Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
14/06/2012
П Р О Т О К О Л
№ 17
На 14 юни 2012 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
/ Начало 15.10 часа /
* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и
предлагам да премине при следния дневен ред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за учредяване на Черноморската банка за търговия и развитие, прието с Решение № 131 на Съвета на управителите на Банката от 19 юни 2011 г., № 202-02-18, внесен от Министерския съвет на 14.05.2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ от една страна и Европейската общност и нейните държави членки от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерския съвет на 04.06.2012 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет на 11.04.2012 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-34, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 07.03.2012 г.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254-01-51, внесен от н.п. Ивайло Тошев и Красимир Минчев.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
По точка първа госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция “Държавен дълг и финансови пазари” ще ни представи законопроекта за изменение на споразумението.
Заповядайте.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Благодаря ви госпожо председател. Бих искала да се извиня, че не присъства лично министър Дянков, както и госпожа Пенчева, затова ми позволете от името на вносителя и в качеството ми на директор за България в Черноморската банка, да представя съвсем накратко предложения на вашето внимание законопроект за ратифициране на изменението на Споразумението за учредяване на Черноморската банка. Това изменение се прави във връзка с приемането на еврото като функционалния отчет на валутна единица на банката. Като преди това с решение на Министерски съвет 415 от 10 юни 2011 г. беше упълномощен по надлежния начин управителя на банката от името на Република България да гласува и да подкрепи това предложение, което в момента е представено под формата на законопроект. Респективно на 19 юни миналата година по времето на 13-то годишно заседание на Черноморската банка, което се състоя в Албания. Със свое решение 131 Съвета на управителите прие предлаганите изменения в Споразумението. Като същото е напълно в правомощията на Съвета на управителите.
Приемането на еврото от гледна точка на интересите на Република България като функционална отчетна единица ще облекчи преди всичко процедурите по изплащане на дължимите дялове и вноски от държавите членки, а ще игнорира получаването на валутни курсови разлики от преблокирането на задълженията ни от евро и лева респективно в СПТ-та и ще доведе до намаляване на разходите за страните учредителки по този начин. А както знаете България е страна със статут на учредителка в тази банка. Нашият основен акционер на капитала възлиза на 13,50 процента. На практика това ни поставя в категорията на вторите по големина акционери в банките. Като преди това са Гърция и Турция, респективно Русия. България с Унгария и Румъния се нарежда на второ място. А до момента ние сме изплатили всичко, което дължим към капитала на Черноморската банка, в това число и дължимите вноски за 2012 г. или общо сме заплатили 60 млн. 750 000 СПТ.
За сметка на това, самото учредяване на банката през 1999 г. и стартиране на нейните операции са договорени проекти и се изпълняват на обща стойност от 222 млн. или разполагаме с едно много високо ниво на ливъридж по отношение на участието ни в тази банка. И това ни нарежда на трето място на практика сред всичките 11 страни акционери в банката.
Съвсем накратко като цяло Черноморската банка подпомага икономическото развитие в България, като осигурява чрез различни свои проекти финансиране на малки и на средни предприятия, лизингови корпорации, енергийният сектор. Мога да дам като пример и проекти, които са финансирани със заеми от тази банка – ТЕЦ Марица-изток 1”, също така Българо-американска кредитна банка, ПроКредит Банк. Българска банка за развитие на практика миналата година получи последния си заем за малки и средни предприятия, в размер на 31 млн.
Без да отнема повече вниманието ви, това е което исках да ви представя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Колеги, имате думата за въпроси. Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е за законопроекта за ратифициране изменението за споразумение за учредяване на Черноморската банка за търговия и развитие, моля да гласува.
Гласували 17 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен.
По точка втора. Зам. министър Иво Маринов е в друга комисия.
Преминаваме към точка трета
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет на 11.04.2012 г.
Присъстват като наши гости:
Добромир Симидчиев – зам. министър на МРРБ
Лидия Станкова – Директор на Дирекция “Устройство на територията”
Огнян Николов – Началник на отдел “Устройствени проекти” – Дирекция “Устройство на територията”
Мирослава Владимирова – Директор на Дирекция “Концесии”
Мирослава Манчева – Държавен експерт в отдел “Морски плажове” - Дирекция “Концесии”
Вие ли ще ни представите законопроекта или някой от вашите експерти?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Аз ще се опитам да направя в началото встъпление и след това, ако има конкретни въпроси, колегите които са разработвали текстовете ще мога да отговоря по детайли.
Добър ден на всички. Благодаря за възможността. Съвсем накратко ще се опитам да разкажа резюмето на предложения законопроект и каква е философията и защо сме се опитали да предложим точно тези текстове. На практика законопроекта е едно допълнение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, който е в сила от 2008 г. Има няколко категории промени. Едните са съвсем чисто градоустройствени, които касаят зона Б, режимите за застрояване. Припомням, че зона Б е първата 100 метрова ивица до бреговата ивица. Режимите на застрояване, режимите на поставяне на преместваемите обекти в отделните случаи, когато има устройствени планове и когато няма. Също така някои промени касаещи начина по който се образуват плажовете, в случаите в които имаме образуване на нови плажове. Как те се конституират като такива.
И друга съществена промяна, това е начина по който се провеждат процедурите за избор на концесионер на съответните плажове.
Първо ми се иска да кажа няколко думи за последното нещо, което казах. Начина по който се провеждат процедурите. Сегашният ред на избор на концесионери на плажовете се извършва по общия ред за Закона за концесиите, като цикъла на избор е толкова дълъг, че на практика, когато и да започне процедурата, в който и да е момент от годината, почти е гарантирано пропускането на цел един сезон. Тоест, дори и процедурата да върви благоприятно и всичко да е наред, продължителността е такава, че задължително ще има един сезон, в който плажа ще остане неохраняем, независимо дали има интерес към него, дали има кандидати. В тази връзка предлагаме едно съкращаване на тази процедура. На практика сме предложили нещо като нов вид модифицирана процедура специално за избор на концесионери на плажове, с една единствена цел, тя да бъде съкратена на един период между четири и пет месеца. Защо толкова? Защото нормалните действия по прекратяването на концесиите са в края на сезона. Ако веднага след това започне новата процедура, новият изпълнител би бил наличен преди началото на следващия сезон. Нещо което в момента е абсолютно невъзможно.
Втората група промени за които споменах, градоустройствените касаят на практика главно зона А, която е ивицата на 100 метра от плажната ивица, от бреговата ивица. Там се въвеждат ограничения за застрояването. Като на практика типа на ограниченията са в зависимост от това, дали има приет устройствен план или не. В случаите в които, няма ограничения на практика, там продължават разпоредбите вече на приетия градоустройствен план. Ограниченията касаят територии, които тепърва ще бъдат урбанизирани. Като в тази ивица, в тези територии се допуска само специфично застрояване с определени параметри. Плътност ако не се лъжа до 10 процента. Като типовете обекти, които биха могли да бъдат изграждани са съоръжения за спорт и култура. Общо взето доста сериозно ограничение от гледна точка на функционалността, предназначението на сградите с височина не повече от 6 метра. Тоест, 10 процента плътност в застрояването и височина на кота корниз не повече от 6 метра. Също така там се позволява и строителство на техническа инфраструктура.
Следващото ограничение се отнася за преместваемите обекти в зона Е и зона Б. В зона А се допуска поставяне на преместваеми обекти от елементите на градското обзавеждане – спирки, монументално декоративни елементи, пейки, осветителни тела, информационни табели и т.н.
В зона Б се допуска поставянето на преместваемите обекти стига те да не надвишават параметрите, които са заложени в подробните устройствени планове на съответните територии.
Споменах преди малко, със сегашни текстове се дава възможност за конституиране на новосъздадени плажове. Взаимодействието между сушата и морето общо взето е доста динамично и от време се наблюдава такъв процес на създаване на нови плажове. При такива ситуации проектозакона позволява тези плажове да бъдат обявени като такива. Тоест да бъдат обявени като изключителна държавна собственост и съответно тези земи да бъдат отчуждени по Закона за държавната собственост.
Общо взето това са в резюме по-голямата част от промените. Готови сме да отговорим на конкретни въпроси.
Иска ми се да кажа нещо преди това, тъй като може би ще избегнем част от въпросите. Тъй като вече минаваме на няколко комисии. Има един, два въпроса, които се повтарят и ми се иска директно да отговоря на тях.
Факт е, че това което предлагаме в момента, особено за зона А, за зоните за които няма устройствени планове е по-ограничителен сегашния закон. Искаме да кажем, че това е по скоро плод на нашата визия, на това как бихме искали да изглежда тази ивица. Тоест, не очаквайте някаква огромна база данни, на базата на която сме взели това решение. По скоро това е плод, както доста решения в градоустройството, на визията на хората, които са участвали в изготвянето на този закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата. Господин Агов заповядайте.
АСЕН АГОВ: Благодаря госпожо председател. Господин заместник-министър, казвате нашата визия, но това не звучи убедително. Визията на законотворците, защото други хора може да имат друга визия. А законът трябва да обслужва различни визии. Максимално да обединява визиите. Аз предполагам, че визията ви е добронамерена. Тоест, да няма онези грозни съоръжения, които са в близост до плажа. Надявам се да е така и вероятно ще потвърдите.
Смущава ме друго нещо. Взаимодействието между морето и сушата, която е според вас много активно и се образуват нови плажове. Обаче аз съм собственик на терен край морето и решавам да засипя част от терена си с пясък. Подлежи ли на отчуждаване автоматично, по вашия закон, ако аз съм си направил такъв плаж, което не се дължи на активното и динамично взаимодействие между морето и сушата. Тоест, изкуствен плаж, който е създаден за собствено ползване. Автоматично ли ще бъде отчужден от съответните органи, които имат тази визия за морето.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Първо наистина да отговоря утвърдително на първата част от констатациите ви. Приемам ги като риторичен въпрос. Естествено, че желанието ни е било да имаме едно по балансирано Черноморие, а не презастроено по такъв начин. Макар че с известно огорчение казвам, че тези промени вероятно са закъснели, тъй като голяма част от него вече е усвоена, но това не означава, че не трябва да го предложим.
Отговорът на втората част от въпроса е не. Тук става дума за естествени процеси. Когато по естествен път се образуват такива плажове, този процес не става за една нощ. Примерът който вие дадохте, а той е наистина малко краен и на практика никой не би могъл да изсипе пет камиона с пясък, образно казано върху вашия имот, тъй като е ваша собственост. Ако вие решите да го направите като собственик, това няма да е особено устойчиво, тъй като наистина плажовете са резултат на едни дългогодишни взаимодействия между водата и сушата. Ако изсипете този пясък, той след няколко месеца няма да е там. Тук навлизаме в една малко по-специфична материя. Няма да го отчуждим. Но искам да ви кажа, че размера на плажовете много се мени в зависимост от сезона. Размерът се мени в двете посоки и в широчина и в дължина. И това между другото е повод за постоянни спорове между хората, които използват плажове и дължат възнаграждения и тези, които го отдават. Но точно затова казах, че това взаимодействие е активно. Но въпреки че е активно създаването на един плаж не става за една нощ. То е в процес на малко по-дълъг период. Тук отваряме възможност това да се случва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли да кажете кои са визионерите, които са формирали визията. Затова защото напоследък визионерството в Парламента стана като нарицателно. Едни визионери създават една визия за съдебната власт и правят един закон за съдебната власт. После се оказа, че министър-председателя не ги знаел тези визионери, заблудили го, излъгали го и сега тук колегите ще трябва да си прегласуват законопроекта, който толкова трудно приеха преди десетина дни.
По същия начин стои въпроса с визионерите в Закона за горите, в Закона за пътищата с билбордовете. Въобще да ги знаем тези визионери, за да не се окаже после, че някакви лоши хора, един такива зелени човечета са манипулирани някого и като започваме да ги сменяме да знаем кои за визионерите ако може, разбира се.
Аз не съм против това, че се опитвате нещо да направите.
Вторият ми въпрос е като продължение на въпроса на господин Агов. Не става дума за насипване на три, четири камиона пясък, а за създаване на една дамба, която след година примерно ще направи плаж. Този плаж ще бъде ли естествено създаден или ще бъде изкуствено създаден и както точно ще го третирате, ако примерно е направено без разрешението на съответните органи.
И третият ми въпрос е без да имам претенцията за специалист, кои са тези културни и спортни съоръжения с височина до шест метра, които ще имаме възможност да изграждаме точно в тази зона А, за която говорим. Тя е фактически проблемната. Аз някак си не си мисля, че в тези плажове, които до момента не са урегулирани, изведнъж там ще започнем да изграждаме някакви летни театри или не знам какво точно на тях. Този ли вид съоръжения са единствено необходимите и възможните, които следва да се изграждат.
ДРАГОМИР СИМИДЧИЕВ: Не очаквате вероятно да ви отговоря с конкретни имена. Хората които стоят зад изработването на законопроекта са представители на две дирекции в Министерство на регионалното развитие и благоустройството – Дирекция “Концесии”. Това е Дирекцията, която е упълномощена за управлението на плажовете във всичките му форми и Дирекция “Устройство на територията”. Дотолкова, доколкото Закона за устройство на Черноморското крайбрежие съдържа много градоустройствени елементи. Не случайно директорите на двете дирекции са тук. Тъй като тези дирекции в момента са в ресора, който ми е поверен на мен и затова аз съм тук, за да защитавам този закон.
И на другите два въпроса ще дам възможност на колегите да отговорят. Госпожа Мачева първо за плажния въпрос и за градоустройствения госпожа Станкова.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съм представител на Дирекция “Концесии” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството и мога да отговоря на всички ваши въпроси свързани с управлението на морските плажове и всички останали разпоредби, които касаят процедурите и всичко което е свързано с начина по който ще предоставяме морските плажове на концесии под наем.
Ще си позволя да отговора на господин Агов и на господин Овчаров малко по-подробно на въпросите, които зададохте преди малко. Те са наистина въпроси, които и досега са ни задавани много пъти.
Първо, морският плаж, както съм сигурна сте се запознали в законопроекта има една легална дефиниция и определение. И ако изхождаме от Конституцията няма начин вашия частен имот да бъде на крайбрежната плажна ивица, тъй като тя е изключителна държавна собственост. Естествените процеси на морето са вследствие на много водни течения. Ако има представители, които са запознати с динамиката на Черно море трябва да са на ясно, че Черно море е едно тежко море, с една тежка вълна. И много пъти се случва морските плажове да бъдат променяни като територия и се създават така наречените нови, както ние ги наричаме “плажове”, защото строителството както и човешката дейност по принцип дава възможност крайбрежната плажна ивица да бъде увеличавана и съответно намалявана в някои свои части на нашето крайбрежие. Много примери мога да дам от практика. Но считам, че конкретния ви въпрос е може би, защото ние сме дали възможност, когато публичната държавна собственост така или иначе прерасне и отговаря на определението за морски плаж и се използва за рекреация, т.е. върху нея се плажува и тя се намина на крайбрежната плажна ивица, съответно тя да бъде определена като морски плаж. Това могат да направят единствено и само специалисти от Агенцията по кадастър само, ако тази характеристика наистина се прецени, че отговаря на определението за морски плаж.
Във вашият частен имот, който при всички случаи се намира извън крайбрежната плажна ивица, вие може да си направите плаж и след това ще си го ползвате ви и вашите гости, тъй като частната собственост е неприкосновена и никой няма възможността да влиза в нея. Ние няма да ви го обявим със сигурност. Вашият плаж ще си бъде само ваш. Той ще бъде извън зоната, която ние имаме предвид.
По отношение на дамбата мога да дам конкретни примери. Това са брегозащитни съоръжения господин Овчаров. Вие сте на ясно с това. И за съжаление когато те не са направени по технически издържан начин, много често морето обръща вълната и в същност се образуват такива нови плажни ивици, които могат да се използват от плажуващите за рекреация.
Искам да ви дам пример. Едно такова брегозащитно съоръжение на времето беше създадено срещу морски плаж Ривиера. Предполагам, че всички имате представа от този морски плаж. Идеята беше морския плаж и Ривиера, да се увеличи след като се спират вълните. Стана следното. Пясъка се нахвърля, грубо се изразявам в случая, в съседния имот, който беше горист и е гора. И всъщност се образува отпред един морски плаж, за който вече имаме акт за него. Това е морски плаж “Чайка”.
Когато брегозащитното съоръжени не е изработено по предназначение да пази бреговата защита, нали това е смисъла на едно брегозащитно съоръжение, а се натрупа морски пясъка, естествено ние ще го актуваме като изключителна държавна собственост, тъй като тя не може да бъде друг вид. Това е отговора на вашия конкретен въпрос.
По принцип в законопроекта имаме една възможност, която сме дали. Малко ще изляза извън контекста на въпроса. Но считам, че ще бъде любопитно да го уточня. Всички сме на ясно, че устройството на черноморското крайбрежие е много по-сложен процес, отколкото ни искаме да бъде. И се опитваме да подчиним обществените интереси на това, което в момента виждаме по крайбрежието, а именно то е презастроено. По много причини, които не мога да коментирам,. Все пак аз съм експерт и мога да коментирам това, което считаме за целесъобразно да бъде предвидено в закона.
А именно не виждаме нищо лошо в това да се създават изкуствени плажове. Само, че при условията на концесия за строителство и ние не предвиждаме такъв ред в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, а препращаме към тежкия Закон за концесиите, а там вече се предвижда възможността да се създава една строителна концесия и разбира се да се спазят всички нормативи за едно строителство, в случай че има такава инициатива някога. Това е една възможност. В никакъв случай не е нещо което ние сме предвидили като принцип. А по скоро това е едно изключение от принципа. Ако бъде направено разумно и в рамките на действащото законодателство, считаме че така ще се увеличи рекреационни капацитет за всички туристи. Защото в момента по норматив се счита, че е удобно да плажуваме на 8 кв. метра, когато отидем на морския плаж. Сами си дайте отговор на въпроса, възможно ли е в един застроен комплекс, морския плаж да поеме легловата база, която така или иначе вече съществува. Така че има една такава възможност теоретично на този етап, без да има някакъв проект, без да има някаква визия как ще се случи, като една възможност.
Благодаря ви за вниманието. Мога да отговоря на други въпроси в тази връзка, ако имате такива.
Благодаря ви.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Благодаря ви. Ще се опитам да кажа няколко думи в частта на предложенията, които касаят устройството и допустимото застрояване в зона А и в зона Б, съгласно ЗИТ на ЗУТ, който е един проект на Министерски съвет, минал приет, така че визионерите са доста широк кръг от професионалисти и ангажирани с решаване на проблемите в тази твърде интересна и деликатна зона от нашата територия. Защо казвам интересна и деликатна. Защото варианта, който в момента действа на ЗИТ на ЗУТ беше приет юни месец 2007 г. Влезна в сила шест месеца след обнародването му в държавен вестник и през този период от шест месеца се одобряваха масово подробни устройствени планове с едни устройствени показатели, които не са съобразени с изискването на този закон.
Искам да ви припомня, че 1996 – 1997 г. по заем от Световната банка за всички черноморски общини бяха изработени териториално устройствени планове, като условието на банката беше в петгодишен срок от приемането им, а те се приемаха с решение на общинските съвети, да не се допуска изменение на тези планове. С това ограничение се търсеше стабилност на общите устройствени планове, като общия принцип, който беше залегнал тогава при изработването им, оразмеряването на курортите и на предвидените курортни територии да бъде на базата на капацитета на плажовете. Всички знаете, че има капацитет 8 кв. м. на турист. А когато плажа е над 40 декара са 12 кв. метра.
След 2002 г. когато изтече петгодишния срок, масово общините започнаха да изменят тези териториално устройствени планове и да одобряват частични пупове, с които частични пупове въобще се провали идеята за някаква цялостна визия за устройство на курортите.
Опитали сме се да предложим нещо реалистично. То не е крайно. И ще се мотивирам защо не е крайно според мен. За зона Б ние не предлагаме никаква промяна в устройствените показатели. Единствената промяна е, че преместваеми обекти в зона Б в частни имоти могат да се допускат при спазване на показателите на действащите пупове. Ако не се надвишава допустимата плътност на застрояване, ако се осигурява минималната озеленена площ може да се разреши преместваем обект. И нищо друго не променяме в зона Б.
В зона А досегашните показатели се запазват за урбанизираните територии с влезнали в сила подробни устройствени планове. Тоест, те запазват действието си.
За селищните образования с национално значение, знаете че те са четири по Черноморието – Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг и Св.св. Константин и Елена, както и за територии, които тепърва ще се урбанизират. Предлагаме един по-реалистичен вариант, защото първоначалната идея беше в зона А да не се допуска никакво строителство. Считаме, че ако се отиде на една тотална забрана в зона А да не се строи нищо, ще ги превърне в едни запустели ивици. Предложили сме да се допускат обекти за спортни и културни дейности, обекти за хранене и обслужващи спомагателни постройки към културните и спортни обекти с плътност до 10 процента и височина до 6 метра. Така че на вашия въпрос господин Овчаров, Летния театър или спортното съоръжение ще си бъде с необходимата височина. Ако спортното съоръжение е водна пързалка или за някое цирково представление. Но спомагателните постройки като съблекални, душове или обект за хранене може да бъде с височина до шест метра и плътност до 10 процента. С което на практика ние стимулираме собствениците или възложителите да изграждат подобен вид обекти, защото може да се направи един тенис корт, без той да влиза в плътността на застрояването и допълнително към него може да има един обект с плътност до 10 процента.
Защо се опитваме да стимулираме възложителите? Защото това е вида обекти, които се в дефицит по нашето Черноморие. Масово се унищожиха летни театри, спортни обекти и емблематични като Летния театър в Слънчев бряг. Те не останаха. Летният театър граничеше със зона А. Обектите които се изпълняват са основно хотели и апартаменти, никакви други обекти. Така че това е идеята. Понеже беше коментирано в две комисии нямаме нищо против да остане и досегашния ред в зона А. Да се допускат и жилища с височина до 7,50 и с плътност до 20%. Но да остане и нашето предложение за този вид обекти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядай.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря госпожо председател. Господин Овчаров донякъде обхвана част от моя въпрос. Благодаря на арх. Станкова. Имам едно до уточнение. Похвално е, че Министерството е решило да въведе ред в строителството по Черноморието. За съжаление обаче то е почти безвъзвратно загубено, особено в северната си част. Аз ще говоря за южното Черноморие.
Има един проблем. Съгласна съм, че част от черноморските общини нямат приети още устройствени планове. Те нямат не защото не са искани, а защото дълги години техните предложения отлежават в съответно министерство хикс. И с този проблем вие сте запознат. Така че това не е по вина на съответния кмет или по вина на съответната администрация в годините. Защото говорим за отлежаване повече от 5, 6, 7 години във фрапиращи случаи. И затова не са приети тези общи устройствени планове.
При всички случаи между първо и второ четене вероятно ще направим предложения, които ще поднесем на колегите за разглеждане. Съгласни сме, че в зона А трябва да се запази това, което вие предлагате. Но вероятно ще предложим по-олекотен вариант, защото съгласете се че в момента, тъй като няма ОП-ове, а вървят инвестиционни процеси, издават се и строителни разрешителни. Тоест след приемане на закона ще има заварени положения, предполагам. Дава се такава възможност.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да се върнем малко на финансовите неща по този законопроект. Тук всички строителни работи ги обсъдихме.
Има ли допълнителни въпроси? Няма.
В такъв случай ще си позволя аз да ви задам два въпроса. Първият въпрос е, малко съм притеснена от целия нов раздел ли беше или глава за предоставяне на концесия на морски плаж. Много скоро точно в тази нашата комисия като водеща, ние приехме Закона за публично-частното партньорство с много промени в Закона за концесиите, които уеднаквяват режима, процедурите, изискванията за избиране, за предоставяне, за подготвителните процедури между двата закона. Ние искахме публично-частните партньорства в режима на Закона за концесиите и в режима на този закон да бъдат горе долу уеднаквени и да бъдат максимално прозрачни. Изведнъж във вашия закон се появява една глава, която е изключение от този закон. В следващия закон ще се появи друга глава, някой друг закон за някой друг обект. Какъв е смисъла от това, което ние се мъчихме да направим, а именно да имаме еднакъв режим, еднаква процедура.
Разбираме това, което каза заместник министъра, че е необходимо по-бързо предоставяне на концесията. Разбирам го и не го разбирам. Защото концесията се предоставя за срок до 15 години. Това отново е срок различен и по ПЧП и по концесиите.
Второ, след като се предоставя за 15 години, какъв ни е на нас проблема година за година, не може да се вместим в процедурата. Още повече дори и да остане един плаж, в крайна сметка тук пише, че Министерство на регионалното развитие е длъжно да си го стопанисва по съответния ред. Аз не мога да разбера и може би ви ще ми помогнете, какви точно са разликите, които тук са описани и защо се налага да бъдат описани тук. Лично за мен това не е правилен подход. След като има специални закони за тези случаи, може във вашия специален закон да има текст или два, които специфично да уреждат, но на цяло процедурата. Тук има изисквания за това на какво трябва да отговаря кандидата за концесионер. Кой може да участва в конкурса. Неща които за мен са уредени там и няма защо тук да търсим има ли разлики с онзи режим или няма разлики. Така че искам това обяснение от вас.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Ще се опитам да ви обясня. Първо тръгнах от обекта. Обектът морски плаж няма спор, според мен и вие ще се съгласите с мен е обекта от обществен интерес и то много значим обект. Освен това природен. Ресурс който е ограничен за нашите туристически възможности. Считаме, че когато един морски плаж е неохраняем, т.е. когато ние не сме смогнали по Закона за концесиите да предоставим един морски плаж на концесия и не отговаряме на обществените интереси ние винаги сме атакувани в тази посока. Разликата между концесията и Закона за концесиите и тази концесия, която ние предлагаме в нашия специален закон е преди всичко в това, че по Закона за концесиите, ние имаме осем процедури за концесия за услуга, които с обжалването, а това са за големите комплекси. Всичките големи комплекси са ни предоставени на концесия по Закона за концесиите беше двугодишен периода, в който ние работехме, за да предоставим тези обекти на концесия.
Сроковете са такива, защото когато един морски плаж е предоставен на концесия трябва да се организират дейности, които са сезонни. А същевременно собственикът като държава трябва да осигури и почистването и обезпаризитяването и цялата поддръжка на този обект целогодишно. Това е изключително сложно за един инвеститор, защото той трябва да има сигурност, че ще ползва този обект и ще реализира една печалба от него в годините напред. Не може да правим процедура година за година, по простата причина, че няма да има никакъв интерес. Срокът според нас е оптимален. Имайте предвид, че по Закона за концесиите срока е много по-голям. Там е 35 години. Единствената концесия за услуга, която е предоставена по Закон за концесиите е за морския плаж. Всички останали концесии по Закона за концесиите са главно за строителство. Строителство и експлоатация, пристанища, лотове и т.н. Добивът на подземни богатства е изваден извън обхвата на Закона за концесията по същата причина. Има специален ред в Закона за подземните богатства, за минералните води също. Всички обекти, които не подлежат на строителство и на експлоатации, които са тежки обекти са извън обхвата на Закона за концесиите. Той се явява общ по отношение на специалните закони.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук говорим дори за такива процедури, като това на какви изисквания трябва да отговаря концесионера, да не е в производство и т.н. Защо не извлечете само специфичните за този обект и всичко останало да се върне към общите текстове.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Вашият аргумент е, че може да препращаме към Закона за концесиите в определени случаи. Разликите са цял етап от процедурата. Липсва подбор, което е много интересен етап в Закона за концесиите, тъй като няма обективни критерии за подбор и ние трябва като експерти, да преценяваме официалната документация, която се представя доколко е вярна и доколко отговаря на съответните качества един кандидат. Нямаме процедура по обжалване, както виждате на този етап. Спестили сме цял етап подготвителни действия по Закона за концесиите, подчертавам. Изцяло е отпаднало финансирането, възнаграждението и прочее в нашия закон, като на времето един подготвителен процес ни отнемаше по осем месеца и страшно много ресурси за едни големи комплекси.
Морският плаж по този закон реално погледнато е открита процедура, тъй като това е една комплексна оценка на всеки, който желае да стане стопанин на морския плаж и това е абсолютно открита процедура, защото тя както виждате се обнародва в държавен вестник. Нещо което на този етап не се случва.
Считаме, че извън обхвата на Закона за концесиите ще работим много по-лесно. Изхожда се от спецификата на обекта на концесия. Много е тежък Закона за концесиите за морските плажове.
Законът за концесиите не дава абсолютно никакви стандарти какво е това качествена услуга. Когато един морски плаж се предоставя на концесия и ние сме длъжни да поставяме някакви стандарти, един от критериите за оценяване на едно предложение, трябва да сме на ясно по тази услуга какви изисквания имаме към нея. Ние не сме орган, който може да поставяме такива критерии. Считам, че при една комплексна оценка по сегашни закон, т.е. при едно инвестиционно намерение да развиваме един плаж в рамките на един определен минимален, в случая 15 годишен срок, а не до 35 години е съвсем удачен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Не ме убедихте. Искам да задам въпрос за глава 4 А, новата глава – иницииран контрол. Тук пише, че приходите от концесии и от наеми, зависи начина по който е отдаден, постъпват 50 на сто и 40 на сто от наемите в бюджета на общината. Какъв беше досегашния режим. Какво се променя досега с този режим, освен че ще се регламентира за какво ще се изразходват тези приходи.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: В сега действащия Закон за устройство на Черноморското крайбрежие сме длъжни 50 процента от приходите от концесия и от наеми да привеждаме на общината. В действащия Закона за устройство на Черноморското крайбрежие действащия текст е 50 процента от приходите от договори за концесии от наеми, да се привеждат по бюджета на съответната община. Абсолютно без никакъв регламент тези средства защо се привеждат. Това е един вид субсидия. Няма никакви ангажименти не поставяме. И законодателят не поставя към общините, за какво да изразходват тези средства. Към момента, реално погледнато тези пари са преразпределени 10 процента към бюджета на областните управители не за друго. А защото по закон министъра има право да делегира свои правомощия по даването под наем на част от морските плажове, съответните областни управители на Добрич, Варна и Бургас. Те обаче като страна по договора за наем са длъжни да упражняват контрол. Те нямат финансиране за тази дейност. Ние сме предвидили и финансиране на контрола от страна на областните управители за наемите и затова даваме тези малки проценти на тези областни управители. Те са 10. Аз мога да ви дам и примери какви са ни приходите от концесии за миналата година, тъй като моята статистика на този етап е за 2011 г. Все още приходи от концесии за тази годна тепърва ще имаме.
Тази глава 4 А по принцип е нова. И в интерес на истината ние считаме, че парите които се предоставят от наем и от концесии, би следвало след като отиват по териториален принцип към общините и областните управители и областите, да се изразходват за облагородяване на тази община плюс контрола. Ние сме посочили за какво може да се изразходват, според нас тези средства. Отзад са изброени в ал.3 за какво могат да се изразходват тези средства. Тъй като винаги сме били упреквани за това, че съответната община няма пари за определено благоустрояване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз се притеснявам от това, че всички тези средства се правят целеви и едва ли не се лишава от възможността общинския съвет да взема решение, затова за какво да харчи собствените си приходи, включително и тези за които говорим. В Закона за туризма също ще вървят за не знам си какво. И накрая да закрием общините и от тук да правим разходите целеви.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Вашият аргумент го разбирам. Но имайки предвид, че тази територия е изключително държавна собственост и ние реализираме приходи от нейната експлоатация, считаме че и разходите би трябвало да се извършват в интерес на държавата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Тези 40 процента част ли са от бюджетната субсидия на общината или са извън нея.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Те са собствен приход на общините. Тези средства не са на общината. Те са на държавата и държавата ги дава на общината.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Досега е било преотстъпено 50 процента, сега ще са 40 процента.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Това са пари на държавата от договори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма нормативен проблем тук.
Имате ли други въпроси?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Остана ли идеята за неохраняемите плажове, за които до момента се поставяше табела - неохраняем плаж и всеки си носеше риска да го посещава. Не съм чела последния вариант, но имаше идея на тези плажове да не се разрешава плажуване от туристи и съответно туриста да бъде глобяван с 1000 лв. Остана ли такава идея? И как си представяте контрола?
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Неохраняемите морски плажове ние ги обявяваме, такова е задължението на министъра към 31 май, качени на страницата и прочее. Изработили сме табели. Дадени са на областните управители. Те са сложен така. От тук нататък, всеки един от нас, който желае да плажува на такъв морски плаж, никой не може да го спре. Няма такова нещо в закона. Няма глоби.
Това което може би нещо сте чели, но не знам дали е било в закона или някъде другаде, може би касае единствено къмпингуването.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, аз мисля, че поначало това, което ние се предлага трябва да го приветстваме, защото спомняме си в предишния Парламент, когато приехме доста късно този Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, та даже и влизането му в сила така беше изчислено, че тези които си строиха хотели, включително и бивши народни представители, да могат да си ги свършат. Един вид да влезе закона в сила, след като големите лъвове си уредят личните интереси. Така че това, което го правят в случая от Министерството се опитват, както и го казаха, да спасят малкото останало поне на южното Черноморие. Така че смятам, че първо трябва да бъдат поздравени за това, което са сътворили. А всяко нещо може да се усъвършенства.
Държавата прекалено много абдикира от своите отговорности и дадохме много права на местното самоуправление и в резултат именно на решенията на общински съвети и се стигна до това презастрояване и до това чудо, което е в момента. Така че нищо лошо няма и в това обяснение, което се дава. Това е публична държавна собственост и парите идват от държавата, нейна собственост. Защо тя да няма правото да казва как да се изразходват. Според мен този подход е много логичен. И трябва да се завишат всякакви изисквания към местното самоуправление, защото някой си дерибейства. И някои кметове седят вече пет мандата. Очевидно тази свобода, която им се дава са натрупали достатъчно лични ресурси. Така че продължават да си ги избират. А ние тук се чудим как да въздействаме на местните избори да няма купуване на гласове. То всичко е свързано. Който има паричен ресурс, очевидно ще се блазни да го използва. Така че аз подкрепям тази теза, която тук се защитава от вносителите. Ще го подкрепя този проект за закон.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания по темата. В такъв случай да преминем към гласуване. На първо четене да подложа по принцип закона. Между първо и второ ще имаме възможност да дадем становище за промяна в текстовете.
Който е за законопроекта по принцип, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка пета
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254-01-51, внесен от н.п. Ивайло Тошев и Красимир Минчев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа, с внесеното допълнение към цитирания закон се цели допълване на приетия и действащ от 2011 г. закон. Аз считам, че това е по-правилен подход. Изложим съм подробни съображения в мотивите към законопроекта. Считам, че предложеното допълнение е в интерес на общините. Такова е и становището на Министерство на земеделието и на Министерство на финансите. Като след запознаване с тези становища виждам, че идеята е да се подкрепи законопроекта. Като между първо и второ четене редакционно, да се изчисти самия текст. Ако има някакви въпроси съм готов да отговоря.
През 2011 г. приетата промяна е, че таксите се заплащат вече една част от тях към общините. Във връзка с смяна предназначението на земеделските земи. И друга част остава да се заплащат към държавата. Тъй като статута на земите определя това, към кого да се плаща таксата.
И понеже не е до уредено считам, че които не са платени трябва да се плащат към общините.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате ли въпроси?
В такъв случай подлагам на гласуване. Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка четвърта.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-34, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 07.03.2012 г.
Весела Караиванова – подуправител на НОИ е тук. Заповядайте.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Като цяло законопроекта на госпожа Масларова и Драгомир Стойнев касае лицата, които завършват висше образование, редовна форма на обучение, в периода на обучение да се признава за осигурителен стаж. И осигурителните вноски да са за сметка на Републиканския бюджет. Като те целят по този начин да подобрят според тях пазара на труда и да не се увеличават миграционните процеси на млади хора извън страната след като получат висше образование.
Становището на Национални осигурителен институт вие сте го получили писмено. Ние сме го изразили и в Комисията по труд и социална политика, където се разглеждаше предложението на двамата народни представители.
По принцип бих искала да се спра на някои основни моменти в принципите на социалното осигуряване. За осигурителен стаж по право се признава периода, в който лицата полагат труд. Знаете труда е възмезден и за този период от време на база на дохода, който получават за своята дейност от труд, те отправят отчисления за фондовете на Държавното обществено осигуряване. Тогава ние признаваме осигурителен стаж.
Вярно е, че в Кодекса за социално осигуряване има и изключения, т.е. периоди, които се признават за осигурителен стаж, без лицето да е получавало доходи от трудовата дейност и без лицето да е осъществявало осигуряване. Но тези изключения са много малки. Визират майките които полагат труд за не дееспособен член на семейство, деца и т.н. По този законопроект ще се натовари Републиканския бюджет, защото той ще трябва да направи отчислителни вноски за тази категория лица, които са завършили редовна форма на образование. Не е ясно какво се случва с лицата, които в момента закупуват по право разписано в Кодекса за социално осигуряване периода на тяхното следване. Ще връщаме ли тези пари. Не е ясно какво се случва с лицата, които придобиват образование със задочна форма и отново не полагат труд. Само учат задочно. Така че има много неясноти в законопроекта. И предложението по принцип е всички тези предложения да се разглеждат в предстоящото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество и продължаване работата на Комисията и на Съвета, който е създаден към министъра на труда и социалната политика и касае мерките за подобряване на пазара на труда и стабилността на пенсионната система. Това е становището на Националния осигурителен институт, което ние поддържаме.
Само искам да кажа и ефекта от тази мярка, някъде около 32 млн. лв. , ако работим с данните на лицата, които в момента завършват редовна форма на обучение във всички висши учебни заведения. Това е от страна на Националния осигурителен институт.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз също смятам, че тези законопроекти, като този и още няколко, които се внасят по средата на годината е редно да се разглеждат есента, когато разглеждаме целия пакет, касаещ данъци, осигуровки, бюджетни приходи и разходи и да се гледат в контекста на всички останали. Защото по този начин, ако бъде приет или отхвърлен, макар и със срок на влизане в сила от 1 януари, ние предпоставяме преди пакета един или друг начин на промяна в тези данъчни осигурителни закони. Така че аз не виждам нищо лошо това да се обсъди в тристранния пакет и да влезе в пакета есента.
Благодаря. Има ли други желаещи да се изкажат. Няма.
Който е за този законопроект, моля да гласува.
Благодаря ви.
Гласували “за” няма.
Против? Против 11. Въздържали се? Трима.
Законопроектът не е подкрепен.
Преминаваме към втора точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ от една страна и Европейската общност и нейните държави членки от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерския съвет на 04.06.2012 г.
Заповядайте.
ИВО МАРИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, законопроектът е свързан с изпълнение задължението на България като страна членка на Европейския съюз, съгласно чл.207 от Лисабонския договор. Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРМ има две цели. Първо за намаляване бедността в този район. И засилване търговските взаимоотношения с тези страни. Бих искал да кажа, че споразумението се прилага временно считано от 29 декември 2008 г., съгласно решението на Европейския съюз. И от тази дата са премахнати митата по внос на продукти от тези страни. В тази връзка не се очаква да има допълнителен ефект върху стокообмена с тези страни и приходите в бюджета от мита и други сборове.
За ваша информация стокообмена със страните от този район възлиза на 11,5 млн. евро. Ние имаме 10,5 млн. износ и около 1 млн. внос. И в тази връзка ние не очакваме да има някакви драматични промени в наша вреда, тъй като външнотърговското салдо е положително със страните от този район. Със целите и другите детайли мога също да ви запозная. Но понеже беше идеята накратко да представя нещата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
/Закрито в 16 часа и 15 минути/
Стенограф: Силвия Михайлова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М. Стоянова/
№ 17
На 14 юни 2012 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
/ Начало 15.10 часа /
* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и
предлагам да премине при следния дневен ред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за учредяване на Черноморската банка за търговия и развитие, прието с Решение № 131 на Съвета на управителите на Банката от 19 юни 2011 г., № 202-02-18, внесен от Министерския съвет на 14.05.2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ от една страна и Европейската общност и нейните държави членки от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерския съвет на 04.06.2012 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет на 11.04.2012 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-34, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 07.03.2012 г.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254-01-51, внесен от н.п. Ивайло Тошев и Красимир Минчев.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува за.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
По точка първа госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция “Държавен дълг и финансови пазари” ще ни представи законопроекта за изменение на споразумението.
Заповядайте.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Благодаря ви госпожо председател. Бих искала да се извиня, че не присъства лично министър Дянков, както и госпожа Пенчева, затова ми позволете от името на вносителя и в качеството ми на директор за България в Черноморската банка, да представя съвсем накратко предложения на вашето внимание законопроект за ратифициране на изменението на Споразумението за учредяване на Черноморската банка. Това изменение се прави във връзка с приемането на еврото като функционалния отчет на валутна единица на банката. Като преди това с решение на Министерски съвет 415 от 10 юни 2011 г. беше упълномощен по надлежния начин управителя на банката от името на Република България да гласува и да подкрепи това предложение, което в момента е представено под формата на законопроект. Респективно на 19 юни миналата година по времето на 13-то годишно заседание на Черноморската банка, което се състоя в Албания. Със свое решение 131 Съвета на управителите прие предлаганите изменения в Споразумението. Като същото е напълно в правомощията на Съвета на управителите.
Приемането на еврото от гледна точка на интересите на Република България като функционална отчетна единица ще облекчи преди всичко процедурите по изплащане на дължимите дялове и вноски от държавите членки, а ще игнорира получаването на валутни курсови разлики от преблокирането на задълженията ни от евро и лева респективно в СПТ-та и ще доведе до намаляване на разходите за страните учредителки по този начин. А както знаете България е страна със статут на учредителка в тази банка. Нашият основен акционер на капитала възлиза на 13,50 процента. На практика това ни поставя в категорията на вторите по големина акционери в банките. Като преди това са Гърция и Турция, респективно Русия. България с Унгария и Румъния се нарежда на второ място. А до момента ние сме изплатили всичко, което дължим към капитала на Черноморската банка, в това число и дължимите вноски за 2012 г. или общо сме заплатили 60 млн. 750 000 СПТ.
За сметка на това, самото учредяване на банката през 1999 г. и стартиране на нейните операции са договорени проекти и се изпълняват на обща стойност от 222 млн. или разполагаме с едно много високо ниво на ливъридж по отношение на участието ни в тази банка. И това ни нарежда на трето място на практика сред всичките 11 страни акционери в банката.
Съвсем накратко като цяло Черноморската банка подпомага икономическото развитие в България, като осигурява чрез различни свои проекти финансиране на малки и на средни предприятия, лизингови корпорации, енергийният сектор. Мога да дам като пример и проекти, които са финансирани със заеми от тази банка – ТЕЦ Марица-изток 1”, също така Българо-американска кредитна банка, ПроКредит Банк. Българска банка за развитие на практика миналата година получи последния си заем за малки и средни предприятия, в размер на 31 млн.
Без да отнема повече вниманието ви, това е което исках да ви представя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Колеги, имате думата за въпроси. Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е за законопроекта за ратифициране изменението за споразумение за учредяване на Черноморската банка за търговия и развитие, моля да гласува.
Гласували 17 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен.
По точка втора. Зам. министър Иво Маринов е в друга комисия.
Преминаваме към точка трета
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет на 11.04.2012 г.
Присъстват като наши гости:
Добромир Симидчиев – зам. министър на МРРБ
Лидия Станкова – Директор на Дирекция “Устройство на територията”
Огнян Николов – Началник на отдел “Устройствени проекти” – Дирекция “Устройство на територията”
Мирослава Владимирова – Директор на Дирекция “Концесии”
Мирослава Манчева – Държавен експерт в отдел “Морски плажове” - Дирекция “Концесии”
Вие ли ще ни представите законопроекта или някой от вашите експерти?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Аз ще се опитам да направя в началото встъпление и след това, ако има конкретни въпроси, колегите които са разработвали текстовете ще мога да отговоря по детайли.
Добър ден на всички. Благодаря за възможността. Съвсем накратко ще се опитам да разкажа резюмето на предложения законопроект и каква е философията и защо сме се опитали да предложим точно тези текстове. На практика законопроекта е едно допълнение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, който е в сила от 2008 г. Има няколко категории промени. Едните са съвсем чисто градоустройствени, които касаят зона Б, режимите за застрояване. Припомням, че зона Б е първата 100 метрова ивица до бреговата ивица. Режимите на застрояване, режимите на поставяне на преместваемите обекти в отделните случаи, когато има устройствени планове и когато няма. Също така някои промени касаещи начина по който се образуват плажовете, в случаите в които имаме образуване на нови плажове. Как те се конституират като такива.
И друга съществена промяна, това е начина по който се провеждат процедурите за избор на концесионер на съответните плажове.
Първо ми се иска да кажа няколко думи за последното нещо, което казах. Начина по който се провеждат процедурите. Сегашният ред на избор на концесионери на плажовете се извършва по общия ред за Закона за концесиите, като цикъла на избор е толкова дълъг, че на практика, когато и да започне процедурата, в който и да е момент от годината, почти е гарантирано пропускането на цел един сезон. Тоест, дори и процедурата да върви благоприятно и всичко да е наред, продължителността е такава, че задължително ще има един сезон, в който плажа ще остане неохраняем, независимо дали има интерес към него, дали има кандидати. В тази връзка предлагаме едно съкращаване на тази процедура. На практика сме предложили нещо като нов вид модифицирана процедура специално за избор на концесионери на плажове, с една единствена цел, тя да бъде съкратена на един период между четири и пет месеца. Защо толкова? Защото нормалните действия по прекратяването на концесиите са в края на сезона. Ако веднага след това започне новата процедура, новият изпълнител би бил наличен преди началото на следващия сезон. Нещо което в момента е абсолютно невъзможно.
Втората група промени за които споменах, градоустройствените касаят на практика главно зона А, която е ивицата на 100 метра от плажната ивица, от бреговата ивица. Там се въвеждат ограничения за застрояването. Като на практика типа на ограниченията са в зависимост от това, дали има приет устройствен план или не. В случаите в които, няма ограничения на практика, там продължават разпоредбите вече на приетия градоустройствен план. Ограниченията касаят територии, които тепърва ще бъдат урбанизирани. Като в тази ивица, в тези територии се допуска само специфично застрояване с определени параметри. Плътност ако не се лъжа до 10 процента. Като типовете обекти, които биха могли да бъдат изграждани са съоръжения за спорт и култура. Общо взето доста сериозно ограничение от гледна точка на функционалността, предназначението на сградите с височина не повече от 6 метра. Тоест, 10 процента плътност в застрояването и височина на кота корниз не повече от 6 метра. Също така там се позволява и строителство на техническа инфраструктура.
Следващото ограничение се отнася за преместваемите обекти в зона Е и зона Б. В зона А се допуска поставяне на преместваеми обекти от елементите на градското обзавеждане – спирки, монументално декоративни елементи, пейки, осветителни тела, информационни табели и т.н.
В зона Б се допуска поставянето на преместваемите обекти стига те да не надвишават параметрите, които са заложени в подробните устройствени планове на съответните територии.
Споменах преди малко, със сегашни текстове се дава възможност за конституиране на новосъздадени плажове. Взаимодействието между сушата и морето общо взето е доста динамично и от време се наблюдава такъв процес на създаване на нови плажове. При такива ситуации проектозакона позволява тези плажове да бъдат обявени като такива. Тоест да бъдат обявени като изключителна държавна собственост и съответно тези земи да бъдат отчуждени по Закона за държавната собственост.
Общо взето това са в резюме по-голямата част от промените. Готови сме да отговорим на конкретни въпроси.
Иска ми се да кажа нещо преди това, тъй като може би ще избегнем част от въпросите. Тъй като вече минаваме на няколко комисии. Има един, два въпроса, които се повтарят и ми се иска директно да отговоря на тях.
Факт е, че това което предлагаме в момента, особено за зона А, за зоните за които няма устройствени планове е по-ограничителен сегашния закон. Искаме да кажем, че това е по скоро плод на нашата визия, на това как бихме искали да изглежда тази ивица. Тоест, не очаквайте някаква огромна база данни, на базата на която сме взели това решение. По скоро това е плод, както доста решения в градоустройството, на визията на хората, които са участвали в изготвянето на този закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата. Господин Агов заповядайте.
АСЕН АГОВ: Благодаря госпожо председател. Господин заместник-министър, казвате нашата визия, но това не звучи убедително. Визията на законотворците, защото други хора може да имат друга визия. А законът трябва да обслужва различни визии. Максимално да обединява визиите. Аз предполагам, че визията ви е добронамерена. Тоест, да няма онези грозни съоръжения, които са в близост до плажа. Надявам се да е така и вероятно ще потвърдите.
Смущава ме друго нещо. Взаимодействието между морето и сушата, която е според вас много активно и се образуват нови плажове. Обаче аз съм собственик на терен край морето и решавам да засипя част от терена си с пясък. Подлежи ли на отчуждаване автоматично, по вашия закон, ако аз съм си направил такъв плаж, което не се дължи на активното и динамично взаимодействие между морето и сушата. Тоест, изкуствен плаж, който е създаден за собствено ползване. Автоматично ли ще бъде отчужден от съответните органи, които имат тази визия за морето.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Първо наистина да отговоря утвърдително на първата част от констатациите ви. Приемам ги като риторичен въпрос. Естествено, че желанието ни е било да имаме едно по балансирано Черноморие, а не презастроено по такъв начин. Макар че с известно огорчение казвам, че тези промени вероятно са закъснели, тъй като голяма част от него вече е усвоена, но това не означава, че не трябва да го предложим.
Отговорът на втората част от въпроса е не. Тук става дума за естествени процеси. Когато по естествен път се образуват такива плажове, този процес не става за една нощ. Примерът който вие дадохте, а той е наистина малко краен и на практика никой не би могъл да изсипе пет камиона с пясък, образно казано върху вашия имот, тъй като е ваша собственост. Ако вие решите да го направите като собственик, това няма да е особено устойчиво, тъй като наистина плажовете са резултат на едни дългогодишни взаимодействия между водата и сушата. Ако изсипете този пясък, той след няколко месеца няма да е там. Тук навлизаме в една малко по-специфична материя. Няма да го отчуждим. Но искам да ви кажа, че размера на плажовете много се мени в зависимост от сезона. Размерът се мени в двете посоки и в широчина и в дължина. И това между другото е повод за постоянни спорове между хората, които използват плажове и дължат възнаграждения и тези, които го отдават. Но точно затова казах, че това взаимодействие е активно. Но въпреки че е активно създаването на един плаж не става за една нощ. То е в процес на малко по-дълъг период. Тук отваряме възможност това да се случва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли да кажете кои са визионерите, които са формирали визията. Затова защото напоследък визионерството в Парламента стана като нарицателно. Едни визионери създават една визия за съдебната власт и правят един закон за съдебната власт. После се оказа, че министър-председателя не ги знаел тези визионери, заблудили го, излъгали го и сега тук колегите ще трябва да си прегласуват законопроекта, който толкова трудно приеха преди десетина дни.
По същия начин стои въпроса с визионерите в Закона за горите, в Закона за пътищата с билбордовете. Въобще да ги знаем тези визионери, за да не се окаже после, че някакви лоши хора, един такива зелени човечета са манипулирани някого и като започваме да ги сменяме да знаем кои за визионерите ако може, разбира се.
Аз не съм против това, че се опитвате нещо да направите.
Вторият ми въпрос е като продължение на въпроса на господин Агов. Не става дума за насипване на три, четири камиона пясък, а за създаване на една дамба, която след година примерно ще направи плаж. Този плаж ще бъде ли естествено създаден или ще бъде изкуствено създаден и както точно ще го третирате, ако примерно е направено без разрешението на съответните органи.
И третият ми въпрос е без да имам претенцията за специалист, кои са тези културни и спортни съоръжения с височина до шест метра, които ще имаме възможност да изграждаме точно в тази зона А, за която говорим. Тя е фактически проблемната. Аз някак си не си мисля, че в тези плажове, които до момента не са урегулирани, изведнъж там ще започнем да изграждаме някакви летни театри или не знам какво точно на тях. Този ли вид съоръжения са единствено необходимите и възможните, които следва да се изграждат.
ДРАГОМИР СИМИДЧИЕВ: Не очаквате вероятно да ви отговоря с конкретни имена. Хората които стоят зад изработването на законопроекта са представители на две дирекции в Министерство на регионалното развитие и благоустройството – Дирекция “Концесии”. Това е Дирекцията, която е упълномощена за управлението на плажовете във всичките му форми и Дирекция “Устройство на територията”. Дотолкова, доколкото Закона за устройство на Черноморското крайбрежие съдържа много градоустройствени елементи. Не случайно директорите на двете дирекции са тук. Тъй като тези дирекции в момента са в ресора, който ми е поверен на мен и затова аз съм тук, за да защитавам този закон.
И на другите два въпроса ще дам възможност на колегите да отговорят. Госпожа Мачева първо за плажния въпрос и за градоустройствения госпожа Станкова.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съм представител на Дирекция “Концесии” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството и мога да отговоря на всички ваши въпроси свързани с управлението на морските плажове и всички останали разпоредби, които касаят процедурите и всичко което е свързано с начина по който ще предоставяме морските плажове на концесии под наем.
Ще си позволя да отговора на господин Агов и на господин Овчаров малко по-подробно на въпросите, които зададохте преди малко. Те са наистина въпроси, които и досега са ни задавани много пъти.
Първо, морският плаж, както съм сигурна сте се запознали в законопроекта има една легална дефиниция и определение. И ако изхождаме от Конституцията няма начин вашия частен имот да бъде на крайбрежната плажна ивица, тъй като тя е изключителна държавна собственост. Естествените процеси на морето са вследствие на много водни течения. Ако има представители, които са запознати с динамиката на Черно море трябва да са на ясно, че Черно море е едно тежко море, с една тежка вълна. И много пъти се случва морските плажове да бъдат променяни като територия и се създават така наречените нови, както ние ги наричаме “плажове”, защото строителството както и човешката дейност по принцип дава възможност крайбрежната плажна ивица да бъде увеличавана и съответно намалявана в някои свои части на нашето крайбрежие. Много примери мога да дам от практика. Но считам, че конкретния ви въпрос е може би, защото ние сме дали възможност, когато публичната държавна собственост така или иначе прерасне и отговаря на определението за морски плаж и се използва за рекреация, т.е. върху нея се плажува и тя се намина на крайбрежната плажна ивица, съответно тя да бъде определена като морски плаж. Това могат да направят единствено и само специалисти от Агенцията по кадастър само, ако тази характеристика наистина се прецени, че отговаря на определението за морски плаж.
Във вашият частен имот, който при всички случаи се намира извън крайбрежната плажна ивица, вие може да си направите плаж и след това ще си го ползвате ви и вашите гости, тъй като частната собственост е неприкосновена и никой няма възможността да влиза в нея. Ние няма да ви го обявим със сигурност. Вашият плаж ще си бъде само ваш. Той ще бъде извън зоната, която ние имаме предвид.
По отношение на дамбата мога да дам конкретни примери. Това са брегозащитни съоръжения господин Овчаров. Вие сте на ясно с това. И за съжаление когато те не са направени по технически издържан начин, много често морето обръща вълната и в същност се образуват такива нови плажни ивици, които могат да се използват от плажуващите за рекреация.
Искам да ви дам пример. Едно такова брегозащитно съоръжение на времето беше създадено срещу морски плаж Ривиера. Предполагам, че всички имате представа от този морски плаж. Идеята беше морския плаж и Ривиера, да се увеличи след като се спират вълните. Стана следното. Пясъка се нахвърля, грубо се изразявам в случая, в съседния имот, който беше горист и е гора. И всъщност се образува отпред един морски плаж, за който вече имаме акт за него. Това е морски плаж “Чайка”.
Когато брегозащитното съоръжени не е изработено по предназначение да пази бреговата защита, нали това е смисъла на едно брегозащитно съоръжение, а се натрупа морски пясъка, естествено ние ще го актуваме като изключителна държавна собственост, тъй като тя не може да бъде друг вид. Това е отговора на вашия конкретен въпрос.
По принцип в законопроекта имаме една възможност, която сме дали. Малко ще изляза извън контекста на въпроса. Но считам, че ще бъде любопитно да го уточня. Всички сме на ясно, че устройството на черноморското крайбрежие е много по-сложен процес, отколкото ни искаме да бъде. И се опитваме да подчиним обществените интереси на това, което в момента виждаме по крайбрежието, а именно то е презастроено. По много причини, които не мога да коментирам,. Все пак аз съм експерт и мога да коментирам това, което считаме за целесъобразно да бъде предвидено в закона.
А именно не виждаме нищо лошо в това да се създават изкуствени плажове. Само, че при условията на концесия за строителство и ние не предвиждаме такъв ред в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, а препращаме към тежкия Закон за концесиите, а там вече се предвижда възможността да се създава една строителна концесия и разбира се да се спазят всички нормативи за едно строителство, в случай че има такава инициатива някога. Това е една възможност. В никакъв случай не е нещо което ние сме предвидили като принцип. А по скоро това е едно изключение от принципа. Ако бъде направено разумно и в рамките на действащото законодателство, считаме че така ще се увеличи рекреационни капацитет за всички туристи. Защото в момента по норматив се счита, че е удобно да плажуваме на 8 кв. метра, когато отидем на морския плаж. Сами си дайте отговор на въпроса, възможно ли е в един застроен комплекс, морския плаж да поеме легловата база, която така или иначе вече съществува. Така че има една такава възможност теоретично на този етап, без да има някакъв проект, без да има някаква визия как ще се случи, като една възможност.
Благодаря ви за вниманието. Мога да отговоря на други въпроси в тази връзка, ако имате такива.
Благодаря ви.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Благодаря ви. Ще се опитам да кажа няколко думи в частта на предложенията, които касаят устройството и допустимото застрояване в зона А и в зона Б, съгласно ЗИТ на ЗУТ, който е един проект на Министерски съвет, минал приет, така че визионерите са доста широк кръг от професионалисти и ангажирани с решаване на проблемите в тази твърде интересна и деликатна зона от нашата територия. Защо казвам интересна и деликатна. Защото варианта, който в момента действа на ЗИТ на ЗУТ беше приет юни месец 2007 г. Влезна в сила шест месеца след обнародването му в държавен вестник и през този период от шест месеца се одобряваха масово подробни устройствени планове с едни устройствени показатели, които не са съобразени с изискването на този закон.
Искам да ви припомня, че 1996 – 1997 г. по заем от Световната банка за всички черноморски общини бяха изработени териториално устройствени планове, като условието на банката беше в петгодишен срок от приемането им, а те се приемаха с решение на общинските съвети, да не се допуска изменение на тези планове. С това ограничение се търсеше стабилност на общите устройствени планове, като общия принцип, който беше залегнал тогава при изработването им, оразмеряването на курортите и на предвидените курортни територии да бъде на базата на капацитета на плажовете. Всички знаете, че има капацитет 8 кв. м. на турист. А когато плажа е над 40 декара са 12 кв. метра.
След 2002 г. когато изтече петгодишния срок, масово общините започнаха да изменят тези териториално устройствени планове и да одобряват частични пупове, с които частични пупове въобще се провали идеята за някаква цялостна визия за устройство на курортите.
Опитали сме се да предложим нещо реалистично. То не е крайно. И ще се мотивирам защо не е крайно според мен. За зона Б ние не предлагаме никаква промяна в устройствените показатели. Единствената промяна е, че преместваеми обекти в зона Б в частни имоти могат да се допускат при спазване на показателите на действащите пупове. Ако не се надвишава допустимата плътност на застрояване, ако се осигурява минималната озеленена площ може да се разреши преместваем обект. И нищо друго не променяме в зона Б.
В зона А досегашните показатели се запазват за урбанизираните територии с влезнали в сила подробни устройствени планове. Тоест, те запазват действието си.
За селищните образования с национално значение, знаете че те са четири по Черноморието – Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг и Св.св. Константин и Елена, както и за територии, които тепърва ще се урбанизират. Предлагаме един по-реалистичен вариант, защото първоначалната идея беше в зона А да не се допуска никакво строителство. Считаме, че ако се отиде на една тотална забрана в зона А да не се строи нищо, ще ги превърне в едни запустели ивици. Предложили сме да се допускат обекти за спортни и културни дейности, обекти за хранене и обслужващи спомагателни постройки към културните и спортни обекти с плътност до 10 процента и височина до 6 метра. Така че на вашия въпрос господин Овчаров, Летния театър или спортното съоръжение ще си бъде с необходимата височина. Ако спортното съоръжение е водна пързалка или за някое цирково представление. Но спомагателните постройки като съблекални, душове или обект за хранене може да бъде с височина до шест метра и плътност до 10 процента. С което на практика ние стимулираме собствениците или възложителите да изграждат подобен вид обекти, защото може да се направи един тенис корт, без той да влиза в плътността на застрояването и допълнително към него може да има един обект с плътност до 10 процента.
Защо се опитваме да стимулираме възложителите? Защото това е вида обекти, които се в дефицит по нашето Черноморие. Масово се унищожиха летни театри, спортни обекти и емблематични като Летния театър в Слънчев бряг. Те не останаха. Летният театър граничеше със зона А. Обектите които се изпълняват са основно хотели и апартаменти, никакви други обекти. Така че това е идеята. Понеже беше коментирано в две комисии нямаме нищо против да остане и досегашния ред в зона А. Да се допускат и жилища с височина до 7,50 и с плътност до 20%. Но да остане и нашето предложение за този вид обекти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядай.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря госпожо председател. Господин Овчаров донякъде обхвана част от моя въпрос. Благодаря на арх. Станкова. Имам едно до уточнение. Похвално е, че Министерството е решило да въведе ред в строителството по Черноморието. За съжаление обаче то е почти безвъзвратно загубено, особено в северната си част. Аз ще говоря за южното Черноморие.
Има един проблем. Съгласна съм, че част от черноморските общини нямат приети още устройствени планове. Те нямат не защото не са искани, а защото дълги години техните предложения отлежават в съответно министерство хикс. И с този проблем вие сте запознат. Така че това не е по вина на съответния кмет или по вина на съответната администрация в годините. Защото говорим за отлежаване повече от 5, 6, 7 години във фрапиращи случаи. И затова не са приети тези общи устройствени планове.
При всички случаи между първо и второ четене вероятно ще направим предложения, които ще поднесем на колегите за разглеждане. Съгласни сме, че в зона А трябва да се запази това, което вие предлагате. Но вероятно ще предложим по-олекотен вариант, защото съгласете се че в момента, тъй като няма ОП-ове, а вървят инвестиционни процеси, издават се и строителни разрешителни. Тоест след приемане на закона ще има заварени положения, предполагам. Дава се такава възможност.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да се върнем малко на финансовите неща по този законопроект. Тук всички строителни работи ги обсъдихме.
Има ли допълнителни въпроси? Няма.
В такъв случай ще си позволя аз да ви задам два въпроса. Първият въпрос е, малко съм притеснена от целия нов раздел ли беше или глава за предоставяне на концесия на морски плаж. Много скоро точно в тази нашата комисия като водеща, ние приехме Закона за публично-частното партньорство с много промени в Закона за концесиите, които уеднаквяват режима, процедурите, изискванията за избиране, за предоставяне, за подготвителните процедури между двата закона. Ние искахме публично-частните партньорства в режима на Закона за концесиите и в режима на този закон да бъдат горе долу уеднаквени и да бъдат максимално прозрачни. Изведнъж във вашия закон се появява една глава, която е изключение от този закон. В следващия закон ще се появи друга глава, някой друг закон за някой друг обект. Какъв е смисъла от това, което ние се мъчихме да направим, а именно да имаме еднакъв режим, еднаква процедура.
Разбираме това, което каза заместник министъра, че е необходимо по-бързо предоставяне на концесията. Разбирам го и не го разбирам. Защото концесията се предоставя за срок до 15 години. Това отново е срок различен и по ПЧП и по концесиите.
Второ, след като се предоставя за 15 години, какъв ни е на нас проблема година за година, не може да се вместим в процедурата. Още повече дори и да остане един плаж, в крайна сметка тук пише, че Министерство на регионалното развитие е длъжно да си го стопанисва по съответния ред. Аз не мога да разбера и може би ви ще ми помогнете, какви точно са разликите, които тук са описани и защо се налага да бъдат описани тук. Лично за мен това не е правилен подход. След като има специални закони за тези случаи, може във вашия специален закон да има текст или два, които специфично да уреждат, но на цяло процедурата. Тук има изисквания за това на какво трябва да отговаря кандидата за концесионер. Кой може да участва в конкурса. Неща които за мен са уредени там и няма защо тук да търсим има ли разлики с онзи режим или няма разлики. Така че искам това обяснение от вас.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Ще се опитам да ви обясня. Първо тръгнах от обекта. Обектът морски плаж няма спор, според мен и вие ще се съгласите с мен е обекта от обществен интерес и то много значим обект. Освен това природен. Ресурс който е ограничен за нашите туристически възможности. Считаме, че когато един морски плаж е неохраняем, т.е. когато ние не сме смогнали по Закона за концесиите да предоставим един морски плаж на концесия и не отговаряме на обществените интереси ние винаги сме атакувани в тази посока. Разликата между концесията и Закона за концесиите и тази концесия, която ние предлагаме в нашия специален закон е преди всичко в това, че по Закона за концесиите, ние имаме осем процедури за концесия за услуга, които с обжалването, а това са за големите комплекси. Всичките големи комплекси са ни предоставени на концесия по Закона за концесиите беше двугодишен периода, в който ние работехме, за да предоставим тези обекти на концесия.
Сроковете са такива, защото когато един морски плаж е предоставен на концесия трябва да се организират дейности, които са сезонни. А същевременно собственикът като държава трябва да осигури и почистването и обезпаризитяването и цялата поддръжка на този обект целогодишно. Това е изключително сложно за един инвеститор, защото той трябва да има сигурност, че ще ползва този обект и ще реализира една печалба от него в годините напред. Не може да правим процедура година за година, по простата причина, че няма да има никакъв интерес. Срокът според нас е оптимален. Имайте предвид, че по Закона за концесиите срока е много по-голям. Там е 35 години. Единствената концесия за услуга, която е предоставена по Закон за концесиите е за морския плаж. Всички останали концесии по Закона за концесиите са главно за строителство. Строителство и експлоатация, пристанища, лотове и т.н. Добивът на подземни богатства е изваден извън обхвата на Закона за концесията по същата причина. Има специален ред в Закона за подземните богатства, за минералните води също. Всички обекти, които не подлежат на строителство и на експлоатации, които са тежки обекти са извън обхвата на Закона за концесиите. Той се явява общ по отношение на специалните закони.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук говорим дори за такива процедури, като това на какви изисквания трябва да отговаря концесионера, да не е в производство и т.н. Защо не извлечете само специфичните за този обект и всичко останало да се върне към общите текстове.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Вашият аргумент е, че може да препращаме към Закона за концесиите в определени случаи. Разликите са цял етап от процедурата. Липсва подбор, което е много интересен етап в Закона за концесиите, тъй като няма обективни критерии за подбор и ние трябва като експерти, да преценяваме официалната документация, която се представя доколко е вярна и доколко отговаря на съответните качества един кандидат. Нямаме процедура по обжалване, както виждате на този етап. Спестили сме цял етап подготвителни действия по Закона за концесиите, подчертавам. Изцяло е отпаднало финансирането, възнаграждението и прочее в нашия закон, като на времето един подготвителен процес ни отнемаше по осем месеца и страшно много ресурси за едни големи комплекси.
Морският плаж по този закон реално погледнато е открита процедура, тъй като това е една комплексна оценка на всеки, който желае да стане стопанин на морския плаж и това е абсолютно открита процедура, защото тя както виждате се обнародва в държавен вестник. Нещо което на този етап не се случва.
Считаме, че извън обхвата на Закона за концесиите ще работим много по-лесно. Изхожда се от спецификата на обекта на концесия. Много е тежък Закона за концесиите за морските плажове.
Законът за концесиите не дава абсолютно никакви стандарти какво е това качествена услуга. Когато един морски плаж се предоставя на концесия и ние сме длъжни да поставяме някакви стандарти, един от критериите за оценяване на едно предложение, трябва да сме на ясно по тази услуга какви изисквания имаме към нея. Ние не сме орган, който може да поставяме такива критерии. Считам, че при една комплексна оценка по сегашни закон, т.е. при едно инвестиционно намерение да развиваме един плаж в рамките на един определен минимален, в случая 15 годишен срок, а не до 35 години е съвсем удачен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Не ме убедихте. Искам да задам въпрос за глава 4 А, новата глава – иницииран контрол. Тук пише, че приходите от концесии и от наеми, зависи начина по който е отдаден, постъпват 50 на сто и 40 на сто от наемите в бюджета на общината. Какъв беше досегашния режим. Какво се променя досега с този режим, освен че ще се регламентира за какво ще се изразходват тези приходи.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: В сега действащия Закон за устройство на Черноморското крайбрежие сме длъжни 50 процента от приходите от концесия и от наеми да привеждаме на общината. В действащия Закона за устройство на Черноморското крайбрежие действащия текст е 50 процента от приходите от договори за концесии от наеми, да се привеждат по бюджета на съответната община. Абсолютно без никакъв регламент тези средства защо се привеждат. Това е един вид субсидия. Няма никакви ангажименти не поставяме. И законодателят не поставя към общините, за какво да изразходват тези средства. Към момента, реално погледнато тези пари са преразпределени 10 процента към бюджета на областните управители не за друго. А защото по закон министъра има право да делегира свои правомощия по даването под наем на част от морските плажове, съответните областни управители на Добрич, Варна и Бургас. Те обаче като страна по договора за наем са длъжни да упражняват контрол. Те нямат финансиране за тази дейност. Ние сме предвидили и финансиране на контрола от страна на областните управители за наемите и затова даваме тези малки проценти на тези областни управители. Те са 10. Аз мога да ви дам и примери какви са ни приходите от концесии за миналата година, тъй като моята статистика на този етап е за 2011 г. Все още приходи от концесии за тази годна тепърва ще имаме.
Тази глава 4 А по принцип е нова. И в интерес на истината ние считаме, че парите които се предоставят от наем и от концесии, би следвало след като отиват по териториален принцип към общините и областните управители и областите, да се изразходват за облагородяване на тази община плюс контрола. Ние сме посочили за какво може да се изразходват, според нас тези средства. Отзад са изброени в ал.3 за какво могат да се изразходват тези средства. Тъй като винаги сме били упреквани за това, че съответната община няма пари за определено благоустрояване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз се притеснявам от това, че всички тези средства се правят целеви и едва ли не се лишава от възможността общинския съвет да взема решение, затова за какво да харчи собствените си приходи, включително и тези за които говорим. В Закона за туризма също ще вървят за не знам си какво. И накрая да закрием общините и от тук да правим разходите целеви.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Вашият аргумент го разбирам. Но имайки предвид, че тази територия е изключително държавна собственост и ние реализираме приходи от нейната експлоатация, считаме че и разходите би трябвало да се извършват в интерес на държавата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Тези 40 процента част ли са от бюджетната субсидия на общината или са извън нея.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Те са собствен приход на общините. Тези средства не са на общината. Те са на държавата и държавата ги дава на общината.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Досега е било преотстъпено 50 процента, сега ще са 40 процента.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Това са пари на държавата от договори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма нормативен проблем тук.
Имате ли други въпроси?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Остана ли идеята за неохраняемите плажове, за които до момента се поставяше табела - неохраняем плаж и всеки си носеше риска да го посещава. Не съм чела последния вариант, но имаше идея на тези плажове да не се разрешава плажуване от туристи и съответно туриста да бъде глобяван с 1000 лв. Остана ли такава идея? И как си представяте контрола?
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Неохраняемите морски плажове ние ги обявяваме, такова е задължението на министъра към 31 май, качени на страницата и прочее. Изработили сме табели. Дадени са на областните управители. Те са сложен така. От тук нататък, всеки един от нас, който желае да плажува на такъв морски плаж, никой не може да го спре. Няма такова нещо в закона. Няма глоби.
Това което може би нещо сте чели, но не знам дали е било в закона или някъде другаде, може би касае единствено къмпингуването.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, аз мисля, че поначало това, което ние се предлага трябва да го приветстваме, защото спомняме си в предишния Парламент, когато приехме доста късно този Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, та даже и влизането му в сила така беше изчислено, че тези които си строиха хотели, включително и бивши народни представители, да могат да си ги свършат. Един вид да влезе закона в сила, след като големите лъвове си уредят личните интереси. Така че това, което го правят в случая от Министерството се опитват, както и го казаха, да спасят малкото останало поне на южното Черноморие. Така че смятам, че първо трябва да бъдат поздравени за това, което са сътворили. А всяко нещо може да се усъвършенства.
Държавата прекалено много абдикира от своите отговорности и дадохме много права на местното самоуправление и в резултат именно на решенията на общински съвети и се стигна до това презастрояване и до това чудо, което е в момента. Така че нищо лошо няма и в това обяснение, което се дава. Това е публична държавна собственост и парите идват от държавата, нейна собственост. Защо тя да няма правото да казва как да се изразходват. Според мен този подход е много логичен. И трябва да се завишат всякакви изисквания към местното самоуправление, защото някой си дерибейства. И някои кметове седят вече пет мандата. Очевидно тази свобода, която им се дава са натрупали достатъчно лични ресурси. Така че продължават да си ги избират. А ние тук се чудим как да въздействаме на местните избори да няма купуване на гласове. То всичко е свързано. Който има паричен ресурс, очевидно ще се блазни да го използва. Така че аз подкрепям тази теза, която тук се защитава от вносителите. Ще го подкрепя този проект за закон.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания по темата. В такъв случай да преминем към гласуване. На първо четене да подложа по принцип закона. Между първо и второ ще имаме възможност да дадем становище за промяна в текстовете.
Който е за законопроекта по принцип, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка пета
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254-01-51, внесен от н.п. Ивайло Тошев и Красимир Минчев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа, с внесеното допълнение към цитирания закон се цели допълване на приетия и действащ от 2011 г. закон. Аз считам, че това е по-правилен подход. Изложим съм подробни съображения в мотивите към законопроекта. Считам, че предложеното допълнение е в интерес на общините. Такова е и становището на Министерство на земеделието и на Министерство на финансите. Като след запознаване с тези становища виждам, че идеята е да се подкрепи законопроекта. Като между първо и второ четене редакционно, да се изчисти самия текст. Ако има някакви въпроси съм готов да отговоря.
През 2011 г. приетата промяна е, че таксите се заплащат вече една част от тях към общините. Във връзка с смяна предназначението на земеделските земи. И друга част остава да се заплащат към държавата. Тъй като статута на земите определя това, към кого да се плаща таксата.
И понеже не е до уредено считам, че които не са платени трябва да се плащат към общините.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате ли въпроси?
В такъв случай подлагам на гласуване. Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка четвърта.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-34, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 07.03.2012 г.
Весела Караиванова – подуправител на НОИ е тук. Заповядайте.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Като цяло законопроекта на госпожа Масларова и Драгомир Стойнев касае лицата, които завършват висше образование, редовна форма на обучение, в периода на обучение да се признава за осигурителен стаж. И осигурителните вноски да са за сметка на Републиканския бюджет. Като те целят по този начин да подобрят според тях пазара на труда и да не се увеличават миграционните процеси на млади хора извън страната след като получат висше образование.
Становището на Национални осигурителен институт вие сте го получили писмено. Ние сме го изразили и в Комисията по труд и социална политика, където се разглеждаше предложението на двамата народни представители.
По принцип бих искала да се спра на някои основни моменти в принципите на социалното осигуряване. За осигурителен стаж по право се признава периода, в който лицата полагат труд. Знаете труда е възмезден и за този период от време на база на дохода, който получават за своята дейност от труд, те отправят отчисления за фондовете на Държавното обществено осигуряване. Тогава ние признаваме осигурителен стаж.
Вярно е, че в Кодекса за социално осигуряване има и изключения, т.е. периоди, които се признават за осигурителен стаж, без лицето да е получавало доходи от трудовата дейност и без лицето да е осъществявало осигуряване. Но тези изключения са много малки. Визират майките които полагат труд за не дееспособен член на семейство, деца и т.н. По този законопроект ще се натовари Републиканския бюджет, защото той ще трябва да направи отчислителни вноски за тази категория лица, които са завършили редовна форма на образование. Не е ясно какво се случва с лицата, които в момента закупуват по право разписано в Кодекса за социално осигуряване периода на тяхното следване. Ще връщаме ли тези пари. Не е ясно какво се случва с лицата, които придобиват образование със задочна форма и отново не полагат труд. Само учат задочно. Така че има много неясноти в законопроекта. И предложението по принцип е всички тези предложения да се разглеждат в предстоящото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество и продължаване работата на Комисията и на Съвета, който е създаден към министъра на труда и социалната политика и касае мерките за подобряване на пазара на труда и стабилността на пенсионната система. Това е становището на Националния осигурителен институт, което ние поддържаме.
Само искам да кажа и ефекта от тази мярка, някъде около 32 млн. лв. , ако работим с данните на лицата, които в момента завършват редовна форма на обучение във всички висши учебни заведения. Това е от страна на Националния осигурителен институт.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз също смятам, че тези законопроекти, като този и още няколко, които се внасят по средата на годината е редно да се разглеждат есента, когато разглеждаме целия пакет, касаещ данъци, осигуровки, бюджетни приходи и разходи и да се гледат в контекста на всички останали. Защото по този начин, ако бъде приет или отхвърлен, макар и със срок на влизане в сила от 1 януари, ние предпоставяме преди пакета един или друг начин на промяна в тези данъчни осигурителни закони. Така че аз не виждам нищо лошо това да се обсъди в тристранния пакет и да влезе в пакета есента.
Благодаря. Има ли други желаещи да се изкажат. Няма.
Който е за този законопроект, моля да гласува.
Благодаря ви.
Гласували “за” няма.
Против? Против 11. Въздържали се? Трима.
Законопроектът не е подкрепен.
Преминаваме към втора точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ от една страна и Европейската общност и нейните държави членки от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерския съвет на 04.06.2012 г.
Заповядайте.
ИВО МАРИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, законопроектът е свързан с изпълнение задължението на България като страна членка на Европейския съюз, съгласно чл.207 от Лисабонския договор. Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРМ има две цели. Първо за намаляване бедността в този район. И засилване търговските взаимоотношения с тези страни. Бих искал да кажа, че споразумението се прилага временно считано от 29 декември 2008 г., съгласно решението на Европейския съюз. И от тази дата са премахнати митата по внос на продукти от тези страни. В тази връзка не се очаква да има допълнителен ефект върху стокообмена с тези страни и приходите в бюджета от мита и други сборове.
За ваша информация стокообмена със страните от този район възлиза на 11,5 млн. евро. Ние имаме 10,5 млн. износ и около 1 млн. внос. И в тази връзка ние не очакваме да има някакви драматични промени в наша вреда, тъй като външнотърговското салдо е положително със страните от този район. Със целите и другите детайли мога също да ви запозная. Но понеже беше идеята накратко да представя нещата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
/Закрито в 16 часа и 15 минути/
Стенограф: Силвия Михайлова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М. Стоянова/
2007
201
