Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
17/05/2012
    П Р О Т О К О Л

    № 14
    На 17 май 2012 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І” № 1 се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

    Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

    Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

    * * *

    /Начало 15.05 часа/

    ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и предлагам да премине при следния дневен ред.
    1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерски съвет на 10.05.2012 г.
    2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, № 202-02-16, внесен от Министерски съвет на 10.05.2012 г.
    3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз и на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската инвестиционна банка за оказване на подкрепа при изпълнението на проекти, финансирани от Структурните инструменти на Европейския съюз, № 202-02-13, внесен от Министерски съвет на 09.04.2012 г.
    4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), внесен от Министерски съвет на 05.04.2012 г.
    5. Представяне, обсъждане и приемане законопроект за предучилищното образование № 202-01-20, внесен от Министерски съвет на 05.04.2012 г.
    6. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 254-01-48, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 04.04.2012 г.
    7. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 202-01-27, внесен от Министерски съвет на 07.05.2012 г.
    Който е за предложения дневен ред, моля да гласува.
    Благодаря.
    Против ? Няма. Въздържали се ? Няма.
    Дневният ред е приет.
    Преди да преминем към точка първа искам да ви представя господин Николай Попов, който, заповядайте /към господин Попов/, който е предложен съгласно Закона за Комисията за финансов надзор, от председателя на Комисията г-н Мавродиев да бъде избран от Народното събрание за заместник-председател на мястото на г-жа Димана Ранкова, която знаете, че гласувахме и тя премина на друга работа. Исках в Комисията по бюджет и финанси, тъй като Комисията по финансов надзор е така да се каже в нашия ресор, да ви представя господин Попов и ако имате някакви въпроси към него, днес ние успяхме да го представим на всички парламентарни групи. Господин Попов е един, така, сериозен човек със сериозна биография. Да, така е. Работил е години в системата на данъчната администрация, последно като Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, след това е сменил сферата, но пак отново в сферата на финансите – банки, финансови услуги и т. н. От известно време работи в Комисията по финансов надзор като Главен секретар, сега е номиниран и за зам.-председател.
    Имате ли някакви въпроси, желаете ли нещо г-н Попов да ви каже, да се представи ? Ами тогава до вторник. Благодаря.

    По точка първа относно Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност г-жа Ева Тошева - ще ни представи Спогодбата. Заповядайте.
    ЕВА ТОШЕВА: Уважаема г-жо Председател, уважаеми членове, бих искала ди представя Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Сърбия. Тя е разработена от двете страни при предварителни консултации въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност, както и правото на Европейския съюз в тази област и по-специално Регламент 883 за координация на системите за социална сигурност. Тя е необходима за българската страна, за да осъвремени действащата уредба на тези отношения, която се основава на Конвенция с бивша Югославия от 50-те години на ХХ век. Новата Спогодба целù да уреди по нов и отговарящ на съвременните тенденции начин социалните права на многобройните български граждани, които работят или живеят в Република Сърбия. Спогодбата, също така, е насочена и към фирмите, които развиват дейност и в двете страни, като целим да засилим икономическите връзки, създавайки ясни правила за разпределяне на осигурителните тежести между двете страни. Тя е с много, така, широк материален обхват, защото от българска страна вътре се включват следните видове обезщетения: медицински услуги, които са извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, държавно обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, старост, инвалидност, трудова злополука, професионална болест, безработица, смърт, както и семейните помощи за деца. В персоналния обхват на Спогодбата са включени лицата, за които се е прилагало законодателство на една от двете държави, както и лица, чийто права произтичат от правата на първите лица.
    Основното е, че се предвижда взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото и продължителността на обезщетенията от видовете, които са включени в материалния обхват. Това е.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Колеги, имате ли въпроси ? Няма. Изчерпателно беше.
    В такъв случай преминаваме към гласуване. Който е „за подкрепа” ратифицирането на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерски съвет на 10-ти май 2012 г., моля да гласува.
    За ? Благодаря.
    Гласували 15 „за”.
    Против ? Няма. Въздържали се ? Няма. Благодаря и на вас.
    Приема се.
    Точка втора: Приемане и обсъждане на законопроект за ратифициране Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, внесен от Министерски съвет. Господин Чакъров, вие ще ни представите протокола, да, заповядайте.
    ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще ви запозная накратко с основните моменти на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа. Както е известно, Република България е страна по Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, която Конвенция бе подписана на 09.12.2009 г. Същата беше ратифицирана със Закон от настоящото Народно събрание на 16.06.2010 г.
    Съгласно Конвенцията, с която бе създаден и този Център за правоприлагане в Югоизточна Европа със седалище в Букурещ, съгласно чл. 6 от същата Конвенция се предвижда Центърът за правоприлагане в Югоизточна Европа, както и основните официални лица на този Център - това са представителите на държавите-членки, Генералния директор и другите официални лица от Секретариата, да се ползват с привилегии и имунитети, необходими за изпълнение на техните задачи съгласно Протокола, който в момента обсъждаме като проект за ратифициране. Самия Протокол предвижда, основните привилегии и имунитети са разделени на две групи: първата касаят привилегии и имунитети на самия Център като организация; това са неприкосновеност на помещенията, имуществото, правото на ползване на знаме и емблема, имунитет по отношение на съдебното производство, освобождаване от преки и косвени данъци и митни сборове, докато Дял Трети касае привилегиите и имунитетите на лицата, участващи в работата на Центъра. Това са както представителите на държавите-членки, така и служителите в Секретариата начело с Генералния директор.
    Следва да отбележа, че всички привилегии и имунитети, които са предоставени по смисъла на Протокола, са идентични по правно съдържание и обем с привилегиите и имунетите, които са предвидени във Виенската конвенция за дипломатически отношения от 1961 г., тоест предоставените привилегии и имунитети съответстват на тези, които се предоставят на дипломатическите представителства и дипломатическите служители в чужбина и няма нищо извън този обхват на привилегии и имунитети, който да се предоставя. В заключителните разпоредби на Протокола е предвидено той да влезе в сила след необходимата ратификация от страна на парламентите на страните-членки. Самата Конвенция е е влезнала в сила и е ратифицирана от дванадесет държави, докато настоящият Протокол до момента е ратифициран от четири други държави-членки. Благодаря.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Колеги, имате ли въпроси ? Нямате въпроси.
    В такъв случай преминаваме към гласуване.
    Който е за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа № 202-02-16, внесен от Министерски съвет на 10.05.2012 г., моля да гласува. Благодаря.
    Гласували 15 „за”.
    Против ? Няма. Въздържали се ? Няма.
    Приема се.
    Благодаря ви.
    Точка трета – Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа. Госпожа Ангелова вие ли ще представите ? Заповядайте.
    РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: Благодаря ви.
    Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, знаете, че България разчита на значителна подкрепа от Структурния и Кохезионния фонд да провежда структурни реформи и да изгражда инфраструктурата си; също така, цялостно да модернизира страната. Независимо от усилията, които се полагат в тази област, е необходимо така, допълнително да се засили и ускори процеса на усвояване на средствата от ЕС, които са изключително важни както в период на криза, така и изобщо за цялостния процес на реформи в страната. Важно е да отбележа, че нееднократно в писмата си Комисаря по регионална политика г-н Николай Маскан и Председателя на Европейската комисия г-н Барозу подчертават, че е добре България да използва финансовия ресурс за техническа помощ, който е наличен по оперативните програми и да въвлече международните финансови институции в подкрепа.
    В тази връзка на 22.01.2012 г. бяха подписани Меморандуми за сътрудничество със Световната банка и Европейската инвестиционна банка. Банките ще подпомнат страната ни в областта на стратегическото планиране, проектирането и управлението на проекти с оглед успешното усвояване на средствата на кохезионната политика в България.
    На практика експертизата на Световната банка ще бъде използвана в пътен сектор, в околна среда, вкл. и води, ж. п. сектор, иновации, регулаторна бизнес среда и ромско включване.
    Европейската инвестиционна банка ще предоставя услуги в области като секторни стратегии и секторни инвестиционни програми, изпълнение на проекти и институционален капацитет.
    На практика разпределението на дейностите между двете институции е направено на база на предварителни разговори с Европейската комисия и отделните бенефициенти и заявената от тях потребност. Също така, международните финансови институции сами са избрали на базата на своята специфика и на базата на своята експертиза какви конкретни услуги да предложат.
    Считам, че това е много важно сътрудничество с международните финансови институции и че то ще допринесе както за изпълнение на приоритетите на правителството по отношение на извършване и на административните реформи, така и ще допринесе в голяма степен за ускоряване на темпа на усвояване на средствата от ЕС. Благодаря ви.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате ли въпроси, изказвания ? Няма.
    В такъв случай преминаваме към гласуване на точка трета – за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на ЕС и на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка за оказване на подкрепа при изпълнението на проекти, финансирани от Структурните инструменти на Европейския съюз № 202-02-13, внесен от Министерски съвет на 09.04.2012 г.
    Който е за, моля да гласува. Благодаря.
    Гласували 15 “за”.
    Против ? Няма. Въздържали се ? Няма. Благодаря ви.
    Приема се.

    Точка четвърта.
    Представяне, обсъждане и приемане законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници. Кой ще ни го представи това ? Заповядайте.
    МАРИЯ НОВАКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати, ратификацията на Споразумението за сътрудничество с европейската организация „EUMETSAT” се налага по три причини: първо, участие в международна организация, второ – Споразумението предвижда международен арбитраж и трето финансови ангажименти на страната. И трите представляват основание за ратификация съгласно чл. 85 от Конституцията.
    Разходите по участието на Република България се изразяват в заплащането на членски внос. За изпълнението на дейностите си „EUMETSAT” представя и изготвя за одобрение на съответните органи проектобюджет за съответната финансова година. По силата на Конвенцията на „EUMETSAT” членският внос на Република България за продължаване на сътрудничеството ще зависи от брутния вътрешен продукт на страната и приетият бюджет на „EUMETSAT”. Във връзка с това финансовите задължения на Република България за следващите две години се очаква да бъдат за 2012 г. 308 хил. евро, а за 2013 г. - 304 хил. евро.
    Разходите на Република България за сътрудничество с „EUMETSAT” се осигуряват в рамките на трансфер от бюджета на Министерство на образованието за Българска академия на науките.
    Благодаря.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви и аз. Няма въпроси.
    Подлагам на гласуване ратификацията за Изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници, внесено от Министерски съвет на 05.04.2012 г.
    Който е за, моля да гласува. Благодаря.
    Гласували 15 “за”.
    Против ? Няма. Въздържали се ? Няма.
    Приема се.
    И преминаваме към вече по-съществените точки:
    точка пета Законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерски съвет на 05.04.2012 г. Тук присъстват министър Игнатов, зам.-министър Милена Дамянова, колеги от Министерството, заповядайте.
    СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители. Действащият Закон за народната просвета (ЗНП) е приет през 1991 г. и оттогава е изменян и допълван повече от двадесет пъти. Той съдържа оскъдна уредба и оставя основни обществени отношения да бъдат уредени на подзаконово ниво. Успоредно със Закона за народната просвета, от 1999 г. е в сила и действа Закона за степента на образование, общообразователният минимум и учебния план. Този закон е приет на основание на ЗНП като едно от държавните образователни изисквания, но създава паралелна и често противоречаща на ЗНП уредба. За прилагане на ЗНП е издаден Правилник, който поради непълнотата на законовата уредба регулира първично основни обществени отношения, тоест не конкретизира, а често дописва Закона.
    Динамичните промени в обществените отношения през последните години, бурното навлизане на информационните и комуникационни технологии в човешкия живот поставиха нови предизвикателства пред традиционните образователни модели и традиционните форми на общуване. Постепенно надделя мнението, че е необходимо предефиниране на целите на българското предучилищно и училищно образование.
    Проектозаконът обхваща материята в нейната цялост, което гарантира по-доброто ù познаване и прилагане от страна на учители, директори, ученици и родители и прави системата прозрачна, а развитието ù – предвидимо. Лайтмотивът, основното в нашия Законопроект, е промяната на философията. Законопроектът поставя ясно и категорично фокуса върху личността на детето и ученика с неговата автономност и свобода на избор. Създават се условия за прилагане на интегрирани политики с други публични сектори за целите на образованието и личностното развитие на децата и учениците.
    Това, което смятам, че е най-съществено, че целта е с тази законова промяна чрез образованието, което получава детето, то да получи инструмент, с който да решава основните проблеми и да управлява живота си.
    Имате думата за въпроси, нарочно толкова е съкратено, тъй като това е Комисия, която се занимава с бюджет и финанси, но тук до мен е Главният секретар на Министерството, който може, ако искате, да направи едно кратко брифиране на тази тема, по вашите изказвания.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, благодаря, точно това исках, във финансовата част, как е обезпечено финансово, а именно основните моменти от тази реформа, които ще бъдат съвсем нови.
    КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, накратко, трайно се урежда действащия модел на финансиране, в основата на който е децентрализацията на финансирането на ниво „училище”. Досега нормите бяха с годишен характер и се повтаряха в ежегодния Закон за бюджета – нещо, за което сме имали спорове в Министерството на финансите, че това нещо трябва да стане и да се уреди трайно. Запазват се съществуващите правила на финансова децентрализация, като се направи ясно разграничение между дейности, които се финансират от държавния бюджет.
    Нормативната уредба на финансирането в системата се систематизира и структурира. Досега беше разпиляна: ... норми може да видите в различни нормативни актове, назначен директор трябва да мине специализиран курс, за да се ориентира в системата на финансиране. Запазва се действащата система на делегирани бюджети на училищата, като на законово ниво се въвеждат допълнителни разпоредби за прозрачност и отчетност на училищните бюджети и за разпределение на средствата в системата.
    Предоставят се правомощия на Обществените съвети по съгласуване и контрол на училищните бюджети, което ще засили отговорността на директора към външните заинтересовани страни. Сега един от упреците е, че най-често разпределението на средствата в системата се съобразява с решението на педагогическия персонал. По този начин ще бъдат отчетени интересите както на общината, така и на родителите.
    Регламентира се финансиране в четири стълба. Всички финансови инструменти, които имаме в системата се структурират в четири стълба; основният е този за издръжка на обучението, като вторият стълб са средствата за подпомагане на равния достъп, подкрепа на личностното развитие и насърчаване участието на децата и учениците в системата. Накратко, това са всички средства, насочени към учениците. Средства за развитие на дейности, сгради, училища, това са средствата, насочени към материалната база, към учителите, педагогическия персонал и четвърто – средства за реализация на национални програми за развитие на образование. Това са мерките, които трябва да се случат във всички училища или се преследва някаква национална цел при тяхното финансиране. Регламентира се предоставянето на средства за поощряване на качеството на образованието; нормативно се урежда и финансирането на частните училища, както и на законово ниво се регламентира подпомагането на обучението по български език, литература, география на България, история на България, осъществявани от организациите на българите, живеещи извън България - нещо, което и сега съществува като политика, сега му даваме законова регламентация.
    По отношение на финансовата обезпеченост накратко: правили сме различни оценки. Вие може би сте видели, забелязали, че голяма част от мерките са отложени като срок на въвеждане. Така или иначе тези различни оценки съдържат различно разпределенение по годините, но разпределение е между 5 и 20 млн. на година допълнителни средства, които ние сме заявили във финансовата обосновка на законопроекта, че могат да бъдат осигурени в рамките на средствата за образование. Вие знаете, че средствата за функция „Образование” са над два милиарда и половина, от които над два милиарда са за системата на предучилищното образование, тоест дори и в рамките на един преразпределителен периметър от 1 % тези средства могат да бъдат разпределени, тъй като опита ни от последните години го показва това. Ние, дори когато имаше ограничение, успяхме да стартираме някои нови мерки, една от които е въвеждането на целодневната организация. Сега е регламентирана на законово ниво, ние сме започнали въвеждането от 2010 г. по един клас годишно. Благодаря.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, гости, имате думата за въпроси, изказвания. Да, заповядайте господин Овчаров.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Може би съм пропуснал нещо, но делегираните бюджети и въобще гарантирането на образованието, което е записано и в Конституцията. Законът касае ли финансирането на частните учебни заведения и в каква степен ?
    КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: С едно изречение маркирахме, че се предвижда и регламентирано финансиране на частните училища от 2015-2016 г. на децата, обучаващи се в частните училища от 2015-2016 г. учебната.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А детските градини, там имаме ли ?
    КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Също, прощавайте.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А виждате ли мястото на публично-частното партньорство в осигуряването на недостига на частни детски градини, на практика, защото там имаме основно недостиг – не частни детски градини, а въобще детски градини, и то би ли могло да се приложи и при училищата, в ония райони, където има наистина недостиг на добри училища, от държавата ? Защото това, което се предвижда в Закона за публично-частното партньорство е в ония случаи, в които държавата, респективно общината не може да предостави една обществена услуга, каквато е детската градина или училището поради липса на сграден фонд или на някакви други причини може сключи публично-частно партньорство и това да го предостави частния партньор: в случая частното училище или частната детска градина, като разхода за частта на обществената услуга се заплаща директно от общината и в този аспект може да се покрие този дефицит и то средствата да бъдат насочени в ония райони, където наистина има недостиг на предоставяната от държавата услуга, а не въобще. В смисъл има нужда от допълнителни училища в гр. Х, в София няма, примерно. Тоест ние диференцирано, да кажем, парите ще ги дадем там, чрез публично-частното партньорство или трябва на всички да създадем възможност парите да следват ученика и да се разкриват такива заведения навсякъде. Не знам дали се изразих ясно.
    СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Тук има няколко въпроса. Първо, все още няма Закон за публично-частното партньорство. Второ, в нашето предложение, защото в Министерски съвет, ние като вносител, в нашето предложение беше децата, които посещават частни детски градини и частни училища, техният достъп да бъде финансиран, значи ние не финансираме градината или училището като материална и всякаква друга среда, а само един от тези стълбове.
    Имахме и такова предложение да се осигури достъпа на деца до детска градина и училище, включително и в частни детски градини и училища. Съгласувателната процедура, обаче, тъй като имаше предложение от други министерства, Министерството на образованието, което е автор и вносител на Закона, се реши, че след като съгласувателната процедура е толкова тежка, да отложим за 2016 г. Но всъщност след като няма Закон за публично-частно партньорство и особено имаме крещяща нужда дори в някои райони за детски градини, преди всичко, то това би било една добра форма.
    Смятаме, че се изпълнява Конституцията, като осигуряваме свободен достъп на децата до 16 години. Смятаме, че ако тази мярка бъде приложена, се увеличава конкуренцията между субектите. Смятаме, че не се натоварва твърде много държавния бюджет, защото изчислението е в рамките на около 10 млн., а все пак ние сме държава. Но след като такова беше мнението на министерствата и виждаме в различните обсъждания, се взе решение това да стане от 2016 г., предполага се, че държавата тогава ще бъде в доста по-добро финансово състояние. Нямаме никаква хипотеза за държавна помощ, защото въпросът беше изяснен и на европейско ниво; знаете, декември 2011 г., когато стана дума, че когато става дума за такива публични дейности, ако те се осъществяват от частен субект, тук не става дума и за държавна помощ. Ние нямаме такъв закон в момента и сме принудени като вносители да направим тази отстъпка. Иначе, нещо, което нямаше време да се каже: този закон 2,5 години бе обсъждан в цялата страна. Над 2800 писмени предложения са отчетени по него, над 2000 човека са участвали в неговото писане, включително и заинтересованите страни, като оставаме отворени за диалог и до второ четене, благодаря.
    МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само ако мога и аз да допълня нещо по отношение на Закона за публично-частното партньорство. Коментирахме го по време на разработване на Законопроекта, но тъй като беше на доста ранен етап все още в Народното събрание, съответно не сме отразили някои предложения, но тъй като, разбира се, че когато бъде приет от Народното събрание, съответно той ще действа за всички сфери, включително и за сферата на образованието. Ако се налага нещо като прецизиране, ние ще имаме възможността, това е добре, че ще го разглеждаме на второ четене. След като, надявам се, този Закон бъде приет, ще го отразим; а по отношение на това дали е възможно в определени населени места, където има все още проблеми с осигуряването на места в общинските детски градини и с това там да бъдат, съответно да получават такива средства от други населени места, където нямаме такъв проблем, тогава се опасяваме, че ще поставим децата в неравнопоставено положение и ще влезне хипотезата на държавна помощ, тоест едни деца ще бъдат финансирани по този критерий, а други – не. Но като вариант принципно не е коментирано това.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, г-н Радославов.
    АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо Председател, г-н Министър, колеги, това е много амбициозен проект според мене, защото в това състояние, в което е държавата, трудно ми се струва, че ще се осигурят необходимите средства, за да може доколкото разбирам, задължително да бъдат обхванати всички деца от 4-годишна възраст в тая система; така, останах с това убеждение и така че, аз по принцип твърдя, че съм много резервиран към това предложение на Министерството на просветата. Откакто се революционизира възможността да се произвеждат „на конвейр” професори и доценти, както се видя тук за година и нещо 200-300 професори и доценти, което е ясна девалвация на ценза и това го предупреждавахме, че така ще стане, аз лично сега имам резерви към този Закон, защото си мисля и от друга гледна точка дали пък е уместно чак от 4-годишна възраст това тотално ангажиране на всяко едно дете, което влиза в една система и няма избор да излезе от тази система. То просто е задължително.
    Аз си мисля, че в ред държави има една възможност, където децата до една определена възраст да могат техните родители да обезпечават това първоначално развитие, защото има хора с възможности и биха могли техните деца дори да ги дадат да бъдат обучени, подготвени за цялостното им социализиране в условия, които не са задължителни да отидат там, където има детска градина или училище и т. н. И оставам с убеждение, че като че ли се налага една такава форма в държавата, че ще си произвежда, дето има една приказка, граждани, които ще бъдат моделирани по едни и същи същи критерии, с едни и същи възможности и средства, програми и т. н. Това дали е най-добро за индивида, човешкия, аз се съмнявам лично, защото просто самата моя природа някак си не го приема, защото самия аз и покойния ми брат никога не сме ходили нито на забавачка, нито на ясли, нито на .... Бяхме пълни отличници и се развихме като нормални хора, и професионално, и обществено.
    Така че лично аз мисля, че нашето като че ли цивилизацията ли, глобализацията ли, поставя едни, ако мога така да се изразя, може би и ние май се престараваме, едно тотално, ако мога да кажа, уеднаквяване на индивидите, едва ли не всички ще говорим на английски, всички по един и същи начин ще ни възпитават, по един и същи начин ще учим, еди какво си ще правим. Някак си това, честно да ви го кажа, споделям, защото ме тревожи, много ме тревожи.
    Затова тука Министърът говори за свобода на ученика, за личностно развитие, детето да получи възможност самò да се развива в живота. Че как на четири години това дете ще може да прецени самò ? Дали трябва всички тези неща да се реализират на 4-годишна възраст ? Сега, колкото да са гениални българските деца, съжалявам, ама ми се струва, че четири години не е тая възраст. Да е кажем шест може би години, да, ама от четири години, както сме тръгнали, ще излезе може би от 2 г. да тръгнат, от раждането шест месеца ще ги поеме държавата, да си ги обучава, както, натам вървят нещата. Аз това се страхувам, че може би в стремежа си Министъра и неговия екип да направят нещата бързо, някак си нещата, да се осигурят възможности за развитие на всички деца, дето се казва, да имат тези условия за развитие, на мен ми се струва, че се отива в друга крайност.
    Така че и от финансова гледна точка и от чисто човешка гледна точка, аз имам резерви и няма да го подкрепя; ще се въздържа. Казвам ви го искрено какви са ми опасенията. Благодаря.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов.
    АСЕН АГОВ: За разлика от г-н Радославов и брат му, Бог да го прости, когото имах честта да познавам, аз смятам, че Закона е изключително уместен. Съжалявам единствено за това, че правителството се поколеба да въведе цялостното влизане на Закона в сила, тоест съпътстващият бюджет на всеки ученик да може да се ползва във всяко училище. Тази колебливост си я обяснявам с политическа нерешителност. За успокоение на г-н Радославов ще кажа само, че в Дания и Швеция децата тръгват на детска градина задължително всички от четиригодишна възраст. Така е решен въпроса с имиграцията. При нас трябва да се реши въпроса с възпитанието на ромите. Замислете се за това. Децата е необходимо, необходимо е да се възпитават, за да могат да станат пълноценни граждани и участници в обществения живот. Не съм сигурен дали в тези двайсет години няколко поколения не бяха изпуснати именно заради това нещо.
    От тази гледна точка Синята коалиция е твърдо зад този Закон и критикува остро нерешителността на правителството да приложи Закона веднага, защото в 2016-та година ще излезе цял един випуск от най-горната фаза на училищното образование. Още един ще излезе и този випуск ще бъде следващия изтърван випуск.
    Няма значение дали ще има Закон за публично-частно партньорство или няма да има закон. Когато ученикът върви с бюджета си в крайна сметка това е избора на родителите му, за да намерят най-доброто, най-подходящото място за обучаване на децата. Ето от тази гледна точка, понеже сме Комисия по бюджет и финанси, това с нищо няма да се отрази на бюджета. Става въпрос за минимални средства от гледна точка на целия бюджет за образованието. Ако се замислите и видите процентите, които г-н Радославов, просто за да, аз разбирам разсъжденията ви, но в крайна сметка това общество има нужда от възпитание на хората, тъй като наистина в последните двадесет години бяха изпуснати цели поколения. Те не познават какво е това гражданско образование, не познават институциите си, не познават функциите на държавата, гледат нихилистично на всичко това, което се случва в България. Не знаят, а да не говорим за българския език, който и тука чувам „училищáта”, „съдилищáта” и т. н. и т. н., даже от хора, които искат да въвеждат Закон за българския език.
    Значи от тази гледна точка смятам че, апелирам към всички колеги да приемем този Закон и да насърчим Министерството да продължи да работи в тази посока, ако може да отмести напред срока – 2016-та година, мисля, че цялото общество ще спечели.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, заповядайте, по-кратичко.
    АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Да, много кратък ще бъда.
    Колега Агов, аз не мисля, че правителството трябва да търпи упреци, че много се е забавило с този Закон, защото мисля, че на всички тука им е ясно, че в сегашната финансова среда, в която се намираме – България, надали ще може да се осигурят всичките така, приоритетно средства, които са необходими, за да се реализира веднага Закона. Така че аз лично даже, точно обратното, мисля, че те много избързват, нали. Нямам в това отношение упреци, а доколкото разбирам вашата грижа така за ромските български деца, е похвална. Но то ще видим на практика точно как ще се осъществи точно в тази част, както вие сте оптимист, аз много се съмнявам. Благодаря.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така, по тази тема има ли още ? По тема „парите следват ученика”.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз може би нещо не можах да разбера, но вие, господин Министър казахте, че десет милиона ще струва въвеждането на Закона. Нали така ?
    СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: С частните градини би струвало сега горе-долу 10 млн.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Десет милиона.
    АСЕН АГОВ: Понеже сега плащаш от джоба си, а иначе плащаш данъци и ...
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Сега може, ако е съществуващото положение, наистина с десет милиона да се оправим, но нали разбирате, че в момента, в който държавата започне да плаща за това, то тези частни училища ще се увеличат по-значително. Освен, /на реплика от залата/, не, не, чакайте малко, не бързайте толкова. Не е така простичка тая работа. Все пак едно частно училище си е заведение, което се прави с идеята да се печели от него. То не е организация с идеална цел.
    Така че според мен Закона за държавната помощ съвсем няма да може да се реши със Закона за публично-частното партньорство и оттук нататък все пак, ако имаме предвид и Конституцията, която казва, че държавата трябва да обезпечи средното образование, там ми се струва, че можем да влезем в някои казуси, които поне засега аз не виждам как точно са изчистени. Разбира се, това си е ваша работа, мен в тази ситуация не ме интересува, аз ще се въздържа по този Законопроект, но ми се струва, че тук има проблем, който не е достатъчно добре изчистен.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така, аз ви предлагам, понеже тия текстове така или иначе няма да влязат сега, ще има възможност до 2016 г., да се проиграят още варианти, сега да се съсредоточим върху други текстове. Аз много бих искала да ни кажете това, което ще се случи за интеграцията на децата с увреждания, тези помощни училища и центровете – да кажете две-три думи в тази посока, както и тяхното финансиране, нали, това, което искате да се подобри, как ще се финансира.
    МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По отношение на приобщаващото образование, тук действително настъпват сериозни реформи и това е една от най-съществените нови политики, които са залегнали в Законопроекта – вече говорим за приобщаващо образование, а не за интегрирано, което предполага една съществена промяна на отношението към децата със специални образователни потребности, а именно: интегрираното, включващото образование, така, предполага детето да се приспособи към средата; приобщаващото образование като философия предполага средата да бъде адаптирана и да се приспособи към необходимостите на детето.
    Каква е реформата по отношение на децентрализацията, която предвиждаме ? В момента в държавата има 28 ресурсни центъра. Те са държавни институции, в които работят общо 45 директори и помощник-директори и още 90 души непедагогически персонал. Тези ресурсни центрове получават средствата, които, тоест се финансират от средствата, които държавата дава от държавния бюджет за едно дете със специални образователни потребности (СОП); тоест тези средства, които са малко над 2 хил. лв., отиват не в училището и в детската градина, където са децата, а отиват в ресурсния център, след което оттам вече се разпращат графици, с които ресурсните учители се разпределят по училища и детски градини вследствие на което се получава така, че имаме училища и детски градини в страната, в които напр. ресурсен учител стъпва веднъж седмично за около два часа.
    Какво правим с новата реформа, с промяната ? От една страна, прехвърляме ресурсните центрове към общините, съответно те ще се трансформират в центрове за подкрепа за личностно развитие, което, от една страна, ще доближи повече грижата, така, ресурсите до децата, като, разбира се, сменяме и модела на финансиране: по-голямата част от стандарта за децата със СОП отива в училището, по-малката част отива в самия център, като по този начин директорът на училището, например, ако има пет деца със специални образователни потребности, ще има възможността да си назначи ресурсен учител, който да бъде постоянно там и да не се получават тези констатации, които имаме и в момента.
    Между другото, това е реформа, която стъпва на много задълбочен анализ, направен съвместно с Държавна агенция за закрила на детето в девет области на страната – анализ на интегрираното обучение. Изключително тревожна е констатацията, която учители от детски градини и училища споделят, а именно, че децата със специални образователни потребности трябва да бъдат отделяни в отделни групи и дори училища, което е един сериозен проблем и мисля, че е дошло времето вече за следващата стъпка, която трябва да направим, а именно тази децентрализация на ресурса – човешки и финансов, там, където са децата, за да имаме реален процес на приобщаващо образование. Отивайки съответно към общината, общината получава възможността в този център за личностно развитие да предоставя различен вид грижи, тоест обща и допълнителна подкрепа, което пък ще позволи намаляване на администрацията, от една страна, защото няма да имаме веднъж център, примерно детски комплекс, в който ще се развиват извънкласни дейности, друг център, в който ще имаме ресурсно подпомагане и трети център, в който ще имаме кариерно ориентиране; тоест общината ще получи възможност за провеждане, от една страна, интегрирани политики, между другото общата и допълнителната подкрепа ще може да се предоставя и в центрове, които са в системата на социалното подпомагане. Сега например много често децата, които се обучават напр. в помощни училища до обяд са в помощното училище, следобед родителите ги вземат и ги преместват съответно в един дневен център.
    Отивайки към общината, ако общината има дневен център и такъв, и друг такъв, тоест тя може да обедини всичката тази грижа в център за подкрепа за личностно развитие или пък да я предоставя в един дневен център, който е в системата на социалното подпомагане, което ще позволи оптимизиране на финансовите ресурси и освобождаване на средства, които ще отидат за грижа за децата.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Госпожа Боянова.
    ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря, г-жо Председател.
    Аз имам конкретен въпрос. От казаното до момента, това означава ли, че децата от специализираните училища, примерно в България има две-три училища, в които се обучават глухонеми, ще бъдат разпределени по другите училища ? Благодаря.
    МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не. Това са двата вида училища, които сме запазили като специализирани училища за децата с увреден слух и увредено зрение, така че те се запазват като държавни, защото наистина са 2-3. Това са училища, в които има специално оборудване и действително тези деца се нуждаят от много по-сериозна грижа.
    Децентрализацията е по отношение на другите училища, имам предвид на помощните, които междувременно са 49, като държа да подчертая, че от 2003-та година насам децата в тях са намалели с около 7 хил., което е резултат от тази политика и от работата на ресурсните учители, разбира се; така че около 3 хил. деца са там. Знаете, обаче, че стандартът в тези училища е много по-голям, отколкото стандарта в едно друго училище, което пък, от една страна, обяснява донякъде реакцията на помощните училища, но от друга страна трябва да признаем, че това са училища, които именно заради високия стандарт привличат деца, които са с по-неприятно нека да го нарека, социално положение, социално занемарени деца, които в никакъв случай обаче не могат и не трябва да бъдат обучавани в такива училища и това не е в интерес на децата.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танчев.
    СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз имам един много кратък въпрос: общините ще получават ли някакви делегирани бюджети във връзка с това, че те ще трябва да поемат управлението на тези ресурсни центрове или те трябва от собствения си бюджет да задèлят ? Благодаря.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Вълчев.
    КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Финансирането е за дейности, голяма част от дейностите се изпълняват в училищата и детските градини, но и в момента част от дейностите се изпълняват от т. нар. „извънучилищни учреждения”, каквито са обединените детски комплекси и ученическите школи и в бъдеще ще бъдат центровете за личностно развитие съответно.
    Тези дейности, които в момента се финансират по единни разходни стандарти, ще продължат да се финансират, като и съответно тези средства ще продължат да достигнат до центъра. Има други дейности, за които обаче е регламентирана по-скоро споделена отговорност, примерно при обсерватории, планетариуми и т. н. Идеята е ние да разширяваме периметъра на делегираната държавна дейност в зависимост от възможностите на бюджета и допълнително с европейски средства, през следващия програмен период, това, което вече е на дневен ред: да се финансират общински програми за личностно развитие, които да се изпълняват от общините и от училищата, като по този начин интегрираме и европейски средства в по-мащабните национални политики каквито,
    /Ще използвате ли ОП «Развитие на човешките ресурси» ? - реплика от залата/, да основно средствата от Европейския социален фонд.
    СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Само уточняващ въпрос във връзка с това, което казахте: един вид образованието, нали, тези училища, ще станат конкретен бенефициент в рамките на дадена програма, така ли да го разбираме, за следващия програмен период ?
    КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, ние в момента имаме няколко големи схеми, предполагам сте запознат, където Министерството е конкретен бенефициент, но училищата участват в техническото и финансово изпълнение, тоест те изпълняват дейности и извършват разходи от наше име. Така че конкретният бенефициент кой ще бъде, честно казано, още не сме говорили, но идеята е да бъдат интегрирани цялостно национални програми, а не грантови схеми примерно, които са еднократна дейност с неустойчив резултат в много случаи.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Дамянова, искате да добавите още нещо ?
    МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако позволите, по отношение на центровете за подкрепа, то е съществено, защото ние вече започнахме една такава политика по отношение на подпомагане на общините за изграждане на такива центрове; по ОП „Развитие на човешките ресурси” стартирахме проект за кариерно ориентиране, тоест дейностите по кариерно ориентиране ще бъдат обезпечени до края на 2013 г. Там има предвидени средства за изграждане на такива центрове. Те ще бъдат изградени в съответните 28 общини, така че вече стартирахме един такъв процес за подпомагане на общините за изграждане на центрове за предоставяне съответно на услугата по кариерно ориентиране, като използваме европейските пари.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е много хубаво. Единственият проблем е след като приключи дадена програма, европейските пари, да осигурим устойчивост от нашия бюджет, което се оказа проблем по много от програмите на човешките ресурси, някои ваши, някои на МТСП.
    МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Стремежът ни е в следващия програмен период действително да наблегнем на тази комплексна интегрирана грижа, за която спомена г-н Вълчев и да обезпечим основно и центровете за подкрепа за личностно развитие, и въобще всички дейности, които са насочени в тази посока. Надявам се, че сега се планира програмния период, има разбиране от страна на правителството, на колегите, така че в това отношение мисля, че няма да има проблеми.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси ? За държавните училища ? Няма въпроси. Добре.
    АСЕН АГОВ: Трябва да напишат в Парламента, че не се казва „училúща”, а се казва „учùлища”. Един път завинаги, една голяма табела ще сложа там.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: с ударението, с ударението. Добре, колеги имате ли още въпроси ? Няма.
    В такъв случай да преминем към гласуване. Който е „за” подкрепа на Законопроекта за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерски съвет на 05.04.2012 г., моля да гласува.
    „За” – 10.
    Против ? Един. Въздържали се ? Четирима.
    Благодаря. Законът е подкрепен. Благодаря ви.

    Преминаваме към следващата точка, те са всъщност две точки по една и съща тема, а именно ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Волен Сидеров и ЗИД, внесен от Министерски съвет.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря ви. Уважаеми колеги народни представители, госпожо Председател, внесени са два законопроекта, които са с абсолютно различна философия, които се и сблъскват един с друг и представляват различна визия в данъчната политика; съвсем различни философии, представляващи единия или другия. Единия, досегашната водена политика в данъчно отношение от десетилетия, така, рестриктивната политика, монетарната политика, която е осъществявана в България от началото на тук присъствието на Международния валутен фонд.
    Ние имаме съвсем друг подход, който, разбира се, скандализира и намира враждебност сред управляващите политици, либералстващите политици, па макар и от опозицията, които, разбира се, винаги са приемали „на нож” идеите на нашата партия „Атака” още от самото начало от 2005-та г., от влизането ни в българското Народно събрание. Ние винаги сме пледирали, при всеки един държавен бюджет и при приемането на пакета от нормативни актове, съпътстващи държавния бюджет, свързани с измененията ежегодно в данъчните закони, за намаляването на ДДС по отношение на определени стоки. И не само намаляването, но и в някои отношения и изцяло спадането на ДДС по отношение на определени стоки, които изброяваме в нашето предложение пунктуално. Това са стоките от първа необходимост, лекарствата, учебниците, хляба и някои от горивата, които имат най-голямо приложение и използваемост. Става въпрос за бензина и за дизела. Ние внасяме своевременно това свое предложение с цел при подготовката на държавния бюджет за следващата финансова 2013 година да се има предвид това наше предложение, като то бъде адаптирано и съобразено с разчетите за формирането на държавния бюджет за 2013 г. Добре е, че то съвпада, това наше предложение, с предложението на Министерски съвет, като при обсъждането, включително и в пленарна зала, ние ще направим аналогиите и съпоставките между едното и другото предложение - до какво води едното предложение и до какво води нашето предложение. За да направим това наше предложение, ние изхождаме от винаги нашата философия, от класическото правило, че парите, които може да събере държавния бюджет от ДДС, ще бъдат парите от потребление на гражданите на стоки, стоките, които изброяваме. Това означава, че в гражданите ще останат повече пари, те ще имат по-голяма покупателна способност и оттука ще се „завърти чекръка” на националната икономика и оттук ще се развие възможността за създаване на по-голям брутен вътрешен продукт, да се произведат повече стоки, и то от българските производители.
    Ние отдавна сме били противници на това да се робува на тази „свещена крава”, наречена „единна данъчна ставка” и управляващите, в случая и либералстващите, винаги са робували и винаги са опитвали да ни вкарат в мисленето на т. нар. „плоски ставки”, единни ставки. Не става въпрос само за 20-те % ДДС, става въпрос и плоския данък, и корпоративния данък, всичко да бъде уеднаквено, което не е добрия начин, доброто средство и така годния метод за регулиране на една икономика. Защото знаем, тук повечето от вас сте икономисти, че данъчната политика е средство за регулиране на икономиката, за въздействие на отделните отрасли, за стимулиране на определени насоки от нейното развитие.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви много. Ако може повече за закона.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: И от тази гледна точка, да, точно за този Закон говоря, целта ни е да бъде диференцирана най-после тази порочна практика, това е за ужас, разбира се, и на представителите на Министерството на финансите, за които винаги е било най-удобно данъчната ставка да бъде единна; и ние сме работили и ще продължим да работим и занапред за диференциране, като някои от стоките и услугите да бъдат занулени като данъчна ставка.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да. Благодаря ви. Преди да минат обсъжданията, понеже така, доста пространно ни обяснихте, само да акцентирам: става дума само за предложение за изменение на Закона за акцизите, а не за ДДС и останалите ставки, и предложението се състои в това: безоловният бензин, газьола и втечнения нефтен газ да бъдат с акциз от 100 лв. за 1000 кг., тоест при минимални ставки на Европейския съюз – безоловен бензин – 702 лв., газьол – 645 лв. и втечнения газ – 244 лв. Тоест да преминем към една самостоятелна акцизна политика, независимо от договореностите, които България е поела. Това е предложението. Имате ли въпроси ? Няма.
    В такъв случай преминаваме към гласуване.
    Който е „за” подкрепа на Законопроекта за ИД на Закона за акциза и данъчните складове № 254-01-48, внесен от Волен Сидеров, който е „за”, моля да гласува – един.
    Против ? Единадесет.
    Въздържали се ? Трима.
    Законопроектът не е приет.
    Преминаваме към другия Законопроект, който е на Министерски съвет и ще ни го представи зам.-министър Горанов.
    ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, мотивът за внасянето на изменение в Закона за акцизите и данъчните складове е свързан основно с няколко теми. Първата и най-голяма тема е въвеждането на централизираната информационна система на митниците, която да обхваща всички акцизни стоки. Втората е свързана с въвежданата от 01.06.2012 г. положителна акцизна ставка на течния газ, ползван като моторно гориво и гориво за отопление. Предлагат се прецизирани разпоредби и определения в закона и накрая промени в административно-наказателните разпоредби, свързани най-вече със злоупотреби с тютюневи изделия без акциз.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове регламентира взаимодействието между отделните органи и концепцията за контрол на течните горива чрез изграждане на информационна система на Агенция „Митници” и информационна система за контрол на горивата на НАП.
    Създаването на тази система е завършека от мерки, свързани с цялостното обхващане движението на горивата и контролирането на акцизи и ДДС, свързан с търговията с горива. По този начин се автоматизира процеса за обмен на информация и контрол по електронен път между приходните агенции и по този начин се минимизира риска за злоупотреби. Въвеждането на постоянен контрол върху движението на горивата на територията на страната ще допринесе, по наше разбиране, за решаването до голяма степен на проблема с проследяването на горивата по цялата верига: от търговците до крайния потребител, съответно коректното начисляване на ДДС в случая, тъй като с него се затваря темата за злоупотреби с ДДС.
    Във връзка с гореизложеното са извършени предложения за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност, чрез който се определя механизма за своевременно проследяване на документално отчетените с фактически потребените количества горива. Предложени са разпоредби, създаващи възможност за данъчно задължените лица да подават по електронен път документи, свързани с дейността им като напр. заявления, искания, уведомления, отчети за бандероли; въвежда се задължение на лицата да подават по електронен път акцизните данъчни документи, известията към тях и документите, свързани с доказване предназначението на акцизните продукти, за които се прилагат намалени акцизни ставки. Тук става въпрос най-вече за горивата за отопление. Предвидено е данъчните документи да се издават на хартиен носител, в случаите когато при извънредни обстоятелства информационната система на Агенция „Митници” не функционира, като е определен срок, в който лицата да подадат по електронен път издадените през този период документи.
    Предложена е промяна в Закона за данък добавена стойност, които предвиждат всяко данъчно задължено лице – доставчик или получател по доставка за течни горива да подава в НАП данни за доставеното или получено количество течно гориво и за получателя и доставчика, както и за промяната в тези обстоятелства. Данни се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на обстоятелството за промяна по електронен път с квалифициран електронен подпис.
    Реда, начина и формата на подаване ще бъдат определени в Наредба № 18 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. В общата система НАП ще предава по електронен път към Агенция „Митници” информация за реално получените течни горива в обектите за продажба на дребно, както и след крайната им реализация. Въвежда се задължение за лицата, които за целите на независимата икономическа дейност извършват зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива чрез средства за измерване на разхода, да регистрират и отчитат зареждането чрез фискална касова бележка, както и да предават данните към НАП чрез установена дистанционна връзка. Това са т. нар. „ведомствени” бензиностанции, които са снабдени с бензиноколонки за зареждане на превозни средства, за които се установява реална възможност за достъп и зареждане на горива от трети лица и по този начин злоупотреба – избягване плащане на ДДС най-вече и акциз.
    Целта на тази мярка е да се прекратят възможностите за доставки с неясен произход и качество. От задължението да подават данни са изключени лица, извършващи доставки чрез издаване на фискални касови бележки, както и лица доставчици, издаващи данъчен документ по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове. Във връзка с влизането в сила от 01.06.2012 г. на положителна акцизна ставка върху природния газ, е разширен кръга на лицата, които ще подлежат на задължителна регистрация по реда на Закона, а именно лица, които извършват продажба на природен газ за моторно гориво. С оглед на въведените различни акцизни ставки в зависимост от предназначението на природния газ като моторно гориво и гориво за отопление, са предложени определения за битови нужди и стопански нужди. Регламентирани са изисквания, на които лицата трябва да отговарят, за издаване на удостоверения за регистрация. Прецизирани са някои определения като частни развлекателни полети, плаване, като е уточнено, че използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство за спортни и развлекателни цели и за лични нужди, също попада в обхвата на чл. 4, т. 15. Това е уеднаквяване на терминологията в закона.
    Предлага се реда за издаване на удостоверения за освободени от акциз крайни потребители, както и за издаване на удостоверения за регистрация на независими и малки пивоварни да бъде регламентиран в Закона. В настоящия момент регламентацията е в Правилника, тоест в този смисъл режима не се променя съществено за данъчно задължените лица. Предложено е смесването на енергийни продукти с цел получаване на корабни горива да се включи в обичайните операции, които могат да се извършват в данъчния склад, като операциите се извършват след предварително уведомление до митническото учреждение компетентно. Създадена е възможност в данъчния склад да се смесват биогорива с горива от нефтен произход с платен акциз. Тук в случая говорим за освободени от ДА „Държавен резерв и военовременни запаси” с цел въвеждането в съответствие с изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници. За извършването на този вид операции отново ще се изисква предварително уведомление на компетентното митническо учреждение.
    В административно-наказателните разпоредби с оглед натрупаните проблеми в практиката е направено предложение да се разшири обхвата на деянията, извършвани от лицата. Предложението се налага поради необходимостта да се обхванат всички деяния, които са обект на изрична забрана с оглед по-строг контрол по отношение на акцизните стоки и предотвратяване на нарушенията, извършвани с тях.
    Предложена е редакция на чл. 108а, с която се предвижда намаляване на размера на глобите и имуществените санкции за лицата, които продават цигари без издадено разрешение за тази дейност. Това са санкции, които се налагат на физически и юридически лица, които предлагат и продават тютюневи изделия без получено разрешение за търговия с тях. По своята същност това са тютюневи изделия с валиден бандерол, за които е заплатен дължимия акциз. Опасността на това деяние е по-ниска в сравнение с търговията със стоки без бандерол и с фалшив бандерол и в момента тази санкция се явява прекалено висока, несъответстваща на тежестта и в едно административно производство често съда намира това несъответствие и отпадат наказанията за тези лица като неадекватни спрямо настъпилата вреда.
    Разширен е състава на чл. 123, ал. 6 от Закона, който регламентира нарушенията, свързани с алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с надпис „duty free”. Към момента нормата определя като административно нарушение само случаите на продажба и съхранение на посочените стоки извън търговско помещение, предназначено за безмитна търговия. На практика митническите органи констатират наличието на такива акцизни стоки в превозни средства, в частни домове и при физически лица. В тази връзка се разширява обхвата на деянието, както и размера на глобите на лицата, които държат, пренасят, превозват, предлагат или продават такива акцизни стоки.
    С допълнението в чл. 126 б, ал. 3 на Закона се предлага определение за „маловажни случаи”, а именно това са тези случаи, при които двойния размер на нарушението не надвишава петдесет лева. Към настоящия момент дали едно деяние е маловажен случай не следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, което, от своя страна, е довело до постановяването на противоречиви съдебни решения от съдилищата за идентични казуси. Направеното предложение за създаване на определение за „маловажен случай” цели да се създаде яснота за административно-наказващия орган с оглед издаването на законосъобразни наказателни постановления.
    С промяната на ал. 3 на чл. 128 се предлага полицейските органи да са били задължени, а не както досега, възможност при условията на нарушение да образуват административно-наказателно производство. Промяната е в съответствие с чл. 40, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания и е продиктувана от съществуващата системна практика, при която съдебният състав счита, че акта за установяване на административното нарушение следва да се състави от оправомощения орган, който е установил или присъствал при извършване на нарушението, тоест вече и полицаите ще могат да действат като митнически органи на Женския пазар.
    Изменението на ЗМДТ се налага поради констатирано несъответствие от службите на ЕКАП: запитване 2667/2011 между чл. 63 от Договора за функциониране на ЕС и чл. 40 от Споразумението на европейското икономическо пространство във връзка със свободното движение на капитал, от една страна, и разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от действащия Закон за местните данъци и такси. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗМДТ недвижимите имоти, част от наследственото имущество, се оценяват по данъчна оценка съгласно Приложение № 2 от Закона. Действащата разпоредба създава затруднения за оценяване на недвижимите имоти на територията на друга държава-членка, на ЕС или на трета страна. В същата връзка е предложено недвижимите имоти на територията на страната да се оценяват по данъчна оценка съгласно ЗМДТ, а недвижимите имоти на територията на друга държава-членка, на ЕС или трета страна – по данъчна стойност, посочена в документа, издаден за целите на данъчното облагане от съответен компетентен орган. Благодаря ви.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Заповядайте и да се представите за протокола.
    СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ – Българска петролна и газова асоциация: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, в началото само две думи искам да кажа: самия законопроект, за нас той е в правилната посока, промените в Закона за данък добавена стойност и по-специално връзката към НАП с т. нар. „ведомствени” бензиностанции е стъпка в правилната посока.
    Един-единствен параграф представлява сериозен проблем за нас - това е предложената промяна на данъчната основа на биоетанола или етиловия алкохол. Досега тя се измерваше при 15 градуса, в момента предложението е това да се случва при 20 /градуса/. По данни на нашите експерти това ще доведе до подмяна на измервателни уреди и изобщо на цялостна преработка на системата, която в момента действа. Искам само да ви припомня, че преди около година се направиха инвестиции по отношение на свръзката с Агенция „Митници” на данъчните складове. През изминалата година също се направи връзка с НАП на бензиностанциите. Нови разходи в момента, в този момент специално две седмици преди въвеждането на биоетанола и задължителното му смесване с бензин за нас просто са необясними. Надяваме се този проблем да бъде поставен на вашето внимание. Ще направим съответното предложение и мотивите ни за него. Благодаря ви.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, господин Агов.
    АСЕН АГОВ: Какъв е ефекта върху бюджета, г-н Горанов, върху споровете от свързването с НАП ? Имаме ли някакви числа, които можем за първото тримесечие да кажем ?
    БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Това, което се оценява ...
    АСЕН АГОВ: Ще ви кажа защо задавам този въпрос след малко.
    БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Да, да, то относително бихме могли да се досетим защо го задавате, но облагаемата маса или оборотите, които са установени в повече, въпреки че нямаме още пълната база за съпоставка, са увеличение на регистрираните обороти за свързването на бензиностанциите с над 800 млн., тоест когато внасяхме 2010 г. тези промени, тогава мотивирахме, че обществената целесъобразност спрямо цената е доста висока и това се показа.
    Тук колегите от Агенция „Митници” ще коментират разликата между 15 и 20 градуса и поведението на спирта при тези температурни различия. Аз предполагам, че вашия въпрос е свързан с нещо друго – оборотът, регистрираният оборот е увеличен с 800 млн.
    АСЕН АГОВ: Ще ми позволите ли, госпожо Председател, само да добавя ? Следователно, инвестициите, които са направени, са били от полза за обществото ! Във всички случаи обаче, тези инвестиции не са в рамките на 800 млн., нали ? Предполагам, че са далеч по-малко инвестициите – като реплика на Газовата асоциация. Ако преди това тези средства не са се събирали и не са служили на обществото, сега обществото има възможности, за да ползва много повече услуги, благодарение на тези средства. Преди това тези средства са отивали в джобовете на някого, нали така ?!
    Следователно няма никакво основание да се протестира срещу новите инвестиции. Тези нови инвестиции служат както на всеки един работник, който работи в обектите, които членуват във вашата асоциация, тоест солидарността с проблемите на обществото е по-полезна, отколкото една малка инвестиция в нова технология за по-добра събираемост. Аз така разсъждавам.
    Има много подчертана полза за обществото. Ето затова си струва да се направят тези разходи, защото в крайна сметка всички ще ги ползваме: и вие, и аз, и всички, които работят при вас.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Ще отговорите ли ? Да.
    БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Значи искам само да уточня, че по отношение на ставката, ставката е в чл. 35 от Закона за акцизите и данъчните складове и ние там не предлагаме никаква промяна. Що се касае при това при какъв градус следва да се отчита биоетанола, категорично още в дефиницията на биоетанола е казано, че това е съгласно европейското законодателство и нашето законодателство би следвало да се измерва при 20 градуса. Така или иначе, тука се касае за два текста, в които в единия се казва, че етиловият алкохол в сега действащата нормативна уредба се измерва при температура от двайсет градуса, а в следващата алинея се казва,
    че се измерва при 15 градуса. Тоест ние няма как за една и съща стока да измерваме по два различни начина. Това е текста още от 2006 г. като редакция, до момента не е имало смесване, така че тези текстове не са били актуални. Смесването влиза, задължителното смесване с биокомпонента, влиза от 01.06.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Но то трябваше да влезе преди две години.
    БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Значи по отношение на другата част, която поставя Българска петролна и газова асоциация, по отношение на средствата за измерване, те изобщо не са, не ги коментираме в Закона. Там имаме Наредба 3, където е казано какви средства за измерване се използват и всички тези опасения и аргументи за допълнителни разходи, инвестиции и т. н. са необосновани, защото към сега действащата нормативна уредба няма пречка биоетанола да бъде измерван при въвеждане в данъчния склад, където ще се смесва с бензина и при 15 градуса. Това изискване като средства за измерване в наредбата не съществува. Тук говорим по-скоро за начина на отчитане, защото в тяхното изложение в общи линии става смесване на две понятия „измерване” и „отчитане”.
    Няма пречка при въвеждане в данъчния склад да се измерват при при 15 градуса. Самият уред за измерване, на базата на неговите данни, не е само по себе си основа за облагане на тази стока. Самото предназначение на биоетанола, който идва в данъчния склад за горива, е да бъде смесен с бензина и да бъде освободен за потребление вече като моторно гориво със ставка за моторно гориво и т. н. Тоест аз считам, че има неразбиране от страна на Петролна и газова асоциация редакция на текстовете, които са заложени.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега си го изяснете. Да, заповядайте.
    СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Благодаря ви. Първо, да отговоря на г-н Агов, ако е възможно. Напълно сме съгласни, че тези инвестиции са полезни за всички. Това наистина е факт. Компаниите ги правят. Проблема е, че в момента просто, влиза в един много неподходящ момент - инвестиционни програми тази година вече са направени и не могат да се правят промени в тях. Точно затова, да, г-н Алексов, разбира се, твърди, че няма нужда от подмяна на уреди, но те, не знам дали сте запознати, те мерят при реална температура и съответно данните за реалните количества чрез калибровъчни таблици се преобръщат в 15 градуса; само че един уред може да прави това с една калибровъчна таблица при 15 градуса. Той не може да ги измери при 20 градуса, каквото е изискването.
    Има такива уреди, някои данъчни складове наистина са оборудвани с тях, но не всички са такива.
    Само още веднъж да уточня – по Наредба 3 няма изискване етиловият алкохол при въвеждане в данъчния склад за горива да се измерва както при 15 градуса, така и при 20 градуса. Няма пречка да бъде измерен и при реална температура. Това е разписано в Наредба 3, а тя е действащият нормативен акт в момента. Така че, аз затова казвам, че явно става въпрос за някакво неразбиране на нашето предложение.
    Проблемът е дали промените, така направени в момента, в ЗДС няма да доведат до промени в Наредба № 3.
    АСЕН АГОВ: Наредба № 3 остава ли в сила или не остава ?
    БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Значи Наредба № 3 в момента е действащия нормативен акт. Ако се тръгне към промяна в тази наредба, тя, имаме съвсем друг ред за изменение. Това са някакви бъдещи събития.
    АСЕН АГОВ: Законопроектът налага ли промяна в Наредба № 3.
    СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Според нас налага.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, какво точно се случва между 15 и 20 градуса с етиловия алкохол, та толкова много приказваме за тези работи ?
    БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Не става въпрос какво се случва с етиловия алкохол при 15 и 20 градуса, става въпрос за принцип, при който се измерват алкохолите и горивата.
    Алкохолите се измерват при 20 градуса, горивата се измерват при 15 градуса и тъй като по своята същност биоетанола е алкохол, той се измерва при двадесет градуса и като алкохол се отчита при 20 градуса. В момента, в който етиловият алкохол се смеси с бензина, вече той става гориво и се освобождава като гориво и се мери при 15 градуса. Това е разликата между двете.
    Няма как етиловият алкохол преди да бъде вложен в бензина, да го считаме за гориво и да го отчитаме като гориво.
    СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Само ако позволите още едно допълнение: според една юриспруденция на Съда на ЕО „Евроетил”, тя е именно между Агенция „Митници” и „Евроетил” едно дело, Съдът казва, че биоетанолът или спирта, да го наричаме така, се превръща в енергиен продукт при две условия: това е да бъде предназначен за моторно гориво и б) – да бъде напълно денатуриран по смисъла на Директива 9823. Тези две условия ние бихме ги приели и за нас това би било идеалното развитие на събитията. Разделяме биоетанола, такова е и нашето предложение, в такъв смисъл, биоетанолът да бъде разделен като такъв, който е етилов алкохол, и денатуриран и предназначен за моторно гориво, който да се мери при 15 градуса. Това е нашето предложение де факто. Благодаря.
    БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Значи, ние не оспорваме този принцип и прилагаме същия принцип. На практика в момента, в който биоетанолът се вложи в бензина, ние ще го обложим; той става ..., спазено е предназначението и ще го измерим при 15 градуса.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие искахте, заповядайте.
    НАТАЛИЯ ТОДОРОВА – Национална асоциация на зърнопроизводителите, Изпълнителен директор: Уважаема г-жо Председател, уважаеми народни представители, от позицията на земеделските производители има един притеснителен параграф в Законопроекта в Закона за акцизите и данъчните складове и това е именно параграфа с ведомствените бензиностанции. Както знаете, повечето земеделски стопанства, едно средно голямо земеделско стопанство има своя колонка, която се използва най-усилено, можем да кажем в жътвения месец; тогава потреблението на гориво, пика на потреблението на гориво достига до 1 т. месечно.
    Значи за този един тон месечно земеделските производители ще бъдат обременени с доста голяма административна тежест: да закупуват фискални устройства, да бъдат свързани с НАП, нещо, което ще бъде доста непосилно за повечето от тях. Те не се занимават с продажба на гориво, горивото, което използват, е единствено за собствени нужди, така че по отношение на тези ведомствени бензиностанции, да, ако те продават горивото, нека да бъдат вързани с фискални устройства и да имат дистанционна връзка с НАП, но при положение, че в най-усиления период по време на жътва се изразходва 1 т. гориво, мислим, че тази административна тежест, която ще се наложи на земеделските производители, се обезсмисля. Благодаря ви.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да попитам, вие говорите за ведомствена бензиностанция, колонка, а пък много често става дума за една цистерна с един маркуч. Това ли имате предвид ? Защото, така, колонка и пр. звучи, а то става въпрос за една цистерна с един маркуч ...
    НАТАЛИЯ ТОДОРОВА: Значи в стопанските дворове може да има.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тази цистерна с един маркуч, тя отговаря ли на всички изисквания за пожаробезопасност и т. н., има ли строително разрешение и всичко останало, че пък
    НАТАЛИЯ ТОДОРОВА: Значи цистерната е направена за улеснение, тъй като по време на жътвата нещата се случват доста динамично, няма време, да се ходи до складове, където, нали, се продава гориво лицензирано и затова е тази цистерна. Разбирате ли, това е при земеделските производители. Тази цистерна трябва ли да бъде вързана с фискално устройство ?
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По въпроса малко по-широко, и ще ви помоля, исках в самото начало да го поставя, но тръгна в друга посока, за тези т. нар. „ведомствени бензиностанции”. Те имат ли някакъв регистрационен режим, вие знаете ли се къде се намират и къде има такива ведомствени бензиностанции? Има ли такъв режим ? Не, не знаете въобще къде се намират.
    НАТАЛИЯ ТОДОРОВА: Няма.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да. Защото в момента, в който те съществуват никой не ги контролира въобще отговарят ли на изискванията като такива, а след това вече да говорим за връзването.
    НАТАЛИЯ ТОДОРОВА: Няма такъв режим. Относно регистрационен режим, то не само вътрешноведомствените бензиностанции, но и бензиностанциите нямат регистрационен или някакъв лицензионен режим.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И проверката за това дали отчита или не отчита трябва да се извърши физически от, намирайки въпросната ведомствена бензиностанция.
    НАТАЛИЯ ТОДОРОВА: Само че по принцип тук малко въпроса се поставя. Значи когато говорим за бензиностанция, а не примерно за цистерна, когато един земеделски производител си е закупил примерно гориво и с това гориво той си зарежда селскостопанската техника. Значи говорим тук, когато по принцип това гориво се продава, съответно това гориво е с неясен произход, тези обороти не се отчитат. За това говорим. Земеделските производители, които са си закупили гориво, за да си обработват земята, това е за техни цели, това не е търговия, така че те няма да поставят касови апарати, да се връзват с НАП. Това е просто по начина, по който се ... Да, това не е вътрешноведомствена бензиностанция, цистерна.
    Реплика: Това става ли достатъчно ясно в Законопроекта ?
    Не, не става ясно.
    „За целите на независима икономическа дейност”. „Независима икономическа дейност” означава примерно, че той извършва някаква търговия, а не говорим, когато за собствени нужди си зарежда. Ако по принцип не е действително ясен текста, би могло да се прецизира разпоредбата, за да няма притеснения от тези, които действително са си закупили гориво и си го ползват за ..., с платен акциз, да.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз пък съм притеснена от тези, дето са си закупили гориво и си го държат в една огромна цистерна и си го продават на съседите и на всички останали. Аз от това съм притеснена, а не от ведомствените бензиностанции с колонки, за които госпожата говореше.
    АСЕН АГОВ: Съседите на по-висока цена защо ще купуват от тебе, а не от ... ?
    РЕПЛИКА: За да можеш да продаваш, трябва да го продаваш на по-ниска цена, да ти го купи някой. На по-висока, ако го продаваш, то тогава ...
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Че те се зареждат неизвестно откъде, то това е целия проблем. А, а когато има отчетност при продажбата, ще ти търсят и произхода на зареждането, нали ? А тук това е, като нямаме отчетност на продажбата, нямаме и произход на зареждането.
    Имаме ли други въпроси по темата ? Не.
    В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акциза и данъчните складове № 202-01-27, внесен от Министерски съвет на 07.05.2012 г.
    Който е за, моля да гласува. Благодаря.
    Гласували 14 “за”.
    Против ? Няма. Въздържали се ?
    Един въздържал се.
    Законопроектът се приема.
    Благодаря ви. С това изчерпахме днешния дневен ред.
    Заседанието се закрива.

    /Закрито в 16 часа и 35 минути/




    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
    ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
    /М. Стоянова/
    Форма за търсене
    Ключова дума