П Р О Т О К О Л

№ 8

---

На 15 март 2012 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала «Изток» на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.00 часа от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и ръководено от госпожа Моника Панайотова и господин Димитър Главчев – заместник-председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.00 часа /

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, може да започнем днешната среща.
Преди да дам думата на нашите гости, бих искала да дам думата на заместник-председателя на Комисията по Бюджет и финанси, за да може да гласувате дневния ред, който е предвиден за вашето заседание.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: С извинение към нашите гости, но трябва да си спазим процедурата.
За Комисията по бюджет и финансите дневния ред е:
1. Среща с г-н Маркус Репник – постоянен представител на Световната банка в България, Питър Харолд – регионален директор на Световната банка за Централна Европа и Балтийските страни, Владимир Михайловски – постоянен представител за България на Международната финансова корпорация, част от групата на Световната банка. / съвместно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове/.
2. Изслушване на информация за дейността на Агенция “Митници” за 2011 година от Ваньо Танов – директор на Агенцията.
3. Представяне и обсъждане и приемане на законопроект за подпомагане и развитие на младежта, № 254-01-25, внесен от Деница Гаджева на 29.02.2011 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за Национална политика за младежта, № 254-01-26, внесен от Ивелин Николов и група народни представители на 29.02.2012 г.
Който е съгласен от Комисията по бюджет и финанси с така предложения дневен ред, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Благодаря.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз ви благодаря господин Главчев. След като имаме съгласието по първа точка, за мен е удоволствие да приветствам нашите гости и да отбележа няколко основни моменти към вас.
Колеги, това беше една идея, която стартирахме миналата година за постоянен диалог и сътрудничество със Световната банка и Българския парламент. Бих искала да ви припомня, че на 6 април миналата година, ние отново с Комисията по бюджет и финанси в Парламента имахме такава среща. Радвам се всъщност, че една година по-късно това, което дискутирахме, различните теми и приоритети, които обсъждахме с народните представители и с вас, съответно те залегнаха в подписания на 22 януари 2012 г., меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Световната Банка, което ще се отнася за ключово партньорство. Има връзка с изпълнението на структурните инструменти на Европейския съюз, както за настоящия програмен период, така и за следващия, с оглед 2014 – 2020 г.
Използвам възможността и да ви поздравя за това мероприятие, което непосредствено преди днешната Комисия сте имали съвместно с Министерство на финансите, относно доклада на Световната банка – Златен растеж, възвръщане на блясъка на европейския икономически модел. Ще се радваме в рамките на дискусията да поставите и основните акценти от изводите, които днес сте акумулирали в рамките на дискусията.
В контекста на ресора на нашата Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, това което сме приветствали и винаги сме отправяли като препоръка е тясното взаимодействие в контекста на ускоряване усвояването на средствата в страната, за тясно взаимодействие и изграждане на система за сътрудничество с международните финансови институции - Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие и меморандумите, които всъщност бяха подписани в началото на тази година със свидетелство именно в тази посока.
Сега бих искала да дам думата може би първо на господин Репник и след това на нашия вече специален гост г-н Харолд.
Заповядайте господин Репник.
МАРКУС РЕПНИК: Благодаря много госпожо председател. За нас е чест да бъдем отново с вас около година след нашата първа среща, така че преди всичко благодаря много за това, че отделихте ценно време за тази среща. Разбирам, че вашия дневен ред е много натоварен. Благодаря много още веднъж.
На второ място, ние винаги сме отворени за дискусия на всички теми, които бихте желали. Преди година проведохме предварителни дискусии и разговори с различните заинтересовани страни, включително и Парламента по отношение на нашата стратегия за партньорство, която през май миналата година беше приета от Борда на директорите и сега година по-късно ние искаме да видим каква е нашата програма с България, какво е осъществено досега и разбира се, с поглед напред, какви ще бъдат приоритетите през следващите 12 месеца.
Ние бихме искали нашата дискусия днес да протече под формата на открит разговор. Ако имате каквито и да било въпроси в различни аспекти по нашата програма, финансиране и предоставяне на услуги свързани със знанието, ние сме готови да отговорим.
Много благодаря, за мен е голямо удоволствие да бъда отново сред вас тук в Българския парламент. Ще оставим няколко копия от тази стратегия за партньорство между Световната банка и България. Ако имате нужда от повече копия, разбира се ние бихме могли да ви ги предоставим.
Може би си спомняте, че стратегията съдържа три важни части. Първата част или раздел, която се отнася до традиционната роля на банката, по отношение на предоставяне на финансиране. Може би спомняте, че обсъждахме финансиране на железопътния сектор. Тук сме постигнали значителен напредък, но по известни на вас причини, правителството все още не е взело решение по отношение предоставяне на финансирането, но несъмнено ние постигнахме напредък по този въпрос.
Във втората област свързана с предоставянето на консултантски услуги, тук наистина постигнахме значим прогрес и продължаваме да работим.
Третата област обаче е тази, която привлича основното ни внимание и тя е свързана с въпроса свързан с предоставянето на аналитични услуги, свързани с развитието на бъдещия капацитет на България във връзка с усвояването на европейските фондове. Бих казал две неща в тази връзка.
На първо място, да наистина постигнахме напредък в определен смисъл на тази дума, защото подписахме Меморандума. Той вече е факт. Чрез него успяхме да решим различни сложни административни въпроси и всичко това е вече изчистено. Дори постигнахме съгласие по областите в които ние, както и европейската инвестиционна банка ще предоставяме подкрепа на българското правителство. Тъй като тук сме в парламентарна комисия трябва да бъдем съвсем открити. Трябва да кажа, че нито една от тези дейности все още не е започнала. Разбира се, трябва да уточним и ние вече постигнахме напредък по отношение на това, как точно ще процедираме.
Меморандума, който подписахме знаем, че сега е в Парламента. Предполагам, че е разпределен за разглеждане във вашата Комисия и се надяваме, че скоро този Меморандум ще бъде ратифициран, така че да може да започнем работа. Ние сме до известен смисъл фрострирани, защото нашето желание да започнем час по скоро действителната дейност по осъществяване на Меморандума. Да, постигнахме прогрес. Но ако се срещнем по същото време следващата година се надявам да сме в състояние да отчетем пред вас конкретни действия, а не да говорим за споразумения.
Ето тук в момента се намираме. Такива са нещата. Скоро ще направим преглед съвместно с Министерство на финансите относно първата година от приемането на тази стратегия и предполагам, че вие ще чуете тяхното мнение, след като извършим този преглед.
Споменахте събитието от тази сутрин. Имаме доклади за така наречения златен растеж. Това е доклад, който току що изготвихме за Европа и за модела на растеж. Какви са били резултатите в миналото и към какво гледа Европа, как да осигури бъдещите си успехи. Надявам се, че ще имате възможност да погледнете този доклад. Имаме превод на български на резюмето на доклада. Не е в печатен вид, но го имаме на друг носител. Така че ако някой иска. Имаме зелен подход, затова не сме го разпечатали. Относително зелен е, защото носителя е пластмасов и не е биоразградим.
Както виждате доклада за златния растеж дава определени препоръки. И ако имате възможност да го погледнете ще видите какво се казва в този доклад за Европа като цяло. Важно и вярно е за Европа като цяло, приложимо е напълно спрямо България. Актуално е за България. В основата на доклада са четири неща.
Първото е, че най-голямата сила на Европа е да не загубва способността си да помага на по-бедните страни, да се приближава до нивото на приходи на по-богатите страни в рамките на Европейския съюз. Това исторически е най-голямата ни сила досега. И затова има две други силни качества. Машините за сближаване в стандартите, това е търговията в рамките на Европа и извън Европа и свободния поток на капитал – финансирането. Защото Европа е доста необичайна. Капиталовите потоци текат от богатите страни към по-бедните. Ако погледнете останалата част от света, капитала тече от по-бедни към по-богати страни.
Китай инвестира в САЩ, но Германия например инвестира в България и Полша. Това е много важен момент, голяма разлика.
Вторият момент в доклада се отнася до предприятията, до производството и до иновациите. Европа се справя горе долу добре досега, но трябва да направи още много.
Докладът подчертава две неща. Все още има голям брой държави, които правят бизнес. Това е термин, който господин Симеон Дянков измисли. Това са индикатори, които той даде докато работеше в Световната банка, приноса на България в Световната банка. Регулаторите в бизнеса са все още прекалено силни. Страните в които средата за бизнес е най-лоша са страните в Южна Европа - Испания, Италия, Гърция по индикаторите на господин Дянков. Свързан с това фактор е, че Европа харчи много по-малко пари, отколкото САЩ например или Япония за иновации. А иновациите са нещо, което обсъдихме вече тази сутрин. Те започват от едно добро, солидно висше образование, институции в които трябва да се инвестира. Това са институциите за висше образование. И аз не мисля, че въпреки че може да сме горди с някои такива институции в Европа, но все още има какво да се желае в Европа и в България в това отношение.
Третата област, с която се занимава доклада, в която предстои да се извърши най-много работа е пазара на труда и правителството като цяло, но по-специално системите за социална защита, сумите които харчим за това в Европа, за пенсии, за подкрепа на безработните. Това е огромна сума в сравнение с останалата част на света. Не че нашите пенсии са по-щедри и даваме по-високи пенсии. Ако попитате пенсионерите в България дали са богати. Те ще ви отговорят, че не са. Не че даваме големи пенсии в Европа, но ние ги даваме за много дълъг период от време.
И една от най-интересните статистики в доклада е, цитираме примера на Франция. Ако погледнем Франция през 60-те години на миналия век и Франция днес, всеки човек консумира допълнително 15 години в пенсионната система в сравнение с 45 години назад. И фактически, за да имаш тези допълнителни 15 години като пенсионер. Това означава, че и продължителността на живота се е увеличила. И ние не може да си позволим повече хората да се пенсионират на 55 годишна възраст и да бъдат пенсионери докато са 85 годишни. Това е едно много силно послание към България. Защото вашето работно население, работната ви ръка се свива по-бързо от всяка друга държава в Европа. Нека да го кажа още веднъж. Вашата работна ръка се свива по обем по-бързо от всяка друга страна в Европа и перспективата, прогнозата е, че това ще продължи и след 40 години ще имате много по-малък процент работници, 38 процента по-малко работници, които трябва да подкрепят много повече хора.
Как да подкрепяме пенсионерите в тези времена на големи предизвикателства? Едно от решенията е да намерим начин и да накараме повече хора да работят. Да направим работата по-привлекателна за жените, за да останат по-дълго те в редиците на работещите.
Господин Дянков казва, че имате голяма програма за построяване на детски градини. Знам че моите колеги тук имат затруднения да намерят детски градини. Това е пример да се окуражи участието на повече работна ръка.
Накрая последното нещо в доклада, което ще бъде много интересно. Четвъртата точка е доколко Европа е зелена. Допринасяме ли достатъчно да намалим емисиите на отровни газове.
Тук имаме много интересни резултати. Това което виждаме, че през последните 20 години производството в Европа е станало много по-зелено. Индустрията произвежда много по-малко отровни газове, отколкото преди. Не става въпроса за някаква космическа наука. Защото вие сте затворили много големи фабрики и заводи тук край София например. Тежката промишленост в голямата си част е изчезнала от Източна Европа – предприятията за тежка промишленост. Така че са намалени тези емисии. Така че по-малко се произвежда и по-малко отровни емисии се произвеждат. Ние вкарваме емисии, защото с продуктите, които внасяме, емисиите които се произвеждат в страните, в които се произвеждат тези продукти са много високи. Така че нещата не се подобряват. Не трябва да се тревожим само за производството, но и за консумацията. Защото купуваме дрехи и продукти от Китай, които са произведени като се излъчват много високи емисии в производството. След това те се превозват с параходи - 8000 километра докато стинат до клиентите. Така че това са много емисии. И мисля, че не бива да сме толкова удовлетворени от това, че сме постигнали много в намаляване на производството на отровните емисии. Това са основните четири послания от доклада.
Раздал съм мемори стикчета на всички, флашки. Така че всеки може да погледне доклада и резюмето. Това е всичко, което исках да кажа в моя увод днес в уводното си обръщение.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Харолд, сега имам удоволствието да дам думата на Владимир Михайловски, който е постоянен представител за България на Международната финансово корпорация, част от групата на Световната банка.
ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВСКИ: Благодаря ви госпожо председател. За онези от вас, които не знаят. Международната финансова корпорация не е толкова популярна, колкото са популярни финансовите институции работещи в Европа. Но това всъщност е най-големия глобален, наднационален кредитор в целия свят. И практически се занимава изцяло с частния сектор в над 180 страни по света, включително и в България.
Нашата програма, аз имах възможността пред вас преди година да кажа в какво се състои нашата програма за България. Тя е изключително селективна. И се насочва в определени сектори, където считаме, че частния сектор има нужда от допълнителна подкрепа или в такива сектори, в които европейските фондове не са достатъчно налице, не са в достатъчна степен налични. И в този смисъл ние започнахме и развиваме инвестиции преимуществено в областта на енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия, както в селското стопанство. А напоследък с развитието на финансовата криза, особено със събитията, които се случват в Гърция, ние насочваме отново нашето внимание към финансовия сектор. Това е така, защото гръцките банки, поделенията на гръцките банки в България имат значителен дял. И тяхната стабилност трябва да бъде гарантирана във всички случаи тук в България, независимо че връзката между българските банки в гръцки банки и майките им в Гърция е не съвсем директна. Те са изолирани и те работят в среда, която ги е изолирала от случващото се в Гърция. В този смисъл ние се опитахме да разберем кое най вече пречи и би пречило в бъдеще на тази група банки поставени в по-нестабилна ситуация и да помогнем именно там.
В тази програма, която се нарича Виенска инициатива, от последните седем, осем месеца до този момент, ние сме ангажирали около 90 млн. долара за подкрепа и за гаранция на линиите за търговско финансиране на банките. Тъй като смятаме, че в след кризисния период, един от най-силно движещите се сектори ще бъде търговията.
Друга линия, която възприехме е линията за подкрепа на енергийната ефективност. Тъй като големите средства, които са на разположение от Европейския съюз ще влезнат в българската икономика по-бавно отколкото на нас ни се иска и по-бавно, отколкото бизнеса би искал. Поради това ние паралелно с тези средства идващи от Брюксел започнахме целево през банковата система да подкрепяме, особено малкия и средния бизнес.
Искам да продължа това, което Питър преди малко каза, за това, че внасяме твърде голямо количество въглеродни емисии, купувайки, внасяйки продуктите произвеждани на други места по света. И да ви запозная с нещо, което едва ли болшинството от вас са научили. На 8 март беше подписан един проект, който вероятно в бъдеще ще има много голяма видимост. Това е най-големия фотоволтаичен проект в Югоизточна Европа и в петицата в Европа в района на гр. Първомай. Това са 60 мегавата соларен парк, направени от една от най-силните, най-големите глобални американски компании разработващи такъв тип енергия. Проектът на обща стойност над 200 млн. долара, от които около 117 млн. идват по линия на Международната финансова корпорация.
Ние също така, за да допълня отново това, за което Питър говори, за иновациите. Ние също така установяваме, че българския бизнес започва сякаш постепенно да се преориентира и да търси своята конкурентоспособност извън традиционната ни конкурентоспособност. Нашата традиционна конкурентоспособност е износа на суровини, които са произведени с относително по-ниска компонента на енергията в него и доста по-ниска компонента на работната ръка. Тези две конкурентни предимства в дългосрочен план ще изчезнат. А също така има много други държави, които стават все по-конкурентни по тези два показателя на България. Това означава, че икономиката ни трябва да намери друг тип конкурентоспособност, а именно такава която не идва заради евтината стойност на изнасяния продукт, а по скоро заради неговата по-висока добавена стойност.
Аз лично и мои колеги забелязваме, че от страна на българския бизнес, особено средния и по-малък бизнес, който е по-гъвкав все по-често идват при нас с идеи свързани с високо иновативни идеи, основно в областта на айти индустрията, на телекомуникациите. Има неща, които за жалост са малко извести, но имаме български компании, които имат глобални договори с фирми като Си Ен Ен, като Би Би Си в областта на високите технологии. Затова малко се знае за съжаление, но се вижда един такъв тренд, който дава надежда. И ако средата продължава да се подобрява, както международната, така и местната среда за правена на бизнес в България, това вероятно ще даде една нова конкурентоспособност на България.
Това исках да споделя с вас от гледна точка на частния бизнес и на нашата програма за в бъдеще.
Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз ви благодаря господин Михайловски. Основните послания, които се генерираха са около енергийна ефективност, иновации и структурни реформи, които генерират интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
Колеги, заповядайте за въпроси, коментари.
Господин Шопов заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо председател, уважаеми гости, аз съм от Партия “Атака”, която е националистическата партия на Атака и парламентарно представена в Българския парламент. Много често разсъждаваме, говорим, изнасяме факти, правим доклади за развитието на българската икономика, за инвестициите в нея. Това са може би разговори за специалисти, за политици, но има конкретни неща, които касаят отделните граждани на всяка страна.
Ако един български гражданин се включи в нашия разговор, сигурно ще стане изумен от високия тон, от високото ниво, от така дълбоките и професионални, икономически и всякакви други разсъждения. Само че вие когато идвате в България и ни говорите така компетентно и така разбиращо за нашите проблеми трябва да знаете, че един български пенсионер получава пенсия в размер ни повече, ни по-малко на 70 евро. Минималната заплата за България е в размер ни повече, ни по-малко на 135 – 136 евро.
Всичко това, което вие говорите, ако го разкажете на хората в Западна Европа, на вашите съграждани, сигурно няма да го повярват. Когато ние им го разказваме, те ни задават въпроса: “На ден ли?”
Поставям тези неща и ги напомням, че всички тези много високопарни, много специални и много специализирани в икономически план приказки и доклади, които се правят не могат да обяснят по никакъв начин някои факти, че производителността на труда и аз също не мога да си го обясня, след много години в Българския парламент, че производителността в България е 40 процента от средната за Европейския съюз. Брутният продукт все пак е съизмерим.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Нашите гости са запознати с тези данни. В крайна сметка те са правили изследвания. Бих искала да ви помоля, ако имате конкретен въпрос, защото сме две комисии, а времето ни е ограничено и да могат и другите колеги да имат възможност да се изкажат.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Разбира се, никой не интерпретира проблемите от тази гледна точка, относно мизерното съществувание на огромната част от българските граждани. Никой не гледа на икономиката като на средство за подобряването на стандарта и начина на живот. Защото ефективността на една икономика и нейното развитие и инвестициите от чужбина, това е огромна тема, цяла планета, цяла вселена от проблеми. Те не са толкова еднозначни по начина по който вие ги разглеждате, че тези инвестиции носят само добро на една национална икономика. Тези всичките въпроси ги разглеждате, без да ги пречупвате през едни неща, които в крайна сметка са до хората и касаят хората непосредствено като тях и начин на живот.
Ще завърша с това, въпреки че бих продължил още много по въпросите. И не само ситуацията през изминалите години и в момента е толкова тежка, но тя върви и на влошаване в последните дни, с оглед на цените на горивата, цените на основни хранителни продукти. От там нататък не знам какво още можете да кажете и да обясните какво следва.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря господин Шопов. Госпожа Плугчиева заяви желание. Заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря госпожо председател. Уважаеми господин Харолд, господин Репник, аз имах удоволствието днес да бъда на форума и да имам тази привилегия да видя презентацията, която беше направена и мога само да направя комплимент за тази презентация. Радвам се, че данните за България, които бяха изнесени за периода 2005 – 2008 година главно, показаха една добра тенденция на развитие. И признавам си, че за съжаление излезе бившия финансов министър, който е един от тези, на които дължим добри думи за тази положителна тенденция на развитие в икономически и финансов план, която имаше България в този период.
Тъй като основната тема на презентацията обаче беше именно профила на Европа и на европейския модел с три основни послания. Все по-задълбочаваща се конвергенция на търговия и финанси. И съответно втория момент насочен към икономиката и предприятията, а именно все повече акцент върху иновации и запазване на тази запазена марка на Европа, както и запазване на качеството на живот. Аз си позволявам да помоля за вашия коментар и по два кратки въпроса.
Каква е оценката на Световната банка за България за периода в условията на криза 2009 – 2011, 2012 и вашата прогноза за следващите две, три години. И вашата прогноза за Европа като цяло. Защото днес това беше едно от най-впечатляващите послания, че Европа дава 58 процента за социална политика от всички средства в света, които се дават в тази посока. Очаквате ли, че тази тенденция ще се запази и дали Европа ще издържи на всички предизвикателства на кризата, на предизвикателството на демографската неблагоприятна ситуация на развитие и на поетия ангажимент за зелена икономика, какъвто е един сериозен ангажимент на Европа и който има, разбира се и своята цена.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви госпожо Плугчиева. Колеги, заповядайте за други въпроси или коментари. Господин Имамов заповядайте?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря госпожо председател. Уважаеми гости, най-напред искам да кажа, че краткото и съдържателно изложение на господин Харолд е изключително полезно в този състав. В това изложение той обърна особено внимание на процесите на конвергенция в Европейския съюз. То е сближаване на бедните до богатите страни.
За съжаление, аз обаче не бих могъл да бъда толкова оптимистично настроен, както госпожа Плугчиева. Защото данните показват, че от времето когато България стана член на Европейския съюз до сега, тези процеси не са в полза на бедните страни. Имам предвид, че почти всички класации на европейско равнище по основните макроикономически показатели започват с Люксембург и завършват с България. Това е за съжаление не особено благоприятната ситуация за България.
Смятате ли, че в бъдеще подобни неблагоприятни за България тенденции биха могли по някакъв начин да се променят и България да престане да бъде на опашката на всички тези класации. Какво трябва да се направи?
Благодаря ви.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви господин Имамов. Други колеги заповядайте, ако имате желание за въпроси или коментари? Ако няма, ще дам възможност за заключителни думи и отговори на нашите гости. Заповядайте господин Харолд
ПИТЪР ХАРОЛД: Благодаря ви много. Докато говорехте се опитвах да се досетя от коя партия сте, още преди да кажете от коя партия сте. Но първо по отношение на вашите коментари господине. Надявам се, че две неща са верни. Първо, ние вярваме и вие вярвате, че международния опит и по специално опита на други страни в Европа помагат на България да формулира собствената си политика за в бъдеще. И главната цел на нашите анализи и анализатори не е да ви кажа какво конкретно да правите, какво точно да направите. Целта е да ви се предостави анализ, който ще провокира вашето собствено мислене, дебати, дискусии, да се научите от опита на другите.
Нещо което е много истинско е нашата мотивация, много искрено. И тази мотивация идва от една загриженост за тези, които живеят в бедност и в най-тежките възможни обстоятелства. Това идва от желанието ни утрешните пенсионери да могат да имат един приличен стандарт на живот. Искаме в бъдеще децата на България да имат най-добрите възможности. И затова правим тези анализи в тази форма. Те започват на много високо ниво, но накрая те трябва да слязат долу и трябва вие да формулирате своите собствени планове.
Питате за нашите възгледи, затова как България се справя през годините на кризата и как нещата изглеждат сега. Мисля, че е много важно, когато се оценяват постиженията на България, да се запитаме какви са били целите. България реагира ли на това, което се случваше около нея или просто България взимаше решенията си въз основа на своята ясна визия за бъдещето.
През 2008 – 2009 г. страните имаха две възможности, два избора. Можеха да кажат, добре. Виждам, че икономиката се срива, че върви надолу. Така че ще вкарам пари в икономиката, за да направя нещата по-добри днес, защото се надявам, че по този начин нещата ще бъдат по-добри и утре. България не направи това. Много от страните го направиха. Аз съм от Обединеното кралство. И ако погледнете Обединеното кралство, сега там има всякакви рестриктивни мерки, икономии, ограничения. България взе различно решение. Не е такова като на Великобритания. Тя каза: Ние имаме много важни средносрочни цели. Искаме да влезем в зоната на еврото. Искаме да станем един силен член на Европа. Искаме да спазваме традицията на строги финансови мерки, на внимателно изразходване, които са описани от предходния период, когато резерва е бил натрупван. И това е което България направи в началото на кризата. Така че вие сега излизате от кризата като една от държавите, която е на второ място от долу на горе в Европа. Тоест, с един от най-ниските бюджетни дългове.
Справихте ли се с краткосрочната болка? Добре ли беше, че избрахте да се придържате към средносрочните планове? Да, добре беше. Защото вие излизате от кризата не с повече задължения, а с по-малко дълг. Имате една солидна основа в момента. Така че направихте правилен избор. Друг е въпроса, дали беше този избор реализиран по най-добрия начин.
Перспективите пред Европа са много неясни в момента. Ясно е, че тази година ще бъде много дъждовна. Еврозоната се очаква да има нула или половин процент растеж. За останалите се очаква малко по-добри резултати да имат по отношение на растежа. България се очаква да има скромен растеж, но на това ще се върнем малко по-късно.
Хареса ми много вашия въпрос, защото най-хубавото нещо по отношение на Европа е една цифра, която моя колега цитира днес.
През 1980 г. в Полша дохода на глава от населението беше приблизително 1500 евро на глава от населението. Днес е 10000 евро на глава от населението. Това е годишния доход. Така че Полша от една относително бедна държава през 1980 г. сега е нещо, което бихме определили като държава със сравнително висок доход на глава от населението. Два пъти повече от България.
Най-хубавото нещо за Европа като погледнем стратегията за сближаване на държавите, Европа сближава държавите по отношение на стандарти, доходи. България расте по-бързо отколкото държавите в еврозоната с по-бързи стъпки. Шест са държавите, които имат най-бърз растеж в Европа. През 2012 г. тези държави са Естония, Литва, Латвия, Полша, България и Румъния. Това са страни с най-бърз растеж в Европа.
Това означава, че пропастта, разликата между тях и Люксембург става все по-тясна. С малко всяка година, но с един процент повече тази година. И ако всяка година с един процент се намалява разликата, няма да отнеме много време преди вие да можете да настигнете Люксембург и останалите държави.
Моя колега каза днес и аз мисля, че това е хубаво, интересно нещо. Защо не помислим и не се надяваме, че след десет години дохода на глава от населението в България ще се удвои. Оптимизмът не е убил никого.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Мисля, че с тези думи, това беше добър завършек, оптимистичен на нашата среща. Още повече, че ни предстои съвместно председателство на Великобритания, Естония и България, така че трябва да мислим заедно в контекста на бъдещето на Европа и бъдещето съвместно трио, което ни предстои.
Благодаря на нашите гости. Заявката за следващата година си остава за среща отново.
Благодаря ви.
Сега ще дам думата на господин Главчев, за да продължи заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има членове на нашата Комисия, които отдавна искат да се състои това изслушване.
Да кажем добър ден на господин Ваньо Танов – директор на Агенция “Митници” и да му дадем думата за презентацията, която е подготвил за всички вас.
Заповядайте господин Танов.
ВАНЬО ТАНОВ: Благодаря ви. Аз бях поканен преди един месец и не знам по какви причини четири пъти се отлага. Аз съм имал винаги готовност да се явя. И още повече, че вече две години, ние правим годишен отчет на края на годината, което предоставяме, включително и на Европейската комисия с всички данни. Това го правят всички държави членки на Европейския съюз. Така че тази информация има още от януари месец. И затова сега ще се опитам в по-съкратен вид. Предоставили сме ви и презентацията на всички депутати да могат да се запознаят. В същото време предоставихме и годишния отчет, който е публикуван в митническото списание. А що се отнася до приходите от акцизи, мита и ДДС, от стр. 8 до стр.10 в това списание е направен задълбочен анализ и има всички числа в последните години. Така че всеки един може да провери и да си направи собствен анализ, дали са така нещата или не са.
Да минем към принос за бюджета, без пледоариите. Числата са видими.
За 2009 г. , 2010 и 2011 г. какви са приходите събрани от Агенция “Митници”. Разликата мисля, че може да се види. 773 млн. е разликата между 2011 и 2010 г. Тук сме направили разбивка по отношение на ДДС, акциз и мита. 2010 и 2011 г. какъв е бил годишния план, какво е изпълнението. При ДДС от внос годишния план виждате, че е бил 2 млр. 980 при 3 млр. 370 изпълнение. Около 113,1 процента е изпълнението на плана.
По отношение на акцизи, преизпълнението е само с 1,6 процента в повече. С 31 процента е преизпълнението по отношение на мита. Плана за 2011 г.
Таблицата мисля, че е доста интересна и тя показва по каква причина расте ДДС. Дали поради завишената стойност или заради увеличения обем. И когато говорим за горива, по-високото ДДС е за сметка на по-високата стойност, но е намаляло потреблението с 1,7, когато говорим за горива. Като основната част в горивата е нефта. Когато говорим за промишлени доставки занижението е около 6 процента на физическия обем. По-големите стойности на ДДС са благодарение на по-високите борсови цени.
За инвестиционните стоки имаме и ръст от по-висока цена, но имаме и ръст за по-голямо потребление на инвестиционни стоки.
Потребителските стоки също имат лек ръст 2011 г. в сравнение с 2010 г. Там даже стойностите са по-малки. А ръста идва от по-големия физически обем. Чувствително е намалението на физическия обем при храни и напитки. Тук трябва да се уточним, че става въпрос за внос от трети страни извън Европейския съюз.
И последното в таблицата показва за транспортно оборудване, където също има ръст и във физическия обем, освен в стойностно изражение, което все пак дава някаква представа в кои области икономиката търпи развитие и в кои области това го няма. И в същото време дава и представа за потреблението, когато говорим за храни, напитки и т.н. и как реагира българина в условията на криза.
На тази графика показвам приходите от акциз. Тук веднага искам да кажа, че в брутно изражение имаме само 1,6 процента ръст, което казах. Но що се отнася до нетно изражение, тъй като по-късно ще видите на друга графика, тъй като имаме чувствително намаление на възстановяването на акциз, в нетно изражение приходите от акциз са 292 млн., което е с 8,2 процента повече в сравнение с 2010 г.
Тази таблица, на която също искам да ви обърна внимание, това са възстановяванията направени по отношение на акциз, 654 млн. са възстановяванията направени в 2010 г. при 244,14 за 2011 г. И ако разгледаме по отношение горива, тютюн и алкохол, по отношение на алкохола числата са едни и същи, тъй като няма възстановяване в 2011 г. Тютюневите изделия, тази сума която виждате от 166 млн., това е сумата, която беше възстановена в 2010 г. по отношение на тютюневите изделия, на които беше повишен акциза 2008, също 2009 г. Знаете тогава, че бяха унищожени над 2 млр. къса цигари. И беше възстановен обратно акциза на производителите и търговците на тютюневи изделия.
Същественото е по отношение на горивата. Защото този мониторинг, който извършвахме миналата година доведе до това, че възстановяване по отношение на износ е намалял с повече от 300 млн. Това което съм длъжен да кажа, тъй като тук в последно време се говори за увеличена контрабанда на горива и т.н., аз смея да твърдя, че няма контрабанда на горива, ако разглеждаме контрабандата в юридическия смисъл. Защото контрабанда, това е пренасяне през граница, без знанието на митническите органи.
Що се отнася до горивата, горивата които влизат от Европейския съюз, последната държава, която изпълни изискването беше Гърция миналата година през м. април. Движението от данъчен склад до данъчен склад вече е с електронен паг, не е с хартиен. И приключването на пага означава, че в съответната държава, откъдето е тръгнало, този който го продава няма да дължи акциза. Ако не се получи това приключване, той ще трябва да внесе акциза. Така че този, който е изпращач на горивото, той е заинтересован да пристигне горивото в държавата получател.
Второ, при нашата система, която изградихме е обвързано с измервателните уреди. Ако това горива не е постъпило в данъчния склад и няма съответните показания, няма как да бъде приключен този електронен пад. Тоест там процеса е автоматизиран на сто процента, без участието на субективния фактор. От тази гледна точка по отношение на горивата, които влизат в Европейския съюз, аз твърдя че сто процента е обхванато и не може да има по никакъв начин нелегално внасяне на горива.
Що се отнася до горивата от трети страни, основно те влизат по море. Там контрола е също изключително сериозен. От миналата година ние контролираме всички плавателни съдове. Вече от тази година закупихме и софтуерния продукт, защото миналата година бе на добра воля. От 1 януари и по Дунава влезе задължението корабите да имат Джи Пи Ес системи. И от 1 април при нас влиза в денонощния център, а всяка митница има изграден вече такъв. Ние контролираме от напускането примерно на пристанището кораба, до обратното му завръщане и това всичкото се записва и се съхранява. Може по всяко време да установим кораба къде се намира. Кой е натоварил гориво и дали няма да ни го върне обратно през друго пристанище. От тази гледна точка, тези 300 млн., които в нетно изражение са повече в акциз, те не са за сметка на повишено потребление, а обратно потреблението е паднало с 8 процента, между 7 и 8. Не може да има вече и фиктивни износи. Затова аз твърдя, че по въпроса с контрабандата, че той е решен изцяло. Допускам някакъв минимален процент, който може да стане евентуално по море или по река Дунав, прехвърляне от един плавателен съд към рибарски лодки и т.н. Но това са някакви минимални количества, които не могат да дадат никакво съществено отражение.
По тази система ние имаме възможност, ако два кораба се доближат и стане прехвърляне, също да го установим и да проследим този кораб, който се е прикрепил към кораба, който контролираме ние, изпращащ или пристигащ и да започнем контрол и на втория доближил се и да видим това гориво евентуално. Примерно в Дунава, украински кораб се е доближил до български. След това да видим той накъде тръгва, защото могат да осъществят сделка в открито море или по Дунав по морската и по дунавската конвенция. Но дали това гориво ще се върне на брега. Така че и там е сто процентов контрола. Мисля, че по отношение на движението на горивата през граница е решен изцяло.
Това са приходите от високо алкохолни напитки в последните три години. Това са най-високите резултати, защото дори и в 2008 г. са по-малки от 2009 г., която не е кризисна година. И с влизането на наредба № 3 и контрола, който беше извършен в 2010 г. до влизане на измервателните уреди в данъчните складове, имаше постоянно митническо присъствие. И бандеролите от сутринта до приключване на смяната с номера се описваха. Там имаме повече от два пъти увеличение на приходите и то е трайно това увеличение. Тоест, този сектор според мен вече е осветлен до голяма степен. Защото тук ръста е повече от 115 – 120 процента в рамките на две години.
Това са приходите по отношение на тютюна и тютюневите изделия. Тъй като през тези две години доста се спекулира по въпроса. Това са задържаните количества тютюневи изделия в последните три години. Най-силна е 2010 г. В 2011 г. леко намалява.
Какво е важно да отбележим. Аз смятам, че достатъчно ефективни бяха мерките, защото основно канала, който беше през Гърция в момента е проблем на Италия. Защото голяма част от тютюневите изделия вече са Гърция, Италия. Затова и опитите за пренасяне през България стават по-малко. Но 80 процента от задържаните цигари са били предназначени не за българския пазар, а за европейския пазар. Тоест България в това отношение и затова е включена и в доклада на ОЛАФ. Като държавата от всички присъединили се източно-европейски страни най-добре се е справила с контрабандата, тъй като относителния дял на цигарите, които са задържани за Европейския съюз и е предотвратено нанасяне на щети не само за България, а и за страните от Европейския съюз е най-голямо в България.
Структурните промени, които извършихме в Агенция “Митници”, повишаване капацитета на митническите служители нагледно показва. В първата графа на тази таблица, това е броя на извършените проверки. Ако сравним 2010 г. има 23 000 извършени проверки и какъв е ефекта от тях. И при 2000 на половината проверки виждате какви са резултатите, що се отнася до енергийни продукти. С два пъти по-малко проверки са постигнати 10 пъти по-добри резултати. Броя на актовете съставени през 2010 г и 2011 г. и резултатите от тези актове в стойностно изражение.
Затова смея да твърдя, че капацитета непрекъснато расте, особено в последващ контрол. Има още неща, които трябва да бъдат направени. Но непрекъснато се повишава тяхната професионална подготовка. Вече не се страхуват да влизат в големи фирми и са в състояние да извършват такива ревизии. Докато смея да твърдя, че в 2009 г. по скоро влизахме в малки фирми, на които можем да направим нещо, защото нямахме сериозната подготовка.
Тази таблица също отразява разкритите случаи на контрабанда на наркотици и прекурсори. Тъй като също имаше спекулации, аз мисля, че тук става ясно, че резултатите на задържаните количества 2010 г – 2011 г. са двойно увеличени, така че не може да се говори по никакъв начин за спад на количествата задържани наркотици на границата.
Тук отново може да видите за 2010 установен акциз за събиране по издадени ревизионни актове. 2010 г. числото е 9,5 млн. заедно с начислените лихви. Докато в 2011 г. е 20 млн. плюс 6 млн. лихви при много намаления брой, както ви казах, проверки. Така че смятам, че по отношение на ефективността на работата, засилване на акцизния контрол, създаването на митническото разузнаване, а в последствие и разследване има доста положителен резултат в тази посока.
Тук са посочени основните мерки, които са предприети за подобряване на административния капацитет. Знаете, че бяха закрити РМД-тата, преструктурирани митниците. И сега са десет на брой. Голяма част от служителите бяха пренасочени към приоритетни дейности в разузнаване, разследване и последващ контрол и акцизи и затова мисля, че там резултатите стават все по-добри.
По принцип в 2012 г. на България й трябват съвсем други митници, защото в последните години, структурна промяна не беше направена от 2007 г., ставайки член на Европейския съюз. Голяма част от границите, които са били външни, сега са вътрешни. Там не може да бъде извършван митнически контрол. Тоест, митниците трябваше да бъдат преструктурирани, да извършват повече разузнаване, повече последващ контрол, както по отношение на митниците, така и по акцизните стоки. Изграждане на структура, която да посрещне евентуалното влизане в Шенген. Защото при влизане в Шенген по вътрешни граници, тогава ще стане съвсем свободно движението на стоки и товари, без абсолютно никакъв контрол и трябва да сме в готовност това да го извършим вътре в страната.
Оптимизиран беше състава на митническите служители, което даде възможност за повишаване доходите на митническите служители. Защото в 2009 г. митническите служители бяха 220, сега са 420. Поне за първоначално назначаване, днес имаше конкурс примерно за 4 бройки кандидатстват 280 човека. Това са хора с по едно и две висши образования, с по няколко езика. Идват хора завършили в Англия, във Франция. За две години са назначени 340 човека в Агенция “Митници”. Преминали са през всички тези препятствия, защото полагат тестове за лоялност. Сървърът е в Италия. Те попълват и резултатите се връщат. Не може да бъде указано по никакъв начин давление или да бъдат манипулирани резултатите. Кандидатите се запознават с тези резултати. Тест за интелигентност, тест за професионална подготовка. И всичко това се извършва независимо и навън от Митницата. И смея да твърдя, че тези 340 човека са високо подготвени хора, интелигентни и те ще променят облика на Агенция “Митници” в бъдеще.
Едно отклонение ще направя. Февруари месец Световната митническа организация покани България да изнесе презентация за структурната реформа в митниците. И мотото беше “Структурна реформа и модерна митническа администрация в България”.
Това което направихме същественото е, че въведохме модернизиран модул за анализ на риска. Ние извършваме анализ на риска, както за стоки, които ще са за България, така и стоки, които са за Европейския съюз. Въвели са електронно подаване на документи при внос и износ. Час преди пристигане на сухопътна граница трябва да бъде подадена декларация с описание на стоките, а 24 часа по морска граница.
Първото пристанище от Европейския съюз се извършва анализ на риска по европейски и по национален профил, независимо стоката за коя държава е предназначена. В тази връзка бяха създадени координационни аналитични центрове в десетте митници и в Централно управление, които са на 24 часов режим на работа и 7 дни в седмицата. Тоест анализа се извършва денонощно преди пристигането на стоката. И попадайки в рисковия профил, досега се извършваше физически контрол. Но мисля, че до края на м. април с пристигането на осемте рентгена, които в момента се разполагат и се монтират на пристанище Варна и Бургас. На Капитан Андреево ще бъде монтиран. От Капитан Андреево рентгена ще отиде в Лесово, в Малко Търново ще бъде монтиран. В цялата южна граница ще има рентгенови системи, което ще доведе освен до подобряване работата и до улесняване на търговията. Защото всяко едно физическо разтоварване струва доста пари на търговците. Смятам, че ще стигнем показатели максимум до 2 или 3 процента. Каквито са критериите в Европейския съюз, да се стига до физическо разтоварване. На базата на анализа на риска и попадналите по този профил превозни средства и тяхното сканиране ще доведе също до улесняване на търговията. Това вече ще бъде факт в рамките на един месец. И от мобилните вече два от рентгените пристигнаха. Такъв ще има и на вътрешни граници. Това е коридора, който е от бившите републики и ще бъде в Русе. Всичко което влиза в страната ще мине през контрол. Във Видин ще има такъв рентген. И остават много малко точки, които няма да бъдат покрити от западна граница.
Почти вече няма дейност, която да не е направена електронно. Въведе се модула административно наказателно производство по всяко време. В реално време може да се види къде в страната, коя митница е съставила такова наказателно производство и как се развива това наказателно производство и какво се случва накрая.
В този модул след влизане в сила, тогава приключва контрола по дадено наказателно производство. Така че там също имаме автоматизиран сто процентов контрол.
Останаха две области, електронна деловодна система за които в момента текат проекти. и смятам, че Агенция “Митници” в 2013 г. ще бъде готова за изцяло работа в безхартиена среда и ще може безпроблемно да се включи като част от електронното правителство, защото внос, износ транзит, горива всичко в момента е електронно. Така че много малко време остава до безхартиена среда в Агенцията.
В законодателните мерки вие сте участници в този процес. Това което беше прието по отношение на маркиране на горивата, които се използват за отопление, които се използват за бонкироване. Там беше въведена четворна система за защита. Всяко едно гориво, което се маркира се транспортира с транспортно средство, което е с Джи Пи Ес система, която отразява момента на тръгване и момента на пристигане. Освен това заедно с движението на стоката се движи. Това е един образец 14, в който при пристигане да речем за училище трябва да има потвърждение, че тази стока е пристигнала там.
Освен това, когато подаде декларация, тя се вкарва в системата за Джи Пи Ес контрола. И ако тази декларация не отговаря обекта, мястото на получаване и системата от Джи Пи Ес не го потвърди, че тази система е стигнала примерно в даденото населено място в училище или в болница е разтоварено това гориво, се дължи акциз върху пълния размер. Не може да бъде обработена декларацията при условие, че няма такова потвърждение. И в системата остава служителя, който е работил по декларацията. Така че от субективна гледна точка вече абсолютно не е възможно да не бъде отразено това количество и да не бъде събран акциза.
Същото е и по отношение на горивата, които са за бонкироване. Бонкировачите също са със система за контрол Джи Пи Ес, освен че се контролира и маршрута на движение на бонкировачите, контролира се и помпата, която подава горивата и транзакциите и в начало и край на транзакцията със съответните показания. И аз мисля отново, че една от причините за 300 млн. реално повече в нетно се дължи точно на този засилен контрол, в който участва субективния фактор и е сведен до минимум.
Същото се прави и по отношение на зареждането на самолети. Там също има почти два пъти намаление на възстановения акциз. Контрол върху смазочните масла. Знаете че те в края на 2009 г. станаха акцизна стока с нулева ставка, с цел да не могат да бъдат прибавени към горива. Тогава количеството на смазочните масла, които се внасяха намаля със 70 пъти, което говори, че през периодите преди това, голяма част от тези масла за използвани за добавка и увеличаване обема на горивата, които се продават за потребление.
Беше ограничена и общата вместимост, става въпрос по отношение на обходите и специализираните малки обекти до 1000 литра. Допълнителните изисквания, които са свързани с издаването на лиценз за данъчните складове и регистрираните получатели. Разрешенията за продажба на тютюневи издалия вече се издават от Агенция “Митници” и всяко едно разрешение е също качено в електронната система. По всяко време може да се направи справка. Поръчването на бандероли става на базата на средно месечните количества, които могат в определени случаи да бъдат завишени, но не повече от 15 процента, за да няма бандероли, които могат да бъдат поръчани от едно лице и да бъдат използвани евентуално по друг начин.
Важното е също, че сега вече е солидарна отговорността за заплащането на акциза за отоплението. Защото преди промените в закона, знаете, че в момента в който се продадеше гориво за отопление, то отиваше в повечето случаи в бензиностанции. Но този който го продаваше не носеше отговорност. Сега отговорността е солидарна. Той също е заинтересован това гориво да отиде по предназначение. Тъй като в края на краищата, както преди отиде през една, две пет фирми и накрая стигаш до лице от малцинствен произход, което е регистрирало съществуване на фирма. Купили са му по скоро личната карта. И не можеше да бъдат събрани вземанията. Сега това, ако се случи, този който продава горивото ще носи отговорността и той ще трябва да заплати акциза. Така че те също са заинтересовани да си проверяват клиентите. И освен контрола, за който казах преди малко, който почти не позволява да се случи това.
Говорих за система за движение и контрол на акцизни стоки. Прословутата Наредба № 3, която в края на краищата не беше съборена в съда, а по-късно беше част от разпоредбите на наредбата, бяха вкарани в Закона за акцизите и данъчните складове, което вече изключва възможността тя да бъде атакувана по съдебен път.
В края на 2011 г. беше гласувано и в сила влезе митническото разследване. Аз трябва да кажа, че аз лично съм изненадан и не очаквах, че в рамките на един месец ще могат да бъдат подготвени дознателите. В края на краищата в рамките на два месеца са образувани 153 досъдебни производства. От които 20 са незабавни и вече тези лица са получили присъди в рамките на три дни. Десет са бързи, които са получили присъди. И 25 процента от образуваното дознание в рамите на пет дни са получили вече присъди.
По отношение на контрабандата на тютюневи изделия, особено на външна граница, примерно на Капитан Андреево, лица които непрекъснато преминаваха с автомобилите си и при задържане му съставяха актове, сега при повторяемост, те вече минаха през незабавните производства и при втори случай, те ще излежат и предходната присъда. Така че действа изключително профилактично. И аз мисля, че дознанието стартира с много голям успех. Надявам се, тъй като в Закона за митниците промените станаха по шест текста. В НПК отпаднаха два текста, които са според много важни. Аз смятам, че до средата на годината ние ще докажем, че може да се справим и отново ще направим постъпки. Защото тези два текста, също ще ни позволят незабавно производство и всеки един който се опита да подаде декларация с невярно съдържание с цел да източи акциз или ДДС, ще може да му бъде образувано незабавно производство. И в рамките на три дни той да бъде осъден, което ще действа изключително профилактично и ще спре опитите за ползване документи с невярно съдържание за източване на ДДС или акциз. Защото практиката показва, че в такива случаи дори да се изпратят материалите минават повече от две години и накрая се оказва, че не са образувани производства по тези случаи. А тук виждате, че в рамките на три дни, 25 процента от делата са приключили.
Промените в Закона за акциз дадоха възможност, аз се надявам, че полицейските органи също ще могат да съставят актове, тъй като те нямаха такива правомощия. Наказателните постановления ще бъдат издавани от Агенция “Митници”. Софтуерния продукт е променен и съм в очакване служителите на полицията да съставят актове по отношение основно на малки количества цигари, които са задържани по пазари и т.н.
За тези неща аз преди това говорих за Джи Пи Ес системата. Трябваше да се отчетем за 2011 г., но ние си позволихме да подготвим и за 2012 г., като ви представим плана какъв е. През 2011 г. плана е бил 6 млр. 880, а за 2012 г. в сравнение с плана за 2011 г. е 7 млр. 890, което прави 1 млр. 10 млн. по-големи очаквания от Митницата.
В Закона за държавния бюджет 2012 г. са заложени 953 млн. в повече в приходната част. А Агенция “Митници” трябва да осигури спрямо плана 1 млр. 10 млн., т.е. повече от това, което е заложено като приходна част. Това е с 14,7 процента в повече. Но от гледна точка на това, че през 2011 г. има преизпълнение на плана, на реална база изпълнение на плана, това увеличение е с 7,1 процента повече.
На базата на този план беше направена разбивка по месеци. Мога да дам резултатите за първите два месеца. Утре ще имаме резултати по отношение на акцизите и за март месец. До този момент нещата вървят успешно. Като веднага искам да кажа, за да съм коректен данните по отношение на горива в януари са за декември от реалните продажби. Февруарското е за януари. И сега месец март ще излязат продадени горива през февруари.
Оптимист съм от гледна точка на това, тъй като 2012 г. спрямо 2011 г. ние имаме събрани за тези два месеца 109 млн. в повече в сравнение с предходната година, което все пак е някаква гаранция, макар и само за два месеца е гаранция, че ще успеем да се справим с това, което е заложено като приходи. За съжаление февруари месец беше изключително тежък. Като 25 процента спадна потреблението по отношение на бензини. Лошите метрологични условия доведоха до сериозно намаление на потреблението на бензини.
Има и сериозно намаление по отношение на ДДС, тъй като цялата търговия в рамките почти месец по Дунава беше спряла, тъй като реката беше замръзнала. Част от тези изоставания могат да бъдат компенсирани. Друга част обаче по отношение на бензините няма как да бъде компенсирана. Ясно е, че гражданите няма да карат март месец два пъти повече. Но аз мисля, че ще се намерят резерви и това ще бъде стопено в следващите месеци и ще имаме възможности да компенсираме това изоставане.
Това което казах, че до края на тази година, най-късно до средата на следващата година всичко което ще става и проектите по които работим ще доведе до това, че ние ще отидем на сто процентен електронен обмен на данни с икономическите оператори и може би ще бъдем една от малкото държави, които ще постигне тези сто процента. Говорим за държавите от Европейския съюз. Тъй като ние сравняваме и вървим в комплекс всички държави по месеци, кой какво трябва да изпълни. Изпреварваме и сега сме седмата държава в Европейския съюз, която е изпълнила тези критерии.
Това което предвиждаме и сме подготвили и което ще е много важно, разработване на проект. Ние изготвихме техническото задание. В момента тече тръжна процедура. Така наречения проект Бацис, който е заедно с НАП ще осъществи контрол по отношение на горивата от началото до крайната продажба. Този контрол ще бъде автоматичен. Защото в момента проблема не е акциз, а проблема е ДДС, тъй като през ДДС вериги голяма част от горивото се изпира, така да се каже и се пуска. И ако направим едно изчисление на базата на платения акциз може да получим тоновете гориво, които са за годината. Доста сериозна е сумата, която се губи като ДС. Тя е от порядъка на 500 млн.
Ако този проект бъде осъществен, както е предвиден до средата на следващата година, следващото правителство няма да има такива проблеми. Но това ще бъде и единствената държава, която ще има сто процента автоматичен контрол по отношение на акциз и ДДС и която съм убеден, че ще донесе минимум увеличаване на приходите от порядъка на 500 млн., а може и доста повече да бъдат. Защото от тръгването от данъчния склад, освобождаването на горивото, това което трябва да бъде направено като законодателни промени и АДД да стане електронно, няма да бъде закрита партидата, дори по едно АДД да е продадено на пет търговеца, докато не се върне електронен документ за платеното ДДС няма да бъде закрита партидата. Това ще става автоматично и тогава ще се извършват проверки само върху рисковите фирми или за сделки в които се вижда, че е използвана такава схема, примерно за източване на ДДС. Защото в момента има случаи в които вложители в данъчен склад, дължащото ДДС го компенсират с извършени услуги от несъществуваща фирма на същата стойност на ДДС. Това приспадане де факто анулира ДДС, което трябва да бъде платено по отношение на горивата.
Надявам се, че ако тръжната процедура мине успешно, разписани са сроковете. За пълното внедряване е определен месец юни догодина. И проблема горива ще бъде решен тотално в следващата година и по отношение на акциз и по отношение на ДДС.
Това беше накратко. Готов съм да отговарям на въпроси.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря ви г-н Танов. Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Танов, аз имам няколко въпроса, които може би щях да си ги спестя, но информацията е предоставена в последния момент и нещата са направени така, че трудно могат да бъдат сравнени.
Първо, с какво си обяснявате намаляването на възстановения акциз при горивата за тази година? Само на намалелия износ и на действието на Наредба 3 и то в какъв смисъл действието на Наредба 3.
Второ, приходите от акциза от цигари. В материала го няма, но на мен ми се иска да направим едно сравнение на тези приходи, примерно 2009, 2010, 2011 години или по скоро 2010 и 2011 г., тъй като става дума за едни и същи ценови равнища. И да видим какви са тенденциите, в коя посока. Защото е известно, че през 2010 г., поради повишения акциз имаше много рязко свиване на обмитените количества цигари. Те от 22 млр. къса се свиха до под 11 млр. Какви са количествата сега и като количества и като събрани средства? И има ли някаква тенденция в тази посока?
Вие тук сте ни предоставили една кратка табличка за 2010 – 2011 г. за заловените количества наркотици и направихте достатъчно бодрия извод, че добре ги ловим наркотиците. Но на мен ми се иска да погледнем нещата в малко по-дълъг период.
Примерно за хероина през 2008 г. е заловен 1 тон. През 2009 г. са заловени 720 кг. През 2010 г. по вашата справка са заловени 224, а по тези данни, които аз имам са 190. Тук няма голяма драма. И през 2011 са 297 кг. Тоест, от 2008 г. до 2011 г. количествата са намелели три пъти и половина.
По кокаина. 2009 г. са 234 кг. 2010 г. са 21, по вашите, а по моите са малко по-малко, но отново няма никакво значение. Но 2011 г. са 650 гр. Тук ми е трудно да сметна колко пъти е намаляло количеството от 234 кг. до 650 гр. Но така като гледам отива към 500 пъти или към 400 пъти.
Другият ми въпрос е свързан с приходите от акциз на горивата. Видях данните, които сте ми дали, но тук трудно може да направим извода, какво се получава с приходите от акциз на горивата, примерно ако се абстрахираме от увеличенията на цените.
Вие сте ги поразбили в този материал. Акциз от газьол, акциз от бензин, увеличени цени и за един такъв човек като мен, който сега вижда тези неща трудно може да се ориентира, какво точно се е случило с акциза на горивата и каква е реалната полза, това ме интересува най-много, от въвеждането на всичките тези мерителни хитрости по бензиностанциите, особено по малките бензиностанции. Защото слушах най-различни неща, които се оспорват по други начини. И примерно са ми дадени данни, че ако се абстрахираме от увеличението на цените на горивата през 2011 г. на практика приходите са намалели с 137 млн. лв.
ВАНЬО ТАНОВ: Започвам с първия въпрос. Възстановения акциз за горивата. Два са начините при които се възстановява акциз. Горива които се изнасят и са били с платен акциз и след това има възстановяване. Този мониторинг който направихме не позволява. И аз твърдя, че няма фиктивни износи и затова го няма това възстановяване, което също е било загуба за държавата, защото е възстановяван акциз за количества, които реално не са тези които са внесени. В това съм абсолютно категоричен в това си твърдение. Защото то се появява, ако го вземем по месеци. Аз имам разбивка по фирми. Но не смея да я предоставя, да не ми спретнат пак едно дело за изнасяне. И ще се види за кой месец започва намаляването на възстановяването на акциза. Така че смея да твърдя, че мониторинга който правихме шест месеца доведе до 200 млн. по-малко възстановено.
Ние го правихме точно по отношение на корабите и гледахме как по два месеца блуждаеха корабите и стояха и се чудиха какво да правят и накъде да вървят, защото имаше износ и за Америка. И се оказа, че го няма никъде този износ. Сега това не може да се случи. Така че реално е предотвратено нещо, което нито може да бъде изнесено не реално. И второто нещо, което е, изпълнявайки изискванията около Нефтохим не може вече да се играе и с количествата.
Втората възможност, която се използваше беше да се напишат по-големи количества, в действителност да са по-малки и да се създаде вътрешен излишък, който вътрешен излишък да бъде реализиран на пазара без платен акциз и ДДС.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се извинявам, че ви прекъсвам, но тук сме на ясно какво казваме в момента. През 2010 г,. да не казвам фирмата, са източени около 300 млн.
ВАНЬО ТАНОВ: Аз не казвам че са източени. Аз казвам, че не са възстановени.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не са платени акцизи за около 300 млн.
ВАНЬО ТАНОВ: Не са възстановени. Защото едно е да ги платиш.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Те сега не са възстановени, а тогава са възстановени.
ВАНЬО ТАНОВ: Държавата е възстановявала по-големи количества.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Държавата и държавния бюджет е загубил минимум 300 млн.
ВАНЬО ТАНОВ: За предишните години мога да кажа, вие трябва да отговорите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз говоря за 2010 г.
ВАНЬО ТАНОВ: Два пъти е намаляло бункероването, когато дойдох в 2009 г., все едно всички кораби са като таксита. Пристигат, зареждат и заминават, без да има товари.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако ми бяхте предоставили данните.
ВАНЬО ТАНОВ: Вие ги имате и ще видите каква е разликата, два пъти по-малко горива са отишли за бункероване.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Танов, аз гледам справката, която сте ми дали. Възстановен акциз от горива 2010 г. – 467 млн. 2011 – 173 млн. Триста милиона е разликата.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Явно е имало по-малко износ. Друг въпрос имате ли господин Овчаров?
ВАНЬО ТАНОВ: Да го приемем, че е по-малко износ. Въпросът е, че 300 млн. не са върнати обратно.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Да чуем за акциза на цигарите.
ВАНЬО ТАНОВ: Вие много обичате 2009 г. и аз ще обясня защо я обичате. В 2008 г. се повишава акциза на цигарите. Тогава действащия закон в рамките на два месеца трябваше да се плати акциза, независимо дали са облепени цигарите. Обещава се шестмесечен срок, в който ще се продават цигарите в 2009 г. по старите цени. Така е обявен. Обявили сте го, че ще бъде шест месеца гратисния период.
2008 г. всички търговци и производители започват, защото трябва да се осигурят цигари за шест месеца напред, които да ги подават. Поръчват си бандеролите и в декември, януари ги плащат. От януари месец 2009 г. до юни месец няма никакви постъпления, може да го видите, по отношение на акциз на цигари. След което ги изгаряме и другите връщат парите. 2 млр. къса са изгорени. Това не може да бъде отречено. Върху тези 2 млр. е върнат акциза, който е влезнал и там се получава едно число. И ако вземете таблиците за пет години се върнете назад и не периода декември – декември, а януари – януари и ще видите картината. Защото когато имаш предходна година, в която нямаш повишаване на акциза, ако е до декември разликата е много голяма. Може да се върнем и по-назад.
В 2005 г., когато увеличавате акциза от 22 млр. къса е 14 млр. къса. Много добре го знаете. И 2006 г. започвате и връщате обратното надолу акциза. Защото тогава е 8 млр. къса разлика. Разликата е 4 млр. Действителното количество, като премахнем тези които са изгорени, действителното количество е 17 млр. къса за 2009 г. И от 17 отиваме на 11. При всяко вдигане на акциза в 2005 г. при съвсем други доходи, при съвсем други цени без криза виждате какво огромно количество. То се компенсира до известна степен тогава с безмитните магазини. Сега няма безмитни магазини. Естествено има пазар. Увеличава се натиска за внасяне на контрабандни цигари. А има и обеднели хора, които не могат да си купят. Тези хора по една или друга причина са повече в условията на криза. Така че има обяснение.
В същото време аз съм проследил и по отношение на доходите. В 2007 – 2008 г. и това е във всички европейски страни, с качването на доходите, нищо че следва в 2005 г. 14 млр. и 2007 – 2008 г. и това изследване е правено много точно, защото се ползва на базата на данни и на Международния валутен фонд и на Световната банка. 2006 – 2007 г. нараствайки доходите на населението, започва да се отлепва тази долна граница и започва пак повишаване. Сега в момента точно този процес тече. Сега не растат доходите. Вие сте икономист.
Когато в населението има едни пари, повече от тях не може да вземеш. Когато си отделял 1 млр. 700 за цигари са отделяли домакинствата, при паднали доходи няма как да вземеш 2 млр. от тези хора.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте господин Танов, че ви прекъсвам, но ми вкарвате в една дискусия, която може би не е за толкова широк кръг. Първо цигарите са стоки с една така наречена особена еластичност. Техния пазар не зависи на практика от цените. Проверете го това. Това е икономическа теория. Те са точно такъв вид стоки.
Второ, 2008 и 2009 г. някой ви е заблудил. 2008 г. в закона беше ограничен срока, в който могат да се продават цигарите закупени и облепени със стария бандерол. Три месеца беше срока и за първи път отменихме възможността на министъра на финансите да удължава този срок. Така че тази разлика, ако искате може да се връщаме и да си приказваме, но няма голямо отношение към това, за което говорим сега. В момента говорим за това какво е станало в 2010 г., когато увеличихме акциза и когато аз приемам, че може да има срив в потреблението на цигари, да има ръст на контрабандата, което е очевидно за всички българи. Въпросът е защо 2011 г. не започва възстановяването на пазара? Защо този процес, за който вие говорите, който върви доста бързо, сега в тази ситуация, той като че ли не се забелязва. Количествата са си същите – 10,5 – 10,9. За тази година 11,4. На практика ние на думи сме узаконили контрабандата на цигари на равнището от 2010 г.
ВАНЬО ТАНОВ: В 2010 г. има 1 млр. 520 е акциза от цигари. В 2011 г. е 1 млр. 693.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Като добавим 166 млр., които са възстановени става абсолютно същата сума. Нищо повече не сте събрали 2011 г. от 2010 г.
ВАНЬО ТАНОВ: Близко е до това, което е в 2010 г. Но все пак тези възстановените преди това трябва да го изкараш, да ги възстановиш и нетно да излезнат. Затова излиза нетно в по-малко. Не може едното да го сравняваме в бруто, другото в него.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз затова искам количествата да видим.
ВАНЬО ТАНОВ: Има ги и количествата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ги знам количествата.
ВАНЬО ТАНОВ: Мога да ви дам количествата през канцеларията по фирми.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще ми ги дадете отделно. Сега да видим за наркотиците.
ВАНЬО ТАНОВ: За наркотиците това е един опит през море да бъдат вкарани наркотици. И ако се прави статистика. Защото статистика обикновено се прави по друг начин. Примерно станали миналата година два пожара, а сега един и има 50 процента намаление на пожара. Един опит когато предотвратен и са задържани количествата. Когато говорим по отношение на задържане на цигари, на наркотици, на опити за контрабанда трябва да се отчита, че тези които подготвят един контрабанден канал, те го подготвят преди това. На базата на работата, която прилагаш, ти или предотвратяваш този канал или го свеждаш до минимум, защото при задържани 250 млн., те не са овце и да отиват все на Кулата и да им хващат цигарите и да търпят загуби. Те или ще търсят друг начин за влизане през друго място. Намаляването в повечето случаи говори за по-ефектива работа. Не може да искаме да влизат все един и същи количества цигари и ние да ги задържаме. Те измислиха варианта и сега ще видите резултатите какви са в Италия. Италианците спешно монтираха шест рентгена, за да запазят границите. Защото фериботите сега са в Солун и в Италия. Когато предприемат те достатъчно ефикасни мерки може да станат през Албания, Македония и по други места. Каналът никога не е един и същи. Защото ако се върнем по отношение на наркотиците, да се върнем десет години назад.
Освен това има винаги пикове, след това слизане. Отново проба, след като се върнеш пак към старите канали, старите структури.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като говорим въпрос по въпрос. Аз тази теза мога да я приема до известна степен, че примерно едната година е имало голяма пратка, която е заловена и другите години такива пратки не се хващат. Но тази теория и вие трябва да си мислите кога е как я прилагате. Защото когато миналата година растяха хванатите на границата цигари, твърдяхте, че това е сто процента признак затова колко по-ефективно работи митническата администрация, колко по-голям контрол се осъществява и т.н. Сега ми обяснявате, че пада количеството на хероина, но то е защото ние пак по-хубаво работим. Трябва да прецените кое от двете е вярно. Дали когато намаляват хванатите количества на която и да било стока или когато се увеличават тези количества. Не може и двете едновременно да са верни.
ВАНЬО ТАНОВ: Преди два месеца в Баку имаше международна среща и аз трябва да представя техния отчет и да видите всяка година как се изменят пътищата за движение, които не са наши данни. Съгласете се, че никога не може да минаваш през едно и също място и те да те хващат и ти да продължаваш да минаваш от там.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма нужда да се съгласявам с това.
ВАНЬО ТАНОВ: Второ, количествата, които са задържани. Защото примерно в 2009 г. турците нямаха рентгени преди нас. Монтираха рентгените. Ако вземем данните Турция – България, тъй като те са преди нас, общите количества задържани на тази граница са приблизително еднакви. Натиска който е постоянен до известен период от време, след което се търси възможност за минаване през друга граница, по море или по други пътища.
Що се отнася до цигарите. Естествено, че когато разликата в 2008 г. между цигарите, които са контрабандни и тези, които са на пазара е по малка и натиска е по-малък. В 2010 г. е нормално натиска да е по-голям и са задържани десет пъти примерно повече.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако е само това натиска той е пак същия.
ВАНЬО ТАНОВ: Не е същия натиска.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Той не е намалял.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Мисля че достатъчно продължителен стана диалога.
Господин Димитров заповядайте.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин заместник председател. Аз имам една реплика към господин Танов. В своето изложение той каза, относно контрабандата на цигари през 2010 – 2011 г. повече се е спекулирало. Аз мисля, че не се спекулираше, защото всички ходим по пазарите и знаем, че така се продаваха огромни количества цигари, а нещо повече дори можеше да се избере и марката цигари. Също така и по граничните райони там беше основен поминък на хората. Хубаво е, че сте взели някакви мерки и се надяваме, че тези превантивни мерки най-вероятно ще доведат до резултати и това наистина ще ни даде отражение в постъпленията на бюджета.
Тук основно се отдели повече внимание на въпросите свързани с цигарите и горивата. Искам да поставя един въпрос относно стоките внасяни от Китай. Не по-малък е там проблема относно тези стоки. Знаем, че тези стоки се внасят или на занижени цени или под различни митнически тарифи, кодове ли няма значение как точно го казвате. И по този начин и облагането им става на тези занижени цени. След това те се продават на нашия пазар на значително ниски цени, което дава отражение и нанася големи щети на българските производители, а от там и няма разкриваемост на работни места. Увеличава се и безработицата.
Моят въпрос конкретно към вас е какви мерки ще вземете. Наистина е крайно време да се положат максимално усилия за да може наистина този внос да може до голяма степен да се ограничи. Знам че е трудно тотално да се ограничи този внос. Но все пак да се вземат тези мерки, да се ограничи този внос, за да може наистина българските производители да получат тази глътка въздух и наистина да започнат да се продават българските стоки в България.
В противен случай ще се превърнем в държава, която само ще внася стоки, а няма да произвеждаме нищо. Гърците минаха по този път и виждаме резултатите какви са.
ВАНЬО ТАНОВ: Това което казахте може да се случи, ако се върнем към социализма и затворим границите и имаме собствена митническа политика. В момента България е член на Европейския съюз и няма собствено митническо законодателство, а има общо приложимо европейско митническо законодателство. Така че едно и също е това което се прилага в Полша, в Германия и в България по отношение на митническото законодателство. Имаме национално законодателство по отношение на акцизите.
Що се отнася до занижените стойности. Защото имаш това, че ще спрем яйцата от Полша, ако еди кой си не намали цените. Нито може да ги спрем, нито може да ги накараме да дойдат, защото това е въпрос на свободна търговия. Ако искат гърците си откриват сергия и ние може да открием от другата страна, ако може да си продадем продукцията. Защото се говори за контрабанда на домати от Гърция, това обикновено журналистите го ползват. Първо, трябва да има граница и второ да има митница. Нито има граница от гледна точка на Митническия съюз, нито има митница. Както и няма контрабанда от Македония към България. Защото Македония е кандидат член на Европейския съюз и по отношение на селскостопанската продукция се ползва със същите права все едно, че е държава членка на Европейския съюз. И трябва да спрем да говорим за контрабанди и за възможности за занижаване на цените. Тук има свободна конкуренция. Македонците примерно могат да направят ябълките 50 ст. Това можеше да стане при социализма. Да поддържаме чрез забрана на вноса, да поддържаме високи цени. Не може да се случи. Теоретична възможност няма.
Що се отнася до останалите стоки. Примерно Турция е член на Митническия съюз от преди десет години, въпреки че не е член на Европейския съюз и по промишлени стоки ползва права същите каквито са за държавите членки на Европейския съюз.
Когато говорим за стойности, ние прилагаме в продължение на две години оспорване на стойности. Това което влиза като внос през България за тези две години е 70 процента по-малко в сравнение с 2009 г. Увеличавайки стойността, от другата страна количествата, които влизат в България, такава е графиката. Държавата която се опита, а и ние правим като тяхната политика е Италия. И в един момент имаше пресечна точка между внесените количества и стойността и накрая се оказа, че и едно колело не се обмитява през Италия. Всичко е в съседните страни.
Тази политика, която провеждаме сега за завишаване на стойността, ние губим около 3 млн. месечно ДДС. Защото 70 процента от товарите отидоха да се обмитяват в Гърция или в Констанца. И там се плаща ДДС. Така че тук трябва да се търси пресечна точка на интересите. Завишаваме стойността, оспорваме я, водим дела. В повечето случаи те трудно се спечелват, защото в съда не можеш да докажеш. Вечерта след като е продал голяма част от продукцията, защо другата да не я продаде на половин цена, за да не претърпи загуби.
Така че по отношение на стойността въпроса може да бъде решен по друг начин. В Европейската комисия две години се правят опити да бъдат приети еднакви стойности за стоките от Китай. Да бъде направена по кодове и да бъде въведено в страни като Германия, Холандия, но един път не допуснаха в дневния ред да се обсъжда този въпрос. Защото в Холандия годишно се разтоварват 11 млн. контейнера. И от тези 11 млн. контейнера има 7 млр. печалба. И не се интересува накъде ще тръгнат и на каква стойност са влезнали. Всяка една от европейските страни си търси печалбата. И по изкуствени начини, аз съм дълбоко убеден, че не може да бъде контролиран пазара, освен чрез пазарни механизми.
КИРЧО ДИМИТНРОВ: Аз ви благодаря за отговора. Аз зададох въпрос за китайските стоки. Вие казахте за доматите и за Македония. Трудно бихте ме убедили, защото на борсите масово имаше дини от Македония и то на смешни цени. Ако застанете на границата България с Македония вие ще видите пълните бусове, които идваха насам и съответно тук на какви цени се продават си е друг въпрос. Мен конкретно ме интересуваха стоките от Китай, които наистина нанасят особено големи щети на българските производители. Говорим както за трикотажните стоки, да минем през мебелите и куп други стоки. Моят въпрос беше, какво може да направим, какви усилия може да се положат, наистина ние трудно бихме ограничи вноса, но все пак да увеличим тези цени на които се обмитяват стоките, за да може наистина продажната им стойност да се доближи до нашата производствена цена. Това ми беше основно въпроса.
ВАНЬО ТАНОВ: В Европейската комисия как ще ограничиш и каква стойност може по отношение на текстила да получиш в България, която да конкурира китайската. Това е абсурд Дори десет години назад да се върнем не може да го постигнем. За да произведеш текстил, всичко което трябва да го вкараш всичко е внос.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Аз казах да доближат нашите цени.
ВАНЬО ТАНОВ: Утопия е. Не може да се получи.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ. Да приключим предлагам. Повече от час г-н Танов обясняваше какви мерки ще предприеме и какви са предприети. Даваше и резултати. Така че нека да благодарим на него и на неговия екип за изчерпателните отговори, които ни даде.
Благодарим на Агенция “Митници” за представянето.
Остават ни още две точки, които са свързани с младежта.
Има два законопроекта. Единият е от Деница Гаджева от “Атака”. И вторият е от Ивелин Николов и група народни представители от БСП.
Във връзка с тези точки имаме и експерти от Министерство на образованието.
Петя Евтимова – зам.-министър на образованието и науката
Присъстват и експерти от Министерство на финансите.
Заповядайте.
От страна на вносителите има ли кой да представи. Заповядайте.
По точка трета
ГАЛИН МОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, вносителят Деница Гаджева отсъства в момента. Аз заедно с хората, които са работили по финансовата част на закона. Ако ни разрешите ние да го представим.
Член съм на ръководството на Национална младежка организация на Партия “Атака”. Това което представяме е нашия вариант на Закон за подпомагане и развитие на младежта. Защо и Партия “Атака” входира проектовариант на Закон за развитие на младежта. Защото не можахме да постигнем консенсус. Смятаме, че младежката политика трябва да бъде надпартийна. И най-добрите предложения от трите закона, които са входирани да влезнат в един общ закон.
Има забележки по текстовете. Съгласни сме. Смятаме, че сме разписали едни добри идеи, които могат да бъдат изчистени в последствие. Основното което е мотива, че именно младежите в момента в България, както много добре знаем, официалната безработица на младежите е над 20 процента. Трябва да има реално разписани мерки за справяне не само с младежката безработица. Да се уточни подпомагане и развитие. Младежите в момента са опасна група и трябва да бъдат подпомагани. Всеки втори младеж желае да напусне страната.
Няма да се спирам подробно по текстовете. Това което е, че нашия мотив основното е да бъде приет още един закон и вече между първо и второ четене най-добрите предложения да влезнат в нов проект. Защото проекта, който в момента мина в Комисията по образование е разписване на досега действащи нормативни актове. Да ние сме се придържали по него, защото някои от нещата одобряваме. Но смятаме, че има какво още да се допринесе.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз ви благодаря.
Другият законопроект има ли кой да го представи? Няма.
Кой ще вземе отношение по законопроекта? Заповядайте.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА - заместник-министър на образованието, младежта и науката
Министерство на образованието, младежта и науката не подкрепя и двата внесени законопроекта. На първо място, защото Министерството изработи проект на Закон за младежта, който беше внесен от Министерския съвет и приет на първо четене в две от комисиите. А именно водеща Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по регионално развитие.
На второ място считаме, че и двата законопроекта до голяма степен повтарят текстове, включени във вече приетия на първо четене законопроект на Министерски съвет.
На трето място, проекта с вносител н.п. Деница Гаджева съдържа редица разпоредби, които противоречат на Конституцията и на принципа на разделение на властите.
На следващо място и в двата законопроекта се предвижда създаване на специални финансови фондове. Което не считаме, че е добра законодателна практика, тъй като няма да доведе до възможности за провеждане на реална бюджетна политика, ако редовно с проекти на закони се предполага създаването на такива фондове. Това са съвсем накратко нашите аргументи, поради които не подкрепяме тези два законопроекта.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря госпожо заместник-министър.
От Министерство на финансите.
РОСИЦА СПАСОВА – директор на Дирекция “Държавни разходи”
Уважаеми господин заместник-председател, уважаеми народни представители, Министерство на финансите е изразило своето становище официално, по повод искано такова до Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и до Комисията по регионална политика и местно самоуправление с подробно и изчерпателно описани мотиви, поради които не подкрепяме законопроекта. В общи линии мотивите и аргументите ни се припокриват с тези, които изразиха и колегите от образованието. Ако искате в резюме мога да прочета мотивите. Ако искате може да предложим на вашето внимание и становището на Министерство на финансите, което е официално.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разполагаме с мотивите. Колегите са ги видели. Искам само да ви припомня, че ние сме съпътстваща комисия. Водещата комисия е друга. Нашето мнение се изисква само дотолкова, доколкото има предложени фондове и в двата законопроекта. Нееднократно сме изразявали мнението си по образуване на такива фондове и то не само ние от управляващата партия ГЕРБ. Смятам, че повечето колеги от Бюджетна комисия са изразявали становища по такива предложения. Но нека да не говорим от тяхно име.
Предлагам ви да гласуваме. Аз разполагам със списък на още членове от Бюджетна комисия, които са заявили как ще гласуват. Съобразяваме се и с това, че има нужда от такъв закон за младежта, какъвто има като предложен законопроект от Министерски съвет. Всичките хубави предложения, които ги има в двата останали законопроекта не пречи да бъдат комбинирани между първо и второ четене в ресорната комисия. Ние в момента гласуваме единствено по частта, която ни засяга нас, а именно създаването на фондове.
Който е за предложените законопроекти на Деница Гаджева и група народни представители от “Атака”, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 14.
Не се приема.
По втория законопроект на Ивелин Николов и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 14.
Не се приема.
Благодаря на представителите на Министерство на финансите, на госпожа заместник-министъра на образованието.
Да пожелаем един добър законопроект за младежта, който да бъде изработен в Комисията, която е водеща и в пленарна зала от какъвто има нужда българската младеж.
С това изчерпваме дневния ред за днес.
Обявявам заседанието за закрито.
Благодаря ви.
/Закрито в 17 часа и 20 минути /


Стенограф: Силвия Михайлова