П Р О Т О К О Л

№ 21

---

На 27 септември 2012 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
/ Начало 15.00 часа /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам то да премине при следния дневен ред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 202-01-48,внесен от Министерски съвет на 17.07.2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 202-01-46, внесен от Министерския съвет на 17.07.2012 г. – второ четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерски съвет на 29.08.2012 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари № 154-01-110, внесен от Димо Гяуров и група народни представители на 13.12.2011 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари № 202-01-50, внесен от Министерски съвет на 07.08.2012 г.
Имате ли предложения за допълнение и изменение на дневния ред?
Ако няма, подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 202-01-48, внесен от Министерски съвет на 17.07.2012 г.
Кой ще ни представи законопроекта? Заповядайте.
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА: Благодаря ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представили сме на вниманието ви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, който беше одобрен от Министерския съвет на заседание с решение № 605 от 13 юли 2012 година. Проектът беше разработен в Министерство на правосъдието в работна група, на която бяха поканени за участие председателите на най-големите съдилища в страната и техните търговски отделения, както и представители на Висшия съдебен съвет, експерти от Агенция по вписванията и Министерство на правосъдието. Разбира се, не беше подминато и участието на представители от академичната общност.
Основният предмет на законопроекта е концентриран в изменение и допълнение на преходните и заключителните разпоредби на Закона за Търговския регистър, с който се цели да се осигури практическото приложение на заличаването и на ликвидацията на не пререгистрираните търговци. Към настоящия законопроект не прилагаме финансова обосновка, тъй като в резултат на извършения от нас анализ не очакваме този законопроект да окаже пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Съвсем накратко ще спомена принципните промени, които предлагаме със законопроекта, както и някои допълнителни такива. Като разбира се част от колегите, които са участвали в работната група са тук и сме готови да отговаряме на конкретни въпроси.
На първо място, основната принципна промяна, която предлагаме е да отпадне изискването, съдилищата по последната регистрация на непререгистрираните търговци, да съставят списъци за тези непререгистрирани търговци и то конкретно за търговските дружества и кооперациите, които не са подали в срока по параграф 4 заявление за пререгистрация или такива, които са получили влязъл в сила отказ за пререгистрация.
Съображенията да предложим да отпадне това изискване за съставяне на списъци, са няколко, основните от тях са на първо място финансовия аргумент. Тук ако ми позволите ще цитирам едно писмо от Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието, госпожа Диана Ковачева, в което цитирам: “За финансовото обезпечаване на информационните услуги по изготвяне на списъци по § 5 ал.4 от Закона за търговски регистър, прогнозната цена на услугата само за 2012 г. е 4 млн. 400 000 лв. с ДДС.”
Това налага отпускане на допълнителни целеви средства от Републиканския бюджет за финансиране на информационните услуги по изготвяне на списъците по § 5, ал.4 от Закона за търговския регистър. Тук съвсем логично в хода на работата в работната група възникна въпроса, каква информация ще носят тези списъци, която да е толкова ценна, че да струва 4 млн. и 400 000 на българския данъкоплатец.
Отговорът е, че информацията която ще носи е единствено, че въпросния търговец не е пререгистриран. Това и в момента може да бъде проверено от всеки, който се интересува. Тъй като знаете, че Закона за търговския регистър е разработен на основния концептуален принцип, че е публичен, достъпен за абсолютно всеки. И ако някой не бъде открит в този регистър, т.е. няма партида в регистъра, очевидно не е пререгистриран.
Следващият аргумент да предложим да отпадне това изискване за списъците е статистиката, с която разполагаме, а именно към 31.12.2011 г.,когато изтече срока за пререгистрация на търговците, в страната има 505 743 еднолични търговци и клонове на чуждестранни юридически лица, които не са пререгистрирани. Зная, че съгласно действащата уредба към момента, те се считат ex lege заличени, т.е. няма вече такива правни субекти. И те всъщност трябваше да бъдат изброени в така наречения списък едно.
В списък 2 трябваше да попаднат 159 782 търговски дружества и кооперации, чиято дейност подлежи на прекратяване от същата дата, съгласно § 5 ал.2 от Преходните и заключителните разпоредби на закона.
Когато работихме в Министерство на правосъдието, по данни на председателите на търговските отделения установихме, че ако остане сега действащата разпоредба на Закона за търговския регистър е необходимо един съдия, тук не визирам всички 28 окръжни съдилища, а само големите такива като Пловдив, Софийски градски съд, Варна и Бургас, които държат 43 процента от непререгистрираните търговци. За да съобразят колегите и да изпълнят в срок това задължение им е необходимо едно дело да бъде обработено за 20 секунди. Това обективно е невъзможно.
И когато се направи анализа за това, какъв е разумния срок, за да бъде изпълнено това задължение се оказа, че тези списъци плюс финансовия ресурс могат да бъдат изпълнени в края на 2013 г. Тоест до 2014 г. стопанския оборот по отношение на тези непререгистрирани търговци е безусловно спрян, включително и съдебните, арбитражните и изпълнителните дела, които се водят със страни непререгистрирани търговци. Имаме разбира се и други аргументи. Това са най-съществените, поради които предлагаме тези промени.
Втората принципна промяна, която предлагаме е да отпадне изискването в § 5а, да се подава заявлението за откриване на производство по ликвидация на непререгистрираните търговски дружества и кооперации само след като са обявени списъците. Както вече споменах това не може да се случи преди началото на 2014 г.
Целта на това изменение е да дадем възможност на заинтересованите лица максимално бързо да подадат заявление за откриване на производство по ликвидация, което е условие за възобновяване и бързо приключване на спрените понастоящем на основание § 5в съдебни и изпълнителни производства.
Третата принципна промяна, отново с цел да ускорим стопанския оборот и да разтоварим кредиторите на непререгистрираните търговци предвижда, че висящите към 1 януари 2012 г. и спрени понастоящем по силата на сега действащия закон за Търговския регистър, съдебни производства да бъдат възобновени и продължени. Тук основния правен аргумент е, че непререгистрираните търговци, а именно търговските дружества и кооперациите след 1 януари 2012 г. не престават да съществуват като годни правни субекти в правния мир. Тоест, единствено нямат право да осъществяват дейност. И при това положение не е обосновано да се натоварва техния кредитор да иска да подава заявление за пререгистрация, да се натоварва с разноски за ликвидация при положение, че се касае за един все още спорен исков процес, който може да приключи и неуспешно за кредитора, т.е. за ищеца.
Поради това предлагаме сегашната уредба да се отнася само за изпълнителните дела, където вече имаме безспорно, т.е. ликвидно вземане.
Съвсем накратко и другите промени. Предлагаме да се разшири кръга на заинтересованите лица, които могат да подават заявления и да искат пререгистрация и ликвидация на непререгистрираните търговци.
Предлагаме също така, за да се облекчат гражданите и съдилищата с разпоредбата на § 5б, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби, да се измени реда за подаване на заявленията за пререгистрация на търговските дружества и кооперации по § 5, ал.2. В момента Закона за търговския регистър установява задължение тези заявления да се подават до съда, който служебно да ги изпраща на Агенцията. Тоест, той е само една пощенска кутия. И затова тъй като основното задължение на Агенцията по вписванията е да извърши тази пререгистрация, ние предлагаме тези заявления да се подават директно в Агенцията по вписванията.
И на последно място към момента не е установен срок за съхраняване на постъпващите в Агенцията по вписванията писмени документи, което създава изключителни практически трудности с обезпечаване на необходимите помещения. И с това, че няма друга администрация, за която да не е установен срок за съхранение. Ние предлагаме този срок да бъде 10 години.
Благодаря ви за вниманието. Готови сме да отговаряме на въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси. Тъй като сме Бюджетна комисия и обикновено се интересуваме от становището на Министерство на финансите, Национална агенция на приходите и т.н. по различните законопроекти, които са разпределени, установихме че при съгласувателната процедура не сте приели техни предложения. Аз моля колегите да изяснят какви предложения за изменения са имали с мотиви за това, както и вие да ни обясните защо смятате, че тези промени не трябва да бъдат приемани, за да може да се ориентираме и ние в този проблем.
Господин Иванов заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря. Предложението което е направила Националната агенция за приходите, доколкото знам, подкрепено от Министерство на финансите е това спиране на изпълнителните производства, да не се отнася за тези изпълнителни производства, които вървят по ДОПК. Тоест производства за водене от публичния изпълнител за изпълнение на публични вземания. Това не случайно е така, тъй като и понастоящем, въпреки ограничаването на представителната власт и въобще на възможността на тези непререгистрирани търговски дружества да извършват стопанска дейност, все пак те могат и не само могат и са длъжни, разбира се и има активна легитимация да плащат публични задължения. Тоест те трябва и към настоящия момент да продължават да си покриват публичните задължения. Естествено, след като трябва да си покриват публичните задължения, те би следвало да понасят и съответно допълнителни изпълнения за публични задължения, ако не го правят.
Това задължително спиране на публичното изпълнение, когато компанията е непререгистрирана, всъщност ще доведе главно до разноски, които трябва да направи една държавна организация, в случая НАП или някои от другите публични взискатели, без значение дали е НАП. Има и други публични взискатели, не е само НАП, разбира се, без ние да виждаме някаква особена полза, при положение, че и в момента може да се проведе принудително изпълнение срещу такова дружество, независимо от това, че то не е пререгистрирано.
Така че нашето становище е било, че специално по отношение на публичните вземания не следва да се прави спиране на принудителното изпълнение. Тези компании и към настоящия момент са длъжни да си плащат публичните задължения, въпреки че нямат възможност да извършват друга дейност, но трябва да продължават да си плащат публичните задължения.
Едно такова спиране само ще ги насърчи в плащанията, защото на практика няма как срещу тях да се води принудително изпълнение.
Освен това считам, че не са съобразни вече чисто правно-технически разпоредбите с особеностите на изпълнителното производства по ДОПК. Но това са малко по-странични забележки.
Примерно предвидено е публичния изпълнител да издава удостоверения на публичния взискател за това, че е образувано изпълнително дело. Какво трябва да направи публичния взискател и т.н. В 90 процента от случаите публичния взискател е самия НАП, който сам на себе си трябва да издава удостоверения.
Второ, публичния взискател не се очаква от него да издирва имущество на длъжника, да посочва способи за изпълнение и всякакви такива неща. Всичко това се прави от публичния изпълнител. Поканата за доброволно изпълнение на Данъчно осигурителния процесуален кодекс не се изплаща на длъжника от публичния изпълнител, а се изплаща от публичния взискател. Доста такива правно-технически неща, според нас не са съобразени със спецификата на изпълнителното производство по ДОПК.
Но всъщност това, което най-много ни притеснява е, че принудителното изпълнение за публични задължения няма да може да бъде поведено или ще бъде твърде скъпо и ще струва твърде много на държавата, което не виждаме защо да се прави, при положение, че в момента тези производства работят и вървят. Не можем да разберем мотива, защо изведнъж това нещо да се промени, след като не се променя този текст, който задължава тези лица да продължават да си плащат публичните задължения. Това тяхно задължение остава. В това отношение представителната власт не е ограничена.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Сивев иска да допълни.
КРАСИМИР СИВЕВ: Да допълня колегата. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, искаме да подчертаем, че в разпоредбата предложена с точка 4 на § 2 от проекта е съществувал такъв текст по отношение на съдебните органи, на държавния и частния съдебен изпълнител. Сега се включва и публичния изпълнител. Там където се добавя публичния изпълнител. Предложението е на Министерство на финансите в ал.2. Съдебният или публичния изпълнител издава на взискателя удостоверение и му казва да подаде заявление за пререгистрация на длъжника. Параграф 5 ал. 2 се изменя така. В параграф 2 от ЗИД в т.4 се правят изменения на § 5 в.
В ал.2 от всички задължени до момента лица, които са длъжни да издават на взискателя удостоверения и да подават заявления за пререгистрация на длъжника и да оказват подаване на заявление се добавя и публичния изпълнител, според нас неоснователно, по причините, които сподели господин Иванов. Освен това по наше мнение това ще утежни процеса по изпълнението с още една административна процедура – издаването на удостоверения от една страна и от друга страна, някаква намеса на публичния изпълнител, чрез указанието към лицата да подават заявления за пререгистрация и ангажирането му в регистърното производство при условие, че основната цел на публичния изпълнител е да събира публични вземания.
Също така, както беше казано от колегата, да изпраща изрично по този специален ред покана за доброволно изпълнение, при условие, че такава покана вече е изпращана на по-преден етап в производствата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбирам, че има проблем. Вие можете ли да ни отговорите? Заповядайте.
ГРИГОР ГРИГОРОВ: Участник съм в работната група по изготвянето на законопроекта. Първо, по отговора на първия въпрос на колегата. Основното негово твърдение беше, че разноските които ще направи публичния изпълнител и съответно публичния взискател във връзка с изпълнението и събирането на публичното вземане ще се увеличат. Да, принципно това е така. Въпросът обаче е, че след като държавата няма възможност да плати разноските във връзка с ликвидацията на непререгистрирано търговско дружество или кооперация, тези разноски трябва да се възложат на някого. Въпросът е кой да ги поеме. Принципът който е заложен още и в сега действащия закон и ние го възприехме и със законопроекта е, че тези разноски ще се поемат от самия длъжник, от самото непререгистрирано търговско дружество или кооперация.
Проблемът обаче е кой ще плати разноските, ако то няма средства, за да ги плати.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че дебата става прекалено експертен на ниво детайли. И ми се струва, че този дебат трябваше да сте го водили вече в Министерския съвет. Водили ли сте го? Не. А ще го водите ли в работната група на Правната комисия?
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА: Госпожо председател, само ако ми позволите, ние имаме протоколирано всяко едно заседание на работната група, които са десетки и на няколко от тях сме поканили представители на НАП. Това че този въпрос не е бил толкова детайлно експертно обсъждан може би не са ни го поставили с такава острота. Но сме готови да продължим обсъждането, разбира се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам така. Тъй като ние не сме водеща комисия и явно тук има проблем. Ние ще запишем в нашия доклад, че има такъв проблем. Аз моля да се разберете и да ни предложите текстове, които да внесем между първо и второ четене, така както се разберете за отстраняване на проблема.
Желае ли още някой думата?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Вие ми взехте думата госпожо председател. Но аз исках да възразя срещу опитите, Комисията да става арбитраж на междуведомствени спорове. Такъв орган в случая е Министерски съвет. И ако той не си е свършил работата, ако трябва законопроекта да се върне, да си го разгледа. Ние тук гледаме мнение на Министерския съвет, а не на правосъдието или на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така е, но затова сме тук, за да може да се изчистват проблемите.
В такъв случай подлагам на гласуване на първо четене приемане на законопроекта.
Който е за, моля да гласува.
12 за.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Законопроектът е подкрепен.
Вие сега на Правна комисия ли отивате по същия законопроект? Да.
По втора точка от дневния ред
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 202-01-46, внесен от Министерския съвет на 17.07.2012 г. – второ четене.
Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона
Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува.
За – 21 народни представители
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, Ваня Донева, Лили Боянова и Петко Петков.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов параграф със следната редакция.
Чакам мнения по редакцията на § 1.
Получихме устно несъгласие, което искам да коментираме в Комисията от страна на Националната агенция за приходите по ал.6. По ал.4 и ал.5 няма проблеми. По ал.6 втората част на изречението.
“В случаите на отмяна на акта, съдът изпраща преписката на компетентния административен орган.” Те възразяват с продължението “със задължителни указания за по-нататъшното движение на производството.”
Текстът е редактиран по този начин, като сме имали предвид, че има подобни текстове в ДОПК и това е чл.160 на ДОПК, който позволява указания по прилагането, които съда дава. Не знам защо колегите възразяват срещу даването на тези указания. Но аз ще ви кажа каква е била идеята да искаме да има такива указания. Защото отмяната на самото спиране от страна на съда, по никакъв начин не задължава администрацията да възобнови производството.
Имаме доста практически опит в тази поска и това е била причината да искаме то да бъде записано.
Заповядайте господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Малко несериозно ми прозвуча отмяната. Но акта за спиране означава, че производството никога не е било спирано и то просто продължава. За мен е много интересно какви указания се очакват от съда да даде на органите по приходите. Това за което вие говорите в чл.160, това са указания по същество. Тогава съдът отменя един акт, с който нещо е отказано. Да се възстановят пари ли беше, да се издаде някакъв друг акт на органа по приход или нещо подобно. И в този случай съдът връща преписката и указва по същество на органа по прихода какво да прави. Да възстанови парите. Да постанови примерно съгласие за прилагане на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или нещо подобно. А в случая говорим за чисто процесуална отмяна на някакво движение на производството. Какво да окаже съдът на органа по приходите, аз не разбирам? Какво да му каже? Довърши си производството! Събери си доказателствата! Не разбирам какво се очаква.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз приемам вашите аргументи, че би трябвало след като съдът отмени заповедта за спирането, производството автоматично да продължи. Но тъй като в следващия чл.35 на ДОПК, производството се възобновява, когато отпадне основанието за неговото спиране и непосредствено след узнаване на обстоятелството за отпадане на основанието за издаване на заповедта за възобновяване на производството, която се връчва на заинтересованото лице. Тук хипотезата, която сега въвеждаме, тъй като досега не е имало такава хипотеза на обжалване и отмяна от страна на съда. Другият вариант е тук да го допълним в чл.35. Но ако вие смятате и гарантирате.
РОСЕН ИВАНОВ: Текстът е следващия за който говорите. При него се коментира законосъобразното спиране. Тоест, производството законосъобразно е спряло. Обжалвано или не, няма никакво значение. То е законосъобразно спряно. Един прекрасен ден отпада основанието за спиране. Да, производството трябва да продължи. Така че текстът си е напълно коректен. В случая, в който съдът отмени спирането, според мен няма какво да възобновяваме. Автоматично е възобновено производството и органа трябва да продължи процедурата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм готова да оттеглим тази част на изречението. Именно “със задължителни указания за по-нататъшно движение на производството”.
РОСЕН ИВАНОВ: Цялото второ изречение трябва да отпадне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може и цялото. Ясно е, че тя го е изпратила. Правилно. Цялото второ изречение отпада.
Второто възражение по отношение на срока на ал.8. Аз искам да ви обърна внимание, защото е важно и трябва да го коментираме. Когато производството е спряно във връзка с висящо производство по обмен на информация с друга държава членка, срокът на спирането не може да бъде по-дълъг от три месеца. Националната агенция за приходите иска едногодишен срок на спиране. Ние сме записали три месеца, защото сме се съобразили с регламент на Съвета, който казва, че при обмена на информация срока е три месеца. И то в случаите, когато информацията я няма в съответната агенция.
Разбирам, че може би не отговорят в този срок всички, независимо, че това е регламент и трябва да се изпълнява. Но ако си спомняте, когато гледахме сроковете на ревизиите преди няколко месеца, ние сложихме общ срок на ревизиите 5 месеца за всички. Тези които са вътрешни и тези, които изискват питане на вън. И сега с тази ал.8, ако запишем една година, ние практически увеличаваме срока от пет месеца. Така че аз бих ви предложила наистина да увеличим тези три месеца.
Госпожа Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря госпожо председател. Аз искам да направя едно уточнение. В текста, който е коригиран в ал.7 е записано: “Определението на съда по ал.7 е окончателно.” Не би ли трябвало да бъде по ал.6, техническа грешка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, техническа грешка.
Така че, кой е разумния срок, в който наистина производството ще бъде завършено, но ще бъдат спазени и регламентите и лицето няма да е в безкрайна ревизия.
РОСЕН ИВАНОВ: Госпожо председател, аз мисля че тук погрешно се обвързва срока на спирането със срока на ревизията. Спиране на производството кога има? Има тогава, когато поради някакви причини производството не може да продължи. Те са най-различни. Може да се разболее лицето, може да има наказателно производство, може да има друго гражданско дело, какво ли не.
Когато тези неща се развиват на територията на страната няма изобщо ограничение, колко да е срока на спирането. Защото се предполага, че в нашата страна органите, съдилищата и т.н. могат да си взаимодействат едни на други. И е ясно, че това нещо рано или късно ще се случи и ще приключи. Какво се случва, когато се обменя информация с друга държава. Тук се извинявам, ще направя едно отклонение. Тримесечния срок, за който вие коментирате по един от многото регламенти за обмен на информация. И това е регламента за обмен на информация по ДДС. Но ние не обменяме информация, нито само за ДДС.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Основно за ДДС става дума.
РОСЕН ИВАНОВ: Не може да предпоставяме, че е само за ДДС. Има си директиви. В момента обсъждаме законопроект, който транспонира директивата за обмен на информация за събиране и обмен на информация по преките данъци с другите държави. Там изобщо няма срок. Не три месеца, там няма никакъв срок. Този срок тримесечния по регламента, аз съм сигурен, че вие много добре го знаете, този срок е препоръчителен. На практика няма държава членка, която да отговаря в рамките на три месеца, нито една държава членка. И най-малките държави членки и те не отговарят за три месеца, така че спазването на този срок е извън възможностите на българската администрация да влияят по какъвто и да е начин.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тя може никога да не получи тези отговори. И тогава какво правим?
РОСЕН ИВАНОВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо ще чакаме една година. Или получавате отговори в някакъв разумен срок и си продължава производството или се справя без тези отговори. Не са тези отговори единственото и неотменимо условие, тя да си продължи производството.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз съм съгласен. Но ако е преценено, че толкова е важно, че чак трябва да се спре производството явно става дума за нещо сериозно. Нали дадохме защита на данъкоплатеца да обжалва спирането. Ако органът неоснователно е спрял поради някакво запитване, то данъкоплатеца може да се защити, обжалвайки спирането. Нали така. Дадохме му тази защита.
Нашата практика какво показва. Защо искаме една година. Когато се извършва обмен в рамките на Европейския съюз, стандартното време за отговор е между шест и осем месеца. Когато се извършва обмен с държава извън Европейския съюз, това не са малко случаи. Не забравяйте, тук са Америка, Канада, Русия. Това са също сериозни търговски партньори. Не е само Европейския съюз, Турция. Всичкия този обмен върви през Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Можете ли да ни кажете колко такива запитвания има по ревизии? Колко ревизии са правени на това основание? Имаме ли така статистика?
РОСЕН ИВАНОВ: Специално на основание за избягване на двойното данъчно облагане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, основание спиране.
РОСЕН ИВАНОВ: Малко наизуст ще го кажа, но бяха около 1000 – 1200 производства. Не са чак толкова много. От 15 000 годишно ревизии. Когато става въпрос за обмен на информация при Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, тогава стандартния отговор е около година. Затова сме предложили една година. Това е извънредна защита за лицата, че след като изтече една година, дошъл, не дошъл отговора, лицето трябва да си получи защитата. Производството трябва да продължи. Но в срок от порядъка на шест месеца, той не е достатъчен даже и за обмена по ДДС регламента. И там не е достатъчен. За нас една година е напълно разумен срок.
Очаква се от администрацията и в държавите членки и от българската администрация се очаква чрез тази обмяна на информация да се борят с ДДС измами, с укриване на данъци, с избягване на данъчно облагане. Няма как да стане това за три месеца.
Ако някакъв орган по приходите неоснователно е спрял производството, прикривайки се зад искане за обмен на информация с друга държава членка, ние току що дадохме защита на данъкоплатеца. Той може да оспори това спиране. Да отиде пред съда и да каже, че той неоснователно спира производството.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А защо въобще ни е необходима ал.8 ?
РОСЕН ИВАНОВ: Коя ал.8 ?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпросната.
РОСЕН ИВАНОВ: Защита на данъкоплатеца. Защото може да се окаже, че производството основателно е спряно, но другата държава не реагира. Минават месец, два, три, година, две, три и другата държава не реагира.
Няма механизъм в момента никакъв по който да я накараме да реагира. Изпраща се едно писмо, напомнително, второ, трето, тя не реагира. Тук сте права. Данъкоплатецът не може да чака во веки веков. Тя може никога да не реагира другата държава. Аз съм съгласен, да минава една година и край. Производството продължава.
Данните показват следното. В Европейския съюз 6 до 8 месеца извън Европейския съюз година и повече от година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искаш да вземеш отношение. Коментирай. В случая водим коментар. Трябва да вземем решение - три, шест, осем, девет, дванадесет месеца
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Исках само да споделя с вас, това което си коментирахме между нас. Ако приемем това, което казвате от НАП. Действително вината не е тяхна. Господин Иванов отговори на практика, те какви действия предприемат, ако държавата отсреща не реагира. Той казва: “Изпращаме едно, две, три писма, но държавата отсреща не реагира.” Тогава да ги приемем тези шест месеца, да не е една година, защото за мен това е излишно дълъг срок. Защото все пак тук си говорим за производства, където ако продължим толкова дълго спирането, наистина би пострадало лицето на което се прави ревизия. И към момента имаме случаи, всеки един от нас, който по регионите се среща с такива хора. И много добре знаем точно за какво си говорим и какви са техните оплаквания.
Затова аз мисля, че тук е разумно и един консенсусен вариант може да се приеме с шест месеца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Аз исках точно това да направя като предложение. Да приемем този разумен срок 6 месеца и да гласуваме. Ако има някой друг други предложения, съгласна съм с госпожа Миткова, че може да се приеме такъв срок.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да е ясно, какви са последиците и за другата страна, която обикновено чака възстановяване на данъчен кредит и той може да бъде в големи размери. И най-вероятно в големи размери когато става дума за подобни запитвания. Това означава, че една година плюс пет месеца ревизионно производство, това са 17 месеца не възстановяване на данъчен кредит, заради административни процедури. Това е последица за другата страна.
Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, колеги, аз мисля че трябва да защитаваме интересите и на бизнеса, защото средата е много тежка. И децата знаят че масово фалират фирми. Така че да узаконяваме още една процедура, която да улеснява този процес, мисля че е голяма грешка и затова и аз споделям на колегите предложението. Не може да оставим, цяла година това да продължава. Мисля, че е разумно поне за шест месеца да стане. Защото действително има много проблеми. Има много вътрешна несъбираемост и т.н. Така че всяко едно облекчение осигуряващо НАП да защити държавния интерес, може да се окаже че държавния интерес е по скоро да запазим фирмите, за да могат да работят и да внасят съответно данъци в хазната, отколкото да унищожим фирмите и след това какво правим. Така че аз съм за увеличаване на този срок от три месеца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: При цялото ми разбиране, на мен ми се струва, че се хвърляме от едната крайност в другата. Досега нямаше изобщо срок. Не подлежеше на обжалване, нямаше срок. Можеха да висят с по пет години и с по седем години. Аз пак се опитвам да ви кажа. Обмена на информацията не е само по директивата, не е само по регламента. И шест месеца не са достатъчни. Разберете. Италия например, никога не отговаря за по-малко от осем. Франция шест, седем. Гърция една година. И това е по регламента.
Аз пак ви обръщам внимание. Обмен на информация се извършва не само по този регламент. Регламентът за ДДС обмена е най-скоростен, но не е единствен. Как да ги разделим сега? Имаме спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Пак ви казвам. Реалистично ли е според вас, нека да говорим честно. Реалистично ли е според вас да запитаме Америка или Канада или Китай, или Русия и да ни отговорят за шест месеца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо не питате извън ревизионното производство? Защото обикновено когато се пита в рамките на ревизионното производство се прави обезпечение на това, което има да се връща.
РОСЕН ИВАНОВ: Когато говорим за Русия, Америка и Китай изобщо не говорим за ДДС и за такива истории. Там няма ДДС. Кажете ми, според вас реалистично ли е да питаме Америка, да питаме Китай, да питаме Русия или Канада и да получим за шест месеца отговор? Сложете си вие ръка на сърцето и кажете, че е о кей. Не е о кей.
Второ, възстановяването на ДДС в хода на ревизията е напълно допустимо и то не зависи от никакви спирания, обмяна на информация и другите такива. Това е друга тема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Доколко е приложение на Закона.
РОСЕН ИВАНОВ: Съгласен съм. Но тя няма да се реши по този начин. Няма как да ги разделим. Ние се хвърляме от едната крайност, където изобщо нямаше никаква защита на данъкоплатеца. Ние сега му дадохме защита и се хвърляме обратно в другата крайност, отнемайки възможността на фиска да събере необходимата информация.
Който и документ да отворите на Европейския съюз и на Организацията за икономическо сътрудничество, развитие и т.н. казва: Единственият начин да се борим ефективно с избягване на данъчно облагане в международен мащаб е обмен на информация между държавите. Няма друг способ. Но слагайки този шестмесечен срок вие хлопнахте точно тази най-препоръчвана врата или най-препоръчван способ за борба с международното избягване на данъчно облагане.
Благодаря.
АСЕН АГОВ: Вие казвате, че шест месеца са малък срок да получите отговор от Америка. Взимам този пример. Досегашния ви опит какво показва? За колко време отговарят американците?
ПРЕДС МЕНДА СТОЯНОВА: Въобще не отговарят.
АСЕН АГОВ: Или руснаците или канадците, или китайците.
РОСЕН ИВАНОВ: Специално за Америка не мога да кажа. Канада отговарят за около осем, девет месеца до една година, а руснаците също. Пак е недостатъчно. Вероятността да се забави отговора повече от една година е много голяма. Да, аз съм съгласен. Данъкоплатецът трябва да получи някаква защита. Не може безкрайно да виси и да чака. Съгласен съм с това нещо. Но срокът трябва да е съобразен, според мен и според НАП, срокът трябва да е съобразен със стандартното време за отговор между държавите.
АСЕН АГОВ: Аз имам предложение госпожо председател. Нека да бъдат осем месеца, защото това прилича малко на пазарлък. Очевидно от това, което чухме осемте месеца изглеждат разумни, срокът който е възприет в повечето страни от Европейския съюз. И след като Русия, която се слави с една от най-експедитивните администрации може да отговаря в рамките на осем, девет месеца, осем месеца ми се вижда един приличен срок, в който няма да пострада много данъкоплатеца и фиска ще бъде някак си удовлетворен.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря госпожо председател. Действително предложението от осем месеца е близко, но считам, че девет месеца, но не по-малко от девет месеца и ще ви кажа защо. За тези държави, за които говори господин Иванов – Канада, САЩ, Русия. Русия сега в момента е кандидат член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Те имат стандарти за автоматичен обмен на информация. И по този стандарт за автоматичен обем на информация, информацията е не по-малко от девет месеца. И затова всъщност тези държави, те обменят с нас информацията не по-малко от осем, девет месеца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Приключваме. Мисля че си изяснихме ситуацията. Госпожа Людмила Петкова няма право на предложение. И понеже тук постъпиха три предложения. Едното беше за три, едното за шест и другото за осем месеца, аз предлагам да ги гласуваме по отделно.
Който е за постъпилото предложение за осем месеца, моля да гласува.
Гласували „За” – 14 народни представители
Против? Няма. Въздържали се? Шест.
Приема се.
Който е за шест месеца, моля да гласува.
Гласували “за” двама.
Отпадат останалите предложения.
В такъв случай подлагам на гласуване целия § 1 с направеното преди малко изменение
Който е за целия параграф 1, моля да гласува.
„За” – 14 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Параграф 2. Предложение на н.п. Менда Стоянова, Ваня Донева, Лили Боянова и Петко Петков.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов параграф 2 със следната редакция.
Има ли изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
„За” – 14 народни представители
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Параграф втори е приет.
Параграф 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Който е за, моля да гласува по § 3.
„За” – 14 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
§ 1 по вносител, който става § 3. Гласувахме § 3.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, Ваня Донева, Лили Боянова и Петко Петков за нов параграф 4.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов параграф 4 със следната редакция.
Въпроси, изказвания? Няма.
Който е за редакцията на работната група за § 4, моля да гласува.
„За” – 14 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
Нов § 5.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов параграф 5.
Изказвания и въпроси? Няма.
Който е за новия параграф 5, моля да гласува.
„За” – 14 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
Параграф 2 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за параграф 2, който става § 6.
Параграф 3 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за параграф 3, който става § 7.
Параграф 4.
Работната група подкрепя текста на вносителя за параграф 4, който става § 8.
Параграф 5 по вносител, който става параграф 9.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок параграфи 3, 4 и 5 по вносител, които стават съответно параграфи 7, 8 и 9.
Който е за, моля да гласува.
„За” – 14 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Приема се.
Параграф 6.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, Ваня Донева, Лили Боянова и Петко Петков.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 10.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 10 по редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
„За” – 14 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Приема се.
Параграф 7.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, Ваня Донева, Лили Боянова и Петко Петков.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 7, който става § 11.
Изказвания? Няма.
Който е за редакцията на работната група за § 11, моля да гласува за.
„За” – 14 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Шест.
Приема се.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, Ваня Донева, Лили Боянова и Петко Петков.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 12.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 12.
Който е за, моля да гласува.
„За” – 15 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Приема се.
Параграф 9 по вносител.
По него има предложение на народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Лили Боянова и Петко Петков.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 9, който става § 13.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 13.
Който е за, моля да гласува.
„За” – 15 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Приема се.
§ 10 по вносител, § 11 по вносител, които работната група подкрепя и които стават съответно параграфи 14 и 15 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
„За” – 15 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
Параграф 12 по вносител.
По него има предложение на народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Лили Боянова и Петко Петков.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 16.
Въпроси, изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 16.
Който е за, моля да гласува.
„За” – 15 народни представители
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
Параграф 13, 14, 15 по вносител, които работната група подкрепя и които съответно стават параграфи 17, 18 и 19.
Който е за ан блок трите параграфа,моля да гласува.
„За” – 15 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
Параграф 16.
По него има предложение на народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Лили Боянова и Петко Петков.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 20.
Въпроси, изказвания? Няма.
Който е за § 16, който става § 20, моля да гласува.
Който е за, моля да гласува.
„За” – 16 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
Параграф 17, § 18, § 19, § 20, § 21, § 22, § 23, § 24, § 25 по вносител.
Подлагам на гласуване ан блок параграфи до 25 по вносител, съответно с променената номерация на работната група.
Който е за, моля да гласува.
„За” – 16 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
Параграфи 26 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на § 26, който става § 30.
Изказвания? Няма.
Който е за редакцията на работната група за § 26 по вносител, който става 30, моля да гласува.
„За” – 16 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
Параграфи 27, 28, 29 и 30 по вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам ан блок на гласуване параграфи от 27 до 30 включително по вносител, които стават параграфи 31, 32, 33, 34.
Който е за, моля да гласува.
„За” – 16 народни представители
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Приема се.
§ 35. Постъпило е предложение по чл.73 от Правилника за нов § 35, който създава преход за спрените производства и тяхното обжалване.
Имате ли изказвания и въпроси по новия § 35, който предлагаме. Няма.
По чл.73, ал.4, т.2 на Правилника.
Подлагам на гласуване предложението на параграф 35.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря. „За” – 16 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Приема се.
Параграф 31 също предложение по реда на чл.73 от Правилника, който е срока на влизане в сила.
Който е за, моля да гласува.
„За” – 16 народни представители.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Приема се.
И накрая подлагам на гласуване окончателната редакция на § 31, който става § 36.
Който е за, моля да гласува.
„За” – 16 народни представители. Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Приема се.
С това на второ четене приехме измененията на ДОПК.
Преминаваме към следващата точка трета от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерски съвет на 29.08.2012 г.
Госпожа Боряна Пенчева, вие ли ще ни представите законопроекта?
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да ви представя предложението за законопроект. С него се въвеждат изисквания на европейската директива 2010/73/ЕС, с която се изменя директива 2003/71/ЕО, относно проспектите и директива 2004/109/ЕО относно прозрачността на емитентите.
С транспонирането на директива 2010/73/ЕС в българското законодателство основната цел е да се гарантира максимална защита на инвеститорите. Да се повиши правната яснота на проспектите и едновременно с това да бъдат намалени административните трудности и формалности за бизнеса при набиране на капитал от европейските пазари.
Със заключителните разпоредби на предложения на вашето внимание ЗИД се въвеждат и разпоредби във връзка с прилагането на Регламент № 236 от 2012 г., относно късите продажби и суапите за кредитно не изпълнение. Като се предвиждат изменения в Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за държавния дълг.
Съгласно чл.41 ал.1 от Регламент 236/2012, държавите следва да установят разпоредби за санкциите, включително и административни мерки, които са приложими при нарушение на закона, на регламента. И това е идеята на предложените промени. Като логиката е наистина тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Също така със заключителните разпоредби на ЗИД във връзка с прилагането на регламент 260 от 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро са предложени и изменения в Закона за платежните услуги и платежните системи.
Целта, както казах на предложения ЗИД е да бъде хармонизирано българското законодателство с европейското. Бих искала да обърна внимание, че регламент 236 влиза в сила. Той вече е публикуван в държавен вестник, в официалния вестник на Европейския съюз. И той влиза в сила от 1 ноември т.г. Така че наистина е необходима една спешна реакция от наша страна, за да хармонизираме нашето законодателство. С предложените изменения също така се въвеждат и някои допълнителни промени, които практиката на Комисията за финансов надзор е идентифицирала именно с цел да се гарантира максимална защита на интересите на инвеститорите и са предложени и изменения в следните основни насоки.
В режима на оповестяванията при публично предлагане на ценни книжа, в режима на публично предлагане на облигации, като целта е подобряване информираността на инвеститорите, а именно разкриване на информация във връзка с емитента и облигационната емисия. Прецизиране и допълване на задълженията на банката довереник с цел обезпечаване на изпълнението на нейните функции.
Също се предвиждат изменения и в режима на публичните дружества, с цел да се предотвратят възможностите за заобикаляне на режима за сключване на сделки. Предвидени са прагове, като целта е да бъдат защитени акционерите в публично дружество от сделки, които са извършени от негово дъщерно дружество, което не е публично.
Предложени са също така промени в праговете за задължително търговско предлагане с цел да се гарантират интересите на миноритарните акционери, като се уреждат и хипотези за удължен срок за отправяне на търговско предложение. И съответно изключения от задълженията за отправяне на такова търговско предложение.
Бих искала да подчертая, че в хода на дискусията и подготовката на законопроекта имаше различни становища. Те бяха отчетени. Комисията за финансов надзор направи допълнителни проучвания на практиката в другите европейски страни. Така че предложения на вашето внимание законопроект да е максимално ефективен. Да отговаря на европейските не само директиви и регламента, но и на европейската практика.
И бих призовала уважаемите господа депутати да подкрепят закона на първо четене, предвид на неговата важност.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за изказвания и въпроси.
РЕПЛИКА: Има ли становище на Комисията за финансов надзор и на БНБ?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ето я Комисията за финансов надзор, заместник председател на Комисията. Заповядайте.
Заповядайте господин Попов.
НИКОЛАЙ ПОПОВ: Благодаря госпожо председател. По принцип в Закона за Комисията за финансов надзор, когато правим предложение до Министерство на финансите, ние първо правим приемане на първо четене в Комисията и след това оповестяваме приетия проект на нормативен документ за обсъждане от заинтересованите страни. Това са браншовите асоциации, БНБ и всеки, който се счита заинтересован от промяната. Така че по отношение законопроекта, той е напълно съобразен и е коментиран от Комисията във всеки един етап от неговото изготвяне. И нямаме противоречия с вносителя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ДЕСИСЛАВА ЛОЗАНОВА: Ако позволите уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да изразя становище от името на Фонда за компенсиране на инвеститорите. Доколкото законопроекта в първите си шест параграфа засягат дейността на фонда за компенсиране на инвеститорите. По принцип ръководството на Фонда подкрепя представения законопроект в частта засягаща Фонда. Но счита, че е наложително да бъдат засегнати и отбелязани два много съществени въпроса.
На първо място, законопроектът отново не предвижда разпоредба, която да урежда данъчния статут на Фонда. А този въпрос е многократно повдиган от 2005 г. Следва да се има предвид че Фонда за компенсиране на инвеститорите е особена публично- правна организация създадена по силата на Закона, която събира вноски от инвестиционните посредници и управлява така получените средства при стриктно определени условия.
За съжаление обаче липсва законова уредба на данъчния статут на Фонда и той попада под общите разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. По този начин се стига до това, че от една страна Фонда събира вноски от посредниците, а от друга страна при изпълнение на функцията си по управление на тези вноски е длъжен да плаща корпоративен данък върху прихода, който се получава при това управление. Този ефект е негативен за дейността на Фонда, според анализите, които са направени от неговите експерти най-малко в два аспекта.
От една страна намалява се сумата на разполагаемите средства на Фонда, които би следвало да се използват за компенсиране на инвеститорите. А европейската практика сочи, че в повечето случаи при изплащане на компенсация на клиентите възниква такъв недостиг и се стига до заеми от бюджета.
На следващо място недостига на средства води до увеличаване на размера на вноските, които посредниците трябва да правят във фонда, което е много негативно в настоящата пазарна ситуация.
Също така важен фактор е, че аналогична структура, каквато е фонда за гарантиране на влоговете в банките, който изпълнява идентични функции, само че по отношение на вложителите в банките, освободени от заплащане на данъци, а такъв ефект няма по отношение на Фонда за компенсиране на инвеститорите.
Сметната палата в своя доклад за 2011 г. е посочила, че не уреждането на данъчния статут на фонда, не създава предпоставки за минимализиране на риска от не възможността фонда да изплаща дължимите компенсации. В тази връзка ние ви предлагаме на вниманието да обсъдите възможността, да се включи нов параграф, който да предвиди в чл.77м, ал.3 от Закона разпоредба, която да предвижда, че фонда се освобождава от заплащането на корпоративен данък. Доколкото ми е известно Комисията за финансов надзор също подкрепя това предложение, което отпадна в течение на разглеждане на законопроекта.
И вторият въпрос към който ви моля да обърнете внимание, касае § 4 от законопроекта, който предвижда с препратката направена към Кодекса на труда, че отношенията между членовете на Управителния съвет и Фонда се уреждат по реда на Кодекса на труда. Считаме, че това е неудачно предложение най-малко в два аспекта.
От една страна, според действащата уредба, поне трима от членовете на Управителния съвет се избират чрез предложения от асоциациите на банките, на инвестиционните посредници и на другите задължени лица по закона и по този начин се осигурява представителство на задължените лица в управлението на Фонда, което създава гаранции, че събраните от задължените лица средства ще бъдат управлявани в съответствие с интересите на тези лица.
Чрез общата препратка към разпоредбите на Кодекса на труда в частта избор и възникване на трудово правоотношение чрез избор, се създава опасност да бъде бламиран този принцип, тъй като в Кодекса на труда се предвижда, че могат да се предлагат неограничени кандидати и да се издигат неограничени кандидатури и се създава опасност не лицата предложени от тези асоциации да бъдат включени в състава на Управителния съвет.
На следващо място характера на отношенията между членовете на Управителния съвет и Фонда не е трудово правен, доколкото това е колективен орган, който заседава на заседания и от членовете на Управителния съвет не се изисква да предоставят работната си сила постоянно на разположение на фонда, каквото е характерно при трудовите правоотношения.
По наше мнение много по-удачен вариант е, за да има непротиворечивост и яснота какви са отношенията между членовете на Управителния съвет и фонда, доколкото това е една особена институция, да се създаде във въпросната разпоредба второ изречение, което да предвиди, че се сключват договори за управление между Комисията и членовете на Управителния съвет на Фонда и да не се прави препратка към Кодекса на труда. Тъй като ще се създадат практически проблеми във връзка с прилагането на тази разпоредба.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Може да оставите писмено вашите предложения и мотиви. Между първо и второ четене ще ги разгледаме по-подробно.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз бих искала само да изкоментирам, че в хода на първоначалната подготовка на законопроекта, така подробно ни бяха представени тези становища. Единствено принципното становище на Министерство на финансите, че с този специализиран закона не би следвало да се правят промени в данъчните закони, което не е становище по същество, че не го приемаме. Но не би следвало това да бъде предмет на този закон за статута на Фонда за компенсиране на инвеститорите.
По отношение на правоотношенията с членовете на Управителния съвет именно имаше препоръки на Сметната палата. Като в тази посока е подготвен законопроекта. Но бих предложила това наистина да бъде прецизирано между първо и второ четене.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Госпожа Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря госпожо председател. Аз искам да попитам, как ще коментирате становището на БНБ, в което се казва, че § 10 и редакцията на второ изречение на чл.17 ал.8 влиза в противоречие с целта на Закона. И по-точно предоставянето на документи, сведение и друга информация създава предпоставки за неограничено изнасяне на информация от проверяваните лица, в частност на банките? В момента беше предоставено това становище.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То е за другата точка.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Моля да ме извините.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания по темата? Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерски съвет на 29.08.2012 г.
Който е за, моля да гласува.
12 за.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Законопроектът е приет.
Благодаря.
Сега да видим НАП какво иска.
РОСЕН ИВАНОВ: Много се извиняваме, че пак ще ви върнем към ДОПК. Няма да е за срока. За съжаление в бързината не обърнахме внимание, че новите параграфи 1,2,4 и 5, които касаят новия начин на издаване на ревизионни актове и т.н., да влезнат в сила от деня на обнародване. За съжаление този нов начин на издаване на ревизионни актове изисква доста сериозни организационни промени. И към деня на обнародване, който се очаква да бъде след две или три седмици, НАП няма как да се справи. Така че нашата молба е това да влезе в сила от 1 януари.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само да уточним. Параграф 1 е този параграф, за който водихме дебат, с който ние въвеждаме обжалване на спирането на изпълнението.
РОСЕН ИВАНОВ: Този може да влезе в сила от деня на обнародване. Няма проблем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Този ще влезе в сила от деня на обнародване. Другите са параграфи 2, 4 и 5, които касаят новия начин на издаване на ревизионните актове. Вие искате да влезнат в сила от 1 януари, тъй като имате подготвителна дейност за този нов начин на издаване на ревизионните актове. Така ли?
РОСЕН ИВАНОВ: Само ще ви дам един пример. Тъй като сега ще станат доста повече органите, които възлагат ревизия. Те в момента са малко на брой. Ще станат повече, защото те освен да възлагат ревизии трябва да издават и ревизионни актове. Това означава изготвяне на конкретни процедури, нови длъжностни характеристики, назначавания. Все пак това иска технологично време. Така че нашата молба е това да стане от 1 януари.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, съгласна съм с вас.
Колеги, предлагам да го прегласуваме. Объркано е технически.
Предлагам да прегласуваме окончателната редакция на § 36.
Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г. с изключение на § 1, който влиза в сила от деня на обнародване на закона в държавен вестник. И § 14, относно чл.143з, ал.5, който влиза в сила от 1 януари 2016 г.
Който е за тази окончателна редакция, моля да гласува.
За 16 – народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, преминаваме към четвърта точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари № 154-01-110, внесен от Димо Гяуров и група народни представители на 13.12.2011 г.
и законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари № 202-01-50, внесен от Министерски съвет на 07.08.2012 г.
Колегите от ДАНС, от Българска народна банка и Асоциация на банките.
Давам думата на Полина Кавръкова – директор Дирекция “Финансово разузнаване” в ДАНС, която ще ни представи законопроекта на Министерски съвет. Заповядайте.
ПОЛИНА КАВРЪКОВА: Благодаря госпожо председател. Последният доклад на България от Комитета Мънивал беше след третата оценителна визита 2008 г. и слабостите и препоръките, които бяха установени с третия оценителен доклад са причината за настоящите предложения за промени в Закона за мерките срещу изпиране на пари. Ако има някакви конкретни въпроси по текстовете сме готови да отговаряме с госпожа Каракаш – началник отдел в Дирекция “Правно-нормативна дейност”.
Целите на това, което сме изготвили и в навечерието на предстоящата да се проведе четвърта оценителна визита от Комитета Мънивал в периода от 1 до 5 октомври, за която се подготвяме в момента. Целта е да може да се транспонират всички директиви в рамките на българското законодателство, съобразно установените слабости.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Кирчо Димитров ще ни представи законопроекта на Димо Гяуров и после ще чуем мнението на останалите гости.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с предложенията на моите колеги от Синята коалиция, относно изменението и допълнението в Закона за мерки срещу изпирането на пари. Техните предложения са в чл.16 ал.1, да се измени по следния начин. Думите, които се утвърждават от председателя на Държавна агенция на национална сигурност се заличават и алинеята добива следната редакция.
Лицата по чл.3 ал.2 и 3 в четиримесечен срок от регистрацията им приемат вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари.
Чл.16 ал.3 се заличава. В чл.16 ал.4 изречение първо думите “съгласувано с Държавна агенция на национална сигурност” се заличават.
Мотивите на колегите са, че с предлаганите изменения в чл.16, отпадането на изискването на ал.3 за утвърждаване от председателя на ДАНС на вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, реално ще се облекчат физическите и юридическите лица, които са задължени лица по чл.3 ал.2 и 3 от ненужното и формалистично задължение да изпращат за регистриране и утвърждаване на вътрешни правила по Закона за мерки и изпирането на пари в ДАНС, без същевременно да се застрашават мерките по възпрепятстване изпирането на пари.
Напълно достатъчно е според тях установеното законодателно задължение по Закона за мерки за изпирането на пари, лица да приемат по надлежния ред такива вътрешни правила под страх и санкции при неизпълнение.
Изискването за утвърждаване на вътрешни правила от председателя на ДАНС не засяга директива 2005-60 на европейската общност. И не на последно място отпадането на изискването за утвърждаване на вътрешни правила по чл.16 ал.3 ще разтовари ДАНС от несвойствените задачи и ще позволи щата и ръководството на Агенцията, да се концентрират по отговорни задачи по националната сигурност в страната, а не да се налага да се превръщат в деловодна служба.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за изказвания. Аз предлагам първо да чуем Асоциацията на банките, БНБ и ДАНС. Имаме писмени становища на Асоциацията на банките, на Българска народна банка. На ДАНС нямаме писмено становище по проекта на Димо Гяуров. Вие ще си дадете аргументите сега, тъй като го няма вашето становище. Имаме и становище на Министерство на финансите по двата законопроекта в подкрепа на Министерски съвет и са против законопроекта на Димо Гяуров.
Асоциацията на банките ще вземете ли отношение?
ИРИНА МАРЦЕВА: Благодаря госпожо председател. В интерес на истината, ние нямаме становище по втория законопроект на Димо Гяуров и останалите депутати, така че нямам какво да кажа. Но по другия проект, който беше на Министерски съвет сме изготвили становище и ние сме го изпратили. В него има три въпроса, които са по приложението на закона и необходимостта от някои препратки или прецизирания, за да бъде то по-точно.
И четвъртата точка в нашето становище касае предвиденото допълнение в чл.17 ал.8, което според нас в този си вид не би трябвало да остане. Тъй като предвижда едно прекомерно разширяване на възможностите за достъп на информация, съставляваща банкова тайна от органите на ДАНС, каквато според нас не трябва да се предвижда. Тъй като и сега закона позволява при определяни условия, извършване на конкретна проверка за тези цели да има такъв достъп извън общия режим, който е за разкриване на банкова тайна. И който в интерес на истината, както знаем, минавайки през съда, не представлява някакво значително утежнение и препятствие при извършване на такива проверки, ако се налага. Но оставянето на възможността в закона при всяка проверка да има пълен неограничен достъп до всякаква информация, включително и такава, която представлява банкова тайна, според нас не би трябвало да е приемливо. И тук говорим за по-общи интереси, не за интересите на банките, а за интересите на клиентите и на доверието във финансовата система.
Смятаме, че в тази връзка би могло да се направи изменение в проекта. Имаме информация, че при обсъждането на водещата Комисия е прието да се работи допълнително и да има работна група между първо и второ четене. И се надяваме, че там и този въпрос, който според нас е много принципен ще намери отражение, някакво изменение във връзка с това, което е предложено.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, бих искала да изразя сходно по смисъл становище на Българска народна банка във връзка с конкретния текст, на който колегата обърна внимание. С параграф 10 се предлага добавянето на ново изречение в текста на чл.17 ал.8 от Закона, който текст гласи: “Предоставянето на документи, сведения и друга информация.”
Българска народна банка е изложила подробно становище, с което предполагам, че сте се запознали или сте вече запознати, като съображенията, които посочваме вътре са накратко. Систематичното място на този текст е в разпоредба, която касае правомощията и реда на извършване на проверки в контролните органи на Дирекция “Финансово разузнаване”. Като отново обръщам внимание, че става въпрос за проверки на място.
С оглед на това конкретното предложение, което правим от страна на Българска народна банка е, че може би по-удачна редакцията на текста би била началото на текста да е променен с проверката на място на документи, сведения и друга информация.
Нещо повече поддържаме изразените от Асоциация на банките съображения, че такава една редакция на текста, каквато е предложена със законопроекта създава една предпоставка за неограничено изнасяне на информация от проверяваните лица, в частност банките и това следва да бъде отчетено при разглеждането на законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате да вземете отношение? Да, заповядайте.
ПОЛИНА КАВРЪКОВА: Във връзка с изразените становища, в становището на Българска народна банка е цитирана една съдебна практика по конкретен случай, на който се позовават и част от аргументите от 2008 г., Асоциация на банките, извинявам се. След това има промени в Закона за мерките срещу изпиране на пари и са налице множество примери за съдебна практика в обратния смисъл, когато банките отказват да предоставят информация при осъществяване проверки на място, което води до необходимост до разкриване на банкова тайна чрез съда. Включително при предоставянето на първи списък с поискани документи, частичен отказ за част от документите, в последствие необходимост за повторно разкриване на банкова тайна, което изключително много затруднява процесите на проверката.
От друга страна един от основните ни аргументи да поискаме възможността за получаването на достъп до информация е, че не искаме да затрудняваме банките по отношение на продължителността на осъществяване на проверките. В момента проверките в банките продължават не повече отколкото проверките при всички други задължени лица в рамките на седмица, най-много десет дни, до две седмици.
Ако трябва всички документи да бъдат гледани единствено и само на място, това означава експерти от Дирекция “Финансово разузнаване” да прекарват месеци наред в банките. Защото ние не обследваме единствено и само първичните документи и документите като платежни, дотолкова че всяка отделна транзакция не би могла да бъде разглеждана самостойно или отделно. На нас ни трябва някаква периодика по отношение на оценка, на последователност и евентуално обвръзка. Това би затруднило изключително много работата на Дирекцията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да приключим до тук. Ние не сме водеща комисия. Ще отразим в нашия доклад нашите бележки. Между първо и второ четене може да си направите конкретни предложения, ако искате такива и да бъдат разгледани от работната група Ние ще препоръчаме в нашия доклад да има работна група, в която да се разгледат. Така че смятам, че това е достатъчно.
По втория законопроект, аз искам да чуя мнението на ДАНС. Пак казвам, че има отрицателно становище от министъра на финансите и от Национална сигурност. Всъщност законопроекта касае вътрешните правила, които подлудиха миналата година в края на годината счетоводителите. Но те бяха една еднократна кампания, която приключи. И проблема, който този законопроект се опитва да реши беше, че ДАНС беше направил едни примерни правила, които естествено не могат да паснат на всички фирми. И които ако някоя от фирмите предоставяше малко по-различни текстове от тези в тези примерни правила бяха връщани автоматично без коментар по темата. Всъщност това тогава подлуди, така да се каже фирмите.
Аз искам да чуя вашето мнение и какво се е случило от тогава насам по тези неща. Така че този процес беше еднократен. От тук нататък по-малко хора ще предоставят за утвърждаване такива правила. Ние ползваме случая да видим тогава какво се случи.
ПОЛИНА КАВРЪКОВА: Действително след последната редакция от юли месец 2011 г. се въведоха две нови групи – частните съдебни изпълнители и счетоводителите. Проблемът при счетоводителите възникна до толкова, че няма единна браншова организация, която да приеме единни вътрешни правила към които те да се присъединяват. И след анализа на база на данните от статистиката и НАП се оказа, че те са твърде много и са с абсолютно различни виждания и по отношение на обеми и по отношение на начина по който процедират като работа. Частните съдебни изпълнители приеха в камарата единни правила. Всички се присъединиха с декларации. В рамките на четиримесечния период се случи това и нямаше нито едно нарушение.
В рамките на четиримесечния период до ноември месец са в ДАНС и с около месец, не повече закъснение пристигнаха над 16 000 правила, при положение, че статистиката извади информация в рамките на последните години по отношение на това, какво е подавано към тях, че счетоводителите по възприятието за задължени лица са около 10 000 в рамките на 2010 и 2011 г. към момента след актуализирането на тази информация. Тоест самоопределили се като лица задължени бяха в по-голям размер от този, който ние реално очаквахме.
Към момента на нито един счетоводител или счетоводна къща, по смисъл на Закона за мерките срещу изпиране на пари не е наложен нито акт, нито санкция и каквото сме могли да направим по темата свързана с даването на методически указания, действително това, което казва госпожа Стоянова беше факт. Ние написахме примерни правила с цел да ги облекчим. И всички връщания на правила след обръщането на внимание и от страна на вашата Комисия при разговори с председателя на ДАНС, прецизирахме максимално, за да може, ако конкретен текст от предложените от тях правила не одобряваме, да се мотивираме защо. И по този начин да им помогнем по отношение на превенцията.
Над 50 процента от правилата вече са попаднали в групата на или утвърдени или съответно върнати с конкретни указания за преработване. Останалите продължават да се обработват до толкова, доколкото е възможно разпределението на силите. Но всички правила вече са постъпили в рамките на ДАНС и това е и една от причините, заради които считаме, че този законопроект вече е извън конкретния порядък.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Само допълнителна информация. Госпожа Донева и други колеги от Бюджетната комисия правиха неколкократни срещи тогава с ДАНС, за да се тушира напрежението и мисля, че горе долу се постигна.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Аз само да попитам. Коментирахме вчера някои неща в друга комисия с данните там. Става въпрос, кое наложи и читалищата да се включат. Какво изпиране на пари минава през читалищата, малко ми е непонятно. Като знаем какви читалища има в някои отдалечени райони, където покриви няма, всичко се е срутило, но те трябва да подават сигнал по отношение изпирането на пари. Културни ли? Възможно е. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако няма повече желаещи да се изкажат, ако е изчерпана темата да преминем към гласуване. Може ли да отговорите, макар че не е по темата.
ПОЛИНА КАВРЪКОВА: Въпросът относно читалищата, както и вчера казахме, към момента нито от 2011, нито от 2012 г. е някаква новост. Те са задължени лица от 2005 г., попадайки в групата заедно със сдруженията с нестопанска цел, също точно толкова през тях могат да се изпират пари, колкото и през читалищата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, подлагам на гласуване. Първо, законопроектът на Димо Гяуров и група народни представители № 154-01-110.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласувал един “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Законопроектът не е подкрепен.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари № 202-01-50, внесен от Министерски съвет на 07.08.2012 г. с тези уточнения, които ще запишем в доклада.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен единодушно.
Благодаря на Комисията и на представителите на банките и ДАНС.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 16 часа и 35 минути /
Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 71 155 знака

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/