П Р О Т О К О Л

№ 18

---

На 28 юни 2012 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.00 часа /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и
предлагам да премине при следния дневен ред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото, № 202-02-23, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “България – регионално и общинско водоснабдяване”, № 202-02-22, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 202-01-27, внесен от Министерски съвет на 07.05.2012 г. – второ четене.
/ По следващите точки ще разгледаме шест проекта за решение за възлагане на Сметната палата за извършване на одити на различни теми, които ще коментираме като точки 4, 5, 6, 7, 8 и 9./
4. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение на възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението на тема “Реализиране на завършилите висше образование на пазара на труда” за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г., № 254-02-92, внесен от Ваня Донева, Диана Йорданова, Борис Грозданов на 28.06.2012 г.
5. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на “БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода от 01.01.2011 г. до 30.09.2012 г., № 254-02-93, внесен то Ваня Донева, Диана Йорданова, Борис Грозданов на 28.06.2012 г.
6. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на тема “Одит за съответствието при финансовото управление на Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци” за периода от 01.01.2008 г. до 30.09.2012 г., № 254-02-91, внесен от Ваня Донева, Диана Йорданова, Борис Грозданов на 28.06.2012 г.
7. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши “Одит за съответствие при финансово управление на Технически университет – гр. София за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., № 254-02-94, внесен от Ваня Донева, Диана Йорданова, Борис Грозданов на 28.06.2012 г.
Имате ли предложения за изменение и допълнение на дневния ред? Няма.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка първа.
Господин Руси Иванов – генерален директор по европейските въпроси към Министерство на външните работи ще ни представи законопроекта.
Заповядайте господин Иванов.
РУСИ ИВАНОВ: Благодаря госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, за мен е голяма чест да бъда на вашето заседание. Преди всичко ми позволете да поднеса приветствията на ръководството на Министерство на външните работи и извиненията на заместник-министър Иван Найденов, който трябваше да бъде на това заседание. Но днес знаете се провежда заседанието на Европейския съвет и той придружава министър-председателя в Брюксел.
Всички вие сте добре запознати с решенията на Министерския съвет за предложение до Народното събрание, за ратифициране на решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г., за изменение на чл.136 от договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност на държавите членки, чиято парична единица е еврото.
Знаете че договора за създаването на европейски механизъм за стабилност беше подписан от държавите членки на еврозоната първоначално на 11 юли 2011 г. Проведените заседания, срещи на държавните и правителствени ръководители на еврозоната през юли и декември 2011 г. взеха допълнителни решения насочени към подобряване ефективността на цялата конструкция за финансова стабилност и бюджетна дисциплина, което наложи тези решения на държавите членки на еврозоната да подпишат нов договор за създаване не европейски механизъм за стабилност, който ще бъде под формата на международна финансовата институция със седалище в Люксембург. И при необходимост се подкрепя от държавите от еврозоната, с цел запазването на общата финансова стабилност.
Договорът за създаването на европейския механизъм за стабилност се ратифицира единствено от държавите членки на еврозоната и ще влезе веднага в сила, щом бъде ратифициран от държавите членки на еврозоната, които представляват 90 процента от капиталовите ангажименти по механизма. Общата цел за Европейския съюз е договора за създаване на този европейски механизъм за стабилност, да влезе в сила през юли тази година.
България не е страна по договора за създаването на европейския механизъм за стабилност и няма ангажимент за неговата ратификация. България отчита, че паричната политика на държавите членки, чиято парична единица еврото, попада в изключителната компетентност на Съюза, но същевременно заедно с всички останали държави на Европейския съюз, ние подкрепихме приемането на решение на Европейския съюз за изменението на чл.136 от договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с даването на механизма за стабилност. Тъй като ние държим решенията, които засягат Европейския съюз като цяло, да бъдат взимани в рамките на целия Европейски съюз. Тоест в рамката 27 страни членки.
Като цяло решението за изменение на чл.136 от договора за функционирането на Европейския съюз е част от предприетите от Съюза мерки за справяне с кризата в еврозоната и изграждането на защитна финансова стена. Може би една последна забележка, която ви е също така добре известна, че ратифицирането от страна на Народното събрание на Република България, на решението на Европейския съвет от 2011 г. за изменението на чл.136 от договора за функциониране на Европейския съюз ще бъде израз на подкрепа за стратегията на Съюза за преодоляване на дълговата криза и постигане на стабилизация на еврозоната.
Не виждам необходимост точно пред вас да разяснявам значението на финансовата стабилност и бюджетната дисциплина, тъй като вие сте хора, които работите непрекъснато в тази сфера. Но ако имате някакви специфични запитвания, въпроси ще се опитам да отговоря на тях.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Въпросът е защо разглеждаме това изменение, когато не сме член на еврозоната.
РУСИ ИВАНОВ: Ние разглеждаме господин Орешарски изменението на първично право на Европейския съюз, изменение на чл.136 от Лисабонския договор, от договора за функционирането на Европейския съюз. Ние не се намесваме в самия договор за създаване на европейския механизъм. Но именно това, което подчертах, че България, както и всички останали новоприети страни членки държат да участват в процеса на взимането на решения и създаването на правни основи за общи решения, засягащи Европейския съюз като цяло, държеше да участва в гласуването на изменението. В Лисабонския договор изменението на договора може да стане само с решението на всички страни членки. Взимането на решения, които засягат и бъдещите потенциални участнички в еврозоната би следвало да бъде в рамките на общото първично право на Европейския съюз. Това е логиката на нашето участие.
В решението се подчертава, че договора за създаването на европейския механизъм за стабилност се ратифицира единствено и само от държавите членки на еврозоната. Изменението на Лисабонския договор е вече задача, която засяга и България като страна член.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл.136 от договора за функциониране на Европейския съюз по отношение на механизма за стабилност на държавите членки, чиято парична единица е еврото № 202-02-23, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Един. Въздържали се? Шест въздържали се.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към втора точка.
Ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “България – регионално и общинско водоснабдяване”, № 202-02-22, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г.
Госпожа Цвета Димитрова – директор на Дирекция “Европейски и международни проекти” в Министерство на околната среда и водите ще ни представи законопроекта.
ЦВЕТА ДИМИТРОВА: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, ще представя на вниманието ви съвсем кратка информация относно заема, който използвахме като съфинансиращ елемент към инвестиционната програма на интегрирания воден цикъл за гр. София. Финансовият договор е подписан на 30 май 2007 г. в Люксембург и на 11 юни 2007 г. в София между Република България и Европейска инвестиционна банка, на основание решение № 907 от 29 декември 2006 г. на Министерски съвет на Република България, ратифициран от Народното събрание на Република България на 22 юли 2007 г. Обнародван в брой 19 от 2 март същата година.
Изменението на Споразумението във връзка с финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект България и регионално и общинско водоснабдяване беше подписано на 20 юни 2011 г. в Люксембург и на 1 август 2011 г. в София. Със споразумението за изменение във връзка с финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка се удължава срока за усвояване на средствата от 31 октомври 2010 г. на 15 януари 2012 г., както и срока за изпращане на искания за заплащане до Европейска инвестиционна банка от 30 юни 2010 г. на 15 септември 2011 г.
Освен това Република България се ангажира да не използва приходите от транша за финансиране на подпроект Сливен след получено решение на Европейската комисия, да не удължи срока на допустимост на разходите по финансовия меморандум по Испа мярка 2005 ВГ-16 ПП 001 за гр. Сливен. Поради което сумите получени от заема ще бъдат изразходвани единствено за съфинансиране в размер на 15 процента от стойността по финансовия меморандум на договорите по проекта за водния цикъл на гр. София.
На 14 юни с решение на Министерски съвет се дава предложение до Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението за изменение във връзка с финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка.
Понастоящем изтеглената сума от заема на два транша възлиза на 7 млн. 086 хил. евро. Изразходваната до този момент сума е 5 млн. 688 783 евро. Предстои да бъде изразходван остатък от 1 млн. 397 000 евро. Възстановени средства към Европейската инвестиционна банка са 256 466 евро, представляващи първа вноска направена на 10 март тази година. Предстои втора вноска на 10 септември 2012 г. на стойност 307 000 евро.
Възстановяването на средствата към Европейската инвестиционна банка е регламентирано с подписване на споразумение между Министерство на околната среда и водите и Столична община на 9 януари 2007 г. В него детайлно е разписан начина на възстановяване на средствата изразходвани по проект София и ангажиментите на Общината за обезпечаване връщането на заема.
Столична община от своя страна е подписала споразумение със Софийска вода, концесионер на ВиК мрежата за гр. София на 22 януари 2007 г. , в което е залегнало възстановяването на средствата от Софийска вода към Столична община. Изтегления от заема на част от инвестиционната програма на дружеството.
С писмо от 2 февруари т.г. Столична община увери Министерство на околната среда и водите, че потвърждава ангажимента си за погасяване на задълженията, съгласно текущото споразумение и условията на финансовия договор.
Благодаря ви. Това е от моя страна. Ако има някакви въпроси?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз имам въпрос. Това е за финансиране по проект София – Сливен. А какво правим със съфинансирането по другите проекти, които тепърва ще са одобрения и ще се усвояват по същата програма – водните проекти.
ЦВЕТА ДИМИТРОВА: Вие коментирате договори в изпълнение, които предстои да бъдат приключени по стария кохезионен фонд или бъдещи договори?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бъдещи договори, които в момента предстоят да бъдат сключени.
ЦВЕТА ДИМИТРОВА: Бъдещите договори, които са в рамките на приключване програмата ИСПА ще бъдат част от тях финансирани чрез делокации от резерв, който имаме и който в рамките на допустимост на разходите изразходваме до края на месеца. Тук видях, че заместник-министър Горанов е част от Комисията. Имаме неговото уверение за един малък ресурс, който не ни достига за финансиране на тези водни проекти и в момента готвим ПМС, което много скоро ще представим на вниманието на Министерския съвет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това ПМС включва всички водни проекти и съфинансирането по тях или само такива, които имат към момента сключени договори.
ЦВЕТА ДИМИТРОВА: Това включва договори, които са сключени, но чийто период на допустимост на разходите изтича до 30 юни и остават няколко месеца за приключването им, поради които сме в бюджетен недостиг Тоест, нямаме допълнително национално финансиране и такива, които са по приключване на програмата, за които следва да се отпуснат допълнителни средства.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря госпожо председател. Има ли вероятност да останат такива проекти не финансирани? Защото са на период преди сключване на договора по водния цикъл.
ЦВЕТА ДИМИТРОВА: Смея да твърдя, че сме подсигурили необходимите средства за това. Още веднъж искам да благодаря на заместник-министър Горанов, който подкрепи искането на Министерство на околната среда и водите за приключване на водните проекти. Такива няма да има. Това което би могло евентуално да възникне и което се стараем да предотвратим е съпътстващи проблеми при приключване на проектите. Това са арбитражни дела, по които се водят разходи за арбитражни дела, които за съжаление, ние се стараем да бюджетираме в тригодишната бюджетна прогноза 2013 – 2015 г. Те са извън това за което става въпрос и за Постановлението на Министерски съвет, което готвим за внасяне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Може ли един по-конкретен въпрос? По конкретно за водния цикъл в Сливен ме интересува. По-точно каква е ситуацията там? Знаете, че там имаше доста тежък проблем и може би продължава или ще се реши, така че държа да чуя каква е точно ситуацията там.
ЦВЕТА ДИМИТРОВА: С встъпване в длъжност на новия кмет на общината бяха преразгледани всички проекти и беше разработен един нов проект, който интегрира частите от канализационната мрежа на града, които не можаха да бъдат изпълнени по проекта по програма ИСПА, стария кохезионен фонд. Понастоящем този проект е внесен в Министерство на околната среда и водите и се разглежда за финансиране от оперативната програма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние започнахме да питаме за цялата страна, но този заем в момента касае София. Мен ме интересува от тези 5 млн. съфинансиране, всъщност каква сума е целия проект за София, която се изразходва – 40 или 50 млн. ли беше.
ЦВЕТА ДИМИТРОВА:
Той е 58 млн. Като 15 процента е финансирането от Европейската инвестиционна банка.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние на практика вече сме изразходвали почти 80 процента от този проект. И на мен ми се иска първо да знам какъв е ефекта от неговото изразходване. Защото Софийска вода пак иска увеличение на цената на водата. Това първо. И второ, каква е сумата, която Софийска вода е възстановила на Столична община до момента по този проект?
ЦВЕТА ДИМИТРОВА: Министерство на околната среда и водите няма преки отношения със Софийска вода, относно възстановяване на заема. Аз представих на вниманието ви това, че ние имаме сключено споразумение със Столична община. Столична община възстанови първия транш, който е в размер на 256 466 евра. Относно ефекта за който вие казвате, изразходваната част в размер на 5 млн. и близо 700 000 евро беше по текущи договори, за които финансирането по Програма “ИСПА” приключи. Тоест, приключи локацията на ресурса по Програма “ИСПА”. Това което остава да се изразходва е за финални плащания по договорите за строителство и супервизия, защото понастоящем целия този проект по всички договори се намира в така наречения период за съобщаване и отстраняване на дефекти. Това е едногодишен период. След това приключване, извършените строително-ремонтни работи се сертифицират и за тях съответно се извършват финалните плащания. Така че с остатъчния ресурс ние ще финансираме тези плащания след този период. И респективно финални плащания по договори за супервизия.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз питам не случайно. Защото още когато се подписваше това нещо 2007 г., възникваше едно много сериозно съмнение, че ние на практика чрез средства от Европейския съюз ще финансираме инвестиционната програма на концесионера. И в крайна сметка със средства, които той би трябвало да вложи, ние на практика ще свършим една работа, един ангажимент, който той е поел към Столичната община и към столичани.
Сега на практика наблюдаваме двоен негативен ефект. Хем му финансираме инвестиционната програма, хем според него тя е изключително недостатъчна и от следващия период отново трябва да увеличаваме цената на водата. Тя ако не ме лъже паметта, откакто е този концесионер вече се увеличи четирикратно. Не съм много сигурен, но числото е там между три и четири пъти. Не мога да схвана логиката от едни такива подобни действия, в които обществен ресурс го даваме за реализация на нещо, което някой трябва да реализира със собствени средства, за което ние всички плащаме.
ЦВЕТА ДИМИТРОВА: Ако мога да коментирам. Относно инвестиционната програма на концесионера, това не е в прерогативите на Министерство на околната среда и водите. Аз искам да ви окуража да се обърнете към концесионера и респективно към регулатора. Нашето уверение е, че тази инвестиционна програма, ние сме имали редица срещи със Софийска вода и Столична община. Този заем е много малка част и той не влияе на инвестиционната програма в посока увеличаване. За това имаме уверение, има и писмени следи. Това за което става в момента въпрос, по никакъв начин не считам, че касае договор, който е подписан 2007 г. и чиито разходи са планирани още тогава към настоящия момент. Така че ние нямаме отношение.
Освен това проекта за интегрирания воден цикъл на гр. София е определен с определен обхват и всичко което се случва понастоящем извън него е предмет на различно финансиране. В момента има пет подготвени проекта допълнителни, които се разглеждат за финансиране от Оперативна програма “Околна среда”. Те са в процес на разглеждане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Всъщност ние ще ратифицираме удължаване на срока.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Ратификацията е приета.

Преминаваме към точка трета.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 202-01-27, внесен от Министерски съвет на 07.05.2012 г. – второ четене.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове
Който е за заглавието, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 1 Предложение на н.п. Борис Грозданов.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
В тъмно е окончателния текст, а в наклонен шрифт на практика са промените, които се предлагат и са възприети в окончателния вариант на текста.
Въпроси, изказвания? Няма.
Подлагам § 1 на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 2. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
Който е за § 2 в редакцията на работната група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§3, § 4, § 5 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 6. Предложение на н.п. Борис Грозданов.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6.
Отново в наклонен шрифт е предложението на Борис Грозданов. По скоро има редакционен характер.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 7. Предложение на н.п. Борис Грозданов.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7.
Докладът сме го изпратили преди три дни. Той е с предложението на Борис Грозданов. Ако вие имате някакви забележки по това предложение, може да ги направите, тъй като сте били запознати с него, както и с предложението на текста на вносителя. Няма друга разлика. Предложенията на Борис Грозданов са подкрепени. Как предлагате да процедираме?
Подлагам на гласуване § 7 с окончателната редакция на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 8 и § 9 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 10.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 10, който става § 11 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 11. Предложение на н.п. Борис Грозданов.
Работната група подкрепя предложението. Всички предложения на Борис Грозданов имат почти редакционен характер, уточняващ характер.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 12 и § 13 по вносител, които стават съответно § 13 и § 14.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Интересува ме § 6. Кое е това лице, за което ще издаваме удостоверение за освободен от акциз краен потребител на енергиен продукт? Коя е хипотезата за тези лица, които ще ползват енергийни продукти освободени от акциз? И какво е новото, че сега изведнъж тази година с сетихме да ги освобождаваме от акциз потребителите на енергийни продукти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Връщаме се на § 6. Коя точка от § 6.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Целият параграф е за това.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Този режим е сега действащ. Само че има промяна в действащия член, тъй като се въведе положителна ставка за природния газ, използван като моторно гориво и като гориво за отопление. Затова се разширява и в тази част за лицата, които търгуват с природен газ. Иначе самия режим е действащ и към настоящия момент.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Кои са тези потребителите, които са освободени от акциз и които към момента не плащат. Аз се опитвам да си го представя в реалност.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Това е освобождаване изцяло за енергийни продукти, които се използват, миналогодишни продукти. Там е предвидено освобождаване от акциз.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Миналогодишни продукти, това значи масла ли, какво значи?
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Независимо какво е горивото, което се използва и каква ставка носи, се освобождава от заплащане на акциз, в случай че се използва в определени процеси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чл.24 ал.2 от т.1 до т.5.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам да си представя какво ги освобождава.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кои са продуктите по чл.24.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Тъй като те се влагат в определен процес, всъщност са освободени от акциз. Тоест ад няма първо заплащане на акциз и след това възстановяване. А е освобождаване затова, че те го използват за производство.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Защото има акциз, който се налага върху продукта, който се произвежда чрез тях. Искам да ми кажете кои са тези, за които говоря.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Имаме записан. Използван за пръскане в доменни пещи, с цел химическа редукция като добавка към каменните въглища, използвани като основно гориво.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това пример ли е?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това е пример, да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дайте чл.24 ал.2 т. 1 до 5. Вие имате закона.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Чл.24а казва: Възстановява се платения акциз за електрическа енергия. На лица потребители на електрическа енергия използвани за химическа редукция или електролитни металургични или минералогични процеси.
Точка 2. На лица потребители на електрическа енергия използвани при производство на продукти при условие, че стойността на енергията представлява повече от 50 на сто от стойността на продукта.
Точка 3. На лицензирани.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Този член, това са освобождавания по енергийната директива. Всъщност, които са задължителни освобождавания.
Продължаваме с § 14.
Има едно предложение на Венцислав Върбанов. То е оттеглено.
§ 14. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15.
Който е за окончателната редакция на § 15, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 15 с редакционни поправки, който става § 16.
Тук “заявлението” се заменя с “искането”.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 16, който става § 17 по редакцията на работната група. Отново “заявлението” се заменя с “искането”.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 17 по вносител, който става § 18.
Редакционна поправка.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 18 по вносител, който става § 19.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 19. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20. Една алинея я разделяме на две.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 20. Предложение на н.п. Борис Грозданов.
Отново думите “искането” се заменят с “уведомление” и “уведомлението”.
Работната група подкрепя предложението и предлага редакция на § 20, който става § 21.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 21. Предложение на н.п. Борис Грозданов.
Работната група подкрепя предложението и предлага окончателния вариант на § 21, който става § 22.
Въпроси и изказвания? Няма.
Който е за § 22 нова номерация, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 22, който става § 23 по вносител. В т.8 и т.9 има редакционни поправки. Така че той е почти по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 23, който става § 24.
Въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 24 по вносител, който става § 25.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 25. Предложение на н.п. Борис Грозданов, което работната група подкрепя.
И окончателния текст на § 25, който става § 26.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 26 по вносител, който става § 27.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 27, който е по вносител и става § 28.
Гласуваме § 27, който става § 28.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 28 по вносител, който става § 29 с редакционни поправки на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 29 по вносител, който става § 30.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 30 има редакция на работната група. И § 30 става § 31.
Въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 31, който става § 32 с редакция на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 32 по вносител, § 33 по вносител. Съответно стават параграфи 33 и 34.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи 35, 36, 37 и 38, които са редакционни. Както виждате “общността” се заменя със “Съюза”. Територията на общността, с територията на Съюза.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 34 и § 35 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 36, който става § 41 с редакционни поправки на работната група.
Който е за § 36, който става 41, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 37 и § 38, които са по вносител и съответно стават параграфи 42 и 43.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 44 нов. Работната група предлага нов § 44.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 39, § 40 по вносител, които съответно стават 45 и 46.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 41 по вносител, който става § 47 с редакционни поправки на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 42 по вносител, който става § 48.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 43 по вносител с редакционни поправки на работната група и става § 49.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 44, § 45, § 46, § 47 по вносител, съответно стават параграфи 50, 51, 52, 53 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 48. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 48, който става § 54 с редакционни поправки на промяна, замяна на думата “заявление” с “искане”.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 49, който става § 55 също с редакционни поправки на заявлението и искането.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 50, който става § 56 с редакционни поправки на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 51, който става § 57, § 52, който става § 58 по вносители.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 53 с редакционни поправки на работната група, който става § 59.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 54, който става § 60. В редакцията на работната група с редакционни поправки.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 55 по вносител, § 56, § 57, § 58, § 59, § 60 по вносител.
Който е за параграфи от 55 до 60 по вносител, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 67. Работната група предлага да се създаде нов § 67.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 61 по вносител, който става 68, § 62 по вносител, който става § 69.
Гласуваме по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 63 предложението на Върбанов отпада. Остава редакция на работната група. § 63, който е § 70.
Който е за § 63 по вносител с редакционна поправка на работната група моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 64 по вносител. § 65 по вносител, § 66 по вносител, които стават съответно параграфи 71, 72, 73.
Който е за параграфите по вносител, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде § 74, препратки.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 67. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на § 67, който става § 75.
Който е за, моля да гласува редакцията на работната група
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
Предложение на н.п. Борис Грозданов за създаване на нов § 67а.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 76. Това е препратка.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 68 по вносител.
Преходни и заключителни разпоредби, като наименование на подразделение. По вносител гласуваме § 68, който става § 77 и разпоредби Преходни и заключителни.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 69. Предложение на н.п. Стоянова, Боянова, Главчев.
Работната група подкрепя предложението и работната група предлага текста на вносителя с приетото предложение, което е пред вас и става § 78.
Въпроси по текста? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 70 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
§ 71. Предложение на н.п. Стоянова, Боянова, Главчев.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 80.
Изказвания. Изменение в Закона по ДДС. Има ли изказвания?
КИРЧО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател. може ли вносителите да разяснят какви предложения са направили?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вносителят е Министерски съвет, а предложението на Стоянова и Главчев е в добавка и тя включва нова точка в чл.3 ал.5 т.1, а именно услугите предоставени от държавен съдебен изпълнител също да бъдат облагаеми с ДДС. Това е един инфриджмънт, с който ние се съобразяваме.
Имате ли въпроси към вносителите на текста? Няма. Това бе нашето предложение. Другото е по вносител на Министерски съвет.
Има ли въпроси по текста? Няма.
Благодаря.
В такъв случай подлагам на гласуване § 80.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
Предложение за нов параграф, а именно § 71а на същите народни представители, които задължават министъра да си направи промяна в наредбите.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 72. Закона за местните данъци и такси.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 72, който става § 82. Това отново е инфриджмънт. Така че се съобразяваме с европейската директива.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
Предложение на н.п. Стоянова, Боянова, Главчев за създаване на нов § 72а. Промяна в Закона за хазарта.
Работната група подкрепя предложението и предлага текст за изменение в Закона за хазарта, именно § 83.
Въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
Предложение на н.п. Борис Грозданов за създаване на нов § 72а в Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде § 84. Това е препратка във връзка с новите текстове.
Подлагам на гласуване § 84 по редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
§ 73. Предложение на н.п. Стоянова, Боянова, Главчев подкрепено от работната група.
Предложение на народния представител Върбанов, което той е оттеглил. И ви предлагам редакция на работната група, която подкрепя текста на вносителя и предложението на н.п. Стоянова, Боянова, Главчев за § 85.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, аз задавам следните три въпроса. Виждам, че има голямо разнообразие на срокове за влизане в сила. Първият ми въпрос е какво наложи приемането на този сравнително обемист Закон за акцизите в средата на годината? Това е необичайно.
Вторият ми въпрос. Този законопроект не влиза ли в сила с онзи текст от устройствения закон за държавния бюджет, който забранява гледането на каквито и да било закони, които имат влияние върху текущия бюджет?
Третият ми въпрос. Какъв е ефекта за текущия бюджет от приемането на този законопроект?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, макар че това са въпроси за първо четене, искам да ви кажа, че няма нарушение в Закон за устройство на държавния бюджет, защото този законопроект не въвежда намаление или утежнения във връзка с данъчното облагане, които да рефлектират върху приходите или върху разходите на държавния бюджет, а дава така да се каже процедура, технология по различни текстове.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ставката я гласувахме миналата година доц. Имамов. За природния газ беше гласувана миналата година, а сега само режимите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли допълнения към отговора? Няма. Благодаря ви.
Подлагам на гласуване последния параграф, окончателния вариант на § 85.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
С това законопроекта на второ четене е приет.
Благодаря ви.
Преминаваме към следващата точка.
Тук имаме шест предложения за възлагане на Сметната палата да извърши одит.
Постъпило е предложение от народните представители Ваня Донева, Диана Йорданова, Борис Грозданов за възлагане на Сметната палата за извършване на одит на изпълнението на тема: “Реализиране на завършилите висеше образование на пазара на труда” за периода 1.01.2009 г. до 31.12.2011 г.
Заповядайте господин Грозданов.
БОРИС ГРОЗДАНОВ: Уважаеми колеги, на всички ви е известно, че в България има несъвместимост, разминаване между броя на студентите и потребността от специалисти в стопанския сектор и в публичния сектор. При това положение се достигна след като се определи броя на студентите за определените ВУЗ-ове, да се определя в зависимост от капацитета на ВУЗ-овете и на конкретния ВУЗ, а не в зависимост от потребностите на публичния сектор и на стопанския сектор от специалисти. В резултат на това в някои специалности се получи пренаситеност. А в други се изпитва недостиг от високо квалифицирани кадри. Недостиг главно от инженерните специалности, тъй като на времето нямаше достатъчно работа за тях и те започнаха да отбягват тези специалности. В настоящия момент има съответна потребност от инженерни кадри, но ние нямаме подготвени. А в други сфери в областта на финансите, на публичната администрация, на правото има пренаситеност. На практика тези ВУЗ-ове финансират съществуването на специалностите, но създават лица, които попълват бюрата по труда, тъй като се регистрират като безработни. Няма достатъчно работни места за тях. Ефективността на средствата за висше образование намалява.
Има и други причини, които налагат да се възложи на Сметната палата да направи външен одит, такъв който досега не е извършен в сферата на висшето образование за реализиране на завършилите висше образование на пазара на труда. Това не означава, че не се прави нищо в това направление, но все пак в резултат на одита ще може да се предложи оптимизиране на приема във висшите учебни заведения, оптимизиране на разходите за издръжка на висшите учебни заведения и съответно това да се отрази на бюджета на страната.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, уважаеми проф. Димитров, колега Грозданов, това което го говорите че е факт е факт. В публичното пространство постоянно се говори, че няма достатъчна връзка между бизнеса и Министерство на образованието, университетите и т.н. Това според мен е публична тайна вече. На мен ми е чудно, защо трябва Сметната палата да регулира този процес. Не е ли по-ефективно да се направи една междуведомствена комисия или група, която съвместно със Стопанска камара, с тези сдружения на работодателите да прегледат и да направят една преоценка и да пренасочат фактически ресурсите за необходимостта, за която всички сме убедени. Защото в момента например няма инженери в България.
Аз си мисля, че вашата идея на вносителите специално за Сметната палата няма този механизъм да бъде ефективен, обратната връзка и да реши въпроса. Ще се отчете примерно, че има неефективно вложени пари. Парите са по определени програми. Свършили се парите, произведени студентите и ние си произвеждаме емигранти с висше образование. Това е един комплексен въпрос на държавата. И аз си мисля, че тук Министерски съвет като изпълнителен орган трябва да си влезе и да си поеме тази отговорност, а не да прехвърляме сега на Сметната палата да решава едва ли не индиректно въпроса. Не е въпроса тук до финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не сте прав. Министерския съвет няма отношение. Това са автономни ВУЗ-ове. Те си определят програмите. Едновременно с това харчат по тези програми публични средства. Ако ние влезем да видим изпълняват ли се целите, ефективност, ефикасност, тези публични средства да произведат такъв материал, потенциал, който е необходим на държавата, кой друг да го каже?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз мисля, че тук всички горе долу трябва да сме завършили висше образование и аз съм бил и преподавател и съм курсове точно в Техническия университет. Пределно ми е ясно е, че този подход, който предлагате няма да реши въпроса. Държавата трябва да има национална стратегия за развитие на висшето образование, съобразно със стратегията развитие на българската икономика, отрасли, подотрасли, производство и т.н. Докато това го няма на практика няма да се реши въпроса. Защото какво ще провери Сметната палата. Има някакви нарушения. Без да има нарушения парите са си отишли. Студентите имат полза от това, държавата няма. Не може държавата да абдикира, според мен от тази си функция, нищо че имат автономност висшите учебни заведения. Това е пълна анархия, което се получи тези години.
Моето мнение е, че не е въпрос на Сметната палата. Така мисля аз и задавам този въпроса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сте прав, че трябва да има стратегия и т.н. Обаче въпросът продължава да е на Сметната палата, защото там ежегодно ние със Закона за държавния бюджет гласуваме едни сериозни пари на ВУЗ-овете. И в крайна сметка тези пари трябва да произведат резултат. Сметната палата не гледа само нарушения, а този вид одит, който й възлагаме на изпълнението, той е различен вид одит и той може да покаже има ли ефикасен резултат от публичните средства ефикасен, икономичен, ефективен резултат. И ще каже има ли или няма. И къде има и къде няма. Това е смисъла.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Радославов, приятелю, да ти кажа за какво се прави този одит. Той не е с тази цел и вие разберете, а аз ще го кажа и в залата. Сметната палата господин Радославов има лимитирани пет одита на година. И сега гербаджиите искат да направят един и ще измислят и други теми, за да може тези пет одита да ги извъртят, за да не се правят едни други одити, които са неприятните. Един одит в Екоравновесие на Софийската община може да се направи много сериозен. Да се направят едни истински одити, откъдето да изкочат едни големи мечки и да станат едни скандали. Така че ето ти тук една хубава тема. Ще си говорим тук как се изразходват парите в училищата и висшите заведения. Това е целта. Това са решили. Няма да ги има другите одити, които ги искаме ние от опозицията, за това или онова. Какво става с паркинги и гаражи – София. Там е много страшно, ако се надникне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Следващият одит е за екоравновесие.
Заповядайте господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, аз съм заместник председател на Комисията по образование и бих могъл да кажа нещо и от тази гледна точка разбира се. Съвсем естествено и нормално е Сметната палата да проверява висшите учебни заведения като всички други, които харчат публични средства. Това което чух не може да бъде цел на проверката на Сметната палата. Тя може да провери целесъобразност, законосъобразност и т.н. Но Сметната палат не може да ни каже, че инженери са ни необходими N на брой, икономисти N на брой и т.н. Поне така разбрах целта от началото от колегата. Това е въпрос на съвсем други процедури. Освен това ние може да имаме голяма нужда от инженери, но ако висшите училища нямат достатъчно капацитет да обучаваме инженери, ние няма как да ги обучаваме.
Освен това, ако нашите кандидат-студенти не желаят да учат за инженери може да имаме супер капацитет, може да имаме всичко, но те просто няма да отидат там. Други фактори определят броя, съотношението, планираните и т.н специалисти, пазара на труда на високо-квалифицираните висшисти и т.н. Така че ако вие сте решили наистина да ангажирате Сметната палата, да направите одит, това не е незаконно, но с това няма да постигнете онези цели, които аз чух преди малко. Това е най-обикновена проверка на публични средства.
ВАНЯ ДОНЕВА: В мотивите господин Имамов е разписано, че Министерство на образованието, младежта и науката в своята програма за периода 2009 – 2013 г. е предвидило до края на 2010 г. да се постигне този фокус между потребностите, които са на пазара на труда и това, което всъщност произвеждат като специалисти висшите учебни заведения. Аз не виждам нищо по-нормално от това да се види доколко е постигната целта заложена в програмата на Министерство на образованието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: В тази Комисия сме приемали какви ли не неща, но ми се струва, че стигаме до някакъв връх на абсурда. Сметната палата ще ни проверява по какъв начин се реализират кадрите на едно висше учебно заведение. Извинявате това е пълен абсурд. Има си Министерство на образованието, което е подготвило съответната програма. Поставило е съответните цели. Участвало е при създаването и при формирането на бюджета на съответните заведения. Нека то да го промени. Нека то да направи тази оценка. Нека то да направи съответните корекции в програмата, ако има нещо. Какво общо има Сметната палата? Ние Сметната палата започнахме да я използваме като универсален сапун. Като не искаме нещо някъде да се случи изпращаме Сметната палата. Или като искаме нещо да не се случи, пак я изпращаме, за да затворим някоя и друга дупка. Но в момента сте надминали себе си. За фонд “Радиоактивни отпадъци” съм съгласен. За БДЖ добре. За Хохегер там е сто процентово, че трябва Сметната палата да направи проверката. Но тук сме надминали себе си. Нека да не прекаляваме все пак с компрометирането на една такава институция, каквато е Сметната палата. Ние я превръщаме в пенкелер специалисти, които са на принципа днес тук, а утре там. Това е абсурдно. Аз не знам проф. Димитров как ги приема всичките тези поръчки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Професор Димитров заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Позволявам си да изразя несъгласие с изказаните тук тези, че едва ли не тази задача е нещо невъзможно и дори безсмислено. Въпреки уважението ми към всички народни представители, с които се познавам и съм работил и много добре знам, че в този смисъл изказването се обръща, така да се кажа към здравия разум, но нека да обърна внимание на следното.
Вижте в мотивите за какво става въпрос. Над 600 млн. лв. се харчат всяка година от държавна субсидия и бюджети на университетите за обучението на определени специалисти.
Тук става дума, че модерното бюджетиране е насочено към постигане на определени цели. Финансират се определени дейности и програми, които винаги имат ясно целеполагане. Държавата харчи публични пари за постигане на някакви резултати. Това не значи парите не се харчат самоцелно. Не е само въпроса да се спази закона. Това е типичен одит на изпълнението, който други палати също са правили в други държави. Други палати с оглед на ефективност и ефикасност при управлението на тези пари. С тези пари, като се харчат всяка година 600 млн. лв., какво постига обществото?
В случая нека да го кажа по най-простия начин. Всички знаете за тези дисбаланси. Свръхпроизводство например на юристи и на финансисти и не производство на инженери. Огромно количество хора с висше образование, които имат различни екзотични специалности, които са шофьори на таксита. Огромен брой хора с висше образование, за които е изразходван сериозен публичен ресурс и в края на краищата те не работят по специалността си, защото просто пазара не иска такива хора. Въпросът е ясен. Когато Сметната палата проверява в рамките на одит на изпълнението, тя винаги проверява с този публичен ресурс какво се постига. Постигат ли се определени цели. Той достатъчен ли е този ресурс? И в края на краищата може ли този ресурс да се използва по-ефикасно и с по-малко средства, да се постигне повече.
Господин Овчаров, тук става дума не за традиционните одити на Сметната палата, които са одити за законосъобразност, одити за достоверност на отчетността и т.н. Тук става дума за одити на изпълнението, които са така да се каже одити за ефективност, ефикасност при харченето на публичните средства. Затова, аз мисля че може да се стигне до определени констатации и изводи. Идеята е те да подпомогнат така да се каже, изпълнителната и законодателната власт, за да може в бъдеще по-добре да се харчи този публичен ресурс. Това са 600 млн. лв., които никой не казва постигат ли се целите, които са формулирали законодателната и изпълнителната власт. Този въпрос не е ясен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е един наистина различен одит и затова реакцията ви е такава. Ние сме свикнали, БДЖ дали харчи парите както трябва или нещо друго. Нека да възложим на Сметната палата този одит, за да видим наистина може ли Сметната палата да дава оценка за изпълнението на политики и програми, за които се харчат пари. Защото ние сега евентуално, ако приемем след лятото, разбира се, новия Закон за устройство на държавния бюджет, още повече ще се засили програмното бюджетиране. Тоест, та ще кажем, че тези пари ги даваме за тази програма. И Сметната палата ще трябва да прави тази оценка.
Ние искахме да видим с този одит какво ще излезе. Има европейска методология, която те могат да ползват и да преценим може ли тази работа наистина да се случи качествено от работещите там и да бъде полезна и за промяна на програмите при правенето на бюджета. Това беше идеята. А иначе лесно може да кажем, дайте нещо конкретно, както по-надолу имаме за БДЖ примерно.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нека да допълня госпожо председател, ако позволите. Ние така или иначе ще проучим опита на нашите колеги от други сметни палати, особено държавите в рамките на Европейския съюз, защото те са правили подобен тип одити за ефективност, така да се каже на програмите за реализиране на завършили висше образование. Ще ползваме техния опит и се надяваме все пак да стигнем до едни изводи и констатации, които са полезни, за тези които взимат управленските решения. Не става въпрос ние да предлагаме нещо конкретно. Да се намесваме в политика. Но ще видим поначало наистина добри ли са управленските решения и какво може да се подобри в управлението на тези средства.
Имаме сведения, че няколко сметни палати са правили подобни одити в такъв широк мащаб и ще се опитаме и ние да го направим и ще видим до какви изводи ще стигнем. Нека да си поставим една по-мащабна, по-амбициозна задача. Това е типичен одит на изпълнението.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, във вашето последно изречение се съдържа целия абсурд на това, което предлагате. Вие от една страна казвате, че ние ще се опитаме да определим дали са добри управленските решения. Но от друга страна, вие няма да се занимаваме с формирането и оценяването на политиката, която се реализира. Как се реализира тази политика, ако не през управленските решения, които вие ще оценявате?
Аз схващам желанието ви да свършите работата, която ви се възлага. Но това в момента е абсурдна крачка. Сметната палата се превръща в орган, който формира политика. Не само формира, но и контролира политика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВ: Чия е политиката?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това питам, чия е политиката? Има орган, който е формирал тази политика. Това е един кое си Министерство. Вие утре ще отидете да проверите как се реализира същата тази политика в Министерство на енергетиката, примерно фонда “Козлодуй” как реализира програма за енергийна ефективност. Не изразходването на средствата по фонда, не изразходването на държавните средства, а политиката. Дали трябва така да се прави или трябва иначе да се прави. Това не е ваша работа. Вие не може да бъдете орган, който формира политиката във всички сектори на българската държава, нито да я оценявате. Вашата задача е да контролирате изразходването на публичните средства. И дали това изразходване е в съответствие със законите и задачите, които са възложени. Нищо повече. Не надскачайте, така да се каже, задачата която ви е възложена със закона. В момента преминаваме тази граница на разумното.
Няма ли орган, който да контролира как се реализира тази политика в Министерство на образованието. Утре ще проверим в началното образование какво правим, в здравеопазването каква е политиката. Там въобще не е ясно каква политика има. За какво става дума? Сметната палата ли е органа за всичко, който ще реши проблемите във всички сектори на българската държава, в обществения ни живот? Недейте, минаваме границите на разумното.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, вие поставяте много важни въпроси които се отнасят до идеологията, така да се каже на нашата дейност. Когато става дума за политика, става дума за набор от стратегически оперативни цели, които трябва да се постигнат за сметка на определени публични средства. Тези пари се харчат за постигането на някакви цели. Ние за какво се произнасяме. Ние не поставяме под въпрос въобще как се формулира тази политика. Дали е необходима. Това е въпрос на чисто политически дебат. Ние приемаме, че определени политически формулирани цели са даденост. Не ги коментираме. Взимаме ги като даденост и виждаме, дали те се постигат с цената на парите, които данъкоплатеца е заделил за тях. За това става дума. Това е обект на така наречения одит на изпълнението.
Проверяваме първо има ли формулирани ясни цели. Да кажем как се реализират завършилите висше образование. Ще проверим Министерство на образованието има ли ясно формулирана такава програма, ясно формулиран набор от такива цели. И как се харчат парите за постигането на тези цели? Постигат ли се въобще тези цели с цената на изразходвания паричен ресурс?
И вече си поставяме въпроса. Ако целите са не ясно или лошо формулирани, значи очевидно има проблеми и ние го казваме, без да влизаме в какъвто и да е политически дебат. Нас ни интересува само това. Като се харчат тези пари, те постигат ли целите, които са формулирани и публично декларирани. За това става въпрос. И ние тези одити непрекъснато ги правим. И след това проверяваме, дали с тези пари би се постигнало нещо повече. Така да се каже, парите дали се харчат по-ефективно. И въобще тези пари, които се харчат, отиват ли за нещо смислено. Пак повтарям, ние приемаме политиката и целия този набор от стратегически и оперативни цели, като даденост. Въобще не го коментираме, не го поставяме под въпрос. Коментираме единствено това. Постигат ли се тези цели с цената на тези пари. Тези пари са 600 млн. лв. Тези пари отиват ле за нещо смислено? Ние това може да го кажем. Ние може да кажем тези 600 млн. лв. на данъкоплатеца, отиват ли са смислено формулирани и постижим цели. Ако разбира се, парите се харчат неефективно, ние ще го кажем. Това е смисъла на одита на изпълнението. Това го правят сметните палати в Европейския съюз и аз не виждам нищо непрофесионално и безсмислено в това.
Според мен въпроса е как ще се формулира ясно задачата. Задачата опира до там, като ние приемаме държавната политика формулирана от Парламента и от правителството и дори от отделния министър като даденост. Не я коментираме, не я поставяме под въпрос. Само проверяваме и оценяваме, постигат ли се политическите цели с цената на заделения ресурс. Понякога ресурса е недостатъчен. Понякога той се харчи за нещо съвсем различно от публично декларираните цели. Това трябва да се каже.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Проф. Димитров, аз смятам, че няма нищо незаконно в това да проверявате една публична институция, която харчи публични средства. Но доколкото разбрах към вас има много големи очаквания. Те не се изчерпват само с това да проверите, дали тези държави пари са изхарчени, съгласно дефинираните цели. Проблемът е в това, че от вас се иска да оцените потребностите от кадри. Как ще го направите това? Как ще направите оценка на това, дали са постигнати целите, след като не е ясно какви са потребностите. От вас искат да речем след вашия отчет да кажете: От 100 юристи годишно, ние ще ги отрежем на 20. И ще насочим финансовия ресурс да произвежда инженери. Точно това се иска от вас.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ние това не можем да го кажем.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Но това се иска от вас.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ние не можем да кажем: Формулирайте по друг начин целите. Друга политика формулирайте. Това не може да го кажем.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз оставям с впечатление, че ви се поставя невъзможна задача. Естествено вие знаете опита и на други сметни палати. Дано да не е така. От вас ще се иска вие да дадете ясна препоръка, как да се промени системата на финансиране на висшето образование в България. В момента има една установена система от правила, която се прилага. Вие ще кажете: Не на Софийския университет да се дава еди колко си. А ще дадете на Техническия, защото трябват повече инженери. И там ще увеличим производството на инженери. Това вие го правите на база на оценка на потребностите. Аз мисля, че не е ваша задача да направите оценка на потребностите.
ВДАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, не казваме това. Така е. Прав сте господин Имамов. Не става дума за оценка на потребностите. Става дума за харченето на 600 млн. всяка година, които трябва да се види ясно формулираните цели свързани с висшето образование постигат ли се? Има програми в областта на висшето образование.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо председател. На мен ми се струва, че напоследък във връзка може би с модернизацията на дейността в Сметната палата в европейски контекст се излиза извън възложените от закона функции. Дали това става нарочно или става както се казва, по задание, по дефиниция или по желание да се направи по-качествен анализ, но аз съм убеден, че това е така. Вече се натъкнах на няколко такива случая. Няма смисъл да ги цитирам, защото професора знае какво имам предвид. Но се дава една оценка за целесъобразност на определени действия.
В доклада по случая Хохегер, съжалявам, че се връщам на него, но имаше оценка за PR действия. Това заменено с онова е неефективно и се е оказало, че е било по-неефективно и т.н. Защо дадох такъв пример. Защото искам наистина, ако трябва да направим един дебат относно закона, относно актуализация на Закона за Сметната палата, дейности и т.н. Когато ще дадеш оценка на ефективността на изразходваните 600 млн. от гледна точка на поставените цели няма как да не влезеш в други роли, които не са предвидени от закона. Конкретно говоря за Закона за Сметната палата. Аз знам, че нямаме сега време и не е сега мястото, но съм абсолютно категоричен. Фрагменти от изказванията на колегите, които говориха преди мен бяха насочени точно там. Няма да става въпрос за това, законосъобразно ли са изхарчени тези средства. Поставените ли са точно задачите. Изпълнени ли са всички процедури, регламенти и т.н.
Аз не възразявам проф. Димитров, че може и че европейските сметни палати правят някакъв анализ в тази посока. Одити които съдържат анализ на изпълнението. Но това е твърде обтекаемо и аз мисля, че в няколкото случая, не искам да се връщам и на още два случая, които аз лично четох от такива одити. Размита е тази граница, прескочена е.
Ако искате конкретно да говорим, аз съм готов да помоля да предизвикаме тази дискусия и да говорим конкретно. Но да знаете, че тук пак ще се излезе от тази работа, което не е добре нито за Сметната палата, нито за Министерство на финансите, нито за нас като Комисия. Не казвам, че не трябва да вървим в тази посока. Но ние нямаме ясно очертан периметър, ясно очертан инструментариум. И дори самото задание вижте как е и от там ще разберете, че заданието позволява всичко.
Аз не бих се съгласил проф. Димитров при такова задание да направя такъв одит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че много се разгоря дебата и явно възприемаме работата на Сметната палата малко в по-ограничителен смисъл. И може би не е лошо да направим едно разискване в Бюджетната комисия с тези, които желаят, разбира и се интересуват, какво предвижда стандарта за одита на изпълнението? Какво включва този стандарт за начина по който се извършва този одит на изпълнението. Защото точно за него говорим. И това е така, защото досега Сметната палата не е правила одити на изпълнението. Няма нищо лошо да започне да прави и да набира капацитет да прави такива одити на изпълнението. Има стандарти и те са много ясни. Ако вие искате да направим в тази посока дебат може да си направим точка. Да дойдат колегите от Сметната палата и да говорим какво включва стандарта за одит на финансовото управление, какво включва стандарта за одит на съответствието и какво включва стандарта за одит на изпълнението. Това е новия одит, който на практика вече влиза, така да се каже в прерогативите на Сметната палата и за съжаление няма подготвени достатъчно специалисти.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако искате да добавя към думите. Аз съм съгласен с вас госпожо председател. Да вземем стандарта и да подложим на критичен анализ по този стандарт направените до този момент в тази посока. Има няколко одита направени по изпълнението. Не е да няма. Има. И да направим анализ там;. Аз съм готов. Аз ще опонирам и ще кажа къде не съм съгласен, защитете се.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нека да поясня, че има международни одитни стандарти одобрени от Световната организация на сметните палати Интосай за одити на изпълнението. Има и специално ръководство по одити на изпълнението на Световната организация на сметните палати Интосай и в тази насока сметните палати с най-добра практика в това отношение, това са сметните палати имат ръководства, които ние ги имаме също. Сметната палата на Великобритания, на Холандия, на Финландия. Скандинавските държави. Те са водещи в тази насока в Европа. В Канада и САЩ също се правят изключително добри одити на изпълнението. Поначало това са одити на програми. Одити за изпълнение на постиганите цели за ефективно и ефикасно постигане на цели на определени политики. Не случайно казвам политики, без да се прави оценка на самите политики. Така че има вече достатъчно натрупана практика в това отношение. Има стандарти.Аа бих казал че в практиката на Сметната палата има поне десет одита с много добро качество в областта на одитите на изпълнение. Аз си позволявам дори да кажа, че този одит за бюджетния процес е един много добър одит, който беше направен съвсем наскоро. Това е типичен одит на изпълнението, където общо взето се оценяваха целите свързани с прилагането на устройственото бюджетно законодателство.
Аз мисля, че този дебат е дебат, така да се каже по самата същност на дейността на Сметната палата. Но така или иначе и по стария закон, а сега още повече и по новия закон, ние имаме ясен мандат да правим такъв вид одит. Повтарям одит за ефективност, ефикасност и икономичност при изразходване на публичните средства. За това става въпрос.
Публичните средства винаги се харчат с някаква цел. Тя трябва да бъде ясно декларирана от органите, които формулират и прилагат политика – законодателната и изпълнителната власт. С тези средства трябва да се харчат ефикасност. Тоест, с по-малко трябва да се постига повече.
Освен това ресурса с който се работи в определена публична институция винаги трябва да бъде, така да се каже, да се придобива икономично. Това са основните параметри на одитите на изпълнението. И аз мисля, че тъй като ние декларирано от 2005 г. или 2003 г. започнаха опити за въвеждането на програмно бюджетиране свързано с постигане на резултати, пари срещу резултат. Дават се пари за постигане на резултати. тъй като вече програмното бюджетиране в България има определена история повече или по-малко успешна. И съобразно с това се развива и одитната практика на Сметната палата, аз мисля че наистина ние трябва да си поставяме такива задачи, които все пак са постижими. Лично моето мнение е, че това е постижима задача. Ние може да стигнем до интересни констатации и изводи. Затова не би следвало да се поставя въобще под въпрос, дали да се правят одити на изпълнението или не.
Повтарям. Имаме ясен мандат по закона. Имаме по закон ясен мандат. Ефективност, ефикасност и икономичност при изразходването на публични средства. И това е пак повтарям съпровожда развитието на практика на закона и практиката с програмно бюджетиране. Пари срещу резултат.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Или аз не се изразих правилно или вие не разбрахте. Поставя се въпроса за въпросните критерии. Доколко има пълен набор от количествени и качествени критерии за всяка дейност бюджетна, възложена и т.н. Доколко добрите практики в Канада, САЩ и Европейския съюз съответстват и са екстраполирани във функциите възложени ви по закон. Има ли разминаване между законово възложените функции и тези, които са навън и от които добри практики вие се ръководите.
И не на последно място въпроса, който госпожа Стоянова постави. Готови ли сте с хората? Имате ли хора, които няма да излязат от това. Защото качеството на това, което представяте не е това, което вие представяте в момента като теория. Това искам да ви кажа.
Аз искам да обърна внимание, че Сметната палата трябва да се развива в тази посока и съм абсолютно убеден, че председателят е достатъчно компетентен да я развие в тази посока. Но не виждам да се развива в тази посока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласна съм с теб, но понеже той тръна от това, въобще трябва ли да има подобен одит.
Лично аз смятам, че няма нищо лошо да възложим този одит и да анализираме много внимателно след това резултатите от него тук в тази Комисия на специално заседание, включително и виждайки ги през конкретните изисквания на стандарта за одита на изпълнение. И да видим може ли с подобни одити да се проверява, така да се каже изпълнението на програмното бюджетиране.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Министерство на образованието има програмно бюджетиране.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Надхвърля това, което вие може да направите. Защото това което чух от вас има много по-големи очаквания. Да дадете препоръка как, по какъв начин образователната ни система и в частност висшето образование да отговори на сега реално съществуващите потребности от кадри с висше образование. На този въпрос трябва да отговорите.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Мога ли да дам един пример, за да отговоря на този въпрос. В края на краищата ние не тичаме, за да отговаряме на обществени очаквания. Ние трябва да си изпълняваме функциите, така както са формулирани в закона и да изпълним мандата за одит, изпълнението възложено от закона.
Нека да кажа подобен одит, сходен одит беше направен преди няколко години, на така наречената Програма от помощи към заетост. Програмата Шулева. Където целта беше очевидно интегриране към пазара на труда на лица, които дълго време са били извън този пазар. Общо взето оказа се, че са изразходвани огромни средства с един общо взето изключително скромен резултат. Когато се съотнесе изразходването на средствата към постигнатия резултат определени хора, които за сметка на тези програми и обучения са намерили трайна работа в публичния и в частния сектор бяха ужасяващи констатациите. Огромен разход на средства с нищожен резултат. Много малко хора бяха интегрирани трайно на пазара на труда. Ние го констатирахме и казахме, че целта не е постигната. Програмата не е изпълнила целта си. И това беше факт. До там стига нашата компетентност и нашата задача. Да кажем това. Да обърнем внимание на този, който формулира политика и я прилага, че целта не е постигната и че подобен тип цели трябва да се формулират така да се каже, по-разумно и наистина средствата да се харчат по-разумно. Това е нашата задача.
Аз пак повтарям 600 млн. лв. се харчат. Какво се постига с тях? Постигат ли се някакви смилени за обществото резултати? Това ние може да го кажем в този смисъл.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: Примерно влезе това ваше предложение в действие. Това ще доведе ли до коригиране на ВУЗ-овете в Република България, закриване, откриване или това е повод за някаква целенасочена политика в сферата на образованието. Всички ВУЗ-ове си имат определени бройки за държавно обучение, което се финансира от тези 600 млн. А отделно на ВУЗ-овете се отпуска и платено обучение. Това не засяга в такава степен тази сума от 600 млн. лв. годишно. Това е допълнителен приход.
Според мен както и колегите настоятелно искат да ви осветлят и да ви предскажат предварително, че не трябва да се преминава към този ход, да се приема това предложение, за да не сбъркаме да не се изложим. Явно не може да го усетим, според мен. Това е моето виждане, че е излишно с това да се занимава по специално Сметната палата.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има правителствена политика. Разбира се, законодателят определя със своите законодателни актове параметрите на тази политика. Има правителствена политика. Има политика на Министерството, провеждана от Министерство на образованието. Финансират се определени разходи, така да се каже, свързани с висшето образование. Въпросът е, че нашия одит може да накара да се видят слабостите в прилагането на тази политика, в изпълнението на тази политика и да накара този, който взима политическите решения да преосмисли тази политика, ако намери това за необходимо. В този смисъл са нашите препоръки. Ние не казваме: Променяй политиката и т.н. Но ние казваме: Ето, харчат се много пари, а резултата не съответства на парите, които се харчат. Това може да кажем ние.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ви предлагам да го подкрепим и да направим това, което ви предложих. Да направим един анализ във всички разрези. От една страна ще видим, по какъв начин стандарта е приложен и как той отговаря на този одит. От друга страна след това ще видим правителството, как се е съобразило с препоръките и резултатите от този одит.
В такъв случай подлагам на гласуване проекта за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението на тема: “Реализиране на завършилите висше образование на пазара на труда” за периода от 1.01.2009 г. – 31.12.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Един въздържал се.
Приема се.
Другите нямат такъв философски характер. Другото е БДЖ “Пътнически превози”. Финансово управление на Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци”.
БДЖ “Пътнически превози”. Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци”, Технически университет. Искам да ви кажа, че има отказ от заверка на Техническия университет на финансовия отчет. И затова искаме там да се направи одит на съответствието на финансовото управление.
Има предложение за одит на Центъра за градска мобилност на община София. Той е ЕООД към община София. И на Предприятие “Екоравновесие”. И едно има старо прието за едни лекарства. Значи останаха три. От тези пет трябва да гласуваме три.
По отношение на екоравновесието. Преди три месеца е завършил одита на Екоравновесие от вътрешния одит на Община – София. И докладът е в Прокуратурата даже. Ако искате може да го изискаме. Да го коментираме, да го дебатираме и т.н. Но да пращаме отново Сметната палата да извърши същия одит. Защото вътрешния одит в общината работи по същите стандарти и методики, по които работи Сметната палата. Това е все вътрешен одит. Но сега да изпращаме и Сметната плата, за да може да имаме още един поглед. Господин Овчаров каза, нека някой от вън да погледне, защото те са си вътре. Те не са вътре, защото то е ЕООД от вън е. Практически общината е от вън това ЕООД. Няма проблем за това, че не подлежи. Може да се влезе там. Не е въпроса в това. Въпросът е трябва ли отново да се прави такъв одит, след като такъв одит е направен.
ДИМИТЪР ГОРОВ: И в предишния случай има Министерство на образованието. Има си органи по контрол върху дейността на висшето образование. И въпреки всичко ние правим това действие, което е над нормите, над правилата които Сметната палата извършва. В момента много хубаво се вижда двойния стандарт по който действате. Изключителен двоен стандарт по който действате и търсите начина на действие във вашата работа. Това се случва в момента. Изключително показателен случай и пример. Как в единия случай се гледа по един начин, а в другия се следва по друг начин.
ВАНЯ ДОНЕВА: Става въпрос за това. Ние когато правихме тези предложения за одити с колегите, изхождахме от мотиви, които ще обобщя като три. Първият мотив е размера на публичните средства, които управлява съответния обект. Втората, обществена значимост. Продължавам да не считам и преди и сега, след като съм част от екипа, който прави тези предложения за одити, не считам че Сметната палата трябва да се занимава с проблеми, които са изцяло в дейността на общинско предприятие, второстепенен разпоредител на община, било то и столична.
Професор Димитров ще каже, дали е имало такива случаи, но да влезе Сметна палата в общинско предприятие при положение, че има инспекторат, има вътрешен одит. Нека да имаме малко доверие на вътрешния одит. Това не означава, че той не си върши работата, след като е вътрешен. По едни стандарти се работи. Затова, това е идеята. Не е двоен аршина.
Винаги съм твърдяла, че първо трябва общински съвет. Той е принципал. Нека той да поиска такъв одит, от вътрешния одит. Нека да се изчерпи ресурса, който е вътре в общината и тогава ще решаваме дали ще се занимава Сметна палата. Проблем с кучета има не само в София. Има и в други. И ще направим такъв прецедент. Всички ще започнат в такива общински предприятия да изпращаме Сметна палата. Има три мотива за тези наши четири предложения – ресурса, обществена значимост и затова дали е влизала Сметна палата и колко одита е правила или не. Това са ни били критериите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Съгласен съм с тези критерии. Само не мога да разбера, защо колеги нямаме политическа интуиция, особено колегите от ГЕРБ при положение, че шефа ви е с най-добра политическа интуиция. Казвам го честно. Би трябвало да прихванете.
Съгласен съм, че е извършен вътрешен одит. На едно общинско предприятие не трябва. Съгласен, че трябва да насочим ресурсите другаде. Съгласен съм, че трябва да оценяваме обема на обществени средства. Тук става въпрос за две жертви. Тук става въпрос за това, че 2 милионен град е настръхнал. Аз треперя за детето си. Всички се страхуваме. Онзи ден дойде жена с нахапан крак, в Лозенец нахапана. Нямаме ли усет за политическите очаквания на хората в момента? Освен това от всякъде се сипят обвинения, че там нещо става. Това за което говори проф. Димитров. Там години наред не се използват ефективно средствата, а има такива. Тук не става въпрос нито за политически натиск, нито за нещо насочено. Има страхотно очакване от хората към нас. Много по-голямо отколкото за радиоактивните отпадъци.
Госпожо председател, понеже сме ограничени в бройката, държавните предприятия може да ги одитира и друг. Има и други органи, които може да насочим там. Има и друг ресурс. Тук в Сметната палата, това е извънредна мярка. Да изпратим най-върховния одитен орган, най-независимия да прави одит на едно общинско предприятие. Има две жертви, двама изядени хора. И кой знае още колко ще има. Ние трябва да отговорим на общественото очакване. Да имаме политически нюх, когато вземаме решения. И това засяга точно вас управляващите.
ИВАН КОЛЕВ: Аз на господин Горов нямаше да правя реплика, но господин Цонев ме провокира за няколко изречения. Основното е да видим критериите, които госпожа Донева спомена.
Господин Павел Шопов ни подхвърли едно заглавие на общинско дружество и ние започнахме всички да се вглъбяваме в него. Това е несериозно като отношение. Има си общински съвет. Има си община. Има си много други органи, които трябва да се занимават с тези проблем. Освен това изядените хора, те не са проблем на Сметната палата. Сметната палата влизайки и правейки някакъв одит, тя не решава никакъв проблем там. Има къде по-сериозни проблеми в тази държава.
Що се отнася до радиоактивни отпадъци, там ви уверявам, че работата на Сметната палата и ползата за държавата ще бъде в милиони пъти в полза на цялата държава, един одит на Сметната палата в РАО, отколкото в Екоравновесие. Толкова са несъизмерими нещата, че аз не смятам някакви аргументи да ви поставям. РАО ако не го познавате, по-добре е да не го коментирате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще ви предложа, ако искате за следващото заседание да изискаме вътрешния одит на Община София и да се запознаем с констатациите там. Защото там има отговори на всички тези въпроси, които ние сега искаме да зададем на Сметната палата, за да я изпратим и нея там. И тогава да вземем решение, дали да изпращаме отново Сметната палата след вътрешния одит на общината или не. Съгласни ли сте с мен? Да оставим едно отворено и да го решим.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Какво ми прави впечатление. Тези предложения, които ние сме направили са от 5 април внесени в Деловодството на Народното събрание. Говоря за двата одита за екоравновесие и за Центъра за градска мобилност. Другите три предложени са от този месец юни. Тоест, човек може да си зададе въпроса, дали това което говореше тук колегата Шопов, дали нарочно се е забавило внасянето и разглеждането на другите два наши, които са от април месец, за да може да се произведат други предложения, които да изглеждат по-състоятелни и по този начин тези да останат на страни, защото ще се запълнят тези пет бройки. Излиза, че от тази гледна точка може да се тълкува, че Шопов е прав. Защото досега можеше да ги вкарате тези, за да ги разглеждаме. Два месеца са минали откакто сме ги депозирали и да има решение по тях. А сега като се слагат с другите три или четири, ще излезе, че тези са по-маловажни, затова да си оправим другите. И това тактически ход ли е на практика. Може и така да се тълкува, че е тактически ход.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: Госпожо председател, значи ли, че ако не подкрепим предложението на колегите от БСП за общинското предприятие Екоравновесие и откажем да пуснем там проф. Димитров да одитира това предприятие, че сме съгласни да се продължава да се ядат хората из София от кучета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ви предлагам следното. Да оставим решението за Екоравновесие и решението за Техническия университет за другата седмица, след като изискаме и разгледаме вътрешния одит на Община София. И ние ще се запознаем с констатациите в него и ако не ни удовлетворяват, ще гласуваме този одит да влезе в Сметната палата и да направи супер одит.
Съгласни ли сте с това предложение? Оставяме Техническия университет и Екоравновесие оставяме.
Трябва да решим БДЖ “Пътнически превози”, РАО и Центъра за градска мобилност. Има одит само на късането на билети. В Центъра за градска мобилност няма одит. Тук не е казано какъв одит трябва да се извърши на Центъра за градска мобилност.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: Госпожо председател, във връзка с минали решения на Общински съвет София с лишаването на народните представители с отнемане на парко-места при “Александър Невски”, нормално е да се вземе това решение за Центъра за градска мобилност. Ефектът какъв е? От това ефектът дали е бил по-голям, когато този паркинг се е плащал от бюджета на Народното събрание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Никога не се е плащало.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: Не, плащало се е.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Ясно е, че ние виждаме, че е необходимо да се установят средствата, които държавата отделя, а и от гражданите, които се плащат, дали се изразходват ефективно. Дали цената на предоставените от дружеството услуги съответства на тяхното качество. Фактически те имат едно монополно право за цялостната дейност по организация на обществения транспорт и поддържане на местата за паркиране. Те си осъществяват по същество именно пълна дейност. Има си аргументи, които касаят всички, нямам предвид само коренното население, но които работят в Столична голяма община. Мисля че това е голям проблем и всеки един е потърпевш в един или друг смисъл. И фактически не се знае как се изразходват ефективно тези средства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Всичко е ясно. И на други места не знаем как се изразходват ефективно средствата. Не може да изпращаме Сметната палата да проверява всички ЕООД на Община София. Защо да не дойде да провери ЕООД на Община – Пловдив. Всяка община затова има вътрешен одит. Да го махнем този вътрешен одит и да го изпратим в Сметната палата и тогава няма да прави общината нищо и всичко ще проверяваме централно. Това е принципния спор.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Принципен е, но ние не се отклоняваме от това. Всички говорим в една посока. Петте да бъдат по обществено значимите, по много обществено значимите. Защото имаме пет. А другите ако имаме намерение за десет, другите пет може да използваме Агенцията за финансов контрол. Тя също има такива функции. Да преценим кои са от голям обществен интерес. Това предлагам.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, само да добавя нещо. Да, така е Сметната палата по начало трябва да проверява обществено значими дейности, но все пак нека да обърна внимание, че нашата основна мисия е парите на данъкоплатеца. И там където има големи публични пари, голям обществен ресурс, много средства и много рискове, там ние се намесваме по начало.
Разбира се, всеки трябва да бъде съпричастен към тези трагедии, които се разиграха с участието на тези безстопанствени кучета. Но така или иначе нека да кажем, ресурса на това екоравновесие е 2 млн. лв. Тоест, идеята е Сметната палата, нейната мисия е да се насочва, така да се каже, да обръща вниманието на обществото и да бие камбаната, затова как се харчат големите публични средства. Иначе има други институции и органи, които могат да се справят много добре. И не случайно се говори за вътрешния одит. Дори бих казал инспектората на общината има сериозни правомощия, които може да приложи.
Действително, Сметната палата е върховна одитна институция. Ние сме тежката артилерия на обществото, когато стане дума за проверяване, оценяване харчовете на публичните средства. Но именно по тази причина, нека да кажа този израз, трябва да се помисли, редно ли е винаги с топ да се стреля по врабци. Да се използва тежка артилерия, за да се проверява там където има незначителен публичен ресурс. Не говоря за обществено значим проблем. Става дума за пари на данъкоплатеца. От наша гледна точка това е важното. От гледна точка на нашата мисия.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Професоре, прощавайте, обаче си противоречите. Където има много изразходване на публични средства, голям обществен интерес и голям риск казахте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Риск за публичните средства.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Когато става въпрос за човешки живот публичните средства бледнеят. Може да има 200 000. Ако тези 200 000, както преди половин час ни убеждавахте, в продължени на 40 минути, колко е важно тези средства да се види дали за изразходвани, дали с тях е постигнат ефекта.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Те са 600 млн.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако тези 2 млн. са могли да предотвратят човешки живот, ако са били изразходвани по друг начин, не си ли струва усилието, тежката артилерия? Това комар ли е, муха ли е насреща? Това не е муха професоре. Това е слон.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Обезсмисляме целия вътрешен одит. Той става безсмислен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Прекратяваме.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да се изпрати някаква друга форма на контрол. Съгласен съм. Да се подбере евентуално значимостта на тези обекти, които ще проверява Сметната палата по размера на средствата. Мисля че това е правилен критерий. Размера на публичните средства, с които оперират. Това да бъде критерия при избора на обекти.
ВАНЯ ДОНЕВА: Само искам да направя една редакция в поставянето на задачата, защото има пропуснати думички. Трябва да стане: “Възлага на Сметната палата да извърши одит на дейността на Холдинг “БДЖ” – ЕАД, който да включи дейността на БДЖ “Пътнически превози” – ЕОД за периода 1 януари до 30 септември 2011 г. Холдинг – ЕАД е сто процента държавно участие. Тук става въпроса, че това дружество ”Пътнически превози” е получило субсидия за 2011 г. в размер на 170 млн. и 20 млн. капиталови трансфери.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И колко заеми държавно гарантирани?
ВАНЯ ДОНЕВА: Нямам го като информация, ще го извадя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване с тази редакция, която записахме.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
За да бъда коректна, първо ще подложа Центъра за градска мобилност.
Който е за, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
Тук правилно ли е формулирано. Одит на съответствието на финансовото управление на Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци”.
Подлагам на гласуване
ДИАНА ЙОРДАНОВА: 90 млн. евро по два гранта са за изграждане на Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци. Освен това имат активи на стойност 82 млн. приблизително. 533 служители, като ежегодно се финансират съответно с около 28 млн. Създадено е от 2004 г. до този момент не е правен одит в това предприятие. Така че е нужно да разберем какво се случва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагаме го на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Оставяме за другата седмица. Моля госпожа Донева да изискате от Община София, доклада на вътрешния одит и да подготвите групата, така да се каже представянето на доклада на следващата комисия.
Господин Димитров, да ви помогна доколко този доклад отговаря на изискванията, на стандартите по който е извършен. След като го разгледаме, другата седмица ще вземем решение. Ако там смятаме, че не е направено както трябва ще изпратим Сметната палата.
Закривам заседанието.
Закрито в 17 часа и 10 минути.



Стенограф: Силвия Михайлова


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/М. Стоянова/