата – говоря за сметната палата на държавата членка. Хармонизацията на механизмите, които ние използваме, ни дава правото да се позовем на т.нар. одиторска работа отвън, на други одитори. Мисля, че това е бъдещето, защото особено сега, както Европейският парламент изисква непрекъснато и непрекъснато да казваме точно каква е ситуацията във всяка една държава членка, а не толкова в Комисията, мисля, че тази помощ от страни и тази симбиоза, бих казала, с националните сметни палати - повечето от които, както и нашата Сметна палата, отдавна са възприели международните стандарти за одит - няма никакъв проблем в обективността на резултатите, които ще се получат, започнали сме този процес, работи много добре с Българската сметна палата, както и с другите сметни палати членки. Това е пътят, за което вие попитахте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Сандолова, Вие казахте, че се предвижда едно опростяване на правилата за работа на Европейската сметна палата. Предвижда ли се по принцип оптимизация на цялостното управление, бих казал, на Европейския съюз, защото тези над 9 милиарда, доколкото разбирам, разходи в тая насока, при тая гигантска конкуренция, както е със Съединените щати, Китай, да не говорим за Бразилия, самият Европейски съюз, според моето скромно мнение, има прекалено тежка администрация, която и тук виждаме даже в този план на работа на Европейската сметна палата, както Вие самата казвате, че това на всяко ниво този контрол надали е най-целесъобразното и кой знае какви ефекти от такъв тип подробен контрол – няма кой знае колко полза. Аз си мисля, че вероятно би трябвало да има такова разбиране за цялостна оптимизация за управлението. Говори ли се, обсъждат ли се такива въпроси? Какво е Вашето мнение?
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Благодаря за въпроса, господин Радославов. Аз споменах, първо, че от три години върви процесът на политическо равнище. Разбира се, аз не мога да давам нито гаранции, нито да коментирам това, но ние даваме становища по отделни изменения на законодателството. От три години върви много сериозна тенденция и много сериозен процес да се опростяват правилата, което обаче винаги е нож с две остриета. От една страна, то създава по-ефективно използване на средствата, но от друга страна отваря и една врата за доста повече грешки, ако можем така да кажем.
Европейската сметна палата сама по себе си не може да си о прости правилата. Ние сме възприели и прилагаме международните стандарти за одит, както и Българската сметна палата. Можем да опростим взаимоотношенията си с националните сметни палати. Можем взаимно да се подпомагаме, можем взаимно да се подкрепяме, да работим в една посока и да бъде по-ефективни, като изградим една цялостна система за контрол в Европейския съюз. Но това, което мога да кажа по отношение на новия – има едно предложение за изменение и допълнение на Финансовия регламент – те целят опростяване. То е вече на равнище одобрение в различните институции на Европейския съюз. кога и как ще влезе в сила аз не мога да кажа нищо, аз съм одитор, на мен ми е забранено да говоря за политика. Но това е наистина пътят, естествено, имайки се предвид как ще се управляват всички рискове, които ще се породят от това опростяване. Ако минем към най-простата схема, дайте да се дадат парите на всяка една държава – има и такива различни политически виждания, но това са пък невъзможни неща. Така че според мен, първо, трябва да се види сега как ще се развие Съюзът нататък и след това, считам, че наистина опростяването е на дневен ред.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Имамов?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо Сандолова, презентацията, която видяхме е наистина полезна, най-вече от гледна точка на това, че дава възможност да получим една ясна представа за структурата на приходите и разходите на Европейския съюз. В тази презентация Вие направихте един сравнителен анализ на усвояването на европейските фондове между 2010 и 2009 г. Разбира се, тези данни няма начин да не се интерпретират политически, въпреки че Вие казахте, че не можете да говорите по тези въпроси, но очевидно тази информация се нуждае от някаква по-ясна конкретизация. Моят въпрос е: каква дефиниция Вие използвате за усвоени европейски средства – договорирани, частично, авансово платени, или окончателно разплатени средства?
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Благодаря за въпроса. Данните се съдържат в Доклада на Сметната палата. Това са разходи, отчетени по бюджета за 2010 г., платени средства, окончателно, Вие така ги наричате, разходи, платени, получени, усвоени, ако искате, и отчетени счетоводно в рамките на бюджет 2010 г. Можете да намерите тези данни, тези таблички, които аз съм ви дала, се намират на последните страници от доклада. Страниците са от 241 до 245 страници на доклада, даже може да вземете и страница 246 – ще намерите тези таблички, които аз ви показах. Те са официална информация на Европейската сметна палата, която е по бюджетни данни изпълнение на бюджета за 2010 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, има ли други въпроси? Няма други въпроси. В такъв случай, позволете ми от мое име и от ваше име да благодарим на госпожа Сандолова за презентацията, да й благодаря за това, че стана традиция вече трета поредна година тя да ни е гост и да ни запознава с констатациите от годишния одитен доклад на Европейската сметна палата. Да й пожелаем ползотворна работа!
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Благодаря много за интереса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние преминаваме към
По точка втора: Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост - Б”), № 202-02-4, внесен от Министерски свет на 03.02.2012 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Женя Димкова, Вие ли ще ни представите законопроекта?
ЖЕНЯ ДИМКОВА: Предлагам да го представи госпожа Евелина Василева, която е бенефициент на заема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте!
ЕВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, много накратко ще ви представя и ще акцентирам на основните положения на законопроекта, който е внесен за одобрение.
Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейска инвестиционна банка, наречен „България проект Дунав мост” – Дунав мост и изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и пак Европейската инвестиционна банка, наречен „България проект Дунав мост Б”, тоест, два Финансови договора са подписани съответно на 14 ноември 2001 г. от заместник министър-председателя и министър на финансите и съответно на 17 ноември 2011 г. пак от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, въз основа на решението по точка 4 от Протокол № 42 от заседание на Министерски съвет, което беше проведено на 2 ноември 2011 година.
Основно целта, която се цели да бъде постигната с приемането на този предложен законопроект, който ще въведе в сила Изменение № 1 и съответно Изменение 2, съгласно изискванията на нашето национално законодателство, е да осигури финансиране на този проект „Дунав мост 2”, който е проект с национално значение и приоритет на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Наред с осигуряване на финансиране за завършване на проекта, което се очаква да се случи в края на 2012 г., се цели да се постигнат и някои други цели, а именно, с това изменение се дава необходимото писмено съгласие на Европейска инвестиционна банка половината от активите на моста да бъдат прехвърлени в собственост на румънската страна, като по този начин се избягва рискът от искане от страна на банката за предсрочно погасяване на заемите или на финансови глоби за неизпълнение на някои договорни условия. Както знаем, съгласно споразумението, подписано между България и Румъния, половината от активите на моста след завършването му се прехвърлят на румънска страна.
Също така с удължаване на финансовите договори ще се осигури и съответно финансиране по финансов меморандум по Кохезионен фонд 11/64, бивша програма ИСПА, чиято валидност беше удължена с Решение на Европейската комисия до края на месец декември 2011 година. Също така осигурявайки това финансиране, осигуряване на наличните средства по двата заема ще се даде възможност да се завърши мостът и да не се търсят други финансови източници примерно от държавния бюджет или от други източници.
Измененията, които са одобрени и подписани от Европейската инвестиционна банка, съответно и от наша страна, предвиждат компресиране, погасяването на бъдещите траншове по заемите, тъй като Европейската банка е поставила условие за запазване на крайните срокове за изплащане на заемите.
С двата финансови договора се предоставя кредит от 70 милиона евро за съфинансиране на проектирането и строителството на новия мост. Общата стойност на изтеглените към момента средства от финансирането възлиза на 29 500 000 евро или 42% от договорените два кредита. Към момента са сключени и се изпълняват всички договори за проектиране, строителство и надзор на мостовото съоръжение, както и за осигуряването на строителния надзор на прилежащата инфраструктура, която свързва бъдещия мост с републиканската пътна и железопътна мрежа на нашата страна и на румънската страна. Общата стойност на сключените и изпълняващите се договори към момента, както казах, е
191 721 216 евро като изплатени към момента към изпълнителите по договори по проекта са в размер на 155 164 337 евро.
Настоящите разчети предвиждат да бъдат усвоени и двата заема за финансиране на съществена част от строителните работи на новия мост и на прилежащата му българска инфраструктура и това да се случи до края на 2012 г., в рамките на който срок ще бъдат усвоени и наличните средства по финансовия меморандум, сключен с Европейската комисия.
Съвсем накратко, мисля, че предишния път, са представени причините, които са наложили удължаването на тези два финансови договора. Това е, от една страна, усложнената и продължителна подготвителна фаза на проекта, при което срокът на договора за проектиране и строителство на моста още с неговото сключване надхвърля сроковете на договорите за заем. От друга страна, закъснението на самите графици за строителство, дължащо се на различни причини, но най-вече поради липсата на нарочна регулация на строителството, специално в граничните райони.
Допълнителна причина за забавянето на усвояването на заемните средства също така беше и необходимостта от приоритетно изразходване на средствата от другите финансови източници, а именно, от финансовия меморандум по програмата ИСПА, тъй като към миналата година ние не знаехме, че ще имаме удължение на финансовия меморандум, който беше отпуснат до края на 2012 г., към момента.
С удължаването на срока на финансовите договори ще се избегне, както казах, необходимостта от търсене на алтернативни източници, ще се отстрани рискът от намаляване темпа на строителните работи или на спиране дори на такива и ще се осигури възможност да се завърши мостът в рамките на наличното финансиране по заема с Европейската инвестиционна банка и финансовия меморандум. Също така своевременното въвеждане на моста в експлоатация ще допринесе за оживяване на икономиката и за генериране на бъдещи приходи от експлоатацията на мостовото съоръжение.
Благодаря Ви. На разположение сме за въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви за изчерпателното представяне. Колеги, има ли въпроси? Няма. В такъв случай ще подложа на гласуване. Който е за подкрепа на Законопроекта за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Инвестиционната банка и Изменение № 1 към финансовия договор между Република България и Инвестиционната банка № 202-02-4, внесен от Министерски съвет на 3 февруари 2012 г., моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: 17 за, против няма, въздържали се няма.
Законът е приет.
По точка трета: Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансов надзор, № 102-01-77, внесен от Министерски съвет на 21.11.2011 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Между първо и второ четене не са постъпили никакви предложения по текстовете, така че ще започнем гласуването.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор”. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е за наименованието на закона, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: 17 за, против няма, въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Който е за § 1 до § 7 включително, както и наименованието на Заключителните разпоредби по вносител.
Който е за § 1 до § 7 включително, включително и наименованието на Заключителните разпоредби по вносител, моля да гласува.
Гласуване: 17 за, против няма, въздържали се няма.
Текстовете са подкрепени.
В § 8, по реда на чл. 73, ал. 4, т 1 правя предложение в комисията за редакционни поправки относно номерацията на текстовете, тъй като има изменени в нея. Виждате пред вас в доклада предложението ми. Има ли изказвания по него? Няма. В такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на § 8, която няма да изчитам и е при вас. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 17 за, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
С това е приет и законопроектът на второ четене.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
/Закрито – в 15.45 ч./
Файлът съдържа 45 719 знака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М.Стоянова/
Стенограф:
2007
201
