П Р О Т О К О Л

№ 6

---

На 1 март 2012 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Списък на присъстващите членове на КБФ, както и списък на присъстващите гости се прилага.

/Начало – 15.00 ч./

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Предлагам да започнем днешната Комисия по бюджет и финанси. Предлагам днешната комисия да премине при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане и приема не Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерски съвет на 19.10.2011 г. – второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца,
№ 254-01-16, внесен от Цветан Костов и група народни представители на 16.02.2012 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на ГПК, № 254-01-13, внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Даниела Миткова на 14 февруари 2012 г.

Имате ли предложения за допълнение или изменение на дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Благодаря. Дневният ред е приет.
Преминаваме към

ТОЧКА ПЪРВА:
Представяне и обсъждане и приемане Законопроект за хазарта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По точка първа основните ни гости са:министърът на финансите Симеон Дянков, министърът на физическото възпитание и спорта, господин Свилен Нейков и председателят на Комисията по хазарта с техните екипи съответно.
Имаме и гости от хазартни оператори, засегнати от закона лица, потърпевши от закона лица и т.н., така че ще имаме възможност да обсъждаме широко текстовете по законопроекта.
Доклад относно Законопроект за хазарта. Проект – второ гласуване.
Закон за хазарта. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е за, моля да гласува за наименованието.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Глава първа. Общи положения
Който е за наименованието на глава първа „Общи положения”, моля да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Чл. 1, чл. 2, чл. 2 – по вносител. Има ли изказвания? Няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 1, чл. 2 и чл. 3. Който е за чл. 1, 2 и 3, моля да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Чл. 4. Има предложение на работната група. Вие имате доклада, виждате. Става дума за думите „друга държава от европейското икономическо пространство” да се заменят с „друга държава членка на Европейския съюз в друга държава – страна по споразумението за европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария”. Текстът прецизира обхвата на териториалния обхват, в който съответно организаторите могат да имат свое седалище. Имате ли коментари по този въпрос? Няма. В такъв случай подлагам на гласуване текста, който работната група по принцип подкрепя текста на вносителя с направената корекция – черния текст, който няма да чета. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Чл. 5. Има предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов, което работната група подкрепя. Има и предложение на работната група, което е същото, каквото беше и в предходния член, за уеднаквяване. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5 и предлага следната редакция на чл. 5 „Инвестиции и средства”. Той е пред вас Има ли изказвания по чл. 5? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на работната група за чл. 5. Който е за, моля да гласува
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Член 5 е приет.
Чл. 6. Предложение на н.п. Диан Червенкондев и Дарин Матов . Работната група подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Павел Шопов. Работната група подкрепя предложението по точка 1, буква „а” и точка 3 и по принцип подкрепя предложението по т. 1, буква „б” и точка 2.
Има предложение на работната група по същия текст, който вече коментирахме и компилация от текста на вносителя и подкрепените текстове, внесени от народните представители, е окончателната редакция, която представям на вашето внимание. Имате ли изказвания по нея? Няма. Който е за окончателната редакция на чл. 6, да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Чл. 7. Имаме редакция на работната група, която подкрепя текста на вносителя с корекцията на европейското икономическо пространство, за която вече говорихме. Който е за редакцията на работната група за чл. 7, моля да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Чл. 8. Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група подкрепя предложението. Имаме предложение на работната група отново за европейското икономическо пространство и на вашето внимание е текстът на работната група за окончателната редакция на чл. 8. Изказвания по чл. 8? Няма. Който е за чл. 8 в редакцията на работната група, моля да гласува за.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Чл. 8 е приет.
Чл. 9. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов, което работната група подкрепя и реакция на работната група е компилация между текста на вносителя и предложението на народните представители. Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 9 в редакцията на работната група. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 10. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10 и предлага следната редакция на чл. 10. Имате ли изказване?
Представителят на АБРО тук ли е? Искам да кажа, че постъпи едно предложение, което ще поставя на вниманието ви – предложение на АБРО. Ал. 2 на чл. 10, трето тире, след „резултатите от игрите и спечелените печалби да се добави „и промоциите”. Може би те ще ни кажат какво точно имат предвид, за да можем да го обсъдим. Имате и едно редакционно предложение в ал. 3, което не смятам, че има значение. Някой ще ни обясни ли какво смятате, че включвайки промоциите, ще постигнем? Какво представляват тия промоции?
Не, не е редакционна бележка. „И промоциите”е добавяне на възможност за рекламиране на промоции. Не можете да отговорите в момента. Благодаря.
Има ли други изказвания?
Подлагам на гласуване редакцията на комисията. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Предложението на чл. 10 в редакцията на комисията е прието.
Чл. 11. Има предложение на Диан Червенкондев и Дарин Матов, което работната група подкрепя. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 11 и предлага редакции на чл. 11 в три варианта. Виждате ли разликите? Иска ли някой да коментира?
Аз лично, ако искате, да кажа две думи по този текст. Първоначалният текст включваше алинея 1: „Не се смятат за хазартни игри с развлекателен или спорен характер, при които се изисква проява на сръчност, знания и умения от участниците, които не се основават преимуществено на случайност и постъпленията от тях се разпределят изцяло между участниците”. Целта е спортни турнири, които са в по-голямата си част въпрос на сръчност, умения и знания, но това с постъпленията не е точно. Затова в третия вариант предлагаме ново изречение, в което да кажем, че в случаите, когато за участие в тези игри се заплаща такса за формиране на награден фонд и същият се разпределя изцяло между участниците. Смятам, че това е по-коректен текст.
Има ли коментари? И трите варианти имат една и съща същност. Идеята и на трите варианта е една и съща. Въпросът е, че аз мисля, че третият вариант е най-прецизен в изразяване на същността, тоест, спортни и развлекателни, които преди всичко са сръчност, знания и умения, тоест там преимуществено случайност няма, защото винаги има случайност, и ако се формира награден фонд от таксите той да се разпределя изцяло между участниците и да не се счита за хазартна игра.
Има ли изказвания? Подлагам на гласуване ал. 1 във вариант 3 и ал. 2 по вариант 1. Става ли така?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В предложението, което сме направили, наистина се пише „постъпления”, тъй като сме имали предвид да бъдат изцяло постъпления от такива игри, които нямат хазартен характер, изцяло да се разпределят между участниците, тоест, какви постъпления? Има всякакви постъпления. Може да се казва постъпления от такса, постъпления от участие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сте за вариант 1, господин Червенкондев, това ли да разбирам?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако организираме турнир по билярд и в този турнир собственикът на билярдната зала поиска по 2 лева просто за да играем на билярдната му маса, и тях ли трябва да разпределим между участниците, или ще разпределим само онези такси, които ще формират наградния фонд за турнира по билярд? Това е била идеята на изчистването на този текст.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз бих попитал Държавната комисия по хазарта като идея как разсъждават за тези варианти.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: За нас най-добрият е вторият вариант. Ние стоим зад втори вариант. В трети вариант не ни харесва т.нар. награден фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кое не Ви харесва в наградния фонд?
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: По тези постъпления, така наречени, които са наречени такси, може да не формират награден фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А какво да формират?
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Такса за участие. Да няма такъв награден фонд, такъв общ фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Такса за участие на кого се заплаща?
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: На този, който организира играта.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Явно се прави разлика между организатора на играта и на участниците. Тези три варианта правят разлика точно за тези елементи. Третият вариант, според мен, е подходящ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще подложа на гласуване и трите варианта.
Ще гласуваме само алинея 1.
Подлагам на гласуване първия вариант на ал. 1. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – няма, против 19, въздържали се няма.
Не се приема.
Подлагам на гласуване втория вариант на ал. 1. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – няма , против 19, въздържали се няма.
Не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния вариант – редакция на комисията за ал. 1 във вариант 3 и ал. 2.
Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Чл. 12, чл. 13 – по вносител. Изказвания има ли? Няма. който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Чл. 12 и чл. 13 са приети.
Чл. 14. Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов, което работната група подкрепя.
Предложение на н.п. Таня Димитрова. Работната група не можа да стигне до консенсус. Ще трябва да го обсъдим дали подкрепя или не предложението на Таня Димитрова и ви предлагам съответно предложението на работната група в окончателния вариант. Заповядайте за изказвания по предложенията, които са направени.
ИВАН КОЛЕВ: Може ли да получим коментар по това предложение от Комисията по хазарта и евентуално от Министерството на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На предложението на Таня Димитрова?
ИВАН КОЛЕВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, само да разясня. За предложението на г-жа Таня Димитрова тя иска да каже, че освен за спортни състезания и надбягвания с животни – текстът е с коне и кучета, тя предлага да е с животни, защото е възможно, според нея, да има и кози, примерно. Господата от Комисията по хазарта ще вземат ли отношение?
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: В България няма такава традиция на надбягване с някои по-екзотични животни, така че по света традиционните надбягвания са с коне и кучета. Това е масовият случай.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако някой все пак реши да организира такава хазартна игра, трябва да променяме закон.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Тук говорим за игри организирани от държавата все пак. Така че мисля, че е добре държавата да организира надбягвания с коне и кучета, а не с хлебарки, кози или прасета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли друг изказвания по темата?
ДАРИН МАТОВ: Смятам, че не е сериозно да се смята, че държавата като организатор на такава лотария или на спортни състезания да залагаме нещо извън това, което е традиционно, както спомена и председателят на комисията хазарта, примерно, хлебарки и тем подобни други животни, така че не мисля, че трябва да конкретизираме кой знае колко. Има си световна практика в това направление. Говори се предимно за залагане на коне и кучета и всичко останало не мисля, че е сериозно, когато държавата прави една такава организация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението на н.п. Таня Димитрова. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за –2, против няма, въздържали се 17.
Текстът не се приема.
Подлагам на гласуване текста на работната група, който не включва предложението на Таня Димитрова. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 15 и глава втора „Държавен надзор върху хазарта”. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 15 и наименованието на глава втора. Който е за тези два текста, моля да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 16. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов ал. 4 да отпадне. Работната група го подкрепя и ви предлага окончателния текст на чл. 16. Има ли изказвания? Няма. който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 17. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група подкрепя предложението по т. 2 и 3 и не подкрепя предложението по т. 1. Има и предложение на работната група в ал. 1, т. 3 да се добави „предсрочно прекратени и продължените лицензи”. Имате думата за изказвания.
Господин Червенкондев оттегля неподкрепеното предложение.
Има ли изказвания по предложението на работната група? Няма. В такъв случай подлагам на гласуване окончателния вариант, който работната група е направила, а именно, без точка 1 на предложението на Червенкондев и с предложението на работната група. Който е за окончателния вариант, моля да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Текстът е подкрепен.
Чл. 18. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18. Имате редакцията. Тук обаче трябва да ви кажа, че имаме и втори вариант на работната група за този текст. За какво става дума?
В предложението на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов: членовете на комисията съпредседател и четирима членове, като председателят на комисията се назначава от министъра на финансите, един член е от Националната агенция за приходите, един е от Министерството на вътрешните работи, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на правосъдието. Какви са били мотивите на вносителите, може би те ще ни ги кажат, но в хода на разискванията ние не виждаме причина Министерство на правосъдието да присъства въобще. Колкото до Националната агенция за приходите, мисля, че тя трябваше да присъства досега, защото в крайна сметка събирането на данъците от хазарта са пряко свързани с осъществяване на тази дейност, а колкото до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, идеята да бъде включено беше във връзка с Института по метрология. Тук имаме представители на Института по метрология, които участвайки в тая комисия, могат да се произнасят и да участват.
Има ли изказвания?
СИМЕОН ДЯНКОВ: Министерството на финансите подкрепя идеята да отпадне изричният текст за представител на Министерство на правосъдието. Вече имаме тип орган на сигурността – това е МВР и се получава според нас повторение. Все пак тази комисия е към Министерството на финансите, така че би било добре министърът на финансите да може да определя една част извън председателя на комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тоест, министърът ще определя председателя и един член, а другото е НАП. НАП съответно е към него.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По условията на работната група, когато се събираше и се коментираше именно съставът на комисията, имаше представители на Правната комисия и съответно във връзка с идеята, че освен първоначално издаване на разрешения за лиценз, имаме и съответно впоследствие евентуално доста правни преобразувания на лицензианти, което в много от случаите представлява по-голяма правна сложност или от гледна точка че едно предприятие, което кандидатства за първоначален лиценз, впоследствие започва трансформации, продаване на дялови акции, съответно преобразуване, както има и съответна цяла глава, и това беше идеята на представителя на Правната комисия, че в конкретния случай е добре от Министерство на правосъдието и представителят на Министерството на правосъдието да има малко по-особен поглед върху тези правни трансформации на лицензианта. Това ни беше идеята и затова предложихме като работна група да има и представител на Министерство на правосъдието.
ИВАН КОЛЕВ: Нормално е Правна комисия да иска да сложи представител на Министерство на правосъдието. Въпреки това, това, което колегата Червенкондев спомена за тези трансформации и всичко останало, това не е работа на който и да било представител на Министерство на правосъдието. Това би била работа на експерти към комисията, така че смятам, че няма такава логика, както колегата изрази.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания по темата? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията по вариант 1. който е за, моля да гласува. Вариант 1 е с Министерството на правосъдието.
Гласуване: за – 3, против няма, въздържали се 16.
Не се приема.
Подлагам на гласуване вариант 2. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се 3.
Гласувахме целия член с втория вариант на ал. 1.
Чл. 19, чл. 20, чл. 21 – по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 19, против няма, въздържали се няма.
Членове 19, 20 и 21 са приети по вносител.
Чл. 22. Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група подкрепя това предложение по принцип. Предложение на работната група за европейското пространство, за което вече говорихме и имаме два варианта на вашето внимание, предложени от работната група, а именно: вариант 1 – който изцяло включва предложението на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов и вариант 2 – именно за точка 14 и ал. 4. Искам да ви кажа, че за съжаление, тъй като работната група работи много интензивно и до последния момент, това, което предлагам на вашето внимание, не е прецизиран текст. Ще ни трябва още малко време да прецизираме юридически евентуално, ако приемем като концепция вариант 2, но това ще го обсъдим сега и ще вземем съответното решение.
Чакам вашите изказвания.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Госпожо председател, разбирам, че става въпрос за точка 13 в първия вид на чл. 22.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложението на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов включва и други неща, но вторият вариант е само за точка 14 и ал. 4.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Все пак Ви благодаря, госпожо председател. Аз тук искам да попитам нещо. В първия вариант се говори за филтриране на сайтове, а във втория вариант взема решение за определяне на интернет страница. Как да разбирам това определяне на интернет страница? Може ли някой да ми поясни точно какво е имал предвид в определяне на интернет страница?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да го четете в изречение: „определя интернет страници-те” може би, трябва да го членуваме, - „чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон”.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Аз мога да прочета и двете:
Точка 13 на чл. 22. „Взема решение за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, както и за ограничаване достъпа на интернет потребителите до такива сайтове”.
Във втория вариант промяната е само: „взема решение за определяне на интернет страници, чрез които се организират…”
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точка 14 от болтвания текст. Гледай първия вариант, точка 14. Какво искате да попитате – каква е разликата между точка 13 и точка 14 от предложението на Деян Червенкондев?
КИРЧО ДИМИТРОВ: Да, подмяната на „филтриране” с думата „определяне”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е подмяна.
ИВАН КОЛЕВ: Разликата идва оттам, че по-прецизирано е определяне на страницата, тъй като самата комисия на свои заседания чрез съответни процедури ще направи списък с такива страници, а филтрирането ще бъде извършено не от комисията, а от тези които отговарят и предоставят интернет услугата. Така че, затова комисията не филтрира страници, тя просто издава протокол със съответния списък и филтрирането става впоследствие. Затова по-прецизно е да се каже, че комисията издава списък с наименованието на тези адреси и тези страници.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е разликата между текста на вносителя и предложения нов текст.
ИВАН КОЛЕВ: Кога ще можем да видим този списък?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека първо да издадат лицензите и тогава да видят кой няма лиценз.
Ако искате, това е по точка 14. Целта и на вариант 1, и на вариант 2 в точка 14 е да се прецизира, че комисията на практика идентифицира – решихме „определя”, защото идентифицира не е българско – онези интернет сайтове, които съществуват, но нямат получен лиценз, тоест, извършват незаконна хазартна дейност в България и комисията взема решение кои са те. Това е. Разликата между текста на вносителите и предложения вариант втори от комисията е, че вземайки такова решение, комисията взема решение по първия вариант за спиране достъпа на потребителите до тях, а по втория вариант го даваме по-широко, за преустановяване на нарушенията, защото има много начини, по които може това нарушение да бъде преустановено и ние не можем да ги предпоставим тези начини, единия от тях да предпоставим в закона. Това е по точка 14.
Дебат по точка 14, може би свързан с ал. 4 на единия и другия вариант.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз не виждам какъв дебат може да има по тази тока, освен по начина, по който да стане, а не дали да стане или да не стане.
Първо, защото смисълът на целия този закон, така, както вносителите и в работните групи, изобщо в целия дебат по този закон е да се уреди интернет залагането, т.нар. залагане от разстояние и т.н., както е регламентирано. В момента в страната се извършват от страната към всякакви оператори чрез интернет стотици хиляди, да не кажа милиони, транзакции на ден, на месец и т.н. Аз Ви показах, госпожо, на Вас и можех да демонстрирам и на комисията, примерно, как в момента мога да залагам Покер старс, как мога да залагам в която и да е игрална платформа на която и да е фирма отвън, която няма никакъв лиценз, никакви данъци тук не се плащат и изобщо нищо.
Ако регламентираме тази дейност в този закон, а това очевидно става и очевидно става с консенсус и очевидно става по един добър начин към този момент, какво правим, ако оставим достъпа до тези игрални платформи? Аз няма да ги нарека интернет сайтове. Може да са сайтове, може да са всичко, но това са начини да се залага; затова аз ги наричам игрални платформи. Ако не бъде ограничен достъпът до тях, кажете ми каква функция ще изпълнява този закон. Значи има едни балами, които ще дойдат и ще се лицензират да плащат данъци на българската държава, защото ще осъществява дейност като хазартни оператори и ще има едни други ,които няма да се лицензират, не ги вълнува, а техните т.нар. сайтове ща бъдат открити, през тях ще се залага, никой нищо няма да облага, те няма да имат лиценз. Изобщо те са над закона и извън закона. Ако някой може да ми обясни, при положение, че приемем да няма такова действие, не казвам как да бъде направено това действие, очевидно трябва да го прецизираме и кой да го направи – нека който смята, че това е ненужно, да ми обясни какъв е смисълът на закона, какъв е смисълът да искаме лицензиране и т.н. И тука изобщо да не ми намесват интернет операторите, АКТА, право на достъп до информация и т.н. Сайтовете, в които се залага в тях, за каква информация ще говорим, за какво ограничаване достъпа до информация? Аз не искам детето ми да играе спортнинг бет, ако то не е лицензирано по българския закон. Като казвам детето ми, да кажем, големият ми син, който е навършил 18 години. Не искам никой да играе без да си плащат данъците. Затова сме тука, за да намерим изход. И да не си служим с такива благородни каузи – достъпът до информация! Всички сме за достъпа до информация, всички сме за това, да няма филтриране на интернет. Всички сме против АКТА. Обаче хазартът си е хазарт и той се осъществява през сайтове, както ги наричате, а всъщност това са игрални платформи. Откриваш си сметка и играеш онлайн. Искате ли на следващата комисия да играем заедно онлай хазарт тука? Ако искате, носим един лаптоп и започваме. Аз ще ви покажа как става, а тука повечето знаят. Ако искате това да не се случва с нелицензирани в България оператори, нека да не спорим дали, а да спорим как.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Първо комисията ще се изкаже и после ще дадем думата и на гостите. Предлагам да ги разделим: точка 14 от начина как.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще се присъединя към Кирил Цонев, без да излагам аргументите отново, с уговорката обаче, че ние, струва ми се, не сме намерили подходящия начин на този етап и спорът като че ли е тук – дали работната група да не поработи още малко?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сто процента работната група ще поработи по текста, но искам тука да се вземе решение всъщност по кой начин да работи работната група, за да прецизира текста.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това предложение, което сме направили с колегата, както и предложението на работната група считам, че е сравнително прецизирано. Винаги може на база на дебата и съответно предложенията, които биха се направили от уважаемата комисия, да бъдат разгледани допълниелно и съответно преформулирани някои от текстовете. Но каква е логиката на точка 14?
Точка 14 наистина казва, така е и по вносител, че съответно се определят сайтове или платформи – както искаме, така да ги наречем, страници, които не са се лицензирали по българското законодателство, по Закона за хазарта, не са получили лиценз от Държавната комисия по хазарта, не плащат данъци в България. Така че според мен те нямат право и такава е логиката на закона, да упражняват своята стопанска дейност, защото хазартът е хазартна дейност, но е икономическа дейност, с по-особен характер. Без да го има това разрешение.
Идеята тук в точка 14, както сме записали ние, както и за спиране на достъпа до потребителя до тях, считам за съвсем уместен и коректен. Защо? Защото във втория вариант - както и за преустановяване на нарушенията - как да се преустановят едни нарушения – да им се помолим ли, съответно да ги предупредим и как да стане този сайт? Той ще продължи да си функционира и няма да бъде лицензиран. Аз мога да направя аналогии и винаги сме се водили в логиката в направата на текстовете в закона, когато правим пълна съпоставка – съвсем справедлива, между наземния хазарт и онлайн хазарта. Защо? Защото хазартната игра е една и съща, просто е различен каналът, по който тя се упражнява. И в случая ако направим следното – една незаконна зала за хазарт. Установява се ГДБОП, НАП, Министерството на финансите и отива – и какво ще препише? Няма да й преустановим дейност, няма да се изземат съоръженията, а просто ще им напишем една констатация „Моля ви се, лицензирайте се!” Така ли е? Аз мисля, че скорошните акции, които бяха проведени преди седмица и може би всяка седмица, установяват редица нарушения, редица изтичания на капитали и доходи и данъци от страната чрез тези канали. Точно как да бъде записано е въпрос на коментар, но ви казвам каква е била нашата логика на разсъждения като участник в работната група.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз смятам, че не е толкова елементарен въпросът и че предложеният втори вариант не бих го нарекъл перфектен. Аз приемам тази логика, приемам и това, което каза господин Орешарски, но представете си, ще използвам един пример – откривате в един голям хотел, че на последния етаж играят нелегален хазарт и вие ще закриете хотела, или ще намерите начин да спрете хазарта на последния етаж? Ние не трябва да допуснем евентуално да пострада целият сайт, защото много малко са сайтовете, които се занимават само с хазарт. Те са пълни с много друга информация. Аз мислех, че това е масовият случай. Следователно, ние не можем да затворим сайта или страницата заради това, че на него има някаква игрална платформа. Трябва да се намери такава формулировка, която да прекрати незаконната дейност на сайта, а не да ликвидира сайта. Мисля, че се нуждае от прецизиране.
ИЛИЯН ПЛАМЕНОВ (Гражданска инициатива, не на АКТА): Ние преди около седмица внесохме в Народното събрание едно становище, в което изразихме нашето дълбоко безпокойство, че в точка 13 по вносител се въвежда филтриране. Това, което виждаме във вариант 1, в болтвания текст, е, че виждам смяна на фразите, която отново ни тревожи много, тъй като просто думата е сменена. Имаме отново държавен орган, който ще решава кой потребител да има достъп до сайтовете и кой не. Тоест, избегнато е съдебно решение във вариант 1, доколкото разбирам. В смисъл, искам да обърна внимание, че от наша гледна точка има сериозна разлика като концепция между вариант 1 и вариант 2 и, доколкото разбирам, във вариант 1 липсва изцяло съдебната санкция, което според нас е тревожно и това би довело в един момент и до нарушение на човешките права и свободите. Затова апелираме да разгледате, считаме, че е по-безконфликтен варианта, посочен като 2 на чл. 14, ал. 4.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да внеса само един допълнителен аргумент за това, че работната група предложи и този вариант на обсъждане и това е преди всичко текстът на чл. 40 от Конституцията, който казва, че е възможно спирането на печатно издание или друг носител на информация и т.н., но те се допускат само въз основа на акт на съдебната власт за извършени престъпления. Тук имаме престъпление 100 процента ако ти играеш или имаш такава платформа без лиценз. Значи тук сме в ситуацията на престъпление. За да отговорим на текста на Конституцията, ви предлагаме и този вариант, тоест, да имаме акт на съдебни орган, който по-прецизно може да реши два проблема, а именно, начина, по който да се спре и какво точно да се спре.
ИЛИЯН ПЛАМЕНОВ: Да, но в този вариант, доколкото разбирам, е определено само в текста на вариант втори да има съдебно решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали това коментираме сега?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз съм Йордан Цонев от парламентарна инициатива, не на АКТА, и да се обърна към колегата от Гражданската инициатива. Не е достатъчно да кажем, че съдът ще каже, защото, както каза председателката току що, трябва да бъде установено наличие на престъпление. А нали се сещате, че маститите адвокати ще кажат, че трябва да докажем, че е игрално и оттам нататък ще влезем в един куп от действия, които я докажем, я не докажем и ще излезе, че те са си стояли така в интернет, за красота.
Наистина има нужда от прецизиране и наистина има нужда да се обединим около това, че без санкция, при която до нелицензираните да няма достъп, е безсмислено да го правим този закон наистина. Трябва да има такава санкция и всички, в това число и гражданските сдружения трябва да се обединим около това, и че това не е по никакъв посегателство върху правата. Ако някой организира хазартна игра, да бъде така добър да го направи по българските закони. Ето го този закон, той е ясен, много точен. Ако не го е направил, какво прави там? Той не иска да има залагане от България към него. Ако не иска да има залагане от България към него, българските потребители няма какво да се сърдят, че нямат достъп до него. Как ще ограничим достъпа – това трябва да решим. Аз признавам, че задачата е наистина сложна. Но трябва да я решим.
НЕВЕН ДИЛКОВ (председател на Управителния съвет на Сдружението за електронни комуникации, което представлява множество телеком оператори в България): Ние разгледахме и двете предложения, които в момента се обсъждат и смятаме, че те не могат да решат целта, която си поставя законът. Ние напълно подкрепяме духа на закона и поставените цели в него и се стараем и сме се старали по време на работните групи и на дискусиите да даваме конструктивни идеи как това да се случва. Сега ще обясня защо това, което е предложено, не може да свърши работа.
Даже и да се наложи санкцията - съдебна или не, за ограничаване достъпа до определени сайтове на интернет доставчиците, за да бъде ефективна тая санкция, тя трябва да се изпълни не само от българските интернет доставчици, а от всички интернет доставчици в целия свят. В момента има над 40 000 автономно работещи мрежи в света като организации, над 400 000 отделни технически мрежи, свързани в интернет. Само ограничаване в българските доставчици ще доведе само до това единствено, че потребителят, който иска да се свърже със сайта, ще си смени проксито на браузъра или ще използва един от над 30, които аз лично знам, сайтове, подпомагащи точно такъв вид заобикаляне на филтриране напълно безплатно, дистрибутирано като част от мрежа на много потребители по цял свят и ще го заобикалят по един елементарен начин.
Второ, според мене, публикуване на списък със сайтове, които не са регистрирани в България и не плащат данъци в България, ще бъде изключително в полза на тези сайтове като реклама, напълно безплатна, от държавата България, ще покаже кои сайтове не плащат данъци и това ще бъде огромен стимул за потребителите да отидат точно там, защото ще предполагат – напълно логично, че там могат да получат повече пари. Аз бих се учудил, ако представителите на легалните и сериозните бизнеси в света, които се занимават с онлайн хазарт ще бъдат щастливи от този подход на ограничаване.
Трето, този подход създава прецедент за ограничаване на основни права на гражданите. Вярно е, че има съдебна санкция във втория вариант и т.н., който се прилага, и при това не за тежко престъпление. Ние смятаме, че това е изключително нецелесъобразно. При условие, че е толкова очевидно лесно да се заобикаля тази санкция, впрягането на целия държавен апарат, за да бъде тя вкарана в употреба, според нас е напълно прахосване на усилия и държавни средства.
Четвърто, това нещо което се предлага, е в очевидно в тежест на доставчиците, което в момента не мога да преценя дали е голяма или малка тежест, но е предложена и ние забелязваме, санкция между 10 и 30 хиляди лева, ако тя не бъде изпълнена. Това би означавало, че за най-малката грешка и пропуск на служител в компания – доставчик на интернет, може да бъде наложена такава санкция. Бързам да отбележа, че мнозинството от интернет доставчиците в България са в категорията малки и средни компании, санкция между 10 и 30 хиляди лева може да означава фалит за някои от тях, не за всички, разбира се, но за много от тях.
Аз смятам, че за изпълнението на целите на закона и за решаване на този проблем, който не е тежко престъпление, такава тежка санкция за неизпълнение е най-малкото прекомерна.
Пето, ще обърна внимание на факта, че в момента, когато няма филтриране, за Държавната комисия по хазарта ще бъде много лесно да прецени колко българи в интернет посещават всякакви видове легални и нелегални сайтове. В момента, в който се въведе тази санкция и потребителите започнат да използват тези най-различни технически начини за избягване на това филтриране и това ограничаване на достъпа, те няма да могат да знаят, защото трафик, минал през прокси, не се регистрира никъде. Формално за вас ще изглежда, че никой не ходи по тия сайтове; де факто всички ще ходят и даже никой няма да разбере. Знаете, че такива мерки са приложени във Франция и още една-две други европейски държави. На всички сайтове, на които се предлага това безплатно и лесно заобикаляне, пише „Здравейте, потребители от Франция и други държави!”, това е мястото, на което всички идват, за да се възползват от това нещо.
Конкретни предложения, които ние сме обсъждали и на работната група. Според нас е смислено и целесъобразно да се фокусира законодателната инициатива и действията за ограничаване на тия сайтове, като, пак казвам, ние дълбоко подкрепяме тези инициативи в контрол на финансовите потоци, защото това е дейност, която се контролира така или иначе в момента, за разлика от трафика на информация, който не се контролира изобщо в момента и всякакви действия за въвеждане на контрол там са в допълнителна тежест на всички, които ще го правят. Второ, могат да се налагат имуществени санкции за предприятията и техните представители, които ги изпълняват. Държа да отбележа, че решения на българския съд си е валидно навсякъде. Българският съд отдавна не е български съд, той е европейски съд и една санкция срещу твоята организация и твоята компания и твоята личност, наложена от български съд, си е валидна и си тежи, не е елементарно нещо.
Ще коментирам изказването на господин Цонев, че е трудно доказването. Изключително лесно е да се докаже дейността залагане в някакъв сайт. Това става като отидеш там, заложиш и си платиш с банковото разплащане и се снабдиш от страницата, е изключително елементарно да се докаже действието. Това не е изобщо трудно и, да, сигурно ще се появя някой адвокат, но неговият случай ще е много слаб.
Това е, което аз мога да кажа. Последно, ще призова народните представители да не създават прецеденти, когато българският потребител, българският гражданин бъде поощряван да заобикаля закона. Това не е хубаво. Българският гражданин е един от най-добре представящите се в Европа по отношение на плащане на данъци в момента, доколкото знам и такъв прецедент, такова състояние, в което ние ще му кажем: Ние искаме от тебе да се криеш – аз смятам, че е абсолютно противно на духа на закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, ще изслушаме всички гости и след това ще имате възможност да коментираме.
ЯНАКИ ГАНЧЕВ (председател на Асоциация на потребителите на телекомуникации и интернет услуги АПТИО): Още на първо четене ние казахме това, което смятахме като позиция. Няма да се повтаряме. Аз конкретно по вариантите ще говоря. Във вариант Б са взети тези забележки, които ние имахме като асоциация. Тук искам да внеса едно уточнение. Ясно е, че всички сме за санкциониране на хазартните оператори, които извършват нерегламентирана дейност. Тук става дума за въпроса как. Този въпрос как аз не мисля, че една правителствена организация е редно да обяснява в Народното събрание, че на първо място трябва да спазваме Конституцията. Чл. 43, който казва, че свободите и тайната на кореспонденцията и другите съобщения са неприкосновени – съобщения, става дума (34). Аз не говоря за съдържание в момента. Тук в дадения случай говорим за два момента, в които се различава първият вариант от втория. Първият вариант включва филтриране, вторият включва мониторинг. Затова казвам: Ние подкрепяме втория вариант, тъй като разликата между тези два варианта е съдебната санкция. В този случай на втория вариант се изпълнява тази хипотеза на Конституцията; в първия се нарушава. Още повече, само в рамките на четири месеца от ноември до февруари има две решения на Европейския съд, които са задължителни в нашата страна в този аспект. Следователно, всяко нарушаване със закон – ако бъде приет вариант първи – ще доведе до определени действия, така щото в тази му част законът ще бъде атакуван. Ако не съм бил достатъчно ясен? Опитах се да бъда максимално лаконичен, още повече, че колегата Дилков преди мене ви каза колко лесно нещата могат да бъдат заобикаляни и как това нещо ще се превърне в един спънат кон, без да доведе до повишаване на фиска, което ние приветстваме. И можем да помогнем, пак казвам, като асоциация, която познава привичките в интернет, можем да помогнем така, щото да се увеличи фискът, но не с вариант първи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря за това, че бяхте лаконичен. Заповядайте!
АЛЕКСАНДЪР ТУМБАРОВ (заместник-председател на БАРХИ – Българската асоциация за развлекателни хазартни игри): Тук се казаха много мнения и на нашите колеги от съответните асоциации, най-вече на провайдърите на интернет и интернет доставчиците. Ако те имат притеснение, че много лесно ще се заобикалят тези така наречени контролирани или забранени сайтове, тогава какъв е проблемът? Нека да се забранят, да има механизъм да се забраняват. Ако има механизъм да се заобикалят, няма проблем. Тези неща са решени в цяла Европа, в Съединените щати и те много добре го знаят. Даже има резолюция от 19 ноември на Европейския парламент, която казва, че трябва да се извършва филтриране. Ние сме раздали материали още на първото заседание и там се казва, че трябва да се извършва филтриране. Споменатите решения на Европейския съд в Страсбург касаят единствено и само други решения във връзка с акта. Това е специализиран закон, който трябва да спре достъпа до тези сайтове. А тези сайтове не съдържат никаква друга информация, освен хазарта. Само хазартна информация – 40 хиляди сайта. Ако законодателят си реши проблема, както ще стане, ако няма филтриране? Комисията по хазарта, НАП, МВР ще броят труповете. Това ли ще се случи? Те ще броят труповете, ще броят само колко много сайтове се разполагат в България и се заобикалят законовите изисквания. Тогава се обезсмисля. Дори и да се отиде на съд, сега действащият Закон за хазарта предполага следното нещо: при незаконен оператор комисията конфискува имуществото, с което се извършва незаконната дейност и след това той доказва в съда, и това е най-категоричният механизъм и най-добре работещият, след това той доказва в съда дали е бил прав или не. За това, че имущество ще се конфискува. Повечето то сайтовете са нелегитимни. Не се знае кой стои зад тях. Те са регистрирани в офшорни зони, където минават през четири-пет фирми. Нека да има ограничение в закона, а това, че ще има възможност да се заобикаля, то и сега много закони се заобикалят, ще се нарича престъпление. Тогава ако се появят такива, които ще декламират начини на заобикаляне на закона, те ще бъдат давани на съд. А комисията като такава, комисията по хазарта трябва да има право, МВР, НАП трябва да имат право да направят забранителен списък, защото това е тяхната функция. Иначе те нямат функция, специално за интернет залаганията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: От гостите още някой иска ли думата? Само за реплика Ви давам думата.
НЕВЕН ДИЛКОВ: Ще коментирам две от нещата, които бяха казани току що. В САЩ, доколкото съм информиран, този контрол точно за хазартните сайтове се извършва чрез контрол на финансовите потоци, забранява се този вид плащания и точно по този начин беше осъдена една от най-големите фирми за хазарта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще Ви помоля само по нашите предложения да се коментира.
НЕВЕН ДИЛКОВ: Второ, коментарът е, че не е голяма работа, ако е лесно да се заобикаля законът. Според мен, да се пишат закони, които не могат да се изпълняват, беше прерогатив на една власт от преди двадесет и няколко години. Вашата цел едва ли е такава.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ (Българска асоциация за развлекателни и хазартни игри): Аз само ще цитирам едно нещо, което се повтаря в десет съдебни решения на Европейския съд. Мога да цитирам и кои са съдебните решения. Нещо, което се казва: Онлайн хазартът има потенциал поради рисковете за потребителите и поради това държавите членки имат законното право да ограничат свободата на предоставяне на онлайн хазартни услуги с цел защита на потребителите. И точка по въпроса по отношение на съдебната практика.
Тези две решения, които се цитират постоянно, касаят само и единствено авторското право и аудио и музикалното видео съдържание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли някой друг от гостите, който не е взел думата и иска да вземе думата? Сега ще имате възможност всички да вземете отношение, но аз искам да кажа само едно изречение, преди да Ви дам думата. Мисля, че от всички, които се изказаха до момента, абсолютно всички се обединиха около това, че трябва да има начин да се спре възможността за нелицензиран онлайн хазарт. Така че, много ви моля, това за мен е твърдо становище на абсолютно всички. Да се съсредоточим върху начина, по който това трябва да се случи.
ИВАН КОЛЕВ: Първо, ще започна с това, че съм доста озадачен от изказването на господин Цонев в изцяло положителна посока, тъй като очаквах популизъм от опозицията и бях се подготвил като изказване точно неговите думи, които той изрече.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колев, това е пример за този закон как работи работната група и виждате какъв е резултатът.
ИВАН КОЛЕВ: Явно. Искам да кажа, че изцяло подкрепям това, което каза той и това е смисълът реално на това, което искаме да правим.
Към господин Орешарски: Работната група е поработила доста, действително и е изследвана практиката във всички държави в Европейския съюз. Действително, истината е, че начините са два. Едното е филтриране. Навсякъде филтрирането е единственият начин, чрез който този закон придобива някакъв смисъл. Без филтриране този закон няма смисъл. Истината е, че на някои европейски държави има съдебен контрол, на други няма. Така че в Европейския съюз има и двата казуса. Въпрос на решение на пленарна зала е да реши кой от двата казуса. Потребителите при всяко положение са защитени. Самият факт, че това е задължение на интернет доставчиците да се осъществи това филтриране, за което говорим, това не е срещу потребителите и самият факт, че потребителите дори да има технически начин, дори да заобикалят по някакъв начин закона и да влязат в тези сайтове, те няма да бъдат санкционирани. Така че работната група е поработила и искам да довърша това, което госпожа Стоянова каза. С изключение на някакви трудности, които бихме създали на интернет доставчиците вероятно като организация, защото една част от работата те трябва да я свършат, мисля, че всички останали в залата сме категорични, че сме на прав път.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Матов.
ДАРИН МАТОВ: Аз ще бъда кратък, защото наистина работната група поработи, и то много сериозно и наистина по този член и по тази точка наистина имахме доста предложения. Имаше и спорове и т.н., но както казахте, госпожо председател, наистина, разбирам от тук присъстващите, че се солидаризираме около едно предложение и сме вървели наистина по правия път. Аз само ще направя реплика към г-н Дилков. Мисля, че Вие казахте, че трябва да се контролират финансовите потоци. Извинявайте, но как да се контролират финансовите потоци, и давате за пример Съединените щати при положение, че не се филтрира тая информация? Така че, не виждам и да се поощряват тези които са и били привлекателни тези сайтове, които са незаконни. Мисля, че това няма логика, за да го споменавате. И неслучайно сме вкарали тази точка 14. Тук виждам, че разликата е между това, дали да минава през съда или да не минава през съда. Преждеговорившите изказващи се, които говореха за това, че трябва да минава през съда, те си противоречаха на практика и мисля, че трябва да се солидаризират към нашите предложения с колегата Червенкондев, защото мисля, че санкциите за тези, които бъдат хванати, за тези, които не са лицензирани и бъдат хванати, са изключително големи. В тази връзка коментарът защо са такива високи санкциите – говорим за до 30 хиляди лева, това, което коментираше и колегата и които за малките били страшно големи санкции – извинявайте, но да спазват закона тогава! Това е. Затова е висока санкцията.
Така че а з мисля, че може да се обърне внимание, ако трябва да се конкретизира това, което каза колегата Цонев, дали точно да бъдат наречени интернет страници, или да бъдат наречени игрални платформи – ако около това има някакъв консенсус, нека да си го кажем, но аз мисля, че това е единственото нещо върху което може да се конкретизираме.
Благодаря ви за вниманието.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Наистина, всички изказвания, поне от колегите, които коментираха, както и от някои от тях, които участваха в работната група, наистина се консолидират до основните принципи на закона. Основният принцип на закона – това е залагането на лицензи на всички доставчици на хазартни игри – било то наземни било то интернет.
А що се коментира до начините, по които те трябва да бъдат направени, в този член сме казали, че това ще бъде направено и допълнително описано с подзаконов нормативен акт, с наредба на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи, където вече ще се разпише как точно трябва да бъде ограничен достъпът до тези сайтове. Така че, дали ще бъдат по DMS или проксита, както го казаха специалистите не съм убеден, но нека да не подценяваме и потенциала на държавната администрация, които биха работили и биха записали едни принципни неща в тази наредба и съответно уважаващите се интернет доставчици би следвало да ги спазват. А това, че може по някакъв си начин, който се знае единствено от тях или от по-грамотните интернет потребители, че ще могат да се пренебрегват някои от ограниченията, това е факт, но е важно да са заложени принципите.
Що се отнася до санкциите, наистина санкциите са възпитаващи, така че да бъдат заложени поставените принципи в закона и в наредбата и те трябва да я спазват, защото санкции има не само в Закона за хазарта, а има и във всеки един закон и в много от случаите невнимание или неспазване на конкретни разпоредби водят до тежки последици на тези които не ги спазват, не само интернет оператори, а, било то, в данъчното законодателство има сериозни санкции. Така че, в работната група наистина разгледахме европейската практика, видяхме, че много страни от Европейския съюз точно по тоя начин ограничават достъпа до нелицензираните си сайтове и съответно запознахме с Резолюцията на Европейския парламент от 15 ноември.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Мисля, че дебатът беше доста изчерпателен. Аз ще ви предложа следното: да отложим окончателното гласуване на текста с цел прецизиране на текстовете, но искам преди това да чуя към кой вариант се ориентира болшинството: първо, ще имаме ли идентификация на сайтовете без лиценз; второ, ще имаме решение на комисията, която ще каже кои са тия сайтове и ще иска преустановяване на нарушението, което те извършват. Дотук мисля, че сме единни. Оттук нататък дали това да става директно, комисията да нарежда на интернет доставчиците да ограничават достъпа до тези сайтове, или чрез акт на съда – искам да чуя това, всеки един от вас към кой вариант клони, за да знаем по какъв начин да работим по тези текстове до следващата седмица. Повече изказвания няма да има.
Колеги, комисията ще поработи по прецизиране на текстовете по вариант 2. Следващата седмица ще подложа на гласуване и двата варианта с прецизните текстове на окончателно гласуване на комисията. Засега отлагаме чл. 22.
Колеги, от Българския институт по метрология (БИМ) искат да вземат отношение по чл. 22, не по тези текстове.
ДИМКА ИВАНОВА (изпълняваща длъжността председател на Българския институт по метрология): Аз искам да взема отношение по чл. 22, ал. 1, т. 8. В този проект на Закон за хазарта се предвижда да се даде възможност изпитването да се извършва в други лаборатории, за което се утвърждава списък. Ние не възразяваме против това, това е много добре.
При нас проблемът е, че не се предвижда дейността, свързана с одобряване на типа, тоест това е една дейност, която БИМ извършваше. Аз веднъж вече мисля, че в работната група - но не между първо и второ четене, защото не сме участвали в тази работна група - се опитах да обясня, че одобряването на типа включва комплекс от действия и в него едно от тези действия е изпитването от тези лаборатории, което се провежда. Но в допълнение се включва преглед на техническата документация, валидиране на софтуера, изпитване за съответствие със задължителните технически изисквания, оценка за съответствие със съществените изисквания, определени в наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитната съвместимост. Тоест, накратко, искам да кажа, че тези протоколи, които ще предоставят лабораториите, които се предвижда да бъдат утвърдени със списък в Република България и в другите държави на европейското икономическо пространство, не са унифицирани, тоест те съдържат някаква информация, но някой трябва да оцени тази информация и да каже, че това нещо съответства, да, може да бъде одобрено. И аз бих дала такъв пример: в Европа лабораториите работят по един стандарт GLI. Това е стандарт за игрални съоръжения в казиното, където се изисква изпитването за възвръщаемост да бъде 75%. При нас изпитването за възвръщаемост е 80%. А ние в БИМ разполагаме с лаборатория, в която освен че нашите специалисти са достатъчно обучени и могат да направят оценка на тези протоколи, ние разполагаме с оборудвана лаборатория, в която могат да бъдат направени допълнителни изпитвания и в повечето случаи на този етап те се правят, за да може да се оцени това съответствие. Освен това, в БИМ разполагаме и с акредитирана лаборатория за електромагнитна съвместимост, тоест, това е една дейност, която ние 18 години извършваме. В допълнение бих казала, че някак си в чл. 20, ал. 3 ние сме споменати. Предвижда се съдействие на БИМ в рамките на компетенцията му, но не става ясно какво точно се изисква от нас. В тази връзка ние предлагаме в чл. 22, ал. 1, т. 8 след „както свършва”, да се добави „след изпитването им в акредитирани лаборатории или в Българския институт по метрология и последващо одобряване на типа или модификацията от Българския институт по метрология. Считаме че по този начин действително вече ще се обхване цялата дейност, която изисква и която гарантира използването и защитаването на интересите на тези, които всъщност са потребители на тази специфична развлекателна дейност. Ние сме изразявали веднъж такова становище.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Искам само да уточня, и за колегите. Точка 8 включва два момента. Първият момент е утвърждаване на списък с акредитирани лаборатории. Аз не виждам пречка лабораторията на Вашия институт да бъде в този списък, без това изрично да е записано в закона.
ДИМКА ИВАНОВА: Това е така, само че ние не сме акредитирани.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук не пише акредитирани, пише: утвърждава списък на лаборатории. Аз не виждам пречка в този списък Вашата лаборатория да бъде вътре, така че – без това изрично да е записано.
Да се съсредоточим върху второто изречение за утвърждаването на изпитаните типове. Дали това трябва да го прави Вашата лаборатория, или трябва да го прави Комисията по хазарта, ползвайки експерти от Вашата лаборатория, включително член на Комисията по хазарта, който ние записахме, че трябва да бъде от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Ако трябва да го запишем, че трябва да бъде от метрологическия сектор на министерството, защото това е била целта да запишем представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, тоест, вие, Ваш представител да участва в тази комисия, която взема решенията.
ДИМКА ИВАНОВА: Аз само исках това да кажа, че ние не само участваме, а ние в повечето случаи, когато оценяваме тези протоколи, когато и запитването не е извършено от нас, ние извършваме някакви допълнителни дейности, свързани с изпитанието, защото ние имаме оборудвана лаборатория, програматори, компаратори, имаме пълната документация за повечето, за всички одобрени типове – 2000 типа и имаме всъщност информация и за софтуера, копия на всички тези дейности, които се извършват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сте държавна лаборатория, нали така?
ДИМКА ИВАНОВА: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сте на бюджетна издръжка.
ДИМКА ИВАНОВА: Абсолютно, ние сме второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на икономиката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Никакъв проблем да разполага комисията или финансите с вас, с вашия потенциал.
ДИМКА ИВАНОВА: Да, наистина би могло; въпросът е като дейност ни се иска да бъде регламентирано одобряването, защото това е всъщност оценката за съответствието с тези протоколи и считаме, че е важно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Когато окончателно гласуваме текста на чл. 22, ще обърна внимание на точка 8 специално.
Чл. 23. Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов и окончателна редакция на работната група. Има ли изказвания по чл. 23? Не. Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 23. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Приет е чл. 23.
Чл. 24. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Това е редакционна промяна. Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 24. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Приема се.
Чл. 25. Има редакционна поправка на работната група. Подлагам на гласуване окончателния текст на чл. 25. който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
От чл. 26 до чл. 28 по вносител. Имате ли изказвания? Няма. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Членовете са приети.
Чл. 29. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група подкрепя предложението и предлага окончателния вариант на текста. Имате ли изказвания? Няма. Който е за окончателната редакция на чл. 29, моля да гласува за.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 29 е приет.
Чл. 30. Имате ли изказвания? Не. Подлагам на гласуване окончателната редакция на работната група на чл. 30 – държавни такси. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 30 е приет.
Чл. 31. Имате ли изказвания? Не. Приети са предложенията на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 31. който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 31 е приет.
Чл. 32. Има редакционно предложение. Подлагам на гласуване окончателния текст на чл. 32. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 32 е приет.
Чл. 33. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов, както и на работната група има редакционно предложение. Има ли изказвания? Няма. Който е за чл. 33 в окончателната му редакция, моля да гласува за.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 34. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов, както и предложение на работната група. Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 34. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 34 е приет.
Чл. 35 по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 36. Има редакционно предложение. Окончателния вариант подлагам на гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Окончателната редакция на чл. 36 е приета.
Чл. 37 – отново предложение за редакционна промяна. Който е за текста на вносителя с редакционната промяна на чл. 37, да гласува за.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 37 в окончателния вариант е приет.
Чл. 38. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група подкрепя предложението и ви предлага окончателна редакция на чл. 38. Изказвания? Няма.
Моля, който е за, да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Предложението за окончателна редакция на чл. 38 е прието.
Чл. 39. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов, както и предложение на работната група за изменение на заглавието. Изказвания? Няма.
Който е за окончателния вариант на чл. 39, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 39 в окончателния вариант на работната група е приет.
Чл. 40 по вносител. Глава ІІІ „Хазартни игри” – също по вносител. Раздел І „Общи положения” – също по вносител, чл. 41 – по вносител. Така че, подлагам на гласуване чл. 40, наименованието на глава ІІІ „Хазартни игри, раздел І – наименование – „Общи положения” и чл. 41 по вносител, моля да гласува за.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 42. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група подкрепя предложението и ви предлага окончателен вариант на чл. 42. Който е за, моля да гласува.
ДИМКА ИВАНОВА: Искахме да допълним, че пак предвид опита, който е натрупан в БИМ, да бъдем добавени в ал. 2, тоест, реда и начина за включване на лабораториите в списъка по чл. 22, ал. 1, т. 8, която преди малко коментирахме, изискванията за изпитване на игрално оборудване и игрален софтуер се определят с наредба от Министерски съвет по предложение на комисията и Българския институт по метрология. Това беше нашето предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние ви сложихме представител в комисията, така че, практически като го вземе комисията, е отчела и вашето мнение по въпроса.
ЦВЕТА АНГЕЛОВА (представител на Българския институт по метрология и Държавната комисия по хазартни игри): В Българския институт по метрология досега единствено са изпитвани игрални съоръжения в България от 1993 г. досега и е странно защо не сме включени, тоест, дори в Наредбата за задължителните изисквания, тъй като имаме опита, оборудвана лаборатория и обучени специалисти. Други хора не са вършили тази работа. Настояваме да бъдем включени в чл. 42 при определяне - Наредбата за задължителните изисквания, базирайки се на опита от 1993 г. насам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли коментар по текста? Аз ще направя коментар. Включихме ваш представител в самата комисия. Вие сте държавна институция, тоест, с вашия потенциал може да разполага и Министерството на финансите, и комисията и чрез вашия член в комисията можете да осъществявате и да налагате целия си опит, който имате. Така че, не виждам проблем в тази посока.
ЦВЕТА АНГЕЛОВА: Благодаря. Аз съм този представител в Комисията по хазартни игри, със заповед на министър Дянков съм назначена.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Даже и сега имат представител.
ЦВЕТА АНГЕЛОВА: Точно затова протестирам, защото при нас има много протоколи от такива лаборатории. Комисията по хазартни игри одобри списък на лаборатории, които могат да извършват изпитване. Тези изпитвания в доста от случаите са некомпетентни, недобре извършени. Това, на което членовете не обърнаха внимание, е, че в Закона за хазарта минималният процент на възвръщаемост е 80%, тоест 80% трябва да останат за потребителя, а всички европейски лаборатории по стандарта GLI минималният процент от август миналата година е свален на 75%. Не можем да приемаме техните протоколи, без да направим съответното изискване, изпитание на процента за възвръщаемост, защото или трябва да смъкнем в нашия Закон за хазарта процента, да бъде 75%, което ми се струва абсолютно неправомерно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване окончателния вариант на чл. 42, който не взема предвид бележките на БИМ.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Във връзка с тези забележки аз бих се изказал леко протекционистично. Ако тези лаборатории са извън България, понеже те не се включват в общите стоки и услуги, които трябва да преминават в Европейския съюз, защо тези пари да не остават в тази лаборатория, да бъдат включени? А примерно трябва да се дават в другите лаборатории?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин министър.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Госпожата председател вече спомена това, но в комисията откакто аз съм министър, едно от първите неща, които променихме, е да има представител на БИМ като един от петте сегашни комисари. Вече от две години това е така. Мисля, че там има достатъчно възможност този представител с всички експерти или този представител или самата комисия, на които може да се осланя, да работят по тази тема и Министерството на финансите не смята, че е необходимо да се добавя текст изрично за участието на БИМ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър, а аз бих отговорила на колегата. Тук става дума за списък на лаборатории. Ние не можем да правим ограничаване на български лаборатории или европейски лаборатории. Няма нужда да си го обясняваме това. Така че, подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 42. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 43 – по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 43 е приет.
Чл. 44. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Предложението е прието от работната група. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 44. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 45. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група подкрепя предложението. Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 45. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 46 – по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 47. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група подкрепя предложението. Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 47. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Раздел ІІ „Лотарийни игри”. Наименованието е подкрепено от работната група, както и чл. 48 – по вносител, чл. 49 – по вносител и чл. 50 – по вносител. Подлагам на гласуване наименованието на раздел ІІ плюс членове 48, 49 и 50 по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 51. Промяна в съдържанието. Тя е редакционна, за точност. Който е за окончателния вариант на чл. 51 с наименованието, моля да гласува за.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Членове от 52 до 54 – по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстовете по чл. 52 – 54 по вносител са приети.
Чл. 55. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за изменение на ал. 4. Работната група е подкрепила предложението и пред вас е окончателната редакция на чл. 55. Има ли изказвания? Няма. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 56. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов – редакционно. Който е за окончателния вариант на чл. 56, моля да гласува.
РАДА ГЬОНОВА (Български спортен тотализатор): В чл. 56 е направено разграничени във връзка с чл. 55 между лотарийните игри тото и лото. В лото играта не е предвидено 50% от постъпленията да бъдат разпределяни между участниците под формата на печалба. За тото играта това е задължително. Кое налага това разграничаване, ако това се налага за лото играта, моля да бъде прието и за тото игрите, които се организират от Българския спортен тотализатор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Червенкондев, това всъщност е във Вашето предложение. По вносител текстът е общо за тото и лото. Нали така? Комисията по хазарта?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По друг начин се изчисляват печалбите, защото беше с някакви коефициенти, доколкото си спомням, на база постъпленията, тъй като не съм запознат точно с играта.
МИЛАН ИЛИЕВ: Не разбирам кое смущава госпожа Гьонова. Тото и лото игри, тя организира тото игри. Какъв е проблемът?
РАДА ГЬОНОВА: В чл. 56 е изпусната думичката „лото”. Липсва 50 на сто разпределяне на печалбата в лото играта.
МИЛАН ИЛИЕВ: Тото и лото игрите са разделени заради коефициентите. При едните се знае предварително печалбата, която ще се разпредели, а при другите – със съответни коефициенти.
РАДА ГЬОНОВА: Кое налага това?
МИЛАН ИЛИЕВ: Различният начин на формиране на печалбата.
РАДА ГЬОНОВА: Българският спортен тотализатор в момента има лиценз за провеждане на т.нар. тото и лото игра. Така се нарича играта, наименованието е общо „тото и лото игри”. За първи път разграничение на тото и лото игра се прави в този проект.
МИЛАН ИЛИЕВ: Те смесват двете понятия и оттам идва объркването. Иначе аз не виждам проблем.
РАДА ГЬОНОВА: При лото играта няма да има задължение за връщане на 50% от постъпленията.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Не, при лото играта можеш и да си на загуба, защото се определя предварително коефициент и не зависи от постъпленията.
МИЛАН ИЛИЕВ: Нека да обясня. При лото игрите с тези коефициенти вие дори може да слезете на разпределение на печалбите много под 50%, защото има случаи, когато трябва да се изплати много голям…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На нас ни се изясни, нали, колеги? Да. Подлагам на гласуване текста с окончателната редакция на чл. 56. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 57. Има предложение на работната група за създаване на ал. 5 към чл. 57. Има ли изказвания по текста? Няма. Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 57. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 58 – по вносител. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 59. Има редакционно предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Подлагам на гласуване окончателния вариант на чл. 59. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Наименованието на раздел ІІІ по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против няма, въздържали се 1.
Текстът на наименованието на раздел ІІІ е приет.
Чл. 60. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Текстът се повтаря, тъй като записахме първия път за едната игра връзката с НАП и сега я записваме за всички останали игри.
Подлагам на гласуване чл. 60 в окончателната редакция на работната група. Който е за, моля да гласува – за връзката с НАП.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 61 – по вносител, както и наименованието на раздел ІV – по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 62 – пак същото, за НАП. Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 62. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 63 – по вносител. Раздел V – наименование, по вносител, чл. 64 – по вносител, чл. 65 – по вносител, чл. 66 – по вносител, чл. 67 – по вносител, чл. 68 – по вносител, чл. 69 – по вносител, чл. 70 – по вносител и наименованието на раздел VІ – по вносител. Подлагам всичките тези текстове анблок на гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 71. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Предложението е прието. Уточняващ е текстът. Подлагам на гласуване чл. 71 – по вносител. Който е съгласен с редакцията на работната група, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 71 е приет.
Чл. 72 – 76 и раздел VІІ, наименованието „Хазартни игри от разстояние” - всичко по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 77. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Това са текстовете по регистрацията. Работната група е приела предложението.
Предложение на Шопов. Него го няма, но ние сме му приели предложението. Предлагам окончателния текст на чл. 77. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 78 – плащанията да са задължително по безкасов път. (Няма 5000, 10 000 и други.) работната група е приела предложението и подлагам на гласуване окончателния вариант на чл. 78. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 79 - информацията, която трябва да съдържа интернет страницата на организатора. Подлагам на гласуване окончателния вариант на чл. 79. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 80 – да отпадне. Гласуваме отпадане на чл. 80. който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 80 отпада.
Чл. 81. има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група го подкрепя и предлага редакция на чл. 81, който става чл. 80. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 81 (който става чл. 80), е приет.
АЛЕКСАНДЪР ТУМБАРОВ (БАРХИ): В ал. 3 на чл. 81, или сега – чл. 80, се въвежда едно понятие игрална сесия на лицето, което според мене е излишно, защото така, както после в Преходните и заключителните разпоредби е обяснено какво значи игрална сесия, това е начинът, по който се провежда, е една нормална игра и едно нормално залагане - ако има залог, ако той се загуби или се изплати печалба. Това е една нормална игра във всеки един хазарт, във всяка една хазартна дейност - залог, загуба на залога или изплащане на печалба. Не знам защо е въведено понятието игрална сесия. Просто може да се каже игра или ръка. За първи път се въвежда това понятие игрална сесия. Ако може, да ми го обясните. Но то е равностойно на игра.
То е само за игрите от разстояние, за другите не е игрална сесия. То е игрална сесия, дори и да е наземен хазарт. Отива човекът в казиното, залага…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие се притеснявате, че това нещо ще попречи, или няма никакво притеснение за него?
АЛЕКСАНДЪР ТУМБАРОВ: Не, искаме ако може да ни се обясни защо е въведено като понятие игрална сесия, защото това си е една нормална хазартна игра – залог, изплащане на печалба или загуба на залога. Само за игрите от разстояние е. Защо него въведем като понятие и в наземния хазарт? Игрите са еднакви.
МИЛАН ИЛИЕВ: Всички знаят какво е игра. Става дума за наземния хазарт.
АЛЕКСАНДЪР ТУМБАРОВ: То е също игрална сесия. Всеки залог е игрална сесия.
МИЛАН ИЛИЕВ: Просто изяснява нещата и освен това когато искаме да напишем новия лиценз, който евентуално ще се даде на операторите на онлайн хазартни игри, сме го сложили като доуточняващо и разясняващо понятие, защото всички знаете какво представлява една игрална сесия – като термин го има и в цял свят. Много е лесно да кажем, че игралната сесия е ограничена в някакъв времеви интервал, тъй като не е така.
Другото, което имам предвид, е следното. Налага се сравнението с наземния хазарт по аналог автоматически. Питам: ние влизаме в една игрална зала, залагаме, играем половин час, но не излизаме от залата, това игрална сесия ли е?
АЛЕКСАНДЪР ТУМБАРОВ: Самото определение след това в Преходните и заключителните разпоредби казва: извършване на залог, изплащане на печалба или загуба на залога. Това нещо може да стане за няколко секунди. Тези няколко секунди са игрална сесия. Те са същите, както при онлайн хазарта, така и в наземния. По същия начин, за няколко секунди.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не виждам какво ви притеснява сега този текст.
АЛЕКСАНДЪР ТУМБАРОВ: Притеснява ни, защото ако се слага това тълкувание и това изясняване за игрите от разстояние, би трябвало да се сложи и при игрите с наземния хазарт.
ИВАН КОЛЕВ: Аз просто искам да питам обратното: Каква е причината да вкараме този текст и каква е разликата между онлайн и наземния хазарт?
ДАРИН МАТОВ: Доколкото си спомням, на работна група обсъждахме това и мисля, че предложението беше от вас – да се уточни какво означава игрална сесия и доколкото аз си спомням, вие казахте, че примерно при игра на карта всяко раздаване е отделно и само по себе си означава игра. Но няколко раздавания. Когато приключи последното раздаване, тогава вече приключване на сесия. Така ни го обяснихте тогава. Аз също не мога да дам точно обяснение защо е влязло като предложение или не, защото виждам, че това предложение е от работната група.
АЛЕКСАНДЪР ТУМБАРОВ: Игралната сесия може да продължи и 24 часа, ако има достатъчно сили един играч да седи, ако таке ще се възприеме, като игрална сесия, защото и онлайн казината, и наземните казина са отворени обикновено 24 часа в денонощието.
МИЛАН ИЛИЕВ: Имахме това нещо предвид и във връзка с ограничаването на непрекъснатото стоене на играчи, но което ще се уточни в наредбите, както ще има да се самоизключва от сайта организатор, но мисля, че това не пречи и след като се говори за регистриран участник, изяснява нещата. Ако предложите да го уеднаквим, няма проблем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това означава да прегласуваме целия закон до момента. Не виждам логика за това нещо. Ние сме гласували текстове досега. Аз не виждам нищо лошо, след като сме го коментирали и сме решили на работната група, че това прецизиране ще бъде правилно, сега да вървим по-нататък. Ако искате, да отлагаме текста и да продължаваме да го коментираме? Но не виждам такъв смисъл, Просто никой няма притеснение по тоя текст.
ДАРИН МАТОВ: Аз бих направил такова предложение. Ако отпадне този текст, няма да засегне нищо друго, освен в Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има още няколко параграфа. Не мога да ви кажа в момента кои са.
ДАРИН МАТОВ: Ние ще стигнем и до тях, но става въпрос и там за обяснението за това, що е то игрална сесия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм съгласна да го прегласуваме, ако имаме притеснение, че това ще внесе някакви проблеми. Аз не чух такива притеснения тук.
Подлагам на гласуване предложението на Дарин Матов да отпадне „игрална сесия”. Който е за, моля да гласува.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тъй като не останахме точно убедени за какво става въпрос, нека да коментираме на следващото гласуване.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Основната разлика е, че при наземния хазарт броят на участниците са точно определени и са по-малко, докато в интернет броят може да е доста по-голям.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате предвид за маса?
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Да, в смисъл, че там могат да се включат много повече участници в играта на покер, примерно, отколкото на дървената маса в казиното.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Приемам предложението да отложим, тъй като така или иначе имаме отлагане на чл. 22. Ще моля комисията да даде аргументи за следващото ни заседание.
Не знаем кои са другите членове. Ние гласувахме едновременна игрална сесия в чл. 26, в чл. 22 сме гласували и в чл. 34 сме гласували. Какво да правим? Ще ги прегласуваме ли, или няма да ги прегласуваме? Защо да ги отлагаме? Ние сме ги гласували. Това означава да се върнем да ги прегласуваме, или да отложим тяхното гласуване. Не виждам такъв смисъл .Затова подлагам на гласуване предложение на Дарин Матов в чл. 80 да отпадне „едновременна игрална сесия”. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 3, против 11, въздържали се .
Не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния вариант на чл. 80. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 8, против 3, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Чл. 82 – 84 – по вносител. Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 85. Има редакционно предложение. Подлагам на гласуване чл. 84 в редакцията на комисията. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Глава ІV – наименование, по вносител: „Принудителни административни мерки”. Който е за наименованието на главата,министерство оля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 86. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група подкрепя предложението по т. 1 и т. 5 и не подкрепя по т. 2, 3 и 4. Оттегляте ли ги?
Разликата е, че вие в точка 2 давате „може да се приложи принудителната административна мярка по горната точка, а ние казваме: Няма „може” и „не може”, отнема се, и толкова! Тоест, не даваме на комисията възможност да преценка, защото мисля, че законът трябва императивно да решава. Това е смисълът. Оттегляте ли точките? Оттегляте.
В такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 86, който става чл. 85, с предложението по точки 1 и 5 на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 87. Сроковете. Работната група подкрепя предложението. Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 87, който става чл. 86. Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 88 – има редакционно предложение. Подлагам на гласуване окончателния вариант на чл. 88, който става чл. 87. Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 89 – по вносител, глава V с наименование по вносител, раздел І с наименование „Контрол” – по вносител. Подлагам на гласуване текста на чл. 89 на глава V и на раздел І. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 90. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Тук даваме права на комисията за извършване на проверки. Ние сме го конкретизирали. Обръщам внимание, че окончателната редакция на комисията е, че маха препратките към ДОПК, а ги разписваме точно техните права - защото не е коректно да се прехвърля към ДОПК, – които даваме за контрола. Който е за тези права, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Окончателната редакция е приета.
Чл. 91 – по вносител. Има редакционно предложение. Чл. 91, който става чл. 90 – гласуваме окончателната му редакция. Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 92 – по вносител, чл. 93 – по вносител. Подлагам на гласуване чл. 92 и чл. 93 – по вносител. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстовете по вносител са приети.
Чл. 94, който става чл. 93. Има редакция на работната група. Поправена е препратката. Който е за окончателния вариант на чл. 94, който става чл. 93, моля да гласува.
Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 95 по вносител. Подлагам на гласуване чл. 95, който става чл. 94. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 96. Има редакция на работната група във връзка с препратките и преномерацията. Който е за окончателния вариант на чл. 95, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът на чл. 95 е приет.
Работната група предлага да се създаде раздел ІІ „Административно-наказателни разпоредби”. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 97. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група подкрепя предложението. Има предложение на работната група. Има ли изказвания по текста? Няма. Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 97. който е за, моля да гласува.
Чл. 98, който става чл. 97. Има редакция - на препратката. Подлагам на гласуване окончателния текст на чл. 97. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 99, чл. 100 и чл. 101 – по вносител, които стават съответно членове 98, 99 и 100. Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 102. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Наказва се с имуществена санкция при промяна. Който е за окончателната редакция на чл. 102, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 103 – по вносител, който става чл. 102. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 104. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Табелката да бъде не казино, а игрална зала за хазартни игри. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Кажете защо да не е казино, а да е игрална зала за хазартни игри.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Логиката е такава, че по принцип в казиното има много по-различни игри, които се осъществяват, а в игралната зала с автоматите само си е игрална зала, не е казино. Имаме цял раздел казино с това, какви игри има.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Като е казино, си е казино. Когато е само с игрални автомати, е игрална зала.
Подлагам на гласуване текста на чл. 104, който става чл. 103 в редакцията. Благодаря
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за създаване на чл. 104а. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов чл. 104. за съхранението на данните. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 105. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Изказвания? Няма. Няма да гласуваме текста, тъй като той е санкция за чл. 22, ал. 4, която не гласувахме. Отлагаме го заедно с чл. 22.
Чл. 106 – по вносител и чл. 107 – по вносител. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 108. Пак има връзка с чл. 22. Отлагаме и чл. 108.
Чл. 109 – по вносител. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Чл. 109 е приет.
Чл. 110. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група подкрепя предложението и ви предлага окончателната редакция на чл. 110. Има ли изказвания? Няма. подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 110. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Членове 112 – 116 – по вносител. Подлагам анблок текстовете на гласуване. Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 117. Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за създаване на нова алинея към чл. 117, ал.2. Ясен ли е текстът? Въпроси и изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 117 с двете алинеи – ал. 1 – по вносител и ал. 2 – по предложението на Червенкондев и Матов. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 118. Предложението е да отпадне подзаконовите актове, прилагането му, защото не могат да се слагат глоби в закон по подзаконови актове. Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 118. който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Допълнителна разпоредба – наименованието – по вносител. § 1 обаче не е по вносител. Подлагам на гласуване наименованието на допълнителната разпоредба. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Наименованието е прието.
§ 1. Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за изменение в точка 12, 17 и 23. Има ли коментар по текстовете? Няма.
Има предложение на Павел Шопов. Той дава дефиниция на контролен сървър, но те са по-различни от това, което ние приехме като локален контролен сървър. Затова работната група не подкрепя предложението. Подлагам на гласуване предложението на Павел Шопов. Който е за предложението на Павел Шопов, моля да гласува.
Гласуване: за – няма, против няма, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 1. Тя е на страница 112 до 114. Вижте я. Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 1. който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Имаме предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за създаване на параграфи 1а и 1б. Тук в работната група не можахме да вземем решение по тези параграфи и затова ще помоля да ги коментираме. Става въпрос за § 1, в който се предлага Народното събрание да формира подкомисия, която да осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурата по разглеждане на документи по подадени искания и вземане на решение от Държавната комисия по хазарта. В § 1б са правомощията на въпросната комисия, която има право да изисква в рамките на своята компетентност информация от структурите на Държавната комисия по хазарта, да проверява редовността на водените регистри при органите, на достъп до помещенията, в които се съхраняват документите във връзка с подадените искания и да прави предложения за подобряване на процедурите по разглеждане на исканията за издаване на лицензи.
В работната група имахме дебат по темата дали тези правомощия всъщност Бюджетната комисия и депутатите въобще си ги имат по принцип по правилника и трябва ли специална подкомисия да се занимава с това. Това беше единият дебат. Вторият дебат беше по отношение на това, дали след като Комисията по хазарта е структура на Министерството на финансите, за същата е нормално да се търси парламентарен контрол чрез подкомисия, подобна на този ДАНС и „Национална сигурност”, които имат един по-различен статут.
Становището на Министерството на финансите в тази посока е отрицателно. Мога да ви го прочета.
Имате думата за коментари.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, има много институции, които не са министерства и на различни нива, които не подлежат пряко на парламентарен контрол. Ако вие сега приемете тази комисия или хазартът в България да прави изключение от всички останали комисии, трябва много сериозна мотивация. Аз такава мотивация не виждам. Затова ако държите за някакво специално отношение към тази парламентарна комисия, може би е добре да се посочи, че това ще се извършва чрез бюджетната комисия. Аз смятам, че Министерството на финансите е право, без да съм чул мотивите му, за отрицателната оценка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, аз казах, че е отрицателна, ако искате, мога да ви я прочета.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Бих подкрепил колегата съответно да бъде наистина чрез подкомисия може би на Бюджетната комисия, която с вътрешен правилник може да го конкретизира.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Кой ще е обектът на надзора? Тя е към Министерството на финансите. Министърът на финансите е под контрола на парламента. Тогава за какво са текстовете? Винаги може да се извика министърът на финансите или което и да е звено към него да докладва по каквато и да е тема, по каквато тема хрумне на комисията. Защо да го пишем по тия закони?
ДАРИН МАТОВ: Аз правя един аналог и това, което сме имали предвид с колегата Червенкондев, защото, първо, става въпрос за подкомисия към Комисията по финанси и бюджет. Второ, аналог имаме с такава подкомисия, която е в момента за одит на публичния сектор. Имаме такава подкомисия. Това сме имали предвид, когато сме предлагали.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Този аналог не е много добър, защото той касае съвсем друга материя. Иска ли някой думата? Господин Кръстев.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: По-скоро не от името на Комисията по хазарта, а от името на Министерството на финансите, тъй като министърът трябваше да си тръгне. Неслучайно Министерството на финансите е изразило такова категорично несъгласие с § 1а и § 1б. Имайте предвид, че Държавната комисия по хазарта се проверява и понастоящем от Инспектората на Министерството на финансите, от Сметна палата, от Агенцията за Държавната финансова инспекция, от Върховна административна прокуратура и т.н. И за ДКХ да има такъв парламентарен контрол – това означава да ни поставите редом с ДАНС, Националната разузнавателна служба, Национална служба „Охрана”, „Военна информация” към МО, което за нас е доста странно и в контекста на цялото действащо законодателство един такъв второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, който винаги е на разположение и може да даде всякаква информация директно и чрез Министерството на финансите, е доста странно да има такъв парламентарен контрол .Добре дошли сте, разбира се! Само вие ни липсвахте като контролен орган.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние сме ви по принцип контролен орган. Всеки един момент ние можем да ви изискаме информация, както сега сме изискали от НАП и ще ни я дадат, без да питаме министъра на финансите и това е в нашите прерогативи – било като бюджетна комисия, било като отделен народен представител. В този смисъл аз не виждам мястото на подкомисията.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Шестнадесетият контролен орган вече ни идва в повече.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Дали е в повече или по-малко, решават народните представители и съответно нека да уважим тяхната воля. Да или не – вече е въпрос на гласуване.
Освен това, нека да не забравяме, че в момента и неслучайно приходите от хазарта, които минават и чрез вас и съответно се събира от НАП, бруто за миналата година е 126 милиона. Нашите очаквания за следващата година са да бъде много повече с лицензирането на онлайн операторите. Съответно пък давам като съпоставка приходите от бюджета от корпоративния данък върху цялата банкова система – 120 милиона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво от това?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Именно, просто и заради високия обществен интерес и приходи. Приходите от НАП са си отделно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Правим една подкомисия, за да ги установим.
Иска ли някой друг думата? Не.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на Червенкондев – Матов за създаване на такава подкомисия, в случая, параграфи 1а и 1б. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 6, против 2, въздържали се 6.
Не се приема.
Предложение на работната група за Преходни и заключителни разпоредби и наименование на подразделението, § 2, § 3, § 4, § 5, § 6 – по вносител. Подлагам на гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Параграфите са приети.
§ 27. Има препратка към чл. 22, поради което го отлагаме.
Предложение на работната група за създаване на нов § 8. Има ли изказвания по § 8? Няма. подлагам го на гласуване. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
§ 8 – по вносител. Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Работната група подкрепя предложението и ви предлагаме окончателната редакция на § 8. Който става § 9. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
§ 9, който става § 10, § 10, който става § 11 – по вносител. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Предложение на Червенкондев – Матов за нов параграф. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов параграф 12. който е за този параграф 12, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
§ 11. Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов законът да влиза в сила не два месеца след обнародването му, а три месеца след обнародването му. Това е във връзка с комуникационните сървъри и т.н., на които ние сложихме доста изисквания, за да могат те да бъдат изпълнени. Който е за, моля да гласува. Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Освен че § 11 предложението от два на три месеца, което беше предложението на Червенкондев – Матов, има и допълнителна редакция на комисията, която казва, че законът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на текстовете по чл. 31, 85 и параграфи 8 и 12. Това е информацията от НАП за онези хазартни лицензирани оператори, които не са си платили данъците и за които ние предвиждаме веднага след приемането на закона да влезе в сила разпоредбата, че комисията следва незабавно да отнеме временно техния лиценз, докато си платят данъците. Който е за тази редакция, моля да гласува.
Благодаря.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
§ 13 е приет, с което и законът на второ четене, за което много ви благодаря. Аз искам наистина да кажа, че много се работи по закона и фактът, че е приет почти с консенсус, с пълен консенсус, означава, че наистина може да се изчистват всички спорни текстове.

ПО ТОЧКА ВТОРА:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точка 2 я отлагаме, защото нямаме комплексно становище.
Преминаваме към

ТОЧКА ТРЕТА:
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуален кодекс.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой ще ни представи закона?
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, гости, ще се постарая да бъда максимално кратка, ще маркирам няколко неща. Какво всъщност представлява нашият законопроект? Касае се за промени в изпълнителното и заповедното производство. Едното от нещата, които предлагаме, е да се въведе публичност на процедурите по публичната продан, а именно, във връзка с обявяването на търгове. Предлагаме обявите за публична продан да се публикуват и на сайта на районния съд по место изпълнението, като по този начин смятаме, че ще гарантираме достъп до всички заинтересовани лица и по-голяма публичност на обявите за публична продан.
Друга промяна в настоящия закон за частните съдебни изпълнители и тарифата към него – става дума за определяне на таван при пропорционалните такси, които съдия-изпълнителите събират, които частните съдебни изпълнители начисляват. Тук няма предвидена горна граница, а частните съдебни изпълнители са органи, на които е възложена една държавна функция. Често стигаме до ситуации, в които в резултат от липсата на т.нар. таван таксите, които се определят, достигат абсурдни размери спрямо дълга. Смятаме, че трябва да се наложи една такава горна граница. Ние не я определяме – виждате от законопроекта – това е в прерогативите на изпълнителната власт, които следва да определят по какъв начин трябва да бъде сложена и в какъв размер тази горна граница.
Другото предложение е свързано с доброволното изпълнение. Когато един длъжник изпълни своето задължение в срока за доброволно изпълнение, предлагаме той да не дължи таксите, за да не бъде натоварван допълнително с такси, като смятаме, че това ще бъде един стимул длъжникът да се издължи в срока за доброволно изпълнение.
Една друга промяна, която предлагаме, е свързана със срок. Предлагаме още един срок за съдия-изпълнителите, а именно, един срок, в който те трябва да преведат постъпилите по техните сметки суми по сметка на взискателя. Това също се налага, защото имаме сигнали за злоупотреба в тази сфера, задържане на преведени пари в продължение на месец и повече. В общи линии, накратко, това са основните промени, които предлагаме с нашия законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, да чуем представителите на асоциациите.
МИЛЕН БЪЗИНСКИ (Камара на частните съдебни изпълнители): Ще бъда кратък. Ние сме ви предоставили един материал, който днес така или иначе Съветът го разгледа на камарата. Подписан е от председателката. Ако ви е интересен, ще го разгледате малко повече. Аз се придържам към подредбата на колежката. Относно публичността ние нямаме никакъв проблем и забележки относно законопроекта, тъй като изцяло се стараем в тази посока да се развиваме.
Камарата за последните три години направи един сайт, на който се качват всички имоти. Всички агенции за недвижими имоти проявяват голям интерес. Отделно всеки един частен съдебен изпълнител качва на своя личен сайт съответните продажби.
Нямаме никакви забележки относно качването на още едно място, стига това да не ни пречи на работата, в смисъл, че трябва да се види каква е техническата възможност на всеки районен съд бързо и качествено да качва съответното обявление.
По отношение на тавана на пропорционалната такса, нашето мнение е, че всъщност в момента това предложение е на парче и не отразява една цялостна концепция по въпроса за таксите.
Директно казвам, че ние, изпълнявайки едни съдебни решения от исковото производство например, където няма очевиден таван, като за сравнение: там е 4%, при нас дори и в момента над 100 000 процентът, който взимаме, е 2% - това е едно сравнение, което веднага предизвиква дискусия къде още е необходим таван. Смятаме лично, че ако някъде има таван, трябва първо да тръгне от исковото производство, което очевидно се оскъпява с един двоен размер и след това вече да се прецени дали е подходящо за изпълнителния процес, където в действителност изпълнението на едно съдебно решение е свързано с много повече разходи и с много повече проблеми.
Относно изпълнението в срока за доброволно изпълнение. Не знам защо напоследък се използва терминът длъжник в някаква розова светлина. Трябва да се прецизира много внимателно за какви длъжници става дума. Част от съдебните решения се точат по пет-шест години, много пъти и много повече. Например, можете да си представите един работодател, който не е плащал заплати, очевидно той знае, че трябва да плати една заплата и не трябва да чака пет години, за да му бъде припомнено, че това трябва да го извърши.
Смятаме, че тук би следвало най-малкото да имаме една много голяма диференциация относно това, какви длъжници дължат и ако има някаква възможност длъжникът да черпи права от някакво неправомерно поведение, то това трябва да бъде много ограничено.
Тук имаме още един аргумент, че в 14-дневния срок, който така или иначе се дава, той би следвало да касае само изпълнение на определени съдебни решения. Защо? Влизането в сила на едно съдебно решение след последна инстанция Върховен касационен съд обезсмисля една покана за доброволно изпълнение, лично за нас.
Освен това, личната ни мотивация за тези 14 дена, в които ще бъде изпратена една покана за доброволно изпълнение, очевидно не би била голяма, очевидно ние нямаме интерес да свършим една определена работа, очевидно този период е свързан с най-големите усилия от наша страна. Още от самото начало с цел длъжникът да не се лиши от определени права и определени облаги, съответно ние налагаме възбрани, налагаме запори, които, естествено, когато възбраним едно сериозно имущество на длъжника, той няма къде да отиде, освен да плати доброволно. Дори в срока за доброволно изпълнение просто когато уцелим една сметка, където има съответните приходи, очевидно това ще бъде погасено като задължение.
По отношение на точка 4 от представянето на законопроекта за срока, в който един съдебен изпълнител трябва да преведе постъпилите при него суми, принципно ние нямаме никакво възражение да се сложат някакви срокове. Въпросът е, че много често ако приемем за база този 14-дневен срок, много често и ние сме длъжни да изчакаме един месец, в който да дойде справка удостоверението от Националната агенция по приходите, за което обикновено срокът беше 14-дневен, сега е едномесечен, обикновено не постъпва дори в едномесечния срок. Няма как да приключим едно дело, без да видим държавата дали няма да събира някакви пари от съответния длъжник.
Накрая, за да не бъда много обстоятелствен, искам да ви кажа, че за шест години шест години мисля, че ние сме свършили доста неща. Готови сме да работим, имаме предложения да се развият съответните норми на ГПК, в които очевидно за шест години са се появили определени проблеми. Така че сме отворени за всякакви нови предложения и смятаме, че точно в такъв малък формат не е необходимо и няма съответните нужди този законопроект да бъде приеман. Така че, Камарата на частните съдебни изпълнители предлага да се даде едно време да се поработи и съответно да се приеме нещо по-качествено.
Това е, което имам да кажа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря, госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, аз подкрепям внесения законопроект от колегите и бих искал да коментирам някои от нещата, които каза господин Бъзински, ако не бъркам името.
Първо, що се отнася до комплексността на внесения законопроект. В момента всеки един от народните представители в зависимост от избирателния регион, в зависимост от неговите професии и съответно разбиране се сблъсква с много проблеми – проблеми, свързани с неговия регион, проблеми, свързани с професията или бранша, който разбира и съответно те са конкретни. Те са частични и съответно има законодателна инициатива да реши конкретните проблеми, които стават повторяеми в много голяма сфера. Затова с един такъв малък Закон за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс се решава конкретен проблем, който е наболял. Тъй като ако чакаме едно комплексно решаване и променяне на ГПК, трябва да се мине през всичките институции, министерства, съгласувателни режими – тежка процедура, която не е желателна, тоест, не е необходимо да бъде толкова тромава за нещо, което може да се реши по по-бърз начин.
Естествено, в разглеждането на законопроекта по ресорните комисии се взимат становищата и на ресорните министерства. Така че едва ли някой го прави ей така, просто защото някой депутат си е решил.
Наистина, считам, че проблемите са реални, обосновани и съответно едва ли – аз лично се съмнявам, че една такава промяна или такива промени, защото те са няколко в предложението на колегите, би ви попречила или съответно нарушила комфорта на работа. Поне това е мое мнение.
Естествено, бих искал да попитам, тъй като един от основните ви мотиви против законопроекта е, че, видите ли, колко приходи събирате за държавата – близо 120 милиона и ние ако трябва да разсъждаваме като Бюджетна комисия, може би ако предложим по-високи такси с цел събиране на по-високи данъци, така трябва да предложим. Логично е. Естествено е, че тези такси и данъци се събират от хората, от всички длъжници, които могат да изпълняват своите задължения както доброволно, така и принудително. Естествено, за да се стигне до вас, явно не е било чак толкова доброволно, това е факт.
Но една немалка част от вземанията, които вие събирате, стават по съвсем доброволен начин, без да е необходимо да правите описи, само с една покана за доброволно изпълнение, а таксите за тази покана наистина са високи. Какво имам предвид?
Една голяма част от това, което вие събирате, е от вземане от комунални услуги, хора, които са забравили, пропуснали временно и са забавили своите плащания. Естествено, без да бъдат предупредени надлежно от комуналния доставчик, отиват на съд, съответно изпълнително дело идва при вас. И тогава една покана – човекът се стряска и вижда, че за 100, 200, 300 или 500 лв. трябва да плати още толкова и за ваши разноски. Отива и доброволно си ги плаща. Считам, че наистина е прекомерно висока тази тежест и би следвало да има някакъв пределен праг и в случай на доброволно изпълнение, без вие да влагате допълнително някакви усилия, съответно трябва да имате и по-малки такси. Така че, подкрепям колегите с направените предложения.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Искам само да изложа няколко факти за колегите, които се колебаят все още във връзка с гласуването. Единият от тях е именно във връзка с праговете на таксите, че към 2007 г. с приемането на ГПК е имало предвиден такъв праг. Неизвестно защо обаче между първо и второ четене без никакви мотиви това отпада.
Следващия факт, който искам да приведа във връзка с това, е свързан с това, ако длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение и не дължи такса. Тук говорим за едно изравняване между държавни и частни съдия-изпълнители, тъй като в момента тарифата, където държавните съдия изпълнители събират таксите, има предвиден такъв текст, според който такса не се държи за сумата, изплатена в периода на доброволно изпълнение.
Благодаря на колегата Червенкондев, който изрази становището, че това наистина са предложения, провокирани от множество сигнали, дошли в нашите, включително и преди малко занимавах колегите от частната камара с един такъв проблем, който ми е съвсем пресен. Ще сезирам тяхната дисциплинарна комисия по този въпрос и ще очаквам действия във връзка с колегата от Велико Търново, защото отново имаме един такъв казус, където именно един добросъвестен длъжник, който още дори преди да е образувал изпълнителното дело, е превел цялата сума и главницата, но въпреки това в момента са му запорирани всички сметки, възбранени са му всички имоти, не му се признават платежните нареждания, с които той си е внесъл сумата и му се иска такси за това. Той не може да оперира с тези такси, а е фирма, която не може да управлява дейността си. Абсолютно добронамерен длъжник. Дали тук не говорим и за недобросъвестен взискател, това е отделен въпрос, но това са действително наболели проблеми, във връзка с които ние сме отговорният орган за това, длъжни сме да предприемем законодателни инициативи. Всяко едно конструктивно предложение, което допълва и разработва нашата идея, ние сме готови на диалог. Сядаме, преглеждаме ги, разговаряме и между първо и второ четене правим съответните промени. Готови сме за това.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Миткова е член на Правната комисия и аз наистина мисля, че между първо и второ четене ще могат да бъдат изчистени определени ваши бележки.
ГЕОРГИ ДАНКОВ (Главен инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието): Заедно с колежката Белчина от Съвета по законодателството представляваме Министерството на правосъдието. Изразено е становище от името на Министерството на правосъдието в подкрепа на така внесения законопроект, като са посочени и конкретни бележки във връзка със законопроекта. Изрично би следвало да се подчертае, както стана въпрос и на Правна комисия, че в текста на законопроекта следва да се посочи където пише, че длъжникът не плаща такси, не плаща „пропорционални” такси, а не обикновените такси, свързани с образуването съответно на изпълнителното дело.
Отново повтарям, изразеното становище от Министерството на правосъдието е в подкрепа на законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В допълнение на това искам да информирам народните представители, че в комисията имаме постъпило становище на Министерството на финансите, което също е в подкрепа на законопроекта. Искате ли да добавите нещо?
НЕДЕЛЧО МИТЕВ (Камара на частните съдебни изпълнители): Ние сме твърдо на позиция, че е необходима промяна, но нашата позиция е, че тази промяна трябва да бъде плод на по-дълго обсъждане – по-дълго обсъждане с финансови аргументи, с юридически аргументи, дошли вследствие на дискусия с всички заинтересовани гилдии и не само нашата, но и на адвокатурата, включително и съдебната система. Нашата позиция е, че тази промяна, която се цели, няма да дойде по реда на промяна в ГПК. ГПК е един фундаментален закон, който не може да се променя на парче, да го кажем.
Тук беше направена една съпоставка с дейността на държавните съдебни изпълнители при аргументиране на това, че трябва да отпадне заплащането на пропорционалната такса, ако има плащане в срока за доброволно изпълнение. Наистина не мисля, че може да се прави така лесно съпоставка с дейността на държавния и на частния съдебен изпълнител. Най-малкото, едните са на бюджетна издръжка и имат собствен бюджет.
Мисля, че точно тук е аудиторията, която може да разбере, че в случая не говорим за намаляване на нашите приходи, а говорим за бюджета на една цяла система на частното съдебно изпълнение. Когато водим този разговор, ние като краен резултат можем да достигнем до намаляване на приходната част на цялата система и оттам да се затрудни самото функциониране на системата.
Но пак искам да кажа в заключение: ние считаме, че не е редът, тази цел, която всички искаме, няма да се постигне чрез промяна в ГПК. Не е необходимо да се променя закон от такъв висок ранг, за да постигнем целите, които искаме всички. За колежката, като един отговор: Все пак нашата работа е такава, че всички грешки и всички проблеми в целия процес, в разглеждането на спора в инстанциите – първа, втора, трета, несвършената работа от колеги адвокати и съдии – лъсва при нас.
Така че проблемите действително се виждат в пълна сила при нас и трябва да се дава сметка за това. И да не се цели решаването на изолирани части случаи чрез законодателни промени. Може би трябва да се мисли за повишаване качеството на механизма за дисциплинарна отговорност, съгласни сме. Но не мислим, че изолирани случаи трябва да се решават със законодателни промени.
КИРИЛ КАЛФИН: Аз не съм съгласен тук с преждеговорившия, че лъсват недостатъците в съдебното изпълнение на съдии, на адвокати и т.н., защото вие изпълнявате съдебното решение, а съдебното решение – това е акт, който не може да го тълкувате, не може да мислите по него какво е правено. Вземате решението, има диспозитив, има мотиви, сядате и го изпълнявате. Този акт сега, както ние предприемаме допълнение и изменение на този закон, по-скоро на ГПК, знаете, че има раздел в ГПК „Съдебно изпълнение” и не може да се прави сравнение между изпълнително производство и исково производство, както предишният колега говореше, защото там нещата са много по-сложни, там са действително изключително тежки и сериозни: събиране на доказателства, какво ли не докато се стигне до едно решение. А в изпълнителното производство това, което е залегнало в законопроекта мисля, че е съвсем достатъчно и съвсем прилично – таксите, доброволното изпълнение, по-скоро изпълнението дали ще бъде доброволно или принудително – и сроковете. Вие други съществени неща, освен да си организирате работата, не виждам какви имате и кое би усложнило вашия процес. Имате решението. В него е записано какво трябва да се направи, кой дължи, какво събирате, колко събирате, и толкова! Така че тук е мястото точно, в ГПК и в този раздел, да се направят тези изменения, за да може да се получи едно балансирано отношение между вашата дейност и това, което отделни длъжници имат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли желаещи за още изказвания? Ако не, да преминем към гласуване. Подлагам на гласуване законопроекта. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Единодушно се приема.
Благодаря.
/Край – 18.00 ч./

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М.Стоянова/

Стенограф: Юлия Димитрова
Файлът съдържа 113 626 знака.